18 March 2026

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, помните ли аферата „Хемусгейт“? Когато бяха изтеглени 57 милиона кеш и изчезнаха яко дим. Е, това се оказва само върхът на айсберга. В обществените поръчки за поддържане и ремонт на автомагистрали Агенция „Пътна инфраструктура“ неправомерно разширява предмета на поръчките, като чрез зимно поддържане по смисъла на Наредба № РД‑02‑20-19 и Закона за бедствията незаконосъобразно въвежда дейността „Пътна помощ“ в обхвата на поръчките. Посочените разширения надхвърлят нормативната рамка на Закона за пътищата, Закона за бедствията, Инструкцията за условията и реда за осъществяване на неотложни аварийно‑възстановителни работи, наредби и закони, и фактически водят до включване на дейности по пътна помощ. Тази дейност е самостоятелно уредена в Закона за автомобилните превози, който не е включен сред нормативните актове, посочени в техническите изисквания към обществените поръчки. След направен анализ на списъка на лицата, извършващи пътна помощ, поддържан от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за всички участници по изпълнението на обществените поръчки, както и за техни подизпълнители, не се намират данни за издадено удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ. Възложителят АПИ, както и изпълнителите са били наясно, че в предмета на обществените поръчки е включена дейността „пътна помощ“. Това се доказва със съдържането на ценовите оферти, подадени от изпълнителите, в които ясно са обособени позиции, свързани с тази дейност. Сметка 6 – зимно поддържане и изтегляне на аварирали автомобили от пътното платно до 500 м, оферта през зимни условия – 310 лв. без ДДС; сметка 7 – автовлекач за аварирали автомобили – предложена цена от 129 лв. на час без ДДС; сметка 8 – допълнителни работи изтегляне на аварирали автомобили от пътното платно извън зимния сезон, предложената цена е 250 лв. без ДДС. Посочените позиции ясно показват, че дейностите по пътна помощ не само са били предварително заложени от възложителя, но и съзнателно оферирани от изпълнителите, въпреки че изпълнителите са били наясно, че подобно разширяване на предмета на поръчката противоречи на нормативната рамка, те не са сигнализирали Комисията за защита на конкуренцията за това нарушение, напротив, приели са включването на тези дейности с цел облагодетелстване чрез допълнителни средства от държавния бюджет. Освен това самият факт, че в офертите им е вписана механизирана техника, необходима за извършване на пътна помощ, въпреки че нямат издадено удостоверение за извършване на пътна помощ, показва, че изпълнителите предварително са знаели за изискването и съзнателно са го приели като част от ангажиментите си. С възлагането на дейността „24-часова пътна помощ“ на ограничен кръг търговски дружества, в това число „Автомагистрали“ ЕАД и останалите изпълнители по обособените позиции, сред които са „Пътперфект“ ЕАД, „Нивел Строй“ ЕООД, „Инфра Експерт“ АД, ДЗЗД „Пътно поддържане“ Струма, Благоевград, Кюстендил, с учредители „Грома Холд“ и „Нивел Строй“, възложителят създава фактическа и правна среда за установяване на монопол и господстващо положение върху съответния пазар. Това положение е потвърдено от самия възложител чрез официални документи, адресирани до множество държавни институции. Посочената практика представлява нарушение на Закона за защита на конкуренцията, който забранява злоупотребата с господстващо положение, както и изрично забранява споразумения и действия между предприятия, водещи до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Приблизителната стойност, колеги, за 48 месеца за пътна помощ, за която българските граждани не знаят, но плащат, общо по трите сметки е около 98 млн. лв. с ДДС. Във връзка с документ с изходящ номер от юли 2025 г., чрез който „Автомагистрали“ уведомява АПИ за позиционирането на специализирана техника, за репатрирането на автомобили, за осигуряването на 24-часова пътна помощ относно договори, сключени в края на 2024 г. и началото на 2025 г., бе извършен реален оглед на посочените в документа точки. При този оглед е установено, че на място е позиционирана специализирана техника за пътна помощ, но всички налични камиони са брандирани с името на дружеството „Юнит Асист“ ЕООД, а същевременно в документацията по обществените поръчки не се откриват данни за наличие на договор за подизпълнение между „Автомагистрали“ и „Юнит Асист“. Липсва и информация „Юнит Асист“ да е посочено като подизпълнител по обособени позиции 1, 3 и 5 по сметка 6, 7 и 8. Напротив, за обособена позиция 1 е сключен договор за подизпълнение с дружествата ВДХ АД, „Георесурс“ ЕООД и „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД. Във връзка със сметка 7 гореописаните три дружества в качеството си на подизпълнители не са предоставили на изпълнителя или възложителя договор за подизпълнение, сключен с „Юнит Асист“ ЕООД. За обособена позиция 3 е сключен договор за подизпълнение с дружеството „Нивел Строй“ във връзка със сметка 7 и сметка 8, а сметка 6 се изпълнява от изпълнителя. Гореописаното дружество в качеството си на подизпълнител не е предоставило на изпълнителя или възложителя договор за подизпълнение, сключен с „Юнит Асист“. За обособена позиция 5 няма никакви данни за предоставен към възложителя договор. Фактическото участие на дружеството „Юнит Асист“ в изпълнение на обществените поръчки без официално упоменаване и без наличие на правно основание води до реално монополизиране на пазара на пътната помощ от страна на това дружество. На практика именно „Юнит Асист“ извършва основните дейности по договорите, като иззема възможността за участие на други търговски дружества по автомагистрала „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“, които притежават лицензи и техника да предоставят пътна помощ. Това твърдение се потвърждава и от документите, издадени от АПИ, за позиционирана техника за оказването на пътна помощ, като се прави позоваване на чл. 19 от Закона за пътищата. От анализа на изпълнението за обособените позиции става ясно, че фактическият извършител на дейности „Юнит Асист“ поема и финансовите потоци, предназначени за изпълнителя –„Автомагистрали“. Всички средства по договорите за обособени позиции 1, 3 и 5 и сметки 6 и 7 реално се насочват към дружеството „Юнит Асист“, без наличие на официален договор за подизпълнение или правно основание за това – в резултат други лицензирани дружества с необходимата техника и капацитет са лишени от възможността да извършват дейност на автомагистрали „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“, и да реализират приходи, което представлява сериозно ограничаване на конкуренцията. Всички гореизброени дружества, които имат договори за обществени поръчки, сключени с Агенция „Пътна инфраструктура“, възлагат дейността „пътна помощ“ на една единствена фирма – „Юнит Асист“. Кой може да убеди всички тези дружества да предоставят сигурни приходи на един-единствен подизпълнител за всички не е въпрос, а констатация. След извършването на проверка в търговския регистър се установява, че дружеството „Юнит Асист“ е основано на 10 ноември 2023 г. и е собственост на Юлиан Любенов Янков, като същият е вписан и като управител на дружеството. От публикации в интернет пространството става ясно, че Юлиан Любенов Янков, по прякор Картофа, има множество престъпни и криминални регистрации в МВР, включително кражба на автомобили и други тежки престъпления. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) При извършването на проверката на точките се установява, че на мястото са позиционирани превозни средства, брандирани с името на дружеството „Юнит Асист“, но с регистрационни номера, които не съвпадат с издадено разрешение на дружеството. След последваща проверка в Регистъра на лицата, извършващи пътна помощ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че фактическите собственици на посочените МПС-та са други дружества. Обществените поръчки за поддържане и ремонт на „Автомагистрали“ съдържат системни нарушения, включително неправомерно разширяване на обхвата, съзнателно участие на изпълнители в незаконни дейности, финансови загуби за държавния бюджет, предпоставки за монополизация, липса на контрол и индикации за корупционни практики. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Времето!“) Вчера в медийни публикации се появи информация, че прокуратурата разследва тази незаконна касичка. Това са суми около 14 милиона месечно, колеги! Нещо повече, собственикът на „Юнит Асист“ е разследван за противозаконно отнемане на 12 автомобила от частно дружество – 7 лекотоварни машини и 5 луксозни спортни коли, които, въпреки наличието на съдебни заповеди и опитите на частен съдия изпълнител да прибере автомобилите, са били многократно възпрепятствани. В медийни публикации се твърди, че Юлиан Картофът се ползва с покровителството на бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Кажи кой ти написа изказването? Четеш като в първи клас!

Уважаеми колеги, вероятно това е едно от многото схеми, по които се източва държавният бюджет, и е възможно част от тези пари да отиват за купуване на гласове. Поне от АПИ да бяха съобщили на българските граждани, че на тези автомагистрали има безплатна пътна помощ, която всъщност всички ние плащаме. Настояваме министърът на регионалното развитие да изнесе всички данни и суми, които са платени до момента при доставянето на пътна помощ, безплатна за българските граждани. Настояваме да бъде прекратен този корупционен монопол и дано този път прокуратурата ни изненада и си свърши работата по закон, така че да има реално наказание за тази корупционна схема. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Назарян. България има право да защити своите енергийни и икономически интереси и на тази позиция ВЪЗРАЖДАНЕ стои от създаването на нашата политическа организация. Всъщност това беше целта ние да бъдем част от политическия живот на България. В първия ден на сегашното Народно събрание от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме редица законодателни предложения в тази посока, а именно икономическите интереси на нашата държава. Днес, точно днес, сме изправени пред втора възможност за държавата да защитим и енергийните си възможности. В 2019 г., когато беше приета Зелената сделка, България беше една от държавите, която пропусна да се възползва от механизма за капацитет и да спаси своята въглищна енергетика. Тогава на власт беше ГЕРБ. Това беше тяхна огромна грешка, с която ние се борим години наред. Днес геополитическата обстановка позволява поправка на тази грешка. Утре ще има Европейски съвет – утре, 19 март 2026 г., седем години по-късно, от 10 ч., където България има представителство в лицето на министър-председателя, който към момента е от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, коалиционния партньор на ГЕРБ. Сега ни се дава възможността да поправим грешката и да заявим устойчиво желанието и позицията на България по отношение на въглеродните квоти. В 2019 г. пропуснахме тази възможност, но днес виждаме последствията от това. Докато Европейският съюз плаща данък въздух – Европейският съюз се превърна в бирник на нашата икономика с данък въздух, който варира през последните 5 години от 65 до 105 евро на тон въглеродни емисии, докато най-големите икономики и така, както самообявилата се демократична общност обича да се нарича замърсители, защото, когато произвеждаме и създаваме икономика, неминуемо има и такъв процес, най-големите икономики, които всъщност са Китай, САЩ, Индия, Русия, Япония, или въобще не плащат такъв данък, или плащат такъв данък в порядъка на в пъти по-малък от нашия, а именно 9 – 10 евро. Това прави европейската икономика неконкурентноспособна, а за България – буквално унищожителни действия към икономиката ни. В контекста на това, което се случва, утре България може да вземе позиция и това беше желанието на ВЪЗРАЖДАНЕ с Проекта на решение, който внесохме, който цитирам какво точно гласи: „Министерският съвет да инициира преговори на национално и европейско ниво за осигуряване на следните условия за българските въглищни мощности, предприемане на необходимите действия на европейско ниво за преразглеждане отмяна на изискването за въглеродни квоти за въглищната индустрия в България.“ Дами и господа, ние не сме пророци. Не сме хора, които предвиждат в бъдещето какво евентуално ще се случи, а именно това, което утре ще се случи, поискано от 10 европейски държави, а именно преразглеждането на тези пазари за въглеродни емисии. Не, ние сме българи, които разбираме какво означава български национален интерес и българска икономика! Няма логика – нито пазарна, нито човешка, нито държавническа, в която една суверенна държава да иска да приключи, унищожи единственото си суверенно производство на електроенергия, а именно за България това са въглищните мощности – изкопаваш ресурса, имаш технологията, с която произвеждаш електричество, и имаш преносната мрежа, с която да го доставиш до домакинствата и бизнеса. Това в България е нещо, с което утре може да се окаже, че ще трябва да подпомагаме и съседните нам държави, както историята познава, че сме го правили, а именно заради геополитическите условия и военните конфликти. Днес, благодарение на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, АПС, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и в лицето специално на Красимир Вълчев, Маноил Манев, Илияна Жекова, които са избирани от Старозагорски регион, на Халил Летифов и Шендоан Халит, които са избирани от Старозагорския регион, на Радослав Рибарски, който е избиран от Старозагорския регион, нашето Народно събрание не прие предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ – с техните гласове, за да се проведат тези преговори. Забравихте ли последните Народни събрания, в чиито последни дни тук успявахме да направим едно обединение, в което най-накрая да приемем нещо полезно за българската икономика и българската енергетика? Помните ли, когато правителствата на Румен Радев се опитваха да разпродадат терените на „Марица-изток“ и тук се налагаше в спешен порядък в последните дни на Народното събрание ние да ги спасяваме тези, които сме представени? Техните представители на новосформирания проект онзи ден бяха в Стара Загора и техният водач Александър Пулев каза, че ще се бори за индустриализация през европейски средства. Нали знаете, дами и господа, какво означава това? Означава разпарчетосване на „Марица-изток“ на съставни части, разпродаването ѝ в частни ръце, както се опита министърът на Румен Радев – Росен Христов, да направи преди няколко години и се налагаше с решение на Народното събрание ние да спираме това. Ние в момента Ви предлагаме отново Проект на решение, с който можем да попречим на частните интереси, които искат да ограбят българската енергетика. Вие, поименно Ви изброих от Стара Загора, защото утре ще дойдете и ще се борите за доверието на нашите избиратели, си дайте сметка какво правите и какво направихте в момента. И понеже ВЪЗРАЖДАНЕ сме далновидни, както стана ясно, тъй като това предложение е внесено преди 16 месеца, въпреки че утре конкретно е неговото място да бъде изявено като позиция на Република България в Европейския съвет, защото има такива условия и в момента можем да постигнем тези условия, ние Ви даваме втори шанс. Сега – след моята декларация, ще поискам 30 минути почивка за свикване на спешна Комисия по енергетика, където да разгледаме самостоятелен проект на решение, който се наложи спешно да внесем с колегата ми Даниел Проданов от Стара Загора, а именно Проект за решение за изготвяне на позиция на Република България за Съвета, който ще се състои утре и който касае въглеродните емисии. Това е ключов и критичен момент за Република България, ключов и критичен момент за енергетиката и икономиката на нашата държава. Имаме идеалните условия – било то трагични, които са геополитически, за да защитим собствените си интереси. За пръв път направете нещо различно. Идват и избори – всъщност може и да следвате установената си практика на политическо лицемерие през цялото време, докато сте народни представители да гласувате едно, а по време на предизборна кампания – да говорите друго, и в момента да се явите членовете на Комисията по енергетика в Комисията и заедно да обсъдим текста, който предлагаме от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние смятаме, че сме предложили най-добрия текст. Ако Вие смятате нещо друго, елате и заявете позицията си и заедно да изготвим позиция, която да предоставим на министър-председателя на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, за който се чува, че дори няма намерение да отива и да се явява на този съвет, защото, видите ли, ние сме по-католици и от папата и общностните ангажименти са ни по-важни от българските граждани, от българската икономика, от българската енергетика. Защо ли и кого ли обслужваме? Уважаеми български граждани, обърнете внимание кой какво прави, а не кой какво говори. Точно след броени дни ще излязат всички политически субекти и ще започнат да обясняват, да късат ризи и да ронят сълзи за България колко е важно ние да просперираме, да сме независими, да сме силни, да сме икономически стабилни. Запомнете няколко факта. Служебните правителства на бившия президент Радев в лицето на Росен Христов и други министри се опитаха да разпродадат българската енергетика безуспешно заради решения на ВЪЗРАЖДАНЕ, които са незаобиколими, тъй като са с ранг на закон и бяха приети в Народното събрание. ГЕРБ-СДС, които системно направиха редица грешки и машинации, заложиха газификация на въглищните централи преди няколко месеца, след което човекът, който го предложи, стана министър на енергетиката – Жечо Станков…

Не е вярно! Не лъжи!

