ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ-СДС)2080 думи
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! В допълнение към казаното от госпожа Александрова обръщам внимание на обстоятелството, че законодателни опити за създаване на регулация на тази материя се правят в продължение на около 25 години, четвърт век. Та е време да сложим край на тези напъни.
През последната една година екипът на Министерството на правосъдието, като част от поетия ангажимент за изпълнение на забавените с повече от три години мерки по Плана за възстановяване, успя да подготви първоначална концепция, след което и Проект на нормативния акт. Същият бе обявен за обществено обсъждане на сайта на Министерството на правосъдието, като срокът изтичаше на 2 март, поради което с оглед сроковете, които са кратки, за заявяване на четвъртото плащане, в което четвърто плащане срещу тази реформа стоят 440 млн. евро, договорени от кабинета на Кирил Петков, затова, тъй като нямаше обаче закон, нямаше реформа, нищо не се бе случило междувременно по същество, успяхме да подготвим Проекта за нормативен акт и за да скъсим, да увеличим шанса всъщност – да скъсим времето, което може да се изгуби, да увеличим шанса настоящата легислатура да приеме Законопроекта, го внесохме като народни представители.
Така че наред с общото изложение, което ще направя, ще обърна внимание и на част от предложенията, които приемаме изрично, като това не е изчерпателно. Ние сме в изключително тясна координация с екипа на министъра на правосъдието. Заместник-министърът не знам дали вече е в залата, заедно с – начело на екипа е доцент Станева, която беше и мой съветник, която е основен автор на Законопроекта.
Наясно сме с многото получени предложения и поемаме категоричен ангажимент при получаване на подкрепа в залата да адресираме голяма част от тях, за което ще взема отношение и понастоящем, тоест предлагам да не се отдаваме на предизборни страсти и да провалим плащането на огромна сума за бюджета.
По същество. Проектът урежда представителството на интереси, разбирано като устна или писмена комуникация с органи на публична власт и техни висши представители, осъществявана в полза на обществени групови или частни интереси с цел оказване на влияние при създаване или изменение на нормативни и общи административни актове, както и на други стратегически документи.
„Представителство на интерес“ е синоним на лобизъм и се използва, за да се избегне негативното съдържание, което обикновено се влага в този термин. По същество със закона въвеждаме ред, видимост и прозрачност както от страна на властта и контактите, които представителите на публичните институции имат, така и от страна на контактуващите с представителите на публичните институции, за да е ясно кой и как въздейства върху властта при формирането на решения по отношение на тези актове, които споменах.
Нерегулираният и непрозрачен лобизъм е този, който носи това негативно съдържание, поради което предпочитаме термина „представителство на интереси“. Затова Законопроектът цели да легитимира представителството на интереси, уреждайки го като правомерна и необходима дейност. Съществено е взаимодействието между властта и лицата, които се стремят да ѝ въздействат в защита на определен интерес. Това обаче трябва да става по открит, почтен и равнодостъпен начин.
В резултат на първата фаза от обществените консултации, които споменах, още през лятото на миналата година бяха поставени въпроси от страна на Министерството на правосъдието и се получиха отговори, които очертаха в голяма степен единомислие по общото съдържание на Законопроекта – бъдещия към онзи момент.
Два останаха спорните моменти. Първият от тях, той остава и централен в становищата, които разгледахме, от юридическите лица с нестопанска цел, е този дали застъпничеството, което се осъществява от такива организации и лица, регистрирани в обществена полза, също представлява представителство на интереси. Настоява се в различни становища те да бъдат изключени от приложеното поле на Закона, но след множество обсъждания с представители на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се установи, че няма как това изключение да бъде направено, няма основание за изключване на застъпничеството от представителството на интереси и когато имаме такава дейност от представители на юридически лица с нестопанска цел.
В крайна сметка предложихме едно по-балансирано решение. Възприема се широкото определение за представителство на интереси, дадено в препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по вписване за прозрачност – в регистъра за прозрачност да се предвижда само тези представители на интереси, които осъществяват дейността редовно – по занятие, по търговски начин или по възлагане срещу възнаграждение. И така опасенията остават без основание очевидно.
