КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1456 думи
Госпожо Председател, знаете ли кое всъщност е най-трагичното във всичко това, което се случи преди малко? Най-трагичното е, че ние за пореден път ставаме свидетели на това как международен договор, по който нашата страна е субект, се приема, без дори да бъде прочетен, без дори някой да се опита да вникне – и тук не говоря само за хората, които са в пленарната зала в момента. Подозирам, без да съм на 100% сигурен, че по-голямата част от членовете на Външната комисия не са чели Споразумението. Не че то е нещо фатално за нашата страна – ние нищо не губим. Разбира се, и нищо не печелим. Но е изключително обидно и е изключително тъжно и тревожно това, че нашата държавност се е превърнала в един гумен печат. Тук покрай всички изказвания преди малко, покрай всички весели усмивки, на практика, трябва да си кажем нещо много тъжно: нашата държавност се превръща просто в една фикция, в една химера. Ние всяка седмица – без изключение, без изключение, всяка седмица гласуваме минимум по един законопроект, който трябва да гласуваме, защото иначе ще ни накажат от Брюксел – я поредния регламент, я поредната директива, я пак някое изискване, я някое решение, я някое телефонно обаждане даже вече, което е изключително срамно и позорно. Българската държавност, на практика, вегетира, гние. И това споразумение тук в момента е просто един от симптомите.
Да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ си направихме труда да го прочетем, знаем какво пише вътре в него. И да, ние също сме били страна по подобни споразумения, преди да влезем в Европейския съюз. Така се започваше – с влизането на най-различни схеми, системи и мрежи за влияние, така наречената мека сила. Но да му мислят тези, които ще бъдат потърпевши – страните от Африка, от Карибите, от Тихоокеанския басейн. България няма да има никакво участие, защото България в Европейския съюз е просто територия плацдарм, както видяхме включително и от вчерашното изслушване за разполагането на чужди военни самолети на гражданското летище в София, най-голямото ни гражданско летище. Ние сме просто един плацдарм.
И фактът, който вчера стана ясен тук, в парламента – че министърът на отбраната е взел решението, без да има решение на Министерския съвет дори, пък камо ли да говорим за това да уведомят поне Народното събрание – е изключително тревожен, да не кажа плашещ! Защото ние вчера разбрахме от министъра, че има 500 души чужди войници, които са разположени в София. Искам да Ви кажа, че в столицата няма 500 български войници в момента. Няма! Софийският гарнизон не е 500 човека, по-малък е.
С други думи, да кажа за тези, които гледат в момента – българските граждани, свободните българи: в момента в българската столица има повече чужди войници, отколкото български. И това ние го научихме вчера от министъра на отбраната – стария и настоящ министър на отбраната. Както преди малко чухме също от госпожа Назарян, която по Правилник изпълнява това, което ѝ е вменено като пълномощия – да ни уведомява за всякакви подобни писма, които идват от Министерството на отбраната, научихме, че ще изпратим войници в чужбина. Къде? Къде? Даже няма смисъл да питам госпожа Назарян, защото съм сигурен, че и тя не знае. Тя изчете това, което ѝ е дадено. Ние сме народни представители и не знаем къде отидоха тези войници. Дали не ги пратиха и тях в Персийския залив?! Не знаем! Как така изведнъж по това време? Затова подобни гласувания са изключително тревожен симптом.
Защото ние по-голямата част – не ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, но за съжаление, народното представителство в българския парламент се е превърнало в една форма на нотариална заверка. Просто удостоверяваме с българския държавен печат вече взети в Брюксел решения. Това харесва ли Ви? Доволни ли сте? Затова ли са Ви пратили избирателите Ви тук? И гледам, че половината си гледате в момента в телефоните. Сигурно пише нещо по-интересно там.
Ето това е най-големият проблем, който ние имаме. И затова се опитахме преди малко да алармираме за този проблем наистина. Защото подписването на сегашното споразумение е симптом на гниене. На гниене на държавността, господин Василев, понеже господин Асен Василев ме пита на какво е симптом. На гниене на българската държавност – меко и неусетно гниене, в което в един момент не усещаш как гангрената е изяла основните ти крайници. Това се случва в момента с нашата държава – тя гние.
