7 май 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура по прегласуване със следната аргументация: В рамките на публичния дебат в последните седмици се прави внушение за това, че тази комисия е опит за народен съд. И искам много ясно да опровергая, колеги от „Прогресивна България“, които носите отговорност занапред, че това не е така. Прави се опит да се вмени, че това е някаква политическа атака на Божидар Божанов или на Ивайло Мирчев към „ДПС – Ново начало“. Искам, колеги от „Прогресивна България“, които носите отговорност от гледна точка на изборния Ви резултат, много ясно да маркирам, че това не е така. Нещо повече – тази комисия според нас е способ за парламентарен надзор над органи, които системно не си вършат работата, които системно упражняват репресия, органи, които прикриват, които мачкат. Това са послания, колеги, които Вие отправяхте. Затова сега на прегласуването Ви призовавам да подкрепите. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател, за процедурата. Тази комисия трябваше да бъде подкрепена и съвсем накратко ще Ви обясня защо.

Да, благодаря. Тази зала получи мандат да демонтира модела „Пеевски – Борисов“ и парламентарните комисии са ключов инструмент за това. Защото, колеги, Вие утре ще имате изпълнителната власт, но част от институциите, които слагаха чадър върху безобразията на тези хора, са извън изпълнителната власт и Вие през нея няма да имате контрол върху тях. Затова парламентът е институцията, която трябва да осъществи този контрол, трябва да провери защо тези институции са слагали чадър, защо са мачкали, защо са вършили тези безобразия.

Благодаря.

Призовавам всички да подкрепят да се проведе това изслушване, защото целта е много проста – да получим максимално много информация и жителите на област Смолян също да получат възможно най-много информация каква всъщност в детайли е ситуацията със свлачището, което се образува до Пампорово. Защото освен че е засегнат бизнесът, освен че е засегнат туризмът, засегнати са ежедневните пътувания на всички жители на областта. Обходните маршрути не са достатъчно добри, особено този през Стойките, и положението наистина е кризисно, критично. И трябва хората поне да имат яснота какви са мерките, които са предприети, какво се е случило. Информацията, която е в медиите, смея да кажа, че до момента е общо взето лаконична. Няма подробности, не е ясно колко време ще се чака, какво ще се случи през това време, какви ще са обходните маршрути. Това, което просто предлагам тук, е да има изслушване, за да има отговор на всички тези въпроси и обществото да е наясно каква е ситуацията в детайли. Смятам, че е абсолютно нормално всеки един от Вас да подкрепи да има такова изслушване, защото не знам иначе утре какво ще обяснявате на жителите на област Смолян и как ще им кажете, че защитавате техните права и тяхното добро бъдеще, при положение че виждаме, че ситуацията там с транспорта като цяло е драстично по-лоша, отколкото в останалите части от страната. Област Смолян е единствената, която разчита единствено на автомобилен транспорт. Пътната мрежа не е в достатъчно добро състояние. Има редица свлачища, а сегашното свлачище, което се образува наскоро, е най-голямото въобще в България, а може би и на Балканския полуостров. Така че просто трябва да получим максимално много информация. Въпросът е спешен, не подлежи на отлагане. Има подписка и от местния бизнес, от хотелиерите и ресторантьорите за това спешно да бъдат набелязани мерки и да се отворят обходни маршрути. Всичко това трябва да бъде изговорено тук, за да може гражданите да са наясно дали се прави нещо, дали то е адекватно за това да има обходни маршрути и те съответно да могат да стигат до работните си места адекватно и да имат по-добро бъдеще. Така че смятам, че е абсолютно нормално тук дори да има 240 гласа „за“, а не 121. Благодаря.

Декларация от името на парламентарната група.

Уважаеми колеги! „Декларация от парламентарната група на „Прогресивна България“ Уважаеми дами и господа! На първото редовно заседание на Петдесет и второто народно събрание бихме искали ясно да заявим, че ние, народните представители от „Прогресивна България“, сме тук, за да променим България. Ние съзнаваме отговорността, с която българските избиратели ни натовариха. Ние знаем, че подкрепата за нас дойде на крилата на отчаяното желание на българите за промяна. Промяна на какво обаче? Какво очакват гражданите от своите управляващи? Българите очакват държавата да изпълнява задълженията си по функциониране на обществения договор. Очакват държавата да изпълнява ангажиментите си към гражданите. Българите знаят, че страната ни е богата на природа и култура, но също така знаят, че сме бедни на ресурси. Те разбират, че богати с вълшебна пръчка няма да станем, но се надяват да могат да живеят сред красотата на родината си като европейци. А ние сме европейци вече повече от 1300 години. За да живеем като модерни европейци обаче, трябва да спрем систематичното ограбване на страната ни от свои и чужди мръсници. Трябва да задвижим икономиката си, за да намерим своето запазено място в международните вериги на доставки. Трябва да осигурим благоденствие и справедливост за всички граждани. Трябва да дадем въздух и подкрепа на бизнеса, за да завладява международните пазари, но и трябва да се погрижим за онези наши съграждани, чието съществуване е застрашено от недоимък и отчаяние. Трябва да се преборим с корпоративните интереси, за да осигурим достъпно и качествено здравеопазване. Трябва да ремонтираме системата за образование така, че с нея да се гордеят внуците ни. Трябва да осигурим защита за онеправданите и наказание за корумпираните и престъпниците. Иначе казано, трябва да върнем държавата на нейното място в услуга на гражданите, откъдето систематично се опитват да я изместят търговците на национален суверенитет. Дами и господа, ние, народните представители от „Прогресивна България“, сме тук по волята на българските граждани, за да свършим всичко това според Конституцията и законите на страната. Не с извънредно законодателство или с драконовски и полицейски мерки, а със силата на реда, законността и морала. Не с надменност и превъзходство, не с хитрост, а смирено и честно, както са ни учили бащите на българската нация. А това означава, че времето, когато Конституцията се променяше, за да навреди на определен политик, е безвъзвратно отминало, защото ние знаем, че Конституцията на България е по-голяма от дребните ни ежби. Ние няма да приемаме закони, за да решаваме частни случаи. В държавата има ред, по който се назначава или сваля охраната на застрашени лица. И ние няма да приемаме закони, касаещи един или двама, дори тези двамата доскоро да се мислеха за всесилни и да принуждаваха институциите да изпълняват личните им прищевки. Докато мнозинството на „Прогресивна България“ управлява държавата, решенията ще се вземат от легитимните органи, а ние ще направим необходимото легитимните органи да изпълняват задълженията си с морала и почтеността, която законите им вменяват. Народното събрание на Република България не сваля охраната на когото и да било. Това ще правят легитимните държавни органи, които са компетентни и упълномощени да вземат тези решения, а ние чрез политическата си воля и мъдрост ще заставим тези органи да работят единствено в интерес на гражданите. Никой не е по-голям от законите, морала и гражданите на България. Но всичко ще става по реда си. И това се отнася далеч не само за нечия охрана. Ние ще върнем прокуратурата, съда и цялата система на правораздаване там, където съвременното общество изисква да бъдат. Ние ще принудим институциите да работят бързо, ефикасно и в интерес на гражданите. Убедени сме, че това е най-големият обществен интерес. Това, че предишните управляващи си позволяваха да подчиняват институциите и обществените средства на личните си амбиции и проблеми, само ни амбицира, че може да се работи честно и справедливо – да покажем, че може да се работи честно и справедливо. Ние вярваме, че хората с власт могат и трябва да работят единствено в интерес на обществото. На управляващите от близкото и по-далечно минало искаме ясно да кажем – ние не сме като Вас! И няма да станем! И накрая само да разсея някои съмнения, нечистоплътно подклаждани от стоящи срещу мен в залата колеги – зала 222а вече никога няма да бъде използвана за лъскане на личното его на надценили се партийни величия. От днес тя вече ще бъде нещо като читалня или да го наречем музей, за да напомня на кметове и чиновници, че превивайки гръбнак пред силните на днешния ден, има опасност да загубят утрешния. Не всяка снимка с герба води до просперитет и не всяко морално падение води до материални облаги. Ние, народните представители от „Прогресивна България“, Ви уведомяваме, че вече моралните стандарти на властта са други. От позицията на комфортно парламентарно мнозинство заявяваме, че праговете на гнусливост са променени. Уважаеми колеги народни представители от всички цветове, на всички нас ни предстои усилена работа в интерес на българските граждани, но не както досега, а по съвсем друг начин – спазвайки Конституцията и законите, уважавайки морала, с мисъл за бъдещето, всички ние ще променим България към добро!“ Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

На 24 април 1915 г. се извършва едно от най-мрачните неща. Тази дата е свързана с геноцида спрямо арменците в Турската империя. Това е първият геноцид за 20 век. Геноцидът над арменците е не само трагедия за тях, но и престъпление със световни измерения срещу човешката цивилизация. Това е начало на заличаването на християнството в Османската империя преди 100 години, когато са убити още 500 хиляди асирийци, 750 хиляди понтогърци и други християнски групи. Геноцидът започва преди 111 години с арестите на 235 арменски интелектуалци в Цариград и за една година достига до милион и половина избити и депортирани арменци. Полско-еврейският юрист Рафаел Лемкин за първи път представя през 1944 г. думата геноцид, като под геноцид той има предвид унищожаването на нация или етническа група. Неговите неуморни усилия да привлече подкрепа на националните делегации и влиятелни лидери в крайна сметка дават резултат и на 9 декември 1948 г. ООН одобрява Конвенцията за предотвратяване и наказване на геноцида. Арменският геноцид, извършван от младотурското правителство на Османската империя, оставя за една нощ стотици хиляди деца, лишени от семейства и домове. Всички коренни жители на Западна Армения биват депортирани на юг в безжизнената сирийска пустиня, където повечето от тях са избити в лагери, а малка част намира спасение в мисионерски приюти, като най-големият бежански лагер и център в света е създаден в Гюмри, тогава наречен Александропол. През 1919 г. той става и градът на сираците и приютява повече от 31 хиляди деца. Много арменци в България се заселват след Абдулхамидовите кланета през 1895 г., а друга голяма част от близо 20 хиляди души биват приети като бежанци от българската държава през 1915 г. Българите и арменците сме братски народи от столетия. Мога да спомена и националните герои на Армения и България. Те са общи национални герои. Това са генералите Карекин Нъждех и Андраник Озанян, които в ранните етапи на Първата световна война командват Първи арменски доброволчески батальон срещу Османската империя. Те сътрудничат в борбата за освобождаване на Тракия и Македония по време и на Балканските войни. Впоследствие Андраник Озанян получава най-високото държавно отличие – златен кръст „За храброст“. Неговата къща и паметник се намират днес в квартал „Галата“ – Варна. Арменците, и в частност арменският патриарх в Цариград, се застъпват и пред султана за създаване на автокефална българска църква, отделена от гърците, и създаването на Българската екзархия през 1870 г. Това е началото на освободителната борба и революционните действия срещу турците начело с Раковски, Ботев, Левски и Каравелов. Арменците са дълбоко интегрирани в нашето общество и са благодарни на родината си България, че ги е приела като бежанци след този геноцид. Те имат своите културни организации, църкви, училища, паметници и културни мероприятия, през които съхраняват своята идентичност. Много от тях имат своето място и в нашето общество и допринасят за неговото развитие в различни сфери, като музика, спорт, изкуство, икономика или медицина. Нашите две църкви са сестрински, съществуват и осъществяват интензивен контакт чрез тях. Арменският върховен католикос подкрепи Българската православна църква и патриарх Даниил при разискванията на Закона за вероизповеданията. Единственото успокоение към днешните поколения е канонизирането на милион и половина арменци през 2015 г. При възпоменанията за стогодишнината от геноцида над арменците върховният католикос осъществи ритуал пред много гости от Армения и чужбина, включително и пред представители на Българската православна църква в лицето на русенския митрополит Наум. Канонизацията беше извършвана на събирателен принцип, без да се посочват конкретни имена и фамилии на пострадали. По време на ритуала беше осветена икона на страдалците, която от този момент насам присъства във всяка арменска църква по света. Двадесет и четвърти април се отбелязва сред арменците и като Ден в памет на мъчениците, паднали по време на геноцида за вярата и отечеството. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ прочитането на една декларация веднъж годишно не е достатъчно, защото ние сме приятели на арменския братски народ и го подкрепяме ежедневно. Днес, 111 години по-късно, ние в България, заедно с много държави в международен план и организации от цял свят почитаме жертвите на арменския геноцид в Османската империя. Освен това българският парламент е определил 24 април за Ден на възпоменание на жертвите от геноцида. Подобни резолюции са приети от общинските съвети във Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Добрич, Шумен, Видин, Пазарджик, Силистра и още няколко други града, които са признали официално това мерзко престъпление на турската държава към онзи момент. Бог да ги прости!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за освобождаване и избиране на секретар на Петдесет и второто народно събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Освобождава Катя Максимова Панева като секретар на Петдесет и второто народно събрание. 2. Избира Любен Иванов Иванов като секретар на Петдесет и второто народно събрание.“ И, госпожо Председател, тъй като съм на трибуната, ползвам възможността да предложа една правно-техническа поправка, тъй като на предходното заседание взехме решение настоящият правилник да се прилага до приемане на нов, да добавим в края правното основание, а именно текста „и чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия по приемането на Правилник за организацията и дейността на Петдесет и второто народно събрание Народното събрание на основание чл. 73 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия по приемането на Правилник за организацията и дейността на Петдесет и второто народно събрание в състав от 16 народни представители, от които: девет от парламентарната група „Прогресивна България“, трима от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, един от парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“, един от парламентарната група „Демократична България“, един от парламентарната група „Продължаваме Промяната“ и един от парламентарната група „ВЪЗРАЖДАНЕ“. 2. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание става Проект на правилник за организацията и дейността на Петдесет и второто народно събрание. Срокът за писмени предложения от народните представители за изменения и/или допълнения в Проекта е до 18 май 2026 г. включително. Комисията разглежда и обсъжда предложенията, изготвя и внася доклад. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: един председател, останалите – членове. 4. Комисията се избира за срок до приемането на Правилник за организацията и дейността на Петдесет и второто народно събрание.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, поне в последните пет Народни събрания наложената парламентарна практика е съответната комисия да бъде съставена от по двама представители от всяка от парламентарните групи, излъчени от политическите партии, които са били регистрирани на изборите. Идеята е да имаме една равнопоставеност – поне в работата на Временната комисия по отношение на Правилника. Като участник в последните пет такива временни комисии в последните пет парламента, считам, че това беше един работещ механизъм, тъй като паритетният принцип подсигуряваше равнопоставеност на всички предложения, които се представяха и гласуваха в съответната комисия. Само преди малко бе изчетена една декларация от мнозинството от парламентарната група, без да коментирам самата декларация, разбира се, но бе посочено, че няма да бъде налагано със силата на мнозинството едно или друго решение. Да, обаче виждаме, че още следваща точка от дневния ред е именно тази, която гледаме в момента, се предлага със силата на мнозинството, управляващото мнозинство, управляващата парламентарна група, да има наистина мнозинство във Временната комисия. Дали Правилникът ще бъде приет и какви ще бъдат неговите разпоредби, това ще реши мнозинството в пленарната зала. Но поне във Временната комисия считам, че би следвало на паритетен принцип от всяка от парламентарните групи да бъдат излъчени по двама народни представители. Считам, че неслучайно в последните няколко Народни събрания законодателят е възприел този подход и Ви предлагам да не го изоставяте. Уважаема госпожо Председател, правя редакционна поправка в точка първа от Решението. Текстът, който е след думите „от които“, да се замени с „по-двама народни представители от всяка парламентарна група“. Така е било досега. Такава редакционна поправка правя в залата и моля, госпожо Председател, да я подложите на гласуване. Благодаря Ви. (Уточнения между председателя Михаела Доцова и народния представител Петър Петров.) Благодаря Ви за уточнението. В броя на народните представители, в състава, вместо цифрата „16“ давам предложение да е „12“, за да се отрази реално разпределението на народните представители, които са от шест парламентарни групи по двама, разбира се – 12. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ползвам възможността да взема реплика, защото изнесеното от господин Петров, да, то е характерно за последните няколко Народни събрания, които със сигурност не са добър пример за диалогичност, но дори и в тях, макар и привидно и формално по двама, те все пак отразяваха волята на мнозинството, доколкото там имаше такова. Искам да Ви върна малко по-назад. В предходни Народни събрания винаги, абсолютно винаги, тази временна комисия по Правилника за организацията и дейността е отразявала пропорционално съотношението на изборния резултат. Ние изхождаме от абсолютно същата логика. Не бих я нарекъл „силата на мнозинството“. Това не е сила, а това отразява електоралните нагласи в българското общество, които ние се опитваме да пренесем във всяка една комисия без никакво значение какъв е нейният вид и характер. Така че това е просто пропорционално разпределение, нещо, което е било абсолютно валидно до Четиридесет и първото народно събрание, ако не се лъжа. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Петров, в декларацията преди малко специално подчертахме, че не искаме и че ще се пазим от проявата на хитрости, особено в пленарната зала. Хитроумно е, разбира се, да представите за справедливо това да бъде на паритетен принцип, но то не е вярно, защото и аз, и Вие добре знаем, че в Комисията в предишните Народни събрания мнозинството имаше мнозинство. И когато настоявате за това да носим отговорност, трябва да сме наясно, че няма как да носим отговорността за работата на Народното събрание, ако не ние, а Вие сте правили правилата, по които то работи. Ако искаме да носим отговорност, трябва да го направим, залагайки правилата, които искаме. Аз Ви уверявам, че тези правила ще бъдат абсолютно демократични и абсолютно в рамките на общоприетата парламентарна практика далеч не само в България, а в цяла Европа. Няма как да искате – не е логично, не е правилно, Вие в ролята си на опозиция да определите правилата, по които ще работи Народното събрание, а след това, убеден съм, да държите нас, управляващите, отговорни за това как работи то. Ние видяхме как работят Вашите Народни събрания, сега идва ред да покажем как работи нашето. (Ръкопляскания от ПБ. Възгласи от ДБ: „Ооо!“)

