19 март 2026 г.

Госпожо Председател, колеги народни представители! Този парламент си отива и се опасявам, че няма да бъде запомнен с добро. Освен че беше плод на най-голямата изборна измама в най-новата история на България, той не показа гръбнак, лице и воля да отстоява интересите на тези, които са ни изпратили тук. Този парламент бетонира държавната корупция, за която ние говорим отдавна, защото не направи нищо, за да поиска отговорност от тези, които управляваха страната, за да създаде закони, които да не са лобистки, които да защитят българската енергетика, да поискат отговорност от изпълнителната власт, която превърна България в територия на частни бизнес интереси и на чужди такива. Не намерихме съдействие от така наречената опозиция, с която можехме да свършим велики дела, ако бяхме действали заедно. Още с влизането ни опозицията се зае да стреля по нас, с което развенча ореола си на хора, които се борят срещу статуквото. Вместо това опозицията брои броя на сигналите ни. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да кажа само, че моята кореспонденция с министри е по чл. 139. Те могат да бъдат видени в деловодната система, ако се интересувате. Но тук, от тази трибуна, се говори повече с цел PR, личен PR, отколкото за интересите на тези, които ни изпратиха тук. Информирахме Ви за много конкретни проблеми. Заехме се и ни беше кауза да защитим интересите на българските населени места, всяко от което има незаконно сметище. Използвахме отпадъците като метафора, че трябва да изчистим държавата от тях. Дадохме Ви примери конкретни за използването на РИОСВ за политически поръчки. Разказахме Ви толкова много конкретни случаи на хора, които са засегнати. Няма да ги изброявам тук. Напоследък Ви говоря за община Бобов дол, за която се бях приготвила да Ви да говоря и днес, и ще Ви кажа няколко думи. Знаете ли защо? Защото община Бобов дол е емблематичен пример за източване и кражба на местния обществен интерес, за източване буквално на Общината. Разказахме Ви за Баланово – говоря за моите декларации, за проблемите, с които аз съм се занимавала, които са една малка част от проблемите, които повдигнаха нашите колеги и ние като парламентарна група. Вие затвърдихте статуквото! Не направихте нищо, за да промените нещо – нищо, което да обърне тренда! Правим поправки в последния момент, за да минат плащания по ПВО. Този парламент се превърна в най-популисткото място през последните дни. Аз се срамувам от това, че пропуснахме възможности. Подвиквате от залата... Този парламент никога не е имал по-нисък рейтинг. В този парламент идват хора, които нямат елементарно разбиране за висотата на своята отговорност. Тук се чуват думи, които не се чуват на селски стадион. И в момента продължавате да подвиквате. Това е защото нямате воля – не че не можете повече, а нямате воля. Не знам дали ще се стигне до окупация на трибуната този път, но ние сме готови да участваме, ако каузата си струва. Опитахме – Господ ни е свидетел, но насреща си виждаме сговор на хора, които трябва на всяка цена да останат тук и да запазят местата си. В политиката трябва да има мандатност, трябва да има гръб, гръбнак, лице и топки (шум и реплики: „Еее! Браво!“), вместо това имаме хора начело на изпълнителната власт, и тази зала е пълна с част от тях, които продадоха българския национален интерес. Като започнем от енергетиката, Конституцията, зелената сделка, джендър идеологията в училищата, екологичната политика, националната отбрана – България забрави в лицето на управляващите своя национален интерес. Той не е интересът на хората, които управляват Европейския съюз. Той не е интересът на Европейската комисия. Ние сме божий народ! Дали сме просвета на 400 милиона души, без да пролеем капка кръв. Ние сме особена територия и имаме древна държавност. Вие накарахте представителите на българския народ да забравят това и да се срамуват. Защото, както споменах в първата декларация при първото си влизане в този парламент – предишния парламент, за съжаление, ние нямаме държавници. Имаме политиканци, които разпродават територията и имат една единствена цел – да се откупят. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ДПС съм упълномощен да направя тази декларация във връзка с финала на Петдесет и първия парламент. Петдесет и първото Народно събрание беше конституирано в този му вид по волята на около 2 милиона и 200 – 300 хиляди български избиратели. Петдесет и първият парламент си отива по волята на по-малко от 10% от тях – толкова излязоха да протестират, разбира се, и по волята на мандатоносителя, който се вслуша в тези по-малко от 10%. Не за това и не това е главното. Главното, което трябва да кажем, е тази технология, по която България влезе в политическа криза вече пета, шеста година. Това е същата технология, която мрежите за влияние на Сорос могат да организират, когато не са във властта, когато не са доволни от порциите, които отиват към НПО-тата им, когато не са доволни от участието си във властта, могат да организират – имат такава технология, тя не е неизвестна. Известна ни е отдавна през социалните мрежи, през медиите. И по всякакви други способи могат да организират такива протести, с които да предизвикат оставки на правителства, политически кризи, които могат да продължат и по-дълго. Точно по този повод негово величество господин Джордж Сорос е разследван в момента в Съединените щати и доколкото можем да вярваме на медийни публикации, може би предстои да му бъде повдигнато обвинение именно за организиране на такъв тип квазидържавни преврати. От тази гледна точка искаме да обърнем внимание на цялото българско общество, разбира се, и на представителите на политическите партии в този и в следващите парламенти, че тези мрежи на влияние, срещу които ДПС се бори от доста години, предизвикват политически кризи – не в интерес на демокрацията, не в интерес на националните държави, нито в интерес на съюзите, в които членуваме, а в частен интерес. В интерес е на създателя си Сорос, на неговата мрежа за влияние, в интерес на неправителствените организации, прокси и политически структури, които са създали и които ги представляват. Нека да погледнем последните пет години, защото цялата тази криза – и парламентите, и правителствата, които издържат максимум девет месеца, са плод именно на действията на тази мрежа за влияние. Какво загуби България? Какво загуби българският бизнес? Какво загуби българският народ? Къде отиде стабилността, предвидимостта? Битката за върховенството на закона е битка да овладеят съдебната система и това дори те не го крият. Битката за върховенството на закона е да създават структурите, които предизвикаха кризата „Петрохан“. Битката за върховенството на закона е да подкрепят структурите, които развиват педофилски мрежи в страната и се гаврят с децата на България. Битката им за демокрация се състои в това те да са на власт без избори, както това правителство в момента, както и много други правителства. Правителството на сглобката на академик Денков не беше ли правителство без избори? Ами, разбира се, партията, която загуби изборите, взе цялата власт! Много други такива примери можем да дадем. Ще кажете: не е луд този, който е изял зелника, а този, който му го дава, и ще бъдете прави. Само че тук има и едно ако – всяка политическа партия се бои от огромната мощ на тази мрежа за влияние и това трябва да бъде казано от тази трибуна! Както трябва да бъде казано от тази трибуна, че когато говорят за завладяната държава и когато говорят, че тази държава е била завладяна от мафиотски кръгове, визират себе си! Няма по-организирани мафиотски кръгове от неправителствените им организации в тази мрежа за влияние, няма по-организирани мафиотски кръгове от симбиозата между тях и политическите проксита, които е създавала тази мрежа, и начинът, по който узурпират властта в продължение на 25 години вече – без избори, без да са печелили избори! Един единствен път тяхно политическо прокси беше спечелило избори. Един единствен път! Но колко пъти бяха във властта, колко пъти участваха в правителства, несъразмерно на подадения вот от българския народ? Колко пъти събаряха правителства, избрани с мнозинства от по два милиона души? Тук искам да припомня много важна част от работата на Петдесет и първото народно събрание. Когато ДПС реши да се изправи и на глас да поведе тази битка в българския парламент, да я направи не само партийна, а институционална, и решихме да организираме да се създаде в българския парламент комисия, която да разследва ролята на мрежата за влияние на Сорос, на неправителствените организации, на партиите и въобще на целия този кръг, само седмици след това беше организиран първият масов протест. И ние знаем, че има пряка връзка между тази комисия и този протест, каквото и да ни говорят тук от тази трибуна. Знаем го прекрасно, защото сме много добре информирана партия и защото работим по начина, по който да стигнем до истината. Но така или иначе, аз искам да поема ангажимента от името на нашата парламентарна група и от името на партията ни ДПС, че ние тази битка ще продължим да я водим и ще я доведем докрай. Имаме основание да го кажем: българската държава и българският народ трябва да бъде освободен от това нерегламентирано, недемократично узурпиране на власт в нашата държава. И в заключение ще кажа само следното: добре че беше „Петрохан“, за да видят българските граждани истинският морал на тези хора. Защото българските граждани не са длъжни да знаят конспиративните методи, с които работи тази мрежа, и начините, по които влияе в различни политически партии, в различни институции на държавата, и начините, по които узурпира властта. Но сега българските граждани знаят, че българското образование е било узурпирано от тази секта и „Петрохан“ е естественият екран, на който се видя за какъв морал и за какво става въпрос. Че нашите деца години наред са обучавани, че няма два пола, че бракът не е между мъж и жена, едва ли не, че децата не се раждат от мъж и жена, че нямат майка и баща, а имат родител 1 и 2. И слава богу, че българската Конституция и българският Конституционен съд не разреши тази морална гадост да бъде пренесена в законодателството, но тя беше пренесена в българското образование и в много други институции, и ние трябва да помним това. И аз се обръщам към българския народ: когато гласувате, гласувайте и с тази мисъл, това трябва ли да продължи? Трябва ли да оставим децата си да бъдат разтерзавани по този начин и обучавани в абсолютни неистини? Мисля, че отговорът е ясен, и мисля, че този път на тези избори българският народ ще каже тежката си дума по отношение на тази гадост, наречена Сорос, която пусна метастазите си в цялото общество за последните 25 години. Колеги, от името на нашата парламентарна група Ви желая успех. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Благодаря, госпожо Председател. Днес е последният официален ден на това Народно събрание преди началото на изборната кампания и обикновено се прави равносметка на постигнатото. Този път обаче, за съжаление, акцентът е друг, акцентът е върху безумното, неконтролируемо, грубо вмешателство и преминаване на всякакви законови и морални граници на служебния кабинет. След като беше свалено редовното правителство и свалено не защото не си вършеше работата, а защото една алчна за власт групичка използва интернет за създаване на напълно измислени страхове, сега имаме една организирана престъпна група от служебни министри, които се държат като еничари в българско село. Уважаеми български граждани, бъдете честни пред себе си и без емоции си отговорете спокойно на няколко въпроса. Първо, кога живеехте по-спокойно – миналата година или тази година? Кога живеехте по-стабилно – преди новата година или след новата година? Кога имахте спокойствие, какво се случва с Вас и с личния Ви живот – миналата година или тази година? Извън политическите лъжи истината е, че по време на редовното управление имаше стабилност и нормално развитие. Каквито и грешки и недомислици да имаше, имаше стабилност и нормалност. Какво се промени след новата година, защо бе изпуснат контролът? Много просто – нямаше възможност за такъв, защото министрите бяха в оставка и страната премина към свободно падане. С появата на служебния кабинет „Петрохан“ нещата се влошиха. Защо? Защото цялото им внимание, всичките им усилия са насочени към уволняване на хора, назначаване на техни партийни кадри, обезглавяване на МВР с цел прикриване на гнусната педофилска секта, в чието политическо пазене са били самите те. В този кабинет назначават хора, хванати с наркотици, хора, изгонени от работното си място за измами, хора, които не мислят, а просто изпълняват. Думите от оня запис, че ако някой иска да е министър и трябва да унищожава човешки животи в повереното му министерство, са брутална реалност. Ами предстоящите избори? Очакват ни едни от най-нечестните избори в историята, защото, перифразирам един цитат: без наше МВР резултатът ни е 4 – 5% максимум. А машините? Саботажът да няма машини със сканиращи устройства, които да пресекат измамите и с машините мадуровки, и с хартията, беше направен от същите тези покровители евентуални на педофилски секти, финансирали ги със сигурност. Сега отново имаме машини мадуровки, и още по-лошо – целият контрол на тоя процес е заграбен от една клика на ПП-ДБ, свързани с общи фирми помежду си, които са окупирали Министерството на електронното управление и деребействат с цел фалшифициране на машинния вот. Това министерство в момента, единствената разлика между него и предишните, когато са били ПП-ДБ, е, че Божидар Божанов просто не е министър. Цялата обвързана помежду си електронна мафия е вътре. Тоя кабинет „Петрохан“, който не е избиран от никой, който допусна военни самолети на гражданското ни летище и постави под риск живота на българските граждани, този кабинет, който няма срам да назначава хора, свързани със сериозни съмнения за корупционни схеми, да поставя на държавни позиции хора, хващани с немалки количества наркотици, кабинет, който прави всичко възможно да смачка огромния проблем с педофилските попълзновения към децата ни, го чака обективната реалност след малко повече от месец. И тя никога повече няма да е свързана с власт по този начин, затова ще се обърна към ПП-ДБ – този либерален умно-красивитет, Вие разпоредихте това безобразие, но няма да стане по този начин, защото ще има такъв народ! (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отиващото си Петдесет и първо народно събрание беше едно от най-значимите изпитания за нашата политическа сила ГЕРБ-СДС. Още в неговото начало ние трябваше или да препотвърдим заявеното намерение пред българските избиратели да положим всички усилия за прекратяване на политическата криза, или да отидем на нови предсрочни избори. Заедно с това, освен дебатите, напрегнатите дебати в парламента, ние наблюдавахме и голямата картина с света. България е заобиколена от геополитически конфликти, международният ред се трансформира радикално, имаше и отворен прозорец за влизане на България в еврозоната, което е не само финансово-икономически акт, но и акт на маркиране на цивилизационната принадлежност на България. Във времена като днешните това е изключително съществен въпрос. Съставът на Петдесет и първото народно събрание беше фрагментиран. В него първоначално имаше осем партии, след това станаха девет и това, което се очакваше от нас, беше в тази сложна ситуация да съчетаем националния интерес, да балансираме в този парламент и разбира се да се съобразяваме с общественото мнение. Цената за тези наши усили беше и сериозният обществен негатив, който получихме заради влизането си в една коалиция с партии, които имат разнопосочни идеологически възгледи, разнопосочни виждания по различните теми. И въпреки това днес можем да кажем, че ние успяхме да изпълним нашата голяма цел в рамките на този мандат, а именно пълноправното членство на България във всички структури на Европейския съюз. (Ръкопляскания от народни представители на ГЕРБ-СДС.) В този смисъл аз бих искал да благодаря и на нашите партньори, с които, пак повтарям, имахме различни виждания по различни въпроси, но по големите теми мисля, че имахме съгласие. Подчертавам, че членството на България в еврозоната се случи единствено и само благодарение на правителството на Росен Желязков и на партиите, които го подкрепяха. Преди малко чух от колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да казват, че те са настоявали. И това е така. Те настояваха, но ние го направихме и разликата е много голяма (ръкопляскания от народни представители от ГЕРБ-СДС), защото едно е да настояваш за нещо, друго е да правиш това нещо. Ние поехме всички рискове, които можеха да бъдат поети в името на тази цел. Колегите от ПП-ДБ не поеха нито един риск. Ние поехме риск конвергентният доклад да бъде върнат, което щеше да означава катастрофа не само за управлението, а изобщо този парламент щеше да си е отишъл отдавна. Ние поехме риск да търпим обществени негативи заради участието си в това управление и днес напълно осъзнато поемаме тези негативи, но знаем, че сме си свършили работата. В този смисъл пак ще благодаря на партньорите, а не на онези, които са настоявали. Оттук нататък нито времето ще спре с изтичането на мандата на този парламент, нито историята ще свърши със следващите избори. Предизвикателствата пред България и от гледна точка на геополитическата ситуация, и от гледна точка на технологичната революция, в която се намира целият свят, ще продължат да стоят. Понякога дебатите в този парламент са прекалено на дребно и прекалено елементарни за сложността на ситуацията, в която се намира страната. Надяваме се в Петдесет и второто народно събрание да има повече воля за взимане на истински решения – на трудни решения, за водене на адекватен политически дебат, адекватен на ситуацията, и далеч по-малко обидни квалификации, игри на дребно, шеги и закачки, с които този парламент сякаш ще остане в историята. А с това не се остава в историята. Надяваме се да бъде осъзнато, че българското общество и българската държава се нуждаят от нов тип организиране на отношенията. Това е много голям въпрос. Той не може да бъде решен от нито една партия сама по себе си. Ние трябва да търсим полета на консенсус дори между онези, които иначе не биха влезли в една стая заедно, както се казва. Защото общото цяло и цялостната форма на българското общество зависят от качеството и състоянието на политическата система. За съжаление, от тази гледна точка Петдесет и първото народно събрание според нас до голяма степен се провали. Ние не изглеждахме като обща форма и като представителство на българските граждани, а много често изглеждахме като хора, които изразяват просто емоционалното си състояние, а невинаги това емоционално състояние е нещо, което трябва да се показва. Със сигурност, след пълната интеграция на България в Европейския съюз, българското общество трябва да влезе с ново самочувствие, предизвикателствата ще бъдат много по-сериозни, отколкото до момента. Ние вече ще имаме друга роля. Всяко преодоляно предизвикателство ще поражда поне още две нови. И това е задачата, не само пред Петдесет и второто народно събрание, а и пред няколко други Народни събрания, да се надяваме те да бъдат всичките с пълен мандат, защото това е нормалното. През последните пет-шест години свикнахме с това определени аномалии да се превръщат в нормалност. Аномалията 3% бюджетен дефицит вече е нормалност. Да се правят избори през шест месеца е нормалност. Преминахме през всички възможни упражнения – от промяна на Конституцията до всякакъв тип парадокси, които са се случили през последните седем-осем парламента, и сме ги преживяли. Надяваме се в следващия парламент да има преди всичко разум и отговорност и следващият парламент да не бъде толкова интересен, колкото сегашния. В края бих искал да пожелая здраве и успех на българските мюсюлмани, които утре имат празник. Да бъдат живи и здрави! А на всички Вас желая успех на изборите! Още веднъж ще повторя: по-малко емоции и повече разум в следващия парламент на тези, които успеят да влязат. Благодаря Ви за внимание. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми съграждани! Ние, мюсюлманите в Република България и по света, утре ще отбележим един от най-светлите и значими празници в ислямската традиция – Рамазан Байрам. Празник, който бележи края на свещения месец Рамазан – време на пост, смирение, духовно пречистване и дълбок размисъл. Това е период, в който вярващите се стремят да бъдат по-добри, по-състрадателни, по-търпеливи и по-близо до своите семейства и до обществото като цяло. Рамазан Байрам е повече от религиозен празник. Той е носител на универсални човешки ценности, доброта, милосърдие, прошка и взаимна подкрепа. Това са ценности, които ни обединяват като хора, независимо от нашата вяра или произход. Именно в тях се крие силата на всяко здраво общество. В България ние имаме дълга история на съжителство между различни култури и религии. През вековете българи, християни и мюсюлмани са живели рамо до рамо, споделили са трудности, празници и надежди. Тази традиция на толерантност и взаимно уважение е безценен капитал, който трябва да пазим и развиваме. Днес, в навечерието на празника, ние повече от всякога имаме нужда да си припомним, че различията между нас не са слабост, а богатство. Толерантността между българи и мюсюлмани не е просто исторически факт, тя е живо доказателство, че можем да изграждаме общество, основано на уважение, разбирателство и мир. Това съжителство е пример не само за нашата страна, но и за целия свят. Уважаеми дами и господа, Рамазан Байрам ни учи да отваряме сърцата си не само към близките си, но и към всеки, който има нужда от подкрепа. Това е време, в което се подават ръце, в което се преодоляват различия и се изграждат мостове. Време, в което си напомняме, че истинската сила на едно общество е в неговото единство. Нека този празник бъде повод да се обърнем един към друг с повече разбиране и човечност. Да покажем, че можем да бъдем заедно не въпреки различията си, а благодарение на тях. Да продължим да изграждаме България като дом за всички – държава, в която всеки се чувства уважаван и приет. Утрешният ден е и време за размисъл. Какви ценности предаваме на следващите поколения? Дали ги учим на разделение или на уважение? Дали ги насърчаваме да се страхуват от различието или да го приемат и ценят? Отговорът на тези въпроси ще определи бъдещето на нашето общество. Нека Рамазан Байрам бъде вдъхновение за всеки от нас, да бъдем по-добри, по-солидарни и по-отговорни един към друг. Нека запазим и развиваме духа на толерантността между българи и мюсюлмани, защото именно това е основата за стабилност, мир и напредък. Позволете ми от името на парламентарната група на Алианса за права и свободи да отправя своите най-сърдечни поздрави към всички мюсюлмани в Република България. Пожелавам здраве, благополучие, мир и светлина във всеки дом! Нека празникът донесе радост, надежда и вдъхновение за добри дела! И нека всички ние помним, че преди всичко сме обединени от стремежа към по-добър, по-справедлив и по-хуманен свят. Честит да бъде предварително Рамазан Байрам! Благодаря. (Ръкопляскания от АПС.)

