28 ноември 2025 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вчера Бойко Борисов заяви, че правителството ще оттегли проекта за бюджет. И ние днес очаквахме да бъде внесен проект за решение на Народното събрание за оттегляне на бюджета. Къде е този проект за решение? (Шум и реплики.) Или за пореден път сутрин Борисов казва едно, вечер се случва друго. Така че очакваме да се внесе! И госпожо Председател, тъй като по Правилник само Вие може днес да внесете нова точка в дневния ред, очакваме от Вас да предложите нова точка в дневния ред. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“ Б, подписан за Република България на 11 септември 2025 г. в София и за Европейската инвестиционна банка на 17 септември 2025 г. в Люксембург, № 51-502-02-33, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2025г. На заседание, проведено на 13 ноември 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: Галя Димитрова – заместник-министър, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“. В своето изложение госпожа Димитрова заяви, че Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България –съфинансиране по фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“ Б (Финансовият договор) е сключен в изпълнение на чл. 70, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. С протоколно решение по т. 8 от Протокол № 32 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 6 август 2025 г., Министерският съвет е одобрил Проекта на Финансов договор и е упълномощил министъра на финансите да го подпише от името на Република България. Същият бе подписан за Република България на 11 септември 2025 г. в София и за Европейската инвестиционна банка на 17 септември 2025 г. в Люксембург. С Финансовия договор Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, Банката) предоставя на България структурен програмен заем в размер на 250 млн. евро, средствата от който постъпват в държавния бюджет и са предназначени за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност“, „Околна среда“, „Развитие на регионите“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Заемът е част от кредитна линия в размер до 1 млрд. евро, одобрена от ЕИБ за България в подкрепа на националното съфинансиране на проектите, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз (ЕС) при споделено управление през текущия програмен период. По тази кредитна линия през 2024 г. е сключен първи финансов договор за структурен програмен заем, в съответствие с чл. 69, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., който е ратифициран от Народното събрание със закон, приет на 16 януари 2025 г. С въпросния Финансов договор е определен лимитът за финансиране по кредитната линия (до 1 млрд. евро), в рамките на който да бъдат сключвани финансови договори за структурни програми заеми за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани със средства от фондовете на ЕС при споделено управление през програмния период 2021 – 2027 г., съобразно бюджетните нужди на страната, и е отпуснат първият структурен програмен заем в размер на 250 млн. евро. Заемът е напълно усвоен. Кредитната линия е продължение на успешното сътрудничество между ЕИБ и България при усвояването на фондовете от ЕС. За предходните два програмни периода Банката отпусна два такива структурни програмни заема, съответно за периода 2007 – 2013 г., в размер на 447 млн. евро, и за периода 2014 – 2020 г., в размер на 500 млн. евро, със средствата от които бе осигурено покриването на националното съфинансиране на 11 377 проекта, изпълнявани по оперативните програми със средства от фондовете на ЕС в областта на транспорта, околната среда, регионалното развитие и иновациите и растежа. Представеният за ратифициране Финансов договор е идентичен с подписания през 2024 г. и ратифициран от Народното събрание Финансов договор за предоставяне на първи структурен програмен заем за програмния период 2021 – 2027 г. Сроковете, условията и процедурите, свързани с отпускането на средствата от втория структурен програмен заем, разпределянето на средствата за покриването на националното съфинансиране по проектите, изпълнявани по допустимите програми, погасяването и отчитането на заема остават непроменени. С ратифицирането и влизането му в сила ще се осигури необходимият финансов ресурс за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по включените в обхвата на заема програми, с което ще се гарантира тяхното успешно изпълнение и съответно успешното усвояване на средствата от фондовете на ЕС. Финансовият договор подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България. В дебата взе участие народният представител Александър Койчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 13 гласа, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“ и 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; „против“ – 1 от ПП ВЪЗРАЖДАНЕ; „въздържал се“ – 3 гласа, от които 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“ Б, подписан за Република България на 11 септември 2025 г. в София и за Европейската инвестиционна банка на 17 септември 2025 г. в Люксембург, № 51-502-02-33, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2025 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представеният за ратифициране Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“ Б, подписан за Република България на 11 септември 2025 г. в София и за Европейската инвестиционна банка на 17 септември 2025 г. в Люксембург, е сключен с цел осигуряване на необходимия бюджетен ресурс за покриване на националния принос по проектите, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз при споделено управление за програмния период 2021 – 2027 г. С финансовия договор ЕИБ предоставя на България структурен програмен заем в размер на 250 млн. евро, средствата от които постъпват в държавния бюджет и са предназначени за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност“, „Околна среда“, „Развитие на регионите“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Заемът е част от кредитната линия в размер до 1 млрд. евро, одобрена от ЕИБ за България, в подкрепа на националното съфинансиране на проектите, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз при споделено управление през текущия програмен период, по която да се отпускат структурни програмни заеми, съобразено с бюджетните нужди на страната. По тази кредитна линия през 2024 г. е сключен първи финансов договор за структурен програмен заем. Заемът към момента е напълно усвоен. Кредитната линия е продължение на успешното сътрудничество между ЕИБ и България по усвояването на фондовете от Европейския съюз. За предходните два програмни периода Банката отпусна два структурни програмни заема, със средствата от които бе осигурено покриването на националното съфинансиране на 11 377 проекта, изпълнявани по оперативните програми в областта на транспорта, околната среда, регионалното развитие, иновациите и растежа. Представеният за ратификация Финансов договор е идентичен с подписания през 2024 г. и ратифициран от Народното събрание Финансов договор за предоставяне на първия структурен програмен заем за програмния период 2021 – 2027 г. Сроковете, условията и процедурите, свързани с отпускането на средства от втория структурен заем, разпределянето на средствата за покриване на националното съфинансиране по проектите, изпълнението на допустимите програми, погасяването и отчитането на заема остават същите и непроменени. Благодаря, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Всъщност става въпрос за поредната ратификация на споразумение за заем между Европейската инвестиционна банка и Република България. Те напоследък са през няколко дни. Тук говорим за втори заем от 250 млн. евро, чиято цел е да подпомага националното съфинансиране по европейските програми, като първият вече е усвоен. Проблемът тук е, че когато коментираме в Комисията по бюджет и финанси лихвения процент на този заем – от Министерството на финансите казаха, че той е, мисля, че беше 3,6%, и за разлика от предните заеми, които бяха по социални програми, вървяха между 0,4% и 0,8%, този е 3,6% е доста висок. Аз не разбирам каква е идеята на тези заеми да заместват национално съфинансиране и да освобождават средства в бюджета, което или сваля дефицита, или пренасочва средства за други проекти, но с оглед на дълговата задлъжнялост, която видяхме вчера от оттегления проект за бюджет 2026, която според тригодишната прогноза от 2024 г. от 516 млн. евро лихви растат до 2028 г. на 1,76 милиарда лихви, тоест 1,2 млрд. лв. за лихви ще се дадат допълнително, които можеха да бъдат използвани за нещо друго по-полезно в икономиката. Така че с оглед на тези неща ние няма как да подкрепим нов дълг и няма да подкрепим въпросния законопроект. