14 May 2026

Декларация преди това.

Благодаря, госпожо Председател. Декларацията е във връзка с едно писмо, което е изпратено до абсолютно всички парламентарни групи в Петдесет и второто народно събрание и е във връзка с едно предложение на Граждански комитет за провеждане на референдум, който, между другото, е с някои въпроси – изключително актуални, изключително болезнени и вълнуващи цели на българския народ, дори и тези, които не са съгласни с така формулираните въпроси, защото темата е изключително важна и тя касае оцеляването на финансовата система на България. В миналото Народно събрание обаче този референдум, това предложение за референдум въобще не беше допуснато за разглеждане, макар че то, в интерес на истината, до някаква степен дублира предложението за референдум, което беше внесено от ВЪЗРАЖДАНЕ през 2024 г. и което беше подкрепено от 604 хиляди български граждани, както и това, което пък миналата година беше внесено първо от тогавашния президент Румен Радев, след това от нас – от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото Румен Радев тогава отказа да си го внесе повторно, та трябваше ние да го внесем. И точно поради тази причината, тъй като актуалността на въпросите, които са поставени вече за трети пореден път от български граждани, този път малко над 300 хиляди, подписали се в референдума на Гражданския комитет, изисква най-малкото, което е, отношение от страна на българското Народно събрание. Актуалността и всичко, което следва от поставените въпроси в тази петиция на българските граждани, изискват Петдесет и второто народно събрание да вземе отношение по поставените въпроси. Между другото, ще припомня едни думи на бившия президент Румен Радев, казани миналата година по това време: „Мнозинството в Народното събрание крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността.“ По ирония на съдбата, една година по-късно авторът на тези думи е министър-председател на републиката, а неговата партия има пълно мнозинство в нашата законодателна институция Народно събрание, което не се е случвало от 1997 г. насам. С други думи казано, това, което миналата година Румен Радев искаше да направи, може да го направи сега, даже не е нужно и той да го инициира, защото това са го предложили граждани на републиката, възползвайки се от правомощията, които са им дадени от законите и Конституцията на страната, в чието име ние се заклехме тук преди две седмици. Затова, госпожо Председател, обръщам се и към Вас, защото в крайна сметка от Вас зависи, тъй като Вие сте тази, която разпределя и насочва всички писма, които идват, и предложения за решения и законопроекти към съответните комисии, да се погрижите този въпрос да бъде придвижен максимално бързо. Разбира се, Народното събрание тук има правото, тъй като не са повече от 400 хиляди подписа, и да отхвърли предложените от българските граждани, няколкостотин хиляди български граждани – натъртвам за пореден път, въпроси, но при всички положения парламентът е длъжен да разгледа този въпрос, който е внесен, още веднъж повтарям, в миналото Народно събрание и сега втори път се поставя на вниманието на следващото Народно събрание – Петдесет и второто народно събрание. Уважаеми сънародници, тъй като наистина по някой път историята обича да си прави шеги, миналата година тогавашният президент на републиката, използвайки настроенията и нагласите на българските граждани, застана в позиция да защити една теза, в която вярваха и защитаваха не няколкостотин хиляди, които се подписваха в тези референдуми, а няколко милиона души. Няколко милиона души, които вярваха и продължават може би да вярват, че техният глас има значение, че демокрацията и законността, цитирам в момента Румен Радев, имат значение. Една година по-късно Румен Радев като министър-председател и „Прогресивна България“ като управляваща партия в България с абсолютно мнозинство без абсолютно никакви извинения за коалиционни партньори, ангажименти към тях и така нататък могат да осъществят на дело своите заявки отпреди точно 12 месеца. Преди точно 12 месеца, още веднъж ще повторя, думите на Румен Радев бяха: мнозинството в Народното събрание крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността. Понеже тук мнозинството пак се кле в Европа, стоя право на една иначе доста хубава класическа мелодия, която не знаем защо е приета за химн на Европейския съюз, в следващия момент обаче се оказваме в ситуация, в която същото това мнозинство може би и това предстои да го разберем скоро за пореден път, всъщност за мене няма да е изненада, но най-вероятно ще отхвърли демокрацията и законността. Иначе казано, Румен Радев през 2026 г. ще отхвърли демокрацията и законността, за които настояваше Румен Радев през 2025 г. Народното събрание има много важен тест. „Прогресивна България“ и Румен Радев имат още по-важен тест – да докажат дали са говорили истината през 2025 г., или са лъжци през 2026 г. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 52-654-01-36, внесен от Явор Илиев Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 12 май 2026 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Комисията за защита на потребителите Александър Колячев – председател, както и представители на работодателски и синдикални организации. В своето изложение господин Явор Гечев посочи, че Законопроектът е обусловен от необходимостта от осигуряване на продължаваща, последователна и ефективна защита на потребителите срещу необоснованото увеличение на цените в периода след въвеждането на еврото в Република България, както и от необходимостта от създаване на устойчиви механизми за прозрачност, контрол и обществено доверие в условията на динамична икономическа среда. Законодателната инициатива следва да се разглежда и като логично продължение, надграждане и систематизиране на вече въведените механизми в Закона за въвеждане на еврото в Република България. Практиката в редица държави – членки на Европейския съюз, преминали през процес на смяна на националната валута с еврото, показва, че чувствителността на пазара и обществените опасения относно цените не приключват с формалното въвеждане на новата валута или с изтичането на периода на двойно обращение. Напротив, именно в месеците след приключване на първоначалния преходен период често се наблюдават вторични ценови ефекти, включително опити за необосновано увеличение на цените, основани на пазарна инерция, очаквания, информационна асиметрия или затруднена потребителска ориентация. (Шум и реплики.) Сравнителният европейски опит, включително практиките на Хърватия, Словакия, Словения, Литва и Латвия...“

„Сравнителният европейски опит, включително практиките на Хърватия, Словакия, Словения, Литва и Латвия, сочи, че поддържането на механизми за наблюдение и контрол върху ценовите процеси за определен период след въвеждането на еврото има съществено значение за ограничаване на инфлационния натиск, стабилизиране на потребителските очаквания и запазване на общественото доверие. Едновременно с това в редица случаи преждевременното отпадане на контролните механизми е довело до последващи ценови сътресения и обществено напрежение. В този смисъл предвиденият първоначално срок в действащата специална уредба се оказва недостатъчен, предвид новата икономическа и пазарна среда, която включва продължаващ инфлационен натиск в рамките на Европейския съюз, висока волатилност на цените на енергията и суровините, нарушения във веригите на доставки, засилена геополитическа нестабилност, значителни колебания в транспортните и логистичните разходи и повишена несигурност на международните пазари. Тези фактори неминуемо увеличават риска от пазарни изкривявания и създават предпоставки за необосновано увеличение на цените, което засилва обществената чувствителност. В тази връзка е нормативно разписан механизъм, задължаващ всеки търговец при увеличение на цената на съответната стока или предоставяна услуга да докаже наличието на обективни икономически фактори, обуславящи това увеличение. Част от този механизъм е въвеждането на показателя „справедлива цена“. Той е предвиден като аналитичен инструмент с оглед на обективните особености на съвременната търговска среда. По този начин потребителите ще бъдат подпомогнати при вземането на информирани решения. Уместно е да се отбележи също така, че в международната практика все по-широко приложение намират именно механизмите за публична ценова прозрачност и аналитично наблюдение на ценовите процеси. Подобни системи за мониторинг, публично сравнение и дигитално наблюдение на цените функционират във Франция, Гърция, Хърватия, Португалия и други държави – членки на Европейския съюз. Друго съществено задължение, респективно мярка, която се предвижда, е задължението за ежедневно публикуване и предоставяне на ценова информация в машинно четим формат. Същевременно по отношение на правомощията на Комисията за защита на потребителите същите са съобразени с принципите на необходимост, пропорционалност и защита на търговската тайна. С оглед повишаване ефективността на контрола Законопроектът предвижда и увеличение на санкциите при нарушения. Досега практиката по прилагането на действащите механизми показа, че при значителна част от големите търговски оператори законовият размер на санкциите не притежава достатъчно възпиращ и превантивен ефект. В изразеното становище Комисията за защита на потребителите подкрепя законодателните предложения, аргументирайки се в детайли. Представителите на работодателските и синдикалните организации поддържат мнение, че Законопроектът следва да бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество и браншовите организации с оглед постигане на ефективността му, правната предвидимост и оценка на въздействието върху бизнеса, както и считат, че някои от законовите текстове следва да бъдат прецизирани. В обсъждането взеха участие народните представители Теменужка Петкова, Владислав Панев, Асен Василев, Цончо Ганев, Мартин Димитров и Димо Дренчев. Председателят на Комисията господин Константин Проданов изрази увереност, че предложените законодателни текстове ще бъдат реализирани като работещи, вземайки под внимание направените изказвания и становищата на Националния съвет за тристранно сътрудничество и браншовите организации. Той увери, че предложената уредба не въвежда административно определяне или регулиране на цените, нито създава механизъм за държавно ценообразуване и ограничаване на свободния пазар. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 17 гласа „за“, от които 13 гласа от парламентарната група на „Прогресивна България“, 1 глас от парламентарната група на „ГЕРБ – СДС“, 2 гласа от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и 1 глас от парламентарната група на „ВЪЗРАЖДАНЕ“; 2 гласа „против“ от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“; и 2 гласа „въздържал се“ от парламентарната група на „Демократична България“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 52-654-01-36, внесен от Явор Илиев Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г.“ Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Често в практиката се получават аномалии, макар и с добри намерения. Много често със законите – преди да влезе тяхното действие и след като влезе тяхното действие, се получават стресови ситуации. Една от тези беше при въвеждането на Закона за еврото – три месеца преди това, при самото говорене, имаше реално вдигане на цените. Практиката в другите държави, където е въвеждано еврото. Общо взето се получават същите аномалии след свършването на ограничителните мерки, които са въведени с такъв тип документи, като след свършването на специализираното законодателство също се наблюдават аномалии, които повишават рязко цените, които не са обосновани на базата на нормалните икономически процеси, а по-скоро, на практика, са друг вид процеси, които по-скоро са спекулативни, ненужни или необосновани в повечето случаи. От тази гледна точка и във връзка с все още според нас незавършилия плавен преход по отношение на тая цялата работа по въвеждането на еврото, освен това по отношение на процесите на войни, които наблюдаваме, и други стресове на пазара и общественото мнение, Ви предлагаме този законопроект, който цели основното тяло от Закона за въвеждане на еврото да се премести в Закона за изменение и допълнение на защита на потребителите в частите, които, на практика, продължават още една година, за да може този период на стрес да не е такъв, какъвто в момента очакваме, и да направим превенция от необосновано вдигане на цените веднага след свършване на Закона за еврото. Освен това сме променили няколко неща в Закона. Според експерти, включително с които сме се срещали и сме правили срещи, редица аномалии се наблюдават. Наказанията, тоест глобите, които са въведени със Закона, често не мотивират докрай спазването му. Някои от търговците на практика ги заобикалят или предпочитат да ги заплатят, но да продължат да правят някои от практиките, които правят с необосновано повишаване на цените. Затова предлагаме, на практика, удвояване на досега предвидените в Закона парични наказания. Една друга разлика има в Закона, която е във връзка и с другото законодателство – вчера, което разгледахме. Там по-скоро мотивирахме по-сериозно нещата. Заради изкривяването на пазарните механизми в някои сегменти, особено по отношение на храните, ние създаваме един сравнителен аналитичен индекс, който се казва „справедлива цена“, който няма задължителен характер, не регулира цените, а носи информация към потребителите и съответно служи за аналитични модели по отношение на обосноваването на различните цени. Има само сравнителен характер, но той, на практика, ще е изключително полезен на обществото и на потребителите, за да могат лесно да сравняват собствените си преценки при купуването на продукти от голямата магазинна мрежа. Това е като цяло нашето предложение. Разбира се, ако има допълнителни неща – питания, доуточнения, сме на линия в реплики да отговорим на всички тях. Има редакционни забележки при прехвърлянето на различни текстове, които ще изчистим между първо и второ четене, както, ако имате допълнителни предложения, които са в духа или надграждат идеята да не допуснем допълнителни средства и повишаване на цените заради свършването на самия Закон за еврото, сме готови на разговори. Благодаря Ви.

От тази трибуна новият министър-председател – господин Радев, декларира един от основните приоритети – овладяване на цените в страната. И за тази цел каза, че понеделник, де факто преди три дни, ще вкарат пакет от мерки и законопроекти за овладяване на цените. Бяха вкарани два законопроекта. Вчера обсъждахме единия. Ясно обосновано опозицията обяснихме защо тези мерки са всичко друго, но не е и нещо, което ще спомогне за вдигане стандарта на хората или за овладяване на цените. Само един ден след това заявление на Румен Радев обаче последва и едно фамозно изказване на един от говорителите на управляващите, господин Кутев, и цитирам: „Далеч сме от мисълта, че тези промени ще преборят инфлацията. Това, което правим, е гасене на пожар.“ Толкова до това какви са мерките, които предлагате Вие. Сега това, което обсъждаме като законопроект, е всичко друго, но не и нещо, което ще направи така, че цените да паднат. Защо? Най-малко, защото заради 37 години криворазбрана не-цивилизация, както е казал авторът, а криворазбрана демокрация, заради 37 години либерализъм в страната, прокарване на евро-атлантически ценности, ние стигнахме дотам, че от държава износител на хранителни продукти, от държава, захранваща с агнешко месо арабския свят, от държава, изнасяла и захранвала Съветския съюз с плодове и зеленчуци, от държава, изнасяла продукция и плодове и в Западна Европа включително, да сме вносители на абсолютно всичко. Една от големите причини за това е влизането на България в Европейския съюз и тогавашните управляващи в нашата страна, които са се съгласили на условията за нашето членство в Европейския съюз. И никой в Брюксел не ни е виновен, че национални предатели са се съгласили ние да получаваме субсидиране за такива размери, в които да бъде по-изгодно веригите да внасят яйца, да кажем, от Полша или да внасят плодове и зеленчуци от Португалия и Испания на по-ниски цени, отколкото българските производители го правят. Никой не ни е виновен, че ние така сме се разбирали за субсидирането в страната, че всичко, което имаме като производство, свързано с местната продукция, да идва приоритетно от чужбина, де факто нямаме никакъв хранителен суверенитет. Такива са фактите. И това наследявате Вие като управляващи в момента. Но с първите Ви стъпки Вие можехте кардинално да тръгнете по нов път и да търсите първото решение, което трябваше да търсите и да направите, е да отидете в Брюксел още в понеделник и да поставите въпроса за субсидирането на българското земеделие, защото това, което се случва, е унищожаване на българското земеделие. Влизате, в който и да е било хипермаркет или квартален магазин, взимате която искате стока и ще видите, че е произведена навсякъде другаде, но не и в България, или ако влезете в дълбочина например на колбасите, ще видите, че съставките – всичко е купувано от чужбина. В тази връзка Вие представяте и искате овладяване на цените с поредица термини, с които давате квалификация и давате обосновка какво представляват например необосновани цени и да накарате веригите основно, където, за съжаление, е концентрирана цялата търговия с хранителни стоки в страната, откъдето пък кварталните магазинчета също пазаруват, за да могат и те да продават вече с надценка, и давате някакви показатели, на които тези търговци да обосноват защо имат необосновани цени и по този начин да ги накарате да си редуцират цените, или поне да не ги вдигат, както имате претенции. Как ще стане това нещо, при положение че трите основни вериги в страната доставят продукцията си в 99% от случаите от техни производители, които са в другия край на Европа и минават през няколко техни дъщерни фирми? Какъв им е проблемът да обосноват защо ще вдигнат следващата седмица отново цените, при положение че тяхната дъщерна фирма ще им вдигне цените и те ще си докажат защо има друга цена. Нищо не може да регулирате с необосновани цени и това, което имате като предложение за това нещо. Нищо. Няма как да ги накарате. Те не купуват от български производители почти нищо. Или, ако го купуват, е толкова нищожно, че няма никакво значение. Щели сте да оправите нещата, като въведете термина „справедлива цена“, която да публикувате, която да е на фамозния сайт, на който тук от ПП и ДБ, в частност Мартин Димитров, ставаше и лягаше как не еврото вдига цените, а това, че този сайт не работи, и че там трябва да се сравняват цените, за да можел потребителят да влезе сутрин, да види къде е най-справедливата цена и да отиде там да си купува. На питането – една жена от Петрич, като види, че има в Добрич много по-евтино кисело мляко, оттам ли да отиде да купи – той мълчи, но обяснява, че сайтът не работел и че ГЕРБ и ДПС не решили проблема с цените не заради еврозоната, а заради този фамозен сайт. И Вие сега отново ще правите същото. Ще въвеждате термина „справедлива цена“, сайтът много щял да работи, обаче на обяснението от регулаторите, че всеки ден тези вериги вкарват два милиона и половина артикула вътре в този сайт и никой не влиза, абсолютно никой – тук, ако от тази зала един излезе и каже, че е влезнал повече от един път в този сайт, даже Вие не го знаете кой е сайтът, даже не го и знаете кой е този сайт, камо ли обикновените граждани на страната? Това са Ви мерките, които предлагате в момента. Абсолютно нищо. Лъжете в момента по административен път как ще овладеете цените, като накарате да има справедлива цена в трите вериги, които държат огромната част от българския пазар. Няма как да стане това нещо и практиката ще Ви го покаже. Ще влезете в обяснителен режим след един, два месеца, когато Ви попитат гражданите защо не овладяхте цените? Вие няма да посочите обаче основната причина, че първо, не предлагате адекватни мерки. Второ, не търсите корена на тези причини, а корените на високите цени са точно три. Първи и основен е влизане в еврозоната. И тук има персонални виновници за влизане в еврозоната. Персонални. ГЕРБ, ДПС – всичките им депутати, ПП-ДБ – всичките им депутати ставаха и лягаха да обясняват за еврозоната, и как нямало да има ръст на цените. Стана първи януари – вдигнаха се цените, и се обясни колко са лоши търговците, след което второто обяснение не е от еврото, от войната в Залива е. Не, от еврото е, Вие ни вкарахте там, Вие загубихте държавния суверенитет, но въпросът е какво правят управляващите към днешна дата? Вие не поставяте този въпрос на дневен ред, второ, не поставяте въпроса за това да доставяме евтини енергоизточници.

Господин Ганев, мисля, че не дадохте достатъчно пояснение за Вашето твърдение, че не били заложени адекватни мерки. Моля да дадете информация защо според Вас мерките не са адекватни, защото на българските граждани им се представя, че ще имаме справедливи цени. Ще имаме ли наистина такива?