Моля Ви да обърнете внимание, тъй като това ще бъде централна точка на дискусиите вероятно на второ четене. Ние се ангажираме, ще поискаме и кратък тридневен срок, за да можем идната седмица да гласуваме на второ четене Законопроекта, ако получим подкрепа днес в залата, че от проучени 12 закона в Европейския съюз, 11 възприемат този подход, в който застъпничеството попада в предметния обхват. Единственото изключение е Литва, поради което не намираме основание да се проведе това разграничение.
Вторият въпрос, който изглежда да е спорен, е по отношение на това кой да води регистъра – дали, както предлагаме, той да бъде създаден към Сметната палата с оглед нейните функции по закон, или да се води от министъра на правосъдието.
Проектът урежда не само действията на представителите на интереси, но и тези на публичните органи, по отношение на които са формулирани редица изисквания. Те целят, от една страна, както вече казах, да се осигури възможността за неограничен кръг лица да изразяват мнение в нормотворческия процес, а от друга, да се осветли начинът, по който органите вземат съответните решения.
Наред с вече уреденото в Закона за нормативните актове и други нормативни актове изискване за провеждане на обществени консултации, особено внимание се обръща на обсъждането на направените предложения и на необходимостта от публикуване на мотивиран отговор, особено ако не са възприети.
Въвеждат се и уредените в препоръките на ОИСР явления, като календар на срещите и законодателен отпечатък. Календарът на срещите да се обявява на страницата на съответната институция, да дава публичност за осъществяваните от съответното публично лице контакти с представителите на интереси, като те ще могат да бъдат съпоставени с декларираните от самия представител на интереси в регистъра.
Тук имаме и критики, и предложения за оптимизация на уредбата, за да не създава допълнителна административна тежест действително за представители на неправителствения сектор.
Предвижда се създаването на регистър за прозрачност към Сметната палата, в който представителите на интереси сами ще се вписват, когато преценят, че предпоставките за това са налице.
По повод работата на такъв регистър проведохме срещи, лично аз съм участвал в няколко такива, и с представители на Бундестага, за да възприемем едно сравнително изпитано вече решение.
Както бе посочено, на вписване подлежат представители на интереси, които осъществяват дейността редовно по занятие или срещу възнаграждение. От тази група обаче имаме редица изключения в чл. 13, като лица, които осъществяват процесуално представителство – имат се предвид адвокатите, предвид получените бележки от Висшия адвокатски съвет и от Съвета на Софийската адвокатска колегия. Предвиждаме и допълнителни промени в тази връзка.
Наред с широкия кръг на изключения, за да не се затруднява процесът на комуникация с представители на публичния сектор, доколкото става въпрос за нова уредба, предвиждаме и гратисен период от една година след влизане на Закона в сила, през който няма да могат да бъдат налагани санкциите, които са предвидени.
За да има добавена стойност, и се надявам да улесним намирането на подкрепа за приемането на Законопроекта, той е Законопроектът на кабинета Желязков. На днешното заседание на Министерския съвет предстои разглеждане на същия този наш законопроект. Вече е одобрен, доколкото разбирам от колегите. С промени, които са направени след справка в специализиран софтуер, за сравнение, Ви уверявам, че над 70% от текста е същият смислово – това е само на база на сравняване на софтуера за плагиаризъм и изкуствен интелект.
По същество, ние сме в активна комуникация с министъра и заместника му, за да можем да стиковаме, да разгледаме в спешен порядък добрите предложения, част от които маркирам, като ангажиментът за това дали тези промени биват одобрявани от Европейската комисия, или не, е на Министерството на правосъдието, в която връзка сме получили комуникация от тях в писмен вид до председателя на Правната комисия.
По направените бележки и предложения извън двете, обсъдени по-горе, за да можем да оптимизираме дебатите, по време на обществените консултации имахме различни забележки в... – няма как да бъде другояче, това е изцяло нов закон по нерегулирана досега материя, на първо място, в чл. 3, ал. 1 относно обхвата на актовете, по отношение на които се оказва въздействие, основателна е бележката за т. 4 „Други актове“, тази формулировка наистина би създавала неяснота и несигурност, поради което предлагаме да се конкретизира като укази за обнародване или връщане за ново обсъждане на закони.
