6 ноември 2025 г.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание На свое редовно заседание, проведено на 23 октомври 2025 г., Комисията по културата и медиите разгледа и обсъди процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание. Приемането на процедурните правила е необходимо във връзка с избирането на генерален директор на Българската телеграфна агенция поради изтичане на мандата на генералния директор на БТА. Изготвянето и приемането на процедурните правила е в изпълнение на чл. 89, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 10, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция. Българската телеграфна агенция се управлява и представлява от генерален директор, който се избира и освобождава от Народното събрание. Мандатът на генералния директор е от 5 години. Въз основа на проведеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, без „против“, „въздържал се“ – 1, Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание: I. Предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, наричана по-нататък БТА. 1. Предложения за кандидати за генерален директор на БТА може да се внасят от парламентарни групи или от народни представители в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по културата и медиите в 7-дневен срок от приемането на настоящото решение. 2. Към предложенията по т. 1 се прилагат писмени мотиви, с които се аргументира добрата професионална репутация на съответния кандидат, както и следните документи: а) декларация за съгласие на кандидата по образец – съгласно приложение № 1; б) подробна автобиография на кандидата; в) заверено от кандидата копие от диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“; г) декларация по образец, че кандидатът е български гражданин и има постоянен адрес на територията на Република България съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция – съгласно приложение № 2; д) декларация по образец, че за кандидата не са налице обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 4, 6 и 7 от Закона за Българската телеграфна агенция – съгласно приложение № 3; е) заверено от кандидата копие от трудова или осигурителна книжка за удостоверяване на професионалния стаж в областта на средствата за масова информация съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция; ж) декларация по образец, че кандидатът е съгласен да бъде извършена предварителна проверка съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – съгласно приложение № 4. 3. Обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за Българската телеграфна агенция се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите. 1. Предложенията за кандидати за генерален директор на БТА и документите към тях се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от седем дни преди изслушването при спазване на изискванията за Закона за защита на личните данни. 2. Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, както и професионалните организации може да внасят в Комисията по културата и медиите писмени становища относно предложените кандидати, както и въпроси, които да им бъдат поставени при изслушването – не по-късно от три дни преди датата за изслушване. В същия срок писмени въпроси към кандидатите може да се внасят и от средствата за масова информация. 3. Анонимни становища и въпроси не се разглеждат. 4. Становищата и въпросите по т. 2 се изпращат по пощата на адрес: гр. София 1169, ул. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по културата и медиите или по електронен път на адрес: 51_kkm@parliament.bg. 5. Становищата и въпросите по т. 2 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 1. Кандидатите за генерален директор на БТА се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от същия закон се прави от председателя на Комисията по културата и медиите. 2. Резултатите от проверката по т. 1 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Проверка на документите и допускане на кандидатите до изслушване. 1. Комисията по културата и медиите проверява дали са представени документите по Раздел I, т. 2 и дали кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността съгласно чл. 10, ал. 3 и чл. 11, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция. 2. Комисията по културата и медиите по своя преценка може да изисква представянето на допълнителна информация, както от кандидатите, така и от съответния компетентен орган. 3. До изслушването не се допускат кандидати, за които не са представени всички документи по Раздел I, т. 2. 4. Комисията по културата и медиите изготвя списък на допуснатите до изслушване кандидати по азбучен ред на собствените им имена, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. V. Изслушване на кандидатите. 1. Комисията по културата и медиите провежда изслушване на допуснатите кандидати в открито заседание, като поредността за изслушване се определя съгласно списъка по Раздел IV, т. 4. 2. Заседанието по т. 1 се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Всеки вносител представя предложения от него кандидат в изложение до две минути, което може да включва кратка информация и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа на кандидата. 4. Всеки кандидат има възможност за лично представяне до 15 минути, което може да включва и допълнителни данни от професионалната му биография, както и виждания за развитието на БТА. 5. Народните представители може да задават въпроси към всеки кандидат, включително и съдържащите се в становищата по Раздел II, т. 2 – с продължителност до две минути за всеки кандидат, който има възможност да отговори в изложение до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по културата и медиите представя в резюме постъпилите по реда на Раздел II, т. 2 становища и въпроси – с продължителност до две минути за всеки кандидат, като кани кандидатите да отговорят на въпросите, на които не е получен отговор – до 10 минути. 7. Комисията по културата и медиите изготвя пълен стенографски протокол от проведеното заседание, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 8. Комисията по културата и медиите внася в Народното събрание доклад относно проведеното изслушване със съдържанието съгласно чл. 89, ал. 5, изречение второ и ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Към доклада се прилага списък на изслушаните кандидати, подредени по азбучен ред на собствените им имена и проект на решение за избиране на всеки кандидат. 9. Докладът по т. 8 се предоставя на народните представители не по-късно от седем дни преди заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание. 10. Отказът на допуснат кандидат да участва в изслушването или оттеглянето на кандидатурата от вносителя, не спира процедурата по отношение на другите кандидати. VI. Избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват предложените кандидати. 2. Комисията по културата и медиите представя в Народното събрание доклада за проведеното изслушване на кандидатите. 3. Всеки кандидат се представя до две минути от вносителя на предложението. 4. След представянето на доклада по т. 2, както и на всички кандидати от вносителите, Народното събрание провежда разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. В случаите, когато има няколко кандидати, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените им имена, освен когато Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 8. Когато двама или повече кандидати получат равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях. 9. В случай че нито един от кандидатите не получи необходимия брой гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата, получили най-много гласове „за“. 10. Когато и при повторното гласуване по т. 9 нито един от кандидатите не получи необходимия брой гласове или единственият кандидат се откаже от участие в избора преди гласуването на кандидатурата му, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на БТА. 11. Когато няма избран кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на БТА. VII. Задължение за деклариране на несъвместимост и на промяна в декларираните обстоятелства. 1. В срок един месец от избора генералният директор на БТА подава декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция относно обстоятелствата по чл. 11, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенция, по образец – съгласно приложение № 5. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 генералният директор на БТА подава декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията в едномесечен срок от настъпването на промяната по образец – съгласно приложение № 6.“ След това следват шест приложения с декларации.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме в Комисията по културата и медиите така подробно изчетените от председателя господин Йорданов процедурни правила за избор на генерален директор на БТА, ще го направим и след малко в залата. Само че явно поради темперамента на водене на господин председателя в Комисията не успяхме да посочим там едно съображение, на което държим да Ви обърнем внимание, затова го правим сега в залата с това изказване. Не успяхме, тъй като дискусията по процедурните правила беше закрита, практически преди да бъде открита. За разлика от преди пет години, когато Народното събрание тогава – през ноември или декември по-скоро, 2020 г. е приело тогавашните процедурни правила, сегашните имат една съществена разлика: извън цялата терминология, която добре е поправена и приведена в съответствие със законодателството, срокът за подаване на кандидатури за генерален директор на Българската телеграфна агенция е съкратен драстично – само седем дни, както преди малко господин Йорданов изчете. Преди пет години датата е била фиксирана, мисля, 15 януари, и практически срокът от обнародване е бил три седмици. Изтъкваме това, тъй като управлението на Българската телеграфна агенция през последните пет години в никакъв случай не заслужава такъв скъсен срок. Нямаше нужда срокът да бъде само една седмица. Практически, от обнародването става още по-къс. Уверени сме, че най-вероятно господин Кирил Вълчев отново ще бъде предложен, може би отново от ГЕРБ, може би БСП този път ще се присъедини, няма да има друг кандидат, но това е отделен въпрос. По-важното е, че след едно такова успешно управление не беше необходимо, но ще бъде така, да има такъв скъсен срок. И в този смисъл – към народните представители, към парламентарните групи, а и към кандидатите, защото важно е да има многообразие, важно е да има кандидатури, още веднъж изтъкваме: само седем дни от приемане на текста в процедурните правила е срокът за подаване на кандидатури. Българската телеграфна агенция, за щастие, е извън обхвата на една вече старичка и остаряла директива на Европейския съюз, която изисква контрол върху средствата за масово осведомяване – електронните и тези, които излъчват видео, телевизия и така нататък. За щастие, Българската телеграфна агенция е единствената обществена медия, която остана извън обхвата. И всъщност за пример е най-добре управляваната българска обществена медия и през последните години. Не така стоят нещата с тези, които са в обхвата на така наречения Съвет за електронни медии, а именно БНТ и БНР, където управлението е проблематично, на моменти се усеща, че липсва. В този смисъл от ВЪЗРАЖДАНЕ още веднъж напомняме, че сме за закриване на всички тези излишни комисийки, регулаторчета, най-често в резултат на изисквания на директиви на Европейския съюз, и затова призоваваме и за преосноваване на страната – на България, чрез нова Конституция, и чрез тази нова Конституция всички тези излишни регулаторчета като СЕМ да бъдат закрити и да отпаднат. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим срока за писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, сигнатура 51 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 20 август 2025 г., с една седмица.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 51-554-01-180, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 8 октомври 2025 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 30 октомври 2025 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 51-554-01-180, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 8 октомври 2025 г. На заседанието присъстваха господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, и господин Ангел Забуртов – заместник-министър на транспорта и съобщенията. От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Караянчева, която заяви, че основната му цел е осигуряване на необходимото транспортно обслужване на населението от четири общини в страната – Добричка, „Марица“, „Родопи“ и „Тунджа“, на които административният им център се намира извън територията на съответната община. Също така с предлаганата промяна в Закона за автомобилните превози се цели и осигуряване на възможността на жителите на 151 населени места от посочените общини да имат достъп до административния им център. Вносителите посочват в мотивите към Законопроекта, че осигуряването на необходимото транспортно обслужване на населението в тези общини е нарушено поради липса на желаещи превозвачи, които да изпълняват превози по автобусни линии, свързващи населени места на тяхна територия с административните им центрове, които са извън територията на общината, поради нерентабилност на тези линии. Също така бе посочено, че в тези общини не се разпределят средства за субсидии от държавния бюджет, поради това че те не отговарят на изискванията, разписани в Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите. С предлаганото допълнение на чл. 22 на Закона за автомобилните превози превозвачите, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, които свързват едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния ѝ център, който се намира в друга община, ще спазват утвърденото маршрутно разписание с определените в него автоспирки, като ще могат да ползват и автогари срещу заплащане. Според вносителите това би довело до повишаване на рентабилността на тези автобусни линии и би предотвратило нарастващата тенденция от отказ на превозвачи да изпълняват превозите по такива линии. От името на вносителите се изказа и народният представител Галин Дурев, който заяви, че приемането на Законопроекта би решило проблемите, свързани с транспортното обслужване на засегнатите общини. В подкрепя на предлагания законопроект се изказа и господин Караджов, който представи становището на Министерството на транспорта и съобщенията. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Кирил Добрев, Халил Летифов и Павлин Кръстев. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 16 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 51-554-01-180, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 8 октомври 2025 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! С предложената промяна на разпоредбите на чл. 22 от Закона за автомобилните превози, касаещ задължителното използване на автогари по междуселищните автобусни линии, е предвидено отпадане на задължението за ползването на автогари по междуселищните автобусни линии, които са от квотата на общини, чийто административен център се намира извън територията им. На територията на Република България съществуват четири такива общини – „Марица“, „Родопи“, Добричка и „Тунджа“. Всички тези 151 населени места срещат затруднения, свързани с осигуряването на транспортна връзка чрез автобусен транспорт до общинския си административен център, който се намира извън територията на техните общини. Посочените общини са запознавали многократно с проблемите си, свързани с осигуряването на необходимото транспортно обслужване на населението си поради липса на желаещи превозвачи, които да изпълняват превози по автобусни линии, свързващи населените места на тяхна територия с административните им центрове, които са извън територията на общината, поради нерентабилност на тези линии. Същевременно тези общини не разпределят средства за субсидии от държавния бюджет, поради това че не отговарят на изискванията, разписани в Наредба за условията и реда, която господин Добрев прочете. Тя е доста дълга. Предвид изложеното и с цел осигуряване на необходимото транспортно обслужване на населението от 151 населени места в четири общини в страната, а именно осигуряване възможността на техните жители да имат достъп до административния им център, намиращ се извън нейната територия, който се намира в друга община, да не са задължени да ползват автогари, тъй като същите се ползват срещу заплащане, което води до още по-голяма нерентабилност на линиите. С предложеното се цели разрешаването на проблеми, свързани с организирането и осъществяването на обществения превоз на пътници с автобуси по утвърдени транспортни схеми в посочените случаи, като следва да се има предвид, че това е обществена услуга от изключително важно значение. В немалко от посочените населени места за жителите им автобусната транспортна услуга е единственият начин за придвижване към работните места, болничните, банковите, учебните и административните учреждения. Тоест тази услуга е с огромно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и чието нарушаване или липса би имало значителни негативни последици на общинско, областно и национално ниво, поради което следва да се осигури непрекъснатост на превоза на пътници с автобуси по утвърдени транспортни схеми.

Госпожо Председател, може ли изказване?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Предложението за промяна в Закона за автомобилните превози не е взето спонтанно или емоционално. Направили сме много срещи в продължение на месеци с различни институции и срещи, анализи и дискусии. Оценили сме положителните и отрицателните страни на всяко мнение и на всяка възможна, допустима идея. На практика в момента стигнахме до общо решение – точно това, което Ви предлагаме в пленарната зала. На работните срещи бяха и кметовете на общините „Родопи“ и „Марица“, на община Пловдив, Областната администрация, разбира се, министърът на транспорта и представители на „Автомобилна администрация“. И точно в този екип успяхме да преценим възможно най-добрите страни. Темата беше повдигната от жителите на община „Марица“, но всъщност в процеса на дискусията стана ясно, че има още, както разбрахте, две общини, които са извън този обхват. Всъщност четири общини в България и над 150 населени места живеят без организиран транспорт. На практика, единственият начин, с който могат да стигнат до града, който е най-близък до тях, където осигуряват и административна, и болнична, и образователна дейност и търсят учреждения, това е с автобусен транспорт. Тези населени места, които са четирите общини – Добричка, „Тунджа“, „Родопи“ и „Марица“ – това са общини, чиито административни центрове са извън населените места. Къде основно е проблемът с превозвача? Автобусите по тези линии пътуват сутрин и вечер пълни, през останалото време автобусите нямат тази запълняемост. И всъщност сумата от билетите, които получават тези превозвачи, покрива, а понякога и не покрива, сумата в автогарата, тъй като те по закон трябва да влязат в автогарата. Другият проблем е, че те не са нито планински, нито гранични и по тази причина нямат право да получават допълнителни субсидии, за да подпомогнат по някакъв начин този транспорт. Вероятно някои от Вас ще си кажат: защо не използват автобуси, които преминават през тези общини, от съседни общини? Това не може да стане, тъй като хората имат желание, разбира се, но в повечето случаи за тези автобуси, които идват от другите населени места, всъщност това е последната спирка. В повечето случаи автобусите са препълнени. Разбира се, тъй като съм народен представител от Пловдивска област, оттам съм получила най-много информация – и от общините, и във връзка с кмета на Пловдив. Имаше желание от жителите на село Труд да се удължи линията на автобус № 1, за да може да стига дотам, но това ще доведе до невъзможност да се спазва разписанието в града. По този начин ще ощетим градската част, но пък ние не можем да оставим без решение тези четири общини, за които, както Ви казах преди малко, единственият начин да се свържат с града, с всичките административни сгради и с администрацията извън територията им, е да имат автобусен транспорт, а те на практика нямат. Затова след дълги разговори, изследвания и анализи стигнахме до това решение – в чл. 22 вкарваме една нова ал. 1а, в която се казва, че трябва за тези четири общини, чийто административен център е извън територията им, да отпадне задължението за ползване на автогари по междуселищни автобусни линии за общини, чийто център е извън тяхната територия. Ползите ще бъдат не само за жителите на тези общини. Всъщност, ако хората знаят, че има редовен транспорт, могат да си купят карти, могат да планират своето време. По този начин на самите автомобили, с които те пътуват към града, ще се разтовари трафикът в града. В крайна сметка, тъй като проведохме, както Ви казах, изключително много разговори – имаше и притеснения от гледна точка на това, че автобусите, които са по тези линии, ще спират безразборно на спирките, искам да успокоя и жителите на град Пловдив, и на останалите градове, които са гранични с тези общини, че има ясни правила, по които се прави този план. Първа стъпка е, за да се открие нова линия, кметът на общината трябва да съгласува с кмета на град Пловдив проект на маршрутно разписание, схема на маршрута и анализ на пътникопотока. След това съгласуваното решение трябва да бъде мотивирано и входирано в Областната администрация. Там областният управител трябва да свика Комисията по транспорт и тя да разгледа и да утвърди това разписание, но преди да влезне Законът, това няма как да стане. Искам да Ви кажа, че Община „Марица“ вече е стартирала тази процедура, минала е процедурата през кмета на Пловдив и в момента документите са в Областната администрация, където вече е организирано да се проведе такава комисия, очакват единствено и само да влезе в сила Законът. Следващата, последна стъпка, е кметът на общината да проведе процедура по избор на превозвач. Искам от трибуната на Народното събрание да благодаря на министър Караджов, на колегите, които работихме по този законопроект, и на тези, които го подкрепиха с подписите си. Да благодаря на колегите от Комисията по транспорт и на господин Добрев – нейният председател, за това, че изключително бързо мина – с пълно единодушие, колеги, мина тази поправка в Закона. Надявам се и тук всички да се обединим в това да осигурим достоен живот на хората от тези четири общини, да могат да се придвижат спокойно, тъй като административният им център е извън територията им. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Караянчева, правя тази реплика като народен представител от град Пловдив – и тук е моментът да се съглася с всичко, посочено от Вас до момента. Апелирам към колегите народни представители да подкрепят тази законодателна инициатива поради факта, че колкото и да не искаме да си го признаем, към момента сме стигнали дотам – да мислим как да осигурим базисните основи на услугата транспорт в определени населени места в страната. И ако искаме в крайна сметка да предоставим тази услуга по най-добрия начин, ние трябва да гледаме оценката на въздействие. Към момента в малките населени места изпитват огромна трудност, особено възрастните хора, да се възползват от тази услуга. В този ред на мисли, пак казвам, подкрепям абсолютно всичко от изказаното от Вас като позиция. Имал съм разговори и с кмета на град Пловдив за нашата позиция като народни представители от град Пловдив и съответно, ако мога от негово име да изразя – оценката е положителна. Трябва да си помагат общините, особено когато са съседни. Ние нямаме проблем с това да предоставим градската инфраструктура за спомагане на този процес, пак казвам, за да осигурим базисните основи на тази услуга, която е крайно необходима най-вече за хората от малките населени места, които изпитват трудност да получат добра услуга към момента. Така че апелирам за подкрепа на тази законодателна инициатива и благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Правя съвсем кратко изказване, като ще започна с онагледяване каква е днес фактическата ситуация, що се касае за Пловдив и Пловдивска област. Всъщност ние имаме най-гъстонаселения град в България в лицето на Пловдив, в чието съседство се намират едни от най-големите села в България, често пъти по-големи от десетки общини, каквото е село Труд, между които се намира една от най-големите индустриални зони в България, в която работят хиляди хора, и не може да има обществен транспорт. В този смисъл е добре, че управляващите са чули справедливите искания на протестиращите от община „Марица“ и че този законопроект е внесен. Не е нормално държавата да не може да разреши този проблем. В този смисъл този закон е съвсем правилен. И завършвам краткото си изказване с един призив към народните представители, поне от Пловдивска област и град Пловдив – от 16 и 17 Многомандатен избирателен район, на които парламентарните им групи са на друго мнение и няма да подкрепят този текст, поне те като депутати от град Пловдив и Пловдивска област да го направят. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, изключително Ви благодаря. В репликата ми по-скоро ще подкрепя Вашите думи, колкото и рядко да се случва. Вие наистина се опитахте да яхнете справедливия протест на хората. Имаше очевидна драма с транспорта на няколко общини и както беше прочетено и в доклада, и в изказванията подчертано, това са общо 151 населени места в страната. С това предложение за промени в Закона за автомобилните превози ще се даде възможност да се реши този въпрос, да се облекчи дейността на превозвачите и техните разходи и в крайна сметка да се възстанови наистина тази услуга, която е задължителна. Това, което Вие казвате и апелирате да се подкрепи, всъщност наистина то беше подкрепено в Комисията. Това е един работещ текст според нас и той беше почти единодушно приет освен Вас, господин Иванов, който отсъствахте от Комисията и в Комисията Вие не го подкрепихте, но се надявам сега всички да влезете в залата и да го подкрепите, защото докато Вие яхвате протеста, ние сме дали предложение за решение на проблема. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! Господин Летифов, да подкрепяш справедливите искания на протестиращите, не означава, че яхаш протеста. Яхаш протеста, означава да не си даваш сметка, че си опозиция, но въпреки това да депозираш предложения, които управляващите напук ще отхвърлят. Затова ние, в подкрепа на исканията на протестиращите, оставихме управляващите, което е и най-разумното, да внесат своите предложения. А иначе, господин Летифов, тогава, когато точката влезе, тя дойде като извънредна в Комисията, което е и причината аз да не присъствам, защото не знаех, че тази точка ще влиза. Това е абсолютно не намясто, защото сега ще видите, че нашата парламентарна група ще подкрепи. (Реплика от народния представител Халил Летифов: „Извинявам се!“) Благодаря Ви, че се извинихте. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, Законът за автомобилните превози имаше нужда от корекция. Не съм сигурен, че това е решението, което ще помогне на жителите на тези четири общини, но въпреки това смятам, че е добре да се започне отнякъде и да се даде шанс. Оттук нататък, след тези корекции в Закона, отговорността вече е на кметовете на общините и съответно на областните центрове, тъй като, както вече стана въпрос, административният център и на четирите общини е извън територията на общините. Все пак става въпрос за 151 населени места, дори искам да Ви ги кажа поотделно: Добричка са 67, „Марица“ – 19, „Родопи“ – 21 населени места и, забележете, „Тунджа“ са 44. Всички тези хора срещат сериозни затруднения с транспортната свързаност към областния център, ежедневно имат проблеми. Смятам, че оттук нататък ще има възможност тази транспортна свързаност да бъде подобрена и съответно на тези хора да бъде даден шанс за един по-качествен живот. Какво ще свършат обаче кметовете съответно на тези общини и на областните центрове, предстои да видим, защото едно е да даваш заявка, но съвсем друго е да свършиш реалната работа. Лично аз съм чувал много пъти оправдания. Дори хората, с които съм се срещал, от тези общини или които пътуват, да речем, от „Марица“ и от „Родопи“, казват: ами да, то трябва Вие там, в Народното събрание, да промените Закона. Ами ето, в момента ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим тази промяна, за да може да се даде шанс да се започне отнякъде и да видим дали кметовете ще свършат тази работа. Тоест вече топката е в тяхното поле. Вече дали ще имат желание, както казах, трудно ми е да говоря от тяхно име. Не само по време на предизборни кампании, но и в нашата инициатива „Парламентът отива при народа“ съм се срещал с немалко хора, които срещат подобни затруднения. Чух тук мнение, че щял да се намали трафикът на автомобили. Да Ви кажа, съмнявам се това да се случи. Да, искам да се случи, но се съмнявам, защото хората, които разполагат с автомобил, хората, които са свикнали да използват личното си превозно средство, едва ли ще се качат на обществен транспорт и да използват едва ли не градски транспорт, защото определено тези населени места в близост до областния център са си като квартали на определения град. Да речем, в „Марица“ и в „Родопи“ повечето от тези населени места си действат като квартали на Пловдив – хората пътуват ежедневно, децата им учат в Пловдив, личните лекари са им в Пловдив, детските градини са в Пловдив, банковите услуги са в Пловдив. Така че – малко изкуствени, изкуствено създадени общини, но да не се разтягаме в тази насока. А относно закачката тук с господин Иванов, наистина добре е да се присъства на комисии, когато има подобни важни въпроси. Имали сме не една и две срещи при областния управител на Пловдив, а господин Иванов невинаги е присъствал и там. Нали, не мога да го виня сега, аз не му водя отчетност кога присъства и кога не, но като цяло е хубаво да се присъства на тези срещи, защото там кметовете на общините си казват проблемите, които имат, обсъждат се евентуални решения и съответно може да се пристъпи към някакви координирани действия, както в случая – почти с пълно единодушие в Комисията въпросното предложение беше прието, включително и с гласовете на ВЪЗРАЖДАНЕ. Така че хубаво е на тези срещи да присъстват представители на повече партии, за да може да се вземат най-добрите решения. Пак казвам, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим, така че смятам, че ще мине. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители. Няма нужда да се убеждаваме в проблема, че голяма част от българските населени места са откъснати от общинските и от областните центрове. С внесения законопроект правим една малка стъпка в посока на това да разрешим част от тези проблеми. Няма да повтарям говорещите преди мен. Наистина двете общини около община Пловдив – „Марица“ и „Родопи“, отдавна са извън класическото разбиране, а те са си едни типични градски агломерации на града. В този ред на мисли смятаме за абсолютно нормално тези хора да имат регулярен достъп до областния център, където, забележете, се намират и техните общински администрации, където се намират и голяма част от деконцентрираните държавни структури, така че за тях това е просто нормален начин на живот и нормално нещо, което трябва да получат като административно обслужване. С досегашната практика това се затрудняваше изключително много и от проблемите с градския транспорт в Пловдив, така че с тази стъпка ние възнамеряваме да направим първата крачка в посока подобряването на транспортната свързаност на немалко български граждани. Наистина проблем ще бъде как всичко това, което днес, дай боже, приемем като промени в Закона и то мине на второ четене, ще бъде приложено на практика, защото наистина детайлите по някой път крият доста рискове при приложението на подобни наредби, и да видим как по същество това ще бъде приложено на практика. Вярвам, че с промените, които днес ще направим, тези 151 населени места ще получат един по-нормален начин да достигат до съответните общински и съответните областни центрове. Поради тази причина парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ ще подкрепи внесеното предложение. Благодаря Ви.

