20 May 2026

Въпросът е изключително важен, защото не говорим за едно или две нарушения, а това, което сме написали в становището на вносител на 17 май, неделя. Преди няколко дни няколко украинци нападат български деца във Върна. Пак на 8 май в центъра на Варна други украинци се стрелят помежду си, а в стрелбата прострелват 73-годишна българска гражданка. На 4 май, отново във Варна, украинка – гражданка на Литва, намушква четирима души в магазин. На 25 януари 2026 г. в землището на село Кичево, Варненска област, украински гражданин убива по особено жесток начин 50-годишен български гражданин. На 2 юни 2025 г. непълнолетен младеж от Украйна напада полицай и така нататък, и така нататък. Между другото, сега точно, днес, само след няколко часа ще има гласуване в Общинския съвет във Варна по отношение на дейността на една украинска престъпна групировка във Варна, която действа не само във Варна, а и по цялото Черноморско крайбрежие, която превръща цели части от нашия Черноморски регион в анклав. Украинска групировка, която има въоръжени формирования, която, на практика, в момента разчиства терен и пере пари от украинската мафия и която, на практика, се превръща в държава в държавата – абсолютно незаконно действа. Тази украинска групировка се ползва с подкрепата на ДАНС, защото нейният лидер беше екстрадиран от България, но беше върнат обратно с разпореждане на същите тези, които го екстрадираха – безпрецедентно за историята на България след 1990 г. Такова нещо не се е случвало, което означава, че украинската мафия, на практика, се е сраснала с българската държава. Затова това изслушване е изключително важно, защото комбинира не само единствено битовите инциденти – макар че битови, битови, но те се стрелят вече в центъра на Варна, нападат нашите деца – но комбинира също така и въпросът за една изключително опасна, изключително сериозна наддържавна, мултинационална престъпна групировка. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не можем да разберем нежеланието на управляващата формация „Прогресивна България“ да извика Демерджиев тук, за да го разпитаме и да видим какво прави МВР и дали въобще нещо прави. Няма как да ни спрете. Ще търсим. Ако трябва ще отидем директно в МВР, за да разговаряме с Демерджиев. Не може да се крие истината от българските граждани, които се чувстват несигурни в собствената си държава, а управляващата формация „Прогресивна България“ очевидно разпъва чадър над украинските бандити.

Благодаря, госпожо Председател. Ние разбираме, че управляващите не харесват временните комисии, но особено по тази комисия преплитането на влиянията между съдебна власт, политическа власт и задкулисни кръгове в съдебната власт и около нея са толкова централен проблем, че с него трябва да се занимава Народното събрание. И тъй като от последния път, когато дискутирахме тази тема, има дори ново обстоятелство, искам да Ви запозная с него. Лаура Кьовеши даде интервю онзиден и каза недвусмислено, че българското правителство през 2020 г. е оказвало натиск за това именно Теодора Георгиева да бъде назначена за европейски прокурор, въпреки че не е била класирана на първо място. И въпросът е: тя, след като е била на диванчето на Петьо – Еврото, как тази воля на Петьо – Еврото е стигнала до българското правителство? Това е централен политически въпрос и именно Народното събрание е мястото, което трябва да установи тези връзки, тези задкулисни влияния и как да предотврати тяхното случване в бъдеще. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми сънародници! Днес поставяме темата не просто за промените в правилника на Народното събрание, говорим за смисъла на парламентаризма, за правото на опозицията да бъде чута, за задължението на властта да бъде контролирана и за правото на гражданите да знаят истината. Парламентът не е просто място, в което мнозинството само преброява гласовете си. Той е мястото, където властта трябва да бъде питана и да дава отговори. Ако тук няма реален дебат и контрол върху управляващите, демокрацията се изпразва от съдържание. Именно това е опасността, която виждаме днес. Управляващите предлагат промени в Правилника, които ограничават правата на опозицията по начин, по който предишни мнозинства не си позволяваха да превърнат в официално правило. Съкращават се сроковете за запознаване със законопроекти преди комисии и пленарни заседания. Там, където досега безобразията бяха поне скандал, сега се прави опит самият правилник да бъде пренаписан така, че вчерашното безобразие да стане правилник. Посланието е ясно – опозицията да не мисли, да не пита, да не организира позиция и да не пречи на предварително написания сценарий. Засегната е и законодателната инициатива на опозицията. Прави се твърде лесно законопроект, предложен от опозицията, въобще да не бъде разгледан – не защото е слаб, а защото управляващите не искат да водят публичен дебат по него. Но опозицията не е декор. Тя представлява стотици хиляди граждани, които имат право гласът им да бъде чут. Когато се ограничават правата на опозицията, не се наказват депутати, наказват се гражданите зад тях. Особено тревожна е атаката срещу временните и анкетните комисии. Те не са политическа екстра, а инструмент на демократичната отчетност. Място, където парламентът може да изисква документи, да изслушва длъжностни лица и да поставя въпроси за корупция, зависимости и институционален разпад. Предложението – за създаване на временна комисия да са необходими 48 подписа, на практика, лишава опозицията от възможността сама да поставя тежки теми на дневен ред. Ограничаването на комисиите и изслушванията в деня на опозицията също изпразва от съдържание един от малкото механизми за реален парламентарен контрол. Същевременно се премахва ограничението за броя на отлагания на устни въпроси към министри. Това означава повече възможности за укриване, отлагане и бягство от отговорност. А министърът не идва в парламента по благоволение. Той идва, защото изпълнителната власт е подотчетна на Народното събрание. Най-опасно е премахването на задължението институциите да представят документи на народните представители. Без достъп до информация няма контрол. Без контрол няма отчетност, а без отчетност няма доверие. Откритостта, колеги, не се постига с прессъобщения, а с въпроси, документи, комисии, изслушвания и право на опозицията да настоява за отговори. Когато настояваме за комисии по случаи като „Мартин Божанов – Нотариуса“, „Петьо Петров – Еврото“ или „Осемте джуджета“, настояваме парламентът да изпълни основното си задължение – да проверява как институциите са допуснали подобни зависимости, защото обществото е знаело повече от държавата. Това не е технически спор за парламентарно време. Това е спор за политическа воля. В предишни парламенти видяхме как по теми, свързани с влиянието на Делян Пеевски, настъпваше мълчание. Днес виждаме опит това мълчание да бъде превърнато в правилник. Има опити временните комисии да се използват като политически димки. Да, така е, но това не е аргумент този инструмент да бъде унищожен. Нито една демокрация не се лекува с мълчание. Завладяна държава не се освобождава чрез удобни процедурни ограничения. Нито една корупционна мрежа не се разпада, когато парламентът гледа встрани. Временните комисии по тежки корупционни теми не са прищявка. Те са минимален тест дали Народното събрание е способно да гледа право във фактите. Въпросът пред нас не е технически. Това е въпрос какъв парламент искаме: парламент, в който мнозинството печели гласувания, но не отменя дебат, или парламент, в който правилникът служи за заглушаване на опозицията; парламент, който контролира властта, или парламент, който ѝ осигурява покритие. Няма да приемем парламентаризмът да бъде изпразнен от съдържание. Няма да приемем дебатът да бъде заменен с бързане, контролът – с формалност, а прозрачността – с отказ и мълчание. Не бъркайте мнозинството с право на безконтролност. Властта в една демокрация никога не е собственост на управляващото мнозинство. Колеги от управляващите, това не е Вашият парламент. Опозицията не е тук, за да пречи. Тя е тук, за да задава неудобни въпроси, да защитава гражданите, да напомня, че демокрацията съществува само там, където има дебат, прозрачност и отчетност. Настояваме Правилникът на Народното събрание да не бъде превръщан в инструмент за ограничаване на опозицията. Настояваме да бъдат запазени реалните гаранции за парламентарен контрол, изслушвания, временни комисии, достъп до документи и право на законодателна инициатива. Властта на управляващото мнозинство е временна. Парламентът е институция на демокрацията и е по-важен от удобството на всяко мнозинство. И нека да обобщим. Намалява се времето за запознаване и подготовка на позиции по законопроекти. Ограничава се възможността на опозицията да разглежда нейни законопроекти. Ограничава се възможността за формиране на временни комисии и за изслушвания. Премахва се възможността опозицията да изисква документи от управляващите. Така всички зъбци на ключалката се затварят и пред опозицията се затръшва една врата. А нека да си припомним, че там, където има затворена врата, демокрацията умира. Колеги, демокрацията умира зад затворени врати. И ние тук няма да спорим чии са думите – дали на съдията Кийт или на президента Кенеди, но трябва да помним този урок всеки ден. Парламентът се съхранява с дебат, с опозиция, която има силен глас, и с власт, която е отчетна. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ и ПП.)

