29 May 2026

Днес поставяме на вниманието на Народното събрание въпрос, който е от национално значение, а именно съдбата на район Тараклия, който е историческото средище на българите в Молдова, и отговорност на българската държава към своите сънародници отвъд пределите на родината. Това е въпрос за защитата на българската народност и той заслужава сериозно и отговорно отношение. Преди около три години Република България изпрати в Кишинев като извънреден и пълномощен посланик госпожа Мая Добрева. Със съжаление сме длъжни да отбележим, че от този момент в общността се наблюдава изключително тревожен процес. Вместо посолството да служи като дом за всички българи, се очертаха линии на разделение. Вместо посланикът да обединява, се наложи практика на противопоставяне. Онези, които изразяват различна позиция или не споделят възгледите на тесния кръг около посолството, биват поставени под съмнение. Подобен подход е несъвместим с мисията на едно дипломатическо представителство. Във връзка с това смятаме за обосновано дейността на госпожа Мая Добрева да бъде обект на щателна проверка, която да установи дали при изпълнение на функциите си тя е действала изцяло в съответствие с българския национален интерес. ВЪЗРАЖДАНЕ застъпва позицията, че нейната оставка е наложителна и крайно закъсняла. Досега тя бе подкрепена от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Престои да установим каква позиция ще вземе относно госпожа Мая Добрева правителството на Румен Радев. Ще формулираме един принцип, който смятаме за безусловен. Нито един български посланик няма право да дели сънародниците ни на удобни и неудобни. Никой не разполага с мандата да определя кой е истински българин. И никой не бива да допуска българската общност в Молдова да се превръща в поле за лични, политически, дипломатически или геополитически експерименти. Посолството в Кишинев е представителство на Република България и неговият първостепенен дълг е към България, към българския национален интерес и към българските общности извън границите на страната ни. С основателна загриженост отбелязваме, че около посланика се е оформил тесен кръг от лица и организации. В публичното пространство трайно се откроява името на господин Пламен Миланов, наред със свързани с него структури, представлявани като глас на общността. В публични журналистически разследвания това лице се споменава във връзка с управлението и представителство на дружества в молдовския хазартен сектор. Считаме, че това не е второстепенен детайл, а е въпрос с институционално измерение. Когато в близост до българското посолство се позиционират лица, които са обвързани с хазартен бизнес, съдебни спорове и олигархични интереси, държавата ни е длъжна да реагира. Особено внимание заслужава следното обстоятелство: според информация, с която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ разполагаме, господин Пламен Миланов е бил предлаган от Мая Добрева за почетен консул на Република България в Молдова – предложение, което не е получило подкрепа и е било отхвърлено на най-високо държавно ниво. Ако това се потвърди, основателно възниква въпросът на какво основание лице, около което съществуват открити обществени въпроси и журналистически разследвания, е било предлагано да представлява Република България. Тук не става въпрос за лични отношения, а за принципи от обществено значение. Кой получава достъп до българската общност? Кой влияе върху процесите в нея? Кой стои зад кандидатите, които днес се стремят към управлението на Тараклия? Под покровителството на посолството този кръг придобива публичност, легитимност и влияние. Затова настояваме да бъде извършена проверка как се разпределят средствата, проектите и подкрепата, които са предназначени за българската общност там? Българските данъкоплатци имат правото да знаят дали техните средства достигат до всички, или пък обогатяват една затворена група. Междувременно на дневен ред е самото бъдеще на район Тараклия. Дали ще остане български център? Дали районът ще бъде запазен и дали българите в Молдова ще съхранят своя глас, достойнство и перспектива? Този въпрос отдавна надхвърля рамките на местен избор и придобива характерен опит за политическо овладяване на българското средище в Молдова. Тараклия се нуждае от достоен свой представител, а не от посредник между външни интереси, местни зависимости и удобни на посолството лица. Особено тежък е случаят с тържествата около 24 май. Цялата българска общност в Тараклийския район отбеляза Деня на славянската писменост и култура – районното ръководство, културните институции, училищата, детските градини, творческите колективи и всички населени места, в които живеят българи. Това беше празник на целия район, на хората, на учителите, на децата, на българския език и на българския дух. И въпреки това станахме свидетели на отделни сцени и отделни формати с участието на посолството, на университета и на политически удобни лица. Подобно обособяване смятаме за морално и политически неприемливо. 24 май не принадлежи на едно посолство, на един кандидат или на една организация – той принадлежи на целия български народ. Който превръща този свят ден в предизборна сцена, не служи на българщината, а я използва. Българската азбука не е фон за политически проект, а дипломатическото ни представителство е призвано да бъде до цялата общност, а не до шепа избраници. Затова настояваме да бъде подкрепено съхраняването на Тараклийския район като административен, културен, образователен и исторически център на българската общност в Република Молдова. Отправяме открит въпрос към изпълнителната власт: каква е позицията на правителството на Република България относно закриването на район Тараклия? Заедно със Стоян Таслаков, който беше председател на Комисията по политиките за българите извън страната, проведохме среща с молдовския посланик, на която заявихме категоричното си несъгласие със закриването на района. Нещо повече. Ние застъпихме позицията, че Тараклия следва да получи автономия по примера на Гагаузия. Нещо, което е напълно постижимо, обаче при положение че българската държава се застъпи за него, отстоява го и работи за тази кауза. Уважаеми народни представители! Българите в Молдова не търсят милостиня и не очакват празни обещания. Те не желаят да бъдат използвани като декор, нито да бъдат разделени на правилни и неправилни. Те искат уважение, искат своя език, свое училище, своя работа, своя икономика и свое самоуправление. Искат районът им да бъде запазен и искат България да бъде до тях не само в дните на празник, а преди всичко тогава, когато е трудно. Нека бъдем наясно – ако България замълчи, мълчанието ѝ ще бъде разбрано като отказ от отговорност. Ако Народното събрание замълчи, бесарабските българи ще чуят това мълчание съвсем ясно. Историята няма да запомни удобното мълчание. Тя ще запомни кой е проговорил навреме. Да живее България, да живее район Тараклия! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД на Временната комисия по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 52-654-01-46, внесен от Георги Чакъров и група народни представители на 22 май 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 27 май 2026 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Павлета Пеловска – заместник-министър; от Министерството на околната среда и водите: Атанас Костадинов – заместник-министър, и Илиана Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“; от Комисията за енергийно и водно регулиране: Димитър Кочков – член, Ирена Георгиева – изпълнителен директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, както и представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България. В своето изложение господин Георги Чакъров посочи, че с настоящия законопроект се цели гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените ВиК услуги, както и консолидация при стопанисването и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите, което е част от изискванията по Националния план за възстановяване и устойчивост. Структурирани са също така и показателите за качество и ефективност на ВиК услугите – единни за територията на цялата страна, а осъществяването на ВиК услугата в обособени територии е предвидено да се извършва от един ВиК оператор. Със Законопроекта се предлага въвеждане на диференцирани цени за услуги на битови потребители и за услуги на небитови потребители и за обекти на социалната инфраструктура. По този начин вносителите считат, че ще бъде постигната дължимата социална поносимост на цената при запазване на възможността за качествено поддържане, модернизация и развитие на ВиК системите. Законопроектът съдържа и предложения за изменения и допълнения в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, които са необходими за постигане на поставените цели. Със Законопроекта Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е задължена да определи единни условия и изисквания към ВиК услугите за територията на цялата страна чрез показатели за качество и ефективност. Отделно от това е определен 15-годишен срок за постигане на дългосрочните нива на показателите за качество и ефективност на ВиК услугите. В писменото си становище Националното сдружение на общините в Република България изразява принципната си подкрепа за Законопроекта, като едновременно с това счита, че е необходимо в законовата уредба изрично да се предвиди гаранция, че общинските ВиК оператори, които отговарят на нормативните изисквания и фактически предоставят услуги на територията на съответната община, запазват правото си да осъществяват тази дейност без необосновани ограничения. Министерството на околната среда и водите подкрепя предложените изменения и допълнения в Закона за водите, тъй като смята, че същите са насочени към усъвършенстване на нормативната уредба в сектора на ВиК услугите, повишаване на правната сигурност и създаване на по-устойчива и предвидима среда за управление и развитие на ВиК инфраструктурата в страната, както и адмирира създаването на предпоставки за по-ефективно управление, по-добра координация и реализиране на дългосрочни инвестиции в сектора. В своето изложение госпожа Пеловска, в качеството си на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, изрази позицията на Министерството, че към настоящия момент нямат бележки и коментари по Законопроекта, но биха внесли известни уточнения между първо и второ гласуване в залата. От името на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) господин Димитър Кочков приветства бързата реакция на народните представители с така предлаганите промени във ВиК сектора. Той счита за особено важно това, че регулаторният период следва да бъде отложен с една година с оглед на реалната възможност за пълноценна подготовка на засегнатите страни, както и прецизното изготвяне на подзаконовите нормативни актове, за които ще е нужно и нормативно технологично време. Министерството на околната среда и водите чрез заместник-министъра господин Атанас Костадинов акцентира, че е време в Народното събрание да се отвори стратегически разговор за цялостното състояние на ВиК сектора в държавата. От Асоциацията на индустриалния капитал в България посочиха, че биха подкрепили Законопроекта, но се опасяват от заложените кратки срокове за реалната му реализация, който аспект беше изтъкнат и от представителите на КЕВР. В обсъждането взеха участие народните представители Цончо Ганев, Константин Проданов, Владислав Горанов, Коста Стоянов, Асен Василев, Айтен Сабри, Георги Чакъров и Катя Панева. В изказването си господин Владислав Горанов изрази резерви по отношение на предлаганата консолидация при стопанисването и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. Счита, че въвеждането на дефиницията за обособена територия – „най-малко една община“, ще позволи запазването на силно фрагментирания модел (множество малки общински оператори в рамките на една област). Господин Коста Стоянов подробно аргументира подкрепата, която парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще заяви относно общинските ВиК дружества, както и подкрепа за диференциацията във връзка с цените за услуги на битови потребители и за услуги на небитови потребители, както и за обекти на социалната инфраструктура. Въпреки че ще се въздържат от подкрепа на настоящия законопроект на първо гласуване, ще подкрепят тези от предложенията, които са били предмет на техен Проект на закон за водите. Народният представител Асен Василев посочи, че според него Законопроектът не постига целите по Плана за възстановяване и устойчивост по начин, по който вносителите считат, но обърна внимание, че диференциацията на цените за битови и небитови потребители е смислена. Въпреки това смята, че трябва да се прецизира разделението между битови и небитови потребители при ценообразуването на ВиК услугите, така че цената на водата да не засегне малкия бизнес – ресторанти, сладкарници и малки офиси, защото обективно е по-добре диференцирана цена да има за промишлеността, където има специфично потребление. Госпожа Айтен Сабри заяви, че представителите на парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ ще подкрепят Законопроекта. Тя наблегна на това, че заложените въпроси са сериозни и всички сме изправени пред нови предизвикателства от всякакъв характер. Парламентарната им група ще направи предложения за промяна в някои от текстовете между първо и второ гласуване. От името на парламентарната група на „Демократична България“ госпожа Катя Панева заяви, че като цяло този законопроект има много рискове и неясноти във връзка с ценообразуването. Тя изрази притеснение относно бързото му приемане, както и опасение дали няма да се предизвика хаос в сектора. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 14 гласа „за“, от които 11 гласа от парламентарната група на „Прогресивна България“, 1 глас от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и 2 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“; без „против“; и 6 гласа „въздържал се“, от които 3 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 гласа от парламентарната група на „Демократична България“ и 1 глас от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 52-654-01-46, внесен от Георги Александров Чакъров и група народни представители на 22 май 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът за изменение и допълнение на Закона за водите се основава на изисквания, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, поети от самите нас ангажименти в Плана, които до този момент не са законово уредени. Промените, които се предлагат, трябва да доведат до повишаване на качеството на предлаганите услуги и по-добра ефективност в работата на ВиК операторите с цел постигане на поносима цена на услугите и консолидиране на сектора. Предвидените изменения и допълнения са в Глава единадесета – „Управление, планиране и изграждане на ВиК системи. Предоставяне на ВиК услуги“, като по-съществените са: Първо, въвежда се изискваните дейности по предоставяне на услуги в една обособена територия да се осъществяват само от един оператор. Второ, принципът на единна цена за съответната територия се конкретизира по категория потребители – битови и небитови, като този принцип се спазва задължително за цените на услугите: доставяне вода на потребителите и отвеждане на отпадните води. Цената на услугата за пречистване на отпадните води може да се определя диференцирано според степента на замърсеност. Трето, дава се възможност за удължаване на срока на договор на оператора със срок, не по-голям от половината от първоначалния срок на договора. Четвърто, внася се следната конкретизация на термина „обособена територия“: „територията, на която един ВиК оператор стопанисва, поддържа и експлоатира публичните ВиК мрежи и предоставя услугите, е територията, която обхваща най-малко една община“. На практика, това в някаква степен е в разрез с търсената консолидация. В момента обаче наложената практика за обособена територия е на нива област. Все още 15 общини имат собствени търговски дружества, които оперират ВиК услугите, и по този начин даваме законова възможност те да съществуват. Напомням, че в 240 общини тази консолидация вече се е случила. Те заедно с държавата чрез областните управи участват в създадените водни сдружения, като държавата притежава 35% от гласовете в Общото събрание, а общините разпределят според броя на населението останалите 65%. Общото събрание взема решение за избор на ВиК оператор и Асоциацията сключва договор за обслужване на цялата обособена територия. Водните сдружения не са търговски дружества, не формират и не разпределят печалба. Според мен ние не бива да отнемаме правомощията на кметовите и общинските съвети да вземат най-добрите според тях решения за местните си общности, още повече че 15 от 265 общини е пренебрежимо малък процент. Така предложените промени в Закона за водите и заложените цели, които трябва да бъдат постигнати, налагат и необходимост от промяна и допълнение в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Този закон урежда регулирането и сега се добавя контрол на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия. Водоснабдителните и канализационните ВиК услуги, да припомня, са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателни станции и други съоръжения. Регулирането на ВиК услугите се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране, която се създава по реда на Закона за енергетиката. При осъществяване на дейността си Комисията се ръководи от следния принцип: „осигуряване на условия за предоставяне на всеобщ достъп и социална поносимост на ВиК услугите“, като в новата редакция, която се предлага, се конкретизира „за битови потребители“. Тоест имаше и досега в Закона, но сега конкретизацията ще се отнася само за битови потребители – „Регулиране на качеството на водоснабдителните и комбинационните услуги“. Промяната тук е, че Комисията се задължава да определя единни условия и изисквания към ВиК услугите за територията на цялата страна чрез показатели за качество и ефективност. Комисията измерва и оценява качеството и ефективността на предоставените ВиК услуги чрез показатели. В новата редакция са добавени нови показатели за качество и ефективност, като този път те са групирани и по видовите предлагани услуги. Тези промени дават допълнителен инструментариум на Комисията по енергийно и водно регулиране за постигане на целите, които ѝ се поставят. Редакцията за социална поносимост на цената е конкретизирана, че се отнася само за битови потребители. Дават се определения за битови и небитови потребители. Към битовите потребители са добавени и лицата, освен семействата, разбира се, и домакинствата, които осигуряват услугите на обществената социална инфраструктура, детските градини, училищата, лечебните и здравните заведения, социалните домове и други по отношение на осъществяваната от тях социална дейност. В Комисията по бюджет и финанси при представяне на Законопроекта за изменение и допълнение на първо четене възникна дискусия да бъде разширен кръгът на битовите потребители с цел цената на водата да не бъде пречка при някои по-малки икономически активности, които разсъждения намирам за правилни и на второ разглеждане могат да бъдат конкретизирани. В новата редакция са разписани по-подробно методите, чрез които Комисията регулира цените. Като ново предложение: Комисията за енергийно и водно регулиране се задължава да определя максимален размер на допустимите общи загуби на вода и годишни целеви нива за тяхното ежегодно намаляване въз основа на методика с цел съхранение на водния ресурс и запазване социалната поносимост на цената. С Допълнителните разпоредби се правят промени в критерия, при който е налице социална непоносимост на цената за предлаганите услуги. В сега действащата редакция социалната непоносимост настъпва, когато цената на потребената вода при 2,8 куб. м на месец на лице от домакинство надхвърля 2,5 на 100 от средния месечен доход на лице от домакинството. Предложената промяна е „среден месечен доход“ да се замени с „медианен доход“. Тази промяна ще доведе до по-голяма социална справедливост, защото медианният доход е икономическо понятие, което обикновено в различните области е между 25 и 30% по-ниско от средния доход. В тези случаи лицата, които ще отговорят на условията, ще имат право да кандидатстват за социални помощи по Закона за социално подпомагане. Уважаеми госпожи и господа народни представители, като споменавам факта, че Стратегията за ВиК сектора е изтекла още през 2023 г., смятам, че предложените промени няма да навредят – напротив, ще подобрят сега действащото законодателство. Това би могло да ни даде нужното време да помислим и да решим необходим ли е самостоятелно действащ закон за ВиК сектора. Имайки предвид всичко това, Ви приканвам да одобрим на първо четене така предложените промени.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата в обсъждането на първо четене на внесения законопроект от името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ и започвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи по принцип внесения законопроект и ще внесе предложения за допълнения към така направения законопроект между първо и второ четене. Защо казвам, че ще подкрепим по принцип? По няколко причини. Промените в общото законодателство за регулиране и управление на водния ресурс в България, управление, контрол и гарантиране на услугата за гражданите, бизнеса и земеделските производители без съмнение са абсолютно необходими. Тоест Законопроектът е необходим и той може да бъде подкрепен в неговия вид, защото, както казаха и вносителите, той няма да навреди. За съжаление обаче, той няма да промени общата картина на управлението на водния ресурс в България, на управлението на целия процес на доставяне на водната услуга и няма да промени качеството на тази услуга за българските граждани, производители и българския бизнес. Защо казвам това? В продължение на повече от година и половина „Движение за права и свободи“ проведе поредица от стратегически диалози с всички заинтересовани страни в общия процес на управление на водния ресурс и доставяне на водни услуги. Тези диалози ни дават основание да считаме, че проблемите са много повече от това, което се предлага като решение в Законопроекта, който обсъждаме днес. На първо място, констатацията е безспорна – тук предполагам, че и вносителите ще се съгласят, чух и отделни такива реплики и от Комисията, че проблемът с управлението на водния ресурс в България е изключително тежък поради това, че отговорността за управлението на водния ресурс и управлението на водните услуги е разпръсната – до такава степен разпръсната, че води до пълна безотговорност. Това е факт, който се признава от всички, които работят и които употребяват услугите, които предоставя водният сектор. На второ място, вече е напълно ясно, че България не разполага с ясна, адекватна, съвременна, дигитална информация за количеството и качеството на водните ресурси на територията на страната. Това също е факт. Ние работим, включително и ВиК оператори, и асоциации – всички работят с данни, карти и прогнозни предвидими количества, които са на базата на данни отпреди 50 години, което не позволява реално управление, при положение че всички отчитаме климатични промени, че всички отчитаме необходимост от промени в предоставяне на услугата. Въпреки това, предложеният законопроект дава един фрагмент от цялата картина, който обаче не отговаря на основните в корена проблеми, а се обръща към потребителите, разграничавайки потребителите – битови и небитови. Що се отнася до становището на Националното сдружение на общините, държа да подчертая, че парламентарната група на „Движение за права и свободи“ категорично подкрепя необходимостта да има обособени територии, които позволяват общински ВиК дружества да управляват услугата. Особено тези, които вече са доказали, че могат да се справят – на практика, постигат по-високи резултати и покриват много повече изисквания от посочените в Законопроекта, отколкото някои от ВиК асоциациите и ВиК дружествата, които са консолидирани на територията на една област. Освен това никъде в този законопроект, с изключение на един ред, в който се посочва – в общите изисквания, не става дума за качеството на предоставяната вода, не услуга – вода. Защото дори на места да имаме предоставяне на водна услуга, качеството на водата е много далеч от това, което държавата е длъжна да предоставя на своите граждани, на земеделските производители, на бизнеса. Качеството на водата в България за питейно водоснабдяване е под голям въпрос. Липсата на достатъчно лаборатории, липсата на достатъчно бърз процес на сертифициране на качеството води до това, че ние дори в критични ситуации, когато е необходимо да се достави бързо вода, слагаме водопровода, работят хората, правим го наскоро след наводненията. Резултатът е, че потича вода и след това излизаме със съвет: не я ползвайте, защото тя не става, защото тя е вредна, защото тя е пълна с какво ли не, което е огромен проблем за една голяма част от страната. Това също липсва в предложения законопроект. И не на последно място, бързата реакция за това да се наложи контрол върху цените, очевидно отговаря на очакванията на обществото. Вече знаем, че повишението на цената на водата е факт. Хората получават сметки, които започват да стават непосилни. Безспорно трябва да се вземат мерки, но тези мерки да разчитат на изработването на една наредба, която не е определена във времето – за колко време ще стане, и която ще се разработва по време на процеса на повишаване на цената на водата непрекъснато, поставя много сериозни въпроси. Точно заради това, отново повтарям, ние ще подкрепим по принцип. Ще направим предложения между първо и второ четене и ще настояваме категорично този законопроект да бъде обект на последващ контрол и оценка на неговото въздействие не само в началото като предложение, но и като приложение в съответствие с българското законодателство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Михайлова, с респект към Вашата експертиза в този сектор – преди повече от 15 години имахме срещи с Вас по този повод. Искам да споделя, че съм напълно съгласен, че е необходимо много сериозно законодателство и много сериозни усилия, за да се подобри състоянието на сектора. Неслучайно аз поставих въпроса евентуално да мислим секторът да бъде отделен с отделен закон, а не да бъде част от общия Закон за водите. Това обаче, което искам да Ви направя като реплика – вярно е, че в изминалите два програмни периода ВиК секторът беше, така да го кажем, подценен във възможностите към оперативните програми. Изцяло усилията бяха насочени не точно в областта на ВиК системите, а в опазването на природната среда. И там бяха големите ресурси, които се разпределяха. Така че ние сме особени длъжници към ВиК сектора, защото истина е, че водопроводната мрежа е крайно амортизирана, с много големи загуби и в същото време наистина нямаме пречистване на питейната вода, която пием, но имаме пречиствателни станции, които пречистват отпадните води. Не че е лошо, но тук вече е въпрос на приоритети – когато имаме някакъв обществен ресурс, да го разпределяме по най-правилния начин. Така че моята реплика към Вас е, че действително в изминалите години ние подценявахме този въпрос, и сушата, която беше в последните две години, ни показа, че наистина сме грешали. Благодаря.

Госпожо Михайлова, много хубаво говорите тук от трибуната след изборите, след като ГЕРБ и ДПС – Вашата партия, които неглижирахте тези проблеми в продължение на години, вече не управляват държавата. Но само преди изборите, няколко месеца преди това, ГЕРБ и ДПС позволиха на много ВиК дружества да вдигнат цените си необосновано! Например в Кърджали – давам пример… (Реплики от ДПС: „Не е вярно!“) Не ми казвайте, че не е вярно, защото е точно така.