Едно от решенията на управляващите за овладяване на цените е въвеждането на термина „справедлива цена“. Справедлива обаче за кого? Справедлива за производителя на мляко да кажем, на когото му се изкупува млякото за 80 стотинки, а литър мляко се продава за три или четири лева, в зависимост коя марка е. Справедлива цена за прекупвача, който купува млякото на 80 стотинки, но го продава на преработвателя за един и петдесет за него. Справедлива цена за веригата, която продава вече млякото за три, четири лева. За кого? Или справедлива цена за потребителя. Всеки един по така описаната верига си търси своята справедлива цена. И тук е големият проблем. Вие не решавате абсолютно нищо. Опитвате се да лекувате симптомите. Не лекувате обаче причината за болестта. Лекуването минава през това всички производители и всички ние като потребители да имаме сигурност на енергоизточници. Всички ние да имаме сигурност, че утре ще имаме горива, а бизнесът ще има възможност да плаща посилни за него сметки, за да не стане продукцията му неконкурентоспособна. Ако това нещо не го направите, няма как да овладеете абсолютно нищо, нито като инфлация, нито като процеси в пазарната икономика, защото предлагате в момента всичко друго, но не и мерки от пазарната икономика – пределни цени, справедливи цени, пределна печалба, или каквото искате друго, това не решава проблема. Вие не направите ли така, че да имате доставки от горива, от газ и от петрол от прекия доставчик – от Русия, няма да имате нищо като овладяване на икономическите последствия и това, в което се намираме в момента, защото след няколко месеца, ако войната в Персийския залив не завърши, ще бъдете изправени пред реалността да нямате и тези горива, а не високи цени. И тогава тук, от тази трибуна, ще въведете мерки за ограничаване на седмичните покупки на всеки един и бизнесът да се чуди какво да прави. И тогава как точно ще решите проблема с доставчиците, които трябва да си карат стоката с камиони? Как точно ще обясните на двата ни торови завода, когато купуват природен газ с цена, която е непосилна. Респективно те произвеждат торовете за земеделието вече на огромни цени. Ами, ако свършат тези доставки, защото доставчиците от Персийския залив в момента не доставят, и няма доставки, така че това е един от основните проблеми. Няма как това нещо да се случи, ако Вие не го решите този проблем. Вторият основен проблем е свързан с еврозоната и това, което се наблюдава в момента. Обяснението е, че нямало как. Винаги за всичко има как. Въпросът е дали имате кураж, дали имате сила, или ще продължите да вървите по стария евролиберален път? Има значение какви субсидии се получават в страната. В тази договорка, която имаме като договор с Европейския съюз, не получаваме нищо. Напротив, има програма в Европарламента, която е приета и от Европейската комисия наложена, и тя е предложена на България, ако си унищожаваш лозовите масиви в страната ни, получаваш пари, а не да произвеждаш. Така че със Законопроекта, който предлагате, за огромно съжаление, нищо не решавате. Удължаване Закона за въвеждане на еврото – не знам докъде смятате, че ще продължи това нещо?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! „Прогресивна България“ направихте сериозни публични заявки за бързи антиинфлационни мерки, колеги, и трябва да бъдем честни и коректни да кажем, че двата законопроекта много трудно отговарят на такива обществени очаквания. Има разминаване между това политическо намерение и законопроектите, които Вие де факто сте внесли, което означава, че трябва да мислите за допълнителни мерки. И самите съзнавате, че без насърчаване на производството, без насърчаване на малкия бизнес, без това субсидиите да бъдат насочени към различни земеделски сектори и по-добро производство, сами разбирате, че без мерки на пазара на горива, които да доведат сега до решаване на вътрешните проблеми – да, ние не можем да решим външните, но имаме вътрешни проблеми на пазара на горива, които могат да бъдат решени. И с втория компонент, когато горивата в един момент поевтинеят, напомням, че преди години, това Ви го казвам за втори път, имахме огромни проблеми, че в България цените стояха дълго време високи след това, след като борсовата цена на петрол беше намалена. Минавам по конкретния законопроект. Силните регулатори са нещо изключително важно, но Вие прекрачвате границата с понятието „справедливи цени“. Регулаторът трябва да се намесва при злоупотреби, трябва да наказва нарушение на закона. Другият регулатор – КЗК, трябва да защитава конкуренцията. Нямат работа нито регулаторите, нито в случая Министерството на икономиката да определят справедлива цена. Вижте внушението, което Вие правите – пазарът не знае, но Министерството на икономиката всичко знае, толкова много знае Министерството на икономиката, че ще определя всеки ден справедливата цена по думите на Ваш колега на малката потребителска кошница. В Законопроекта това не е уточнено – казваме, че измежду голямата потребителска кошница, но внушението е, че най-добре знае какви трябва да са цените, е министърът на икономиката, който всеки ден ще ги определя. Това е много голяма грешка и действително може да повиши цените, защото създава в бизнеса усещане, че това е една първа крачка към още по-голямо регулиране. Това усещане оставяте и това е голям проблем. Затова ние от „Демократична България“ ще предложим тези текстове, които касаят справедливите цени, да отпаднат. Защото днес – справедливи, утре – тавани на цените и тавани на надценките. Нали разбирате, че това е посоката, която задавате сами и която е неблагоприятна посока. Това беше пробвано, между другото, от Унгария. Господин Орбан чак си отиде и от власт не само заради това, заради много други работи, но то доведе до най-високата инфлация в Европейския съюз. Аз не казвам, че отивате чак там засега, но казвам, че това е посоката. Специално за въпросния сайт. Колеги, важно е този сайт да заработи. Първата такава идея внесохме с колегата Божанов и „Демократична България“ през юни 2025 г., преди близо година, отново в Закона за защита на потребителите, и за толкова време на управление ГЕРБ, „Ново начало“ този сайт не заработи. Защо той е важен? Между другото, ВЪЗРАЖДАНЕ никога не разбра за какво става дума. И не им се сърдим, и не сме и очаквали. Става въпрос за следното: потребителят да може на ежедневна база да влезе и да провери най-добрата цена в съответното населено място за него и да направи информиран избор. Една година ГЕРБ, „Ново начало“ направи така, че да не заработи. Знаете ли защо е моята интерпретация? Защото през техния земеделски министър подготвяха тавани на надценките. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Подготвяха тавани на надценките и понеже подготвяха тавани на надценките, затова този механизъм не влезе в сила. Те искаха друго да влезе в сила, но не влезе заради цялата обществена съпротива, заради протестите, които се случиха, и така нататък. Сега защо този сайт е важен и какво не се случи? За осем месеца, забележете, ГЕРБ, „Ново начало“ не успяха да направят така, че когато ценовата информация се даде на КЗП в седем сутринта, те не можеха същия ден да я публикуват. Разбирате ли? С всякакви обяснения – били машинни данни, били много данни, било им сложно, не можело. И не можаха за осем месеца да направят да касае кошницата от стоки. Да бъде направено както е в Хърватия, както е в Словакия. Между другото, Хърватия въвежда такъв сайт, след като пробва всичките социалистически мерки преди това – всякакви видове тавани на цените. След това въвежда и създава подобен сайт – след като е пробвала и не е получила задоволителни резултати от тях. Така че, колеги, аз се обръщам към цялата пленарна зала и се надявам на следния, ама много конкретен ангажимент. Да, този сайт е едно от нещата. Да, той не е достатъчен, но е едно смислено нещо. Но нека да заработи юни-юли, да не става като предишното управление – едно безкрайно ходене по мъките. Юни-юли да има кошница от стоки, да се публикува цената същия ден. А знаете ли какво е направила например Германия на пазара на горива? Аз Ви разказах на Комисията, ще повторя още веднъж за тези колеги, които не са част от Бюджетната комисия. Германия е въвела практиката всяка промяна на цената на бензиностанциите веднага да бъде публикувана в специален портал и потребителят да може да гледа, да получава информация и да купува там, където му е най-изгодно. Затова горивата трябва да бъдат и на отделен ред, по отделен начин, така че достъпът да бъде много добре осигурен и потребителят да решава и той да наказва тези, които прекаляват с повишението на цените. Неговото решение създава повече конкуренция, неговото решение е регулатор. Но обобщавайки, колеги, откажете се от тази тенденция, която сте започнали. Тя започна вчера с прекомерно високи цени, после преминава към справедливи цени и накрая, ако не се спрете, ще стигне до тавани на цените. И други са почвали по този път, изследвали сме го, знаем докъде стига, и че резултатите не са добри. Така че ние ще предложим тези справедливи цени конкретно в този законопроект да отпаднат. И друго нещо Ви обръщам внимание: много внимавайте с дискрецията, личното усмотрение и правата, които давате на регулаторите. Вижте в чл. 1: „Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.“ И забележете – не е икономически обосновано спрямо какво? Спрямо сравним преходен период. Ама кога е този период? Миналата година ли е, по-миналата година ли е, още по-миналата година ли е? Тоест това трябва да се уточни. Толкова големи права на регулаторите не трябва да се дават. Така че нужда от мерки има. Това, което Вие в момента предлагате, няма да даде резултати до лятото – виждате, че самата наредба за влизане в сила, методиката за влизане в сила е три месеца след приемането на Законопроекта, Вие казахте, че ще приемете по-кратки срокове. Но това, което правите по посока регулиране на цените, е натиск върху бизнеса и може да има обратния ефект – към повишаване. Затова сега е моментът да се проведе този дебат и отговорно да постъпим, като въпросните справедливи цени отпаднат. Нямаме нужда да влошаваме нещата, има нужда, колеги, да ги подобрим. Благодаря за Вашето внимание.

Господин Димитров, второ Народно събрание този сайт Вие го представяте като панацея, а докато чакаме той да заработи, има такъв сайт, вече направен от частния бизнес. Например в сайта Fuelo всеки може да провери актуалните цени на горивата във всеки един момент. Всъщност сайтът работи, но това, което сте вменили Вие на бизнеса – всяка сутрин в седем часа да качва два милиона и половина артикула – просто затруднява „Информационно обслужването“ да го качи до осем часа сутринта, да ги обработи. Те се качват в рамките на следващия ден. И ако Вие твърдите, че има някаква хиперинфлация в момента в страната и цените от един ден напред вече пречат на хората да се ориентират, не съм съгласен с Вас. Още повече, че ако потребител толкова много иска да провери какви са цените, не е нужно да влиза в специален сайт – просто влиза в сайта на единия магазин и на другия магазин и го проверява това. Много бих искал да поемете отговорност, когато сайтът започне наистина да показва цените в същия ден, с колко ще паднат цените на дадени продукти и дали той наистина ще заработи. Защото Вие сте си го навили това като мантра за този сайт, но всъщност това е просто една дъвка. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Димитров! Разбирам политическото говорене, или поне си мисля, че го разбирам, защото някой път ми е чуждо да възприема някои от нещата. Ние никога не сме имали амбиция, че точно с този законопроект или точно с другия, или с двата заедно ще решим всичките проблеми – включително и мерките, които трябва да се вземат от изпълнителната власт, така и редицата други закони, които не са взети 30 години насам. Този закон има конкретна идея и ние я презентирахме. Дали трябва сайт, дали ще свърши цялата работа? Не, няма да свърши цялата работа. Дали трябва да го има? Да, трябва да го има – информативен е. Дали трябва да има други мерки? Категорично трябва да има други мерки. Дали трябва да има промяна на десет други закона, за да оправим българското земеделие? Да, трябва да има десет други закона, които трябва да се променят. Дали това ще е достатъчно само със законите без мерки на изпълнителната власт и плавни такива? Не, няма да е достатъчно. Комплексни мерки по отношение на българското земеделие и изсветляване на цените ще има сигурно целите четири години. И нямаме амбицията от първия ден да направим всички тези неща, но това е първата крачка, с която сме готови. Ще има, разбира се, и следващи. И се надявам тогава пак да казвате същите неща, но ред по ред. Един автомобил, когато го оправя един техник, няма една отвертка и един ключ, а трябва да има целия комплект от инструменти. Това е част от тези комплекти инструменти. Първият такъв, разбира се, няма и да е последният. Иначе градивни сте в различните неща, които казвате. Аз се припокривам с мнението на част от колегите, начините по тези решавания ще са обаче в редица други неща, включително – пак казах заявките вчера – и по отношение на Закона за кооперирането, и по отношение на поземлената реформа, и по отношение на мерките за стабилизиране на българските производители, качването нагоре. Но това цялото нещо само с макроикономическите показатели няма да оправи нищо. Колегата, между другото, даде нелош пример. В момента цената на млякото е кошмарно ниска. Да не казвам точните цени, за да не повлияя на пазара, но е по-ниска от това, което каза колегата, а на щанда е 2 евро. Тази разлика не може да се оправдае с нормални икономически процеси, защото е с много пъти.

Уважаеми колеги, разбира се, че трябва букет от мерки, но това, което трябва да си изясним, е, че ние имаме една извънредна ситуация с цените на петрола до лятото, което изисква извънредни мерки сега и веднага – до лятото. Иначе другите въпроси ще продължат и ще ги има. Тези мерки не ги виждаме, колеги, и това ни притеснява – специално за цените на горивата, а то оттам е генераторът на инфлация и Вие с това не се занимавате, а искате да се занимавате с другите неща, които също са важни – съгласни сме, но това в момента е конкретната световна ситуация, по която трябва да бъдем адекватни. Сега, разбира се, че публикуването на цените и този сайт не е панацея. То може да бъде част от букета мерки. Въпросът е, че това е мярка, която други страни веднага въведоха. Обърнах Ви внимание, че ГЕРБ, „Ново начало“ цяла година не може да ги въведе. И тук водим този дебат. То е безумно вече да продължаваме да го водим. Затова Ви казах – нека този въпрос да приключи. Той няма да реши, разбира се, всички проблеми, никой не е твърдял, никой разумен човек не е твърдял такова нещо. Но защо е важно да публикува цени за същия ден? Това колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ никога не можаха да го разберат и аз няма да пробвам повече да им обяснявам, но на Вас ще кажа. Защото, когато има намаления на съответни цени, има промоции – това трябва да може да бъде видяно от потребителите. То това ги вълнува. Да напишеш кошница от стоки, да не търсиш магазин по магазин. Много хора нямат време да търсят магазин по магазин. Да напишеш кошница от стоки и сайтът да ти каже за тази кошница къде може да намериш най-добрите цени и най-добрите условия. Това липсва. И аз не чувам обаче конкретен ангажимент от „Прогресивна България“. Това, което се надявам да кажете, е: юни-юли това ще заработи. Ей така трябва – юни-юли това ще заработи. Това искам от Вас. Но много важният въпрос. Казвате, господин Гечев – специално искам да Ви обърна внимание. Вие казвате: има проблем с цената на млякото и веригата на ценообразуване и надценките, които се получават. Това не означава обаче, че като се появи министърът на икономиката и каже справедливата цена е еди-каква си, това ще реши проблема. Решението е действието на регулатора. Да, ние смятаме, че трябват силни регулатори. Да, обсъдихме с Вас нелоялните търговски практики и по предишния закон – точно така. Трябват силни регулатори, но те не трябва да определят цени, господин Гечев. Тук се различаваме. Нито справедливи, нито прекомерни, нито да ги намаляват. Те трябва да се намесят, да санкционират, да кажат, че не може така, че е нарушение на конкуренцията, но да не се занимават с ценообразуване. Ето тук се различаваме. Той е много важен въпрос, трябва да бъде разбран. Защото тези страни, които се опитаха да определят цени, да определят – пак Ви го казвам – тавани на надценки, да фиксират цените – това никъде не даде, за съжаление, добър резултат и Вие самите знаете защо. Тоест това не означава регулаторът да не е силен, не означава да не се намесва, не означава да не глобява, не означава да дава предписание какво трябва да се направи, но да не стигаме да се намесват в цените. Защото самата идея, че министърът на икономиката е човекът, дето определя справедливите цени, е опасна идея, господин Гечев.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Позволих си да взема отношение по темата, защото тя е една от най-чувствителните за българските граждани. Преди по-малко от месец беше предизборна кампания. Предполагам, че всички от нас сме обикаляли и сме се запознали с хората реално как живеят в големите и в малките населени места. И ако в големите населени места поминъкът и възможностите за него са доста по-големи, то в малките хората изнемогват. Изнемогват, защото наистина цените – вече не е усещане, а е реалност, се повишиха много и на много места цифричката остана, но валутата се смени. Самият аз получавам множество и въпроси, и предложения, и хората казват категорично, че не искат да плащат данък алчност. За тях това са именно тези цени, това повишение, че някой или някои, разбира се, не всички – не могат всички да се слагат под общ знаменател, но необосновано използват случая да трупат печалба, или както те ги наричат „печалбари“. Това се случва, защото очевидно институциите не работят в синхрон или нямат достатъчно инструменти. Ние като народни представители тук сме хората, които трябва да изработим тези инструменти и да ги дадем на институциите, които да ги използват. Тоест, колкото по-качествени инструменти изработим, толкова по-качествена работа ще се свърши от другите колеги, които са в изпълнителната власт. В тази връзка все по-често чувам военновременните термини като „спекула“, като „мародерство“, което не е добър показател. Липсата на доверие в хората е показателно, именно липсата на доверие към управляващите държавата, а ние сме част от тази държава и ние следва да направим всичко по силите си, първо, да овладеем цените и второ, нека да кажа, че няма да има никакво забавяне, защото виждате, че „Прогресивна България“ прави всичко много ускорено. На 30-и се заклехме, на 8-и вече имаме правителство, а половината дни бяха почивни. Вчера и днес вече предприемаме първите стъпки да приемем този закон на първо четене. Да, съгласен съм с много от тези препоръки, които бяха дадени. И между двете четения текстовете ще бъдат прецизирани. Този сайт, този портал – аз лично много държа на него, много държа да бъде достъпен, защото, колеги, много от сайтовете на държавни институции, на общински институции, знаете ли, че не са достъпни за говорещи програми? Лично ще проверя сайта да бъде достъпен. Много от сайтовете на веригите, за които ставаше дума, също не са достъпни. Тоест един човек, който ползва говореща програма, а те са хиляди, не могат да се ориентират. Много хора, пенсионери, хора с увреждания, така наречените уязвими групи, те се намират на първите нива на пирамидата на Маслоу. А много хора, които се бяха покачили малко по-горе, вече се спускат надолу. И първата стъпка е тази – да овладеем цените, и справедливата цена наистина е тази цена, която ясно показва ценообразуването, а не надуването на тази цена, не спекулативното увеличение, и парите отиват незнайно къде. Цените на всичко се вдигат, но на труда сякаш не се вдигат. Ще направим така, че и цената на труда да се повиши, но както и колегите казаха: стъпка по стъпка и всичко със законови средства. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания и възгласи „Браво! Браво!“ от ПБ и ПП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният законопроект отново поставя на дневен ред въпроса за административната намеса в ценовите равнища чрез регулаторни ограничения и контролни механизми, насочени към така наречената защита на потребителите. Подобен подход не е нов за тази зала. В различни форми той вече е бил прилаган, включително в контекста на други законодателни инициативи, като основната цел винаги е била ограничаване на ценовия натиск върху потребителите. На практика обаче, резултатите показват ясно, че този тип интервенции не постигат заявения ефект – вместо да стабилизират цените, те създават несигурност в пазарната среда и стимулират поведение, при което икономическите субекти реагират предварително на очаквания регулаторен натиск. Това, колеги, води до явление, което вече сме наблюдавали – изпреварващо ценово адаптиране, при което цените се коригират нагоре не поради текущи икономически фактори, а поради очаквания за бъдещи административни проверки и ограничения. В този смисъл, ефектът от подобни мерки не само, че не е ограничителен, а в определени случаи може да бъде и проинфлационен. Допълнително разширяването на контролните правомощия на институциите поставя въпроса за административния капацитет и за начина, по който този контрол ще бъде упражняван на практика. Не е достатъчно да се създадат нови правомощия. Необходимо е да е ясно, да има реална възможност да бъдат прилагани системно, последователно и без изкривяване. Особено внимание заслужава и новото понятие за справедлива цена, колеги. Макар като намерение то да звучи привлекателно, остава неясно как точно ще бъде определена тази цена и с каква подзаконова рамка, с какви критерии. Аз лично се опасявам това, надявам се, да сте го помислили добре – виждам добрите Ви намерения в този законопроект, да не стане така, че да създадем минимална цена. Да видим! Така, съществува такъв риск подобна дефиниция да се превърне в индиректен ценови ориентир, който ще изкриви конкуренцията и ще доведе до пазарно фактически изкривяване на ценовите нива. Вместо до реална пазарна динамика. В този ред на мисли, вместо да се постигне повече предвидимост и стабилност, подобни механизми могат да имат обратния ефект – по-високи начални цени на ограничена ценова конкуренция и намалена гъвкавост на пазара. От тази гледна точка считаме, че предложената уредба не решава съществуващите проблеми по ефективен начин и не следва да бъде подкрепена в този ѝ вид. В това време бих искал да отбележа, че в Закона за защита на конкуренцията има истински предложения, които са адекватни и които са по-балансирани – бихме могли да водим конструктивен разговор – в първия законопроект, както Вие го казахте, той е пакет. Нашата позиция е ясна: няма да подкрепим този законопроект и Ви пожелаваме успех обаче! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нека веднъж завинаги сложим край на тази тема. Ние не въвеждаме и нямаме намерение да въвеждаме таван на цените. Целта на тези мерки и законопроектите както за КЗК, така и за КЗП, имат за цел първо да информират българския потребител какво е ценообразуването и също така да имат дисциплинарен ефект, разширявайки правомощията на компетентните органи. Никой не иска да натиска свободния пазар, но в свободния пазар трябва да има прозрачност, трябва да има ясни правила и българските потребители да бъдат информирани за това къде има надценки, колко големи са тези надценки и къде са скрити тези надценки във веригите за доставки. Също така, не може да изключим геополитическите фактори, но те не са единствената причина за това поскъпване. Поскъпването на цените в последната една година е сбор от много компоненти. Да, в последните два-три месеца част от причините са свързани с геополитическите фактори, но в същото време има изключително много нелоялни търговски практики, които българските потребители все повече и повече споделят за тях, както и българските производители. Целта на тези два законопроекта е да защити именно тях. Понятието „справедлива цена“ трябва да се разбира правилно. Не става дума за произволна административна цена, става дума за инструмент, базиран на реални данни от функциониращото ценообразуване в Европа, как се ценообразува в една нормална икономика, в едни нормални вериги за доставки. Трябва да отчетем обаче и ролята на големите търговски вериги.