Уважаема госпожо Председател, преди да представя доклада – едно предложение. Моля, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да подложите на гласуване допуска в залата на гостите по точка първа от дневния ред: госпожа Ива Кечева – заместник-министър на правосъдието, и господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателството“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-1, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-654-01-40, внесен от Йордан Яворов Иванов и група народни представители на 13 май 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 14 май 2026 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-1, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-654-01-40, внесен от Йордан Яворов Иванов и група народни представители на 13 май 2026 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието господин Любомир Талев, госпожа Кристина Лазарова и господин Георги Божинов. Започвам със законопроектите по реда на постъпването. Законопроект, № 52-602-01-1, беше представен от господин Любомир Талев, който посочи, че с него се въвежда задължителен съдебен контрол върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции. Беше отбелязано, че промените са продиктувани от спешната необходимост за предприемане на действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост относно реформа 2: „Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. Господин Талев уточни, че целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва. Допълни се, че с промени в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който да се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване. Предлага се правомощията на контролиращия прокурор да включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства. Господин Талев посочи още, че контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор. Със Законопроекта се предвижда и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор. Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции. В заключение господин Талев посочи, че е задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразност, така и обоснованост. От името на вносителя законопроект, № 52-602-01-8, беше представен от господин Любомир Талев, който отбеляза, че с него се цели пълното и правилно транспониране и прилагане на няколко европейски директиви (за правото на устен и писмен превод в наказателното производство; за правото на информация в наказателното производство; за правната помощ за заподозрени и обвиняеми в наказателното производство и по производство за европейска заповед за арест и други). Той допълни, че Законопроектът е изцяло съобразен и с развиващата се съдебна практика на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания от български съдилища. Поясни се, че приемането на Законопроекта ще избегне налагането на финансови санкции за нарушаване правото на Европейския съюз, както и потенциални бъдещи осъдителни решения на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въвежда се задължение за компетентните правоприлагащи органи да уведомяват заподозрените за процесуалните права, регламентирани в директивите, и да предоставят процесуална възможност за тяхното упражняване. Като правата, за които се информират лицата, са: правото на адвокат; правото на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното участие на лицето; правото на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; правото да запази мълчание, ако става дума за непълнолетни, техните родители, попечители или други хора, които се грижат за тях, да получат пълна информация за правата им да ги придружават; и други. По отношение на обвиняемия се предлага допълване на правата му с правото да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането от прокурор, на задържането под стража и на домашния арест и за правото му на обжалване на задържането и за реда и условията за изменението му. Също така по отношение на обвиняемия се предоставя правото му да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда и за възможността досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие. В допълнение се предлагат и промени, продиктувани от няколко съдебни решения на Съда на Европейския съюз, свързани със задочното производство по наказателни дела. Проектът предвижда и изменения в няколко специални закона с цел прецизиране на действащата уредба относно правата на задържаните лица, като се регламентират по аналогия с тези на обвиняемия по НПК. Предлагано допълнение в Закона за отговорността и държавата за вреди въвежда отговорност при публично изявление от длъжностно лице, нарушило презумпцията за невиновност. От името на вносителя Законопроект, № 52-654-01-40, беше представен от господин Йордан Иванов, който посочи, че Законопроектът има за цел да въведе съдебен контрол върху постановления по чл. 64, ал. 2 от НПК, както и да хармонизира законодателството с европейските правозащитни стандарти. Предлага се създаването на нов чл. 64а, който урежда изрична процедура по обжалване на законността на прокурорското задържане. Въвеждането на право на жалба незабавно след връчване на постановлението гарантира, че лишаването от свобода ще бъде предмет на независима съдебна преценка в най-кратки срокове. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и тяхното публично обсъждане. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Стефан Арсов, Силвия Христова, Хамид Хамид, Йордан Иванов, Иван Вачев и Велислав Величков. Народните представители от „Прогресивна България“, от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ изложиха подробни аргументи в подкрепа на така предложените законопроекти, като посочиха, че между първо и второ гласуване ще направят предложения за тяхното прецизиране. В резултат на проведеното обсъждане Временната комисия по правни въпроси с: – 18 гласа „за“, 2 гласа „против“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-1, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.; – 18 гласа „за“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г.; и – 18 гласа „за“, 2 гласа „против“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-654-01-40, внесен от Йордан Яворов Иванов и група народни представители на 13 май 2026 г.“ Това е относно доклада. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на Законопроекта, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г., причините, които налагат приемането му, са свързани със спешната необходимост от предприемане на действия за изпълнение на мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост, по-конкретно в реформата, касаеща противодействието на корупцията. Те са свързани с изменения на правната рамка, гарантираща, най-общо казано, ефективността на наказателния процес. Както и професор Тянкова отбеляза, въвежда се задължителен съдебен контрол за обосноваността и законосъобразността на постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство по определен кръг престъпления, най-общо наричани корупционни престъпления. Този задължителен съдебен контрол ще гарантира в максимална степен справедливия съдебен процес за престъпления, в които, така или иначе, фигурата на пострадал изначално липсва. Тази липса или пък липсата на ощетено юридическо лице води, на практика, до липса на заинтересовано лице, което може да защити своите права и съответно обществения интерес, инициирайки съдебен контрол върху постановления на прокурора, които по своята същност преграждат по-нататъшното развитие на процеса. На следващо място, се правят промени в Глава 31а „Особени правила“ на НПК за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, които са в две основни направления. На първо място, се предлага назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или неговия заместник, като то следва да се осъществи в приетия срок, който е аналогичен с този по назначаването на прокурора, за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Предвижда се това назначение да се извърши едновременно с назначаването на прокурора ad hoc, не както е в настоящия момент – едва след привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство. Мотивите за това предложение се основават на разбирането, че следва да се спази общият принцип в наказателния процес по отношение на действията на прокурора в рамките на воденето на досъдебното производство и възможността за осъществяване на институционален контрол върху тях от страна на горестоящ прокурор. На следващо място, се предлага постановлението за спиране и прекратяване на наказателното производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол предвид изключителната важност и високия обществен интерес, който неминуемо е свързан с подобно производство. В предложения законопроект се предвиждат и съответстващи изменения в Закона за съдебната власт, както и промени в Закона за специалните разузнавателни средства. Тъй като в момента няма предвидена възможност за използването на такива при престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, с настоящия законопроект се предвижда такава възможност – да може да бъде отправено искане от прокурора по разследването за използване на тези специални разузнавателни средства. По отношение на втория Законопроект, внесен на 5 май 2026 г., следва да се отбележи, че през 2009 г. Съветът на Европейския съюз прие Резолюция относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрените лица или на обвиняемите в рамките на наказателното производство. В резултат на тази инициатива бяха последователно приети шест директиви, които няма да изброявам, тъй като госпожа Тянкова ги изброи вече. Тези директиви най-общо посочват, че взаимното признаване на решение по наказателноправни въпроси може да функционира единствено в дух на доверие, при което всички участници в наказателния процес приемат решенията на съдебните органи на другите държави членки като равностойни на своите. Това предполага не само доверие в адекватността на правилата на другите държави членки, но и доверие, че тези правила се прилагат адекватно. Паралелно с това са налице и редица решения по преюдициални запитвания на Европейския съюз, за които говори и госпожа Тянкова, които доразвиват правната рамка, създадена с тези директиви. Като общ извод от тази юриспруденция следва, че България прилага някои от процесуалните права и гаранции на лица, които са заподозрени в извършване на престъпление, но все още не са привлечени в качеството им на обвиняем по смисъла на НПК. Това според СЕС не е достатъчно, за да се преодолее пропускът на страната ни да разшири всички процесуални правила и гаранции, залегнали в директивите на Европейския съюз, спрямо всички лица, за които компетентните правоприлагащи органи имат данни или съмнение, че са взели участие в извършването на престъпление. В резултат на това лицата, за които има данни или съмнения за участие в извършване на престъпление, но все още не са придобили качество на обвиняеми по смисъла на чл. 54 от Наказателно-процесуалния кодекс, трябва задължително да се ползват от процесуалните права и гаранции, които се предписват от директивите. За правилното и пълно прилагане на тези директиви и изпълнението на последващата съдебна практика е необходимо в националното законодателство да се предвиди уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и предоставяне на процесуална възможност за тяхното ефективно упражняване от определена категория лица. За спазването и изпълнението на хоризонталния ефект на директивите относно процесуалните права в наказателното производство са изготвени и предложения за промени във всички процесуални действия, относими към изискванията на директивите. Предлагат се изменения и в други закони, в които е уредено задържането на лица, за които има данни, че са извършили престъпление, а именно: Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Накратко, промените, които се предлагат в НПК, могат да се обобщят в две групи. Първата група, която е и водеща за Законопроекта, е свързана именно с въвеждането на задължения на компетентните правоприлагащи органи за уведомяване относно процесуалните права, регламентирани в директивите, и за предоставяне на процесуални възможности за тяхното упражняване. Втората група промени са продиктувани от няколко съдебни решения, както споменах преди малко, на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания на българските съдилища. Прочитът на решенията по посочените дела води до извода, че за да може наказателното производство да се развие задочно по отношение на подсъдимия, е необходимо в момента на привличането му като обвиняем в досъдебното производство той да бъде уведомен за последиците от неявяването си и да му бъде разяснена възможността досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие. Прилагат се съответстващи промени и в други закони, които бяха посочени изчерпателно в доклада, предоставен от Правната комисия, поради което не считам за необходимо да ги повтарям, и благодаря за вниманието.

