КРАСИМИРА НИНОВА-КАТИНЧАРОВА (ВЕЛИЧИЕ)1268 думи
Госпожо Председател, колеги народни представители, уважаеми български граждани! Противно на очакването да говоря за процедурни неща, ще говоря не за изисквания за процедури, а за животи. За хора с ампутации, диабет, с вродени увреждания. За майстори, които с ръце и съвест правят помощни средства, изработени по индивидуална поръчка за индивидуални нужди, без които хората с увреждания буквално не могат да вървят напред.
Как стигнахме до тази ситуация, в която е нужно да повдигнем това от трибуната на Народното събрание? На 31 март 2021 г. с Наредба № 7 дейността на помощните средства беше изтръгната от социалната система и беше натикана в болничната бюрокрация.
На 10 март тази година с промяна на тази наредба върху производителите на изделия, изработени по индивидуална мярка и за индивидуална нужда, се стовари още по-цинично бреме. Да се докажат като, забележете, самостоятелни медико-технически лаборатории по чл. 40, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и да представят сертификат по стандарт 9001 на Международната организация по стандартизация ISO 9001. Това означава да съберат невъзможен набор от документи в 7-дневен срок, който тече и в момента, и ние сме горе-долу по средата на този период.
Днес у нас са останали приблизително 15 производители, активни, които изработват индивидуални ортопедични обувки. Срещу тях стоят поне 60 хиляди нуждаещи се българи. По изследвания на тези хора, които правят профилактика на децата, 80% от прегледаните деца през последните години са с плоскостъпие, което сигурно води до инвалидизация, ако не се вземат мерки за корекция на стъпалото. Питаме: чия грижа е това и кога сте чували някой от отговорните институции да вземе отношение по въпроса?
Вместо да отворим пътя на изделието по мярка на пациента, конкретно за него, ние блъскаме тези производители на индивидуални ортопедични обувки в една стена на абсурда. Трябва им документ от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за статут, който те нямат и не са длъжни да имат. Трябва им сертификат по стандарт, който не е задължително условие, включително по европейските правила и по силата на европейски регламент. Това е часовник, който тиктака, а след броени дни срокът изтича.
Днес тези хора, както и всичките им пациенти и клиенти, плащат човешката цена на тази институционална каша. Най-тежко плащат хората с увреждания.
От 10 март тази година, с промяната в Наредба № 7, тях ги караме всяка година да минават преосвидетелстване пред лекарски консултативни комисии, сякаш ампутирани пръсти могат да пораснат отново в рамките на няколко месеца, близо година, а тежък диабет може просто така да изчезне. Това означава тези хора да ползват влакове и автобуси, да ходят до чужд град, да плащат тáкси, да плащат прегледи при различни специалисти, да плащат нощувки, когато това не се случи в един ден – храна, да губят работни дни и изгубено достойнство.
И още нещо, държавата ни е длъжна да гарантира, че възнагражденията и финансирането на тези комисии никога няма да зависят нито пряко, нито косвено от участници на пазара на помощни средства. Всяка такава зависимост е чиста проба конфликт на интереси и трябва да бъде забранена, проверена и санкционирана незабавно.
Европейската политика и правила са пределно ясни. Това са социални нужди, а не болнична дейност. В Европейския съюз предоставянето на помощни средства, изработени по индивидуална мярка, е социална услуга с медицински елемент. При нас е феодално и бездушно. Тази услуга, която е социална, беше натикана в болнична рамка. Резултатът е повече от предсказуем – бавна и мъчителна ликвидация на и без това малкото останали производители и обричане на десетки хиляди хора на лишение, унижение и страх, че утре няма да има с какво да стъпят. Напомням отново, че 80% от нашите деца страдат от плоскостъпие, което сигурно води до инвалидизация, особено с нашия популярен начин на живот на младото поколение.