Факт, че те са инвеститор, големи работодатели и важен участник в икономиката. Но силната пазарна позиция носи и голяма отговорност. Когато български производител сигнализира за тежки търговски условия, допълнителни скрити такси, маркетингови плащания, отстъпки, промоционални изисквания и такси за позициониране, тези въпроси не могат да бъдат пренебрегвани, защото те рефлектират и върху крайната цена към потребителя.

Да, благодаря Ви. Двата законопроекта са първата стъпка към информираност и дисциплиниране. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Шотев, колеги! Понеже наистина много се спекулираше с въпроса за справедливата цена, явно има неразбиране по темата, нека да обясня. Отново повтаряме: няма никакъв ценови таван. Това има за цел единствено и само повече прозрачност, по-голяма информационна стойност и преодоляване на информационната асиметрия. Вчера в хода на дискусията по другия законопроект, след това аз така закачливо отговорих на господин Сабрутев, че хлябът при социализма бил 10 стотинки. Един от техните сайтове апропо след това каза: а, господин Проданов, не беше хлябът 10 стотинки, тогава беше 30. Хлябът, между другото, беше 10 стотинки. Аз лично тогава съм си купувал типов хляб, той тогава беше ниско качество, сега се води високо. Не е това въпросът. Но дори и те осъзнаха, че 10 стотинки или 30 стотинки нямат никаква информационна стойност, та и те го пречупиха през някаква референция. И те казаха, при ония доходи, при онази средна заплата с 30 стотинки хляб се купуваха еди-колко си хляба, пък сега, при днешните цени на хляба, с днешната заплата се купуват еди-колко си. Тоест те се опитаха да го поставят в релация с нещо друго, защото цената сама по себе си, ако не може да е триангулирана, тя не означава абсолютно нищо. Затова, наред с недоброто техническо изпълнение на текущо съществуващия сайт, той няма никаква информационна стойност, понеже той просто показва едни цени, но българинът не знае какво означава тази цена – тя висока ли е, ниска ли е спрямо нормално съществуващите. Господин Димитров преди Вас каза – министърът как може да знае, а пък пазарът да не знае. Всички ние на заседание на Бюджетната комисия, или почти всички, ако имаше съгласие по нещо, то беше, че въвеждането на още 20 нелоялни търговски практики в Закона е нещо добро – още 20 към тринадесетте вече съществуващи. Значи, ние допускаме, признаваме всички – в дискусия с бизнеса и с хора от бранша това е консултирано, ние признаваме, че пазарът е толкова неефективен, че трябва изрично да изброим 33 нелоялни търговски практики, но си мислим, че същият този неефективен пазар знае коя е най-добрата цена. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Министърът не знае, а министърът определя методиката и той дава възможност на потребителя да се ориентира при нормални пазарни условия в нормални, ефективно функциониращи пазарни икономики къде би била референтната цена. Правим само това и нищо повече! Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, тук не става въпрос за таван на цените, нито за таван на надценките, нали така? Все пак обръщам внимание, за да не стане минимална цена, пак Ви го казвам. Относно правомощията, които давате на КЗП, тези текстове в Закона вече съществуват. Те съществуват от една година и всъщност икономически необосновано е да се увеличават цени, но всички знаем, че това нещо не работи. Съответно го приемам като пакет от мерки, добри намерения, защото това, което Вие ни предлагате, то не работи, към момента не е сработило. За мен е важно да обърнем внимание на капацитета на КЗП, тъй като тук става въпрос за един системен всеобхатен анализ на пазара, а КЗП няма такъв капацитет. За мен бих искал да разбера и всички да знаем колко би ни струвало това нещо колко хора ще се назначат, защото, когато нямаш капацитет да обхванеш пазара, много често си мащеха за едни, а майка за други. Това е моделът, по който се работеше от колегите много дълго време – ще е избирателно, ще проверяваме едни, а ще пазим други. Истински се надявам да не сте тръгнали по този път. Успех! (Ръкопляскания от ПП.)

Уважаема госпожо Председател, колеги! Моето изказване ще бъде изцяло конструктивно с оглед на това как да прецизираме текстовете или Вие като мнозинство да ги прецизирате между първо и второ четене, така че да станат по-добри, отколкото са в момента. Ще дам няколко примера по повода и единият е с пазара на изкуствените торове. Той е силно цикличен пазар и в момента ситуацията е такава, че двата български завода за изкуствени торове правят извънредни печалби. Публикуваната печалба на единия от тях за първото тримесечие на 2026 г. е 10 млн. евро. Цената на изкуствените торове е международна, тоест тя не се определя от монополи, олигополи или от вътрешен пазар, а тя е регионална, да кажем – каквато е в България, такава е и в Румъния, така е и на други места. Обаче какво ще се получи, ако български земеделски производители реагират на това, че цената на торовете е доста над себестойността на продукцията в момента на българските заводи и сезират междуведомствения орган – дали ще е Комисията за защита на потребителите, или Икономическото министерство, за това. Как ще се сметне тази икономически обоснована цена? Дали торовите заводи няма да бъдат поставени под риска някой изкуствено да им определи максимална цена, по която да продават продукцията си, и какво ще се получи при това положение? Аз мога да кажа какво ще се получи. Ще изнасят цялата си продукция в чужбина на пазарните цени и няма да я продават в България на по-ниски от пазарните цени. Същата е ситуацията със зърнопроизводителите от Добруджа, да кажем. Там цената също е международна борсова цена на пшеницата, на царевицата. Ако някой държавен орган в България определи колко са техните разходи – също, между другото, пазарът е доста цикличен, ако някой орган определи какви са техните разходи, той може да им каже: продавайте на цена, която е по-ниска от пазарната с 20 или 30%, да кажем, тъй като иначе ще имате извънредни печалби. Какво ще направят те тогава? Пак ще изнесат цялото зърно на България в чужбина и ще бъдем в ситуацията от 1996 г., когато имаше някакви триъгълни схеми с „Нефтохим Бургас“. Мога да дам и други примери с потребителски стоки, тъй като в Закона е записано: „икономически обоснована цена за потребители“, само че кои са потребителите? Тук може би трябва да се прецизира Законът и да се посочи дали за крайните потребители става въпрос, или за някакви други, тъй като земеделските производители, които купуват изкуствени торове, също са потребители, нали така? Така че моето предложение е да помислим за конкретни текстове, които биха направили този закон с една идея по-работещ, с една идея по-малко рестриктивен, особено спрямо стоките с пазарна цена. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! Господин Панев, когато става въпрос за потребителите в обхвата на Закона за защита на потребителите – само крайни потребители. Ако трябва да се направи разделение по отношение на нелоялните търговски практики, примерно между търговец и търговец, те са в обхвата на КЗК, а когато са между крайния търговец и крайния потребител, съответно тогава по дефолт те са вътре в обхвата на този закон, тъй че става въпрос за крайните потребители. Благодаря за добрия тон и за предложенията. Ще използвам обаче варианта да кажа няколко съпоставки, които Вие направихте. Абсолютно сте прав за торовите заводи и зърното, и ще се спра по-конкретно на зърното. В момента имаме такива количества зърно, че не можем да ги изкараме на пазара и технически до края на сезона и до новата реколта не може да ги вкараме на пазара. И ако слушаме доводите, например на големите търговски вериги, които казват: „Ами ние ще си калкулираме в цената съответно всичко, което ни давате“, то българските производители как да го калкулират в цената, защото спецификата на пазара, на практика, е такава, че българските производители не могат да го калкулират в цената си, защото отгоре монополното положение е такова, или пазарната конюнктура? В България е така, за съжаление го казвам, но това не е в обхвата на Закона, защото, когато ти имаш обосновано покачване заради ред на брой причини, то Законът го дава. Плюс това ние не сме правили промени в този закон, но считаме, че периодът… Самият аз имам много критики за него, но знаете, че този закон е със специален режим, знаете, че трябва да се нотифицира в Европейската комисия и съответно трудно ще минат различните преговори, ако пипаме много неща. Сега, това можеше да стане преди въвеждането на Закона за еврото. От тази гледна точка, амбицията на този закон, след като гласувахме предишния, е този период да продължи, защото и Вие, и ние имаме информация за други държави и за различни компоненти на пазара, които рязко могат да скочат просто заради причината, че Законът свършва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние смятаме, че е необходим един по-дълъг период от време, в който, ако имаме още една година преди действието на Закона, то, първо, българските граждани ще свикнат с ценообразуването и много ще започнат да смятат цените си като базов език, и след това, на практика, няма да има такива аномалии само заради този закон. Иначе дали и аз имам критики към Закона – разбира се!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Панев, благодаря Ви, че най-после чухме смислена – не обиждам другите колеги, смислена конструктивна критика и мисля, че дебатът трябва да бъде насочен точно по този начин. Преди да стана народен представител, ми казаха: „Когато говориш от трибуната, ти не говориш на колегите, ти говориш на публиката“ и днес видях точно такова говорене. Двадесет години бях експерт и тук също има много добри експерти, и това, което искаме, е да протегнем ръка, за да решим този и много други наболели проблеми заедно. Съгласни сме с част от критиките Ви. Някои от предходните изказвания касаеха например защо не е фиксиран точен период, за който ще бъде изследвано евентуално необосновано завишаване на цените, така нареченото необосновано вдигане на цените. Ами спецификата, която Вие казахте за торовете – веднага ми идва наум например за черешите, които пък в един момент необосновано ще бъдат намалени. Няма съвършен закон, колеги, и всъщност важно е хората, които го прилагат, как ще го тълкуват. Разбира се, когато съберете двама юристи на едно място, казват, че ще получите минимум три различни мнения. Затова изключително важен е и следващият законопроект, който ще разглеждаме, за съдебната власт, за да можем да намерим необходимия баланс между защитата на обществения интерес, между защитата на бизнеса, който в крайна сметка генерира продукт, и гаранция за това ще бъде съдебната система, която трябва да бъде обективна и да работи по начин, който да създава чувство за справедливост. Така че, колега Панев, благодаря Ви. Призовавам и другите колеги, които са в Бюджетната комисия, наистина между първо и второ четенe да имаме точно такъв диалог – член по член, за да успеем да съградим възможно най-добрия закон и за следващите по същия начин да работим. Защото, както каза колегата Гечев, това е само първият инструмент, който ще бъде част от мерките, които българският народ очаква от нас, и сме длъжни да го постигнем по най-бързия начин.

Благодаря Ви. Благодаря и за репликите. Аз съм готов да работим по текстовете между първо и второ четене – те могат да бъдат в няколко различни алинеи в първия параграф на Закона, когато става въпрос за икономически обоснована цена, например в текстовете, които определят как се изчислява тази цена, а именно в случая в момента е разходопокривният модел. Факт е, че има такъв закон от август месец, факт е, че той не е съвършен и сега е моментът да го подобрим. Това, което може да се добави в текстовете там, е например точно стоките и услугите, които имат борсова цена, всъщност обосновката на цената да бъде на тази база, а не на базата на разходен модел, тъй като става въпрос за силно циклични сектори. Торовите заводи сега може да са на печалба, а предишните няколко години бяха на загуба, така че – да, там цената много играе. Същото се отнася и за зърнопроизводителите, същото се отнася и за други сектори. Така че, моля да помислим и да помислите Вие като мнозинство за прецизиране на текстовете в тази посока. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, уважаеми колеги! И в Бюджетната комисия, и в залата, мисля, че чухме много аргументи относно подкрепа и някакъв недостиг в Закона, който разглеждаме в момента. Аз ще отбележа само няколко точки, върху които сме се спрели, като предложеният законопроект дава възможност на държавата да санкционира търговците при икономическо необосновано увеличение на цените, както и да въведе по-висока прозрачност с публично оповестяване на цените на основните потребителски стоки. Да, идеята за защита на потребителите е разбираемо обществено оправдана. В периода на висока инфлация промяната във валутата и икономическа несигурност съществува риск. Всички ние го виждаме част от търговците да повишат цените превантивно, необосновано, или, както много често сме срещали, закръгляне нагоре. В този смисъл Законът има положителна цел да ограничи спекулативното поведение, да създаде повече прозрачност и да даде възможност на потребителите да сравнят цените, за да могат да вземат оправдано решение. Но тук имаме няколко нотки, които искаме да поставим, като липсата на ясно предварително определена измерима методика за установяване на икономически необоснованото увеличение. Законът въвежда обща забрана, но не определя достатъчно конкретно кога едно увеличение е недопустимо и кога представлява нарушение. Това създава, разбира се, риск от правна несигурност, както и от икономическа гледна точка всички ние знаем, че цената не се формира единствено въз основа на текущите разходи. В реална пазарна среда тя зависи от множество фактори – доставни цени, енергетика, транспорт. Вие по-добре от мен знаете. Особено важен е въпросът и за секторните различия. Не може по един и същи начин да оценяваме хранителни вериги, аптеки, бензиностанции, услуги, техника. Както при храните, маржовете често са по-ниски, но оборотността е малко по-висока. Тук в Комисията бяха отбелязани и санкциите, които са понякога малко по-високи. И тук трябва да имаме критерий, който да бъде ясен за нарушенията, за да не създава прекомерен регулаторен натиск. Положителен елемент в Закона е идеята за публичния портал за ежедневните цени на стоките от голямата потребителска кошница. Подобен инструмент може да бъде полезен за потребителя, защото ще улеснява сравняването на цените между различните търговци, но тук трябва много да внимаваме с чувствителната търговска информация, за да няма нарушение на конкуренцията или индиректно държавно определяне на справедлива цена. Тук и аз искам да отбележа. За справедливата цена трябва да има ясен критерий, който може да определи какво е справедлива цена, за да не стане като административна референтна цена. Тук бихме отбелязали за сравнимия предходен период, който също отбелязваме в Закона. В настоящия си вид е малко неясен. При сезонните стоки, като плодове, зеленчуци, туризъм или енергия, механичното сравняване между отделните месеци може до доведе до изкривени резултати. Това също може да се наблегне между първо и второ четене. И за да бъде Законът приложим и икономически обоснован, е необходимо да се въведе ясна методика. Тя следва да съдържа количествени критерии, допустими прагове на отклонение, секторни правила, правила за сезонност, обективни статистически индекси и формула за оценка на съразмеримост и разбира се, Законът да бъде подобрен чрез практически мерки в полза на потребителите като въвеждане на история на цените или автоматични сигнали при рязко увеличение. Важната нотка е, че методиката трябва да не бъде само административна, а наистина да се чуе всеки един от бранша, както беше упоменато, и може би дискусия с Тристранката. В крайна сметка всичко, което се изказа дотук от мен, и от преждеговорящите колеги, е ясно, че обществото очаква реални мерки срещу галопиращите цени и натиска върху семейния бюджет. Българските граждани искат сигурност и предвидимост. Същевременно решенията трябва да бъдат внимателно балансирани, за да не се стигне до прекомерна намеса, административен натиск и допълнително оскъпяване на потребителите и на бизнеса. Оценяваме усилията на правителството да търси механизъм за защита на потребителите, но и най-важното е българските граждани реално да усетят промяната в цените в магазините, в стойността у дома и увереността, че трудът им наистина е оценен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря Ви, госпожо Сабри за конструктивните предложения, които направихте. Наистина, радвам се първо, че по-често се чуваше положителната оценка във Вашето изказване, което е много добър и конструктивен парламентарен подход. Всички тези основателни въпроси, които повдигате, за секторните различия, за сезонността и спецификите ще бъдат отчетени в методиката. Именно затова, тъй като тя трябва да обхване цялото това разнообразие, затова и тя ще бъде с акт на Министерския съвет, за да може да отчита това разнообразие и да е по-удобно за изменения, когато това се налага. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Григоров! Да, ние сме наясно, че всички тук, в тази зала, работим за едно-единствено нещо. И както се казва, ние сме народни представители, представители на народа, които са ни гласували доверие. Осъзнаваме всичко, което се случва в държавата, и наистина, повярвайте ни, идеята на всеки един тук и задачата ни е наистина да осигурим по-достоен живот за българските граждани. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми гости, добре дошли в залата! В началото на своето изказване бих искал да се обърна към господин Проданов. Господин Проданов, най-грешният подход на един политик е да тръгне с лъжа към българските граждани. Не е вярно казаното от Вас, че не въвеждате ценови тавани. Всъщност Вие не просто предлагате въвеждане на ценови тавани, Вие вчера си и гласувахте на първо четене. И отново ще Ви припомня конкретните членове, с които Вие правите това нещо. Член 21б регламентира термина „прекомерно високи цени“, което е ценовият таван, и следващият – чл. 21в, забранява продажбата над този ценови таван. Подходете с честност към българските граждани, поемете отговорност за това, което предлагате. Сега относно текущия законопроект – въвеждате термина „справедлива цена“. По време на дебата в Бюджетната комисия Вие казахте, че няма да правите справедлива цена, оценка на всеки един от тези два милиона артикула, които КЗК получава всеки ден като информация, ще вземете само малката потребителска кошница – стоте артикула. Направих си труда да извадя от Националния статистически институт въпросните 100 артикула и искам да Ви задам следния въпрос съвсем конструктивно да ориентирате народните представители и съответно обществото как ще правите тази справедлива цена. Взимаме една продуктова група хранителни стоки – плодове и зеленчуци по-конкретно, НСИ са заложили пъпеши и дини. Нека да вземем примерно цената на, справедливата според Вас цена, на една диня в село Любимец, там, където се произвеждат, и да кажем град София, където има допълнително и наложени разходи за транспорт, логистика, съхранение, брак, допълнителни разходи за ритейл и така нататък. Задавам Ви този въпрос и тръгвам с плодове и зеленчуци, с храните по-скоро, защото, ако Вие наложите справедливата цена да бъде тази, която е в София, Вие автоматично ще вдигнете цената на тези продукти в малките населени места и това ясно трябва да се чуе. Продължавам. В малката потребителска кошница са включени текущ ремонт и поддържане на жилища. Коя е справедливата цена за ремонт на баня? В малкото населено място знаем, че цените на услугите са драстично по-ниски, отколкото в големите градове. И ако Вие наложите цената да бъде справедливата – тази в големите градове, Вие ще вдигнете цените в малките градове. И преди малко ние чухме изказване от представител на Вашата парламентарна група, който каза ясно, че има огромна разлика между големите градове и малките населени места по начина, по който живеят българските граждани, и ние сме притеснени за това, че с този законопроект Вие всъщност може да направите тази разлика още по-голяма. Продължаваме. В малката потребителска кошница са включени облекла. Хайде да видим как ще определите справедливата цена на един костюм. Ще вземем два производителя. Единият, който инвестира в търговска марка, прави премиум артикули, и такъв, който е гаражен производител. Коя е справедливата цена, която Вие ще обявите на сайта? Ако Вие сложите на костюм „Армани“, сещате ли се какво ще направите с цените на облеклата, които са произведени от малките производители? И отново ще докарате допълнителна инфлация. В малката потребителска кошница също така е включена и цената на електроенергията. Как ще определите справедливата цена на тока? Токът, произведен от ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ, ВЕИ, микса, бита, цената за бита, цената за бизнеса – това са много важни въпроси, защото малката потребителска кошница е точно това, което в момента чета. В нея още са включени лекарствата. Колеги, коя е справедливата цена според Вас на една писалка инсулин, защото в България цената на една писалка инсулин е около 15 евро, в Щатите е 150 долара? Да не вземете справедливата цена в Щатите. Коя е справедливата цена за инсулините? Продължаваме с малката потребителска кошница. Вие казахте, че нея ще оценявате. Болнични услуги. Цената на болничните услуги в болница „Пирогов“ и в малката болница в Петрич. Коя е справедливата цена на болничните услуги и какво включва тази болнична услуга? Едно е да правите популистки законодателни текстове, където ще въвеждате справедлива цена, друго е да имате предвид, че този популизъм може да доведе до допълнителна инфлация. Казах Ви го вчера, казвам Ви го и днес, тази мотика вече е настъпвана в Унгария. Орбан промотираше сваляне на цените през подобно законодателство. Обран постигна най-високата инфлация в целия Европейски съюз. Гражданите на Унгария обедняха до ниво да слязат на дъното в целия Европейски съюз. Унгарците са по-бедни дори от българите благодарение на подобно законодателство. И за да не изглеждам все едно не съм конструктивно настроен към Законопроекта, няма как да не отбележа и добрите неща. Вие предлагате двойно увеличение на глобите. Това е супер! Подкрепям го, но тук трябва да си зададем въпроса: кой ще бъде проверяваният? По време на Бюджетната комисия Комисията за защита на потребителите ни каза, че са проверявали платен паркинг. Ама колкото и нарушения да установят в един платен паркинг зад блока в „Люлин“, това няма да намали цените в големите вериги, в малките вериги, в кварталните магазини, там, където всъщност са големите разходи на българските граждани. И тук първият въпрос е: какъв ще бъде фокусът на регулаторния орган и после, съответно, какви глоби нанася? Българските граждани очакват бързи действия за сваляне на цените, не популизъм, не настъпени мотики. От днес ще следим динамиката на цените и ще представяме резултатите, които сте постигнали за българските граждани, защото Вие по време на предизборната кампания говорехте, че ще спрете ръста на така нареченото галопиране на цените и ще върнете нормалността в държавата. Да видим.