Тъй като има развитие по казуса, който преди малко коментирах и който трябваше да бъде всъщност един от предметите за изслушването на Демерджиев, а именно, че служители на МВР са изгонили общински съветници, нарушавайки техните права според закона на страната и Закона за местното самоуправление, от Експертния съвет по устройство на територията във Варна, където те се искали да задават въпроси за незаконните строежи на украинската бандитска групировка във Варна. Тъй като това всъщност е абсолютно пряко нарушение не просто на законите, но и въобще на Конституцията на страната, за да проучим ситуацията и след това да направим декларация по темата, искаме 15 минути почивка.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми български граждани, правото и законността в България трябва да са еднакви за всички. Също така незаконните действия и престъпните действия трябва да се следят еднакво за всеки един български гражданин, без значение дали той е беден, или богат. Те трябва да бъдат еднакви за всички гости на България, за всички чуждестранни граждани, временно пребиваващи в България, и за всички, без значение от техния статус – дали свързват двата края, или са много богати олигарси. За съжаление обаче днес, на 20 май 2026 г., това не се случва в нашата страна. Днес на заседание на Експертния съвет по устройство на територията във Варна бяха изгонени от полицията общински съветници и граждани, жители на Варна, поради това, че отидоха на заседанието, за да защитят правата на всички български граждани, на всички варненци, които са против продължаващите безобразни и незаконни действия на една украинска престъпна групировка, която осъществява своята престъпна дейност на територията на Република България от 2023 г. с чадър от страна на Общината, която се управлява от ПП-ДБ към днешна дата, но преди това се управляваше от ГЕРБ, и с чадър от страна на държавата, която по това време беше в служебно правителство, след това беше управлявана от ГЕРБ заедно с ПП-ДБ, ДПС, БСП и ИТН, и явно е, че продължава беззаконието към днешна дата – вече с управлението на новото мнозинство от „Прогресивна България“. Защо украинската групировка „Куб“ е престъпна? Защото вследствие на моите сигнали от Районна прокуратура – Варна, са образувани няколко досъдебни производства за престъпление срещу собственика на украинската престъпна групировка, който се казва Олег Невзоров, и срещу упълномощени от него лица. Срещу лицето Олег Невзоров се води преписка в ДАНС, забележете, за заплаха за националната сигурност на България. По тази преписка украинският гражданин Олег Невзоров е екстрадиран от България за 10 дни, след което по незнайно какви причини е върнат в нашата страна и продължава най-безцеремонно с незаконните си действия – неговите, на неговата групировка „Куб“, както и на всички свързани с групировката „Куб“ и с него като физическо лице фирми. Те продължават във Варна, в местността Баба Алино, курортен комплекс „Чайка“, да секат незаконно вековни гори и да строят незаконно хотели, жилищни комплекси и къщички на територия от над 100 декара, която все още е горска, за която няма променен статут на земята, за която няма изключване от горска територия, за която не са проведени абсолютно никакви процедури по Закона за устройство на територията, за която няма влязъл в сила подробен устройствен план, за която няма абсолютно никакви разрешения за строителство. Въпреки всичко дори днес, в този момент, украинската престъпна групировка „Куб“ продължава да строи незаконно, да сече незаконно вековни гори и да прави каквото си иска под зоркото бездействие от страна на Общината и от страна на държавата. Малко ретроспекция. На 1 септември 2025 г. ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – Варна, направихме пресконференция, на която показахме всички документи и доказателства за това, че действията на украинската престъпна групировка са незаконни. За съжаление, от тогава до сега медиите – не само местните медии във Варна, а и националните, почти нищо не отразяват относно незаконните и престъпни действия на украинската престъпна групировка „Куб“, и към днешна дата е явно, че освен политически чадър има и медиен чадър на тази групировка. На 18 септември миналата година подадохме сигнал до главния прокурор на Република България, подадохме сигнал до ДАНС, подадохме сигнал до различни институции, от които и към ден днешен нямаме никакъв отговор. След това сигналите продължиха – подадох сигнал до Общинска администрация, подадох сигнал до Регионална дирекция по горите, подадох сигнал до министъра на земеделието, подадох сигнал до РИОСВ – Варна, до РДНСК – Варна, до всички институции, които са отговорни за тези продължаващи незаконни действия. Лично тук, от трибуната на Народното събрание, министърът на земеделието призна, че абсолютно всички действия на украинската престъпна групировка „Куб“ във Варна са незаконни. И какво е направил той заедно с неговите подчинени? Сезирали са съответно Районната прокуратура – и дотам. В разрез с чл. 145 от Закона за горите територия от около 100 декара е оградена с плътна ограда, което е забранено по закон, защото не трябва да се огражда с ограда и да се възпрепятства достъпът на хора и свободното придвижване на животни в гората, което се случва и към днешна дата. Към днешна дата Министерството на земеделието и Регионалната дирекция по горите не са предприели абсолютно никакви действия за премахването на тази ограда. Те са изпратили писмо на представителите на украинската престъпна групировка „Куб“, вследствие на което наглите украинци им отговарят, че те няма да си премахнат оградата, защото не било редно да го правят. Зад тези огради се строят незаконни обекти, някои са на нулев цикъл, някои са на първа плоча, някои на втора плоча, а някои от къщичките вече са пред завършване, въпреки че нямат абсолютно никакви документи. Незнайно поради каква причина и с каква документация голяма част от тези незаконни обекти са вписани в кадастралната карта и вече ги има. Те са предмет на нотариални сделки, вследствие на издадени документи и декларирани факти с невярно съдържание, за което е и една от преписките на Районната прокуратура във Варна. И към днешна дата продължават незаконните действия на украинската престъпна групировка, за съжаление обаче, нито една от институциите не си мърда пръста това да се прекрати. Но ако става въпрос примерно за събарянето на незаконни къщи в някоя циганска махала, те веднага ще се задействат. Ако става въпрос за събарянето на някой незаконен курник в някое населено място, веднага институциите ще се задействат, но когато става въпрос за мащабно незаконно строителство на украинска престъпна групировка… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. …която пере парите на украинската мафия по всяка вероятност – това е публична тайна. Публична тайна е, че украинците вкарват в коли през границата пари в чували. Парите, които гласувате Вие, управляващите, за Украйна, влизат тук в България и под тази форма се перат. Ето за това се дават парите на данъкоплатците. Искам да алармирам всички народни представители, включително и останалите – освен мен, 15 от Варна, които…

Да, приключвам. …не допуснахте изслушването на министъра на вътрешните работи. Аз съм искал среща с господин Демерджиев – в петък го запознах със случая, сега ще искам да говоря лично с него, но това беззаконие, това безобразие и това…

…нагло погазване на законите и реда в България, е крайно време да бъдат прекратени. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми заместник-министри! Нашето предложение за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможност за бърз съдебен контрол при прокурорско задържане за 72 часа. Нашата най-дълбока идея е да се дадат по-високи гаранции за защита на основните човешки права, а това е продиктувано, това е мотивирано от няколко основни неща. На първо място, колеги, е продиктувано от това, че в последните десетилетия, бих казал, неколкократно, множество пъти сме ставали свидетели на прокурорска репресия в държавата. Виждали сме политическите действия на българската прокуратура, без да може засегнати лица да защитят правото си на свобода в компетентен български съд. Едновременно с това България търпи именно поради всичко това редица осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека, за което всички български граждани плащат милиони всяка година. На трето място по ред, колеги, но в никакъв случай по важност, е Европейската конвенция за правата на човека, която в член 3, параграф 5 казва недвусмислено, колеги, експлицитно: „Всяко задържано лице има право да провери за законността на това действие в съответния съд“. В България днес това не е възможно. В духа на това изложение искам да благодаря на всички колеги, които подкрепиха предложенията на първо четене в Комисията, и да заявя недвусмислена готовност за разумен дебат, ако това предложение мине днес на второ четене – текст по текст, тъй като имаше такива притеснения в рамките на обсъждането и в Комисията. Благодаря Ви, колеги.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се спра на трите законопроекта съвсем накратко. По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, който е внесен на 30 април от Министерския съвет, имаме няколко съображения. Изложих ги във Временната комисия, сега съвсем накратко ще ги изложа и тук. По отношение на разпоредбата на чл. 243а, ал. 1 и 2 – според този текст обичайният ред за оспорване на актовете на прокурора, а именно първо жалба и после произнасяне по нея, се предвижда задължителен съдебен контрол по отношение на дела от тази категория престъпления. Следва да се отчете, че по някои от видовете престъпления може да има пострадал. Това лишава процесуално легитимираните да обжалват субекти от възможността в жалбата си до съда да изложат своите възражения относно обективно, всестранно и пълно провеждане на разследването. На следващо място, предвиждайки задължителен съдебен контрол, съдът няма да може да бъде подпомогнат в анализирането и преценката дали едно разследване е пълно, всестранно, а оттам и обективно. Тази непълнота може да бъде преодоляна, когато има съответна жалба, в която тя е въведена. В програмата на „Прогресивна България“ сме предвидили разширяване на кръга от лица, които могат да обжалват актовете на прокурора. Такива по мое мнение са министърът на вътрешните работи или оправомощено от него лице, но може да се дебатира по отношение разширяването на кръга от легитимирани лица. Може би е редно да помислим и в тази посока. Отделно, от близо три години съществува Закон за защита на лица, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Редно е да се помисли как и тази категория лица да участват по-активно с процесуална легитимация в наказателните производства, тъй като най-съществена защита на техните права е именно провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване. Те към настоящия момент имат право да обжалват отказа на прокурора от образуване на досъдебно производство по чл. 213 от НПК, но не могат да обжалват постановлението му за прекратяване на образувано такова по техен сигнал. В допълнение, така разписан задължителният съдебен контрол, когато по делата има конституирани пострадали лица, рискува едноинстанционно производство по техни възражения. Това е така, защото, докато получат постановлението на прокурора, той вече ще е внесъл делото в съответния първоинстанционен съд, който поради кратките срокове ще се е произнесъл вече с определение, което може да бъде обжалвано еднократно. Всичко изброено е относимо и към разпоредбата на чл. 244а – нещо също така важно – нерядко самото разследване да се изземва от прокуратурата и да се провежда от следовател. Основания за това има много в Закона както обективни, така и субективни, но е редно, когато тези производства не завършват с внасянето им в съда, да се предвиди възможност за отчетност, а именно с разширяване на кръга от лица. Всяко от тях може да се запознава с материалите по приключилото производство, преди да обжалва прекратяването. По отношение на редакцията, касаеща разследванията по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негови заместници – съгласна съм с така разписаните процедури, но съм на мнение, че това са едни изключително важни за функциониране на цялата система дела и преписки. И тъй като не са много на брой, а и не се предполага, надявам се, да бъдат много на брой, считам, че е редно да се помисли дали да не се прецизира съдебният контрол и да стигне до ВКС като последна инстанция. По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на НПК – същият е внесен на 5 май с вносител Министерският съвет и е, изцяло съобразен с правилното транспониране на изброените в мотивите към Законопроекта директиви. Същият отговаря на очакванията към България за укрепване на някои аспекти относно правото на информация и достъпа до адвокат в наказателното производство. Срещу България именно поради отлагане транспонирането на въпросните директиви във времето са образувани няколко наказателни процедури, включително за забава транспонирането на Директива 2013/48/ЕС е предявен иск срещу България пред Съда на Европейския съюз през 2025 г. Предложеният проект не търпи отлагане с оглед ограничаване неблагоприятните последици от евентуално осъждане на България и следва да бъде подкрепен по мое мнение. По отношение на Законопроекта с входящ № 52-654-01-40 от 13 май 2026 г., внесен от Йордан Иванов и група народни представители, имам няколко съображения. Коментирахме ги във Временната комисия, сега отново ще обърна внимание много накратко. В ал. 2 е предвидено, че прокурорът е длъжен да изпрати делото в съда в срок до два часа от получаване на жалбата. Резервите ми са по отношение на тези два часа, тъй като НПК не си служи с часове, а когато търсим ускорено развитие на производството, НПК използва израза „незабавно“. В допълнение чисто практически тези два часа много трудно биха могли да се реализират. Наказателният процес е неформален и такава жалба може да бъде подадена и чрез самия разпит на обвиняемия. Отделно от това, сериозни трудности смятам, че биха се създали, ако разпитът се осъществява в неработен ден или в извън работно време. На второ място – относно открития съдебен контрол като производство в производството – както обърнах внимание на Временната комисия, по-конкретно по разглеждане на жалбата срещу постановлението за задържане до 72 часа от прокурора и разглеждането на мярката за неотклонение, добре би било този контрол да е ограничен до определени обстоятелства, за да не се намесва последващият въпрос за мярката, който да се обсъжда на по-късен етап. Отделен е въпросът как ще се развие процесът и какво би последвало при постановяване на две различни решения. И тук стои много сериозно и въпросът с непредубедеността на съдията, който е разгледал жалбата срещу задържането и който после ще гледа мярката, тъй като и в двата случая ще се запознава с делото. Според мен е редно да помислим на тази основа и да се преработи текстът. Замисълът Ви е много добър и е съобразен с търсената съдебна закрила срещу всякакво задържане по НПК, но следва да се прецизира, за да избегнем хаос, а и да се покрият европейските стандарти за непредубеденост и безпристрастност. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Христова, благодаря за изразеното становище. Сякаш изместихме дебата, който трябва да е за второ чете по текстовете днес, но това не е толкова лошо. Насреща сме да участваме в такъв разговор и за това – думите „два часа“ да бъдат заменени с „незабавно“, има логика в това, което казвате. Откровено не разбирам притеснението Ви от това, че е възможно атакуването на постановлението за задържане да бъде законно, а искането за постоянно задържане да се окаже, че съдът няма да го даде, или обратното. Страхувам се, че това са две отделни производства, и не виждам, не виждам аргументите за производство в производството. Съвсем добронамерено го казвам, но сме готови да го обсъждаме, за да могат да бъдат подобрени текстовете и в крайна сметка да се стигне до резултат, който гарантира по-висока защита на основни човешки права. Ще бъда благодарен в дуплика, ако вземете такава, да изразите позицията на Вашата група дали ще подкрепите Законопроекта, както го направихте в Комисията, или не. Благодаря Ви.

