Заседание 9 октомври 2025 г.

Заседание 9 октомври 2025 г. · zakon.dev

ИСКРА МИХАЙЛОВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)246 думи

Госпожо Киселова, тъй като предложението идва от Вас, апелирам да проверите начина, по който тази точка стигна до залата. Първо, тя беше внесена в Деловодството на Народното събрание извън работното му време. Вие като председател на Народното събрание трябва да проверите как и по какъв механизъм работи Деловодството и как само определени народни представители имат достъп до него извън работното му време. Второ, вчера тази точка беше разгледана на извънредна комисия, в която беше отнета възможността на народните представители да дискутират точката. Беше направена съвместна комисия по енергетика и по икономика, в която Комисията по икономическа политика въобще не можа да вземе думата. Нито един от колегите не успя да направи изказване. В Комисията по енергетика ние нямахме възможността да развием тези, да направим дебати, да разгледаме по същество точката. И днес Вие си позволявате като председател на Народното събрание, Вие лично, да я предлагате тя да влезе и в дневния ред. Госпожо Киселова, каква е спешността, която налага тази точка да влезе по този безобразен, безумен и обиден за Народното събрание и за българските граждани начин? Можете ли да обясните това и гарантирате ли, че ще направите проверка как и по какъв начин измина пътя от Деловодството до днес за по-малко от 48 часа тази точка, която касае едно огромно дружество, което е и част от критичната инфраструктура на държавата? Коя е тази спешност и Вие позволявате ли си Вашето име да бъде в момента забъркано по този безобразен начин с гледането на тази точка?

ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ (ВЕЛИЧИЕ)909 думи

През изминалата седмица се случиха много събития, някои от които бяха комични, други бяха трагични. Имаше обаче и такива, които са с невъзвратими загуби, с човешки жертви, и хората се питат кой е виновен и кой е отговорен за това нещо, което се случи. Тук имаме най-различни спекулации, като включително имаше хора от ГЕРБ, които казваха: „Ами, проблемът е щото вали. Сега и да не вали ли?“ В Япония най-опасният град за живеене в света е Токио и има застрахователен коефициент колко е опасен. Ако най-опасният коефициент е сто, Токио е седемстотин. В Токио, когато вали, когато има земетресение, вълни цунами, там няма такива жертви. В България от всеки обикновен дъжд почват хората да умират. Защо се случва това нещо? Хората имат нужда да знаят защо се случва и това нещо да бъде с доказателства, а не заради политически пиар, защото тука има загинали хора. И целта да знаят защо се случва това нещо е само една – да намерят начин да го предотвратят. Преди няколко месеца ние внесохме вот на недоверие за незаконните сметища. Депутатът от ГЕРБ Шишков излезе с лъжливи твърдения, опитаха се да направят за смях всичко това, което се случва, но в момента ние виждаме как пренебрегването на една изключително важна информация и невъзможността на това правителство да се справи дори с боклука води до човешки жертви. Трагично е, че когато има загинали хора, има хора в залата, които се смеят, но това е положението, народът трябва да знае какви хора си е избрал. Това, което се случи в Елените, е нещо, което е предвидимо, нещо, което се знае, и нещо, за което, най-важното, алармирахме и дадохме решение как да се предотврати. Говорихме и за двата основни проблема – единият е незаконното строителство, а другият са незаконните сметища. Нищо от това, което говорихме, не беше по никакъв начин прието, по никакъв начин не беше реагирано на него, въпреки че е изключително лесно този проблем да се реши. Изключително лесно! Март месец лично имах среща с министъра на околната среда и водите Манол Генов и му предложих решение, с което да се реши този проблем. Това, което той ми отговори, е, че до юли ще бъдат приети нужните законопроекти, ще има машини за пластмасови капачки, за шишета, които да се изкупуват, ще се сложи надценка отгоре. Нищо от това, което е казано, не е свършено. Това, което в момента искат хората да свършат, да продадат по-бързо „Лукойл“, за да вдигнат цените на населението и на горивата и да си приберат някаква комисиона. Можеше ли да бъде предотвратено това нещо и кой е отговорен? Разбира се, че може. Разбира се, че можеше, разбира се, че може и за в бъдеще да се предотвратят подобни събития, защото проблемите не са само в Елените, проблемите са навсякъде в страната. Миналата седмица отново отидох да заснема един подобен проблем, който е до Варна, село Калиманци. Днес ще го пусна видеото, понеже повечето хора казват: „Къде го пускаш, къде го качваш?“ Ако го пусна в прокуратурата, означава да остане тайна, защото там никога няма да се разпространи и хората няма да го видят. Не може да го пуснем по bTV и NOVA, защото те не излъчват по никакъв начин важната информация. И тук идва вече обвинението на елитарните партии в кавички, че сме TikTok и YouTube партии, но ние няма как по друг начин да разпространим важната информация. Това, което се случи в Елените, предстои да се случи в София. Тук има хиляда незаконни сметища. Има много хора, които казват, че в момента София има проблем с боклука. Те не са видели какъв наистина е проблемът в София. И причината не е кметът, а причината отново е правителството. И ВЪЗРАЖДАНЕ това, което казват, че това е проблем на кметовете, а вчера да искат да се викат четири министерства заради проблема на Елените, показва, че гоним само политически дивидент, а не гледаме как да свършим работа на хората. Софиянци също така не знаят, че водата, която пият, минава през същите сметища, през които Караколев вчера показва, че можело да има зараза в кварталите, които са засегнати от кризата в момента. Горе, откъдето влиза водата за язовира – основния, питейния на София, отново заснехме как минава и водата се филтрира през сметище, или опасността от зараза не е от кофите за боклук, тя е отвсякъде. Вчера от ДБ мисля, че беше колежката, попита в Бургас как са загинали двама човека в един кораб, който е превозвал опасни товари, и дали това нещо по някакъв начин се регулира. Също пуснахме във Варна опасните течности от корабите, които трябва да се съхраняват в специални контейнери, които трябва да намерят начин да се утилизират, как се запръстяват и се изхвърлят на едно сметище във Виница, където се изхвърля и строителният отпадък. После, когато вали дъжд, понеже ние се притесняваме за двама човека, но там става въпрос за цял град, когато вали дъжд, тази отрова се излива конкретно долу във Варна и много хора страдат от различни заболявания, много деца се раждат с малформации само и единствено заради отровите, които са навсякъде около нас и има нулев контрол от страна на държавата. Тъжно ми е, че трябва да говоря пред хора, които са избрани от народа с една-единствена цел – да направят живота им по-добър, а тях дори не ги интересува въпросът с живота и смъртта на тези хора. Затова спирам да говоря по тази точка, но нека хората си преценят искат ли да продължават да умират, за да може някой да се обогатява. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

БОЖИДАР БОЖАНОВ (ПП-ДБ)601 думи

Благодаря, госпожо Председател. България е изправена пред съдбоносен избор – право или произвол, правов ред или Пеевски. Това е дилемата с главно Д. След изтичане на 6-месечния законов срок за временно изпълняващия функциите главен прокурор Върховният касационен съд реши, че след 21 юли Сарафов не може да заема тази длъжност и неговите актове са нищожни. И докато ВКС приложи правото, прокуратурата политизира казуса в опит да съхрани нелегитимната си власт. Вместо да защитят изпълнението на закона, който са гласували в качеството си на народни представители, министър-председателят и министърът на правосъдието – и двамата юристи, позираха рамо до рамо със Сарафов на Форума на главните прокурори на Балканите, домакинстван от него. Това поведение де факто валидира статуса му, който ВКС посочи като несъвместим със закона, и представлява послание към българското общество, че безценното девето джудже ще бъде бранено докрай. Така изпълнителната власт, криеща се зад протокола, му даде покровителство и застана зад произвола, вместо да зачете правото. Паралелно с това делото за източените 54 милиона от магистрала „Хемус“ в кеш, в торби, буксува – разделя се, обезсилва се със системни действия, които саботират пътя към съда. Налице са данни за натиск, за корупция, игнорирани от ръководството на прокуратурата. Това е методична подмяна на възмездието със смразяващо институционално мълчание и отстраняване на тези прокурори, които са решили да приложат правото и да се опълчат. Така до краен предел се подкопава доверието в институциите и тежко се наранява чувството за справедливост на обществото. Затова настояваме за анкетна комисия за случая „Хемус“. Всеки ден в режима на държавата с голямо Д означава институции, които обслужват безропотно тандема Борисов – Пеевски, нормализирал произвола. Тандем, съществуващ не заради политическата логика, а заради частния криминален интерес, превърнал се в генератор на политическа криза. Диагнозата на завладяната държава е отчетлива и ние я посочихме в нашия вот на недоверие. Пеевски е фактическият център на власт, а Борисов – политическият проводник на модел на управление, който блокира всякакви реформи и всякаква отчетност. Модел, чийто залог е обезценяване; модел, чийто залог за оцеляване е размяната на стратегически държавни активи срещу индулгенции за неговия съюзник, санкциониран по „Магнитски“; модел, изкован от корупция, която всеки ден взима своите жертви; модел, в който съдебната власт все повече се е превърнала в плюшено зайче като онези, които Чолаков галантно поднася на административните съдии – с отнето достойнство, мачкано и подмятано от силните на деня, а самият Чолаков все повече губи почва под краката си и от вълка на обществените поръчки се превръща също в плюшено зайче. Ние отказваме да допуснем правосъдието да е аксесоар, вместо гръбнак на републиката. Ако и.ф.-то остане начело, ако ВСС продължи да държи чадър над него, ако репресиите срещу политическите опоненти и изтръгването на признания чрез заплахи продължат, България ще се е превърнала окончателно в прокурорска република, а който държи главния прокурор, държи цялата власт против конституционно установения ред. След дълго наше настояване и след като задкулисието даде картбланш на министъра на правосъдието, той ще свика пленума на Висшия съдебен съвет по казуса Сарафов – Сарафов, който с прякор на масов убиец убива правосъдието, Сарафов, който трябва незабавно да напусне поста. Трябва да се приемат предложенията ни за промяна в Закона за съдебната власт, за нови правила за избор на квотата на парламента във Висшия съдебен съвет, и да се премине към избор на тази квота, но без „Ново начало“ в нея, без хора, държани в зависимост от компроматчетата на Пеевски, подслушвани в кабинети, снимани по хотели или хванати просто в някоя схемичка. Трябва да дадем отпор, трябва достойнството на съдебната власт да бъде възстановено и вместо в ролята на плюшено зайче да бъде гръбнак на републиката. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1576 думи

Уважаеми сънародници! Миналата седмица станахме свидетели на доста недостатъчно добре показани по българските медии новини, които обаче показват изключително ясно и категорично посоката, към която се е запътила нашата страна. В събота, на доста оспорвани и преминали при изключително висока избирателна активност избори в Чешката република, победиха партии, които ясно и категорично заявяват своя евроскептицизъм. Бъдещият министър-председател на Чехия Андрей Бабиш още същата вечер, в която излязоха резултатите, заяви ясно и категорично, че Чехия никога няма да приеме еврото, което в конкретния случай означава поне следващите четири години, през които държавата ще бъде управлявана от него и неговите партньори от „Автомобилисти за себе си“ и „Свобода и пряка демокрация“. Същевременно на следващия ден в Унгария се състоя един много интересен разговор между Виктор Орбан – министър-председател на Унгарската република, и бившия германски канцлер Ангела Меркел. В този разговор Орбан ясно и категорично заяви, повтаряйки заявлението на Бабиш от предния ден, че Унгария никога няма да приеме еврото, защото, той обаче се аргументира още по-твърдо, според Орбан Европейският съюз се разпада и Унгария не желае да продължава по-нататъшната си интеграция в един разпадащ се и агонизиращ политически съюз. Същевременно в понеделник Френската република изпадна в наистина безпрецедентна политическа криза от 1958 г. насам, невиждана в нейната история. Правителството на Франция издържа точно четиринадесет часа, с което постави рекорд. Никога Франция не е имала толкова малко просъществувало в историята си правителство, в резултат на което към настоящия момент най-вероятното, което ще се случи във Франция, е разпускане на парламента и нови избори. При новите избори – поне това, което показват социологическите данни към този момент, партиите, които подкрепят, да кажем, проевропейския или проеврокомисионния курс, защото Европа, Европейската комисия, Европейският съюз, това са три различни неща, ще бъдат малцинство в следващия френски парламент. Франция освен всичко друго се намира и в много тежка финансова криза, която беше причината за падането на предходното правителство, което си подаде оставката в буквалния смисъл на думата в един предизвестен вот на недоверие само и само за да се отърве от политическата отговорност да взема решения, които очевидно френското общество не иска да бъдат взети. Втората по големина икономика в Европейския съюз и в еврозоната – Франция, е в състояние на технически фалит. Нейната задлъжнялост се увеличава не с месеци, не със седмици, а в буквалния смисъл на думата с дни. Същевременно във вторник, онзиден, излязоха последните данни за състоянието на германската икономика. Германската икономика вече второ тримесечие е в официална рецесия. Брутният вътрешен продукт на Германската република продължава да намалява вече шести месец, като тенденциите са за запазване и в следващото тримесечие до края на годината, което означава, че първата икономика по сила както в Европейския съюз, така и в еврозоната, е сериозно разклатена. Там всеки ден фалират фирми и се съкращават работни места. Не е нещо безпрецедентно – и друг път Германия е била в такава ситуация, но в такива мащаби никога не е била. Същевременно вчера излязоха данните, които се публикуват горе-долу на всеки четири, пет или шест месеца, за състоянието на най-крупните фирми в световната икономика. От първите 25, където допреди половин година имаше четири европейски фирми, в момента няма нито една. От 25 фирми начело на световната икономика 23 са американски, две са китайски – всъщност едната е китайска, другата е тайванска, но Тайван е част от Китай, така или иначе. Така че на фона на всичко това ние трябва да си направим като извод, че вкарването на нашата страна в еврозоната сега в този момент, и то по незаконен път и начин, който наподобява анексия и който няма нищо общо с начина, по който би трябвало да се случи едно подобно нещо, а именно със санкция на българските избиратели, е ни повече, ни по-малко крупно национално предателство и държавна измяна. Защото влизането на България в еврозоната към настоящия момент, в тази ситуация, когато тя е изправена пред крах, фалит, разруха и разпад – и това не са мои думи, това са думи на Виктор Орбан, това са думи на Бабиш, това са думи на основните и водещи политици във Франция и в Германия – когато нещо подобно се случва, това е все едно да влезем и да се качим на „Титаник“, но не в момента, в който „Титаник“ отплава, а в момента, в който „Титаник“ вече се е срещнал с айсберга, получил е пробойната, разцепил се е на две, едната му половина е потънала, другата все още се крепи на повърхността, но ние се мъчим да се качим на нея. Призоваваме към настоящия момент хората, които управляват държавата, да не допускат най-крупната държавна измяна, която може да се случи – да не допуснат влизането на България в еврозоната, макар че ние сме наясно, че това, разбира се, те няма да направят. Нещо повече, получаваме много тревожни сигнали за това, че само преди около месец БНБ е предприела една от 28 години непредприемана стъпка, а именно – Българската народна банка е закупила злато – 2,1 тона злато, за които нашата информация е, че всъщност това са, това е златният запас, който ще бъде изпратен в Европейската централна банка като наша квота, като наше участие там. Дали е така, все още не знаем. Ще изпратим писмо до Радев – управителя на БНБ, надяваме се да отговори бързо и да каже истината, защото досега, за съжаление, не сме се сблъсквали с прояви на едното или на другото от негова страна. Вкарването на България в еврозоната в една такава ситуация рискува първо фалит на държавата, която и без това тази година задлъжня със 7,5 милиарда евро до момента, тоест 15 млрд. лв., което е най-големият скок в еднократната едногодишна задлъжнялост на България, откакто съществува Третата българска държава – от 1878 г. насам. Това никога досега не се е случвало в историята. И тъй като нашата икономика не е в цветущо състояние и тъй като инфлационните процеси при нас в момента са изключително необуздани, за което единствената вина е на управляващите и на техните проинфлационни политики и най вече заради това, че се въвежда еврото в България, нашата страна е заплашена от две много сериозни заплахи: свръхзадлъжнялост и фалит. Всичко това може да се случи. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще работим да не се случи, но всичко това може да се случи, ако България бъде вкарана по незаконен път в еврозоната. Както знаете, нашите евродепутати подадоха жалба срещу процедурата за влизането на България в еврозоната, аргументирана и обоснована, в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург. Не вярваме, разбира се, в решението на Съда, защото той е политически орган, както и всички останали институции на Европейския съюз, но все пак сме длъжни да изчерпим всички институционни способи и мерки. Но накрая ще се случи това, което ние от години предупреждаваме и за което особено много и тревожно говорим цялата година. Ще се случи рухването на еврозоната и ще се случи така, че под останките на еврозоната ще бъдат погребани останките на българската държава. Защото ние в момента с унищожаването на една от най-стабилните валути в света, каквато представлява българският лев, защото тя е една от най-стабилните валути в света и тя е такава не защото българската икономика е много силна или нещо друго, а просто заради политиката през последните 27 години, заради която българският лев е най-обезпечената със свои собствени резерви валута в света – 100% обезпеченост. За сравнение еврото е обезпечено 4%, а доларът – 2%, и това е, между другото, публична информация. Всеки един от Вас, който желае, може да я провери и да се запознае с нея – с унищожаването на една от най-стабилните валути в света и превръщането на България в една провинциална територия, управлявана от чужда администрация, без своя собствена валута, на практика ще сложи край на българската държавност. Държава ще продължи да съществува, но тя ще съществува в ролята на гумен печат. Това, което вчера мнозинството направи с изземването на правомощията на президентската институция, горе-долу се случва и в момента с изземването на правомощията и на парламента, и на Министерския съвет, и на БНБ. След 1 януари 2026 г. БНБ няма да има абсолютно никакъв смисъл да съществува. Всички нейни функции ще бъдат прехвърлени към ЕЦБ. Тя се превръща в една декорация, абсолютно ненужна. Ще се превърне в пристан за политически пенсионери и други подобни заслужили политически деятели в кавички. Парламентът, на който всички ние сме членове тук в тази зала, също ще загуби основната си функция да гласува бюджета, защото ние трябва да го гласуваме едва след като той е одобрен от Европейската централна банка. И ако ние решим да направим промени, промените могат да бъдат само и единствено в посока изваждане, а не прибавяне на пари. Тоест ние не можем да увеличаваме бюджета, можем само да го намаляваме, защото парите няма да идват оттук и няма да се разпределят оттук. Те няма да са наши и ще имаме това, което ни даде Франкфурт, както в момента всяка една община в България не може да разполага с повече пари от тези, които отпуска държавният бюджет, защото парите за градовете в държавата идват от държавното управление, идват от парламента, идват от правителството. Но това след първи януари вече няма да е така. Същото нещо важи и за българското правителство. То ще загуби основните си функции. Ето защо отново призоваваме все пак, ако има някаква остатъчна доза мъдрост и инстинкт за самосъхранение в управляващите, нека да се загледат и да видят какво се случва в еврозоната и нека да се замислят искат ли да вкарат наистина нашата страна в една потъваща, пробита, продънена лодка, или искат да запазят сигурността, независимостта и финансовата система на българската държава. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛА МИТОВА325 думи