Уважаема госпожо Председател, господин Сабрутев, колеги, може ли да Ви спестя време? Нямаше нужда да изброявате всички тези артикули. Става дума за 20 хранителни и един нехранителен артикул, които КНСБ следи. Върху това ще се фокусираме. Няма да търсим справедлива цена на инсулина – можете да бъдете спокоен. Именно затова всички тези детайли, между другото, уместни възражения, да, има разлика в цените между отделни региони, всичко това е взето под внимание в методиката, която в момента се разработва. Именно понеже тя трябва да бъде доволно детайлна, затова тя не е включена в този закон. Но всички тези съображения, които Вие изказахте, са взети предвид при разработването ѝ. Именно затова там е ангажиран достатъчно солиден експертен екип от специалисти както в икономиката, така и в статистическите методи. Така че по тази линия можете да бъдете спокоен. По отношение на това много ли са правомощията на регулаторите? Кой ще ги следи? Аз лично поемам ангажимент, доколкото зависи от мен – ние може да ги викаме както в Бюджетната комисия, така и тук на изслушване, във всеки един момент. Може да го правим, колкото често преценим, че е необходимо, за да дадат отчет за това как и какво правят и защо го правят, какви проверки правят и действат ли като бухалка, или не? Така че няма да им дадем възможност да бъдат разюздани. И накрая, да се върна към първото нещо, в което ме обвинихте. То касаеше вчерашния закон – ценовите тавани, как съм излъгал. Да, чета, има се предвид чл. 21в – Забрана за прекомерно високи цени. Забранява се налагането и така нататък – това, за което Вие се хванахте. Следващ член: „Освобождаване от забраната за прекомерно високи цени. При наличието на обстоятелства…, се приема, че е налице нарушение, освен ако производителят може да докаже наличие на обективни икономически причини, включително увеличение на производствените разходи, промени в логистичните разходи…“ и така нататък. Тоест няма забрана, ако можеш да обосновеш, което апропо е точно едно към едно с изискването, което и в момента има по Закона за въвеждане на еврото, не може да вдигате необосновано. Няма никаква разлика, с изключение на това, че това е по-стеснително тълкуване, по-рестриктивно, защото то се отнася само до предприятия, които са доказано в съвместно господстващо положение, не за всички. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Проданов, благодаря за репликата. Това е нещо ново, което казвате. Първо, казахте, че ще правите оценка на справедлива цена на стоките и услугите в България. Те са над два милиона, както разбрахме от Комисията на потребителите. Впоследствие стана ясно, че това е абсурдно да се направи. Преминахте на малката потребителска кошница. Това го заявихте в Бюджетната комисия, това го казахте и в телевизиите. Сега разбираме, че не малката потребителска кошница, защото тя включва дори борсови продукти, което е абсурдно, Вие да определяте нещо като справедлива цена. И сега разбираме, че става въпрос за 20 артикула, които КНСБ следи. Аз искам да Ви задам въпрос обаче. Да вземем един артикул. Няма нужда да го наименуваме. Коя цена ще вземете Вие за справедлива? По региони? С включена логистика? Без включена логистика? Коя ще е тази справедлива цена? Да вземем например сиренето. Ама сиренето... има поне 10 вида сирене. После има допълнителни разфасовки. След това има различни брандове. Различни точки на продажба, които включват различни допълнителни неща, които утежняват себестойността. Коя ще е тази справедлива цена? Аз съм сигурен, че Вие, от призмата на опитен икономист, Вие знаете, че такова нещо като справедлива цена не съществува. И сам разбирате, че това е хвърляне на прах в очите на хората. И днес го казваме от трибуната, след шест месеца ще се покаже дали е дало резултат. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, моля да задържите вниманието си само за няколко минути, не за защита, а за поставяне на въпрос. Какво наричаме свободен пазар? През 1776 г. Адам Смит – шотландският философ и икономист, чието съчинение „Богатството на народите“ полага основите на модерната пазарна икономика, пише в книга първа, глава 10 „Хора от една и съща професия рядко се събират дори за развлечение и забавление, без разговорът да приключи със заговор срещу обществото или с някоя хитрост за повишаване на цените.“ Това са думи на човека, считан за интелектуален основател на пазарната икономика. И от него до днес – над 250 г., потребителската защита е същността, същностна част от пазарната икономика, а не нейно отрицание. Какво казва Европа в момента? През септември 2024 г. Марио Драги, бивш председател на Европейската централна банка и на италианския Министерски съвет, публикува за Европейската комисия обширен доклад за бъдещата конкурентоспособност на Съюза. Един от централните му изводи: „Европейските регулаторни органи трябва да са по-настойчиви срещу нелоялните пазарни практики, особено при чувствителни за домакинствата кошници.“ През януари 2025 г. Европейската комисия публикува компас за конкурентоспособността със същия извод. Какво е положението в България? На 1 януари 2026 г. България прие еврото. Хърватският опит от 2023 г. показва какво следва в първите месеци след въвеждането на новата валута. Около 25% от магазините са приложили необосновани ценови увеличения. Издадени са били над 240 глоби от хърватските регулатори. Европейската централна банка изрично препоръча в доклада си за конвергенция на България от 2024 г. подобни мониторингови мерки в периода след въвеждане на еврото. Това е същината на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Не повече и не по-малко. Какво съдържа Законопроектът? Три ясни механизъма: Забрана за необосновано увеличение на цени. Ежедневно публикуване на цени за продукти от потребителската кошница за търговците с оборот над 10 млн. лв. Санкции с глоби до 100 хил. евро, удвоявани при повторно нарушение. Законът влиза в сила от 9 август 2026 г. и се прилага до 9 август 2027 г. Това е изрична временна мярка с автоматично изтичане. Не постоянен режим, не държавно ценообразуване, не милиони артикули. Един преходен период, един прозрачен индикатор, правоприлагане с ограничен срок. Уважаеми колеги, когато една държава приеме нова валута, потребителите имат правото на временна защита от спекулативно поведение. Хърватия я даде на своите граждани през 2023 г. Европейската централна банка я препоръча на нас в доклада си за конвергенция. България я приема с един закон, фиксирана дата на изтичане, с количествени критерии за прилагане и с пълно зачитане свободата на стопанската инициатива. Въпросът пред това Народно събрание не е дали потребителят заслужава тази временна защита? Тя е общоприета европейска практика. Въпросът е дали ще му я дадем навреме, преди или след следващите ценови сътресения. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вълчев, Вие цитирахте Адам Смит. Действително, че той говори за пазарните провали. Факт е, че пазарната икономика се отличава и с пазарни провали. Такива са картелите, такъв провал е асиметрията на информацията, затова има институции, които ги регулират. Въпросът е докъде стигат тези институции? Съвременната институционална теория обаче въвежда и понятието „бюрократичен провал“. Освен пазарни провали, ние имаме и бюрократични провали и те се изразяват в способността, липсата на капацитет на институциите да коригират пазарните провали или да се справят с други задачи, които са им възложени. И затова, когато говорим за ценообразуване, когато говорим за ценова пазарна информация, ние трябва да бъдем и реалисти доколко една институция може да обработи цялата информация. Или това е утопия. Всъщност най-голямото ни доказателство е това, че плановата или командната икономика загуби съревнованието с пазарната икономика. Основната причина за това е, че плановата икономика не можеше да обработи цялата информация, или поне така казват икономистите. Въпросът е, нашата Комисия за защита на потребителите може ли да обработи цялата информация? Това е един от въпросите към Вас. Има ли този капацитет? Още повече това, което и господин Сабрутев каза, тази информация е много различна по региони, зависи от много други фактори. И второто, което искам да Ви попитам, е запознати ли сте с правото на Европейския съюз и с конкретни решения. Правя уточнението, че цитирам един информационен сайт. „Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, че държавата не може да определя правилни и справедливи цени. Второ, че прекомерната прозрачност може да улесни картелно поведение. Трето, че административните референтни цени нарушават свободната конкуренция.“ Говорим за референтни цени. Това, което и ние обсъждаме. Две решения на Европейския съюз са категорични, че държавата не може да влияе върху цените, задължителни данни, маржове или количествени изисквания. И го прави това основно, когато имаме картел и съвместно господстващо положение. Благодаря.

Уважаеми колеги, господин Здравков, аз съм много добронамерен към Вас и въпросът ми ще бъде такъв. Смятам, че това, което казахте – освен конкуренция и пазар, трябва да има защита на потребителите – е абсолютно вярно. Но имам много конкретен въпрос, на който никой от Вашата група не може да отговори. Следите 20 хранителни стоки, едната е кашкавал. И тя има 20 цени в различни региони в България по различни причини – различна структура на пазара, различно търсене, различни магазини, които предлагат стоката, различни производители. И сега Вие на тия 20 различни цени трябва да определите една справедлива цена по Вашия законопроект. Тя ще бъде по-висока от някои от тези цени в някои региони и по-ниска, вероятно, от цени в други региони. Тоест Вие започвате да влияете на пазара, така че по-ниските цени спрямо Вашата справедлива цена да отиват към нея и евентуално по-високите също така. Давате ли си сметка? Другият вариант, защото говорите за една справедлива цена за цяла България, така е написан Законопроектът. Просто искам да си го представите и икономически малко да се стреснете, защото е абсурдно, нали разбирате? Абсурдно е при различни пазари, различни населени места, различно търсене, различно производство, различна структура Вие да определяте справедлива цена за България. Нали се сещате? Това е, макар и да не е, ще отговорите, че е референтна, че не води нищо задължително след себе си – тия неща ще кажете вероятно, но всъщност това е една необмислена намеса на пазара и аз, ако съм Вашият министър на икономиката и ми вменявате такова задължение, бих бил силно притеснен, защото това няма как да го обосновете икономически. Ако всичкото това, което имате, 20 региона примерно или 28 региона с 28 различни цени, направите една справедлива цена със средноаритметично, това е наивна намеса на пазара, колеги. Защото Вие ще имате следното нещо: различни пазари, различни цени на дребно, различни цени на едро в тия населени места и накрая за цяла България една справедлива цена. Така че ние ще бъдем конструктивни и ще Ви предложим това като концепция да отпадне. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Оставам с впечатление от всичко, което чух до този момент, че цари едно неразбиране относно предложените промени и изменения в Закона за защита на потребителите, а именно, че никой не иска с административни мерки да определя дадена цена. И това искам да го кажа много ясно. Става въпрос за конкретика. В периода около Великден тази година всички станахме свидетели на множество спекулативни практики. Цената на един даден артикул, на дадена стока в две от веригите в София се разминаваше с около 70 – 80%, дори повече процента. Ето това е целта на внесените изменения, за да стане ясно – ограничаване на спекулативните практики, и всичко това в интерес на българските граждани и потребителите. Никой не иска с административни мерки да определя цени и да слага тавани. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Колеги от управляващото мнозинство, Вие много умело в рамките на кампанията поставихте темата за инфлацията, увеличението на цените и нелоялните търговски практики, които пряко засягат българските граждани. Поставихте много високи очаквания към себе си. Може би и Вие не очаквахте тази голяма изборна победа, която постигнахте, и това, че отговорността изцяло пада на Вашите плещи. Господин Радев при встъпването си в длъжност като министър-председател заяви, че се очаква внасяне на пакет от законодателни мерки, с които тези очаквания на българските избиратели да бъдат адресирани. Аз с голям интерес очаквах какъв точно ще бъде пакетът от мерки и с изненада констатирах, че това, което внасяте с измененията само в два нормативни акта – Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, предлагате едва няколко нови института със законопроекти, които имат едва по няколко параграфа. Предложенията, които правите, действително могат да дадат някакъв положителен ефект, но въпреки заявките, че това ще се случи максимално бързо и че нормативните актове, наредби и методики, които следва да бъдат приети, за да могат тези институти да бъдат имплементирани и да могат да функционират, за тях ще е необходимо време между два, три и шест месеца. Така е посочено и в законопроектите, които Вие сте внесли, и въпреки заявките, че максимално бързо те ще бъдат изготвени, нека бъдем обективни. Има необходимост от техническо време тези законопроекти да бъдат приети, допълнителните нормативни актове да бъдат изготвени, те да бъдат поставени на вниманието на компетентните институции и да започне тяхното прилагане. Най-малко 6 месеца ще бъдат необходими това да се случи, а ефектът от тях най-вероятно ще се очаква догодина. И следва Вие да бъдете честни към Вашите избиратели, не само към Вашите избиратели, а към всички български граждани какво точно да очакват. И второ, и към днешна дата има работещи нормативни актове, имаме институции. Големият проблем и негативите, които към днешна дата се наблюдават в българското общество и българската икономика от покачване на цените, може да им бъде повлияно и със съществуващите институции и нормативните актове. Наистина ми се иска от Ваша страна да чуя как ще накарате институциите да работят, защото закони имаме. Колкото и често българските граждани да казват, че нямаме закони и ето затова сме на този хал, закони имаме, въпросът е как се прилагат. И тук те се прилагат от хора, които са назначени от предишното мнозинство – ГЕРБ и ДПС. Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията – това са институциите, които и към днешна дата разполагат с механизми, за да влияят на тези нелоялни търговски практики и увеличението на цените. Те не го правят. Не го правят ефективно. И тук въпросите са: ще оставите ли тези хора, които към днешна дата не изпълняват своите правомощия, да продължат да работят? Ще бъдат ли подменени? И въобще как ще се справите с човешкия фактор? Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ПП.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, Вие ясно и явно не искате да чуете, че и вчера, и днеска заявихме, че тези два законопроекта, които променяме, не са панацеята сами по себе си да овладеят цените. Реално погледнато, за да разберете и да давате разумни предложения, първо трябва да се научите как, на какъв принцип и с какъв инструментариум държавата влияе върху процеса, и мониторингът, през който получава информация, действително дава много добра и ясна представа какво да направи. Ако си представите, че един магазин за търговия на дребно е един квадрат и мислено заложите през средата една линия, от страната към доставчиците на продуктите работи инструментът, наречен Комисия за защита на конкуренцията. От другата страна, където са потребителите и където е стоката, която потребителите купуват, инструментариумът се нарича Комисия за защита на потребителите. Именно заради това започнахме точно промяната на тези два закона, защото има законодателен дефицит, има пропуски и слабости от 15 години, които постоянно се повтаряха в обществото. Така че нека да направим усилия и да дадем наистина истински нормален и работещ инструментариум в ръцете на държавата. Да се конкретизираме тук дали ще вкараме мляко, колко мляко, кое мляко, или фризьорката от Айтос на пазара, е несериозно. Така че, пак казвам, и с това ще завърша, това е самото начало и е най-важното начало, защото това са инструментите в ръцете на държавата, основните при това – от едната страна, на входа и от другата страна, на изхода за потребителите. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Госпожо Председател, колеги! В началото на своята дуплика бих искал да обърна внимание, че може би е редно да обясните на колегите – най-добронамерено го казвам, от Вашата парламентарна група какво означава репликата. А това е именно несъгласие с тезите и аргументите, които изказващият прави. Аз за мляко и за кашкавал не съм говорил. Та репликата, която колегата Ви отправи към мен, в някаква част не беше към мен, а към изказвания на други колеги. И подобно излизане от рамките на Правилника забелязвам доста често от началото на пленарната дейност и на тази пленарна сесия от колегите от Вашата парламентарна група – да се правят реплики под формата на изказване и към трети лица, а не към изказващия се. Най-добронамерено го казвам, ако може тази лоша практика да не бъде продължавана.

Правя дуплика и си позволих да направя коментар по отношение на начина на водене, за да не вземем отново думата. Конкретно на репликата, която беше направена към мен. Колега, Вие явно също отказвате да чуете какво Ви казваме тук, защото и нашите тези са добронамерени. Диалогът е добър, конструктивен. Жалко, че министърът го няма, за да участва в тази дискусия и от първо лице да се запознае с опасенията, които имат народните представители в залата – от опозицията основно, защото управляващото мнозинство очевидно е ясно, че ще застане зад тези изменения. И аз пак казвам, те може да са добри, могат да дадат добри резултати, но това ще се случи догодина, нека бъдем честни и обективни към българските граждани. Второ, Вие имахте лукса, колеги, да работите спокойно и спокойно да си подготвяте предизборната програма, както и мерките, които евентуално ще бъдат предприети, а не сега да търсите топлата вода. Работи се, това е само първата крачка. Да, разбирам, човешко е, има нужда, но пак казвам, очаквах далеч повече мерки да бъдат предложени към днешна дата, особено с оглед заявките, които господин Румен Радев направи и в хода на кампанията, и при встъпването си в длъжност като министър-председател. И последно, Вие дадохте много високи заявки. Да, хората ще имат толеранс към Вас, но и към днешна дата разполагате с механизми за влияние. Апелирам отново да помислите върху това как Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията да бъдат по-ефективни. Ще работят ли качествено в този си състав, в който може би над 70% преобладават назначения от парламентарните групи на ГЕРБ и на ДПС, защото тези назначения са се случили през годините и там работят хора, които са близки до тези две формации? Ще останете ли с този човешки потенциал в тези две институции? Ще бъде ли подменен? И как ще се справите с човешкия фактор? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Не остана много време на нашата група. За разлика от Законопроекта, който гледахме вчера, за защита на конкуренцията, този законопроект, според мен, няма особен смисъл. Вдигат се двойно глобите, които Комисията за защита на потребителите може да налага, защото според вносителите има фирми, които са глобявани втори, трети и четвърти път, но това не оказва никакво въздействие върху тях. На Комисията помолихме председателя на КЗП да даде някакъв пример за такива фирми – има ли, но всъщност се оказа, че единственото, което той можа да ни цитира, е за някакъв паркинг, който успява да си намали глобата в съда и затова те искат глобите да се удвоят, за да може дори когато съдът ги отменя или ги намалява, те да бъдат достатъчно високи. Този проблем не може да бъде преборен просто с двойно вдигане на глобите. По-скоро трябва компетенцията в Комисията да бъде такава, че глобите им да не падат в съда. Другото, от което колегите отдясно изключително много се опасяват, е индексът „справедлива цена“, за който и вносителите нямат никаква идея как ще изглежда. Чакаме в рамките на три месеца да бъде изготвена наредбата, която да обясни какъв е този индекс. Аз не виждам някаква разлика в него с препоръчителната цена, която и в момента се изписва върху кофичките от кисело мляко или бутилките от бира например. Проблематично е по-скоро, че той не просто няма да свали цените, но може да направи така, че някои цени, които досега биха били по-ниски от тази справедлива цена, да се изравнят с нея, тоест да се получи някаква уравниловка не само в посока нагоре, но и в посока отдолу. И разбира се, основното – удължаването на действието с още година на Закона за въвеждане на еврото в Република България, абсолютно безсмислена мярка. Тя не работи досега една година. Защо считате, че ще работи отсега нататък една година, аз не мога да разбера. Ако досега имаше висока инфлация и не можа да се пребори този закон, защо отсега нататък той би проработил? Не виждам никаква логика в това. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Дренчев, според Вас има ли връзка влизането в еврозоната с това цените да скачат и да се повишават? Защото аз съм свидетел на редица държави, които назад във времето приеха еврото, влязоха в еврозоната и се случи точно това. Бих искал наистина да разбера Вашето мнение по въпроса. Благодаря.

