14 януари 2026 г.

България от 1 януари, както сте го обявили всички евролиберали в този парламент, които насила ни вкарахте в Европарламента, е в Клуба на богатите и вече българският народ продължава все още да пазарува с левове, но така или иначе шиткойнът е на дневен ред. И аз не мога да разбера защо Ви е страх да дойдат в залата, да дадат разяснения как точно се влиза и какво точно се случва в еврозоната. И защо Ви е страх да дойде например на изслушване шефът на БНБ и да обясни едно от нещата, които искаме да знаем – какво се случва с иззетите левове? Има ли реална опасност те да бъдат завъртени през второ вкарване в обращение с нови евра? Или да обясни шефът на КЗП какво се случва с инфлацията и със спекулацията? Или да обясни шефът на Комисията за защита на потребителите какво се случва с това рязко вдигане на цените? Защото Вие ставахте и лягахте да обяснявате, че това нещо няма да стане и че влизайки в еврозоната, нито ще има инфлация, нито ще има спекулация, нито по някакъв начин ще има нещо повече освен рязък скок на инвеститори и рязко намаляване на лихвените проценти. Затова искаме изслушване, затова не мога да разбера защо сте против?! Нали в момента всичко е най-прекрасно и всичко е най-хубаво в Клуба на богатите и шиткойнът е нещо нормално и много хубаво. Затова искаме прегласуване – да преосмислите Вашето виждане, за да може да чуем колко е добре в България с влизането ни в еврозоната.

Благодаря, госпожо Председател. Между другото, госпожо Председател, пак допускате осъждани престъпници в сградата на Народното събрание само защото тероризират нашата парламентарна група, но за това ще говорим отделно. Моята процедура, госпожо Председател, е за прегласуване, защото ГЕРБ имат шанса – евроатлантици ГЕРБ, да измият този срам още броени седмици и да престанат да пазят имунитетите на руската отломка ВЪЗРАЖДАНЕ веднъж завинаги. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, преди малко повече от месец от тази трибуна Ви призовах, когато видите лицето Божанков, просто да не му давате думата, защото той няма да вземе процедура по самата процедура и по нейната същност, а това, което прави, Вие отлично знаете, да вземе процедура, за да обижда и да плюе по ВЪЗРАЖДАНЕ. Това, което правеше госпожа Киселова месеци наред, докато се подсмихваше така мазничко под мустак от високата трибуна.

Не позволявайте на Божанков да обижда ВЪЗРАЖДАНЕ, защото той го прави заради една шепа лоботомирани свои активисти от София – най-вече защото в провинцията няма кой да му вярва. Навсякъде го гонят от избирателните списъци.

Просто не давайте процедура на Божанков, защото единственото, което прави, е да поиска прегласуване, за да може „ДПС – Ново начало“ да му подкрепя исканията. Така че, спирайте го, не му давайте думата повече.

Госпожо Председател, оценявам Вашите призиви за конструктивен тон, за уважителен език, но примера, който давате, е малко по-различен. Преди време говорих с Вас цивилизовано. Представих Ви доказателства. Казах Ви, че допускате в тази сграда многократно осъждан престъпник за престъпления от общ характер. И този човек е тук по една причина. Той не е журналист, той има една задача – когато нашата парламентарна група говори, когато колегите дават пресконференция, той крещи, той саботира, той провокира. (Реплика от „БСП – Обединена левица“: „Кой е той?“) И аз Ви давах много конкретно доказателство за брутално цинично поведение от този човек. Абсолютно недопустимо! Вие казахте, че ще вземете мерки, няколко дни по-късно този човек отново е тук. Помолих Ви – знаете, че съм човек, който предлага системно декларации срещу езика на омразата, старая се да комуникирам дори с опонентите, и във Ваше лице, неведнъж съм призовал да спазваме добрия тон. Но започвам да съжалявам за собствените си действия, за собствените си декларации и за усилията, които съм полагал, защото насреща виждаме точно обратното – в тази зала казвате конструктивен тон, отвън обаче, ние като минаваме, едни хора правят съвсем друго с нас. Как по-точно ние да отговорим? Как да противодействаме на това? Как да Ви дадем отпор на тая откровена наглост? И госпожо Председател, аз съм далеч от мисълта, че Вие този брутален престъпник, който броди из коридорите тук и атакува колегите ни, Вие от сърце си го пускате. Смятам, че по-скоро някой друг Ви е разпоредил да извършите това безобразие, както се казва, и Вие просто изпълнявате волята на някого. Защото не вярвам, че Вие наистина стоите зад това действие! Не вярвам, че Вие наистина сте способна да направите това!

Ето там е!

Какво значи „Там е“?

Без декларации!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото на тази сесия перспективите за живота на настоящия парламент са твърде ограничени, за да бъдат изразени каквито и да било законодателни и управленски стратегии. Още след излъчването на кабинета на Росен Желязков преди една година от парламентарната група на ГЕРБ-СДС констатирахме, че алтернативата на това сложно и изпълнено с компромиси управляващо мнозинство е единствено предсрочните парламентарни избори. Днес тази алтернатива е на дневен ред. Още при сформирането на правителството ние бяхме наясно с рисковете както за нашата формация като мандатоносител, така и за всяка от партиите, която беше готова да се присъедини към управляващото мнозинство. Риск беше и сформирането на коалиция с разнородни формации, и управленската формула коалиционно правителство на малцинството, и цялостната външно и вътрешнополитическа ситуация на напрежение, предизвикано от радикалната трансформация на международния ред и разрушения политически и междуинституционален диалог в България. Могат да бъдат изброени още редица рискове, които бяха видими както преди една година, така и днес. За нас от ГЕРБ-СДС най-големият риск беше свързан с възможността България да пропусне възможността да завърши своя процес на евроинтеграция. Приемането на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. не е само икономически и финансов, но и геополитически факт. Той ще удържа българското движение в общата форма на европейската цивилизация във времена на множество регионални конфликти, които променят не просто структурата на международния ред, но и очертават нови граници между различните цивилизации. За нас рискът България да остане в геополитическото нищо беше много по-важен от риска да разочароваме част от своите избиратели или да се превърнем в лесна мишена на остри политически атаки от страна на опонентите ни. Затова сме длъжни да отчетем, че без правителството на Росен Желязков и мнозинството, което го подкрепяше през последната една година, днес България нямаше да бъде член на еврозоната, а с това предизвикателствата пред цивилизационния избор на страната ни щяха да имат екзистенциален характер. Държим да подчертаем и още един важен факт. Успешното ни присъединяване към еврозоната нямаше да се случи без усилията на нашия лидер Бойко Борисов, чиято ключова роля за развитието на България ще се оценява тепърва от историците, а не от нашите опоненти. Още при учредяването си ГЕРБ се заяви като формация, която ще работи за европейското развитие на България. Тази наша идентичност стои отвъд конюнктурните спорове и злободневните ситуации и остава непроменена въпреки множеството промени, които преживя формацията ни през последните 20 години. Името „Граждани за европейско развитие на България“ не е случайност, а е задължение към цел, която е дефинирана ясно в самото име на партията. Затова е логично, че именно ГЕРБ и нашите партньори от СДС, които през последните 36 години неотклонно олицетворяваха европейския път на България, участвахме активно в завършването на процеса на европейската интеграция, за която работиха няколко български поколения. Логично е и че благодарение на усилията на няколко правителства, които нямаше как да бъдат излъчени без участието на ГЕРБ, България последователно стана член на Европейския банков съюз, на Механизма (ERM) II, на шенгенското пространство и на еврозоната. Всичко това е резултат от дългогодишните и последователни усилия от приемането на страната ни в Европейския съюз през 2007 г., които в голямата си част бяха организирани и водени от правителства, доминирани от ГЕРБ. Затова днес ние имаме самочувствието да кажем, че сме изпълнили една от историческите задачи, които си поставихме още при своето учредяване. Уважаеми госпожи и господа, за нас членството в еврозоната няма формата нито на построения социализъм, нито на край на историята, нито на осъществяването на която и да било утопия. Той е отговор на предизвикателство, който отговор отваря както нови възможности, така и нови предизвикателства пред българското общество. Завършекът на интеграцията на България в структурите на Европейския съюз не предполага застиване и статичност, а нова и по-наситена динамика, която ще изисква още повече усилия както от страна на политическия елит и бизнеса, така и от страна на цялото българско общество. Това е нова реалност, в която България трябва да влезе с нов тип самочувствие и с нов подход в обществено-икономическите отношения. От нас се очакват не лозунги и оригинални фрази, а идеи за структурна реформа на институциите и износените системи на държавата, реорганизация на обществените отношения и полагане на нови и постижими цели пред българското общество. Убедени сме, че нищо от това не може да се случи с помощта на конфронтацията, разделението и липсата на реализъм в желанията на различните политически сили. Процесът на присъединяването ни към еврозоната съвпадна с радикалната трансформация на международния ред, която ще продължи и през следващите години. От гледна точка на военните конфликти както в региона, така и по света приоритетът за по-бързо икономическо развитие, който беше валиден допреди няколко години, все повече отстъпва пред приоритета за повече сигурност. Това не е българска тенденция, а е цялостна глобална нагласа в новите геополитически реалности, с която няма как да не се съобразим. Балансът между приоритизирането на икономиката, социалната политика и отбраната оттук нататък ще бъде предизвикателство за всеки бюджет и всяко правителство, а популизмът, авантюризмът и самонадеяността ще са най неефективните инструменти за постигане на този баланс. Новите реалности на геополитиката са съчетани с технологична революция на изкуствения интелект, която все повече ще създава нова икономическа реалност. От тази гледна точка всяко забавяне на подготовката за новия свят ще предизвиква не само изоставане в икономическо отношение, но ще води и до по-ниско ниво на сигурност. Уважаеми колеги, убедени сме, че и през следващите години ГЕРБ-СДС ще продължим да играем ролята на структуроопределящ фактор за българския политически живот. Това наше убеждение не е безпочвено, а се дължи на дългогодишния ни опит и като управляващи, и като опозиция. То се дължи и на увереността ни, че сме способни да поставяме реалистични обществени цели, които да постигаме със собствените си усилия. Припомняме на нашите опоненти, че през последните 20 години опитите за унищожаване на ГЕРБ винаги са приключвали с катастрофа за онези, които са ги предприемали. Тази тенденция ще бъде валидна и занапред, защото нашата формация е автентично представителство на стотици хиляди български граждани, които не могат да бъдат неглижирани, нито могат да бъдат заобиколени. И занапред ще продължим да уважаваме и да се съобразяваме с волята на българските граждани независимо от това дали изборните резултати ни отреждат ролята на управляващи, или на опозиция. Това, в което вярваме е, че българската политическа система трябва да бъде плуралистична и основана върху диалога между различните политически сили. И през следващите години единствената формула за преодоляването на политическата криза, в която страната се намира от 2021 г., ще бъде коалиционното управление. Затова считаме, че личните нападки и безпочвените атаки срещу ГЕРБ-СДС са стратегическа грешка, която ще има висока политическа цена за онези, които стоят в основата им, защото сме убедени, че ГЕРБ-СДС не можем да разрешим политическата криза без съдействието на останалите основни политически сили, но и те не могат да я разрешат без нас. Липсата на отчитане и разбиране на този факт от страна на повечето от останалите системни партии е и основната причина за дестабилизацията на страната през последните години. Надяваме се, че предстоящата предизборна кампания ще бъде достатъчно толерантна, за да позволи смислен политически дебат, от който да се породят и общи цели пред българските граждани. Такива могат да бъдат формулирани и зависи само от качествата на всички нас – представителите на българските граждани, да го направим. Желаем Ви здраве и успех през новата година и Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Без съмнение България навлезе в нов етап от своето развитие. Първо, заради историческия момент – влизането ни в еврозоната, но второ, заради мощното „не“, отекнало в цялата страна, срещу престъпния крадлив режим, срещу лъжите, репресиите, рекета и диктатурата. От нас зависи как ще се възползваме от тази историческа възможност. Ще прегърнем ли европейските ценности – свобода, демокрация, справедливост и солидарност, или ще продължим да шикалкавим заради интересите на малка група хора? Неотложните задачи до края на този парламент са ясни: подготовка на честни избори с промени в Изборния кодекс; сто процента машинно гласуване и машинен протокол; масово участие и силен граждански контрол срещу изборните измами; незабавно отстраняване на незаконния главен прокурор. Но това е само началото. Дойде време да определим ясно нашата нова национална цел – целта, която може да ни обедини през следващите години. Цел, която да определи в каква България искаме да живеем – ние и нашите деца. За нас от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ тази цел е и ясна – да изградим богата справедлива европейска България, да бъдем пример за държавите в региона и в света. Това не са безпочвени мечти, а конкретен план, който можем да реализираме вече успешно след приемането ни в Шенген и еврозоната. Как да постигнем тази цел, е въпросът днес. Първо, трябва ни справедливост, която да наказва престъпниците, без да пази политиците и участниците в техните схеми. Затова чрез законовите средства и промени трябва успешно да осигурим пълна прозрачност, отчетност и отговорност на всички участници в правосъдната система. Магистратите, които нарушават етичните норми и злоупотребяват с правата си, както в случаите с осемте джуджета и нотариуса, трябва да бъдат разследвани и санкционирани. Обезщетенията, които България плаща за осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека поради прокурорска или съдийска грешка, да са за сметка на бюджетите на прокуратурата и съда, а тези дела също трябва да се отчитат при кариерното израстване на магистратите. Избор на политически неутрални състави на Висш съдебен съвет и Инспекторат на ВСС. Пресичане на възможността за многомесечно задържане на неосъдени лица с изключение на най-тежките криминални случаи. Второ, трябва ни конкурентна икономика на световно ниво. Ето само няколко от мерките, които могат да ни обединят за тази тема: приоритетна подготовка на кадри и въвеждане на върхови технологии, като изкуствен интелект, роботика, дронове, космически технологии; довършване на магистралите и приоритетно развитие на нови транспортни коридори от Гърция през България към Румъния, Молдова и Украйна; намаляване на броя на министерствата с една трета; нулева бюрокрация и въвеждане на изцяло и електронно, и дистанционно обслужване на гражданите и бизнеса от администрацията; запазени данъчни осигурителни ставки и финансова дисциплина с до 3% дефицит и 40% преразпределение. Трето, трябва ни качествено и безплатно образование за всяко българско дете. Какво означава това? Пълна промяна в методите за преподаване и изпитване. Вместо разказване на уроци учениците трябва да се научат сами да откриват, осмислят и представят важната информация и да работят заедно в екип. Въвеждане на персонализирано обучение и изпитване с технологиите, базирани на изкуствения интелект. Въвеждане на дигитални асистенти за всеки учител, които да облекчат работата им. Разширяване на програмата за извънкласни дейности, така че всяко дете и младеж да имат безплатен достъп до спорт, изкуства, езици, науки и технологии. Четвърто, Европа е привлекателна за хората от целия свят и поради европейската солидарност. Затова ни трябват и демографски мерки със специална грижа за младите семейства. Данъчните облекчения за деца трябва да се удвоят и да станат поне 500 евро. Пенсиите трябва да продължат да растат с швейцарското правило, за да осигурят достойни старини. Социалното подпомагане трябва да се насочи само към нуждаещите се, като се пресекат злоупотребите. Трябва да ускорим достигането на средноевропейските доходи. В областта на здравеопазването важни са хората, а не собствениците на болници и техните политически покровители. Затова трябва за всички да осигурим достъп до качествено лечение на не повече от един час разстояние, независимо къде се намират, чрез системата на спешната помощ и болничната мрежа. За всички лекари, сестри, акушерки и медицински специалисти да осигурим адекватно заплащане и справедливи правила за кариерно израстване. Да построим оборудване и подсигурим с медицински специалисти Националната детска болница. Чрез изпращане на електронни съобщения най-сетне да спрем с фалшивите хоспитализации и медицински процедури. Пето, но не последно, трябва да се погрижим за сигурността на България като част от единна и силна Европа. Затова трябва да направим още по-привлекателна военната професия, за да попълним всички формирования с добре обучени и тренирани специалисти. Да продължим с модернизацията на Българската армия със съвременно ефективно въоръжение. Да се интегрираме напълно в структурите на НАТО и на въоръжените сили в Европа. Това са мерки, които могат да ни обединят и да поставят основата на нов обществен договор за България. Затова ние ще търсим надпартиен консенсус по тези теми, като проведем обществени обсъждания през следващите седмици. Накрая, нека да напомня, че вече 80 години ни обясняват как в международен план нищо не зависи от нас, че България е малка и бедна държава, която има нужда от по-голям брат да я води. Това е една огромна лъжа, която обслужва чужди интереси. Време е да изявим ясни и твърди позиции в областта на външната политика, които защитават българските национални интереси по начин, който прави по-силни едновременно и България, и Европейския съюз. Това е залогът за нашата сигурност и международни успехи занапред. Това е залогът и за нашата свобода в настоящия динамичен свят. Успешна сесия! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Да, нека да изчакаме малко да се проветри залата.

Не, не – просто да…

Усещането, когато боклукът се изхвърля сам, е много хубаво. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

А бе, наложете ми бе, госпожо Назарян.

