ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ШИШКОВ9296 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вземам повод от казаното от колегата от БСП – господин Атанасов, да се върнем в дневния ред на обществото, а актуалният дневен ред на обществото, както всички знаем, е темата с безводието.
На Вашето внимание ще представя доклад за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната, но преди това бих искал да представя Проекторешението, което беше взето по време на заседанието на Комисията и по време на работата на Комисията. Започвам с него.
Предупреждавам, колеги, че докладът е 90 страници, но ще се опитам да го резюмирам, така че да го прочетем за максимално кратко време. Той е публичен и смятам, че не е необходимо да изчитаме доклада в цялост. Който желае, може да се запознае с него на страницата на Народното събрание.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по доклада за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема доклада за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната.
2. Предоставя приетия доклад по т. 1 на Министерския съвет.
3. Задължава Министерския съвет на база препоръките в доклада да изготви план за действие за изпълнението им.
4. Планът за действие по т. 3 да бъде внесен в Народното събрание в тримесечен срок от приемането на доклада по т. 1.“
И сега започвам с доклада. Както казах, с госпожа председателката уточнихме, че той може да бъде изчетен в резюме, така че ще се опитам да бъда максимално кратък.
„ДОКЛАД
за работата на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната
I. Създаване на Комисията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 11 декември 2024 г. взе Решение, с което създаде Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната със срок три месеца. На 13 март 2025 г. Народното събрание взе Решение за удължаване срока на Временната комисия с три месеца.
ІІ. Цели на Временната комисия
Да установи всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната, включително данни за бездействие на компетентните органи.
Да изготви доклад с препоръки за действие с конкретни мерки на ниво законодателна и местна власт.
ІІІ. Проведени заседания
Временната комисия за целия период на работа проведе 15 заседания, на които бяха изслушани всички институции, които имат отношение към проблема с безводието и неговото решаване. Бяха изслушани и научната общност, експерти в областта, граждански сдружения и засегнати лица.
IV. Поискана информация
Комисията с решения поиска и получи следната информация:
1. От Министерския съвет: Доклад на временната междуведомствена експертна комисия.
2. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
– Населените места, засегнати от воден режим; причини, довели до него.
– Колко средства са инвестирани от „Български ВиК Холдинг“ ЕАД.
– Подробна справка от „Български ВиК Холдинг“ – ЕАД: с каква цел е създаден Холдингът през 2020 г.? Кой му възлага допълнителни дейности и с какво се занимава?
– Справка от МРРБ за периода след 2000 г. какъв е размерът на средствата (национални и европейски по финансиращ орган и програма), вложени във водни проекти, в т.ч. и така наречените водни цикли, какво е изпълнено.
– Справка за довеждаща и разпределителна водопроводна мрежа в България – метри тръби и видове материали, от които са изпълнени.
– Информация за наличие на разходомери на изхода при водоизточниците, които да се сравняват с входните данни на съответните ползватели на водата.
3. От Министерството на околната среда и водите:
– Справка от МОСВ за периода след 2000 г. какъв е размерът на средствата (национални и европейски по финансиращ орган и програма), вложени във водни проекти, в т.ч. и така наречените водни цикли.
– Информация от МОСВ относно предвидените мерки за борба с безводието и сушите в новите планове. Имат ли финансова обосновка.
– Информация за наличие на разходомери на изхода на водоизточниците.
– Информация от МОСВ за задължения на ВиК операторите за такса водовземане и такса заустване на отпадъчни води.
– Карта на защитените зони в България.
– Справка от регистъра на сондажните кладенци – държавна, общинска и частна собственост, за вода.
– Актуализиран към месец февруари 2025 г. анализ на хидрометеорологични условия, водещи до сегашната суша, представен на Кръгла маса „Безводие и предизвикателства пред водоснабдяването“ в УАСГ.
– Информация относно инвеститора на язовир „Черни Осъм“.
4. От Министерството на икономиката и индустрията: кога и с каква цел е създадено Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и кой му възлага допълнителни дейности.
5. От Министерството на земеделието и храните: справка от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ (в т.ч. САПАРД и ПРСР), за периода след 2000 г. какъв е размерът на средствата (национални и европейски по финансиращ орган и програма), вложени във водни проекти, в т. ч. и така наречените водни цикли, какво е изпълнено, кои са фирмите изпълнители на тези обекти – проектанти, строители, надзорници, консултанти.
6. От Министерството на енергетиката: информация относно данни за незаконен добив на инертни материали по устието на река Вит, водещ до промени на коритото и оросяването на плитките кладенци, даващи около 30% от водата на град Плевен.
7. От Националното сдружение на общините в Република България: информация от всички общини в Република България относно наличието на готови за финансиране ВиК инвестиционни проекти, за кои от тях има издадено и/или влязло в сила разрешение за строеж и за кои от тях има избрани изпълнители за строителство, строителен надзор и авторски надзор.
V. Проведени изслушвания
Заседанието, проведено на 6 февруари 2025 г., бе открито от председателя на Комисията – народния представител Младен Шишков, който подчерта важността на темата и политическата необходимост от обединение на усилията на законодателната и изпълнителната власт в името на устойчивото управление на водните ресурси. Той заяви, че в контекста на климатичните изменения, продължаващото пресъхване на водоизточници и демографския натиск в определени зони страната се изправя пред заплаха, която изисква незабавна реакция и комплексен подход.
В заседанието участваха министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, министърът на околната среда и водите Манол Генов, изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД Ирена Георгиева, както и заместник-министри, експерти от министерства и представители на държавни ВиК оператори.
Основен акцент беше поставен върху реалната картина в регионите с установен воден дефицит, текущото състояние на ВиК инфраструктурата, проблемите с напояването и енергийното използване на водите, както и необходимостта от законодателна и стратегическа адаптация.
Министър Иван Иванов представи цялостна картина за ангажиментите на МРРБ в областта на ВиК сектора и подчерта, че въпреки значителните усилия, положени в предходните години, редица проблеми остават нерешени поради структурни дефицити, недостатъчно финансиране и остарели съоръжения.
По отношение на конкретни проекти министърът изтъкна значението на довършването на язовир „Луда Яна“, чиято пречиствателна станция е почти напълно изградена и се очаква въвеждането ѝ в експлоатация да гарантира дългосрочно водоснабдяване за Панагюрище и съседните населени места. Освен него се посочиха и текущите работи по язовирите „Порой“ и „Ахелой“, които имат потенциал да осигурят водоснабдяване за Бургаска област и да намалят натиска върху вече претоварената система на „Ясна поляна“. Иванов акцентира върху проблемите с експлоатацията на язовир „Пясъчник“, който е обект на проект за възстановяване и въвеждане в нормален режим на пълнене и използване, включително чрез възстановяване на помпената станция и изравнителя.
По отношение на Северна България министър Иванов обърна внимание на проекта за изграждане на язовир „Черни Осъм“, определен като ключов за водоснабдяване на Ловеч, Плевен и Троян. Проектът, наследен от предишни десетилетия, все още се намира на етап прединвестиционно проучване, като основният проблем остава липсата на яснота относно финансирането.
Министърът на околната среда и водите Манол Генов представи визията на МОСВ за управление на ресурсите в условията на климатични предизвикателства. Според него една от основните слабости в управлението на водния сектор е фрагментацията на отговорностите между МОСВ, МРРБ, МЗХ, ВиК холдинга и различните местни органи на власт.