…днес гласуваха против защита на въглищната енергетика. „ДПС – Ново начало“, АПС, които за нас нямат никаква разлика, както са разделени, утре ще бъдат заедно, ДПС, тази вредна политическа организация, е днес една от причините да не можем да вземем това решение за защита на въглищната енергетика, което би защитило и българската икономика. „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Запомнете тези политически организации. Извинявам се, ще трябва да спомена и още две, които бяха присъдружни към настоящото правителство, което взе пагубни решения за въглищната енергетика – БСП и „Има Такъв Народ“. Надявам се поне сега в предизборно време те да застанат на правилната страна, на страната на българските граждани, на българската икономика и на една независима България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Сега!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 51-654-01-34, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 12 март 2026 г. Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 17 март 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 51-654-01-34, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 12 март 2026 г. На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Румяна Петкова – заместник-министър, и Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в МТСП. Законопроектът бе представен от народния представител Деница Сачева. Според вносителя целта на предложения законопроект е създаване на устойчиво законодателно решение и устойчива държавна политика за подпомагане на всички уязвими нискодоходни групи – самотни майки, многодетни семейства, пенсионери с размер на пенсията под прага на бедност, за посрещане на най-светлите празници. Досега единствено групата на пенсионерите беше обект на това внимание чрез бюджета на държавното обществено осигуряване. Всяка година в обществото два пъти годишно – преди коледните и великденските празници, се разгаря дискусия за придобилите популярност коледни и великденски добавки за пенсионерите. Единственото условие за получаването им е определен размер на пенсията, добавките към нея и компенсациите, определен като горна граница, от правителството. Този размер за всяка година е различен в зависимост от възможностите на бюджета и броя на обхванатите лица. Този подход се възприема от редица групи в обществото като несправедлив, защото не отчита реалното имотно състояние или други доходи и не взема предвид, че най-уязвими в обществото често са и многодетни семейства, самотни родители, самотно живеещи хора със здравословни проблеми и други. Не на последно място начинът на изплащане на тези добавки изкривява пенсионния модел, защото не би следвало да се разглежда като добавка към пенсия, а като социална подкрепа, и съответно елемент от системата за социално подпомагане. Тези дискусии обикновено се израждат в ожесточени нападки между политически опоненти, допълнителни разделения в обществото и водят до обвинения в популизъм за сметка на най-уязвимите. Празниците са символ на общност и социалното изключване в тези дни е най-болезнено. Коледа и Великден са празници, които в цялата европейска цивилизация са свързани със семейството, близостта, традициите, солидарността и надеждата. Когато най-бедните нямат възможност да участват, те изпадат не просто в материална, а в културна и емоционална изолация. Ролята на държавата е да приобщава, а не да разделя и да изолира. Друг аргумент в посока на това, че социална помощ за Коледа и Великден е необходима за най-уязвимите семейства, са точно децата. Децата не трябва да плащат цената. Бедността се усеща най-силно в детството. Тогава е най-травмираща и най-трайна. Съществува и европейска практика по този въпрос, която е доказано работеща в държави, като Великобритания, Ирландия, Франция, Белгия, някои кантони на Швейцария, в които е въведен коледен бонус за бедни или сезонни плащания за Коледа и Великден като социално подпомагане. Според вносителя за реализирането на законодателната инициатива не се предвиждат допълнителни разходи за администриране и той няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, защото няма да се налага извършването на нова социална оценка. Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се справки по чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от ПОДНС по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното му обсъждане. В писмено становище Конфедерацията на независимите синдикати в България, като изразява принципна подкрепа, констатира, че Законопроектът не е съгласуван със социалните партньори. Законопроектът би създал сериозни предизвикателства по неговото прилагане, особено по отношение на лица с право на съществуващите в Закона за социално подпомагане целеви и еднократни помощи, които следва да получат и новите такива. Практическото приложение крие и рискове от грешки, претенции и недоволства. Неясноти има и по отношение на групата на младежите, ползвали здравно-социална услуга за резидентна грижа и я напускат за първи път. Считат, че при определяне на обхвата на лицата и групите с право на новата целева помощ, не са обхванати всички нискодоходни семейства с деца. Становище по Законопроекта изрази министър Адемов, изразявайки подкрепата си за него. През последните години чрез решения на Министерския съвет държавата предоставя допълнителна финансова подкрепа по повод традиционни празници с особено значение за българското общество, каквито са Великден и Коледа. По отчетни данни на НОИ през 2024 г. са изплатени средства в размер на 87 млн. и 100 хил. лв. на средно 432 401 пенсионери. Двукратно е изплатена сума в общ размер на 200 лв. за месец април и месец декември, съответно за коледните и великденските празници. През 2025 г. изплатените средства са в размер на 98 млн. 720 хил. лв., като средно 611 500 пенсионери двукратно са получили сума в общ размер на 170 лв. Въз основа на анализа на тези данни е установен броят на пенсионерите, стойността на финансовата подкрепа, както и усреднената ѝ стойност за целия период, и тенденциите в разпределението на помощите и техният социален ефект. Липсата на изрична законова уредба създава предпоставки за непоследователност в прилагането на мярката и за ограничена предвидимост по отношение на условията, реда и особено по отношение на обхвата на подпомагането. В този контекст възниква необходимостта от създаване на ясна и устойчива законова рамка, която да регламентира възможността за предоставяне на целеви социални помощи по повод традиционни празници, така че лицата и семействата в уязвимо положение да могат да посрещнат тези моменти с необходимата подкрепа от държавата. По информация на Агенцията за социално подпомагане са установени групите от населението, които в най-голяма степен се намират в уязвимо социално-икономическо положение, честотата и периодичността на подпомагането и наличните административни механизми за отпускане на помощите. По данни от Националния осигурителен институт и Агенцията за социално подпомагане беше извършено усредняване на стойностите на предоставяните помощи за последните две години. Това позволи формулирането на реалистичен и устойчив размер на помощите, който да е методологично обоснован. Предлаганата промяна има за цел да осигури подкрепа на лицата и семействата в неравностойно положение. Тя е насочена именно към групи от населението, които вече са идентифицирани от системата на социалното подпомагане като нуждаещи се от подкрепа, поради което нейното прилагане ще позволи по-ефективно достигане на държавната помощ до лицата и семействата в най-неблагоприятно социално-икономическо положение. С оглед на това е необходимо в Закона за социално подпомагане да бъде създадена изрична правна норма, която да урежда възможността за предоставяне на целеви помощи, както и основните принципи и механизми за тяхното отпускане. Предвидената подкрепа с целева помощ през месец април и месец ноември ежегодно ще бъде насочена към пенсионери с доходи под линията на бедност, многодетни семейства, лица с увреждания, самотно живеещи лица, самотни родители и други групи при съобразяване на определени критерии за достъп до помощта. По предварителни данни на Агенцията за социално подпомагане и Националния осигурителен институт се очаква тази подкрепа да бъде осигурена на около 507 хиляди лица. Размерът на целевата помощ ще бъде определян в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не може да бъде по-малък от предходната година. Министерството на труда и социалната политика предлага в § 2 вместо месец декември да се запише месец ноември – поради технологията на обработката на изплащанията и да отпадне § 4 от Законопроекта, защото материята вече има своята правна регламентация. На зададения въпрос от народния представител Цветан Предов относно предоставяне на целевата помощ на всички български деца отговори министър Адемов. След гласуване с резултати „за“ – 13 гласа, в това число от: парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 6, парламентарната група на ПП-ДБ – 1, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – 1, парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 2, парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 2, парламентарната група на ИТН – 1, без гласове „въздържал се“ и „против“ Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 51-654-01-34, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 12 март 2026 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 51-654-01-34, внесен от Деница Евгениева Сачева и група народни представители на 12 март 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 12 март 2026 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Деница Сачева, която обясни, че системата за социално подпомагане в Република България е изградена на принципа на обща солидарност на обществото за подпомагане на нуждаещите се лица и семейства. Към момента при провеждането на държавната политика в областта на социалното подпомагане не е въведен модел, чрез който да се предоставя подпомагане на всички нискодоходни лица по време на празниците, с изключение на пенсионери, чийто размер на пенсията е под линията на бедност. По време на празниците значително се увеличават текущите разходи за потребление на храна, електроенергия, транспорт и други. За най-уязвимите групи от населението тези разходи са непосилни, а липсата на средства засилва чувството за неравенство. За решаването на този въпрос е необходимо устойчиво законодателно решение и устойчива държавна политика. Така ще бъдат създадени условия за намаляване на потенциалното социално напрежение и ще се създадат гаранции за спокойствие на най-уязвимите социални групи. Това е предпоставка за по-справедливо разпределение на обществения ресурс и същевременно за по-целенасочена грижа на държавата към тези групи. Изготвено е законодателно предложение за допълнение на Закона за социално подпомагане с цел въвеждане на нова целева помощ на най-уязвимите лица и семейства, които са в невъзможност да посрещнат традиционните празници. Размерът на целевата помощ ще бъде определян ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Подобни практики за подпомагане съществуват в редица други държави – членки на Европейския съюз. Такъв тип подкрепа е в унисон и с принципите на Европейския съюз по отношение на социалните права и защита на уязвимите групи от населението. Регламентирането на този вид целева социална помощ в Закона за социално подпомагане е мярка, която ще засили доверието на гражданите в институциите и ще подобри ситуацията им по празниците чрез регулярна държавна подкрепа в дългосрочен план. От членовете на Комисията по отбрана в подкрепа на Законопроекта се изказаха народните представители Христо Гаджев и Иво Цанев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 11 гласа „за“, от които: парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 6, парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 2, парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 1, парламентарната група на ИТН – 1, парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ – 1, без гласове „против“, „въздържал се“ – 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ. Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 51-654-01-34, внесен от Деница Евгениева Сачева и група народни представители на 12 март 2026 г.“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 51-654-01-34, внесен на 12 март 2026 г. от Деница Сачева и група народни представители Комисията по демографската политика, децата и семейството проведе извънредно заседание при наличие на необходимия кворум, открито и ръководено от председателя на Комисията госпожа Илиана Жекова. Предварително разпространеният дневен ред бе приет с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. По точка първа от дневния ред Комисията разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 51-654-01-34, внесен от Деница Сачева и група народни представители. Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Галя Василева, която подчерта, че системата за социално подпомагане е изградена на принципа на обществената солидарност, но към момента липсва устойчив механизъм за подпомагане на всички нискодоходни лица по време на традиционните празници. По думите ѝ разходите на домакинствата значително нарастват в тези периоди, което поставя най-уязвимите групи в затруднение. С предложения законопроект се предвижда въвеждане на нова целева помощ за уязвими лица и семейства, която да се предоставя по повод традиционните празници. По предварителни данни на Агенцията за социално подпомагане и Националния осигурителен институт подкрепата може да обхване около 507 хиляди лица, сред които пенсионери с доходи под линията на бедност, многодетни семейства, лица с увреждания, самотно живеещи лица и самотни родители. Предвижда се размерът на помощта да се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет, като не може да бъде по-нисък от този през предходната година. Предлага се помощта да се предоставя без допълнителна социална анкета, тъй като правоимащите вече са идентифицирани в системата за социално подпомагане. Заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Румяна Петкова представи позицията на Министерството на труда и социалната политика, като посочи, че през последните години държавата предоставя финансова подкрепа на пенсионерите с ниски доходи по повод великденските и коледните празници чрез решения на Министерския съвет. По данни на Националния осигурителен институт през 2024 г. са изплатени 87 млн. и 100 хил. лв. на 432 401 пенсионери, а през 2025 г. – 98 млн. 720 хил. лв. на средно 611 500 пенсионери. Според Министерството е необходимо създаването на ясна законова рамка, която да регламентира предоставянето на подобна подкрепа и да гарантира предвидимост и равнопоставеност при подпомагането. Предвижда се подкрепата да бъде насочена към пенсионери с доходи под линията на бедност, многодетни семейства, деца с увреждания, самотно отглеждащи деца и други уязвими групи, като по предварителни оценки тя може да достигне до около 511 хил. лица. В рамките на дискусията народният представител господин Иван Иванов заяви, че ще подкрепи Законопроекта, тъй като той съответства на социалните политики, подкрепяни от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“. След проведеното обсъждане Законопроектът бе подложен на гласуване и приет с 10 гласа „за“, от които: парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 5, парламентарната група на ПП-ДБ – 1, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2, парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 1, парламентарната група на ИТН – 1, без гласове „против“, „въздържал се“” – 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа, вчера в Социалната комисия имах възможност да си кажа не толкова подробно мнението, колкото ще е сега. И ще започна точно с това, че трябваше да приемем този законопроект, но с тази целева група, която беше подпомагана досега, и в следващото – действащо, Петдесет и второ народно събрание да се направи една широка група, да се обсъдят всичките възможности, тъй като на мен лично, като професионалист и експерт в тази дейност, ми прави впечатление едно. Ние подпомагаме различни групи, които всъщност биха могли да се приемат, че са подпомагани. И една от думите, които много често чувах, и при изказването вчера, и при днешните мотиви е уязвимост. Дами и господа, ще Ви обърна внимание, че през 2000 г. приехме Закона за закрила на детето точно поради тази причина, тъй като до 18 години всяко едно дете би могло да попадне в презумпцията на уязвимост. Точно затова този закон се смята и специализиран. По тази логика може да се приеме, че всяко едно дете в даден момент би могло да бъде уязвимо. Защо останалите деца да не бъдат също подпомагани с тези великденски и коледни добавки? Ние ще подкрепим Законопроекта, това трябва да е ясно. И тъй като най-вероятно ще го гледаме днес на първо и второ четене, аз ще направя една редакционна поправка. В § 2, чл. 12, ал. 1, т. 2 след думата „помощ“ да се добавят „всички деца, както и…“ продължава изречението. Тъй като за мен и за моите колеги е изключително важно да се знае, че в България, в даден момент, ще има отношение към всички деца в страната. И това изказване нямаше да го направя днес в това, че предстоят предстоящи избори, тъй като ще го кажа отново, не беше моментът да разглеждаме разширяване на групата точно сега, защото за мен единственото нещо, което се показва, е внушение на дадена съпричастност. А когато тази съпричастност е отделена заради това, което говорим, че ние не желаем да разделяме децата на България, се случва точно това, което е в момента. Ние ще подкрепим Законопроекта, но с тази редакционна поправка. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, първо, искам да благодаря на екипа на Министерството на труда и социалната политика и на госпожа Сачева, защото Законопроектът беше разработен от моя екип, подписан от мен, по идея на госпожа Сачева. И се радвам много, че народните представители го подписаха и го внесоха, защото вече нямаше друга процедура, тъй като смятам, че наистина тази идея, вече вкарана в законопроект, може да даде една друга предсказуемост на всички хора, които се нуждаят от подобна подкрепа. Каква беше философията, когато се разработваше промяната в Закона? Първо, да разширим кръга на получателите и второ, да се вземат предвид всички доходи, защото често се получава, така че великденските и коледните добавки се взимат от хора, които са с най-ниските доходи, но една част от тях имат и допълнителни доходи – било то апартаменти под наем, било някакви други доходи, което не е справедливо спрямо всички хора, които имат нужда от подобна подкрепа. На следващо място, всичките тези данни ги има в Агенцията за социално подпомагане и ако искаме да има честност, трябваше всички тези данни да бъдат взети предвид и да излязат наяве. И освен това, не са само пенсионерите хората в страната ни, които имат нужда в тези празници – и коледните, и великденските, от подкрепа. И затова включихме не само пенсионерите, но и други нуждаещи се – деца от уязвимите групи в приемни семейства, при близки роднини, напускащи институции, които имат нужда от тези средства, също така хора с увреждания и хора изпаднали в тежка ситуация. Аз смятам, че наистина се дава една много по-голяма справедливост с промяната в Закона. И още нещо много важно – тази предсказуемост, за която говорих в началото. Тези хора трябва да знаят още в началото на празниците, че ще имат тази подкрепа, а не да бъде по милостинята или по волята на управляващите. Трябва да има достойнство във всеки един български гражданин и ние като народни представители сме длъжни да запазим това достойнство. Аз смятам, че именно с този законопроект ще се даде тази справедливост и ще се даде нещо, което е от изключителна важност – хората предварително да знаят, че управляващите са взели това решение със закон, а не, пак казвам, по някаква милостиня. Мисля, че наистина ще направим едно добро дело с този закон, който се надявам днеска да мине и на първо, и на второ четене. Още веднъж благодаря и на екипа на Министерството, който го разработи, и на идеята на госпожа Сачева. Надявам се всички народни представители да го подкрепят.

Господин Костадинов, най-малкото съм заради това в момента на трибуната – че идват избори. Знам, знам, затова Ви отговарям и аз с чувство за хумор. Господин Гуцанов, тъй като стана ясно, че Вие и Вашият кабинет сте разработвали, два въпроса имам: първо, защо не беше внесен по-рано и второ, как преценихте, че останалите деца ще бъдат изключени, тъй като те също са деца на България? Ние всичките тук излизаме и казваме: децата на България ни интересуват, ние се грижим за децата на България. Мога да Ви кажа, че като социален служител знам за много семейства, които не получават нищо. Каква е причината те да не бъдат включени във възможността да получат поне великденските и коледните добавки? Не говоря за друго месечно или годишно подпомагане или еднократно целево. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Предов, Законопроектът беше подписан от мен през месец януари. Чисто технически нямаше как той да стане по друг начин достояние на Народното събрание, освен с подпис на народни представители. Така че нееднократно благодарих на тези народни представители, защото смятам, че тук говорим за Законопроект, който касае всички български граждани, които имат нужда от тази подкрепа. Не да си го мерим кой го е подписал, кой как го е разработил. Смятам, че отдавна трябва да сме надскочили тази граница, още повече когато говорим за Социалното министерство и за социално подпомагане. И смятам, че аз съм дал не един или два пъти доказателства за това, че тези неща са много надпартийни и не трябва по този начин да бъдат коментирани. Второ, що се отнася до това дали всички деца са били включени вътре – когато го разработвахме, преценихме, че това са най-уязвимите. Естествено, че народното представителство е това, което може да го промени. Вие сте направили това изказване в Комисията, доколкото разбирам. Нека днеска да се прецени кое е по-разумното. В крайна сметка ние не можем да предвидим всички детайли на един законопроект, а сме гледали това, което е най-главното и най-важното – най-уязвимите. Ако ние може да дадем повече средства, би било още по-добре за всеки един български гражданин, но все пак се търси някакъв баланс и на възможностите. Иначе Вие имате основание за това нещо. Аз не го оспорвам това, което казвате, но така или иначе, пак казвам, трябва да се търси някакъв баланс на възможното. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Определено този въпрос, който се поставя днес тук от трибуната на Народното събрание, трябваше да бъде решен много-много отдавна. И е хубаво, че има воля в момента да се реши по този начин. Обаче напълно се присъединявам към господин Предов – това, което каза, че това трябваше да стане по инициатива на Министерството на труда и социалната политика, и господин Гуцанов можеше спокойно да внесе, особено при положение че е разработен от Министерството, този законопроект много отдавна, или поне преди месец, месец и нещо. Другият вариант беше – при положение че той е предоставил, от Министерството са предоставили Законопроекта на Комисията по труда и социалната политика, то тогава Комисията заедно с всички парламентарни групи да излязат с общ законопроект по този въпрос. Или да има поне някакво по-сериозно обсъждане, а не в буквалния смисъл в последните дни на Народното събрание да се вкарва набързо. Сега тук трябва да го гледаме и на две четения. Може би можеше да бъде направен още по-добре и да бъдат изгладени доста неща вътре. Както господин Предов каза: защо не на всички деца да се дават такива надбавки – великденски и коледни? По същата логика ние пък внесохме с бюджета на Република България предложение, според което всички деца трябваше да вземат детски. И го внасяме два пъти поред, но управляващото мнозинство така или иначе не благоволи да вземе такова решение. Тогава може би щеше да отпадне смисълът на това, което господин Предов в момента предлага, макар че и тяхната група тогава не подкрепи нашето предложение, поне нямам спомен да са го подкрепили. Така че когато говорим за помощ на уязвими групи от хора, е добре държавата да има конкретна, ясна политика и е добре наистина да има регламентирани правила, както правим в момента в самото законодателство. И да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим, защото това е правилният подход, а не тук да стават пазарлъци всяка година, когато наближи Великден и Коледа, и да отнемаме часове буквално пленарно време, за да обсъждаме нещо, което трябва да е ясно разписано. Да, подходът е правилен – подходът е правилен в Законопроекта, но подходът, по който се предприе да се внесе този законопроект, мисля, че не беше реден. Трябваше Министерството на труда и социалната политика да внесе този законопроект по-навреме, да се обсъди както трябва в Комисията и тогава да се вземе решение, а не сега в последния момент, както го правим. Въпреки това, трябва да има такъв законопроект – смятам, че е редно. Може би в следващото Народно събрание ще претърпи промени в посоките, които, да кажем, господин Предов има предвид. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 51-654-01-34, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 12 март 2026 г., да бъде подложен и на второ гласуване.

„ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. …)“ § 1. В чл. 12, ал. 3 в края на текста се поставя запетая и се добавя „с изключение на помощите по чл. 12а“. § 2. Създава се нов чл. 12а: „12а. (1) За посрещане на великденските и коледните празници ежегодно през месец март и месец декември се предоставя целева помощ на: 1. подпомагани по чл. 12, ал. 1; 2. подпомагани с месечна целева помощ младежи от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на тази възраст са ползвали социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и я напускат за първи път; 3. подпомагани по реда на наредбата по чл. 12, ал. 4 за текущия отоплителен сезон; 4. подпомагани по реда на чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца; 5. подпомагани по реда на чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца; 6. деца, настанени в семейства на роднини или близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 7. подпомагани от Агенцията за социално подпомагане ветерани от войните; 8. подпомагани от Агенцията за социално подпомагане военноинвалиди и военнопострадали. (2) В случай че подпомаганият попада в повече от една от целевите групи по ал. 1, помощта се отпуска само на едно от основанията. (3) Помощта се предоставя служебно, като за отпускането ѝ не се прилагат разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и чл. 13. (4) Размерът на целевата помощ по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.“ § 3. В чл. 13, ал. 1 в края на текста се поставя запетая и се добавя „с изключение на тези по чл. 12а“. Преходни и заключителни разпоредби § 4. Целевата помощ по чл. 12а от Закона за социално подпомагане не се счита за доход на лицата и семействата при реализиране на правата им по реда на Закона за социално подпомагане, Закона за семейни помощи за деца, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето. § 5. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се привеждат в съответствие с него до шест месеца от влизането му в сила. § 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Вземам думата за две правно-технически корекции, които изчетох и в доклада по първо четене по молба на Министерството на труда и социалната политика. В § 2 относно чл. 12а, в ал. 1 думата „декември“ да се замени с „ноември“. И § 4 да бъде отхвърлен.