Ще започна само с една кратка вметка, понеже преди малко говорехме за българи и мюсюлмани. Има много българи, които също са мюсюлмани, така че нека да не правим това разделение. А иначе по отношение на нашата оценка за изминалия мандат на Петдесет и първото народно събрание, можем да кажем само едно: това беше поредното изгубено историческо време за България, в което, между другото, една голяма част от партиите в парламента, да не кажа почти всички, без ВЪЗРАЖДАНЕ, на практика, загубиха своята идеологическа основа да съществуват. Защото тук се късаха ризи и се обясняваше надълго и нашироко как единствената цел пред България е влизането на нашата страна в еврозоната и пълната ѝ интеграция в европейските структури. Е, тъй като това стана, макар и с фалшифицирани данни, по незаконен път, въпреки волята на мнозинството от българския народ, със суспендирана Конституция и на практика извършен конституционен преврат от Конституционния съд със съдействието на Министерския съвет, парламента и президента на Републиката. Сега трябва да си зададем въпроса: каква всъщност е причината да съществуват една голяма част от партиите тук? Те би трябвало вече да се саморазпуснат, защото нямат основа за съществуване. Разбира се, не трябва да подценяваме еничарския синдром в голямата част от така нареченото евро-атлантическо пространство или евро-атлантическа тълпа, както е по-редно и нормално да ги наричаме, поради простата причина, че те винаги си намират следваща деструктивна цел. Тъй като тази политическа култура, която те представят в парламента, тази политическа култура, която ги излъчва в този състав на Народното събрание, е културата на омразата, културата на ненавист към всичко българско, към българския народ най-вече и към всичко свързано с него – български език, българската история, българските традиции, българската култура, най-вече българската държавност. Затова от началото на годината станахме свидетели на безпрецедентни изявления от страна на водещи политици в евро-атлантическата тълпа, включително и бившия президент Радев, които открито призовават за ликвидиране на българската държава и превръщането на България в област без абсолютно никаква самостоятелност, в състава на една европейска свръхдържава. Това на практика представлява държавна измяна, за която обаче като че ли на никой вече не му пука и не му дреме в нашата страна, защото обществото е толкова примирено, толкова оскотяло, толкова дехуманизирано от пропагандните канали на политиката на омразата и политическата култура на омразата през последните 37 години вече, че те като че ли приемат това нещо за съвсем нормално. Дори сега в момента, като говорим тук за държавна измяна, никой не се стряска. Като че ли само на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ни прави впечатление. Между другото, тук вече стана традиция от парламентарната трибуна да се говори за корупция, за кражби, бюджетът се краде, това се краде, онова се краде. На никой не му прави впечатление. Аз бих се зачудил дали такава би била реакцията, ако в някой парламент на друга държава от Европейския съюз, където уж нали сме в Клуба на богатите, на най-успелите, на напредналите развити европейски държави, някой народен представител, пък бил той и най-невзрачният, излезе и започне да говори, че държавният бюджет се краде. Предполага се, че най-вероятно веднага ще се задействат всички видове държавни институции. В България това не е така. Ние сме приели корупцията като нещо съвсем нормално. Като казвам „ние“, имам предвид, за съжаление, голямата част от българското общество, и смятаме, че тя няма как да бъде преборена – едва ли не е част от правилата на играта. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ мислим така. И тъй като за нас престоят в парламента не е само и единствено място, в което си запълваме времето, а място, в което се борим за националния интерес, ще отбележим с гордост, че за пореден парламент ВЪЗРАЖДАНЕ беше тази политическа сила, която внесе най-много законопроекти в деловодството на Народното събрание, след Министерския съвет, естествено, и най-активно защитавахме с питания и въпроси интересите на гражданите, които са ни пратили в този парламент. Но не можем да не отбележим и другия факт, че огромната част от нашите предложения бяха отхвърлени. Не защото са лоши, а защото са направени от ВЪЗРАЖДАНЕ. Даже не толкова бяха отхвърлени, колкото въобще не бяха гледани. Мога да дам един такъв пример – в буквалния смисъл на думата от вчера, когато парламентът за пореден път бламира опита на ВЪЗРАЖДАНЕ да приеме декларация за защита на българските граждани, на българското национално малцинство в Молдова. Нещо повече. Миналата седмица четохме оттук декларация – от парламентарната трибуна, една скандална грама на българската посланичка в Молдова, която на практика работи за чужди служби, която директно в тази грама заявява, че цитирам: „Приемането на декларация в защита на българската общност в Молдова е нецелесъобразно и не трябва да се прави“. В резултат на което българският парламент бламира българската общност в Молдова и българските граждани там, разбира се. Хубавото е, че сега ВЪЗРАЖДАНЕ за първи път ще даде възможност на българи от Молдова да имат свои представители в парламента. Надявам се Иван Паслар, който ще бъде наш кандидат за народен представител, да бъде в следващия парламент, за да може оттук да защитава българските граждани в Молдова. Ще имаме и наши народни представители, които са от Македония, тоест ние ще имаме от крайния запад на българското етническо землище и от крайния изток на българското етническо землище представители, които надявам се ще могат да защитават достойно правата на българите зад граница тук, в нашия национален парламент. Но най-важното е, че за да се случи всичко това, българските граждани трябва да го пожелават. Ние обаче, уважаеми сънародници, за пореден път отбелязваме, че се намираме не просто в задънена улица на историята. Ние се намираме от грешната страна на историята. За пореден път правим и продължаваме да упорстваме в грешния си геополитически избор. Геополитически избор, който изправи България на ръба на оцеляването, и виждаме, че огромната част от представителите на евро-атлантическата тълпа – тук влизат всички представени в парламента, без ВЪЗРАЖДАНЕ, включая бившия президент Радев, който както много пъти сам е заявял, че се гордее, че е натовски офицер, гордее се, че е рискувал живота си за НАТО – всички те в момента правят всичко необходимо, за да тласнат България отвъд пропастта, за да изчезне окончателно българската държава. Тук ние водим не битка, а война. Водим война за оцеляването на българската народност, не за държавата. Държавата в момента като цяло е почти напълно ликвидирана. Водим война за народността, която е основата за държавата. Ако запазим народността, след това ще възродим и българската държавност. Но за да стане това нещо, трябва да го поиска и българският народ. Докато огромната част от народа смята, че той няма право да управлява собствената си държава и смята, че той не може да управлява собствената си държава, България е обречена. Аз вярвам в българския народ просто защото нямам друг народ и защото в крайна сметка това е моето голямо семейство. Думата „народ“ идва от „род“. Нека да не забравяме това, доколкото някой въобще тук, в нашата сграда на този парламент, се е замислил по тази тема. Но ние имаме един исторически дълг и той е да дадем възможност на българския народ да събуди своите най-добри исторически качества. Защото ние сме същите тези потомци на хората, които бяха преди 100 години пред вратите на Цариград; същите тези, които превърнаха България в една от трите велики сили в Европа; същите тези, които превърнаха българския език в официален език на цяла Източна Европа; същите тези, които превърнаха кирилицата в третата най-разпространена азбука в цял свят! Ние сме народ с цивилизационен плам и с цивилизационна искра. Ние сме народ с мисия. Но просто сме го забравили. И това не е чак толкова фатално, защото и друг път се е случвало в историята. И много пъти сме се възраждали. За да прекратим обаче този непрекъснат цикъл на възраждане и падение – падение, възраждане, отново и отново, и да се борим с нас самите, със собствените си предатели, на нас ни е нужна последователност, на нас ни е нужна решителност, на нас ни е нужна визия за бъдещето на България като независима държава, като фактор в Европа, като пример за подражание на всички други свободни и независими държави. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ притежаваме тази визия и ще се борим за нея независимо от всичко и независимо от всеки. Ще се борим. Ние никога не се предаваме и ние никога няма да се предадем. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предишните говоривши казаха, че сме в криза от 2021 г. Ще си позволя да не се съглася. Кризата започна през 2016 г. с искане за радикална реформа в политическата система. Кризата продължи с опита да бъде приета изцяло нова Конституция през 2020 г., в която да бъдат заличени достиженията на съвременната демократична, социална и правова държава. Кризата продължи с поредица от избори между 2021-а и 2024 г. – толкова избори, колкото сме провели между 1991-а и 2009-а. Кризата не си е отишла. Кризата беше затихнала за малко и този парламент показа, че той не е успял да преодолее кризата. Днес сме на прага на поредните предсрочни избори, осмите след 2021 г., и това, което очакват българските граждани, е да чуят как всеки от нас си представя България след влизането в еврозоната. Преди 35 години пътят към Европа беше общ консенсус. През 2005 г. консенсусът беше препотвърден. 2025 г. за трети път България каза „да“ на европейското си бъдеще. Днес на прага на предсрочните парламентарни избори пред България стоят няколко задачи. Тези задачи вече са българските граждани да живеят по-добре. Демократичната, социална и правова държава да бъде изпълнена със съдържание. Услугите да не изглеждат заменени от благата, защото здравеопазването, образованието, правосъдието не са стока, не са услуга. Те са част от онова, което прави живота на всеки българин достоен. И ако българската народност е била формирана през 9 век, българската нация – през 19, днес българската нация има право да живее по-добре – отвъд популизма, отвъд лъжите, отвъд корупцията. Една друга България е възможна. И тя ще бъде възможна тогава, когато езикът на омразата престане да бъде наше ежедневие. Тогава, когато популизмът си отиде и се върнат политиците, които говорят истината. Студентите, с които се виждам почти всеки ден, ми дават такава надежда, каквато пожелавам на всеки да види в очите на хората, с които ще се среща в следващите седмици. Една друга България е възможна – по-справедлива, солидарна и свободна. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Процедура!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Някой си е забравил опорните точки. Оставям ги ето тук. Госпожо Председател, в момента синдикатите от КНСБ и „Подкрепа“, от Мините и от ТЕЦ-а са тук и искат среща с Енергийната комисия във връзка с плановете на правителството да разпарчетоса Българския енергиен холдинг. Ние много добре разбираме какъв е планът – отделяйки две от дружествата, които гарантират облигационния заем, ще направят облигационния заем изискуем и ще бъде срината цялата структура на Българския енергиен холдинг, включително Мините и ТЕЦ-а, а през облигационния заем някой ще вземе и много хубави активи. Затова, госпожо Председател, искам от името на групата на „ДПС – Ново начало“ 45 минути почивка. Така че, както сме говорили всички колеги, без ПП-ДБ, да можем да свикаме Енергийната комисия, да се видим със синдикатите и да изслушаме техните искания.

„Доклад относно Законопроект за обществения транспорт, № 51-602-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2026 г., приет на първо гласуване на 12 март 2026 г. Проект – второ гласуване. „Закон за обществения транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. „Раздел I – Предмет и цел“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. По чл. 2 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В чл. 2, ал. 1 накрая се добавя запетая и думите „определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Обществен транспорт e превозът на пътници, който се предоставя регулярно, извършва се за чужда сметка или срещу заплащане и/или икономическа облага и отговаря на определени минимални стандарти за качество. (2) Превозът на пътници се изпълнява като услуга: 1. от търговски интерес, когато се предоставя регулярно, без субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници и без компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници; 2. от общ икономически интерес, когато се изпълнява чрез възлагане от компетентен орган на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници в съответствие с правилата за държавните помощи; 3. за превоз на пътници по заявка. (3) Обществен транспорт е и превозът на пътници от търговски интерес, който се предоставя регулярно по смисъла на Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1008/2008“.“ По чл. 3 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Йордан Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. Обществен транспорт по този закон е превозът на пътници с: 1. железопътен транспорт; 2. автомобилен транспорт; 3. транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж; 4. въздушен транспорт; 5. трамвай или метро; 6. кораби между граничните пунктове на българския и румънския участък на р. Дунав по корабна линия по Споразумението между Министерството на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Румъния за превоз на моторни превозни средства и на пътници с кораби между граничните пунктове по българо-румънския участък на р. Дунав, утвърдено с Решение № 158 на МС от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2000 г.).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като в т. 1 думите „специализирания превоз на пътници и случайния“ се заменят със „специализирания автобусен превоз на пътници и случайния автобусен“. „Раздел II – Принципи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. По чл. 5 има предложение от народния представител Кирил Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. Планирането, управлението, цифровизацията и финансирането на обществения транспорт, както и възлагането на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници се извършват в съответствие с принципите на: 1. равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност; 2. недопускане на дискриминация между пътниците по отношение на условията за превоз и предоставянето на превозни документи, включително спрямо лица с увреждания и лица с намалена подвижност; 3. безопасност и гарантиране на личната сигурност на пътниците; 4. цифрова и оперативна съвместимост на информационните системи; 5. стандарти за качество на превозите; 6. достъпност до инфраструктурата за предоставяне на обществен транспорт; 7. защита на социалните права на работниците и служителите в обществения транспорт и осигуряване на достойни условия на труд при предоставяне на обществените услуги; 8. гарантиране на достъпна мобилност и ограничаване на транспортната бедност чрез осигуряване на достъп до обществен транспорт за всички групи от населението; 9. децентрализирано управление на обществения транспорт чрез разпределение на правомощията между държавата и общините.“ „Раздел III – Институционална рамка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. По чл. 6 има предложение от народния представител Кирил Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в областта на обществения транспорт и координира взаимодействието между видовете транспорт по чл. 3. (2) Министърът на транспорта и съобщенията утвърждава Националната транспортна схема. (3) Министърът на транспорта и съобщенията издава актовете по прилагане на този закон и създава и поддържа националните информационни системи по този закон. (4) Националната транспортна схема се изготвя след консултации с Националното сдружение на общините в Република България.“ По чл. 7 има предложение от народния представител Кирил Добрев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ осъществява координацията и контрола на дейността при извършването на превоза на пътници с автомобилен транспорт, контролира изпълнението на задълженията на превозвачите и водачите, извършващи превози на пътници, и на собствениците и управителите на автогари и е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004, (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 181/2022.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като накрая се добавя ,,(ОВ, L 172/1 от 17 май 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/782“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. „Глава втора – планиране и управление на обществения транспорт. Клирингова система“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. „Раздел I – Общи разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. „Раздел II – Информационни системи за планиране и управление на обществения транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Национална точка за достъп в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на Комисията от 31 май 2017 г. за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето в целия ЕС на информационни услуги за мултимодални пътувания (OB, L 272/1 от 21 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926“. (2) Националната точка за достъп е интегрирана отворена информационна система за маршрутизация и планиране на пътувания в реално време, включваща търсене на маршрут от точка до точка и позволяваща комбиниране на автомобилен, железопътен, въздушен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж. Системата осигурява поддръжка на отворени стандарти, възможности за интеграция и автоматично подаване на информация. (3) Националната точка за достъп включва: 1. динамични данни за пътувания и за трафик – данни за различни видове обществен транспорт, променящи се често или редовно, като закъснения, анулирания, очаквано време на заминаване и пристигане, затворени участъци, смущения в движението и други, така както са изброени в приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926; 2. статични данни за пътувания и за трафик – данни, отнасящи се за различни видове обществен транспорт, които не се променят въобще или се променят рядко, като разписания, превозвачи, възли за достъп, данни за тарифи, изчисляване на плана за пътуване и други, така както са изброени в приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926. (4) Спецификациите и стандартите за достъп до информационни услуги в системата по ал. 1 се определят с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926. (5) Данните в Националната точка за достъп се предоставят от държавни органи и органи на местното самоуправление и местната администрация, от възложители на транспортни услуги, от превозвачи, от доставчици на услуги за пътническа информация, от управители на инфраструктура и от други, съгласно чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926. (6) Лицата по ал. 5 предоставят и актуализират данните по ал. 3 чрез Националната точка за достъп, по начин, които осигурява достъп на потребителите до актуални данни. (7) Условията и редът за предоставяне на данни чрез Националната точка за достъп, техният формат, начините за достъп на лицата по ал. 5, потребителите и крайните потребители на данни до тях, както и задължените за предоставяне на информация лица се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията“. По чл. 14 има предложение от народните представители Божидар Божинов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Йордан Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Интелигентна система за управление на обществения транспорт, която включва Национален транспортен модел и Национална система за единен превозен документ. Интелигентната система за управление на обществения транспорт се изгражда като централизирана платформа при спазване на изискванията на чл. 58а от Закона за електронното управление. (2) Системата по ал. 1 осигурява необходимата информация за управление и контрол на обществения транспорт и се използва за: 1. създаване и управление на Националната транспортна схема; 2. мониторинг в реално време на обществения транспорт; 3. дейността на клиринговата система по чл. 19; 4. изчисляване на субсидии и компенсации по този закон. (3) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация, които сключват договори за обществен транспорт по този закон, предоставят информация за сключените договори и за всяка промяна в тях в Интелигентната система а управление на обществения транспорт в 14-дневен срок от сключването им или промяната“. По чл. 15 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Кирил Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Национален транспортен модел, който е част от Интелигентната система за управление на обществения транспорт. (2) При разработването на Националния транспортен модел се отчитат особеностите на регионалните и общинските транспортни системи и се осигурява възможност за адаптиране на транспортните решения към местните потребности. (3) Националният транспортен модел измерва транспортното предлагане и служи за разработване на краткосрочни и дългосрочни сценарии за прогнозиране на транспортното търсене за обосноваване на транспортните схеми по чл. 20 и за последваща оценка на прилагането им чрез употреба на методи за измерване на предлагането, моделиране и симулиране на пътуванията, включително като изследва възможността за осигуряване на поне три транспортни връзки дневно за всяко населено място“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. По чл. 17 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов: В чл. 17 се създава ал. 9 – 10: „(9) Министърът на транспорта и съобщенията публикува набори от данни и динамични данни от системата по ал. 1, определени в наредбата по чл. 13, ал. 7, по реда на Закона за достъпа до обществена информация. (10) Министърът на транспорта и съобщенията има право на достъп чрез системата по ал. 1, до данните по чл. 25в от Закона за Националната агенция за приходите, за нуждите на предоставянето на безплатни превози и превози по намалени цени.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. (1) Министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа Национална система за единен превозен документ. (2) Системата по ал. 1 е част от Интелигентната система за управление на обществения транспорт и представлява интегрирана отворена система за издаване, продажба и проверка на единен превозен документ за пътувания независимо от тяхната последователност и от броя и вида на използвания превоз. Единният превозен документ се генерира в електронна форма и доказва заплатената от пътника единна транспортна услуга в рамките на една трансакция. (3) Системата по ал. 1 осигурява поддръжка на отворени приложни стандарти и отворени програмни интерфейси. (4) Системата по ал. 1 включва модул, включително безплатно мобилно приложение за превозвача, който позволява продажба и проверка на превозни документи и предаване на данни към Интелигентната система за управление на обществения транспорт. (5) Всяка система за издаване, продажба и проверка на превозни документи се разработва и изгражда по начин, осигуряващ оперативна съвместимост с Националната система за единен превозен документ. (6) Разработчиците и операторите на системи по ал. 5 не могат да налагат условия и/или стандарти, които ограничават оперативната съвместимост със системата по ал. 1. (7) Условията и редът за функциониране на Националната система за единен превозен документ и за осигуряване на оперативна съвместимост на системите за превозни документи се определят с наредбата по чл. 13, ал. 7“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като думите „по чл. 14“ се заличават. „Раздел III – Клирингова система“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, като: 1. В ал. 2 т. 3 се изменя така: „3. нарежда извършването на превод на разпределените приходи по т. 2 към съответния превозвач, осъществил превоза или съответната част от превоза.“ 2. В ал. 3 накрая се добавя „от датата на разпределянето на приходите“. „Раздел IV – Национална транспортна схема“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. По чл. 20 има предложение от народните представители Божидар Божинов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Йордан Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Чл. 20. (1) Националната транспортна схема се изготвя въз основа на Националния транспортен модел и включва координирани помежду им разписания по редовни линии за превоз на пътници с железопътен транспорт, с автомобилен транспорт, с въздушен транспорт и превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж и се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията. (2) Националната транспортна схема се състои от разписание за движение на влаковете, обща транспортна схема, междуобщински транспортни схеми, общински транспортни схеми, разписания за превоз на пътници с въздушен транспорт и разписания за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж. (3) Разписанията на влаковете в Националната транспортна схема са основа за планирането и изготвянето на общата, междуобщинските и общинските транспортни схеми. (4) Разписанията за превоз на пътници се изготвят по начин, осигуряващ възможност за прекачване на пътници, с време за престой, не повече от 15 минути в точките за прекачване. (5) При превоз на пътници с железопътен транспорт отвеждащият транспорт следва да бъде на интервал не повече от 20 минути след пристигане на влака, а довеждащият транспорт е на интервал не по-малко от 30 минути преди отпътуване на влака. (6) Националната транспортна схема се актуализира най-малко веднъж годишно, както и при съществена промяна в социално-икономическите условия, транспортното търсене или технологичното развитие“. Предложение от народния представител Кирил Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 21: „Чл. 21. (1) При планирането на националната транспортна схема, общата транспортна схема, междуобщинските и общинските транспортни схеми се отчита необходимостта от ограничаване на транспортната бедност. (2) За целите на този закон транспортна бедност е налице, когато лица или домакинства нямат реален достъп до обществен транспорт поради: 1. липса на транспортна услуга; 2. прекомерна цена на транспортните услуги спрямо доходите; 3. недостатъчна честота или свързаност на транспортните услуги; 4. физическа недостъпност на транспортната инфраструктура. (3) Компетентните органи по този закон предприемат мерки за ограничаване на транспортната бедност чрез: 1. осигуряване на транспортно обслужване на населени места без обществен транспорт; 2. въвеждане на превози по заявка или други гъвкави транспортни решения; 3. прилагане на социални тарифни политики; 4. интегриране на различните видове транспорт.“ По чл. 21 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Йордан Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 22: „Чл. 22. (1) Общата транспортна схема се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията и включва разписанията по редовни автобусни линии, свързващи населени места в една или повече области. (2) Разписание от общата транспортна схема се разработва при спазване на изискванията за свързаност с друг вид транспорт и на изискванията, определени с наредбата по чл. 23. (3) Разписание от общата транспортна схема се разработва от кмет на община, която има транспортна необходимост, и се подава по електронен път чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт заедно с обосновка, включваща данни от Националния транспортен модел за включване в общата транспортна схема. (4) В срок до 30 дни от получаване на разписанието по ал. 3 министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице извършва проверка за съответствието му с изискванията по ал. 2. (5) Министърът на транспорта и съобщенията може да: 1. утвърди и да постанови включването на разписанието в общата транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт; 2. извърши корекция, да утвърди коригираното разписание и да постанови включването му в общата транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт; 3. откаже мотивирано да утвърди разписанието поради липса на свързаност с друг вид транспорт или неспазване на изискванията, определени с наредбата по чл. 23. (6) В случаите по ал. 5, т. 1 и 2 кметът на общината може да пристъпи към възлагане на превозите, включени в общата транспортна схема по ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 23. „Раздел V – Междуобщински транспортни схеми“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 24, като след думата „интегрирани“ се добавя „обществени“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 25, като в ал. 1 думите „За целите на чл. 23“ се заменят с „В случаите по чл. 24“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 26, като в ал. 1 и 3 думите „чл. 24“ се заменят с „чл. 25“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 27: „Чл. 27. (1) Водещата община по чл. 26, ал. 1 разработва проект на междуобщинска транспортна схема, която обхваща територията на участващите в споразумението по чл. 25, ал. 1 общини. Проектът съдържа: 1. анализ на транспортните нужди и обосновка на необходимостта от създаване на интегрирани обществени услуги за пътнически превоз; 2. разписания, разработени при спазване на изискванията на наредбата по чл. 23; 3. план за координация, който осигурява връзки с: а) общинските транспортни схеми на всяка от общините по споразумението по чл. 25, ал. 1; б) общата транспортна схема по чл. 22, ал. 1; в) съседни междуобщински или общински транспортни схеми. (2) Участващите в споразумението по чл. 25, ал. 1 общини изготвят и прилагат единна тарифна политика и видове превозни документи, валидни за превозите на пътници в междуобщинската транспортна схема.“ По чл. 27 има предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 28: „Чл. 28. (1) Междуобщинската транспортна схема се приема с решение на общинския съвет на всяка община. (2) След приемане на решенията по ал. 1 кметът на водещата община подава до министъра на транспорта и съобщенията по електронен път чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт междуобщинската транспортна схема. (3) В срок до 30 дни от получаването на междуобщинската транспорта схема министърът на транспорта и съобщенията извършва проверка за съответствието ѝ с общата транспортна схема. (4) Министърът на транспорта и съобщенията може да: 1. постанови включването на междуобщинската транспортна схема в Националната транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт; 2. откаже мотивирано включването на междуобщинската транспортна схема в Националната транспортна схема. (5) Мотивираният отказ по ал. 4, т. 2 може да се обжалва по реда на Адмистративнопроцесуалния кодекс. (6) В случаите по ал. 4, т. 1 кметът на водещата община може да пристъпи към възлагане на превозите, включени в междуобщинската транспортна схема.“ „Раздел VI – Общински транспортни схеми“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. По чл. 28 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Йордан Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 29: „Чл. 29. (1) Общинската транспортна схема включва разписания по: 1. градски линии в строителните граници на населено място, определени с действащ устройствен план, които включват автобусни линии, линии с трамвай и линии с метро; 2. междуселищни автобусни линии, свързващи две или повече населени места в границите на общината; 3. междуселищни автобусни линии, свързващи едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния ѝ център, който се намира в друга община; 4. автобусни линии за превоз на пътници по заявка. (2) Общинската транспортна схема се разработва от кмета на съответната община и се приема с решение на общинския съвет. (3) При разработването на общинската транспортна схема се осигурява свързаност: 1. с друг вид транспорт в общината и спазване на изискванията, определени с наредбата по чл. 23; 2. на всяко населено място в общината с общинския му център. (4) Кметът на общината подава по електронен път чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт общинската транспортна схема по ал. 2. (5) В срок до 30 дни от получаването на общинската транспортна схема министърът на транспорта и съобщенията извършва проверка за съответствието ѝ с изискванията по ал. 3. (6) Министърът на транспорта и съобщенията може да: 1. постанови включването на общинската транспортна схема в Националната транспортна схема чрез Интелигентната система за управление на обществения транспорт; 2. откаже мотивирано включването на общинската транспортна схема в Националната транспортна схема. (7) Мотивираният отказ по ал. 6, т. 2 може да се обжалва по реда на Адмистративнопроцесуалния кодекс. (8) В случаите по ал. 6, т. 1 кметът на съответната община може да пристъпи към възлагане на превозите, включени в общинската транспортна схема.“ „Раздел VII – Превоз на пътници по заявка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 30, като в ал. 1 думата „общинския“ се заменя с „административния“ и в ал. 4 думите „чл. 22“ се заменят с „чл. 23“. „Глава трета – Достъпност до инфраструктура и услуги за предоставяне на обществен транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. „Раздел I – Достъпност до инфраструктура и услуги при превози с автомобилен транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 31, като след думите „извършване на“ се добавя „обществен“. По чл. 31 има предложение от народния представител Кирил Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 32: „Чл. 32. (1) Превозите с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми се обслужват от обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути. (2) Превозвачите, извършващи превози на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми, които свързват едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния ѝ център, който се намира в друга община, задължително ползват обявените по маршрута автоспирки, като могат да ползват и автогари срещу заплащане. (3) Превозвачите, извършващи превози на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по чл. 29, ал. 1 от общинските транспортни схеми, ползват определените от кмета на съответната община автоспирки.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 33. По чл. 33 има предложение от народния представител Андрей Рунчев. На основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Кирил Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 34: „Чл. 34. (1) Превозвачите, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място: 1. с една автогара същата се включва като обслужваща по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място; 2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място; 3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място; 4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на редовните линии, имащи спирка в съответното населено място. (2) Собствениците на автогари допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми. (3) Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми при определяне размера на цените за преминаване, престой и предоставяне на право за продажба на превозни документи. (4) Определянето на цените по ал. 3, техният максимален размер и условията, при които се извършва актуализацията на този размер, се определят с методика, издадена от министъра на транспорта и съобщенията въз основа на категоризиране на автогарите. Актуализирането на максималния размер на цените по ал. 3 може да се извършва веднъж годишно. (5) В населено място, в което има железопътна гара, задължително се изгражда автоспирка или при възможност – автогара, на територията на железопътната гара или в близост до нея. (6) Кметове на общини осигуряват изграждането и възможностите за използване на публично достъпни зарядни станции за бързо зареждане с мощност минимум 22 kW в: 1. общини с население над 5000 души – минимум една зарядна станция; 2. общини с население от 10 000 до 100 000 души – минимум три зарядни станции; 3. градове с население над 100 000 души – минимум 5 зарядни станции; 4. градове с население над 300 000 души – минимум 10 зарядни станции.“ „Раздел II – Достъпност до инфраструктура и услуги при превози с железопътен транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 35. „Раздел III – Достъпност до инфраструктура и услуги при превози по вътрешни водни пътища или морски каботаж“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. По чл. 35 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов: „В чл. 35 след думите „водни пътища“ се добавя запетая и думите „воден транспорт между двата бряга на река Дунав“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 36. „Раздел IV – Достъпност до инфраструктура и услуги при превоз на пътници с въздушен транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 37. „Глава четвърта – Възлагане на задължения за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. „Раздел I – Общи разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. По чл. 37 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 38: „Чл. 38. Възлагането на задължение за извършването на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт, включително трамваен транспорт и метро, автомобилен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж, както и за превоз на пътници по заявка се извършва при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ, L 315/1 от 3 декември 2007 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) 1370/2007“.“ Предложение от народния представител Кирил Добрев: „Създава се чл. 37а: „Чл. 37а. (1) При възлагане на задължения за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници възложителите включват социални критерии в условията на договора. (2) Социалните критерии включват най-малко: 1. спазване на трудовото и социалното законодателство; 2. условия на труд и възнаграждение на персонала в съответствие с приложимите национални и европейски стандарти; 3. прилагане на колективни трудови договори. (3) Социалните критерии се включват като условия за изпълнение на договора за обществена услуга и се контролират от възложителя. (4) Неспазването на социалните критерии може да бъде основание за налагане на санкции, финансови корекции или прекратяване на договора.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 39. „Раздел II – Възлагане на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 41. „Раздел III – Възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с автомобилен транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 42, като в ал. 4 думите „чл. 22“ се заменят с „чл. 23“. „Раздел IV – Възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници по вътрешни водни пътища или морски каботаж“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 43. „Раздел V – Възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с въздушен транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 44. „Раздел VI – Ключови показатели за ефективност при възлагане на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. По чл. 44 има предложение на народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 45: „Чл. 45. (1) При възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници с железопътен транспорт, включително трамваен транспорт и метро, автомобилен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт, както и при превоз на пътници по заявка се определят ключови показатели за ефективност. (2) Показателите за ефективност по ал. 1 включват: 1. точност (възможен брой закъснения); 2. редовност (реализирани спрямо планирани превози, отменени превози); 3. достъпност за хора с увреждания и за хора с намалена подвижност; 4. чистота; 5. удовлетвореност на пътниците; 6. произшествия и инциденти, така, както съответно са определени в Закона за железопътния транспорт, Закона за движението по пътищата, Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса на търговското корабоплаване, настъпили по причина на изпълнителя; 7. енергийна ефективност – когато е приложимо; 8. въглеродни емисии; 9. жалби и рекламации; 10. наличие на изправна климатична система. (3) Показателите за ефективност по ал. 2 се включват в договорите за възлагане на задължение за извършване на услуги от общ икономически интерес за превоз на пътници. (4) За измерване на показателите за ефективност по ал. 2 възложителите определят и прилагат система „бонус-малус“. При определянето и прилагането на системата „бонус-малус“ възложителите ползват служебно данните от Интелигентната система за управление на обществения транспорт. (5) Системата „бонус-малус“ се използва за коригиране на размера на разумната печалба. Размерът на разумната печалба не може да бъде по-нисък от 5 на сто и по-висок от 10 на сто.“ „Раздел VII – Субсидии за компенсиране на задължението за превоз на пътници и компенсации за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII. По чл. 45 има предложение на народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Андрей Рунчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 46, като: „1. В ал. 1 т. 3 и 4 се изменят така: „3. субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници с автомобилен транспорт, което е възложено като услуга от общ икономически интерес, за разписанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 и при доказана пазарна неефективност – за разписанията по чл. 29, ал. 1, т. 2 – 4; субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници с автомобилен транспорт се предоставя от кметовете на общините на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в този закон, Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането им; министърът на транспорта и съобщенията разпределя по общини годишния размер на предвидените в държавния бюджет средства за субсидиране за превози с автомобилен транспорт по редовни линии от общината, междуобщинските и общинските транспортни схеми; средствата обхващат и превозите, извършени с трамваен транспорт и метро; 4. компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници с автомобилен транспорт; компенсация на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници при превоз с автомобилен транспорт, се предоставя от кметовете на общините на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в този закон, Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането им; министърът на транспорта и съобщенията и ръководителите на съответните ведомства разпределят определените общо в държавния бюджет средства за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози с автомобилния транспорт по общини и групи правоимащи; средствата обхващат и превозите, извършени с трамваен транспорт и метро; 2. В ал. 3 думите „чл. 29“ се заменят с „чл. 30“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 47, като навсякъде думите „чл. 45“ се заменят с „чл. 46“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 48. Сега ще продължи господин Рунчев.

