17 June 2026

Искането за изслушване е свързано с нашите икономически интереси не само в териториалните води и строго икономическата зона на България. Смятам, че обществеността – гражданите на републиката, нашите избиратели, както и народните представители трябва да получат повече информация по този въпрос. Става дума за икономически обвързвания на България, които са под диктата на друга държава. Ако няма такива, мисля, че няма никакъв проблем Външното министерство да се обоснове и да защити своята теза. Затова моето предложение е да прегласувате това, което ние Ви предложихме – искаме изслушване на външния министър във връзка не просто с изявленията на турския външен министър, а в защита на нашите национални интереси. Тук става дума не само за водите на река Тунджа и река Марица, не само за концесиите и договора с „Боташ“ – има много неща, които са били договорени и които трябва да станат достояние на обществеността. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Ние миналата седмица, от парламентарната група на ДПС, отбелязахме, че когато се правят опити за влошаване на междусъседски отношения, на отношенията между две съседни държави по повод внесеното искане за изслушване на външния министър Велислава Чамова, което не беше прието, моля Ви да се намесвате, тъй като Турция е държава партньор на България и както добрите междусъседски отношения, така и развитието на икономическите отношения е от изключителна важност. Не бива да се допуска противопоставяне между партньори. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще представя декларация от името на парламентарната група на „Прогресивна България“. Като припомняме решенията на Народното събрание за европейската интеграция на Северна Македония от 2022-а и 2025 г., като припомняме предходни декларации на Народното събрание, като припомняме Виенската конвенция за дипломатически отношения и Виенската конвенция за консулски отношения, като припомняме Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. и годишните мерки за преглед и имплементация, като припомняме множеството нападения, извършени в Северна Македония през последните години срещу официални български представителства и срещу българската общност, като припомняме дългогодишните предупреждения за ефекта на говора на омраза и целенасочено насаждане на антибългарски наратив върху средата на сигурност в Северна Македония, ние от парламентарната група на „Прогресивна България“ осъждаме палежа срещу посолството на Република България в Скопие като най-сериозно нарушение на Виенската конвенция за дипломатически отношения, грубо посегателство върху представителството на българската държавност и недопустимо престъпление от омраза. Изразяваме своята загриженост за ефекта от това посегателство срещу България върху българската общност в Северна Македония и върху способността македонските българи без страх да отстояват своята идентичност и права. Настояваме властите в Северна Македония да изпълнят своите задължения по приложимите многостранни и двустранни договори и да осигурят ефективно сигурността на българските дипломатически представителства както в страната и на работещите в тях служители, така и сигурността на българската общност и нейните организации. Призоваваме властите в Северна Македония да пресекат всякакви опити за омаловажаване, изкривяване или подмяна на мотивите за извършеното престъпление, да осигурят ефективно правораздаване по това и по всички други престъпления от омраза срещу България и българския народ и да проведат адекватна комуникационна политика относно недопустимостта на подобни деяния. Ние настояваме властите в Северна Македония да положат всички необходими усилия за предотвратяване на говора на омраза срещу България и българския народ в публичното пространство на съседната държава, както и незабавно да преустановят постоянното и целенасочено насаждане на антибългарски наратив сред местната общност. Призоваваме европейските институции да обърнат най-строго внимание на продължаващата целенасочена ескалация на напрежението срещу България и българския народ в страна – кандидат за членство в Европейския съюз, особено по отношение на поведението на официални представители на институциите в Северна Македония. Подчертаваме, че нарушаването на добросъседските отношения – един хоризонтален критерий в целия процес на присъединяване, е в остро противоречие със заявения от Северна Македония стремеж към членство в Европейския съюз, а наративите на отрицание и противопоставяне, особено когато са част от поведението на официалните власти, подкопават доверието в сериозността на намеренията на страната кандидат и нямат място в обединена Европа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ. Реплики: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За съжаление, двустранните отношения със съседите в какъвто и да е формат винаги са предизвикателство поради една много проста причина – съседите, както и роднините, не можеш да си ги избереш. Но нашите отношения с Република Северна Македония в контекста на тяхната европейска интеграция доминират както българската външна политика, така също и политиката на Европейския съюз. Това е едно постижение на българската дипломация, на българската държава и на задружните усилия на българския народ и институции, които след 2022 г. продължават да създават устойчивост на нашето мнение и визия – такива, които наблюдаваме, че вече доминират и в Европейския съюз. Договорът за добросъседство и приятелство с Република Северна Македония, който 2017 г. подписахме – след много години и след много усилия, след много съпротива, договор, който следва една декларация за добросъседство и приятелство, си спомняте, от 90-те години, си мислехме, че ще бележи нов път в отношенията тогава с Република Македония, а сега вече с Република Северна Македония. За съжаление, виждаме обаче, че това не се случва. Виждаме, че езикът на омразата, опитите за пленяване на една тема за вътрешнополитическа употреба създават както пречки пред евроинтеграционния процес, но така също са и бариера за развитието на много важни и съществени елементи от регионалната архитектура на сигурност на Балканите, а също така и в Централна и Източна Европа. Казвам го, защото не само добросъседството, но също така и проектите по военна мобилност, транспортна свързаност, инвестиции в инфраструктурата, какъвто е например Коридор № 8, продължават да страдат заради това, защото от западната ни съседка ние срещаме обструкции по линията на развитие на нормалните европейски взаимоотношения. Европейският консенсус от 2022 г., известен с името Френско предложение, или Френски компромис, е онова, което предложи вариант за излизане както от кризата с европейската интеграция на Република Северна Македония, но създаде също така и устойчивост на един приоритет, който българското правителство на господин Борисов през 2018 г. наложи на целия Европейски съюз по отношение на интеграцията на Западните Балкани. Европейската интеграция на Западните Балкани и страните от тази част на Европа е приоритет на България по много причини, основната от които сега, в контекста на войната в Украйна, ние виждаме. Това е общата сигурност, това са общите инвестиции в отбрана, в свързаност, в борба с хибридните елементи, със заплахата, която идва от изток и която виждаме, че не намалява своя натиск дори и сега – чрез своите проксита в държави, които иначе ние би следвало да считаме за приятелски. Именно за да не се допусне вражеско вмешателство в тези държави, някои от които съседни нам, ние смятаме, че процесът по влизане в Европейския съюз на нашите съседи трябва да продължи и България трябва да го подпомага. И България винаги го е правила. Но езикът на омразата, който взима връх в някои от тях, намира и своето изражение в такива посегателства, които аз не мога да определя само като материални, но и като такива срещу цялата ни държава. Ние от ГЕРБ-СДС остро осъждаме всяко поведение, което насажда насилие, което демонстрира антидемократичност, което е в разрез с всяка установена не просто европейска, но държавна, човешка, нормална, морална практика. Иска ни се това, което доминира нашите двустранни взаимоотношения, а и не само – това, което ги вписва в общия европейски контекст, да бъде водено от икономически, стопански, културни, образователни интереси. Отворените въпроси с Република Северна Македония не са между София и Скопие – те са между Скопие и Брюксел. Защото онова, което трябва да изпълни като ангажимент правителството в Република Северна Македония, е свързано с договор, с подписването на преговорна рамка, с протоколи, гласувани от българския парламент, които не стоят само между нашите две държави – те са вплетени в общия контекст на международни решения, за които се радвам, че след 2022 г. българската държава успя да отстоява успешно до ден днешен. Външната политика е нещо, което следва да бъде консистентно. Радвам се, че институциите, ние като законодатели, изпълнителната власт и цялото българско общество сме водени от една-единствена кауза – българския национален интерес, но българският национален интерес, който има своите реални, материални изражения: те могат да са политически, те могат да са културни, те могат да доминират по начин, по който понякога конвенционалната политика не успява. Всичко това обаче зависи от пътищата, по които ние се противопоставяме на такива проявления, които наблюдавахме преди няколко дни в Скопие. Няма да бъдем нито разбиращи, нито търпеливи, нито толерантни към която и да е проява на насилие. Призовавам Министерството на външните работи, но и цялото правителство да бъдат изключително категорични в посланията, които излъчват към Република Северна Македония и към компетентните органи, които следва да разследват и накажат виновните. Това не е прецедент – това е по-скоро рецидив! Ние помним запалването на културния клуб в Битоля, помним преди няколко месеца изпочупените врати и прозорци на сградата на нашата мисия в Скопие, знаем по какъв начин българите в Република Северна Македония – гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, биват третирани: само преди дни Драги Каров, българин, беше осъден; Любчо Георгиевски, българин, беше осъден! Не може да се използват репресивните методи на която и да е държава за това да не се зачитат основни човешки права. Това е, за което българската държава винаги се е застъпвала, винаги е работила и ще продължи да го прави. Ние успяхме с превенция по елегантен и дипломатичен, смятам, начин да предотвратим много сериозни грешки, които бяха на път да се случат, за съжаление – дали умишлено, дали от недоглеждане, но такива, които можеха да накърнят интересите на Европейския съюз, а оттам и на България. Правителството на господин Желязков беше много безкомпромисно – и не го казвам от гледната точка на заинтересована страна, но на човек, който е наблюдавал по какъв начин може българският национален интерес да бъде артикулиран в европейските институции и те да припознаят гледната ни точка като своя. Това е, което трябва да направим и заявим и сега. Нападението над българската мисия не е просто нападение над една държава, това е атака срещу държава – член на Европейския съюз, а в този смисъл и срещу целия съюз. Радвам се, че в тази зала ще прозвучат категорични и ясни послания. Не съм сигурен до каква степен те ще бъдат възприети и ще подействат като превенция оттук нататък, но ние трябва да знаем, че онова, което залагаме с поведението си, е и начинът по който гледат на нас в света. Затова нека бъдем на висотата на очакванията на българското общество, особено по теми, които имат толкова обединяващ за всички нас характер. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Радвам се, че през последните месеци най-сетне има обединение в това Народно събрание, както и в обществото, че решението от 2022 г. е много добра основа, на която може да обсъждаме всяко едно действие, събитие по отношение на нашите връзки и по отношение към това, което се случва в Северна Македония. Нека да припомня, че през 2022 г. всъщност не беше така. Падането на правителството на Кирил Петков беше в немалка степен обосновано именно във връзка с това предложение. Така че, след като мине известно време, след като емоциите отпаднаха, след като политическите сметки бяха оставени на заден план, имаме обща основа, около която всички сме обединени. Второто, което се видя през последните месеци на няколко международни форума – на единия от тях имах възможност да присъствам, след това на посещение тук, в България, беше албанският външен министър, е, че в Западните Балкани имаме две групи държави, които действат по съвсем различен начин: от една страна, можем да покажем Черна гора, Албания, които здраво са захванали техните реформи, които трябва да осъществят, за да успеят да постигнат точно тези реформи, които са необходими, за да започнат преговорите по различните глави, а от друга страна, виждаме държави, като Северна Македония и като Сърбия, които очевидно по-скоро търсят оправдание как да не осъществят тези реформи, отколкото да вървят по европейския си път. Именно в тази рамка се развиват и събитията, за които говорим днес. Подпалването на дипломатическите коли във всички случаи представлява една провокация и тази провокация е от сили в Северна Македония, които искат да попречат на европейското развитие на тази държава. Затова ние трябва да бъдем твърди, но също така трябва да бъдем спокойни, защото това е начинът да се отговори на провокации. Аз нямам никакво съмнение, че България, нейният национален интерес – нашият политически интерес, предполага всички държави в Западните Балкани да станат част от Европейския съюз, но това трябва да стане, когато те изпълнят ангажиментите, които са поети. И България трябва като член на Европейския съюз да покаже пример как с твърдост, но със спокойствие, трябва да се посрещат такива провокации, защото, за съжаление, тази не е първата, няма да бъде и последната. Радвам се, че през последните месеци начинът, по който обсъждаме този тип провокации в Народното събрание, показва, че можем да се обединим, за разлика от предишни случаи, когато винаги се появявахме разединени. Благодаря Ви.

