28 май 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, преди да започнем по същество, позволете ми да благодаря от името на Комисията на всички Вас, че ни гласувахте високото доверие да предложим текст на Правилник на Петдесет и второто народно събрание. Надявам се конструктивният тон, който властваше в работата на Комисията, да бъде продължен и тук. Дължим го на себе си. Трябва да сме отговорни пред своя труд. Човек, който уважава труда си, считам, че ще уважи и волята на своите избиратели. „Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Правилника. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 1. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 2.

Благодаря, госпожо Председател. Както е парламентарната традиция, по заглавието можем да си позволим малко по-общ коментар. Ние приветстваме ревизиите, които претърпяха предложенията на управляващите по време на дебата в Комисията. Това е добър знак, тъй като в Комисията влязохме в много детайли, някои неща бяха ревизирани в правилната посока. Надяваме се тази посока да бъде запазена и днес. Защото останаха все пак текстове, които са проблемни. Сега, аз тук искам да акцентирам на трите функции на Народното събрание. Защото в Комисията ми се стори, че това не е достатъчно добре комуникирано към българските граждани. Разбира се, учредителната функция на Народното събрание е тази, чрез която то избира Министерски съвет и други органи, няма нужда да я коментираме. Останалите две са законодателната и контролната. И тук, ако мога да цитирам Конституцията: „Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.“ Тези две функции са напълно равнопоставени съгласно българската Конституция. И контролът не е просто онези три ча́са в петък, които се излъчват по БНТ и които едва ли много хора ги гледат. Контролът е много повече от това. Той е, разбира се, искането на документи по чл. 139, на база на които документи са излизали много важни неща за това как функционират публичните системи, за да могат те да бъдат коригирани след това от законодателната власт. Това включва изслушванията. Това включва временните комисии за изследване на факти и обстоятелства по важни текущи въпроси, казуси, скандали. Това включва невъзможността да бъдат отлагани парламентарни въпроси, които са неудобни. Ние в миналото сме виждали многократно как на някои парламентарни въпроси не се отговаря със седмици и дори с месеци. Контролът е тази функция на Народното събрание, която му позволява да убеди българските граждани, че управлението е легитимно. На следващо място, искам да подчертая важността на парламентарния дебат – нещо, което по духа на пакета от предложения ми се струва, че беше леко оставено на заден план. Един пример само, той е много битов, но ще го използвам – намаляването на дупликата от три на две минути. Естествено, че като има три реплики...

Благодаря, госпожо Председател. Присъствах на въпросното заседание и все пак нека да аргументирам общата политическа теза с някакъв конкретен пример от Правилника, който предстои да бъде обсъден. Аз, разбира се, няма да влизам в дълбочина на този конкретен пример, но молбата ми е да оставите да развия все пак някаква теза, която не е просто абстрактна, а е подкрепена с някакъв пример.

Духът на Правилника, който обсъждаме, включително това, което се случва в момента – има едни текстове по-надолу, няма да кажа в кой член са и няма да ги цитирам конкретно, за да не ме прекъснете пак – е, че председателят може да следи какви тѐзи се развиват и ако те се развиват втори път, да взима думата. Това също е проблем, защото това е субективна преценка. Субективна преценка е дали цитирането на чл. 139 преди малко от мен е конкретен дебат по чл. 139, или е привеждане на аргумент в защита на общата теза за необходимостта от парламентарен контрол. И дали намаляването на дупликата от три на две минути е аргумент към общата политическа теза за необходимостта от задълбочен парламентарен дебат, чиято цел е да бъдат отговорени, изговорени пред българските граждани всички промени, които мнозинството прави. Защото това е във Ваша полза. Във Ваша полза е тук ние да изразим нашата критика, Вие да защитите Вашите тези като мнозинство, накрая българското общество да е чуло всичко и ако Вие сте били по-убедителни, то да бъде убедено, че това са правилните неща. Защото Народното събрание не е конвейер. Не е конвейер за законодателство, не е междинно деловодство между Министерския съвет и „Държавен вестник“. Тук се правят важни корекции. Мисля, че го видяхте в последните няколко дни, че в комисии се правиха много важни корекции – надявам се и в залата това да продължи – по редица законопроекти. Видяхте, че експресното законодателство може да има обратен ефект. И затова правилно удължихте сроковете по няколко закона – именно включително благодарение на дебата, включително благодарение на получените становищата и така нататък. Така че призивът ми е за една конструктивна дискусия, за това да отчетем всички тези важни функции на Народното събрание и да не изхождаме просто от ефективността, защото ефективността е важна, но най-важно е българското общество да бъде убедено и да знае ние какво и защо гласуваме тук, и че то е в негов интерес, а не просто едно междинно деловодство между Министерския съвет и „Държавен вестник“. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „Глава втора – Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 3. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 4. По чл. 5 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 5, ал. 5 думите „парламентарно представена партия или коалиция“ се заменят с „парламентарна група“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 5. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 6. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 7.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, не отделихме много време в Комисията и сега не смятам да водим дълъг дебат по този текст, но имайте предвид следното: в началото на това Народно събрание ние взехме решение по проект на решение за избиране на заместник-председатели това да става именно по предложение на парламентарните групи и по големина на парламентарните групи. Текстът, както беше подкрепен на Комисията, отразява едно старо положение, както е било в минали Народни събрания, но ако остане настоящият текст, а именно при прекратяване на това кой ще бъде председател на Народното събрание, то да се председателства временно от избрания заместник-председател от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, това не е положение, което ние сме взели като решение в това Народно събрание. Ние взехме решение за избиране на заместник-председатели по предложение на парламентарни групи. Затова, тъй като Правилникът отразява положението в това Народно събрание и в тази легислатура, то ние трябва да вземем предвид това, че сме избрали заместник-председателите на Народното събрание по предложение на парламентарни групи, а не по предложение на парламентарно представени партии и коалиции. И затова моето предложение трябва да бъде подкрепено, за да може този текст да бъде работещ. Иначе не знам как ще бъде приложим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Тъй като това е предложение, което се повтаря хомогенно и нататък в Правилника, опитват се да се променят текстовете и да се заменят думите „партии“ и „коалиции“ с „парламентарни групи“, считам, че не е най-коректното поради няколко причини: Първо, ако търсим някаква консистентност и в останалата част от законодателството, като например Изборния кодекс, чийто правилник, апропо, е естествено следствие от него, там говорим за партии и коалиции, и считам, че партиите и коалициите отразяват общественото и електорално представителство, затова този текст трябва да се съхрани такъв, какъвто е. Още повече ние, извинявайте, но направихме компромис, тъй като без аналог в 35-годишната практика на Народното събрание една партия, коалиция, се разформирова преди конституирането на Народното събрание. Ако го въведем като норма, бихме насърчили подобен тип поведение и в бъдеще, което смятам, че не отразява очакванията, включително и на Вашите избиратели, но и на които и да било други избиратели. Затова моето предложение е да се придържаме към постановката, която познаваме от 35 години, защото тя отразява общественото представителство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Витанов, разбирам патоса и желанието, с което искате да дискутирате, но има едно нещо, което трябва да си кажем: кой е заместник-председателят, избран от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция? Няма решение на Народното събрание за избор на заместник-председатели по предложение на най-голямата парламентарно представена партия или коалиция. Имаме решение на Народното събрание, с което избираме заместник-председател от най-голямата парламентарна група. Затова Ви казвам, че този текст няма да бъде работещ. Защото, ако се стигне до тази хипотеза, ние не знаем кой е заместник-председателят, избран от най-голямата парламентарно представена партия и коалиция, защото сме го избрали от големината на парламентарната група. А това, господин Витанов, мисля, че много добре разбирате Конституцията, която казва, че народните представители формират парламентарни групи. А кой ще бъде част от тези парламентарни групи, решават самите народни представители. Така че това е една постановка, в която всъщност се опитвате да убедите народното представителство – че не е правилна промяната, но истината е, че просто текстът няма да стане приложим. Ако искате, в следващите Народни събрания предложете да променим текста, но ние правим правилник за това Народно събрание. Ние сме приели така да работим. Това, че сте направили според Вас Вие компромис, значи ние трябва да преизберем заместник-председател на Народното събрание, за да може този текст да бъде приложим, ако не бъде приет. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще бъда кратък по отношение на направеното предложение от господин Стоев. Парламентът и парламентарният правилник би следвало да работи с института на парламентарната група, защото всъщност връзката между партиите и коалициите, явили се на избори, и това как се структурира тази зала, е на база на решението на всеки един народен представител в коя група да участва. Именно затова думата „коалиция“ например я няма в Конституцията, има „парламентарна група“ – тя е субектът, който функционира в рамките на Народните събрания. И тази връзка между явилите се на избори партии и коалиции и парламентарните групи е единствено на база на решението на всеки един народен представител към коя парламентарна група да отиде. На теория при формирането може един народен представител да реши да се включи в друга парламентарна група. Това би било абсолютно законно, конституционосъобразно и разбира се, нечестно – нечестно спрямо избирателите. И затова не се е случвало. Но чисто формално е редно парламентарният правилник да борави с института на парламентарната група, защото това има тук. Партиите и коалициите, участвали на избори, са до изборния ден. След това тук формираме парламентарни групи. Това е технически разговор, ако щете. Ние сме го обсъждали и в предния парламент по отношение наименованията на парламентарните групи. Можете да се върнете към дебата там – изказал съм същата теза и тогава. Благодаря.

„Глава трета – Ръководство на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава трета. По чл. 8 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 8, ал. 5 думите „парламентарно представена партия или коалиция“ се заменят с „парламентарна група“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията: 1. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет; 2. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда в пленарната зала, както и налага дисциплинарните мерки по чл. 154; 3. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове; 4. удостоверява с подписа си стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание; 5. упражнява контрол върху издаването на „Държавен вестник“; 6. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката, след консултации с Председателския съвет; 7. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание; 8. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители; 9. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание, структурата и числеността на администрацията на Народното събрание; 10. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание; назначава и освобождава служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от образуването на парламентарна група в следващото Народно събрание; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание; 11. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание, както и всички други актове, свързани с правоотношенията на парламентарните служители; 12. утвърждава правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите на парламентарните служители по Закона за Сметната палата; назначава комисия от служители в администрацията на Народното събрание, която въз основа на оценка на корупционния риск или сигнал извършва проверки; 13. утвърждава вътрешни правила за провеждане на закрити заседания в Народното събрание и за съхранение на записите и протоколите от заседанията; 14. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база, след консултации с Председателския съвет; 15. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане; 16. следи за спазването на този правилник; 17. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник. (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности. (3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. (4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им. (5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция. (6) За главен секретар се назначава лице, което притежава висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и наличие на 9 години професионален опит. (7) Председателят на Народното събрание може да създава съвети по конкретни теми с цел анализ и конкретни предложения по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съветите се определят с правила, утвърдени от председателя и заместник-председателите на Народното събрание.“ По чл. 9 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници. (2) Председателският съвет: 1. провежда консултации по дневния ред на заседанията; 2. периодично се информира за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения; 3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание; 4. по конкретен повод провежда закрито обсъждане с ръководителите на службите за сигурност на актуални въпроси, свързани с националната сигурност. (3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 10. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 11.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! В досегашните правилници на последните няколко парламента в чл. 8 действаше една забрана по отношение на председателя, на водещия заседанието. Тя гарантираше институционалната безпристрастност на председателя на Народното събрание – принцип, който е залегнал в Конституцията на Република България – чл. 76 и следващите, и който гарантираше неговата безпристрастност. Тази забрана забраняваше на председателя в случаите, когато участва в дискусията, в дебатите, когато се изказва, след това да води обсъжданията и гласуването по съответната точка. Считаме, че това беше добър механизъм, който гарантираше неговата безпристрастност. Сега тази забрана отпада. Ние се притесняваме, че по този начин в случаите, когато председателят, водещият заседанието, едновременно ще се изказва – той, разбира се, може да вземе пристрастна теза по време на обсъждането, в което няма нищо лошо – да заеме позиция, но след това, когато продължава да води обсъжданията, с оглед и на въвежданите в новия правилник ограничения по отношение на вида, начина и времетраенето на изказванията, воденето и на гласуванията, процедурите по гласуване, ние се притесняваме, че тази безпристрастност може да бъде нарушена. Затова няма да подкрепим това предложение, което е направено от Стефан Свиленов и група народни представители по чл. 8. Благодаря Ви.

Ако ми позволите, госпожо Председател, в дух на конструктивизъм може би да обосновем част от направените предложения за промени. Разбира се, това е и възможност да отговоря на адвокат Петров за неговите притеснения. Считам, че са необосновани, защото тази институционална безпристрастност по-скоро е квази такава. И тук ние не се опитваме да я нарушим, напротив. И тук не става дума за председателя генерално, а за всеки един, който има възможност… който председателства едно или друго заседание, замислете се, особено на второ четене – говоря от чисто прагматична гледна точка, когато по-голямата част, да не кажа всички заместник-председатели са се изказали по една или друга точка, буквално държим председателстващия заложник. И може да се наложи това нещо да продължи с часове. Това дава възможност, от една страна, да се изказва и същевременно да се ротират заместник-председателите. Аз не знам… Надявам се да върнем онази хубава практика от последните Народни събрания, предходните Народни събрания, в които заместник-председателите стояха заедно с председателя – уви, все още това не е така, но се надявам в духа на конструктивизма да го направим. Бяхме упреквани преди, когато внесохме част от предложенията, че се опитваме да намалим, или да ограничим, ролята на Председателския съвет. Тук виждаме, че не просто правим обратното, а формално и буквално въвеждаме текстове в Правилника по т. 6 и т. 14 от чл. 8, с което допълнително овластяваме Председателския съвет да провежда консултации по една или друга точка от дневния ред. Но в чл. 9, ако не се лъжа, премахваме „съгласуването“ – не заради друго, а защото самият термин „съгласуване“ е доста по-различен от „консултации“ и предвид по-широкото му правно тълкуване, струва ми се, не може да остане по този начин. Какво означава да съгласуваме? Ако някой не е съгласен на Председателския съвет, означава ли, че това е съгласувано, или че не е съгласувано? Затова с цел по-голяма яснота премахваме този текст. Иначе по отношение на главния секретар това, което се опитваме да направим – според нас неправилно през последните правилници на Народното събрание се е опитало да се въведе нещо, което е в разрез с класификаторите в сферата на изпълнителната власт – опитваме се пак да направим хомогенен текста. Не считаме, че е задължително правното образование като основание за заемането на тази длъжност, още повече че тук става дума за управление на администрация, а не на правен процес. В Народното събрание има и Правна дирекция, и референти, и законодателни комисии, в които има правни експерти, които гледат правните аспекти на едно или друго законодателство. Така че по текста на чл. 8, т. 1 това, което се опитваме да премахнем, е тази задължителна среща с председателите на комисии веднъж месечно – не заради друго, а защото текстът е мъртъв и никога не се е прилагал. А Ви казахме още от самото начало, че това, което ще се опитаме да направим, е да отстраним всички мъртви текстове, които по една или друга причина са били в Правилника, но никога не са се прилагали, както и ще се опитаме да ограничим замърсяването на законодателния процес – не да нарушим възможността на опозицията да говори, защото това са постановки, които касаят и управляващи, и опозиция, а просто да направим Събранието далеч по-ефективно. Защото, съгласете се, колеги, като гледам законодателната програма на Министерския съвет – с 60 закона през следващите месец и половина, ще ни е много трудно да отговорим на тези високи очаквания, ако се занимаваме пак с предизборна кампания, в каквато се е превърнал парламентът през последните години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Витанов, съвсем добронамерена реплика. Първо, начинът, по който се ротира председателството на Народното събрание, се определя със заповед в началото на всяка седмица и в договорка на Председателския съвет – поне това е била практиката до момента. И в съвсем конструктивен дух, ако трябва да я запазим, това е функция на председателя на Събранието и на този орган, който под една или друга форма, съвсем незабележимо, се лишава от част от функциите си с много леки промени в Правилника, които не са фатални обаче. Това, което обаче по конкретната глава, която коментираме, прави впечатление, е, че – може би го правите неволно, но Вие увеличавате тежестта по отношение на работата на председателя на Събранието, премахвайки възможността за консултации един път месечно по цялостната законодателна програма с председателите на комисиите. И повярвайте ми, това не е само форма на демокрация, а е начин да бъдат информирани всички народни представители за това как ще работи Народното събрание и коя е важната програма, която трябва да се обсъжда, и в какъв ред това ще се случи. Така че моят съвет е: ако искате да се откажете от премахването на този текст, той по никакъв начин не пречи – помага на председателя на Събранието и на този, който председателства Събранието. И така наистина ще имаме ефекта, който всъщност търсите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Глава четвърта – Парламентарни групи“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименование на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на Проекта на чл. 12. Комисията подкрепя текста на Проекта на чл. 13. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 14. Комисията подкрепят текста на Проекта за чл. 15. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Глава пета – Комисии на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава пета. По чл. 16 има предложение от народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Направено е предложение от народния представител Галин Дурев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание: „В чл. 16, ал. 2: а) в т. 20 думата „жалбите“ се заличава; б) точка 21 се изменя така: „Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии. (2) Постоянните комисии на Народното събрание са: 1. Комисия по бюджет и финанси; 2. Комисия по правни въпроси; 3. Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия; 4. Комисия по енергетика; 5. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; 6. Комисия по външна политика; 7. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове; 8. Комисия по отбрана; 9. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред; 10. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения; 11. Комисия по земеделието, храните и горите; 12. Комисия по труда, демографската и социалната политика; 13. Комисия по образованието и науката; 14. Комисия по въпросите на младежта и спорта; 15. Комисия по здравеопазването; 16. Комисия по околната среда и водите; 17. Комисия по транспорт и съобщения; 18. Комисия по иновациите и дигиталната трансформация; 19. Комисия по културата и медиите; 20. Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество; 21. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите; 22. Комисия по политиките за българите извън страната; 23. Комисия по превенция и противодействие на корупцията; 24. Комисия по туризъм. (3) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.“ Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичните места. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 17. По чл. 18 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 10. Народното събрание може да определи места в постоянните комисии за народните представители, нечленуващи в парламентарна група. (2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 3 заместник-председатели. (3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати. (4) Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип и се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия според числеността на парламентарните групи. (5) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание. (6) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание възлага на един от заместник-председателите да ръководи комисията.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 19. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 20, като в ал. 1 думата „сайта“ се заменя със „секцията“. По чл. 21 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. (2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия за контрол на публичните средства. (3) Към Комисията по правни въпроси се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение и анализ на законодателството за съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи. (4) Към Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите. (5) Към Комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. (6) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации, които да ги консултират.“ По чл. 22 има предложение на народния представител Галин Дурев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: В чл. 22 навсякъде думите „Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество“ се заменят с „Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество“. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество: 1. дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията; 2. разглежда и дава становища по онлайн петиции на гражданите; 3. провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес; 4. осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии; 5. разглежда и дава становища по предложения за подобряване на законодателството, свързани със случаи, водещи до ангажиране на отговорност на държавата за вреди; 6. осъществява и други функции на постоянна комисия. (2) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество осигурява възможност за пряко участие чрез портал за подаване на онлайн петиции. Комисията подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия. (3) Към Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество се създава Обществен съвет от представители на граждански организации, който да консултира комисията. Съставът, начинът на формиране на съвета и взаимодействието с гражданското общество се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание. (4) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество провежда редовно съвместно заседание с Обществения съвет от представители на граждански организации на всеки три месеца, както и извънредно по инициатива на комисията или съвета. (5) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество съвместно с Обществения съвет, по собствена инициатива или по предложение на физически или юридически лица, може да извършва оценка на действащото законодателство с цел подобряване на законодателството и избягване на бъдещи случаи на ангажиране на отговорността на държавата. Комисията приема заключения и предложения и ги изпраща до съответните комисии, когато държавата е осъдена да заплати обезщетение за причинени вреди. (6) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество внася в Народното събрание на всеки три месеца доклад за дейността си, който се обсъжда от народните представители в пленарна зала.“ По чл. 23 има предложение на народния представител Галин Дурев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 23 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. на всяко шестмесечие изисква доклад от Сметната палата в изпълнение на функциите ѝ по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за Сметната палата и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и провежда изслушвания на председателя и съответния заместник-председател на Сметната палата и председателя и членовете на комисията; 2. В т. 6 думите „чл. 56, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „чл. 82, ал. 1 от Закона за Сметната палата“. 3. В т. 7 думите „чл. 9 от Закона за противодействие на корупцията и“ се заличават.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. Комисията по превенция и противодействие на корупцията: 1. на всяко шестмесечие изисква доклад от Сметната палата в изпълнение на функциите ѝ по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за Сметната палата и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и провежда изслушвания на председателя и съответния заместник-председател на Сметната палата и председателя и членовете на комисията; 2. при сигнал за корупция или установени данни за корупция сезира компетентните органи; 3. извършва анализ и оценка на дейността на органите, осъществяващи държавната политика за борба с корупцията, и изготвя обобщени доклади; 4. провежда обсъждания с участието на главния прокурор и главния инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на борбата с корупцията; 5. извършва анализ на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и прокуратурата по отношение на борбата с корупцията; 6. изпълнява функциите по чл. 82, ал. 1 от Закона за Сметната палата и поддържа публичния регистър за тях; 7. изпълнява задълженията си по чл. 9 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 24. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 25, като думите „конституционни и“ се заличават. По чл. 26 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 26, като в ал. 1 думите „годишната програма по чл. 116“ се заличават. По чл. 27 има предложение на народния представител Атанас Славов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 27, като в ал. 4, т. 3 накрая се добавя „и техните заместници“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 28. Госпожо Председател, предлагам да разделим Главата, защото е обемна, и да спрем дотук засега.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, освен правилник за нашата работа, също дава и насоки на гражданите, които следят работата на Народното събрание, с какви цели и задачи се ангажираме като народни представители. В тази връзка смея да изразя мнението, че по линия на възможността да се създават временни подкомисии в предишното Народното събрание дадохме такъв добър пример, широко подкрепен – създаването на подкомисия към Комисията по икономическа политика и иновации, която подпомагаше процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. След присъединяването на България към Шенген и еврозоната, смятам, че – и от „Прогресивна България“ заявихте, че присъединяването на България към ОИСР е един ангажимент, който ще преследваме и като парламент, и Вашето правителство, така че смятам, че е време да дадем един добър сигнал и към самата Организация за икономическо сътрудничество и развитие, че нашият парламент и Вашето правителство се асоциират и продължават да се ангажират с препоръките, които идват от Организацията. За тази цел аз не предлагам да се създаде постоянна такава подкомисия, защото тя наистина ще има временен характер. Дейността, която извършиха предното правителство и предният парламент, ускори наистина процеса по присъединяване и имахме заявена готовност на най-високо политическо ниво и от господин Матиас Корман – генералния секретар на Организацията, който при последното си посещение в България и срещата с Подкомисията, на която имах честта и удоволствието да съм председател, подпомагаща именно присъединяването на България към ОИСР, заяви готовност и увереност, че това ще се случи до края на 2026 г. Така че предлагам, ако намерим консенсус, да направим такава комисия след формирането на новата комисия по икономика – една такава временна подкомисия, естествено, която да подпомага процеса. Смятам, че нейната работа беше изключително полезна и оценена и от самата организация. Друго, което направи впечатление, е една промяна в чл. 18, ал. 2, където промяната е „до 4 заместник-председатели“ на постоянни комисии да стане „до трима“ – за мен без логика и обяснение. Практиката е показала, че думата „до“ е достатъчно красноречива и няма нужда да бъде допълнително ревизирана цифрата. Понеже много пъти колегите от Комисията, в която разглеждахме Правилника, реферираха Вашите предложения – на „Прогресивна България“, с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Четиридесет и четвъртото народно събрание, което функционираше от 2017-а до 2021 г., проверих в Правилника на Четиридесет и четвъртото народно събрание – и там е било „до четирима“. Така че смятам, че това не е необходимо да се прави и съвсем резонно може да остане, както е сега. Надявам се, естествено, да се вслушате в препоръките, защото имахме доста конструктивен тон в работата на Комисията по Правилника. Така че призовавам, госпожо Председател, поне тази точка в предложението на господин Свиленов – за чл. 18, подточка 1, специално за ал. 2, да се гласува отделно и мнозинството да ревизира своята визия по тази тема. И разбира се, очаквам, колеги, да намерим консенсус по отношение на това да се сформира една временна подкомисия, която да подпомага процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратка. Моето изказване е във връзка с отпадането на Комисията по демографската политика, децата и семейството като отделно обособена комисия. Едва ли има парламентарна група в тази зала, която не си дава сметка какъв сериозен проблем е демографската криза, особено предвид последния доклад на НСИ, който показва, че сме намалели с 14 000 души за миналата година. Аз си давам сметка, че вероятно това предложение идва от желанието да се спести работно време, да не губим поредни пленарни заседания, но демографската политика изисква конкретен набор от мерки, който не може да бъде ограничен само в рамките на социалната политика. Същото мнение е изказал и лидерът на Вашата партия Румен Радев – за последен път през април 2026 г., но и много назад в годините. Така че наистина апелирам да преосмислите това.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Госпожо Бодакова, уверявам Ви, че в нашия фокус, а считам – и на цялото Народно събрание, демографският проблем остава основен център на нашето внимание. Но за демографска политика, която по моему е хоризонтална политика, следва да се говори във всички комисии на Народното събрание и не е необходимо изрична такава комисия, а включването в Социалната комисия е съвсем естествено, там трябва да фигурира. Напомням Ви, че мнозинството излъчи кабинет, в който има и ресорен вицепремиер, отговарящ за демографските въпроси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за разяснението и мотивацията. Ще си позволя обаче да изразя притеснение, че предвид това колко комплексна е социалната политика, особено това, че ни предстои гласуване на бюджет, включително и на бюджета за държавното обществено осигуряване, демографията, поставяйки я там, в рамките на тази комисия, и поставяйки принципа, че всяка една комисия ще се занимава с нея, има риск тя да остане един много хубав послеслов накрая на заглавието на комисията. А това е огромен проблем – средната възраст на населението на България вече достига 45 години. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще засегна темата относно промените в чл. 26, а именно отпадането на възможността секторните политики – част от годишната програма за работа на Народното събрание по повод актовете на Европейския съюз, да се разглеждат от съответните ресорни комисии. Предложението е тази годишна програма да се изготвя и да се обсъжда само и единствено в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. За мен това не е правилно предложение, защото идеята на този текст, макар и доста слабо използван в предишни Народни събрания, е България чрез своите органи, а именно тук, в Народното събрание, да има силни позиции по повод актовете на Европейския съюз, които предстои да бъдат разгледани и приети. Притеснявам се, че ако приемем това предложение, ще имаме проблем с адекватността на нашите позиции, защото няма как да предположим, че в Комисията по европейските въпроси има компетентност от всяка една ресорна комисия. Затова, вместо да отменяме едно право, по-скоро да помислим като народни представители как може то да бъде използвано адекватно, така че наистина гласът на България да бъде по-силен, да имаме по-адекватни позиции и нашето мнение да бъде чуто, когато се приемат актовете на Европейския съюз, вместо просто да се лишаваме от едно право и да приемаме една скопена позиция, която няма да свърши работа на никого. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Едно от нещата, които бяха коментирани не само в хода на кампанията, но още преди, в предишни парламенти, винаги е било свързано с правилното разпределение на работата на държавните институции и на парламентарните комисии, които до голяма степен ги дублират. В предишните парламенти имаше много лоша практика на роене на комисии. Някои от тях бяха създавани специално за един човек. Имаше една такава Комисия по конституционни въпроси, която беше отделена от Комисията по правни въпроси. Тя беше създадена специално за Христо Иванов и в рамките на осем месеца не заседава нито веднъж. Сега от едната крайност на роене и пъпкуване на комисии, създавани за конкретен човек, виждаме, че отиваме в другата крайност, при която се закриват изключително важни комисии. Мотивът, че Комисията по демографска политика трябва да бъде закрита, защото нейната функция до голяма степен се дублира с тази на Комисията по труда и социалната политика, съответно няма отделно министерство и поради тази причина Министерството съвсем спокойно може да върши работата, която му е определена според Закона и Конституцията на страната, поради тази причина Комисията по демография може да бъде върната в Комисията по труда и социалната политика, не е достатъчно добре аргументиран. Защото по същата логика, ако трябва да разсъждаваме, трябва да бъде закрита и Комисията за българите зад граница, защото имаме Министерство на външните работи, следователно имаме и Комисия по външните работи. Разбира се, слава богу, засега никой не говори това, поне засега, но са се чували думи и в тази посока. Същевременно виждаме комисии, които са абсолютно неработещи и излишни и които в този състав на Народното събрание ще продължат да работят, като Комисията по иновации и дигитална трансформация. Тя вече се казва „и дигитална трансформация“. В Четиридесет и седмото народно събрание имахме едно министерство, което отговаряше за климатичните промени. В буквалния смисъл на думата имахме министър, който беше началник на водопад – в буквалния смисъл на думата. Сега не знам какво точно ще се разглежда в Комисията по иновации и дигитална трансформация. Аз се абстрахирам въобще от самите думи в названията, защото вместо иновации можеше да се използва българската дума „нововъведения“, „изобретения“, но все пак сме забелязали от ВЪЗРАЖДАНЕ, че в българското Народно събрание българският език не е на особена почит. Ако говорим за други такива комисии, защо да не споменем и Комисията по младежта и спорта? Преди 15 години, даже и повече – всъщност преди 20 години, се създаде специално едно министерство в България, когато Сакскобургготски дойде на власт – за неговия приятел Васил Иванов – Лучано. Значи не само сме имали комисии, създавани за един човек, но сме имали и министерства, създавани за един човек. Такива имахме и в последните няколко години. Едно такова министерство беше създадено за бившия народен представител и бившия министър Лорер. Като заговорихме за създаване на нови комисии и факта, че те действат като огледални образи на министерства, трябва да припомним и друго – че пак преди около 10 – 15 години имахме едно голямо министерство, което се казваше Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. След това то започна да се пъпкува и се създадоха Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката, Министерство на туризма. Аз съм разговарял с много български предприемачи, винаги съм ги питал какво точно им помага Министерството на икономиката. Огромната част от хората даже не знаят къде се намира то. На практика, един уредник на висши държавни позиции, добре платени – политически санаториум за политически пенсионери. Ако трябва да върна лентата още по-назад, няма как да не припомня и нещо друго – че във времето до 1944 г. пък Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването са били едно министерство, което се е наричало Министерство на общественото здраве. И като отидете в Министерството на здравеопазването, ще видите, че там стоят на стената бившите министри на вътрешните работи, някои от които – парадоксално – съдени от Народния съд, като Дочо Христов. Най-важният въпрос обаче е даже не толкова колко ще бъдат комисиите и как ще бъдат формулирани техните названия и наименования, а какви ще бъдат функциите им и колко ще работят. Защото в Народното събрание многократно сме ставали свидетели на това как важни комисии не работят и не се свикват въобще. Пример: Комисията по външна политика, когато неин председател беше Бойко Борисов – тя се свика един-единствен път за целия мандат на тогавашното Народно събрание, в края на Народното събрание, в последните два или три дни от работата му, и то по изричното настояване и след подписка, която беше направена тогава от нашите представители на ВЪЗРАЖДАНЕ в тази комисия, за да се приеме една декларация, с която да се подкрепят българите в Македония. Обратно – Комисията за българите в чужбина пък е комисията, която е заседавала може би най-активно в последните години. Без значение кой е бил председател, между другото, винаги изключително активно е заседавала. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ Комисията по демография е изключително важна, защото най-важният проблем, който държавата има, е демографският проблем. Лошото е, че правителството подходи изключително небрежно към този проблем и към този въпрос, ограничавайки се с декларации: ние ще решим този проблем, ние обръщаме огромно внимание, ние не го подценяваме, трябва да има хоризонтални политики. Дотук добре, ама тези неща ги слушаме десетилетия вече. И точно поради тази причина Комисията по демография беше един от малкото добри лъчове надежда в тази посока в последните години, защото показа, че в Народното събрание поне може да се формулира някаква политика към този проблем. Макар че – и с това ще завърша – Комисията по демография беше направила една кръгла маса, на която събра най-добрите умове на България – специалисти, академични личности, изследователи на демографския проблем, в комбинация с държавни чиновници и служители на кръгла маса, която трябваше да формулира проблеми и решения. Те бяха формулирани, бяха изпратени в Министерството и потънаха и умряха там. За съжаление, сега с ликвидирането на тази Комисия по демография тази политика не просто ще бъде затвърдена – тя ще бъде узаконена. Аз няма да призовавам за преосмисляне на позицията, защото е ясно, че след като мнозинството го е приело в Комисията, няма да се съобрази сега с мнението на опозицията, но просто ще предупредя: денят си личи от сутринта. След като от самото начало сегашното мнозинство на „Прогресивна България“ и правителството на Радев започват по този начин, това означава, че демографията им е най-последният проблем, който предвиждат за решаване.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Костадинов, две неща. На първо място, Комисията по иновации и дигитална трансформация е огледална на новосъздаденото министерство. Между другото, сливане на структури, което беше разумно и беше добре, че беше направено, тъй като действително имаше доста препокриване между тези политики. Тази комисия разглежда доста законопроекти, включително като водеща комисия: Закона за електронното управление, Закона за киберсигурност, Закона за електронната идентификация, надяваме се, в бъдеще – Закона за изкуствения интелект, и други подобни закони. Когато добавим към нея и закони в областта на иновацията и растежа, тя ще има доста работа. Като добавим към това и изслушвания, например свързани с киберинциденти, които сме правили нееднократно в миналото, блицконтрола на съответния министър, тази комисия е абсолютно необходима. Така че не съм съгласен с Вашата забележка. Второ, по отношение на Комисията в Четиридесет и седмото народно събрание по конституционни въпроси – тя беше временна комисия, не беше постоянна комисия, затова не ѝ е най-малкото тук мястото да бъде обсъждана. Така че не сте прав. Постоянна беше в Четиридесет и деветото народно събрание, но в Четиридесет и седмото, когато Христо Иванов беше председател, което Вие реферирахте, беше временна комисия. И тя не се събираше, защото нямаше конституционно мнозинство, което да измени, по един или друг начин, така че не сте прав и в тази част. Между другото, използвам случая за една бележка – смятаме за не толкова добро предложение да отпадне думата „конституционни въпроси“ от името на Комисията по правни въпроси, включително защото Комисията следва да разглежда и последици от решения на Конституционния съд по отношение на актове на Народното събрание, но това, да кажем, е детайл. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да използвам трибуната на Народното събрание да изразя още веднъж категоричната позиция на „Прогресивна България“ по отношение на демографията и демографските проблеми. Ние сме дълбоко загрижени за постоянното намаляване на населението на България и съвсем скоро ще предложим конкретни законодателни мерки по няколко направления, но не е сега моментът да го обсъждаме. Така че, господин Костадинов, уверявам Ви – проблемът наистина е сериозен, споделяме го и ще вземем мерки в кратки срокове, а именно веднага след като приключат спешните неща, като това днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Костадинов, моята реплика е към Вас. Убедена съм, че тук, в тази зала, никой не се съмнява във важността на това демографията да бъде национален приоритет, защото всъщност то е въпрос на национална сигурност и на оцеляване. По-напред мисля, че предложението за отпадане на Комисията е свързано с неразбиране на важността тази комисия да може да заседава самостоятелно, да може да предлага и да обсъжда политики, които са включително и предложения на Министерския съвет, на управляващото мнозинство, и също така липсата на опит, без по никакъв начин да обвинявам никого в тази зала, може би води до неразбирането за това колко е натоварена Социалната комисия. Всъщност това е една от най-натоварените комисии във връзка с всички предложения, които се разглеждат през годината, и смятам, че ще бъде изключително трудно, почти непосилно, да може да се отдели достатъчно и адекватно време на демографската политика. И в този смисъл аз съм убедена, че ще има демографска политика, въпросът е да може да ѝ се отдели достатъчно време и тя да бъде качествено провеждана. Не зная дали изобщо може да бъде обсъждано в момента, защото видях и в Комисията, че има теми, по които Вие имате категорично мнение предварително. Но дори и с цената на една десетминутна почивка аз предлагам на колегите от „Прогресивна България“ да преосмислят това предложение за отпадане на тази комисия. Тя наистина е изключително важна. И Вие сами ще разберете, особено ако демографията е истински приоритет – както на българското общество, така и на Вашата парламентарна група, че тази комисия ще бъде изпълнена със смисъл. Така че подкрепям казаното от господин Костадинов и Ви предлагам да премислите дали не може да остане тази комисия и да бъде изпълнена със смисъл и съдържание. Това зависи от нас, народните представители, всъщност.