За много години! За много забележки! Така – България е най-старата национална държава в Европа, уважаеми сънародници, и това не трябва да го забравяме никога, защото, въпреки че в момента сме докарани до състояние, в което се намират само колониите и държавите, които са загубили своя суверенитет, ние не бива да забравяме, че в крайна сметка бъдещето ни зависи само и единствено от нас. Но за да имаме добро, за да имаме сигурно и най-важното, за да имаме наше суверенно и независимо бъдеще, ние трябва да познаваме историята си. Първата българска държава на континента е създадена през 632 г. от хан Кубрат и остава в историята като Стара Велика България. През 2032 г., след по-малко от шест години, нашата страна ще отбележи 1400 години от своето възникване. Българският народ е древен и е преминал през изпитанието на вековете, оцелявайки и успявайки да се развива. Българинът по природа е талантлив, ученолюбив, трудолюбив и толерантен. Българската земя е красива, плодородна и благодатна. Тя е наш национален дом, тя е наше отечество, тя е майка кърмилница. Днес обаче нейното съществуване, днес обаче нашето съществуване като народ е поставено под въпрос. Опитите за унищожение на наследството на комунизма след 1989 г. доведоха до унищожение на самата държавност – с ликвидирана икономика, почти напълно премахната армия, без политически суверенитет, със заличено земеделие, с вече заличена и унищожена национална валута, България е на път да загуби напълно своята самостоятелност и да се превърне в провинция, на когото и да било. В света, който се очертава да става все по-многополюсен, все по-хаотичен, със сфери на влияние – къде по-големи, къде по-малки, нашата страна, превърната в колония от управляващия мафиотско-еничарски елит, на практика съществува само и единствено по инерция. И ако утре някой реши да се възползва от нашето безпомощно състояние, в което ни докара мафиотско-еничарският елит, България просто ще престане да съществува – и повярвайте ми, никой няма да ни защити, както никой не ни защити, когато само преди няколко дни беше извършено поредното посегателство, между другото, изключително грубо, този път вече преминаха границите дори и включително на международното право, с нападението над българското посолство в Скопие, което е пряко нарушение на женевските конвенции, само че не последва никаква реакция от страна на нашите съюзници, нали вече сме интегрирани в сърцето на Европа. Макар че, като гледам, по-скоро сме интегрирани в дебелото черво на Европа. И това, което се случва, е, че за пореден път не получихме никаква подкрепа. Никаква! Поради една много проста причина – България няма съюзници. Единственият съюзник на България е българският народ. И това не трябва да го забравяме, защото през 2026 г. България може да се похвали със следните неща: в много класации сме на първо място. По кои класации и в кои класации сме на първо място? На първо място сме по най-ниски доходи в Европейския съюз. На първо място сме по най-ниска раждаемост – демографската катастрофа, която ни заличава като народ. Водеща е, между другото, до промяна на етническия баланс на населението. Челно място по детска смъртност в Европа – в клуба на богатите е така: децата умират в болниците. Челно място и най-висок процент онкологично и сърдечно болни в света. Тук вече убихме Европа, направо целия свят сме оставили след себе си. Най-нещастната нация сме според изследванията на редица международни организации – разрушено стопанство, унищожение на цели отрасли в икономиката, дивашка приватизация, в която редица материални активи на държавата бяха раздадени на олигархични и криминално-икономически групировки на практика безплатно; разрушено здравеопазване; морално, духовно, физическо, за съжаление, израждане на нацията; разрушение на образователната система, корумпирана съдебна система, корумпирана и некадърна държавна администрация, които не са в състояние да осигурят спокойния живот на нацията и обществения ред; унищожена на практика армия, сведена до размери, по-малки от тези, наложени с Ньойския диктат, след втората национална катастрофа през 1919 г. Това, уважаеми сънародници, е поражение без война. Поражение, което ни е донесено от нашия управляващ мафиотско-еничарски елит. Всичко това беше извършено от съвременния български елит – олигархична върхушка от компрадорски тип, състояща се от откровени нихилисти, агенти на чужди държави, включително парламентарно представени политически партии, както и от цяла кохорта правозащитни в кавички неправителствени уж организации, чиято единствена цел е разделянето на България на етнорелигиозен принцип и упражняващи публичната власт в ущърб на мнозинството, облагодетелствайки единствено и само себе си. Но, уважаеми сънародници, светът се променя. Така нареченият триал политик от времето на Бисмарк се завърна с пълна сила в полето на международните отношения, за да покаже ясно, че правото е само на страната на силния. Ако иска да оцелее, България трябва да покаже, че е достойна да бъде част от силните и независими държави. Ето защо идеалът на ВЪЗРАЖДАНЕ е да видим България като първостепенна сила в политически, икономически и военен план не само на регионално, но и на континентално ниво. Първата и основна задача, която стои пред нас, е да си върнем реалния, а не формален национален суверенитет. Да се превърнем отново в субект на собственото си историческо развитие, а не в обект на чужди интереси – били те от запад, изток, север, юг или която друга посока си изберете. Решаването на тази задача обаче изисква няколко спешни и неотложни действия. Първо, трябва да бъде направен критичен преглед на всички съюзи и алианси, в които България членува, както и преразглеждане на всички международни договори, сключени от страната ни и ползващи се с правна сила към днешна дата. След като се откроят ясно ползите от негативите там, където е необходимо и възможно условията на членствата ни, както и поетите международни ангажименти, трябва да бъдат предоговорени от гледна точка само и единствено на националните ни интереси. Когато този подход не среща разбиране от международните ни партньори, едностранното прекратяване се превръща в единственото възможно решение, както ще стане и с членството на България в еврозоната, което е незаконно, което се случи против волята на българския народ и откъдето ще излезем. Това важи и за платеното ни участие в стотици международни НПО-та и надправителствени организации, в които България членува и плаща многомилионни вноски без ясна полза за страната ни по примера на Съединените американски щати, които напуснаха СЗО, а в началото на 2026 г. и още 66 други международни организации. На второ място, необходима е радикална преоценка и равносметка на действията на управляващия мафиотско-еничарски елит. Трябва много внимателно и прецизно да бъдат откроени основните решения и тенденции от посттоталитарния период на страната, както и да бъдат назовани персоналните извършители за тях. Възмездието е логичната следваща стъпка, след като бъдат посочени конкретните виновници за колониалната зависимост на България. Това ще се случи със създаването на специализиран трибунал по модела на трибунала срещу нацистките военнопрестъпници в Нюрнберг, който да образува и разглежда дела, свързани с престъпленията срещу националната и икономическата сигурност на страната след 1990 г. Давността за тези деяния, разбира се, след съответните законови промени ще бъде отменена. Националният идеал на съвременния български народ може да бъде описан точно с три думи: свободна и независима България. Силна и уважавана държава със своя армия, своя валута, своя икономика, свое земеделие и само и единствено свой български елит, даван за пример по света. България трябва да се превърне в притегателен център за българите по света, като върне обратно милионите български икономически емигранти. Обединението с Македония по модела на ФРГ и ГДР – двете германски държави, както и връщането на Южна Бесарабия към България е цел, която може да бъде постигната в следващите няколко години. Националната държава трябва да осигурява суверенитета, националната независимост и териториалната цялост на българската нация. В основата на националната държава стои нацията, в основата на българската нация стои българската народност. Грижата за българската народност като носител на българската държавна идея и създател на българската държава трябва да бъде първостепенна грижа за българската държава. Наред с това трябва да се полагат грижи и за българския език, и за българската история и култура. Нацията, държавата и културната идентичност – това са трите основи на политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ. Тъй като втората българска република, започнала живота си през 1990 г. и споминала се в началото на 2026 г., се провали напълно, кризата на българската държавност може да бъде преодоляна само с преосноваване на българската държава. Необходими са радикални политически промени, придружени със смяна на корумпираната политическа система и нейния прогнил елит. На България са нужни нова Конституция, нова управленска система, нов обществен договор, нов политически елит. Сегашното устройство е непродуктивно и не може да осигури необходимия просперитет на държавата и възпроизводството на нацията. Парламентарната република трябва да бъде заменена от полупрезидентска република, парламентът трябва да бъде с намален състав, да стане двукамарен, президентът трябва да може да назначава и да уволнява правителството, да има законодателна инициатива и да може да свиква референдуми, но парламентът трябва да запази контролни функции над него, скъсване с модела на колективна безотговорност на публичните органи и на така наречените независими регулатори. Уважаеми сънародници, пред България има точно и ясно определени три пътя на развитие. Единият е пътят на мафията, в който в момента се намира нашата страна. И той е пътят, в който нас, като в един вече утъпкан коловоз, ни влачат в последните около 36 години. Вторият път е пътят на еничарите, които са най-верните приятели, най-верните слуги на мафията и които в периодични етапи от своето развитие са или техни патерици, или техни врагове, в зависимост от това какво им кажат техните контрольори. Третият път е пътят на суверенистите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които искаме България да бъде свободна, независима, обединена и благоденстваща държава – това, което са искали възрожденците, това, което искат всички нормални българи в нашата страна: да живеем свободно, да живеем достойно, да живеем спокойно. Нещо, което в България липсва. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вярваме, че бъдещето на България е единствено и само в ръцете на българския народ. И въпреки всички усилия на пропагандата да ни убедят как всъщност от нас нищо не зависи, как някой друг решава, как не може да се променят договори, как нещо, което е подписано, едва ли не е вечно, ще им припомня: няма нищо вечно в историята! Най-малко вечни са тези, които се мислят за вечни. Един хилядолетен райх отиде в историята преди няколко десетилетия. Европейската комисия и Европейският съюз ще наследят тази съдба. А от нас, от нас се изисква единствено и само дързост, смелост, мечтание за това, което искаме да постигнем, и воля да го постигнем. И ще го постигнем заедно. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател на Петдесет и първото народно събрание на Република България, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Днес, на 14 януари 2026 г., откриваме по всяка вероятност последната сесия от работата на Петдесет и първото народно събрание. Едва ли точно сега е моментът да представим предизборните платформи и програми на партиите, които имат амбицията да влязат в следващото, ново Народно събрание на Република България. След месеци на спорове, противопоставяне на идеи и позиции, много емоции и конфликти ни предстоят само няколко седмици, в които трябва да довършим, колкото можем, работата си и да изпратим в историята още един състав на Народното събрание на България, като отстъпим място на избраните от народа ни народни представители, носители на нови надежди, нови очаквания и ангажименти на ново начало. Парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ се обръща към всички народни представители: нека да довършим работата си. Да довършим с разум и уважение към хората, които са ни гласували доверие и са ни изпратили тук, работата по законодателната ни програма и конкретни законопроекти и решения, които имат значение за българските граждани, защото това е наш дълг. Да вземем националноотговорни решения за родината ни във времена на несигурност, политическа динамика, промени в ценностната система на жителите на планетата ни, войни и тлеещи конфликти. Да бъдем националноотговорни и да работим за достойното име на България, защото това също е наш дълг. Да изпълним всички наши задължения за осъществяване на ангажиментите и отговорностите пред международните ни съюзници и партньори в сферата на сигурността и отбраната. Да гарантираме работата на правителството в оставка с точно и прецизно изпълнение на конституционните ни задължения в името на държавността и просперитета на родината ни. Нашата отговорна работа ще гарантира работата на всички институции в страната и нормалния живот на българските граждани, защото това е наш дълг. Да контролираме от тази висока трибуна работата на централната изпълнителна власт, за да бъдем отговорни пред българските граждани. Да контролираме работата за осигуряване на сигурност и защита на хората от престъпността, потенциална спекула и злоупотреби с цените на стоки и услуги. Да положим максимални усилия, като с работата си подкрепим всички институции, общини, научни работници, изследователи, дейци на културата и артисти, студенти и ученици, които работят по проекти, подкрепени от структурните фондове на Европейския съюз и в изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Длъжни сме! Да направим така, че политическият край на един състав на Народното събрание да не се отрази на ритъма на живот и просперитета на българските граждани. Това е нашият дълг сега, днес, в началото на януари 2026 г. Да обединим усилията си и да положим всички възможни усилия за подкрепа на подготовката на администрацията и гражданите за провеждане на честни избори, когато те бъдат насрочени. Всяка една от партиите, представени в това Народно събрание, носи тази отговорност пред своите избиратели. Ние от „Движение за права и свободи – Ново начало“ уважаваме всички български граждани избиратели независимо за кого гласуват те. Изискваме такова уважение от всички политически партии към нашите избиратели, защото това е наш общ дълг пред парламентарната демокрация. Хората на България очакват от нас национална отговорност, а не демонстрации на омраза. Хората на България очакват от нас в тези последни седмици от работата на Петдесет и първото народно събрание държавническо мислене и мъдри решения, а не дребнавост и злободневие. Да бъдем достойни за тях, за хората, за тези, които ни избраха и ни изпратиха тук. Да изпълним дълга си. Успешна сесия, колеги! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, наистина сме в една странна ситуация, тъй като голяма част от народните представители тук може би не разбират, че започваме нова сесия, а смятат, че са на предизборна програма и представиха своите предизборни платформи. Жалко е, че хора с опит наистина не разбират какво се случва и това показва, че през последните месеци единственото нещо, което ги е интересувало, не е дали ще има благоденствие за българските граждани, не е дали ще има икономически растеж или високи доходи, не е дали ще има стабилност, а по-скоро своето политическо его е единственото, което ги интересува. Жалко е наистина, но в крайна сметка, уважаеми дами и господа, това е реалността. На прага сме на една нова сесия – сесия, която съм убеден, че както може да бъде ползотворна, така може да бъде изцяло поддадена на предизборните платформи, предизборните желания на отделните политически сили. Жалко е, защото за 11 месеца считам, че стабилността, усилията, които положиха и тук в пленарната зала отделните парламентарни групи, доведоха до икономически растеж, който не сме виждали през последните години, който да бъде третият в Европейския съюз. Също така доведе и до ръст на чуждестранните инвестиции и най-хубавото е, че доведе и до ръст на вътрешните инвестиции. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А разбира се, тези от Вас, които разбират от капиталови пазари, всеки може да сравни ръста на Фондовата борса, който е близо 30% само за една година, нещо, което не се е случило никога в нашата история. Това показва, уважаеми дами и господа, че когато има редовно правителство, когато има редовен парламент, когато има ясна политика, нещата се случват. Тук оставям на страна, разбира се, и големия успех, който България постигна, ставайки член на еврозоната, макар че, доколкото чувам, някой иска вече едва ли не да преразгледа всичките съюзи, едва ли не ние да си намерим една наша планета, на която да живеем само там и да се развиваме, да не ни интересува отделният свят, но за съжаление, световният ред се променя и ние трябва да се съобразяваме с това. „БСП – Обединена левица“ през последните месеци беше част от управляващото мнозинство и даде своя принос за стабилността на държавата, за спокойствието на българските граждани. За съжаление, може би типично по български ние ще сме първата държава, която влиза в еврозоната без правителство, без редовен бюджет, на прага на парламентарни избори, на прага на една политическа конфронтация. Нещо, което е доста притеснително, и дали ние ще успеем, дали ние ще защитим интереса на българските граждани и на България зависи изцяло от нас. Притеснително е, че декември месец единствено „БСП – Обединена левица“ чу синдикатите. Притеснително е, че само ние се опитахме да внесем нотка разум тук, в българския парламент, и да Ви обясним, че без бюджет страната отива към криза. Още повече че хората ще бъдат потърпевши – хората, не толкова предприемачите, не толкова големите инвеститори, не толкова корпоративните интереси, колкото обикновените граждани. За съжаление, никой не ни чу и се прие едно правило – една дванадесета, най-странното, където все още доходите на хората не са индексирани. Те обаче щели да бъдат индексирани в края на януари месец, видите ли, но никой не знае с кой индекс – с хармонизирания индекс или с индекса на потребителските цени. Нещо, което колегите от ПП-ДБ, може би ентусиазирани от протестите, от радостта, че в България отново настъпва хаос, не успяха така да изкусурят и сега всичко това нещо ще го понесат българските граждани. Когато говорим за законодателство, и тук всички трябваше да говорят за законодателство, а не как се променя световният ред, къде ще бъде България, как ще излиза, как изведнъж ще се събудим силни, здрави и успешни, в крайна сметка това може да се постигне единствено и само с национално единство. Национално единство, уважаеми дами и господа народни представители, в тази зала няма как да има, защото, когато предстоят избори, никой не го интересува какво ще е законодателството и затова Вие не предложихте абсолютно нищо. Ние от „БСП – Обединена левица“ считаме, че най-важното нещо за този месец, който остава на парламента като работа, е именно приемане на законодателството, което касае борбата със спекулата. За нас това е изключително важно, защото виждаме не само, че се закръгляват цените от търговците, не само, че има нелоялни търговски практики, ами, забележете, банките – самите банки, техните такси и услуги изведнъж вместо да е 1,96, то става две евро, вместо 3,15 става четири евро. Всичко започва да върви нагоре. И кой трябва да го санкционира, когато органите, виждайки, че едно правителство си отива, че едно правителство не може де факто да застане зад контролните органи, те самите нямат тази сила и мощ да защитят българските граждани. Ето това сътвориха всички тези, които желаеха държавата да се срине и хората първо да влязат без подкрепа, хората да нямат към кого да се обърнат и най-вече да няма кой да ги защити от високите цени. Относно бюджета. Понеже всички говорим за хората – как всички са загрижени, защото с реални действия единствено „БСП – Обединена левица“ го показва, но преди малко чух и думи за отбраната. Колеги, ние сами не приемайки бюджета, ние се простреляхме в крака. Ние спряхме тази зала, Вие от опозицията, спряхте модернизацията на Българската армия. И това трябва да е ясно. Тази година ще бъде нулева относно модернизацията на Българската армия. Само го казвам за тези, които са псевдопатриотите, които смятат, че изведнъж България ще стане толкова силна, че едва днес ще почнем да завземаме територията около нас, но ние в момента спряхме всичко. Жалко е, но през този месец, който следва, силно се надявам да няма безсмислени спорове, ако искаме да имаме конкретен резултат. Дано да има този разум, защото безсмислените спорове отнемат от нашето време. Обидите са част от това Народно събрание, което се допусна да бъде част от нашето ежедневие. Жалко е, но това означава, че народните представители може би нямат и нужното възпитание и че те така по този начин възпитават към агресия, към обиди и своите деца. Жалко е, така че през тези избори, които предстоят, наистина българските граждани трябва да преценят много внимателно какви хора се изпращат тук в пленарната зала. Относно Изборния кодекс. Разбира се, че в БСП винаги сме били за честни и прозрачни избори, трябва да бъдем изключително внимателни, така че да не отблъснем и без това вече невярващите хора в законодателния процес, а по-скоро да ги привлечем. Не искам да бъда лош пророк, но за съжаление, спиралата от избори след избори отново надвисва над страната. От нас зависи за този един месец дали с действията си можем да докажем, че сме били на висотата като народни представители, като висотата на тези, които са били преди нас, и че сме отговорили на очакванията на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Заради личния интерес на няколко човека от „Продължаване Промяната – Демократична България“ страната отново ще ходи на поредните избори. Извънредни избори в абсолютно неподходящ момент, когато влизаме в еврозоната без силна централна власт, което позволява на спекулантите да се вихрят спокойно. Влизаме в новата година без бюджет, което означава без социална защита, без социална справедливост за широки кръгове от населението и без сигурност за бизнеса. И вината за това безспорно е на всички политически партии, които провалиха бюджета, одобрен, забележете, от социалните партньори. Затова и последствията, негативните последствия ще се носят именно от тях. Политическото поведение на „Има Такъв Народ“ никога не се е определяло от конюнктурата, а само и единствено от мисълта за държавност и здрав разум. Ето и няколко факти. Благодарение на последователната ни политика цената на електричеството за българските граждани не се повиши и няма да се повишава. Нещо, което беше неизбежно, ако не бяхме премахнали предложението на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за либерализацията на пазара от Плана за възстановяване и устойчивост. Простичко казано, ако не бяхме направили това, сега българските граждани щяха да плащат няколко пъти по-висока цена за ток, заради глупостта и алчността на бившите управляващи от сглобката. Работещите в Маришкия басейн ще запазят работните си места и семействата им няма да останат на улицата и същевременно България не загуби базовите си мощности, а ги доразви. Да Ви припомня още нещо. Едва ли сте забравили истеричното поведение на опозицията по темата за функционирането на Нефтохим Бургас и американските санкции. Ако не бяхме реагирали своевременно, сега България щеше да бъде в криза с горивата, а Нефтохим нямаше да работи. Всички знаем какво се случи в Сърбия. Знаем и цените на горивата там, след като тяхната рафинерия затвори. Факт е, че в България успяхме да преодолеем този проблем и да защитим гражданите си, собствените си граждани. Истината е, че това управление спаси парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Знаете ли каква е истинската цена на това България да няма правителство? Планът за възстановяване и устойчивост предвиждаше първоначален размер от 6,267 млрд. евро. Правителството завари едно единствено искане за плащане, получено месец декември 2022 г. за период от три години, което означаваше абсолютно реален риск да не се включим в регламента до края на периода, а именно месец август 2026 г. С редовния кабинет на тази сложна тройна коалиция над 50% от ПВУ беше изпълнено. Сега влизаме в политическа криза и нито една реформа не може да бъде осъществена, защото няма парламентарно мнозинство. Какво значи това в пари? 2,5 млрд. евро. Толкова ще загубим. 2,5 млрд. евро са двойно повече от заложения дефицит в проектобюджета, който опозицията провали. В сферата на външната политика направихме точно това, което обещахме. Първо, не допуснахме да отиде нито един български войник в Украйна. Второ, спасихме лъжите и манипулациите на Северна Македония на ниво Европейски парламент. След петгодишна битка успяхме да променим Семейния кодекс и да осигурим равнопоставеността на двамата родители при отглеждане на детето. Както и започнахме реална борба срещу неправителствените организации, които печелят милиони на гърба на нашите деца всяка година. Благодарение на нашето искане към Конституционния съд част от глупавите промени на юридическите титани от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в Конституцията бяха премахнати. Внесохме в поредно Народно събрание предложения за промени в Закона за референдумите. Защото пряката демокрация е най-висшата форма на политически контрол и властта се упражнява от народа без политически посредници. Ще видим днес как ще се произнесе народното представителство по тази тема. Още в първите седмици на Петдесет и първото народно събрание внесохме промени в Изборния кодекс. Промени, премахващи мъртвите души от избирателните списъци, и въвеждане на 100% машинно гласуване с оптични сканиращи устройства. Уважаеми български граждани, сами разбирате, че за да се доведат до края всички необходими реформи, трябва да има работещ парламент и кабинет. Затова няма да спрем дотук. България има нужда от десни консервативни формации, защото европейската псевдолиберална политика очевидно не ни води към нищо добро. От „Има Такъв Народ“ винаги сме защитавали и ще продължим да защитаваме консервативните ценности, което на обикновен език означава защита на нормалното семейство, състоящо се от мъж и жена, защита на силната национална суверенна държава, защита на националните ценности и идеали на България, спиране на безконтролната емиграция и депортация на всички нелегално пребиваващи в страната, битка срещу зелената сделка и защита на енергийната ни сигурност и българската икономика. Ние сме уверени, че мъдрият български народ помни и ще отсее истината от лъжата, шарлатанията от нормалността и обикновената глупост от здравия разум. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Декларация от името на парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ по повод откриването на настоящата сесия на Народното събрание. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Откриваме януарската сесия на Народното събрание в момент, който изисква повече от формално заседание. Той изисква задълбочен дебат и ясна политическа отговорност и честност към българските граждани. След оставката на кабинета Желязков и категоричните позиции на първите по численост парламентарни групи да търсят мнозинство за ново правителство е очевидно, че Петдесет и първото народно събрание навлиза в заключителната фаза на своя мандат, а страната е изправена пред неизбежни предсрочни избори. Това не е пореден политически сценарий, а е демократичен изход от дълбока управленска и институционална криза, в която за пореден път се озова страната ни. В този контекст парламентът има една последна, но изключително важна задача – да гарантира честността и легитимността на предстоящия изборен процес. От името на парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ заявяваме ясно: без спешна и решителна промяна в Изборния кодекс, без радикално повишаване на прозрачността на изборите кризата на доверие в демокрацията у нас ще се задълбочава. Години наред българските избори са белязани от съмнения и скандали поради компрометирано броене и поправяни протоколи, липсващи или надписани бюлетини и зависими секционни комисии. Това не са технически несъвършенства – това е системен дефект, който подкопава самата основа на народния суверенитет. Затова настояваме за незабавни и ясни решения, като въвеждане на ефективно машинно гласуване чрез връщане на нормалната им функционалност; електронно преброяване и централизирано отчитане на резултатите, без човешка намеса при сумирането; пълна прозрачност на изборния процес, която да изключи манипулации, натиск и подмяна на вота; ясни, еднозначни и непротиворечиви правила, които не оставят поле за тълкуване в изборната нощ. Това Народно събрание няма легитимност за дълбоки структурни реформи, но има моралното и политическо задължение да осигури провеждането на честни избори. Това е минималният дълг към обществото, преди отново да поискаме доверието му. Всяка теза в защита на правилото да не се правят промени в изборните правила поне шест месеца преди евентуалните избори по-скоро би била единствено в защита на порока, на който сме свидетели особено на последно проведените парламентарни избори. Това правило, залегнало и в препоръките на Венецианската комисия, е валидно за демокрации с установени традиции и провеждане на избори в редовен избирателен цикъл, но ситуацията у нас и в момента изобщо не е такава, за съжаление. Уважаеми колеги, от името на „Алианс за права и свободи“ сме длъжни да напомним и още нещо: кой и как носи политическа отговорност за това страната отново да бъде тласната към предсрочни избори. В началото на миналата година в условията на изтощителна въртележка от избори и служебни правителства „Алианс за права и свободи“ направи труден, но отговорен политически избор. Ние дадохме шанс за съставяне на редовно правителство, подкрепихме кабинета Желязков не от конюнктура, а от държавническо разбиране, че България има нужда от стабилност, бюджет, работещи институции и предвидимост. Този наш избор беше ясен, публичен и честен пред обществото. Целта беше една – да се сложи край на безкрайния цикъл на предсрочни избори, който изтощава държавата и обезценява демокрацията. Нека обаче кажем ясно и без заобикаляне – така нареченото Ново начало на Делян Пеевски тогава гласува против кабинета Желязков не поради принципни разногласия, а защото този кабинет с наша подкрепа не беше под негов контрол. Впоследствие същият този политически фактор направи всичко възможно да доминира управлението отвътре, да подмени управленската логика с логика на натиск и зависимости и да продължи да превръща институциите в инструмент за влияние. Това не беше подкрепа за стабилност – това беше поредният му опит за овладяване на властта през задния вход. Затова всяко количество неистини, разказвани от участниците в така наречения Съвет за съвместно управление, за постоянното ни желание за назначения и властови постове от наша страна няма да ги направи истини, защото болезнената истина, описана по-горе, бе видяна и осъзната от българските граждани и само след няколко месеца с невиждани по масовост и конкретика протести те поискаха нееднозначно изваждането на Пеевски от българската политика. Кое не е така? Уважаеми колеги, резултатът от този модел стана ясен и видим за цялото ни общество. Спонтанни граждански протести в цялата страна и ясно обществено отхвърляне и категорично послание, че участието на Делян Пеевски в политическия живот на България е токсично за демокрацията, което от своя страна доказва и факта, че проблемът с присъствието в политиката на модела Пеевски не беше и не е само вътрешнопартиен проблем, а е такъв за цялата ни политическа действителност. Факт, за който с нарочни призиви и декларации ние Ви предупреждавахме още преди началото на кампанията за настоящото Народно събрание, продължаваме да го правим аргументирано и сега. Днес, когато сме изправени пред нови предсрочни избори, е повече от лицемерно именно тези, които съзнателно саботираха стабилността, да се представят като носители на нови начала. Българските граждани вече видяха как изглежда това ново начало – като потъпкване на правовата държава, всяване на страх, задкулисие и в резултат – институционална ерозия. Ето защо машинното гласуване и електронното преброяване не са техническа тема, а политически тест за това кой иска честни избори и кой се страхува от тях. „Алианс за права и свободи“ заявява ясно: няма демокрация без честни избори, няма доверие без прозрачност, няма стабилност без защитен и свободен вот. Историята ще запомни как Петдесет и първото народно събрание ще приключи своята работа – дали с политическа смелост и отговорност, или с поредното бягство от най-важния въпрос: кой и как избира властта в България? От нас зависи този финал да бъде в полза на демокрацията! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от АПС.)