Министър Генов съобщи, че МОСВ е във финален етап на преговори по ново трансгранично споразумение с Гърция относно каскадата „Арда“ след изтичането на 60-годишното споразумение от 1964 г.
По време на обсъждането народният представител Искра Михайлова постави въпроса за несъответствията между законодателството и практиката по отношение на разрешителния режим.
Ирена Георгиева от „ВиК холдинг“ ЕАД предостави подробна информация относно ангажиментите на Холдинга за стабилизиране на операторите и поддръжка на ключови обекти. Тя подчерта, че в последните три години Холдингът е отпуснал над 100 млн. лв. за капиталови ремонти, подмяна на аварирали участъци и изграждане на довеждащи водопроводи. Като особено рискови обекти тя посочи участъци от магистралните водопроводи към Севлиево, Омуртаг, Кюстендил и Ямбол, както и участъка Бяла – Попово, където през последните пет години са регистрирани над 80 аварии.
В рамките на дискусията народният представител Николай Нанков повдигна въпроса за състоянието на довеждащия водопровод между Ловеч и Плевен, като напомни, че той е построен в началото на 70-те години на 20 век и оттогава не е претърпявал сериозна рехабилитация. Нанков допълни, че технологиите са много напреднали, има български и международни компании, които предоставят услугата за откриване на скрити течове с различни технологии – сателитни, със скенери, така че такива компании трябва да бъдат включени в работната група към Министерския съвет и да се вземе предвид експертизата им.
Народният представител Свилен Трифонов изрази загриженост за проекта за допълнително водоснабдяване от системата „Биволаре“, който според него няма да бъде достатъчен за нуждите на Плевен в пикови летни месеци. В отговор Ирена Георгиева заяви, че проектът е временна мярка, целяща да намали необходимостта от въвеждане на воден режим, но че дългосрочното решение остава изграждането на язовир „Черни Осъм“, който ще осигурява поне 400 литра в секунда допълнителен ресурс.
От страна на Министерството на регионалното развитие бяха представени данни за 17 области в страната, в които в момента съществува реален или потенциален воден дефицит.
Народният представител Танер Али постави въпрос относно капацитета на общините да управляват самостоятелно ВиК операторите и необходимостта от тясна координация с централната власт. В отговор Георгиева от „ВиК холдинг“ посочи, че според последния анализ 18 от действащите общински оператори не разполагат с необходимия инженерно-технически персонал и нямат достъп до модерно оборудване.
Народният представител Айтен Сабри обърна внимание на необходимостта от създаване на национален регистър на водоизточниците, включително сондажи, кладенци, каптажи и водохващания, изградени от самите общини или от населението. Тя подчерта, че в редица общини, като Омуртаг, Котел и Попово, местните хора все още използват нерегламентирани водоизточници, които не се контролират от здравните или екологичните власти.
Народният представител Александър Рашев повдигна темата за институционалната координация и припомни, че в България не съществува единен орган, който да носи отговорност за всички аспекти на водната политика. Той предложи създаване на междуведомствена агенция по водите, която да обедини функциите на МОСВ, МРРБ и МЗХ в тази сфера.
Владимир Георгиев акцентира върху социалната цена на водата и заяви, че в условията на ограничени ресурси трябва да се въведе диференциран подход при инвестициите първо към онези райони, където проблемът е най-сериозен, а след това към по-малко засегнатите.
Председателят Младен Шишков обобщи междинните изводи от заседанието, подчертавайки, че пред Комисията стоят две основни задачи – първо, да събере обективна и проверена информация от всички отговорни институции и второ, да изготви реалистични предложения за законодателни и стратегически промени, които да се приложат още в рамките на мандата на настоящото Народно събрание.
В заключителната част на заседанието министър Иван Иванов се върна към темата за ресурсната обезпеченост на ВиК операторите и подчерта, че в периода 2024 – 2025 г. е отчетено известно забавяне в изпълнението на инвестиционните програми на редица дружества поради липса на кадри, административни пречки и затруднен достъп до качествени изпълнители. Ирена Георгиева подкрепи тази идея и допълни, че „ВиК холдингът“ предвижда разширяване на своята програма за авансово финансиране, като с приоритет ще бъдат включвани оператори, обслужващи населени места с над 10 000 жители, които към момента са в режим или със сериозен недостиг на вода.
Искра Михайлова настоя за разработване на индикативна карта на „червените“ зони – територии с критичен дефицит на вода, към която да се привърже планирането на държавните инвестиции, и предложи изработване на национална стратегия за устойчиво водоснабдяване до 2040 г.
Министър Манол Генов прие предложенията с разбиране и изрази подкрепа за създаване на работна група, съставена от представители на министерствата, „ВиК холдинга“, БАН и университетите, която да разработи рамков документ с дългосрочна визия, конкретни мерки, индикатори за напредък и календар за изпълнение.
На заседанието, проведено на 20 февруари 2025 г., бяха изслушани представители на Министерството на здравеопазването, Националния институт по метеорология и хидрология, Министерството на околната среда и водите, както и гости от гражданския сектор.
От страна на Министерството на здравеопазването бяха представени от Илия Тасев – директор на дирекция „Обществено здраве“, и Каталина Вълкова – държавен експерт. Те заявиха, че контролът върху качеството на водата се упражнява чрез регионалните здравни инспекции, които следят за спазването на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. Според предоставената информация в страната има десетки населени места с трайно влошено качество на водата или режим на водоснабдяване. Илия Тасев уточни, че проблемът е комплексен, като обхваща отговорности и на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и самите общини.
От страна на Националния институт по метеорология и хидрология думата взеха доцент доктор Таня Маринова, доцент доктор Илиян Господинов, инженер Анастасия Стойчева, главен асистент доктор инженер Силвия Стоянова и инженер Марин Иванов. Докладът им включи краткосрочни и средносрочни прогнози, които показват тревожна тенденция – валежите са под нормата в големи части на страната, със сериозни дефицити в Западна и Южна България. В Североизточна България снежната покривка е значителна, но в други части липсва. Доцент Господинов подчерта, че сезонните прогнози не са категорични и се базират на вероятностни модели. Главен асистент Силвия Стоянова докладва, че хидрологично страната се намира в зимно маловодие, а основният източник на бъдещи водни обеми е снежната покривка и предстоящото пролетно снеготопене. Инженер Марин Иванов обърна внимание върху подземните води, които представляват над половината от водоснабдяването на населението.
Възникнаха редица въпроси от страна на народните представители. Отговорите, дадени от Илия Тасев, акцентираха на следните точки – здравните власти уведомяват местната власт, но тя носи отговорност за информирането на населението; лабораторната инфраструктура е значително подобрена чрез европейско финансиране; предстои изграждане на мобилни лаборатории; има около 64 населени места с различна степен на ограничения на водоснабдяването, обхващащи приблизително 117 000 души, а комуникацията между институциите се подобрява и става по-ефективна.
Господин Танер Али постави въпроса за пречиствателните станции, оборудвани с озонатори, които не се използват от ВиК операторите поради икономии на средства. Тасев отговори, че здравните власти могат да изискват единствено резултати от мониторинга, но не могат да наложат използването на конкретни технологии освен в случаите на регистрирани отклонения.
Петър Димитров от МОСВ допълни, че санитарно-охранителните зони се контролират от басейновите дирекции, че язовирните съоръжения са проектирани да работят и при ниски нива, но състоянието им не е навсякъде адекватно, което изисква допълнителен анализ и целенасочени инвестиции.