Един модел, две безобразия – от тайния град край Варна до вкарването на България в еврозоната. Уважаеми български граждани! Днес България е свидетел на два скандала, които на пръв поглед изглеждат различни, но в действителност представляват един и същ модел на управление – модел на заобикаляне на правилата, институционално мълчание, политическо прикриване и поставяне на обществото пред свършен факт. Единият случай е така нареченият таен град край Варна, другият е вкарването на България в еврозоната с фалшиви данни и показатели. На пръв поглед – различни казуси и различни теми. В действителност – един и същ механизъм, едни и същи партии, едни и същи институции и едни и същи политически зависимости. Тук е големият паралел между двата казуса. При така наречения таен град край Варна обществото не вижда, или по-скоро, нека да си го кажем, вижда, всички ние виждаме: 104 обекта – застроени, изграждани в продължение на години при тежки закононарушения, а институциите се държат така, сякаш няма нищо подобно и те не съществуват. 104 обекта – пътища, инфраструктура, организирано строителство… Всичко това – без навременна реакция, без адекватен контрол и без политическа отговорност на управляващите. Въпросът е прост: как държавата не е видяла 104 обекта? Къде е била Общината? Къде е бил кметът на Варна? Къде е бил заместник-кметът на Варна, а днес вече депутат от ДБ, който е изпълнявал длъжността кмет, докато Коцев е бил в ареста? Как е възможно местната власт да не е знаела какво се случва на територията, която управлява? Къде е политическата отговорност на „Продължаваме Промяната“ и коалицията „Демократична България“, които управляват Варна и претендират да са носители на нов морал и нулева толерантност към корупцията? Къде са били институциите, контролирани с десетилетия от ГЕРБ? Каква е ролята на ДПС – един от политическите тумори в България, който неизменно присъства във всяка властова конфигурация в държавата и от години управляваше, само допреди дни, РИОСВ? Но абсолютно същият въпрос стои и за влизането на България в еврозоната. Как институциите не видяха реалното икономическо състояние на България?! Докато официалните данни на Националния статистически институт, БНБ и европейските институции, използвани в конвергентния доклад, отчитат инфлация около 2,8%, реално за българските граждани ситуацията е съвсем различна. Ръст на цените, за които според редица наши, вътрешни, български институти, реалността е съвсем различна. Инфлацията и към днешна дата продължава да е над 20%, тоест огромно разминаване между официалната статистика, реалностите, в които живеем всички ние, и това, което се представя от официалните институции. А това не са просто технически подробности. Това е фундаментален проблем, който касае институциите и фалшивите данни, които те представят в обществото ни. Защото критерият за ценова стабилност е ясен: инфлацията на държавата – кандидат за еврозоната, не може да бъде повече от 1,2 процентни пункта над средната стойност на трите държави с най-ниска инфлация в Европейския съюз. Ако реалният ръст на цените действително е бил значително по-висок от официално отчетения, това поставя тежките въпроси дали България реално е покривала критериите за членство към момента на взимането на тези решения. Тук паралелът с така наречения таен град е буквален – при Варна институциите не виждат строителството, при влизането ни в еврозоната институциите не виждат инфлацията. При Варна се правим, че 104 обекта не съществуват, при влизането ни в еврозоната се правим, че българинът не вижда как храните, токът, горивата и основните ни разходи поскъпват много по-бързо от официалната статистика. Но въпросите около еврозоната не свършват с инфлацията. В доклада за конвергенцията на Европейската централна банка от 2025 г. съществуват и конкретни критични бележки и предупреждения относно устойчивостта на българската икономика. Поставени са въпроси за структурни слабости, рискове при фискалния курс и последиците от липса на независима парична политика. Вместо тези предупреждения да бъдат частично обсъдени пред обществото, те бяха удобно заметени под килима – отново същия модел, както във Варна. При казуса с тайния град във Варна предупрежденията на ВЪЗРАЖДАНЕ се игнорираха повече от една година, докато незаконното строителство продължаваше да расте. При еврозоната икономическите аргументи на ВЪЗРАЖДАНЕ се игнорираха, докато се взимаше политическо решение за насилственото ни влизане в еврозоната. И ако някои още се съмняват, че става дума за един и същи механизъм, нека види какво се случи след това към днешна дата: преди дни Европейската комисия официално стартира процедура по прекомерен дефицит срещу България. С други думи, само няколко месеца след като страната беше обявена за готова, за част от клуба на богатите, вече има официални тревоги за фискалната ни стабилност. Но това не е изненада – още към момента на решението е имало ясни индикации за бъдещи дефицити над 3% от брутния вътрешен продукт, рискове за бюджета и прекомерно оптимистични прогнози за събираемост и приходи. Тоест както и при тайния град някой е решил да затвори очи при очевидното, така и при еврозоната някой е решил да представи една удобна версия на реалността, за да бъде постигнат предварително взет политически резултат. И тук въпросът е следният: кой носи политическата отговорност за тези безумия? Кои партии настояваха България да бъде вкарана в еврозоната на всяка цена? Нека да кажем: предишният парламент, когато се взимаха решенията. Това са ясно деклариралите се евро-либерални партии ПП, ДБ – коалицията, ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ – към онзи момент. Кои партии уверяваха обществото, че всичко е наред, независимо от растящите цени и икономическите рискове? Същите тези политически тумори. Кои партии носят отговорност за институционалното бездействие около Варна? „Продължаваме Промяната“ и коалицията „Демократична България“ – чрез управлението на Общината и кмета на Варна; ГЕРБ – чрез годините институционален контрол и администрация; ДПС, туморът ДПС – чрез неизменното си присъствие във всяка властова конструкция. И в двата случая механизмът е един и същ: първо се нарушават правилата, после институциите мълчат; след това политиците на тези тумори обясняват, че проблем няма, накрая обществото се поставя пред свършен факт. В случая с Варна – градът вече е там. При еврозоната – решението вече е взето. Има обаче още един важен въпрос. Днес, към днешна дата, Румен Радев и настоящото правителство може да не са участвали в създаването на тези процеси, но те носят отговорност за това, което правят сега, или по-точно за това, което не правят. Ако има публични данни за сериозни закононарушения около тайния град край Варна, защо няма сигнали за престъпления от длъжностни лица, на множество длъжности лица? Защо все още има депутат – не му е поискан имунитетът, изпълняващ длъжността заместник-кмет от така наречената демократична общност? Кой ще понесе отговорност и докога ще се прикриват тези лица? Защо ресорни министри само обикалят и дават интервюта, а вече няма входирани сигнали до прокуратурата за длъжностни престъпления през всичките тези години? Констатираното от Радев разминаване между официалните икономически показатели и даването на интервюта за състоянието на фиска към днешна дата и реалното състояние на страната при влизането в еврозоната си остават само констатации. Защо си остана само финансово изказване, а не последва сезиране на компетентните разследващи органи? Кой прикрива Радев? Мълчанието също казва много. Бездействието не е невинност. Когато една власт отказва да разследва публично поставени въпроси, тя де факто прикрива чужди действия чрез собственото си бездействие. ВЪЗРАЖДАНЕ настоява за пълно изясняване на всички факти около така наречения таен град край Варна и за независима проверка на данните, анализите и политическите решения, довели до приемането на България в еврозоната. Защо управляващите към днешна дата не са подали сигнал до прокуратурата за шефа на Националната статистика? Защо не са подали сигнал за министъра на финансите към онази дата, когато България влиза в еврозоната, за декларираните показатели към днешна дата? Това продължават да са въпроси, които са пред българското общество, а българските граждани заслужават истината. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, принципно декларации не се коментират, но това не беше декларация. Господин Цончо Ганев за пореден път направи една триада тук от безсмислени брътвежи, които нямат връзка с реалността, като използва различни и много обидни квалификации по адрес не само на Движението за права и свободи, но да Ви припомня: проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ и техните слуги тук, в българския парламент, винаги са атакували Движението за права и свободи и всички системни партии. По волята на българските граждани, по волята на българските граждани…

…Движението за права и свободи от първите демократични промени е част от това Народно събрание – по волята на българските граждани. По волята на българските граждани ние сме защитавали мира, целостта и правата на всички български граждани. По наша воля сме следвали пътя на евроатлантизма. Благодарене и на ДПС България е член на НАТО. Благодарение и на ДПС България е член на Европейския съюз – въпреки опитите Ви да отклоните България от този път. Много пъти слушахме тук Вашите тиради против еврото, но се оказа, че Вашите спестявания са в евро много отдавна.