Ние от парламентарната група на партия ВЕЛИЧИЕ имаме удоволствието да сме нови в политиката и да нямаме в нашето ДНК корупцията и лъжата, която присъства в повечето партии в Народното събрание. Не сме политици по рождение, не сме наследствени политици, нямаме в рода си такива. Не сме хора от старата аристокрация и не сме хора, които сме си мечтали да бъдем политици, но за съжаление, се принудихме да влезем поради една основна причина. Има един основен закон в България и той се нарича Конституция на Република България. В него, в началото – между другото, много е хубава нашата Конституция, харесва ми – пише, че когато се изработва тази Конституция, нейните създатели, нашите предци, са я направили: „като обявяваме верността си в общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“, за което виждам, че и много парламентарни групи призоваха да има търпимост, да имаме диалогичност, да мислим за народа. Също това, което пише, е: „като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и нейната сигурност“. Влязохме в Народното събрание с една-единствена цел – да видим какво се случва. Понеже не сме наследствени политици, не сме били в политическата система преди, като редови граждани, наблюдавайки по телевизията, онлайн медиите какво говорят политиците и какво се случва в действителност, ние си казахме: тези хора са се объркали. Те са като лекар, който има неправилен термометър, не мери правилно температурата на пациента, той умира, а те казват: „Не, бе, температурата му е 36,5.“ И ние казахме: ще влезем тук, за да можем да помогнем, да сме връзка между народа и политиците – едни хора, които са извисени, с големи познания, дълги години са били в Народното събрание, хора, много по-умни от нас. С такова усещане влязохме. Какво се случи? Влизаме в Народното събрание и ние станахме свидетели на феноменални актьори. Сега е излязъл някакъв български сериал, отново хората са разочаровани от него. Знам защо. Няма такива добри актьори като българските политици. Те излизат тук, без репетиция, без дубли, и наистина изиграват сцена, която аз, стоейки там отгоре, всеки път се чудя, а бе, ей, аз дали не съм се объркал, защото тези хора с голямо сърце го казват всичкото това нещо. Слушах Драгомир Стойнев, мисля, че се казваше, който каза как България просперира, как има страшен разцвет. Ние сме в еврозоната. Това го слушам и от Бойко Борисов: ние сме в Шенген, отпадна наблюдението дали в България има свобода на правата, дали институциите си спазват своите ангажименти, дали работи съдебната система както трябва – и това отпадна, защото това правителство и това Народно събрание работят много добре. В същия момент обаче хора лежат по затворите само защото на някой са му неудобни. Последното нещо, което се случи – политик иска да влачи гол български гражданин, защото е казал нещо по интернет, което не му е харесало. Значи ние стигнахме някакво дъно, каквото дъно няма в най-новата българска история. За съжаление, много хора казват по времето на социализма какво е било, но тогава поне народните представители, българските дипломати, мога да Ви кажа, че наистина имаха много голямо ниво – думите, които използват, нашето положение в световната политика, вътре развитието в държавата, защото политиците дават пример. Говорим за образование. Какво образование, когато политик може да пише за младо момиче сцена от медицински филм за възрастни, и това да го пише в официална публикация, и то където участват и деца. Ние няма как да кажем, че искаме образователна система, когато тук идват поканени ученици отнякъде, и в залата на Народното събрание те не виждат депутати, а виждат човекоподобни маймуни, които тропат и вдигат шум отвсякъде. Нещо, което не може да бъде пример за българските ученици. И няма как да има образование, когато висшите кадри в държавата правят точно обратното. Когато виждаме шутове, блъскания, мятания, скоро трябва да видим някой суплес, трябва да видим някое кроше как бързо влиза и някой заспива, и още много други неща. И всичкото това е направено от старите политически сили, за да изглеждат те умни, а не защото са умни в действителност, но понеже гледат техните протежета да са толкова прости, че те да се издигнат в очите на народа. Това, което видяхме, наистина е покъртително. Пробвахме, наистина пробвахме, да дадем решения, забележете, които са безплатни. Безплатно земеделците искаха да направят напоителни системи за всички хора в България – въобще не се разгледа. Безплатно искахме да почистим България – въобще не се разгледа. Още много неща дадохме безплатно, които могат да се направят, за да може бюджетът да се ползва за други неща, примерно като за мантинели, защото са много важни. И всяко наше действие беше, така да кажем, спънато не естествено от основните партии, а от техните поддръжници, които се водят опозиционни партии. И понеже наистина пробвахме всичко, търпяхме унижения – дали децата ми не бяха малоумни, сега правим последно отряд на фризьорките със специални способности, нещо подобно на ЦРУ, но разкриха BIRD, че в България всички фризьорки са ОПГ, специални сили под мое управление, и всякакви други глупости, но търпяхме, гледахме да бъдем конструктивни наистина в името на хората нещо да се промени. Но в една държава, която не е осъзнала, че като пазарна икономика свещената крава, която не се бута, е свободната предприемаческа инициатива и свободите на хората, тази държава не може да съществува, защото тя е забравила основния принцип на нейното съществуване. В една държава, в която депутатите и правителството са си помислили, че всъщност са аристократи и са избрани за постоянно в това Народно събрание и в това управление, хора, които си мислят, че ще манипулират и следващите избори и не ги интересува дали реално са направили нещо, а те ще си нагласят социологическите агенции и ще си направят едни изказвания тука, и после това нещо ще си го допълнят с фалшификации по време на изборите. Няма как с тези хора да работим. Затова последното, което остава да направим в това Народно събрание, понеже наистина защитихме доста хора и свършихме много работа и ще продължим да го правим, независимо дали сме в Народното събрание, или не, последното, което остава, е да гарантираме честни избори и ще го направим по начин, който е невиждан до момента. Това е нещото, което ние ще направим за последно в това Народно събрание, защото то се вижда, че свършва. И дай боже, дай боже, наистина вярвам, че Бог ще направи така следващия път да има едно наистина достойно за този велик народ Народно събрание. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 51-554-01-227, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 10 декември 2025 г. На редовно заседание, проведено на 18 декември 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 51-554-01-227, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 10 декември 2025 г. На заседанието присъстваха: генерал Емил Тонев – началник на НСО, и Емил Кожухаров – началник на сектор в НСО. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Божидар Божанов. Становище по Законопроекта бе представено от генерал Емил Тонев и господин Емил Кожухаров. Относно предложението за промяна в статута на част от служителите на Националната служба за охрана бе направено уточнението, че към момента съгласно действащия закон служителите на службата са офицери и сержанти; държавни служители по Закона за държавния служител и лица, работещи по трудово правоотношение. Пояснено бе, че през последните 5 години при овакантяване на дадена длъжност ръководството на службата провежда конкурси за назначаване на цивилни служители по реда на Закона за държавния служител или по Кодекса на труда. Извършена е промяна на съотношението между военизираните и цивилните служители на НСО в посока превес на цивилните служители, тоест осъществява се девоенизация на служители, които не са на оперативна работа, които не са свързани с основната дейност по охрана. Промяната е в резултат на издаден указ на президента в началото на 2025 г. В провелата се дискусия по Законопроекта участие взеха народните представители Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Христо Терзийски, Николай Радулов, Бойко Рашков, Цвета Рангелова, Петър Петров, Маноил Манев, Росица Кирова. Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 18, от които 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 гласа от парламентарната група на ПП-ДБ; 3 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 1 глас от парламентарната група на ИТН; 1 глас от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 51-554-01-227, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 10 декември 2025 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Целта на този законопроект е много ясна – да покаже, че народните представители не сме специални, че Националната служба за охрана няма причина да ни охранява само защото сме народни представители. Или пък другата хипотеза – че някой е много важен за националната сигурност и затова трябва именно Националната служба за охрана да го охранява. Националната служба за охрана трябва да охранява, разбира се, председателя на Народното събрание, министър-председателя, президента и другите – неща, които са описани в Закона. Но 240 народни представители няма причина да имаме тази специална привилегия. Няма причина да има и лица като господин Пеевски, които да се движат с толкова голяма охрана, която е сигурно по-голяма, отколкото Вашата, госпожо Председател, на премиера и на президента взети заедно. Не може това да продължава така. Не може един да е по-равен от другите, да е по-специален и да се движи с толкова голяма охрана, която освен всичко друго, се плаща от българските граждани, за да може той да демонстрира символите на властта. Да демонстрира, че той е властта, че държавата го охранява. Това трябва да спре, това трябва да бъде прекратено. Именно за това сме внесли този законопроект. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще се възползвам от тази висока трибуна да се изкажа от името на парламентарната група на единствената автентична опозиционна политическа сила, която е всъщност и най-голямата самостоятелно представена политическа партия в Народното събрание, а именно ВЪЗРАЖДАНЕ, по отношение на настоящия законопроект. В настоящия законопроект има един текст, който е буквално копи-пейст, едно към едно, от Законопроект, който внесох аз като автор по указание на нашия лидер доктор Костадин Костадинов още на 19 септември миналата година с № 51-554-01-163. Темата за ползването на охрана от народните представители през годините се превърна наистина в привилегия и лукс. Известно е, че охрана и до ден днешен ползва капо ди тути капи на доскоро управлявалата и всъщност все още управляваща четворна коалиция на наглите Делян Славчев Пеевски. Охрана е ползвал Ахмед Доган. Охрана е ползвал Бойко Методиев Борисов. Така. Два месеца и половина по-късно с № 57-554-01-227 се внася почти същият законопроект, това вече след като имахме нова политическа ситуация с протести срещу четворната коалиция. И в двата законопроекта ние визираме отмяната на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за националната служба за охрана, където да се премахнат думите „народни представители“. До този законопроект – първия, на който аз съм вносител, и настоящия, който разглеждаме в залата, се стигна и след поредица от опити за законотворчество от страна на управляващите, с които се удряше и президентската ни институция, която е основният фокус на баланса на трите вида власти в държавата. В момента има три конституционни дела в Конституционния съд – № 14, № 16, № 17 при конституционния съдия Сашо Пенов, където дело № 14 е по отношение за изменение на Закона за ДАНС, № 16 – Закона за специалните разузнавателни средства, и № 17 – за ДАР. И тези три закона орязваха правомощията на президентската институция да се назначават ръководители на съответните ведомства. Съответно, държа да припомня на всички тук, че този огън срещу президентската институция започна съвсем официално на 18 август миналата година със Законопроект на Калин Стоянов, с който всъщност се отнемаше специализираният транспорт. Непосредствено след тези законопроекти, които, между другото, би следвало да бъдат разпределени на Комисията за контрол над службите, на която доскоро бях председател и самият аз, на ротационен принцип, те бяха разпределени на Комисията за вътрешен ред и сигурност с председател господин Маноил Манев. Нашата комисия, която председателствах, не успя обаче да проведе нито един път заседание, въпреки насрочените от мен 20 заседания, на които трябваше да се обсъдят актуални резонни теми за националната сигурност. И точно в този момент, когато бях председател на Комисията, внесох и този законопроект за промяна на Закона за НСО – в този текст, с който да се отнеме на народните представители възможността да ползват услугите на НСО. Сега, след като започнаха събитията, които катализираха подаването на оставката на кабинета Желязков, имаме внесен законопроект, който е интересно и ще помолим да се обясни не само на залата, а и на целия български народ как така се стига до ситуация авторът да е един, да се внася от „ДПС – Ново начало“, и сега вече да имаме аклиматизиране и нагласи той да бъде подкрепен, ако съотнесем примерно към предходния законопроект, два месеца и половина по-рано, който беше отхвърлен. Как сега ДПС е решило да прегърне идеята, само че облечена под формата на авторство на ПП-ДБ? Как така се случва това? Пред мен са извлеченията от гласуването в залата от 13 ноември, когато беше разгледан този законопроект. Виждам, че тогава Законопроектът, който беше внесен на 19 септември, беше подкрепен точно от 61 народни представители, 20 от които са от ПП-ДБ и 29 – от ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 – от АПС, и 9 – от МЕЧ. По философията на Закона, по духа на Закона ще Ви кажа, че не би следвало народният представител да ползва охрана. Би следвало безопасността на народните представители да бъде приравнена с безопасността на един общински съветник. В края на краищата ще става дума за представителна власт. Така че имаме Министерство на вътрешните работи. То може да поеме безопасността на всеки един от нас в тази зала. А и не считам, че сме толкова застрашени и има някакви заплахи по отношение на нас. По духа, по съществото на Законопроекта ние няма как да не го подкрепим, тъй като в него има имплементирани идеи, които са били винаги застъпвани от ВЪЗРАЖДАНЕ, които смея да кажа, че са на ВЪЗРАЖДАНЕ, но сега явно, предвид ситуацията, останалата част от залата гледа да приеме закони, с които някак си да си измие очите за пред публиката, за пред обществото и да излезе от изключително затруднената ситуация. Така или иначе, този законопроект, който е внесен, припокрива текст от нашия и затова ние ще го подкрепим. А евентуално, ако се наложи между първо и второ четене – даже ще направим допълнение между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Наистина, от много време зрее тази идея да бъде редуцирана възможността да бъдат охранявани не само народни представители от Националната служба за охрана, а широк кръг от властимащи служители на държавата. Аз приветствам идеята да бъде ограничен този кръг. Разбира се, Проектозаконът предвижда да бъдат поставени като охраняеми лица титулярите на Народното събрание, президентът, министър-председателят. Според мен този кръг обаче малко трябва да бъде разширен, включвайки и заместник-председателите на тези институции, по простата причина, че във всеки един момент те могат да влязат в ролята на председатели и тогава е логично да бъдат по същия начин обезпечавани. И това е въпрос не само за национална сигурност, а и на протокол. Трябва много внимателно, когато работим по този проектозакон, да направим промените в Националната служба за охрана, тъй като освен тези функции, те имат и функции по обезпечаване на охраната на чуждестранни делегации, хора, които са много важни за нашата държава, политически лидери, които ни посещават, и това е начин, по който всяка държава обезпечава важните си за външната държавна политика гости. Във втората част по отношение на идеята Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Специализираният отряд за борба с тероризма да поемат охраната на досега охраняваните лица, аз мисля, че това не е необходимо. Тук логиката трябва да е такава: българският депутат е избраникът на народа. Както се охранява и опазва обикновеният гражданин, когато има заплаха спрямо него, по същия начин трябва да бъде охраняван и депутатът. Иначе ние извличаме рангове на защитени, по-защитени и най-защитени хора в противовес на това, което твърдим, че сме народни представители. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарна група – 15 минути почивка.

Благодаря, господин Председател. Тъй като аз не чух някакви конкретни заявки за предложение между първо и второ четене, предлагам на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника току-що приетият законопроект на първо четене да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря Ви.

Господин Председател, аз да зачета Правилника. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъжданията са направени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта. Споменатият господин Златанов направи едно бланкетно изказване, в което дори не ставаше дума за параграф, не ставаше дума за нищо, така че аз приемам, но нека, ако искате, и той да заяви воля какво е искал да каже. Благодаря.

Уважаеми господин Ангелов, уважаеми колеги! Гласувах против Законопроекта на първо гласуване по една основна причина – функциите на МВР и функциите на Националната служба за охрана са съвсем различни, и ако Националната служба за охрана има за задача персоналната охрана на конкретно застрашени лица, важни за националната сигурност, то по отношение на МВР защитата е за обществения ред. Популизмът, който завладява залата, ми се струва погрешен и не бива грешки в изпълнението на един закон да водят до неговата промяна. По тази причина ми се струва, че беше редно да бъдат направени предложения за начина, по който се преценява застрашеността на едно лице, а не да се премахва възможността значими за държавата народни представители – това важи най-вече за опозицията, да бъдат охранявани. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Най го мразя това изречение: „Аз се оказах прав.“ По време на Комисията всички разбраха, че Законът е абсолютно невменяем и не може да влезе в сила и не може да работи този закон така, както е приет. По време на дебатите в Комисията всички обясниха, включително и вносителите разбраха, че нищо не се постига с този закон. Така приет, този закон ще прехвърли охраната на застрашени народни представители на Министерството на вътрешните работи, защото има една точка, в която се казва МВР да си приведе в съответствие със Закона наредбата. Привеждането в съответствие означава застрашените народни представители, на които им е забранено да ги пази НСО, да отидат в МВР. Има и други неща, които уреждат трудовите правоотношения на служителите в НСО, за които вносителите също постигнаха съгласие с експертите от НСО, че там има какво да се прави. Ако сега, въпреки че господин Златанов изрично заяви, че ще прави промени, но ако сега мине на второ четене и трябва да влезе този закон, само да Ви кажа, този закон няма да постигне нищо. Абсолютно нищо, с изключение на това, че ще увреди и там трудовите правоотношения на служителите в НСО. Само това ще се получи! (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Не, няма!“) И да ми викате оттам, и да не ми викате, не говоря на Вас. Знам, че Вие не мислите, когато пишете закон. Аз говоря на хората, които се мъчат да направят някакъв закон наистина, а Вие се мъчите да направите популизъм! Сега, няма да влизам в подробности как тъжите за грижите на УБО от едно време, но няма как да стане това. Благодаря.

Господин Председател, както споменах в изказването си, в този законопроект има текст, който е имплементиран едно към едно и е взет от нашия законопроект, внесен на 19 септември. В Законопроекта на ПП-ДБ от 10 декември има изречение, което е копирано едно към едно от Законопроект, чийто автор съм аз. В този смисъл ние подкрепяме този законопроект. Обществените очаквания са огромни и считаме, че този законопроект е в полза на демокрацията. Той отнема една привилегия, един лукс, от който се ползват народните представители, които би следвало да имат статута, кажи-речи, на едни общински съветници. Народният представител – за неговата сигурност трябва да се отговаря, както се отговаря за сигурността на един общински съветник и нищо повече. И ако в изказването си съм направил някакво бланкетно изказване, както каза господин Божанов, то моля да се приеме, че това е един лапсус. Ние нямаме подготвени... (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Ние нямаме подготвени предложения между първо и второ четене. В интерес на демокрацията и на цялото българско общество е този законопроект да влезе в сила част по-скоро, защото не може Делян Славчев Пеевски да ползва охрана от НСО – архитектът на четворната коалиция. (Шум и реплики.) Какво става тук? Не може един народен представител да ползва охрана от НСО! Трябва да се сложи край на това безобразие! Народните представители би следвало да пътуват с трена, с влака, би следвало да ползват градския транспорт, метрото. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Точно така!“) Народният представител не би трябвало да има страх от своите съграждани, от българския народ! Народният представител следва да работи за българския народ, да отстоява интересите на българския народ, част от който сме и всички ние тук в тази зала! (Ръкопляскания и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Господин Председател, всъщност две са процедурите. Първата е по начина на водене. Поне 7 – 8 човека подвикнаха „прегласуване“, а Вие не се съобразихте с това искане. Аз вдигнах ръка за прегласуване и Вие не се съобразихте с това. Затова Ви обръщам внимание – когато има искане за прегласуване, то се прави веднага. Процедурата ми е за 30 минути почивка от името на парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и след това ще направим прегласуването.

Обратно становище!