Давам пример в Кърджали, защото там ВиК дружеството е едно от най-добрите в страната, в топ 3 на дружествата в страната по най-малко загуби на вода. И въпреки това там е най-голямото увеличение в държавата – последно увеличение в държавата. За сметка на това в Ямбол например дружеството намали със същия този процент – около 36%, ако не се бъркам сега, по памет цитирам, може да се бъркам. Но около 36% в Кърджали се вдигна цената на водата, въпреки че дружеството е в топ три. И КЕВР му позволи да го направи това нещо. А в Ямбол падна с 36% цената на водата. Как се случват тези неща? И защо ги позволявате Вие? Точно Вие ги позволявахте! Значи в едното дружество, което е в топ три в държавата по най-малко загуби – 36% увеличение. Друго дружество – 36% надолу, намаление на водата. И разликата в цените е огромна в различните региони на държавата. На едни места достигат пет, шест, седем лева, на други места – два, три лева. Как се случват тези неща по Вашето управление?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Господа, много благодаря за репликите, които ми дават възможност да дам пояснения, допълнителни. На първо място, по отношение на оперативните програми и финансирането на сектора ВиК. Да, съгласна съм, но е време, включително и омбудсманът на републиката със становище от днес подчертава, че е крайно време ние да признаем, че инвестициите във ВиК сектора – чрез структурните фондове на Европейския съюз, по линия на Оперативна програма „Околна среда“ – са инвестиции в пречистване на отпадни води. Точка! Ние сме договаряли тези програми. Аз съм наблюдавала изпълнението на тези програми в цяла Европа. Задачата на програмите по опазване на околната среда е тази. Това не е задача за гарантиране на питейна вода или вода за напояване, или вода за индустриални нужди. Това е грижа на държавата. Това е обект на национално законодателство. И това е предмет на договаряне с Европейския съюз. Ако в България има някакви минимални инвестиции в питейна вода, те са направени на базата на конкретно договаряне, по конкретни проекти за малък елемент, допълнително инвестиция във водоподаване, водоснабдяване заедно с големия проект за пречистване на водите и отвеждане на отпадни води. Така че тук съм напълно съгласна с Вас, това е тема, по която, първо, трябва да кажем честно – ние получаваме помощ от Европейския съюз, но не за питейно водоснабдяване. И тази помощ няма никакво отношение нито към ценообразуване, нито към управление на водния ресурс. За това трябва да бъдем наясно. Благодаря Ви. По отношение на репликата от господата от ВЪЗРАЖДАНЕ, благодаря, но моля да бъдем прецизни, когато гледаме и назад във времето, та дори то и да е в близко време. Увеличението на цените във ВиК сектора се случи по време на служебното правителство на господин Гюров. (Смях. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това е факт. (Смях. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това е факт! Така че оттук… (Смях. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че оттук нататък самият механизъм, самият механизъм… Вие давате пример и с две ВиК дружества. Оттук нататък следва всички да си зададем въпроса: толкова ли е лесно да се фокусираме върху цената в Ямбол, при положение че в България има граждани, които плащат за водоснабдяване и за питейна вода, без да получават такава?! Или в България има производители, които плащат за вода, при положение – земеделски производители, при положение че на практика им е забранен достъп до такава поради сложните процедури, за които сме говорили много пъти и с Вас – и в предишни формати на Народното събрание, и в нарочната комисия, която беше създадена за безводието. Така че нека да бъдем коректни! Политическите нападки, когато става дума за питейна вода за гражданите, са неуместни. Ако можем, нека да направим законодателството такова, че то да работи. Но всичко останало да остане на заден план, защото то е ненужно, контрапродуктивно и манипулативно. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя уговорката, че профилът ми и професионалният интерес невинаги се е свеждал до ВиК сектора, но пък в същото време съм и един от идеолозите за създаване на ВиК холдинга. Взимам повод от думите на госпожа Михайлова, която обърна внимание, че този законопроект не вреди. Малко странно е по този начин да анонсираме законодателната си дейност, да разглеждаме неща, които не вредят, но ще се спра върху това, че той не помага. За кое не помага? От 2023 г. ние имаме ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, който е свързан с две основни тези на Европейската комисия по отношение необходимостта за реформиране на сектора. Едната е окрупняване, за което в този законопроект няма гаранции, напротив, прави впечатление, че очевидно лобито на определени общини е надделяло над позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ние избягваме с този законопроект от концепцията, че районирането трябва да се свежда до райониране, свързано с административните области. Вярно е, че водата винаги се движи по наклон и управлението ѝ трябва да е на басейнов принцип, но така или иначе, имаме репери, които са зададени от Европейската комисия, които ние трябва да следваме в това законодателство, ако искаме да изпълним Плана за възстановяване и устойчивост и да гарантираме ресурса, ангажиран по Плана, та по темата райониране и консолидиране очевидно не се постига с този законопроект. Втората концептуална претенция на Европейската комисия е, че ние трябва да създадем механизъм за устойчиво ценообразуване, така че да не разчитаме на инвестиции, свързани с европейските фондове за поддържането и инвестирането в устойчива инфраструктура, ВиК инфраструктура. Очевидно и това не се постига, защото в предложения законопроект за тази тема въобще не се говори. Говори се за социална поносимост, променя се в Допълнителните разпоредби как точно се дефинира социалната поносимост, като отношение не спрямо средните доходи, а медианните доходи, нещо, което вероятно допълнително ще ограничи капацитета на КЕВР да определя икономически обоснована цена за определен регион. Тук според мен – оставяме настрана, че Законът не помага според мен, за да изпълним ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, е време да се замислим – и съжалявам, че липсват представители на МРРБ, за да чуят една отдавна обсъждана тези. Когато говорим за обществени блага и достъпа на хората до тях, лесен пример може да се даде с ценообразуването на електроенергията. Имаме регулирана цена на електроенергията за битовите потребители. И това дали сте близко до Атомната централа в Козлодуй, или живеете в Бургас, не Ви кара да плащате различна цена. Алтернативно, в Козлодуй би трябвало цената на електроенергията да е почти без пари на фона на другите генерации, които имат много по-висока стойност на производство. И тук се връщам към една отколешна идея, върху която си струва да се замислим – не трябва ли, концептуално, да се разсъждава върху единна цена на водата? Това, че в Бургас на малка територия има изградена много голяма инфраструктура и живеят много хора, и прави икономически ефективно водоснабдяването, дава ли предимство на хората, живеещи там, или те пò хора ли са от тези, които живеят в Добричко, където по обективни причини водоснабдяването е много по-сложно и много по-скъпо? Ако искаме да направим и действително да се погрижим и за по-рядко населените територии, и за по-гъсто населените територии, не трябва ли да мислим за още по-голяма консолидация, единно ценообразуване на национално ниво – неслучайно създадохме ВиК холдинга като инструмент за подобна тема, и тогава, когато определим единна цена за територията на страната, която да изпълнява функциите и да осигурява достатъчен ресурс за инвестиции в инфраструктурата, можем да мислим за устойчиво развитие на сектора. В противен случай и много преди госпожа Михайлова да бъде заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в предишни мандати, темата се е въртяла и няма особен напредък в нея. Необходимостта от инвестиции в сектора са многомилиардни, Европейската комисия казва: ние повече няма да Ви даваме пари за това, или поне докато не гарантирате, че след като веднъж с наш ресурс инвестирате, това ще бъде устойчиво и ще може тази инфраструктура да се самоподдържа през икономически обоснован модел. И друго. Винаги съм смятал, че политиката трябва да се прави през разходите, а не през приходите. Какво имам предвид? Вместо да орязваме правомощията на КЕВР и да вкарваме икономически необосновани модели за ценообразуване, мисля си, че бихме могли да подпомагаме социално тези, които нямат достъп до ресурс, и не могат да си позволят този ресурс и това да става през системата на социалното подпомагане, а не да изкривяваме икономическата логика, защото обичайно, когато се опитваме да изкривяваме икономическата логика, като с други опити за ценообразуване, за които в следващите дни ще говорим вероятно, пазарът ни отмъщава по особено жесток начин. И констатацията, че ВиК инфраструктурата ни е в много лошо състояние, не е новина и не е от вчера. Свършвам изказването със заявлението, че ние ще се въздържим от подкрепа, въпреки че знаем, че Законопроектът е важен като ангажимент по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, не за друго, а защото той нито помага, нито пречи да се отговори на изискванията, договорени с Плана за възстановяване и устойчивост.

Госпожо Председател, колеги, господин Горанов! Амбицията на този законопроект е наистина да влезе в кратки срокове в ангажиментите, които имаме, за да може, на практика, да не възпрепятстваме усвояването на средствата. Първоначалният замисъл беше такъв, за общностно окрупняване, моделът по-скоро идва от Германия. Между другото, и германците почнаха да отстъпват от този модел, в интерес на истината, в последните години. Законопроектът дава възможност за окрупняване, но практиката показва, че определени общини просто отказват и не искат да влязат в него. Единственият вариант е да ги накараме, чисто законово да ги окрупним, при наличието на тяхна общинска собственост, което, ние знаем, така или иначе, че няма да стане. Потенциалът на това окрупняване по този начин според мен вече е изчерпан. Общини, в които – в моя избирателен район примерно Сапарева баня – не може да ги накарате да влязат, просто не искат, както примерно и Троян, които, между другото, имат изключително ефективни, малки, спретнати и добре поддържани ВиК системи и цената, която постигат, е различна. Аз си мисля, че прекаленото насилствено окрупняване е друго, от по-стари периоди от време, тоест аз си мисля, че единната цена, която Вие прилагате при енергетиката, е съвсем различна. А когато имаш разпръснат ресурс по отношение на водите и малки ефективни системи, където това е възможно, те могат да постигнат и по-добри конкурентни резултати. Дали този законопроект е достатъчен и обхваща всичко? Не, нямаме такива амбиции. Ние знаем, че управлението на водите – става въпрос просто за управление на водите, и то е много комплексно такова, включително за напояване, включително, всичките тези системи са елемент и от националната сигурност и как да кажа, бедствията и авариите, които все по-често ни спохождат, тъй че дали ще търсим последващите варианти, в които да обхванем тези всичките неща – да, но този законопроект има конкретна задача и ние мислим, че в момента я изпълняваме. Иначе, че сме отворени за по-нататъшен сериозен диалог в тази насока, категорично е, това е вярно. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Горанов, във Вашето изказване започнахте, че не сте специалист във ВиК сектора, за което изказвам благодарност, че споменахте това нещо, но Вие сте специалист в сектора на икономиката и на бюджета. Моят въпрос е: на какво отдавате това, че в разделянето на битови и небитови потребители в небитовите потребители липсва методика за определяне на цената, и каква според Вас ще бъде цената, ако може да прогнозирате, разбира се, въз основа на Вашия опит за небитовите потребители? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз казах две основни неща. Първото нещо, което казах, е, че Законопроектът вероятно цели да отговори на изискванията, за да можем да изпълним мярката по Плана за възстановяване и устойчивост. Нашите притеснения са, че не се постига. Второто нещо беше разсъждение върху това как достъпът до ВиК услуги, до питейно водоснабдяване, трябва да се солидаризира. Да, защото в Берковица, която се намира под Ком, водата слиза гравитачно. Тези, които са учили физика в осми клас, знаят, че плътността ѝ е единица и един литър вода е един килограм, сиреч тежи и се спуска по наклона. Но там, в Добричко, където трябва да се вади от огромна дълбочина помпено, достъпът е различен. И аз за това съм разсъждавал и съм коментирал и със специалисти от ВиК сектора, че подобна солидаризация и преразпределение и икономия от мащаба, която може да се постигне с подобен подход, е едно решение, върху което си струва да се помисли. Да, това е много сериозна реформа, да, вероятно действително трябва много експертиза в нея и много експертна работа, но не трябва да се пренебрегва, защото този закон не решава нищо от тези въпроси, които стоят пред нас. Дано да успеете да убедите Европейската комисия, че с него постигаме Мярка 208 по Плана – ако не успеем, жалко. Иначе това, което господин Джипов каза, е по-скоро въпрос към вносителите, а моята прогноза е, че подобна диференциация вероятно ще оскъпи водата за бизнеса – нещо, което според мен няма нужда да се прави, и ако искаме да диференцираме по някакъв начин цените на ВиК услугите, то според мен тази диференциация трябва да се направи с оглед на това, че заради климатичните изменения и по други съображения водата става все по-ограничен ресурс, трябва да се направи на принципа на размера на потребление, а не на база на стопанска правосубектност. Най малкото тук може да се претендира и противоконституционност заради това разделение на потребителите според правосубектността им. Но оставяме това настрани, вероятно вносителите ще дадат отговор точно на намеренията за диференциация на признака на икономическа правосубектност. Няма да го подкрепим, ще се въздържим. Знаем, че е нужен този законопроект, дано да успете да убедите Комисията, иначе експертите от МРРБ трябва доста да продължат работата в тази насока, защото, пак повтарям, Европейската комисия иска да си решим домашното, и казва: ние сега ще Ви даваме едни пари, изградете инфраструктура, но ние не можем постоянно, след 10 години, пак да Ви даваме подобни пари, за да си издържате ВиК инфраструктурата. Това е социална услуга, която трябва да се изгради на база на икономически принципи и да е устойчива.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми вносители на Законопроекта! Както и моят колега госпожа Михайлова Ви каза, ние приветстваме тези промени. Те наистина адресират обаче само частта на необходимите условия за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, така че България да получи парите. Това дотук е добре. Затова ще получите и подкрепата ни, разбира се, на първо четене. И всичко това щеше да е до някъде окей, ако нямаше още няколко фактора, които бяха съвпаднали с разглеждането на този законопроект, а именно, че от 1 март тази година влязоха в сила новите цени на водата, които са между 4% и 14% по-високи. Искам да Ви обърна внимание, че при режима, на който се правят отчети на водомерите, а в момента се правят така наречените – нека да бъда точен – реални отчети на потреблението, а не начислени отчети, които се получават всеки месец, в момента хората масово получават изравнителни сметки за водата. И тя, естествено, както винаги, това е стандартна практика от миналите години, това потребление е нагоре. Проблемът е, че тази разлика сега се изчислява по новите цени. Сами разбирате за какво става дума, може да питате Ваши приятели, хора на улицата – в момента хора са получили между 150, 200, 250 евро изравнителна сметка за вода, което е нещо абсолютно непосилно при така или иначе растящите цени на всичко останало. Разбира се, искам да Ви обърна внимание, че и Комисията за защита на потребителите вчера установи нелоялна практика в един от най-големите оператори, който се оказа, че разпределя потреблението на вода на така наречения принцип на общо потребление там, където има етажна собственост. Тоест засича си големия водомер и както правят дяловото разпределение, на база на минало разпределение разхвърлят цената, без реално въобще да отчитат потреблението на потребителите. Голяма част от тях, между другото, са си свили потреблението, за да получават по-малки сметки, защото, така или иначе, все по-трудно им излиза сметката на живот. Още едно нещо, разбира се, няма как да не отбележа, няма да бъда честен, че в този законопроект Вие сте предвидили евентуална възможност за бъдещо намаляване на цената на водата, но то е само евентуално, а именно през новия метод, който се въвежда за КЕВР да изчислява цената на водата, а също и чрез промяната на Наредбата по чл. 13 от Закона. Само че, колеги, това ще се случи на много по-късен етап и хората вече ще са си платили големите сметки за вода, което е проблем, да бъдем честни. Ние от „Движение за права и свободи“ много отдавна застъпваме тезата, но никога не сме имали силата да го направим в закон, просто не сме имали подкрепа, че разходите за инвестиции във водоснабдяването специално трябва да бъдат извадени от цената на водата, защото това си е ангажимент на държавата и на общините, а хората трябва да плащат само за онази вода, която реално потребяват. И както каза и колегата Михайлова, тя трябва да става, най-просто казано. Вие, естествено, сте доразписали критериите, но трябва да става за пиене и за готвене, а не както в Хасково – хората да плащат по шест лева за вода и да си купуват минерална вода, с която да готвят. Това наистина е недопустимо. За вдигането на цените, тук някаква част от залата се опита да избяга от темата. Между другото, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ не бяха коректни, господин Георгиев. КЕВР утвърждава с ценово решение цените на водата, а те стават на база на доклада на ресорната дирекция. Искам да Ви обърна внимание, че ресорната дирекция „Води“ в КЕВР се оглавяваше от господин Касчиев-младши, който от доста време е съветник на „Демократична България“ по въпросите на водата и енергетиката, и това всички го знаят. Това е добре известна тайна. Но за да се справим с непосредствения проблем, а именно хората да не платят високата цена, която Касчиев и кабинетът „Гюров“ сътвориха и проспаха, ние ще предложим съвсем конкретно: Народното събрание да обяви мораториум върху цената на ВиК услугите, актуални към 18 декември 2025 г., тоест преди ценовото решение на КЕВР, и това да бъде валидно до влизане в сила на Наредбата по чл. 13, ал. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, където вече очакваме в един бъдещ период, че Вашата наредба ще сработи заедно с новия метод за ценоопределяне на КЕВР и тогава ще имаме по-ниски цени на водата – надяваме се, казвам. Но дотогава е хубаво да замразим това увеличение, да не влиза в сила, така че хората сега да си получат изравнителните сметки на по-ниските цени преди увеличението. Това е нашето предложение на ДПС. И второто нещо, разбира се, е Министерският съвет да извърши една последваща оценка на въздействие на Закона, за да видим дали няма сектори, които ние сме пропуснали, които ще бъдат негативно засегнати от тези промени. Това е само една застраховка, тя е добра и за Вас като вносители, и е хубаво да се направи така, че всички заинтересовани страни да бъдат спокойни, че това, което правим, на практика, ще бъде благоприятно за тях и най-вече, което е най-важното, ще намали цените на потребената вода. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Този законопроект мина през Времената комисия по бюджет и финанси, въпреки че, естествено, касае по-скоро Регионалното министерство и съвсем друга комисия, която още не е учредена обаче. Бърза се, почти половин милиард зависи от спешното приемане на този закон – до 5 юни, мисля, че трябва да бъде приет в залата. Неслучайно някои хора го представиха като закон, който няма да вреди, защото всъщност Атанас Костадинов, който ни го представи, точно това и каза: на този закон краткосрочната му цел е да приберем парите, няма да нанесе краткосрочни щети, а пък дългосрочно ние ще мислим как да си оправим водите. Това, което ме притесни мен, без да съм в темата, е, че този закон третира всеки бизнес като ползвател на промишлена вода, не ги диференцира. И да не се окаже така, че всъщност малки офиси, които имат по една тоалетна и по една мивка или фризьорски салони, всъщност на тях се гледа като на промишлени потребители, като на заводи или като на автомивки. Виждам, че сте извадили болниците и училищата и ги слагате като битови ползватели. Бих желал да получа някакво уточнение било от вносителя, било от някой, които е по-запознат, дали това наистина е така и дали наистина малките бизнеси, като малко офисче, малко магазинче или, да кажем, фризьорски салон, ще бъдат третирани като промишлен ползвател на вода. Благодаря Ви. А иначе, не като реплика, но това, което каза господин Горанов – той говори за пазарен принцип на определяне и същевременно за единна цена на водата в цялата страна, мисля, че няма как да се получи. Това нещо е нонсенс. Трябва да си изберем едно от двете – или ще имаме единна цена на водата в цялата страна, или ще имаме на пазарен принцип, защото някои общини са си свършили работата, някъде има изградена инфраструктура, някъде и природата благоприятства това, докато другаде са спали и няма как цената да е единна, ако говорим за пазарен принцип. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, мисля, че възраженията Ви са напълно основателни, че сме сложили небитовите потребители под един знаменател. Това беше повдигнато и от други колеги по време на заседанието на Бюджетната комисия. Между другото, там аз използвах повода да се извиня, че ни се наложи хората от сферата на финансите да станем екстрено и специалисти по ВиК, но просто отчаяните времена налагат отчаяни мерки, а както казах тук, гоним срокове. Имаме нагласа да внесем между двете четения промяна, която ще диференцира небитовите потребители на база обем потребление. Ще помислим може би за някакъв друг допълнителен критерий, така че тези, които казахте, наистина да не бъдат засегнати. Ще използвам тук повода може би да отговоря на господин Горанов, на притесненията му дали промените, които правим, ще са достатъчни да минат пред Европейската комисия, да кажа, че Законопроектът е изготвен и консултиран и с тях, дори в момента вицепремиерът Пеканов е в дискусии дали в този му вид точно той ще бъде окей, или трябва да направим някакви допълнителни леки корекции между двете четения, но целта ни е именно такава. Надявам се, оценявате факта, че именно понеже часовникът тик-така и времето ни притиска, нямаше как да решим всички проблеми на ВиК сектора, натрупани с десетилетия, с този закон. Може да поемем ангажимент, въпреки че може би не съм аз човекът да поема този ангажимент, защото не съм вътре в темата и в сектора, но очевидно трябва доста да се поработи там и всеобхватните промени, които предстоят, ще бъдат направени с достатъчно детайлен анализ, включително и на МРРБ, и на Министерството на околната среда и водите. Но за това Ви молим да ни дадете малко допълнително време. Сега приоритетът са средствата, които не трябва да загубим. В тази връзка да кажа, че благодарение на бързите действия, които предприехме и тук, и след това изпълнителната власт, днес има новина, че средства, които ни задържаха заради КОНПИ и заради главния прокурор, благодарение на промените, които минаха в Закона за съдебната власт, ще бъдат размразени. Това е. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви за репликата, господин Проданов. Доста от държавите, на които ние се опитваме да приличаме поне в някои неща, като Нидерландия, Дания, Съединените щати, са приели принципа да се третират потребителите на база изразходвания обем. Така че това е правилен подход, адмирирам това. Видях с какво смущение ми отговаряте. Очевидно е, че не е Вашата тема, както не е и моята тема. Нека да оставим тези, които се занимават с ВиК сектора, да дебатират. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всички сме наясно с целта на предложените промени в Закона за водите в момента, а именно да се отговори на очакванията на Европейската комисия, за да бъдат отпушени блокираните плащания. Разбира се, разбрахме, че основното намерение освен плащанията е между първо и второ четене да бъдат въведени определени ефективни промени в Закона за водите, в Закона за ВиК, за да може в крайна сметка наистина да бъдат разрешени тези проблеми, които са от години. Те не са проблеми на Европейската комисия, те не са проблеми за 500 млн. евро в момента, които ние ще получим, след като приемем. Аз наистина се радвам тук, че има съгласуване с Европейската комисия на предложените текстове, за да сме сигурни, че това, което поне ще бъде прието в момента, ще гарантира плащане на задържания ресурс. Но съществените проблеми ще останат. Съществените проблеми в общи линии са разделени в три групи. Между другото, това е изискването на Европейската комисия – да имаме по-висока ефективност в управлението на водния сектор в България. Аз ще Ви дам няколко примера, че всъщност големите очаквания, които се дават на законодателя в момента с приемането на тези или други промени, няма наистина да решат нищо, защото голяма част от решенията всъщност не са в Народното събрание, а са в други институции. Включително ето тук давам един пример с Министерството на регионалното развитие. Защото Стратегията за ВиК сектора, 10-годишната стратегия 2014 – 2023, Стратегията как ще се управлява секторът, изтече преди три години. Няма такава приета още стратегия. Не само че няма приета стратегия за управлението на водите в следващите 10 години, ами няма никакъв отчет какво е постигнато в първия етап 2014 – 2023 г. Още един пример за ефективно управление, което на всички ни е ясно, че липсва, особено във ВиК асоциациите. Бяха създадени ВиК асоциации, на тях се вмениха много функции, много отговорности, но не се обезпечиха с необходимия капацитет. Начинът на взимане на решения във ВиК асоциациите беше контролиран и е все още изцяло на ниво Министерство на регионалното развитие. И тук ние със сигурност ще имаме предложения между първо и второ четене от гледна точка на това общините, операторите на конкретната инфраструктура на местно ниво да имат повече гласност във взимането на решенията и в управлението на ВиК асоциациите. Това са само два примера от гледна точка на ефективност на управление, че всъщност дори и с текущите проблеми хората в Плевен, Омуртаг, Шумен не са сигурни, че лятото пак няма да изпаднат в същата ситуация и да бъдат на продължителен воден режим и в ново бедствено положение. Затова нашата цел е по-голяма. Разбирам, че сега на първа стъпка ние трябва да се съсредоточим върху усвояването на тези 500 млн. евро, но целта ни, колеги, е много по-голяма и ние наистина трябва веднъж завинаги да сложим този проблем на масата конструктивно, експертно да бъде обсъдена темата и да постигнем очакваните резултати, които обществото иска от нас. Втората стъпка, която очаква Европейската комисия да постигнем като резултат, е по-ефективен контрол от страна на КЕВР. Това, което обаче виждаме с промените в Законопроекта, всъщност е, че има определени параметри, в които, особено при ценообразуването, КЕВР трябва да се произнесе в бърз порядък, което в крайна сметка прави точно обратното и може да навреди в случая да имаме по-стриктен контрол от страна на регулатора. Затова също трябва да помислим между първо и второ четене как да бъде адресирано. От гледна точка на ценовата политика и как в крайна сметка да се диференцират цените на битови и небитови потребители. Има един съществен проблем, колеги. Когато говорим за разходите, които ВиК дружествата генерират, те няма как да диференцират дали конкретен разход е бил насочен към небитов, дали е насочен към битов – те са общи. Така че това, което ние предлагаме и сме го предлагали и в Петдесет и първото народно събрание, беше всъщност да се въведат диференцирани цени на база потреблението. Това е честният подход. Независимо дали си битов потребител, дали си бизнес, да се плаща на база на това, което потребяваш, защото, както и някои от колегите маркираха, можем да имаме малки бизнеси, които почти нямат никаква консумация, да трябва да плащат едни много високи цени. Има риск, колеги, цели региони в България, в които ние нямаме големи консуматори, нямаме големи производства, каквито са може би едни от най-засегнатите райони в Северна, Северозападна България, преразпределението на цените да отиде вместо в по-големите консуматори всъщност в малките предприятия, във фризьорските салони, в малките магазинчета – там, където наистина хората почти нямат консумация. Затова по-скоро нека да се съсредоточим в консумацията – там, където някой потребява повече, дори битов потребител, ако реши някой да си пълни басейна, ще си плати по-висока цена за това. Така е и в много други места в Европа. Затова ние ще бъдем абсолютно конструктивни, осъзнавайки важността на този проблем за голяма част от българските граждани, за необходимостта да погледнем на водния сектор като стратегически за българската икономика дори. И да намерим конструктивни, ефективни решения веднъж завинаги, защото пак, и завършвам с това, въпросът не е какво очаква Европейската комисия от нас. Големият въпрос е какво очакват всички тези български граждани, които години наред, десетилетия са били на воден режим. Надявам се ние да отговорим на техните очаквания по един ефективен начин. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Първо една бърза препратка към две предходни изказвания. Да, господин Горанов, водата във ВиК – Берковица, е гравитачна. Тя влиза в неработещата от 10 години пречиствателна станция в село Бързия, открита тържествено през 2015 г. от Бойко Борисов. И тъй като не се пречиства, жителите на село Бързия пият и получават една кална вода, поради което през последната една година по някои мои искания за проверка на качеството на тази вода РЗИ е издало наказателни постановления и е глобило управителя на общинското ВиК – Берковица. По отношение на цената и диференцираните цени на водата, преди повече от една година в тази зала именно ГЕРБ и ДПС-тата си избраха председателя на КЕВР, който е ръководил заседанието на 19 декември, на което е взето решение за увеличение на цените на водата по искане на държавните ВиК оператори от 1 януари, което влезе в сила от 1 март. И тънкият момент е, че техният министър на регионалното развитие и благоустройството, министърът на правителството на ГЕРБ и ДПС, в 14-дневния срок след това решение от 19 декември не го е обжалвал в Административен съд – София-град. Сега по отношение конкретно на Законопроекта. Посочено е, че трябва да се подобрят показателите за качество и ефективност на ВиК услугите. Но забележете, в този законопроект липсва каквато и да е ефективна защита на потребителите в случаите, когато не са изпълнени нито показателите за качество, а именно водата да е чиста, годна за ползване и за пиене, нито показателите за ефективност на услугата, а именно да има постоянно вода без режими. Посочено е, че се предлагат диференцирани цени по чл. 198л, и то щяло да бъде да постигне дължимата социална поносимост. Обаче дължимата социална поносимост ще се постигне тогава, когато имаме компенсации за потребителите и съответно те са освободени от ангажимента да заплащат негодна или кална за пиене вода, такава каквато плащат жители на много населени места. За съжаление, без всякакви компенсации за тях. На следващо място, КЕВР трябва да определи единни условия и изисквания към ВиК услугите чрез показателите за качество и ефективност. Но всъщност това, което КЕВР трябва да направи, е да определи единни условия и изисквания за компенсации на потребителите при неизпълнение на тези показатели. Защо казвам всичко това? Защото водната криза чука на вратата. Това го каза министър Шишков в петък тук, от тази трибуна. И въпреки 80% пълни язовири, поради огромните загуби в мрежата, калпавите ремонти и огромните аварии, които ще има, продължителни аварии, се оказва, че и това лято може би няколкостотин хиляди български граждани ще бъдат на режими, а други пък ще пият негодна и некачествена вода – дали кална, дали с арсен, като в много населени места, в които, забележете, се доставя от държавните ВиК дружества без индивидуално разрешение на министъра на здравеопазването, което също е в нарушение на Закона. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ между първо и второ гласуване ще внесем предложения в този законопроект, с които да се постигнат две основни цели: На първо място, тогава, когато имаме продължителни режими на вода, дали за битови и дали за небитови потребители, когато са оставени повече от 12 или 24 часа без вода, те да получават компенсации аналогично на случаите, когато остават без ток за един продължителен период, когато КЕВР наказва дружествата – отново имаше такъв случай по наши сигнали от ВЪЗРАЖДАНЕ, да получават компенсации. И на второ място, тогава, когато пият негодна вода, когато е установено от РЗИ със съответните лабораторни изследвания за периода до последващата проверка, тогава, когато, да кажем, че отново качеството на водата покрива нормите по Наредба № 9, мисля, че беше, за този период да бъдат освободени потребителите от заплащането на тази некачествена вода, която нито един от Вас не би пил. Казвам го, за да се сетите, когато на второ обсъждане обсъждаме тези предложения на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим на първо четене да подкрепим този законопроект, въпреки че част от текстовете, които вносителите от „Прогресивна България“ са предложили, са изцяло изкопирани от наши законопроекти, които ние сме предлагали през годините назад и които, за съжаление, управляващите преди Вас така и не включиха в дневния ред или пък, ако те бяха включени и разгледани, гласуваха против тях. Най-вече се касае до диференцираната цена на ВиК услугата и също така до запазването статута на общинските ВиК дружества, защото и към днешна дата имаме 15 отлично работещи ВиК дружества, които дори са на печалба, въпреки ниските си цени. И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ наистина сме на мнение – и настояваме и затова приветствам Вас, че сте припознали нашите предложения, тези общински ВиК дружества да продължат своята работа. Сега обаче обръщам внимание на това, за което говорих и в Комисията, въпреки че наистина това не е Комисията, която трябваше да обсъжда този законопроект, но все пак разбираме, че трябва да се гонят някакви срокове по Националния план за възстановяване и устойчивост. Няма да коментирам неговото качество, когато той беше направен от управляващите от ПП-ДБ през 2021 г., които ни убеждаваха, че няма как да бъде променян, но вследствие на няколко от нашите действия тук, на ВЪЗРАЖДАНЕ, се доказва, че Планът всъщност може да бъде променян и договориран. Ние трябва да обърнем внимание на Комисията по енергийно и водно регулиране за това тя да неглижира проблемите на общинските ВиК дружества и да не оказва, както досега го правеше – обръщам се към управляващото мнозинство, до момента КЕВР: пресираше общинските ВиК дружества и не им одобряваше бизнес плановете, за да могат те да се развиват. Именно по тези въпроси ние правихме срещи с кметовете на общинските ВиК дружества, на които са представители. Правихме кръгли маси и благодарение на това и под общия натиск тези предложения, които бяха за консолидиране на ВиК сектора, не се приеха. Сега виждаме точно обратното на това, което досега се случваше от новото мнозинство, което ние приветстваме, и ще работим в тази насока. Сега текстовете, които Вие сте, така да кажа, преписали от нас, са малки и се нуждаят от корекция. Ние между първо и второ четене ще направим съответните промени, както и адвокат Петров спомена, не само в този аспект, а и в други, ще ги направим по такъв начин, че да си кореспондират с други текстове от Закона за водите по други членове, за да няма колизия между различните текстове в Закона. А що се отнася като цяло до проблема във водния сектор – като част от Временната комисия по безводието, която беше направена в предното Народно събрание, наистина голяма част от парламентарно представените партии се обединихме около почти сходни текстове, които трябва да се приемат, за да продължи да се развива водният сектор в положителна насока. Сега, не знам каква ще бъде политиката на новото управляващо мнозинство, но това е един дебат, който трябва да водим експертно в Комисията по регионално развитие, благоустройство и местно самоуправление и в Комисията по околната среда и водите. Вече тези комисии са избрани чрез вътрешния правилник, надявам се, и призовавам мнозинството още следващата седмица да се сформират тези комисии, за да може да заработят по същество и да може да гледаме там законите, а не сега, както се случва във Временната бюджетна комисия, да се гледа Законът за водите, въпреки че голяма част от засегнатите експерти участвахме в това обсъждане. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да взема отношение по темата, защото тя е изключително важна за всеки един човек. Знаем много добре, в навечерието на 1 юни учим децата, че човек без въздух не може да живее, а следващото е без вода. Много хора в България изпитват реална нужда от вода. Нямат вода, нямат достъп до вода или много труден е този достъп. Осъзнавам, че този законопроект ние трябва да го приемем, защото такива са правилата, за да не изгубим средствата по ПВУ, но съм убеден, че темата трябва да бъде в нашия, както е модерно да се казва, фокус – трябва да има огромна реформа, не трябва да има човек, който да няма достъп до вода, до питейна вода. Всяка сутрин, когато си пускам кафе, през последната седмица си мисля за една възрастна жена, която изпрати сигнал до мен, Кадифейка Цуцуманова от село Мосомище. Тя няма питейна вода. Тя е изпратила сигнали до кмета, разговарях и с кмета, самата кметица полага усилия до ВиК, до голямото ВиК, въпреки че има наблизо водопровод, тя не е включена. И в същото време вижда как други от същата улица се включват, по нейните думи, незаконно. Ето това трябва да се промени. И да, аз като човек, който съм социален и винаги съм се занимавал със социална работа, мечтая да има наистина единна цена, както каза и господин Горанов, но знам, че в този свят, в тази пазарна среда, едва ли е възможно. Мечтая и за други неща, но нека най-напред да помислим и колегите, които са експерти в този сектор, да дадат работеща формула нашите води да бъдат правилно експлоатирани, защото преди 10 години, ще дам един пример, в Батановци, където е моята родна къща, в квартал „Бокса“ се направи канализация, което е похвално, но в същото време не се смени водопроводът, който е от 50-те години. Така и така бяха разкопани улиците, така и така хората нямаха достъп до къщите си – защо това не се направи тогава? Тоест, когато се харчат едни пари, те трябва да се харчат адекватно, умно и с перспектива. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние разбираме и уважаваме, солидарни сме с усилията да се спазят ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, но за съжаление, този законопроект е по-скоро опит да се спасят парите, а не да се извършат реални реформи, какъвто е ангажиментът към Комисията, а именно една от основните цели е така дружествата да станат финансово стабилни и да има едно устойчиво ценообразуване. За съжаление, този законопроект няма да реши този проблем. И в дебата дотук ние чухме основно какви проблеми има и какви въпроси се задават. Ние разбираме, че Вие предлагате това законодателство в един порядък на спешност и в една ситуация, в която предното Народно събрание не разгледа и не прие на две четения Закона за ВиК, а и също така няма Комисия по регионално развитие, няма Комисия по околна среда и не можа да се проведе експертен дебат. Такъв беше проведен в Комисията по бюджет и финанси. Оценяваме тези дадености, но за съжаление, този законопроект създава повече проблеми и въпроси в сектора, отколкото решава такива. И основният довод за негова подкрепа до този момент е, че той няма да навреди. Това не е много висок стандарт за законодателство, за съжаление. Надявам се това да не се превърне в практика, надявам се това да е инцидентен случай, и ние от „Продължаване Промяната“ се ангажираме, както вече казахме, между двете четения да излезем с предложения за подобряване на този законопроект. Но за съжаление, той не отговаря на едни от основните въпроси, които мисля, че обществото очаква, а именно как ще се повиши качеството на услугата и на питейната вода, как ще бъдат стимулирани дружествата да правят инвестиции и как ще се гарантира една по-голяма отчетност за загубите по мрежата. Също така, както знаете, ВиК операторите в момента изготвят и бизнес планове. С новите предложения този регулаторен механизъм вече няма да е приложим и ще трябва да правят нов. Така че това ще доведе до едни забавяния и има едни рискове да бъдат изпуснати определени срокове. Силно се надявам това да не се случи, силно се надявам всички институции да работят в синхрон, за да може в крайна сметка да бъдат постигнати както спасяването на средства в ПВУ, така и самите цели сами по себе си. И ние от „Продължаваме Промяната“ ще се въздържим от подкрепа за този законопроект на първо четене, но както каза и колегата Богданов, ще участваме активно с предложения и надявам се да стигнем до един работещ текст между двете четения и на комисиите, които ще бъдат сформирани, надявам се, през другата седмица. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Слушах доста внимателно дебата досега, но една основна теза в този законопроект не беше засегната от преждеговорящите, а тази теза е доста спорна в смисъл на това – хартиената борба със загубите в системата. Всички знаем, че над 60% от питейната вода в България се губи и изтича в земята заради безкрайно амортизираната мрежа. Вносителите предлагат това да се реши, като министърът напише методика, а КЕВР зададе целеви нива за намаляване на загубите в порядъка на 15-годишен хоризонт. Уважаеми колеги, стари тръби не се сменят нито с наредби, нито с методики. Те се сменят с реални инвестиции, с инвестиции, които държавата осигурява чрез програми, финансирани от европейските или националните фондове за развитие и реконструкция на ВиК мрежите. Без ясно разписани финансови механизми и държавни гаранции целевите нива за инвестиции в инфраструктурата, които ще бъдат определени от КЕВР по методика на Министерството, просто ще останат едни хубави пожелания на хартия, а КЕВР ще продължи да глобява тези ВиК-та, които не спазват тези целеви нива. Това следва да бъде държавна политика, реализирана с ясно определени финансови инструменти и гаранции, които отнемат от гражданите и бизнеса основната тежест за финансиране на този тип инвестиции във ВиК инфраструктурата. Колеги, това не е реформа, а узаконяване на едно безхаберие, което цареше досега, и създаване на същата сила с още по-голям хаос в тази система, което е в противоречие с написаните цели и мотиви в този законопроект. Заедно с всичко описано предложенията за промяна в Закона умело оставят и една огромна вратичка за промяна и вдигане на цените в много кратки срокове. Изключително притеснителни са и новите алинеи в чл. 13, ал. 7, 8 и 9, които позволяват свръхбързи процедури между 30 и 60 дни за изменение на бизнес плановете, които в момента са одобрени. Това означава, че ще унищожим смисъла на петгодишния регулаторен период, който трябва да гарантира стабилността на тези ВиК дружества. Създава се удобна законова вратичка за ВиК операторите непрекъснато да искат актуализация на цените под предлог за извънредни обстоятелства или забавени проекти, било те и европейски. Това означава нулева предвидимост както за семейните бюджети, така и за бизнеса. В заключение, този законопроект предлага запазване на съществуващото, неработещо в обществен интерес статукво – погрешна основа за взаимоотношенията във ВиК сектора. Вместо да се възползвате от възможността, която имате, да предложите модел за радикално подобряване на управлението на ВиК дружества, спиране на загубите във ВиК мрежите и мащабна национална програма за подмяна на мрежата, Вие, колеги, общо взето, предлагате само счетоводни трикове, които ние разбираме защо са – за ПВУ, което също е цел – да усвоим тези 500 милиона, но, колеги, трябва да разберете, че това не е реформа, това е един счетоводен трик, който Вие ни предлагате. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги, с оглед сроковете, които гоним, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, правя следното предложение: на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения по така приетия на 29 май 2026 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 52-654-01-46, внесен от Георги Чакъров и група народни представители на 22 май 2026 г., да бъде намален на 3 дни, а именно до 1 юни включително. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, предлагам да представя Законопроекта за обсъждане по глави, а там, където главата е в по-голям обем, да я разделим, за да бъде максимално структурирано изложението, съответно и изказванията, ако не възразявате.