От изказванията на всички институции стана ясно, че водната криза в България е резултат от съвкупност от фактори – климатични, инфраструктурни, институционални и финансови.
Комисията се обедини около нуждата от разработване на интегриран и дългосрочен план за управление на водите в страната, който да обхване цялата верига от водоизточника до потребителя с участие на всички отговорни институции и граждански организации.
На заседанието, проведено на 27 февруари 2025 г., в продължение на предишното заседание, бяха изслушани представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и Националния институт по метеорология и хидрология. Въпроси бяха зададени от народните представители.
От страна на Министерството на здравеопазването бяха изслушани Илия Тасев – директор на дирекция „Обществено здраве“, и Каталина Вълкова – държавен експерт. Те заявиха, че всяка ВиК зона има регламентиран мониторинг по Наредба № 9 от 16 март 2001 г., като отговорността за качеството на водата е на ВиК операторите.
Представителите на Националния институт по метеорология и хидрология – професор доктор Таня Маринова, доцент доктор Илиян Господинов, инженер Анастасия Стойчева и главен асистент доктор Силвия Стоянова, представиха краткосрочните и сезонните прогнози, като отчетоха, че понастоящем България участва в европейски климатични форуми като част от международната мрежа за сезонно прогнозиране и събиране на климатични данни от средносрочни модели, като Copernicus и ECMWF. Доцент Господинов обясни, че вероятностните модели не позволяват категорични прогнози за валежите през пролетта или лятото, но в момента има вероятност за относително сухо лятото на 2025 г.
Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, потвърди участието на България в международните инициативи по устойчивото управление на водите.
Според Таня Маринова предстои стартирането на международен проект за устойчиво управление на сушата в Югоизточна Европа с участие на НИМХ.
По време на изслушването народният представител Айтен Сабри от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ настоя за яснота относно участието на България в европейската стратегия за водна устойчивост и получи уверение, че страната ще предостави данни и ще участва активно в работните групи.
Владимир Георгиев от парламентарната група на БСП постави въпрос относно нарастването на броя на разрешителните за сондажи, но Костадинов заяви, че няма отчетена такава тенденция, като подчерта, че подземните води изискват особено внимателно управление.
Александър Рашев от парламентарната група на ИТН постави въпроса за съдействието на ВиК операторите при извършване на мониторинг и изготвяне на доклади по качеството на питейната вода.
Виолета Комитова от парламентарната група на МЕЧ постави въпрос за прозрачността относно използваните препарати при пречистването, съответстващи на изискваните параметри за мониторинга, но ВиК операторите не са нормативно задължени да информират публично за използваните технологии.
Комитова също така повдигна въпроса за възможни щети по водната инфраструктура в районите на Плевен и Ловеч във връзка със строителството на Балкански поток. Костадинов категорично заяви, че няма данни за увреждане на подземни хоризонти и предостави сравнителен хидроложки анализ с данни за последните десетилетия.
Николай Нанков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС акцентира върху важността на мониторинга и контрола от страна на Министерството на околната среда и водите, респективно на басейновите дирекции, върху тези, които оперират и използват язовири за питейно-битово водоснабдяване с едногодишен изравнител, тъй като те ще бъдат много по-уязвими на природните явления и на климатичните промени.
Татяна Султанова-Сивева от парламентарната група на ПП-ДБ заяви, че въпреки огромните инвестиции в сектора за последните двадесет години страната не е постигнала реален напредък и настоя Комисията да се фокусира върху ефективен доклад с конкретни препоръки и действия.
Коста Стоянов от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ предложи законодателни промени относно регулацията на сондажите и обърна внимание на неизползваните ресурси от Дунавския басейн.
Искра Михайлова-Копарова от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ подчерта нуждата от ясно структурирана стратегия по три направления: налични ресурси, инфраструктура и качество на водата, като изрази съжаление, че в проектобюджета не се вижда ангажимент към разрешаването на водната криза.
Заключителните мнения обединяват призив за структурирано устойчиво и интегрирано управление на водните ресурси в България с участие на всички институции, експерти и заинтересовани страни.
На заседанието, проведено на 13 март 2025 г., взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните и „Напоителни системи“ ЕАД, включително заместник-министър Иван Капитанов, директорът на дирекция „Хидромелиорации“ Николай Карафизиев и техническият директор на „Напоителни системи“ Магдалина Вълкова.
Заместник-министър Иван Капитанов заяви, че въпросът с поливната вода е от ключово значение особено за Пловдивска област и оризопроизводството. Той подчерта, че се работи по възстановяването на неработещата помпена станция на язовир „Пясъчник“ чрез изготвяне на проектна документация и търсене на финансиране. Отговорите на поставените въпроси от народните представители Младен Шишков и Свилен Трифонов показаха, че има проектна готовност и амбиция да се предприемат конкретни действия в тази посока.
Николай Карафизиев обясни, че два участъка в Плевенска област вече са рехабилитирани по програма, а други са планирани чрез капитализацията на дружеството, за да се постигне цялостен ефект и намаляване на водните загуби.
Коста Стоянов повдигна въпроса за ефективността на инвестициите и дали поливните площи са се увеличили вследствие на реконструкциите.
Бяха засегнати и въпросите за липсата на актуална инвентаризация на съоръженията и необходимостта от оценка на състоянието на мрежата. Искра Михайлова акцентира, че без подобна оценка институциите работят на тъмно и че от това зависи бъдещото планиране на инвестициите.
По отношение на техниката за „Напоителни системи“ Галин Дурев постави въпрос за инвестиции в оборудването и кадрите. Капитанов и Вълкова потвърдиха, че е изготвен актуален списък с необходимата техника, включително за поддръжка, обход и транспорт, както и че са предприети действия по сътрудничество с Хидротехническия факултет за привличане на млади специалисти.
Бяха засегнати и въпроси от Драгомир Петров относно залесяването около вододайни зони и сечите, които водят до замътване на водата.
Комисията прие предложението на председателя Младен Шишков следващото заседание да бъде с продължение на текущото изслушване.
На заседанието, проведено на 4 април 2025 г., в продължение на предишното заседание, основната тема беше изслушването на представители на Министерството на земеделието и храните и „Напоителни системи“ ЕАД с акцент върху язовирите „Пясъчник“, „Горни Дъбник“, „Долен Дъбник“ и „Сопот“.
Заместник-министър Иван Капитанов и изпълнителният директор на „Напоителни системи“ Снежина Динева отговориха на въпроси, свързани с влиянието на ВЕЦ „Черногорово“ върху водоподаването към язовир „Пясъчник“. Динева потвърди, че ВЕЦ-ът има разрешително за водоползване от 2013 г., но към момента не функционира.
По отношение на язовир „Горни Дъбник“ Свилен Трифонов изрази притеснение относно забавянето на рехабилитацията на канал М1. Снежина Динева заяви, че поради метеорологични условия ремонтните дейности се забавят, но ще приключат до 15 април, след което ще бъде подадена вода от язовир „Сопот“.
Ангел Славчев повдигна въпрос за възможността за изграждане на нови хидротехнически съоръжения за събиране на водите от река Арда преди навлизането им в Гърция.
Айтен Сабри попита за координацията между министерствата, браншовите организации и местната власт.