Благодаря, господин Ангелов. Причината да искам сега точно да взема тази процедура е, че искането за прегласуване дойде около 10 минути, след като беше направено гласуването и след като Вие дадохте отрицателен вот на госпожа Киселова. Няма как да дадете отрицателен вот. С това процедурата по гласуване е напълно изчерпана и чак тогава се дава отрицателен вот, така че няма как да има прегласуване на първо четене. Предлагам да подложите процедурата на господин Божанов да се разгледа днес второ четене на Законопроекта. Ако някой не е съгласен, разбира се, може да гласува „против“. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Ясно е, че „Има Такъв Народ“ не иска да влиза в следващия парламент. Те вече са го отписали така или иначе. Обаче днес показахте на българските граждани как се управлява тази държава. Минава едно гласуване, взима се почивка. Пеевски започва да натиска, да мачка, да звъни телефони на главни прокурори, на Орлин-Алексиевици, и всякакви други хора, и накрая се обръща гласуването на „Има Такъв Народ“, за да се запази охраната на Пеевски и Борисов. Вие представяте ли си как се управлява тази държава? Има едно гласуване, има почивка, в тая почивка има заплахи, има всякакви разговори, и след това гласуването се променя. Да видят българските граждани какви зависими хора има в тоя парламент и да направят така, че в следващия да няма такива. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Днес официално цяла България разбра: само за 30 минути ИТН, Тошко Йорданов и цялата им група усети Делян Пеевски (възглас: „Браво!“ и ръкопляскания от ПП-ДБ) някъде по тъмните стаички в парламента, или и аз не знам къде. Господин Йорданов, аз преди около шест-седем месеца Ви казах: оттук нататък следва само Тик-Ток заедно със Слави Трифонов. Ще си правите записчета и ще се извинявате на българския народ след прегръдката Ви с Борисов и Пеевски. Моля Ви, защото знам, че излизате на процедура, обяснете честно: какво се случи за 30 минути, че обърнахте вота си и спасихте охраната на Делян Славчев Пеевски? (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, господин Председател. Всъщност по законопроект, който не беше разпределен от председателя на Народното събрание на ресорната Комисия по службите, а бе разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, където управляващото все още мнозинство, парламентарно мнозинство – това са ГЕРБ, ДПС, „Има Такъв Народ“ и БСП, прие този законопроект там, очевидно е какво се случи в пленарната зала на прегласуването. Същото това мнозинство, а именно ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“, не прие този законопроект на първо гласуване. То отхвърли този законопроект, като всички Вие видяхте, че след взетата от „Ново начало“ почивка и направените преговори, да не кажа изнасилвания, които са се случили по времето на тази почивка (шум и реплики), „Има Такъв Народ“ обърнаха своя вот и именно заради техните гласове, ако сте забелязали резултата при прегласуването, този законопроект не мина. Така както „Има Такъв Народ“ подкрепиха „Ново начало“, за да не мине този законопроект, така ще подкрепят днес и в Правната комисия отново ДПС, за да мине Изборният кодекс, Общият доклад, тъй като сканиращите машини вече са в България. Сканиращите машини, с които ДПС искат отново не само да спечелят изборите, а да вкарат и „Има Такъв Народ“ и БСП, тъй като тези две парламентарни групи повече няма да влязат в този парламент, ако се запази настоящият начин на гласуване. Така че „Има Такъв Народ“, освен че подкрепиха Пеевски с отхвърлянето на този законопроект, в Правната комисия днес отново ще подкрепят Пеевски и неговите идеи от няколко години за сканиращи машини, ще го подкрепят съответно и в пленарната зала, за да може да стане така, че отново патериците на „Ново начало“ – това са „Има Такъв Народ“ и БСП, по някакъв начин да бъдат набутани в българския парламент, в Петдесет и второто народно събрание, въпреки че българското общество не желае повече подобни циркови номера в Народното събрание. Благодаря Ви.

По начина на водене, господин Председател, е процедурата, да спазим някакво приличие. Давате възможност през отрицателен вот не да се мотивира кой защо е гласувал от съответната парламентарна група, а да се говорят глупости от трибуната. Първо ПП-ДБ и МЕЧ. На никого не дължим обяснение за нашите решения, но ще го направя. Особено пък на ПП-ДБ да дължим обяснение. Толкова е ясно, че това, което го вкарвате, е за да си правите някаква предизборна кампания, окей, няма лошо. Като цяло охраната на депутати не е хубаво да я има. Ако не бяхте тръгнали, да Ви кажа какво се случи, ако не бяхте тръгнали да изнасилвате залата това нещо да мине веднага на второ четене, без да има възможност да мине през Комисията, да бъдат направени поправките, ние щяхме да си гласуваме, както си гласувахме, но Вие тръгвате да изнасилвате и тук всички трябва да играем по Вашата жалка, малка, мека свирчица, розова (смях), за да Ви правим кеф. Това няма да стане. Никой от Вас никога не може да ни каже какво ще правим. От там… (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Така че, колеги, не трябваше изнасилване – вкарване веднага на второ четене. Трябваше да си мине нормално, защото правенето на законодателство на парче веднага е тъпотия, която Вие я въведохте. И още нещо – за Изборния кодекс. Кой се упражняваше? Петър Петров. Изборният кодекс е вкаран от „Има Такъв Народ“ още в началото на тоя парламент с поправките, които ние искаме. За сканиращи машини говорим и ние от последните не знам колко години, така че гледайте да не ни приписвате на други политически партии инициативите, защото това са си наши инициативи. И да, ще видим дали ще подкрепите пък Вие Изборния кодекс, да има 100% машинно гласуване със сканиращи машини?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, днес ще представим Законопроекта за контрол на цените на основни стоки и услуги, така нареченият придобил гражданско наименование Закон Антиспекула, който беше внесен преди няколко месеца – на 16 юли от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и подкрепен тогава от народни представители от други парламентарни групи. Този закон е крайно необходим в днешните условия и действителност. Той не е извънредна и не е популистка мярка, а е в отговор на реалната социално-икономическа ситуация, в която се намира страната ни. Днес България вече е в еврозоната, а същевременно все още няма приет редовен държавен бюджет за 2026 г. Това създава сериозна несигурност по отношение на доходите, социалните плащания и цялостната икономическа среда. Именно в такава ситуация рискът от необосновано и спекулативно покачване на цените на основните стоки и услуги е най-висок. Точно когато гражданите са най-уязвими и имат нужда от подкрепа, държавата не може и не бива да бъде пасивен наблюдател. Тя има задължението да защити обществения интерес и жизнения стандарт на гражданите си. Каква е актуалната ситуация и защо има необходимост от намеса? От няколко месеца наблюдаваме драстично поскъпване не само на стоките, но вече и на услугите. Повишения се отчитат при таксите за паркинги, детските и ученическите столове, куриерски услуги, цените в заведенията за бързо хранене, фризьорските салони, автомивките, химическото чистене, услугите за автомати, детските атракциони, ледените пързалки, медицинските лаборатории, както и при лекарствата и лекарствените продукти без рецепта. В много търговски обекти вече се прилагат двойни цени. В създаденото гражданско приложение „Антиспекула“ са подадени десетки сигнали, проверих лично, които ясно показват мащаба на проблема с изкуствено завишаване на цените и липсата на ефективен и превантивен контрол, защото доходите на хората не се увеличават съразмерно с тези разходи. Ако този процес, уважаеми колеги, не бъде овладян своевременно, той ще доведе до още по-дълбоко обедняване, особено сред възрастните хора, семействата с деца и домакинствата с ниски доходи, както и до сериозно социално напрежение. Законопроектът Антиспекула въвежда именно такива предпазни механизми, които позволяват на държавата да предотврати спекулативното нарастване на цените на основни хранителни продукти и стоки от първа необходимост, вместо да констатира последиците постфактум. Опитът на други държави, преминали към еврото, показва недвусмислено, че именно във фазата на въвеждане на новата валута рискът от необосновано поскъпване е най-висок. Напомням, че в Хърватия правителството определи над 70 основни хранителни продукти и стоки от първа необходимост, за които бяха въведени ценови ограничения. В Унгария прилагането на подобни мерки доведе до поевтиняване на хранителните продукти с около 20%, а на стоките от първа необходимост – с около 26%. В Гърция беше осъществен контрол върху над 2000 продукта. Това са мерки, които се прилагат във всички европейски държави при възникване на подобна необходимост. България остава единствената държава, която досега не е въвела такъв ефективен механизъм за контрол на цените в подобна належаща ситуация. В момента контролните органи, като КЗП, КЗК, НАП и КРС, разполагат основно с правомощия за последващ контрол. Те могат да установяват нарушения, но нямат достатъчно инструменти да предотвратяват спекулата навреме. Законопроектът, който ние предлагаме и призовавам да го подкрепите – всички народни представители, предоставя конкретни законови правомощия. Конкретно за извършване на проверки, прилагане на ценови мерки, налагане на ефективни санкции, публичност на нарушителите. По този начин се преминава от пасивен към активен контрол. Какво конкретно предвижда Проектът на закон за контрол на цените на основни стоки и услуги? Законопроектът обхваща основни хранителни продукти и стоки от първа необходимост, горива, банкови такси и комисиони, мобилни и електронни съобщителни услуги, лекарствени продукти, включително продаваните без лекарско предписание. С решение на Министерския съвет могат да бъдат включвани и други стоки и услуги при наличие на риск от спекула, което е от съществено значение. Обръщам внимание, че мерките са временни и се прилагат за периода на повишен риск от спекула. Министерският съвет преразглежда обхвата и необходимостта от мерките на всеки три месеца. Видове мерки. Законопроектът предвижда определяне на максимални цени, определяне на пределни търговски надценки, когато е необходимо, връщане на цените към предходни нива, забрана за увеличаване на съществуващи такси, забрана за въвеждане на нови такси и комисиони. Вече знаете – това се случва. Чрез този закон се разширяват правомощията на Министерския съвет да определя с решение на всеки три месеца въз основа на анализите на отговорните институции и данните на съществуващия координационен център кои стоки и услуги са основни, за кои от тях да бъдат въведени максимални цени или пределни надценки, като се изготвя и обявява списък. Предвижда се въвеждането на пределни надценки по цялата верига на доставки – за производители, преработватели и търговци на едро. Надценката в търговските обекти е до 10% и се прилага само за търговци с годишен оборот над 20 млн. лв., което гарантира защита на малкия бизнес. Въвежда се и изискване за специално ясно обозначаване на стоките и услугите с контролирани цени в търговските обекти. Конкретно визирам задължението в обекти за търговия на дребно с площ над 400 кв. м търговска площ, тези продукти да бъдат ясно обозначени, върху етикетите на продуктите с пределни цени да се посочват цените към 1 януари 2025 г. Предвижда се обявяване на ценови листи в търговските обекти и онлайн, проследимост на всяка промяна в цената. По отношение на лекарствените продукти без рецепта се предвижда въвеждане на максималната цена, регистрирана към 1 януари 2025 г. – за лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание, тъй като механизмът за определяне на цените на лекарствата е сложен, а в момента наблюдаваме двойно и тройно увеличение на цените в аптеките. Банките и банковите такси. Банките, лицензирани от БНБ, да определят размера на начисляваните такси, събирани от потребителите, за услугите, предоставяни по разплащателни сметки не по-високо от средния размер на таксите към 31 декември 2024 г. Напомням Ви, уважаеми колеги, че само за първите шест месеца на миналата година печалбите на банките от такси надхвърлиха 1,6 млрд. лв., а общите печалби достигнаха близо 2 милиарда, водени от ръста на кредитирането и увеличения доход от такси и комисиони. За 2025 г. банките отчетоха над 4 млрд. лв. печалба. Облагане на свръхпечалбите на банките така и не беше въведено, а банките увеличиха таксите необосновано два пъти в рамките на една година. Законът въвежда изрична забрана за подобни увеличения. По отношение на горивата е заимстван опитът на Хърватия, където правителството определя максимални цени на всеки две седмици. Предлагаме максималните нива на цените да се върнат към тези от 1 януари 2025 г., като Министерският съвет може да въвежда и допълнителни мерки срещу увеличение на цените. По отношение на контрола и санкциите, които предвижда Законът. Контрол съществува и в момента от КЗП, КЗК, НАП и КРС, като се включва участието на Централния координационен център по механизма за еврото. Но санкциите включват финансови и имуществени наказания, санкции, обвързани с годишния оборот, публичност на нарушителите чрез така наречения публичен черен списък. Напомням, уважаеми колеги, че този законопроект е изготвен заедно с гражданските организации на база подробен анализ и сериозно законодателно проучване в другите европейски държави. Има текстове, разбира се, които вече са с отпаднала необходимост, тъй като сме го внесли преди доста месеци, като този за компенсиране на минималната работна заплата и социалните плащания с индекса на потребителските цени, които текстове могат да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване, но философията и целите на Закона са ясни. Институциите не се справиха, за съжаление, достатъчно добре с контрола на цените при въвеждането на еврото. Знаете, че в други държави тези мерки продължават и след въвеждането му. България не може повече да си позволи бездействие. Уважаеми колеги, този закон не е срещу бизнеса, той е срещу спекулата. Той е в защита на българските домакинства и на техния жизнен стандарт. Затова Ви призовавам всички Вие да подкрепите този законопроект. Това е Закон, който съчетава правна неотложност, социална отговорност и икономическа необходимост. Закон в интерес на хората, на техния бюджет и техния ежедневен живот. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Всъщност така изчетеното становище е ярък признак за демагогията на БСП. БСП, която една година управляваше – от януари до декември, обслужваше Новото начало. БСП, която имаше вицепремиер, имаше и социален министър, БСП, която прие и на Министерски съвет, и на първо гласуване проекта на държавен бюджет, в който предложи вдигането на осигурителните вноски и максималния осигурителен праг, току-що от тази трибуна посочи нейният представител, че този законопроект не бил срещу бизнеса – въпреки това?! БСП, която подкрепяше и гласува за промените в Закона за въвеждане на еврото и подкрепи въвеждането на еврото в България, току-що от тази трибуна посочи, че, цитирам: „През последните няколко месеца е налице драстично увеличение на цените на основните стоки в магазините. Налице е увеличение на цените на храните и на лекарствата. Имаме двойни цени вече в много търговски обекти. Налице е още по-дълбоко обедняване. При въвеждането на еврото в началния му период се проявяват най-големите негативи, а банките увеличиха таксите два пъти за една година.“ Същата тази партия, която подкрепяше в последната една година политиката по въвеждане на еврото. Защо? Защото така ѝ казваха нейните коалиционни господари от ГЕРБ и ДПС, се опитва сега в опит да влезе в Петдесет и второто народно събрание, нещо, което няма да се случи, защото нейните избиратели няма да ѝ го простят, в опит за демагогия от тази трибуна се опитва да предлага един законопроект, който, разбира се, няма да постигне абсолютно нищо. Защо? Защото това, което се предлага от страна на Българската социалистическа партия, е чисто и просто неработещо. То е чисто и просто опит за популизъм преди изборите, тъй като те са влезли вече в предизборната кампания. Ако БСП, която, отново ще напомня, имаше и вицепремиер, и социален министър, искаше да препятства както двойните цени в много търговски обекти, както увеличението два пъти на таксите на банките, както още по-дълбокото обедняване, както най-големите негативи при въвеждането на еврото, та БСП имаше една година време да попречи на процеса по набутването насила на България в клуба на богатите, но не го стори. Защо? Защото не ѝ позволиха нейните коалиционни партньори от ГЕРБ и от Новото начало. И именно затова подобни опити трябва да бъдат разобличени пред българското общество. Подобни опити да се представи, че уж българската вече бивша социалистическа партия милее за българското общество по някакъв начин, трябва да бъдат разобличени пред българското общество и то да види за пореден път, че това, което се предлага днес, не е за неговото добро, а просто един опит за политическо оцеляване на една парламентарна група, която, за съжаление, предаде надеждите на всички тези български граждани, които искаха да бъдат питани дали да бъдат набутани насила в еврозоната и които български граждани в момента търпят негативите от препятстването на опита да бъдат питани, което беше потвърдено и в становището на вносителя от страна на БСП. Няма да потретвам тези констатации. Те, разбира се, са такива. Заради такива констатации би следвало да бъде подкрепен този законопроект, а не заради опита за политическо оцеляване на една партия, която няма да влезе в следващия парламент.

Господин Петров, казахте някои недотам остри неща за депутатите на БСП. Аз бих синтезирал всичко това, че хубави хора, не са някои честни. Това, което искам да кажа за техните избиратели – съжалявам ги наистина техните избиратели, защото една партия на повече от 100 години, донякъде със славно минало, със славни години, тези хора, които са накичили на ревера си „Социалистическа партия“ и ги е срам да кажат, че са наследници на Българската комунистическа партия, те са срам за тези, на които са наследници. Те нямат нищо общо. Олигарси, настоящи олигарси или партийни апаратчици. Но по-важно е какви политики защитават. Всичко антисоциално в голямата си част, не всичко, но в голямата си част е антисоциално от техните политики. Само ще кажа, че благодарение на тях и това, което техният социален министър предложи – да се вдигнат осигуровките с 10%, с 10%, защото 2 процентни пункта са 10% вдигане на осигуровките, това предложи Българската социалистическа партия, или по-скоро и по-точно казано бившата Социалистическа партия. Това обаче е малкото. Точно те докараха дотам – с тяхното участие в коалиционно правителство с ДПС, с ГЕРБ и с „Има Такъв Народ“, че България да влезе в еврозоната, България в момента да използва шиткойни, България, българският народ да обеднее, да говорят в момента за спекула и за високи цени, защото те ни вкараха там, защото те са персонално отговорни, всеки един от тях, който е гласувал за това правителство, което ни вкара с фалшивите си данни, и в момента чисто лицемерно да предлагат Законопроект, написан дори не от тях, а от Мая Манолова! Законопроект, за който Мая Манолова идваше в нашата група и искаше подкрепа, защото БСП не ѝ дава подкрепа! Защото БСП са отказали да убедят своите коалиционни партньори да мине този законопроект, когато управляваха! Защото БСП са казали тогава, че те ще гласуват за този законопроект, но няма как да накарат своите коалиционни партньори! Вие сте лицемери. Вие сте гадни лицемери. Затова сте хубави хора, но не сте някои честни. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Умилително е да слушаме за лицемерие от ваксинираните антиваксъри; от тези, които говорят срещу еврозоната вече не знам колко време, но влоговете им са в евро. Явно не сте против еврото, ако е във Вашите банкови сметки. Явно базисно не разбирате и Законопроекта, който ние предлагаме. Разбирам Ви, Вие никога не сте управлявали. Вие може само да крещите, но да не разберете в дълбочина за какво става въпрос. Тъй като, колеги, нека си го кажем честно: за кое е виновно еврото? Еврото е виновно за това, че в единствения селски магазин за по-лесно са решили солетите от 1 лев да станат 1 евро. Или за това, че със закон банките трябва да обменят парите на гражданите безплатно?! Само че, когато отидеш вътре, те ти казват: да, но само ако си клиент на банката и само ако си купиш най-скъпия пакет. За това ли е виновно еврото? Не, колеги. Тук дебатът е много по-голям. И този дебат лично аз го водя от трибуната вече цяла една година, а именно: каква държава искаме да изградим заедно? Силна държава, която седи до своите граждани и застава зад тях, и ги подкрепя тогава, когато е най-трудно, и тогава, когато те имат нужда от закрила, или държава, която гледа настрани, когато някои шмекери и мошеници се опитват да натрупат бързо богатство на гърба на хората. Това е въпросът. И тъй като тук и от колегите от десните политически партии слушаме цяла година как това ще репресира бизнеса, правя препратка – Закона за защита на конкуренцията, Закона за защита на потребителите. Но какво се случи, колеги? Излязоха стряскащи всички нас доклади от КЗК. Да видим какво стана след секторния анализ в храните, какво стана след секторния анализ за лекарствата. Така че, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, Вие, след като постоянно лъжете Вашите избиратели, нямате никакво морално право да седите и да давате оценки на други партии. Разбирам, че никога не сте управлявали и не разбирате изобщо за какво става въпрос в Закона Антиспекула. Но в момента просто си търсите оправдание, за да не направите нито едно фактическо действие, с което да защитите българските потребители. И не си позволявайте…

…да кажете и дума срещу БСП, защото, за разлика от нашата партия, Вие не сте написали и една запетайка в политическата история на България, а може само да лъжете хората: срещу ваксини, но ваксинирани, срещу евро, но с евро в сметките, срещу грантовете от „Америка за България“, но всички сте на опашка там! Така че замълчете, гузно замълчете! Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ей, лъжец!“)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Предложеният от Вас Закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги е едно дежавю. Още от първата седмица на Народното събрание Вие предлагате да се откажем от свободния пазар и да се върнем обратно към плановата икономика, която доказано във времето не работи. Това не удря нелоялните практики, а прави точно обратното – наказва всички коректни търговци и потребители, защото заменя конкуренцията с бюрократичност в ценообразуването. Искате да ни върнете обратно във времената на Държавния съвет по цените, колеги. Спекулата не се бори с изкуствен контрол, който убива бизнеса, не се бори с тавани на цените, които изкривяват пазара, а с конкуренция, прозрачност и работещи регулатори, институции, които работят и за хората. Но макар и да не разбирам логиката във Вашето желание административно да регулирате цените на горива, на лекарства, на хранителни стоки, се чувствам длъжен да Ви обърна внимание на следните неща. И ще Ви дам за пример Румъния, където се пробваха да направят подобен закон, откъдето, разбира се, всички ние можем да почерпим опит. И какво се случи там? Ще Ви илюстрирам няколко примера. Върви се към икономика на дефицит. Стоките рязко изчезват от магазините, няма ги на рафтовете, защото фирмите отказват да работят на загуба. Колеги, в бизнеса вакуум няма. Фирмите, за да изпълнят плановете си, съответно след това прибягват до промяна на продуктите. Ще Ви дам пример. Олиото, както е било в Румъния, от 1 л е станало 0,9 като разфасовка. Цената се е запазила абсолютно същата. Маслото по същия начин – от 250 гр е станало на 240 гр. Цената е останала същата. Това е малкият проблем. По-големият проблем е, ако тези цени доведат до нуждата да се прибегне от производителите до промяна в качеството, да се търсят заместители на основните продукти и на хранителни стоки, защото съответно цялата цена на този Вашия законопроект ще бъде платена точно от българските потребители и ще бъде платена от българските потребители с цената на здравето си. И не на последно място, колеги, държа да Ви обърна внимание, че това, което Вие предлагате, е в абсолютно противоречие с фундаменталните условия и принципи на функционирането на Европейския съюз. Съответно Вашето законодателство ще бъде отменено от Европейската комисия. Ако тръгнете да правите подобни мерки, това се прави през Министерския съвет и се прави за кратък срок, а не със законодателна инициатива. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Шотев, много хубаво написано изказване имахте. Прочетохте го, без грешки си го прочетохте изказването. Обаче на мен ми направиха впечатление две неща от Вашето изказване. Аз искам да Ви задам два въпроса. Първо, казахте, че в България имало свободна търговия. Искам да ми кажете един бранш, който работи на принципа на свободната търговия. Един-единствен бранш в страната. И второто, говорихте за планова икономика след въвеждане на еврото. Аз ще Ви кажа, че в Хърватия две години след влизането им в еврозоната над 120 стоки от първа необходимост са с фиксирани цени, защото все още не могат да ги овладеят тези цени. И това при работещи регулатори, не като нашите. Искам да ми кажете: това планова икономика ли е в Хърватия, или свободна търговия? Тези фиксирани цени на 120 продукта, които не могат да бъдат овладени цени.

