30 октомври 2025 г.

Благодаря, госпожо Председател. Сега да пренареждате дневния ред изцяло с шест – седем нови точки абсолютно не е необходимо и е излишно. Но нека да има разделно гласуване, за да може по всяка точка всеки да определи дали иска тя да се включи, или да не се включи. И между другото, много любопитно и много интересно как управляващите включват точка на опозицията по спешност, вкарана е в комисии да се разглежда Изборният кодекс на ВЪЗРАЖДАНЕ, след това я вкарвате и в залата.

Това ли Ви е болката?

Много любопитно защо по този начин има такъв синхрон, такава колаборация, такава синергия между опозицията и управляващите. Благодаря.

За неразбралите, и по-скоро отказващите да разберат какво и как се случва между редовете, да им кажа. Нашата точка е вкарана седма и няма да стигнем до нея. И целта на цялото това упражнение, и на Председателския съвет, когато питах дали ще удължим работното време, беше ясно и точно, че ако до два часа не се изказвате, ще стигнете до нея. Но по-важното, тази точка е изключително важна, защото ограничава правото на хора, попаднали под санкциите на „Магнитски“, да заемат каквито и да е било изборни длъжности, където и да е било – общинска, държавна администрация и всякаква. Кое точно очаквате и какво очаквате да се случи? Това е срещу основната Ви тема за съществуване – Пеевски. Това е ясно. Но ставайки и правейки такива, хайде, неприятни внушения, говори, че или не сте чели, защото, между другото, вчера защо не бяхте на Комисията да подкрепите всичко това? Защо се скрихте и не бяхте? Защо? Станете и обяснете защо се криете и не искате да гласувате против Пеевски.

Прегласуване.

Уважаема госпожо Председател, моля, процедура по прегласуване и преди прегласуването – проверка на кворума. Благодаря Ви.

Процедура.

Госпожо Председател, редно е да заявим от тази висока трибуна, за да се знае все пак, за протоколите да се впише и за историята, защото ще дойде време, когато всички тези безумия, които се гласуват тук, ще бъдат отменени. Да припомня на залата, че законопроектите, в които има наложено вето от президента, са от компетенцията от ресора на председателстваната от мен в качество на ротационен председател Комисия за контрол над службите. Тези законопроекти съответно следваше да бъдат разпределени на тази комисия, а не на Комисията за вътрешен ред и сигурност, както направи предходният председател Наталия Киселова. Това е грубо нарушение на законотворческия процес. И в този смисъл не би следвало тези законопроекти да влизат в залата, преди да бъдат на първо време обсъждани в ресорната комисия. Това, естествено, не се случи. Но много неприятно впечатление прави фактът, че въпреки че не е разпределена на Комисията за контрол над службите тази материя, тя е определена като втора комисия и Вие бързате да вкарате в залата тези законопроекти, преди да са минали през председателстваната от мен комисия, което не е сторено. Това ще бъде и също така основание – едно от основанията, за искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционни на тези изменения, които ще бъдат гласувани в залата. И ето защо считаме, че първо, ще направим едно обратно предложение, това изобщо да не се гласува и второ, при прегласуване мотивирам да се гласува против влизането на тези две точки в дневния ред, тъй като, първо, те са противоконституционни. Второ, все пак това е материя, която касае националната сигурност, нещо, което е от изключително значение. И в този смисъл моля да се произнесете.

Благодаря Ви, госпожо Назарян. Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме точката и във връзка с това – проверка на кворума.

Благодаря, госпожо Председател. Използвам процедурата точно в момента между тези гласувания, тъй като имаме много рядко събитие – господин Борисов е в залата. Господин Борисов обеща да подкрепи оставката на господин Славчев от Комисията за противодействие на корупцията. Ние бяхме доста добронамерени, оставихме папката с оставката на рояла долу, в Народното събрание, но това не се случи. (Шум и реплики.) И тъй като това не се случи, аз вярвам на господин Борисов винаги и разчитам на мъжката му дума, когато е казал, че ще подкрепи оставката на господин Славчев, да го направи. Затова го призовавам сега да го направи. Пред мен е папката с неговата оставка и ще му я дам да подпише.

Дай я!

Идвам! Идвам да подпишете, за да свършите малко работа. (Шум и реплики.)

Какво става в този парламент – всеки носи някаква папка за подпис?!

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Всъщност са няколко процедури. Първата е за отпадане на точки от дневния ред, а именно да отпаднат от дневния ред в днешната седмица.

Тогава тази точка отпада, съответно предлагам удължаване на днешното пленарно заседание до изчерпване на седемте точки, които сега гласувахме, и във връзка с това – проверка на кворума.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Петдесет и първото народно събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение за приемане на процедурни правила за избиране на заместник-председатели на Петдесет и първото Народно събрание, публикувани в „Държавен вестник“, брой 104 от 2024 г. РЕШИ: Избира Костадин Георгиев Ангелов за заместник-председател на Петдесет и първото народно събрание.“

Госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Указ № 191 на президента на Република България, постъпил на 23 октомври 2025 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от Петдесет и първото народно събрание на 10 октомври 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 29 октомври 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Указ № 191 на президента на Република България, постъпил на 23 октомври 2025 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от Петдесет и първото народно събрание на 10 октомври 2025 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха: госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси на президента на Република България, и господин Благой Делиев – съветник по правни въпроси на президента на Република България. Указът и мотивите към него бяха представени от господин Благой Делиев. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, 2, 3 и § 5 от Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от Петдесет и първото народно събрание на 10 октомври 2025 г. В мотивите към Указ № 191 държавният глава обръща внимание, че с приетия Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ парламентът продължава заявената линия да изземва правомощия, като определя ръководителите на държавни органи, част от системата за национална сигурност. Посочва се, че остават редица неясноти относно синхронизирането на новите режими за определяне на ръководителите на службите за сигурност с действащите организационно-функционални разпоредби, което ще затрудни дейността на тези структури. С възприетия в параграфи 1, 2, 3 и 5 от Законопроекта подход Народното събрание да избира и освобождава председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), то прави тази длъжност политически зависима, но и институционално неотговорна. В този смисъл президентът поддържа изцяло изложеното в мотивите на Указ № 177 от 2 октомври 2025 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 17 октомври 2025 г.) относно промените, направени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. На Държавна агенция „Разузнаване“ не се поставят задачи от вътрешнополитически характер, имайки предвид нейните функции от значение за гарантиране на националната сигурност и реализиране на външната политика на страната. Обръща се внимание, че Законът е оторизирал изрично президента и министър-председателя с правомощия. Същевременно това са органи, на които Основният закон признава качеството да бъдат носители на изпълнителна власт (Решение № 13 от 1996 г. по конституционно дело № 11/1996 г.). Споделянето на правомощието на държавния глава по назначаване на председателя на Агенцията с Министерския съвет не е самоцел, а продължение на заложеното балансиране между органите. Като част от изпълнителната власт Държавна агенция „Разузнаване“ е функционално обвързана с останалите служби за сигурност, включително със структурите, които са натоварени с отбраната. В мотивите към Указа също се посочва, че смисълът на споделена компетентност между независими един спрямо друг органи при назначаване и освобождаване на длъжности, не е да се постига единомислие между тези органи, а да се гарантира, че назначенията ще бъдат преценени от различни гледни точки. Това е формална гаранция за експертността и функционалната независимост на назначаваните лица. Избирането и освобождаването от Народното събрание на председателя на ДАР по предложение на Министерския съвет става в известна степен симетрично на процедурата по избиране и освобождаване на министри, чиято дейност, за разлика от тази на ръководителите на службите, може да бъде обект на пряк парламентарен контрол. От друга страна, новият режим влиза в противоречие с чл. 84, т. 8, предложение второ от Конституцията, защото парламентът отнема инициативата за упражняването на собственото си правомощие от неговите членове – народните представители. По този начин се постига едновременно противоконституционно разширяване на компетентността на Народното събрание. С § 1, т. 3 от Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ се регламентира изрично, че законоустановеният брой на заместник-председателите на ДАР ще бъде трима и те ще бъдат назначавани с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя. В своето съществуване Агенцията никога не е имала трима заместник-председатели, доколкото кадровата обезпеченост, оценявана от органите, които са имали пряко наблюдение върху функциите на Агенцията, не е налагала това. В хода на провелата се дискусия участие взеха народните представители Петър Петров, Божидар Божанов, Калин Стоянов, Маноил Манев, Христо Терзийски, Бойко Рашков, Снежанка Траянска, Николай Радулов и Атанас Атанасов. Въз основа на проведения дебат и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 10 – 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; „против“ 7 – 2 гласа от парламентарната група на ПП ДБ, 3 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ и 1 глас от парламентарната група на МЕЧ; „въздържал се“ – 1 от парламентарната група на АПС, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от Петдесет и първото народно събрание на 10 октомври 2025 г.“ Благодаря.

Декларацията на ВЪЗРАЖДАНЕ е във връзка с най-важния проблем, който би трябвало отдавна вече да бъде предмет на разискване в Народното събрание, но за съжаление, все още не е. Става въпрос за държавния бюджет. Все повече и повече стават тревожните сигнали за това, че бюджетът ще има изключително голям дефицит. И за това говорим не само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, говорят и тези, които са членове на Фискалния съвет, включително и официални фигури от страна на управляващото мнозинство. Но когато говорим за дефицита и когато говорим за бюджета, не трябва да забравяме, че в него има и много възможности, които биха могли да бъдат използвани като буфери, за да може той да бъде оптимизиран, а дефицитът намален. Държавата може да намали бюджетния дефицит за 2026 г. с 1,4% от брутния вътрешен продукт, без да се налага да повишава нито данъци, нито осигуровки. Тази сума в момента обаче се събира от Националната агенция за приходите под формата на осигуровки, но се отклонява в така нареченото Допълнително задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО, в контролирани от частни дружества универсални и професионални пенсионни фондове, така наречените УПФ и ППФ. Тези осигурителни вноски могат и трябва да се върнат в държавното осигуряване от 1 януари 2026 г., но не за да закърпят временно бюджета. Намаляването на бюджетния дефицит е само благоприятен страничен ефект. Мотивите цялата задължителна осигурителна вноска да постъпва в държавното обществено осигуряване са много. На първо място, ДЗПО се провали в обещанието да изплаща така наречените допълнителни пенсии. На второ място, ДЗПО намалява пенсионните доходи дори и след 40 години непрекъснато осигуряване, дори и за тези, които винаги са се осигурявали върху максималния осигурителен доход, защото две пенсии у нас в момента са по-малко от една. Държавното обществено осигуряване, на трето място, защитава осигурените от рискове и несигурност, на които ги излага допълнителното пенсионно осигуряване. И на последно, четвърто място, отклоняваните в ДЗПО задължителни осигурителни вноски увеличават дефицита на държавното обществено осигуряване и бюджетния дефицит. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване не е в състояние да изплаща пенсии. Вместо това частните пенсионни фондове действат като полуспестовни касички. Близо 34 000 души към 30 юни 2025 г. получават плащания от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. От тях обаче истински пожизнени пенсии, сравними с тези от държавното обществено осигуряване, получават едва 942 души, или точно 3% от всички. Средният размер на пожизнена пенсия е между 90 и 102 лв. месечно. Останалите получават разсрочени плащания, като на повече от половината, 18 000 души, парите свършват за по-малко от година, а на други 9000 – до 3 години, след което остават само с намалената основна държавна пенсия. За да може пенсия от допълнителното задължително пенсионно осигуряване да замести напълно намалението на държавната пенсия, е необходимо доходността, получавана в пенсионни фондове, да е поне равна на темпа на нарастване на средния за страната осигурителен доход. Осигурителният доход е нараствал с реален темп от 4,5% средногодишно в периода 2002 – 2024 г., докато в същото време реалната доходност, получавана от осигурените в УПФ, е била отрицателна – минус 2,3% средногодишно през същия период. Това означава, че покупателната способност на отклонените за управление от частни пенсионни дружества вноски се топи всяка година и така вече четвърт век. Така осигурените в ДЗПО се превръщат в ощетени, защото са се отказали от покупателната способност на вноските си, а в замяна ще имат пари по партиди, с които могат да купят по-малко стоки и услуги за много по-малко време. За пенсионера е важен не само размерът, но и сигурността на получаваната пенсия. ДЗПО излага бъдещите пенсионери на рискове, от които държавното обществено осигуряване ги защитава. Сред тях са инвестиционен риск, инфлационен риск, лихвен риск, риск от дълголетие при разсрочени плащания и риск от инвалидизиране. За сравнение, допълнителното задължително пенсионно осигуряване не изплаща инвалидни пенсии. Пенсията от ДЗПО е резултат от инвестиционна и лихвена рулетка. Зависи къде са пазарите към датата на пенсиониране. Така хора, осигурявали се редовно върху едни и същи доходи, могат да получават съвършено различни плащания от ДЗПО в зависимост от датата си на пенсиониране. В допълнение, пенсиите от универсалните пенсионни фондове се актуализират с процент, който може да е по-нисък от инфлацията. Така, веднъж отпусната, пенсията от универсалния пенсионен фонд губи покупателна способност с годините. ДЗПО увеличава бюджетния дефицит и дефицита на НОИ с отклоняване на осигурителни вноски от държавното обществено осигуряване. През 2024 г. са отклонени вноски за 2,8 млрд. лв., или точно 1,4 от брутния вътрешен продукт. Този процент – 1,4 процента, ще нараства с годините, докато средният осигурителен доход расте по-бързо от брутния вътрешен продукт. Накратко, ДЗПО – Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, уврежда интереса на повече от 2,5 милиона български граждани. ДЗПО няма обществено полезна функция. То обслужва единствено шепа рентиери от пенсионни управляващи дружества, инвестиционни посредници и акционери на уж публични компании. Само през 2024 г. всички тези брокери са си разделили 280 млн. лв. от осигурителните вноски под формата на ренти, незаслужено и без еквивалент. Затова вторият пенсионен стълб трябва да бъде ликвидиран незабавно. Едновременно с това бюджетният дефицит за 2026 г. може да бъде намален с 1,5% от брутния вътрешен продукт. От ВЪЗРАЖДАНЕ вече четири години говорим за задължително реформиране на пенсионния модел. Очевидно е, че така замислен, както беше преди близо 25 години, в началото на този век, той не работи, провали се. Парите, които се дават задължително, защото ние нямаме избор, просто трябва да даваме такива вноски в момента, реално погледнато, са изядени или от инфлацията, или от брокерите на тези фондове. Поради тази причина, ако не бъде прекратен този грабеж, който е задължителен грабеж от страна на държавата в посока на частни фондове, първо, дефицитът в нашия бюджет ще продължи да се задълбочава, второ, пенсионерите ще бъдат ограбвани всекидневно, защото, както беше споменато, на практика те няма да могат да получават доживотна пенсия. В най-добрия случай до три години, и то, реално погледнато, само някои късметлии. Едва 3% ще могат да се радват на доживотна пенсия. Ако това бъде направено и съответно тези средства бъдат пренасочени към НОИ, където им е мястото, тогава ще можем да стабилизираме както държавното осигуряване, така да дадем и глътка въздух на задъхващата се пенсионна система и същевременно да облекчим натиска върху държавния бюджет. За това обаче са нужни държавническа воля, държавническо мислене, каквито, за съжаление, настоящото управляващо мнозинство очевидно не притежава. ВЪЗРАЖДАНЕ тепърва ще предложи и публични обсъждания, и разговори по темата, каквито правим през последните няколко години, защото там, където говорят цифрите и фактите, и боговете мълчат. Цифрите са такива, каквито ги споменахме в нашата декларация. Фактите също са абсолютно неоспорими. Остава единствено и само въпросът дали скоро българската държава ще има управници и държавници, които да могат да направят така, че най накрая законите да бъдат написани в интерес на българските граждани, а не в техен ущърб, да бъдат написани в интерес на обществото, а не в интерес на шепа инвестиционни брокери, посредници и обикновени измамници, които превръщат така наречените пенсионни фондове в ни повече, в ни по-малко форма на пирамида. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура!