Регламент № 745 от 2017 г., който е директно приложим относно медицинските изделия, изисква система за управление на качеството при производителя, пропорционална на риска и дейността, изисква писмено изявление на производителя по Приложение № 13 за всеки конкретен пациент, но се отнася до проследимост, отговорност, конкретика. Липсва изискване за поставяне на маркировката CE за съответствие върху самото изделие, изработено по индивидуална мярка. Никъде в този регламент няма изискване производителят на индивидуални помощни средства да бъде лечебно заведение или самостоятелна медико-техническа лаборатория. Тези допълнителни бариери са домашно приготвени и безполезни, не носят повече безопасност, само убиват достъпа до помощ.
От производителите се иска контрол, документация, проследимост, постпазарен надзор – дотук правилно, но ги карат да работят на административно регулирани цени, забележете, от 1970 г., плюс задължителни отстъпки. Материали, енергия, труд и данъци – те са от 2025-а година, а цените им за изработка са от 1970 г. Така не се прави качествено индивидуално изделие. Така се унищожава и българското занаятчийство, ако искате, защото успоредно се множат сигнали за дружества, които се пишат производители, но всъщност внасят серийни, евтини обувки, еднакви за всички и ги пробутват като индивидуални. Това си има име, и то е – измама и дране на кожа, и трябва да бъде незабавно проверено и незабавно прекратено.
Какво да се прави? Обръщаме се към Вас, които имате правомощията да го направите. Министърът на здравеопазването трябва незабавно да измени и допълни Наредба № 7, според която българските производители на индивидуални ортопедични обувки, а тези изисквания затрудняват и други производители на помощни средства, за които ние тепърва събираме информация, трябва да отпадне изискването производителите на помощни средства, изработени по индивидуална мярка, да доказват статут на лечебно заведение или самостоятелна медико-техническа лаборатория. Националните изисквания трябва да се приведат точно и веднага към Регламент № 745 от 2017 г., система за управление на качеството по този регламент, изявление по Приложение № 13 и реален последващ контрол. Трябва да се предвидят и преходни правила, които да спрат този блокаж и да гарантират непрекъснатост при обслужването на пациентите, които нямат време и имат нужда от средства, с които да продължат живота си, да им се гарантира достойнство.
Министерският съвет трябва да приеме решение за връщане на дейността към Министерството на труда и социалната политика, както е в Европа и във всяка европейска страна. Трябва да създаде оперативна работна група в много кратки срокове с ясен план, за да гарантира, че няма да има прекъсване на услугата.
Напомням, че 7-дневният срок, пред който са изправени индивидуалните производители на обувки, тече и в момента и изтича след няколко дни.
Министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика би трябвало да наложат мораториум върху ежегодното преосвидетелстване на необратими състояния и въвеждане на ред, валидно до промяна на състоянието вместо ежегодно унижение, разкарване и разходи за тези хора с нерадостна съдба.
Националната здравноосигурителна каса трябва да предложи икономически реалистично остойностяване на този труд и да спре принудителните отстъпки, които правят качествената индивидуална изработка абсолютно нерентабилна за тях. Те също имат семейства и трябва да могат да се изхранват от труда си. Трябва да се прекратят нереалистично кратките срокове, които правят участието в тази, а и във всяка друга процедура, невъзможно.
Отново напомням – мислете за клиенти на тези работилници, на тези производители, които са между 60 и 70 хиляди. Напомням и за децата. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето!“)
Производителите и пациентите днес са без полезен ход. Седемте дни изтичат, а след това ще има тишина (Реплики от ГЕРБ СДС: „Времето!“), затворени работилници, хората в нужда остават без индивидуални помощни средства и преживяват още болка и още унижение. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето!“)
Време е да спрем тази жестока инерция и ако наистина принадлежим към ценностите на Европейския съюз, нека спазим европейските правила – точно такива, каквито са – законни, разумни и човешки. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето!“) Върнете тази дейност в социалната система, премахнете местните бариери, които Европейският съюз не изисква и отворете пътя на изделието по мярка към пациента.
Днес срокът им изтича, не утре! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)