ХАСАН АДЕМОВ (АПС)1510 думи
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика, уважаеми господин Министър! На нашето внимание днес е представен алтернативният вариант на единствено възможния бюджет на държавното обществено осигуряване. Със сигурност това е един от най-важните бюджети не само защото обхваща целия жизнен цикъл на българските граждани, а затова, защото тези 15 млрд. 259 млн. евро са най-големият инвеститор в икономиката на България. Като имаме предвид факта, че брутният вътрешен продукт се дължи основно на вътрешното потребление, трябва да сме наясно, че държавното обществено осигуряване – с обезщетенията, с пенсиите, с доходите, които се получават от държавното обществено осигуряване, предимно се пазаруват хранително продукти, а не луксозни стоки, това означава, че приносът на бюджета на държавното обществено осигуряване към ръста на брутния вътрешен продукт трябва да бъде оценен.
На следващо място. Това е вторият бюджет на държавното обществено осигуряване, който гледаме през тази година, защото той на практика се явява на поправителен изпит. Изпитът, на който беше скъсан предишният бюджет, се нарича справедливост, защото липсата на справедливост е тази, която изкара българските граждани на площадите. Очевидно е, че пълна справедливост няма как да бъде постигната, но е добре да се мисли по въпроса как да бъде постигната по-малко несправедливост. Това е много важно да бъде отбелязано.
На следващо място. Кой носи отговорност за този бюджет? Има опити в публичното пространство отговорността за този бюджет да бъде прехвърлена върху социалните партньори. Неслучайно министър-председателят заяви, че това не е бюджет на Министерския съвет. И веднага възниква въпросът: на кого е този бюджет, кой носи отговорност за този бюджет?
В Кодекса на труда в чл. 3 е казано, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е консултативен орган. Той дава становища, дава препоръки, но няма как да носи отговорност. Националният съвет за тристранно сътрудничество се занимава с трудови и осигурителни отношения, които имат връзка с жизнения стандарт. Всичко това е записано в Кодекса на труда. Аз съм огромен фен на социалния диалог, но няма как Националният съвет за тристранно сътрудничество да приеме цялата отговорност върху този бюджет.
На следващо място. Създава се впечатление, че новата пресечна точка на управляващите и крехкият консенсус между социалните партньори има цена и тази цена е прехвърлена сега на дефицита на държавното обществено осигуряване. След малко ще стане въпрос и за тази тема.
На следващо място. Аз няма да се уморя да повтарям, че този стратегически документ, който се нарича Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система, е изключително важен.
И, господин министър, до 14 ноември тази пътна карта трябваше да бъде в Народното събрание. И това не е случайно. Тази пътна карта дава основните насоки, по които трябва да се развива българският пенсионен модел оттук нататък, как трябва да бъдат изправени допуснатите неточности през годините. Актюерските разчети на НОИ, докладът на Министерството на труда и социалната политика, на Икономическия и социален съвет дават ясни сигнали за това, че трябва да има промени в системата. Само че тези промени са отложени за следващата година. Аз съм убеден, че няма да се случат и следващата година, защото става въпрос за непопулярни мерки. За тях трябва да се мине през избори, трябва да се мине през предизборни платформи, за да се търси доверието на българските граждани. Иначе няма как това да се случи – практиката показва точно това.
На следващо място. Защо няма доволни от този бюджет въпреки огромния 15 млрд. евро бюджет на държавното обществено осигуряване? Вижте, 11,3% са разходите в държавното обществено осигуряване – 11,3% от брутния вътрешен продукт, приходите са увеличени с 650 млн. евро, разходите са увеличени с 1 млрд. 255 млн. евро, пенсиите – фонд „Пенсии“ е увеличен с 9%, или с 2,5 млрд. лв. И въпреки това, въпреки това резултатите от този огромен финансов ресурс не са задоволителни!
А какви са резултатите? Този ресурс, минавайки през системата на държавното обществено осигуряване, дава следните резултати: 1 500 000 пенсионери с размер на пенсията под 1000 лв. – това са две трети от българските пенсионери; 842 хил. пенсии, които са под линията на бедност.
На следващо място, този бюджет предполага увеличаване на средния размер на пенсията едва с 40 евро. Този бюджет предполага увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст с около 24 евро, на социалната пенсия за старост – с 13 евро. Брутният коефициент на заместване става 53,1%.
Защо това се случва? Защото проблемът е структурен. Докато не се изведат пенсиите, несвързани с трудова дейност, не се решат проблемите, които са казани в тази пътна карта, няма как да има по-добри резултати от тези, които дефинираме в момента.