Колеги, искам да се обърнете назад. И Ви питам: къде е египетската група на бог Амон Ра, на Фараона? Те работят за хората на терен. Днес гласуваме за 4 общини, за повече от 100 населени места, които са в покрайнините – крайни, да могат да имат транспорт. Той само ходи и обикаля някъде и ги няма тука да гласуват това, което трябва на българския народ.

На основание чл.76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 51-554-01-180, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 8 октомври 2025 г., да бъде подложен на второ гласуване. (Реплика от „ДПС – Ново начало“: „Кои народни представители? Това е важно. Не са от групата на Цвета!“)

„ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. ...) § 1. В чл. 22 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думата „линии“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на тези по ал. 1а“. 2. Създава се ал. 1а: „(1а) Превозвачите, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, които свързват едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния ѝ център, който се намира в друга община, спазват утвърденото маршрутно разписание с определените в него автоспирки, като могат да ползват и автогари срещу заплащане.“

Имам си поправки. Сядай там веднага! (Смях, шум и реплики.)

Имам си правно-технически поправки. Седни си, ще ги направя! (Смях и ръкопляскания.) Сега решавате да изпъкнете тука, в последния момент! Седни, ще ги направя! Предлагам наименованието на Закона да бъде: „Закон за допълнение на Закона за автомобилните превози“, тъй като разпоредбите в него са само за допълнение на чл. 22. „Параграф 1“ да се чете „Параграф единствен“. В т. 1 след думите „В ал. 1“ да се добави „в текста преди т. 1“. Доволен ли сте? (Реплика на народния представител Йордан Иванов: „Има една запетая“.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, № 51-554-01-54, внесен от Красен Кралев и група народни представители на 19 февруари 2025 г. На редовно заседание, проведено на 12 юни 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, № 51-554-01-54, внесен от Красен Кралев и група народни представители на 19 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: Тони Тодоров – заместник-министър на вътрешните работи; Минко Пондев – служител в Главна дирекция „Национална полиция“; Иван Филев – сектор „Масови мероприятия“ в СДВР; Румен Христов – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност“ на Министерството на вътрешните работи, и Антоанета Боева – директор на дирекция „Спорт за високи постижения“, Министерството на младежта и спорта. Проектът на закон беше представен от народния представител Красен Кралев. Като мотиви за създаването на този законопроект той посочи, че през последните години в България резултатите от непристойно поведение и агресия по време на спортни мероприятия, в частност по футболните терени, както и в околните за тях пространства, се увеличават. Това, както и публично оповестените инциденти с пострадали лица, са мотивите да се предприемат нови мерки за превенция на противообществените прояви при провеждане на спортни мероприятия. Спортното и най-вече футболното хулиганство се явяват съществен проблем за българското общество. До 2004 г. множеството инциденти преди, по време и след провеждането на спортни прояви и спортни мероприятия се квалифицираха по Указа за борба с дребното хулиганство като административни нарушения с по-ниска степен на обществена опасност. С приетия през 2004 г. Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия се уреждат мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия, като целта му е опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви; установяване на причините и условията за извършване на противообществени прояви и други. Въпреки действащата правна регулация чрез Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и множеството подзаконови актове в областта на опазване сигурността на спортните обекти, както и за опазване на обществения ред по време на спортни събития и други мероприятия, не могат да се отчетат голям напредък и резултати в борбата с противообществените прояви по смисъла на Закона. В заключение господин Кралев посочи, че за постигане и адекватно справяне с проблемите с противообществените прояви и инциденти преди, по време и след приключване на спортните мероприятия се предлага настоящият Проект на закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия. Заместник-министърът Тони Тодоров посочи, че Министерството на вътрешните работи подкрепя всяко едно усъвършенстване на нормативната уредба, но ще е необходимо да се направят редакции между първо и второ гласуване. От Министерството на младежта и спорта потвърдиха, че подкрепят изпратеното писмено становище. В провелата се дискусия участие взеха народните представители Славчо Крумов, Николай Радулов, Юлиана Матеева, Маноил Манев, Атанас Атанасов, Красен Кралев и Николай Златарски. Преобладаващо се изрази мнение, че ако Законопроектът бъде приет, следва да се проведе работна група и да се прецизира предложената уредба. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 9, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; „против“ – 2, от които 1 от парламентарната група на МЕЧ и 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; „въздържал се“ – 5, от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 2 гласа от парламентарната група на ПП-ДБ, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, № 51-554-01-54, внесен от Красен Кралев и група народни представители на 19 февруари 2025 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, № 51-554-01-54, внесен от Красен Кралев и група народни представители на 19 февруари 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 май 2025 г., Комисията по въпросите на младежта и спорта обсъди Законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, № 51-554-01-54, внесен от Красен Кралев и група народни представители на 19 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха експерти от Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините в Република България, президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов, Андрей Петров – изпълнителен директор на Българския футболен съюз, Иван Ценов – председател на Асоциацията на българските спортни федерации. Законопроектът беше представен от народния представител Красен Кралев. Предлага се създаването на Национална координационна комисия, ръководена от министъра на вътрешните работи. Тя разработва Национален координационен план за прилагане на интегриран подход към безопасността, сигурността и обслужването преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия. Предвижда се издаването на наредба, с която ще се регламентират ясно изискванията за стандарти по отношение на физическата инфраструктура, техническото оборудване и съоръженията на спортните обекти, както и за обучението и функциите на персонала. По Законопроекта в Комисията са постъпили писмени становища от Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Българския футболен съюз, Държавната агенция “Национална сигурност“ и Националното сдружение на общините в Република България. Министерството на младежта и спорта изрази принципната си подкрепа към Законопроекта, като приветства народните представители да вземат предвид всички забележки от постъпилите по него становища. Министерството на регионалното развитие и благоустройството също подкрепя Законопроекта. Министерството на вътрешните работи изрази своята подкрепа и готовност за съдействие. Президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов потвърди необходимостта от такъв законопроект, като обърна внимание, че трябва да се представи разликата между аматьорския и професионалния спорт, детските и професионалните състезания и всяка федерация да има възможността да обезопасява спортните мероприятия спрямо нейните нужди. Впоследствие в дискусията взеха участие народните представители Джипо Джипов и Петя Димитрова, Красен Кралев и Маноил Манев, Михаил Митов и Коста Стоянов. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по въпросите на младежта и спорта – с 11 гласа „за“, от които 5 гласа от ПГ на ГЕРБ-СДС; 2 гласа от ПГ на ПП-ДБ; 2 гласа от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от ПГ на „БСП – Обединена левица“ и 1 глас от ПГ на ИТН, 1 глас „против“ – от ПГ на ПП МЕЧ и 4 гласа „въздържал се“, от които 3 гласа от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 глас от ПГ на АПС, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, № 51-554-01-54, внесен от Красен Кралев и група народни представители на 19 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание мотивите към Проекта на закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия. В България през последните години резултатите от непристойно поведение и агресия по време на спортни мероприятия, в частност по футболните терени, както и в околните за тях пространства, се увеличават. Това, както и публично оповестени инциденти с пострадали лица, са мотивите да се предприемат нови мерки за превенция на противообществените прояви при провеждането на спортни мероприятия. Спортното и най-вече футболното хулиганство се явяват съществен проблем за обществото. До 2004 г. множеството инциденти преди, по време и след провеждането на спортни прояви и спортни мероприятия се квалифицираха по Указа за борба с дребното хулиганство като административни нарушения с по-ниска степен на обществена опасност. С приетия от 2004 г. Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия се уреждат мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия. Законът целеше: опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви; установяване на причините и условията за извършване на противообществени прояви и други. От 2004 г. досега Законът претърпя множество промени: 2005 – 2020 г., 19 частични изменения и допълнения, като само за периода от 2018 г. до 2020 г. промените са седем. Въпреки действащата правна регулация чрез Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и множеството подзаконови актове – наредби, правилници, инструкции в областта на опазване на сигурността на спортните обекти, за опазване на обществения ред по време на спортни събития и други, не може да се отчете голям напредък и резултати в борбата с противообществените прояви по смисъла на Закона. Темата е застъпена и в ратифицираната Конвенция на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, влязла в сила от 1 февруари 2020 г. Конвенцията разглежда обществените органи и независимите спортни организации като страни, които трябва да предотвратяват и контролират насилието и лошото поведение на зрителите на спортни мероприятия. Те се задължават да осигурят разработването и изпълняването на мерки, насочени към предотвратяване и контрол на насилието и лошото поведение на зрителите, като осигурят мобилизирането на достатъчно сили за поддържане на обществения ред, улеснят тясното сътрудничество и обмен на подходяща информация между полицейските сили на различните засегнати или застрашени, прилагат налагането на наказания или подходящи административни мерки по отношение на зрители, признати за виновни за извършването на правонарушения, свързани с насилие или лошо поведение. За постигането и адекватното справяне с проблемите с противообществените прояви и инциденти преди, по време и след приключване на спортните мероприятия се предлага настоящия проект на закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, чиято правна уредба е в съответствие с Конвенцията. Проектът на закона за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия е структуриран в шест глави. Глава първа регламентира Национален и регионален координационен механизъм – от чл. 4 до чл. 6. Създава се Национална координационна комисия, ръководена от министъра на вътрешните работи. Комисията разработва Национален координационен план за прилагане на интегриран подход към безопасността, сигурността и обслужването преди, по време и след провеждането на спортните мероприятия. Националната координационна комисия дава възможност на всички участващи страни за съвместна работа на стратегическо ниво при определянето и прецизирането на редица мерки за безопасността на стадионите, включително и на националните политики по въпроси, като: пиротехническите средства, проверките при влизане и контрола, мерките за борба с тероризма, както и заплахите, свързани с организираната престъпност – например свързани с фалшиви билети и продажбата на такива билети. Комисията осъществява контрол над ефективността на прилаганите междуведомствени мерки за обезпечаване безопасността и сигурността при провеждане на международни спортни мероприятия с участието на национални и клубни отбори на територията на Република България и в чужбина. Регионалният областен координационен механизъм предоставя за проявата характерно партньорство, съобразно местните нрави, между общинските власти, организаторите на събития, полицията и други ключови заинтересовани страни, включително инициативи на привържениците. Това партньорство съобразно местните нрави може да се окаже от решаващо значение, когато се налага противопоставяне на извънредни ситуации и други сериозни инциденти, представляващи заплаха за обществената безопасност. В Глава втора са разписани Мерките за безопасност и сигурност при провеждането на спортни мероприятия. На първо място в тази глава – чл. 7, се предвижда издаването на Наредба, с която ще се регламентират ясно изискванията за стандарти по отношение на физическата инфраструктура, техническото оборудване и съоръженията на спортните обекти, както и за обучението и функциите на персонала за безопасност и сигурност при провеждането на спортните мероприятия. Особено важна част от тази глава е въвеждането на начина за оценка на риска от нарушаване на изискванията за безопасност и сигурност по време на спортното мероприятие. Член 8 регламентира, че оценката се изготвя на базата на определени критерии от Министерството на вътрешните работи, съгласувани със спортните организации. Всички аспекти на режима за управление на безопасността на стадион трябва да бъдат подложени на оценка на риска, да се преразглеждат и усъвършенстват по целесъобразност по отношение на всяко събитие, което се провежда на стадиона. Оценката на риска трябва да бъде пряко свързана с процеса за сертифициране на безопасността на стадиона. Изготвената оценка на риска се документира с протокол, изготвен от спортната организация, и се утвърждава от Областната координационна комисия, след което се изпраща до териториалните структури на МВР, организаторите на съответното спортно мероприятие и отговорника по безопасността и сигурността на спортния обект, на територията на който се провежда спортното мероприятие. За всички мерки, посочени дотук, са разписани определени срокове за изпълнение. Съвсем нова, важна част в Закона е разрешаването на използването на спортните обекти за провеждане на спортните мероприятия, тоест сертифицирането на спортните съоръжения. В повечето европейски страни националното законодателство изисква спортните съоръжения да бъдат сертифицирани от съответен орган. Сертифицирането на стадиони в различните страни е различна. Въпреки че всяка страна определя условията, които счита за най-подходящи, целта е да се гарантира, че сертифициращият орган е независим и компетентен, за да определи дали един стадион е подходящ за целта, в съответствие с националните стандарти и при спазване на всички съответни правни и регулаторни изисквания. Успоредно с това публичните власти трябва да определят национални или местни условия за оценка и удостоверяване, че физическата инфраструктура и режимът за управление на безопасността на стадиона са достатъчни, за да се даде възможност на стадиона да осъществи безопасното домакинство на определено спортно събитие. В Проекта на закона Областната координационна комисия изготвя протокол за оценка на покриване на стандартите съгласно Наредбата – чл. 7, ал. 1, за прилагането на мерките при провеждане на спортни мероприятия на спортните обекти на територията на областта. Протоколите са два вида – съкратен и пълен, съответно за провеждане на мероприятия с нисък риск и висок риск от нарушаване на мерките за безопасност и сигурност. Когато протоколът е с положителна оценка, областният управител издава: - сертификат за безопасност и сигурност на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия с протокол за оценка на нисък риск; - сертификат за безопасност и сигурност на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия с протокол за оценка на висок риск. Спортен обект може да се използва за провеждането на спортно мероприятие само ако има издаден съответния сертификат. Детайлното дефиниране на процедурата по разрешаване използването на спортните обекти за провеждане на спортни мероприятия, задълженията на собствениците, ползвателите или концесионерите на спортни обекти и задълженията на организаторите на спортни мероприятия ще повиши в значителна степен контрола по опазването на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия чрез: предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви; установяване на причините и условията за извършване на противообществени прояви; осигуряване на сътрудничество между държавните органи и обществените организации за предотвратяване на всички форми на противообществени прояви при провеждането на спортни мероприятия; осигуряване на взаимодействие и координация между държавните органи и чуждестранни или международни полицейски служби във връзка с организирането и провеждането на спортни мероприятия. Глава трета – „Условия за достъп до спортния обект и спортната зона и задължения на посетителите“. В сравнение с досега действащия закон Глава трета е нова. С новия проект в нея детайлно са разписани и дефинирани правото на достъп и политика на продажба на билети, контрола на достъп до спортния обект, задълженията на посетителите на спортни мероприятия, ролята на стюардите. Новият чл. 35, ал. 1 задължава собствениците и ползвателите или концесионерите да разработват вътрешни правила за пребиваване на територията на спортния обект, както и да се включат правата на посетителите на спортното мероприятие. Новото предложение в чл. 36 – 39 в сравнение с досега действащия закон е въвеждането на нов субект – стюарди, които могат да бъдат назначени от организатора на спортните мероприятия или собственика, ползвателя или концесионера на спортния обект, както и от частни охранителни фирми. Същите изпълняват функции по прилагане на разпоредбите относно реда за безопасност и сигурност в спортния обект при провеждането на спортни мероприятия. В Глава 4 „Национален информационен център и единен автоматизиран регистър“ са регламентирани функциите и задълженията на Национален информационен център за сигурността на спортните мероприятия към Министерството на вътрешните работи, както и съдържанието на данни, поддържани от Единен автоматизиран регистър. В Глава пета „Установяване на противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия и изпълнение на наложените наказания“ е разработена легална дефиниция на „противообществена проява“ по смисъла на този закон, където се описва всяко деяние, което се характеризира като противообществена проява, а в Глава шеста са разписани всички принудителни административни мерки, които се прилагат при установените извършени прояви. В тази глава, в Раздел II – от чл. 77 до чл. 84, са дефинирани административнонаказателните разпоредби, свързани със съответните наказания за извършени нарушения от страна на собствениците или ползвателите на спортния обект, на отговорника по сигурността или на организатора на спортното мероприятие. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, този законопроект се работи от доста време. Смятаме, че е наложително неговото разглеждане и приемане, тъй като противообществените прояви по време на спортни мероприятия зачестиха значително през последните години. Текстът и духът на закона отразяват изискванията, застъпени в ратифицираната от България Конвенция на Съвета на Европа за сигурност по време на спортни мероприятия, като смятаме, че с приемането на такъв закон ще бъде повишена сигурността и безопасността по нашите стадиони и зали, както и това ще допринесе за модернизиране на спортната инфраструктура. Напълно сме наясно, че Законът си има доста несъвършенства, има нужда от прецизиране на някои текстове, изясняване и прецизиране на някои срокове. Това стана ясно и по време на дебатите в комисиите. Категорично обаче стана ясно, че и спортните организации – в частност най-заинтересованата от това нещо е Българският футболен съюз, и другите федерации по колективни спортове, както и двете министерства – на вътрешните работи и на спорта, подкрепят приемането на такъв закон. Разбира се, ние знаем, че трябва много работа да бъде извършена между първо и второ четене, затова ще поискаме, когато дойде времето, за максимален срок между първо и второ четене, за да може да се направят работни групи, да се прецизират всички текстове, така че да се приеме накрая един работещ закон. По време на дискусиите стана ясно, че и Футболният съюз иска да бъдат прецизирани: издаването на поименен билет с фиксиран ред и място; стюардите да не са част от привържениците; и забраната за посещение на спортни мероприятия да включва най-тежкото наказание – забрана за посещение на такива мероприятия за цял живот. Тези съображения, разбира се, и предложения ще бъдат отразени в промените на текстовете между първо и второ четене. Най-големите притеснения за това са, че аматьорски състезания, ученически игри ще попаднат в духа на закона, също ще бъдат избегнати. Сега няма как в закон да определим целия обхват на всички спортове и видове състезания, които ще бъдат оценени с висок риск, затова ще предвидим създаването на наредба на министъра на младежта и спорта, с която ще бъде прецизиран точно обхватът на видовете спорт, в които задължително, разбира се, трябва да влязат професионалните състезания и професионалните лиги по футбол – както спортовете, така и видовете състезания, които да влязат в обхвата на закона. Смятаме, че тази регламентация трябва да се случи с наредба, за да бъде по-динамично правенето на промени евентуално в нея. Разбира се, ще бъдат отчетени. Към този етап не са отчетени динамиките на спортния календар в поставянето на срокове за изпълнение на изисквания да има специфики при състезания за провеждането на Купата на България по футбол, по баскетбол, както и при провеждането на плейофи. Това също ще бъде отчетено, така че нашето намерение е да се обсъдят всички предложения, направени от народните представители, независимо от коя политическа сила са – дали са представители на управляващото мнозинство или на опозицията. Всяко разумно предложение, което детайлизира текстовете и ги прави по-прецизни и е в духа на Закона, ще бъде отразено и прието. Благодаря за Вашето внимание.

