27 май 2026 г.

Карстовият извор от Клептуза е един от символите на Велинград. Той е публична общинска собственост, но с решение на Общинския съвет е разрешено на частно търговско дружество да извършва ремонт, и в момента е превърнат в строителен обект под миловидния претекст, че така ще се осигурят едни около 60 литра на секунда, които да бъдат включени във водопроводната мрежа на града – уж за борба срещу безводието през летните месеци и недостига на вода във Велинград вследствие от презастрояването и по-голямата консумация на вода. Всъщност според доста от местните жители се защитават интересите на частни фирми. Именно затова имаше няколко проведени протеста пред този извор през последните две седмици и бяха инициирани проверки от Министерството на регионалното развитие и от РИОСВ. Къде е проблемът и защо този въпрос е важен, уважаеми народни представители? Ами защото след извършените миналата седмица проверки не са спрени дори временно от страна на държавните контролни органи строителните работи и този строеж все още си продължава, което притеснява местните жители, в което аз лично се убедих през последните няколко дни. В понеделник разговарях с министър Шишков и той съобщи, че знае за проблема. Поисках от него да бъдат извършени още по-всеобхватни проверки от страна на МРРБ и временно да бъде спрян този строеж, докато се произнесат контролните органи. Именно затова считам, че заради неспирането на тези строителни работи е важно да бъде проведено това изслушване, което е поискано, и затова, дами и господа народни представители, моля Ви да подкрепите искането и да гласувате за изслушването.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми сънародници! Крайно време е в тази зала да говорим за осигуряване на сигурността на българските граждани и когато става въпрос за опасност за националната сигурност и за престъпления против републиката, да правим изслушвания, за да информираме българската общественост какво да очаква. Подобна опасност за националната сигурност има и в момента, имаше и допреди една седмица, когато тук с декларация от трибуната на Народното събрание говорих за продължаващите все още незаконни действия на украинската престъпна групировка КУБ, на които лично собственикът на фирмата е бил екстрадиран от България и след това е бил върнат по незнайно какви причини с любезното съдействие на управляващите нашата страна от 2023 г. насам. Няма да ги изброявам всичките, много добре ги знаете. Нещо повече, тук има дори народни представители, които бяха временно изпълняващи длъжността кмет на Варна и се снимаха с тези престъпници публично. Няма да споменавам името на народния представител, всички много добре го знаят. Той е от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И сега, забележете, след моята декларация миналата седмица – в сряда, в четвъртък имах лична среща с министъра на вътрешните работи господин Демерджиев. Само след един час личен разговор при първата ни среща държавната машина се задейства и видяхте какво се случи с незаконните действия на украинската престъпна групировка КУБ във Варна и в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова искам прегласуване, защото е важно наистина да говорим за сигурността на България, и е важно да говорим за Български поток…