Галин Дурев зададе въпрос за работата и разбирането с Министерството на енергетиката. Капитанов заяви, че синхронизират действията си, а Динева допълни, че благодарение на рехабилитацията на главен напоителен канал „Алеко“ се спестяват около 30 млн. кубика вода годишно.
Драгомир Петров повдигна въпроса за залесяването около водоеми и ограничаване на сечите. Капитанов пое ангажимент да предостави писмен отговор, а Младен Шишков информира, че в Комисията е постъпило предложение за законодателна инициатива, ограничаваща сечите около вододайните зони.
Експертът Димитър Куманов попита за състоянието на водопровода от язовир „Сопот“ към Ловеч.
Заключителните изказвания на народните представители от всички парламентарни групи подчертаха, че темата за безводието е национален приоритет.
Председателят Младен Шишков и заместник-министър Капитанов изразиха благодарност за подкрепата от всички парламентарни групи.
На заседанието, проведено на 10 април 2025 г., бяха изслушани представители на Националното сдружение на общините в Република България по въпросите на безводието. Присъстваха изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева, д-р Мадлена Бояджиева – кмет на община Тетевен и член на Управителния съвет на Националното сдружение, експертите Десислава Стойкова и Мила Гиздова.
В изложението си Силвия Георгиева подчерта, че липсата на достъп до чиста питейна вода е системен проблем, натрупван с десетилетия, и че основна причина за задълбочаването му е разпиляването на отговорностите между множество институции. По думите ѝ 17 институции участват в управлението на водния сектор, от които 11 са на национално ниво, 5 – на областно, и само 1 – в общината – на местно ниво. Липсва централизирана координация, което води до неефективно разходване на публични средства.
Георгиева посочи, че към момента в сектора липсва действаща стратегия.
Мадлена Бояджиева от своя страна подчерта, че темата за безводието е с висок обществен заряд. Тя заяви, че кметовете ежедневно се сблъскват с напрежението от страна на гражданите в засегнатите райони.
По време на кръга въпроси председателят Младен Шишков изрази готовност за обсъждане на създаване на национален фонд за ВиК по подобие на Фонда за енергийна ефективност. Той поиска анализ какъв процент от проектите на общините касаят само водоснабдяване. А Георгиева потвърди, че над 700 проекта са подадени от 170 общини, като повечето са комбинирани.
Коста Стоянов от ВЪЗРАЖДАНЕ настоя за финансиране на проектите на Добрич, Дългопол и Гоце Делчев, които имат проектна готовност и избрани изпълнители.
Айтен Сабри от „ДПС – Ново начало“ постави въпроса за нормативните пречки в действащото законодателство.
Танер Али подкрепи идеята за централен професионален орган, който да ръководи сектора, и призова за точкова система при оценка на проекти с приоритет за ВиК.
Владимир Георгиев от БСП подкрепи идеята за национален фонд за водоснабдяване и заяви, че Комисията трябва да предложи ясни механизми за приоритизиране на общини с водна криза.
Александър Вълчев от „Има Такъв Народ“ попита за капацитета на общинските ВиК оператори като Батак, Брацигово, Велинград, Стрелча, Петрич и други.
В обобщение заседанието потвърди сериозността на водната криза в страната и необходимостта от съвместни действия между местната и централната власт.
На заседанието, проведено на 15 май 2025 г., участваха представители на Министерството на енергетиката в лицето на заместник-министър Красимир Ненов, и Националната електрическа компания – НЕК, представена от Екатерина Бонева. Темата на заседанието бе свързана с въздействието на енергийните политики и управлението на хидроресурси върху кризата с безводието в страната.
В изказването си заместник-министър Ненов подчерта, че НЕК стопанисва 21 комплексни и значими язовира, сред които „Искър“, „Белмекен“, „Батак“, „Доспат“, „Кърджали“, „Ивайловград“, „Цанков камък“, „Въча“ и други.
Беше изрично посочено, че приоритетно се осигуряват нуждите за питейно-битово водоснабдяване и за напояване.
Екатерина Бонева представи детайлни данни за завирените обеми към 15 май.
Особено внимание бе обърнато на контрола върху използването на водите. Според Бонева спазването на утвърдените графици се следи от басейновите дирекции и МОСВ. Всеки ден се отчита воден баланс, който се изпраща към МОСВ.
Народните представители зададоха поредица от въпроси, включително относно сътрудничеството с Гърция по каскада „Арда“. Ангел Славчев от ВЪЗРАЖДАНЕ изрази тревога, че България може да се постави в подчинена позиция по отношение на подаването на вода. Бонева увери, че подписаната декларация е само политическа и не поражда правнообвързващи задължения.
Айтен Сабри повдигна въпроса за амортизацията на съоръженията. Бонева потвърди, че значителна част от инфраструктурата е на над 60 години.
Владимир Георгиев поиска информация за изграждането на нови язовири. Бонева потвърди, че проектът за язовир „Яденица“ е с издадено разрешение за строеж, като в момента се търси финансиране.
Александър Вълчев повдигна въпроса за загубите по тръбопроводи. Бонева заяви, че НЕК поддържа система за ежедневен мониторинг и прави петгодишни обследвания на тръбопроводи и тунели.
Особено внимание беше обърнато и на въпроса на инженер Димитър Куманов относно сеизмичната сигурност на язовирите.
Заседанието завърши с общо разбиране, че безводието изисква координация между институциите, модернизация на инфраструктурата, по-високи инвестиции и устойчиво използване на водния ресурс.
На заседанието, проведено на 23 май 2025 г., бяха изслушани експерти, участвали в кръглата маса „Безводие и предизвикателства пред водоснабдяването“, проведена на 13 декември 2024 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Поканени за участие бяха доцент доктор инженер Венци Божков, заместник-декан на УАСГ, инженер Алеко Томов, управител на Водоканалпроект „Чисти води“, инженер Мария Станкова и инженер Атанас Харизанов. Като гости присъстваха също инженер Станислав Дарачев от Националния институт по метеорология и хидрология и представителите на гражданското обединение „Вода за Омуртаг“ Магдалена Славова и инженер Пепи Попова-Добрева.
В своето изказване доцент Божков подчерта, че основните причини за безводието в България не са само природни, а и организационни, свързани с лошо управление на водните ресурси, липса на ефективна регулация и разпокъсаност на институциите. Той направи исторически преглед, сравнявайки съвременната ситуация със законодателството и институционалните практики от началото на 20 век.
Инженер Алеко Томов постави акцент върху необходимостта от приоритетно изграждане и поддържане на водоснабдителни язовири и съпътстващата инфраструктура.
Инженер Мария Станкова очерта критичното състояние на водоснабдителната система. Според нея магистралните водопроводи в редица райони не са реконструирани от десетилетия, като дава примери със 75-километров водопровод, обслужващ Плевен, Ловеч и Троян.
Особено внимание бе отделено на кризисните райони – Омуртаг, Кюстендил и Черноморието, където липсата на стратегическа инфраструктура, като язовир „Черни Осъм“ и „Индже войвода“, застрашава водоснабдяването на големи населени места. Станкова призова за незабавни действия, включително инвестиции в кадри и планомерна подмяна на амортизирани мрежи.
Инженер Атанас Харизанов подкрепи нуждата от единно и стратегическо управление на водните ресурси. Той припомни редица нереализирани или изоставени проекти с национално значение като каскада „Горна Арда“, язовирите „Никопол – Турну Мъгуреле“ и „Силистра – Кълъраш“.
