13 май 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД на Временната комисия по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 52-654-01-38, внесен от Явор Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г. На извънредното заседание, проведено на 12 май 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Александър Пулев – министър на икономиката, инвестициите и индустрията, Пламен Абровски – министър на земеделието и храните, доцент доктор Росен Карадимов – председател на Комисията за защита на конкуренцията, Александър Колячев – председател на Комисията за защита на потребителите, Владимир Иванов – председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, представители на работодателските и синдикалните организации. Законопроектът беше представен от господин Явор Гечев, който посочи, че с него се осъществява цялостна реформа на подхода към нелоялните търговски практики, прозрачността по веригата на доставки и контрола върху пазарната сила. Той се основава на европейската рамка и добрите практики на държави като Германия, Франция и Испания, както и на установените от Комисията за защита на конкуренцията проблеми на българския пазар. Целта на Законопроекта не е замяна на пазара с административно регулиране, а възстановяване на реалното му функциониране чрез прозрачност, справедливост, доказуемост и ефективен контрол. Той не гарантира административно намаляване на цените, тъй като не въвежда ценови тавани. Чрез намаляване на нелоялни практики и изкривявания се очаква ценови ефект, който да се прояви чрез по-реална конкуренция и ограничаване на възможностите за необосновано задържане на добавена стойност в отделни звена от веригата. В този смисъл основните цели на Законопроекта са: – ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански, хранителни продукти и суровини; – повишаване на прозрачността при формирането на реалната придобивна цена и крайната стойност на сделките; – предотвратяване на скрити, последващи и ретроактивни плащания, които не отразяват реална насрещна услуга; – намаляване на възможността за прехвърляне на търговския риск върху доставчиците; – защита на търговската марка, фирмената идентичност, произхода и разпознаваемостта на доставчика; – ограничаване на дискриминационното третиране между търговски партньори; – създаване на механизъм за ранно установяване на пазарни деформации чрез електронен централен регистър; – засилване на възможностите за секторен анализ и превантивен контрол; – въвеждане на инструмент срещу прекомерно високи цени при господстващо или съвместно господстващо положение; – постигане на по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата с очакван положителен ефект и за потребителите. Със Законопроекта се предвижда разширяване обхвата на нелоялните търговски практики с нови такива, които обхващат реално установени проблеми в търговските отношения, а именно: едностранно налагане на цени, плащания, условия и начини на продажба; начисляване на такси за предлагане на продукция; изискване на последващи, ретроактивни или условни бонуси и плащания; прехвърляне на търговския риск върху доставчика; формиране на реалната придобивна цена чрез скрити или непрозрачни плащания; дискриминация чрез различни отстъпки, бонуси, такси или надценки при съпоставими продукти; изваждане от асортимент, ограничаване на обеми, влошаване на позициониране или замяна със собствена марка; обезличаване на марката чрез налагане на амбалаж, разопаковане, насипна или наливна продажба; използване на чувствителна информация на доставчика за развиване или преимуществено предлагане на собствена марка. Освен това е въведена разпоредба, според която за нелоялни търговски практики се считат и действия или договорни конструкции, които имат за цел или резултат заобикаляне или избягване на забраните, когато водят до същия икономически ефект. Въвежда се по-строга рамка за допустимост на определени практики. Те са допустими само когато са предварително и писмено договорени, когато са ясно определени предметът, срокът, обхватът, цената и начинът на изпълнение, когато услугата е реално предоставена и когато стойността е икономически обоснована и пропорционална. Този подход цели да прекрати практиката на формално фактуриране на услуги без реално съдържание или без доказуем икономически ефект за доставчика. Със Законопроекта се предвижда възможност Комисията за защита на конкуренцията при обосновани съмнения или данни за нелоялна търговска практика да задължи купувача да представи доказателства, че неговата практика не е нелоялна, тъй като информацията за реалните финансови потоци, вътрешни условия, бонуси, компенсации, търговски планове и критерии за позициониране обикновено се намира у купувача. Създава се електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки, който има няколко функции: – проследимост на движението на продукти и суровини; – създаване на информационна база за секторни анализи; – подпомагане на компетентните органи; – ранно установяване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, потребителски, данъчни, митнически, санитарни и фитосанитарни нарушения. Регистърът не постановява нарушения и не налага санкции. Автоматизираните, алгоритмичните и изкуственоинтелектните средства служат за откриване на индикатори и съмнения, които да послужат за проверка от компетентните органи. По този начин се създава система за ранно предупреждение, която, без да заменя човешката и институционалната преценка, значително ги автоматизира и улеснява. Регистърът няма за цел да създаде допълнителна административна тежест. Напротив, той следва да намали дублиращото подаване на информация към множество институции. С въвеждането на единна електронна точка за подаване институциите ще могат да получават необходимата информация автоматично по компетентност. Със Законопроекта се въвежда уредба на прекомерно високите продажни цени само когато е налице господстващо или съвместно господстващо положение. Това не е общ контрол върху цените, а инструмент срещу злоупотреба с пазарна сила. Цената се приема за прекомерно висока, когато значимо надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба. Оценката се извършва чрез икономически анализ и критерии като „разходи плюс“, сравнителен критерий, исторически критерий и критерий за икономическа стойност. Предвидена е възможност Комисията за защита на конкуренцията да налага временни мерки до приключване на производството. Целта е да се предотврати продължаване на вредно поведение, когато съществува риск от сериозно или трудно поправимо увреждане на конкуренцията. В хода на дискусията участие взеха народните представители: Мартин Димитров, Владислав Панев, Асен Василев, Димо Дренчев, Атидже Алиева-Вели, Цончо Ганев, Владислав Горанов, Венко Сабрутев и Теменужка Петкова. Представителите на работодателските и синдикалните организации посочиха, че Законопроектът следва да бъде дискутиран и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и изразиха притеснения относно промяната в доказателствената тежест, делегирането на правомощия на Министерския съвет за установяване на още практики за господстващо положение в наредби, което създава правна несигурност, увеличаване на административната тежест за бизнеса с въвеждане на електронния регистър, неясна терминология и други. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“ – 17 гласа, от които 13 от парламентарна група на „Прогресивна България“, 1 от парламентарна група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарна група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и 1 от парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ; „против“ – 2 гласа от ПГ на „Продължаваме Промяната“ и „въздържал се“ – 2 гласа от ПГ на „Демократична България“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 52-654-01-38, внесен от Явор Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г.“ Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. От няколко години насам различни институции, неправителствени организации, включително и КЗК като компетентния орган, правят различни анализи по отношение на нарушенията в конкурентния пазар, по отношение на веригата на доставки, особено по отношение на храните в България. От тази гледна точка дебатът се води не от един ден. Различни организации, пак казвам, както и различни законопроекти бяха предоставени на Народното събрание, но те по една или друга причина не видяха бял свят. Представеният от нас законопроект не цели оправяне на цялостната схема по цените, а е елемент само от нея. Има няколко вида нарушения на ценовата политика, която може да се получи в съвременния свят. Тази част от нарушенията са свързани с изкривяването на пазара и със значителната пазарна сила на няколко от субектите в него, както и с концентрацията или със сложността на различните договорни отношения с доставчиците. Получават се аномалии, които, на практика, искат по-специфична регулация. От тази гледна точка нашият опит е да направим такава, без да регулираме пазара, без да даваме задължителни цени и без да нарушаваме общата пазарна икономика. Напротив, старали сме се да ползваме най-добрите практики от Европа, които се използват в едни от най-големите европейски демократични държави по отношение на такъв тип аномалии на пазара. Ще започна по-скоро отзад напред при представянето и мотивирането на Законопроекта. Може би сърцето на това предложение е допълнението на нелоялните търговски практики, като до този момент бяха 13 по анализите на Комисията за защита на конкуренцията. Излязоха редица доказателства, които потвърждават нуждата от допълването на нелоялните търговски практики. Тези нелоялни търговски практики целят изсветляване на пазара, целят инструменти, които институциите да ползват, за да могат да ги предотвратяват, и съответно целят две неща – защита на българското производство, на доставчиците на големите вериги преди всичко, както и на потребителите, и съответно – изсветляване. Така че, ако има по голяма надценка някъде по веригата, ние не я забраняваме, но искаме на практика тя да се знае и да се познава. Освен това в Законопроекта се предвижда поетапно навлизане на така наречения Централен регистър за проследимост по веригата на доставки – добра практика предимно от Франция, но и от други държави, в която цялата търговия на едро, там, където държавата реши, че има определени проблеми, съответно се прави такъв регистър, в който се регистрират всичките доставки по отношение на цялата верига на производство, особено по отношение на храни, между другото. И в момента има такъв вариант, който може би е по-тежък за редица от субектите на пазара, защото и в момента за редица от продуктите се прилага така нареченият фискален контрол, който се прилага от НАП. Централният регистър няма да влезе цялостно и бързо на пазара. Ние сме дали възможност на изпълнителната власт да добави различните продукти, да изгради цялата система и поетапно, на практика, да изсветли цялата структура на пазара. В този регистър се предвижда да се намали включително административната тежест, защото идеята е тук да се събират първоначално всичките документи, които касаят храните, и след това те автоматично да се преразпределят по цялата верига, което, на практика, е като работа на едно гише, включително автоматизирано предаване на всичките необходими документи там, където е необходимо по другите регистри и другите институции, което значи, че можем включително да намалим административната тежест. Събраните данни на едно място подпомагат и така нареченото електронно правителство. Тази система може да е и стъпка в тази насока, която да подава допълнителни електронни услуги на субектите от пазара. Третият компонент на нашето предложение е въвеждането на така наречените на понятия „съвместно господстващо положение“ и „прекомерно високи цени“. Практиката сме я заимствали, пак казвам, от добрите практики на други държави. Специално тази идва от Германия, където, без да има картел, който тежко се доказва, заради различната пазарна конюнктура се получава концентрация на повече от едно дружество. Така, без да се договарят изрично, те имат достатъчно голяма пазарна сила, с която могат да контролират пазара. И често без изрични договорки това води до прекомерно покачване на цените. От тази гледна точка предлагаме и това да влезе в законодателството. Съответно по този начин мислим, че Комисията за защита на конкуренцията ще има достатъчно инструментариум в следващите месеци да покаже реалната си работа и да имаме по-прозрачен и по-справедлив пазар. Това, което искам да кажа, е, че тези мерки, особено по отношение на нелоялните търговски практики, са силно чакани от голямата част от земеделските производителите в България. Благодаря на всички колеги, които взеха отношение по обсъждането в Комисията. Ние сме заявили – от парламентарната група, че когато има разумни предложения, които допринасят за по-доброто законодателство, на практика, ще приемем редица от техните предложения, стига да са добри и ако ги подадат, разбира се. Едно от предложенията беше, че в текстовете, в които предвиждаме, че Комисията за защита на конкуренцията извършва секторни анализи на пазара с висока обществена значимост, ние сме изброили секторите, за които задължително един път в годината Комисията дава анализи – „Храни“, „Горива“, „Земеделски суровини“. От колегите чакаме предложения по отношение, мисля, че имаше за енергетиката, за ерепетата, за телекомите – чакаме Вашите предложения, които намираме за удачни, и съответно ще ги обсъждаме в Комисията. Другото, което притесняваше колегите, е по отношение на мерките, с които се доказват нелоялните търговски практики. В текста ние сме записали в § 7, че се въвежда допълнително изискване, което дава възможност на Комисията за защита на конкуренцията да изисква допълнителни данни с доказателствен материал, че даденото нещо не е нелоялна търговска практика. Част от колегите се притесниха от така направения текст. Няма проблем да го обсъждаме. Чакаме предложения. Тук идеята обаче е Комисията да има допълнителни правомощия по изискване на материали, които много бързо и лесно да осигуряват, как да кажа, доказателствения материал, за да си свърши работа Комисията. Така че и тук сме готови за комуникация с колегите и чакаме, разбира се, техните предложения. Ако има още нещо, ще използвам варианта и в репликите, както и колегите, ако има неясноти по текста или нещо, което ги притеснява, но нашето мнение е, че този закон е полезен. Той не е достатъчен за оправянето на всички цени, но е първа стъпка по осигуряване на равноправие по отношение на българските производители, по отношение на прозрачност на пазара и неговата структура, и мислим, че ще даде благоприятно въздействие по отношение на реалната и свободна пазарна икономика. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, аз вчера също присъствах в Комисията по време на обсъжданията и заедно с нашите колеги, както и с експерти, с представители на бизнеса, имахме възможност да обсъдим конкретните предложения. Аз ще се опитам в моето кратко изказване да бъда абсолютно обективен, за да може в крайна сметка ние да стигнем до едни работещи решения, а не за пореден път българското общество, което очаква спешни мерки за повишаващата се инфлация, за високите цени на храните, на горивата, на електроенергията… Обществото очаква реални решения и ние трябва наистина конструктивно да намерим правилния подход, правилните решения, които да адресират проблемите сега, а не след година-две, или да направим поредната промяна в законодателството, която да не доведе до желания ефект. Затова ще започна с положителните аспекти на предложените промени в Закона, а именно: засиленият мониторинг на цените и на веригата на доставки – със сигурност това е елемент, който и във времето сме видели, че работи. Осветляването на цените, повече информираност на потребителите на ниво цени на дребно, възможност за избор тогава, когато става въпрос за един или друг вид продукт, винаги помагат в това да се подобри конкуренцията. Така че, колкото повече инструменти имаме, с които да се наблюдава пазарът и да се предоставя тази информация до потребителите, толкова по-добре. Но тук, уважаеми колеги, ние не трябва да преминаваме една граница. Има една граница на търговски взаимоотношения, търговска тайна, конкуренция между компаниите. И точно тук има един от важните аспекти, който значително притеснява и нас, а и бизнеса, а именно как тази детайлна информация, която ще се изисква от Комисията за защита на конкуренцията, и то при секторните анализи, ще бъде запазена като търговска тайна. Дори в текстовете е посочено, че представителите на бизнеса нямат право да откажат да подадат такава информация, базирайки се на принципа на търговската тайна. И ние не виждаме гаранции в момента как информацията, която бизнесът е подготвил за своите доставчици, контрагенти, материали, производствени процеси, ноу-хау – как тази информация ще бъде съхранена, за да може да се гарантира неговата конкурентоспособност и възможността му да създава по-ефективни, по-качествени, по-евтини дори продукти. От друга страна, разширяването на обхвата на забраните – това е втората положителна мярка. Забраните за нелоялни търговски практики, разбира се, във времето еволюират и има нужда през определен период от време законодателят да помисли кои са тези практики, които трябва да бъдат ограничени. И да, много от малките земеделски производители, доставчиците на по-големи оператори във времето са констатирали проблеми в начина на договаряне, в силата, която се прилага от страна на по-големия, така че тук законодателят смятам, че правилно разширява този обсег от практики, които не могат да се прилагат от по-силните на пазара. Но дотук са положителните аспекти. Ще кажа и някои от основните неща, които нас ни притесняват, разбира се, няма да навлизам в детайли, нямаме и толкова време. Ние ще дадем нашите предложения, а и ще ги обсъдим по време на обсъжданията на второ четене. Първо, нека ясно да заявим какви са параметрите на мерките и срокът, в който те ще влязат в сила. Не можем да подвеждаме обществото и хората в очакванията им, тъй като мерките, които се предлагат в момента, имат хоризонт да влязат в сила заедно с наредбите, които ще бъдат приети на ниво Министерски съвет в следващите четири до осем месеца. Така е разписано и в Закона в момента, че Министерският съвет приема наредбата по чл. 28а в срок до шест месеца от влизането в сила на този закон. След като се приеме наредбата, в срок от два месеца след това се изготвя и въпросният електронен регистър. Така че ние говорим за едни средносрочни и дългосрочни мерки, които ще се предприемат, и ефектът най-вероятно от тези мерки ще бъде усетен в следващата година. Второ, понятието „прекомерно висока цена“. Прекомерно високата цена, която е заложена в Законопроекта, има един сериозен риск, а именно риск от задържане на цените на едни високи нива – вместо да се намалят цените, операторите да държат едни изкуствено високи цени само и само да не бъдат наказани в един момент, ако се наложи по пазарни причини да вдигнат цените. И тук са представени критерии в чл. 21б как може да се установи прекомерно висока цена? И Ви зачитам два от критериите: например сравнителен критерий – когато цената съществено надвишава цените на същите стоки, продукти и услуги в държави – членки на Европейския съюз. И вчера беше коментирано по време на Комисията, няма как да ги сравним нещата в България и във Франция. Имаме различни данъчни ставки, различни вериги за доставки, различни цени на електроенергията, така че тези неща обективно са несъпоставими. От друга страна, имаме исторически критерий и ето това е основният проблем, когато е налице значително увеличение на цената за кратък период без обективна икономическа причина. Миналата година имахме същия разговор по време на обсъжданията на Закона за въвеждане на еврото. И тогава ние казахме и на колегите от управляващото мнозинство: ако въведете механизъм, който да натисне по един или друг начин икономическите оператори да предвидят репресия от страна на държавата от гледна точка на пазарната динамика, вдигане на цените и така нататък, това, което те ще направят, е да вдигнат цените възможно най-бързо, дори и да не се налага в момента, за да не бъдат обвинявани един ден, че са решили да си актуализират цената – това се случи миналата година август месец. Сега правим същото, за да няма исторически критерий, цените си остават високи, нямаме вариация в цената. Трети основен проблем. Риск от наказване за съвместно господстващо положение. Факт е, че господстващото положение и в момента е засегнато в Закона за защита на конкуренцията, но вкарваме новото понятие „съвместно господстващо положение“ – има го и в Европа. Колегите го отчетоха като основен аргумент вчера по време на обсъжданията. Нека обаче да сме наясно, че дори и на ниво Европейска комисия законодателят е предвидил едни много високи прагове на доказване на такъв тип съвместно господстващо положение. Това, което ние виждаме тук като риск, е, че в един момент тези текстове могат да накажат нормални практики. Компаниите често имат сходни разходи, компаниите често реагират по сходен начин на инфлацията, особено по-големите оператори. Те са в засилена конкуренция и това вчера беше потвърдено, особено в модерната търговия, беше потвърдено и от Комисията за защита на конкуренцията, че те са в засилена конкуренция. И когато един оператор предложи един продукт на конкретна цена, другите често търсят начин как да го предложат на още по-добра цена. Така че този текст също трябва да бъде осмислен. Четвъртият проблем. В Законопроекта в момента не се отчита огромният асортимент от продукти на пазара. Когато сме обсъждали още през 2023 г. подхода, при който ние можем да постигнем по-ниска цена на хранителните продукти и продуктите от първа необходимост, тогава заложихме като минимум възможността да се отчете първо малката потребителска кошница, възможността след това да погледнем към голямата, или от около 100 продукта да отидем на около 800. Но, колеги, Вие знаете много добре, че на рафтовете в едни от средните и по-големите магазини може да има хиляди продукти. Затова, за да е ефективна програмата, Законопроектът, ние трябва да направим така, че да не създаваме излишна администрация – както допълнителна администрация за тези, които трябва да проследят процеса, така и за бизнеса. Затова ние ще държим да се ограничи обсегът на продуктите до тези, които биха дали най-голям ефект върху намаляването на инфлацията. И завършвам с двата основни проблема, които ние виждаме. Единият проблем е, че всъщност се създава прецедент в Законопроекта, и се надявам това да бъде преосмислено, а именно обръщане тежестта на доказване. В Законопроекта е записано, че ако Комисията за защита на конкуренцията има съмнения за нелоялни търговски практики, същата дава срок на конкретния оператор да докаже, че практиките не са нелоялни. Или обръщаме тежестта в случай, в който вече е виновен до доказване на противното, а не обратното. Така че това нещо трябва да се преосмисли. И накрая завършвам с това. Законът, както започнах и в самото начало, има някои положителни аспекти, но, колеги, мисля, че вчера някой го каза на Комисията: ние лекуваме симптомите, а не конкретните причини. Нека да приемем тези промени, но оттук нататък да мислим какво трябва да направим за реалните причини за високите цени на храните и високата инфлация, а именно скъпата електроенергия, високите цени на транспорта, ниското производство в България. Нека да си кажем честно, че 65 – 70% от местните продукти са внос. И когато ние разчитаме на дълга верига на доставки и външни фактори, няма как да очакваме, че цените в България за българските потребители ще са най-добри. И тук наистина се надявам да имаме една продуктивна дискусия и в тази посока, за да може да имаме дългосрочно решение на тези проблеми. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! Наистина, понеже е първо четене, ние в детайли ще влезем на второ, но все пак да обърна внимание на няколко от въпросите, които колегата повдигна – основателни са, така че да разсеем притесненията. Първо. По отношение на търговската тайна изрично е записано, че информация ще се събира по ред, установен с наредба на Министерския съвет. Там можем да гарантираме, че тя ще се събира и съхранява по начин, който гарантира запазването на всички конкурентни предимства, които търговец, доставчик или който и да е друг икономически агент има. Така че това за нас не е обезпокоително. А между другото, КЗК и в момента може да изисква всякаква информация, която тя счете за необходима, от субектите, които контролира. Второ. По отношение на това кога ще влязат в сила мерките – аз всъщност може би трябваше още във встъплението да посоча, че днешният закон, или по-скоро Законопроект, който разглеждаме, той върви ръка за ръка и в синергия с този, който ще гледаме утре, свързан с промените в Закона за защита на потребителите. Така че те действат в синхрон. Някои от мерките са със средносрочно действие, други са с краткосрочно действие, тоест ще влязат в сила веднага. Например разширената дефиниция на „нелоялни търговски практики“ – това влиза буквално веднага, след като Законът бъде приет. Няма да чакаме 6, 9, 12 месеца. Също и методиката например за определяне на справедлива цена, която е по другия закон – по нея вече се работи. Както и по методиката за определяне на това дали има съвместно господстващо положение, което е по този закон. Това също ще стане на база на методика, определена от Министерския съвет в комбинация и в консултация с КЗК. По тези наредби се работи. Това, че има някакъв формален срок, в който те трябва да бъдат приети след приемането на Закона, не означава, че чакаме изтичането на този срок – те ще бъдат приети екстрено. Имаше също възражение, че част от промените, които предлагаме, са за допълнителна административна тежест и може да има така наречения фронт лоадинг, тоест вдигане сега превантивно на цени, за да се избегне необходимостта да ги повишават и да се обясняват впоследствие, както стана миналата година. Това няма да стане, защото отново другият закон, който ще гледаме утре, удължава действието на Закона за еврото с една година, което означава, че се удължава и изискването за обосноваване на покачването на цени, което съществува и сега. Така че няма как превантивно да ги вдигнат, защото ще трябва да обосноват защо превантивно ги вдигат. И накрая по отношение на големия асортимент – отново за справедливата цена, това е утре, но все пак да го кажа: там не гледаме стотици или хиляди продукти, там гледаме малката потребителска кошница. Но съм напълно съгласен, че в тази му част, тук, когато става дума за необосновано висока цена, и то само отново по отношение на субекти, за които има доказано от Комисията съвместно господстващо положение, там съм отворен да прецизираме кръга на асортимента, така че наистина да не става дума за помади за избелване на лунички и така нататък, а само за типа артикули, които наистина вълнуват хората. Благодаря.