Благодаря, госпожо Председател. Отзад напред. Госпожо Кирова, да, определено представителите на „Прогресивна България“ нямат този опит, за да знаят, че Комисията по труда и социалната политика е наистина много натоварена. И в това отношение сега ми припомни нещо много важно моят съмишленик Георги Георгиев, който е вече пета година в тази комисия. Тя е една от най-натоварените, но той това, което ми припомни, и това, което всъщност Вие казахте, е точно така. Но това, което той ми припомни, което трябва да кажа все пак на представителите на мнозинството, е, че за пет години имаме нула точки, които са разглеждани по демографски политики в Комисията, когато е била обща, когато нямаше отделна Демографска комисия. На практика, нито веднъж досега не е обсъждан демографски въпрос за пет години. Повтарям още веднъж – нито веднъж! Сега, това твърдение лесно може да се провери. Който иска, може да влезе в архивите на Народното събрание и да види в последните пет години дали действително преди създаването на отделна Комисия по демография са били коментирани демографски проблеми. Дано! Тук преминавам към втората реплика, която каза господин Николов – дано да ме оборят, бих се радвал наистина, защото, въпреки че денят наистина си личи от сутринта, все пак ще се радвам да не съм прав в този случай, но вижте, ако искаш да решаваш най-големия проблем на държавата, защото най-големият проблем на държавата е, че ние изчезваме като държава, трябва да направиш не ликвидиране на комисия, а да създадеш отделно министерство. И да, става въпрос за хоризонтални политики. Тук господин Витанов беше прав, като каза, че те са навсякъде, във всеки един сектор. И точно поради тази причина, когато имаш един огромен мащабен проблем, който е пръснат във всички видове министерства, правиш отделно министерство и събираш там хора, които да работят само и единствено по този въпрос. Защото това е въпрос, който касае транспорта, който касае регионалното развитие и благоустройството, който касае икономика, туризъм дори, ако щете, образование – всичко! Всичко! Само че какво правим ние? Закриваме Комисията по демография и казваме: спокойно, ще решим тези проблеми! Добре. Много скоро ще стане ясно дали е така, или не. Времето върви напред, не назад. По отношение на първата реплика – от господин Божанов. Господин Божанов, ако аз лично управлявах държавата, нямаше да има такова министерство – то щеше да бъде в едно голямо министерство на икономиката и индустрията, където щеше да бъде и енергетиката, където щеше да бъде и туризмът, за да може в крайна сметка със съответните ресори и заместник-министри там да се решават тези проблеми. Вие сте прав – те са важни, действително е така, аз не го оспорвам това нещо, плюс това Вие сте професионалист в сферата и много пъти, когато е ставало въпрос за някои от тези проблеми, винаги сте говорили изключително квалифицирано и изключително експертно. Но това не означава, че трябва да имаме отделно министерство, отделна комисия, моите уважения! Има и други много важни проблеми. Ето, аз съм изкушен от темата демография, изкушен съм от темата образование като, да кажем, учител по професия – ами по същата логика можем да направим отделно министерство за висшето образование. Много важен въпрос. Или отделно министерство за средното образование. Това вече е въпрос на... Аз го наричам пъпкуване. Когато имаш проблеми, не ги решаваш чрез създаване на отделни звена. Историята е показала, че особено пък и в Народното събрание, защото ние имаме опит от работата тук вече години наред, ако искаш да решиш някой проблем, създаваш комисия и всичко потъва. Създаваш отделно министерство – всичко потъва. Това е вече въпрос на политическа философия, а нашата е ясна: не може и не трябва да се създават допълнителни ведомства, а трябва да се концентрират.

В случая за Комисията по демография обаче това не е така. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз съм представител на четвъртата парламентарна група, който ще коментира въпроса с предложението за закриване на Комисията по демографската политика, децата и семейството. Тази комисия бе създадена след активен дебат с голяма част от българското общество и след достигане до безусловни и безспорни изводи, че тези въпроси са съществени и че те трябва да бъдат обсъждани в нарочна комисия – извън въпросите, които касаят труда и социалната политика. Това, което Вие предлагате, е демографската политика да се върне там, където е била, и там, където не ѝ е отделяно достатъчно време. А въпросите за децата и семейството къде остават? Къде ще бъдат обсъждани? Отново във всички комисии ли, както каза колегата Здравков, защото всяка една комисия във въпросите, които обсъжда, засяга правни теми, засяга и бюджетни теми? По логиката, която Вие давате, това означава ли, че трябва да закрием Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и да обсъждаме тези въпроси в останалите комисии? Естествено, че не. Предполагам, че всички ще се съгласите с мен. Това, на което искам да обърна внимание, е следното. Ние тук ще дадем сигнал към българската общественост. И си представете заглавията в медиите, те ще бъдат: Народното събрание закри Комисията по демографска политика, децата и семейството. Точка. Оттук нататък каквото и да обясняваме, това е факт. И това ще бъде основното послание към българската общественост. И още нещо. Вие от „Прогресивна България“ казахте, че има ресорен вицепремиер по тези въпроси. При цялото ми уважение, колеги, Народното събрание как ще комуникира с този ресорен вицепремиер, като няма комисия, в която да обсъжда тези въпроси? Къде? Чрез медиите ли ще си общуваме? В частни разговори, в лични срещи? Как? Апелирам да размислите по тази тема и ако не промените решението си, поне да дадете разумни мотиви какво налага закриването на тази комисия, защото, съгласете се, четири-пет души персонал, които да обслужват нейната работа, не са съществено перо. Ако твърденията, че оптимизацията на администрацията е някакъв аргумент в тази посока да бъде закрита тази комисия, то той със сигурност не може да бъде споделен. Апелирам още веднъж: размислете по тази тема – тя е от съществена важност, или поне дайте някакви разумни аргументи какво налага закриването на тази комисия. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Национална цел през 2026 г. е влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. И ще бъде доста неприятно, ако се окаже, че Румъния и Хърватия успешно се присъединяват в края на годината, а България по различни причини закъснява. На мой директен въпрос към изпълнителната власт – имам предвид тази власт, която Вие от „Прогресивна България“ създадохте, ми беше отговорено, че се работи по последните законодателни промени, които трябва да бъдат направени, но забележете, не знам дали го знаете това, писмено ми е отговорено, че преди края на месец юли е желателно България и българският парламент да ги приеме, за да можем да се опитаме към края на 2026 г. България да се присъедини към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тоест ролята на парламента е към приемане на последните законодателни актове, които са необходими в тази връзка. Защо това членство е важно? Защото това са най-добрите стандарти в света за добро управление. Който е работил от Вас статистика, това е много добра статистика, въобще качество, към което България трябва да се присъедини. И ще бъде много жалко, ако Румъния и Хърватия действително го направят преди България. В тази връзка в миналото Народно събрание беше създадена една временна подкомисия, която отговаряше за това – за присъединяването към OECD. Може да бъде временна комисия, може да бъде временна подкомисия – това беше договорено при взаимните срещи, да, беше поискано и от двете страни и се случи. И ще бъде жалко и неприятно, ако това добро дело не бъде продължено от сегашното Народно събрание. Аз имам готов проект за създаване на временна комисия. Да, беше подкомисия в миналия парламент. Няма значение едното или другото – изберете си, но това е нещо, което трябва да направим. И Ви обръщам внимание, защото съм убеден, че цялата тази фактология няма как да Ви е известна и няма как да знаете всичко това – въпросът е, че нямаме време за губене. Да, ще кажете: юли месец трябва да приемем бюджета. Точно така – юли месец трябва да приемем бюджета на всяка цена и се надявам да внесете добър бюджет, но не можем да забавяме и не можем да не приемем и цялото законодателство, свързано с членството в OECD. Така че, уважаеми колеги, създаването на такава или временна подкомисия, или временна комисия е част от успешния процес и трябва да го продължим. Отсега Ви обръщам внимание, защото пак знам – няма как да сте следили случващото се в миналия парламент, няма как да сте били на срещи с тази организация, няма как да знаете. Но нямаме право на забавяне, нямаме право на грешки и затова Ви информирам най-добросъвестно в момента. И се надявам с огромно мнозинство такава временна комисия или подкомисия да бъде създадена. България трябва края на 2026 г. да се присъедини към OECD. Това е национална цел. Това ще бъде много силен знак. Благодаря.

Господин Димитров както винаги е бил много интересен в изказванията си. Тъй като аз обаче не разбирам чужди езици, искам да Ви попитам: какво беше това OECD, постоянно тук дето го повтаряхте от тази трибуна? Примерно някои възрастни хора от някои региони на страната, които не знаят английски, със сигурност не разбраха, абсолютно не разбраха какво казахте. Българските граждани не разбраха какво Вие казахте, защото се изразявате на някакъв друг език. Явно скоро ще почнем да говорим на английски от тази трибуна. Явно това е езикът на колониите. Или поне в България е така. (Реплика от народния представител Йордан Иванов: „Леле, колко си зле!“) И не мога да разбера защо продължавате да го правите! Спрете да говорите на чужди езици и почнете да говорите на български, така че българските граждани да Ви разбират! Ако това не го разбирате, ако не осъзнавате отговорността на народния представител от тази трибуна, когато говори на български език, да се изразява само на български език… А между другото, има там и един господин до него, където стои, който се пляска по челото, който е свикнал само на английски явно да говори – ами и за Вас се отнася същото, господин народен представител, защото Вие също го правите постоянно. Излизате тук, говорите на чужд език и после се гордеете с това нещо. И се гордеете с това нещо, което е отвратително, меко казано. Точно затова сме внесли и Закон за защитата на българския език.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Димитров, взимам репликата, за да не правя процедура по начина на водене, но ще се обърна и към Вас, госпожо Председател. Тъй като срокът за предложения за текстове, които може да разглежда Комисията, отдавна изтече, а виждате какви дискусии след това се разгарят, Ви моля в по-нататъшната част от днешната работа да не го допускаме. Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа, не ми се иска подобни теми да стават повод за политическо противопоставяне. Казах името на тази организация и на български, и на английски. Може би, ако не я чуят колегите на руски, не се чувстват достатъчно комфортно. Там не мога да им помогна. Но действително, връщам Ви към съдържанието, уважаеми колеги. Много важно е този процес да приключи 2026 г. Разчитам на цялата пленарна зала, на Вашата добросъвестност такава временна комисия или подкомисия да бъде създадена. Ако искате да е временна комисия – имам готов проект, но България не трябва да бъде изпреварена във влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от Румъния или Хърватия. Така че разчитам не на политическа полемика тук, а разчитам на добросъвестност, кооперативност и една работа, която трябва да бъде довършена успешно от всички нас. Пак Ви повтарям: изпълнителната власт, която Вие, колеги, избрахте, ми казаха, че до края на юли законодателните текстове ще бъдат внесени и трябва да бъдат приети от това Народно събрание. Така че да направим най-доброто от нас тази национална цел да бъде постигната. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ще се върна към една от темите с малко по-различни аргументи. Дълбоко убеден съм, че закриването на Комисията по демографска политика, децата и семейството е грешка. И тази грешка, надявам се, че ще осъзнаете и че ще се откажете от това предложение – по-добре днес, отколкото късно. Аргументът, който ще използвам, е на базата на основен принцип на управлението – когато имате голям проблем, поставяте цели за решаването на този проблем и намирате средствата да го решите. Едни от двата най-големи проблема, които имаме в България, са демографската политика, за която всички говориха досега, но и второ, липсата на координирани усилия за решаване на проблемите на децата и семействата. Те са свързани, но са два различни проблема Години наред ние нямаме стратегически документ за разрешаване на демографските проблеми. Години наред ние нямаме стратегически документ за ранно детско развитие. Години наред ние имаме проблеми с координиране на политиките по отношение на децата между Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на младежта и спорта. И ако някой си мисли, че тези проблеми ще се решат самички, дълбоко се лъже. Причината да липсват такива стратегически документи, на които да се стъпи, на които да могат да се разработят конкретни програми с тяхното финансиране, да се поставят конкретни индикатори за изпълнение и да се следи какво се е получило като резултат, е именно липсата на координиращо тяло – каквото и да било, което да успее да организира и координира работата в тези две области – демографска политика и детско развитие и преход към младежки политики. Затова моят призив към Вас е: ако трябва, вземете си почивка, помислете отново и нека тази комисия да остане, защото от нея има остра нужда. И в това никой няма съмнение. Доводът, който използвахте, че сте назначили специален вицепремиер – аз не видях точно къде е описан, всъщност работи точно в обратната посока. Това показва, че Вие осъзнавате, че има остра нужда от координирани политики в тази посока, но не осъзнавате, че няма инструмент, който в момента да изпълни това със съдържание. Нека да припомня, че Министерството на труда и социалната политика има две много тежки групи от проблеми, които решава. От една страна, проблемите със заплатите, тристранния диалог – всичко, което отнема изключително много от енергията всеки път, когато трябва да се поставя нов бюджет. Но също така и проблемите, свързани със социалното подпомагане, пенсионната реформа. Няма време, няма място, в което да се промъкне друга политика. Така че е пълна илюзия някой да си мисли, че това ще се промени. Министерството на младежта и спорта. За съжаление, младежките политики винаги остават на заден план и никога досега не е имало координирана младежка политика, която да е на висококачествено ниво. Но както казах, за децата ние до момента нямаме нито една институция, която да има специална грижа, и нито една не е предвидена и в периода на Вашето управление. Така че молбата ми е: преосмислете. Правите грешка – опитайте се да я избегнете. Благодаря Ви.

Уважаеми ученици! И, уважаеми господин Денков, къде бяхте последните пет години? Къде бяха Вашите национални приоритети за решаване на демографските проблеми последните пет години? От началото на създаването на тази комисия какви реални проблеми е решила тази комисия, при условие че населението масово бяга в чужбина, търси си поприще в чужди страни? Не е ли най-голямата възможност да решим демографските проблеми, като създадем условия на младите хора да се развиват в България – в малките и средните населени места да има повече възможности те да се развиват, да получават адекватно образование, да получават достойни доходи? Не е ли това по-важната цел за решаване на демографския проблем? И Ви питам: как през последните пет години, при условие че бяхте на власт в немалка част от тях, какви национални приоритети поставихте и как успяхте да ги изпълните, господин Денков, при условие че Вие сте академик, а голяма част от кариерата Ви е свързана с развитието на младите хора? Като министър-председател какво успяхте да промените, така че демографската политика да има по-централно място в българското общество? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Всъщност явно не само аз съм бил възмутен от изказването и от лицемерието в изказването на бившия премиер. Господин Денков, Вие девет месеца, почти година, управлявахте, а излизате от трибуната и казвате: това не е направено, онова не е направено. Вие не го направихте! Вие не го направихте! И вместо да казвате: „Защо я няма тази комисия?“, кажете какво свършихте Вие като премиер – какви политики водихте, какви стратегии изпълнихте, и след това критикувайте! Просто не сте в позиция да правите този смешен плач. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, едно бързо уточнение. Според последния доклад на НСИ механичният прираст е единственото нещо, което се подобрява в демографската картина, и на мен много ми се ще да излезем от разговора, който постоянно поставя отговорността за демографската криза върху младите хора, защото, естествено, това е част от проблема, но същевременно застаряването, много високата преждевременна смъртност – всичко това е един огромен комплекс от проблеми, с които би трябвало да се занимава тази комисия. И много бих се радвала да преосмислите и да можем да ги обсъждаме там. Благодаря Ви.

Благодаря за тези реплики, те ми позволяват да обърна внимание на няколко неща. Първото, уважаеми господа от „Прогресивна България“, е: ако всеки път, когато някой излезе и Ви постави принципен въпрос и Вие след това излезете с лични нападки, и смятате, че това ще Ви свърши работа, дълбоко се лъжете. Така че молбата ми е да преосмислите подхода си и да продължим с тази дискусия, която имахме досега. Поставен е въпрос, има предложение – да обсъждаме тях. Сега, по отношение на това къде бяхме. Ние управлявахме точно 10 месеца в сложна коалиция, в която даже не бяхме първа политическа сила. (Шум и реплики отляво.) А Вие, господа от „Прогресивна България“, през Вашия премиер сте управлявали близо два пъти повече, отколкото ние. Така че, преди да бързате да казвате: „Къде бяхте?“, е добре да кажете Вие къде бяхте. (Реплики отляво.)

Второ, по отношение на демографската политика. За първи път от 2021-а, 2022-а, 2023 г. имаме повече завърнали се българи от чужбина в България, отколкото напуснали. Най-големият прираст в това отношение е в 2023 г. Така че погледнете си статистиките и ще видите, че всъщност България стана притегателно място точно тогава, когато управлявахме ние. И за това има причина. (Реплики отляво.) Първата причина е увеличаването на доходите през икономическата политика, която Вие много оспорвате в момента. Така че, когато си подготвяте бюджета, помислете много внимателно какви ще бъдат последствията от промените в икономическата политика, която планирате. Защото това, което показахме ние, е, че когато се повишават доходите, когато има усещане, че може да се върне справедливостта, тогава българите искат да се върнат и да живеят в България. Да припомня също така, че България в Европейския съюз е с най-високата раждаемост от всички държави – членки на Европейския съюз. Така че, вместо да се опитвате да ни вменявате някакви негативни тенденции, погледнете си статистиките и ще видите, че позитивните тенденции са свързани именно с последните години, включително и с нашето управление. Но това не е достатъчно. Трябва да се направи повече и аз мога да изредя редица политики, които сме направили – и в областта на образованието, и в областта на науката, и в областта на висшето образование. Така че нека да не влизаме в този разговор. Разговорът е от днеска за утре, за следващите месеци и следващите години, когато искате да управлявате – как ще продължим с положителните тенденции в България. (Ръкопляскания от ПП.)

Процедура!

Прекратяване на разискванията. (Реплика от ПБ: „Изказване!“)

Уважаема госпожо Председател, бяха чути основните тези по темата и считам, че разискванията по същество преминаха в съвети и наръчници за поведение на нашата парламентарна група и в така несъстояли се отчети на експремиери. Затова правя предложение за преустановяване на разискванията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Много лош начин да закривате дискусията. Всъщност въпросите за миналото и политиката Вие ги поставихте. Тук се обсъжда много сериозен въпрос и младите хора в залата слушат много добре, те са точно сега по този въпрос тук – да чуят за демографската политика и младежта. Има много доводи, които могат да се изкажат още. Имаше процедурно предложение дори една почивка да се вземе, за да обсъдите при Вас: е ли е приоритет на Вашата парламентарна група на победителите този въпрос, или той няма значение? Има и други въпроси. Аз също искам да взема изказване за друга комисия, на която предлагате да се промени наименованието – по конституционни и правни въпроси. Но моля Ви, не прекъсвайте дискусията в първия момент, в който Ви се стори неудобен гласът на опозицията. Не е добре това. Предлагам дискусията да продължи, докато се изкажат всички народни представители, които желаят.

Прегласуване!

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Аз исках да се изкажа – не получих тази възможност. Не намирам логично обяснение защо се премахва „конституционни“ от наименованието на Комисията по конституционни и правни въпроси. Определено Конституцията е възложила на парламента функции, свързани с нея. Най-малкото при отмяна на решение на Конституционния съд парламентът урежда правните последици от отмененото решение. И това е въпрос, тясно свързан с Конституцията. И мисля, че наименованието е съвсем коректно, защото не знам, ако и когато това се случи, дали ще създаваме отделна комисия, или, ако тя трябва да е временна, как ще я предложим. Другият въпрос е, че така предпоставяте, че този парламент няма да се занимава с изменения и допълнения на Конституцията. Но аз чувам и от Вашата парламентарна група – на „Прогресивна България“, че за завършване на съдебната реформа наистина може да се наложат и изменения в Основния закон. Казва ни го и Европейската комисия – по достатъчно категоричен начин. И моят апел щеше да бъде, ако не беше прекратена така грубо дискусията, да преосмислим това и да запазим наименованието „Комисия по конституционни и правни въпроси“. Поради това и аз гласувах различно по този текст от Закона. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, извинявам се за процедурата ми, но съм длъжен да апелирам за следното. В моето изказване аз помолих по предложението на господин Свилен Свиленов, което е подкрепено в Комисията, само ал. 2 да я гласуваме разделно – ал. 2, за която помолих колегите от „Прогресивна България“ да преосмислят позицията си, а именно по това, че досегашният текст е работен, защото там е до 4. Така че, естествено, когато е по-голяма комисията, може да е до 4, а когато е по-малка или каквото желае мнозинството, може да използва текста, който е достатъчно приложим и към момента, може да бъдат и 3. Така че замяната на „до 4“ с „до 3“ смятам, че може да бъде преразгледана, затова апелирах само тази алинея да бъде гласувана отделно, а не цялото предложение на господин Свиленов. (Председателят Михаела Доцова и народният представител Александър Иванов разговарят извън микрофоните.) Добре, благодаря Ви. Колеги, понеже не беше искана процедура за прегласуване, ако няма да наруша темпа на работа, да прегласуваме ал. 2, защото не е искано прегласуване.

Да, затова казвам, че Вашето решение е такова – когато един текст не е гласуван втори път, може да поискам прегласуване, но с цел оптимизация на работата се въздържам от процедурата си. Но по принцип може. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Постъпило е предложение от народния представител Стою Стоев за създаването на нов чл. 28а. „Чл. 28а. Законопроектите и проектите за решения, предложенията за изслушвания, които се включват от дневния ред на първото заседание за месеца на постоянните комисии след точката по процедурата по чл. 28, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят писмено до 18,00 ч. на деня, предшестващ заседанието на комисията. Всяка парламентарна група има право да предложи чрез свой представител в комисията по една точка от дневния ред, която се разглежда по същество. Подреждането на точките от дневния ред става според числеността на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Ако парламентарните групи не са направили предложения, комисията работи по приетата програма по чл. 29, ал. 2.“ Комисията не подкрепя предложението. По чл. 29 има предложение на народния представител Стою Стоев. В чл. 29 се създава нова ал. 4: „(4) Предложения за включване на точки в дневния ред могат да се правят писмено до председателя на комисията от членовете ѝ до 18,00 ч. на деня, предшестващ редовното заседание на комисията. Всеки член може да предлага по една точка от дневния ред на комисията. За неуредени въпроси се прилагат правилата на чл. 47.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. Постоянните комисии провеждат редовни заседания от вторник до петък най-малко веднъж месечно. (2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях. (3) Постоянната комисия се свиква на заседание заедно с проект на дневен ред от нейния председател по негова инициатива по искане най-малко на една трета от членовете ѝ или от председателя на Народното събрание. Когато заседанието е свикано в ден, в който Народното събрание не заседава, заседанието трябва да бъде обявено най-късно 24 ча́са преди неговото провеждане, за да може да бъде осигурено присъствието на всички членове на комисията. Когато няма избрано ръководство на постоянната комисия, заседанието ѝ се ръководи от определен от председателя на Народното събрание неин член.“ Комисията подкрепя текста на Проекта по чл. 30. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 31, като в ал. 2, изречение трето думата „сайта“ се заменя с думата „секцията“. По чл. 32 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 32: „Чл. 32. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа́ и мястото на заседанията на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на комисията. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-късно 48 ча́са преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им. (2) Постоянните комисии откриват заседанията си и вземат решения, когато присъстват повече от половината от техните членове. Когато в хода на заседанието се установи, че кворум не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, като в този случай може да се провеждат само контрол по чл. 28, изслушвания и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се вземат решения. (3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се представя от член на Министерския съвет или заместник-министър. (4) Решенията на постоянните комисии се приемат с мнозинство от присъстващите, но само ако за решението са гласували не по-малко от една трета от членовете на комисията. Гласуването е лично.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 33. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 34, като в ал. 3 думата „сайта“ се заменя с думата „секцията“. По чл. 35 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Галин Дурев и Димитър Здравков, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 35, ал. 2 изречение трето се изменя така: „Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 24 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) За откритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание съответната комисия води съкратен протокол, в който се отбелязва дневният ред на заседанието и всички взети решения, както и аудио- и/или аудио-визуален запис. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудио- и/или аудио-визуалния запис се публикуват на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието. (2) В 5-дневен срок от заседанието на комисията, чрез транскрибиране на аудио- и/или аудио-визуалния запис в текст, служебно се изработва пълен протокол от заседанието, който се предоставя на председателя на комисията за съгласуване и корекции. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от изработилия протокола и се публикува на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно 7 дни след заседанието. Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 24 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго. (3) За закритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол. Протоколите от закритите заседания на парламентарните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация или друг нормативен акт.“ По чл. 36 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. (2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или на една пета от народните представители. (3) Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание. (4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии. (5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно – с решение на Народното събрание. (6) Решение за създаване на временна комисия по ал. 1 се приема не по-късно от два месеца преди датата за произвеждане на избори за народни представители за Народно събрание.“ „Чл. 37. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат правилата за работа в пленарната зала.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 37. С това изчерпвахме текстовете по тази глава.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване е по предложението за промяна в чл. 36 от Правилника. Става дума за увеличеното мнозинство за създаване, предложение за създаване на временни парламентарни комисии. Временните парламентарни комисии са реализация на една от основните функции на Народното събрание, а именно неговата контролна функция. В Четиридесет и петото народно събрание – след четиригодишния мандат на ГЕРБ, тогава представителите на опозицията много ярко, много директно се застъпихме за връщане на правото на опозицията да предлага временни комисии като форма на контрол върху всяко следващо мнозинство. И тогава, в Четиридесет и петото народно събрание, Правилникът беше променен така, че съществувалото изискване за по-високо мнозинство – една пета от народните представители, да бъде заменено с предложението, което направихме тогава – парламентарните групи да могат да искат временни комисии. Сега виждаме обратно предложение. Връщаме се, с други думи казано, към добрите практики в кавички на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Уважаеми колеги от мнозинството, вярвам, че има шанс да размислите по това направено предложение. Целта е опозицията не да бъде изолирана от парламентарния дебат, не да бъде изолирана от формите на парламентарен контрол, а обратното. Ако имате срещу Вас активна опозиция, Вие ще работите по-добре в интерес на страната. Опозицията е тук, за да дава алтернативи, да показва грешки и заедно като парламент да работим за интересите на страната. Не ограничавайте това важно право на опозицията, на всяка една парламентарна група – да иска да предлага създаването на временни комисии. Те дори може да не бъдат приети, както нашите предложения за временна комисия за установяване на факти и обстоятелства около „Осемте джуджета“ или Нотариуса, или други временни комисии, които предлагахме, но все пак правото на една парламентарна група, следвайки вота, даден от избирателя, мандата, който е получен, да предлага временни парламентарни комисии, моля, не го ограничавайте. От това ще имате полза и Вие, повярвайте ми. Парламентаризмът се крепи не просто на волята на мнозинството – парламентаризмът се крепи на диалога с опозицията, крепи се на парламентарния контрол, на възможността всички ние тук в дискусия, както казва класическото определение за парламентарно управление, че това е управление чрез дискусия, да стигаме до общия за всички наши съграждани интерес, до националния интерес. Затова нашето предложение, което сме направили, е да не се ограничава това право. Надявам се на сериозен и аргументиран дебат по темата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Още в началото, когато започна дебатът за тези временни комисии, ние много ясно изразихме становище, че не сме против такъв тип комисии, но сме против шиканирането на законодателния процес. Член 62 от Конституцията, както и чл. 84 и следващите от Конституцията много ясно показват и всички знаем какви са всъщност основните функции на парламента. Започват да задават въпроси и журналисти, и граждани, всеки ме пита: защо например отказахте комисия за Пеевски, за охраната на Пеевски? Показахме всъщност различен подход как може да бъде решен този проблем не с комисия, а с инструментите, които притежава държавата. Когато една парламентарна група не може да събере една пета от народните представители за това да се предизвика евентуално обсъждането на такава комисия, очевидно шансът реално да бъде подкрепена такава комисия, е минимален и просто се търси привличане на внимание и превръщане на парламента в говорилня. Тук се сещам за един аргумент на един колега, който излезе в момента, човекът е волейболист, но той така каза: аз, доколкото разбирам, ако успеем да приемем един или два закона повече седмично, спестявайки загубата на излишно говорене, това означава в годишен аспект колко? Над 50 – 60 закона допълнително можем да приемем. А имаме изключително много работа тази година. И аз считам, че българските граждани ще оценят, ще оценят… (Реплики от народни представители на ГЕРБ-СДС.) Не, аз ще изчакам колегите да си поговорят малко и тогава. Ще оценят реалната работа, колеги. Съжалявам всъщност, че излязоха учениците, за да им покажем как не трябва да се държат едни народни представители и как не трябва да уважават колегите си, когато говорят. (Ръкопляскания от ПБ.) Разбирам, разбирам колегите с много опит, че те тук го приемат. Аз много често наблюдавам и поведение – говорят по телефона, докато някой се изказва. Всъщност едно от предложенията е да забраним на учениците да говорят по телефон, да имат телефон. Много лош пример даваме, колеги. Иска ми се наистина да зададем тона, който сме задали, и да го спазвате. И когато говорим, да се изслушваме.

Благодаря Ви, госпожо Председател. За да не губя времето на парламента, което е изключително ценно, разбира се, ще направя реплика, която всъщност е адресирана към представителя от „Прогресивна България“. Член 62 от Конституцията урежда как Народното събрание… че Народното събрание трябва да осъществява законодателна власт и парламентарен контрол. И ако познавате формите на парламентарен контрол, би трябвало да Ви е ясно, че с изискването за 48 народни представители, които да внесат искане за сформиране на анкетна или временна комисия, Вие всъщност ограничавате парламентарния контрол. Не защото е невъзможно да бъдат събрани подписите, а защото действителността в българския парламент днес показва, че има само една парламентарна група, която може сама да събере 48 подписа. И показва още нещо – показва факта, че Вие не отчитате възможността председателят на Народното събрание, който е и представител на „Прогресивна България“, по свое усмотрение да поиска свикването на такава комисия. В този случай аз не виждам за какво шиканиране и за какво губене на време говорите, колега. Освен това не забравяйте, че Народното събрание не е фабрика за производство на стоки от първа необходимост, нито конвейер за производство на вафли „Мура“, и в никакъв случай, повярвайте ми, ускоряването с по два закона на седмица няма да подобри нито икономическата ситуация в държавата, нито ще подобри качеството на законодателния процес. И аз искам това нещо да стане ясно, защото се опитахме да стане ясно в Комисия. Не подобряваме качеството на законодателния процес, като ускоряваме едни процедури и лишаваме определени народни представители, които представляват различни групи от българското общество, да могат да дебатират спокойно, да правят предложения и да извършват парламентарен контрол. Извинявам се за това, че надвиших времето.