Госпожо Председател, благодаря Ви. Въпреки че го казах в първото ми изказване, ще го потвърдя. Правим редакционна поправка в § 2, чл. 12а, ал. 1, т. 2 след думата „помощ“ се добавят „всички деца, както и“ – и натам изречението продължава – „младежи от 18- до 21-годишна възраст“. Тъй като знам, че ще има притеснения, по-надолу в самия законопроект е разписано, че „В случай че подпомаганият попада в повече от една от целевите групи по ал. 1, помощта се отпуска само на едно от основанията“. Това е предложението ми. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата Станимир Михайлов – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Росица Спасова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“, Мария Иванова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“ – всичките от Министерството на финансите.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 51-602-01-11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2026 г. и приет на първо гласуване на 13 март 2026 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение на народния представител Владимир Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николай Нанков, Младен Шишков и Валери Лачовски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев, Байрам Байрам и Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов: „В § 2, чл. 3 се създава нова ал. 4: „(4) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. допълнителен разход от 6,5 млн. евро трансфер към бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за извършване на експертизи на уредите за електро- и газови измервания на потребителите, както и одит на системите за изчисляване на сметките на операторите, електроразпределителните и съответно газоразпределителните мрежи, който КЕВР следва да извърши.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 3 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 се създава изречение четвърто: „Допълнителните разходи и трансфери по държавния бюджет, произтичащи от влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет за увеличение на заплати и социални плащания, както и във връзка с увеличение на разходите за горива и енергия, могат да се финансират за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.“ 2. Създават се ал. 5 – 8: „(5) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. разходите по бюджетите на общините се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на 2025 г., като допълнителни разходи, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, може да се извършват за сметка на финансиране по ал. 3 и/или по решения на общинските съвети за сметка на собствени общински приходи. Кметът на общината може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година (след решение на общинския съвет за капиталовите разходи), до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз по чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните финанси и заемните средства на общината и наличните средства от нецелевите преходни остатъци по бюджета на общината. (6) Оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси и анализа на дейността и финансовото състояние на общината по чл. 63 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се извършва в срок до два месеца след обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в „Държавен вестник“. (7) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. може да се сключват договори по Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, Национална програма „Активиране на неактивните лица“, Национална програма за заетост и обучение на бежанци, Национална програма „Мелпомена“, проект „Хоризонти“ и проект „Красива България“, включени в Националния план за действие по заетостта през 2025 г., по чл. 36, 46а, 47, 49 и 51 от Закона за насърчаване на заетостта, за обучения на безработни лица по чл. 63 от Закона за насърчаване на заетостта, от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи и по проекти по чл. 31, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. (8) Договорите по ал. 7 се финансират в размерите, определени с Националния план за действие по заетостта през 2025 г., превалутирани съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Разходите по сключените договори не могат да надвишават отчетените разходи по тримесечия по активната политика по заетостта през 2025 г. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.“ По § 3 има предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създава се чл. 3а: „Чл. 3а. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., освен дълга по чл. 87, ал. 2 от Закона за публичните финанси, Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261,7 млн. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация. (2) Във връзка с прилагането на чл. 39 от Закона за въвеждане на еврото в Република България Министерският съвет може да предприема действия за промени в средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АД в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н. А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване, и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 27 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., чл. 68, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., чл. 69, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., чл. 69, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и чл. 70, ал. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., при условие за последваща ратификация. (3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет може да издава държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2026 г. в размер до 4 млн. евро. (4) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, респективно при споразумения за държавни гаранции с международни финансови организации или чуждестранни лица да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране, по нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз" ЕАД в размер на 91 944 092 евро или тяхната равностойност в друга валута за финансиране на инвестиционен проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с инициативата „Вертикален коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова“, осигуряваща възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи чрез реализация на следните инвестиционни проекти: а) „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България“; б) „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния“.“ Предложение на народния представител Владимир Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николай Нанков, Младен Шишков и Валери Лачовски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев, Байрам Байрам и Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Създава се чл. 4а: „Чл. 4а. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. разходите по бюджетите на общините се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на 2025 г., и при отчитане на влезли в сила нормативни актове и решения на общинските съвети, а разходите за персонал и ангажименти с незабавна реализация – до фактическия им размер за съответния месец на 2026 г. Трансферите за обща субсидия за финансиране за делегираните от държавата дейности се предоставят по реда на чл. 53, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. при отчитане на извършените промени в натуралните показатели към 31 декември 2025 г., както и увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. и еднократната индексация на заплатите по чл. 3, ал. 2, изречение второ. Трансферите за други целеви разходи за местни дейности по чл. 53, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. се предоставят ежемесечно в размер на 1/12 от сумата при отчитане на извършените промени в натуралните показатели към 31 декември 2025 г., както и увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. и еднократната индексация на заплатите по чл. 3, ал. 2, изречение второ. Трансферите за целевата субсидия за капиталови разходи се предоставят на общините в размерите по чл. 53, т. 1 до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение на базата на достигнатия размер към 31 декември 2025 г. и при отчитане на влезли в сила актове. (2) В срока по ал. 1 и до приемането на бюджета на общината за 2026 г. общинският съвет, по предложение на кмета на общината, може да приема временни разчети по показатели по Единната бюджетна класификация за местните дейности и за делегираните от държавата дейности, включително по бюджетни взаимоотношения (трансфери), бюджетно салдо и операции по финансирането. (3) В срока по ал. 1 общинските съвети могат да одобряват разчети за финансиране на капиталовите разходи по обекти на строителство и основен ремонт за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране на плащания по заеми за капиталови разходи за сметка на целевата субсидия за капиталови разходи, преходен остатък от предходната година, собствени и други приходи. (4) В срока по ал. 1 целевата субсидия за капиталови разходи може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради, публична общинска собственост, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. (5) В срока по ал. 1 неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват по решение на общинския съвет за делегираните от държавата дейности във всички функции, в това число за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени. Неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години във функция „Образование“, могат да се разходват за същите цели, както и за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени. (6) В срока по ал. 1 неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2024 г. и 2025 г. на основание актове на Министерския съвет, за обекти, за които към 1 януари 2026 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2026 г., като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията. (7) В срока по ал. 1 неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през предходни години, може да се разходват за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища съгласно съответната наредба за поддържане и текущ ремонт на пътищата по чл. 36 от Закона за пътищата, както и за придобиване на дълготрайни материални активи за снегопочистване на територията на общината, по решения на общинските съвети и за материали за обезопасяване срещу хлъзгане. (8) В срока по ал. 1 максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани по бюджетите на общините, могат да се определят с решение на общинския съвет в рамките на съответния годишен показател по бюджета на общината за 2025 г. и при условията на ал. 9. (9) В срока по ал. 1 при изчисляване на ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за публичните финанси не се включват задължения и ангажименти за разходи по сключени договори от общината за: 1. извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси; 2. сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси; 3. изпълнение на приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти по приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (10) Ограничението на чл. 130а, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Закона за публичните финанси за 2025 г. и в срока по ал. 1 не се прилага за задълженията за разходи, ангажиментите за разходи и просрочени задължения по сключени договори от общината за изпълнение на приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти по приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (11) При изчисляване на ограничението по чл. 94, ал. 3. т. 1 и 2 от Закона за публичните финанси за 2025 г. и 2026 г. не се включват задължения и ангажименти за разходи по сключени договори от общината за изпълнение на приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти по приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.“ Предложение на народния представител Владимир Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николай Нанков, Младен Шишков и Валери Лачовски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев, Байрам Байрам и Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. Създава се чл. 4б: „Чл. 4б. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. (4) Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 3 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със законната лихва считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 3 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз. (5) Разход, финансиран по ал. 3, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на ал. 1 и 2. (6) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 3 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (7) Вземанията по ал. 4, 5 и 6 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 6 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. – от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.“ Предложение на народните представители Николай Нанков, Младей Шишков и Валери Лачовски. Комисията не подкрепя предложението. Изчитам предложението. Да се създаде § 6: „§ 6. Създава се чл. 4в: „Чл. 4в. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет одобрява трансфери в размер до 3 100 хил. евро по бюджетите на общините за изплащане от държавата на присъдена издръжка по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс и по чл. 13 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 2011 г. (2) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет одобрява трансфери в размер до 400 хил. евро по бюджетите на общините за изплащане на действително извършени пътни разходи на правоимащи болни. (3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет одобрява трансфери в размер до 160 хил. евро по бюджетите на общините за изплащане на действително извършени разходи по чл. 34, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 83 на Министерския съвет от 2010 г.“ Предложение на народните представители Николай Нанков, Младен Шишков и Валери Лачовски. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. Създава се чл. 4в: „Чл. 4в. Формулите за 2026 г. по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование се утвърждават в едномесечен срок от обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в „Държавен вестник“.“ Предложение на народния представител Владимир Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николай Нанков, Младен Шишков и Валери Лачовски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев, Байрам Байрам и Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7: „§ 7. В § 2, ал. 13 след думите „Закона за вероизповеданията“ се добавя следния текст: „и за осветление на улици и площади“.“ Предложение на народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 8: „§ 8. В § 5 от Преходни и заключителни разпоредби думите „до 30 юни 2026 г.“ да се заменят с „до 31 декември 2026 г.“ Предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Александър Рашев и Петя Димитрова да се създаде нов параграф със следното съдържание: „§ До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии е 1 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Александър Рашев и Петя Димитрова да се създаде нов параграф със следното съдържание: „§ .... До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. минималният размер на основните месечни трудови възнаграждения на медицинска сестра; акушерка; лекарски асистент, лекар специализант, фелдшер, медицински лаборант; рентгенов лаборант; рехабилитатор; помощник-фармацевт; зъботехник; лице с висше немедицинско образование (бакалавър), пряко ангажирано в диагностично-лечебния процес; масажист (с увредено зрение) е в размер на 125% от средната работна заплата в обществения сектор.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Александър Рашев и Петя Димитрова да се създаде нов параграф със следното съдържание: „§….. До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет да изплаща ежемесечно компенсации за подпомагане на транспортния сектор, градския транспорт, лечебните заведения, училищата, детските градини и детските ясли, земеделските производители на база изразходвани количества горива през текущия месец по разликата между цената в разходнооправдателните документи и средните цени на горивата на 28 февруари 2026 г.“ Комисията не подкрепя предложението. „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“. Предложение на народните представители Десислава Танева, Цвета Караянчева и Мария Белова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В Закона за Българската банка за развитие (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 16, ал. 3 след думите „за периода 2007 – 2013“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „Рибарство 2007 – 2013“ се добавя „и по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., както и остатъчните ресурси от тях след приключване на съответния програмен период“.“ Предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Александър Рашев и Петя Димитрова: „§ В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 думите „10 000 лв.“ да се заменят с „10 000 евро“, а в т. 4 и ал. 2 думите „1000 лв.“ се заменят с ,,5000 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Александър Рашев и Петя Димитрова: „§.... В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 96, ал. 1 и ал. 2, т. 1 думите „51 130 евро“ се заменят със „100 000 евро“; 2. В чл. 123 ал. 10 се отменя. 3. В чл. 126б, ал. 8 и 9 думите „51 130 евро“ се заменят със „100 000 евро“; 4. В чл. 168д, ал. 2 думите „51 130 евро“ се заменят със „100 000 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Александър Рашев и Петя Димитрова: „§... В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) в чл. 238 числото „15“ се заменя с „20“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев и Станислав Анастасов да се създаде параграф: „§… В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. …) в чл. 38ж в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават изречения четвърто и пето: За срока за извършване на метрологичната експертиза операторът на електроразпределителната, съответно на газоразпределителната мрежа, предоставя заместващо средство за търговско измерване поне със същите параметри като на предоставеното за метрологична експертиза. Разходите за заместващото средство за търговско измерване са за сметка на бюджета на КЕВР.“ 2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. Комисията за енергийно и водно регулиране, в случай че експертизата докаже изправност на средството за търговско измерване.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 10, 11, 12 и 13: „§ 10. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 25: а) заглавието се изменя така: „Обмен на информация с търговските банки и другите доставчици на платежни услуги“; б) алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Лицата по чл. 56а, ал. 2 от Закона за кредитните институции предоставят информацията по ал. 1 от същата разпоредба на Националната агенция за приходите най-малко веднъж седмично. Информацията се предоставя в срок и с обхват съгласно изискванията, установени в наредбата по чл. 56а, ал. 8 от Закона за кредитните институции. (2) Търговските банки, клоновете на чуждестранните банки и другите доставчици на платежни услуги уведомяват в 7-дневен срок Агенцията за предоставени терминални устройства ПОС (POS Terminal и Virtual POS Terminal) на: 1. едноличните търговци, местните юридически лица, включително тези с нестопанска цел, и клоновете на чуждестранните лица; 2. неперсонифицираните дружества и осигурителните каси; 3. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство; 4. чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.“ в) в ал. 3 думите „извършени чрез виртуален ПОС терминал“ се заменят с „извършени чрез терминални устройства ПОС (POS Terminal и Virtual POS Terminal)“; г) създават се ал. 4 и 5: „(4) Националната агенция за приходите използва информацията по ал. 1 – 3 само за целите на изпълнението на законоустановените ѝ функции, като не се допуска предоставянето на същата на трети лица. (5) Търговските банки и клоновете на чуждестранните банки получават от Националната агенция за приходите, чрез Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (REGIX), данни от Регистъра на заетостта, както и данни за осигурените лица, включително лични данни и данъчна и осигурителна информация, за целите на оценката на кредитоспособността по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.“ 2. В чл. 25в ал. 4 се отменя. 3. Създава се глава шеста с чл. 27: „Глава шеста Административнонаказателна отговорност Чл. 27. (1) За непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни по глава пета се налага глоба в размер от 250 до 1000 евро за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2500 до 8000 евро за юридическите лица и едноличните търговци. (2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 евро за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 евро за юридическите лица и едноличните търговци. (3) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите и от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него лице.“ § 11. Информацията по чл. 25, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите към 31 декември 2025 г. се предоставя от лицата по чл. 56а, ал. 2 от Закона за кредитните институции на Националната агенция за приходите в 3-месечен срок от влизането на закона в сила. § 12. Информацията и данните по чл. 25, ал. 2 и 3 от Закона за Националната агенция за приходите по отношение на терминални устройства ПОС (POS Terminal) към 31 декември 2025 г., се предоставят на Националната агенция за приходите във формат, определен по реда на ал. 3 от същата разпоредба, като срокът е не по-кратък от три месеца от влизането на закона в сила. § 13. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 72, ал. 1 т. 1 се отменя.“ § 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 14.“ С това приключих доклада, но правя предложение за редакционна поправка в съответствие с приетите предложения по § 2 и след взето решение на Комисията съвместно с Министерството на финансите, служителите на Комисията и Националното сдружение на общините в Република България. За да се обобщят като смисъл предложенията и да се предложи редакция, правя следното предложение относно ал. 1 и ал. 3 на § 4, касаещ новия член 4а. Предлагам, първо, ал. 1 да се измени по следния начин: „(1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., считано от 1 април 2026 г., на общините се предоставя целева субсидия за капиталови разходи ежемесечно в размер до 1/12 част от определените с чл. 53, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. средства за целева субсидия за капиталови разходи въз основа на заявки от общините за разплащане на дейности по сключени договори съгласно указания на министъра на финансите. Трансферите за целева субсидия за капиталови разходи могат да се финансират за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.“ Второ, ал. 3 да се измени така: „(3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. общинските съвети одобряват разчети за финансиране на капиталовите разходи по обекти на строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, за съфинансиране и за плащания по заеми за капитали разходи, по източници на финансиране, включително за сметка на целевата субсидия за капиталови разходи.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, бих искал да изразя своята удовлетвореност от това, че заедно влизаме в графика на Народното събрание, за да удължим този бюджет. И ето – в предпоследния ден на Петдесет и първото народно събрание на второ гласуване се надявам, че днес ще удължите действието на бюджета. Трябва да отбележа обаче, че Народното събрание, освен просто да приеме удължаването на бюджета, е добре да го приеме и в такъв вид, който да запазва финансовата дисциплина на страната спрямо българските закони. Законът за публичните финанси в прав текст регламентира, че дефицитът не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт. За съжаление, с направените предложения между първо и второ четене, които са приети вчера от Бюджетната комисия, дефицитът може да набъбне с над 1% от брутния вътрешен продукт. Ами няма как и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Няма как едновременно да се приемат всички Ваши предложения за допълнителни разходи и да се запази финансовата дисциплина на страната, особено когато дефицитът за 2025 г., който сега със Закона реално се удължава, вече е на тавана от 3%. И сега Вие предлагате дефицитът да пробие този таван и да изхвърчи от къщичката. Затова призовавахме да се приеме така предложения законопроект с минимални изменения, без големи допълнителни разходи. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така или иначе, сега държавата ще трябва да извършва допълнителни разходи във връзка с повишението на цените на енергийните ресурси. (Реплики на народния представител Костадин Костадинов.) Но ще опитам отново: призовавам Ви да не изкарваме България извън добрата финансова дисциплина, която е многогодишна. С днешното гласуване все още можете да го направите.

Благодаря Ви, господин Председател. Исках това изказване, за да внесем малко яснота, особено след изказването на служебния финансов министър. Хубаво е на колегите, които не се занимават строго професионално с бюджет, да им поясним някои неща относно дефицита и относно тази форма на бюджетиране, която в момента използваме, и относно това, което правим като предложения в този бюджет, тоест в три посоки. Първо, миналия път Ви казах от тази трибуна, че това „удължителен“ бюджет е една финансова уйдурма. Използвах този прекрасен турцизъм, който българският народ много често използва, за да онагледя какво е това. Само ще Ви дам пример. Преди приемане на Закона за публичните финанси – действащия закон, имаше много случаи, в които – е, не много, но имаше случаи, в които държавата влизаше в новата година без приет бюджет. Аз ще Ви кажа за един такъв случай. След правителството на Виденов, когато аз за първи път станах народен представител и председател на Бюджетната комисия, бюджетът за текущата година го приехме през месец юни. Сериозно се съмнявам, че и този ще го приемем по това време на годината. И нямаше удължителни бюджети. Удължителните бюджети се наложиха след приемането на този закон за публичните финанси. И затова аз казвам, че това не е много точно. Можеше и без удължителни закони държавата да функционира. И затова в следващото Народно събрание, живот и здраве, де – ние искахме и в това, но не стигна времето, ще трябва да се направят сериозни корекции в Закона за публичните финанси. Ние сме готови да внесем такива. Защото как Ви звучи този закон – Закон за извършване на приходите, за събиране на приходите и извършване на разходите? Нали знаете, има една такава народна приказка – „Взел Колю, дал Колю“? Та, удължителният закон е това – „Взел Колю, дал Колю“. Но сега по същество. Защо не можем да говорим за дефицит в удължителния закон? Ами, защото нямаме приходна част. Имаме разходна и приходна, колкото миналата година. Обаче погледнете последните две години, 14 милиарда има събрани повече, 6,5 – едната, 7,5 или 8,5 – втората. Тоест, ако ние се базираме на приходите от миналата година, без да правим това увеличение, което имаме в последните две години, служебният министър на финансите е прав: ще пробием 3-процентния дефицит. Но ако имаме нови 6 милиарда приходи, а ние трябва да имаме и повече, предвид инфлацията, ние няма да пробием нищо. (Реплика на служебния министър Георги Клисурски.) Не, няма да пробием нищо. Имаме повече разходи, но те не са в такъв размер. (Реплики от служебния министър Георги Клисурски.) Е, не, не са. Ние ги виждаме колко са. Така че, когато няма приет бюджет, а се работи на база бюджет от миналата година, да говорим за финално салдо, е несериозно. И министърът го знае прекрасно, добър финансист е. Да не си правим еквилибристика, ала… с числата по един начин, по който всеки грамотен икономист може да направи обратното. Така че тук не става въпрос за пробиване на дефицита, а става въпрос за някои належащи разходи, които наистина трябва да се направят, предвид на това, че нещата се очертават наистина към юни. Дори и да се състави веднага правителство – докато изготви бюджет, точно юни си отива по график, и то в оптимистичния сценарий. И затова малко по-широко погледнахме на този бюджет. Пак ще се върна на тезата, която изказах предния път. Да няма страната редовен бюджет, не е виновно предното правителство, защото то коригира грешката си и заедно с Тристранния съвет и в съгласие с всички изготви нов вариант на бюджета, който поради политически инатлък не беше приет. Сега щяхме да имаме един добър, сносен бюджет, върху който, ако се налагат корекции, по-лесно щяха да бъдат извършени. Но ние ще се върнем на тази отговорност, особено предвид усложнената геополитическа и икономическа ситуация в света. Ако България и българският бизнес, и българските граждани претърпят сериозни щети, ние ще се върнем на тази отговорност в следващия парламент, защото тя е много сериозна. Не може да си играем така със съдбата на българската икономика и на хората от политически инатлъци. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Този сигнал за кого е, господин Председател?

Ама, ние разглеждаме много членове, тук има много предложения. Не е пет, но пет е на един. Така че благодаря за напомнянето, но мисля, че имаме право на повече от това.

Тогава почваме първи параграф. Добре, щом в шеги и закачки ще продължаваме дебата. Добре, това не е лошо. Има основание да смятаме, че тези предложения не са безсмислени и по никакъв начин не подкопават финансовата стабилност. Още повече че ние от ДПС припознахме два типа предложения и направихме само едно собствено. Двата типа предложения са на общините. Те имат нужда в този труден момент и без това не могат да се съставят бюджети. Те са в най-трудната ситуация. По-трудна, отколкото министерствата и ведомствата. Вторият тип предложения са на Асоциацията на търговските банки. Там единодушно се прие, тъй като затруднява кредитирането сегашната ситуация, за да не им пречим – на бизнеса и на хората да върви нормалният процес на кредитиране, ги приехме. Единственото предложение, което ние направихме, е по повод високите сметки за ток и това, че хората сериозно и основателно протестират срещу тях, и предвид на това, че цената не се е увеличила драстично, те имат съмнение, че уредите им не функционират правилно. Но тук ги спъва една разпоредба в Закона за енергетиката и ние предложихме тя да бъде променена, а именно, че ако при проверката на съответния уред – дали е електроизмерващ, или газоизмерващ, се окаже, че уредът е изправен, те трябва да платят тази сметка и това ги спира да поискат тази проверка. И понеже това не струва кой знае какво на бюджета – ние знаем, че ако уредът е неизправен, е за сметка на електро-, респективно газоразпределителното дружество, така че там е ясно сметката кой я плаща. Но ако уредът е изправен, тогава сметката я плаща този, който я е поискал и това спира гражданите да искат да бъде извършена тази проверка. Ще кажете – ами, да не искат. Нали доверието в това, че сметките, които плащат, са правилно измерени, е много важно за нас. И го казвам на залата, на всички колеги. 6,5 милиона са около 100 хиляди граждани, ще могат да си проверят електромерите или газомерите и ако са изправни, да бъде платена сметката от КЕВР към Института по метрология, за да не си помисля някой от дясната част на залата, че пари ще отиват към някакви частни фирми – няма да отиват, при това предложение. Та, доверието е много важно, защото, когато хората се възмущават от сметките си, това не рефлектира върху електроразпределителните дружества или върху който и да било участник в бизнеса, а точно върху тази зала. Хората казват – политиците ни натресоха тези сметки. Така че, нека 6 милиона и половина, да не ги мислим, не са кой знае каква сума, за да имат хората доверие в това, което трябва да платят и да не им излиза това – проверката на това доверие, от джоба. Мисля, че много ясно Ви го обясних. Това е единственото предложение, което ние сме направили от името на парламентарната ни група, което не е припознато от другите участници в процеса. Умолявам Ви да го приемем, да съкратим дебата и да вървим напред, защото имаме и други точки. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! Започвам с много важния въпрос, че ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“ имаха мнозинство и ако желаеха, можеха да си приемат какъвто желаят бюджет, но не го приеха. И сега имат мнозинство. И вчера на комисии имаха мнозинство и то се вижда от гласуванията. Не приехте бюджета Ви, защото беше лош. Самите Вие не го искахте и затова не го приехте редовния бюджет. Но по-важният политически въпрос е друг и той е следният: вече няма и един човек в ГЕРБ, в този му състав, който да настоява за фискална стабилност. Няма един такъв! Ето, „Ново начало“, които вече не се учудваме от тях – те са заели една крайно лява позиция, смятат, че това е бъдещето на България за тях и те ще продължават да бъдат там. Вече се убедихме, но нямаше вчера нито един човек от ГЕРБ, който да каже следното нещо, което ние казахме – че дефицитът, така и така, на този бюджет, който удължаваме, е 3,1% по сметките на редовното правителство. Всъщност е по-голям, защото бяха харчени суми през Българския енергиен холдинг и през Българската банка за развитие. Беше взет авансов данък от банките, така че дефицитът вероятно е по-висок на начислена основа, тоест по европейската методология, спрямо това, което се обявява. И сега на този фон, на липса на редовен бюджет, на удължителен бюджет, който има техническа служебна функция, колегите от „Ново начало“ основно, внасят предложения за допълнителни сериозни разходи през общините. Които, между другото, господин Министър, е добре да ни кажете колко точно са тези преходни остатъци, които те искат да харчат. Господин Цонев твърди, че са 400 милиона. Аз чух други числа, много по-високи, стигащи до 1 милиард. Така че Ви питам, господин Министър, за конкретното число. Залата трябва да знае какво правят. И сега, прави се това предложение от „Ново начало“ и няма нито един човек от ГЕРБ, който да каже, че не подкрепя, че не може така да нарастват разходите, че го притеснява нарастващият дефицит. Нито един човек не излиза с такава позиция! Напротив, подкрепят се всички тези предложения. Имаше компромис от страна на Министерството на финансите. Компромисът беше представен на Комисията, беше подложен на гласуване. Той дава възможност част от преходните остатъци на общините да бъдат разходвани, тоест някакъв компромис, някакъв баланс беше потърсен. Обаче и това беше отхвърлено от същото управляващо мнозинство ГЕРБ, „Ново начало“, БСП, „Има Такъв Народ“. Да, Вие нямате правителство вече, но в тази зала, колеги, Вие имате управляващо мнозинство. Да, Вие управлявате тази зала. Точно така е. И вчера Вие подкрепихте това – опасно бих казал, популистко и опасно нарастване на разходите през общините. Сега, то вероятно има за цел изборите, но не само. Вероятно е с цел изборната ситуация. Но най-обезпокоителното е, че сред Вас не се намери един човек, който да изрази съмнение и да каже – утре какво ще правим, как ще овладеем дефицита? Как ще намалим разходите? Дали всичко това, което се прави, няма да доведе до сериозно повишаване на данъците, което би било огромен проблем за България? Нямаше нито един такъв сред Вас от това същото управляващо мнозинство. И сега, колеги, предлагам Ви следното нещо: има текстове по вносител и аз Ви предлагам да се придържаме към тях. Има такава възможност да отхвърлим тези предложения. Ако трябва, можем да се върнем към компромиса, който Министерството на финансите ще Ви предложи, но Ви предлагам да се държим фискално отговорно, колеги, защото сметката идва и ще идва. Няма значение кой ще управлява утре. Ние трябва да знаем, че единствената държава, която имаме, е тази и не можем да си позволяваме такова популистко продължително поведение, защото сметката ще става все по-убийствена. Това е проблемът в цялата работа. Ако някой си мисли, че е много хитро сега, като има избори, допълнителна сума, която вероятно стига милиард – призовавам отново министърът на финансите да каже точната стойност на преходните остатъци. Мисля, че е много хитро сега по изборите този милиард вероятно да бъде похарчен, но всъщност това поставя целите публични финанси в една доста комплицирана ситуация. Опасна игра играете, колеги, това е много опасна игра. Много опасна игра е! И пак казвам, че за мен от политическа гледна точка най-притеснително ми е, че нямаше нито един измежду управляващата очевидно все още коалиция – ГЕРБ, БСП, ИТН и „Ново начало“, който това да го притесни и да каже: не може така да се харчи в тази ситуация, когато ние трябва да приемем един технически удължителен закон, който да гарантира функционирането на държавата до провеждането на избори, до формирането на правителство и приемането на редовен бюджет, защото Вие с тази разходна политика, която предлагате, се държите все едно, че бюджетът е редовен, а той не е. Така че, призовавам колегите за отговорност и за здрав разум.