Госпожо Председател, колеги! Господин Петров, взимам реплика към Вас, в която искам да Ви помоля да припомните на господин Кутев и на председателя на групата на „Прогресивна България“, че в миналото Народно събрание бяхме девет парламентарни групи.

Точно това щях да кажа.

Към момента на разглеждане на Правилника, господин Витанов, бяхме осем. Тогава, когато комисията е на паритетен принцип, означава, че управляващите, които бяха четири от осем партии, нямаха мнозинство в нея. Това го казвам само в името на фактологията. Много съм далеч от мисълта ние да се молим за това да имаме по-голямо влияние в тази комисия. Българските граждани Ви дадоха властта. Обаче тук господин Кутев да вербализира неща „нашето Народно събрание“, не е правилно и Ви призовавам, господин Витанов, да излезете и да вземете отношение по това. Народното събрание е на всички български граждани и който си е помислил друго, нали знаете какво следва, господин Кутев? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Ще се обърна към господин Кутев, тъй като той демонстрира в репликата си как възнамерява да работи управляващото мнозинство – именно с налагане на силата на броя гласове. Господин Кутев, вече Ви бе посочено от третата реплика, че всъщност не сте прав. Математиката говори друго, когато са създавани временни комисии за изработване на Правилника. Дали има, или няма мнозинство в тази комисия, е без значение и не сте ме слушали явно, когато в изказването си посочих, че мнозинството в пленарната зала ще приеме Правилника и това какви да са неговите разпоредби. Искам да обърна внимание на залата и на българската общественост – един много притеснителен факт. С тази си реплика управляващото мнозинството даде заявка, че ще налага със силата на мнозинството всички решения по отношение на всички комисии. Да, обаче имаме една комисия по чл. 21, ал. 6 от Правилника – Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, която, забележете, по Правилника, по който и в момента работим, и такава е била винаги парламентарната практика, се формира на паритетен принцип. С репликата си господин Кутев даде заявката на групата на „Прогресивна България“, че очевидно вече и тази комисия, която винаги досега е била на паритетен принцип – аз съм сигурен, че господин Кутев знае защо е формирана на паритетен принцип –същата е логиката и за Временната комисия за Правилника, даде заявка, че тя също ще бъде формирана на пропорционален принцип. Ако не е така, нека да излезе и да посочи, че ще се спазва Правилникът, от една страна, и парламентарната практика, каквато е била поне в последните пет Народни събрания, в които участваме ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ако обаче ние сме прави и наистина този принцип бъде нарушен и Комисията за контрол над службите бъде формирана не на паритетен, а на пропорционален принцип, то тогава, за съжаление, заявките, че ще се борят срещу завладяваната държава, като се овладява една много важна комисия, за съжаление, не струват нищо. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Действително разбирам аргументите, с които колегите са променили Проекта на решение за формиране на Временната комисия за изготвяне на Правилника за работа на Народното събрание, но не споделям аргументите Ви, колеги, по простата причина, че в крайна сметка, както и колегата Петров каза, пленарната зала ще реши какви точно да бъдат финалните текстове. Дотук, докато аз съм бил участник в тази комисия – казвам го най-добронамерено, винаги е имало конструктивен тон, конструктивни предложения и колегите, които са имали повече опит, са се опитвали да помагат Правилникът да бъде наистина най работещ. Сега, за мен изглежда малко странно – в тази комисия ще участват повече народни представители, които нямат опит, не познават Правилника, ще трябва в рамките на една седмица да представят на пленарната зала предложенията, които ние да гласуваме тук. Това, което искам да Ви кажа, е, че разумно и по-продуктивно би било да бъдат разпределени по двама народни представители от всяка парламентарна група, а мнозинството в пленарната зала, във Ваше лице, ще си поемете отговорността, когато тези текстове бъдат предложени тук и бъдат поставени на гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Съвсем лека може би хитрост от моя страна, защото нямах възможност да отговоря на предходната реплика, но, господин Иванов, бих искал да Ви уверя, че принципът на пропорционалност ще бъде спазен и да, по отношение на Комисията за СРС-тата, той е паритетен, така е заложен и в Правилника, и ние ще се съобразим с него. Колкото до опасенията Ви за състава в нашата комисия, искам да Ви уверя, че там има хора, които имат парламентарен опит и те ще намерят място. Вие по-нататък, в точката, ще видите нашите поименни предложения. Хора ще участват, които, от една страна, имат парламентарен опит, а от друга, такива, които имат опит в общинските съвети в съответните общини. Така че може да бъдете съвсем уверен, че хората, които ще вземат участие в тази комисия, са добре подготвени. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! Господин Витанов, работата на общинските съвети няма нищо общо с работата на Народното събрание. Вие го знаете отлично, били сте тук, в тази зала. Това, което се случва в момента, е силата на мнозинството. Вие го показвате нагледно, колкото и разумни аргументи да се опитвате да намерите, няма ги. Отново се връщам към това – непропорционално, по двама народни представители от всяка парламентарна група, колеги с опит. Комисията винаги е работила конструктивно – тази конкретно. Благодаря Ви.

Аз няма да аргументирам допълнително това, което беше вече казано от моя съмишленик Петър Петров. Но тъй като беше споменато от господин Витанов, че става въпрос за утвърдена практика назад във времето, при която се разпределят не паритетно, а пропорционално местата в Комисията, нека да кажем при кого тази практика беше утвърдена и в кои Народни събрания тази практика се превърна едва ли не в законова норма. Това бяха Народните събрания под номер четиридесет, четиридесет и едно, четиридесет и две, четиридесет и три и четиридесет и четири. Това са Народните събрания, доминирани от ГЕРБ. С други думи, това сега, на което стъпва в момента „Прогресивна България“, е утвърдената практика на ГЕРБ, подкрепена от ДПС. Сега, всички сме наясно, че разбира се, мнозинството може да приеме всичко, каквото пожелае, защото така е решил българският избирател и българските избиратели са дали пълно мнозинство на „Прогресивна България“. Само че е малко глупаво още в първия ден, в първото редовно заседание, да се показват мускули, и то безпардонно, по гербаджийски – навремето това го правеше ГЕРБ едно към едно. Имаме дежавю. Тези парламенти ги гледахме преди по телевизията, сега, в момента, ги изживяваме и на живо. Някои от нас, разбира се, които не сме били тогава в парламента. Ясно е, че в пленарната зала решението може да бъде взето от мнозинството и в това няма нищо ненормално и е напълно справедливо действително. Само че поне от кумова срама можеше да се продължи тази практика, защото дори едно предложение да бъде отхвърлено в Комисията, залата със 131 гласа на управляващата партия може да приеме всичко, включително и тези предложения, които ще бъдат евентуално отхвърлени в Комисията, макар че едва ли би имало смисъл и дори това нещо. Затова аз все пак призовавам за някаква доза здрав разум, защото най-малкото знакът, който се дава, не е добър. И то особено на фона наистина на тази много сериозна разлика, която виждаме само в рамките на 30 минути. Говореше се за това как тук няма да се вземат решения на базата на мнозинството и така нататък, и така нататък и 30 минути по-късно се взема решение на базата на мнозинството. Господин Кутев каза „нашето Народно събрание“. Господин Кутев, Вашето Народно събрание е като тяхното Народно събрание – на ГЕРБ и на ДПС. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не виждаме особена разлика за момента.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз наистина съм малко изненадан от този подход – знаците, които се даваха в предизборната кампания, бяха съвсем други. Всъщност да се каже, че електоралната тежест определя мястото в Комисията за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, означава, на практика, да се каже, че са две категории народните представители – управляващите с мнозинството и останалите, защото това е вътрешнонормативен документ. С него ще работят всички народни представители. Ще се съобразяваме и ще се подчиняваме на тези правила. Девет човека е много лесно да употребиш като мнозинство, но тогава възниква въпросът: защо направо не си напишете Правилника и да го внесете в залата? И тук имате мнозинство. Тук има много опитни парламентаристи от всички парламентарни групи и би трябвало да съобразите и техните съображения и когато в Комисията, в самата комисия, се стигне до гласуване, ако се окажете в малцинство спрямо паритетния принцип от всички останали групи, да се замислите защо. И другият знак, който не е добър днес, е, че лидерът Ви липсва. Всъщност господин Радев е човекът, който говори по всички тези въпроси. Той не се изказа при откриването на парламента, днес липсва. Може би той би дал по-друг вариант за решение от това в първото си решаващо гласуване да употребите мнозинството, и то по въпроса за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Наистина не е добър знак. Аз Ви съветвам да се коригирате и да тръгнете с правилна стъпка, за да може всички колеги да имаме думата по този най-важен за нас документ за работата ни. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Кутев, казахте „нашето Народно събрание“. Няма такова нещо като Вашето Народно събрание. Вие имате право сутрин, ако искате, преди заседание да си разхождате кучето около Народното събрание. Обаче в момента, в който Вие влезете в Народното събрание, цялата тази арогантност, целия Ви нагон за власт, безконтролна власт – трябва да си го оставите някъде другаде. Защото българският народ Ви даде огромна отговорност. Той Ви даде мнозинство и с това мнозинство Ви даде огромна отговорност. В момента, в който някой се самозабрави и излезе да говори и да обяснява за „нашето Народно събрание“, следват неща, които ги гледахме само преди няколко месеца. Вие сте народни представители, огромно доверие Ви беше дадено от българския народ, подходете с отговорност към този момент и бъдете държавници, а не да ми говорите като дърти комунисти за „нашето Народно събрание“. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз лично формата първо лице множествено число невинаги я приемам, както би била изказана в контекста на МВР. Така че не виждам нищо недопустимо в това, което господин Кутев каза. Нашето Народно събрание е на всички нас. Не ставаше въпрос за наше МВР. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя реплика към моя колега господин Мирчев да помоли господин Кутев да излезе той да говори и да обясни за себе си какво той е искал да каже, а не да пуска хора от втори, трети, четвърти, пети ред да обясняват той какво всъщност е искал да каже и да се прави граматически разбор на изречението му. Хубаво е, когато човек стане народен представител, когато му е дадено толкова много власт, когато е седнал на първия ред, да може, след като е казал нещо, да може поне да обясни точно какво е казал, а не да пуска втори, трети и пети човек след него. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, аз не знам дали, така като гледам наратива на господин Кутев, си давате сметка, че ако продължавате така, може да не Ви дадат думата след малко. Малко по-така – не е ясно докъде ще стигне това нещо. Но отвъд това, за което Ви репликирах, много е просто, господин Кутев: излезте и се извинете. Това е гаф в началото на Петдесет и второто народно събрание. Просто излезте и се извинете и разговорът се приключва. Нищо повече от това.