„Доклад относно Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, № 52-602-01-3, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.; приет на първо гласуване на 22 май 2026 г. „Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.“ Това е Глава първа. Оставам на разположение.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепим настоящия законопроект за противодействие на корупцията, разбира се, със следните мотиви: На първо място, знаете, че настоящият законопроект е по Плана за възстановяване и устойчивост, като това е една важна крачка за реформиране на самата комисия. Разбира се, приветстваме управляващите за тази реформа и борбата с корупцията и се надяваме тя да не бъде една политическа бухалка. С приемането на тези закони ние даваме ясен сигнал, че борбата с корупцията не е просто лозунг, а е държавен приоритет. Разбира се, всеки един закон може да бъде реформиран. От една страна, ние приветстваме това, че Комисията ще може да бъде избирана от различни съсловни организации – членовете, които ще я ръководят, с политическа неутралност, което е добре и всъщност ще има повече доверие в конкретната комисия. Но от друга страна, сме скептични по отношение на разследващите функции, защото всеки един от Вас знае, че разследващите функции в досъдебното производство са функция на прокуратурата, следствието, МВР. Така че по отношение на тази част ние сме скептични. И всъщност корупцията разрушава доверието, а без доверие няма силна държава. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е свързана с желанието ни да удължим пленарното заседание до приемането на настоящата точка, законодателната част от дневния ред за деня. Благодаря Ви.

Какво е предложението?

