МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ1805 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! По Законопроекта се говори доста в публичното пространство. Ще се опитам да бъда по-кратък.
Десет години минаха от приемането на Закона за предучилищното и училищното образование – достатъчен срок ние да си направим равносметка, анализ и да констатираме кое работи и кое не работи. Самият законопроект съдържа над 20 отделни теми, над 20 отделни предложения. Не бих казал, че съдържа цялостна промяна в системата или дори в неин отделен сегмент, а по-скоро съдържа няколко групи промени, които са най-общо: нови политики; въвеждането на някои нови дефиниции, концепции и принципи; корекции в съществуващи текстове и политики и надграждане на съществуващи политики, но сами по себе си това са над 20 отделни предложения. Кои са новите политики, които предлагаме?
На първо място, езиковата интеграция. Тя съществува в множество образователни системи. Това е, когато едно дете не знае български език на входа на образователната система – било в I клас или връщайки се от чужбина, то да започне само с ученето на български език. Всички анализи показват, че незнаенето на български език е причина за голяма част от дефицитите и слабите резултати. Когато учениците не знаят български език или когато идват от чужбина, без дори да го знаят на комуникативно, говоримо ниво, и трябва да учат по всички останали предмети, те много бързо натрупват дефицити. Това незнаене е причина за слабите резултати по всички останали предмети. Смятаме, че тази концепция е особено необходима предвид факта, че ние имаме голям брой деца от семейства, в които не се говори български език. За съжаление, ние не успяваме ефективно и достатъчно време да ги обхванем и в предучилищна възраст, така че да битуват повече време в българо езикова среда и да знаят повече български език.
Другата политика, която предлагаме, е десегрегацията. Ние в момента имаме десегрегация между паралелки, но нямаме между училища. Виждам пред мен госпожа Фандъкова – знам, че Столична община е правила такива политики, но те в момента са в резултат на доброволната воля на общините, а не задължение. Това е една безспорна политика, която също трябва да бъде регламентирана и трябва общините да я правят, доколкото и където е възможно, при недопускане на вторична сегрегация, защото това пък е големият риск.
Другата нова политика е усилването на възпитателната функция чрез самостоятелния предмет добродетели и религии. Бързам да кажа, че новото в случая не е религия. Новото е програмата по добродетели. Това ще бъде час по възпитание в добро, в който няма да се пише оценка, както беше казано. Защо новото не е религия? Защото имаме религия в българската образователна система – от 1997 г. възстановена. Преди това, разбира се, ние имаме преди 1944 г. Това, което предлага Законопроектът, е разширяване на достъпа до религия. В момента този достъп е в по-малко от 3% от училищата и са обхванати около 10 хиляди от 700 хиляди деца.
Разбира се, този достъп няма да бъде безусловен. Трябва да има минимален брой деца за включване в групите по религия, трябва да има и педагогически специалисти. Текстовете са така предложени, че обучението по религия ще се съвместява със светското начало на образованието, тъй като, пак казвам, учители са тези, които ще преподават предметите. Няма нито едно дете да бъде карано да учи религия въпреки волята му. Основната програма ще бъде „Добродетели“ – дотолкова, доколкото, ако няма минимален брой деца, ученици по конфесионалните програми, те ще бъдат насочвани към програмата „Добродетели“.
Ние имаме нужда, остра нужда, от усилване на възпитателната функция. Българската образователна система има много проблеми. Тук надали мога да ги изредя всички, но смея да твърдя, че има два основни. Единият е с функционалната грамотност, другият е с отслабената възпитателна функция. Тя е отслабена от десетилетия – още от 90-те години, когато системата изживя своеобразен постпропаганден комплекс и ние спряхме, или по-скоро бяхме предпазливи, да говорим за ценности.
Чуха се редица внушения по темата. Аз само няколко от тях ще се опитам да коментирам.
Няма да води до разделение, защото и в момента програмите са базирани на общочовешките принципи и те възпитават във взаимно уважение и толерантност. И в момента имаме ученици от училища, които се разделят и учат по различни програми, и след това са заедно. Училището е най-контролираната среда и религията, пак казвам, е една от алтернативните пътеки за възпитанието в добродетели и за усилването на възпитателната функция. Основната програма обаче ще бъде „Добродетели“. Аз се радвам, че и в другите два законопроекта не се отхвърля това като предложение, а напротив – то се подкрепя, така че смея да твърдя, че ние имаме един солиден консенсус за това, че трябва да усилим възпитателната функция в българското училище. Въпросът е как да го направим.
Предлагаме и дефиниция за качество, свързваме тази дефиниция с концепцията за благополучие, слагаме акцент върху социално-емоционалното учене и дефинираме какво е социално-емоционално учене, въвеждаме информиращо оценяване като принцип, въвеждаме въобще принципи при оценяването и учебните програми. Добавяме класическите училища, както беше казано, а математическите гимназии се извеждат като специализирани училища, което ще даде възможност да не се губят учениците, които са с интерес и способности в математиката, развита в прогимназиален етап, като в същото време ще остане отворен достъпът до математически гимназии след VII клас.
Кои са корекциите в съществуващите политики? Някои от тях са по-дребни, бих се изразил така, други са по-съществени. Например отпадането на втория етап за оценяване на учебниците няма да доведе до съществена промяна, тъй като това в момента се правеше формално и беше преди всичко разход на време и усилия. Учителите в режим на колективна отговорност, или безотговорност, оценяваха учебниците за пригодност. Нямаме нито един учебник, който да е оценен отрицателно, дори и с по-малко да е оценен положително, с по-малко от 95%, тъй като отделният учител знае, че не зависи от неговия глас.