Благодаря за поставените въпроси, колега. Аз лично виждам свободен пазар, свободно хората да може да се изразяват, да търгуват и да живеят свободно в нашата държава. Ако някой не вижда, да видим КЗК какво вижда. Аз лично не го виждам. Нали така? Отново Ви казвам, аз виждам хората свободно да си търгуват. Единственото, което в момента е рискът, който седи пред нас, е държавата да започне да се намесва пряко в икономиката и да започне вмешателство в бизнеса. Съответно тук ни предлагат да ни казват колко пари можем да изкарваме и колко пари не можем да изкарваме. Това е пълен абсурд. По повод втория въпрос. Аз съм водил разговори точно с министъра на икономиката, който беше в Хърватска, когато въведоха тези неща. Държа да Ви кажа, че точно това се е случило, което аз Ви казвам. Преди две години, когато са въвели тези тавани – те не са ги въвели, те са ги въвели за групи стоки чак, не за отделни продукти, а за цели групи стоки, точно това се е случило – постепенно са изчезнали от пазара. Това е разговор, който аз съм водил и директно в разговора сме стигнали дотам, че това не е пътят. Това не е пътят, това не е начинът. И аз излизам пред Вас и Ви казвам: не, това не е пътят, това не е начинът. Благодаря.

Обаче продължават да са фиксирани цените там!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди повече от половин година внесохме Закона относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги, по-известен като Закона Антиспекула. Очевидно е, че в този парламент липсва воля да се регулират цените на основните стоки, продукти и услуги, които растат с всеки ден – това, което всички ние като български граждани усещаме. Банковите такси се вдигат ежедневно. Виждаме, че печалбата на банките за 2025 г. е достигнала 4 млрд. лв. Хранителните продукти растат ежеминутно. Всички го виждаме, защото всички пазаруваме по различни супермаркети и малки магазинчета. Спекулира се дори и със здравето на хората, което е най-големият проблем. Тази седмица входирах и сигнал – ето го сигналът до НАП, до КЗК, до КЗП, до Изпълнителната агенция по лекарствата, до министъра на здравеопазването (показва), сигнал, защото големите фармацевтични компании вдигат цените на основни лекарства, които са важни и животоспасяващи за някои хора. Преди началото на годината, всички знаем, винаги през зимата има епидемия, грипна епидемия, виждаме антибиотиците са нараснали с 85% в края на 2025 г. Два, три милиона души в България са с високо кръвно. Лекарствата за хипертония поскъпват с 50% от ноември към декември. Около 800 хиляди човека имат диабет. Лекарства за диабет поскъпват с 15%. Това са хора, които нямат избор дали да си купят тези лекарства, или да не ги купят, защото те са животоспасяващи за тях. Но за сметка на това фармацевтичните компании печелят милиони на техен гръб. Точно заради това този закон е толкова важен и аз призовавам Народното събрание да го приеме, за да може да спрем спекулата с цените, която бърка в джоба на българските граждани. Благодаря.

Колега, картата Ви е тук. Оставям Ви я. Уважаеми господин Вълков, аз имам един въпрос. Вие казахте, че в това Народно събрание липсва воля за приемането на този законопроект. Аз мисля, че Вие все още сте част от управляващото мнозинство. Очевадно имате воля да измените Изборния кодекс в безобразна форма, но някак си изведнъж се оказа, че няма воля за избор за подкрепа на този законопроект. Сега да Ви питам: Вие имате ли мнозинство? Ако нямате, защо натискате Изборния кодекс в посока, която е твърде опасна? И може би следобед ще пипате и Закона за образованието в тази посока?! Благодаря Ви.

Аз не знам защо, когато държавата трябва да си влезе във функциите, ние започваме да говорим за Изборен кодекс, започваме да бягаме от темата, започваме да си измисляме какви ли не управляващи мнозинства, коалиции, само и само да се оправдаем, така че големите корпорации да печелят милиони, банките да печелят милиарди, а държавата и парламентът да не правят нищо по този въпрос? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Имаше увеличение на цените последната година, макар че то не е толкова голямо, колкото се твърди. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Като говорят колегите от БСП за двойни цени, те имат предвид, че са и в лева, и в евро, вероятно. Вероятно! Но въпросът е, откъде дойде поскъпването на цените? (Шум, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „От еврото!“) Поскъпването на цените дойде от взимането на огромни заеми и наливането им в икономиката. От това дойде големият проблем с поскъпването на цените. Вижте, то е просто. Като вземеш 19 млрд. лв. заеми и ги налееш в икономиката, това повишава търсенето и повишава цените. Това го направи Вашата управляваща коалиция. И сега, забележете, Вие от БСП сте част от тази коалиция, взимате 19 млрд. лв. заеми 2025 г., наливате ги в икономиката, това вдига цените и после казвате: сега ще Ви напишем Законопроект Антиспекула. Ама то, Вие сте генезисът на тази работа! И между другото, вчера имаше много интересно изказване на Бойко Борисов, той каза така: тя, цялата работа много олевя заради БСП и „Ново начало“. Ама аз бих добавил – и заради Вас, колеги от ГЕРБ, защото Вие много дълго време говорехте, че сте дясна партия, ама като се случваха тези работи, никакви Ви нямаше.

Какви работи?

Взимането на 19 млрд. лв. заеми, допускането на големи дефицити, наливането на такива суми в икономиката.

Кой взе заемите?

Така, освен наливането на пари в икономиката… Само да уточним нещо. (Шум и реплики.) Никой друг, никой друг в новата българска история, никой друг освен Вас, колеги, никой друг не е взимал 19 млрд. лв. заеми в една година! Никой друг! Нямало е такова друго правителство. Вие сте уникални! Тоест Вие сте уникално леви! Така да Ви го кажа. ГЕРБ, „Ново начало“, „Има Такъв Народ“ и БСП – Вие сте уникално леви и никой друг не е имало в новата българска история, който да прилича на Вас. Освен заемите кой е другият фактор, който води до поскъпване на цените? Допуснахте голяма грешка с работата на КЗК. КЗК трябваше, в новия си състав, който Вие избрахте, пак същата управляваща коалиция, да се занимае с картелите, с изкривяванията на конкуренцията, със злоупотребите с господстващо положение. И какво? Казахте, че тя написала за времето два доклада. Ама аз сега ще Ви питам, вносителите на този законопроект, който Вие избрахте, съставът на най-… – това е най-важният регулатор в България, няма нищо толкова важно, колкото КЗК, та Вие избрахте състава на този регулатор, сега ще Ви питам: не трябва да пишете закони Антиспекула, а трябва да кажете КЗК, която Вие избрахте, какво свърши за това време? Какви са резултатите? И сега, подобни законопроекти, между другото, това е третият такъв законопроект – има един на Министерството на земеделието, който е на цялата коалиция, той си е същият, там е за надценките на агрохранителната верига, има втори законопроект, който е на „ДПС – Ново начало“, те само регулират надценките, а третият законопроект е на БСП, те правят повече неща – и максимални цени, и тавани на надценките, и други работи, които не подлежат на описание в икономиката. (Реплики.) Три законопроекта. За какво се прави това? Това е с цел – целта му е пушилка, защото дойде вече краят на мандата, Законопроектът, който наистина се опитаха да мине, беше този на Министерството на земеделието, и знаете ли защо не мина? Защото получи ужасно голям брой негативни становища, че като регулираш надценките, в крайна сметка ще вдигнеш цените. То това е целият проблем, че в крайна сметка, като регулираш надценките, вдигаш цените. И това е горчивият опит на Унгария и Хърватия, уважаеми колеги. Те започнаха с подобни мерки и Унгария получи 2022 г. най-високата инфлация в Европейския съюз с подобна концепция и подобни мерки. Затова такива неща просто не трябва да се правят и не трябва да се практикуват. Много интересна е историята на Хърватия. Да, те започнаха с фиксирането на 30 цени, минаха към фиксиране на 70 цени след това и най-накрая, като видяха че това по-скоро повишава инфлацията и не работи, чак тогава предприеха действието за публичност на цените. Накараха търговците да си обявяват цените. Нещо, което и ние поискахме като Народно събрание. И то беше гласувано. Но истината е следната: не работи както трябва! Сега, ако влезете в този сайт, в който ние задължихме търговците в България да публикуват всеки ден цените си, той е лошо направен. Хората не могат да си направят от него потребителска кошница и потребителски избор! Не могат да купят най-изгодното за тях. Това е проблемът, че Вашето управление, една толкова добра идея, до която Хърватия стигна по силата на грешни решения и чак накрая до правилното, беше гласувано от Народното събрание, но не беше изпълнено както трябва. И сега този сайт, който функционира за прозрачност и публичност на цените, не може да бъде използван от потребителите. Те не могат да напишат киселото мляко, неговия процент, марката, ако щете, и да могат да купят това, което е най-изгодно за тях. Това не се случва! Това не работи! И сега, кажете ми, кой е отговорен за това? Ами Вие, разбира се! Това е Вашето правителство! Една такава очевидна, смислена пазарна мярка не сработи. И една от първите задачи на служебното правителство, каквото и да било то, трябва да го бъде… Това трябва да го оправят веднага! Това трябва да се оправи веднага! Това трябва да заработи веднага! Защото по този начин самият пазар – той наказва тези, които вдигат цените. И затова тази идея е толкова умна и може да свърши работа. Защото, когато някой недобросъвестно започне да вдига цените, хората, гледайки този сайт, бидейки информирани всеки ден кое колко струва, те сами наказват този, който недобросъвестно покачва цената. И това трябва да заработи по най-спешния начин! Мога да Ви дам – нека, като дойде служебно правителство, ще дам примери на много успешни мерки в тази насока, въведени от различни страни. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И следващото нещо, и следващият въпрос... Този тормоз, системен, който Вие въведохте срещу бизнеса последните месеци – то не бяха глоби, то не бяха щуротии, то не беше натиск, това също вдига цените, защото то се калкулира – натискът върху бизнеса, тормозът, несигурността, че щяхте да вдигате осигуровките, пък да удвоявате данък върху дивидент, пък от ГЕРБ казаха, че няма да вдигат данъците, но се мина през целия цирк, това също е разход, който се калкулира в цените, и също е огромна грешка. Така че, уважаеми дами и господа, най-накрая, знаете ли кой имаше опит с регулиране на цените? По времето на Жан Виденов БСП направиха такъв опит. И как свърши той? Свърши много зле. Защото това, което може да намалява и регулира цените, е пазарът. И държавата може да помогне да пазара през регулаторите. Не през фиксиране на цените, не през фиксиране на надценките, което си е социализъм и не работи, то също вдига цените и води до оскъдица. И сега ще Ви докажа, че води до оскъдица. Дори Законопроектът на „Ново начало“, знаете ли какво сте написали, не знам дали сте го чели, но там пише така: те първо ограничават надценките на 20% и после са написали, имат отделна глава, която е следната: как търговците са длъжни да поддържат определени количества. Защото те сами са се сетили, че като въведеш ограничение на надценките, то няма да ги има тези стоки. Ти хубаво си ги ограничил, но то няма да ги има. И те затова са си написали в техния законопроект – „Ново начало“, първо ограничават надценките, после задължават търговците да поддържат еди-какви си минимални количества с наредба на Министерския съвет. Така че цялата тази работа, колеги, този социализъм не работи. Пробван е много пъти, пробван е на различни места и води до по-високи цени. Затова Ви призовавам да се свърши това, което трябва да се свърши, да заработи това, което можеше да заработи, и този ляв популизъм да се остави, защото от него няма никакъв смисъл. Вие още ще вдигнете цените, ако залитнете в тази посока! Благодаря за Вашето внимание.

Господин Димитров, като цяло добър анализ на това ще сработят ли мерките, или не, но бяхте крайно необективен, като обяснявахте кой всъщност е поел по пътя на това да се взимат големи заеми и да се раздават под форма на заплати и да се наливат в икономиката. Трябва да споменете името. Всичко това тръгна от Асен Василев. Нали така?

Благодаря, господин Председател. Взех си тефтера, защото наистина преди повече от шест месеца мина този законопроект. Много уместно всички изказващи се преди мен обърнаха внимание на това, че БСП много искаха, ама нямаха никакво желание да вкарат този законопроект, известен като Закона на Мая Манолова. Наистина тя обикаляше по другите парламентарни групи, когато го представяше, защото Вие не ѝ дадохте подкрепа тогава. Имахте председател на Народното събрание, вицепремиер, социален министър, председател на Икономическата комисия, ама никакво желание нямахте това нещо да се приеме. Между другото, наистина текстовете тук дублират в огромна степен текстовете, които са записани в Закона за въвеждане на еврото в България и които ние всички сме свидетели, че не работят. Господин Димитров беше прав. Не само по времето на Румен Гечев и Жан Виденов са се опитвали да регулират цените, опитвали са се да го правят и в СССР с НКВД, но пак не работи. Дори с разстрели, просто пазарът не работи по този начин. Ако ограничите надценките, ще предизвикате дефицит. Това се вижда на пазара на лекарствата. В момента някои лекарства, когато цените не са изгодни на вносителите, просто изчезват от българския пазар. Иначе, има някои смислени неща в тези текстове. Много е интересно. Между другото, виждам, че господин Расташки излиза… (Народният представител Христо Расташки иска думата и стои прав до първия ред.) Толкова отдавна беше внесен този законопроект, че подписите на вносителите стоят – Веселински и Расташки, заедно с Катинчарова – тогава явно са били в добри отношения… Това, което според мен е добро във Вашия законопроект – там, където са регулирани пазарите. Тоест ограничаването на банковите такси е много добра идея. Ограничаването на цените на мобилните операторите, тъй като там имаме само трима играчи, също е добра идея, но това, което предлагате Вие, е да се ограничат цените за веригите с над 20 млн. лв. оборот. Всъщност това, което ще се предизвика е, че Вие ще направите законен дъмпинг. Тоест големите вериги – те могат да продават тези стоки от първа необходимост не просто на загуба, те могат да ги подаряват и когато Вие смачкате цените в големите вериги и те станат под пазарните, Вие ще унищожите целия малък бизнес. Просто, ако хлябът в „Кауфланд“ може да струва 20 ст., той не може да струва 20 ст. в магазинчето в Tрън. И това нещо, което предлагате Вие, всъщност не е в подкрепа на бизнеса и на гражданите, а Вие буквално ще ги унищожите. Иначе за... (Реплика.) Иначе... Добре, нека да са центове, няма значение. Между другото, все още сме януари месец, има и стотинки. А иначе, това, което се предлага за ограничаване на банковите такси – да, то е така. Естествено, тъй като е твърде закъснял Законопроектът, Вие цитирате датите към декември 2024 г. – ами те оттогава досега са скочили вече двойно. Закъснял е. Освен това, всички мерки, които се предлагат, като специални сайтове, специални знаци, специални цени, списъци, регистри, черни списъци на некоректни фирми, наредби – валидността на този закон е до края на 2026 г., все още той не е приет на две четения. Тепърва не са започнати да се изработват никакви неща, тоест отново се връщаме на това, че е крайно, крайно закъснял. Ако не беше Вашето лицемерие, ако наистина искахте да го приемете, имахте твърде много време да направите нещо по въпроса. Едва ли някой Ви вярва, че това е някакъв плонж – такъв предизборен, някакъв опит да се качите в последния вагон на някакъв влак за изборите. Изпуснахте го, съжалявам, трябваше да бъдете коректни с избирателите си преди това.

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, стана ясно, че половин година бившата Социалистическа партия са спали, въпреки че имаха всички инструменти този законопроект да влезе по-скоро в пленарната зала. Той дори на Комисията не е бил разглеждан. Но какво друго Вие не успяхте да кажете във Вашето изказване? Зачитайки мотивите от 13 страници, четем следното, цитирам: „Нормативната уредба и контролните органи досега не се справят достатъчно категорично с упражняването на контрол и представянето на злоупотреби от страна на икономически силните субекти спрямо българските потребители.“ Този законопроект е внесен на 16 юли 2025 г., а на 23 май тази зала с подкрепата на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“ и ИТН избраха за председател на Комисията за защита на конкуренцията предложения от бившата Социалистическа партия Росен Карадимов. Това значи, че в мотивите БСП казва, че техният представител Росен Карадимов не се справя в Комисията за защита на конкуренцията. Това така ли е? Не е ли така? Като продължим да четем мотивите надолу, виждаме десетки примери, в които хора, които тук, от тази трибуна, ни обясняваха колко хубаво ще е в еврозоната и едва ли не техните избиратели са ги пратили в парламента да вкарат еврошиткойна в България, се чете… Един пример само ще Ви дам – опитът на всички страни, въвели еврото като своя валута, до момента показва сходна тенденция за завишена инфлация през първите месеци след въвеждане на единната валута. Или с други думи – когато БСП са в управление с ГЕРБ, ИТН, „ДПС – Ново начало“, еврошиткойнът е добър, но когато трябва да замазват очите на малкото им останали гласоподаватели, вкарваме този законопроект, който явно е писан от Мая Манолова и хора, които тук са се клели в това, че България, бъдещето ѝ е в еврошиткойн зоната, сега ги виждаме на трето място, подписали ей тоя позорен законопроект.

Господин Хрисимиров, да. Генерално това, че въобще гледаме такъв тип законодателства в залата показва, че Народното събрание няма доверие на регулаторите, че те ще си свършат работата – напълно основателно, между другото. Да, факт е това. Малко изнервяща е амнезията, която е настъпила в БСП, че всъщност точно техен човек трябва да отговаря за това, КЗК да си върши работата и да не допуска някакви пазарни изкривявания. С този законопроект те практически казват, че човекът, който са назначили, не може да изпълнява функциите, за които е отговорен. Така, че може би трябва да поемат отговорност за това и да поискат да го сменят. Все още са част от някакво мнозинство, евентуално, при положение, че се готвят да променят Изборния кодекс и те така ще го променят, че ще бъде същото както с цените, тоест ще получат обратен ефект, и вместо да поправят нещата, ще ги развалят.

Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за удължаване на работното време на Народното събрание до гласуване на точка пета, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Считам, че това е изключително важно, защото този законопроект е единственият начин да се прекрати вече изтеклият мандат на изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов към настоящия момент, който кара втори шест месеца вече на този пост. Знаете, че Конституционният съд му връща становища като нелегитимен, Върховният касационен съд не приема неговите молби да се възобновяват наказателни дела, има различни тълкувания във Висшия съдебен съвет. Това е начинът да се изчистят нещата. Моля Ви да гласуваме този закон и вече който, както реши, да си гласува, но няма друг начин. В момента трябва да се предаде действие на нормата на Закона за съдебната власт към завареното положение на Борислав Сарафов. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя обратно предложение за удължаване на работното време на настоящото заседание до разглеждане и гласуване на точка трета, а именно Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Благодаря Ви.

Прегласуване с мотивировка.

Прегласуване.

Без мотивация. Другият Василев.