„Глава пета – Превоз на пътници от търговски интерес“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 50. По чл. 50 има предложение на народния представител Андрей Рунчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 51: „Чл. 51. (1) Превоз на пътници с автомобилен транспорт от търговски интерес се извършва по редовни линии от общата транспортна схема. (2) За извършването на превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовна линия от търговски интерес, както и за каботажни превози в рамките на редовна линия съгласно Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (OB, L 300/88 от 14 ноември 2009 г.), превозвачът подава заявление до министъра на транспорта и съобщенията, към което прилага проект на маршрут, разписание, спирки и тарифни условия. (3) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице издава разрешение в срок до 60 дни от подаване на заявлението по ал. 1. (4) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице с мотивирано решение може да откаже или ограничи извършването на услуги за превоз на пътници от търговски интерес, когато превоз на пътници вече се извършва въз основа на договор за възлагане на обществени услуги и може да доведе до нарушаване на икономическото равновесие на договора. (5) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба, с която определя условията и реда за извършване на превоз на пътници с автомобилен транспорт от търговски интерес, включително и условията и реда за издаване на разрешение, отказ или ограничаване извършването на услуги за превоз на пътници от търговски интерес.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 52: „Чл. 52. Превоз на пътници от търговски интерес по вътрешни водни пътища или морски каботаж се извършва в съответствие с изискванията на Кодекса на търговското корабоплаване, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) и Регламент (ЕИО) № 3921/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно условията, при които превозвачи, установени извън държава членка, могат да превозват товари или пътници по вътрешните водни пътища на територията на държава членка и когато е приложимо – Споразумението между Министерството на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Румъния за превоз на моторни превозни средства и на пътници с кораби между граничните пунктове по българо-румънския участък на река Дунав.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 54. „Глава шеста – Права на пътниците“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. „Раздел I – Общи разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. По чл. 54 има предложение на народния представител Кирил Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 55: „Чл. 55. Правата на пътниците, ползващи автомобилен транспорт по редовни линии, се определят съгласно Регламент (ЕС) № 181/2011.“ По чл. 55 има предложение на народния представител Кирил Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 56: „Чл. 56. Правата на пътниците, ползващи железопътен транспорт, се определят съгласно Регламент (ЕС) 2021/782.“ По чл. 56 има предложение от народния представител Кирил Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 57: „Чл. 57. Правата на пътниците, ползващи транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж, се определят съгласно Регламент (ЕС) № 1177/2010.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 58: „Чл. 58. (1) Правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, се определят съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент ЕИО № 295/91, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 261/2004“, както и Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1107/2006“. (2) Компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 261/2004 и на Регламент (ЕО) № 1107/2006 е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. „Раздел II – Права на пътниците, ползващи автомобилен транспорт. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 60, като думите „чл. 58“ се заменят с „чл. 59“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 67. По чл. 67 има предложение на народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов: „В чл. 67 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 68. Раздел III Права на пътниците, ползващи железопътен транспорт. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73, който става чл. 74. Раздел IV Права на пътниците, ползващи транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 76, като думите „чл. 77“ се заменят с „чл. 78“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 79. Раздел V Права на пътниците, използващи въздушен транспорт. Отговорност на превозвача. Случаи на освобождаване от отговорност Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 80, като ал. 2 се изменя така: „(2) Въздушният превозвач отговаря за вредите, причинени на пътниците и техния багаж при въздушен превоз, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 67 от 2003 г.), (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.“ „Глава седма – Жалби на пътници. Компетентни органи и производства по разглеждане на жалбите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. По чл. 80 има предложение от народния представител Ивайло Чорбов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ивайло Чорбов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 81: Чл. 81. (1) Подадените жалби от пътници по този закон се разглеждат от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ за превозите, съответно с железопътен транспорт, с автомобилен транспорт, превозите по вътрешни водни пътища и морски каботаж и превозите с въздушен транспорт. (2) При разглеждане на жалбите по ал. 1 се прилагат правилата и процедурите, определени в Закона за железопътния транспорт, Закона за автомобилните превози, Кодекса на търговското корабоплаване, актовете по тяхното прилагане и приложимите разпоредби от правото на Европейския съюз. (3) Компетентните органи по ал. 1 изграждат и поддържат информационни системи за подаване на жалби, които включват и решенията по жалбите. (4) Кметовете на общини и на кметства предоставят по публично достъпен начин чрез официалната интернет страница на съответната община или кметство или чрез информационна табела, поставена на видно място в сградата на общината или кметството, информация за условията и реда за подаване на жалби по ал. 3. (5) Системите по ал. 3 са публично достъпни и се изграждат и като модули в Интелигентната система за управление на обществения транспорт по чл. 14. „Глава осма – Тарифиране, превозни документи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма. „Раздел I – Тарифна политика“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 82, като т. 1 се изменя така: „1. справедливи и да не допускат пряка или непряка дискриминация на пътници;“ „Раздел II – Превозни документи“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 83. По чл. 83 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Йордан Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 84: Чл. 84. (1) Покупката и съхранението на електронен единен превозен документ може да се извършва и чрез мобилно приложение тип „цифров портфейл“, което замества физическия превозен документ и доказва правото на пътуване. (2) Физическият превозен документ за пътуване се издава по искане на пътника, без допълнителна такса от съответния превозвач. (3) Цифров портфейл по ал. 1 може да бъде: 1. мобилно приложение, създадено и поддържано като част от Националната система за единен превозен документ по чл. 17; 2. европейски портфейл за цифрова самоличност по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност (OB, L 224/1183 от 30 април 2024 г.); 3. мобилно приложение за цифров портфейл, отговарящо на технически стандарти, определени в наредбата по чл. 13, ал. 7. По чл. 84 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 85: Чл. 85. Проверката на превозните документите може да се осъществява чрез модула по чл. 17, ал. 4. „Глава девета – Контрол“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 87, като в ал. 1, т. 2, буква „в“ накрая се добавя „(OB, L 307/1 от 23 ноември 2017 г. )“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 89. „Глава десета – Административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 91, като: 1. В т. 16 думите „букви „а“ – „в“ се заличават. 2. В т. 20 след думите „намалена подвижност“ се добавя „или лице с увреждане“. 3. В т. 21 думите „параграф 2“ се заменят с „параграф 1“. 4. В т. 25 думите „параграф 1 – 2“ се заменят с „параграф 1 и 2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93, който става чл. 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 99. По чл. 99 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 100: „Чл. 100. (1) Пътник в автобус по редовна линия, който пътува без валиден превозен документ, се наказва с глоба в размер десет пъти стойността на билета. (2) Размерът на глобата за нередовен пътник в превозно средство по общинска или междуобщинска транспортна схема се определя от общинския съвет на общината, съответно от общинския съвет на водещата община по чл. 26, ал. 1.“ По чл. 100 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 101: „Чл. 101. (1) Водач на превозно средство по редовна линия, който не спира на определените места съгласно маршрута и разписанието или спира на места извън определените, се наказва с глоба 250 евро. (2) Водач на превозно средство по редовна линия, който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 250 евро. (3) На превозвач, който не разпореди или не осигури превозното му средство, изпълняващо превози по редовна линия, да спира на определените места съгласно маршрута и разписанието и/или да спира на места извън определените, се налага имуществена санкция 500 евро. (4) За повторно нарушение по ал. 1 – 3 се налага санкция в двоен размер.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 101, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 101, ал. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106. „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 има предложение от народните представители Божидар Божанов и Йордан Иванов: В § 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба думите „железопътен транспорт, автомобилен транспорт, превоз по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт, трамваен транспорт или метро“ се заменят с „железопътен транспорт, включително трамваен транспорт и метро, автомобилен транспорт, включително тролейбусен транспорт, превоз по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Кирил Добрев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Възел за достъп“ е предварително определено място, където пътниците могат да се качат на или да слязат от превозно средство по време на превоз по редовни линии или по време на превоз по заявка. 2. „Доставчик на услуги за пътническа информация“ е всеки публичен или частен доставчик на информация за пътувания или за трафика, който извършва дейности като електронно събиране на пътни такси, цифровизация и предоставяне на информация на борда на превозните средства, оператори за GPS проследяване за мониторинг в реално време и др. 3. „Достъпност до инфраструктура за обществен транспорт“ е съвкупност от физическа достъпност, информационна достъпност, социална и териториална достъпност, които позволяват равен и удобен достъп на пътниците, включително за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. 4. „Единен превозен документ“ е билет или билети за пътуване, или друг, съответстващ на тях документ, които се комбинират, продават се заедно и се закупуват чрез еднократно плащане от пътника. 5. „Икономическо равновесие на договор за обществена услуга“ е финансовото състояние на договора, при което приходите на оператора заедно с плащанията от компетентния орган покриват разходите за изпълнение на задълженията за обществена услуга и осигуряват разумна печалба. 6. „Интегрирани обществени услуги за превоз на пътници“ са взаимосвързани превозни услуги в рамките на определен географски район, които ползват единно информационно обслужване, система за билети и разписание. 7. „Нормално поведение на пътник“ е поведение, което се основава на взаимно уважение и спазване на обществения ред. 8. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 9. „Редовна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на превози с железопътен транспорт, автомобилен транспорт, превоз по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт, трамваен транспорт или метро по утвърдено разписание, като пътниците се качват и слизат на предварително определени възли за достъп. 10. „Тарифното задължение“ като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие да прилага цени, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени или установени от компетентните органи по съответния ред съгласно действащото законодателство. 11. „Транспортна бедност” е състояние, при което лица или домакинства имат ограничен или затруднен достъп до основни дейности и услуги поради липса или недостатъчност на обществен транспорт, висока цена на транспортните услуги спрямо доходите, недостатъчна честота или свързаност на транспортните услуги или недостъпност на транспортната инфраструктура. 12. „Зарядна станция“ е съоръжение, състоящо се от една или повече зарядни точки на определено място.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“. По § 2 има предложение от народния представител Андрей Рунчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става нов § 10: „§ 10. Този закон влиза в сила в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. Член 51, който влиза в сила 12 месеца след влизането в сила на този закон. 2. Член 91, т. 10 – 13, които влизат в сила от 7 юни 2028 г. 3. Член 91, т. 6, 7, 14 – 18 и 36, чл. 92, т. 1 и 12 и чл. 94, ал. 5 и 6, които влизат в сила от 4 декември 2029 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следата редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. В 6-месечен срок от изграждането на Интелигентната система за управление на обществения транспорт и Клиринговата система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между участващите превозвачи: 1. Министърът на транспорта и съобщенията утвърждава Националната транспортна схема. 2. Съществуващите системи за издаване, продажба и проверка на превозни документи се привеждат в оперативна съвместимост с Националната система за единен превозен документ.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7, като в т. 2 думите „раздел II“ се заменят с „раздел III“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8. По § 10 има предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9: „§ 9. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 50 ал. 4 се отменя. 2. В чл. 61, ал. 1 думите „органа по чл. 50, ал. 4“ се заменят с „главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация“.“