Уважаеми колеги! Смисълът на парламента е в парламентарния дебат, на първо място. За да се приеме добро законодателство, трябват законопроекти, но трябват и аргументи, трябват мотиви, трябват оценки на въздействие, финансова обосновка. Парламентът не е гумен печат на правителството – с това трябва да сме наясно. Тепърва ще виждаме важно законодателство, което ще се променя в парламента именно защото, когато дебатираме, стигаме до по-добрите решения, а не когато трима се съберат и измислят най-доброто за всички останали. Ключът към демокрацията е качественият парламентарен дебат. И контролната функция на парламента – една от основните функции на парламента заедно със законодателната и конститутивната, може да се осъществява тогава, когато опозицията може да предлага инициативи. Вие по същество въвеждате – в този парламент конкретно, забранителна норма: нито една от опозиционните парламентарни партии да не може да иска съставянето на анкетни парламентарни комисии, на временни парламентарни комисии. Нека си го кажем ясно: това е забранително правило. То е формулирано абстрактно, формулирано е привидно неутрално, но то ограничава властта на опозицията да предлага. Решението, разбира се, е на мнозинството. Да, Вие не приехте Комисията за установяване на имущественото състояние на Делян Пеевски, не приехте други предложения за комисии, които предлагахме – да, това е Вашата воля като мнозинство, но поне не ограничавайте правото на опозицията да предлага. Иначе много бързо ще стигнем до примери за парламентарно управление, към които не искаме да се връщаме, които са били отрицание на парламентарното управление. Нека да участваме активно в този дебат, за да видим все пак какъв е смисълът. Смисълът не е просто по-бързо да приемаме закони. Трябва да приемаме качествени закони. Затова винаги сме се борили с колегите и сме отстоявали правото на добро законодателстване, а не просто бързо законодателстване. Иначе грешките са неминуеми. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Направил съм две предложения в тази част от Главата, а именно предложение за създаване на нов чл. 28а, както и предложение за създаване на нова алинея в чл. 29. В чл. 28а сме предложили реално да въведем механизъм, по който опозицията да може да вдига точки в заседания на комисии. Както ще стане по-ясно при следващата дискусия по следващата глава, ще видите, че волята на мнозинството е да ограничи сериозно възможността за вдигане на дискусии в пленарната зала по чл. 47, ал. 8, която е първата сряда за пленарна зала, така наречена, ден на опозицията. Много е важно да кажем следното. Когато разискваме и даваме възможност тези дискусии да преминат на ниво комисия, не, не губим парламентарно време. Ние даваме все пак правото на народните представители да могат да отстояват позициите, които са заявили пред своите избиратели, и да вдигат важните за тях теми, които според тях касаят цялото общество. Ограничавайки изцяло правомощията на народните представители както в пленарната зала, така и не давайки възможност това да се прехвърли в комисията, всъщност ограничаваме възможността за вдигане на неудобни теми, различни от тези, които мнозинството иска да води, което не е добър сигнал. Относно предложението в чл. 29 аз бих казал, че това даже е предложение, което обслужва управляващите. В чл. 29 сме предложили, когато има предложение за промяна в дневния ред на комисиите, това да става по реда, който използваме в пленарната зала, а именно да става с писмени предложения, които да се входират предишния ден преди заседанието на комисиите. В момента каква е процедурата? Когато имаме заседание на комисия, в началото, когато се обсъжда дневният ред, всеки народен представител може да вземе думата и да направи процедура за включване на точки в дневния ред, отпадане на точки в дневния ред и така нататък. За мен тази непредвидимост, до която води тази процедура, е неправилна. Трябва да имаме яснота какъв ще бъде дневният ред, какви са предложенията за промени на дневния ред, а не да дойдем най-накрая на заседание, да предложи всеки кой каквото иска, никой да не разбере реално какво гласува, без да се запознае предварително с точката, която се предлага. Това за мен е цялостно неправилна процедура и е в полза реално на водещите комисията, най-вече на управляващите, защото те имат предвидимост за това какви теми ще повдигат народните представители, които не са част от управляващото мнозинство. Другите два текста, които искам да коментирам, са в чл. 35 и 36. Нека започнем с чл. 35. В чл. 35 се предлага – този е текстът е за протоколите – протоколите от заседанията, на които се гледат законопроекти, да са налични на народните представители 24 ча́са преди заседанието, на което ще се гледа докладът на комисията. Сегашният текст е за 72 ча́са. Единствените мотиви, които чухме в Комисията, бяха следните: че тъй като има много забавено законодателство, което спешно трябва да бъде прието, нека намалим сроковете, за да може да върви правилно процесът и да не изоставаме от графика. Аз съм абсолютно съгласен с тези мотиви, но те са неправилни. Съгласен съм, че има голяма част от законодателство, което изостана през годините – ние сме критикували редовно, и за съжаление, останаха много кратки месеци, в които трябва голяма част от това законодателство да бъде прието. Ние, между другото, подпомагаме този процес, не го саботираме към този момент, напротив, и мисля че и Вие го осъзнавате това. Отделно от това обаче, тези 72 ча́са в момента по никакъв начин не Ви пречат. Защото Народното събрание има възможност да действа в режим на изключителност и тогава, когато е необходимо, тези срокове да не бъдат спазвани. Има изключения в настоящия текст. И реално намаляването на срока от 72 ча́са на 24 ча́са по никакъв начин не Ви дава някакви допълнителни правомощия, защото отново остава възможността този срок да не бъде спазван. Единственото, което постигаме, е един лош сигнал за това, че извънредната ситуация ние искаме да я превърнем в нормалност. Няма как да говорим, че бързото законодателство тогава, когато то не е необходимо, е добро законодателство. Редица български поговорки има за бързата работа и как всъщност трябва няколко пъти да премерим, преди да решим какво да правим. Нека да оставим текста такъв. Когато има извънредност, така или иначе, Народното събрание може да действа извънредно и да не спазва сроковете. Но ние да ги намаляваме на 24 ча́са, няма абсолютно никаква логика. Последното, което искам да коментирам, е предложението в чл. 36, а именно ограничаването на възможността за предлагане на временни комисии. Имало ли е, да започнем директно, имало ли е злоупотреба действително с това право? Имало е редица комисии... Даже едно Народно събрание завърши с може би сигурно близо 10 комисии, които бяха абсолютно безсмислени, популистични, със сигурност. Но имало ли е полезни комисии – временни комисии? Мисля, че всички сме наясно, че няма спор в това нещо. Как се води една временна комисия, много добре знаете, че зависи от това кой управлява временната комисия и с какво мнозинство се работи вътре. Но нека да говорим и нещо друго. Тук казахте следното: не трябва да губим парламентарно време. Моля Ви, колеги, вижте какво е предложението. Предложението е въобще как ще се внесе предложение за временна комисия. Когато разгледаме предложенията Ви за чл. 47, ще видите, че опозицията няма никаква възможност да вкара точката за разглеждане в пленарната зала без Вашата воля, за да загуби това пленарно време. Тук говорим въобще за възможността опозицията да вдига тема в обществото, не да се губи пленарно време по нея. Така че този аргумент е неправилен. И Вие казвате, че се водите от добрите практики в минали Народни събрания. Ама за кои добри практики говорим? Ако говорим за практиките от Тридесет и шестото народно събрание – първото обикновено народно събрание след падането на комунизма, до Четиридесетото народно събрание, когато е Тройната коалиция, действа друго правило, не е една пета. Действа правилото една десета от народните представители да могат да правят предложения за временни комисии. Именно Тройната коалиция ограничава това право на парламентарните групи и на отделните народни представители – точно в един много сходен парламент, в който опозиционните партии нямат една пета, за да не могат сами да предлагат временни комисии. И сега въпросът е следният: дали тази една пета не е много добре изчислена, така че нито една друга парламентарна група освен Вашата да не може да предлага, колеги от управляващото мнозинство? Аз ще Ви провокирам и ще направя предложение, госпожо Председател, една пета да бъде заменена с една десета. Да видим дали действително мотивите Ви, че се водите от добрите практики в миналото, са действително такива, каквито казвате, или просто Вашата цел е да можете да контролирате максимално темите, които се вдигат в обществото, защото, колкото по-малко неудобни теми, толкова по-лесно се управлява. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз бях провокирана от екзотичното предложение на господин Стоев за още по-санкциониращи промени в текстовете, но искам да му напомня нещо, което той пропусна в своето изказване, с което аз иначе първоначално искам да се съглася – за смислеността и безсмислеността на временните комисии, което във времето е доказано – и едното, и другото. Но по-скоро по техническата и съществена част на това предложение на „Прогресивна България“. Има едно противоречие в техните собствени мотиви, господин Стоев. Ние бяхме заедно на Временната комисия и питахме: каква е мотивацията? Те казаха: мотивацията е да не се губи парламентарно време, което и Вие споменахте. Също беше назована несъществеността на темите. Само че тук трябва да кажем, че в текста се премахва възможността една парламентарна група, която е изразител на цял един сегмент от българското общество, да предлага временна комисия, но остава текстът, където един-единствен човек в лицето на председателя на Народното събрание, но той е пръв сред равни, има това право. И ако аргументите, господин Стоев, са че търсим широка представителност, то тук аргументите на „Прогресивна България“ се сборват с текста, който те предлагат. Ако де факто това са аргументите, би следвало да отпадне и този текст и да остане само от 48 народни представители, каквито, между другото, има само „Прогресивна България“ в това настоящо Петдесет и второ народно събрание. И в така изписания текст, господин Стоев, те са написали така: Временна комисия могат да предлагат от парламентарната група на „Прогресивна България“ и от председателя на Народното събрание – от „Прогресивна България“. Това е, колеги, за съжаление текстът, който сте написали. Ние дадохме нашите аргументи във Временната комисия и се надявахме да бъдем чути, защото тук Вашите собствени мотиви падат, защото тези два текста се сблъскват един с друг. И още едно изключително ключово нещо. Предложението не е приемане на предложението. Това, че някой от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ има предложение за временна комисия със своята мотивировка и обосновка, както, между другото, имаме добрата практика от последните няколко дни по наши сигнали Ваши министри да се самосезират, да реагират и така нататък, това е абсолютно възможно – с аргументите, които нашата парламентарна група, изразявайки от тази трибуна, да може да убеди Вашите народни представители. Но Вие изключвате тази възможност. И пак Ви обръщам внимание, може би някой от Вас да стане и в реплика на господин Стоев или пък в изказване да аргументира защо мотивите Ви се сблъскват. И ако търсим по-широка представителност, остава възможността на председателя като еднолично предложение на временна комисия. Това е нелогично. Не можахте, между другото, да го обясните и в Комисията. Отказахте да го направите. Надявам се сега в залата да го направите. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Стоев, Вие много правилно отбелязахте, че да – изчислението не е случайно и че наистина само колегите от „Прогресивна България“ имат право да предлагат временни комисии. Временните комисии, колеги, са един от малкото инструменти за парламентарен контрол на този парламент. В тази връзка, господин Стоев, ми се иска да припомним на колегите за европейския опит, който се случи тук преди броени дни. Унгарският премиер Петер Мадяр предлага създаването на шест парламентарни комисии, които да разследват всички злоупотреби на Виктор Орбан и на хората, приближени до него – да съберат документи, да разберат какво се е случило и как така се е стигнало той десетки години да злоупотребява с власт. И в тази връзка Ви призовавам – в реплика към изказването на господин Стоев, тъй като Вие сте основната парламентарна група, която в момента с Вашето предложение ще може да предлага такива комисии, ще предложите ли създаването на временни комисии за разследване на олигархичните модели, на корупционните модели, срещу които така открито заявихте, че ще се борите? Ще предложите ли такива комисии? Ще започнат ли те да работят? И как ще изпълните тези Ваши обещания по време на кампанията? Ще съберете ли данни? Ще можем ли ние да разберем какво всъщност се е случило? Очакваме да го направите и с огромно внимание следим всички Ваши действия по тези Ваши категорични обещания, с които всъщност спечелихте изборите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, изключително съм изненадан от това как опозицията представя като едва ли не някакво препятствие тази една пета за сформиране на временни комисии. Защото, уважаеми колеги, паметта ни не е толкова къса и всички си спомняме, че Вие имате възможност да събирате тази една пета, дори много повече. Вие събрахте подписи и достатъчно гласове за осакатяването на цяла една конституция, а сега се оплаквате, че не можете да съберете тази една пета за нещо съвсем много по-малко. Вие сте доказали, че можете да работите заедно, управлявали сте заедно, уважаеми представители на опозицията, така че съм сигурен, че това за Вас не е никакъв проблем. И бъдете убедени, че ние от „Прогресивна България“ сме водени изцяло от добри намерения, включително и с предложенията си за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за това това Народно събрание да работи по-ефективно и по-качествено. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега, господин Тричков, много хубаво казвате, че сте водени от добри намерения, ама да ги бяхте написали поне в мотивите! Тия 40 предложения знаете ли колко мотиви имаха? Три изречения! Три изречения мотиви! И знаете ли какво пише в тези мотиви? Пише: защото сме констатирали в годините проблеми в работата на Народното събрание. Във всеки един текст, който абсолютно излизаше от рамките на тези мотиви, Ви питахме в Комисията: какви проблеми Вие констатирахте с този текст, че сега го променяте? Знаете ли колегите Ви в Комисията по колко от тези въпроси взеха отношения? Нула. И още нещо. Сега, аз не чух нищо да казвате по текста. Защо се водите от добрите практики на ГЕРБ в миналото и на Тройната коалиция, а не се водите от добрите практики например на Тридесет и шестото народно събрание, на Тридесет и седмото народно събрание, на Тридесет и осмото народно събрание, на Тридесет и деветото народно събрание? Защо? Те са били по-лоши от това, което ГЕРБ са предложили след това? Явно така смятате – че примерът, който дава ГЕРБ, е най-добрият. Като, между другото, в Комисията – ще ползвам името на госпожа Кирова, самата тя каза, че практиките, които са ползвани тогава, не може да ги даваме като пример за добри практики, а точно обратното. И не трябва да следваме техния пример, когато изработваме добри правила, когато се опитваме да изработим добри правила на Народното събрание. И пак говорим тук нещо. Аз не разбирам по какъв начин на Вас Ви пречи вдигането на тема в обществото дори без разглеждането ѝ в пленарната зала. Тук не става въпрос за разглеждането на временна комисия в пленарната зала – Вие ограничихте всички възможности без Вашата воля дори да се дискутира приемането на такава временна комисия. Не може Народното събрание да разгледа точката за създаване на временна комисия, ако Вие не кажете, че искате да се разгледа. Махате чл. 47, ал. 8. Тук говорим единствено и само да се вдигне като предложение да дебатираме в обществото, защото Вие ни отказвате тук дебат: нужна ли е такава комисия? Но всъщност какво искате Вие да направите? Искате да ограничите максимално вдигането на темите! Защото, извинявайте, тези абсолютни дребнотемия... Ние с кого да предложим временна комисия? С колегите от „Демократична България“ и с ВЪЗРАЖДАНЕ, с които имаме коренни различия? Или може би да предложим примерно комисия за разследване на Делян Пеевски с Делян Пеевски? „Ами предложете на нас!“ А Вие какво правите точно по тези комисии, колеги? Защото чувам: „Предложете на нас!“. Вие не гласувате дори „въздържал се“, Вие гласувате „против“! И между другото, примерът, който се дава от Унгария, не е лош, защото ние се намираме в много сходна ситуация. Имаме категорично мнозинство, което бе изпратено тук точно за да разбие този олигархичен модел. И първото нещо, което трябва да направите, е всички тези данни да стигнат до Народното събрание и до всички институции, да стигнат до обществото, защото Вие също казвате, че няма институции в момента, които да се борят точно с това нещо, защото прокуратурата не е независим орган, какъвто трябва да бъде. А кога ще стане независим орган? Като изберем ВСС ли? Ама това са розови сънища! Няма да стане тогава, защото тази система е дълго време кадрувана и корените са много дълбоко пуснати в нея. Затова, колкото повече обществен натиск има, за да се свърши работа – институциите, които Вие казвате, че трябва да свършат работа, толкова по-добре. И не мога да разбера Вашата позиция защо искате това да не стане. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Два са основните текста, по които искам да взема отношение – чл. 35, ал. 2 и чл. 36, ал. 2, за които съответно правя процедурно предложение за разделно гласуване, тъй като няма да ги подкрепим. Разбира се, една от най-щекотливите теми в Правилника – бе засегната и от преждеговорившите, е за ограничаване възможността за внасяне на предложения за временни комисии. Не мога да се съглася със съображенията, които бяха изложени в Комисията по изготвяне на Правилника. Едното беше, че се прилагали практики от предходни Народни събрания, където били добри тези практики. Както бе посочено, тези практики действаха до последното Народно събрание, доминирано от ГЕРБ до 2021 г. Категорично съм против такова становище, изразено от „Прогресивна България“ в Комисията, че тези практики били добри, били работещи – не, не са добри, не бяха работещи. Не съм съгласен и с другото изразено становище от „Прогресивна България“ в рамките на Комисията – че се следвал примерът и принципът с 48 подписа за внасяне на искане до Конституционния съд. Няма нищо общо между внасяне на искане за създаване на временна комисия, от една страна, и изискването по Конституция за минимум 48 подписа от народни представители за внасяне на искане до Конституционния съд. Може би единственото общо нещо е, че след като бъдат приети всички – това и другите подобни ограничения в този правилник, може би ще бъдат събрани 48 подписа за оспорване на така приетите промени в Конституционния съд. Може би това ще е единственото общо нещо. Категорично няма да подкрепим това предложение. Понеже се споменаваше чл. 62 от Конституцията, все пак в него, държа да Ви посоча, е залегнал принципът за публичност и прозрачност на държавното управление, който се изпълнява чрез предлагането на създаването на временни комисии. Това предложение урежда и още един принцип, залегнал в чл. 67 и чл. 79 от Конституцията, а именно принципа за взаимен контрол върху властите – нещо, което се прави с предложението за създаване на временни комисии по един наистина важен за една или друга парламентарна група въпрос, поради което и с оглед на изказването, че видите ли, когато опозицията преди имала такава възможност и управлявала, не била създавала такива временни комисии, моля да не слагате ВЪЗРАЖДАНЕ под един общ знаменател, тъй като ние не сме управлявали до момента. Мога да Ви уверя, че по един или друг начин това, което ще приемете със силата на мнозинството сега като правило – за една пета от народните представители, които да предлагат временна комисия, ще бъде преодоляно и временни комисии ще бъдат предлагани от различни формирования от парламентарни групи, които да покриват изискването, което Вие ще въведете. По отношение на другото предложение, което се прави в чл. 35, ал. 2, а именно за намаляване, скъсяване на срока от 3 дена до 1 ден, до 24 ча́са за изготвянето на протоколите от обсъжданията в комисиите преди разглеждането на законопроекта в пленарната зала – това съществено нарушава правата на народните представители, за да се подготвят за разглеждане на законопроектите в пленарната зала, особено на второ гласуване, особено и с тук изявеното намерение от господин Витанов, че за месец и половина щели да внесат 60 законопроекта, които да бъдат разгледани. Аз не вярвам, че това е възможно, не дай си боже да го сторят, защото ще причинят такъв батак в държавата със законодателната дейност на парламента, какъвто дори и по времето на ГЕРБ и ДПС не сме виждали. По отношение на така скъсявания срок – няма как всички 240 народни представители да успеят физически да се придвижат, да кажем, предния ден преди пленарната сряда в рамките на страната, за да участват в заседанието на следващия ден, от една страна, и в същия 24-часов срок да се подготвят за един важен законопроект от 50, 100, 150 или 200 параграфа. Това е технически невъзможно, поради което ние няма да подкрепим това предложение. Считаме, че правилото, което работеше досега – 72 ча́са минимален срок, обезпечава възможността за подготовка и за вземане на мотивирано решение от всеки един народен представител как да гласува в пленарната зала, особено на второ гласуване. Противното – това, което правите в момента, единствено ограничава възможността за такава подготовка и показва едно намерение за експресно приемане на закони от днес за утре, което, гарантирам Ви, ще Ви изяде главата като управляващо мнозинство в най-скоро време. Поради което отправям призив към „Прогресивна България“ да не скъсяват поне срока за изготвяне на протокола с обсъжданията след заседанията на комисии, особено преди второ гласуване на законопроекти в пленарната зала, тъй като Вие и в момента не правите разлика в Правилника за изготвяне на един протокол от обсъждане на първо гласуване и обсъждане на второ гласуване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на тази част от залата няма смисъл да говоря – говоря на Вас: това, което ме притеснява, е мълчанието Ви. Това мълчание е много притеснително в Народното събрание, защото означава, че Вие всъщност осъзнавате правилността на доводите на опозицията, но решавате, че ще употребите мнозинството. Мнозинството се употребява лесно. И насладата от това свършва бързо – това трябва да е ясно, защото в един момент дори Вашите лични очаквания ще се разминат с реалностите. Тогава опозицията ще стане по-критична, по-гласовита, независимо от ограниченията в Правилника, а Вие още по-мълчаливи. И това не е хубаво, защото всъщност от Вас зависи в момента накъде ще тръгне това Народно събрание след няколко провалени.

Аз коментирам принципния въпрос с временните комисии, защото мисля, че е важен. Ето сега съвсем по текста. Какво е ограничаване на правото да се предлагат временни комисии? Отнемане на конституционна функция на Народното събрание. Всъщност действащият член от Правилника казва „парламентарна група“. Вие го заменяте с „една пета от народните представители“. Каква е конституционната функция на Народното събрание? Законодателна и парламентарен контрол. Е ли, или не е парламентарен контрол създаването на временни и анкетни комисии? Какво всъщност правят временните комисии, които са основен инструмент за упражняване на контролната функция на парламента? Изследват и разкриват корупционни практики, злоупотреби с власт, мрежи и търговия с влияние и институционални дисфункции! Включително от тях се раждат предложения за законодателни инициативи и промени в закони, когато се открие, че в законите има вратички, да не кажа порти, които позволяват да се изкривяват духът и смисълът на закона и улесняват злоупотребата с него. Тази функция, да, по принцип е опозиционна. Управляващото мнозинство рядко има мотив да разследва себе си и може би затова се стига до това Ваше поведение в момента. Учудвам се, че Вие откривате добрите практики при ГЕРБ в онези Народни събрания, които Вашият лидер и премиер на държавата отричаше – за това, че те смачкват парламентаризма. Ама Вие в момента влизате точно в това, като отнемате гласа на опозицията. Казвате в своите мотиви, че по-високият праг ще гарантира по-висока степен на аргументираност при пристъпване към създаването на нови временни структури. Ама това е лишена от съдържание и смисъл формула, защото заменя качествения признак с количествения, доколкото аргументираността на едно предложение се преценява по неговото съдържание, а не по броя на подписалите го народни представители. Освен това Народното събрание, както няколко пъти се каза, така или иначе, ще приеме решение дали да създаде, или да не създаде. Не одобрявате тази идея – гласувате „против“, но си излагате мотивите, а не мълчите, за да могат гражданите да чуят важна ли е темата, или не е важна. Всички граждани имат право да знаят какво мислят техните народни представители. И в момента Вие се самопоставяте в позицията, в която дори и Вашите избиратели ще помислят, че две неща правите – или прикривате злоупотребите и разкриването на корупционни практики в предишните управления, не приемайки създаването на комисия като „Осемте джуджета“ – съвсем скоро Вие ще я предложите, ей така, както ми се смеете от втория ред, съвсем скоро – или се каните да прикривате Ваши бъдещи действия, които още дори не знаете какви са. Изглежда като страх това нещо. Всъщност предлагате само Вие да можете да инициирате създаване на временна комисия. Ама по-добре го запишете честно в Правилника: „Управляващата партия или коалиция“, с което сте заменили „парламентарна група“, „само и единствено има право да предлага временна комисия“. Защото Вие не можете да намерите смисъла на парламента в това да споявате различните части на опозицията, да могат те да се обединят, за да преодолеят прага от 48. Това е некоректно и няма да проработи при всяко положение. Затова по-добре чуйте какво се предлага, аргументирайте се защо го приемате или не го приемате, и след това откажете! Откажете мотивирано. И завършвам с нещо, което е измислено от времената на най-древната демокрация – гръцката. Платон: „Доброто начало е наполовина свършена работа.“ Който сам не се убеди, никой не може да го убеди. От Вас зависи какво начало – с този правилник, по който ще работим всички, Вие ще поставите за това Народно събрание. Между другото, Платон е ученик на Сократ, но учител на Аристотел, а Демокрит го е завършил така: „По-добре е да се мисли, преди да се действа, отколкото след това, защото тогава може да е късно.“ Наистина Ви призовавам – премислете много внимателно това нещо, защото ще се отрази на работата на всички ни. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се опитам да изляза от нравствено-поучителния и назидателен тон. Той не подпомага конструктивизма в Народното събрание. Дори ще се опитам да изляза от този еротичен привкус на господин Величков в началото на неговото изказване – за насладата, ако сте забравили. Не, ние не казваме, че ГЕРБ е еталонът за демократичност, защото по времето на доминацията на ГЕРБ временни комисии през последното Народно събрание имаха възможност да предлагат и парламентарните групи, тоест ГЕРБ нямат касация към този въпрос, поне по моему. Ще се опитам по същество, включително и по предложенията на колегата Стоев в няколко члена, а именно 28а, и опитът да се екстраполира това, което е в пленарната зала и в Комисията, считам, че не е редно, защото не може да се прави сравнение. Още повече че в Комисията има установен ритъм на работа. Така е било през всичките тези години. И мисля, че има нелош механизъм, по който опозицията има възможност да участва във формирането на дневния ред. Та не мисля, че трябва да се пренесе автоматично седмицата, денят на… месецът на опозицията от пленарната зала в Комисията. Не работи така. Второ, пак по вижданията тук, обединени, на колегите и от ВЪЗРАЖДАНЕ, и от ПП, вероятно и от ДБ – по чл. 35. Имаме един основен принцип – той не е стремежът за експресно и бързо законодателство, но мисля, че той е свързан и с динамиката на времето, в което живеем. Вие споменахте само една част. Ние нямаме за цел бързо и спешно, извън тези закони, които, между другото, Вие сте затлачили, Вие сте забравили или не сте имали възможност и подкрепа да приемете, свързани с приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, та се налага сега повече – близо половината, от средствата да можем да ги гарантираме и материализираме в рамките на последните два месеца от петгодишния период. Защото, повярвайте ми, аз в друго качество съм писал ПВУ и Фонда за справедлив преход, в една моя друга битност, за която забравих, че съществува – преди шест години. И за съжаление, сме се докарали дотам, че два месеца преди изтичането на крайния срок ние да нямаме гаранция за усвояването на близо една втора от средствата. Така че изцяло концепцията е свързана и с това. Между другото, Вие пропуснахте да кажете, генерално, когато 72 ча́са се променят на 24, че винаги в Правилника имаше запетая, не го казахте сега, в Комисията…

Казах го!

Може би съм пропуснал, но все пак да подчертая, че имаше една запетая, която казваше: „…72 ча́са, ако Събранието не реши друго“. И стремежът да махнем мъртвите текстове и да се правим на по́ католици от папата – ами извинявайте, то Събранието постоянно решава друго. И да, може би вследствие на спешността от приемането на част от законите – не, това няма да бъде трайната практика, смятам, че трайно установената практика за в бъдеще ще бъде свързана наистина с конструктивизъм и няма да правим всичко в последния момент, просто времената са такива и се налага. Апропо, там, където е намалено времето – то не е намалено, и разбира се, правим разлика и между първо, и между второ четене, но хората, които имат интерес към едно или друго законодателство, те имат този интерес много преди стенограмата да излезе. Стенограмата може да е необходим реквизит и елемент, но тя не е функция от формирането на мнението на народния представител, генерално говоря. Генерално! Това беше и причината за намаляването на сроковете. Част от причините. Още повече в динамиката, в която живеем, когато говорим за промяна на едно или друго законодателство, то е следствие от натрупан житейски, политически и практически опит в сферата, който продължава с месеци. Така че дали стенограма, или дали ще имаме възможност последните доклади да бъдат от 24 или 72 часа, не е най-важното, поне според мен, дори от гледна точка на качеството. И сега, вече от гледна точка на чл. 36… Разполагам с време, нали? Тъй като аз говоря по няколко члена от Главата.

Да. Действително, съгласявам се и с Наско Славов, съгласявам се, че временната комисия е форма на парламентарен контрол и анкетната такава е форма на парламентарен контрол. И се съгласявам, че тя е функция от търсенето на баланс между управление и опозиция. Но в това число това не изключва ангажимента на опозицията да търси диалог със самата себе си – било то една или друга политическа партия. Така че стремежът изначално не е да ограничим правото на създаване на временни комисии. Апропо, ние не сме против временните комисии. Просто считаме, че тяхното време като, как да кажа, допълнителен орган към Народното събрание, тяхното естествено време идва след създаването на постоянните комисии. Така че аз се надявам да продължим да водим дебат, истински, за създаване на временни комисии, но нека първо приключим процеса по създаване на постоянните комисии, които са органи, струва ми се, от първа необходимост. И сега. Споменахме, че ние се позоваваме… (Реплики.) Добре. Споменахме, че ние се позоваваме на практики, които са действали 30 години. Смисълът на бащите конституционалисти още тогава е бил… Вие казахте, господин Величков, че не е количествен измерител. И аз съм съгласен, не е количествен измерител, но с цел по-голяма легитимност – било е 15 години една десета, следващите 15 е бил една пета.

Не е вярно!

Точно така е.

Не е вярно!

От 1990 г. до 2005 г. е това, след това до 2021 г. действа една пета, но без значение. Тогава, когато има качествено предложение и връзката включително и между вота на недоверие, и между конституционната жалба е в легитимността, тогава, когато едно решение, колкото е по-значимо за бъдещето на страната и за политическия процес, неговата легитимност трябва да бъде по-висока. Много често сме ставали свидетели на използването на тези временни комисии за замърсяване на парламентарния дебат. И тук, господин Славов, не съм съгласен, че те повишават качеството на парламентарния дебат. Апропо, функцията на временните комисии е контролна, а не да подобри качеството на дебата, за голямо съжаление. Става точно обратното – замърсява, става фонов шум и не може да провеждаме качествен дебат, защото много често тези временни комисии се израждат в политически спектакъл. И затова ние търсим по-широката легитимност, по-голямата подкрепа. И считам, и съм дълбоко убеден, че може да я намерим, ако щете, и между опозиция и управляващи. И съм абсолютно убеден, включително и по темите, които Вие повдигнахте – ние не сме ги пренебрегнали. Както виждате, и по една част от тях се работи, включително и в днешния ден, ако отворите новините, ще видите. Считам обаче, че всичко е въпрос на време. И последно, може би, защото Вие цитирате Платон, Сократ и Аристотел, трите поколения, ама говорихме за конституционна... Ако ми позволите, само малка препратка, защото говорихте за конституционна комисия, по конституционни въпроси. Ами ние сме… Как да имаме амбицията да замърсяваме ония велики умове, бащите на съвременната конституция, да имаме, как да кажа, смелостта да наречем една такава комисия конституционна?! Между другото, дори конституционните промени преди всичко ще бъдат свързани – бъдещите, предстоящите, с опит за преодоляване на ония дефицити, които създадохте с последните промени. И тогава как да имаме самочувствието да правим една конституционна комисия?! Вие цитирате Платон, ама аз ще Ви цитирам оня, дето говореше за „хвърчащите хора“, казваше: „Те не идват от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук“. Ей на тези хора Вие поругахте паметта! (Ръкопляскания от ПБ.) Хората като Валери Петров! Затова комисията е Правна. И дори да урежда конституционна материя, тя ще остане Правна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. С промените, които направихте, след осем години стаж и студентите по „Публична администрация“ могат да бъдат и кандидати за главен секретар на Народното събрание, нека да посочим за яснота. Сега, господин Витанов, не съм съгласен със становището Ви по отношение на внесените предложения от господин Стоев. Едно от тези две предложения, а именно предложенията за дневния ред на Комисията да могат да се правят – да има ограничение, до 18,00 ч. на предния ден. Понеже говорите, че правите тези промени на база практически опит, да Ви дам малко практически опит от вчера, от заседанието на Временната правна комисия, тогава един народен представител предложи промяна в дневния ред – да се включи едно изслушване. И разбира се, това, тъй като никой не беше информиран предварително, няма как технически дори да бъде прието и да бъде организирано. Замислете се, господин Витанов, ако за такова предложение има ограничение в Правилника, което господин Стоев предлага, да бъде направено – независимо дали от опозиция, от управляващи, да бъде направено до 18,00 ч. на предния ден, тогава има една предвидимост, една възможност това да бъде обмислено, технически организирано – така ли е, господин Стоев? – и да се вземе едно предварително решение дали да бъде включена тази точка в дневния ред. На следващо място, такова едно предложение би могло съответно да бъде защитено от други народни представители, членове на същата комисия, когато бъде направено. А не вчера изведнъж, като гръм от ясно небе, да се предлага изслушване на няколко лица – не че то е било грешно, напротив, аз бих го подкрепил и гласувах „да“ даже в Комисията за това предложение, но когато е направено изненадващо в началото на дневния ред на заседанието на Комисията, няма как ефективно то да бъде допуснато. Именно за това считам, че това предложение, което беше направено със създаването на чл. 28а, за мен наистина ще подобри работата на Комисията и ще направи възможна и по-продуктивна тяхната дейност. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Витанов, казахте нещо вярно, но го комбинирахте с нещо неточно. А вярното е, че, да, през изминалите няколко години се злоупотребяваше от време на време с временните комисии. Но кога се злоупотребяваше? В предизборен период, когато нямаше ясно изразено мнозинство в залата, различни формации тогава вдигаха определени теми, които се превръщаха във временни комисии. В момента мнозинството е ясно. То е категорично. Но Вие искате да ограничите входа към процеса. Вие искате да ограничите опозицията да предлага теми, да поставя въпроси, да идентифицира ключови моменти за управлението, да идентифицира корупционни скандали. И това е проблемът във входа, ограничаването на входа. С Вашето мнозинство Вие никога може да не гласувате предложение на опозицията за определена временна комисия, която според Вас е неактуална, не поставя истински въпроси. Така че не ограничавайте входа! И по втория пункт на Вашето изказване – конституционните промени. Нека разделим нещата. В частта за правосъдието конституционните промени бяха очаквани, бяха широко консултирани години наред, получиха позитивни доклади на Венецианската комисия, позитивен доклад Rule of Law – върховенството на правото на Европейската комисия, и накрая бяха отменени от Конституционния съд по една проста причина – защото Конституционният съд беше поставен на безпрецедентен натиск тогава да ги отмени. И последствията още ги виждаме. Така че нека да разграничим нещата във Вашето изказване. Колкото до мъдрите отци основатели, това да поставиш съда подконтролен на прокуратурата, както е българският модел де факто, не е голяма мъдрост и не е признак за голяма мъдрост. Затова почти всички поправки на Конституцията са в главата „Съдебна власт“. И това е задача, която, вярвам, че заедно трябва да решим! Защото има неща, които трябва да бъдат променени, и Вие добре го знаете. И господин Радев, като беше президент, дори написа един проект за Конституция, който така и не видя бял свят. Така че нека да разграничаваме и да назоваваме точно проблемите, и да не смесваме различни аргументи от различни тези. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Витанов, и във Вашето изказване, и в предишни изказвания по-скоро се говори за качеството на дебата, което би трябвало… Според мен това е грешна теза – че то ще се гарантира от някакъв правилник, така както пък справедливостта ще се гарантира от някакви промени в Конституцията, както каза и колегата Славов. Според мен качеството на дебата зависи от тези, които го водят. Аз съм бил свидетел от Четиридесет и четвъртото народно събрание до ден днешен на различни правилници, на различни парламенти и не е имал никакво значение Правилникът, когато някой реши да разкаля терена, или пък в други случаи, когато се води дебат. По един и същ правилник се е водил и сравнително смислен дебат, и разбира се, сме ставали свидетели на всякакви срамни сцени, особено пък и в последните парламенти. Затова този естествен порив към това да се променят някакви правила с цел да се гарантира качество, за мен няма да има някакъв положителен резултат, ако тук действително не се води качествен дебат, а между другото, това до голяма степен зависи от Вашата парламентарна група, защото Вие сте тези, които трябва да задавате тона. И в този смисъл според мен тези промени… Аз дори в тактически план ще Ви дам един съвет: когато полагате 48 души за временна комисия, Вие по-скоро стимулирате обединяване на опозицията. Не знам дали го правите съзнателно, според мен не толкова, защото рано или късно ще се окаже, че няколко парламентарни групи събират 48 подписа и внасят тези предложения, така че давам го като пример. Защото, каквато и преграда да поставите пред нещо, то е преодолимо, и то много лесно. Затова моята реплика е да не се концентрирате толкова върху буквата на закона, колкото върху духа на парламентаризма, а той изисква и говорене. Свърши ми времето. И Вашето, между другото, тръгна да свършва. Ще дойдем сега на следващата точка, в която според мен… Това там си го преосмислете – дайте възможност за пет минути и за три минути дуплика, няма да отнеме толкова много време. Но това ще го разискваме по-нататък. Благодаря.

Благодаря Ви за конструктивния тон на репликите, съвсем откровено. С по-голямата част от тях се съгласявам. Наско, аз не съм универсален пенкилер, не мога да говоря за съдебна реформа, не съм компетентен. Но се присъединявам към този призив да работим заедно за демонтажа на една свръхконцентрация на власт в определени сектори в съдебната система. Колкото до упрека, че това е възможност да ограничим входа. Не, ние имаме възможност по силата на мнозинството да го направим, но така създаваме предпоставките да се търсят онези качествени теми, които да обединят опозицията. Нашата цел не е да ги фрагментираме, а напротив – да я обединим в името на тема и на обществен въпрос, който може да е до такава степен значим, дори когато може да обедини необединими на пръв поглед фракции и формации. И аз се надявам това да бъде преодолимата преграда. А по повод на последната част от изказването на господин Биков, Вие виждате, че нямаме ограничения, няма да имаме – било то три или пет минути. Вие виждате, че когато спазваме същия дух на закона и наистина се опитваме, напълно съм съгласен – Правилника, буквата на закона, затова е разделението между буквата на закона и духа на закона, ние се опитваме обаче да следваме и двете. И искам да кажа, че дори за второ четене – било то три или пет минути, тогава, когато са обединени, тъй като и сега аз се изказвам по четири точки или по три направени предложения, това дори математически са 12 – 13 минути, аз не мога да ги оползотворя, никой досега не е оползотворил времето. Единствената цел – и това е по следващата точка, е просто да компресираме това ненужно… този въздух, който остава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

След като Вие по микрофона уведомихте цялата зала аз какво имам предвид – това, че съм лично засегнат, мога ли и аз по микрофона да кажа коя част от изказването…

Аз бях обвинен, че едва ли не създавам еротично настроение в залата с думата „наслада“. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Извинявайте, обаче това на всичкото отгоре е цинично!

Не, не, вижте – напротив…

Вижте, в момента за едни…

Не, не злоупотребявам с процедурата – господин Витанов отправи лични квалификации към мен на два пъти.

Така ли?

А ако вземем стенограмата и започнем от първото изречение на господин Витанов, искате ли да видим дали няма лична обида?

Да, ето, може да се върне какво е казал. Може да се върне какво е казал.