…който е бил застрашен от шпионаж и диверсия, а от това трасе цяла България получава по 100 милиона евро годишно. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи братя и сестри мюсюлмани, достойни граждани! От името на парламентарната група на „Прогресивна България“ и лично от свое име отправям най-искрени поздравления по случай свещения празник Курбан Байрам, отбелязван днес от нас, мюсюлманите, в България и по света. Курбан Байрам е празник, който съхранява духовната връзка между поколенията, утвърждава ценностите на взаимното уважение, прошката, състраданието и човечността. В този свят ден всеки вярващ се стреми чрез милосърдие, добри дела и смирение да се приближи до Всевишния и да отвори сърцето си към нуждаещите се. Както домовете на Курбан Байрам са широко отворени за близки, приятели и съседи, нека и нашите сърца останат отворени към доброто, светлината и взаимната подкрепа, които носят всички религиозни празници, а ние в България правим това всеки ден, защото живеем в комшулук от векове. Нека пазим мъдростта на традициите и духовните ценности, които ни учат да бъдем по-добри, по-щедри и по-съпричастни един към друг. Само заедно с вяра, милосърдие и единство можем да изградим по-добро настояще и по-сигурно бъдеще за нашите деца и за България. Нека празничните дни донесат във всеки дом здраве, хармония, благоденствие, берекет, а отправените днес молитви да бъдат молитви за мир и разбирателство, мир в нашия общ дом България и мир по света. Скъпи братя и сестри мюсюлмани, честит Курбан Байрам! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ и ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Имаме интерференция от различни видове празници и е трогателна благородната надпревара между различните парламентарни групи всеки да зачете по най-добрия начин всеки от празниците. Разбира се, честит празник на всички братя и сестри мюсюлмани! Но днес бих искал да обърна внимание на отминалия вече празник 24 май – на безспорно най-красивия, най-истинския празник, за който обаче, за съжаление, обичайно говорим с клишета. И не че има нещо укорително и недостойно, ако истината е под формата на клише, освен това, че убива страстта, убива вълнението и най-вече убива удивлението. Общественият, а ако щете, и държавният смисъл на празниците е да бъдат антикорозионната обработка на арматурата на националната идентичност. А понеже тук се работи, за съжаление, не със стомана, не с документи, тук се работи с души, патетичната скука, рутината, повтарянето на церемониал, който не грабва сетивата и не носи смисъл, в някакъв смисъл дори са опасни. Затова, ако трябва да търсим обществена интерференция по повод буквите, езика, словото, културата, лично аз бих избрал провокацията пред ежегодното рециклиране на идентични послания. Ако подложим на хегелиански прочит дори не екстремната версия на антропния принцип на Вселената, а слабия или умерения вариант на Брандън Картър, ще стигнем до извода, че човекът има историческа мисия в света. Вселената не може да се огледа нито в океанската повърхност, нито в някоя бляскава мъглявина, но посредством човешкото наблюдение, култура и наука Вселената може да познае себе си и ако пак следваме Хегел – да започне да съществува в пълния смисъл на думата. Ако продължим с Хайдегер, който с основание твърди, че езикът е домът на битието, стигаме до логичния извод, че не просто на ниво човешка рефлексия, а ние реално градим света с думи, букви, изречения, текст. Езикът не е просто средство за комуникация, азбуката не е просто начин да записваме словото, това е свят. В най-амбициозната версия – светът, в най-скромната – светът за нас. Така темата за езика и писмеността напуска обичайните си убежища на литературата и историята и се превръща в ключов онтологичен, физически, географски и геополитически въпрос. И точно по тази различна причина ние трябва да сме горди, че сме съхранили народа си през бурите на историята, че имаме държава. Да, и всички ние тук имаме споделената грижа да я пазим и да я развиваме. И още – имаме наш език, наша азбука, с което не може да се похвали всеки народ. А както е казано: един нов език, един нов свят. Мирозданието със сигурност ще е по-малко пъстро, по-бедно и по-скучно без българското слово. Нещо повече, като всеки добър софтуер езиковият ни код е многократно копиран и не обитава само националните граници, а се е разпространил от Адриатика до Тихия океан. И това е повод за гордост и празник. Не само на 24 май. Славете езика, като го ползвате добре, особено ние, колеги, особено тук. Не изхабявайте думите. Слово без ясен смисъл изхабява думите, а те трябва да са остри като нож и да режат добре. Не се опитвайте да замените липсата на ясна логическа конструкция с емоционален патос. Силно изсвирената лоша песен си остава лоша, но по-шумна. Бъдете отговорни към всяка дума, всяка буква, дори и към всеки препинателен знак. Само в парламента, в съда и в класната стая думите могат да променят съдби. Буквално. Честит празник! (Ръкопляскания от ПБ, ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, скъпи братя и сестри мюсюлмани, уважаеми сънародници! Днес посрещаме Курбан Байрам – празник, който носи светлина, смирение и берекет, празник, който ни събира около трапезата, но най-вече около човешката доброта. В живота ни често се изправяме пред трудни пътища, път към самите себе си, към запазване на вярата, достойнството и човечността. Именно духовните празници ни напомнят кои сме, откъде идваме и какво трябва да съхраним в себе си. Те ни връщат към корените, към семействата, към онези тихи уроци на нашите родители и деди, които не се учат от книгите, а се носят в сърцето. Курбан Байрам е празник на жертвоготовността, но и на състраданието. Той ни учи, че човек е истински богат не с това, което притежава, а с това, което може да даде – топла дума, подадена ръка, прошка и надежда. И в този ден няма по-голяма сила от добрината и няма по-голямо достойнство от това да бъдеш човек с чисто сърце. Особено свято е, когато младите целуват ръката на възрастните, когато семействата се събират заедно, когато съседите си прощават, а домовете се изпълват с молитва и благоденствие. Именно тези моменти пазят душата на народа ни жива. Те ни напомнят, че домът е свещено място за всички поколения и че традициите са мостът между миналото, настоящето и бъдещето. Независимо от религията всички духовни празници носят едно и също послание – да бъдем добри, по-смирени и по-близки един до друг. Днес светът има нужда не от омраза и разделение, а от човечност, от хора, които умеят да усещат болката на другия, да пазят мира и да избират доброто, когато е трудно. Нека Курбан Байрам ни напомня, че истинската вяра не е само в думите и ритуалите, а в отношението един към друг, в уважението към родителите, в грижата за децата, в милостта към слабия и в способността да прощаваме. Нека в тези светли празнични дни бъдем по-близки един до друг, с повече честност в думите, с повече уважение в отношенията и с повече състрадание около нас. Нека не забравяме, че истинската сила на човека не е в гнева, а в добротата, не в разделението, а в способността да подаде ръка, да изслуша, да прости и да покаже милост. Пожелавам на всяко семейство мир и разбирателство, на възрастните – почит и грижа, а на младите – мъдростта да пазят традициите и ценностите, които ни съхраняват като общество. Нека децата ни растат в свят, в който човечността стои над омразата, а уважението и съпричастността са пътят към един по-спокоен и справедлив живот. Особено днес, в тази трудна и напрегната международна обстановка, когато светът по-често е изправен пред конфликти, разделение и несигурност, сме длъжни да пазим мира, човечността и способността си да бъдем единни в доброто. Днес повече от всякога имаме нужда да бъдем единни, да носим в себе си прошка, защото тя лекува; честност, защото тя изгражда доверие; и състрадание, защото то прави света по-човечен. Нека никой не остава сам в труден момент и нека винаги намираме сили да бъдем опора на хората до нас. На този свещен за всички мюсюлмани ден и на този светъл наш общ празник от името на парламентарната група на Движението за права и свободи отправям най-сърдечни пожелания за мир, здраве, разбирателство и берекет. Нека светлината на Курбан Байрам донесе берекет в домовете Ви, мир в душите Ви и надежда в сърцата Ви и нека добротата, която споделяме днес, остане с нас по време на празника, а и във всеки ден от общия ни път като хора. Честит Курбан Байрам! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ, ДПС, ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. По случай свещения Курбан Байрам отправяме своите най-сърдечни поздрави към всички мюсюлмани. Курбан Байрам е време на вяра, смирение и доброта. Празник, който ни напомня, че човек е силен не като разделя, а когато подава ръка, проявява милосърдие и носи уважение към другите. Днес домовете се изпълват с топлина, с аромата на споделен хляб и с радостта от срещата между близки и приятели. Младите отдават почит на по-възрастните, като им целуват ръка в знак на уважение и признателност. Децата събират бонбони, получават благословия за здраве и пазят жив духа на празника. Семействата се събират около трапезата, а вратите остават отворени за гости, съседи и нуждаещи се. В този ден също отправяме почит към онези, които вече не са сред нас. Почитаме тяхната памет с молитва, смирение и благодарност за оставената от тях следа. Курбан Байрам носи в себе си важни послания. Послание за смирение – да бъдем по-търпеливи и по-добри един към друг. Послание за уважение – да ценим семейството, възрастните хора и човешкото достойнство. Послание за милосърдие – да не забравяме хората в нужда и да помагаме с отворено сърце. В свят, в който често виждаме разделение и напрежение, този празник ни напомня колко важно е да пазим човечността помежду си, да разговаряме с уважение, да живеем със съпричастност, да възпитаваме децата си в добрина и почит към традициите. Нека дните на Курбан Байрам донесат мир, здраве и благоденствие във всеки дом. Нека има повече светлина в сърцата ни, повече разбирателство между хората, повече милост и повече детски смях в домовете ни. Там, където има детски смях, има надежда, живот и бъдеще. Нека уважението, което показваме днес, да го пазим и в ежедневието си. Нека бъдем по-смирени, по-състрадателни и по-единни като общество. Честит и благословен Курбан Байрам! (Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми сънародници, миналата седмица, точно преди една седмица – в сряда, беше гласувано по предложение на правителството на републиката, от мнозинството в този парламент, включването на България в така наречения Европейски дългов гаранционен механизъм, с който нашата страна се съгласи да гарантира дълговете на други държави в Европейския съюз, конкретно тези, които са в еврозоната. Тогава ние от ВЪЗРАЖДАНЕ заявихме ясно и категорично, че няма как да подкрепим това, защото най-малкото, което е, противоречи на това, което миналата година ни се обясняваше тук в тази зала, а и от всички останали партии по време на предизборната кампания, че България няма да гарантира чужди дългове. Всъщност точно това стана. Общата сума, която нашата страна ще внесе безалтернативно и категорично в рамките на следващите няколко години, е 2 млрд. лв., а общият размер на дълга, който ние поемаме като обещание да гарантираме и да изплащаме под формата на заеми, които някога ще се връщат – напред във времето, не е ясно кога точно, наближава 19 млрд. лв., с включените тези два, които в момента започнахме да изплащаме. И нека да кажем, че тези 2 млрд. лв., които ще бъдат дадени, се дават от една държава и от едно правителство в момента, което започна да говори за съкращения и за ограничения. И разбира се, като първи основен носител на тези ограничения и бюджетни съкращения станаха институциите в сферата на културата – читалища, музеи, галерии, библиотеки. Все изключително големи институции, които консумират най-голямата част от обществения разход. Това го казвам с ирония за тези, които не могат да го разберат. Обаче само няколко дни по-късно – в неделя, на неформална среща на ръководството на Международния валутен фонд с финансовите министри на Европейския съюз стана ясно нещо още по-драматично, което, разбира се, нашите медии и пропагандни канали на властта, а и на една част от тези, които в момента са в опозиция, но доскоро управляваха, скриха. Какво казва докладът на Международния валутен фонд, цитиран, между другото, от Кристалина Георгиева: „Траекторията на публичния дълг на Европейския съюз може да експлодира и да навреди на икономиката на Блока, ако не бъдат предприети действия за справяне с фискалната тежест. Ако не се контролира публичният дълг, ще поеме по неустойчива траектория. При непроменена политика дългът на средностатистическата европейска държава ще достигне 130% от брутния вътрешен продукт до 2040 г. – приблизително двойно спрямо днес. Международният валутен фонд предупреждава, че правителствата на Европейския съюз ще се изправят пред увеличен натиск върху разходите за отбрана, енергетика и пенсии през следващите 15 г., затова Фондът предлага комбинация от структурни и