4 февруари 2026 г.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, от началото на тази година със старта след оставката на кабинета на Желязков в тази зала се занимаваме с всякакви глупости. В момента в цяла България гражданите недоволстват заради двойни сметки за тока. Сметки от по 200 лв. – само преди месец, в момента са 200 евро, че и повече. И тук парламентарни групи, които уж трябва да защитават гражданите, редовно апелират и лобират за това, че са на страната на хората, и само след два месеца ще искат тяхната подкрепа, за да защитават техните права, в момента дори не желаят да допуснат изслушване на енергийния министър Жечо Станков, за да разберем откъде идва проблемът, защо хората не могат да си платят тока! Защото се задават социални бунтове, повярвайте ми! Както преди време Ви предупредихме, че кабинетът ще падне от протести, сега Ви казвам: ще има гняв, който ще се изсипе върху всички Вас, заслужен гняв на българския народ! Защото, след като отнехте правото им дори за референдум, да изразят своята воля, сега не допускате Жечо Станков, който е пряко отговорен, да дойде и да обясни: защо има сметки за ток с по 100% двойно увеличение? Защо? На какво се базира? Какво може да направи държавата, за да компенсира и да успокои българското население след влизането в еврозоната? (Реплики.) И тук мнозинството отново го отхвърля. Имайте малко срам! Помислете за гласоподавателите, които след месец и половина ще отивате да агитирате и да им обяснявате, че ще работите и ще направите всичко възможно за тяхното благо. (Реплика.) Дали е свършил клипът, или не е свършил – не знам тук кой подвиква, от тези, които работят за хората. Айде, работете за хората! Стига сте си говорили глупости от сутрин до вечер! Най-важното, което трябва да се направи в момента, е да се осигури спокойствието на българския народ предвид ситуацията, в която се намира държавата, и икономическото ѝ състояние, а не да ми ограничавате правата на българските граждани да гласуват във Великобритания, САЩ и Канада. Ето с това се занимавате! Гледайте, уважаеми българи, и избирайте! Вижте ги и вляво, вижте ги и вдясно!

Това са те, така че помислете! Последен шанс!

Благодаря, госпожо Назарян. Приключвам. Последен шанс! Прегласуване, госпожо Назарян.

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя тази процедура по прегласуване, тъй като Законопроектът за изменение на ЗУТ отлежава в Деловодството на Народното събрание повече от два месеца – не го е разгледала Регионалната комисия. По същността си, колеги – не знам за тези, които не са се запознали – това е изцяло надпартийна реформа, това е реформа, която урежда правото на собственост по отношение на паркоместа, които в момента не са самостоятелни обекти в България, не могат да бъдат свободно прехвърляни, наследявани, ипотекирани и прочее. Касае проблем на над милион български граждани по консервативната тема за частната собственост. Колеги, темата не е партийно оцветена и на прегласуване Ви призовавам да подкрепите да влезе в дневния ред, за да можем да свършим поне нещо полезно в Петдесет и първото народно събрание – с тема, която, повтарям, няма партийна идентичност. Благодаря Ви.

Не мога да се въздържа – девет и двадесет е, госпожо Председател, искам Драго Стойнев, Кирил Добрев и Тошко да дойдат да кажат защо гласуваха против това да изслушаме министъра за цените на тока. Искам – споменавам ги лично, БСП и ИТН да дойдат да кажат. И да питам баламурниците от ВЕЛИЧИЕ защо поискаха прегласуване, за да може да не мине справедливото искане за изслушване във връзка със закриването на цяла болница във Варна – детска? Искаме това да го разберем в девет и двадесет в сряда! Драго, не се смей! Не всички са търговци като теб. Излез кажи – БСП, ИТН, защо Жечо Станков да не дойде да каже – да се свърже с ЕРП-тата: защо 100 евро са 200 евро, защо 200 лв. са 400 евро? Какво става с цените на тока на хората? Да го обясни просто. То е ясно, че нищо не може да направи. Все пак той е продавач на ниви за по 200 милиона, нали така? С това се занимава. И онези отзад – сектата на олигофрена, да дойдат да кажат защо поискаха прегласуване, за да може двамата объркали се гербаджии да си сменят вота. Благодаря. (Ръкопляскане от ПП МЕЧ.)

Госпожо Назарян, колеги народни представители! Вие, госпожо Назарян, обикновено взимате отношение към подобно поведение, този път не Ви чувам. (Реплика от народния представител Радостин Василев.) Политически бабаити в тази зала нямат място. Този език на говорене е характерен за улицата. (Реплика от народния представител Радостин Василев.)

Напротив, госпожо Назарян. Вие чухте какво се отправи отново към парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Няма да го коментирам това, не мога да сляза на това ниво. Там ще ме бият с опит, с нищо друго. Аз нямам опит в този тип говорене, в този тип простотия, която струи от микрофоните на парламентарната ни зала. Искам да Ви кажа защо поисках – аз поисках, прегласуване. Защото докоснах в последния момент, след като бях гласувала със „за“, докоснах, без да искам, „против“ (смях от народните представители Радостин Василев и Кирил Веселински) и реших, че тази грешка трябва да бъде оправена…

…защото не може седем… шест души да гласуваме „за“, а аз, без да искам, да гласувам „против“. Това е процедура, която е приета в това Народно събрание, Правилникът го допуска. Искам да Ви кажа, че и при първото гласуване, и при прегласуването ВЕЛИЧИЕ гласува за изслушването на… за тази точка. Така че ние нямаме боб горе да си хвърляме как ще гласува някой друг в същия момент, в който всички гласуват. (Смях от ПП МЕЧ.) Колкото и да се хилите от място, Вие излагате себе си. Това имам да обясня. И Ви моля да вземате отношение към този език, който е характерен за циганските гета, а не за пленарната зала. (Възгласи: „Еее! „Еее! Еее!“, смях, шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз не можах да разбера защо така се обърна залата. И вместо да имаме изслушване по една изключително важна тема, свързана със закриването на детското отделение по хирургия в Многопрофилната болница „Св. Анна“, което обслужва всички деца от нула до 18-годишна възраст не само във Варна, не само във Варненска област, а и в цяла Североизточна България, то беше отхвърлено. Това отделение е с основен ремонт буквално преди няколко месеца, но всички лекари са подали молба за напускане. Те правиха протест, защото заплатите им са в размер на около 1000 – 1200 лв., а от своя страна, директорът на болницата твърди, че има неразплатени пари от Националната здравноосигурителна каса в размер на над милион и 300 хил. лв. Искаме да разберем къде точно е истината, защото се прехвърля отговорност между различните институции. А това е проблем не само на Варна и Варненския регион, а и на цяла България, защото според директора на болницата всички болници, които извършват спешни дейности, не са достатъчно дотирани със средства от Здравната каса. Затова този проблем е национален и беше добре да изслушаме министъра на здравеопазването и директора на Националната здравноосигурителна каса, за да можем да вземем решение по тези важни проблеми, които касаят нашето бъдеще, нашите деца. Наистина съжалявам, че залата се обърна, и на плещите на тези, които гласуваха против, ще тежи това, което се случва в българското здравеопазване.

Господин Стоянов, аз ще Ви кажа защо залата се обърна. Защото египтяните горе не се научиха как да гласуват вече една година в парламента. Някой от тях се беше объркал, поиска прегласуване и даде възможност на залата да си обърне вота. И в момента няма да можем да разберем нищо за тази болница. Заради това, господин Стоянов. И, госпожо Катинчарова, като излизате тук, имайте предвид, че трябва да върне първо Вашият син парите на излъганото момиче. И да знаете, че съм получил още 15 сигнала в адвокатската кантора за хора, които са Ви давали заеми – на Вас, на „Българска парична група“, на Ивелин Михайлов. Вие връщате само лихвата три месеца, после няма главница, няма нищо. Така че, преди да дойдете тук да четете морал, погледнете първо към Вас, погледнете какво правите. Научете се как се гласува, защото сега заради Вас цялото изслушване на министъра е провалено. Точно заради Вас, защото Вие поискахте прегласуване, Вие дадохте възможност на залата да си обърне вота. (Ръкопляскания от народни представители от ПП МЕЧ.)

По начина на водене, госпожо Председател. Хубаво е да обяснявате на колегите, когато искат нещо, че трябва да насочват искането към конкретния орган или представител на властта, който отговаря за него. Става дума за цената на тока. В България има независими регулаторни органи. Всеки един от тях се занимава с конкретен сектор от българската икономика. В случая с цената на електроенергията – пояснявам за тези, които видимо не знаят, органът, който се занимава с това, с регулирания пазар, е КЕВР. Така че, ако някой иска да знае какво се случва и защо се получава така, много моля да си насочи искането към КЕВР за изслушване, към председателя му, за да получи подкрепа. И само за информация: КЕВР е започнала над 70 проверки точно по този проблем със завишените цени през януари. Така че е хубаво в някои парламентарни групи, дето някой се мисли за енергетик, защото има един, дето твърди, че разбира, да образова колегите си, тъй като останалите не са длъжни да знаят всичко за всеки сектор. Благодаря.

Здравейте, госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, на 14 ноември беше назначен особен управител, който оттогава нито сме го виждали, нито сме го чували – ни вест, ни кост. Този особен управител поискахме да бъде изслушан и във връзка със забраната, която беше наложена от това Народно събрание за износ на дизел и авиационно горило. Тази забрана нанася щети както на износа, приходната част на бюджета, така и на самата рафинерия. Тя нарушава рутината на работата в рафинерията. И няколко седмици преди ние да тръгнем по районите за предизборна кампания, трябва да решим и да изслушаме особения управител дали тази забрана да не бъде отменена. Припомням на всички Вас, че дерогацията, която беше дадена от Великобритания, изтича в средата на февруари, така че ние най-вероятно ще се окажем със служебен премиер, служебни министри и с един особен управител, които могат да бъдат изправени пред тежка ситуация. Великобритания даде по-къса дерогация от САЩ и тя изтича на 14 февруари. Така че апелирам да размислите, да изслушаме министъра на икономиката и особения управител на „Лукойл“, да видим какво е състоянието в рафинерията, подсигурени ли са горивата и суровините за рафинерията, за да не се налага да се събираме извънредно и да решаваме такъв сериозен проблем. Благодаря.