Така, това е диктаторски режим на водене.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Намираме се в един доста важен момент, защото приемаме Правилника на Народното събрание, който е със силата на закон и който казва, и показва, и е демонстрация пред цялото общество как ще работи това Народно събрание. Господин Витанов от „Прогресивна България“, концентрацията на власт не се бори с концентрация на власт – Вие това правите в момента. Вие концентрирате власт и казвате, че го правите, за да се преборите с предишната концентрация на власт, само че има опасност, който е концентрирал такава власт, да стане той самият като предишния, който е искал да промени. Който е тръгнал в началото да концентрира власт, колеги от „Прогресивна България“, той го е правил с най-добри намерения в началото, после нещата отиват в много грешна посока. Конкретно за временните комисии. Вие помните ли, че ноември месец в тази сграда имаше 27-секундна комисия? Ноември миналата година, преди няколко месеца. Управляващото мнозинство на ГЕРБ, „Ново начало“ и останалите си направиха 27-секундна комисия и тук ни обясниха от трибуната – като Вас, господин Витанов, че то било, за да бъде бърз процесът, било им важно и затова – 27-секунди. Тя беше толкова, за да не може опозицията да дойде и да участва в нея. Тоест те направиха такава комисия, в която опозицията не участва, и ни обясниха от трибуната, че било много хубаво и много важно, защото ускорило законодателния процес. Това стана обаче една от темите на големите протести, защото демокрацията беше потъпкана и поругана по безобразен начин. Сега Вие сте получили от обществото пълно мнозинство и казвате така: можете да решите каква комисия да има и каква да няма, тоест дори 100 комисии да предложи опозицията, Вие 100 можете да отхвърлите с различни аргументи. Вие казвате нещо повече: не, забраняваме Ви да предлагате, никой няма да предлага – нито една опозиционна парламентарна група! И сега, господин Витанов, персонално към Вас. Вие казвате: ние искаме да обединим опозицията. Когато една управляваща партия си служи с такива аргументи, ясно е, че те са йезуитски, ясно е, че те са некоректни, и е ясно, че водят в грешната посока. Нямате никаква работа да обединявате опозицията! Напротив, трябва да дадете право на всяка опозиционна парламентарна група да се чуе нейното мнение, да се чуят нейните предложения, а Вие имате тия 131 гласа, с които можете да отхвърлите всяко предложение. И нещо друго – много ме плаши чувството на непогрешимост. Сега сме ние, тия не знаят какво правят! Ние обаче сме – всичко ще бъде както трябва! Истината е, че всеки допуска грешки. И този правилник трябва така да бъде създаден, че да ползвате капацитета, знанията и опита на опозицията – и за критики, и за бележки, и за идеи, да ги чуете по всеки повод. Няма да се съобразявате с тях винаги, но когато има добри идеи, когато има основателни критики, когато част от властта изпадне в грешки, в корупционни практики, в злоупотреби, на Вас би трябвало да Ви е ценно веднага да го разберете, да не ограничите временната комисия, която ще ги хване, за да може веднага да се самокоригирате. Тоест властта има полза да има механизъм, постоянен контрол и мониторинг, така че този… Защото винаги има хора, които нарушават правилата, ако си мислите, че при Вас няма да има такива колеги, много жалко. Много бързо ще се убедите, че винаги има такива хора и че властта трябва да има бърз механизъм за овладяване, коригиране, смяна, последствия, наказание. А Вие какво казвате? Не! Вие се занимавате с ограничаване на опозицията. Това е Правилникът, който приемате. И това нещо отдавна не се е случвало в Народното събрание. И понеже моментът е критичен, съвсем добронамерено искам да Ви кажа: и други са опитвали, и други са тръгвали по този път. Ето, вижте ги – Вашите колеги от ГЕРБ. Вижте докъде стигнаха. Вие тръгвате по този път, той води все натам. И Вие си казвате: да, те стигнаха дотук. Но Вие си казвате: ние няма да стигнем дотук! Така си казвате. Обаче този път винаги води натам, колеги…(Реплика от народния представител Теменужка Петкова.)

Вие докъде стигнахте?

…и няма нужда да го тествате. Така че правя добронамерен опит: дайте възможност всяка парламентарна група да предлага временни комисии; дайте възможност – не ограничавайте времето за изказвания, за реплики и дуплики; не правете така – не съкращавайте сроковете за внасяне на докладите в комисиите, а след това в пленарната зала. Това са елементи от демокрацията. И завършвам със следното нещо – запомнете, колеги, то е очевидно: концентрацията на власт не може да бъде преборена с още повече концентрация, тя може да бъде преборена с повече правила, с повече отчетност, с повече принципност. А Вие, за съжаление, сте тръгнали в една опасна и грешна посока. И се надявам сред Вас да има хора, които да ме чуват сега и да си кажат: защо пък да не гласуваме по различен начин? Да, можете да гласувате по различен начин! Можете да спазите правилата на демокрацията! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, аз искам да върнем дебата на чл. 35 и чл. 36, ал. 2 – и на единия, и на другия, и на предложените промени – това, което всъщност остана в доклада на Комисията, защото след малко ще ни бъде предложено да го гласуваме, да Ви върна малко на това, което се случи във Временната комисия по Правилника. И тук е абсолютно честно да отбележа, че основното предложение на „Прогресивна България“ беше всъщност да няма никакъв срок. Изречението приключваше: „докладът се внася преди разглеждане в Народното събрание“. Така ли е, колеги, които се занимавате с експертната дейност към Комисията? Нямаше срок, той се внася преди разглеждане в Народното събрание. И благодарение на дебата, който проведохме в Комисията – всъщност предложението беше на господин Петър Петров, въпреки всичко успяхме да приемем един срок от 24 часа, което е по-добре от нищо. Нямаше аргументи в полза на качествен законодателен процес за съкращаване на този срок, още повече че Правилникът в състоянието, в което е в момента, и текстът, който ще остане и след нашето гласуване, дава възможност тези срокове да бъдат по-кратки – при извънредност, когато Комисията реши друго, или по-нататък за другите текстове – когато Народното събрание реши друго. И в този смисъл не виждам… аз не получих отговор на въпроса: защо трябва да съкратим срока на 24 ча́са? Защо да не бъде 72 ча́са? Ако днес по-голямата част от тук присъстващите в залата не са прочели Правилника, не им е ясно как точно функционира и за какво се използва, защото за това трябва време – аз съм била във Вашата ситуация преди осем Народни събрания, в Четиридесет и петото, и ми отне доста време изобщо да разбера каква е логиката на тези процеси и защо трябва по този начин да протичат – ще дойде момент, в който нормалният законодателен процес ще изисква от всички нас да бъдем достатъчно добре и аргументирано подготвени по съответните предложения, които ще влизат в пленарната зала, които ще трябва да разглеждаме и по които ще трябва да вземаме решения. И в тази връзка аз отново се обръщам към всички: на предстоящото гласуване, където ще гласуваме, разбира се, разделно – и текста по вносител, и направените предложения, госпожо Председател, да гласуваме за оставането на текста със седемдесет и двата ча́са. Те по никакъв начин не забавят законодателния процес, но ни дават възможност, когато ситуацията е нормална, а се надявам тя да бъде такава през повечето време, да може да взимаме обосновани решения. Що се отнася до чл. 36, ал. 2 – члена, който третира възможността за свикване на временни анкетни комисии, първо искам да споделя нещо, защото тук преди малко ме цитира господин Стоев, може би малко неправилно, но това няма никакво значение, няма да влизам в подробности – аз съм категорично против лепенето на етикети и слагането на всички под един общ знаменател. И когато правим промени в Правилника за това, че някой се е държал невъзпитано в предходни Народни събрания, за това, че е превишавал правата си като народен представител или че е забавял по някакъв начин законодателния процес, повярвайте ми, това е изключително свързано с личностите характеристики на съответния индивид или с липсата на такива. И в това Народно събрание, както и в предходните Народни събрания, има 240 народни представители, които са абсолютно различни като личности и са възпитани по различен начин. Голяма част от това Народно събрание и от предходните Народни събрания – на базата на наблюденията, които имам, не само на участието ми в някои от тях – ще гласуват така, както е решила парламентарната група, без да се съобразяват със своите лични убеждения, защото смятат, че така е правилно. Ще има такива, които няма да се съобразяват с решението на парламентарната група и предварително ще го аргументират пред колегите си, за да могат да обяснят защо ще имат различен вот. Ще има такива, които – тук един от колегите от „Прогресивна България“ използва термина „шиканиране“, който… Колега, уверявам Ви, че парламентарният дебат няма нищо общо с процедурата по шиканиране, която се прилага в съдебната зала и която определено показва как с процедурни хватки можеш да забавиш един процес. Процедурните хватки могат да бъдат приложени, независимо от това какви са правилата в Правилника. След като имаме правила в този Правилник, винаги има начин някой недобронамерено да ги наруши, има достатъчно такива възможности – аз го обясних и в Комисията. И смятам, че не трябва да създаваме предпоставки за това да бъдат измисляни нови и различни варианти, понякога само с цел да се чуе гласът на опозицията, а понякога и да се приложат недобронамерени практики. Та в този смисъл, в чл. 36, ал. 2, господин Витанов, Вие казахте, че се търси по-голяма легитимност на направените предложения за анкетни и временни комисии, и затова сте се спрели на текста с една пета от народното представителство. И тук аз ще задам въпроса: кой определя колко е голяма легитимността на едно предложение и на едно искане от опозицията? Как се решава това? Този въпрос е абсолютно свързан и с факта, че в чл. 36 има едно изречение, което казва: „и по предложение на председателя на Народното събрание“. И ако търсим по-голяма легитимност чрез по-голям брой, защо един народен представител, който е равен на всички останали народни представители, да има право да прави предложение? И ще Ви отговоря веднага на въпроса, който може би си задавате: а защо го имаше във Вашия правилник в Петдесет и първото народно събрание? Имаше го, защото в Правилника на Петдесет и първото народно събрание председателят на Народното събрание провеждаше консултации с парламентарните групи на Председателски съвет, включително се обсъждаха и извънредните точки, които влизаха в дневния ред. Тоест това не беше абсолютно самостоятелна процедура, в която решение взима председателят или председателстващият Народното събрание. Някъде в Преходните и заключителни разпоредби на този правилник, между другото, за Вас, колеги, го казвам, има дефиниция, която казва кой е председател – председателят е този, който води заседанието. Думата „председателстващ“ по принцип не съществува в правния мир, касаещ работата на Народното събрание. Така че, когато председател на Народното събрание е заместникът от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, да речем, това означава ли, че по негово предложение той може да предложи временна комисия? И какво му дава, докато седи горе, повече право от правото на една парламентарна група, която изразява убежденията на определена част от българското общество? Посочвам Ви примери, в които може да се окаже, че ще попаднете в собствения си капан, след като, разбира се, сте обрали и негативите от това, че напълно умишлено ограничавате правата на опозицията да предлагат – не да бъдат приемани, а да предлагат, отново се връщам на това. В тази връзка аз ще Ви помоля да преосмислите отново и предложението по чл. 36, ал. 2. Оставете предложенията да се правят и по предложение на председателя на Събранието – хубаво е да ги консултира, разбира се, с Председателския съвет, но той има това право, след като има такъв тип консултации, но да могат да го правят и парламентарните групи. Това дава възможност на малките парламентарни групи, дори и такива, които са от 12 човека, да имат собствено предложение, което да е свързано с дневния ред на обществото. (Реплики от ПБ.) И понеже Вие се смеете много арогантно, колега – не мога да се обърна към Вас по име, защото не Ви познавам – аз се нагледах на много арогантно смеене в тази зала. И съм се нагледала и преди това, когато наблюдавах отстрани като наблюдател Народното събрание, и като човек от гражданското общество, който няма партийно членство, но има отношение към всичко, което се случва в българското общество. Лош съветник е и води на лош път. Разбира се, Ваше право е да прецените как желаете да постъпите и какъв ще бъде начинът, по който ще работи това Народно събрание. До момента опозицията – и тук говоря от името на всички парламентарни групи, показаха своите аргументи и бяха изключително добронамерени. Ние се опитваме да направим така, че работата да тръгне лесно, да бъде коректна и да показваме най-доброто от този орган в момента в тази конфигурация. Тук отсъстват част от парламентарните групи, които правеха това почти невъзможно в предходните Народни събрания. И в тази връзка аз се надявам, че ще бъдем коректни един към друг. Не е нужно да се подиграваме на това, което говорим, и да се подсмихваме ехидно, защото, да, мнозинството ще реши. Но повярвайте ми, и мнозинството, и улицата, и психологията на тълпата, която съществува и в това Народно събрание, както по принцип и в един протест (Реплики от народния представител Слави Василев)… Имаме шест члена, уважаеми господин Василев, и аз се изказвам по всички тях. И тук вече ще говорим за дължината на изказванията и за това как може да се изкажем по няколко различни члена от Правилника.

Съжалявам, че влизам в дискусия. В тази връзка аз се връщам отново на чл. 36, ал. 2 и правя предложение да оставите текста така, както е по вносител. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. За съжаление, в този дебат не успяхме да чуем смислени мотиви и аргументи защо това нещо се предлага. Чухме тук-там дребни заяждания, за щастие, бяха изключения. Господин Витанов опита да мотивира все пак с два аргумента, на които ще се спра. Единият е, че временните комисии трябвало да бъдат след постоянните. Те нямат нищо общо по функция. Ако ние разглеждаме постоянните комисии като нещо, което трябва да разглежда конкретни казуси, тогава би имало някаква колизия, но такова нещо няма. Временните комисии разследват конкретни случаи, конкретни проблеми, конкретни казуси, скандали, задкулисни влияния и така нататък. Постоянните комисии разглеждат проекти на решения, проекти на закони и изслушвания. Така че няма нищо общо между двете и не трябва едното да е обвързано с другото. Но ако чак толкова държите на този аргумент, предложете това ограничение на четиридесет и осем да важи до приемане на постоянните комисии, пък вече като са приети, да може всяка парламентарна група. Друг аргумент беше за легитимността. Легитимността, колеги, ще се определи от гласуването в залата. Ако бъдат намерени 121 гласа, Комисията ще бъде приета, тя ще бъде подкрепена, ще намери легитимност и ще се случи. Когато тя не бъде подкрепена в залата, няма да има тази легитимност и няма да се случи. Толкова е просто. Само че Вие искате да избягате от дебата изобщо за нуждата от такава комисия. Това правите с това предложение. И за съжаление, липсата на убедителни аргументи може да се тълкува, че смятате нещо да криете. Аз не казвам, че е така, но злонамерено тълкувание на това поведение – на липсата на аргументи, на липсата на реплики, на аргументирани и конструктивни изказвания, може да доведе дотам. Чух аргумент, между другото, и за времето – как това щяло да губи време. Колеги, ние вчера работихме до 11,30 ч. А когато имаме нужда да приемаме закони по спешност – те са важни, разбира се, това е фокусът на Народното събрание, времето може да бъде удължавано и ще бъде удължавано. И ние ще подкрепяме удължавания тогава, когато трябва да се приемат важни закони. Тия 20 – 30 минути, половин час, които ще спестим с една временна комисия, нищо няма да Ви осигурят. Моля Ви, не ползвайте този аргумент! Временните комисии не са загуба на парламентарно време. Между другото, когато има сравнителен консенсус за една комисия, дебатите в залата отсъстват. Аз си направих труда, Комисията за Нотариуса в Петдесетото народно събрание е гласувана без дебат – становище на вносител, редакционна поправка от госпожа Кирова, ако не се лъжа, и пет минути по-късно Комисията е гласувана. Пет минути не е загуба на парламентарно време. След това Комисията какво установява, е отделен въпрос. То се случва в залата, след пленарно време и нямате никакъв проблем със загубата на време. Защото тия хора, същите, да си го кажем честно, ако не отидат във временната комисия, ще си отидат вкъщи. А хората очакват все пак ние да работим. Парламентът приема твърде много закони и защото ги приема некачествено. И тук всички ще се съгласим. В този смисъл бързането трябва малко да го овладеем. Да, разбира се, има проекти по ПВУ, има обстоятелства, които налагат спешност – това е разбираемо, всички са го правили, но да не превръщаме в конвейер Народното събрание, защото после ще трябва да ги поправяме. Случвало се е многократно, за съжаление. А по отношение на нуждата от временните комисии – защото аз виждам, че с всякакви заобиколни аргументи опитвате всъщност да обясните защо Вие не смятате, че временните комисии са нужни, макар да беше казано в някои случаи и обратното – временните комисии осветяват, те помагат на обществото заедно да пребори едни дългогодишни проблеми, едни схеми, мрежи на влияние в съдебната система, в други системи, които нито една институция не може сама. Защото, като кажем „разследване“, тия комисии не разследват – те установяват факти и обстоятелства, които разследващите органи, органите на досъдебното производство, с години и десетилетия са отказвали да разследват. Като прокуратурата отказва да го разследва, кой друг трябва да установи фактите, които после да даде, разбира се, на прокуратурата по съответния ред, тя да реши дали да повдига обвинение, или не, но обществото да знае какво е било прикривано във всички тези години?! Временните комисии подпомагат и законодателството. Комисията за Нотариуса, казал съм го неведнъж, произведе такива факти, които мотивираха предложения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, така че те не са излишни. Временните комисии имат достъп до класифицирана информация. Един детайл – всеки един от Вас индивидуално няма достъп до класифицирана информация, но по решения на комисия, временна такава например, има. И така получаваме повече достъп за парламентарен контрол. Хора идват да бъдат изслушвани в комисии, за да могат да бъдат чути и видени, а не да отидат в някой кабинет на някой разследващ орган, където не знаят разследващият орган под чие политическо влияние е. Лично са ми казвали хора: аз ще дойда да разкажа моята история тук, в парламента, във временна комисия, не ме карайте да ходя другаде, където не знам кой ще ме разпитва всъщност! Така че временните комисии са полезни и изключително важни за парламентарната демокрация. Опита от целия свят няма нужда да го цитирам: Уотъргейт, Комисията за масонската ложа Propaganda Due в Италия, която е обхванала много власти – дали тук имаме такава, няма значение, но имаме мрежи на влияние, като Нотариуса и Пепи Еврото, които са много сходни по начин на функциониране, Комисията за протестите през 2020 г. установи много важни факти и обстоятелства, Комисията за Нотариуса я цитирах вече. Така че полезността на тези комисии е изключително голяма. И накрая, госпожо Председател, тъй като господин Стоев направи предложение, но не спомена в кой член е, аз също да го направя. Ако чак толкова искате да се върнете към добрите парламентарни практики, една пета е въведена от Тройната коалиция и пазена по времето на ГЕРБ – мисля, че можем да кажем спокойно, че има и по-добри парламентарни практики, затова в чл. 36, ал. 2, думите „една пета“ да станат „една десета“. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, считам, че лавината от обвинения към направените предложения по тези членове е неоснователна по много причини, но за да не задълбоча каскадата от цветни сънища, които ни бяха представени отдясно, и други квалификации, аз считам, че никой не ограничава правата на народните представители. Е ли ограничение на правата на народните представители това, че примерно пет народни представители не могат да създадат парламентарна група? Логиката е същата. И аз Ви моля да се върнем към същността на дебата и да не го политизираме, защото това е основната причина ние да искаме да въведем този числов праг от 48 подписа за създаване на временна комисия. Именно мотивирането тук на предложени временни комисии изяжда парламентарното време и измества фокуса от основната ни работа. Разбира се, че общественозначими въпроси ще съберат подписи – и повече от 48, и на хора от мнозинството, и от опозицията, ама от последните изказвания аз оставам с убеждението, че временната комисия е изричен инструмент на опозицията. Човек да не смее да помисли за създаване на такава! Напротив! Госпожо Председател, като предварително искам да Ви поднеса извинения и да кажа, че аз нямам съмнение във Вашите високоморални качества и разбирания за демокрация, ще направя формално предложение: в чл. 36, ал. 2 думите „на председателя или“ да отпаднат. Благодаря Ви, госпожо Кирова, че го споменахте – и в Комисията, и тук можем да демонстрираме, и то не насила за пред камерите, а защото проявяваме разум, че можем да се вслушаме в разумните предложения. И, госпожо Председател, поднасям тези свои извинения, защото аз съм убеден, че Вие никога не бихте злоупотребили с това си право, и не сме го заложили като опция за Ваша злоупотреба, но някога, ако при приемане на бъдещи правилници някой се позове на приетата от нас норма, ние не можем да гарантираме за неговите такива качества. И понеже зададохте тон на цитати, вчера, като се готвех, ми попадна един, който е в унисон и с бащите на сегашната Конституция – от професор Велко Вълканов, който казва: „Само онзи създава моралните основания за осъществяване на основните си права, който неизменно и с най-висока добросъвестност изпълнява основните си задължения.“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Здравков, да сме коректни към аргументите и към тяхната правна валидност. Не могат да се сравняват предложенията за създаване на временни комисии с това колко народни представители могат да образуват парламентарна група. Това, че точно 10 народни представители могат да образуват парламентарна група, е функция на едно-единствено нещо – изборната бариера. Четири процента. 4% в Изборния кодекс – 4% от пленарната зала. 4% от 240 народни представители са 10 народни представители. Тоест не може да прилагаме един аргумент от изборното право в случая към въпросите на парламентарното право. И тъй като очевидно вече вървим към това да кажем кой единствено може да предлага групи… тоест не групи, а временни комисии, направо в действащия текст можем да продължим изречението: „по предложение на парламентарната група на „Прогресивна България“. Правя редакционно предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ето, господин Здравков, браво! Почваме вече да мислим. Добре! Ето едно правилно решение! Приближаваме се към кристалните хора. „Сърцата по-кристални от звук“ – казал го е Валери Петров, с най-голяма симпатия към господин Витанов. Въпреки че в онова Велико народно събрание имаше едни други, дето измислиха текста за главния прокурор. Те обаче бяха с хладен ум и чисти ръце и нямаха общо с кристалните хора. Така че нека не обобщаваме, но да си доставим насладата. Ставаше въпрос за насладата – дали е еротичен момент. Не. Насладата е, когато направиш нещо правилно, нещо добро, обединиш някакви хора, които имат различия, и в един момент се ражда нещо добро! И кажеш: днес направихме едно добро дело! И изпитваш наслада от стореното. Това имах предвид. И аз затова наистина Ви призовавам, защото, нали, да не даваме цитати, но пак Демокрит: „Когато преминеш мярата, и най-приятното става неприятно.“ Нека. Помислете наистина. Много сме близо да постигнем един много полезен консенсус и да уважим всички народни представители – и управляващите, и опозицията. Много сме близо! Много Ви моля, още една стъпка напред! Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. В продължение на работата на Комисията диалогът тече ползотворно. Аргументите се взимат под внимание, за което няма как да не отчетем, че е положително. От друга страна, аз в моята реплика, която всъщност Вие взехте предвид, за да направите това предложение, имах два момента, които исках да засегна. Единият беше този на смисловото противоречие на Вашите аргументи, който Вие с това предложение, което правите, всъщност отстранявате, но другият беше – в началото това, което казах – че начинът, по който е изписан настоящият текст, казва, че една-единствена политическа сила има правото самостоятелно да предложи временна комисия, което всъщност нарушава принципа на равнопоставеност на политическите организации, които са получили доверието на българските граждани, което всъщност по този начин аз, така, го изразих много очевидно, като казах, че в текста пишеше: „парламентарната група на „Прогресивна България“ има правото да направи такава комисия и председателят на „Прогресивна България“ на Народното събрание има правото да направи тази комисия“. Вие в момента махате този текст, който прави смисловото противоречие за доводите за многопластовост и за събиране на повече хора, но реално не премахвате възможността единствените, които могат да предложат временна комисия самостоятелно, да остава групата на „Прогресивна България“. В този смисъл по-скоро логичното беше да се върне старият текст, който дава възможността на всяка една парламентарна група самостоятелно да направи това предложение, пък вече по-нататък залата да го приема или да го отхвърля. От друга страна, пак няма как да не отбележа, че чуваме доводите си и водим смислен диалог, което в крайна сметка е ползотворно, надявам се, в бъдеще.

Добре. Отново Ви казвам: приканвам Ви към конструктивизъм. Благодаря Ви за репликите, те също са конструктивни. И считам, че ще намерим общо решение, но Ви приканвам да приключваме дебата по разискването по точката, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател! Сама виждате колко продължителни бяха дискусиите по предложението на колегите от мнозинството за отнемане на едно от парламентарните права на опозицията да предлага временни комисии. И тъй като колегите заявиха желание за конструктивна работа с опозицията, аз бих искала да им дадем възможност да изпълнят със съдържание това свое желание, и да им дадем време да преосмислят своето предложение. И във връзка с това от името на парламентарна група предлагам половин час почивка.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Правя предложение да удължим времето за работа на Народното събрание до изчерпване на точката от приетия дневен ред.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „Глава шеста – Постоянни делегации на Народното събрание“ Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава шеста. По чл. 38 има предложение на народния представител Атанас Славов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 38: „Чл. 38. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации. (2) При определяне състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи. (3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава. (4) Постоянните делегации в края на всяка сесия изготвят доклад, който внасят чрез председателя на Народното събрание до Комисията по външна политика, която провежда изслушване. (5) При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на Народното събрание избраните членове на постоянни делегации продължават участието си в тях до избиране на нов състав на делегациите и при спазване на устава на съответната международна организация.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Глава седма – Сесии и заседания на Народното събрание“ Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава седма. По чл. 39 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно. (2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по великденските празници от Велики петък включително и от 1 до 31 август ежегодно. (3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени. (4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат, с изключение на сроковете по чл. 73, ал. 2 и чл. 139, както и сроковете за писмени отговори по глава девета, раздел I.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 40. По чл. 41 има предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 41 след израза „химна на Република България“ се поставя точка.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 41. По чл. 42 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложението на народния представител Петър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС, гласи: „В предложението на народния представител Петър Петров относно чл. 42, ал. 3 думите „24 часа“ се заменят с „12 часа“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 42: „Чл. 42. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани. (2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания. (3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства, но не по-рано от 12 часа от насрочването им.“ По чл. 43 има предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 43, ал. 2 последното изречение добива следната редакция: „По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и да се изказват по покана на председателя по негово искане или чрез отправено до него искане от парламентарна група, или за да отговорят на поставен конкретно към тях въпрос по темата на заседанието. При отказ от тяхна страна да се изказват – за отговор, за деклариране на отказ от отговор или за коментар по така поставения им въпрос – по искане на председателя, те биват изведени от залата.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 43. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 44. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 45. По чл. 46 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 46 се правят следните изменение и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „кворум“ се добавя „по ал. 1 и 3“. 2. Алинея 3 се изменя по следния начин: „(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или по искане на парламентарна група проверка на кворума, като всяка парламентарна група има право на едно искане в рамките на едно заседание. Проверката се извършва чрез компютризираната система за гласуване, чрез поименно прочитане на имената на народните представители или чрез преброяването им от секретарите на Народното събрание.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 46 се правят следните изменения: а) в ал. 3 след думите „по искане на парламентарна група“ се добавя изразът „отправено веднъж при разглеждането на конкретна точка от дневния ред“; б) в ал. 4 последното изречение придобива следния вид: „В случаите на прекъсване председателят може да насрочи веднъж проверка на кворума за възобновяване на заседанието, но не по-късно от един час и в рамките на работното време на същия пленарен ден. Заседанието продължава, ако при новата проверка е налице необходимият кворум, а ако не е налице, то заседанието се прекратява.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 46. И предлагам тук да спрем, за да дадете възможност за разисквания, защото Главата е голяма и ще се натрупат въпроси.

Благодаря, госпожо Председател. Ще засегна моето предложение, което съм направил в чл. 46, а именно да се спре злоупотребата с едно право, а именно проверката на кворума. В минали Народни събрания се видя, че дори и когато беше само една, или сега, както е действащият текст в Проекта – три, се злоупотребяваше от мнозинството да се прави в поредица от гласувания проверка на кворума, за да се изчерпи тази възможност и нито една друга група да не разполага с възможност да направи проверка на кворума. Именно заради това съм предложил текст, с който урегулираме това нещо. В крайна сметка тук да стане ясно, че проверката на кворума е именно за проверка на легитимност на органа да взима решения, и да не се изчерпва това от мнозинството с цел да не се търси постоянно да има 121 народни представители на едно мнозинство в пленарната зала, а именно проверката на кворума действително да бъде проверка на легитимността. Отделно от това, друг порок, който забелязваме при тези проверки, е, че ние не сме ограничени от никакъв минимален срок за извършването на тези проверки на кворума, и много често в миналото се е виждало един неправилен, поне за мен, текст в § 5, изречение второ, което ще обсъдим впоследствие – да се дебне буквално от председателя тогава, когато горе светне, че са се регистрирали 121 души, веднага да се прекратява проверката на кворума. И това се случва на 10-ата, на 15-ата секунда, някой път и преди това, което не дава възможност на народните представители нормално да се регистрират и да се види действително какъв е кворумът в пленарната зала. Знаете, в ал. 2 действа текст, който казва, че минимум една минута трае проверката, обаче първоначалната проверка преди началото на заседанието. Госпожо Председател, тук действително ще направя една техническа редакция, защото в предложението ми, реалното предложение, е проверката на кворума да е по ал. 1 и 3, но просто съм пропуснал да предложа последните думи да се заличат, но то е абсолютно в същия смисъл и действително корекцията е техническа, не е нищо повече, а именно думите „преди откриване на заседанието“ да отпаднат. Моето предложение е да стане: „Проверката на кворума по ал. 1 и 3 трае минимум една минута“. Това е изцяло предложение във връзка с прекратяване на злоупотребата с право, което се е случвало в минали Народни събрания. Благодаря Ви.

Господин Председател, уточнихме тук техническата част за някои от въпросите. За да не губим време, ние имаме поредица предложения – някои от тях са приети, с някои от тях, разбира се, мнозинството е решило да не се съобрази по тези неща, които предлагаме. Ясни са ми причините за реформи в Правилника в такива кардинални неща, но право е на управляващите да си го решават. В крайна сметка има едно нещо обаче, което е чисто морален акт – това е по отношение на държавните символи. Един от държавните символи е националният химн. Намирайки се в българския парламент – не в Радата, не в Сената, не в Думата или където и да било, а в българския парламент, е съвсем естествено и съвсем нормално единственият химн, който да звучи в залата, да е българският национален хим. Нищо друго и нищо повече! Още по-малко пък нещо, наречено европейски химн, без да има нищо такова, което е на дневен ред дори за обсъждане. Още повече че ние сме членове и на НАТО – да предложат управляващите химн и на НАТО, който да се пуска тук. Има много други такива негативни примери, които мога да импровизирам в момента. Но нашето предложение конкретно е това нещо, което го има към Правилника, изрично да е посочено, че се пуска и се става прав единствено на български национален химн. Отхвърлено е от управляващите с подкрепата на другите евроатлантици. Това, което в момента отбелязваме, е, че това е чисто морален акт – в българския парламент да звучи само и единствено българският национален химн. Нищо друго. Нищо друго!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, аз ще се възползвам от Вашето изказване за химна, за да кажа, че има и един друг символ и той е гербът. Ние с Вас и в предишния парламент сме говорили – тук и към председателя ще се обърна, на централния вход на тази сграда гербът е наполовина счупен. Той е старият герб, отпреди 1989 г., но е изчукан наполовина и нов няма. Това е 36-а година – не можем един герб да сложим отпред. Всички тук – и ние, и Вие, и който е дошъл. Затова се възползвам от тази реплика да призова и госпожа председателката да вземе този въпрос под внимание, и то сериозно, защото той има потенциал да я остави в историята – тя да бъде председателят, който ще сложи герб на този парламент. За да знаем, че като парламентарна република поне имаме герб и химна ще го слушаме, докато отпред стои гербът. Посрещаме и делегации. Тази сграда се намира между Президентството и Министерския съвет. Работило се е по този въпрос. Има някакви стъпки направени, но ако в този мандат се окаже, че сме вече с нашия нов държавен герб, който е от 1998 г., мисля, че това ще бъде един от успехите на този парламент. И когато говорим за връщане и изграждане по-скоро на парламентаризма и авторитета на парламентаризма, мисля, че това не е маловажен въпрос, напротив – с него трябва да почнем даже. Благодаря Ви.

От посочените от Вас, господин Биков, 36 години така наречена демокрация около 14 години сте управлявали персонално Вие като политическа сила. Другият Ви довод, който изтъкнахте – за герба, който е бил премахнат от тази сграда, в момента само ще припомня, че именно по времето на Вашето управление усвоихте с близки до Вас фирми едни 10 милиона за тази сграда за ремонт. За 10 милиона включително не можахте да направите това, за което в момента призовавате госпожа Доцова да направи. 10 милиона за ремонта на тази сграда, включително една бизнес зала, която в момента е всичко друго, но не и подходяща за българския парламентаризъм. Така че толкова за това, което имахте като реплика. По отношение обаче на символите и това, което казах, аз затова казах, че са няколко. Те са три – химн, за който изрично искаме да се чува само и единствено българският национален химн, гербът – коментирахме това, което повдигнахте Вие като въпрос, и третият символ е знамето ни. По каква причина евролиберална – без никой от Брюксел изрично да го изисква, зад гърба на председателя седи този син плат? По каква причина? И на какво точно е знаме това нещо? Все още, въпреки наченките за федерализация и ние да сме част от тази федерализация, нямаме Съединени европейски щати. Все още сме в българския парламент, така че това нещо е също много важно. А това, което Вие посочихте като пример, че на сградата седяло, аз съм дълбоко убеден, че от 240 депутати 239 не са го виждали и не знаят за какво точно им говорите Вие. Абсолютно! Аз съм го виждал, между другото, и знам. Но за 10 милиона Вие не го направихте този ремонт, който казахте.

Благодаря, госпожо Председател. Ние правим тези предложения вече в шести парламент и в шести парламент трябва да кажем едно и също нещо. И да допълня това, което беше казано от моя съмишленик Цончо Ганев. Би трябвало, ако въобще толкова много държите в тази зала да се слуша и друго освен българският национален химн, да знаете, че всъщност химнът, както е записано в Тълковния речник, има четири специализирани значения. Това е песен с религиозно или тържествено значение, която може да бъде: първо, хвалебствена песен в чест на богове и герои в древна Гърция; второ, тържествена църковна или класово мобилизираща песен; трето, тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание; четвърто, национален химн. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Химнът на републиката е национален химн на Република България, това е ясно. „Одата на радостта“ обаче не е нито в прослава на богове и герои в древна Гърция, нито е църковна или класово мобилизираща песен, нито пък е тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание.

Може да е класово мобилизиращо!