Вие бяхте основни антиваксъри – оказа се, че всички сте ваксинирани, или голяма част от Вас. Сега сте много против "Баба Алино" – разбира се, там трябва да излезе цялата истина и ние сме настояли за това – да не се окаже, че Вие сте най-големите земевладелци и собственици на имоти там.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, представям Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 52-654-02-49, внесен от Петър Бойков Витанов и група народни представители на 9 юни 2026 г. На свое заседание, проведено на 11 май 2026 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание № 52-654-02-49, внесено от Петър Бойков Витанов и група народни представители на 9 юни 2026 г. Проектът беше представен от народния представител Петър Витанов, който посочи, че с параграфи от 1 до 3 се предлага съобразяването на разпоредбата на чл. 23, касаеща дейността на постоянната Комисия на Народното събрание по превенция и противодействие на корупцията, и на другите текстове от Правилника с приетия от Петдесет и второто народно събрание на 29 май 2026 г. Закон за противодействие на корупцията срещу лица, заемащи публични длъжности. Той допълни, че с § 4 се предлага промяна в начина на определяне на възнагражденията на народните представители. Целта е да се преустанови действащият механизъм за автоматично преизчисляване на възнагражденията на всеки три месеца и да се въведе по-прозрачен и предвидим подход, съобразен с общата политика по доходите в публичния сектор. Предлага се основното месечно възнаграждение на народните представители в Петдесет и второто народно събрание да бъде фиксирано в размер на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данните на Националния статистически институт за месец март 2026 г. След представянето Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ подкрепя внесения Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 52-654-02-49, внесен от Петър Бойков Витанов и група народни представители на 9 юни 2026 г., и предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 50 от 2026 г.) Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: § 1. В чл. 8, ал. 1, т. 12 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 2. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. на всяко шестмесечие изисква доклад от Комисията за противодействие на корупцията и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и провежда изслушвания на председателите и членовете им;“. 2. В т. 6 думите "чл. 82, ал. 1 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 86, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В т. 7 след думите „задълженията си“ се добавя „по чл. 8 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и“. § 3. В чл. 143, ал. 2, чл. 144 и чл. 145 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 4. В приложението към Правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ чл. 5 се изменя така: „Чл. 5. (1) Народните представители получават основно месечно възнаграждение в размер на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данните на Националния статистически институт за месец март 2026 г. Възнаграждението се получава по банков път. (2) Основното месечно възнаграждение по ал. 1 може да се увеличава в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера съгласно предвиденото в Закона за държавния бюджет за съответната година.“ Това е, благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз си мисля, че няма нужда да привеждаме допълнителни аргументи и допълнителни мотиви за това решение, защото всеки човек с капка социална сетивност или емпатия усеща вътрешно в себе си, че е крайно необходимо да проведем един дебат и да вземем едно решение по въпрос, който, апропо, се дискутира години наред в редица Народни събрания. Много често дискусиите по тази тема преди са преминавали сферата на тази солидарност, която всички лелеем, и са отивали в графата „популизъм“. И искрено вярвам, че днес няма да се стигне дотам. Както вече стана ясно, две са насоките на промените в Правилника. Едното е съотнасяне на текстовете, свързани с приемането на Закона за Комисията за противодействие и превенция на корупцията, и заменянето на тези текстове с досегашните, свързани със Сметната палата, във връзка с отчетността на народните представители. И вторият, струва ми се, по-значим и съдържателен, е свързан с възнагражденията на народното представителство. Както вече споменах – въпрос, който се е разисквал през годините многократно, но никога не е имал решение. Идеята на това замразяване на възнагражденията, струва ми се, от една страна, е свързана с голямото очакване на обществото, защото в тези дни на криза ние трябва да даваме пример, включително и чрез нашите възнаграждения, но той има и чисто практично измерение, а именно подобряването на прозрачността и отчетността в държавните финанси. Това, което правим, е да премахнем автоматизмите. Още нещо, може би една скоба – не народните представители са виновни за значителното повишаване на възнаграждението им през последните години, а именно това обвързване с различни автоматизми, което направи средната заплата, бих казал, в страната – в публичния сектор, значително изпреварваща ръста, производителността на доходите на останалите и така нататък. Затова моят апел към Вас е съвсем смирено да приемем тези промени в Правилника, за да дадем добър пример пред българското общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да Ви запозная с доклада, предлагам на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника на Народното събрание в залата да бъде допуснат Калоян Калоянов – заместник-министър на вътрешните работи, и Любослав Попов – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 52-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г. На редовно заседание, проведено на 11 юни 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 52-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г. На заседанието присъстваха: Иван Демерджиев – министър на вътрешните работи; Владислав Тодоров – началник на отдел „Престъпления и незаконно съдържание в интернет“, дирекция „Киберсигурност“ в ГДБОП; Петър Василев – началник на отдел „Правно обслужване и човешки ресурси“ в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“; и Любослав Попов – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на вътрешните работи. Господин Демерджиев отбеляза, че основната причина за предлагането на разглеждания законопроект е необходимостта от осигуряване прилагането на правни актове на Европейския съюз. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн, с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. В българската нормативна уредба е необходимо да се осигури прилагането на основни елементи от посочения регламент, като определянето на компетентния национален орган съгласно чл. 12, който може да издава заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следи за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налага санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им съгласно чл. 18 от Регламента. За неизпълнение на задълженията по Регламента Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу България, в резултат на която на 18 юни 2025 г. е предявила иск пред Съда на Европейския съюз. При осъдителна присъда ще последват значителни имуществени санкции за страната ни. Със Законопроекта се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г., с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията. Със Законопроекта се определят и функциите на националното звено за контакт по Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество и за изменение на Решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и Регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент Прюм II). Регламентът определя условията и процедурите за автоматизирано търсене на ДНК профили, дактилоскопични данни, определени данни за регистрацията на превозни средства, лицеви изображения и полицейски досиета, както и правилата за обмен на основни данни след потвърдено съвпадение на биометрични данни. Предлагат се норми за въвеждане в националното законодателство и на изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета. Посочената директива установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления. Поради неспазване на крайния срок за транспониране на Директивата с уведомително писмо на Европейската комисия от 31 януари 2025 г. е стартирала процедура за нарушение по реда на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. На следващо място, министърът отбеляза, че Законопроектът съдържа мерки за повишаване ефективността на действията на Главна дирекция „Гранична полиция“, които са насочени към създаване на нормативни основания за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони. В тази връзка органите на Главна дирекция „Гранична полиция“, осъществяващи специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и в периметъра на летищата, следва да имат и компетенции по прилагане на принудителни мерки за приземяване на безпилотни въздухоплавателни средства и/или за тяхното отстраняване по смисъла на чл. 626, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване в тези зони. В последвалата дискусия участие взеха народните представители: Даниел Митов, Бойко Рашков, Младен Маринов и Петър Петров. Министър Демерджиев отговори изчерпателно на всички поставени въпроси. Въз основа на извършеното гласуване – с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 52-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г.“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В представения законопроект са изведени, на първо място, основни приоритети в изпълнение на Плана за действие 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, отнасящи се до необходимост от осигуряване на правни актове на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Предвиждат се мерки по прилагането на Регламент № 784 от 2021 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн, с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. Следва да се осигури в прилагането на българската нормативна уредба на основни елементи от Регламент № 784, като: определянето на компетентния национален орган в структурата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, който може да издава заповеди за премахване, с които от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до такова терористично съдържание във всички държави членки, да следи за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налага санкции на доставчици за хостинг услуги при системно или нетрайно неспазване на задълженията им по чл. 18 от Регламента. Компетентният национален орган отговаря за изготвянето на годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред, и броя на решенията за налагане на санкции. За неизпълнение на задълженията по Регламента Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу България, № 2113 от 2022 г., в резултат на която на 18 юни 2025 г. е предявила иск пред Съда на Европейския съюз, което може да доведе до значителни неблагоприятни последици и имуществени санкции за страната ни. Предлагат се норми за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива № 977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение № 960 от 2006 г. на Съвета. Директива № 977 установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разследването или разкриването на престъпления. Директивата