Благодаря Ви за тази реплика. В крайна сметка аргументът „КЗК и сега може да събира данни – спокойно, всичко е наред“ – ние миналата година още тогава казахме при промените в Закона и допълнителните правомощия, че не е окей. Нямаме гаранция, че тази информация няма да бъде използвана в един момент срещу бизнеса или в ущърб на един или друг икономически отрасъл. От друга страна, това, което чухме – че Министерският съвет ще определя как да се ползват данните – това също не е аргумент и няма да важи за никого. Още повече вчера се изразиха становища от бизнеса. Ето, давам пример: за разширяването на нелоялните търговски практики има възможност Министерският съвет да прави тези промени. Добре, но това дава също и една несигурност. Само за това казвам, че тези въпроси трябва да ги адресираме по начин, по който ще даде сигурност и предвидимост на бизнеса – нищо друго, за да може те да са спокойни и да дават условията, които ще бъдат най-добри за българските потребители. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Очевидно е, че има проблем с цените, въпросът е какви са адекватните мерки по повод овладяването на инфлацията. Миналото лято помним, че със Закона за въвеждане на еврото бяха предложени и приети мерки по отношение на това регулаторите да въздействат върху цените и видяхме, че особен ефект нямаше, освен че натискът върху бизнеса се увеличи и в същото време търговците увеличиха цените си още преди тези мерки, преди Законът да е влязъл в сила, защото те действат по този начин и е напълно нормално – това е пазарната икономика. Опасявам се, че тези мерки ще действат по абсолютно същия начин, както предишните – именно няма да имат ефект. И аз ще посоча какви са правилните мерки за овладяване на инфлацията. Въвеждането на понятия „справедлива цена“, „пределна цена“, „икономически обоснована цена“ води до рискове в бъдеще за произвол от страна на регулаторите. А именно този риск търговците ще го вкарат веднага в цените на своите стоки и това е голям проблем за гражданите според мен. Изказванията от вчера, че ще се въвежда междуведомствено звено, което да следи цените – нещо като комитет по цените от едно време и планов комитет до 1989 г. – помним тогава до какво доведе. През 1991 г. имаше вече реплика от страна на тогавашния министър-председател: „За бога, братя, не купувайте!“, защото административното определяне на цени не е решението на този сериозен въпрос с инфлацията. Това, което като мерки може да се предприеме от страна на управляващите, и аз го препоръчвам през следващите седмици, е едно – с бюджета трябва да се овладее бюджетният дефицит, да се предприемат реформи по овладяването на бюджетните разходи. Те миналата година, по времето на приемането на бюджета за 2026-а, който не беше приет и правителството падна заради това, бяха достигнали 46% от брутния вътрешен продукт, заедно с еврофондовете и всички останали разходи, което е крайно неприятно число и предполага забавяне на икономическия растеж, каквото виждаме не само в България, а и в много други държави. По този начин паричното предлагане може да се овладее и да се свие, тъй като основна причина за инфлацията – и така пише в учебниците по икономика – е именно увеличаването на парите в обращение. Когато те се увеличават, търсенето на стоки и услуги нараства, оттам цените също нарастват, още повече при спад на индустриалното производство в България, който се дължи на много други фактори. Един от тях е начинът на разпределение на земеделските субсидии. Когато те се насочват основно към един сектор от земеделието, а именно зърнопроизводството, тогава е напълно логично България да внася 80% от зеленчуците и плодовете си. И ако искаме да имаме местно силно производство и по-ниски цени съответно, ние трябва да пренасочим тези субсидии. Сега по повод енергийната криза, свързана с войната в Залива и поскъпването на горивата: специално оранжерийните зеленчукопроизводители имат много сериозен проблем, тъй като, от една страна, цената на природния газ на международните пазари е над 50% нагоре за последните два месеца, а свързаната с това цена на изкуствените торове също се повиши значително. И това е компонент, който може би ще влияе на себестойността на земеделската продукция още месеци, ако не и година напред. Друга мярка, която може да се предприеме следващите седмици, е повишаването на прага за регистрация по ДДС, каквото ние предлагаме от няколко години, и беше прието и след това отменено от предишното редовно правителство. Така че има ефективни мерки, които могат да се борят именно с поскъпването, което е реален факт и реален проблем в България. Според мен обаче те не са залегнали в този закон. Този закон предполага повече натиск от страна на държавните регулатори към търговците и към производителите, което не е ефективно по никакъв начин. Отделно изказванията от вчера, че администрацията ще бъде увеличена с разкриването на нови звена, които да контролират цените, с изказванията от вчера, че това не са единствените закони, които ще целят намаляване на инфлацията – мен лично много ме безпокоят, тъй като тази посока означава още повече регулации, още повече натиск върху търговците и съответно вземането от тяхна страна на превантивни мерки към поскъпване на стоките и услугите още преди законите да са влезли в сила. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Панев, абсолютно сте прав, че този закон няма да реши няколко неща. Той няма да реши българското производство – поне на нивата, които са в момента. Прав сте в редица от нещата, но да Ви кажа, че традиционните методи някой път не действат при земеделието, или не толкова бързо. За да има българско производство, не е достатъчно да направиш нещо краткосрочно. Иска се дългосрочна, цялостна политика по отношение на този сектор. И не са само субсидиите. Ще видите при нас редица мерки, които целят по-нататък какво ще се случва. Но то е малко като кокошката или яйцето. Какво трябва да има първо – пазар или продукция? Или двете трябва да ги развиваме заедно? В този закон решаваме частично един проблем и той е по отношение на достъпа до пазара и нелоялните търговски практики по отношение на него. В следващи законопроекти, и се надявам да получим и Вашата подкрепа, за коопериране от модерен западен тип вариант, който да даде по-голяма пазарна сила, ще трябва да си говорим за редица други неща, като управление на риска и гаранционни фондове по отношение на български продукти на български пазари. Ще трябва да си говорим за поземлена реформа и как правим малките по-големи. И никога не сме имали претенции, че точно този законопроект ще реши всичките тези работи. Но той е стъпка в осигуряването на хранителната сигурност и равноправието на пазара. Надявам се да имате и търпение – ще видите и другите ни законопроекти. А що се отнася до страховете по отношение на прекомерни, как да кажа, репресии, едва ли не, от институциите, нямайте такива опасения. Но все пак във всеки индикатор, когато се мери някакъв относителен таван, кога да се намеси някой регулатор и нещо от сорта, то трябва да има някакво цифрово изражение на такъв. Такава е практиката, не сме го казали ние. С този закон не се цели по никакъв начин никакъв тип регулация. Между другото, ние имаме редица, как да кажа, обвинения, че не сме въвели такива твърди мерки, включително за цените, надценките и всичко такова. Ние вярваме в пазарната икономика. Но вярваме, че в съвременния свят тя бива изкривявана по един, втори или трети начин, и този законопроект цели да се намеси там, за да върне баланса в нормалната пазарна икономика. Готови сме включително, пак казвам, за Ваши предложения, ако имате конкретни притеснения, но не и по философията на тая цялата работа. Защото това са наистина практики, които в западните държави внасят баланс на пазара, а не го изкривяват. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз съвсем технократски бих искал да предложа един кратък прочит по повод съмнението на господин Панев за евентуална полезност или неполезност за въвеждане на дефиниции на цени. Тъй като вчера дискусията в Бюджетната комисия се случи като едно, как да кажа, обсъждане, представяне на Закона в рамките на влизане на много детайли и извън рамката на процедурата на обсъждане на Законопроекта по същество и в цялост, което, разбира се, беше много полезно. Защото чухме, така, критичните мнения, отношения както на работодателските и на синдикалните представители, така и на Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. Но в този общ диалог в крайна сметка изгубихме, как да кажа, общата рамка, общата посока, защото влязохме на ниво детайл, конкретни разпоредби, които са предложени със Законопроекта, и загубихме фокуса, а именно връзката между предложените разпоредби една с друга от предложения законопроект. Загубихме връзката между тези предложени разпоредби със съществуващите от действащия закон, както и с целта на Закона за защита на конкуренцията, а именно защита на конкуренцията и създаване на условия за нейното разширяване и за разширяване на свободната инициатива в стопанския сектор. Искам само да обърна внимание, колкото и да изглежда отвлечено в момента, тези цели на Закона се постигат с конкретни мерки, а тези мерки са преди всичко – чета: чл. 1, ал. 3 от действащия Закон за защита на конкуренцията, законът „урежда защита срещу споразумения, решения, съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение, всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване, нарушаване на конкуренцията – пропускам малко текст, той не е съществен случай – както и срещу нелоялна конкуренция, нелоялни търговски практики между стопански субекти във веригите на доставки“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тоест, ако следваме тази логика, и държим сметка за предложените от нас конкретни разпоредби – в частност забраната за прекомерно високи цени, и я свържем с логиката на Закона, с целта на Закона, виждаме, че тя е абсолютно на място и абсолютно полезна. При положение че е дадена и конкретна дефиниция на прекомерно високите цени през обективни критерии, включена е също така и мярка по освобождаване от тази забрана. Тоест по никакъв начин не се нарушава нито свободната стопанска инициатива, нито имаме административно регулиране и участие на държавата в свободното договаряне между търговските субекти в държавата. Наред с това трябва да обърнем внимание…

Една минута само. Една минута само! (Оживление.) Искам да отбележа, както беше отбелязано многократно…

Финално изречение. Забраната за прекомерно високи цени трябва да се разглежда във връзка с хипотезата на господстващо и съвместно господстващо положение. И за момента в чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията е уредена забрана за поведение от страна на господстващи и на съвместни господстващи предприятия да изкривяват конкуренцията, включително чрез налагане – пряко или непряко, на цени. Тоест това е една част от хипотеза на този случай – прекомерно високите цени. И освен това с уреждането на освобождаването от отговорност…

…смятам, че всичко е в рамката на закона. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Очакванията на хората за справяне с високите цени са насочени към по-активна роля на държавата. Българите казаха, че овладяването на цените трябва да е основна задача на законодателната и изпълнителната власт. Особена тревога буди това, че все повече българи се лишават не само от почивки, развлечения, дрехи и обувки, но все повече българи вече се лишават от основни храни. Затова ще подкрепим първите стъпки на управляващите в тази посока. Борбата с високите цени обаче изисква редица краткосрочни и дългосрочни мерки за защита на потребителите, подкрепа за бизнеса, подкрепа за доходите и повече производство на български продукти. Приветстваме подхода за разширяване на правомощията на КЗК по отношение на контрола и предвидената възможност за ежегодни секторни анализи, които е важно да служат за основа за бъдещи законодателни изменения. Също така отчитаме като положителни усилията за разширяване на списъка с нелоялните търговски практики в чл. 37б. Този подход се прилага, беше отбелязано, в редица европейски държави. Този проблем с нелоялните търговски практики е проблем на европейско ниво. Именно заради това в края на годината предстои преразглеждане на Директива 633/2019 от Европейската комисия и най-вероятно голяма част от предложените практики в момента в Проектозакона за защита на конкуренцията ще ги видим впоследствие и в Директивата. По наша оценка предложенията в чл. 28а за създаване на проследимост и прозрачност по веригата на доставки трябва да бъдат широко обсъдени, защото стои рискът и опасността те да създадат допълнителна административна тежест за бизнес операторите по веригата на доставки, особено за малките производители, за малките преработватели, за малките земеделци. Така че днес парламентарната група на ДПС ще подкрепи на първо четене Проекта на закон за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо Председател, дами и господа! Госпожо Вели, когато разработвахме текстовете, ние имахме същите опасения, особено по отношение на малките. Този регистър може да върши страхотна работа, може и да не върши. И той зависи как ще е направен. Ще Ви кажа какъв е нашият подход. Ако имате допълнения от всички народни представители, това трябва да проработи, и то може да проработи наистина като условие. Дяволът наистина е в детайлите. Ще Ви кажа най-откровено какво сме мислили. Първо, земеделските производители и преките доставки са изключени изрично от регистъра, тоест те не попадат от него. В регистъра първият, който внася храна и я пуска на пазара, първият такъв търговец въвежда данни в регистъра. Малките ги няма. И земеделците ги няма, освен ако нямат собствен склад и не отговорят на критериите, съответно на търговци. Второто, което ще даде регистърът. Всеки в 21 век ползва различни приложения. Представете си вариант, в който всеки издава фактура. Ако Вие сканирате фактурата, то директно трябва да отива и да захранва дадения регистър. И такива приложения, в интерес на истината, има. Този регистър е към различните бази, които може да дава. Може да има виртуален склад, на практика, на малките земеделски производители, които директно си водят различните неща вътре в него, включително и издаване на фактури и всякакви други такива неща. Тоест, когато събереш данните на едно място, те могат да работят и по различен начин. След което регистърът… аз примерно виждам няколко други неща в него. И Вие ще ме разберете много правилно. Трябва ли вътре да фигурират в един момент препаратите за растителна защита? Нелегалният внос е кошмарен. Или пък качеството на препаратите по различните вериги. Давам Ви един принцип. Но този регистър трябва да се прави много внимателно. Затова ние казваме, че за всеки продукт, който бива включен в него, изрично се променя наредбата, и тогава, когато е готов, трябва да се включи. Тъй че той няма всеобхватност, а ще набира скорост тогава, когато в крайна сметка изпълнителната власт е готова да го прави. И той, на всичкото отгоре, трябва да реши няколко проблема. Имаме проблеми с маскирането на продажба на така наречените фермерски продукти, защото има редица хора, които със зеленото картонче се представят за производители. Тук част от нещата сме решили. За този проблем и за неговото решение ще си говорим допълнително, защото това компрометира фермерските пазари на търговци, които взимат промоциите от големите магазини и ги продават пък за домашни продукти. След това и потребителите са разочаровани. Тоест и този проблем го има, но той няма да бъде решен тук. Впоследствие ще си говорим за него. Тъй че регистър е добро нещо, но наистина въпросът е как да го правим, и съответно очакваме, разбира се, идеи от Вас как това да става по-добро. Тъй че това е. Има и още, но се надявам и в Комисията да продължим да ги говорим. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Първо, да похваля вносителите. Очевидно е, че са имали добри намерения, но нека ясно да кажем, че този законопроект няма да окаже въздействие на цените, поне не и през тази година. В дългосрочен план обаче считам, че е добра стъпка напред, защото, макар и лобистки, той е лобистки в полза на българските производители и преработватели срещу изключителната пазарна сила, която няколко чуждестранни вериги придобиха в ритейл-пазара, особено на храните. Трябва много да се внимава с текстовете. Има текстове, които според мен обръщат правото с хастара навънка – презумпцията за виновност, в която хората, заподозрени, че имат съвместно, по-скоро фирмите, заподозрени, че имат съвместно господстващо положение, трябва да доказват тепърва, че няма такова, което е неправилно. Все пак Комисията за защита на конкуренцията трябва да си свърши своята работа. От дебатите вчера в Бюджетната комисия останах с впечатление, че вносителите имат малко по-различна представа за това, което са внесли, от това, което е записано в текстовете. Със сигурност има нужда да си ги прегледат и да ги коригират. Ние също ще направим някакви предложения, защото частта, в която се добавят 20 нови нелоялни търговски практики във взаимоотношенията между производители, преработватели и веригите, беше нужна и дори е малко закъсняла да се въведе в българското законодателство. Има и риск, съответно в краткосрочен план, този законопроект да не свали цените, а дори да има обратен ефект. И нещо, което ще говорим може би в следващите седмици във връзка с приемането на бюджета: тези мерки, които предлагате, изискват да бъде назначена още администрация в Комисията за защита на конкуренцията, за да могат да работят ефективно. Изискват, по думите и на господин Карадимов, да им се увеличи бюджетът с още 20 милиона. Не тръгвайте по този път, защото всъщност разходната част на бюджета е доста, хайде да кажа – противоречива, не тръгвайте от първия внесен законопроект в Петдесет и второто народно събрание да назначавате още хора и да вдигате още държавните разходи. Според мен посоката трябва да бъде обратна. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Дренчев, във Вашето изказване Вие споменахте, че така предложените промени в Закона за защита на конкуренцията от „Прогресивна България“ може да не покажат и въобще да не донесат до ефекта на сваляне на цените. Според Вас считате ли и ако може, обяснете дали е възможно да го има точно обратния ефект, а именно повишаване на цените? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател, ще бъда кратък. Вече няколко пъти се изтъкна аргументът, че обръщаме презумпцията за невиновност. Това беше коментирано и на комисиите. Уважаеми колеги, има сходни параметри в много други закони и това не е някаква новост. Сещам се на прима виста за чл. 122 от ДОПК, където изрично е казано, че ако има данни за укрити приходи, презумпцията за доказване минава към проверяваното лице. Още повече, ако имаме реализирана административнонаказателна отговорност, впоследствие там на колегите юристи е ясно, че презумпцията за невиновност си важи на базата на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, които се предлагат субсидиарно. Така че това не е някакъв нов революционен подход и всъщност имаме базови критерии в чл. 21в и ако са налице данните, че тези критерии са изпълнени, тогава вече съответният търговец трябва да докаже каква е причината да наруши тези критерии. По отношение на обстоятелството, че действително тези мерки няма да заработят веднага, това, което предлагаха и колегите от „Демократична България“ за промяна в Закона за данък добавена стойност – погледнах Законопроекта, ами там също ще влязат в сила от следващата година евентуално. Те предлагат максималният праг, който е съобразен с Директива 112/2006, така че, както Вие казахте от ВЪЗРАЖДАНЕ, добро начало е, но няма да заработят от първия ден. Аз съм сигурен, че Министерският съвет ще направи всичко възможно максимално бързо да бъдат приети и съответните наредби, за да заработят и тези действия. За администрацията. Знаете ли, битува едно мнение, че администрацията е безсмислена, че трябва да се съкращават постоянно чиновници. Тук, разбира се, има администрации, които трябва да бъдат оптимизирани. Доколкото разбрах, Комисията е наистина с ограничен в момента ресурс и ако няколко нови служители ще допринесат за това да се ограничат цените, смятам, че това би бил един оправдан разход.