Господин Димитров, аз често съм излизал и от тази трибуна съм критикувал Вашата половина на парламентарната Ви група и именно от това, че натресохте на България един финансов министър, който наруши широкия политически консенсус последните над 10 години за нулев бюджетен дефицит. И Вие специално, господин Димитров, и Вашата парламентарна група докарахте господин Асен Василев, който хипнотизира българските граждани, а може би и Вашата парламентарна група, че 3% дефицит е нещо нормално! И сега да излизате от тази трибуна и да призовавате за нещо, за което знаете, че дори не е така – да се приеме предложението на Министерския съвет, без да са съобразени нуждите на общините, където живеят български граждани, включително и Вашите избиратели, и да ги наказвате за това, че Вие искахте правителството да подаде оставка, когато Вие не можахте да свалите на Желязков правителството, сега да излизате и да четете морал, това не Ви прави чест! Първо, много добре знаете или поне се надявам, че преходните остатъци от миналата година са гласувани от това Народно събрание средства за развитието на българските общини, за българските граждани, живеещи в тях. Те не са за някоя парламентарна група. Сега може би Ви е яд, че ние съвсем добронамерено от парламентарната група на ГЕРБ-СДС призовавахме Министерският съвет да си проведе консултации и с парламентарните групи, което е най-нормалното нещо, и със Сдружението на общините, които представляват българските граждани, които живеят в тези общини, и Вие сега продължавате. Дори вчера не си направихте труда предложенията на Вашия Министерски съвет да ги внесете официално. Смятам, че възможността, която аз Ви подсказах, поне възприехте нея, и никой не Ви спря да направите предложението на Министерството на финансите – на коляно, и в Комисията да го изчетете. Значи, имайте малко смиреност особено от Вашата парламентарна група, когато говорите за фискална дисциплина. Вие създадохте българските бюджети с 3% дефицит. Моля Ви се!

Господин Председател, господин Министър, дами и господа! Господин Иванов, Вие имахте мнозинство да си приемете новия вариант на бюджет. Видя се вчера и на Бюджетната комисия, пак Ви го казвам, но не го приехте. Не го приехте, което означава, че Вие сами се засрамихте от това, което сте измислили и предложили като бюджет, и имайки гласовете, да го приемете, не го приехте. Как може някой друг да Ви е виновен, че сами не сте си приели Вашия бюджет? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Извинявайте, но това е някаква невероятна демагогия. Да, имаше протести и ако Вие предлагахте нещо добро, трябваше да излезете на протести и да кажете: не сте прави, ето ни го хубавия бюджет, харесайте го. Трябваше това да направите. Очевидно бюджетът не е бил добър, така че Вие сами не сте си го харесвали. Сега, следващият много важен въпрос – поне „Ново начало“ са по-искрени от Вас. „Ново начало“ казват така: ние сме вече крайно лява партия, дефицитите не ни притесняват, искаме много да харчим. Директно си го казват! Ама Вие твърдите, господин Иванов, друго – Вие твърдите, че това са си те, а Вие имате някаква друга политика, обаче те правят крайно леви предложения и Вие ги подкрепяте. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „А, идват изборите!“) Какви сте Вие? Какви сте Вие, господин Иванов? Вижте, не можем през удължителен бюджет дори за общините, защото има и много други важни въпроси. Не можем да правим политика все едно бюджетът е редовен. Не можем това да си го позволим. Не можем, не можем да си го позволим! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: Това е бюджетът за общините! Вие сте гласували този бюджет!“) Затова трябваше… Не, този бюджет не съм го гласувал, господин Иванов. Не съм го гласувал! Да, не съм го гласувал, господин Иванов. Това си е пак Вашият бюджет, пак съм гласувал против. Не съм гласувал за тези работи – за това огромно нарастване на разходите и за тези дефицити никога не съм гласувал. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Вие си го гласувахте бюджета!“) Това сте само Вие. Това сте само Вие! Сега трябваше, колеги, да има един технически удължителен бюджет и толкова. Това беше предложението, а другото неразбиране на господин Иванов е следното: помирителното предложение, компромисното предложение на Министерството на финансите се появи, като се видяха Вашите предложения вчера, защото те не бяха ясни преди това. То и затова се появиха по-късно, защото идеята беше да има един технически удължителен бюджет и да не се правят… Такава е по принцип идеята с удължителните бюджети! Знаете, господин Гаджев, че е така. Това е и те имат много техническа и експертна роля, но Вие взехте да правите предложения все едно бюджетът е редовен. И Ви казвам следното: този проблем е общ и никой няма да се скрие от него – бъдещият дефицит, това нарастване на разходите, е общ проблем на всички нас. Казвам, че няма значение утре кой ще управлява и ние заедно трябва да намерим решение на този въпрос (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), а Вие в момента драматично го усложнявате и сега – на инат! Можеше поне този компромис, който Ви направиха от Финансите, да го приемете, защото те Ви казват така: добре, до определени лимити тези преходни остатъци също могат да бъдат, да бъдат харчени. Това е разумното предложение, което балансира измежду различните позиции. Вие казахте: „Не всичко.“ (Шум и реплики.) Това казахте. Да, на Комисията го направихме и там го отхвърлихте, но разберете едно – Вие отидохте там, където са „Ново начало“ в една крайно лява позиция на трайно повишение на разходите на бюджетния дефицит, което е огромна грешка, и това искам да Ви кажа. Сега сме в последния момент, който може да се върнем на оригиналните текстове и да подкрепим само тях. Това е отговорната държавническа позиция.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз ще бъда съвсем кратък и ще изнеса данните, такива каквито са чисто статистически към 31 декември 2025 г. Преходните остатъци на общините възлизат на 1 млрд. и 120 мил. евро, от които за местни дейности 582,6 млн. евро и за държавни дейности 537,5 млн. евро. Благодаря.

Да, нека да успокоим залата. Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене, доколкото господин Мартин Димитров спомена „ДПС – Ново начало“ пет, шест пъти и не му направихте забележка да не говори от наше име, та затова ми е процедурата. Тъй като не го спряхте, да отговоря на това, което той каза. Първо, видяхте, че без държавно делегираните дейности, по които има остатъци, става въпрос за половин милиард, нали, а не за един милиард. Благодаря на министъра, че беше коректен и да ги разбие! Господин Димитров, Вие много обичате да си правите така еквилибристика с числа, с политики, да цитирате. Вижте, многократно съм заявявал от името на нашата парламентарна група от тази трибуна и пак ще го заявя: за нас дефицитът не е фетиш, какъвто е за Вас от Института за пазарна икономика. Аз съм се опитал да го обясня многократно с икономически категории, защото като икономист правя връзка между следните три критерия: най-нисък дълг, най-ниски доходи, най-лоша инфраструктура. Това е България. (Шум и реплики.) Правя, да, правя. Ако в годините ние правихме до 3% дефицит, който да използваме за инвестиции в инфраструктура, щяхме да имаме направена инфраструктура евтина, защото тук срещу мен е Николай Нанков, който много разбира от тези неща, и знае колко струваше един километър магистрала преди 15 години, колко струва сега да бъде направена и като извадите разликите, ще видите, че е било много по-евтино – заедно с лихвите, които щяхме да платим за дълговете, да ги направим тогава с дълг през дефицит. Това е нашата теза. Ние сме записали в програмата си, господин Димитров, добре е да се слушаме, ние сме записали в програмата си, че във фискалната част ще гоним до 3% дефицит инвестиционно ориентиран. Хубаво е да го запомните, като говорите за... А колкото до ГЕРБ, който атакувате, да Ви кажа съвсем честно – миналата година се стигна до 3% дефицит, защото те свиха всички разходи противно на нашето желание. Ние мислим, че не трябваше толкова да е. Ако миналата година имаме 3% дефицит, ние го дължим на техния фискализъм. Да, на техния, защото ги обвинявате, че нямали фискална дисциплина. Те имат прекалено фискална дисциплина и това е в ущърб и на бизнеса, и на инфраструктурата, и на хората, а ние не споделяме тази философия с ГЕРБ, но не ги упрекваме и те имат право на това, но Вие ги упреквате несправедливо! Благодаря.

За процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Обвиняват се тук ПП-ДБ и ГЕРБ за това, че е нарушена фискалната дисциплина. Аз бих казал, че всъщност това беше напълно очаквано и ако искахме фискална дисциплина, не трябваше да събаряме валутния борд. Няма европейска страна или са много малко тези, които всъщност спазват някаква фискална дисциплина. Вижте какъв им е процентът спрямо БВП на задлъжнялостта, вижте какви дефицити прави Франция. В крайна сметка това, което и министър Клисурски се опитва да ни убеди тук, е да запазим 3% дефицит за сметка на общините. След това ще получим и вече имаме получена дерогация да изхарчим тези над 3% средства за отбрана и да преведем на американците или на германците някакви пари за въоръжаване, и то милиарди. В Закона за удължаването на удължителния бюджет сте ни предложили да кандидатстваме по механизма SAFE. Там са 3 милиарда и почти 300 милиона евро, които ние ще вземем, за да ги дадем за оръжие. Това е голямо разминаване с политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ, защото наистина 3% дефицит не са някаква свещена крава. Никой в Европейския съюз не го спазва. Проблемът е за какво отиват тези инвестиции, а това да отиват в чужди оръжейни производители, е грешно. Аз ще коментирам сега две предложения, които са със сигнатура № 51-654-04-41 и още едно със същата сигнатура, които не бяха приети на Комисията, но бяха подкрепени от ВЪЗРАЖДАНЕ. Едното е свързано с увеличаване на праговете на таваните за плащане на пари в брой от 10 000 лв. на 10 000 евро. И за прага по регистрация на ДДС, който в предложението беше записано 100 хил. евро, но знаем и то се предложи вчера на Комисията, стана на 85 хил. евро. И двете предложения аз и групата на ВЪЗРАЖДАНЕ сме ги внасяли в предишните години, по време на редовната бюджетна процедура, многократно и твърдо стоим зад това нещо. Дори да приемем, че не е време в удължителен закон, че не може да се приеме по средата на годината, има известна доза истина, но чисто политически ВЪЗРАЖДАНЕ стои зад тези предложения. ВЪЗРАЖДАНЕ стои за запазване на парите в брой, ВЪЗРАЖДАНЕ стои за повишаване на прага по регистрация за ДДС, за малкия бизнес, защото тези мерки са нужни, тези мерки носят свобода, тези мерки освобождават икономиката. Това, което последните години прави това Народно събрание, независимо дали финансов министър е Асен Василев, или някой от служебните министри, е непрекъснато натискане и мачкане на малкия български бизнес надолу. Вижте данните за индустрията, вижте какво се случва. Между другото, месец януари – първият месец, след влизането на България в еврозоната, имаме един от най-големите спадове в промишленото производство на България, тоест еврото изобщо не се отрази така, както всички Вие ни убеждавахте, че ще се отрази. Между другото, скокът, който имаше месец януари Българската фондова борса, месец февруари се върнахме обратно и сме държавата с най-голям спад – на Българската фондова борса. Тоест всякакви мерки, които ще освободят бизнеса в България, ще бъдат подкрепени от ВЪЗРАЖДАНЕ, независимо че сега не им е моментът. Да, но това е нашата политическа заявка и когато ние влезем в управлението на страната, ще направим всичко възможно малкият микробизнес, а и средният бизнес да се чувстват свободни и да се чувстват обгрижвани от българското правителство. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Държавата е устроена така, че за да има ефективна бюджетна политика, за да има бюджетна стабилност, трябва да има управляващо мнозинство. Управляващото мнозинство застава зад финансовия министър, включително и зад непопулярните решения. Той, съответно финансовият министър, чрез Министерския съвет има изключителното право да внесе бюджета. В този бюджет намират сечение всички политики – трудно сечение. Когато няма правителство, когато няма стабилно управляващо мнозинство, е редно да няма и разглеждане на редовен закон за държавния бюджет. Затова и правителството с премиер Росен Желязков предложи удължителен закон. Удължителен закон до 31 март, базиран на прогнозата, че изборите ще бъдат по-рано. Не по вина на ГЕРБ, не по вина на Народното събрание изборите са насрочени за по-късна дата и се налага ние да разглеждаме удължение на удължителния закон. Мисля, че преди около 10 дни, може и малко повече, отново председателят на ГЕРБ каза, че ние сме за това да се приеме един чисто удължителен технически бюджет. Това беше първоначалното решение. Факт е, че ние се запознахме с предложенията на общините. И единственото, което подкрепихме вчера на Комисията, единственото, което ще подкрепим днес от парламентарната група на ГЕРБ, е изключението да се добавят текстове за общините. Защо смятаме, че това изключение е разумно и то по никакъв начин не нарушава фискалната дисциплина? Аз мисля, че господин Димитров излезе тук да преиграва, да спекулира. Никакво нарушение на финансовата дисциплина няма да има. Допълнителни разходи с удължителния закон бяха одобрени единствено и само по отношение на 5% увеличение на възнагражденията, които действително са допълнителен разход. Тук става въпрос за преходен остатък. Да, преходният остатък може да формира дефицит, но някой да каже, че ще се изхарчи преходният остатък, е силно казано преувеличено, да не кажа, че е чиста лъжа. Преходните остатъци се увеличават през годините. Нали така, господин Министър? Защо се увеличават преходните остатъци през годините? Защото всяка година получават повече, отколкото харчат. Тоест те всяка година са формирали излишък, за да формират преходен остатък. И да, нормално е в един дълъг цикъл да има и периоди, да има и години, в които те да харчат от този преходен остатък. Ето, аз ще Ви дам например училищата. Вие знаете, има разминаване между бюджетната година, която е календарната, и учебната година. Училищата винаги харчат със закъснение и това формира един преходен остатък. Какво по-нормално е да имаш минималната гъвкавост за общините? Според мен, всяка прогноза, че ще бъдат изхарчени повече от 100 – 200 млн. евро е силно преувеличена. Че се формира допълнителен дефицит от 100 – 200 млрд. евро на фона на това, че имаме траен бюджетен дисбаланс, Вие знаете от много милиарди, това е незначително и нормално ние да дадем тази гъвкавост на общините, след като не сме се справили с основната си задача тук да има правителство и да има редовен бюджет. Защото това е основната задача на Народното събрание, то да произведе правителство и съответно да му гласува редовния бюджет. Ние не сме се справили с тази задача и е въпрос на отговорност, на коректност към общините е да им дадем тази минимална гъвкавост и всякакви спекулации, че щяла да се взриви дисциплината, че тук се води лявопопулистка политика и така нататък, са едно преувеличение и политическо говорене, най-вече на господин Димитров, който аз виждам, че е загърбил експертната си същност, и последните години основната му роля е да защитава бюджетните зулуми на Асен Василев. Най-голямата глупост, която беше направена последните 30 години във фискално отношение, беше да предложиш актуализация на бюджета в Народното събрание, в което няма мнозинство. А такова беше направено в 2022 г. с перспективата да се създаде нова политическа формация – „Продължаваме Промяната“ и да се купят избиратели. Това беше най-голямата бюджетна глупост, която беше правена. И след това господин Василев обвинява Народното събрание защо гласувало между първо и второ четене 700 млн. лв. Как ще предложиш в един орган, който е колективен и нямаш мнозинство, изначално е нормално да страда от синдрома на бюджетна безотговорност. Центърът на фискална отговорност да предложи да се гласува актуализация в една изцяло политическа среда. В момента също сме в такава среда. Пак казвам, ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС си оставаме на позицията чисто технически бюджет плюс предложенията на общините, които в никакъв случай няма да натоварят дефицита. Аз мисля, че тук и министърът преувеличи. Ние не сме гласували за всички останали предложения и всичко останало са спекулации. Това е редното да се направи в тази ситуация. Ние мислим, че е въпрос на минимално коректно отговорно отношение към общините, след като сме ги ограничили, от една страна. От друга страна, не сме си свършили работата като Народно събрание – да им дадем тази гъвкавост. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Господин Вълчев ще направя една кратка реплика, за да Ви припомня как се стигна до входирането на нашите предложения. Вие много коректно във Вашето изказване споменавате, че това са предложения на Националното служение на общините в Република България и касаят основно възможността им да изпълняват нормативно установените им функции по няколко закона, включително по Семейния кодекс, по Закона за местно самоуправление и местна администрация. Разбира се, да не изпаднат в положението в календарната 2026 г., при положение че поне до месец юли няма да имат и редовен бюджет – хипотезата е такава, камо ли и общински такива, съответно да извършват и основни дейности, свързани с благоустрояване, с ремонтни програми и така нататък. Нека си припомним обаче защо ние поехме ангажимент, че няма да правим предложение между първо и второ четене. Защото финансовият министър – служебният финансов такъв, на 24 февруари, в деня, в който се провеждаше Националното събрание на НСОРБ, в телевизионно студио по БТВ, предаването „Лице в лице“, 17,15 – 17,20 ч., още течеше Националното събрание на общините, той заяви, че е постигната пълна договорка и съгласие с Националното сдружение на общините по отношение на четирите параграфа, които той входира като така наречен в кавички удължителен бюджет. Две седмици живяхме, малко повече от две седмици в тази заблуда, до момента, в който на 11 март колегите от НСОРБ входираха и в Бюджетната, и в Регионалната комисия, не предложения редакционни и такива, които ще подобрят тези текстове, а седем нови параграфа, свързани с, отново повтарям, с невъзможността при така заложените параметри от колегата Клисурски да изпълняват своите нормативно обосновани функции. Та, това са нашите предложения. Колегата Вълчев прекалено подробно ги обясни какви са нашите мотиви, какви са нашите предложения. Оттук нататък трябва да си дадем ясна сметка, колеги народни представители, че не трябва да наказваме българските граждани, живущи във всички 265 български общини. Трябва да дадем възможността на нашите местни власти да изпълняват своите функции, да благоустрояват своите населени места, да извършват всички останали вменени им по специалните закони, по специалния ред дейности. Мисля, че това, колега Вълчев, е нашата последователна политика и тя трябва да бъде подкрепена. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълчев, не съм съгласен с три компонента от Вашето изказване. Първо, не съм съгласен, че господин Димитров не е десен политик. Напротив, той е десен политик, само че когато не зависи от него. Когато нещо трябва да зависи от него по приемането на бюджет, той подкрепя левите мерки. Подкрепяше ли 3% дефицит? Подкрепяше. Ама, когато вече не зависи от него, тогава вече, колеги, къде отиде финансовата дисциплина? Но това го оставяме за демагогията в залата. Второто нещо, с което не съм съгласен, е, че казахте, че господин Асен Василев е обвинявал залата, че била приела предложения между първо и второ четене в бюджетите и че това не било правилно. Ами аз си направих труда да отворя стенограмите и гласуванията и то какво да видя? И 2021 г., и 2022 г. месец декември е приемането на удължителния бюджет. Цялата парламентарна група на „Продължаваме Промяната“ тогава, защото бяха отделно още, е гласувала „за“. Всичките предложения на ДПС примерно и „за“ всичките предложения на БСП за включване на разходи в бюджета. Тоест явно те са подкрепили това, за което обвиняват всички останали, което не е много правилно. И третото нещо, с което не съм съгласен, господин Председател, е всъщност ролята на Министерството на финансите в този дебат. Още на първо четене казах, че тук за пореден път настъпваме една и съща мотика, а именно служебният министър да не си свърши една елементарна работа независимо дали е на финансите, или на който и да е друг сектор. Когато си служебен министър, основната ти задача е да си договориш мнозинство и да убедиш мнозинството в залата да приеме законопроекта така, както си го внесъл. Само че за пореден път видяхме една надменност от страна на служебни правителства, между другото, тук ще цитирам един бивш финансов министър от 2021 г. – служебен, който сега е в залата, който тогава каза следното: работата на служебния финансов министър е да внесе законопроекта, пък какво ще излезе от залата си е работа на Народното събрание и ние не носим отговорност. Ами и за това, и 3% дефицит, и никаква фискална дисциплина, ето заради такъв начин на поведение – без носене на отговорност, затова сме на това дередже в момента.