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. На основание е чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура така приетият на първо гласуване законопроект да бъде разгледан и гласуван на второ четене днес в рамките на заседанието. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“ Б, подписан за Република България на 11 септември 2025 г. в София и за Европейската инвестиционна банка на 17 септември 2025 г. в Люксембург Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“ Б, подписан за Република България на 11 септември 2025 г. в София и за Европейската инвестиционна банка на 17 септември 2025 г. в Люксембург. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Преди доклада правя процедура за допуск на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати следните лица в залата: от Министерството на финансите: господин Методи Методиев – заместник-министър, и госпожа Ирена Христова – директор на дирекция „Данъчна политика“, от Националната агенция по приходите: Десислава Калудова – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, № 51-502-02-28, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2025 г. На заседание, проведено на 13 ноември 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: Галя Димитрова – заместник-министър, Ирена Христова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Мина Янкова и Анна Бъчварова – началник- отдели в дирекция „Данъчна политика“, и от Националната агенция по приходите: Десислава Калудова – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“, и Иван Антонов – главен юрисконсулт в дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“. В своето изложение госпожа Димитрова заяви, че Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане е подписана на 10 декември 2024 г. в Брюксел. Малта е един от традиционните партньори на България и двустранните отношения до момента се основават на стабилна договорна база. Налице е и действаща спогодба, която е подписана на 23 юли 1986 г. в град София, ратифицирана с Указ № 3119 на Държавния съвет от 17 септември 1986 г., в сила от 1 януари 1988 г. След 1990 г. настъпват съществени промени в икономическите условия в международен аспект и в българското законодателство, а самият модел на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане – СИДДО, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие претърпява над 6 редакции, последната от 2017 г., във връзка с глобалния проект за противодействие на свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби Base Erosion and Profit Shifting Project, BEPS. Прилагането на правила и концепции, неадекватни на новата правна база и развитиe в международен мащаб, прави действащата между двете страни Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в определени аспекти неефективна и създава условия за заобикаляне и отклонение от облагане. Привеждането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Малта към минималните стандарти на ОИСР, залегнали в Плана BEPS, е един от основните мотиви за сключване на новата спогодба. От друга страна, следва да се отбележи, че България получи препоръки в последния доклад от партньорската проверка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по Мярка 14 от Плана BEPS – „Създаване на по-ефективен механизъм за разрешаване на спорове“, и новата Спогодба е ключова стъпка в тази посока. Други съществени договорености в Спогодбата отразяват правилата за формиране на места на стопанска дейност, данъчното третиране на международния транспорт, сделките между свързани лица, облагането на някои пасивни доходи при източника, като например лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и печалби от прехвърляне на акции или съпоставими права при определени условия. В съответствие с политиката на Малта се запазва ефективното освобождаване на дивидентите, реализирани от местни лица на България. Освен това е постигната договореност за освобождаване от облагане в държавата на източника на дивиденти, начислени в полза на държавата, органи на местна власт, централната банка, изцяло притежавани образувания от държавата, както и в полза на пенсионни фондове. България си запазва правото да облага с данък при източника на дивидентите с 5-процентна ставка, когато не са освободени от облагане на друго основание. Новата Спогодба отразява и интересите на България във връзка с разпределението на данъчнооблагателните правомощия между двете държави по отношение на редица доходи и защитава в по-голяма степен данъчната позиция на българските местни лица чрез договорените специфични правила, концепции и механизми за избягване на двойното данъчно облагане и защита от неправилно прилагане на разпоредбите на Спогодбата от едната или двете държави. Спогодбата подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. В дебата взеха участие народните представители Димо Дренчев и Мартин Димитров. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 15 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; без „против“; 5 гласа „въздържал се“, от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, № 51-502-02-28, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2025 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, № 51-502-02-28, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2025 г. На редовно заседание, проведено на 27 ноември 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект № 51-502-02-28. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Десислава Калудова – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ в Националната агенция по приходите. Със Законопроекта се предлага ратифицирането на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, подписана на 10 декември 2024 г. в Брюксел. Новата Спогодба предпоставя по-ясни, балансирани и съвременни правила при разпределението на данъчнооблагателните правомощия между двете държави. Освен правила за избягване на двойното данъчно облагане тя ще въведе по-ефективни механизми за ограничаване на неправомерното използване на нейните разпоредби и на националните данъчни законодателства на двете държави. Така ще се осигури подходяща правна рамка за противодействие на заобикалянето на данъчното облагане. Спогодбата ще изпълнява така наречения минимален стандарт на ОИСР. Това изпълнение е и един от важните елементи, по които България е оценявана за съответствието на нейното законодателство, политики и практики с правните инструменти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в хода на процеса по присъединяването ни към Организацията. Ратифицирането и влизането в сила на новата Спогодба между Република България и Република Малта ще доведе до актуализиране на съществуващата договорна база между двете държави в съответствие с измененията и развитието на данъчните им законодателства, международното данъчно право и Модела на данъчна спогодба на ОИСР. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. В Комисията се проведе обсъждане, в което участие взеха народните представители Йорданка Фандъкова и Джипо Джипов. Въз основа на последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, № 51-502-02-28, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2025 г.“

Благодаря Ви много, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта се предлага ратифицирането на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, подписана на 10 декември 2024 г. в Брюксел. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане имат ключова роля за икономическия растеж и развитие на страната и се договарят и сключват както в подкрепа на местните лица, така и за стимулиране на международната търговия и двустранните инвестиции. Основната цел на СИДДО е да създадат правна рамка за засилването на икономическите връзки между държавите чрез създаване на благоприятна среда за търговия, стопански инициативи и инвестиции, като едновременно с това предвиждат надеждни механизми за противодействие на заобикалянето или избягването на данъчното облагане. Действащата в момента Спогодба между Република България и Република Малта е подписана през 1986 г. в условията на социално-икономически отношения от друг тип и различна данъчна система. Също така част от разпоредбите на действащата в момента СИДДО не съответстват на измененията в Модела на данъчна спогодба на ОИСР, които България и Малта следват в своята договорна практика. Прилагането на правилата и концепциите, несъответстващи на новата правна база и развитието в международен мащаб, прави действащата СИДДО в определени аспекти неефективна и създава условия за заобикаляне и отклонение от облагане. След влизането в сила на новата спогодба ще бъдат създадени по-ясни, балансирани и съвременни правила при разпределението на данъчнооблагателните правомощия между двете държави. Освен правила за избягване на двойното данъчно облагане тя ще въведе и по-ефективни механизми за ограничаване на неправомерното използване на нейните разпоредби и на националните данъчни законодателства на двете държави. Така ще се осигури подходяща правна рамка за противодействие на заобикалянето на данъчното облагане. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Това, което от правителството ни предлагат да одобрим в Народното събрание, се нарича Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане. Малта е малка държава. Стокооборотът между България и Малта е незначителен – под 100 милиона, даже в някои години е и под 50 млн. лв. Има обаче едно много голямо „но“ – в Малта имат специално отношение към хазарта. Получаването на лиценз за хазартна дейност в Малта струва стотици пъти по-евтино, отколкото струва в България. Затова там са регистрирани много от най-големите европейски хазартни оператори, включително най-големият български хазартен оператор, както и много други. В годините винаги, когато е имало разследвания или операции срещу различни незаконни сайтове за хазарт, основно те се намират в Кюрасао, Филипините, но и в Малта. Преди няколко дни дори министърът на спорта даде едно интервю, в което твърди, че в България хазартът прави около 44 млрд. лв. оборот. Не съм много сигурен дали цифрата на министъра на спорта е коректна, по-скоро не е, но данъците, които хазартният сектор плаща в България, са едва 392 милиона. Винаги, когато в Бюджетната комисия сме разглеждали темата за хазарта, и от НАП, и другите представители са казвали, че има голям проблем с регистрацията на фирмите в офшорни зони. Малта често е показвана като пример – нормално е, щом най-големият български хазартен оператор е регистриран там. Сега, когато от Министерството на финансите ни предложиха Спогодбата, аз питах техните представители: след като е взаимноизгодна и след като ще избягваме неплащането на данъци, какви приходи от хазарт очакват след нейното подписване да дойдат в България? Отговорът на Министерството на финансите е, че не очакват никакви допълнителни приходи. Щом не очаквате никакви допълнителни приходи от нея, не очаквайте подкрепа от ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника предлагам току-що приетият на първо гласуване Законопроект да бъде разгледан и гласуван и на второ четене днес.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, подписана на 10 декември 2024 г. в Брюксел.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Районът на „Свободна зона – Русе“ се оказва една от най-проблемните точки на територията на град Русе по отношение на наводненията. След всеки по-интензивен дъжд там се събира голямо количество вода, което блокира достъпа до стратегическия индустриален периметър и създава сериозни затруднения както за бизнеса, така и за гражданите, които ежедневно се придвижват към работните си места. През 2014 г. обилни валежи превърнаха пътя към „Свободната зона“ в езеро, а десетки хора не успяха да стигнат до работа. Екипи на пожарната и общинските служби тогава в продължение на дни се опитваха да отводнят участъка. През 2015 г. местните и работещите в зоната описват състоянието на пътя като „златен гьол“, защото при всяка буря поглъща ресурси и човешки усилия за отводняването му. Още тогава те изразяват недоумение защо институциите не успяват да приложат устойчиво инженерно решение. През 2016 г. се съобщава за намерение да бъде изграден напорен канал, който да отвежда дъждовните води от ниските точки на зоната към съществуваща канализационна мрежа. По предварителни оценки стойността на съоръжението е около 100 хил. лв. Въпреки заявените планове проектът така и не се реализира. През последните годините проблемът се повтаря отново. Най-остро ситуацията ескалира през октомври 2025 г., когато за по-малко от 24 часа над Русе падат близо 115 литра на квадратен метър дъжд – двойно над месечната норма за октомври. Районът на „Свободната зона“ отново е напълно под вода, а пожарникарите провеждат драматична спасителна операция, за да извадят мъж, покатерен върху покрива на почти потънал микробус. За пореден път се ангажират екипи на пожарната, общинските служби и доброволци, които с дни изпомпват събралата се вода. Фактите показват, че това не е изолиран инцидент, а дългогодишен инфраструктурен проблем, който компрометира репутацията на Русе като индустриален и логистичен център. В зоната функционират десетки предприятия, включително международни логистични оператори, транспортни компании и складови бази, които заемат значително място в местната икономика. Затрудненията в достъпа след всеки силен дъжд се отразяват пряко на икономическата активност. Проблемът има и национално измерение, тъй като Свободната зона се намира непосредствено до пътя към Дунав мост – един от основните транспортни коридори между България и Румъния. Затрудненията при отводняването водят до блокиране на камиони и затруднения в трансграничния трафик. Необходимо е да се реализира проектиране и строителство на отводнителни канали с достатъчен капацитет за отвеждане на водата към съществуващата канализационна система, както и модернизиране на пътната настилка, така че да се предотвратява събиране на вода в ниските зони. Уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: планира ли се проектирането и строителството на отводнителни канали и рехабилитация на пътя с цел трайно отводняване на района на „Свободна зона – Русе“?

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Белчев! Обстановката в община Русе при обилни валежи чувствително засяга района на „Свободна зона – Русе“, тъй като уличните шахти и ревизионните отвори често пъти не успяват да поемат големия обем вода, което, от своя страна, води до неблагоприятни последици и за самата зона. При един от последните сериозни валежи в периода 8 – 10 октомври 2025 г. достъпът на над 400 служители на различни фирми с интензивна стопанска дейност, в това число и служителите на „Свободна зона – Русе“ ЕАД, е бил възпрепятстван, което е довело до сериозни преки и косвени разходи като резултат от липсата на възможност за изпълнение на поети договорни отношения с партньори, клиенти и доставчици в зоната. Проблемът с отводняването на територията на община Русе и по-специално в близост до зоната датира от повече от 20 години. Единият идентифициран имот, определен като проблемен по отношение на периодичните наводнения и непосредствената близост до зоната, е публична общинска собственост, стопанисван от Община Русе. Имотът представлява довеждащ път до градската пречиствателна станция в Русе. Предвид това, че имотът, който е в основата на описаните периодични наводнения, не е собственост на „Свободна зона – Русе“, то ангажимент на Община Русе е да предостави план с всички опции за дългосрочно решение на въпроса – инфраструктурна рехабилитация, помпен капацитет и други, с цел отводняване на терена при необходимост и създаване на условия за минимизиране на подобни ситуации. В тази връзка Ви информирам, че „Свободна зона – Русе“ не разполага с правна възможност за извършване на проектиране и строителство на отводнителни канали и рехабилитация на пътя, тъй като последният представлява чужд имот за дружеството. Не на последно място, бих искал да отбележа, че Община Русе многократно е била уведомявана писмено за съществуващия проблем, и в тази връзка по инициатива на „Свободна зона – Русе“, което също се явява засегнато от периодичните наводнения, се планира работна среща с експерти на Общината и всички заинтересовани страни, тъй като в Източната промишлена зона оперират и други предприятия, които са пряко засегнати. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Да, така е. Наистина пътищата, които Община Русе трябва да поддържа, всъщност са в лошо състояние. Този проблем обаче засяга, както и Вие казахте, десетки и стотици хора, множество бизнес интереси са накърнени. Така че този диалог е от изключителна нужда да бъде проведен качествено и да има резултат. За жалост, ще кажа, че Община Русе не е много добър пример, за който можем да кажем, че реализират проектите, които започват. Те много дълго време отлагат вече започнати ремонтни дейности. И искрено се надявам „Свободна зона – Русе“ да постави въпроса много по-остро, за да се реши този проблем веднъж завинаги, а не следващите десетилетия отново да сме свидетели всяка година на наводнения, които да засягат бизнеса и хората, които искат да отидат на работа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! След обилните валежи в началото на месец октомври 2025 г. бе констатирано свличане на земна маса по сухия откос на дигата на язовир „Николово“, разположен в Лесопарк „Липник“, село Николово, община Русе. Язовирът е общинска собственост и е важен обществен ресурс, който съчетава екологични, спортни и социални функции. На този водоем се провеждат тренировки и състезания по кану-каяк, академично гребане и триатлон, както и спортен риболов и отдих на жителите на Русе. Непосредствено след свличането експерти на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършиха оглед на място и изготвиха констативен протокол за състоянието на съоръжението. Бе предприето контролирано понижаване на водното ниво, въпреки че нямаше видима опасност от скъсване на дигата вследствие на напора на водата, която е в най-ниската част на съоръжението. В момента нивото на язовира е значително под безопасното ниво и ситуацията се следи на всеки час. Въпреки това обсъждането на възможно допълнително източване поражда сериозни притеснения. При това ниво на водата всяко продължаващо източване би довело до измиране на рибата и други водни организми, увреждане на флората и нарушаване на гнездовите местообитания на водолюбиви птици, както и до невъзможност за провеждане на тренировки и състезания по водни спортове. Язовир „Николово“ се пълни основно от дъждовни води, което означава, че възстановяването на водните нива след източване би отнело поне пет години. Не бива да се допуска екологична щета в опита да се предотврати технически проблем. Балансът трябва да бъде намерен чрез прецизно инженерно решение и постоянен мониторинг. Уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: какви са конкретните констатации на експертите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор при първия оглед на язовир „Николово“ непосредствено след проливните дъждове по отношение на техническото състояние на дигата, стабилността ѝ и риска за населението, какво показват последните проверки и наблюдения към настоящия момент? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Белчев, язовир „Николово“ е общинска собственост с предоставени права на управление на кмета на община Русе. През последните пет години служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор са извършили 11 проверки. След получена информация от граждани в регионалния отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ и обявеното от кмета на община Русе частично бедствено положение на 11 октомври е извършена и извънредна проверка на язовир „Николово“. Констатирано е свличане на част от въздушния откос на язовирната стена вследствие на регистрираните валежи в дните 7 и 8 октомври 2025 г. с количества около 120 – 150 литра на квадратен метър. При проверката по отношение на техническото състояние на дигата, стабилността ѝ и риска за населението част от констатациите, обективирани в протокола на служителите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, са следните: Короната на язовира е с равномерна ширина, по която преминава асфалтов двулентов път, свързващ селата Николово и Червена вода, с монтирани ограничителни системи за пътища от двете страни на пътя. От страната на въздушния откос е изградена пешеходна зона с положен асфалт. Няма изградени канавки за отводняване на пътното платно и защита на въздушния откос на язовирната стена на стичащите се води. Констатирано е наличие на забележимо хлътване на короната по дължина в посока на въздушния откос. По отношение на въздушния откос се наблюдава свличане с дълбочина около 30 – 40 см в участък с дължина 60 – 80 м по цялата височина на откоса. Част от пиезометрите и реперните точки са разрушени от свлечените земни маси. Водният откос е със запазен профил, без нарушения на каменната броня, без свличания и хлътвания, затревен. Дренажната система е частично затрупана от свлечените земни маси. Язовирът е с бетонен челен преливник, фундиран в тялото на стената и левия скат в посока юг-югозапад, с дължина 16 м. Основният изпускател е нормално функциониращ, отворен, с дебит около 0,5 куб. м в секунда. Съгласно аварийния план на язовир „Николово“ максималното водно количество, което може да се изпуска от основния изпускател, е 3,42 куб. м в секунда, като за изпразване на водоема при пълно отводняване може да се осъществи в рамките на 90 дни. Бързотокът е във видимо добро техническо състояние, с осигурена проводимост. Контролно-измервателните стени са с частично разрушени пиезометри по въздушния откос, но геодезичната система е изправна. Монтирана е система за наблюдение в реално време на всеки час за нивото на водата в язовирното езеро. На собственика Община Русе са дадени предписания за възстановяване на техническата изправност и безопасната експлоатация, както и срокове за отстраняването им. В периода 10 – 28 октомври 2025 г. са извършени допълнителни проверки от служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като по време на последната на 28 октомври е установено, че предприетите действия за отводняване на короната и откоса не осигуряват ефективно отвеждане на повърхностните води. Налице е хлътване на короната, продължаващо по дължината на въздушния откос. Състоянието на язовирната стена е определено като неизправно, частично работоспособно и е на основание анализ на техническо-експлоатационното състояние на язовир „Николово“ към месец октомври 2025 г., изготвено от оператора на язовирната стена и съоръженията към нея. Вследствие на това е указано водното ниво да се поддържа между коти 75 и 75,5 м. Това са превантивни действия с цел недопускане увреждане на живота и здравето на хората. Добре е да изясним, че при установяване на предаварийно или неработоспособно състояние председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор има правомощие да наложи принудителна административна мярка за временно извеждане на язовира от експлоатация. Това би довело до необходимост от пълното изпразване на водохранилището на язовира с цел привеждането на съоръжението в състояние, отговарящо на техническите норми. Във връзка с горните констатации на собственика на язовира са дадени предписания и срокове за отстраняване на неизправностите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Да, това уточни доста детайли, които не бяха ясни на жителите на село Николово, които няколко седмици стояха в страх тази дига, която се намира в язовир „Николово“, да не пропусне водата. Но всъщност проблемът е съвсем различен. След тези обилни дъждове водата от Лесопарк „Липник“ е тръгнала по дигата и съответно, както и Вие казахте, заради липса на отводнителни канали е намерила своя път и е унищожила част от дигата от въздушната ѝ страна. Това всъщност не е вследствие на високите нива на язовир „Николово“. Реално такава заплаха е нямало и може би се търсят в момента средства, които да финансират изграждането на дигата наново. И вместо да бъде поддържан пътят, вместо да бъде поддържана дигата, ние в момента сме на един затворен път към този красив Лесопарк „Липник“, който се използва от множество русенци за почивка и за спорт. Достъпът е ограничен. Трябва да се намерят причините – те са свързани с неподдръжката, с допускането на камиони да преминават през самата дига, въпреки че има забрана. Това е станало, разбира се, преди този инцидент. Но никога не трябва да се допуска източването на язовира до кота нула, защото, както казах, това ще застраши спортните дейности, тъй като множество спортисти тренират там, спортния риболов и мястото, което е ценен ресурс за всички русенци. Според мен поддръжката на дигата трябва да се осъществи по един нормален начин, а не чрез премахването на цялата вода от язовира. Така че, ако може, да ми отговорите: дали ще се предприемат действия по изискване на премахване на цялата вода от язовира и какви последствия оттук нататък може да очакваме, ако Община Русе не започне да изпълнява нормалната поддръжка и ремонтните дейности на пътя на дигата? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белчев, на този етап не се предвижда пълното източване на язовира. На собственика – Община Русе, са дадени предписания, като очакваме да бъде възстановена техническата изправност. За да бъде възстановена техническата изправност, на този етап не се изисква пълно източване на язовира. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, село Поликраище е сред най-големите и живи села от селищната система на община Горна Оряховица и област Велико Търново, с близо 3000 жители и няколко работещи местни производствени предприятия. През последната година при срещите и приемните ми в региона нееднократно бях сигнализиран за системни смущения в електроснабдяването на домакинствата от населеното място. В последните месеци общественото недоволство на потребителите достигна пределна точка и жителите организираха ефективни протестни действия, блокирайки международния път Русе – Велико Търново. Опасенията на гражданите са, че с влошаването на атмосферните условия качеството на услугата ще се компрометира, а прекъсванията ще бъдат още по-продължителни и по-чести. Познавайки стила Ви на работа, министър Станков, предполагам, че след медийния отзвук вече сте се самосезирали, но жителите на Поликраище очакват и чрез този въпрос, и от тази трибуна да чуят какви конкретни действия ще предприемете за надеждното електроснабдяване на населеното място. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, както и Вие споменахте, село Поликраище е едно от най-живите села в района на община Горна Оряховица, област Велико Търново. На база постъпилия от Вас сигнал, за който Ви благодаря, сме извършили съответните справки в Електроразпределително дружество „Север“, в които установихме следното: в периода от 1май до 25 ноември има 84 планови и непланови изключвания на захранването, като 44 от тях са за една секунда, 17 от тях са в рамките между 3 и 10 минути, а заради дейности, които се извършват от Електроразпределителното дружество, а именно планови ремонти, обезопасяване и изпълнение на птицезащитни мрежи и други съоръжения, има 27 планови изключвания, за които съответно жителите на населените места са своевременно уведомени. Благодарение на съвместната работа между парламента и Министерството на енергетиката в залата бе приет закон, с който бяха извършени изменения във връзка с това по какъв начин да бъдат определяни и почиствани сервитутите, а именно да се гледа не от дънера на дървото до електропровода какво е разстоянието, а от най-близкия клон до електропровода, за да могат да се премахват тези клони и дървета, които застрашават електропроводите, които в повечето случаи са и проблемът при метеорологични проблеми, които да доведат до непланови изключвания. Естествено, както винаги във връзка със сигнали от народни представители, и този път съм възложил на дирекцията в Министерството на енергетиката – ресорната, която отговаря именно за сигурността на енергийните ни доставки, да извърши необходимите проверки на място, за да може да бъде установено, след като бъдат поставени тези защитни съоръжения за птиците и съответно след всички планирани ремонти, дали ще се стигне до подобряване на услугата, така че тя да задоволява нуждите и очакванията на жителите, които живеят в този район. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Министър, дами и господа! Първо искам да Ви благодаря, господин Министър. Предишните два въпроса, които отправих към Вас за общините Бобошево и Кочериново, благодарение на Вашата намеса и на проверките, които възложихте, нещата наистина там са с изключително подобрение. Изказвам благодарност както от местната власт, така и от гражданите. Въпросът ми днес е свързан пак с един проблем, който се намира в област Кюстендил – прекъсванията на електрозахранването в град Кюстендил, Осоговска планина. На мои приемни граждани и представители на местния бизнес подадоха сигнали за зачестили непланирани прекъсвания на електрозахранването в частта в град Кюстендил, намираща се на територията на Осоговската планина. Сигналите сочат, че прекъсванията водят до сериозни затруднения за местните жители, живеещи в селата Ново село и Богослов, както и за туристическия сектор и бизнеса в района. Освен многократните и продължителни спирания на тока гражданите съобщават и за смущения в електрозахранването, изразяващи се в колебания на напрежението – както по-ниско, така и по-високо от нормалното, което води до повреди на електроуредите и нарушава функционирането на мобилните комуникационни съоръжения. Особено тревожно е, че тези прекъсвания са продължителни и пряко засягат развитието на туризма в района, където са изградени множество хижи, бунгала, заслони, както и ски център „Осогово“. Наличието на такива проблеми в навечерието на зимния туристически сезон застрашава неговото нормално протичане и може да доведе до сериозни икономически последици за региона. Във връзка с това отправям следния въпрос: запознато ли е Министерството на енергетиката с проблема с честите прекъсвания и колебания на напрежението в електрозахранването в град Кюстендил в района на Осоговската планина и какви конкретни мерки са предприети или предстои да бъдат предприети за трайно решаване на проблема? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Златарски, аз също искам да отправя благодарност към Вас за постъпващите сигнали от Вас и от други народни представители, за да може в крайна сметка екипът на Министерството на енергетиката да упражнява още по-сериозен контрол върху електроразпределителните дружества, върху техните съоръжения и съответно, ако има някъде колебания и не е добро изпълнението на услугата, своевременно да вземем отношение и да осъществим контрол, с който да подобрим тази услуга. Във връзка с новия сигнал, който ни подавате, съответно община Кюстендил се захранва с електроенергия от 12 броя трансформаторни постове, които са присъединени на извод 20 киловолта – „Богослов“, от подстанция „Пауталия“. Тук говорим за дължина на електропроводите 70 км. Предполагам, че и жителите на региона ще потвърдят, че обикновено тези прекъсвания и аномалии в напрежението стават точно в есенно-зимните периоди, когато започват съответно дъждове, бури и снеговалежи. В интерес на истината, преди няколко месеца вниманието на всички беше съсредоточено върху Източното Черноморие, където имаше обилни дъждове, които бяха над 100 литра на квадратен метър, но малко внимание се обърна на това, че в Западна България паднаха нетипични за това време обилни снеговалежи. Тези обилни снеговалежи, които бяха с изключително мокър сняг, доведоха до факта, че короните на дървета, които още са отрупани с листа, почнаха да се пречупват и да създават аномалии по мрежата. Текстове, които бяха изготвени съвместно с Вас, народните представители, бяха включени в законопроекти, които бяха на обществено обсъждане, по най-бързия начин бяха входирани от народни представители, така че да може тези сервитути на зоните около електропроводите да могат да се почистят още преди започване на зимния сезон. Основната причина за аномалиите с електрозахранването в района на Осоговската планина е свързана точно с това – паднали, пречупени клони от ветрове, дъждове и снегове, които влияят съответно и на качеството на електрозахранването. Ние следим внимателно всяко прекъсване във всеки един от районите, но тук е важно също да подам информация, че на база информацията, която изискахме от електроразпределителното дружество, не са постъпили специално някакви допълнителни жалби от граждани – не че това има значение за нас, но след подаване на Вашия сигнал съответно от наша страна сме предприели действия и сме в постоянен контакт с колегите, за да обърнат внимание в тези региони. Но най-важното е, че според нас с действията, които Народното събрание предприе именно за разширяване на сервитута, почистването на просеките вече е с по-добри параметри. Те ще спомогнат до голяма степен през идващата зима да не се стига отново до тези аномалии, за да могат домакинствата в най-тежките месеци, когато имат нужда от електричество, за да отопляват своите домове, да нямат проблем с това. Още повече че и бизнесът в района през годините страдаше, когато имаше такива снегове, дъждове и ветрове. Аз съм на мнение, че с разширяването на начина на почистване на сервитутите, със съдействието на – тук искам да благодаря също и на министър Тахов, който със своя екип оказа съдействие и съгласуване на процедурите, за да може, както споменах и на колегата Николов, да не се почиства от дънера до 7 м до електропровода, защото самият сервитут е 14 м – по 7 м от двете страни, но когато гледаш дънера на самото дърво, то знаете, че колоните може да бъдат и по-дълги от 7 м и да застрашат електропровода. В момента вече се гледа от клоните на съответното растение до електропровода да бъде спазена тази дистанция. Така че тук съвместната работа на електроразпределителните дружества с горските стопанства е изключително важна. И там имаме гаранция, че това ще се случва в бърз порядък, за да гарантираме сигурността на доставките, намалени аварии, и съответно имаме гаранции от електроразпределителните дружества, че те имат действащи договори за почистване на тези просеки, има осигурено финансиране. Колегите от КЕВР също много внимателно следят и инвестиционната политика, и всички действия, които са свързани с разходите на дружествата, доколко те се изпълняват. Така че тук имаме ангажимент, че в голяма степен проблемът ще бъде решен със съдействието на Народното събрание след приемане на Законопроекта. Благодаря Ви.