Заключителната част на заседанието премина в дискусия между народните представители и експертите. Председателят Младен Шишков отбеляза, че Комисията ще продължи да работи по събиране на предложения, анализи и препоръки за доклад към Народното събрание. Темата за язовир „Черни Осъм“ отново беше повдигната, като според експертите той няма алтернатива за осигуряване на водоснабдяване в Плевен, Ловеч и Троян.
На заседанието, проведено на 28 май 2025 г., бе изслушан доклад от инженер Димитър Куманов. В заседанието участваха и представителите на „Български ВиК холдинг“ Лозко Лозев, Ралица Драгоева, както и експерти като инженер Станислав Дарачев, Николай Куюмджиев и Георги Жулев.
Инженер Куманов представи ключови констатации и изводи от своя доклад, сред които критичната роля на водовземанията от вецовете, включително на НЕК ЕАД и частни централи, за намаляване на оттока в реките, изсушаване на кладенци и спадане на нивото на подземните води.
Критично внимание бе обърнато и на практиката по така нареченото почистване на речни корита, което реално представлява масово изземване на наносни отложения.
Друг важен акцент в доклада бе въздействието от минната дейност, особено в община Кюстендил, където концесионни площи се припокриват с буферни зони около питейни кладенци.
Куманов обърна внимание, че България формално се води страна, богата на водни ресурси, но на практика използва нищожно количество от река Дунав, като само системата „Дунав“ снабдява Разград.
Председателят Младен Шишков допълни, че липсата на приемственост в изпълнителната власт е една от причините за слабостите в плановете.
В рамките на обсъждането на законодателни мерки Куманов представи конкретни предложения от Раздел VI на доклада си, включително забрана на гола сеч в радиус от 500 м от водни обекти, ограничаване на сечи в санитарно-охранителни зони и буферни зони около водоизточници, регулация на водочерпенето в „Натура 2000“ и пълна забрана за изземване на наносни отложения без предварително планиране и екологична оценка.
Изрично бе посочена нуждата от национален регистър на всички питейни водоизточници, включително кладенци и каптажи, изградени със средства на населението.
Относно използването на водите от Дунав Куманов изрази отрицателно становище към идеите за изграждането на канали, свързващи реката с вътрешността на страната. Куманов предложи преглед на съществуващите съоръжения за регулиране на речните корита. Специално внимание бе отделено на предлагането на единен държавен орган за управление на водите, който да обедини функциите на МОСВ, МЗХ и Министерството на енергетиката.
Темата за интеграцията на плановете за управление на речните басейни с инвестиционните програми беше поставена от Искра Михайлова-Копарова. Куманов отговори, че именно тези планове са мястото, в което да се заложат инвестиционни мерки.
На заседанието, проведено на 5 юни 2025 г., бяха изслушани представители на две граждански организации – „Вода за Омуртаг“ и Инициативен комитет „Плевен – вода за всички“, и доктор инженер Станислав Дарачев – утвърден специалист в областта на водоснабдяването и канализацията. Задълбочено беше разгледан проблемът на град Омуртаг – населено място с дългогодишна водна криза, достигаща до крайни нива на лишение.
Гражданското обединение „Вода за Омуртаг“ представи изчерпателна информация за постигнатия напредък през 2023 г., когато градът е включен към водоснабдителната система на язовир „Ястребино“. Като ненужно бе определено намерението на местната власт да стартира строеж на нов водопровод, вместо да се довършат съществуващите проекти.
Вторият проблем, който бе разгледан в рамките на заседанието на Комисията, е този на град Плевен. Представители на Инициативния комитет на гражданите на Плевен – Любка Костова, Иван Нинов и Станислав Иванов, изнесоха информация относно състоянието на водоснабдяването в града. Гражданите подчертаха, че Плевен е поставен в ситуация на системно безводие, продължаващо над две десетилетия. Ситуацията допълнително се утежнява от липсата на реални инвестиции. Докато други общини, включително Омуртаг, активно включват проекти във водния си капиталов план, Община Плевен не е предвидила дори един лев за ВиК инфраструктура.
На заседанието беше изслушан и доктор инженер Станислав Дарачев, който представи експертен анализ на националното състояние на ВиК сектора. Той подчерта необходимостта от прилагането на принципа на ефективност, а не просто обем на инвестициите.
На заседанието, проведено на 12 юни 2025 г., бяха изслушани представители на различни общини, засегнати от водната криза.
С проблемите на община Кочериново народите представители бяха запознати от кмета господин Станислав Горов и инженер Петър Чапкънов. Той представи технически анализ, доказващ, че в района ежедневно се губят над 50 литра в секунда чиста вода, която не достига до потребителите, а се излива директно в река Рилска.
Представителите на село Крушаре, община Сливен, Димо Станков и Йорданка Таскова предоставиха информация за амортизираната водопроводна мрежа в населеното място. По техни думи ежедневно се регистрират между две и три аварии.
Община Садово и село Чешнегирово бяха представени от Христо Атанасов и Тони Гърбучев. Те заявиха, че сериозни проблеми с безводие не се наблюдават, като водоснабдяването е осигурено чрез тръбни кладенци и помпени станции.
По време на изказванията народни представители, като господин Димчо Димчев, госпожа Айтен Сабри и господин Владимир Георгиев, поставиха въпроси относно липсата на документи за собственост върху ключови водопроводи, съмнения за нерегламентирани отклонения и опасения, че ВиК операторите в много региони действат без отчетност.
VІ. Изводи и препоръки – тук ще чета дословно.
От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС и в качеството на председател изводи от работата на Комисията направи народният представител Младен Шишков, който благодари на всички, които взеха участие в работата ѝ, и очерта предложенията за преодоляване на безводието в България в следните точки:
1. Създаване на единен орган за управление на водите;
2. Изграждане на нови алтернативни водоизточници;
3. Приемане на нов Закон за ВиК;
4. В инвестиционната програма за общините да се приоритизират проектите за водоснабдяване;
5. Създаване на национален фонд за подобряване на инфраструктурата на водопроводната и канализационната мрежа по модела на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради;
6. Ефективно използване на ресурс в дунавските низини, които са хидравлически свързани с река Дунав;
7. Рехабилитация и изграждане на нови мониторингови пунктове за целите на НИМХ;
8. Повишаване на ефективността на мониторинга и контрола на водовземането от водоизточниците и потреблението на вода в рамките на водоснабдителните системи;
9. Законодателни промени за ограничаване на сечта в санитарно-охранителните зони;
10. Създаване на национален регистър на всички питейни водоизточници, включително кладенци и каптажи, изградени със средства на населението;
11. Законодателни промени за промяна на модела на възлагане поддържането на проводимостта на речните легла;
12. Да се изготви оценка на риска на хвостохранилищата, както и на комплексните и значими язовири, включително и моделиране за сеизмични въздействия, съгласно съвременните норми;
13. Да се въведе по-строгият мониторинг върху дейността на вецовете, включително и гарантиране на минимално допустимия отток съгласно Закона за водите.
От името на парламентарна група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ с членове на Комисията Татяна Султанова, Свилен Трифонов и Богдан Богданов очертаха аспекти за осигуряване на вода за населението и бизнеса; запазването и подобряването на състоянието на повърхностните и подземните водни тела; инвестиции в строителство, модернизация и рехабилитация на водопроводната инфраструктура в страната за постигане на трайно и устойчиво осигуряване на вода в условията на промени на климата; ефективно прилагане на съществуващата нормативна база и изработването на стратегия за водите и план за действие с конкретни мерки; срокове и отговорни институции; приоритизиране на инвестициите във водоснабдителните системи както с държавно, така и с европейско финансиране, включително по инвестиционната програмата за общините.