Възможност за трета реплика. Господин Вълчев, бяхте крайно неубедителен, когато обяснихте защо Бойко Борисов Ви е казал така – приемете удължителния закон без точка да добавяте. Така ли Ви каза той? Така Ви каза. Защо няколко седмици по-късно пробихте тази позиция? „Ново начало“ направи предложение и Вие се отказахте от това, което той Ви каза. По крайно неубедителен начин оправдавате допълнителните разходи. Защото удължителният закон трябваше да бъде технически, трябваше да бъде удължителен, беше измислен компромис към общините и Вие си сменихте позицията за няколко дни. Както си сменихте позицията при редовния бюджет, като обяснявахте, че няма да вдигате данъците, а ги вдигнахте една седмица по-късно. Вашите думи вече тежат по няколко дни и като минат, става точно обратното. Отговорете ми с прости думи. Като обещахте чрез Бойко Борисов да не пипате нищо по удължителния закон, кое точно Ви промени мнението? Кое точно „Ново начало“ Ви промени мнението?

Благодаря, господин Председател. Това, което каза господин Гаджев, точно това имах предвид да внесе един министър – финансов министър, бюджет в Народното събрание и да каже: оттам нататък отговорността е на Народното събрание. Да не си е свършил работата, да говори с всички политически партии, да има мнозинство. Това е начинът да имаме благоразумна бюджетна политика. Господин Димитров продължава със своето говорене, със своята теза за всичко да изкара ГЕРБ. Аз мисля, че много ясно казахме, ние сме за технически бюджет плюс предложенията на общините. Кой на кого бил казал, ако сега говорим чисто формално, ние сме ги внесли преди колегите от „ДПС – Ново начало“. Не знам, мисля, че и колегите от БСП внесоха такива предложения, дали са ги внесли преди нас или след това, но напълно нормално е всички политически сили тук да бъдат загрижени за функционирането на местната власт. Местната власт е тази, която крепи функционирането на голяма част от обществените дейности. Тази власт, която работи, когато нямаме стабилно правителство, а ние сме в такава ситуация, кметовите го доказаха през всички тези години на служебни правителства, на политически турбуленции, че са тези, които могат да носят отговорност, работиха, и ние трябва да им дадем тази минимална гъвкавост. Моето мнение, ако искате, може да се обзаложим с Вас, че това няма да доведе до дефицит повече от 0,1% от брутния вътрешен продукт, ако въобще доведе. Много вероятно е в края на годината преходните остатъци да са нараснали допълнително. Всяка година растат. Ето министърът клати глава. Така че всичко оттам нататък е Вашият филм, продължавате да разказвате Вашия разказ, че ГЕРБ са виновни, че ГЕРБ слушат „ДПС – Ново начало“ и така нататък. Не. Единственото, което искаме да направим, е това да проявим тази минимална отговорност към общините, защото хем сме им вързали ръцете, хем ние не сме си свършили основната работа – да приемем годишен закон за бюджета, да съставим правителство. И жалко, че се опитвате по този начин да спекулирате както с общинските финанси, така и с всякакви политически тези. Ние продължаваме да отстояваме благоразумната политика. Последно пропуснах да благодаря, действително благодарим на господин Цонев, защото той Ви каза много правилно каква е ситуацията, че и последната година тази политическа сила ГЕРБ-СДС са били тази парламентарна група, които са отстоявали тази благоразумна политика. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Първо няколко думи по отношение на изказването на господин Дренчев – по отношение на предложенията, които Вие имате намерение да подкрепите в сферата на данъчните закони. Според мен, ако се върви в посока приемане на тези предложения, които, между другото, вчера Комисията не подкрепи, това би било държавата да си прави сметка без кръчмар, тъй като извън редовната бюджетна процедура ние ще променим някакви данъчни закони, но не променяме другата част – разходите, и съответно как балансираме дефицита. Така че аз не бих го препоръчал. По-скоро би било добре държавата да седне на бара до кръчмаря и заедно да си направят сметката, за да не стават грешки. Така че по-скоро, когато се разглежда редовният бюджет за 2026 г., нека се разгледат и данъчните закони, за да вървят в пакет. По отношение на това, което каза господин Вълчев, просто искам малко фактология да внеса, за да бъдем коректни. Предложенията, които ГЕРБ внесе между първо и второ четене – то не е едно всъщност, а са три. Така че не сте внесли само предложенията на Националното сдружение на общините, а още две предложения. Няма проблем, това е Ваше право, разбира се. По-скоро ние очаквахме нула предложения, а Вие внесохте три. (Реплика от народния представител Георги Георгиев: „Като не си си свършил работата…“) Сега ще Ви кажа кой не си е свършил работата. Така, целият проект на Закона за изменение и допълнение, внесен от Министерския съвет, е три страници. Вашите три предложения са общо седем страници. И това е при заявката, че няма да правите предложения. Но така, това е, за да бъдем коректни. Три предложения – седем страници, без да броим мотивите, при ЗИД от три страници. За господин Нанков, който виждам, че излезе. В „120 минути“, когато казах какво предлагаме по отношение на общините в удължителния закон, всъщност това интервю беше един час след срещата на НСОРБ, на Сдружението на общините, на която аз бях. И когато обявих оригиналните ни предложения в удължителния бюджет, знаете ли какво се случи? Цялата зала – 265 кметове, ръкопляска. Веднага Ви казвам защо, госпожо Фандъкова, веднага споменавам защо. В момента, понеже сме на второ гласуване, малко се изкривява дискусията и има опит да се покаже, че една мярка за общините не се подкрепя. И че тя е единствената, при положение че ние сме вкарали пет допълнителни елемента в подкрепа на общините в този законопроект. И веднага казвам кои са те и защо колегите от Сдружението на общините бяха силно развълнувани, положително от тези промени. Първо, в момента в действащия закон общините могат да разходват само до размера на разходите от миналата година, което съм съгласен, че е изключително ограничаващо. Именно за да развържем ръцете на общините, в оригиналния проект, внесен от Министерския съвет, ние им позволяваме да надвишат този лимит от разходите от миналата година, включително със собствените приходи, които те събират; включително със заемни средства, които могат да изтеглят; включително с влезлите в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, най-вече петте процента увеличение на заплатите. Включително към разходните лимитите на общините не се броят разходите по ПВУ, всички инвестиции, които те сега трябва да направят, по европейските програми и по Общинската инвестиционна програма от Приложение 3, чл. 113 от Закона за бюджета. И сега, след като видяхме Вашите предложения между първо и второ четене, даже предлагаме и целевата субсидия за капиталови разходи в редакция да се превежда на общините. Така че при тези пет-шест неща, които ние, разбира се, сме предвидили за общините, сега да се взема едното, което не сме предложили, и да се изкарва, че Министерството на финансите ощетява общините, е крайно некоректно. Напротив, ние искаме да подпомогнем общините да могат да ползват собствените си приходи, целевата субсидия за капиталови разходи. И отново казвам, надявам се да подкрепите тази по-балансирана позиция. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Преди да взема отношение по конкретен параграф от Закона, бих искал само да коментирам част от отношението на министъра на финансите, в което той едва ли не, или поне аз така разбрах, че упреква парламентарните групи, че правили различни предложения и колко на брой. Господин Министър, когато Ви поканиха за тази длъжност, не Ви ли обясниха, че Вие сте изпълнителна власт – решенията се вземат в тази зала, а Вие изпълнявате? И милион предложения да имате Вашата длъжност налага изпълнението на тези решения на Народното събрание. Така че Народното събрание прави каквото прецени за добре, и парламентарните групи, политики, разбира се, и предложения. Бих искал да взема отношение по § 4 от Заключителните разпоредби, който касае изменението на чл. 16, ал. 3 от Закона за ББР. Преди да взема конкретно отношение, бих искал да кажа как се появи, как изникна това предложение между първо и второ четене, откъде изникна по-скоро в този закон. То беше внесено в един Закон за подпомагане на земеделските производители, който така и не видя второто му четене пленарната зала – гледахме го тук само на първо четене. В Комисията ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме категорично това предложение, ще го подкрепим и тук в залата – предложението в § 4 от Заключителните разпоредби, касаещо Закона за ББР, в който се вдига прагът от 60 на 80% за един гаранционен фонд към земеделските производители. Ние подкрепяме всичко, което подобрява условията за работа на нашите земеделци, защото, както десетки пъти съм споменавал и аз от тази трибуна, те в момента са поставени в изключително неравностойно търговско положение, защото на повечето от суровините, които използват, има и акцизи, много сериозни, има и други такси, които са по линия на зелената сделка, на торове, които влизат от трети страни, на гуми за земеделска техника, на горива и на каквото още се сетите. И те са в изключително неравностойно положение вследствие от безконтролния внос на суровини от Украйна, вследствие на новата мярка, която приеха Урсула и урсулоподобните, и за МЕРКОСУР, която не е в сила, разбира се, но стагнацията се усеща само от говоренето по тази мярка. Ние подкрепяме това, но е хубаво Министерството на земеделието да слуша или да чуе това, което ще кажа. Тази мярка касае само големите земеделски производители и преработватели. Никой малък! Вие знаете, че аз до баналност и в Комисията по земеделието, и тук в залата съм се борил и съм говорил за малките и средните земеделци, защото те именно произвеждат храната на нашата трапеза. Тази мярка няма да достигне толкова до тях. Тя ще достигне до тези двете, големите мерки Г.1 и Г.2. Преработвателите са там, които са сравнително мощна за Балканите индустрия в страната ни. Нека тези средства, те са европейски, да се влеят в българската икономика, но когато се правят тези мерки, е хубаво и чрез съвети в земеделието, защото не всеки малък и среден земеделски стопанин може да си позволи консултантска фирма, която да му разясни как да достигне до тези средства. Никой! Естествено, ББР работи с референтни банки. Земеделските стопани придобиват физически средствата чрез други банки, не директно през ББР. Но никой земеделски малък или среден стопанин не е чул за ББР, не е чул за тази помощ, не е чул за тези фондове, от които може да се възползва. Тук е ролята на Министерството на земеделието, то да оповести тази информация, за да може тя да стигне и до малките, да може да се разнесе и до малките мерки, в които са реалните производители. Ние ще го подкрепим, разбира се, но е хубаво да се каже, че това, което беше в Закона за земеделските производители, беше внесено още август миналата година, но от Министерството на финансите даваха непрекъснато уточняващи становища, становища, за да може да се тупа топката и да се бави хитро, да мине календарната година, за да може да се запази бюджетният дефицит заради тези 7,8 милиона в спомагателната каса. Това, което въобще даже и не видя бял свят. Така че тази мярка ние я подкрепяме, тя ще бъде в полза на земеделските стопани, но нека да не бъде в полза само на големите производители и преработватели. Нека да достигне и до средните и до малките. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ние от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ сме взели, искам да съобщя нашето становище по отношение на удължителния закон за бюджета. Искам да напомня на всички, че това наистина е удължителен закон, което означава, че той се прилага в условия, в които няма избрано редовно правителство, и нещата, които се приемат там, трябва да бъдат тези, които са крайно наложителни, за да може държавата да оперира. А това са: подсигуряване на пенсиите за пенсионерите, заплатите за държавните служители в сферата на образованието, в сферата на здравеопазването, обслужване на външния дълг на България, за да може да се запази рейтингът и да функционира държавата по един нормален начин. Това не означава приемане на политики, данъчни облекчения и всякакви други популистки предложения, които чухме вчера в Комисията, свързани например с увеличаване на заплатите на медицинските сестри – от ИТН. След като изпратиха лекарите в Сицилия и щяха да внасят от чужбина, сега се загрижиха, в този точно момент, точно предизборно, за заплатите на медицинските сестри. Или примерно, ето, току-що чухме и Фонд „Земеделие“. Това са неща, които трябва да се говорят и да се решават от едно редовно правителство. В този смисъл данъчни такива например: дайте да увеличим данъка на хазарта от 15 на 20, където такива лицензии няма издадени, и които няма да имат никакво отношение към бюджета, това са изцяло популистки предложения, които нямат никакво отношение за тримесечния период по време на изборите, за който говорим. По отношение на общините. Тук се създава едно впечатление, че те едва, едва живеят и така, вече на командно дишане. Общините имат възможност да ползват всички, до размера на приходите, всички остатъци, които имат спрямо миналата година. Ползват пари по ПВУ, ползват пари по европейски субсидии, програми, Държавен фонд „Земеделие“, 5% увеличение на минимална работна заплата с решение на Министерския съвет там, трета ли, коя алинея беше – трета, плюс там за транспорта и тези мерки, които се взеха във връзка с увеличените цени на горивата, тоест ние не говорим за едни едва мъждукащи общини, които едва ще изкарат следващите три месеца. Тук наистина се чуват всякакви популистки изказвания и виждаме, очевидно, накъде се насочва електоратът и кой за кого, кого иска да привлече на своя страна чрез всякакви тук предложения. Ние се намираме в условия на удължен период за три месеца и ние ще подкрепим само и единствено крайно наложителните разходи – такива, че да функционира държавата до момента, докато се избере редовно правителство, което вече, в зависимост от неговата конфигурация, може да разговаря и да взима решения във връзка с данъчни облекчения, във връзка с политики, къде, какво и как да се участва, да се заплаща или не, дали да се вдига, или не. Примерно размерът на плащанията в брой сериозно отваря вратата за навлизане на сивата икономика и неплащане на данъци, избягване на плащане на данъци. Това е... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ами, когато се вдигнат касовите разплащания, възможността да се извършват в кеш, означава, че те няма да се случват по... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да се регистрират и те ще имат възможност да укриват приходи и да не плащат данъци. Така че много са... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има страшно много такива предложения, които ние със сигурност няма да подкрепим.

Реплика!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Министър! Бих желал да направя реплика на госпожа Илиева, която реши така, от тази трибуна, да прави едни изключително странни неща и изказвания, които нямат абсолютно никаква логика. Госпожо Илиева, бих желал да Ви напомня, че правителството, редовното избрано правителство в Петдесет и първото народно събрание, беше предвидило средства за младите лекари в бюджета, който трябваше да бъде приет, но съответно заради опозиционните партии, част от които сте и Вие, трябваше да си подаде оставка под Ваш натиск и съответно да не се приеме бюджетът. Така че отговорността за това да няма в момента средства за младите лекари е точно на опозицията, които възпрепятстваха възможността да се приеме един редовен бюджет. Сега, по отношение на Вашето твърдение, че не се плащат данъци, ако кешовите разплащания са в по-голяма сума. Госпожо Илиева, моля Ви първо да се запознаете в държавите в Европа какъв е размерът на тези кешови плащания, на първо място. На второ място, кешовите плащания са едва след като са платени съответните данъци, така че по никакъв начин не се стимулира сивата икономика, а точно обратното. Но Вие, като една изключително популистка лява партия, няма как да го разберете това нещо. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Реплика!

Госпожо Илиева, правя Ви реплика, защото единствено аз в дебата по тази точка, по този удължителен закон говорих за земеделие, а Вие казахте нещо за Държавен фонд „Земеделие“. Никъде в Законопроекта не пише нищо за Държавен фонд „Земеделие“. Но трябва да се чете. Като не се чете, няма как да знаеш за какво говориш. ChatGPT винаги изкривява нещата. Тук говорим за ББР, Българската банка за развитие, която ще предоставя средства по стратегическия план. Нашата позиция, на ВЪЗРАЖДАНЕ, е от ден първи, в който сме парламентарно представени, че държавата ни трябва да предоговори условията ни в Европейския съюз – говорим за финансиране. Най-общо казано е това. По линия на българското земеделие, това е стратегическият план за развитие на българското земеделие – средствата идват от там, от Европейския фонд и остават в българското земеделие. Ето Вашия например ортак Павел Стоименов е голям земеделец, той ще се възползва от това. Малките няма да могат. Аз не знам защо няма да го подкрепите това. То е добро за българските земеделци! Парите идват от Европейския съюз и влизат в нашата икономика. Нищо повече! Какво значение има това? Ние ще го подкрепим, това няма да го подкрепим?! Това е добро. И влизат средствата в българската икономика. Нищо повече.

Ще направя и изказване, първо реплика.

Благодаря, господин представител. Да, ще направя изказване и ще обясня много подробно за кеша. Само да вметна, че ограничаването на разплащанията в брой всъщност облагодетелства банките. Всяко едно плащане, което не е в брой, има такси, които плаща потребителят. Ако си купи нещо с карта, то му излиза по-скъпо, отколкото да си го купи в брой. Без да броим, че при ниските лихвени проценти е отрицателно – държиш си парите в банката и всъщност плащаш такси, за да ти стоят там парите. Така че, говорите глупости от ВЕЛИЧИЕ. Може би, може би, защото сте бивш банков служител.

Сега. Ще започна с господин Йорданов, понеже беше последен. Господин Йорданов, когато се извършват касови разплащания, те има възможност да не бъдат отразени никъде.

За гражданите, бе мила!

Да, гражданите, да. И не съм Ви мила, не знам да се познаваме. Но „касови разплащания“ означава, че не се отразяват никъде, в нито една система – нито банкова, нито касова, нито ПОС терминали, нито никъде. Не се попълват декларации на изискване на средства и тогава има възможност за укриване на транзакции, извършени плащания в брой. Когато тази сума е по-голяма или е по-малка, те се отразяват, съответно има проследяване от съответните данъчни органи, от НАП и всякакви други, и съответно може да се направи проверка дали са платени данъци върху тези пари. По отношение на репликата от ВЪЗРАЖДАНЕ, тук кой беше, не знам, плащанията са си плащания в брой, независимо и дали са платени данъци върху тях, или не. Плащания се извършват по всяко време преди и след плащане на данъци. Няма плащания след извършване на данъци или преди, или по време. А по отношение на Държавен фонд „Земеделие“ – да, това е така, аз го споменах във връзка с това, че общините ползват пари от Държавен фонд „Земеделие“ и в момента по европрограми. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А Вашето, голямото предложение за това каква стратегия, кои ще взимат от Европа и как ще се случват нещата, по мое мнение е нещо, което трябва да се вземе като решение от редовното правителство, а не да се върнат или не парите – дали малки, дали големи, дали средни, и кои точно ще ги вземат, и как ще ги вземат, е въпросът тук. Защото по тези пари през ББР изтичат едни доста големи ресурси към едни точно определени фирми, в които в частност господин Павел Стоименов, когото споменахте, не участва, направих си труда специално да му се обадя и да го питам. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Ще говоря по две неща. Ние имаме няколко предложения, колегите също ще вземат отношение към тях. Първо сега, за разплащанията в брой. Не, ще започна с другото. Значи, едното от предложенията ни е за нов параграф и размера на държавната субсидия за един получен глас, тоест парите на партиите да бъдат в размер на 51 евроцента, което е един лев. Знаете тази позиция на „Има Такъв Народ“. Ще наблюдавам с интерес гласуването по тази точка. А сега да минем на другото, за разплащанията в брой. Първо, парите на хората са пари на хората. Ако искат, могат да си ги изядат, ако искат, могат да си ги изгорят, ако искат, могат да си ги набутат в дюшеци, да спят върху тях, ако искат, могат да правят каквото си искат, това е тяхна собственост, която те са изкарали с труда си, платили са си данъците, имат право да се разпореждат с тях. Сивият сектор и прането на пари не става с разплащания в размер на 10 хил. евро. Става през офшорни компании и банкови транзакции през редица офшорни компании. Никой не е тръгнал да разплаща и да крие ненормалната сума от 10 хил. евро. Това е изключително тъп довод в тази посока. Второ, България е член на еврозоната и инфлацията така или иначе се повиши и цените са по-високи. Прагът, който беше досега, от 5 хил. евро, е изключително нисък, тоест 10 хил. лв. В момента, като страна от еврозоната, на която ще ѝ нарастват доходите като член в еврозоната, 10 хил. евро не са някаква нечовешка сума, която българските граждани да не могат да си позволят, евентуално, да използват за закупуване на нещо, което смятат, че е необходимо. Пак ще повторя, другото е лобизъм на банките. Единствените, които печелят безогледно от ограничаването на разплащанията в брой, при това в такива сравнително малки размери, са банките. Всяка една банкова транзакция се облага! Знаете ли, колеги, че в Швейцария имаше референдум и вкараха кешовите разплащания в конституцията си. Точно по тези причини – заради свободата на гражданина, който си е изкарал парите, заради правото му да разполага със своите пари, както смята за добре, заради това, че когато банковите лихви бяха отрицателни, хората си вадеха парите от банките и си ги държат по къщите, защото иначе просто плащаха такси на банките. Ние не сме по-различни. При нас ситуацията е абсолютно същата. Така че това е дясна мярка. Обръщам се към колегите, дето твърдят, че са десни – хората да разполагат със собствените си пари, при това, това не е огромно количество, повтарям пак. Само ще улесни живота им и ще им намали разходите. Останалото е банкери, които гледат да не загубят пари, защото таксите в България, върху каквото и да било, на банките, са нечовешки. И те всяка година имат все повече и повече, и повече, и повече приходи от такси, а не че развиват някаква гениална банкова дейност.