А контролът?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да кажа няколко думи по отношение на Законопроекта и неговия дух, най-напред искам да благодаря на всички членове на Временната правна комисия за отношението и тона, който поддържахме по време на заседанията. Вярно е, че влизахме в дебати, в спорове, но всички те бяха чисто професионални и насочени към стремежа да направим един по-добър законопроект, за което благодаря. По самия законопроект. За да бъде създаден един закон, то трябва да има нужда от него. В момента имаме ли нужда от такъв законопроект и от такъв закон? Моето становище е категорично да! Категорично да, защото корупцията убива. Защото обществото има нужда от борба с нея. Защото корупцията и кражбата, например при изграждане на пътища, не са само кражба на пари, а са кражба на здраве и на живот. Корупцията в сферата на здравеопазването и кражбата от нея е не само кражба на пари, а кражба на бъдеще и кражба на мечти. Корупцията и кражбата в сферата на здравеопазването е не само чиста кражба на пари, това е кражба от здравето и от нашите животи. Корупцията в сферата на съдебната власт е не само обогатяване на даден магистрат, но това е и кражбата на справедливост. Именно към борбата срещу всички тези прояви, към тези корупционни практики е създаден този законопроект, надявам се не след дълго и закон. Аз разбирам всички притеснения, че Комисията и органът, който ще бъде създаден, за да се бори с корупцията, може да бъде използван като политическа бухалка. Обаче в правните норми са въведени гаранции, че това няма да се случи. И това няма да се случи най-напред затова, защото членовете, които ще бъдат в тази комисия, са избрани от независими органи: един от президента на Република България, един от Народното събрание, членове, посочени от Върховния административен съд, от Върховния касационен съд и от Висшия адвокатски съвет. Именно изискванията към членовете за тяхната неутралност, политическа неутралност е гаранция, че този орган няма да бъде използван като политическа бухалка. Благодаря и приключих. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване ще е по чл. 3 от доклада. Става дума за въвеждането на разследващи функции и оперативно-издирвателни функции на Комисията, дефинирането на корупцията през нейното наказателноправно проявление. Уважаеми народни представители, систематичната позиция на „Демократична България“ през годините е била, че разследващите функции сами по себе си не могат да доведат до резултат във връзка с борбата с корупцията. Защо? Защото разследването е в първата фаза на наказателния процес, досъдебната фаза, която обаче е изцяло под контрол на прокуратурата. Нито един разследващ полицай или следовател, или разследващ митнически инспектор не може нищо да направи, без то да е санкционирано от прокуратурата, без да е получил одобрението на прокурора, без съответното прокурорско постановление. С други думи казано – каквито и разследващи функции да създадем – в митниците, в полицията, в новия орган, който е старият орган, който само преди осем месеца от ГЕРБ решиха да закрият, по същество няма разлика, освен в конституирането на органа, ние не можем да очакваме кой знае какви резултати. Защо? Защото прокуратурата остава нереформирана. И смените по върховете на прокуратурата – замяната на Цацаров с Гешев, със Сарафов, със следващия, който ще дойде, не променя статуквото. Това е важно предупреждение към новото мнозинство, предупреждение към всички нас – просто смените на хората по върховете не променят същността на системата. Система, опасана в зависимости, система, която се отчита не пред обществото, не пред гражданите, не и пред парламента, а се отчита по някакви офиси, по някакви ложи, по някакви други места. И това именно трябва да променим. Създавайки нов антикорупционен орган, който е старият орган, просто в малко по-различни одежди, не бива да очакваме чудеса. И това, че Европейската комисия вчера при посещението на премиера и срещата му с председателя на Европейската комисия получи зелена светлина, получи насърчение, ще бъдат отпуснати 370 млн. евро по Плана за възстановяване на устойчивост, това е, бих казал, малка победа. Голямата победа ще бъде тогава, когато прокуратурата започне да работи за гражданите, а не за сенчестите лобита, когато прокуратурата е наистина държавният обвинител, а не обвинителят на една олигархична клика срещу друга олигархична клика. И тая задача обаче предстои и се надявам заедно да намерим решението в интерес на българските граждани. Така че от „Демократична България“ ние няма да подкрепим разследващите функции на този орган, защото не вярваме, че те ще произведат ефекта, който очаква българското общество. Те по-скоро ще са създаване на една привидност в обществото, че има нов интензитет на борбата с корупцията, че има кой наново да води тази борба по-фокусирано, по-професионално. Но, колеги, откъде ще дойдат тези разследващи инспектори? Откъде? Ще се ги внесем от Германия, от Франция, от Италия, ще правим операция „Чисти ръце“? Дано, ама няма да стане така. Ще дойдат от МВР най-вече. Някои ще дойдат от ДАНС, където бяха, преди да се формира миналата комисия, и където част от тях се върнаха. Тоест има много открити въпроси по създаването на новия антикорупционен орган. Ако не се направи много сериозен тест за почтеност, проверка за почтеност и интегритет на разследващите инспектори, имайте предвид, че дори малкото, което би могло да се свърши с тази нова комисия, няма да се свърши. И ще Ви дам един пример. Когато преди две години беше създаден същият този орган с разследващи функции, докато не беше избрано ново ръководство, вече бяха назначени новите разследващи инспектори от полицията и от ДАНС. Ефекта го видяхме: политически мотивирани преследвания, които сринаха дори минималното доверие в този орган, та трябваше да бъде закрит. Така че да подхождаме критично, да подхождаме трезвомислещо към това какво създаваме. Пак казвам, ние в частта за разследващите функции и оперативно-издирвателната дейност няма да подкрепим Законопроекта. Ще подкрепим частта, която е свързана с установяване на конфликт на интереси и публичност на имуществото на декларациите на лицата, заемащи публични длъжности. Тъй като ще направя изказване по структурата на Комисията във Втора глава от Законопроекта, ще спра дотук. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми колега Славов! Аз казах и на Комисията, че със свито сърце ще подкрепя частта на законодателството по отношение на разследващите функции, защото добре знам, когато дадем големи правомощия на държавен орган, че всъщност има сериозна опасност от злоупотреба и от опияняване с власт. Изпитал съм го и години наред като преподавател на държавни служители, които в момента, в който разберат какви правомощия имат, те порастват, стават метър и 70, над 2 метра. Неслучайно зададох въпроси и на Комисията на представителите на Министерството на православието дали е направен опит да бъде предоговорено това изискване от Европейската комисия. Те бяха категорични, че не са отстъпили, и това изискване, и тази част от законодателството е част от промените, които трябва да направим, за да усвоим тези средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Това, което можем да направим всички ние като народни представители, е обществото по добър път да следи действията на този отново новосъздаден орган и на хората, които ще прилагат законите. Вие много добре знаете, колкото и съвършен закон да направим, всъщност са важни тези, които ще го тълкуват и ще го прилагат. И съвместните ни усилия трябва да бъдат насочени именно натам, създавайки този орган, изключително прав сте – критерии за почтеност не само на ръководството, а всъщност и на тези, които пряко ще работят и ще прилагат Закона. И призовавам всички ние днес стегнато да работим. Онзиден изтормозихме колегите – над 8 часа беше заседанието на Комисията, конструктивен диалог. Ясно е, че трябва да приемем днес този закон и това да се случи в дух на точно такъв тип диалог. Засега добре започваме. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Трифонов, благодаря за репликата. Радвам се, че и Вие, още повече сте професионалист юрист и сте работили в различни системи, всички си даваме сметка, че новите правомощия създават нови възможности. Нови възможности както за противодействие на корупцията, така и за изпадане, меко казано, в рискови ситуации и злоупотреби. Надявам се, когато се приеме създаването на новия орган, наистина да се фокусират и институциите, които ще избират членовете на органа върху подбора както на самите членове на органа, така и на разследващите инспектори. И тестовете за почтеност, проверката за интегритет да е пълноценна, да е обективна и хора, за които има съмнения – било, че са обвързани с различни лобита, било, че са изпълнявали политически поръчки до този момент, да не бъдат назначавани. Това е минимумът. Иначе като човек, който е заемал длъжност в изпълнителната власт, знам колко е трудно веднъж заложена програмна цел, в случая в Плана за възстановяване и развитие, особено когато става дума за противодействие на корупцията, да бъде предоговорена. Давам си сметка за това, всички ние си даваме сметка за това. Ясно е, че този законопроект трябва да бъде приет, защото самите ние като държава и като общество сме си го заложили като цел, като план, но да се опитаме да ограничим възможните щети. И все пак колкото се може някакъв позитивен ефект да извлечем от създаването на новия орган. Ние, разбира се, запазваме здравословния скептицизъм и както се казва, зорко ще следим, ще наблюдаваме критично първите стъпки на новата институция, когато бъде създадена, и ще настояваме за парламентарна отчетност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим Законопроекта така, както излезе от Комисията след едно много дълго заседание. Тук наистина много е важен въпросът за паричните средства, които трябва да се усвоят с навременните срокове за приемане на този закон и влизането му в сила, но много по-важен за обществото всъщност е въпросът за ефективна, а не ефектна или мелодраматична битка с корупцията, и за реални възможности тази комисия и този орган, тези разследващи инспектори да могат да бъдат оставени независимо и спокойно да си свършат работата, без да може да им се упражнява политически контрол и натиск, и тези хора наистина да бъдат тествани. Тук съм напълно съгласен с господин Славов – при тяхното назначаване да се провери по какви случаи – разследващи преписки и дела, са работили преди това, преди назначаването им в антикорупционния орган, да се види каква е била работата им, да се направи атестация и да се назначат хора, които имат доказан интегритет, почтеност, дори, бих казал, и смелост да работят по най-щекотливите разследвания, и да са ги докарали до съответния резултат. Да, оттам нататък идва прокуратурата, съгласен съм, и това е един следващ дебат, който ще се състои по Закона за съдебната власт – изменението, допълнението и бъдещите изменения, които съм сигурен, че предстоят. Важен е директорът на дирекцията, защото той има прекалено голяма власт. На практика, той изпраща в прокуратурата, когато прецени, че има достатъчно данни за извършени престъпления – да, със становище на Комисията мотивирано, но той прекратява също така, когато реши, че няма достатъчно данни. Така че, бих казал, че това е най-важният човек в този антикорупционен орган – по-важен и от самата комисия. Затова тук наистина, за да се свърши работа, трябва много да се внимава как, по какви критерии, процедура ще бъде избран този човек, защото той може да докара работата на Комисията до успех, а може да я докара и до провал. Тъй като ние вече видяхме един голям провал с една комисия и видяхме как тя беше използвана като политическа бухалка, за да се защитят правата на всички хора, трябва да внимаваме това да не се повтори по какъвто и да е начин, защото на един човек се въздейства много по-лесно, отколкото на една комисия. А докато в прокуратурата не настъпи реформата... А там виждаме, че точно тази комисия си подаваше топката с прокуратурата, за да обслужва, на практика, политически процеси, но не свърши никаква работа по реалната борба с корупцията във висшите етажи на властта. Така че това, което мен ме притеснява, но аз ще го кажа, когато дойде съответният член, е прекалено голямата възможност да се използват оперативно-издирвателни методи и специални разузнавателни средства на ниво предварителна проверка, без да е осигурен необходимият контрол спрямо лица с имунитет. За мен това противоречи на Конституцията. Пак казвам, реалното разследване накрая ще бъде под топика на наблюдаващия прокурор и ако се установят достатъчно данни, има възможност да се иска този имунитет. Но примерно внедряването на агенти сред народните представители аз считам за недопустимо. Вече в лично качество е това, но ще коментирам тези текстове, когато им дойде времето. Ние подкрепяме общия дух, смисъл и текстове на Закона с малки забележки, които с колегата Стоев сме направили в Комисията, и ще коментираме в съответните глави. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, ще представя част от текстовете на Глава втора поради големия обем на главата. „Глава втора – Комисия за противодействие на корупцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. По чл. 7 е постъпило предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев: „В чл. 7, ал. 5 думите „един месец“ се заменят с „6 месеца“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, както следва: 1. един член се избира от Народното събрание; 2. един член се назначава от президента на Република България; 3. един член се избира от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд; 4. един член се избира от Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд; 5. един член се избира от Висшия адвокатски съвет. (2) Комисията се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий. (3) За членове на Комисията се избират, съответно назначават, български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър“ и най-малко 10 години юридически стаж и са на възраст, която позволява да завършат 5-годишния си мандат, преди да навършат 65-годишна възраст. (4) Мандатът на членовете на Комисията е 5 години и започва да тече от датата на встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията осъществяват дейността си до встъпването в длъжност на съответните нови членове. (5) Изборът, съответно назначаването, на нови членове на Комисията се произвежда не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. (6) Председателят на Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.“ По чл. 8 е постъпило предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 8 се правят следните допълнения: „1. В ал. 5, изречение второ накрая се добавя „както и декларация за задължения и кредити, в т.ч. по кредитни карти, на стойност над 5000 евро, както и договорените лихвени проценти по тях“. 2. В ал. 9 се създават изречения пето и шесто: „След изслушването на кандидатите се провежда обсъждане на кандидатурите. В него могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации, както и представители на средствата за масово осведомяване.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Любен Иванов, Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „В чл. 8 се правят следните допълнения: „1. Създава се нова ал. 9: „(9) За всички кандидати специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, изисква справка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за наличието на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства спрямо кандидатите по смисъла на чл. 34ж от Закона за специалните разузнавателни средства, справка за висящи, прекратени и спрени досъдебни производства, по които кандидатите са в качеството на обвиняем, както и справка за исканията за достъп до данни по Закона за електронните съобщения.“ 2. Досегашните ал. 9, 10 и 11 стават съответно ал. 10, 11 и 12.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. По чл. 9 е постъпило предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. (1) Президентът на Република България обявява кандидата за член на Комисията. (2) Подробната професионална биография на лицето заедно с документите за завършено висше юридическо образование, документите за юридическия стаж и кариерното му развитие, декларацията за несъвместимост и декларацията за имущество и интереси по този закон и резултатите от извършената проверка за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се публикуват на интернет страницата на администрацията на президента на Република България. (3) Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в процедурата по избор. (4) Публикуването на документите по ал. 2 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (5) В 7-дневен срок от публикуването на документите по ал. 2 юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации може да внесат в администрацията на президента становища за кандидата. Внесените становища се публикуват на интернет страницата на администрацията на президента в срок до три дни след внасянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицето. (6) Администрацията на президента на Република България проверява дали кандидатът за член на Комисията отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, за което се изготвя доклад. (7) Ако кандидатът за член на Комисията отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, след изтичането на четиринадесет дни от публикуването на всички становища по ал. 5 президентът на Република България издава указ за назначаване на член на Комисията.“ По чл. 10 е постъпило предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Комисията подкрепя предложението. Другото предложение е от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Членовете на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 се избират не по-рано от шест месеца преди изтичането на мандата на Комисията. Кандидати за членове на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 могат да бъдат съдии, които отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1. (2) Предложения за член на Комисията могат да се правят от всеки съдия в 14-дневен срок от приемането от Общото събрание на Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на Върховния административен съд, на процедурни правила за избора. (3) В 3-дневен срок от приемането на процедурните правила по ал. 2 председателят на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, определя на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение Конкурсна комисия в състав от трима съдии от състава на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (4) Предложенията по ал. 2 се правят писмено и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата. (5) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, в срок до три дни от постъпването им. (6) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Комисията, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост. (7) Конкурсната комисия изисква служебно от Инспектората на Висшия съдебен съвет копие на доклада по чл. 175ж от Закона за съдебната власт от извършената проверка на декларацията за имущество и интереси, подадена за последната година преди годината на избора. При констатирани несъответствия кандидатът се отстранява от участие в процедурата по избор. (8) Документите по ал. 6 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (9) Публикуването на предложенията и документите по ал. 6 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (10) Конкурсната комисия се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и представянето на предвидените документи на кандидатите в срок до три дни след изтичане на срока по ал. 8 и обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати. Изискването по чл. 12, ал. 1, т. 1 се проверява по служебен път. С решението по допустимостта на кандидатите Конкурсната комисия насрочва изслушване на кандидатите и датата на избора от общото събрание. (11) Конкурсната комисия изслушва кандидатите. Изслушването е публично и се излъчва в реално време в интернет. (12) Съдии и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Конкурсната комисия становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Конкурсната комисия въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, в срок до три дни от получаването им при спазване на изискванията за защита на личните данни. Конкурсната комисия е длъжна да зададе всички постъпили въпроси. (13) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите във Върховния касационен съд, съответно във Върховния административен съд. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (14) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, съответно Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. (15) В случай че не са налице предпоставките по ал. 14, се произвежда нов избор на следващ ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от съдиите от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, съответно Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. (16) В случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на ал. 21, то се извършва на същия ден. (17) В случай че членът на Комисията е избран в деня, в който е проведено гласуването, събранието се закрива. (18) Гласуването е тайно и се извършва с хартиена бюлетина по образец, утвърден от председателя на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, която се пуска в избирателна кутия. (19) Действителни са бюлетините, които: 1. са по утвърдения образец; 2. съдържат означени кандидатите за член на Комисията; 3. нямат вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци; 4. съдържат отбелязване за кандидата със знак „Х“ или „V“ с химикал, пишещ със син цвят. (20) За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. (21) Когато при гласуването не е избран член по реда на ал. 20, се произвежда повторно гласуване. При повторното гласуване за избран се смята онзи кандидат, който е получил най-много гласове. (22) При равен брой гласове избраният кандидат се определя от Конкурсната комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати. (23) Отварянето на изборните кутии и преброяването на подадените бюлетини е публично и се извършва от Конкурсната комисия веднага след приключване на гласуването. (24) За резултатите от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се вписват общият брой на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от членовете на Конкурсната комисия. (25) Въз основа на протокола по ал. 24 Конкурсната комисия се произнася с решение за резултатите от избора, което включва имената на избрания член и броя на гласовете, с които е избран, и се подписва от членовете на Конкурсната комисия. Неразделна част от решението на Конкурсната комисия е протоколът по ал. 24. Решението и протоколите се обявяват незабавно на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (26) Решението на Конкурсната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в 3-дневен срок от обявяването му пред състав, определен на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, както следва: 1. състав от трима съдии от Върховния касационен съд, в случаите, когато решението е по отношение на избора на член на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 4; 2. състав от трима съдии от Върховния административен съд, в случаите, когато решението е по отношение на избора на член на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3. (27) Жалбата по ал. 26 не спира изпълнението на решението на Конкурсната комисия. (28) Жалбата се подава чрез Конкурсната комисия, която незабавно изпраща цялата преписка на съответния състав по ал. 26. (29) Съответният състав по ал. 26 разглежда жалбата по реда на Административнопроцесуалния кодекс в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и представител на Конкурсната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно. (30) Бюлетините се подреждат и запечатват в избирателната кутия. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което Конкурсната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на председателя на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, след встъпване в длъжност на новоизбрания член. (31) Решението на Конкурсната комисия и протоколът по ал. 24 се пазят 5 години от деня на избора. (32) Кандидатите за членове на Комисията не могат да участват в Конкурсната комисия, в гласуването от Общото събрание и в съответния състав по ал. 26.“ По чл. 11 има предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено. Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) Висшият адвокатски съвет избира член на Комисията измежду вписаните по реда на Закона за адвокатурата адвокати не по-рано от шест месеца преди изтичането на мандата на Комисията. (2) Предложения за член на Комисията могат да се правят от всеки адвокат в 14-дневен срок от приемането на процедурни правила за избора от Висшия адвокатски съвет. (3) Предложенията по ал. 2 се правят писмено до Висшия адвокатски съвет и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата. (4) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет в срок до три дни от постъпването им. (5) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Комисията, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост и декларация за имущество и интереси по този закон. (6) Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в процедурата по избор. (7) Документите по ал. 5 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. (8) Публикуването на предложенията и документите по ал. 5 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (9) Висшият адвокатски съвет с решение се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и представянето на предвидените документи на кандидатите в срок до три дни след изтичане на срока по ал. 7 и обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати. С решението по допустимостта на кандидатите Висшият адвокатски съвет насрочва изслушване на кандидатите и датата на избора. (10) Адвокати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Висшия адвокатски съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат във Висшия адвокатски съвет въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни. По време на изслушването Висшият адвокатски съвет е длъжен да зададе всички постъпили въпроси. (11) Висшият адвокатски съвет изслушва кандидатите. Изслушването е публично и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. За изслушването се изготвя пълен протокол, който се публикува на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. С оглед на постъпилите становища по ал. 10 Висшият адвокатски съвет може да изиска и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят. (12) Висшият адвокатски съвет провежда избора на свое заседание и приема решение за избор на член на Комисията. (13) Заседанието по ал. 12 е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. (14) Всеки кандидат може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от избора. Жалбата не спира изпълнението на решението за избор по ал. 13. (15) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването ѝ в открито заседание в тричленен състав, определен на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение и се произнася с решение в 14-дневен срок. (16) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор.“ По чл. 12 има предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Любен Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 12, ал. 3, т. 5 думите „или коалиции“ се заличават.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 12 ал. 7 се изменя така: „ (7) След изтичане на мандата на Комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 член на Комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора, съответно назначаването по реда и при условията на Закона за съдебната власт. Времето, през което е бил член на Комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 от Закона за съдебната власт.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. (1) Член на Комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който: 1. не е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление; 2. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност; 3. няма публични задължения, с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; 4. през последните пет години: а) не е бил член на ръководен или контролен орган на политическа партия или коалиция; б) не е бил кандидат за народен представител, за президент и вицепрезидент, за общински съветник или кмет, или за член на Европейския парламент от Република България на политическа партия или коалиция, както и не е заемал посочените длъжности; в) не е бил член на Министерския съвет или не е заемал длъжност в политическия кабинет на орган на изпълнителната власт. (2) Член на Комисията има право на един мандат. (3) Член на Комисията не може да: 1. заема длъжност в държавни или общински органи; 2. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел; 3. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права; 4. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; 5. членува в политически партии или да извършва други дейности, които засягат независимостта му. (4) При наличие на несъвместимост по ал. 3 избраният, съответно назначеният, член на Комисията е длъжен в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването, да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта. (5) Обстоятелството по ал. 1, т. 1 се установява служебно. (6) При встъпване в длъжност членовете на Комисията подписват декларация за политически неутралитет. (7) След изтичане на мандата на Комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 член на Комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора, съответно назначаването, по реда и при условията на Закона за съдебната власт. Времето, през което е бил член на Комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 от Закона за съдебната власт. (8) Членовете на Комисията не може да са свързани лица.“ По чл. 13 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 7: „7. при действия или бездействия, с които се уронва престижът на държавното управление“. 2. В ал. 2 думите „ ал. 1, т. 3 и 4“ се заменят с „ал. 1, т. 3, 4 и 7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. По чл. 15 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 13: „13. Проверява корупционния риск чрез проверка и събиране на сведения и данни за стандарта на живот, поведението и действията на лицата, заемащи публични длъжности, за наличие на корупционни практики и/или установяване на конфликт на интереси.“ 2. Досегашната т. 13 става съответно т. 14.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стою Стоев: „В чл. 15 се създава нова т. 13: „1. 13. осъществява контрол върху оперативно-издирвателната дейност по реда на чл. 57а и взема самостоятелно решение по преписки в предвидените от закона случаи; 2. Досегашната т. 13 става съответно т. 14.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Благодаря, госпожо Председател. Три са предложенията, които съм направил и бих искал да засегна в настоящото си изказване. На първо място, предложението, което е по чл. 8. Доколкото по първа точка аз не го поддържам, тъй като господин Божидар Божанов успя да ме убеди, че декларирането на задължения и кредити и кредитни карти е включено в имуществената декларация, която се подава от кандидатите по реда на този закон, считам, че не е нужно и отделно то да бъде декларирано. Но по отношение на точка втора, а именно предложението ми да има освен изслушване на кандидатите в Комисията, да се проведе след това и обсъждане на присъстващите страни, аз считам, че то е изключително важно. Защо? Защото, като възкресявате Комисията, която не работеше при управлението на ГЕРБ и ДПС, също така възкресявате един механизъм, един порочен, поне според мен, модел на избор на тъй наречените независими органи. Модел, при който в Комисията – постоянната Комисия на Народното събрание, която, разбира се, има спомагателни функции, в рамките на Комисията се осигуряваше публичност, прозрачност и участие на всички заинтересовани страни, тоест може да се чуе мнението на всички страни. По този начин е работила Комисията досега с изключение на процедурите по избор, тъй наречените независими органи, в която, забележете, само и единствено са се провеждали техни изслушвания по конспект, образно казано – въпроси, които са предварително поставени, отговаря се на въпросите и приключва заседанието на Комисията. Напротив, според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ след провеждането на това изслушване по поставени въпроси би следвало след това да има обсъждане, в което – така е и направено предложението, да участват и лицата, организациите, институциите, които са задали въпроси, заедно с членовете на Комисията, за да се чуе тяхната гледна точка. И когато гласувате против това предложение, Вие давате една заявка на гражданското общество, като му казвате: Вие не можете да участвате в обсъжданията по така предложените кандидатури, не може да се чуе Вашата дума. Това, поне според мен, е един лош сигнал, който се дава в процедурите по избор не само за членове на възкресяваната комисия за противодействие на корупцията, а и по отношение на останалите независими органи. По отношение на второто предложение, което сме направили в чл. 13. Създали сме възможност – законова възможност, един член на Комисията да може да бъде освободен тогава, когато той със своите действия уронва престижа на държавното управление. В заседанието на Комисията от страна на директор на дирекция „Правна“ в Министерството на правосъдието бе посочено, че това основание, което предлагаме, е неконкретизирано и субективно. Държа да Ви посоча, че директорът на дирекция „Правна“ в Министерството на правосъдието е държавен служител и е назначен по Закона за държавния служител. Ако някой от Вас отвори чл. 28 от Закона за държавния служител, ще прочете, че той е наименуван по следния начин: „Задължение за опазване престижа на държавната служба“. Ако погледнете ал. 1, там е записано, че държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. В допълнение, държа да Ви посоча, че тази разпоредба действа от 2003 г., тоест вече 23 години, и няма никакъв проблем. Никой не казва, че тя е неконкретизирана или че това основание е субективно. На следващо място, в допълнение в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, където едно от дисциплинарните нарушения: „действие или бездействие, което накърнява престижа“ – в случая на съдебната власт, а преди това в ал. 2 на чл. 307 е посочено, че дисциплинарно нарушение е такова, което накърнява престижа на съдебната власт. И тогава да Ви попитам: защо е възможно в други закони да се посочи, че е нарушение, когато се уронва престижът на държавната или на съдебната власт, а точно по отношение на член на Комисията, която трябва да бори корупцията, се оказва, че това било неконкретизирано и че било субективно задължение? Аз считам, че то следва да присъства. Защо? Представете си, че Вие изберете членовете на Комисията. Представете си, че излязат след това записи как един член на Комисията е заснет в новия ресторант „Осемте джудета“, където дава указания на прокурор и му предлага десет хиляди – в случая вече евро, на месец, за да държи на трупчета определени дела. Тогава Вие ще се чудите какво да направите и ще се чудите как да отговорите на медиите отвън пред залата, които ще Ви гонят с микрофоните и ще Ви попитат: „А сега какво ще направите?“ Вие нищо не можете да направите, защото няма как този човек да бъде освободен, въпреки че в други закони, както Ви посочих, изрично е посочено, че за уронване на престижа има подобна възможност или най-малкото се създава дисциплинарно наказание. Именно затова считам, че предложението ни би следвало да бъде прието и да се създаде възможност при такива действия – да не давам и други примери, да може съответно този член на Комисията да бъде освободен от тази длъжност. Следващото предложение, което сме направили по отношение на чл. 15. Сега, аз се чудих как да Ви го обясня това предложение за проверка на корупционния риск чрез проверката на стандарта на живот, но предпочитам да цитирам, да направя един цитат всъщност на думите от вчера на народния представител от „Прогресивна България“ Румен Миланов в bTV, който заяви следното: „Корупцията придоби огромни размери и някъде стана и стил на живот.“ Дами и господа народни представители, с това предложение ние искаме точно този стил на живот да бъде проверяван, защото това е единствената адекватна проверка на корупционния риск. Корупцията, дами и господа народни представители, води до един ефект и той е рязко повишаване на стандарта на живот или стила на живот, както се нарича от някои народни представители. Точно това трябва да бъде проверявано и точно затова трябва да бъдат събирани сведения. Сега, аз Ви разбирам мнозинството защо не желаете да приемете това правомощие на Комисията за противодействие на корупцията, защото и Вие сте сред лицата, които ще трябва да бъдат проверявани като лица, заемащи публични длъжности. Но все пак давате една много лоша заявка на българското общество, като му казвате, че борбата срещу корупцията ще се води с анализи, стратегии, семинари и други глупости, които са записани в Закона, а всъщност няма да се проверява рязкото увеличение на стандарта на живот в някои случаи, което, разбира се, създава индикации най-малкото за корупция. Ето тази лоша и негативна заявка давате на българското общество, като не желаете да приемете това предложение, а считаме, че наистина най-важното нещо, което трябва да се направи, е в конкретни, определени случаи да се проверяват поведението, действията и стандартът на живот на лица, заемащи публични длъжности. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване е по чл. 6 и чл. 7 от Законопроекта, а именно конституирането на Комисията за противодействие на корупцията. Предложеният модел в Законопроекта е много по-балансиран и даващ гаранции за независимост, отколкото беше моделът, предложен в предишната комисия и в предишния Закон за противодействие на корупцията. От „Демократична България“ системно сме застъпвали тезата, че независимостта се постига именно тогава, когато различни органи избират или номинират представители за членове на подобни специализирани органи – не само за Комисията за противодействие на корупцията, и за други органи. Именно предложеният модел – един член да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента, двама да се избират от общите събрания на Върховния касационен и Върховния административен съд, един да се избира от Висшия адвокатски съвет – създава този необходим баланс между различните органи, така че да няма концентрация на власт, да няма свръхполитизация. От „Демократична България“ сме правили подобни предложения за конструиране на орган за противодействие на корупцията още в Четиридесет и петото народно събрание, обосновавали сме ги и в писмени текстове. И е важно, че Министерският съвет е избрал този подход за конституиране на органа. Това означава, че дори парламентарното мнозинство няма да има пълен контрол върху членовете на Комисията. Тоест една от първите гаранции за независимост на този орган като че ли е постигната на законодателно ниво. И може би дотук свършват позитивните аспекти на конструиране на органа. Защо казвам, че свършват? Защото един преглед на последните 20 години – опити на Народното събрание да конституира независими специализирани органи за противодействие на корупцията: първоначално беше Комисия за противодействие и установяване на конфликт на интереси, после беше Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, цялата история на подобен тип независими антикорупционни органи – забравих БОРКОР, ако си спомняте, също имаше една такава дирекция в Министерския съвет – показва една системна грешка. Дори създадени първоначално като независими, специализирани органи, в един момент попадат в зависимости. В един момент членовете на органа, съответните инспектори, които осъществяват функции в рамките на правомощията на органа, попадат в зависимости – кога от политически партии, кога от олигархични или директно престъпни лобита. И това е проблем на средата, не е проблем на правната рамка само. Тоест ние да си даваме ясна сметка, че дори конституирайки формално независим орган по този начин, с правилните съотношения, правилните баланси, вероятността той и членовете му да попаднат в някаква форма на зависимост, всъщност е много голяма. Тоест от самото начало трябва да свети червената лампичка. И само ще припомня печалната слава на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – този първи орган за установяване на конфликт на интереси, който стана известен, ще си спомните с какво – с неговия председател и тефтерчето на председателя Златанов, в което той си беше записвал чинно кой да бъде ударен, кой да бъде защитен. И си пазеше тефтерчето в касата в кабинета си. И в 2013 г., когато арестуваха тогава Златанов, намериха и тефтерчето, а после прокуратурата така се погрижи за тефтерчето, че то изчезна. Тоест основното доказателствено средство за корупция, за търговия с влияние, за злоупотреба с власт, в което дори, ако си спомняте, имаше едни интересни инициали – ДП, които бяха направени на 10 и бяха прожектирани на филмчета, и така нататък. Това тефтерче изчезна и после не стана ясно какво се е случило – очевидно унищожаване на доказателство. Така или иначе, тогавашният председател понесе своята отговорност. Беше осъден, с влязла в сила наказателна присъда. Един от малкото случаи на понесена отговорност за търговия с влияние, корупция, злоупотреба с власт. Съдбата на КПКОНПИ знаем каква беше. Съдбата на КПК, на последния такъв орган – миналата година закрит заради злоупотреба с власт и политически мотивирани разследвания. Така че първата стъпка е направена от гледна точка на конституирането на конструкцията на органа, но нека това не ни успокоява. Пробиви в ръководството могат да се случат във всеки един момент. Гаранциите за почтеност и интегритет колкото и да са силни на законово или процедурно ниво, в крайна сметка зависят от това, което се нарича човешка природа. А хората лесно изпадат под влияние, зависимост, могат да бъдат лесно компрометирани – ако не те лично, техните роднини, техните деца и така нататък. Молбата ми е – ние ще подкрепим тази част от Законопроекта, разбира се, със създаването на органа, с конструкцията, която е предложена, но червената лампичка трябва да свети през цялото време. Благодаря Ви.

„Глава трета – служители на Комисията за противодействие на корупцията. Органи и правомощия.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. По чл. 26 има постъпило предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Стою Стоев: „В чл. 26, ал. 1 думите „5 години“ се заменят с „8 години“.“ Комисията не подкрепа предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 27. По чл. 28 има предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28. Предложение от народния представител Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е за създаване на нов чл. 28а: „Чл. 28а. (1) Директорът на дирекцията по чл. 25 се назначава и освобождава с решение на Комисията, прието с мнозинство от не по-малко от четирима от петима членове. (2) За директор на дирекцията по чл. 25 може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и има най-малко 5 години стаж като разследващ инспектор, следовател или прокурор. (3) Назначаването се извършва след провеждане на конкурс при условията и по реда, определени с Правилника по чл. 6, ал. 4. (4) Правомощията на директора се прекратяват с решение на Комисията, прието с мнозинство по ал. 1, при настъпване на обстоятелствата по чл. 40 от този закон или при системно неизпълнение на задълженията по чл. 57а.“ По чл. 29 е постъпило предложение от народните представители Елена Нонева и Асен Бабачев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще засегна темата с назначаване на така прословутия директор на дирекцията. Ако отворите в момента чл. 28, така както е приет от Комисията, ще видите, че директор на дирекцията се назначава от председателя на Комисията, което е много странно разрешение, от гледна точка на това, че Комисията ще се председателства на ротационен принцип от по една година. В друг текст в тази глава се казва, че изпитателният срок на директор на дирекцията е също една година. И сега възниква следният въпрос: всеки председателстващ Комисията ще си идва с директора, като си го сменя всеки път, когато председателства Комисията ли? Защото преценката дали да бъде освободен, е на председателя на Комисията. Ако отворите там чл. 110 от Закона за ДАНС, който е приложим спрямо текстовете, означава все едно, че всеки един председател, когато дойде неговата ротация, ще може да си сменя директора постоянно. За един колективен орган това е изключително странно за един от най-важните хора в тази комисия, в крайна сметка. За мен и за нашата парламентарна група това, което трябва да се направи, е това решение да премине в решение на Комисията, в колективния орган. Нашето предложение е принципно това да става с квалифицирано мнозинство от четири пети. Алтернативно може в чл. 28 да се махне, че е решение на председателя на Комисията, и да остане решението пак в Комисията, да стане поне с обикновено мнозинство. Но това ние да даваме възможност единствено и само директорът да посочва кой ще бъде директор на тази комисия с едногодишен срок, и като му изтече мандатът, да може следващият председателстващ Комисията да си назначи неговия директор, е изключително странно разрешение. Не виждам с какво това ще допринесе за работата на Комисията, защото имайте предвид, че доста от работите на Комисията няма как да бъдат свършени в този едногодишен срок. Ясно е, че ще има преплитания, ясно е, че делата ще продължават и разглеждането на преписките ще продължава и между тия периоди, и ние да сменяме главата на тази дирекция всяка една година, ми изглежда много странно разрешение. А е логично председателят, като има тази възможност, да го направи, защото резултатите, които той ще постига, ще зависят от този човек. И е много странно като цяло ние на колективен орган да кажем на председателя да си назначи всички хора надолу, пък след една година ще му мислим, като дойде следващият председател. Неправилно разрешение. Нека да помислим за по-добро решение. Благодаря Ви.

Благодаря. „Глава четвърта – Взаимодействие на Комисията с други държавни органи и международно сътрудничество“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. Продължаваме с Глава пета, тъй като тук няма предложения. „Глава пета – Превенция на корупцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. „Глава шеста – Дейности по разкриване на корупционни престъпления на лица, заемащи публични длъжности“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. По чл. 53 има постъпило предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 53, ал. 1 се добавя нова т. 4: „4. проверка на корупционния риск, свързан със стандарта на живот, поведението и действията на лицата, заемащи публични длъжности.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. Предложение от народния представител Стою Стоев: „Създава се нов чл. 53а: „Чл. 53а. (1) Оперативно-издирвателната дейност по чл. 51 се извършва в срок до 3 месеца от образуването на проверката. (2) При фактическа и правна сложност на случая директорът на дирекцията по чл. 25 може да поиска от Комисията удължаване на срока по ал. 1. Комисията се произнася с решение в 7-дневен срок от постъпване на искането, като може да удължи срока с не повече от 3 месеца. (3) При повторна необходимост от удължаване директорът отново отправя искане по реда на ал. 2. Общият срок за провеждане на оперативно-издирвателна дейност не може да надвишава 12 месеца. (4) Оперативно-издирвателната дейност завършва с изготвяне на доклад от служителя, на когото е възложена. Образуването на проверките, удълженията на сроковете, изготвянето на доклада и прекратяването на проверките се вписват незабавно в регистър, воден от Комисията, достъпен за членовете ѝ по всяко време.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. По чл. 55 има предложение от народния представител Стою Стоев: „В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Проверката се образува с решение на директора на дирекцията по чл. 25, което се вписва незабавно в регистъра по чл. 53а, ал. 4. Решението съдържа основанието за образуване съгласно ал. 1 данните за лицето, заемащо публична длъжност и началния срок по чл. 53а, ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. По чл. 56 има предложение от народния представител Стою Стоев: „В чл. 56, ал. 3 се изменя така: „(3) Искането за използване на специални разузнавателни средства се прави от директора на дирекцията по чл. 25 при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Директорът незабавно уведомява Комисията за направеното искане.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. По чл. 57 има предложение от народния представител Стою Стоев: „В чл. 57, ал. 3 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Вачев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57: „Чл. 57. (1) Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят при условия и по ред, определени със закон. (2) За всяко действие по тази глава органите по чл. 25 съставят протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ. (3) Материалите, събрани при извършване на оперативно-издирвателната дейност в случаите по чл. 55, т. 1 и 3, се изпращат на компетентната прокуратура ведно с мотивирано становище на Комисията.“ Постъпило е предложение от народния представител Стою Стоев: „Създава се нов чл. 57а: „Чл. 57а. (1) В срок от 7 дни от изготвяне на доклада по чл. 53а, ал. 4 директорът на дирекцията по чл. 25 взема решение за някое от следните действия: 1. при констатации за наличие на данни за извършено престъпление – изпраща доклада по компетентност на Прокуратурата на Република България и/или на Европейската прокуратура; 2. при констатирано несъответствие в размер на не по-малко от 12 500 евро в декларираното имущество на лица, заемащи публични длъжности – уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество; 3. при констатации, че случаят не е от компетентността на Комисията – препраща го на компетентните органи; 4. при липса на констатации по т. 1 – 3 – прекратява проверката с мотивирано решение. (2) В срок от 3 дни от взетото решение по ал. 1 директорът уведомява Комисията и ѝ предоставя доклада заедно с решението. (3) В срок от 14 дни от уведомяването по ал. 2 Комисията може да отмени решението по ал. 1, т. 3 и 4 и да върне преписката на директора със задължителни указания. Решението се взема с мнозинство от повече от половината от всички членове. (4) При липса на уведомяване по ал. 2 в посочения срок Комисията служебно изисква преписката въз основа на данните от регистъра по чл. 53а, ал. 4 и в срок от 14 дни взема решение по ал. 3. (5) След изтичане на срока за извършване на оперативно-издирвателна дейности по чл. 53а, ал. 1 – 3, без да е изготвен доклад по чл. 53а, ал. 4, Комисията служебно изисква преписката и в срок от 14 дни взема решение по ал. 1. Директорът е длъжен незабавно да предостави на Комисията всички събрани материали по преписката. (6) При липса на решение в срока по ал. 1 Комисията служебно изисква преписката и доклада и в срок от 14 дни взема решение по ал. 1. Директорът е длъжен незабавно да предостави на Комисията всички събрани материали по преписката и доклада. (7) Неспазването на сроковете по ал. 1 и ал. 2 без уважителна причина представлява дисциплинарно нарушение по чл. 39 и е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на директора.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. С това приключва Глава шеста.