Колеги, по време на сглобката, когато беше приеман шестмесечният мандат на изпълняващия длъжността главен прокурор и когато за ПП-ДБ нямаше проблем той да се казва Борислав Сарафов, аз ги предупредих, че това е деветото джудже и с декларации, с искания и с лозунги той ще продължава така и десет пъти по шест месеца да си заема длъжността. Затова се принудихме, тъй като тогава в Законопроекта няма изрична норма относно заварените положения и се налага да разчитаме на тълкуванията на Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет, която е мафиотска и която го протектира и която иска да стои там до живот, се налага да правим това изменение в Закона за съдебната власт, за да можем да се освободим от деветото джудже и аз не очаквам от ГЕРБ, „Ново начало“ и тези, които са го избрали и ги покровителства, но поне очаквам от останалите политически сили в цялост да гласуват за удължаване на времето, за да стигнем до тази точка, защото, когато БСП беше в коалиция, те формално най-вероятно още са, госпожа Киселова не допускаше този законопроект да влезе под никаква форма в залата и днес той има такъв шанс да стигне до залата, благодарение на този вариант в Правилника, който ни го позволява, но ако Вие не гласувате това удължаване заради многото дебати по другите точки, то няма да стигне до залата и Сарафов ще продължава да си изпълнява функциите на деветото джудже. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Уважаеми господин Председател, моля за процедура по прегласуване със следните мотиви: обръщам се специално към партия ГЕРБ: Вие взехте 19 млрд. лв. заем, а сега гласувате за тавани на цените, за максимални надценки, въобще за целия пълен социалистически пакет?! Това ли сте вече? Вече социалисти ли сте, колеги от ГЕРБ? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Виждам, че не ме гледате в очите, но аз Ви гледам. Това ли сте вече? Господин Председател, искам процедура по прегласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 51-454-01-19, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 6 декември 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 51-454-01-40, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 декември 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление с горецитираните номера. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: госпожа Михаела Мечкунова – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Силвия Соколова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. От името на вносителя Законопроект № 51-454-01-19 беше представен от госпожа Кузманова, която посочи, че с предложените промени се цели гражданите да имат реални възможности да участват в държавната власт и местното самоуправление чрез национални и местни референдуми. Предвиждат се промени в установените в Закона изисквания за минимален брой подписи в подписките за иницииране и провеждане на референдум. Госпожа Кузманова посочи, че със Законопроекта се предлага въвеждането на единен подход и при двата вида референдуми по модела на местните референдуми. Предвижда се отпадане на изискването за посочване на постоянен адрес от гражданите, които подписват предложението за провеждане на национален референдум. Тя допълни, че е направено и предложение да се увеличи срокът за събирането на подписките до шест месеца и представянето им в електронен вид до 14 дни от датата на внасянето на подписките и необходимите към тях документи в Народното събрание, респективно в общинския съвет, като по този начин се цели намаляване на грешките при пренасяне на данни. Със Законопроекта се въвежда писменото уведомяване на новоизбрано Народно събрание или общински съвет за вече започнала процедура по провеждане на референдум, за да отпадне задължението за прекратяване на референдума поради прекратяването на пълномощията на съответното Народно събрание или общински съвет. С настоящия проект се прави предложение президентът да определя датата за произвеждане на национален референдум едновременно с избори само ако изборите следва да се произведат в срока, в който следва да определи и датата за референдума. От името на вносителя Законопроект № 51-454-01-40 беше представен от народния представител Петър Петров, който посочи, че с него се предлага отмяна на ограничението за провеждане на национален референдум по отношение на въпроси, свързани с държавния бюджет и отпадане на възможността за произвеждане на референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори преди тяхната ратификация. Предвижда се всяка една парламентарна група да има възможност да подлага на дебат предложение за провеждане на референдум. Народният представител допълва, че се предвижда промяна в броя на подписите за внасяне на предложение до Народното събрание за провеждане на национален референдум и на броя на подписите за произвеждане на решение от референдума. Законопроектът предвижда и спиране на работата на Народното събрание до вземането на решение по съответния поставен въпрос от националния референдум. На следващо място се предлага ревизиране на сроковете по процедурата за внасяне на предложение за референдум, както и на сроковете за повторното му иницииране. Внесено е и предложение за прецизирането на част от ограниченията за въпроси, които не могат да бъдат предмет на решение чрез референдум. Сред направените редакционни предложения са и премахването на организационно-техническата подготовка на референдума от правомощията на Министерския съвет и предоставянето ѝ на Централната избирателна комисия. Със Законопроекта се предвижда и отмяната на възможността общинският съвет да може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението за произвеждане на местен референдум въпрос. Премахва се и възможността от отказ с мотивирано решение за произвеждане на местен референдум, в случай че се установи, че въпросът е незаконосъобразен. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По законопроектите са постъпили писмени становища от Министерството на правосъдието, Централната избирателна комисия, Националното сдружение на общините в България, Комисията за защита на личните данни, Сдружение „Форум гражданско участие“ и Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Министерството на правосъдието не подкрепя Законопроект № 51-454-01-40 и изразява принципни бележки по конкретни текстове по Законопроект № 51-454-01-19. Националното сдружение на общините в България изразява принципна подкрепа към модернизирането и демократизирането на процесите на пряко гражданско участие в местното управление, но предлага редакции с цел прецизиране на текстовете на двата законопроекта. Централната избирателна комисия не подкрепя определянето на Комисията като компетентен орган по организационно-техническата подготовка за произвеждането на национален референдум по Законопроект № 51-454-01-19. Комисията за защита на личните данни изразява подкрепа към промените в Законопроект № 51-454-01-19, но не подкрепя направените предложения в Законопроект № 51-454-01-40, тъй като не отговарят на принципа за „ограничение на целите“, прогласен с Регламент (ЕС) 2016/679, според който личните данни се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели. От сдружение „Форум гражданско участие“ изразяват принципна подкрепа към законопроектите, но отбелязват, че предварителните оценки и по двата проекта не са изчерпателни и липсва широко обществено обсъждане по темата. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Дафинка Семерджиева, Цвета Рангелова, Златан Златанов, Александър Рашев, Петър Петров, Анна Александрова и Бранимир Балачев. Народният представител Дафинка Семерджиева изрази становище, че от парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепят Законопроекта на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като предметният обхват на предложените промени противоречи на препоръките на Венецианската комисия, като допълни, че според Конституцията на Република България осъществяването на националния суверенитет не може да бъде осъществяван от никого. По отношение на Законопроекта на парламентарната група на „Има Такъв Народ“ тя посочи, че ГЕРБ изразява принципно съгласие, тъй като с него не се предлагат радикални изменения в предметния обхват. В допълнение тя уточни, че по него следва да се прецизират внимателно праговете и сроковете за произвеждането на местни и национални референдуми. В отговор на изказването на госпожа Семерджиева госпожа Рангелова отбеляза, че принципно не е правилно да не се подкрепя Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ, при положение че той е идентичен с този на „Има Такъв Народ“. Господин Рашев посочи, че държат на приемането на техния проект в цялост и че ще подкрепят Законопроекта на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Балачев отбеляза, че подкрепя принципите и философията на двата законопроекта, но смята, че следва голяма част от техните разпоредби да бъдат прецизирани. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: - с 14 гласа „за“, от които 5 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 3 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 2 гласа от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 глас от парламентарната група на ДПС-ДПС, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 51-454-01-19, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 6 декември 2024 г. - със 7 гласа „за“, от които 1 глас от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 гласа от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 глас от парламентарната група на ДПС-ДПС, 3 гласа „против“ от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 6 гласа „въздържал се“, от които 4 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и 2 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 51-454-01-40, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 декември 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. На 9 ноември 2023 г. Четиридесет и деветото народно събрание отхвърли Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесен от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Въпреки това, развитите в него положения залегнаха в основата на Законопроекта за изменение и допълнение на същия закон, внесен в Четиридесет и деветото народно събрание от народни представители от парламентарната група на ПП-ДБ. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание парламентарната група на „Има Такъв Народ“ внесе и последващ проект на изменителен закон с предложения, които са различни от основните положения на отхвърления законопроект. До неговото разглеждане в Четиридесет и деветото народно събрание не се стигна. Проектът беше внесен и в Петдесетото народно събрание, като отново не се стигна до разглеждането му. Според чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България народният суверенитет се упражнява непосредствено. Гаранция за това са законовите правила за условията, организацията и реда за участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Действащият закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление влиза в сила през 2009 г. В мотивите към проекта за него вносителите изрично посочват, че всяко отричане на пряката демокрация или опит за нейното препятстване е посегателство срещу духа и принципите на Конституцията на Република България, както и че проектът тогава отчита опита на редица европейски страни в нормативната уредба на референдумите и други форми на пряката демокрация. До момента Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е изменян и допълван неколкократно. Анализът на тези промени показва, че тенденцията им е в посока към затрудняване на упражняването на пряка демокрация. Този извод поражда необходимостта от преразглеждане на някои от основните положения на Закона така, че уредбата наистина да стане съответна на целта на Закона – гражданите да имат реални възможности да участват в държавната власт и местното самоуправление чрез национални и местни референдуми. Първата група предложения в настоящия законопроект са относими към установените в Закона изисквания за минимален брой подписи в подписките за предложения за произвеждане на референдум. В настоящия проект за изменение се предлага въвеждане на единен подход и при двата вида референдуми по модела, възприет за местните референдуми. Смятаме, че това решение отразява в най-голяма степен основната идея на Закона – да има представителност на искането за произвеждане на референдуми, тъй като отразява демографските процеси, които обективно се развиват в България. На базата на тези аргументи в настоящия проект се предлага базата за определянето на минималния брой подписи за подписка с предложение за произвеждане на референдум да е броят на гражданите над 18-годишна възраст, доколкото според данните на Националния статистически институт през 2009 г. – годината на влизането в сила на Закона за прякото участие на гражданите, този брой е 6 млн. 304 хил. 339, а през 2022 г. – 5 млн. 348 хил. 14. В Проекта се предлага прагът за подписка за национален референдум да е една четиридесета от населението над 18 г. – предложението за чл. 10, ал. 1, т. 5 и съответно една двадесета от същата база – предложението за чл. 10, ал. 2. Като се отчита, че при местния референдум базата е населението на територията на съответната община, район или кметство, се предлага праговете за подписката за предложение за местен референдум да са една двадесет и пета от гражданите с избирателни права и постоянен адрес в общината, района, кметството – това по предложението за чл. 27, ал. 1, т. 3 и съответно една петнадесета от същата база – предложението за чл. 27, ал. 2 и ал. 3. По този начин се залага единен стандарт за праговете за подписките и при двата вида референдуми, който отчита обективния факт на намаляване на населението както на национално, така и на местно ниво в различните области. Втората група предложения в настоящия законопроект са свързани с праговете за валидност и при двата вида референдуми. По отношение на националните референдуми – чл. 23, ал. 1 като база за валидността на референдума е заложен броят на участвалите в избори за народни представители, тоест критерият е избирателната активност. При местните референдуми обаче критерият е процент от гражданите с избирателни права в съответната община. При следване на възприетата в настоящия проект изходна позиция за уеднаквяване на правилата при двата вида референдуми се предлага базата за валидността при местните референдуми по чл. 41, ал. 2 също да стане избирателната активност – участвалите на последните избори за общински съветници и кметове. По същата причина се предлага и премахването на прага при определянето на резултатите от референдумите – предложенията за чл. 23 и чл. 41. Така по същество се уеднаквява законодателният подход за значението на избирателната активност и при двете насоки на упражняване на народния суверенитет – прякото упражняване на властта и конституирането на политическото представителство. Третата група предложения са свързани със събирането на подписката и за двата вида референдуми. В настоящия проект предложенията в тази част са основани на изходната позиция за уеднаквяване на тези правила и при двата вида референдуми. На първо място се предлага отпадане на изискването за посочване на постоянен адрес от гражданите, които се подписват за предложението за произвеждане на национален референдум. На следващо място се предлага увеличаване на срока за събирането на подписките – за национален референдум срокът да е до шест месеца – предложението за промяна на чл. 12, ал. 8, а за местен референдум до пет месеца – предложението за промяна на чл. 28, ал. 8. Това ще подобри ефективността на дейността на инициативните комитети по организацията за събирането на подписите. В настоящия проект се предлага на законово ниво да се предвиди допълнителен срок за представянето на подписката в този вид – до 14 дни от датата на внасянето на подписката и необходимите към нея документи в Народното събрание, респективно в общинския съвет. Това решение ще позволи на инициативните комитети да започнат работата по създаването на структурирания вид на подписката още в хода по събирането ѝ, но при необходимост да я финализират, след като вече са спазили базовия срок за внасянето на подписката в Народното събрание, респективно в общинския съвет. Така рискът от грешки при пренасянето на данните в електронния формат на подписката значително се намалява. В съответствие с изходната позиция за уеднаквяване на правилата при двата вида референдуми са предложенията за писмено уведомяване на новоизбрано Народно събрание или общински съвет – предложенията за чл. 13, ал. 9 и чл. 31а. Те се основават на разбирането, че при вече стартирала процедура за иницииране на референдуми, национален или местен, в рамките на която се прекратяват пълномощията на Народното събрание или общинския съвет, това обстоятелство не може да е основание за нейното прекратяване. Последната група промени в настоящия законопроект са свързани с промени в уредбата за едновременно произвеждане на избори и на национален референдум. Предложението е ограничено само до националните референдуми, тъй като органът, който определя датата за произвеждането им и датата за произвеждане на избори, е идентичен – президентът. Поради това в настоящия проект се предлага президентът да определя датата за произвеждане на национален референдум едновременно с избори само ако изборите следва да се произведат в срока, в който той следва да определи и дата за референдума –предложението за чл. 14, ал. 2. В съответствие с това предложение и въз основа на изходната позиция за уеднаквяване на правилата за национален и местен референдум е предложението за нова ал. 2 в чл. 23 за определяне на валидността на националния референдум при едновременното му произвеждане с избори. Това, което изчетох до момента и във връзка с всичко, което изложих пред Вас, е логично най-после след няколко парламента да видим приет този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ изразявам позиция, че ние ще подкрепим на първо гласуване Законопроекта. Ще си позволя само една критика към колегите в мотивите, тъй като казват, че с промени от 2009 г. насам по-скоро се създават утежнения. Моето мнение е друго, тъй като колегата доцент Атанас Славов е в залата – ние двамата бяхме експерти 2008 г., когато се подготвяше Законопроектът, а на пръстите на едната ръка се броят народните представители, които през 2009 г. са били тук народни представители и са съгласували Закона тогава, за да влезе в сила и да замени Закона за допитване до народа. През годините Законът претърпя еволюция и се облекчават условията за произвеждане на форми на пряка демокрация. Предложеният от колегите от „Има Такъв Народ“ законопроект е в този смисъл, така че ние ще го подкрепим. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми български граждани! Моят колега от „Има Такъв Народ“ господин Балабанов доста изчерпателно посочи мотивите и изложи главните съображения и корекции, които ние нанасяме в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. От моя страна аз ще искам да направя една ретроспекция за последователността на „Има Такъв Народ“ през годините и откакто съществува тази политическа партия на политическия терен. Още в Устава на Политическа партия „Има Такъв Народ“ и не само, дори в Устава на Политическа партия „Няма такава държава“, която не успя да бъде регистрирана, една от главните цели, която е заложена в преамбюла на Устава, е прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Във всеки един възможен момент в Народното събрание „Има Такъв Народ“ е депозирала съответните промени в този законопроект. В началото на Петдесет и първото народно събрание първият законопроект, който е подписан от цялата парламентарна група на „Има Такъв Народ“, е този законопроект за прякото участие на гражданите. Когато взимахме решение за подписване на споразумението за съвместно управление и водене на преговорите за съставяне на управленско мнозинство в настоящата легислатура, един от главните принципи и условия на „Има Такъв Народ“ беше именно гласуването и подкрепата, търсене на подкрепа за този законопроект, тъй като той е в основата, една от главните основи за съществуването ни като политически проект. Както господин Балабанов каза, основните положения като цяло могат да се резюмират като облекчаване на условията за произвеждане на референдуми, и не само. Административната тежест, която следва в настоящия закон, който ние променяме, е изключително тежка. Променяме прага за събиране на подписи, променяме срока за събиране на подписи, нещо, което установихме и всеки, който се занимава с референдуми, знае, че е прекалено кратък. Улесняваме, както казах, административната тежест в целия процес – по събиране на подписи, депозиране и организация на референдумите. В обобщение, Политическа партия „Има Такъв Народ“ е последователна, категорична и изрично настоятелна, че е задължително да се улесни възможността на гражданите пряко да участват в държавната власт и местното самоуправление. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, безспорно референдумът е един от най-демократичните инструменти, един от начините гражданите да участват пряко във властта. И като всеки демократичен инструмент с него може да се злоупотреби. Примери много. Може би най-ярък е този пример – този с Брекзит. Мнозина, и то в една доста силна демокрация с институции, с традиции, мнозина бяха излъгани и подведени, че Великобритания ще стане по-богата, когато излезе от Европейския съюз, няма да се съобразява с Брюксел, няма емигранти да им вземат работните места. Е, днес не са по-богати – оказва се, че всичко се случи, ама наобратно. И това стана точно защото с един демократичен инструмент се злоупотреби. Условията, в които се прави това предложение, са особени, защото България се намира в тежка хибридна атака от режими на Изток, недемократични, които искат да злоупотребят със самата демокрация, използвайки нейните слабости. Трябва да сме повече от внимателни. Това предложение се прави в условия на предизборна кампания и точно тук вносителите от „Има Такъв Народ“ са най-уязвими, защото дойдат ли избори, „Има Такъв Народ“ вадят картата с референдум. Направиха едно доста успешно мероприятие, което събра огромна подкрепа, получиха доверието на народа и когато видяха власт, забравиха за референдума. Партийната субсидия си я взимат цялата, не взимат един лев, не ги даряват. Сега пак замириса на избори и „Има Такъв Народ“ пак вадят картата с референдума. Усещат близката политическа гибел, всички знаят какво ще им причини и появата на президента Радев на терен. Но да си играеш с огъня в такава рискова за България ситуация, е недопустимо. Можеше да направите нещо по-безопасно, пак толкова популистко, да изстреляте космонавт до Луната, македонец или какъвто си харесате там, но да се заигравате с една толкова сериозна тема с предизборни мотиви, това е висша степен на безотговорност, а още повече, когато става въпрос за един много сериозен инструмент, какъвто е референдумът. Великото народно събрание с над шест милиона гласа, Конституцията, която има такава тежест, е предвидила неслучайно механизми за злоупотреба с референдумите. Въпроси, които касаят международни договори, какъвто беше случаят с ВЪЗРАЖДАНЕ, не може 400 хиляди души и с една подписка да отменят волята на шест милиона българи, които са казали, че по въпроси, които касаят международни договори, допитване се прави преди сключване на международния договор, а не след него. И в този смисъл „Има Такъв Народ“ се опитват да направят точно това. За политическото си оцеляване отново популистки се заиграват с една тема – ни повече, ни по-малко. Пред това Народно събрание има един въпрос, и това е третата Ви цел, подозирам, господа и госпожи вносители, да отместите обществения фокус, защото единственият въпрос са честните избори. Това Народно събрание няма нито легитимност, нито живот, нито право, нито каквото и да е, за да прави дълбоки реформи, които ще има, ако приемете този закон. И тук отварям една скоба. Ако направите тази глупост, ние между първо и второ четене ще направим предложения, които касаят и информационните кампании, и редица други гаранции за демократичния процес. Но Вие в момента искате да изместите обществения фокус от честните избори, от машинния вот и за пореден път в тази мъгла, която ще създадете, да си запазите хартията, изборните измами и да запазите статуквото, което Вие вече не подметките ги ближете, а направо сте ги захапали тези подметки, до такава степен сте се унизили. Та това е Вашата цел – три момента, и трите не са повод за гордост. Не зная колко още по-надолу може да падне „Има Такъв Народ“. Не зная колко още повече може да деградира от това ниво надолу, но ето, очевидно може и това. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Божанков, много е интересен фактът как Вие си променяте мнението с времето. Аз всъщност, преди да започна моята политическа кариера, съм гледал едни Ваши изказвания в едни университети на едни мероприятия на Слави Трифонов, в които Вие подкрепяте идеите на Слави Трифонов – подкрепяте референдума, подкрепяте прякото участие на гражданите във властта. На следващо място, Вие говорите за някаква експедитивност в нашите действия. Няма такова нещо. Както казах в моето изказване, „Има Такъв Народ“ още от създаването на това Народно събрание ние депозирахме този законопроект. Винаги сме го защитавали и винаги сме настоявали той да бъде разглеждан навреме в Комисията и съответно да бъде разглеждан в залата. Явно сега е моментът, в който той да се разглежда в залата. По отношение на Вашата критика по отношение на така наречената субсидия от един лев, искам да Ви напомня, че няма бюджет, в който „Има Такъв Народ“ да не е предлагал субсидията да бъде един лев. Също така искам да Ви припомня, че Вашата парламентарна група – на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, винаги гласува против това. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, уважаеми колега репликиращ. Ами Вие не сте длъжни да ги вземате в крайна сметка тези субсидии, ама ги вземате. Казвахте, че ще ги дарявате, не ги дарявате. Сега, както е казал Мечо Пух, за Вас „колкото повече, толкова повече“. Явно. Но когато получихте доверието на народа, бяхте първа сила, такова условие не сте поставяли. Ето, сега подкрепихте едно странно правителство, в което не усещахте „ДПС – Ново начало“, пък питахте защо Ви викали малкото ДПС. Надявам се, че поне на този въпрос сте намерили най-сетне отговор. Но защо не поставихте това условие по време на преговорния процес? „Има Такъв Народ“ ще подкрепи това мнозинство, но за нас този въпрос с референдумите е първият въпрос. Никакъв компромис ние няма да правим с него. Вие го поставяте, когато е ясно, че това Народно събрание е приключило, изборите са неизбежни и Вие тогава магически пак се сещате за референдума. Когато идват избори! Никога не съм бил противник на референдумите. Против съм на злоупотребата с това демократично право, защото то девалвира в резултат на фалшивите усилия на ВЪЗРАЖДАНЕ. Те много добре знаят, че референдумът им е недопустим и против Конституцията. (Шум и реплики от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ами той девалвира в крайна сметка и точно заради такива хора като Вас, като ВЪЗРАЖДАНЕ, като „Има Такъв Народ“. Това постигате, нищо друго. И в тази ситуация аз Ви напомних, България се намира в геополитическа буря, в много особен момент, при страхотни уязвимости за националната сигурност и Вие проявявате изключително крайна, как да кажа, безотговорност към страната си в този момент, опитвайки се да спасите нещо от останките. Ами няма да стане! Всички видяха и днес, че Ваша първа задача е: спасявате охраната на няколко души, изпълнявате заповеди, променяте си за една почивка волята – набиха Ви обръчите, влязохте в залата, гласувахте по друг начин. Достатъчно ясно е и с никакъв референдум този срам няма да го измиете от лицето си. Нищо няма да Ви помогне в тази ситуация. Тези усилия са абсолютно излишни. Губите времето на цялата зала.