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-179, внесен от Делян Добрев, Станислав Анастасов, Иван Ибришимов и Павела Митова на 7 октомври 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 8 октомври 2025 г. съвместно с Комисията по икономическа политика и иновации, Комисията по енергетика разгледа посочения законопроект. По Законопроекта няма постъпили становища. Законопроектът бе представен от вносителите Делян Добрев и Станислав Анастасов. Те заявиха, че „Лукойл“ ОАО е развила сериозна мрежа от икономически субекти на територията на Република България, които на практика имат структуроопределящо значение за пазара на нефт и продукти от нефтен произход. Докато България постигне пълна диверсификация на доставките на нефт с произход от Руската федерация, собствеността на рафинерията остава отворен риск за националната сигурност на Република България и се изискват механизми за гарантиране на националния и съюзен интерес. С предложения закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите гарантираме, че активите на „Лукойл“ ОАО могат да бъдат продадени или отдадени само на стратегически инвеститор от бранша, който може да гарантира непрекъсната работа на активите в обхвата на този проект. Двойният контрол чрез писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ и решение на Министерския съвет ще позволи да се избегнат грешки от миналото, когато рафинерията е продадена на „Лукойл“ ОАО само със становище от НСС, което е променяно няколко пъти по неясни подбуди. По Законопроекта от Енергийната комисия се изказаха народните представители Делян Добрев, Станислав Анастасов, Красимира Катинчарова, Искра Михайлова, Халил Летифов, Радослав Рибарски, Ивайло Мирчев, Ремзи Осман и Красимир Манов. При проведеното гласуване по Законопроекта се получиха следните резултати: „за“ – 13 гласа, без гласове „против“ и 1 глас – „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-179, внесен от Делян Добрев, Станислав Анастасов, Иван Ибришимов и Павела Митова на 7 октомври 2025 г.“ Благодаря.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ337 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание е: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-179, внесен от Делян Александров Добрев, Станислав Димитров Анастасов, Иван Тодоров Ибришимов и Павела Василева Митова на 7 октомври 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 8 октомври 2025 г. съвместно с Комисията по енергетиката, Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Със Законопроекта се предлага Държавна агенция „Национална сигурност“ в изпълнение на функциите си по чл. 6, ал. 6 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ да извършва предварително проучване и да предоставя писмено становище преди извършване на разпоредителни сделки с дружествени дялове и акции от капитала на „Лукойл – България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл Енерджи Съплай“ ООД, както и с дружествени права, дялове или акции в други юридически лица в структурата на собствеността им, регистрирани на територията на Република България или на територията на трета държава, собственост на „Лукойл“ ОАО, Русия, или свързани с него лица, както и преди извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, както и с движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти. Предвижда се разпоредителните сделки да се извършват след решение на Министерския съвет при положително становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, а сделките, извършени без решение на Министерския съвет, да са нищожни. Участие в дискусията взеха народните представители Богдан Богданов, Лъчезар Иванов, Йордан Цонев, Мария Илиева и Климент Шопов. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, „против“ – 3 и „въздържал се“ – един народен представител. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 51-554-01-179, внесен от Делян Александров Добрев, Станислав Димитров Анастасов, Иван Тодоров Ибришимов и Павела Василева Митова на 7 октомври 2025 г.“

СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС – Ново начало)1109 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Както и председателят на Комисията по енергетика – един от вносителите, заедно с господин Делян Добрев и господин Ибришимов, отбеляза – руската компания „Лукойл“ ОАО е развила доста сериозна мрежа от икономически субекти на територията на Република България и на практика има структуроопределящо значение за пазара на нефт и продукти от нефтен произход. Докато България с много усилия успя да диверсифицира доставките на нефт с произход от Руската федерация, въпреки заплахите на тогавашното правителството, ръководено от Николай Денков с икономически министър Асен Василев, които постоянно заплашваха с оставка, ако по някакъв начин им се отнеме дерогацията на руски петрол, с който българските граждани, за съжаление, бяха ограбени жестоко и парите им бяха използвани за войната на Руската федерация срещу Украйна, собствеността на рафинерията и до ден днешен си остава риск за националната сигурност на Република България и се изискват по-строги механизми за гарантиране на националния и съюзническия интерес. С предложения закон за изменение и допълнение на Закона за инвестиции ние, вносителите, гарантираме, че активите на „Лукойл“ ОАО на територията на Република България могат да бъдат продадени или отдадени само на стратегически инвеститор от бранша, който може да гарантира непрекъсната работа на активите в обхвата на този проект. Разбира се, с този законопроект ние целим също така „Лукойл“ да няма възможността да продаде формално активите си на свързана с тях компания, над която тя пак ще има същия контрол, и на практика Руската федерация ще продължава да упражнява този контрол върху този структуроопределящ сектор за България, който засяга целия бизнес и всички български граждани. Двойният контрол, който се предлага с настоящия закон за допълнение, изисква писмено становище, тоест такова, което е мотивирано, което може да се проследи – на Държавна агенция „Национална сигурност“ и последващо решение на Министерския съвет, което ще ни позволи да избегнем грешки от миналото. Мисля, че достатъчно говорихме вчера за това в Комисията – кой представител на коя групичка тук в залата при продажбата на тогава държавната рафинерия „Нефтохим Бургас“, първо, е издал отрицателно становище и после – той може да излезе на тази трибуна и да обясни какво го е накарало да промени становището си на положително и да продаде рафинерията на руската компания „Лукойл“. Забележете, тогава Владимир Путин вече е премиер на Руската федерация към онзи момент. Колеги, нямаме абсолютно никакво съмнение за какво става дума тук и кои сега ще излязат и защо да си късат ризите в подкрепа на „Лукойл“, руския „Лукойл“. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ вече го направиха, колегите от ПП-ДБ също го направиха. Те формално имат различни аргументи, но целта им е една и съща. ВЕЛИЧИЕ също очакваме и те да се включат в този лошо пеещ руски хор. Причината е много проста, колеги. Вчера влязоха в сила санкциите срещу сръбската енергийна компания НИС, която е 100% собственост на руската компания „Газпром нефт“. След много отлагания администрацията на президента Тръмп им наложи санкции и всички тук в тази зала знаят отлично, че 19-ият санкционен пакет на Европейския съюз ще засегне също търговията с петрол, с нефт и нефтени продукти, както и онези пропуски в предишните санкции, които позволяваха на компании като „Лукойл“ ОАО да заобикалят санкционните режими и чрез свързани с тях трети страни на практика да продължават да си упражняват контрол. Всеки, който тук излезе и гласува срещу този пакет, е напълно наясно, че е – бих казал първото нещо, което ми дойде на ум, партньор на „Лукойл“, но истината е, че „Лукойл“ не може да бъде партньор на тези субекти в залата, а по-скоро служител на „Лукойл“, защото знаем много ясно от миналото за какви финансови взаимоотношения става дума. Много добре помним, колеги, държа да отбележа още преди да сме започнали дебата и преди да има спекулации – добре дошъл на господин Мирчев, той ще играе ролята на полезния... Няма да продължавам, защото госпожа Киселова ще ми направи забележка. Но всички много добре помним кой се опитваше да продава „Лукойл“ в България, колеги. А именно това бяха Кирил Петков и Асен Василев и го направиха по време на премиерстването в кавички на Николай Денков. Те тогава активно търсеха на кого да продадат рафинерията. Много интересно е те в какво качество се явяват на търсещ купувач на рафинерията. И влачеха най-различни инвестиционни посредници, забележете, от които те си търсеха процентите. Между другото, понеже очаквам някой сега да излезе да се обяснява как пак няма такова нещо, как някой нямал телефона на друг, пък никога не му бил писал или звънял, искам да Ви кажа, че всичко това се случи пред очите на няколко души, които са в тази зала, и това беше по време на сглобката, всичко се разви като действие в кабинета на Борисов. Тогава Кирил Петков обясняваше абсолютно ентусиазирано как той, заедно с Асен, търсят купувач. От други места, естествено, ние научихме те какво търсят в една такава сделка. По-интересното обаче е в случая как те от името на руската компания „Лукойл“ търсят купувач. И това е хубаво да получи своя отговор тук, в залата. Това е Законопроектът, колеги. Той е абсолютно ясен. Той допълва механизма за скрининг, защото имаме предварителна информация, че се обмислят различни гъвкави схеми как да бъде избегнат скрининговият механизъм. Защото той все пак отговаряше на определени изисквания на Рамковата директива към онзи момент. Несъмнено, ние и тогава го заявихме, че този скринингов механизъм ще се развива, ще се допълва, защото няма какво да се лъжем – това е една игра на котка и мишка с Руската федерация, която винаги ще се опитва да избягва всякакви видове санкции и винаги ще намери политически субекти като ВЪЗРАЖДАНЕ – те поне не се срамуват, ПП-ДБ също, които да им защитават интересите и да се опитват да спират развитието на тези скринингови механизми, така че в крайна сметка тези, които започнаха военната агресия срещу Украйна, да си платят. В случая обаче, колеги, става дума за тези, които продължават да ограбват българските граждани. За грабежа има какво да кажем, ще го направим вече допълнително по време на дебата, имаме предостатъчно време. Денков – виждам, че пак така се усмихва – ни лук ял, ни лук мирисал, той за „Лукойл“ не е чувал, нали? Между другото, това беше най-формалното премиерство в историята – Денков. Кирил Петков и Асен Василев си правеха на свой гръб каквото искат, включително продаваха и „Лукойл“. И ти или наистина не си знаел какво става, или си бил активен участник и това трябва да го обясниш сега: как Вие заплашвахте, включително тинк танкове, които вадеха схемите на „Лукойл“. Това всички го помним много добре. И каквото и да представите днес като поза, е ясно чий интерес обслужвате. А защо го правите, това вече ще го разберем в рамките на дебата и то е много интересно. Благодаря Ви, госпожо Председател.

БОГДАН БОГДАНОВ (ПП-ДБ)915 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въведението, което направи господин Анастасов, цели едно- единствено нещо – разбира се, да измести основния фокус. Той си мисли, че ние ще влезем в неговия език и риторика, но темата е много по-важна от личните нападки, които той е свикнал да отправя, когато няма никакви други аргументи. С това коментарът ми към него приключва, защото той не е важен. Важен е актът, който се опитват да прокарат, и е акт, който цели едно-единствено нещо. Вносителите бяха прави, като казаха, че е много ясна целта на този закон, а целта в момента на този законопроект за промяна на Закона за насърчаване на инвестициите в частта му, която касае скрининга на чуждестранни инвестиции и процеса, през който трябва да мине един чуждестранни инвеститор, който би проявил интерес към активите на „Нефтохим Бургас“ – продуктопровода, складовите бази за съхранение на горива, те изместват в крайна сметка фокуса от това Министерският съвет да има контрол над процеса към това един-единствен човек да трябва да даде своето становище, за да започне процесът, с който и да било инвеститор, а именно в момента, въпреки техните коалиционни партньори, въпреки Министерския съвет, министър-председател, министри, целият процес се измества през ДАНС и един човек – Деньо Денев. Всички знаем кой е Деньо Денев, всички знаем как този човек саботира машинното гласуване на последните избори за местна власт. Всички го знаем това нещо! Но под надслов – да минем към една двустепенна система на проверка, апропо, системата на проверка в момента е поне на три нива, а управляващите искат да я направят на две, но целият процес вече трябва да започва от Деньо Денев и ДАНС, вместо Министерският съвет, вместо процедурите, които са разписани в Европейския регламент 452 от 2019 г., а именно, когато става въпрос за критична инфраструктура, има определен процес на скрининг, определен процес на проверка на инвеститорите, за да може да се стигне до обективно решение, че инвеститорът в стратегически активи е надежден не само за България, а и за нашите европейски партньори. Заради това този механизъм на скрининг беше въведен преди две години, за да може всеки един инвеститор, който реши да прояви интерес към дружества в България, той да мине през обективен и ясен процес, който стартира в момента в Българската агенция за инвестиции, минава през един междуведомствен съвет към Министерския съвет, в който освен ДАНС влизат Военното разузнаване, влизат над 10 министерства, влиза Комисията за защита на конкуренцията. Това е един широк орган, който преглежда абсолютно от всички възможни страни потенциалният инвеститор по обективни критерии, и този междуведомствен съвет в момента се председателства от вицепремиера и министър на иновациите и растежа Дончев. Въпреки това, това, което се цели в момента, е единствено да се заобиколи целият този процес, процедурата да започне от ДАНС и формално бариерата, която слагат в момента „ДПС – Ново начало“, разбира се, този шанс им се дава в ръцете, това дистанционно за тази бариера им се дава в ръцете от ГЕРБ, БСП и ИТН, и сега те ще държат дистанционното и ще отворят бариерата тогава, когато те преценят, тогава, когато те решат, че може един инвеститор да влезе в България. Това е скандалното! И тук под надслов, че процедурата е била двустепенна – ами да, тристепенна е поне, защото след като е в Агенцията за инвестиции в нормалния процес – потвърди го един инвеститор, той отиде в междуведомствения съвет и следващата стъпка е да се иска и становище от Европейската комисия. Защото, когато става въпрос за стратегически активи, национална сигурност, европейска сигурност, НАТО, каквито са активите, за които ние говорим, тогава трябва и е важно да имаме становище от Европейската комисия. В момента целият процес се заобикаля – стои Деньо Денев с дистанционното и ако реши, вдига бариерата, а ако не реши, не вдига. Ето така се дава власт от управляващите в момента! Заобикалят се даже техните коалиционни партньори и всичко е към ДАНС и Деньо Денев. Там започва целият процес. Но нещо много важно ние трябва да заявим: ние винаги сме били против монополите и това сме го повдигали не един или два пъти – темата за „Лукойл“. Последно тук беше министър-председателят и от тази трибуна в началото на месец януари тази година, когато заяви, че има седем инвеститори, сформира междуведомствения съвет, започна процедурата и днес, тъй като явно доближава процесът и някаква сделка, а явно ДПС, които не са в управляващото мнозинство, няма да могат да сложат краче на вратата, а това решение в момента им дава възможност да сложат краче на вратата и да са незаобиколим фактор! Заявявам, госпожо Председател, че ние със сигурност ще имаме предложения между първо и второ четене, а именно да бъдат включени обективни критерии, които да бъдат заложени към всеки един инвеститор, който проявява интерес към тези стратегически национални активи. Давам пример само, няма да ги описвам, но много е важен инвеститорът и да имаме пълна яснота кой е крайният бенефициент. Това да е инвеститор, който не е регистриран в офшорни зони, да е ясно откъде идва финансовият му ресурс, за да придобие тези активи, да е ясно, че ще се гарантира работният процес на рафинерията поне в следващите 5 години, имат суровина, не попадат под санкционни режими. Всички тези предложения ние ще ги направим между първо и второ четене и въпреки че не е мястото те да са в закон, най-нормалното е Министерският съвет да го направи, а вече една година ние виждаме едно абсолютно бездействие и затова ще ги предложим между първо и второ четене да бъдат включени тези критерии към всеки един инвеститор, който проявява интерес към Рафинерията. Благодаря.

БОЖИДАР БОЖАНОВ (ПП-ДБ)208 думи

Господин Богданов, Вие пропуснахте още няколко възможни предложения между първо и второ четене, които трябва да направим. Например, тъй като става въпрос за националната сигурност, а пък знаем, че господин Пеевски е много ценен за националната сигурност, трябва да добавим и неговите дружества в списъка. Например „Интръст“ ЕАД е добре да бъде добавено там, за да е сигурно, че никой няма да го купи и така да се рискува националната сигурност на страната. С оглед на странните тълкувания на прокурорската колегия на закона може да трябва да добавим Преходни и заключителни разпоредби и да кажем, че Законът се прилага за дружества, които са регистрирани и преди влизането в сила на Закона, защото знаем ли как ще се тълкува правото, и ще кажат: ами не, тогава Законът не се прилага, както прокурорската колегия реши да не го прилага. Така че със сигурност дори в посоката, в която са тръгнали управляващите, има какво да се подобрява, но Вие сте прав и единствената цел тук е да стои един човек, едно Д на входа и на изхода, и да казва кой да купува и кой да не купува, а иначе че „Лукойл“ трябва да бъде продадено и че не трябва да има руски активи в България, абсолютно е безспорно. Благодаря Ви.

СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС – Ново начало)395 думи

Хубав театър ни разиграхте. Между другото, аз очаквах ВЪЗРАЖДАНЕ да са тези, които ще направят предложения между първо и второ четене, така че да не може да приемем Закона, обаче руската лимонка тук излязохте Вие, господин Божанов. Браво! Забавихте влизането в сила на Закона! Чудесно! Поздравления! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Надминахте и Асен Василев по слугинаж към „Лукойл“. Браво! Чудесно! А иначе, колкото до господин Богданов – сега, за неговия личен план много може да се каже чии интереси той обслужваше. Както се казва, той има доказана история вече и се опита с интересите на Малофеев в България да им свърши работа, но не успя. Господин Богданов, сега Вие не разбирате Закона за насърчаване на инвестициите и по-точно скрининг механизма, а не го разбирахте и тогава, когато ние го предложихме и го гласувахме, а Вие тичахте наляво-надясно като министър с цялата си администрация и казахте: „О, те ми вземат инициативата!“ Една година Ви чакахме от ПП-ДБ с този закон да свършите нещо. Не свършихте нищо! Нищо не внесохте именно за да улесните всички от тези фирми от Русия, от Китай и от Беларус да продължават да оперират в България. Това сте Вие персонално като министър! Най-накрая Закона го внесохме ние тук в залата и сами си го изнесохме от край до край, въпреки Вас, така че Закона и тогава не го разбирахте, и сега не го разбирате. Трябва да призная, че персонално господин Божанов в случая е помогнал тогава. Така беше, но Вие пречихте като министър. Факт – и до днес не разбирате как работи Законът. Процедурата си остава на място, продължава да функционира и просто ние сме убедени, че в тази ситуация с „Лукойл“ тя ще бъде заобиколена по много ловък начин, а именно там се е насочила Европейската комисия, именно там са се насочили санкциите на Държавния департамент и именно затова искаме да предотвратим „Лукойл“ да може да направи тези формални сделки, които ще я предпазят. Вие тук по всякакъв начин продължавате да ги обслужвате, а колкото до това – с кое как ще бъде злоупотребено, Вие от ПП-ДБ имате изключително богата фантазия и корупционно мислене! Наистина Ви поздравявам – каквото и да предложи който и да е в тази зала, Вие веднага се сещате на секундата как може да се рекетира, как може да се правят пачки, как може пари да се искат, как да се взимат рушвети! Просто сте отличници!

АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ-СДС)276 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Богданов, не мога да се въздържа да не Ви направя реплика особено по отношение на изказването Ви, че ще направите предложения с така предложния законопроект за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, а именно в частта му за скрининга на преките чуждестранни инвестиции. Аз не мога да не си спомня Четиридесет и деветото народно събрание, когато премиерът Денков не взе нито една стъпка към прилагането на този регламент в България, а именно да защитим българските икономически и вътрешнополитически интереси от това да не се намесват зловредни капитали в българската икономика. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Нула, нула действия от тогавашното правителство, а и с Вас, министър Богданов, помня, че многократно сме имали този дебат. И това, което каза и колегата, репликиращ преди мен, е факт. Законопроектът го изготвихме в Икономическата комисия със съвместната работа на колегите Анастасов, Цонев, моя милост и други колеги от моята парламентарна група и тогава наистина колегата Богданов, прощавайте, Божанов, помогна. Нулев интерес от страна на Министерския съвет и от страна на министър-председателя Денков, който явно изключително много се е притеснявал тогава да не засегне интересите на дружеството „Лукойл“. Той ни убеждаваше и в залата включително, и колегите от Вашата парламентарна група, как, ако се спре руският петрол – доставката на суров руски петрол за „Лукойл“ в България, ще настъпи криза и една година България плащаше прескъпо за доставките на този руски петрол. Къде са отивали парите, всички знаем, всички Ви го казват. И престанете да защитавате руските интереси и приемете, че една такава допълнителна застраховка, която е предложеният законопроект днес, за българския национален интерес и българската национална сигурност би била единствено от полза. Благодаря Ви.

БОГДАН БОГДАНОВ353 думи

…така, както, апропо, господин Анастасов, така, както, апропо… Господин Анастасов, колкото и да викате оттам, няма да Ви се получи да влезем във Вашата реторика. Така, както, апропо, имаше един Съвет за сигурност, на който Вашият лидер си хвана чадърчето и излезе набързо, на който Съвет за сигурност всъщност тогава той разбра, че има един механизъм, който същото правителство изгради. Механизъм, който позволи в момента ние да сме в ситуация и да можем да преговаряме. Няма да навлизам в детайли. Много добре знаете за какво говоря. Много добре знаете как пуснахте и ДАНС, а и други организации, да проверят нашата работа. Много добре знаете, че няма нищо там, ама като излизате да говорите тук за злоупотреби, кажете за онези 40 страници, кажете за Европейската прокуратура и за „Чирен“, кажете за язовирите, кажете за тия всичките неща, а не тук да хвърляте пясък в очите на хората тогава, когато става въпрос за важна тема като тази. Подобрявали процеса… А защо да не започне процесът, господин Анастасов, от Министерски съвет, а започва от ДАНС? Не е ли министър-председателят, който възлага определени правила, когато става въпрос за стратегически активи? В ръцете му е Съветът за сигурност към Министерския съвет… (Реплики от „ДПС – Ново начало“.) …но целта Ви не е това. Единствената Ви цел в момента, а и на ГЕРБ, и на БСП, и на ИТН, е да Ви сложи на бариерата, за да може да сте фактор в това кой ще влезе и кой ще излезе, тъй като се оказа, че сте изпуснали процеса. И сега въпросът е да Ви сложат там, нещо да скалъпим. Ама няма да стане, затова Вашите тук опорки: защитаваме руския интерес… От всичките ни действия се вижда, че ние това, което сме правили, е да търсим начини как да бъде прекратен този монопол. Хубаво е, че след 20 години осъзнавате, че има монопол, декларирахте го оттук. Къде е КЗК? КЗК да провери има ли, няма ли монопол, но всичко, което се прави в момента, е с една цел – да се поеме контрол над процеса по продажби, ако може да се заобиколи Европейският регламент за скрининг на инвестициите. Благодаря Ви.

БОРИС АЛАДЖОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)315 думи

Благодаря, госпожо Председател. Според предложените в Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите текстове ДАНС ще извършва предварително проучване и ще изготви писмено становище преди всяка разпоредителна сделка с дялове или активи от капитала на „Лукойл – България“ и другите компании от групата. Освен това Агенцията ще трябва да извършва оценка на рисковете и преди продажбата на недвижими имоти, съоръжения и друго имущество, използвано за преработка и стопанска дейност. Едва след положително становище на ДАНС Министерският съвет ще може да даде окончателно разрешение на сделката. Това е записано в предложения ни текст. Сега, колкото и вносителите да ни обясняват, че това се прави за защита на националния интерес и интереса на нашите партньори и съюзници, за всички нас в тази зала е ясно, че целта е друга, а именно Пеевски и неговият подчинен Борисов да могат да контролират процеса и да насочат продажбата, евентуалната продажба, на „Лукойл“ към определения инвеститор, който, разбира се, трябва да е правилният и удобен за тях. Иначе няма как да си обясним факта, че в момента в Закона за насърчаване на инвестициите съществуват разпоредби, според които чуждестранните инвестиции в България се случват само след одобрение от Междуведомствения съвет за скрининг, който трябва да ги одобри, тоест, ако има инвестиционно намерение, то отива в Агенцията по инвестиции, разделят се документите, след което отиват в Междуведомствения съвет за скрининг, който трябва да я одобри и в който Съвет, както каза и господин Богданов, и в момента членува ДАНС. По всичко личи, че с приемането на тези промени ДАНС ще се превърне в нищо повече от една организация, която ще може да рекетира безнаказано всеки чуждестранен инвеститор, дръзнал да инвестира в българската икономика. И лично според мен – аз няма да се учудя, ако в близко бъдеще в Закона за насърчаване на инвестициите не се запишат и конкретната цена, и конкретният купувач на „Лукойл“ при евентуалната му продажба. Благодаря.

ВАСИЛ СТЕФАНОВ (ПП-ДБ)655 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В моето изказване ще засегна два аспекта. Единият ще бъде юридически, другият политически. На първо място, с настоящия законопроект контролът от ДАНС се извежда пред скоба и става предварителен, от който ще зависи дали Министерският съвет изобщо ще стигне до разглеждане на потенциален купувач, тоест тезата за нов контрол е неправилна – вчера беше изразена такава в Комисията, тъй като в настоящата редакция на чл. 27, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите е предвиден Междуведомствен съвет за скрининг на преки чуждестранни инвестиции. Този въпрос беше засегнат и от колегата Богданов, и от колегата Аладжов преди мен, така че тук само много кратко бих се спрял на чл. 27в от същия закон, който урежда състава на този съвет за скрининг, като в него се включва широко представителство на регулатори, изпълнителна власт, включително и ДАНС, и ДАР. Тъй като досегашният режим не се дерогира с този законопроект, това означава, че ДАНС ще бъде едновременно преди всички самостоятелно и след това заедно с всички като част от Междуведомствения съвет за скрининг. В ал. 3 пък е уреден задължителен скрининг за икономически дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, тоест този скрининг е неизбежен за чуждестранни инвеститори. Това означава, че ДАНС и неговите покровители на практика имат първата и последната дума по въпроса с избора на потенциален купувач на „Лукойл Нефтохим“. На второ място, включването на конкретни наименования на частно юридическо лице – непублично, в тялото на закона е лоша законодателна практика и техника, тъй като една промяна в наименованието на дружеството не представлява разпореждане с дружествени дялове, което е забранено с настоящата поправка. Тя не я забранява и на практика би могло да се появи спор дали този закон ще важи по отношение например на „Лукойл България 2025“ АД. Например! Също така в Постановление № 181 за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, рафинерията в Бургас е включена, само че там е записано – цитирам: „Централно управление на „Лукойл – България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“, без да се посочва АД ли е, ООД ли е, тоест най-малко следва да се уеднаквят наименованията в Постановлението и в Закона, но това не е основният проблем. В новата ал. 10 от Законопроекта се забраняват разпоредителни сделки с юридически лица, регистрирани на територията на трета държава. Как, колеги, ДАНС ще извършва контрол, как ще спира разпореждането с дружествени дялове по отношение на юридическо лице, регистрирано например на територията на Швейцария? Какъв е трансграничният обхват на Закона? Ами няма такъв. Ако българско дружество пък закупи швейцарско например дружество, къде е чуждестранният инвеститорски контрол? Отново го няма. В ал. 11 пък се въвежда предварително проучване и съгласие за разпоредителни сделки с движими вещи. Представете си една авария и необходимост от спешна подмяна на някакъв актив, технологично оборудване, което е движима вещ. Ами това представлява ли разпоредителна сделка с актив и ако ДАНС се забави със становището си например, рафинерията спира да работи ли? Създавате предпоставки Държавната агенция за национална сигурност да създаде опасност за националната сигурност. По повод политическия аспект бих искал да задам три въпроса. Защо ГЕРБ – първата политическа сила с най-много депутати в този парламент, тази сутрин не присъства, не излъчи представител на Председателския съвет, който имаше една-единствена точка, а именно включване на този законопроект? Защо? Кой накара Деловодството на Народното събрание да работи до 18,31 ч., за да внесе настоящия законопроект, а преди това внесеният – същият по своя смисъл, но по-тесен по обхват, внесен в 17,37 ч. същия ден, в рамките на работното време на Деловодството, беше оттеглен. И третият въпрос е дали определени политически сили се притесниха от статията в The Wall Street Journal, която някои колеги квалифицираха като поръчкова по някаква причина, с която стана ясно, че Борисов е договарял само определени сделки, като впоследствие този законопроект буквално беше форсиран за два дни, през Комисията вчера – в почивката на пленарното заседание, и днес като извънредна първа точка. Благодаря.

РАДОСЛАВ РИБАРСКИ (ПП-ДБ)172 думи

Благодаря, госпожо Председател. Господин Стефанов, не мога да повярвам, че след един внесен и оттеглен законопроект, след това нов законопроект в 18,31 ч. – след работното време на Деловодството, Вие изредихте поне пет-шест пролуки в това, което мнозинството днес се опитва да ни убеди, че прави. А именно Вие в едно кратко изказване изредихте четири или пет начина за заобикаляне на този законопроект. Реалната цел тук за мен не е защита на националния интерес, то си е чисто осуетяване на някаква бъдеща сделка. Дали в момента се е стигнало до такава сделка, дали е преломен моментът за продажба на тази рафинерия, въпросът ми към Вас е: считате ли, че тези пропуски целенасочено са оставени в Законопроекта? И дали те най-вероятно ще доведат до политически контрол върху бъдещата собственост на рафинерията? Защото Вие сам казахте, че едно българско дружество може да придобие швейцарското дружество и тогава няма да минава нито скрининг, нито ДАНС ще трябва да се намесва, а пък и Министерският свет най-вероятно въобще няма да разбере за една такава сделка. Благодаря.

СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС – Ново начало)417 думи

Господин Стефанов, аз много съжалявам, че господин Асен Василев по най-подлия начин пак се изниза от залата и Ви остави Вас да се пържите на тая тема, защото Вие, така, имате по-нормален облик, за разлика от него. Той явно е търсил някой, който не е овартолен толкова, колкото него и Богданов в руските схеми. Съжалявам, че Вас Ви изпънаха, но това, което казахте, не е вярно. Смяната в името също се вписва в търговския регистър, много добре знаете. Това също е разпоредителна сделка с акции. Може да си мислите, че толкова лесно се случват нещата, но не е всъщност така. Иначе пак Ви казвам, схемаджийското Ви мислене се набива в очите на всички ни – как се опитвате да избягвате закона. Вие какво ли не нарушихте като закон и Конституция за целите си две управления? Какво ли не нарушихте? И си продължавате, но продължавате по същата схема. От девет кладенеца вадим вода, само и само да не кажем нещо по същество. Защо е внесено в 6,30? Вие какво правите в 6,30, колеги? С други работи ли се занимавате? Ние работим. Точно така – работим. Намерихме по-добра правна техника и нея сме използвали. Ако искате, си въртете 13 пъти, но Вие ще гласувате против този законопроект, както направихте вчера в Комисията – гласувате против дневния ред. И не търсите нито един вариант как да бъде спрян „Лукойл“ да се измъкне от всякакви видове санкционни режими на партньорите на България – Европейския съюз, НАТО и Щатите. Вие правите точно обратното. Давате време на „Лукойл“ в момента да може да избяга от всякакви действия, давате им достатъчно време да могат да направят някакви сделки в тези три дни – минималният срок, който ще остане между първо и второ четене, имайки предвид, че е петък, са пет дни, защото сряда е първият работен ден. Вие в момента си обслужвате, както го правихте години наред, руската компания „Лукойл“. И всичко това беше, между другото, за сметка на българските граждани, от които взимахте пари от джобовете. Иначе може да си въртите – ама защо толкова часа, защо в колко часа? Защо обслужвате „Лукойл“? Аз това ви питам. И не получих отговор. Денков тук седи и гледа, все едно за първи път ги чува тия работи. Аз, между другото, не бих се учудил, ако той сега тепърва осъзнава какво е ставало, докато той е бил премиер. Това въобще няма да ме изненада. Но той си ходеше с оставката в джоба и заплашваше – ако спрете дерогацията, аз ще си подам оставката. Това са фактите.

МАРИЯ ИЛИЕВА (ВЕЛИЧИЕ)701 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Тук се говори за една сделка на частна фирма, която поради спешността, с която се събраха и двете комисии вчера, означава, че най-вероятно е решила да продава частната си инвестиция в България. На Комисията беше отговорено едносрично – да, което приемаме го, че това са фактите и че за това става въпрос, което беше хубаво да се каже. Най-вероятно подробностите по тези преговори не може да се кажат, защото това е частна сделка. Но каква е ролята на българската държава тук, която притежава една златна акция? Процедурата, която се предлага, е хубаво да бъде изяснена, се състои от одобрение. Първи орган – Министерството на енергетиката, тъй като това предприятие се намира под инфраструктурата и ръководството на това министерство, то е длъжно да си даде мнението и дава оценка на въздействието върху енергийната среда, върху всичко, свързано с цялата политика на държавата, и да даде одобрение. След това имаме Комисия за защита на конкуренцията, която се занимава с пазарните дялове, какъв е процентът и той дали е повече, или по-малко от регламентираното, което е уредено в съответните там членове на закона – чл. 22, за да го цитирам. И имаме това одобрение. След което Министерството на финансите, НАП – има ли задължения купувачът, какъв е произходът на капитала, достатъчно средства и така нататък – дава становища. Имаме Министерството на икономика и иновациите, където пак се гледат всякакви неща, свързани с мерките за контрол върху чуждестранните инвестиции, засягащи националната сигурност и така нататък. И накрая идва ДАНС, които извършват проверка на всичко горно и накрая се произнасят с право на вето. До момента те даваха становище, свързано с пране на пари – пак произход на средства, което се дублира с Министерството на финансите и Министерството на икономиката. Какво предполага този целият процес – пет институции, плюс вече имаме и скрининг във връзка с европейските изисквания. Какво предполага в този момент ДАНС да дава крайната оценка, да разрешава – да или не, една сделка да се случи в България? И какъв Закон за насърчаване на инвестициите е закон, в който последната дума има ДАНС? Това е закон за ограничаване на инвестициите в България, защото този орган по никакъв начин… Каква е добавената му стойност, след като всички тези отгоре са си свършили работата и са дали, предполагаме, положителна оценка? Единствената причина ДАНС да бъде водеща в тази и подобни сделки е да има политическо влияние и решение и да даде крайната дума за това дали една сделка в България ще се случи, или не, което означава, че не е важно колко е цената, която би влязла в България. Не е важно какви данъци би платил инвеститорът. Не е важно той колко е сериозен, мощен и какъвто и да бъде. Нищо от това няма значение. Накрая важното е дали ДАНС ще одобри сделката, или не. И естествено, че е ясно, че всички промени, които се случиха тук – кой е шефът на ДАНС и какво решение взима, е абсолютно ясно, че става въпрос за политическо решение, заради което бяха направени всички тези промени преди това, включително и отнемане правомощията на президента – да не повтарям всичко това, което беше казано тук. И аз не знам коя ще е тази чужда инвестиция, която ще дойде тук, ще преодолее всички тези бариери и накрая ще получи съгласието на ДАНС, за да може да инвестира средствата си тук в България, която очевидно не се интересува от нищо от по-горните плюсове, които биха се случили, ако стратегически инвеститор дойде тук. Единственото нещо, за да се случи – и причина, и основание да се случи такава инвестиция, е одобрение от една институция, от един орган, който е под егидата на националната сигурност, стратегическия партньор, без абсолютно никакви конкретни критерии кои са точно те. И ако всички други гореспоменати са изпълнени, какво точно те ще решат и по какъв начин те ще вземат решението дали ще се одобри, или не една сделка, означава тотален контрол върху всякакви чужди инвестиции без оглед на конкретното им състояние, а само и единствено с оглед на политическата им принадлежност и удобство на тези, които управляват. Защото те в момента ще управляват и ДАНС, и Министерския съвет и ще правят това, което си искат. Ние ще сме против този закон.