А на нас тази форма на гниене ни е представена като прогрес. На нас унищожението ни е представено като възкресение. На нас упадъкът ни е представен като напредък. Всичко в нашата държава е обърнато с главата надолу и краката нагоре. И затова имаме отчайваща нужда от нормализация. А нормализацията означава едно-единствено нещо – българският народ да решава сам за себе си своята съдба. А не тука да излизат някои депутати да плашат други депутати, че видите ли, ако не приемем това, щели да ни глобят от Европейския съюз! Докъде стигнахме?! Български народен представител да плаши друг народен представител, една политическа сила да плаши друга политическа сила с това, че някаква чужда сила ще дойде и ще ни глоби!
Независимо от политическите ни различия в този парламент всички ние трябва да поставяме българския национален интерес над всичко, а българският национален интерес започва с това, че ние, българите, трябва да определим какъв е нашият национален интерес.
Аз дадох преди малко примера с МЕРКОСУР. Българските земеделци са изключително разтревожени, да не кажа, в буквалния смисъл на думата, паникьосани от това, че пазарът ни вече се отвори за евтина стока отвън, земеделска суровина. Не ни стига това, че в момента реално 20% от храните ни, които са плод на преработващата индустрия в България, са български, а на всичкото отгоре вече и суровините включително – първичната земеделска продукция, която излиза, и тя няма да бъде българска! И това е много сериозен проблем.
Вместо това обаче ние обясняваме как искаме по-дълбока евроинтеграция и още по-дълбоко навлизане в шиткойн зоната. Докога? Докъде? Това са важните въпроси, които ние поставяме. И пак повтарям, още веднъж – този казус, случаят Самоа и подписаното Споразумение с Организацията, е само и единствено симптом.
Още по-трагично, между другото, още по-трагично доказателство за гниенето на българска държавност беше това, което видяхме преди малко – със срамната демонстрация на неграмотност и интелектуална немощ от страна на заместник-външен министър, който излиза тук и срича. На фона на забележката, между другото, основателна, от страна на неговия пък арогантен колега – министъра на вътрешните работи, който се подиграваше на бившия вече главен секретар на МВР. Какво стана то? Присмял се хърбел на щърбел.
Ето това е големият проблем, за който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ постоянно говорим. И за съжаление, не намираме съмишленици в тази зала. Защото знаете ли кое е най-трагичното? Това споразумение аз съм сигурен, че и нашите държавни ръководители, когато са ги уведомили, дори те не са си направили труда да го прочетат. И това е най-големият проблем, защото тук, в парламента, отиващия си вече, но за съжаление, това е практика и така най-вероятно ще бъде и в следващия парламент, огромната част от документите минават, без абсолютно по-голямата част от депутатите да се запознаят с тях. От 240 човека тук, в парламента, я 40 – 50 четат, я не документите, които идват. Айде, 60 да са – една трета, или 80 максимум, не знам. Надявам се да са повече. Ама от опита, който имам вече пета година като депутат, виждам точно обратното – виждам как хора отиват на Комисия, без да са си чели документите, питат колегите, защото, ако са примерно, да кажем, повече от един или са двама: какво гласуваме? Другият казва: а бе и аз не знам, чакай да питаме! Днес какво имаме? Ето това е масовата практика в парламента. И Вие всички знаете, че е така.
И как е възможно въобще да разчитаме после на одобрение от страна на българските граждани?! Те, хората, инстинктивно го виждат, защото, когато не си четеш домашното, обикновено не се справяш. И затова, ако трябва тук да има изпит по парламентаризъм, 90% от депутатите ще изкарат в най-добрия случай три. В най-добрия случай! Да не кажа, че по-голямата част ще бъдат директно изхвърлени.
Ето това иска българският народ – да изхвърли голяма част от депутатите си. Лошото е, че за съжаление, настъпва една и съща мотика и всеки път, като дойдат следващите избори, избира същото. Изхвърля стария боклук, избира нов боклук и се успокоява с това, че поне вече старият боклук е навънка. И каква е разликата между стар и нов боклук? Никаква!
Затова Ви призовавам да проявите малко смелост. Хайде да направим един експеримент – бъдете смели днес, ако е възможно. Защото, ако това бъде отхвърлено, нищо не следва от това, разбирате ли? Няма да има наказателна процедура, да Ви успокоя, поради простата причина, че вътре, както Ви обяснихме вече, няма записани финансови ангажименти. Пробвайте да бъдете повече българи и по-малко застъпници на чужди интереси – може и да Ви хареса. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)