Благодаря Ви, господин Председател. След такива изказвания нахлуват едни спомени от близкото минало в мен, които искам да споделя от трибуната. Спомням си преди години – 2016 г., когато екипът на „Шоуто на Слави“ инициираше може би най-успешно проведения и най-мащабно гласуван референдум в новата ни демократична история, защото три милиона и половина българи излязоха да гласуват на този референдум, си спомням как на такива обиколки из българските университети из страната бяхме във Велико Търново целият екип и залата беше пълна със студенти. И споделяхме, нали, идеята за произвеждане на референдума и как е хубаво хората да бъдат питани, и ми направи силно впечатление един от студентите, който толкова разгорещено падна на колене, и на практика, от трибуната, от която имаше възможност да задава въпроси и изразява мнение, беше готов на всичко, за да бъде част от екипа, който произвежда този референдум. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Този човек се казва Явор Божанков. Ама на колене, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, че си говорим с Вас. Ако си спомняте, Вие сте го гледали – „Моля Ви се да стана част от Вас.“ „Не бе, ти си от БСП.“ После стана част от ПП. Такива политически пеперуди нямат право да бъдат в инициативни комитети, които искат да питат хората. И правилно решение, господин Йорданов, сме взели тогава, защото този човек беше готов на всичко, ама да лази по корем, да е част от този екип, който прави референдума. Защото видя се какъв е и ефектът – три милиона и половина гласуваха за този референдум. Във Велико Търново, ако той няма други способи, трима човека няма да гласуват за него на избори. Общо взето, така изглежда ситуацията към днешно време. А иначе, господин Божанков, няма да коментирам всички лъжи, които изказахте от тази трибуна. Ние Законът за прякото участие на гражданите, ако ми слушахте мотивите, които изчетох преди малко, ние го вкарвахме във всеки възможен парламент – от Четиридесет и деветото народно събрание до ден днешен, включително и темите, свързани със субсидията на политическите партии. А, пропускам, докато Вашият човек Асен беше финансов министър, нямаше как да приеме намаляването на субсидията на един лев и Вие бяхте онази стена, която спираше това да се случи. Включително Вие бяхте онази стена, която спираше да има промяна в Закона за референдумите, да може хората да бъдат питани по важни за страната въпроси. Така че, общо взето, в годините това се случваше, не че е имало избори някакви или са предстояли избори, просто имахте един финансов министър... А, сега се сетих, който беше финансов министър в няколко правителства – и служебни, и редовни. Колко пари харчеше за охраната на определени политици финансовият министър в ситуация на криза? И тогава тези теми, свързани с охрана на НСО, за финансовия министър не съществуваха. Защото беше финансов министър, пари нямаше, дефицитът беше едва 3%, обаче двата милиона на година минаваха. Защо? Защото беше избран с гласовете на две определени партии, с които формираха сглобката, понеже искаше да е финансов министър. Така че те спомените са грозни, Вие няма как да ги изтриете на площада. Не може да погледнете хората и да кажете: измийте ни, моля Ви се, лицемерното лице, защото не лазихме на колене в кабинетите на Пеевски, не спирахме идеите за реформи по отношение на Закона за референдумите, спирахме възможността и ние да взимаме по осем лева на глас. Това е истината! (Реплика от народния представител Хамид Хамид: „Има музей. Да отиде да го види.“) Да, тук колегите казват. Има музей, идете – там са пачките и пуделите на едно корупционно управление, което беше основно контролирано от един финансов министър, който довечера пак може да изпее химна на фалцет, ама каква файда от него? Мерси. (Ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Лично обяснение.

Благодаря, господин Председател. Господин Балабанов, Вие припомнихте някои неща от близкото минало, които лицето Явор Божанков е извършило. И понеже лицето Явор Божанков в неговото изказване заговори за диктаторски страни и заплаха от Изток, които искат да се възползват от демократичния инструмент на референдума, може ли да ми припомните, когато лицето Явор Божанков се държеше за полата на Корнелия Нинова, в кои групи за приятелство членуваше? Защото аз, доколкото си спомням, той членуваше в групите за приятелство с Руската федерация и със Северна Корея. Та, лицето Явор Божанков кога е искрен – когато сега е модерно, за политическото му оцеляване, да бъде русофоб, или когато е държал полата на Корнелия Нинова и е бил чинно като един комсомолец в групата за приятелство с Руската федерация и със Северна Корея? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател! Господин Иванов, те – фактите, говорят сами, а и тук няма и нужда сега да го определям какъв е, нали, с визия така отстрани погледнато – гърбав политически хамелеон, но няма да го кажа това нещо, защото тя – историята, помни и фактите са такива. Както се държеше за на Корнелия полата, после реши да се хване за на Асен шлифера, сега гледам, че е и срещу Асен Василев в тяхната партия. Така че такива политически ренегати след още два избора вече ще сме ги забравили тотално. А иначе това важното всъщност, което исках да кажа в изказването си, но пропуснах, е, че решението на „Има Такъв Народ“ да направи правителство на малцинството с останалите две политически формации беше именно, че Законът за прякото участие на гражданите още по времето на преговорите за съставяне на кабинет залегна официално в законодателната програма на това управление, на които преговори присъстваше такъв като Радан Кънев, който ясно знаеше, че този закон за референдумите е залегнал и ще се случи така или иначе. От друга страна, този закон за референдумите мина на първо четене в Правната комисия, тоест всички законови процедури по него бяха спазени. Ако не бяха тук емоционалните глупости на една политическа формация и този парламент имаше по-дълго време, този закон така или иначе щеше да се случи и гражданите на тази база щяха да имат възможността да бъдат питани. Въпреки че в този парламент с ВЪЗРАЖДАНЕ сме под някаква форма опоненти, те са опозиция, но винаги по отношение на референдумите е имало синергия и подкрепа от двете политически формации. Така че те – лицемерите, по тази тема са ясни. Като го хванеш от Божанков и стигнеш там до тия, дето променяха Конституцията, а днес се чудим какво да правим. Ясно е, че те Конституцията на България я смазаха, камо ли да дадат шанс на българите да бъдат питани.

Господин Балабанов няколко пъти каза, че някой бил на колене. В този сюжет, в този скеч на колене има някой и то е очевидно кой – Вие сте главно действащо лице, Вие сте главната роля. За съжаление, пародия на тези скечове, които преди години правехте. Бързо стигнахте от хора, които обикаляхте по площадите, до хора, които не могат да си покажат носа на площада, защото ще ги одерат живи. А Вие, господин Балабанов, сте брутален лъжец. Никога, по никакъв повод, в нито един момент аз не съм Ви молил за нищо, не съм говорил с никого от Вас, не съм водил такъв разговор. Казахте 2016 г., че аз съм Ви молил за нещо. 2016 г. няма такива събития. Вие идвате във Велико Търново, годината е 2015 г. Вие твърдите, че аз съм бил в БСП и съм Ви молил за нещо. Аз 2015 г. не съм бил никъде – нито в политика, нито в парламентарна група, в нищо. Бях студент тогава и Вие дойдохте с едно обещание, че ще питате хората по някои въпроси, мисля, че шест или седем въпроса. Еуфорията беше огромна, обществената подкрепа – без прецедент. И Вие казахте едно нещо: на директен въпрос „Ще правите ли партия?“, заявихте, че никога няма да правите партия. Употребихте референдума, след което влязохте в политиката, и нищо по нито един от тези въпроси. Помня конкретно и затова давам този пример с партийната субсидия. Аз съм гласувал на този референдум и гласувах с ясно съзнание, че това е начин гражданите да си изразят мнението. И тогава за първи път видях как може да се злоупотреби с този инструмент. Вие сте жив пример. Вашето присъствие в парламента е жив пример, за съжаление – отрицателен. Партийната Ви субсидийка си я прибирате цялата. Повтарям – с риск да стана банален – защо не поставихте това условие за участие във Вашето правителство? Партийна субсидия един лев, референдум, промяна в Закона за прякото участие. Кога го повдигате този въпрос? Когато видяхте, че изтекохте в канала. От отвъдното на политическото си битие, Вие повдигате сега въпроса. Съжалявам, но това е просто абсурдно. То е обидно за интелекта на всички в тази зала и всички извън тази зала. Още веднъж казвам: Вие сте брутален лъжец. Никога не съм говорил с Вас, за нищо не съм Ви молил.

По начина на водене!

Да, вярно е! Господин Председател, по начина на водене към Вас, разбира се, защото по принцип с тия обиди е логично да взема лично обяснение, но не мога на лично обяснение да искам лично обяснение, не че не е ставало в тази зала, но да минем по процедура по начина на водене. Плюс това Вие сте и председател на Съвета за съвместно управление, така че да направя едно уточнение. Може да потвърдите, понеже преждеговорившият коментираше, че едва ли не сме искали, не сме държали субсидията за политическите партии да е един лев, всъщност това предложение на „Има Такъв Народ“ залегна като част от законодателната програма. И предложението за референдумите е вътре. Така че общо взето само една грешка допуснах, господин Председател, по време на моето изказване. Всъщност извинявам се за неточните дати. През 2015 г. Явор Божанков беше в младежкото ДСБ, после искаше да става част от „Шоуто на Слави“, после отиде, не му се получи, отиде в БСП. После отиде в ПП-ДБ и накрая в Горна Оряховица. Мерси.

Благодаря, господин Председател. Ние подкрепяме, естествено, това предложение, защото винаги сме подкрепяли промени в този закон – Законът, така е известен, като Закона за референдумите, най-просто казано. Защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме извървяли тежкия път да съберем нужния брой подписи, в нашия случай над 600 хиляди подписа, които бяха надлежно внесени, от които бяха признати над 450 хиляди подписа, с които изпълнихме законовите изисквания за провеждане на референдум. Само че от така наречените демократи, както и от цялото евро-атлантическо мнозинство в тази зала беше нарушен Законът и не бяхте допуснали това българските граждани да се произнесат по този изключително важен въпрос. Само че интересното е, че така наречените демократи от ПП-ДБ, които редовно излизат тук, и най-вече един господин от Горна Оряховица…

Не е сигурно, че е господин.

Да, то не е сигурно какъв пол е, как се определя. Та, този господин редовно излиза да обяснява как нямат право хората да имат собствено мнение по дадени въпроси, които касаят тяхното бъдеще. Как нямат право да приемат някакъв друг избор, а не така наречения от евроатлантиците цивилизационен избор. Значи, много ме е яд, когато чуя някой да казва, че само той има право да определя курса на България, пътя на България и каква посока да поема България, а не българският народ. Защото шепа атлантици ни набутаха в еврозоната. Една шепа сте! И затова не искахте референдума. И знаете ли кое е по-интересното? Как така, как така, примерно Швейцария не е ли демократична държава! Знаете ли колко пъти там е имало такъв референдум? Три пъти. Три пъти е отхвърлян. Но нека да оставим Швейцария, тя не е в Европейския съюз, не е в еврозоната. Знаете ли защо Англия излезе? Защо Англия излезе? Тя не е ли евро-атлантическа държава? Точно, за да не приеме шиткойна. Точно заради това излезе от Европейския съюз. Е, как в Англия може да се проведе референдум, който касае излизането на държавата от Европейския съюз точно за да не приемат еврото, но в България не може? И това било цивилизационен избор! Ами, защо не направите, дами и господа демократи, най-вече се обръщам към господин, оня господин, дето шари из партийките. Защо не направите една декларацийка ей-тука срещу Англия? Да видим какво ще Ви каже английският посланик, как ще Ви одърпа ушичките после. Защо не направите срещу Швейцария декларацийка? Защото не са цивилизационни държави ли, или са путинисти? Защото са излезли, не са приели еврото или са излезли от Европейския съюз. Защо не го направите бе, нали сте големи демократи?! Нали защитавате свободата на словото? Хайде, излезте тука да говорите срещу Англия и срещу техния нецивилизационен избор. Направете няколко декларацийки да видим какво ще Ви се случи! Още на първата ще Ви привикат в посолството и ще Ви набият канчетата. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законът за прякото участие на гражданите е твърде важна тема и твърде сериозен закон, за да бъде обсъждан в последните няколко седмици на това Народно събрание. Казвам това, защото очаквах днешният дебат все пак да е фокусиран върху проблемите, които има действащият закон, и върху възможните решения. Възможните решения на проблемите с прякото участие в България се разработват от граждански организации повече от десетилетия. Всъщност самият Закон за прякото участие – тези от нас, които сме участвали в работните групи по неговото създаване, беше плод на усилията на застъпническите кампании именно на граждански организации. Да, в Четиридесетото народно събрание, тогава в Комисията по правни въпроси, оглавявана от професор Янаки Стоилов, имаше чуваемост, имаше разум да се направи един закон, който, да, не беше идеалният, но отвори вратата за гражданското участие в пряката демокрация. Оттам нататък имаше поредица от застъпнически кампании за промяна на Закона, така че да се решат няколко от основните му проблеми. Един от основните проблеми е високите изисквания за събиране на подписи за национални референдуми. Аз лично съм бил в национална инициатива, която предлага много по-ниски прагове. Другият основен проблем е свързан с така наречения кворум за задължителност, за валидност на проведените референдуми – много висок все още в нашето законодателство. Трети проблем, свързан с невъзможността, ефективно по електронен път, да заявяваш подкрепа за референдуми, инициирани от граждански комитети. Четвърти проблем – с националната гражданска инициатива, че след като се направи такава, реално предложените законопроекти не стигат до гласуване в пленарната зала. И всичко това са важни проблеми, които чакат своето решение по адекватен начин, така че пряката демокрация и гражданското участие наистина да са част от нашия политически живот, да не са просто за конюнктурна употреба предизборно или следизборно. За съжаление, уважаеми колеги, обаче днес не мисля, че има нито достатъчно време, нито достатъчна подготовка в тази зала да се води този професионален дебат. За тези, които искат да направят справка, имам написана монографична книга по въпроса, достатъчно статии, наръчници, обучения. Можем да седнем да говорим професионално. Но едно от големите изисквания, важните изисквания, за да има пряка демокрация и гражданско участие, е съобразеността с принципа на върховенство на правото. И това е основно изискване на Венецианската комисия към Съвета на Европа в специално приетия Кодекс за добрите практики при провеждане на референдуми. Там много ясно се казва, че инициираните референдуми трябва да отговарят на принципа на върховенство на правото. Те не бива да нарушават конституционни принципи, не бива да нарушават права на граждани, не бива да пререшават въпроси, които са решени от съдилищата. Не бива да поставят въпроси, които Конституцията не е допуснала да се поставят на пряко гласуване от гражданите. И това е също важна тема, когато говорим за прякото гражданско участие и за пряката демокрация. Така че аз днес ще се въздържа да подкрепя този законопроект. Не защото не вярвам, че трябва да има повече гражданско участие, не защото не вярвам, че праговете за иницииране на национален референдум трябва да са поне наполовина по-ниски, или защото мисля, че трябва да има висок форум за участие, напротив, отваряйки вратата пред гражданското участие обаче, ние трябва да се съобразяваме с принципите на върховенството на правото и разбира се, с принципа на народния суверенитет. И двата са въплътени в нашата конституция. И следващия път, надявам се, в следващия парламент този дебат да може да се проведе още в самото начало, за да можем да берем и неговите позитивни плодове, а не просто предизборно да се опитваме да вдигаме тази тема. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Славов, Вие сте един от хората, които притежават наистина уникалното качество много да говорят и нищо да не казват. Слушам Ви, това напоително изказване по тази тема, с всички аргументи уж, които в момента излагате в залата. Говорите, че не му е сега времето. Кога му е времето? Че пет години минаха, откакто този законопроект се налага и се опитваме през всеки един от парламентите, в които сме участвали – дали ще са малко по-дълги, или малко по-кратки, да го превърнем във факт. Не са тайна нашите искания по отношение на две от основните неща вътре, а те са именно да облекчат българските граждани или поне гражданските инициативни комитети, които в момента старият закон е толкова мракобесен, че умислено е направен да няма референдуми в България. Защото не знам дали сте били в инициативен комитет, който трябва да организира и произвежда референдум, но общо взето, административната тежест е такава, че за 3 месеца е минимум 400 хиляди подписа. После е вписване в ГРАО, после сравняваме да не би някъде да има някакви технически грешки и несъответствия и правят всичко възможно така, защото максимално да няма референдуми в България. Докато нашата идея отдавна е ясна – да облекчим тия правила, да намалим броя за събиране на подписи, да удължим времето за събиране на тези подписи, за да може всеки спокойно в спокойна среда да има възможност да инициира такъв референдум и хората наистина да бъдат питани по-често. То това е смисълът на пряката демокрация. Вие ми говорите за нещо, което в момента нямало време за него. Ами, че Вие за няколко месеца с мокрия печат променихте Конституцията на България. Като министър на правосъдието, тука в сглобка, задкулисно, натъмно, на колене, с мазното кафе през Христо Иванов – Вие смазвахте българската Конституция, и сега сте ми излезли да ми говорите, че нямате време за нещо полезно за българските граждани. Какво означава предизборно или непредизборно? Ние сме в това Народно събрание, наистина да го свършим това и Ви говоря, че ще направим всичко възможно, колкото е животът на това Народно събрание, това да се случи. Значи, за Конституцията имахте време за два месеца да я промените и да направите така в момента президентската институция да е блокирана. И да, изпадаме в различни хипотези, че заради Вас може да настане конституционна криза в държавата, заради Вашите невероятно умни юридически умения по отношение на Конституцията. Така че си замълчете, подкрепете идеята за произвеждане на референдуми и да облекчим българските граждани. В противен случай ще видим какви ще са резултатите на изборите.

Благодаря, господин Председател. Господин Славов, три чáса има до протеста. Не съм съгласен с Вас – това, което говорите, според мен говорите без никакъв практически опит до момента. Да, казвате, имате монография. Да, твърдите, че имате познания по отношение на това как трябва да се произвеждат национални и местни референдуми. Аз лично смятам, че Вие нямате никаква практическа подготовка и Вие не сте участвали в нито един референдум, в организацията и провеждането му – нито национален, нито местен, за разлика от мен. И господин Славов, Вие винаги, откакто аз поне съм народен представител от Четиридесет и седмото народно събрание, винаги сте гласували против законопроекти, които са били внасяни за промени в за съжаление, неработещия според мен и боксуващ Закон за прякото участие на гражданите в държаната власт и местно самоуправление, просто оправдавате как гласувате „против“. Аз никога не съм виждал Ваше законодателно предложение, господин Славов. Тук се хвалите, че имате монография, че разбирате темата – никога не сте имали едно законодателно предложение внесено от Вас, господин Славов. Вие сте народен представител, имате законодателна инициатива, знаете го и не по-лошо от мен. Ами, нямате законодателни предложения и постоянно казвате за тези законопроекти, които са внесени, че не са добри и че няма да ги подкрепите. Това се случва в последното, вече пето поредно Народно събрание. Интересно ми е най-накрая да видим градивно каква е Вашата позиция, а не просто да критикувате чужди законопроекти за произвеждане на референдуми. Наистина трудно се организира и се произвежда референдум както национален, така и местен. Защо? Защото ограниченията и условията са прекалено високи в Закона, господин Славов, но Вие нищо не сте направили и лично Вие, персонално казвам, нищо не сте направили, за да опитате да ги смекчите. Това е единствено, защото Вашата парламентарна група и коалицията, която я съставлява, не желае да пита българските граждани за каквото и да е било. Тя счита, че е прекалено елитарна и българските граждани нямат право да бъдат питани, не трябва да бъдат питани, те нямат право да решават пряко какво да се случва. Това е проблемът, господин Славов, и моля Ви, кажете си го в дуплика пред българските граждани и пред Вашите избиратели.

