KOSTADIN KOSTADINOV (ВЪЗРАЖДАНЕ)1,778 words
Благодаря, госпожо Председател.
Ние бяхме подготвили друга декларация – относно корупцията в АЕЦ „Козлодуй“ и проблемите, но тъй като тази точка се прие, сега ще трябва да направим друга. И тя е, да кажем, мотивирана от това, което слушахме допреди малко, особено от предишната декларация.
Мотивирана, защото, първо, за пореден път ставаме свидетели на фалшификация на история. И за съжаление, то става с активното съдействие на българските народни представители. Незнайно защо се взе решение и незнайно кой точно, че днес трябва да се отбелязва годишнината от обесването на Апостола на свободата. Както е добре известно, по стария стил той е обесен на 6 февруари. И както е добре известно, за един век изоставането е с една година на Юлианския спрямо Григорианския календар. През 19 век изоставането е с 12 дни, през 20 век е с 13 дни.
Но ако трябва да бъдем съвсем, ама съвсем изрядни – понеже някой реши, че трябва да пренаписва историята, а това пренаписване на историята, драги сънародници, се нарича ревизионизъм, тоест периодично някой казва, че това, което ние сме учили, всъщност не е вярно, и сега трябва да учим нови неща, този ревизионизъм постоянно си поставя за цел да променя постулати и идеологеми в българската история, които са били смятани за основи на българско национално самосъзнание – една от съкровените, сакрални дати в нашата национална история е датата, на която Васил Левски преминава в безсмъртието. И тази дата е 19 февруари, защото, ако решим да бъдем наистина изключително, ама изключително изрядни, всъщност, ако сметнем времето, в което е обесен Васил Левски на 6 февруари, и прибавим часовете изоставане, дните и часовете, ще видим, че съобразно Григорианския календар това се пада някъде от порядъка на около 1,00 – 2,00 ч. сутринта на 19 февруари, тоест малко след полунощ. Само че, както виждате, това нещо не се коментира въобще, защото е глупаво, защото е безумно, защото е част от инструментите, с които постоянно се подменя нашата история.
А през последните десетилетия след 1989 г. подмяната на българската история се превърна в норма. Да сменяш датата на обесването на Васил Левски, може да изглежда безобидно за някой, но всъщност е много сериозно посегателство, защото обърква хората. Много от Вас сигурно са чували за „Прозореца на Овертон“, където наглед абсурдни неща могат да бъдат прокарани във всяко общество.
Първото нещо, което трябва да се случи, за да се прокара нещо абсурдно, е да се обърка обществото – да не знае кое е вярно, кое не е вярно. Между другото, това е много стара, извечна истина, която е формулирана като един от постулатите в книгата „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“ на Джордж Оруел: „Искаш ли да постигнеш нещо – объркай хората, искаш ли да им промениш съзнанието – объркай хората, искаш ли да подчиниш един народ и една държава – объркай хората.“ И това се случва сега, в момента. И тези хора, които тръгват да ни подменят историята, излизат и ни обясняват, и ни четат някакви неща. Четат – повтарям!
Между другото, същите тези хора, които преди малко четоха, обяснявайки за Васил Левски, си позволиха неколкократно изключително нечистоплътно да се гаврят с неговото наследство, да го пипат с мазни, нечистоплътни пръсти, с които обикновено посягат на малки деца, да пресъздават негови думи, подменяйки тяхното съдържание.
През последните няколко години станахме свидетели на това как името на Левски е замесвано в предизборни кампании. Станахме свидетели на това как името на Левски беше замесено в изключително нечистоплътната кампания за въвеждането на чуждата валута евро в България. Станахме свидетели на това как, видите ли, според същите тези хора, които подменят и фалшифицират историята ни, Васил Левски през цялото време единственото нещо, което иска, е едва ли не да вкара България в Европейския съюз – без армия, без държава, без валута, без нищо друго. Това много пъти ме е принуждавало да дам думата на самия Апостол на свободата, защото в крайна сметка неговото епистоларно наследство е добре известно, неговата, макар и ограничена, публицистика също, защото просто той не е имал много време да се занимава с писане на статии, но има такива, които са оцелели и които, между другото, не се показват сега. И това не е нов ход в историята.
До 1989 г. това нещо го правеха представителите на тогава управляващата комунистическа партия. Те пък се стремяха да изкарат Христо Ботев едва ли не привърженик на комунистите, които по това време не са съществували още като такива. И както е добре известно, има една много спорна бележка и телеграма, която според някои никога не е изпращана от Ботев до Парижката комуна. Също така тогава тази партия си позволяваше да скрива някои от произведенията на Захари Стоянов, писани след 1885 г., просто защото те са били изключително настроени срещу политиката на Русия, но това е същият Захари Стоянов, който пък жертва всичко, включително рискува и живота си по време на Априлското въстание. Такива са нашите възрожденци. Ние не бива да скриваме нищо от тях.
Това, което правеха обаче преди 1989 г. от управляващите тогава комунисти – Българската комунистическа партия, сега правят синовете и дъщерите на управляващите тогава комунисти – управляващите от ПП-ДБ. Казвам „управляващи“, защото те никога не са преставали да бъдат управляващи. Те управляват една голяма част от медиите в страната, управляват така наречените граждански организации, създават една изключително голяма фонова система, един мръсен шум, в който потъва всичко нормално. И точно поради тази причина е изключително трудно да се види какво точно е казал навремето Апостола на свободата, какво точно е мислел той.