Не мисля, че има администрация, която да каже, че не ѝ трябват още хора, но за последните 10 години населението на страната намаля с 10%, а администрацията се увеличи с 10%. От тази гледна точка, естествено, че от Комисията ще искат още хора – искат още 20 милиона отгоре бюджет. Не се подлъгвайте по тях, защото това е само началото. Иначе по репликата на господин Коста Стоянов – да, аз виждам риск приемането на Закона краткосрочно да доведе до някакво повишаване на цените, тъй като там се преследва или, да кажем, се потиска използването на собствени марки в магазините. Тези собствени марки всъщност предлагат най-евтините стоки от първа необходимост точно за най-бедните хора. Опитът, който го имаше „Ново начало“, да направят така наречения „Магазин за хората“, който, естествено, не сработи, но в щанда, който успяха да изкарат в някои от градовете, всъщност ниските цени там не бяха по-ниски от собствените марки, които бяха в хипермаркетите. Тоест, ако натиснем най-най-евтините продукти и ги извадим от пазара, ще навредим на най-бедните хора. И другото, което е – естествено, че когато се вменяват още административни отговорности на бизнеса, той си ги калкулира в цената, тоест този централен регистър за проследяване, който ще се въвежда, най-вероятно ще струва повече на фирмите производители и те ще си го калкулират в цената. Още повече че тази наредба, която ще се изготвя в следващите шест месеца и за която ние нямаме представа и не можем да влияем на Министерския съвет какво ще запише в нея, не е ясно дали ще предвиди отпадането на декларирането на всички данни, които в момента се декларират пред НАП. Знаете, че те следят в реално време стоките във висок фискален риск и получават информация от всяка касова бележка, от всяка фактура. На практика, този регистър дублира в голяма степен данните, които администрацията, така или иначе, събира. Ние не знаем дали в Наредбата ще се ограничи подаването на данни, или това ще бъде още едно… Точно поради тази причина на първо четене ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим да подкрепим Законопроекта. Има достатъчно мнозинство, което да го приеме, но ние не знаем в Наредбата, която ще бъде изготвена в следващите шест месеца, какво ще бъде записано и не искаме да купуваме котка в чувал. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Въпреки малките ми забележки по техниката на предложния законопроект лично в мое лице и в парламентарната група на ГЕРБ-СДС има подкрепа. И то не защото е желана, а защото е необходима. Необходими са бързи мерки със справянето с повишаващите се цени. Доколкото последният законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията беше изготвен с активното участие на моята парламентарна група и с експерти от Комисията, сегашният законопроект, предложен от Вашата парламентарна група и мнозинство, стъпва на базата на Законопроекта от септември. Законопроектът от септември месец успява да постигне своите цели и най-вече имате за база законодателство, което и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прие и затвори преговорната глава по темата за конкуренцията на ОИСР именно към България. Тоест законодателството към момента в България с приетите изменения от предния парламент през октомври месец 2025 г. изпълни това свое качество и необходимост. Към момента извършените… В сега действащия закон междинен секторен анализ беше извършен от Комисията за защита на конкуренцията, което дава възможност да се надгради Законът и именно в този дух е и Вашият законопроект. В тази връзка следва да подчертаем, че възможностите за допълнение на чл. 21 и чл. 37 са въз основа на работата, извършена от Комисията, чийто инструментариум беше повишен именно с последните изменения в този законопроект. Доколкото обаче техниката, за която казвам… Имам малки предложения към нея и по линия на това, включително премиерът Радев във встъпителното си изказване, ако не ме лъже паметта, подчерта, че Вашата парламентарна група и неговата политическа сила не приемат, така да кажем, подхода, при който народни представители внасят законодателство без обществено обсъждане. Ето виждате обаче, че именно Вашата група го прави, защото някой път просто има необходимост. Именно в подкрепа на това може би най-голямата забележка по Законопроекта, като си запазваме между първо и второ четене да направим предложения от моята парламентарна група – на ГЕРБ-СДС, е именно да поставим по-амбициозни срокове, защото хората очакват адекватни, но и бързи мерки в тази насока – справянето с цените и намирането на начин регулацията да е приложима на ниво, което да се отрази и да е видимо за всеки един български гражданин. Естествено, ние подчертаваме необходимостта това да се случва при възможност без допълнителна административна тежест. Със сигурност ще има последващи мерки, които трябва да се видят и в отражението на бюджета. Моята парламентарна група през цялото време подчертава, че това трябва да са комплексни мерки, и очакваме да ги видим. Но подкрепата, която се изразява, както казах, по Законопроекта и в Комисията, а и в залата, която ще получи днес Законопроектът, смятам, че по-амбициозните срокове именно в Преходните и заключителните разпоредби, които Вие сте поставили, а именно Министерският съвет да приеме наредбите за срок от шест месеца от влизането в сила на този закон. Шест месеца са много далеч, колеги. Смятам, че може по-амбициозно да работи Министерският съвет и това Народно събрание, или поне такава е заявката при пълното мнозинство, което имате, и затова ние ще предложим съкращаване на тези срокове. Благодаря.

Да, само да кажа, че приемаме забележката. Както казах, ще сме максимално оперативни, но за да избегнем всякакви притеснения в тази насока, отворени сме напълно да съкратим сроковете в Преходните разпоредби. Благодаря.

Благодаря за репликата, господин Проданов. В продължение на това, което беше част от моето изказване – а именно съкращаването на тези срокове, ще покаже реално резултатите, които могат да бъдат постигнати чрез увеличаване на инструментариума на комисиите, които се ангажират по защита на конкуренцията, с цел положително въздействие, естествено, защото по-добрата конкурентна среда трябва да доведе до по-добри цени за всички български граждани като потребители. Естествено, не трябва да забравяме възможността, че господстващото положение и налагането на клаузи в договори, които не толерират, така да кажем, равнопоставеност на положението, защото едни милиардни компании с едни производители, които са на местно ниво, естествено, имат някакво преимущество. Това е нещо, което смятам, че ние законодателно трябва да тушираме, и както се казва – да дадем равен старт на всички. По отношение на това обаче, споменаха го включително и други колеги, трябва да се помисли за административната тежест, защото тя е в степен и е двупосочна, тоест и за малките, и за средни производители. Чух, че господин Гечев каза, че ще бъдат изключени, но трябва да се запознаем по-прецизно с текстовете, за да сме убедени в това, защото административната тежест няма да подпомогне процеса. Другото, което искам да подчертая, е, че последният законопроект от октомври миналата година… Тогава много трудно Комисията, която ръководих, по изготвяне на Законопроекта на второ гласуване – знаете, че експертната комисия нямаше такова комфортно мнозинство като Вашето, въведе възможността санкциите да са за всички – до 10% от оборота при нелоялни търговски практики, и с този инструментариум, и с възможността след тримесечен срок от въвеждането на всички договори на големите хранителни магазини преразглеждането на договорите и регулацията им да бъде в съответствие с последното изменение на Закона – мисля, че този срок изтече. Там трябва да видим какви са също и адекватните вече мерки, приложени към съществуващото законодателство, но да подчертая, че надграждането на този Закон за защита на конкуренцията е въз основа на последните изменения, за които смятам, че бяха постигнати с много конкретна експертна работа и изслушване на всички страни, и се надявам да продължи по този начин експертното говорене по този тип законопроекти. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Да, България има проблем с инфлацията и хората са много чувствителни. Чухте изказванията и започвам с това на премиера Румен Радев, който каза: „Ето сега взимаме мерки срещу растежа на цените.“ Проблемът, колеги, е, че двата законопроекта, които внасяте, в най-добрия случай ще имат някакво значение от септември нататък. В най-добрия случай е по-вероятно за следващата година, тоест те нямат за цел и нямат възможност да повлияят на инфлационните процеси от сега до август примерно. И това трябва честно да си го кажа. Това ограничение е много важно и то не трябва да бъде скривано, защото оставяте впечатление у хората – ето сега ги приемаме тези два законопроекта и започваме да овладяваме инфлацията. Сега в тях има и положителни, и спорни моменти, но е много важно да стане ясно за всички нас, че тяхното действие ще бъде отложено. В най-добрия случай, дори да съкратим сроковете за наредбите, да говорим с министрите методиките бързо да бъдат направени – повече от няколко месеца за това. По-кратък срок, колеги, е несериозен, и това трябва да се каже. При това положение трябва да стигнем заедно до извода, че трябват и други мерки. И това трябва да бъде извод на цялото Народно събрание, защото генезисът на инфлацията идва основно от две неща. Едното са държавните разходи. Да, това е наследство от предишното управление. Като вземеш 18 млрд. лв. кредити и ги налееш в икономиката, колеги, няма как да не получиш инфлация. Да, не знаеш точно къде ще отиде, но това е инфлация. И сега приемането на новия бюджет е изключителна задача, включително антиинфлационна – дефицитът да спадне под 3% тази година. Догодина, живот и здраве, да бъде примерно 2,5% – 2027-а. Ето такава задача, ако бъде изпълнена, е една добра, силна задача. Тя трябва да бъде поставена. След това – цените на горивата. Да, има международна криза. Горивата се превръщат в генератор на инфлация и тази инфлация се пренася към други сектори. Сега ние трябва да вземем мерки, първо, веднага за цените на горивата. Второ, втората много важна мярка, по която отсега трябва да се мисли, когато горивата поевтинеят, живот и здраве, не знаем кога това ще стане – международни фактори, върху които ние нямаме контрол. Знаете, през миналите години, че горивата намаляват като борсова цена, и се е случвало в България това в много голям срок от време да намалеят като цени на бензиностанциите. Тоест тия два въпроса трябва отсега като мерки за цените на горивата да бъдат засегнати и да бъдем готови при благоприятно стечение на обстоятелствата пазарът в България бързо и адекватно да реагира. И второ, и сега да бъдат приети в тая ситуация мерки за цените на горивата. Ние сме Ви предложили 11 възможности, но те са за дебат, има и други. Това, което ни притеснява в конкретния законопроект, който сте внесли, примерно разширяването на нелоялните търговски практики ще доведе при добро стечение на обстоятелства до повече справедливост в този сектор, не до по-ниски цени според нас. Първият ефект ще бъде – не че справедливостта е по-малко важна, тя също е важна, разбирам, но това е повече средносрочна и дългосрочна цел, да си го кажа. Тази концепция, която Вие развивате, ние я наричаме скрит ценови контрол, защото то така е на този етап – има рискове да се обърне срещу Вас и срещу нас, и въобще срещу икономиката на България. Защото вижте, колеги, Вие давате всъщност едни свръхправомощия на КЗК. КЗК става истински невиждан властелин. Тя става може би в дадени аспекти по-важна и от правителството. Значи тя може да налага санкции за прекомерно висока цена, но може и да не налага санкции за прекомерно висока цена. Вие сте записали тук клаузи как става освобождаването – КЗК ще прецени – може да ги наложи, може нищо да не наложи. КЗК може да има съмнение за нелоялни търговски практики и може да отиде при всеки бизнес само с това съмнение, и бизнесът трябва – обърната е тежестта на доказване, бизнесът трябва сам да докаже, че няма такива нелоялни практики, но може и да не отиде, и да не направи такова нещо. Тези свръхправомощия, които давате в момента на КЗК, те са и ценови, и контролни, и дискреционни – да преценяват какво ли не. Да се надяваме, че няма да доведат до лоши практики, защото трябваше, преди да им давате такива нови правомощия, да направим заедно следната преценка: да извикаме КЗК на Комисията – може да е Бюджетната, Икономическата, двете заедно, и да ги питаме: преди шест месеца Вие получихте огромни правомощия – какво направихте досега с тях, какви са резултатите? Ама конкретно да питаме. А Вие тоя анализ не го направихте, тия въпроси не бяха зададени, а направо им давате още по-големи правомощия. Тоест ние не знаем с предишните големи правомощия КЗК какво постигна, а сега Вие им давате още по-големи правомощия, което се надяваме да не се превърне в лоши практики. Толкова много власт, концентрирана в един орган, който, както стана ясно, има огромно право на преценка, има право примерно при нелоялни търговски практики и при мерките с временен характер да прецени за задължение за изменение на ценовата политика примерно на дадени компании, но може да прецени и да няма такова задължение. Така е написано. Там ще решава КЗК. Тази преценка изцяло е при тях. Така че, колеги, има проблем с цените в България. Да, и хората са страшно чувствителни. И според мен най-големият проблем, който виждам – слушах Ви внимателно дебата, затова взех и по-късно думата, исках да чуя и настроенията, и аргументите на различните парламентарни групи – хората сега си мислят, че с тия законопроекти до лятото ще се появят едни бързи решения и бързи мерки. Няма да стане това. Затова, за да не бъде подведено обществото, нашият добронамерен, добросъвестен съвет към Вас е: дайте да видим какво можем дотогава да направим, какви неща могат наистина да се случат. Повишението на прага за регистрация по ДДС струва не повече от 100 млн. евро на година. И забележете, ГЕРБ и ДПС нямаха пари за това, но имаха за държавни магазини, имаха 4 милиарда за Банката за развитие, които никой не знае точно за какво са ги похарчили, имаха милиард и половина за БЕХ, за всичко имаха, но за огромна, целенасочена подкрепа на малкия бизнес нямаше пари. Влизането в сила е въпрос на решение в залата. Знаете, че Законът за ДДС се промени, европейската директива го наложи и натрупването на обороти от началото на годината, което означава, че вдигането на прага от всеки един момент в зависимост от нашата воля е възможно решение, но това е насърчителна мярка за целия малък бизнес. Преориентирането на субсидиите, съгласен съм с колегата Гечев, е сложен въпрос, но те трябва да бъдат така насочени, че да носят повече производство и да имат разнообразния ефект, насърчавайки различни подсектори в земеделието. И по това трябва да работим, и ние сме добросъвестни и добронамерени да направим и своите предложения в тази насока. Но, колеги, трябват още по-всеобхватни, трябват истински всеобхватни мерки, които да имат ефект отсега до август. Разберете, защото обществото точно това чака от правителството и от Народното събрание според „Демократична България“. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ДБ.)