Благодаря, господин Председател. Колега Балабанов, добре е повече да се чете и по-малко да се говори. За съжаление, при Вас процесът е обратен и влизате в излишни в момента напрежения, и то персонална критика и атака. Колкото до Конституцията, именно промените в Конституцията направиха възможно Нидерландия, която беше наложила вето заради върховенството на правото и съдебната власт, да вдигне това вето и ние да сме пълноценни членове на Шенген. Именно заради това, че правителството на академик Денков имаше волята, имаше и подкрепата в парламента да се направят тези конституционни промени – много можем да говорим колко са били адекватни или не, но само погледнете доклада на Европейската комисия по върховенство на правото – доклада от 2024 г. Изключително позитивен доклад е, такъв не сме имали в последните години, а скоро няма и да имаме, както е тръгнало. Колкото до репликата на колегата Петров. Колега Петров, аз не само че съм участвал в писането на Законопроекта, като винаги съм отстоявал в рамките на този процес за по-ниски кворуми за валидност и по-ниски прагове за участие и събиране на подписи. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нещо повече, колега Петров. Аз съм член на Инициативния комитет на първата национална гражданска инициатива по този закон, създадена още в 2010 г., и с представители на граждански организации внесохме тогава Закон за изменение на новоприетия закон, а именно за намаляване на праговете, за намаляване на изискуемите кворуми за валидност и за участие. И още нещо. Проверете си фактите, преди да говорите, понеже с доктор Симидчиев в предходен парламент сме вносители на Законопроекта за промяна на Закона за прякото участие с конкретни предложения за промяна на праговете, за намаляване на кворума за действителност, за електронизация на събирането на подписи. Просто си проверявайте фактите. Има го в Архива, има го в Деловодството, може да го погледнете. И нещо повече – ние внесохме тогава законопроект, който беше работен заедно с граждански организации и самият той е плод на национална гражданска инициатива. Така че, хайде, малко по-професионално и малко по-отговорно по тази толкова важна тема. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Ще започна оттам, където свърши преждеговорившият. Той спомена някак си свенливо, че в предходен парламент са внесли с доктор Симидчиев Законопроект за промяна на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното управление. Не се доизказа и не посочи този предходен парламент дали е бил Четиридесет и деветото народно събрание, дали са били в сглобка с ГЕРБ и ДПС, какво се е случило с този внесен законопроект, дали е бил разгледан на първо гласуване, обсъден ли е на второ гласуване, приет ли е, или може би не е дочакал, след като сглобката е приключила, не е дочакал съдбата да бъде разгледан в пленарната зала на първо гласуване. Само предполагам. Ако е така, нека да си каже в реплика доцент Атанас Славов, защото много ме съмнява, че е бил внесен при условията на сглобка с ГЕРБ и ДПС и е популистки, и нищо не се е случило с такъв законопроект, защото статуквото не желае да се намалят изискванията пред гражданите за произвеждането на подписка за национален референдум – нещо изключително важно. Да се върнем на сегашния законопроект. Неведнъж сме посочвали от тази трибуна, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ сме внасяли, а и сега имаме внесен такъв законопроект, който е внесен по същото време със сега разглеждания законопроект. Странно е защо, въпреки че има съвпадение в около 50% от отворените параграфи, отворените членове на Закона, не е направено предложение да бъде включен заедно с нашия законопроект, макар че темата е почти идентична. Направих си труда да направя сравнение между двата законопроекта – този, който се разглежда в момента, и внесения на 12 декември 2024 г. от ВЪЗРАЖДАНЕ Закон за промени в Закона за прякото участие. Имаме предложения в членове 9 и 10 и в двата законопроекта, и в членове 13, 14, 23 и 27. Защо го казвам? Защото, ако този законопроект бъде приет на първо гласуване, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим наши предложения от нашия законопроект. Ще ги предложим между първо и второ гласуване. Защо? Защото считаме, че българските граждани би следвало да получат едно улеснение за провеждането на национален, а да не забравяме и местен референдум. И не на последно място, също следва да бъдат създадени улеснения за провеждането на така нареченото Общо събрание на населението на едно населено място, каквато процедура е предвидена в тъй наречения Закон за референдумите, влязъл в сила още през 2009 г., но аз поне не знам случай това да е било провеждано и да има реални последствия от него. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че трябва да бъде подкрепена всяка една форма на пряката демокрация, включително и провежданите общи събрания на населението, и именно затова в нашия законопроект сме предложили такива улеснения за провеждането на подобни инициативи. По отношение на внесения законопроект от „Има Такъв Народ“, който залежа една година и едва днес е внесен за разглеждане на първо гласуване. Тъй като с него се намалява изискуемия минимален брой за подписи за произвеждане на такава подписка и се увеличава и срокът от 3 на 6 месеца за провеждане на подписка за национален референдум, а нещо подобно предложихме и ние в нашия законопроект, тъй че по тези съображения ще подкрепим този законопроект със занижаването на условията. Наред с това е редно да посочим, освен че Законопроектът е реципирал и наши предложения, свързани със случаите, когато бъде внесено предложение за произвеждане на националния референдум в Народното събрание, а Народното събрание бъде прекратено и преустанови своята дейност, то да може в следващото Народно събрание тази процедура да не започва отначало, а да бъде продължена и да бъде завършена. Това предложение съм го правил лично от трибуната и се радвам, че в момента е намерил израз черно на бяло в този законопроект. Не трябва да забравяме и възможностите за произвеждане на местни референдуми, където считам, че недостатъчно внимание е обърнато в Законопроекта. В чл. 31 и в чл. 38 би следвало да се предвидят по-лесни условия както за произвеждане на местен референдум, така и за недопускане и ограничение на възможностите на общинските съвети да могат да отхвърлят предложението за произвеждане на местен референдум – нещо, което е засегнато в Законопроекта. За мен е бегло засегнато, недостатъчно е засегнато в Законопроекта. И не на последно място, в случаите, когато общинските съвети отхвърлят предложение за местен референдум – нещо, с което сме се сблъсквали в нашата практика, ще внесем предложение между първо и второ гласуване процедурата по обжалване да не започва и да приключва само и единствено в местния Административен съд, а да може да продължи и нагоре в двуинстанционно производство пред Вас, за да попречим на евентуални местни зависимости, да попречим на произвеждането на местни референдуми. Именно затова считаме, че би следвало да се подкрепи намаляването на изискванията на условията за произвеждане на места на референдум. На едно нещо искам да обърна внимание на народните представители, които, разбира се, имат законодателна инициатива. Към момента заложените условия за направата на предложение до Народното събрание и от алтернативните възможности е пред минимум една пета от народните представители. Ние считаме, че трябва една парламентарна група, всяка една парламентарна група да може да отправи такова предложение до Народното събрание – за произвеждане на националния референдум. Защо го казвам? Защото, ако видите резултатите от последните парламентарни избори, а дори и най-малката парламентарна група все пак събира 100 000 гласа, ще видите, че 100 000 гласа на български граждани са абсолютно достатъчно условие за това да може да е оправомощена по закон една парламентарна група, а не както е сега – в случая една пета от народните представители да внесе предложение в Народното събрание за произвеждане на референдум. Наред с намалението на минималния брой изходни подписи от граждани, считаме, че и промяната на тази възможност по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона ще подпомогне и за по-честното прилагане на пряката демокрация. Именно в тази насока ще направим и съответните предложения, ако този законопроект мине на първо гласуване.

Господин Председател, от името на парламентарна група – 30 минути почивка.

Тъй като Законопроектът е на първо четене, моето изказване ще бъде по отношение на политиките, които са заложени в Законопроекта, и те са ясни и категорични, защото до голяма степен са преписани от Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ако искаме да имаме реална демокрация в нашата страна, тя трябва да бъде възможно най-близка до пряката демокрация, тъй като представителната демокрация в България е в много сериозна криза. За да имаме пряка демокрация, трябва да имаме реална възможност референдумите да променят всичко. Не нещо, а да могат да променят всичко в нашата страна, съответно за да могат българските граждани да усещат своята власт, да усещат това, че са съсобственик на държавата, да усещат това, че са началници на Народното събрание, на Министерския съвет, на президента и въобще на всички институции в страната. А не обратното, както им се втълпява, че от тях нищо не зависи, че те са тъпи, че те са прости, че нищо не разбират и затова не трябва да гласуват. Между другото, с оглед на аргументите, които сме слушали много пъти, особено от страна на ДБ, не на ПП, на ДБ само, срамното е, че това е една организация, която се нарича „Демократична България“, а всъщност тя постоянно агитира, проповядва с много сектантски план и увереност срещу демокрацията. Това, което се говори всъщност от представителите на ДБ и го чухме тук преди малко, отново е, че всъщност българският народ няма качествата, за да решава своята собствена съдба и че има някои хора, които са си присвоили правото да решават от името на българските граждани. Това, разбира се, не е така, защото, ако е така, това означава, че трябва да бъдат отменени изборите, това означава, че някой друг трябва да решава и това означава, че трябва да се превърнем в тоталитарна диктатура, а не в парламентарна демокрация, каквато е нашата страна в момента. Ето защо предложенията, които са в този законопроект, които, между другото, са едно към едно преписани от Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ – за падането на прага, който е в момента на събиране на подписи, за даване възможност на много по-голям кръг от въпроси, които да бъдат предмет на провеждане на референдуми, е нещо, което е добре за българския народ, нещо, което е добре за българската демокрация, и нещо, което ние ще подкрепим. Между другото, референдум в България може да не се състоя по темата за запазването на българския лев, но на практика той се състоя. Защо? Защото самият факт, че управляващите от ГЕРБ, от ДПС, от ИТН, от БСП и от ПП-ДБ в един глас отхвърлиха провеждането на този референдум, между другото, през 2025 г. това се случи не веднъж, а два пъти, два пъти беше отхвърлен референдумът, последният път беше отхвърлен преди, в буквалния смисъл на думата преди един месец, в средата на декември, самият факт, че управляващите заедно със своите криптокоалиционни партньори от ПП-ДБ отхвърлиха провеждането на референдума, означава, че референдумът е спечелил. Защото, ако този референдум се беше случил, определено българският народ щеше да го спечели и щеше да запази своята национална валута, щеше да запази своята финансова независимост и нямаше да бъде насила използван шиткойнът в България, както е в момента, нямаше да бъде вкарана една чужда колониална валута в нашата страна. Така че на практика референдумът, колкото и парадоксално да звучи, спечели, защото той показа със страха на българските управляващи, с нежеланието им да го позволят, че всъщност настроенията и нагласите на българите са точно обратните на тези, в които ни убеждава тяхната пропаганда, която, между другото, е лъжлива. От ден едно всичко това, което ни казваха за шиткойна, за вкарването на шиткойна в България, абсолютно всичко се оказа лъжа. Даже, между другото, не знам дали забелязвате, обаче вече не говорят за това, че сме в клуба на богатите. Малко повече от две седмици, всъщност точно две седмици, откакто ни вкараха насила в шиткойн зоната, и вече говорят по пропагандните канали, няма да ги нарека медии, защото те са пропагандни канали, че ние не сме в клуба на богатите, а забележете, вратата на клуба на богатите е отворена за нас. Изведнъж се оказа, че вратата е отворена. После ще се окаже, естествено, че Путин я е затворил отвътре и ще се окаже, че а бе пак някой нещо не ни е направил както трябва. Естествено, може би ще е виновен глупавият български народ. Впрочем българският народ вече си каза мнението, провеждайки своеобразен референдум и пишейки най-различни не съвсем приятни за еничарите послания по шиткойните, което, между другото, пък е интересно, защото показа една много паническа реакция от страна на еничарската институция БНБ, за която тук трябва да отворим една скоба, незнайно защо съществува още, защото, на практика, какво точно управлява тя? Вече няма български финанси, те не съществуват, така че най-добре е БНБ да се саморазпусне, да се закрие, а когато му дойде времето, върху Радев и неговия екип, Димитър Радев – управителят на БНБ, да бъдат повдигнати обвинения, съответно да понесат своите наказания за извършената от тях държавна измяна. Но какво направиха от тази паразитна институция в момента, излишната институция БНБ? Започнаха да плашат хората как едва ли не щели да им конфискуват парите заради това, че били пишели върху тях. Има решение на ЕЦБ, на началниците на БНБ, на собствениците на БНБ, от ЕЦБ от 15 април 2013 г., които ясно и категорично казват, че ако ще цялата банкнота да е нашарена, тя си остава валидна, защото не сме ние първите, които пишем по шиткойните. Има доста свободомислещи европейци, които също като нас не са искали и продължават да не искат да използват чужда валута, но така или иначе им е била натресена. Всичко това, което в момента коментираме, е показателно за това колко е важен този законопроект. Хубаво е, между другото, че макар и в края на този вреден парламент той ще бъде обсъждан. Не знам дали ще бъде приет, но така или иначе поне трябва да мине и да видим какви са нагласите в тук представените народни представители за Законопроекта, защото ясно е, че ПП-ДБ няма да го подкрепят. Ще видим другите, които отхвърлиха провеждането на референдума за запазване на българския лев, а именно БСП, ГЕРБ, ДПС, дали и те ще подкрепят, или няма да подкрепят този законопроект, но едно е ясно: независимо дали сега, или след време поправките в Закона за референдумите ще бъдат факт. И когато те бъдат направени, България действително ще има възможност да провежда референдуми по важни политически въпроси и няма повече ръцете на българския народ да бъдат връзвани зад гърба му, а той да бъде третиран като роб. Волята на българския народ трябва да бъде чувана и упражнявана не само и единствено по време на избори, а трябва практиката за провеждане на референдуми да се превърне в нещо абсолютно стандартно и нормално, както беше казано преди малко, в примера с Швейцария е налице най-успешната европейска демокрация.

Господин Костадинов, не съм съгласен с част от Вашето изказване, отнасящо се до ДБ. Не чух да коментирате и Ви моля да коментирате в дуплика случаите, при които тази част от ПП-ДБ ДБ внася законопроекти само и единствено като демагогия, само и единствено като политически пиар преди избори. Моля Ви да коментирате случаите, господин Костадинов, двата случая, когато народни представители от ДБ са внасяли предложения за промени в този закон – за прякото участие на гражданите – през последните четири години. Първия път Атанас Славов и доктор Симидчиев внасят предложение за промени в този законопроект на 29 юли 2022 г. в последния ден на Четиридесет и седмото народно събрание. За мен това е чист политически предизборен пиар. Вторият случай, когато го правят отново, забележете народни представители от ДБ, е на датата 1 март 2024 г. Ще Ви припомня – четири дни преди техният собствен премиер Николай Денков да подаде оставка и съответно приключи и живота на Четиридесет и деветото народно събрание. Та, как ще коментирате, господин Костадинов, случаите на политическа демагогия и обикновен предизборен пиар, на основание на който народни представители от ДБ внасят промени в Закона за прякото участие на гражданите? Тези промени никога, разбира се, не влизат в пленарната зала, но тук от тази трибуна те обясняват как били, разбирате ли, за провеждането на пряката демокрация и на референдуми. Благодаря Ви.

Политическа шизофрения!

Сега, тъй като имаше една реплика в буквалния смисъл на думата от залата, че това е политическа шизофрения. Не. Не мога да се съглася, че това, което Вие дадохте като пример, господин Петров, е политическа шизофрения. Това е политическо лицемерие, или както казват някои българи-мюсюлмани, тепегьозлък. Това е. И тези хора много добре знаят, че го правят с една-единствена цел, за да може понякога, когато се наложи, да излязат и да кажат, както преди малко каза господин Славов: ама ние мислим по същия начин. Ние сме внесли такова предложение. Хубаво, обаче то не се прави…

Той го каза!

Да, той го каза. То не се прави така. Нашето предложение за промени в този закон е внасяно за пети път. Ако не се лъжа, за първи път го внесохме, разбира се, с леки корекции във времето, още декември 2021 г. – Четиридесет и седмото народно събрание, след това го внасяхме в Четиридесет и осмото, Четиридесет и деветото, Петдесетото и сега в Петдесет и първото народно събрание, като всеки път го внасяме в началото на работата на Народното събрание, за да може да бъде включено нормално, по един съвсем естествен път в работата на съответните парламентарни комисии, да могат да се запознаят и другите политически субекти и парламентарни групи в парламента с него. Това обаче с проектите на ДБ не се случва. И наистина тази политическа, хайде да не я наричаме шизофрения, защото говорим за лицемерие, шизофренията е болест, тези хора не са болни. Те го правят съвсем целенасочено и съзнателно. И това всъщност, което постигат, е, че на практика, заедно с мафиотското крило, което е в парламента – на ГЕРБ и ДПС, нали, техните коалиционни партньори, вероятно и бъдещи, защото те нямат проблем да се съберат след два месеца с тях отново, е да отвратят все повече и повече хора от избирателния процес. И това е най-големият проблем, господин Петров. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепяме облекчаването на провеждането на референдуми в България не само защото смятаме, че по този начин пряката демокрация се засилва, защото по този начин даваме уверение на българите, че от тях зависи, че от нас зависи, че гражданите могат да променят нещо, а не да им излизат някакви мазни, охранени, угоени, тлъсти типове и да им обясняват с нагъл тон как от Вас нищо не зависи и ние ще правим каквото си искаме. Защото това правят и ДБ, това правят и ДПС, защото те на практика са с един и същи генезис. Това правят и ГЕРБ, разбира се. Те в течение на времето… Да, и сега може би, може би за пореден път ще гласуват заедно. Може би за пореден път ще гласуват заедно! Ако ние искаме да ангажираме българския народ със собствената му съдба, а не да се чувства обезправен в собствената си страна, в собствения си дом, това е пътят. Особено е задължително и ако питате мен, това трябва да бъде записано и като поправка в Конституцията, всички решения, които имат последици, с по-голям срок на действие от края на мандата на съответното Народно събрание, тоест всяко решение, което има по-голям срок на действие от четири години, касае поколения напред, задължително трябва да бъде подлагано на референдум. Задължително! Защото референдумът има и образователна цел. Разбира се, от страна на ДБ чухме многократно, че хората са тъпи, прости, нищо не разбират, не знаят, не могат и така нататък, и така нататък…

И лъжеш сега!

Господин Иванов, ако искате, излезте, оборете ме, имате възможност да се изкажете. Ще се радвам да чуем Вашите аргументи и ще Ви оборим, разбира се, защото това е много пъти, много пъти казвано, може да извадим от стенограмите да видите какво сте казвали Вие. Имахме, между другото, едно много хубаво признание от Вашия народен представител Мартин Димитров, който казваше – ние знаем, че българите не разбират тази тема и затова няма да им позволим да вземат решение по този въпрос. Факт! Неоспорим. Записано е в стенографските записи. Ако искате, всички парламентарни групи ги получават, прочетете си ги – 27 юни на Четиридесет и деветото народно събрание.

Приключвам, господин Председателстващ, само това искам да обясня още веднъж. Ако искаме действително да дадем възможност на българите да участват в управлението на страната, а не да се чувстват като покорено население, управлявано от чужд завоевател, трябва да им дадем възможност да участват не само веднъж на четири години в реалното управление на държавата, а колкото се може по-често. Защото това е единственото лекарство за болната ни демокрация – повече демокрация.

Господин Председател, много дати се цитираха и аз ще цитирам една – 2 май 2013 г., Костадин Костадинов, публикация във Фейсбук – от днес Европейският съюз има банкнота на български език. Браво! Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството. И онова прословуто видео, в което Костадинов казва: най-хубавото на Европейския съюз са заплатите в хиляди евро. И днешният Костадин Костадинов в 2026 г., когато вече е внедрен в тила на врага, иска да им похарчи всичкото евро, за да не остане евро за другите хора. Но процедурата ми към Вас, господин Председател, е сериозна. Няколко пъти хората от партия ВЪЗРАЖДАНЕ, понеже не успяха да приемат рублата, казват шиткойна. Това е вече официалната валута на България и Ви моля да правите забележка. Да прекъсвате тези хора, когато говорят за валутата на България с българските национални символи, където е Иван Рилски, Паисий Хилендарски и тези хора, които сквернят валутата на България и нашите национални символи. Благодаря Ви.

Сега няма как да не отбележа, че тези неща, за които говори лицето или там обратното на лице – Божанков, са лъжа. Аз пък разполагам с такива клипчета, където Божанков примерно, да кажем, е в доста нелицеприятна среда с мъже. Всеки може да си ги направи и всеки може да ги фабрикува в интернет сега. Така че подобни неща, и то казани от за съжаление, народен представител са, меко казано, оскърбителни за тази трибуна. Най-малкото оскърбителни за нивото на интелекта на съответното лице или, ако приемем въобще, че е лице. Между другото, беше споменато нещо, господин Председателстващ, и на Вас да обърна внимание, защото се каза, че когато наричаме шиткойна шиткойн, защото така го наричат голяма част от българите, ние оскверняваме националната валута и оскверняваме националните символи. Първо, България няма национална валута – вече. Второ, национален символ е българското знаме, българският герб, българският химн. Научете ги тези неща. Искам да ми покажете къде на шиткойна има българското знаме, българския химн или българския герб. Няма такова нещо. Няма! Няма! Така че тези всичките приказки си ги използвайте за Вашите там групички във Фейсбук нали, където един друг се надъхвате. И това, което трябва да отбележим, е следното: за съжаление, вече България няма своя валута. Имахме, вече нямаме. Но идват избори. На тези избори, ако българският народ гласува доверие на ВЪЗРАЖДАНЕ, българският лев ще бъде върнат, шиткойнът ще бъде изхвърлен, еврозоната ще се срине, Европейската комисия ще си отиде, а това, което ние ще направим, е, че ще дадем пример на целия свят как един поробен народ може да си върне сам свободата. И това ще стане пример за други подобни народи в цяла Европа. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, благодаря Ви. От името на парламентарна група на ВЕЛИЧИЕ моля за половин час почивка.

Законът за пряко участие на гражданите, който се обсъжда днес, всъщност е изконно право. В него е записано изконното право на всеки един български гражданин да може да направи инициативен комитет, да събере подписка и да се допита до Народното събрание. И най-лошото е, че хората, които направиха така, че да не се чуе мнението и позицията на хората, са именно в този парламент. Единствените, които защитават интереса на гражданите, са от ВЪЗРАЖДАНЕ.

Господин Славчев, аз не съм съгласен с едно. Вие казахте, че хората, които не са подкрепили, са тук в тази зала, но всъщност проблемът е, че народните представители, които не подкрепят референдумите, всъщност проблемът е, че те не са създали нито един референдум. Те не са минали по този дълъг път – да попитат българските граждани какво е тяхното мнение, и по този начин да покажат на българското общество, че неговият глас наистина има значение. Но винаги преди избори, заедно, тези депутати се нареждат на площадите и казват на българското общество колко са важни, докато не им дадат доверието да влязат в тази зала и да забравят за това. Но след два месеца отново ще бъдат на площадите.

Господин Славчев, цялата тая работа с разглеждането на Законопроекта днес в залата, не мислите ли, че е подходящо да се опише с народната поговорка: „Пременил се Илия, та пак в тия“, тоест ИТН в момента хвърлят пунт и пластика пред обществото, за да се изкарат демократи. Всъщност, това е един предизборен фарс, с който искат да замаскират своето съучастие в престъпната коалиция, която си отива – на бунището на историята.

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, аз ще започна от Вашата реплика, която ми направихте. Вие ме върнахте в 2010 г., когато аз бях инициатор на подписката за референдум срещу чуждите военни бази в България, срещу разполагането на противоракетна отбрана в България, както и за нашите контингенти да отиват в чужбина. Тогава участвах в едно предаване по БНТ и това беше тема, по която после събирахме подписи и беше изключително трудно. В 2011 г. събирахме подписи срещу проучването и добива на шистов газ в България. Събрахме над 100 000 подписа, обаче не бяха достатъчни, защото Законът за референдумите, които обсъждаме в момента, за прякото участие на гражданите, всъщност така е направен, че той не помага на гражданите. А пък именно този закон е единствената форма, под която гражданите, не политиците, не народните представители, не дупетатите, могат по някакъв начин да реагират на нещо, за което смятат за правилно или за неправилно. ВЪЗРАЖДАНЕ е именно тази партия, която в последните години се е борила да защитава българските интереси, използвайки най-демократичния способ. Защото, господин Димитров, господин Златанов, референдумът е изконното право на гражданите да изказват по най-демократичния начин своето мнение. А в България то е суспендирано по всякакъв начин. Именно тук в залата, с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ, са депутатите, които не позволиха българските граждани да се изкажат относно влизането ни в шиткойн зоната, тоест, простете, еврозоната и така нататък. Това тяхно право беше нарушено. ВЪЗРАЖДАНЕ събра 630 хиляди подписа, преди това също беше събирала подписи, и така нататък. Тоест ние винаги сме използвали най-демократичния способ и това са референдумите. А Законът за референдумите всеки път така е бил преправян, че българските граждани оставят без право за каквото и да било. Именно в този законопроект сега между първо и второ четене ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще внесем нашите предложения да направим така, че гражданите да могат да бъдат чути и най-вече да бъдат питани. Защото сме правили подписки… Сега се сещам – докато говоря, в община Елин Пелин срещу един завод за преработка на пластмаса събирахме подписи, който се оказа, че заводът е направен с помощта на ГЕРБ и на ДПС, който, между другото, завод няма оценка за въздействие на околната среда, но и там референдумът за Закона за прякото участие на гражданите не дава възможност на гражданите да изказват своето мнение. Така че за нас е изключително важен този законопроект и нашите предложения между първо и второ четене.