Благодаря, госпожо Председател. Оценявам чувството Ви за хумор, но ще репликирам господин Здравков. Господин Здравков, може би не сте били в залата, може би не сте чули добре това, което каза господин Кутев. Той каза: „не Ваше Народно събрание, вече има наше Народно събрание“, цитирам по памет. Тоест противопоставиха се Ваше и наше Народно събрание. И ще призова господин Кутев с достойнство да излезе да се извини, защото, ако не го направи, това е едно много лошо начало на „Прогресивна България“ в първото редовно заседание на парламента. Наистина е лошо начало. Всяко арогантно отношение, всеки помисъл, всяка мисъл, че от някого зависи абсолютно всичко, винаги е играло лоша шега. Затова, господин Кутев, просто излезте и се извинете. Господин Здравков, присъствайте в залата тогава, когато Вашите началници говорят. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Правилникът, който приемаме, е със сила на закон и е един от важните актове, който показва в бъдеще как ще работи Народното събрание. И затова сме толкова чувствителни към начина на неговото приемане, защото то задава тонуса, задава бъдещото развитие оттук нататък. И за съжаление, изглежда сякаш, колеги от „Прогресивна България“, правите това, което ние гледахме довчера и което предизвика огромните протести. Защото нашето Народно събрание е следствие от това, което съществува в политиката като изказване, и то е, че държавата, това съм аз. Тоест хората, които смятат, че държавата, това са те, тяхно е Събранието. Колегата, между другото, който се опита да Ви помогне – Здравков, направи още по-голям гаф, господин Кутев, като казва, че е на всички нас. Не, това Народно събрание, колеги, то е на всички български граждани, то е на Република България. Не е нито на господин Кутев, нито на „Прогресивна България“, нито дори на целия парламент. То е на всички български граждани и те са отправили своите надежди към този нов формат. Така че много съжалявам, че започнахме дебата по този начин и се надявам да си промените отношението. Защото какъв е проблемът да има дебат по Правилника? Какъв е проблемът да чуете различните мнения? Вие имате мнозинство да приемете каквото искате, колеги. А Вие казвате така: не, не искаме и да Ви чуем; не искаме в Комисията да има достатъчен дебат, да има гласувания, да се чуят различните мнения, да се приемат различни позиции. Ние това сме го гледали. Ето ги тук колегите от ГЕРБ, може да ги видите – правеха комисии по 26 секунди, идваха тук щастливи и усмихнати. Нещата бързо приключиха. Надявам се искрено заради Вас и заради България да не искате този подход. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми колеги! Доста време слушам този дебат и наистина се надявам да не е това духът на този парламент. Има правни възможности и всеки, който има предложение по отношение на съдържанието на Правилника на това Народно събрание, да ги направи, но при положение че тук стои и ни чака служебният министър на финансите, за да ни запознае с това, което се случва в държавата, а то е потресаващо, да се губи парламентарно време в тези безсмислени дебати, го намирам за арогантно и безотговорно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, господин Демерджиев! Аз Ви благодаря за репликата. Искам да Ви кажа следното нещо: да, не трябва да бъдем арогантни, да бъдете арогантни, и точно това е проблемът. И Вие казвате: да не бъдем арогантни, но кой е арогантен? Кой иска сам да си пише Правилник? Кой иска сам да си го гласува? Кой не иска да чуе мнението на опозицията? Кой е арогантен, господин Демерджиев? Лош старт, фалстарт, от Ваша страна по тема, по която би трябвало да търсите максимален консенсус, да кажете така: искаме да чуем всички добри предложения, всички идеи, а накрая, ако имате мнозинство, да изберете това, което Вие решите. Така е структуриран този парламент. Но Вие на практика от първия ден заглушавате гласа на опозицията. Това не е ли арогантно? И защо го правите? Какъв е смисълът? И да казвате: губи се време. Да, но се губи време заради Вас. Това е елементарен въпрос, който можете да го решите по логичен начин, давайки право на всички да участват паритетно, с по двама представители. А колкото до финансовото състояние на държавата – с този подход, господин Демерджиев, то не се оправя. С арогантност финансите на държавата не се оправят и дано, дано тази грешка днес бързо да я преодолеете и от утре да видим по-конструктивни Ваши позиции – ще разберем скоро. (Единични ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Демерджиев, много е интересно да излизате от тази трибуна и да говорите неща, които ГЕРБ едно към едно говореха едно време – нямате право да се изказвате, да прекратим дебатите, тук не е мястото да се говори, сега следва по-важна точка. Така ли ще я караме оттук нататък? Тоест никой освен Вас няма да има право да говори от тази трибуна, никой освен Вас няма да има да казва нещо по даден въпрос. Ами опозицията е за това да говори, да си казва мнението, когато има проблеми, да ги показва, и Вие нямате правото да ни забранявате. Затова ни е вкарал българският народ в Народното събрание, за да можем да говорим и да си казваме мнението по всеки един въпрос независимо дали на Вас Ви харесва, или не Ви харесва. И това трябва да стане ясно оттук нататък, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ на ГЕРБ и ДПС не им позволихме да ни запушат устата – па камо ли на Вас? Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, действително не взех отношение по самата дискусия, защото си мислех, че разумът по този първи ключов въпрос, който обсъждаме, ще надделее. „Прогресивна България“ до този момент даваха сигнали, че искат да има диалогичност в този парламент, която обаче диалогичност в повечето случаи се налага точно с правилата, по които работим. Най-големите скандали в пленарната зала са ставали точно по приложението на Правилника. И нещо, което не съм сигурен, че голяма част от залата разбира. Комисиите в Народното събрание са спомагателен орган, тук е решаващият орган – Народното събрание. Това, че искаме да водим дискусия, която ще бъде доминирана от една парламентарна група, по правилата, които искаме да наложим с тях диалогичност, това със сигурност не е добър знак. И затова гласувах „въздържал се“, както и цялата ни парламентарна група. Колеги, надявам се за в бъдеще да осъзнаете, че ако искате да наложите диалогичността и нов тон на работа в Народното събрание, не се прави по този начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)

Благодаря, госпожо Председател. От името на „Продължаваме Промяната“ – 30 минути почивка.

Искрено се надявам да възстановим онзи диалог, за който пледирахме и апелирахме в началото. И считам, че до този момент дебатът вървеше в неправилна посока и не го предизвикахме ние. Извинявайте, колеги, ама имахме общи решения. Ама Вие сте ги разписали, включително и за разпределението. Всички сте ги разписали. Ама подписът Ви е под моя, включително и за разпределението. Но да го оставим.

Да го оставим. Да речем, че това е функция на TikTok и на социалните мрежи – пишем едно, правим друго. Няма значение. Сега, имаме наши предложения за председател и за членове в тази комисия. Моля на вниманието на уважаемото Събрание. За кандидат за председател на Временната комисия по ПОДНС предлагаме Димитър Здравков. За членове: Галин Дурев, Димитър Петров, Стефан Белчев, професор Янка Тянкова, професор Олга Борисова, доцент Александра Вълчева, Мария Тодорова и Фатме Рамадан. Това са нашите девет членове общо – председател плюс осем. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От парламентарната група на ГЕРБ-СДС за членове на Временната комисия за изработването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме трима членове: госпожа Рая Назарян, господин Александър Иванов и госпожа Росица Кирова. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на ДПС за член на Комисията предлагаме господин Хамид Хамид. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! От парламентарната група на „Демократична България“ предлагаме за член доцент Атанас Славов. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ предлага господин Стою Стоев за член на Комисията.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ предлагам колегата Петър Петров.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Служебен министър, дами и господа народни представители! Финансовата тежест на решенията, взети от предходните правителства, тепърва ще се усеща от българските граждани, както и от следващото редовно правителство. Нашата парламентарна група е силно обезпокоена от сигналите за влошаващото се състояние на държавната хазна и най-вече от липсата на ясна перспектива за това как ще бъдат посрещани разходите на държавата до края на годината. Ефектите от, меко казано, спорните действия на предходните управления вече започват да се прехвърлят както върху хората, така и върху бизнеса и общините. Вместо предвидимост и стабилност виждаме тревожни сигнали за влошаващото се състояние на публичните финанси и липса на ясен план как държавата ще посрещне задълженията си. За нас е много важно в началото на Петдесет и второто народно събрание да получим точна и ясна информация за актуалното състояние на държавния бюджет, особено на фона на скорошните разкрития, че данните за дефицита за 2025 г. са неверни и реалният недостиг е бил не 3%, а 3,5%. Половин процент може да не изглежда като голяма цифра, но става дума за над 500 млн. евро, а това са все пак парите на всички нас, данъкоплатците. И като цяло, по наша информация, ситуацията е повече от обезпокоителна. Имаме данни, че заради авансовите плащания по ПВУ, но не само, в момента бюджетът е изправен пред ликвиден риск. Тук стои въпросът: има ли опасност за покриването на текущи задължения към социално уязвими групи, към общините и към бизнеса? И аз се надявам, господин Министър, днес да получим ясен отговор на това има ли реален риск за ликвидността на държавата. По предварителни данни към края на април дефицитът по консолидираната фискална програма е достигнал 1,75 млрд. евро, или 1,4% от БВП. Това е рекорд за повече от последните 10 години. Само за април имаме ново нарастване с 250 млн. евро, въпреки че това е един от традиционно най-силните месеци за държавната хазна и въпреки Вашите уверения, че след дефицит от 900 милиона през февруари и 600 милиона през март през април бюджетът е излязъл на нула. Очакваме да стане ясно какъв дефицит се очертава към средата на годината и къде точно се пропуква както приходната част, така и разходната част. Очакваме и да ни бъде представена реалистична траектория за изпълнението на приходите и разходите до края на годината и призоваваме причините за недостига да бъдат ясно назовани, а не замитани от общи формулировки. На следващо място, по отношение на фискалния резерв обществото има право да знае какво е точно реалното му състояние в момента, както и как се очаква то да еволюира в следващите месеци. Оставяме ли държавата без финансови буфери и то именно в момент, когато кризисните процеси в глобалната икономика заплашват да ескалират драматично? Има ли осигурени средства за ключови инвестиции по европейски проекти, или сме изправени пред реална опасност стратегически ангажименти на държавата да не могат да бъдат обезпечени финансово? Темата за дълга също не търпи отлагане. В края на 2025 г. той е достигнал почти 30% от брутния вътрешен продукт, което ни поставя на второ място – за съжаление, това е негативна класация – на второ място в ЕС по най-голямо увеличение на задлъжнялостта за последната година: шест процентни пункта. В абсолютна стойност това са 10 млрд. евро. Това води съвсем логично и до увеличаване на разходите за лихви от под 500 милиона през 2023 – 2024 г. до над 1 млрд. евро през 2026 г. Очевидно е, че сценарият с ново значително задлъжняване се очертава като почти неизбежен и обществото има право да знае колко ще ни струва това, кога ще се плаща и дали държавата не е вкарана в спирала, в която ще трябва да теглим все повече и повече по-голям нов дълг, и то не само за да обслужваме стария плюс лихвите, но и за да обезпечаваме базисни социални функции. Особено тревожни са и сигналите за скрити дефицити и напрежения в отношенията с бизнеса. Имаме забавени плащания, невъзстановен данъчен кредит и неразплатени задължения към фирми и общини. И на фона на това – скрито финансиране към „наши хора“ за сметка на икономиката като цяло. Това подкопава доверието и задушава икономическия растеж. Затова изискваме ясни, конкретни и изчерпателни отговори днес. Ако фискът наистина е в лошо състояние заради натрупани проблеми и заради грешни решения на правителството през последните години, то това на практика ще означава следното за бъдещето управление на държавата и за българските граждани: вместо да се започне с амбициозни реформи във всички проблемни сектори на обществото, ще се наложи да се гасят фискални пожари. Както през последните дни бяхме свидетели на най-голямото свлачище в историята на България, така сега сме изправени пред реален риск и от фискално пропадане и поемане на нов дълг, с който да се закрепи текущото лошо състояние на публичните финанси, за да не се налага да застрашаваме социални ангажименти и плащания към бизнеса и към общините. Уважаеми господин Служебен министър, днес българските граждани и ние тук като народни представители очакваме от Вас да бъдете откровен докрай. Управлява ли се държавата с краткосрочни решения, които прехвърлят сметката за утрешния ден? Всяко отлагане на истината увеличава цената, която в крайна сметка ще платим всички ние пак като общество. Затова настояваме за пълна и конкретна информация по всички поставени теми, дебат по същество и фокус върху реалното състояние на финансите, а не върху политически оправдания. Българските граждани заслужават да знаят истината за състоянието на държавата и ние сме длъжни да им я кажем. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители, здравейте! (Оживление и реплики: „Здравейте!“) Радвам се, че Петдесет и второто народно събрание приоритетно се занимава с финансовото състояние на държавата. Като служебен министър на финансите, както беше подчертано няколко пъти, приветствам това и наистина се надявам днес да предоставим вярна, коректна и полезна информация на българските граждани и на бизнеса. Парламентарната група на „Прогресивна България“ и господин Проданов поставят така доста въпроси. Ще се опитам да синтезирам наистина важната информация по всички тях. На първо място бих искал да кажа, че състоянието на финансите на страната към момента е адекватно, взимайки предвид ситуацията, в която се намираме, а именно: работи се с удължителен бюджет без промяна или подобряване на фискалните политики от бюджета на 2025 г. Също така очевидно няма и приет бюджет за настоящата 2026 г., а вече е месец май. Така че, като вземем тези обстоятелства предвид, мисля, че състоянието на страната във финансово отношение е адекватно. Ще бъда по-конкретен, разбира се, какво точно означава това. Но след като Ви предоставя тази информация – за актуалните данни, грубо казано към 30 април 2026 г., а където я имаме – и към началото на май, по отношение на траекторията и това всъщност как финансите на държавата ще еволюират оттук нататък, най-важната задача е приемането на бюджета за 2026 г. Всъщност бюджетът за 2026 г. ще определи как ще завърши годината и как ще еволюират държавните финанси. Това е както право на новото правителство, така бих казал и отговорност. Една от най-важните задачи. Така че аз ще Ви ориентирам към актуалната ситуация, ще очертая, според мен, предизвикателствата и възможностите, и оттам нататък ще Ви пожелая успех в изготвянето на един много добър бюджет за 2026 г. По отношение на фискалния резерв и наличните средствата в него към 30 април 2026 г. размерът на фискалния резерв е 6,8 млрд. евро. Бих казал, че като сравним с предишни години, това е едно сравнително високо ниво на фискалния резерв, тоест пари в държавата към момента има. По отношение на дефицита, изпълнението на бюджета към момента, на приходите и на разходите. На първо място да внеса малко повече яснота какво означава това, че следваме траекторията на удължителния бюджет. Знаете, в удължителния бюджет е разписано, че разходите остават до същите нива като в съответния месец на миналата година. Но всъщност има изключение за всички приети закони на Народното събрание. Например минималната работна заплата се увеличава. Пенсиите се увеличават спрямо първата половина на 2025 г. Заплатите в МВР се увеличават. Заплатите на учителите се увеличават. Така че удължителният закон, от една страна, казва – разходите трябва да са колкото в същия месец на миналата година, а от друга страна, има други нормативни актове, приети от Народното събрание, които просто задължават извършването на по-високи разходи. Това е нормално. Не го казвам като добро или като лошо, но това е фактическото състояние, което налага по-високи разходи. Ще обърна специално внимание и на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост, които са най-вече капиталови разходи – разходи за инвестиции, които всъщност също са голямо изключение от общата картина на разходите. Дори ако беше друга година с удължителен бюджет, тази 2026 г. е различна заради всъщност приключването на периода на Плана за възстановяване и устойчивост. Сега, като очертах някои от факторите, които налагат по-високи разходи, дори в условията на удължителен бюджет. Приходите. Как са приходите? Защото никой не говори напоследък за приходите, всички говорят само за разходите. Приходите към края на април 2026 г. общо в консолидираната фискална програма – това означава абсолютно навсякъде в държавата, са 14,1 млрд. евро, което е с 1,5 млрд. евро повече от същия период на миналата година, или 11% увеличение. Тоест приходите общо в държавата към април растат с двуцифрени темпове. Бих казал, че това е доста висок темп на растеж. Разбира се, инфлацията е около 4%, нека да кажем. И има и реален растеж на икономиката, има и подобряване на събираемостта. Между другото, приходите към края на април биха били дори с около 250 млн. евро по-високи, но вноската, която БНБ прави всяка година в държавния бюджет, тази година се отложи от 30 април за 30 юни. Това е ново правило, след като влязохме в еврозоната – вече има малко по-дълъг процес на одитиране и съгласуване с Европейската централна банка. Така че реално приходите можеше да са дори и още по-високи. Но защо расте дефицитът въпреки тези по-високи приходи? Ще се стигне и до него. Дефицитът е резултатна величина от приходите и разходите. Затова Ви запознавам първо с приходите и разходите. Като теглим чертата, ще стигнем и до дефицита. Хайде, понеже господин Ганев ме подсеща – колко е дефицитът? Към края на април месец, тоест към 30 април 2024 г., както и господин Проданов каза, дефицитът по консолидираната фискална програма, пак казвам – това означава всички бюджетни организации в държавата, без изключение, е 1 млрд. и 750 млн. евро, или около 1,4% от брутния вътрешен продукт. Сега, за април неговото увеличение е около 220 млн. евро. Знаете, че към края на март беше 1,5 млрд. Просто един милиард и половина в края на март – с около 250 млн. евро увеличение и през април стана 1 млрд. и 750 млн. евро, към края на април. Доста хора казаха, че едва ли не съм... РЕПЛИКА: Излъгал.