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е във връзка с необходимостта да се осигури безпрепятствено стигане на народните представители до работните им места. В периметъра на кабинет 222А в Народното събрание има известни затруднения. Неколкократно сме били свидетели на подобни затруднения, тъй като в момента, в който един конкретен депутат пристига, охраната от НСО – четири-пет души, застават пред вратата и нашите колеги народни представители не могат да минават. Тази сутрин е поредният такъв случай. За да не се случи някакъв инцидент, молбата ми е, госпожо Председател, да се погрижите да бъде решен този проблем. Очевидно, Голямото Д е изключително ценно за коалицията на концесиите, но се притесняваме, че е възможно да станат грешки, не знаем от какво го е страх – да не би някой да го набие, да не би нещо друго да му се случи. Няма друг такъв народен представител, заради когото се блокират цели коридори в Народното събрание, за да може той да си стигне в кабинета. Затова молбата ми е да се вземат мерки и да решим този проблем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, още когато управляващото мнозинство, управляващата коалиция преди двайсетина дни от днес за вчера внесе този законопроект, ние ясно изразихме своята позиция и приведохме съответните аргументи защо той не бива да бъде подкрепян. Към днешна дата на това мнение е и президентът на Република България, който със свой указ наложи вето върху този законопроект. Този законопроект беше внесен наистина от днес за вчера без съответното обществено обсъждане, както впрочем и всички останали – още два, такива аналогични, които касаят отнемане, възможността на президента да назначава с указ председателите на служби, които по същество се занимават с въпросите на националната сигурност на страната ни. Не само че нямаше обществено обсъждане – тези законопроекти не бяха придружени от становища на заинтересовани институции и лица, които са експерти в съответната област, така както – тук ще си позволя да направя един паралел, от понеделник за сряда в Комисията и днес в пленарната зала внасяте нашето предложение за изменение на Изборния кодекс, касаещ отнемане на определени права и привилегии на лица, санкционирани от трети държави. По същия начин – без обществено обсъждане, без становища, само че целите на това бързане в единия случай са да бъде отхвърлен – визирам Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ за Изборния кодекс, а в настоящия случай това бързане цели съвсем друго нещо –набързичко да бъде приет един законопроект –противоконституционен, в нарушение на Правилника, в нарушение на обичайната парламентарна практика, ако щете, и морала, доколкото липсва каквото и да било обсъждане на важни въпроси, които разглеждат този законопроект и следващите. Разбира се, за нас е безкрайно ясно, вярвам вече и за всички български граждани, които следят работата на парламента, че каквото управляващото мнозинство от трите явни на светло политически партии – ГЕРБ, БСП, „Има Такъв Народ“, и онази, която ги подкрепя, не съвсем на светло – „Ново начало“, каквото сте решили, ние сме наясно, че ще го постигнете, но трябва ясно да се кажат някои принципни въпроси, които не бива да бъдат оставени и замитани под килима. Защо този законопроект не следва да бъде подкрепян? Защото касае отнемането на една законово дадена възможност и конституционно закрепена на президента да назначава председателя на тази служба, която се занимава с националната сигурност на Република България и в този смисъл е част от изпълнителната власт. Ако ние като политически орган, безспорно какъвто е Народното събрание, имаме възможност да избираме председателите на служби, които се занимават с въпроси от националната сигурност, от външната политика и вътрешната сигурност, то тогава безспорно ще превърнем този орган в политически, каквото не бива да бъде допускано, доколкото действително няма място за политика там, където се разглеждат въпроси от националната сигурност. Точно това е била и причината това правомощие да се делегира на президента, който да назначи този човек, който да ръководи тази служба, по предложение на Министерския съвет. Именно защото това са два органа – единият пряко избиран от населението, имащо право на глас от страната ни, а другият – Министерският съвет, избран от Народното събрание, за да се постигне онзи баланс между тези власти и не на последно място, дейността на тази агенция да може да бъде контролирана по реда на парламентарния контрол и по реда на изслушванията, които допуска нашият правилник от Народното събрание. Така че да се получи една действително, от една страна, политика, която е ангажимент на изпълнителната власт в частта, касаеща националната сигурност и възможността за упражняване на контрол от Народното събрание. С Вашия законопроект Вие погазвате тези правила, тези принципи и тази възможност за баланс между властите – изпълнителната и законодателната. Всякакви аргументи липсват и във втората част на предложението по този законопроект защо следва да бъде увеличен броят на заместник-председателите на тази служба. Единствената логика, доколкото мотиви в тази посока липсват и никой от вносителите не изведе такива, кое налага необходимостта от увеличаване на тези заместник-председатели, води до извод, до който е стигнал и президентът в мотивите към указа си, а именно, вероятно, за тотално овладяване и политизиране на орган, какъвто е Агенция „Разузнаване“, излъчвайки по един заместник-председател от настоящото статукво на управляващата коалиция, съставена официално от три партии. Това е единственият извод, който се налага от липсата на мотиви, защо увеличавате броя на заместник-председателите. Отново апелирам и се обръщам към залата да не подкрепя този законопроект по изложените многократно в дебатите възражения на опозиционните партии в лицето единствено и само на ВЪЗРАЖДАНЕ, между другото, защото и към настоящия момент представителите на ПП-ДБ отсъстват от залата с точно три изключения, които виждам пред себе си. Така че апелирам към залата да не подкрепя този законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Всички знаем тези промени от какво бяха наложени наистина, не както е описано в предложението за промяна. В едни служебни правителства, служебното правителство, поставено от президента, само предложи, а президентът назначи ръководител на една от службите, главен секретар на МВР... Това е изкушение, което би трябвало един опитен политик, гледащ надалече, да не прави. Тези длъжности спокойно можеха да се заемат от временно изпълняващи, но това се случи. След това парламентът направи промени, които на практика ликвидират възможностите за такива поставяния на определени лица от служебни правителства. Тоест логиката, която би могла да бъде вкарана в тези проектозакони, липсва. Тук вече имаме нещо друго. Имаме факт вече, възможността едно Народно събрание, в което има мнозинство, да избира предложен ръководител на специална служба, по-специално на разузнаването, който е предложен от избраното от него правителство, също политически орган. Фактически, този случай показва, че разузнаването спира да бъде отдалечено от всички политически партии в България по равно и започва да работи и принадлежи като единен юмрук на партията на тази коалиция, която в момента гласува в Народното събрание. Трите заместник-председатели са малко пресилен ход по отношение на разузнаването. Всички, които се занимаваме с тази сложна материя, разбрахме, че има около 25% недокомплект и както каза ръководителят на разузнаването: много сме зле с кадрите, няма квалифицирани кадри. Мотивът да има още един председател в разузнаването беше свързан с това, че светът е станал много сложен, има много киберпрестъпления и разузнаването трябва също да се занимава с това и затова е необходим такъв специалист, който да управлява тази дейност, тоест киберразузнаването. Сега, като знам, какъв беше бюджетът миналата година по отношение на специалните служби, с интерес ще наблюдавам какво ще се предложи тази година, защото е много забавно да имаме заместник, който да отговаря за киберразузнаването, без възможности – чисто физически и технологични, за да се извършва такова нещо. Очевидно е и след вкарването на бюджета ще разберем дали е така, че става дума за политически обвързана разузнавателна служба, която ще изпълнява определени поръчки дори във външнополитически план. Тази служба ще бъде трудно контролируема и знаем, че има една фигура – много интересна фигура – на главен инспектор, който би трябвало да контролира и самия ръководител. Такава беше и идеята навремето – идея, взета от ЦРУ, от ФБР, но всъщност този главен инспектор е подчинен на този, който би трябвало да контролира и това няма как да стане. Така че отново ще имаме една бухалка, която да изпълнява определени политически въжделения. Ние от Политическа партия МЕЧ сме против и така ще гласуваме. Моля и всички други депутати да помислят за това, което правят, тъй като се сменят политическите съотношения в един парламент, и утре тези, които днес вкарват тези закони, могат да станат жертва на своите собствени въжделения. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Указ № 192 на президента на Република България, постъпил на 23 октомври 2025 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 10 октомври 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 29 октомври 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Указ № 192 на президента на Република България, постъпил на 23 октомври 2025 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 10 октомври 2025 година. На заседанието присъстваха: госпожа Иванка Иванова, съветник по правни въпроси на президента на Република България, и господин Благой Делиев, съветник по правни въпроси на президента на Република България. Указът и мотивите към него бяха представени от господин Благой Делиев. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 10 октомври 2025 г. В мотивите към Указ № 192 държавният глава посочва, че Законът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства е приет на 10 октомври 2025 г. едновременно със Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, след като на 2 октомври 2025 г. е приет Законът за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание с Указ № 177/14.10.2025 г. Посредством тези три закона компетентността за назначаване и освобождаване на председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) се прехвърля от държавния глава към Народното събрание. Всеки от тези три органа представлява елемент от системата за гарантиране на националната сигурност и защита на правовия ред в страната, а в определени хипотези те разполагат с правомощия да ограничават конституционно гарантирани права и свободи на българските граждани. Поради високата обществена значимост на защитаваните от тях ценности измененията в правния режим на ДАНС, ДАР и ДАТО трябва да отговарят във възможно най-висока степен на принципите за необходимост, откритост и съгласуваност, които са задължителни при приемането на промени в нормативните актове. В мотивите към Указа се обръща внимание, че ДАТО е специализиран орган към Министерския съвет, който осигурява прилагането на специални разузнавателни средства в предвидените от Закона случаи. Агенцията е създадена през 2013 г. като правоприемник на специализираната дирекция „Оперативни технически операции“ към Министерството на вътрешните работи. Държавна агенция „Технически операции“ е елемент от системата за национална сигурност, а според Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 14 март 2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 23 март 2018 г., утвърждаването на върховенството на закона, принципите на доброто управление и противодействието на корупцията са сред основните приоритети на политиката за национална сигурност. Законът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства съдържа промяна в нормативната уредба, която не е предвидена в Актуализираната стратегия за национална сигурност, а това само по себе си е признак на лошо управление, тъй като стратегическата рамка на сектора е приета именно с оглед на това промените в нормативната уредба да са планомерни и предвидими. Едновременно с това, вместо ясно да разграничава отговорностите между политическите и административните органи, които участват в системата за национална сигурност, разглежданият Закон за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства активно съдейства за смесването между двете. Той възлага правомощията по избиране или по освобождаване на председателя на ДАТО на Народното събрание, което е политически орган и не разполага със специална компетентност в областта на политиката за национална сигурност и обществен ред. В мотивите се поставя акцент на това, че Народното събрание се натоварва с функцията по избиране и по освобождаване на председателя на ДАТО, така че упражняването на парламентарен контрол върху този процес ще означава Народното събрание да контролира само себе си. На следващо място се посочва, че големи части от текста на мотивите на Законопроекта, въз основа на който е приет Законът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, са идентични с мотивите на Законопроекта, с който Народното събрание е приело Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и с мотивите на Законопроекта, въз основа на който Народното събрание е приело Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Всеки закон урежда строго специфични обществени отношения и по тази причина не следва Народното събрание да приема три закона с едни и същи мотиви. Мотивите на Законопроекта имат съществено значение за правоприлагането, тъй като в рамките на процеса на тълкуване именно от тях съдилищата и правоприлагащите органи извличат истинското съдържание на правната норма. Отсъствието на мотиви, както и представянето на шаблонни мотиви, които не отразяват истинските причини за приемането на Законопроекта и точните цели на вносителите, представляват нарушение на изискването проектите за нормативни актове да бъдат мотивирани, обективирано в чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове и в чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Нарушен е и принципът за правовата държава, който е прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. В хода на провелата се дискусия участие взеха народните представители Петър Петров, Божидар Божанов, Калин Стоянов, Маноил Манев, Христо Терзийски, Бойко Рашков, Снежанка Траянска, Николай Радулов и Атанас Атанасов. Въз основа на проведения дебат и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 10 гласа, от които 6 гласа от ПГ на ГЕРБ-СДС, 2 гласа от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от ПГ на „БСП – Обединена левица“ и 1 глас от ПГ на „Има Такъв Народ“; „против“ – 7, от които 2 гласа от ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 гласа от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от ПГ на ВЕЛИЧИЕ и 1 глас от ПГ на МЕЧ; „въздържал се“ – 1 от ПГ на АПС, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 10 октомври 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Специалните разузнавателни средства – това на практика означава, за хората, които не са в терминологията, подслушване. Не само подслушване, разбира се, има и други, но хората така си го онагледяват. Институционалната структура, свързана с подслушването, е доста сложна. Тя включва Министерския съвет, който досега предлагаше председател на ДАТО, президента, който в този сложен състав, споделено с Министерския съвет, одобряваше председателя на ДАТО. Има Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, което пък се избира от Народното събрание, има самото Народно събрание, което също чрез ресорна комисия осъществява някакъв контрол, има, разбира се, и съдебен контрол, който обаче има своите дефицити, посочени ни от Европейския съд по правата на човека. Те включват това, че той се извършва само от административни ръководители върху частична информация, и по-скоро, за съжаление, това, което виждаме, е бланкетно. Това, което правите в момента, е този сложен баланс, който е изключително важен, именно да бъде балансиран, тъй като подслушването и другите методи нарушават основни конституционни права – това, разбира се, е делегирано от Конституцията да бъде преодоляно в случай на тежки престъпления и така нататък, но за да няма злоупотреби с него, то трябва да бъде изключително балансирано – и в момента това, което правите, е да го дебалансирате, да пратите повече тежест, повече власт, да концентрирате повече власт в едно политическо парламентарно мнозинство. Защото, изключвайки президента от цялата тази палитра от органи и начини за контрол, и ограничаване на злоупотребите, защото разделението на властите е именно това – власт власт възпира – едната власт да възпре желанията на другата, неизбежни, да злоупотреби с тази власт. И това в момента, което правите, е да концентрирате тази власт в едно политическо мнозинство, така че подслушването всъщност да бъде все по-централизирано, все повече под Ваш политически контрол. Това е грешно, това е неправилно, особено по отношение на Закона за СРС-тата. Затова ние няма да подкрепим този закон и сега. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Сега, господин Божанов от трибуната на Народното събрание да обяснява какво е СРС-та и как СРС-тата са подслушвани, това е интересно, но това не е важно. По-важното е, господин Божанов, Вашето твърдение за власт власт възпира. По отношение на службите да кажеш, че е по-лошо Народното събрание да упражнява власт, според Вас, над службите, при условие че съдебният контрол, който така леекичко споменахте в дъното на нещата по отношение на СРС-тата, е всъщност първоначалният контрол. Тоест разрешителният акт за използването на СРС-та е съдебен и Народното събрание да упражнява власт според мен е доста по-добре, отколкото да упражнява власт еднолично президентът. Защото това е Вашето твърдение. Вашето твърдение се ограничава до това, че сега взимаме властта от президента. Властта е върху службите, върху Службата за технически операции, и я предаваме на Народното събрание. Не знам за Вас, не знам за останалите колеги, не знам за обществеността на България, но за мен лично това е по-добре. Едноличното управление на службите от когото и да било, без значение как се казва, е порок. И този порок, господин Божанов, днес мисля, че ще поправим и в ДАТО. Народното събрание не само че не губи в мотивите на президента и във Вашето изказване, които дублират мотивите на президента – това много го харесвате напоследък. С неговите мотиви господин президентът твърди, че с това решение ние намаляваме парламентарния контрол. Не, бе – увеличаваме го. Увеличаваме го парламентарния контрол. Още първоначално – на предложения за ръководител на тази служба или на която и да е друга, визирана от законите, ние ще подложим на дебат личността, качествата, характеристиките, служебните възможности, специализацията на човека, който е предложен, а няма да оставим досегашния режим, в който този човек, който биваше назначаван за ръководител на някоя служба, бива назначаван след договорка – договорка между правителството и президента, който и да е той. Кое Ви харесва повече – договорките на тъмно или обсъждане в Народното събрание и в комисии? Аз това не го разбирам, затова и взех репликата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, представяте ли си докъде сме я докарали – компютърният специалист по всичко, господин Божанов, от най-високата трибуна тук на Народното събрание да ни обяснява за специални разузнавателни средства. Аз съм сигурен, че той изобщо не знае какви са методите, способите, средствата, и никога не е виждал какво представлява искане за използване на специално разузнавателно средство. Изобщо не е в час с темата, но по една или друга причина, си позволява да разсъждава по нея. Вчера същият господин Божанов нарече съдебния контрол върху специалните разузнавателни средства, че бил формален, а днес го нарече по друг начин – че бил бланкетен. Господин Божанов, такъв е Законът. Искането за използване на специално разузнавателно средство се разрешава от окръжните съдии, съответно от Софийския градски съд. Такъв е Законът. Аз предполагам и съм сигурен, че за Вас би било по-добре то да бъде съгласувано – всяко искане – съответно примерно с господин Наско Атанасов или с някой друг от Вашата група, но за съжаление, не става. И най-лошото е, че с тези си Ваши изказвания – че било формално, бланкетно едно искане – Вие обиждате огромен брой служители, оперативни работници както от Министерството на вътрешните работи, така и от ДАНС, които ежедневно изготвят и мотивират искания за използване на специални разузнавателни средства, и тези, които впоследствие анализират всички тези специални разузнавателни средства. Така че не е коректно от Ваша страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Благодаря, господин Председател. Господин Манев, на практика, в дебата по всички закони за службите казахме: нека да има изслушване в парламента. Нека, нека да дойде, ние да ги разпънем, така да се каже. Този човек, който предлага Министерски съвет, да бъде подложен тук на дебат, на обсъждане, на въпроси. Никакъв проблем нямаме с това, даже бихме подкрепили с две ръце. Но да казвате, че тъй като президентът, без значение кой е той, има подпис, с който потвърждава предложението на Министерския съвет, то... (Реплика от народния представител Маноил Манев: „Назначава с указ.“) Така де – с указ назначава по предложение на Министерския съвет, той е обвързан с предложението на Министерския съвет и не може той да предложи. И да кажете, че заради това той еднолично упражнява контрол върху службите, и Вие много добре знаете, че най-малкото е злоупотреба с фактите, ако не и нещо друго. Така че това разделение на властите, това да дадеш на някой друг да потвърди или отхвърли едно предложение, съвсем не е контрол върху тези служби. И това, че то отива в Народното събрание, нали, звучи много добре – народът ни е избрал нас и ние сега ще контролираме, само че същото това мнозинство тук, което избира Министерския съвет, който предлага шефа на ДАТО, след това ще му одобри шефа на ДАТО. Ами, разбира се, то иначе ще е вот на недоверие, на практика. Сега по отношение на господин Стоянов. Господин Стоянов, имам известни компетенции по темата специални разузнавателни средства, може би дори повече и от Вас. Примерно, ако искате, може да обсъдим… (Реплики от „ДПС – Ново начало“.) Казвам – в някои елементи. Ако искате, може да обсъдим прихващащите интерфейси по Закона за електронните съобщения. Как работят, телекомите как предават информация, нали. Имам право, освен че съм експерт в дадена сфера, да имам и политически изказвания, а в случая по темата с прихващащи интерфейси със записване имам и конкретна експертиза. Но извън това – по отношение на СРС-тата и на съдебния контрол. Ние сме предложили изменения в Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс, за да подобрим този съдебен контрол така, че да има случайно разпределение например на одобрението на тези искания, за да не отиват те само в административния ръководител или негов заместник, който, по стечение на обстоятелствата, на Софийския градски съд в момента е Ваш, и той да Ви ги разписва като селски кмет. Трябва да припомним, че беше подслушвана опозицията. Бяха подслушвани протестиращите 2020 г. по искане на прокуратурата, по глава първа. Такъв абсурд имаше тогава. И съдът, естествено, разреши тези неща, защото моите аргументи са верни, а именно, че този контрол е, за съжаление, в момента бланкетен. Предложили сме и друго. Предложили сме да бъдат мотивирани тези искания с допълнителни аргументи – каква е потенциалната съпричастност на тези лица, към престъплението спрямо които ще се прилагат СРС-тата. Да се предоставят документите, а не това да е само по искане на съответния съд. Всички тези неща сме ги предложили. Те са в ЗИД на НПК и СРС, и Вие не ги подкрепихте. Така че имаме конкретни предложения по темата да се подобри съдебният контрол, и не сте прав в тези Ваши аргументи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, нашата позиция е последователна, а именно, че не подкрепяме нарушението на Конституцията, което се извърши чрез пореден закон, който гледаме на второ гласуване след указа на президента. Нарушение на Конституцията, което се изразява в това, че балансът между трите власти, който упражнява президентската институция чрез подписване на указ за назначаване на председателя на ДАТО, вече няма да бъде възможно да бъде издаван от президента, а именно мнозинството, политическото мнозинство в Народното събрание, то ще избира председателя, както вече и трима негови заместник-председатели. Досега, както посочи и президентът в указа си, който днес обсъждаме, досега не е имало трима заместник-председатели. Очевидно е, че това се прави, за да могат да бъдат разпределени измежду парламентарните сили, които формират управляващото мнозинство. И в тази връзка, както изготвихме искане до Конституционния съд, с което да оспорим приетия след отхвърлянето на президентското вето Закон за промените в ДАНС относно избирането на председателя на ДАНС от Народното събрание, така, след като бъде приет от ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“ плюс двама или четирима независими уж този законопроект днес, и след като бъде обнародван, ние ще оспорим пред Конституционния съд и този законопроект, както и предния. Интересно е защо се прави тази промяна – не само за да се отнемат правомощия на президента, не само да се политизира ръководството на ДАТО чрез избора му от Народното събрание. Преди малко беше посочено, и аз не съм съгласен, че Народното събрание ще упражнява контрол, по-голям контрол, върху ръководството на ДАТО при неговия избор, както каза председателят на Вътрешната комисия Маноил Манев. Всъщност мнозинството в Народното събрание ще прави каквото си иска, така както го прави в момента мнозинството от ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“. То ще прави каквото си иска, то ще определя фигурата. Щяло да има по-голяма гаранция за неговите качества. Ами аз да насоча вниманието на народните представители и вниманието на гостите тук на балкона – като мнозинството от ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“ проверяваше качествата например на председателя и членовете на Комисията за защита на потребителите, когато ги избра, след това какво се случи с цените? Спря ли спекулата? Защитаваха ли потребителите това настоящо ръководство на КЗП? А като същото мнозинство в Народното събрание – ГЕРБ, „Има Такъв Народ“, „Ново начало“ и БСП, проверяваше качествата на избраните от тях за председател и членове на КЗК, изчезнаха ли картелите, монополите в последната една година? Какво се случи? Същото нещо ще бъде и с ръководството на ДАТО – службата, която прилага специални разузнавателни средства. А преждеговорившият, Калин Стоянов, посочи процедурата за получаване на специални разузнавателни средства, но той пропусна да посочи и разпоредбата на чл. 18 от Закона за специалните разузнавателни средства. Тя е една от причините да се измени процедурата по избор на председател и ръководство на ДАТО. Защо? Защото по чл. 18 е записано, че в неотложни случаи именно той еднолично разрешава използването на специални разузнавателни средства, или председателят съответно на ДАНС, или пък секретарят на МВР. И всички тези длъжности вече, благодарение на това мнозинство, са политизирани. И това е една от причините. Включително и следващият чл. 19, който казва, че действащи процедури по използване на специални разузнавателни средства могат да бъдат прекратени в конкретни случаи именно от едно от трите лица. И това е една от причините, за да се прави днешната промяна, а не само да се отнемат правомощията на президента. Именно затова ние считаме, че тази процедура по приемането на този законопроект на второ гласуване днес нарушава Конституцията, и ще подготвим по нея искане, ще търсим и подкрепа за необходимите поне 48 подписа от народни представители, тъй като групата на ВЪЗРАЖДАНЕ е от 33, за да оспорим и този закон, както и приетия по предната точка закон за промените в ръководството на Държавна агенция „Разузнаване“. Защото считаме, че това, което се прави в момента със службите за сигурност при една порочна процедура по бърза писта, в нарушение на правилата по нашия правилник, разглеждането им не от ресорна комисия – Комисията за контрол над службите, а от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и без никакви становища – дори, забележете, самото ДАТО не е дало становище по този законопроект до настоящия момент, дали одобрява тези промени, или не ги одобрява, въпреки че е заинтересована страна – та считаме, че всичко това нарушава както принципа на правовата държава, залегнал в чл. 4 от Конституцията, така и принципа на разделението на властите. И ние не можем да останем безучастни като парламентарна група, поне ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, и затова ще направим всичко възможно, за да оспорим всички тези промени в Конституционния съд. А сега, разбира се, ще подкрепим ветото на президента и ще гласуваме против приемането и на този законопроект на второ гласуване.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Петров, с уважение към Вашата юридическа експертиза, бих помолила в дупликата да ми отговорите на въпроса: коя точно е противоконституционността на конкретния закон, респективно на другите два? А питам, защото: чл. 98 от Конституцията съдържа правомощията на президента. В неговата т. 6 е посочено императивно, че той назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства, постоянните представители на Република България и така нататък, а в чл. 100, ал. 2 е написано, че назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания. Очевидно е, че ние не се намираме в нито една от двете хипотези. Ние се намираме обаче в чл. 98, т. 7, която казва, че назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон. Тоест още при създаването на Конституцията, конституционният законодател е дал възможността Народното събрание да прецени кои други държавни служители, извън тези, посочени императивно в т. 6 на чл. 98, съответно чл. 100, ал. 2, може да назначава президентът. И затова ще съм благодарна, ако ми отговорите: в крайна сметка предоставената конституционна възможност на Народното събрание да прецени как сама по себе си става противоконституционна. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, редно е тогава, когато говорите и обяснявате за чл. 18, да довършите докрай. Защото така, както го казвате, излиза малко като внушение – едва ли не този, който стартира, разпореди неотложното прилагане на специални разузнавателни средства, и приключваме дотам. Но Вие го знаете как стои въпросът в момента, в който се получи разпореждане, съответно от председателя на ДАНС или ДАТО, съответният съдия в рамките на 24 часа трябва да потвърди или да отхвърли действията. Така че също стигаме до санкцията на съдия. Благодаря.

Благодаря, господин Ангелов. Господин Петров, бихте ли ни отговорили в дупликата си – мислех да не Ви взимам реплика, но предвид репликите на останалите народни представители се провокира у мен следният въпрос: знаете ли кое е мотивирало законодателния орган през 2013 г. да предвиди, че председателят на ДАТО се назначава с решение на Министерския съвет? Две години по-късно законодателният орган в лицето на политическото мнозинство на ГЕРБ е изменило обаче закона, в който е дало възможност и е възложило всъщност на държавния глава да назначава с указ председателя на ДАТО по предложение на Министерския съвет. Не за първи път се случва това, разбира се – едно и също политическо мнозинство, в зависимост от това кой е субектът, на когото делегират определени правомощия, респективно от когото трябва да отнемат такива, сами да опровергават мотивите си. Ако следваме тази логика, след като ми кажете според Вас защо тя е претърпяла такова развитие във времето, оптимист ли сте, че след 10 години например, защото от 2015 г. до 2025 г са 10, след 10 години отново, ако е в същата конюнктура и в зависимост от това кой е държавният глава, е възможно хипотетично да върнат в днешното положение този закон, а именно да върнем, да отнемем от Народното събрание тия правомощия и да ги делегираме на президента, когато той се казва по начин, по който е удобен за управляващото мнозинство. Благодаря.