Господин Врачев, всъщност мнението на нашата група, и моето в частност, е ясно, че преходът от лев към евро има значение за повишаването на цените, за инфлацията. Аз обаче ще зачета мотивите на вносителите: „Практиката в редица държави – членки на Европейския съюз, преминали през процес на смяна на националната валута с евро, показва, че чувствителността на пазара и обществените опасения относно цените не приключват с формалното въвеждане на новата валута или с изтичането на периода на двойно обращение. Напротив, именно в месеците след приключване на първоначалния преходен период често се наблюдават вторични ценови ефекти, включително опити за необосновано увеличение на цените, основани на пазарна инерция, очаквания, информационна асиметрия или затруднена потребителска ориентация. Сравнителният европейски опит, включително практиките на Хърватия, Словакия, Словения, Литва и Латвия, показва, че поддържането на механизми за наблюдение и контрол върху ценовите процеси за определен период след въвеждането на еврото има съществено значение за ограничаване на инфлационния натиск, стабилизиране на потребителските очаквания и запазване на общественото доверие. В редица случаи именно преждевременното отпадане на контролните механизми е водило до последващи ценови сътресения и обществено напрежение.“ Колеги от дясната страна на залата, този сравнителен европейски опит от Хърватия, Словакия, Словения, Литва и Латвия дали е откритие на „Прогресивна България“, или Вие го знаехте, когато казвахте, че еврото няма да има никакво отношение към цените само преди няколко месеца? Не е лошо да го прочетете и да се поучите от него, защото според мен Вие излъгахте. Не виждам госпожа Теменужка Петкова да е в залата, но всъщност този въпрос е към нея. Иначе – да, естествено, че еврото има значение. Затова се удължава и Законът за въвеждане на еврото в България – с идеята да донесе някакво успокоение на цените. И една препоръка към господин Проданов, може би конкретно, тя се чу и по време на Комисията – закръглете сумата от 5 млн. 112 хил. 919 евро. И то не просто я закръглете, а я вдигнете нагоре, за да може това изискване да се подава ежедневно информация в 7,00 ч. да засяга наистина само големите фирми, а не някакви такива градски супермаркети, на които все пак и заради инфлацията този оборот не е кой знае колко голям. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми, преди да прочета докладите, които, както знаете, имат определена форма, и до голяма степен информацията в тях е повтаряща се, с изключение на направените изказвания и заетите становища, да кажа няколко думи като председател на Временната комисия. Нарушавам правилата с риск да бъда, как да кажа, санкционирана, но съм длъжна да Ви кажа, че това е първото ми изказване като народен представител и първото ми изказване като председател на Временната правна комисия. Заявила съм пред избирателите в предизборната кампания, че ще работя за качествено законодателство, поради което Ви заявявам, че извънредното заседание за разглеждане на законопроектите не е в нарушение на даденото обещание. То е израз на общата ни воля, на народните представители от всички парламентарни групи, бързо да предприемем мерки, ефективни и навременни, в частта относно началото на съдебната реформа, която към настоящия момент изглежда да решим проблема с попълване квотата на ВСС, като направим прецизен избор, който да бъде максимално обективен. Около тези общи критерии се обединиха носителите на трите законопроекта, поради което и в хода на дискусията, която беше изключително професионална, изключително конструктивна, бяха приети и трите законопроекта. Държа да Ви кажа също, че съм безкрайно удовлетворена, че независимо че в последния момент поканихме – а сме длъжни да го направим, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Министерството на правосъдието, а Висшия съдебен съвет – колегите се отзоваха, без представител на Висшия съдебен съвет, взеха становище… И така също да Ви кажа, че между двете четения поемам ангажимента, въпреки че сроковете, които преследваме, за да можем да постигнем в кратки срокове промяна в законодателството и за да се попълни ефективно квотата на ВСС, са кратки, ако искаме да приключим в по-кратък вариант, то между двете четения ще има достатъчно много време, за да се изкажат становища и от тези организации, съюзи, обединения и институции, които не са взели становище или не са успели да вземат колективно становище, тъй като в пленумите на ВКС и ВАС се вземат решения при спазване на определени правила.

С това приключвам и представям доклада.