фискални реформи, като на първо място предлага теглене на общ дълг от странните членки“. Сега, в момента, България е от страните, които имат сравнително нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт, което въобще не трябва да ни успокоява, разбира се, защото дълговете експлодираха през последните няколко години в България – бяха изтеглени приблизително от порядъка на около 50 милиарда за последните 4 години. Ако днес имаме не повече от 35 до 40% задлъжнялост спрямо брутния вътрешен продукт, не някой друг, а Международният валутен фонд ни предупреждава, че в рамките на следващите 14 години нашият дълг – разбира се, тук е казано средно – нашият може да стане и по-висок, ще достигне 130% от брутния вътрешен продукт. Може би това е, защото вече сме в клуба на богатите, и като сме богати, е неприлично да имаме малки дългове, затова ще вземем сега страшно много дългове. Между другото, предстои в рамките на следващите няколко дни, може би седмици, това правителство да предложи нов дълг от близо 8 млрд. лв. Но какво казва допълнително докладът на Международния валутен фонд? „Европейският съюз трябва да се съгласи…“, между другото, това е императивно казано: „…че иновациите, енергетиката и отбраната са обществени блага и трябва да се финансират чрез общи заеми“. Блокът обаче остава в патова ситуация по отношение на тази идея, защото Испания, Италия, Гърция и Франция категорично подкрепят идеята, а други, като Германия, категорично се противопоставят. Всъщност Германия е единствената, която се противопоставя. Нашата страна досега не е казала „не“, което с оглед на това, че държавата ни като традиция се управлява вече десетилетия от хора, които, без значение как се казват те и как се казват партиите, които ги излъчват в парламента, са известни с това, че както каза Марко Рубио много удачно преди две седмици – външният министър на Съединените щати: „Те казват „да“, преди да сме ги попитали“. В началото на този век, когато се водеха преговорите за влизането на България в Европейския съюз, екипът на Миглена Кунева тогава, която водеше тези, останали като изключително позорни, капитулационни преговори в Брюксел, беше известен като екипът на йесмените, така ги наричаха с презрение. Нищо не се е променило от периода 2005 – 2007 г. досега, както виждаме, даже напротив, вече се официализират нещата. Ще повторя още веднъж това, което каза не някой друг, а министърът на външните работи на Съединен щати – Марко Рубио: „Те казват „да“, преди да сме ги питали“. Може би като някаква малка утеха – не го каза само и единствено за България, каза го и за други държави, но когато сме наредени в списъка на наведените, не е особено утешително това, че има и други освен нас. Какво казва обаче на тази среща еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис: „Изправени сме пред нови и постоянни нужди от разходи. В същото време наличното фискално пространство вече е ограничено, нивата на дълга са високи, а застаряването на населението допълнително утежнява предизвикателството. Ето защо това не е абстрактен проблем, това е много конкретно и належащо политическо предизвикателство, пред което сме изправени“. Накрая Домбровскис завършва така: „Съвместното теглене на заеми вече е реалност, тъй като по този начин са финансирани проекти за укрепване на отбранителните способности на Европейския съюз и заема за подкрепа на Украйна“. И завършва със следното изречение: „Предстои да обсъдим подробностите по доклада, който беше представен от Международния валутен фонд“. С други думи, уважаеми сънародници, това, което ни казва Фондът, това, което ни казва Европейският комисар по финанси, е, че ни очаква теглене на общи дългове, съответно и общо плащане. Всъщност, тъй като България вече няма своя собствена валута, ние разполагаме с нулев финансов суверенитет, ние използваме чужди пари. Тези чужди пари не са наша собственост, те са ни дадени временно. Ако помните, миналата година се обясняваше как ще бъдат докарани монетите в България. „Докарани“ казвам, защото те не се печатаха тук, докараха ни ги. Макар че тука имаше хора, които твърдяха, че това е лъжа, ама аз и досега не съм видял една банкнота от шиткойните, която да е с дата на отпечатване 2025 г. Достатъчно е всеки да си погледне портфейла и да види дали има такива банкноти. Няма. Всички бяха докарани тук, докараха ни парите, донесоха ни ги, за да разполагаме с тях. Когато не разполагаш с парите си, очевидно е, че няма как да разполагаш и с правото на вето да кажеш „не“ и за тегленето на общи заеми. Това е нещо, което предстои, но това ще бъде предпоследната крачка. Последната крачка, за съжаление, ще бъде ликвидирането на пълния държавен суверенитет, защото това е финалната крачка в еволюцията на Европейския съюз, така както я вижда сегашната Европейска комисия и както я виждат по-голямата част от партиите в Европейския парламент, а именно превръщането на Европейския съюз в държава. Държава, която ще изпразни от съдържание държавните институции, като това в момента, в което се намираме – институцията Народно събрание, или парламент, Министерския съвет, който ще стане излишен, съдебните власти и всичко останало, което всъщност отделя държавата от колонията. Ето защо, когато миналата седмица говорихме за това, че обвързването на нашата страна с този гаранционен механизъм за плащане на общи дългове е нещо пагубно за българската икономика, пагубно за българските финанси, пагубно за българския народ, не говорихме празни приказки. И хубавото е, че този път доказателството за това, че както винаги, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казваме единствено и само истината, дойде много бързо. Предния път трябваше да мине половин година, за да стане ясно, че всички, които ни обяснявах как България няма да гарантира дълговете на други държави в еврозоната, лъжеха, стана ясно след шест месеца. Сега стана ясно, че управляващо мнозинство, между другото, не само управляващото мнозинство, а и включително бившите управляващи от ГЕРБ и ПП-ДБ, и ДПС, всички те заедно гласуваха. 189 човека гласуваха това решение, заробващо българските финанси, или остатъка от публичните финанси, които са ни на разположение. Всички те ни обясняваха как всъщност няма основание да се притесняваме за каквото и да било. Четири дни по-късно – в неделя, миналата неделя, стана ясно, че лъжат за пореден път. На практика, вече единственото нещо, което ни е останало като някаква наша суверенна отговорност върху собствените ни финанси, е правото да събираме данъци. Засега обаче! Не е ясно колко дълго време това ще продължи да съществува с оглед на все по-пълзящата централизация и федерализация в Европейския съюз, защото може да се окаже скоро, че данъците ще се събират централно от Брюксел, просто няма да минават оттук. Както в момента, да кажем, някои местни данъци и такси се събират в България, но генерално влизат в държавния бюджет, по същия начин ще се случи и това, към което в настоящия момент виждаме, че ни води не само това правителство, но и поредица от правителства. Уважаеми сънародници, заплахата пред българския суверенитет е изключително голяма. Когато отнемеш парите на една държава, ти на практика си отнел почти всичко. Остава само едно, което все още имаме, и това е човешкият ресурс, човешкият капитал, защото държавата са преди всичко хората. Но като гледаме демографската политика на нашата страна, която всъщност липсва, и като гледаме ситуацията в нашата страна, очевидно е, че правителствата на държавата – пак ще повторя, всички след 1989 г., продължават активно да работят и в тази посока: за унищожаването и на последния останал ресурс на българската държава – българския народ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД на Временната комисия по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-654-01-44, внесен от Владимир Раков и група народни представители на 18 май 2026 г. На заседание, проведено на 21 май 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: госпожа Наталия Ефремова – министър на труда и социалната политика, както и управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт – госпожа Весела Караиванова-Начева и господин Ивайло Здравков. Законопроектът беше представен от господин Стефан Белчев, който посочи, че с него се цели създаването на изрична правна регламентация за осъвременяване от 1 юли 2026 г. с процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване на всички минимални размери на пенсиите за трудова дейност. Съгласно посочената разпоредба пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. През 2025 г. средният осигурителен доход за страната е нараснал с 12 на сто, а хармонизираният индекс на потребителските цени е 3,5 на сто. На това основание всички пенсии за трудова дейност ще бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. със 7,8 на сто. Според разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и в зависимост от този размер се определят всички останали минимални размери на пенсиите за трудова дейност (пенсии за инвалидност поради общо заболяване, поради трудова злополука или професионална болест и наследствени пенсии). Действащите законови разпоредби не дават основание за определяне от 1 юли 2026 г. на минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст в размер, който е със 7,8 на сто по-висок от определения към момента, което ще ощети голяма част от пенсионерите, които получават минимални пенсии. Поради това, с оглед осигуряване на равнопоставеност между пенсионерите и възможност те да получат по-високия размер на пенсиите от една и съща дата, се предлага от 1 юли 2026 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване да се повиши от 322,37 на 347,51 евро. В хода на дискусията в подкрепа на Законопроекта се изказаха народните представители Владислав Горанов, Атидже Алиева-Вели, като бе изразено съмнение относно заявената позиция на правителството за приемането на годишната финансова рамка за 2026 г. до 1 юли 2026 г., имайки предвид приемането на настоящото извънредно законодателство. Народният представител Цончо Ганев подкрепи Законопроекта, като изрази опасение, че повишението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст няма да е достатъчно, за да компенсира повишените цени на стоки и услуги. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 19 гласа „за“ – от които 12 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 3 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“, 2 гласа от парламентарната група на „Демократична България“ и 1 глас от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, без „против“ и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-654-01-44, внесен от Владимир Раков и група народни представители на 18 май 2026 г.“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Основните цели на Законопроекта са борбата с бедността, социалната справедливост и запазването на покупателната способност на най-засегнатите граждани. Проектът цели да защити най-възрастните с ниски доходи от растящите цени на живота и да осигури един по-висок праг за достоен живот на хората, които са изпълнили условията за пенсиониране. Мерките гарантират, че най-ниските доходи няма да изостанат от общото осъвременяване и ще запазят реалната си стойност пред инфлацията. Ключови промени и нови моменти – увеличаване със 7,8%. Проектът гарантира, че от 1 юли минималната пенсия, както вече стана въпрос, за осигурителен стаж и възраст ще нарасне от 322,37 на 347,59 евро автоматично при изчисляване. Тоест с увеличаването със същия процент ще се повишат и минималните пенсии за инвалидност и наследствените пенсии. В случая имаме навременно решение чрез удължителния закон. Промяната гарантира правна сигурност и позволява актуализираните пенсии да се изплатят веднага от 1 юли, без това да зависи от сроковете по приемането на редовния държавен бюджет. Основни мотиви от практиката и икономическия контекст. Тук постигаме равнопоставеност, тъй като сегашният закон не позволяваше минималната пенсия да се вдига автоматично и без тази поправка най-бедните пенсионери щяха да бъдат непредвидено ощетени. С този механизъм и ръст от 7,8% минималните пенсии се изравняват с процента за ежегодно осъвременяване на останалите такива, отпуснати в края на предходната година. Тази мярка реагира директно на нуждите на пазара и не позволява уязвимите групи да останат без подкрепа по време на тази бюджетна процедура. В случая очакваме директна подкрепа за над 800 000 души, или поправката, на практика, помага незабавно на близо една трета от всички пенсионери в България. Новите размери на плащанията директно компенсират натрупания инфлационен натиск върху потребителската кошница и повишението на доходите ще улесни посрещането на някои неотложни ежедневни здравни разходи на българските пенсионери. Намалява се напрежението и се дава сигурност, че държавата няма да изостави своите граждани насред текущите бюджетни процедури. И в заключение, предложеното увеличение е наложителна, справедлива и финансово отговорна стъпка. То поправя един законов пропуск и дава равна защита за всички. Уважаеми колеги, предлагам Законопроекта да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря Ви.