Госпожо Рангелова, госпожо Кузманова! През 2013 г. се е назначавал ръководителят на ДАТО с постановление на Министерския съвет, а в 2015 г. вече е бил изменен законът с указ на президента, поради една-единствена причина – политическата конюнктура. И в зависимост от това дали името на президента е удобно на управляващото в парламента мнозинство – не на Народното събрание, просто на управляващото мнозинство, затова е и направена съответната промяна в този закон. И разбира се, никой не е застрахован, че след 10 години, ако името на президента не е удобно на тогавашното управляващо мнозинство, няма да имаме отново промяна, с която да върнем тези правомощия на президента. Истината е, че и Вие, госпожо Кузманова, много добре го знаете – в Конституцията е заложен принципът не само да имаме едно разделение между трите власти, а да имаме и един балансьор между тях. И това е президентската институция без значение как се казва президентът. Мисля, че във втори курс го учихме това по Конституционно право и по съпътстващите го дисциплини. И, госпожо Кузманова, понеже ме питате как се нарушават тези конституционни принципи и въобще кое е нарушението на Конституцията, държа да Ви кажа все пак, че и Конституцията, и законите се правят за едно ефективно държавно управление, което да гарантира правовия ред в държавата. И ще Ви дам и един пример. Миналата година, именно в изпълнение на ролята си на балансьор между трите власти, президентската институция отказа да подпише указ, с който да назначи служебен министър-председател – мисля, че се казваше Горица Кожарева. Защо? Защото именно президентската институция като балансьор между трите власти прецени, че кандидатурата на Калин Стоянов за вътрешен министър, предложена от този кандидат за служебен премиер, не е подходяща и не отговаря на изискванията за заемането на този пост. И поради тази причина президентската институция именно използва ролята си на балансьор между трите власти и отказа да подпише този указ. И след това, което видяхме, е, че именно господин Калин Стоянов стана народен представител от „Ново начало“. И мисля, госпожо Кузманова, че това трябва да бъде един христоматиен пример защо не трябва да пипаме нито Закона за ДАНС, който променихте и Вие лично гласувахте „за“, нито Закона за ДАР, който променихте и лично гласувахте „за“, нито и Закона за СРС в момента – и го казвам като човек, който е бил незаконно подслушван, за който Вие ще гласувате лично „за“ след малко. Защото именно Конституцията е дала възможност на президентската институция в такива случаи, когато се прави нещо, което не е в полза на българското общество и не защитава устоите на нашия основен закон, той да попречи, без значение как се казва президентът. Именно затова е наша и ролята като съответно парламентарна група – представител на опозицията, когато считаме, че именно върховенството на Основния закон е нарушено, да оспорим тези промени, което, повтарям, ще направим, както направихме и досега. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! През далечната 1997 г. участвах в една комисия, която имаше за цел да изготви първия закон за специалните разузнавателни средства в България. Дотогава тази материя се формираше от подзаконов акт – хубав или лош, имаше някакъв контрол, независимо че повечето хора мислят обратното. Но този закон, който тогава създадохме, независимо че беше малко по-гарантиран от еднолично управление на специалните разузнавателни средства, имаше един голям дефект – продължаваше да държи структурите за специални разузнавателни средства в Министерството на вътрешните работи. Тогава като че ли не се замислихме особено. Аз исках тогава да ги изкараме навън, да е отделна структура, но това се случи много по-късно след поредица от скандали, свързани с изтичане на информация от специални разузнавателни средства, от едни вояджери – хората, които си спомнят, които според тогавашния главен секретар не можели да послушват, но беше хванат един заместник-председател на Службата, който с отвертка отвиваше устройството, което подслушва. С този закон, за който не се и съмнявам, че управляващите ще гласуват отново, завършваме цикъл от закони, които превръщат специалните разузнавателни средства във възможност на управляващите да ги използват само те и с много силен акцент на политически замисли, тъй като специалните разузнавателни средства не се реализират само от Държавна агенция „Технически операции“, заради която правим промените в този закон, а от ръководителите на другите служби, които в предните закони създадохме възможност да бъдат избирани по политически начин. С този закон и последната структура, в която имаше запазена някаква поне видимост за плурализъм и начин на избиране от няколко политически органа, това нещо изчезна. Мнозинството в Народното събрание – да, то е мнозинство от Народното събрание, но не е квалифицирано мнозинство, което законът не позволява, така че няма защо тук да говорите и че Народното събрание решава. Не то, а мнозинството! И сега по този начин избраните от мнозинството – от предложения от мнозинството Министерски съвет, ще бъдат пък членове на Съвета за национална сигурност на страната и ще дават основните насоки, по които правителството да взима решения в тази сфера. Аз мисля, че това е безумен нонсенс. Помислете, това е последната Ви възможност да се държите разумно в това Народно събрание. Ние от Политическа партия МЕЧ ще гласуваме „против“, още повече че зад това мнозинство, или как да го кажа – пред него, си личи ясно корпулентната фигура на Делян Пеевски. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз ще гласувам против този закон, както гласувах и против Закона за изменение на Закона за ДАНС и Закона за изменение на ДАР по една проста причина и тя е чисто политическа. В тези закони последователно е прокламиран принципът на политически неутралитет на техните ръководители и поради тази причина, след като промените водят към това политическо мнозинство в парламента да избира тези ръководители, това дава възможност и отваря врата за политическа злоупотреба с тези служби. Включително, особено по този закон за специалните разузнавателни средства, където е регламентиран статутът и функциите на Държавна агенция „Технически операции“, се открива врата за злоупотреба. И тук беше коментиран този прословут чл. 18 от Закона за специалните разузнавателни средства, защото дори и за 24 часа е дадена възможност, без съдебен контрол да бъдат експлоатирани специални разузнавателни средства. И ще гласувам против този закон не защото споделям съображенията на президента. Напротив, аз не съм съгласен с неговите убеждения, но тук става въпрос за така наречения принцип на споделената отговорност между изпълнителната власт и държавния глава. След като се елиминират възможностите все пак за някакъв баланс от държавния глава, отиваме в посока, в която политическото мнозинство ще си назначи, тоест ще си избере удобни ръководители на тези служби и ще може да се възползва от това. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Атанасов, репликата ми ще е изключително кратка, изключително конкретна и много директна. Моля Ви, Вие в дупликата си след малко – с две изречения или с една дума, както прецените, да ми отговорите: Вие смятате ли, че президентът е деполитизиран, аполитичен, непартизиран, не участва в политиката, защото този довод за политическата неутралност предполага президентът да е такъв – да е департизиран, деполитизиран, аполитичен, да не участва в политическия живот на страната? И стига с този довод – не може да говорим неща, които се различават от действителността! Действителността е друга – президентът е политически фактор, той е политическо лице, а ако не, Вие го отречете! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Аз по принцип не смятах да вземам реплика, но след като Вие повтаряте едно и също нещо, а именно в случая за така наречената политическа неутралност, аз за пореден път ще Ви попитам нещо и дано този път да получим отговор. Тогава, когато заех поста министър на вътрешните работи и Вие започнахте да предлагате, да лансирате, да гарантирате, да настоявате за Живко Коцев, след като той беше назначен първо за заместник-главен секретар и след това за главен секретар, той остана ли в условията на така наречената политическа неутралност? (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало.“)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Може би моята реплика ще припокрие малко и репликата, която Ви отправи господин Манев. Искам да Ви попитам за Вашата оценка по отношение на действията на президента при промяна на ръководствата на абсолютно всички специални служби през 2021 г. и по-скоро не професионалната оценка, а политическата оценка. Дали това може да доведе до такава подмяна? Явно е пропуск назад във времето в законодателството в тази сфера, но това може ли според Вас да промени посоката и ориентацията на нашата страна в тази тежка геополитическа обстановка? И другият ми въпрос към Вас е: Вие сте произвеждан с указ на президента в чин генерал. Военизирането на службите беше приключено към 2006 г. – не е, нали, а в същото време ние сме оставили служби, които са военизирани, като службата „Национална служба за охрана“, службата „Военно разузнаване“ да бъде отново обвързано назначението между правителството и президентството, но по отношение на цивилните служби, каквото е ДАР, каквото е ДАТО, какъвто е главният секретар на Министерството на вътрешните работи, това не търпи развитие и промяна? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и на репликиращите. Тук не обсъждаме поведението или убежденията на конкретен президент. Аз заявих от тази трибуна, а и в Комисията го заявих това нещо – аз не споделям идеологическите убеждения на този президент, само че имаме принципна регламентация. В Конституцията е посочено в крайна сметка, че президентът не е нито една от властите и именно заради това той има своите правомощия да балансира различните власти.

Политическо лице ли е президентът? Кажи ни! Той политическо лице ли е?

Ама какъв е този въпрос дали е политическо лице? Аз затова казвам, че не обсъждаме качествата на конкретния президент, а обсъждаме регламентацията. В крайна сметка не може да внесем президента от извънземните. Той трябва да бъде избиран по съответния ред. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Той е политическо лице!“) Така че, моля Ви се, това е безсмислен диалог тук в залата. Става въпрос за принципно положение в крайна сметка! Отново обръщам внимание на това, че политическото мнозинство, което, както се вижда, е много стабилно, получава възможност за политическа злоупотреба с назначаването на конкретни лица, които са получили доверието от това мнозинство. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на ДАНС, изслушването на кандидата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането му от Народното събрание На извънредно заседание, проведено 29 октомври 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Приемането на процедурните правила е необходимо във връзка с избирането на председател на ДАНС от Народното събрание съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за ДАНС. В хода на дискусията участие взеха народните представители Цвета Рангелова, Атанас Атанасов, Маноил Манев и Божидар Божанов. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 10 – 6 гласа от ПГ на ГЕРБ-СДС, 2 гласа от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от ПГ на „БСП – Обединена левица“ и 1 глас от ПГ на ИТН; „против“ 4 – 3 гласа от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ и един глас от ПГ на ВЕЛИЧИЕ; „въздържал се“ 4 – 2 гласа от ПГ на ПП-ДБ, 1 глас от ПГ на АПС и 1 глас от ПГ на МЕЧ, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на ДАНС, изслушването на кандидата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедура за избирането му от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 8 от Закона за ДАНС РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и за предлагане на кандидат за председател на ДАНС, изслушването на кандидата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането му от Народното събрание. I. Предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. 1. Предложението за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ се внася от Министерския съвет в писмена форма, адресирана до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложението се внася заедно с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества, както и обществени авторитети и доверие на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно приложение № 1; б) подробна автобиография; в) заверено от кандидата копие на диплома за завършено висше образование; г) декларация за обстоятелствата и данните по чл. 8, ал. 3 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно приложение № 2; д) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2, изречение второ от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 3 – в два екземпляра; е) документи, удостоверяващи изискването за 12-годишен юридически стаж, или професионален стаж в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност; ж) медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване; з) заверено копие на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“. 3. Когато кандидатът не притежава валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“ към предложението освен документите по т. 2 се прилагат: а) нотариално заверена декларация по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1, буква „д“ от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация; б) попълнен въпросник по образец Приложение № 2 към чл. 47 и 48 от Закона за защита на класифицираната информация – за извършване на проучване за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация с ниво на класификация „Строго секретно“; в) писмено съгласие за извършване на проучване за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация съгласно приложение № 4. 4. Обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се установяват служебно от органа, който прави предложението. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложението заедно с придружаващите документи по Раздел I, т. 2 и 3, с изключение на попълнен въпросник по Раздел I, т. 3, буква „б“, се публикуват на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание не по-късно от 14 дни преди изслушването. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването могат да представят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред становище за кандидата, включващо и въпроси, които да му бъдат поставени. 3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред въпроси към кандидата в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването, които да му бъдат поставени. 4. Въпросите се съобщават на кандидата в писмен вид не по-късно от 24 часа преди провеждането на изслушването. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, или по електронен път на e-mail: 51 kvsor@parliamcnt.hg. 6. Становищата и въпросите се публикуват на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатът се проверява за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 2. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 3. Резултатът от проверката се публикува на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. IV. Извършване на проверка за разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“ 1. В случай че кандидатът не притежава валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“, председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изпраща в Държавна агенция „Национална сигурност“ документите на кандидата за извършване на проучване за надеждност. 2. Държавна агенция „Национална сигурност“ извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в 14-дневен срок. V. Изслушване на допуснатия кандидат 1. В 14-дневен срок от внасяне на предложението Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването на кандидата, ако отговаря на изискванията, се провежда в 7-дневен срок от приключване на проверката по т. 1 в открито заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което се излъчва в реално време чрез интернет портала на Народното събрание. По време на заседанието се води пълен стенографски протокол, който се публикува на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание. 3. Кандидатът се представя от вносителя на предложението в изложение до 3 минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред представя в резюме постъпилите при условията и по реда на Раздел II, т. 2 и 3 становища и въпроси. 5. Кандидатът има право на отговор по представените становища и поставените въпроси – до 3 минути. 6. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. 7. Кандидатът отговаря на поставените му от народните представители въпроси в изложение до 5 минути. 8. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изготвя и внася в Народното събрание доклад за резултатите от изслушването на кандидата със съдържание, определено в чл. 89, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. VI. Избор на председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет портала на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложеният кандидат. 2. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред представя на Народното събрание доклад за проведеното изслушване. 3. Кандидатът се представя от вносителя на предложението в изложение до 3 минути. 4. След представяне на доклада по т. 2 и на кандидата по реда на т. 3 Народното събрание провежда разисквания по представената кандидатура по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. Кандидатът се смята за избран, ако е получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 7. Когато кандидатът получи по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. VII. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията 1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел VI избраният председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ подава декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с чл. 8, ал. 3, т. 7 – 9 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ по образец съгласно приложение № 5 към решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ подава декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията по образец съгласно приложение № 6 към решението. Решението е прието от Петдесет и първото народно събрание на …. 2025 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Приложени са и декларациите към решението, които са неразделна част. Благодаря Ви.

Госпожо председател, народни представители! Както знаете, фигурата на председателя на Агенцията е от изключително обществено и общодържавно значение. Той организира, ръководи и контролира дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“, представлява същата, утвърждава длъжностното разписание и характеристиките в администрацията на Агенцията, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав, предлага и проекти за годишен бюджет на Агенцията, изпълнява и бюджета на Агенцията, а самата агенция е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Ето защо към настоящия избор трябва да се подходи изключително внимателно, ето защо този проект за правила трябва да бъде внимателно анализиран. И във връзка с неговото съдържание, госпожо Председател, аз съм направил някои предложения за допълнения и изменения на процедурните правила, екземпляр от които Ви представям в писмен вид (предава ги на председателя), и ще обясня на залата какво имам предвид. Предлагаме навсякъде в този проект, където е записано от заглавието до последната страница „Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред“, същата да бъде заменена с „Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения“. И това е напълно нормално, резонно и логично предложение, тъй като именно тази комисия, която имам честта в момента да председателствам, е ресорната комисия, която се занимава с тази проблематика. Не може Комисията по вътрешен ред и сигурност, господин Манев, да се занимава с Държавна агенция „Национална сигурност“. Предлагаме също така по отношение на фигурата на кандидата да се допълнят изискванията с декларации, като същият представи декларации. В Раздел I, т. 2 след буква „з“ да се добави буква „и“ „да се представят декларации относно обстоятелства, касаещи получаване финансиране, стипендии на кандидатите от неправителствени организации, фондации и чужди правителствени източници за образование и квалификации – правната професия примерно – включително Програмата „Фулбрайт“, „Отворено общество“, Фондация „Америка за България“, Американската агенция за международно развитие. Предлагаме да се представят и декларации относно наличието на възходящи и низходящи роднини, близки по съребрена линия до трета степен, съпруг или фактическо съжителство за лице, които работят като държавни и общински служители. Може би малцина от Вас знаят, че съпругата на сегашния изпълняващ функциите председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ е изпълнителен директор и заместник на Управителния съвет на Българския ВиК холдинг. Тези факти би следвало да се осветяват за българското общество в интерес на демокрацията. Предлагаме също така да се добави и буква „к“ към т. 2, а именно „декларация относно обстоятелства за друго гражданство, от което кандидатът се е отказал преди момента на кандидатстване“. Отделно считаме, че в Раздел VI на сегашните процедурни правила се налага да се вмъкне в т. 1 изискването заседанието да се излъчва не само в реално време в интернет чрез интернет портала на Народното събрание, а да се добави „и по Българска национална телевизия и Българско национално радио“, тъй като ако все пак изборът на председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ не е от значение, то защо трябва да го правим само в интернет? Времето, което е отделено в процедурата за самото изслушване – V, в т. 6 и 7, считам, че е изключително недостатъчно. Не е достатъчно народните представители да задават въпроси само в рамките на две минути, предвид обстоятелството, че може да са налице факти, данни, които да е необходимо да бъдат изложени в по-дълъг период от време, примерно три или четири минути. И затова правим съответните предложения да се увеличи това време, като вместо две минути, то да стане пет минути за задаване на въпрос. А съответно в т. 7 правото на отговор да бъде не до пет, а до 10 минути. Безспорно е, че предложеният проект на процедурни правила е съгласуван от четворната сглобка, която е запланирала да овладее службите и да ги ползва за циментиране на властта си, доколкото може повече време да се задържи начело на държавата. Безспорно е, че тези процедурни правила са просто част от инструментариума това да се случи, но съответно и ние като опозиция, като коректив на тези безумия, които сътворява мнозинството, което доминира в момента в залата, имаме право да предложим нашите контрапредложения и контрааргументи. И от тази висока трибуна апелирам към всеки един от Вас, който има разум, достойнство и чест, да подкрепи така предложените от мен допълнения и изменения на процедурните правила.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 51-502-01-47, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2025 г., приет на първо гласуване на 8 октомври 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. По § 27 Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27: „§ 27. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) На курсантите във висшите военни училища се присвояват звания: 1. курсант; 2. курсант-младши сержант/курсант-старшина II степен; 3. курсант-сержант /курсант-старшина I степен; 4. курсант-старши сержант/курсант-главен старшина; 5. курсант-старшина/курсант-мичман; 6. курсант-офицерски кандидат – 1-ви клас.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) На колежаните в професионалните колежи се присвояват звания: 1. колежанин-редник 1-ви клас/матрос 1-ви клас; 2. колежанин-редник 2-ри клас/матрос 2-ри клас; 3. колежанин-редник 3-ти клас/матрос 3-ти клас; 4. колежанин-ефрейтор 1-ви клас/старши матрос 1-ви клас.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27: „§ 27. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) На курсантите във висшите военни училища се присвояват звания: 1. курсант; 2. курсант-младши сержант/курсант-старшина II степен; 3. курсант-сержант /курсант-старшина I степен; 4. курсант-старши сержант/курсант-главен старшина; 5. курсант-старшина/курсант-мичман; 6. курсант-офицерски кандидат – 1-ви клас.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) На колежаните в професионалните колежи се присвояват звания: 1. колежанин-редник 1-ви клас/ колежанин-матрос 1-ви клас; 2. колежанин-редник 2-ри клас/ колежанин-матрос 2-ри клас; 3. колежанин-редник 3-ти клас/ колежанин-матрос 3-ти клас; 4. колежанин-ефрейтор 1-ви клас/колежанин-старши матрос 1-ви клас.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. По § 29 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29: „§ 29. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „(2) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, сключват с министъра на отбраната или с оправомощено от него длъжностно лице договор за военна служба, в срока на който се включва срокът на обучението. За срока на обучението във висшите военни училища и в професионалните колежи курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се подготвят за изпълнение на военна служба като професия и им се осигуряват:“; б) в т. 1: аа) в буква „б“ думите „храна и“ се заличават; бб) създава се буква „ж“: „ж) пътуване при отиване и връщане от ваканция на територията на страната веднъж в годината, при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2.“; вв) създава се буква „з“: „з) храна и ободряващи напитки, а при изпълнение на задачи, свързани с учебния процес и подготовката им за изпълнение на военна служба като професия извън постоянното им място за обучение – храна и ободряващи напитки или равностойността им в лева – по норми, при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.“; в) точка 4 се изменя така: „4. ваканция и домашен отпуск за всяка учебна година в размер, при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2;“ г) в т. 5 накрая се добавя „или на професионалния колеж“. 2. В ал. 3 след думата „курсантите“ се добавя „и колежаните“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Курсантите и колежаните се повишават последователно в званията по чл. 138, ал. 2 и 3 при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2.“ 4. В ал. 5 след думата „курсанти“ се добавя „и колежани“. 5. Алинея 6 се изменя така: „(6) Правата и задълженията на курсантите и колежаните се определят с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135 ал. 2 и в договора за военна служба. 6. Алинея 7 се изменя така: „(7) Подборът на курсантите и колежаните за нуждите на други министерства и ведомства, техните права и задължения се определят със съответните инструкции по чл. 94, ал. 3 и в договорите по ал. 8.“ 7. Алинея 8 се изменя така: „(8) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на други министерства и ведомства, сключват договор с министъра на отбраната и с ръководителя на съответното министерство или ведомство или с оправомощени от тях длъжностни лица, в срока на който се включва срокът на обучението. За срока на обучението във висшите военни училища и в професионалните колежи курсантите и колежаните се подготвят за изпълнение на служба в други министерства или ведомства като професия и им се осигуряват доволствията по ал. 2.“ 8. Създава се ал. 9: „(9) Завършилите обучението курсанти и колежани за нуждите на други министерства и ведомства се зачисляват в запаса с военно звание „лейтенант“, съответно „младши сержант/старшина II степен“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. По § 33 има предложение на народните представители Христо Гаджев, Станислав Анастасов, Галин Дурев и Александър Вълчев, № 51-554-04-314 от 15 октомври 2025 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. В чл. 160 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „полковник/капитан I ранг“ се заменят с „до „полковник/капитан I ранг“ включително“. 2. В ал. 4 думите „три години“ се заменят с „5 години“, а думите „и с 5 години“ се заменят с „и със 7 години“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, като в т. 1 думата „професионалните“ се заменя с „професионални“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65: „§ 65. В чл. 260а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, отписани от обучение по реда, определен в наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2, или напуснали по собствено желание, възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за периода, в който са били обучавани.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Лицата по ал. 1, отписани от обучение поради слаб успех или напуснали по собствено желание, могат да бъдат приети повторно по ред, определен в наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2, и не възстановяват разходите за издръжка и обучение по ал. 1.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) При повторно отписване от обучение по реда, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2, или напуснали по собствено желание, лицата по ал. 2 възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за целия период на обучение, в който са били обучавани.“ 4. В ал. 4 думите „обучавани за нуждите на Министерството на отбраната“ и запетаите пред и след тях се заличават. 5. Създава се ал. 7: „(7) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на други министерства и ведомства, отписани от обучение по реда, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2, или напуснали по собствено желание, възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за периода, в който са били обучавани, пропорционално на Министерството на отбраната и на съответното министерство или ведомство.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69: „§ 69. В чл. 297, ал. 1 в изречение първо думите „чл. 296, ал. 1“ се заменят с „трудово правоотношение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, за които не се прилагат Законът за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда“ и след тях се поставя запетая. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70. Предложение на народния представител Ивелин Първанов, № 51-554-04-307 от 8 октомври 2025 г. На основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. По § 71 има предложение на народните представители Христо Гаджев, Станислав Анастасов, Галин Дурев и Александър Вълчев, № 51-554-04-314 от 15 октомври 2025 г. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Гаджев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71: „§ 71. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 1в след думите „Държавна агенция „Разузнаване“ се поставя запетая и се добавя „Държавна агенция „Технически операции“; б) точка 2 се изменя така: „2. „Тежко материално положение“ е това материално положение, при което лице по чл. 226з и чл. 298а, ал. 1 не може или е затруднено да осигури основните си жизнени потребности и/или на членовете на неговото семейство, когато: а) средноаритметичният месечен доход на всеки член на семейството за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на линията на бедност, определена с акт на Министерския съвет, или б) са налице по-високи доходи от тези по буква „а“, но поради направени разходи във връзка с трайно увреждане или установена трайно намалена работоспособност на лицето или на член на неговото семейство или загуба на имущество по независещи от лицето причини, разполагаемият доход на член на семейството за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на линията на бедност, определена с акт на Министерския съвет.“; в) точка 5 се изменя така: „5. „Оперативна готовност“ е подготвеността на формированията и структурите за изпълнение на плановете за операции на въоръжените сили.“; г) създава се т. 8а: „8а. „Загинали или претърпели телесна повреда курсанти или колежани при подготовката им за изпълнение на военна служба, на службата в други министерства и ведомства като професия“ са случаи, при които смъртта или телесната повреда е настъпила при действия или бездействия, които образуват съдържанието на подготовката на курсантите или колежаните за изпълнение на военната служба, съответно на службата в други министерства и ведомства като професия или конкретно поставена задача.“; д) създава се т. 9а: „9а. „Загинали или претърпели телесна повреда курсанти или колежани по повод на подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия“ са случаи, при които смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на подготовката на курсантите или колежаните за изпълнение на военната служба, съответно на службата в други министерства и ведомства като професия, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.“; е) създават се т. 36, 37, 38, 39 и 40: „36. „Домашен отпуск“ са случаи на отсъствие на курсантите или колежаните от учебни занятия, различни от ваканция, които са регламентирани в наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2 и са свързани с отсъствие поради здравословни причини, установени от медицински органи, изпълнение на граждански, обществени и други техни задължения. 37. „Основна командна длъжност“ е командир/началник/ръководител на взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, която е организационно и/или икономически обособена. 38. „Материално отговорна длъжност“ е длъжността, заемана от лица, които съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или материални ценности. 39. „Войскови район“ е специална охраняема територия с находящите се в нея сгради и съоръжения, която е предназначена за разполагане на едно или няколко войскови формирования, въоръжение, техника или материални средства на въоръжените сили на Република България. 40. „Възпиране“ е комплекс от дейности, провеждани от мирно време, целящи убеждаване на потенциален агресор, че негативните последици и загубите от негови евентуални агресивни действия биха надвишили многократно възможните ползи за него.“ 2. Създава се § 1б: „§ 1б. Този закон въвежда изисквания на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74: „§ 74. До издаването на акта по чл. 94, ал. 3 се прилага издадената преди влизането в сила на този закон съвместна инструкция по чл. 94, ал. 2, доколкото не противоречи на този закон.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, като в т. 2 думите „или оправомощено“ се заменят с „или с оправомощено“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80. Предложение на народните представители Христо Гаджев, Станислав Анастасов, Галин Дурев и Александър Вълчев, № 51-554-04-314 от 15 октомври 2025 г. На основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване предложението по т. 3 и 4. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 81: „§ 81. В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; …) се правят следните изменения и допълнения: 1. в чл. 3, ал. 1 след думите „висшите военни училища“ се поставя запетая и се добавя „колежаните по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“; 2. в чл. 4, т. 1 накрая се добавя „и колежаните по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“; 3. в чл. 18 думите „20 на сто от гарантирания минимален доход“ се заменят с „3 на сто от размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет“. 4. в чл. 22, ал. 1 думите „500 лв.“ се заменят с „две минимални работни заплати за страната“.“ Предложение на народния представител Христо Гаджев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 82: „§ 82. В Закона за въвеждане на еврото в Република България в § 30 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 1: „1. В чл. 142, ал. 2, т. 1, буква „з“ думите „равностойността им в лева“ се заменят с „равностойността им в евро“.“ 2. Досегашните точки 1, 2 и 3 стават съответно 2, 3 и 4.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 83.“

Прегласуване искат!

