КОСТАДИН АНГЕЛОВ (ГЕРБ-СДС)2809 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще направя изказване от името на нашата парламентарна група, с което искам да разсея всички онези твърдения, които бяха изказани преди малко.
Господин Василев, ще се обърна към Вас и Вие съответно ще направите реплика, няма никакъв проблем. Аз разбирам, че искате да внушите от тази трибуна, че всички болници нарушават закона тогава, когато изплащат часове, които са над 40 часа регламентирани по закон, по отношение на извънредния труд. Само че, господин Василев, фактите, които Вие не знаете, са следните: има много лечебни заведения, които нямат персонал, и поради липсата на персонал… (Реплика от народния представител Венко Сабрутев.)
Господин Сабрутев, знам, че разбирате от всяка една област в българската политика. Репликирайте ме, няма никакъв проблем, ще Ви отговоря с удоволствие. Разговорът с Вас винаги е съдържателен.
В тази връзка, ако ние започнем да наказваме болниците, ще стигнем дотам, че няма да има кой да дава дежурства в тези лечебни заведения. Както и да го въртим, каквото и да го правим, ние няма откъде да измислим допълнителен персонал за тези лечебни заведения. Дали сега е времето за дебата за нуждата от толкова лечебни заведения в страната – сигурно и това време ще дойде. Дали лечебните заведения са много – този дебат предстои и аз считам, че много скоро ще дойде неговото време.
По отношение на другото твърдение, което се опитвате да прокламирате, че надлимитната дейност е само в частни лечебни заведения, то категорично не отговаря на истината. Надлимитната дейност се наблюдава както в частни, така и в държавни лечебни заведения с превес на държавните лечебни заведения – ако говорим за надлимитна дейност, тъй като по смисъла на приетото конституционно решение такава не трябва да съществува, но тя реално чисто бюджетно съществува. Именно във всички тези лечебни заведения трябва да бъдат извършени и планови, и извънредни проверки, за да се установи дали това е било правилно, или неправилно. Но, господин Василев, как предлагаме две взаимоизключващи се неща?! Вие предлагате да увеличим възнагражденията на българските медици – нещо, което ние ще подкрепим и ще постигнем онзи консенсус, за който говорихме в Комисията по здравеопазване. В същото време предлагате механизъм, който да намали цените на клиничните пътеки и да намали прихода на лечебните заведения – тези, които трябва да увеличават трудовите възнаграждения. Това е все едно да дадете една лодка на някого, да я сложите на жълтите павета тук, отпред пред парламента, и да му кажете: плувай за Бургас. Няма как да стане! Необходимо е да има водоем, за да има плуване на тази лодка. Тоест трябва да има приходи в лечебните заведения, за да могат да се увеличат разходите им. И сметките, които правите – няма да използвам термина „бакалски“, за да няма обида, но ще кажа нещо друго: Вие смятате само абсолютната стойност на увеличението на тези трудови възнаграждения. И днешният дебат не е този! Но ако сте наясно с механизма за формиране на работната заплата, абсолютното увеличение на тези трудови възнаграждения рефлектира върху всички производни от него, като почнете: класове квалификация, нощен труд, извънреден труд, всички онези проценти, които са свързани с тази заплата. И именно това води до разход, който е над милиард. Затова казвам, че когато говорим за разход, той трябва да бъде сметнат правилно. Не е въпросът само да вземете броя на лекарите, медиците, да умножите по увеличението и да кажете: това е разходът. Не е това разходът, той е умножен по три, като сложите всички производни, като сложите данъците, като сложите осигуровките. Всичко това ще бъде разход за лечебното заведение.
Сега, по същество за ветото със законодателните мотиви. Неоснователно е твърдението в мотивите на президента, че оспорената разпоредба е несъвместима с Конституцията на Република България и ще доведе до ограничаване на конституционния принцип на достъпност на медицинската помощ. Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България еднозначно посочва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Както е отбелязано в мотивите на Решение № 32 на Конституционния съд от 1998 г. по конституционно дело № 29 от 1998 г., понятието „достъпна“ по смисъла на тази разпоредба означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението.
Специалният закон, който урежда обществените отношения в областта на здравното осигуряване, е именно Законът за здравното осигуряване. При изпълнение на своето конституционно задължение за защита на здравето на гражданите – чл. 52, ал. 3 от Конституцията, държавата разполага с публичен ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в провеждането на здравната политика. В своето Решение № 2 от 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд е приел, че определянето на рамка, в която да се извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК, не е противоконституционно. Не се засяга и конституционното право на здравно осигуряване, тъй като съгласно действащите разпоредби на ЗЗО задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирано от бюджета на НЗОК.