Съвсем накратко, колега, по отношение на изказването, което преди малко направих – за производство в производството, тъй като предметът е един и същ. В единия случай става дума за задържането на лицето за срок от 72 часа, а в другия случай – за вземане на постоянна мярка за задържане. В случая, в който се постановят две различни решения, тогава може да възникне основание да се коментира непредубеденост на съдията. Това е по отношение на… Ще коментираме. По отношение на следващия Ви въпрос. Аз смятам, че колегите трябва да подкрепим Законопроекта, който сте внесли. Ще коментираме на по-късен етап как да изгладим тези неща. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим и двата законопроекта, внесени от Министерския съвет и Законопроекта, внесен от групата на „Демократична България“. По отношение на първия Законопроект, внесен от Министерския съвет. Считаме, че той наистина ще усъвършенства защитата, която имат българските граждани както в рамките на досъдебното производство, така и в рамките на другите провеждани производства – и по Закона за митниците, и по Закона за екстрадицията. Считаме, че е редно наистина правата на българските граждани да бъдат разяснявани в една много по-голяма степен, и смятаме, че до момента е имало доста пропуски в съответните процедури, които са препятствали възможността за адекватно упражняване на тяхната защита. В тази връзка като практикуващ адвокат за всеки случай да заявя – и частен интерес. На следващо място, ще подкрепим и Закона за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, както заявих и в Комисията – създаваната нова процедура за задължителен съдебен контрол върху някои от случаите на прекратяване на досъдебно производство, а именно в случаите на така наречените корупционни престъпления. Тази нова процедура следва да бъде подкрепена. Считаме, че тя е важна. Ако Законопроектът премине първо гласуване, ние ще внесем предложения към него, тъй като считаме, че не само описаните изрично състави по чл. 243а, ал. 1 носят възможност за евентуални незаконосъобразни практики на прокуратурата по отношение на прекратяване на досъдебни производства. Ние смятаме, че би следвало под такъв контрол да попадат прекратяванията на досъдебните производства за тежки престъпления. Защо го казвам? Защото, замислете се, едно престъпление, при което имаме, да кажем, пътнотранспортно престъпление, тежко пътнотранспортно престъпление, извършено от висш политик, там също има корупционен риск прокуратурата да бъде заинтересована да го прекрати. Или пак тежко криминално престъпление – извършена средна или тежка телесна повреда от роднина на магистрат. Там също имаме тежък корупционен риск прокуратурата да е стимулирана да прекрати досъдебното производство. Да не давам и конкретни примери. Та именно затова ние си мислим, че би следвало да обсъдим между първо и второ гласуване дали да не увеличим обхвата – не само да посочим конкретни състави, така както е използвана законодателната техника по отношение на създаване на нов чл. 243, а дали да не използваме един по-обективен критерий, а именно престъпленията, които са тежки, където има някакъв евентуален корупционен риск за някой прокурор да е стимулиран да прекрати едно досъдебно производство. Тогава е по-адекватно според нас във всички тези случаи да имаме един задължителен съдебен контрол, така както е предложено в Проекта на Министерския съвет. Но това все пак предполагам, че ще го оставим за един отворен дебат. Ще подкрепим и Законопроекта, внесен от „Демократична България“, със създаваната и там нова процедура за възможно съдебно обжалване на прокурорските задържания до 72 часа. Лично аз винаги съм смятал, че в голяма част от случаите те се използват за репресия върху задържаното лице, за принуда, а в някои случаи дори за отнемане на бизнеси. Така че поне според мен би следвало, както в много други държави – членки на Европейския съюз, да бъде създадена правна възможност това постановление за задържане до 72 часа да подлежи на съдебен контрол. Ако Законопроектът премине първо гласуване, ние ще предложим някои редакционни промени. Защо? Защото е посочено, че в ал. 3 съдът ще разгледа незабавно жалбата след постъпването й. В предходната алинея е посочено, че ще се приложи цялата прокурорска преписка. В практиката понякога има следния проблем: ако говорим за задържане на ОПГ от седем, от осем или от девет човека – 30, 40, 50 тома преписка, шест, седем, осем или девет адвоката, всички те трябва да се запознаят в такъв спешен порядък с цялата преписка, с всички тези томове, че да дадат възможност на съда незабавно, както е в случая, да разгледа жалбата срещу прокурорското постановление, да се запознае с всички материали. Това е и в сегашните производства по гледане на мерките за неотклонение и задължителните искания на прокуратурата за постоянна мярка задържане под стража, като и досега създава доста практически проблеми по отношение на срока за запознаване с материалите. Затова ние просто ще предложим уточнения, че се дава възможност на защитата да се запознае с материалите по преписката, така както същото правило беше използвано и в новата процедура, която въведохме през юни 2023 г., за съдебен контрол върху потвърдителните постановления на горестоящата прокуратура. Тогава там също е описано, че защитата има право да се запознае с преписката и е даден срок. Разбира се, там е много по-голям – до 7 дни, но все пак считаме, че както в онова производство, така и тук, в новосъздаваното, би следвало да се даде възможност на защитниците или защитника да се запознае с материалите по преписката, вместо да натоварваме съда незабавно да разгледа производството, за да предотвратим практически проблеми. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! От парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепим трите законопроекта по отношение на изменение и допълнение на НПК със следните мотиви: В голямата си част тези законопроекти са плод на един интелектуален труд на предходния редовен кабинет – кабинета „Желязков“, и в частност на министъра на правосъдието Георг Георгиев във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост в стълб „Справедлива България“ и разбира се, по препоръки на Съвета на Европа. С предложения законопроект се правят важни промени в НПК, насочени към една основна цел, а именно повече ефективност, контрол и доверие в наказателното производство. Разбира се, най-съществените промени касаят злоупотребата с публичните средства, делата, които касаят тежката корупция, така наречения съдебен контрол, който всъщност ще бъде осъществяван върху актовете на самия прокурор. Така че това е една добра промяна, която дава гаранции за повече прозрачност и справедливост в съдебната система. Втората голяма група промени е свързана с механизма за разследване на главния прокурор. Законопроектът въвежда реален и независим контрол още в началото на производството и задължителен съдебен контрол при прекратяване на такова разследване, с което се гарантира, че по тези дела ще има отчетност и върховенство на закона. Това, разбира се, не е атака към българските институции, а точно обратното – засилва се доверието към тях. По отношение на втория Законопроект, който беше внесен от Министерския съвет – той касае предимно по-силна защита на правата на обвиняемите, свидетелите и непълнолетните в наказателното производство, като основната цел е законодателството да бъде приведено в съответствие с европейското такова и разбира се, по-адекватен съдебен процес. На първото заседание в Правната комисия ние подкрепихме тези законодателни промени. Това ще направим днес и в пленарната зала. Така че от групата на СДС, в заключение, ще ги подкрепим и ще видим на второ четене какви ще бъдат промените в така предложените законопроекти. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепим внесените законопроекти от служебното правителство за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, а именно този със сигнатура 52-602-01-1, както и този – 52-602-01-1, със следните аргументи: На първо място, Законопроектът, който е внесен първи, решава въпроси, които са свързани с някои елементи за неефективност на механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Те са две групи причини. Първата група причини е, че през Четиридесет и деветото народно събрание, когато се приемаше Законопроектът, колегите от ГЕРБ и ДПС не подкрепиха част от внесените разпоредби и „счупиха“ част от механизма, включително и препратките към определени разпоредби. Другата група промени са свързани с установени в практиката дефицити при прилагането на този механизъм за разследване на главния прокурор, съответно констатирани, и по препоръка на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ се преодоляват в тях. Вторият Законопроект решава един дългогодишен въпрос, който е свързан с правата на лица, спрямо които са предприети действия по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но все още не са придобили качеството на обвиняем. В България преди години отпадна институтът на фигурата на заподозрян, което съответно в значителна част ограничи възможността за правото на достъп до информация и за правото на защита на лица, които все още не са придобили качеството на обвиняем, но спрямо които има предприети съответни процесуални действия по реда на НПК. Действително този въпрос трябва да бъде решен. И тук ще коригирам колегата Арсов. Всъщност с този законопроект се работи много преди кабинета „Желязков“. Това е един тежък въпрос, на който на професионалната общност ѝ отне доста време да намери някакво балансирано решение. В тази връзка, тъй като в тези въпроси е много важно какъв да е балансът, как точно да бъдат въведени, ние имаме готовност да направим предложения между първо и второ четене, за да се подобрят конструктивно още повече разпоредбите. И в тази връзка отново се обръщам към председателя на Временната комисия по правни въпроси: да напомни на сътрудниците да ни бъде изпратена таблицата за отразяване на становището от общественото обсъждане и от междуведомственото обсъждане, за да се ориентираме как е протекъл дебатът по време на общественото обсъждане, за да бъдем по-ефективни в предложенията за второ четене. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От групата на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим и трите законопроекта за изменение на допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, както го направихме и в Комисията. Уреждат се много важни въпроси. Поздравление за екипа, който ги е разработил, защото проблемите в процеса бяха тежки и с тях се увреждаха права както на жертвите и пострадалите от престъпления, така и на обвиняемите или разследваните лица, без да има надеждна адвокатска защита, без да има надежден съдебен контрол. Законопроектът, който е със сигнатура 01-1, въвежда именно процесуалните гаранции за съдебен контрол – безусловен, върху актовете на прокуратурата в производства, с които се прекратяват или спират производства по определени корупционни престъпления. Тук искам да кажа, че всъщност там, където прокуратурата се върти около нулата в своята успеваемост, именно в разследването и внасянето на годни обвинителни актове, въобще не говорим за присъди, за корупционни престъпления по високите етажи на властта. Този контрол е уреден и замислен като задължителен при прекратяване или спиране на такова производство. Прокурорът не просто трябва да очаква жалба, а служебно да изпрати постановлението на съответния първоинстанционен съд, да се провери неговата обоснованост и законосъобразност, което за нас е изключително голяма крачка в правилната посока. Пък и сходният задължителен контрол, който се въвежда при разследванията за престъпления, извършени от главния прокурор или негови заместници, където постановлението също се изпраща служебно на компетентния Софийски градски съд и той се произнася по неговата законосъобразност и обоснованост, е нещо, което ще завърши цикъла, така че това разследване да не е чисто формално и да не завършва с едно съобщение от заместник главен прокурор, че производството е прекратено, тъй като няма достатъчно доказателства за извършено престъпление. Прецизира се и фигурата на прокурора, който ще контролира действията на adhoc прокурора, разследващ главния прокурор. Хубавото е, че той ще бъде определен само измежду съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Тоест най-високата експертиза, професионален ранг и опит категорично, тъй като в крайна сметка тези производства започват по инициатива на Наказателната колегия на ВКС, е съдии именно от този съд да контролират действията на adhoc прокурора. От друга страна, сега чухме от министъра – аз не мога да го запитам, защото го няма, че се правят промени в Закона за специалните разузнавателни средства и там се урежда как се иска използването на СРС от страна на adhoc прокурора. Тук стои въпросът пък каква е наблюдаващата роля на този, който контролира adhoc прокурора, защото де факто това се развива като производство в Наказателно-процесуалния кодекс. Има ли тук, или няма контрол при използването на тези СРС-та? Още повече, когато текстът се инкорпорира в общия текст, се вижда, че не само adhoc прокурорът може да иска СРС-та – може да иска и министърът на вътрешните работи, може да иска и главният секретар на МВР, може да иска и председателят на ДАНС. Когато съедините текста с другите, които са уредени при използване на СРС-та – административни ръководители, съдии, прокурори и следователи, се вижда и тази възможност. И според мен за второ гласуване трябва много внимателно да се прецизира този текст за субектите, които искат, но и за този, който контролира. И ако специалният adhoc прокурор ще контролира действията, вторият, всъщност наблюдаващият прокурор на разследващия adhoc прокурор, то тези действия по използване на СРС-та също трябва да са в неговата компетентност. Ясно е, че Законопроектът е мотивиран с изпълнение на ангажименти по ПВУ. От друга страна, той преодолява ситуация, при която по дела без конкретен пострадал или ощетено юридическо лице постановлението на прокуратурата за прекратяване или спиране остава без реален външен контрол. За мен това е неговото друго много голямо достойнство. Най-важното на втория Законопроект, 01-8, е, че се прилагат правилно шест директиви на Европейския съюз относно процесуалните права в наказателните производства, по които има и осъдителни решения спрямо България заради тяхното неприлагане, включително за правото на адвокатска защита, правото на информация, устен и писмен превод, правна помощ. По същество се разширяват процесуалните гаранции не само за формално привлечените обвиняеми, но и за лица, спрямо които се извършват действия по разследване или има данни и съмнения за участие в престъпно деяние. И тук най-големият полицейски произвол, който се проявява, а прокурорът не контролира, че лица, които мислят, че дават показания като свидетели, не биват предупреждавани, че те могат да се самоуличат в извършване на престъпление и рязко да влязат във фигурата на обвиняеми. При това положение всъщност техните права са нарушени от самото начало, те нямат и адвокатска защита, и това трябва да бъде в крайна сметка преодоляно. И тук, като казвам, че остават непокрити пък леките нарушения – производствата по ЗАН, по дребното хулиганство, по спортното хулиганство, което е особено актуално в момента, и там в най-голяма степен се ограничават права, включително на непълнолетни лица. Този съдебен контрол и това наличие на адвокат от първото действие по разследването, което обикновено се пропуска при задържането, трябва да бъдат изрично регламентирани. Това, което мога да посъветвам, е, че трябва да се въведат много детайлно стандартите на Директива 2012/13 на Европейския съюз, а именно, че по време на разпит, ако свидетелят наистина започне да се самоуличава и става заподозрян по смисъла на Директивата, органът, който извършва разпита, е длъжен моментално да го прекрати и да му предостави предвидената в Директивата информация, която да се отрази и в протокола за разпит. А към чл. 139 от НПК да се добавят разпоредби, които уреждат предоставянето на права на арестувани или задържани лица, когато се разпитват като свидетели по други дела, че с показанията могат да се самоуличават; както и в допълнителните алинеи на 143, 158, 163, 164 и 171, когато засегнати лица, с които се извършват съответните действия, като заподозрени по смисъла на Директивата, са арестувани или задържани. Във всички тези случаи тези действия, когато засягат особено непълнолетни като заподозрени или обвиняеми, следва да се извършват в присъствието на адвокат, за да се изпълнят изискванията на Директивата. И това да не е просто уредено право, а да е задължително и да носи включително дисциплинарна или наказателна отговорност за органите по разследването, които не го спазват. Така че с тези уточнения и допълнения… Мисля, че и третият Законопроект е много важен – на господин Йордан Иванов, а именно хората да не стоят 72 часа в ареста, защото нямало време съд да се произнесе. В крайна сметка за голяма част от задържаните лица впоследствие не се внасят дори обвинителни актове или се оказват невиновни, но 72-та часа, особено на млади хора, няма кой да ги върне нито на тях, нито на семействата им. И не трябва да се позволява прокурорски произвол, гарантиран от една съдебна пасивност на дежурни съдии, които да не се произнасят веднага, незабавно по постъпилото искане за отмяна на мярката, прокурорската, по задържане. Благодаря Ви.