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! При първото четене на Законопроекта бяхме много скептични в работната група, която се състоя – не работна група, а в работата на Комисията. Уточнихме много текстове, но ние ще искаме разделно гласуване на определени членове, които аз ще Ви ги сигнализирам след малко. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Наистина имаме доста бележки по така предложения законопроект. Това, което аз мога да определя по така предложения законопроект, е в две насоки. Едната е – пожелателен, ще Ви кажа защо, а другата е – чисто лобистки. Виждам, че министърът на транспорта и съобщенията, макар и служебен, е тук, и ще го помоля да отговори на някои от въпросите, които възникнаха, докато обсъждахме самия законопроект – и в Комисията, и помежду си в нашата група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Конкретно в чл. 19, ал. 1 министърът на транспорта и съобщенията – само ще Ви зачета: „или определено от него лице създава и поддържа система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи“. Това е упълномощено от него лице. Никъде не се споменава, че трябва да бъде държавен служител или част от администрацията на някое, да речем, на министерството или на някои от компаниите. Това може да бъде частна компания, частно лице, външен изпълнител. Също така може да бъде фондация, НПО и каквото още искате. Така че категорично чл. 19 няма как да го подкрепим, защото тук се създават отново условия за клиентелизъм. Аз поне така го виждам. Също така чл. 45 предвижда авансово плащане на субсидията за железопътен транспорт. Само за железопътен транспорт. Тук имаше отговор, че тя, компанията, понеже била само БДЖ, била една, нямало проблем. Да, ама не! В момента компаниите, които ще оперират в пътническите превози, вече са две. Има и частен превозвач. И тук идва въпросът: защо се предвиждат единствено на тях авансови плащания? Ако министърът може да отговори на този въпрос, би било чудесно. Защото на мен ми изглежда по следния начин – да дадем едни пари на едни наши хора. Да видим как точно ще бъде обяснено това, защото всички знаем каква е ситуацията, какви са очакванията и впоследствие каква е реалността – че тя е съвършено различна от това, което ни се представя на първо четене. Господин Министър, много бих се радвал да отговорите на тези въпроси, както и на чл. 15, ал. 3, където се споменава – само искам и него да Ви го зачета, защото е много интересно написано – много интересно е написано! – би било чудесно, ако успеете да отговорите: „Моделиране и стимулиране на пътуванията, включително като изследва възможността за осигуряване на поне три транспортни връзки дневно за всяко населено място“. Ето това аз определям като пожелателен аспект на този законопроект, защото какво означава „да изследва възможността за три транспортни връзки“? Или ще се правят, или няма да се правят. Ясно, че това е прах в очите. Ясно, че е излизане от ситуацията, но въпреки това би било чудесно, ако това се случи. Всички знаем колко населени места са откъснати от света, колко населени места са със затихващи функции именно заради липсата на транспорт. Но тук идва да отбележим момента, че идеята на този законопроект беше – поне това, което беше обяснено в Комисията, железопътният транспорт да бъде гръбнакът на тази транспортна схема. Отново бих цитирал известен журналист от близкото минало: „Да, ама не!“ Оказва се, че няма как железопътният транспорт да е гръбнакът. Всички знаем за огромните закъснения. Тук се говори за допустими закъснения – 15, 20 до 30 минути за прекачване, за свръзка и така нататък. Искам само на залата да припомня една малка част от Закона за железопътния транспорт, който така и не влезе в зала, че закъсненията на БДЖ за 2023 г. са една година и два месеца. И ние тук говорим за 15 минути прикачване, 20 минути изчакване и 30 минути за БДЖ. Това нещо няма как да се случи. Всички много добре го знаете. Така че бих се радвал министърът, ако има възможност и е наясно, да обясни тези неща. Защото аз мисля, че оставаме в сферата на пожеланията и въпросите, а точките и членовете, които споменахме, няма да ги подкрепим. Госпожо Председател, господин Чорбов ще Ви даде за разделното гласуване за отделните алинеи. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Янков, благодаря Ви за бележките. Както знаете, в последната комисия протече наистина една много ползотворна работа. Членовете, които Вие визирахте и текстовете там, бяха също адресирани от страна и на моите колеги от администрацията. Комисията прие всички текстове с огромно мнозинство, за което още веднъж благодаря за работата както на колегите ми от Министерството, така и на заинтересованите страни от сектора, които участваха много активно. Виждате колко много предложения бяха разгледани между първо и второ четене. Така че имаше на Комисията под тези текстове само един въздържал се, така че разбирам Вашето отношение да не подкрепите тези текстове. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Искам да направя една редакционна поправка в § 7, който става § 6 – предлагам точка 2 да отпадне. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, и аз правя една редакционна поправка в чл. 33, който става 34, ал. 6: „(6) Кметовете на общините изграждат и дават възможност за използване на публично достъпни зарядни станции.“

Текстът от „кметовете на общините осигуряват изграждането“, става „кметовете на общините изграждат и дават възможност за използване“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, да ми позволите едно лирично отклонение. Господин Министър, приемането на днешния закон е типичен пример за законодателството – как работи законодателството в България. Още през 2022 г. България се съгласява да приеме определени закони по Плана за възстановяване, с което страната ни да получи някакви средства. От тогава до сега са минали четири години. Ще кажете: сменяха се правителства, имаше избори. Само че през това време според мен, господин Министър, администрацията на тези ведомства би трябвало да работи. Вие не сменяте директорите на дирекции, не сменяте хората – тези, които се занимават със законотворчество в България. И не знам защо след четири години ние отново приемаме някакви закони набързо, далеч необмислени, след това почваме техните поправки. Па, ако не стига административният потенциал в България, има университети, има Българска академия на науките, има хора, които са професионалисти, и може под някаква форма да подготвят закони, които да си струват. Така започнахме този парламент преди една година. Пак на тъгъдък приемахме Закона за електронните съобщителни мрежи. Благодарение на него 500 милиона в момента – и най-отдалечените населени места – 1 юни – 15 юни е срокът за издаването на тези проекти, ще имат 5G мрежа и ще може всяко едно такова населено място да се ползва като изнесено работно място. Да се върнем обаче на този закон, който приемаме в последния ден, в последната минута. Този закон беше приет благодарение на факта, че в Комисията по транспорт и съобщения, където – така малко да се похваля, създадохме един добър работен климат. Този закон и тази комисия имаше кворум и заседаваше благодарение на антиевропейската партия – в кавички казвам, ВЪЗРАЖДАНЕ, благодарение на колегите от МЕЧ – един да си беше тръгнал, нямаше да има кворум и нямаше да има закон, благодарение на лошото, в кавички, ДПС и двамата представители. Няма да коментирам представителите от ГЕРБ, които бяха всичките, но ще спомена за представителите на демократичната общност. От трима седеше само един. И той защо седеше, и той не знаеше. Предложенията правеше Божо, а представителят на комисията си правеше тик токчета, ама на предишни заседания. Искам това добре да се знае, защото няма добри и лоши народни представители. Има народни представители, които могат да работят, имат някаква съвест и такива, които присъствието им в парламента е единствено и само за предизборни кампании. Искам и още нещо да кажа. Парламентът трябва да спре да функционира като студент, който има шест месеца срок да си напише дипломната работа, обикновено я прави последните три дена и я предава в без една минута вечерта. Такъв имам вкъщи. Няма курсова работа, която да е предадена навреме. Всичко се предава в последния момент. Надявам се следващият парламент да работи в различна среда – с повече предвидимост, с повече планиране и с повече уважение помежду ни и към институциите.

Без Вас.

Защото България, господин Иванов, има нужда от законодателство не в последния момент, а от устойчиви решения. А Вие ще останете единствената партия в историята, която от първа политическа сила създава протест и ще завърши на четвърто място. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всеки, чийто труд е положен под този закон, който днес стана факт. Да, това беше един труден, тежък закон, който много министри преди мен не успяха да придвижат в парламента. Аз благодаря на народното представителство и на Комисията за това, което постигнахме днес, защото когато националният ни девиз “Съединението прави силата“ е в действие, резултатите са добри. Резултатите се надявам да бъдат усетени в близко бъдеще за всички български граждани, за всички гости на нашата страна. Благодаря Ви и на добър час!

Благодаря, госпожо Председател. След проведено извънредно заседание на Комисията по енергетика, на което изслушахме синдикалните организации и слушахме притеснителни становища от страна на министъра на енергетиката, трябва да свикам още едно извънредно заседание на Комисията по енергетика, за да приемем Проект за решение, върху който се обединихме от почти всички парламентарни групи. Затова, моля, за 30 минути почивка. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за прозрачност и почтеност в управлението, № 51-654-01-31, внесен от Георги Валентинов Георгиев и група народни представители на 27 февруари 2026 г., приет на първо гласуване на 11 март 2026 г. Проект – второ гласуване. „Закон за прозрачност и почтеност в управлението“. Предложение на народния представител Юлиана Младенова Матеева: „Наименованието на Закона се изменя така: „Закон за лобизма“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за прозрачност при представителство на интереси“. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. По чл. 1 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Този закон урежда реда и условията за осъществяване на представителство на интереси пред органите на публичната власт в Република България.“ По чл. 2 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. При отчитане на конституционното право на изразяване на мнение и на подаване на жалби и сигнали до органите на власт законът има за цел да осигури: 1. прозрачност на контактите с представителите на публичната власт; 2. равноправен достъп на всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, за изразяване на позициите им; 3. осигуряване на широка представителност при формулиране на проекти на нормативни, стратегически и други актове, засягащи широк кръг лица.“ По чл. 3 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) Представителство на интереси по смисъла на този закон е всяка устна или писмена комуникация с лице по чл. 5, осъществявана в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения относно създаването, изменението, допълнението, отмяната и съдържанието на: 1. нормативни актове; 2. общи административни актове; 3. национални стратегически и програмни документи; 4. позиции на Република България по отношение на правно обвързващи и стратегически актове на Европейския съюз или на международни организации, в които Република България участва; 5. укази за обнародване или връщане за ново обсъждане на закони. (2) Не е представителство на интереси по смисъла на този закон комуникацията, която се осъществява с лице по чл. 5 от: 1. лица, заемащи публична длъжност, при осъществяване на правомощията им; 2. публични органи, когато осъществяват своите правомощия по закон; 3. физическо лице, действащо в личното си качество и в личен интерес, с изключение на случаите, когато интересът му съвпада с интерес на юридическо лице, в което физическото лице участва или има управленски функции.“ По чл. 4 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) По смисъла на този закон представител на интереси или заинтересовано лице е всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, което в защита на обществен, групов или частен интерес се стреми да окаже влияние на органите и лицата по чл. 5 при взимане на решение относно създаването, изменението, допълнението, отмяната и съдържанието на актовете по чл. 3, ал. 1. (2) Представители на интереси са и групи от лица, изразяващи групов или обществен интерес, както и частен интерес на някой от участниците в групата. (3) Не може да бъдат представители на интереси: 1. органите и лицата по чл. 5 за времето, докато изпълняват съответната длъжност, както и до една година от прекратяване на пълномощията на служебното или на трудовото им правоотношение във връзка с изпълняваната от тях дейност; 2. служителите в администрациите на органите и лицата по чл. 5 за времето, докато изпълняват съответната длъжност, освен в случаите, когато представляват регистрирани организации на работници или служители пред съответната администрация.“ По чл. 5 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. Този закон се прилага при осъществяване на представителство на интереси пред: 1. Народното събрание, народните представители, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи; 2. президента и вицепрезидента на Република България, техните съветници и секретари; 3. Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях; 4. областните управители; 5. кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници; 6. ръководителите и членовете на други публични институции, които имат правомощия да приемат или издават нормативни и общи административни актове в определени области.“ „Глава втора – Принципи на взаимодействие“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. По чл. 7 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) По силата на принципа на откритост гражданите и организациите имат право на ефективно участие и свободен достъп до информация, свързана с вземането на публичните решения по чл. 3, ал. 1. (2) Достъпът на заинтересованите лица до проектите на актовете по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 се осъществява по реда, предвиден в Закона за нормативните актове, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Административнопроцесуалния кодекс. (3) Информацията по ал. 1 се предоставя по начин, който позволява лесен, навременен и открит достъп на всички заинтересовани лица до текста на обсъждания проект и до относимите към него документи и обстоятелства в машинно четим отворен формат. (4) Редът за провеждане на лични срещи с представители на интереси се регламентира от съответната институция и се публикува на интернет страницата ѝ.“ По чл. 8 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Принципите на прозрачност и отчетност се гарантират, като се осигурява проследимост на комуникацията между лицата по чл. 5 и представителите на интереси и на процеса по вземане на решения в съответствие с разпоредбите на този закон. (2) В случаите, когато е предвидено в нормативните актове по чл. 7, ал. 2, органите и лицата по чл. 5 публикуват обобщена информация – справка, за развитието на изготвените проекти и депозираните становища по тях заедно с обосновка за неприетите предложения. (3) Справката по ал. 2 съдържа информация за декларираните данни от лицето, от което изхожда становището, дали то действа от свое име, или защитава определена позиция от името на друго лице или група лица, и датата, на която е постъпило становището. (4) Справката се публикува на интернет страницата, на която е публикуван обсъжданият проект на акт, след приключване на обществената консултация и преди приемането, съответно издаването на акта. (5) Личните срещи с представители на интереси се отразяват в календар за срещи на лицето по чл. 5, който е свързан с Регистъра за прозрачност. Всеки орган и лице по чл. 5 поддържа календар за проведените срещи с представители на интереси на страницата на съответната институция в интернет, в който се отразява датата на срещата, присъствалите лица, обсъжданата тема. Когато срещите по даден въпрос са повече от една, описват се всичките, като се посочва пореден номер на срещата. (6) Условията и редът за поддържане на календарите по ал. 5, включително изискванията относно формата на данните и автоматизирания обмен с Регистъра за прозрачност, се определят с наредбата по чл. 19, ал. 3.“ По чл. 9 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. Като проявление на принципите на прозрачност и отчетност чрез свързаност на данни от Портала за обществени консултации, поддържан от Министерския съвет, интернет страницата на Народното събрание, на която се публикуват внесените законопроекти, и календарите по чл. 8, ал. 5 се осигурява проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне и приемане на актовете по чл. 3, ал. 1, предложенията по тях, докладите от обсъжданията в парламентарните комисии и стенограмите от пленарните заседания – законодателен отпечатък.“ По чл. 10 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, като: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Становище, представено от организация, се подписва от неин представител.“ 2. В ал. 5 след думите „не се разглеждат“ се добавя „по същество, а се отбелязват като недопустими.“ По чл. 11 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. Като проявление на принципите на прозрачност, добросъвестност и почтеност при изработване на проект на акт по чл. 3, ал. 1: 1. участниците в работни групи и консултативни съвети, които не са служители на институциите по чл. 5, са длъжни да декларират какви интереси представляват и да посочат свързаност, включително за годината, предхождаща датата на първото им участие, с лица, които имат интерес от разглеждания въпрос; наличието на свързаност, както и представляваните интереси не са основание за отвод или самоотвод на член на работна група; 2. при изслушвания, организирани от Народното събрание, от орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление, в които участието е документирано, участниците, които не са служители на институциите по чл. 5, са длъжни да декларират какви интереси представляват и да посочат свързаност, включително за минал период по т. 1, с лица, които имат интерес от разглеждания въпрос.“ „Глава трета – Регистър за прозрачност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. По чл. 12 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. (1) Регистърът за прозрачност, наричан по-нататък „Регистър“, е структурирана база данни в електронна форма, съдържаща обстоятелствата, вписани по…“ (Шум и реплики.)