Предлагаме промени и в концепцията за квалификацията и концепцията за квалификационния кредит, като той вече ще бъде и качествена атестация, доколкото е възможно, за квалификацията, а не просто количествено трупане на кредити. Предлагаме и информационна система, която да бъде своеобразен рейтинг или потребителска оценка на квалификациите – оценка от страна на тези, които са минали през квалификация. Предлагаме и промени в оценяването на учебниците.
В действащия Закон за предучилищното и училищното образование до голяма степен концепцията беше – е, Министерството на образованието да не носи отговорност за оценяването на учебниците, а учителите по съответния предмет да ги оценяват – както казах, те всички оценяват положително, или външни оценители след това да оценяват. Сега по-скоро връщаме отговорността и акцентираме към министъра на образованието, защото министърът на образованието е този, който трябва да отговаря. Министърът на образованието трябва да има възможност да предлага корекции в учебниците, защото Вие питате мен или който и да е министър на образованието за проблемите в учебниците. Трябва да имаме и по-строги критерии по отношение на съдържанието, стила и така нататък. Това всичко е въпрос на оценителния процес при учебниците, така че смея да твърдя, че голяма част от проблемите с учебниците са в резултат, ако не почти изцяло, в резултат на процеса на оценяване на учебниците.
Предлагаме нови профили – класически и комбиниран. Предлагаме реформа и в оценяването, или по-точно в атестацията на учителите. Факт е, че сегашната атестация не заработи. Тя е времеемка, тежка и формална. Тя беше многократно отлагана от различни министри, защото имаме съмнение в нейната ефективност. Впрочем ние и в момента имаме ежегодна оценка на труда на педагогическите специалисти. Тя е за целите на диференцираното заплащане. Това, което ние предлагаме, е една обща оценка, но много по-близка като тежест до оценката за диференцираното заплащане, отколкото до сега съществуващата атестация. Такава годишна оценка има и за държавните служители. Бързам да кажа, че тази оценка няма да влезе в сила, преди да се изработят подзаконовите нормативни документи. Те, разбира се, ще бъдат разработени заедно с участието на синдикалните и директорските организации, така че критериите няма как да бъдат в Закона, понеже чух и критики, че не били ясни критериите. Критериите няма как да бъдат в Закона. Те винаги са били в подзаконов нормативен акт и този подзаконов нормативен акт ще бъде разработен в режим на партньорство с останалите заинтересовани страни.
Кои политики надграждаме? Това е политиката за ранно учене и грижи. В момента в Закона има относително малък акцент върху тази политика. Ние разширяваме акцента, предлагаме нова професионална квалификация „специалист по ранно учене и грижи“. Предлагаме по този начин и по-интегрирана политика за ранно учене и грижи, която да обхваща периода от нула до седем години, но по този начин ние обхващаме и детските ясли, които, знаете, една голяма част от тях са в детските градини, които са образователни институции.
Предлагаме надграждане и на дейностите по кариерно ориентиране като вид подкрепа. Имали сме и по тази тема множество дебати, включително и тук, в Народното събрание. Предлагаме създаването на Национален кариерен център, който да изготви насоки за кариерно ориентиране, като по този начин ние ще можем да вменим и повече функции на кариерните консултанти. Предлагаме те да станат и педагогически специалисти. Предлагаме също така и въвеждането на статут на базови учители. Такива в момента има, но когато го въведем този статут, ние ще… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако позволите, да продължа.
…ние ще имаме възможност да ги финансираме и директно. Предлагаме и връщането на статута на учители методици с цел усилване на методическата функция в българската образователна система. Предлагаме и редица текстове, свързани с разширяване възможностите на центровете за специална образователна подкрепа да обучават след задължителна училищна възраст, за осигуряване на целодневна организация на учебния ден в училищата за учениците в индивидуална форма, извършването на функционална оценка с цел диференциация на подкрепата, валидиране на компетентности от втори гимназиален етап за учениците със специални образователни потребности. Предлагаме да се регламентира и механизмът за съвместна работа на институциите, който действа от 2017 г., но с подзаконов нормативен акт. Знаете, ние успяхме да обхванем значителен брой деца и да намалим процента на преждевременно отпадналите в България от 14 на 9% – за първи път под средноевропейското. Това все още е много. Усилията по механизма трябва да продължат, но всъщност този механизъм е развиване на концепцията за териториална отговорност на директорите на училища и детски градини. Казано с други думи, ние разчитаме, че училищата и детските градини ще имат отговорност за упражняване правото на образование на децата, които са им в района на обхвата. И това се случва, пак казвам, от осем години. Сега ние, по-скоро законът, върви след практиката, която имаме.
Допълнително ограничаване ползването на мобилни телефони. И по тази тема сме говорили много с колеги в Комисията по образованието и науката. Имаме вече достатъчно изследвания, достатъчно и личен опит, наблюдение, минахме и през ковид – видяхме и знаем какво е зловредното влияние. Знаем и в училищата до какво води възможността за ползване на мобилни телефони, респективно какви предимства има забраната. Няма да се спирам в подробности на тази тема.
Опитах се да резюмирам основните неща, има и други, но в хода на дебата предполагам, че ще имаме възможност и тях да подчертаем. Благодаря.