Днес говорим за истината. Не за оптимистични отчети с числа, които звучат добре на хартия, но са измамни, когато разберем реалните ефекти върху живота на хората, а за истината. Последните данни за изпълнението на бюджет 2025 г. отново показват, че направеният от управляващите бюджет беше несъстоятелен. Това не е мое лично мнение. Това е суровата икономическа реалност. И защо това е факт? Първо, бюджетният успех, който беше деклариран вчера от Министерството на финансите, е една илюзия. В публичното си съобщение Министерството на финансите ни уверява, че бюджетът е приключил с дефицит от само 3,1% от брутния вътрешен продукт, което е с 0,1% отклонение от заложената цел от 3%. На пръв поглед звучи много добре и като победа на управляващото мнозинство. Само че това е една откровена счетоводна измама. Истината е, че Министерството нарочно премълчава огромните разходи за инвестиции в отбраната и капитали за държавните дружества. Само ще спомена една от касичките на управляващите – това е Българската банка за развитие. Тези разходи официално се записват под черта и не се отчитат в баланса на консолидираната фискална програма, но те пряко увеличават държавния дълг и реалния разход на пари на данъкоплатците. Ако включим тези фактически разходи, истинският дефицит надхвърля 5% от брутния вътрешен продукт. И това не е малка разлика с декларираните вчера само 3,1%. Това е безразсъдно задлъжняване. От друга страна, приходите в бюджета се оказаха нереалистично планирани. Министерството се похвали, че приходите са нараснали, и това е така, но те са по-високи в номинално изражение. Реално това не е заслуга на добър бюджетен план, напротив – фактът, че са събрани само 95,4% от заложените приходи за 2025 г., е показателен. Най-големият провал е при събирането на данък добавена стойност – гръбнакът на приходите в нашата държава. От данъчните приходи има сериозен минус, който не беше предвиден и без него приходите щяха да паднат драстично. Това означава, че правителството залага нереални цели още преди да е свършила годината, а в резултат държавата събира по-малко пари, отколкото планира – нещо, за което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ многократно предупреждавахме и обяснявахме при приемането на бюджета. Държавата спаси бюджета не чрез икономии, а чрез закъснение в изплащането на своите задължения и в орязването на разходи. Постигнатият баланс, както декларира Министерството на финансите, беше чрез намаляване на капиталовите разходи на общините, а това касае всеки един гражданин на родината ни. Изпълнени са само 68% от заложените разходи по капиталовите програми на общините. Второ, забавяне на текущи разходи. Изпълнени са само 85% от планираните разходи. Де факто има много фирми и учреждения, които не си получават парите. И примерът, по който днес искахме да изслушаме Министерството на здравеопазването по отношение на забавените пари в болницата във Варна за детското хирургично отделение, е точно такъв пример – как заради нехайството и заради фиска, за да може да се покаже 3,1% само дефицит, страдат децата на България. Не по-малко важни са лихвените разходи. Изпълнението на тези разходи е 82%. Отново държавата не си изпълнява задълженията към своите контрагенти. Това не е ефективно управление. Това е забавяне на плащания и замразяване на ключови проекти, които трябва да работят за обществото ни, а не за статистиката, каквато се отчита вчера. И въпреки това дефицитът нахвърля 3% от брутния вътрешен продукт, което означава, че бюджетът е провален изначално. Подигравката с нашето общество – с нас и с нашите деца, е по отношение на новия държавен дълг, който продължава да се трупа дори и към днешна дата. Днес имаме реална картина на нарастване на новия държавен дълг, която е сериозно притеснителна. Министерството на финансите обяви, че от началото на годината вече са планирани правителствени облигации за значителни суми, включително 300 млн. лв. нов държавен дълг, издаден наскоро на аукцион; 300 млн. лв. нов държавен дълг, издаден за капиталовия пазар през януари; от вчера добавяме и нов обявен търг – за още 300 млн. лв. Така само от началото на годината имаме приблизително 1 млрд. лв. нов дълг. Общо това означава, че ние генерално продължаваме с бодри стъпки да вървим по гръцкия сценарий на задлъжнялост. Това, че реално държавата взема още пари назаем – не защото има план за развиване на икономиката, а за да покрие съществени дупки и текущи разходи, които не са покрити от приходите, означава управленска немощ. Така на практика се показва, че всичкото това нещо е изключително опасно – като водене на фискална политика. Неустойчивата държавна политика по отношение на финансите води до това, че бъдещите поколения, нашите деца, нашите внуци, ще трябва да изплащат всичко това, което трупат управляващите към днешна дата, а и тези, които имат заявка – следващите евроатлантици, да управляват със същите темпове. Планът за 2026 г. продължава в същата линия. Проектът за бюджет 2026 г. предвиждаше възможността държавата да поеме приблизително 21 милиарда нов дълг – само за тази година! Миналата бяха изтеглени 19 милиарда. Това е рекордно количество нов заем, особено когато икономиката реално не генерира достатъчно приходи, за да покрие текущите разходи. Това не е стабилност – това е прикриване на разходи чрез кредити, които ще засегнат бъдещите поколения. Какво означава всичко това обаче за обикновения българин? Това, което се води като икономическа политика, може да се изчерпи с няколко факта: повече дълг за нашите деца, който ще трябва да се връща с лихви; замразени инвестиции в инфраструктурата, училищата и здравеопазването; по-малко пари за социални услуги, защото приходите не стигат; повече рискове за фискалната устойчивост, ако икономиката претърпи спад. Това не е състоятелна икономическа политика – това е финансова нестабилност, прикрита с фалшива добрина и счетоводни измами. В заключение. Бюджетната политика не е въпрос на красиви думи и хубави отчети. Тя е въпрос на реални пари в джоба на всеки един наш съгражданин – в заплати, пенсии, услуги и инвестиции. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не за първи път настояваме за пълна прозрачност на истинския размер на дефицита, включително на всички разходи; спиране практиката за прикриване на истинските финансови резултати; реалистично планиране на приходи и разумно харчене, а не фискални илюзии, които се продават в обществото в момента от евро-атлантическото правителство; край на политиката на огромни кредити – без ясен план за връщане на този дълг. Днес сме събрани тук, за да кажем истината на народа, а тя е много болезнена. Истината е, че България е в тежка икономическа и финансова криза. България заслужава много повече, но това, което имаме като политически елит, като олигархични кръгове, не води към нищо хубаво за бъдещето на нашата родина, на нашите деца и на нашите внуци. Време ни е за ВЪЗРАЖДАНЕ! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми съграждани! Дълбоката държава изглежда точно така, както ще Ви я опиша днес: Институции, които мълчат, докато един бизнес модел носи печалби, и действат светкавично, когато същият този модел започне да губи пари. Буферният ТИР паркинг в Русе не се появи като спасителна мярка за града ни през 2022 г., а като част от схема, която години наред работеше на ръба на закона и здравия разум – с изкуствено създадена виртуална опашка, с принудително отбиване на тирове пред Граничния пункт „Дунав мост“ и с частна фирма, превърната в монополист с благословията на институциите. Общински терен бе предоставен за 30 г. на лица с прякори. Контролът върху движението край „Дунав мост“ беше на практика изнесен в частни ръце. Шофьорите бяха насочвани към паркинга не защото имаха нужда, а защото така работеше моделът. Проблеми не липсваха, но институциите си затваряха очите – едни такси за българи, други за чужденци. В нарушение, ДДС не се начисляваше. Темата достигна дори до Европейската комисия. Тирове продължаваха да бъдат спирани от частни охранители на пътя преди границата в първите седмици след Шенген, докато ние не повдигнахме въпроса в Народното събрание. Този модел носеше пари. Много пари! И тогава кметът на Русе Пенчо Милков се провъзгласи за спасителя на русенци от километричните опашки на тирове. Проблемът се появи едва когато празнувахме влизането ни в Шенген, успех за цялата нация – както за гражданите, така и за бизнеса, но Шенген сложи край на задръстванията и схемата с виртуалната опашка на частния ТИР паркинг се разпадна. И точно тогава, когато постъпленията спряха, русенският кмет започна процес по покупката именно на този ТИР паркинг чрез публични държавни средства. Защо кметът на Русе изобщо стига дотам да иска нещо, което по същество прилича на национализация, но само когато един конкретен частен бизнес започва да изпитва сериозни финансови притеснения? Това е първият и най-важен въпрос, на който никой не дава отговор. Когато даден модел работи и носи печалба, въпреки че ограничава преминаването на държавната граница, държавата и общината мълчат. Когато същият този модел се пропука след влизането ни в Шенген и вече не може да се разчита на принудителен монопол, изведнъж държавата трябва да се намеси и да го спаси. Има въпроси, на които трябва да си отговорим: има ли зависимости, има ли договорки и не е ли работа на прокуратурата да провери защо публичната власт така услужливо се притичва на помощ точно в този момент? И като говорим за дълбоката държава, има ли среща между Борисов, Пеевски и Таки? През цялото време в последната една година, в която тези преговори на кмета текат на заден план и никой не подозира за тях, Община Русе продължава да получава дължимия си годишен наем от около 300 000 евро. Това е важно да се каже, защото договорът е изгоден именно за Община Русе. Частната фирма е получила право на строеж срещу фиксирани годишни плащания, а след изтичането на срока цялото съоръжение остава собственост на Община Русе. А ако фирмата реши предсрочно да го прекрати, изграденият терен остава собственост веднага на Общината. В края на януари 2026 г. обаче тонът рязко се променя. Кметът Пенчо Милков започва нова серия писма: първо, към фирмата, после към Министерството на финансите – този път с настояване за спешно решение за закупуване на паркинга от държавата. Отговорът на Министерството е, че е нужно решение на местната власт. Предложението към Общинския съвет в Русе се появява в последния възможен момент, изпратено часове преди заседанието на комисиите – без време за запознаване с документите, без сериозен финансов или правен анализ и без възможност за реален дебат. Решение за 10 милиона евро на данъкоплатците се вкарва в извънредно заседание, свикано с напълно различен дневен ред, сякаш става дума за поправка на правописна грешка, а не за решение, което ще тежи на града и държавата с години. Няма обществено обсъждане, няма търсене на алтернативи, няма разглеждане на най-логичния законен вариант – Общината да изчака, да защити вземанията си по договор и да остави частния инвеститор да носи отговорност за собствения си риск. Всичко е направено набързо и навярно под натиск, така че гражданите да разберат какво се е случило едва когато решението вече е гласувано. И наистина, в рамките на часове решението на кмета и Общинския съвет вече е факт, подкрепено от партиите на коалицията в оставка – ГЕРБ-СДС, БСП, „Има Такъв Народ“, „ДПС – Ново начало“. В него не просто се предлага да се откажем от близо 8 милиона евро сигурни приходи за оставащите 27 години, като се купи за 10 милиона евро буферният ТИР паркинг, а се прави нещо още по-фрапиращо – да се приеме на доверие претенцията за така наречените пропуснати ползи от страна на частната фирма, която твърди, че щяла да печели определени средства в бъдеще, и иска държавата да ѝ ги плати предварително. Тази припряност съвпада по странен начин с последните дни на сегашното правителство. Вместо сдържаност и отговорност в края на мандата виждаме желание да бъдат похарчени нови публични средства, насочени не към спешна нужда, а към компенсиране на частен бизнес, който вече не може да разчита на изкуствено поддържаното си предимство. Решения с дългосрочни последици за държавата се прокарват набързо, сякаш времето изтича и някой бърза да подпише, преди да му бъде отнета възможността. Уважаеми дами и господа народни представители! Сегашното правителство няма легитимност да поеме подобни ангажименти. Няма право в последните си дни да обвързва държавата с решения за десетки милиони евро, взети без дебат и без обществено съгласие, няма оправдание да прехвърля частен риск върху всички граждани. Ако този подход бъде преглътнат днес, утре той ще бъде повторен без колебание и цената отново ще бъде платена от българските граждани. Общественият гняв се заражда в Русе и той е напълно заслужен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, колеги народни представители! На 15 януари тази година Ви поканихме заедно да поправим една грешка, която всички признаваха, че е допусната, но никой не посмя да поправи. В тази зала и днес седят хората, отговорни за нея, но и днес те отказват да поемат отговорност за промените в Конституцията на републиката. Това бяха поправки, прокарани като конюнктурна операция, призвана да обслужи частни, партийни мотиви и страхове. Поправки, които превърнаха Върховния закон от рамка на стабилност и баланс в инструмент за контролирано политическо пренареждане, а отговорността – в едно разтегливо понятие, което винаги намира да се разтвори някъде между алиби, процедура или удобна формула. Както в Петдесетото народно събрание, така и в това, което вече си отива, останахме само с подписите на тези, които за втори път се осмелихме да предложим връщане на Конституцията към вида ѝ отпреди промените през декември 2023 г. – чрез премахване на срамното ограничение президентът да избира между няколко политически удобни на партия „Мафия“ предварително назначени на съответните позиции кандидатури за служебен министър-председател, печално и срамно известни с понятието „домова книга“. Нашето предложение даде шанс политическата клика и срамната ѝ компания в тази зала да покажат санитарна доза почтеност към интересите на държавността и да вдъхнат смисъл на това, което тук наричате демокрация. Можехте да проявите човешка смелост и да докажете, че над манията за контрол и интереса за собственото политическо оцеляване и пребиваването във и около властта стои нещо по-голямо – държавният интерес. Можехте да дадете хоризонт и свобода на действия на институцията, вместо да се фиксирате в личността, която я оглавява. За подобно решение се изисква повече от политически егоизъм – воля да служиш на хората, от които само след два месеца отново ще поискаш доверие, да оставиш личния и партийния страх на заден план, защото страховете строят най-високите стени, но отвъд стената на страха се простира свободата. В центъра на предложението, което и този път не дочака Вашите подписи, стои премахването на силно ограничения списък от възможни кандидатури, от които президентът трябва да избира служебен министър-председател. Тук липсват принцип, баланс и гаранция за неутралност. Вижда се един затворен механизъм, който всъщност е създаден да ограничи конкретната институция в конкретен политически момент и да даде на мнозинството удобното право да дърпа конците, но без да плаща цената на пряката политическа отговорност. Политическите сили, прокарали тези промени, отказаха да понесат последствията от собствените си решения. Конституцията послужи за моментно политическо пренареждане вместо за дългосрочна рамка за стабилно управление. Моделът концентрира влияние в ръцете на фигури, избрани от същото това парламентарно мнозинство, което вече пета година държи България в дълбока политическа криза по една проста причина: партия „Мафия“ просто трудно оцелява като опозиция. Тезата за деполитизация се развява като табела, която прикрива всъщност обратния процес. Щетите надхвърлят нарушаването на институционалния баланс, по-опасното обаче идва от размиването на отговорността. Този Франкенщайн, управлявал държавата вече месеци наред, остава без собственик, без политически гръб, а част от главните виновници за създаването му обявиха политическата отговорност, като просто дезертираха от политическата сцена. Кабинетите „Главчев“ показаха целта на партия „Мафия“ в чист вид – дестабилизацията на властта да се превърне в постоянно състояние, в привикване, в нов стандарт. При първия текст на новия механизъм част от длъжностните лица в така срамно наречената домова книга отказаха, позовавайки се на аргумента, че към момента на тяхното назначаване подобна хипотеза не е съществувала. Днес всичките 10 лица в списъка са избрани с ясното съзнание, че Конституцията допуска възможността те да заемат длъжността служебен министър-председател, а отказите на пет от посочените в Конституцията длъжностни лица разкриват този устойчив дефект в логиката на промените. Те обезсмислят цялата цел на реформата и превръщат конституционния текст в един декоративен вместо действащ механизъм. Особено проблематичен остава отказът на председателя на Народното събрание – личност, гласувала тези конституционни промени. Този отказ поставя под съмнение личната последователност и политическата искреност на целия процес по изменението на Конституцията. Последиците се виждат пряко в общественото доверие: подкопано е доверието в Конституцията като върховен и работещ закон, ерозиран е авторитетът на институциите, засилва се усещането за безотговорност на парламентарните мнозинства. Всички тези недъзи бяха предвидими още при приемането на промените, колеги. За тях предупредиха авторитетите в конституционното право, но предупрежденията им останаха нечути. И днес отново стоим пред организиране на избори в условията на счупена Конституция. Промените в Основния ни закон изискват повече от аритметика – изискват легитимност, последователност и изпълнимост. При липса на тези елементи обществото получава институционална криза и разпад на доверие, на което вече сме свидетели, вместо стабилност. А конюнктурните цели, облечени в конституционни текстове, които Ви обслужиха навремето, подменят смисъла на реформата и всъщност обезценяват самия конституционен ред. Още в Петдесетото народно събрание ВЕЛИЧИЕ предложи връщане на нормалността. Тогава предупредихме, че изкривяването на конституционната логика при служебните кабинети ще произведе по-дълбок институционален блокаж. Предупрежденията ни бяха посрещнати с насмешка и високомерие. Днес ситуацията се повтаря с по-тежки последици. Отново предложихме на всички политически сили възстановяване на нормалния механизъм за съществуването на служебните кабинети – механизъм с ясна логика и с ясно носене на отговорност. Този път отказът дойде не от 10 народни представители, при положение че публично вече се констатира уродливостта на използваните поправки. По микрофоните се чува критика. Вие всички – Ваши представители, имахте възможност и критикувахте тези промени. В решенията Ви обаче има само блокаж. ГЕРБ стигнаха дотам да обсъждат оттеглянето на Рая Назарян, водени не от прозрение за дефекта на модела, а от намерението да си изберат друг председател на Народното събрание, по-подходящ за бъдещ служебен министър-председател. Къде е поправената грешка тук? Вижда се опит за приспособяване към същата сбъркана конструкция. И как е възможно такова послание да звучи от президентската институция, от сградата на президента, където недвусмислено се показа: изберете си един от 239 и ние ще го изберем, за да бъде подходящ за поста кандидат за служебен министър-председател. Това означава ли, че можем да избираме каквото си искаме, когото си искаме и да правим каквото си искаме в тази зала? ПП-ДБ вече си харесаха премиер с лични институционални проблеми, които допълнително компрометират идеята за служебен кабинет като неутрален и отговорен инструмент. „ДПС – Ново начало“ направиха музей на сглобката, а централният експонат в този музей остава конституционната игрословица с домовата книга, показвана едновременно и като грешка, и като удобство. Левицата отново проспа момента и вместо да застане зад възстановяването на нормалността, се разтвори в общия шум. „Има Такъв Народ“ се крият зад думата „консенсус“ – без позиция, без риск и съответно без отговорност. ВЪЗРАЖДАНЕ заради облаги може би, не знам, слугуват на интересите на ГЕРБ – независимо от гръмките си декларации за суверенитет и принципи. МЕЧ предпочитат схоластичната истерия и кресливия пиар пред един реален институционален изход. И въпреки всичко това от всички страни в залата се чуват едни и същи думи: домовата книга се оспорва, моделът се критикува, дефектът се признава, а в същото време никой не успя да направи онова, което казва. Няма нито един подпис. Вие можете сега да поправите тази грешка. Папката е там – елате и се подпишете. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Ще се възползвам от правото да поискам процедура за гласуване за отпадане на точка втора за четвъртък, а именно Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност. В предходните две седмици правих същото предложение. Този закон не е изгоден за българския бизнес. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ правихме още миналата година, на 14 януари, кръгла маса в Народното събрание по темата на този законопроект. Поканихме целия IT бранш и всички казаха, че в този закон, по този начин написан, първо, не е напълно транспонирана така наречената директива NIS 2, която идва от Европейския съюз, налага свръхрегулация в сектора – и не само в държавния, а и в частния. За нас този законопроект не може да бъде гласуван в това Народно събрание, тъй като то е нелегитимно, то е в своя край. И това бързане да бъде гласуван Законопроектът за киберсигурност накрая, показва само едно – че има огромен натиск от американци ли са, други ли са, само и само да се ограничат определени технологии да бъдат използвани в България. Затова нашият призив е да гласуваме тази точка да отпадне от дневния ред, в Петдесет и второто народно събрание този законопроект да влезе отново и да можем да започнем дискусията по него отначало – аргументирано, спокойно, да има време да се въведе нормална регулация и киберсигурността да не бъде само на хартия, а наистина да бъде приложима. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. По начина на водене. Тъй като явно сме в предизборна кампания, то е ясно, спирайте ги народните представители, като излизат на трибуната, да лъжат и да правят внушения, и им правете забележка. Говоря за Катинчарова, там, от ордите на хан Крум, фараонското движение и всичко, което касае измамата на толкова много хора във Ветрино. Катинчарова, като си пуснеш TikTok другия път и говориш за „Има Такъв Народ“, искам да им кажеш на тия, дето те гледат, следното: когато говориш, че „Има Такъв Народ“ не се вълнува и се крие зад някакви общи консенсуси по отношение на Конституцията, лично „Има Такъв Народ“ два пъти е сезирал Конституционния съд по отношение на зловредната Конституция, направена от предишната сглобка. Това да им го кажеш в TikTok. И другото, което искам да им кажеш, е, че „Има Такъв Народ“ беше първата политическа формация, след като не можахте да влезете в парламента, която сезира Конституционния съд именно за изборните нарушения, за да може ВЕЛИЧИЕ да влезе. Наша грешка е. Повече няма да сте в този парламент.

