МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ-СДС)1148 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, настоящият законопроект, е едно своеобразно самопризнание. Признание, че не успяваме да комуникираме с обществото колко е важно държавата да има ясна картина, какви количества подземни води се ползват, какъв е натискът върху подпочвените води. И особено в контекста на безводието, който коментираме вече няколко месеца, този въпрос е надвиснал със страшна сила и все още не успяваме да убедим хората, че регистрацията на кладенците не се прави с цел контрол, както твърдят колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, а се прави с цел превенция срещу безводието, с цел да бъде защитен интересът на всички български граждани.
Както сами забелязвате, включително и в този дебат до момента, периодично в обществото се нагнетява напрежение и се създава, бих я нарекъл, масова истерия около режима на регистрацията на кладенците – основно, както виждаме, от политически лица, които често използват познатия ни похват, а именно заиграване със страховете на хората. Започва се със заплахата, че след регистрацията управляващите щели да въведат изискване за монтаж на водомери, а след това ще се изисква и заплащането на водата. Други говорят, че всичко това се прави с цел чуждопоклонничество – чухме го преди малко отново от трибуната. Трети настройват хората, като им разясняват в кавички, че кладенците са си лична тяхна собственост – и това чухме преди малко, построени са от техните родители и никой няма право да изисква от тях да ги регистрира. И накрая се завършва с тезата, разбира се, като чухме и нея, че утре ще искаме да плащат и въздуха. Абсурд след абсурда! Да, звучи несериозно, но това го чухме преди малко в залата за пореден път.
Каква е истината, колеги? Истината е, че тук не става въпрос за пет, десет или петнадесет години. Става въпрос за 25 години! От момента, в който се приема новият закон за водите и се стартира кампанията за регистрация на кладенците, до ден днешен – до ден днешен, от този момент досега никой не си е помислял за монтиране на водомери на кладенците за тези, които се използват за собствени потребности. Никой не е коментирал такава тема, такава теза никога не е стояла в обществото и няма и да се коментира в бъдеще.
С настоящия законопроект идеята е за ново осемгодишно отлагане – това, което предлагаме ние, колеги, даваме ясен знак на обществото, че водомери, такси, данъци няма да има. Повтарям –водомери, такси и данъци няма да има!
И между другото, правото на безплатно ползване е гарантирано още в чл. 8 на Закона за водите, който гласи, че ползването на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е без-въз-мезд-но. Това е в чл. 8 – записано е преди 25 години в Закона и продължава да бъде в сила. Безвъзмездно! Какви водомери, какви такси, колеги?! Какви данъци?! Затова е добре, хубаво е, че правите срещи с Вашите избиратели – ние също правим срещи с нашите избиратели, но е хубаво да четете законите, преди да говорите с тях, защото в законите е ясно записано – без-въз-мезд-но!
По отношение на чуждопоклонничеството, което е следващата теза в обществото. За какво чуждопоклонничество може да става дума, след като регистрацията на кладенците, колеги, започва през 2000 г. – преди 25 години, много преди ние да имаме нещо общо с Брюксел, много преди да влезем в Европейския съюз? Това са го направили тогавашните управляващи – преди 25 години, и те са имали далновидността и са виждали проблема в далечина, затова са изискали кладенците да бъдат регистрирани, за да има ясна картина на водовземането. Направили са така, че да се съхранява, да се създадат предпоставки за съхраняване на един от най-ценните ресурси.
Що се отнася до собствеността и неприкосновеността на кладенците и сондажите. Да, тези сондажи са изградени от нашите родители. Трудът е техен, тръбите са техни, но водата, колеги, която се ползва, е обща. Това, че дадено водно тяло преминава под нашия имот, не го прави наша лична собственост, напротив. И Конституцията, и законите са категорични в тази посока – подземните води са публична държавна собственост. И когато отказваме да изпълним задълженията си, то ощетяваме не друг, а съседите си, близките си, роднините си. Те обхващат големи територии и засягат всичко наоколо, така че тезата: водата в моя двор е моя вода, е, на първо място, несъстоятелна, на второ място, погрешна. Водата е общо благо и всички ние трябва да се грижим за нея.
И впрочем нещо любопитно. Подобен текст има и в старата редакция на Закона за водите, действал преди 1989 г. Там се казва, че, колеги, забележете, водите са „държавна общонародна собственост“. Така пише в Закона преди 1989 г. – същото като в момента. Тоест те са моя, твоя, на съседа, на близките, на роднините, на приятелите, на познатите – на всички нас е собствеността, на всички български граждани. И черпейки вода от кладенците, ти ползваш този ресурс от всеки един българин, независимо че е безвъзмездно – и така и ще остане.
И тук е мястото, колеги, понеже стана дума, да отдадем необходимата почит на нашите родители, на тези, които са изградили въпросните кладенци, които дори във времената, в които са ги изграждали – цената на питейната вода е била символична, и въпреки това те са преценили, че така е редно. Защото е правилно да не ползваш питейната вода за поливането на картофите, доматите, пипера, зелето – какво беше там, господин Петров? – краставичките. Те самите са имали ясното самосъзнание и са се отнасяли с грижа към природата. И тогава са направили тези кладенци. Единственото, което се изисква от нас, е да дадем картината на държавата – къде, какъв кладенец има изграден. Нищо повече. Пак казвам, напълно безплатно, без такси, без данъци.
И между другото, колеги, по отношение на тази теза – че кладенецът е „моя собственост“, ама те и къщите са построени от нашите родители, само че за къщите се изискват необходими документи, нали така? И те са ги внесли. Логиката е абсолютно същата, колеги.
Но да се върнем към Законопроекта. Колеги, както каза госпожа Султанова, аз лично не го разписах този законопроект, въпреки че участвах в неговото изготвяне. И не го разписах с ясното съзнание, защото, колеги, поредното удължаване на срока не решава проблема – това е истината, то го задълбочава. Но за съжаление, в тази ситуация, в която се намираме в момента, трябва да признаем, че това е единственият възможен вариант. И когато говорим за безводие, всички ние трябва да си дадем ясна сметка, че неспазвайки закона, нерегистрирайки напълно безплатно кладенците, призовавайки за неспазване на Закона, ние просто наливаме допълнително бензин в огъня, или по-скоро черпим безразборно вода от кладенеца. Защото по този начин, колеги, без държавата да разполага с ясна картина по отношение на натиска върху подземните води, рано или късно ще предизвикаме необратима криза.
Затова отново призовавам, въпреки че удължаваме срока за пореден път – регистрирайте ги! Водомери няма да има, такси няма да има, данъци няма да има! Обръщам се към всички граждани, които живеят с мисъл за бъдещето, с мисъл за децата си – бъдете отговорни! Благодаря за вниманието.