заменя, като подобрява и надгражда съществуващата правна уредба по силата на Рамково решение № 960. Актуализираните правила водят до опростяване и оптимизиране на процедурите, за да се улесни ефективното полицейско сътрудничество при противодействие на трансграничната престъпност на различни етапи от разследването – от етапа на събиране на разузнавателни данни за престъпността до етапа на наказателното преследване. За транспониране на изискванията на Директивата в Законопроекта се предлагат изменения в глава пета, раздел II, чл. 108 – 119 от Закона за МВР за отразяване на новите специфични изисквания по отношение на опростения обмен на информация и данни между компетентните правоприлагащи органи на страните – членки на Европейския съюз. Поради неспазване на крайния срок за транспониране на Директивата с официално уведомително писмо на Европейската комисия от 31 януари 2025 г. е стартирана Процедура за нарушение № 13 от 2025 г. по реда на чл. 258 от ДФЕС. Предвиждат се промени в уредбата на полицейската регистрация по чл. 68 от ЗМВР предвид тълкуванията на разпоредбите на Директива № 680 от 2016 г., дадени в актуалната практика на Съда на Европейския съюз – това са решения по преюдициални дела № 205 от 2021-а, № 118 от 2022-а и № 80 от 2023-а г. На основание изведеното от Съда на Европейския съюз несъответствие на националната правна уредба с правото на Евросъюза следва да бъдат предприети промени по отношение спазването на принципите за необходимост и пропорционалност при обработването на чувствителни биометрични данни на лица, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, за целите на полицейската регистрация. В Законопроекта са включени изменения за постигане намаляване на административната тежест във връзка с изискуемите документи по удостоверяване съответствието на обекти и съоръжения с изискванията за пожарната безопасност. Предвижда се отпадане на изискването за подаване на искане от заинтересованото лице/упълномощен представител за издаване на документи по чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР, когато се издават в производството по вътрешна административна услуга, и служебно събиране на информация, налична в търговския регистър, при промяна на вписани обстоятелства/актове за лицето, получило разрешение за извършване на дейности по пожарна безопасност и/или обслужване на обекти, уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност – чл. 132, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Законопроектът съдържа и мерки за повишаване ефективността в дейността на Главна дирекция „Гранична полиция“, насочени към създаване на нормативни основания за противодействие на заплахи, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони. В тази насока се предлага добавяне на дейността по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – наблюдение на държавната граница, специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата, сред тези, при осъществяване на които органите на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги, респективно предаването на електронни съобщения. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвижда изменение в Закона за ДАНС с оглед предоставянето на възможност на органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ да отправят искане до Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България за целите на предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, свързани с трафик на хора, нелегална миграция, контрабанда на стоки и други видове трансгранични престъпления. В изпълнение на препоръки от Доклада за оценка на България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията – ГРЕКО, пети кръг на оценка „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централното управление – висши държавни длъжности, и правоприлагащите органи“, в Законопроекта се установява принципът на оперативна независимост на полицейските органи спрямо политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, както и правила относно ограничаване на рисковете от конфликт на интереси след напускане на службата. В заключение, ако не се лъжа, това е петото внасяне на Законопроекта – внасян е в Четиридесет и осмото, Четиридесет и деветото, Петдесетото и Петдесет и първото народно събрание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Подкрепата за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР е необходима, навременна и стратегически обоснована по няколко ключови причини: На първо място, изпълнението на задълженията към Европейския съюз и избягване на финансовите санкции. Законопроектът е пряко свързан с прилагането на редица европейски регламенти. България вече е обект на наказателна процедура от Европейската комисия за неизпълнение на част от тези ангажименти, включително по Регламент (ЕС) 2021/784. При неизпълнение страната е изложена на реален риск от значителни финансови санкции след осъдително решение на Съда на Европа. На второ място, борба с терористично съдържание онлайн и защита на обществения ред. Създават се ясни национални механизми за прилагане на европейските правила за премахване на терористичното съдържание в интернет. Това повишава способността на държавата да реагира бързо срещу онлайн радикализация и злоупотреба с дигитални платформи. На трето място, засилва се киберсигурността и международното сътрудничество. Чрез прилагане на европейските регламенти за оперативна съвместимост се осигурява по-бърз и ефективен обмен на информация между държавите членки на полицията, границите и миграцията. Това е ключово за противодействието на трансграничната престъпност. На следващо място, въвеждане на модерни механизми за полицейско сътрудничество. Законопроектът дава възможност за автоматизирано търсене и обмен на ДНК, дактилоскопични данни, регистрация на МПС и други биометрични данни. Това значително ускорява разследванията и повишава разкриваемостта на престъпленията. На пето място, по-бърз и ефективен обмен на информация между правоприлагащите органи. Чрез транспониране на Директива (ЕС) 2023/977 се гарантира хармонизиран и ускорен обмен на оперативна информация между държавите членки, което е критично за борбата с тежката организирана престъпност. На шесто място, повишава се сигурността на критичната инфраструктура и границите. Законопроектът предвижда мерки срещу нови заплахи, включително използването на безпилотни и летателни апарати в граничните и летищните зони, което дава правомощия за тяхното неутрализиране при риск. На следващо място, укрепване на правната сигурност и институционалния капацитет на МВР. Създава се ясна национална рамка за компетентните органи, което елиминира нормативни празноти и гарантира предвидимост при прилагането на европейското право. В заключение – този законопроект не е просто техническо изменение, а ключова стъпка за синхронизиране на България с европейската правна рамка за избягването на санкции и за реалното повишаване сигурността на гражданите. Мисля, че е важно да отбележа, както и председателят на Комисията, че на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред всички присъстващи гласуваха за така представения законопроект. Затова предлагам Законопроектът да бъде подкрепен на първо гласуване. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпросните промени в Закона за Министерството на вътрешните работи са плод на труда на много правителства до момента и въвеждат, транспонират европейско законодателство, което е редно в крайна сметка да бъде приложено. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи на първо четене предложението за въвеждане в Закона за Министерството на вътрешните работи на всички промени. Но аз искам да Ви обърна внимание на един конкретен текст, който засяга принципа на оперативна самостоятелност на полицейските органи – на чл. 57, в който се казва, че дейността на полицейските органи се осъществява на принципа на оперативната самостоятелност. Този текст е по принцип правилен и трябва да съществува, но следва да бъде доразвит между първо и второ четене. Важно е, естествено, да започнем от фактите. Българското законодателство не започва от нулата по този въпрос и в момента Законът за МВР съдържа сериозни гаранции за независимостта на разследващите полицаи. Член 15 от Закона ясно предвижда, че разследващите органи извършват дейността си при условията и по реда на НПК, вземат решенията си по вътрешно убеждение и се ръководят единствено от Закона. А Законът изрично забранява на техните ръководители да дават указания по конкретни разследвания или по какъвто и да е начин да се намесват в тяхното провеждане. Това са важни гаранции и те трябва да бъдат признати. Но именно тук се намира и същинският въпрос. Тези гаранции действат основно в рамките на вече образуваното наказателно производство. Съвременната полицейска дейност обаче не се изчерпва с разследването по НПК. Съществуват оперативно-издирвателни дейности, проверки, преписки, анализи, оценки на рискове, предварителна работа по сигнали и множество други дейности, които предхождат или съпътстват наказателното производство. Именно в тази зона Законът все още не съдържа достатъчно ясни гаранции за разграничаване между политическото ръководство на Министерството и професионалната оперативна дейност на полицейските органи. Затова според нас е необходимо да се направи и следваща крачка, когато се развива този текст, засягащ оперативната самостоятелност на полицейските органи. Не е достатъчно да запишем, че просто съществува оперативна самостоятелност, а трябва да създадем механизмите, които да я гарантират. Трябва ясно да бъде разписано, че политическото ръководство на Министерството определя политики, стратегически цели и приоритети, но не може да дава указания относно конкретни оперативно-издирвателни дейности, проверки, преписки и разследвания. Трябва да бъде въведено изискване всяко допустимо указание по конкретен случай да бъде в писмена форма и да подлежи на регистрация. И това не е въпрос на недоверие към който и да било министър, напротив – това пази и министъра. Това е въпрос, разбира се, и на институционална защита. Писмената форма защитава както служителя, така и министъра, премахва съмненията, премахва неформалните внушения и създава проследимост на управленските решения. Наред с това трябва да бъде гарантирано, че служител няма да носи неблагоприятни последици, когато откаже да изпълни указание, дадено в нарушение на Закона или извън предвидената форма. Смятаме също, че правилно е поставен въпросът за поведението след напускането на системата. Предвидената декларация за конфиденциалност е добра първа стъпка, но би следвало Законът по-ясно да уреди задължението за неразкриване и неизползване в частен интерес на непублична информация, придобита при изпълнение на служебните задължения. Уважаеми колеги, в крайна сметка въпросът не е дали министърът трябва да ръководи системата – разбира се, че трябва. Въпросът е как да гарантираме, че политическото ръководство ще определя политиките, а професионалните органи ще вземат решенията по конкретните случаи и разследвания. Това е границата, която отличава силната институция от други възможни зависимости. Затова ГЕРБ ще подкрепи текста на първо гласуване, но ще предложи между първо и второ четене допълнителни гаранции, които да превърнат принципа на оперативна самостоятелност от декларативен текст в реално действаща институционална гаранция. Благодаря за вниманието.