Това е лично обяснение.

Налага се да се обърна персонално към Вас, господин Балабанов. Ако искате, обърнете се, докато Ви говоря – да се виждаме. От елементарно възпитание го казвам. Нека да припомня само, че ако „Има Такъв Народ“, които ние все още очакваме да направят нещо, с което да бъдат запомнени с добро в този парламент, имат желание наистина да се борят срещу тази поправка, която конституира домовата книга като източник на кризи в държавата, особено в такива моменти, Вие все още можете да дойдете да се подпишете. Колкото до това, че сте подкрепили, че сте сезирали Конституционния съд, искам да Ви кажа, че ние първи се подписахме на Вашата конституционна жалба, която беше само за частично преброяване – не касиране, мисля, така беше, преброяване – на изборните резултати. И чак след като Ви подкрепихме, Вие подкрепихте и нашата конституционна жалба. Благодарни сме за това, че си услужихме навремето и се подпомогнахме един друг взаимно. Ние оценяваме всяко действие, което има за мотив подпомагане на демократичните процеси, и ако може – далеч на партия „Мафия“ от властта, далеч от практиката да се ограбва общественият и държавният интерес. Ако Вие все още имате време, мотив, желание, направете нещо свястно по въпроса вместо приказки – елате и се подпишете на това искане за промяна на Конституцията. Все още можете да го направите. Тогава няма да са приказки, а действия. Благодаря.

Госпожо Назарян, Вие сте юрист и когато излезе ей това, което се качва нагоре, е хубаво да му казвате как стоят нещата юридически, защото „Има Такъв Народ“ сезира два пъти Конституционния съд – седнете, прочетете мотивите. Сезирахме ги, защото обикновено Народно събрание не може да прави тази промяна, да отнема по този начин правомощията на президента и да прави домова книга. Тоест това е противоконституционно. И оттук нататък изходите са два: или Конституционният съд най-накрая се събира – и не е 6 на 6, и взема решение за противоконституционност, или се отива на Велико народно събрание, което може да направи тази промяна. Другото – Вие практически предлагате ново противоконституционно решение – обикновено Народно събрание пак да пипа Конституцията. Ние, за разлика от Вас, тогава гласувахме „против“, защото Вас Ви нямаше. Но това е нещо, което ние сме казвали хиляда пъти от тази трибуна. Така че се упражнявайте на всякакви теми, само избягвайте… Тоест, госпожо Председател, предупреждавайте госпожа Катинчарова да се упражнява на всякакви теми или някой да ѝ напише нещо на телефона и тя да излезе да чете от него, за да е долу-горе в рамките на законността.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 51-554-01-137, внесен от Десислав Петров Тасков и група народни представители на 23 юли 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2025 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 51-554-01-137, внесен от Десислав Петров Тасков и група народни представители на 23 юли 2025 г. На заседанието присъстваха: представители на Министерството на туризма: Мирослав Боршош – министър, и Ирена Георгиева – заместник-министър; представител на Министерството на икономиката и индустрията: Мария Иванова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; и представители на браншови организации в сферата на туризма. С оглед необходимостта от хармонизиране на националното законодателство с Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги следва държавата ни да предприеме изменения на същото. Целта е гарантиране на ефективна защита на потребителите, закупили туристически пакет, в случай на несъстоятелност на туроператор, която да покрива всички предвидими плащания, включително за репатриране. Съгласно Директивата туроператорите следва да предоставят обезпечение в размер, достатъчен за връщане на всички суми, заплатени от пътуващите. Размерът на предоставяното към настоящия момент обезпечение не е достатъчен и при нужда не може да покрие тези плащания. Проектът за изменение и допълнение на Закона за туризма предвижда вписаните в регистъра по Закона за туризма туроператори да предоставят гаранции при несъстоятелност освен чрез сключването на регламентираната в действащия закон задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ и чрез банкови гаранции, и като участват във финансирането на Туристически гаранционен фонд. В Комисията по туризъм е постъпило писмено становище от Министерството на икономиката и индустрията. В рамките на своята компетентност то изразява своите принципни и конкретни бележки относно предложенията за създаването на условия за ефективно прилагане на горецитираната директива. Съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз изискването на чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува като задължение за предоставяне на защита на пътуващите от рискове срещу несъстоятелност и неплатежоспособност. Във връзка с това е направено предложение текстът да бъде така, както е по отношение на застраховката. Представителката на Министерството на икономиката и индустрията подчерта, че бележките целят подобряване на разпоредбите при прилагане на действащия закон. Застраховката „Отговорност на туроператора“ и създаването на хибриден модел за съществуването на Гаранционния фонд не си кореспондират достатъчно. Съгласно предложените текстове рисковете, които се покриват от застраховката, и вземанията на потребителите, които се гарантират от Фонда, са едни и същи. В случая, по този начин разписани, се увеличава само административната тежест към туроператорите. Изразено е опасение, че по-високите разходи на туроператорите – и сключването на застраховка, и внасянето на вноски за попълване на Гаранционния фонд, ще се отразят в крайната цена на туристическите пакети. Другото нещо, което прави впечатление, е, че Законопроектът стеснява обхвата на задължението, като предвижда защита от рискове, свързани само с несъстоятелността на туроператорите. Предложено е създаването на Туристически гаранционен фонд като юридическо лице със седалище София. Предвижда се същият да може да се преобразува, прекратява и ликвидира само със закон. При положение че се създава със Закона за туризма, счита се, че именно Законът за туризма следва да посочва условията и реда за неговото прекратяване и ликвидация; в кои случаи и в каква форма би могъл да се преобразува, ако това е възможно, както например тези правила са разписани в Закона за юридическите лица с нестопанска цел по отношение на юридическите лица с нестопанска цел или за търговските дружества в Търговския закон. Като юридическо лице Фондът би следвало да има освен управителен орган, и администрация. В Законопроекта липсва разпоредба в този смисъл, с изключение на чл. 96й, където е въведено изискване към членовете на Управителния съвет на Фонда и служителите от неговата администрация да не разгласяват информация, станала им известна при изпълнение на служебните им задължения. Юридическото лице предполага и имущество, за каквото също не става дума в Законопроекта. Становището на Министерството на туризма бе изразено от министър Боршош. Той благодари и на вносителите, и на членовете на работната група от Министерството на туризма, и на представителите на бранша за съдействието Законопроектът да попадне в Народното събрание. Той припомни, че идеята за създаване на гаранционен фонд е от четири години. През този период е имало предложения, много и различни виждания, стигало се е до различни етапи, включително и до законопроект, който да е на обществено обсъждане, след това върнат със значителни забележки и негативни становища и от страна на туроператорите. Той изтъкна, че внесеният законопроект в този му вид има няколко големи дискусионни теми. Те са по отношение на застраховките за несъстоятелност, неплатежоспособност, как трябва да бъде включено в промяната на Закона при създаването на Фонда. Предстои дискусия относно различните детайли около функционирането му, състава и ролята на Министерството на туризма. Той подчерта, че важното за него и туроператорите е, че сам по себе си Законопроектът има добра правна конструкция. Той отчита в голяма степен и предложението на бранша, защото становищата, които са постъпили в Министерството, са отразени в голяма степен. Постъпилото становище от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), Сдружение на туроператорите и туристическите агенти „Обединение „Бъдеще за туризма“ (СТТА ОБТ), Сдружение „Туризъм“ бе изразено от Димитър Балтов. Той изтъкна, че становището, което са представили, е уточнено с голяма част от национално представените асоциации в България и то е насочено основно в две насоки. Първо, по отношение на застраховките и Гаранционния фонд. Забележките на колегите от Министерството на икономиката и индустрията са основателни, защото текстовете така, както са останали в момента, се изменят частично. Това води до неясноти. Застраховката е нужна не като алтернатива на Фонда, а като допълнително обезпечение. Причината за това е, че обезпечението, което е заложено за Фонда, не е достатъчно. Тоест обезпечителната вноска, която туроператорите ще внасят еднократно в размер на 0,25% от оборота, който ще се застрахова, не е достатъчна. За тяхната дейност трябва да има и индивидуално обезпечаване, което да бъде с някой от следните инструменти: застраховка, банкова гаранция, ипотека или какъвто и да било друг инструмент. Втората насока в становището е по отношение на контрола. Без контрол се рискува сивият сектор, който в този бранш е доста сериозен, да нарасне с 30 – 40%. Предстои въвеждането на допълнителни финансови разходи, което довежда до допълнителна финансова и административна тежест. От друга страна, без ефективен контрол на практика Фондът да не може да се капитализира адекватно. В дискусията се включиха народните представители доктор Десислав Тасков, Красен Кралев, Любен Дилов, Цончо Ганев, Лариса Савова, Богомил Петков и Иван Белчев. Народните представители се обединиха около тезата, че в този му вид Законопроектът може да бъде приет на първо четене. След това, използвайки максималния срок между първо и второ четене, да се уточнят всички детайли, касаещи защитата на бизнеса и крайния потребител на туристическата услуга. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и с 7 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; 1 глас „против“ – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и 4 гласа „въздържал се“, от които 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на ПП-ДБ и 1 глас от парламентарната група на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 51-554-01-137, внесен от Десислав Петров Тасков и група народни представители на 23 юли 2025 г.“. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател.

Добре дошли, господин Министър!