Благодаря Ви, госпожо Председател. В тази глава всъщност са може би най-важните разпоредби в целия закон, а именно как самата комисия в действителност ще си свърши работата и дали тя ще успее да си свърши работата така, както ние всички се надяваме, когато приемаме този закон. В Законопроекта по вносител – чл. 57, ал. 3, се казва, че материалите, събрани при проверките, при оперативно-издирвателните дейности, се изпращат на прокуратурата с решение на Комисията. С една дума, Комисията може да реши или да не ги изпрати, или да не вземе решение да бъдат изпратени. Което за мен и за нашите колеги породи притеснение всъщност, че Комисията може да бъде използвана за чадър, и друг основен проблем е всъщност, че ще се наруши един принцип, че независимо какво реши Комисията – дали ще сезира прокуратурата, или ще спре едно производство на този етап, компетентен да се произнесе дали има данни за извършено престъпление, или не, и да се образува досъдебно производство, или не, е прокуратурата. Цялата постановка, така както бе направена в Комисията по вносител, даваше възможност Комисията да заобиколи това нещо и да спира преписки на ниво комисия, без въобще да се даде контрол над това впоследствие. Затова и ние с колегите изработихме сериозни предложения за това да се промени изобщо как функционира Комисията след завършване на оперативно-издирвателните дейности и тези предварителни проверки. За нас не би следвало, когато се стигне до резултат, че има достатъчно данни от проверката за извършено престъпление, не би трябвало Комисията да се произнася за това дали да се сигнализира прокуратурата, или не. Нашето предложение беше: когато се стигне до такова заключение в дирекцията, директно да се изпраща това в прокуратурата. В момента, в който в дирекцията се стигне до решение, че няма наличие на достатъчно данни, проверката се прекратява, но в същото време, за да не остане решението само там, тогава се вдига на следващото ниво – Комисията да реши. Направих предложение с колегите в Комисията, с което да надградим това предложение – че Комисията, ако потвърди решението на дирекцията, че следва да се прекрати проверката, тези данни отново да се изпратят в прокуратурата със становището на Комисията и всички документи, събрани по преписката. В дебата, който се проведе, стигнахме до извода в Комисията, че действително с текстовете на вносителя има проблем. И това, че Комисията може да спира преписки, не е правилно. Направихме опит да променим чл. 57, ал. 3, така че да сме сигурни, че Комисията не може да спре изпращането на материали в прокуратурата, и като махнахме решението на Комисията, добавихме едно изречение: „ведно със становище на Комисията“. Сега тук имаме един вътрешен спор при нас. Лично моето притеснение е какво ще се случи, ако Комисията бездейства да вземе становище. Дали в този случай ще се изпратят документите и кой ще изпрати документите и преписката? Другите колеги смятат, че така или иначе, те са задължени по закон да го направят, и дори и да не вземат становище, те отново трябва да изпратят преписката. Но въпросът остава висящ. Дали, ако бездейства Комисията да вземе становище, всъщност документите, така или иначе, преписката ще стигне до прокуратурата? За мен можеше да надградим, да приемам недвусмислен текст в тази посока, но такава бе волята на Комисията тогава. Другото, което го няма в настоящия закон и по вносител също го няма, а аз съм направил предложение да бъде урегулирано, е всъщност срокът за извършване на тези проверки. Никъде в Закона не е посочено колко време може да продължи една проверка, а оперативно-издривателните дейности обхващат доста сериозен комплект от действия, които могат да бъдат извършени спрямо лицата. Коментирахме дали първоначално предложеният срок от първоначално три месеца, който може да бъде удължен на 12 месеца, е дълъг, дали е достатъчен. Направиха се предложения този срок да бъде драстично скъсен, така както да отговаря на срока за проверка, която е по Закона за съдебната власт, а именно чл. 145 от Закона за съдебната власт с другите органи. Но така или иначе, до решение на Комисията не се стигна в подкрепа на това да бъдат урегулирани със срок тези предварителни проверки. И проблемът е следният: когато не е урегулирана със срок тази проверка, има голяма вероятност и опасност тази проверка всъщност да замести едно досъдебно производство и разследването, което се случва по едно досъдебно производство. И всички тези действия, които се извършват всъщност за да заобикалят Закона, и те да не се развиват в рамките на едно досъдебно производство с надзора на прокуратурата отгоре. Всичко това поставя под риск реално извършването на дейностите, които ние се надяваме, че ще предприеме тази комисия. Сериозни притеснения създава всъщност възможността тази комисия да бъде използвана неправомерно, да бъдат използвани специални разузнавателни средства без ограничения в срока, защото нямаме ограничения в срока за проверка извън досъдебното производство. И ние с колегите лично смятаме, че срок задължително трябва да има за тези предварителни проверки. Какъв е размерът на срока вече, разбира се, е дискусионно. Дискутирахме го в Комисията, не се стигна до решение. Така че това са двата изключително важни текста, които следва да имаме предвид, че те определят дали тази комисия ще си свърши работата, или не, и моментната постановка на Закона се притеснявам, че има голяма вероятност да не успее да си свърши работата, предвид това, че избрахме всеки един председателстващ да може да си сменя директора, и по този начин да се надяваме всъщност дали един или двама човека в една или две години ще успеят да си свършат работата, в другите две, три, четири години – каквото стане. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Стоев, в редакцията, която е внесена и прочетена току-що, беше изразено нашето становище, до което заедно достигнахме в Правната комисия, а именно че материалите, събрани при извършване на оперативно-издирвателните дейности в случаите по чл. 55, се изпращат на компетентната прокуратура ведно с мотивирано становище. Тоест това притеснение, което Вие току-що изказахте, ние го изгладихме в Комисията и в момента е залегнало. То беше прочетено и това ще бъде гласувано. Тоест редакцията, която Вие изнесохте пред народните представители, явно е стара и нередактирана. Относно срока на провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия. Тук сме изправени пред една изключително усложнена престъпна дейност. Дейност, която може да има и международен характер. Дейност, в която могат да бъдат ангажирани множество служби. И за да поставим един срок – било то едномесечен, тримесечен или шестмесечен, ще ограничим правомощията на Комисията. Те просто няма да могат да свършат достатъчно добре своята работа. Докато се изискат всички разрешения за прилагането на специални разузнавателни средства или за други видове оперативно-издирвателни мероприятия, той ще мине само оттам двумесечен срок. Знаете, че това са така наречените престъпления, извършени на четири очи, те са толкова дискретни, че разкриването им изисква наистина много работа и много време. Благодаря Ви, приключих.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вачев! Действително, аз казах, че стигнахме до решение, с което махнахме „с решение на Комисията“, и стана „ведно с мотивирано решение“. Но тази думичка „ведно с мотивирано решение“ поражда въпроси. Ако Комисията бездейства да вземе становище, какво ще се случи с преписката? Дали и кой ще изпрати преписката, ако Комисията бездейства да вземе становище? Така или иначе, има и другото юридическо мнение, че така или иначе, Комисията е задължена да изпрати, а дали ще прати становище, или не, това е друг въпрос и ще наруши Закона, ако не вземе становище. Но това е дискусионен въпрос, ще видим в практиката как се прилага. Въпросът е, че има и едното, и другото, и може да напишем текст, който да бъде недвусмислен в тази посока. Относно срока. Срокът на тези действия, които са вписани в този закон, са относно това да разкрият има ли достатъчно данни за белези за престъпления. Не пълно разкриване на престъплението и тази дейност, защото, когато имаме белезите на престъпления и те имат достатъчно данни, че действително има наличие на престъпление, съответно трябва да се уведоми и прокуратурата, да се образува досъдебно производство и тогава се предприемат всички възможни действия за разкриване на това престъпление в цялост. То, знаете, има други срокове, които са по НПК, действията вече са по НПК и е съвсем различно. Въпросът е, че тук, когато нямаме срок на тази проверка, реално ние какво ще кажем? Ще заменим цялото разследване с тази предварителна проверка. Това не е окей. Всички тези действия имат за цел да разкрият дали има белези на престъпление, а след това се преминава към правилата на НПК. Няма логика тук да може да продължава две, три или четири години, колкото си реши реално директорът или съответно служителят, на който е назначена тази предварителна проверка. Това не е правилно решение и реално ще заместим самото разследване, с което просто ще заобиколим правилата на НПК, които са вече съвсем други. Знаете, нарушават се права на граждани, могат да се търсят отговорности за вреди и така нататък. НПК е доста по-подробен акт точно заради това и мисля, че трябваше да сложим срок. Но така ли е, ще видим в бъдеще дали има проблеми, когато ще се отвори този закон. Предполагам, за съжаление, няма да приемем идеален акт и всички ние го казахме още и на първо четене с това бързане. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега тук е мястото да вляза в малко повече детайли по отношение на това, което казах във встъпителното изказване по чл. 56 и оперативно-издирвателната дейност. Сега, доколкото това не е досъдебно производство и няма същинско разследване, а се установяват данни под формата на предварителна проверка за евентуално извършени корупционни престъпления или подготовка на такива корупционни престъпления, или превенция, мисля, че се отива малко отвъд една допустима граница в оперативно-издирвателната дейност и използваните методи спрямо лицата с имунитет – имам предвид магистрати, имам предвид народни представители, но тук са и президент, вицепрезидент, министрите, знаем, че нямат имунитет. Но някак си конституционните текстове, които уреждат въпросите с имунитета, влизат в противоречие с някои от нормите на чл. 56, относно точки 5, 7 и 8 в ал. 1 – „извършване на наблюдение, събиране на информация от технически канали за комуникация и оперативно внедряване“. Министъра го няма – знам, че Министерството на правосъдието е вносител, но аз искам да разбера какво се има предвид под оперативно внедряване сред магистрати и народни представители. Наистина това е много интересен въпрос. И тук искам да припомня един случай с един съдия във Варна, който беше подслушван в кабинета му при нарушение тайната на съвещанието. В крайна сметка прокурорският акт падна в съда, но въпросът е, че се стигна до абсурда, в който съдия да може да бъде подслушван в кабинета му, което за мен е абсолютно недопустимо. Сега, разбира се, малко под формата на ирония, но значи ли, че тук оперативно внедряване, служител в парламента или квестор ще бъде оперативно внедрен, за да чува ние какво си говорим примерно, народните представители, в стаите или в кулоарите? Аз наистина не разбирам какво се влага в този текст. И твърдя, че този текст не е на границата на конституционните разпоредби, а пряко ги нарушава. Другото, което ме притеснява в ал. 2, е, че оперативно-издирвателната дейност се осъществява чрез специфични способи и средства по ред, определен с инструкция, приета от Комисията. Тоест с някакъв съвсем подзаконов нормативен акт, вътрешен нормативен акт, каквато е инструкцията, ще се реши по какъв начин ще се отговори на въпросите, които аз тук поставям. Но аз не мисля, че може с инструкция да се урежда начинът, по който се заобикаля въпросът с имунитета, и то под формата на предварителна проверка. Мисля, че това просто е недопустимо. И доколкото директорът на дирекцията всъщност и неговите служители са органът по чл. 25, който трябва да взима решенията – а преди малко господин Стоев обърна внимание, но много малко хора имаше в залата, не го чухте – така както е предвидено, този директор на дирекция всеки нов председател на Комисията ще си го сменя. Вероятно затова тези шест месеца, които са изпитателен срок по смисъла на Кодекса на труда, имало е предложение от народния представител Елена Нонева да бъде срокът шест месеца, но е оттеглено. Една година, която съвпада с мандата на председателя – ротират се председателите, идва първи председател, слага се директор на дирекция, ама то става два-три дни, след като Комисията встъпи в длъжност. Тоест, когато дойде новият, едната година няма да е изтекла, срок на изпитване, маха директора, идва новият директор с новите служители и всичките те ще прилагат тези оперативно-издирвателни способи и ще се прилагат специални разузнавателни средства. В рамките, пак казвам, на предварителна проверка. Но сега си представете тези директори на дирекция. Дали, като са започнали едни разследвания, ще продължат, дали новият ще има нови приоритети и вижте колко различни са тези хора: един ще излъчим ние, но един ще излъчи президентът – този човек може да има съвсем различни представи как да си върши работата, един ще излъчи Висшият адвокатски съвет. Аз Ви уверявам, че Висшият адвокатски съвет ще има съвсем различни представи от нашите и от тези на президента как трябва да си върши работата, защото адвокатите си имат специфична определеност. Същото важи и за Върховния административен и Върховния касационен съд. И те ще си имат различни представи – идва новият директор и почваме едни СРС-та, едно внедряване, едно проследяване. Извинявайте, ама не е редно това така да се прави. Просто при тази свързаност на Закона може да се окаже, че камъкът не го виждаме в момента и след това фатално ще се сблъскаме с него. Много Ви моля да премислим този текст. Съжалявам, че вносителят не е тук, но мисля, че по толкова важен закон министърът на правосъдието трябва да е тук, когато се обсъжда на второ гласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Колега Величков, аз разбирам напълно Вашите опасения, които са свързани с това да не бъдат нарушени човешките права, в това число и нашите – на народните представители. Само че в чл. 5 от настоящия законопроект са изброени лицата, срещу които могат да бъдат насочени тези действия. Там изрично са посочени и народните представители като такива. От друга страна, ако орежем правомощията на Комисията и не дадем възможност да бъдат използвани специални разузнавателни средства и да бъдат извършвани и други оперативно-издирвателни мероприятия, то как тази комисия ще свърши своята функция? Как тя ще разследва нас, ако има някакви съмнения, че някой от нас извършва корупционни схеми, или пък други членове, които са изброени? Не може да орежем по този начин правомощията на Комисията, защото ще я доведем до състояние да не може да изпълнява функциите си. По този начин мисля, че Законопроектът именно е намерил този баланс – баланса между това разследващите органи и въобще Антикорупционната комисия да извърши своята функция, а в същото време да запазва достойнството и правата на всеки един от нас. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Вачев, за репликата. Ние в Комисията това го говорихме. Не става въпрос тук общо за правата на гражданите или за тези на народните представители. Става въпрос за конституционно уредените публични длъжности, които се ползват с имунитет. Колкото и Законът да е специален, той не може да влиза в противоречие с норми на Конституцията. Същинското разследване няма да се прави от тази комисия и тези разследващи служители – те трябва да установят дали има достатъчно данни според тях да изготвят мотивиран доклад, ако намерят такива, и да го изпратят в прокуратурата. Оттам прокурорът ще прецени дали да образува досъдебно производство, оттам влиза в цялата хубост, но с едно условие – когато реши да използва и установи, че има достатъчно данни, да поиска имунитета на съответния народен представител. Същото важи и за магистратите. Аз затова дадох примера за магистрата. Не знам как ще има оперативно внедряване сред магистрати и как ще се гарантира тайната на съвещанието сред магистратите, ако тези текстове се използват по този начин. Но аз в случая даже не репликирам Вас. Никой от нас не стои персонално зад текстовете на този закон. Да, той е изготвен от предишния екип на Министерството на правосъдието. В Правната комисия имаше хора там от Правната дирекция, които присъстваха, а сега тук поне заместник-министър, поне човек, когото да го попитаме – аз просто искам да разбера как ще се осъществява това оперативно внедряване, проследяване, събиране на канали от техническа комуникация – просто да ни обясни как този човек ще го прави, нищо повече от това, за да видим дали сме в съответствие с конституционните норми, които дори с такъв закон не може да нарушаваме. Толкова. Благодаря.

Тъй като още сме на Глава седма, предлагам да гласуваме удължаване на работния ден, за да можем да приемем текста в цялост.

Благодаря. „Глава седма – Декларации“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. „Раздел I – Задължение за деклариране“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. По чл. 61 е постъпило предложение от народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е следното: „В чл. 61, ал. 5 думите „хартиен и“ се заличават.“ Постъпило е предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, като в ал. 5 думите „поддържана от Министерството на електронното управление“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. По чл. 63 е постъпило предложение от народния представител Петър Петров. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е следното: „В чл. 63, ал. 1 се създават т. 17 и 18: „17. Пътувания в чужбина извън тези, свързани със заеманата от тях публична длъжност, както и размера на изразходваните във връзка с пътуването средства. 18. Участията си като пълномощник в сделки с недвижими имоти, движими вещи, с дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с имущество, оценими на стойност над 5000 евро.“ Следващото предложение е от народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „В чл. 63 се създават нови ал. 7 – 12: „(7) Комисията изгражда и поддържа единна система за електронни декларации, чрез която приема, обработва и анализира декларациите, подавани по тази глава. (8) Комисията осъществява достъп до данни от първични администратори на данни за всички данни и обстоятелства, подлежащи на деклариране, за които се води регистър, по реда на Закона за електронното управление. (9) За всяка декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4 системата по ал. 7 визуализира данните, получени по реда на ал. 8. Деклараторът потвърждава достоверността на данните. (10) При промяна или добавяне на данни от страна на декларатора Комисията изпраща до първичния администратор на данни информация за несъответствието. (11) Целостта на данните в декларациите се гарантира чрез квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.). (12) Комисията публикува в реално време всички данни от подадените декларации в отворен, машинночетим формат по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Данните задължително включват и данните за времевия печат по ал. 11.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, като в ал. 1, т. 3 думите „Допълнителните разпоредби“ се заменят с „допълнителната разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, като в ал. 1 думата „сроковете“ се заменя със „срока“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67. „Раздел II – Регистри на декларациите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, като в ал. 2 и 3 думите „чл. 104, ал. 1, т. 1“ се заменят с „чл. 104, т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, като навсякъде думите „чл. 104, ал. 1“ се заменят с „чл. 104“. „Раздел III – Проверка на декларациите и имущественото състояние“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. По чл. 70 е постъпило предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70: „Чл. 70. (1) В срок до 6 месеца от изтичане на сроковете по чл. 64 и 65 съответните служители от специализираната администрация на Комисията проверяват и анализират информацията от декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, относно достоверността на декларираните факти. (2) Проверката на декларациите за имущество на съдии, прокурори и следователи, в т.ч. на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, се извършва при условията и по реда на Закона за съдебната власт. (3) Проверката на декларациите за имущество и интереси на кандидати за членове на Комисията за противодействие на корупцията по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2 и 5 се извършва в десетдневен срок от постъпване на искането за проверка.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73. „Глава осма – Конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. „Раздел I – Дефиниции“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76. „Раздел II – Забрани и ограничения, свързани с изпълнението на публична длъжност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84. „Раздел III – Действия за предотвратяване на конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88. „Раздел IV – Ограничения след освобождаване от публична длъжност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92. „Раздел V – Установяване на конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96. По чл. 97 е постъпило предложение от народния представител Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е следното: „В чл. 97, т. 3 след думите „по т. 2.“ се слага точка и запетая и се създава нова т. 4: „4. лицето, подало сигнала.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101. „Раздел VI – Последици при установяване на конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. По чл. 102 е постъпило предложение от народния представител Петър Петров. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е следното: „В чл. 102 се създава ал. 3: „(3) Ако органът не извърши освобождаването в срока, предвиден в съответния закон, или се произнесе с решение, с което отказва да освободи лицето, за което е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, Комисията, както и лицето, подало сигнала, може да го обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Неговото решение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, който се произнася в едномесечен срок след получаването на жалбата, като решението му е окончателно.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102. По чл. 103 е постъпило предложение от народния представител Петър Петров. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е следното: „В чл. 103, ал. 1 след думите „за периода“ се добавя „от момента на заемането на длъжността до момента на извършване на действието, представляващо конфликт на интереси“, а думите „през който конфликтът на интереси е бил укрит“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103. „Глава девета – Електронни регистри“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. По чл. 104 е постъпило предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 104 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 в т. 2 накрая се добавя „и за лицата, по отношение на които са влезли в сила решения за установяване на конфликт на интереси“. 2. Създава се т. 4: „4. За лицата, по отношение на които са съставени актове за установяване на административни нарушения, и за лицата, по отношение на които са влезли в сила наказателни постановления.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104. Предлагам да спрем дотук.

Благодаря, госпожо Председател. По отношение на декларациите за имущество и интереси нашето предложение е свързано с повишаване на дигитализацията на тези декларации, а именно те да бъдат подавани чрез една електронна система, където данните, които държавата вече има за нас и за всяко задължено лице, да бъдат попълнени предварително, за да не трябва всяко едно задължено лице да трябва да си попълва, да рови, да си спомня колко наследства, ливади, ниви, МПС-та и така нататък трябва да декларира, след това пък и едни чиновници да проверяват тия неща в регистрите, където са данните, и след това, като има някакво разминаване на нещо, да трябва да пишат писма, да се коригират и така нататък. Всичко това може да бъде елиминирано, да бъде направено много по-лесно за задължените лица и това са стотици, хиляди, всъщност хиляди служители в публичната сфера. Разбирам, че има обаче резерви спрямо това декларирането да е задължително по електронен път. Тези притеснения са валидни, особено по отношение на преходен период. И в тази връзка, госпожо Председател, оттеглям нашето предложение в чл. 61, ал. 5, където предлагаме отпадане на възможността за деклариране на хартиен носител. Така че, който има желание да декларира на хартиен носител, нека да го направи така. За всички останали да бъде изключително лесно, удобно и да спестим администрация, включително и чиновници, които ръчно след това да правят проверки. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Под формата на реплика заявявам от името на парламентарната група на „Прогресивна България“, че да, уместно е и се радвам, че се съобразявате с това, че е добре да я има възможността и за хартиен носител. Има институции, за които ще е по-добър вариант за хората, които следва да декларират необходимото. В тази връзка заявявам, въпреки че в Комисията не е подкрепено Вашето предложение по чл. 63, да се създадат нови алинеи от – 7 до 12, които предвиждат да бъде изградена единна електронна система, която обаче да обработва подадените по електронен път декларации, че ще бъде подкрепено в залата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Няколко са предложенията, които съм направил – първото е в чл. 63, в ал. 1 за създаването на нови две точки. Защо предлагаме допълнителни обстоятелства, които да подлежат на деклариране? Защото считаме, че именно при тези обстоятелства е възможно да е налице управление на тъй наречения корупционен риск. Първата група обстоятелства са тези, които са свързани с пътуванията на лицата, заемащи публични длъжности. В тази връзка държа да Ви напомня скорошно разпространения публично пример, при който ръководител в системата на съдебната власт е пътувал до Северна Македония с едно издирвано лице. Мисля, че всички се сещате за какъв случай става на въпрос и за кой случай става на въпрос. Сега, аз разбирам, че е било възможно двамата да са били на секретна и тайна държавна мисия в Северна Македония, но пò ме притеснява възможността за воаяжи и харчене на незаконно придобити средства чрез корупция за лични цели, изразявам се най-общо. Именно затова считаме, че лицата, които вземат публични длъжности, следва да декларират както пътуванията извън територията на страната, така и разходваните за това средства. Мисля, че е ясно предложението и какво се цели. Разбирам, че мнозинството не желае да го подкрепи. Имаше даже изказани становища, че то било включено вече в текста на чл. 63. Не, не е така. Единствената причина да не желаете да го включите и да не желаете да го приемете това предложение, е, защото ще трябва да декларирате и своите пътувания. Разбирам Ви, в някои случаи не желаете да декларирате пътуванията си извън границата и разходваните за това средства, с което давате един много лош сигнал на българските граждани. Казвате им: ние като лица, заемащи публична длъжност, не желаем Вие да знаете къде сме ходили, къде сме харчили пари, докъде сме пътували, колко време сме били на почивка и колко пари сме изхарчили. Разбирам го, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме тази информация да бъде посочена в имуществените декларации. Това е сигналът, който Вие давате на българските граждани. Следващата група обстоятелства, която сме предложили да бъдат включени в имуществените декларации, това са случаите, когато лице, заемащо публична длъжност, действа като пълномощник по сделки, чиято стойност надвишава 5000 евро. Защо? Защото в доста случаи лица, които желаят да придобият имущество, което да не е на тяхно име като действителни собственици, най-вече защото е придобито чрез корупция, чрез незаконно придобити финансови средства, те го придобиват на името на трети лица. Но къде е тънкият момент? За да не се разгласява публично информацията, за да не стига информация за тези сделки до трети страни и за да се намали изтичането на информация, лицата, заемащи публична длъжност, участват като пълномощници на едната или на двете страни по сделката, за да препятстват изтичането на информация за такава сделка. Именно в тези случаи ние считаме, че следва лицата, заемащи публична длъжност, да декларират участието си като пълномощници в такива сделки. Държа да Ви кажа, че в доста европейски страни има деклариране на представителството на лица, които са действителни собственици по определени сделки, като най-тежкият такъв режим е във Франция с цел контролиране на мерките срещу изпирането на пари. И поне ние от нашата парламентарна група не виждаме нищо лошо лицата, заемащи публична длъжност, да декларират участието си като пълномощници по такива сделки, а съответно вече Комисията да преценява дали да проверява тези сделки, дали има индикации за някаква незаконна дейност. Аз Ви разбирам защо не желаете да приемете това предложение – защото в такъв случай ще трябва да декларирате случите, когато сте участвали като пълномощници за придобиването на имоти, на коли на името на Ваши близки, но отново с това давате много лош сигнал за българското общество, че реално не желаете да се борите срещу корупцията. Следващото предложение, което съм направил, е в чл. 102 с нова ал. 3. Защо сме го направили? В сегашния текст на Законопроекта е записано, че когато има влязло в сила решение на Комисията за установен конфликт на интереси, лицето следва да бъде освободено от органа по назначаването – органът, който го е назначил. Има, за съжаление, случаи в практиката, когато влязло в сила решение на Комисията за установяване на конфликт на интереси отива след това в един колективен орган, да кажем, Общинска избирателна комисия, която следва да вземе решение за освобождаване от длъжност на кмета, защото е установен конфликт на интереси по отношение на този кмет. И сега, да Ви попитам: колективният орган ОИК, който е политически формиран пропорционално, когато кметът е от същата партия, която има мнозинство в тази комисия, ще вземе ли такова решение? Не, няма да вземе. Всъщност ще вземе решение, че не освобождава кмета от длъжност, въпреки че по отношение на него е основен конфликт на интереси. И по сегашния текст на Закона Комисията няма възможност да оспори по съдебен ред това решение, да кажа, в случая на ОИК на този колективен орган. И какво се получава най-накрая? Взето е решение на Комисията за конфликт на интереси, но органът по освобождаването не е освободил съответното лице и последствията за него са нулеви. Такъв пример имаше по отношение на ОИК – Вълчедръм, ако трябва да говорим с примери от практиката, и такава патова ситуация. Именно затова ние сме предложили Комисията да има право, както и лицето, което е подало сигнала, въз основа на който е започнало това производство, да може впоследствие да оспори решението на органа, че не освобождава това лице, по отношение на което има влязло в сила решение за установен конфликт на интереси от длъжност. Следващото предложение е по чл. 103, ал. 1. В сегашния текст на Законопроекта е казано, че се отнема в полза на държавата получаваното от него възнаграждение. Какво се получава на практика? Отново ще Ви дам един пример. По решение на Комисията, която желаете да възкресите, за установен конфликт на интереси срещу един директор на болница, за който се е оказало, че е подписвал протоколи за бонуси на жена си за период от три години – 91 хил. лв., решението на Комисията е, че той трябва да върне заплатата, която е получил за дневно възнаграждение за три дни в общ размер на 1218 лв., ако не ме лъже паметта. За раздадени бонуси в размер на 91 000 лв. санкцията е 1280 лв. Тогава къде е санкционната функция на това, което предлагате в чл. 103? Ние считаме, че той следва да върне получаваната от него заплата или получаваното от него възнаграждение – лицето, за което е установен конфликт на интереси, от момента, в който е заемал тази длъжност. Именно това е превенцията за възпирането на лицата, заемащи публична длъжност, да извършат действия, които представляват конфликт на интереси, особено в парично изражение. Именно затова сме направили това предложение, защото санкциите не отговарят на възможността, най-общо казано, да се бръкне в кацата с мед. Такива са реалните примери от практиката. Последното предложение, което сме направили. Парадоксално е, че по отношение на лицата, заемащи публични длъжности, е налице публичност по отношение на подаваните от тях годишни имуществени декларации. Дотук добре. Единственият случай, в който липсва публичност и прозрачност, е тогава, когато те са санкционирани с влязло в сила решение, или, най-общо казано, когато е установено тяхно нарушение на Закона. Само тогава, забележете, няма публичност. Защо? От кого крием закононарушителите? От кого криете закононарушителите? Затова ние сме предложили в регистъра, който се създава, да присъства информация и за лицата, по отношение на които са влезли в сила решения за установен конфликт на интереси и които са наказани по административен ред. Именно защото, когато те вземат тази публична длъжност, те трябва да търпят обществено внимание върху себе си не само по отношение на подаваните от тях декларации, които са публични – всеки може да влезе в интернет да провери какво е съдържанието на декларацията, но трябва и най-важната част тогава, когато те са сгрешили, тогава, когато те са нарушили Закона, именно тогава това обстоятелство трябва да бъде огласено публично. Госпожо Председател, по време на заседанието на Комисията правилно е отбелязано от господин Стоев, че не би следвало информацията за съставените актове за административни нарушения, така наречените АЛАН, да бъдат оповестявани, тъй като все още нямаме влязло в сила наказателно постановление. И затова правя една редакционна поправка – тя е много кратичка, мисля, че ще я представя на разбирам език. Предложението ми, което е в чл. 104, т. 2 по доклада, е да се заличи текстът: „са съставени актове за установяване на административни нарушения и за лицата, по отношение на които.“ Тази част от текста предлагам да бъде заличена. Мога да го оттегля и правя формално такова предложение, и ще Ви изчета това, което ще остане, а то е: „за лицата, по отношение на които са влезли в сила наказателни постановления“, тъй като редно е само в този случай да имаме публичност. Надявам се залата да го подкрепи, защото наистина българското общество има нужда да знае кои са тези лица, заемащи публични длъжности, които са нарушили Закона. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение, ще помоля това, което е предложено от колегата Петров – за чл. 63, ал. 1, т. 17 и т. 18, да бъдат подложени отделно на гласуване, тъй като аз считам, че предложението от колегата Петров за т. 18 има някакъв резон. Лично аз в практиката си съм срещнал много случаи, при които именно по този начин се опитват лицата да заобикалят Закона, тоест сключват сделки като пълномощници. Що се касае до пътуванията, колега Петров, знам, че може би Вие не пътувате извън България, но за едно пътуване до Гърция, ако отидем за два дни, ако въведем такова изискване, съответно лицето трябва да си води записки за всяко едно излизане от България и доста бихме утежнили декларирането. В крайна сметка трябва да мислим, когато въвеждаме някакво правило за поведение, да нямаме и прекомерност. Действително има предвидено в самия образец на декларацията подобен тип информация, която да се декларира, и затова не бих подкрепил в тази част Вашето предложение. Що се касае информацията да влезе в сила за наказателни постановления, считам, че тук редакцията, която предлагате, е непълна и тя не е съобразена със Закона за административните нарушения и наказания. Знаете, че преди няколко години той претърпя една промяна – беше предвидена възможност за сключването на споразумения, и доста често приключва именно по този начин административнонаказателният процес. Може би Вие можете да го коригирате, ако желаете, в дуплика. Ако го предлагате, трябва да имаме и такъв текст, защото иначе би била непълна разпоредбата, и съгласете се, някакъв вариант за заобикаляне на това, което Вие предлагате. Съвсем кратко, колеги, имаше предложение за това на Комисията – мисля, че Вие си тръгнахте, не можахте да останете докрай, не смятам, че трябва да бъде уведомяван като цяло подателят на сигнала и да му се дава възможност да обжалва, а още по-малко да му бъде съобщавано. Нека да взема становище, така и така съм излязъл. Защо? Защото евентуално едно решение на Комисията би съдържало данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл. 72 от ДОПК, банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции, евентуално и данни за използването на специални разузнавателни средства, ако има такива, и всъщност редица пречки биха били настъпили, ако съобщаваме на лицата, които са подали сигнала. В тази връзка не считам, че те трябва да имат възможността да обжалват, защото може да се спекулира. Трябва да мислим как да въведем граници за хората, които заемат тези длъжности, за да бъдат контролирани, но не трябва да оставяме възможност някой да спекулира, подавайки сигнала, и след това да протака процеса и да го поставя в едно положение дълго време да бъде проверяван и разследван.