Госпожо Председател! Благодаря Ви, господин Министър, за точния отговор. Проблемът там наистина е дългогодишен. Преди една година се направи съвместна среща между „ЕРМ Запад“, областната управа, както и другите институции в региона. Беше поет ангажимент, но към този момент не беше направено нищо. След Вашата намеса при мен пристигна едно становище от Областното пътно управление – Кюстендил, тъй като от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подаден да бъде изготвен нов проект, който да бъде съгласуван, тъй като наистина винаги, когато паднат снеговете, проблемът веднага е налице. Както казахте Вие, както е и според мен, има нужда от нов електропровод. Предприети са действия, но пък към този момент не е съгласувано с Областното пътно управление. Аз ще Ви предоставя становището. Може би заедно ще успеем да ги убедим, че е наложително, защото туристическият сезон започва. Важно е наистина за нашия регион в Осоговската планина да се развива туризъм, и то туризъм наистина на едно добро ниво. Опитите, които са направени както от местния бизнес, така и от местната власт, за да се фокусира вниманието, имат нужда от нашата подкрепа, от нас като законодателна власт и разбира се, от Вас. Разчитам на Вашето съдействие. Ще Ви предоставя становището, за да можем да убедим Областното пътно управление, че това е наложително и наистина съответства на интересите на хората и разбира се, на местния бизнес. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Златарски, благодаря Ви. Това становище ще ни е изключително важно и заедно с парламентарния секретар веднага да го придвижим и да говорим с колегите от регионалното развитие, съответно областните пътни управления, от които зависи, или областното пътно управление, от което зависи, да придвижим нещата. Но през това време също предприемаме действия, а именно ще монтираме и монтираме такива термоуправляеми триполюсни прекъсвачи на места, където има пръстени около населеното място – ако се скъса един електропровод, то да бъде изолиран само той и да захранваме всички останали населени места, за да не се налага заради едно паднало дърво да ограничаваме електрозахранването. Естествено, това е свързано с почистване на над 205 дка територии, от които в последно време сме изсекли над 5706 дървета. Като кажа „изсекли“, това го правят, естествено, електроразпределителните дружества, но ние налагаме всички контроли върху това дали просеките са почистени. Така че до изпълнението на Вашата идея пък гледаме да поддържаме също в кондиция захранването и с всички най-модерни средства да гарантираме сигурността на доставките. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тъй като моят въпрос беше зададен септември месец, а Вие в Министерския съвет вече и приехте Програмата октомври месец, доколкото знам, последните дни са сключени всички договори с дружествата, по този въпрос имам няколко бележки да направя, защото въпросът няма смисъл да бъде коментиран, тъй като след два месеца се появява в Народното събрание. Радвам се, че е приета най-накрая дългосрочната програма за българските общности зад граница, макар че българските организации споделят, че продължителното забавяне ги е поставило в крайно уязвимо положение – принудени са да теглят дългове, да покриват основни разходи, някои изобщо не са успели да проведат ежегодни инициативи като Детската олимпийска ваканция или традиционните коледни програми за деца. Но Вие знаете, че възобновяването на средствата към организациите само по себе си не е достатъчно, когато паралелно пък и с това намалява броят на българските медии. И това не е мое мнение, а на самия Кирил Вълчев, който е председател на БТА. Тоест вероятно ще трябва да се постави въпросът как тези средства се усвояват и дали е направен правилният анализ, така че да се разходват средствата и всъщност от тях да има някаква истинска полза по отношение на нарастването на българските медии извън страната. Но тъй като, така или иначе, сте тук, бих искала да Ви задам следния въпрос във връзка с въпроса, който поставих, а именно, че проблемът далеч надхвърля рамките на един сигнал. Той е част от много по-широк и тревожен контекст. Сърбия остава един от най-опасните дестабилизиращи фактори на Балканите в условията на продължаващата руска агресия в Украйна. Близките отношения на Белград и Москва, последователните посещения на висши сръбски представители при Владимир Путин и присъствието на проксиструктури в региона създават непосредствен риск за сигурността не само на нашата страна, но и на източния фланг на НАТО. Наред с гореизложеното отношенията между Белград и София се влошават и заради последователната политика на Сърбия спрямо българската общност в Босилеград и Цариброд. Там от години се налага измислена доктрина за шопска нация, която има ясна цел – подмяна на българското самосъзнание. Най-пресният пример е представянето на книгата „Книга за Босилеград – записки от миналото“ от Иван Митич. Паралелно с това регионът е оставен в икономическа разруха, достъпът на българския бизнес е системно възпрепятстван. Инвестиции липсват, а хората са оставени в условия, които целят да ги прогонят, а в случай че останат, да ги накажат всячески за тяхната българска идентичност. Вие знаете, че в Северна Македония сръбското влияние пряко подхранва антибългарските политически процеси и целенасочено дестабилизира отношенията с България. И в тази връзка въпросът ми: предвид цялата информация, с която разполагаме, откога смятате, че трябва България да предоставя безусловна подкрепа за еврочленството на Сърбия? Както, предполагам, знаете, сред основните изисквания на Европейския съюз е държавите кандидатки да нямат неразрешени двустранни въпроси с други държави, за да получат зелена светлина за влизане в Европейския съюз. На фона на системния тормоз и репресии над българите в Западните покрайнини и техните проблеми, свързани с образованието, екологията, имената им, системната антибългарска риторика на управляващите среди, опитите за исторически ревизионизъм, за създаване на турлашка нация, арестуваните паметни плочи и забранените книги, мислите ли, че нямаме нерешени двустранни проблеми със Сърбия, свързани с правата на нашите сънародници там? И преди да ми кажете, че позицията на Министерството на външните работи е единствената възможна, нека Ви напомня, че по-рано този месец Хърватия обяви, че ще блокира Сърбия за Европейския съюз, ако не бъдат решени важните за нея въпроси. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Белобрадова, аз разбирам и ще се опитам да кажа няколко думи и по това, което обновихте като въпрос, но нека все пак да дам информация за това, което сте попитали, за да е ясно каква е била динамиката по процеса. Графикът и всички етапи по Програмата за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за 2025 г. – от приемането и публикуването на обявата до оценката и одобряването на проектите и предложенията – са проведени в срок и в съответствие с вътрешните правила, съобразно нормативната рамка и конкретните обстоятелства. Липсата на публично достъпни разчети за целевите средства по министерствата при приемането на Закона за държавния бюджет на 21 март 2025 г. наложи допълнителна координация с Министерството на финансите за установяване статута на целевите средства в рамките на централния бюджет и за уточняване на реда за осигуряването им като допълнителни разходи по бюджета на Министерството. Въпреки забавянето, предизвикано от административни процедури, благодарение на активната междуведомствена комуникация процесът е финализиран своевременно, средствата са осигурени и програмата ще бъде реализирана, без да се компрометира обхватът ѝ. Настоящият механизъм за осигуряване и финансиране през централния бюджет създава известна административна тежест, като удължава процеса на подготовка и приемането на Програмата, съкращавайки реалния срок за изпълнение на дейностите по проектите в рамките на няколко месеца. В тази връзка при изготвянето на държавния бюджет за 2026 г. Министерството предприе конкретни стъпки за осигуряване на средствата, необходими за осъществяването на Програмата, директно по бюджета на Министерството. Този подход ще позволи по-гъвкаво и навременно управление на проекта и ще гарантира устойчивост на усилията в подкрепа на българските общности зад граница. Надяваме се този процес да срещне разбиране и подкрепа от страна на Народното събрание. Програмата за тази година е приета с Решение № 475 на Министерския съвет от 21 юли. Средствата за изпълнението на дейностите са осигурени с