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 51-554-01-137, внесен от Десислав Петров Тасков и група народни представители на 23 юли 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 октомври 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 51-554-01-137, внесен от Десислав Петров Тасков и група народни представители на 23 юли 2025 г. Законопроектът бе представен от доктор Десислав Тасков, народен представител и председател на Комисията по туризъм в Народното събрание. Доктор Тасков отбеляза, че със Законопроекта се транспонира Директива на Европейския съюз 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. С прилагането му се цели защита на интересите на потребителите в туристическия бранш. Госпожа Ирена Георгиева, заместник-министър на туризма, представи становище на Министерството на туризма, с което подчерта, че тази нормативна промяна ще допринесе за по-справедлива, предвидима и отговорна бизнес среда, в която туроператорите поемат ясни ангажименти към своите клиенти. Изрази увереност, че със създаването на Туристическия гаранционен фонд ще се гарантира по-пълно защитата на потребителите при изпадане в несъстоятелност на организаторите на туристически пътувания. Гаранционният фонд е важен, защото е ключова стъпка към реална защита на потребителите и защото ги поставя в центъра на туристическата политика. Становището на Министерството на икономиката и индустрията бе представено от заместник-министър Дончо Барбалов. Господин Барбалов изрази принципна подкрепа към Законопроекта и одобрение за създаването на гаранционен фонд, целящ по-добра защита на потребителите на туристически услуги. Туризмът, бидейки един от важните отрасли за икономиката на туристически услуги, бидейки един от важните отрасли за икономиката на държавата, трябва да гарантира защита на потребителите, а в тази връзка и защита на индустрията в случай на възможни проблеми. След изслушване на гостите КЕВКЕФ гласува предложения законопроект. Въз основа на проведеното гласуване със 7 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ, 1 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; без гласове „против“; и 2 гласа „въздържал се“, от които 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 51-554-01-137, внесен от Десислав Петров Тасков и група народни представители на 23 юли 2025 г.“ Благодаря.

Със съжаление ще отбележа, че аз съм един от хората, които се изказват в подкрепа на туристическия бранш от години, във всеки един парламент, поради простата причина че огромната част от всички депутати, от управляващите най-вече, години наред, без значение кое правителство, за 37 години не искат и не осъзнават, че туристическият бранш не е просто един хотел и собственикът на този хотел. Туристическият бранш е цяла индустрия, която в себе си включва толкова много други бизнеси, които на пръв поглед нямат нищо общо със самия туризъм, че дори не се и замислят които и да са от управляващите, включително и тези, защото с туризъм и с крайната му фаза – хотел, са свързани както хранително-вкусовата промишленост, така и производството на алкохолни напитки, леката промишленост – като минете през чаршафи, кърпи и всичко, свързано с това, през хората, които са заети в него, транспорт, летищни такси, самолетни такси, огромен набор от бизнеси, от цели индустрии, които касаят и са косвено свързани с туризма. Това нещо поредно правителство не го осъзнава! Поредно правителство не направи нищо, за да промени целия бранш, да промени цялата икономическа обстановка в страната по отношение на туризма. Това е икономическо престъпление и на това правителство, и на всички други, които са се извървели за 37 години. Защото след 1989 г. туризмът е оставен да се саморегулира – една джунгла, едно презастрояване, едно унищожаване на туризма, едно пране на мръсни пари – било то от кражби, грабежи през държавни фирми, било то през пране на пари от наркотрафик, проституция и всичко, което се сетите като незаконен бизнес. И това довежда дотам, че имаме едни съсипани курорти. От курорти, строени по френски тертип, или курорти, строени от швейцарски архитекти, или хотели, направени по световен образец, в момента да стигнем до една бетонна джунгла, което води след себе си едни огромни пропуснати печалби за фиска в размер на милиарди. И няма никакво значение през тези 37 години кое е лицето, което е министър на туризма. Няма никакво значение! Най-перфектният министър да е, харесван от всички в тази зала или от целия бранш, или от всички съсловия, човек, който иска наистина от сърце и душа да промени туризма в страната – няма никакво значение, при положение че правителството няма за един от приоритетите туризма, и то не за друго, а заради приходите в държавата! В момента имаме абсолютно същото правителство, което е оставило министъра на туризма да се спасява, кой каквото може да влачи там: на ти двадесет милиона за реклама, оттам нататък – каквото направиш! Поредният такъв министър, оставен в такава ситуация. Без целенасочена държавна политика нищо няма да се случи, без значение кой е министърът. И в момента имаме същия Министерски съвет. И въобще не съм обнадежден, че следващият Министерски съвет, било то служебно или редовно правителство, ще промени нещо. Нямат желание и не го правят. Това се мултиплицира и в законодателната част. В момента имаме на обсъждане един изключително лош законопроект. В същото време изключително важен както за бранша, така и за хората, които използват туристическите услуги в страната – дали за вътрешен туризъм, дали за външен туризъм, да пътуват в чужбина. Ние имаме изключително важна тема, която поредно Народно събрание няма да реши. И тук вече отговорността трябва да се поеме от този състав на Министерството на туризма, както и от предишните. Защото, както предишните не направиха нужните промени в законодателството, за да могат да бъдат обсъдени, вкарани в дневния ред на Народното събрание, да бъдат приети с абсолютно мнозинство, това го нямаме и в момента. Като председател на Комисията по туризъм многократно призовавах предишните министри на туризма: подгответе законопроект, обсъдете го с бранша, преди да влезе в Комисията по туризъм; дайте да направим една работна група с представител на всяка една от парламентарните групи, да си кажем мнението, да си кажем становищата – тогава го вкарайте в парламента, да го приемем с мнозинство, защото всичко е уточнено предварително и е от полза за бранша, да може това нещо да заработи, защото браншът има нужда. Не се направи от предишните правителства и предишните министри на туризма, не се направи и от сегашния състав на Министерството на туризма. Предложи се един законопроект, който беше вкаран в Комисията по туризъм. И аз не мога да разбера защо председателят на Комисията… защо в момента държат от БСП да вкарат този законопроект, който беше съсипан в Комисията със становища на бранша и забележете, със становище на едно от министерствата от това правителство – Министерството на икономиката. Отрицателни коментари! В Комисията имаше отрицателни изказвания от самия бранш, от хората, които искат това да се приеме, да се съгласува и да заработи. „Не, дайте да го приемем!“ – цитирам. Дайте да го приемем, защото е много важно да мине нефелният закон на първо четене, пък ние ще правим допълнително преработки на преработките. Ама ударно да го приемем! В момента ударно дайте да приемем един закон, който не става за нищо! Съвсем отговорно го казвам, без да обидя никого, който е работил по него. Той не става! Не защото аз го казвам, а защото една огромна част от бизнеса, свързан с туризъм, го казва. Защото икономиката на туризма се обоснова ясно и точно, за да не цитирам и да не губя времето с това, какво казва Министерството на икономиката по отношение на този законопроект. Ама те вътре самите министерства не са го съгласували – може ли, не може ли този законопроект да работи. Защо трябва да се приема нещо, което изначално знаем, че е некачествено, с обяснението: „Нека, по-нататък ще го поправяме!“ Да правим ремонт на ремонта на ремонта – както на пътищата, така в момента и на законодателството! Това не работи! Това не е от полза за бизнеса! И в момента искате да излъжете бизнеса, защото излизате в кампания, и да му кажете: „Ето, приехме на първо четене…“ Не, няма да му кажете на първо четене, ще кажете: „Приехме в парламента законопроект, свързан с бранша – той е много важен!“ Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ знаем, че този законопроект е изключително важен за бранша, но не и в този му вариант. Да, трябва да има такъв законопроект. И да, трябва да бъде приет максимално бързо, но да бъде направен така, че бизнесът да го одобрява, да е съгласуван с бизнеса, да е съгласуван с това какви са приходите, какви са рисковете за фиска, и да има работещ законопроект. На този етап ние няма как да се съгласим и да го одобрим. Ще имаме, ако въобще мине на първо четене, което предполагам, че ще стане, между първо и второ четене ще направим поредица от предложения, за да санираме нещо, което изначално не трябваше да бъде строено по този начин, ако мога така да се изразя. Но така или иначе, това не е добра законодателна практика – да се вкарва изначално, знаейки, че Законопроектът е изключително лош. Иначе като замисъл е добър и да, изключително много закъснял е този законопроект.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Не, точно така трябва да стане, господин Ганев, точно по този начин! Колко време сте народен представител, бяхте и председател на Комисията по туризъм – внесохте ли този законопроект? Внесохте ли измененията и докъде стигнахте? Браво на колегите, които са го внесли! Най-сетне, след пет години, някой се погрижи за пътуващия българин. Този законопроект беше изработван в продължение на много месеци. Аз като министър го заварих в наистина безобразно състояние – тук сте прав. След това са десетки заседания на работната група, след като го представихме и пред Комисията. Използвахме всички формални и неформални методи, за да може да има дискусия около промените и създаването на Гаранционния фонд. Това е изключителен успех на този парламент, че го разглежда, че е минал в Комисията и че успя да стигне до залата. Пет години българският пътуващ потребител не е защитен на 100%, защото застрахователните дружества отказват да застраховат туристическите пакети, или ги застраховат до 20%. Това означава, че днес Вие ще можете да се погрижите за пътуващия българин, когато е навън, когато се случи несъстоятелност, когато туристическата агенция или оператор не могат да покрият, да може да бъде прибран с тези средства на Гаранционния фонд и да бъдат възстановени средствата, които е вложил. И за първи път този дебат се води в тази пленарна зала, след като трябваше да се води преди пет години. И то не е само, колеги, заради Директивата на Европейския съюз, която налага България да го приеме, не само защото именно благодарение и на работата на това правителство, в частност на моята, без да се изтъквам, избегнахме и наказанията, и глобите от Брюксел. Не само заради това, а заради интереса на българския потребител. Това е големият отговор. Да, има много теми. Поставихте важни въпроси, свързани с развитието на туризма, така е. Но всичко останало, тъй като искам да се фокусираме върху Гаранционния фонд, в момента е направено максимално близко, като се събере браншът като интерес и потребители. Разбира се, че има неотговорени въпроси, и Вие го знаете. Да остане ли само вноската в Гаранционния фонд? Да остане ли в Гаранционния фонд вноската и застраховката? Това са въпроси, на които Вие като законодатели на базата и на мнението на бранша, но и на възможността да функционира Гаранционният фонд, ще трябва да отговорите. Но ние сме стигнали до това най-сетне този гаранционен фонд и Законът да е вътре в пленарната зала. Пет години никой министър не посмя или не можа – няма значение, надявам се, че колегите са направили най-доброто в качеството си на министри – да отвори Закона за туризма на тази тема. Този четвъртък ще гледаме – надявам се, на първо четене ще може да мине и в Комисията – и измененията, свързани с работата на националните курорти, като говорите за начина, по който се управляват курортите, и всичко останало. Но това отделно ще го дискутираме в Комисията. Връщам се към Гаранционния фонд. Задължително, разбира се, без да звуча по този начин, трябва да подкрепите на първо четене този законопроект – с всичките му условности, с всичките неща, които трябва да бъдат дебатирани, колеги, предстои в залата след това, преди второ четене, да се случат. Този закон се чака и от потребителите, и от хората, които пътуват. Вие всички сте хора, пътуващи в чужбина. Никой не Ви защитава в момента, никой не защитава правата Ви, никой не Ви възстановява средствата, никой няма и да Ви ги върне, ако туроператорът и агентът откажат. Този закон създава тези механизми, тези възможности и тази защита и той е ключов за развитието на сектора. Така че искрено Ви призовавам да го подкрепите – ще чуете, разбира се, и различни мнения, ще чуете и недостатъците му, ще чуете интересите и на бранша, но не забравяйте, че той преди всичко защитава българина, който е в чужбина, създава условия не само да си възстанови средствата, но и да бъде върнат незабавно, с осигурено финансиране, така че да няма хора, които са били изоставени, защото, видите ли, много години наред по никакъв начин не е създаден този гаранционен фонд. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, почитаеми колеги! Аз инстинктивно понечих да направя реплика на господин Ганев, но после реших да не я направя, защото все пак по-важно е да се концентрираме специално върху Закона, за Фонда, а не за общия разговор за състоянието на туризма. Сега, аз разбирам патоса на ВЪЗРАЖДАНЕ – и друг път съм го коментирал, че те малко се движат по ленинската стратегия „Чем хуже, тем лучше“ – „Колкото по-зле, толкова по-добре“. Тоест, колкото по-апокалиптична картина представим на действителността, толкова по-желани биха били решенията на проблемите, които именно те представят. В случая разглеждаме нещо съвсем различно. Просто искам в общата картина да кажа, че въпреки многото недостатъци на туризма, които има в България, тази индустрия е в един много бурен възход. Несравнимо е с положението отпреди 30 години. Да, има грешки, всеки има грешки на растежа, даже нашите са доста по-малко, отколкото в една Испания например. Безспорно има много какво се желае, но и апокалиптичните картини са доста далеч от действителността. Факт е, че много голяма съпътстваща индустрия подържа този отрасъл в България, а най-доброто пък е, че България има изключителни перспективи. Има цели сектори, които тепърва ще носят голям приход – и морален бенефит, и финансов, на нашите сънародници. Това е свързано най-вече с културния туризъм, с климатичния – да не влизаме в детайли, но наистина, ако всичко е добре, хоризонтът е много светъл. В същото време факт е, че законодателите – ние всички, сме длъжници на тази индустрия и не защото трябва да правим някаква свърхрегулация, а защото никога не сме поставили доста ясно кое е най-важното за нас след рекламата на България. Аз даже не бих поставил приходите на фиска на първо място, а бих поставил защитата на личността, на личностните права, на потребителите. И министърът в своето изказване подчерта също това нещо – този закон е за потребителите. В момента, доколкото знам, има около 4000 подадени заявления за регистриране на туроператори и туристически агенти, от които повече от половината са удовлетворени, тоест те са в регистъра. В същото време скоро излезе статистика, в която всеки трети българин пътува туристически извън страната, а в страната много повече. Тези хора не са достатъчно добре защитени. Като имам предвид, че този закон, като го видите внимателно, въпреки отделни негови несъвършенства, които бяха подчертани, той най-вече се фокусира върху рисковете, които грозят един потребител на туристическа услуга от несъстоятелността на туроператора – върху тези рискове. А тази несъстоятелност и тези пречки, които могат да възникнат в един такъв процес, идват от това, че самата индустрия е изключително чувствителна – тя е чувствителна за климатични условия и промени, тя е чувствителна от геополитическа гледна точка и политическа. Живеем в много динамичен свят, който много бързо се променя, и всъщност хората не са достатъчно добре защитени – тези, които ползват туристическата услуга. Сега, дали сумите, които са предвидени в Закона – впрочем те трябва да бъдат оправени между първо и второ четене в евро, тук в момента са дадени в лева – дали те са достатъчни, или не, е съвсем различна тема; дали трябва да има и застраховка освен вноска във Фонда, също е много важна тема; как третираме операторите, които внасят туристи в България, как третираме тези, които изнасят – ред задачи има, които би трябвало да бъдат прецизирани в Законопроекта, но важното е, че той е на масата. Важното е, че той е във фокуса на гилдията. Надявам се да застане и във фокуса на потребителите – с помощта на медиите, които да разпространят и да разкажат какво точно се опитваме да предложим и да направим, кого обезпечаваме всъщност с този инструмент. И наистина, на последно място е желанието ни да синхронизираме нашето законодателство с европейското, много по-важно е да защитим нашия потребител. За наша радост, скъпи приятели, и въпреки мрачните оплаквания, прогнози и постоянното хленчене българите пътуват все повече и повече. Знаете, има цели територии извън България, които са вече почти запазена марка за българските туристи, където най-често могат да бъдат срещани, и това не е само съседна Гърция. И казвам, това е за радост. Сега, мисля, че едно от много важните обстоятелства, за което този закон ще помогне, това е в някаква степен за изсветляването на бизнеса. Защо? Защото нередките случаи, в които буквално потребителят на туристическа услуга бива измамен или бива ощетен от невъзможността на туроператора да изпълни това, за което е платено, или да го поддържа, обратното – не насочват туристическия поток към сенчестия бизнес и към нерегламентираните пътувания, а просто търсят агенции, които са достатъчно сериозни и доказали се, че могат да оцелеят. Този фонд би трябвало да помага на тях. Знаете, че имаше няколко големи срутвания в този бизнес със световен размер, примерно „Вагон-Ли“ се сещам веднага, които се отразиха на целия, буквално на целия свят. И те бяха точно по линия на несъстоятелността. Дори не бяха предизвикани от някакви геополитически явления или от климатични промени, просто бяха чисто… Компанията се обявява в несъстоятелност и хиляди нейни клиенти, десетки хиляди, инкасират преки щети от този факт. Този фонд се опитва да предотврати подобно нещо. И аз смятам, че не е далеч времето при добре свършена работа от наша страна, впоследствие между първо и второ четене, когато знакът, че даден туристически агент или туристически оператор е член на Фонда, ще бъде мерило за качество и за сигурност на хората. Те ще предпочитат точно такъв тип оператори, с тях да пътуват, а не с някакви, които не са членове на Фонда, измислени, сенчести, или пък просто да се самоорганизират, където рискът е много по-голям – при самоорганизирането. Още доста бележки имам и аз по Законопроекта, но все пак, понеже е на първо четене, редно е да кажем и следното, да бъдем обективни: че при едно много добро стечение на обстоятелствата бихме могли да стигнем до второ четене в рамките на живота на това Петдесет и първо народно събрание, но както се казва: надали, но едва ли. Но въпреки това смисълът на този дебат и смисълът на това, че Законът влиза днес в залата, е много важен, защото той вече ще бъде официално заявен на интереса и на потребителите, и на операторските фирми. Има конкретен документ, по който да се работи, по който да се изпращат допълнителни нови предложения, да се изказват нови съображения. Важно е всички ние като народни представители и които имаме досег с кръга на хората, които ще бъдат засегнати от този закон, да имаме ухо да ги чуем и евентуално, живот и здраве, в един следващ парламент да ги приложим. Впрочем точно такъв беше случаят и със закона, който ще гледаме в четвъртък в Комисията, който урежда статута на националните курорти, който също беше внесен в края на предишния парламент. Разбира се, от това не произтече нормативен факт, но пък произтече един изключително полезен разговор с цялата гилдия, с общините, който всъщност изясни какво точно трябва да бъде направено с него. И сега вече е много по-лесно. И затова ние също ще го внесем утре отново, независимо от това дали ще успее да стане юридически факт в рамките на този парламент или в следващия, защото по този начин даваме съвсем конкретен инструмент, върху който хората да разсъждават, всички заинтересовани страни – и потребителите, и туроператорите. Сега, разбира се, последното, което ще кажа за този законопроект – за Фонда, е усещането, че се създава известна административна тежест върху операторите, която и без това не е малка. Това е факт. И затова може би нашите усилия преди второто четене, между първо и второ, би трябвало да бъдат насочени основно в тази посока – как да направим така, че тази функционалност да бъде разбираема, проста и ясна на всички заинтригувани страни: и на потребителите – на какво могат те да разчитат, на какъв тип обезпечения, и най-вече на операторите и туристическите агенти, които трябва да бъдат наясно, че този фонд в крайна сметка е в тяхна помощ, в тяхна подкрепа. Защото бизнесът, както уточнихме, е колеблив, зависи от много неща. Случва се – можеш да бъдеш обявен в несъстоятелност, можеш да фалираш, но в крайна сметка, ако си бил почтен към своите потребители, това ти дава шанс да започнеш отново, дава ти шанс за втори път. И това, между другото, е много важно, защото, както повечето начинания в нашия живот, и това се основава на взаимното доверие, на вътрешнообщностното доверие, а вътрешнообщностното доверие е фактор, от липсата на който българското общество страда най-много. И ние го виждаме всеки ден, във всеки един сектор – туризмът не прави изключение. Затова и моят апел – като един, макар и последен подписал се вносител, е, че на този закон трябва да му бъде даден шанс днес. Той трябва да продължи към второ четене, за да може да стане един интензивен диалог с всички заинтересовани страни и дай боже, иншаллах, да стигнем до второ. Но и да не стигнем, всичко, което ще си запишем и ще направим, ще направи работата на тези, които идват след нас, а и на самите нас, много по-лесна и много по-бърза. Благодаря.