Господин Трифонов, благодаря за репликата. Аз гледах на живо заседанието на Комисията. Вие и там направихте искане за разделно гласуване и Вие единствено от Комисията, от „Прогресивна България“, подкрепихте предложението за това пълномощниците да декларират участието си в такива сделки. Тогава беше изразено, ако помните, едно становище от директор на дирекция „Правна“ в Министерството на правосъдието, че с това предложение се презумирало недобросъвестност, а пък нормативните актове, когато се пишели, се презумирало добросъвестност. Аз не съм съгласен, имаме си цял Закон за административните нарушения и наказания, който презумира недобросъвестност. Наред с това си имаме Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, които също презумират недобросъвестност – затова са и написани, и са съставени. Така че не споделям тогавашното становище. Аз Ви благодаря за подкрепата все пак, че само Вие единствен от Вашата парламентарна група ще подкрепите това предложение. Продължавам да считам, че се бъркате и че в текста на чл. 63 липсва възможност за деклариране на пътуване. Там единствено е посочено – „когато те не са платени със собствени средства“, което е съвсем различна хипотеза. По отношение на правата, които посочихте, и по отношение на решенията на Комисията, че те може да съдържат данни, държа да Ви кажа, че решенията на КПК, която Вие възкресявате, бяха публични. Конкретното решение, което цитирах по отношение на установения конфликт на интереси, беше 25 страници. Имаше абсолютно пълна информация за публично решение, публично оповестено. Не мисля, че има какво да крием, но по-подробни съображения ще развия в следващата глава, където са направените от мен предложения в тази насока. Благодаря Ви.

„Глава десета – Сигнали“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. По чл. 105 има предложение от народния представител Петър Петров: В чл. 105 се създава ал. 7: „(7) В случаите, в които по подаден сигнал, който е в компетентността на Комисията, е постановено решение, с което проверката по сигнала се прекратява без последващи действия, това се съобщава на лицето, подало сигнала. То има правото да оспори решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му. Делото се гледа в закрито заседание и съдът се произнася в едноседмичен срок. Ако уважи жалбата, съдът връща обратно преписката на Комисията за повторно произнасяне с даване на мотивирани указания относно прилагането на закона.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106. По чл. 107 има предложение от народния представител Петър Петров: В чл. 107, ал. 1 се създава т. 4: „4. да уведомят подателя на сигнала в едноседмичен срок от получаването на сигнала, за неговите права, възможности и мерки за защита“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107. По чл. 108 има предложение от народния представител Петър Петров: В чл. 108 се изменя така: „Чл. 108. В особени случаи по искане на председателя на Комисията, включително и въз основа на отправена до него молба от лицето, подало сигнал, Министерството на вътрешните работи взема допълнителни мерки за защита на това лице, ако са налице основания за това.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109. „Глава единадесета – Административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118. „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение от народния представител Стою Стоев: „В § 2. от Допълнителните разпоредби, ал. 1, т. 1 се изменя така: „1. служителите на ръководни длъжностни нива в администрацията на: а) президента; б) органите на законодателната и съдебната власт; в) Висшия съдебен съвет; г) Инспектората към Висшия съдебен съвет; д) Националния институт на правосъдието, е) органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните звена; ж) местната администрация; з) органи, създадени със закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 3 има предложение от народния представител Стою Стоев: „В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: „а) В ал. 3 изречение второ се заличава; б) В ал. 4 думите „по ал. 3“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Елена Нонева, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „1. В ал. 4 думите „До три месеца“ се заменят с „От влизането в сила на този закон до три месеца“. 2. Да се създадат ал. 14 и 15: „(14) Сроковете, предвидени в този закон за избор или назначаване на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, не се прилагат по отношение на първоначалното конституиране на състава ѝ. (15) С цел осъществяване на избора или назначаването в срока по ал. 1 сроковете, предвидени в този закон за избор или назначаване на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, могат да бъдат съкратени по решение на съответния орган по избор или назначаване.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона: 1. Народното събрание избира един член на Комисията за противодействие на корупцията; 2. президентът на републиката назначава един член на Комисията за противодействие на корупцията; 3. общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд избира един член на Комисията за противодействие на корупцията; 4. общото събрание на съдиите от Върховния административен съд избира един член на Комисията за противодействие на корупцията. 5. Висшият адвокатски съвет избира един член на Комисията за противодействие на корупцията. (2) Председателят на Комисията за противодействие на корупцията се определя чрез жребий измежду избраните, съответно назначените членове. (3) Новоизбраните, съответно назначените председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията встъпват в длъжност едновременно от датата на попълването на състава ѝ. В случай че някой от компетентните органи не избере, съответно не назначи, член на Комисията от своята квота, съставът ѝ се конституира, ако има избрани, съответно назначени, не по-малко от трима членове. (4) От влизането в сила на този закон до три месеца от встъпването в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията по ал. 3 дейностите по противодействие, разкриване, разследване и превенция на корупционни престъпления в случаите по чл. 3, ал. 1, по проверки и анализ на декларации за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, и по установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности по този закон, се осъществяват по досегашния ред от съответните компетентни органи. (5) След изтичане на срока по ал. 4 образуваните и неприключили досъдебни производства за престъпления по чл. 3, ал. 1 от този закон се изпращат на наблюдаващия прокурор, който ги възлага на компетентен разследващ орган съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. (6) След изтичане на срока по ал. 4 заварените служебни правоотношения на държавните служители в дирекция „Превенция на корупцията“, дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“ в Сметната палата не се прекратяват, а преминават в служебни правоотношения на държавни служители в Комисията за противодействие на корупцията съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител. (7) Лицата по ал. 6 преминават в Комисията за противодействие на корупцията без срок за изпитване освен служителите, които са в срок за изпитване. (8) Стажът, придобит по Закона за Сметната палата от служителите, преминали в Комисията за противодействие на корупцията, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с Комисията за противодействие на корупцията. (9) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Сметната палата, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Комисията за противодействие на корупцията, се зачита при определяне размера на съответните обезщетения по Закона за държавния служител. (10) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители по ал. 6 се довършват по реда на този закон. (11) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по реда на този закон. (12) Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за назначаване на държавна служба в Сметната палата се прекратяват. (13) Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за преминаване на държавна служба в Сметната палата се прекратяват. (14) Сроковете, предвидени в този закон за избор или назначаване на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, не се прилагат по отношение на първоначалното конституиране на състава ѝ. (15) С цел осъществяване на избора или назначаването в срока по ал. 1 сроковете, предвидени в този закон за избор или назначаване на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, могат да бъдат съкратени по решение на съответния орган по избор или назначаване.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. По § 5 има предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. (1) До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни звена в Комисията за противодействие на корупцията Министерството на вътрешните работи осъществява оперативно-издирвателната дейност по този закон чрез гласни и негласни методи и средства при условия и по ред, определени с този закон и със Закона за Министерството на вътрешните работи. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриване на интереса на Комисията за противодействие на корупцията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. По § 7 има предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. До шест месеца от създаването на самостоятелни оперативно-издирвателни звена в Комисията за противодействие на корупцията Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи предава на Комисията за противодействие на корупцията всички действащи дела на оперативен отчет, водени в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи и свързани с противодействие на корупцията по смисъла на този закон.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В Закона за Сметната палата (oбн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: „1. В чл. 1 ал. 2 се изменя така: „(2) Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности съгласно този закон и международно признатите одитни стандарти.“ 2. В чл. 16, ал. 2 думите „този закон“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ и думите „която му противоречи“ се заменят с „която е в противоречие със същия закон“. 3. В чл. 19, ал. 1, т. 4 думите „глава дванадесета“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 4. В чл. 20: а) в ал. 1 думите „както и дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2“ се заличават; б) в ал. 5 т. 6 – 13 се отменят; в) алинея 7 се отменя. 5. В чл. 21: а) в т. 2 думите „и на дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2“ се заличават; б) точка 5 се изменя така: „5. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на Сметната палата в съответствие с изискванията на закона;“; в) точки 7 и 8 се отменят. 6. В чл. 22, ал. 1, т. 1 думите „и дирекциите, осъществяващи дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2“ се заличават. 7. Член 23а се отменя. 8. В чл. 24, ал. 2 думите „специализираната и общата администрация“ се заменят с „администрацията“. 9. В чл. 29, ал. 1 думите „възникване на служебното правоотношение или“ се заличават. 10. В чл. 31, ал. 1 думите „специализираната и общата администрация“ се заменят с „администрацията“. 11. В чл. 32 думите „с изключение на тези по чл. 23а, ал. 3“ и запетаята пред тях се заличават. 12. В чл. 33, изречение първо думите „с изключение на тези по чл. 23а, ал. 3“ и запетаята пред тях се заличават. 13. В чл. 42, ал. 1 думите „този закон“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 14. Глава осма с чл. 68 – 73 се отменя. 15. Глава девета с чл. 74 – 87 се отменя. 16. Глава десета с чл. 88 – 91 се отменя. 17. Глава единадесета с чл. 92 – 95 се отменя. 18. Глава дванадесета с чл. 96 – 125 се отменя. 19. Глава тринадесета с чл. 126 се отменя. 20. Членове 132 – 138 се отменят. 21. Член 139 се изменя така: „Чл. 139. (1) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от одиторите, а наказателните постановления се издават от председателя или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ 22. Член 140 се отменя. 23. В допълнителните разпоредби: а) наименованието на подразделението се изменя така: „Допълнителна разпоредба“; б) в § 1 т. 14 – 21 се отменят; в) параграф 1а се отменя.“ Предлагам да спрем дотук, за да ги подложим на гласуване. Следващите параграфи вече касаят Наказателно-процесуалния кодекс.

Благодаря, госпожо Председател. Три са предложенията, които съм направил, по които ще взема отношение. Комисията, която възкресявате и която не е работила през последните две години и половина, няма да работи. Защо? Защото двете основни групи дейности на Комисията няма да бъдат извършвани – дейността по разследване на корупция и дейността по установяване на конфликт на интереси. Първата ще обсъдим после, когато бъде прочетена главата с Преходните и заключителните разпоредби в частта с промените в НПК. Но по отношение установяването на конфликт на интереси винаги ни е притеснявало обстоятелството, че Комисията отказва да образува проверки за конфликт на интереси. През първата година от нейната дейност, 2024 г., получените сигнали за конфликт на интереси срещу лица, заемащи публични длъжности, са били 454. Забележете, 221 са отказите, или горе-долу половината са отказите на Комисията да образува проверки за конфликт на интереси. Установила е конфликт само с 18 решения. През следващата 2025 г. получените сигнали са нараснали на 576, а 183 са решенията, с които отказва да се образува проверка за конфликт на интереси. Именно тези общо 400 случая, отказа, на Комисията ни притесняват. Защо? Защото Вие възпроизвеждате текстовете на тогава действалото законодателство, възпроизвеждате го и сега. И как очаквате да се постигне по-различен резултат? Нали разбирате, че една голяма част от тези 400 отказа, постановени от Комисията, да образува проверка за конфликт на интереси, са незаконосъобразни? И какъв е проблемът? Проблемът е липсата на съдебен контрол. Именно това предлагаме с нашето предложение – в случаите, когато имате за две години около 400 отказа за образуване на конфликт на интереси срещу лица, заемащи публични длъжности, лицето, което е подало сигнала, да може да оспори по съдебен ред тези откази и съдът да разгледа в закрито заседание, за да се спази тъй наречената конфиденциалност и за да не се изнасят данни по тези решения. Да може съдът да върне обратно на Комисията и да каже: според мен не са направили нищо, защото защитавате това лице, което заема публична длъжност и евентуално има конфликт на интереси; хайде сега да си довършите проверката, като Ви дадем мотивирани указания за спазване на Закона. Ето това искаме ние – да има такава възможност по отношение на тези около 400 отказа, за голяма част от които считаме, че са били незаконосъобразни. Няма как да очаквате Комисията да стигне до решения за конфликт на интереси, ако тя не образува съответните производства. Защо? Защото покрива сигналите и ги хвърля в коша, образно казано. Такава е статистиката. Замислете се, от 250 проверки годишно само 18 са установените конфликти на интереси. Има нещо гнило, а Вие възпроизвеждате същия текст на Закона. Именно затова ние считаме, че следва да има съдебен контрол върху тези актове, с които се прегражда въобще извършването на проверка за конфликт на интереси. И това е един огромен проблем на Комисията и затова тя няма да работи. Вие няма да борите конфликта на интереси, ако приемете предложението на вносителя. Следващото предложение, което сме направили, касае въвеждане на изрично задължение на служителите на Комисията, когато са получили сигнал от даден гражданин, да му разяснят какви са неговите права и възможности за защита, защото няма как да стимулирате българските граждани да подават сигнали за корупция, когато са видели данни за такава или за конфликт на интереси, ако Вие не им разяснявате правата и не им казвате, че те имат възможност за защита. Даже сте определили и мерки в следващия член за защита. Това е един огромен проблем, който е бил дискутиран в предходните разглеждания на идентичния закон, който сега възпроизвеждате. И тогава беше застъпено общото мнение, че наистина е необходимо, когато е подаден сигнал, сред всичките други съобщения, които се правят до лицето, подало сигнала, служителите на Комисията да му кажат: имаш такива права, имаш такива възможности за защита, такива мерки може да поискаш да бъдат взети по отношение на теб. Само тогава бихме дали сигурност на лицата, на българските граждани да подават сигнали за корупция срещу лица, заемащи публични длъжности. И последното предложение, което има връзка с предходното. Забележете какъв е текстът на чл. 108 по вносител: „в особени случаи по искане на председателя на Комисията“, а не по искане на лицето, което е подало сигнал и се чувства застрашено, защото е подало сигнал за корупция срещу някой, който заема висша държавна длъжност, „Комисията може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи“. Това, че Комисията ще потърси съдействието на Министерството на вътрешните работи, по някакъв начин гарантира ли, че ще бъде предоставена мярка за защита на лицето, подало сигнала? По абсолютно никакъв начин. МВР ще каже: да, потърсихте ни, благодарим Ви. За мен този начин на изписване на чл. 108 по никакъв начин не гарантира възможността за вземане на мерки за защита на лицето, което е подало сигнал за корупция срещу някой, който заема висша държавна длъжност. Именно затова ние сме направили две промени в този член. Първата е: „не само по искане на председателя на Комисията“, а включително и въз основа на отправена до него молба от лицето лицето, което е подало сигнал, да има възможност да подаде една молба до председателя на КПК и да каже: чувствам се застрашен, моля Ви, потърсете съдействие от МВР, за да ми осигурят мерки за защита, защото съм подал сигнал за огромна корупция срещу еди-кой си висш държавен функционер. Това трябва да е изрично записано в Закона, да може да става и въз основа на негова инициатива – лицето, подало сигнала, да може да инициира процеса по защита. И на следващо място, Министерството на вътрешните работи да взема мерки за защита на това лице, ако са налице основанията за това, а не просто да запишете в Закона, че Комисията може да потърси съдействие от МВР. Това, че ще потърсите съдействие от МВР, по никакъв начин не Ви гарантира, че лицето няма да бъде застрашено. Именно затова считам, че по този начин чл. 108 няма да работи и българските граждани няма да имат стимул да подават сигнали за корупция срещу висши държавни функционери – именно поради страх от евентуално тяхно преследване и от невъзможността да им бъдат осигурени мерки за защита. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще коментирам предложенията в § 2 – този пословичен параграф, който съществува от много години в различните форми на законодателството и който казва, че декларации трябва да подават служителите в администрацията на редица органи. И по този член всички хора, които са назначени на експертни длъжности, подават декларации. Хиляди лица подават декларации, а реално длъжността, която заемат, не носи абсолютно никакъв корупционен риск. Ние сме предложили именно хората, които са на ръководни позиции, това да го правят. И като основание, още по-силно за това нещо, е органът, пред който те подават тези декларации всички тези лица. Органът, пред който ги подават, не е Комисията, не се случват никакви последващи проверки на тези декларации. Органът, пред който те подават декларация, е органът им по назначаване. Служителите подават сега примерно пред главния секретар на Народното събрание тези декларации. Те си стоят там на трупчета, никой не ги разглежда тези декларации. Комисията няма никакво касателство към тях. Просто единствено формата, която използваме ние, е същата. Каква е логиката реално шефът да знае пълното имуществено състояние на едни служители, които не носят никакъв корупционен риск, така или иначе? Това през годините е дълго дискутирано, § 2 беше с ужасно голям обем, през годините е намаляван, но като цяло ние тук приемаме закон за лицата, заемащи публични длъжности. Какви са публичните длъжности, които уреждаме с § 2? Мисля, че е ясно на всички. Много беше намален обхватът на § 2 през годините, правилно. Трябва да бъде редуциран изцяло. И най-накрая дори лицата, които носят корупционен риск, трябва да преминат в чл. 5 и да престанем с този така злополучен § 2, който през годините е въведен, и най-накрая да се освободим от тази абсолютно ненужна административна тежест и бумащина за хора, които нямат абсолютно никакъв риск от корупционни престъпления. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, както вече казах, касае изменение и допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс. По § 17 има предложение от народния представител Петър Петров: „В § 17, в т. 6, в създадения нов чл. 213б от Наказателно-процесуалния кодекс, в ал. 1 се създава изречение второ: „В случай, че проверката е започнала по подаден сигнал по реда на чл. 105, ал. 1, препис от постановлението за отказ се изпраща и на лицето, подало сигнала. То може да го обжалва по същия ред и в същия срок.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, като в т. 14, буква ,,б“ думите „създават се ал. 4 – 10“ се заменят със „създават се ал. 4 – 9“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51. По § 52 има предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52: „§ 52. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 56, ал. 3, т. 4 думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. 2. В чл. 56а, ал. 3, т. 5 думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. 3. В чл. 62, ал. 6, т. 4 думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. 4. В чл. 64, ал. 1: а) в т. 5а думите „и за целите на извършване на дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за Сметната палата“ се заличават; б) създава се нова т. 6: „6. Комисията за противодействие на корупцията и/или на нейните органи;“.“ § 53. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. …) в чл. 195, ал. 9 думите „Законът за Сметната палата“ се заменят със „Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85: „§ 85. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13: а) в ал. 1 се създава нова т. 7: „7. дирекцията, която осъществява дейностите по Глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.“; б) в ал. 3: аа) създава се ново изречение трето: „Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или от негов заместник, включително в случаите по ал. 4, се подава от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.“; бб) досегашното изречение трето става изречение четвърто и в него накрая се добавя „и председателят на Комисията за противодействие на корупцията или писмено оправомощеният от него заместник-председател“. 2. В чл. 14, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „чл. 13, ал. 3“ се поставя запетая и се добавя „а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – от нейния директор“. 3. В чл. 15: а) в ал. 1 след думите „делегиран прокурор“ се поставя запетая, добавя се „а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – нейният директор“ и се поставя запетая; б) в ал. 4, т. 1 съюзът „и“ се заменя със запетая, след думата „следователи“ се поставя запетая и се добавя „главния прокурор или негов заместник“. 4. В чл. 19в, ал. 5, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 5. В чл. 34в, ал. 6, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91. По § 92 има предложение от народния представител Елена Нонева, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В § 92: 1. Текстът става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) В едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 1 се определя съдия по реда на чл. 112, ал. 7 от Закона за съдебната власт, който се назначава за заместник на главния прокурор за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, при условията и по реда на чл. 173а, ал. 4 от Закона за съдебната власт.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92: „§ 92. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък по чл. 112, ал. 7 от Закона за съдебната власт. (2) В едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 1 се определя съдия по реда на чл. 112, ал. 7 от Закона за съдебната власт, който се назначава за заместник на главния прокурор за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, при условията и по реда на чл. 173а, ал. 4 от Закона за съдебната власт.“ Предложение от народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „Създават се § 93 и 94: „§ 93. До влизането в сила на чл. 64, ал. 7 – 11 декларациите по чл. 61 могат да се подават и на хартиен носител. § 94. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на чл. 64, ал. 7 – 11 и чл. 64, ал. 12, изречение второ, които влизат в сила 18 месеца след обнародването му.“ Комисията не подкрепя предложението. С това приключих четенето. (Ръкопляскания от ПБ.) Господин Божанов има предложения тук.