Госпожо Председател, колеги! Господин Димитров, ще почна отзад напред. Абсолютно сте прав, че пренастройката на системата, за да има повече производство в България, трябва да е всеобхватна и не е само тук, а включително и по отношение на субсидиите. Добавям и едно друго нещо – субсидирането, колкото може повече при ограниченията на европейското законодателство да е свързано с реални продукти, постъпили в стоков оборот. Нали така? Защото иначе подпомагаме, без да има много що за подпомагане. Да, има и социални принципи, но те трябва да са ограничени, защото иначе почва да тъпче икономиката. Нещо обаче, което не съм съгласен с Вас. Ние не сме давали заявка, че точно този законопроект ще е бърз. Той е част от цялото. Мерките по отношение, сърцето на този законопроект, тоест мерките, които са по отношение на нелоялните търговски практики, влизат в сила веднага. Веднага! В Преходните и заключителните разпоредби има само един текст, който, ако искате, аз съм склонен да обсъждаме като срок, и той е, че договорите за доставка, сключени преди влизането в сила, се актуализират за два месеца. Тоест оставяме място на веригите, за да може да актуализират съответните си практики в договорните отношения, за да може да се изсветли тази верига. Иначе мерките буквално влизат в момента. Съгласен съм с Вашата констатация, не бих казал, че е прекомерна, как да кажа, властта на КЗК, но това е опасно. Да, прав сте, но нямаме други институции. Тези са. И аз Ви обещавам, че заедно с Вас може да ги викаме в Народното събрание и да ги питаме какво правят, ако настъпят някои от буферите, за които считаме, че е така. Затова ние сложихме и съгласувателност на процедурите, които ще вървят по тях, да са през Министерския съвет, за да има двойната отговорност и двойния контрол. Иначе, да, категорично, но ако трябва да работят институциите – да, тези са институциите. Нямаме други. Иначе по отношение на внушението, че тези мерки, точно тези мерки ще сработят бързо, не сме имали такива претенции. Искаме обаче да работят качествено. Мерките, които са обаче тук, са конкретно нарочно написани. Не че не може КЗК и в момента по общия ред да разглежда тях, но когато са конкретно написани, се хващам на бас колко ще са сигналите от земеделските производители или от доставчиците на веригите, когато са пряко разписани по този начин. Аз мисля, че ще станат със стотици повече. Плюс едно – и завършвам – и други институции, които правят проверки в крайна сметка на някои от контрагентите, когато намерят някое недоразумение в цялата тая работа, която противоречи на законодателството, също трябва да имат възможност да подават и трябва да подават сигнали към КЗК за нарушения, когато те са конкретно изписани. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, моята реплика е към Вас. Вие традиционно се опитвате да прехвърлите отговорността за действия на предишни правителства, в които Вие сте участвали и сте подкрепяли, върху управлението на коалицията, съставена с мандата на Политическа партия ГЕРБ и нашите партньори от Съюза на демократичните сили. Не Ви прави чест. Говорите за някакво наследство, което е получено от предходното правителство, и дефицити, но, господин Димитров, сигурно си спомняте на кого беше тезата, че един дефицит от 3% – поддържането на такъв дефицит, е нещо нормално. Вие подкрепяхте тези правителства и този финансов министър, и тези бюджети – леви бюджети, въпреки че Вие обяснявате какви десни мерки ще предложите сега. Нали си спомняте кой превърна в правило бюджетът да е с дефицит от 3% и ни обясняваше, че няма нищо страшно в това? Не мога да разбера защо страдате, че бюджетът за 2025 г. не приключи с дефицит от пет, шест, седем процента, както Ви се искаше на Вас. Не знам защо? Така че усещам някаква от Ваша страна, някакво притеснение, че бюджетът едва ли не е приключил в рамките на трите процента, защото, както много добре знаете, ползваме дерогация във връзка с разходите за отбрана, така че тази дерогация вкарва бюджета за 2025-а в рамките на правилата. Що се отнася до казаната от Вас теза, свързана с парите от ББР: че незнайно за какво са похарчени. Това просто не е вярно и Вие добре го знаете! Парите за увеличаването на капитала на Българската банка за развитие са там, където трябва. Така както предвижда решението на Министерския съвет, те се съхраняват в специална сметка за чужди средства на Министерството на финансите и се намират във фискалния резерв. И тези пари, с които всъщност служебното правителство каза, че ще намали капитала на Банката, те са там, те не са похарчени. 460 млн. евро са отишли за капитала на ББР и с тези пари се разплаща Общинската инвестиционна програма – това, което нашето правителство разплати в рамките на януари, и това, което служебното правителство разплати буквално до онзи ден. Така че там са парите, господин Димитров. Не е откраднато нито едно евро. Когато си говорим за милиарди, не искам да се връщам назад във времето и да Ви питам: какво се случи с милиард и 260 млн. лв., които правителството, което Вие подкрепяхте, взе от НЕК; какво се случи с петте милиарда, които бяха източени от държавната енергетика; какво се случи с други разходи; какво се случи и какво наложи 800 милиона – дивидент от БЕХ, да бъде изтеглен като авансов дивидент, нали? Когато си говорим за милиарди, трябва да бъдем внимателни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа, благодаря Ви за двете реплики. Конкретно започвам с госпожа Петкова, защото беше по-емоционална. Госпожо Петкова, Вие държите национален рекорд. Никой не е взимал… Вашето правителство взе над 18 млрд. лв. кредити през 2025 г. Никой друг не е правил това нещо. И понеже днес разговорът е за инфлация, има констатация, по която има съгласие от всички разумни хора в тази зала, че когато дефицитът е по-висок, когато въобще има дефицит – в случая по европейската методология за 2025 г. във Вашето управление, той е 3,5% – на този етап. Това са предварителни данни, ще видим после окончателните, тоест по европейските правила. Взимането на 18 млрд. лв. и допускането на такъв дефицит води до нарастване на цените, защото това са пари, които се наливат в икономиката, и в този контекст беше споменато Вашето правителство. Аз виждам, че Вие сте емоционална, но всъщност тази Ваша неправилна политика е една от основните причини за покачването на цените, и затова тя сега трябва да бъде преразгледана. В тази връзка беше моето изказване и обръщение към „Прогресивна България“, които сега управляват, които сега трябва да подготвят бюджет. Ние искаме тази политика да бъде преразгледана, да бъде преустановена. Това безумно харчене да спре сега и веднага! Това е важният въпрос, защото иначе си приемаме законопроекти, инфлацията ще лети, просто няма да знаем къде отива. Защото ти ги наливаш тия пари, не знаеш къде отиват, не знаеш как се разпределят в икономиката, защото това зависи от стотици фактори, не може да овладееш инфлацията. Сега, господин Гечев, обръщам Ви отново внимание. Слушах внимателно и президента Йотова, и премиера Румен Радев, и двамата очакват бързи мерки. Това бяха думите по отношение на… Те са решили с храните да се занимават. Да, хубаво, правилно казахте, че в този законопроект – днешния и утрешния, нищо бързо в тях няма. Така че загрижеността на хората за инфлацията и цените в момента трябва да бъде адресирана с други мерки. Да се признаят дефицитите на тези, да се признаят и добрите им страни, но да се помисли за другите мерки, които трябва да включват, както казахме, новия бюджет, намаляването на разходите и трябва задължително да включват насърчаване на производството. Затова Ви предлагаме въпросният праг за регистрация по ДДС да бъде вдигнат. Госпожа Петкова и нейните колеги го намалиха. Защото се бяха притеснили за бюджета, не се притесняваха за държавните магазини, но прагът за регистрация по ДДС много ги притесняваше. А това е една изключително хубава мярка за насърчаване на целия малък бизнес. Да има повече производство в България, което касае всички нас. И още една тема, която може да има веднага ефект – екотаксите. И моля Ви се, не ми казвайте, че бялата техника не ги интересува българските граждани. Видяхте вчера дори в ефир с колегата Проданов, докато участвахме в едно предаване, ни питаха: защо толкова е поскъпнала бялата техника? Ако им отговаряте – ама това не Ви е важно – важно им е. Тук, със Законопроекта, който сме Ви внесли, може веднага да се постигне ефект – повече конкуренция, по-благоприятни цени. Така че дайте тези мерки, които могат да имат по-бърз ефект, да работим по тях, за да могат хората да видят резултати. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, няма как да подкрепим Законопроект, който ще доведе до вдигане на цените, вместо сваляне на цените. Текущият законопроект въвежда ценови тавани. Нека да си припомним какво направи Унгария. Унгария настъпи тази мотика. Орбан продаваше подобно законодателство на унгарското общество с идеята да намалят цените. Постигнаха най-високата инфлация в Европейския съюз – 17%. Тази мотика е настъпвана. Не е необходимо българските граждани да трябва да последват съдбата на своите унгарски приятели. Колеги, настоящият законопроект е скандален. Той въвежда комитет на цените. Това е политика, която беше проповядвана по времето на комунизма и социализма, но тя не е пазарна икономика. И не на последно място се въвежда презумпцията за виновност. Българският бизнес ще трябва да се оправдава защо не участва в нелоялни търговски практики. Вие обръщате цялото законодателство с главата надолу. Българските граждани очакват реални действия за намаляване на цените. Тази заявка беше дадена по време на предизборната кампания от Румен Радев и затова получи това огромно мнозинство в парламента. Настоящият законопроект няма да изпълни тези цели. Днес го казваме, след няколко месеца ще си говорим пак с реални стойности на цените в магазините. Това, което направихме ние, когато управлявахме в подобна икономическа среда. Вие си спомняте, когато ние бяхме в управлението, избухна войната в Украйна. Инфлацията нарасна в цяла Европа. Това, което направихме ние, е да наблегнем на доходите. Увеличихме заплатите, увеличихме пенсиите, при това в годината с най-много инфлация, два пъти. Фокусирахме се в уязвимите групи – младите семейства и децата на България. Увеличихме данъчния кредит за работещите родители 30 пъти. Въведохме програма за отстъпки при покупка на горива – 25 стотинки на литър. И за да има таргетираност, махнахме премиум горивата, така че хората с Майбах да не може да се възползват от тази отстъпка. Въведохме енергийните компенсации за бизнеса, което даде известна предвидимост на разходите и вместо да трябва да вдига цените, бизнесът вдигаше заплатите. Задържахме цената на тока за бита максимално, така че битът да не усети голямата инфлационна вълна. Въведохме и временни данъчни намаления от типа на нулева ДДС ставка на хляба, което не позволи цената на насъщния да нарасне. Колеги, препоръчваме Ви, предстои да входирате държавен бюджет, да помислите за конкретен пакет от мерки, които ще имат реален ефект в цените. Препоръчваме Ви да залегнете върху ръста на доходите като най-добрата антиинфлационна мярка. Българското общество очаква бързи резултати. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги, господин Сабрутев, ако вчера на Комисията имахме до голяма степен и ние вина, че малко форсирано внесохме Законопроекта и не се бяхте запознали напълно с него, днес вече това извинение не важи. И съответно ми е трудно да си обясня откъде вадите тези концепции, за които говорите, при положение че те в Законопроекта не присъстват. Няма нито намек, нито алюзия, нито каквото и да е свързано с ценови тавани там. Такава концепция не съществува. Там се доразвива идеята, която и сега съществува в Закона за еврото, за необходимостта да обосновеш повишаването на цената. Нещо повече, в този конкретен законопроект това е по-мека форма дотолкова, доколкото тя се отнася само за компании, за които КЗК вече е установила и доказала, че са в съвместно господстващо положение. От тях се изисква да обяснят защо цената им е такава, каквато е. Нищо повече. Аз не виждам къде е проблемът, че искаме да наложим малко повече прозрачност и да намалим информационната асиметрия, особено в сектори, където няколко големи играчи доминират, и най-общото казано, те държат и ножа, и хляба. Също и с комитета на цените. Аз съм малко по-възрастен от Вас, спомням си ги онези години. Защото хлябът беше 6 стотинки или 10 беше, добре. Не че искам да се връщаме към ония години или да реминисцираме, но в този закон няма никакъв намек за комитет по цените или въобще какъвто и да е регулаторен орган извън КЗК, който, така или иначе, овластяваме с малко повече допълнителни правомощия. Така че, ако някъде сте го видели или ако някой от нас с изказванията Ви е дал идеята, че нещо такова има, бъдете спокоен. Комитет на цените не въвеждаме, но ще ги наблюдаваме, защото, аз вчера казах в същото предаване, квантовата физика – основен принцип там е, че това, което наблюдаваш, то променя и поведението си. Това ни е идеята с този закон. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Проданов, благодаря за репликата. Надявам се да разглеждаме един и същи законопроект. Ценовите тавани ги въвеждате в чл. 21б. Той регламентира термина „прекомерно високи цени“. Чл. 21в регламентира „забрана за налагане на прекомерно високи цени“. Ето това са ценовите тавани, господин Проданов. Това са двата члена и се надявам, че познавате добре Законопроекта, който защитавате. Относно въвеждането на презумпция за виновност – чл. 37ж. Може да си прочетете текстовете. Относно въвеждане на комитет по цените – председателят на КЗК каза, че ще създавате междуведомствена комисия, цитирам, чета си записките, за контрол и надзор на цените. Хайде сега да видим кой лъже? Текста, който Вие сте внесли като Законопроект, това, което ние казваме, или това, което Вие казвате? Аз ще се върна обаче конструктивно към дебата за Законопроекта. Мисля, че беше редно да излезете – от управляващото мнозинство, и да кажете в прав текст: с този законопроект ние очакваме цените на стоките да спаднат с 10% примерно. Храните – с толкова, електроуредите – с толкова, и така нататък. Между другото, ако наистина искахте да свалите цените на електроуредите, ние вчера в телевизионен ефир го обсъждахме, трябва да направите една друга реформа. Вие си спомняте, че корупционното правителство на ГЕРБ и ДПС вдигна рекордно екотаксите – с до 900%. Такса корупция при покупка на един телевизор вече е 100 – 150 евро, управляващи! 150 евро такса корупция плащат българските граждани, която отива точно в джоба на един човек. Ако Вие искате да намалите цените, това е реална мярка, която може да направите. Наистина се въвеждат ценови тавани, да, въвеждат се. И знаете ли, дори не е най-лошото, че правите тези законодателни текстове. Може би по-лошото от това е, че Вие давате свръхвласт на Комисията за защита на конкуренцията, която се владее от ГЕРБ и ДПС. Вие създавате нечовешка бухалка, която може да глобява за всяко едно фиктивно нарушение с до 10% от годишния оборот, бухалка, която може да фалира абсолютно всеки един бизнес, бухалка, която се ръководи от ГЕРБ и ДПС. И тук, уважаеми управляващи, Вие трябва да излезете и ясно да кажете на българското общество: ще оставяте ли този състав, ще смените ли ръководството на КЗК – да махнете хората на ГЕРБ и ДПС? Благодаря.

Преди по-малко от една седмица от тази трибуна, от това място, министър-председателят Радев декларира основен приоритет – овладяване на цените в страната, и всичкото това нещо, което трябва да направи правителството, ще започне от понеделник, де факто от онзи ден. И за целта се декларираха вкарване на пакет от законопроекти. Сега бяха внесени два законопроекта, днес обсъждаме единия. Тези законопроекти са, меко казано, дискусионни. По-важно обаче е друго. В този, който в момента обсъждаме, има предложени поредица добри неща, които са наистина важни, които защитават българските производители, когато основно имат бизнес взаимоотношения с хранителните вериги в страната, от порочната практика на хранителните вериги, меко казано, да ги изнудват от гледна точка на това, че са основният канал за продажби в страната. И тук тези мерки са добри. Големият проблем обаче следва оттам нататък. Тези мерки под никаква форма няма да свалят нито една цена с нищо. Напротив, най-вероятно може би ще има обратен ефект. Защо? Първо и основно, което е трагичното в нашата страна, е, че поне 80% от хранителните стоки в страната са внос. Може да влезете във всеки един магазин, да погледнете етикетите и да видите какво е произведено в страната. Когато си купувате, между другото, колбаси, когато прочетете „произведено в България“, имайте предвид, че поне сигурно 80%, ако не е и повече, суровината месо е внос от чужбина. Де факто ние не произвеждаме нищо, за да си гарантираме хранителния суверенитет, с изключение, разбира се, на зърно, и това, ако се наложи, ще ни даде възможност поне да се изхранваме, да печем хляб. Оттам нататък мерките, които предлагате, не гарантират абсолютно нищо. И тук вече е големият проблем за декларираните от правителството мерки, които ще се предприемат за овладяване на цените и при възможност за сваляне, но Вие декларирате поне овладяване. Нищо няма да овладеете с тези мерки! Напротив, абсолютно нищо! Дори с тези мерки, в своята същност наистина добри, които защитават българския производител при взаимоотношенията му с хранителните вериги, Вие сте отворили една широка врата в полето, в което – цитирам, в § 6, чл. 37в, т. 2, когато казвате: „Практиките по ал. 1 са допустими при следните условия – изброяват се 7 практики, първата, която основно е – договорени са предварително и писмено.“ Де факто Вие казвате на веригите: имате си договори, продължавате да си работите – по този начин съсипвате българския производител – ама ние тук в парламента ще симулираме една дейност, с която предварително знаем, че така или иначе, няма да се свалят цените. Дори и това нещо да отпадне, защото ние ще направим конкретно предложение от § 6, чл. 37в, т. 2 всичко да отпадне оттам и да въведем задължение за веригите да променят договорите си, разбира се, с гратисен период и от този момент нататък да преведат всички договори в съответствие с новите законови разпоредби, които тук ще се приемат от мнозинството. Но дори и това нещо да отпадне, защото ние ще направим такова предложение – ако проявите далновидност, ще го приемете това наше решение, това пак няма да свали цените. Няма! По-страшното обаче е друго. Един друг факт. В 2023 г. министър-председател е Гълъб Донев, назначен от Румен Радев, действащ президент към онзи момент. Избухва един скандал с държавната фирма „Ел Би Булгарикум“, която реши, че може да свали цените на своето производство, което респективно веднага щеше да удари веригите, защото българинът щеше да отиде да си купува от магазините, които са държавни, в които България има трайни традиции там. Какво се случи? Министърът към онзи момент, когато излязоха много публикации, интервюта, беше викан, беше се срещал с посланиците на Германия и на Австрия, образно казано, но най-вероятно, меко казано, да му се скарат защо и какво си е позволил, в резултат на което директорът на „Ел Би Булгарикум“ беше веднага уволнен от министъра, назначен от Гълъб Донев и Румен Радев. Имам тежки подозрения, че част от тези мерки, които в момента предлагате, които, пак казвам, сами по себе си са добри, под някаква форма ще отпаднат или ще оставите широко вратата в полето те да бъдат заобикаляни. Защото, ако не затворите тази врата в полето, нищо не сте направили. Абсолютно нищо! За другите неща, които се коментираха в този законопроект. Парадокс е наистина… Между другото, в едно интервю председателят на Вашата парламентарна група господин Витанов каза, че в групата имате 45 юристи. Честно казано, надявам се да сте добри юристи. Ще призова чисто добронамерено, когато пускате законопроекти, да се обръщате към тези 45 човека, поне някой от тях да ги преглежда. Не може да внесете такива законопроекти и да действате толкова безпардонно, дори в първите комисии вчера. Не може да действате толкова безпардонно и да кажете: няма да приемем правила за работа на комисиите, не ни интересува. А можехте поне да подложите на гласуване да действат старите правила до приемането на нови. Не го приемате! Приехте Законопроект вчера, който в момента обсъждаме, по презумпция е заложено още от Римското право – невинен до доказване на обратното, Вие обръщате правото и казвате: виновен до доказване на обратното за всеки един производител в страната. Лош е пътят. Нека да го отдадем на неопитност, неподготвеност, на пропуски в законодателството, писани набързо или взети от законопроект на ГЕРБ, пренаписани, добавени някакви неща, да го приемем, че е просто техническа грешка. Но само по себе си това, ако не го коригирате – виновен до доказване на обратното, е, меко казано, лошо.

Госпожо Председател, колеги! Господин Ганев, доколкото Ви разбирам, Ви притеснява § 6, чл. 37в, който, на практика, в условните забрани казва, че те са допустими при определени условия. Самият досегашен Закон за защита на конкуренцията е така структуриран, в който има два, образно казано, списъка – единият е черен, другият е сив. Черният списък са предишният член забрани, предишният параграф, които са абсолютно забранени, под всякакво условие. По-леката част на забраните се разрешават при определен режим. Това, което ние направихме, включително от досегашния списък на сивите забрани, тоест тези, които условно са разрешени, качихме някои горе и ги допълнихме до 33. Това е списък, който е допълнителен към такъв. Ако искате, да качим някой от този списък в горния, чакаме Вашите предложения, но това не отменя цялостния списък на нелоялните търговски практики, които са с абсолютни забрани. Нарочно сме го направили по този начин. Що се отнася до обръщането на законодателството, вече стана ясно, че има такива практики, но въпреки това, ако притеснявам народните представители, още в представянето на Законопроекта аз казах, че чакаме Вашите предложения по отношение на корекция на тези текстове, които, ако Ви притесняват, то нямаме проблем да не се доказва цялостната тежест по този начин, а да се изисква цялостна допълнителна информация, с която КЗК съответно да си свърши работата. Пак казвам, ползвали сме добри практики от вече съществуващи модели и в интерес на истината, ги оставихме точно такива, каквито са, за да не обясняваме допълнително откъде и как сме ги измислили. Но да, съгласни сме с Вас, чакаме Вашите предложения и сме готови на разговор по тази тематика.