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми колеги! Процедурно предложение. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът за предложения по приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона на Министерството на вътрешните работи, № 52-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г., да бъде намален на пет дни. Благодаря.

Първото решение е за Парламентарната асамблея за НАТО: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО в състав от шестима членове, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – двама; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един; - за парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“ – един; - за парламентарната група „Демократична България“ – един; - за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“; - … от парламентарната група „Демократична България“; - … от парламентарната група „Продължаваме Промяната“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: - … – ръководител; - … – заместник-ръководител; - … – заместник-ръководител.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! От името на нашата парламентарна група предлагаме за ръководител на делегацията в НАТО Иван Тодоров Лалов, а за член – Валентин Ботев Гечевски. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на нашата парламентарна група предлагаме за заместник-ръководител на Парламентарната асамблея на НАТО господин Даниел Митов. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Парламентарната група на ДПС предлага господин Станислав Анастасов за член на делегацията на НАТО. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Демократична България“ за член и заместник-ръководител на делегацията към Парламентарната асамблея на НАТО предлагаме господин Атанас Славов.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ за член на Парламентарната делегация на НАТО предлагаме господин Радослав Рибарски. Благодаря Ви.

Благодаря. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз в състав от петима членове, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – трима; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един; - за парламентарната група „Демократична България“ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Демократична България“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: - … – ръководител; - … – заместник-ръководител.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група на „Прогресивна България“ предлагаме Димитър Бисеров Петров за заместник-ръководител на делегацията в Интерпарламентарния съюз, а за членове – Николай Иванов Косев и Николета Костова Тодорова. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за член и за ръководител, тоест за председател на Интерпарламентарния съюз, предлагаме госпожа Росица Кирова. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, от името на „Демократична България“ предлагаме Владислав Панев за член на постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония в състав от четирима членове, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – двама; - за парламентарната група „Демократична България“ – един; 2. Избира за членове на делегацията, както следва: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Демократична България“; 3. Избира ръководство на делегацията в състав: - … – ръководител; - … – заместник-ръководител.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Предложението на парламентарната група на „Прогресивна България“ за състава на делегацията в Парламентарната асамблея по франкофония включва: за заместник-ръководител – Олга Бориславова Борисова, и за член – Владимир Милчев Николов. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. За член и ръководител на Парламентарната асамблея по франкофония предлагаме Елисавета Белобрадова.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в състав от петима членове, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – трима; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един; - за парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“ – един; 2. Избира състав на делегацията, както следва: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“. 3. Избира за ръководител на делегацията: …“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Прогресивна България“ предлагаме следните имена: ръководител – Милен Колев Трифонов, и членове – Александра Йовчева Вълчева и Васил Иванов Горанов. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС предлагаме господин Александър Иванов за член на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. От парламентарната група на ДПС за член и заместник-ръководител на делегацията към Парламентарната асамблея на Черноморското икономическото сътрудничество предлагаме госпожа Айтен Сабри. Благодаря. (Уточнения между председателя Михаела Доцова и народния представител Атидже Алиева-Вели.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съюза на Средиземноморието Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съюза на Средиземноморието в състав от трима членове, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – двама. - за парламентарната група „Демократична България“ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: - ... от парламентарната група „Прогресивна България“; - ... от парламентарната група „Прогресивна България“; - ... от парламентарната група „Демократична България“. 3. Избира за ръководител на делегацията: ... .“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми колеги! От парламентарната група на „Прогресивна България“ предлагаме за делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието за ръководител Даниел Славеев Парушев и за член Ирина Славчова Асиова – Диамант. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Демократична България“ за член на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието предлагаме господин Павел Попов.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в състав от четирима основни представители и трима заместващи представители, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – трима основни; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един заместващ; - за парламентарната група „Демократична България“ – един заместващ; - за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – един заместващ; - за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – един основен. 2. Избира състав на делегацията, както следва: а) Основни представители: - ... от парламентарната група „Прогресивна България“; - ... от парламентарната група „Прогресивна България“; - ... от парламентарната група „Прогресивна България“; - ... от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ. б) Заместващи представители: - ... от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - ... от парламентарната група „Демократична България“; - ... от парламентарната група „Продължаваме Промяната“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: - ... – ръководител.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива в състав от петима членове, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – двама; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един; - за парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“ – един; - за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: - … от парламентарната група „Прогресивна България“ - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“; - … от парламентарната група на „ВЪЗРАЖДАНЕ“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: - … ръководител.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на парламентарната група на „Прогресивна България“ предлагам за членове: като първи член – Румяна Златинова Янкова-Аврамова, и член – Владимир Петков Раков. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за член на делегацията към Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива предлагам господин Красимир Терзиев.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ в постоянната делегация на Народното събрание на Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива предлагаме като член и ръководител госпожа Искра Михайлова-Копарова. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме за член в делегацията за Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива господин Коста Стоянов.

Уважаема госпожо Председател! „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие в състав от четирима членове, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – двама; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един; - за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ. 3. Избира за ръководител на делегацията: …“.

Благодаря за предоставената възможност. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на парламентарната група на „Прогресивна България“ предлагаме в делегацията на Интерпарламентарната асамблея по православие следните членове: като първи член – Юлиан Георгиев Димитров, като втори член – Иван Запрянов Мавродиев. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС предлагаме за член и за ръководител на делегацията на Интерпарламентарната асамблея по православие господин Тома Биков. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ предлагам за член в Интерпарламентарната асамблея по православие Петър Петров. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а“ и „с“ и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в състав от шест основни представители и шест заместващи представители, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – двама основни и три заместващи; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един основен и двама заместващи; - за парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“ – един основен и един заместващ; - за парламентарната група „Демократична България“ – един основен; - за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – един основен. 2. Избира състав на делегацията, както следва: а) Основни представители: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“; - … от парламентарната група „Демократична България“; - …от парламентарната група „Продължаваме Промяната“. б) Заместващи представители: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: - … ръководител; - … заместник-ръководител.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От парламентарната група на „Прогресивна България“ предлагаме следните членове: ръководител – Весела Господинова Момчева-Таун; основен представител – Слави Василев Василев; заместващи представители – Румен Василев Мунтянов, Тихомир Евгениев Кръстев и Вяра Радкова Петрова. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за основен член и заместник-ръководител на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предлагаме госпожа Деница Сачева, за заместващи членове предлагаме Костадин Ангелов и господин Стефан Арсов. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ предлагаме: за основен член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – госпожа Атидже Алиева-Вели, и за заместващ член – господин Джем Яменов. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група на „Демократична България“ за основен член на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предлагаме Надежда Йорданова.

Благодаря Ви, госпожо Председател. За основен представител в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предлагаме господин Богдан Богданов. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в състав от 5 основни представители и 5 заместващи представители, както следва: - за парламентарната група „Прогресивна България“ – двама основни и трима заместващи; - за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един основен и един заместващ; - за парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“ – един основен; - за парламентарната група „Демократична България“ – един заместващ; - за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – един основен. 2. Избира състав на делегацията, както следва: а) Основни представители: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Движение за права и свободи – ДПС“; - … от парламентарната група „Продължаваме Промяната“. б) Заместващи представители: - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група „Прогресивна България“; - … от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; - … от парламентарната група „Демократична България“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: -… – ръководител; -… – заместник-ръководител; -… – заместник-ръководител.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Прогресивна България“ предлагаме следните членове: ръководител – Асен Илиев Бабачев; основен представител – Александър Романов Узунов; заместващи представители – Явор Иванов Плашилски, Георги Светломиров Петров, Радослав Йорданов Вълчев. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за членове на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предлагаме: за основен такъв и заместник-председател – Георг Георгиев, и за заместващ представител – госпожа Йорданка Фандъкова. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. За постоянен представител и заместник-ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ОССЕ предлагаме госпожа Атидже Алиева-Вели. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ за основен представител в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предлагаме господин Асен Василев. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, от името на парламентарната група на „Демократична България“ за заместващ представител в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предлагаме госпожа Александра Стеркова.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз бих искал да направя едно редакционно предложение на така изчетеното решение, защото то съответства на неформалната договорка, която имахме на Председателския съвет, но има допусната неточност. Моето предложение за редакционна бележка е следното: в т. 1, първо тире: „за парламентарната група „Прогресивна България“ трима основни“ – и добавяме „и един заместващ“. За парламентарната група на ГЕРБ-СДС остава същото. За парламентарната група „Демократична България“ остава „един заместващ“ – същото. Отпада тирето за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ с един заместващ. Тоест заместващият съгласно решението на „Продължаваме Промяната“ отива в „Прогресивна България“. И съответно в т. 2, в края, текстът се заменя така: „Основни представители: от парламентарната група на „Прогресивна България“ са четирима, както следва…“ Подточка „б“ Заместващи представители: „от парламентарната група на ГЕРБ-СДС“ и „от парламентарната група на „Демократична България“ остават; „от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ се заменя с „парламентарната група на „Прогресивна България“. Благодаря Ви.

Уважаеми председател на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! От парламентарната група на „Прогресивна България“ за делегацията в Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа предлагаме за основни представители: Стоян Сергеев Тричков, Елена Маргаритова Нонева, Живка Дочева Бучовска. Това са основните представители, а заместващ представител: Иван Георгиев Голомеев. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за заместващ член в делегацията в Асамблеята в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа предлагаме госпожа Цвета Караянчева. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Демократична България“ за заместващ представител в делегацията на Народното събрание предлагам госпожа Катя Панева.