КРАСИМИРА НИНОВА-КАТИНЧАРОВА (ВЕЛИЧИЕ)740 думи

Господин Председател, колеги народни представители! Пред нас е един законопроект, който имахме възможност вчера бурно да коментираме на съвместното заседание на двете комисии по спешност. Напомням, че Законопроектът беше внесен след работно време – нямаше и 24 часа, даже и 20 часа нямаше, когато беше внесен на извънредно заседание, за да бъде разгледан на почивката. Този проект не бива да бъде подкрепен. Колежката ми изтъкна няколко от аргументите, аз ще добавя още. Първо, ще споделя впечатленията си от този дебат – че той не е по същество. Тук се разменят реплики, както и вчера на Комисията, злостни, лични коментари към личността на хората, които се противопоставят на приемането на този законопроект, което говори за качеството на този орган и това, което се случва в него. Предложеният проект се представя като гарант за националния интерес и за националната сигурност. На практика обаче това е един популистки жест с несъстоятелен правен механизъм, който дублира вече съществуващи правомощия и подкопава принципа на правната сигурност, създава правен хаос в инвестиционния режим, вместо да го улеснява. Формално Вие твърдите – обръщам се към вносителите от управляващото мнозинство, че се въвежда двоен контрол от ДАНС и от Министерския съвет при сделки с активите на „Лукойл“. Обаче на практика не се добавя никаква реална защита срещу нежелани инвеститори. Влиза се в противоречие с правото на Европейския съюз, разрушава се равнопоставеността между инвеститорите и се отваря всъщност една врата за произвол и политически натиск върху конкретни търговски дружества. Този проект е пълен с формулировки без юридическа опора. Първо, има неясна връзка с предмета на Закона. Законът за насърчаване на инвестициите има едно ясно предназначение – той трябва да подпомага и да улеснява инвестиционната дейност чрез стимули, а не да въвежда рестрикции. Защото това беше изтъкнато от един от вносителите вчера – че той имал за цел да защити националната сигурност срещу интересите на Русия. И това е поредният законопроект, който е срещу, а не за интересите на България. Добавянето на разпоредби, свързани с предварителния контрол на ДАНС и решения на Министерския съвет, в чл. 27 на този проект наистина няма връзка с предмета на този закон и би трябвало, ако ще вкарвате такъв правен субект в закон чрез закон, да го направите в специален закон за защита на стратегически обекти например, а не чрез допълнение в Закона за инвестициите. Няма юридическа системност, по-точно нарушен е нейният принцип, ДАНС няма нормативно установена роля в процеса на инвестиционно одобрение. Законът за насърчаване на инвестициите съответно не съдържа процедура за разпоредителни сделки, но това вече го чухме и няма да навлизам в подробности. Предложението Министерският съвет да одобрява сделки между частни субекти по предложение на ДАНС влиза в колизия с Търговския закон и Закона за защита на конкуренцията, които съответно уреждат режимите на концентрация и собственост. Не може изпълнителната власт да бъде поставена в ролята на арбитър по частноправни сделки. Това противоречи на принципа на разделението на властите и на забраната за пряка държавна намеса в стопанската инициатива, уредено в Конституцията. Предвижда се абсолютна нищожност без съдебен контрол, което значи, че ако ДАНС каже, че тази сделка не става, без да е правен субект, който има право да се намесва в разпоредителни сделки, това прави сделката нищожна, без да се е произнасял съд. Политиката, когато се допълни с икономически анализ, излиза това, което предлагате за гласуване днес. Това е един закон за една фирма и много страхове. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Този законопроект е с един адрес – „Лукойл“, и текстовете в него са изцяло персонализирани. Изброяват се поименно дружествата: „Лукойл – България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл Ейвиейшънс“, „Състейнабъл Енерджи Съплай“. Това, извинявайте, противоречи на принципа на общия нормативен акт. Не може да правите закон за фирми, за частни фирми при това. Това е нормативна репресия. И политическият пиар, който тук пробутвате под маската на сигурността, Ви кара да говорите непрекъснато за грешки от миналото, за диверсификация от руския нефт, но този проект не предлага нито един конкретен механизъм за гарантиране на непрекъсната работа. И няма определение на понятието „стратегически инвеститор“, няма критерии за национален риск, няма срокове, няма процедура за произнасяне. Всичко остава в ръцете на Министерския съвет и на ДАНС. Това са две институции, които не подлежат на независим контрол в контекста на този проект. Има и рискове за инвестиционната среда, защото чрез този проект се въвежда непредсказуемост. Никой не знае какво ще каже ДАНС. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има и политическа условност в този икономически климат… Може ли да предизвикате по някакъв начин тишина в залата?

КРАСИМИРА НИНОВА-КАТИНЧАРОВА267 думи

Европейските и нормативни противоречия трябва да бъдат изтъквани в този проект. Първо, имаме нарушение на Регламент № 452 от 2019 г. Регламентът установява механизъм за проверка на преките чуждестранни инвестиции. Той изисква ясни критерии за проверка. Предвижда се прозрачна процедура с уведомяване на Европейската комисия и се забранява дискриминационното прилагане към инвеститори от конкретна държава. Значи, настоящият проект не съдържа, за съжаление, нито едно от тези изисквания. Има нарушение на принципа на свободното придвижване на капитали и се създава пряка бариера срещу инвестиции от трети страни. В случая мотивите съдържат една политическа оценка и недоказана заплаха. Извинявайте, но оценката на въздействието е формално изречение, заинтересовано е цялото общество. Без да навлизам повече в подробности, защото има четири нови алинеи, които са формулирани неясно и с граматически грешки. Най-големият мой аргумент срещу този законопроект е въвеждането на ДАНС като някакъв орган, който има крайната дума. ДАНС има само аналитични функции, искам да Ви припомня. Това не е ЧК – сигурна съм, че знаете за какво говоря, които имаха права да разследват, да осъждат и да разстрелват. Няма право да се намесва директно в стопанския оборот. В Междуведомствения съвет към Министерския съвет ДАНС може да участва и сега и да дава мнение, а сега през този закон му се вменяват нови функции без закон. Появява се нов правен субект, който се намесва директно и силово, забележете, в стопанския оборот, и аз питам: къде е пазарната икономика, къде е свободното движение на стоки и капитали? И ето как се връщаме към държавата на ЧК и сталинизма! Демократи ли сте, или евроатлантици, и какво общо имате въобще с пазарната икономика?! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ

Втора реплика? Заповядайте, господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ-СДС)): Уважаеми господин Стойнев! Уважаема госпожо Катинчарова, ние вчера водихме дълъг дебат за образованието и тук колеги даже призоваха да се работи по отношение на изкуствения интелект. Това, в което аз се заслушах във Вашите думи – Вие не сте му дали изобщо контекст, защото говорите как се привличат инвеститори, а тук се говори как по-скоро да се отсяват инвеститори. Изобщо не коментирам Закона – хубав ли е, лош ли е, но целият дебат се води по тази линия. Изведнъж изкуственият интелект съвсем политически коректно започва да Ви вади някакви европейски директиви за някакви инвеститори, които по принцип са инвеститори, а не искат да купуват. На всичкото отгоре беше интересно как казахте, че се прави за една фирма – ами то в България има една рафинерия, няма 15 рафинерии, и как конкретно за тази рафинерия се прави. Имаше и „Плама Плевен“, мисля, че фалира, но и никой не иска да я купува. Затова вкарвайте повече контекст – какъв е дебатът, каква е обществената нагласа, за да може да не четете само каквото Ви е пуснато. А другото е – опитайте да импровизирате. Сега Ви правим нарочно реплики да видим без ChatGPT. Сигурен съм, че ще Ви се получи по-добре, защото ChatGPT може да Ви даде някакви информации, обаче не може да мисли вместо Вас. Това е изкуственият интелект – той може да Ви дава данни, но ако разчитате да мисли вместо Вас, няма да отиде на добър край тази работа. Затова чисто приятелски Ви го давам този съвет.

КРАСИМИРА НИНОВА-КАТИНЧАРОВА (ВЕЛИЧИЕ)314 думи

Колеги народни представители и Вие, които изпитахте удоволствието да репликирате това мое изказване, ChatGPT наистина започва да омръзва и понеже той Ви е в речника вече, очевидно сте, как да кажа – ако познавате неговите функции, сигурно затова и начинът, по който може би на Вас Ви е полезен в ежедневието, сигурно затова го изтъквате непрекъснато като аргумент. Не съдете за хората по себе си – хората са склонни да правят това. Очаквам от Вашите реплики да чуя аргументи, а не нападки срещу моята личност. Още веднъж ще Ви кажа, че в тази зала, когато вече е наложен този подход, когато не Ви харесва тезата, Вие нападате нейния приносител. Господин Таслаков, четете повече и ще разбирате повече. ЧК проверете какво е, няма да Ви образовам. Вие сте твърде млад, очевидно, но е хубаво да четете история. Сталинизмът ще Ви даде... (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Питайте ChatGPT, между другото, нали така? Обичате ли, как беше, Grok? Питайте Grok. Или там чай с грог, чай с лимон, каквото искате, питайте. Не мога да се занимавам повече с Вас и губим парламентарно време. Защо правим закон, в който цитираме имена на фирми? Защото Законът не може да обслужва интересите на частни фирми. Има начин това да се направи така, че да отговаря и на европейските директиви, и да се спазва добрата традиция на законотворчество. Не знам кой Ви пише законите. Би трябвало да се срамувате, Вие, които сте от толкова време тук, че Съветът по законодателство начело с професор Герджиков си тръгна посрамен и омерзен от тази сграда, цитирайки, че никой не търси мнението му, а този парламент произвежда юридическо шкарто. Така че аз не мога да се обидя на това, което от ВЪЗРАЖДАНЕ отново правите. Вие сте хора, които твърдите, че се борите срещу правителството и непрекъснато ритате съотборниците си! Няма да съборите това правителство, което поставя под съмнение Вашите цели всъщност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

КРАСИМИР МАНОВ (ПП МЕЧ)474 думи

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще обърна внимание на разглеждания законопроект от две страни. Едната е по-скоро професионалната страна и другата е политическата. Професионалната – ще започна с нея. Тук става въпрос по-скоро за икономика и за финанси. Аз вчера го казах и в Комисията – ако Вие, дами и господа от ГЕРБ, обръщам се към Вас, защото в крайна сметка от Вашите гласове зависи това нещо дали ще бъде прието – една скоба отварям, само в тази част от Вас зависи, не от политическата, би трябвало да обърнете внимание на предложението, което парламентарната група на МЕЧ направи преди повече от половин година към Министерския съвет за инвестиционни предложения, за инвестиционен разход за придобиване, закупуване от българската държава на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и прилежащите, там всичките му фирми, инфраструктура и така нататък. Това нещо значително щеше да подобри приходите в държавата. Вие и без това сте затънали по отношение на приходната част в бюджета, така че това само щеше да Ви помогне. И ако тогава ни бяхте послушали, сега до голяма степен нямаше да имате този дефицит в бюджета. Това е от тая гледна точка. За Вас проблем обаче е другото – политическата страна на въпроса. И спокойно мога да кажа, пък и всички го знаят и го виждат, това не е някаква тайна, че Вие, общо взето, нямате избор. Тук става въпрос за контрол – за контрол на лидера на „Ново начало“ върху Вашия лидер по-конкретно и върху ГЕРБ. За това става въпрос. И дълбоко се съмнявам, че Вие може да се измъкнете от тая схема и от тоя капан. Защото, реално погледнато, те дори имат повече народни представители от Вас – и ИТН, и БСП в това число. Това всичкото е собственост на „Новото начало“. Включително и от Вас има хора, които са собственост на „Новото начало“. Така че от Вас зависи дали Вие ще се отскубнете от тая примка, или няма да се отскубнете. Става въпрос за контрол през тая сделка, за контрол на Пеевски върху Борисов, защото той не знам колко му е вярвал, но вече хептен не му вярва. Особено след думите на Вашия лидер, че е уговарял сделки за продажбата на „Лукойл“. Затова влиза това предложение за пореден път през някакъв закон. И ми е много интересно Вие дали ще си вземете поука от това нещо, дали ще имате смелостта този закон да го изхвърлите в коша. Давате право на ДАНС да контролира, да е над Министерския съвет на Република България! Не знам това някъде да го има по света, някоя друга държава и някое друго правителство да е подчинено на службите си за сигурност. Помислете сериозно върху това. Това е много, много сериозен въпрос! Дано имате смелостта и Вашият лидер да има смелостта да изтегли този законопроект за изменение и допълнение между първо и второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

ДАНИЕЛ ПРОДАНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)403 думи

Благодаря, господин Председател. Въпреки че мнозинството не позволи да включим камерите на БНТ, нека да припомним към края на дебата всъщност какво се случва днес. Днес е внесен законопроект от управляващото мнозинство плюс „Ново начало“ на Делян Пеевски. 12 години, след като държавата беше взривена буквално от намерението тогава на БСП да издигнат Делян Пеевски за началник на ДАНС, днес БСП внасят с Делян Пеевски законопроекти, което със сигурност е изключително тъжно за техните вече все по-оредяващи избиратели, но това е политическата реалност в момента. Трябва да припомня отново, за съжаление на избирателите пък на „Има Такъв Народ“, че на 17 септември господин Балабанов, поне тогава последно съм го чувал да говори по тази тема, каза, че те нямат нищо общо с Пеевски, той няма нищо общо с управлението и ако има такова нещо, което „Има Такъв Народ“ установят, господин Вълчев, понеже само Вие от „Има Такъв Народ“ в момента сте в залата, че те веднага ще напуснат управлението. Ами ето го, този законопроект е прекрасна причина, тъй като става дума за стратегическия обект в сектор „Енергетика“ – „Лукойл“. В този смисъл, между другото, господин Биков, не бяхте много коректен, като казахте, че има една рафинерия в България, тъй като има поне една още много сериозна. Знаем кой е неин собственик. Знаем през 2006 г. под ръководството на Ваньо Танов как НСБОП влезе в тази рафинерия, но тя набира скорост и нейният пазарен дял е все по-голям. И тя се казва „Инса Ойл“. Да, тя не е в списъка със стратегическите обекти в сектор „Енергетика“ в момента, но имайки предвид нейния все по-голям пазарен дял, тя ще придобива все по-голямо национално значение, така изглежда, в близко бъдеще. Така че не знам защо между първо и второ четене да не включим „Инса Ойл“ към „Лукойл“ в този списък и тук направо да затворим кръга с притесненията и мненията, които витаят в тази зала, и не само, че Делян Пеевски има връзка с „Инса Ойл“, че има връзка с ДАНС. Общо взето, господин Анастасов, всичко да се подреди. Направо да го подреждаме отсега. А пък колко време ще оцелее този гамбит, в който играете, е съвсем друг въпрос. Сега, съжалявам много, че госпожа Митова по този начин се отнесе вчера с нас – всички членове на Комисията по енергетика и присъстващите членове на Комисията по икономика. И се обръщам задочно към госпожа Киселова, която не е тук. Господин Стойнев, все пак и към Вас може.

ДАНИЕЛ ПРОДАНОВ423 думи

Напълно недопустимо беше поведението на госпожа Митова и ръководството на Народното събрание трябва да извършва може би известен мониторинг на работата на председателите на комисии, тъй като думата беше отнемана по изключително, как да го кажа по-меко, недопустим начин. Именно затова на нашите петима членове на тези две комисии вчера ни се наложи да напуснем Комисията, но докато бяхме там, чухме доста интересни неща. Именно заради това се връщам назад, тъй като камерите на БНТ беше много добре да бъдат включени в момента, тъй като няколко мистификации чухме от господин Цонев вчера на Комисията. Сега, ако е така добър и в залата да ги повтори, иначе ще призова всеки български гражданин да изгледа Комисията по енергетика. Защото на нея господин Цонев каза, че през 1999 г., извинявам се, ако допускам някаква малка неточност с годината – по времето на проевропейското правителство на Иван Костов, само той и забележете, генерал Атанасов като началник на тогавашната национална сигурност, само те двамата в цялата страна знаели какво е накарало генерал Атанасов първо да има негативен доклад, а след това позитивен. Нали така? Вие казахте, че само Вие двамата знаете. А депутатите и българските граждани имат ли право да знаят? Докога Вие с генерал Атанасов ще си пазите тази малка тайна: защо „Лукойл“ по времето на проевропейското правителство на Иван Костов е отишъл в руски ръце? Как е възможно това нещо? Само Вие и генерал Атанасов знаете. Това го казахте вчера на Комисията. Друго, което беше казано, също много интересно, от господин Добрев, беше, че не само руските интереси могат да бъдат спрени по този начин от ДАНС, а могат да бъдат спрени и китайски интереси или от други страни. Защо трябва да спираме китайски интереси ние в България? И господин Цонев, между другото, каза: руски интереси и интересите на техните партньори също трябва да бъдат спирани. Много се извинявам, господин Цонев и господин Добрев, руските партньори, например в организацията БРИКС, са държави, чието население наброява 4 милиарда души! Вие ще спирате интересите на държави, които съставляват половината население, половината свят?! Това сериозно ли е? Това ли е защита на националния интерес? Ще спирате интересите на Китай, на Индия, на Бразилия?! Никой тука не може да идва! Тук – който Ви кажат от турското посолство, английското посолство, само те могат да казват кой ще идва тук. Това е тотално несериозно, по никакъв начин не може да бъде защита на националния интерес. Затова съм убеден, че българските граждани трябва да чуят поне остатъка от този дебат. И затова, господин Стойнев, ще имам процедура. Да я направя направо или…?

ЙОРДАН ТОДОРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)190 думи

Господин Проданов, Вие започнахте с обобщение какво се случва. Така започнахте. И докато Ви слушах, се сетих нещо. И то беше начинът, по който Цветан Цветанов си тръгна от ГЕРБ и изобщо се оттегли от политиката. Тогава, не знам дали си спомняте, но изтече информация от американското посолство към едни американски фондации, които пък финансират българските медии. Оттам гръмна скандал и той оттече в канала, и вече не е в политиката. И много ми напомня всичкото това нещо точно този случай, защото излезе една статия в „Уолстрийт Джърнъл“ и всички тук наши евроатлантици се разбягаха – точно ми приличат на хлебарки. Разбягаха се като хлебарки в българския парламент да внасят законопроекти извънредно, в извънработно за Деловодството време, за Деловодството – подчертавам, на извънредни комисии, сега извънредна точка, много, много набързо. И си личи припреният начин, по който го правят, защото правят тотални грешки и защото този законопроект... Аз съм учуден, че хора с толкова много парламентарен опит могат да внесат такъв законопроект, който – в двата реда законопроект има толкова неща, които и в изказванията преди това се чуха, по колко грешен начин просто са структурирани като законодателна техника. Благодаря.

ДАНИЕЛ ЛОРЕР (ПП-ДБ)284 думи

Благодаря Ви, господин Председател. В края на този дебат става ясно, че вносителите от управляващото мнозинство имат сериозни затруднения да убедят залата защо този законопроект се внася сега. Това дори не е законопроект, това е дописка. И в рамките на дебата стана ясно, че тя е напълно безпредметна. В крайна сметка бих искал да се отнеса и към твърденията, че ние от „Демократична България – Продължаваме Промяната“ имаме някакво отношение към руските интереси. Напротив, ние, заедно с Вас, господа вносители, гласувахме Закона за скрининг. Точка трета в Глава шеста забранява изрично да се правят инвестиции в нефт и нефтопродукти без скрининг. Това го направихме заедно с Вас. Точка четвърта изрично забранява инвестиции на Русия и Беларус без скрининг. И забележете, точка пета изрично позволява на ДАНС вече да инициира подобно производство, ако счете това за нужно, както според Закона на ДАНС и Глава четвърта, и Глава девета, обуславят тяхната роля по отношение на стратегическите обекти у нас. Изключително неприятно впечатление ми направи също и отношението, което имахте към Европейския регламент, което колежката спомена – 452, защото и там е указано какво означава инвестиции от трети страни, а именно инвестиции от държави, които са извън Европейския съюз, или са в Европейския съюз, но се контролират от трети страни. Така че към вносителите отново: защо е тази спешност да правим нещо излишно? И в настоящата нормативна уредба ДАНС вече може да прояви инициатива, ако има данни за подобна сделка, ако тя касае стратегически обекти, какъвто е „Лукойл“, и ако има опасения, че тези инвеститори са свързани по някакъв начин с трети страни. Така че не успяхте да ни убедите днес и нямайте никакви съмнения, че ние ще сме против тази прибързана и крайно странна инициатива. Благодаря.