Господин Дилов, аз не знам дали си давате сметка, че днес този дебат, за съжаление ще го отбележа, се следи и го гледат хора от бранша. Обикновеният човек в общи линии, за съжаление го отбелязвам, като чуе туризъм, си представя само един хотелиер и нищо друго. Но този дебат се гледа от бизнеса, от хората, от всички, които са свързани с него – било то като осигуряващи крайна услуга, било то през туроператори и всички тези хора, свързани с целия този бранш. Реално защо го казвам това? Защото, говорейки дълго и протяжно по този начин, Вие реално знаете ли какво казахте? Вие казахте: ГЕРБ управлява в последните правителства, не много преди това. Последно, да кажем, с министър-председател Денков – ГЕРБ имаше мнозинство тогава. След това имахме Главчев, де факто пак ГЕРБ и ДПС. След което имахме правителството, което е в момента. И всичко това нещо е само в последните две години и половина – три. За две години и половина – три Вие – и персонално, и партийно, и всичките министри на туризма през това време, в което Вие управлявате – под „Вие“ имам предвид ГЕРБ, Вие не можахте да направите един законопроект, който да е с одобрението на бизнеса, да се изглади всичкото това нещо и да не го водим този дебат. Вие им казахте: ние много искахме, ама нямахме желание за качествен законопроект. И тук е моментът да кажа на господин Боршош защо не съм го внесъл въпросния законопроект. Защото с Вашите колеги, когато Вас Ви нямаше още, бяхте в Общински съвет – София, ясно и точно тогава коментирахме, че този законопроект трябва да е консенсусен, да не е политически, да няма пристрастия вътре, напротив – да е направен от Министерството, което да е водещата страна, да събере бизнеса, да събере политическите партии, да седнем да говорим с реалните проблеми, преди да влезе в залата за такъв дебат, а тук просто да изтъкнем всички плюсове. И да изтъкнем, че може би има нещо, може би има нещо слабо, но просто трябва да се направи компромис. А излиза сега господин Дилов, излизате Вие, господин Министър, и почвате да обяснявате реално: предложили сме много слаб законопроект, не става за нищо, трябва между първо и второ четене в най-добрия случай да се изкорми и да се махне този законопроект, да се направи нов, защото бизнесът не го иска, защото Министерството на икономиката не го иска, защото не става. Това казвате Вие на бизнеса. Иначе много хубаво се изказахте, поздравявам Ви! Реално обаче Вие си казахте това, което е реално – нямате политическата сила, мощ, нямате политическото знание да направите законопроект, за да няма толкова много отрицателни становища, включително и на Министерството на икономиката. Защото министърът преди малко стана да ме репликира, като почна да обяснява еди-какви си общи приказки. Я коментирайте всички отрицателни становища на бизнеса, с който сте работили! Я коментирайте Министерството на икономиката защо Ви громи с това, което вкарвате! Я коментирайте всички тези изказвания на Комисията по туризъм! Аз съм последният, който иска да има политически дебати в момента по всичко, свързано с туризма. Напротив, мисля, че точно тук трябва да сме заедно, защото касае цял един сектор, който не трябва по никакъв начин да се влияе от политическата конюнктура. Защото той касае милиарди – и бизнеси, и осигуровки, и всичко. Обаче Вие сте поредният министър, който не го прави. Не го прави! Имахте една година да направите законопроект! Една година управлявате – не го направихте! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Е как не съм го направил, като е в залата?! Как?!

Не ме карай да ти отговарям от място!

Не сте прав в това отношение, защото големият резултат от тази една година е именно че в момента го водим в пленарната зала този дебат. Не сте прав, че има крайни, негативни, отрицателни мнения от бизнеса. Колегите могат да видят всичко, което е приложено, но то просто не е вярно! Бизнесът има ясни позиции по някои от нещата в Законопроекта, той иска този закон много отдавна. И да Ви кажа защо трябва да го има този закон, освен заради потребителя: защото бизнесът много отдавна – и когато сте били председател на Комисията, отдавна иска да намери механизъм, по който секторът му да бъде изчистен. И това е начинът, по който ние го постигаме за първи път. За първи път този гаранционен фонд и всичко, което сме предложили, ще постави на място и ще направи разликата между сивия сектор в туризма и тези, които честно, плащайки данъците си, работят. Защото регистрацията в Гаранционния фонд в момента ще е единственият начин, по който ще могат да проверяват абсолютно всички компетентни органи дали един туроператор, дали един човек, който прави бизнес в туризма, е в светлата част. Това е единственият начин. Освен всички, разбира се, други допълнителни възможности. Но този е най-яркият. Да Ви кажа: около 2000 са регистрациите на туроператори, турагенти и така нататък. И тук пак ще изтъкна, съжалявам, и моята роля – благодарение на много ясната ни намеса само за няколко месеца изчистихме към 300 – 400, които дори не са си направили труда да правят застраховки. Аз разбирам Вашия патос, знам, че може да има много дискусионни точки. Една от тях е, разбира се, дали трябва да има и регистрация в Гаранционния фонд, и застраховка. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Ама Вие не казвате какво предлагате. Дайте да дебатираме по това. Аз не искам да влизаме в свръхемоционални разкази за туризма, а след като сме го докарали до залата – конкретика: искате ли да има застраховка, или не? Аз ще приема тази позиция, защото също като Вас не искам да се пренатоварва с допълнителни тежести бизнесът. И между първо и второ четене, когато дойдат всички допълнителни предложения, ще го дискутираме. Не е нужно да вкарваме този излишен патос, дори груб език. Ние с вас сме постигали консенсус по важни и значими неща в туризма – искам да Ви благодаря и за подкрепата за Глобалната конференция. Просто излезте и кажете: да, колеги, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме да отпадне застраховката, да остане само регистрацията в Гаранционния фонд. Но трябва да обясните защо, защото и едното, и другото си имат своята тежест. Ако защитавате само и единствено интересите на бизнеса, просто излезте и го кажете, няма нищо лошо в това. Аз обаче като министър се старая и съм задължен да не влизам в политическия разказ, а в експертния, който произлиза от защитата на потребителите, на първо място, след това да се съобразя с това да не предизвикаме и да не товарим допълнително бизнеса – без това не му е лесно, туристическия, и на трето място, постигайки този баланс, най-сетне да имаме гаранционен фонд, който да работи на това ниво и по този начин, по който искаме и Вие, и аз. Това е! Излишно е тук да се замерваме с думи кой какво не е свършил. Аз като министър съм изработил този законопроект, запознал съм част от парламентарните групи, те го припознаха. Прочетете становищата на бранша – там няма нито една обидна квалификация или нещо остро спрямо Законопроекта! Нали бяхте там, когато лично аз ги поканих – благодаря и на председателя, че откликна, и пред Вас изложиха позициите си. Те са: дали да има застраховка, или не и второ – начинът на управление на Фонда, който пък ще бъде регулиран с допълнителна наредба. Не е толкова сложно, стига да не го политизираме. Така че сме на една крачка. Молбата ми е наистина да погледнете от тази страна. Не знам дали ще успея да Ви убедя да го подкрепите, но Вие ще подкрепите пътя той да започне да работи. Искрено се надявам, че ако работим заедно, ще можем да стигнем и до второ четене.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви за репликата, господин Ганев. Аз не мога да се съглася категорично с три Ваши бележки. Първата е, че дебатът е политизиран. Не сме го политизирали, напротив – няма нито едно „политическо пристрастие“, казахте Вие. Няма такова. Аз не мога да го открия нито в текста, нито в темите, които дискутираме тук. Нямаше, доколкото си спомням, и в самата Комисия. Второ, аз никога не съм казал, че Законът е лош, нито пък министърът е казал такова нещо. Напротив, ние казахме, че има неща, които са призовали за дебат, и той е съвсем нормален, защото на нещо трябва да се стъпи, на някаква база. Аз смятам, че е абсолютно наивно да се смята, че един законодателен акт може да настигне действителността и да я предскаже дори. Те всички винаги вървят след действителността и понякога много назад. Ние не можем да кажем, че сме направили съвършения закон, от който веднага всички ще бъдат много доволни. Но това е първата крачка, по която всички интереси са позиционирани, и поне са ясни рубежите, по които ще спорим. По отношение на Министерството на финансите. Когато говорихте за бизнеса, който много остро реагирал – първо, аз не помня такава остра реакция, с изключение на една дама. Между другото, нейната остра реакция беше оправдана, защото тя не беше много ясно разбрала разликата между туроператори, които внасят туристи, и такива, които експортират, хайде – изнасят. И там, на място, също в този дебат беше обяснено. Но общо взето, за целия сектор важи старата поговорка, че проблемите на зъболекарите са проблеми на хората със зъби. И затова с моето изказване казах, че ние не слагаме в центъра толкова бизнеса, колкото… изходната ни точка е потребителят, според който трябва всичко останало да бъде нагласено с максимална грижа за бизнеса – да не е административно натоварен, да е справедливо, да е ясно, да има баланс между застрахователния риск, който поемат застрахователите, и този, който ще поеме Фондът. И трето, с което няма как просто да се съглася, е, че в последните три години ГЕРБ е управлявал. Ми не е. Не е, Вие също сте свидетел.