Благодаря Ви, господин Председател. Позволявам си да взема думата като един от съвносителите на предложенията между първо и второ четене. Уважаеми колеги, чух доста от основанията, разискванията. Радвам се, че голяма част от колегите, от групите приемат това, което в действителност и на комисиите – и на Комисията по регионално развитие, и на тази по бюджет, Националното сдружение на общините на комисии застъпиха. И тук, освен да кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи тези искания, искам да се обърна и към финансовия министър, искам да се обърна и към колегите, че в действителност добри финансисти бюджетари има не само в Министерството на финансите в държавата, такива има и в общините. Това, което ни беше предложено от страна на Сдружението на общините, е на база, колеги, на опита, който вече те имат от многото служебни правителства, от многото голяма политическа нестабилност, несигурност. Включително по време на ковид пандемията, те видяха, че имат доста проблеми, когато няма редовен бюджет. Техните предложения са на база на опита, който направиха през всичките тези години, и затова ние от парламентарната група на БСП категорично подкрепяме тези предложения. Още повече че тази ситуация, в която се намираме, не се знае – да, ние удължаваме бюджета, затова ще подкрепим и този законопроект за удължаване на бюджета, защото не се знае дали такава политическа стабилност ще има, включително и след изборите, които ще се проведат на 19 април. Ние наистина трябва да дадем едно спокойствие и сигурност без значение на това от каква политическа окраска са кметовете, но на хората, на гражданите, които са част от общините, от местната власт, защото, уверявам Ви, по никакъв начин не би се нарушила финансовата стабилност на държавата, защото всеки един лев, който общината трябва да изразходва, трябва да мине през процедури. В този момент, в който има и повишаване на горивата, и повишаване на цените, според мен е едно такова отношение от наша страна, на парламента, независимо от това, че днес ни е предпоследният ден, в който заседаваме, би показало едно отговорно отношение на всички нас към това какво се случва в местната власт и в общините. И затова, колеги, действително ще Ви призова да подкрепим тези предложения, които в никакъв случай не развързват общините. И не приемам такива изказвания от страна на колежката Илиева, където казва: а бе да, общините могат да си изразходват, имат си средства. Не, уважаеми колеги, към настоящия момент те включително нямат и общински бюджети, защото няма такъв държавен и ние ще им дадем възможност с едни разчети, с това да могат да прогнозират и да планират, да им дадем възможност тази година да направят няколко хода – вече отиваме към средата на годината, а все още нямаме редовен бюджет. Така че, колеги, нека да подкрепим тези предложения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, едновременно реплика и предложение за разделно гласуване. В § 4 бих предложил разделно гласуване на ал. 4, която предполага трансформиране на капиталови в текущи разходи. Репликата ми към господин Георгиев и останалите вносители на това предложение: когато трансформираш капиталови в текущи разходи, това обикновено означава огромно повишение на цената. Такива примери сме гледали през годините. Искам да Ви питам всички Вас: каква е логиката на мнозинството – на ГЕРБ, „Ново начало“, БСП, „Има Такъв Народ“, да поддържате това предложение? Така че, господин Председател, моля да отбележите, че искаме разделно гласуване на § 4, ал. 4 с цел да отпадне и се надявам ГЕРБ, ИТН, БСП и „Ново начало“ да аргументират защо настояват за този текст.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще взема отношение по нашите предложения, по някои от тях, едно от които е компенсации за бизнеса относно повишаване цените на горивата. В момента е повече наложително от всякога да се помогне на бизнеса, който формира себестойността на стоките и услугите, защото респективно цените са функция и на транспорта. Това, което предлагаме, е компенсацията не да бъде в размер на 20 евро, господин Министър, защото, ако отворя темата за 20-те евро, просто е смешна, която предлага Министерският съвет и евентуално Министерството на финансите. Нашето предложение се състои в това: на базата изразходвани количества гориво от транспортните фирми и другите дружества, които сме изредили в предложението, да може НАП през своите лостове да възстанови част от цената, която плащат в момента – цената към края на февруари, преди да възникне военният конфликт, и съответно последиците, които носи този военен конфликт. Това е едно от предложенията ни. Другото предложение, което също е много наложително, е увеличаване прага за регистрацията по ДДС. В момента, а и дано не съм лош пророк, но увеличаването на цените пак от този конфликт на горивата и всички останали предпоставки за увеличаване на цените, води до това, че оборот от 50 хил. евро става много бързо и малките предприятия, малките търговски обекти по населените места – села и малки градчета, на четвъртия, петия месец и така нататък влизат по ДДС, което респективно увеличава техните разходи за счетоводство и други административни разходи – ангажименти, които много често не могат да си позволят, и затварят, просто затварят. Така мога да продължа с последствията от това, като стигна и до обезлюдяването на населените места, защото, когато няма магазин в едно населено място, хората се изнасят в по-големите населени места. И другото, последно нещо, за което ще взема отношение от нашите предложения. „Има Такъв Народ“ винаги сме били за намаляване на административната тежест на бизнеса, защото, когато имаш свобода на действие от това да не правиш непрекъснати справки и да докладваш, като, разбира се, държавата има механизми за проследяване – на редица от тях няма нужда сега да се спирам, няма нужда да информираш НАП на три месеца колко пари имаш в касата. И това е едно от нашите предложения: това задължение на дружествата да отпадне. Благодаря.

Госпожо Траянска, просто не съм съгласен – можете още доводи да дадете. Сега, колеги, преди близо година, или по-малко беше имаше отново военна операция върху Иран – 12 дена. Тогава Министерският съвет се събра няколко часа по-късно, за да вземе мерки, няколко часа, повтарям, по-късно и набеляза мерки срещу вентилното повишаване на горивата. Сега наблюдаваме как 12 дена сегашният Министерски съвет на Петрохан не се беше събирал изобщо. Събра се някъде към 12-ия ден. Второ, вчера премиерът Гюров като някаква инфлуенсърка стои над една картинка с автобус и бензиноколонка и говори не много ориентирани неща, а всъщност Вие много добре знаете, че повишаването на горивата ще докара инфлационен натиск, тъй като удря транспортните фирми. Не хората, които ще получат по 20 евро, ако отговарят на 56 хиляди условия, на които най-вероятно не отговарят, а повишаването на горивата ще удари цените, ще вдигне инфлацията през, да речем, транспортните фирми. В кабинета Ви подсказвам, че в Министерство на икономиката имате Консултативен съвет за производство и търговия на нефтопродукти. Не сте го свикали нито веднъж. Направете се труда да си свикате собствените експерти, за да Ви дадат някакъв акъл. Така че, колеги, това предложение е повече от резонно, защото цените ще нараснат, ако не вземем подобна мярка, тъй като Министерският съвет видимо не разсъжда в тази посока.

Благодаря за репликата, господин Йорданов, за това, че взехте отношение в подкрепа на моето изказване, което направих за подпомагане на транспортния бизнес, защото наистина транспортната услуга в себестойността на стоката заема голяма част от цената. Категорично! По повод министър Гюров. Ако си спомняте, в началото на конфликта той ни уверяваше, че няма да се повиши цената на горивата. Дано зарежда гориво и знае, че вече с 20 евроцента мисля, че е нагоре. Аз зареждам често. И сега се изкушавам, мислех в изказването си да не взема отношение по изказването на господин министъра, но, господин Министър, сметка без кръчмар не е най-удачният пример за обсъждането на бюджета. И по-скоро ми прилича Вашето решение 20 евро за подпомагане на физически лица, които са социално слаби, но са с лизингови автомобили, някак си ми прилича на сметка без кръчмар.

Благодаря, господин Председател. Аз също съм провокиран от изказването на министъра да взема думата. Мислех днес да не вземам отношение. Но аз разбирам, че в момента служебното правителство би трябвало да има повече технически функции. Нали така, колега? Уви, то не се държи по този начин – това са Ваши думи. Разбирам, а и преди малко господин Нанков доста обстоятелствено обясни защо ние от ГЕРБ-СДС сме внесли тези предложения, но явно, господин Министър, както слушате, така и четете. И слушайки Ви, с това, което казахте за предложенията на ГЕРБ-СДС, установявам, че Вие не сте ги прочели. И Ви казвам веднага защо мисля така. Защото предложенията, които ние сме направили, са едно към едно с предложенията, които са направили Националното сдружение на общините. Дори и с двете допълнителни предложения, които сме направили, за разлика от колегите от БСП, те също са по тяхно предложение. (Реплики от служебния министър Георги Клисурски.) Да, така е. Но няма нищо, в крайна сметка не сте ги прочели, сега имате времето да ги прочетете. Можете съвсем спокойно да седнете и да се уверите в това, което Ви казвам. Не говори добре за Вас това, че не сте прочели предложенията. Не говори добре и това, че парламентарната група, която Ви подкрепя, разбира се, не подкрепя общините. И това, което прозира днес от тази трибуна и от Вашето изказване, е, че Вие не заставате зад българските общини. Тук е моментът да отговоря на колегата Димитров за това, че господин Борисов в негово изказване каза, че ще подкрепим бюджета точно така, както е внесен. Това са фактите. Така е. Но ние бяхме успани от колегата министър на финансите. Разбира се, той явно, взимайки пример от неговия ментор Асен Василев, ни успа и той в предаването не „120 минути“, а мисля, че беше „Лице в лице“, да – да Ви направя една корекция, каза, че всичко е съгласувал, че има диалог и че бюджетът е перфектен: внасяме го, всичко е договорено. Обаче се оказа, че не е така. И кой лъже сега? Вижте, стабилността на българските общини означава стабилност за всеки един български гражданин. И ние в тази зала всички трябва да застанем зад тях. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Лачовски, единствено искам да внеса едно уточнение на базата на това, което чух от Вас. Правилно ли разбрах, че всички Ваши предложения от групата на ГЕРБ-СДС са по текстовете на Сдружението на общините? Добре, предложение с входящ № 51-654-04-37 от 16 март 2026 г., в 10,18 ч., с вносител Делян Добрев – ето предложението на Сдружението на общините, припознато от народния представител Делян Добрев: „До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, респективно при споразумение за държавни гаранции с международни финансови организации или чуждестранни лица, или да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране по нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз“ ЕАД в размер на 91 млн. 944 хил. и 92 евро.“ И няма да продължавам да го чета до края, но не знаех, че общините са се загрижили за държавните гаранции на „Булгартрансгаз“. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Министър. Аз искам да взема отношение по предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Александър Рашев и Петя Димитрова за създаване на нов параграф, а именно, че: „До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. минималният размер на основните месечни трудови възнаграждения на медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент, лекар-специалист, фелдшер, медицински лаборант, рентгенов лаборант, рехабилитатор, помощник-фармацевт, зъботехник, лице с висше немедицинско образование „бакалавър“ пряко ангажирано в диагностично лечебния процес, масажист с увредено зрение е в размер на 125% от средната работна заплата в обществения сектор.“ Уважаеми колеги, както взех отношение и в репликата към госпожа Илиева, действително е ясно, че подходът на управляващото мнозинство беше да разреши проблема със заплатите на младите лекари чрез държавният бюджет, който трябваше да бъде приет от Народното събрание и предложен от редовното правителство. За съжаление, не стигнахме до приемане на бюджета заради натиска и действията на опозицията спрямо управляващото мнозинство. Вън от всичките твърдения на всяка една политическа партия по отношение на младите лекари, аз съм сигурен в общото ни намерение тук в тази зала всички народни представители да разрешим този проблем, който наистина е належащ. Към настоящия момент нямаме редовен бюджет, не успяхме да приемем такъв и единственият начин да разрешим този проблем е чрез този удължителен бюджет да приемем това предложение. Затова, колеги народни представители, вън от политическите разногласия и виждания, които имаме по въпроса, надявам се на Вашата подкрепа по отношение на това наше предложение. По отношение на другите ни предложения още веднъж искам да потвърдя от името на моята парламентарна група, че всичките предложения, свързани с размера на ДДС регистрацията, с кешовото разплащане – да стане 10 000 евро, това са десни мерки, колеги, и всички десни партии в тази зала би следвало да подкрепят тези предложения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В интерес на истината, аз нямах намерение да се изказвам, но слушайки дебата, бях провокиран от няколко реплики както на колегите, така и на министъра. На първо място, господин Министър, явно тук става въпрос не за компютри, а за компоти. Говорим за различни неща. Аз не искам да ставам адвокат на господин Лачовски, но той много ясно заяви, че тези предложения, които той визираше, са предложенията, предложени от господин Нанков, от мен и от господин Лачовски. Никъде не ставаше въпрос за предложението на господин Добрев, което Вие изчетохте. Това беше изопачаване на фактическата ситуация, на фактите. Второ. Това, което ми направи впечатление, е, че Вие, господин Министър, заявихте с апломб, че 265 кметове са Ви ръкопляскали бурно и са били въодушевени от Вашето изказване. Аз мога да Ви посоча поне един, който е безкрайно разочарован от това, което сте казали – безкрайно разочарован, поне един. Защото съм говорил, и съвсем случайно вчера водих такъв разговор с един от кметовете и по негови думи всички са били възмутени. Сега може би трябва да видим, не знам дали има стенограма, или видеозапис на тази среща, да видим кой казва истината – дали има ръкопляскане, или има възмущение. И трето, което исках да кажа в своето изказване, е, че лично аз няколко пъти по време на Комисията по регионална политика поставих въпрос към Националното сдружение на общините дали текстовете, които предлагат, са съгласувани с Вас, те казаха: не. Очакваме сега становище от Министерството. Това е техният отговор, има го в стенограмата, прочетете го. Така че очевидно някой много сериозно лъже, аз съм почти сигурен, дори съм убеден, бих казал, че това не сме ние. Благодаря.

Благодаря, господин Атанасов. Колеги, позицията на „Продължаваме Промяната“ е доста ясна по този законопроект. Ние ще подкрепим текстовете, внесени от Министерския съвет, както и част от текстовете, внесени по искане на Сдружението на общините, тъй като те са същите като тези, които работиха в 2023 г., докато имахме удължителен бюджет. Има два текста обаче, които няма да подкрепим като искания на общините. И тук, господин Председател, бих искал да помоля за разделно гласуване – § 4, ал. 4 и ал. 5. Двата текста, колеги, според нас не е удачно да бъдат подкрепени по следните причини: ал. 4 дава право на общините да харчат средствата, които са от капиталовата субсидия, тоест за основен ремонт на пътища, сгради и съоръжения, или за строеж на нови пътища, сгради и съоръжения, те да ги харчат за пълнене на дупки за текущи ремонти. Това не е удачно по няколко причини. Имаше дългогодишна практика, когато основни ремонти се правеха под формата на текущи ремонти, защото изискват доста по-малко строителни книжа, има рамкови договори, но излизаха три пъти по-скъпо. Това е практика, която беше прекратена, докато аз бях министър на финансите, не позволявах такава трансформация и според мен не е добре парламентът да позволява такава трансформация на средства. Що се отнася до ал. 5 – там става въпрос за това дали общините имат право да харчат преходните си остатъци над лимита, който имат. Нека да бъдем много коректни, когато говорим за преходните остатъци. Тук и към господин Вълчев ми е молбата. Общините имат право и в момента да си харчат преходните остатъци в рамките на лимита, който им е зададен. Въпросът тук е дали могат да ги харчат над лимита, който им е зададен, и дали това е добре да се случва, при условие че в момента няма поставени абсолютно никакви лимити и ограничения, тъй като няма реално действащ закон за бюджет. Според мен не е удачно и ако има нещо, което трябва да се уреди с тези преходни остатъци, това е добре да стане с годишния закон за бюджета, тоест да се случи юни – юли. В момента общините имат достатъчно средства, имат достъп по общинската програма, даваме им достъп до собствените средства, даваме им достъп до възможности за финансиране с този удължителен закон, така че няма абсолютно никакъв проблем общините да могат да работят нормално и без да пипат средствата, които са в момента от преходните остатъци. Колеги, имам и още едно предложение и искане към председателя за разделно гласуване. Разделно да се гласува § 13 – § 13 е свързан с промените, които бяха поискани от НАП и Асоциацията на банките с оглед на това банките да могат да получават служебна информация от НАП и да подават служебна информация към НАП, но в самия § 13 разпоредбата е, че номерът на банковата сметка излиза от обхвата на данъчно-осигурителната информация и съответно не подлежи на защитите на данъчно-осигурителната тайна. Доколкото изговорихме с експертите на Министерството на финансите, това не е необходимо, за да се случи обменът на информация и според мен не е много разумно да пипаме какво е в обхвата на данъчно-осигурителната информация в рамките на удължаване на удължаването на Закона за бюджета. Ако такава промяна трябва да има, тя в случая не е наложителна за конкретните промени за обмен на информация, тя трябва да бъде надлежно обсъдена наистина и да се случи по другия ред. Благодаря Ви много.

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване е по‑скоро по процедурни въпроси, които трябва да уредим. Молбата ми е за разделно гласуване на ал. 4 в § 4; отделно гласуване на ал. 5 в § 4; отделно гласуване за § 13. И допълнително правим редакционни предложения в предложенията на Павела Митова, завършващо на 41 на страница 28 от доклада – 100 000 евро да бъде заменено с 85 000 евро. Допълнително, предложението на народния представител Йордан Цонев на страница 4 в доклада, в § 2 – след „6,5 млн. евро“ да се добави „целеви“, и след това продължава текстът „трансфер към“ и така нататък.

Супер, благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като темата е удължителният бюджет, е редно да удължим и времето на заседанието, за да имаме спокойствието да го приемем докрай — но не само него, а до точка четвърта включително от програмата на Народното събрание.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, много Ви моля да преосмислите това решение. Защото то засяга над 100 000 души, които в момента, ако поискат да им се провери електромерът – подчертавам – от Главна дирекция „Метрология“, а не в някоя частна фирма, тоест ще бъдат проверявани от държавата, гражданите трябва сами да заплатят тази проверка. Не говорим за онази проверка, която се прави на място и е много по‑евтина, а за проверка пред „Метрология“, която удостоверява дали търговското измервателно средство е коректно, или не. Тези 6 милиона и половина ще отидат за проверка на над 100 хиляди електромера. И важно, колеги – моля да го чуете много добре, защото българските граждани питат – ще отидат и за одит на ЦРП системите на трите електроразпределителни дружества. Тоест дали програмите, които образуват сметките на хората, работят коректно, така че българските граждани да бъдат сигурни, че плащат наистина за нещо, което получават. Защото в момента има прекалено много въпроси без отговори. Нека позволим на КЕВР да си върши задълженията, които сме ѝ вменили по закон. КЕВР не разполага с такива средства в момента, но пак казвам – тези средства ще отидат за проверка на електромерите на хората пред Държавната агенция за метрология. Те ще отидат пак в държавата.

Прегласуване. Колеги, моля Ви да свършим това за хората, за да повишим доверието в системата и да открием нередностите, които ги има.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа! Алинея 4 на § 4 дава възможност за трансформиране на капиталови в текущи разходи, което ще доведе до много лоши практики. Ето, господин Нанков знае и притеснено гледа в пода. Това ще доведе до много по‑лоши практики и завишаване на редица разходи. Сега, ясно ми е, че „Ново начало“, които на практика одобриха 500 млн. лв. допълнителни разходи през общините, ще гласуват „за“ и този текст. Те някак си съвпадат двата. Но се обръщам към ГЕРБ. Колеги, ако е останала някаква дясна мисъл при Вас, някаква фискална отговорност, този текст не трябва да минава. Не трябва да се позволява капиталови разходи да бъдат трансформирани в текущи, защото Вие знаете до какво ще доведе това – до завишаване в пъти на тези разходи. Така че специално се обръщам към Вас и към ИТН, които съм чувал през годините да изразяват по‑консервативно…

Ние гласувахме против, бе.

Благодаря на ИТН. Значи не съм видял. (Шум и реплики от ИТН.) Благодарих Ви. Така че се обръщам специално към ГЕРБ да гласуват против този текст. Благодаря.