И както казах, понеже ние редовно даваме думата на самия Апостол на свободата, сега ще прочета един малък абзац, който е публикуван много пъти, разбира се, от негова статия от вестник „Свобода“ – година ІІ, брой 7 от 13 февруари 1871 г. Това е точно две години преди да бъде обесен. В нея той ясно показва какво мисли, какви са неговите идеологически нагласи. Това, между другото, е и едно послание, което Апостола на свободата отправя през 1871 г. към всички тези, които сега, в момента, подменяйки историята, ни казват колко добре сме живели по време на турското робство, защото не е имало турско робство – изживели сме изключително голям исторически разцвет, културен разцвет, бум на икономиката. Съвременните еничари ни обясняват как всъщност ние сме живеели съвсем свободно – българите са имали право на собственост, всички са имали огромни къщи на по два-три ката, строели са огромни църкви, манастири. Ама вижте Рилския манастир! Нищо, че той е само един-единствен от тази епоха, и нищо, че е построен след епохата на реформите в Османската империя през първата половина на 19 век. Никой не казва, че за целия период на Първото и Второто българско царство, благодарение на този петвековен икономически, културен и всякакъв друг стопански разцвет, в България има всичко на всичко десет църкви, оцелели от Първото и Второто българско царство. Десет! Сега ще Ви ги покажа на пръстите на двете си ръце – десет! (Показва.) Мога да Ви ги изброя.
Но все пак, понеже темата е безкрайна, нека да дам думата на Васил Левски, чиято памет сега тук някои казват, че честват, а нямат дори моралното право да споменават името на този велик българин. Какво казва той: „Ние викаме и протестираме, ние се плачеме и молиме за помощ; а турците ежедневно турчат малолетните ни деца, безчестят девиците и псуват вярата ни и народността ни. Ние досега очаквахме от европейските сили помощ и поддръжка; но праговете на консулатата се обливат секи ден с кървави сълзи, а нашето положение става по-тежко и по-тежко: отникъде никакъв отзив, отникъде никаква помощ! Но още по-горчиво ни става на сърцето, когато видим, че тия хора, от които ние очаквахме помощ и спасение, са станали днес Али-пашови учители и Фазил-пашови хазнатари и възпитават нови вълци за Христовото стадо! Славяно-поляци – турски стражари; французи – турски инженери; ингилизи – турски дипломати; казаци некрасовци – турска полиция; немци – турски шпиони; маджари – турски братя; чехи – турски музиканти! Ние се вече уверихме, че европейската ингилизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и прочее и прочее са нищо друго освен „стани, куме, да седна“. Франция служи нам за огледало. Ние сме намерени да се не плачем вече никому и да не вярваме ни на един невикан приятел, ако само с тоя приятел ни не свезва родствена свезка или просто интересът на отечеството ни. Доста сме се вече лъгали!“
Чухте ли какво Ви казва Апостола на свободата на 13 февруари 1871 г.? Това е той. Това не е някой, който днес изкривява думите му, който изкарва някакви абзаци от негови изказвания, без да казва всичко това, което е казал по-нататък той. Това не са фалшификаторите. Това не са лицемерите. Това не са манипулаторите. Това не са еничарите. С една дума казано, това е Апостола на свободата. Това казва той – ни повече, ни по-малко от това, което би трябвало да казва всеки един представител в тази зала. Няма да кажа това, което казваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – да, ние го казваме постоянно, но трябва да го казва всеки един от Вас, трябва да го казва всяка една от политическите партии в българския парламент, защото това, което казва той, е: „Трябва да се водим само и единствено от интересите на отечеството ни и нищо друго!“
А знаете ли какъв е националният идеал, който Левски е формулирал тогава? Три думи! Запомнете ги, ако не ги знаете, защото съм сигурен, че сте ги забравили, но ги знаете: „Свободна и независима България“. Това иска той! Това иска той. И затова отдаде живота си. А днес една огромна част от българския политически елит се отдава на словоблудство да ни обяснява как България не може да е нито свободна, нито независима! Предатели са тези, които го казват. Национални предатели и изменници на родината са тези, които казват, че България е малка държава и тя не може да има своя собствена армия, тя не може да има своя собствена валута, тя не може да има своя собствена икономика, тя не може да се управлява сама, затова трябва някой друг да ни управлява. Това е държавна измяна.
И в ден, в който все пак – макар че дали е 18, или 19 февруари, или който и да било друг ден, всеки ден ние, които сме тук, в тази зала, трябва да си повтаряме поне на ум тези думи, които Ви казах преди малко – в ден, в който все пак, дори и лицемерно, някои тук, в тази зала, мълчат и слушат думи от трибуната, не трябва да забравяме едно много простичко нещо – Левски е казал с няколко думи квинтесенцията на българския национализъм и на българските национални интереси: „Нищо чуждо не искаме, нищо свое не даваме.“ Това ни е завещал той като послание. Надявам се поне някои от хората в тази зала да запомнят това, което казах. Поклон пред паметта на Апостола! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)