Къде е египетската група?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Египетската група, както винаги, я няма на важни теми и на важни въпроси за България. Те влизат само когато става дума за сметища. Моето изказване ще започне като реплика на господин Кралев, който побърза да направи изказване, за да обяви той недостатъците на този закон, които са много, но истината е, че просто нямаме нужда от такъв закон, защото в момента си има действащ Закон за опазване на обществения ред и провеждането на спортни мероприятия, и просто нямаме нужда от такъв закон. Този закон прави така, че да има една политическа безотговорност, и прави така, че вместо МВР да отговаря за спортните мероприятия, трябва да отговарят МВР, Министерството на спорта, Министерството на регионалното развитие, общини и така нататък. Господин Кралев да предлага закони в спорта, е все едно педофил да предлага закон за детските градини. Това е истината. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее! Еее! Еее!“)

Извинявайте, госпожо Председател. Ако господин Кралев обещае повече да не прави такива закони, да се занимава със спорт, аз му обещавам, че по повод неговите картини, които са много хубави… предлагам му да се съсредоточи върху това. Той забравя, че през неговото управление доста големи скандали имаше с такива мероприятия, като през 2019-а например, когато паднахме от Англия позорно с шест на нула и тогава беше извикан от Бойко Борисов да му каже да бъде поискана оставката на Борислав Михайлов. МЕЧ няма да подкрепи този закон, защото е абсолютно излишен, няма нужда от него и е написан супер некадърно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от народни представители от ПП МЕЧ.)

Едно от най-лошите неща в този парламент, госпожо Председател, е, когато няма какво да кажеш, да излезеш да кажеш, че няма нужда да казваш каквото и да било. Ами сега дали има нужда от този законопроект, или няма, аз само в тази част ще се огранича, защото останалата част е просто… Няма смисъл да се коментира. От Закона има нужда и не заради друго – и не защото сме го писали, и не защото го внася ГЕРБ-СДС или Красен Кралев, Маноил Манев и не знам си кой, а защото в момента на териториите на спортните обекти, около териториите на спортните обекти преди и след провеждане на спортните мероприятия оперират над четири закона. Те регулират всички неща по тази непрекъсваема линия на провеждане на едно спортно мероприятие. На второ място, защо има нужда от Закона? Защото за регулирането на тези спортни събития – не само футболните мачове, а всички спортни събития, ние сме ратифицирали споразумението от Сен Дени. Подлежим не само на контрол, ами и на санкции, а последната делегация, последният доклад казва, че е необходимо ново законодателство. Няма лошо, ако този закон на някой не му харесва, да напише друг. Вие сте експерти – във Вашата група имате супер експерти по спорт, напишете, внесете го, ще го обсъдим и така. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Манев, доста аргументирано не казахте абсолютно нищо. Това, което искам да добавя към изказването си, и Ви благодаря, че ми дадохте възможност за дупликата, е, че ако МВР не може да се справи с това нещо, да подава оставка… (Реплика от народния представител Маноил Манев.) Как какво? То отговаря за сигурността. Ами дайте всички министерства да ангажираме с отговорност, когато има спортни мероприятия, състезания по шах, когато има… (Народният представител Маноил Манев говори едновременно с оратора.) Не от място, ако обичате. Когато има състезания по шах, искам всички министерства да са ангажирани. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Когато един закон се презентира с недоказана нужда, с аргумент: България изостава с осем години от прилагането на добрите европейски практики, става ясно, че това не е закон, създаден да служи, а поредното административно послушание. Нито в мотивите, нито в оценката на въздействие има конкретни данни за мащаба на проблема, няма статистика, няма анализ на риска, няма реална оценка от нуждата. Това ме накара и това беше причината да изпратя запитвания до Министерството на младежта и спорта и Министерството на вътрешните работи. Цитирам първо отговора на Министерството на младежта и спорта: „За периода 2015 – 2024 г., тоест искала съм справка за 10 години назад, са извършени 5387 проверки по сигнали, изготвени са 1067 писмени отговора и са съставени 66 акта за нарушения.“ Това означава, че за последните 10 години имаме 66 акта, а това прави по 6,6 акта на година. Какво отговаря Министерството на вътрешните работи? „За периода 2015 – 2024 г. са отчетени 3611 спортни събития, основно футболни срещи, установени са 442 правонарушения по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, задържани са 992 лица и са наложени 1151 административни наказания – съответните мерки.“ С други думи, 45 горе-долу са случаите на година за последните 10 години. МВР допълва също, че към днешна дата се извършва за всяко едно спортно събитие оценка на риска, съгласуване на планове за охрана, прилагане на съответни мерки при необходимост – това е чл. 6, ал. 1, т. 2 и така нататък от сегашния закон на МВР. Когато погледнем тези числа, оказва се, че инцидентите по време на спортни събития са плашещо малко и че през последните 10 години държавата е работила по действащия законов ред и се справя, общо взето, бих казала, което не доказва нуждата от новия закон. Безумиците в новия закон, които към момента са такива, въпреки че се каза, че ще има допълнително комисии, които ще подобрят Закона, надявам се, безумици в момента имаме – поименни билети за всяко спортно събитие, забрана за транспаранти, знамена и всичко, което се води като агитация, отделно имаме задължително охрана и видеонаблюдение – чл. 17 и 18, мисля, за всеки организатор, отделно имаме ръководител на сигурността, отговорник на обекта. Всъщност нови щатове, нови разходи, нова бюрокрация. Становищата, които аз разгледах, принципно повечето казват „да“. Но това „да“ за мен лично е принципно „да“. Ще кажа защо. Примерно ДАНС – становището на ДАНС, откровено заявява, че не разбира защо е включена и се изисква от нея становище по този закон. МРРБ се притеснява каква е яснотата на ролята на ДНСК и на разходите по прилагането му. Националното сдружение на общините в Република България предупреждава, че общините няма да могат да покрият тези изисквания, съответно спорт там няма да има. Спортните федерации и клубовете казват: ние – по-голяма част от тях, разбира се – ние няма да можем да изпълним условията, защото нямаме средства. Означава ли, че трябва да се откажем от състезанията? И какво се оказва в крайна сметка? Законът решава проблеми? Не, напротив. В този си вид не решава. В допълнение, мога спокойно аз лично да кажа моето мнение – този закон може да служи като оправдание на управляващите. И защо? След като един организатор не успее да покрие изискванията, няма да му се разреши провеждане на състезания. Когато няма състезания, държавата удобно ще има правото да каже: няма дейност, няма финансиране. И така законно се спестяват пари за бюджета за други не толкова важни цели. Накрая ще кажа, че въпреки всичко ВЪЗРАЖДАНЕ ще продължим да се въздържаме от този закон, и се надяваме, че така обещаните комисии ще ги има и че ще има разум Законът да заработи за спорта, а не против спорта. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, позволих си да изпреваря колегата или да направим тази размяна, за да мога да направя, освен изказването си, едно обръщение към колегите. Уважаеми колеги, много Ви моля – по този закон имам една голяма молба и надежда. Законът е абсолютно несъвършен. Това го знаем и аз, и господин Кралев, и всички, които сме участвали в обсъжданията на този закон и в комисиите. И той не е съвършен затова, защото този закон отлежа доста дълго време в многото кратки Народни събрания. Той е продукт на работа от много години, но във времето се променяха екипи. Променяха се екипи както в спортните федерации, така и в МВР, така и във всички структури, които се занимаваха с този закон. И наистина този закон между първо и второ четене има огромната нужда от работни групи на експерти, за да може да излезе закон, който да свърши работа. А дали има нужда от свършване на работа, сами преценете. Събитията… Сега, статистиката е интересно нещо. Аз винаги се сещам за оня виц със средностатистическото свинско със зеле – кой яде свинско, кой зеле и какво се получава накрая. Ама статистиката е удобно нещо във всяка една посока, за да намериш доводи. Истината е, че дори един пострадал на пет години е много. Защото целта всъщност на спорта е да вкараме децата отново в залите, като посещения, като зрители, да ходят семейства, да е спокойно и да е приятно да се наслаждаваш на любимия си спорт, който и да е той. Да, по отношение на финансовите ангажименти, които ще възникнат от този закон спрямо собствениците на спортни обекти. Те и сега ги имат тия задължения. Те и сега ги имат, само че си прехвърлят топката от болната глава на здравата – кой отговаря за обекта по принцип, кой отговаря за спортния обект, когато се провежда мероприятие, и ако стане нещо, да няма виновен. Това е основната цел на собствениците. А целта на Закона с новите решения, които предлагаме, е всъщност да има ясна и точна ангажираност и отговорност. Защото този собственик ще трябва да намери варианта – или да кандидатства умно, разумно, с екип за финансиране, за изпълнение на изискванията на Закона, или да намери начин да го даде за стопанисване на спортния клуб, спортната федерация или спортните клубове, или спортните федерации, които да вложат средства, за да го поддържат във форма – такава, че да не е опасен обектът. И контролът, който се възлага, не е с цел забрана на спортните мероприятия. Той има една-единствена цел. И тази цел е да направи така, че отговорният да знае, че предварително, превантивно ще бъде проверен за това дали неговият обект е годен. Да се раздели отговорността между тези, които го ползват, и тези, които са му собственици. Ако някой започне да ми обяснява, че няма интерес към такава собственост или владение, аз няма да се съглася. За всеки спортен обект, във всеки град, във всяка спортна база има кандидати да ги стопанисват и да ги ползват – повече, отколкото могат да поемат обектите. Нека тази отговорност да е ясно, точно разделена и точно посочена. Що се отнася до другите мерки, които предвижда Законът. Не бе, законът не отговаря на някакви административни изисквания към някого. Законът просто се опитва да въведе ред в едно законодателство, което е пръснато в цялата законодателна сфера на България. Като почнете от ЗУТ – Закона за устройство на територията, като минете през законите, третиращи хулиганствата – Наказателния кодекс, Закона за МВР... Всичко останало е събрано в някаква каша, с която трябва да се оправят трима човека в общи линии в един град – кметът, шефът на полицията и някой, който организира състезанието. Това са трима човека, които, като са решили да правят спорт, трябва да си строшат главата, за да решат проблемите. Е, сега няма да е така. Сега всеки ще си поеме отговорността по схемата, която е предвидена в закона. Комисията казва колко е опасно състезанието, определя правилата според това колко е опасно състезанието чрез всички методи на анализ на риска, включително и разузнавателните методи на МВР. А що се отнася тука до ДАНС, ами има международни състезания, на които трябва да се оправят хората, на които са им наложени забрани за участие: присъствие на спортни мероприятия в международен план. Ама то има и такива правила, и такива закони в международен план, и там също има работа и за тях. И не е вярно, че на ДАНС им е чудно що ги питаме. Не им е чудно, знаят, що ги питаме, знаят какво искаме да знаем. По отношение на някои от текстовете – конкретно в Закона няма да навлизам, ние сме на първо четене. Но вижте, ако не намерим пътя кой определя правилата преди, по време и след спортно мероприятие, особено за футболните срещи, особено там, ще стигаме винаги до това – в някакъв момент някой да иска временна комисия в Народното събрание за ситуацията с някой футболен мач, преди него или след него. Нали не сте забравили, че сме правили такива временни комисии и че те привикваха тук, в Народното събрание, кметове и всякакви други. И всеки отговаряше – аз съм бил член на тия комисии и ще Ви кажа, всеки отговаряше: ами то точно това не е моята работа, то моята работа е до еди-къде си. Е, сега ще го определим със закон кое му е работата, на кого, кой ангажимент му е работа. И ще бъде ясно кой за какво отговаря. Няма опасност да бъде спрян спортът, особено аматьорският и на ниско ниво – общински спортни мероприятия и така нататък. Няма такава опасност. Няма. Просто защото Законът не визира това. Той визира спортните календари на спортните федерации и съобразяването на спортните календари на спортните федерации със съществуващите налични спортни обекти, бази, тяхната степен на готовност и степента на готовност на организаторите. Защото, повярвайте ми, в българския спорт има отговорни различни лица за провеждането на спортни мероприятия. В БФС отговорник е домакинът – спортният клуб домакин. В други федерации за всяко спортно мероприятие отговаря самата федерация, тоест някакъв централизиран орган към федерацията. В трети има възможност за провеждане на професионални спортни мероприятия, в които тези функции са иззети от търговски фирми или лица, които провеждат такива състезания, много по-мащабни, между другото, от спортния календар – държавния спортен календар. И там също трябва да има законово уреждане на техните ангажименти. На трето място. С последния случай само, и завършвам, се оказа, че имаме проблем. Затворените бутилки, нали, според правилата на Европейския съюз са проблем за охраната на спортните мероприятия. Ама той, този проблем, е решен в Европейския съюз. Комитетът „Сен Дени“ дава решението – лицензирани оператори на услугите на спортните обекти при определена степен на риск на спортните мероприятия. И тогава тези лицензирани оператори си носят ангажимента – дали ще наливат в чаши, дали ще махат капачки, това е техен ангажимент. Разпределянето на отговорностите е решението на тези проблеми. Благодаря Ви, колеги.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз като че ли вече свикнах с това, че когато един закон не работи или когато няколко закона не работят, се създава нов такъв, в който има фрагменти от предните закони. Когато една структура не работи, се създава друга структура да решава нейните въпроси. Когато и тя не работи, се създава следваща структура. Когато и тя не работи, се събират трите структури в една. Помните какво се случи – БОРКОР, КПКОНПИ, след това се разделиха, събират се, сигурно пак ще се съберат. Този закон е нужен, защото има правна база на всичко това, за което говорихме. Това, което той вкарва, е колективната безотговорност. Сега ще има комисии на най-различни нива, които, ако нещо се случи, ще отговарят, но няма как да отговарят, защото решенията се взимат колективно. Аз свикнах и с това, че Министерството на вътрешните работи предпочита да се чувства като съветник, като консултант, но не и като изпълнител. Тоест това, което трябва да прави Министерството на вътрешните работи, то го прави некачествено или така се вживява в ролята си, че след това се чудим какво да правим с възникналите безредици и с полицейското насилие. Този закон няма да помогне срещу нищо от това, за което колегата Манев говори много задълбочено. Но искам да Ви кажа, че след този закон ще последват правилници, които също като този закон няма да се изпълняват. След тях ще напишем нов закон или ще добавим нещо към този закон, без каквато и да е полза. Забравили сте в Закона да вкарате и разузнаването, защото може да има чуждестранни екипи, в които да дойдат футболисти, вербувани от Путин и неговите приятели, и да ни разбият тук на място. Очевидно е, че този закон нито има намерение да свърши работа, нито ще свърши някаква работа, само ще размие отговорността. Ние от МЕЧ ще гласуваме против. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на групата искам половин час почивка – до 11,30 ч.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Във връзка с проведеното в почивката извънредно заседание на Комисията по енергетика, свързано с разглеждане и гласуване на Указ № 208 на президента на Република България, и предвид внесения доклад от заседанието в Деловодството на Народното събрание, моля на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника, съгласно Вашите правомощия, да свикате Председателски съвет и да включим като извънредна точката в днешното заседание на Народното събрание под № 4. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да възобновим разискванията по Законопроекта за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, искам да направя едно уточнение, че този закон влиза в днешния дневен ред благодарение на колегите ми Манев и Кралев, които всъщност са го изготвили преди 8 години. Но е важно да уточня защо влиза точно тази седмица, тъй като никой от преждеговорившите не го подчерта. Миналата седмица спортната ни общност беше посрамена, след като пловдивското дерби по футбол бе прекратено след хулигански прояви. За съжаление, връзката с Пловдив не е за първи път. Този закон влезе в Народното събрание – Петдесет и първото народно събрание – точно през февруари месец тази година, когато отново след прояви на същия стадион между привърженици и длъжностни лица имаше сблъсъци. Хулиганските прояви и лошата организация със сигурност можем да заключим, че подкопават духа на спортните мероприятия. Истина е, че до голяма степен случващото се по българските стадиони, и то в частност футболните ни стадиони, отблъсква хората от спорта и със сигурност подкопава неговия дух. Всяка година фактите говорят, че посещаемостта на футболните мероприятия, или футболните мачове, намалява с между 10 и 16%. Освен това тези противообществени прояви имат и друго измерение освен подкопаването на духа на спорта – те имат негативен имидж и върху държавата ни. И тук ще си позволя да Ви разкажа една лична история. През 2019 г., когато в квалификации за Европейското първенство България играе срещу Англия на стадион „Васил Левски“, България губи с резултат 6:0. Но не това беше най-страшното в този ден. Най-страшното беше, че всички медии в Англия говореха за България с лошо. И това е, защото камерите бяха отразили една група младежи, които, в опита си по всяка вероятност да бъдат интересни, подхвърляха обелки от банани на чернокожите футболисти. От друга страна, бяха вдигнали едни плакати с провокативни знаци, които след това ще Ви цитирам как част от медиите в Англия отразиха. „Дейли Мейл“ казва: „Позор в София. Расистки фенове на България принудиха съдията да спре мача с Англия, и то два пъти“. Цяла Англия говореше за България. Като студент по спортен мениджмънт тогава в Англия, разбира се, на следващия ден в час по социология трябваше да защитавам българите и да кажа, че България не е расистка държава, а това е проявата на една частна група, която омаловажава реда. За мен е важно обаче, колеги, да подчертая, че опитът в Европа показва, че строг контрол на спортните мероприятия се въвежда само след сериозни нарушения на обществения ред и сериозна социална нетърпимост. И това, между другото, го доказват и примерите. Един от тях например е сблъсъкът между фенове на „Ливърпул“ и „Ювентус“ през 1985 г., където загиват над 39 души и 600 са ранени. Такъв е сблъсъкът в „Хилзбъро“ през 1989 г., където загиват 97 души и 700 са ранени след сериозен сблъсък на тълпата, Брадфорд през 85-а и други. Тези трагедии, случили се в резултат на лоша организация, лош контрол на тълпата, принуждават към онзи момент Маргарет Тачър – Желязната лейди, да вземе сериозни мерки по отношение на достъпа, като въвежда нещо, което и в нашия закон, между другото, го има: контрол – един път, на съоръженията, от друга страна, достъп през билети и лични карти. Тези промени всъщност правят английските стадиони най-безопасните и най-посещаваните в Европа. Уважаеми колеги, точно затова Законът за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия трябва да бъде приет днес. Той трябва да направи спортните съоръжения и мероприятия безопасни и сигурни за всички – както за семейства, така и за деца. И също да гарантира, че българският спорт ни обединява и ни вдъхновява. И накратко за Закона. Той, разбира се, предвижда отговорни институции, като, от една страна, на национално ниво отрежда механизъм, а от друга страна, на областно ниво – механизъм, съставен от кадри, които имат отношение, или институции, които имат отношение към организацията на спортни мероприятия. От друга страна, нещо много важно, за което ние от спортната общност сме говорили през годините – техническото оборудване: камери за лицево разпознаване, турникети и тикетинг системи. Такива, с които голяма част от българските стадиони не разполагат. От друга страна, нещо много важно – контролът на достъпа. Освен билетите, които трябва да са поименни, и аз заставам с името си в това заключение: възможността да сравняваме билетите с личните карти и да изискваме личните карти, е изключително важна, за да знаем кой всъщност присъства на стадиона. Разбира се, има сертификат на стадионите, който и към днешна дата фигурира в лицензионните изисквания на редица от федерациите, но този сертификат не е определен от кого да се контролира към днешна дата в настоящото законодателство. Затова аз подкрепям изцяло Закона. И на последно място, ще спомена за строгите наказания и забрани за посещение на стадиони при системно нарушение на обществения ред. И между другото, има санкции за тези, които като организатори също го нарушават. Този закон, държа да кажа, че е изцяло в синхрон с европейските изисквания, включително и с Конвенцията на Съвета на Европа. Затова, колеги, приемането му на първо четене по-скоро цели да породи дискусия, която дискусия да създаде рамка на това законодателство – рамка, която да подобри достъпа до спортните ни съоръжения. Разбира се, аз благодаря и на всички, които в качеството си на заинтересовани страни представиха становища и изразиха със сигурност нуждата от законодателна инициатива по този въпрос. Благодаря и на ръководството на Народното събрание, че отрази важността с вкарването му в дневния ред, защото точно преди четири дни България имаше поредния казус в Пловдив. И за да няма такива, и за да не се налага да се случват трагедии, мисля, че Народното събрание, държавата би следвало да предложи законодателна инициатива, която, разбира се, да регулира този проблем. Така че благодаря Ви и се надявам Законът да бъде приет. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Митов, правя тази реплика и първото нещо, с което искам да започна, е, че този законопроект – в пълната си цялост, разбира се, след като го разгледаме между двете четения, ще бъде прецизиран максимално – е напълно необходим. Защо е напълно необходим? Аз няма да изпадам толкова детайлно по самия законопроект, тъй като колегите ми направиха това преди мен, но ще си позволя да поговоря също за една немалка част от него. Законопроектът насърчава инвестициите в по-добра техническа инфраструктура на спортните съоръжения в страната. Той обхваща не само футболните съоръжения и стадиони, а е направен в пълната си цялост за абсолютно всички спортни мероприятия и спортни съоръжения. Това, разбира се, са камери за лицево разпознаване, алармени системи, седалки, съоръжения за хора с увреждания, системи за контрол на достъпа и други. Създават се национални и областни координационни комисии, които да въвеждат всички действия и регулират същите в страната. Създава се за първи път дефиниция – определение, за футболни стюарди, много важно нещо, което резонира с европейските изисквания и на територията на нашия континент. Засилва се контролният механизъм, както и анализът към цялостна оценка на проведеното спортно мероприятие. По отношение на изказванията на госпожа Кърпачева и колегите й от МЕЧ вкратце искам да споделя нещо. Хубаво е да се правят анализи, но на база правилни данни. В голяма степен съпровождащите действия на МВР по отношение на спортните мероприятия в страната са добри, но невинаги нарушителите…

Последни няколко секунди, госпожо Председател. До голяма степен нарушителите не могат да бъдат хванати именно заради липса на тази техническа инфраструктура, към която подтиква да бъде подобрен Законопроектът. Не на последно място, искам да се обърна и да разкажа за ситуацията, която се случи в Пловдив. Тук много ясно трябва да направим разликата, колеги, между футболни фенове, ултраси и съответно хулигани. Именно този законопроект е насочен към противодействието на хулиганите и отново ще завърша с това, с което започнах, а то е, че този законопроект е напълно належащ. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Митов, една бърза реплика, тъй като споменахте случая с мача между България и Англия. Само че аз ще Ви кажа нещо друго. Аз бях на стадиона, бях на стадиона „Уембли“ във Великобритания. И там имаше едни други подмятания, също расистки, от страна точно на английските фенове. И те бяха точно към нас българите: „Цигани!“. Така ни викаха през цялото време. Само че това е интересно: защо медиите не го отбелязаха? И точно тези, които трябваше да защитят тогава българската страна, не го направиха, включително дипломацията във Ваше лице, не точно лично, но на Вашето управление. И кажете ми как този закон всъщност ще научи запалянковците да бъдат добри? Примерът, който дадохте, ако този закон беше приет и ако тези хора бяха вътре на стадиона, какво щеше да ги спре да действат по абсолютно същия начин, по който и тогава? Между другото, само да кажа, че става въпрос за една наистина малка маргинална група, по-малка на брой сигурно от камерите на BBC, които бяха разположени на стадиона. Интересно защо, между другото. Благодаря Ви.