Благодаря, госпожо Председател. Няколко технически коментара. Първо, във връзка с оттегленото преди малко от мен предложение, оттеглям и предложението за § 93, което е свързано с него. На следващо място, предлагам следната техническа редакция на предложения § 94, съгласувано е с референтите, а именно: „Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на чл. 63, ал. 7 – 11 и ал. 12, изречение второ, които влизат в сила 18 месеца от обнародването му.“ Идеята на този текст е все пак да дадем време електронната система да бъде изградена. Заповядайте текста. (Подава текста на председателя.) И последно, тъй като установихме, че в Закона за специалните разузнавателни средства, редакцията, която се предлага, включва заместник-председател на Комисията, какъвто обаче не съществува, така че правя редакционно предложение и там – в § 85, т. 1, буква „бб“ думите „заместник-председател“ да се заменят с думата „член“. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател, и на администрацията за съдействието. Изказването ми е по предложението по § 17. За да има ефективна борба срещу корупцията и разкриването на корупционните престъпления, трябва цялата верига: от подаването на сигнал, извършването на проверка от Комисията, образуването на досъдебно производство от прокуратурата, внасянето на обвинителен акт, постановяването на съдебно решение, което да влезе в сила, да бъде извървяна. Няма как това да се случи, ако още в първоначалните етапи се прегражда пътят за ефективно разследване на корупционни престъпления. Защо го казвам? Защото, като възкресявате неработилата Комисия със същите текстове на същия закон, който беше отменен януари месец тази година, създавате основа за следната статистика, която и към момента се е проявявала в действията и бездействията на Комисията. От 413 прокурорски проверки за евентуално извършени корупционни престъпления има постановени 330 отказа за образуване на досъдебно производство. От 493 през 2025 г. прокурорски проверки за евентуално извършени корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности, има 336 постановени отказа от прокуратурата. Статистиката е, че нито един от тези случаи, или общо над 600 отказа за образуване на досъдебно производство от прокуратурата, не са били обжалвани, оспорени от Комисията за противодействие на корупцията. Нито един път! Сега Вие възстановявате това правомощие на Комисията за противодействие на корупцията, ако пожелае да обжалва отказите на прокуратурата. Както не го е правил в тези 600 случая за две години и половина, така няма да го направи и занапред. Няма как да имате досъдебни производства за корупция, ако те не бъдат образувани. Няма как те да бъдат образувани, ако дейността на прокуратурата не е подлежала на последващ контрол. И къде е фрапантното нещо, което създавате с новия чл. 213б? Създавате процедура, при която, забележете, Комисията, ако желае да обжалва отказите на прокуратурата, а те ще са 200 или 300 годишно, пред съответния първоинстанционен съд – сегашната разпоредба на чл. 213б, ал. 1 от НПК дава възможност на лицето, подало сигнал за извършено престъпление, да обжалва отказа пред горестоящата прокуратура – има два варианта: Вие създавате различна процедура тогава, когато прокуратурата изпрати препис от постановлението за отказ на Комисията, и се получават две едновременно течащи процедури. Лицето, което е подало сигнала за извършено корупционно престъпление, ще го обжалва пред горестоящия прокурор, а в същото време Комисията, получила препис от постановлението, ще го обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Единият ще върви по чл. 213, ал. 1 от НПК, другият ще върви по новия чл. 213б от НПК. Това е едната възможност, която Вие сте създали. Ако тази възможност не е налице, то тогава Вие сте забранили на лицето, подало сигнал за корупционно престъпление, да го обжалва пред горестоящия прокурор, и сте оставили единствената възможност на Комисията, а не на лицето, подало сигнала, както във всички останали други случаи по НПК, възможност на Комисията да оспори този отказ за образуване на досъдебно производство. Какво означава това? Че казвате на българското общество следното: „Уважаеми български граждани, Вие можете да подавате сигнал за всякакви престъпления от целия спектър на Наказателния кодекс – за кражба, за измама, за телесна повреда, за убийство, и ако прокуратурата откаже да образува досъдебно производство, Вие можете да обжалвате тези откази, но не подавайте сигнал за извършено корупционно престъпление срещу лице, заемащо публична длъжност. Защо? Защото Вие няма да можете да обжалвате отказа на прокуратурата, който ще бъде постановен“. Това им казвате Вие. Ако им казвате нещо различно, ако сте създали друга процедура, при която паралелно да могат да вървят процедурите по чл. 213, ал. 1 и чл. 213б, които създавате, излезте на трибуната и го кажете, за да е ясно кой какво може да оспори. За мен прилагате втория вариант, при който само и единствено Комисията за противодействие на корупцията може да обжалва отказ на прокуратурата по тези 26 члена от Наказателния кодекс, които Вие подробно сте описали. И е нещо, което тя не е правила в около 600 случая за последните две години и половина. Е как ще борите корупцията по високите етажи на властта? Не, Вие не я борите в момента. Защо? Защото не сте се поинтересували, че тази комисия е бездействала досега, и не само това – Вие преграждате пътя на лицето, подало сигнал за корупционно престъпление, да може да го обжалва просто защото създавате един специален ред. И това е недопустимо в Наказателния процес. Как може да се оспори всеки един отказ, образуван на досъдебно производство за всякакво друго престъпление, само за корупционно престъпление сигналоподателят, жалбоподателят не може да оспори отказа на прокуратурата? Абсурдна ситуация създавате в момента с така предлагания и приеман чл. 213б. Защото аз не вярвам, че Вие създавате две алтернативни процедури, при които по едно и също време сигналоподателят жали на горестоящия прокурор, а пък Комисията в същото време жали пред съответния първоинстанционен съд. Защото би се получила колизия между съответните актове на магистратите. Именно затова ние няма да подкрепим текста на предлагания § 17 по вносител и съм сигурен, че ако на тази комисия е писано да започне своята работа, още в първите месеци ще се получи съответният проблем с приложението на Наказателно-процесуалния кодекс, който в момента според мен изменяте, без да знаете въобще какво причинявате на практика.

Благодаря Ви, господин Председателстващ Народното събрание! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В момента правителството работи по проекта на държавен бюджет за 2026 г. В рамките на тази процедура се събират, обобщават и обсъждат предложенията на разпоредителите с бюджет, поради което проектобюджетът все още не е финализиран и към момента не може да бъде предоставена окончателна информация по поставения въпрос. В същото време Ви уведомявам, че с актове на Министерския съвет са приети Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г., Национален план за защита при бедствия, Национална програма за намаляване на риска от бедствия 2021 – 2025 г. и съпътстващите ги годишни планове. Цитираните документи са с рамков характер. Те определят цели и оперативни приоритети и реферират към повишаване на инвестициите и оборудването за управление на риска от бедствия. Те определят стратегическата рамка и приоритети, чието изпълнение би следвало да се осъществява с годишни планови доклади. В Годишния план за 2024 г. към Националната програма за намаляване на риска от бедствия 2021 – 2025 г. се предвиждат дейности и мерки за борба с пожарите, които са част от общата стратегия за намаляване на риска от бедствия в България. Тези дейности обхващат превенция, подготовка, реагиране и възстановяване, като се акцентира на интегриран подход и координация между различни институции и нива на управление. По отношение изграждането на национален капацитет за въздушно гасене на пожари и придобиване на специализирана летателна техника приоритетно ще бъдат анализирани и оценявани възможностите за осигуряване на средства по линия на програми, структурни фондове и финансови механизми на Европейския съюз, насочени към устойчиво управление на риска, превенция и реакция при кризи. Специално внимание ще бъде обърнато и на възможностите, които се предоставят от страна на регулаторната рамка на Европейския съюз във връзка с приоритетно финансиране на отбранителна инфраструктура, изграждане и модернизиране на инфраструктура с двойна употреба, включително за военна мобилност. Към момента имаме в готовност шест вертолета, два самолета „Спартан“ и два вертолета Ми-17, както и 15 кашона за гасене, като всички екипажи и техника са в готовност за гасене на пожари по въздух. Министерството на отбраната също е ангажирана институция в процеса, като през 2025 г. от бюджета са осигурени средства в размер на един милион лева за доставка на системи за гасене на пожари от въздуха тип Bambi Buket. Обществената поръчка е изпълнена в срок заедно с необходимите резервни части и консумативи, като доставените системи бяха използвани през летния сезон през миналата година при изпълнение на задачи по гасене на пожари с вертолети на военновъздушните сили. Видно от предоставената информация за изграждането на капацитета за въздушна противопожарна отбрана, е необходимо предприемането на координирани действия от страна на компетентните институции с цел планиране и изпълнение на мерки за намаляване на риска от пожари в рамките на държавната политика по защита при бедствия, включително от гледна точка ресурсно обезпечаване на съответните действия. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, господин Министър, нормално е към настоящия момент да не може да кажете колко средства и дали ще може да се отделят в бюджет 2026 г. за закупуване или лизинговане на техника. Тези документи, които са приети стратегически за борба с пожарите и бедствията, са ми известни, но трябва да Ви посоча, че осигуряването на специализирана техника за гасене на пожари е в пъти по-ефикасна от тази с двойната употреба, която се използва към настоящия момент. И това е доказано. Все пак става въпрос за повишаване на сигурността на пожарникарите, на доброволците, спасяване както на човешки животи, така и на животи на много горски обитатели. Необходимо е наистина да се предприемат едни решителни средства към изграждане на собствен независим устойчив капацитет именно за гасене на пожари, горски и полски, и това би спомогнало много да се подобри не само сигурността, но ще има съответните икономически ползи със спасяването на дървета, на продукция. Смятам, че правителството в следващите няколко месеца е във възможност да осигури необходимите средства именно за специализирана техника. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, изминаха девет месеца от подробно отразената в десетки и даже стотици средства за масово осведомяване случка от сутринта на 28 август 2025 г., при която териториалната директорка на Националната агенция по приходите във Велико Търново нанесла сериозни щети, като по особено циничен начин разбила с бейзболна бухалка предното стъкло, фар и други части на неправилно паркирано моторно превозно средство пред личния ѝ гараж, в който, твърди се, е бил служебният ѝ автомобил. В някои разкази бейзболната бухалка е тухла, което не променя същността на деянието. Тъй като за мен, като народен представител от Велико Търново, е непоносимо държавен служител, особено на НАП, да извърши такова действие и месеци по-късно да бъде все още на поста си, управлявайки данъчната администрация от старата столица до Видин, и след като се запознах с Глава пета от Закона за държавния служител, където е посочено, че държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, както и с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, според който служителите се стремят да избягват в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им целят да ги преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си. Зададох подобен въпрос на министър Теменужка Петкова от ГЕРБ, но не останах удовлетворен нито от отговора, нито от факта, че и до ден днешен лицето заема поста. Председателката Назарян не допусна въпрос за директорката на ТД на НАП във Велико Търново до служебния министър на финансите от ПП и ДБ, тъй като вече било отговорено. То от тях няма никой в момента. Все пак, доколкото смисълът в избора на нов състав на Министерския съвет е министрите да водят различна, по-добра и по-справедлива политика от предшествениците им, и като председател на Управителния съвет на НАП по закон, доколкото Агенцията е специализиран орган към Министерството на финансите, моля да отговорите на следния въпрос: ще поискате ли от изпълнителния директор на НАП да освободи от длъжността териториален директор на НАП – Велико Търново, лицето, което посочих, поради действията ѝ на 28 август 2025 г.?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янчев, във връзка с отправения от Вас въпрос относно потърсената отговорност от директора на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, госпожа Хрисимира Витанова, Ви предоставям следната информация: За инцидента от 28 август 2025 г., свързан със спор за паркиране, в който участва директорът на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, е образувано разследване. Първоначално случаят е поет от Районна прокуратура – Велико Търново. Впоследствие, с постановление на главния прокурор на Република България от 19 септември 2025 г., е препратен по компетентност на Софийска районна прокуратура. Причината е по-пълно разследване на престъплението ѝ, като гаранция за пълно и обективно изясняване и оценка на доказателствата. При проверка в Портала за електронни услуги на Прокуратурата на Република България под номера на предварителното производство 44492/2025 г. по описа на Софийска районна прокуратура се извеждат данни за прекратяване на наказателното производство. Предстои допълнителна проверка за потвърждаване на тези данни. Към настоящия момент в НАП не са налични официални данни, които да обосновават необходимостта от стартиране на дисциплинарно производство или търсене на друг вид юридическа отговорност от служителя. По случая е образувано досъдебно производство, в което компетентните органи по разследването трябва да установят обективната истина. След официалното им произнасяне ще бъдат предприети необходимите мерки по закон в случай на доказана вина. Благодаря Ви.

За мен е новина, господин Министър, че е прекратено досъдебното производство срещу териториалния директор на НАП. От друга страна, вярно е, че сте отскоро, но имате опит. И това, което чух, е, че по-скоро няма да се потърси дисциплинарна отговорност – разбира се, не ме удовлетворява, нито мен, нито жителите на област Велико Търново. А както посочих, тя отговаря за данъчната администрация чак до Видин. И сега, може и да е малко емоционално, но ще използвам това като реплика. Имаше подхвърляния още през есента на миналата година, че лицето очевидно се справя чудесно с проблемите с паркирането във Велико Търново по един нетрадиционен начин – с бухалката, тухлата и така нататък. В този смисъл може би е подходяща и за политическо лице. А нейната история, доколкото вестниците посочиха, е дълга. Имам предвид, че тя, разбира се, е била свързана и с ГЕРБ – директно в листи, назначена от ПП-ДБ, докато бяха едно. В този смисъл очевидно, поне така разбрах, нищо ново за данъчната администрация на България не следва от смяната на управлението.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янчев, действително, че когато един административен ръководител би трябвало и би следвало да предприеме съответните действия по отстраняване на даден държавен служител от заеманата длъжност, трябва да има и съответните доказателства и документи от страна на органите, на които е предоставена тази компетентност. В случая все още нито Министерството на финансите, нито Националната агенция за приходите имат предоставени документи от Софийската районна прокуратура по образуваната преписка. А това, което Ви изчетох от отговора, излиза от електронната страница на Софийска районна прокуратура. Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Министър! От много време в повечето държави – членки на Европейския съюз, съответните правителства предоставят директна финансова стимулация и субсидии на своите граждани за закупуване на нови нискоемисионни автомобили, хибриди или електроавтомобили. В България странно обаче ситуацията е коренно различна и държавните институции необяснимо бездействат по тази тема. Държавата не прилага реална национална финансова политика за подмяна на силно остарелия автопарк, което поставя българските граждани в значително по-неблагоприятно положение спрямо останалите държави членки. Освен че 70% от автопарка на населението е над 15 години и заради ниските доходи страната ни се е превърнала по обективни причини в гробница на Европейския съюз за стари автомобили, които, от друга страна, са със значително завишени емисии и замърсяват околната ни среда и атмосферния въздух, особено в големите градове, то процентът на новите автомобили на възраст до пет години е само около 4% от целия автопарк, който е приблизително 3,8 милиона регистрирани автомобили. Регистрираните електроавтомобили пък до началото на 2024 г. са само 11 000 броя, от които едва 2451 са нови, а през 2025 г. намаляват до 10 200 броя, от които едва 3682 са нови. Необяснимо защо българската държава не предоставя никакви финансови преференции или стимули за закупуване на нови екологични нискоемисионни автомобили или пък на електроавтомобили въпреки заплащаните данъци, такси, винетки и всякакви административни услуги за притежаване и използване на МПС, което повдига въпроса: ние в България втора категория жители ли сме в Европейския съюз? Следва да се отбележи, че ако се стимулира финансово закупуването на повече нови нискоемисионни автомобили, то, освен безценните ползи за борба срещу замърсяването на въздуха и природата като цяло, биха били платени много по-високи размери на преки данъци в хазната в сравнение със сделки на базови цени на стари и употребявани автомобили. Това би компенсирало държавните разходи по програми за финансово субсидиране на населението за закупуване на нови екологични автомобили от всякакви марки. Всичко това повдига въпроса дали Министерството на финансите ще инициира подобна инициатива, каквато от години има в много от държавите – членки на Европейския съюз, с което да се подобри качеството на въздуха, ограничаване на разходите на населението за поддръжка на силно амортизирани МПС-та, повишаване безопасността на движение и стимулиране на обновяване на автомобилния парк в страната. Затова, въз основа на гореизложеното, тъй като сега има редовно правителство и следва да знаем каква е икономическата, социалната, екологичната и индустриалната политика на Министерството на финансите спрямо гражданите, желаещи да закупят нов автомобил или електроавтомобил, Ви задавам следния въпрос: предвижда ли Министерството на финансите държавна финансова подкрепа или преки финансови стимули за населението и субсидиране за закупуването на нов автомобил от най-екологичната категория Евро 6, хибрид или електроавтомобил, каквито програми съществуват в доста други държави – членки на Европейския съюз? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, преди 13 години Министерството на финансите направи първата стъпка, за да стимулира закупуването на нови и на електрически автомобили. Още от началото на 2013 г. с промяна в Закона за местните данъци и такси електрическите автомобили са освободени от данък върху превозните средства. Следващите стъпки по отношение на облекчаване на данъчното законодателство са направени съответно през 2015-а и 2018 г., като от данък са освободени електрическите мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства от категории L5T, L6E, L7E, определени в чл. 4 от Регламент (EС) № 168/2013. По отношение на бизнеса също са предприети мерки за стимулиране закупуването на екологични автомобили. От 1 януари 2026 г. в Закона за корпоративното подоходно облагане е въведен по-благоприятен режим за амортизиране на електрически автомобили, а именно годишна данъчна амортизация, амортизационна норма, не по-висока от 50 на сто, за разлика от стандартната такава, която е 25 на сто. Мярката се прилага за електрически автомобили, които са придобити на или след 1 януари 2026 г. Наред с изложеното по отношение на евентуална възможност за насърчаване закупуването на нови екологични автомобили и електромобили чрез прилагане на освободена доставка или намалена ставка на данъка върху добавената стойност следва да се поясни следното: Системата на ДДС е област на пълна хармонизация в рамките на Европейския съюз и е уредена чрез Директива 2612 ЕО. Съгласно чл. 98 от нея намалени ставки могат да бъдат прилагани единствено за доставки на стоки и услуги, включени в Приложение № 3 към Директивата. В последното приложение не са включени доставките на нови автомобили, включително електромобили. Наред с това Директивата не предвижда възможност държавата членка едностранно да освободи от ДДС доставките на нови електромобили. Освобождаванията от облагане са изчерпателно регламентирани и се отнасят до специални обществени дейности и услуги. В допълнение, може да бъде посочено също така, че в Националния план за възстановяване и устойчивост е включена Реформа C8.R5 „Електрическа мобилност“. Тя цели да се увеличи навлизането на транспорт с ниски и с нулеви емисии в България. Реформата предвижда въвеждане на законодателни мерки, както и мерки, касаещи въвеждането на зони с ниски емисии. Съгласно Решение за изпълнение на Съвета от 27 ноември 2025 г. и приложение към него за одобряване на оценка на Плана за възстановяване и устойчивост на България изпълнението на реформата включва следните два ключови етапа: Първият – 178 – влизане в сила на правни актове относно електрическата мобилност. Правните актове трябва да предвиждат опростяване на процедурата за присъединяване към станциите за зареждане, инсталирани за лично ползване, задължение за общините с население над 5000 жители да осигурят места за поне една публично достъпна зарядна станция, въвеждане на годишна данъчна амортизация за електрическите превозни средства. Следващият етап – 181 – е зони с ниски емисии. Зони с ниски емисии се въвеждат в центровете на най-малко три от следните градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора или в центровете на поне два от тези градове, като поне един от тях има население над един милион жители. В тези зони трябва да се забрани достъпът и движението на автомобилите със стандарт за емисии Евро 3 или по-нисък. И двата ключови етапа са успешно завършени, приключени и отчетени в четвъртото искане за плащане към Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост, който е подаден на 2 април 2026 г. и в момента е в процес на оценка. В заключение и във връзка с функциите на министъра на финансите и възможностите за предоставяне както на данъчни, така и на други извънданъчни финансови стимули и субсидии за населението за закупуване на нов автомобил или електрически автомобил, следва да се има предвид, че подобни мерки е необходимо да се разглеждат в рамките на общата политика, свързана с насърчаване на електрическата мобилност, която се определя и провежда от съответните компетентни ведомства. Евентуалните мерки за въвеждане на такива финансови стимули и субсидиране следва да са съобразени с приоритетите на държавата в разходната част, както и с реалния капацитет за ефективно усвояване на тези суми и постигане на заложените цели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Значи, между другото, пародия е това да ръкопляскате на този отговор, защото се излагате, но Ваше право е да се излагате, всеки според възможностите си. Господин Донев, това, което изчетохте – вариантите са два. Според мен е по-добре и дано да е първият вариант, при който администрацията Ви дава един отговор, видели сте го отгоре по диагонал и го изчитате в момента. Дано да е това. Вторият вариант обаче е по-актуален. Страх Ви е, срам Ви е, или както искате го наречете, да кажете кратко и простичко: не смятаме да субсидираме и да даваме пари, ако някой си замени 15 или 20-годишната кола с нова електрическа или отговаряща на най-високите стандарти за екологични параметри. Това е честният и достоен отговор, при който няма нищо лошо да кажете: в тежко състояние е държавата, не можем да си го позволим и няма да го направим. Вие изчетохте две страници, извинявам се за израза, откровени глупости, защото аз Ви питам за конкретни стимули за закупуване, Вие ми говорите за градския транспорт, Вие ми говорите за ДДС. Вие ми говорите за какво било предвидено по европейска програма. Сега, господин Донев, ще Ви прочета това, което Ви питах: конкретни примери с конкретни държави. В съседна Румъния, ако закупувате не електрическа или някаква друга кола, която е от най-високите норми – 1900 евро помощ, ако обаче закупувате електрически автомобил, стимулът от държавата е 5 до 7 хиляди евро съгласно различните данни модификации. В Италия при годишен доход, по-нисък от 30 хил. евро на семейство, правителството дава над 11 хил. евро финансова помощ за закупуване на електроавтомобил. Във Франция финансовата помощ за правителството в зависимост от дохода може да достигне до 5700 евро за закупуване на електроавтомобил. В Германия финансовата помощ на правителството за закупуване на нов електроавтомобил от тъй наречените екологични бонуси, въведен през 2016 г., е с отстъпка от цената до 6000 евро. В Испания при бракуване на стар автомобил правителството може да отпусне 7000 евро финансова субсидия за закупуване на нов електроавтомобил. В Португалия държавата дава помощи до 4000 евро, в Гърция, Кипър и Полша дават до 9000 евро. Това Ви питам, господин Донев. И няма нищо лошо и нищо страшно да кажете: на този етап няма да даваме такава субсидия, не можем да си го позволим. А не две страници глупости да изчитате, които сами по себе си са добри, но не са в контекста на това, което Ви питам. Недейте да ръкопляскате, защото се излагате на такива отговори.

Благодаря Ви, господин Ганев, за това, че допълнително обяснихте Вашия въпрос към мен. Това, е, което мога да Ви отговоря към настоящия етап. Не знам и защо точно в момента се задават тези въпроси, тъй като знаете, че в момента тече бюджетната процедура и подготовката за бюджет 2026 в средата на годината. Така че, когато приключим с подготовката на бюджет 2026 и когато влезе за разглеждане в Народното събрание, ще имате пълната информация за това дали се предвиждат такива стимули за закупуване на нови автомобили, включително и електрически. (Реплики на народния представител Цончо Ганев.) Би трябвало също така да имате предвид и финансовото положение на държавата, което не е от вчера и от днес, а от години наред, и аз в следващата седмица ще изляза с подробен брифинг, за да обясня кой кога през годините какво е направил, за да се стигне до това финансово положение. Затова на Вашия въпрос мога да отговоря така: след като бъде готов бюджетът и всички разчети бъдат направени, ще стане ясно дали ще има възможност правителството в бюджет 2026, който ще бъде за шест месеца, да предоставя такива стимули за закупуване на нови и на включително нови електрически автомобили. (Реплики на народния представител Цончо Ганев.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, по мои сигнали заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и със заместник-министъра на вътрешните работи ходихте вече на проверка на място и се надявам да дадете актуална информация. Но аз, така или иначе, съм длъжен да задам въпроса, който е предмет на днешния парламентарен контрол. Повече от 3 години на голяма територия в местността Баба Алино, Курортен комплекс „Чайка“, град Варна, украинската групировка КУБ строи незаконно и сече незаконно вековна гора – без никакви разрешителни за сеч, без компенсаторни програми, без промяна статута на земята и без подробни устройствени планове. За тези дейности многократно съм алармирал РДГ – Варна, и Министерството на земеделието и храните. От трибуната на Народното събрание лично бившият служебен министър на земеделието и храните е потвърждавал за незаконните действия на украинската престъпна групировка, за които има образувана преписка в Районна прокуратура – Варна. Освен това голяма част от имотите са оградени незаконно с плътна ограда против разпоредбите на чл. 145 от Закона за горите – виждате кадри на екрана, тъй като ограничава свободното придвижване на хора и диви животни в горската територия. За това също алармирах служителите на РДГ – Варна, които след моя сигнал са изпратили писмо до украинската групировка за премахване на оградата, на който не са получили положителен отговор от тяхна страна. И незаконната ограда все още стои в голяма част от техните имоти, и все още ограничава свободното придвижване на хора и диви животни в горската територия. Подал съм сигнал и до служителите на дирекция „Природен парк „Златни пясъци“ за натрупани огромни количества земни маси и строителни отпадъци на територията на природния парк в непосредствена близост до незаконните строежи на украинската престъпна групировка КУБ, които след проверка на място потвърдиха, че такова незаконно сметище с приблизителна площ от 2 дка наистина съществува, че са поставили сигнална лента, ограничаваща достъпа до засегнатата площ, както и предупредителни табели, забраняващи преминаването на строителна техника, и че служителите на дирекцията осъществяват периодични обходи с цел недопускане на нови нарушения. За съжаление, от последния ми оглед на място установих, че няма нито предупредителни табели, нито сигнална лента, а незаконното сметище все още е там – на територията на природен парк „Златни пясъци“. Виждате го и на снимката в момента. Във връзка с продължаващите незаконни действия от украинската престъпна групировка КУБ във Варна, а именно: незаконно строителство в горска територия, незаконна сеч на вековни гори в горска територия, незаконно ограждане на гора, незаконно изхвърляне на земни маси и незаконно образуване на сметище в природен парк „Златни пясъци“, моля за отговор на следния въпрос: какви действия ще предприеме Министерството на земеделието и храните срещу продължаващите незаконни действия и престъпления от страна на украинската престъпна групировка КУБ във Варна? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Тъй като аз бях във Варна и видях с очите си какво се случва, но тъй като съгласно Закона аз трябва да прочета отговора на въпроса, който сте ми дали, предполагам, че в отношението и в дупликата ще взема по-голямо отношение. Само държа да отбележа, че Регионалната дирекция по горите през 2023 г. е сезирана от неправителствена организация. Това само като ремарка на това, което казвате, че от Вас е тръгнало. През периода 2023 – 2026 г. от страна на Регионална дирекция по горите – град Варна, са извършени множество самостоятелни и съвместни проверки с участие на други администрации на поземлени имоти в горски територии – държавна и частна собственост, попадащи в кадастрален район с № 2464 по кадастралната карта на град Варна, район „Приморски“. Установена е незаконна сеч, включително изкореняване и премахване на дървесна растителност в някои имоти, както и застрояване и ограждане в други имоти, за които не са проведени предвидените административни процедури за промяна на трайното предназначение на територията от горска в урбанизирана по реда на Закона за горите. За констатираното от проверките своевременно са информирани официално всички отговорни администрации – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – град Варна, Районна прокуратура – град Варна, Община Варна, Регионална дирекция за национален строителен контрол – град Варна, Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ – град Варна, Североизточно държавно предприятие – град Шумен, Регионална инспекция по околна среда и водите – град Варна. В началото на 2026 г. Министерството на земеделието и храните официално е сезирало Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, както и областния управител на област Варна за необходими действия по установяване на законосъобразността на строителната дейност. Впоследствие, предвид тежестта и мащаба на констатираните нарушения и с оглед защита на държавния интерес, Министерството на земеделието и храните допълнително е инициирало провеждането на две междуведомствени работни срещи под случая на 23 март 2026 г. и на 22 април 2026 г. с представители на всички отговорни ведомства – Министерството на вътрешните работи, Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по горите, както и Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерството на вътрешните работи, съобразно нормативно определената ѝ компетентност и правомощие за разследване и противодействие на лица или организирани престъпни групи. Представителите на участващите администрации са идентифицирали като основен проблем необходимостта от извършване на специализирана проверка по законността на извършеното строителство и установяване на лицата, които го извършват, както и предприемане на действия за преустановяване на тези незаконосъобразни действия. Също така като друг основен проблем при проверките на терен е установен ограниченият достъп до повечето строителни обекти, на които са поставени ограждения или охрана, което налага съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. Има нееднократно сезиране от страна на Регионална дирекция по горите – град Варна, към Община Варна по отношение на установеното от извършените проверки и необходимостта от изясняване статута на строежите. Също така за установената незаконна сеч и извършеното застрояване в горските територии Регионална дирекция по горите – град Варна, двукратно е сигнализирала по компетентност и Районна прокуратура – град Варна. На 27 април Община Варна е информирала Регионална дирекция по горите – град Варна, и други заинтересовани администрации за започване на процедура по спиране на строителството в имотите съгласно чл. 224а във връзка с чл. 225а от Закона за устройство на територията. Впоследствие Регионалната дирекция е уведомила и Изпълнителната агенция по горите. И нещо друго, което го няма в отговора ми, но което установих, когато отивах на проверката във Варна. Регионална дирекция по горите е отправила писмо с искане въпросната фирма да махне загражденията, на което въпросната фирма изключително културно, цинично, ако мога така да отговоря, е отговорила, че това няма как да се случи, вследствие на което, ако не се лъжа, в сряда Регионалната дирекция по горите е издала принудителна административна мярка за премахване на тези ограждения със срок 10 дни, вследствие на което, въпреки дупката в Закона за горите, която, надявам се, Вие като народни представители ще отстраните, тази ограда ще бъде принудително премахната. Благодаря за вниманието.

