КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1668 думи
Благодаря, господин Председател.
Преди три години и половина един българин беше арестуван в Гърция. Българинът се казва Милан Димитров. Беше арестуван в Гърция по обвинение на един американски прокурор, който в обвинителния акт е написал, че вярва, че Милан Димитров е осъществявал неразрешена от американското законодателство търговия с Руската федерация. Впоследствие, въпреки че се оказа и доказа, и то категорично, че такава търговия не се е осъществявала, защото всъщност стоката, която според американското обвинение е била продадена в Руската федерация, и до ден-днешен си стои в офиса на фирмата на Милан Димитров в София.
Милан Димитров първо беше арестуван в Гърция по искането на американския прокурор, след това изкара близо година в гръцки затвор, след което беше екстрадиран в Съединените американски щати, където изкара повече от две години. Три години и половина от живота на този наш сънародник бяха отнети с активното съдействие и пасивното бездействие на всички български държавни институции.
Когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ научихме за този казус – буквално няколко седмици, след като той беше задържан в Гърция, първото нещо, което направихме, беше да се обърнем към нашите представители в Гърция, в българското посолство. Оттам ни заявиха, че трябва да получат инструкции от българското Външно министерство. Поискахме контакт с българското Външно министерство. Оттам ни казаха, че започват да проучват случая. Месеци по-късно проучването доказва, че всъщност не трябва да се намесват, защото това било криминален случай според българската държава. Единственото, което си позволиха да направят, беше да изпратят, но не всеки път, защото имаше няколко заседания в Гърция, български дипломатически представител от нашето посолство в Атина, който да присъства на заседанията, просто да гледа. Тоест изпратихме един воайор. Това направи българското правителство тогава.
Народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ обаче се включиха активно в защитата на Милан Димитров, като спомогнаха за намирането на адвокат. Държавата отказа да осигури адвокат на Милан Димитров. Семейството му намери такъв. Разбира се, ние помогнахме, включително и с финансиране, защото все пак това са суми, които са доста непосилни за един обикновен средностатистически българин, попаднал в такава беда. Въпреки упоритата ни борба и опитите да накараме институциите в държавата да се загрижат за нашия сънародник, в крайна сметка той беше екстрадиран в Съединените американски щати.
След това борбата се качи на друго ниво. Имахме поредица от срещи, тъй като правителствата в България се сменяха доста често и както виждаме, продължават да се сменят доста често, имахме поредица от срещи с министър-председатели и министри на външните работи. Във всяка една от тези срещи, които бяха предхождани от официално написани писма от мен като председател на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, ние искахме едно много просто нещо: българската държава да застане зад своя сънародник. Получихме откровени, директни, неприкрити откази. Нещо повече, в едно от писмата си министър-председателят ни уведоми, че България не само че няма да се ангажира, но и няма и не трябва да се ангажира с този случай, защото, цитирам: политизирането може да доведе до още по-лоши резултати. Иначе казано, българската държава каза на всеки един наш сънародник, попаднал в такава ситуация – хипотетично и за в бъдеще, разбира се, защото никой не е застрахован, че ако някой от нас – българските граждани в чужбина, изпадне в беда, бъде обвинен, без значение основателно или не, българската държава ще се изплюе отгоре му и ще каже: ти не си наш ангажимент. Това заяви българският министър-председател.
Ние, разбира се, тъй като не сме като управляващите в нашата страна през последните няколко десетилетия, защото те са само едни и същи – съдържанието е едно, само етикетите и опаковката се сменят, решихме, че ще се борим с всички сили. След като Милан Димитров беше екстрадиран в Съединените американски щати, намерихме адвокат. Адвокатите там са изключително скъпи. Намерихме изключително качествен адвокат – Дон Фланъри. Използвам в момента възможността за това, че говоря от парламентарната трибуна, за да му благодаря на този достоен американски гражданин, който се съгласи да помага, и то доста безпрецедентно, без да получи в началото адвокатския хонорар. Защото тези 150 хиляди долара, които той поиска, и още преди това имаше около двайсетина хиляди, осигурени за адвокатите в Гърция, бяха доста голяма сума. Те и сега са си доста голяма сума.
Ние започнахме дарителска кампания. Основната част от сумата беше събрана от дарения от депутатите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Всеки един от нас отделяше в продължение на няколко години всеки месец от заплатата си, за да може да съберем този хонорар. Разбира се, помогнаха и много други свободни българи.