ЙОРДАН ТОДОРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)355 думи

Господин Стойнев, гласувах против този законопроект, защото зад красивите думи, с които беше описан от вносителите, всъщност стои нещо друго. На първо място ще кажа, че ние напълно подкрепяме това държавата да защитава критично важната инфраструктура на страната, но не може да става по този буквално махленски начин, с такъв махленски законопроект. Най-добрият начин да защити критично важна инфраструктура за националната сигурност е като я придобие или поне ако не цялата, да придобие поне част от рафинерията. Но е повече от ясно, че с този законопроект, особено по начина, по който – и паническият начин, по който беше вкаран, и начинът, по който е записан, е повече от ясно, че Пеевски и Борисов искат да сложат ръка върху сделката за продажба на „Лукойл“. С цел беше публикувана цяла статия в американско издание, с цел да паднат санкции по „Магнитски“. Повече от ясно е това нещо, че това е един лобистки законопроект. За първи път в законодателството на България се записва конкретно юридическо лице, конкретно търговско дружество. Това означава само и единствено, че този законопроект е лобистки. И нищо повече от това. За първи път ДАНС имат повече правомощия, отколкото Министерския съвет. Защото на практика, за да одобри или за да отхвърли сделката Министерският съвет, преди това ДАНС трябва да имат положителен доклад. Какво означава изобщо положителен доклад? В доклада трябва да има данни, да се набележат какви са рисковете пред Министерския съвет, пред държавата като цяло, и какви са обаче и евентуално възможностите, защото всеки риск отваря и възможности. А Министерският съвет на практика не могат без такъв положителен доклад да одобрят една сделка, което означава на практика, че Министерският съвет по много лесен и елегантен начин ще могат да си измият ръцете с ДАНС, защото те не дават положителен доклад. Къде е този доклад? Можем ли да го прочетем? Ами не, не можем, защото докладите на ДАНС са секретни. И на практика Министерският съвет просто ще си измие решението с доклада на ДАНС. А вече и малките деца знаят, че всъщност ДАНС е една овладяна структура, която е на пряко разпореждане на Пеевски, и ДАНС ще изкарат точно такъв доклад, какъвто Пеевски им разпореди.

КЛИМЕНТ ШОПОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)299 думи

Благодаря, господин Председател. Гласувах против този законопроект, защото, както моят съмишленик от ВЪЗРАЖДАНЕ Йордан Тодоров каза, цялата процедура беше изключително махленска. Вкара се Законопроектът във вторник в шест и тридесет и една, в десет и пет на следващия ден бяха свикани две комисии, напълно в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в който пише, че дневният ред на комисиите, освен ако не са извънредни, се обявява най-късно 48 часа преди съответното заседание, в извънредни случаи – 24 часа. Законопроектът беше внесен в шест и половина предишния ден, обяви се заседание в десет и пет, в единадесет и половина се състоя същото това заседание. Разбира се, когато управляващите от ГЕРБ и ДПС искат да прокарат нещо в защита на собствения, личния интерес, те правят точно това – вкарват набързо законопроекти, свикват набързо комисии, така че да няма становища по тези законопроекти, така че медиите да не разберат какво се случва точно, така че обществото въобще да не знае какво се случва, когато те прокарват своите законопроекти, и къде точно е техният личен интерес в тях. Набързо, скорострелно, даже се чу от господин Анастасов, който искаше да го прокара този законопроект днес на две четения. Ето поради тази причина аз гласувах против. Няма да коментирам, че в самия законопроект няма срок, в който ДАНС да се произнесе със становище, което означава, че ДАНС ако искат, могат да мотаят такова становище и три години, и съответният инвеститор да загуби изцяло интерес към обекта. Няма да коментирам изобщо, че когато ДАНС не искат някаква информация да се знае в обществото, правят един секретен доклад и нито един политик после не може да коментира публично тази информация. Ей така ще се скрият всичките лични интереси около цялата тази сделка, където човекът с главното Д ще посредничи във всяка една сделка.

ИСКРА МИХАЙЛОВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)388 думи

Благодаря, господин Председател. Внесеният законопроект е лицемерие и демонстрация. Януари месец тази година – вече десети месец мина от времето, когато от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме Законопроект за защита на стратегическите енергийни обекти в Република България. Този законопроект беше подкрепен единствено и само от представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ в Комисията по енергетика и от нито един друг. Днес рязко се замислихме за националните интереси, само че в целия дебат не можахме да чуем нищо за националните интереси. А именно този законопроект, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ, е единственият, който към момента е внесен и касае националните интереси. Тук слушахме някакво помпане на електорати и заклинания, кой е по-по-най- евроатлантик от „ДПС – Ново начало“ и „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Те имат стари партньорски взаимоотношения от предходното правителство, в което управляваха заедно, и си личи, че все още не са се разделили. Съвсем системно си общуват и в момента си помагат, тъй като вчера в Комисията по енергетика ние забелязахме планирани изказвания, в които примерно един господин Ивайло Мирчев идваше с цяло студио – записи, видеа, филмчета, които трябваше да бъдат оползотворени заедно с пререканията му с господин Анастасов, усмивките и начина, по който си подаваха топката. Тези неща от ДПС ние ги знаем от времето на ВМРО. Те правеха така и си помпаха електоратите по същия начин. В момента ролята на ВМРО е изпълнявана от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това е много смешно, много жалко и много тъжно за нашата държава, когато трябваше да говорим за национални интереси, ние в момента говорим само за Русия, за стратегическите партньори на Русия и се чудим как да ограничим всеки един интерес, който всъщност би бил в плюс за нашата държава. Другото, за което си говорим обаче, е, че вчера стана ясно едно, а днес се потвърди. Службите не се отчитат пред министър-председателя, а се отчитат пред Делян Пеевски. Деловодството отваря извън работно време за Делян Пеевски. Председателят на Народното събрание внася в разрез с всяка разпоредба под давление на Делян Пеевски. „Има Такъв Народ“ и БСП са собственост на Делян Пеевски, разписани под Законопроекта, който гледахме днес. И когато те казаха и поеха ангажимента, че ще се оттеглят, когато усетят, че има най-бегло влияние на ДПС и на Делян Пеевски върху „Има Такъв Народ“, днес е времето, в което те трябва да го направят, защото до подписа на Анастасов стои подписът на Митова.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)386 думи

Благодаря, господин Председател. Разбирам защо стана недоразумение в началото. Все пак минаха седем-осем месеца, откакто мина гледането на този законопроект в залата. Тоест беше прекъснато неговото гледане всъщност и изказванията по Законопроекта. Аз, между другото, преди да започна по същество, искам да припомня, че това е един от поредните странни, да не кажа някоя по-сериозна дума, от страна на Брюксел законопроекти, които, естествено, тук евро-атлантическото мнозинство трябва да приеме, защото, видите ли, Брюксел демократично ще ни накаже със санкции, ако не го направи, естествено, но така е в демокрацията – когато не искаш да приемеш нещо, трябва набързо демократично да ти наложат глобичка. Това е поредният, между другото, странен законопроект. Има и други такива. Поне в нашата комисия си спомням за един – така наречения ПЕПП, ако си спомняте, или паневропейски пенсионен продукт, който не повече от двама-трима човека в тази зала бяха чели, но също така беше приет евро-атлантически угодно и всички вдигнаха ръчичка, без да знаят даже за какво става въпрос. Законопроект, който осем години някой бюрократ беше търкалял по някакви бюра, и в крайна сметка беше дошъл и до българския парламент и беше приет и от българския парламент. Все още надали има и едно предприятие, което е регистрирано по този законопроект, но както и да е. По същия начин в момента се вкарва и този законопроект, и предложения, които са изключително странни. Странни казвам, защото и най-големите комунисти, които са били в тази държава, щяха да Ви завидят на тези предложения, защото тук се казва как в едно предприятие трябва да се вкара определена квота за по-слабо представения пол. И тук, между другото, господин Адемов имаше едно изказване, аз си спомням, и ми направи много голямо впечатление, че никой не ни налага – само че не е така, налагат ни. Тук има една табличка, едно приложение, в което ясно се показва колко процента в съответния борд трябва да се вкарат от по-слабия пол. Тоест от Брюксел ни казват как трябва да се случат нещата в България и във всички фирми, които отговарят на тези критерии. А какви са критериите, става ясно отново в Законопроекта, защото се казва, че публичните предприятия, които са по Закона за публични предлагания на ценни книжа, или чл. 110, ал. 1, което ще каже, че всяко едно акционерно дружество, което е от голям формат, както е записано по-нататък. Благодаря.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)406 думи

Господин Хрисимиров, прав сте. По принцип много често ни се казва тук и излизат на трибуната някои хора да ни казват как трябва спешно, как ни притиска Европейската комисия, Европейският съюз ни налага тук да се приемат някакви директиви, някакви законопроекти, които там са били решени и са много важни, естествено, за всички граждани на Европейския съюз, и в следващия момент седем-осем месеца отлежават тези законопроекти и се чака поредният удобен момент, или няма проблем да се плащат глоби, които са най-демократични, естествено, защото все пак ги налага Европейският съюз. Но да се върнем и към Законопроекта, защото в него има наистина много странни неща. Например в чл. 39б, ал. 2 трябва да има предварителен подбор и той трябва, така е описано в самия член, че той трябва да е такъв, че след това в подбора да няма дискриминация. Значи в предварителния подбор правим дискриминацията, за да може в основния подбор да няма дискриминация. Много интересно е записано това нещо. В ал. 3 се казва, че ако кандидатите са оценени еднакво, следващият критерий, тоест, ако има еднакво оценени няколко кандидати, следващият критерий е по-слабо представеният пол. Сега обаче в ал. 4 на същия член е записано, освен ако няма други политики за многообразие, аз не знам какво означава това. Много ще ми е интересно някой да ни го разясни: какво е това многообразие? Може би в законодателството на други държави го има това нещо, а може би Европейската комисия, Европейският съюз се опитват отсега да ни подготвят за някакво специално многообразие, може би социален пол, може би някакви други критерии, които да се заложат. Интересно е и друго – защо само публични предприятия по този член се вкарват, и то за големите предприятия? За средния и малкия бизнес, и микробизнес това не важи и е интересно: защо по този начин е записано и това не е ли дискриминационно? Значи за публичните предприятия може, за другите не може. Тоест в едните трябва да има равенство между силния и слабия пол, или някаква база там по критерии, които са заложени тук в Законопроекта по табличка, но в другите предприятия не може да има такива критерии, там може да си правят каквото си искат. Така че много едностранно и много странно се гледа на тези неща и се предлагат, меко казано, ненормални истории, така ако мога да се изразя, но това е типично за брюкселската демокрация и бюрокрация като цяло. Ние, естествено, няма как да подкрепим такъв законопроект. Благодаря.

ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА1805 думи

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-502-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-554-01-21, внесен от Лена Здравкова Бориславова и група народни представители на 24 януари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-554-01-23, внесен от Златан Стоянов Златанов на 27 януари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди цитираните от мен преди малко законопроекти. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката и индустрията – господин Дончо Барбалов – заместник-министър, и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“; от Министерството на правосъдието – господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“ и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Висшия адвокатски съвет – адвокат Валя Гигова – заместник-председател, адвокат Ценимир Братоев и адвокат Ели Христова – членове на Съвета, адвокат Петър Славов – резервен член; от Съюза на българските адвокати – адвокат Светлозар Николов и адвокат Владислав Янев; и от сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“ – госпожа Бояна Иванова. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министър Барбалов, който посочи, че с него се привежда действащата нормативна уредба в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз. Той отбеляза, че действащата забрана за рекламиране на дейността на адвоката и за използването на посредници за контакт с потенциални клиенти необосновано затруднява предоставянето на адвокатски услуги, възпрепятства информираността на клиентите и влияе негативно върху конкуренцията и качеството на тази дейност. Със Законопроекта се премахва общата забрана за адвоката да рекламира своята дейност и се регламентира използването на посредници за контакт с потенциални клиенти. При популяризиране на адвокатската дейност чрез посредник се урежда използването на услуги на информационното общество при спазване на изискванията в областта на защитата на личните данни на клиента, опазване на адвокатската тайна и етичните норми на адвокатската професия. Предвижда се също рекламните съобщения на адвоката да отговарят и да са съобразени с присъщите за адвокатската професия принципи за поверителност, почтеност и опазване на доброто име и достойнството на професията, като се създават ограничения за използването на невярна или подвеждаща информация, необоснованото сравнение с други адвокати, обещаване на конкретни резултати, както и отправяне на рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са в положение на невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат. Господин Барбалов уточни, че Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение срещу Република България поради неизпълнение на задълженията по чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и непремахване на забраната за адвокатите да рекламират своята дейност и да привличат клиенти чрез използването на посредник. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Лена Здравкова Бориславова и група народни представители, беше представен от народния представител Лена Бориславова, която заяви, че се цели създаването на правна сигурност при определяне възнаграждението на особените представители и се създават ясни правила при евентуално последващо намаляване поради прекомерност на възнаграждението. Тя посочи, че запазва подходът възнаграждението да се определя от компетентния съд, а не от местните адвокатски съвети, и добави, че съдът е компетентен да определи възнаграждение на особения представител и да защити правата на страните в гражданския процес, тъй като е запознат с конкретното производство, разполага с пълната информация, необходима за преценката на критериите относно фактическата и правната сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложено, и оказано правно съдействие и защита. Със Законопроекта се предлага промяна на съществуващата възможност в Закона за адвокатурата при изборите за органи на адвокатурата един адвокат да може да гласува и като пълномощник на друг, като се въвежда принципът един адвокат – един глас. Предлагат се изменения в Гражданския процесуален кодекс, Административния процесуален кодекс и Закона за административните нарушения и наказания във връзка с измененията по отношение на определяне и присъждане на справедливи юрисконсултски и адвокатски възнаграждения. Законопроектът, внесен от народния представител Златан Стоянов Златанов, беше представен от Златан Златанов, който посочи, че с него се предлагат промени във вътрешноорганизационни въпроси на адвокатурата, които са принципни решения, взети от върховния форум на българската адвокатура – Общото събрание на адвокатите от страната. Прецизират се основанията за повторно вписване на адвокати и се създава възможността за гласуване на недоверие и прекратяване на мандата на висшите органи на адвокатурата, когато Общото събрание на адвокатите с 2/3 или повече от присъстващите не приеме отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет или отчета на Висшия дисциплинарен съд. Със Законопроекта се придава задължителна сила на решенията на Общото събрание и се създават правила за предотвратяване на конфликт на интереси между членове на висшите органи на адвокатурата. Предлага се също преодоляване на констатираните противоречия при прилагане на разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно присъждането на разноски на процесуални представители – юрисконсулти. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По внесените законопроекти са постъпили становища от Софийския адвокатски съвет и от „Обединение на свободните адвокати“, с които се коментират предложения и се обсъждат текстове за усъвършенстване на уредбите. По внесения от Министерския съвет законопроект от сдружение „Съюз на българските адвокати“ дискутират предложените разпоредби при съобразяване правото на Европейския съюз и обсъждат предложения за подобряване на дисциплинарното производство. От Съюза изразяват несъгласие с възможността, предвидена в Законопроекта на народния представител Лена Бориславова и група народни представители – адвокатските съвети да определят особен представител. По отношение на внесения от народния представител Златан Златанов законопроект се изразява принципна подкрепа, като се обсъжда необходимостта от прецизиране на разпоредбите. В хода на дискусията от Министерството на правосъдието заявиха, че не подкрепят предложението министърът на правосъдието да издава наредбата по предложение на Висшия адвокатски съвет. Господин Талев уточни, че министърът на правосъдието не може да бъде ограничен да разглежда и приема предложения за издаване на подзаконови нормативни актове от неговата компетентност, включително да бъде лишен от правото за последващо изменение или отмяна на издадени от него актове. От Министерството на икономиката и индустрията заявиха, че целта на внесения от Министерския съвет законопроект е да се изпълнят изискванията на Директива 2006/123/ЕО. Госпожа Георгиева уточни, че усилията при изработването на Законопроекта са били насочени към ограничаване на възможността за злоупотреби след отмяна на забраната за реклама и въвеждането на възможността за посредничество. Адвокат Гигова посочи, че рекламната дейност и посредничеството при упражняване на адвокатската дейност е чуждо за нашето правно разбиране, но отпадането на тези забрани е продиктувано от възбудената срещу Република България от Европейската комисия процедура за нарушение поради неизпълнение на задълженията по чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар. Тя дискутира подробно представените законопроекти, като акцентира върху разпоредбите за рекламата, посредничеството, определянето на разноските за особен представител, тайната на вота и давностния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Адвокат Христова допълни, че Висшият адвокатски съвет е участвал в работната група при обсъждане на Законопроекта в Министерството на икономиката и индустрията, като допълни, че съответните промени в Етичния кодекс на адвоката вече са направени и ще влязат в сила след приемането на законодателните изменения. Адвокат Славов заяви, че предложените от народните представители законопроекти засягат въпроси, които са широко обсъждани на Общото събрание на адвокатите в страната. Той добави, че възможността за вписване без изпит е тема, която трябва да бъде обсъдена, и коментира неравното третиране при определянето на възнагражденията на администрацията по реда на чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Адвокат Светлозар Николов и адвокат Владислав Янев посочиха, че поддържат представените писмени становища и допълниха, че от Съюза на българските адвокати подкрепят отпадането на забраната за реклама, но не подкрепят въвеждането на посредничество в отношенията с клиента. От Камарата на автомобилните превозвачи в България заявиха, че присъжданите от съда възнаграждения са прекалено ниски и не съответстват на оказаната адвокатска помощ и съдействие. В обсъждането взеха участие народните представители Георги Кръстев, Христо Расташки, Бранимир Балачев и Цвета Рангелова. Народният представител Георги Кръстев заяви, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепят внесените законопроекти от Министерския съвет и от народните представители Лена Здравкова Бориславова и група народни представители. Господин Балачев добави, че предложената отмяна на забраната за реклама и уредбата на посредничеството са много дискусионни и призова за създаването на работна група по внесените законодателни предложения. Господин Расташки заяви, че от парламентарната група на МЕЧ няма да подкрепят внесения от Министерския съвет законопроект и добави, че допускането на посредници в доверителното отношение с клиента може да доведе до злоупотреби и създаването на монополисти в гилдията. Народният представител Лена Бориславова заяви, че парламентарната група на ПП-ДБ приветстват предложения за прецизиране на текстовете и подобряване на действащия режим. Госпожа Рангелова посочи, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят и трите внесени законопроекта, като заяви, че уредбата за посредничеството може да насърчи упражняването на корупционни практики. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: – с 15 гласа „за“, от които 5 от ПГ на ГЕРБ-СДС; 1 от ПГ на ПП-ДБ; 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ПГ на „ДПС – Ново начало“; 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“; 2 от ПГ на ИТН и 1 от ПГ на АПС, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, от които 1 от ПГ на МЕЧ и 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-502-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г.; – с 14 гласа „за“, от които 4 от ПГ на ГЕРБ-СДС; 1 от ПГ на ПП-ДБ; 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“; 2 от ПГ на ИТН; 1 от ПГ на АПС; 1 от ПГ на МЕЧ и 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ, без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“, от които 1 от ПГ на ГЕРБ СДС и 2 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-554-01-21, внесен от Лена Здравкова Бориславова и група народни представители на 24 януари 2025 г.; и – с 6 гласа „за“, от които 1 от ПГ на ПП-ДБ; 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 от ПГ на МЕЧ и 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ, 2 гласа „против“, от които 2 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, и 9 гласа „въздържал се“, от които 5 от ПГ на ГЕРБ-СДС; 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 2 от ПГ на ИТН и 1 от ПГ на АПС, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-554-01-23, внесен от Златан Стоянов Златанов на 27 януари 2025 г.“