Имам процедура.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо процедурата – моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър; госпожа Ренета Михайлова – директор на дирекция Европейски въпроси и политики; и госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Временната комисия по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, на Приложения 1-19 „Изменения, които следва да бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г., на Споразумението за изменение на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия и на Приложения 20-38 „Изменения, които следва да бъдат направени в Споразумението за изменение като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г., № 52 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г. На заседание, проведено на 14 май 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър; Ренета Михайлова – директор на дирекция „Европейски въпроси и политики“; и Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че със Законопроекта се цели България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност. Договорът за създаване на Европейския механизъм за стабилност предвижда всички държави – членки на еврозоната, да станат членове на Механизма след влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за приемане на еврото от съответната държава. Европейският механизъм за стабилност е създаден с цел осигуряване на допълнителна финансова стабилност в рамките на Европейския паричен съюз. Механизмът изпълнява тази цел като предоставя заеми, техническа помощ и експертиза на държави – членки от еврозоната. Заемите са нисколихвени и с по-благоприятни условия от тези на международните финансови институции, като се предоставят под условие държавите да провеждат реформи и да водят благоразумна фискална политика. През 2021 г. е прието Споразумение за изменение на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, което ще влезе в сила след ратификацията му от всички държави в еврозоната. Споразумението засилва ролята на Европейския механизъм за стабилност в превенцията и управлението на кризи, включително чрез въвеждане на предпазен механизъм за банковия сектор. От присъединяващата се държава се изисква да се присъедини към Споразумението за изменение заедно с присъединяването си към Договора за Европейския механизъм за стабилност. Договорът и Споразумението за изменението му следва да бъдат ратифицирани заедно с приложения, поясняващи езиковите изменения, които следва да бъдат направени в двата акта като пряка последица от присъединяването на Република България, както и с подробни технически условия, които включват процедурата по влизането в сила на членството на страната, както и записания и внесения капитал на България в механизма. Европейският механизъм за стабилност се финансира като набира средства чрез продажбата на облигации на финансовите пазари. Това е източникът на средствата, които той предоставя под формата на заеми на държавите бенефициери. Самият Механизъм разполага с общ уставен капитал, който в момента възлиза на 709 млрд. евро, като държавите членки внасят само част от него. Делът на внесения капитал на всяка държава членка се базира на алгоритъма за записване на капитала в Европейската централна банка и отразява индивидуалния дял на държавата спрямо населението и брутният вътрешен продукт на Европейския съюз. Уставният капитал на Европейския механизъм за стабилност след присъединяването на България ще бъде 714,7 млрд. евро, от които реално внесен капитал – 81,7 млрд. евро. Тъй като брутният вътрешен продукт на глава от населението на България е под 75% от средното за Европейския съюз, страната се ползва от временна корекция за период от 12 години, което води и до по-ниски вноски във внесения капитал на Европейския механизъм за стабилност. Вследствие на това началният внесен капитал на България е 603,21 млн. евро и ще бъде изплащан на пет равни годишни вноски от по 120,64 млн. евро. Срещу този начален внесен капитал България се записва за начален уставен капитал в Европейския механизъм за стабилност в размер на 5,28 млрд. евро. В следващите седем години не се предвиждат допълнителни плащания от България. След изтичане на периода на временна корекция през 2038 г. България ще извърши еднократно допълнително плащане от 388,69 млн. евро, с което общият уставен капитал на страната ще достигне 8,68 млрд. евро, от който – внесен капитал 991,9 млн. евро. След приемането на настоящия законопроект и официалното присъединяване на Република България, страната ще стане пълноправен член. В хода на дискусията участие взеха народните представители: Цончо Ганев, Мартин Димитров, Димо Дренчев, Владислав Горанов, Теменужка Петкова и Константин Проданов. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“ – 19 гласа, от които 12 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 2 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“, 1 от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ и 2 гласа от парламентарната група на „Демократична България“; „против“ – 1 глас от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност… – ще ми позволите да не Ви отегчавам, като прочитам отново цялото му име, приет на 11 декември 2025 г., № 52-602-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като една част от информацията беше предоставена в доклада на Времената комисия по бюджет и финанси, аз искам само някои неща да допълня, за да не повтарям това, което току-що беше казано. Всъщност Европейският механизъм за стабилност е международна финансова институция, която е създадена през 2012 г. от държавите от еврозоната в отговор на Европейската дългова криза и на основание чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Механизмът е изграден на основата на междудържавно споразумение между страните, чиято валута е еврото, което допълва европейското законодателство. Както беше споменато, след присъединяването на всяка държава членка към еврото, държавата има и задължението за присъединяването към Европейския стабилизационен механизъм. Бяха уточнени какъв е капиталът на Европейския стабилизационен механизъм, каква ще бъде вноската на България съответно за 12 години – за първите пет години на пет равни части, след това, след 2038 г., трябва да се плати еднократна вноска. Но това, което по принцип не беше отбелязано, е важно как е гласуването в Европейския стабилизационен механизъм. Договорът предвижда всички важни теми, като например предоставяне на финансова помощ и ключови финансови условия, да се приемат със единодушие. Това означава, че решения, които могат да имат отношение към задълженията на България в Механизма, не могат да бъдат взети без нейното изрично съгласие. Освен това гласът на България е равен на този на всички останали държави членки, въпреки че делът в общия капитал на механизма ще е 1,2% например, докато делът на Германия е 26,5%. Съгласно чл. 5 от Договора за Европейския стабилизационен механизъм се предвиждат три вида процедури на гласуване при вземане на решения – единодушие, както казах, когато става дума за предоставяне на финансова помощ или ключови финансови условия; с квалифицирано мнозинство – 80% от подадените гласове, по технически въпроси и процедурни правила; и съответно при извънредни ситуации се прилага ускорена процедура за гласуване –85% от подадените гласове, само когато Европейската комисия и Европейската централна банка преценят, че е необходимо спешно действие за защита на финансовата стабилност на еврозоната. И това, което бих искала в заключение да отбележа, е, че като част от механизма, страната ни ще има потенциален достъп в случай на остра необходимост от значителни средства, техническа помощ и експертиза. Членството от своя страна ще се отрази положително по линия на повишаване на устойчивостта на икономиката пред различни предизвикателства, което ще повиши доверието на международните инвеститори. Това от своя страна ще има директни и индиректни икономически ползи, свързани с по-добри условия по финансирането на суверенния дълг и подобряване на оценката на инвеститорите и кредитните агенции за дългосрочните перспективи на българската икономика. Благодаря.