Постановление № 129 на Министерския съвет от същата дата и са в размер на 180 хил. лв., което е намаление от 10%, за разлика от 2023-а и 2024 г. Програмата за 2025 г. надгражда реализираната през 2024 г., като запазва фокуса върху укрепването на устойчивостта срещу дезинформацията и фалшивите новини, повишаването на медийната грамотност и подкрепата за българските общности в страните от Западните Балкани и Източна Европа и с традиционното българско население в Украйна и Молдова, както и противодействието на чуждестранното манипулативно влияние на дезинформацията и изграждането на устойчивост и борба с хибридните заплахи. С цел постигане на прозрачност и съответствие на проектите за целите на Програмата Министерството на външните работи въведе нови вътрешни правила с ясни насоки за кандидатстване, изпълнение и отчитане на проектите. Програмата съдържа ясно определени допустими дейности и разходи, а оценяването за извършване е на два етапа – административната проверка от задграничните представителства и последващата качествена оценка и оценка на финансовото съответствие от комисия, назначена от министъра на външните работи. Програмата не предвижда финансиране за издръжка на организациите, като непреките разходи – наем, консумативи, режийни и командировки, не могат да надхвърлят 20% от преките разходи, за да се гарантира, че по-голяма част от средствата достигат директно до целевата група и до участниците в проектите. Разходите, които надвишават този лимит, не се признават и остават за сметка на изпълнителите. По Програмата за 2025 г. Министерството на външните работи има приети 21 проектни предложения, като две от тях са от Сърбия. Едно от тези предложения е одобрено за финансиране от Комисията и в началото на месец октомври, както и Вие вероятно сте разбрали, са подписани споразуменията за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ и е стартирано изпълнението на дейностите по всички проекти, в това число и тези, които се изпълняват в Република Сърбия. С това искам да кажа, че всичко, което е като ангажимент на правителството по тези програми, е изпълнено. Разбира се, ние не само с огромно внимание, но понякога и с тревога наблюдаваме процесите и Ви уверявам, че това не е на фокуса само на Министерството на външните работи. Всички сигнали, които са свързани с българските общности – и не единствено в Сърбия, а където и да е, се наблюдават, анализират се от нас и съответно процедират по възможните за нас конвенционални дипломатически канали. Но това, което имаме като резерви и притеснения, е изразявано. Вие знаете, че по отношение на Република Сърбия ние също сме имали коментари при отварянето на съответните предприсъединителни клъстери на Европейския съюз, и Ви уверявам, че същият инструментариум, с който разполагат други държави членки, с него разполага и България. Така че в случай на идентификация на подчертан проблем ние бихме могли да интервенираме, с което твърдя, че България много внимателно наблюдава за спазване на правата на българските общности. И пак казвам, не само в Сърбия, но и във всички страни от Западните Балкани, включително и в други държави, като Молдова и Украйна, откъдето пък имаме много добри примери за обратното. Така че смятам, че в добър синхрон между институциите можем да постигаме устойчиви резултати. И затова в отговора си сме посочили, че подкрепата на Народното събрание ще бъде много решаваща при тазгодишното разпределение на бюджета, дай боже да се случи, защото вътре са и тези средства за нашите общности – и по медийната програма, знаете, и по останалите, които са свързани с помощта за развитие. Така че трябва да има наистина съосие на работата на институциите, за да могат тези резултати да бъдат налице. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По отношение на Програмата, която гласува Министерският съвет, тя, разбира се, беше закъсняла, но е и крайно необходима. Ще ми бъде интересно във Вашата реплика да ми обясните какви са мерките и точно за какво ще бъде насочено финансирането, което Вие споменахте, като противодействие на хибридните заплахи? Как точно, какви ще бъдат точно дейностите, които ще бъдат финансирани, за да може да се противодейства на хибридните заплахи в рамките на тази програма? И второ, при условие че започваме изобщо да говорим за противодействие на хибридни заплахи, отново се връщаме на въпроса, че тук не става въпрос дори само за индивидуално отношение на Република Сърбия към българските граждани, към отделен български гражданин – аз разбирам и знам, че Вие много внимателно следите всичко – тук говорим за системно отношение към цялата общност, към цял един регион, което не може да бъде идентифицирано като определен единичен конфликт, така че Вие да имате обща позиция. Тук въпросът е как българската държава, освен че наблюдава отделните случаи, наблюдава системното отношение към българската общност и изобщо начина, по който българите живеят. Това е едно. И второ, след наблюдението ще имаме ли позиция на българската държава? И как въобще работите със сръбските власти? Защото тук става въпрос все пак за автономност на Република Сърбия, на тяхното законодателство и следователно, ако те решат да проявят злонамереност, ние можем да имаме само позиция. Тоест Вие работите ли със сръбските власти? Давате ли си сметка, че има системно отношение към цялата общност? И каква ще бъде позицията на България по това системно отношение към общността ни? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Белобрадова, аз, като казвам наблюдаваме, говоря за системен процес. Това не е еднократен акт, след който ние да излезем с доклад, в който да отчетем и да кажем: работата е свършена. Това говори за непрестанен диалог, говори за непрестанно адресиране на проблеми тогава, когато такива има, и мисля, че в това можем също да си бъдем взаимнополезни. Защото, когато разполагате със сигнали за нарушени права – дали на индивиди, дали на цяла общност, те могат да бъдат съответно адресирани към нас и ние да реагираме. Но мога да Ви уверя, че винаги по всички дипломатически и други канали, с които разполага Министерството, тогава, когато сме имали данни за някакво нарушение на правата на българите – и пак казвам, не само в Сърбия, защото тук тясно адресираме една държава, във всеки друг регион по света – ние сме реагирали по подходящия начин. Смятам, че в тези години, в които ние сме се сблъсквали с проблеми на българските общности, винаги сме били ръководени от това какъв е първо техният интерес, впоследствие как той е съотнесен към интереса на България, и сме реагирали достатъчно адекватно – примерите са много. Какви са мерките за противодействие на дезинформацията и хибридните атаки, зависи от проектите, които се подават. Аз не мога да Ви изредя всички, но много са тези, които целят предоставяне на коректна информация, които целят комуникиране със съответните обекти на данни и на предоставяне на сведения по различни въпроси, работата на нашите културно-информационни центрове, работата на самите сдружения. Така че те всички имат своите поставени задачи, своите поставени и набелязани точки и по тях вече търсят и финансиране от съответните програми. Така че тук не виждам да има някакво противоречие между това, което Вие казвате, и това, което прави Министерството, а и пак казвам – всички останали институции, защото не сме само ние отговорни за това. Но и повтарям, ние разполагаме с пълния инструментариум от мерки, които можем да взимаме тогава, когато виждаме, че интересите на нашите българи зад граница са накърнени. Това, което могат да правят други държави членки, можем да го правим и ние. Това, което други могат да полагат като дипломатически усилия, го полагаме и ние. И аз затова казвам, че всеки път, когато е имало информация за нещо случващо се, ние дали ще извикаме и ще комуникираме с посланик, дали на място ще се обърнем с проблем и ще търсим реакция, съответно ние изискваме и насрещно действие. Ние искаме и да знаем какво ще бъде предприето, проследяваме го и съответно изразяваме задоволство или пък неудовлетворение. Така че, моля Ви, ако и Вие имате някакви подобни данни, казвайте ни ги. Да, знам, че се пораждат много противоречия, а и много често има послания, които не ни се харесват, и такива, които не смятаме, че принадлежат на приятелски и партньорски държави, но знаете, че политиката навсякъде е една и съща. Важното е тя да не ескалира до отнемане на права. Тогава, когато това се случи, аз Ви обещавам, че ние ще реагираме по много категоричен и ако се налага, твърд начин. Благодаря Ви.