СТОЮ СТОЕВ (ПП-ДБ)557 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще представя внесения от нашата парламентарна група Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Този законопроект не е нов за народните представители, обсъждаме го вече трети парламент. В Петдесетото народно събрание почти успяхме да преодолеем ветото на президента с текстове, които щяха да отговорят на обществените отношения и обществените очаквания във връзка с проблем, който съществува в средите на предоставяне на адвокатска дейност след решението на Съда на Европейския съюз, който всъщност каза на нашите съдилища, че може да не прилагат Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Мотивите за да внесем този законопроект, всъщност са… Можем да разделим този законопроект на две основни части, като първата част визира възнаграждението на адвокатите и по-скоро как те ще следва да се определят и след това съдът как ще може да ги контролира, намалява или каквото смята за добре по реда на чл. 78, ал. 5. Основният проблем и в миналото, този законопроект се е обсъждал с това, че този проект решава проблемите на адвокатите. Всъщност, колеги, този законопроект изцяло е насочен към гражданите, които ползват адвокатски услуги, защото адвокатът така или иначе ще си вземе възнаграждението, хората, които ще пострадат след това, са ползвателите на услугата, на които ще им се присъдят разноски, съответно, които те са заплатили, но няма да бъдат в пълен размер. Така че гражданите, които са засегнати, са всъщност не адвокатите, а тези, които ползват адвокатски услуги. Дали сме правила, по които да могат да имат ясни критерии за това как да бъдат определяни адвокатските възнаграждения, да има наредба, която да се издава след това от министър на правосъдието. Съобразно тази наредба, разбира се, това да бъде съгласувано и с Висшия адвокатски съвет. Това разрешение, наред с промените, които се предвиждат в ГПК, ще реши проблема, едновременно ще реферира всички проблеми, които са засегнати и в решението на Съда на Европейския съюз, и ще преминем от това междувремие, в което за дела с немалка правна сложност съдилищата, включително и Върховният касационен съд, са намалявали възнаграждението в размер до 100 лв., което е повече от абсурдна ситуация. Втората група предложения, които сме направили, е във връзка с особените представители. Те отново пак касаят това – техните възнаграждения до каква степен ще могат да бъдат прекомерни спрямо закона, и как всъщност ще бъдат определяни от съда. Ние сме предложили в крайна сметка да се запази структурата и особените представители да бъдат определяни от съответния адвокатски съвет, но възнаграждението да бъде определяно от съда. Тук трябва да спомена, че може би най-адекватното становище, което е получено по този законопроект и трябва да обърнем сериозно внимание на него, е това, което е от Софийската адвокатска колегия. В него има предложения за изменение на редица текстове, и то на ключови основни части от Законопроекта, които би следвало да обсъдим много внимателно, защото в немалка част от тях и мотивите, които са изложени, има резон и съответно можем между първо и второ четене да подобрим текста, така че действително да служи на целта, за която е внесен. И действително тук, за да не взимам пак отново думата по този въпрос, призовавам да го решим веднъж завинаги – от три парламента го мотаем, да се сформира работна група и действително да можем в бърз порядък да решим този проблем, наред със Законопроекта на Министерския съвет, който ще коментираме и в дискусията. Благодаря Ви, госпожо Председател.

ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ1074 думи

Продължаваме по темата. Както знаете, няколко пъти са правени опити да се внесат законопроекти по темата за адвокатурата и колкото и пъти да са внасяни, животите на предходните Народни събрания, които са стигали до тяхното разглеждане, внезапно прекъсват. Може би и сега ще стане така. Ще видим. По отношение на Законопроекта, който аз, грешният, представям, който внасям като моя законодателна инициатива, а също така и от името на парламентарната група, която представлявам, този законопроект е написан вследствие на събрана синтезирана информация през годините на общи събрания на адвокати в страната, които се провеждат всеки февруари месец в последната събота и неделя, където в продължение на близо три години бяха проведени активни дебати по отношение на това как да се даде възможност гласът на обикновения адвокат, който не членува в органите на адвокатурата, но е управляван от хора, които получават заплата, съставена от неговия членски внос, който плаща. Тук е редно да кажем, че Висшият адвокатски съвет получава ежемесечни отчисления от всяка една адвокатска колегия. Примерно от Русенската адвокатска колегия ежемесечно се изплащат 6000 лв. на Висшия адвокатски съвет, които отиват там за заплати и други работи. В продължение на повече от три години се водиха активни дебати и в края на краищата гласът на онези адвокати, които искат прозрачност и реформа, в някаква форма беше заглушаван, в някаква форма тези избори бяха манипулирани, в някаква форма се стигаше до ситуации, в които адвокатурата да се превръща от една гилдия в една каста, което не бива да се допуска, защото адвокатурата, когато е свободна по своя дух, е свободно и обществото, тъй като именно адвокатите защитават правата и свободите на редовите граждани, на данъкоплатеца. В този смисъл ние правим предложения в настоящия законопроект за групиране в седем параграфа, като първият касае правната уредба за упражняване на адвокатската дейност съгласно изискване за вписване в регистъра на адвокатската колегия, което задължава заинтересованите лица да спазват процедури, които предполагат те да предприемат постъпки пред компетентен орган, за да получат от него официално решение. И това е в духа по смисъла на чл. 4, т. 6 от Глава трета от Директива 2006/123 относно услугите за вътрешния пазар в Общността. По отношение на втория параграф правим изменения за свикването на извънредно Общо събрание, което следва да се свика от Висшия адвокатски съвет в предвидените от Закона случаи с писмена покана до адвокатските колегии, изпратена в 14-дневен срок преди заседанието. Предлагаме също така да се прокара решение, съгласно което Общото събрание да взема решения с недвижими имоти, собственост на Висшия адвокатски съвет, и за учредяване на вещни права върху тях или обременяване с тежести. Все пак държим да кажем, че тези имоти, които са закупени или се закупуват, се закупуват и вследствие на внесения членски внос, който всеки един адвокат заплаща всеки месец. Предлагаме в случай, че се стигне до ситуация, в която срещу приемане на отчет на Висшия адвокатски съвет, на доклад на Висшия контролен съвет или на отчет на Висшия дисциплинарен съд да са гласували две трети или повече от присъствалите от Общото събрание адвокати против мандата на съответно всички членове – съответно на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет или Висшия дисциплинарен съд, да се прекрати и в двумесечен срок да се проведе нов избор за тези органи. Решенията на общите събрания се предвиждат по въпросите от неговата компетенция, както и по въпроси, които не са от компетентността на друг орган, да са задължителни за органите на адвокатурата и адвокатите. Нещо много важно, което разглеждаме в § 4, е да се допълни чл. 115 от Закона за адвокатурата с алинеи 3 и 4. Досегашната хипотеза на чл. 115 гласеше, че не може да се повтаря членството в орган повече от два последователни мандата. Тук е редно да се конкретизира малко тази разпоредба, като допълним, че не може да бъде избиран за член на Адвокатския съвет, Контролния съвет и Дисциплинарния съд в една колегия адвокат, който е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен, включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Адвокатския съвет, Контролния съвет и Дисциплинарния съд в съответната колегия. И това предложение го правим именно в контекста на това да се пресекат тези тенденции за превръщането на адвокатурата в кастово съсловие. Това трябва да е един колегиален орган, а не каста. Правим предложение да не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет, на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен включително, или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет или Висшия дисциплинарен съд. По отношение на чл. 132, т. 5 предлагаме да се отмени, като по този начин ще се отнеме една бухалка в ръцете на много от адвокатските съвети, които я ползват по отношение на неудобни членове на гилдията, защото това го има в нашата професионална общност, а именно да се образуват дисциплинарни производства срещу колеги, които примерно са договорили възнаграждения под прага, визирам в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. И тук ще Ви кажа защо се стига до тези проявни форми. В ситуация, в която в България – в момента виждаме, че 80% от народа едва свързва двата края, да не си мислите, че всеки адвокат е получил възнаграждението в пълен размер при едно начало на едно дело при договаряне с клиента. Масова практика е да има отложени плащания, масова практика е да не се събират тези взимания, а отделно адвокатът е самоосигуряващо се лице, което ежемесечно внася осигуровки. И в този смисъл много колеги правят компромис по отношение на клиентите, като дори спадат под цената. И именно при констатиране на една такава нередност, макар че наистина го има все още в Закона, недоброжелатели се възползват примерно да пуснат сигнали, доноси срещу колеги и да се образуват дисциплинарни производства, което допълнително руши духа на колегиалността. И пак ще кажа, този законопроект, както и другите законопроекти са повлияни в голяма част от дебатите, които се проведоха в общите събрания на адвокатите в страната през последните години. Има огромно фокусирано очакване именно в посока да се даде възможност на адвокатурата да се саморегулира, да се самобалансира, да не става един авторитарен орган. Аз ще апелирам за подкрепа на Законопроекта независимо от различната политическа принадлежност, която имаме тук, защото именно когато имаме една независима адвокатура, имаме едно силно гражданско общество и една независима и благоденстваща държава.

СТОЮ СТОЕВ (ПП-ДБ)941 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще взема изказване по Законопроекта, внесен от Министерския съвет, защото мисля, че той е най-притеснителният, който коментираме тук, от гледна точка на това, че всички знаем каква е реалната му цел. Съществува Директива 2006/123, която в чл. 24 постановява, че държавите членки трябва да премахнат всички забрани за използване на търговски съобщения за рекламиране на регулирани и свободни професии, каквато всъщност е и адвокатската професия. Пак подчертавам: ако се запознаете с Директивата, която се опитваме да транспонираме, по която от 2020 г. има наказателна процедура, която е в напреднала фаза, две години не можем да решим този проблем, ще видим всъщност каква е целта на Директивата. Самото заглавие на чл. 24 е с наименование „Търговски съобщения“. Тук говорим само и единствено за това да могат да се рекламират чрез търговски съобщения свободните професии и в конкретика – адвокатът. В Законопроекта на Министерския съвет има две промени и по-съществената промяна, която следва да се отбележи, е в чл. 41. В момента този чл. 41 гласи, че не се позволяват посредници при извършване на адвокатска дейност, и всъщност ние сега казваме следното: позволяваме посредническата дейност. И по никакъв начин текстът, въпреки многобройните обсъждания, които направихме в Комисията, не ограничава посредническата дейност да бъде само и единствено във връзка с предоставянето на търговски съобщения. Там е записано, че контактът между клиент и адвокат може да се осъществява чрез посредник. Според мен, така разписан, текстът създава много рискове и не мога да разбера защо действително, след като ние тук много пъти сме обвинявали Министерския съвет и Народното събрание, че просто преписваме директивите, ами този път поне да я бяхме преписали наистина, защото тук става въпрос само и единствено за търговските съобщения и за това адвокатът да може да използва посредник за извършване на дейността по предоставяне на тези търговски съобщения на широката публика. А ние тук ще създадем една предпоставка, която в някои сфери на правото така или иначе вече се случва. Във връзка с пътния травматизъм, знаете, за съжаление, че и в момента има хора, които съобщават на определени адвокати за ПТП в доста лични моменти. Хората са посещавани от адвокати да бъдат представлявани срещу определено възнаграждение и така нататък. Това е точно реално посредническата дейност, която се извършва в момента и която не е регламентирана. Обаче ние, като приемаме този текст, без да споменем, че става въпрос за посредническа дейност във връзка с търговските съобщения, ние реално създаваме нова професия, която ще бъде с доста въпросителна морална стойност. И с това всъщност ние ще имаме дейност, която ще бъде посредник на адвоката – да има събиране на клиенти. Имаше коментар от другата страна, че Европейската комисия в коментари с правителството… Само искам да отбележа нещо – този законопроект реално е разработен от Министерството на икономиката и неговия политически кабинет, а не е настоящият. Те са вносители на този законопроект, продължават да го поддържат обаче все още. Истината е, че те ни обясниха, че има кореспонденция с Европейската комисия, която е заявила, че за да покрием изискванията на Директивата, ние трябва да позволим посредническата дейност. Само че, колеги, сега не знам какво е комуникирано с Европейската комисия, ама като коментираме нещо с Европейската комисия, хубаво е да коментираме Директивата, която трябва да затворим като наказателна процедура, която не сме транспонирали. Защото ние с тези текстове го отваряме толкова широко за тълкуване, и ние всъщност после с практиката ли, или може би със съдебни решения ли, или тълкувателно решение ли ще правим всъщност какво означава посредническа дейност спрямо чл. 41 от Закона за адвокатурата, ако го оставим по този начин. Много по-елементарно е – в Комисията мисля, че тогава беше адвокат Марчев, който даде един доста добър текст, който, между другото, и с помощта и на представител на Министерството беше подложен на гласуване в Комисията. Имаше пак някакви притеснения, че правим нещо на коляно, и то действително беше така, защото беше на второ четене в Комисията. Но колко време е минало оттогава – тези текстове са абсолютно същите. Няма една дума промяна в чл. 41, с което всъщност ще създадем една доста аморална нова професия, която няма нищо общо с целите на Директивата. Ние ще отворим вратата за това да има посредници във всички действия и всички контакти между адвокат и клиент. Сложили сме някакви критерии, обаче кой го изисква това от нас? Никой. Полезно ли ще бъде? Не знам за кого ще бъде полезно. За адвокатите ли? Може би за някои адвокати ще бъде полезно, че могат да си набират клиенти по този начин – директно, а не чрез търговски съобщения. За клиентите не знам колко ще бъде полезно, но със сигурност за качеството на адвокатската услуга няма да бъде полезно и хората няма да могат да получат действителна адекватна правна помощ, каквато те заслужават, така както е записано и в Конституцията. Така че, колеги, ние ще подкрепим на първото четене този закон, защото това е една директива, която е от 2006 година – още преди да влезем ние в Европейския съюз – и следва действително да затворим тази процедура. Но моля да го направим по начин, който ще бъде първо съобразен с Директивата – ако трябва, нека действително да я препишем така, както неколкократно сме обвинявали ние Министерския съвет, че прави. Но в този случай той я е надградил, и то е доста ненужно и грешно – и да отговорим както на обществените отношения, така и на задълженията, които имаме по международни договори, и да създадем такова правно състояние, че действително ние да можем да се гордеем след това, че сме адвокати, а не чрез някакви аморални действия да си набираме клиентите и да се срамуваме реално от дейността, която извършваме, което всъщност тези предложения ще постигнат. Благодаря Ви.

ХРИСТО РАСТАШКИ (ПП МЕЧ)736 думи

Колеги, преди да започна, декларирам конфликт на интереси, тъй като съм практикуващ адвокат, вписан в Софийската адвокатска колегия. Ще говоря по Законопроекта на Министерския съвет. Ние няма да го подкрепим. Ще уточня точно защо – именно заради съществуването в него на правната фигура на посредника между адвоката и клиента. Считаме, че посредникът опосредява доверието. Посредниците в правото между адвокат и клиент противоречат на морала, противоречат изцяло на правната професия и на адвокатурата. И ще кажа защо. И в момента имаме посредници – знаете, предимно в застрахователните дела. Това е една монополизирана сфера от множество адвокати, които използват посредници. Тези посредници обикновено са парамедици, полицаи, лекари – имат друго качество. Те съобщават на конкретни адвокатски кантори още в момента на извършване на самото ПТП. Когато се случи, адвокатите разбират. От този момент на близките на пострадалия започват да се дават, да се пробутват адвокатски визитки. Допускат се юристи и адвокати в болниците, в интензивните отделения, където дори не могат да влязат близките на пострадалия, за да пробутват своите адвокатски услуги. Това се прави от тези хиени – посредниците, и от самите адвокати донякъде само за да се вземат няколко хиляди лева от обезщетението, което е предвидено за пострадалия, вместо пострадалият сам да има възможността да избере адвоката си въз основа на доверието, което би му възложил, и на впечатленията, които той ще има, а не въз основа на това какво му препоръчва докторът, парамедикът, полицаят и така нататък. Считам, че трябваше да се наложат определени рестрикции в този закон за това кой може да бъде посредник и кой не може. Това да не могат да бъдат такива служители, които имат пряка и директна връзка с лица, които са в застрашено състояние и имат конкретна, явна нужда от правна помощ в самия момент. Също така много е голяма опасността и другите сфери на правото в адвокатурата да се превърнат в монопол, както стана със застрахователното право и с тези незаконни посредници. Легитимирайки посредниците, Вие създавате възможност да се създадат цели правни центрове. Тези правни центрове ще бъдат едни посреднически огромни фирми, в които адвокатите ще ходят да се молят за определени клиенти и ще бъдат поставени на колене. И отделно от това, огромната част от клиентите ще бъдат изпращани към точно определени адвокатски кантори, с които тези посреднически къщи или центрове, или както искате ги наречете, ще имат по-специални отношения и чрез целия финансов ресурс, който те притежават, ще могат да правят една огромна реклама, която вече ще е позволена. Това изцяло ще изкриви адвокатурата, ще изкара много от младите колеги или от другите колеги извън гражданския оборот. Те няма да могат да работят с конкретните огромни посредници, които аз подозирам, че ще създадат монопол в абсолютно всички сфери на правото – и в търговското, и в застрахователното, и в други сфери, в които работят много колеги. Тук говорим за гражданско право, а предполагам, че това ще навлезе и в наказателноправната сфера, където работят също много колеги адвокати. Така че за мен посредниците са изцяло вредни. Много е интересен и въпросът относно възнаграждението на тези посредници. В Законопроекта се казва, че то ще се дължи отделно от възнаграждението на адвоката. Тоест клиентът ще трябва да плати и за посредник, като той ще вижда това. Те и сега и без това клиентите не изгарят от желание да плащат на адвокати за своите дела, а сега ще трябва да плащат и за посредници – естествено, ако желаят. Но поради реклама и поради големия монопол всички в един момент ще трябва да минават през посредничество. Отделно от това, съдът няма да присъжда възнаграждението на посредника, защото го няма в Гражданския процесуален кодекс. Няма такова изменение и се нарушава основният принцип, че трябва да се върне фактическото положение на завелия делото така, както е било, преди да възникне правният спор – той пак ще бъде дал пари за един посредник, които няма да му бъдат върнати. Да, в съдебните разноски се включва адвокатски хонорар, съдебни такси, такси за вещи лица и други депозити, които са предварително платени, но не се и няма да се включва такса за конкретния посредник, който Вие сте предвидили. Така че, колеги, преосмислете това нещо с посредниците. Може да се направи по много по-рестриктивен начин и по друг начин, така че да не се вреди на адвокатите. Мислете за адвокатурата, защитавайте адвокатурата, защото адвокатурата е единственото нещо, което стои между българските граждани и институциите, институционалния произвол в България, и тя защитава правата и интересите на всички нас. Благодаря.