Парламентарната група направи следните предложения и препоръки:
Необходимо е да се подсили процесът на координация и комуникация между отделните институции. Като необходимост може да се посочи съществуващото изискване на чл. 9, ал. 3 и 4 от Закона за водите за наличие на Висш консултативен съвет по водите да бъде въведено на практика. Този висш консултативен съвет се изисква по закон, но не функционира, не се събира и не поставя конкретни задачи на отделните институции. Работата на Висшия консултативен съвет по водите да се председателства от вицепремиер.
Да се изиска от министъра на околната среда и водите да организира ежемесечна работа на Съвета, като се учреди администрация, която да планира необходимите задачи и да контролира изпълнението на решенията на Съвета. Информация за проведените заседания, поетите ангажименти и контрола по тяхното изпълнение да се публикува за свободен достъп на страницата на МОСВ.
Да се изиска от министъра на околната среда и водите да организира и публикува ежемесечни баланси за наличности и отпуснати месечни количества за всички подземни и надземни водоизточници и водни тела. Към момента МОСВ публикува месечни графици за наличните водни количества и отпуснатите месечни количества за потребление само за големите държавни комплексни язовири, които се ползват за различните нужди. Такава информация не се предоставя на обществеността за никое от водните тела и подземните водоносни хоризонти. Така за обществеността остава скрито състоянието на водоизточниците и водните тела, текущото им потребление за различни цели, което води до съмнения, че например се насочват водни количества към вецове за производство на електроенергия, тоест за печалба от частни инвеститори, вместо за питейно-битово водоснабдяване, напояване и други.
Всяко от министерствата по чл. 10, ал.1 от Закона за водите да създаде съвет за устойчиво развитие на съответния сектор – ВиК, напояване, хидроенергетика и други. Информация за проведените заседания, поетите ангажименти и контрола по тяхното изпълнение да се публикува за свободен достъп на страницата на съответното министерство.
Всяко от министерствата, отговорно съгласно чл. 10, ал. 1 на Закона за водите, да публикува информация на своята интернет страница за планираната годишна инвестиционна и ремонтна програма в началото на годината и ежемесечно да публикува информация за текущо изпълняваните инвестиционни и ремонтни обекти. Такава информация следва да се публикува аналогично от съответните търговски дружества с държавно участие в капитала към съответното министерство.
Министърът на труда и социалната политика да осигури изпълнение на изискванията на чл. 1, ал. 1, т. 4 и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в държавния бюджет за 2026 г. бъдат предвидени необходимите средства и бъде създадена необходимата организация за осигуряването на водно подпомагане.
Министерският съвет да приеме наредба, която да формализира методиката и принципите за определяне на цените за доставяне вода на напояване. Министърът на земеделието и храните и „Напоителни системи“ публикуват годишна и ежемесечна информация за състоянието на сектора.
Министерският съвет да предложи законодателни промени, с които да се адресира откритата от Европейската комисия наказателна процедура срещу България за неправилно въвеждане на промените в европейските правила за питейните води, и спешно да бъдат приети в българското законодателство промените в европейските правила за питейната вода, касаещи качеството на водата и въвеждането на мерки срещу загубите по водопроводите.
Приоритетно осигуряване на финансиране и преструктуриране на инвестиционните програми на селищата, които са били засегнати от воден режим през последните пет години, с цел постигане на европейското изискване за 10% намаление на питейното потребление чрез намаление на течовете във водоснабдителната система.
Законова дефиниция на „критични водни райони“, които получават приоритетно финансиране с възможност за спешни интервенции без тежки търгове в зони с доказан воден недостиг.
Задължителни измервателни уреди на всички основни водоизточници, включително изпълнение на изискванията за изграждане на водомерни стопанства в населените места.
Въвеждане на показатели за отчетност на ВиК операторите – като процент реални загуби, време за реакция, социален достъп, включително създаване на публичен регистър на режимите, авариите и критичните райони.
Определяне на национален критерий за водна криза с автоматични институционални действия.
Създаване на публична цифрова карта на водната инфраструктура с отворени данни.
Забрана за сечи и строежи в санитарно-охранителни зони.
Привързване на финансирането към ясни критерии за екологичен и социален риск.
Въвеждане на електронно проследяване на всички ВиК инвестиции и обществени поръчки.
Забрана за ново жилищно строителство в населени места без капацитет за водоснабдяване.
Стимулиране на енергоефективни водни системи, включително локално събиране на дъждовна вода и повторна употреба.
Създаване на механизъм за мониторинг на ВиК операторите с публични отчети.
100% европейско финансиране за общини с критични загуби, включително техническа помощ за проектна готовност и планиране.
Включване на ВиК сектора в Инструмента за подкрепа на реформите.
Въвеждане на санкции за незаконни отклонения и загуби на вода.
От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ бяха направени следните предложения: създаване на единен орган за управление на водите в България; предприемане на действия за набавяне на квалифицирани кадри във ВиК отрасъла; забрана на сечта на горите около водните басейни; да се обърне внимание на санитарно-охранителните зони, тъй като на много места те не са изградени, а на други са неподдържани; всички водоизточници да се оборудват с измервателни устройства; да се направи проучване за използване на терасите около Дунавския басейн; подмяна на старите водоснабдителни системи в България – преобладаващата част от тръбопроводите все още са от материал етернит и са с отдавна изтекъл експлоатационен живот; предприемане на мерки за намаляване на търговските загуби на ВиК операторите; приоритизиране на ВиК проектите в инвестиционната програма на общините; финансиране през 2025 г. на обектите на общините, които могат веднага да стартират изпълнението на водните си проекти; приоритетно водоснабдяване на селищата на воден режим поради недостиг на воден ресурс или влошено качество на питейната вода по показатели мътност, манган, арсен, уран, хром, нитрати, микробиологически показатели и други; да се осъществява реален контрол върху изпълнението на различните стратегии във ВиК сектора; даване на възможност на общините, които могат сами да управляват водните си ресурси, да си създадат общинско ВиК дружество, без държавните органи да им пречат.
От парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ бяха предоставени:
I. Констатации относно състоянието на водния сектор в България
1. Неефективна и тромава координация между държавните институции, отговорни за управлението на водните ресурси;
2. Липса на актуална стратегия за развитие на водния сектор. Съществуващите стратегии са морално остарели и несъобразени с климатичните промени;
3. Недостатъчно използване на научния капацитет на БАН, НИХМ и университетите. Липсват актуални бази данни и прогнозни сценарии;
4. Плановете за управление на речните басейни са формални и неефективни;
5. Липсва обща национална стратегия за предотвратяване на последиците от климатичните промени, която да обединява взаимнозависими сектори;
6. България има ограничено участие в разработването на водната стратегия на Европейския съюз;
7. Състоянието на водните съоръжения, включително язовирите, е критично. Няма дългосрочни инвестиции за обновяване;
8. Висок процент загуби на питейна вода – между 60 – 70%. Изискванията за намаляване на загубите с 10 – 30% до 2030 г. са неизпълними при липса на инвестиции, контрол и санкции;
9. Административната тежест възпира местната власт и бизнеса от действия за подобряване на достъпа до вода;
10. Прехвърляне на отговорности към местната власт без ясни компетенции и финансово обезпечение;
11. Недостиг на кадри – инженери и технически изпълнители, за ВиК сектора;
12. Липса на готовност за ефективно използване на европейския ресурс;
13. Липса на реформа в методите на ценообразуване на водните услуги, което създава обществен негативизъм;
14. Контролът върху качеството на питейната вода е неудовлетворителен. Липсват достатъчно лаборатории, пробите се бавят с месеци, а държавата няма визия за промяна;
15. Очакванията за локални водни кризи през 2025 г. са сериозни, с тенденция за задълбочаване.