Да съм подал информация, която сега Вас Ви изненадва по отношение на априлския дефицит. Ами, нека да Ви обясня как стоят нещата. По консолидираната фискална програма, както казах, дефицитът през април действително нарасна с около 220 млн. евро, всъщност с 220 млн. евро, а не с 250. Това, което аз казах миналата седмица, беше по отношение на държавния бюджет. Държавният бюджет, говоря само за април месец, имаше 2,5 млрд. евро приходи и 2,5 млрд. евро разходи и трансфери. И затова казах, че дефицитът по държавния бюджет за април е нула, което е абсолютно вярно. Каква е разликата между държавния бюджет и консолидираната фискална програма, откъдето всъщност идва разликата в данните, за която бих искал да Ви разкажа на Вас и на българските граждани? Държавният бюджет е една част от цялата консолидирана фискална програма. Тя затова е консолидирана, тъй като освен държавния бюджет включва и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджетите на всички 265 общини в България и всички европейски средства в България. Така че, да, през април успяхме това, което зависи от Министерския съвет – държавният бюджет да бъде нула на нула за месеца. Но в НОИ, Здравната каса, общините и европейските средства е натрупан – да, за април, дефицит допълнително от около 220 млн. евро. Така, така че това е дефицитът за първите четири месеца на тази година. Защо е малко по-висок от предходни години по същото време, дори по-висок в доста от последните години, както господин Проданов отбеляза? Освен факторите по социалните плащания, заплати и други, които вече очертах, най-вече инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост изискват доста допълнителни разходи. Какво имам предвид? Планът за възстановяване и устойчивост е инструмент по механизма за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия, за който добре знаете, е с период 2022 – 2026 г. И всъщност по-конкретно завършва до 31 август 2026 г. От 2022 г. до 31 декември 2025 г. инвестициите, които реално са разплатени по Плана за възстановяване и устойчивост, са 11% от всички инвестиции, които трябва да бъдат направени в българската икономика. 89% от всички инвестиции остават всъщност за 2026 г. Те трябва да бъдат разплатени през 2026 г. до 31 август. По няколко причини. Първата и най-важна причина, според мен, е, за да модернизираме и възстановим българската икономика, което беше цялата идея на този механизъм след ковид.

Ами, аз мога...

Да. Така че през 2026 г. – между 1 януари и 31 август, България трябва да направи останалите близо 90% от всички инвестиции, или 4 млрд. евро. Следователно, когато трябва да се направят 4 млрд. евро допълнителни разходи еднократно за дадена година, донякъде е нормално това да оказва натиск върху дефицита. И всъщност това е, което виждаме през първите 4 месеца на годината. Вече над половин милиард евро, тези 4 млрд. евро са разплатени и горе-долу, в сравнение с миналата година, и това е разликата с дефицита към същата дата. Важно е тези инвестиции да се направят не само защото те ще модернизират българската икономика, а и защото, ако не се направят в пълен предел, всъщност рискуваме отново пак да не си получим плащанията по четвъртото и петото искане за плащане от Европейския съюз. Тоест според мен е абсолютно задължително тези инвестиции да се направят и защото ще е в полза на икономиката и българските граждани, и защото така ще подсигурим всъщност парите, които са около милиард и половина евро, които ще получим по четвъртото и петото плащане. И тук идва и другият важен момент. До 31 август, тоест по-скоро в първата половина на годината, България трябва да направи всички тези инвестиции, докато плащанията по тях – четвъртото и петото плащане, ще пристигнат по-скоро във втората половина на годината. Очакваме към края на юли да се получи четвъртото плащане и до края на декември петото плащане. При такава динамика и движение на паричните потоци е нормално в първата половина на годината дефицитът временно да се разшири на касова основа. Във втората половина от годината, ако си изпълним всички ангажименти, както по реформите, така и по инвестицията по ПВУ, дефицитът на касова основа пък – временният, текущият, да намалее и надявам се да влезе в рамките, които са и по Закона за публичните финанси, и по маастрихтските критерии – 3%. Така. Тук говорим за дефицита, между другото, на касова основа. Също да направя едно важно уточнение. Има разлика между касова и начислена основа. Какво означава „касова основа“?

Така. Да продължавам или да приключвам? (Реплика от ПБ: „Да продължава.“) Добре, окей. Мисля, че ме разбрахте за Плана за възстановяване и устойчивост. Дефицитът за 2025 г., тъй като тук все пак е важно да се каже не само за 2026 г. – първите 4 месеца, а и за 12-те месеца на 2025 г. – 3% на касова основа, 3,5% на начислена основа. Тук, между другото, господин Проданов, не знам за какви разкрития говорите. Няма разкрития, има официални публикации на институциите. Министерството на финансите в края на януари обяви официалния дефицит на касова основа – 3% от БВП, а на 22 април Евростат също официално обяви дефицита на начислена основа – 3,5% от БВП, така че не знам как сте го разкрили, но институциите, принципно, си вършат работата. По отношение на начислената основа за 2025 г. това е над регламентираното в маастрихтските критерии и затова България получи писмо от Европейската комисия за разясняване поради какви причини дефицитът е над 3%. Мисля, че с дерогацията за отбрана, която вече е задействана от всички държави членки, България ще може да приспадне около 0,5 пункта от тези 3,5. Това е заради доставката на изтребителите F-16, които вчера видяхме повечето от нас, и съответно аз бих очаквал България да не влезе в процедура по свръхдефицит за 2025 г., въпреки че дефицитът е 3,5% на начислена основа. Последно, ще бъда изключително кратък за дълга. Да, към края на 2025 г. той достига 29,9% от БВП според Евростат, тоест почти 30%. Само да Ви кажа, че 2,2 процентни пункта от това увеличение от шест процентни пункта се дължи на увеличението на капитала на БЕХ и ББР. И когато си говорим за това защо правителството намали капитала на Българската банка за развитие с 1,5 млрд. евро – ами точно и заради това, за да намалим дълга с около един пункт и половина, за да не бъде 30%, а поне да спадне догодина, живот и здраве, на 28,5%. Могат да се предприемат и допълнителни действия за намаляването на дълга, но едни пари просто да седят по сметка във фискалния резерв и да ни увеличават дълга като, между другото, допреди една година бяхме с най-ниския дълг в Европейския съюз, а в момента сме на четвърто място заради това, а миналата година сме били с двадесет и... Само казвам последно и приключвам. С колко процента – 23,8% е бил дългът ни към края на 2024 г., 29,9% към края на 2025 г. Това са тези 10 млрд. евро, грубо казано, за които и господин Проданов казва. И по Общинската инвестиционна програма с едно изречение – от 460 млн. евро, които са заложени по удължителния бюджет да бъдат разплатени към общините, се радвам, че вече сме заплатили над 345 млн. евро, или 75%, и още 75 млн. евро са одобрени от МРРБ и ще бъдат разплатени в близките дни от Българската банка за развитие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вие споменахте, че към 30 април разполагаемият остатък във фискалния ни резерв е около 6 млрд. и 800 млн., ако правилно ги разчетох. Така. При отчетен дефицит от 1,4% на брутния вътрешен продукт към края на април и прогнозен такъв, нека да не гадаем, но може би ще скочи над 2% към края на юни, дали може да кажете какъв е реалният разполагаем остатък във фискалния резерв, тоест имам предвид тук да са конкретните суми без целевите фондове, тоест говорим без Сребърния фонд и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, и евентуално какви буфери може да посочите в случая. Защото, пак повтарям, че при това според Вас адекватно състояние на удължения бюджет ние юни месец може би отиваме на 2% дефицит. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви. Господин Белчев, госпожо Председател! Размерът на фискалния резерв към 30 април, както казахме, вече е 6,8 млрд. евро, в това число 5,3 млрд. евро са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,5 млрд. евро са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. За сравнение, в края на 2025 г. фискалният резерв е бил 8,9 млрд. евро, в това число 7,6 млрд. евро по депозитите и 1,3 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз. По отношение на траекторията какво ще бъде през май, юни и декември, отново казвам, че според мен основната задача е да се приеме държавният бюджет, новият. В него ще се заложи траекторията, която Министерският съвет и новото правителство иска да види за държавния бюджет. Според мен, ако ме питате, разбира се, че към края на годината трябва да се спазят и маастрихските критерии, и Законът за публичните финанси, тоест дефицит не по-висок от 3% към 31 декември 2026 г. Разбира се, в месеците между днес – 7 май, и 31 декември може да има флуктуация в текущия дефицит, но бих предположил, че към края на годината ще приемете такъв бюджет, с който дефицитът да не надвишава 3%. Съответно до приемането на този бюджет – предполагам, че ще отнеме поне месец или два, средствата, които са налични във фискалния резерв, по моя оценка са достатъчни за покриването на потенциални дефицити през следващите два месеца. Приходите, разбира се, ще са достатъчни за повечето текущи разплащания, както видяхте. Отново казвам, че по държавния бюджет за април месец дори не трябваше да използваме наличности във фискалния резерв и ако продължавате в същия дух, през май и юни, предполагам, че наличността във фискалния резерв ще бъде напълно достатъчна и няма да има никакви притеснения. Важното е в следващите два месеца ресурсите да се ползват отговорно и всички плащания, които са належащи, да се извършват. Между другото, в удължителния закон те също са приоритизирани. На първо място са социалните плащания и разходите за заплати, тоест няма как например да не се изплатят заплати или пенсии. Това е на първо място в удължителния закон. Мисля, че средствата са напълно достатъчно, разбира се, и за капиталовите инвестиции. Отново казвам, разбира се, че инвестициите по ПВУ са в значителен размер, така че ще има някакъв натиск върху дефицита, виждаме го и към края на април, и през март месец, това е нормално. Но на Вашия въпрос по отношение на наличностите във фискалния резерв – при тези 6,8 млрд. евро в момента, разбира се, като изключим Сребърния фонд, мисля, че ще могат да бъдат покрити всички разходи в държавата до приемането на редовния бюджет, който пък вече да очертае една здравословна траектория до края на годината. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът, който бих искала да поставя към Вас, господин Министър, Вие до известна степен го загатнахте във Вашето изложение, е свързан с темата, която е обект на сериозна дискусия в обществото, и тя е свързана с дефицита към 31 декември 2025 г. От данните, които Евростат изнесе на 22 април, това са данни за всички държави членки по отношение на спазването на показателите. Данните са предварителни, но за България е посочено, че размерът на дефицита е 3,5%. В тази връзка аз моля Вие да поясните, тъй като на всички, предполагам, е известно, че на 30 април 2025 г. Съветът на Европейския съюз взе решение и одобри националната дерогация за България и за още 15 държави – членки на Европейския съюз – дерогация, свързана с отклонение от нетните разходи съгласно Националния фискално-структурен план, по отношение на увеличените разходи за отбрана. Тази гъвкавост, която дава дерогацията, е до 1,5% от брутния вътрешен продукт на страната и аз съм сигурна, че в Министерството на финансите сте направили своите анализи и разчети какъв е размерът на дерогацията, която България може да ползва за 2025 г. В тази връзка Ви моля да кажете: след прилагането на дерогацията – знаете колко трябва да бъде тя, България ще изпълни ли критериите за дефицит съгласно правилата? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Петкова, да, действително, на 30 април миналата година Европейският съюз одобри активирането на такава клауза за дерогация. Това означава, че този процент и половина от брутния вътрешен продукт, който е за отбрана, би могъл да се приспада или да не се брои в критериите за дефицит. По отношение на България – в 2025 г., отново казахме, че 3,5% е дефицитът на начислена основа. Големият разход за отбрана, който е отчетен през 2025 г., е всъщност доставката на изтребителите F-16. Да се върна към разликата между касова и начислена основа – парите са платени авансово 2019 г. в 100% аванс, а както знаете, самолетите обаче пристигат 6 години по-късно през 2025 г. Съответно на касова основа дефицитът и разходът се броят за 2019 г. на начислена основа, което са европейските правила, а разходът се отчита през 2025 г. Този разход за F-16 и тази доставка възлизат приблизително на 0,5 процентни пункта. Тоест аз бих очаквал при 3,5% общ дефицит за 2025 г., след като Европейската комисия направи своята оценка и потенциално тези 0,5 процентни пункта ги признае за разходи за отбрана, всъщност България да се окаже, че изпълнява точно критерия за дефицита и за щастие, да не влиза в процедура по свръхдефицит. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Инвестиционната програма и реализирането на проекти по нея е дългоочаквано и одобрявано от гражданите на българските общини. Господин Министър, преди малко Вие казахте за разплатените средства по тази програма. Отбелязахте, че в удължителния бюджет имаше 460 млн. евро – разплатени са 345 и 75 млн. евро са одобрени и ще бъдат разплатени. Тъй като значението на тази програма е огромно за местното развитие, за подобряването на инфраструктурата, за по-качествен живот, за намаляването на регионалните неравенства, създаването на заетост както по време на реализирането на проектите, така и след това при привличане на нови инвестиции и създаване на нови работни места, та моят въпрос, господин Министър, е: има ли рискови проекти, защото реализирането на проекти от страна на общините тече? Има ли достатъчно средства за вече изпълнените проекти, защото, ако има изпълнени и неразплатени, какво ще се случи с тях и какъв е рискът? Просто да дадете повече информация по отношение на изпълнението на Инвестиционната програма за общините, за да може и кметовете на общини да чуят от тази трибуна какво е актуалното състояние на тази програма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за този въпрос. Важно е, на първо място, да се отбележи, че това, което служебното правителство направи в своя мандат, е изцяло да следва закона. Тук имаше два относими закона. Единият е, разбира се, така нареченият удължителен бюджет за 202…, удължителният бюджет, който всъщност залага лимита на разходите до приемането на нов бюджет за 2026 г., а именно 460 млн. евро, така че ние сме работили в тези рамки, от една страна, другият относим закон, е всъщност Законът за държавния бюджет за 2025 г., където в Приложение № 3 към бюджета е регламентиран списъкът с абсолютно всички проекти, които са одобрени за финансиране по тази програма за всички общини в страната. В тези законови рамки какво заварихме и какво направихме? Към 19 февруари, когато встъпихме в длъжност, заварихме разплатени средства 108 млн. евро към приблизително 100 общини. След това, след 19 февруари до днешна дата, сме разплатили допълнително над 200 млн. евро на над 200 общини, тоест към днешна дата, отново казвам, 345 млн. евро вече са разплатени. Има допълнително 75 млн. евро, които са одобрени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разплащане към общините. В момента те са в процес на разплащане от Българската банка за развитие. По принцип отнема няколко дни, може би до две-три седмици, за да стигнат вече средствата до общините. Има си и конкретен график според различните фази на проектите – дали е аванс, междинно плащане и така нататък. Какво заварихме също така? На 19 февруари имаше неразплатени 189 млн. евро, така че се радвам, че успяхме да намалим тази сума неразплатени средства. И всъщност остават от общия лимит 460 млн. евро – около 50 млн. евро, или малко над 10% от общия размер, които могат все още да бъдат одобрени от МРРБ и разплатени преди приемането на новия бюджет, така че работихме в законовите рамки, ускорихме разплащанията към общините, увеличихме броя на общините, които получават своите разплащания, за да не са само на малък процент от всички общини, а на почти всички общини, и също така това нещо вече е публично, информацията е публично достъпна на сайта ipop.mrrb.bg. А там може да видите за абсолютно всяка община и всеки проект точния статут на разплащанията, колко средства са разплатени и получени, колко са заявени, колко чакат за одобрение от МРРБ и колко чакат за разплащане от ББР. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос също ще бъде насочен към Общинската програма, или така нареченото приложение № 3 от държавния бюджет, което включва значимите за цялата нация проекти и на което залагат големи надежди всички кметове без изключение. Вие отговорихте за една част от нещата, господин Министър, отделно от това Вие заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството заявихте, че почти всичко по Общинската инвестиционна програма е разплатено и че данните са отворени. Искам да Ви попитам: какви критерии за извършване приоритизацията на плащанията сте ползвали и имаше ли политически, или неформален натиск определени общини да бъдат обслужвани с предимство? Благодаря.