АЛЕКСАНДЪР РАШЕВ (ИТН)439 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да започна, аз искам да декларирам личен интерес като адвокат в Софийска адвокатската колегия във връзка с изказването ми, което ще направя. (Реплика.) Според мен имам, колега, тъй като обсъждаме Закона за адвокатурата и ПОДНС, съответно според мен трябва да го декларирам. Все пак го правя лично аз. Ако Вие считате, че не е вярно, може да не го правите. (Реплики.) На първо място, искам да се изкажа по законопроекта на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Действително има огромен проблем с разноските, които се присъждат по делата, по гражданските и търговските дела. Защото към настоящия момент това, между другото, не засяга нас, адвокатите, тъй като ние, адвокатите, получаваме възнагражденията си авансово преди самото процесуално представителство, но когато страната спечели делото, може да претендира разноските, които е направила в производството. Има вече изключително много случаи на решения, с които примерно едно дело, което е било година и половина в Софийския районен съд, имало е две-три заседания и председателят на състава присъжда възнаграждение в размер на 200 или 250 лв. за конкретното производство за извършване на адвокатската дейност от страна на адвоката. Съответно ощетена е страната, която е заплатила неколкократно по-голямо възнаграждение за производството и съответно това е огромен проблем в момента на гражданите, а не на адвокатите. В този смисъл ние от „Има Такъв Народ“ принципно ще подкрепим Законопроекта на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, като между първо и второ гласуване ще внесем изменения, които касаят предимно частта за органното представителство и предлаганите промени в тази част. По отношение на Законопроекта на Министерския съвет. Също ще подкрепим този законопроект. Не мога да се съглася с колегите, които се изказаха преди мен, особено по отношение на възможността адвокатите да се рекламират. Това не е проблем на големите кантори, това не е проблем на установените вече адвокатски кантори и адвокати, които са се развили в конкретна сфера. Проблем е според мен на адвокати, които работят самостоятелно, развиват самостоятелна практика и не достигат в тази конкурентна среда до максимално много публичност във връзка с дейността, която извършват. Когато говорим за конкуренция в сферата на адвокатските услуги. Колеги, в България има може би 10 000 и повече вписани адвокати, конкуренцията е жестока. Считам, че като свободна професия адвокатите трябва да имат възможността да се рекламират, ако считат, че това нещо е редно за тях и това ще им допринесе някакъв вид възможност да достигнат до по-широка публика, за да могат да осъществяват своята дейност, която, знаете, е конституционно установена, както и установена в Закона за адвокатурата. И на последно място, много накратко по отношение на Законопроекта на господин Златан Златанов, ние ще се въздържим. Благодаря Ви.

СТОЮ СТОЕВ (ПП-ДБ)224 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз не виждам какъв конфликт на интереси бихме имали като адвокати, като обсъждаме този законопроект, но като сме почнали, хайде, нали, всички адвокати да излезем и да кажем, че сме адвокати. Господин Рашев, конкретно по Законопроекта на Министерския съвет, моля да имате предвид, че никъде в моето изказване – ще говоря конкретно за моето изказване, не съм казал, че нашата парламентарна група е против това реално да спазим Директивата, такава каквато е, и да можем да дадем право на адвокатите да рекламират своята дейност чрез търговски съобщения. Напротив, не бяхме против, дори ние сме съгласни с това адвокатите да могат да рекламират своята дейност и да отправят търговски съобщения чрез посредник. Това заявих. Но сме категорично против да създаваме фигурата на посредник, която ще излиза далеч и извън рамките на това за предоставяне на търговски съобщения. А напротив, много ясно трябва да заявя, че това да се рекламира сам, чрез посредник, който да предоставя търговското съобщение на адвоката, е едно, но ние да създаваме правната фигура на посредника като такъв в отношенията между адвокат и клиент, това е нещо съвсем различно и ще доведе до такова изкривяване на извършваната адвокатска дейност, че всъщност ние най-накрая ще се срамуваме, че сме адвокати, и няма да можем да погледнем хората и клиентите в очите. Моля Ви, не изкривявайте думите, които сме казали.

АЛЕКСАНДЪР РАШЕВ (ИТН)332 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря на репликиращите за отправените реплики към мен. Аз съм сигурен, господин Стоев, че ако на тази трибуна излязат 10 адвокати да анализират даден казус, ще има 10 мнения по въпроса, така че това е въпрос на интерпретация и тълкуване. По отношение на личния интерес или конфликт на интереси, в зависимост от това кой какво декларира, всеки тълкува Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по начин, който го разбира. Аз лично така го разбирам. Не съм си правил реклама, защото към настоящия момент това е забранено спрямо нашия Закон за адвокатурата и Етичния кодекс. Така че, ако това е било нападка към мен, не мога да се съглася с нея. Сега по отношение на Директивата, по същия начин ще Ви отговоря. Начинът на тълкуване на Директивата и начинът, по който е транспонирана – аз я разбирам по различен начин от това, което Вие разбирате. Не съм по никакъв начин искал да изкривявам Вашите думи. Доколкото чух, Вие казахте, ето ще го повторя, че ще подкрепите Законопроекта на Министерския съвет на първо гласуване. И съм сигурен, че между двете гласувания, в случай че имате някакви резонни предложения, те ще бъдат обсъдени в Правна комисия и ние лично от „Има Такъв Народ“ ще участваме в тези дебати. И ако наистина нещо е конструктивно и резонно и срещне разбирателство в комисия, ние също бихме го подкрепили. Господин Симидчиев, не бих си позволил да коментирам това, което казвате, тъй като не съм запознат конкретно с тази дейност, която осъществяват лекарите. Конкретно за адвокатите – да, конституционно уредена професия. Да, ние сме регулирани по Закона за адвокатурата от тази дейност и когато се говори за свободна професия, изключително много други свободни професии имат възможност да се рекламират, да изпълняват своите дейности. Сега лекарите като цяло, Вие също така полагате Хипократова клетва и имате доста по-специфична дейност, която изпълнявате, така че не бих си позволил да се изказвам по тази тема, конкретно за това, което Вие казахте във Вашата реплика. Благодаря Ви.

ЦВЕТА РАНГЕЛОВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)811 думи

Благодаря, госпожо Киселова. Уважаеми народни представители, аз също декларирам личен интерес по тези законопроекти, доколкото съм действащ член на Адвокатска колегия – Благоевград. За мен беше удоволствие да чуя становищата на всички изказали се преди мен адвокати, защото това е интересен дебат, който заслужава вниманието не само на професионалната общност, но и наистина на цялата общественост, тъй като, както каза преди мен един от колегите, действително адвокатурата е това свързващо звено между обществото и институциите. С това преминавам към първия законопроект, за който ще говоря, а той е този на Министерския съвет. Колегата Стоев изложи доста аргументи защо неправилно транспонираме тази директива в този законопроект и аз съм напълно съгласна с всичко това, което той изложи, като, разбира се, ще изложа допълнителни аргументи. Първият проблем, уважаеми колеги, идва от там, че ние транспонираме Директива, която, както се вижда и от нейното наименование, това е Директива за услугите. Адвокатската дейност, макар че понякога е добила гражданственост да се нарича услуга, доколкото представлява по своя смисъл предоставяне на обем от действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като някакъв вид интелектуална услуга, въпреки това адвокатската дейност не е услуга. Адвокатската работа е дейност, която в България е намерила своето място в Конституцията ни, във Върховния ни закон. Това е дейност по защитаване правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Ето защо се получава това противоречие и на практика неправилно транспониране на тая директива, защото тя говори за услуги, каквито са шивашките, фризьорските и така нататък, различен вид услуги, но не и адвокатската дейност. В Комисията имаше представители, макар и закъснително дойдоха, на Министерството на икономиката и аз и адвокат Балачев отправихме и критики, и въпроси към тях в тази връзка: защитила ли е българската страна в лицето на Министерския съвет пред Европейската комисия точно този фин детайл, че тук не става дума за предоставяне на услуга, става дума за адвокатска дейност? Отговор, уважаеми народни представители, не получихме. Той е ясен: не е защитила. Ние наистина – оставете, че абсолютно по системата copy-paste преписваме едни директиви, при които понякога чрез превод се губи и техният смисъл, но и нито веднъж, откакто аз съм народен представител и когато транспонираме в съответен закон някаква директива и намирам аргументи, че действащото ни законодателство е много по-съвършено от това, което се иска да пренесем от Европейската комисия, и установявам за пореден път, че никога българската държава в лицето на Министерския съвет по нито един въпрос не е защитила нашето национално право или най-малкото не е възразила и не е обяснила какви са различията между тези директиви, които се иска да транспонираме, и нашето национално право. Абсолютно се противопоставяме срещу това да се въведе особено по този начин, както е дефинирано, фигурата на посредник при осъществяване на адвокатската дейност. Понастоящем българското право познава една-единствена такава фигура и тя е в Търговския закон, тъй като касае посредничество между търговски сделки. Както вече заявих, това, което прави адвокатът, не е търговска дейност. На следващо място, наистина извън опасенията, които вече изказа и колегата Стоев, какво ще се случи с тези посредници, как те ще бъдат уредени, като какви ще бъдат: свободна професия или как ще се облагат данъчно? Аз, ако приемем този текст – мнозинството, ако го приеме, аз като адвокат как ще осчетоводявам заплащането на възнаграждението на този посредник? Той къде фигурира в правния мир? Какъв документ ще ми издаде на мен за този разход, че аз да му заплатя възнаграждение, каквото се предвижда в ал. 4? Доколкото сме на първо четене на този законопроект, няма да навлизам в детайли на неговите параграфи, но те абсолютно всички се нуждаят от голямо внимание и прецизиране. Затова ще кажа от името на нашата парламентарна група, че на първо четене ние ще подкрепим всичките законопроекти, доколкото повдигат важни теми за адвокатурата и за гражданите на България, но между първо и второ четене се надяваме на един сериозен съществен дебат, юридически издържан – само с аргументи, и без политическо говорене и без рапортуване пред Европейската комисия непременно, доколкото действително има неща, които трябва да си кажем. Пристигнали са и становища на повечето адвокатски съвети от страната, които заслужават своето внимание. По отношение на следващия законопроект на ПП-ДБ, по-скоро на народния представител Лена Бориславова и група народни представители, също ще го подкрепим. В голямата си част той представлява пренос на текстове от онзи законопроект, който в предходното Народно събрание беше под ветото на президента и така или иначе не стигна до второ четене, повдига действително важни теми, посоката е вярна, текстовете са чакани от всички граждани, доколкото в момента липсва наредба, която да гарантира разноските, които е направила страната в едно съдебно производство, да й бъдат присъдени. Текстовете, пак казвам, и в този законопроект се нуждаят от обсъждане, има какво да се желае. Между първо и второ четене ние ще направим съответните промени. Апелирам залата да подкрепи този законопроект, както и внесения от ВЪЗРАЖДАНЕ по изложените от колегата ми Златанов мотиви. Благодаря Ви.

ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)453 думи

Както стана ясно, въпросните законопроекти, които са предложени, са предложени вследствие на достатъчно наболялата, актуална обстановка в самата адвокатура. Факт е, че посредничеството, за съжаление, вече съществува в адвокатската гилдия и в този смисъл то придоби пандемичен характер. Особено трагично е, примерно, че е налице явлението на така наречените гробищни адвокати. Има една такава прослойка от адвокатурата, която примерно събира клиенти посредством информация, придобита от спешно отделение, от траурни агенции, от „Бърза помощ“, особено примерно с пътно-транспортните произшествия, където впоследствие се разиграват комбинации, свързани с трагедията на хората, които са потърпевши именно от подобни произшествия. Разиграват се комбинации чрез застрахователни агенти, уговарят се предварително дела, а това петни името на самата адвокатура и именно създава облик на гилдията, която би следвало да отстоява правата на гражданите. Във връзка с това, както изложи Цвета Рангелова, би следвало тези текстове, които са имплементирани, за съжаление, под влиянието на външни директиви, а именно Директива № 123 на Европейския парламент от 12 декември 2006 г. във връзка с услугите на вътрешния пазар, тези текстове да се прецизират. Защото, вкарвайки института на посредника чрез закон, ние създаваме един опасен прецедент и приравняваме тази свещена професия, която е професия на хиляди години, да бъде примерно равна на един обикновен борсов посредник, който търгува с акции или ценни книжа. Обаче съдбите на хората, съдбата на отделния човек не може да бъде стока и в този смисъл Законът не е издържан. Ето защо ние ще подкрепим тези законопроекти под условия, а именно че трябва да бъдат прецизирани текстовете в тях. По отношение на рекламата – да, тя е факт, но рекламата не бива да нарушава етиката. На колко от Вас тук трябва да обясним, че вече е налице примерно пандемично заливане на пощенските кутии с брошури, с рекламни бележки от страна на адвокатски дружества или кантори, които пак ползват скрити посредници? Това принизява самото ниво на услугата и именно когато тези явления се вкарват в Закона като текст, би следвало да се обърне особено внимание на техните проявни форми. Що се касае до вътрешното самоуправление на адвокатурата, което е един сериозен проблем, а то е проблем, защото адвокатурата в много голяма степен се оказва овладяна от вътрешни лобита, които искат да я ползват за нечистоплътни цели, то предложените от нас промени в Законопроекта, на който аз съм вносител, а именно в текста на чл. 115, те дават възможност да се получи едно балансирано вътрешно самоуправление, което да избегне, както Ви казах в представянето на днешния законопроект, създаването на една кастова структура. Адвокатурата би следвало да стане свободна, независима гилдия, която предоставя високо ниво на услугите, тъй като става дума, както споменах, за основните човешки права и също така за човешките съдби, и в този смисъл ще гласуваме днес в тази зала.

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)542 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! На първо място, да посочим, че съобразно чл. 71 от Закона за противодействие на корупцията частен интерес е този, който води до материална или нематериална облага на лице, заемащо публична длъжност. В случая ние защитаваме груповия интерес на една гилдия, която няма качеството на публична длъжност, и поне за мен като юрист и като представител на законодателния орган е неуместно да се декларира частен интерес, когато разглеждаме този законопроект. Тези законопроекти са три на брой. За единия от тях – този, който е внесен от колегата адвокат Златанов, който е и председател на адвокатския съвет в Русе, считам, че следва да бъде подкрепен и ще дам своята подкрепа за него. Защо? Защото повечето от разпоредбите, които той предлага, са организационни и касаят работата на нашите органи, на нашата гилдия и по-конкретно прецизиране на правомощията, които има общото събрание на адвокатите в страната, и създаването, разбира се, на повече правомощия, тъй като поне за мен това е най-представителният орган, органът с най-голяма представителност на адвокатската гилдия и на общото събрание на адвокатите в страната. Считам, че така предложените от нас промени са продължение на политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ за даване, всъщност за тежест на гласа на хората и така, както ние искаме да има по-често референдуми и гласът на българските граждани да бъде чут, така искаме и гласът на българските адвокати, които вземат решения и гласуват на общо събрание на адвокатите в страната, да бъде чут и той да предизвика все повече и повече правни последици. Защо? Защото считам, че това е органът с най-голяма представителност и би следвало той да има и повече правомощия, и именно затова ще подкрепя Законопроекта. Разбира се, ще го подкрепя и заради уреждането и вече по-голямата защита на правата на гражданите, които оспорват актове на администрацията в съда и премахването на една поне според мен порочна практика при присъждането на разноски на администрацията – в случаите, когато гражданинът е употребил правото си на жалба, но за съжаление, е загубил делото. Има една порочна практика – администрацията да иска присъждане на такъв размер на разноски като за представителството на адвокат, докато в същото време е представлявано от юрисконсулт на заплата – нещо, което, разбира се, в мен винаги е предизвиквало недоумение. Затова се радвам, че с това предложение, което се прави в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, ние вече ще гарантираме, че когато един български гражданин упражнява правото си на защита по съдебен ред, той няма да търпи негативите да понесе изключително много голяма финансова вреда, ако евентуално той загуби това дело. Именно затова ще подкрепя Законопроекта и в тази му част, макар че единствено Законопроектът, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ и народния представител Златан Златанов, не беше подкрепен на Правната комисия. Надявам се залата да преосмисли и целия пакет от трите законопроекта и да премине към второ гласуване, а съответно между първо и второ гласуване ние ще направим съответните промени в този или в тези законопроекти, които бъдат приети на първо гласуване. Защо? Защото считаме, че трябва да бъдат все пак прецизирани техните разпоредби, макар наистина да е вярно изказаното твърдение, че в няколко от последните Народни събрания се внасят подобни или същите законопроекти, но те все не могат да стигнат до окончателното второ гласуване. Благодаря Ви.