Господин Гечев, аз не знам дали си давате сметка какво казахте в момента, опитвайки се може би с добри намерения, предполагам, Вие казахте: да, виждаме, че има врата в полето, която тежките юридически отдели на тези вериги, които са толкова мощни и допуснати да правят всичко това, което искат – да унищожат и малкото останало от дребния бизнес и производители в страната, и казвате: предложете някои от сивите мерки, както ги казахте, да станат черни, но нека да си има и сиви. Не, напротив. Ние това, което ще предложим, е да няма сиви мерки. Ние ще предложим това, което и Вие предлагате в момента като добри мерки, както отбелязах вече, всички да станат черни, да няма лоша практика, да няма по-малко лошо. Разбира се, ще дадем гратисен период тези фирми да си проведат разговорите, да си преведат договорите със своите контрагенти – колкото е нужно време, дали един, два, три месеца – и новите им договори, които се преподпишат, да са спрямо българското законодателство. Няма сиви мерки, няма врата в полето, ясно и точно разписано! Това искаме ние, нищо повече! Защото тежките юридически отдели на тези компании ще пренапишат своите правила за работа със своите контрагенти и нищо няма да промените. Нищо! Ще Ви остане само един приет законопроект, който по студията да обяснявате как сте го приели, ама то просто не сработи. Големият проблем обаче не е това. Дори тук да се съгласите и да го направите, аз се съмнявам, че ще се съгласите, но да кажем, че ще се съгласите, това няма да свали никакви цени. Абсолютно никакви, под никаква форма! Защото ние сме… Нямаме по-скоро, нямаме хранителния суверенитет. Ние нищо не произвеждаме, за да задоволим своето потребление в такива количества. Нищо! Ние сме едни от най-големите вносители на сухо мляко. Ние сме едни от най-големите вносители на месо. Ние сме вносители на абсолютно всичко – на зеленчуци, на плодове. И тук големият проблем са мерките, които трябва да приемете, а не тези палиативни предложения, които са в момента. Вие ясно и точно трябваше да кажете: за да свалим мерките, трябва да редуцираме и да кажем откъде идват енергоизточниците, за да подкрепим бизнеса. Откъде идват? Да кажем: защо така наречената декарбонизация или така наречените емисии, които плащаме ние като държава, ще продължаваме. И да кажете: подкрепяме Германия и Италия, искаме премахване на тези квоти, за да можем да подкрепим българското производство и българската енергетика и да не закриваме тецове. Втора мярка. Трябваше да кажете веднага като правителство: ние като държавен интерес да имаме сигурни доставчици на няколкостотин километра, рафинерията ни да работи с гарантирани доставчици и да искаме веднага премахване на санкциите, които България е наложила за доставки на петрол. Това са Ви мерките, които трябва да направите! Всичко друго, което в момента обсъждаме днес, което ще обсъждаме и утре по другия Ви законопроект, който е, меко казано, непазарен, но нека да го коментираме утре, няма да решите нищо, проблем няма да решите. И тук декларираната от Радев приоритетна политика за овладяване на цените… Нищо няма да овладеете! И се обръщам към Вашите избиратели: ще видите какво се случва в момента! И вземане на едни такива мерки, които в момента гласувате с надеждата, че някой нещо ще овладее… Напротив, очаквам даже да бъдете привикани от немския и австрийския посланик и да редуцирате дори и тези мерки.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, дами и господа! Досега, в интерес на истината, чух само вменяване на неща, които никой от нас не е казал или не е показал в конкретното предложение. Първо, никъде и никога не говорим за таван на цените. Никъде и никога не говорим за комитет. Напротив, ние въвеждаме първото и основното нещо, което липсваше през последните 30 години – това изсветляване на сектора, именно с този регистър за проследимост на храните, който, забележете, го има във всяка една държава в Европейския съюз. Всеки един потребител, като отиде и си купи сирене „Камембер“ в момента, през приложение на телефона може да стигне до кравите и стопанството, от което е произведено това сирене, както през колко ръце е минало и къде и как се е повишила цената. Простичко, но изключително необходимо и нужно за един истински анализ – къде и как е добавената стойност по веригата на производството, търговията, та да стигне до потребителя. Второто изключително важно нещо, което заимстваме от Германия, това е именно въвеждането на термина „съвместно господстващо положение“. Това не сме си го измислили ние. Това е въведено в началото на годината от Германия през съответните директиви и регламенти, с което се цели единствено концентрацията на пазарна сила при големите търговски вериги – да не се превръща в проблем за производители и потребители, а да се превръща в предимство. Ще Ви кажа защо през 2023 г. имаше обща европейска земеделска стачка. Много внимателно анализирахме тогава какво пише в исканията на конкретните земеделци от конкретните държави – и в Белгия, и в Испания, и в България, и в Холандия, и в Германия, и така нататък – да не изреждам. Освен националните проблеми, които бяха изредени в исканията, едно-единствено нещо се повтаряше в исканията на всички земеделци, без изключение, от абсолютно всички държави – членки на Европейския съюз, и това е използване на господстващото положение за пласмент на храни от големите търговски вериги, което е основната причина за фалити на земеделските производители. Оттук нататък това е първото нещо, което ние се стремим с промените в този законопроект да премахнем. За да възстановим българското производство, е необходимо да предоставим възможност за справедлив пазар на произведената продукция от нашите производители. Няма производител, който да произвежда нещо, когато е на загуба или когато няма къде да го продаде. Именно поведението на политическите сили през последните 30 години и липсата на такъв контрол и адекватни мерки унищожи българското производство и ни докара до момент, в който ние имаме сериозни проблеми с националната сигурност, свързани с изхранването ни. Второто нещо, което Вие ни вменявате тук, а то не е вярно, е, че ние твърдим, че с този законопроект с щракане на пръстите утре, като го приемем, ще регулираме, ще намалим цените за населението. Не, не е вярно. Без промяна обаче на законодателството като елемент от общата стратегия, където трябва да се борим за контролиране по някакъв начин на ценообразуването, ние няма как да тръгнем. Част от опозицията градивно заявиха, че са съгласни с този законопроект и с тази промяна, имат забележки – с радост ще ги обсъждаме. Друга част от опозицията говореше, че това нямало как утре да смени цените – цените ще се нормализират с ДДС, с бюджет, с всичко друго, но не и с това, което е основната теза. Нека да говорим за този законопроект като първата стъпка, през която ще има пълен мониторинг на институциите, които е необходимо да контролират процеса за справедливо разпределение на печалбите по веригата. Това искаме. И нищо не сме си измислили. Както господин Гечев каза в самото начало, абсолютно всичко, което предлагаме, е заимствано от практики във водещи европейски държави – Франция, Германия и Италия, защото и там проблемът е същият. И там има фалити на производители, и там има нерегламентирано разпределение на печалбата и концентриране само в един от участниците в пазара, който, забележете, не е обаче нито производителят, нито потребителят. Така че искаме да се фокусираме върху това кое и как да променим, да прецизираме като текстове, за да може първата стъпка от борбата с инфлацията, от борбата с покачващите се цени да я направим бързо и успешно, за да може да има и други политики. Разбира се, че един закон сам по себе си не е в състояние нито да възстанови правдата по веригата, нито да пребори спекулата, но това е част, пак казвам, а оттук нататък съвместно, градивно, а не деструктивно, и през политики, които и Министерският съвет ще наложи. Имайте предвид, че 2026 г. е годината, в която ние трябва да направим предложение за следващата Обща селскостопанска политика, в която ще разполагаме, забележете, с над 6 млрд. лв. Тоест само един законопроект няма да реши нещата, но е необходим, за да може институциите да имат реален анализ, за да може да намалим сивата икономика, за да могат да изчезнат паразитите по веригата, които вземат необосновано печалбата, която трябва да остане в земеделските производители, и които необосновано вдигат цените за нашите потребители. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колега Джиков, аз подчертавам още един път, че подкрепата от нашата парламентарна група, въпреки опозиционна, е със съответните критики към Законопроекта, но подчертавам още веднъж, че базата на този законопроект е дадената възможност от предишното Народно събрание, което октомври месец прие последните изменения в настоящия закон, който разглеждаме с предложените от Вас изменения. И на база на тези последни изменения Комисията за защита на конкуренцията излезе с един междинен доклад по отношение именно на състоянието на хранителната, агрохранителната верига и веригата на доставки със съответните му препоръки. И за мен час по-скоро е започване на работата на постоянните комисии и подкомисиите, защото в настоящия правилник и дългата традиция на парламентаризма в Комисията по икономическа политика и иновации има работеща подкомисия, която именно следи работата на Комисията за защита на потребителите и работата на Комисията за защита на конкуренцията. Смятам, че тя е ключова и на нея се чуват първо духът и гласът на комисиите, включително и на организации, и на съсловия, които участват в целия търговски обмен. По тази линия е хубаво като управляващи, защото беше момент на служебно правителство, което не взе за мен адекватни мерки, които са посочени в този доклад и анализ. И той подсказва следното: че трябва да е комбинация от мерки, включително и законодателни такива, които да повишат възможността, и даване на правомощия – Проект на закон за верига на доставки на земеделски храни и продукти, създаване на предпоставки за окрупняване на производството, за коопериране на производителите, за складови бази, за борси и тържища и така нататък, тоест комплекс от мерки трябва. Това е може би една добра начална стъпка с предложения от Вас законопроект за намаляване на цените, но пак да подчертаем – комплексът от мерки трябва да бъде навременен и адекватен. И затова като опозиция ние ще предложим при комфортното мнозинство, което имате, просто да се намалят сроковете, защото подчертавам, че в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, който сте предложили, сроковете са шест месеца за действие от Министерския съвет. Ние смятаме, че трябва да са по-амбициозни. Именно върху това ще се фокусираме като едно от предложенията ни между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.

Колега, благодаря за градивния подход. Ние не твърдим, че сме най-умните, нито твърдим, че това е най-добрият законопроект. Напротив, за да може да се справим с този сериозен проблем за българските граждани, сме готови и приемаме абсолютно всички градивни, добри предложения, които биха могли да допринесат за борбата с това, за което сме тръгнали да се борим.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Първо, бих искал да благодаря за конструктивните предложения, които постъпиха в залата както днес, така и вчера в Комисията, а също така и за градивната критика. Ние приемаме някои от тези доводи и разбира се, между първо и второ четене, след коментари, ще бъдат взети предвид. Също така тук е моментът да успокоя някои мои колеги икономисти, даже и в тази зала, че ние нямаме никакво намерение да оборваме или да заменяме основните принципи на пазарната икономика, които касаят еквивалентност, еднородност и рационалност. По повод някои доводи, които вече чухме в залата на днешното заседание, най-лесно, разбира се, е да направим алюзия и носталгични спомени относно фразата „За Бога, братя, не купувайте!“ Но нека бъдем честни пред българските граждани! Този призив беше признание за капитулация на държавата преди 35 години. Това беше признание, че обикновеният човек е оставен сам срещу вълната на спекулата – беззащитен и изоставен от институциите. Днес ние казваме нещо различно. Ние казваме: „За Бога, братя, държавата е тук и тя ще помогне!“ Тези промени в Закона за защита на конкуренцията не са бухалка. Повтарям пак – те не са бухалка срещу бизнеса! Смятаме, че те са щит за българското семейство. Ето защо те са жизненоважни. И какво основно очакваме от тях? На първо място, край на криенето зад свободния пазар! Свободният пазар не означава свободия. Когато тези 33 нелоялни практики задушават малкия производител и източват джоба на потребителя, тоест нашия джоб, това не е пазар, а нещо друго. Ние искаме да сложим край на това. На второ място, справедливостта не е формула, а право! Някои колеги от опозицията се плашат от понятието „справедлива цена“. Защо, колеги? Нима е нормално една стока да поскъпва двукратно и трикратно от нѝвата до рафта без никаква икономическа логика?! Държавната методика е ориентир, който ще осветли спекулантите, които, така или иначе, трупат свръхпечалби на гърба на инфлацията. На трето място, презумпция за отговорност. Тук се говори за презумпция за виновност. Не, уважаеми колеги! Тук говорим за презумпция на социалната отговорност. Големите играчи, с огромните пазарни дялове, имат и огромна отговорност към нас, към потребителите. Ако цените им са необяснимо високи, те дължат обяснение на всички нас. И на последно място, но не и по значение, тук очакваме ефективност, а не процедури без край. Досега КЗК разследваше картели по четири, по пет години. През това време хората обедняваха, а някои изнасяха печалбата си. С новите правомощия и дигиталния регистър ние даваме на регулатора допълнително оръжие, за да действа сега, да действа в момента на кризата. Колеги, времето за безхаберие свърши. Хората не искат от нас съвети как да не купуват. Те искат от нас да гарантираме, че когато купуват хляб и мляко, плащат тяхната реална стойност, а не такса алчност. И последно, тези промени са тест за това чии интереси защитаваме ние – на няколко монополисти или на милионите български граждани? Ние избираме второто! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Много се коментираше понятието „прекомерно завишена цена“. Затова искам да разясня, че това е уредено с общото решение на Европейския съд, който урежда понятието като клауза „икономическа стойност“. Тази клауза позволява на предприятията да докажат разумната разлика между цената и икономическата стойност. И още, държавата не определя таван на цените. Държавата публикува референти, които се изчисляват от Националния статистически институт и от Министерството на икономиката. Относно съвместното господстващо положение. Съществуват индекси в Европа, с които много лесно могат да се определят концентрациите на пазара. Аз съм убеден, че Министерството на икономиката ще определя методиката, но един от тези индекси, само за да е ясно, е HHI 2000. Това е индекс, който е много прецизен и показва силна концентрация на пазара, когато индексът е над 2000. Много лесно може да бъде пресметнат, това е само за пример – имаме концентрация на пазара от три предприятия. Този индекс сумира квадратите на пазарните дялове на всички участници. Вземаме за пример три предприятия. Едното предприятие има 40% пазарен дял. Сумираме неговия квадрат, 40 на квадрат, и получаваме 1600. Предприятие С има 30% дял на квадрат, това са 900% пазарен дял. Сумираме предприятие C, което има 10% пазарен дял, на квадрат – 100. Като ги сумираме, получаваме индекс 2600. Това означава, че имаме силна концентрация на пазара. Тези методики, тези практики съществуват в Европейския съюз. Аз не виждам нищо притеснително тук и съм убеден, че Министерството на икономиката ще се справи с методологията. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, моля да бъда записан и за изказване, за да мога да продължа от времето на групата, в случай че не ми стигне времето да представя мотивите. „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността, финансирането, институционалните връзки и евентуалното влияние върху държавни органи на „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ) и свързани лица и организации, както относно нерегламентираната дейност на групата, функционирала в района на бившата хижа „Петрохан“ Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 36 и следващия от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността, финансирането, институционалните връзки и евентуалното влияние върху държавни органи на „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ) и свързани лица и организации, както относно нерегламентираната дейност на групата, функционирала в района на бившата хижа „Петрохан“. 2. Срокът за работа на Комисията е три месеца, считано от датата на приемане на настоящото решение. 3. Комисията извършва цялостно проучване и установява всички факти и обстоятелства включително, но не само: 3.1. Обстоятелствата около тежките криминални събития, довели до смъртта на шест лица, включително малолетно лице, както и данните от разследването, сочещи към функционирането на затворена квазирелигиозна структура с характеристики на контрол, зависимост и системно въздействие върху участниците, в това число и педофилия; 3.2. Данните за изградена мрежа от явни и неявни връзки между участници в тази структура и лица с политическо, икономическо и институционално влияние, включително действащи и бивши представители на изпълнителната, законодателната и местната власт; 3.3. Обстоятелствата относно явното институционално покровителстване на Антикорупционния фонд при нарушение на закона, извършени от „Националната агенция за контрол на защитените територии“ и свързани лица, и организации, довели до липса на своевременна реакция и основанията за извършването ѝ, както и ролята на лицата Емил Иванов Дечев, Андрей Георгиев Янкулов и Бойко Христов Станкушев за възпрепятстване на държаните органи да изпълнят законовите си задължения по подадените сигнали; 3.4. Експресната регистрация на неправителствената организация „Националната агенция за контрол на защитените територии“ от Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, включително начина, сроковете и основанията за извършването ѝ; 3.5. Скоростното сключване на меморандум между „Националната агенция за контрол на защитените територии“ и Министерството на околната среда и водите, както и предоставянето на функции по охрана на защитени територии на лица извън системата на държавната администрация; 3.6. Издаването на голям брой разрешения за притежание на огнестрелно оръжие на лица, свързани с разглежданата структура, включително законността и основанията за това; 3.7. Данните за оказван натиск от неправителствени организации върху органите на МВР, прокуратурата и други компетентни институции с цел възпрепятстване на проверки, разследвания или други процесуални действия; 3.8. Възможно упражняван натиск върху граждани, включително близки на деца в риск, с цел оттегляне на подадени сигнали до компетентните органи; 3.9. Обстоятелствата около регистрацията и дейността на частно училище „Космос“, включително съответствието му с нормативните изисквания и връзките му с разглежданата структура; 3.10. Данни за организирани медийни и обществени кампании, насочени към възпрепятстване на разследването, отклоняване на общественото внимание или прикриване на факти и обстоятелства от значение за случая; 3.11. Всички други обстоятелства, имащи отношение към предмета на дейност на Комисията. 4. Комисията провежда изслушвания на длъжностни лица, вещи лица, експерти и граждани, включително: – представители на Министерството на вътрешните работи, включително ръководни служители и разследващи полицаи; – представители на прокуратурата на Република България; – представители на Министерството на околната среда и водите; – представители на Министерството на образованието и науката; – длъжностни лица от Агенцията по вписванията; – лица, предоставяли финансиране или материална подкрепа на разглежданата структура; – разследващи журналисти; – вещи лица; – свидетели; – посетители на местата, свързани с дейността на групата, както и всички други лица, за които Комисията прецени, че могат да допринесат за разкриване на обективната истина. 4.1. Комисията има право да изисква документи, справки и информация от всички държавни органи, юридически и физически лица съобразно действащото законодателство. 5. Комисията изготвя доклад, който съдържа установените факти и обстоятелства, правни изводи, както и предложения за предприемане на конкретни мерки, включително законодателни изменения, и го внася за разглеждане от Народното събрание. 6. Временната комисия се състои от 12 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група.“ Тук, госпожо Председател, ще си позволя да направя едно искане за допълнителна точка седем, която се състои в това: „7. Избира състав и ръководство на Временната комисия, както следва: Председател: … Членове: …“ Това са реквизити на всяка комисия, които са пропуснати в Проекта. Това е Проектът на решение, няколко думи и за мотивите за внасяне на този проект. Уважаеми народни представители, случаят „Петрохан“ надхвърли рамките на обичайно криминално деяние и се превърна в казус със значим обществен отзвук. Публикувани разследвания и анализи поставят въпроса дали разглежданата група представлява изолирана затворена общност или част от по-широка мрежа, включваща лица с влияние в публичния, политическия и икономическия живот на страната. Данните сочат наличие на организирана структура с ясно изразена йерархия, механизми за психологическо въздействие и контрол, включително върху непълнолетни лица, възможно сексуално малтретиране, както и практики за ограничаване на контактите с външната среда. Особено обезпокоителни са публично оповестените твърдения за системни контакти между ръководството на тази група и представители на политическия и икономическия елит, включително посещения на място – публично известни посещения на хижа „Петрохан“ и периодични контакти с тези лица на политически лица като Васил Терзиев – кмет на София, Борислав Сандов – министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков, Асен Асенов, свързан с кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, и други, и предоставяне на значителни финансови средства, включително и от политически лица като кмета на София Васил Терзиев и представители на бизнеса и неправителствения сектор като Саша Безуханова. В редица свидетелства се поставя въпросът за причините, поради които лица с публична власт са поддържали отношения с подобна структура, както и за възможното използване на услугите ѝ за влияние върху процеси от обществено значение. Според медийни публикации Христо Иванов – бивш председател на „Да, България“, дори е обсъждал с лама Ивайло Калушев номинации за бъдещи народни представители на партията им. Паралелно с това, разследванията очертават данни за възможно институционално покровителстване, включително за липса на адекватна реакция от страна на компетентните органи при подавани сигнали, както и за наличие на фактически институционален чадър върху дейността на групата. В публичното пространство се изразяват и позиции, че случаят представлява индикатор за сериозен провал на институциите в защитата на обществения интерес и на правата на гражданите. Особено съществен е и въпросът за евентуалното преплитане на тази структура с по-широки мрежи от влияние, включително лица, свързани с бивши служби за сигурност, бизнес структури и образователни институции. Анализите сочат, че около разглеждания случай се наблюдават пресечни точки между различни среди –политическа, икономическа, образователна и институционална, което поставя въпроса дали не става дума за системен модел, а не за изолиран инцидент. Допълнителни основания за създаване на Временна комисия произтичат от конкретни действия и решения на държавни органи, които пораждат съмнения относно тяхната законосъобразност и обоснованост. Такива са обстоятелствата около ускорената регистрация на неправителствената организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“ от Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, както и последвалото ѝ институционално легитимиране чрез сключване на меморандум с Министерството на околната среда и водите, подписан от Борислав Сандов – министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков. Особено внимание следва да се обърне на предоставянето на функции по охрана на защитени територии на лица извън системата на държавната администрация, както и на съответствието на тези действия с действащото законодателство. Сериозен обществен интерес пораждат и данните за издаване на значителен брой разрешения за притежание на огнестрелно оръжие на лица, свързани с разглежданата структура, както и твърденията за оказван натиск върху органите на МВР, прокуратурата и антикорупционните институции с цел възпрепятстване на проверки и разследвания. В този контекст следва да бъдат изяснени и сигналите за въздействие върху граждани, включително близки на деца в риск, с цел оттегляне на подадените вече сигнали. Не на последно място, следва да бъдат изследвани обстоятелствата около регистрацията и дейността на частно училище „Космос“, за което са налице данни, че не отговаря на нормативните изисквания, както и връзките му с разглежданата група. Публично известни проверки на Министерството на образованието вече са установили несъответствия и са довели до административни мерки, което допълнително потвърждава необходимостта от цялостна оценка на случая. Съществен е и въпросът за ролята на медийната среда и неправителствените организации, включително за евентуални координирани действия, насочени към възпрепятстване на разследването или към формиране на обществено мнение в полза на определени интереси. Установените в публичното пространство данни сочат към възможни целенасочени опити за дискредитиране на разследващите органи, за упражняване на медиен натиск с цел ограничаване на обхвата на разследването, както и за прикриване или минимизиране на значими факти, свързани с финансирането и връзките на разглежданата структура. Всички тези обстоятелства обосновават необходимостта от създаване на временна парламентарна комисия, която да извърши цялостна, независима и публична проверка, да събере и анализира всички налични данни, да изслуша компетентните органи, свидетели, журналисти и експерти, и да представи на Народното събрание доклад с конкретни изводи и предложения. Създаването на такава комисия е необходимо не само за изясняване на конкретния случай, но и за установяване на системни дефицити, позволили възникването и развитието на подобна структура, включително и възможностите за нерегламентирано влияние върху държавни институции, заобикаляне на закона и създаване на паралелни механизми за власт и финансиране. Изясняването на тези въпроси е от съществено значение за защитата на обществения интерес, за възстановяване на доверието в институциите и за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от „Демократична България“ ще подкрепим създаването на такава комисия. Припомням, че в предходния парламент ние многократно настоявахме да се разкрият всички данни, включително класифицирана информация, включително информация за това има ли СРС-та на „Петрохан“, включително дали има секретни сътрудници на ДАНС и така нататък, и така нататък, в предния парламент и това беше отхвърлено. Цитирам от четвърти март: „Правим предложение за включване в дневния ред на Проект на решение за разсекретяване и предоставяне на цялата информация от прокуратурата, службите и МВР на парламента“. Тогава вносителите сега на тази комисия от ДПС – 28 гласа „против“; 58 гласа „против“ и „въздържал се“ от ГЕРБ, които сега ги няма – сигурно скърбят за отпадането на охраната на господин Борисов; и 16 гласа „въздържал се“ от подизпълнителите тогава на ДПС и на ГЕРБ, от „Има Такъв Народ“. Малкото ДПС – „Има Такъв Народ“, ги няма вече и затова сега поръчителите, възложителите от ДПС, действат директно, продължавайки този опит за мръсна кампания срещу нас, защото са недоволни, че тя не постигна електорален ефект, че целият напън – ние да бъдем окаляни от тази глупост, всъщност не постигна ефект и сега се опитват да го продължат. В мотивите, естествено, има откровени глупости. В това, което изчете господин Хамид, има откровени лъжи. Един пример. Христо Иванов не познава никакви лами и нищо не е консултирал с тях. Атаките срещу Антикорупционния фонд и служебните министри са с ясни мотиви. Това са министрите, които атакуваха купуването на гласове на ДПС, и затова сега има срещу тях, разбира се, атака, както имаше, между другото, и по време на служебния кабинет, когато все още парламентът функционираше. Има и друга причина. Всеки път, когато бъде внесена някоя смислена временна комисия, следващата точка е Комисията за Нотариуса и „Осемте джуджета“ – от ДПС винаги, не само в този парламент, внасят нещо огледално. Някоя глупост, някаква бутафория, която да направи така, че да изглежда, че комисиите са безсмислени. Показателно е, между другото, че се чувстват засегнати от Комисията за Нотариуса и „Осемте джуджета“, че се налага да внесат огледална комисия с нещо друго. Може би това усещане е, защото господин Пеевски е бил колега на Петьо – Еврото, който е обект на Комисията, която ние предлагаме, може би защото Петьо – Еврото, Нотариуса, тези мрежи за паралелно правосъдие са свързани с ДПС политически, което е и задачата на временните комисии всъщност. Колегите от ДПС се слагат на управляващите, надяват се да им помогнат, да им дадат аргументи защо комисиите са безсмислени в криворазбрана надежда за някаква политическа амнистия. Надявам се и виждам, че това по-скоро няма да е така. Така че ние ще подкрепим Комисията, бидейки последователни в нашето желание цялата информация, свързана със случая „Петрохан“, да бъде разкрита. Много от нея действително беше скрито от хората на ДПС – от Деньо Денев, от Сарафов и от техните пионки. И ако Комисията е инструментът, с който тази информация да бъде разкрита, нека да е така. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Божанов, изненадахте ни, както винаги, естествено, теорията на конспирациите не беше толкова интересна, а Вие си я сглобявате както си искате, но имам един конкретен въпрос като вносител на този проект към Вас. Вие къде в Проекта на решение или мотивите прочетохте нещо за „Продължаваме Промяната“ или „Демократична България“? (Реплика от народния представител Божидар Божанов.) Моля да ми посочите къде в Проекта пише „Демократична България“? Вие сте техен представител, в момента сте две отделни групи – покажете ми го точно, защото Вие през цялото време говорите за атака към Вас, това са Вашите точни думи, това е атака към нас, Вие това правите с нас. Къде в Проекта Вие се разпознахте? Това ми е въпросът.

Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаеми колеги! Господин Божанов, под формата на реплика, не знам какво точно мога да му репликирам на господин Божанов, но неговият принцип тук беше гузен негонен бяга, и това, между другото, на Божанов и на ДБ им е постоянна стратегия. Понеже те са окаляни по принцип, тук в конкретния случай господин Анастасов каза, никъде не споменаваме тези две политически сили, но конкретни имена изкачат чисто медийно. И интересът е медиен, не защото ДПС е поискало. Нали така? Не бъркам нещо. Но по-интересно е друго, което, уважаеми колеги, особено новоизбраните, това е, как да кажа, някаква симптоматика – едно изключително грозно престъпление с шест жертви – трупа, с данни за насилие на деца, но най-бруталното нещо тук се неглижира – това е нищо, това е медийна димка, за да свалите, видите ли, електоралното влияние на ПП-ДБ. Нула чувствителност към едно от най-страховитите престъпления в българската най-нова история. И това ще го виждате всеки път ей от тези представители, за които, разбира се, са като тефлонов тиган техните корупционни скандали, нищо не ги лови, нищо не им се лепи, разбира се, защото те имат медийния комфорт. Единствените дръзнали да развалят това тяхно обаяние на непогрешимост, защото те винаги са прави, те са умни и красиви, това сме ние от ДПС. Затова сме редовната изтривалка и нашият председател също. Ваш избор е тук: Вие ще попаднете ли в този капан? Нашият път е ясен. Ние сме на страната на хората и на правдата. Разбира се, в днешно време това е относително. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Анастасов, Вие не може да скриете Вашите намерения и затова, макар в текста да сте внимавали, при изложението господин Хамид спомена Христо Иванов, спомена Борислав Сандов, спомена кабинета „Петков“, и така внушението беше много ясно, така че не можете да скриете Вашите мотиви. Господин Летифов, нашите призиви още в предния парламент – за чувствителност по тази тема, за уважение към близките на жертвите и към това да не превръщаме парламента в място за замерване с кал по толкова чувствителна тема, не бяха чути. Не бяха чути от Вас, не бяха чути от Вашите подизпълнители от „Има Такъв Народ“ и затова сега е доста лицемерно да говорите така. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По този случай аз искам да Ви кажа, че съм го следил много внимателно, защото преди известен период от време съм участвал в разкриването на такива тежки престъпления. И наистина всички ние трябва да знаем каква е истината, защото са допуснати. За мен има много процесуални грешки в цялостното това разследване. В тази връзка до момента Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и съда, мисля, не са работили така, както трябва да работят, но просто имайте уверение, че вече с новото ръководство на МВР, с главния секретар, който остана, както и с нашето мнозинство в залата и с Вашата подкрепа, аз съм убеден, че това нещо ще стигне до своя край. И създаването на една такава временна комисия няма да реши нищо, защото ще си говорим един срещу друг, но ние не сме правораздавателен орган – нито Комисията, нито нашият парламент. И в тази връзка мисля, че с усилията на министъра на вътрешните работи, на ръководството на МВР, както и със започването на конкретна работа на прокуратурата и съда, това нещо ще стигне до края, и съм убеден, че ние първи ще знаем какво и как се е случвало. Иначе в момента можем да си говорим, само ще гадаем, защото и СРС-тата, ако на закрито заседание ни се извадят пред нас, имайте предвид, че не всичко за момента ще ни се даде. Така че моето мнение, колеги, е просто да не губим времето на парламента с тази временна комисия. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги от ДПС, това че вече отсъства от тази зала така нареченото малко ДПС, което изпълняваше Вашата поръчка в предишното Народно събрание, всъщност помага да се разкрие каква е Вашата роля в цялата тази манипулация. Действително да започнем с това, че това е една огромна човешка трагедия, която беше използвана по най-грозния, вулгарен, отвратителен начин от „Има Такъв Народ“ в предварителната подготовка за кампанията за изборите под Ваше ръководство и затова ИТН бяха наказани и ги няма в тази зала. Ако Вие продължавате по същия път, в един момент и Вие ще изчезнете от тази зала. Това, което искам да кажа на колегите, които може би сега за първи път чуват тази тема, е: само по начина, по който е формулирано решението – затова го нося, се вижда, че във Вашето фалшиво желание да се получи информация например не фигурира искането да се разбере защо прокуратурата е спряла проверката през 2025 г. Това е същата тази прокуратура със същия този изпълнящ функциите главен прокурор, който Вие доскоро закриляхте и твърдяхте, че той е най-добрият възможен на света. Също така не се вижда кой точно е дал оръжието и е провеждал съответните учения заедно с МВР в региона. Нека да се разбере и това. Така че самият начин, по който сте формулирали това искане, вече показва, че Вие не искате цялата информация, а искате да продължавате за сметка на мъртвите, включително и на младежа, включително и на детето, да продължавате да играете Вашата грозна политическа игра. И за да не Ви помогнем в тази манипулация, декларирам, че от името на „Продължаваме Промяната“ ние също ще гласуваме за тази комисия, защото ние наистина искаме цялата истина и ако бъде сформирана Комисията, ще я търсим в нея.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря на господин Витанов за дадения път. Много интересно предложение. Ако беше цялостно, щях да гласувам убедено „за“. Вие искате да установявате фактите за мъртвите, но не и за живите. Може би не и за тези, които са участвали в създаването на това нещо, които може би имат и връзка с това, което се е случило. Правилно Ви каза човекът, който е от системата на МВР: следствието, прокуратурата имат думата по тези въпроси. Не виждаме нещо съществено да правят. Аз примерно си задавам въпроса защо Вашият прокурор господин Сарафов не изпрати най-тежкото престъпление на века в Националната следствена служба? Там се намират дела за катастрофи, но тук си играхме на Врачанска прокуратура и Софийска окръжна прокуратура, сега само Софийска окръжна. Има ли въобще акцент върху това разследване? И ако всичко това, което твърдите, се е случвало, то тогава какво са правили от МВР, чиито кадри са тренирали с жертвите? Тук има, вдясно от мен седят мисля трима бивши вътрешни министри – двама от ГЕРБ, един от ДПС – господин Калин Стоянов, при това шеф на ГДБОП. Министерството на вътрешните работи спа ли през всичките тези години? Твърди се, че е било направено в изолиран район. Кой е изолираният район? Граничният район? Там, където от тоталитарно време е вървял пътят на наркотика? И това се знае. Това ли е изолираният район? Точно този район ли не е имал наблюдение? Интересни сделки, интересни придобивания, заграждения, почти като частна собственост на един огромен периметър. Къде бяха ДАНС, Вашият човек с две Д – Деньо Денев? Може би сега нямаше да има убити деца, нямаше да има шест трупа, ако МВР, ДАНС и най-вече прокуратурата, която е прекратила две разследвания, си бяха свършили работата. Чета, чета – такова нещо не виждам да искате да се разследва. Най-лесно е да се сипе прах, огън и жупел по мъртвите. Но дайте да видим какво правим с живите. Има ли опасност да има следващи мъртви, ако държавата е работила с част от живите като агенти? Имало ли е агенти в тази група? Кой ги е вербувал? Как ги е вербувал? Защо ги е вербувал? Как се е стигнало до тази наистина невероятна трагедия? Няма го в обхвата на Комисията. Вие всъщност искате да създадете някакъв си Ваш политически инструмент. Аз също мисля, че това Народно събрание трябва да се занимае с този случай – може би когато му дойде времето, когато видим окончателните данни, които излизат от прокуратурата, но с целия случай, от начало до край – включително какво се е случило след престъплението. Какво е станало след това? Първите хора там от ДАНС ли са били, както казва кметът, три часа преди да дойде МВР? И какво са правили там? Как е водено това разследване? Има ли компрометирани доказателства? Има ли необезопасен периметър? Защо кемперът е свален, преди да завърши разследването от така нареченото от МВР лобно място? Много въпроси. Господин Калин Стоянов може и да знае някои отговори. Добре е да поговорите с него. Има хора, които сигурно също знаят. Вие сте народни представители – поговорете с тях. Но така, както е зададен този периметър, той не иска да разследва какво се е случило, а иска да изкара предварително виновните за нещото, което се е случило. И кои са виновните? Мъртвите. Защото така е най-лесно. Затова, аз чух решението на групата, няма да се съобразя с него и ще гласувам „въздържал се“, защото не мога да одобря такъв обхват на тази комисия. Ако бъде разширен с поставените от мен въпроси, тогава бих подкрепил. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, или някой не е чел Проекта, или го е чел избирателно. И не можеш да говориш за стесняване на предмета, когато изрично сме поискали изслушване на лица от прокуратурата, изслушване на всички институции, които имат отношение към казуса, включително и прокуратурата. И за да не ни обвини някой в стесняване на предмета, натъртих при изказването, при четенето на точка четвърта – погледнете го, колега: „Комисията провежда изслушване на длъжностни лица от прокуратурата на Република България.“ Прочетете и точка 3.11. Там пише: „всички други обстоятелства, имащи отношение към предмета на дейността на Комисията“. Тази точка разширява комисията дотам, че ще включи абсолютно всички, абсолютно всички лица и институции, които са имали или имат отношение към тази комисия. И какво е казал кметът, не знам, но и самият той призна, че е финансирал тази организирана престъпна група. Първоначално пред медиите каза, че бил дал около 80 000 евро, после с неохота призна, че те били станали около четвърт милион евро. За какво са давани тези пари, колеги? Какво е правил кметът на София при тази педофилска мрежа, на Вас стана ли Ви ясно, защото на нас – не. Той не е обяснил какво е правил при честите си посещения при педофилите – кметът на София. Какво е правил там? И когато, господин Величков, избирателно цитирате, казвате: тук има министри на вътрешните работи. Забравихте да посочите един, който е дал толкова бързо 18 разрешения на едно лице за огнестрелно оръжие. Вие по-добре от мен знаете процедурите как се издава огнестрелно оръжие и как се дават 18 оръжия на едно лице. Това да не е Българската армия, това е едно физическо лице. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Величков, напълно съм съгласен с Вашите изложени аргументи за непълния текст в мотивите към искането на колегите от ДПС за създаване на тази комисия, но аз Ви призовавам да смените мнението си и в името на изследването на истината в нейната пълнота да подкрепите създаването на тази комисия, защото по време на работата на тази комисия ние ще можем да изследваме всички факти и обстоятелства, които в предния парламент, услужливо ще върна паметта на колегите от ДПС, как те в мнозинството си с колегите от ГЕРБ и „Има Такъв Народ“ спираха по всевъзможен начин осветляването на всички детайли, които са например засекретени в ДАНС. Защото ние си спомняме много добре заседанието на онази комисия, когато по наше предложение трябваше да се поиска от ДАНС да разсекрети всички факти, свързани с това разследване, да видим от колко години ДАНС е наблюдавала тази група. Не бързам да я наричам организирана и престъпна, тъй като нямаме все още всички данни и обстоятелства, но допускаме, че има такава група, която е действала под надзора на ДАНС. Това пролича много ясно от отказа на Деньо Денев, изпълняващ функциите на председател на ДАНС, да каже имало ли е вербувани агенти от ДАНС сред членовете на тази група. Отказът последва до закрито заседание на парламента. Всички видяхме – и българските граждани включително – как получава бърза консултация от бивш вътрешен министър от ГЕРБ в кулоарите на Народното събрание и веднага след това отказа да отговори имало ли е вербувани агенти. Казано на друг език, това означава, че може би е имало вербувани агенти, което пък означава, че ДАНС е упражнявала контрол и най-малкото мониторинг на дейността на тази група в продължение на години. Сигнали, сочещи евентуални сексуални посегателства над непълнолетни лица, които са обект на разследването, са били потулвани по времето на едни други управления. Било е потулвано от МВР, затихвало е в прокуратурата, умирало е и в ДАНС. Ето това нещо в предния парламент беше спирано от мнозинството. И сега тук господин Хамид ми ръкомаха и сочи, че да, те искат. А в предния парламент къде бяхте? Защото ние и в предния парламент искахме да го подкрепим, но някак си в Комисията се спираха всички действия. И по тази причина аз призовавам цялата зала да гласува за тази комисия, за да се осветят всички политически зависимости, довели до бездействията на институциите. Защото тук не говорим за евентуална организирана престъпна група, а говорим дали е имало политически чадър над такива действия. Затова, господин Величков, с цялото ми уважение, приемайки Вашите аргументи, Ви призовавам да гласувате „за“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, действително случаят „Петрохан – Околчица“, ако така може да го запомним, за съжаление, е случаят, който със сигурност ще влезе в множество учебници по криминалистика, по криминология, по психология, вероятно и други. Случай, който разтърси със сигурност не само България, аз съм сигурен, че той стана достояние и на наши партньорски служби от други европейски държави. Мисля, че всички правилно чухме, че господин Божанов нарече смъртта на шестима човека, от които едно дете и един младеж, че била някаква си бутафория и била някаква си глупост. Сега, още от самото начало аз бях един от хората, които казаха, че е редно абсолютно всичко по този случай да стане достояние на българското общество – това какви и къде има подадени сигнали, кой какво е свършил по тях и кой съответно не е свършил нещо по тях. Да се види какви резолюции има поставени евентуално на съответните документи в службите. Не очаквах, че за пореден път ще бъде намесено и моето име, но то така е някак си симптоматично при колегите от ПП-ДБ – те го правят много често. Тук Вие засегнахте това, че имало бивши министри – няколко. Стана въпрос, че има и такива, които са раздавали оръжия. Доколкото има информация, а така и в пространството витае, съм чувал, че дори, за да се придобие по-лесно оръжие за определено лице от тази група, се е налагало това лице да си сменя постоянния адрес от София, за да отиде в Монтана, и там да му бъде издадено по-лесно разрешението. И отговорите на всички тези въпроси може да дадем именно чрез тази комисия. Така че е редно да стане ясно не само какво е свършило или не е свършило МВР или службите, а съответно как, кой и защо е създал цялата тази организация, която, за съжаление, завърши с шест трупа. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Хамид, Вие нали сте адвокат? Каква беше тази присъда – организирани престъпни групи, педофили? Отива ли Ви, без съдът да се е произнесъл, да направите това от трибуната? Не е ли гавра и със семействата на загиналите? Кой каза? Кой установи? Къде съдът присъди, че тук има организирана престъпна група? Или това е заключение на Вашата парламентарна група? Не е добре. Не е добре така да се говори. Но си спомням кой пръв каза за педофилия, секти – ами Вашият незаменим главен прокурор. На първия ден от разследването излезе и каза: „Всичко е ясно – педофилия, секти.“ Как му беше ясно? Как му беше ясно? Още не беше минало нищо от разследването. Нямаше аутопсии, нямаше часове на смъртта, на две различни места се установиха труповете на жертвите – как му беше ясно и на него? И той произнася присъди. Лесно произнасяте присъди, ама иначе казвате: „Нас тук ни репресират.“ Обаче за другите – за мъртвите – може. Предметът на дейността на Комисията е записан тук, и ние за това трябва да гласуваме. И аз чета: „Установяване на факти и обстоятелства относно дейността, финансирането, институционалните връзки и евентуалното влияние“ – не на държавни органи – а „върху държавни органи на Национална агенция за контрол на защитените територии и свързани лица и организации, както и относно нерегламентираната дейност на групата, функционирала в района на бившата хижа „Петрохан.“ Аз тук не виждам нищо за МВР, прокуратура, ДАНС. Въобще това ДАНС много липсва! Много удобно липсва. Обаче, както и да се въртим, все някъде се появява ДАНС. Аз не чувам тук да разследваме, включително и какво е правило МВР. Тази прословута четвърта гилза – като петия куршум, изстрелян в Кенеди, със странната траектория. Колко гилзи са в крайна сметка? Шефката на Института по криминалистика, която бе сменена, а Вие много защитавахте, каза четири. Сега вече бившият министър Дечев каза: „Намерихме четвъртата.“ Те не могат да уточнят дори броя на гилзите, обаче тук вече има присъди. Осемнадесет оръжия на едно лице. Това не е ли компетенция на шефа на Областната дирекция на МВР? Не министърът дава разрешение. Аз доколкото знам, голямата част от служителите на МВР не са нови, а са стари. Те бяха значително време при Вашите управления – на ГЕРБ и ДПС. Тази коалиция, тази сглобка – това бяха Ваши хора. Те са издавали въпросните разрешения. Но и за това не чувам да се говори. И ето господин Найденов каза: да се види дейността на ДАНС. Нямам нищо против. Ако тук беше да установим факти и обстоятелства – участвала ли е ДАНС в подготовката на бъдещи престъпления чрез свои агенти, които не е наблюдавала, и е допуснала да се стигне до твърдяната от Вас организирана престъпна група, тогава щях да гласувам с две ръце. Сега не, господин Найденов, защото тази комисия е чист политически пиар и политически инструмент. Господин Стоянов, извинявам се, аз споменах и трима министри – Вас поименно, да, но Вие вече не сте министър, а сте политик. Но тогава сте били, завеждали сте една от най-важните служби. Аз не говоря за Вашия професионализъм, той може да е на много високо ниво. Вие в момента сте политик, Вие сте част от министрите, които е трябвало да контролират какво се случва с техните специални служби. Благодаря Ви.