Обръщам се към всички избиратели на „Прогресивна България“ и всички тези, които гласуваха с определени очаквания какво ще бъде реализирано в този парламент, всички тези, които имаха напразни очаквания, че Радев и неговите депутати ще променят пътя, по който върви България. И тук е моментът да отворим голямата скоба и да кажем, че техните очаквания не бяха по никакъв начин подкрепени или защитавани по време на предизборната кампания от Радев. Напротив, точно обратно. В програмата на „Прогресивна България“ ясно и точно пише, че ще работят за задълбочаване членството на България в НАТО, в Европейския съюз и всички сродни организации. Дотам. Те бяха ясни и конкретни. Но 1 милион и 400 хиляди избиратели, по-скоро една голяма част от тях, очакваха, че Радев ще направи всичко възможно да има нов референдум за България и това дали трябва да продължим да сме в еврозоната. Към днешна дата ясно и точно беше казано от Радев и неговите министри, че това няма да стане. Нещо повече. В момента приемаме, или по-скоро обсъждаме, нещо, което депутатите на Радев и самият той ще приемат – нещо, което е, меко казано, цинизъм за българския народ. Защото в тази ситуация, в която се намираме, управляващите приемат България да даде в следващите години 2 млрд. лв., за да може да гарантираме фалиралите държави, когато дойде време да им се изплащат дълговете, а България да поеме своя дан от това нещо. Но цинизмът е такъв, че тези два милиарда са само първоначалната вноска. Реално по договора, който ще бъде ратифициран, България ще поеме задължения за 17 милиарда и половина. 17 милиарда и 500 милиона лева – България ще поеме дълговете на държави от типа на Франция, чиито финансови министри, последните им трима финансови министри, директно обясняват, че държавата им е пред фалит, като включително един от тях призова Международния валутен фонд да започне да работи по спасителен план за Франция. България с тези 17 милиарда и половина, които днес управляващите ще приемат заедно с другите евроатлантици в залата, ще гарантира фактически фалиралата държава като Италия, която от години се крепи само и единствено на субсидиране от еврозоната, ние да поемем техния разгулен живот в последните десетилетия. На питане от моя страна към Министерството на финансите в Комисията дали този документ трябва да бъде приет, и по-скоро какво ще се случи, ако не бъде приет, беше казано от заместник-министъра: „Абсолютно нищо“. Просто няма да сме член на този Пакт за гаранция. Или както казаха от ГЕРБ: това е застрахователна полица за България. Е, цитирам Горанов: „Имаме си и премия към тази застрахователна полица – два милиарда“. Скромно. При фалит и при задействане на клаузите за фалирали държави от еврозоната ще платим едни 17 млрд. 500 млн. лв., за да може да се докажете, че сте предани евроатлантици, за да може Радев и компания да задълбочи нашето членство в еврозоната. Разбираемо е. Той не е излъгал своите избиратели. Това, че Вие, скъпи граждани на нашата република, имахте напразни очаквания, бавно и постепенно корабокруширате. Знам, че Ви е срам от Вас си – от никой друг, че сте гласували такова доверие, но ще плащаме цената всички ние заради Вашето лековерие.

Уважаема госпожо Председател! Дами и господа, аз искам да Ви призова към отговорност и мъдрост, а не към политиканстване по тази тема. И не трябва важни въпроси за България да бъдат ползвани за политическо противопоставяне. Разбрахте, че този фонд представлява нещо като европейски Международен валутен фонд. За съжаление, никой не може да предвиди кога ще настъпи една криза и кога, примерно, това би се случило и за нашата страна. Никой не може да го каже. Кризите никой не може да ги предвиди. Затова трябва да има такива фондове и трябва да има гаранционни механизми. И не, няма да плащаме ничий чужд дълг, защото Механизмът е така направен, че без съгласието на България средства за никого няма да могат да бъдат отпускани, тъй като се иска единодушие, всички трябва да са съгласни. Така е направен Механизмът да работи, така че е много важно и кой ще бъде представител на България – той може да бъде викан, да се взима неговото становище и това ще зависи от всички нас. Въпросът е ние като Народно събрание независимо кой управлява – ще Ви прозвучи на „Прогресивна България“ странно в момента, но днес управлявате Вие, утре ще бъде друг, такъв е животът – винаги така се случват нещата. Но отговорността, която носим, поведението, което имаме, трябва да бъде в полза на България, в полза на стабилността, защото когато дойде кризата, която никой не може да предвиди, ние трябва да сме подготвени. Виждате, че страните, които са ползвали средства от този механизъм, примерно Португалия и Испания, дори предсрочно ги връщат. Гърция има погасителен план, който е по-продължителен, и те ще върнат тези пари. Никой не плаща чужда сметка. Въпросът е, когато дойде кризата, да има готов механизъм, който да може да бъде ползван и за реформи, и за финансиране, и за стабилизиране. Така че отново Ви призовавам, колеги, нека да не превръщаме този дебат в политиканстване, да постъпим отговорно и да подкрепим създаването на една гаранция, една застраховка за България. Ако дойдат тежки времена, да бъдем подготвени. Благодаря Ви.

Господин Димитров, приемам, че е избирателно във Вашата памет, и не помните преди няколко месеца как от тази трибуна, включително напоително, сте обяснявали как никога и при никакви обстоятелства нашето влизане в еврозоната няма да доведе до поемане на дългове на други държави, спасителни фондове и цялото това нещо. Приемам, че това избирателно го забравяте, потулвате го в своето съзнание и затова не го коментирате – че тогава сте лъгали откровено, но това е, да кажем, преди няколко месеца. Сега, преди няколко минути госпожа Петкова каза нещо, което беше казано и от другия заместник-министър на финансите – господин Методиев. Да Ви припомня, господин Димитров, тъй като имате избирателна памет. Освен това, което казахте – че трябва единодушие, отварям една скоба: ако приемем, че най-голямата икономика в еврозоната и в Европейския съюз е Германия, втората такава по показатели е Франция. Ако една от тези държави рухне финансово, какво се случва? Еврозоната е пред реална опасност да се разпадне. Точно заради това, което каза и госпожа Петкова, което каза господин Методиев, решенията вече се взимат с 85% мнозинство, защото е застрашена еврозоната. Тогава, ако зависи от България и България е против, да приемем който и да е тогава министър-председател каже, че България не иска, тогава с 85%, както е записано в документите, ще бъдем накарани да го направим. Толкова. Толкова! Ще бъдем накарани. И няма да ни питат: искате ли, не искате ли. Вие заедно с депутатите на Радев в момента ще ни вкарате в този механизъм. Ще ни вкарате! За Вас е последователна политика. За тях е нова. И те ще дават обяснение обаче на своите избиратели защо ни вкарват в този механизъм.