Тъй като чух тук една реплика от мястото на господин Биков, който казва: що да не е класово мобилизиращо? Да, възможно е да е класово мобилизиращо, но остава да видим коя точно класа. Ако е класата на грантополучателите и на националните предатели, добре, но все пак е хубаво това нещо да се каже. Въпросът е в друго. Като толкова много държите да има и други музикални произведения, поне да не пише в Правилника „химн на Европейския съюз“, защото не е правилно. Европейският съюз не може да има химн, защото не е държава. Само държавите могат да имат химн. Нека да пише „Одата на радостта“, за да можем тогава ние да се наслаждаваме, макар че ние се наслаждаваме седнали. Защото, когато ходиш да слушаш класическа музика, ти седиш седнал, а не ставаш прав. Проява на лошо възпитание е да ставаш прав, като слушаш класическа музика. Казвам го за тези, които не са ходили на такива концерти. (Шум и реплики.) Понеже ние ходим на няколко такива концерта, когато се откриват сесиите на Народното събрание, го знаем, опитваме се да обясним на останалите, че не е прилично, не е възпитано да ставаш прав на „Одата на радостта“, но голямата част от мнозинството става права всеки път и не знам… Показва липса на каквото и да било възпитание. Сега, по отношение в крайна сметка на това, което коментираме. Ние бяхме предложили преди две години, ако не се лъжа, в Правилника – естествено, не се прие, като толкова много има желание мнозинството тук – евролибералното, евро-атлантическата тълпа, да слуша „Одата на радостта“, поне да пуснем някои други химни, които, между другото, наистина са химни на революционни организации, примерно „Изгрей зора на свободата“, който е химнът на Македонската революционна организация, или пък примерно „Добруджански край“, който пък е химнът на Добруджанската революционна организация. Не се прие! Може да слушаме „Одата на радостта“, обаче „Изгрей зора на свободата“ или „Добруджански край“ не можем да ги слушаме! Все пак в тази бизнес зала, както каза много сполучливо моят съмишленик Цончо Ганев, единственият компромис, който се прави все още, е за българския национален химн. Обаче ние виждаме, че се прави като компромис, и не е ясно кога точно ще дойде моментът, когато и него няма да слушаме тук, в тази зала, защото може би и гербът ще бъде махнат отзад. И да завърша. За герба беше правилна забележката към председателката – то не е забележка, а по-скоро отношението на господин Биков, но пък и нашата забележка също беше още по-вярна, защото Вие имахте наистина много време да го направите и не го направихте. По-важен е обаче друг въпрос – на сградата на Народното събрание, на официалния вход, има надпис на чужд език и никой не обръща внимание, че пише на чужд език, на английски, което, между другото, е в противоречие със законите и Конституцията на републиката. Никъде не пише, че на официалните институции на държавата трябва да се пише на друг език, освен на български. Напротив, забранено е, само че ние сме свикнали с това. Всичките ни министерства са двуезични, навсякъде, което е абсолютно забранено, но се прави. Как бихме реагирали, ако утре някоя българска Община реши примерно да сложи на входа на Общината надпис, освен на български, примерно на турски или на румънски, или на гръцки, или на сръбски? Няма да го приемем добре, нали? Обаче двуезичието е официално наложено, макар и забранено, го приемаме. Когато говорим за символи, това е нещо изключително важно. И май само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ обръщаме внимание на това. Затова призоваваме за подкрепа, макар че знаем, че няма да я получим, но все пак сме длъжни да го кажем, както вече в шест парламента сме го заявявали – единственият химн, който трябва да звучи в залата, ако и да е направена да изглежда като бизнес зала на Народното събрание, единственият химн е „Мила Родино“ на Република България.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. По чл. 47 има направено предложение от народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 47 се правят следните изменения: а) В текста на ал. 3 предпоследното изречение се заличава, а текстът на последното изречение се изменя по следния начин: „Вече гласувана точка в дневния ред, както и такава, приета в програмата по реда на ал. 8, която не е била разгледана през текущата седмица, или не е подложена на гласуване, се включва в проекта за програма по ал. 4 за следващата седмица“. б) В ал. 8 в началото на първото изречение след думата „предложения за изслушвания“ се слага запетая и се добавят думите „и проектите на декларации на Народното събрание“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарната дейност, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите. Председателят предлага проект за програма до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. (2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа́ на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма. (3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 17,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител и всяка парламентарна група може да предлагат по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма – до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти за първо гласуване и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 72, ал. 3 и чл. 84, ал. 4 са изтекли. По този ред не могат да се предлагат за разглеждане законопроекти за второ гласуване, за които няма постъпил доклад по чл. 79, ал. 8. При отхвърляне на предложението от Народното събрание народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от един месец. (4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат. (5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред. (6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред. (7) Предложения за почитане на паметта с едноминутно мълчание могат да се правят само ако са били внесени писмено в деловодството на Народното събрание до 17,00 ч. на деня, предшестващ съответното пленарно заседание, освен в изключителни случаи. (8) Законопроектите и проектите за решения, извън обхвата на чл. 85, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 17,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред, която се разглежда по същество. Подреждането на точките от дневния ред става според числеността на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти за първо гласуване и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 72, ал. 3 и чл. 84, ал. 4 са изтекли. По този ред не могат да се предлагат за разглеждане законопроекти за второ гласуване, за които няма постъпил доклад по чл. 79, ал. 8. (9) Проектът на програма по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Народното събрание след внасянето му. Приетата програма се публикува след гласуването ѝ на интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.“ По чл. 48 има предложение на народния представител Петър Петров: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 48: „Чл. 48. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители. (2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя. (3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка. (4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се: 1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи; 2. в зависимост от поредността на заявките. (5) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител за декларации по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Декларациите са до 10 минути. След декларация са забранени такива изказвания, лични обяснения или други процедури, съдържащи коментар, мнение и обсъждане по същество на съдържанието на изчетената декларация. При нарушение се налага наказание по правилника.“ По чл. 49 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 49, като в ал. 3 и 4 думите „2 минути“ се заменят с „1 минута“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 50. По чл. 51 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 51. По чл. 52 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 52 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „10 минути“ се заменят с „13 минути“, както и думите „30 минути“ се заменят с „40 минути“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинеи 3 – 5 се преномерират съответно на алинеи 2 – 4. 4. Алинея 6 става алинея 5 като в нея думите „ал. 1 – 5“ се заменят с думите „ал. 1 – 4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Здравков, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 52, ал. 4 думите „3 минути“ се заменят с „1 минута“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 52, като в ал. 4 думите „3 минути“ се заменят с „1 минута“. По чл. 53 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народния представители. Предложението по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по т. 2. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 53, като в ал. 4 цифрата „3“ се заменя с „2“. По чл. 54 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 54 думата „изказване“ се заменя с думата „изявление“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „Текстът на чл. 54, ал. 1, се изменя и придобива следния вид: „(1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване, реплика, процедура или дуплика е засегнат лично и поименно в негативен контекст. Правото на лично обяснение се дава след изчерпване на съответната процедура.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 54. По чл. 55 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 55 думите „и няма направени искания за удължаване на времето“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 55. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 56. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 57. По чл. 58 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народния представител. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 58. По чл. 59 има предложение на народния представител Петър Петров: „Текстът на чл. 59, ал. 2, се изменя и придобива следния вид: „Когато членовете на Министерски съвет са избрали да говорят по тема, която не е включена в дневния ред на пленарното заседание, то всяка парламентарна група има право да зададе по тази тема по един въпрос с продължителност до две минути, като отговорът е също с продължителност до две минути. След изчерпването на процедурата всяка парламентарна група може да изрази становище в рамките на две минути по темата извън дневния ред, по която членове на Министерския съвет са говорили.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 59. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 60. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 61. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 62. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 63. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 64. По чл. 65 има предложение на народния представител Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народния представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 65: „Чл. 65. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага, а на електронното табло се изписва и резултатът от гласуването по парламентарни групи. (2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен. (3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата по време на заседанието се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 66. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 67. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 68. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 69. С това изчерпахме текстовете по Глава 7, госпожо Председател.

Искаме разделно гласуване за чл. 49.

Прегласуване!

Благодаря, госпожо Председател. Ролята на личното обяснение е народният представител да може да изрази становище тогава, когато в предходно – дали изказване, дали изявление, както предлагаше господин Стоев, е бил засегнат в негативен контекст. В дискусията преди малко Вие видяхте, имахте една ситуация именно с господин Величков, който искаше да вземе лично обяснение, и се породи един спор тук зад трибуната – дали да му бъде дадено такова право, или да не му бъде дадено такова право. За да се избегнат подобни спорове в бъдеще в работата на Петдесет и второто народно събрание, именно затова бяхме направили предложение изрично да е отбелязано, че правото на лично обяснение се дава само и единствено тогава, когато народен представител бива засегнат в негативен контекст. Това, че някой му е споменал името във връзка с направено изказване, реплика или друга процедура, по никакъв начин не би следвало да гарантира право на лично обяснение, но все още този въпрос седи отворен. Затова молбата ми е: подкрепете това предложение, за да избегнете бъдещи пазарлъци зад трибуната. Благодаря Ви.

Оттеглям го!

Ако прочетете текста на предложението и сегашната редакция на чл. 59, ще видите, че това, което правим с това предложение, е да разменим първо и второ изречение. Защо? Защото в тази нова процедура, която се въведе в Петдесетото народно събрание, първо е кръгът с въпроси и след това е възможността за становище от всяка една група. И тъй като в сегашната редакция на Правилника пише точно обратното – първото изречение са становищата, а второто изречение са въпросите, именно затова с нашето предложение. Ние просто разменихме словореда – второто изречение стана първо и обратно. Поради това Ви моля да подкрепите тази промяна, която по никакъв начин не променя сегашните правила, а просто уточнява, че първо е редът с кръга въпроси и вече след него следва възможността за становища от парламентарните групи. Благодаря Ви.

Процедура!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Понеже предстои важно гласуване, моля Ви за проверка на кворума във връзка с предстоящото прегласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Глава осма – Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава осма. По чл. 70 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Галин Дурев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Предложението на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители относно чл. 70, ал. 6 се изменя така: „В чл. 70, ал. 6 се създава изречение трето: „Изречения първо и второ се прилагат и когато предварителната оценка на въздействието към законопроекти, внесени от народни представители, не съответства на методологията, приложение към правилника“. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 70: „Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието. Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“. (2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат: 1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация; 2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура; 3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека; 4. оценка за пропорционалност съгласно Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (OB, L 173/25 от 9 юли 2018 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2018/958“. (3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието е съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове. (4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта. (5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/1535“. При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, както и при получено запитване от Европейската комисия в рамките на неформалния диалог THEMIS/Dialogue, в мотивите се описва конкретното предложение или запитване. (6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността. Изречения първо и второ се прилагат и когато предварителната оценка на въздействието към законопроекти, внесени от народни представители не съответства на методологията, приложение към правилника. (7) Законопроектите, към които не са приложени документите по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече. (8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 71. По чл. 72 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Здравков, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 72, ал. 1 думите „72 часа от получаването им от членовете“ се заменят с „48 часа от разпределянето им“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 72: „Чл. 72. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 48 часа от разпределянето им на съответната комисия, освен ако комисията реши друго. (2) При разглеждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го обсъди по същество, извършва проверка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на този правилник и при наличие на несъответствия препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание да го приведе в съответствие в 7-дневен срок от уведомяването на вносителя. В този случай срокът по ал. 3 спира да тече. (3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на секцията на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.“ По чл. 73 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Здравков, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 73 да се направят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение първо след думата „организации“ се добавя „включително“, а думите „включително за органа на“ се заменят с „и за органа на“. 2. В ал. 12 думите „а също и разпределението на гласуването, по парламентарни групи“ се заличават.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 73: „Чл. 73. (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 70, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване. (2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за оценка за пропорционалност съгласно Директива (ЕС) 2018/958, както и за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 72, ал. 3. (3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за хората с увреждания. (5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет. (6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България. (7) По законопроекти относно икономическото и социалното развитие на страната председателят на водещата комисия чрез председателя на Народното събрание може да изисква становище от Икономическия и социален съвет на Република България. (8) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите. (9) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 се публикуват на секцията на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание. (10) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 след определения срок не спира обсъждането на законопроекта. (11) На първо гласуване водещата комисия провежда публично обсъждане на законопроектите при спазване на чл. 31 и след изтичане на сроковете, определени за становища. (12) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа резултатите от публичното обсъждане и от проверката по чл. 72, ал. 2 и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 74. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 75. По чл. 76 има предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 76, ал. 3, в последното изречение думите „член на Министерски съвет“ се заменят с думите „съответния ресорен министър“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 76. По чл. 77 има предложение на народния представител Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПО ДПС: „В чл. 77, ал. 1 след думата „обсъждането“ се добавя „като се изготвя един доклад за всички обсъждани законопроекти.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 77: „Чл. 77. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането, като се изготвя един доклад за всички обсъждани законопроекти. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно. Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно. (2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни. Народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект след съобщаването му от председателя на Народното събрание.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 78. По чл. 79 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Здравков, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) По внесени предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думата „сайта“ се заменя със „секцията“. 3. Досегашните ал. 5 – 8 стават съответно ал. 6 – 9.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 79: „Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект по чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането на законопроекта или от съобщаването на общия законопроект на народните представители, които се аргументират. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни. (2) Предложенията се правят по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1, чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичния регистър по чл. 70, ал. 1 по информационното досие на законопроекта. (3) Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, както и предложения, които се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с приетия на първо гласуване законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение. (4) По внесени предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно. (5) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на секцията на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1. (6) Комисия, на която законопроектът е бил разпределен на първо гласуване, може да проведе обсъждане на внесените предложения по ал. 1 по предложение на председателя си. В резултат на обсъждането се изготвя доклад, който се представя на водещата комисия. Заседанието по изречение първо се провежда преди заседанието на водещата комисия за обсъждане на законопроекта на второ гласуване. (7) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно. (8) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа: 1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях; 2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират. (9) Докладът по ал. 8 се публикува по информационното досие на законопроекта в публичния регистър по чл. 70, ал. 1.“ По чл. 80 има предложение на народния представител Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2: „2. Ал. 3 се изменя по следния начин: „(3) Времето за изказване на народен представител по всеки текст е до 5 минути.“ Предложение на народния представител Атанас Славов и група народни представители: „В чл. 80 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „Докладът се прилага към стенографския протокол като част от него и текстовете не се четат в пленарна зала.“ и изречение трето се заличава. 2. Алинея 5 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 80: „Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.“ (Шум.) Благодаря за вниманието, че слушате. „(2) При второто гласуване се обсъждат приетите на първо гласуване текстове, предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание. (3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 3 минути за всяко предложение. След изказване по същество по даден въпрос народен представител не може да повтаря изразената от него теза, като по свързаните текстове народният представител може да прави само редакционни и правно-технически предложения в рамките на до 1 минута. (4) По текстове, чието съдържание е определено от вече гласувани от Народното събрание текстове по обсъждания законопроект, се допускат само редакционни и правно-технически предложения в рамките на 1 минута. (5) Гласуването се извършва по реда на чл. 63. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст. (6) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 81. По чл. 82 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 82, ал. 6 се изменя по следния начин: „(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 79, като предложения могат да се правят само по оспорените и свързаните с тях текстове.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 82. По чл. 83 има предложение на народния представител Петър Петров: „Текстът на чл. 83 се изменя по следния начин: „По законопроект за ратифициране на сключен международен договор текстът на договора не може да бъде изменян, но следва да бъде представен към законопроекта. Допустими са такива предложения по реда на чл. 79, ал. 1 за редакционни и правно-технически поправки и/или добавки в законопроекта, имащи за цел по-голяма яснота на предмета, сроковете, правата и задълженията по вече сключения международен договор. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 83. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 84. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 85. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 86, като в ал. 2 думите „чл. 65, ал. 1“ се заменят с „чл. 130, ал. 1“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 87. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 88. По чл. 89 има предложение на народния представител Атанас Славов и група народни представители: „В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 се правят следните допълнения: а) Създава се ново изречение трето: „Ако предложението за избор и приложените към него документи не отговарят на установените изисквания, на вносителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.“ б) Досегашното изречение трето става изречение четвърто. 2. Създават се нови ал. 4 – 9: „(4) За кандидатите по ал. 3 се извършват следните проверки: 1. установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за период от 5 години, считан от момента на подаването на предложението за избор; 2. проверка на съответствието между прогнозната пазарна стойност на имуществото по чл. 77, ал. 1, т. 1 – 7 от Закона за Сметната палата на кандидата към датата на покупко-продажбата и декларираната ѝ стойност, по отношение на имущество, придобито в последните 5 години. (5) Кандидатите прилагат декларация за следните обстоятелства: 1. собственост на недвижими имоти извън Република България; 2. участия в собствеността на търговски дружества извън Република България, надвишаващи 5% от капитала; 3. членства в затворени, тайни и/или неформални организации и общества… (Шум.) Госпожо Председател!

Много благодаря. „3. членства в затворени, тайни и/или неформални организации и общества със силна вътрешна лоялност между членовете, строга йерархична структура, използващи тайни ритуали и символи (ложи, ордени, братства и др.). (6) Националната агенция за приходите и Агенция по вписванията оказват съдействие на администрацията на Народното събрание при извършването на проверки по ал. 4 и за проверката на декларацията по ал. 5. (7) Съответната комисия изисква служебно и прилага следните документи: 1. справка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за наличието на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства спрямо кандидатите по смисъла на чл. 34ж от Закона за специалните разузнавателни средства; 2. справка от Прокуратурата на Република България за неприключили наказателни производства, по които кандидатите са или са били в качеството на обвиняем; 3. справка от Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерството на вътрешните работи по отношение на дела на оперативен отчет, предадени по реда на § 34 и § 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата; 4. справка от Националната агенция за приходите за наличие на влезли в сила ревизионни актове спрямо кандидата, установяващи несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 5. справка от Държавна агенция „Национална сигурност“ за установено наличие на висок риск от изпиране на пари съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари по отношение на кандидатите. (8) Органите по ал. 4 предоставят съответните справки в 7-дневен срок. (9) За декларирани неверни или непълни данни в декларацията по ал. 2, кандидатът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ 3. Досегашните ал. 4 – 7 стават съответно ал. 10 – 13. 4. Създава се нова ал. 8: „(8) В хода на обсъжданията в пленарна зала кандидатите имат право да отговарят на поставени към тях въпроси и да направят изказване в рамките на 10 минути.“ 5. Досегашната ал. 8 става ал. 15.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 89, като в ал. 1 думите „и предлага график за провеждане на процедурите по избор“ се заличават, а в ал. 7 цифрата „7“ се заменя с „3“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 90. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 91. С това изчерпихме тази глава.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще коментирам няколко текста от така изчетените предложения. Първият текст, който искам да коментирам, е предложението за изменение в чл. 70, а именно това – в момента положението, когато имаме оценка на въздействие, законопроект да може да бъде връщан само и единствено ако такава оценка липсва, когато е внесен от народен представител. Със сегашните предложения всъщност вкарваме едно ново положение, а именно че, когато оценката на въздействие не е разработена изцяло по приложението с методиката за това как трябва да бъде изработена, тогава, с преценката на председателя, председателят да може да връща законопроект, докато тази нередовност се отстрани. За мен и за нашата парламентарна група това е субективно. Ще доведе до напрежение между отделните парламентарни групи и председателя, така както се случва в момента, като се връщат парламентарни въпроси. Това да въведем високо изискване за качество на законопроекти, изготвени от отделни народни представители, да ги направим на висотата на законопроекти, които се внасят от Министерския съвет, с администрация, която ги разработва, според мен е неправилно решение и ние няма да подкрепим така направеното предложение. Относно чл. 72 – отново тук скъсяваме срока за това кога може да бъде разгледан един законопроект, след като бъде внесен в Деловодството на Народното събрание. Сега срокът е 72 ча́са, ние го правим на 48 ча́са. Разбира се, тези срокове са инструктивни, защото се дава възможност Народното събрание да не ги спазва. Искам само да обърна внимание на едно, освен мотивите, които изложихме по предишните скъсявания на срока по протоколите и докладите. При първо разглеждане на законопроект, внесен от народен представител в комисия, се извършва така нареченото обществено обсъждане. Когато един срок по дефиниция, макар и действащ не в извънредност, каквото е основанието да се намаляват тези срокове, реално провеждането на обществено обсъждане ще бъде абсолютна бутафория. Недаването на достатъчно време да се запознае обществото със законопроектите, които се внасят, да могат да се направят правилни становища, няма да допринесе по никакъв начин за добрия законодателен процес. И още нещо. Искам само да напомня, че по законопроекти, внесени от народни представители, тече и един друг срок, а именно за становището от ресорното министерство, който е 14-дневен срок. Така че това скъсяване на срока е абсолютно ненужно. В случай на необходимост, винаги в условията на изключителност, Народното събрание, така или иначе, този срок може да не го спази. Така че за мен това предложение, наред с останалите намалявания на срокове в Правилника, е неправилно, защото ние вкарваме едно извънредно положение като правило, което не е редно. В чл. 73 по първата точка, която искам да коментирам всъщност, аргументите са ми абсолютно същите. Това е докладът колко време да бъде наличен преди разглеждането му в пленарната зала. Имахме вече тази дискусия. Но по-интересното нещо е защо в последната алинея ние махаме докладът да съдържа разпределението на гласуване по парламентарни групи. Това няма абсолютно никаква логика. Единственото, което имаше като позитив това решение до този момент, беше една публичност, една яснота как са гласували отделните представители на хората по парламентарни групи в комисия по въпроси. И това, забележете, става само и единство на първо гласуване. На първо гласуване, когато имаме едно-единствено гласуване, не представлява административна трудност, не решаваме някакъв проблем, като скъсяваме времето за работа на пленарното заседание, защото изчитането на това как са гласували отделните групи, може би е максимум 10 секунди от доклада. Така че това предложение не решава никакви проблеми, не отговаря на мотивите на вносителите на това предложение и е едно предложение, което със сигурност влошава прозрачността на законодателния процес и за мен наистина е безумно. Сега, чл. 80. Със сигурност в Комисията – първо трябва да кажем положителните неща – надградихме сега действащия текст, защото той беше доста странно разписан и през годините е действал доста странен текст. И с колегите успяхме да стигнем до по-позитивен текст и действително да стигнем до правилния законодателен процес, а именно на първо гласуване да се обсъжда духът на Законопроекта, а на второ четене да се обсъжда текст по текст, както правим и в момента, независимо дали има предложения по текстовете, или не. Затова наистина поздравявам колегите, с които взехме това решение. Разбира се, времето за изказване се ограничи на три минути. Рядко се използват всички пет минути, то се вижда и в дебата днес. Не мисля, че е правилно, не мисля, че ще доведе до скъсяване на времето. Има си инструментите за прекратяване на дискусията, ако смятате, че е изчерпана вече. Не виждам какво ще допринесе ограничаването от пет минути на три минути. И още нещо. Там има два текста, които са доста спорни как ще се прилагат. А именно въведохме едни нови понятия: свързани текстове и текстове с определено съдържание от вече гласувани текстове. Сега, колеги, преди да започнем разглеждане на един законопроект, ние ще се срещаме, парламентарните групи, с председателя – тя да ни каже кои смята за свързани текстове оттук нататък, след като гласуваме един текст, че следващите текстове са свързани с този. Когато имаме едно гласуване, то предопределя половината закон нататък ли? Как така ние ще имаме определено съдържание на текст, който ние все още не сме гласували като Народно събрание, като органът, който ще определи съдържанието на текст, е Народното събрание? За мен тук остава странното усещане, че трудно ще прилагаме тези текстове. Не знам реално кой ще определя кои са свързаните текстове и отделно от това кои са текстовете, които са с определено съдържание, защото ето тук примерно гласуваме редица предложения, където едно число от 72 се заменя с числото 24, 72 се заменя с 48. Това сега свързани текстове ли са? Реално по същество, ако следваме, че 72 се променя на 24, където са навсякъде предложенията, са свързани текстове, обаче става въпрос за съвсем различни неща. И много често, макар и еднакви предложения, спецификата на конкретен текст дава различен контекст. Така че не знам как ще бъдат прилагани тези текстове, който ги е предложил, да му мисли. И последно ще коментирам чл. 89. Две неща ми направиха изключително лошо впечатление за това как смята мнозинството да провежда процедурите по чл. 89. Именно процедурата по чл. 89 е тогава, когато Народното събрание провежда процедури по избор на различни органи, които се конституират от Народното събрание, или съответно Народното събрание изпраща определен състав от хора там. Сега, знаете, че няма орган, който Народното събрание избира, който да бъде с мандат, по-малък от четири години. Ние да скъсим срока за това след изслушването на тези кандидати, колко време трябва да бъде наличен докладът от цялото това изслушване, което, знаете, че продължава дълги часове, задават се редица въпроси от неправителствения сектор, има цялостна процедура как се прави това нещо, ние да скъсим срока за запознаване на всички от седем дни на три дни?! Кажете ми: каква прозрачност всъщност гоним тук? Какво ще спечелим, когато Народното събрание намали срока от седем на три дни, като изпращаме хора в едни органи за четири години минимум? Това не е правилно разрешение, колеги. И другото, което е, знаете какво се случи през годините назад. Дълго време Народното събрание не можеше да избере органите, които следваше да избере. И когато се намери мнозинство, което имаше волята да го направи, всички процедури тръгнаха едновременно. И реално никой не можеше да се ориентира кое след какво следва като избор – нито обществото, нито народните представители, никой не може да задава адекватни въпроси. Сроковете бяха изключително скъсени. И затова се надгради Правилникът с един текст – че се предлага график за избор на тези органи, за да може, най-малкото, обществото да е информирано кога ние ще избираме тези органи, за да се знае сега, че тече тази процедура, започваме тази процедура, и ако има някой интерес, да я следи, а не да става една мъглявина. За мен това е една изключително важна функция на Народното събрание, за много дълго време напред е решението, което ние вземаме, и трябва да бъдем максимално информирани, преди да го вземем. Затова намаляването от седем дни на три дни плюс махането на графика за мен е голям проблем в този текст и със сигурност ще гласуваме „против“. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Бих искала да взема отношение по промените в чл. 72 и 73. На Комисията по разглеждане на промените в Правилника широко дискутирахме тези два текста, като се стигна до един лек компромис от страна на вносителите с промяната в чл. 72, която касаеше скъсяването на срока за разглеждане на законопроекти от 72 ча́са от разпределянето им към комисия на 24 часа. След аргументите, изложени от мен и колегата ми от ВЪЗРАЖДАНЕ Петър Петров, имаше преосмисляне и тези 24 ча́са се превърнаха в 48 ча́са, но вземам това изказване, за да повторя една част от аргументите и да добавя нови защо според нас и това е кратък срок. Отделно, за да говоря едновременно и за двете неща, в чл. 73 не се направи тази редакция. Става въпрос за разглеждане на Законопроекта от получаване на доклада не по-малко от 24 часа. До момента беше 72 ча́са. Това дори не се увеличи на 48 ча́са. Чисто от практиката и от начина, по който до момента работиха редица Народни събрания, имаше една изключително лоша практика за претупване на законодателството и лоша практика на управляващите в извънреден порядък да внасят за 24 ча́са, включително си спомняте и комисии, които бяха свиквани от деня за деня, от един час за следващ част, включително примера с 27-секундната комисия, която беше свикана, и в същия ден беше разгледан Законопроектът. Сега, с това намаляване на срока от 72 ча́са на 48 за комисия и 24 за зала в една степен се официализира лошата практика на скъсяването на срокове и на качественото разглеждане на законодателството. Защо това е проблем? От една страна, ние като народни представители можем да кажем, че това категорично ще затрудни работата на народния представител, но да речем, да оставим настрана нас и да погледнем кои са другите, които ще бъдат изключително затруднени или ограничени от възможността да вземат отношение по дадено законодателство. Когато имаме законопроект, който трябва да бъде гледан в комисия, едно от основните неща, които всеки един народен представител, представител на гражданите, които са го избирали, трябва да взема предвид, това са становищата на заинтересованите страни, на браншовите организации, ако ще и на отделни единици хора, включително министерства, включително агенции. Практиката назад във времето показва, че много често се случва две институции или три да имат противоречиви становища, които изискват разум, дискусия, съответно да се вземат предвид и различните браншови организации и засегнатите страни, които също е възможно да са от двете страни на едно законодателство. Когато ние скъсим срока на 48 ча́са в единия случай и на 24 в другия, когато става въпрос за зала, ние буквално ограничаваме възможността за получаване на тези становища. Представете си го чисто практически: получава народният представител доклада за законодателството, да речем, за комисия – 48, да речем, за зала, като в комисия са правени редакционни промени в текстове и така нататък. Той решава, че иска да поиска три становища от три министерства и примерно от няколко браншови организации, съответно да покани една група заинтересовани лица в залата, каквото право има всяка една парламентарна група и народен представител. За тези 24 ча́са кога се изписва искането за становище, кога то се изпраща, кога се получава примерно от Съюза на българските архитекти, кога те преценяват кои са техните лица и експерти, които трябва да направят мотивирано становище по този законопроект, кога този отговор се връща при народните представители и кога те го разглеждат по същество? Това е сериозен проблем, защото по принцип тези становища и тези предварителни дискусии ограничават изключително много проблеми в законодателството, заради които по-късно се налага много скоростно да се отварят текстовете, за да могат да бъдат преработвани. Апелирам към Вас да преосмислите тези срокове и Ви давам и още един пример. Представете се, че разглеждаме примерно Закон за енергетиката, който касае заетите в комплекс „Марица-изток“ или пък заетите в АЕЦ, и ние искаме да поканим представители на синдикатите или на работещите в тези дружества – пример давам, прост пример. Ние за 24 ча́са няма как да ги поканим, защото тези хора работят на трудови договори и те няма кога да си пуснат отпуск, няма кога да пропътуват разстоянието до София и да присъстват на дебатите, които касаят техните примерно работни места, работни заплати и куп други съществени фактори за техния живот. Със скъсяването на този срок – аз пак казвам, благодарна съм, че имаше ползотворна дискусия, че да речем, за комисия не е 24, а е 48, но повярвайте, това са крайно недостатъчни срокове – от една страна, повтарям, официализира се изключително лошата практика на бързооборотното законодателство, която е напълно излишна; от втора страна, се затруднява работата на народните представители; от трета страна, се затруднява възможността за получаване на адекватни становища и качественото им разглеждане. Затруднява се присъствието на гражданите, които са засегнати и ги касае пряко това, което ще се решава. Вие, дами и господа от „Прогресивна България“, заявихте, че в следващите няколко месеца ще разгледаме 68 законопроекта, което вероятно е наложително, може би е правилно, може би не – аз няма как да го коментирам, но мога да коментирам, че при такъв обем, който заявявате, и тези скъсени срокове, които правите, съжалявам, че се налага да го кажа от тази трибуна, надявам се да не го приемете като остър тон, но това не само повтаря лошата практика на правителствата на ГЕРБ и ДПС, а буквално я прави официална такава. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Може би все пак няколко ясноти. Първо, по отношение на предложението на господин Стоев за оценката на въздействие. Аз смятам, че целта на тази пленарна зала и на всеки един народен представител – да, той няма капацитета на едно ведомство, но ако разглеждаме качеството на законопроектите, той би следвало да отговаря на определени реквизити. Следователно аз смятам, че народен представител, който има самочувствие да внася законопроекти, би следвало да обърне сериозно внимание за качеството им. Следователно няма нищо неуместно в искане на оценка на въздействие, която отговаря на стандартите, и в крайна сметка, ако не е така, това е преценка на председателя – доколко един законопроект трябва да се върне, ако просто не отговаря на нужните реквизити. Колкото за сроковете, аз смятам, че тук се прави може би едно внушение, че ще се намали драстично срокът за провеждане на цялата процедура – от внасяне на законопроект на първо четене от народен представител и от Министерския съвет до неговото приемане на второ четене. Ние тук намаляваме само някои срокове и те са свързани най-вече, както казах и преди, първо, със спешността, която определени обстоятелства налагат. От втора страна, свързани са с различната адаптация към различната динамика на политическия процес и необходимостта от интензифицирането му, но все пак това, което е важно – ние намаляваме времето от доклада до разглеждането в залата. Целият процес остава същият – между първо и второ четене, и това се прави по изключение. Искам да кажа, че няма да е практика, защото от изложението на госпожа Михайлова излезе едва ли не, че в рамките на пет дни ние ще изплюем един закон като от конвейер. Няма нищо подобно. Не, не е така. Това са срокове – между първо и второ четене има срокове – ние не сме ги намалявали. Да, по изключение би могло да се случи. По чл. 80 за трите минути искам да кажа, че и днес ставаме свидетели на възможността, че ние приехме на господин Стоев предложението в Комисията всеки един народен представител да говори по всичко, без значение дали е вносител, или не. И на второ четене всеки може да говори колкото иска, по каквито иска въпроси. И нещо повече – ние имахме и неофициални разговори, включително и в Комисията, че ако имате изказвания по повече от един член, Ви се събира времето, така че трите минути са повече от достатъчни. И никой не ги е прехвърлил, никой дори не може да ги оползотвори, както стана ясно. По чл. 89 – Вие знаете, графикът преди определяне на график за избор е норма, която е само формална, тя не се е изпълнявала поради спецификата и тя трудно би могла да се изпълни, защото този график надали най-точно председателят може да го определи, макар че е вменено като функция. Колкото до доклада – от седем на три дни, става дума също, че това е, когато е минала цялата процедура – изслушване, становища на заинтересовани лица, абсолютно всичко, то се е точило, разберете, примерно две, три, четири седмици, месец и намаляваме времето на внасянето до доклада, след като цялата процедура е изтекла. Всички са имали възможност публично да станат свидетели на каквото и да било изслушване. Най-вероятно темата се е дъвкала както в залата, кулоарите, медиите и така нататък с месеци. Това, което намаляваме, е от времето на получаване на доклада след изслушване до гласуването. Така че нищо драматично няма в намаляването на този срок. Така ми се струва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Витанов, за две неща ще се хвана. Първо, да започна, че последно по чл. 80 действително казах, че успяхме да надградим съвместно текста в Комисията, и мисля, че постигнахме един по-добър вариант на това какво се дискутира на второ гласуване. Две неща. Вие сам казвате, че намаляването на срока се прави от гледна точка като изключение от правилото, защото трябва да се приема спешно законодателство, трябва в момента да се действа бързо в Народното събрание и затова да намалим срока, но то принципно няма да действа така. Господин Витанов, Правилникът и в сегашния му вид Ви дава правомощие да се действа бързо, спешно, експресно. За един ден може да се приема законопроект на две четения от внасянето му. Като Вие нямате намерение да действате по този начин, защо го правите? Защо намалявате сроковете? Имате възможност да не се спазват и сега. Но ако го направим като правило това нещо, нормално е усещането да мислим, че Вие по този начин ще действате по принцип, затова е нашето притеснение на опозицията. Относно срока по чл. 89 – най-важният момент от процедурата по избор е именно това изслушване, което се е случило, по което ще се пише този доклад. Тези изслушвания понякога продължават редица часове. Има много кандидати. Това да имаш възможност в нормално време ти да анализираш всички отговори, които са получени на въпросите, зададени на тези хора, и ти да вземеш мотивирано становище за това кой кандидат ти да подкрепиш, да ми кажете, че това е ненужен срок – това абсолютно не е вярно. Това е най-важният срок от цялата процедура. Най-важният срок, за да вземем мотивирано решение, да чуем всъщност реалните становища и да може да вземем мотивирано решение на база отговорите, които са дадени на тях. Така че мисля, че намаляването на срока е абсолютно ненужно, предвид че ние тези хора ги изпращаме за минимум четири години в този орган. Какво печелим за тези четири дни? Едно неправилно решение. Благодаря Ви.