Благодаря. Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Денков, правя изказване, тъй като съм провокиран от Вашето изказване преди малко, което слушах, докато идвах към залата. Вие заявихте, че не е ясно кой е издавал разрешителните за оръжия от тази трибуна. Така ли беше, господин Денков? Правилно ли съм чул? (Реплика на народния представител Николай Денков.) Вие заявихте, че не е ясно кой е издавал разрешителните за оръжия. Така ли е? Правилно ли чух това, което Вие казвате?

Ще Ви отговоря, като дойде времето.

Така, да Ви кажа, господин Денков, че напротив, ясно е. Но Вие не присъствате често на парламентарните заседания, затова не сте чули. Разрешителните за оръжия са издавани в два момента: август 2021 г. и ноември 2021 г. от Петко Шумански, който към онзи момент и към сегашния момент е началник на Районно управление – Монтана. Към август 2021 г. директор на Областна дирекция на МВР – Монтана, е Красимир Киров, който към момента е заместник-директор на Дирекцията, а към ноември месец 2021 г. е бил Бисер Йончев, който към момента не е в МВР. Господин Денков, правилно ли чух, че посочихте от тази трибуна преди малко, че не е ясно кой е ръководил въпросните учения на така наречените петроханци – не е така, но на въпросните рейнджъри. Правилно ли чух, господин Денков? Защото и това е ясно. Всъщност въпросното учение е едно и се е провело през месец май 2023 г. в така наречения хирургичен блок на недовършената болница в Монтана. Тогава директор на Областната дирекция на МВР – Монтана, е Мариян Божинов, който към настоящия момент е областен координатор на „Прогресивна България“ за Монтана и се снима даже на официални събития с новоизбраните депутати на „Прогресивна България“. Към онзи момент – май 2023 г., министър на вътрешните работи е бил Иван Демерджиев. Просто казвам фактите, господин Денков. Не се заяждам с Вас, защото нашата парламентарна група също ще...

Нашата парламентарна група също ще гласува „за“. Благодаря Ви, госпожо Председател, това просто искам да уточня.

Благодаря, госпожо Председател – лично обяснение. Благодаря, господин Петров. Естествено е, че знам тези неща, които Вие казвате, и неслучайно го казвам на колегите. Но ако аз ги бях казал, щеше да се твърди, че това е някакво оправдание от наша страна, че това са някакви опити да се измъкваме. Истината трябва да излезе налице! И когато излезе налице, част от тези хора, които вдигат точката, ще ги е много срам за това, което казах.

Благодаря, госпожо Председател. Моята реплика е и към господин Петров, понеже той се опита да изброи част от фактологията по случая и в изказванията конкретно тук по Проекта за решение, който разглеждаме в момента. Господин Петров, да Ви направи впечатление, че господин Денков пряко заплаши: „ИТН се заядоха с нас, изчезнаха и Вие ще изчезнете!“? Значи, тук всички, които не им играят по гайдата, ще изчезнат. Предполагам, че има предвид политически, а не нещо друго – че няма обвързано с петроханския синдром. Но това не Ви направи впечатление. Но на него не му направи впечатление кой как е финансирал и че това също сочи червена точка или че е някаква граница, която не трябва да се прескача. А бе, въобще, ако не им играете по гайдата, Вие сте с червена точка. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, технически искам да Ви обърна внимание, че господинът тук от ПП развяваше това, а не Проекта на решение. Това е програмата за работа на Народното събрание. Проектът на решение е отделно, той е достъпен за всички на страницата на Народното събрание и там абсолютно всичко, за което господин Хамид Ви говори преди мен, е изредено. Очевидно за ПП-ДБ целта на тази дискусия е това да стане една политическа дъвка и тя да бъде изплюта като такава. (Реплика от ПП.) Натам водите Вие дискусията, господин Денков, заповядайте след мен за реплика, приканвам Ви, но всичко, което Вие изредихте, хубаво е да цитирате институции – ДАНС, МВР, те не са изключени от обхвата. Но искам да Ви напомня, че по времето, когато тази организация е в най-големия си възход, а именно 2022 г., когато си подписва споразуменията, регистрира се ударно, взима си хижите, взима разрешение за оръжие, тогавашният председател на ДАНС беше бивш депутат. (Реплики от ПП.) Да, или временно изпълняващ председател. (Реплика от ПП: „Но кой е?“) Да бъдем коректни, господин Стоев, прав сте. Да. Освен това кой беше вътрешен министър, познавате ли го тогава? Мисля, че стои във Вашата група. (Реплики от ПП.) Не там е въпросът. Не искам да слизам аз на това ниво, наистина да правим политическо заяждане. Колеги, по-големият проблем с този случай, в който има шест трупа, за съжаление, единият между тях е на дете, светла им памет, е, че такива групи… ние направихме усилие да проучим дейността на подобни групи, защото те са познати и на криминалистите, познати са и в публичното пространство. А именно такива са били The Children of God, The Family International, „Децата на Антил“, както и групата на Дейвид Кореш. Всички тези групи много рядко изчезват след едно такова трагично явление. За съжаление, голяма част от тези групи, които Ви изредих, тъй като голяма част от лицата, които са свързани с групата от Петрохан, реално са техни приятели или колеги – на тази част от залата, които те познават и които, слава богу, са си живи и здрави. Но никой не пита какво правят те в момента. А практиката показва, че тези групи си променят физиономията, привидно променят своята форма на съществуване, но никога не престават да съществуват. И това ни е най-голямото притеснение на нас, чисто човешко притеснение като родители. Защото вследствие на този случай, да си говорим честно, има едно безпокойство в обществото, всеки в тази зала е родител, има притеснение към всички от тези организации – добросъвестни, било то НПО-та, било то детски лагери, които наистина изпълняват обществените функции, които трябва да изпълняват, но случаят с Петрохан сложи една такава сянка на съмнение върху всички тези организации. Родителите имат притеснение за децата си. Именно затова цялата истина за тази група трябва да излезе наяве. Ние за това настояваме от ДПС – всичко да се разследва. Нямаме нищо против предложенията, които и господин Величков прави. Ние в Проекта на решение сме записали, изредили сме нещата, но сме написали, „но не само“. Тоест ние не изключваме никого от кръга на изслушваните лица, нито пък някакви версии, които трябва да бъдат обследвани. Защото в крайна сметка само истината може да успокои обществото. Само истината може да ни успокои като родители. Със сигурност и само истината може да успокои паметта на тези шест души, които вече не са сред нас. Защото виждаме много добре и от действията на антикорупционен фонд. Съжалявам, скъпи колеги, част от Вас са обвързани може би с този Антикорупционния фонд – имаше министри, които бяха главно посочени от Вас, които бяха главни експерти там. Но действията на Антикорупционния фонд показва, че те притискат прокуратурата и МВР именно по времето, когато се провеждат разпитите на случаите, свързани с 8-годишното дете. И това е документирано от доклад на министъра на вътрешните работи от февруари 2026 г., който е публично достъпен в интернет. Всички други данни – за Саша Безуханова, за Асен Асенов, за Борислав Сандов, всичко това е от публичното пространство и най-вече от сайта „Бивол“, който е последният сайт на земята, за който може да кажете, че е написал положителна статия за ДПС през последните 15 години или откакто съществува. Съжалявам, но това ние сме го взели от публичното пространство и тези въпроси изискват отговор. Защото става дума за лица, които са заемали висши държавни длъжности през различни периоди от дейността на тази група, които са свързани с нея, като Борислав Сандов, който, освен министър на околната среда, тогава изпълнява функциите и на вицепремиер от Вашата квота. Но не само! Кметът Терзиев до ден днешен е кмет на София, изпълнява висша държавна длъжност, има реална власт, тоест може да влияе по един или друг начин на разследване, за това говорим. Защото дори след като случаят стана публичен, ние виждаме един страх в голяма част от роднините на тези деца да излязат и да говорят публично. Защото те се притесняват, че овластени лица ще ги притискат. Благодаря Ви, госпожо Председател. Само истината наистина, колеги, може да успокои обществото.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се опитам да бъда кратък, и мисля, че този тип предложения за създаване на временна комисия са само поредното доказателство защо ние не ги подкрепяме, особено преди създаването на постоянните такива. Те, от една страна, просто ядат парламентарно време, от друга, връщат дебата в онова познато русло и коловоз на политическите нападки, към които ние няма да се числим. Колкото до самия „Петрохан“, по същество. Защото ние няма да подкрепим създаването на такава или подобна временна комисия, използвана само за политически пиар, за ТикТок или друга социална мрежа. Но по същество за „Петрохан“. Може би защото извън тежкото криминално деяние този случай оголи травмите в българското общество, той очерта диагнозата за състоянието на българското общество. И сякаш се утаиха няколко съществени проблема. От една страна, кризата в доверието. Без значение от фактите и обстоятелствата, които бяха изнасяни по време на разследването – всеки от тях беше основа за конспирации, за недоверие от българските граждани. Това е огромен проблем. Вторият такъв беше неспособността на институциите да защитят своите граждани, тъй като имаше достатъчно на брой сигнали за нередности. Нещо, което ми се струва изключително важно, е ерозията на емпатия в нашето общество. Не знам дали си давате сметка, ама коментарите към жертвите на този ужасен инцидент показват изключителна липса на съчувствие. И не на последно място, липсата на координация и целесъобразност в действията на институциите. И затова смятам, че не е необходимо нарочна анкетна комисия, която да разследва, защото беше споменат броят на юристите в Народното събрание – и 240 следователи да са, пак не е мястото тук за разследване. И аз съм сигурен, че новият министър на вътрешните работи своевременно ще посочи на какъв етап е разследването. Да не говорим за друг един такъв проблем, който стана видим – тези окултни практики, нямащи нищо общо с традициите на българското общество, но без съмнение, нещо, с което аз и струва ми се нашата цяла група не е съгласна, е този опит да се политизира един проблем, който, между другото, се дължи и на нас, на цялото българско общество. Защото се вижда разложението в него, разкъсаната социална тъкан в него. Но прехвърлянето на този инцидент към една политическа партия е нещо, което според мен е абсолютно недопустимо, и затова призовавам, колеги, да оставим в ръцете на разследващите случая „Петрохан“, а пък тази парламентарна тишина е най-малкото уважение към скръбта на майките, загубили децата си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес на 13 май 2026 г. имаме взето решение относно охраната на господата Пеевски и Борисов. Решението беше взето от Специализираната комисия, чието предназначение е да взема тези решения, тоест по реда, предвиден в законите на страната. Комисията оценява риска, на който са подложени охраняемите лица, и назначава или сваля охраната. В този случай решението на Комисията очевидно е, че няма необходимост от такава охрана. Ние, депутатите от „Прогресивна България“, искаме да Ви обърнем внимание, че когато институциите си вършат работата, няма нужда от специализирано законодателство, няма нужда от медийни балони, няма нужда от истерия. Цяла седмица бяхме свидетели на възбудено словоблудство и злоупотреба с целите и действията на „Прогресивна България“. Днес виждаме реалния резултат – българската държава може да работи в синхрон с желанията на гражданите, държавата може да представлява гражданите, ако се ръководи от интересите на обществото, и обратното – ако лидерите в държавата разчитат на засилена физическа охрана, а не на диалога и защитата на обществения интерес, то тогава връзката с избирателя е скъсана и общественият договор се пренаписва. Ние, народните представители от „Прогресивна България“, получихме огромен кредит на доверие от гражданите и ще отговорим на очакванията с целенасочени усилия за въвеждането на европейска законност и правов ред. Времето на заобикаляне на законите и търсене на вратички в правото приключи. Оттук нататък проблемите ще се решават по правилата, според законите и Конституцията на Република България. Свидетели сме на началото на процес, който в крайна сметка ще доведе до нормализация на обществените отношения в страната. Ние дойдохме с обещанието, че ще променим България, че ще върнем реда и законността на полагаемото им се място, че ще подредим държавата по един европейски начин, и днес новото управление на страната показва, че това може и ще се случи. Уважаеми колеги от дясната страна на залата, ние ще поправим това, което Вие развалихте, и ще свършим онова, което Вие не успяхте. Можете да разчитате, че няма да се откажем – ние наистина работим в интерес на хората! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия на Народното събрание за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров – Еврото, придобила обществена известност по случая „Осемте джуджета“, дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса, както и с действията и бездействията на компетентните държавни органи във връзка с данни за нерегламентирано влияние в съдебната власт и правоохранителната система Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров – Еврото, придобила обществена известност по случая „Осемте джуджета“, дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса, както и с действията и бездействията на компетентните държавни органи във връзка с публично известни и институционално налични данни за нерегламентирано влияние върху представители на съдебната власт, правоохранителните органи, контролните и регулаторните институции. 2. Временната комисия се състои от 18 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател: … Членове: … 4. Временната комисия установява всички относими факти и обстоятелства относно: 4.1. публично изнесените данни по случая „Осемте джуджета“, включително относно твърденията за използване на контакти, влияние и институционални механизми за въздействие върху търговски, имуществени, наказателноправни и други правни спорове; 4.2. публично известните данни за дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса, включително относно твърденията за достъп до представители на съдебната власт, правоохранителните органи и други длъжностни лица, както и за използване на този достъп за оказване на натиск, посредничество, защита или влияние по конкретни производства; 4.3. евентуалната взаимна обвързаност между случаите „Осемте джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, включително относно сходството на механизмите на влияние, лицата, институциите, делата и длъжностните лица, за които са изнасяни данни в публичното пространство или пред компетентни органи; 4.4. действията на прокуратурата, Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност“, Комисията за противодействие на корупцията, Министерството на правосъдието и други компетентни органи по събиране, проверка, анализ и обмен на информация във връзка с посочените случаи; 4.5. наличието, обема, съдържанието и движението на преписки, досъдебни производства, дисциплинарни проверки, сигнали, доклади, справки, вътрешни анализи и други документи, имащи отношение към дейността на групите около Мартин Божанов – Нотариуса; 4.6. причините, поради които при наличие на публично известни данни, сигнали, журналистически разследвания, свидетелски твърдения и институционални документи не са били предприети, ако това бъде установено, достатъчни, своевременни, ефективни и координирани действия от страна на компетентните органи; 5. Временната комисия има за задача да събира, разглежда и анализира документи, сведения и данни и да провежда изслушвания на представители на компетентни държавни органи, съдебната власт, контролни и регулаторни институции, неправителствени организации, журналисти, граждани и други лица, които могат да допринесат за изясняване на обстоятелствата, както следва: 5.1. относно действията и бездействията на прокуратурата по преписки и досъдебни производства, свързани със случая „Осемте джуджета“, с дейността на Петьо Петров – Еврото и с дейността на групата около него; 5.2. относно действията и бездействията на прокуратурата, МВР и другите компетентни органи по данните за дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса, включително по сигнали за натиск върху магистрати, участие в уреждане на дела, имотни измами, пране на пари или други престъпления; 5.3. относно действията на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет по проверка на данните за магистрати, свързвани в публичното пространство с Петьо Петров – Еврото, Мартин Божанов – Нотариуса, частния клуб, свързан с Божанов, или други форми на нерегламентиран достъп и влияние; 5.4. относно това дали и кога МВР, ДАНС, Комисията за противодействие на корупцията, прокуратурата и други компетентни органи са получавали информация, сигнали или документи, свързани с посочените случаи, и какви конкретни действия са предприемани по тях; 5.5. относно това дали са били извършвани проверки за имуществена, корпоративна, професионална, служебна или друга свързаност между лица, споменавани във връзка със случаите „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“, и представители на съдебната власт или правоохранителните органи; 5.6. относно това дали публично известните данни за срещи, контакти, посещения, посредничество, натиск, обещания за институционална подкрепа или търговия с влияние са били подложени на реален институционален анализ; 5.7. относно причините, поради които предходните парламентарни проверки и комисии не са довели до пълно и окончателно изясняване на фактите и обстоятелствата, както и дали събраните от тях документи, стенограми, доклади и сведения са били използвани от компетентните органи; 5.8. относно необходимостта от законодателни, организационни и институционални мерки за ограничаване на нерегламентираното влияние в съдебната власт, за повишаване на отчетността на прокуратурата, за засилване на дисциплинарната отговорност и за гарантиране на ефективен контрол върху действията и бездействията на компетентните органи. 6. Временната комисия изготвя доклад за резултатите от работата си и установените факти и обстоятелства, който представя на Народното събрание. Докладът може да съдържа и предложения за законодателни, организационни, кадрови, дисциплинарни и други мерки, насочени към преодоляване на установени институционални дефицити, повишаване на прозрачността, укрепване на независимостта на съдебната власт, подобряване на междуинституционалния обмен на информация и гарантиране на еднакво прилагане на закона спрямо всички лица, независимо от тяхното професионално, политическо, икономическо или институционално влияние. 7. Временната комисия се избира за срок от 3 месеца.“ Уважаеми господин Председателстващ, ще използвам възможността да направя и две технически предложения за редакция. Става въпрос за техническо прецизиране на текстовете. Първото е в наименованието да отпаднат думите „на Народното събрание“, а т. 1 да добие следната редакция: „1. Създава Временна комисия за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров – Еврото, придобила обществена известност по случая „Осемте джуджета“, дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса, както и с действията и бездействията на компетентните държавни органи във връзка с данни за нерегламентирано влияние в съдебната власт и правоохранителната система.“ Заповядайте, господин Председателстващ. (Предава предложението за техническа редакция.) Уважаеми колеги! Съвсем накратко ще представя мотивите, които придружават Проекта на решение. На първо място, обръщам внимание, че правното основание за така предложения проект на решение се съдържа в чл. 36, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно в него е предвидена възможност да се образуват временни комисии по конкретен повод за проучване на отделни въпроси. Създаването на временни комисии за проучване на отделни въпроси е трайна практика в демократичните парламенти. Историческите примери сочат, че именно въз основа на подобни комисии имаме установени институционални проблеми, връзки между институциите в редица държави, които са довели и до необходимите реформи. Нека да си припомним операция „Чисти ръце“ в Италия, нека да си припомним случая с „Пропаганда Дуе“ отново в Италия, нека да си припомним Временната комисия за заразената кръв във Франция. И още много други такива случаи има. Защо е налице обоснована необходимост от създаване на подобна временна комисия. Имаше сходни временни комисии в Четиридесет и деветото и Петдесетото народно събрание, но не достигна времето да се довърши работата по тях. Именно в хода на работата на тези комисии се установи, че за съжаление, в нашата съдебна система съществуват мрежи на влияние. Такива мрежи на влияние, които вместо да водят до правосъдие, до справедливост, необходимо в нашето общество, се използват за търговия на влияние и се превръщат, на практика, в криминални мрежи. Нека да си припомним думите на бившия софийски районен прокурор Невена Зартова, която говореше за семейството, създадено от Петър Петров, и как, за съжаление, за много магистрати в България било чест да бъдат част от това семейство. Тази институционална мрежа, тези обвързаности доведоха и до един от най-срамните скандали за българската държава, съответно за българската съдебна система, който беше свързан със случая Теодора Георгиева и разпространените записи на нейна среща именно с Петьо Петров – Еврото. Необходимо е да се установят всички факти и обстоятелства, да се дадат отговори на това какво е нужно да се направи именно сега, когато ние сме на прага на избор на нов Висш съдебен съвет и Инспекторат към Висшия съдебен съвет, да направим така, щото онази част от неосветлените членове на тези престъпни мрежи да не попаднат в тях. А тъй като ни предстои много работа по Закона за съдебната власт, да направим и такива разпоредби, които да не допускат подобни мрежи на зависимости. Благодаря.