Безкрайно закъсняла и безкрайно малка е актуализацията на пенсиите в България. В крайна сметка става дума за пенсиите на хората, които са изградили България в ситуация, в която цял живот са давали всичко възможно от себе си – и труда си, и данъците си, и в момента продължават да се борят за физическото си оцеляване – в прекия смисъл на думата физическо оцеляване. Важно е да се върнем малко назад и да припомним, че геноцидът спрямо актуализацията на пенсиите в България беше ярка политика на ГЕРБ. ГЕРБ години наред не актуализираха пенсиите, правеха се, че няма никакъв проблем, управляваха винаги в коалиция – винаги, никога самостоятелно, както в момента е правителството на Радев. И винаги се случваше едно и също – актуализация не се получаваше поради ред обяснения: за постни пици, за стриктно спазване на всякакви ангажименти, за цялото това безумие, наречено преход, и влизане във всички възможни евро-атлантически съюзи. В тази връзка тази политика в един момент беше прекратена и започна актуализация на пенсиите. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ бяхме едни от тези, които през последните години наистина участвахме изключително активно да подкрепяме предложението за това нещо, да имаме аргументирана позиция защо това трябва да се случи. В момента имаме ситуация, в която с тази актуализация, която предстои да се приеме и да се гласува, пенсията в България ще стане 678 лв. Не знам колко от Вас се дават сметка какво означава да живееш с 678 лв. в страната, в ситуация, в която инфлацията – само циниците от Националната статистика могат да обясняват, че е 4% или 3%, реално инфлацията е в двойни размери, ситуация, в която цените днес са едни, утре са други. Наистина е цинизъм някой да обяснява какви са нивата на инфлацията. Цинизъм е в момента с голямо задоволство управляващите да обясняват, че вдигат пенсиите. Не, Вие не вдигате пенсиите, Вие просто спазвате Закона! Има приет закон, съгласно който всяка година трябва да се пристъпи към въпросната актуализация на пенсията. Нищо не вдигате! Отделно, пак да кажа, че тази цифра, която в момента имаме – 678 лв., е, меко казано, обидна, недостатъчна. И продължават тези хора, които живеят с тези пенсии, да се борят за физическото си оцеляване – за физическото си оцеляване в така наречения клуб на богатите. Тези дни излезе и официална статистика на Евростат: инфлацията в България е най-високата от всички държави в еврозоната. Всички тези, които насила с фалшиви данни ни вкарахте в еврозоната – ДПС, ПП, ДБ, ГЕРБ, всички тези, които от партията на Радев подкрепяте и защитавате влизането в еврозоната: доволни ли сте от това, което имаме като моментна ситуация в държавата ни? Управляващите към днешна дата доволни ли са, че трета седмица абсолютно нищо не прави както изпълнителната власт, така и парламентът за овладяване на цените или пък въобще да не говорим за сваляне на цените? Инфлацията расте постоянно. Управляващите към днешна дата гледат в стената – и нищо градивно, и нищо конструктивно. Тези, които насила ни вкараха в еврозоната, мълчат гузно. Мълчат и нищо не споменават! Друга официална статистика, която излезе също тези дни: България е с най-ниската покупателна способност от целия Европейски съюз. Най-ниската покупателна способност! Уважаеми съграждани, това означава, че с парите, с които разполагате, може да си купите много по-малко от който и да било друг гражданин на която и да е друга държава от Европейския съюз. Това е просперитетът в Европейския съюз, това е просперитетът в еврозоната. С 678 лв. нашите майки, нашите бащи, баби и дядовци се борят за физическото си оцеляване! И тук фанфари: ще актуализираме пенсиите. Не, ще се подиграем отново с тях заради неактуалната актуализация, заради това, че им даваме едни пари – едни пари, които за нищо няма да им стигнат. И управляващите не правят абсолютно нищо трета седмица, за да променят тази ситуация, или поне да започнат да вървят по път, с който да променят нещо. Вие още сте седнали, не сте стъпили на какъвто и да било път – вкарахте два законопроекта и ги отложихте с две седмица. И дотам. Нищо! Тази седмица няма да гледаме нищо. Напротив, ще гледаме как българинът да си купува държавни ценни книжа. Вие това предлагате да гледа българинът. Пенсионерът с 678 лв. го поощрявате и му обяснявате как трябва да инвестира в държавни ценни книжа! Това е новото управление, това е и миналото управление, които ни вкараха в еврозоната, и това е трагичното състояние на българските пенсионери.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, правя следното процедурно предложение. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения по така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-654-01-44, внесен от Владимир Раков и група народни представители на 18 май 2026 г., да бъде намален на пет дни. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 52-654-01-43, внесен от Стефан Свиленов Свиленов и група народни представители на 18 май 2026 г. На заседание, проведено на 21 май 2026 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъства от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията господин Иван Павлов – началник на отдел в дирекция „Администриране и контрол на икономическите дейности“. В своето изложение господин Стефан Белчев посочи, че с настоящия законопроект се предлагат промени, насочени към преодоляване на установени проблеми, като е необходимо на първо място да бъдат защитени националните интереси чрез усъвършенстване на административния контрол върху дейността на особения търговски управител, осъществяван от държавата чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрия и Министерския съвет. Важно е също да се въведат и правила, които да позволят съдебен контрол върху най-важните сделки, извършвани от особения търговски управител – сделките на разпореждане с акции или дялове в капитала и сделките на разпореждане с имуществото на дружеството, които засягат в най-голяма степен правото на собственост на акционерите, съдружниците и едноличните собственици на капитала на лицето, опериращо критичната инфраструктура, и на лицето, извършващо съхранение, транспорт или търговия на едро и дребно с нефт и продукти от нефтен произход. По този начин сигурността и предвидимостта в търговията с нефт и продукти от нефтен произход и повишаване на енергийната сигурност на страната ще бъдат постигнати при спазване на изискването за пропорционалност и при зачитане на конституционните права и свободи. В изразеното писмено становище Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията подкрепя внесения законопроект. Считат, че същият осигурява необходимите предпоставки за ограничаване на възможните злоупотреби и нарушения при изпълнение на дейността на особения представител, включително на репутационни и значителни финансови щети за държавата в резултат от предявени искове за обезщетение от потенциално засегнатите от дейността на особения търговски управител предприятия. Министерството на правосъдието счита, че предложената форма на съдебен контрол върху сделките на особения търговски управител като представител на дружеството е възможно решение за уреждане на бъдещи спорове относно сделките на разпореждане с имуществото на дружеството или капитала на дружеството – акции и дялове, без съгласието на техните собственици. В обсъждането взеха участие народните представители Владислав Панев, Румяна Петрова, Мартин Димитров, Владислав Горанов, Константин Проданов и Цончо Ганев. Председателят на Комисията господин Константин Проданов увери народните представители, че ще бъде изпратено писмено запитване до министъра на финансите в качеството му на законен представител на българската държава пред съдебните органи, включително и по международни арбитражни дела, както и по дела, образувани пред чужди юрисдикции, дела за становище относно това предложеният законопроект би ли влошил позицията на Република България при евентуални международни арбитражни дела. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 гласа „за“, от които 12 гласа от парламентарна група на „Прогресивна България“ и 1 глас от парламентарна група на „Движение за права и свободи – ДПС“; без гласове „против“; и 4 гласа „въздържал се“, от които 3 гласа от парламентарна група на ГЕРБ-СДС и 1 глас от парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 52-654-01-43, внесен от Стефан Свиленов Свиленов и група народни представители на 18 май 2026 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Основните цели на Законопроекта са няколко: засилване на контрола, осъществяван от страна на държавата, осигуряване на енергийна сигурност, както и защита на конституционните права. Какво се има предвид? Промените осигуряват реален надзор от страна на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията върху обектите на критична инфраструктура у нас. При енергийната сигурност целта е да се постигне сигурност и предвидимост в търговията с нефтен произход и повишаване на енергийната сигурност на нашата страна. Същевременно мерките са съобразени изцяло с изискването за пропорционалност при засягане на конституционните права. Кои са ключовите промени, както и новите моменти? В случая новото е месечното отчитане. Въвежда се строго правило особеният търговски управител да представя отчет на ресорния министър на икономиката, инвестициите и индустрията за дейността на всяко от дружествата до една седмица след изтичане на всеки месец. С повишен съдебен контрол най-важните сделки, тези за разпореждане с акции, дялове или имущество на дружество, ще преминават през съдебен контрол, като тези сделки засягат най-силно правото на собственост на акционери и съдружници. Тук също така има и защита срещу нищожни сделки, като Законопроектът усъвършенства правилата за действителност на сделките и се уреждат и производствата за оспорване пред съда на нищожни сделки на разпореждане. Като цяло очакваните резултати са защита на бюджета, прозрачност, както и правна сигурност. Ограничават се рисковете от искове за обезщетение от засегнати предприятия заради евентуални лоши практики от страна на особения търговски управител, премахва се досегашното неразбиране за обхвата на отчетите на управителя и не на последно място, постига се ясна граница между националната сигурност и правото на частна собственост. В заключение, Законопроектът предлага работещи решения за контрол над ключов за страната ни сектор и въвеждането на съдебен контрол, минимизира рисковете от злоупотреби и защитава държавата и всички нас като данъкоплатци. В този случай предлагам Законопроектът да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Действително има нужда от много по-добра отчетност от страна на така неречения особен управител и в тази част разбираме и подкрепяме промените, които правите. Много кратка ретроспекция на въпроса. Такава фигура не съществуваше и ако не съществуваше в момента, в който бяха наложени, знаете, американски и британски санкции на този сектор, нямаше България да има необходимите механизми за продължаване работата на основни предприятия. Той затова беше въведен. Друг е въпросът, че през 2025 г., за съжаление, предишното мнозинство на ГЕРБ – „Ново начало“ значително влоши Законопроекта, и точно тогава възникнаха спорове по това, че не са въведени необходимите механизми и за отчетност, и за съдебен контрол над актовете на особения управител. Има още една тема, на която искам да Ви обърна внимание. Допълнителната тема е следната: конкретният момент, в който Вие, колеги от „Прогресивна България“, правите това предложение, е, когато има публична информация за възможни арбитражни претенции към България, които да касаят тази материя. Затова като Бюджетна комисия се обърнахме към министъра на финансите – знаете, че „Съдебна защита“ е там, не е в Министерството на правосъдието, тоест представителството и защитата на България по международни дела е там. Понеже нямаме писмено становище, затова искам да се обърна към управляващите – представител на Министерството на финансите да дойде и по тази тема да ни каже неговото становище по Законопроекта. Ние не искаме нищо повече от следното – да каже, че позицията на България не се влошава от този законопроект според Министерството на финансите. Ако имат пък друго мнение и някакви корекции, също така да го заявят, но не е нормално там, където е правната защита по международни дела – Министерството на финансите, да не сме им чули становището и да премине гласуването на Законопроекта. Иначе, пак повтарям, ние разбираме мотивите. Отново повтарям: подкрепяме отчетността, но по този въпрос е нужно – и е странно – отсъствието на министъра на финансите, на заместник-министъра на финансите, както и на тяхно писмено становище. Бихме искали – и това е нормалното, за да има гаранции пленарната зала какво се случва, защото ние, Народното събрание, винаги трябва да бъдем в защита на българската държава, уважаеми дами и господа – би трябвало да имаме такова становище. Както казах, няма нужда то да е подробно, има нужда ясно да изразява позицията на Министерството на финансите. Колеги, обръщам се към управляващото мнозинство, което е излъчило правителството и съответно министъра на финансите, да намери начин и форма, докато разглеждаме тази точка, представител на Министерството на финансите да каже своето становище по този законопроект. Благодаря за вниманието.