„…силата на този закон за лицата по чл. 13, ал. 1. (2) Регистърът осъществява автоматичен обмен на данни с регистър БУЛСТАТ, търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и единния регистър за чужденци по чл. 54, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, при спазване на принципите на оперативна съвместимост.“ По чл. 13 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) На вписване в Регистъра подлежат представителите на интереси по смисъла на чл. 4, когато е налице едно от следните условия: 1. осъществяват представителство на интереси редовно по занятие; 2. представителството на интереси се осъществява по търговски начин за трети лица; 3. представителството на интереси е възложено срещу възнаграждение. (2) Когато представителство на интереси се осъществява от неперсонифицирана група лица, наличието на предпоставките по ал. 1 се преценява за всяко едно от тях. (3) Не подлежат на вписване в Регистъра дори да отговарят на някое от условията по ал. 1: 1. лицата, упражняващи адвокатска професия по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата, в рамките на упражняването на тази професия; 2. представителните органи на съсловни организации, създадени със закон, когато изразяват интересите на членовете си или упражняват правомощията си, предвидени в закон. 3. участниците в работни групи и консултативни съвети, създадени от държавни органи, както и в изслушвания, организирани от Народното събрание или от орган на изпълнителната власт, или на местното самоуправление; 4. лицата, които участват в консултативни или представителни органи, създадени с нормативен акт, уреждащ критериите за участие – за участието си в дейността на тези органи; 5. лицата, които по документирана покана от орган по чл. 5 предоставят информация или експертно мнение; 6. политическите партии, действащи в рамките на възложените им от Конституцията и законите функции; 7. регистрираните сдружения на работници и служители, когато осъществяват дейност в защита на техните интереси в областта на труда и социалното осигуряване; 8. регистрираните работодателски организации, действащи в защита на стопанските интереси на членовете си; 9. гражданите при упражняване на правото на събрания, митинги и манифестации по смисъла на Закона за събранията, митингите и манифестациите; 10. гражданите, упражняващи дейности по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление; 11. представителите на средствата за масова информация при осъществяване на тяхната дейност по събиране, разпространение или анализ на информация и новини; 12. представителите на регистрирани религиозни общности и институции, осъществяващи дейност, свързана с упражняване на правото на вероизповедание; 13. организациите, субсидирани от държавния или общинския бюджет – само при контакти с органите и лицата по чл. 5, свързани с определянето, изменението или получаването на субсидия от бюджета; 14. дипломатическите и консулските представители на чужди държави, чуждестранните публични органи, публичните международни организации, както и служителите на дипломатическите и консулските представителства. (4) Преценка за изпълнение на задължението по ал. 1, т. 1 може да се направи и при съпоставяне на публикуваната информация в календарите на срещите по чл. 8, ал. 5.“ По чл. 14 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) За физическо лице по чл. 13, ал. 1 се вписват: 1. единен граждански номер (ЕГН), а за чужденци – личен номер на чужденец (ЛНЧ) или дата на раждане; 2. имена; 3. данни за контакт; 4. сфера на дейност/област на интерес; 5. проект на акт, по който се осъществява представителство на интереси; 6. ако се вписва едноличен търговец или предприемач – брой лица, ангажирани за осъществяване на представителство на интереси; 7. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно. (2) За юридическо лице по чл. 13, ал. 1 се вписват: 1. идентификационен код на юридическото лице, а за регистрирани в чужбина юридически лица – наименование на органа по регистрация и код от държавата по регистрация или номер на делото, водено в регистриращия орган; 2. наименование и правна форма; 3. имена на законните представители или други лица, упълномощени да представляват организацията; 4. данни за контакт; 5. сфера на дейност/област на интерес; 6. проект на акт, по който се осъществява представителство на интереси; 7. брой служители или ангажирани в друга правна форма лица, извършващи представителство на интереси; 8. декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно. (3) Когато се осъществява представителство на интереси срещу заплащане, лицата по чл. 13, ал. 1 декларират данните по ал. 1, т. 1 и 2, съответно по ал. 2, т. 1 и 2 за лицето, по чието възлагане се извършва представителството. (4) Вписването в Регистъра се осъществява в едномесечен срок от настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 13, ал. 1. (5) Лицата по чл. 13, ал. 1 са задължени да декларират достоверността на въведената информация с декларация по образец, определен в наредбата по чл. 19, ал. 3. (6) Промени във вписаните обстоятелства се отбелязват в 7-дневен срок от настъпването им.“ Предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Вписванията в Регистъра се извършват самостоятелно от лицата по чл. 13, ал. 1 по електронен път, като регистрацията не подлежи на одобрение от служител на администрацията. (2) Вписването се извършва лично от физическо лице и съответно от законния представител на юридическо лице. И в двата случая вписването може да бъде извършено от упълномощено лице с изрично писмено пълномощно или по реда на чл. 24 от Закона за електронното управление. (3) Лицето, извършващо вписването, се идентифицира по реда на чл. 5 от Закона за електронното управление. (4) Нередовни вписвания се заличават от служители, определени с наредбата по чл. 19, ал. 3, в едноседмичен срок от връчване на съобщение на заявилото вписване лице, с което му се дават указания да отстрани нередовностите.“ По чл. 16 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Представителят на интереси може да заличи вписването си в Регистъра, когато преустанови извършването на дейността и в продължение поне на 6 месеца за него не са били налице предпоставките по чл. 13, ал. 1. (2) След заличаване от регистъра данните се съхраняват за срок от 5 години.“ По чл. 17 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. (1) Вписаният в Регистъра представител на интереси има право да: 1. получава информация от лицата и органите по чл. 5 за подготвяни проекти на нормативни актове в посочени в Регистъра области на интерес за лицето; 2. бъде канен за участие в работни групи за изготвяне на проекти за нормативни актове, срещи и други форуми в областите на интерес; 3. получава разрешения от държавни или общински органи и институции за достъп до обсъждания по въпроси, свързани с неговите обявени интереси, при условие че това не противоречи на разпоредбите на специалните закони и други нормативни актове, регламентиращи дейността на тези органи и институции. (2) Юридическите лица и едноличните търговци, вписани в Регистъра, посочват в годишните си доклади за дейността сумата, изразходвана за представителство на интереси, а ако не са задължени да изготвят такива доклади – в отделна декларация, която се обявява в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в сроковете, предвидени за подаване на докладите за дейността.“ По чл. 18 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) Регистърът осигурява възможност за извършване на справки чрез търсене по следните критерии: 1. имена, ЕГН, ЛНЧ на чужденец; 2. наименование, единен идентификационен код, правна форма и вид на организацията; 3. сфера на дейност или област на интерес; 4. наименование на проект на акт. (2) Регистърът осъществява обмен на данни с интернет страниците на органите и лицата по чл. 5, Портала за обществени консултации, поддържан от Министерския съвет и интернет страницата на Народното събрание, на която се публикуват предложенията по внесените законопроекти, при спазване на принципите на оперативна съвместимост. (3) Регистърът поддържа автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до информацията в машинночетим отворен формат. Информацията от регистъра се публикува и актуализира и на Портала за отворени данни, поддържан от министъра на електронното управление, съгласно Закона за достъп до обществена информация.“ По чл. 19 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, като, ал. 3 се изменя така: „(3) Редът за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в Регистъра се определя в наредба, издадена от министъра на правосъдието, съгласувано с председателя на Сметната палата и министъра на електронното управление.“ По чл. 20 има предложение на народния представител Георги Валентинов Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Чл. 20. Регистърът е публичен, с изключение на информацията за ЕГН или ЛНЧ (дата на раждане) на чужденец и данните за контакт на лицата. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до Регистъра посредством публичен интерфейс.“ „Глава четвърта – Административнонаказателни разпоредби“. Предложение на народните представители Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Глава четвърта – „Отговорност. Административнонаказателни разпоредби“. Предложение на народните представители Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 21: „Чл. 21. Отговорността на лицата по чл. 4, ал. 3 и на органите и лицата по чл. 5 се урежда според правилата, които се прилагат за правоотношенията, които възникват по повод на изпълнението на функциите им.“ По чл. 21 има предложение на народния представител Юлиана Матеева. Комисията не подкрепя предложението. В чл. 21, ал. 1 числото „1000“ се заменя с „10 000“, на двете места числото „2500“ се заменя с „25 000“, а числото „7500“ се заменя със „75 000“. Предложение на народните представители Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 22: „Чл. 22. (1) Физическо лице, което извършва дейност по чл. 13, ал. 1, без да е вписано в Регистъра в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2500 евро, а на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2500 до 7500 евро. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата, съответно имуществената санкция, е в двоен размер. (3) Глоба, съответно имуществена санкция, в размерите по ал. 1 – 2, се налага и на лице, което: 1. невярно е декларирало обстоятелства по чл. 14, ал. 1, т. 7 и чл. 14, ал. 2, т. 8, или 2. не е декларирало в срок или е декларирало неверни данни за лицето, по чието възлагане се извършва представителството на интереси в случаите по чл. 14, ал. 3. (4) Глобите, съответно имуществените санкции, по ал. 1 – 3 се внасят в приход на държавния бюджет. По чл. 22 има предложение на народния представител Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 23: „Чл. 23. (1) При констатирано нарушение по чл. 22 лицето по ал. 2 съставя протокол и издава предписание за отстраняване на нарушението. (2) Ако нарушението не бъде отстранено в 14-дневен срок от връчване на предписанието по ал. 1, овластено от председателя на Сметната палата длъжностно лице издава акт за установяване на нарушението. (3) Наказателно постановление се издава от председателя на Сметната палата. (4) Наказателно постановление не се издава, ако нарушението бъде отстранено в 14-дневен срок от получаване на акта за установяване на нарушението от нарушителя. (5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 има предложение на народния представител Юлиана Матеева. Комисията не подкрепя предложението. § 1, т. 1 се заличава. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като думите „чл. 21“ се заменят с „чл. 22“. По § 3 има предложение на народния представител Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Наредбата по чл. 19, ал. 3 се издава в тримесечен срок от влизането в сила на закона.“ По § 4 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като в изречение първо думите „неговата готовност“ се заменят с „въвеждането му в експлоатация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Предложение на народния представител Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Закона за нормативните актове в чл. 26, ал. 5 се създава ново изречение второ: „Справката съдържа информация за декларираните от лицето, от което изхожда становището, данни дали то действа от свое име, или защитава определена позиция от името на друго лице или група лица, датата, на която е постъпило становището“, а досегашното изречение второ става изречение трето. Предложение на народния представител Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7: „§ 7. В Закона за администрацията в § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията се създава ал. 11: „(11) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при увеличаване на числеността на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, когато увеличаването е свързано с числеността на държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража.“ По § 6 има предложение на народния представител Георги Георгиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8: „§ 8. Член 7, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 9 и чл. 12 – 23 влизат в сила 9 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! По отношение на Законопроекта, който разглеждаме, на първо място, мисля, че е редно да изкажем благодарност към ексминистъра на правосъдието Георги Георгиев за неговата работа по Законопроекта с неговия екип в продължение на последната година. Както казва той: ако беше лесно, някой друг щеше да го направи до този момент. Законопроектът е изключително важен. Законопроектът е включен в Плана за възстановяване и устойчивост. От този законопроект следва да получим 440 млн. евро – 437 млн. евро. И считам, че е необходимо сериозно и отговорно поведение на залата във връзка с изпълнение на поетите ангажименти към Европейската комисия. Още повече подготвянето на Законопроект, който да бъде балансиран и между вътрешнодържавните заинтересовани лица, които ще го ползват с всички техни бележки и всички техни интереси, и Европейската комисия, която също има мнение по Законопроекта, е изключително трудно. В тази връзка, господин Председател, позволете ми да направя и технически редакции по Законопроекта – по чл. 80, ал. 2 от нашия правилник, на първо място, в редакцията на чл. 3, ал. 1 думата „лице“ се заменя с „орган или лице“. Второ, в редакцията на чл. 8, в ал. 1 думата „лицата“ се заменя с „органите и лицата“. В ал. 5, изречение първо думата „лицето“ се заменя с „органа или лицето“. Трето, в редакцията на чл. 17, ал. 1, т. 1 думите „лицата и органите“ се заменят с „органите и лицата“. В чл. 18, ал. 1, т. 1 думите „на чужденец“ се заличават. И в § 1, т. 1 на Допълнителната разпоредба думата „лице“ се заменя с „орган или лице“. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, да не ни мине котка път, така че да бъда нетипично лаконичен. Започвам с благодарности към екипа на Министерството на правосъдието, на експертите, на доцент Станева за подготовката на Законопроекта, към всички неправителствени организации, които изпратиха повече от 30 становища, към колегите от различни групи, с които работихме през изминалите две седмици, за да можем да съобразим голяма част от основателните бележки. Буквално до последния момент се доработваше законът. Двадесет години вече българският законодател се опитва да регулира тази материя по начин, по който го правим днес. Ще дадем основания за изсветляване на процесите на взаимодействие между публичната власт и различните заинтересовани групи, които ѝ влияят, било като представители на интереси, било като лобисти, казано в общия смисъл, в общоприетия термин. Това, което е важно да се знае, е, че с този закон – неведнъж сме коментирали, изпълняваме изключително важен ангажимент, поет от Република България по Плана за възстановяване преди четири години. През изминалите 11 месеца от кабинета Желязков предприехме всички необходими стъпки, подготвихме Законопроекта и го внесохме като народни представители именно в последните дни с оглед възможността да може да изпълним този ангажимент. Още веднъж – благодарност и признателност към колегите от различните групи, които и в Правната комисия подкрепиха допълненията, и се надявам на подкрепа в залата. Сумата, която ще се получи от България безвъзмездно срещу приемането на този закон, наред с подобряване на обществените отношения, които той регулира, така както е договорено по Плана, е равностойна на разходите за течащите в момента ремонт и обновяване на 80 от домовете за възрастни хора, в които са настанени над 5600 наши сънародници. Тоест наред с абстракцията, това е конкретен пример за важността на това и другите законодателни решения, които приехме. Искрено се надявам на Вашата подкрепа. Благодаря много на всички. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На първо място, държа да отбележа, че наистина днес парламентът, надяваме се, ще направи важна стъпка с приемането на този законопроект и това заслужава поздравления в края на гласуването. На второ място, държа да отбележа, че Законопроектът все пак претърпя редица редакции, надявам се, консенсусни, от внасянето на първоначалния законопроект, след като Министерският съвет също внесе своя законопроект и предложения между двете четения. И затова заслугата, разбира се, не е само на вносителите, заслугата е и на членовете на Правната комисия и на колеги от нашата парламентарна група, като госпожа Надежда Йорданова, които работиха много усилено, заедно с експертния екип в Министерството на правосъдието, за да имаме едни общо приемливи редакции. На трето място, държа да отбележа, че все пак този законопроект пораждаше и вероятно ще продължи да поражда известни дебати. На първо място, по това, че не прави разграничения между понятието за представителство на интереси, което обикновено се приема в чуждото законодателство като лобиране, и понятието за застъпничество в обществена кауза. Това разграничение не е проведено в предложения законопроект. И второто нещо, което крие потенциален риск, е, че практически голяма част от задължените лица за регистрация в създадения регистър ще са представители на юридическите лица с нестопанска цел, включително и тези в обществена полза. Тъй като Законопроектът изрично изключва адвокатите, от една страна, изключва представителите на работодателските организации и на синдикатите, от друга страна. И се оказва всъщност, че най-често организациите с нестопанска цел ще трябва да са тези, които ще се регистрират в Регистъра, което води до дублиране на регистрацията, тъй като те вече са регистрирани в Агенцията по вписванията. И в тази връзка, включително като член на Комисията по правата на човека, искам да обърна внимание на едно от последните становища, които бяха получени по Законопроекта, именно становището на една професионална авторитетна организация – Българския център по нестопанско право, които са предложили известни редакции – според нас разумни – в чл. 13 на Законопроекта, в чл. 3 също така. В тях ясно се казва, че представителството, комуникацията с органите на властта, когато целта на тази комуникация е да се създадат гаранции за упражняването на конституционни права, не на каквито и да е обществени интереси, трябва да бъде разграничена от другите хипотези и следователно тези организации да не подлежат на задължение за регистрация. Там в това становище е цитирано и чуждестранно законодателство, което дори е по-широко от предложения от тях текст. Във финалния доклад не е предложена редакция в този смисъл, но при бъдещата работа по Законопроекта, мисля, че е важно именно това разграничение да бъде направено и организациите, които осъществяват комуникация в защита на установени, гарантирани конституционни права, да не бъдат подлагани на режим, който да подлежи на допълнителна регистрация и да налагаме допълнителна административна тежест. Пак казвам, важно е, че ще се приеме този законопроект, но дебатът не бива да спира дотук. Има още какво да се подобри, надявам се, в следващия парламент. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам възможността от името на Георги Георгиев да благодаря на всички народни представители за приетия законопроект. (Оживление.) И като за последно да предложа удължаване на работното време на днешното заседание до точка девет от програмата, именно точка четвърта от фиксираните за днес, а именно Проектът на решение, внесен от Комисията по енергетика.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. ...).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение на народния представител Николета Кузманова и група народни представители: „§ 2 се изменя така: § 2. В чл. 80, ал. 1, т. 1 думите „престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX” се заменят с „двадесет и пет години за престъпления по глава втора и глава четвърта“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. Неприключените до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 35, ал. 2 след думите „чл. 149, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 150, ал. 4, чл. 151, ал. 4 и 6“. 2. В чл. 213, ал. 4 думите „чл. 151, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 151, ал. 3 и 5“, думите „чл. 159, ал. 3, 6 и 7“ се заличават и думите „чл. 353в, ал. 1, 4 и 5“ се заменят с „чл. 353в, ал. 4 и 5“.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда изключително кратка, защото вече имах възможността на два пъти да мотивирам, тоест да представя мотиви, защо не трябва този проект да се приема в този му вид. И в тази връзка, уважаема госпожо Председател, моля за разделно гласуване на § 1, и от § 14 до § 17 включително, като във връзка с това мое искане бих искала да обърна внимание, че ако Петдесет и първото народно събрание приеме тези параграфи във вида, в който са предложени, всъщност ще възпроизведе с различни думи формулировки на норми в Наказателния кодекс, които бяха обявени за противоконституционни миналата година. И това ще е с ясното съзнание какво прави Петдесет и първото народно събрание. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам удължаване на работния ден до изчерпването и на тази новоприета точка.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно решение за възлагане на министъра на енергетиката да не извършва действия, свързани с промяна в структурата на дружества, включени в капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, № 51-654-02-40, внесен от Павела Митова, Красимир Вълчев, Искра Михайлова, Халил Летифов, Манол Генов, Красимир Манов, Красимира Катинчарова и група народни представители на 19 март 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 19 март 2026 г., Комисията по енергетика, разгледа посоченото Проекторешение. Проектът на решение бе представен от вносителя Павела Митова. Мотивите към Проекта за решение са, както следва: Проектът на решение на Народното събрание има за цел да ограничи преструктурирането на холдинговите структури, характера на държавната собственост или стратегическото значение на съответните дружества. Държавните енергийни дружества от холдингов тип концентрират значителни активи и изпълняват функции от съществено значение за националната сигурност, енергийната независимост и устойчивото развитие на икономиката. Всяка промяна в холдинговата структура, включително отделяне, вливане, разделяне, промяна на собствеността или разпореждане с дялове и акции, поражда дългосрочни последици относно управлението на публичните ресурси и задълженията на държавата към гражданите и бизнеса. През последните години се наблюдава тенденция публични предприятия, включително в енергетиката, да бъдат подлагани на преструктуриране в изпълнение на различни стратегически документи, реформи и международни ангажименти. Част от тези процеси се провеждат в кратки срокове и без достатъчна обществена и парламентарна дискусия, което поражда съмнения за прозрачност, ефективност и защита на обществения интерес. Необходимостта от приемането на Решението е породена и от липсата на проведени консултации и съгласуване с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите относно въпросите на жизненото равнище в рамките на тристранното сътрудничество съгласно чл. 3 от Кодекса на труда. Проектът на решение е съобразен с приетите от Народното събрание решения от 31 януари 2020 г. (ДВ, бр. 11 от 2020 г.) и от 12 януари 2023 г. (ДВ, бр. 6 от 2023 г.). Приемането на Проекта на решение е необходимо за гарантиране на прозрачност и предвидимост при преструктурирането на държавните участия и холдинговите структури в енергийния сектор, както и за защита на обществения интерес при управлението на публичните ресурси. В дискусията по Проекторешението участваха народните представители: Васил Стефанов, Халил Летифов, Павела Митова, Красимира Катинчарова, Красен Кръстев и Станислав Анастасов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ 14 гласа, без „против“ и „въздържал се“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Решение за възлагане на министъра на енергетиката да не извършва действия, свързани с промяна в структурата на дружества, включени в капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, № 51-654-02-40, внесен от Павела Митова, Красимир Вълчев Искра Михайлова, Халил Летифов, Манол Генов, Красимир Манов, Красимира Катинчарова и група народни представители на 19 март 2026 г.“

Ако позволите, ще премина към становище на вносител.

Благодаря, господин Председател. В днешния ден в 10 ч. проведох извънредно заседание на Комисията по енергетика, на което изслушахме становищата на синдикалните организации към Мините и ТЕЦ 2. Ще Ви изчета само писмото, което съм получила като председател на Комисията по енергетика от синдикален съвет КНСБ при ТЕЦ „Марица изток 2“ и в него се гласи следното: „Настояваме незабавно Народното събрание да приеме решение, с което категорично да забрани на служебното правителство да предприема каквито и да било структуроопределящи реформи в енергетиката. Служебното правителство няма нито мандат, нито политическа легитимност да взема решение с дългосрочни последици за българската икономика и националната сигурност. Неговата роля е организиране на честни избори, а не провеждане на политики с потенциал да внесат трайни щети на държавата. Очакваме от Вас незабавна, ясна и отговорна позиция. Всеки опит за бездействие в този момент ще означава поемане на пряка отговорност за последствията.“ Има и достатъчно постъпили становища от останалите синдикални организации. Организирах тази комисия, за да може да изслушаме тяхното мнение. Чухме становището на КНСБ и на „Подкрепа“ и дадох възможността на министъра на енергетиката да предостави своите аргументи на членовете на Комисията по енергетика за това какви действия възнамерява да предприеме и какво счита за целесъобразно в българската енергетика. Той ни информира, че по негово мнение въглищата отиват към своя край. Малко ми напомня на вицепремиера на Република България госпожа Недина, която каза, че въглищата си потъват като „Титаник“. От неговото изложение стана ясно, че служебният министър на енергетиката не се интересува от нищо друго освен от усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и от парите, които трябва да бъдат заделени, за да може – цитирам: „да се гарантира ранното пенсиониране на миньорите.“ Аз, като председател на Комисията по енергетика, и заедно с колегите, с които се обединихме, няма как да приемем това становище, защото има ясно контрастиране между мнението на Народното представителство в България, която е парламентарна република, и мнението на служебния министър-председател, който се е самоизолирал, и затова беше необходимо той да чуе мнението на всички народни представители. Искам да благодаря отново на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“, ВЪЗРАЖДАНЕ, колегите от „Има Такъв Народ“, МЕЧ, ВЕЛИЧИЕ и „ДПС – Ново начало“ за това, че присъстваха на работната група. Успяхме да стигнем до общо решение, с което практически налагаме мораториум върху действията на министъра на енергетиката да прави каквото и да било разделяне на „Българския енергиен холдинг“. От „Има Такъв Народ“ сме се противопоставили на това още от изпращането на условията по Плана за възстановяване и устойчивост. Днес го виждам реализирано това блокиране на тази реформа по Плана за възстановяване и устойчивост – благодарение на всички Вас, така че Ви изказвам своята благодарност отново.

„РЕШЕНИЕ за възлагане на министъра на енергетиката да не извършва действия, свързани с промяна в структурата на дружества, включени в капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г. (ДВ, бр. 6 от 2023 г.) и Решение на Народното събрание от 31 януари 2020 г. (ДВ, бр. 11 от 2020 г.) РЕШИ: 1. Възлага на министъра на енергетиката в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, да не предприема действия по промяна на холдинговата и капиталовата структура на дружеството, включително чрез отделяне, вливане, разделяне, продажба на дялове или акции, апортни вноски и други форми на разпореждане. 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

И аз Ви благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние като парламентарна група на Движението за права и свободи сме доказали, че сме последователни в действията си по отношение на въглищните централи. Действията ни са насочени към запазване на енергийната независимост и работните места в регионите, засегнати от енергийния преход. Аз благодаря на всички колеги от Енергийната комисия, които подкрепиха това решение. Доказахме, че при важни решения, които са решаващи за съдбата на хората, можем да се обединим и да загърбим политическите пристрастия и различия. И в заключение, уважаеми колеги, предприетите ни действия в енергийната сфера подчертават важността на последователността и пътят напред изисква нашите колективни усилия и отговорни действия. Благодаря. (Ръкопляскания от народни представители на „ДПС – Ново начало“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Ние от парламентарната група на ДПС категорично ще подкрепим Проекта на решение за забрана на министъра на енергетиката да не извършва действия, свързани с промяната в структурата на дружествата, включени в капитала на Българския енергиен холдинг. Според нас има опит за демонтаж на енергийното сърце на България. Това решение, което е пряк отговор на действията и бездействията на служебното правителство и на политиките, които ПП и ДБ налагат в енергетиката, темата за преструктурирането на Българския енергиен холдинг не е технически въпрос. Това е въпрос на национална сигурност. Въпреки че не участвам в Комисията по енергетика, като народен представител от област Стара Загора вчера и днес ходих на заседанията на Комисията по енергетика – като човек, който се интересува от проблемите на своя район и от проблемите на старозагорци в Маришкия комплекс. За нас още по-притеснително е, че тези процеси се случват именно при управлението от ПП-ДБ и опитът ни показва, че когато те са във властта, енергийният сектор се превръща в поле за експерименти. Всички ангажирани в комплекс „Марица изток“, всички старозагорци знаят, че когато ПП-ДБ по някакъв начин се докопат до властта, те създават проблеми – понякога необратими за българската индустрия. Като народен представител от Стара Загора категорично не приемам такъв тип политика, която поставя под риск комплекс „Марица изток“ и хиляди работни места в региона, хиляди съдби. От името на парламентарната група на ДПС заявявам: ще защитим българската енергетика, ще защитим работните места и поминъка на Стара Загора, ще защитим националния интерес. И ако някой си мисли, че ще позволим демонтаж на енергийното сърце на България, днес отговорът от тази зала трябва да бъде категорично „не“. Ние от ДПС ще подкрепим проекта за забрана на министъра на енергетиката да разпарчетоса Българския енергиен холдинг. Благодаря. (Ръкопляскания от народни представители на ДПС – Ново начало.)

Да направя редакция!