Благодаря, госпожо Председател. Ясна е позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ, че не трябва да се включваме в този механизъм, доколкото, ако искаме да водим разумна фискална политика, можем да я водим и самостоятелно. Така или иначе, България може да получи спасителен заем от Международния валутен фонд, ако управляващите много силно се издънят. Тази застраховка, както ни я представиха от Финансите, всъщност изобщо не е безплатна. Ние започваме да плащаме по 120 млн. евро годишно следващите пет години, след това ни дават, тъй като сме една изключително бедна страна – имаме под 75% от средното ниво на икономиката в Европейския съюз, дават ни известна отсрочка. След това ни задължават да платим още почти 400 млн. евро, за да достигне цялата ни вноска почти един милиард евро или два милиарда лева. Тоест тази застраховка, тази полица ще ни излезе доста скъпо. Проблемът обаче е, че застраховките не функционират по този начин, защото, ако ние караме един 20-годишен опел, нашите партньори или нашите колеги в този застрахователен клуб карат бентлита, и ние по никакъв начин не сме в състояние, в случай на застрахователно събитие, да им платим техните щети. А те карат изключително неразумно – Франция кара, да кажем, с около 113% от БВП дълг, Белгия кара с над 105% от БВП дълг, Гърция, дори след всичките спасителни мерки, е почти със 140%. Докато ние в момента, въпреки политиката на Асен Василев, все още се движим с под 30% от БВП. Тоест влизането на България в този съюз е крайно неразумно и абсолютно неоправдано. Оставям настрана факта, тук в залата е Теменужка Петкова, спомням си и нея, спомням си и Мартин Димитров, които ни убеждаваха преди по-малко от година как България няма да гарантира и няма да плаща за дълговете на останалите страни от еврозоната. Е, след едно гласуване, това нещо ще бъде факт. България ще се задължи с над 17 млрд. лв. в случай на фалит. И още нещо към заместник-министъра на финансите. Много некоректно поднесе тя информацията. Всъщност решението в случай на фалит на държава от еврозоната, което би застрашило цялата еврозона, не се взима с единодушие, взима се с 85%, тоест България може да е несъгласна и да ѝ бъде наложена волята на останалите страни. Нека да го кажем правилно. Решение за подпомагане на някоя държава може да се вземе без участието на България. Не виждам никакъв смисъл ние да се включваме в това. Още повече, че не сме и задължени. Естествено, ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласува против. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, взимам думата, защото неправилно се интерпретира това, което преди малко казах по отношение на гласуването. Това, което споменах, е, че с 85% от подадените гласове се гласуват решения, тоест ускорена процедура за гласуване – само когато Европейската централна банка и Европейската комисия считат, че са необходими спешни действия за защита на финансовата стабилност на еврозоната. Не говорим за отделна държава. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Освен това неправилно се интерпретира, че Франция и Германия са пред фалит, и съответно България ще плаща техните дългове. Досега европейският стабилизационен механизъм е предоставил финансова подкрепа на шест държави и всички тези държави са върнали кредитите, които са им предоставени, и мога да кажа, че Гърция вече е на излишък. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Предложеният от правителството законопроект е финалната фаза от пълната интеграция на България в Европейския икономически и паричен съюз. Тя е надграждане на това, което получихме с присъединяването към еврозоната. Готови сме да приемем всеки упрек, че нашите правителства положиха усилия и минаха през иглени уши, за да успеем да постигнем тази интеграция и да изведем България на качествено нова траектория на развитие. Ние се присъединихме към втория по големина и значимост валутен съюз в света и това е гаранция не само за икономическата стабилност на държавата, а с днешното гласуване е и гаранция, че никога повече няма да изпаднем в състоянието, в което само преди двайсетина години се намираше българската държава. Показали сме, за съжаление, в началото на 90-те години, че само за 6 – 7 години сме успявали да упражняваме паричен суверенитет, след което дойде Виденовата зима, хиперинфлацията и завързахме българския лев към еврото, превръщайки го едва ли не в купонна система. Питам опонентите на еврозоната: ако не бяхме влезли в еврозоната – нещо, което, между другото, е задължение на България по международните договори, с които се е присъединила към Европейския съюз – ако не бяхме се присъединили към еврото и ако се случи нещо с еврото, къде щеше да бъде българският лев, който се разменяше срещу евро в съотношението, прието от управителния съвет на немската централна банка? Спирам дотук, за да кажа, че благодаря на колегите от „Прогресивна България“, които подкрепиха Законопроекта в Комисията и които препотвърдиха решението на правителството на Росен Желязков за одобряване на Законопроекта. Не правите грешка. Напротив – ако сте си позволили в предизборната кампания да създадете друго отношение към еврото, днес е моментът да се поправите. Това е най-правилното решение, взимано след решението за присъединяване на България към Европейския съюз, и благодаря за Вашето гласуване и за Вашето заявление за подкрепа. Ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС понесохме своята отговорност за участие в некомфортни мнозинства, за да постигнем именно тази цел: от 1 януари България да бъде в клуба на най-големите икономики в света и да ползваме единна кръвоносна система заедно с Германия, Италия, Испания, Франция – да не изреждам до 20. Двадесет и първата е България. Готови сме да понесем и допълнителните упреци, които ще дойдат от хора, които намират политическото си съществуване като опорна точка, критикувайки еврозоната. Тя е най-успешният икономически съюз след Бретън-Уудската конференция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Не съм съгласен с Вас, господин Горанов. Не еврозоната, а валутният борд гарантираше стабилността на България. Гърция беше в еврозоната и успешно фалира. Още нещо. Вашите правителства по-скоро не прекараха България през иглени уши, Вашите правителства заблудиха българските граждани за последствията от преждевременното приемане в еврозоната, заблудиха и европейските партньори за дефицита и за инфлацията в България. Ако не ми вярвате на мен, попитайте финансовия министър Гълъб Донев за финансовите гимнастики, които правеше правителството на Теменужка Петкова. Сигурен съм, че могат да си поговорят какво точно ставаше миналата година, за да влезе България в еврозоната. И Вие заблудихте българските граждани за последствията и за инфлацията. И ако не вярвате на мен, попитайте господата от „Прогресивна България“ защо внасят законопроекти за борба с високите цени миналата седмица и прочетете мотивите към единия законопроект, които цитират анализ на случилото се с цените в Литва, Латвия, Естония, Хърватия и Словения след влизането в еврозоната и за това как цените са скочили. Госпожо Петкова, тези анализи нямахте ли ги Вие преди пет месеца, когато от тази трибуна казвахте, че няма да има никакъв ръст в инфлацията? Благодаря Ви.

Господин Горанов, първо, да Ви поздравя и аз Вас, че благодарихте на два пъти на Радев и на депутатите му. Заедно работите, няма проблем. Очаквам сега и ДПС да дойдат и те да им благодарят, защото и те са другите изявени евроатлантици. И второ да Ви кажа. Хубаво е, че вече сте в парламента, въпреки че преди това се бяхте отказали и казахте, че с една депутатска заплата не може да живеете. Явно вече можете. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Няма да вляза в стилистиката Ви, но разбирам тъгата Ви. Сега ще Ви трябва някаква друга опорна точка, защото, за да се смени еврото като национална валута с нещо друго, може да стане само с излизане на България от Европейския съюз. И понеже това Ви е следващата опорна точка, може да предложите подобно решение. Единствено то може да Ви даде възможност да водите дебат за друга валута в България, освен еврото.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Да напомня, че днес не сме тук, за да дебатираме присъединяването на България към еврозоната. То е факт. Цената за него е платена. Тя беше висока, включително и през определени инфлационни процеси, които се развиха в резултат от това. Това, което днес дискутираме, е присъединяването към Европейския механизъм за стабилност, който е, както вече стана дума, своеобразна застраховка за страната ни в случай на фискални проблеми. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ споменаха, че на нас застраховка не ни трябвала, защото ние сме били с много нисък дълг, а и че цената била висока. Сега да кажа само – може би по-възрастните от Вас си спомнят – че България обяви мораториум върху външния си дълг през 1991 г., мисля, че беше. По същество – фалит, който се отрази изключително негативно на страната и на имиджа ѝ, при дълг може би горе-долу колкото е и сега. Може и по-малък да е бил, не си спомням конкретно число, но със сигурност не беше над сто процента.

Пет пъти по-малък беше.

Още по-зле. Ако е бил пет пъти по-малък и въпреки това сме обявили мораториум, само илюстрирате допълнително тезата ми, че страна може да изпадне във временна неплатежоспособност или да изпитва финансови проблеми независимо от нивото на дълга си – както като релативна, така и като абсолютна стойност. Има една много интересна максима във финансите, че чак когато настъпи отливът, става ясно кой е плувал без бански, и когато времето е хубаво, никой не си мисли, че му трябва чадър. Именно това е идеята на застраховката. Изказването Ви по темата показва, че не разбирате как функционира механизмът. Той не плаща на фалирали държави, не поемаме техни дългове. Идеята на механизма е точно обратната – да не се допусне държави с проблеми във фискалната сфера да фалират. Затова им се отпускат целеви помощи срещу конкретни реформи, които имат за цел да ги стабилизират. Досега стана ясно, че по този механизъм и неговия предшественик са отпуснати помощи за над или около 300 млрд. евро. Една част от държавите изцяло са върнали средствата, които са получили, друга част предстои да ги връщат, но всички те са се стабилизирали след получаването на тази финансова помощ. Добре е да се има предвид също така, че това, което ние плащаме, не е просто цена на застраховката. Срещу тези общо – наистина в рамките на 12 години – приблизително 990 млн. евро ние получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на около 8,5 – 8,6 млрд. евро. Тоест това е дялово участие, което България има в този механизъм. Само да кажа, че уставният капитал се инвестира от управляващите органи на Фонда – срещу него стои възвращаемост. Ние не я получаваме, защото тя отива в резервен фонд, но това не са средства, които просто ей така стоят или просто ей така се раздават на този или онзи. Пак казвам, целта е да не се допусне дестабилизация на финансовата система на еврозоната, а не да се наливат пари на фалирали държави, които после няма да ги връщат. Точно обратна е логиката. В този смисъл – неприсъединяването ни към този механизъм просто ни лишава от един гаранционен механизъм, така да го наречем, който ни дава допълнителна тежест и кредибилност в очите на глобалната инвестиционна общност. И затова той трябва да бъде подкрепен. Иначе ще излезе, че сме платили цената за влизане в еврозоната, а сега не се възползваме от една от ключовите възможности, които тя дава. Затова ние подкрепихме проекта в комисия. Предлагам Ви да го подкрепим и сега, да не използваме темата за безсмислена реторика и пустословие. Разбирам, че за Вас това е вкусна тема. Много умело се опитахте да вкарате думи в устата ни за това какво очаквали нашите избиратели, какво сме им били обещавали. Аз не знам, и Ви призовавам да се поровите и да ми покажете едно място, на което някой представител на „Прогресивна България“ е казал, че България ще бъде вадена от еврозоната. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Точно така – никой не го е казал. Това бяха внушения, които правехте само и единствено Вие. А изваждането нито е възможно, нито е реално на този етап, защото ще стане като във вица – и боят, и солта, и накрая… – и да не завършвам, защото всички знаете къде отива този виц. В този смисъл Ви призовавам към повече конструктивност, упражненията по реторика да ги оставите за телевизионните студия, а тук да подкрепим този механизъм и да не ставаме за излагация пред очите както на глобалните инвеститори, така и на европейските ни партньори. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, репликата ми е по-скоро повод да прецизирам това, което се каза преди мен. Прецизирането се свежда до това, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ се опитват да внушат, че ние извършваме някакъв разход на национален ресурс.