Уважаеми българи, гласували за Радев – за неговата партия, очаквайки, че ще има коренна промяна в политиките на страната ни. Гласувахте за Радев, получавате Борисов, Пеевски, Асен Василев, Христо Иванов, Мирчев, Божанов. Същите политики, облечени в други фрази. Преди по-малко от една година тогавашните управляващи гласуваха с подкрепата на ПП-ДБ да национализират реално една частна компания с обясненията, че това е много важно. В същото време обаче – сега, когато сме в ситуация, в която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ тогава предупреждавахме, че това ще ни струва милиарди заради криворазбран евроатлантизъм – само преди десетина дни Спецов, специалният управител на „Лукойл“, директно заяви, че в момента фирмата, която е собственик на рафинерията ни, е завела и подготвя иск за три милиарда евро, или, грубо казано, около шест милиарда лева към днешна дата. Това чука на вратата ни. Какво се случва обаче сега? Управляващите към днешна дата – партията на Радев, не променят абсолютно нищо. Не отидоха – това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме – да се разберат, да водят разговори за закупуване на рафинерията, за да стане българска рафинерията. Да отидат и да искат дерогация дори от САЩ – това не се иска. Защото преди по-малко от една година, когато се започнаха тези пагубни стъпки за национализацията на една частна компания, ние казахме на тогавашните управляващи: „Отидете и направете това, което направи Унгария, и това, което постигна Унгария!“. А то беше ясно и точно: Тръмп разписа и се съгласи Унгария да не попада под така наречените санкции за работа с руски петрол. Тогавашните управляващи категорично отказаха. Напротив, решиха да я национализират. Сегашните управляващи правят абсолютно същото и затова, скъпи граждани, получавате същото, въпреки че гласувахте за друго. Да сте чули някой от сегашните управляващи да отиде и да казва… Да сте чули Радев да казва, че вместо да даваме шест милиарда и да бъдем осъдени за шест милиарда, е по-добре за тези пари да започнем разговори за закупуване на рафинерията? Не, няма и да чуете. Да сте чули да искаме дерогация от САЩ за това нещо? Не, няма да чуете. Не сте и чули. В интерес на истината, това не Ви е било и обещавано и нямате никакво основание да очаквате Радев да прави нещо, нещо което той не е обещавал. Това, че някой си ги е въобразявал тези неща и е гласувал заради своите си въображения и своите си мечти, е една друга тема и си остава за всеки един гласувал с тези намерения. Реално правителството към днешна дата спазва стриктно това, което е поело като предизборна програма, а там ясно и точно е записано: задълбочаване членството на България в Европейския съюз, НАТО и всички съдружни организации. И това се получава. Сега, кой ще плати поне шест милиарда глоби и осъждане на България в Международния съд в Лозана? Всеки един от нас и нашите деца. Какво прави сегашното правителството да промени тази ситуация? Абсолютно нищо. Гледа безучастно и казва: ще си променим тук отчетността на специалния управител. Не, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че този специален управител трябва да бъде премахнат веднага, компанията да бъде върната на собственика и да започнат разговори за закупуването ѝ. Да бъде върната на собственика и да бъде купена компанията, за да е 100% българска държавна собственост – такава, каква тук беше, преди Иван Костов да я продаде на Русия. Същите тези, които стават и лягат с темата Русия. Това има към днешна дата като исторически преглед и към днешна ситуация – старата българска максима: огледал се Илия, преоблякъл се и пак с тия. Същото получаваме ние към момента: неадекватно поведение на управляващите; нищо адекватно като очакване за промяна в политиката, напротив, същите политики на ДПС, на ГЕРБ, на ПП и ДБ. Това ни очаква, със съжаление го отбелязвам. Ние сме категорично против цялата тази ситуация да продължава. И държавата, ако иска да направи нещо, и управляващите, ако искат да направят нещо, ако Радев иска да има очи да излиза пред хората да казва, че променя нещо в тази държава, е крайно време. След три седмици само подмяна на определени хора в определени структури! Да започнат реални действия, защото реални действия в държавата ни три седмици ня-ма. Всичко е на нула, само и единствено се сменят едни кадри с други.