Парад на лицемерието наблюдаваме вчера и днес, тъй като вчера по искане на ВЪЗРАЖДАНЕ първо беше отхвърлен един Проект на решение, в който много ясно и точно е формулирано нашето виждане по отношение на Мините и на тецовете още – забележете – на 11 ноември 2024 г., първият ден, в който това Народно събрание започна да работи. В него ние ясно и точно формулирахме няколко точки, които са приоритетни не само за това Народно събрание, те са приоритетни за България, които към днешна дата са жизненоважни, и въпреки това вчера беше отхвърлено това нещо да бъде разгледано, макар и година и половина по-късно. Затова пък днес обсъждаме един друг Проект на решение, което е половинчато решение, който проект, разбира се, ние ще подкрепим, защото е много важен. Но какво е нашето предложение и Проект на решение, с който да се задължи изпълнителната власт по отношение на Мините и на тецовете? Само ще прочета няколко от тези неща: „Министерският съвет да инициира преговори на национално и европейско ниво за осигуряване на следните условия на българските въглищни мощности: по-точно предприемане на необходимите действия на европейско ниво за преразглеждане и отмяна на изискването за въглеродни квоти на въглищната индустрия в България. Министерският съвет да настоява за изключване на българската въглищна индустрия в рамките на системата за търговия с емисии на Европейския съюз. Увеличаване на безплатните квоти за емисии на парникови газове или временно облекчаване на квотите за най-засегнатите сектори поради тяхното значение за енергийната сигурност на страната.“ Това е от 11 ноември 2024 г. – първия ден на това печално Народно събрание. Печално Народно събрание, защото освен всичките други грехове, които има, и може би най-големият въобще в най-новата история на България, а именно вкарването с фалшиви данни в еврозоната, това правителство, което беше излъчено от Петдесет и първото народно събрание с министър на енергетиката от ГЕРБ Жечо Станков, имаше пълната свобода, възможности, мнозинство, да предприеме всички тези действия, които днес включително ще бъдат дебатирани и гласувани, защото ситуацията е абсурдна. Само преди няколко месеца – в края на миналата година, Бойко Борисов заедно с Жечо Станков, заедно с Томислав Дончев, обясниха гръмко и нашироко пред всички национални медии как те са предоговорили Плана за възстановяване и устойчивост, как са спасили въглищните централи, как цялото това нещо ще се материализира с няколко милиарда, които ще постъпят в страната. Разбира се, не споменаха с цената на какво и как точно ще се случи. И днес виждаме ситуация, в която на пожар – в последния работен ден на това Народно събрание, се вкарва Проект на решение, който е подкрепен от ГЕРБ, който ще спре действащия министър на енергетиката от служебното правителство да изпълни политиките, вкарани от ГЕРБ. Това, ако не е двуличие, това, ако не е всичко друго, но не и безобразие, здраве да е. Имаме абсурдна ситуация, в която ще застанем рамо до рамо и ще обявим, че спасяваме българските мини, ще спасим българските тецове в ситуация, в която евролибералите в последните години направиха всичко възможно да ги унищожат. Защото трябваше едно злополучно – отново последно заседание на един последен парламент, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ трябваше да го бойкотираме, да окупираме тази трибуна, да се наложи да режем кабелите, за да няма озвучаване, да правим всичко възможно в дванадесет през нощта да продължи заседанието, за да може да минем в друг пленарен ден, да се изгасват лампите и да се бойкотира това, което беше наше национално гарантирано в Конституцията право, и да спасим Мините към онзи момент. Отново от мнозинството на ДПС и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, да подчертаем, защото те тогава управляваха, сглобки си правеха, след което беше предизборна кампания и същите тези депутати – най-малко от Старозагорския МИР, включително и от Хасковския МИР, обясняваха колко са загрижени за тецовете, за Мините. И в първия ден, в първия ден на Петдесет и първото народно събрание, когато ние внесохме Проект на решение, в което да бъде прието всичкото това нещо – правителството да има рамка, на която да се облегне и да каже пред брюкселските бюрократи: вижте какво искат нашите народни представители и ние трябва да го спазим, и да имат легитимното право да защитят националния интерес, това дори не беше разгледано. Напротив. Вчера отново беше отхвърлено като Проект на решение, за да стане малко по-късно народен представител от групата на Пеевски и да обяви, че иска преразглеждане, за да може да бъде спасен Българският енергиен холдинг, защото сегашният министър щял да го разпарчетоса, да бъде пристъпено към всичкото това нещо за унищожаване на Мините, да, точно така, ще го направи и може би, ако не вземем това решение. И ние трябва да го спрем. Въпросът е двуличните политики и говореници от страна на ГЕРБ, и на ДПС, и на ПП-ДБ. Трябва да се помнят тези неща и да се знаят много ясно и точно, не трябва да се забравя всичкото това нещо, което имаме към днешна дата. Да, ние този проект на решение ще го подкрепим, и да, той е изключително важен, но той е временна мярка и не решава проблемите с това, че слугувайки на брюкселските бюрократи в България евролибералите искат да унищожат и Мините, и тецовете.

Да!

Господин Ганев, като цяло много точно описахте ситуацията, но няколко неща трябва да бъдат уточнени. Първото нещо е, че всъщност в Плана за възстановяване и устойчивост беше заложено още от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ отделяне тогава на преносните оператори, тоест на „Булгартрансгаз“ и на ЕСО, от структурата на БЕХ. Защо? Защото Европейската комисия има съмнения – тя няма доказателства, но има съмнения, че има кръстосано субсидиране между държавните енергийни дружества, които са вътре в структурата на БЕХ. След това вече предишният министър на енергетиката Жечо Станков прави – предоговаря, тази реформа 11 от Плана за възстановяване и устойчивост, и вместо да бъдат изкарани преносните оператори, се изкарват тецовете и Мините. Тоест, на практика, той прави абсолютно същото – разделя държавните енергийни дружества, защото, отново подчертавам, Европейската комисия няма доказателства, но има съмнения. И това не са мои думи, това са думи днес на изпълнителния директор на „Български енергиен холдинг“ Валентин Николов, който ги каза по време на Комисията, че Европейската комисия има съмнения, че е възможно да има кръстосано субсидиране между държавните енергийни дружества. Всъщност позицията на Българския енергиен холдинг е, че между държавните енергийни дружества никога не е имало и в момента няма кръстосано субсидиране, но тези действия на министъра на енергетиката, предишния, в редовния кабинет, за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, с които той се съгласява отново да бъдат разделени държавните енергийни дружества и да не бъдат под шапката на БЕХ, на практика, противоречи. Ние си признаваме, че евентуално такова кръстосано субсидиране може да има, защото иначе защо се съгласяваме да ги разделим? Ако нашата позиция и тази позиция, която е на „Български енергиен холдинг“, е твърда, и ние като държава настояваме, че това е позицията – и това е така, защо иначе се съгласяваме да ги разделим? И това е големият грях тук и на министъра на енергетиката в редовния кабинет Жечо Станков, че той по-твърдо не е настоявал, че такова кръстосано субсидиране между нашите държавни енергийни дружества няма и че няма никаква нужда тези дружества да бъдат разделяни.

Крайно време е лицемерието да има поне някакви граници, в които да се прекрати това безумие, в което пред медиите, които се владеят от ПП и ДБ, а това са 90% от медиите, да се обяснява колко е лош ГЕРБ и Пеевски, когато не управляват с тях, а в същото време, когато управляват с тях, да е добър евро-атлантически партньор. Защото, когато не управляваха заедно, от ПП и ДБ са категорично против всички политики на ГЕРБ. Когато направиха сглобка обаче, тогава проблем нямаше. Когато ПП и ДБ подписаха този срамен План за възстановяване и устойчивост, където тези милиарди по никакъв начин не решават нито проблемите на страната ни, нито ще се използват от малките и средните фирми, напротив, те са загробени и унищожени от големите фирми, които ще взимат лъвския пай от тези пари, впоследствие на другите търгове и на другото участие в свободния пазар ги унищожават, тъй като могат си го позволят – цялото това нещо към този момент ГЕРБ бяха против. Когато впоследствие управляваха, вече уж предоговориха нещо. С цената на какво? Отново в последния ден на този парламент да приемем Проект на решение, в който временно да забраним на служебното правителство да предприема едни действия. Дано да ги направи и дано Трайчо Трайков да ги спази, защото ме съмнява, защото ме съмнява, че и Гюров ще спази проекта на решение, който беше приет вчера и го задължава да защити националния интерес по отношение най-малкото на всички тези квоти, които унищожават и довеждат дотам да има деиндустриализация на Европа. Защото в стремежа си да са предани брюкселски пудели, ще застанат дори и срещу Германия и Италия, които са категорично против, и включително и държавите от Източна Европа, членки на Европейския съюз, които са категорично против това безумие, наречено парникови квоти и всичко това, което се случва с цената им на борсовите тържища. Това трябва да бъде прекратено. Крайно време е лицемерието на ПП-ДБ, на пеевската група, на ГЕРБ, да се атакувате когато не управлявате заедно, а в следващия момент да правите сглобки, управления, да се договаряте, парцелирате Мините. И тук е моментът пак да припомним и на служебните правителства назад в годините. Отново заради печалния План за възстановяване на устойчивост. Отново в последните дни, в които трябваше да се спасява това нещо, което искаше да се случи с парцелиране на Мините от правителството към онзи момент – служебното правителство на Радев. Въобще много оплетени казуси, които показват политическото лицемерие. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме ясна, точна, последователна политика пет парламента – под никаква форма – без управление с Пеевски и с Борисов.

Господин Председател, понеже става тенденция, аз разбирам това, че някакви хора демонстрират, че са ангажирани един път, втори път, трети път. Наложи се преди десетина дни парламентарната група на „Има Такъв Народ“ да отиде на място в Министерството на земеделието, за да се увери колко е натоварен министърът. Те дори в Министерството на земеделието не знаят къде им е министърът. Тъй като ние сме парламентарна република и в крайна сметка ние тук като народни представители конституционно сме над изпълнителната власт, която е под наше подчинение, обръщам се към Вас процедурно. Процедурно да проведем гласуване между парламентарните групи в тази зала, с което да задължим министъра на земеделието да дойде в пленарната зала, защото тенденцията в последните седмици показа, че и Гюров го каним, него го няма, без дори да уведомява председателя на парламента къде е на парламентарен контрол. Министрите му си мислят, че са неприкосновени. Техните розови сънища ще свършат точно след около месец. Така че правя едно процедурно предложение от Ваше име да проведем гласуване в залата, с което да задължим и да го докарат министъра на земеделието Христанов, ако трябва с по-рестриктивни мерки тук в залата, за да го изслушаме и да видим наистина каква работа върши като министър. Благодаря Ви.

Господин Председател, виждам, че днес сте тръгнали да правите всякакви възможни изстъпления – законодателни, за които може да се сети човек. Да Ви дам една идея. Мисля, че „Има Такъв Народ“, както са тръгнали, могат да вкарат една поправка в Наказателния кодекс набързо – още днес, на две четения, и да въведем нова мярка за неотклонение: докарване на министър до пленарната зала. Моля Ви се, това е абсолютно недопустимо, господин Председател. Както е извън рамките на закона да гласуваме да задължим министъра на енергетиката да прави това или онова, по абсолютно същия начин не може пленарната зала да задължи да дойде някой тук, камо ли пък да бъде докаран с полиция. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. С тази процедура се обръщам към Вас, тъй като служебният министър на земеделието Христанов системно нарушава Конституцията и не идва на изслушванията както в пленарна зала, така и в Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание. Той е длъжен да го направи. Не може да си позволи да прави реплики и коментари: кои са тези депутати и не могат депутатите да решават кога ще ходя на изслушване. Господин Председател, обръщам се към Вас, защото проблемите на българските земеделци се задълбочават, защото са нужни спешни решения. Самонареклият се министър на народа толкова се страхува от самите земеделци, които днес излязоха на протест срещу него, че се скри включително от тази пленарна зала и избяга от народните представители. Министърът на народа бяга от народа и бяга от избраниците на народа в тази зала. Така че Вие винаги стриктно изпълнявате разпоредбите на Правилника и се обръщам към Вас да предприемете всички мерки от Вашите правомощия, така че служебният министър на земеделието Христанов да дойде в тази зала и да го изслушаме по най-спешните наболели проблеми и решенията, които предлага. Защото по последна информация, след като е подписал въпросното уведомление до госпожа Рая Назарян, че не може да дойде в пленарната зала, е избягал в неизвестна посока от сградата на Министерството на земеделието. Голям страх, голямо нещо, но още веднъж Ви моля, господин Председател, този назначен от президента и премиера служебен министър да си изпълни конституционните задължения и да се яви в тази зала. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, нека да сме сериозни към тази тема. Колеги, не се унижавайте да се занимавате с господин Христанов. Някои от нас помним какъв депутат беше. И във връзка с „помним“ и „спомени“ да Ви кажа – на Вашето предложение, господа, и на Вас, господин Председател: Вие, колеги от ПП-ДБ, чрез Вашия депутат тогава Бачийски, внесохте предложение в Народното събрание принудително да довеждаме в залата хора. Може да проверите. (Силен шум.) Има такова внесено предложение. На всичкото отгоре господин Бачийски с господин Христанов, който беше депутат тогава, лично са идвали при мен да ме убеждават да подкрепя това. Аз от тази трибуна съм бил против и сега съм против. Защото най-лесният начин да прецениш тежестта на един политик, министър и така нататък, е да го видиш как като мишка се крие от Народното събрание. И в тази връзка и тогава, и сега смятам, че не трябва да се отдава такова значение на такива хора. Тогава те ме кандърдисваха да направим принудително довеждане от хора, назначени в Народното събрание, които да довеждат такива, които не се явяват. Кажете ми сега къде е двуличието, къде е лицемерието, къде е забравянето. Аз не знам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН и ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, колеги, аз съм съгласен, господин Манев, че ние не трябва да се унижаваме, а да чакаме и да търсим този министър Христанов. Но от сутринта и от вчера земеделците от моя избирателен район – Силистра, имат толкова много въпроси към този човек, че аз се чудя къде да го намеря, за да му ги задам в последното заседание на Народното събрание. Защото, когато се прибера сега, тези хора ще ме питат защо не съм задал тези въпроси на министър Христанов, който се крие наистина като мишка – министъра на народа.

Разбира се, господин Председател. Разбира се. Защото е тръгнал да уволнява и назначава хора по областни дирекции на земеделието, хора, които са забъркали такива каши, че просто съм подготвен, но не искам да Ви губя времето. На тези хора как да им отговоря в момента, че не можем да изслушаме министъра, защото той бяга и не се явява? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас – по начина на водене. Конституционно задължение на всеки български гражданин, всяко длъжностно лице от администрацията, било то и министър, пък бил той и с жълта книжка, е да се явява тук на изслушванията в Комисията и пред пленарната зала. Именно във връзка с това в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по предложение на народния представител Атанас Славов, беше приет текст и аз го подкрепих този текст: гражданите да се явяват тук и при неизпълнение на това задължение да носят юридическа отговорност. Отворете член 112 и ще прочетете последното изречение от член 112 от нашия правилник. Така че моля да задействате всички механизми да бъде потърсена тази юридическа отговорност от лицето Христанов, поправям се – от полудялото лице Иван Христанов.

Чл. 112!

Господин Председател, колеги, смешно е, но не чак толкова. По-скоро е тъжно. И наистина искам да помогна на председателстващия заседанието, защото я докарахме дотам – в парламентарна Република България часове наред да умуваме как да докараме един министър да изпълни конституционните си задължения, не само този, и министър-председателят, и още един куп министри, които категорично отказват да изпълнят конституционните си задължения. И ако в този последен редовен пленарен ден ние часове наред се чудим как да докараме един министър, може би е добре да се обърнете към президента на републиката госпожа Йотова, с чийто подпис това срамно правителство управлява в момента. (Смях.) Да отворя една скоба за отговорността – ограничената отговорност. Ограниченият избор, който има президентът от един списък, предложен от Конституцията, не означава, че няма избор. Има ограничен избор. И когато има ограничен избор, не може да каже, че няма избор и няма отговорност. Отговорността да избереш министър-председател, който предложи одиозно правителство на държавата и превръща институциите на държавата в посмешище, си е отговорност. И затова моят скромен съвет е да ѝ звъннете на нея от името на залата и да я помолите да упражни някакъв контрол върху тези, които с нейния подпис са назначени. Защото това не се случва само днес. Не се случва само с този министър. Случва се и с министър-председателя. Някой да го е виждал тук в тази зала? Случва се и с друго – с отказ, открит отказ на правителството да изпълнява решение на Народното събрание. Това подкопаване на институционалността в държавата – трябва да знае президентът, че всички имаме отговорност за това. Да, и ние като Народно събрание имаме отговорност, уважаеми колеги от ГЕРБ и останалите, защото допуснахме да стигнем до това одиозно правителство и защото… (Реплика: „Каква е процедурата?“) Процедурата е да помогна на председателя на парламента да се обади на президента да упражни властта, която има върху тях, и в тази връзка се аргументирам. Ако нещо не Ви е ясно, пак да повторя. Институционално подкопаваме държавата с това одиозно правителство. И хората го виждат. И ние сега, като тръгнем на избори, нас ще питат, не тях, нас! Срам! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, във връзка с това, което каза господин Цонев, и така с опит да Ви помогна във връзка със сигнала, който ще направите към президента на Република България, моля да имате предвид, че юридическата отговорност в България – има няколко вида такава. Има гражданска отговорност, съответно договорна и извъндоговорна – такава не представлява отговорността на господин Христанов. Има наказателна отговорност, но това, което прави, не представлява, за съжаление, престъпление по Наказателния кодекс. Има административнонаказателна отговорност, но тъй като нашият правилник не предвижда такава административнонаказателна отговорност да му бъде наложена на министъра, аз Ви съветвам да потърсите и в това писмо, което ще изпратите на президента на Република България, да поискате дисциплинарната му отговорност, а именно правомощията на президента да поиска оставката на господин Христанов и да издаде указ за това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ИТН и ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател и колеги народни представители! Моята процедура е по начина на водене. Имам молба към председателя – господин професора: да престанем да водим този разговор, поне докато не решим, тоест Вие не решите. Защото аз не желая да участвам в това дали ще викнете господин Христанов, или няма да го викнете, и на кого ще се оплачете заради това. Искам да Ви напомня, че ние започнахме една изключително важна тема и аз очаквам, аз очаквам да стигнем до гласуване на това проекторешение, което е изключително важно. (Реплика.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда изключително кратък. Много години продължава борбата за запазване на Мините и на тецовете. Много години продължава с всякакви ходове – политически, административни, партийни. Една молба. Колеги, това, което говорихме преди няколко години всички ние, които сме народни представители от регион Стара Загора, е, че ни липсва едно нещо. Преди малко приехме Закона за лобизма. А на „Мини Марица-изток“ и на тецовете им липсва лоби – надпартийно, надполитическо, надизборно. Лоби, което да работи всеки ден, всеки миг, всеки час за това да запазим комплекса. Да, днес показваме, че можем. Да, има и такива, които не искат да участват в това. Да, има и такива, които търсят кой е виновен. Това може да го направим – може да се сетим кой какво е подписвал, пък кой какво е предлагал, пък колко то е било важно или неважно, пък умно или глупаво. Въпросът е в друго. Ние трябва да убедим максималния брой народни представители и максималния брой хора, имащи отношение към вземането на решение, в това, че „Мини Марица-изток“ не са локален старозагорски проблем. Това е национален проблем и този проблем може да се реши единствено и само с компетентни решения, подкрепени от политическото лоби. Това исках да Ви кажа. Да, ние сме подкрепили това решение и ще го подкрепим. Да, то върши някаква работа, но не е цялата. И да, трябва ни голямото политическо лоби, за да можем да излезем от този проблем и на европейско, и на международно, и на национално ниво. Благодаря Ви.

Господин Ангелов, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Ще помоля за кратко търпение да разберете защо е към Вас. Причината е, че днес в Брюксел България подписа споразумения със страни, като Унгария, Словакия, Чехия, Полша, Италия. Няма да изброявам останалите пет страни, заради това, което се случи вчера в Народното събрание. А вчерашният ден беше много дълъг. Започна с нашето предложение именно да задължим Андрей Гюров като министър-председател да поиска България да участва в тази група държави, която иска ревизия на схемата за квотите. След като това се прие чисто принципно от останалите парламентарни групи, те предложиха допълнения, някои промени. В крайна сметка парламентът се обедини с пълно мнозинство. И днес, в последния ден може би на това Народно събрание, по ирония на съдбата, на представител на ПП-ДБ – които ги няма тук в момента, му се наложи да подпише с Виктор Орбан, който така ненавиждат. Това беше по предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ първоначално, а след това дело на цялото Народно събрание, без ПП-ДБ. Така че поздравявам Ви. Целият кошмар с квотите е напът да тръгне в една по-добра насока благодарение на това. Затова, господин Председател, е към Вас, защото Вие имате щастието в този ден да водите това заседание, а това наистина е голяма победа за България. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Техническа редакция е изказването ми: в наименованието на решението да се измени така: „Решение за възлагане на министъра на енергетиката в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, да не предприема действия по промяна на холдинговата и капиталова структура на дружеството“. По този начин се правят еднакви текстове както в заглавието, така и в самото решение. Благодаря.

Господин Председател, колеги народни представители! Моето изказване има за цел да сподели радостта си, че сме единни в нещо. Тя обаче е помрачена от факта, че ние имаме всъщност случайно съвпадение на целите, и то не на целите, събирали политическия момент. Ние стоим отдавна върху тезата, че българската енергетика трябва да бъде запазена. Потенциалът и стойността, и енергията, която идва от въглищните ни централи, трябва да бъде запазена, те са част от енергийния ни микс и част от нашия енергиен суверенитет. Защо сме толкова единни вчера и днес? Човек не може да се зарадва, защото това не е истинско единение. Истината е, че част от партиите, всъщност всички останали партии, в момента – може би с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ, но и там имам съмнения, поддържат една изключително популистка цел. Тяхната цел в момента е да затруднят максимално – залагат бомби пред служебното правителство, и всяко следващо управление. Очакваме да поискате да се върнете на бял кон като спасители още в следващия парламент. Това разкриваме като Ваши политически цели. Иначе, ако успеем наистина да запазим централите, това би било просто чудесно! Господа от ВЪЗРАЖДАНЕ, колеги, защо, ако преди почти година сте внесли това като искане, не използвахте чл. 47, ал. 8 и защо не бяхте така настоятелни, за да прокарате това решение по-рано? Не знам, сигурно нещо обективно Ви е попречило, но се надявам, и се радвам всъщност, това да доведе до нещо наистина устойчиво като резултат. Истината, това го казах и в Енергийната комисия, е, че сега се посочва войната в Близкия изток като спусък, като причина, като повод по-точно, като повод да се загрижим за нашите въглищни централи, за които никъде в продължение на години, откакто беше фризиран за пореден път ПВУ, правителството не публикува ясни планове какво ги чака, какво го чака комплекса „ТЕЦ Марица Изток“, в какви срокове, в какви разстановки, на какво да разчитат хората, как да планират живота си. А бъдещето на „ТЕЦ Марица Изток“ касае съдбата на почти четвърт милион души! Аз също съм депутат от Стара Загора. И въобще не ми е чуждо какво ще се случи с тези хора, на които аз не мога да отговоря на въпроса: какво отсега нататък? Помня Кирил Петков в кулоарите на парламента на края на миналото Народно събрание, когато се окупира трибуната и когато ВЪЗРАЖДАНЕ, бъдете така добри да припомните, че аз бях тук с едно розово сако, и аз участвах…

Не беше ли пепел от рози?