Благодаря. На фона на евро-атлантическата радост от влизането на България в Шенген сухопътната граница с Гърция остава частично затворена. Инспекция на място, която аз направих заедно с Емил Янков – народен представител от ВЪЗРАЖДАНЕ, и то многократно, показва масивна ограда с бетонни блокове, която е поставена едностранно и абсолютно незаконно от гръцка страна. Оградата не само възпрепятства преминаването на автомобили, но и на хора, стоки и капитали, което е основна ценност на Европейския съюз. Това не е шенгенска граница, това е една бетонна стена. Пунктът е изцяло изграден от българска страна, но както казах, движението на хора, стоки и капитали е невъзможно заради едностранните противозаконни действия на южната ни съседка и липсата на реакция, за съжаление, от българските институции. Става дума за реално и едностранно блокирана шенгенска граница от страна на Гърция в разрез с европейските разпоредби. В гръцкия „Държавен вестник“ на 1 октомври 2025 г. е обнародвано включването в националната пътна мрежа на Гърция на пътя от ГКПП „Елидже“ до село Мереджик, иначе казано, КПП „Рудозем – Ксанти“, Ксанти е със старо българско име Царево, до първото село – Демирджик, което на гръцки е Димарио. Това се е случило с решение на министъра на инфраструктурата и транспорта на Гърция. В този ред на мисли въпросът ми е: имали ли сте контакти с Вашите гръцки колеги и поставяли ли сте въпроса кога реално ще бъде отворен пунктът след горепосоченото обнародване в гръцкия „Държавен вестник“? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Георгиев, дами и господа народни представители! Изграждането и пускането в експлоатация на ГКПП „Рудозем – Ксанти“ се разглежда в контекста на договореностите и подписаните споразумения между България и Гърция, свързани с водите на река Места. Българската страна добросъвестно и в пълен обем изпълни ангажиментите, произтичащи от подписаните споразумения. От страна на българското правителство и на Министерството на външните работи се предприети всички необходими действия за ускоряване на процеса по отваряне на пункта. Строително-монтажните дейности и обемът по изпълнение на задачите на българска територия са напълно приключени през 2023 г. За обекта има издаден акт за въвеждане в експлоатация от държавна приемателна комисия. Въпросът за откриването на ГКПП се поставя последователно от Министерството на външните работи по време на всички двустранни срещи между българската и гръцката страна, включително на най-високо политическо ниво, и това се случва от години. На политическо ниво гръцката страна традиционно демонстрира желание за отваряне на пункта във възможно най-кратки срокове. Същевременно се обяснява реалното забавяне за изграждането на пътя от Ксанти до българската граница с тежкия терен на трасето на гръцка територия, както и с наличието на множество обжалвания пред гръцкия съд на търговете за изграждане на отделните отсечки. Последният, официално посочен от гръцките власти, срок за завършване на строителните дейности на гръцка територия беше месец февруари 2025 г. с оглед на запазване на европейското финансиране по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Гърция 2014 – 2020 г. То възлиза на общо 42 млн. евро за двете държави. Намерението на гръцките власти към онзи момент беше откриването на пункта първоначално да е само за леки МПС – до 3,5 тона, с временна организация на движението по участъците, по които продължават строителните дейности. С Решение със съответния номер от 17 септември 2025 г. на министъра на инфраструктурата и транспорта, обнародвано в „Държавен вестник“ на Гърция, бр. 751 от 2 октомври 2025 г., се определят следните точки: Първо, категоризацията на пътните участъци от Димарио до българската граница и границата от Меливия до Димарио. Второ, включването на пътните отсечки в основната републиканска пътна мрежа като част от път ЕО-55, вертикална пътна ос 70 – Ксанти – Ехинос с българо-гръцката граница, която е част от Трансевропейската пътна мрежа и свързва автомагистрала „Игнатия“ с българо-гръцката граница. С Решението се посочва още, че във връзка с финансирането по Програмата за трансгранично сътрудничество Гърция – България 2014 – 2020 г., гръцката страна има задължение за пускане на новия път в експлоатация и за въвеждане в експлоатация на новата входно-изходна точка на страната, както и за считането ѝ за завършена и функционална за целите на Програмата на финансиране. Следва да се подчертае, че решението е необходимо, но не и единствено по отношение на окончателната стъпка за реално въвеждане в експлоатация на инфраструктурата на гръцка територия и откриването на Граничния пункт. Съгласно информация, предоставена от гръцките власти, гръцката страна следва да финализира и други административни и технически процедури преди официалното откриване на Граничния контролно-пропускателен пункт. В тази връзка Министерството на външните работи чрез посолството на Република България в Атина още на 8 октомври 2025 г. изпрати вербална нота, в която българската страна изисква да бъде информирана от гръцките власти относно конкретния график за официално откриване на ГКПП „Рудозем – Ксанти“, като, за съжаление, към настоящия момент все още не сме получили отговор на тази нота. Но мога да Ви уверя, че регулярно поставяме темата, включително и в последните дни, така че високо на вниманието ни стои изпълнението на последния етап от тази договореност и няма да спрем да повтаряме, че това е нещо, което трябва да се случи. Разбира се, длъжен съм да призова, така както съм го правил и друг път, за конструктивност, защото противното може да породи известни затруднения. Благодаря.

Господин Министър, както казахте, в дух на конструктивност искам да Ви предложа да пуснете нота и за друго много важно нещо. Това е, че гръцката държава абсолютно незаконно, в разрез с шенгенските разпоредби, блокира и горски пътища. Има такъв горски път в близост до пункта, който гръцката държава едностранно е блокирала, като го е засипала със земна маса. Това е незаконно. Защото Вие отлично знаете, че по разпоредбите на Шенген навсякъде, където може да се премине – може това да е нива, или както казват хората в региона, някъде на къра, без абсолютно никакво значение, това е законно между две държав – членки на Шенгенското пространство. Така че за това нещо сте пропуснали да изпратите нота, би било хубаво да го направите, съвсем конструктивно го казвам. А искам да Ви запитам нещо съвсем различно, на което Вие не обърнахте внимание. Очевидно гръцката страна най-малкото пропуска Вашите ноти, не реагира на тях. Съответно обаче това, което трябва да направите в случая, е да сезирате Европейската комисия. И тук въпросът ми е: Вие като Външно министерство или министър-председателят сезирахте ли Европейската комисия, поставихте ли пред Европейската комисия въпроса? Кога го поставихте, кажете поне кой месец, пред кого го поставихте и съответно какъв беше отговорът? Защото тук без съответни постъпки и помощ от Европейската комисия гръцката държава би могла да бави още много време отварянето на този пункт, така че отново повтарям: поставихте ли въпроса пред Европейската комисия? И ако не сте го направили, кога ще го направите? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Георгиев, народни представители! Аз смятам, че прибягването до помощта на медиатори трябва да бъде последна, крайна и незаменима мярка, защото България е достатъчно и дипломатически, и политически силна, така че може да се справя със собствените си проблеми, а особено когато се касае до решаване на теми от обхвата на добросъседските отношения, трябва да бъдем, смятам, с по-висока степен на самостоятелност. Така че не намирам за необходимо в момента да се ангажират трети страни, които да медиират по някакъв начин този процес. Разбира се, ние сме изразили своите резерви и притеснения, но също така и инструментариум, с който разполагаме. Ненапразно аз започнах с изречението, че отварянето на пункта е в обвръзка с други процеси от интерес на гръцката страна, за които ние също ще бъдем изключително стриктни в изпълнението им. Така че Вие знаете – в дипломацията принципът на реципроцитета е един от най-важните. От тази гледна точка тогава, когато добро отношение се изисква, добро отношение трябва и да се предоставя. Затова смятам, че ние в момента имаме собствения ресурс, с който да се справим. Министерството си дава добре сметка – и не само, цялата държава, че пунктът е от особена важност икономически, транспортно, насърчава свързаността, за която така много се борим, и в това отношение ние няма да отстъпим от интересите на държавата. А що се отнася до изпълнението на Шенгенското споразумение, твърде разширено е тълкуването, че може всичко, навсякъде и всякак, но разбира се, ако имате конкретни сведения за препятстване на свободното придвижване на хора, стоки и капитали, което, напълно коректно отбелязахте, е в основата на функционирането на изпълнението на договорите на Европейския съюз, можете да ни информирате и ние своевременно ще предприемем мерките, които може едно Министерство на външните работи да вземе. Благодаря Ви.