Благодаря, госпожо Председател. Хубаво беше да се редуват групите, само че част от групите явно гузно ще мълчат. Особена ирония на съдбата има в това, че както например на Иво Христов ще му се наложи да организира Евровизия, с която не е особено съгласен, или поне така беше преди изборите, и въпреки анонсираното в началото на Петдесет и второто народно събрание от ПБ, че няма да правят конкретни закони за фирма или за човек, им се наложи да започнат с конкретен закон за конкретната фирма и за Спецов. Но това е тяхното наследство. През февруари месец, може би на 19 февруари беше, дойде писмо до Народното събрание, че базираната в Женева „Литаско“ ще заведе арбитражно дело срещу България на стойност три милиарда евро. Това не е някаква изненада. Всички, които следим темата, знаем, че приетите, особено през 2025 г., промени в Закона за регулиране на дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, не защитават частната собственост. Те бяха противоконституционни и такъв иск можеше да се очаква, даже беше задължително да се очаква. Има и други закони, които предишните Народни събрания приеха, като този за корозивния капитал и много други, които всъщност дават възможност на държавата да контролира предприятията. Особено интересно е, че тези мотиви, които слушам сега от вносителите за това, че се повишава енергийната сигурност на държавата, защитава се бюджетът, абсолютно същите мотиви през 2025 г. бяха изложени, когато се даде безконтролна власт на Спецов да може да се разпорежда с имуществото, с дяловете на частната компания. От тази гледна точка, отмяната на това нещо е напълно естествена. Съгласен съм обаче с въпроса, който подигна господин Димитров. Всъщност ние вече сме в условията, или вероятно съвсем скоро предстои да бъде заведено такова дело, и ние трябва да знаем какво счита Министерството на финансите, за да не се окаже, че с приемането на този закон всъщност България си признава грешката, признава, че предишният е бил противоконституционен, и така да улесним „Литаско“ да ни осъдят за три милиарда евро. Без това становище ВЪЗРАЖДАНЕ няма да вземе участие в гласуването, още повече че самата фигура на особения управител трябва да бъде премахната и ние ще внесем такива предложения, това нещо да стане. Защото в крайна сметка тази страна има Конституция, има върховенство на частната собственост, има защита на частната собственост и такъв тип законопроекти всъщност нямат място в нашия правен мир. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект, който ни предлагате, беше широко афиширан като решението за „ограничаване на правомощията на особения управител“, които станаха безконтролни след онази 26 – 27-секундна комисия от Петдесет и първото народно събрание. Тези безконтролни права, които тогава бяха дадени от мнозинството, ние не ги подкрепихме и категорично се обявихме срещу тях и в обществото последните няколко дни се настройва едно мнение, че този законопроект решава тези проблеми, които тогава бяха създадени. Нищо подобно обаче ние не виждаме в това, което Вие предлагате. Това, което допълвате, е, че според чл. 27в, ал. 5 и 10, ако не са спазени разпоредбите на тези две алинеи, разпореждането – разпоредителните сделки, стават нищожни. Така или иначе, и в момента според ал. 10, ако тя не е спазена, тези разпоредителни сделки също са нищожни. Какво точно ни казва ал. 5, която тогава беше създадена? Алинея 5 казва, че ако особеният управител реши да се разпорежда с акции и дялове, той трябва да направи една пазарна оценка, да спази Закона за насърчаване на инвестициите и след решение на Министерския съвет може да извърши разпоредителната сделка. Ако това сега е нарушено, Вие казвате, че сделката ще е нищожна. Ние не виждаме към момента някой да се е засилил да се разпорежда с дялове или акции на „Лукойл“. Не мисля, че това дава и кой знае каква защита от безконтролната власт, която беше дадена на особения управител. Не отменяте разпоредителните сделки, Вие просто ги правите нищожни, ако не бъдат спазени тези две алинеи. Алинея 10 казва, че разпоредителните сделки също са възможни, ако отново се мине през решение на Министерския съвет. Прехвърляте топката до голяма степен в Министерския съвет – пазарна оценка и Закон за насърчаване на инвестициите, който казва, че в крайна сметка този, който решава, е ДАНС. ДАНС трябва да даде един положителен доклад, на основа на който Министерският съвет може да вземе решение дали да се продават, или не рафинерията и останалите дружества. Така че нищо различно не правите, просто допълвате още една алинея, която, ако не бъде спазена, да бъде обявена за нищожна. Очакванията бяха и за реално ограничаване на тази безконтролна власт през тази отчетност, към която Вие насочихте вниманието, но отчетността единствено се допълва с още един доклад, който ще представи въпросният особен управител. Досега той представяше доклад в Комисията по икономиката и иновациите. Сега ще трябва да представи горе-долу същия доклад и пред министъра на икономиката, индустрията и иновациите. Нищо различно, нищо не се казва конкретно какво трябва да съдържа този доклад. До момента управлението на особения управител е напълно безотчетно за широката публика. Ние не знаем какво се случва в реалната оперативна дейност на този особен управител. Има доклади, които според нас трябва да имат и публична част, така че да може да се запознае обществото какво точно е свършено, защото при назначаването на особения управител той подава шестмесечен план какво точно ще свърши в рафинерията, и въз основа на този план, който пък става част от неговия договор, той дава тези едномесечни отчети. Едно време, когато с колегите от „Демократична България“ създадохме разпоредбите за особения управител, единствената цел беше да се гарантира оперативно как рафинерията продължава да гарантира доставката на горива в тогавашната ситуация, в която избухна войната в Украйна – тази енергийна сигурност беше на дневен ред. Днес имаме още една ситуация – с блокирания Ормузки проток, който отново изисква актуализация може би на въпросния доклад, който е предложил особения управител. Тази отчетност ние не я виждаме, а и тогава, отново казвам, никой не е създавал особения управител безконтролно. Той трябваше да се вмести в оперативната дейност на рафинерията, така че да се гарантира, че тя продължава да работи – има горива, има доставки на нефт, не е застрашено под някаква форма ежедневното опериране на рафинерията. Не се дефинира също и стандартът на управление. Колегите тук, които ме гледат, засегнаха тази тема в своите изявления, че под никаква форма към момента този закон не урежда някакъв стандарт на добро управление. Ние не знаем дали рафинерията в момента се управлява добре, дали има добър стопанин, или в някакъв момент – може би в бъдеще, ще възникнат много въпроси относно този период на управление. Както казах, между първо и второ четене може би ще предложим какво точно да съдържа този отчет и евентуално механизъм за публичност на отчетите. Ние към момента само гадаем по изявленията на Румен Спецов, който в момента е особен управител, какво точно се случва в рафинерията, и това не ни дава абсолютно никакъв реален контрол или възможност за противодействие, ако нещо се случва, което не отговаря на добрите търговски и управленски практики. Също така никъде в Закона не се вижда задължение дори за деклариране на конфликт на интереси. Попада ли някоя част от решенията, които в момента се взимат… Докато всеки един от нас трябва да съблюдава и да декларира конфликт на интереси, особеният управител е освободен от това. Той не трябва да декларира как точно взема управленски решения, сключва договори, сключва сделки, поръчва, продава горива. Под никаква форма той не е задължен да декларира конфликт на интереси. И отново казвам, хубаво е да се помисли за критерии, които да отчитат дали той изпълнява дейността си като добър стопанин и дали под някаква форма сегашното управление трябва да бъде след този шестмесечен срок отново предефинирано с оглед новата ситуация, която имаме с Ормузкия проток. Така че между първо и второ четене ние най-вероятно ще насочим вниманието към публичността. Очаквахме повече. Ще подкрепим Законопроекта, който сте предложили. Това е начин да вървим в посоката, която в миналото Народно събрание беше категорично отказана. Бяха приети набързо едни разпоредби, с които в момента са основателни опасенията, че може да доведат до някакъв съдебен иск към България. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Провокиран съм да изляза на трибуната пред Вас, за да кажа няколко думи по отношение на промените в Закона, които предлагаме и които се надявам да приемем. За нещата, които чух, особено от страна на господин Ганев от ВЪЗРАЖДАНЕ – и ако неговите опасения са споделени от други колеги, бих искал да внеса някои уточнения. Първо, институтът „особен търговски управител“ всъщност предотврати засилването на натиска върху България за продажбата на активите на „Лукойл“ – нещо, което щеше да внесе още по-голяма несигурност в рамките на стопанския живот на страната ни. Именно наличието на особен търговски управител успокои една голяма част от нашите стратегически партньори и това предотврати намаляването на въпросния натиск. Затова колегата Ганев, когато казва, че ние, на практика, сме национализирали рафинерията, това е дълбоко невярно, не отговаря на истината, а дори противоречи – в абсолютно обратна посока, на реалността, на това, което се е случило. Тънкият момент, разбира се, настъпи, когато миналата година ноември месец бяха приети промени в Закона за административното регулиране на нефт и нефтопродукти, както господин Рибарски каза. Тези промени, на практика, направиха особения търговски управител безконтролен, защото той нито подлежеше на съдебен контрол, нито можеше някой да изисква от него някакъв отчет, макар формално да имаше такова изискване по Закон – да дава отчет пред Комисията по икономически въпроси на Народното събрание. Това не се случи нито веднъж. И аз Ви уверявам, уважаеми колеги, че както мнозинството, така и настоящият състав на Министерския съвет ще погледне на този въпрос с цялата необходима сериозност, за да можем да посрещнем както теоретични искове, които биха били подготвени от страна на Руската федерация в арбитражен съд, така и да можем да отговорим на тези претенции. Защото аз съм уверен, че това е преговорна позиция от страна на Руската федерация, която ще има конкретни изисквания към българската държава по отношение на активите ѝ в България. И ние трябва да покажем, че се грижим за техния актив с грижата на добър стопанин, оценявайки обстоятелството, че първата функция и мисия на особения търговски управител е да съблюдава обществения интерес и в случая интереса на крайния потребител, така че рафинерията да не работи само и единствено в интерес на нейния акционер, а в случая и предвид изключителните обстоятелства, които съществуват в света по отношение на търговията с нефт и нефтопродукти, да се погрижи и за националния интерес на българските граждани, нещо, което съм убеден, че оттук насетне ще бъде взето предвид, защото изразих съмнение преди известно време в едно телевизионно предаване, че настоящото ръководство на рафинерията в лицето на особения търговски управител не го прави точно така, както би трябвало да го направи. Така че уверявам Ви, уважаеми колеги, че правителството и мнозинството приемат тази тема изключително сериозно, и промените, които предлагаме в Закона за административното регулиране на нефт и нефтопродукти, са първата стъпка, за да може държавата, мнозинството и Министерският съвет да се захванат с тази тема с цялата необходима сериозност. Благодаря за вниманието.