II. Препоръки за краткосрочни и дългосрочни мерки
1. Стратегическо планиране и координация:
– Изготвяне на научнообоснован анализ на водните ресурси с прогнози за 5, 10 и 20 години;
– Изработване на актуална Национална стратегия за управление на водите;
– Разработване на нов модел за финансиране и ценообразуване във ВиК сектора;
– Синхронизация между плановете за управление на водните басейни и инвестиционните планове;
– Подготовка на кадри за ВиК сектора;
– Оценка на ефективността на законодателството и предложения за оптимизация;
- Изготвяне и приемане на Закон за управление на водите.
2. Инвестиции:
– Синхронизиране на инвестиционните програми на държавно и местно ниво;
– Годишни програми за почистване, поддръжка и ремонти на малка водна инфраструктура;
– Програми за разкриване и въвеждане в експлоатация на нови водоизточници;
– Петгодишна национална програма за значими язовири и съоръжения;
– Приоритизиране на инвестициите във водния сектор в общинските програми;
– Ефективно използване на ресурси по Кохезионната политика на Европейския съюз и новата програма за устойчиво управление на водите.
III. Препоръки за намаляване на административната тежест
– Хоризонтални мерки за облекчаване на административната тежест на всички нива – общини, агенции, централна власт;
– Анализ на административните процедури в Закона за водите, Закона за енергетиката, ЗУТ и Закона за кадастъра и имотния регистър с цел опростяване и ефективност;
– Облекчаване на режима за достъп до вода за напояване за земеделските производители, включително съкращаване на сроковете за получаване на разрешително за водовземане от подземни източници.
IV. Препоръки относно обучението на кадри в сътрудничество с Министерството на образованието и науката
Създаване на целеви програми за обучение и преквалификация
Да се инициира съвместна програма между Комисията по безводие, Министерството на образованието и науката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за:
– Подготовка на кадри с профил „ВиК технологии“, „Хидротехническо строителство“, „Управление на водни ресурси“ и „Екологичен инженеринг“;
– Преквалификация на вече заети лица от други отрасли за нуждите на ВиК оператори, общини и регионални структури;
– Въвеждане на дуално обучение в професионалните гимназии.
Да се подкрепи разработването на дуални учебни програми в професионалните гимназии с технически профил – например строителство, машиностроене, екология, в партньорство с местните ВиК дружества и общински структури, с възможност за:
– Практическо обучение по поддръжка на водопреносни мрежи;
– Платени стажове и гарантирана реализация в сектора;
– Стимули за висшето образование и задържане на специалисти в България.
Да се препоръча на Министерството на образованието и науката да:
– Въведе стипендии и стипендиантски програми за студенти в инженерно-хидротехническите специалности;
– Насърчи университетите да разкрият специализирани магистърски програми по управление на водите и климатична устойчивост;
– Изгради механизъм за обвързване на образованието с нуждите на регионите, засегнати от безводие – например: квоти за студенти от засегнати общини, които след завършване се ангажират да работят в местни ВиК дружества;
– Центрове за професионално обучение и обмен на добри практики.
Да се предложи създаване на национални обучителни центрове в сътрудничество с МОН, НПО и ВиК операторите, които да предлагат:
– Курсове за технически персонал и ръководни кадри;
– Обучения по нови технологии за управление на водни ресурси, мониторинг и реагиране при кризи;
– Програми за устойчиво управление на водите в условията на климатични промени.
От парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ бяха предоставени следните предложения:
1. Да се приоритизират проектите на общините по инвестиционната им програма, касаеща ВиК проекти, като с особено внимание да бъдат общините с въведен режим на водоподаването;
2. При подготовката на бюджет 2026 г. да се заложат повече средства за проектиране, подмяна и изграждане на ВиК проекти;
3. Да се създаде фонд за подобряване на ВиК инфраструктурата по примера на Фонд „Енергийна ефективност“ със заделяне на съответните финансови механизми и средства;
4. От съществено значение ще бъде да се направи мониторинг на съществуващите водоизточници, да се създаде регистър на водоизточниците и да се заложат мерки за откриване на нови, алтернативни водоизточници;
5. Изключително важно е да се извършват адекватен контрол и поддръжка на сега съществуващата ВиК инфраструктура и на дружествата, отговорни за поддържането им. Във връзка с това:
– предлагаме да се предприемат действия по монтиране на измервателни устройства на всички водоизточници;
– действия по откриване, намаляване и отстраняване на аварии, течове и загуби, които се отразяват негативно върху търговските загуби на ВиК дружествата;
– мерки за подобряване условията на труд и възнаграждения в дружествата, намиране на квалифицирани и качествени кадри в системата на ВиК дружествата.
6. В дългосрочен план е належащо да се помисли за:
– единен орган за управление на водите на територията на Република България, като по този начин ще се оптимизират редица и сега съществуващи агенции, дирекции, отдели и други ведомства;
– информация и обучение на населението за правилно използване на водните ресурси.
От парламентарната група на „Има Такъв Народ“ бяха представени следните изводи и препоръки:
Може да се направи изводът, че общо отбелязаните причини за безводието, от което към момента страдат потребителите, могат да се групират в 2 направления:
1. Недостатъчно вода като количество и качество в прилежащите до населените места водоизточници.
От представената пред Комисията информация е видно, че за страната ни е характерно, че има неравномерно разпределен воден ресурс, като той е крайно недостатъчен в някои общини. През изминалите години има тенденция към засушаване поради продължителни периоди с високи температури и недостатъчно валежи, от една страна, и недостатъчно опазване на наличния ресурс, от друга.
За някои населени места е засилена тенденцията към намаляване на водните количества във водовземните съоръжения поради изземване на инертен материал от речните легла.
За други населени места се констатира замърсяване на част от водоизточниците – повърхностни и подземни, поради недоизградени съоръжения за отвеждане и пречистване на отпадъчните води. Има населени места, за които е характерно, че във водата на прилежащите им водоизточници се открива повишено съдържание на химически елементи, които са недопустими за питейно водоснабдяване съгласно сега действащите стандарти, поради което се налага включване към системите на нови, по-отдалечени водоизточници.
Съществуват и редица водоизточници, в които водите са замърсени поради прилежаща икономическа дейност – изсечени гори, наторяване, неконтролирана правилно дейност на вецове. Това води до намаляване на общия брой на водоизточниците, които могат да се използват за водоснабдяване или за използването им са необходими средства за изграждане на допълнителни пречиствателни съоръжения.
2. Неефективно оползотворяване на наличния воден ресурс.
Недоизградената и недобре поддържаната инфраструктура за добив, съхранение и разпределение на вода в отраслите ВиК и хидромелиорации води до големи загуби. За отрасъл хидроенергетика също няма точни стойности на загубите на вода по техните проводи.