…ВЕЛИЧИЕ участва в окупацията на… Ако искате, ще поговорим за цветовете, виждам, че Ви вълнуват, господине. После. ВЕЛИЧИЕ също беше част от усилията да спрем приемането и гласуването на Пътната карта, която щеше да реши съдбата на Мариците. Помня Кирил Петков в кулоарите как говореше с миньорите, които си бяха направили труда цял ден да слушат глупостите, които им говорим, за да дочакат някакво решение за своята съдба. Кирил Петков в кулоарите говореше с тях и казваше: ама дайте да ги вземем тия 460 милиона, пардон, да ги вземете. Имам видео по темата, което беше излъчено тогава и се радваше на много голям интерес.

Във Фейсбук!

ПВУ – фризирането му, връзването му с различни панделки, всъщност беше заченато в грях още преди Асен Василев да стане за първи път финансов министър в първото служебно правителство на Румен Радев. Има няколко разследвания по случая, публикувани са, част от тях изчезват, защото са политически некоректни, но още тогава над 60 – 70% от капиталите, от средствата по ПВУ, бяха планирани да бъдат разделени, разпределени между пет, шест големи ВЕИ проекта, всичките частни, с батерийни стопанства. Това е заговор срещу българския енергиен интерес, в полза на частни бизнес интереси! И още тук, в това Събрание, и в предишното Народно събрание съм казвала, че един ден на всички Ви ще се наложи да стъпите на тая мина и да отговаряте на въпроса Вие за българския енергиен суверенитет ли сте или не. Няма значение какъв е поводът. Днешният резултат от тези спешни заседания, провеждани през половин час, два дни поред, не показват загриженост. Те са тъжен резултат от това, че тези, които участват днес, и искат да се покрият с лаврите, че уж спасяват въглищните централи, всъщност ги доведоха до тази незавидна съдба. В „Ей И Ес“ вече уволняват хора. Приготвили са им пакетите (шум и реплики), приготвили са им пакетите и хората не знаят какво ще се случи. Държавата не знае какво ще се случи! Ние ще подкрепим това проекторешение и ще се радваме, ако то свърши работа! Но пак казвам на тези, които не са в залата, на тези, които ни слушат навън: не се подлъгвайте, парламентът тези дни е популистки спектакъл! Истината е, че ВЕЛИЧИЕ от миналия парламент настоява да се разгледа довършването на проект за АЕЦ „Белене“ и никой от Вас…

От Украйна!

…никой от Вас не поиска да се занимава с него. Той в миналия парламент дори не можа да стигне до Комисията, а в този парламент всички се направихте на глухи. Ето това значи грижа за българския национален суверенитет, а не да спасявате, да се правите на спасители в последния момент на въглищните централи. Пожелавам Ви успех в следващия! (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Благодаря. (Реплики от народния представител Красимира Нинова-Катинчарова: „Кой така квичи? Костадинов, ти ли така квичиш?“)

Реплика!

Понеже тук се наслушахме на разни крясъци от ВЕЛИЧИЕ. За АЕЦ „Белене“ ВЪЗРАЖДАНЕ има позиция от 12 години, откакто съществуваме като партия. И когато Вас Ви нямаше никакви, ние на евроизборите организирахме протест, за да не бъде продадено нищо. А АЕЦ „Белене“ е кауза на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това е втора атомна! Още преди да си прочетете ChatGPT глупостите и да си правите тиктокърските видеа…

Кажи ѝ, че си от Белене!

Аз съм от Белене, оттам съм родом. И спрете с Вашата Стара Загора!

Еее! Еее!

За нейната говоря, не за Вашата, господи Манев. За нейната говоря! Защото ми дойде до гуша от ВЕЛИЧИЕ. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Навсякъде било ВЕЛИЧИЕ! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Омръзнахте на света! И не сте популисти, Вие сте демагози! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председателю…

По начина на водене. Господин Председател…

Ти знаеш ли му името?

…мисля, че сте много, как да кажа, много зает да се занимавате, как да кажа, с опазването на реда в залата и изгубвате връзката между отделните… тоест не слушате внимателно какво говорят колегите, когато под формата на процедура се изказват по същество. Сега и аз ще се възползвам от това, след като го позволявате на всички останали. Да кажа на колегата, който си позволи да държи груб тон, както обикновено, от ВЪЗРАЖДАНЕ…

Не сме колеги! Нищо общо нямаме! Какви колеги сме с теб?!

…да кажа, че тук не спорим, не знам какъв GPT ползвате Вие, но и Вие сте притеснени от наличието на естествен интелект. Защото всеки път, когато се срещнете с него, идвате с аргумента, че някой е използвал ChatGPT. И на Вас казвам: не съдете за хората по себе си! Това, което аз казах, и се налага да Ви го разясня, е, че тук не се състезаваме кой откога му е кауза „Белене“. (Шум и реплики.) Ако Ви е толкова голяма кауза „Белене“, защо всеки месец не вкарвахте този проект за разглеждане? Защо не настоявахте за него? Защо? (Шум и реплики.)

Процедура, процедура!

Хайде, да бяхме се борили заедно за АЕЦ „Белене“. Когато ние го предложихме, Вие казахте, че сме искали да го продадем на украинците, да го подарим, прощавайте! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Вие го казахте!“) Това само функционално неграмотен човек може да разбере от нашето предложение. Пак Ви казвам, не съм дошла да се карам с Вас. Просто съм скандализирана от начина, по който се държите в залата. Вие нямате уважение към политическия опонент и предпочитате да го обиждате, вместо да оборвате аргументите му със собствени такива! Разочарована съм, че наистина трябва да обяснявам какво точно съм имала предвид. Ако желаете да лаете популистки, сцената е Ваша. Благодаря Ви.

Господин Ангелов, процедурата ми е към Вас. Вие винаги сте били изключително наблюдателен от тази трибуна, така че, когато някой тук се опитва да спекулира, било с изкуствен интелект или нещо друго, много Ви моля, правете внимателно разграничение между проявите на изкуствен интелект и естествена тъпотия. (Ръкопляскания.) Защото виждаме, че едното надделява винаги над другото и, както е добре известно, естествената тъпотия винаги надделява над изкуствения интелект.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Като дежавю в края на всяко едно Народно събрание от тази трибуна започват да се бранят различни каузи. За съжаление, в последните няколко Народни събрания една от тези каузи се поставя да бъде Маришкият басейн, Мините, тецовете, работните места на хората, Старозагорският район. Виждаме изяви на народни представители от региона, които – една част от тях се сещат за хората, работещи там през зимата в кал, през лятото в прах, само в края на всяко едно Народно събрание. Истината обаче е съвсем различна и малко ще Ви върна хронологично назад във времето, когато няколко години назад, на 1 август, бе подписан Планът за възстановяване и устойчивост, който, меко казвано, загробва българската енергетика, в частност въглищната енергетика, и оттам нататък не се чуваше нищо от никой в онзи момент. Никой даже не се зае да прочете, да помисли какво може да бъде направено. Най-лесно е да кажеш: няма да изпълняваме, ще приключим, ще излезем от Евросъюза, и такива неща, които с такъв популизъм, освен за кратък период от време да спечелиш подкрепата на някого, нищо друго не можеш да постигнеш. Истината обаче е следната. За краткото време, което имаше правителството на Желязков, успя да се пребори в Плана за възстановяване и устойчивост да няма крайна дата за затваряне на въглищните централи. Нещо повече, да излязат всякакви проценти за намаляване на емисиите, които да спират централите, повтарям, да спират централите, защото цифрата от 40% намаляване на въглеродните емисии единствено и само от българската енергетика означаваше, че декември месец, повтарям, декември месец нямаше да работят нито въглищните централи, нито въглищните топлоцентрали, които доставят топлината на част от градовете в страната. Нещо повече, постарах се по време на този кратък мандат от една година да работя с Енергийната комисия по начин, по който да не се делим по партийна принадлежност, напротив, да се борим за едно-единствено нещо, и то е българската енергетика да продължи да се развива устойчиво за години напред. Част от разговора, който, за съжаление, беше споделен изцяло от трибуната, не че е бил таен, беше свързан с това как ще продължат да работят въглищните централи в следващите години. Естествено, знаете, че част от работата на въглищните централи се осигурява именно за регулиран пазар. Регулиран пазар, който гарантира година напред работа на въглищните централи с определено натоварване. Това е работата на над 10 хиляди човека, които пряко работят в Мините и в ТЕЦ-а, и индиректно още 40 хиляди човека, които са косвено заети в това нещо. Това с отлагането на либерализацията без краен срок постигнахме благодарение на умелата работа на това правителство – още един успех допълнително към това, че не спряха въглищните централи. Важното обаче е да продължим да гледаме напред. Освен че се подхвърлят обиди един към друг, освен че се подмятат и по мой адрес обвинения, никой не постави тук, от трибуната, важните цели: какво ще става с комплекса оттук нататък? Може да си измислим още сто решения за мораториуми на каквото искате там. Може да забраним, ако искате, морските кончета да прелитат над рудника, ако мислите, че това ще съхрани работните места. Обаче истината е друга. За да продължи работата в рудника, на първо място, трябва да пушат комините в тецовете, на второ място, трябва да видим какви действия трябва да бъдат предприети, така че енергията от тези тецове да е достатъчно конкурентоспособна на пазара. Защото освен на регулирания пазар, на който в момента 45% от енергията се осигурява точно от българските тецове, то на свободния пазар техният дял е значително малък заради високата цена на енергията от въглища. Колегата много точно спомена вчерашното решение, изтъквайки кой бил повдигнал темата. Истината, колега, обаче е друга. От текстовете в решението, за което Вие говорите, не остана почти нищо. Най-малкото колегите от служебното правителство щяха да го изпратят в Конституционния съд, щяха да кажат, че е противоконституционно, и нищо няма да се случи. Направихме обаче нещо друго. Както винаги, в Енергийната комисия седнахме всички покрай масата и разработихме текстове, които значително омекотяваха изказването, правеха го възможно. След като направих детайлен анализ какви са в момента лагерите, ако щете, в Европейската комисия – от една страна, по-радикалният, оглавяван от Италия, от друга страна, по-балансираният, оглавяван от Германия, всички се обединихме, че ще търсим възможност да се присъединим към по-радикалния, който ще даде възможност за частично изключване или нецялостно заплащане в перспектива на всичките квоти, които се емитират от въглищните централи. Какви обаче са другите перспективи пред ТЕЦ-а? Никой не поставя това тук. И аз Ви предлагам като хора във въглищните региони това да си го сложите в предизборните програми, защото то започна да се случва и започна да се случва именно по времето на правителството Желязков. На първо място, вкарване на допълнителна горивна компонента, биомаса, в която се направиха тестови изгаряния на такава биомаса, отпадъчна дървесина, която даде възможността да се намалят с до 50% въглеродните емисии – разбирайте до 50 евро на мегаватчас. Електроенергията на ТЕЦ „Марица-изток 1“, ТЕЦ „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Марица-изток 3“ и всички въглищни централи може да бъде намалена благодарение на тази технология, която в момента експериментираме в ТЕЦ „Марица-изток 2“. От друга страна, с новите технологии мините не е задължително да копаят само въглища, за да бъдат изгаряни в тецовете. Те могат да бъдат използвани за много други неща. С университета от Северна Дакота, съвместно с Българската академия на науките, Българския енергиен холдинг и „Мини „Марица-изток“, разработихме проект, по който в момента се работи много детайлно. Над 400 проби от третия пласт въглищен, който се намира на 100 метра дълбочина, в момента се прави всичко възможно да се допроучат редките елементи, редкоземните елементи, които могат да се извличат оттам. Тези редкоземни елементи ще бъдат доказани с тези проучвания и следващата стъпка е, колеги – и това може да си го впишете в програмата, да бъдат закупени машини от университета от Северна Дакота, където се оказа, че техните рудници имат сходна структура на лигнитни въглища като нашите. Тяхната машина успява да създаде от лигнитните въглища пулверизирана смес с до 90% редкоземни елементи: кобалт, литий, германий и какво ли още не.

Титан.

Титан. Това са перспективите пред рудниците и пред тецовете: намаляване на себестойността на енергията, произведена от въглища; допълнителни приходи чрез допълнителен добив –увеличението му поне с 20% и извличане на редкоземни елементи. Късането, колеги, на ризи от тази трибуна по никакъв начин няма да успокои хората в Маришкия басейн. Това, което заварих преди година там, когато отидох, беше хора с изключително голямо притеснение, виждайки за последните няколко години разчертаване на рудника, който те възприемат като техен, защото той реално е техен, разпарчетосване и директно записване на имена – кой кое парче земя ще придобие. Никой не им даваше перспектива по какъв начин тецовете ще продължат да работят на регулиран пазар, защото такъв не се предвиждаше от юли месец 2025 г. Всички тези притеснения вече ги няма у хората. Повечето от тях не вярваха за всичко, което им обещаваше правителството на Росен Желязков, но успяха да видят, че в рамките на една година лично аз, в качество си тогава на министър, посетих комплекса може би четири-пет пъти с индивидуални срещи във всеки един рудник. И въпреки че се опитахте да бламирате промяната на реформата и отлагането на либерализацията на пазара на битовите потребители, успяхме да се справим. Това справяне доведе до факта, че и към днешна дата въглищните централи продължават да произвеждат електроенергия, повтарям, 45% от електроенергията, която захранва битовите потребители. И ако в момента битовите потребители излизат и се оплакват от сметките си за електроенергия, представете си: след излизане на свободния пазар, сметките им ще бъдат по две, по три. Какво щяхте да им обяснявате тогава? И то не е само в Маришкия басейн, а в цяла България. Предстои предизборна кампания, колеги. Днес е последният ни работен ден. Аз Ви призовавам, на първо място, към смиреност, на второ място, към градивност и на трето място, към това да се изправите с лице към хората и да обещавате възможните неща. Защото популизмът води до това, че поемаш ангажимент, който впоследствие не можеш да изпълниш. А ние от политическа партия ГЕРБ в коалиция със СДС поемаме само ангажименти, които можем да изпълним. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Станков, след Вашия призив за смиреност нека да добавим и коректност, тъй като Вие казахте следната фраза: че от това, което ВЪЗРАЖДАНЕ е предложило вчера, не е останало нищо почти в текста. Това показва много ясно една от причините, заради които хората нямат доверие в парламента, защото тук се говори едно, а отзад, в кулоарите, обикновено се говори друго. Отзад в кулоарите например господин Анастасов на мен ми каза, ако не греша: има малки неща, които трябва да изчистим, за да не се жали в Конституционния съд. Ние казахме: напълно сме съгласни. След това, когато Вие представихте това, което бяхте преработили, казахте: ние сме взели предвид Вашите мотиви и сме добавили неща. Но само зачитам, защото това са нашето предложение и това, което се прие. По същество това, което ВЪЗРАЖДАНЕ предложи сутринта в Комисията, е, че „задължава Министерския съвет да проведе преговори на сесията на Съвета на Европа“, а в това, което се прие, задължава се сменя с „дава мандат на Република България“ в рамките на заседанията на същия съвет да преговаря за същото нещо. Така че това, което предложихме, стана причина изобщо да има този дълъг ден – работни групи и комисии. Затова беше коректно да бъдете с нас честен и с всички в залата, защото всъщност по същество нашето предложение беше това, което даде основата на крайния текст, който пък днес даде прерогатив на господин Гюров да подпише Споразумението с 10 европейски държави. Благодаря.

Господин Станков, моля да обърнете внимание на господин Проданов, че ние каквото говорим от трибуната, това казваме и по коридорите. Първо, обърнете внимание на господин Проданов, че той обърка двете решения – вчерашното, което се отнасяше за схемата за търговия с емисии, с днешното, което е коренно различно. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И да, вчерашното Ви решение, аз Ви обърнах внимание, господин Проданов, че беше грешно, защото по начина, по който го бяхте формулирали, щеше да удари пазара на ток за битовите потребители, щеше да удари цените. Това важи за вчерашното решение. За днешното не съм имал абсолютно никакви коментари, колеги. (Реплики от народните представители Даниел Проданов и Искра Михайлова.) Така, понеже си позволихте да ме цитирате, аз казвам, че такова нещо не съм казал и цитирате грешно, и бъркате двете решения. Съсредоточете се, става дума за конкретно решение, съвсем конкретно решение. И понеже държите да споменавате ДПС, искам да Ви кажа, че ние по отношение на Маришкия басейн винаги сме гласували това, което искат синдикатите, а не това, което сме искали ние. Това е фината разлика между нас и Вас. Ние винаги сме се движили в решенията по исканията на синдикатите – на КНСБ и „Подкрепа“, които винаги заедно са идвали и са си поставяли открито исканията. Защото ние не разбираме по-добре от тях какво се случва в Мариците. Те знаят най-добре, защото те работят там, на място. Затова ние се вслушваме в техния глас. Така работим ние от „ДПС – Ново начало“. Хората виждат по-добре от нас, ние това го отчитаме и тогава предлагаме решенията, които те ни предлагат.

Стана ясно, че господин Анастасов не е чул докрай изказването и става въпрос за различни проекти на решение. Става въпрос за вчерашното решение, благодарение на което, между другото, днес вече имаме позицията, която е заета по искане на ВЪЗРАЖДАНЕ. И за да бъдем напълно ясни какво точно се случи, ВЪЗРАЖДАНЕ внесе два проекта на решение. Няма значение господин Станков тук как се опитва да играе с думите, кой какво бил добавил. Да, ние направихме жест към Вас, дадохме Ви не един, а два шанса да заемете правилната позиция, господин Станков, във Вашата група от ГЕРБ, тъй като имате много да изкупувате към нашия регион с начина, по който управлявахте България – не един, не два, не три, а повече пъти. Защото това положение, в което комплексът се намира, се дължи единствено, само и основно на ГЕРБ. И на Вас персонално, господин Станков, който искате да газифицирате ТЕЦ-2. В този, първия проект на решение, който Вие отхвърлихте и гласувахте „против“ вчера, първия, не втория, за който позволихме да направим този консенсус и Ви приканихме към него, защото така се прави, когато си разумен и зрял политически субект като ВЪЗРАЖДАНЕ. В първия ние имахме и една точка, не знам колко сте обърнали внимание, но още по време на предизборната кампания сме коментирали тази тема. И Вие имате внасяни питания, и този проект на решение и на Комисията многократно сме коментирали за оценка на двете централи, които са частни – ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3. Всички ние знаем, че Мините ще работят добре, когато ние си затворим цикъла от държавно производство и не сме зависими от частни субекти, които решават кога и по какъв начин да работят. Ето днес точно с приемането на тези решения, които направихме, му идва ред и на това. И в първия ден на следващото Народно събрание ВЪЗРАЖДАНЕ отново ще внесе този проект на решение. Тогава да видим дали Вие, с претенцията, която изявявате, ще отворите най-после този дебат, ще направите оценка на тези централи и ще направите необходимите действия – заедно с всички останали представители в Народното събрание и които и да са представителите на българската държава в Министерския съвет, за придобиване на тези централи. Имаме и внесен законопроект за защита на стратегическите енергийни обекти, но Вашите присъдружни от ИТН, които управляваха комисията, не допуснаха нито това решение, което в момента коментирам, в Комисията, нито сме го гледали в залата, нито Вие като министър, въпреки че сте били сезиран от нас многократно, не сте направили нещо в тази посока. Хайде да не разваляме последния ден на това Народно събрание! Не трябваше да подхождате така, господин Станков, защото ние, както виждате – и аз, и колегата ми Проданов, въпреки че заслугата за цялото това нещо е наша, защото ние отворихме тази тема с любов към нашия регион и с отговорност към нашите съграждани, стояхме и мълчахме от последните редове в името на това да се случат нещата. И не дойдохме и не казахме нито една популистка дума от тази трибуна. Вие с какви очи като доскорошен министър, който имаше цялата възможност да направи много повече неща за комплекса, излизате и говорите на ВЪЗРАЖДАНЕ? Абсурдно поведение от Ваша страна. (Реплики от народния представител Жечо Станков.) В момента трябваше да оставяме едно добро усещане в българските граждани, но знаете ли какво? Благодаря Ви. Благодаря Ви, че показахте лицемерието си за пореден път и сега всеки един български гражданин, миньор и зает в тецовете, вижда и чува. И вижда кои сте Вие, и те Ви познават много добре. Каквото и да кажете от тази трибуна, не остана кой да Ви вярва.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги Проданов, Анастасов, Михайлова! Съжалявам, господин Проданов и госпожо Михайлова, че от моето изказване сте чули само една малка част. Истината е следната: с този текст, който Вие предложихте, със сигурност нямаше да получите подкрепата в залата, ако той не беше преработен. Той беше преработен в рамките на може би около час – изцяло преработен, каквото и да си говорим, като беше вкарано вътре, извън въглищните централи, по какъв начин ще пазим и българската индустрия. Мисля, че ще се съгласите с това. Защото начинът на артикулиране на какъвто и да е текст на решение има огромно значение по няколко причини. На първо място, дали ще е противоконституционен, дали ще може да се използва от служебното правителство. На второ място, дали той ще даде шанс да влезем в един от лагерите, който вече е създаден в Европейската комисия от държави членки като Италия, като Унгария, като Словакия, като Чехия. Именно в тази връзка трябваше да бъдат преформатирани нещата на база ясна рамка, с която служебното правителство да може да тръгне да договаря тези неща. И когато, госпожо Михайлова, говорите „много неща можеше да се направят“, аз се радвам да ги чуя от Вас, да ги видя във Вашата програма. Газификацията на региона не е свързана с тецовете, а е свързана с индустриалните зони, които ще бъдат там. Индустриални зони, които в момента не могат да се случат поради ред причини и други грешни решения, взети назад във времето. За съжаление, не са пред мен документите, за да мога да Ви цитирам дословно. Тези решения спират възможността над 400 млн. лв., или 200 млн. евро, да влязат по сметките на „Мини Марица-изток“, за да могат тези миньори със същата техника да извършват определени дейности върху земята, от която вече въглищата са извлечени. Тези средства не могат да стигнат дотам, защото този краен популизъм на моменти доведе до факта, че след взимане на тези решения се ограничиха възможностите за каквито и да е маневри от страна на ръководството на Министерството, на Българския енергиен холдинг, на Мините. Така че индустриалните зони в непосредствена близост върху терените, от които вече е иззет въглищният пласт, са едно от големите богатства на комплекса – това, което може да бъде капитализирано във времето чрез създаване на добавена стойност на нови индустрии, които ще използват редкоземните елементи, на иновативни продукти, които да се изграждат там, на развитие на добавена стойност, допълнително създадена в Маришкия басейн. Защото тези кадри, които в момента работят в мини, в тецове, които са свързани с комплекса, имат капацитет, който допълнително трябва да бъде използван. Що се касае до ТЕЦ „Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Марица-изток 3“, много гръмко и добре звучи да кажем: „Ами ние ще предложим държавата да ги купи.“ Ама нали разбирате, че ако беше печеливша дейност, към момента ТЕЦ 3 щеше да работи с всичките си четири блока. Даже щеше сигурно и пети да построи. Пак казвам – важно е да направим такава технология, която да свали себестойността на въглищата от тази гледна точка, за да може тази енергия да е конкурентна на пазара. Така че гръмки изказвания от сорта „купете това“ или „купете онова“… Ако искате да направите услуга на някой собственик – да купите фабрика на 9 септември – това си е Ваша работа. Тук трябва да се мисли градивно – как комплексът да продължи да работи и как хората, които са животът на комплекса, да продължат да работят там. Благодаря Ви.