Ще бъда бърз и кратък. Колега, Законопроектът започна да се изработва преди 8 години, довчера се работеше по него, тоест не е изработен преди 8 години. На второ място, много Ви моля, отбележете в дупликата си, че извеждането на полицията от стадионите е едно от решенията и отговор на колегата преди мен: така се решават нещата – като няма полиция, която да предизвиква феновете, а има стюарди и друго отношение. И на трето място, този закон решава проблема, защото наказателната част на този закон е най-сериозната наказателна част, която съм виждал за такива нарушения, предвидени в закона, като футболно хулиганство и така нататък. Така че този закон решава този проблем. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, колеги, за направените реплики. Обратно на направените реплики, господин Манев, със сигурност практиката дори и в Англия, между другото, показва, че след като МВР бъде изкарано от тази си функция от стадионите, престъпността точно там намалява. И между другото, тук е правилно и редно да споделим, че за първи път всъщност закон регламентира функцията и дава статут на стюардите, като стюардите до този момент не фигурират в българското законодателство. Това би следвало да са обучени кадри, които да отговарят за реда на спортното съоръжение. Кадри, които, между другото, в Европа се разглеждат като такива с огромно значение по отношение на организацията, и кадри, за които би следвало да си зададем въпроса кой трябва да обучава, като ние такива разговори сме имали няколко пъти. Едно добро обучение на стюардите би следвало да създаде добър контрол, от една страна. От друга страна, по отношение на репликата, направена от колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, не го виждам, аз също бях на този мач в Англия. За съжаление, не знам как българското законодателство може да регулира изказванията на английски фенове. Но това, което знам, е, че, от една страна, България беше наказана от УЕФА заради изявите на българските фенове и от друга страна, Англия беше наказана също от УЕФА, и то с немалки суми. Тук говорим за стотици хиляди, даже, ако трябва да бъде честен, 75 хиляди евро беше глобата на България, такава беше тя и на Англия след подобни изяви. И законодателството – то не може да контролира изказванията или изявите на медиите по съответните въпроси, но може да се явява като превенция. И между другото, точно в този закон подобен тип изяви и провокативни плакати, които наклоняват действията на съответните фенове в една посока, са строго регламентирани и срещу тях седят административни санкции – дори и лишаване на съответните привърженици от възможността да посещават спортно мероприятие. Така че законът цели всъщност, от една страна, да превентира – да се явява като превенция за подобен тип случки, от друга страна, би следвало, щом и Вие сте го отразили, да защити интереса ни, като не уронва имиджа на България на световната сцена на спорта. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, целта на нас като представители на народа е да стимулираме масовия спорт и да направим така, че спортът да стане по-леснодостъпен за обикновения човек. Този закон обаче прави точно обратното – той вменява задължения и поставя изисквания най-вече към организаторите на спортните състезания. Ние се готвим да приемем един закон заради една шепа лумпени, които посещават един много малък кръг от спортни състезания, които се броят на пръстите на едната ми ръка. В България съществуват и се практикуват над 100 вида спорт. Всички те възпитават в спортсменство, спазване на правилата, взаимопомощ и приятелски отношения. Привържениците им подкрепят по-добрите спортисти. Дори когато победителят се излъчва посредством субективното мнение на съдии, тези решения биват подкрепени от публиката и приемани и нищо не налага създаването на буферни зони между привържениците на отделните състезатели или на отборите. Ще напомня също за европейското първенство по вдигане на тежести, което се проведе миналата година в София. Залата „Арена“ събра над 10 000 зрители на това първенство и никой не си помисли, че на това състезание може да има риск от инциденти от страна на публиката. Също така състезания се провеждат във физкултурни салони на училища, провеждат се в киносалони и на открито. Места, където няма нито контрол на достъпа, нито контрол на зрителите. Аз също съм съдийствал и на състезания по канадска борба, които са провеждани в дискотека. Как ще бъдат сертифицирани тези места като спортен обект, за да отговарят на изискванията на Законопроекта? Провеждането на състезания в такива места не е наш български патент. Най-голямото състезание в световния културизъм – „Мистър Олимпия“, доскоро се провеждаше в голям хотелски комплекс в Лас Вегас. Също така ще отбележа, че според изискванията на предлагания законопроект спортните федерации трябва да изготвят протокол за цялостна оценка на риска от нарушаване на изискванията на безопасност и сигурност при провеждане на спортни мероприятия, като минималният срок за изготвянето на този протокол, и то при определени условия, е 30 дни. От друга страна обаче, официалният график за провеждане на едно спортно състезание може да бъде съставен едва след като бъдат събрани заявките от всички участници в това състезание. В някои спортове те са около 200 участници примерно за едно състезание и спазването на този срок е изключително трудно. И накрая отново ще спомена европейското първенство по вдигане на тежести, където отборът на България стана първи в класирането по точки от 20 отбора. Според предлагания законопроект привържениците на отборите трябва да бъдат настанени в отделни сектори и да има изградени буферни зони между тях. Не виждам това как може да се случи в такива спортове, където има много голям брой отбори. И накрая, пак ще кажа, че Законът е приложим за определени спортове и необходим, но за някои от спортовете създава реални трудности за провеждане на спортните състезания и определено има нужда от прецизиране. Господин Манев също така каза, че той ще важи за състезания от спортните календари, а не и за други състезания, но това не е записано в Закона. Също трябва да се допълни. Благодаря Ви.

Уважаеми колега, под формата на реплика, кратко и бързо. Точно това, за което говорите – календарът на федерацията определя според федерацията какво ще се случи на това или друго съревнование от календара. Комисията – областната и националната, събирайки информацията още при календара, а календарът, Вие знаете много добре, се прави още в началото на състезателната година, не 30 дни по-рано или 10 дни по-рано, или когато се подадат заявките, защото всяка федерация много добре знае на кое състезание какво очаква. Това е отговорът на въпроса, който зададохте – първия, а отговорът на другия Ви въпрос – за секторите – това е само когато е определена висока степен на риск точно от двете страни – от националния или от областния комитет, или от самата спортна федерация, организатор. Само тогава влизат в сила мерките за разпределение и това го пише в Закона. Благодаря.

Малко нарушаваме Правилника с господин Манев, тъй като, общо взето, ние сме съгласни, но в момента прецизираме нещата. Трябва да се има предвид, че и спортните календари на федерациите са динамични. Понякога се налагат резки промени в дата, място на провеждане на състезанието, часове и така нататък, пак казвам, в зависимост от броя състезатели, които са записани за определеното състезание. И наистина трябва да се помисли как да може да се реагира своевременно, бързо и ясно. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, разглеждаме законопроект, който има намерението да направи така, че спортните мероприятия в България да се провеждат, или поне някои от тях, говорим най-вече за футболните срещи – от това, което чух от изказващите се, визират обикновено футболния и масовия спорт – волейболни, баскетболни срещи, където има много публика, където има опасност от ексцесии между съответните агитки и така нататък. Законопроект, който твърди, че ще се опита да реши тези проблеми. Вносителите казаха, че – някои от тях в своите изказвания дотук казаха, че съответният законопроект не е съвършен, за което съм абсолютно съгласен с тях, и се опитва да въведе ред, или да направи, да оправи реда, така да се каже, тъй като има в няколко внесени законопроекта определени неща, свързани с това как трябва да протече едно спортно мероприятие и как съответно да се осигури този ред. Сега, според мен подходът на вносителите, което чест им прави, че се опитват да решат този проблем, който е наболял в държавата ни. От друга страна пък, имайки предвид, че години наред нищо не се правеше в тази посока, малко закъсняло идва законодателството, но по-добре късно, отколкото никога, както се казва. Между другото, самият подход според мен не е правилен, защото повечето от нещата, които ги има в Законопроекта, можеха да бъдат внесени като поправки в действащото сега законодателство в България. Тук се даде пример със законопроект, който действа от 2004 г. Много от нещата, които са заложени в този законопроект, ги има и в Наказателния кодекс. Може би някои от нещата трябваше да се подобрят в Наказателния кодекс, да се усъвършенства Законопроектът от 2004 г. и по този начин да се реши проблемът, а не да се създава отново законопроект за решаването на проблем, който може да бъде решен в другата част от законодателството, но това са приели вносителите като решение и подход, което не е много правилно според мен, но това е тяхно решение и естествено право. Иначе по съответния законопроект мога да кажа, че въвеждането на някои изисквания към всички спортни обекти, всички федерации, общини и така нататък, всички, от които зависи провеждането на едно спортно мероприятие и въвежданите изисквания към тях, не съм сигурен, че всеки ще може да ги изпълни. Да, някои са с особен риск, както казаха преждеговорившите, и евентуално там трябва наистина да има съответните мерки, но дали това ще се случи и след вкарването на този законопроект, пак не е много сигурно. Защото голяма част от това, че не се случва нищо в държавата и в момента по действащото законодателство, е именно заради това, че изпълнителната власт не си върши както трябва работата. Защо го казвам това? Защото в някои случаи, примерно когато има протести на ВЪЗРАЖДАНЕ, могат да се запишат – ако се хвърли боя по сграда, да се запишат хората, да се преследват, арестуват, вкарват в ареста. Тогава няма проблем по 30 дни да стоят в ареста, но на спортно мероприятие, където има десетки камери и заснемат всичките хулигани какви работи вършат, тогава не може. Което не е много… което показва, че има двоен аршин, или за някои може, а за други не може. И затова смятам, че един подобен законопроект – съмнявам се, че ще реши изцяло проблема. Но да мина директно към самия законопроект. В Глава четвърта, Раздел III „Задължение на посетителите на спортни мероприятия“ в чл. 33, т. 4 се говори, че самите посетители не могат да носят знамена с определени размери на дръжките и трябва да са с определен вид на дръжките. С Германия ще Ви дам пример – на футболните стадиони, ако видите, или в някои други европейски държави, се вижда как използват знамена с дръжки повече от няколко метра – от пет, шест метра, и нямат проблем с футболното хулиганство или поне не на това ниво, в което е България. Така че не смятам, че тази мярка е много обоснована. Но да кажем, че не е кой знае какво. Или да не кажете, че се заяждам на дребно, ще мина към Глава шеста, Раздел I „Противообществени прояви“, или по-точно в чл. 46 са направени наистина много подобрения. Например т. 8 – само секунда, в т. 8 се говори за отправянето на ругатни, обиди и така нататък и поради тази причина може да бъде санкциониран всеки, който използва ругатни към противника или към някой от стюардите и така нататък. Ами то по тази точка реално Вие ще санкционирате всички агитки. Буквално след футболния мач трябва да арестувате абсолютно всички или да им се наложат съответните санкции, които са предвидени в последващите членове, а именно да полагат общественополезен труд. Поне има положителна част в това нещо, ще се изчистят големите градове. В това съм сигурен, защото по няколко хиляди човека ще има след мача, подложени под тези санкции. Между другото, ще ми е много приятно да се случи това нещо, защото една от големите причини аз да не водя децата си на футболен мач, е да се говорят глупости на самата трибуна. Другото нещо, което не ми харесва в самия законопроект, е многото технически грешки, които има. Технически грешки – например в чл. 46 се казва отново, че има наказания – извинявайте, в членовете 47, 48, 50 и 51, но се носят наказания по чл. 43. Само че чл. 43 отговаря за съвсем други неща. (Реплики.) За единния регистър, да. И тези технически грешки е хубаво да се оправят, което казаха и от вносителите – че е добре да има работна група и да се изгладят тези моменти в самия законопроект. Другото, което не ми харесва, е, че ще натоварим с огромни допълнителни разходи съответните организатори на спортните мероприятия. И това е тънък момент, с който не знам как ще могат да се справят самите клубове, които и без това трудно се издържат, визирам специално футбола, волейбола и баскетбола, особено волейбола и баскетбола, и как ще успеят да осигурят всички финансови средства, необходими за осигуряването и на стюарди, и на съответните изисквания спрямо този законопроект. Пак казвам, ние ще се въздържим от подкрепа, защото смятаме, че всички тези неща можеха да минат като леки промени в някои други законопроекти, както примерно много от нещата са уредени в Наказателния кодекс в чл. 325, ал. 1 и 2. Просто трябваше да се подобрят някои неща от Наказателния кодекс и от няколко други закона и може би нямаше да има нужда да се внася този законопроект. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Георгиев, една кратка реплика и тя със сигурност цели да бъде градивна. Аз се радвам, че Вие подкрепихте тезата на… моята, разбира се, и на колегите преди мен, че именно поради езика на омразата, който доста често се чува на нашите български стадиони и не само, точно поради тази причина голяма част от децата и семействата не посещават такъв тип събития. И аз го споменах с факти – между 10 и 16 процента, и това не е проучване, което сам съм направил, това е проучване на УЕФА – между 10 и 16 процента всъщност намалява посещаемостта на нашите футболни стадиони. Така че по този въпрос ние сме на едно и също мнение. По отношение на техническите грешки в Закона, разбира се, то е въпрос на една формалност те да бъдат разрешени, а пък е важно, разбира се, както Вие казахте, да бъде създадена работна група, която след това да изчисти тези моменти в Закона, които Вие намирате, по всяка вероятност и други колеги намират, за проблемни, нека така да го наречем. Но мисля, че това, което ни обединява, е всъщност нуждата от законодателна инициатива и защо закони преди 2004 г., които са работили над 40 години, не са си свършили работата или закони след 2004 г. също не го правят. Значи, ние имаме нужда – разбира се, тук казвам в една голяма скоба – подкрепена от Конвенцията на Съвета на Европа, имаме нужда от ново законодателство, което да реши този проблем и разбира се, да върне хората обратно на стадионите, като направи спортните мероприятия безопасни и сигурни за всички. Така че до голяма степен ние сме на едно и също мнение. Вие сте човек, който обича спорта, така че радвам се, че ще го подкрепите. Благодаря.

Господин Митов, нещо не сте разбрали. Казах, че ще се въздържим от подкрепа, а не, че ще го подкрепим Законопроекта. Не знам дали не сте разбрали или явно не сте чули, ще се въздържим поради причините, които изброих преди малко. А иначе сте прав, абсолютно, че трябва да се вземат мерки, и то сериозно, от страна на държавата, но голяма част от проблема е в изпълнителната власт и властите на места, когато трябва да се охраняват подобни мероприятия. Например пресен случай е в дербито от изминалата седмица между „Локомотив“ – Пловдив, и „Ботев“ – Пловдив, където точно стана инцидент и беше прекратена футболната среща, при която имаше хвърляна бутилка от страна на един хулиган или лумпен, или както искате го наречете. Аз го наричам човек, който може би пък е злоупотребил с разни субстанции – може да е и такъв, или му е дошъл в повече адреналинът и беше хвърлил бутилка и ударил вратаря на „Ботев“ – Пловдив, по главата, поради което се прекрати самата среща и футболният празник се развали, така да се каже, на Пловдив, поради тази причина. Но аз смятам, че камерите заснеха този случай, този човек може да бъде идентифициран от службите на реда, да се вземат мерки в Наказателния кодекс – точно в чл. 325, ал. 1 и 2 са описани подобни случаи, сигурен съм, че го има и в друго законодателство. И това нещо можеше да се реши със залавянето на този човек и понасянето му на отговорност – наказателна, защото все пак той извърши удар с предмет по главата на друг човек. И това е наказуемо. Но не е необходимо да има специален закон, за да се докаже, защото го има вече в законодателството това нещо. Тук е друг въпросът: защо при такава ситуация и когато футболни хулигани, както ние ги наричаме – спортният термин както е, футболни хулигани нанесат подобни вреди, носи щета клубът? В случая „Локомотив“ – Пловдив, понесе санкции, бяха наказани с финансови глоби и така нататък, което аз лично намирам за изключително неправилно. И защо спортните федерации извършват по този начин действията си? Това, че един човек е бил неконтролируем и е направил някаква щета върху някого, или е нанесъл щета, или е ударил човек, той трябва да си понесе отговорността, а не да страдат спортните клубове и спортните федерации поради тази причина. Така че и в действащото законодателство – да, има някои неща, които трябва да се подобрят в действащото законодателство, и точно заради това смятам, че тези добри неща, които ги има във Вашия законопроект, трябваше просто да бъдат внедрени в сегашното законодателство, но Вие сте избрали този тип техника – законодателна, което е Ваше право. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Дами и господа народни представители, ще направя всъщност две процедури. Първата е за удължаване на максималния срок на току-що приетия законопроект с вносители господин Манев и господин Кралев. И втората процедура е за удължаване на днешния работен ден до изчерпване на всички фиксирани точки за деня.