Два милиарда какво е?

Първо, не са два милиарда, а е близо един.

Два милиарда лева.

Лев вече няма.

Има, има.

Лев вече няма! Но това, което искам да се чуе, е, че внасянето на вноска във фонда Европейски стабилизационен механизъм не е разход. Това е инвестиция и капиталът винаги ще е на разположение на неговите собственици. По същия начин внесохме и дела си в капитала на Европейската централна банка и България има дял в Европейската централна банка. Нашата държава с това действие няма да извърши разход, а инвестиция.

Благодаря, госпожо Председател. За пореден път виждаме доста голям синхрон, доста добър, между другото. Общ евро-атлантически синхрон между представителите на пет от шестте формации в този парламент. В същото време не можем да не отбележим и това, че няма никаква разлика, дори и в детайли, по отношение на изказванията. Те излизат, говорят си почти едни и същи неща, поздравяват се. Говорят си как са свършили добра работа, а всъщност каква е добрата работа, която са свършили тук от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, за която им благодарят ПБ, и обратното – си благодарят един на друг? Добрата работа е, че унищожиха независимата финансова система на страната, ликвидираха българската финансова независимост. Говорят в момента с изключително голямо доволство, че вече няма български лев. Вероятно скоро ще очакваме да чуем и със същото такова задоволство как ще ни обясняват, че вече няма и българска държава. Всъщност, като се говори за това, че България в момента има национална валута евро, това не е точно така. За да е национална една валута, това означава, че тя трябва да принадлежи на тази нация. България няма национална валута. България използва чужда валута, която по никакъв начин не може да контролира. Напротив, който контролира парите, той контролира и държавата. Така че ние вече можем да кажем, че, на практика, и държава нямаме. И между другото, представителят на „Прогресивна България“ беше точен като каза, че никога не са казвали, че ще връщат лева. Така е, факт, никога не са казвали. Те винаги са заявявали, че искат да се влезе в еврозоната, но бяха им създадени такива нагласи и очаквания сред техните избиратели, заради това сега една голяма част от тях се чувстват доста излъгани, защото просто не са слушали това, което говорят техните избраници. Те винаги през цялото време казваха и повтаряха, че нямат никакво намерение да връщат българския лев. Между другото, една лъжа изрекоха, изрече я бившият президент и сегашен министър-председател, че иска да направи референдум за запазване на българския лев. Това беше лъжа, откровена лъжа. И между другото, сега в парламента има внесена такава подписка. Тя беше внесена още в предишния парламент и служи като лакмус за лъжата и като лакмус за това, че всъщност действително Радев тогава не просто изрече най-голямата лъжа за последните 10 години, но и се прояви като един завършен политически лицемер.

Господин Костадинов, не съм съгласен с Вас с това, с което завършихте, по една проста причина. Наистина трябва да се каже тук и да се знае от българския народ и най-вече от избирателите на ПП – на ПБ, че това, което те са очаквали като политики, те никога не са ги обещавали, няма и да ги реализират. И в момента виждаме как с ясно съзнание даже председателят на Комисията по финанси 5 минути защитаваше тезата, че България ще гарантира със 17,5 млрд. лв. фалирала Франция, да кажем, или някоя от другите държави. Те са гордеят с това, защото сме били достойни членове на еврозоната.

Така е, господин Ганев, но в храма на лъжата истината не се толерира. И точно поради тази причина, затова и си благодарят взаимно тук евроатлантиците в залата. За тях е чест и гордост, че те ще имат възможност да плащат дълговете на фалирали държави. Това, което ни говорят в момента, че това било застраховка и всичко останало, е една огромна лъжа. Между другото, тук в залата присъстват представители на ГЕРБ, на ПП, на ДБ, на ДПС, които миналата година ни обясняваха, и включително в тази зала обясняваха, как когато ние казвахме, че ще има такъв механизъм, България ще се включи в него, че ние ще гарантираме чужди дългове, казваха, че лъжем. Така беше! Сега, в момента, те правят това, което ние казахме, че ще стане. Няма нещо, за което ние от ВЪЗРАЖЕНИЕ да не сме предупреждавали българските граждани, че ще стане, независимо дали добро или лошо, в зависимост от различните сценарии, което да не се е случило. Винаги всичко, което сме предупреждавали, е ставало. За съжаление, е ставало по лошите сценарии, защото огромното мнозинство от българските граждани предпочита да слуша красиви лъжи, а не грозни истини. Грозната истина, уважаеми български граждани, е, че България днес ще подари поредните още няколко милиарда левове. Грозната истина е, че България ще гарантира дълговете на богати, на практика, фалирали държави, но тъй като еврозоната като най-голямата пирамида в света, която беше наречена преди малко доста неуспешно и неудачно „най-успешният икономически проект“ – глупости на търкалета, най-голямата все още нефалирала пирамида е това, в тази ситуация ние, понеже вече сме в клуба на богатите, макар че тук не ни казват, че ние сме в клуба на богатите, но като сервитьори и като обслужващ персонал и прислуга, ще плащаме чужди дългове. Това се взема като решение днес. И нека да стане ясно и категорично. Разлика между ГЕРБ, ПБ, ПП, ДПС, ДБ и така нататък няма никаква. То неслучайно и толкова често се правят тези грешки. Преди малко и господин Ганев обърка ПП с ПБ. И на мене често ми се случва, и то ще продължава да се случва, защото на практика е едно и също, имената нямат никакво значение. Политиката е важна! А по отношение на политическите гласувания тук то няма ден, в който да не гласувате заедно! Вие – пет от шестте формации – ГЕРБ, ПБ, ПП, ДПС, ДБ. То даже и по един и същи начин звучите, и по един и същи начин гласувате! Сега, вярно е, че заради политическата технология, корпоративен вот, олигархичен и всичко останало успяхте да излъжете една голяма част от българските граждани, но както е добре известно, можеш да излъжеш всички веднъж, можеш да излъжеш малко хора много пъти, но не можеш да лъжеш всички постоянно. Истината, рано или късно, ще стане достояние на по-голямата част от българските граждани – все пак не на всички, защото има хора, които предпочитат да живеят в лъжа. А истината е, че България в момента, на практика, не контролира своята финансова система, не разполага със своя собствена валута. България не е независима държава, решенията се вземат отвън. Външният ни министър пряко се назначава от Европейската комисия и не само сега, винаги така е било, във всяка една колония е така. И най-важното нещо, което е, за пореден път ни управлява отново същото мнозинство, само че със сменено име. И не е нужно да търсим топлата вода, достатъчно е да видим решенията. Когато видим как от първия ден, от първия час на работа на това Народно събрание, включително и днес, започнахме с поредното общо гласуване между ГЕРБ, ДПС, ПП, ДБ и ПБ и така нататък, то човек започва да се бърка да ги изброява. Няма какво да се чудим как ще продължава оттук насетне. По този начин ще продължава. Една евро-атлантическа тълпа, която похити България и унищожи бъдещето на България. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Дами и господа народни представители, искам това прегласуване, за да Ви дам шанс да промените вота си, защото току-що задължихме българските граждани да внесат едни 2 млрд. лв. или, както каза господин Горанов, левът вече не съществува – 992 млн. евро, в един фонд, който, надявам се, никога няма да ни потрябва на нас, но е много вероятно да потрябва някъде другаде. И съм сигурен, а и всеки от вас знае във Вашите региони, че има проекти, които сега ще бъдат изтеглени с новия бюджет. Има много по-рационално изразходване на тези средства. Тази година са 120 млн. евро, догодина – 120 млн. евро, по-догодина – 120 млн. евро, по-по-догодина – 120 млн. евро. Във всяка една община има проекти, които са по-спешни, които трябва да бъдат направени. След три месеца ще дойде август месец, половината от общините в България ще бъдат на воден режим. Но ние, обикаляйки по регионите си, ще вдигаме рамене и ще казваме: „Пари няма“. Пари има, Вие току-що ги профукахте, давам Ви шанс да промените вота си. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председателстваща. Колеги, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия току-що на първо гласуване Законопроект за ратифициране на договора за създаване на европейски механизми за стабилност, № 52-602-02-3, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.

Благодаря Ви. Колеги, ще изчета целия законопроект. „ЗАКОН за ратифициране на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, на приложения 1-19 „Изменения, които следва да бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г., на Споразумението за изменение на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, и на Приложения 20-38 „Изменения, които следва да бъдат направени в Споразумението за изменение като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г. Чл. 1. Ратифицира Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, подписан в Брюксел на 2 февруари 2012 г., със следната тълкувателна декларация: „Член 8, ал. 5 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност („Договорът“) ограничава всички задължения за плащане на членовете на Европейския механизъм за стабилност съгласно Договора в смисъл, че никоя разпоредба на Договора не може да се тълкува като водеща до задължения за плащане, по-високи от дела на утвърдения капитал, съответстващ на всеки член на Европейския механизъм за стабилност, както е посочено в Приложение II към договора, без предварително съгласие на представителя на всеки член и при надлежно спазване на националните процедури. Член 32, ал. 5, член 34 и член 35, ал. 1 от Договора не възпрепятстват предоставянето на изчерпателна информация на националните парламенти, както е предвидено в националното законодателство. Гореспоменатите елементи представляват съществено основание за съгласието на договарящите се държави да бъдат обвързвани от разпоредбите на договора.“ Чл. 2. Ратифицира Приложения 1 – 19 „Изменения, които следва да бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г. Чл. 3. Ратифицира Споразумението за изменение на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, подписано на 27 януари 2021 г. и на 8 февруари 2021 г. Чл. 4. Ратифицира Приложения 20 – 38 „Изменения, които следва да бъдат направени в Споразумението за изменение като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г. Чл. 5. Министърът на финансите да обнародва в „Държавен вестник“ консолидираната версия на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност по чл. 1 и приложенията по чл. 2 в 15-дневен срок след получаването ѝ от Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и консолидираната версия на Споразумението за изменение по чл. 3 и приложенията по чл. 4 в 15-дневен срок от влизането на споразумението в сила. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Прегласуване!