Ами не е! (Смее се.)

Може да е участвал в управлението, но не е управлявал. Когато е управлявал ГЕРБ, тези казуси са се решавали много по-бързо и с много по-голяма ефективност. Просто ние се опитваме да се съобразим наистина, да търсим консенсус, да търсим подкрепа от възможно най-много хора, и това не е лесно. Но тя по принцип демокрацията не е нещо лесно и просто. Това го изяснявам за всички формации, които уж са демократични, но всъщност нагонът им е друг. Тоест те търсят бързи и прости решения, които просто няма как да бъдат демократични, бързите и прости решения. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми господин министър Боршош, уважаеми колеги! С този законопроект ние въвеждаме едно отдавна необходимо решение, а именно създаването на Туристически гаранционен фонд, който ще гарантира реалната защита на българските граждани и на всички потребители на туристически услуги у нас. Фондът е в пълно съответствие с директива на Европейския съюз, която изисква от държавите членки да осигурят ефективни механизми за защита на пътуващите в случай на несъстоятелност на туроператорите. Туристическият гаранционен фонд дава реална сигурност, а именно връщане на платените суми, покриване на разходите за репатриране и яснота кой носи отговорност. Разбира се, че текстовете могат и трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене. Готови сме да обсъдим разумни предложения от бранша, такива на контролните органи, както и на останалите народни представители, така че Фондът да бъде ефективен и да заработи. Важното е днес да подкрепим самата философия на Законопроекта, и ние от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ ще гласуваме „за“. И затова искам да призова и останалата част от залата да подкрепят този законопроект. Благодаря.

Госпожо Председател, господин Министър, колеги народни представители! За всички е ясно, че българският потребител открай време не е достатъчно защитен. В крайна сметка в този проектозакон ние виждаме, че става въпрос за доверието на гражданите, на нашите потребители, в държавата, в нейните институции и в сигурността на парите на нашите потребители – реалната тяхна защита. Този фонд е щит за българския турист, че няма да остане излъган, че няма да остане на някое летище по света, както сте били свидетели, както и на някои от нас също се е случвало, защото сме свидетели досега на бавни процедури, на правила, по които потърпевшите потребители месеци наред чакат обезщетение – понякога го получават частично, понякога не го получават въобще, а това е недопустимо. Парите, които ще се съберат в този фонд, не са нечии абстрактни средства – това са реални вноски на бизнеса. Да, ние още от Петдесетото народно събрание в Комисията по туризъм водихме доста разговори с туроператори, съгласихме се с много от техните забележки, имаме още какво да обсъждаме, може би имаме още неща, по които трябва да дискутираме. Проведоха се изключително много срещи с тях. Така че за мен и за колегите ми – от Комисията, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, този гаранционен фонд е необходим, необходим е за българския потребител, защото гарантира вземане на потребители на туристически услуги по договори за туристически пакети, които са предсрочно прекратени, които не са изпълнени напълно и които не са изпълнени частично, когато туроператор е в несъстоятелност или в неплатежоспособност. Фондът заплаща всички разходи за репатриране на тези потребители при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора, включително и тогава, когато потребителят си заплаща сам репатрирането. В момента съществува и застраховка „Отговорност на туроператора“ и хората ще попитат: защо е необходим и гаранционен фонд? Застраховката е нужна не като алтернатива на Фонда, а като допълнително обезпечение, тъй като обезпечението, което е заложено по Фонда, не е достатъчно. Тоест обезпечителната вноска, която туроператорите ще внесат еднократно в размер на 0,25% от оборота, който ще се застрахова, не е достатъчна. Трябва да има и допълнително застраховане, за да не се мине на принципа „някой фалира – всички плащат“. Затова е редно да има индивидуално обезпечаване и застраховка, която може да бъде банкова гаранция, ипотека или нещо друго. Без ефективен контрол се рискува, на практика, Фондът да не може да се капитализира адекватно и събраните средства да са недостатъчни за покриване на рисковете, за които е създаден, за да покрива този фонд. Контролът трябва да бъде в две направления: на физически лица и на юридически лица, които изпълняват нерегламентирана дейност. Всички знаем, че сивият сектор в този бранш е, така, доколкото мога да кажа и доколкото ние се мъчим да бъде, ограничен, но той все пак съществува. Има физически лица, юридически лица, които без никаква регистрация, без никакви договори, без застраховки и каквито и да е изисквания с ниски цени примамват потребители, примамват клиенти, български туристи, които след това са захвърлени някъде по света. Неизпълнени каузи по договори, които пък договори въобще не са... или са фиктивни. Така че този контрол ще изсветли и този сектор, сивият сектор ще бъде сведен до минимум. За да вървим напред по Гаранционния фонд, част от който, казах, ще бъде и с контролираща функция, ще се изсветли секторът. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи този закон. Молбата ми към всички Вас, колеги, е да го подкрепите на първо четене. Благодаря Ви.

Само една кратка реплика, за да Ви доубедя в това, че браншът и бизнесът като цяло е доста защитен при създаването на Гаранционния фонд. Уважаеми народни представители, в Законопроекта са заложени две важни неща. Първо, че вноските по Гаранционния фонд, които извършват туроператорите, ако те приключат дейността си и я прекратят, тези суми се възстановяват. Това е за първи път направено, защото до този момент, уважаеми, тези средства си отиваха заедно със застраховката. Сега те седят в Гаранционния фонд и когато туроператорите прекратят дейността си, се превеждат обратно сумите, които са внесли през годините на своята дейност. Това е изключително предимство за тях. И още едно уточнение, за да видите, че не само са запазени, но и напълно защитени интересите на бранша. Управителният съвет, който по принцип ще ръководи този гаранционен фонд, уважаеми колеги – така сме го и предложили, така е и в Законопроекта на вносителите, в мнозинството си се управлява именно от представители, излъчени от бранша. Това са – седемчленен управителен съвет: един по предложение на министъра, още един, който е от държавата, и от КЗП, останалите четирима членове от седемчленния състав на този управителен съвет са излъчени, одобрени и предложени от бранша, който едва тогава вече със заповед на министъра се учредява. Така че и тук, в управлението на Фонда, във всичките негови тънкости и по начина, по който ще действа, е защита на интереса на бранша. Това беше просто допълнение към позитивите и начина, по който ние виждаме отношенията си с туристическия бизнес, що касае Гаранционния фонд.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Делийски, аз съм съгласен с всичко, което казахте, и поздравления за цялата комисия за това, че работите по Закона за туризма. Само не разбрахме, тъй като голяма част от потребителите плануват своите ваканции, отпуски, екскурзии, имате ли заложени срокове, обсъждали ли сте срокове за възстановяване на сумите на потребителите, защото, както и Вие сам казахте, и министърът го потвърди, много малка част от сумите се възстановяват на потребителите? Ако не сте обсъждали точно тази част – за сроковете за възстановяване на сумите, една препоръка към Вас, към Комисията: между първо и второ четене и в Комисията да ги обсъдите тези срокове, защото в семействата ваканциите, свързани с децата, екскурзиите се плануват от потребителите много по-рано от тяхното стартиране.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Този законопроект е наистина едно чудесно средство за развитие на нашия туризъм, но когато в момента ни гледат и слушат всички българи, си задават следния въпрос като потребители: как като физически лица това ще ни се отрази на нас? Например този гаранционен фонд дали включва риска здравен инцидент, когато се пътува в чужбина и се случи някакво неприятно събитие със здравето на нашите сънародници, или пък когато се оказва, че техният багаж е изчезнал по какъвто и да било повод? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви, господин Иванов, за въпроса. По сега действащата нормативна уредба сроковете за възстановяване на средствата са 15 дни за разглеждане за допустимост на иска, 30 дни за разглеждане от компетентния орган и до още 15 дни за изплащане на обезщетението. Тоест в рамките на 60 дни трябва да бъдат изплатени. Далеч съм от това мнение, че се спазват тези срокове. Обсъждаме неща в Проектозакона, така че максимално бързо, максимално ясно и прозрачно за българския потребител той да бъде обезпечен, да бъде сигурен, че неговите средства няма да бъдат погубени или че той ще остане разочарован и излъган. Пак казвам, Гаранционният фонд е точно за това. Не знам репликата към мен ли беше относно това дали при инцидент, при влошено здравословно състояние на физическите лица ще го поемат от Фонда. Има си застраховки, здравни застраховки, знаете. При всяко едно туристическо посещение на всеки един турист се сключват такива застраховки. Така че по-скоро при проблем на българските граждани и българските туристи относно здравословното състояние или при загуба на багаж... И към самолетните билети също има такава застраховка – при забавяне, при загубване на багаж от самолетните компании или от други там, с какъвто транспорт се придвижва туристът. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въвеждането на Туристически гаранционен фонд е необходима и закъсняла стъпка за реална защита на българските потребители и за стабилизиране на туристическия пазар. Практиката в редица държави – членки на Европейския съюз, показва, че подобни фондове работят ефективно. Те осигуряват бързо възстановяване на средства и репатриране на туристи при фалит на туроператор, без да се разчита на дълги съдебни процедури. Гаранционният фонд не е наказание за коректния бизнес, а инструмент за повишаване на доверието в целия сектор. Когато потребителят знае, че парите му са защитени, той пътува по-спокойно, а това директно се отразява положително върху търсенето и имиджа на българския туризъм. Това е особено важно в условията на кризи и непредвидими икономически сътресения. За да бъде моделът устойчив и справедлив, Фондът следва да бъде изграден така, че да не води до двойно натоварване на бизнеса и излишно поскъпване на туристическите пакети. Европейският опит показва, че решения като малка прозрачна вноска за резервация или риск базирани механизми са ефективни и социално приемливи. Ключово е средствата да се управляват прозрачно, при ясен обществен контрол и с участие на бранша в управлението. Гаранционният фонд е и инструмент за изсветляване на сектора. Той създава стимул за работа на светло, защото само регистрирани и коректни участници могат да се ползват от защитата му. В този смисъл Фондът не е просто финансова мярка, а елемент от по-широка политика за качество, сигурност и устойчиво развитие на туризма. Подкрепата за Гаранционния фонд е подкрепа за потребителите, за честния бизнес и дългосрочната конкурентоспособност на българския туризъм. Ще завърша с това, че подкрепата на Законопроекта на първо четене дава реална възможност да бъдат разгледани неговите несъвършенства и да направим един окончателен вариант в подкрепа на българските туристи, на коректните туроператори. И не на последно място, ще имаме текстове, които отразяват европейските практики. Не е необходимо всеки път да абдикираме, когато говорим за правата и интересите на обикновения потребител. Нека постъпим отговорно и да дадем зелена светлина на текстовете, които целят в сърцевината си защита на хората. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, както и Вие споменахте, разглежданият законопроект трябва да има една-единствена цел, а именно създаването на ефективен механизъм за защита на потребителите срещу рискове от несъстоятелност или неплатежоспособност на организаторите на туристически пакети, като им гарантира връщане на средствата в случаите на предсрочно прекратяване на договора за туристическото пътуване. Опитът на държавите членки за прилагане на ефективен механизъм показва, че са известни два способа за изпълнение на такъв механизъм: Първият е сключване на застраховка от организатора на туристическия пакет за рискове срещу неплатежоспособност или несъстоятелност. Вторият способ е гаранционен фонд, който набира средства чрез вноски от туроператорите и при възникване на неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора покрива неговите задължения пред доставчиците на туристически услуги. Действащият Закон за туризма е възприел първия вариант за прилагане на чл. 17 на Директива ЕС 2015/2302, а именно обезпечаване защитата на потребителите срещу рисковете, свързани с неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, чрез застраховка, покриваща отговорността на туроператорите за парични вреди вследствие на неразплащане с техните контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Какво обаче реално се случва сега при фалит на туроператор? Единствената възможност пострадалите да си върнат поне част от парите, е да се позоват на застраховката „Професионална отговорност“ или „Отговорност на туроператора“, която е задължителна за туроператорите. Засегнатите от проблема обаче получават средства само в рамките на размера на тази застраховка, тоест до изчерпването на нейния лимит. Не е ясно по каква схема потърпевшите потребители биват обезщетени – спрямо размера на платената от тях сума за пътуването, по реда на предявяване на претенциите за обезщетяване или на друг принцип. Предложеният законопроект изменя действащия механизъм и създава комбиниран вариант между задължението за сключване на застраховка „Отговорност на туроператора“ и създаването на Туристически гаранционен фонд за покриване на същите рискове, като въвежда съгласно мотивите към Законопроекта и допълнителна гаранция при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора, а именно безусловна и неотменяема банкова гаранция в полза на Фонда с оглед разпределение и смекчаване на обезпечаваните рискове. И тук възниква въпросът: кое налага туроператорите да сключват застраховка срещу рисковете от неплатежоспособност или несъстоятелност и в същото време да правят вноски в предлагания Туристически гаранционен фонд? Считаме, че предложеният подход ще натовари допълнително туроператорите и финансово, и административно. Предлаганият вариант за защита на потребителите срещу рисковете от неплатежоспособност или несъстоятелност увеличава административната тежест за туроператорите, по-високи разходи на туроператорите, свързани със сключване на застраховки, внасянето на вноски за попълване на Туристическия гаранционен фонд, които най-вероятно ще се отразят и в крайната цена на туристическия пакет, предлаган от туроператорите. Не става ясно каква е ролята на застрахователя в предлагания хибриден модел. Според нас трябва Туристическият гаранционен фонд да покрива всички разходи, свързани с разплащане на доставчици на туристически услуги – хотелиери, ресторантьори, превозвачи, без участието на застрахователя. Благодаря.