Благодаря, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ за член и ръководител на делегация в Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа предлагам господин Ангел Георгиев. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: Доклад относно Общ законопроект, № 52-653-123-8, от 22 май 2026 г. на приетите на 20 май 2026 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-1, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-654-01-40, внесен от Йордан Яворов Иванов и група народни представители на 13 май 2026 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Наименованието е: „Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. ...)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 55 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Обвиняемият има следните права: 1. да получи писмена и устна информация за правата си в наказателното производство; 2. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; 3. да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; 4. да се запознава с делото, включително с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; 5. да представя доказателства; 6. да участва в наказателното производство; 7. да прави искания, бележки и възражения; 8. да се изказва последен; 9. да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси; 10. да има защитник; 11. защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право; 12. да получи правна помощ, както и да му бъде предоставена информация за условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 13. да получи устен и писмен превод, ако не владее български език, при условията на ал. 4; 14. да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането по чл. 64, ал. 2, на задържането под стража съгласно чл. 63, ал. 4 и на домашния арест, както и за правото му на обжалване на задържането и за реда и условията за изменението му; 15. да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда и за възможността съгласно чл. 206 и чл. 269, ал. 3 досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие; 16. да бъде уведомен, че искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани и по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис; 17. да бъде уведомен за правото му да поиска да му бъде предоставено незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител по реда на чл. 247а, ал. 5.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Обвиняем, който не владее български език, има право незабавно да получи устен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия в разумен срок се предоставя писмен превод на акта за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на постановлението на прокурора по чл. 63, ал. 6 и по чл. 64, ал. 2, на определенията на съда по обжалване на задържането по чл. 64, ал. 2, на обвинителния акт, на частната тъжба и на разпореждането по чл. 252, ал. 4, на разпореждането по чл. 247в, ал. 1, на постановлението на прокурора по чл. 375, ал. 1, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция, на решението на касационната инстанция, на актовете на съда и на прокурора за спиране и за прекратяване на наказателното производство, на одобреното от съда споразумение и на определението по чл. 382, ал. 7, на решението по чл. 378, ал. 4, на предложението за прилагане на принудителни медицински мерки и на определението по чл. 431, ал. 1. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.“ Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „Създава се § 1а: „§ 1а. В чл. 63 след думите „се взема“ се добавя „по изключение“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „Създава се § 1б: „§ 1б. В чл. 64 се създават ал. 11 – 12: „(11) Съдиите, произнасящи се по мярката за неотклонение задържане под стража, се определят на принципа на случайния подбор при спазване изискванията на чл. 360б от Закона за съдебната власт, измежду всички съдии в съответното отделение или колегия, която разглежда наказателни дела, като се отчита тяхната заетост в съответния ден. Когато заседанието е насрочено в почивен ден, случайният избор е между поне двама съдии, определени за дежурни, освен ако по обективни причини това е невъзможно. Заседанието на въззивния съд се насрочва в работно време. (12) Обвиняемият и неговият защитник имат право да присъстват при определянето на съставите, които разглеждат мерките за неотклонение задържане под стража, на принципа на случайния подбор.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 2 има предложение на народната представителка Мария Тодорова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по т. 4, буква „а“ и го подкрепя в останалата му част: „4. В ал. 4: а) в изречение първо думите „и се изпълнява незабавно“ – отпадат;“. Предложение на народния представител Димитър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В § 2 относно чл. 64а, ал. 2 се изменя така: „(2) Жалбата се подава чрез прокурора, който е длъжен да изпрати преписката на съда незабавно след получаване на жалбата.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Янка Тянкова, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В § 2 относно чл. 64а, ал. 2 се изменя така: „(2) Жалбата се подава чрез прокурора, който е длъжен да я изпрати на съда, заедно с материалите от досъдебното производство незабавно след получаване на жалбата.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създава се чл. 64а: „Съдебен контрол върху постановлението на прокурора за задържане Чл. 64а. (1) Обвиняемият или неговият защитник може да обжалва законността на постановлението за задържане по реда на чл. 64, ал. 2 пред съответния първоинстанционен съд след връчването му. (2) Жалбата се подава чрез прокурора, който е длъжен да я изпрати на съда, заедно с материалите от досъдебното производство незабавно след получаване на жалбата. (3) Съдът разглежда жалбата в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник незабавно след постъпването ѝ. (4) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. (5) Определението по ал. 4 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния въззивен съд в 3-дневен срок от съобщаването му. (6) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.“ Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „Създава се § 2а: „§ 2а. В чл. 65 се създава ал. 12: „(12) При определяне на съдебния състав за разглеждане на делото се прилагат съответно чл. 64, ал. 11 и 12.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „Създава се § 3а: „§ 3а. В чл. 137 се правят следните допълнения: 1. В заглавието накрая се добавят думите „и видеозаснемане на действия по разследването“. 2. В ал. 1 накрая се добавят думите „или чрез видеозаснемането им от органа, извършват съответните действия по разследването“. 3. Създават се ал. 6 – 7: „(6) Органът, извършващ съответното действие по разследването, има право да реши дали да използва поемни лица или видеозаснемане. (7) Видеозаснемането се извършва по начин, който гарантира цялостност, автентичност и непроменяемост на съдържанието на записа. Видеозаписът представлява веществено доказателствено средство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства относно извършените действия по разследването. Записът или копие от него е неразделна част от изготвения протокол.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като в чл. 168, ал. 1, т. 2 думите „за условията“ се заменят с „условията“ и в т. 6 думата „непълнолетно“ се заменя с „непълнолетен“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. По § 14 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „В § 14 настоящият текст става т. 1 и се създават т. 2 – 6: „2. В ал. 4 след думите „неговите наследници“ съюзът „или“ се заличава, а след думите „ощетеното юридическо лице“ се добавя „или на лицето, направило съобщението за извършено престъпление“. 3. В ал. 7 след думите „неговите наследници“ съюзът „или“ се заличава, а след думите „ощетеното юридическо лице“ се добавя „или от лицето, направило съобщението за извършено престъпление“ и се поставя запетая. 4. В ал. 8 след думите „се произнася“ се добавя „в едномесечен срок от постъпване на жалбата или протеста“. 5. В ал. 11 т. 1 и 7 се отменят. 6. Създават се ал. 15 – 19: „(15) Препис от постановлението за отмяна на постановление за прекратяване на досъдебно производство се изпраща на лицата по ал. 4. (16) В случаите, когато постановлението за отмяна на постановление за прекратяване на досъдебно производство, по което няма привлечен обвиняем, е издадено от главния прокурор, ал. 15 не се прилага. В тези случаи прокурорът изпраща препис от постановлението за прекратяване в тридневен срок от постановяването му на Върховния касационен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му. Върховният касационен съд разглежда делото по реда на ал. 5 – 8. (17) Извън случаите по ал. 16 обвиняемият има право да обжалва постановлението за отмяна на постановлението за прекратяване на досъдебното производство пред съответния първоинстанционен съд по реда на ал. 5 – 8 в 14-дневен срок от получаването на преписа. (18) В случай, че съдът не потвърди постановлението за отмяна на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, не може да бъде издадено повторно постановление за отмяна.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен. По § 15 има предложение на народния Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „В § 15 след думите „и на ощетеното юридическо лице“ се заменят със запетая и думите „на ощетеното юридическо лице и на лицето, направило съобщението за извършено престъпление“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен. По § 16 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен. По § 17 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен. По § 18 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен. Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „Създава се § 18а: „§ 18а. В чл. 369, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „и дава задължителни указания относно прилагането на закона“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 16. Предложение на народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова: „Създава се § 21а: „§ 21а. В чл. 411б, ал. 1 след думите „по чл. 209“ се добавя запетая и думите „както и на министъра на правосъдието и омбудсмана“.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 22 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен. По § 23 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен. § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 17. По § 25 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен. По § 26 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен. § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 18.“

Благодаря, госпожо Председател. Изказването ми ще бъде по § 2 и § 14. Доколкото е налице и бе налице единодушие в Комисията по правни въпроси по приемането на тази нова, вече и формална процедура по чл. 64а от НПК – бе подкрепена от всички, просто ще завърша. За мен наистина е полезно вече да имаме едно такова производство, с което да може да се провери законосъобразността на прокурорското постановление за задържане до 72 часа за изправяне на лицето пред съд. И считам, че това наистина ще защити правата на гражданите от страна на техните процесуални представители, когато се направи тази проверка – във вида, в който окончателно бе приета от Правната комисия, със съответните редакции и допълнения, като съм сигурен, че тя ще бъде и работеща за в бъдеще. По отношение на § 14. Там има едно предложение на Божидар Божанов и Надежда Йорданова, което аз подкрепих и на Комисията, ще подкрепя и в пленарната зала. Същността на това предложение е лицето, което е подало съобщение за извършено престъпление, да може да е оправомощено да обжалва постановлението за прекратяване от страна на прокурора. Защо е необходимо това и защо ще го подкрепя? Защото в настоящата редакция, която беше приета и влезе в сила на 5 юни, една от възможностите е, че ощетеното юридическо лице може да обжалва това постановление за прекратяване. Тоест образувано е досъдебно производство, предполага се, че прокурорът е извършил всички относими и дължими процесуално-следствени действия, макар че в доста случаи ние имаме съмнения, че такива са извършени – поради една или друга, или хиляди причини, които могат да бъдат преброени и стегнати в ластик, и издава едно постановление, което би могло да бъде незаконосъобразно, не че не се е случвало, разбира се, и тогава ощетеното юридическо лице може да го обжалва. Но какво се случва, когато ощетеното юридическо лице всъщност е държавна институция, какво се случва, когато то не желае да обжалва това прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство, в което най-общо и най-често се казва: няма данни за извършено престъпление след проведеното разследване? Ние считаме, че би следвало лицето, което е направило съобщение за извършеното престъпление и въз основа на което съобщение впоследствие е било образувано досъдебно производство, тоест намерени са веднъж достатъчно данни за извършено престъпление, то да може да обжалва постановлението за прекратяване. Аз имах един такъв случай и го давах като пример в Комисията по правни въпроси. По мое съобщение за извършено престъпление бе образувано от Окръжна прокуратура досъдебно производство за престъпление – по чл. 219, ал. 1 от НК, и впоследствие то беше прекратено. Прокурорът е преценил, че няма извършено престъпление, няма длъжностно лице, което да е извършило това престъпление. Ощетеното юридическо лице е Министерството на земеделието и храните. Постановлението за прекратяване, което – поне според мен, според моето скромно лично мнение – е с абсурдни мотиви, не коментирам защо, е изпратено на Министерството на земеделието и храните. То не го е обжалвало. И в петък на парламентарния контрол точно този въпрос ще обсъдим с министъра, ако, живот и здраве, бъде проведен контрол и той се появи. Но въпросът е друг: какво правим в тези случаи, когато държавната институция е посочена като ощетено юридическо лице – в настоящия случай е била ощетена с 2500 литра хидравлично масло, което, ако е по седем-осем лева, направете сметка с колко пари е било ощетено Министерството на земеделието и храните, ами то не си е потърсило правата срещу едно евентуално незаконосъобразно постановление на прокурора? И считаме, че с оглед законността, на обезпечаването на законността, би следвало и лицето, което е направило съобщението, въз основа на което е било образувано и досъдебно производство, след това да може да оспори това постановление и да претендира: не, това постановление е незаконосъобразно, защото прокурорът не е извършил всички относими действия – поради една или друга, или хиляди причини, както посочих, би следвало да бъде отменено от съда това постановление и да бъдат дадени указания съответно за продължаване на разследването. В случаите, когато не го направи ощетеното юридическо лице, защото то е държавна институция и защото никой не следи и не контролира какво правят съответните лица, които би следвало да обжалват тези постановления, които работят това в правните дирекции на съответните институции – без да конкретизирам и да давам и други нелицеприятни примери от тази трибуна. Поради което ние ще подкрепим предложението на народните представители Божанов и Йорданова, защото, забележете, че след 5 юни се създаде един режим, който поне според мен създава една неравнопоставеност: за престъпления, които са по 25 посочени члена от Наказателния кодекс, мнозинството народни представители приеха, че те подлежат на задължителна проверка – постановленията за прекратяване, подлежат на задължителна проверка от съда за тяхната законосъобразност. А защо тогава за останалите, някои от тях за тежки престъпления, не подлежат на такава проверка? За мен тази неравнопоставеност не следва да съществува. Запомнете, че за да имаме ефективни осъдителни присъди, на първо място, трябва да имаме внесени в съда обвинителни актове. За да имаме внесени обвинителни актове, не трябва да бъдат прекратявани досъдебните производства в някои случаи, когато това е незаконосъобразно. И именно за да избегнем това, би следвало да се даде възможност за един по-широк съдебен контрол. Именно затова инициативата и на лицето, което е подало съобщение за престъпление, да може да обжалва постановлението за прекратяване, ще бъде подкрепена от нас.