Понеже исках да задам един въпрос към господин Станков, а разбира се, няма как, тъй като това, което той каза, беше дуплика, аз ще продължа оттам, откъдето той спря. Говорим за тецовете, за това, че те имат неконкурентна цена. Неконкурентната цена е поради една много проста причина: България изпълнява безропотно всички задължения, които ѝ се вменяват от Европейската комисия – включително и за въглеродни емисии, включително и за всякакви други още натоварващи квоти, които превръщат иначе евтиния ток в скъп. И целта на всичко това натоварване е много проста – да се ликвидира въглищната индустрия. Защо? Защото била мръсна. Само че ще припомня едно изказване на Урсула фон дер Лайен преди две седмици, в което тя заяви, че залитането на Европейския съюз към зелената сделка е било голяма грешка. Огромна грешка. Тя го каза, не го казвам аз. Което в случая означава, че ако ние бяхме суверенна държава, веднага трябваше да се откажем от спазването на всички тези измислени въглеродни квоти, емисии и прочие натоварващи ниската себестойност иначе на нашата въглищна енергетика. И вместо да имаме нисък, евтин ток за българските граждани в момента, ние сме принудени в буквалния смисъл на думата да се чудим как да запазим остатъчната си въглищна енергетика. Защото пак трябва да спазваме поредните безумни, античовешки, антибългарски изисквания на Европейската комисия. Многократно сме говорили за това нещо от тази трибуна. Казвали сме, че трябва да спрем да изпълняваме тези договорености, защото те не са в националния ни интерес, не са в полза на българските граждани. Няма никакво значение това. Тук има мнозинство, което изпълнява заповедите от Брюксел, а въобще не го интересува какво ще се случва. Дори и в момента виждаме същото нещо по отношение на кризата с горивата, която се задава и която е на хоризонта. Вместо да отменим санкциите срещу Руската федерация и да почнем да получаваме качествен и евтин петрол, ние говорим, тоест не ние, а нашето служебно правителство – как щяло да дава компенсации по 20 шиткойна. Само че тези компенсации пак излизат от бюджета. Иначе казано – ние ги вкарваме в десния джоб парите през данъците и ги вадим през левия през компенсации. Даваме си ги сами на себе си – едни пари въртим. Това е измама. Също такава измама, каквато представлява и измамата със зелената сделка, и с въглеродните емисии, и с квотите, и с всичко останало. Много е просто: ако ние управляваме, спираме да ги плащаме тези квоти и край – точка по въпроса. Не ги натоварваме повече върху цената на въглищната енергетика и цената става една от най‑конкурентните. Такава, каквато беше, преди да започнат съзнателно да се опитват да убият енергетиката. За това говорим. И истината е – тук беше казано в едно от изказванията на Цончо Ганев – че всъщност нашите управляващи преди са поемали такива ангажименти. Те самите са се задължавали да ликвидират нашата енергетика и сега тук в последния ден се чудим какви еквилибристики да правим. Да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ го предложихме, защото знаем, че обикновено в последните дни на работата на Народното събрание депутатите стават като златната рибка и изпълняват желания. Иначе през останалото време трудно може да ги видиш да се съобразят с българския интерес. Даже стават чудеса – ЦИК спира да изпълнява регламенти на Европейската комисия. Казват общо взето: „Гледайте си работата, не ни интересувате, не ни вълнувате.“ Така че това е, което трябва да се каже и което трябва да се чуе от тази трибуна: въглищната енергетика произвежда евтин ток. Политиката на Европейската комисия превръща този евтин ток в скъп и неконкурентен.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, може би в последния работен ден за това Народно събрание е една кауза, която всъщност може да обедини всички парламентарни групи, и ще се опитам да смекча тона, за да може наистина това важно решение, което трябва да вземе Народното събрание, да се случи днес, защото след изборите може да е късно. И вчерашното решение, и вчерашната работа в Енергийната комисия предопределиха поведението днес на България, на българския премиер в Брюксел на Съвета. Ако ние не бяхме се включили, ако ние не бяхме показали това единение и грижа, никой от нас не знаеше каква щеше да е позицията на българския премиер на Съвета, какво щеше да е неговото поведение и той щеше ли да се включи в този отворен прозорец за предоговаряне на схемата с емисиите. Ние не знаем. Притеснително е това, което ние констатирахме и вчера, и днес. Министерският съвет – неизбран пряко от народа, нито от Народното събрание, избран от един човек, назначен – се опитва да реши стратегически, изключително важни за страната ни, не само за регион Стара Загора, а за страната ни, за българската енергетика въпрос. Без да се допита до синдикатите, без да се интересува от съдбата на работещите, без да се интересува от всичкия бизнес, ангажиран с тази сложна и трудна работа, без да поиска санкция от българското Народното събрание, на тъмно, задкулисно, щеше да прокара собствените си интереси в ущърб на българската енергетика, на българския бизнес, на българската индустрия, на българските граждани и на всички работещи и заети в енергийното сърце на България. Това идва за пореден път, за да покаже, че не просто е направен преврат във властта, а се прави преврат с всичко, което има значение за България, за регион Стара Загора и за енергетиката. Днешният меморандум има и тази задача: това решение трябва да ограничи действията на това правителство, защото никой от нас не може да гарантира какви ще са неговите действия утре или в понеделник. И както виждаме, министрите нямат и желание да дойдат и да отговорят на въпросите на народните представители. Те не се чувстват длъжни и ангажирани да информират обществото, да информират Народното събрание, да се съобразяват с решенията на Народното събрание, не се чувстват длъжни да защитят националния интерес и всички български граждани. Благодаря на всички за това, че въпреки вече очевидната предизборна кампания ние успяваме да се обединим за нещо, което е важно за Стара Загора, за десетките хиляди заети и работещи в Мините и в тецовете, за всички фирми, които са ангажирани с доставки, с ремонти и с дейности по осигуряването на тази дейност. И ние трябва да сме откровени и честни – щом има отворен прозорец, щом има шанс да чуем синдикатите, да чуем работещите, да гарантираме нашата енергийна независимост, да го направим с отговорност и с грижа за всички, но най‑вече за българския национален интерес. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. През днешния ден се чуха доста притеснителни неща. На първо място, се чу това, което е казала Мария Недина, която е министър по европейските въпроси, че въглищната ни енергетика била като „Титаник“. По-притеснителното за мен е това, което служебният министър на енергетиката каза, че според него така или иначе въглищните централи ще бъдат затворени, така или иначе, видите ли, рано или късно това ще случи, по-добре да бъде по-рано, за да усвоим едни пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Освен това, Трайчо Трайков каза, че и напълно подкрепя Механизма за търговия с въглеродни квоти. Според него той работи много добре, само в следващите месеци трябвало малко да бъде предоговорен, за да можело да излезем от кризата. Нещо подобно каза. Сега, ясно е, че това е позицията на това служебно правителство, на цялото правителство, и то продължава всъщност политиката на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, които винаги са залагали така – едно говорят, че напълно подкрепят въглищната ни енергетика, но всъщност когато стане въпрос за действия, те винаги приемат такива реформи, с които на практика се ликвидират въглищните ни централи. Позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ, мисля, че е много ясна. Ние сме я казвали неведнъж или два пъти през годините и тя е, че въглищната ни енергетика, Мините и тецовете трябва да работят дотогава, докато имат ресурс да го правят, което по различни оценки е между 80 и 100 години като минимум. Също така трябва да спрем да плащаме въглеродните квоти, които, на практика, са един въглероден данък, който допълнително оскъпява цената на енергията от въглищните централи. Без този допълнителен данък, тя е напълно конкурентноспособна и ако в Европа наистина подкрепят идеята за свободните пазари и че всичко трябва да се случва на свободно договорени началá, то не би трябвало да има никакъв проблем при определянето цената на въглищните централи за продажба на произведената енергия, това също да става на свободно договорени цени, без допълнителни утежнения и данъци. Също така позицията ни е, че цялата зелена сделка трябва да бъде предоговорена, защото на практика от нея няма вече никакъв смисъл. Всъщност в момент като този имаме шанса, и то е реалният шанс, тази зелена сделка да бъде предоговорена, защото вече не само една или две държави в Европейския съюз искат такова предоговаряне, включително страните от Вишеградската група, включително Италия. Включително Германия дори през последната една година все по-настоятелно говори за предоговаряне на климатичните цели, така че по никакъв начин не сме сами в това. Просто трябва да имаме правителство, което да застане на масата на преговорите и да постави всички тези въпроси, защото от тази зелена сделка на практика няма абсолютно никакъв смисъл и полза без подкрепата на най-големите икономики в света. Защото най-големите икономики, които отделят въглеродни емисии, това са икономиките на Китай, на САЩ, на Русия и на Индия. Знаете, че САЩ излязоха от така нареченото Парижко споразумение. В същото време Русия, Китай и Индия никога не са поставяли климатичните цели преди националния си и преди икономическия си интерес. И на практика без тяхната подкрепа, без тази на Китай, които отделят над 32-33% от въглеродните емисии в световен мащаб, което е около 13 милиарда емисии на година, без САЩ, които отделят около 5 милиарда тона емисии на година, без Индия, които отделят 3 милиарда тона, и без Русия, които отделят около 2 милиарда – под 2 милиарда тона емисии на година, просто няма никакъв шанс да бъдат постигнати тези цели. Европа, Европейският съюз със своите едва под 7% от световните емисии, които се отделят, няма абсолютно никакъв шанс, каквито и политики да поема, каквито и ангажименти да поема, каквото и да прави по някакъв начин да ограничи тяхното отделяне от икономиките. Или може би пък България със своя процент…

Да, приключвам, госпожо Председател. Със своя процент – едва една десета от процента, ние толкова отделяме в световен мащаб, една десета от процента, а нашите въглищни централи пък отделят една малка част от тази една десета от процента. И Европейската комисия има наглостта да ни заставя за пореден път да си затворим централите, защото имали съмнения – те нямат доказателства, имат съмнения, че имало кроссубсидиране между държавните енергийни дружества. Нещо, което беше отречено от Българския енергиен холдинг, от изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг. Това е позицията на българската държава през последните години. Никога не е имало кръстосано субсидиране. Няма в момента и няма абсолютно никаква нужда едно или друго държавно дружество да бъде изкарано от Българския енергиен холдинг, с което на практика ще бъде ликвидиран и Българският енергиен холдинг…

…и тези дружества, които се изкарват от него. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Ще се постарая да бъда възможно най-кратък. Тук се казаха доста верни неща. Взимам повод от думите на господин Тодоров. Всъщност единият проблем, и той е европейски, по-скоро на Европейския съюз – той не е проблем на света, защото никой не спазва тези въглеродни квоти и никой не ги купува, защото това е просто една грандиозна финансова измама, и цял свят вече се увери в това нещо и затова не го и спазват. Предполагам, че след като половината държави в Европейския съюз се обявиха против тези въглеродни квоти, всички знаем, че първоначално става въпрос за някакво преразглеждане на търговията с емисии, но впоследствие това ще бъде премахнато. Мариците харчат 52% от разходите си за купуване на въглеродни емисии. Говорим за държавния ТЕЦ. 385 милиона, мисля, че там някъде бяха. Ако цената не включва тези въглеродни емисии, това ще бъде възможно най-евтината цена на електроенергия в България. И това е общодоказан факт, това не е нужно даже да го коментираме. Аз се радвам, и ние от МЕЧ се радваме, че Народното събрание успя да се обедини под някаква форма и да се вкара малко ред по отношение и на търговията с емисии, и на защитата на въглищното производство, и то поради две прости причини. Едната е малко шеговита – това е всеизвестният миньорски хумор и на енергетиците от Маришкия басейн, и тази зима ние видяхме, за пореден път беше доказана. И тя гласи, че ако го няма кюмюро, ще ми съгреете на... нали се сещате на какво? (Оживление.) И другото е – защо по дяволите трябва да вярвате на някаква Европейска комисия и на някакъв председател? Тук се цитира много правилно, преди десетина дена ли, две седмици ли, излиза и казва, че било стратегическа грешка, че Европа се е отказала от ядрената енергетика. Всички знаем как се носи политическа отговорност. Дай боже, един ден да носят и наказателна отговорност за всичките глупости, които направиха в Европейския съюз. Но защо трябва да слушаме човек, след като е направил една стратегическа грешка, съвсем логично е да предположим, че той може да направи и много други стратегически, и вече са направени. И една такава грешка беше точно историята с отказа, с притискането на държавите, нали, да се откажат. Впоследствие това вече не е така. Промениха го това нещо с решения, там, с директиви на Европейската комисия. Така че ние вървим в правилния път. Трябва това нещо да се гласува. Притеснителното обаче е друго. Тук е Жечо Станков в качеството му до оня ден на министър на енергетиката на Република България. Имахте възможност, господин Станков, да изчистите един голям грях, който имате към миньорите и енергетиците, особено към миньорите. Още от предишния служебен кабинет преди Вас, но тъй като Вие запазихте тогавашния министър Владимир Малинов, когато разследвахте в Четиридесет и деветото народно събрание за злополучната сделка с Боташ, и чест Ви прави, че тогава се държахте мъжки и направихте истински доклад. И всички членове на тая комисия го подписаха. И вече всички знаем, цялата държава знае за тази тежест от 6 милиарда, която ни тежи. Защо не се държахте така мъжки и като министър на енергетиката, и да дадете тоя прословут 1 милиард, който обещахте на „Мини Марица-изток“? Затова те изнемогват, защото тези пари, които Вие и Вашият предшественик обещахте, трябваше да ги дадете. Имахме изслушване, Вие много добре знаете – в Комисията по енергетика, бяха и директорите там. И директорът го заяви в прав текст: тези пари не са им дадени. Те нямаше да имат проблеми, защото всички помним преди няколко години, че именно Маришкият басейн направи над 10 милиарда приходи, които впоследствие държавата ги използваше. Миньорите и енергетиците са много хубави хора, но когато ги лъжете с години, те отдавна искат да бият някого. И повярвате, и ние от МЕЧ ще им съдействаме. Мисля, че доста други колеги от парламентарните групи ще направят същото. Така че дайте да си спазваме обещанията. Въглищната енергетика никога няма да бъде закрита. Без въглища светът никога няма да мине. Затова държави като Китай, Русия, САЩ, Индонезия и така нататък не са в тази търговия с емисии и си развиват въглищната енергетика. Защото на Земята, това е Божията промисъл, най-много има въглища, по-малко нефт и най-малко природен газ. Това са природните дадености на тази планета. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря и на колегите в залата за търпението, но все пак темата беше важна. Естествено, на първо място, благодаря на синдикалните организации на КНСБ и „Подкрепа“ в Маришкия басейн, които повдигнаха този въпрос и които имат много добър рефлекс, защото те знаят много добре, че когато се появи по някакъв начин партията на петроханците – ПП-ДБ, през служебната власт започва да се случва нещо съмнително в българската енергетика. Примери много. Последният е този, в който се опитват да разпарчетосат БЕХ. Защо го правят, колеги? Между другото, това не е първият опит, който се прави. Напомням, ще припомня някои спомени на забравилите и липсващите в залата, че по времето на сглобката двама министри на ПП-ДБ се разхождаха с едни много красиви карти на Маришкия басейн, принтирани от Google. Ето тук има и други колеги, които си спомнят, могат да потвърдят. Единият беше министърът на енергетиката, другият ще го оповестя на по-късен етап. И предлагаха различни парцели за соларни инсталации. Любимите инсталации на спонсорите на ПП-ДБ и именно на местния олигарх на Сорос тук Иво Прокопиев. И по този начин получавате едно много бързо, лесно и логично обяснение защо е необходим този мораториум. Защото в този един месец през служебната власт, а те ПП-ДБ по друг начин не могат да се докопат до властта, освен ако не е през служебната, имаха желание да разпарчетосат Холдинга, да приберат онази по-апетитна част от него, която е печеливша, и съответно да обрекат Маришкия басейн на фалит. Така че там да могат да се разгърнат едни от най-мащабните соларни инсталации в Европа. Защо се случва това, колеги? Виждаме в момента, че петроханската партия не е особено желана от хората. Те виждат, че на тези избори, въпреки че така се движат по записа – с тяхно МВР, не им се получава, процентите им вървят надолу и са решили явно, че така трябва да вземат едно последно 10, както се казва по народному, тоест като не могат да откраднат изборите, поне да откраднат къде каквото има в тая държава. И разбира се, Българският енергиен холдинг винаги се явява най-апетитната хапка заедно с терените на Мариците, на които техният спонсор Иво Прокопиев отдавна е хвърлил око. А забелязваме, че... колеги, добре, след малко ще Ви оповестя още нещо много интересно, ако искате, след гласуването: техните отчаяни опити – на ПП-ДБ, и как те се провалят. Но ние няма да позволим, колеги, българската енергетика да бъде открадната по начина, по който те се опитваха да откраднат изборите. Благодаря на партиите, с които направихме заедно тези текстове. Благодаря на синдикатите, разбира се, които ни биха камбаната и изготвиха всичко това. И колеги, нека продължаваме да си отваряме очите, защото очевидно служебните министри на петроханци няма да се спрат. На тях им остават едва 30 дни и те в тези 30 дни ще направят всичко възможно – ние ги познаваме добре, да не си тръгнат с празни ръце. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Уважаема госпожо Председател, искам прегласуване, но преди това искам да направим процедура за включване на камерите на БНТ, за да види цялата държава кой гласува за спасяването на нашите въглищни централи и как. И тук тази част от залата с хората, които искаха да ги закрият, да ги удавят като „Титаник“, е празна, за да се види колко им е акълът на „Продължаваме Промяната“.

Благодаря, госпожо Председател – по начина водене. Искам да Ви благодаря за това, че подложихте на гласуване да включим камерите на БНТ. В момента всеки български гражданин, който иска, може да гледа на живо и да види факта, че в това решение, с което забраняваме на служебния кабинет да унищожава въглищните ни централи и базовите ни мощности, и всъщност това влияе директно върху благосъстоянието на българския народ и върху българската икономика. В тази зала са всички парламентарни групи и всички парламентарни групи гласуват „за“ с изключение на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Те просто не са в залата. Да напомня, че това са хората, които се опитаха и вкараха в Плана за възстановяване и затварянето на Маришкия басейн, както и да оставят на улицата десетина хиляди семейства, които работят там. Това е партията, която беше заложила малоумни проекти за някакъв зелен водород, за някакви геотермални дупки – по милион на дупка. Бяха си нагласили предварително парите да ходят към техните фирми около кръга Прокопиев, Дечовото, Деченото, Чинкиното и всякакви други такива. Това са хората, които вчера също отказаха, и имаше само трима души от тях, ако не се лъжа, които гласуваха този – служебния, Министерски съвет да защитава позицията на България, че трябва да се махнат търговиите с квоти с вредни емисии, което – да обясня на българските граждани, е една такса, която Ви се слага върху електричеството, просто ей така. Ако се махнат тези квоти – това, което поиска Народното събрание без „Продължаваме Промяната“, повтарям, че електричеството, произвеждано от въглищните ни централи, ще е най-евтино заедно с АЕЦ „Козлодуй“ в цялата страна. Това директно ще свали сметките на хората и ще ги направи по-богати буквално, защото няма да плащат такива огромни суми за електрическия енергия. Срещу всичко това са против от „Продължаваме Промяната“, те не са в залата, а премиерът Гюров предполагаме, че няма да изпълни или ще клинчи в Европейския съюз по нещо, което го е задължило Народното събрание. Затова Ви благодаря, че направихте тази процедура, защото лицемерието, наглостта, вредата и туморът, който представлява „Продължаваме Промяната“, трябва да бъде ясен на всички. Колкото по-бързо ги изрежем тези, подкрепящи педофилите, от българския обществен организъм, толкова по-добре! Благодаря Ви, колеги! (Ръкопляскания.)