Извинявам се още веднъж за нарушението, което е изключение от правилата. Първият доклад. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-9, внесен от Велислав Величков Величков и група народни представители на 30 април 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 12 май 2026 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-9, внесен от Велислав Величков Величков и група народни представители на 30 април 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Диана Боева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд: госпожа Мими Фурнаджиева – заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на гражданската колегия; от Върховния административен съд: господин Любомир Гайдов – изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд, и от Съюза на съдиите в България: госпожа Десислава Попколева – съдия във Върховния касационен съд. Законопроектът беше представен от господин Величков, като той посочи, че се предлага ограничаване на правомощията за назначаване, преназначаване, повишаване и понижаване в длъжност на магистрати от съответните колегии на Висшия съдебен съвет, чиито членове са с изтекъл мандат, за да се даде възможност на новия състав на ВСС да уреди тези отношения и да продължи кадровите назначения. В тази връзка Законопроектът предвижда всички висящи конкурсни процедури да бъдат прекратени. Народният представител допълни, че се предлагат промени в начина на избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел тя да придобие обществен, а не партиен характер, като се създава възможност академичните среди и адвокатурата да излъчват свои представители. По-конкретно се предлага: един член от Съдийската колегия да се определя по предложение на Общото събрание на адвокатите в страната; един член от Съдийската колегия – по предложение на Съюза на юристите в България; един член от Прокурорската колегия – по предложение на Академичния съвет на Софийския университет; и един член от прокурорската колегия – по предложение на Българската академия на науките. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. От Върховния касационен съд заявиха, че подкрепят Законопроекта, като приветстваха предложенията, целящи да гарантират независимостта на съдебната система. От Министерството на правосъдието изразиха принципна подкрепа към Законопроекта. Изпълняващият функциите председател на Върховния административен съд приветства законодателната инициатива. В обсъждането взеха участие народните представители Янка Тянкова, Елена Нонева, Рая Назарян, Надежда Йорданова, Стою Стоев, Велислав Величков, Петър Петров и Атанас Славов. Народните представители Янка Тянкова и Елена Нонева посочиха, че от парламентарната група на „Прогресивна България“ ще подкрепят Законопроекта и отбелязаха, че при изготвянето на промените в Закона за съдебната власт ще бъдат обсъдени становищата на институциите и гражданското общество, за да се гарантира устойчиво законодателство. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС посочиха, че ще подкрепят по принцип Законопроекта. Госпожа Йорданова посочи, че от парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепят Законопроекта, като изрази необходимост от прецизиране на част от текстовете. Господин Стоев заяви, че от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепят и трите законодателни инициативи, като обсъди необходимостта от преминаване от парламентарна към обществена квота във ВСС, разпоредбите за мораториум върху кадровите промени и създаването на гаранции за опазване тайната на вота. Народният представител Велислав Величков допълни, че подкрепя предложението за мораториум върху кадрови промени, като изрази нуждата от прецизиране на текстовете, за да се гарантира тяхното точно прилагане. Народният представител Петър Петров заяви, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят по принцип и трите законопроекта, като дискутира предложената забрана за избор на членове на ВСС. В резултат на проведеното обсъждане Временната комисия по правни въпроси с 21 гласа „за“, от които 12 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Демократична България“, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 гласа „против“ – 2 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“; без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-9, внесен от Велислав Величков Величков и група народни представители на 30 април 2026 г.“ Това е докладът по първия законопроект. По втория Законопроект. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-17, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 30 април 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 12 май 2026 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-17, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 30 април 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Диана Боева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд: госпожа Мими Фурнаджиева – заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на гражданската колегия; от Върховния административен съд: господин Любомир Гайдов – изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд, и от Съюза на съдиите в България: госпожа Десислава Попколева – съдия във Върховния касационен съд. Законопроектът беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че с него се въвежда реформа на управлението на съдебната система чрез засилване ролята на съдиите, ограничаване на политическото влияние, повишаване на прозрачността и отчетността, стесняване на правомощията на прокуратурата извън наказателния процес и въвеждане на гаранции срещу злоупотреби от органи с изтекъл мандат. Тя отбеляза, че в съответствие с европейските стандарти се въвежда „двойно мнозинство“ при ключови решения както в пленума на ВСС, така и в Съдийската колегия по кадрови и дисциплинарни въпроси. Решенията ще изискват не само общо мнозинство, но и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите с цел укрепване на професионалната квота и ограничаване на политическото влияние. Предвиждат се и мерки за деполитизация на парламентарната квота чрез разширяване на кръга от субекти, които могат да предлагат кандидати, както и въвеждане на изискване за политическа неутралност на кандидатите, проверявана за период от пет години назад. Със Законопроекта се предлага решенията на ВСС да подлежат на обжалване пред смесени състави от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Въвеждат се и ограничения върху правомощията на ВСС и Инспектората при изтекъл мандат на членовете им, като след изтичане на една година те няма да могат да вземат решения, засягащи пряко статута на магистратите. Предлага се също ограничаване на увеличаването на щатните бройки в съдебната система. Проектът на закон предвижда провеждане на избори за нов състав на ВСС при ясни и сигурни процедури с приоритет на хартиеното гласуване. Законопроектът ограничава намесата на прокуратурата извън наказателното производство, като стеснява „надзора за законност“ до съдебно оспорване на актове и допуска участие в граждански и административни дела само по изключение при доказан обществен интерес. Реформират се и прокурорските проверки чрез въвеждане на кратки срокове, ограничаване на принудителните действия и засилване на гаранциите за защита на гражданите. С цел намаляване на концентрацията на власт при главния прокурор се разширява кръгът от институции и лица, които могат да искат неговото предсрочно освобождаване и да участват в номинирането му, включително съдии и други ключови обществени органи. По отношение на Инспектората към ВСС се предвижда укрепване на неговата независимост чрез по-високи професионални изисквания към ръководството и членовете, по-широко участие на магистратската общност в номинациите и ограничаване на политическото влияние при избора. Същевременно се въвеждат ограничения върху правомощията му след изтичане на мандата на членовете особено по чувствителни въпроси, като дисциплинарни производства и проверки за почтеност, с цел предотвратяване на решения с намалена легитимност. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. От Върховния касационен съд заявиха, че подкрепят Законопроекта, като приветстваха предложенията, целящи да гарантират независимостта на съдебната система. Съдия Фурнаджиева дискутира създаването на гаранции за тайната на вота при провеждането на избор за членове на ВСС. От Министерството на правосъдието изразиха принципна подкрепа към Законопроекта. Изпълняващият функциите председател на Върховния административен съд приветства законодателната инициатива. В обсъждането взеха участие народните представители: Янка Тянкова, Елена Нонева, Рая Назарян, Надежда Йорданова, Стою Стоев, Велислав Величков, Петър Петров и Атанас Славов. Госпожа Тянкова и госпожа Нонева посочиха, че от парламентарната група на „Прогресивна България“ ще подкрепят Законопроекта и отбелязаха, че при изготвянето на промените в Закона ще бъдат обсъдени становищата на институциите и гражданското общество, за да се гарантира устойчиво законодателство. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС посочиха, че ще подкрепят по принцип Законопроекта. Народният представител Атанас Славов добави, че предложеното двойно мнозинство при ключови решения на ВСС е предложение на Венецианската комисия. Господин Стоев заяви, че от „Продължаваме Промяната“ ще подкрепят законодателната инициатива, като обсъди необходимостта от преминаване от парламентарна към обществена квота във ВСС, разпоредбите за мораториум върху кадровите промени и създаване на гаранции за опазване тайната на вота. Народният представител Велислав Величков допълни, че подкрепя предложението за мораториум върху кадровите промени, като изрази нужда от прецизиране на текстовете. Народният представител Петър Петров заяви, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят по принцип Законопроекта. В резултат на проведеното обсъждане Временната комисия по правни въпроси с 21 гласа „за“, от които 12 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Демократична България“, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 гласа „против“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи“; без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-17, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 30 април 2026 г.“ И сега доклада по третия Законопроект. „На свое извънредно заседание, проведено на 12 май 2026 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52 654 01 37, внесен от Олга Бориславова Борисова и група народни представители на 11 май 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Диана Боева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд: госпожа Мими Фурнаджиева – заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на гражданската колегия; от Върховния административен съд: господин Любомир Гайдов – изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд; и от Съюза на съдиите в България: госпожа Десислава Попколева – съдия във Върховния касационен съд. Законопроектът беше представен от народния представител Олга Борисова, която посочи, че с него се отговаря на натрупаните затруднения в дейността на органите на съдебното управление и контрол и по специално на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него. Тя допълни, че продължаващото функциониране на тези органи при изтекли мандати поражда въпроси относно легитимността на част от техните решения, създава предпоставки за правна несигурност и оказва влияние върху общественото доверие, като същевременно се открояват и съмнения, свързани с прозрачността при избора и възможни зависимости в рамките на съдебната система. Допълнително беше отбелязано, че в действащата нормативна уредба се установява липса на достатъчно ефективни механизми за цялостна оценка на професионалните и нравствените качества на кандидатите за членове на ВСС и Инспектората, като формалното изпълнение на изискванията за стаж и професионален опит не осигурява в достатъчна степен гаранции за почтеност, независимост и устойчивост на влияние. Със Законопроекта се въвеждат специални правила и ясни критерии за подбор на членове на органите на съдебната власт с цел повишаване на прозрачността, обективността и предвидимостта на процедурите, както и гарантиране на високи стандарти за професионализъм и интегритет. Друг съществен акцент е ограничаването на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на неговите членове, като се предвижда тяхното упражняване само по изключение и при необходимост, свързана с осигуряване на нормалното функциониране на съдебната система. С оглед утвърждаване на независимостта на съдебната власт се предвиждат и мерки за ограничаване на концентрацията на влияние, като се предлага лица, заемали висши ръководни длъжности, да не могат непосредствено да бъдат избирани за членове на ВСС. Допълнително се урежда засилване на контрола върху актовете на ВСС чрез разширяване на правомощията на министъра на правосъдието за тяхното оспорване. Уреждат се и въпроси, свързани с временното изпълнение на ключови длъжности, включително председателят на Върховния административен съд и главният прокурор, както и практиките по командироване. С цел гарантиране на нормалното провеждане на изборните процедури и осигуряване на достъпност за магистратите в цялата страна се предлага преминаване към гласуване с хартиени бюлетини по окръжни съдилища. Със Законопроекта се предвижда и отмяна на възможността за увеличаване на броя на съдиите във Върховния административен съд без достатъчна обосновка, като се отчита, че според данни на европейски органи България е сред държавите с висок брой върховни съдии, поради което подобни изменения следва да се предприемат след задълбочен анализ на тяхната необходимост. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. От Върховния касационен съд заявиха, че подкрепят Законопроекта, като приветстваха предложенията, целящи да гарантират независимостта на съдебната система. Съдия Фурнаджиева дискутира създаването на гаранции за тайната на вота при провеждането на избор за членове на ВСС, както и възможността за командироване. Съдия Попколева изрази необходимостта от прецизиране на някои текстове и дискутира термини като „обоснована необходимост“ и процедурите за командироване. От Министерството на правосъдието изразиха принципна подкрепа към Законопроекта. Изпълняващият функциите председател на Върховния административен съд приветства законодателната инициатива. В обсъждането взеха участие народните представители Янка Тянкова, Елена Нонева, Рая Назарян, Надежда Йорданова, Стою Стоев, Велислав Величков, Петър Петров и Атанас Славов. Народните представители Янка Тянкова и Елена Нонева посочиха, че при изготвянето на промените в Закона за съдебната власт ще бъдат обсъдени становищата на институциите и гражданското общество, за да се гарантира устойчиво законодателство. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС посочиха, че ще подкрепят по принцип Законопроекта и обсъдиха разпоредбите относно командироването на магистратите. Госпожа Йорданова посочи, че от парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепят Законопроекта, като изрази необходимост от прецизиране на част от текстовете. Господин Стоев заяви, че от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепят законодателната инициатива, като обсъди необходимостта от преминаване от парламентарна към обществена квота във ВСС, разпоредбите за мораториум върху кадровите промени и създаване на гаранция за опазване на тайната на вота. Народният представител Велислав Величков допълни, че подкрепя предложението за мораториум върху кадровите промени, като изрази нуждата от прецизиране на текстовете, за да се гарантира тяхното точно прилагане. Народният представител Петър Петров заяви, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят по принцип Законопроекта, като дискутира предложената забрана за избор на членове на ВСС. В резултат на проведеното обсъждане Временната комисия по правни въпроси с 23 гласа „за“, от които 12 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“, 2 от парламентарната група на „Демократична България“, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-37, внесен от Олга Бориславова Борисова и група народни представители на 11 май 2026 г.“ Уважаеми народни представители, това бяха трите доклада. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря на професор Тянкова, тя посвърши моята работа. Беше казано всичко важно, което се предлага със Законопроекта, както и акцентите в дискусията по него. Аз бих искал само с няколко думи да поясня нещо, което досега наистина не е правено. Аз съм изследвал практиката от всички Народни събрания, които са избирали парламентарна квота във Висшия съдебен съвет и тя винаги е била партийна квота. Кой колкото взел на избори, разпределя се, посочват се едни имена, никой не оспорва имената на другия, голяма толерантност цари, но след това се оказва, че в съответните съдебни съвети, това обикновено са доста анонимни хора. Вече няколко пъти се стигна до прецедента да се иска представители на тази квота от настоящия Висш съдебен съвет да дадат обяснение пред Правната комисия и дори тяхно отзоваване. За да няма такива неща и да създадем впечатление в обществото, че наистина отговаряме на високите очаквания да се избере независим от политическо влияние и олигархични намеси Съдебен съвет, предлагаме да изпълним със съдържание това, което не се случи при последните конституционни промени, тя да придобие обществен характер, именно за това, без въобще да нарушаваме правото на народните представители да правят лично предложенията и разбира се, всеки да гласува по съвест. Искаме да създадем една нормативна основа, с която да се даде възможност за предварителни номинации на най-големите правни и съсловни организации в страната, те да предложат по един човек, а именно Българската академия на науките, безспорно най голямата организация – Съюзът на юристите в България, Адвокатурата в нашия закон е по предложение на делегатите на Общото събрание на адвокатите от страната, за да има по-голяма представителност и да няма съмнение, че някой наш човек се промъква по друг начин и Академичният съвет на Софийския университет – Софийският университет като най-стар, като титуляр, както се казва, по дисциплината „Право“, освен това в Академичния съвет, освен преподавателите, хората с научни титли, все пак влизат и студенти. Техният глас също е добре да се чуе. Тези четирима души ще представляват една трета от тази парламентарна квота, разбира се, високата отговорност пред всички нас стои и за другите седем души, които в крайна сметка ще бъдат избрани, но нека по този начин да се разбере, че ние се отваряме към обществото, ползваме правната експертиза, авторитета на тези организации и да дадем възможност в едно, не състезание, но в една конкурентна процедура, те също да влязат, за да се преценят техните качества и евентуално да бъдат избрани, което мен лично би ме зарадвало в следващия състав на парламентарната квота на ВСС. Относно така наречения мораториум, той наистина е временен, временно ограничаване на правата на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е изтекъл преди три години и седем месеца, още малко ще изкара втори мандат без мандат, и в крайна сметка тези кадрови въпроси, които не търпят абсолютно никаква спешност за следващите два-три месеца, административни ръководители, назначавани, преназначавани, повишаване в длъжност на магистрати, да се спрат в момента, висящите производства да се прекратят и следващият състав на ВСС, зад който ще има, надявам се, високо обществено доверие, да може да направи този избор и да поеме своята отговорност в първите си най-важни актове, за да върнем нещото, което много липсва напоследък, доверието в съдебната система, а тя е основополагаща за доверието в държавата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Действително в доклада, който професор Тянкова представи пред нас, бяха изложени основните моменти, внесени от нашата парламентарна група в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Аз ще се възползвам от времето за становище на вносител да разясня част от логиката, която стои зад направените от нас предложения. Действително, ние имаме три групи предложения в Законопроекта. Едната група предложения е свързана с гарантиране на подобряване на избора на Висш съдебен съвет и осигуряване на повече независимост при изпълнение на неговите правомощия, аналогично и относно процедурите за избор и правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет. И третата група предложения са свързани с привеждане на правомощията на прокуратурата в съответствие с измененията на Конституцията на Република България от 2023 г. Въпрос, който не изчерпва цялата нужда от реформа в прокуратурата, но изпълнява належащата задача Законът за съдебната власт да се приведе в съответствие с Конституцията на Република България. Няколко неща искам да кажа относно изискванията за избор на Висш съдебен съвет. Действително както в практиката, така и в теорията много настойчиво през годините се говори за необходимостта да се върнем към изборите за членове на Висш съдебен съвет, така както са измислени, замислени от бащите създатели на настоящата Конституция, а именно тя да бъде обществена квота, а не както в годините се превърна в парламентарна, тоест партийна квота. Ето защо ние също правим нашите предложения, от една страна, да се разшири палитрата, възможността за номиниране на членове на Висшия съдебен съвет, а именно това да бъде Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети в университети, отговарящи на определени условия – това са трите университета с най-висок ранг в България. Също така изрично казваме, че тези кандидати и членовете трябва да бъдат партийно и политически неутрални. Какво означава това? За определен период от време – ние предлагаме пет години, те да не са заемали определен кръг от политически длъжности. А що се отнася от гледна точка на работата на Висшия съдебен съвет, особено по кадровите въпроси, предлагаме споровете да се разглеждат от смесени състави от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Целта е да преодолеем това изкривяване, което, за съжаление, наблюдаваме през годините – че Върховният административен съд се превърна в квази кадрови орган на съдебната власт. Съгласете се, че не е било това идеята тогава, когато в Конституцията се предвиди неговото възстановяване. Също така правим предложения да се ограничат правомощията както на Висшия съдебен съвет, така и на Инспектората към Висшия съдебен съвет след изтекъл мандат да вземат определени кадрови решения. Това е свързано и с привеждане в изпълнение на решението от 30 април 2025 г. по делото Инспекторат към Висшия съдебен съвет на Съда на Европейския съюз, където се казва, че орган с изтекъл мандат не може да взема съществени решения относно статута на магистратите, тъй като това нарушава изискванията за независимост. Също така, пак относно избора на Висш съдебен съвет, правим още две неща. Предвиждаме предложение за избор на професионалната квота да бъде на национално ниво с гласуване с хартиени бюлетини. Знам, че изглежда парадоксално точно от нашата парламентарна група да предлагаме гласуване на хартии, но за съжаление, Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат едно от многото неща, което не успя да свърши, е именно да създаде такава система за електронно гласуване, което да гарантира тайната на вота и честността на вота при избор на членове на Висшия съдебен съвет. Нека да припомня скандала от последните две години, където се оказа, че от сградата на Върховния административен съд са гласували близо 200 магистрати, при положение че в сградата са влезли 20 и няколко. Колегата Славов извърши проверка тогава, може да каже точната цифра. Докато нямаме сигурна система за гласуване, ние трябва да организираме избора така, че той да бъде или на хартия, или, както се каза в дебата в Правната комисия, чрез машините за гласуване, които имаме. Също така предвиждаме, може би ще водим и този дебат при бюджет 2026 г., да се каже на съдебната власт да спрат да увеличават бройките си както на съдии и прокурори, и следователи, така и на съдебни служители. България трайно през годините води тенденциите, от една страна, на много висок, в някои случаи даже най-висок брой съдии и прокурори на глава на населението, и от друга страна, трайно води класациите за процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя за правосъдие. Ако видим последните бюджети, ще видите, че темпът за нарастване на бюджета на съдебната власт увеличава темпа на нарастване на брутния вътрешен продукт и същевременно от тези огромни суми, които плащаме, 90% отиват за заплати и бонуси. Тоест вижда се, че има какво да се мисли и трябва да се спре с това прекомерно увеличаване на бройките в съдебната власт. Връщам се към Инспектората. Там предлагаме част от номинациите за инспектори да се правят от органите на съдебната власт. Това е трайна препоръка от страна на Венецианската комисия, тоест за отварянето на номинационния процес за членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората предлагаме различен подход, който е обвързан със спецификата на статута на двата органа. Що се отнася до прокуратурата, професор Тянкова много точно представи нашите изменения. Аз само ще припомня, че с измененията в Конституцията от 2023 г. в чл. 127, т. 5 се ограничи възможността на прокуратурата да се намесва в граждански и административни дела. Това съответства както на трайни препоръки на Венецианската комисия, така е оценено и положително от Конституционния съд в Решение № 3 от 2023 г., където се казва, че намесата на прокуратурата в този вид производства трябва да е субсидиарна и би могла да се приеме само ако целта на производството не би могла да бъде постигана по друг начин. И последното изменение е свързано с така наречените прокурорски предварителни проверки. Колеги, знаете, че това са действия от страна на прокуратурата, които не са част от формалния наказателен процес. В момента се точат до безкрайност, това трябва да се ограничи и съответно в определени случаи да се осигури адвокатска защита, защото именно тези прокурорски проверки са много голяма част от сивата зона на работа на прокуратурата и е крайно време това обстоятелство да бъде преустановено. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги народни представители, днес представяме на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Този законопроект не е просто поредната нормативна промяна, а спешна мярка за преодоляване на дълбоката институционална криза в съдебната система. Основният двигател на тези промени е необходимостта от възстановяване на общественото доверие и гарантиране на легитимността на решенията в съдебната система. В момента сме свидетели на продължително функциониране на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него при отдавна изтекли мандати. Това създава правна несигурност и насажда съмнения за непрозрачност и нерегламентирани влияния. Действащата уредба не предоставя достатъчно гаранции, че изборът на членове на тези ключови органи се основава на реална проверка на техните нравствени качества и независимост. Законопроектът предлага няколко стратегически промени, насочени към отчетност и прозрачност, а именно нови правила за избор на членовете на ВСС. Предвижда се Народното събрание да приема правила, по които да се установяват високите професионални и нравствени качества на кандидатите. Оценката ще се фокусира върху техния практически опит, обществения авторитет и капацитета за спазване на Етичния кодекс. Въвежда се забрана лицата, които през последните седем години са били председатели на ВКС, ВАС, главен прокурор и техните заместници, да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет. Целта е да се прекъсне възможността за пренасяне на директно институционално влияние от върховете на системата към органа, който ги управлява. Когато мандатът на ВСС е изтекъл с повече от една година, предложението ни е той да губи правото да взема решения с дългосрочен ефект върху организацията и независимостта на системата. Изключения ще се допускат само при крайна необходимост за функционирането на съответния орган. В нашите предложения също така е заложено министърът на правосъдието да получава право да оспорва решенията на Пленума и колегиите на ВСС, като жалбата ще спира тяхното изпълнение. Това цели засилване на външния контрол за законосъобразност. Поради констатирани проблеми с електронното гласуване Законопроектът предвижда изборът на членовете от квотата на магистратите да се провежда с хартиени бюлетини в окръжните съдилища. Считаме, че това ще гарантира сигурността на вота и ще повиши легитимността на избора. Предлага се също така отмяна на разпоредби, позволяващи увеличаване на числеността на съдиите във ВАС, които са без реален анализ. Данните показват, че България е сред страните с най-висок брой върховни съдии в Европа, което изисква преосмисляне на ефективността. Считаме, че приемането на тези промени ще доведе до повишаване на легитимността. Членовете на ВСС ще бъдат избирани чрез прозрачна и задълбочена процедура, основана на интегритет. Ще доведе и до независимост. Ограничаването на правомощията на органите с изтекъл мандат ще гарантира, че ключовите кадрови решения ще се вземат от органи с актуално доверие. Ясните правила за временно изпълняващите длъжността ще пресекат възможностите за нерегламентирано влияние. По време на заседанието на Временната комисия по правни въпроси, както и професор Тянкова отбеляза, в рамките на конструктивен диалог с представителите на останалите политически сили бяха очертани ключовите допирни точки в полза на обществения интерес. Разглеждаме предложените бележки като ценен ресурс за подобряване на нашия законопроект. Наред с политическите консултации за нас също така е от фундаментално значение експертният анализ на становищата от страна на ВКС, ВАС, ВСС и останалите заинтересовани лица. Целта ни е чрез прецизиране на всеки детайл да изработим устойчива и работеща нормативна рамка, която да отговаря на високите очаквания за сигурност и справедливост. Този законопроект е първата крачка към трансформирането на правосъдието в предвидима и справедлива система. Той е насочен към преодоляване на институционалния застой и гарантиране на върховенството на закона. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми български граждани! Необходимостта от съдебна реформа бе заявена от ВЪЗРАЖДАНЕ в предизборната кампания и последователно отстоявана от нас и в първия ден на свиканото настоящо Петдесет и второ народно събрание чрез внесените от нас нови различни процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него. В тази насока, както посочихме и във Временната правна комисия на нейното заседание, така и в пленарната зала ще подкрепим заявката за избор на нови членове от квотата на Народното събрание на Висшия съдебен съвет и избор на членове на Инспектората и съответните промени в Закона за съдебната власт, които да ограничат правомощията на ВСС, докато бъдат завършени тези изборни процедури. Разбира се, това не е съдебната реформа, това е част, стъпка от съдебната реформа. От ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че доколкото и ние, и други политически партии, които участвахме в изборите, дадохме ясна заявка за необходимостта от промяна на статуквото, което към момента е овладявало ръководството на съдебната власт, би следвало наистина със своите действия да направим така, че да постигнем една промяна, която наистина да има полза за българското общество. В тази връзка в законопроектите – в трите законопроекта, които са внесени, виждаме някои от идеите на ВЪЗРАЖДАНЕ, които бяха възприети чрез внесените от нас процедурни правила. На първо място, доста по-всеобхватната и обширна проверка на кандидатите за членове в процедурата по избор, която се въвежда с два от законопроектите на „Демократична България“ и на „Прогресивна България“ считаме, че наистина до момента тази проверка е била единствено формална в извършените до момента процедури – да, тя наистина трябва да бъде много по-сериозна. Това според нас ще доведе до по-добър подбор на кандидатите и наистина ще доведе до реална проверовъчна дейност на тяхната практическа подготовка и на техния практически опит, които биха били гаранция затова те да изпълняват своята длъжност законосъобразно, ако бъдат избрани. Следващото нещо, което виждаме като общо с нашите идеи и е рецепирано в два от законопроектите на „Продължаваме Промяната“ и на „Демократична България“, това е възможността повече лица да отправят предложения за избор на членове на ВСС. В Законопроекта на „Продължаваме Промяната“ има такава възможност. Ние сме възприели такъв подход и във внесените от нас процедурни правила. Следва да отбележа, че в Законопроекта на „Продължаваме Промяната“ не е посочено подобно условие за избор на инспектор и главен инспектор. Поне според нас би следвало и там да има такава възможност повече лица, а не само народни представители да могат да правят предложения. И ако бъде приет и този законопроект, в общия доклад ние съответно ще направим предложения в тази насока. Същата възможност е залегнала и в Законопроекта на „Демократична България“, но не е залегнала обаче в Законопроекта на „Прогресивна България“. Ние считаме, че ако бъде запазвано сегашното положение, с нищо не променяме начина, по който работеше статуквото до момента. Ако искаме да имаме по-различно управление на съдебната власт, ние трябва да дадем възможност за по-различни условия за избор, които да включват възможност повече лица да правят предложения и забележите, не само това, а също и да могат повече лица да участват в реални дискусии и обсъждания на представените кандидатури, на внесените кандидатури. Също подкрепяме тези три законопроекта и заради направената заявка за ограничаване на кадровите промени във ВСС. Да, и според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ВСС с изтекъл мандат не бива да прави кадрови промени по управлението на съдебната система, но следва и да посочим нещо изключително важно и тук вече ще отправя една критика – конкретно в Законопроекта на „Прогресивна България“ – да, там наистина посочено е мораториум за вземането на решения от страна на ВСС по отношение кадровата политика и организацията и дейността на съдебната власт, но нека да направим разграничение. Едно е да спрем кадровата политика по върховете на съдебната система – нещо, което трябва да бъде подкрепено, а съвсем друго е да спираме достъпа на входа на съдебната система. Какво имам предвид? Ако бъде приет и влезе в сила Законопроектът, в § 4 и забраната, която не позволява на ВСС и на колегите да извършват и да вземат съответните решения по чл. 30, ал. 5, т. 1 от Закона за съдебната власт, ще засегнем, или ще засегнете, тъй като ние няма да подкрепим този параграф – три групи лица. На първо място, лицата, които са спечелили конкурси за магистрати и следва да проведат деветмесечното обучение в Националния институт на правосъдието, ако ние с този законопроект въведем такава забрана, реално ще спрем един деветмесечен випуск в Националния институт на правосъдието, докато бъдат избрани новите членове на ВСС. Това ще отнеме поне няколко месеца. На следващо място. Втората група лица, които ще бъдат засегнати, тези, които завършват сега месец юни обучението си в НИП, с тази забрана, която е въведена по § 4 от Законопроекта на „Прогресивна България“, не може колегите от съответната колегия да ги назначи за младши магистрати. Това е изключително важно. И третата група лица, които ще бъдат засегнати, това са младшите магистрати, младшите съдии, младшите прокурори, младшите следователи, по отношение на които съответната колегия не може пък да вземе решение да ги назначи в длъжност за редови магистрати, както се изразяваме ние. И затова е изключително важно, когато се внасят законопроекти от днес за утре и когато се разглеждат на извънредни заседания, наистина подходът да бъде по-различен. Не може първо да се провежда заседанието и едва след това да постъпват становищата от съответните институции. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако бъдат приети законопроектите днес, и след изготвянето на общия доклад, ще направим предложения за ограничаване на въпросната забрана, така че тя да не обхваща лицата, които са, образно казано, на входа на съдебната власт, тъй като това изключително много ще затормози работата на съдебната система. И още едно нещо да посоча, което заявих и в Правната комисия. Следва да помислим дали наистина предлаганата от „Прогресивна България“ в техния законопроект забрана за лица, които са заемали длъжността „ръководител“ на Върховния касационен съд например, или Върховния административен съд седем години след това да не могат да бъдат избирани за член на ВСС, дали тази забрана е в съответствие с Конституцията, защото помислете, ако да кажем, аз имам 30 години стаж в съдебната власт, издигнал съм се до длъжността „председател“ на Върховния касационен съд, защо в следващите седем години да има забрана и аз да не мога да бъда предложен за член на Висшия съдебен съвет, ако желая да се развивам, и да покажа качества в ръководния орган на съдебната система. По тази логика, тъй като членовете на ВСС, или в случая 11 от тях, се избират от Народното събрание, дайте да им забраним да бъдат избирани за народни представители, за да не оказват влияние отново върху този орган. Именно в тази насока би следвало да се помисли, разбира се, ограничаването на лица, които са изпълняващи функцията, наистина е правдоподобно, но нека да не пречим на хората, на практиците, които имат 20 – 30 години стаж в съдебната власт, достигнали са до нейните върхове благодарение на това, след това да им въвеждате забрана за седем години, да не могат да участват и да не могат да бъдат избирани в нейния ръководен орган, нещо поне, което според мен, ограничава тяхното пасивно избирателно право. Така че ще гласуваме за трите законопроекта, въпреки критиките към някои техни разпоредби и съответно ще направим предложение между първо и второ гласуване, така че те, на първо място, да не пречат на нормалното функциониране на съдебната власт, говоря за младите магистрати, и на второ място, да съответстват напълно на Конституцията на Република България. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, съгласно доклада на Комисията за качеството и ефективността на правораздаването към Съвета на Европа в раздела, в който е обследвана и България, за нашата съдебна система е отразено, че в рамките на Европейския съюз тя е финансирана с 0,61% от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време имаме два пъти на брой по численост магистрати, на 100 000 души на глава от населението в страната. Тези положителни резултати изискват насреща и една много добра работеща съдебна система, но за съжаление, на фона на тази статистика, ние имаме една тромава, неефективна и неработеща съдебна система, която в същото време се ръководи от един Висш съдебен съвет с изтекъл мандат. И трите законопроекта, които бяха внесени и се обсъдиха на заседанието на Временната комисия по правни въпроси, виждаме политическата воля на всички парламентарни групи да се създаде един наистина работещ нов Закон за съдебната власт, в който тази институционална криза, в която в момента сме попаднали, да не се повтаря занапред. В тази връзка коалиция „Прогресивна България“ заявихме, че ще подкрепим и трите законопроекта, но имаме следните критически бележки към внесените други два законопроекта, а именно: В Законопроекта, който е внесен от колегата Велислав Величков и група народни представители, виждаме, че е направено предложение членовете от Висшия съдебен съвет да се изберат по един от представените предложения, както бяха – Съюзът на юристите в България, Съдийската колегия, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките и Общото събрание на адвокатите в страната. Това дава възможност да се номинират повече кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, но в същото време трябва много внимателно да се процедира в хода между двете четения какво става с правомощията, които ще имат народните представители. Те ще бъдат ли съвместими с тези предложения, от които ще се очаква от тези органи да направят предложения? Затова трябва много внимателно да се помисли в тази насока, за да се постигне и необходимата ефективност от посочените промени. Почти идентично е и предложението, внесено от колегата Надежда Йорданова и колеги народни представители, и на предложението по отношение на така наречената обществена квота. Тук те визират най-добрите университети по национална рейтингова система и Висшият адвокатски съвет, който е като официален представителен орган на адвокатурата. Тук обаче също възниква въпросът по отношение на критериите на националната рейтингова система, защото всяко висше учебно заведение има своя рейтинг и няма да бъде в правомощията на Народното събрание да определя или да ги степенува. Считаме, че по този начин ще се създаде една предпоставка за дискриминация на висшите учебни заведения, или ще се създадат възможности за субективизъм, което всъщност не е в духа на Закона. Да, действително политиката няма място в правораздавателната ни система и тук трябва наистина да процедираме много внимателно всички предложения, които бяха направени, защото, ако искаме съдебната система наистина да бъде независима, политиката няма място в нея. И трите законопроекта създават гаранции за независимост и политически неутралитет при избора на Висш съдебен съвет и на Инспектората към него. Те не засягат спазването на принципа на равнопоставеност съгласно Конституцията на страната и законодателството, а просто имат за цел да се създаде изменение в Закона за съдебната власт, което пряко ще се отрази на реда и условията, при които се провежда номинирането и избирането на нов състав на Висш съдебен съвет, главен инспектор и инспектори към Инспектората. И в заключение само ще направя едно предложение. Ако искаме наистина да сложим точка на тази криза, в която се намира Висшият съдебен съвет, нека да помислим за процедурите и сроковете, които са свързани с това кога да бъде открита тази процедура. Нека тя да започне в рамките на шест месеца преди изтичането на мандата, а да не е в последните два месеца, за да може към момента на изтичането на мандата ние да имаме вече един нов Висш съдебен съвет и тогава няма да попадаме в ситуацията, в която да вземаме решения, да налагаме мораториум и как точно да работи този съвет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, в моето изказване ще се спра основно върху Законопроекта, който е нов за тази институция, който е внесен от колегите от „Прогресивна България“. Другите два законопроекта обхващат идеи, които сме дискутирали и в миналото. Ще започна първо от положителните неща в този законопроект. Със сигурност мога да отбележа, че въвеждането на ново ограничение за нас е положителен момент. А това да не могат председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор седем години след изтичането на мандата им да бъдат членове на ВСС, със сигурност, е стъпка в положителна посока. Така или иначе те доста дълго време са били част от решаващия кадрови орган, със сигурност, има и други кадърни хора, които следва да поемат управлението на съдебната власт. Така че това е нещо, което е стъпка в правилната посока, наред и с допълнителните ограничения, които въвеждат колегите от „Демократична България“. Друго положително нещо все пак трябва да отбележим. И трите законопроекта предлагат някакъв вид мораториум върху кадровите решения на този орган. Малко по-късно ще се спра и всъщност имаме бележки по този въпрос точно в Законопроекта на „Прогресивна България“. Със сигурност едно от положителните неща, което до момента не бе споменато, е именно осми параграф от Преходните и заключителните разпоредби, с който се отменя една много порочна норма, която беше приета със Закона за държавната собственост, а именно – тогава се даде възможност Върховният административен съд да си кадрува неограничено, колкото бройки им е нужно. И е изключително положително, и това е норма, която подкрепяме с две ръце и ще я подкрепим и на второ четене. Другото положително, което виждам, е, че със сигурност, предложението да се гласува с хартиени бюлетини за професионалната квота е положително. Колкото и странно да звучи, действително в настоящия момент по друг начин избор на професионалната квота не може да се проведе така, че да гарантира действително отразяване на волята в професионалната квота на магистратите. Защо? Първо, системата, която се използваше до момента, тя никога не отговаряше на критериите в Закона, а именно – да бъде реално гарант за резултатите и провеждането на самата процедура. Отделно от това самата система от доста време не е сертифицирана. От две-три години Висшият съдебен съвет бездейства, а те самите, между другото, в дискусия заявиха, че тази система не може да бъде надградена така, че да отговаря на законовите изисквания, и трябваше да се направи съответно нова. А да припомним, както каза и колегата Йорданова, за този скандал, който стана всъщност със системата, която се проведе тогава за електронно гласуване, а именно – от двайсетина влезнали съдии в сградата на Върховния административен съд от сградата са гласували приблизително двеста човека за половин час. Така че е ясно, че по друг начин не може да бъде проведено гласуването към настоящия момент. И отделно от това е положително, че е засегнат моментът и с командировките. Дали достатъчно убедително се решават проблемите чисто конюнктурно, защото това е преходна норма, а не е залегнала в Закона, ще обсъдим между първо и второ четене. Сега, нашите забележки са свързани основно с така наречения мораториум, и то по-скоро не върху това какво обхваща той, а по-скоро върху това, че всъщност ние всички се обединяваме, че такъв мораториум е нужен, защото ние не вярваме на този Висш съдебен съвет. Този Висш съдебен съвет с изтекъл мандат, почти два пъти надхвърлящ мандата му, видяхме как действа. Всички ние сме убедени в тази зала, че със сигурност не можем да имаме вяра за това какви кадрови назначения ще направи за дълги години напред в съдебната система. От тази гледна точка е положително, че и трите парламентарни групи със законопроекти предлагат мораториум. Обаче във Вашия законопроект има една възможност този Висш съдебен съвет, на който всички ясно съзнаваме, че не можем да му имаме доверие, сам да прецени все пак да направи тези кадрови назначения. За мен е необосновано това предложение. Със сигурност трябва да отпадне тази алинея и ще настояваме за това между първо и второ четене. Трябва да намерим по-добра система, при която в крайна сметка ясно трябва да си кажем, че това е извънреден способ, защото имаме институционална криза – Висш съдебен съвет, който отдавна не е избран. Друг проблем за мен, който съзирам и сме го обсъждали с колегите, е всъщност отчасти положителен. Положителното е, че Вие казвате, че ще трябва да се правят по-задълбочени проверки при избора на членове във Висшия съдебен съвет. Няма спор в това нещо. Но проблемът е, че всичко оставяте отново в ръцете на политиците в Народното събрание. Трябва да помислим между първо и второ четене. Така или иначе е явно, че в главите Ви е залегнало какви принципи трябва да се гарантират с правилата, които ще приеме Народното събрание, трябва да помислим дали някои принципи не можем да ги вкараме на законово ниво, така че да не зависи всеки път този избор всъщност от политическото мнозинство в пленарната зала. А да имаме законови принципи какви правила трябва да следва Народното събрание при избора на този орган. И за финал искам да кажа, че ние ще подкрепим и трите законопроекта. Виждаме положителни моменти и в трите законопроекта, но – още нещо забравих да кажа. В случая, когато имаме последната преходна норма, а именно параграф 12, с който казваме всъщност, че ние ще избираме с хартиени бюлетини – това вече го коментирахме. Но проблемът е, че Вие залагате този избор в професионалната квота да стане на окръжно ниво. Съзираме голям проблем точно в това, защото има окръжни съдилища, които са с двайсетина съдии. В този един съд реално тайна на вота ние няма да имаме. Провеждане на избора по време на работен ден в сграда, където работят двадесет съдии – ясно е как тези хора ще гласуват. За мен предложението, което са направили колегите от „Демократична България“, да се проведе централна процедура, е най-добро. Но като алтернатива – и между другото, по повод това коментираха и съдиите в комисия – доста по-добър би бил вариантът, ако няма да бъде на централно ниво, то да бъде поне на апелативно ниво. Така че трябва да помислим и действително да отстраним всички възможности за намеса в този избор, за да можем да гарантираме едно неутрално, политически неутрално, без зависимости управление на съдебната власт. Надявам се конструктивният тон да продължи и да успеем да приемем правила, с които да изберем Висш съдебен съвет, които действително да гарантират политическа неутралност на бъдещите избрани членове. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, поздравления за вносителите и на трите законопроекта. Ето това е пример как, независимо от политическите ни различия, можем да се обединим и да отговорим на очакванията на обществото за тази ключова реформа. Господин Стоев, съгласен съм със забележката, която правите по отношение на ал. 10. Аз, за съжаление, не можах да присъствам на Правната комисия, тъй като бях едновременно и в двете комисии, и днес ще съм там. Идеята е принципно, че трябва да предвидим наистина при форсмажорни обстоятелства, но ще го обсъдим това между първо и второ четене. Добра забележка. Както и колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ – също има резон в това, което казвате. Аз лично си позволявам да изявя мнение. Колегата Величков – прекрасна е идеята академичната общност да може да участва по някакъв начин в излъчването на представителите във Висшия съдебен съвет. Замислете се обаче в крайна сметка дали веднага някой няма да каже: ето начин, по който Софийският университет да има един човек и лоби във Висшия съдебен съвет. Затова може би вариантът да разширим кръга на академичната общност е по-подходящ, но отново предстоят дебати, пак казвам, заедно. Сигурен съм и обнадежден. За първи път днес се чувствам горд, че съм народен представител. И апел – нека по този начин да водим диалога, за да вдигнем отново доверието в Народното събрание, колеги. Вярвам, че и Вие го изпитвате като удоволствие в момента, защото няма нападки, има конструктивен диалог и добри идеи, които избират най-добрия законопроект. Затова Ви поздравявам всички. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, господин Стоев постави няколко важни въпроса, но аз бих искал да изясним нещо по отношение на ал. 10, която ние предлагаме. Тя е необходима, господин Стоев, за да избегнем евентуален блокаж в работата на Висшия съдебен съвет, тъй като всички знаем, че да – това е една инцидентна ситуация в момента, но тя не е неизбежна в бъдеще. И както Решението на Съда на Европейския съюз, което всички ние коментираме, от 30 април 2025 г., която всъщност допуска такива ограничения, които осигуряват върховенството на правото и независимостта на съдебната система, също така трябва да сме наясно, че имаме конституционна практика, която недвусмислено казва, че не може да бъдат преустановявани автоматично функциите и правомощията на държавни органи при изтекъл мандат. В този смисъл ние трябва да намерим златната среда. Трябва да постигнем така наречения баланс между институционалността и нашето задължение, нашата роля да ограничим по някакъв начин държавните органи с изтекъл мандат. В този смисъл мисля, че нашата формулировка в момента е подходящо решение, но разбира се, това подлежи на обсъждане между първо и второ четене, доколкото трябва да се намери дефиниция на това, което ние предлагаме. Също така искам само да обърна внимание върху предложението за така наречената обществена квота. То наистина е разумно предложение. Адмирирам желанието да въвлечем гражданското общество в този така важен избор, но трябва да имаме предвид някои важни неща, и това, което аз съм си подготвил като бележки, ще си позволя да Ви ги прочета. На първо място, това е възможността за размиване на политическата отговорност, която Народното събрание носи като орган, който излъчва единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет. Трябва да сме наясно, че смисълът именно народните представители да правят номинации е свързан с тяхната конституционна и политическа отговорност пред обществото за качеството и професионализма на предложените кандидати. Тази отговорност би могла лесно да бъде прехвърлена или формално избегната чрез позоваване на обстоятелството, че съответната кандидатура е издигната от външна организация, при това извън системата на държавната власт. Освен това разширяването на броя на оправомощените субекти създава впечатление за недоверие в способностите на Народното събрание да извърши самостоятелен, качествен и обективен подбор на членовете на Висшия съдебен съвет. Ние този риск се опитахме да…