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване също ще бъде по § 2 и по § 14 от така изчетения доклад за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Колеги, с текста в § 2 ние въвеждаме съдебен контрол върху постановлението на прокурора за задържане на обвинено лице до 72 ча́са. Това е нова мярка за правния ред в България. Съгласно чл. 5, § 4 от Европейската конвенция за правата на човека всеки задържан има право на съдебен контрол върху законността от лишаването си от свобода. България се е присъединила към тази конвенция от повече от 25 г. и въпреки този дълъг изминат период не е въвела този стандарт за своите български граждани. Това е констатирано в пилотно решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Марин Йосифов срещу България“ – от октомври 2020 г. Какво означава „пилотно решение“? Взема се един системен проблем за една държава. Разглежда се подробно проблемът, постановява се пилотно решение и всички останали жалби, които засягат този проблем, се гледат по бързата процедура. Тоест това осъждане на България далеч няма да е единично. Имаме аналогично решение по делото „Звездев срещу България“, „Николов срещу България“, „Янков срещу България“. Така че ние се намираме в една ситуация, от която, от една страна, страдат българските граждани, а от друга страна, България с парите на данъкоплатците плаща обезщетения на тези хора, които са били лишени от правото си на достъп до съд. Да, част от българските съдилища прилагат пряко конвенцията и разглеждат жалби срещу постановление за задържане за 72 ча́са от прокурор, но това далеч не е трайно установена практика и дълг на нас като законодател е да решим тази празнота. След сериозен дебат в Правната комисия – аз благодаря на всички, които се включиха, достигнахме до едни решения, до едни текстове, които дори и да имат недостатъци, са една добра, голяма крачка в защита на правата на българските граждани, които по никакъв начин няма да попречат на развитието на разследването и за реализиране съответно на наказателната отговорност на виновните лица. Приканвам цялата зала да подкрепи текста на § 2. По § 14, колеги, за съжаление, Правната комисия не подкрепи моето предложение и на колегата Божанов – да се даде възможност на лицето, което е подало съобщение за извършено престъпление, да може да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство, което създава сериозна асиметричност в уредбата и правата на лицето, което е подало сигнал или съобщение за извършено престъпление. Ние дадохме възможност лицето, което е направило съобщение, да обжалва отказа за образуване на досъдебно производство, но упорито няколко легислатури отказват да дадат това право на лицето, което е направило съобщение за извършено престъпление. Тогава, когато се въвеждаше съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство, имаше много силни гласове, че това ще блокира съдебната система, че съдилищата ще бъдат заринати от жалби за прекратяване на досъдебните производства. Ами не се случи, напротив – видяхме как именно въз основа на този инструментариум прокуратурата е претупала своята работа по важни въпроси, не е извършила всички възможни процесуално-следствени действия, не е оценила всички обстоятелства, не е проявила необходимата активност и напълно незаконосъобразно е отказала да образува досъдебно производство. България има траен проблем с ефективността на разследването. А защо е важно да бъде решен този проблем? Защото такава е правната уредба в България – прокурорът е властелинът на досъдебното производство, единствено и само прокурор може да реши дали да повдигне обвинение срещу някого за престъпление от общ характер или да не го направи. Без обвинителен акт, който да стигне до съда, ние не можем да стигнем до съдебен процес, съответно не можем да стигнем до осъдителна присъда или до преценка за това, че лицето не е виновно за извършеното престъпление. А не може да се стигне до обвинителен акт, ако няма преди това досъдебно производство, ако разследването бъде прекратено. Ето защо трябва да бъде дадена възможност на всички засегнати лица да имат достъп до съдебен контрол срещу всеки акт на прокурора, който прекратява досъдебното производство и съответно препятства възможността обвиненото лице или виновното лице да стигне до съд. Имаме много препоръки от Комитета на министрите на Съвета на Европа във връзка с изпълнението на една от най-проблематичните групи решения срещу България: „Димитров и други…“, бивша „Великова срещу България“, СЗ „Колеви срещу България“. Тази група е повече от 70 решения в своята съвкупност. В резултат на тези решения беше въведен механизмът за разследване върху главния прокурор. В резултат на тези решения беше въведена възможността да се обжалва пред съд отказът за образуване на досъдебно производство. Последното решение на Комитета на министрите спрямо България по тази група решения отчита напредъка на България, който е направен, но се насърчава и се настоява да се продължи до въвеждането на всички мерки, включително да се въведат и онези мерки, които досега Народното събрание е отказвало да въведе. Една от тези мерки е именно възможността на лицето, подало съобщение, да обжалва отказа за… Прощавайте – постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство. Заради това призовавам залата да подкрепи нашето предложение по § 14. Благодаря. Извинявайте за просроченото време.