Равенството на всички граждани пред закона, прогласено в Конституцията, е спазено от законодателя, тъй като няма разпоредба в специалния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от медицинска помощ лица. В подкрепа на това твърдение е и следният цитат от мотивите на Решение № 2 на Конституционния съд от 2006 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г.: „Няма разпоредба в Осигурителния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от здравна помощ лица“. Тъкмо напротив, чл. 5, т. 5 от ЗЗО прогласява равнопоставеност при ползването на медицинската помощ. Трябва да се има предвид, че средствата по бюджета на НЗОК се формират основно от здравноосигурителните вноски на всички български граждани. В този смисъл закупуването на неограничени по обем здравни услуги с ограничени и предварително определени бюджетни средства е икономически неосъществимо, поради което нормативната уредба предвижда правила за изпълнение на разходната част на бюджета на НЗОК, които няма основания да се определят като противоречащи на конституционните разпоредби.
Публичните средства по бюджета на НЗОК трябва да се управляват по начин да се обезпечи оптимизацията на тяхното разходване с най-голям ефект за опазване здравето на осигурените лица – Решение № 9 на Конституционния съд от 2010 г. по конституционно дело № 4 от 2010 г. Обстоятелството, че медицинската помощ е регулирана от държавната дейност, както е посочил Конституционният съд в мотивите на Решение № 9 от 2010 г. по конституционно дело № 4 от 2010 г., още веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинска помощ и изключва разбирането, че НЗОК дължи безусловното й заплащане. Следва да се отбележи, че България е една от държавите, която осигурява на своите граждани най-улеснен и бърз достъп до медицинска помощ в Европейския съюз, доказателство за което е и липсата на листи на чакащи. Неоснователно е и твърдението, че съдържанието на приетите разпоредби е несъвместимо с редица действащи текстове на ЗЗО.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 6 от ЗЗО изрично посочва, че националните рамкови договори по чл. 53, ал. 1, съответно анексите по чл. 53, ал. 2, трябва да са съобразени с бюджета на НЗОК за годината, за която се отнасят. Обемите, цените и методиките за остойностяване и закупване на видовете медицинска помощ са предмет на договаряне и се съдържат в Националния рамков договор за медицинските дейности съгласно чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. В този смисъл стойностите, които се определят по реда на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, са в резултат на проведено договаряне между представителите на НЗОК и Българския лекарски съюз и определените в НРД обеми и цени. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено и се осъществява в рамките на утвърдени предварително определени чрез договорен процес обеми и дейности.
Законодателно въведеният регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е намерил отражение именно във включените индивидуални договори. Следва да се има предвид, че и до момента в индивидуалните договори винаги са се посочвали стойностите, определени по реда на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК. С приетото допълнение на чл. 59, ал. 7 единствено се прецизира съдържанието на индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ, което отговаря на фактическата обстановка. Чрез законовото регламентиране, че в договорите се посочват и стойностите на изпълнителите на медицинска помощ, определени в съответствие със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, се постига кореспонденция между текстовете на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на НЗОК.
Не на последно място, в Закона за бюджета на НЗОК е предвиден механизъм, който създава възможност за коригиране на стойностите на разходите на тримесечие за лечебните заведения, надвишили или съответно недостигнали определените в договорите им стойности след извършен анализ и с решение на Надзорния съвет на НЗОК. С приетата разпоредба на чл. 59, ал. 7а за първи път на законово ниво се урежда, че при определянето на стойностите на разходите за здравноосигурителни плащания се отчита и делът на резерва при решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т 7. Държа да отбележа, че до момента никога на законово ниво не е предвидено отчитането и на дела на резерва при определянето на стойностите за здравноосигурителни плащания. Тази норма кореспондира и с разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК, в който има ясно разписан ред как се разходват средствата от резерва и в какви срокове.
Този процес в никакъв случай не може да бъде определен като бъдещо несигурно бюджетно събитие, както е посочено в мотивите на президента, а съвсем ясно е определено в законови норми. Следва да се има предвид, че средствата от резерва на бюджета на НЗОК се използват целево там, където е отчетен недостиг на средствата по отделните видове здравноосигурителни плащания след извършване на анализ на съответните разходи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Във връзка с изложените аргументи считам, че Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване трябва да бъде приет повторно и да бъде отхвърлено ветото на Президента на Република България.
Сега, уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, аз Ви обещах, че ще запозная народните представители, всички, които ни гледат, граждани, здравноосигурени лица с Вашите становища, които сте подписали. Чета становище, подписано от академик Николай Денков като министър-председател, свързано с визираните текстове, преди те да бъдат отменени от Конституционния съд. Ще зачeта само някои важни неща:
„Предвид изложеното не може да бъде споделено от твърдението на ВАС, че след като е създадена забрана за заплащане на лечебните заведения за оказаната от тях медицинска помощ над утвърдените им в договорите лимити, те следва да отказват извършването на такава помощ и това, от своя страна, да поставя здравноосигурените лица в неравностойно положение“ – това е мнението на академик Денков. Тази финансова рамка е очертана от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, в която е предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределените за съответния период разходи. Тоест заплащането на стойностите на извършената медицинска дейност не е неограничено, а регулирано. А сега преживявате катарзис!
В рамките на административно разпределени обеми и това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги. Тоест това, което правим ние в момента, не намалява правото на лицата на достъп до медицински услуги. Месечните стойности, посочени в индивидуалните договори за всяко лечебно заведение, са съобразени с договореностите в Националния рамков договор, както и със заложените в Закона за бюджета на НЗОК.