В два аспекта бих искала да взема реплика, господин Витанов. От една страна, Вие говорихте за оценката на въздействието. Аз не я засягах в моето изказване, но сега ще Ви направя тук реплика, че Вие, освен че давате правомощията на председателя еднолично да преценява дали тя е валидна, или не, в чл. 139, който предстои да разгледаме малко по-късно, ограничавате възможността на народните представители за достъп до информация. Едно от нещата, което би затруднило, е именно създаването на адекватна качествена и пълноценна оценка на въздействието, особено във финансовата ѝ част. Това го правя сега като вметка, защото по-късно ще разглеждаме този член и ще се фокусираме конкретно върху това, което се случва. По отношение на сроковете. Практиката е показала и Вие със сигурност я знаете тази практика като опитни политици, каквито има сред Вас, и Вие специфично, че закони и на първо, и на второ четене могат да се приемат не за пет дни, а за пет часа. Вие в момента декларирате едно добро намерение, което декларирате устно като заявка, само че Правилникът е с ранг на закон. И когато Вие го декларирате, аз нямам в момента основания да не Ви вярвам, но де факто това са думи, изречени, които не тежат с ранга на закон, както тежи Правилникът. В мига, в който това нещо се запише по този начин в Правилника, всички аргументи, които Ви изложих в изказването си, са валидни. И по отношение на становищата, и по отношение на разглеждането на законопроектите, аз разбирам, че има ентусиазъм във Вас. Първо, с мнозинството, което постигнахте. Второ, че имате за пръв път представителство в този си формат в Народното събрание, но от друга страна, Ви апелирам да се обърнем към здравия разум. Само днес получихме имейл за две извънредни точки, които ще разгледаме утре в Народното събрание. Това са 24 ча́са. Въпросът е, че такава хипотеза има, и ние не протестираме. Ние смятаме, че трябва да се разгледат. Няма проблем. Но официализира ли се това нещо в Правилника, това означава, че ние трябва да очакваме то да бъде норма. И аз пак Ви казвам: оставете ни нас, народните представители, какво става с браншовите организации, със засегнатите страни, с искането на становища не само от министерства – от институции, от експерти, които трябва може би и да си противоречат, а ние да вземем отношение… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, госпожо Председател, приключвам. …коя страна по какъв начин да бъде удовлетворена в нашия дебат и съответно законодателна инициатива. Апелирам Ви, ако не решите да оттеглите това, то поне да направите 48 ча́са и за залата, както го направихте за комисия. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Витанов, уважаеми колеги! По темата, която мен най-много ме интересува – това е докладът по чл. 89. Така, както е направено, наистина се получава, че то е една чиста формалност, но не е формалност. Той, на практика, съдържа оценка дали кандидатът отговаря на минималните законови изисквания; данни, които поставят под съмнение нравствените му качества или професионалния му интегритет; становището от съсловни и граждански организации; въпроси, на които кандидатът отказва или е пропуснал да отговори. Това е всъщност единственият официален документ, въз основа на който народните представители могат да преценят годността на кандидата. Действащата разпоредба предвижда докладът да бъде предоставен за три дни преди произнасяне. При типични процедури с по няколко кандидатури едновременно трите дни обаче стават практически броени часове. А обществото и медиите – да не говорим, че те могат да са почивни дни два от трите, обществото и медиите, чийто принос при тези процедури е признат в последователна парламентарна практика, разполагат с още по-малко време да реагират. Значението на тази промяна не може да бъде подценено, тъй като Народното събрание избира и 11 членове на Висшия съдебен съвет, което ни предстои като особена отговорност, конституционни съдии, омбудсмана, ръководствата на Сметната палата, Инспекторат, КЕВР, КФН, КРС и ЦИК. Тези хора именно формират институционалната среда за върховенството на правото, антикорупция и медийна регулация за следващите пет до седем години. В такъв контекст седем дни за публично запознаване с доклада за кандидатите никак не са много. Те даже са минимумът на демократичен парламент. Премахва се графикът за провеждане на процедурите по избор. Законовите срокове остават, спрямо които обаче медии и гражданското общество следят забавянията. Това на практика изчезва. Необходимо е да се отбележи и по-широкият конституционен контекст. Конституционният съд с решение от 2024 г. отменя чл. 91б от Конституцията, който изрично изискваше откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на органи от Народното събрание. Отмяната на конституционното изискване обаче не заличава принципа. Тя само прехвърля отговорността за неговото спазване към самия парламент чрез правилник и движението от седем към три дни е недвусмислен сигнал в обратната посока, а именно липса на прозрачност, откритост и информираност при избора. Това е моето възражение.

Благодаря Ви. Първо към дамата. А, нея я няма вече. Нашият стремеж, както казах и по-рано, е да обърнем внимание на буквата, но и на духа на закона. Тази промяна направихме с цел буквата на закона, а не да го превръщаме като правило. Напротив – опитваме се да запазим и ще запазим стандартните парламентарни практики, които позволяват едно по-задълбочено и по-дълго разглеждане и процедиране по време на целия процес между двете четения. Защото иначе – прав сте, господин Стоев – Вие казахте, че имаме възможност да не спазваме Правилника и сега, само че нашият стремеж е да го спазваме в бъдеще такъв, какъвто го модифицираме. За да не се налага да не го спазваме и с настоящите норми и постановки, затова ги модифицираме така, че да можем да ги спазваме дори когато има случаи на екстреност. И пак да повторя, според мен, може би от опита ми в Европейския парламент, той не казвам, че е полезен, но там изслушваме кандидати за комисари и политическото семейство се произнася в срок от 24 ча́са. Това са хора, които пет години определят секторните политики на целия Европейски съюз. И казвам само това – че аз съм средноинтелигентен човек и обикновено, когато се вълнувам от една тема, най-малкото имам възможност да се запозная предварително с всички данни и обстоятелства около персоналния състав на органа, който се избира. Апропо, господин Величков, ако човекът не отговаря на изискванията, няма да бъде допуснат до изслушването по принцип. И така аз успявам да си формирам мнение далеч преди доклада, който би излязъл. Просто това е моята нагласа и считам, че всеки един човек, когато се вълнува от определена сфера, успява да формира мнение. И може би финалният елемент и щрих на това мнение е въпросният доклад, но и за него все пак си мисля, че средноинтелигентният човек може да го прочете, да го осмисли, да го остойности в главата си за по-малко от седмица. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване ще бъде по предложения, които сме направили аз и колегите по чл. 80 и по чл. 89. Ще продължа дебата от господин Витанов и колегите, започнат по чл. 89. Нашите предложения по чл. 89 целят нещо много просто. Когато Конституцията или законът изисква да се установи от комисията по избора в Народното събрание, и въобще от самия орган Народно събрание, наличието на високи професионални и нравствени качества, как ги установяваме, колеги? Установяваме, особено нравствените качества, като питаме приятелите, колегите, съседите, които винаги казват: той е добро момче, тя е добро момиче, поздравява, вежлив е, или правим някакво усилие в тази посока. И ние сме предложили конкретни разпоредби, които да осмислят усилието, което трябва да направи комисията по избора, на първо място, комисията, пред която се представят и изслушват кандидатите, и след това самата пленарна зала, когато избира кандидатите. Какво предлагаме ние? Ние предлагаме да се искат конкретни документи. Не само документи, удостоверяващи професионален стаж, а документи от една група органи: документи от НАП; документи от Агенцията по вписванията; документи от ДАНС; от Сметната палата, от прокуратурата; документи, които трябва да установят например има ли висящи досъдебни производства към съответния кандидат; производства, в които той е обвиняемо лице или е бил обвиняемо лице; има ли приложени специални разузнавателни средства, за което питаме Националното бюро за контрол на СРС. И тези справки се получават служебно от комисията, която провежда изслушванията и избора. Питаме Националната агенция по приходите за съответствието на доходи. Искаме, наред с това, самите кандидати да направят декларация за една група обстоятелства – собственост на имоти извън страната. Преди година се беше появила информация, че представители на съдебната власт, от различните части на съдебната власт, имат имоти извън страната, част от които недекларирани. Какво стана с този доклад? Той като че ли потъна. Ние не видяхме никакви последващи действия по този доклад нито от Висшия съдебен съвет, нито от прокуратурата, нито от НАП. А знаем, че има такива представители в съдебната власт. Някои от тях може да са кандидати за ВСС след месец-два, когато избираме членове на Висшия съдебен съвет. Искаме кандидатите да декларират участие в собствеността на търговски дружества извън България, надвишаващи 5% от капитала. Това го казвам в светлината на информация, която се появи преди две години, когато бяха отменени промените в Конституцията от Конституционния съд, че син на бивш конституционен съдия се оказва, че има офшорка. И когато синчето има офшорка – ами много лесно е да окажеш натиск върху конституционния съдия, или други подобни случаи. Искаме също така кандидатите да декларират членство в затворени тайни неформални организации и общества със силна вътрешна лоялност между членовете, строга йерархична структура, използващи тайни ритуали и символи – ложи, ордени, братства. Подобен текст има в Закона за съдебната власт. И знаете ли колко магистрати са декларирали подобна принадлежност? Нула! А е ясно и се знае кои са членове на подобни общества. Само ще дам за пример една много известна пловдивска масонска ложа, която преди година избра да излезе от правния мир и да мине в сивата зона – да се дерегистрира от Агенцията по вписванията, от търговския регистър, но да продължи да съществува, за да опази вероятно членството на част от членовете в тази ложа. Списъци, доста подробни, има разпространявани в медиите през годините. Ние трябва да знаем кандидатите, които избираме, какви са – освен че са добри хора, освен че са добри професионалисти, и справките, декларациите, които изискваме, целят именно това. И се надявам да помислите отново, когато след малко трябва да гласуваме този текст, и да подкрепите нашите предложения, така че наистина да установяваме високи професионални и нравствени качества, а да не сме просто на една дружеска сбирка, все едно сме в нашата си ложа, братство или пък някакъв орден, на който принадлежим. Другият текст, който искам да аргументирам пред Вас, е предложението, което сме направили, по чл. 80, ал. 1. С колегите предлагаме нещо много просто – на второ гласуване на законопроекти докладът на комисията да не се чете. Тоест това, което виждаме цял ден да се случва в залата днес, макар да не е законопроект, но процедурата е подобна на второ четене – дълго, монотонно четене на текстове и предложения. Ние предлагаме това изобщо да не се случва в залата, тъй като докладите са публични, могат да бъдат приложени към протокола, и да минем към дебат. И така ще спестим много повече време за парламентарен дебат и ще дадем възможност за парламентарен дебат, отколкото като режем времето за изказвания и за обосноваване на предложенията, каквото всъщност се съдържа в направеното предложение тук от колегите. Ние предлагаме да се спестят часове работа на пленарната зала, и то работа да слуша доклада на комисията за второ четене, за сметка на качествения парламентарен дебат. Но това досега не е получило подкрепа като наше предложение, затова също моля да преосмислите позицията си, без да орязвате времето за изказвания и за обосноваване на предложенията. Надявам се при гласуването след малко да получим подкрепа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Славов, уважаеми колеги! Аз нямам никакво съмнение в добронамереността на господин Славов по отношение на първия параграф, който коментира – за това да се изследват нравствени качества, да има подбор на хора, включително и да се декларира членство в тайни организации. Аз обаче твърдя, че това няма да работи. И тук ще декларирам пред Вас, че аз не съм член, никога не съм бил и никога няма да бъда член на тайна организация – масонска, тамплиерска, каквато решите. Казвам го, защото, първо, тайна организация… Тя колко да е тайна, ако някой си декларира членството в нея? Нея даже така я наричате. Друг е въпросът, че Вие казвате: „Те се знаят кои са.“ То в България затова държавната тайна е държавна, защото я знае цялата държава, нали. Те такива са ни и тайните организации – всички знаят кои са вътре. Но да ги караме през закон да декларират членство в тайна организация, според мен това ще създаде неработещ текст. Не е проблем да се запише. Проблемът е обаче, че ние много често записваме текстове, които не могат да се приложат. Нравствеността не може да бъде проверена по документи. Аз съм категоричен в това. И затова работещият момент по принцип е да се носи политическа отговорност за назначенията. Когато избираш някого, той може да е с нравствени качества към момента на избора и след четири месеца да се окаже, че се е самозабравил – виждали сме всякакви случаи. Ти носиш политическа отговорност за това и я поемаш с лицето си, а не като казваш: „Документите бяха такива и ние затова сме се доверили“. Да не си се доверявал. Затова аз съм привърженик, колкото и непопулярно да звучи, парламентът и в рамките на парламентарната република всяка партия, която прави предложение, да си носи отговорността след това. Ако е сбъркала, да се знае кой е сбъркал, а не после да имаме възможности да се оправдаваме с документи, че някой е декларирал например, че не е масон, пък той бил масон. И ще завърша с това: Хегел казва, че правото, което не се прилага, е неправо. Един закон да не се прилага, е по-лошо, отколкото изобщо да го няма. И затова моето мнение е, че трябва да минем по традиционния парламентарен момент – когато се излъчват регулатори, членове на органи и така нататък, на първо място, да става ясно чия е политическата воля. Мисля, че в този парламент ще бъде доста ясно чия е политическата воля за излъчването на такива органи.

Господин Славов, ние ще подкрепим Вашето предложение в чл. 89. Смятаме, че е удачен и че е добър. Само че имаме една добавка към него. И затова правя редакционна добавка със следния текст в чл. 89, ал. 5, т. 3, като точката, с която завършва с: „ал. 5, т. 3, се заменя със запетая“ и текстът продължава така: „извършвани посещения в хижа „Петрохан“ или направени от него дарения във връзка с дейността на хижа „Петрохан“.“ (Оживление.) За нас това е важно, тъй като избухна огромен скандал, който все още не е решен, и се надяваме вътрешният министър и Министерството на правосъдието, и прокуратурата най-вече, и съдът, да вземат отношение по разплитането на този педофилски скандал. И всеки един, който кандидатства за избираема висша държавна длъжност, на която трябва да взема изключително важни решения, трябва да е ясно дали е замесен в тази срамна история в „Петрохан“. Дали е дарявал пари, както кметът на София? Нека да е публично и да се знае. Разбира се, той може да каже, че е дарявал пари за много хубави каузи, като кмета на София, но нека да е ясно на обществото, че е замесен под някаква форма или че е ходил редовно по тъмни доби в хижа „Петрохан“, както отново кметът на София – цитирам го, той сам декларира, че многократно е преспивал там и е ходил с... Така, няма значение с кой е ходил там и какво е правил. Но държим тази редакционна поправка да бъде гласувана. Надявам се, че мнозинството ще застане зад това, че трябва да е ясно, че не е мястото на хора, посещавали „Петрохан“, да го крият, а поне да е ясно.

Господин Славов, мога да се съглася с господин Биков, че доброволното деклариране на участие в тайни общества е някакъв нонсенс и няма да работи, но смисълът на моята реплика е друга. Вие предлагате в чл. 89 кандидатите да подлежат на проверка относно участие в собствеността на търговски дружества извън Република България, надвишаващи 5% от капитала им. Аз бих Ви предложил това нещо да се запише като конкретна сума, защото 5% примерно от Coca-Cola е на стойност от 17,5 млрд. долара, а 5% от BlackRock например е на стойност 625 млрд. долара. Тоест не трябва да гледаме някакъв процент от фирмата, а по-скоро неговата стойност, защото може да се окаже, че дори един или два процента от някоя международна фирма са на стойност, близка до бюджета на Република България. Благодаря Ви.

Колеги, разбираемо е, че предложението да се декларира членство в затворени, тайни, неформални общества и организации – не са само масонските, разбира се, предизвика известно напрежение и интерес в залата. Аз като господин Биков също ще декларирам, че като християнин не съм член на такива общества и никога няма да бъда. Но въпросът е следният. България уважава правото на сдружаване, то е конституционно право, конституционна свобода. Но когато човек заема определена публична позиция, трябва да е ясно на кого се отчита – дали се отчита на гражданите, на народа, дали се отчита пред обществото, или се отчита пред различни приятелски кръгове, лобита, ложи, олигархични лобита и така нататък. И опитът да се ограничи възможното влияние, опитът да се ограничат по някакъв начин тези представители, членове в различни органи да получават поръчения, заповеди, мисля, че трябва да бъде подкрепен. А дали ще се прилага текстът? Нека да го има текста, нека да има едно дисциплиниране. Част от тези организации позволяват поне да си замразиш членството, докато заемаш висша държавна позиция. В много други държави подобни текстове имат превантивна роля. Светва ти лампичката. Като искаш да си пълноправен член на такова общество, просто не кандидатстваш за ВСС, не кандидатстваш за Инспекторат, за КФН, КЗК и всичките други органи, които избираме в парламента. И не ставаш народен представител, а си част от съответното общество. Така че аз не виждам дори трудното прилагане на текста да обезсмисля текста. Това е една превенция. И мисля, че трябва да бъде подкрепена именно като превантивен механизъм. Важно е, когато хора са избирани на най-висши позиции, да носят отговорност. Да, политическата отговорност е едната форма на отговорност – тези, които са предложили кандидата, да носят някаква отговорност, но самите кандидати и членове в бъдеще също трябва да носят своята отговорност пред обществото, пред гражданите. И затова е важно подобни справки, декларации, проверки, които се извършват, да са част от процедурата, а не просто да са пожелателни за висши професионални нравствени качества. Всичко до този момент знаем как приключва. Много бързо такива лица сменят позиции, оказват се част от други мнозинства, започват да се отчитат на други места, а не публично пред обществото. Това именно се опитваме да превентираме, да осъществим някаква превенция по отношение на него. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще направя изказване по няколко от членовете, които обсъждаме в момента. Първо, започвам с чл. 70 – поправките, които са свързани с оценката за съответствие. По този член имам един риторичен въпрос и той е свързан с това чия ще е преценката и на базата на какво ще се основава тази преценка дали представеният доклад за съответствие съответства на заложената методика. Защото в законодателството, което е предлагано от народните представители до момента, винаги има – съгласно приложената методика в края на нашия правилник, една таблица, която казва по какъв начин трябва да съгласуваме законодателството, което предлагаме. То е много простичко – с конкретни инструкции, методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите, има елементи на оценката и има дадена отстрани примерна аргументация. Елементите на оценката обаче не ограничават това, което народният представител би могъл да покаже или да посочи, но много често тази оценка може да не бъде изчерпателна. Съгласна съм с това, но въпросът е чия ще е преценката кой законопроект на базата на този критерий да бъде отхвърлен и кой не. И това е първият ми въпрос по чл. 70. Обръщам се към Вас, господин Витанов, с най-добри чувства. Абсолютно съм съгласна, че ние с тези предложения, които приемаме, всъщност нямаме намерение да ограничим законодателната инициатива и възможността – как да кажа, възможността да бъдат обсъждани всички предложения, които са направени изчерпателно, но на практика се оказва, че ние приемаме норма за изключенията, защото случаите, в които толкова много се бърза, всъщност са изключения и би трябвало да предположим на базата на нормалната парламентарна практика, че такива случаи ще бъдат изключения. Не оспорвам, че такива случаи няма – да, има такива случаи. И понеже Вие казахте, че не съкращаваме сроковете за разглеждане на законопроектите, искам да Ви обърна внимание, че в чл. 72 – като начало, първо е много хубаво, че се чухме в Комисията и че там все пак заложихме един срок, който да не е 24 ча́са, а да бъде 48 ча́са от получаването им от членовете, но в чл. 73, което е абсолютно нелогично, защото касае предложенията за съкращаване на 72-та ча́са от момента на предоставяне на докладите преди началото на заседанието, на което те ще бъдат разгледани, този срок, първо, е заложен в редакцията на Комисията като 24 ча́са. Първата забележка. И второто нещо, на което никой от преждеговорившите не обърна внимание, затова ще си позволя да го спомена. В чл. 73 – и затова излязох с Проекта за доклад, има един текст, на който никой не обръща внимание, а текстът след първото изречение, тоест второто изречение е: същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите на второ гласуване. И сега, теоретична хипотеза. Представете си, че е изготвен доклад за второ гласуване, който има 100 параграфа. Срокът, който ние сме задали, е 24 ча́са преди разглеждането в зала да бъде представен докладът. Този срок може да е 72 ча́са, 78 ча́са, а може да бъде и 10 дни, но всъщност минимумът, който залагаме, е 24 ча́са, което създава възможност и предпоставка винаги на 25-ия час или при изтичане на 24 ча́са, независимо от това, че докладът е обширен и законопроектът е сложен, сериозен и изисква наистина сериозна подготовка по всички параграфи, той да бъде разгледан 24 ча́са, след като е внесен докладът, защото текстът касае и второто четене. Във връзка с това аз Ви предлагам да помислите за промяна, която да даде възможност, да речем, тези 24 ча́са да станат поне 48 ча́са, както го приехме в Комисията. По чл. 72 това е предложението, което правя, ако не се съгласите да оставите стария текст. Говоря за чл. 73, защото ние приехме промяната в чл. 72 в Комисията, оттеглихте предложенията, обединихме се, но след това не направихме същото за чл. 73. Много е важно сроковете между първо и второ четене да дават възможност за добра и качествена подготовка, която включва и експерти много често, допитване до различни неправителствени организации, както и до различни институции от народните представители. Така, това е по чл. 73. По чл. 77 ние постигнахме едно съгласие, което за мен е изключително важно: да бъдат разглеждани законопроектите, които са по една и съща материя, заедно, тоест да не могат да бъдат разделяни, каквото беше Вашето първоначално предложение. Аз ще се обоснова защо не съм съгласна с предложението докладът да е един, въпреки че това е текстът, който беше приет от Комисията, защото едва дали ще спести време. Но си представете, когато на първо четене имаме шест законопроекта по една и съща материя и те бъдат обединени в един общ доклад, а разделянето им след това за гледане на второ четене и яснотата, която може да получи народният представител, когато иска да се запознае с това, което е било прието от тези законопроекти на първо четене, ако са разделени, е много по-голямо улеснение на народните представители. Нищо фактически не се променя от същността на работата на сътрудниците на Комисията и даже мисля, че за тях е много по-удобно да правят доклада законопроект по законопроект, дори когато са по една и съща материя. Последният ми въпрос към Вас като вносители е по чл. 80. Това, което мен лично ме притеснява в чл. 80, е възможността и въвеждането на една неяснота, свързана с дефиницията за свързани текстове и изказване по една и съща тема. Предполагам, че ще отнеме време да осъзнаете, че по този начин всъщност затруднявате и председателя на Народното събрание, но пък практиката определено ще покаже, че създавате възможност за изключително много спорове, и така (показва) – обърнати към председателя с Правилника, да му обясняваме, че материята всъщност, колкото и да звучи еднакво, не е една и съща, че имате нещо друго предвид, което искате да кажете, и целеният ефект от съкращаването на срока всъщност в никакъв случай няма да бъде постигнат, напротив – ще създаде възможност и ще създаде предпоставки за много спорове, които ще бъдат ненужни в залата. Във връзка с това аз не получих отговор в Комисията по какъв начин ще се преценява тази свързаност на текстовете, кой ще преценява – експерт в комисията. Представете си един сериозен дебат, в който ще се налага на председателя по различни текстове да обяснява доколко са свързани, как са свързани те и дали предложението вече е било обосновано по друга точка... прощавайте, по друг параграф в съответния законопроект. И Ви предлагам да се откажете изобщо от тази редакция и да остане редакцията на Правилника такъв, какъвто беше по вносител. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Кирова, уверявам Ви, че няма да е необходимо да се обръщаме към председателстващия Събранието с какъвто и да е текст на Правилника, за да го убеждаваме. Тъй като днес дискусията беше обагрена от примери в миналото – и бащи, и майки на Конституцията, и правилата, по които е работило Народното събрание, искам да Ви предложа виждането на тези според мен хора, които трябва да ни послужат за пример – назад в историята от Първото обикновено народно събрание, където народният представител Димитър Моллов, известен лекар на гилдията, а тук може би и с повече неща, предлага следното на четвъртото заседание, проведено на 24 октомври 1879 г. – забележете, в чл. 16 е предложен текст за тогавашния правилник: „На председателя се възлага да съкращава съставените мнения, да ръководи заседанията, да поставя въпросите според установения порядък, да поканва по име лицата, на които е редът да говорят, да държи порядък и благочиние, да бди, щото да не стават връщания върху въпросите, вече разисквани и решени, и да държи с отношения всички правителствени и частни лица по делата на Събранието.“ Приема се. Уважаема госпожо Кирова, като Ви благодаря и за направените други предложения, искам да Ви уверя, че ние запазваме духа на конструктивизъм и ще се съобразим. Госпожо Председател, използвам репликата да направя предложение: в чл. 73, ал. 1 числото „24“ да се замени с „48“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Първо, благодаря Ви, господин Здравков, за направеното предложение. Приемам го като жест за това, че разбирате за какво си говорихме, и може би занапред ще работим много по-качествено, в духа на разсейване на обстановката в пет и десет часа следобед, защото за какво друго е парламентарната трибуна, ако не ни научи на нещо? Първото събрание, което цитирахте, предполагам, че е било по времето на една българска монархия. И тогава едноличният монарх в държавата има правото включително да взема – цитирахте Първото събрание, самостоятелно решения. Същото право може би е било делегирано и на председателя на Народното събрание, а днес сме – не зная коя дата, 2026 г. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Сега, колегата Славов… А, тука е, добре. По отношение на предложението Ви, колега Славов, по чл. 89, ал. 4. Съжалявам, може би щях да се включа в дискусията, но не съм част от Комисията, която разглеждаше Правилника, по обективни причини. Нямаше как да се разделя на три. Колега, предлагате да се изиска справка за това дали лицето няма данни за приложение на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Защо няма да го подкрепя? Това ми е аргументът и вярвам, че ще ме разберете. За да се издаде такова удостоверение, трябва да бъде извършено ревизионно производство от Националната агенция по приходите. Едно ревизионно производство е в най-добрия случай: заповед за възлагане на ревизия, тридневен инструктивен срок за връчване, започва да тече срокът, който е три месеца и може да се удължи с още два месеца, което при подобни производства почти винаги се налага, 14-дневен срок за писане на ревизия, връчване. Минимум шест месеца, колега Славов, и то, ако не се обжалва ревизионното производство. Ако се обжалва, вече отиваме в хипотезата, че може да продължи с години. Тоест, ако въведем такова изискване, практически няма как да бъде спазено за кандидатите. Вариант да се извършва така нареченото СДИФЛ – съпоставка на доходи и имущество на физически лица, пак ще продължи с месеци, и то всъщност не е окончателен акт. Именно поради това не бих подкрепил такова предложение. Хипотезата да изискваме удостоверение по чл. 87, ал. 5 от ДОПК, тоест че няма задължение лицето, тя не би доказала подобно изискване, което Вие въвеждате, че няма основание за приложение на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а и всъщност би било неправомерно да възлагаме ревизия с изричната презумпция, че може да се изследва този факт, защото ревизионното производство възлага изобщо да се изследват доходите, а чл. 122 е евентуално, ако в хода на ревизията се докажат такива обстоятелства. Мисля, че ме разбирате правилно. Казвам Ви го чисто като специалист. Не би било възможно да издадем такова, да получим такива данни. Имахте също и предложение да се декларира имущество в чужбина. Тук чл. 50 от ЗДДФЛ е категоричен в приложение № 8: всяко лице, което е придобило такива доходи, то трябва да ги декларира всяка година пред Националната агенция за приходите. И тъй като вече, нали, вървим към електронно управление, ако не ги е декларирал там, той ще бъде в нарушение. И всъщност просто трябва да изискаме данни от НАП дали има декларирани такива данни, за да не се изисква многократно да бъде подавана една и съща информация. Та, колега Славов, най-конструктивно Ви казвам: просто няма как да се изпълни едно такова изискване и затова не бих го подкрепил. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Трифонов, действително, ако самото ревизионно производство продължава твърде дълго време, Вие може и да не подкрепите точката, в която тази проверка се извършва адхок, но в предложението има и още един текст, който казва, че се прави справка от НАП за вече влезли в сила такива актове по същата разпоредба. Това би трябвало да бъде една справка в информационната система. По отношение на имуществото в чужбина – естествено, че може да бъде питана НАП, могат да бъдат питани други държави – членки в Европейския съюз, но тъй като понякога хората пропускат, както каза и доцент Славов, съзнателно пропускат да декларират тази информация, когато са в ролята си на едно физическо лице, върху което няма висок обществен интерес. Когато той стане един кандидат, който се изправя пред Народното събрание, за да бъде избран за Висш съдебен съвет, за Инспекторат, за Комисия за енергийно и водно регулиране и така нататък, светлината върху него е повече. И така и трябва. И ние трябва, така да се каже, да го стимулираме той да си декларира нещата, които съзнателно или несъзнателно е пропуснал да декларира пред НАП. В този смисъл, ако имахте желание такива задълбочени проверки да бъдат направени, то с известни малки редакции, или без една или две точки, можеше такива предложения да бъдат приети. Както каза и доцент Славов, целта е ние тук не просто да разчитаме на добрата дума и на това, че приятелите му ще кажат: то е едно добро момче, дайте да го изберем. И после да се окаже, че срещу него има например влезли в сила актове за несъответствие на имуществото и с това нещо той е зависим по един или друг начин. Благодаря.

Колега Божанков, това, което може да ни отговори НАП… Божанов. Ще купувам и аз риза. Това, което може да ни отговори НАП, е, че не са извършвани такива ревизии, тоест няма да е изследвано обстоятелството. Аз разбирам от Вас, че Вие искате да бъде изследвано това обстоятелство, а за да бъде изследвано, пак Ви казвам, минимумът е шест месеца. Именно това имах предвид. За да се ревизира някое физическо лице, трябвало е да има някакъв конкретен повод. Затова, пак казвам, просто и да ни отговори НАП, че няма задължения, това всъщност няма да отговори на изискването, което Вие залагате и в което има много логика – в крайна сметка това лице дали е било коректен данъкоплатец и дали има такива данни. Може би трябва впоследствие да помислим за някаква друга предварителна процедура, по която да се изследва. Иначе аз съм „за“ за нещо подобно, за диалог, но сега няма как да стане.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Вземам думата по две много конкретни неща. Първото е: слушахме цял ден днес „Прогресивна България“ да казва, че искат по-голяма ефективност в Народното събрание, и това се превръща в причина за намаляване на времето на опозицията, ограничаване на временни комисии и така нататък, на този фон обаче отхвърляте нашето изключително важно предложение по чл. 80 за по-голяма ефективност – вторите четения в зала, колеги, да не се правят… четат тук, от трибуната, а да бъдат за сведение. И сега понеже не всички си представяте какво означава това, ще Ви дам следния пример. Като гледаме бюджета, живот и здраве, след един месец, той на второ четене е стотици страници. И тук ще дойде господин Проданов и ще го чете между четири и шест ча́са за второ четене – по-скоро шест, да, и от това няма никакъв смисъл. Тези шест ча́са ние можем да си ги спестим – въвеждаме принципа, който е в самата комисия, в случая Бюджетна. Текстовете са видими, народните представители ги имат и няма нужда да се четат. И сега ние си задаваме от „Демократична България“ следния въпрос: ако Вие наистина искахте ефективност, това щяхте да си го спестите, но Вие сте отхвърлили това наше предложение. За сметка на това се борите репликата да не е три, а да е две минути. Това е абсурдно, разбирате ли? Тоест Вие огромните часове, които се губят – през годините, между другото, имаше парламенти, които бяха решили тоя въпрос, но не и последните – тоест Вие не премахвате огромната неефективност от часове и часове четене на безсмислени доклади, не въвеждате практиката, която ние сме Ви предложили да бъде, както е в съответните комисии – ето, депутатите виждат текстовете, те не се четат изрично, гласуват се. Този режим Ви предлагаме и за пленарната зала, но после ни казвате: много искаме, много сме загрижени за общата ефективност на процеса! Така че, колеги, обръщам се към Вас: ако искате, да направим процеса по-ефективен и господин Проданов да не ни чете бюджета на второ четене шест ча́са и да бъде заместван от трима колеги, докато припада, и да идва следващият, защото това сме гледали много пъти, да, ако не искате това, и то е безсмислено. Ако би имало някаква полза от този процес, бихме го оставили. Никаква полза няма! Никаква! Защото ние имаме текстовете, всеки депутат ги е видял – видял ги е на комисия, вижда ги в залата в реално време. Това четене е абсолютно безпредметно. И пак Ви казвам, на този фон Вие ни казвате: не, тия шест ча́са не ни плашат, обаче репликата, дупликата от три минути да стане на две, е изключителен проблем на „Прогресивна България“! Тоест изводът за нас, колеги, е следният: Вие не искате повече ефективност, Вие се борите да ограничите опозицията. Защото, ако искахте ефективност, щяхте да ни послушате – там, където има наистина смисъл, да се предприемат действия. И Ви призовавам още веднъж – не виждам колегата Витанов, който е основният Ви говорител по тази тема, но виждам другия колега тук – подкрепете този изключително смислен текст. И второто нещо – предлагам в чл. 70, ал. 6 последното изречение да отпадне. Защо? Вие, не знам дали си давате сметка, но въвеждате следната цензура: председателят на Народното събрание – днес избран от Вас, утре ще има други мнозинства, които може да повторят същия правилник – да може да спре всеки законопроект на народен представител с аргумента, че оценката на въздействието не отговаря на методологията към Правилника. Тоест, ако този текст остане, както сте го записали, няма да има законопроект на народен представител, който да не бъде спрян от председателя на Народното събрание, ако той прецени, с аргумента, че оценката на въздействието не съответства на методиката и нейните разпоредби в Правилника. Това нарушава конституционното право на народните представители на законодателна инициатива. Да, трябват по-добри законопроекти. Да, трябват по-добри аргументи. Да, трябват по-добри мотиви. Да, трябват по-добри оценки, но нямате право, имайки 131 депутати, да кажете: можем да спрем всеки законопроект, когато решим. Защото Вие това ни казвате, не знам дали си давате сметка. Така че, госпожо Председател, правя процедурно предложение – за чл. 70, ал. 6, последното изречение, което на Вас Ви дава изрично право, изчитам го: „Изречение първо и второ се прилагат и когато предварителната оценка на въздействието към законопроекти, внесени от народни представители, не съответстват на методологията, приложена към правилника, и те не се разпределят“. Такова право на такава цензура, извинявайте, колеги, аз лично не съм виждал в това Народно събрание и това трябва да Ви притесни. Може да бъде обект на скандали, може при един добросъвестен председател на Народното събрание никога да не стане обект на голям спор, но не знаем кой ще бъде утре на мястото на госпожа Доцова. Затова такива неща не се правят, защото има дългосрочност на процесите и никой не знае кой може да бъде следващият председател, а и с цялото уважение към госпожа Доцова, ние нея не я познаваме в това качество. Давайки такава власт, ние не знаем тя как ще постъпи с нея, затова такава власт на никого не се дава в парламентаризма. Всички сме равни и би трябвало аргументите и дебатите да бъдат определящи кое се гласува и кое се подкрепя. И още веднъж, позволете ми: надявам се всички тези от Вас, които взимаха думата и говореха за ефективност, искаха по-бърз законодателен процес, по-прозрачен, да подкрепите нашето предложение, на колегата Атанас Славов, по чл. 80 – докладите на второ четене. Защото няма да е само бюджетът – ще има десетки такива и тяхното четене ще бъде с часове. Абсолютно ненужно загубено време! Затова ни подкрепете, ако сте искрени, че искате по-добър законодателен процес. Благодаря. (Уточнения между председателя и народния представител Мартин Димитров.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, тъй като видях, че господин Витанов влезе в залата – преди малко слушах неговото изказване по отношение на четенето на докладите и той самият каза, че той е един средноинтелигентен човек. И когато на един средноинтелигентен човек му се даде един доклад, той може да го прочете и да го разбере. Абсолютно в същата връзка призовавам в репликата си към господин Димитров да се преразгледа наистина това безкрайно четене часове и часове наред на докладите. И всъщност да разкажете малко по-подробно в дупликата си, господин Димитров, и да обясните, че то не е само една комисия, която чете доклад. Когато влезе бюджетът, имаме по три, по четири комисии, понякога се е стигало до състояние, в което до 02,00 – 03,00 часа́ през нощта се четат доклади – абсолютно ненужни, защото вярвам, че всички сте средноинтелигентни хора, колеги от „Прогресивна България“, и можете да се запознаете с докладите от интернет и от разпечатаното, което ще Ви се даде от Вашата администрация. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, тук ще спомена само накратко мотива ни да не подкрепим това предложение на господин Славов. Още преди заседанието на Временната комисия с референтите и колегите юристи от администрацията обсъдихме това, че има константна практика на Конституционния съд, че гласуването на законопроектите на второ четене инкорпорира в себе си и тяхното изчитане. Въпросът е дали няма да стане конституционно недопустимо, ако допуснем този текст за правилник. Също така обсъдихме и чисто практичния аспект на това изчитане, тъй като немалка част от народните представители, пък и на обществеността, се запознават с текстовете още когато те се изчитат в залата. Според мен не е редно само заради опасенията, че Законът за държавния бюджет може да се изчита с часове, да заобикаляме по този начин закона и да създаваме законопроекти, и да приемаме закони, които впоследствие могат да паднат в Конституционния съд. Това са моите съображения. Доцент Славов, Вие сте експерт по конституционно право. Вярвам, че Вие имате своята гледна точка, но това е нашата. Благодаря Ви.