Благодаря, господин Председател. Декларация от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Новият Закон за водоснабдяването и канализацията, който бе приет на първо гласуване на 22 октомври тази година, насилствено цели общинските ВиК дружества – по-точно тези, които са останали като общински ВиК дружества в държавата, да ги включи в областните асоциации. Областните асоциации са всъщност държавни ВиК дружества, които представляват едни бездънни ями за кражба на публичен ресурс чрез скъпа цена на водата, чрез разхищение на водния ресурс и чрез калпави ремонти при обществени поръчки. Едни бездънни празни чували. Това представляват към момента областните ВиК дружества и Министерският съвет с внесения законопроект, който е подкрепен от управляващо мнозинство – от ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“, цели да направи така, че докато в момента общинските ВиК дружества продават водата на цени около два, два и петдесет лева за кубичен метър, то тя да стане двойна на около пет лева за кубичен метър. И това ще е първата и пряка негативна последица, след като този законопроект бъде гласуван и на второ гласуване. Този законопроект успя да предизвика едно разделение в българското общество. От една страна са хората, които лековерно вярват на това управляващо множество между ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“, че след като общинските ВиК дружества влязат в областните асоциации, цената на водата няма да се вдигне, ще има пари за ремонти, ще дойдат пари по европейски проекти, от които ще се кандидатства по тези областни асоциации, ще намаляват загубите от по 70 – 80% в някои области, че и повече. А от другата страна са болшинството реалисти и българи, които знаят, че всяко едно нещо, което се предлага от това управляващо мнозинство, ги води неизменно към все по-голяма финансова тежест, към все по-голямо бреме за тях и към все по-голяма кражба на публичен ресурс. Но освен разделение в обществото, този чисто нов закон успя да предизвика и разделение в самите политически партии. Какво имам предвид? С уговорката, че вече имаше един протест на гражданско сдружение в Сапарева баня в подкрепа на местното ВиК дружество, днес, образно казано, откриваме сезона на протестите срещу този закон, който предстои да бъде разгледан на второ гласуване, с един протест, който ще бъде проведен край град Берковица в местността „Чапраза“ от 17,00 ч. днес, който е организиран от нашите общински съветници в Берковица и който е в подкрепа на запазването на статута на общинското ВиК дружество в Берковица. Защо казвам, че има разделение в политическите партии? Защото, докато парламентарната група на ГЕРБ подкрепи този законопроект на първо гласуване в пленарната зала, тяхната местна структура, структурата на ГЕРБ в Берковица, пуска обяви по социалните мрежи, че ще извозва с автобуси хора от селата, за да вземат участие в този протест днес в пет часа следобед. С други думи, докато парламентарната група на ГЕРБ подкрепя Законопроекта, тяхната местна организация в Берковица е за запазването на общинското ВиК дружество и по този начин аз го тълкувам, че се разграничава от това, което гласува партията им в пленарната зала. И не само тя – структурата на БСП в Берковица също е заявила, че ще участва с целия си останал членски състав в този протест днес, макар че парламентарната група на БСП в пленарната зала също подкрепи този законопроект на първо гласуване и не само това – кметът на общината е заявил участие в този протест днес в подкрепа на общинското ВиК дружество. Само да уточним, че кметът на община Берковица е избран от коалиция между БСП и „ДПС – Ново начало“. Ето това е политическото шоу, което се предлага от управляващата коалиция в момента, докато в Народното събрание в пленарната зала гласуват по един начин и определят едни политики, се оказва, че всъщност част от техните местни структури въобще не ги споделят тези политики и този начин на управление и правят точно обратното. И разбира се, ние днес ще присъстваме на този протест, защото позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ е последователна, винаги е била последователна, даже внесохме и законопроект в тази насока, че ние искаме общинските ВиК дружества да останат самостоятелни, да не попадат в областните асоциации и да стават обект на кражба на публичен ресурс – така, както в момента чрез разхищение на вода се достигат всъщност върхове, образно казано, от загуби от над 80% в областните ВиК дружества и се правят едни некачествени ремонти и некачествени замени на тръби по водопроводната мрежа. А трябва да направим така, че да отхвърлим този законопроект на второ гласуване и общинските ВиК дружества, като това в Берковица, в чиято защита и ние днес ще протестираме на място, да могат да останат самостоятелни. Но за съжаление, тази управляваща коалиция ни води към поредната гибел и това, което ще направим днес, е да издирим членовете на местната структура на ГЕРБ на протеста, да поговорим с тях, да им благодарим за това, че те ще подкрепят нашата позиция за запазване на общинското ВиК дружество и че няма да подкрепят позицията на парламентарната група на ГЕРБ и тяхното гласуване, което беше на 22 октомври. Ще издирим и членовете на структурата на БСП в Берковица днес, ще им благодарим, ще им стиснем ръцете, че искат да запазят общинското ВиК дружество, ще се снимам даже с кмета на общината, който е избран от коалицията на БСП и „Ново начало“. Ще го подкрепя, разбира се, за това, че той е дошъл днес на нашия протест, който организираме, за да запазим общинското ВиК дружество, и ще се опитаме да покажем на българското общество цялото това лицемерие, цялото това политическо шоу, което разиграват и ГЕРБ, и БСП, и „Ново начало“ пред камерите, докато всъщност собствените им структури, собствените им членове не одобряват това – водата от 2,50 лв. на кубик да стане пет лева на кубик, и се борят за своите права по места. Ето това всъщност Ви очаква заедно с наближаващите парламентарни избори. И за последно да Ви кажа и една статистика. На последните парламентарни избори в община Берковица ГЕРБ имат 835 гласа, докато ВЪЗРАЖДАНЕ има 937. Така че не е само Пазарджик, Пазарджик е следствието, не е причината. Дами и господа от ГЕРБ, от БСП – с техните 601 гласа на последните избори, това Ви очаква заради Вашето политическо лицемерие и заради това политическо шоу, което разигравате пред българските избиратели от тази трибуна. И именно затова съвсем скоро ще има и нови парламентарни избори и да се надяваме, че заедно с тях ние ще успеем да направим така, че да постигнем това преосноваване на държавата – без лицемерие, без лъжа, без тези циркове, които се разиграват тук от управляващата коалиция, защото наистина за бъдещето на България трябва да се носи отговорност, а не то да изтича в канала, така както изтича 80% от водата под управлението на ГЕРБ, БСП, „Ново начало“ и „Има Такъв Народ“. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

„ДОКЛАД относно Указ № 208 от 5 ноември 2025 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет на 24 октомври 2025 г. и мотивите към Указа Комисията по енергетика на свое извънредно заседание, проведено на 6 ноември 2025 г., разгледа и обсъди Указ № 208 от 5 ноември 2025 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет на 24 октомври 2025 г. и мотивите към Указа. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът на Република България връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, като упражнява конституционното си право на вето върху закона. В мотивите си президентът посочва, че той споделя доминиращите нагласи сред политическото мнозинство в Народното събрание, че при разпоредителни сделки с активите на най-значимата нефтопреработвателна компания в страната и основен доставчик на нефтопродукти за вътрешния пазар възникват сериозни рискове за националната сигурност. В тази ситуация според президента няма съмнение, че правителството е длъжно да действа своевременно и да използва всички законни средства, за да защити икономическите интереси и енергийната сигурност на страната и да неутрализира евентуални заплахи срещу стратегически обекти и дейности, които са от значение както за нашата национална сигурност, така и за сигурността на нашите партньори от Европейския съюз и НАТО. Според президента приетият на 24 октомври 2025 г. Закон за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите нарушава необходимия баланс и поражда опасения, че няма да успее да гарантира и ефективно да защити националната сигурност. В мотивите президентът посочва, че с Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. е създадена обща европейска правна рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Съюза, която гарантира координация и сътрудничество между държавите – членки на Европейския съюз, по отношение на скрининга на преките чуждестранни инвестиции, които има вероятност да засегнат сигурността или обществения ред. В Закона за насърчаване на инвестициите съществува механизъм за скрининг, като съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона както Държавна агенция „Национална сигурност“, така и Държавна агенция „Разузнаване“ могат да подадат мотивирано искане до Междуведомствения съвет за провеждане на скрининг на чуждестранна инвестиция, която не попада в приложното поле на Закона, но за която тези две агенции имат данни, че същата може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред в страната. Според президента съществуващият механизъм е съобразен с правото на Европейския съюз и позволява извършването на предварителен скрининг на потенциално рискови чуждестранни инвестиции. С въведените със Закона за насърчаване на инвестициите две допълнителни условия за извършване на разпоредителни сделки с активите на изрично посочени юридически лица според президента се влиза в противоречие както с действащото национално законодателство, така и с относимото право на Европейския съюз. Според мотивите на президента Законът за насърчаване на инвестициите установява конституционно недопустима обвързаност между становището на ДАНС по ал. 10 и 11 от чл. 27 от Закона за насърчаване на инвестициите и решението на Министерския съвет по ал. 12 на същия текст и поставя Министерския съвет във функционална и оперативна зависимост от становището на ДАНС. Президентът твърди, че не се постига целта на Закона за насърчаване на инвестициите за привличането на „стратегически инвеститор от бранша, който да гарантира непрекъсната работа на активите в обхвата на този проект“ и се създава правна несигурност, тъй като не са предварително установени критериите, на които трябва да отговарят икономическите субекти, които са визирани в новите ал. 10 – 13 от чл. 27 на Закона за насърчаване на инвестициите, за да получат положително становище от ДАНС и решение на Министерския съвет за разрешаване на сделките. С Указа президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 24 октомври 2025 г. След проведено гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“ – 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на ИТН; 5 гласа „против“ – 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на МЕЧ; и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Петдесет и първото народно събрание на 24 октомври 2025 г.“

Благодаря, господин Председател. С право днес е върнат Законът за ново разглеждане от президента на Република България и както се вижда в мотивите за това връщане, се преповтарят мотивите, които и от ВЪЗРАЖДАНЕ изложихме при първото разглеждане, така и от колеги от други парламентарни групи. Трябва да се каже, че за пореден път в спешен порядък се свиква комисия за 30 минути, която разглежда изключително важни промени в законодателството, и съответно точката влиза като извънредна в дневния ред. Мотивите, по които всички ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме против този законопроект, ние изразихме, но аз все пак искам да преповторя някои от тях и защо ние за пореден път ще държим на нашата позиция – такава, каквато сме я заявили. Законът, който приемаме днес за втори път, буквално казва, че България не е правова държава. Няма как ние да приемаме законодателство, което фиксира един субект, независимо дали е той юридически, или физически – в случая е юридически. Ние в Закона буквално записваме за кого приемаме този конкретен закон – без никакви критерии, без никаква обоснована правна рамка. В една правова държава би следвало законодателството да работи за всички по равен начин. От друга страна, вменяваме една функция на ДАНС, която буквално оперира с решенията на Министерския съвет. ДАНС е орган към Министерския съвет, но в случая в това законодателство се случва обратното – ДАНС ще бъде буквално отговорен и към решенията на Министерския съвет. Ние миналия път коментирахме защо това се случва. Няколко седмици по-рано се прие и това Народното събрание да може да освобождава или назначава председателя на ДАНС. Съответно в момента можем ли ние да бъдем сигурни, че решенията, които ще излизат от ДАНС към Министерския съвет, които ще трябва да бъдат оперативни – за вземане на решения по отношение на рафинерията в Бургас, ще бъдат свързани с националната сигурност, или те ще бъдат под политическия натиск на мнозинството, което очевидно иска да направи тази промяна в много спешен и бърз порядък. От друга страна, критериите, по които ще може ДАНС да дава тази оценка – дали становището е положително към въпросния субект, не са изписани никъде в Закона, който в момента гледаме на второ четене. Сега, в момента, ставаме свидетели на следното просто нещо. Има критична ситуация в Република България. Има Закон за защита на стратегическите енергийни обекти, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ. Вместо в спешен порядък ние да разглеждаме законодателство, което урежда на равни основания, в синхрон с Конституцията на Република България и европейското законодателство закон за всички, управляващото мнозинство вкарва закон, който обслужва единствено и само нечий личен интерес. И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подозираме, че това е личният интерес на Делян Пеевски. Казахме го миналия път, казваме го и сега. Управлението, когато бъде изпуснато евентуално от Министерския съвет, то ще продължи да има влиянието този човек към ДАНС и по този начин да се решават сделките с рафинерията в Бургас, защото може би това е конкурент към неговия бизнес или това е апетитът за следващ бизнес, който господинът иска да придобие. Това е една проста хипотеза. Но в случая, в който ние се намираме в много по-сложно икономическо отношение по отношение на рафинерията, неяснотата, която има по отношение на резервите от горива в момента в България – това ли е нещото, което имаме като спешност да разглеждаме тук, или нещо съвсем друго трябва да се случва в пленарната зала? Разбира се, същественият разговор отново е потъпкан. Съществен разговор няма да се проведе нито към устойчивото законодателство, нито към обективната истина – в каква ситуация се намира в момента българската държава. Има ли критична ситуация, има ли риск от липси на горива, има ли риск от повишаване на цените на горивата, защо миналия петък приемахме по спешност затваряне на възможността за износ на горива от България? Никой до момента не е дал това обяснение. И тези всички органи тук и особено ДАНС, на която тук ѝ се вменява някаква изключителност и огромна роля при взимането на такива решения, дори не е дошла в Народното събрание, за да можем да зададем като народни представители, ако трябва и при закрито заседание, въпросите, с които ние да можем да успокоим или да предупредим българските граждани какво е положението в момента в Република България. Заложници сме на председател на една политическа организация, която управлява цялото мнозинство в Народното събрание и Министерския съвет, и буква по буква се съгласува, и с телефонно обаждане се свикват комисии, и се внасят точки в дневния ред. Нищо няма да решим положително за „Лукойл“ с този закон. Напротив, отваряме врати за изключителни машинации и просто забравяме, че България е правова държава. За съжаление, доказваме го с това, което след малко мнозинството отново ще си приеме за пореден път, извън всякакви правила.

Госпожо Михайлова, Вие, както винаги, от ВЪЗРАЖДАНЕ сте последователни в позицията си, защитавате си руския интерес. Няма тема сега, окей, това сме го приели. Поне го правите открито, ясни сте, казвате: ние сме идеологически мотивирани. Няма тема. Обаче не направихте добра услуга на президента чичо Румен с тези изказвания, защото, ако той не го прави от любов към Русия, значи го прави от някакви други мотивации. Или той също като Вас си обича Русия и тя му е по-важна от националния интерес, или той пък като колегите от ПП-ДБ се вози до централите на „Лукойл“ в неделя и вижда разни други работи, като Асен Василев например, който го няма в тази зала. Така че не му помагате много, на него поне. Аз разбирам, че на „Лукойл“ помагате, обаче него го поставихте в изключително деликатна ситуация. А иначе този механизъм е много ясен. Той е там, за да сме сигурни ние като българска държава, че това, което направи Иван Костов едно време, а именно подари „Лукойл“ на чужда държава, в случая държава, която ни е обявила за неприятелска, няма пак да попадне във фирма, която менажира личните активи на Путин например. Това си е нашата национална гаранция, ние да си гарантираме този сектор и да сме сигурни, че това няма да бъде използвано срещу българския национален интерес и българската национална сигурност повече, както и другите решения, които прие тази зала. Мисля, че съм достатъчно ясен. Вие също сте достатъчно ясни в своята си мотивировка защо говорите и защо го правите, но пак Ви казвам, чичо Румен го поставихте в много кофти ситуация днес.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както и предполагахме, по отношение на приетия Закон за насърчаване на инвестициите беше наложено вето на президента с Указ № 208 от 24 октомври 2025 г. Честно казано, лично аз очаквах малко повече по-пространни мотиви по отношение на Законопроекта и ветото, тъй като в Указа липсват няколко съществени противоречия, които правят Закона несъвместим с правовия ред и Конституцията. Така например не е споменато нищо за новата ал. 10 от Законопроекта, с която се забраняват разпоредителни сделки с юридически лица, регистрирани на територията на трета държава. Какъв е трансграничният ефект на Закона, миналия път също коментирахме – няма такъв. С оглед новото развитие в ситуацията, което е доста динамично, но все пак е развитие, кипърската компания Gunvor със седалище в Женева, Швейцария, води преговори за придобиване на „Лукойл Интернешънъл“, който на свой ред пък е собственик на „Лукойл Нефтохим Бургас“ през други дружества. Обаче може ли някой от вносителите да ми обясни как ДАНС би спряла сделка за прехвърляне на акции или дялове в Кипър? Аз ще Ви кажа: няма как. Единственото нещо, което ще се случи тук, е новият собственик да подаде декларация за промяна на действителните собственици в търговския регистър на България по отношение на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Това законодателство обаче е порочно и опасно, тъй като не спира само до мнимия трансграничен ефект, а отваря вратата към нарушаване на правото на собственост и свободната стопанска инициатива, които са гарантирани в чл. 17 и 19 от Конституцията на Република България. Освен това Министерският съвет е компетентен да осигурява обществения ред и националната сигурност, тоест няма как ДАНС да стои над Министерския съвет и Министерският съвет да поставя в зависимост решенията си от решенията на подчинения нему орган. Затова считам, че тези промени ще стигнат до Конституционния съд, ще бъдат отменени, а междувременно Законът няма да постигне преследваните от вносителите му цели. Благодаря.

На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат допуснати в залата господин Димитър Недялков – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Златина Николова – директор на дирекция „Цифрова свързаност“ в Министерството на транспорта и съобщенията.

„Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-402-01-13, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-454-01-26, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 11 декември 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от Андрей Рунчев и група народни представители по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 1 се създава ал. 3: „(3) Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. В чл. 2 накрая се добавя „доколкото друго не е предвидено в него“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. По § 5 има предложение от Андрей Рунчев и група народни представители по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В чл. 21 се създава ал. 6: „(6) Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като думите „се поставя запетая и“ се заличават. Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 6а: „§ 6а. Създава се чл. 28а със следния текст: „Чл. 28а. (1) Към комисията с решение се създава обществен съвет по цифровите услуги с участие на представители на професионални сдружения, гражданския сектор и академичната общност в областта на електронните съобщения, медиите и цифровите технологии. (2) Общественият съвет дава становища при утвърждаване на статут на доверени податели на сигнали и на одобрени изследователи, по проекти на нормативни актове и проекти на общи административни актове на Комисията при изпълнение на функциите ѝ на Координатор за цифровите услуги, подпомага с експертни становища дейността на Координатора за цифровите услуги по въпроси от неговата компетентност при поискване, следи оценките на риска на доставчиците, предоставяни съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065, включително в тяхната част относно България, и дава препоръки на Координатора за цифровите услуги и компетентните органи за засилено наблюдение на определени аспекти на тяхната дейност на база на посочените оценки и изготвя годишен доклад за дейността си, който се публикува на сайта на Координатора за цифровите услуги не по късно от 31 март на всяка година. (3) Комисията води публичен регистър за прозрачност, който включва: 1. данни на заседанията на обществения съвет 2. данни за срещи на членове на Комисията с организации, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2022/2065.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 7 има предложение от Андрей Рунчев и група народни представители по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7: „§ 7. В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30 – 34: „30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.“ Комисията предлага да бъде създаден нов § 8: „§ 8. В чл. 38 се създават ал. 5 и 6: „(5) Комисията изготвя и приема годишен доклад за дейността по Регламента, който се публикува…