И сега, говорим за същата разпоредба, която в момента предлагаме, по смисъл: „Предвид изложените съображения считаме, че с въведената разпоредба на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, според която НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и дейности, не се накърнява правото на достъпна медицинска помощ, визирано от чл. 52, ал. 1 от Конституцията, и не се нарушава принципът на равнопоставеност на здравноосигурените лица, поради което искането на тричленния състав на ВАС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.“
Министерство на финансите – становище, подписано от министър Асен Василев, който казва: „Определените от законодателя условия и ред за заплащане на медицинска помощ не накърняват основни права на гражданите. По същество се касае за бюджетна техника, с прилагането на която волята на законодателя е да определи размера на финансовите взаимоотношения, в случая самостоятелния бюджет на НЗОК, с оглед гарантиране конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, гарантирано им, и достъпна медицинска помощ. Нещо повече…“ – това го казва господин Асен Василев.
Радвам се, че си признавате. Това са документи, които са подписани от Вас.
„Нещо повече, ако се разгледа обратната хипотеза – на несъобразяване на заплащаните от НЗОК цени и обеми с финансовата рамка на тази солидарна осигурителна система, е възможно преди изтичане на годината публичните финансови ресурси на НЗОК да бъдат изчерпани, което, от своя страна, би довело до ограничаване на правата на гражданите по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България. А в този смисъл делегираните в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България права на гражданите могат да се реализират единствено чрез системата на задължителното здравно осигуряване, което се изразява в рамките на бюджета на НЗОК и е в съответствие с принципа на равнопоставеност, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Оспорената разпоредба осъществява пряката взаимовръзка между приходната и разходната част на бюджета на НЗОК.
Допълнително обръщам внимание, че медицинската помощ по смисъла на чл. 52 от Конституцията на Република България не е неограничена, доколкото по вид обем и средства за финансиране е в рамките на определения пакет от дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В същия обем съобразно здравноосигурителните приходи е и правото на задължително осигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета.“
„В случай – господин Василев, това са Ваши думи – в случай че дадено лечебно заведение е изчерпало месечния си лимит за определена медицинска дейност, осигурените лица са свободни да изберат всеки един от останалите изпълнители на болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за същата дейност.“ Тоест Вие казвате, че ако някоя болница не може да приеме пациент, той спокойно може да отиде в съседната болница.
„В случай че здравето на лицето не изисква незабавна медицинска помощ и същевременно по субективни причини не желае да избере друг изпълнител, то може да отложи ползването на медицинска помощ до началото на следващия месец, като избраният от него изпълнител ще разполага с лимит за съответната медицинска дейност.“ Отново казвате, че предложените текстове не са противоконституционни!
Да, ето, чета Ви: „Предвид изложеното, моля на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да постановите решение, с което да отхвърлите като неоснователно и необосновано искането на тричленния състав на ВАС за установяване на противоконституционност“. Подпис – Асен Василев.
В същото време от тази трибуна преди малко Вие казахте, че предложените текстове ще бъдат отменени от Конституционния съд, защото са противоконституционни.
Аз не мога да разбера на какво се дължи промяната на Вашата позиция и мислене. Или това е израстване в духовен аспект и промяна на мнението? Аз лично никога не мога да си променя мнението в хода на времето – тогава, когато то почива на принципи, в които вярвам.
Следващото нещо. Становището на Станимир Михайлов е много интересно, но няма да го чета. Който има интерес, бих му го дал. То потвърждава всички онези неща, които казвам до момента, и защитава тезата, че предложените от нас текстове не са противоконституционни. Той казва следното нещо: „Следователно определянето на месечни стойности в договорите с изпълнителите в едногодишен период съобразно заложените средства за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по приет от Народното събрание Закон за бюджета на НЗОК е средство, чрез което правото на достъп до медицинска помощ се гарантира за всеки здравноосигурен в обема, който обществото (държавата) може да си го позволи на съответния етап от икономическото си развитие“. И накрая има нещо, което също е доста интересно: „Неоснователно е твърдението, че оспорената разпоредба води до ограничения в конституционния принцип“.
И накрая становището на министъра на здравеопазването, който отново казва, че предложените текстове не са противоконституционни.
Уважаеми колеги, предложението, което предлагаме, има за основна цел да може да осъществи контрол върху разходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и да гарантира правото на достъп на всеки един здравноосигурен и здравнонеосигурен български гражданин до помощ в лечебно заведение. В този текст, който предлагаме, за първи път е включен и разходът, свързан с разходването на резерва на Националната здравноосигурителна каса – нещо, което беше в мотивите на Конституционния съд за противоконституционност на текстовете. Именно в тази връзка считаме, че новото решение няма никакъв елемент на противоконституционност, тъй като сме се съобразили с всички онези мотиви на Конституционния съд, които са използвани при връщането на предходното решение.
Чрез това решение, отново повтарям, гарантираме достъпа на всеки български гражданин до медицинска помощ, до болнична медицинска помощ и вярваме, че народните представители ще отхвърлят ветото на президента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)