Госпожо Председател! Тъй като ще говоря по няколко параграфа едновременно, смятам да направя едно изказване, да не говоря за всеки поотделно, така че ще прехвърля може би рамките на даденото време. Относно направените предложения от народните представители Христо Гаджев и Станислав Анастасов по допълнението към § 33 в Законопроекта, където: „1. В ал. 2 думите „полковник/капитан I ранг“ се заменят с „до „полковник/капитан I ранг“, включително“. 2. В ал. 4 думите „3 години“ се заменят с „5 години“, а думите „и с 5 години“ се заменят с „и със 7 години“.“ Някой ще каже, че това е просто нещо дребно, козметично, оставяме някои хора, които са пенсионирани, на работа. Всъщност това е само една персонална промяна. Какво се цели с това? Това е насочена промяна само за един единствен човек, това е началникът на отбраната, за да може той да продължи до 67-годишна възраст да служи там. Поначало, по традиция, още от времето на Генералния щаб беше прието, че този, който го оглавява, ще се сменя на ротационен принцип от трите вида въоръжени сили, тоест ще имаме от Сухопътните, ще имаме от Военновъздушните и от Военноморските. Но с тази поправка аз виждам начин да бъде заобиколено това и да бъде продължен мандатът на сегашния, който е от Военноморските сили, може би вече и за трети път. Това е една персонална промяна, която не касае всички военни, тя касае една конкретна личност! Тук виждаме едно лобиране за началника на отбраната, в случая става той да бъде бетониран, доколкото може по-късно. Това е всъщност направената промяна. Имаме персонална промяна за конкретен човек. Относно предложението да се създаде т. 7 в § 71 на Законопроекта, където се въвежда понятието „възпиране“, обяснено е, че: „възпиране“ е комплекс от дейности, провеждани в мирно време, целящи убеждаване на потенциален агресор, че негативните последици и загубите от негови евентуални агресивни действия биха надвишили многократно възможните ползи за него“. Като гледам, този текст е преведен и преписан от това, което има НАТО като формулировка за възпиране, поне една част от него, но тук е посочен „комплекс от дейности в мирно време“, подчертава се, че е мирно време, не е военно време, но не са посочени самите дейности, което не отменя пак възможността при превенцията, при която Вие трябва да разубедите противника, да използвате изпреварващ удар или обезоръжаващ удар. Да, така, както е казано – да бъде убеден, изглежда все едно, че това е в прерогативите на Министерството на външните работи, но тук става дума за Министерството на отбраната. Относно направените други социални изменения и подобрения, това, което забелязвам: намаляват се компенсациите след дежурство – за 24-часово дежурство в събота например се дават 16 часа компенсация, в останалите дни по 8 часа компенсация; удължава се служебното време с продължителност до 4 часа на ден и не се компенсира, не се заплаща. Тоест всеки работен ден военнослужещият вместо да работи 8 часа, може да работи 12 часа, като следващите 4 часа излизат едва ли не като безплатен, доброволен труд. Компенсациите да се ползват в рамките на три месеца, в противен случай се погасяват, тоест губят се, без значение от причината, поради която не са ползвани. Тоест ние натоварваме допълнително военнослужещия с допълнителни дежурства, без да отчитаме възможността за тяхната ефективност и възможността им за почивка. Тоест това означава, че ще бъдат експлоатирани нашите военни допълнително, ще се влоши качеството на носената от тях служба. Въвежда се давност за платения годишен отпуск от три години, защото са използвали за база цивилните служители в Министерството. При МВР и при останалите извънредният труд се заплаща, не се компенсира, както е при военните. Това се допуска точно заради недоокомплектоването на военнослужещия личен състав. Означава, че ние продължаваме да имаме тази криза с окомплектоването на нашите въоръжени сили, тоест не сме го разрешили. Това, че сме повишили от миналата година заплатите, явно не е изиграло своята решаваща роля. Извънредният труд в МВР се заплаща с увеличаване, това е дневното заплащане, надницата плюс увеличението. При военните се дава само част от това дневно заплащане и надницата, дори не цялата, защото се компенсират, ако изобщо успеят да бъдат компенсирани в рамките на тези три месеца, защото, ако не ги използват в близките три месеца, знаете, че те изгарят. И от това какво излиза? При един час извънреден труд на полицай той получава средно 50 лв., а един военнослужещ при извънредния си труд получава 8 лв. Отново виждаме някакъв разнобой, пò ни е важна вътрешната сигурност и вътрешният ред, които управляващите искат да си гарантират, но хората, които защитават суверенитета на нашата страна, са недооценени. И да добавя за това, което отпадна, което казаха, че било нецелесъобразно. Всъщност не предлагахме кой знае какво, искахме само едно нещо, с мотивацията, че официалната писменост в България е кирилицата, ние искахме на ръкавите, на отличителните знаци да бъдат въведени надписи задължително само на български. Обяснението беше, че по изискване на НАТО и на Европейския съюз при провеждане на учения и така нататък, трябвало да има надписи на английски и на френски. Но аз давам за пример други държави от НАТО. Тук няма да Ви отнема много време. Ще Ви покажа малко картинки. (Показва.) Това е емблемата на Военновъздушните сили на Гърция. Натовска държава – надписът е изключително и само на гръцки. Емблемата на Военноморските сили на Турция – надписът е изключително и само на турски. Държавата също е членка на НАТО. Емблемата на Сухопътните сили на Италия, държава – членка на НАТО – надпис на английски и на френски няма. На нашата съседка Румъния, Сухопътните сили – надпис на английски и на френски няма. Ще кажете, че това са родове въоръжени сили. Давам за пример някои части: Девети парашутно-щурмови полк на Италия – надпис на английски и на френски няма; Дивизията „Виторио Венето“, Италия – надпис на английски и на френски няма; Четвърти алпийски парашутен полк, Италия – надписи на английски и на френски няма. И приключваме с групата за подводни диверсии на Гърция – надписи изключително и само на гръцки, и полкът за бойно търсене и спасяване на Турция – отново надпис само на техния език. Промяната, която беше отхвърлена и представена като нецелесъобразна, предполагам, че след няколко месеца ще бъде въведена от някой друг и ще бъде представена като тяхна инициатива. И друг път са били плагиатствани идеи на ВЪЗРАЖДАНЕ, но ние като цяло не подкрепяме Закона, въпреки че има няколко точки, за които ще гласуваме „за“. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! В рамките на гледането и на първо четене в Комисията, и на второ четене в Комисията, нашите представители в Комисията подкрепиха голяма част от Законопроекта. Въпреки тази подкрепа обаче имаме няколко критики, които искаме да отправим. Преди критиките обаче нека да подчертая кои са позитивните страни на този законопроект. На първо място, въвеждат се и се гарантират социални права. Права, свързани с ползването на отпуски, права, свързани с възнагражденията, с обезщетенията, които се получават. Гарантира се изпълнението на съюзнически ангажименти по линия на НАТО, въвеждането на дефиниции на термини, като възпиране, разширяването на хипотезите на извънредно положение, така че да отговорим на възможността за превантивна роля на нашите въоръжени сили в случай на конфликти в близост до нашата територия, изпълнение на съюзнически ангажименти. Законопроектът е достатъчно обоснован – мотивиран в по-голяма част от разпоредбите. Разпоредбата, която обаче предизвиква дебат най-малкото се нуждае от допълнително мотивиране според нас е разпоредбата на § 33. В този § 33 по същество се предвижда увеличаване на пределната възраст за служене на членовете на нашите въоръжени сили. Това увеличаване означава, че младши сержантите, сержантският корпус, младшите офицери ще служат до 60 години, а висшите офицери ще служат някои – най-висшите военни звания до 67 години, при положение, че общата пенсионна възраст в България е 64 – 65 години. За да се предвиди такова изменение, според нас то трябва да бъде сериозно, допълнително мотивирано. Разбира се, има специални хипотези за лицата с висши военни звания или със старши военни звания – старшите офицери, които са едновременно с това хабилитирани лица, тоест изпълняват функции в образователния, обучителния процес на нашите въоръжени сили. Аз не отричам ценността на всички тези служещи офицери и ценността от оставането им още година, две, три на позициите, които те заемат. Но тук е основният въпрос и известно противоречие се поражда. От една страна, през миналата, през тази година направихме стъпки – и с подкрепата на опозицията, подчертавам, с наша подкрепа – за увеличаване възнагражденията на военнослужещите, така че да може повече млади хора да постъпват в редовете на Българската армия, военната професия да стане привлекателна за младите и не само свързано с възнагражденията, а и със социално-битовото осигуряване. Това, от една страна, да привличаме младите. От друга страна, обаче това, което се предлага, е хората стигнали до пенсионна възраст по сегашния ред, навършили дори пределните години за пенсиониране и за служба, да получат още две години отгоре. Тоест вместо да има възможност младшите офицери, сержантите да растат кариерно в действащия модел, ние оставяме тези, които са на пенсионна възраст, още две години и с това по-скоро забавяме тяхното израстване в кариерата. Затова казвам, че има известно противоречие между едните предложения, които са направени и трябва да стимулират младите хора, постъпващи в армията, и онези, които са вече на прага на границата на допустимото от Закона за изпълняване на военната служба. И още една критика – мисля, че трябва да се каже ясно в залата и при дебата, особено на второ четене, тъй като беше внесена една промяна по инициатива на колеги народни представители. Промяна, която засяга преди всичко висшите офицери, но промяна, която ще има пряко отношение към статута на началника на отбраната, именно, свързана с увеличаването на допустимата възраст за служене, пределната възраст на 67 години. Началникът на отбраната в момента е адмирал, най-висшето ниво, най-висш офицер, означава, че служебно всъщност и неговата възраст на служене я увеличаваме с практически две години отгоре над допустимото. Защо се прави това? Защо се прави с депутатско предложение, а не с предложение от Министерството на отбраната? Има ли проблем в отношенията с президента и ако се наложи преназначаване с указ на началника на отбраната, въпреки че той е във втори и би трябвало последен мандат? Всички тези въпроси остават неотговорени. И тук трябва да кажа, че с началника на отбраната, действащия началник на отбраната, винаги сме имали конструктивни, колаборативни отношения. И затова е интересно да се разбере каква е мотивировката за тази законодателна промяна, която директно засяга статута на началника на отбраната и тя не е направена от Министерството на отбраната. Какъв е смисълът на това предложение, казано накратко? Така че в основната си част ние ще подкрепим Законопроекта на второ четене. По текстовете обаче на § 33 по-скоро няма да получат нашата подкрепа именно заради тези критични въпроси, които остават неотговорени. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. В началото ще помоля, тъй като ще взема отношение по няколко параграфа, да имате предвид, че може би ще пресроча времето.

Тъй като господин Славов говори преди мен за някои неща, които този закон ще гарантира, със сигурност той ще гарантира едно нещо и то е отдаването на суверенитет. В чл. 16. – „Модернизация на въоръжение и оборудване“ се заменя с „отбранителни продукти“. Какво обаче точно представлява този термин, който, между другото, се появи така неотдавна и започна транспонирането и в други наши закони, свързани с приемане на европейски директиви. Тук, разбира се, неминуемо трябва да видим корелацията откъде идва. Въпросът е обаче защо? Какво обаче е точно, залегнало в този член? Ами, „придобиването или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ става само „придобиване на отбранителни продукти“. Няма модернизация на въоръжение, което означава, че примерно проекти за модернизация на танковете ни Т-72 вече няма да залягат в плановете на отбраната, поне аз така го разбирам. Защо? Толкова богата държава ли сме, че да си позволим лукса всяка година да купуваме нови отбранителни продукти, които винаги, не знам защо, но се предлагат от промишлено-отбранителния комплекс на САЩ и винаги ние ги купуваме. Член 22, т. 15 думите „от мирно във военно положение“ се заменят с „в извънредно положение, военно положение и положение на война“. Последните две всъщност звучат доста идентично, предполагам, че е, а и за по-голямата част от залата ще се съгласите, че е така. Каква е разликата? Ами в момента няма ясна дефиниция къде точно са разликите. Още по-притеснителното е, че подобен закон се приема без тези дефиниции, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нямаме съмнението, че ще бъдат създадени на по-късен етап, дали в този закон, дали в друг. Управляващата коалиция е доказвала, че е достатъчно гъвкава към подобни изменения в нашето законодателство. Защо обаче те не се правят сега? Какво се опитват да скрият? А дали не става въпрос за липса на компетентност? Аз лично се съмнявам, че е така. По-скоро се работи по предварителен план, с който жабата се вари, като в този случай жабата е широката общественост, или поне тези, които все още ги вълнува бъдещето на нашата държава, която обаче не трябва да види надвисналата заплаха. Може би е просто предположение, може би не. Досегашният модел на управление обаче отдавна е изчерпал доверието не само на ВЪЗРАЖДАНЕ, а и на по-голямата част от българския народ. В чл. 53, ал. 2 думите „във военно време“ се заменят с „мирно и военно време“, а самата алинея изглежда така: „В мирно и военно време изпълнението на задачите от въоръжените сили на Република България може да се осъществя съвместно и/или координирано със сили на НАТО и/или държавите – членки на Европейския съюз, при условия и по ред, определени в международен договор.“ Новото тук е, че според Алианса всяка дезинформация от авторитарна или неприятелска държава се приема като заплаха срещу демократичните ценности на Алианса и Европейския съюз и това развързва ръцете на НАТО да участват дори в изборите на съответната държава, ако се прецени, че има хибридна заплаха. Какво се има предвид под хибридна заплаха? Хибридна заплаха може да бъде всяка теза на политическа опозиция, уронваща авторитета на НАТО и Европейския съюз. И ако тя, разбира се, съвпада с подобна теза на неприятелска държава, или приета от Алианса като авторитарна такава, то НАТО вече може да провежда избори в тази държава. Дами и господа народни представители, усещате ли накъде бутате страната ни в момента, давайки възможност на съюзи, в които членуваме, да разполагат с пълната власт в държавата ни? Пълна абдикация от суверенитет – пълна, престъпна дори, ако все още съществуваше държавност в България, и за която явно в момента само ВЪЗРАЖДАНЕ се бори. И това последното го казвам, защото няма как да не попитам представителите на другите опозиционни партии, изключвам, разбира се, оглозганото и хвърлено на боклука на историята бившо ДПС, сега АПС, изключвам коалиция анти-Русия – ПП-ДБ, но МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ ясно са се позиционирали за Европейския съюз в немалко изказвания. Те са така и за НАТО. В този смисъл аз не разбирам тяхната позиция по този законопроект, където техните представители гласуваха с ВЪЗРАЖДАНЕ в съответната Комисия по отбраната. Ясно е, разбира се, защо се прави, но имате ли представя какво точно се гласува? Ако да – много ми се иска да направите поне някакъв коментар, поне по няколко параграфа, които изключват параграфите, засягащи все по-орязаните правомощия на президента, а именно параграфите, където се засяга НАТО и Европейският съюз. Тук ще продължа и по § 12, тъй като господин Първанов преди мен каза, ние имаме текстове, които ще подкрепим, като например § 12, където сме против точка 2а, но пък подкрепяме точка 10, отнасяща се до откриването и неутрализирането на безпилотни системи при защита на военни обекти и така нататък, да не чета цялата точка. Не искам да бъда многословен. Разбира се, при гласуването и изказванията на първо четене на Законопроекта ние посочихме много точно, че с този законопроект допълнително се орязват правомощията на президента. Явно е, че се следва една интересна линия, при която президентът се превръща в декоративна фигура. Разбира се, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим подобни промени. Разбира се, както господин Първанов каза и по-рано, в текстовете, които предимно засягат социалните въпроси, възнаграждения, почивки на военнослужещите, както и тези, свързани с образованието на нашите кадети, тях ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Ще направя няколко коментара по различните текстове на Законопроекта, както и по обосноваването на предложенията, които с колегите сме направили между първо и второ четене. Сега, преди малко Ви показваха едни снимки, само че на мен ми е интересно защо цялата парламентарна група, включително и вносителят на тези предложения, не ги подкрепи да влязат, за да може наистина да ги разискваме – както и да е? По различните предложения, които сме направили. За увеличение на пределната възраст сега няколко думи. Първо, всички се фокусираха върху една личност, но всъщност реалността е малко друга. По този начин, с предложенията, които правим с колегите, всъщност даваме възможност на войниците да могат да се пенсионират с 27 години служба. До момента по Закон трябва да имат 27 години, от които 18 години на служба във въоръжените сили, след което от 18 до 27 общ трудов стаж, след което до 55 години да могат да придобият първа категория труд. Сега с тези предложения реално 20-годишните войници ще могат да направят 27 години изцяло в редовете на Българската армия и като направят 55 години, ще могат да се пенсионират. Второ, с предложенията, които преди сигурно около десетина години се бяха приели в Закона за държавния бюджет – промените в КСО, именно възможността да продължиш да служиш в системите на МО и на МВР и да получаваш пенсия едновременно. Мерките, които се приложиха в Министерството на отбраната, мисля, че са в промените в Закона от 2021 г., които бяха в тази насока, когато се даде възможност с три години, сега с пет години, реално почти елиминираха хората, които са пенсионери и служители едновременно поради простата причина, че хората предпочитат да продължат да работят, без да се пенсионират, което от своя страна намалява тежестта върху кое – върху пенсионната система. Така че всъщност това предложение ще има и положителен ефект върху пенсионната система или въобще върху парите, които ние всички плащаме за пенсии. Другите предложения, които сме направили. Едно от тях е за регулация или по-скоро за терминология на термина „възпиране“, защото много се спекулира какво точно означава възпиране. Някои предполагат, че възпиране е атака, за което явно им пречи и българският език, но както и да е. С терминологията, която приемаме, става ясно за какво точно става въпрос и че никой не се готви да напада някого, но трябва да си подсигурим нашата собствена обрана, за да може какво – българските граждани и България да бъдат сигурни. За предложенията, които тук се коментират вече за пореден път както на първо, така и на второ четене, че по някакъв начин се орязват правомощия на президента. Аз мога да се хвана на бас с всички, които твърдят това, че президентът няма да наложи вето на тези предложения, тъй като той е много наясно с необходимостта от тази регулация. Тази регулация се дебатира и се мисли от много време как точно да бъде урегулирано върховното главно командване. Защото, ако погледнем сегашната уредба, или по-скоро липсата на уредба в момента, от приемането на Конституцията и създаването на Закона за отбраната и въоръжените сили до момента, много, много не е ясно какви ще бъдат правилата, по които ще действа такова главно командване по време на криза. Тези правила ще бъдат изготвени, ще бъдат съгласувани и ще бъдат издадени с указ на президента. Така че тук има синхрон по-скоро между работата и разделението на властите между изпълнителната, която отговаря за отбраната и сигурността на държавата, и президента в неговата роля на върховен главнокомандващ. Така че тук това са просто и единствено спекулации. Сега искам да обърна внимание на един момент относно цивилните служители, увеличенията на възнагражденията там и в случая да настоя малко повече и за административна реформа през следващата година по темата. Тъй като с Програмата за развитие на въоръжените сили, приета от Народното събрание, и Плана за нейното изпълнение до 31 декември 2026 г. въоръжените сили трябва да се състоят от 40 000 плюс 3000 резерв, от които 40 000 – 81% военнослужещи, където е големият проблем, и там работим всички – с увеличението на заплатите, с набирането на нови военнослужещите и така нататък, и така нататък, за да може да затворим недокомплекта, и 19% цивилни служители, което ще рече тези, които са на трудово правоотношение, допълнително разписание на длъжностите и съответно цивилни служители. За да не се получава едно постоянно колело, като се увеличават заплатите на едните, трябва да се увеличават и на другите, и да не излезе никъде краят, пък и да се види всъщност доколко оптимално се използва този щат. А за да се окаже, че армията от цивилни служители да е по-малка от армията, която е от военнослужещи, каквато е и целта, защото, ако погледнем разчета, трябва да има поне четирима военнослужещи на един цивилен служител. Така че се надявам тази норма да бъде запазена, да изпълним плановете, така както са приети за декември 2026 г. Все пак е след една година. Уважаеми дами и господа народни представители, в Законопроекта, както е видно, почти няма предложения, които са внесени, почти всички текстове са подкрепени на вносител, което означава, че и вносителят си е свършил добре работата, и Народното събрание одобрява неговите текстове. Благодаря.