Искам да припомня на ПП и ДБ, а и на всички, които са решили да подкрепят този текст, че изчитайки доклада, той, от една страна, е насочен към присъстващите в залата, но по-важно е какво ще чуят и какво ще видят българските граждани. Защото не всеки разполага с възможност да свали PDF файл, да си го отвори и да го чете, докато върви законопроект. Докладите са изключително важни. Недейте да разигравате циркове! Един път в годината, най-много два пъти, четем тежките доклади, свързани с бюджета. Напротив, в докладите трябва – и аз на Комисията по финанси изрично им казах, в докладите трябва задължително, може да е съкратена фаза, но да се даде ясно и точно, за да чуе обществото на тази комисия кой каква теза е защитавал. Изключително важно е в доклада да се прочете какво е казал представител на ВЪЗРАЖДАНЕ, на управляващите, на ГЕРБ – на който се сетите, а не тук по бързата писта. Ама те достатъчно бързат в момента – управляващите, съкратиха всички фази. България е извън жълтите павета. Забравяте го. И не всеки в България има право да свали PDF файл, да отвори PDF файл, за да Ви чете докладите. Не всеки! В момента се излъчва, има хора в Угърчин, които няма да Ви отворят файла да Ви четат доклада, свързан с това, което е в момента. А в доклада могат да прочетат какво е казала Белобрадова, каква теза е защитила или на кое е била против. И тук е мястото да го прочете. Вие бързате, така или иначе, групата Ви я няма, както винаги си седите по стаите или си отивате някъде, но докладите трябва да се четат и това е нашето категорично мнение.

Уважаеми колеги, първо, от направените реплики си давам сметка, че трябва да бъде внесена допълнителна яснота. Едно е становището на комисията, колеги. Становището на комисията може да бъде прочитано в пълен или в съкратен вид. Ние говорим за друго нещо – очевидно колегата Цончо Ганев не е разбрал, за което ние не му се сърдим. Аз съм винаги на Ваше разположение да Ви обяснявам, господин Ганев. Становището на комисия е становище на комисия. Текстът, който е предложен по чл. 80, касае доклада за второ четене. То е нещо различно. Това е докладът, който ние гласуваме на второ четене. А становищата на комисии, уважаеми дами и господа, знаете, те са становища на комисия и е друг въпрос. Сега, по отношение на колегата Петров от „Прогресивна България“. Колега Петров, такава практика е имало в минали Народни събрания – с изрично решение Народното събрание да приеме да не се четат текстове. Аз бих питал тези референти, които са Ви дали тези ценни съвети, дали в миналото налагането на такава практика е довело до противоконституционност на даден законопроект. Един пример да ни намерят. Ако успеят тези ценни референти да ни дадат един такъв пример, че е имало проблем – да, аз не съм юрист, уважавам Вас, юристите, по юридически въпроси слушам колегите юристи, но ако един такъв пример не могат да ни дадат, ми изглежда, че тяхното становище няма да тежи достатъчно. По следващия въпрос. За съжаление, никой не взе отношение по чл. 70, ал. 6 и последния текст, който дава право на председателя на Народното събрание за всяка законодателна инициатива на народен представител да обяви, че оценката на въздействието не отговаря на методиката към Правилника, който днес приемаме, и да не приеме, да не придвижи законопроект на народен представител. Това е директна възможност за цензура. Няма законопроект, който да не може да бъде спрян. Това не е към госпожа Доцова. Това е принципна позиция. Никой не трябва да има такава власт в Народното събрание. Никой председател не трябва да има такава власт. Защото неслучайно и госпожа Доцова, и всеки председател е пръв сред равни и той не трябва да има права да спира и да ограничава законопроекти на народни представители. Иначе аз съм съгласен с Вас, че аргументирането на законопроектите трябва да се подобрява, че оценката на въздействието трябва да става по-добра, разбира се, но това е процес и той няма да бъде подобрен с правото, което Вие давате, председателят на Народното събрание да може да спре всеки един законопроект и да каже: оценката на въздействието не отговаря на методиката. Направете го отново. Това би довело до неприятни ситуации, до ненужни скандали. Затова съм предложил този текст да отпадне, което ми се струва разумно. Имаше и още една част от репликата. Някой каза, че съм правил това предложение заради Закона за бюджет. Колеги! Знаете, че има десетки законопроекти на второ четене по стотици страници и тяхното изчитане в залата още веднъж – преценете, като говорим за ефективност, до каква полза за Народното събрание води. Всеки от нас има телефон, компютър или друго средство, с което наблюдаваме законопроекта, следим го и на комисии, и в залата, и неговото повторно изчитане не виждам до каква полезност води, така че по чл. 80 ние смятаме, ако наистина търсите ефективност, да подкрепите предложението на колегата Славов. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, вече втора седмица доста активно дебатираме всички предложения, които са направени за изменения в Правилника, по който ще работим следващите години. Изказаха се много и различни мнения по различни текстове. Аз съм заявявал позицията си във Временната комисия по много от текстовете. Сега ще взема отношение по това, което мен най-силно ме смущава, а именно съществото и самото приемане на нормативните актове. Съществото на законодателния процес. Скъсяването на сроковете за мен е силно смущаващо – скъсяване на срокове за влизане на законопроектите в комисия, след това в пленарната зала на първо четене, на второ четене. И въпреки тук направените някои отстъпления от Вашите колеги от мнозинството – от 24 да станат 48 ча́са, за мен скъсяването на сроковете – минималните срокове от 72 ча́са, е грешка и не е добър подход. Господин Витанов каза: какво толкова, ние съкращаваме няколко срока. Да, но, господин Витанов, аз не мога да се съглася с Вас, защото говорим за законодателната уредба на Република България. Не говорим за покупко-продажба на домати, на изработка на чорапи, за да се бърза и да се гони някакъв експресен нормативен процес. Колегите преди мен много уместно заявиха: има засегнати лица, които биха искали да вземат отношение. Бързият и ускорен законодателен процес няма да им даде тази възможност. Освен това ще се стигне до ситуация, в която голяма част от залата изобщо няма да знае какво гласува в бързината на този законодателен процес. Убеден съм, че тези мои думи ще се окажат реалност в някакъв момент, и, колеги, надявам се, да се сетите за тях. И още нещо. Господин Радев персонално заяви, че това Народно събрание и формацията на „Прогресивна България“ ще върне качеството на законодателния процес. Качеството на законодателния процес изисква време. От друга страна, ние виждаме на практика заявките за скъсяване на срокове. В заседанията на Временната комисия представителите на „Прогресивна България“ многократно заявяваха, че правят тези предложения за скъсяване на срокове, за да може да има възможност за експресно законодателство, за бързо законодателство. Господин Витанов, пак се обръщам към Вас. Вие тук, от тази трибуна, казахте: не, няма да се бърза. И аз се чудя къде е истината на база на тези противоречиви заявки. Къде е истината? Имате мнозинство, ще си приемете промените и вероятно времето ще покаже наистина къде точно се крие истината, която всички ние търсим тук днес. Но – и с това ще завърша, колеги – Вие дадохте заявка да разграждате един модел. Няма да изричам имената на този модел, но този модел, това, което правеше, е експресното законодателство, бързото законодателство, за да могат да бъдат приети едни удобни на властта решения, за да има изключително малко време за реакция на българската общественост. Силно се надявам да не тръгвате по този път, силно се надявам. И наистина времето ще покаже, но е изключително обезпокоително скъсяването на всички срокове под претекст да го има като възможност. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Аз мисля, че почти разбрах какво искаше да каже преждеговорившият, затова аз имам възможност за реплика. Както и той, така и господин Димитров казаха нещо, което е безспорно. Съществува разлом между декларираното и всъщност целеното. И то някак се прехвърля на нас, а пък аз разбирам, че не е така. Защото хем се иска прозрачност, хем мнозинството я накърнява, хем текстовете да не бъдат четени в пленарна зала. Че как да се информира обществото за тях? А иначе ние бързаме! Но там, където е същността на законодателството, където се изчита всичко и народът трябва да го чуе, не бива да се чете. То е раздадено. Иначе извинявайте, господин Димитров, не остана време да Ви направя реплика и на Вас, ползвам възможността от тази. Солидаризирам се с Вас. Презумпцията за почтеността и добронамереността на председателя е безспорна. Аз се радвам, че и опозицията утвърждава тази теза, но не можем да сме сигурни в бъдеще какво ще стане. Прав сте, господин Димитров. И трябва да държим сметка, че и това, което казвате – при четенето на бюджета, е така, но един път в годината. А останалите законопроекти? Ако искате качествена редакция на текста, предлагам да се мисли в посока да може залата да реши в изключителни случаи това да не се прави. По повод на бюджета, както Вие казахте. И така е било, да. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Здравков, всъщност не сте разбрали какво казах от тази трибуна въобще, защото не коментирах този текст. По отношение на предложението на колегите от „Демократична България“ – аз лично не го подкрепям и ще гласувам „против“. И според мен трябва да бъдат четени докладите тук. Това е мое лично мнение. Не ангажирам парламентарната си група. Това, което казах, ще го кажа по-простичко – ГЕРБ и ДПС свикваха комисия на обяд и следобед законопроектът беше в залата. Така се избираха и членове на регулаторите. Така достатъчно ясно ли е?

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще бъда кратък. Позволявам си да критикувам предложението за контрол върху риторическите инструменти, използвани от изказващи се, а именно повтаряне на една и съща теза по няколко пъти. Аз не обичам да го правя, но някои колеги имат такъв стил. Още повече че понякога, даже много по-често, сходни тези се изказват с различни аргументи и чак на третия път излиза някой да обясни всъщност какво има предвид вносителят. И днеска е пример за това, защото ние няколко пъти критикуваме даден текст и чак на третото изказване излиза някой и прави плах опит да обясни каква е била логиката. Такъв пример е оценката на въздействието, която се предлага – да бъдат ограничавани законопроекти на база на несъответствие с методиката. Аз си позволявам да говоря за оценката на въздействието като един от хората, които са участвали във въвеждането изобщо на тази концепция в Закона за нормативните актове заедно с доцент Славов. И всъщност Министерският съвет – администрацията, също не се справя с оценките на въздействието, тук трябва да си признаем всички. Като дойдат оценките на въздействието на Вашия Министерски съвет, ще видите, ако ги отворите да ги прочетете, че те също страдат от липса на данни, липса на убедителни аргументи. И това е съвсем нормално. Няма да е критика към Ваши министри – администрацията все още, 10 години по-късно, не е свикнала да прави добри оценки на въздействието, въпреки че има звено в администрацията на Министерския съвет, въпреки всичко това. Затова нека да има такава методика, нека тя да бъде прилагана върху законопроекта от народните представители, но нека това да не бъде условие за спиране на даден законопроект от разглеждане. Нека и народните представители да подобрят начина, по който съставят своите оценки на въздействието в техните законопроекти. Но нека, както администрацията имаше 10 години и все още не се е научила, на народните представители също да им бъде дадено време да подобрят своите оценки на въздействието. По отношение на справките за кандидати, които предлагаме и настояваме да бъдат приети. Целта, с две думи, е да не се окаже, че сме избрали зависими хора, защото в историята много пъти се е случвало тази зала да избере едни хора с прилични биографии и след това да се окаже, че те са зависими от някого – дали заради прегрешения, дали заради несъответствие в имуществото, дали заради това, че са скрити обвиняеми някъде, дали защото са ги подслушвали и са прихванали някаква интересна информация – това няма значение. Ние тук не можем да открием всичко, но можем да направим опит да открием нещо и да сложим някакъв филтър за това в тези органи, изключително важни за държавата, да не влизат зависими хора. Дали те ще станат зависими впоследствие, дали те ще се променят, ще влязат в някакви схеми – това, разбира се, е тяхна отговорност. Нашата обаче е да направим максимално възможното, за да ги проверим. По отношение на четенето на доклади – и това ще е последният текст, който ще коментирам, между другото, и в момента не се четат всички текстове. И в момента в Правилника пише – проверете, има такъв текст, че ако се размине това, което е изчетено оттук, с доклада, се гледа докладът. Защото тук се правят грешки, пропускат се неща, много народни представители още не са разбрали съкращението „Официален вестник“ всъщност какво е, и го четат на латиница и така нататък. Това няма никакво значение, защото важното е какво пише в доклада. И ние това, което Ви казваме – само на второ четене. Между другото, оказва се, че след три пъти изразена теза за тези доклади някои колеги още не са разбрали, че става въпрос само за докладите за второ гласуване, не за докладите за първо гласуване. Така че подкрепете тази част, ако трябва и с уговорката, че това е с решение на пленарната зала. Има случаи, в които законопроектите са кратки, и това не вреди на времето в пленарната зала, но много са случаите, особено по финансови теми, особено при транспониране на директиви, в които се чете изключително дълго време. И нека да не се лъжем, ще го видите и Вие – когато започнат да се четат доклади от 60 страници, всички Вие ще излезете от залата, защото или сте го прочели, или не Ви се слуша тук някой как монотонно чете. И тук стигаме до точката за прозрачността, господин Здравков. Аз мисля, че твърде преувеличено е това да кажем, че ще премахнем прозрачността, ако някой тук не стои с едно листче и не чете. Вие в качеството си на експерт, гражданин, колко пъти сте си пускали заседания на пленарната зала да слушате как някой чете доклад? Почти съм сигурен, че нула, но имате възможност да ме опровергаете. Прозрачността е в това, че докладите са качени на сайта. Аз призовавам, между другото, администрацията да ги качва и в машинночетим формат, така че да не трябва да минаваме през оптично разпознаване и превръщане в текст. Но извън тези технически детайли прозрачността е налице, тъй като тези доклади са на сайта. Благодаря.

Господин Славов, обръщам се към Вас с цялото ми уважение: като вносител на предложението за това да не се изчитат текстовете на второ четене, ще Ви помоля да обясните на залата и на тези, които гледат това заседание, как точно Вие като вносител си представяте да стане цялото това нещо, което предлагате. Да кажем, че управляващите се съгласяват, убеждавате ги и цялото това нещо е факт. И към днешна дата гледаме 162 члена по този законопроект, защото Правилникът е с ранг на законопроект. Какво правим днес? Не го четем, ставате Вие, по новия правилник имате вече три минути. Три минути за кое точно говорите? За всичките 162 члена или за кое? Или ще Ви акумулираме 58 минути или 188 минути, колкото например говори Асен Василев преди няколко месеца, тъй като имаше натрупване на много членове наведнъж. Как точно си го представяте практически да стане? И Ви питам чисто конструктивно. Мартин Димитров си предложи услугите да обяснява и да разяснява – неговата експертиза няма да я коментирам. Но Вие като вносител, като доцент по право, пак питам: какво точно правим? Днеска сме го приели – 162 члена не ги чете никой. Председателят открива. Кой колко говори? По всичките говорите, само по неприетите предложения, по какво точно и колко време точно ще говорите? Защото много хубаво звучи – да съкратим работния процес. Пак казвам, управляващите достатъчно го съкратиха – и срокове, и време на изказване, и на дуплики, и на право на обратно мнение, достатъчно са съкратили всичко. Вие предлагате нещо, което за пред Вашите избиратели със сигурност звучи много хубаво, но чисто практически, пак Ви питам, и конструктивно: как точно ще процедираме? Приемаме, че това е факт. Днеска 162 члена – три пъти го повтарям, надявам се да дойдете и конструктивно да обясните: да кажем, председателят, защото утре ще гледаме примерно такъв дълъг законопроект, как точно ще разпредели времето на който и да е от народните представители? Или започваме от сто… Вие говорите, да кажем, за 162-рия член. След Вас става господин Мирчев – след един час говорене, той говори за първия член. След това ставам аз, говоря за шестия. И така, представете си какъв миш-маш става. Затова Вашето предложение да го защитите, просто чисто практично да кажете как ще стане.

Уважаеми господин Ганев, как би изглеждал дебатът на второ четене на законопроект, ако докладът е приложен към съответната точка и всеки се е запознал предварително с доклада? Какво би се случило? Абсолютно резонен въпрос. Заседанието се води от председателя. Председателят дава думата за представяне на предложенията, например от чл. 1 до чл. 15, както върви днешното заседание. Тези, които имат направени предложения, излизат да ги представят. Следва дебат по съответните текстове. Това, което единствено бихме си спестили, а то всъщност е важно и е много – изчитането на предложенията, неподкрепени от комисията. След това – изчитане на предложението, което комисията е предложила и одобрила. А иначе дебатът ще си върви по доклада, разбира се, то няма как да върви. Има законопроекти – някой път са четени целите законопроекти. Законопроект 20 страници, докладът – изчетен 20 страници. По всички текстове от законопроекта дебатът е общ. Тоест зависи от организацията на работата – председателят на Събранието, разбира се, организира процеса. Ако се прецени, че за по-кратки законопроекти може по целия законопроект да се води дебатът – чл. 1, чл. 15, чл. 20, добре, чудесно. И сега четяхме по цели глави от Правилника, и дебатът вървеше по 15 – 20 разпоредби едновременно. Нищо по-различно от това, освен изчитането – монотонно, понякога с грешки, не говоря за конкретния случай в момента, по принцип говоря – на едни текстове, изчитането на едни предложения и всъщност, вместо да става по-ясно какво се обсъжда и какво се гласува, често пъти става по-неясно и се допускат грешки. Вие знаете много добре, че много пъти са се налагали прегласувания, за да се отстранят грешки при изчитането на докладите и при гласуването. Просто спестяваме четенето. А документите са публични. Благодаря Ви.

Господин Славов, първо да Ви поздравя, че аргументирано защитавате Вашето предложение. Така и трябва. Само да Ви кажа и аз чисто конструктивно. Това, което в изказването Ви казах, това, което Вие се опитахте да защитите – просто ще Ви помоля да се върнете в предишния парламент, да се върнете в по-предишния парламент и така до Четиридесет и седмото, защото дотам мога да коментирам аз, като пряк участник. Масова практика на ГЕРБ, масова практика на Киселова, да не се връщам другите да ги споменавам, беше – докладът се изчита наведнъж, ставаш, говориш пет минути, на шестата минута отзад започва едно натискане, говорене, прекратяване. След пет-шест такива изказвания става, както днес се получи с управляващите, и казва: предлагам прекратяване на дебатите – всичко се каза. И всичко свършва. И всичко свършва – няма четене на доклад, няма глава по глава. Но пак Вие давате една голяма възможност с този текст, ако го приемат управляващите, утре по усмотрение на който и да е водещият отгоре, да слага точка. Казва: достатъчно чухме, повече няма нужда, на второ четене всичко е ясно. 131 човека гласуват и слагат край. Сега също го има. И аз затова казвам – и при сегашния правилник злоупотребите по отношение на ГЕРБ бяха потресаващи, на Киселова бяха потресаващи, защото са ми най-пресни примерите, не че другите са по-различни. Но това, което Вие предлагате, е да го узаконите цялото това нещо. Защото тук имаше ситуация, в която можем да си говорим за потъпкване на Правилника от тяхна страна. Ето днеска имаме добрата воля на управляващите да е глава по глава. Защото, ако беше Киселова, ако беше госпожа Кирова, ако беше Росен Желязков, щеше целият правилник да се изчита. Два ча́са изчитане, след което, господин Славов, ставате на целия правилник. (Реплика от народния представител Росица Кирова.) Пет минути имате. Ще Ви помоля да свършите. Стига вече – оттам да Ви говорят. Има потъпкване на Правилника. И Вие може да станете на процедура. Всеки един можеше да стане и да каже: защо потъпквате Правилника? А сега с това, което Вие предлагате, отваряте широко вратата да могат по всяко едно време да прекратят всичко. А отделно, пак казвам, е, че тези, които слушат, гледат, Вие говорите за един член, ама казвате: ако председателят реши по глави. Ами ако не реши? Ако реши, че отваря дискусията на целия законопроект, няма – по нейно усмотрение. Вие не сте написали „задължително се гледа глава по глава“. Нямате такова пояснение. Различни са тълкованията, пак казвам. Вие предлагате оптимистични тълкования, но те не са записани. Знаете, че в правото, като го няма изрично записано, оттам нататък си го тълкува, както иска водещият заседанията. Затова не е работещ Вашият текст. С пълното ми уважение към Вас, за мен не е работещ текстът! За мен е удобен и приятен за управляващите.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, всъщност важните неща господин Мартин Димитров ги каза – по това, което исках аз да кажа, и затова ще бъда съвсем бланкетен. С чл. 70, ал. 6 правите един народен представител над всички нас. Независимо дали е госпожа Доцова, който и да е, излиза, че председателят на Народното събрание получава извънредни правомощия да спира законодателни инициативи на народни представители, предвидени в Конституцията. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива. Това, че комисията трябва да прецени дали законопроектът отговаря на Закона за нормативните актове, ако искате – и на предварителната оценка за въздействие, като колективен орган, аз нямам против. Но председателят на Народното събрание да прави субективна преценка дали законопроектът отговаря на предварителната оценка за въздействие, просто няма как да възприемем за нормално. И сега ще Ви прочета нещо от предложената предварителна оценка за въздействие. Посочва се какво е очакваното въздействие на предложението върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращи българи. Сега, тук не отварям темата, че не приехте да има комисия по демографска политика, но искате всеки законопроект да се занимава с демографските потоци. Аз примерно внасям промени в Закона за съдебната власт. Как, откъде, по какви критерии, стандарти, откъде информация, как ще повлияем на демографското развитие и миграционните потоци с измененията в Закона за съдебната власт? И председателят на Народното събрание – Симеонов, Петрова, няма значение как се казва, защото може да касае и следващо Народно събрание, поне в началото, ми казва: ама тук, господин Величков, демографската политика и миграционните потоци, няма как, обратно законопроекта! И тук стигаме до субективната преценка на един от 240 народни представители, било той председател на Народното събрание, да има изключителната власт на цензор на законодателната инициатива на депутати. Много Ви моля, господин Витанов – председател на групата, госпожо Борисова, професор Тянкова, не допускайте толкова грубо погазване на Конституцията! Нека не занимаваме после Конституционния съд с това нещо! Не може, никога не е имало – върнете се в историята и преди 1944 г. – никога не е имало такива права на председателя на Народното събрание! Това не трябва да го допуснем, защото ще унизим парламентаризма като цяло! Това по тази тема. По втората тема. Понеже господин Витанов ми каза, че предварително кандидатите – по чл. 89, отговарят на съответните качества и затова са допуснати до изслушвания, и няма значение колко дни са от доклада до реалното гласуване. Само че докладът по ал. 5, както казах, не е формален. Там имаме наличие на данни, могат да се установят, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества – аз чета от доклада, не си го измислям, в доклада се отчита „наличието на специфична подготовка, мотивация, публична репутация и обществената подкрепа за съответния кандидат, като комисията дори може да изиска допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган“. И много важно изречение: „Докладът съдържа информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които той не е отговорил“. Явно има някаква конкретна причина да не отговори. Ние всички тук се каним да изберем качествено различен състав на парламентарната квота на бъдещия Висш съдебен съвет. Имаме и инспекторат към ВСС да избираме. Ако там има въпроси, на които не е отговорено, ако има основателни съмнения в нравствените и професионални качества на кандидата, в обществената подкрепа и авторитета на кандидата, наистина ли мислите, че три дни – от доклада до гласуването, са достатъчни всеки един от нас да си отговори трябва ли да гласуваме за тази личност, или по-скоро тя не отговаря на самите високи критерии, които ние сме си поставили тук, за да изберем качествено различен нов състав на ВСС? И в същия чл. 89, ал. 1 се премахва задължението на председателя на Народното събрание да предлага график за провеждане на процедурите по избора. Да, законовите срокове остават. Обаче публичното звучене, това как медиите, гражданските организации, правните и съсловни организации – те вече не могат да следят забавянията, защото няма график. И ние имаме прецедент – не знам защо го търсим, когато няма график?! Парламентарната квота на ВСС работи две години и седем месеца извън мандата си, а Инспекторатът на ВСС кара трети мандат. Ама той не е получил втори, а кара трети! Ако се върнем и към регулаторите, които бяха излъчвани с огромни закъснения, и там също имаше – КЕВР си спомням, трети мандат, без да е имал втори. Ако няма график на избора, ние сами ще се поставим в ситуацията, и то доброволно, на предишните Народни събрания, които този избор просто го оставяха в гардероба и въобще не ги интересуваше, защото вероятно така ги устройваше. Но нали ние сме длъжни да подхождаме добросъвестно, че нас няма така да ни устройва. Затова отпадането на графика – няма никакъв логичен смисъл да отпадне, защото в крайна сметка този график дисциплинира и самите нас. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Глава девета – Парламентарен контрол“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава девета. „Раздел I – Въпроси, питания и разисквания по питанията“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 92. По чл. 93 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 93: „Чл. 93. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации, да съдържат по един обособен въпрос и да бъдат подписани от народния представител. Не се допускат варианти или идентичност на обособени въпроси. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси, или когато отправените въпроси съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Срокът за писмен отговор е 10 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 10 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по ал. 3. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ при спазване изискванията за защита на личните данни. (2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори. (3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи. (4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от един път, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на последното отсъствие на народния представител. (5) Когато е получен писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на въпроса на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ се смята за дата на получаването от народния представител. (6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това. (7) Когато парламентарните групи по време на заседанието за парламентарен контрол са се възползвали от правото си по чл. 48, ал. 5, времето на заседанието за парламентарен контрол се удължава със същия размер.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 94. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 95. По чл. 96 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 96, като думите „18,00 ч.“ се заменят с думите „17,00 ч.“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 97. По чл. 98 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т .2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 98 думите „но не повече от два пъти“ да отпаднат.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 98: „Чл. 98. (1) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори. (2) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен отговор на питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи. (3) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от един път, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на второто отсъствие на народния представител.“ По чл. 99 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията го подкрепя. Комисията подкрепя текста на Проекта за член 99, като думите „18,00 ч.“ се заменят с думите „17,00 ч.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 100. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 101. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 102. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 103. По чл. 104 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 104: „Чл. 104. (1) Народният представител може да регистрира в рамките на една седмица не повече от два въпроса, две питания или въпрос и питане, с устен отговор. (2) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на които вече е отговорено, както и такива, които са варианти или идентични на вече зададени. (3) Когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане срокът за отговор, съответно по чл. 93, ал. 1 и чл. 96, се определя от датата на окончателното решение. (4) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за член 105. „Раздел II – Вот на доверие. Вот на недоверие“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на Проекта за член 106. Комисията подкрепя текста на Проекта за член 107. Комисията подкрепя текста на Проекта за член 108. Комисията подкрепя текста на Проекта за член 109. По чл. 110 има предложение на народния представител Димитър Здравков, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 110, ал. 2 думите „Комисията по правата на човека и вероизповеданията“ се заменят с „Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на член 110: „Чл. 110. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по дела срещу Република България. (2) Докладът по ал. 1 се разглежда на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите и в заседание на Народното събрание в срок до три месеца от постъпването му.“ „Раздел III – Парламентарни изслушвания“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 111. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 112. „Раздел IV – Проучвания и анкети“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 113. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 114. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 115. Господин Председател, изчерпахме Глава девета.