Уважаеми български граждани, чухте ли какво Ви казаха депутатите, или по-скоро Радев директно? Когато преди няколко месеца, включително и в предизборната кампания, господин Василев – едно от лицата на Радевата партия, обясняваше кражбата в „Лукойл“: „На изхода и на входа са застанали Пеевски и Борисов и крадат“, това е пагубно и лошо. Няколко месеца по-късно – към днешна дата, господин Василев става и най-безцеремонно обяснява как това е изключително добро решение и няма никакъв проблем. Хубаво е господин Василев да отговори. Преди няколко седмици казахте, че сменяте Спецов. Кой Ви натисна да не го смените? Кой? Е тук до Вас по принцип седи той – същият. Няма да го сменяте явно. Но това, което правите Вие, е нищо по-различно, пак ще го кажа, от Пеевски и Борисов. Преоблякохте се и сте същите като тях. Овладявате в момента „Лукойл“ чрез специалния управител. Дори няма и да го смените. Вече тази тема за Вас е табу – няма смяна на Спецов! Добър е, идеален е! Министерството на финансите е с положително становище, когато имаше едни правомощия Спецов, сега, с орязаните, пак е с положително становище. Вие не променяте абсолютно нищо – същите схемаджии като ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ! Никога не си отворихте дори устата да направите, пак да Ви кажа, това, което направи Унгария – да отидете и да се разберете с Тръмп тази дерогация, която за Унгария важеше, да важи в случая за България и да върнете частната компания, да започнете разговори за закупуването ѝ. Какво точно Ви накара да промените мнението си отпреди няколко месеца сега? Преди няколко месеца обяснявахте колко са лоши Пеевски и Борисов, като завладяваха частна компания. Сега вече за Вас е добре. Оставам с впечатление, че искате да завладеете Вие входа и изхода – това, което обяснявахте по интервютата. Прегледайте си думите, защото имате явно избирателна памет.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Ганев, аз разбирам, че Вие искате да политизирате всяка една тема и нямате абсолютно никакъв друг полезен ход за действие в последните четири години, освен да правите изказване в Народното събрание. Аз разбирам Вашата болка, дори донякъде съм съпричастен с нея, но в интерес на истината би трябвало да знаете следното. Първо, това, което съм казал в редица интервюта – радвам се, че следите моите изяви, така постъпват и много други хора, е, че на входа и на изхода имам съмнение, че са застанали определени кръгове лица – нещо, в което продължавам да съм абсолютно убеден, че е така. И затова ние предлагаме промяна в Закона, за да започнем първите стъпки, както казах, уважаеми господин Ганев, да направим така, че особеният търговски управител да трябва да отговаря за своите действия както пред закона, така и пред Министерския съвет, както и посредством съдебния контрол. И Вие смятате, че той няма да бъде сменен?! Аз пък Ви уверявам, че Министерският съвет гледа този въпрос. Аз, разбира се, не мога да кажа министър-председателят и министърът на икономиката какво решение ще вземат, но мога да направя обоснованото предположение, че няма да бъдете прав за пореден път. И много ще ми е приятно в рамките на един разговор – през трибуната или с Вас, когато видим новини по темата, да чуя Вашето мнение дали някой дава нареждания на мен или на някой от моите колеги. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да се върнем към рамката на Законопроекта и да оставим това говорене за един конкретен случай, едно конкретно търговско предприятие и един конкретен търговски управител, защото и от мотивите, и от представянето на колегата ни Белчев става ясно, че целта на Закона е съвсем различна. Да, може мотивите за предприемане на тази законодателна инициатива да са по повод на конкретно констатирани проблеми в конкретно търговско предприятие и да произхождат от действията на конкретен търговски управител, но тук се занимаваме с една законодателна рамка, която касае уреждане на обществени отношения по принцип в търговски предприятия, които са от критичната инфраструктура, както и за назначаване на особен търговски управител тогава, когато става въпрос за неотложни хипотези, каквито са засягането на националната сигурност, обществения ред и критичните доставки. Изхождайки от всичко това, държим сметка, че така, по този начин, се защитава в най-голяма степен вече накърнен обществен интерес, а именно конституционно признатите права на собственост и на стопанска инициатива, които в резултат на промените от 2025 г. бяха поставени под съмнение. Именно в тая рамка се движим и в тая рамка предлагам да разглеждаме предложените от нас промени в Закона за административното управление на икономическите дейности във връзка с нефта и нефтопродуктите. Що се касае до поставените въпроси – стандарт „добро управление“ по отношение на действията на особения търговски управител и проследяването на неговите действия, именно затова в Закона като една от целите е именно осъществяването на такъв административен контрол върху дейността на този особен търговски представител в предприятие от критичната инфраструктура. С въвеждането на това задължение ежемесечно този търговски управител да дава доклад, след изтичане на съответния месец на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, за да може този министър ефективно да упражнява надзора, който, така или иначе, със закон му е възложен, върху дейността на предприятията от критичната инфраструктура. Защото съгласете се, без подобен ежемесечен доклад, без подобен инструмент, министърът как точно да упражни този надзор какво се случва в едно такова търговско предприятие? Относно това дали добре се справя търговският управител, по повод изказването на господин Рибарски, именно от този доклад, който ще бъде ежемесечен, ще разбере министърът дали се справя този търговски управител, или не. По повод поставените въпроси: как ще оперира точно този търговски управител, тоест с какви стъпки ще се движи, какъв ще е планът му на действие, как именно ще реализира това оперативно управление, което му е възложено в търговското предприятие? Първо, с този шестмесечен доклад, тоест предложеният доклад, който прави особеният търговски управител още на фаза, когато кандидатства за тази позиция, впоследствие през ежемесечните доклади, които ще представя на ресорния министър на икономиката, инвестициите и индустрията, считам, че по този начин се внася не само някаква предвидимост, а и възможност на министъра да упражнява един предварителен административен контрол и да дава посоката на държавната политика в тези предприятия от критичната инфраструктура. По отношение на поставените въпроси за защита правата на държавата по евентуални съдебни и арбитражни спорове именно това е начинът тези рискове да бъдат избегнати, като се въведе предложения от нас механизъм за съдебен контрол върху доста широк кръг от сделки, които попадат в компетентността на особения търговски управител, а именно обявяването им за нищожни, както казаха господата от ВЪЗРАЖДАНЕ, но за да бъдат обявени за нищожни, трябва да се мине през някаква… Тоест презумпцията въвежда в Закона най-тежката санкция – тези сделки да бъдат обявени за нищожни, но това минава през съдебна процедура. Затова смятам, че с предложените от нас мерки за съдебен контрол по широк кръг от сделките, които сключва особеният търговски управител, а именно сделките, които в най-съществена степен засягат правата на собствениците на предприятието – разпореждането с акции и дялове от капитала и с имущество на тези предприятия, в които действа особеният търговски управител, се въвежда една гаранция за защита правото на собственост, която е конституционно призната и защитена в Република България. Така се защитава и стопанската инициатива, защитават се и инвестициите. А нали всички се борим за привличане на някакъв инвестиционен капитал в Република България? Мисля, че всички се грижим, тоест всички полагаме грижи това да се случи. Моля да обърнем внимание на това, че тази регламентирана процедура на съдебна защита, тоест съдебно оспорване на сделките, сключени от особения търговски управител, са разгледани в максимално възможната рамка. Тоест тук инициативата за завеждане и за обявяване на нищожност на тези сделки е предвидена като възможност, като компетентност на доста широк кръг лица – като започнем от ресорния министър, минем през прокурора, минем през Министерския съвет, засегнатите акционери, собствениците на капитала под най-различна форма. За да се предвиди максимална защита и информираност от страна на държавата, искът се предявява както срещу предприятието, така също и срещу особения управител, и са въведени срокове – от 14 дни от узнаване до три месеца от извършването на съответната сделка. Предвидено е това да се развива по реда на ГПК в производство по търговски спорове, за които знаете, че са максимално бързи и насърчават активното действие на двете страни в процеса, за да се стигне бързо до разрешаване на повдигнат спор. И в крайна сметка, глобално погледнато, през тези законодателни промени считаме, че наистина се постига – реално се постига защита на интересите на собствениците в предприятието при баланс с интереса на държавата, като се държи сметка за тази пропорционалност. Тоест Законът се намесва там и дотолкова, доколкото е необходимо, за да се защити и общественият интерес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Петрова, ние разбираме разпоредбите, които сте заложили, но упрекът беше, че не се залагат критерии в тези доклади. Особеният управител, както Вие споменахте, подава шестмесечен план още когато го избират за особен управител, и след това, въз основа на този план, който сам е изготвил, той дава едни отчети пред Комисията по икономика в Народното събрание. Сега Вие добавяте още едни отчети, които да са пред министъра на икономиката, индустрията и иновациите – мисля, че е новото име на Министерството, и без да залагате критерии, нищо реално не се случва, което да ни дава увереност, че той има някакъв контрол – този особен управител. Министърът ще получава един доклад, най-вероятно същият доклад ще бъде изрецитиран в Комисията по икономика в парламента – и дотам. Вие споменахте добри практики на търговския управител – как да съблюдава някакви добри практики, ами те трябва да бъдат под някаква форма заложени. Без да бъдат заложени, оперативното управление е изцяло оставено в ръцете на този особен управител. И на въпроса, на който в миналото Народно събрание така и не получихме отговор: защо трябва особеният управител да може въобще да извършва разпоредителни сделки? Винаги особеният управител… още от самото създаване на тази функция в законодателството, тя е била да гарантира сигурността на енергийните доставки, нефт и нефтопродукти, защото трябва да му се дават права за разпоредителни сделки. И сега има някакъв процес, през който той трябва да мине, за да се стигне до тази разпоредителна сделка. Самият особен управител, преди няколко дни гледах негово интервю, той самият каза, че няма намерение въобще да извършва разпоредителни сделки. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Рибарски, благодаря Ви за разяснението и за така поставените въпроси. За мен беше важно да ги чуя. Наистина е важно да знаем с какви права може да влиза този особен търговски управител, с какви права разполага, какви са му задълженията, кой ще ги контролира и доколко ефективен ще е този контрол. И действително аз допускам, че първо на фаза избор и кандидатстване са заложени конкретни изисквания, които да дадат необходимия стандарт на оперативно управление. Впоследствие, предполагам, че Вие няма да оспорите, възлагането на управлението на този търговски управител се случва през някакъв конкретен договор за възлагане на управлението. Убедена съм, че в този договор подробно са разписани както конкретните му права и задължения, сроковете и целите, към които той трябва да се стреми, така и контролните функции на съответните държавни органи, както и санкциите, които той носи при неизпълнение на възложеното му, по най-добрия начин. Относно това как министърът ще упражнява контрола. В крайна сметка това е ролята на изпълнителната власт – да упражнява контрола по най-добрия начин, и предлагам да изхождаме от позицията за добросъвестно упражняване и спазване на закона както от страна на министъра, така и на особения търговски управител. Що се касае до разпоредителните сделки – защо му е дадена такава правна възможност, тоест особеният търговски управител да има право да извършва разпоредителни сделки, това се предполага от факта, че се касае за оперативно управление в условия на неотложност, а не на обикновени, нормални, обичайни търговски условия и правоотношения, още повече че се касае за предприятия от критичната инфраструктура. И съгласете се, че при една тежка процедура за избор и за назначаване на такъв особен търговски управител, ако възникне нужда по време на неговото оперативно управление да се извършват такива разпоредителни сделки, нали се поставя под въпрос и под съмнение защитата на държавния интерес, ако той не разполага с тези правомощия. И пак казвам, подчертавам, че тук се предполага добросъвестно упражняване на тези права плюс дадената вече съдебна защита за оспорване на неправомерни действия на особения търговски управител. Смятам, че не би следвало да имаме притеснения в тази посока. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз нямаше да се изказвам, защото моите съмишленици – господин Ганев и господин Дренчев, казаха всичко, което ние можем да кажем, но бях провокиран от някои от преждеговорившите. Господин Василев, който каза, че не трябва да политизираме. Госпожа Петрова, която говори много надълго и нашироко за ролята, която държавата трябва да има в тази критична инфраструктура. За политизирането изпитах дежавю. Преди 15 години подобни неща слушахме и в Общинския съвет във Варна, когато един от тогавашните общински съветници от ГЕРБ, след като представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ вземаха думата... Не, той имаше една задача – да излезе и да каже как не трябва да политизираме, и предлагаше край на разискванията. И Общинският съвет, и парламентът, пък най-вече парламентът, са върховните политически органи на нашата република. И ако тук не политизираме, всъщност тук всичко е политизирано – къде точно? На улицата ли? Или в някоя браншова организация? Обикновено, когато някой няма аргументи в тази зала, започва да говори по този начин. Що се отнася до въпроса за ролята на държавата – държавата наистина трябва да има огромна роля, и тук вече въпросът е не просто политически, а геополитически, свърхполитически. Трябва ли нашата страна да има суверенитет върху собствената си критична, енергийна, електропреносна и всякаква друга още инфраструктура? Трябва ли? Ето това е големият въпрос, който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ задаваме от години насам. И когато говорим, че трябва да имаме суверенитет върху тази критична инфраструктура, ни обвиняват в радикализъм. Били сме крайни. Крайни сме, защото искаме да имаме контрол върху собствените си критични обекти от националната сигурност. Това е много крайно, разбира се, изключително крайно е да искаш българската държава да гарантира собствената си национална сигурност. Това е много крайно, изключително радикално. Трябва да стоим настрана от такива приказки. И заради това преди малко много внимателно слушах изказването на госпожа Петрова от „Прогресивна България“, която наистина много интересно говореше за това как трябва да имаме контрол. В следващия момент обаче какъв точно контрол в една частна компания, с която, на практика, в момента ще влезем в много сериозен сблъсък в съда, където най-вероятно, за наше съжаление, ще загубим?! И това няма да е първият подобен случай поради простата причина, че се опитваме да намерим формулата на дървеното желязо. Частна компания, пък да я контролира държавата. Как точно ще стане това нещо? И точно поради тази причина ние поставяме за пореден път въпроса – трябва ли България да притежава контрола на тези критични обекти на националната инфраструктура? Да, трябва категорично. И го заявихме няколко пъти, и пак ще го заявяваме. А това, че в момента просто се опитват да пренасочат едни парични потоци от ГЕРБ и ДПС към „Прогресивна България“, боде очите на цяла България. И каквото и да си говорим в момента, това е истината. И за пореден път само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ я казваме.