Госпожо Председател, процедурата ми е към Вас. Преди малко, предполагам, че по недоглеждане, по невнимание, подложихте на гласуване нещо, което обявихте като вносител Ивелин Михайлов вместо Ивелин Първанов. (Реплики.) Не, не. Така предполагам, че сте останали с такова впечатление, но бърза справка в стенограмата, може да го проверите и да го видите, защото ние слушахме и записа от това нещо, което го обявихте за гласуване. Молбата ми е следната: или отново да подложите поради допусната грешка това нещо за гласуване, или, ако сметнете, че тъй като е имало прегласуване, това няма как да го направите, да подложите въпросните предложения на Ивелин Първанов – депутат от ВЪЗРАЖДАНЕ, като редакционно предложение по време на гласуването. Така ясно и точно ще стане ясно кой как и какво гласува. Пак казвам, има, предполагам, неволно от Ваша страна подвеждане на залата, обявявайки името на вносителя поради съвпадение на първите имена. Затова много Ви моля да вземете отношение.

Уважаема госпожо Председател, предвид на това, че повечето текстове са консенсусни и имат подкрепата на Комисията, и вероятно ще върви гласуване на блокове, затова молбата ми е § 33, § 68 и § 69 да бъдат гласувани отделно от другата част на Законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като бяха повдигнати няколко риторични въпроса по определени предложения, искам да взема отношение. Първо, по отношение на удължаването от три на пет години на службата на военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия. Не става въпрос за едно лице, както някои от Вас казаха. Става въпрос за всички категории военнослужещи – от войника до началника на отбраната. Става въпрос, че тази мярка ще ни позволи да използваме около 847 броя военнослужещи в следващите две години, като, разбира се, ще продължим да попълваме некомплекта. От тях около 159 са офицери, 510 са войници, офицерските кандидати са 24 и сержантите са 154. Става въпрос, че тази норма позволява на една голяма част от военнослужещите да продължат своята служба. По отношение на внушението, че терминът „възпиране“ извежда въоръжените ни сили на директно подчинение на Алианса и могат да бъдат използвани в операции. Това въобще не отговаря на истината по никакъв начин конституционните норми, законодателните правомощия за управление на въоръжените сили от българския парламент, българското правителство остават в сила. Искам да кажа на народните представители, които имат това притеснение, че в НАТО обединените въоръжени сили не са подчинени на командващия на НАТО, а са под национално командване и Българската армия остава под национално командване, докато този парламент не гласува чл. 5 и тяхното използване в колективната отбрана. Така че внушението, че терминът „възпиране“ дава възможност някой да използва въоръжени сили в мирно време без решение на този парламент не отговаря на истината. Също така стана дума за някои от социалните придобивки, които са много важни. Ние няма да ощетим българските военнослужещи от гледна точка на компенсациите от дежурства, от ползването на отпуск. Но съгласете се, че осигуряването на отдиха и отпуската на военнослужещите е част от грижите за техния здравен статус и възстановяване на техните сили. Искам да кажа, че промените не касаят нещо негативно. Точно обратното – адаптират Закона към съвременните реалности. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Изменение и допълнение № 2 (Amendment 2) на Международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9Х Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9Х Block II Missiles, associated material and services), № 51-502-02-25, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2025 г. На редовно заседание, проведено на 10 септември 2025 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха: Атанас Запрянов – министър; адмирал Емил Ефтимов – началник на отбраната, Аделина Николова – заместник-министър; Петко Александров – заместник-директор на дирекция „Политика по въоръжението“, и Антон Ластърджиев – постоянен секретар. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Атанас Запрянов, който обясни: Международният договор е сключен по условията на Програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ (FMS), подписан е от министъра на отбраната на 11 юли 2019 г. и е ратифициран със Закон, приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 26 юли 2019 г. Законът за ратификация е обнародван в ДВ, брой 60/30.07.2019 г. Стойността на LOA BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9Х Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9Х Block II Missiles, associated material and services) е 20 млн. 437 хил. 635 щатски долара. Поради статута на Република България в момента на подписването на договора (липса на история за придобиване на отбранителни продукти и услуги по програма FMS с национални средства) дължимата по договора стойност е заплатена 100% авансово след публикуване на Закона за ратификация. Проектът на договор за Изменение и допълнение № 2 на LOA BU-P-AAD е предложен и изготвен съгласно законодателството на САЩ при спазването на същите стандартни условия, както и при вече влезлите в сила договори за придобиване на F-16 Block 70, и е наложен от настъпили административни, времеви и технически промени, свързани с изпълнението на основния договор, както следва: - коригирани срокове за доставка на ракетите и контейнерите за тях поради забавяне на възлагането на свързаните с тях договори от американска страна; - добавени пояснителни текстове относно съхранението и отчетността; - променен е източникът за доставка на контейнерите и документацията (доставка на новопроизведени контейнери или такива от запасите на американските ВМС); - създадена е допълнителна бележка 34, която пояснява, че ракетата AIM-9X Block II, като ракета „въздух-въздух“ с инфрачервено насочване, има възможности за поразяване на наземни цели, но същата не е предназначена за използване срещу наземни цели и може да не е надеждна в сценарий „въздух-повърхност“. С Изменение и допълнение № 2 (LOA BU-P-AAD А2) не се променя заплатената от Република България стойност на подписания през 2019 г. договор, но се дава възможност за оптимизиране на доставките от страна на САЩ, свързани с изпълнение на договора по придобиване на авиационни управляеми ракети. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 14 гласа „за“, от които 4 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 3 от ПГ на ПП ДБ, 2 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 1 от ПГ на ИТН, 2 от ПГ на АПС, 1 от ПГ на ПП МЕЧ и 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ, без гласове „против“ и без гласове „въздържал се“. Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Изменение и допълнение № 2 (Amendment 2) на Международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9Х Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9Х Block II Missiles, associated material and services), № 51-502-02-25, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2025 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господина народни представители, това, което беше представено от господин Гаджев, е точно така. Искам да потвърдя, че с ратификацията на този договор само се променят срокове, но не се променят никакви финансови параметри по договора. Благодаря.

Имаме аналогична ситуация като договора, който ратифицира Народното събрание в петък. Ситуацията е абсолютно същата. И тук договорът е подписан съгласно законодателството на Съединените щати. България се съобразява с изискванията на нашия съюзник – за него няма никакви неустойки, няма никакви загуби. Както казаха тук, и господин министърът го спомена, че всъщност финансовите параметри не се променят, обаче има едно друго нещо – времето. Времето обаче при повечето финансисти означава инфлация. Колкото повече време минава, толкова повече поскъпват някои материали. В случая ние можем да си помислим по този начин, че сме си запазили цената. Въпросът е: кога ще получим това въоръжение? Неведнъж през тази година имаше дискусии, свързани с придобиването на новите ни изтребители F-16. Защо не летят? Как така единият дефектира, а пък изведнъж се оказа, че всичките стоят в хангарите? Някакво заразяване ли е, какво им е станало? Вече имаме почти цяла ескадрила, но от тази ескадрила не лети нито един самолет. Едно от обясненията на военните специалисти е точно това, че всъщност те не могат да носят бойни дежурства, не могат да патрулират, не могат да изпълняват своите функции по Air Policing поради една много проста причина, че те не са пълноценни, така да го кажем, защото нямат въоръжение, а въоръжението, както виждаме, се забавя. През последните години се наслушахме на едни дитирамби вече от няколко правителства подред, от няколко състава на Военната комисия в Народното събрание, където се обясняваше как пред българските въоръжени сили стоят най-светли перспективи. Имаме едно безоблачно бъдеще, което ни гарантира нашият съюзник и ние просто трябва да се съгласяваме на всякакви негови условия. Ние не можем да ги променяме, не можем да искаме някакви неустойки, не можем да искаме някакви компенсации. Оказва се, че в момента правим най-големия компромис с нашата национална сигурност. В небето продължават да летят съветските самолети МиГ-29, колкото и парадоксално да звучи, така наречените най-модерни, които също са проектирани 10 – 15 години преди тях, F-16 в момента стоят, въпреки че ни обясняваха, че по-ново и по-надеждно средство от тях няма. Явно постоянно ще имаме някакви договори, където все ще има нещо допълнително от оборудването, което ние ще трябва да одобряваме, ще трябва да гласуваме, ще трябва да заплащаме. Интересното в случая на този договор е, че имаме пълно авансово плащане на неговата себестойност, а имаме нула получаване за тази година, тоест самолетите, каквито и дитирамби да има, каквито и рекламни кампании да бъдат извършвани и от телевизионните студия, и от тази парламентарна трибуна, в случая няма да работят за нашата национална сигурност. Самолетите ни ще стоят в хангарите, няма да бъдат въоръжени. За техническия проблем така и не можахме да разберем – какво стана с този първи ли, втори ли F-16, защо не лети, отстранен ли е този технически проблем? Но ние днес обсъждаме точно договора за въоръжението. Въоръжението, което в случая беше споменато, че досега България не е имала сключен подобен договор, че всъщност нямало такъв прецедент и заради това трябвало да платим авансово. Добре, ето вече ние сме прецедент по този договор. По следващите договори пак ли ще ни се налага да правим същото – да заплащаме и да чакаме, да заплащаме и да чакаме? Виждаме, че международната обстановка е динамична, че несигурността в нашия регион започва да нараства, но нашите въоръжени сили стоят на един стадий, който можем да кажем, че е като летаргичен сън. Само че от този летаргичен сън дано да не бъдем събудени с някой кошмар. За пореден път българският национален интерес беше подчинен на чуждите компании от военнопромишления комплекс. За пореден път България плаща, без да поставя никакви условия! За пореден път България прави компромис със своята сигурност. За пореден път в Народното събрание е вкаран законопроект, който ни приравнява с папуасите! Почувствайте се най-накрая българи. Поне веднъж бъдете твърди по време на воденето на преговори, ако трябва дори, ударете по масата. Нека да разберат така наречените партньори, че отсреща има някаква страна, някаква суверенна държава, че този съюзник има свой интерес, че този съюзник не е просто една кесия, която плаща и която ще бъде тръскана до края. Ще гласуваме „против“.

Благодаря, госпожо Председател. Може би ще отегчим залата, тя е свикнала да преминава през подобни законопроекти с двеста. Ракетите Sidewinder AIM 9X Блок II – придобиваме ракети за 20,5 милиона щатски долара, и както господин Първанов отбеляза, тази сума е заплатена предварително. Защо? Защото имало липса на история за придобиване на отбранителни продукти с България и САЩ, разбира се, гонят техните си интереси, ние не можем да им се сърдим. Въпросът е обаче как нашата държава трябва да реагира, след като вече ние сме се запознали и имаме доста яснота относно историята на САЩ в тези договори, а тя е в посока забавяне – забавяне на самолетите, забавяне на ракетите. Както господин Първанов тук отбеляза, ще се появи ли българин, който да тропне по масата, за да покаже, че сме равноправен член? Засега няма такъв. Чудя се защо? Уж влизаме в тези договорни отношения като равноправен партньор, и в същото време, когато дойде време вече да разясняваме точките по договора, изведнъж това нещо се забравя. Този слугинаж е престъпен. Ще продължа и по-нататък. Създадената бележка 34, а именно, че ракетата „въздух-въздух“ с инфрачервено насочване не е надеждна срещу наземни цели, идва сега, след като вече сумата е платена по договора. Да, обаче, знаели ли сме го това нещо при подписването и оказало ли е това влияние върху цената, върху сумата, която сме платили? Има и още нещо. Добре, има забавяне, но не бойте се деца за утрешния ден. Ще забавим доставката, но няма да Ви караме да плащате заради това – ето това ни казват в момента американските партньори, нашите съюзници. ВЪЗРАЖДАНЕ не сме против придобиването на въоръжение или техника, стига тя, разбира се, да е на разположение на Българската армия по начин, по който ние да защитаваме държавата си, но тук ние сме принципни и то е срещу начина на подписването на тези споразумения, начина, по който ние подписваме договорите, а то не е равностойно. Разчитаме на милостта на САЩ, защото те могат да променят тези договори по всяко време, без това, разбира се, да рефлектира върху тяхната страна, докато ние подписваме и след това се молим САЩ да изпълнят своя ангажимент и да ни дадат ракетите навреме. Подписали сме Споразумението за придобиване на F-16 през 2019 г. Дами и господа народни представители, годината е 2025-а. Имаме вече няколко F-16, които все още нямат въоръжение. Значи в момента това, което нашите съюзници, които иначе много се страхуват от руснаците, ни казват: ходете и се молете в църквите, джамиите, да не би да Ви нападнат, защото ние нямаме въоръжение. Така ли е? Така е. Ето поради такива парадокси ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим подобни законопроекти, няма как да подкрепим подобно слугинажно, компрадорно управление. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Димчев, с оглед на това, че всички самолети F-16 се забавиха толкова много, според Вас колко време ще се забавят тези ракети, които сега ратифицираме? Благодаря.

Господин Крумов, доста подвеждащ въпрос. Трябва да си единствено Нострадамус, за да му отговориш. Няма как да имаме яснота кога ще бъдат доставени тези ракети. На нас просто ни се казва, че те ще бъдат забавени, както бяха забавени самолетите, чиято функция в момента, ако, разбира се, нямаше теч на горивото и може да ги вдигнем във въздуха, поне можеше да участват в парада на 6 май. Ама, дано да ги ремонтират дотогава и поне да влязат в тази си функция, защото в момента просто е... Наистина е срам да коментираме подобни неща от трибуната. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Слушайки дебата, се сещам за едно стихотворение от едно време на Пенчо Славейков – „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.“ Ето го целия договор (показва) – 6 страници, хубаво беше понякога да го четете. Сега, да започнем отпред назад. Ракетите „въздух-въздух“ не ставали за „въздух-земя“. Шок и ужас! Ракетата е „въздух-въздух“. (Смях.) Логично е да не става за „въздух-земя“, макар че в договора се казва, че може да се използва за „въздух-земя“, защото е толкова съвременна, че има, но не е сигурно, че ще порази, защото ракетата е по принцип въздух – какво? – въздух. (Смях.) Много сложно. Така, второ, колко щели да се забавят ракетите? Договорът си има примерен етап на разположение – на шеста страница. Шест страници са. На шеста страница пише: „Забавянето е четвърто тримесечие на 2025 г.“ Кога е четвърто тримесечие на 2025 г.? Декември месец изтича. Забавянето е, че ще дойдат декември месец тази година. Огромно забавяне, феноменално забавяне, шок и ужас пак! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е договорът (показва) – 4 декември 2025 г. А колкото до цените, че имало инфлация и така нататък – те цените скачали, изделията ставали по-малко – на втора страница от договора – то се чете, то е написано, хората са си го написали черно на бяло, на български, между другото, лесно се чете. Предишно: „Цена на едно изделие 536 хиляди“, променено: „Цена на изделие 2025 г. – 536 хиляди“, тоест цената от 2019 г. до 2025 г. не е мръднала. Та затова бих участвал с удоволствие да спорим по теми, когато все пак сме прочели всичките документи, за да може да водим в Народното събрание информиран дебат. Това ще бъде много по-полезно и за самия дебат като цяло, и въобще за отношението към Събранието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Гаджев, кратка реплика. Тя няма да е в стила на ощипана балерина, както в момента беше Вашата роля от тази трибуна, за съжаление. Казвам го, защото Ви уважавам като експерт в тази посока. Обаче точно във Вашия доклад пише, че има прибавена Бележка 34 и тя е точно тази, че ракетите „въздух-въздух“ може да не бъдат надеждни при използване „въздух-земя“. Защо е прибавена тази бележка, ако това нещо не е разисквано въобще в договорните отношения, или въобще в разговорите, когато сме придобивали тези ракети? Явно е, че е ставало въпрос в тази посока, защото иначе пък е наистина малоумие да бъде прибавено от страната, която ни дава тези ракети, при положение че това дори не е договаряно между България и САЩ. Така че оставям на залата да прецени доколко адекватно беше това изказване от Ваша страна. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Димчев, уважаеми дами и господа народни представители! Да се върнем пак към уроците по четене. Бележка 34 – ще я прочета цялата: използване на ракети AIM-9X Block II – добавено, защото това е новият текст – „купувачът разбира, че ракетата АIM9X Block II е ракета „въздух-въздух“ с малък обсег на действие с инфрачервено насочване. Въпреки че ракетата от пето поколение АIM9X Block II предоставя възможности за връзка с оръжието Weapons Data Link, за устойчиво захващане след изстрелване Lock-on After Launch, поразяване на наземни цели Surface Attack и изстрелване от наземни платформи, тоест може да се ползва ракетата и от наземна платформа Surface Launch, купувачът разбира, че ракетата АIМ9Х Block II не е предназначена за предварително планиране на нападение срещу наземни цели и може да не е надеждна в сценарий „въздух-повърхност“ поради липсата на разработени и утвърдени от Министерството на отбраната данни за управление на оръжията и оценка на съпътстващите щети, които биха позволили отговорно и ефективно умишлено използване на ракетата „въздух-повърхност“. Купувачът се съгласява да използва ракетата само в сценарий „въздух-въздух“ или „повърхност-въздух,“ като използва одобрени системи за доставка, освен ако не са поискани, разработени и предоставени валидирани данни.“ Тоест с две думи обяснявам като на идиоти – а бе, може да я ползвате, ама не е хубаво, защото няма да е много точно.

Така, де! Той, Димчев точно това каза!

Благодаря Ви, госпожо Председател. (Шум и реплики.)

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ракетите, които сме поръчали, са за въздушен бой „въздух-въздух“. Това, че те са усъвършенствани и могат да бъдат използвани по земни цели, е допълнителна опция, но производителят ни казва, че не гарантира точността. Тоест наше решение е дали ще се възползваме от тая нова технологична доработка в ракетата. И въпреки това, че ракетата е доработена и може да се използва по земни цели, цената ѝ остава същата. Ще завърша, госпожо Председател, само с това: ние сме правова държава и независимо че ще получим ракетите много скоро, ние сме длъжни това приложение по ратифицирания вече договор, понеже се е изменил срокът, да го внесем отново за ратификация при Вас. И мисля, че така е редно – защото сме правова държава и договорът трябва да съответства на това, което Народното събрание е ратифицирало. Затова идваме да ратифицирате това приложение, а иначе ракетите ще си ги получим. По отношение на самолета – резервоарът вече е в България, той ще бъде възстановен, стана дума за това, и се надявам до края на годината целият договор да бъде изпълнен и като авиационна доставка, и въоръжение, и други резервни части. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника предлагам току-що приетия Законопроект за ратифициране на Изменение и допълнение на Международния договор да бъде приет и на второ четене.

Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Изменение и допълнение № (Amendment 2) на Международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги” (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) Чл. 1. Ратифицира Изменение и допълнение № 2 (Amendment 2) на Международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (Foreign Military Sales-FMS), одобрено на 7 март 2025 г. във Вашингтон, САЩ, и подписан на 18 август 2025 г. в София. Чл. 2. Договорът по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-202, внесен от Костадин Тодоров Костадинов, Цончо Томов Ганев и Петър Николаев Петров на 24 октомври 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 октомври 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-202, внесен от Костадин Тодоров Костадинов, Цончо Томов Ганев и Петър Николаев Петров на 24 октомври 2025 г. На заседанието присъстваха от: Министерството на правосъдието – господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Силвия Соколова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от господин Костадин Костадинов, който посочи, че с него се предлага сред критериите, заложени в Изборния кодекс към кандидатите за изборни длъжности – народни представители, представители в Европейския парламент, кметове, общински съветници, президент и вицепрезидент – да се въведе и изискване тези кандидати да не са санкционирани от законодателството на друга държава за корупция. Посочи се, че само при наличие на подобно изискване може да бъде минимизиран корупционният риск и да се предотвратят корупционни престъпления по така наречените „високи етажи на властта“. Отбеляза се, че по отношение на местната власт следва да важат идентични изисквания, които да намалят корупционния риск и да предотвратят корупционните практики. Предлага се за заемането на изборните длъжности общински съветник, председател на общински съвет, кмет на община, кмет на район и кмет на населено място да важи същото изискване – лицата, заемащи такива длъжности, да не са санкционирани от законодателството на други държави за корупция. Допълни се, че аналогично изискване следва да се прилага и спрямо назначаемите ръководни длъжности в местната власт и местното самоуправление – заместник-кметове, кметове на кметства и секретари на общини. Господин Костадинов уточни, че досега сред основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник или кмет липсва възможност лицето, по време на изпълнение на длъжността да бъде санкционирано от друга държава за корупция или за участие в корупционни практики. Подчерта се, че тази празнота в законодателството следва да бъде преодоляна с настоящото законодателно предложение, като част от цялостните усилия за борба с корупцията и намаляване на корупционния риск. Посочи се, че освен за изборните длъжности по Изборния кодекс същото изискване – лицето да не е санкционирано от законодателството на друга държава за корупция – следва да се приложи и за редица други публични длъжности, свързани с повишен корупционен риск, което включва ръководни длъжности в администрацията, държавните служители, както и членовете на регулаторни органи, избирани от Народното събрание. Отбеляза се, че изискването следва да обхване и членовете на различните инспекторати в министерствата, държавните агенции и комисии, както и Главния инспекторат към Министерския съвет предвид техните задължения по Закона за администрацията за превенция и противодействие на корупцията. В заключение, господин Костадинов добави, че целта на промените е да бъде осигурена по-висока степен на почтеност и отчетност при заемане на публични длъжности, като по този начин се цели повишаването на общественото доверие в държавните институции. По Законопроекта са постъпили отрицателни становища от Министерството на правосъдието и от Министерството на финансите. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и неговото публично обсъждане. В обсъждането взеха участие и народните представители Бранимир Балачев, Костадин Костадинов, Хамид Хамид, Анна Александрова, Петър Петров, Христо Расташки, Николай Братованов и Цвета Рангелова. Господин Расташки посочи, че от парламентарната група на партия МЕЧ ще подкрепят Законопроекта. Народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и „ДПС – Ново начало“ изложиха подробни аргументи, че избирателни права на български граждани могат да бъдат ограничавани само с решение на български съд, а не с административен акт на друга държава. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 5 гласа „за“, от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; 8 гласа „против“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; и 3 гласа „въздържал се“, от които 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-202, внесен от Костадин Тодоров Костадинов, Цончо Томов Ганев и Петър Николаев Петров на 24 октомври 2025 г.“