Благодаря Ви, господин Председател. Макар че са много предложенията, ще ги обективирам с едно изказване и ще се вместя в рамките на пет минути със сигурност. Колеги, всички тези предложения целят едно – да направят формата на парламентарен контрол по-удобна за изпълнителната власт. Моля Ви ясно да осъзнаете нещо. Вие и ние формираме законодателния орган – парламента. България е парламентарна република и стои над изпълнителната власт. Изпълнителната власт е под контрола на Народното събрание. Не принизявайте Народното събрание като институция. Не принизявайте нейната функция, защото много е удобно в момента, когато имате мнозинство, да го правите, но това са едни постулати и едни положения, които десетки години са се градили като такива. И Вие изразихте преди малко становище как ние трябва да следваме това, което е заложено и с приемането на сега действащата ни Конституция, и с първите правилници, които били достояние на най-добрите законодателни умове. Не го правете. Конкретно ще се спра на един текст в чл. 104. Навсякъде Вие предлагате да има възможност министрите, по-кратка възможност народните представители, да отлагат въпроси, министърът реално без ограничение да може да отлага въпроси и така нататък – наистина, правите го по-удобно. Но в чл. 104 Вие казвате следното: без никакви основания, ако един министър откаже да отговаря на парламентарен контрол... Сега съществуваше една процедура, която никога не е ползвана, но може би никога не е ползвана точно защото тя съществува, защото, да Ви кажа, в практиката ми на народен представител никога парламентарен контрол не се е бавил драстично, никога някой не си е позволявал да не отговори на парламентарен контрол по чл. 92 – 104. А сега ние даваме индулгенция на министрите да не отговарят или да отговарят избирателно на парламентарен контрол. И дори Народното събрание няма никакъв инструмент, какъвто досега е съществувал – никога не е използван, но имаше инструмент, по който да разберем от този министър в крайна сметка защо не отговаря на парламентарен контрол. Не го правете. Не подобрява по никакъв начин законодателния процес и мотивите, които Вие сте сложили в тези предложения. Не накърнявайте институцията Народно събрание, защото утре Вие ще искате да се ползвате от този инструмент, но други, които ще дойдат тук и ще имат мнозинство, ще кажат: Вие това сте го направили и няма да ви дадем това право. Не го принизявайте. България е парламентарна република и нека да следваме тези постулати и положения, които са били винаги. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Стоев, с пълното съгласие към Вас за това, че България е парламентарна република и че в никакъв случай правилата на парламентарната република не бива да се принизяват и това е важно, искам да Ви кажа, че нашата цел е точно обратната. И да Ви напомня, че първо, голямата част от тези промени, всъщност всички, бяха в Правилника на Народното събрание тогава, когато Народното събрание работеше доста добре, за разлика от предишните. Тоест лично моята теза е, че за последните няколко Народни събрания, в които успяхте, извинявам се, да свалите рейтинга на Народното събрание до 7% според днешното изследване – или вчера излезе, на една от агенциите, вече Народното събрание има 20%. Не е много. Надяваме се на много повече. (Ръкопляскания от народния представител Мартин Димитров.) И Ви уверяваме… Да, да, господин Димитров, точно виждам възторга във Вас, но Вие бяхте депутат при 7% и именно тези правила, които внесохте Вие тогава и които защитихте в предишните Народни събрания, доведоха до тези 7%. Уверявам Ви, че това, което правим, го правим с единствената цел да се освободим от този нисък рейтинг. Не само ние – ние искаме да го направим за Народното събрание и за това, че живеем в парламентарна република, защото на нас ни е ясно, че ако Народното събрание продължава да има 7% рейтинг, няма как да е стабилна властта, независимо от това колко висок е рейтингът на министър-председателя. Така че, уверявам Ви, много ясно съзнаваме отговорността си пред парламентарната република – държим именно на нея. И Ви уверяваме, че това, което правим, съдейки и по резултатите до момента, води до повече доверие в Народното събрание, а не до по-малко. Аз например никак не съм убеден, че когато накараш премиера или вицепремиера да отговарят адхок на някакви въпроси, за които не са подготвени, с това вдигаме рейтинга на Народното събрание и на правителството, примерно. Напротив, смятам, че те трябва да са много подготвени, че когато говорят, трябва да говорят само когато са много подготвени. И това, което кажат, трябва да бъде абсолютно вярно, достоверно, трябва да бъде отговорно направено. Така че в никакъв случай промените, които предлагаме в парламентарния контрол, не водят до намаляване на рейтинга на Народното събрание и до неглижиране на парламентарната функция в България – точно обратното, опитваме се да направим другото. Резултатите до момента показват, че в някаква степен успяваме, а ние разчитаме в много по-голяма степен да го направим оттук нататък. И Ви уверявам, че дълбоко съзнаваме отговорността си пред парламентарното управление.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Кутев, това, че рейтингът се е качил на това Народно събрание, мисля, че не можем да кажем, че е само Ваша заслуга, защото диалогът в това Народно събрание се води по различен начин – както от Вас, така и от нас. И искам да кажа още нещо. Един от най-ниските рейтинги на Народното събрание беше тогава, когато изпълнителната власт в лицето на министър-председателя господин Борисов четири години тук не дойде. Как тогава хората да уважават Народното събрание като институция, като знаят, че един човек си прави каквото си иска?! И кажете ми, като ние сега това нещо го прилагаме като норма, че могат да го правят, и ние дори не можем да ги извикаме да питаме: защо, аджеба, го правите, кое вдига рейтинга на Народното събрание през това нещо, като ние всъщност даваме право на Народното събрание реално да не си свърши работата като контролен орган на изпълнителната власт? И още нещо. Как така по парламентарен контрол министри няма да са подготвени по реда на чл. 92 – 104?! Това е парламентарен контрол, който се изпраща на министрите, те се подготвят, идват, отговарят устно или писмено. Как така няма да са подготвени?! Те трябва да са много добре подготвени, преди да отговарят. Точно по този ред и това, за което се изказваме – не знам дали разбираме по кои членове се изказваме. И извинявайте, министър да може да си отлага въпроси, на които трябва да отговаря тук без ограничение – кое всъщност вдига рейтинга на Народното събрание? Като има зададен въпрос, да може министърът да каже кога ще отговаря или не, това да става с месеци наред – това ли вдига рейтинга на Народното събрание като институция?! И това, пак говорим, не по време на законодателната част – говорим по време на парламентарния контрол. Абсолютно неверни твърдения! Разбирам Вашите опити генерално да кажете, че се опитвате да вдигнете рейтинга на Народното събрание. С някои предложения може би успявате, но не с тези. Тук реално принизявате функцията на Народното събрание. И всъщност махате контролната функция – такава, каквато съществува по парламентарен контрол от Конституцията и през първите правилници, които Вие толкова възхвалявате, че са писани от най-великите умове на конституционализма. Може би е така. Поне ги следвайте тях. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Колеги, точно за да запазим рейтинга на Народното събрание, ще се опитам да запазя добрия тон. Два пъти съм бил министър в редовен кабинет, два пъти съм бил министър в служебен кабинет. Нито веднъж не съм си позволил да не се явя и да отговоря на въпрос в Народното събрание. Като бях вицепремиер, беше въведена практиката да има блицконтрол, която е запазена, слава богу – да се отговаря на въпроси без предварителна подготовка, на базата на каквото е решила съответната група от Народното събрание да пита. Това се случи при най-разнообразни групи в Народното събрание: групи, които бяха много шумни; групи, които използваха тази трибуна да си правят шоуто, които наистина намалиха рейтинга на Народно събрание; групи, които използваха тази трибуна да говорят лъжи; групи, които използваха тази трибуна да отправят безобразни личностни нападки. Надявам се, че това няма да се случва в тази зала. Засега върви сравнително професионално разговорът. Според мен е изключително нездравословно за самата изпълнителна власт да бъде изолирана от дискусията в тази зала и от дискусията в обществото. Съжалявам, ако на някой му става скучно от тези думи, но повярвайте ми, във всички Народни събрания, в които сме били, не сме направили даже опит да изолираме или да ограничим изпълнителната власт от дискусията в залата по една проста причина – в момента, в който изпълнителната власт избяга от дискусията в залата, дискусията се премества на площада, а това смятам, че е изключително нездравословно за страната. И затова Ви моля да преосмислите тази норма – да не създаваме даже възможността, илюзията, настройките и така нататък на изпълнителната власт да бяга от парламентарната зала. Идеята на парламентарната зала е да се обсъдят, разрешат и обяснят проблемите, така че те да не водят до обществено взривоопасни ситуации извън тази зала. Затова е измислен парламентът – за да няма революции. Във Франция са го разбрали по трудния начин. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Василев, факт е, че в това Народно събрание тонът е различен. Мисля, че и нашата парламентарна група има отговорност за това. Стараем се да сме диалогични и да възприемаме редица от нещата, които са по същество, и уважаваме Вашата гледна точка, но държим и на нашата. Най-вероятно тези оптимизации, хайде, така да кажа, на Правилника нямаше да са нужни, ако всички ние не сме били достатъчно свидетели на това, че Правилникът се чете някой път като дяволът евангелието и често се злоупотребява. От тази гледна точка това, което се опитваме да направим, е там, където не е нужно това да става. Ако има нужда между първо и второ четене, вече го доказахме, че може да даваме време. Може да обсъждаме различните неща по естество. Но това, което се стараем, е да форсираме процеса на законодателство за сметка на празноговоренето оттук, от залата. Ако никой не злоупотребява с това, аз не мисля, че ще имате повод да се чувствате нито дискриминирани, нито да чувствате, че някого пазим. От тази гледна точка аз мисля, че времето ще покаже как и ние, и Вие, и всички в залата ще се отнасят към този правилник, и ще докажем в крайна сметка, че най-вероятно сме били прави, ако всички пазим добрата норма и не злоупотребяваме със законодателството. Ако нещо липсва в България, за разлика от другите държави, по-западните, старите демокрации, там, освен писаните правила, има и едни норми – морални, неписани, които ние в България често прекрачваме, когато си поискаме. Ще ми се наистина моралът и вдигането на рейтинга на това Народно събрание – и изобщо не само на това Народно събрание, а на всички Народни събрания, да е базиран на този морал и тези неписани правила. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председател, и на Вас, господин Василев, че се включвате в дебата съвсем сериозно. Темата действително е значима. Без съмнение, парламентарният контрол е една от най-важните функции на Народното събрание и ние много прецизно сме се опитали да не нарушим ролята на парламентарния контрол в дейността на легислатурата. Затова не правим промени нито в парламентарните въпроси, нито в питанията, нито в разискванията, още по-малко в блицконтрола, който – поздравявам Ви! – се оказа една добра мярка. Дава възможност за непосредствени отговори, и то въведена във време, в което, можем абсолютно да си кажем откровено, министър-председателят се пазеше и се осигуряваше един чадър от тогавашното парламентарно мнозинство. А пък аз съм свидетел и на по-ранна подобна практика. Идеята да отпаднат изслушванията, не се поражда от друго – смятам, че парламентарният контрол като 30% от времето е повече от достатъчен, за да изпълни ролята си. Смисълът на изслушването по чл. 47, 48, изобщо смисълът на деня на опозицията е да може да предложи точки от дневния ред, които не са влезли по една или друга причина в програмата на Народното събрание, да даде възможност на опозицията да внесе точките, законодателните предложения, които счита за важни и значими, а не толкова изслушванията. Изслушванията биха могли да се правят по всевъзможни други начини посредством 35-годишната практика. Нещо повече, преди изслушвания не е имало възможност да се правят в дните на опозицията. Това е едно относително нововъведение. Тоест повече от 30 години практика изслушванията не са били част от тази палитра от възможности, която опозицията има в своята първа сряда на месеца. Така че това е смисълът според мен – в деня на опозицията да могат да представят своите законопроекти, по една или друга причина невлезли. А иначе изслушванията – да, като част от парламентарния контрол продължават да бъдат такива. И нещо повече, ние адмирираме и блицконтрола.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, провокиран съм от Вашето изказване, защото Вие сметнахте за необходимо да ни кажете, че едва ли не липсата на възможности и похвати от страна на опозицията да контролира изпълнителната власт, е възможност за обществено напрежение. И аз смятам, че с оглед на политическата история – и особено тази, в която Вие сте участвали като политическа партия, говори, че не липсата на парламентарен контрол от страна на Народното събрание към Министерския съвет, а политиките на Министерския съвет – хората, които в предходни правителства са правили сглобки, които са били противоестествени, това поражда напрежение. Разликата между сегашната политическа ситуация и тази, в която Вие сте били министър, е огромна. Огромна е, защото кредитът на доверие на настоящия министър-председател е огромен. Огромна е разликата, защото в това Народно събрание има мнозинство, което очевидно ще носи отговорност, и това, смятам, поражда и спомага за повишаването на доверието и рейтинга на институциите. И трета, последна точка. Вие познавате министър-председателя много добре и много добре знаете, че нито той, нито нито един член на Министерския съвет някога ще си позволи да се скрие зад когото и да било, най-малко зад Народното събрание, защото фокусът на общественото внимание е такъв, че няма място, където да се скрие нито една власт – било то такава, която има мнозинство в Народното събрание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, господин Председателстващ. Колеги, аз реших да се включа по тази точка, защото смятам, че тя е изключително важна. За друга част от Правилника, както знаете, и ние сме направили отстъпки. Специално към господин Витанов, след това ще отговоря и на другите репликиращи. Господин Витанов, тук не говорим за това да се правят изслушвания в първа сряда. По тази точка не се включих. Прав сте – има други начини да се правят изслушвания. Смятам, че е може би добре да се правят, но така или иначе, това, да кажем, е въпрос на преценка. Тук става въпрос, когато се зададе въпрос. Чета чл. 98, ал. 2: „Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен въпрос и питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи, но не повече от два пъти.“ Вашето предложение е „но не повече от два пъти“ да отпадне. Аз не виждам причина да отпадне. Защото това означава, че поради неотложна причина може да се отлага този въпрос завинаги. Това „не повече от два пъти“ е сложено благодарение на това, че е имало злоупотреби, да кажем, с това от гледна точка на изпълнителната власт. Тук ще отговоря и на господин Слави Василев: законите не се правят с оглед на това кой заема поста, те се правят с оглед на това да има система, която да работи постоянно, независимо кой заема поста. Днес е този министър-председател, утре може да е някой друг, който да реши да злоупотреби, тъй като няма два пъти ограничение на отлагането. Другият текст, за който става въпрос, е чл. 104, ал. 4: „Министър-председателят, заместник министър-председателят или министър, който не е отговорил в законния срок на въпрос или питане, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнението на своето задължение.“ Това е другият текст. Това е текстът, който всъщност, ако някой реши да не отговаря на въпроси, го задължава да дойде тук и да обясни защо не отговаря на въпроса. Това са двата текста, за които става въпрос. Не става въпрос за революции, злоупотреба с време. Не виждам тези два текста по какъв начин ще изядат времето на Народното събрание. Те просто създават задължение на изпълнителната власт да уважава правата и решенията на хората в парламента и на депутатите, които по право им задават въпрос, чакат си срока за отговор и трябва да получат отговора. Мисля, че това ясно обяснява защо смятам, че отпадането точно на тези два конкретни текста не е добра идея и защо то звучи и създава предпоставки за злоупотреба от страна на изпълнителната власт. Що се отнася до това, че сме работили в други Народни събрания – да, в много по-сложна обстановка сме работили. А това да трябва да прокараш законодателство, което е добро за държавата, без да имаш твърдо твое мнозинство, е изключително тежък и труден проблем. И повярвайте ми, доста по-трудно, доста по-сложно е това нещо да се случи, но благодарение на тези усилия, които бяха положени, българите спряха да бъдат на последно място в Европа, българските семейства да са най-бедни – за първи път, откакто сме в Европейския съюз, въпреки кризите. И винаги сме си носили отговорността и не сме бягали от нея. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз исках в реплика да направя това свое изказване преди малко, но Вие не ме видяхте. Две неща. Първо се обръщам се към господин Гечев. Господин Гечев, ние по никакъв начин не поставяме под съмнение добронамереността изобщо на цялото народно представителство в Петдесет и второто народно събрание. Но Вие предпоставяте – на базата на това, което сте гледали като действие на предходни Народни събрания, че сегашното Народно събрание ще постъпва по същия начин. Вие го казахте от тази трибуна и се опитвате да го ограничите на базата на правила. Тоест Вие поставяте под съмнение морала, добронамереността и професионализма на всички в тази зала – както на опозицията, така и на управляващото мнозинство, още повече на председателя на Народното събрание. Така излиза от Вашето изказване. Можехте да си го спестите, защото наистина то създава едно изключително объркване. Що се отнася до темата за рейтинга, която беше подета в залата, искам да напомня на всички народни представители, че ние не сме участници в конкурс за „Евровизия“ или конкурс за красота – функция на Народното събрание е качеството на законодателството, което създаваме. Не се обръщам само към Вас – имаше и други, които говориха за високия рейтинг. Помним много министър-председатели на тази държава с изключително висок рейтинг, който после – по стечение на обстоятелствата или поради различни закономерни циклични процеси в общественото развитие и политиката – от много висок постепенно става нисък. С какво обаче ще бъдат запомнени тези хора, е важно, и то е функция, първо, на тяхното поведение тук, в Народното събрание, второ, на онова, което са подели като законодателни инициативи, и трето, на онова, което са направили за българското общество и което ще остане и ще промени живота на всички нас като граждани. И в тази връзка аз смятам, че съгласно предложения текст в чл. 104, ал. 4 тази санкция, която ние бяхме приели за 10-дневния срок за явяване пред Народното събрание и обяснение за неизпълнение на задължението, този текст беше донякъде мъртвороден дотолкова, доколкото той нито веднъж не е прилаган. Тази санкция не е прилагана. Но едновременно с това се оказва, че този текст имаше изключителен ефект върху изпълнителна власт, която е част от различни съставни елементи, които невинаги имат едно и също мнение, но са обединени от някакви политики, защото ние не се наложи да поканим никой тук да даде това обяснение. Тоест всички се явяваха и говореха пред парламента по поставените им теми и въпроси. Тук бихте могли да направите редакция и да направите възможност за отклонение с три неявявания, да речем. Възможно е да има неотложни причини три поредни пъти. Но изцяло премахвайки този текст, Вие отнемате възможността да се чувстват отговорни пред народните представители онези, които са носители на изпълнителната власт в момента. И аз пак казвам, казвам го съвсем добронамерено – този текст, ако остане, той единствено ще действа дисциплиниращо и на мнозинството, и на опозицията, най-вече на изпълнителната власт. Защото българското общество ще продължи да иска да чува – не само сега, а и във времето. И когато инерцията и рутината започнат да ни завладяват, може би ще има случаи, в които някой от представителите на Министерския съвет ще бъде изкушен – не може да отговаряте в лично качество за нито един от тях – просто да се възползва от това, че такава санкция няма, и да не отговори два пъти на зададен въпрос. А този въпрос може да е важен не само за народния представител, който го е задал, но и за неговия регион, за част от избирателите на всички нас в тази зала. Защото освен мнозинство и опозиция и различни парламентарни групи, ние сме депутати от Ямбол, депутати от Видинско, депутати от Плевен и там има теми, които представляват интерес за нашите избиратели. Аз Ви предлагам да помислите дали не бихме могли да модифицираме този текст така, че той да остане – да увеличим не на два пъти, да го направим три пъти в текста неявяването, след което да послужи санкцията на ал. 4. Така ще има мир за всички и най-вече смятам, че няма да нарушим по никакъв начин и добрия тон в залата, и възможностите на изпълнителната власт да си върши работата добронамерено. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Кирова, не, нямах това предвид. Старая се да съм ясен в изказа си, за да може да няма, как да кажа – двусмислие в нещата, които казвам. Преди да Ви отговоря, ще Ви кажа, че аз съм бил не на тази, а на другата трибуна в Народното събрание, в старото Народно събрание, в качеството на министър. И винаги съм подхождал с изключително, как да кажа, страхопочитание, ако щете, ако щете – с уважение, защото тази институция е върховната на държавата и е въпрос на личен морал включително дали ще правиш, или няма да правиш правилни неща. Аз твърдя, че всеки, който е отговорен министър и сте му поверили това, как да кажа, право и задължение, и отговорност, не би трябвало да го прави. От тази гледна точка аз предпоставям точно толкова, колкото и Вие. Аз казвам, че може би няма да има нужда от тези текстове, Вие казвате: гледате ли миналото Народно събрание? Иначе, опазил ме господ да съм на „Евровизия“ или на конкурс за красота, но нямам нищо напротив това Народно събрание да се справи като Дара. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кирова! Аз съм съгласен с Вас, не можем да поемем ангажимент от името на нашите министри, от името на Министерския съвет и за техните бъдещи действия. Въпреки че всички сме водени от убеждението, че избирайки и подкрепяйки ги в тази зала, те носят достатъчно високи морално-етични качества, отговорност към Народното събрание, да нямат поведение, познато по-добре на Вас от миналото. Но можем да носим отговорност и да твърдим, че ние, и тук си позволявам от името на цялата парламентарна група на „Прогресивна България“ да го кажа, ние ще сме гарантът те да са тук. А по отношение на модните конкурси, дамите отляво и отдясно, аз като естет го казвам, имат качества за първи подгласнички. (Ръкопляскания от ПБ.)

Аз се боя, че не бях правилно разбрана, за което се извинявам, може би прекалено внимателно се опитвам да поднеса темата и невинаги ми се получава. Истината е, господин Гечев, че Вие тук преди малко, и ще Ви върна стенограмата, обосновахте тези законови промени с лоши практики в предходното Събрание, което предпоставя, че те ще бъдат повторени и в това Събрание. И аз държа на това, което съм казала, защото съм все още с всичкия си. Всичко останало е в рамките на добрия тон, но той трябва да бъде спазван също до определени граници. Нека да се уважаваме. Що се отнася до конкурсите за красота, господата отдясно попитаха дали ще бъдат включени в подобни конкурси. Хубаво е да се шегуваме, защото е 19,15 ч. и сигурно всички сме много уморени. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики на народния представител Цончо Ганев.)

В края на деня ставам все по-невидим, защото не сме участвали в конкурсите по красота. (Оживление. Реплики на народния представител Цончо Ганев.) Моето изказване е кратко и касае онзи чл. 104 в редакция на Комисията, който забранява да се задават въпроси, които съдържат вариативност или идентичност на вече зададен въпрос. Не виждам определение какво значи идентичност, кой го преценява, на какви основания. Колкото до вариативност, да, това ме опасява, че „всеки сам си преценя“. Ние имахме трагичен опит с това „всеки сам си преценя“ по едно време. Колкото да вариативност, задава се въпрос на един конкретен министър, той отговаря към настоящия момент и може да отговаря съвсем коректно. Обаче ситуацията е в развитие. Става въпрос за политики на съответното министерство, за поети или за бъдещи ангажименти, които може да е поел министърът дори с отговора си. Минават няколко месеца, има въпрос към същия министър по същата тема с оглед развитието на ситуацията: какво е направило министерството, изпълнило ли е ангажиментите, има ли нови проблеми. Това вариативност ли е на въпроса, защото е към същия министър и по същата тема, но касае различна обстановка, или не е? Кой ще преценява тази вариативност? Тази идентичност на въпросите пък може да касае въпроси към различни министри по една и съща тема, но всеки от тях в рамките на своята компетентност в съответното министерство. А въпросът идентичен ли е тогава, ако е насочен към различни министри? Тоест без една легална дефиниция, определение на понятието „вариативност“ и „идентичност“, това също е възможност за съвсем легално отклоняване по преценка на председателя на въпроси към министрите. И сега стигаме до двойната ситуация – министрите може въобще да не идват – един път, два пъти, три пъти, четири пъти, разчитаме на тяхната добросъвестност, но те не идват. Не знам, господин Здравков, Вие как ще гарантирате лично, че този министър ще се яви, ако той просто не идва? Но няма как да изслушаме Вас вместо него! В следващия момент може да се отклоняват въпроси, защото били вариативни или идентични: Ами то най-накрая може така въобще да няма парламентарен контрол – или въпросът не е окей, или министърът не е разположен добре да дойде и да отговори на него. И тогава всъщност той, парламентарният контрол, се обезсмисля. И затова говорим, че тук има едни правила, създадени в Правилника, абсолютно неясни, които дават възможност за съществено ограничаване на правото на опозицията на парламентарен контрол. Предполагам, ако Вие питате, министърът ще дойде и вероятно ще е съгласуван този въпрос с него. Ама ако аз питам, ще каже: кой е тоя Величков, ще ходя да му отговарям, в другия конкурс по красота не е участвал! Ето това трябва да избегнем. И затова Ви моля да премислите по тази тема. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Стана модерно да говорим оттук, че съвсем добронамерено се изказваме, та и аз добронамерено да се изкажа, ще се постарая накратко. Видно от Вашите предложения и от Проекта на правилник, става ясно, че Вие създавате редица буфери да пазите изпълнителната власт – това го виждат и слепците, и се надявам да не го отречете. Но, колеги, държавността и стабилността на властта не се гради върху комфорта на управляващите – за това искам много ясно да помислите върху него, а се гради върху силата на институциите. А едни институции, колеги, са силни тогава, когато са прозрачни, тогава, когато са отчетни. Уважаеми колеги, парламентарният контрол не е привилегия на опозицията, която някой може да реши да отнеме просто така, а е върховен конституционен механизъм за прозрачност, за упражняване на контрол. Това е право на нашите избиратели да питат управляващите. Не е някаква наша прищявка. В правовата държава – много се надявам, че го разбирате, властта, за да управлява добре, се нуждае от силна опозиция. Вярвам дълбоко, че ограничаването на правата на българските граждани да питат чрез опозицията управляващите, де факто във времето е удар именно върху стабилността и държавността, която иначе във Вашата теза Вие защитавате. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Моля да ми разрешите да слея четенето на Глава десета и Глава единадесета. Ще направя пауза между двете, но да не прекъсваме за разисквания, ако и залата няма нищо против. Виждам одобрителни погледи предвид времето. „Глава десета – Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на глава 10. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 116. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 117. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 118 Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 119. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 120. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 121. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 122. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 123. По чл. 124 има постъпило предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 124, като в ал. 2 думите „заместник министър-председателите представят“ се заменят с думите „министърът на външните работи представя“. По чл. 125 има направено предложение от народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 125, като в ал. 2, след думите „Република България“ се добавят думите „и допълнителна информация към позицията“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 126. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 127. „Глава единадесета – Народни представители“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава единадесета. „Раздел I – Правно положение“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименование на Раздел I. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 128. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 129. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 130. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 131. По чл. 132 има предложение на народния представител Стою Стоев: „В чл. 132 думите „или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител“ се заличават. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 132. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 133. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 134. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 135. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 136. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 137. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 138. По чл. 139 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Член 139 се изменя така: „Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване информация във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 139: „Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване информация във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни.“ „Раздел II – Етични норми за поведение“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на раздела. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 140. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 141. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 142. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 143, като в ал. 2 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с думите „Закона за сметната палата“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 144, като думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с думите „Закона за сметната палата“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 145, като думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с думите „Закона за сметната палата“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 146. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 147. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 148. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 149. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 150. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 151. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 152. „Раздел III – Парламентарно поведение“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 153. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 154. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 155. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 156. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 157. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 158. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 159. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 160. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 161 Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 162. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване е по чл. 139 от Проекта на правилника и направените предложения по чл. 139. Нашето становище е, че действащият текст на чл. 139 в пълен обем защитава правото на народните представители на достъп до информация, на достъп до дейността на държавните и общинските органи и по този начин гарантира парламентарния контрол в широкия смисъл на думата. Нещо повече, действащият текст се разпростира не само върху държавните органи и местните органи и техните администрации, а и върху държавните и общинските дружества. Акцентирам върху това, защото много често злоупотребите с финанси, с решения, които се вземат от бордовете на държавни и общински дружества, остават скрити, ако не се ползва този текст от Правилника и народните представители не изискват информация. Ние многократно, възползвайки се от този текст, сме осветлявали различни злоупотреби, различни проблеми в управлението на държавни общински дружества, а в новата предложена редакция, макар текстът, който Комисията да предлага, да е по-добър от първоначалното направено предложение, са изпуснати държавните общинските дружества по някаква причина. Ако има проблем някакъв констатиран с достъпа до информация, с разпространяването на някакви чувствителни данни, то може да се въведе ограничение за такова разпространение, но при положение че народните представители имат достъп ex lege до класифицирана информация, да се ограничава информацията, включително търговска тайна и бюджетни въпроси на държавни и общински дружества, когато се поискват от народни представители, не мисля, че е пропорционално, не мисля, че е логично. Аз самият като народен представител точно по този член съм искал информация например за сключени договори на общини в София-област с една много известна охранителна фирма. Охранителна фирма, точно определена, много известна, която пази детски градини, пази училища, пази дори едно кръстовище в град Елин Пелин. По много интересен начин са сключвани тези договори. Нека не ограничаваме правата на народните представители за достъп до информация, включително и за дейността на държавни и общински дружества. Целта е разкриването на злоупотреби и неправомерно разходване на публични средства, а не злоупотреба с някаква информация. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Действително ние вече сме на финала на Правилника и този, мисля, остана един от малкото полемични текстове. Ако ми позволите, аз взимам повод от Вашите думи, господин Славов, и съм склонен да направим една техническа корекция и редакция, за да добавим „държавните и общински дружества“, тъй като нашата цел не е да прикрием някого. Ние кметове нямаме, най-малкото, но не това е било целта изобщо в ограничението на чл. 139. Ние имахме възможности многократно да говорим. И да, действително направихме опит да ограничим, но не да ограничим достъпа до информация, а достъпа до злоупотреба с този член, защото си давам сметка, че народните представители трябва да могат да ползват информацията, за която по същество не виждам необходимост да пише „писмени документи“, защото информацията очевидно няма да е устна. Става дума за писмена информация, така че по същество това поне е моето тълкуване в така направената корекция по време на заседанието на Комисията. Но идеята не е да възпрепятстваме народните представители да черпят информация за нуждите на своята дейност, идеята е да възпрепятстваме всеки опит за злоупотреба, защото такива имаше много, многократно, включително хора от различни политически партии, които използват може би лични контакти или личен друг интерес, за да предоставят информация на едно или друго място. Още повече, казвам Ви, другата причина беше, че има множество малки администрации, които нямат капацитет да отговорят на изискванията на народните представители, които искат не просто информация, модифицирана такава, не просто справки, а искат модифицирани. Казвам го като човек, който е работил в малка община, че това изключително много затруднява дейността на съответното ведомство, ако трябва да отдели дни в събиране на документи, на определен тип справки, които много съмнително за какво после се използват, но в името на консенсуса… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявайте. Приключвам. В името на консенсуса оставихме и това да се различава от ЗДОИ – 14 плюс, оставихме 14-дневния срок, и смятам, че успяваме да намерим онова златно сечение по чл. 139, което да удовлетвори всички. От една страна, да, да се ползва информацията и същевременно да се знае, че депутатът не е привилегирован. Той не може да ходи като генерален директор с картата и да влиза, където си пожелае, но може да черпи информация за нуждите на своята дейност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Това, което исках да кажа преди репликата на господин Витанов, е, че съгласието, което постигнахме в Комисията, е напълно удовлетворяващо – дотолкова, доколкото предоставяната информация не е необходимо да се прецизира с това, че тя ще бъде предоставяна във вид на справки или на документи. Ясно е по какъв начин ще бъде предоставена. Ако разширението, което той преди малко предложи с държавните и с общинските дружества, бъде направено, този текст абсолютно достатъчно може да покрие нуждата от документи, от информация на народните представители – с изричната забележка, която е записана и в текста, че това са документи, които са необходими в изпълнение на правомощията му. И в този смисъл аз смятам, че трябва да гласуваме текста така, както е. Разбира се, още по-добре е с направената допълнителна редакция. И да приключваме с тази част от Правилника, защото след това трябва да работим по него. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! С ясното съзнание съм, че разпоредбата на чл. 139 дава изключително сериозна и широка възможност на народните представители да изпълняват своите правомощия. И онова, което е съществено и важно, е точно в изпълнение на правомощията си. Факт безспорен е, че тази разпоредба някой път би могла да бъде ползвана в текста, който е в момента, по начин, който невинаги гарантира и безспорно установява, че наистина е във връзка с изпълнение на правомощията. Може би наистина, ако имаше едно условие – да се мотивира във връзка с какви правомощия е, тогава щеше да бъде много по-ясно и по-сигурно. Но това, за което говореше господин Витанов, за натовареността на администрациите, също е от значение. Отделно като държава, като представители на институции, ние трябва да имаме ясно съзнание, че търговската тайна и информацията, която може да бъде ползвана в търговските сфери, особено когато става въпрос за конкуренция, е от изключително значение да бъде опазвана, и то по начин, който ще гарантира, че нашето общество ще се развива по един съвременен за 21 век начин. Има нещо друго, което е особено – че Законът за достъп до обществена информация, от който се ползват всъщност и журналистите, които доста често изпълняват функции, които много наподобяват на тези на народните представители, защото обективират истината, каквато е. Законът за достъп до обществена информация позволява основание за отказ. И ние не трябва да разграничаваме отделно принципно и журналистите, и народните представители, когато всеки изпълнява правомощията си. Но това, което каза господин Витанов, аз го подкрепям, защото, да, наистина трябва да има механизъм, по който да се гарантира, че народните представители ще могат да изпълняват своите правомощия, да пишат закони, да осъществяват контролната дейност над изпълнителната власт. И предвид предложения текст на Комисията в чл. 139, господин Председател, правя процедурно предложение след думите „техните администрации“ да се добави „както и публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ключово беше по чл. 139 – текст, който ще гласуваме след малко, народните представители да не са с по-малко права, отколкото журналистите, защото в Закона за достъп до обществена информация го има и понятието „надделяващ обществен интерес“ и тогава се предоставят и договори – трябва да са заличени някои данни. Но ключово беше да изчистим този въпрос и аз благодаря за конструктивния тон и на господин Витанов като председател на парламентарната група, и на председателя на Народното събрание, че намерихме подхода, така че да защитим, от една страна, публичния интерес, от друга страна, да защитим всички легитимни тайни, включително търговски тайни, които могат да бъдат използвани, така че предложената редакция, мисля, е удовлетворителна и ние ще подкрепим тази редакция. Благодаря Ви.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Всъщност това, което се направи сега от трибуната като допълнения на чл. 139 от нашия правилник, както каза и господин Славов, донякъде е удовлетворяващо, ама само донякъде. Това, което в този дебат тук не се коментира, но във Временната комисия по Правилника се коментира, е, че отпадат документите, тоест след информация в дълго развивания в годините назад в Народните събрания чл. 139, освен информация, на народните представители и в момента се дължат и документи, както и народните представители – това е другото изречение, което не се коментира – имат право на достъп до държавни и общински сгради. Примерите, които се даваха тук без тях, и аз няма да ги повтарям, са изключения, които от много години според мен не са се случвали. Това, от една страна. Сега за документите – да се спра защо са толкова важни. Наистина предлагам да си остане чл. 139 такъв, какъвто е и в момента, такъв, какъвто е търпял развитие още от 2013 г. – вече 13 години, такъв, какъвто с информации и документи в 14-дневен срок дължат държавните и общинските органи, по предложение на ГЕРБ през есента на 2021 г., когато вече са в опозиция, за да дам малко примери. Ако нямахме възможност да получаваме и документи, въпреки че не сме разследващ орган, но от друга страна, когато държавните институции не си вършат работата, в това число и изпълнителната власт, и когато например протоколи за липси в големи размери – 100 хил. лв. и така нататък, от проекти, изпълнявани от български общини, стоят по чекмеджетата на МРРБ и само благодарение на чл. 139 те са в прокуратурата, и има следствено дело за това, това е основателен аргумент. Не е основателен аргумент обаче искането за реставрация на старото положение отпреди 2021-а и дори отпреди 2013 г., на което госпожа Доцова като народен представител сега стана изразител. Откъде всъщност идва? От държавната администрация да не бъде задължена, и то в срок, да отговаря на исканията на народните представители. Разбира се, мога да дам и много други примери. Късен е часът за всички. Мисля, че и това е достатъчно. Администрацията е длъжна да изпълнява. Никой не е бил там насила или продължава да бъде. Ако не умеят и не се справят, пазарът на труда е голям. Така че отново формално – да не се изменя членът, нищо да не се изменя. Работили са поне пет Народни събрания по него. Да, вярно, в Четиридесет и четвъртото не е бил такъв текстът. Дава се много пъти това събрание за пример, тъй като господин Витанов е бил там народен представител. Да, тогава по времето на така наречените патриоти и ГЕРБ опозицията на БСП най-вероятно е била мачкана и не е имала такива възможности за допълнителен парламентарен контрол, но оттогава е минало време. Това работи. Един ден и Вие ще имате нужда от това – имам предвид от „Прогресивна България“, да се обръщате към кметове, огромната част от които – 98 в момента, са от ГЕРБ, 30 и няколко са от ДПС. И това, разбира се, е най-вече към тях, въпреки че и те са тези, които в най-голяма степен не изпълняват и нищо не им се случва, разбира се, защото то няма разпоредба. Кметът на Велико Търново – ето, споменах го, на петото или на шестото искане за информация и документи отказа да предоставя повече документи. Даже се оплака на главния секретар на Народното събрание, съвършено не разбирайки той в каква позиция е, както и народните представители – че главният секретар не е някакъв началник на народните представители. Но както и да е. Това е единственият пример. Останалите институции – може би със скърцане, може би с недоволство, винаги са го изпълнявали. В моя случай аз съм го използвал широко, без да злоупотребявам – винаги и в срок това, което им се поиска. Множество неща станаха обществено достояние, в това число и на жителите на област Велико Търново, откъдето съм избран, благодарение и на документите, които се дължат в 14-дневен срок от държавните и общинските институции, та настоявам за документите. Благодаря.

Господин Янчев, Вие дадохте пример с кмета на Велико Търново, обаче аз искам да Ви дам пример с кмета на Пловдив. Председателят на нашата структура в Пловдив – Емил Янков, в миналото Народно събрание е пуснал над 20, между 20 и 30 искания по чл. 139 в предишния му вид към кмета на Пловдив. И знаете ли колко отговора има? Нула. Защо? Защото в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма санкция и кметовете на ГЕРБ и на ДПС особено, като виждат, че няма санкция, просто решават, че няма да отговарят. И сега моят въпрос към Вас е: „Прогресивна България“ кметовете на ГЕРБ и на ДПС ли пази, защото така излиза – че пази кметовете на ГЕРБ и на ДПС ние да не ги питаме по чл. 139, нещо, което е съвършено нормално, а е абсолютно логично и те самите да задават на същите тези кметове от ГЕРБ и от ДПС въпроси по чл. 139 и да им искат информация, да им искат данни и така нататък, защото в крайна сметка това помага за работата на всеки един народен представител. Ето мога да дам пример с мен. По чл. 139 исках документи за болницата в Смолян, след което информирах гражданите какво е състоянието на болницата в Смолян и има ли опасност цели отделения да бъдат закрити поради това, че персоналът е твърде застаряващ, и колко много са извънредните часове труд, които се полагат. И това, естествено, го направих с една съвсем кратка разбивка, защото не всеки има възможност да се зарови в много страници документи, да прочете всичко и така нататък. В крайна сметка работата на народните представители е именно така – сбито, съкратено, но абсолютно разбираемо и синтезирано, да информират гражданите какво е положението, какво се случва, къде има проблеми, къде се решават адекватно, защото има и такива случаи. Та се връщам на моя въпрос: „Прогресивна България“ по този начин кметовете на ГЕРБ и ДПС ли пази, или се притесняват, да речем, че ние като опозиция ще имаме въпроси съответно и към органите на държавното управление? Просто не мога да разбера какво целят по този начин. И абсолютно споделям Вашето мнение, че чл. 139 трябва да остане без промяна или дори да бъдат разширени нашите правомощия по него. Благодаря.

Господин Георгиев, всъщност госпожа Доцова предложи и публичните предприятия да бъдат добавени, тоест да се разшири, което е добро. Така че, като казваме „без промяна“. Разбира се, с това допълнение на председателката Доцова, от една страна. От друга страна, какво иска „Прогресивна България“ с това, мога само да гадая, което не е необходимо тук. Според мен, както се опитах да кажа, по-скоро нямат прекия опит с използването на чл. 139 в този му вид. Имат наблюдение по-скоро като част от администрацията, общинска или държавна, която е трябвало да отговаря по някакъв начин на това, което народни представители са осъществявали като правомощия благодарение на този текст, и поради това има и някаква реакция или опит за реставрация, както казах, на предходни варианти в правилниците назад. Но опозицията, разбира се, най-вече сме се възползвали от този текст, но не само, а благодарение, между другото – и това е последният пример, който давам – благодарение на задължението за предоставяне на документи Народното събрание и българското общество разбраха какво пише в доклада за частното училище „Космос“ в Горна Малина, тъй като беше предоставен от МОН, поискан от техен коалиционен партньор вътре в старото предходно престъпно управление, но го чухме тук, иначе щяхме да имаме като информация единствено прессъобщения на Министерството на образованието. Дали сме случая в прокуратурата. Прокуратурата – когато реши. А какво е констатирало МОН за нарушенията там, никой нямаше да знае. Нито по ЗДОИ, нито по друго. Благодаря.

Оттеглям предложението.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Победата е близо, не остана. „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на подразделението. § 1. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 1, като в ал. 2 думите „конституционни и“ се заличават. § 2. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 2. § 3. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 3. § 4. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 4. § 5. Предложение на народния представител Стою Стоев: В § 5 от раздел „Допълнителни разпоредби”, изречение второ се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 5. § 6. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 6. § 7. Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 7, като в ал. 4 думите „в случаите по чл. 39, ал. 5 както и“ се заличават. § 8. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 8. § 9. Предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 9, като думите „18,00 ч.“ се заменят със „17,30 ч.“. § 10. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 10. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 11. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 12. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 13, като думите „(ДВ, бр. 60 от 2024 г.)“ се заменят с „(обн., ДВ, бр. 107 от 2024 г.; изм., бр. 50 от 2025 г.)“. По § 14 има предложение на народния представител Стефан Свиленов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на Проекта и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. Процедурите по приемане и разглеждане на законопроектите и проектите на решения, разпределени на Временната комисия по бюджет и финанси и Временната комисия по правни въпроси, създадени с решения на Петдесет и второто народно събрание от 8 май 2026 г., се продължават съответно от постоянната Комисия по бюджет и финанси и постоянната Комисия по правни въпроси, избрани от Петдесет и второто народно събрание. Взетите решения от временните комисии се считат за решения на постоянните комисии.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за § 15. „Преходна разпоредба към Решението за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“, § 2. Предложение на народния представител Димитър Здравков, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Преходната разпоредба с § 2 от Решението за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 50 от 2025 г.) да бъде отхвърлена.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на Проекта за Преходна разпоредба с § 2 и предлага да бъде отхвърлена. „Приложение към чл. 70, ал. 3 – Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите“. Няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на приложението към чл. 70, ал. 3. „Приложение към правилника – Финансови правила по бюджета на Народното събрание“. Предложение на народния представител Стою Стоев…

Оттеглям го!

…който току-що го оттегли. Аз ще го изчета за протокола: „В чл. 1, ал. 4 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание думите „парламентарно представени партии и коалиции“ се заменят с „парламентарни групи“.“ Комисията не подкрепя предложението. Той го оттегли – благодаря Ви. Комисията подкрепя текста на приложението към Правилника. Благодаря Ви за вниманието.

По § 5 предложението също го оттеглям!