Основателна е и бележката по т. 3 на чл. 3, че не са включени правно обвързващи актове на Европейския съюз, като представителство на интереси пред българските власти може да се осъществява относно формиране на национална позиция по тези актове. В този смисъл ще допълним разпоредбата, ако получим подкрепа на първо четене.
Може да се обмисли допълването и на подробните устройствени планове на общини и населени места, без обаче да се създава прекомерно объркване с оглед на спецификата на градоустройствената материя.
На следващо място, в чл. 3, ал. 2, т. 3 основателно се възразява, че формулировката се нуждае от уточняване, защото е възможна хипотеза, при която личният интерес на едно физическо лице да съвпада с интереса на юридическото лице, в което то участва или управлява. Затова ще направим изключение от формулировката, както следва: „физическо лице, действащо в личното си качество и в личен интерес, освен когато интересът му съвпада с икономически интереси на юридическото лице, в което физическото лице участва или има управленски функции“.
Малко тромаво звучи, но по същество юристите, мисля, че ме разбраха.
На следващо място, Проектът не цели да създаде нов ред за публикуване на проекти за нормативни актове, както и да предвиди публикуване на актове, които досега не са били оповестявани. Например проекти за регламенти и директиви. На Европейския съюз те не се публикуват за обществени консултации, но се публикуват по съответния ред на страницата на европейските институции. Затова е уместно да бъдат направени уточнения в чл. 7, които да предотвратят недоразумение, без да се дублира с уредбата на Закона за нормативните актове.
Уместно намираме възражението от представителя на неправителствения сектор по чл. 10, ал. 3 относно изискването становището по даден проект да бъде прието от членовете на съответната организация. Например, ако Софийската адвокатска колегия дава становище, не е необходимо повече от половината от над шест хиляди членове да гласуват за него, разбира се, от съответния управителен орган. Отнася се за различни представителни организации, фондации и прочие, така че ще бъде премахнато това изискване.
Наред с това следва да бъде разширено изключението от изискването за вписване в регистъра относно адвокатите, за да се обхваща не само дейността по процесуално представителство, но и консултациите. Приемаме за уместни бележките на Висшия адвокатски съвет.
Виждам, че изчерпах времето, но е важно да адресирам и последна важна бележка. По отношение на съобразяване с бележките за създаване на допълнителна административна тежест за регистрация на срещите би следвало да се обмисли обемът на информация, която следва да се въвежда в регистъра. По-конкретно да се посочва до проекта, по който работи представителят на интереси, а конкретните срещи, ако са провеждани, да се извличат автоматично от календара за срещи, който се поддържа от публичните институции. Така основно съображение на неправителствения сектор, че се налага и те да водят и да качват информация, ще бъде преодоляно и съобразено.
Следва да се подчертае в случая връзката между календара и регистъра и да се предвиди, че тя ще бъде предмет на уредба в наредбата – не му е мястото в закона.
И публичността на личните данни за ЕГН и личен номер на чужденците на вписаните физически лица не е целен. Този резултат ще бъде поправен чрез изменения. Работим в тази връзка. Възприемаме редица препоръки с редакционен характер.
Колеги, ако беше лесно, някой за 25 години щеше да е подготвил такъв закон. Ако беше налице консенсус не просто по необходимостта му, а рамката му, щеше да бъде и приет.
Нужен ли е закон за лобизма? Категорично да! Нужен ли е точно в този момент – четири години след поемането на този ангажимент от страна на България? Знаете какво заварихме, разказах миналата седмица по-емоционално – спрени плащания. Успяхме с екипа, начело с господин Дончев, да – благодарение на Народното събрание основно, разбира се, със законодателната дейност, която се случи, да отпушим ключови реформи. Грехота е 440 млн. евро средства, безвъзмездни, за българските граждани, за ремонт на домове за възрастни хора, които, между другото, вървят със сериозен напредък на различни места – за оборудване, за иновации, за индустриални паркове, да бъдат блокирани само поради политически инат.
Госпожо Председател, благодаря Ви за предприетите действия в тази връзка, за разбирането.