Участието на лица, свързани и санкционирани от законодателството на други държави, от органи на Европейския съюз или други международни органи за осъществена от тях корупция, корупционни практики и/или корупционни престъпления в България, именно в държавната власт, в местната власт и в политиката, е пагубно и с непоправими последици за българската държавност. Корупцията е основният бич на демокрацията и е средството за овладяване на държавната и местната власт в България през последните над 36 години. Така нареченият преход към демокрация се изроди в преход към толерирана и отглеждана корупция по високите етажи на властта. Ефектите от тази толерирана корупция, срещу която не се вземат никакви адекватни мерки вече с десетилетия, са катастрофални за обществото, за държавността и за националния суверенитет на нашата страна. Парадоксално е, че няма законови забрани за вземане на публични длъжности, на ръководни длъжности и на висши политически длъжности от лица, по отношение на които други държави, органи на Европейския съюз или други международни органи, са се произнесли, че са участвали в корупционни механизми, в търговия с власт и влияние, и на други порочни действия в престъпления, свързани с корупция, най-вече в България. Като ефект от това не само политическата система бива опорочена, но и системата на цялостното функциониране на държавната власт, местната власт и местното самоуправление са жестоко компрометирани. Огромни финансови потоци, представляващи публичен ресурс, изтичат в корупционни практики, а от това страдат най-вече обикновените хора, чийто стандарт на живот не се подобрява за разлика от стандарта на живот на корупционерите на ръководни позиции. Затова и общественото доверие в институциите е на критично ниско ниво, а именно заради ширещата се корупция в тях. Това ни задължава да предприемем сериозни мерки за справянето с корупцията във властта и всички нейни институции. Конкретно по отношение на санкционирания по силата на действащия в САЩ глобален закон „Магнитски“ председател на ДПС и народен представител в Петдесет и първото народно събрание Делян Пеевски Службата за контрол над чуждестранните активи в САЩ е обявила многобройни мотиви за решението си да му наложи административни и политически санкции. Сред тези мотиви Службата посочва: първо, редовно, директно и индиректно участие в корупция; второ, използване на влияния и подкупи; трето, упражняване на контрол върху институции и сектори; четвърто, негативно влияние върху политическия процес; пето, осигуряване на политическа подкрепа и положително медийно отразяване; шесто, корупция, съпътстваща продажба на български документи; седмо, подкупване на държавни служители; осмо, незаконно присвояване на държавни активи; девето, експроприация на частни активи, и така нататък, и така нататък. Към същите мотиви се присъединява малко по-късно и Великобритания, която също налага санкции на лицето Пеевски. Горните корупционни процеси в България, които са надлежно установени от органите на други държави или от международни органи и са наложени и санкции от тях за това, следва занапред да бъдат взети под внимание по отношение на функционирането на държавната власт, на политическата система и на системата за местно самоуправление. Още по-парадоксално е обаче, че борбата срещу корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, в България липсва или е само проформа. Още повече, че докато други държави са се произнесли, че български граждани са участвали в корупционни практики, в търговия с влияние и с власт с цел придобиване на облаги, и всичко това се е случило в България, то местните правоохранителни органи бездействат, мълчат и не се самосезират, а още по-малко пък провеждат разследвания за същите действия, извършени в България, за които са наложени санкции в чужбина. Това важи особено за Комисията за противодействие на корупцията, за МВР и за прокуратурата. Затова един от мотивите за внасянето в този момент на този законопроект и като вземане на конкретни мерки срещу корупцията е крайно незадоволителната дейност – всъщност липсващата такава, от страна на Комисията за противодействие на корупцията срещу корупционни практики от лицата, заемащи публични длъжности за последните две години, откакто специалният закон за тази комисия влезе в сила, а именно от 6 октомври 2023 г. В това отношение тя бездейства и е в унисон с бездействието от страна на прокуратурата, чието ръководство не желае тези корупционни практики да бъдат разследвани, или лицата, които са ги извършвали, да бъдат подведени под наказателна отговорност, а имуществото им да бъде запорирано и възбранено, въпреки че институциите на други държави са установили тези обстоятелства надлежно. У нас в последните две години въпреки новите закони за борба срещу корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество няма приключени успешни разследвания срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, с внесени в съда обвинения и няма доведени до края наказателни производства срещу лица, заемащи публични длъжности. Основен наш мотив за внасянето в този момент на този законопроект от наша страна е обстоятелството, че в средата на месец юли Народното събрание отхвърли на първо гласуване внесения от нас законопроект за реформа в Комисията за противодействие на корупцията и в Комисията за незаконно придобито имущество, който съдържаше мерки за противодействие и за превенции срещу корупцията от и спрямо лицата, заемащи публични длъжности. Отхвърлянето на този законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ наложи предприемането на друга законодателна инициатива за реална и успешна борба с корупцията по високите етажи на властта, изразяваща се в изготвянето на настоящото законодателно предложение. За нас следва борбата срещу корупцията да бъде ефективна и да се води с всички законови средства. Затова с това законодателно предложение сред критериите, заложени в Изборния кодекс към кандидатите за изборни длъжности – народни представители, представители в Европейския парламент, кметове, общински съветници, президент и вицепрезидент, се поставя условие тези кандидати да не са санкционирани от законодателството на друга държава за корупция. Само в такъв случай ще бъде минимизиран корупционният риск и ще бъдат предотвратени корупционни престъпления по така наречените високи етажи на властта. Освен изборните длъжности по Изборния кодекс следва да се отбележи, че същото изискване – лицето да не е санкционирано от законодателството на друга държава за корупция – следва да се приложи и за други публични длъжности, спрямо които има корупционен риск. Това следва да важи както за ръководните длъжности в администрацията, както за държавните служители, така и за членовете на така наречените независими, а на практика изцяло зависими регулаторни органи, избрани от политически зависими мнозинства в Народното събрание. Това важи особено за членовете на различните инспекторати в министерствата, за държавните агенции и комисиите, както и за главния инспекторат към Министерския съвет, още повече че тези органи имат изрично задължение по Закона за администрацията да се борят с корупцията. Корупцията у нас процъфтява и защото няма ограничения по отношение на лицата, посочени с решения на Министерския съвет за председатели на агенции и на държавни комисии. Държавните агенции разработват и осъществяват държавни политики там, където не е създадено министерство, държавните комисии осъществяват контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет. Затова с оглед на важността на техните функции и високия корупционен риск за тях също трябва да съществува изискване да не са санкционирани от законодателството на друга държава за корупция.

Благодаря, госпожо Председател. (Шум и реплики.)

Сега, това да гледаме Изборния кодекс, предложен от опозиционна партия в извънредна точка, казах го и сутринта, е, меко казано, странно. Всъщност управляващите и ВЪЗРАЖДАНЕ в тяхната удобна позиция си подават топката. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) В подкрепа на това твърдение аз ще Ви цитирам няколко изказвания: „Санкциите по „Магнитски“ са поредната груба намеса във вътрешните ни работи. САЩ трябва да дадат доказателства. Когато САЩ наложиха незаконни според българското законодателство санкции на български граждани, включвайки ги в така наречения списък „Магнитски“…“ и така нататък. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, това са думи на Костадин Костадинов. Защото темата „Магнитски“ за ВЪЗРАЖДАНЕ не беше тема и те дори не подкрепиха нашите предложения в Закона за мерките срещу изпиране на пари. В момента се опитват да бъдат превърнати в един отровен двойник на тезата, че в България трябва да се прилагат санкциите по „Магнитски“. Ние смятаме, че в България трябва да има приложение на санкциите по „Магнитски“, санкциите на Великобритания и на други държави, в които има гаранции за върховенството на закона, и затова сме предлагали такива предложения. Затова днес, въпреки че този закон е абсолютно неграмотен и принципно заради това, че трябва да има някакво приложение на санкциите в България, ще гласуваме „за“. Но трябва да отбележим, че всички разпоредби на този закон са абсолютно неадекватни. (Шум и реплики: „Хайде сега глупости!“) Колеги, предлагате дефиниция, която включва всички държави. Представете си, че утре Република Северна Македония реши да наложи санкции на Цончо Ганев, защото е лош с Македония, и Цончо Ганев няма да може да бъде кандидат за нищо. Това ли искате? Хайде, искате руски санкции да бъдат налагани на български граждани и това да ги дисквалифицира. Добре, това го разбираме. Обаче толкова не сте го съобразили, че ако Северна Корея, ако ни наложи санкции, че ако Северна Македония ни наложи санкции, попадат в този обхват. Освен всичко друго той не отговаря дори на Конституцията, както и да е, и на указа за прилагане на Закона за нормативните актове – абсолютно неадекватен, зле написан, неосмислен законопроект! Колеги, вижда се, че това е изцяло обслужване на управляващите и е набързо написано нещо, което да ни противопостави и да Ви вкара в хора на хората, които твърдят, че трябва да има санкции по „Магнитски“, обаче Вие пеете фалшиво в този хор и това трябва да бъде ясно. Затова точка на опозицията влиза извънредно в дневния ред, разгледана е извънредно в комисии, разгледана е извънредно в пленарна зала, за да може после да се каже: ето ПП-ДБ примерно не подкрепиха санкциите по „Магнитски“. Това е целта. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „За реплика!“) Ние ще го подкрепим, пак казвам, именно заради принципа, че санкциите трябва да се прилагат, но между първо и второ четене трябва цялото това нещо да се пренапише. Трябва цялото това нещо да се пренапише и например вътре да се вкарат по-смислени неща, по-приложими, по-конституционно съобразни. На първо място, нещата, които ние бяхме предложили в Закона за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма – такива, които ограничават достъпа до финансовата система на санкционираните лица, каквато е и целта на тия санкции. Например може да се каже в Изборния кодекс, че лицата, които са кандидати за тези длъжности, трябва да приложат допълнителни документи. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ще те бият в посолството!“) Опитвали ли са се да излязат от тези санкции? Колко пари са похарчили за адвокати, за лобисти, за да излязат от тия санкции? Това може да се добави в тяхната декларация за имущество и интереси. Разбира се, партиите може да декларират имат ли, или нямат санкционирани лица, за да има прозрачност. Може политическите партии, които имат в своите ръководства санкционирани лица, да трябва да са по-отчетни. Разбира се, всякакви такива неща, ако този закон мине, а той няма да мине, могат да бъдат предложени и трябва да бъдат обсъдени, защото санкциите по „Магнитски“, и великобританските санкции, но не руските санкции, трябва да се прилагат по някакъв начин в България. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „За реплика!“) Така че този неграмотен законопроект поставя въпроса за прилагането на санкции и само по тази причина и по никаква друга ние ще гласуваме „за“, но между първо и второ четене той трябва да бъде пренаписан. Но както знаем, той няма да бъде подкрепен от управляващите – те са го вкарали в дневния ред само за да противопоставят нашите тези! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Божанов, толкова напрегнат и изнервен не съм Ви виждал досега във Вашата кариера на политик – за разлика от това говоренето срещу Пеевски и действието срещу Пеевски не Ви е някакъв софтуер, който Вие да си го патентовате и да си мисли, че само Вие може да се упражнявате на тази тема. Докато Вие говорихте глупости и подписвахте законопроекти с Делян Пеевски и с Бойко Борисов, вижда се коя е партията, която има активни действия срещу „ДПС – Ново начало“ и срещу хората, санкционирани по „Магнитски“. Относно това дали Република Северна Македония ще налага санкции на господин Цончо Ганев или Северна Корея, или каквото там изредихте, не сте вникнали в Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, защото там е обяснено, че това трябва да са санкции за лица, извършили престъпления с корупция на територията на България, така че вникнете малко повече! Вие можете да четете, така че прочетете Законопроекта. Относно това какво ще подкрепите, колко човека ще го гласувате, е по-добре, ако трябва да се събере парламентарната група, да вземете почивка, защото не виждам повече от 10 човека тук, а пък вчера в Комисията по правни въпроси Вашите представители липсваха, така че не знам какво ще подкрепите, но си съберете тук пасмината, която наричате парламентарна група. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Божанов, съчувствам Ви, защото това, което показахте, беше голямо притеснение наистина. Няма за какво да се притеснявате – постарали сме се Закона да го направим максимално безупречен и обективен. Какво ще рече това? Това ще рече, че той не е специален закон за един човек. Както знаете много добре, такива закони се приемат често в нашето законодателство, включително и днес беше приет на второ четене такъв закон за ДАНС за един човек – Деньо Денев, който трябва да стане шеф на ДАНС. Така че и ние гласувахме против, и ние, и Вие. Тъй като не може да има специално законодателство, което да прилага санкции на една страна, защото Вие не сте юрист, но аз съм, и да Ви кажа, че не може да има специално законодателство, което да е за един човек, за една държава, за една фирма, макар че тук в нашия парламент това вече е утвърдена практика. Но разбира се, това е утвърдена практика, защото държавата ни не е държава, а е територия. И тъй като ние сме изключително обективни и принципни, затова сме записали всички други държави. Не може да прилагаме само една санкция от една държава – САЩ, или от две – Великобритания, защото примерно на Вас така Ви харесва. Или прилагаме санкциите за корупция на всички в България, или на никого не ги прилагаме! И точно поради тази причина ние казахме, и това, което Вие цитирахте, е много точно, и аз не се отказвам от него, да, ако тези санкции не бъдат санкционирани с наше законодателство, с наше решение, с наш законодателен акт, те са незаконни в България. И това правим в момента и затова внасяме този законопроект. Големият въпрос е обаче защо Вие, които твърдите, че сте най-големите борци с корупцията, и с ДПС, не го направихте Вие? Ето това е големият въпрос. Така. И това, което Вие направихте всъщност, е още по-големият въпрос – защо Вие, най-големите борци с корупцията, направихте коалиция с ДПС, която струваше, между другото, главата на Вашия председател и основател Христо Иванов? Ето това е най-големият въпрос, на който Вие трябва да отговорите. И тъй като Вие сте все пак човек, който е на позиция съпредседател в момента, редно е да дадете отговор на тези въпроси. Най-важното нещо обаче, което не бива да забравяте. Ние винаги сме се старали да бъдем абсолютно принципни в прилагането на нашите позиции. Нямаме абсолютно никаква промяна в тях. И да, ако някоя друга държава – примерно да кажем, както казахте, Северна Корея, има данни за корупция на територията на страната и може да ги докаже, да, трябва да се приложат, защото няма разлика в международното право между Северна Корея, Съединените щати, Великобритания и България. Всички държави са равни. Това би трябвало да го знаете. Знам, че не мислите така, защото Вие имате друг тип мислене, но това не е правилно. Така че това, което ние правим, е да приложим правото равно съпоставимо за всички в нашата страна. Ако Вие не искате да го направите това нещо, бих Ви разбрал, защото вчера Вашите членове на Комисията по правни въпроси действително не дойдоха. Днес поне има някои Ваши представители тук. Хубаво е, че ще гласувате „за“, хубаво е, че ще подкрепите Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ и се надявам и за в бъдеще да подкрепяте другите добри наши инициативи, макар че днес, доколкото разбирам, Вие от ДБ отказвате да подпишете искането до Конституционния съд за сезирането на Конституционния съд по отношение на току-що миналия Законопроект за ДАНС. Ето това нещо показва реално каква точно е Вашата политика – безпринципна, така че бих се радвал във Вашата дуплика да ми отговорите на моята реплика.

Уважаема госпожо Председател, колега Божанов! Моля да обясните на ВЪЗРАЖДАНЕ, че в българското публично право има ясно разграничение между държавите, с които ние сме съюзници, международни организации, в които членуваме, Европейския съюз, който има общо европейско гражданство, и всички трети страни. И това разграничение е много ясно, като започнем в Закона за администрацията и Закона за държавния служител, където на гражданите на Европейския съюз, на всички граждани на Европейския съюз, е допустимо да заемат държавна служба в България, както и на гражданите от европейското икономическо пространство, а това не е допустимо за трети страни. Да, има ограничения в някои сектори, свързани със сигурността, с правосъдието, но важното е следното: принципът, че има разграничение между държавите, с които сме съюзници, а това са само демократични държави, правови държави, и всички останали трети страни. Така че законодателното предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ прави нещо друго – да вкара Русия, Северна Корея, Иран, Северна Македония или други трети страни – неевропейски и неправови държави (смях и реплики от народния представител Костадин Костадинов), да налагат санкции на България и това кореспондира… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…с тяхната инициатива от вчера да отпаднат санкциите срещу Русия и Беларус. Много сте прозрачни колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз не чух нещо от това, което казах, да бъде оборено, но ще мина все пак по коментарите, които направиха колегите. На първо място, ние в коалиция с ДПС не сме били. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ, възглас и ръкопляскане: „Ааа! Браво!“) Бяхме в де факто коалиция с ГЕРБ и затова имаше над 130 гласа между нас и ГЕРБ, и това не можем да го отречем. С ДПС не сме били и не са ни трябвали гласовете, както сега трябват на управляващото мнозинство. Сега по темата „Магнитски“. Вие три години мълчите по тая тема, не подкрепяте наши закони, имате странни изказвания, които цитирах, сега се сетихте за тази тема по команда на ГЕРБ най-вероятно. По отношение на Правната комисия вчера. На Правната комисия вчера имахме болен колега, имахме колега на среща с международна делегация, така че не мисля, че имате аргумент за това. Днес сме тук и ще гласуваме. По отношение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, който бяхме внесли. Там много ясно ограничихме кръга от държави, чиито санкции следва да бъдат отчетени в България – и това бяха държави от Европейския съюз, държави от ОИСР, държави от Европейското икономическо пространство, както и санкции на самите организации – Европейски съюз, ОИСР и НАТО, именно за да може да отграничим държави с недемократични режими от такива, на чиито санкции ние следва да вярваме. А смятам, че следва да вярваме на санкциите например на Великобритания, българският парламент в случая. Така. И ще завърша пак с въпрос. По Вашия закон, ако утре Мицкоски реши да санкционира цялата Ви група, твърдейки, че сте извършили какви ли не престъпления в България, Вие няма да може да се…

Това е друго. Трябват доказателства. Трябва да събере доказателства!

И той ще си измисли доказателства, разбира се и Вие ще сте в санкционен списък. Ние ще сме в санкционен списък на Руската федерация, Вие ще сте в някой друг и така нататък, и накрая тук ще останат само ГЕРБ и ДПС да си управляват. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, по начина на водене. Когато от трибуната бивш министър на правосъдието, избран лично от Пеевски, лично от Пеевски – господин Славов, лично от Пеевски в управлението на ПП-ДБ с ГЕРБ и променили Конституцията, обяви Македония за недемократична, за неевропейска държава, това е, меко казано, неприятна ситуация, международен скандал. Бивш министър на Пеевски. Да обявиш от трибуната и да го повториш, да го потретиш, че Македония, членка на НАТО, не е демократична държава, не е европейска държава, и да се гордееш с това, това, господин Министър на Пеевски, е международен скандал. След което съпредседателят на управляващата с Пеевски и с Борисов партия господин Божанов също си позволи косвено да напада сегашния министър-председател на Македония с ярък аргумент, и меко казано българомразец. Меко казано, но да го обявявате и него за антиевропеец, за антидемократ министър-председателя на държава – членка на НАТО, там, където ставате и лягате с тези ценности, е меко казано неприятно Ви се получава. Меко казано! В момента предизвиквате международен скандал. Не е нормално да давате квалификации, пък съпредседател на „Да, България“ да обяснява, че парламентът определя, българският парламент определя коя държава е демократична или не. По какви критерии Вие решихте коя държава е демократична и не? По какви критерии решихте, че Русия не е демократична държава? Процедурата е: по какво точно и защо трябва мълчаливо председателстващият да приема, че бивш министър на Пеевски ще предизвиква международен скандал с държава, която е част от нашето историческо минало и ние работим пък да бъде част от нашето историческо бъдеще, така че това е недопустимо. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възглас: „Браво!“ Народният представител Атанас Славов иска думата.)

Какво го е обидил?

Уважаема госпожо Председател, моля, когато се изричат очевидни лъжи и неистини от представители на проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, да бъде санкциониран съответният изказващ се. Кой чий министър е, се вижда по гласуванията в зала. Ние в момента, аз включително, сме категорична опозиция на това управление, което управление е заедно с „Движение за права и свободи – Ново начало“. Първо. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) На второ място, правителството на академик Денков е избрано от ясно мнозинство, съставено от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с мандата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. И трето, в правителството на академик Денков бях единственият министър, предложен от „Демократична България“ с решение на органите на формацията. Така че моля да не се упражняват господата от ВЪЗРАЖДАНЕ напразно. И за да няма нещо неразбрано. Разбира се, че Северна Македония е наш съюзник в НАТО, не е член – страна на Европейския съюз, опитва се да стане, но за да стане такава, трябва да изпълни изискванията на Европейския съюз да впише българските граждани и българите в Македония в своята конституция. И нека да не подменяме дебата, уважаеми колеги. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Възглас от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Има, има! Има.

След това и мен запишете!