Благодаря. Процедурата ми е за удължаване на времето на заседанието до изчерпване на целия дневен ред, защото искаме да се разгледа точката, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме предложили. В авторитетното британско списание за военна авиация Air Forces Monthly излезе информация, че американските самолети цистерни, които се намират на летище София, са участвали в операции по презареждане на военни самолети, които са нанасяли удари по Иран, тоест, че България е подкрепяла САЩ и Израел относно военните им действия срещу Иран. А информацията, която бяхме получили, включително и тук на тази трибуна официално, и от бившия министър-председател, макар и служебен, съответно и от министъра на отбраната – също в служебното правителство, беше, че няма такова нещо. България по никакъв начин не подпомага тази операция и не е имало такива случаи на презареждане на американски военни самолети и изтребители във въздуха от самолети цистерни, които са базирани на летището в София „Васил Левски“, така че изключително важно е тази точка да бъде разгледана. Като тук, разбира се, основната вина да се стигне до тази ситуация, е на бившето служебно правителство, което беше на ПП-ДБ, и е редно да видим всички останали формации да подкрепят това изслушване. Особено се надяваме това да направят и „Прогресивна България“, за да може българските граждани да имат светлина, да знаят – светлина в смисъл на информация, какво точно се случва, какво е положението, имало ли е такава ситуация, не е ли имало? Много въпроси има. Също така какви действия ще бъдат предприети, ако тази информация се окаже вярна? Ще се премахнат ли американските самолети от летище София? Много, много, много въпроси има. И всички тези въпроси е редно да бъдат отговорени и съответно, както казах, виновните лица, особено от служебното правителство, да си понесат отговорността, така че надявам се да се стигне до това изслушване. И именно затова призовавам всички да гласуват със „за“, за да изчерпим целия дневен ред, за да може на всички тези въпроси да бъде отговорено. Благодаря.

Наистина абсолютно изумление буди у мен фактът, че представителите на „Прогресивна България“ гласуваха против това изслушване. В крайна сметка говорим за поредното изслушване. Значи Вие отхвърлихте изслушването, което аз предложих за свлачището на Пампорово, също без яснота защо. Тук трябва да попитаме отговорните лица, които аз много ясно заявих, че са от служебното правителство на ПП-ДБ, какво се е случвало, имало ли е реално такива действия, презареждани ли са военни самолети на САЩ, които после са нанасяли удари по Иран, и на тези хора да бъде потърсена отговорност, като „Прогресивна България“ поне до момента изглежда, че нямат никаква вина за каквото и да се е случило, защото властта е в техните ръце буквално от няколко дни, и е абсолютно нормално те да искат да има изслушване и техните народни представители също да са запознати със ситуацията, а те гласуват „против“. Защо? Браните правителството на ПП-ДБ – служебното, което беше, с министъра на отбраната на ГЕРБ ли? Наистина не мога да разбера защо! Тук говорим за изслушване, което просто ще даде информация. Нищо повече. Така че Ви призовавам от „Прогресивна България“: гласувайте за изслушване, на което да разберем дали действително американските самолети цистерни са участвали в операции по презареждане, благодарение на което са нанасяни удари по Иран. Толкова. Нищо повече. Предполагам, че и огромното мнозинство от Вашите избиратели искат да получат тази информация и очакват от Вас да гласувате „за“. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! При това положение предлагам да удължим работното време, включително до приключване на точка четвърта. Всички в тази зала знаем, че в Габрово през последните дни имаме извънредна ситуация, имаше няколко дни протести. Наложи се главният секретар на Министерството на вътрешните работи да отиде на място заедно с доста голяма група служители на МВР. Чуват се призиви за излизане на този тип стълкновение, бих казал, извън границите на град Габрово, така че е добре да знаем какво се случва действително на място и какви са рисковете, и какво прави Министерството на вътрешните работи. Така че предлагам, ако сметнете за удачно, да се включи и точка четвърта изцяло в днешния дневен ред. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Парламентарните комисии са важни и са полезни.

Благодаря, господин Председател. Парламентарните комисии са полезни и важни, и са ключов инструмент на парламентарната демокрация. Моля мнозинството да не ги принизява до ТикТок. Да не принизява прозрачността и осветяването на задкулисието до дребни политически заяждания или до евтина публичност. И не ползвайте бутафорните опити на ДПС за отклоняване на вниманието като аргумент срещу настоящата комисия. Предишната комисия за Нотариуса беше полезна. Там излязоха много интересни факти, много важни обстоятелства, на базата на които включително има направени законодателни предложения. Тоест тези комисии постигат ефект отвъд публичността. Те постигат ефект, че информират бъдещото законодателство. А защо тази комисия сега е важна? Защото никой не търси Петьо – Еврото. Никой не разкри убийството на Нотариуса. Никой не ни каза дали Нотариуса е секретен сътрудник на МВР или пък на ДАНС, а такава информация имаше от един бивш главен прокурор. Тогава господин Калин Стоянов дойде тук, закрихме заседанието и той каза: няма да Ви кажа. Може би господин Демерджиев ще ни каже. Вярвам, че той е мотивиран да ни каже: Нотариуса бил ли е покровителстван и ползвал ли е своя статут на секретен сътрудник, за да осъществява своите престъпни действия? Вслушайте се и в становището на Съюза на съдиите, които виждат отвътре как стоят нещата в съдебната система. И нека да цитирам казаното от господин Цацаров във Висшия съдебен съвет по отношение на неговото изслушване за казуса с Нотариуса: „Дирекция „Противодействия на корупцията“ сне обяснения от Емил Писков, Мартин Божанов, Стоимен Чакалов, Яне Янев, Владислав Горанов, Георги Ушев и Бойко Борисов. С оглед на събраните материали и с оглед на изложените факти, които се установиха в хода на проверката, Комисията прие решение, с което да изпрати всички материали по тази проверка на прокуратурата.“ Тоест в този случай с Нотариуса, а и с Джуджетата, има замесено политическо ниво и никоя друга институция освен Народното събрание не следва и не е натоварена със задачата да изследва политическите връзки, които са довели до тези институционални блокажи и корупционни завладявания. Институциите, които Вие искате да работят, са извън изпълнителната власт, казах Ви го и онзи ден. И тези институции не работят, и не очаквайте да работят, защото очаквате те да се самопречистят от схеми, в които сами са участвали, от схеми, които са покровителствали, от схеми, които са създали. Работата по осветяването, по демонтирането на този модел – защото тези мрежи за паралелно правосъдие са сърцевината на модела, те не са просто някакъв придатък – е начинът, по който той е функционирал в съдебната власт. Това е работа на политическото мнозинство и на Народното събрание, а не на някой друг. И в този смисъл Ви призовавам да подкрепите тази комисия. Благодаря. И накрая, господин Председател, едно процедурно предложение, за да може все пак поне по тази точка да развием дебата: предлагам да удължим работното време до гласуване на настоящата точка. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, Проектът на решение, който е представен пред Вас, има една основна цел – Народното събрание да изпълни една от основните си функции по Конституция, а именно да упражнява контрол върху институциите, наред със законодателната и конститутивната функция. Проектът на решение съдържа много важни точки, които бяха представени от госпожа Йорданова, но ключовото е следното: започна един процес. Процес по осветляване на зависимостите в съдебната власт. Назоваване на тези зависимости с конкретни имена, конкретни мрежи, конкретни групи. В предишен парламент Комисията, която работеше, установи факти и обстоятелства. Те бяха предадени на органите на прокуратурата и следствието, но не породиха ефекта, който всички ние очаквахме. Защо? Защото прокуратурата продължава да е пленена – поне нейните върхове, от същите тези мрежи, чието разкриване ние искаме. Когато прокуратурата не работи, когато следствието не работи, когато дисциплинарните производства във Висшия съдебен съвет не водят доникъде, тогава отговорността е на българския парламент – да стигне до дъното, да разкрие всички тези зависимости, да ги представи пред обществото и да направи тези промени в съдебната власт, в прокуратурата, в МВР, в другите институции, така че повече подобни мрежи на влияние, мрежи за паралелно правосъдие да не се допускат. Така че моят призив към Вас е – гласувайте, подкрепете тази комисия. Тя не е една от многото комисии, имащи чисто политически цели. Тази комисия е залогът на това в България да има правосъдие, което наистина съди според закона и справедливостта, а не в интерес на някакви олигархични лобита. Промяната се случва не само с промени в състава на Висшия съдебен съвет, а когато институциите на съдебната власт бъдат принудени от обществото, от гражданите, да работят и да си вършат работата. Комисията е важна. Подкрепете я!

Благодаря Ви, господин Председател. Първо, в изказването си ще кажа дума по повод становището на господин Славов. Господин Славов, ако временните комисии бяха атестация за справедливо правосъдие, то ние трябваше да имаме такова като в Италия след Джовани Фалконе например, тъй като имаме безчет, безброй наред и поред временни комисии. Апропо, ако те бяха смислени, особено тази за Мартин – Нотариуса, тогава защо не са могли да отговорят на тези елементарни въпроси, които господин Божанов зададе? Ще кажа само, че ние сме абсолютно принципни и последователни в подхода си да не подкрепяме временни комисии, анкетни комисии, защото те няма да донесат необходимия ефект. А необходимият ефект ще може да дойде с работещи институции, с работещо правосъдие и разследващи органи. Но по повод Вашето предложение – само два цитата, защото и Вие се позовавахте. Единият беше апологет на демократичната общност, съвсем доскорошен министър на правосъдието, който казва, че за разплитане на мрежата „Осемте джуджета“ – вчера го казва, е необходимо да се ползват инструментите на едно наказателно разследване. А в „Капитал“ – от онзи ден, ще го прочета: „Делян Пеевски, Мартин – Нотариуса, и всеки друг, към когото има съмнения за злоупотреби, трябва да бъдат проверявани. Но въпросът е кой инструмент за това може да произведе резултат? Предложенията за създаване на Временна парламентарна комисия трудно би могло да бъдат този нарочен инструмент. И ако целта е реална промяна – нов ВСС, нов главен прокурор и институции, които могат да проверяват властта без политическа поръчка, това всъщност е конструктивният инструмент, за който и „Капитал“ казва. Така че аз считам, че искането за тази комисия е пореден опит да се извлече политически дивидент. Сега се сещам, има един страхотен американски писател. Той сега навърши 100 години, почина, но... и е неуспял политик демократ – Гор Видал, който казваше, че когато се бориш за една добра кауза, и лицемерието се превръща в добродетел. Разбирам го, но не го подкрепям. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Витанов, Вие ме цитирахте неправилно. Всъщност тезата ми беше, че конкретно тази комисия за Нотариуса в Четиридесет и деветото народно събрание свърши своята работа. Установи много важни факти и обстоятелства, разкри мрежи на влияние, предложи законодателни промени, които не бяха приети, изпрати установените факти и обстоятелства – целия доклад, на органите, които би трябвало да се активират и точно те не се активираха. Всички ние искаме прокуратурата да работи, следствието да работи, разследването в МВР да работи, но те не работят. И когато не работят, ние какво правим? Просто сменяме хората, сменяме правилата или използваме целия инструментариум на Народното събрание, в това число анкетните комисии, за да ги накараме да работят, за да се осветлят тези зависимости. И нашата теза е именно тази. Народното събрание има инструменти. Нека фокусирано, отговорно да ги използваме. И това зависи в крайна сметка от мнозинството в зала. В миналия парламент предложихме същата тази комисия да продължи да работи. Беше отхвърлено. Надявам се този път да не бъде отхвърлено. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Витанов, ще опитам да Ви го обясня по-достъпно. Институциите в държавата не работят. Когато институциите не работят, какъвто и сигнал да има един гражданин, една политическа формация, една организация, този сигнал бива смачкан от прокуратурата, от съответните служби. В тези случаи, тогава когато няма работещи институции, единственият вариант е Народното събрание. Какво правят тези, които са засегнати от такъв сигнал, в случая „ДПС – Ново начало“? Те правят комисия – отровен двойник, например тази за „Петрохан“. Ние внасяме за „Нотариуса“ и „Джуджетата“ – нещо, което е национален проблем, и всички Вие знаете, че това е огромен проблем, а „ДПС – Ново начало“ внасят за „Петрохан“. Нищо общо! Много добре знаят, че това е едно жалко изпълнение. Самите те се чувстват неудобно, когато трябва да излязат да говорят. Ние сме в тази ситуация, защото няма институция, господин Витанов, на която да се опрем. Много бихме искали прокуратурата да свърши тази работа и ние да не се занимаваме с тези неща тук, но няма такава. И тъй като няма такава, ние сме принудени да предложим тази комисия. Когато казвате, че временните комисии не работят, напротив, работят. Започвам отзад напред: през 2020 г. имаше протести, полицейско насилие, брутални зверства. Нито полицията, нито прокуратурата се бяха задействали. Направихме такава комисия. Тази комисия установи полицейското насилие. Взеха се мерки, имаше наказания. Тази комисия работеше много добре. Комисия „Джемкорп“. Изключително скандални действия. В резултат на Комисията беше прекратен меморандумът. Комисията „Боташ“ – по същия начин. Комисията „Нотариуса“. Тогава не стигна парламентарното време. Това са все примери за временни комисии, в които временни комисии идват едни хора да говорят и да разкажат неща, които иначе никъде никога не биха казали. В този случай става дума за зависимостите в съдебната система, неща, които ние знаем много добре. И в Проектозакона за съдебната власт, който Вие сте дали, тези проблеми са отразени и това се вижда с просто око. Затова ние искаме да я има тази комисия, без тя да губи времето на парламента. Тя е Временна комисия, ще има примерно по двама депутати от група. Няма да загуби времето на парламента, разбирате ли?! Само че ще дойдат да говорят хора, ще разказват за зависимости в съдебната система, ще излизат доста интересни неща, които никъде – нито в медиите, нито другаде са излизали. Ние искаме да ги представим на обществото, защото такава ни е работата като политици, такава ни е работата като народни представители – да заставаме срещу хората и да им казваме: вижте, в тази държава има едни хора, които дърпат отдолу конците, а отгоре се случват други неща. Искаме да Ви ги покажем, а нека обществото да прецени какво да направи. В крайна сметка с тази заявка дойдохте и Вие на власт. Затова молбата ни към Вас е да разберете, че първо, това не е губене на парламента, не е просто някакво наше политиканстване, искаме реално да свършим работата. И тъй като институциите не работят, искаме да свършим тази работа по този начин. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Витанов, един ден вероятно и Вие ще поискате Временна комисия. Със сигурност този ден не е днес, но всички тук ще си го спомняме. Иначе, анкетни комисии има още по Търновската конституция от 1879 г. И първата Анкетна комисия, която се занимава с разследване на изборните резултати, е избрана от Първото обикновено народно събрание. Анкетни комисии има и по Димитровската конституция от 1947 г., както и по Живковската конституция от 1974 г., както и по действащата Конституция от 1991 г. Временните комисии също са конституционно скрепени. Та поради тази причина няма да може да ги премахнете от Правилника на Народното събрание, с което искам да кажа: грешите с временните комисии по принцип и скоро ще го разберете.

Господин Янчев, благодаря Ви за историческата ретроспекция, само да кажа, че Живковската е от 1971 г. Аз нямам нищо против временните комисии по принцип, но считам, че тяхната функция и роля не трябва да предхожда постоянните комисии, които са… Да, те биха могли да ги допълват, но считаме, че първо трябва да направим постоянните комисии, да направим другите органи, за да можем да продължим максимално ефективно да упражняваме законодателния процес. Господин Мирчев, разбирам Ви и съм съгласен, но Вие правите една екстраполация, че неработещите до момента институции ще продължават да не работят, а не би следвало да го предпоставяте, защото вярвам, особено с това доверие на хората, че можем съвместно, даже заедно, да направим така, че тези институции да заработят. И мисля, че вчерашната дискусия във Временната комисия по правни въпроси е доказателство за това нещо – имаме общ подход и обща визия, може би различни инструменти за промяна в Закона за съдебната власт. Така че аз мисля, че съвместно можем да направим така, че институциите да заработят. Благодаря Ви.