…приема годишен доклад за дейността по Регламент (ЕС) 2022/2065, който се публикува в машинночетим формат на интернет страницата на Комисията, при спазване на приложимите правила относно защита на търговската тайна и личните данни. Годишният доклад се приема до края на второто тримесечие на годината, следваща годината, за която се отнася, и се изпраща на Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги. Докладът включва дейността по Регламент (ЕС) 2022/2065 на Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни. (6) Комисията изготвя и приема на всеки две години доклад за дейността на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно уреждане на спорове по чл. 310а. Докладът се публикува на интернет страницата на Комисията.“ По § 8 има предложение от народния представител Божидар Божинов: „§ 8 се изменя така „Съветът за електронни медии подпомага координатора за цифровите услуги при упражняване на неговите правомощия по чл. 49 от Регламент 2022/2065 в частта, отнасяща се до незаконно съдържание по смисъла на правото на Европейския съюз или на националното право, пренасяно от платформи за споделяне на видеоклипове като съществена част от тяхната дейност, следи оценките на риска, подадени от тези платформи в частта незаконно съдържание, както и уведомленията от доверени податели на сигнали в тази връзка, издава становища, задължителни за координатора на цифрови услуги по утвърждаване на статут на доверени податели на сигнали за платформите за споделяне на видеоклипове по чл. 22, параграф 2 от Регламента, както и за издаване на заповеди за предприемане на действия срещу незаконно съдържание по чл. 9 от същия.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 9, относно чл. 49г, ал. 3. По § 9 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 9, в чл. 49д се правят следните изменения и допълнения: а) В ал. 1 думите „копие от акта“ се заменят с думите „акта или негов заверен електронен образ по електронен път“; б) Създава се ал. 5: „(5) Комисията поддържа публичен регистър на актовете по чл. 9 и чл. 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, в който в структуриран вид се обявяват данни за органа, издал акта, доставчикът на посреднически услуги, за когото се отнася и основанието за издаването на акта.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Андрей Рунчев и група народни представители по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В глава четвърта се създава раздел VIa с чл. 49г – 49е: „Раздел VIa Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065 Чл. 49г. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Комисията за регулиране на съобщенията: 1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посреднически услуги се осъществява от Съвета за електронни медии; 2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги. (3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента. (4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065. Чл. 49д. (1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта. (2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията. (3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065. Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10: „§ 10. В чл. 73, ал. 4 се правят следните изменения: „1. В т. 1, буква „г“ думите „Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2016/679“. 2. В т. 3, буква „г“ думите „Закона за електронната търговия“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2022/2065“. Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 10а: „§ 10а. В чл. 134, ал. 6 думите „Когато краен ползвател прекрати договор, той“ се заменят с думите „При прекратяване на договор от някоя от страните, крайният ползвател.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 11 има предложение от Андрей Рунчев и група народни представители по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11: „§ 11. В чл. 154 се създава ал. 4: „(4) За изпълнение на задълженията си по ал. 3, т. 2 комисията може да изисква информация от доставчици на услуги на информационното общество, които следва писмено да посочат коя част от предоставената информация представлява търговска тайна.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13: „§ 13. В чл. 226, ал. 1, т. 11, буква „е“ думите „условията за продължаване и прекратяване на договора, когато това е приложимо“ се заличават, а накрая се добавя „когато това е приложимо“.“ По § 14 има предложение от народните представители Никола Димитров, Ивайло Чорбов и Емил Янков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Мартин Димитров и Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Стела Николова, Йордан Иванов, Никола Димитров и Емил Янков по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14: „§ 14. В чл. 229а се създава ал. 4: „(4) Правилото на ал. 3 се прилага и при прекратяване от потребител на договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения срок, поради увеличение на цените по силата на договорна клауза, която позволява увеличаване на цените със сума, която съответства на обективен индекс на потребителските цени, съставен от публична институция. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок до един месец след уведомлението по чл. 230, ал. 8. Договорът се счита за прекратен от датата, на която уведомлението за прекратяване е получено от предприятието.“ Предложение от народните представители Мартин Димитров и Божидар Божанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В чл. 229б думите „чл. 229а, ал. 3“ се заменят с „чл. 229а, ал. 3 и 4.“ По § 15 има предложение от Андрей Рунчев и група народни представители по реда на чл. 79, ал. 7. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 230 се правят следните допълнения: „1. В ал. 6 след думите „на траен носител“ се добавя „който позволява на доставчиците да удостоверяват по всяко време получаването на уведомлението от потребителя.“ 2. Създава се ал. 8: „(8) Преди увеличение на цените на електронните съобщителни услуги по силата на договорна клауза, която позволява увеличение на цените със сума, която съответства на обективен индекс на потребителските цени, съставен от публична институция, предприятията уведомяват крайните ползватели по ясен и изчерпателен начин и на траен носител за предстоящото увеличение в срок, не по-кратък от един месец преди влизането му в сила. Комисията може да определи начина и формата на уведомяването.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 17: „§ 17. Създава се глава деветнадесета „а“ с чл. 310а – 310и: „Глава деветнадесета „а“ Сертифициране на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, предоставяне на статут на доверен подател на сигнали и на одобрен изследовател съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 Чл. 310а. (1) Комисията сертифицира органи за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065 между получатели на услугата и доставчици на онлайн платформи. (2) Орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който желае да бъде сертифициран по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа данни за: 1. идентификация за: а) физически лица – трите имена, единен граждански номер и адрес, а за чуждестранни лица – личен номер; б) правни образувания, юридически лица и физически лица – еднолични търговци – наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код; 2. контакт със заявителя. (3) Към заявлението по ал. 2 се прилага: 1. информация за начина на финансиране; 2. информация за лицата, които отговарят за или участват в процедура за извънсъдебно уреждане на спорове – автобиография и диплома за завършено образование; 3. процедурни правила за работа на органа, които предвиждат най-малко: а) изисквания и гаранции за независимост и безпристрастност на експерта или експертите, които решават всеки отделен спор; б) правила за формиране на възнаграждението на експертите, което е независимо от резултата на процедурата; в) процедура и срокове за справедливо, бързо и ефективно уреждане на споровете; 4. информация за размера на таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите за страните по спора, ако има такива; 5. информация за езиците, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за извънсъдебно уреждане на спорове; 6. информация за експертен опит по чл. 21, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065; 7. декларация за съответствие с изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (4) Комисията еднократно може да поиска допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето й до един месец от получаване на искането, но не по-кратък от 7 дни. (5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява. (6) Комисията с решение издава сертификат на органа за извънсъдебно уреждане на спорове в срок до 2 месеца от постъпването на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4, в случай на поискана допълнителна информация. (7) Сертификатът е със срок на действие пет години, считано от датата на издаването му. (8) Комисията с мотивирано решение отказва да издаде сертификат на органа за извънсъдебно уреждане на спорове, в случай че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (9) Комисията води публичен електронен регистър на сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове, данните от който се предоставят в отворен машинночетим формат. (10) Ежегодно в срок до 1 юли сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят на комисията данни за проведените извънсъдебни уреждания на спорове. Комисията обобщава и публикува данните на интернет страницата си до 1 декември на съответната година. (11) Данните по ал. 10 са индивидуални записи за всяко искане за уреждане на спор и включват: 1. информация за страната, в чиято полза е крайното решение; 2. вида на обжалваното действие на онлайн платформата; 3. наименованието на онлайн платформата; 4. времето, необходимо за произнасяне по спора; 5. анонимен идентификатор на лицето, подало искането за уреждане на спора; 6. информация, получена от онлайн платформата, за броя докладвания от други потребители на съдържание, публикувано от потребителя, когато тези докладвания са довели до действие от страна на онлайн платформата; 7. датата на публикуване на съдържанието от страна на потребителя, което е довело до действие от страна на онлайн платформата; 8. имената на лицето, подало искането за уреждане на спор, в случай че той е посочил изрично желанието си те да бъдат публикувани. (12) Данните по ал. 11 се публикуват в отворен машинночетим формат по реда на Закона за достъп до обществена информация на интернет страницата на комисията. Чл. 310б. (1) Комисията може да извърши проверка по чл. 21, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по своя инициатива или след получаване на информация от трето лице относно съответствието на органа за извънсъдебно уреждане на спорове с изискванията за издаването на сертификата. В случай че установи, че сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове е престанал да отговаря на изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение: 1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението на комисията да отнеме статута му на сертифициран орган за извънсъдебно решаване на спорове; 2. определя срок 7 дни за изразяване на становище. (2) След изтичането на срока по ал. 1, т. 2 и след като обсъди постъпилото становище, комисията може с решение да определи срок до един месец, но не по-кратък от 7 дни, за привеждане дейността на сертифицирания орган за извънсъдебно уреждане на спорове в съответствие с изискванията на чл. 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) В случай че след изтичането на срока по ал. 2 сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, комисията с мотивирано решение отнема издадения му сертификат. Чл. 310в. (1) Комисията предоставя статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Юридическо лице или правно образувание, което желае да получи статут на доверен подател на сигнали по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа данни за: 1. идентификация – наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код; 2. контакт със заявителя. (3) Към заявлението по ал. 2 се прилага: 1. информация за областта, в която заявителят възнамерява да осъществява дейност; 2. информация за мерките по чл. 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, които заявителят ще прилага; 3. информация за компетентността на заявителя, свързана с целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание; 4. декларация, че заявителят отговаря на изискването на чл. 22, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 и ще осъществява дейността си в съответствие с чл. 22, параграф 2, буква „в“ от Регламента; 5. документи, съдържащи информацията по т. 3, с които се доказва изпълнението на чл. 22, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065, или посочване на данните и документите, които се съдържат в публичен регистър. (4) Комисията еднократно може да поиска допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето ѝ до един месец от получаване на искането, но не по-кратък от 7 дни. (5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява. (6) Комисията предоставя статут на доверен подател на сигнали в срок до 2 месеца от постъпването на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4, ако е била поискана допълнителна информация. (7) Комисията отказва да предостави статут на доверен подател, в случай че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (8) Комисията събира, обобщава и до 1 декември на съответната година публикува на интернет страницата си данни за подадените сигнали. (9) Данните по ал. 8 са индивидуални записи за всеки сигнал и съдържат: 1. организацията, подала сигнала; 2. причината, поради която е подаден сигнала; 3. наименованието на онлайн платформата; 4. времето за реакция на сигнала от страна на онлайн платформата; 5. информация дали сигналът е бил основателен; 6. типа съдържание, докладвано от доверените податели на сигнали. (10) Данните по ал. 8 се публикуват в отворен машинночетим формат по реда на Закона за достъп до обществена информация. Чл. 310г. (1) Комисията може да извърши проверка по чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по своя инициатива или след получаване на информация от трето лице съгласно чл. 22, параграф 6 от регламента за съответствието на доверения подател на сигнали с изискванията за предоставения му статут. (2) В случай че установи, че лице или правно образувание, получило статут на доверен подател на сигнали по реда на чл. 310в, е престанало да отговаря на изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение: 1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението на комисията да отнеме статута му на доверен подател на сигнали, и 2. определя срок 7 дни за изразяване на становище. (3) Статутът на доверен подател на сигнали се счита за временно отнет от датата на решението на комисията по ал. 2 за срока на извършване на проверката. (4) След изтичането на срока по ал. 2, т. 2 и след като обсъди постъпилото становище, комисията може с решение да определи срок до един месец, но не по-кратък от 7 дни, за привеждане дейността на доверения подател на сигнали в съответствие с изискванията на чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (5) В случай че след изтичането на срока по ал. 4 довереният подател на сигнали е преустановил установеното неизпълнение и/или е отстранил неговите последици в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение прекратява производството и възстановява статута на доверения подател на сигнали. (6) В случай че след изтичането на срока по ал. 4 довереният подател на сигнали не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, комисията с мотивирано решение отнема статута на доверения подател на сигнали. Чл. 310д. (1) Комисията предоставя статут на одобрен изследовател, по смисъла на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065, на лице или правно образувание, установено в Република България, за конкретно изследване, във връзка с което се иска достъп до данни на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка по чл. 33, параграф 4 от регламента. (2) Лице или правно образувание, което желае да получи статут на одобрен изследовател по ал. 1, подава заявление до комисията, което съдържа данни за: 1. идентификация за: а) физически лица – трите имена, единен граждански номер и адрес, а за чуждестранни лица – личен номер; б) правни образувания, юридически лица и физически лица – еднолични търговци – наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код; 2. контакт със заявителя. (3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат доказателства, че заявителят отговаря на изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или посочва данните и документите, които се съдържат в публичен регистър. (4) Комисията еднократно може да поиска допълнителна информация от заявителя, като определя срок за представянето й до един месец от получаване на искането, но не по-кратък от 7 дни. (5) В случай че заявителят не предостави информацията по ал. 4 в указания му срок, производството се прекратява. (6) Комисията с мотивирано решение предоставя статут на одобрен изследовател в срок до 2 месеца от постъпването на заявлението по ал. 2, който се удължава със срока по ал. 4, ако е била поискана допълнителна информация. (7) Комисията отказва да предостави статут на одобрен изследовател, в случай че заявителят не отговаря на изисквания на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (8) Комисията информира Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги за получените заявления по ал. 2. (9) Комисията информира Европейския съвет за цифровите услуги за имената и данните за контакт на лицата или правните образувания, на които е предоставен статут на одобрен изследовател по ал. 6. Чл. 310е. (1) Комисията разглежда заявления за предоставяне на статут на одобрен изследовател за конкретно изследване в случаите, посочени в чл. 40, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2022/2065, по реда на чл. 310д, ал. 2 – 4. (2) Комисията извършва първоначална оценка дали заявителите по ал. 1 отговарят на изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) В двумесечен срок от постъпването на заявлението по ал. 1 комисията го изпраща ведно с придружаващите документи и първоначалната оценка по ал. 2 на координатора за цифровите услуги по място на установяване на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка по чл. 33, параграф 4 от Регламента. Чл. 310ж. (1) Комисията може да извърши проверка по чл. 40, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по своя инициатива или след получаване на информация от трети лица за съответствието на одобрения изследовател с изискванията на предоставения му статут. (2) В случай че установи, че лице или правно образувание, получило статут на одобрен изследовател по реда на чл. 310д, е престанало да отговаря на изискванията по чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065, комисията с решение: 1. уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие, и 2. определя срок 7 дни за изразяване на становище. (3) След изтичането на срока за становище по ал. 2, т. 2 и след като обсъди постъпилото становище комисията с решение определя срок до един месец, но не по-кратък от 7 дни, за привеждане дейността на одобрения изследовател в съответствие с изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (4) В случай че след изтичането на срока по ал. 3 одобреният изследовател е преустановил установеното неизпълнение и/или е отстранил неговите последици, комисията с решение прекратява производството. (5) В случай че след изтичането на срока по ал. 3 одобреният изследовател не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, комисията с мотивирано решение отнема статута на одобрен изследовател и прекратява предоставения му достъп до данни. Чл. 310з. Комисията прекратява статута на сертифициран орган за извънсъдебно решаване на спорове, на доверен подател на сигнали и на одобрен изследовател след подадено заявление от тяхна страна. Чл. 310и. За разглеждане на заявленията по чл. 310а, ал. 2, чл. 310в, ал. 2 и чл. 310д, ал. 2 се заплаща административна такса. Размерът на таксата се определя с тарифата по чл. 147.“ По § 17 има предложение от Андрей Рунчев и група народни представители по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 18: „§ 18. Създава се глава двадесета „а“ с чл. 323в – 323х: „Глава двадесета „а“ Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2065. Отговорност и санкции Раздел I Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2065 Чл. 323в. Контролът по изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2065 се осъществява от комисията, съответно от Съвета за електронни медии, като проверките за установяване на нарушения се извършват от длъжностни лица, определени със заповед на съответния председател. Чл. 323г. (1) Комисията може да бъде сезирана за нарушаване на Регламент (ЕС) 2022/2065 от лице по чл. 53 от регламента. Когато установи, че жалбата е от компетентността на Съвета за електронни медии или на Комисията за защита на личните данни, комисията я изпраща по компетентност съобразно правомощията им по регламента. (2) Въз основа на постъпила жалба или служебно председателят на комисията, съответно председателят на Съвета за електронни медии, определя длъжностни лица, които да извършат предварителна проверка за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение и определят срока и обхвата на проверката. (3) За извършената предварителна проверка длъжностните лица по ал. 2 изготвят доклад до председателя на съответния орган по ал. 2. (4) Въз основа на доклада по ал. 3 съответният орган по ал. 2 с решение: 1. образува производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 или 2. прекратява предварителната проверка. (5) Решението по ал. 4, т. 1 се съобщава на проверяваното лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс или се връчва при извършването на проверката на място. Чл. 323д. (1) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 с решение може да спре започнато производство, когато произнасянето му е обвързано от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган. (2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 323с, ал. 4. (3) Производството се възобновява с решение – служебно или по искане на страна, когато отпадне основанието за спирането му. Чл. 323е. (1) Не се образува производство, а образуваното производство се прекратява с решение на сезирания орган по чл. 323г, ал. 2, когато: 1. той не е компетентен да се произнесе; 2. е изтекла давността по чл. 323ж; 3. доставчикът на посреднически услуги предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 и съответният орган по чл. 323г, ал. 2 одобри предложението. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 сезираният орган препраща цялата преписка на съответния компетентен орган и уведомява за това лицето по чл. 323г, ал. 1. Чл. 323ж. (1) Давността за нарушения по Регламент (ЕС) 2022/2065 е три години, за което съответният орган по чл. 323г, ал. 2 следи служебно. (2) Давността започва да тече от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение – от деня, в който нарушението е преустановено. (3) С образуването на производство за установяване на нарушение давностният срок по ал. 1 се прекъсва. (4) По време на производството и до влизането в сила на решението на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 давност не тече. Чл. 323з. (1) Длъжностните лица по чл. 323в при проверката за установяване на нарушение имат правомощията по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, както следва: 1. да влизат в помещения и обекти на лицата по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 2. да преглеждат документи и записи, свързани с дейността на лицата по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, включително на търговски или счетоводни документи, независимо от носителя, на който са съхранени; 3. да получават на хартиен или електронен носител копия или извлечения от документи, независимо от носителя, на който се съхраняват, както и други доказателства; 4. да получават достъп до всички видове информационни носители, включително сървъри, достъпни чрез компютърни системи или други средства, намиращи се в проверяваните помещения; 5. да снемат устни и/или писмени обяснения от лицата но чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 за обстоятелства, свързани с предмета и целта на проверката на място. (2) Устните обяснения на място се снемат и протоколират от най-малко две длъжностни лица по чл. 323в. (3) Протоколът се подписва от лицето, от което са снети обясненията, и от длъжностните лица по чл. 323в. (4) В случаите, когато лицето по ал. 1 откаже да даде обяснения, се съставя протокол, който се подписва от длъжностните лица по чл. 323в. (5) Проверяваните лица са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 323в при осъществяване на техните правомощия. Чл. 323и. (1) Комисията може с мотивирано решение да отправя искане до доставчиците на посреднически услуги за предоставяне на информация по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065. Искането трябва да бъде пропорционално и обосновано. (2) В решението по ал. 1 се посочват причините и целите, за които се иска информацията. (3) Когато информацията и/или документите съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация. (4) Когато информацията и/или документите съдържат лични данни, се прилага редът, предвиден за тяхната защита. (5) Исканата информация и/или документи се предоставят в срока, определен от длъжностните лица по чл. 323в. Лицето, от което е изискана информацията, предоставя пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация. (6) Информацията и/или документите, събрани при извършване на проверката за установяване на нарушение, се използват само за целите на контрол по тази глава. (7) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да не разпространяват информация, която е определена за търговска тайна. Чл. 323к. (1) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да извършва проверка на място след получаване на разрешение по чл. 323л, ал. 1. (2) При извършване на проверка на място органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 323в съобразно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи. Чл. 323л. (1) Проверката на място се извършва с разрешение на съдия от Административния съд – София област, по искане на председателя на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, което съдържа: 1. целта на проверката, място на извършване на проверката, началната и крайната дата на извършване на проверката и наименованието на лицето, за което се иска разрешение; 2. естеството на предполагаемото нарушение; 3. обосновка на причините, които налагат извършването на проверката на място; 4. предметите, копията от документите и данните, които следва да се предоставят. (2) Към искането за разрешение се прилагат решението за образуване на производството по чл. 323г, ал. 4, т. 1 и заповедта по чл. 323в. (3) Административният съд – София област, се произнася по искането по ал. 1 в деня на постъпването му в закрито заседание с мотивирано определение. В определението съдът посочва лицето, за което се иска разрешение. Разрешението се отнася за всички помещения и други обекти, които се използват от проверяваното лице. Съдът съобщава на проверяваното лице определението, с което разрешава извършване на проверка на място в деня, следващ началната дата на проверката, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Когато проверката на място трябва да се извърши едновременно на няколко лица, председателят на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 може да подаде едно общо искане. В този случай съдът се произнася с отделни определения за всяко лице, за което се иска разрешение. (5) Определенията по ал. 3 и 4 подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, съответно на проверяваното лице или лица. Обжалването не спира изпълнението. Върховният административен съд се произнася по жалбата в закрито заседание с мотивирано определение в тридневен срок от деня на постъпването й. (6) В случай на влязло в сила определение на съда, с което е отказано разрешение за извършване на проверка на място, събраните доказателства в хода на проверката на място се връщат на проверяваното лице и не се вземат предвид в производството. Чл. 323м. (1) Събирането на доказателства по време на проверката на място се извършва от длъжностните лица по чл. 323в в присъствието на проверяваното лице, негови служители или друго лице, което има право да присъства или е заварено по време на проверката. (2) Копията на иззетите документи се заверяват от длъжностно лице по чл. 323в и от проверяваното лице или упълномощено от него лице. При отказ на проверяваното или упълномощеното лице да завери документите заверката се прави от длъжностното лице, а отказът се отбелязва в протокола по ал. 3. (3) За събраните доказателства по ал. 1 и иззетите документи по ал. 2 се съставя протокол на място с пълен и точен опис на иззетото. Протоколът се съставя в два екземпляра, подписва се от лицата по ал. 2 и единият екземпляр от него се предоставя на проверяваното лице. Чл. 323н. (1) Всяко лице, което предоставя информация на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 в хода на производството, посочва материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга, защитена от закон, тайна и трябва да се смятат за поверителни. В тези случаи лицето мотивира твърденията си и предоставя същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни. (2) Проверяваното лице има право на достъп до всички доказателства, събрани в хода на проверката, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга, защитена от закон, тайна. (3) Проверяваното лице има право да откаже даването на сведения, обяснения и пояснения при условията на чл. 48 от Административнопроцесуалния кодекс, както и на чл. 40, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2022/2065. Чл. 323о. (1) В случай че в образуваното производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди, съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да наложи незабавно мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 се прилагат във всеки момент в хода на производството с решение на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, което подлежи на незабавно изпълнение. (3) Решението по ал. 2 се обжалва пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение. Чл. 323п. (1) След приключването на проверката длъжностните лица по чл. 323в представят на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 доклад. (2) Председателят на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 насрочва закрито заседание, на което органът може да: 1. даде задължителни указания за извършване на допълнително проучване, като определи срок за тяхното изпълнение; 2. приеме доклада. (3) В случаите по ал. 2, т. 1 длъжностните лица по чл. 323в извършват допълнителната проверка, за което представят доклад. (4) Докладът се изпраща на проверяваното лице за представяне на становище в определен от съответния орган по чл. 323г, ал. 2 срок, но не по-кратък от един месец. Ако докладът съдържа производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, същата се заличава. (5) В срока по ал. 4 проверяваното лице има право на достъп до събраните материали в хода на образуваното производство, с изключение на тези, които съдържат производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна. Чл. 323р. (1) Доставчикът на посреднически услуги може да предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, параграф 2, буква „а“, предложение първо от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 публикува съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата си, в което се съдържа обобщение на предмета на производството и на предложените ангажименти. В съобщението се посочва срок, не по-дълъг от 30 дни от публикуването, в който заинтересованите лица могат да представят информация и становище във връзка с предложените ангажименти по изречение първо. (3) След изтичането на срока по ал. 2 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да одобри с решение предложените ангажименти по ал. 1. В този случай съответният орган по чл. 323г, ал. 2 прекратява производството, без да установява наличие на нарушение. (4) С решението по ал. 3 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може да определи и срок на действие на одобрените ангажименти по ал. 3. (5) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 осъществява контрол по реда на тази глава за изпълнението на одобрените ангажименти по ал. 3. (6) В срока по чл. 323ж, ал. 1 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може по искане или по своя инициатива да възобнови производството, прекратено по реда на ал. 3, когато: 1. настъпи промяна по отношение на някои от обстоятелствата, на които се основава решението по ал. 3; 2. доставчикът на посреднически услуги не изпълнява одобрените ангажименти по ал. 3; 3. се установи, че решението се основава на предоставена неточна, непълна или подвеждаща информация. Чл. 323с. (1) Съответният орган по чл. 323г, ал. 2 в закрито заседание приема решение, с което: 1. установява, че не е извършено нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, и прекратява производството; 2. установява, че е извършено нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, като налага глоба или имуществена санкция, и може да приложи мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (2) В случаите по ал. 1, т. 2, когато приложените мерки по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 не са довели до прекратяване на нарушението и последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати, съответният орган по чл. 323г, ал. 2 може с решение да приложи мярката по чл. 51, параграф 3, ал. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) Комисията уведомява проверяваните лица и лицето, подало жалбата, за решението по ал. 1 или ал. 2. (4) Решението по ал. 1 се обжалва пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването спира изпълнението освен в частта на решението, с която е приложена мярка по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. (5) Решението по ал. 2 се обжалва пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението. Чл. 323т. (1) В случаите по чл. 51, параграф 3, алинея 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2022/2065 съответният орган по чл. 323г, ал. 2 подава искане до Административния съд – София област, за временно ограничаване на достъпа на получателите до услугата, засегната от нарушението, или само когато това не е технически осъществимо, до онлайн интерфейса на доставчика на посреднически услуги, на който се извършва нарушението. (2) Производството по ал. 1 се провежда при спазване на условията и реда по чл. 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. (3) Административният съд – София област, се произнася по искането по ал. 1 с определение, което подлежи на обжалване. Чл. 323у. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс. Раздел II Отговорност и санкции Чл. 323ф. (1) На доставчик на посреднически услуги, който наруши задължение, предвидено в Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага глоба в размер до шест на сто от неговия годишен доход или имуществена санкция в размер до шест на сто от световния му годишен оборот през предходната финансова година. (2) На доставчик на посреднически услуги или на всяко друго лице по чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който/което не предостави информация или предостави неточна, непълна или подвеждаща информация, или не коригира неточна, непълна или подвеждаща информация, или отказва извършване на проверка на място в хода на производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065, се налага глоба в размер на едно на сто от неговия годишен доход или имуществена санкция в размер до едно на сто от неговия световен оборот през предходната финансова година. (3) В решението, с което се налага глоба или имуществена санкция по ал. 2, се посочва срок, в който лицето трябва да изпълни задължението си за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място. (4) На доставчик на посреднически услуги, който не изпълни в срока, определен в решението по ал. 3, задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична глоба или имуществена санкция в размер до пет на сто съответно от дохода или от среднодневния световен оборот през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в решението по ал. 3. (5) Глобата или имуществената санкция по ал. 4 се налагат и на доставчик на посреднически услуги, който не изпълни решение на съответния орган по чл. 323г, ал. 2 за: 1. прилагане на мярка по чл. 51, параграф 2, букви „б“ или „д“ или по чл. 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 2. изпълнение на одобрените ангажименти по реда на чл. 323р, ал. 2. (6) На всяко друго лице по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, което не изпълни в срока, определен в решението по ал. 3, задължение за предоставяне на информация или за коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация, или за оказване на съдействие при извършване на проверка на място, се налага периодична глоба или имуществена санкция в размер до едно на сто съответно от дохода или от среднодневния световен оборот през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в решението по ал. 3. Чл. 323х. (1) При определяне размера на глобите и имуществените санкции по този раздел съответният орган по чл. 323г, ал. 2 взема предвид тежестта и продължителността на съответното нарушение, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. (2) Глобите и имуществените санкции по този раздел се налагат с решение на съответния орган по чл. 323г, ал. 2, без да се съставя акт за установяване на административно нарушение.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“. По § 20 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 20 настоящият текст става т. 1 и се създава т. 2 – 4: „2. Създава се чл. 7а: „Отговорност на доставчиците на онлайн рекламни услуги Чл. 7а. (1) Доставчик на онлайн рекламни услуги е доставчик на онлайн рекламни услуги по смисъла на чл. 2, т. 2, буква „й“ от Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 г. за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828. (2) Доставчиците на онлайн рекламни услуги носят отговорност за спазване на изискването по чл. 5, ал. 3, т. 2. (3) Доставчиците на онлайн рекламни услуги събират и съхраняват идентифициращи данни за физическите и юридическите лица, за които разпространяват търговски съобщения, както и на физическите и юридическите лица, на които изплащат средства за показване на търговски съобщения и предоставят тези данни на Комисията за защита на потребителите при поискване. (4) Комисията за защита на потребителите извършва периодичен преглед на доставчиците на онлайн рекламни услуги и изготвят и публикува годишен доклад за прилагането на този закон спрямо тях. (5) Комисията за защита на потребителите изпраща уведомления към доставчиците на онлайн рекламни услуги за търговски съобщения, които не отговарят на изискванията на този закон.“ 3. Създава се чл. 18а: „Използване на браузър по подразбиране за медийни услуги Чл. 18а. (1) Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки не могат чрез свои приложения за мобилни устройства да налагат използването на браузър, различен от браузъра по подразбиране на потребителя, при отваряне на интернет страници на доставчици на медийни услуги, вписани в регистъра по чл. 7в от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. (2) При установяване на нарушение на изискването по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията приема решение и съставя предписание на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка за спазване на настоящият член.“ 4. Създава се чл. 26: „Чл. 26. (1) При установяване на десет или повече нарушения на този закон в рамките на една година от страна на доставчик на онлайн рекламна услуга или при липса на последващо действие по десет или повече уведомления по чл. 7а, ал. 5 в рамките на една година, председателят на Комисията за защита на потребителите налага принудителна административна мярка – спиране на достъпа до онлайн рекламната услуга за срок до 30 дни. (2) Актовете за прилагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, председателят на Комисията за защита на потребителите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до онлайн рекламната услуга за 30 дни. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат съответния достъп до съответните в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда. Комисията за защита на потребителите поддържа в машинночетим формат актуален списък на интернет адресите на онлайн рекламни услуги, за които има издадено разпореждане от съда. (3) Наказващият орган изпраща интернет страниците и интернет адресите по ал. 2 в сигнал до доставчици на услуги за обикновен пренос със значително влияние, определени от Комисията за регулиране на съобщенията.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23. Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 23: „§ 23. В Закона за храните (Обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 134а със следния текст: „Чл. 134а. (1) Наказват се с глоба от 1000 до 2000 лв. или се налага имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на лица, които извършват пряка или косвена реклама на хранителни добавки в печатните и/или в електронните медии, както и в интернет, като използват нечие име без съгласие. (2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е от 4000 до 15 000 лв. (3) За преустановяване публикуването на интернет реклама по ал. 1 се разпорежда премахване със заповед по чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065, издадена от директора на Българската агенция по безопасност на храните. (4) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 и ал. 2 се налагат и на доставчик на онлайн рекламни услуги, установен в България, който системно не предприема последващи действия по подадените сигнали. (5) При липса на последващо действие по десет или повече сигнали по ал. 3 в рамките на една година председателят на Българската агенция за безопасност на храните уведомява председателя на Комисията за защита на потребителите, който прилага чл. 26 от Закона за електронната търговия.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 24: „§ 24. В Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (Обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения допълнения: 1. В чл. 7а се създава ал. 9: „(9) Когато доставчикът на медийна услуга разпространява съдържание чрез една или повече интернет страници, интернет адресите им се посочват в декларацията по ал. 3.“ 2. В чл. 7в се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1 и ал. 2 думите „ал. 3, 4 и 7“ се заменят с думите „ал. 3, 4, 7 и 9“; б) създава се ал. 3 със следния текст: „(3) Данните от регистъра по ал. 1 се публикуват и в отворен, машинночетим формат.“ 3. Създава се чл. 7г със следния текст: „Право на информация от много големи онлайн платформи Чл. 7г. Доставчици на медийни услуги, разпространяващи съдържание чрез интернет страници, вписани в регистъра по чл. 7в, ал. 1, имат право на информация от много големите онлайн платформи за ограничаване на видимостта на техни публикации в рамките на много голямата онлайн платформа.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов На основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като същото е извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Гражданското общество зададе към нас, политиците, няколко пъти следния въпрос: четири пъти се прави индексация на цените на мобилните оператори, как ще направите така, че да има по-справедлива среда и да има повече конкуренция? Внесохме законопроект. В началото нямаше подкрепа. Но сега има добрата новина, за което поздравявам Транспортната комисия, че този текст е подкрепен единодушно и дава следната възможност – да се откажеш без неустойка от договор с мобилен оператор при индексация. Ние искахме да бъде при всяко едностранно увеличение на цените, но дори в този вариант виждаме положителното и виждаме пробива. Казвам искрено, че съм приятно изненадан от поведението на Транспортната комисия и от Министерството на транспорта, които подкрепиха Транспортната комисия единодушно, и се надявам, колеги, и в бъдеще да ми дадете и други поводи за такива добри думи. Защо това е важно? Защото насърчава конкуренцията, колеги. Всички граждани имат възможност, когато решат, да се откажат при индексация и да изберат друг оператор. Някой би казал, ама те са само три. Три са сега. Ако си свърши работата Комисията по регулиране на съобщенията и допусне виртуални оператори, каквито има в цяла Европа, ще бъдат повече. Освен това възможността да се откажеш във всеки един момент от договора, означава, че операторите, включително мобилните оператори, ще правят възможното да се борят за своите клиенти, да предлагат по-добри условия, за да не изпуснат своите абонати. Това касае три милиона души в България, които в момента имат договори с мобилните оператори. Тази завишена, засилена конкуренция е добрата новина. Засилената конкуренция води до по-добри цени, води до по-добри условия, води до по-добра среда в България. И тази практика трябва да я пренесем и в други сектори. В тази връзка, уважаеми колеги, правя и редакционно предложение, което ще аргументирам и ще Ви го дам писмено, госпожо Председател. В редакцията на § 14, който изменя чл. 229а и създава ал. 4, думите „до един месец“ да се заменят с „до два месеца“. Защо тази редакция е важна? Защо думите „до един месец“ предлагам да се заменя с „до два месеца“? Като, пак казвам, дори и редакцията, която е възприета от Транспортната комисия, е значителен пробив в това търсене на повече конкуренция, което ние искаме. Но защо два месеца? Текстът е следният: „Когато ще правят индексация мобилните оператори, те са длъжни по следващия параграф да обявят и да информират съответните абонати – граждани. Това те трябва да го направят поне един месец преди същинската индексация.“ Тоест представете си го времево – това означава, че някъде около 1 декември хората ще получат съобщение за предстояща индексация. И по този текст имат един месец срок да преценят дали да се откажат без неустойка от договора, което означава до 1 януари примерно на съответната година. Проблемът е, че не всички хора или малка част от хората се запознават детайлно с такива съобщения, които получават. Предложението ни за увеличаване на срока на два месеца означава всъщност, че абонатите, гражданите ще имат два месеца след първоначалното съобщение да преценят дали да преустановят договора без неустойка при индексация, или да решат да го продължат. Което времево означава, че ако са получили съобщения на 1 декември, това означава, че поне до края на януари имат възможност по преценка да решат какво да направят. А знаете, че като се случва самата индексация, която е обикновено в началото на годината – първите дни на януари, това се съобщава от медии, съобщава се от средствата за масова информация. Има много начини и канали хората допълнително да бъдат информирани. Така че, колеги, ако прецените. Правя и това техническо предложение, но отново искам да подчертая, че това е важен пробив, добро дело в посока хората да имат повече избор и да има повече конкуренция в българското общество – да може да избираш, да решаваш, да се отказваш, и съответно мобилните оператори да знаят, че ти не си техен за целия срок от две години, и трябва да предлагат добри условия, за да те задържат. Трябва да измислят начини и средства да привличат гражданите и да им предлагат по-добри условия. Тази по-добра конкурентна среда е нещо, което ние заедно трябва да изградим в България. Надявам се и по други поводи да даваме такива добри примери за единомислие и единодействие в Народното събрание. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване в голяма степен ще се покрие с изказването на господин Димитров, тъй като ние ще подкрепим изцяло всички текстове в предложения законопроект, които касаят именно това – потребителите да могат да се откажат от дадени услуги, когато мобилните оператори решат да индексират цените и го правят по свое усмотрение. Първо, редно е да кажем, че и към момента такъв механизъм съществува, само че, за съжаление, то е една договорка, която не е записана абсолютно в нито един закон. Така че тази крачка, която направи Транспортната комисия, която направихме заедно – да запишем в Закона, че потребителите имат това право, е един огромен успех на всички народни представители, които го подкрепиха в Комисията, и всички парламентарни групи, които застанаха зад това предложение, защото то се прави най-вече, за да защитава интересите на всички български граждани и ползватели на тези услуги. Сега искам да кажа, че и ние ще направим една техническа редакция, тъй като предложеният срок от един месец считаме, че е прекалено малък и не би дал възможност на самите потребители да вземат най-доброто решение за тях самите. Затова ние ще предложим срокът да бъде 3 месеца. Защо казвам 3 месеца? Защото, ако примерно индексацията започне от 1 януари, ние на 1 декември ще бъдем уведомени за това, че мобилният оператор индексира с някакви проценти нашата мобилна сметка. Но съгласете се, че ако оставим този малък срок, можем да допуснем това самите потребители да тръгнат панически да сменят плановете си с цел, че ще направят нещо добро. В крайна сметка обаче може решението им да не бъде толкова добро. Затова и ние искаме да запазим по-дълъг срок, тоест да направим по-дълъг срок – от 3 месеца, в който потребителите реално да видят всички оператори с колко точно индексират цените, тъй като знаем, че операторите не го правят с един и същи процент, и по този начин да дадем възможност на самите потребители да изберат най-доброто за тях. Плюс това не всички оператори го правят на една и съща дата – да индексират всички по едно и също време цената, което считаме, че би било добре и за самите оператори. Да не се стига дотам – потребителите единия месец прекратяват договора си към тях, отиват при следващия оператор, там се оказва, че индексацията следващия месец е по-висока, те отново прекратяват договора си и се връщат към първия оператор. Това ще бъдат едни омагьосани кръгове, в които хората могат да се лутат. Затова считаме, че с този срок от 3 месеца ние ще им дадем спокойствието и гаранцията, че те след 2 месеца ще могат да вземат най-доброто решение за самите тях, по този начин да изберат и най-добрата услуга. Затова, госпожо Председател, ще Ви предоставя нашата редакционна поправка. Също така желаем отделно да се гласуват параграфи 13, 14, 15 и § 15, който става § 16, за да можем да ги подкрепим, като самите те могат да бъдат обединени и в едно гласуване, но да бъдат разделени от останалите текстове. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Изправени сме пред законопроект на второ четене, който освен видимо доста технологична и техническа част, която беше изчетена, съдържа и много коварни предпоставки за осъществяването на една легална цензура в бъдеще. Имам предвид следното: този законопроект, на практика, доусъвършенства прилагането на Регламент 2065/2022 г., или така наречения Акт за цифрови услуги на Европейския съюз. Концепцията, разбира се, за това, че този вид услуги трябва да бъдат контролирани по някакъв начин, е правилна. Но заедно с това, че държавите ще се опитат да контролират нерегламентираното предоставяне или на лъжовна реклама, или на подвеждаща търговска информация, което е правилно от гледна точка на това, че трябва да се защитят потребителите, в Закона и в самия Акт за цифрови услуги на Европейския съюз прозират и доста, както казах, опасни поводи за контрол над медийното съдържание и дори бих казал – понякога и политически мнения. Причините за въвеждането на този закон в момента са ясни и за разлика от друг път, когато ние, общо взето, няма какво да правим в Народното събрание, да се занимаваме с търговски или счетоводни, на практика, задължения, в случая беше редно да се задълбочим доста повече върху това, което крият разпоредбите на законодателството. Най-опасното за мен и най-видимото, на което би трябвало доста повече хора да обърнат внимание, това са фигурите на доверен подател и одобрен изследовател. „Доверен подател“ по смисъла на този текст – така, както е предложен, или така, както се ползва в Европейския съюз, са юридически лица и хора, които имат компетенциите, дори то е подчертано – специфичните знания, компетентности да наблюдават какво се случва онлайн, как биват предоставени информации и техники и размяна на цифрово съдържание. Дотук добре, но за да бъдат одобрени от регулаторния орган, който в България според мен правилно ще бъде КРС, те трябва да имат и да бъдат добросъвестно извършващи тази си дейност. Само че тази добросъвестност как ще бъде установявана и как предварително ще бъде установявана сред един много ограничен кръг от хора, остава неясно. А всъщност именно тук е елементът, в който ние трябва да наблюдаваме дали няма да се осъществява впоследствие злонамерена или пък зловредна политическа репресия, или пък контролиране на съобщенията, които се извършват между български потребители и между българи и чужденци. Ясно е, че става въпрос малко по-специфично за големите цифрови платформи. За голяма цифрова платформа, да припомня на залата, се счита платформа, която обслужва месечно поне 45 милиона потребители – редовни, като абонати. Такива в България няма. Световният опит, или по-скоро европейският, показва, че когато пък са налагани санкции на подобни платформи – Франция се опита и след няколкогодишни дела, след като наложи глоби за над милиарди на може би най-голямата търсачка, така наречена, в света, на практика, тя не постигна желания ефект, тъй като от търсачката казаха, че ако френската държава така продължава да ги санкционира, те или ще си оттеглят услугите, или ще ги намалят драстично, или ще ги направят платени. И тъй като този вид ползване на информация на практика се превърна в социална услуга и така е възприемана от населението, френската държава нямаше какво да направи, освен просто да отклони поглед и да преглътне нарушенията, които бяха констатирани. Само че тук говорим за нарушения, които наистина са злоупотреба с правата, и то търговските права и потребителските права на хората. Но в крайна сметка по-същественото, което е подводният камък в този закон, много по-опасното, опасността за засягане на правата на всички нас остава неанализирана, тя на практика се налага. И в утрешния ден мнозина от нас, а да не говорим за бъдещото поколение, което дори няма да е изпитвало свободата на словото и обмяната на идеи, рискува да бъде под ударите на така наречените доверени податели. Тази фигура на доверен подател, на практика, се превръща в един онлайн прокурор, който по собствено усмотрение ще може да посочва: ти грешиш, ти не следваш основната линия на партията, ти не следваш основната линия на обществото, ти трябва да бъдеш наказан. Отделно се създава и одобрен изследовател, което пък ще бъде нещо като арбитраж, което е още по-странно, тъй като – да, нормално е в тези технологични времена обикновеният съд и обикновените хора да нямат компетенциите да се произнесат, но въпреки всичко ние като народни представители трябваше много повече да се замислим и да анализираме тези, пак казвам, подводни камъни за свободата. Още един елемент, който буди тревога след прочитане на Законопроекта и така предложените текстове, това е възможността на чуждестранни юридически лица да бъдат регистрирани в България като одобрени изследователи. Това означава, на практика, че ние в един момент ще предадем правосъдието и оценката кой е прав, кой е свободен, кой наистина е опасен за обществото на чуждестранни юридически лица, на практика, на НПО-та. Тоест и обвинителят, така нареченият доверен подател, и арбитражът – одобреният изследовател, могат да бъдат изцяло чуждестранни юридически лица. Не е посочено какви са малко по-специфичните изисквания, но като знаем как в България се прилага законодателството и как ние следваме слепешката всичко, което ни е подадено от партньори, това означава, че ние, на практика, влизаме в едно онлайн робство и рискуваме много от уж постигнатата досега свобода на словото. Нещата са много дълбоки, защото под техническите изисквания, на пръв поглед които са и доста сложни, в един момент, ако започнеш да ги гледаш, се крият, пак казвам, много по-дълбоки подводни камъни за свободата. Не бива да го пренебрегваме. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим тези текстове от Законопроекта в тази му част. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще се обърна към цялата зала: нека повече народни представители да подкрепят това предложение, защото наистина срокът – и един месец е добър срок, и два месеца са добър срок, но трите месеца – аз го обосновах пред всички, които бяха в залата, че това е най-добрият вариант да дадем възможност и на потребителите, да запазим техните права, и на мобилните оператори, да не се получи подмяна един клиент да отива при един оператор, след това при другия оператор. С този срок от три месеца реално ще могат и самите клиенти да получат първата си фактура с вдигнатата цена. Така те ще видят наистина разумната цена каква е, която ще плащат, и сами ще могат да определят след втория месец дали да останат при един оператор, или да се прехвърлят към някой друг оператор, който им предоставя по-добра услуга, така и конкуренцията ще бъде по-добра. Така че умолявам залата, нека всички да подкрепим това предложение, защото това е най-разумното предложение. Благодаря.