Разбира се. Този риск се опитваме да го преодолеем именно с предложените правила, които искаме Народното събрание да приеме, за установяване на високите професионални и нравствени качества на кандидатите, за да не се стигне точно до тази необходимост да бъде размита политическата отговорност на Народното събрание по отношение на избора на членове на Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Колеги, ще бъда максимално кратка и ще се опитам да обясня по ал. 10 това, което колегите от „Продължаваме Промяната“ отправиха като забележка и на заседанието на Временната правна комисия. Колеги, ние разбираме всички критични бележки и ги приемаме, но съгласете се, че Законът следва да обхване възможно най-много житейски ситуации и това, което Законопроектът на „Прогресивна България“ се опитва да уреди в тази ал. 10, са по-скоро инцидентни случаи, в които ще се застраши, даже не ще се застраши, а ще се спре нормалното функциониране на съд или прокуратура. И имам предвид единствено това, което касае малките съдебни райони в случаите, където работи един магистрат в съответен съд или съответна прокуратура, или там, където са двама. Защото чисто житейски е възможно да се случи нещо с този магистрат и тогава няма как да се реагира и да има нормално функциониране на този съответен съд или прокуратура, когато няма магистрат. И тогава именно възниква според нас обоснованата необходимост от решение на ВСС, примерно за командировка, за преместване или някакво назначение, което да разреши временно съответния проблем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви за репликите, колеги. Вие повдигнахте два въпроса – относно забележките ни към Мораториума и така наречената обществена квота, за което Ви благодаря, защото за обществената квота и колегата Нонева повдигна въпроси, които ние не реферирахме с моето изказване, защото забравих. Сега, първо, за Мораториума. Колеги, съгласете се, и то практиката ни го показва в момента: няма как механизмът за отключване на тази система – Вие казвате, да, може да има необходимост, да, така е, и не трябва да гледаме единствено от конюнктурната ситуация, в която сме в момента, но няма как механизмът, който отключва назначенията, да бъде функция пак на този орган. Трябва да помислите или за пределни критерии, при които може да се отключи този механизъм за назначаване и за реално преодоляване на Мораториума, защото в този случай има едни пожелателни изречения, в които казвате – ами, при необходимост, която застрашава функционирането. Обаче ние видяхме, ето примера – този Висш съдебен съвет как чете закона. Абсолютно го чете в негова полза, въпреки че е пределно ясен за това колко време примерно изпълняващият функциите главен прокурор може да бъде такъв. И той казва, че не се прилага този закон. Така че, ако не сме пределно ясни как реално това нещо трябва да се случва, те ще си го тълкуват, както искат. И тук говорим, че да, много хубав текст, ама, ако има правилното намерение в един Висш съдебен съвет. И тук не трябва да гледаме какво е мнозинството сега в тази зала действително. Но трябва да видим какво ще се случи и за в бъдеще. Затова Ви призовавам всъщност да вкарате принципите, които смятате да залегнат в правилата в Народното събрание, чрез които ще избираме от тях квотата на ВСС, да ги вкараме в Закона. Колкото се може повече. Защото ще бъде, първо, възможност ние да получим информацията, която искаме от Закона, защото знаете ли какво ни казва институцията, когато ние в едни правила заложим, че искаме да получим информация от еди-си коя служба? Казва ни – специален закон това нещо не го позволява. Но ако го има в специалния закон, който е спрямо общия, който е Законът за съдебната власт, те няма да имат право да ни откажат тази информация. Така че такъв тип предложения трябва да направим. Друго, за обществената квота. Първо, няма как да се размие политическата отговорност на народните представители, защото народните представители ще ги изберат тези хора. Да, кой ще направи предложението, е различно от това, но гласовете, с които тези хора ще бъдат избрани, Конституцията ясно казва: избират се от Народното събрание тези 11 човека. И искам само да кажа още нещо във връзка с това как е приета нашата Конституция и как е замислена тази квота. Тя никога не е била замислена като политическа квота. И позволете ни да се съмняваме, защото практиката показва точно това. Особено след като се въведе мнозинството от 160 гласа, тази квота винаги е била избирана на парцелиране на база кой колко народни представители има в залата, колко са нужни за събирането на 160 гласа, всеки си има представителя вътре, във ВСС. Ние това нещо искаме да го избегнем. Не трябва по този начин да се избират членовете във Висшия съдебен съвет, а трябва да се гледа те да бъдат политически неутрални и качествени хора, които могат да управляват съдебната власт. Така че ние трябва да вкараме обществената квота такава, каквато е замислена. Как ще бъде направено? Надявам се да обсъдим конструктивно между първо и второ четене и да постигнем някакъв консенсус. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Може би малко избързах с процедурата, но бих искал да призова за удължаване на работното време до приемане на точката от дневния ред. И съответно, извън протокола, респективните комисии, които са насрочени за след заседанието, да бъдат удължени във времето. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, понеже в репликите към колегата Стоев бях адресиран и аз сега няма от какво да съм обиден, за да взимам лично обяснение, затова използвам формата на изказване. Обществената квота и единственият университет. Системата, по която трябва да се определят няколко университета, които да излъчват един представител в конкуренция помежду си, ще създаде много голямо напрежение. Ние разполагаме, както се разбра и както се очаква от нас, с много кратко време. Обществената квота! Ами, тя се предлага от народни представители. Не може БАН или СЮБ, или Адвокатурата да предложи човек за гласуване в пленарната зала. В крайна сметка народните представители трябва да припознаят този човек. Искам да Ви напомня, че в предишни Народни събрания това е правено. Примерно предложение на КЕВР, което се припознава от народен представител, и се извършва изборът. Сега, ако никой не припознае съответната кандидатура, няма да получи възможност да бъде поставена на гласуване. Ограничението в Мораториума, предлагано в Законопроекта на „Прогресивна България“ – тук голямото изключение е така наречената обоснована необходимост. Тя никъде не е обоснована де факто и е субективна преценка – на кого? На ВСС. За ВСС няма смисъл да говорим. Всички тук с малки изключения казаха какво представлява сегашният състав на ВСС и какви решения по целесъобразност взима. Проблемът е, че когато от тях зависи, те могат да направят каквото искат. Те сега се съобразяват с победителя – леко се подмазват и сами спират кадрови решения, защото имало очакване и видимо консенсус в Народното събрание да се спрат тези назначения. Това е един вид – оставете ни една вратичка, ние няма да прекаляваме. Ама, те може да не прекаляват, но с много малки, но много важни назначения може да объркат съществени неща в съдебната власт и да затруднят бъдещия процес, включително по съдебна реформа. Алинея 10 е написана като изключение, но реално функционира като широко отворена врата за заобикаляне на самия мораториум. Никъде в Законопроекта не се предвижда квалифицирано мнозинство за вземане на решението по ал. 10, процедура за установяване на така наречената застрашеност и необходимост, становище, заключение, мотивационен стандарт, доклад, легална дефиниция на застрашено нормално функциониране, тоест лимитативно избрани категории и критерии, в които попада: предварителен контрол, например съгласуван и с министъра на правосъдието или с пленумите на ВКС и ВАС, времево ограничение на действието на акт, приет по изключение. Така мотивът, моделът, който възниква – ВСС сам преценява, сам си приема акта и контролът върху преценката е само последващ по линия на чл. 66 или правото на министъра на правосъдието да обжалва със суспензивен ефект. А правото на министъра на правосъдието да обжалва е добро Ваше предложение. Обаче и там трябва да има някакви ограничения. Сега жалбата спира изпълнението. Някой път обаче аз не говоря за това Народно събрание. Правим закон далеч напред във времето. По политическа целесъобразност...

Да, искаме.