ВАНЯ ВАСИЛЕВА (Нечленуваща в ПГ)360 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, считам, че следва да заявя – с оглед избягването на конкурентните интереси от различни гледни точки, че също съм адвокат, вписана в Адвокатската колегия във Видин. Слушах внимателно изказванията на колегите. Считах, че не е необходимо, тъй като сме на първо четене, да вземам думата, но е необходимо с оглед на изводите, които следват от всички изказвания. Да, ние не можем да сложим прът в колелото на времето. Досега на адвокатите беше забранявано да имат търговски реклами. Европейските страни са съгласували, че тези обстоятелства са остарели и новите времена изискват нови правила. Така, както са представени законопроектите, се опитват да се въведат тези нови правила, но те трябва да бъдат прецизирани, защото, знаейки на повечето адвокатски колеги и мнението, са притеснени от фигурата на посредник. Много общо е описано какво значи посредник – ново лице, професия или може би следва да бъде изрично посочено, че посредник е приносителят на търговската реклама на адвоката. Или ако това не се е имало предвид, тогава е по-добре и нека да се конкретизира, че това лице следва да бъде секретар, посредник на адвоката, за да се избегне една порочна практика, която може да бъде създадена, както обсъдиха тук с нас повечето колеги. Повечето адвокатски колегии също не считат, че ще позволят да бъде написана и приета от Министерския съвет една наредба, в която ще им се определя трудът и какви хонорари като минимум могат да вземат. Да, трябва да има по-добра регламентация, но нека да помислим по-задълбочено. С оглед на тези детайли считам, че между първо и второ четене е необходимо всички колеги в тази зала, които са адвокати, да вземат правилните решения с оглед не на политически съображения, не на политиканстване, а обективно да подпомогнат работата на адвоката. Защото така, както колегите изтъкнаха, работата на адвоката не е търговска дейност. Това е дейност по защита правата и свободите на физическите и юридическите лица, на всички нас. Това трябва да се разбере и много внимателно да се обмисли. Ако адвокатите загубят своята свобода в дейността си, това означава, че и всички техни подзащитни няма да имат възможност наистина за реална защита на техните права и техните свободи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА

Благодаря Ви, госпожо Василева. Има ли реплики към изказването на госпожа Ваня Василева? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията по трите законопроекта. Уважаеми колеги, тъй като законопроектите са три, те ще бъдат подлагани на гласуване по реда на тяхното постъпване в Деловодството на Народното събрание. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата с № 51-502-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 169, против 15, въздържали се няма. Законопроектът е приет. (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Прегласуване!“) Беше поискано прегласуване. Надявам се няма да излизате да го мотивирате, господин Добрев? Няма. Прегласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Министерския съвет. Гласували 184 народни представители: за 169, против 15, въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата със сигнатура № 51-554-01-21, внесен от Лена Бориславова и група народни представители на 24 януари 2025 г. Гласували 178 народни представители: за 151, против 4, въздържали се 23. Законопроектът е приет. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата със сигнатура № 51-554-01-23, внесен от народния представител Златан Златанов на 27 януари 2025 г. Гласували 186 народни представители: за 70, против 66, въздържали се 50. Законопроектът не е приет. Желаете ли прегласуване? Прегласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от народния представител Златан Златанов. Гласували 184 народни представители: за 69, против 62, въздържали се 53. Законопроектът не е приет. Някой желае ли да изрази различен вот? Не виждам. Преминаваме към четвърта точка за днес, четвъртък: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ894 думи

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 51-502-01-31, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 16 септември 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър, Калоян Симеонов – началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Елка Шонгова – експерт в същата дирекция; на Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, и Милен Милев – началник на отдел в дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че с него се цели постигането на пълно съответствие с няколко законодателни акта от правото на Европейския съюз чрез въвеждането на техните изисквания в националната нормативна уредба, както и предприемане на мерки по прилагането им. 1. Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/790 и на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/791. С промените в Директива 2014/65/ЕС и Регламент № 600/2014 се цели създаване на непрекъснат електронен поток от обновявани в реално или близо до реалното време данни, който има за цел да предоставя цялостен поглед за цените и обема на финансовите инструменти, търгувани в целия Европейски съюз на местата на търговия – система за консолидирани данни. По този начин се очаква да се стимулира допълнително инвестиционната дейност в Европейския съюз чрез подобряване на наличността и прозрачността на данните. Поради констатирани различия в прилагането на Директива 2014/65/ЕС на ниво отделни държави членки част от разпоредбите на посочената директива се преместват в Регламент (ЕС) № 600/2014, а именно: режимът относно правото на получаване на възнаграждение, отстъпка или непарична облага за предаване на нареждане до конкретно място на търговия или за изпълнение на нареждане; синхронизирането на датата и времето на регистриране на всяко подлежащо на отчитане събитие от регулирания пазар; всички места на търговия и техните членове и участници. Със Законопроекта се прецизира режимът относно временното спиране или ограничаване на търговията с даден финансов инструмент от регулирания пазар, както и изискването за оповестяване на интернет страницата на регулирания пазар на решенията за спиране или ограничаване на търговията с финансови инструменти. Предвидена е възможност за предприемане на действия от страна на компетентния орган, в случай че регулираният пазар не вземе решение за спиране или ограничаване на търговията на финансов инструмент въпреки настъпила съществена промяна в цената на даден финансов инструмент или на свързани финансови инструменти, което би довело до извършване на търговия в нарушение на установения ред на един или повече пазари. В Законопроекта е усъвършенстван режимът относно стъпката на котиране, като се допуска регулираният пазар да определи същата стъпка на котиране, която се прилага на мястото на търговия в трета държава. 2. Въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2845. Във връзка с промените в Регламент (ЕС) № 909/2014 със Законопроекта се предлага актуализиране на правомощията на Комисията за финансов надзор, както и въвеждане на мерки по прилагането на Регламента по отношение изискванията към членовете на управителния и контролния орган на централните депозитари на ценни книжа и при придобиване на квалифицираното дялово участие в тях. Също така отпада изискването за изготвяне на план за преструктуриране на централните депозитари на ценни книжа, които нямат лиценз за спомагателни услуги от банков тип, и се установява изискване за изготвяне от централните депозитари на планове за възстановяване и организирана ликвидация. 3. Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/2994. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/2994 за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034 по отношение на третирането на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг, с предложените изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти и на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се допълва нормативната уредба по отношение на сключените сделки с деривати, на които лицензиран или признат по реда на Регламент (ЕС) № 648/2012 централен контрагент е извършил клиринг. Допълненията също така обхващат и разработването на планове, количествено измеримите цели и специалните правила относно риска от концентрация. 4. Въвеждане на изискванията на чл. 3 от Директива (ЕС) 2023/2864. С оглед необходимостта от въвеждане в националното законодателство изискванията на член 3 от Директива (ЕС) 2023/2864 за изменение на някои директиви във връзка със създаването и функционирането на Европейската единна точка за достъп за осигуряване на централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие, Комисията за финансов надзор се определя за орган за събиране на данни по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859 за създаване на европейска единна точка за достъп по отношение на регулираната информация, разкривана по реда по чл. 100т, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и се определят обхватът, съдържанието и формата на информацията. На последно място, предложеният законопроект адресира идентифицирани несъответствия при транспонирането на Директива (ЕС) 2019/2034 относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници с цел осигуряване на пълна хармонизация със същата. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 12 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 51-502-01-31, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2025 г.“ Благодаря.

ДИМО ДРЕНЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)456 думи

Благодаря Ви, госпожо Председател. Едно кратко отношение. Законът за пазара на финансовите инструменти е всъщност един изключително обемен закон с над 300 члена, с 36 страници Преходни и заключителни разпоредби. Сега добавят още почти 40 страници промени, които го касаят. Те са в два европейски регламента, три европейски директиви, но очевидно търговията с извънборсови деривати не вълнува особено много хората в България, защото пет месеца мисля, че минаха, откакто беше в Комисията този законопроект и все още няма постъпило нито едно становище по него. Положително е желанието, което идва от Европейския съюз, да се постигне една консолидация на данните, така че те да постъпват в реално време, да има една единна точка за данните, защото европейските фондови пазари са много далеч назад зад тези на Уолстрийт и дори зад тези в Лондон или в Токио. Само че начинът по който искат да го постигнат, е за нас категорично грешен. Защото това няма как да се постигне с още регулации, с още регламенти, с още бюрокрация, с още изисквания, дори изисквания, които напълно противоречат на здравия разум, като така наречената woke култура, това, че има квоти по пол, които се изискват за фирмите, които участват на фондовата борса. Различни зелени, утопични зелени и такива, които включват джендър равенство и всякакви такива неща, от които капиталите бягат. Това, което е лъжицата катран в кацата с мед – чисто родната, това са допълнителните правомощия, които КФН получава, нещо, което Петдесет и първото народно събрание прави през цялото време – да увеличава правомощията на Комисията за финансов надзор и на Комисията за защита на потребителите. Те станаха вече един център на икономическата власт в България, много по-мощен от Министерството на икономиката. Така че правото, което получава КФН – да може да освобождава един или повече от членовете на Централния депозитар, да забранява на инвестиционните посредници да изплащат дивиденти или пък да разпределят капитал под каквато и да е друга форма, най-вероятно в българската действителност ще бъде използвана като бухалка, още повече че следващия път, когато се избират членове на управляващите органи на Централния депозитар, и покрай мерките, които се приеха в борбата срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма срещу членовете на управителните органи, както и срещу членовете на техните семейства, реално този, който контролира КФН, ще може да одобрява и ръководните органи при управляващите органи на централните депозитари. Може би идеята е правилна, но пътят, по който иска да се постигнат развитието и напредъкът на капиталовия пазар, не е този, който ни предлагат от Брюксел. Защото той не може да се постигне с тотална регулация и с тотален контрол на всичко, а напротив, капиталът обича да е бърз, иска повече свобода и мерките трябва да са в съвсем друга посока, тоест в облекчаване на всякакъв вид регулации. Благодаря.

ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ834 думи

Благодаря Ви отново, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021 – 2027 г. програмен период, № 51-502-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 август 2025 г. На заседание, проведено на 1 октомври 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите Кирил Ананиев – заместник-министър, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“. В своето изложение господин Ананиев заяви, че с Решение от 8 май 2025 г. от заседанието на Министерския съвет е одобрен проектът на Рамковото споразумение за заем в размер на 250 млн. евро между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021 – 2027 г. програмен период, като министърът на финансите е упълномощен да проведе преговори и да подпише Споразумението от името на Република България при условие на последваща ратификация. В изпълнение на посоченото решение Рамковото споразумение за заем е подписано по кореспондентски път на 2 юни 2025 г. в Париж и на 25 юни 2025 г. в София. Условие за влизането му в сила за Република България е неговото ратифициране от Народното събрание. Банката за развитие на Съвета на Европа подпомага усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз чрез предоставяне на структурни програмни заеми. Това са рамкови заеми, средствата от които постъпват в централния бюджет и са предназначени за осигуряването на необходимите бюджетни средства за покриването на част от националния принос по проектите, изпълнявани по оперативните програми, което дава възможност за освобождаване на бюджетни ресурси и насочването им за изпълнението на други важни бюджетни пера. До момента Банката е отпуснала един заем за програмен период 2014 – 2020 г. в размер на 200 млн. евро, със средствата от който е осигурено покриването на националното съфинансиране на 2627 проекта, изпълнявани по оперативните програми със средства от фондовете на Европейския съюз в областта на социалните услуги, развитието на човешките ресурси, образованието и регионалното развитие. Заемът от Банката за програмен период 2021 – 2027 г. ще подпомогне усвояването на средствата от Европейския социален фонд плюс, като частично ще покрие българския принос при финансиране изпълнението на инвестиционни проекти, изпълнявани със средства от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 и „Образование“ 2021 – 2027. Средствата от заема постъпват в централния бюджет, a заемът се усвоява на траншове. Отделните траншове по години се обвързват с разчетите по програмите за националното съфинансиране в средносрочен план и се предвиждат по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година. Крайният срок на заема е 31 декември 2029 г. Размерът на заема е 250 млн. евро и се предоставя от Банката за развитие на Съвета на Европа при много благоприятни финансови условия, като тя не начислява допълнителни такси и комисиони. Налице са две опции за определяне на лихвения процент от заемополучателя при изпращането на молбите за отпускане на отделните траншове – фиксиран или плаващ. Срокът на заема е до 20 години, като е предвидена възможност за предсрочно погасяване при заплащане на допълнителните разходи, възникнали за Банката във връзка с това. Средствата се усвояват на минимум два транша, като максималният размер на първия транш не може да надвишава 50 на сто от стойността на заема. Докладването към Банката е предвидено да бъде в съответствие с ангажиментите за информиране и мониторинг, заложени в съответните програми. Заемополучателят ще предоставя на Банката за развитие на Съвета на Европа най-малко веднъж годишно мониторингови доклади, съвместно определени и одобрени от българските власти и Европейския съюз. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Рамковото споразумение за заем в размер на 250 млн. евро между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021–2027 г. програмен период, подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание. В дебата взеха участие народните представители Димо Дренчев и Делян Добрев. Председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Добрев обърна внимание, че в наименованието на Законопроекта, както и в член единствен, е допуснато правно-техническо несъответствие, като след думите „за заем“ следва да се добави „в размер на 250 млн. евро“, с оглед на което и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще направи предложение между първо и второ гласуване на Законопроекта. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: за – 12, против – 3, въздържал се – 1. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021 – 2027 г. програмен период, № 51-502-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 август 2025 г.“ Благодаря.

ДИМО ДРЕНЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)568 думи

Благодаря, госпожо Председател. Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България за съфинансиране на програми от Европейския социален фонд, ако трябва да съм обективен, е изключително изгодно, доколкото лихвите по него са под 1%, Банката не събира такси и комисиони. От тази гледна точка всичко изглежда наред, заемът е практически безлихвен за 20 години. Между другото, България е акционер в тази банка. Преди две години – мисля, че 2023 г., увеличихме дела си в нея с почти 100 млн. лв., така че е напълно нормално и да получим изгоден заем. 500 милиона изглежда много голяма сума на фона на българските реалности, но всъщност това е може би 0,001% от общата стойност на Програмата, която е 143 млрд. евро. Ако тези средства ги взимаше правителството, за да завърши например някой проект, като, да кажем, язовир „Раянци“, който ще осигури безпроблемно водоснабдяване за пет от шестте общини на Пернишка област, нямаше да има никакъв проблем и щеше да бъде напълно нормално да се подкрепи. Защото взимането на заеми с цел инвестиции в инфраструктура, която ще носи полза далеч-далеч в бъдещето, е напълно оправдано, но всъщност тези пари не ни се дават безусловно. България не е свободна да ги използва както намери за добре, а тези пари се дават за точно определен тип проекти – проекти, които ще трябва да се реализират на нашата територия, и практически ще провеждат социалните политики на Брюксел. Ще цитирам някои от перата, по които ще трябва да използваме тези средства, примерно: подготвяне на работниците за зеления преход; мерки за целенасочена подкрепа за маргинализирани групи, бежанци и роми; насърчаване на социалното приобщаване чрез транснационални партньорства и разбира се, повишаване на капацитета на гражданското общество по условие – 0,25% мисля, или около милион двеста и петдесет хиляди трябва да бъдат дадени задължително на НПО-тата. Накратко, тези 500 милиона най-вероятно ще бъдат пропилени, като лъвският дял за такива проекти обикновено получават лидерите на синдикатите, които организират различни обучения, главно с фиктивни участници. Знам едно такова обучение в Момчилград например, където се обучаваха кофражисти без всякакво образование на счетоводство. Много ми е интересно да се проследи ефективността колко от тях са станали счетоводители например. Всякакви проекти, съдържащи в името си иновативно, интегрирано, ще усвояват тези милиони и най-накрая няма да остане никаква следа и никаква полза от ефективност. Аз съм избрал някои произволни проекти, като например: „Подобряване здравето на младите хора чрез развитието на солидарността“ и „Борбата срещу социалните и териториалните неравенства по отношение на достъпа до здравеопазване“. Това са проекти, които в названието си съдържат всичките ключови думи за брюкселския новоговор, но по същество са напълно изпразнени от смисъл. Всички помним, предполагам, така известната декада на ромското включване, в която се изхарчиха 200 млн. лв. без абсолютно всякакъв резултат, напълно неефективно. Ако 2005 г. 200 млн. лв. ги приравним към инфлацията, много е вероятно това да са сегашните 500 млн. лв., които ще теглим като заеми и които ще потънат абсолютно също толкова неефективно, без да оставят всякаква следа. Точно затова и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме против да се взимат тези заеми само защото ни ги дават изгодно, и за да могат да имат фирмите и НПО-тата на управляващите някакви парички за усвояване. Ако се теглят заеми, нека тези заеми да влизат в инфраструктурата, нека да бъдат за проекти, които ще оставят следа в бъдещето, а не просто за да бъдат пропилени, както ще се случи с тези 500 милиона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА

Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ гласуване. Не виждам някой да желае да направи обратно предложение. Моля, режим на гласуване за съкращаване на срока. Гласували 171 народни представители: за 121, против 48, въздържали се 2. С това изчерпахме програмата за днес. Преди да закрия заседанието, да Ви уведомя за утрешния парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание: 1. Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов ще отговори на два въпроса от народните представители Христо Расташки; и Петър Петров. 2. Министърът на околната среда и водите Манол Генов ще отговори на девет въпроса от народните представители Димитър Гюрев; Георги Хрисимиров и Йордан Тодоров – два въпроса; Биляна Иванова; Димитър Гюрев и Стоян Таслаков; Константина Петрова; Иван Белчев; Емил Янков; и Петър Петров. 3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Ивайло Шотев; Борис Аладжов и Александър Койчев; Иван Белчев – два въпроса; Петър Петров; Стоян Таслаков; Елисавета Белобрадова; Людмила Илиева; Любен Иванов; и Николай Златарски, и на едно питане от народния представител Емил Янков. 4. Министърът на външните работи Георг Георгиев ще отговори на един въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова. 5. Министърът на вътрешните работи Даниел Митов ще отговори на 11 въпроса от народните представители Петър Петров – два въпроса; Емил Янков; Иван Белчев; Георги Хрисимиров – два въпроса; Ивелин Първанов – три въпроса; Ивайло Шотев; и Веселин Вешев. 6. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Любен Иванов. 7. Министърът на здравеопазването Силви Кирилов ще отговори на два въпроса от народните представители Николай Златарски; и Стоян Таслаков. 8. Министърът на културата Мариан Бачев ще отговори на 1 въпрос от народния представител Никола Димитров. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на финансите Теменужка Петкова. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на младежта и спорта Иван Пешев; министърът на земеделието и храните Георги Тахов. На основание чл. 93, ал. 4 от ПОДНС поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Ангел Георгиев се отлагат отговорите на: въпрос към министъра на околната среда и водите Манол Генов; четири въпроса към министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) (Закрито в 14,57 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председател: Драгомир Стойнев Секретари: Стою Стоев Александър Вълчев

9 октомври 2025 г.

Гласувания (20)

Стенограма (236 изказвания)

Регистрации