Тук е моментът да благодаря на един от многото, но той е изключително показателен. Един български пенсионер на 92 години – Йордан Димитров от село Арбанаси, който цял живот е работил като деец на културата, бивш директор на музея в Горна Оряховица. Той дари хиляда лева от своята пенсия, от своите спестявания, а спестяванията му са от пенсиите. Хиляда лева – български пенсионер на 92 години! Йордан Димитров – запомнете това име! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
И запомнете другото нещо, което ще Ви кажа. Два пъти от тази парламентарна трибуна аз като председател на ВЪЗРАЖДАНЕ призовах всички парламентарни групи тук да отделят по някаква сума, без значение колко. Аз не казвам колко е дал всеки един от нас. Всеки един от нас си знае колко е давал. Давали сме различни суми. Не сме се облагали с данък. Нито един от народните представители освен тези от ВЪЗРАЖДАНЕ не дари и една стотинка. Нито един народен представител! Два пъти от тази парламентарна трибуна съм призовавал народните представители. Отделно от това, единия път изпратихме във всяка една от пощенските кутии на депутатите в Народното събрание сметката на Милан Димитров, за да може да бъдат преведени пари. Нито една стотинка! Българската държава също не даде нито една стотинка. Срам за българския парламент, срам за българското правителство! Огромен срам!
Разбира се, аз мога да кажа сега това нещо с облекчение, защото последните няколко месеца за нас бяха в буквалния смисъл на думата изживени на тръни, защото Милан Димитров го грозеше присъда от повече от 10 години затвор. Пак казвам: при непотвърдени и недоказани обвинения това няма никакво значение. Когато българската държава не защитава своите сънародници, така се получава.
Ще Ви припомня, между другото, един казус от далечното минало. През 2001 г. или 2000 г. беше, когато стана скандалът и трагедията с българските медицински сестри в Либия. Помните ли тогава българският министър-председател Иван Костов какво каза, когато българските медии му зададоха въпроса какво ще направи България? Защото това, което в момента коментираме, не е прецедент. За съжаление, това е практика през последните десетилетия. Практика тъжна, позорна практика за нашата така наречена държава, на практика – безполезна колония. Помните ли какво каза Иван Костов тогава? Той каза: ами ако са виновни?! Това беше цитирано постоянно тогава от либийските медии. Те казаха: ето, българите сами казват, че може би българските медицински сестри и доктор Здравко Георгиев са виновни.
И ще Ви припомня, че тогава външен министър на това правителство беше Надежда Михайлова, сега Нейнска или Нейнски, не знам как се самоопределя, честно казано. Граматически правилно би трябвало да е Нейнска. Тя не си мръдна пръста тогава. След няколко часа същата тази особа ще се закълне като външен министър на България. Какво има да говорим? Има ли нещо, което да не е ясно?
Ще припомня, че в отчаяните си ходове семейството на Милан Димитров не остави наистина нито една институция, на чиято врата да не потропа. Минаха и те през Министерския съвет. Ние им организирахме срещи – отделни от тези, които ние организираме. Бяха изслушани и нищо. Имаха среща и с бившия президент Радев. Бяха изслушани – нищо.
Знаете ли, това, което ние направихме, освен че събрахме средства за хонорара на адвоката, е това, че успяхме да мобилизираме още хора, които да дарят пари, защото, пак повтарям, тези суми не са събрани само и единствено от ВЪЗРАЖДАНЕ. Напротив, събрани са от хиляди свободни българи.
Сумите, които се даряваха, бяха между 10 и, както видяхте, 1000 лв. Но сумата няма значение, важен е жестът, защото, ако имаш 20 лева и дадеш 10, това означава, че си дал половината от парите си. Затова никога не трябва да се казва колко си дал, а просто да отбележиш, че си направил това нещо.
Никой не е помогнал от държавните институции, затова искам сега специално да благодаря на двама народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз споменах вече Ангел Георгиев, който наистина помогна още от самото начало, и пътуваше постоянно на всяко едно от заседанията до Атина със собствената си кола. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Искам да благодаря също така и на Стоян Таслаков, председател на Комисията за българите зад граница в парламента, който, след като стана председател на Комисията, изпрати десетки писма до всички български, международни, американски, европейски институции (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), за да запознае важни фигури зад граница със случващото се. Всеки един от нас също изпрати писма. И аз съм изпращал писма до американския съдия като председател на парламентарна група. Цончо Ганев като заместник-председател на парламента също изпрати. Нашите трима евродепутати, специално искам да им благодаря – Станислав Стоянов, Петър Волгин, Рада Лайкова, те също изпратиха писма за подкрепа. Други евродепутати, чужденци, изпратиха писма за подкрепа. Чужденци! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Тук нашата държава не направи нищо. И ще Ви припомня, между другото, че в крайна сметка, нали помните, кой спаси медицинските сестри в Либия? Спаси ги френският президент Саркози. Когато държавата ни се превръща в мащеха за нас българите, трябва да си припомним една извечна истина, че в крайна сметка България това сме ние – българският народ. И като няма държава, то ние ще бъдем държавата. Ще се защитаваме, ще браним българите навсякъде, където и да се намират те. Защото ще Ви припомня, по-скоро не знам дали ще Ви припомня, ще Ви кажа, че Милан Димитров ние не го познаваме, не сме го виждали – нито един от нас на живо, не знаем кой е този човек, само на снимка сме го виждали, но се втурнахме да го защитаваме така, както бихме направили за всеки един друг наш сънародник, изпаднал в беда зад границата. Защото това е философията и идеологията на ВЪЗРАЖДАНЕ. Браним България, където и да се намира тя, а България е там, където е всеки един българин. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)