Благодаря Ви. Моля, процедура по прегласуване на предложението на Никола Димитров срокът да бъде три месеца. Гласували 168 народни представители: за 115, против 26, въздържали се 27. Предложението е прието, но в § 14 предложението на народния представител Мартин Димитров събира 123 гласа „за“, което ще остане в доклада, и това е приетото предложение. Сега подлагам § 14 в редакция на Комисията с току-що приетото предложение на Мартин Димитров – срокът да бъде два месеца. Моля, режим на гласуване Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, подлагам самостоятелно създаването на нов § 15 по предложение на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 36. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване § 15, който става § 16 в редакция на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. Колеги, подлагам анблок следните текстове: § 16, който става § 17 в редакция на Комисията; § 17, който става § 18 в редакция на Комисията; § 18, който става § 19 по вносител; § 19, който става § 20 по вносител, и наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 141, против 27, въздържали се 8. Предложените текстове са приети. Преминаваме към § 20. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 173 народни представители: за 39, против 132, въздържали се 2. Предложението не е прието. Сега подлагам анблок: § 20, който става § 21, по вносител; § 21, който става § 22, по вносител, и § 22, който става § 23, по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 139, против 28, въздържали се 8. Предложенията са приети. Подлагам предложението на народния представител Божидар Божанов за създаване на § 23, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 38, против 137, въздържали се няма. Предложението не е прието. И последно, подлагам на гласуване създаване на § 24 – предложение на народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 176 народни представители: за 38, против 131, въздържали се 7. Предложението не е прието, но току-що приехме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Преминаваме към точка шеста за днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ. Вносител е Министерският съвет на 3 юли 2025 г., приет е на първо гласуване на 9 октомври 2025 г. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада за второ гласуване.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Първо искам да направя процедура на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за допуск в залата: от Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър, Надя Даскалова, Елена Петрова; от Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева и Милен Милев.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 51-502-01-31, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2025 г., приет на първо гласуване на 9 октомври 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в т. 1 думите „27а и 32а“ се заменят с „27а, 32а“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като т. 3 се изменя така: „3. В т. 12 след думите „на рисковете“ се добавя „включително на произтичащия от експозициите към централни контрагенти риск от концентрация“, а накрая се добавя „за други субекти, като се вземат предвид изискванията по чл. 7а от Регламент (ЕС) 648/2012“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като в чл. 65а: 1. В заглавието думата „организацията“ се заменя с „вътрешната организация“. 2. В ал. 2 думите „като се вземат предвид и условията, установени в“ се заменят със „за други субекти, като се вземат предвид и изискванията по“. 3. В ал. 5 думите „в системи и механизми“ се заменят с „в системите и механизмите“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 68, ал. 3 и в чл. 69, ал. 2 след думите „чл. 65“ се добавя „и 65а“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като: „1. Точка 1 се изменя така: „1. В ал. 1 думите „чл. 65, чл. 69“ се заменят с „чл. 65, 65а, 69и“. 2. В т. 2, в буква „б“ думите „за осигуряване на“ се заменят с „гарантиращи“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, като в т. 1, буква „б“, т. 8 думите „осигуряване“ се заменят с „гарантиране“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, като в т. 4, ал. 8 думите „за спиране или ограничаване на търговия на финансов инструмент“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за 24, като в ал. 4, т. 2 след думата „код“ се добавя „ на ценни книжа“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на 27: „§ 27. В чл. 198 се правят следните допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „или деривати върху квоти на емисии“. 2. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „стоки“ се добавя „или деривати върху квоти на емисии“; б) в т. 2 след думите „позиции в“ се добавя „деривати върху квоти за емисии или притежаваните позиции в“; в) в т. 4 след думата „стока“ се добавя „или дериват върху квоти на емисии“. 3. В ал. 2 и навсякъде в ал. З след думата „стоки“ се добавя „или деривати върху квоти на емисии“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. По § 30 има предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 30: „§ 30. В чл. 201 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 и т. 1 се изменят така: „(1) Инвестиционният посредник, съответно пазарният оператор, който организира място на търговия, на което се търгуват стокови деривати или деривати върху квоти за емисии и на което не се търгуват опции, в края на работната седмица изготвя седмичен доклад със следното съдържание: 1. агрегираните позиции, държани от различните категории лица, по различните стокови деривати или деривати върху квоти за емисии;“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато на мястото на търговия се търгуват и опции, инвестиционният посредник, съответно пазарният оператор, изготвя два седмични доклада със съдържанието по ал. 1, в единия от които се изключват опциите.“ 3. В ал. 5 думите „ал. 1 – 4“ се заменят с „ал. 1 и 2 и чл. 200, ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. В чл. 227д, ал. 1 думите „чл. 27, параграф 7, буква „б“ и параграф 8“ се заменят с „чл. 27, параграфи 7 и 8“, а думите „чл. 54, параграф 2 и параграф 6“ се заменят с „чл. 54, параграфи 2, 2а и 6“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, като: „1. Думите „Създават се чл. 227з1 и 227з2“ се заменят със „Създават се чл. 227з2 и 227з3“. 2. В чл. 227з1 думите „Чл. 227з1“ се заменят с „Чл. 227з2“. 3. В чл. 227з2: а) думите „Чл. 227з2“ се заменят с „Чл. 227з3“; б) в ал. 5 думата „прехвърлянето“ се заменя с „придобиването, увеличаването, прехвърлянето или намаляването“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, като: 1. В § 39 се създава нова т. 3: „3. В ал. 2 думите „планът му за възстановяване“ се заменят с „плановете за възстановяване и организирана ликвидация“, а думите „плана за възстановяване или да наложи промяна в него“ се заменят с „плановете за възстановяване и организирана ликвидация или да наложи промяна в тях.“ 2. Досегашните т. 3 – 7 стават съответно т. 4 – 8.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44: „§ 44. В чл. 230, ал. 4 думите „и чл. 136“ се заменят с „чл. 65а и 136“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45: „§ 45. В чл. 238, ал. 1 думите „т. 3 и 4“ се заменят с „т. 4 и 5“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, като точка 2 и 3 се изменят така: „2. В ал. 10 думите „Регламент (ЕС) № 1031/2010“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2830“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, като: „1. В т. 1 букви „в“, „г“ и „д“ се изменят така: „в) точка 3 се изменя така: „3. член 3, параграфи 1 и 3, чл. 6, чл. 7, параграф 1, ал. 1, чл. 8, параграф 1, чл. 8а, параграфи 1 и 2, чл. 8б, 10, чл. 11, параграф 1, ал. 2, изречение първо, параграф 1а, ал. 2, параграф 1б и параграф 3, ал. 4, чл. 11а, параграф 1, ал. 2, изречение първо и ал. 4, чл. 12, параграф 1, чл. 13, параграфи 1 и 2, чл. 14, параграфи 1 – 3, чл. 15, параграф 1, ал. 1, ал. 2, изречение първо и ал. 3, параграф 2 и параграф 4, изречение второ, чл. 17, параграф 1, изречение второ, чл. 20, параграф 1, 1а и параграф 2, изречение първо, чл. 21, параграфи 1 – 3, чл. 22, параграф 2, чл. 23, параграфи 1 и 2 и чл. 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 600/2014, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.;“; г) в т. 4 думите „чл. 13, чл. 14, ал. 1 и 5, чл. 15, ал. 1, чл. 19, ал. 2“ и думите „чл. 179“ се заличават; д) в т. 5 след думите „член 4, параграф 3, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „чл. 5, чл. 21б, параграф 1, чл. 22а, параграфи 1, 5 – 8, чл. 22в, параграф 1“, думите „чл. 27и, параграфи 1 – 4, чл. 28, параграф 1, чл. 28, параграф 2, ал. 1“ се заменят с „чл. 27и, параграфи 1 – 4б, чл. 28, параграф 1“, а след думите „чл. 37, параграфи 1 и 3“ се добавя „и чл. 39а, параграф 1“.“ 2. Точка 2 се изменя така: „2. В ал. 2: а) в т. 1 – 4 и 8 думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „9 500 000 лв.“; б) в т. 12 думите „20 000 до 40 000“ се заменят с „10 000 до 9 500 000“.“ 3. В т. 4 накрая думите „предходната година“ се заменят с „предходната финансова година“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, като т. 3 се изменя така: „3. Алинея 11 се изменя така: „(11) При определяне на административното наказание по ал. 1 – 8 и 10 и на принудителната административна мярка по чл. 276 комисията, съответно заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 296.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, като в т. 1 думата „наименованието“ се заменя със „заглавието“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, като в т. 4 думите „и ал. 9, т. 7 и 10, чл.“ се заменят с „ал. 9, т. 7 и 10 и чл.“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, като в т. 2, § 2: „1. В буква „а“ думите „в ал. 1 се създават т. 11 и 12“ се заменят с „в ал. 1 се създават т. 12 и 13“, съответно числото „11“ се заменя с „12“, а числото „12“ се заменя с „13“. 2. Буква „б“ се изменя така: „б) в ал. 2 се създават т. 15 и 16: „15. Регламент (ЕС) 2023/2845 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 909/2014 по отношение на дисциплината при сетълмента, трансграничното предоставяне на услуги, сътрудничеството между надзорните органи, предоставянето на спомагателни услуги от банков тип и изискванията към централните депозитари на ценни книжа от трети държави и за изменение на Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 2023/2845 от 27 декември 2023 г.). 16. Регламент (ЕС) 2024/791 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 600/2014 във връзка с повишаване на прозрачността на данните, премахване на пречките пред създаването на системи за консолидирани данни, оптимизиране на задълженията за търговия и забрана за получаване на плащане за поток от нареждания (ОВ, L 2024/791 от 8 март 2024 г.).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61: „§ 61. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Параграф 6 се отменя. 2. В § 11 думите „този закон в тримесечен срок от влизането му в сила“ се заменят със „закона“.“ Преходни и заключителни разпоредби Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, като думите „чл. 227з1“ се заменят с „чл. 227з2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 69, ал. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 64. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 65: „§ 65. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. … от ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3 думите „наричана по-нататък „комисията“ се заменят с „наричана по-нататък „Комисията“, а думите „на комисията“ се заменят с „на Комисията“. 2. В чл. 45: а) в ал. 3, в текста преди т. 1 думите „към насрещната страна по сделка с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти“ се заменят с „по сделка с деривативни финансови инструменти чрез централен контрагент, лицензиран съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (OB, L 201/1 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 648/2012“ или чрез централен контрагент, признат съгласно чл. 25 от същия регламент“ и се поставя запетая; б) в ал. 4 думите „извънборсово търгувани“ се заличават; в) в ал. 5 думите „извънборсово търгувани“ се заличават, а след думите „финансови инструменти“ се поставя запетая и се добавя „които не са преминали централен клиринг чрез централен контрагент, лицензиран съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или чрез централен контрагент, признат съгласно чл. 25 от същия регламент“. 3. В допълнителните разпоредби: а) в § 1 се създава т. 44: „44. „Централен контрагент“ е централен контрагент по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012.“; б) в § 2 се създава т. 10: „10. Директива (ЕС) 2024/2994 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 г. за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034 по отношение на третирането на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг (ОВ, L 2024/2994 от 4 декември 2024 г.).“ 4. Навсякъде в останалите текстове на закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 66: „§ 66. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. … от ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 1 думите „наричана по-нататък „комисията“ се заменят с „наричана по-нататък „Комисията“. 2. В чл. 12: а) в заглавието и в ал. 1, т. 16, 23 и 27 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) в ал. 2 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“, а думите „както и в другите засегнати държави членки“ се заменят с „в другите засегнати държави членки и в Европейския съюз като цяло“. 3. В чл. 13: а) в заглавието думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) в ал. 1: аа) в т. 17 след думата „одобрения“ се поставя запетая и се добавя „в предвидените в Закона за пазарите на финансови инструменти случаи“; бб) в т. 21 – 53 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; в) в ал. 3 – 7 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 4. В чл. 18: а) в заглавието думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; бб) в т. 1 думата „писмени“ се заличава, а след думите „поднадзорните лица“ се поставя запетая и се добавя „техни представители и служители“; вв) в т. 6 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. в) в ал. 2 – 10 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 5. В чл. 25: а) в ал. 1: аа) в т. 1 накрая се добавя „и разкриването ѝ е необходимо за провеждането на тези производства“; бб) в т. 4 след думите „провеждащи парична политика“ се поставя запетая и се добавя „както и на публичните органи на другите държави членки, отговарящи за надзора на платежните системи и системите за сетълмент“; б) в ал. 3 – 15 навсякъде думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 6. Навсякъде в останалите текстове на закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 67: „§ 67. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. … от …) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 2: а) в т. 3 думите „и на определените от тях лица за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип по чл. 54, параграф 2“ се заменят с „по чл. 54, параграф 2 и на определените от тях лица за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип по чл. 54, параграф 2а“; б) в т. 4 думите „буква „а“ и запетаята пред тях се заличават, а думите „банки по чл. 54, параграф 2, буква „б“ се заменят с „лица по чл. 54, параграф 2а“. 2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции в § 1 т. 2 думите „т. 1 се отменя“ се заменят с „т. 1, 3 и 4 се отменят“.“ В § 69 – предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 68: „§ 68. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8: а) в ал. 1 думите „наричана по-нататък „комисията“ се заменят с „наричана по-нататък „Комисията“; б) в ал. 4, 5 и 8 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 2. В чл. 100т: а) в ал. 1 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) алинея 4 се изменя така: „(4) Регулираната информация се предоставя на Комисията по електронен път за целите на ал. 1 и чл. 100у1. Изискванията към формата и съдържанието на информацията за целите на ал. 1, както и условията, начините и редът за нейното разкриване се определят с наредба.“; в) създават се ал. 6 – 8: „(6) Регулираната информация за целите на чл. 100у1 се подава във формат за извличане на данни по чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (OB, L 2023/2859 от 20 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2859“, или в машинночетим формат по чл. 2, т. 4 от същия регламент, когато това се изисква от акт от правото на Европейския съюз или от този закон.“ (7) Информацията по ал. 6 се придружава от следните метаданни: 1. наименованието на емитента, за който се отнася информацията; 2. идентификационния код на правния субект на емитента по чл. 89о; 3. размера на емитента според категорията, съгласно чл. 7, параграф 4, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 4. промишлените сектори на икономическите дейности на емитента, съгласно чл. 7, параграф 4, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 5. вида на информацията, както е класифицирана съгласно чл. 7, параграф 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 6. отбелязване дали информацията съдържа лични данни. (8) Допълнителни изисквания към формата и структурирането на информацията по ал. 6, както и подаването на метаданните към нея и включването на други метаданни се определят с актовете по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 и насоки на ЕОЦКП, за които Комисията е взела решение за тяхното прилагане.“ 3. Създава се чл. 100у1: „Чл. 100у1. Комисията е орган за събиране на данни по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859 по отношение на информацията, разкривана по реда по чл. 100т, ал. 1, за целите на осигуряването на достъп чрез европейската единна точка за достъп по същия регламент.“ 4. В чл. 100ю: а) в ал. 1 – 3 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) алинея 4 се отменя. 5. В чл. 129: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Членовете на съвета на директорите на „Централен депозитар“ АД отговарят по всяко време на изискванията на чл. 27 от Регламент (ЕС) № 909/2014 и подлежат на одобряване от Комисията по реда и условията на чл. 227з2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Лицата, които са оправомощени да представляват и управляват „Централен депозитар“ АД, трябва да имат постоянен и настоящ адрес или адрес на пребиваване в Република България.“ б) алинея 2 се отменя; в) в ал. 5 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. 6. В чл. 148 ал. 2 се отменя. 7. В чл. 212а: а) в ал. 1 и 2 думата „комисията“ се заменя с „Комисията“; б) алинеи 6 – 8 се отменят. 8. В чл. 221а ал. 4 се отменя. 9. Създава се чл. 222в: „Чл. 222в. (1) Комисията, съответно заместник-председателят, оповестява на интернет страницата на Комисията всяка приложена принудителна административна мярка и всяко наложено наказание за нарушаване на разпоредбите по този закон и актовете по прилагането му след връчването на решението за прилагане на принудителната административна мярка или на наказателното постановление на съответното лице, съответно влизане в сила на сключеното споразумение. Оповестяването по изречение първо се извършва след преценка на неговата пропорционалност и съдържа най-малко информация за вида и естеството на нарушението, самоличността на физическото лице или идентификационни данни за юридическото лице, спрямо което е приложена мярката, съответно е наложено наказанието. (2) В случай на обжалване на решението за прилагане на мярката, съответно на наказателното постановление, при оповестяването по ал. 1 се включва и информация за обжалването, а когато жалбата е подадена след първоначалното оповестяване, оповестената информация се актуализира. (3) Оповестяването по ал. 1 може да се отложи или да се извърши без посочване на данни за лицето, на което е приложена мярката, съответно е наложено наказанието, когато: 1. оповестяването на лични данни за физическото лице или идентификационни данни за юридическото лице, спрямо което е приложена мярката или е наложено наказанието, не е пропорционално; 2. оповестяването ще застраши сериозно стабилността на финансовите пазари или би причинило прекомерни вреди на лицата, за които тази информация се отнася, или би попречило на образувано наказателно производство. (4) Комисията, съответно заместник-председателят, предоставят информацията за всяка приложена принудителна административна мярка и всяко наложено наказание по глава шеста „а“, глава единадесета и актовете по прилагането им чрез европейската единна точка за достъп по Регламент (ЕС) 2023/2859. (5) Информацията по ал. 4 се предоставя във формат за извличане на данни по чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859. (6) Информацията по ал. 4 се придружава от следните метаданни: 1. имената на физическото лице или правното образувание, за което се отнася информацията; 2. идентификационния код на правния субект или на правното образувание, когато е приложимо; 3. вида на информацията, както е класифицирана съгласно чл. 7, параграф 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2023/2859; 4. отбелязване дали информацията съдържа лични данни.“ 10. В § 1г от допълнителните разпоредби: а) в ал. 1 се създава т. 14: „14. Директива (ЕС) 2023/2864 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за изменение на някои директиви във връзка със създаването и функционирането на европейската единна точка за достъп (OB, L 2023/2864 от 20 декември 2023 г.).“ б) в ал. 2 се създава т. 6: „6. Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (OB, L 2023/2859 от 20 декември 2023 г.).“ 11. Навсякъде в останалите текстове на закона думата „комисията“ се заменя с „Комисията“. Предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 69: „§ 69. (1) Емитентите публикуват годишните финансови отчети за дейността по чл. 100н от Закона за публичното предлагане на ценни книжа за 2025 г. по досегашния ред. (2) Считано от 10 юли 2026 г. чрез европейската единна точка за достъп за първи път се предоставя информацията по чл. 100т, ал. 4 за целите на чл. 100у1 и по чл. 228в, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 70 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 67, т. 2. По § 71 – предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 70: „§ 70. Параграф 13, т. 3, § 48, т. 1, буква „г“, § 60, т. 1, буква „б“ и т. 2, буква „а“ относно т. 13 и § 65, т. 2 и т. 3, букви „а“ и „б“ влизат в сила на 25 юни 2026 г. и § 67, т. 2 влиза в сила на 1 януари 2026 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Няма какво толкова да се каже на второ четене за този изключително мащабен закон. Той е с повече от триста члена, с 36 страници Преходни и заключителни разпоредби, с нови 40 страници промени. Каквито бяха нашите съображения, ги казахме на първо четене, а сега конкретно по някои от текстовете. Те са свързани с § 35, чл. 227з.1 и чл. 227з. Аз си признавам, че досега не бях виждал такава номерация в законопроект. Става въпрос за следното нещо. Правомощията на Комисията за финансов надзор да отстранява, да назначава, да участва в преизбирането на членовете на управителните и на контролните органи на централните депозитари – тя да ги одобрява, да одобрява и упълномощените лица да ги представляват, да забранява на централните депозитари да разпределят дивиденти и изобщо разширяването на правомощията на КФН, което може би е напълно нормално в Европейския съюз, тъй като тези промени се налагат от три директиви и от два регламента, които приемаме, но в контекста на българската действителност и на това, че непрекъснато всяка седмица в тази зала минават някакви промени в законопроектите, които засилват правомощията на КФН, считам, че това не може да бъде кредитирано на доверие. И от тази гледна точка ще се въздържим от подкрепа, даже ще гласуваме против тези конкретни параграфи. И естествено, има и много друг шум, който се вкарва, изключително много изисквания и това, което Европейският съюз трябва да направи, ако иска да е конкурентоспособен на борсите на Ню Йорк, Лондон и Токио например, е да даде повече свобода, а не повече регулации. Грешна е посоката на развитие и от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Преждеговорившият Димо Дренчев бе достатъчно изчерпателен, но аз също ще фокусирам вниманието на залата върху някои неща. Като цяло Законът за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти транспонира няколко регламента и директиви, което напоследък се превърна в нещо като самоцел. Само да отбележа тук, че търговията с извънборсови деривати не представлява интерес в България, както и в Европа. Европейските фондови пазари са доста далеч от борсите в Лондон, Токио и Ню Йорк, както каза и Димо Дренчев, и повечето регулации вредят и плашат инвеститорите в това начинание. Тук има няколко неща, които ни притесняват по конкретните параграфи, като зелените политики, неутрални по отношение на пола, са застъпени в § 27, чл. 198 в § 30, чл. 201, където се добавят деривати върху квоти на емисии, които са част от така нареченото зелено безумие. Вие знаете, че ВЪЗРАЖДАНЕ като партия въобще не подкрепя тази политика и тя е пагубна за Европейския съюз. В § 14 се създава нов чл. 65, ал. 3, която изисква политики по чл. 65, ал. 1, т. 14 да са неутрални по отношение на пола на лицата, които работят за инвестиционния посредник, така че ние няма как да подкрепим тези параграфи. Друга точка, която мога да посоча, която е доста притеснителна, са допълнителните правомощия за КФН, които я правят бухалка, и тя направо си става като една от най-силните институции в държавата, а може би по-могъща дори от Министерството на финансите. Там, в § 35, чл. 227з1 и чл. 227з2, се дават допълнителни правомощия на КФН относно членовете на управителния и контролен орган на Централния депозитар – те могат да ги освобождават, както и да ги карат да разпределят дивидентите по начин, по който те сметнат за необходим. В § 48, чл. 276 се изменя т. 19, където може да се разпореди на инвестиционния посредник да използва неговата си печалба за увеличаване на собствения капитал. Създава се и т. 19а, където КФН може да забрани или ограничи инвестиционния посредник да плаща дивиденти или да разпределя капитал под друга форма. Ние смятаме това за недопустимо и съответно няма да подкрепим Законопроекта. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля, преди да започна за чета доклада, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати следните лица: Методи Методиев – заместник-министър на финансите, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите.