Благодаря и аз. По политическа целесъобразност някой министър на правосъдието може да обжалва определени актове и като знаем как бързо и ефективно в определени случаи, бавно – в други случаи, работи нашата съдебна система, това обжалване спира изпълнението – може да блокира този акт за година, две. Това не е полезно за съдебната система, тоест трябва да има възможност и това да подлежи на съдебен контрол, дали ще продължи спирането на изпълнението, или ще се допусне неговото предварително изпълнение. И тук с пълни правомощия една година след мандата Висшият съдебен съвет да прави каквото си иска, ама ние отваряме врата – този текст е в корпуса на Закона, а не в Преходните и заключителните разпоредби. Ние сами им казваме – може и да бездействате примерно с избора на професионалната квота и една година да си правите каквото си искате. Това противоречи на Решението на СЕС от 30 април 2025 г., тоест трябва да има ограничение на правомощията веднага след изтичане на мандата и не трябва да предполагаме недобросъвестност на самите нас, на Народното събрание, че ние няма да си извършим избора и ще чакаме още една година, а може и повече с ограничен мандат. И само за командироването, ако може някой от Вас да ми изясни – защо е само във ВАС, а не във всички съдилища и прокуратури? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Величков, от текста, така както сте го разписали в Проекта, оставам с впечатлението, че един от членовете на Висшия съдебен съвет се избира по предложение на Общото събрание на адвокатите от страната. Така, както е формулиран, преценявам, че става въпрос за гарантиран избор, което, според мен, изключва реалната възможност тези кандидати да бъдат преценени от народните представители. Също така не мисля, че това Ваше предложение представлява съществено ограничаване на конституционно установените правомощия на парламента, защото задължаването на парламента да избере четирима от членовете на своята квота между кандидати, предложени от предварително определени организации, представлява пряка намеса в неговата конституционна компетентност. В този смисъл, господин Величков, аз мисля, че тези четири посочени конкретни организации – да, те наистина са с най-голяма обществена разпознаваемост, но каква е гаранцията, че те ще направят тези предложения? Каква е гаранцията, че ще откажат или просто няма да бъдат припознати, както Вие казахте, техните кандидати. В такъв случай ние ще имаме няколко човека, които не могат да бъдат избрани от парламентарната квота. Аз с такива впечатления оставам от текста, така както е разписан. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Величков, мислех да не се изказвам, за да се постарая да стоя възможно най-обективно и да преценя Вашето предложение относно номинираните от висшите учебни заведения кандидатури, но намирам предложението, както и в другия законопроект, за дискриминиращо по отношение на останалите университети. Всъщност, да, безспорно Софийският университет е най-старият, но към настоящия момент Законът за висшето образование не дели университетите на стари и нови. Рейтинговата система също е много субективна и не дава истинска оценка за качеството на обучение. Надявам се бившите министри на образованието да ме подкрепят в това мое становище. Истинската оценка за качеството на обучение на университетите е акредитацията, която те получават по съответното професионално направление, и по този начин те се класират в крайна сметка. Да не отваряме тази кутия на Пандора с висшите учебни заведения – или даваме възможност на всички, или не даваме възможност да номинират кандидати. Всъщност искам да обясня на колегите, които не бяха на заседанието на Временната комисия, че всъщност ние по принцип се съгласихме с направените предложения, дискутирахме част от тях, но това не означава, че ние сме ги приели като такива, а просто казахме, че ще ги осмислим. Ще очакваме да получим становища след днешното гласуване – вече като изпратим обобщения законопроект, от всички институции, които имат отношение към този закон, а това, както знаете, в крайна сметка са съдебните институции, които пряко прилагат този закон, както и адвокатурата, и Висшият адвокатски съвет. Изобщо ще поканим максимално широк кръг правни институции и субекти да вземат становище, за да бъдем максимално обективни в крайния резултат, но не означава, че като цяло сме се съгласили с тези критерии, а просто отваряме дискусия. Така трябва да бъде, за да е обективно. Благодаря, приключих.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема професор Тянкова, уважаеми господин Петров! Естествено, че това е отворена дискусия за второ гласуване. Това е една дадена възможност да бъде припознато мнението на най-големите правни и съсловни организации в страната. Не твърдя дали Софийският университет е най-големият. Има начин да се намери решение. Кой би бил неправилният начин – да изключим всичко, защото мислим, че не е съответно с Конституцията, или защото сравняваме университетите, или защото адвокатите нямат време да се събират и да действаме по стария начин? Аз ще приветствам, ако Вие измислите начин, по който вътре да влязат хора, номинирани от правни съсловни организации с изключителна тежест в обществото и от академичните среди. Ако не направим това заедно, твърдо оставаме на партийните квоти и не може да убедим обществото, че не сме си ги разделили! Това е същественият момент, така че нека се видят мненията, нека отговорят и организациите биха ли излъчили подобен човек, а ако някой не излъчи, той е пропуснал възможността. Какво казваше Стоичков – „който не играе, не печели?“ Това е положението, това си е негов избор, а дали тези кандидати ще бъдат избрани, е отговорност на народните представители, и то политическа отговорност, така че няма никакво несъответствие с общата нормативна уредба. Съжалявам, че не получих отговор на въпроса за командироването във ВАС и защо се занимаваме само с ВАС, което е много важен момент, нали, обаче защо ние с другите съдебни органи не включваме тези правила, които се въвеждат с Вашия законопроект? И тук да Ви кажа нещо интересно относно гласуването, което предстои, за избор на професионалната квота. Хартии – хартии, а ние знаем колко невалидни бюлетини има при гласуването с хартии и някои от тях са заради едни знаци – запетайки там, тиренца. Гласуването с хартия понякога може да бъде контролиран вот. Ама кога най-сигурно може да бъде? Когато се намира в малки избирателни секции в сградата на един съд, в работно време, в малък район – Добрич, Силистра, Търговище, Шумен, Смолян, да не ги изреждам. Ами това, на практика, е пълен контрол и няма да има тайна на вота! Както се казва, ако има едни листчета, които ни бяха известни, след два дена ще се търси кои трима не са гласували съгласно листчето. Затова логиката е да минат в големите пет апелативни избирателни района, ако не са на централно ниво, да има гарантирана анонимност на вота, ако може, да има машини – така както гласуваме на изборите, а не само хартия, и да бъде в почивни, а не в работни дни. В крайна сметка те ще избират своите представители в техния ръководен и административен орган – ами ще си направят труда да пътуват 30, 50 или 100 км. Мисля, че това не е проблем, а другото би било проблем. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, и трите разглеждани днес законопроекта гледат в една посока. Те целят решаването на едни и същи проблеми, преодоляването на блокажа и недоверието в съдебната система. Всички тези неща са натрупани от продължилото вече няколко години функциониране на ВСС с изтекъл мандат, а също така нерегламентираните политически вмешателства и съмнителни кадрови решения. Проектът на „Демократична България“ най-силно ограничава политическия контрол и е най-близо до неговото структурно решение – променя начина на вземане на решения, въвежда вътрешни контратежести и намалява доминирането на парламентарната квота, а този на „Прогресивна България“ е най-фокусиран върху кризисното управление и контрола върху Висшия съдебен съвет и с това частично ограничава политическия контрол, подобрява отчетността, но не променя механизмите на влияние, а отваря нов канал за намеса на министъра на правосъдието. Проектозаконът на „Продължаване Промяната“ е най-умерен и временно ограничава кадровите решения на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, въвежда частична обществена квота чрез професионални академични организации. Това не решава проблема с политическия контрол върху Висшия съдебен съвет, а само временно ограничава последствията от него. Какви са общите дефицити на трите законопроекта? На първо място, не ограничават политическото и вътрешнокланово влияние, върху което трябва да поработим между първо и второ четене. Липсва и система относно системните и неформални зависимости при кадровите решения, което също би трябвало да е предмет на някакви решения между първо и второ четене. Мога да кажа, че трите законопроекта взаимно се допълват и дообогатяват и при една добра работа между първо и второ четене можем да постигнем един истински рестарт на съдебната система и промяна на зависимостите, които ги имат в момента. Подкрепяме усилията за провеждането на по-високи стандарти за професионални и нравствени качества на кандидатите, повече прозрачност и публичност, ограничаване възможността на лица, които са заемали висши длъжности в съдебната система, веднага да преминат към изборни позиции във ВСС, ограничаването на кадровите решения на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, засилване на обществения и професионалния контрол върху процедурите, както и реалното разширяване на кръга на субектите, които номинират членовете на ВСС, естествено, при запазването на доминацията и решаващата роля на Народното събрание. Същевременно трябва да отстраним и някои проблеми, а именно проблема, който бе дискутиран преди малко, с възможностите Висшия съдебен съвет да преодолее мораториума върху своите организационни и кадрови решения, а също така да въведе временно механизъм, процедура, по който временно изпълняващите функциите на главен прокурор и председатели на върховни съдилища да бъдат избирани. Не може орган с изтекъл мандат да избира процедурата, по която да бъдат избирани временно изпълняващите тези длъжности. Ние ще подкрепим на първо четене и трите законопроекта. Надявам се, между първо и второ четене да отстраним маркираните проблеми. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата днес за първи път като народен представител по една тема, която вълнува цялото общество, и го правя, защото виждам, че има дух на сътрудничество между парламентарните групи в Народното събрание – нещо, което в крайна сметка е желание на всички наши избиратели в цялата им съвкупност. В този дух на очевидно разбирателство между нас по тази тема и в дух на това, че ние трябва, а и отговорността, да приемем промени в Закона за съдебната власт, които да позволят с тази нова юридическа рамка да се избират представители във Висшия съдебен съвет, които са максимално отдалечени от политическата власт, от политическото вмешателство и от онези, считам ги за паразитни явления, които са се случвали през годините, които по един или по друг начин утежняват ролята на съдебната система. В тази връзка аз бих искал да обърна Вашето внимание по-скоро върху следната възможност и следното обстоятелство, което разбрах, че съществува: в рамките на номинациите, които постъпват ние дискутираме в момента номинациите, които Народното събрание от името на парламентарната квота ще изпрати във Висшия съдебен съвет, и в този ред на мисли аз съм абсолютно съгласен с господин Величков, който казва, че максимално трябва да се отвори това ветрило. Моето лично мнение е, че такъв трябва да бъде духът на тези промени, които се надявам, че ние ще приемем. Но бих искал да обърна внимание на народните представители и на професор Тянкова като председател на Временната правна комисия, която ще приеме тези промени, върху следното обстоятелство: доколкото разбирам, в рамките на съсловната организация на прокурорите, които избират техните представители в Прокурорската колегия, има следното обстоятелство, а именно: че поради йерархичната структура на прокуратурата и поради това, че дълги години представители на прокуратурата, които кариерно растат, са тези, които по един или по друг начин са обвързани с едни вътрешни зависимости, които ние искаме да прекратим. В тази връзка аз смятам, че е редно да помислим между първо и второ четене. Надявам се и предложенията, които ще постъпят, експертните становища на експертите, които ще постъпят към Правната комисия, да включват и ние внимателно да следим по какъв начин ние нормативно чрез промените в Закона за съдебната власт да позволим на тази прокурорска колегия, която от години подозираме ние, че има известни зависимости, да направим така, че номинациите на прокурорите, които отиват за членове на Висшия съдебен съвет, да бъдат максимално отворени. По същата логика, за която господин Величков говори, за номинациите на парламентарната квота. И там, доколкото разбирам, в момента заради йерархичната структура и административната тежест на тази йерархична структура кандидати и номинации по-скоро за членове на Висшия съдебен съвет в рамките на тази съсловна организация на прокурорите, не отиват свободно нагоре. Ние трябва да направим така, че промените, които предложим и които приемем в рамките на Закона за съдебната власт, да позволят на максимален кръг прокурори да участват в този процес по номинации и евентуално да получат подкрепата на прокурорите, защото аз съм убеден, че в рамките на тези около 1500, доколкото разбирам, прокурори в България има много свестни хора, които не са обвързани с тези зависимости, с които върхът на прокуратурата, подозирам, е обвързана. Аз лично ще работя върху тази тема да направим така, че да позволим както на Народното събрание да приема в максимално широк хоризонт кандидатури, така и съсловната организация на прокурорите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

В качеството на лично обяснение. Бях споменат. (Уточнение с председателя.)

Кажи кои са бащите на последната Конституция!

Благодаря, госпожо Председател. Моето становище ще се фокусира върху законопроектите, които са внесени от колегите от „Продължаваме Промяната“ и от колегите от „Прогресивна България“. На първо място искам да посоча с удовлетворение, че гледаме в една посока относно подобряване на процедурите за избор на Висш съдебен съвет и съответно ограничаване на правомощията на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат. Ние ще подкрепим както на първо, така и на второ четене предложението на колегите от „Прогресивна България“ да се ограничи възможността членове на Висшия съдебен съвет…, извинявайте, главен прокурор, председатели на върховните съдилища, техните заместници да бъдат избирани като членове във Висшия съдебен съвет за определен период от време. Считаме, че това е една добра мярка, която, както се казва, изстиване, тоест, за да се прекрати възможността, или да се ограничи по-скоро, възможността номенклатурата да се възпроизвежда. Също така ще подкрепим и считаме за добро предложение изрично да се уреди правото на министъра на правосъдието да оспорва актовете на Висшия съдебен съвет. Това е теза, която колегата Славов с конкретни действия в ролята си на министър е предприемал и сме видели, че липсата на подобна изрична уредба препятства възможността за осъществяване на контрол по законосъобразност на решенията на Висшия съдебен съвет, Върховен административен съд, за съжаление, много формално тълкува правния интерес като абсолютна предпоставка за правото на жалба. Тук трябва да отбележим между първо и второ четене дали не трябва да се прецизира разпоредбата, защото се чуха много притеснения, че с изричното посочване, че жалбата спира изпълнението, това е в противовес с нормата по-горе за това, че когато се обжалва от заинтересувано лице, жалбата не спира изпълнението, разбираме това, но поставя въпрос дали по този начин, така както изрично е формулирана, изключва изцяло приложението на чл. 167 от АПК, където се предвижда възможност съдът да допуска предварително изпълнение в определени случаи. Аз мисля, че в дебата между първо и второ четене това, което коментира и колегата Величков, може да намерим по-балансирано решение. Изцяло подкрепяме отпадането на възможността Върховен административен съд да увеличи своята численост – няма да преповтарям аргументите. Изказаха се доста такива в хода на дебата. Ние също имаме притеснения относно предвиждането на възможността при обоснована необходимост и по изключение при спазване на принципа на съразмерност да се предвиди възможност да не се спазват ограниченията на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат. Аз чувам аргументите на колегите от „Прогресивна България“. Тогава, когато ние подготвихме нашето предложение за Мораториума, минах през същите разсъждения и именно за това ние направихме следното: въведохме като правило ограничение в прилагането на определени правомощия, но пълната забрана за назначаване, повишаване, преместване на така наречените редови следователи, прокурори и съдии го направихме в Преходна разпоредба именно в този конкретен случай да регламентираме на тази извънредна ситуация на този Висш съдебен съвет с толкова дълго изтекъл мандат. Защо направихме това така? Защото, между другото, Испания, чийто опит ние в момента ползваме, тя е подходила по сходен начин. Тя въвежда забрани за упражняване на правомощия на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат, не допуска изключение в тези забрани, а само казва, че в останалите случаи, когато може да упражнява правомощия, Висшият съдебен съвет това го прави само дотолкова, доколкото да гарантира функционирането на системата. Аз съм убедена, че ние след дебат между първо и второ четене ще намерим най-доброто формулиране на разпоредбата, за да няма опасения. И освен това ние се нагледахме, за съжаление, през последните няколко години настоящият Висш съдебен съвет как, включително ясни разпоредби, отказва да ги изпълни, камо ли ако му оставим възможност да тълкува, особено то е изключение, вратичка в неговите правомощия. Ще настояваме между първо и второ четене, имаме притеснение за това, че се урежда избирателно, както казаха колеги, проблемът с командироването във Върховния административен съд. Остава необяснимо за нас защо не се коментира командироването в прокуратурата, ако критерият, по който е създадена тази разпоредба, е тогава, когато ръководителят на съответната институция е временно изпълняващ функциите, а не такъв в редовен мандат. Поддържаме аргументите за притесненията ни за провеждане на прекия избор на професионалната квота на окръжно ниво. Аз говорих в заседанието на Правната комисия и няма да преповтарям аргументите си тогава. Само още един допълнителен аргумент. Притеснява ни и едномесечният срок за провеждане на този избор. Струва ни се, че той е практически неизпълним, но между първо и второ четене, повтарям, очаквам, че ще намерим най-добрите баланси и текстове на разпоредбите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Действително внесените три законопроекта гледат в една посока. Аз още веднъж искам да акцентирам върху основните неща, които трябва да бъдат получени и дистрибутирани като краен резултат от финалния текст, който ще бъде приет от пленарната зала. Две са основните посоки. Първо, този състав на Висшия съдебен съвет да бъде максимално ограничен във възможностите си да кадрува. Той доказа неведнъж с не едно и две свои решения и действия, че изпълнява действия, които са в разрез с моралните и етичните ценности на правната гилдия и в ущърб на обществения интерес. Множество конкурси, множество назначения на административни ръководители, заместник-административни ръководители бяха скандални, порочни и пак повтарям, не в интерес на обществото и нормалното функциониране на съдебната власт. И втория резултат, който ние трябва да създадем като краен резултат от тези законопроекти, е именно ограничаване, максимално ограничаване на политическото влияние във Висшия съдебен съвет и съдебната власт. И тук аз искам да акцентирам върху една тема, която някак остава встрани от дискусиите, а именно § 5 от внесения законопроект на колегите от „Прогресивна България“. Той визира възможността министърът на правосъдието да обжалва всички актове на Висшия съдебен съвет. Апелирам и подкрепям това предложение, но изключително смущаващ е фактът, това обжалване да спира изпълнението на тези актове. По-пряка политическа намеса и намеса на изпълнителната власт в съдебната власт от това трудно може да има. Колеги, да помислим върху този текст и нека да спазваме принципите на разделение на властите и да стъпим на принципа власт власт възпира, а не да дава механизми на изпълнителната власт, която да се намесва в дейността на съдебната система. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Пред нас наистина е важна задача, задача, която се очаква от цялото ни общество, задача, която поставиха на нас като народни представители. Всяка една от парламентарните групи, вярвам, ще е ангажирана в изработването на новите правила за избор на Висш съдебен съвет и Инспекторат към Висшия съдебен съвет. В тази връзка искам да спра Вашето внимание върху няколко разпоредби в нашия законопроект, които считам че дават решения, които можем да ползваме, около които можем да се обединим всички. Нямаме претенция за оригиналност, нито претенция за изчерпателност. Ако искаме изчерпателен подход, в Министерството на правосъдието има от преди две години изцяло разработен законопроект. Законопроект, съгласуван с Европейската комисия, Законопроект, който получи добра оценка в доклада за Върховенството на правото 2024 г., Законопроект, изработен от изключително представителна работна група под ръководството на съдия Юлия Ковачева, тогава в качеството ѝ на заместник-министър на правосъдието. Но все пак с ограниченото време, с което разполагаме, преди избора на нов състав на Висшия съдебен съвет, имаме няколко възможности да подобрим законодателната уредба. На първо място, както стана дума в заседанието на Комисията по правни въпроси, ние предлагаме така нареченото двойно мнозинство. Някой би казал, че това е законодателна екзотика. Не, не е, колеги. Различни институции, в България не, но в Европа, в различни други страни работят с двойни мнозинства. Това двойно мнозинство както за пленума на Висшия съдебен съвет, така и за Съдийската колегия е предложено като временно решение от Венецианската комисия на Съвета на Европа. Двойно мнозинство –съдии, избрани от съдии, съдии, които би трябвало да правят гласа на съдиите във Висшия съдебен съвет ясно артикулиран, и мнозинство от всички членове на Висшия съдебен съвет. Ние предлагаме това двойно мнозинство да се приложи както за пленума, така и за Съдийската колегия, докато имаме конституционна реформа, която съответства на европейските стандарти за независимост на съдебните съвети. На второ място, друг важен въпрос, който повдигаме и предлагаме конкретно решение, е така наречените смесени състави по кариерни и дисциплинарни функции. Състави, състоящи се от съдии във Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Аз знам каква съпротива ще има върху този текст, защото твърде дълго време Върховният административен съд действа нещо като втора камара, действа като Държавен съвет или като Сенат, ако щете, тогава, когато става дума за кадруване в сферата на съдебната власт. Имайте предвид, уважаеми колеги, че дори погледнато чисто от гледна точка на съдиите, административните съдии са една пета от всички съдии – около 500 съдии от 2500 съдии. Няма как Върховният административен съд да продължи да има този монопол в решенията по административни, кариерни и дисциплинарни функции. На следващо място, едно предложение, което сме направили, и мисля, че е също важно, намира подкрепа в становищата на редица институции и организации – действащи прокурори да не могат да бъдат избирани от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Защо, уважаеми колеги? Ами защото прокуратурата е една пирамидална институция. На върха ѝ стои главният прокурор и всички действащи прокурори, макар и избрани във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, се съобразяват с волята на главния прокурор. Тоест, ако ние наистина искаме обществена квота, то тогава частта, избирана от парламента за прокурорската колегия, не трябва да има действащи прокурори. Сегашният състав на Висшия съдебен съвет има няколко такива действащи прокурори от парламентарната квота. Това променя балансите, това изкривява самите принципи за съществуване и отчетност на Висшия съдебен съвет. Също така, важно предложение, което правим, отново е по отношение на прокуратурата. Главният прокурор да може да бъде освобождаван не както е в момента – по искане на министъра на правосъдието или трима членове на прокурорската колегия, а от много по-широк кръг субекти – председателя на Върховния касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, Пленума на ВКС, Омбудсман, Висшия адвокатски съвет, от една пета от народните представители. Тоест да имаме различни органи и институции, които да могат да искат освобождаването на главния прокурор. Да не се окажем в ситуация, надявам се, да не сме в такава ситуация след месеци – да имаме главен прокурор, който да бъде бетониран там за вечни времена, както други главни прокурори са били. Така че, вярвам, добрите предложения от трите законопроекта ще бъдат подкрепени, ще получим позициите, становищата на професионалната общност и наша задача е да се вслушаме в тях и този път да действаме умно, а не прибързано. Благодаря Ви.