Аз ще започна с един призив към ПП-ДБ. Нека да не стават защитници на Пеевски, защото тук в момента вместо да говорим за основната тема на Законопроекта, ние говорим за нападки от страна на бившите коалиционни партньори на Пеевски срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, които внасяме законопроект срещу Пеевски. И сега, ако трябва да разсъждаваме чисто логически, Вие защитавате Пеевски, нали? Спрете да го правите. Тук насреща са хората, за които и на които трябва да говорите. Разбирам, че Ви е малко неудобно, защото до миналата година управлявахте с тях, но в крайна сметка концентрирайте се, намерете някакъв временен консенсус със себе си и се концентрирайте върху тези, за които сега аз ще говоря. Основната цел на този законопроект е да изправи една неправда в прилагането на законите в нашата страна. Както вчера на Комисията по правни въпроси изтъкнах, сега ще го повторя още веднъж, правото не познава разлика между юридически и физически лица. Те имат еднаква правосубектност. И поради тази причина въпросът е защо българската държава прилага без абсолютно никаква доза съмнение и без абсолютно никакъв коментар всички санкции, които се налагат от Съединените американски щати в конкретния случай? Не говорим за Европейския съюз, защото там Славов имаше право, като каза, че заради нашия ограничен суверенитет, какъвто имахме по време, между другото, на съветския режим в България, на съветската доминация. Тогава имаше една доктрина Брежнев – социалистическите държави имаха ограничен суверенитет. България в момента по доктрината, как да я нарека? И аз не знам. Доктрината Брюксел, НАТО, Урсула, не знам, но по тази съвременна евро-атлантическа доктрина също има ограничен суверенитет и е отстъпила огромна част от своето суверенно право да определя сама своята вътрешна политика на наднационалния орган. Така че тук Славов е прав. Но говорим за Съединените американски щати, които са държава, с която ние имаме единствено и само военни отношения, защото ние сме военен съюзник с тях и поради тази причина, когато прилагаме техните санкции абсолютно безкритично по отношение на юридически лица – в конкретния случай „Лукойл“, който е от миналата седмица, макар че тук парадоксът е, че още даже не са влезли в сила, защото някак си българското правителство в паниката си забрави, че Тръмп каза, че санкциите ще бъдат приложени от 21 ноември, а практиката на този изключително талантлив американски президент, който някои смятат за непредсказуем, но той много добре си играе картите, е такава, че той може в рамките на следващите 21 дни, които остават, или 22 до прилагането на санкциите, три пъти да ги смени, и три пъти да ги приложи отново, и накрая да не ги наложи въобще. И всичкото това нещо обаче и цялата тази паника показаха едно-единствено нещо – българската държава не подлага на съмнение санкциите по отношение на юридически лица и веднага започваме да действаме панически. И в паниката си, естествено, нищо не правим, защото нашето правителство, както знаете, не предприе никакви ходове по отношение на „Лукойл“. Отново става страничен наблюдател на това ще се продава ли рафинерията, няма ли да се продава, ще има ли някакви други действия, българската държава ще има ли някакви контакти с американската страна – така се твърдеше, ама май нищо не се е случило, и така нататък, и така нататък. Но изводът е един, когато говорим за санкции срещу юридически лица, ние не ги подлагаме на съмнение. Обаче в следващия момент се появяват санкциите срещу физическите лица и там няма абсолютно никакъв проблем. Санкциониран е примерно Пеевски, но тук въпросът не е само за Пеевски. Ние го споменаваме като пример, защото той е на върха на държавната пирамида в момента, но има и други лица, които са санкционирани. И точно поради тази причина тук въпросът не е само за един човек. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не пишем законопроекти за един човек и никога няма да го направим. Въпросът е принципен. Въпросът е обаче, че дори и при прилагането на санкциите по отношение на физическите лица нашата страна показва една много противоречива практика. Ще Ви припомня 2021 г., когато една партия, свързвана тогава с Васил Божков, който беше един от санкционираните по „Магнитски“, не беше допусната до участие на изборите. Като формалният мотив беше, че няма как да я допуснат, защото тя се свързва с лице, което даже не е член на партията. Дори не е член! Защото Божков формално не беше член на тази партия. Но те не я допуснаха до участие на изборите. И никой не каза, че това е нещо, което е недемократично, незаконно и така нататък. Напротив, ще Ви припомня, че имаше дори извънредно заседание на Министерския съвет по повод санкциите, защото изведнъж се оказа голям проблем, защото видите ли имало свързани фирми с тези физически лица, които пък били контрагенти на държавата и как това ще се отрази на българската държава. Излезе един списък, ако помните, тогава на Министерския съвет, с около 60 фирми и юридически лица, които бяха свързани с тези физически лица, и там се дадоха указания да няма нищо общо държавата с тях. Това беше по отношение на Божков. По отношение на Пеевски няма проблем. Значи, давам Ви два примера. Физическите и юридическите лица се третират различно. Самите физически лица обаче също се третират различно, в зависимост кое е физическото лице. Ако едното физическо лице е малко по-обемно и обемисто, няма проблем. Не го забелязваме въобще – да кажа, че за Пеевски говорим в крайна сметка, някой да не се обърка. И точно поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме този законопроект. На мене ми е ясно, че той няма да мине. Също така ми е ясно, че днес го вкарват в пленарната зала, между другото, за голяма наша изненада и вчера толкова екстрено, поради една много проста причина. Излизането на този законопроект от дневния ред на парламента ще доведе, и заради това, че в крайна сметка има и медийна доминация на управляващите, до постепенното забравяне на тази тема. Затова пък ето аз сега ще подхвърля една идея на ПП-ДБ. Имат възможност да докажат своята много по-голяма юридическа компетентност, за която твърдят, че разполагат, като внесат друг законопроект. Ние пък ще подкрепим Вашия законопроект, основаващ се на това, което ние казваме. Защото в тази ситуация би трябвало да бъдем принципни. И тъй като ние, за разлика от тях, не сме били никога в коалиция с ДПС и няма да бъдем, за нас е много по-лесно, отколкото за тях. Но пък чест им прави, че сега обявиха, за разлика от вчера, където не намериха сила и доблест да дойдат на Комисията по правни въпроси, днес ще гласуват, колкото и да са малко, в залата. Пак не е много сигурно дали всички от тях ще гласуват. Ще видим какъв ще бъде резултатът след малко. Така че целта на този законопроект е всъщност да покаже има ли реално правораздаване в българската държава, или има частично правораздаване. Всеки един от юристите в тази зала знае, дори да не е добър юрист, това е първото нещо, което учиш в първи курс, в първи семестър – ако правото се прилага различно, то не е право, то е узаконена форма на произвол. Правото трябва да е еднакво за всички. И това е нашият голям проблем в момента в нашата страна, че правото не се прилага еднакво за всички – то е частно право. То е в полза на определени лица, от едно лице за друго лице. И тук смятам, че с някои хора в залата нямаме разминавания по този въпрос. Ето защо призовавам поне тези, които не са част – на думи, от управляващо мнозинство, да подкрепят законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, защото в крайна сметка той ще разобличи за пореден път лицемерието на управляващите, така наречени евроатлантици, които се паникьосват всеки път, когато се получат американски санкции срещу юридически лица. При това някои от тях дори не са български, защото „Лукойл“ в крайна сметка не е българска фирма, тя е транснационална. Собственост е, между другото, на банката на Ротшилд. Много ми харесва като слушам как била руска компания. Руска друг път. Но както и да е, това са си вече големите политики, големите игри на големите, на световните играчи. Въпросът е, че ние тук реагираме изключително унизително за нашата държава. За пореден път се държим като страничен наблюдател на случващото се на нейна територия, и то за един много важен проблем, какъвто представлява управлението и собствеността на единствената българска рафинерия, макар че имахме две навремето. Да припомним, че СДС уби навремето рафинерията в Плевен. И сега там е едно индустриално гробище. Но това е друга тема. Така че призовавам Ви да подкрепите този законопроект, защото наистина той стъпва на основния свещен принцип на правото, че правото трябва да се прилага равно за всички. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Както казах и в моето изказване, безспорно трябва да има законодателни мерки, които да прилагат санкции на партньорски държави. Именно затова, както и казах, ние ще гласуваме „за“, въпреки всички дефицити, които изредих. Само, че Вие излизате тук и казвате – ами Вие браните Пеевски. Знаете ли защо го казахте? Защото това беше по сценарий. Това беше сценарият на ГЕРБ, с който дори госпожа Назарян си измисли нова процедура, в която Законопроектът да бъде гласуван на първо четене и след това да бъде прибавен към вече обявен законопроект на второ четене. Някакви абсолютни измислици се случиха от управляващите, за да може всъщност да имат тази точка в днешния дневен ред. По отношение на това дали Законопроектът – нашият, и нашите инициативи са били спрямо един човек? Не. Те са спрямо всички санкционирани лица от всички държави в кръга, който е очертан – ОИСР, Европейското икономическо пространство, Европейския съюз, НАТО и така нататък. И тук пак трябва да припомня, че ние вече сме внасяли такъв законопроект, както се казва с идеите, които споделих преди малко, които биха били предложения между първо и второ четене, може да бъде внесен и още един, няма никакъв проблем. Трябва да Ви припомня и всичките ни сигнали срещу Пеевски – и до българските служби, и до прокуратурата, и до ОФАК – съответната служба в Щатите, която налага санкциите. Така че нашите действия през годините са много, много повече, отколкото Вие дори можете да кажете, че сте казвали, а ние сме го правили. И последно по отношение на партията на Божков. Аз проследих какво се случи там. ЦИК опита да я отстрани и след това съдът с решение отмени решението на ЦИК. Така че съдът тогава приложи действащото право и не сте прав в тази точка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Костадинов, ще ми се да обърнете внимание във Вашата дуплика на нещо, което предполагам прави впечатление както на цялата зала, така и на всички зрители, които ни гледат, особено предполагам гласоподавателите на демократичната общност – така наречената демократична общност. Господин Костадинов, прави ли Ви впечатление, че ние сме вносители на този законопроект. И единствените хора, които се изказват като опозиция на този законопроект и в защита на управляващото мнозинство, са всъщност ДБ-ДА. (Шум и реплики.) Такива хора, които се заявяват като опозиция и които направиха... Господин Мирчев, държите се изключително невъзпитано днес. Трябва ли нещо да оставя на рояла, за да се поразходите до долу?

Моля Ви да обърнете внимание във Вашата дуплика на това нормално ли е това поведение и опозиционна ли е тази политическа сила, която заявява себе си като такава, която всъщност единствено опонира на единствената опозиционна партия в този парламент и това е ВЪЗРАЖДАНЕ. От вчера се наблюдават такива действия от тяхна страна както по комисии, така и в пленарната зала. Според Вас готвят ли се да влязат в управлението и да станат следващата невидима подкрепяща партия, при положение че това бяха хората, които в началото на това Народно събрание, на тази легислатура заявиха кордон? Според Вас свален ли е този кордон? Той кордон бльо ли е? Какво се случва по този въпрос?

Трябваше да изчакаме края на този леко комичен дебат от Ваша страна, за да разберем каква е неговата цел. А тя е със заучените реплики, които независимо от това какво казваме от наша страна, обяснявайки, че ще подкрепим този законопроект, че нямаме проблем да подкрепим внедряването и използването на санкции от партньорски държави, цялата тази дискусия, която се опитвате да представите като театър тук, беше сумирано в това изречение. Ние искаме да видим дали ПП-ДБ не иска да се включи към управляващите. Отговорът е не – няма да се включим, през цялото време си поддържаме за кордона. Не виждаме някой друг да остана освен нас, който да го поддържа. Така че недейте да си измисляте! Няма да успеете да излъжете хората. Разбираме, че вече спада Вашата подкрепа – всички го виждат. Ако си мислите, че така ВЪЗРАЖДАНЕ ще си вдигне подкрепата, много сте се объркали.

Благодаря, госпожо Кузманова. Първо, господин Божанов, това, което споменахте за държавите. Пак явно не сте чули това, което казахме, което аз казах най-вече, че в крайна сметка държавите в международното право са абсолютно равнопоставени. Да, ние можем да имаме съюзнически отношения с някои държави, но ако ние решаваме сами за себе си коя държава е демократична и коя не е, просто нямаме право на това. Няма морален, демократичен мерител в света. Разбирате ли? Просто няма такъв. И за някои, примерно, нашата държава е недемократична. Ето аз смятам, че България не е демократична държава. Не е на 100% демокрация, не е на 100% автокрация. Някаква олигархична клептокрация, медиокрация, охлокрация, нали разбирате? Нещо такова – нещо като нищо. Ако ме разбрахте, все пак се надявам, че ме разбрахте. Така че няма как ние да определяме кои държави са демократични и кои не. Да, можем да кажем, че прилагаме санкциите само на нашите партньори и съюзници. Но тогава, ако искаме да го направим това нещо, трябва да имаме и съответно наш текст, с който пък ние на свой ред да прилагаме нашите санкции спрямо другите. Защото в правото – в международното право, има един свещен принцип на еквидистанцията, което означава равнопоставеност. Разбирате ли? Това означава, че това, което важи за нас, трябва да важи и за тях. Но това са вече много големи дълбочини. Вие не знам въобще дали сте го мислили това нещо поради една много проста причина. За съжаление, не искам да влизаме в дискусия и дебат с Вас, защото, както виждате, ГЕРБ и ДПС си мълчат. И сега в момента се дърлим ние с Вас, което е безумно. Но Вие ми вземате реплика и аз се опитвам максимално толерантно да Ви отговоря. По отношение на сигналите, които казвате. Вие казвате, че сте пращали много сигнали. Сигнали и ние сме пращали, но само до български институции, защото смятаме, че не е редно да се изпращат сигнали до външни институции. Тук имаме голямо кардинално разминаване с Вас. Смятаме, че колкото и да е нашата система абсолютно корумпирана и продажна, в крайна сметка това на нас ни дава в момента българският законодател като възможност. Всичко останало… Ще Ви припомня един случай, който е с легендарния български министър-председател Петко Каравелов. Когато излиза от Черната джамия, от другата страна на улицата, където се намираме сега – сегашният Археологически музеи, когато излиза, след като са го изтезавали няколко месеца, има чуждестранни журналисти, които го питат: „Какво стана, разкажете, биха ли Ви много?“ и така нататък. Той излиза с видими следи от рани и казва: „Господа, в България такива неща не се случват.“ Болезнено е, когато виждаш, че в собствената ти страна мафията е завзела всичко и може би това е нещо, което Ви кара Вие да търсите контакт и помощ отвън, но забележете, тази помощ отвън, тя няма да бъде безпристрастна, тя няма да бъде такава, която да не може после да се отплаща. Тя ни поставя в зависимост. Ние не трябва да имаме зависимости от външни държави – в никакъв случай. На следващото място, като казахте за Божков, за това, че съдът е позволил. Ще Ви припомня, че имаше три избора през 2021 г. Партията на Божков участва на първите избори, направи резултат, без малко не влезе и след това, за да не влезе вече, я спряха на вторите и на третите избори. Проверете и ще видите. Така беше, може би това сте го забравили. По отношение на това, което беше казано от госпожа Рангелова. Абсолютно сте права, госпожо Рангелова, ПП-ДБ в крайна сметка управляваха заедно с ДПС. Управляваха заедно и в крайна сметка видяхме какъв е резултатът за тях – изключително лош, изключително неприятен. Но така или иначе, кой каквото сам си направи, никой друг не може да го направи. И накрая, на финала, господин Денков, благодаря Ви за тази реплика, защото в крайна сметка тя беше в рамките на добрия тон. Аз не съм съгласен с нея, но поне видяхме как направихте усилия да спрете друг човек, който искаше да се изказва. Може би неговата реплика, не може би, а със сигурност нямаше да бъде толкова нормална като Вашата. Само едно мога да Ви кажа обаче. Ние отдавна вече не гледаме на ПП-ДБ като на единен субект. Виждаме, че има различия в политиката и поведението и на ПП, и на ДБ. Дори виждаме нюанси вътре в ДБ – между Д и Б. Така че поради тази причина, както виждате дори в момента, ние забелязваме, че Вие от ПП не участвате в този опит за някакъв псевдодебат с опозицията. Ето там, с тях трябва да се води дебатът и смятам, че това нещо Вие го разбрахте. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изказвам личното си мнение, не ангажирам нашата парламентарна група с него. Аз намирам този опит на ВЪЗРАЖДАНЕ за опит да излязат от изолацията, в която са, нищо повече. Те са наясно, че този закон няма да бъде приет, маскиран като нещо около санкциите „Магнитски“, но отивайки в друга посока. Утре може Беларус, тяхната любима Русия или някой друг, да ни наложи санкции. Ние тук трябва да ги прилагаме в България. То е и противоконституционно. Но тяхната цел остава – някак си в някакво общо политическо действие да се закачат за някого. С този мотив – и казвам, че това е моето лично решение, аз ще гласувам против този законопроект. (Оживление.) На ВЪЗРАЖДАНЕ не знам кое не им е ясно, защото говорят за санитарен кордон, но същата декларация ние направихме по отношение на тяхната парламентарна група. Такава е европейската практика. Партиите като ВЪЗРАЖДАНЕ в европейската политика са в санитарен кордон. С тях общи политически действия са недопустими. Ние призовахме за това и в българския парламент. Защото, говорейки тяхната група за върховенство на правото, това е европейска ценност, върховенството на закона. Такова в Русия няма! В Беларус няма! Там опозицията е в затвора. Те говорят за свобода, но Костадинов, ако беше в Русия, щеше отдавна да е умрял в лагер. Там опозицията свършва така – в лагер. В Беларус опозицията е в затвора. България е европейска държава, тук свобода има, затова опозицията има право да говори това, което иска, без да понесе каквато и да е отговорност. Странно е те да говорят за върховенство на закона, докато самите те отказват да се изправят пред закона, докато ГЕРБ пазят техните собствени депутати от съдебно преследване. Затова не мога да приема тяхното поведение за нищо различно освен за класическо лицемерие. Колко пъти – и говорят тук кой на кого бил човек –снимаха медии как ГЕРБ им нареждат гласувания? Вдигат пръст, ВЪЗРАЖДАНЕ прегласуват и веднага си обръщат позицията. Какво трябва да стане? Това е пред очите на всички! Колко пъти видяхме как се променят гласуванията под команда?! И тези хора да говорят, че някой друг бил зависим от нещо… Това е просто абсурдно! Аз отказвам да приема назидания от човек, който ни говори за право, който е минал през Юридическия факултет и никой в този факултет не го помни, поне моите колеги не го помнят. Аз съм завършил същия факултет и съм поставил въпроса: що за магически юрист е Костадин Костадинов? С преподаватели, с колеги съм говорил. Странна работа! Доста кадри на ВМРО по това време имат юридически дипломи. Та аз приемам, че той някак си е завършил, без никой да го види. И нищо не разбира от право, че да ни говори за върховенство на закона, предлагайки противоконституционен текст. Той би трябвало да е наясно, че това нещо не може да стане факт в правния мир в България. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Уважаеми колеги, изключително ме притесняват хора, които упражняват системно език на омразата, агресия, включително физическа, в тази зала, да ни говорят за демокрация, свобода, права и върховенство на закона… Още повече ме притесняват общи политически действия с такива хора – събиране на подписи за извънредни заседания, събиране на подписи за конституционни жалби. Предупреждавам всички колеги, че легитимацията на една крайна профашистка партия и проруска партия като ВЪЗРАЖДАНЕ става точно с тези мънички компромиси, стъпка по стъпка. Не го допускайте, защото един път отворили кутията на Пандора, може би няма да сме в състояние да управляваме процеса, който ще започне. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Ще има ли наказание?

Господин Божанков, не сте прав. В Беларус опозиционните партии не са в затвора. Ако говорите за Вашата приятелка Тихановска и нейната клика, които са направили престъпления срещу републиката си, които са организирали паравоенни формирования и са направили опити за преврат в своята страна, и те не са в затвора, те са в изгнание, но на свобода – това, първо. Второ, не ме учудва изобщо това, че няма да гласувате против нещо за ДПС. Вие всеки вторник се събуждате в леглото на някого от ДПС. Този вторник се събудихте с господин Хамид. Внесохте заедно предложение за имунитета на един от народните им представители. Сега ще видим следващия вторник в чие легло от ДПС ще се събудите. (Шум и реплики. Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Нека се обоснова защо няма да подкрепя Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ. Преди известно време имаше Комисия, на която изслушвахме българския журналист Христо Грозев – българския журналист Христо Грозев, отличен с награди за изключителен журнализъм в цял свят, българския журналист Христо Грозев, който….

Какво значи журнализъм?

Тогава представители на Вашата партия по искане на Русия, която беше изискала той да бъде екстрадиран, за да бъде съден там, във въпросната комисия казаха: нека изпратим българския гражданин Христо Грозев да го съдят в Русия. Уважаеми дами и господа на ВЪЗРАЖДАНЕ! Няма да подкрепя Вашия проект и всеки, който има капка разум и разбира какво означава той, ще се присъедини към мен. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, колеги репликиращи. Всъщност не е точно, че ние сме внасяли нещо. Аз си внасям проектите на решения за сваляне на имунитетите сам. Повтарял съм Ви десетки пъти, че моят проект е различен от другите проекти. Той не включва задържане, ограничаване на правата, които упражнявате като народни представители, а единствено възможност да се изправите пред съда, където Ви е мястото заради това, което се случи в центъра на София. По отношение на репликата на колегата Лорер. Напълно съм съгласен, то се вижда. Между другото, ГЕРБ неведнъж са подкрепяли антиевропейски и откровено закони по руски аналог, които ВЪЗРАЖДАНЕ са внасяли. Имаше такъв един хомофобски закон – Закон на омразата, не знам защо ГЕРБ го подкрепиха. Ако ние постъпвахме като тях безпринципно, сега би трябвало, водени от чист популизъм, защото това правят ВЪЗРАЖДАНЕ – те искат да ни вкарат в една конфликтна ситуация и да кажат: или гласуваш така и си с проруската ВЪЗРАЖДАНЕ, или не гласуваш и веднага те пакетират с Пеевски. Тази стратегия трябва да бъде изобличена. Тя е пределно ясна. Аз разбирам колегите, които – хайде да го кажа грубо, за да Ви запушат устата, ще гласуват за този законопроект само за да млъкнете. Но аз лично виждам още по-голям проблем от подкрепата на Ваш законопроект, защото неведнъж сте доказали, че тази цел – веднъж, като Ви подадат пръст, Вие ще отхапете цялата ръка. И ГЕРБ са се поддавали на подобна манипулация. До ден днешен нямам обяснение защо в България има приети закони, предложени от Вас, с тяхна подкрепа. Не искам да падаме в същия капан, защото веднъж точно така стана в Руската федерация. След този законопроект – чуждите агенти, ВЪЗРАЖДАНЕ вече го внесоха в българския парламент. След списъка уж с чужди агенти, днес в Русия преследват хора, които дори нямат външно финансиране. Дори нямат външно финансиране! ВЪЗРАЖДАНЕ следва руската политика и се опитва да направи България абсолютен клонинг на Руската федерация. И това не трябва да се позволява по нито един повод, в нито едно гласуване, в нито един законопроект! Това означава санитарен кордон. Какъвто има в Европа, такъв и в българския парламент! С проруската отломка ВЪЗРАЖДАНЕ общи политически действия – не, не и не!