На следващо място. Няма да пропусна темата за трансфера – трансферът от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване. Вижте, колеги, в 2000 г. този трансфер е бил 5 млрд. лв. Сега за следващата година този трансфер е близо 13 млрд. лв., или 6 млрд. и 600 млн. евро. Разбирате ли за какъв ръст става въпрос само за 5 години?
И нещо, което е много интересно!
Вижте, колеги, в бюджета, който беше оттеглен, дефицитът на държавното обществено осигуряване, или трансферът от държавния бюджет към бюджета на ДОО, беше увеличен със 77 млн. евро, или 150 млн. лв. Сега, в новия вариант на бюджета, този трансфер става близо 1 млрд. лв., или 502 млн. евро. Какво означава това? Това означава, че цената на консенсуса между работодатели и синдикати минава през увеличението на дефицита на държавното обществено осигуряване. И това е, с което ще се запомни този бюджет, защото този бюджет отлага всички непопулярни мерки за следващите години. Вероятно се търси стабилност в първата година на членството в еврозоната, но тази стабилност не може да минава през такова драстично увеличение на дефицита на държавното обществено осигуряване. Защото българската система на данъчно осигуряване, данъчно-осигурителната система, не може повече в този си вид да генерира тези допълнителни разходи, за които става въпрос. И затова веднага възниква дискусията за това как да се увеличат данъците и кога да се увеличат, как да се увеличат осигурителните вноски. Ето това е големият въпрос! Защото, колеги, вижте, 2 200 000 са тези, които плащат лични осигурителни вноски, работещи в реалния сектор. Всички останали над 4 000 000 не плащат лични осигурителни вноски. Всичко е за сметка на тези 2 200 000.
И като казвам това, веднага искам да Ви обърна внимание на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на хората в сектор „Сигурност“. Очевидно е, че и в тази сфера продължава да звучи рефренът „Родната полиция ни пази“. Защо? Защото, вижте, при 60,8% осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ необвързаността е с 53 милиона. Дефицитът в този – той е отделен фонд, дефицитът е 53 млн. евро, всъщност 113 млн. лв. Защо се случва това?
Средната пенсия за всички български пенсионери, очаквана за следващата година, е 540 евро, или 1058 лв. А средната пенсия за сектор „Сигурност“, вижте – с 400 евро повече – 943 евро, или 1845 лв. А за София този среден размер е над 2000 лв. Виждате ли за какви диспропорции и дисбаланси става въпрос в системата на пенсионното осигуряване? Няма начин да избягаме от тази дискусия. И всички тези параметри ще доведат до увеличаване на осигурителните вноски, независимо от това кога ще се случи това.
Искам да кажа няколко думи и по темата максимален осигурителен доход. Предвиждаше се в предишния бюджет да се увеличи този максимален осигурителен доход с 470 лв. Сега в този бюджет това увеличение е намалено със 100 лв. – 370 лв. е увеличението в сравнение с предишната година.
Колеги, не съм против това да се увеличава максималният осигурителен доход, но това трябва да става по правила, които да са предвидими, които да са ясно записани в тригодишната бюджетна прогноза, за да може бизнесът да си направи своите бизнес планове не само за следващата година, не в последния момент да са информирани за това, че се вдига с 470 лв., а не с 300 лв., както е записано в тригодишната бюджетна прогноза. Тоест бизнесът иска да има предвидимост. Защото, вижте, около 250 милиона са приходите от увеличаването на максималния осигурителен доход. Тоест на фона на тези 15 млрд. евро бюджет на държавното обществено осигуряване това е почти нищо. Но от увеличаването на максималния осигурителен доход – и друг път съм го казал в тази зала, следват права, осигурителни права. Затова трябва да има предвидимост и трябва да има увеличение през следващите години.
И последното, с което искам да завърша, колеги, е това, което предлагате в Закона за здравето. Аз не съм юрист, но трябва юристите да кажат дали презумпцията за невинност трябва да бъде спазена в този текст. Вижте за какво става въпрос: когато в хода на образувано наказателно производство, забележете, за извършено престъпление, в експертното решение на ТЕЛК се установи, че са налице данни, документи с невярно съдържание и така нататък, експертите от така наречените комисии в регионалните структури на Националния осигурителен институт могат да върнат експертното решение обратно за ново разглеждане в ТЕЛК. Но тук, докато не е завършило, независимо от това, че има някакви данни за извършено престъпление, докато не мине през съдебна процедура, едва ли трябва да се пристъпва към това решение. Това е личното ми мнение. Благодаря за вниманието.