Благодаря Ви за въпроса. Да, мисля, че на първата част надявам се да съм отговорил. Сега по отношение на процеса на одобряване на проекти. Този процес е изцяло в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разбира се, има и постановление на Министерския съвет, което урежда начина, по който отговорностите са разпределени между МРРБ и МФ, но с две думи. Министерството на регионалното развитие прави преценката за одобряване на проектите. Не искам да говоря от името на министър Найденов, но ще кажа все пак от името на служебния кабинет, че абсолютно се елиминира политическият елемент от преценката и от работата най-вече на МРРБ, където казваме е основната оценка. Там, доколкото знам, колегите са работили на база степен на готовност на проектите, изчистена документация, нужда, и отново казвам, балансиран принцип на разпределение, така че средства да достигнат до всички общини, а не само до конкретни общини. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос ще е към Вас и той ще касае парите, които българската държава наля в ББР. Господин Министър, ние видяхме, че Българска банка за развитие с годините се превърна в касичка на управляващите. Всички си спомняме за едни заеми на едни, меко казано, съмнителни лица, едни милиарди, милиони, които бяха раздавани като кредити без обезпечение и съответно невърнати. В продължение на въпросната страхотна политика на предишните управляващи правителството на ГЕРБ и ДПС наля допълнително 4 млрд. лв. по сметките на ББР. Моля да ни кажете: колко пари от тези 4 милиарда успяхте да върнете в държавния бюджет и съответно тези пари как ще повлияят на външния дълг? Благодаря.

Благодаря Ви. Да, мисля, че 4 млрд. лв. през 2025 г., с 4 млрд. лв. е увеличен капиталът на Българската банка за развитие. Знаете, че преди около две седмици Министерският съвет прие Решение, с което капиталът на Българската банка за развитие да бъде пък намален с 1 млрд. и 450 млн. евро, или приблизително 3 млрд. лв., тоест от четирите милиарда лева, което беше увеличението на капитала, сега Министерският съвет и министърът на финансите като принципал на Банката реши да върнат от тези 4 милиарда 3 милиарда – 75%, три четвърти. Единият милиард лева, който остава в Българската банка за развитие, той е най-вече свързан първо с конкретни заявки на Българската банка за развитие за усвояване на този увеличен капитал. Това са най-вече тези 460 млн. евро, за които говорим, и 900 млн. лв. – за разплащания на общинските проекти по Инвестиционната програма. Така че, разбира се, че тези средства не сме ги върнали, те си остават в Банката, средствата за общините са напълно подсигурени. Но другите – приблизително 3 млрд. лв., за които Българската банка за развитие нямаше концепция как да оползотвори, знаете, че ние гласувахме те да бъдат извадени от капитала на Банката. По отношение на дълга просто да кажа. Значи за 2025 г. след решение на Евростат всъщност и увеличението на капитала на ББР, и увеличението на капитала на БЕХ са отчетени от Евростат като увеличение на дълга на правителството, което всъщност е довело до номинално увеличение на дълга на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. с 2,5 млрд. евро, тоест от тези, грубо, 10 млрд. евро, с които ни е увеличен дългът за 2025 г., една четвърт се дължи на ББР и БЕХ. Затова, както вече Ви казах, мислим, че отговорното нещо е капиталът на ББР да се увеличи. Там, където Банката няма концепция за ползване на този финансов конкурс, да не се трупат лихви, да не ни се увеличава дългът, колкото може той да бъде намаляван и съответно тези средства пък остават във фискалния резерв на разположение на правителството, на Министерството на финансите. И отново да кажа: операцията по намаляване на капитала на ББР не спомага за един вид подобряване на дефицита, текущия, по абсолютно никакъв начин, така че това не е някакъв опит служебното правителство да си помогне по отношение на дефицита. Абсолютно не е така. И също да кажа процедурата. Финалното намаляване на капитала на ББР с тези 1,5 млрд. евро все още не е финализирана. Първата стъпка, която зависи от Министерския съвет и от МФ като принципал, е извършена, имаме прието решение, но сега Българската народна банка и Европейската централна банка всъщност трябва финално да потвърдят просто желанието на принципала да намали капитала на Българската банка за развитие. Благодаря.

Господин служебен министър Клисурски, аз считам, че може би това изслушване трябваше да бъде към други бивши финансови министри, които в момента са в тази зала и Ви задават въпроси, защото сякаш те са по-отговорни от Вас за състоянието на бюджета на държавата. Във Вашето изложение, което беше прекъснато, Вие казахте, че общо взето състоянието е стабилно – на финансите, и така в мен възниква един въпрос. Господин Гълъб Донев каза, че една от първите задачи на това Народно събрание ще бъде да вдигне лимита на дълга. Налага ли се да вдигаме лимита на дълга още следващата седмица? И освен това ме интересува. Казахте, че бюджетът би бил доста по-приемливо изглеждащ, ако не беше отложена за 30 юни вноската на БНБ в бюджета. Колко очаквате да постъпят от БНБ, както и ако може да ни кажете, какви са плащанията по обслужването на дълга, които трябва да направи България до края на 2026-а, а и до края на 2027-а? Благодаря Ви.

Благодаря Ви за въпроса. Вноската на Българската народна банка към държавния бюджет, която очакваме, е около 250 млн. евро. Не е фатално според мен, че има два месеца забавяне потенциално, тъй като в рамките на годината, разбира се, тази вноска ще постъпи в бюджета, и това е важното. Сега по отношение на лимита на дълга – точно така. Отново казвам, първо, удължителният закон, който в момента действа до приемането на новия бюджет, приоритизира плащанията и социалните плащания са на първо място, тоест винаги ще има пари за пенсии, за заплати. Просто Законът го изисква. Те трябва да бъдат разплатени преди всичко останало. Налага ли се увеличаване на тавана за нов дълг? Ами, първо, да си отговорим на въпроса колко е таванът за нов дълг в момента? Ами не, всъщност удължителният бюджет регламентира, че нов дълг въобще не може да се поема. Тоест в момента таванът е нула, с изключение на поемане на дълг за рефинансиране на вече съществуващ дълг, който е в размер на 1 млрд. и 400 млн. евро. Тоест България в момента, в рамките на удължителния закон, не може да поема изцяло нов дълг – реално лимитът е нула. Знаете по принцип, последните няколко години лимитите бяха по-скоро между 5 и 10 млрд. евро – всъщност само 2025 г. беше 10 млрд. евро, предишните години беше около четири, пет, шест милиарда евро, но през 2025 г. този лимит много се увеличи, за съжаление. Така че към момента в рамките на удължителния бюджет държавата действително няма възможност за поемане на изцяло нов дълг. Тук вече е въпрос на управление на паричните потоци и бързината, с която ще се приеме новият бюджет и ще се определи новият таван на дълга. Правителството би могло с новия бюджет да определи новия таван на дълга. Би могло, ако прецени, че сметне за необходимо и в следващите два месеца също да определи някакъв различен лимит на дълга, който да се приеме преди новия бюджет, който да е по-висок от нула. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! По никакъв начин от всичко, което казахте дотук, не успяхте да ме убедите в несъстоятелността на прогнозите, че ситуацията е толкова тежка, че прибягването до значително ново дългово финансиране изглежда неизбежно. Едно е какво Ви се иска, а друга е реалността, свързана с размера и състоянието на бюджетния дефицит към края на годината. Бих искал тук ясно и недвусмислено да кажете какъв е размерът – номинално, като процент от БВП, на необходимия нов дълг за 2026 г. в хипотезата на действащото законодателство? Обезпечени ли са падежите с текуща ликвидност, или ще трябва да се емитира дълг на вътрешния и на външните пазари? Какъв е реалният размер на падежиращия външен и вътрешен дълг до края на тази и следващата година? Това, което разбрахме по предварителни данни от повереното Ви за управление министерство, беше, че очакванията за дефицита към края на месец март ще бъде около 1 милиард и 500 милиона, но всъщност той беше 1 милиард и 750 милиона – в крайна сметка. Бюджетният дефицит за месец април се оказа с 220 млн. евро отгоре. Това неминуемо поставя следващото управление в изключително неприятната ситуация да гаси тези пожари, вместо да върви смело напред. Така че тук, в този парламент, пред народните представители и пред цялата българска общественост, очаквам от Вас конкретика по отношение на зададените от мен въпроси. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Ангелов. Уважаема госпожо Председател, на първо място, отново казвам, според разпоредбите и на удължителния бюджет, и на Закона за публичните финанси, дългът, който може да се поема в момента, е само до размера на падежиращия през годината дълг и това е 1 млрд. и 400 млн. евро. Това е в рамките на удължителния бюджет. Когато се приеме нов бюджет, лимитът по волята на Министерския съвет и съответно на мнозинството в парламента ще бъде определен вече за цялата година. От тези 1 млрд. и 400 млн. евро, което е за рефинансиране на вече съществуващ дълг, да Ви докладвам, за периода от януари до март всъщност Министерството на финансите вече е извършвало няколко аукциони на държавни ценни книжа – на вътрешния пазар. Тоест в рамките на позволеното ни по Закон от този 1 млрд. и 400 млн. към края на март Министерството на финансите е набрало 900 млн. евро, които са, отново казвам, за рефинансиране на вече съществуващ дълг. Тук не поемаме нов дълг. Така че това е размерът на погашенията през годината, които трябва да се направят – те са обезпечени и по удължителния бюджет. Просто няма възможност към момента, според удължителния закон, за поемане на изцяло нов дълг. Като процент от брутния вътрешен продукт колко ще трябва да се определи? Не бих искал аз да Ви го казвам, тъй като мисля че това е, отново казвам, Ваша възможност и Ваша отговорност – вече новото правителство да определи точния размер на дълга или на новия дефицит. Аз бих Ви препоръчал, разбира се, той да е в рамките на 3%, които са и по националното, и по европейското законодателство, но Вие може да искате и да е 2%, и 1%, и 0%, и излишък. Няма как аз, като служебен министър, в предпоследния ми ден да Ви кажа колко да бъде дефицитът за страната през 2026 г. Това Вие ще го определите и съм сигурен, че ще подходите отговорно. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, моят въпрос се касае за усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. То, разбира се, има и въздействие върху фискалния резултат, но фискалният резултат или балансът по бюджета – отрицателният баланс по бюджета, не е нещо задължително лошо, защото е свързано с разходи, които трябва да се направят. В случая е по Плана за възстановяване и устойчивост и когато Вие отчитате по-нисък етапен бюджетен дефицит, той може да се дължи и на по-ниско усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата година правителството на Росен Желязков направи така, че средствата, които се усвоиха за една година по Плана за възстановяване и устойчивост, да са три пъти повече, отколкото средствата през предходните години. Това до някаква степен е естествено, тъй като има един естествен ход на ускоряване на усвояемостта – колкото повече наближава крайният срок, тъй като първите години са свързани с контрактуване, с включване на договорите, от една страна, с бенефициентите. От друга страна, от бенефициентите към изпълнителите. Това обаче, което ни прави впечатление сега на базата на данните в ИСУН, е, че имаме забавяне. Последните три месеца имаме едно забавяне, което е нелогично, предвид това, че остават няколко месеца до края на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, по-точно по-малко от четири месеца, и ние трябва да имаме силно увеличаващ се темп, трябва да имаме продължаване на ускоряването на тази крива на усвояването, а ние имаме едно намаление на средствата. Виждаме също така, че се правят и промени в управляващите органи. Сигурно една част от тези промени или от причините за тях са професионално обусловени, но остава съмнението, че се правят и конюнктурни политически промени, които рискуват забавяне усвояването на средства, и то точно в този момент, който е критичен за изпълнението на много проекти, тъй като знаем, че много проекти поради забавянето в предходните години са на ръба да бъдат изпълнени през оставащите три месеца. В този смисъл конкретният въпрос е: колко е усвояването последните четири месеца по Плана за възстановяване и устойчивост като процент от общия размер на средствата за Плана и съпоставено с миналата година? Как очаквате през оставащите няколко месеца тези средства да бъдат усвоени, защото ние можем, ако не усвоим средствата, да отчетем и по-нисък дефицит, но не знам дали това ни е целта? Тези средства трябва да бъдат усвоени, тъй като те са важни за всички, да бъдат оползотворени, тъй като са важни за редица сектори. Всяко едно забавяне на плащанията е свързано и със забавяне на изпълнението на проекти, тъй като много изпълнители просто спират изпълнението на дейностите по проекти, когато не им се плаща. Вие трябва да ни дадете увереност, че това не е заради липса на достатъчно институционална мобилизация или пък заради други мотиви, които не са професионални. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Вълчев, напълно съм съгласен с Вас, че всички инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост до 31 август трябва да се разплащат максимално бързо и в ускорен порядък. Това е била и работата на служебното правителство. И аз, и вицепремиерът Недина сме отстоявали тази позиция с всички министри и с управляващите органи. По отношение на числата мисля, че вече споменах, но ще го кажа пак, над половин милиард евро по моя информация, въпреки че тя може да не е изключително прецизна до последната десетична запетайка, но над половин милиард евро са инвестициите, разплатени по ПВУ от началото на годината до днешна дата. Казах в началото: общо за годината трябва да се направят 4 млрд. евро инвестиции, така че това е около 1/8, или 13% от тези, които трябва да направим за годината. Отново казвам, важно е тези разплащания да се направят и за да модернизираме своята икономика, което беше цялата идея на Плана за възстановяване и устойчивост, и за да не загубим пък после средства, тъй като средствата по четвъртото и петото плащане, които ще получим като приходи, зависят и от изпълнението на нашите инвестиции. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Днес говорим не просто за числа в бюджета, а за реалния живот на стотици хиляди български граждани, хора в бедност, хора с увреждания, възрастни хора, деца в риск, бездомни семейства, които ежедневно се борят за достоен начин на живот. Буквално вчера Европейската комисия представи нов амбициозен социален пакет, включващ първата стратегия на Европейския съюз за борба с бедността, нови мерки за младите семейства и актуална стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. В същото време Европейският съюз предвижда значителни средства за структурни и социални фондове за тези хора, които са в неравностойно положение. И на този фон въпросът ми към Вас е: какво е актуалното състояние на плащанията – разплащанията на забавените средства и финансовото изпълнение на всички национални и европейски програми, насочени към социално слабите и уязвими групи? И разбира се, има ли забавени плащания към общините, социалните доставчици и крайните бенефициенти? Защото, съгласете се с мен, че социалната политика не може да бъде само стратегия на хартия. Тя трябва да бъде реална, навременна и реално измерима. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Сабри, аз нямам информация да има забавени социални плащания или плащания към общините било то с национални или европейски средства. Както казах вече малко по-рано, опитахме се да ускорим разплащанията по Общинската инвестиционна програма, така че тя да достига до максимален брой общини. Обхванахме над 80% от всички общини, само за два месеца получиха някакъв вид разплащане по Инвестиционната програма. А що се касае до социалните плащания, както казах вече няколко пъти, те са абсолютен приоритет и на първо място по ред на изплащане според удължителния закон, така че не ми е известно на мен да имаме забавяния. Благодаря.