Искам да отговоря. Не трябва ли да отговарям след всеки говорещ?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега от ВЪЗРАЖДАНЕ, хубаво е, че започваме на първо четене да говорим за конкретика. Това означава, че има вече настроение към този законопроект и цялостно отношение от колегите в залата, но все пак говорим за философията на този законопроект. Аз се радвам, че влязохте, пак ще се повторя, в конкретика, но аз все още не мога да разбера Вие чии интереси сте склонен да защитавате в по-голямата си степен – интересите на потребителите или интересите на бизнеса? Според мен трябва всички тези дискусии да бъдат оставени за второ четене при дебата на този законопроект, за да се изгладят, да се уточнят и да се направи един балансиран законопроект, който да защитава интересите и на двете страни пропорционално на отговорността им. Все пак, казвайки „отговорност“, в Законопроекта виждам, че има включен регистър за туроператорите и тяхната професионална отговорност, или отговорност на туроператорския агент, но е изключително важно да се обърне внимание цялостно на картинката. Защо всъщност този законопроект е толкова важен? Аз самият съм изпадал в ситуация, в която отивам на летището, ползвайки услугите на даден туроператор, и от дадената авиокомпания ми казват примерно, че всички места за дадения полет са вече заети. И аз изпадам в една безизходица, в която нито мога да проведа пътуването си, било то с цел почивка или по работа, нито знам към кого да се обърна. И не знам по какъв начин ще бъда компенсиран. В такива ситуации са изпадали немалко хора и именно това изсветляване чрез подобни регистри, които са вързани към този законопроект, са много важни за отговорността към потребителя и отговорността на туроператора. Но все пак отговорете на въпроса ми в дупликата: Вие чий интерес защитавате чрез повдигането на толкова конкретни въпроси по Законопроекта на първо четене? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз не искам да влизам в спор кой, чий, какъв интерес защитава, защото това не работи за дебата. Естествено, че в този гаранционен фонд има няколко основни интереса: на бизнеса и на бранша, който ще участва с вноските и с цялата си дейност, и разбира се, на потребителя. Дали ще постигнем съвършения баланс, зависи от Вас тук, в тази зала, особено между първо и второ четене. Ние сме направили, ако трябва да говоря в проценти – към изказващия се колега от ВЪЗРАЖДАНЕ, повече от 90% в защита и в подкрепа на българския бизнес. Тук не може да бъде атакуван Законопроектът, че не е отчел всички искания. Само ще направя една поправка, за да е ясно в залата, за да не излизаме извън правилната терминология – несъстоятелност и неплатежоспособност. Директивата третира и изисква единствено несъстоятелност. И така, именно по искане и на туроператорите, така остана и в Гаранционния фонд, защото в сегашното състояние застраховката третира и двете състояния като евентуални. Не виждам причина да не отворим дискусията за отпадане на застраховката, тук мога да се съглася с Вас, стига да има достатъчно аргументи в това отношение, че всичко, което би предложила застраховката, всичко автоматично се прехвърля в правомощията и на Гаранционния фонд. Това на първо място. Второ, именно Гаранционният фонд, а не застраховката – и Вие добре знаете, може да гарантира изцяло всички пътуващи от една група или от едно пакетно пътуване. Защото сега ситуацията е – някой попита от колегите Ви преди малко каква е застраховката – ако Вие пътувате условно за 1000 лв., застраховката е за 200, даже по презумпция да Ви възстановят 200 лв., това не е сигурно, защото понякога първо ще се удовлетворят исканията на първите по ред и право, а някои съвсем няма да могат да очакват възстановяване на сумата. При съществуването на Гаранционния фонд тази несправедливост напълно отпада. Така че аз Ви разбирам. Защитавайте бизнеса, но той не е незащитен в този законопроект. Напротив, той е бил водещ и в работната група, и в комисиите, когато сме говорили, и се надявам – и между първо и второ четене, без обаче аз, в качеството си на министър, да позволя да се нарушават по някакъв начин защитата и правата на потребителите. И второ, искам да използвам този законопроект и за изсветляване и за да покажем кой как работи в туристическия бизнес, що се касае за туроператори и турагенти, и това е показано и заложено, и действа в предложения проект. Така че отново Ви призовавам – отворете вратата, през която да тръгнем към приемането на Гаранционния фонд, за да имаме време и за второ четене, разбира се.

Благодаря, госпожо Председател. Ще започна с господин Терзиев. Разбира се, че търсим балансиран подход, който да защитава и интересите на туроператорите, тъй като това, както стана по-ясно от изказването на господин Ганев, е цяла индустрия. Това не са само хотелиерите, няма да влизам в подробности – голяма част от икономиката на България е ангажирана в туристическия бранш. Така че търсим балансиран подход, в който да защитим и правата на туроператорите и разбира се – правата на потребителите на туристическия продукт. Разбира се, това ще бъде направено в нашите предложения между първо и второ четене. Мен по-скоро ме притеснява фактът, че явно слушате избирателно, господин Терзиев, тъй като моето изказване завърши с това, че според нас Туристическият гаранционен фонд трябва да покрива всички разходи, свързани с разплащане на доставчици на туристически услуги – хотелиери, ресторантьори, превозвачи – без участието на застрахователя, включително и на потребителите, което доказва и тезата ми, че търсим балансиран подход. Нещо повече, Вие не сте част от Комисията по туризъм. Не съм сигурен дали сте чели предложения ЗИД, но поне да си бяхте направили труда да прочетете становищата – абсолютно всички становища, включително и на министъра на икономиката, са отрицателни и потвърждават казаното от мен. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Боршош, народни представители! Искам да дам малко контекст и да обясня защо от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ няма да подкрепим този законопроект. Пандемията от COVID показа липсата на работещ механизъм за бърза репатрация и възстановяване на средства при масово отменени пътувания и това беше използвано като основен аргумент за създаване на такъв гаранционен фонд в Европа. COVID не беше резултат от лошо управление на туроператора, а беше резултат от държавно наложено спиране на дейност. Бизнесът понесе щети заради публични решения. И въпреки това урокът от COVID се използва, за да се наложи постоянен финансов механизъм, плащан изцяло от бизнеса. Това е концептуално изкривяване. Извънредна криза беше превърната в постоянна тежест. Предлага се централизирана структура с пари на бизнеса, управлявана под контрола на изпълнителната власт, без достатъчни гаранции за прозрачност и отчетност. И най-силно ще бъдат засегнати малките и регионалните туроператори, които работят почтено и поддържат вътрешния туризъм. Този законопроект беше оттеглян многократно, аз, честно казано, изпуснах бройката – мисля, че два или три пъти. Това не е реална реформа, това е едно бюрократично решение на регулаторен проблем, което ще доведе до допълнителна концентрация на пазара и много възможно поскъпване на туристическите услуги. Затова на първо четене този законопроект не може да получи подкрепа в този му вид, изисква сериозна преработка, а не само козметична. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Савова, моята реплика към Вас е съвсем кратка. Мисля, че не бяхте много коректна – просто Вие си имате заявено опозиционно поведение и то си е Ваше право. Всъщност ние обсъждаме тук духа на един закон, който е изключително важен, а конкретиката е не по-маловажна, например спорът за задължителността на застраховката или не. Да речем, голяма част от групата на вносителите сме за това застраховката да бъде доброволна. И това ще е в основата на нашата дискусия между първо и второ четене. Но тя да се случи, трябва да има първа стъпка и тази първа стъпка е този закон да тръгне. Иначе си оставаме... Говорим си просто, разсъждаваме по темата. Като изключим зелената карта, аз смятам, че почти всички други застраховки трябва да са въпрос на свободен избор на потребителя. Има различни подходи, разбира се. В това, с което аз се занимавам примерно, в дайвинга, във водолазенето, което е също част от голямата световна туристическа индустрия, там е доброволно. Аз примерно на врата си нося един медальон, който, ако се удавя, по номера на този медальон проверяват в интернет какво ми е покритието, и евентуално викат самолет, който да ме спасява. Като нямам покритие, не викат самолет. Много е просто. Така че в това отношение трябва да направим ясно разграничение. В момента говорим за духа на този закон – и на посоката, която беше необходима – вече пет години изключително забавен по най-различни обективни и субективни причини. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Повече от 4 години се опитваме да направим този гаранционен фонд. Мисля, че в този си вариант, след многократни консултации с бранша, предлагащ услугата, достигнахме до един работещ вариант. Ние от „Движение за права и свободи – Ново начало“ ще подкрепим Законопроекта, защото с него намаляваме сивия сектор и увеличаваме защитата на потребителите от фалит на туроператорите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател Господин Министър, дами и господа! Първо ще повторя, както и моите колеги от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, ние адмирираме предложенията и ще ги подкрепим. Ние, господин Министър, с Вас сме говорили доста, още от първия Ви ден на встъпване в длъжност, за развитие на различните видове туризъм в област Кюстендил – Вие го посетихте навръх големия християнски празник и видяхте лично. Говорили сме за развитието на планината Осогово, за подпомагане на местните инициативи да могат да намерят държавна подкрепа. Говорихме и за поклонническия туризъм. И искам пак да повторя и да Ви поздравя – Вие бяхте подготвени, издадохте и Алманах на туристическите маршрути, християнските туристически маршрути, където попада, разбира се, и движението „По стъпките на свети Йоан Рилски“, което е от София до Рилския манастир. Говорихме и за екотуризма, седемте Рилски езера, дестинацията Сапарева баня, където пак сте били. Знаете много добре, че това е начинът и подходът тези неща да се случват – на място. Първо, с Вашата визия занапред, която имахте по време на Вашите правомощия, така и с дейното Ви участие на място, на терен. В подхода на местния туризъм, който се опитваме да започнем да го градим, за нас целта е да излезем извън форма́та „летен и зимен туризъм“, а да го разширим максимално. Европейският опит, който по някакъв начин се опитваме и ние да го вкараме, с Вашата подкрепа започна да се случва. Разбира се, тази регулация, която се предлага, това доста ще спомогне оттук нататък хората да имат някакви гаранции. Защото инвестираме в нещо – винаги може да се случат някакви форсмажорни обстоятелства, които да попречат на неговата реализация. Имате подкрепата на всички идеи, които могат да подпомогнат развитието на туризма в България. Ние по всякакъв начин от нашата парламентарна група – на „ДПС – Ново начало“, адмирираме всичко, което може да бъде в полза на хората. Това, което ще даде спокойствие на регионите, спокойствие за утрешния ден и сигурност на всички, които искат да инвестират. Защото знаете, че най-големият проблем са инвестициите. Това, че трябва да създадем условия за добри инвестиции, наистина ни прави и ни дава някакво предимство. Заобиколени сме от туристически тигри, ако мога така да кажа. Те по всякакъв начин се опитват да вземат целия поток. Така че ние трябва да бъдем много гъвкави, много динамични и да използваме различни способи, които да могат да ни доведат до добри резултати. Така че пак ще повторя – ще подкрепим. И за нас наистина това е ново начало за туризма в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Приветстваме Вашето решение да предприемете тази важна стъпка за развитието на българския туризъм, защото, както знаем, създаването на гаранционен фонд е една отлежала от няколко години идея, но именно това правителство – в лицето на министъра на туризма господин Боршош, се осмели да доведе тази идея до един успешен завършък, от което българският туризъм има нужда, за да награди в своето развитие. Идеята за създаване на гаранционен фонд, както казахме, не е от вчера, но тя ще зададе правилната посока за развитие на българския туризъм. Създаването на гаранционен фонд е необходимо и то трябва да се разглежда в няколко аспекта. На първо място е необходимо хармонизиране, както знаем, на нашето законодателство с това на Европейския съюз. А целта е да се гарантира ефективната защита на правата на потребителите, които са закупили туристически пакет. Туроператорите ще предоставят обезпечение на достатъчно в своите размери връщане на абсолютно всички суми – ще бъдат обезпечени, ще бъдат гарантирани, което към настоящия момент не е достатъчно, както знаем. Освен всичко друго, този гаранционен фонд ще укрепи и доверието в сектора. Както знаем, по неофициални данни сивият сектор е в размер на 30 – 40%. Не на последно място, създаването на гаранционен фонд няма да се отрази на държавния бюджет. Това е една правилна стъпка в надграждането на българския туризъм, а както знаем, туризмът на една държава е нейното лице пред света. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, скъпи гости! Разглежданият законопроект цели да приведе българското законодателство в съответствие с европейската директива и да гарантира по-добра защита на туристите при фалит на туроператор, включително чрез създаване на Туристически гаранционен фонд. Дотук добре. Но в Законопроекта се вижда припокриване между застраховката – отговорност на туроператора, и новия фонд, риск от прекомерна административна и финансова тежест за бизнеса, както и липса на ясен модел за управление, финансиране и контрол на Фонда. Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще гласуваме „въздържал се“, защото идеята за по-добра защита на туристите и създаване на гаранционен механизъм е необходима, но предложеният текст в този му вид е непълен и рискува да натовари бизнеса, да повиши цените на пакетите и да отвори врата за сивия сектор. Между първо и второ четене ще бъдат направени съществени промени в диалог с туристическия бранш, така че моделът да бъде работещ, справедлив и ефективен както за потребителите, така и за коректните туроператори. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колега, изпадате в обичайната двойственост на Вашата политическа формация, да не я нарека с медицинската ѝ терминология – няма да го подкрепите, но между първо и второ четене ще направите предложение. Ами то е същото. Тоест, ако наистина искате да вършим някаква работа за сектора и за потребителите, да я вършим, а ако си играем на политика, да си играем на политика. Но понеже това е практика при Вас, как да Ви кажа, не мога да не го отбележа.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Белчев, бихте ли ни обяснили как създаването на гаранционен фонд ще увеличи сивия сектор? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Ами аз имам чувство, че тук някои хора излизат просто да правят реплики, за да си трупат някакви точки в техните въображаеми таблички. Вижте, господин Дилов, Вашата реплика нямаше абсолютно никакъв смисъл, защото Вие трябва да се научите да слушате малко по-добре. Казах, че нашата група ще се въздържи, и това е сигурен знак за нас и за много други парламентарно представени групи тук, че когато се въздържаш, означава едно, което го казах вече, не мога да разбера защо трябва да се повтарям: трябва да се следва европейската директива, този законопроект обаче не е написан така, както ние смятаме за правилно, затова се въздържаме и ще направим промени между първо и второ четене – кратко и ясно. За сивия сектор – разбира се, че имаме някакви притеснения, при положение че в Законопроекта не е достатъчно добре описано как работи този гаранционен фонд. Не искам да съм свидетел на създадени кухи фирми, които да се възползват от него и да изпратят едни туристи някъде, да им съберат парите и след това просто да им вземат гаранциите. Затова говоря, че има много варианти, в които трябва да имаме гаранции – ние, приемайки този законопроект, или Вие, приемайки този законопроект, и трябва да се изчистят. Трябва да се изчистят обаче в диалог с бизнеса и ние поемаме тази роля. Надявам се, че и в Комисията ще го направим и ще имаме максимално време не само за предложения, ами и за дискусия в един много по-широк обхват. Ние тук просто си говорим едни неща, без въобще да се съобразяваме с мнението на туроператорите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Само една реплика към господин Белчев. Молбата ми към Вас е: не се въздържайте! Защото това би означавало, че ако се въздържате, да не можем да стигнем до тази фаза, в която искате да сте активни между първо и второ четене. Разберете го! Аз отново ще говоря за възможността всичко това, което Вие искате да постигнете през този законопроект, а то не се различава много от това, което ние предлагаме – да се изчистят детайлите. Но няма как през въздържане като позиция да стигнем между първо и второ четене до възможността да оправим всички детайли. Аз ще защитя всяка една позиция, независимо от коя политическа сила идва, която в случая е отговорна и към потребителите, и към бизнеса, която дава възможност – защото ние сме обсъждали този вариант и тази хипотеза – при възможност за некоректност, недоброжелателност, възможност за източване на Фонда, така че сме предприели и сме говорили с всички институции, които контролират подобни опити, да си дадат становищата. И Вие знаете, че в една голяма степен то е заложено там. Така че искрената ми молба е да покажете отношение към това. И днес за това спорим – не за някои от детайлите, тях ще можем да коментираме между първо и второ четене, а принципно кои политически сили, въпреки че имат забележки – Министерството също ще допълни своите виждания към Законопроекта, кои отварят възможността да се създаде гаранционен фонд и кои искат да оставят ситуацията такава, каквато е – абсолютно неадекватна, негарантираща защитата на потребителя и натоварваща единствено и само светлия бизнес. Затова молбата ми към всички в залата е: дори да сте против, изразете нещата, за които сте против, за да можем да видим дали са допустими – между първо и второ четене. Ще Ви отговоря искрено и максимално професионално, но просто да се опитаме да се съберем около идеята, че Гаранционният фонд трябва да съществува и че трябва да отиде във фазата между първо и второ четене. Затова призовавам всички, които досега са изразили опасения, „против“ или „въздържал се“, да сменят тази позиция. И аз лично ще Ви приветствам и подкрепя за това, ако го направите днес, за да може да вървим към това наистина да съществува Гаранционният фонд, и вече да говорим за Вашите конкретни предложения. Благодаря Ви.