Господин Костадинов, нещо, което аз забравих да спомена, нещо, което господин Василев премълчава. Техният – защото той вече Спецов е и техен – те го пазят, не го махат, дори не коментират темата, направи така, че „Лукойл“, по официални данни, публикувани официално за миналата година, да е с 400 милиона на минус. Тук евроатлантиците да обяснят, а и новите – как така се получава, защо „Лукойл“ не плащал данъци и не знам си какви неща. Та, господин Василев, 400 милиона – човека, които Вие пазите, не махате, не отстранявате. Сменихте чистачките дори по министерствата, с основание – ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат премахнати отвсякъде, но нищо не правите. Защо цялата тази ситуация е в такава ситуация?

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Костадинов, аз, разбира се, съм в първите си стъпки като народен представител и честно да Ви кажа, странно ми беше, че до този момент не сме си казали и една дума с Вас, при положение че аз с Вас се познавам много добре – ние през годините сме си общували. И отдавах Вашето отношение към мен и въобще към парламентарната група на изборния резултат, който постигна „Прогресивна България“, и съответно на Вашия – такъв, какъвто го виждаме. Това обаче не би трябвало да измести човешките отношения, които имаме. Аз Вас през годините съм Ви уважавал. Аз продължавам да Ви уважавам, защото Вие имате достойни позиции. Но когато говорите за политизация, господин Костадинов, политизацията трябва да бъде въз основа на известна експертиза, а експертизата, която господин Цончо Ганев показва в изказванията си, свързани с „Лукойл“, е нулева. Защото, уважаеми господин Ганев, ще Ви кажа, че за март месец тази година натрупаната печалба в „Лукойл“ е по-голяма от предишните 12 месеца заедно. И понеже Вие или не разполагате с данни, или не желаете да ги погледнете, или нямате експертизата да вникнете в тези данни и ползвате трибуната на Народното събрание, за да си изказвате Вашите политически тези, които, на практика, политизират темата, защото не внасят абсолютно никаква експертиза, а тя е изключително сериозна – касае националната сигурност, касае политиката на правителството и на мнозинството в тази зала по отношение на нефтопродуктите, която засяга всеки един българин по джоба – затова е необходимо да се придържаме не само към добрия тон, към който аз винаги съм се старал, а и цялата група на „Прогресивна България“ се старае да се придържа, който Вие нарушавате системно. Считам, че в интерес на българските граждани ние трябва да бъдем експедитивни, да има експертиза в изказванията, а не да влизаме в обичайната говорилня. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Василев, съветвам Ви да не се увличате по темата за говорилнята, защото така навремето говореше и Вашият предшественик Бойко Борисов. Той наричаше парламента говорилня, а депутатите – безполезници, които ядат кюфтаци в стола. Така говореше той. Странно, абсолютно припокриване на това, което навремето слушахме от ранния ГЕРБ с ранното ПБ. По отношение на експертизата. Като споменахте експертиза, има ли Министерството на финансите достатъчно експертиза, за да даде становище по Вашия законопроект? Ако трябва да съдим според Вашата логика – няма такава експертиза, защото не е дало становище. Защо така, господин Василев? Защо Министерството на финансите, което е Ваше, не дава становище по Вашия законопроект? Или Законопроектът не става и Министерството на финансите не иска да се излага, защото в крайна сметка там работят професионалисти, или просто няма експертиза? Изберете си един от двата отговора, защото трети не виждам. А по отношение на това, за което господин Ганев ме репликира. За миналата година действително имаме 400 млн. лв. загуба на „Лукойл“ и това няма никакво значение сега в момента колко е резултатът на „Лукойл“ към настоящия момент – до края на март или до края на април, защото годината има 12 месеца. Направихме една много бърза справка. В началото на миналата година „Лукойл“ също е бил на печалба. В края на годината е на загуба. Ако искате да се занимавате с политика по-дълго време, трябва да знаете, че годината, освен че има 12 месеца, има и няколко периода, в които счетоводителите работят в нея. И аз имам неприятното усещане, което не знам дали ще се потвърди, че в края на годината „Лукойл“ пак ще бъде на загуба. Но тук въпросът не е в това дали работи на загуба, или на печалба. Големият въпрос, който ние няколко пъти коментирахме, беше свързан с това трябва ли тази рафинерия да бъде под български държавен контрол, или не. Да, разбира се, че трябва – както и всички други обекти на националната сигурност. И това е нещо, което е категорично и трябва задължително да се казва и да се отстоява в тази зала, защото това е въпрос на политическа философия. И тъй като ние сме в най-политическия орган на държавата, ще политизираме, като ще говорим по този въпрос непрекъснато и постоянно. Защото слабата държава, когато не може да наложи контрол дори над такива важни инфраструктурни обекти, на практика, е един терен за свободно завладяване – било от чужди икономически сили, било от чужди военни сили. А и ние живеем във време, в което до голяма степен границите са размити и националната сигурност вече до голяма степен е дигитална сигурност, а ние там нямаме абсолютно никакъв контрол. И това е наистина много сериозен проблем. Но по този проблем сега няма как да говорим, защото в крайна сметка темата е свързана с „Лукойл“. Нашата позиция беше ясна и категорична. Тя се потвърждава за пореден път. Имаме и съответните законодателни промени, които ще предложим, между другото, в отделен законопроект – и това ще стане още днес до края на деня – за отпадането въобще на тази институция, нещо, за което настоявахме и продължаваме да настояваме. Защото, между другото, в този законопроект, ще припомня, не говорим само и единствено за „Лукойл“. И още тогава, навремето, предупреждавахме... Навремето – то беше миналата година, но още тогава предупреждавахме, че всеки един собственик на бензиностанция в момента може да му бъде натресен такъв особен представител, защото някой може да реши, че тази бензиностанция е много важна за енергийната инфраструктура на държавата, и му слагат един отгоре на главата. Никакъв проблем, защото той, Законът, все пак не е писан специално за „Лукойл“, макар че това няма да ни спаси при обжалването.

Лично обяснение.

То е към Василев, обърна се към мен, коментираше моето експертно… и това, което съм изнесъл като данни.

Напротив, точно това имаше. Точно затова искам лично обяснение. Точно заради това!

Напротив, каза индиректно, че данните, които изнасям, са неадекватни, некомпетентни и не са истина.

Не, няма противопоставяне на фактология, напротив.

И лично съм засегнат, защото подложи на съмнение…

Напротив.

Напротив. Не е за данните… Подложи на съмнение моята експертиза директно от трибуната.

Ама Вие може да не сте чули, може да поискате експресната стенограма и да прочетете какво е казано. Аз затова искам лично обяснение.

Напротив.

Субективно е дали Вие се притеснявате, дали нещо Ви е обидило, или не. За мен може да няма нищо, но когато Ви кажат, че Вашата експертиза като юрист не важи и не става за нищо, Вие имате избор дали да се обвините, или не. Нали? И дали има аргументи, или не. Но това е субективното…

Имаше. Точно такова мнение имаше.

Напротив.

Въобще не говорим за това – подложи на съмнение…

Вие може да не го смятате, ама аз го смятам. (Уточненията между председателя и народния представител Цончо Ганев продължават при изключени микрофони.)

Когато Василев цитира и подлага под съмнение моята експертиза, тя се гради на официални данни, господин Василев. Разбирам Ви – както участвахте в едно предаване и един Ваш събеседник каза, че той е гинеколог, щом Вие можете да се обявите за политолог, но тук говорим за данни. Сега цитирам: „Според официалния годишен финансов отчет на „Лукойл Нефтохим“, обявен в търговския регистър…“, господин Василев, в търговския регистър…

Госпожо Председател, много Ви моля, имайте малко толеранс. „Рафинерията приключва 2025 г. с 400 млн. лв. загуба. Това е сериозно влошаване в сравнение с 2024 г., когато отчетената загуба е 213 милиона“. Между 400 и 213 нали правите разлика, господин Василев? Сега – основни финансови показатели: финансова загуба – 400 милиона; приходи и разходи – спад до 5,8 млрд. лв.; себестойност на продажбите – 6,1 милиарда спад. Причина за негативните резултати: основната причина е замяна на руския петрол с внос на всякакъв друг. Та, господин Василев, големият въпрос към Вас е – по-скоро не към Вас, Вие не решавате нищо – големият въпрос към Радев е: защо толерирате Спецов? Той е назначен от Пеевски, Борисов, Вие в момента го толерирате.

Това трябва да отговорите, господин Василев. И преди да ставате да се изказвате, гледайте търговския регистър, гледайте официалните данни, гледайте официалните цифри и тогава с квалификациите – кой, къде, какъв.

Уважаема госпожо Председател, колеги, правя следното предложение. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения по така приетия днес на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 52-654-01-43, внесен от Стефан Свиленов и група народни представители на 18 май 2026 г., да бъде съкратен на пет дни, а именно – до 1 юни включително. Благодаря Ви.