През годините поради различни причини не е осигурявана достатъчна поддръжка, системна подмяна и обновяване на инфраструктурата. Към момента това е причина за високи загуби на вода, които разпиляват недостатъчния воден ресурс и той не може да достигне до ползвателите.
Точното количеството на губещия се ресурс по проводите и системите към момента не може да бъде посочен, защото и в трите отрасъла – водоснабдяване, хидроенергетика и хидромелиорации, не са изградени напълно системите за измерване и мониторинг, както и не са инсталирани измервателни уреди на всички ползватели.
Препоръки:
1. Опазване на водата във водоизточниците:
Мерки, които в краткосрочен план могат да бъдат стартирани за запазване на водоизточниците, са:
– Засилен контрол за спазване на процедурите при разрешаване на нови водоизточници за икономически субекти, като стриктно се отчита публичният интерес;
– Засилване на контрола върху изземване на наносни отложения – почистването на реките, за опазване на речните легла и респективно за защита на водата в прилежащите водоизточници;
– Засилване на контрола върху икономическите дейности в близост до водоизточниците с цел ограничаване на замърсяването;
– Опазване на горите във водосборите на водоизточниците, своевременно да бъдат направени промени и допълнения в действащото законодателство в тази посока.
2. Ефективно използване на добития ресурс, намаляване на загубите на вода.
За отрасъл ВиК като спешни мерки за ефективно използване на водния ресурс предлагаме:
– подмяна на остарялата инфраструктура, като се приоритизират обектите, които ще се реализират с публични средства; и
– измерване на всички доставени и потребени водни количества.
Дължината на водопроводите в страната е десетки хиляди километри (около 70 000 км). Средната възраст на водопроводите е над 60 години. През годините не е осъществявана достатъчна поддръжка поради различни причини, поради което към момента в почти всички населени места има големи загуби на вода.
За подмяна на остарелите водопроводи са необходими значителни средства – бяха посочени няколко млрд. лв. от министрите на околната среда и на регионалното развитие, които не могат да бъдат събрани от цената на предоставените от ВиК операторите услуги.
Програмите на Европейския съюз, основно Оперативна програма „Околна среда“ през изминалите години имаше за фокус опазването на водния ресурс от замърсяване, поради което по-голяма част от финансирането се насочваше за събиране и пречистване на отпадъчните води, а с по-малък размер средства се изпълняваха за водоснабдителни обекти.
За намаляване загубите на вода по водоснабдителните системи ще трябва систематично през следващите години да се финансират обекти за подмяна на остарялата инфраструктура със средства от държавния бюджет.
От опита от сега изпълняваната общинска програма, финансирана от държавния бюджет, се вижда, че в редица общини не са определили обекти в областта на водоснабдяването като приоритетни. Други общини са включили водоснабдителни обекти, като не е ясна тяхната целесъобразност.
По време на изслушването на Националното сдружение на общините в Република България от Сдружението посочиха, че за общините е важно, където се полага асфалт, отдолу да се сменят всички тръби. Подобна мярка невинаги е необходима и понякога води до разход на излишни средства. Например няма нужда по улицата да се сменя канализационна тръба, ако по нея няма проблеми, както и водопровод, ако е строен преди 10 години и няма аварии. В тази връзка считам за целесъобразно предвид огромните средства, които са необходими за подмяна, както и че усилията първо трябва да се насочат към тези населени места с най-големи проблеми, обектите да бъдат приоритизирани. Подобно приоритизиране може да бъде на база критерии и да се прави от Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвид факта, че съгласно Закона за водите министърът провежда държавната политика в отрасъл ВиК. В този случай трябва да се отчете и че невинаги в общините има достатъчно експерти, които наистина да определят най-наложителните и целесъобразни обекти за решаването на проблема с безводието.
При една последователна програма за подмяна на водопроводите, централизирано планирана и наблюдавана, ще се проследи и измери последващият ефект от реконструкциите, нещо, което към момента не се отчита.
За да се знаят стойностите на водните количества, които се губят от реални физически течове на вода, е наложително водоснабдителните системи да бъдат обхванати от измервания. За определяне на загубите на вода по довеждащите водопроводи и по вътрешните водоснабдителни мрежи на населените места е необходимо да бъдат инсталирани навсякъде измервателни уреди. Все още има редица населени места, за които това не е изпълнено.
Препоръчително е спешно да бъде стартирана програма за инсталиране на водомери и измерване на доставените до населените места и на потребените от имотите водни количества. Без измерване цитирането на стойности за загубите на вода е неточно.
По отношение на кражбите на вода трябва да се отбележи, че поради липса на измерване в отделните населени места по зони и квартали не може да се докаже при нерегламентирани отклонения какво точно количество вода е откраднато. Така че и за решаването на този проблем първо трябва да се организира изграждане за всички зони на измерване.
За хидромелиоративната инфраструктура важат препоръките както и за водоснабдителните системи – реконструкция на напоителните канали и измервания.
Дължината на напоителните канали е доста по-малка от тази на водопроводите и при подходящо финансиране към „Напоителни системи“ ЕАД – предложеният ЗИД за Закона за водите е добра възможност за допълнително финансиране, ще могат ефективно да използват отпусканите водни количества.
За хидроенергийните обекти, основно тези, поддържани от Предприятието „Язовири и каскади“ – около 600 км тунели и проводи, препоръката за инсталиране на измервателни уреди в началото и в края на линейните проводи е същата, както и при отраслите ВиК и хидромелиорации.
3. Доизграждане на инфраструктура.
За населените места, в които водата в прилежащите водоизточници не е с достатъчно количество или нейното качество не отговаря на показателите за питейно водоснабдяване, е препоръчително като най-бърза мярка да бъдат изградени нови довеждащи водопроводи и съответните населени места да се включат чрез тях към вече съществуващи водоизточници, които имат капацитет, въпреки че въпросните водоизточници не са близо и може да се намират на територията на съседни общини.
След изграждане на пречиствателни станции за питейни води и водопроводи може язовири за напояване или за промишлено водоснабдяване при достатъчен капацитет да бъдат използвани и за питейно водоснабдяване.
При изслушването на експертите на 23 май бяха коментирани стари проекти и бяха дадени препоръки за възстановяване на целесъобразни обекти. Например възстановяване на стария проект за водоснабдяване от язовир „Сопот“ за Ловеч и освобождаване на количества за Плевен. Подобна мярка е по-кратка, по-евтина и по-реалистична за реализация от изграждане на язовир „Черни Осъм“.
За много населени места режимите на водоподаване ще бъдат намалени, а в някои случаи и ликвидирани, ако се изградят резервоари като денонощни изравнители. Финансирането на проектирането и изграждането на резервоари би могло да стане също чрез общинската програма.
На проведеното заседание на 3 юли 2025 г. Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната разгледа и обсъди Проект на доклад за дейността на Комисията.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати: 13 гласа „за“, без „против“, без „въздържал се“, Комисията предлага на Народното събрание да приеме доклад за дейността на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната с Проект на решение.“ Съответният проект беше изчетен в началото. Има и приложения:
VIІ. Списък с приложения
1. Приложение № 1 – Списък с изпратени писма за искане на информация за нуждите на работата на Временната комисия.
2. Приложение № 2 – Списък на документи, получени във Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства.
3. Приложение № 3 – доклад от инженер Димитър Куманов. Всички те са приложени на страницата на Народното събрание.“
С това, колеги, изчерпахме доклада. Сърдечно благодаря за вниманието и за търпението.