За процедура!

Благодаря, господин Председател. Правя процедура срокът на току-що приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона на туризма да е максимално допустимият – 28 дни, за предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание мотивите към Законопроекта за изменение на Закона за Конституционен съд. Предложенията за изменения в Закона за Конституционен съд, които се съдържат в настоящия проект, са различни по съдържание, което налага мотивите за всяко от тях да се представят поотделно. По предложението в за § 1 за отмяната на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд. Разпоредбата на ал. 2 е обявена за противоконституционна с Решение № 1 от 2006 г. на самия Конституционен съд. Въпреки че след 2006 г. Законът е изменян и допълван два пъти, тази разпоредба не е отменена, поради което предлагаме сега да бъде отменена. По предложението в § 2 за отмяната на чл. 14, ал. 4 от Закона за Конституционния съд. Непосредствено след приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. и в изпълнение на конституционната делегация, съдържаща се в чл. 152 от Конституцията, Седмото Велико народно събрание приема Закона за Конституционния съд. В съответствие с определения предмет на Закона съдържанието на разпоредбите в чл. 14 е посветено на актовете, с които Конституционният съд се произнася. Това е така, защото видовете актове в рамките на производството пред този конституционен орган безспорно е въпрос по организацията на дейността му, а не е конституционен въпрос. Поради това в чл. 14, ал. 1 от Закона за Конституционния съд актовете, с които Конституционният съд се произнася, са изброени изчерпателно – решения, определения и разпореждания, а в ал. 2 се указва изрично, че решението е актът, с който Конституционният съд се произнася по същество на отправените към него искания. Това законодателно решение има своята конституционна опора в чл. 151 от Конституцията, чиито ал. 1 и 2 са посветени именно на уредбата, която е пряко относима към решението като акт на Конституционния съд по същество на исканията, с които е сезиран. С оглед значението на решенията като актове на Конституционния съд по същество, конституционната уредба в чл. 151, ал. 2 от Конституцията съдържа и правила относно тяхното влизане в сила. В нея императивно се определя, че решенията на Конституционния съд подлежат на обнародване в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след обнародването им. Този подход на конституционния законодател може да се определи като продължение на юридическата логика, заложена в Конституцията на Република България, относно влизането в сила на актовете на Народното събрание. Член 88, ал. 3 от Конституцията също императивно определя, че актовете на Народното събрание се обнародват не по-късно от 15 дни от приемането им. По отношение на законите обаче, като един от видовете актове на Народното събрание, чл. 5, ал. 5 от Конституцията предвижда, че те влизат в сила три дни след тяхното обнародване. В подкрепа на този извод е и практиката на Конституционния съд относно действието на собствените му решения, като приема, че то е занапред, след влизането им в сила. Разлика между правилата за влизане в сила на законите, установени на ниво Конституция, и тези за влизането в сила на решенията на Конституционния съд, също определени на конституционно ниво, се установява само по отношение на възможността да се предвиди друг срок за влизането им в сила. Такава възможност чл. 5 от Конституцията допуска относно законите, като изрично указва, че те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в Закона не е предвиден друг срок. Такава делегация обаче в чл. 151, ал. 2 от Конституцията относно влизането в сила на решенията на Конституционния съд не е предвидена. Въпреки това уредбата в тази част в Закона за Конституционния съд съдържа две отделни хипотези. В чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд се възпроизвежда конституционното правило, че решенията на Конституционния съд се обнародват в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след това, а в чл. 14, ал. 4 от Закона за Конституционния съд за изчерпателно изброени решения на Конституционния съд се определя, че влизат в сила от датата на постановяването им. И това са: решенията по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент или народни представители; решения за установяване на неизбираемост или несъвместимост на народните представители; решения за установяване на фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията и несъвместимост на съдия от Конституционния съд. Мотиви за тази законова хипотеза не са формулирани в мотивите на Проекта на закона за Конституционния съд, въпреки че чл. 14, ал. 4 е предложен именно в редакцията, която действа и към момента. Видно от стенограмите от пленарните заседания на Седмото Велико народно събрание, при обсъждането на Проекта на закона за Конституционен съд както при първото, така при второто гласуване по предложената разпоредба на чл. 14, ал. 4 дискусия не се развива. Поради това не може да се установи защо точно за изброените в чл. 14, ал. 4 от Закона за Конституционния съд решения законодателят приема, че влизането им в сила следва да е в отклонение от конституционното правило по чл. 151, ал. 2 от Конституцията, и то въпреки че самата Конституция не предвижда такава законова делегация. Именно поради липсата на такава делегация, която да позволява нормативен акт с ранг на закон да предвижда различен срок за влизането в сила на решенията на Конституционния съд, разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона за Конституционния съд смятаме, че противоречи на чл. 151, ал. 2. И тук е мястото да кажа, че това не е наша теза, тъй като тя е била аргументирана още 1992 г. от професор Борис Спасов – едното от имената в конституционното право. Противоречие на чл. 14, ал. 4 от Закона за Конституционния съд с Конституцията на Република България се установява и с оглед съдържанието ѝ в частта относно видовете решения, за които се предвижда, че влизат в сила в деня на постановяването им. Предвид липсата на мотиви и на изложени аргументи при обсъждане на Проекта на закона за Конституционния съд не може да се изведе обективен критерий, въз основа на който са избрани тези решения. Те се отнасят само към една група от правомощията на Конституционния съд. Но в същото време извън обхвата на чл. 14 ал. 4 още при приемането на Закона за Конституционния съд остават решенията, с които Конституционният съд се произнася по установяване на обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията, а именно подаването на оставка от президента или вицепрезидента на републиката или при трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване. Въпросът за влизането в сила на решенията на Конституционния съд, които са изброени в чл. 14, ал. 4, има и важно практическо значение. Решенията, с които съдът установява, че изборите не са законни, респективно несъвместимост или фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията е налице, имат пряко действие по отношение на персоналния състав на съответния конституционен орган, за който е относимо конкретното решение. В зависимост от вида на този орган – президент, вицепрезидент, Народно събрание, Конституционен съд, осигуряването на нормалното му функциониране обективно налага предприемането на последващи решението на КС действия от други държавни органи, за да се осигури нормалното функциониране на конституционните органи, които са засегнати от постановеното решение. Предвид изложените аргументи предлагаме чл. 14, ал. 4 от Закона за Конституционния съд да се отмени и визираните в нея решения на Конституционния съд да влизат по силата на общото правило на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, а именно три дни след обнародването им. По предложението в § 3 относно чл. 16, който урежда субектите на сезиране на Конституционния съд, се съдържа към момента препратка към чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Тази препратка е била вярна към момента на приемането на Конституцията. Междувременно обаче бяха направени изменения в този член на Конституцията и вече субекти на сезиране на Конституционния съд има и в други негови алинеи, поради което предлагаме това препращане да отпадне. И последното ни предложение е относно § 4 за изменения в чл. 20. При приемането на Закона за Конституционния съд през 1991 г. от Седмото Велико народно събрание се възприема различен подход по отношение на доказателствените средства, които са допустими в различните производства пред Конституционния съд. Доколкото и по този въпрос в мотивите към Проекта и при обсъждането му не са представени аргументи, може да се предположи, че това законодателно решение е породено от особеностите на отделните правомощия на Конституционния съд. Като обща изходна позиция се възприема, че пред Конституционния съд са допустими писмени доказателства. Отклонение от този подход се предвижда обаче в чл. 23, ал. 4 от Конституцията още при приемането му през 1991 г. В него се урежда изрично, че в производството по обвинение срещу президента или вицепрезидента на републиката се допускат всички видове доказателствени средства. И за това законодателно решение може да се предположи, че е продиктувано от своеобразния санкционен характер на производството, което налага в хода му Конституционният съд да използва не само писмени, но и други доказателствени средства относно фактите и обстоятелствата за наличието или липсата на основанието, което го е предизвикало, тоест нарушението на Конституцията или държавна измяна. В подкрепа на този извод е и определяне на производството като специално – в мотивите към Проекта на закона за Конституционния съд. По отношение на други две производства пред Конституционния съд – за снемане на имунитета на съдия от Конституционния съд и за установяване на несъвместимост на народен представител, освен писмени доказателствени средства се допуска и използването на обясненията като гласно доказателствено средство. Така ограничението за допустимост на писмените доказателствени средства остава приложимо към всички други производства пред Конституционния съд за упражняване на всички други негови правомощия. За някои от тези производства с оглед съдържанието им това законодателно решение има своето основание, например за тълкуването на конституционните норми и преценката за съответствие на закон или международен договор с Конституцията обективно писмените доказателствени средства са напълно достатъчни. За друга част от правомощията на Конституционния съд обаче същото решение към настоящия момент е ограничаващо неговата ефективност. Поради това предложението в § 4 от настоящия проект е да се предвиди, че във всички производства пред Конституционния съд Конституционният съд ще може да изисква допълнително всякакви други видове доказателства, като обръщаме специално внимание, че разпоредбата запазва диспозитивния си характер, тоест Конституционният съд е този, който ще преценява какви други доказателства са му необходими с оглед съдържанието на съответното производство, и след като направи тази преценка, да има възможността да изисква и други доказателства, различни от писмените. Благодаря.