Да. (Народният представител Николай Нанков иска думата.)

Процедура по начина на водене!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Да, права бяхте, днес нямах право да взема по време на тази процедура отношение, но понеже ме спомена лично колегата Мартин Димитров – да, аз съм изключително притеснен. Притеснен съм, че този наш колега страда от деменция и аз не знам точно от какво. (Оживление в ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания.) Но този наш колега забрави, че лично той – лично той! – преди около един час, направи изказване по този въпрос. Колегата му Асен Василев също. Той се потрети в реплика. И сега за четвърти път със същите доводи този колега, който явно страда от някакво психическо заболяване, се опита да ни вмени вина. Да, притеснен съм, затова наистина ще помоля да отиде следобед на преглед. За това съм изключително притеснен, за нищо останало. Благодаря Ви, колеги. (Смях от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Обръщам внимание на така приетата ал. 4. Може би да се опитам и аз да обясня какво точно се прие. Трансформацията е от целева субсидия за капиталови разходи в текущи ремонти. Какво означава това на човешки език? Това означава, че когато общините са приели разчетите си за капиталови разходи за конкретни обекти, например изграждане на нова детска градина, сега общините ще имат възможност тези средства, които са предвидени по принцип за изграждане на нова детска градина, ако прецени кметът, да стопира целия проект за новата детска градина например и да се закърпят 200 – 300 м дупки на някакъв път. Затова, според мен, това не е добра практика и е бюджетна практика, която Министерството на финансите не подкрепя, но то не е само Министерството на финансите, това е за гражданите – по-добре е да се приоритизират капиталните инвестиции, които са целеви, реални проекти за подобряване на състоянието на гражданите в общините, а не да се кърпят дупки. Благодаря.

Прегласуване с мотивировка.

Уважаеми колеги, „Има Такъв Народ“ предлага партийната субсидия да стане един лев. (Реплики от ПП-ДБ: „Хайде де!“) Ама, хайде де, защото Вие цяла година говорите и по принцип, когато коментираме бюджет, „Има Такъв Народ“ винаги е предлагал тази мярка. Къде сте ПП-ДБ? Къде сте? Тук една година ми излизате от трибуната да ми говорите! Ама, Вие забравихте точките от Вашия референдум, ама нали предлагахте партийната субсидия да е един лев. Ами, сега я предлагаме, бе, Божо и Асене, що не я подкрепяте? Защо не я подкрепяте? (Реплики от ПП-ДБ.) Хайде, ако обичате, подкрепете я, защото това е в полза на всички български граждани. От 8 лв., Асене, на 1 лв., моето момче. Чакам да го подкрепиш на прегласуване.

Прегласуване с мотивировка.

Днес е показателно това гласуване за политическото лицемерие в тази зала. ПП-ДБ, това предложение касае възнагражденията за младите лекари. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Защо не го подкрепяте? РЕПЛИКИ ОТ ПП-ДБ: Къде са? Няма лекари!

Вие дори отказвате да гласувате. Аз разбирам, че лидерите на протеста на младите лекари ги пришихте като част от Вашата политическа организация, защото, докато преговаряхме тук и се чудихме откъде да им намерим пари за възнагражденията, Вие ги карахте да влизат във Вашата стая, да ги обработвате опозиционно, свързано с всички процеси през миналата година. Ето, сега Ви предлагаме възможност в тази ситуация. Защо стоите и не подкрепяте? Защо? (Реплики от ПП-ДБ.) Имате тази възможност на прегласуване, за да видят всички кои няма да подкрепят младите лекари. (От ПП-ДБ искат думата.)

Благодаря, госпожо Назарян. Процедурата ми е по начина на водене към Вас – когато някой идва и говори глупости от трибуната, да му отнемате думата по възможност. Господин Балабанов, Вие не присъствахте на Бюджетната комисия, но госпожа Митова, която седи до Вас, присъства и няколко неща трябва да се кажат в това предложение. Първо, младите лекари ги няма вътре. Въобще думата „лекари“ не фигурира във Вашето предложение. Второто нещо, което трябва да се каже, е, че такъв правен чобанизъм аз не бях виждал от доста време, защото Вие се опитвате със закон, който ще изтече сега – с приемането на следващия бюджет, да промените заплатите на лекарите, което няма как да стане. Трябваше да стане през Закона за лечебните заведения, трябваше да стане през Закона за здравето. Говорихме с госпожа Митова да внесе тези предложения така, както те бяха внесени в залата. Тя, разбира се, не го направи и каза, че не ги знаела.

Как да не ги зная?

Така че това, което предлагате в момента, е нещо абсолютно неработещо и думата „лекари“ не съществува вътре. Спрете с популизма, видя се, че сте кръгла нула! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател! Моля, обяснете на кръглата нула, че когато обижда народни представители, поне трябва да си служи с истината поради простата причина, че аз го помолих в Бюджетната комисия, че ако нещо не му харесва в нашето предложение, да направи корекции на това предложение, което сме предоставили – така, както на него му харесва, и аз казах, че ще ги подкрепя. Ние сме единствената парламентарна група, която се опита да намери някакво решение в момента на казус, който те уж бутаха на преден план, когато правеха протестите за бюджета. В този бюджет, срещу който те решиха да протестират, бяха включени всичките искания на младите лекари. След това на протеста се появиха младите лекари, които протестираха срещу собствените си искания. Сега с мен се свързват младите лекари, които ми казаха какво точно искат, и аз написах тяхното искане, а именно това да бъде с увеличение от 125% от средната работна заплата, защото в предходния бюджет беше записано с цифрова стойност. Те не искат цифрова стойност, а искат процентна стойност и затова съм го записала така, господин Василев.

Обръщам съм към колегите от ДБ, а не от ПП. ДБ – при Вас има хора, които мислят икономически в дясната посока, господин Мартин Димитров, дето се разсейват. Вдигането на разплащанията в брой, и то минимално, е дясна икономическа мярка за българските граждани. Има държави, в които няма и таван за това, включително в Европейския съюз – в Германия, в Австрия, а за Съединените щати да не говорим. Така че ако има някакви дясно мислещи при Вас, господин Мартин Димитров, подкрепете това предложение на ИТН, защото иначе се пришивате наистина като слуги към този, който Ви е изхвърлил хора от листите и Ви прави на дреб, поне запазете малко икономическо достойнство в тази посока. Достатъчно комунисти, облечени като либерали, има в тая зала!

Колеги, хайде поне от време на време да правим нещо за хората, а не само за приятелските си кръгове! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Нали подпомагаме малкия бизнес? Не е към Вас това, не е към ПП-ДБ. Хайде, останалите в залата… Одеве с разплащанията в брой тук се видя кое е лобито на банкерите. Огромно! Сега ще видим, а и при Вас го имаше. (Шум и реплики от „ДПС – Ново начало“: „Кой?“) Какво кой? На кешовите разплащания седяхте като сварени спагети там и никой от Вас не си мръдна пръстчето! Сега, за подпомагане на фирмите – хайде малко здрав разум. Това сме го правили и беше глупаво – да облекчим малкия бизнес. Нали създаваме средна класа? Аман от приятелите с големите фирми!

Благодаря, госпожо Председател. В 14,15 ч. имахме насрочено заседание на Комисията по политиките за българите извън страната, където да разгледаме една декларация в подкрепа на българската общност в Тараклия. Поради удължаването не успяхме да проведем нашето заседание, затова Ви моля 15 минути да ни дадете почивка. И тъй като от нашата група – парламентарна, вече сме искали, ще Ви помоля от Вас да дадете 15 минути почивка, за да проведем заседанието в зала 4. Благодаря.

Минете преди мен. Аз ще искам почивка.

Госпожо Председател, поведението на премиера и останалия вицепремиер наистина е позорно. Единият отива да изразява позиция, която отказва да защити пред Народното събрание, при условие че има декларация, забележете, колеги, от всички работодатели и всички синдикати по темата заедно, това се случва много рядко, за това каква позиция трябва да има България, и те са на едно мнение. Повтарям: всички работодателски и всички синдикални организации! В същото време премиерът бяга. Казва: аз си решавам. Ако ме задължите нещо, ще сезирам Конституционния съд. Това го чухме пак и в Комисията от колегите от ПП-ДБ, преди да избягат. И ако може, да пратите едно официално писмо до госпожа Недина да разберем тя за какво всъщност отговаря. Не мога да разбера как може един човек да отговаря за еврофондовете, а да не отговаря за европейските политики, при условие че двете са неразривно свързани? Това е абсолютно абсурдно като поведение. Моля Ви, обърнете се още веднъж. Да не говорим, че госпожа – забравих ѝ името, вицепремиерът, беше абсолютно некоректно. Тя каза, че ще дойде, след като се гласува точката в залата и ще ни каже кога може да е тук, сега избяга. Пак избяга и да, и нейната секретарка ни е написала едно писмо…

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като се проведе работна група на Енергийната комисия, в която стигнахме до общ проект за решение, моля за 30 минути почивка от парламентарна група, за да мога да проведа второ заседание на Енергийната комисия.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Решение за даване мандат на Министерския съвет да заяви позиция на Република България в рамките на заседанието на Европейския съвет на 19 – 20 март 2026 г. за необходимостта от временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS) до приключване на текущия ѝ преглед на ниво Европейски съюз и разработване на механизъм за дерогация, № 51-654-02-39, внесен от Жечо Станков, Искра Михайлова, Павела Митова, Шендоан Халит, Красимира Катинчарова, Красимир Манов, Драгомир Стойнев и група народни представители на 18 март 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 18 март 2026 г., Комисията по енергетика разгледа посоченото проекторешение. Проектът на решение бе представен от вносителите Павела Митова, Жечо Станков, Искра Михайлова, Красимира Катинчарова и Красимир Манов. Мотивите към Проекта за решение са както следва: В контекста на предстоящото заседание на Европейския съвет на 19 – 20 март 2026 г. и обявения преглед на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS) Република България следва да заяви ясна, аргументирана и балансирана позиция, насочена към защита на националния интерес, конкурентоспособността на икономиката и енергийната сигурност. Системата за търговия с емисии е ключов инструмент на европейската климатична политика, но в настоящите условия на геополитическа нестабилност, високи цени на енергийните ресурси и засилена глобална конкуренция нейното функциониране води до нарастващ натиск върху европейската и българската индустрия, както и въглищна енергетика. Въглищните електроцентрали осигуряват съществен дял от електроенергийния баланс на страната и са ключов фактор за гарантиране на енергийната сигурност и независимост. В условията на нарастваща геополитическа нестабилност, повишени цени на енергийните ресурси и риск от прекъсвания на доставки тяхното преждевременно ограничаване или извеждане от експлоатация би довело до сериозни рискове за функционирането на електроенергийната система и до засилена зависимост от външни източници. Декарбонизацията не може и не следва да бъде постигната чрез деиндустриализация, закриване на производства и загуба на работни места. Европейските политики следва да гарантират предвидима регулаторна среда, достъпна и конкурентна енергия и равнопоставеност на европейските предприятия спрямо глобалните им конкуренти. В този контекст функционирането на EU ETS поражда редица предизвикателства: - висока ценова волатилност на въглеродните квоти; - ограничена ликвидност и чувствителност към спекулативни фактори; - пряко и значително отражение върху цените на електрическата енергия; - непропорционално въздействие върху държави с по-висок дял на енергоемка индустрия и въглищна енергетика, каквато е България. Високите цени на въглеродните емисии, в комбинация с повишените цени на енергията, поставят под сериозен риск функционирането на ключови сектори, като енергетика, металургия, химическа индустрия, производство на строителни материали и транспорт. Това води до влошаване на ценовата конкурентоспособност, натиск върху износа и риск за макроикономическата стабилност. Българската индустрия е силно интегрирана в европейските вериги на стойността и има по-висока енергийна интензивност спрямо средното за Европейския съюз. Поради това всяко увеличение на производствените разходи вследствие на въглеродните политики се отразява по-силно върху икономиката на страната, отколкото в редица други държави членки. Електроенергийният сектор, включително въглищните електроцентрали, продължава да играе ключова роля за гарантиране на енергийната сигурност, стабилността на системата и независимостта на страната. В условия на нестабилни международни пазари и риск от прекъсване на доставки, преждевременното ограничаване на базови мощности би създало сериозни рискове за сигурността на електроснабдяването и би увеличило зависимостта от външни източници. В този контекст е необходимо да се отчете, че на европейско ниво вече се формира ясна тенденция към преразглеждане и адаптиране на EU ETS с цел намаляване на негативните ефекти върху икономиката и индустрията. Редица държави членки настояват за мерки за ограничаване на ценовата волатилност, по-голяма предвидимост на пазара и защита на индустриалната конкурентоспособност. Предстоящият преглед на EU ETS следва да доведе до: - въвеждане на механизми за стабилизиране на цените на въглеродните квоти; - ограничаване на прякото пренасяне на въглеродните разходи върху цената на електроенергията; - по-голяма гъвкавост при прилагането на системата в условия на криза; - ефективни инструменти за предотвратяване на изтичането на въглерод и защита на европейската индустрия; - създаване на условия за дългосрочни инвестиции и индустриално развитие. С оглед на изложеното е необходимо България да настоява за временно преустановяване на прилагането на EU ETS и за предприемане на координирани европейски мерки, които да намалят натиска върху енергетиката и индустрията, без да се подкопават дългосрочните цели на Европейския съюз в областта на климата. Предлаганото решение има за цел да осигури навременна, балансирана и стратегически ориентирана позиция на Република България в рамките на Европейския съюз, насочена към защита на индустриалната база, въглищната енергетика, работните места и устойчивото развитие на икономиката. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „За“ – 17 гласа, без „против“ и „въздържал се“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Решение за даване мандат на Министерския съвет да заяви позиция на Република България в рамките на заседанието на Европейския съвет на 19 – 20 март 2026 г. за необходимостта от временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз – EU ETS, до приключване на текущия ѝ преглед на ниво Европейски съюз и разработване на механизъм за дерогация, № 51-654-02-39, внесен от Жечо Станков, Искра Михайлова, Павела Митова, Шендоан Халит, Красимира Катинчарова, Красимир Манов, Драгомир Стойнев и група народни представители на 18 март 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Бих желал да представя пред Вас Проекта на решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за даване мандат на Министерския съвет да заяви позиция на Република България в рамките на заседанието на Европейския съвет на 19 – 20 март 2026 г. за необходимостта от временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS) до приключване на текущия ѝ преглед на ниво Европейски съюз и разработване на механизъм за дерогация Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и като взе предвид, че: Декарбонизацията на индустрията и енергийния сектор не може и не трябва да бъде постигната чрез деиндустриализация, закриване на производства и загуба на работни места в Европа, като европейските политики следва да гарантират реални условия за конкурентоспособност на европейските предприятия спрямо глобалните пазари; Нестабилността на пазара на въглеродни емисии, произтичащи от нарастващата регулаторна тежест, водят до загуба на конкурентоспособността на въглищната енергетика; Условията на засилена глобална конкуренция и ускорена индустриална трансформация налагат нуждата европейската индустрия да бъде подкрепена с политики, които създават предвидима регулаторна среда, насърчават инвестициите и защитават производствените вериги и работните места в Европейския съюз; Продължаващите военни действия и ескалация на напрежението в Близкия изток водят до негативен ефект върху цените на енергийните носители и несигурност на доставките им; РЕШИ: 1. Дава мандат на Министерския съвет: а) да заяви позицията на Република България в рамките на заседанието на Европейския съвет на 19 – 20 март 2026 г. за необходимостта от: - временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии (EU ETS) до приключване на текущия ѝ преглед на ниво Европейски съюз и разработване на механизъм за дерогация, включително чрез освобождаване на Резерва за стабилност на пазара; - предприемане на спешни мерки за ограничаване на ценовата волатилност на въглеродните квоти и въздействието им върху цените на електрическата енергия; б) да настоява на европейско ниво за приемането на координирани мерки, насочени към намаляване на натиска върху въглищната енергетика, бизнеса и индустрията, включително чрез: - оперативна самостоятелност на страните членки към прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз при извънредни ситуации, застрашаващи енергийната сигурност на страните членки; - въвеждане на механизми за ограничаване на екстремни ценови нива на въглеродните квоти, включително чрез освобождаване на Резерва за стабилност на пазара, ценови коридор или стабилизиращи инструменти; - ограничаване на прякото пренасяне на цената на въглеродните емисии върху цената на електроенергията с цел защита на индустрията и крайните потребители; - гъвкав подход към прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз в условия на криза, включително възможности за временно адаптиране на задълженията за закупуване на квоти за определени сектори; 2. Възлага на Министерския съвет да представи в Народното събрание в 7-дневен срок от приключване на заседанието на Европейския съвет доклад за предприетите действия, включително постигнатите договорености на европейско ниво и последващите мерки за защита на българската икономика, индустрия и въглищна енергетика. 3. Възлага на Министерския съвет да информира своевременно Народното събрание за формираните позиции преди заседанията на Европейския съвет във връзка с прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз.“ Уважаема госпожо Председател, предвид предстоящото заседание на Европейския съвет на 19 – 20 март 2026 г. днес бяха проведени няколко заседания на Енергийната комисия, като всичките членове се обединихме около това, че трябва да бъде даден мандат на служебния министър-председател, а именно да защити държавния интерес, запазване на работните места в Маришкия басейн, включително намаляване тежестта на схемата за търговия с емисии върху производството на електрическа енергия от фосилни горива. В тази връзка това ще окаже благоприятно влияние не само за производството на електрическа енергия, но и намаляване на пренасянето на тази финансова тежест върху индустрията и запазване на работните места. С колегите постигнахме съгласие, че министър-председателят и въобще служебният кабинет трябва да защитават интереса на държавата чрез поставянето на масата на този важен въпрос в момента предвид факта, че той е част от дневния ред, още повече в Европейския съвет има формирани вече няколко коалиции на тази база, едната се оглавява от Италия, в нея са също колегите от Унгария, Чехия и Словакия, другата се оглавява от Германия и Франция. Важно е българската държава да вземе отношение и предвид факта, че 40% от нашия енергиен микс идва точно от Маришкия басейн, където работят десетки хиляди български граждани пряко, а косвено са засегнати също над 40 хиляди домакинства, е хубаво да се вземе отношение, което градивно да поставя на масата възможен изход от съществуващата ситуация, още повече да даде оперативна самостоятелност на държавите членки в кризисна ситуация и особено в моменти, когато е застрашена енергийната сигурност на държавите членки. В тази връзка Проектът на решение отразява всички тези мотиви. Изчистен е, той дава мандат, така че очаквам подкрепата на всичките колеги в залата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Имаме един добър пример в момента с внесения проект на решение, който обединява всички парламентарно представени партии в настоящото Народно събрание, след призива, който направихме от ВЪЗРАЖДАНЕ сутринта, и внесения вчера от нас Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да заеме правилната и подходяща позиция от името на Република България на Съвета на Европа. Сега има нещо, което трябва да бъде отбелязано, и е много важно да бъде чуто и от обществеността, но основно от служебното правителство на президента Йотова, или президента Радев, времето ще покаже. Спомняме си едни времена, в които поредица от служебни правителства със служебни министри на енергетиката си позволяваха да взимат решения по отношение на въглищните централи в България, които бяха буквално пагубни и се налагаше с критични мерки ние да се справяме с последствията от тези решения, последното от които беше опитът за разпродаване на собствеността на „Мини Марица-изток“ от Росен Христов, министър на енергетиката на тогавашния президент Румен Радев, сега бивш такъв. Към днешна дата имаме един служебен министър-председател, който е избиран единствено и само от един човек, и това е настоящият президент. От друга страна, като позиция, която Народното събрание смята, че трябва да се изрази по отношение на дерогация за въглеродните квоти и предоговаряне на механизмите за капацитети, имаме консенсус от групите в цялото Народно събрание, което буквално е представителност на цялото българско общество, което е излязло до урните, пуснало е своя глас и е казало: ние избираме Вас да защитавате нашите права. В последните часове обаче виждаме от служебното правителство позиция, коренно противоположна на тази, която Народното събрание към момента гласува. Обръщаме се към служебния министър-председател Гюров. Господин Гюров, цял един парламент и цял един български народ Ви казва: осъзнайте се къде се намирате, кой сте Вие и какви са Вашите правомощия! Днес Народното събрание Ви казва какво и как е редно да се направи. Много рядко се случва нещо положително в това Народно събрание, много рядко се казват добри думи от тази трибуна. Но точно днес, в предпоследния ден на Народното събрание, е мястото, където в крайна сметка трябва да се каже и положителното. Щом сме способни, било то и в предизборна обстановка, няма да си позволя да вляза в разсъждения – защо? Както Жечо Станков преди малко се изказа, и се изказа като вносител на това предложение, не е предприел съответните крачки, когато до онзи ден беше министър на енергетиката, ще пропусна тези критики, които вероятно са основателни, но ще имаме цяла предизборна кампания да си говорим тези неща между групите. В крайна сметка днес на няколко пъти членовете на Комисията по енергетика и представители на всяка една парламентарна група се събирахме и успяхме да съставим един текст, който е достатъчно обективен, достатъчно адекватен и който може да бъде в полза не само на въглищната енергетика в България, а и на икономиката като цяло. Много рядко се случва цялото Народно събрание да е обединено, но и много рядко се случва заедно към тази позиция да бъдат присъединени мненията и на синдикалните организации, и на работодателските организации. В момента България се намира в този консенсус. Много тъжно и много жалко е, че чак сега това се случва, тъй като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от 2019 г. повтаряме, че въпросната зелена сделка и тези въглеродни емисии, които се налага ние да плащаме, за да работим, за да произвеждаме, за да създаваме поминък на собственото си население, са пагубни и вредни за България. Многократно сме искали да стигнем до днешния дебат и да си кажем, че Европейската комисия и Европейският съюз допуснаха кардинална, огромна грешка, приемайки зелената сделка. Години по-късно вече тези послания чуваме и от най-високо ниво, включително и от организации, които допреди една година бранеха по всякакъв начин тези позиции. Сега би било крайно недалновидно да има който и да е български политик, която и да е българска партия, която да продължи да остава на тази безумна позиция, която буквално загробва българската икономика. Днес е моментът, утре ще се вземе решение, и сега е моментът на България да ѝ поникне гръбнак, било то през Народното събрание, което очевидно се случва днес, било то през министър-председателя, ако иска и да е служебен, той в момента е човекът, който трябва да изрази българската позиция. Крайно време е ние да защитим независимостта на собствената си държава. И както записахме, по искане на ВЪЗРАЖДАНЕ, в Проекта на решение, категорично да имаме възможността като суверенна държава ние да взимаме решенията това как трябва да се случва в България. Благодарим за подкрепата на всички, които ни писаха през деня за това, че това е правилната крачка. Благодарим, че се вслушахте в призива на ВЪЗРАЖДАНЕ за обединение, който отправихме тази сутрин, макар да е бил остър, ако е така, не сме искали, търсили сме този консенсус. Затова и вчера внесохме Проекта на решение. Затова и, колеги, преди 16 месеца внесохме и първия такъв, защото това, което правим днес, е правилното, което трябва да се направи в името на една независима България, на едни свободни българи, които да имат правото да работят и да изкарват честно и достойно прехраната си, без да плащат излишни данъци заради зелени утопии. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Ние винаги, от „Има Такъв Народ“, сме заявявали, че енергетиката няма как да бъде идеология, тя е националната ни сигурност. Като председател на Комисията по енергетика през Петдесет и първото народно събрание съм била обвинявана в най-различни неща: твърде бързо провеждане на комисии, твърде бавно провеждане на комисии, несвикване на комисии, свикване на извънредни комисии. През цялото време аз съм се водела от клетвата си като народен представител, а именно да се водя от интересите на народа. В днешния ден госпожа Искра Михайлова от трибуната на Народното събрание отправи апел към народните представители за предстоящото заседание на Съвета. Аз смятам, че това е да се водиш от интересите на народа. Затова свиках две извънредни заседания на Комисията по енергетика и работна група и на тези заседания успяхме да открием консенсус от всички народни представители, които се появиха на Комисията по енергетика, които приеха този проект за решение със 17 гласа „за“. Това съгласие, което успяхме да постигнем за отправяне на този апел към Министерския съвет, не е случайно. То е градено с години от различни парламентарни групи и аз искрено се надявам служебният премиер Гюров да се вслуша в думите и в апела, и в решението на Народното събрание, защото България е парламентарна република и защото ние по този проект за решение имаме огромен консенсус, конституционно мнозинство. Това не е моментна реакция от страна на „Има Такъв Народ“, това е дълга и последователна битка от наша страна. Ние водим тази битка в последните пет Народни събрания, в които сме присъствали, и винаги сме защитавали всички решения, които запазват базовите ни мощности, които са ядрената енергетика, ПАВЕЦ и въглищните ни централи. Противопоставяли сме се на всичко останало, на всички решения, които целят да затрият години труд на нашите предшественици. Още по време на редовния кабинет на коалицията, в който участвахме от „Има Такъв Народ“ с ГЕРБ-СДС и БСП имаше тъй наречения Съвет за съвместно управление и там се взимаха решенията за това как да действа правителството, което бе съставено. Тогава аз предложих министърът на енергетиката да предоговори параметрите на Зелената сделка и България да инициира през 2026 г. Съвет на енергийните министри. Това бе прието с 9 гласа „за“ – единодушно. За съжаление, редовният кабинет не функционира вече през 2026 г. Имаме служебен кабинет и сега апелът ми е към служебния кабинет: предоговорете параметрите по зелената сделка и направете така, че това решение на Народното събрание да не се окаже просто един апел в нищото и един вопъл пред затворена врата, защото служебният кабинет някак си се държи като избран и се самоизолира от Народното събрание. Още в началото на войната в Близкия изток предупредих министъра или заместник-министъра на икономиката по-точно, защото само той се появи на изслушване в Народното събрание, че България трябва да поиска дерогация за въглеродните емисии и да включи въглищните си централи на пълни мощности. Това е така, защото, когато цената на енергията расте, когато индустрията е под натиск, българските граждани или битовите потребители плащат всичките си сметки със страх, то държавата няма право на бездействие. И днес доказахме, че ние сме способни на действие, и то на обединено действие. Благодаря на колегите си от ВЪЗРАЖДАНЕ, на колегите от ГЕРБ-СДС, на колегите от „БСП – Обединена левица“, на колегите от „ДПС – Ново начало“, на колегите от МЕЧ и на колегите от ВЕЛИЧИЕ. Днес показахме заедно, че когато става дума за България, можем да бъдем отговорни, да бъдем разумни и да бъдем обединени. Защото политиката има смисъл само когато защитаваме националния интерес и когато се водим наистина от интересите на народа. Днес направихме точно това и затова аз като председател на Комисията по енергетика Ви благодаря искрено. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние с чувство на отговорност и последователност участвахме в изработването на това решение и аз ще се присъединя към колегите, които казаха, че този консенсус е нещо, което наистина е добър пример в това Народно събрание. Тези 17 гласа „за“ в Комисията по енергетика дават надежда не само за регион Стара Загора като енергийното сърце на България, не само за тецовете и за Мините, те дават шанс на всички над 10 хиляди работещи там, дават шанс на всички, косвено заети в енергетиката, в нашето енергийно сърце те са още десетки хиляди, но дава шанс и на българската икономика, и на българската индустрия да бъдат конкурентоспособни. Обаче прави впечатление, че за пореден път служебното правителство от никому неизбрано, освен от един човек, или по-точно в тъмно съглашателство избрано, прави действия, които буквално накърняват българския национален интерес, разбирайте интереса на българските граждани. Накърняват интереса на българската индустрия и българската икономика, а те дори не смятат за необходимо, че това трябва да се обсъди, че това трябва да бъде подложено на санкция, че трябва да се намери правилното решение или решението, което ще гарантира защитата на българския национален интерес в енергетиката, в икономиката. И накрая, да не забравяме, че това пряко рефлектира върху качеството на живот на българските граждани. Буди недоумение и ние за пореден път изказваме притеснението си от действията на това правителство. Това не е просто опит за атентат върху икономиката и върху бъдещето на българските граждани. Това е опит за шесторно убийство по стила на „Петрохан“ на всички надежди на индустрията, на икономиката, на работещите в енергетиката, на тези региони, които са пряко ангажирани и заети с този отрасъл. Затова ние сме били активни, подкрепихме го в Комисията, ние сме съвносители, ще го подкрепим и тук с надеждата не просто да се вслуша българското правителство и Министерският съвет, а да изпълнят решението на Народното събрание, което всъщност е интересът на българските граждани и на българския бизнес. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Госпожо Председател, под формата на прегласуване искам да информирам залата за още един огромен зулум на служебното правителство, което се готви да извърши в сектор „Енергетика“, по-точно погром. Всички на имейлите си, колеги, сте получили писмо от Синдикалния съвет на КНСБ при ТЕЦ „Марица-изток 2“, в което ни уведомяват за намерението на служебното правителство да извърши дълбоки промени в структурата на Българския енергиен холдинг, тоест да го преструктурира, тоест да извади мините и ЕСО най-вероятно, както и ТЕЦ-а от него, и така да ги обрече на фалит. Също може би ще направи, така поне посочват синдикатите в аргументите, предсрочно изискуем и облигационния заем на БЕХ, така че да може дружеството да бъде глътнато от някой или дружествата от структурата на БЕХ. Госпожо Председател, искам прегласуване, но призовавам и всички тези колеги, с които изготвихме днес това решение, за което им благодаря, да се съберем отново на Комисията и да обсъдим как да спрем поривите за ликвидиране на българската енергетика на това служебно правителство. Те трябва да бъдат спрени. Уж дойдоха да правят избори. Правят избори „Петрохан“ и кой с ала-бала и тяхно си МВР, но не им се получава. Явно са решили каквото могат да вземат накрая и да направят един погром на енергетиката. Колеги, Вас утре може да Ви няма, но ние ще бъдем тук, в тази зала. Прегласуване, госпожо.