Благодаря. „Доклад относно Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021 – 2027 г. програмен период, № 51-502-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 август 2025 г., приет на първо четене на 9 октомври 2025 г. „Закон за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021 – 2027 г. програмен период“.“ Предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: „Закон за ратифициране на Рамково споразумение за заем в размер на 250 млн. евро между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021 – 2027 г. програмен период.“ Член единствен. Предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член единствен: „Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за заем в размер на 250 млн. евро между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021 – 2027 г. програмен период, подписано по кореспондентски път на 2 юни 2025 г. в Париж и на 25 юни 2025 г. в София.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Рамковото споразумение за заем в размер на почти 500 млн. лв. – 250 млн. евро ще бъде, по механизма за съфинансиране на програми от Европейския социален фонд плюс, както казах и на първо четене, заемът е изключително изгоден, практически безлихвен, банката не събира такси и комисионни, до 2029 г. трябва да бъде усвоен и всичко изглежда идеално от финансова гледна точка – няма защо човек да бъде против това нещо. Проблемът е за какво ще бъдат използвани средствата, които ще получим. В бюджета за 2025 г. е заложено България да вземе почти 19 млрд. лв. заеми или около 52 милиона всеки божи ден взимаме заеми като държава. В бюджета за 2026 г., доколкото все още не е ясно как ще изглежда, но със сигурност сумата ще бъде дори по голяма. Дали ни трябват тези пари? Те изглеждат много на фона на българската икономика, но те са под 1% от общия размер на Социалния фонд плюс. Това, което ме притеснява мен, е как са зададени те и за какво ще бъдат използвани. В самото описание на Фонда е записано, че те ще бъдат за интервенция в социалната икономика на страната. Реално те ще правят социален инженеринг в България, защото ще ни бъдат давани за точно определени програми. Между другото, предишния период аз го оценявам като изключително неефективен и непостигнал целите си, защото в момента на пазара на труда в България има около 900 хиляди неактивни. Това е, при положение че в България има около 4,3 милиона души в активна работоспособна възраст. Основната цел на този фонд е да мотивира, да обявява, да включва на пазара на труда неактивните български граждани. Виждаме, че не е постигнато почти нищо. Като пример може да ни послужи Декадата на ромското включване, за която бяха изхарчени над 200 милиона в предишния период и която не доведе до никаква съществена промяна в положението на ромите, които са все още неинтегрирани, недостатъчно включени на пазара на труда и може би и недостатъчно образовани. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) От тази гледна точка е много важно парите, които ще вземем изгодно, да бъдат изхарчени така, че да може след периода да се похвалим с това, че имаме някакви реални успехи, а не просто да сме интегрирали наужким бежанци, да сме интегрирали наужким ромите и в крайна сметка освен някакви НПО-та, които са правили обученията, свързани със синдикатите, никой друг да не е видял никаква полза от това.