Уважаеми господин Клисурски, в последните години бюджетите показват, че проблем в тях са не бюджетните приходи, а бюджетните разходи, включително за 2026 г. за първите 4 месеца бюджетните приходи растат с над 10%, може би около 13%... (Шум и реплики.)

…което е достатъчно добър резултат. В същото време разходите растат доста по-бързо – с 2,3 милиарда евро спрямо 2025 г. Естествено, това не е по вина на служебния кабинет, доколкото Вие наследявате ситуацията, която беше от законова гледна точка през миналата година. Моят въпрос е: дали сте направили анализ в служебното министерство в последните два месеца за това какви разходи могат да бъдат съкратени от бюджет 2026, както и 2027, така че разходите да бъдат вместени в 40% от брутния вътрешен продукт при добра възможност? Става въпрос дали може да се направят значителни съкращения в администрацията, или в други разходи. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Панев, надявам се също така, че отговорих и на косвения въпрос във Вашия фейсбук пост по отношение на държавния бюджет и Консолидираната фискална програма. Но сега на Вашия въпрос тук от тази трибуна. Откакто съм финансов министър, за тези около два месеца и половина съм възложил над сто финансови инспекции на АДФИ. Защо? Защото виждаме обществени поръчки и договори, сключени навсякъде в държавата, в различни министерства, ведомства и общини, които не предпазват публичния ресурс, а именно парите на данъкоплатците. Да си го кажем по друг начин – в държавата се краде, и това нещо се надявам да приключи. Как се краде в държавата? Най-вече чрез обществени поръчки за текущи разходи. Текущи разходи – какво означава това? Например ремонт, ремонт на неща, дори като училища, ясли, градини, поликлиники, спешни центрове, пътища. Всички ние знаем за това. Всички знаем за лошите ни пътища, за авансите в чували за магистрали и така нататък. Това нещо трябва да спре, защото, освен че донякъде застрашава живота и здравето на българските граждани, то наистина е директна кражба от техния джоб. (Оживление.) И когато… Не мислех, че темата е смешна, но може би на колегите от първия ред наистина им е смешно това. Когато всички тези разходи, които са абсолютно ненужни и незаконни, разбира се, се елиминират, всички обществени поръчки и текущи разходи се пресметнат правилно, тогава доста бързо, сравнително автоматично, ще се освободи един ресурс в държавата, който ще позволи да има по-смислени инвестиции и да няма такъв натиск върху дефицита. Така че това е много важно, това е в абсолютно всички, отново казвам – ведомства, общини и така нататък. По време на предизборната кампания аз бях приятно изненадан да чуя от „Прогресивна България“, че имат желанието да използват новите технологии, включително изкуствения интелект, за подобен преглед на разходи. Приветствам това нещо, абсолютно го подкрепям с две ръце и мисля, че със или без нови технологии ще успеят по този начин да съкратят доста ненужни разходи. Това ще помогне всъщност и на по-лесното балансиране на бюджета, но най-вече ще помогне на възстановяването на чувството на справедливост за българските граждани. Мисля, че е абсолютно крайно време през 2026 г. държавата да спре да краде собствените си граждани. Затова пожелавам успех на „Прогресивна България“ в тази важна задача. Това е фундаментална промяна, която се надявам европейска България да види и ако това нещо се изпълни, и бюджетът ще върви по-лесно, и гражданите ще са много по-щастливи, и България ще бъде едно по-хубаво място. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, тук колегите от „Прогресивна България“ Ви попитаха за траекторията. Според мен това е най-важният въпрос. Може би, колеги, да припомня, че в 2023 г. – тогава премиер беше господин Гълъб Донев, финансов министър – госпожа Росица Велкова, те предложиха бюджет с дефицит 6,4%. След това се сформира правителството на академик Денков и на мен като финансов министър, и на господин Клисурски тогава като заместник-финансов министър, отговарящ за разходите, се наложи в рамките на около 30 дни да преработим този бюджет. В крайна сметка внесохме в парламента бюджет с 3% дефицит, а завършихме годината с 2% дефицит, с абсолютно реални данни. Траекторията зависи от решенията, които ще бъдат взети от новото правителство, горе-долу в същата ситуация. Въпросът за траекторията обаче и за да се подпомогне тази дейност на новото правителство, зависи от това какво в момента е състоянието, което е и смисълът на това изслушване. Чухме, че приходите са нагоре с 11%. Знаем, че основните социални разходи, свързани с пенсиите, са нагоре с 8,6% – това е по Закон, толкова се вдигнаха пенсиите миналата година. Тоест ръстът на приходите е по-висок от ръста на пенсиите. Въпреки това обаче отчитаме сериозен ръст на разходите, който е над тези 11% ръст на приходите. И тук въпрос е откъде идва този допълнителен ръст. Очевидно не от пенсиите. Моето предположение е, че освен средствата по ПВУ, за които Вие говорите, които са едни 500 млн. евро, за да се формира дефицитът от 1 млрд. и 750 млн. евро, предварителните ми сметки, така на око, без да имам данните, показват, че остатъкът идва от издръжка и персонал. Издръжка е това, което ведомствата харчат за текущи ремонти, коли, кафе и вода, за персонал, разбира се, всичките заплати. Та въпросът ми е: какъв е ръстът в разходите за издръжка и какъв е ръстът в разходите за персонал? И как това се съпоставя с ръста в разходите за социални плащания и пенсии? Защото, като се видят тези три големи групи коя расте най-много и откъде се формира основният дефицит, вече лесно може да се очертаят и политиките. Примерно 2023 г. замразихме разходите за издръжка и да видите как изведнъж 1 млрд. лв. се оказа, че не трябва да ги харчи държавата. Можело и с по-малко да се справи. Та може ли да очертаете трите основни групи – издръжка, персонал, пенсиите са на 8,6, това е ясно, за да можем на базата на това да почнем да формираме някаква визия за това какви трябва да бъдат политиките, заложени в новия бюджет? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Данните, които имам, са към края на месец март, тоест към първото тримесечие, тъй като данните за април все пак са предварителни, но предполагам, че тенденцията ще бъде подобна, разбира се. Така че, ако погледнем първото тримесечие на 2026 г. спрямо 2025 г., разходите за персонал са нараснали. Това е най-голямата категория всъщност, най-голямото увеличение – 580 млн. евро. На второ място са капиталовите разходи, за които казах, плюс 535 млн. евро. Това са разликите в първото тримесечие на 2026 г. спрямо 2025 г. Така че най-голямото увеличение, пак казвам, е за персонал – 580 милиона, капиталови разходи – 535 млн. евро, издръжката е 150 млн. евро, тя е може би най-малката всъщност, и здравноосигурителните плащания – 210 млн. евро.