Благодаря, госпожо Председател. Ако има консенсус в залата, предлагам от името на ДПС 30 минути почивка, така че в Енергийната комисия да обсъдим поредния зулум на служебното правителство и да видим какви мерки може да вземем срещу него.

Благодаря, госпожо Председател! „ДОКЛАД първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, № 51-654-01-19, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 4 февруари 2026 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 19 февруари 2026 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки № 51-654-01-19, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 4 февруари 2026 г. На заседанието присъстваха: Ашот Казарян – заместник-министър на културата, и Калина Иванова – директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и председател на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация. По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Българската библиотечно-информационна асоциация. Мотивите към Законопроекта бяха представени от вносителя Тошко Йорданов. Вносителите мотивират Законопроекта с необходимостта да се преодолее съществуващ законодателен пропуск в Закона за обществените библиотеки, свързан със статута на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и регионалните библиотеки. Макар тези институции по същество да осъществяват научноизследователска дейност, да разполагат с висококвалифицирани специалисти и да получават бюджетно финансиране за научни изследвания, действащата уредба не ги признава изрично като научни организации. Това създава несъответствие между фактическото им положение и нормативната рамка в областта на науката и висшето образование. Исторически Националната библиотека е утвърдена като научноизследователски институт с методическа роля за библиотечната система в страната, с изградени научни секции, научен съвет и дългогодишна практика в подготовката на научни кадри. Налице са всички белези на научна организация по смисъла на действащото законодателство, но поради липсата на изрична правна регламентация в специалния закон библиотеките не могат да се възползват пълноценно от режимите на Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав и Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите. В мотивите се подчертава, че за разлика от библиотеките музеите са изрично признати в Закона за културното наследство като културни и научни организации, което поставя библиотеките в неравностойно положение. Липсата на този статут затруднява академичното развитие на специалистите, правната обезпеченост на научните съвети и пълноценното участие на библиотеките в национални и европейски научни програми, включително инициативи за отворена наука и достъп до европейско финансиране. С предлаганите изменения се цели изричното признаване на Националната и регионалните библиотеки като научни организации в Закона за обществените библиотеки, с което ще се постигне съответствие с общата нормативна рамка в областта на науката, ще се създадат условия за академично развитие на кадрите и ще се даде възможност за по-пълноценно реализиране на научноизследователския потенциал на тези институции, свързан с опазването и изследването на книжовното и документалното културно наследство. В рамките на дискусията по внесения законопроект взеха отношение народните представители Искра Михайлова-Копарова и Манол Пейков. След приключване на разискванията се проведе гласуване със следните резултати: 9 гласа „за“, от които – 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; 1 глас „против“ от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, без „въздържал се“. Въз основа на гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки № 51-654-01-19, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 4 февруари 2026 г.“

Благодаря, госпожо Председател. При създаването на Закона за обществените библиотеки е допуснат законодателен пропуск. Затова настоящата законодателна инициатива е продиктувана от необходимостта да се създаде правна възможност Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и регионалните библиотеки да придобият пълен статус на научни организации. Това ще им позволи да участват пълноценно в европейски и международни проекти в областта на отворената наука и да се възползват от механизмите за подкрепа по Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите. В действащата нормативна уредба са налице вътрешни противоречия и празноти, които, на практика, възпрепятстват реализирането на уникалния научноизследователски потенциал на Националната библиотека и регионалните библиотеки. Макар Законът за обществените библиотеки да предвижда възможност за извършване на научноизследователска дейност и разходване на средства за тази цел от държавния бюджет, в него липсва изрична правна квалификация на тези институции като научни организации. Съгласно чл. 20 от Закона за обществените библиотеки към Националната библиотека действа научен съвет по библиотечно-информационни науки при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България. По смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за развитие на академичния състав „научен съвет“ е орган, съставен от хабилитирани лица, определен в устройствените актове на научните организации или на висшите училища. При липса на законово признат статус на научна организация за Националната библиотека и регионалните библиотеки създаването и функционирането на такъв научен съвет остава правно необезпечено. Това е и причината подобен съвет да не е изграден след промените в законодателството в областта на висшето образование и научната дейност. Нормативната уредба на правното положение на научните организации се съдържа основно в Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав в Република България и Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Тези закони определят условията за провеждане на обучение по образователната и научна степен „доктор“, за развитието на академичния състав и за участието в национални и международни научни програми и проекти. Понастоящем Националната библиотека има статус на държавен културен институт с национално значение по чл. 11, ал. 1 от Закона за обществените библиотеки. Въпреки че в чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона са посочени научни и научноприложни изследвания като нейна дейност, липсва правна норма, която да я определя като научна организация. Същевременно Законът съдържа редица разпоредби, характерни именно за такива организации: изискване директорът да бъде хабилитирано лице, наличие на научен съвет, както и изрично предвидени бюджетни средства за научноизследователска дейност както за Националната, така и за регионалните библиотеки. Същевременно не може да се приложи идентична нормативна уредба за Националната библиотека и регионалните библиотеки, тъй като Българската академия на науките не е акредитирана по професионално направление 3.5 „Обществени комуникации и информационни науки“. Това налага създаването на самостоятелна, специфична уредба, съобразена с особеностите на библиотечно-информационните науки. Предлаганите изменения целят да преодолеят съществуващите нормативни празноти, да приведат Закона за обществените библиотеки в съответствие с действащото законодателство в областта на науката и висшето образование и да създадат условия Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и регионалните библиотеки да бъдат признати като научни организации, без да се нарушава спецификата на тяхната дейност. Към това трябва да добавим особената роля, която изпълнява Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за поддържането на колекциите, съхраняващи нематериалното културно наследство на България и нуждата да се възползва от програмите за финансиране на Европейския съюз. Благодаря.

Уважаеми колеги, госпожо Председател! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако трябва да сме честни, трябва да кажем, че в последните седмици партията… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е десемантизирано, господа. Означава да трябва да сме честни. И трябва да кажем по причина, че трябва да сме честни, че в последните седмици партията на господин Йорданов по скалата на свободното политическо падане, създадена и дефинирана от известните български учени Костадинов и Ганев, доста зле се представят дори по тези стандарти, които са доста занижени. Но понеже ние никога не персонализираме коментарите си за определен законопроект, трябва да кажа, че този законопроект е нужен, той е добре обмислен и според нас той трябва да бъде приет. По тази причина ние ще го подкрепим. Пишем съвсем безрезервно червена точка на вносителите и им благодарим за това. Благодаря Ви.

Господин Пейков, Вашето мнение може да си е Ваше мнение, но когато този закон е необходим и е полезен, по същия начин беше абсолютно необходимо и полезно българското общество да разбере, че Вашата парламентарна група и нейни представители са обвързани с педофилската секта в Петрохан. И ако някой пада свободно, падате всички Вие, обвързани с тая педофилска секта. Благодаря.

На споменаване ли Ви плащат?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от ГЕРБ-СДС също подкрепяме предложения законопроект. (Шум и реплики.)

Наистина Националната библиотека, както и регионалните, извършват изключително важна и активна дейност и научни изследвания. Това ще помогне и ще облекчи тяхната работа. Между двете четения ще направим предложения за допълнение.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! В исторически аспект – от 1954 г. до промените в Закона за обществените библиотеки през 2009 г., когато законодателят прави пропуск и нарушава статута на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и на регионалните библиотеки, до този момент те имат статута на научноизследователски институции и смисълът на този законопроект и на това предложение, е всъщност да бъде попълнена правната липса в Закона. В тази връзка и във връзка с обсъждането, което беше проведено в Комисията и на което всички политически партии консенсусно гласуваха за това изменение, аз смятам, че ние бихме могли да се обединим около мнението, ако няма, разбира се, съществени предложения, да приемем Закона на две четения, защото извън политическото говорене, от време на време, трябва да вършим и неща, които изглеждат незабележими и може би дребни, но имат значение. Статутът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е изключително важен за всички, които се занимават с научна дейност в сферата на библиотекознанието, в сферата на изследването на цялото онова национално богатство, което ние сме съхранили през годините и което е съхранило националната ни памет, така че моето изказване е с една молба към всички: нека да помислим добре дали не бихме могли да гласуваме този закон и на две четения, ако няма, разбира се, предложения, които коренно да изменят внесеното и докладвано от господин Тошко Йорданов предложение. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Кирова! Празнотата е от 2010 г., когато беше създаден Законът за развитие на академичния състав, където беше въведено понятието „научна организация“. И моят въпрос към Вас е: само по смисъла на Закона за висшето образование ли считате, че трябва да бъде, или по смисъла на Закона за развитие на академичния състав? Защото по Закона за висшето образование няма абсолютно никакъв смисъл библиотеките да бъдат научни организации. Това е необходимо по Закона за развитие на академичния състав. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Киселова, всъщност това, което бих предложила, ако гледаме Законопроекта на второ четене, е кратко допълнение в § 2 и § 3. В § 3 допълнението след второто изречение е: „и Законът за развитие на академичния състав в Република България.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде гласуван и на второ гласуване в това заседание.

Благодаря, госпожо Председател. Взимам процедурата, защото смятам, че от Енергийната комисия дължим обяснение на парламентарните си групи за всичко, което се случва през днешния ден. Събрахме се на работна група, за да обсъдим писмо, постъпило от синдиката на „ТЕЦ-2“, което гласи: „Настояваме незабавно Народното събрание да предприеме решение, с което категорично да забрани на служебното правителство да предприема каквито и да било структуроопределящи реформи в енергетиката.“ Това касае реформа по Плана за възстановяване и устойчивост, в която се иска от България да извади от структурата на Българския енергиен холдинг БТГ и ЕСО. Съобщението е притеснително от страна на синдикатите. Поради тази причина аз ще свикам Енергийната комисия извънредно утре в 10 ч., за да изслушаме синдикатите и тяхното мнение заедно с министъра на енергетиката, който трябва да отговори на въпроса какви са действията, които той възнамерява да предприеме или не възнамерява да предприеме по тази реформа в Плана за възстановяване и устойчивост. Смятам, че днешният ден е изчерпан от гледна точка на енергийна политика, но Ви дължах това обяснение и Ви благодаря за търпението.

„ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки § 1. В чл. 11, ал. 1 накрая се добавя „и научна организация по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование.“ § 2. В чл. 19, ал. 8 накрая се добавя „на които е председател по право“. § 3. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и накрая се добавя „Закона за висшето образование и Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Научният съвет по библиотечно-информационни науки: 1. определя научната политика на Националната библиотека и предприема действия по акредитация на докторски програми; 2. приема плановете за научноизследователската дейност на Националната библиотека и регионалните библиотеки и отчетите за тяхното изпълнение; 3. приема завършените планови и договорни изследвания; 4. приема по предложение на директора бюджета на Научния съвет и контролира изпълнението му; 5. зачислява и отчислява докторанти по акредитираните му докторски програми; 6. обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния му план и ежегодно го атестира; 7. взема решения за обявяване на конкурси за заемане на академични длъжности и прави предложения за освобождаване на лица, заемащи академични длъжности; 8. извършва избори за заемане на академични длъжности съгласно установения от закона ред; 9. избира редакционните колегии на периодичните издания на Националната библиотека и избира редакторите на сборници; 10. произнася се по други въпроси съобразно своята компетентност по действащото законодателство.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Заседанията на Научния съвет по библиотечно-информационни науки са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията на Научния съвет по библиотечно-информационни науки се вземат с обикновено мнозинство и с явно гласуване. 4. Създава се ал. 4: „(4) Заседанията на научния съвет са публични, освен когато законът предвижда друго.“ 5. Създава се ал. 5: „(5) Докторантите в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70 от Закона за висшето образование.“ § 4. В чл. 25 накрая се добавя „и научни организации“. § 5. В чл. 27, ал. 1 се създава т. 11: „11. извършват научни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, информационните технологии.“ § 6. В чл. 28 се създава ал. 5: „(5) Към регионалните библиотеки се създават научни групи от специалисти с научна степен или заемащи академична длъжност. Научните групи се ръководят от директора на регионалната библиотека и подчиняват в методическо отношение на Научния съвет по библиотечно-информационни науки на Националната библиотека.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, както вече имах възможност да кажа, ние от групата на ГЕРБ-СДС приемаме и подкрепяме така направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, като предлагаме допълнения. Първо, в частта на § 2, чл. 19, след ал. 8: „на които е председател по право“ да се добави „устройството и дейността на Научния съвет по библиотечно-информационни науки се дефинира в нарочен правилник (вътрешни правила)“. И второ, в частта на § 3, т. 1 в ал. 1 да се добави: „и Закона за развитие на академичния състав в Република България“, имайки предвид, че докторантите и академичните длъжности се третират от този закон. Благодаря Ви.

Прегласуване!