Благодаря. Господин Министър, отчасти съм доволен от Вашия отговор. Казахте, че в сряда е издадена тази заповед за 10-дневен срок. Надявам се, ако не е тази събота и неделя, следващата събота и неделя, като се прибера, да мога да се разходя свободно из природен парк „Златни пясъци“ и да не съм възпрепятстван от тези ограждения. Аз ще призова жителите на Варна да дойдат с мен да си направим една обиколка, и се надявам, разбира се, Вашето министерство наистина да си свърши работата, защото там действително се възпрепятства свободният достъп на хора и на диви животни. Сега от Вас разбирам, че всъщност Регионалната дирекция по горите многократно са информирали Община Варна за това, че там има незаконно строителство. Тоест кметът на община Варна Благомир Коцев от ПП-ДБ няма как да се оправдава, че не е сигнализиран и че не е знаел какво се случва, а пък не е предприел никакви действия по незаконното строителство. Сега, това, за което не съм доволен във Вашия отговор, е все още съществуващото незаконно сметище, което е идентифицирано и установено включително и от Вашите подчинени служители от дирекция „Природен парк „Златни пясъци“, които много описателно в отговор на пореден мой сигнал казват, че територията е на два декара, че там са сложили табели и сигнални ленти, които да ограничават достъпа до това незаконно сметище, и че те правят чести обходи. Това Вие не го засегнахте и на това не отговорихте, защото, аз пак може да се повторя, но при постоянните ми огледи там, на място, не видях нито табели, нито огради, а сметището все още си стои. Кога ще бъде премахнато това сметище? Ще бъдат ли наложени санкции на представителите на украинската престъпна групировка КУБ? И въобще докога ще продължаваме с това безобразие? Защото вече няма никакви оправдания, включително и Вие нямате оправдание, след като направихте съвместна акция по мои сигнали заедно с Министерството на вътрешните работи и с министъра на регионалното развитие и благоустройството. И вече цяла България знае за този проблем и никой няма извинение това да продължава. Крайно време е да спрем това безобразие и наистина да се предприемат адекватни мерки, и наистина да покажем, че законите в България са едни за всички – било то дали са български граждани, било то дали са украински граждани, временно пребиваващи на територията на България, на които ние сме предоставили идеални условия те да живеят тук и да се чувстват като едва ли не наши сънародници и България да е за тях като втора родина. Благодаря.

Уважаеми господин Стоянов, по отношение на Община Варна. Община Варна е сезирана от момента, в който при извършване на своята проверка по отношение на незаконната сеч, защото това е в прерогативите и правомощията на Регионалната дирекция по горите, е установила незаконна сеч. При установяването на тази сеч е уведомена и Община Варна. Община Варна към онзи момент и до настоящия е била с широко затворени очи по отношение на проблема. Защо? По какъв начин? Аз бих Ви посъветвал да се срещнете с кмета и да го питате защо от 2023 г. до настоящия момент абсолютно нищо не е направил, при положение че в документацията ние имаме писмо, където се коментира спиране на строителство. Да не говорим, че има издадени едни удостоверения, които са с неистинско съдържание, и така нататък, но пак бих Ви посъветвал да се видите с кмета на община Варна и той да Ви обясни. Сега, по отношение на премахването на оградата. Както преди малко споменах, в Закона за горите има абсолютна забрана да се огражда горска територия, но законодателят по начина, по който това го е направил в Закона за устройство на територията, е пропуснал да даде правомощия на Изпълнителната агенция по горите в случаите, в които има такова нагло отношение към българската гора, да даде правомощия те сами и за сметка на нарушителя да премахнат тази ограда, когато става въпрос за частен терен. Когато става въпрос за горска територия, тя е собственост на държавата и е ясно. Поради тази причина в момента, докато тече десетдневният срок, защото така, като гледам, съм убеден, че тази ограда сама няма да се махне, служителите на Регионалната дирекция по горите започват една сложна процедура по АПК, за да могат да гарантират, че абсолютно законово ще могат да махнат тази ограда, защото в противен случай срещу тях ще има съдебен иск. Когато това е готово, ще Ви поканя да дойдете с мен, за да видим заедно как служителите на Регионална дирекция по горите изпълняват гражданския и законовия си дълг. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ. Шум и реплики.) За сметището, което е в природния парк, не касае сеч. Не касае сеч, а касае природния парк. В момента съм разпоредил пълна проверка и в момента, когато проверката приключи, заповядайте в Министерството, ще Ви я покажа в детайли. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, госпожи министри! Госпожо Министър, точно преди седмица се случи природно наводнение заради голямо количество валежи – между 70 и 100 л на квадратен метър на огромна площ. То засегна населени места в областите Велико Търново, Габрово и Ловеч. Много реки, като Янтра в Габрово и Търново, река Жълтешка в Габрово, река Росица край Севлиево, преляха и заляха улици, инфраструктура, жилищни имоти и имущество. В различни населени места, като Долна Оряховица, Първомайци, Габрово, Априлци и така нататък – от различни общини, както и една област на Велико Търново, бе обявено бедствено положение и на някои места бе задействана системата за ранно предупреждение. В Севлиево, където от наводнението пострадаха 50 къщи под напора на водната маса, бе скъсан водопровод, който остави града и шест села без вода за няколко дни. Над 100 са пострадалите домакинства във Велико Търновско по данни на местната власт. Направи ми впечатление, че след наводнението присъстваха трима министри, но министърът на околната среда и водите не беше сред тях. Направи ми впечатление, че всички говореха за последствията от природното наводнение, но никой не обсъждаше причините за това водно наводнение. Както съм посочил във въпроса си – на основание задълженията на МОСВ за превенция на вредното въздействие на водите на национално ниво и във връзка с правомощията на басейновите дирекции по чл. 155, 188 и 143 от Закона за водите Министерството и неговите структури събират и обобщават информация за речни участъци с намалена проводимост, от които се създава опасност от възникване на наводнения, застрашаващи живота и здравето на населението, както и застрашаващи елементи от техническата инфраструктура. РИОСВ към Министерството осъществява текущ контрол върху състоянието на речните корита в рамките на населените места по отношение на това дали общинските администрации изпълняват своите задължения по почистването им и по осигуряването на тяхната проводимост. Басейновите дирекции в случая осъществяват контрол върху състоянието на речните корита извън населените места и върху изпълнението на задълженията на областните управители да поддържат тези корита почистени и с нормална проводимост. Затова следва и ние, и обществеността да получим отговор дали състоянието на речните корита е причината или пък една от причините за тяхното преливане и за причинените наводнения в три области. В тази връзка редно е да бъде посочено от МОСВ дали извършените проверки от РИОСВ и Басейнова дирекция „Дунавски регион“ за правилността на речните легла в тези три области са констатирали речни участъци, в които не е извършено почистване и не е възстановена нормалната проводимост, респективно не е отстранен рискът от вредното въздействие на водите върху инфраструктурата, здравето и имуществото на населението. Ако са били констатирани такива речни участъци от МОСВ, то следва да научим предприели ли са мерки, а ако са предприели, какви са те и съответно дали е констатирано неизпълнение на задължението от страна на отговорните субекти – кметове на общини, областни управители и напоителни системи, да подържат почистени и проводими речни корита. Затова Ви отправям следния въпрос: какво е състоянието на речните корита на реките, прелели в населените места в областите Велико Търново и Габрово? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, съгласно действащия план за управление на риска от наводнения в Дунавски район на басейново управление за периода 2022 – 2027 г. всички населени места, с изключение на град Априлци, попадат в райони със значителен потенциален риск от наводнения. За тези райони в Националната програма за изпълнение на плана са заложени мерки, които целят минимизиране на броя на засегнатите и пострадалите хора при наводнения, осигуряване на бързото отвеждане на водите при интензивни валежи и наводнения от урбанизираните територии, както и минимизиране на броя на жилищните имоти, социалната инфраструктура, засегната от наводнения. На ниво район за басейново управление са заложени и още хоризонтални мерки, като установяване на тиня, наноси, запушване на речните легла и поддържане на растителността в речните корита и коридори. В Програмата от мерки към плана на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за местата, които Вие акцентирахте във въпроса си, изрично е посочено, че за райони със значителен потенциален риск от наводнения, каквито са река Янтра при град Габрово, река Янтра от село Ледник до град Долна Оряховица и река Белица от село Нацовци до град Дебелец, има необходимост от поддържане и почистване на растителността. Конкретно по въпроса за състоянието на речните корита Ви информирам, че още сутринта на 23 май екипи на Басейнова дирекция – аз ги разделих на две групи, бяха на място по реките Янтра – Велико Търново и Габрово, Дряновска – Дряново и Царева ливада, Росица – Севлиево, област Ловеч, и част от техните притоци и засегнатите от наводнения територии, така че в реално време да знаем каква е ситуацията по тези реки и да се предава на координационния център, който бяхме създали в Министерския съвет. При извършения обход е констатирано, че реките са излезли от леглата си в съседни територии с ниски коти и са залели значителни по размери площи. Река Росица е заляла разположени встрани заводи и къщи вследствие на формиран висок отток, достигащ над 900 куб. м в секунда. В Габрово река Янтра е останала в леглото си, без да заличава странични терени. В Дряново почистената река Дряновска е излязла и заляла територии на града. Нито един от тези участъци на речните легла не е с констатирана намалена проводимост и необходимост от почистване, а в случая количеството паднали валежи и формираният речен отток надхвърлят капацитета, който леглата на реките са в състояние да провеждат. При проверките за проводимост, извършени преди наводнението на 22 май, са установени обаче и други участъци с намалена необходимост и необходимост за почистване, но в тях, с изключение на Царева ливада, не са регистрирани излизания на реките и наводнявания. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Министър, аз благодаря за конкретиката в отговора, а именно че не са установени непочистени речни корита или такива, които не са били с достатъчно добра проводимост измежду тези, които са прелели, образно казано. С други думи, аз разбирам, че техните стопани в тези участъци, които Вие посочихте, са изпълнявали своите задължения и природното наводнение, следствие от проливните дъждове в голям обем, не е причинено от непочистени речни корита. Аз поне така разбрах от отговора – считам го за достатъчно конкретен. Сега, във връзка с това, което посочихте, че са установени обаче от проверките преди самото наводнение други участъци с намалена проводимост и с нужда от почистване, имам един призив към Вас. В последните 10 години речните корита извън населените места не се почистват от областните администрации и от областните управители, като те се оправдават най-често с липсата на финансови средства и с тромавата процедура в ресорната Комисия по бедствия и аварии, както я наричаме, която, за съжаление, не подпомага финансиранията за това почистване. Като теглим чертата, никъде в България, абсолютно никъде в България в последните 10 години не са почиствани от областните администрации речните корита извън населените места, въпреки че това е тяхно задължение. Вие го знаете – чл. 138 и следващите от Закона за водите, при което ние, когато очакваме следващо, не дай си боже, наводнение, няма да имаме никаква превенция извън населените места. Затова призивът ми към Вас като член на Министерския съвет е наистина да координирате, заедно с другите членове на Министерския съвет и с министър-председателя, дейността на всички областни управители по отношение предприемането на реални мерки за почистване, а не просто на констатации от Басейнова дирекция – те се дават, така е, издават се предписания, посочват се рисковите места и аз съм го правил в една от областите, но реалното извършване на почистване трябва да се случи, и то възможно най-скоро. Ще Ви дам пример. Само в една област има 36 констативни участъка по мое искане, сформирана е междуведомствена комисия от областния управител миналата година и нищо не се случи. И само можем да се радваме, че там не са паднали проблемни дъждове. За да избегнем други подобни наводнения и да минимизираме щетите от тях, да ограничим щетите от тях, призовавам наистина незабавно да проведете координация с областните управители и да погледнете писмата, които те са изпращали до Министерския съвет през последните три години, и да се организират реални действия по почистването на речните корита, за да не страдаме всички ние, българските граждани, заради бездействие, което е продължило над 10 години от всички областни администрации без изключение. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Петров, всъщност аз Ви благодаря, защото тук може би е моментът да кажа, че аз съм разпоредила в момента проверка във връзка с предписанията, които са давани по-рано от страна на басейновите дирекции, които от тях са изпълнени именно за обходите, които са направили. Мога да дам пример и в населени, и извън населени места. Мога да дам пример, че само от началото на годината за Басейнова дирекция „Дунавски район“ са обходени места, които са над 211 проверки, приблизително 257 км и 20 броя участъци на 500 м след язовирните стени. Сега ще разбера каква е реалната ситуация и тук е моментът отново да акцентирам, че през 2023 г. създадохме един алгоритъм, за който вярвам, че е ключов от гледна точка на това да се знае каква е картината на територията на страната. Не мога да кажа оттогава какви действия са предприемани, но в настоящия момент отново ние ще направим карта, на която ще се покажат и ще се идентифицират съответните рискови участъци в три риска: първи, които застрашават и с най-висок риск, втори, насочени към инфраструктурата, и трети – с по-намален риск. Така че тази информация ще бъде налична съвсем скоро време. И наистина още в рамките на миналата седмица ние изпратихме и писма с акцент върху общините и върху всички областни управители, включително новоназначените областни управители, във връзка с ангажиментите, които те имат по Закона за водите, дори предстои среща с тях, за да се набележат конкретни мерки и стъпки именно за тези превантивни инструменти. Бих искала само да направя още едно уточнение, тъй като аз акцентирах върху Царева ливада. Още през 2025 г. са дадени съответните указания при извършена проверка на територията на село Царева ливада, община Дряново. Още тогава е установено, че е имало наноси с тревна и влаголюбива растителност – при последния обход, при който, както казах, на 23 май от екипите на Басейнова дирекция е установено, че не са предприети действия за поддържане на проводимостта на участъка на река Дряновска в село Царева ливада. Така че аз зададох въпроса и очаквам, разбира се, и сега от Басейнова дирекция, защото все пак предписанията са дадени преди повече от една година. А сега при нарочената проверка в ситуацията разбираме, че тези предписания не са изпълнени. Но към настоящия момент, както вече казах, е създадена организация и тези резултати ще бъдат публично достъпни, за да се знае къде са идентифицираните рискове. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, питането е в случая по политиките на новото правителство. На 17 май 2011 г., година и половина след избирането на Бойко Борисов от ГЕРБ за министър-председател, министърът на здравеопазването отменя Наредба № 7 от 25 май 1992 г. – за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Подзаконовият акт е действал на основание чл. 20 от отменения през 2004 г. Закон за народното здраве, когато министър-председател е бил Симеон Сакскобургготски от НДСВ. Припомням тези факти, тъй като чрез отмяната на цитираната Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването се премахват ясно посочените отстояния за инвестиционни намерения за индустриални обекти и други, които в тази наредба са варирали от 50 до 3000 м. Така становищата на РЗИ при оценка на въздействието върху околната среда се издават единствено след субективна оценка на съответните експерти, а в страната избухват стотици протести на жители, до чиито прозорци буквално се разрешава изграждане на индустриални замърсители. Примерите, които мога да дам от IV Избирателен район – Велико Търново, от който съм изпратен в Народното събрание, са, че ако цитираната Наредба № 7 или сходен подзаконов нормативен акт все още беше в сила, дървопреработвателното предприятие на „Кроношпан България“ ЕООД край Велико Търново нямаше да може да бъде въведено в експлоатация, тъй като е на 500 м, а не на 3000 м от прозорците на последните жилищни сгради. Предприятието за милион и двеста хиляди кокошки носачки край Дебелец, което е на около 1000 м, а не на 3000 м от прозорците на хората там, също не би могло да бъде реализирано. Списъкът може да бъде допълнен със стотици и даже може би хиляди подобни примери. Предвид изложеното, бих искал да получа устен отговор на следното питане: Възнамерява ли Министерството на здравеопазването да издаде нов подзаконов нормативен акт, с който отново да се определят хигиенно-защитни зони около селищата и да не се допускат индустриални замърсители на минимално отстояние от жилищни райони, или да предложи изменение и допълнение на Закона за здравето, чрез което да се постигне същият или по-добър ефект за опазване здравето на българските граждани и на околната среда?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Янчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! В изпълнение на решение № 560 на Министерския съвет от 2010 г. за приемане на план за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, с която е бил регламентиран подход за определяне на минимално допустими отстояния между източниците, които отделят вредности в околната среда, е отменена, считано от 17 май 2011 г., както и Вие посочихте. Счетено е към онзи момент, че въпросите, свързани с оценката на здравния риск и спазването на здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии, са тясно свързани с процедурите по Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове, касаещи извършването на екологична оценка, на планови програми и оценка на въздействието върху околната среда, на инвестиционни предложения, поради което действащата наредба е следвало да бъде отменена. Същевременно през 2011 г. са извършени редица промени в Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове към него. Концепцията, залегнала в Закона за опазване на околната среда, се основава на принципа, че дейностите следва да се извършват по начин, който да не допуска отделяне на вредности – химични, физични, биологични, в това число миризми в околната и жизнената среда, независимо от обстоятелството къде са ситуирани съответните обекти или на какво отстояние са същите от урбанизираните територии на населените места или помежду си. При условие, че в експлоатация се въвеждат промишлени предприятия, които изпълняват изискванията на националното и европейското екологично законодателство и които в процеса на експлоатация не допускат нарушения, не би следвало да се очаква риск за здравето на населението. Водени от грижа за здравето на населението, през 2024 г. Министерството на здравеопазването изготви и публикува за обществено обсъждане предварителен проект на наредба за здравните изисквания на урбанизираните територии. В проекта на нормативен акт не бяха регламентирани конкретни отстояния, а беше възприет подходът за инвестиционните предложения, за които не са изготвени доклади по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка с проекта на подробния устройствен план, въз основа на изготвена здравно-хигиенна оценка, да се определя и хигиенно-защитна зона. Не беше установен консенсус към онзи момент със заинтересованите страни, включително и с органите на изпълнителната власт. В по-голямата част от становищата се посочва, че не е необходимо издаването на нов нормативен акт, който ще доведе до увеличаване на административната тежест. Предложено е било към този момент да се обсъдят възможностите действащите нормативни актове в областта на околната среда, устройството на територията, ветеринарно-медицинската дейност да се допълнят със съответни релевантни текстове. Във връзка с горното в рамките на създадени междуведомствени работни групи експерти от Министерството на здравеопазването са предоставили предложения за допълване на действащи нормативни актове с текстове, които са свързани с определяне на отстояние от промишлени източници до обекти, зони и територии, подлежащи на здравна защита, съобразявайки се с изразените притеснения по отношение на увеличаването на административната тежест, но и с грижа за здравето на населението. На основание чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който обществените отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен, Министерството на здравеопазването е възприело подход за предоставяне на предложения за допълнение и изменение на специализираната нормативна уредба по отношение определянето на местоположението на промишлените обекти. Този подход вече дава резултат, видим в Наредбата за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци, издадена от министъра на околната среда, но с активното участие на Министерството на здравеопазването, където се регламентираха минимални отстояния между обектите – предмет на Наредбата, спрямо обектите, подлежащи на здравна защита, като например жилищни сгради, детски учебни и лечебни заведения, производство на храни и така нататък, и обектите за производство на лекарствени продукти, медицински изделия и козметични продукти. В допълнение към гореизложеното, към настоящия момент Министерството подготвя предложения за изменение и допълнение на Наредба № 14 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия по отношение на изискванията за определяне на хигиенно-защитна зона за възобновяеми източници на електрическа енергия. В заключение Ви уверявам, че Министерството на здравеопазването ще продължи да провежда политика, която да е насочена към опазване на здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда. Благодаря.

Госпожо Министър, повдигнах това питане, тъй като в предходното Народно събрание имахме доста екологични дебати и с министъра на околната среда и водите – тогава от БСП, който пък призоваваше да бъде призован и министърът на здравеопазването от ИТН в този дебат или в тези дебати, тъй като Министерството на здравеопазването безспорно има отношение. Бяхме призовавани също така и да предложим, само че на първо място Министерският съвет, разбира се, трябва да прави законодателните инициативи, както и самите министерства да си променят наредбите или да ги въвеждат, имам предвид издават, и възстановяване на положението от 2011 г. Сега, от Вашия обстоен отговор на въпроса, на питането, разбрах каква е била историята на отмяната и на различните политики назад във времето на Министерството на здравеопазването. Това обаче, което не ми стана ясно, и ето това е уточняващият въпрос: „Прогресивна България“, защото Вие сте политическо лице, Вие не сте представител на администрацията на Министерството на здравеопазването, „Прогресивна България“ – коалицията, в това правителство по отношение на политиките предвижда ли възстановяване на отстоянията, може би различни или по-добри дори от тези, които съществуваха между 1992-а и 2011 г. и опазваха в много по-голяма степен здравето на българите, или не предвижда правителството в случая или пък Министерството на здравеопазването такива мерки? Това с административното натоварване или капацитет – чудесно, знаете, че не е валиден аргумент и няма как да бъде. Напротив. Ясните правила в метри, когато са определени в нормативен акт, не в подход или вътрешна кореспонденция, винаги вършат много повече работа на гражданите – може би не на инвеститорите, може би не на небългарските инвеститори, може би не на замърсителите и тези, които нанасят щети на здравето на българите. Но нашият основен интерес, разбира се, са здравето на българите, както и на икономиката, разбира се, която може да функционира само със здрави българи.

Господин Янчев, благодаря за уточняващия въпрос. Да, Вие сте прав, аз изложих фактология, но включително и мерки, които и към момента са предприети – да, в рамките на други нормативни актове, но все пак са предприети, защото преценка се прави и към момента, но Вие сте прав, не и по тези отстояния на отменената наредба. Със сигурност ще обследваме казуса по-детайлно. Това, което трябва да се прецени също така в рамките на този анализ, е създаването на нова регулация, тъй като реално ние просто не можем да възстановим отменената през 2011 г. наредба. При създаването на нова регулация трябва да се прецени дали всъщност тя ще има въздействие към новите инвестиционни проекти, а не към тези, които вече са реализирани. Така че това е, да, сериозен анализ, който ще направим определено и ще Ви държим информирани. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Госпожо Министър, така стана доста по-ясно, че може би имате намерение, но още не сте стигнали дотам. Тук по-скоро Ви информирам, тъй като по време на предизборната кампания бяха дадени – не обещания, няма да ги наричам така, а ангажименти, и то от народните представители от „Прогресивна България“ от Велико Търново по време на предизборните срещи. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ много държим на това ангажиментите да се изпълняват. И ангажимент беше поет пред жителите на град Дебелец, които – всъщност то не е във Вашето министерство, а в Околната среда и водите – събраха над 3000 подписа, в това число петиции, водят дела в момента чрез инициативни комитети, за да се защитят от едно такова предприятие – няма да го споменавам пак, което е за кокошки носачки в огромни размери – милион и двеста, но там на хората беше казано, че ще се работи за възстановяване на тази Наредба № 7. Разговаряйте с народните представители от Велико Търново, защото в противен случай ние ще информираме за друго – че местните представители говорят едно, а Министерският съвет след това, което се излъчи, говори друго. Разбира се, в разумен срок, разбира се, занапред, но тези проблеми, които изтъкнах в питането като аргументи, са може би най-значимите, но в никакъв случай не единствените и разбира се, не само във Велико Търново, а в цялата страна. Тази политика, която е въведена след 2011 г., е колониална по отношение на България. Няма никакви европейски директиви, които да изискват България да има такова законодателство и да няма отстояния. И това са нашите проверки – не само нашите, на ВЪЗРАЖДАНЕ, а и на гражданския сектор, който също е активен по тази тема. Много благодаря за отговора на питането.