Уважаеми български граждани! Сигурно сте чували историята, в която един, който издава властта на следващия, му предава две писма и му казва: „Когато стане много тежко, отвори едното писмо, а когато ти стане втори път много тежко, отвори второто.“ Дошло време за първото писмо и вече новият управляващ прочел: „Прехвърли всичко на моята глава, аз съм виновен.“ Това направил и управляващият. Минало време, дошъл вторият път, когато ситуацията станала много тежка, и той отворил второто писмо. Във второто писмо пишело: „Сядай и пиши две писма.“ Сега, когато дойде време ПП-ДБ, за съжаление, да управляват преди няколко години, тогава обясниха как спират кражбите на ГЕРБ, ще построят три моста над Дунав, два тунела, завод за електроавтомобили, всичко. Нищо към днешна дата – това нещо го няма. Не спряха кражбите, може би пренасочиха част от тях. Нищо, абсолютно нищо! Същите схемаджии. Когато преди една година ГЕРБ започна да управлява вече заедно с ДПС, с БСП и с „Има Такъв Народ“, тук Теменужка Петкова като финансов министър излезе и на два пъти, на две такива изслушвания, обясни колко тежко е състоянието на държавата и как ние не сме готови за влизане в еврозоната. Само няколко дни по-късно – след второто изслушване, тя беше извикана с Желязков в Брюксел, след което те се върнаха и казаха: бюджетът и финансите са отлични, готови сме за еврозоната, влизаме в еврозоната. Към днешна дата сме в еврозоната. И към днешна дата те написаха второто си писмо, и го предават в момента на новите управляващи. Новите управляващи още не са встъпили в реална власт – в реална власт, и вече отвориха първото писмо да прехвърлят всичко на предишните управляващи. С основания, според мен, финансите са, меко казано, тежки. Напълно с основания и нямам как да ги съдя за това нещо. Но много рано отворихте това писмо. Много рано! Защото тук стана сега финансовият министър и с цифри, според неговото виждане, напълно опроверга това, което каза Гълъб Донев – че трябва да се вдигне лимитът и че трябва да теглим нови дългове веднага, за да може да плащаме. Цифрите, които се изкарват в момента, са точно обратни на Вашите очаквания, скъпи управляващи. Дали ще се потвърдят? Очакваме новия Ви финансов министър да дойде. В тази връзка, господин Министър, предишният постоянен управляващ в лицето на МРРБ от БСП в едно от последните си изказвания и изслушвания в предишния парламент каза, че държавата в лицето на АПИ дължи над 2 млрд. лв. на фирми, които трябва да си получат парите заради изпълнени задължения, изпълнени поръчки. Цялото това нещо е факт – че ги има тези задължения. Към днешна дата искам да кажете колко са тези средства, които държавата дължи на фирмите изпълнители с подписани договори – всичко им е изрядно от законова гледна точка, не коментирам обществените им поръчки на това, което се е случило, но колко им дължим като държава на тези фирми и най-вече как се отразява това спрямо дефицита и влияят ли тези суми, отразени ли са в дефицита? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Ганев, не мога да Ви предоставя точни данни, тъй като, първо, АПИ е подчинена структура на МРРБ и второ, АПИ, доколкото знам, има огромен брой договори и за текущ ремонт и поддръжка, и за основни ремонти, тоест стотици договори на година за милиарди евро. От тези 100 финансови инспекции, които казах, че съм възложил, има една конкретна, която е за шест договора именно на АПИ, за текущ ремонт и поддръжка на пътища. Имаше друга инспекция, която пък е за подмяната на мантинелите. Така че не мога да Ви отговоря точно какви са задълженията в момента към фирмите по документално изрядни фактури, но неразплатени. Това, което бих искал да кажа, е, че и тези договори в АПИ, според мен, трябва да бъдат абсолютно преразгледани от новото правителство, като, разбира се, не казвам, че това е лесно. Тук винаги другият въпрос е, че пътищата, републиканската пътна мрежа, трябва да се поддържат. И съм сигурен, че ще бъде трудно за бъдещия регионален министър, но пожелавам да намерят точния баланс между възможността за поддръжка и защита отново на интереса на публичните финанси, именно средствата на данъкоплатците. Мерси.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Най-напред да благодаря на господин Клисурски за изложените факти и въобще за професионалното отношение и откровеността към темата. За съжаление, това, което чухме от тази трибуна, по-скоро потвърждава нашите най-мрачни опасения за състоянието на държавата, въпреки че господин Клисурски се постара в бодър, ведър тон, който най-вероятно и аз щях да споделям, ако бях в неговата позиция – да не трябва от утре да се тревожа за този горещ картоф, но той описа ситуацията във финансите на държавата като адекватна. „Адекватно“ е епитет, който бих искал да чуя за действието на слънцезащитния крем, който съм използвал, не за състоянието на държавата – там бих искал да чуя стабилни, непробиваеми, обезпечени задължения и така нататък. Фактите всъщност показват едно – това, че предходните правителства... Това не е критика към него, защото той наистина само минава оттук за малко. Не го казвам с принизение. Отчитам, че вината е другаде. Това са предходните правителства, които в последните години са подхождали крайно безотговорно и безотчетно към публичните финанси на България. И сме станали свидетели на бюджетна политика, пропита както от управленски нихилизъм, така и от безпрецедентен финансов разгул. И цената на това политическо късогледство предстои да я плащаме сега. Ако това Ви се струва крайно, нека аз да направя няколко сметки, за които господин Клисурски ни даде числата, но не ги постави в релация. Говорихме за фискалния резерв. Той каза, че размерът му е много добър, стабилен, на 6,8 млрд. евро. Да кажем първо, че от тези 6,8 млрд. евро има едни неприкосновени фондове – там са Сребърният фонд, Учителският фонд, фондове за АЕЦ и така нататък. По мои сметки те са над 3 милиарда. Значи от този много стабилен финансов буфер, като махнем тия три, остават към 3,8. Между другото, даже 6,8, ако го погледнем в сравнение, да кажем, с предходната голяма финансова криза, която ни сполетя 2008 г., тогава той беше двойно по-голям като процент от брутния вътрешен продукт. Сега е двойно по-малък, а дългът ни сега, публичният дълг на България сега е двойно по-голям. Връщам се към сметките. Без тия, които не може да пипаме, остават 3,8. Да де, но той спомена всъщност, че тази година имаме да правим 4 милиарда плащания по ПВУ. И това са средства, които вече са договорени – има фирми, които чакат. Ние сме направили от тях половин милиард – каза той. Остават 3 милиарда и половина, които трябва да се финансират авансово. Във фискалния резерв, както подчертах, остават 3,8. Като извадим тия, които трябва да се направят, останаха ни 300 милиона. Така, обаче имаме и стандартния дефицит. Той казва: да, дефицитът тая година заради капиталовата програма е по-голям. Добре, да я извадим. За тия 4 месеца дефицитът в момента е 1,75 млрд. евро. Махаме половината милиард, дето е направен по ПВУ, остават 1,25. Умножете го по 3 – това са почти 4 милиарда, хайде малко по-малко. Но имайте предвид, че първите месеци стандартно са по-силни за фиска. Значи пак отиваме на над 3% бюджетен дефицит – 3% при прогнозен брутен вътрешен продукт от 115 – 120 милиарда са още 3 – 4 милиарда. Ама във фискалния резерв са останали – колко бяха – 300 милиона. Така, сега... Тук, между другото, не включваме предстоящи плащания по дълга, които, слава богу, тая година не са много големи – по текущия дълг, но все пак ги има. Това, което трябва да се включи, са скритите дефицити, заложените бомби, залежаващите по чекмеджетата фактури. Защото у нас много обичаме да говорим за начислена и касова основа. Начислена е това, дето трябва да го платиш, ама не си го платил още, защото го задържаш по някаква причина. Така всеки може, както казват старите българи, да уйдурдиса числата. Но трябва след това Европейската комисия, няколко месеца по-късно, да прави, да, разкрития, че всъщност на начислена основа това, което трябва реално да платим, е било доста по-голямо. И сега, тук господинът от ВЪЗРАЖДАНЕ каза този лаф за двата плика, но факт е, че ситуацията, каквато я виждаме, очертава едно почти нерешимо уравнение пред бъдещото управление. От една страна, ние трябва да сме максимално отговорни, което означава – какво? Първо, трябва да обезпечим всички социални ангажименти на държавата. Второ, да подсигурим нормално функциониране на ключовите публични сектори – това е здравеопазване, това е образование. Трябва да подпомогнем уязвимите групи. Трябва да подпомогнем българския бизнес, който се задъхва в момента, не целия, разбира се, но има сегменти от него, които се задъхват заради глобалните кризисни процеси. Трябва да осигурим това авансово финансиране по ПВУ, за да не загубим тези пари, защото това е ключово за нашата икономика. И най-сетне, трябва да сведем бюджетния дефицит под 3%, защото би било крайно конфузно в първата година, когато влязохме в клуба на богатите, както казват, да ни санкционират с процедура по свръхдефицит. Какво означава всичко това? Това означава, че – да, това заварено положение води до една печална неизбежност. Тя е, че обективната ситуация в момента налага да се прибегне най-вероятно до финансовите пазари за дългово финансиране, за да могат да бъдат обезпечени базисните функции на държавата. Защото, за съжаление, в оставащата половин година – всъщност имаме половин година още, за да действа новият бюджет, който, дай боже, да приемем, но имаме още само два месеца, за да го приемем, даже би трябвало и по-скоро да се случи. Това означава, че всеобхватни реформи и промяна на бюджетната философия просто няма как в ускорен порядък да се случат сега, което ни връща пак към тази обективна необходимост, за която споменах. И накрая тук обаче искам да кажа – въпреки тази тежка позиция, ние няма да избягаме от отговорност. И веднага, след като бъде сформирано редовно правителство, ще възложим пълен, безкомпромисен, детайлен анализ на финансовото състояние на държавата. И след като получим информация за това, мога да Ви гарантирам, че този анализ ще бъде предоставен на българските граждани. Той няма да остане по министерските чекмеджета да залежава. И въз основа на него ще обосновем детайлно всички промени в бюджетната сфера, които възнамеряваме да направим. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Дебатът е много полезен и доста закъснял. 12 май 2021 г. – връщам Ви към тази дата, за да обобщя, че всички в тази зала имат вина за днешното състояние на публичните финанси, и то е тревожно, да. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие сте били свидетели тогава.

Има разлика!

Няма защо. Да, действително има полза от този дебат. Да, действително той е закъснял. Да, действително дисбалансите се натрупваха в последните пет години на бюджетен волунтаризъм. И ако после проверите в интернет какво е 12 май, ще установите и къде е вината на най-голямата парламентарна група в залата. Нейният лидер тогава вкара в политическото обращение хора, които повярваха, че през механизмите на фискалната политика можем да станем по-богати. Не, не можем. Със сигурност Ви предстоят тежки и трудни решения. Със сигурност ще трябва да се тегли нов дълг. И тук упрекът към министъра на финансите, действащия, е, че той не посмя да включи лимит в Закона за бюджета, ще го нарека, който в момента действа. А беше ясно, че нивата на фискалния резерв са такива, че ако имаше политическа криза и Вие не бяхте спечелили абсолютното мнозинство, можеше да изпаднем в ситуация, в която да няма кой да вземе тези непопулярни решения. Но както той сам каза, бюджетът е на автопилот. И не е упрек към него, въпреки че той участва в управлението му и в предишни периоди, в частта на разходите. Важно е да се каже за колегите отдясно, че всъщност тези прословути капитализации и декапитализации на Българската банка за развитие всъщност са един подарък от Росен Желязков за бъдещото мнозинство и управление, защото този ресурс ще бъде на разположение на правителството и ще може да се ползва след решение на БНБ и ЕЦБ. В този смисъл от дефекта има и ефект. Друг е въпросът, че един полезен инструмент в ръцете на управляващото мнозинство изчезва, и то относително без дебат. И по един, много съжалявам за думите, зарекъл съм се да говоря възпитано в този парламент, по левашки начин. Защото така не се намалява капиталът на търговска банка особено под регулациите на Европейската централна банка. Но искам да Ви кажа, че днешният дебат няма да Ви помогне. Да, ще сложи една разделителна линия като отграничаване между отделните управления, но няма да Ви помогне в това, че си позволихте по време на кампанията да разгърнете ветрилото на очакванията на хората, което, за съжаление, много трудно с лимитациите на фискалната политика ще може да бъде покрито. Не може едновременно да запазваме данъчната политика и да се борим с неравенствата. Поне част от този инструментариум изчезва веднага. В този смисъл най-добронамерено Ви съветвам, ако приемате съвети, да бъдете смели. Да, ясно е, последните пет години, от 12 май 2021 г. насам, в тази зала се извършиха доста посегателства върху принципите, правилата на функциониране на отделните системи и доста глупости се направиха, отдалечавайки се от понятието „благоразумна фискална политика“. Ние в този смисъл ще Ви подкрепяме. И най-вече ще Ви подкрепяме в това да запазим данъчната политика. И няма да подкрепим нито едно решение, което е лесно – промяна на данъците. Пожелавам успех и се надявам утре да видим тук финансовия министър, който има формула как се развързва този сложен възел, защото експертните оценки, ако екстраполирате сегашните показатели на публичните финанси, действително водят до доста неблагоприятно състояние. Завършвам с това, че нямаме тези седмици и месеци да отлагаме стабилизирането на публичните финанси. И Ви припомням изказването на Милтън Фридман, един от основателите на Монетаристката школа: „Всеки е свободен да прави добро за другите, но само със собствени средства.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, скъпи колеги! За парламентарната група на ДПС този дебат е важен не заради технологията на фискалното управление, а за това да видим доколко държавата е готова да се справи с очакванията на българските граждани. Затова ние от парламентарната група на ДПС поставихме тези въпроси. Господин Министър, за съжаление, не получихме отговори на нашите въпроси, но това, което стана ясно от кратките Ви лаконични отговори, беше, че на този етап, по Ваша информация, изглежда държавата изпълнява социалните си ангажименти към най-уязвимите ни съграждани на фона на нарастващите цени на стоките и услугите, на фона на риска все повече хора да попаднат в категорията „бедни“ и на фона на трудните условия на живот. По отношение на Инвестиционната програма за общините, очевидно е, че тя работи, тя е ефективна и работи в полза на българските граждани, на тези, които ни изпратиха тук в Народното събрание. Тази програма преодолява неравенствата, намалява обезлюдяването, създава заетост и е част от мерките за борба с демографската катастрофа в страната. Тази инвестиционна програма и за в бъдеще трябва да бъде надграждана и продължена, защото е в услуга на гражданите, на българските общини, на всяка една българска община, независимо дали е малка, или голяма. Тази програма решава наболелите въпроси на жителите на българските общини. И в тази връзка, тъй като не стана ясно дали има забавяне на плащанията, само ще отбележа, че навременното разплащане към общините, респективно към изпълнителите на тези проекти, е от изключителна важност, защото забавени плащания означава прокризисна мярка, а навременни плащания означава антикризисна мярка. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа! Дебатът беше важен и се надявам най-голямата парламентарна група да не подходи с бюджета, както подходи с Правилника на Народното събрание, тоест да ни кажете: ето, това е бюджетът, нашият – както казахте „нашето Народно събрание“, това е нашият бюджет и ние ще го приемаме. Да, ситуацията е сложна, колеги. И това изисква, и това изисква – бюджетът винаги е на републиката, бюджетът е на обществото и хората, и изисква дебат, изисква да се чуят всички идеи, защото може да има предложения, за които Вие да не се сетите. Първата ми голяма препоръка, която от „Демократична България“ искаме да отправим към Вас, е да се гледат бюджетите за 2026 г. и 2027 г. заедно. И това, което каза господин Проданов, мен ме притесни преди малко, той каза, че време за реформи няма. Има, има! Мнооого време има за реформи, господин Проданов. Ако това време го изпуснете сега, няма хващане после. Тоест, ако сега решите първата година да не започнете с реформите, за съжаление, традицията в България показва, че после време за това, за съжаление, няма! Така че Ви препоръчвам, в дискусия с всички парламентарни групи, защото вероятно всеки може да даде добри идеи, такъв дебат да започне, защото не става само с констатации. Ваш представител, на „Прогресивна България“, колеги, каза, че очаква в деня на създаване на правителството да поскъпнат горивата. Ние затова днес Ви представихме единадесет конкретни мерки, които могат да бъдат предприети в тази област. Тоест не трябват само констатации, трябва план за действие по всяка тема, включително инфлацията. Може да приемете по-добри, направете го, но с констатации не става. Вчера Гълъб Донев казва: трябва да се повиши таванът на дълга. Ама това е вторичен въпрос, който идва най-накрая. Защото дългът отразява състоянието на дефицита и нетното нарастване на дълга е толкова, колкото е голям бюджетният дефицит, тоест от Вас зависи какъв ще бъде дефицитът, за да знаем какво е нетното нарастване на дълга. А брутното нарастване вече отчита и рефинансирането на стар дълг. Като каже бъдещият министър на финансите: ама ние сега ще взимаме нов дълг, това означава, че той не мисли по-важните въпроси, които са реформите, спестяването на разходите, оптимизацията. И по тази тема, която е най-… Това е важната тема! Това е ключовата тема! Защото, ако с това не се справите, тежестта ще става все по-голяма и накрая ще затиска Вас. Имайте предвид! Конкретните най-важни мерки, които трябва да се предприемат. Това, което е започнал служебният кабинет, и аз го поздравявам господин Клисурски, да проверява рискови обществени поръчки. И са поискали анализи от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), господин Белчев знае какво означава това, това трябва да се доведе докрай! И ако има такива, които ощетяват правителството, ощетяват бюджета, ощетяват българските граждани, трябва да се предприемат действия. Това трябва да бъде доведено наистина докрай като преглед и проверка. След това трябва реформа на администрацията. Трайно незаетите щатни бройки, ще Ви кажа, тук няколко Ваши колеги, които знаят какво означава това, това означава, че се водят бройки, за които се получават заплати всеки месец, но хората ги няма, защото са трайно незаетите щатни бройки и те се раздават като бонуси. На всяко правителство това му е изгодно и затова не го реформира никога. Последните няколко години. Да, ние тръгнахме да го правим, нямаше време да го довършим докрай. А това е реформа, която трябва да направите и да я довършите докрай. След това всички болници да правят търгове, когато ползват ресурс на Здравната каса. Нямате си представа колко пъти този дебат го водихме с ГЕРБ и колко пъти избягаха, та се скриха – къде ли не се скриха по тази тема? Кой ли не беше виновен, за да не се случи? Може да се спести огромен обществен ресурс. Законопроекта сме го написали, внесли, Вие може да добавите ценни неща, за които ние не се сещаме, но да бъде приет, да бъде направен. След това, не правете... Тук Ви казвам, между другото, не вярвайте в даровете на данайците! Казва един колега от ГЕРБ как би останал голям ресурс за Българската банка за развитие и Вие сега, щастливи и горди, може да го похарчите! Не, не правете така! Върнете парите обратно в бюджета. Защото там не бяха разписани конкретни проекти, нямаше прозрачност, нямаше контрол. И ако продължите като ГЕРБ, защото парите ги има, ще станете като ГЕРБ. Това е най-голямата опасност за Вас! Много бързо може да станете като ГЕРБ и „Ново начало“, ако продължите тези практики. Ама много бързо става това.