Тъй като беше намесено името ми за моето следване в Търновския университет, следва да отбележим, че докато аз бях студент в редовна форма на обучение от 1997 г. до 2002 г., бях председател на Студентския съвет, бях член на Факултетния съвет, бях член на Академичния съвет, бях основател и главен редактор на вестник „Университет“, бях главен редактор на студентския радиоблок в радио Велико Търново, който аз основах. И като цяло за всяка една от тези позиции съм бил избиран от моите състуденти. Когато във второто си висше вече бях в задочна форма на обучение, не разполагах с такива права. И тъй като, както всеки, който е бил задочник, знае, че неговият учебен процес е съвсем различен, в Търговския университет в следващите 6 години съм прекарвал в буквалния смисъл на думата само за времето на очните. Няма как да знае господин Божанков тези неща, естествено, защото той не е бил избиран от своите състуденти никога за нищо. Единствения път, когато е станал известен с нещо, е когато Слави Трифонов направи една отворена среща с търновските студенти и там лицето Божанков с едно така странно якенце задаваше едни доста мазни въпроси на Слави Трифанов. Това беше, преди да стане активист на ДСБ, преди да го изхвърлят от ДСБ и после да го изхвърлят от БСП, и накрая да го изхвърляте и от ПП, разбира се. Така че няма как господин Божанков да ги знае тези неща, защото в крайна сметка сме се разминали отвсякъде – и по отношение на първото следване, и по отношение на второто. Аз, доколкото знам, по отношение на първото следване – чувал съм, не знам дали е вярно, но съм чувал, че е имал проблеми в първото си образователно заведение, в средното си училище, където някои твърдят – не знам дали е вярно, че е бил изгонен от средното си училище заради някои неморални прояви. Дали е така, не знам. Но в крайна сметка винаги лесно може да се провери. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Време е да си кажем ясно няколко неща: В България борба срещу корупцията по високите етажи на властта няма. Бездейства както прокуратурата по отношение на корупцията, извършвана от лица, заемащи публични длъжности, бездейства и ресорната уж независима Комисия за противодействие на корупцията, която би следвало от две години насам, а именно от 6 октомври 2023 г., да разследва такива престъпления. Само ще отворя една скоба, че преди седмица поисках пълен отчет на дейността на тази комисия, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, която също бездейства, и очаквам да го получа в рамките на 14-дневния срок по Правилник. Освен че тези институции бездействат, време е да си признаем, че в доста голяма част от законодателството, уреждащо ръководните, публичните длъжности, изборните длъжности, ръководните длъжности в политическите партии, липсва доста голяма част от изискания, които би следвало да ограничават както корупционния риск, така и извършването на корупционни престъпления. Никой дотук в дебата, както и в нито едно от двете представени до момента писмени становища, не се засегна въпросът, че всъщност по отношение на назначаемите длъжности, на длъжностите, които се посочват – да кажем това са заместник-кметове, заместник-министри, началници на политически кабинети, съветници на министри, секретари на общини например в местната власт, няма изисквания по отношение на тях, свързани с намаляване на корупционния риск и извършването на корупционни престъпления. Именно това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ опитваме да преодолеем – тази празнина в правото, с голяма част от този законопроект. Затова той е цели 21 параграфа и затова не обхваща само изборните длъжности, а обхваща и много други длъжности, които са назначаеми. Нека все пак да отворим скоба, че като говорим за изборни длъжности, говорим не само за длъжностите на пряк избор, посочени в Изборния кодекс – говорим и за много важни държавни, уж независими органи, като Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Сметната палата и така нататък. Във всички тези уж независими държавни органи следва да бъдат взети мерки, които да намалят корупционния риск.

Господин Петров, направихте това, което по принцип трябваше да има – професионален дебат от юридическа гледна точка, как и какво се предлага, за да има наистина дебат. И оттук съвсем нормалното беше тези, които са управляващи, които са пряко засегнати от това нещо, по-скоро шефът на шефовете – Пеевски конкретно, там и Борисов, нека не забравяме и Горанов, който също е под санкциите на така наречения закон Магнитски, да стават и да спорят, да водят дебат с нас. Само че това, което Вие се опитвате да правите, не се получава по една много проста причина. От ДБ приоритетно водят дебат с ВЪЗРАЖДАНЕ защо това нещо не трябва да бъде прието. Разнопосочно вътре в ДБ... Не, ДБ по-скоро казаха, че ще го подкрепят – двама или трима. Но отломките, които бяха изгонени, единият от ПП, другият от ДБ ли беше, и аз не знам откъде, казаха, че няма. И водят тежък дебат с ВЪЗРАЖДАНЕ. Коментирайте, много Ви се моля, точно и тази насока, защото не е нормално тези, които стават, лягат пред медиите, за да обясняват какъв е Пеевски, в същото време в залата, когато трябва да се води този дебат, да изобличават Пеевски, ще го подкрепят косвено, като не гласуват. Или по-скоро директно са против това Пеевски да няма право да взема каквито и да били длъжности в държавата ни.

Господин Ганев, няма как да има професионален дебат, поне до момента от това, което виждаме, защото изказващите се не желаят този законопроект всъщност да бъде подкрепен, тъй като на всички е ясно, че в България има много огромна корупция по високите етажи на властта и тя трябва да бъде пресечена. Когато не се вземат никакви други антикорупционни мерки; когато не се приема антикорупционно законодателство; когато дори пари по Плана за възстановяване на устойчивост биват спирани заради липсата на реформи по отношение на Комисията за противодействие на корупцията; когато в американски медии излизат информации, че представители на управляващото мнозинство са се срещали със сина на американския президент, за да говорят за сваляне на санкции, наложени от други държави на други видни политици, тогава трябва да се замислим, че наистина на нас ни трябва доста сериозно законодателство, което да ограничи както корупционния риск, така и да предотврати извършване на корупционни престъпления. И затова именно изказванията и на Лорер, и на Божанков, всъщност заявките как щели да гласуват те, ми напомниха за гласуването за Наталия Киселова, когато те гласуваха против заръката на „Продължаваме Промяната“ и бяха изхвърлени от „Продължаваме Промяната“. Аз не знам сега дали ще бъдат изхвърлени от парламентарната група на ПП-ДБ, но може би затова се носи мирис на кафе от стаята на „Ново начало“. Според мен са им приготвили две кафета за тях. И очевидно къде ще акостират след това гласуване – всъщност ще подкрепят толерирането на корупцията със своето гласуване. В тази връзка не мога да разбера конкретно част от тази парламентарна група – защо така усилено дебатира с нас, спори с нас по отношение на този законопроект, вместо да каже – да, ние ще го подкрепим, и дотам. Ако бъде приет на първо гласуване, те имат брилянтната възможност между първо и второ гласуване да внесат каквито промени искат, за да го усъвършенстват според техните виждания, щом казват, че имало нужда да се усъвършенства. Но вместо това, за съжаление, господин Ганев, наблюдавахме как от тази парламентарна група се отричаха, че досега са управлявали с ДПС. Аз предполагам, че и Николай Денков, който в момента си държи телефона, ще се отрече от него, че не е писал есемеси на Пеевски. Очаквам Надежда Йорданова да се отрече от своя лаптоп, на който е писала промените в Конституцията в кабинета на Пеевски, по негови думи, доколкото си спомням.

Не е вярно!

И с това отричане, което замести уж професионалния дебат, който трябваше да бъде по самите разпоредби на Законопроекта, единственото, което виждаме, е една, вече посочена и преди това от доктор Костадинов, разлика в политиките вътре в самата парламентарна група на ПП-ДБ, която според мен рано или късно ще доведе до разлив в тях. Едните ще прегърнат „ДПС – Ново начало“, другите вероятно ще прегърнат ГЕРБ и най-вероятно отново ще получим нова сглобка в най-скоро време от тази, която гледахме миналата година.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Честна дума, нямах намерение да се изказвам, тъй като това, което смятах по същество по повод на Проекта за закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вчера го споделих на колегите в Комисията по конституционни и правни въпроси. И казах, моето мнение е категорично, че този закон е противоконституционен и няма как да мине. И тук не става дума дали защитаваме интересите на един, втори или трети. Моето изказване е било, ще бъде и днес в защита на интересите на всички, които стоим тук и които ги няма, но са навършали 18 години и имат право да бъдат избирани и да избират. Защо казвам това? Може би не всички са запознати какво представлява законът „Магнитски“, тъй като много често се споменаваше в чисто политическия до настоящия момент дебат, който се разви главно между двете политически сили – от едната страна, вносителите в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ и техния председател на парламентарната група, и колегите от ПП-ДБ. В края на краищата законът „Магнитски“ е роден благодарение на помощта на няколко сенатори в Американския сенат, които са съчувствали на адвоката, между другото, той е украинец – адвокат, който е бил задържан в Русия по повод на твърдение, че е извършил престъпления срещу държавата. След като излиза от ареста, е бил настанен в болница и няколко месеца след това почива, като се приема, че са нарушени всички човешки права. И всъщност законът „Магнитски“ се ражда в Американския сенат благодарение на това и в защита на правата на човека и върховенството на закона. Това е дефиницията, която е приета от Американския конгрес през 2012 г. По-късно, разбира се, веднага срещу този закон на Съединените американски щати излиза подобен закон на Русия, който също третира и внася забрани и имуществени санкции на лица, които не спазват елементарните човешки права и върховенството на закона. Това е историята. Развитието вече идва през 2016 г., когато в закона „Магнитски“ се вкарва и твърдението, че когато се нарушават и имуществени интереси, тоест на Държавния департамент по финансите на Съединените американски щати, и се твърди, че са засегнати чрез корупция, имат право да налагат съответни мерки за това. Още четири държави имат подобно законодателство, но такова законодателство могат да имат абсолютно всички държави в света, което е най-опасното всъщност, което имаме в момента. Това са Латвия, Литва, Естония, това са прибалтийските републики плюс Великобритания и Канада. Какво представляват всъщност тези закони? Тези закони казват: ако ние те обявим, че ти си персона нон грата за нашата държава, нямаш право да влизаш в нашата държава и ако имаш някакви активи, тези активи биват замразени и конфискувани впоследствие, ако се установи, че ти действително си нарушил тези закони. Това е целият закон „Магнитски“. Може ли той да се прилага в България? Безспорно не може. Не само в България, във всяка една държава е недопустимо нечия възбрана или еди-какво си да бъде прилагана и някой да бъде ограничен за каквото и да било. Единствено изключение се прави, дебата го правя професионален, а не политически, може да стане само ако има съответното споразумение между двете държави, че престъпления, за които едно лице е осъдено в едната държава, се приема за извършено престъпление и за страната, която всъщност е по този договор. И като говоря за това, че този законопроект на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ е незаконосъобразен, ще си позволя да Ви прочета няколко текста от Конституцията. Основният текст в Конституцията, между другото, относно това какво имаме право да правим и кои сме ние, българските граждани, е визиран в чл. 6 от Конституцията, където се казва: всички хора се раждат равни, свободни и равни по достойнство и права. Това е достатъчно, защото това дава и възпира всякакъв вид ограничения, под каквато и да била форма за това, че някой може да има ценз – политически, здравен или какъвто и да бил друг. Не само това. В същия този текст се казва, че всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, етническа принадлежност, политическа дейност, имотно състояние и така, и така, и така. Всеки, който иска, може да го прочете в ал. 2. И по-нататък, в чл. 10 това нещо е относно това, че ние сме равни. Няма по-високи и по-ниски длъжности. Има български гражданин, който е с равни права. А именно, че изборите, защото говорим за Изборния кодекс в момента, се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право и с тайно гласуване. Правото да избираш води след себе се и още един компонент – правото да бъдеш избиран. Това значи, и то е фиксирано и във всички изборни закони – и в Закона за избор на депутати, и в Закона за избор на местната власт и така нататък. Не само това. Това, което всъщност се иска да се прокара днес – ако примерно в някоя държава сте обвинени за това, че сте корумпиран, че сте извършили някакви корупционни действия и така нататък, че това нещо едва ли не ще трябва да има последици за собствената ти държава. Напротив, в чл. 25, когато говорим за основните права и задължения на гражданите, се казва, че гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или международен съд за целите на наказателното производство, освен ако няма договор за това. Тоест всякакъв вид такива твърдения от която и да била държава, без значение дали е, дето се казва, първата икономика в света в лицето на Съединените щати, или втората Китай, или третата еди-коя си и така нататък. Това нещо не може да се случи по повод на български гражданин.

Случва се постоянно!

И в чл. 31 се казва, че за извършени престъпления българските граждани отговарят само и единствено пред българския съд. И за да не отнемам повече време, ще завърша с чл. 42, който говори за това кой има право да избира и кой има право да бъде избран. В него изрично се казва, че гражданите, навършили 18 години, с изключение – тук са двете единствени изключения, които могат да залегнат в Изборния кодекс, че нямаш право да гласуваш. Едното е, ако си поставен под пълно запрещение, под запрещение, а другото е, ако си лишен от свобода. Така че всякакви приказки, да си чешем езиците тук и да говорим за едно, друго, второ, трето… А пък ПП-то решили да го преработват. Няма какво да преработите по простата причина, че всъщност законодателят и Конституцията на Република България не Ви дават такава възможност. Ако искате да работите напразно, работете, но ние поне от мнозинството няма да подкрепим такова нещо, защото крайно време е да престанем да правим некачествени закони, които впоследствие Конституционният съд да отменя. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Балачев, категорично не съм съгласен с това, което казахте за това, как само и единствено пред българското законодателство може да отговарят българските граждани. Абсолютно не сте прав! Мога да Ви изброявам случаи до утре за – в буквалния смисъл на думата, предадени като животни български граждани. Само един случай ще Ви спомена, защото за него сме чели декларации тук, от тази парламентарна трибуна, не знам колко вече време, мисля, че последните две години и половина. И то го правим само ние, защото Вие, управляващите от ГЕРБ най-вече, и Вашите външни министри, не един, и не двама, отказват да вземат отношение по този въпрос. Един наш сънародник – Милан Димитров, стои без дори съдебен процес в Съединените щати вече трета година, всъщност трета година е отвлечен, преди това стоя година и половина в Гърция, след което беше прехвърлен в Съединените щати. Българската държава, господин Балачев, отказа да му наеме адвокат, отказа да се ангажира дори с консулска помощ и защита. Разбирате ли за какво говоря? И тъй като адвокатските хонорари в Съединените щати – знаете, че са изключително големи за нашите стандарти, неговото семейството не можеше да си позволи това, в резултат на което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ организирахме дарителска кампания, нашата парламентарна група в продължение на повече от половин година даряваше, и продължава даже още да дарява суми, за да можем да изплащаме периодично на адвоката, който беше намерен от неговото семейството в Съединените щати. 140 хиляди долара е сумата, от които българската държава е дала нула стотинки! Разбирате ли? И Вие ми говорите, че не били давани българските граждани?! Даваме ги, като добитък ги даваме! И децата си даваме включително, и ги изнасяме! Има толкова случаи, в които са отнемани български деца! И нашата държава не защитава своите граждани! Това, което казахте, тъй като Вие не сте глупак и сте добър юрист, е проява на лицемерие. Така че държа да се извините за това, което споменахте сега тук, от тази трибуна, защото всичко останало ще бъде наистина много пошло. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, колеги! Очевидно, че не се слушаме, когато говорим, не внимаваме в това, което казахме. Изрично казах, че за наказателно преследване срещу български гражданин за извършено престъпление в България може да бъде произнесена присъда само и единствено от български съд. И когато Ви четох чл. 25, ал. 4, че гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или международен съд, изрично подчертах – освен ако няма двустранен договор за това. Аз лично съм защитавал няколко човека, които са били екстрадирани и за Америка, и за Франция, и за Германия. Имах скоро случай, в които нашата държава и нашият съд, защото то става чрез една съдебна процедура, специално, макар и с неудовлетворение, на базата на подписваните на тези договори, за съжаление, ги предава. Вярно е, че ни ги връщат след две, три години…

Това е решение на съда!

Да, връщат ни ги след две, три години, но пак казвам, тяхната присъда, ако ние не я признаем, тоест има специална процедура по признаване на тези присъди, той пак би могъл да се върне в България, да участва в изборите, да бъде избиран и да бъде избран.

След 15 години!

С удължението?

Благодаря. Изказването ми е да ограмотя малко групата на ПП-ДБ, които твърдят, че ВЪЗРАЖДАНЕ била в международна изолация. Да Ви кажа, че нашите партньори в Чехия „Свобода и пряка демокрация“ участват в управляващата коалиция, имат две министерски кресла и председателят на тяхната партия е председател на Народното събрание в Чехия. Така че… Това, първо. Не на второ място обаче имаме председател на европейска партия, единственият българин председател на европейска партия, това е Станислав Стоянов. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие от ПП-ДБ се правите на слепи, на глухи, на неразбрали, че, повтарям – да си го запишете, единственият българин, председател на европейска партия, е Станислав Стоянов, докато Вашите евродепутати участват в различни европейски семейства, разпилени и никой не го е грижа за Вашето мнение в Европейския парламент, защото не тежите нищо, докато ние имаме наша група, консолидирана, в която група ние сме водещи, за разлика от Вас. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ще мотивирам начина, по който ще гласува парламентарната група „Алианс за права и свободи“, за да е ясна причината, защото ние имаме своите сериозни бележки по текстовете, които са залегнали в този законопроект, и те са основани основно на това, че ние сме членове на съюзи, с които сме подписали и договорите, и те са основани изключително на демократични принципи – това са Европейският съюз и НАТО, и в тези принципи е залегнала също борба с корупцията. И когато в рамките на тези съюзи партньорска държава има своята претенция относно корупцията при нас, ние не можем да останем със затворени очи. Но не можем да подкрепим текстове, които отварят периметъра извън тези държави, с които си партнираме. И затова този законопроект, или който и да е, свързан с прилагане на такова законодателство, ще бъде подкрепен от „Алианс за права и свободи“, но в рамките на принципите. Ако този законопроект днес мине на първо четене, в което се съмняваме всички, ние ще имаме своите сериозни бележки и предложения за второ четене. Затова ще подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Наистина, както преди малко един народен представител каза, абсолютно безсмислен дебат по безсмислен законопроект. Беше определен от народни представители от няколко парламентарни групи като противоконституционен, неадекватен, неграмотен. Мога да се съглася с голяма част от тези определения. Аз мога да кажа, че този законопроект е правен абсурд и не прави чест на вносителите, сред които има и юристи. Господин Балачев имаше възможност преди мен да каже на кои текстови от Конституцията противоречи Законопроектът, и текстове от Законопроекта. Той спомена за чл. 6 от Конституцията, чл. 25, чл. 42 за избирателните права, затова аз ще си спестя противоконституционните основания на този проект. Ще кажа само, че този законопроект противоречи на Конституцията на Република България, на Договора за функциониране на Европейския съюз, на Регламент ЕО 2271/96 на Съвета, това е така нареченият Блокиращ регламент на Съвета, Конвенцията на ООН срещу корупцията, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това са основните актове, на които противоречи този законопроект. Във всички тези актове никъде не се предвижда възможност дадена страна да приеме и да приложи конкретни мерки, санкционни такива, и да ограничи права на български граждани, позовавайки се единствено на административен акт на друга държава. Спомена се тук, че не е фиксиран добре терминът „друга държава“. Не е ясно какво имат предвид вносителите под „друга държава“, но ако имат предвид всички държави, които са официално признати в света като такива, това поражда много въпросителни за истинските намерения на този законопроект. В представянето на Законопроекта при становище на вносител беше казано, че този законопроект не се прави за един-единствен човек. Каза се, че те добре познават Закона за нормативните актове и няма как да правят законодателство за един определен човек. Малко след това обаче в реплика на друг представител на същата парламентарна група, който се обърна към ПП-ДБ, каза: Вие сега не искате Делян Пеевски да заема каквито и да е длъжности в тази държава. Тоест човекът тук си го каза какви са истинските мотиви на този законопроект. На всички ни стана ясно, че се прави жалък опит за саморазправа с политически опоненти. И няколко човека казаха, че този законопроект няма да мине. Наистина няма да мине! Няма как да мине този правен абсурд, който предоставя национален суверенитет, предоставя национален суверенитет само и единствено на административен акт на чужда държава. Това е абсурдно! Подхвърляха се термини за извършени корупционни престъпления, но там има юристи, които знаят, че за престъпление може да говорите, когато българският съд постанови с присъда, че има извършено престъпление. Дотогава всичко е само внушения и политически подмятания, които целят пропаганда и само пропаганда. В редица закони, като – освен Изборния кодекс, в Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за енергетиката, Закона за защита на потребителите, Закона за защита на конкуренцията, Закона за противодействие на корупцията, Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за Сметната палата, Закона за Българската народна банка и Закона за електронните съобщения, се предлагат изменения, които аз мога да ги определя като правна глупост. Само така могат да бъдат определени! Всъщност по тези въпроси има трайна практика на българските съдилища. В редица дела Върховният административен съд на Република България категорично се произнася – ще Ви дам няколко примера: Решение № 9326 от 20 октомври 2022 г. по Административно дело № 6760 от 2021 г., Решение № 7655 от 9 август 2022 г. по Дело 6770 от 2021 г., Решение № 6587 от 4 юли 2022 г. по Дело № 6775 от 2021 г., и всички подобни, с които българският съд приема, че българската правна система не допуска предприемането на мерки против лица само защото са санкционирани от други държави. Съдът в своите мотиви се позовава на Регламент ЕО 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториално прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него. В този регламент изрично се отрича екстериториалното прилагане на нормативната уредба на трета страна и на актовете и действията, предприети в нейно изпълнение на територията на Европейския съюз. Всичко това, след като бяха наложени санкциите на господин Пеевски, беше потвърдено и от комисаря по правосъдие на Европейския съюз, тогава господин Дидие Рендърс. Имаме официално писмо от него, подписано, в което той казва, че „няма правна възможност санкциите „Магнитски“ да бъдат прилагани на територията на Европейския съюз“. Няма как те да имат действие на територията на Европейския съюз. Всичко това се потвърждава от редица актове и на Съда на Европейския съюз. Ще Ви посоча няколко дела. Тук съм си ги извадил – 3 септември 2008 г. още, Съдът на Европейския съюз се е занимавал с подобна тематика, № C-402/05 Р и C-415/05 Р на Съда. Тогава Съдът на ЕС приема, че „не могат да бъдат налагани ограничителни мерки еднократно от държава членка, тъй като налагането на такива национални мерки може да повлияе на функционирането на вътрешния пазар и би могло да има особен ефект върху търговията между държавите членки, а и налагането на рестриктивни мерки би могло също така да наруши конкуренцията“. Съдът на Европейския съюз изрично посочва, че ако такива ограничителни мерки ще се предприемат, този въпрос трябва да бъде решен не с приемане на национално, а на общностно законодателство, в което тази материя следва да бъде уредена. Няма да се спирам на конкретните текстове. Последно ще посоча, че само българският съд може да ограничава, или да лишава български граждани от правото да избира, да бъде избиран, или да заема определена длъжност, или да упражнява определена професия. Това става само и единствено с акт на български съд. Благодаря. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Прегласуване с мотивация.

Има четирима човека от ДБ – не ПП, от ДБ, които са гласували в защита на Пеевски. Нека при прегласуването поне да си спестите излагацията и не участвайте в гласуването. Пак ще може да се обяснявате пред Вашите избиратели колко сте принципни, последователни, борите се с проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ и така нататък. Няма никакъв проблем, но просто недейте да подкрепяте Пеевски. (Реплики от народния представител Манол Пейков.) Ето сега единият от тези четиримата, който се обади, той си призна човечецът – има възможност да замълчи. Понякога е по-добре да бъдем господари на мълчанието, отколкото роби на глупавите си думи.

Това е хубаво ти да го научиш. (Смях, шум и реплики от ПП-ДБ.)