Дай боже да стане!

Тези пари трябва да бъдат върнати обратно и да не се случват повече такива разходи. Защото колегата Гълъб Донев каза за тавана на дълга. Ама миналата година защо се взе много по-голям дълг, отколкото е рефинансирането на стар дълг и дефицита? Защото, колеги, „Ново начало“ и ГЕРБ взеха едни пари и ги насочиха към Банката за развитие и към Българския енергиен холдинг за непрозрачно харчене. (Реплики от народния представител Теменужка Петкова.) Затова взеха по-голям дълг, отколкото трябваше да вземат. И сега въпросът е, ако и Вие ще правите така, е лошо, и не трябва да правите така, и ако искате да покажете нова линия на поведение, това е едно от първите неща, които трябва да се случат. (Реплики от народния представител Теменужка Петкова.) Сега, другият много важен въпрос. В никакъв случай не се оправдавайте с военните разходи, да кажете – то и при Вас дефицитът ще е над 3% за 2026 г., ама понеже Европейският съюз ще ни признае военни разходи, няма всъщност нищо страшно, всичко е наред, няма да влезем в процедура по свръхдефицит. Това е измамно, защото (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) неефективността продължава, разходите си вървят и както казах, ще се стоварят накрая върху Вашата и нашата глава, и на всички български граждани най-вече. (Реплики от народния представител Теменужка Петкова.) Затова, госпожо Председател, аз видях колко време давахте на другите групи, притеснявам се така, от началото да нямате различен аршин, но вярвам, че това е само просто въпрос на начална гледна точка. Така че, уважаеми колеги от „Прогресивна България“, пожелавам Ви да започнете с истинските реформи веднага! Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Първо, една корекция – отношението е по повод темата на изслушването, а не само по повод отговорите на министъра. Първо, искам да благодаря на министър Клисурски за изчерпателната информация, която предостави. Тя беше доста точна и очерта доста ясно картината. Картината изглежда по следния начин: 6,8 млрд. евро в момента са в хазната. От тях 2 млрд. евро не могат да се пипат, тъй като са Сребърен фонд и други фондове, които не могат да се пипат, тоест има 4,8 млрд. евро в хазната. Така. Тук господин Проданов се опита да направи една сметка. Господин Проданов, дефицитът за април месец е 250 милиона, да приемем, че ще остане такъв за май и за юни, половин милиард изчезнаха! Остават Ви 4,3 млрд. евро до приемането на новия бюджет. Напълно достатъчно да се поемат всички плащания по ПВУ, които остават, плюс да останат още пари над изискуемия минимум. Колеги, не е моя работа да се опитвам да Ви казвам как да управлявате публичните финанси, но пред Вас стои следният избор – единият избор е да кажете: има 18 милиарда дупка, па после се окаже, че я няма. (Реплики от народния представител Теменужка Петкова.) Другият избор е да кажете: това е ясното състояние, и да започнете да работите. И ще Ви давам един конкретен пример. Аз, като застъпих като финансов министър в 2021 г., имаше едни 50 лв. – те се даваха към пенсиите на всички пенсионери в страната. В Закона за държавния бюджет те бяха обезпечени с финансиране до края на април. От май до декември, тъй като беше ясно, че ГЕРБ няма да спечелят изборите – да се оправя служебният кабинет. Оправихме се. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не го направихме на тема, да кажем: толкова е лошо състоянието! Та, в момента как изглежда състоянието и диагнозата? Към края на март дефицитът е 1,5 млрд. евро. От тези 1,5 млрд. евро дефицит, натрупани са 580 млн. евро от увеличението на заплатите, основно сектор „Сигурност“, 150 млн. евро от увеличението на издръжката – парите за кафе, автомобили и ремонти на държавните дружества, тоест половината дефицит – 730 млн. евро, идва от системата на държавната администрация, 500 млн. евро са повишени разплащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, които на начислена база няма да са дефицит, защото тези пари ще ги получим по-късно, във втората половина на годината. И 270 млн. евро са увеличените плащания по всички социални системи. Ясно е откъде идва натискът върху бюджетния дефицит. Това първо. Така че драма към момента, аз лично не виждам, има доста поле за работа. И това, разбира се, е правомощие на нов кабинет с пълно мнозинство в парламента. Знаете, всички бяхме доскоро в предизборна програма. Една от нашите точки беше, че ако ние бяхме получили пълно мнозинство, щяхме да намалим драстично броя на министерствата, оттам и на администрацията. Тъй като в коалиционно управление това е много трудно, трябва да има пълно мнозинство, за да може то да стане. Това е тежка реформа. И не много популярна. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Има един-единствен риск в момента пред бюджет 2026. Този риск е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост и получаването на плащанията в пълен размер. Колегите от ГЕРБ казаха, че по тяхно време са получени второто и третото плащане, това е вярно, само че с доста намалени суми заради неизпълнени реформи. Част от парите, вече получени по второто плащане, ще ни бъдат удържани, ако не се приеме Законът за антикорупционната комисия, така че тя да бъде независима. Ако не се извадят „Булгартрансгаз“ и ЕСО от Българския енергиен холдинг, друга част от парите няма да дойдат. И тук наистина ще имаме разходи, които ще се направят, срещу които няма да получим очаквания приход по Плана за възстановяване и устойчивост. И това трябва да се случи в бързи срокове, де факто до 30 юни, освен ако парламентът няма да работи и август месец. Според мен е изключително важно, и ако си говорим за рискове пред бюджета, това е първият и най-големият риск! Други рискове към този момент няма. И второто, което е препоръка, а не е риск, е в момента, това, което виждаме, че се случва в Иран, създава изключително много проблеми във веригите за доставки на няколко ключови стоки. Тук не говорим само за петрол. Тук говорим за цялата агрохранителна верига, започвайки с цената на торовете и което е по-опасно, може би недостиг на торове, където ще трябва да се прави алокация, тоест няма да е само въпрос на финанси. Изключително силно са засегнати – и това ще се усети във втората половина – доставката на всякакъв вид чипове, защото оттам вече това върви към компютърната техника, към сървърите и към абсолютно цялата електроника. Това ще доведе до сериозни проблеми. Можем да влезем в детайли защо чиповете са засегнати – заради хелия, който се произвежда в момента основно в Катар. И това няма да отшуми поне шест месеца, даже и да спре войната. В момента застрахователните премии, ако въобще има застраховане, са 50 пъти по-високи за корабите, които трябва да носят стоки от и до Персийския залив. Това трябва да бъде внимателно анализирано, поставено в контекст и трябва да се подготви антикризисен пакет за българската икономика, който да е достатъчно широкомащабен. Това е нещо, на което ние ще държим. Ще се опитаме конструктивно да помогнем като опозиция, но нека не се опитваме да влизаме в популистката риторика на 18 милиарда дупка, а да започнем да гледаме реално как стоят нещата, какви реални мерки са необходими, защото това е, което очакват от нас българските граждани. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП.)

Аз, честно казано, не знам защо правихме това изслушване, след като първото нещо, което е, служебното правителство няма отношение към тази фискална политика, защото тя е наследство от предишното управление, то просто, както се казва, управлява кораба на автопилот. На второ място обаче, беше добре, че се направи, с оглед на това да чуем, че реално цифрите и числата са точно такива, каквито бяха изкарвани много пъти в обществото и по време на кампанията включително се говориха... Хубаво беше, че можем още веднъж да ги чуем, включително от сегашния служебен министър, за което искам да му благодаря. Обаче има някои неща, които трябва да се кажат, и те трябва да се кажат ясно и на висок глас, защото бяха спестени по време на това изслушване. Ситуацията в страната във фискален план не е добра. Очевидно тук няма някой, който да е на обратното мнение – може би един-двама бивши финансови министри само биха опонирали в тази ситуация. Но това не е добре заради една много проста причина – България беше вкарана насила в еврозоната. За да може да бъде вкарана насила в еврозоната, въпреки че не отговаряше на макрорамката, която беше заложена по маастрихтските критерии, трябваше да се раздуят изкуствено нашите приходи. Как се раздуват приходи, когато нямаш бизнес, който да ти даде парите? Като теглиш заеми, естествено. Трябва да припомня сега в момента нещо, най-вече на хората, които гледат колкото и малко да са те, че всъщност за последните две години, без да броим първите четири месеца на 2026 г., България задлъжня с повече от 25 млрд. лв. – 5 милиарда, от които 19 милиарда миналата година, шест милиарда и половина по-миналата година. Причината да се теглят тези огромни кредити – огромни, нечувани, невиждани – по време на война не сме теглили такива кредити, е за да можем да скалъпим макрорамката на бюджета, така че да стигнем фискалната фиксидея на няколко поредни министри на финансите, да имаме 3% дефицит, в резултат на което България в момента е в ситуация, в която ще тегли дълг, за да плаща дълг. Даже още по-лошото е – ще тегли дълг, за да плаща заплати и пенсии. И това беше казано, между другото, на консултациите в Президентството от страна на представителите на „Прогресивна България“, които от утре ще започнат да управляват държавата. Рядък момент на откровеност, обаче това е само половината истина, защото другата половина е тази, която в момента ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казваме: България в момента е докарана в състояние на дългова спирала, за която, между другото, няма как да обвиняваме служебното правителство. Аз не съм, разбира се, техен привърженик, но в случая винаги съм бил привърженик най-вече и единствено на истината и тази истина трябва да се каже от тази парламентарна трибуна. Влизането на България в еврозоната по незаконен, по фалшив, по насилствен начин, на практика, изнасили, уби и ликвидира българските публични финанси. И сега оттук насетне има два избора – или ще се теглят нови дългове, с които България ще влезе в дългова спирала и ще бъде изправена пред фалит, защото нашата икономика, на практика, не съществува, защото населението ни намалява, защото няма кой да работи, за да плаща данъци, защото скоро няма да има и кой да работи, за да плаща пенсиите на пенсионерите. Та, единият вариант е да вземаме дългове на принципа на Луи XV, който казал: „След нас и потоп.“ Разбира се, после потопът отнесъл, в буквалния смисъл на думата, главата на неговия наследник Луи XVI. Другият вариант е да се признае истината, да се каже, че да, в такава ситуация се намираме заради вкарването на България в еврозоната и след това или България да излезе от еврозоната, защото ние влязохме с фалшиви данни – и тези данни са доказани вече не включително от нашите институции, а и от Европейската централна банка, от Евростат, надвишен дефицит с много повече от 3%. Инфлацията също е много повече от минималната, която беше заложена по критериите на Маастрихт. Дори и с нашите масажирани данни на НСИ, за които всички знаем, че са фалшиви. Или другият вариант е резачка. И някой трябва да излезе и да каже: а бе, вижте сега, понеже ние искахме да влезем в клуба на богатите и затова вече сме много богати, трябва малко да си орежем неприлично богатите пенсии, неприлично богатите заплати. Има ли някой тук смелостта да излезе да го каже? Защото в Гърция, уважаеми сънародници, на Вас говоря, не на депутатите в момента, в Гърция, уважаеми сънародници, влязоха в клуба на богатите и след това станаха бедни. Защото почнаха да им режат пенсиите и минималната пенсия от 1200 евро падна на 600 евро. После беше лека-полека вдигната на 800, но още не е стигнала нивата от 2008 – 2009 г. преди голямата криза. Това е един от възможните варианти пред България в момента и няма какво да се лъжем. Това е грозната истина! И затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казахме по време на цялата кампания – има един-единствен начин да запазим мира и доходите в страната и това е да върнем българския лев, който беше незаконно отстранен, без никой да пита българския народ. Само че само ние го казахме, а огромното мнозинство от българските граждани гласува за убийството на българския народ и за българския лев, защото те нещата са свързани. Няма независима държава без своя собствена валута, в изслушването чухте няколко пъти. Да, ние може да искаме да теглим заеми, обаче и ЕЦБ трябва да каже. Нали така? Защото вече парите не са наши, тъй като еврото не е наша валута! То е чужда валута! За бога, ние дори не го печатаме тук! (Реплика от народния представител Владислав Горанов.) Трябва да се молим да ни го изпратят. Ето това е истината, която трябва да се каже от тази парламентарна трибуна. И тъй като ВЪЗРАЖДАНЕ, въпреки че е най-малката политическа сила в този парламент, в крайна сметка е тази политическа сила, която ще казва истината, ще бъде будната съвест на нацията и ще казва всичко това, което другите се опитват да скрият от Вас, ние го казваме сега, а вече новото правителство ще има тежката роля да реши как ще постъпи оттук насетне. Вариантите са два – или връща българския лев и възстановява финансовата система и независимостта на републиката, или – защото аз съм сигурен, че няма да посегнат на пенсии, няма да посегнат на заплати, няма толкова глупави хора в тази зала, или ще продължават да теглят нови заеми, с които ще доубият българската финансова система. Това са двата варианта пред България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)