Госпожо Йорданова, формално ще кажа, че не съм съгласен с това, че прокурорът не извършва дължимите процесуално-следствени действия при отказа за образуване на досъдебно производство. Всъщност проверката, която е по чл. 145 от Закона на съдебната власт, която се извършва – там е прието, че се извършват извънпроцесуални действия. Встрани от това обаче, понеже направихте аналогия със съдебния контрол, който въведохме през юни 23-а година върху отказите за образуване на досъдебни производства по чл. 213, новата ал. 4, държа да посоча, че наистина това доведе до много по-голяма законосъобразност, спазване на Закона и отмяна на изключително голям брой прокурорски постановления за отказ от образуване на досъдебно производство, защото същите бяха незаконосъобразни. За мен този контрол беше добър, ако ще говорим по аналогия с предлагания от Вас контрол и върху прекратяването по инициатива на лицето, подало съобщение за извършване на престъпление. Всъщност от 2013 г. досега почти всички откази за образуване на досъдебно производство, които съм оспорил по съответния ред, съответно и втората стъпка, са били отменяни с едно-единствено изключение – тогава, когато едно от дъщерните дружества на Министерството на спорта беше сключило 10-годишен договор за наем за базата на „Щъркелово гнездо“ с празна и куха дуловска фирма: две години гратисен период без наем и тя трябваше да направи близо 800 хил. лв. инвестиции. Това, разбира се, не се случи. Това е бил единственият път, когато и съд е потвърдил постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Слава богу, после се усетиха от това търговско дружество на Министерството и прекратиха този фиктивен договор. Именно за да можем да предотвратим подобни случаи, считам, че би следвало да се подкрепи Вашето предложение и да може лицето, подало съобщение, заради което съобщение основателно е било образувано досъдебно производство, впоследствие да може да образува отказа за прекратяването му. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, Вашата бележка беше напълно коректна. Действително до образуване на досъдебно производство ние нямаме извършване на процесуално-следствени действия по формалния смисъл на НПК. Това е друг въпрос, който ние трябва да решим с оглед ограничаване на протяжните предварителни проверки по Закона за съдебната власт, и се надявам тази легислатура да се справи с този проблем. Искам само да изразя едно несъгласие. Проблемът за това, че лицата, подали съобщение за извършено престъпление, не могат да обжалват постановленията за прекратяване на досъдебното производство, далеч надхвърля случаите, когато имаме ощетени юридически лица или пък са засегнати институции. Има много случаи – в случаите на полицейско насилие или пък на такова отношение към лицата, които са в болниците за настаняване с психични проблеми, други лица в неравностойно положение, които нямат роднини, които нямат наследници, когато няма кой да продължи да защитава правата им в определени моменти. И затова именно сигналоподателите са тези, които могат да преодолеят това бездействие и съпротивата на разследващите органи. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение по § 2 и по § 14 на предложения законопроект. На първо място, считам, че постигнатото съгласие в Правната комисия – за това да въведем нов чл. 64а, е абсолютно правилно, законосъобразно и ще изиграе своята правна роля, тъй като има множество заведени дела срещу България именно заради липсата на тази правна уредба. Какво правим с него? Според разпоредбата на чл. 64, ал. 1 мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от първоинстанционния съд след искане на прокурора. За да може да осигури явяването на обвиняемия, прокурорът следва да задържи лицето за срок до 72 ча́са, за което съставя съответното постановление. Именно законосъобразността на това постановление подлежи на контрол – дали то отговаря на изискванията, предписани от Закона, или самото то е незаконосъобразно. Затова благодаря на всички колеги, които подкрепиха това предложение – смятам, че то ще изиграе своята роля. Що се отнася до § 14, нашето становище е, че на лицето, което е подало сигнала, не следва да му се даде възможност да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Мотивите ни за това са, че на първо място, такова лице не е страна в процеса. То няма легитимация да извърши това нещо, не е заинтересована страна. И тук колежката Йорданова каза, че на всички заинтересовани страни е дадена такава възможност. Сигналоподателят, или лицето, подало сигнала, не е такова лице по смисъла на Закона. То няма правен интерес от това нещо. Представете си, колеги: лице, което преминава случайно отнякъде, вижда, че има извършено ПТП и подава сигнал съвсем добросъвестно на телефон 112, но то повече няма правен интерес от това да знае как се развива това досъдебно производство. Освен това с въвеждането на механизма за автоматично обжалване на прокурорските актове, с които има прекратяване на досъдебното производство, до голяма степен направихме така, че когато няма пострадало лице, примерно при голяма част от корупционните престъпления, те се обжалват автоматично. Тоест този кръг е абсолютно стеснен. От друга страна, дадохме възможност тази жалба срещу постановлението да бъде представена веднага в първоинстанционния съд за прекратяване. По този начин ние ще осигурим двуинстанционен контрол за нейното разглеждане. Смятам, че този законопроект, който е внесен и е на Вашето внимание, следва да бъде подкрепен от пленарната зала. Благодаря Ви, приключих.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Вачев, първо да Ви благодаря за наистина много ползотворното участие в дебата в Правната комисия. Благодарение на Вас преодоляхме една опасност от сериозно неразбиране на част от нещата. Но позволете ми да не се съглася със следната теза: фигурата на това, че само лица с правен интерес в текущото производство могат да оспорват конкретни актове, напълно я споделям за гражданския и за административния процес, но когато имаме наказателен процес, тогава имаме реализиране на наказателна отговорност – тук не е само в интерес на засегнатите лица, а е в обществен интерес. Публичният интерес е такъв – да бъдат разкрити съответните престъпления, да бъдат установени виновните лица, изправени пред съд и да понесат своята наказателна отговорност. Така че за мен аргументът за липсата на правен интерес – по-скоро може да бъде преодоляна и трябва да бъде дискутирано с оглед наказателния процес доколко е релевантна. И аз ще Ви дам конкретен пример, който, за съжаление, се е случвал: двама души живеят във фактическо съжителство – нямат брак, мъжът е арестуван, пребит в полицията, след което е починал; жената подава сигнал, започва досъдебно производство. Като бъде прекратено – той няма наследници, в тази ситуация кой ще обжалва прекратяването на досъдебното производство? Подобни ситуации ние целим за важна необходимост те да бъдат уредени. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Йорданова, благодаря Ви за оценката, която направихте. Аз искам да направя следната дуплика. Ако дадем възможност на лицето, което е подало сигнала, да обжалва прекратяването на прокуратурата за образуването на досъдебно производство, то не би ли било редно да дадем на такива свидетели, които уличават дадено лице в извършено престъпление, тоест които в своите показания уличават? Те нямат ли повече правен интерес, отколкото лицето, което е подало сигнала? Ако разширим този кръг, ние ще стигнем до една безкрайност. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, да си пожелаем днеска на Правна комисия отново да имаме конструктивен диалог по промените в Закона за съдебната власт. Предложението за обжалване на постановлението за задържане, въпреки че аз имах известни резерви и се надявам наистина да не се подлага само формално на разглеждане от съдилищата, ще го подкрепим. А по отношение на предложението да може лицето, което е дало сигнала, да обжалва – разглеждаме го само в ситуация, когато има извършено престъпление. Аз като контролен орган години наред съм се нагледал и на обратната ситуация – някой се опитва да наклевети друг и съответно да го вкара в едно постоянно производство по обжалване. Именно това е може би една от моите резерви защо няма да го подкрепя, госпожо Йорданова. А може би именно и това, че в крайна сметка, не можейки да бъде част от процеса, няма логика да му даваме възможност да обжалва, тоест той не може да встъпи после в един евентуален съдебен процес. Това са ми аргументите. Може би за в бъдеще можем да мислим отново за прецизиране на такъв текст и съответно да го изчистим. Тъй като пък години наред съм си блъскал главата как да обжалвам като представител на ощетеното юридическо лице – как да обжалваме постановлението на прокуратурата, единственият начин тогава беше по реда на надзора до по-горестоящата прокуратура, което, разбира се, не гарантира кой знае каква безпристрастност.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще коментирам три теми. Първата е това, което беше коментирано досега – правото на лицето, направило съобщение за извършено престъпление, да обжалва прекратяването. И ще го коментирам с конкретен пример, който на нас ни се случи. Ние подадохме сигнал до прокуратурата за съответни нередности – имущественото състояние на господин Пеевски. Прокуратурата образува досъдебно производство, защото, ако беше отказала да образува, ние щяхме да имаме правото да обжалваме. Прокуратурата образува досъдебно производство и след един месец го прекрати, защото тогава вече ние нямаме право да го обжалваме това нещо. Така че от съвсем практически съображения, извън вече изложените принципни такива, е редно, особено когато става въпрос за престъпления, които са корупционни, но прокуратурата може да злоупотреби включително със своето право да направи квалификация на състава, защото автоматизмът за потвърждаване на тия постановления важи на базата на определени състави. Само че кой определя престъпния състав? Прокуратурата. А ако прокуратурата го определи грешно, кой е оправомощен да оспори грешното определение на състава? Пак никой. Така че прокуратурата ще си намери, както винаги си е намирала, в тези разпоредби вратичка – да защити, да сложи чадър върху тези, които я контролират. Именно от тази гледна точка ние не трябва да позволяваме прокуратурата безконтролно да действа тук. Трябва лицето, направило съобщението, да може да обжалва. Втората тема е случайното разпределение на мерките за неотклонение. За съжаление, миналото лято видяхме много ярък пример на това как прокуратурата може да си избира съдебните състави, пред които да се гледат мерките за неотклонение, за да може съдът да ги потвърди. Как се е стигнало до това прокуратурата да координира с административните ръководители на две много важни съдилища дежурствата, или как така е станало, че определени съдии могат да гарантират, че ще потвърдят една мярка, преди тя да бъде внесена, е въпрос за отделен разговор. Но самият факт, че това се случва – а между другото, тези текстове бяха написани преди въпросния инцидент по отношение на кмета на Варна – показва, че има сериозна причина ние да настояваме за случайно разпределение при мерките за неотклонение. Свръховластяването на административните ръководители ги превръща в обект на особен интерес за прихващане, ако ми позволите по-разговорния език, и това рано или късно трябва да стане – не само при мерките за неотклонение, а и на други места, където принципът от чл. 9 от Закона на съдебната власт за случайно разпределение бива заобиколен с уж процедурни аргументи. И на последно място, ще коментирам въпроса със съдебния контрол върху постановленията на главния прокурор за отмяна на постановление за прекратяване на досъдебно производство. Много думи в едно изречение, но накратко, това е ексклузивното право на главния прокурор да държи на или да сваля трупчета, и той това право го упражнява, без никой да може да го контролира, което го прави изключително овластен и изключително силен. Това, което ние предлагаме, е, когато главният прокурор реши – след изтичане на двугодишен срок от прекратяване на досъдебно производство, да отвори отново някое дело, да прати отново делото да се доразследва, това да подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд, който му е равен по ранг. По този начин главният прокурор много по-трудно ще може да бъде използван в дела с висок обществен интерес да държи някой на трупчета и съответно да сваля тия трупчета. Ние ще продължаваме да настояваме за тези промени, дори те да не бъдат приети днес. И се надяваме да намерим подкрепа в най-близко бъдеще за тях, защото те са изключително важни за това системата да не се презареди, системата да не продължи със същите хватки и методи – просто с нови лица отгоре. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Божанов, аз не съм запознат, разбира се, със съдържанието на Вашия сигнал, който сте депозирали срещу господин Пеевски, но съм сигурен, че той попада вече в тази категория дела, които подлежат на автоматизъм, така че там ще имаме автоматично привеждане на законосъобразността на прокурорския акт. Освен това не споделям Вашата идея за това, че главният прокурор може да държи на трупчета и след две години да възобнови някое наказателно дело, тъй като съществува правен механизъм, когато постановлението за прекратяване е на точно определено основание, то да бъде атакувано в съда, съдът да даде стабилитет на това и никога повече никой прокурор да не може да го възобнови. Благодаря, приключих.

Благодаря, госпожо Председател. За съжаление, правната квалификация кой е съставът от Наказателния кодекс, по който е въпросното досъдебно производство, е преценка на прокурора и няма някой отвън от тази система, който да оспори това. И когато прокурорът каже, че това е престъпление, ще се намерят със сигурност поне два състава, които излизат извън тези, които подлежат на автоматичен контрол, и ще кажат: това беше престъпление по този състав, затова ние го прекратяваме и то не подлежи на автоматичен контрол. Сега, дали Комисията за противодействие на корупцията би проявила тази инициатива да каже: Вие грешно сте квалифицирали този състав, тя обаче трябва да има достъп до материалите. Тоест влизаме в една доста неначертана територия, в която, вярвайте ми – от опит, ще изпаднат най-важните дела. По отношение на постановлението на главния прокурор за отмяна на постановление за прекратяване. Има такава процедура, когато има привлечен обвиняем или когато има пострадал, който също може да обжалва постановлението. Обаче, когато такъв няма или той не го направи, а в много случаи държането на трупчета не е след като вече са те привлекли като обвиняем – то вече тогава работата е свършила, а то е, когато ти си скрит обвиняем, който не си привлечен, разпитан си като свидетел евентуално, и прокуратура казва: тук прекратявам. Обаче ти се казва: ти имаш тук едно дело, което ние във всеки един момент можем да отворим и да те привлечем вече като обвиняем. А списъкът с хипотези, приети в тази зала преди един парламент, който все пак да стесни случаите, в които главния прокурор може да прави това нещо, изненадващо за нас беше разширен спрямо първоначалния проект на Министерството на правосъдието от 2022 г. с две точки, които са врата в полето: Законът не е бил приложен правилно или не е приложен правилният закон и не е било проведено пълно всестранно и обективно разследване. Чудесно – главният прокурор взима делото и казва: тук не сте разпитали съседката, отварям, защото не е било проведено пълно и всестранно разследване. Нали разбирате, че прокуратурата, която в тези особено случаи злоупотребява арогантно и нагло, тя ще продължи да злоупотребява, ако няма външен контрол върху нея? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, моето изказване също ще е в посока на това да се обоснове защо е необходим повече съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, както е предложено в Законопроекта, внесен от нас. Става дума за следното: прокуратурата в България е орган, който е извън публичен контрол и отчетност. И този проблем може да бъде решен по няколко начина: първо, като се въведат повече елементи на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата – това, което ние предлагаме; второ, като се създадат някакви парламентарни обществени механизми за отчетност – такива предложения сме направили в Закона за съдебната власт; и трето, когато ролята на прокуратурата бъде фокусирана върху наказателния процес, както се препоръчва от различни международни организации и органи. Ние в момента отказваме да направим елементарното и логичното в рамките на съдебния процес да има съдебен контрол – нещо, което не може да се счита за засягане под някаква форма на правата или правомощията на прокуратурата и е изцяло въпрос на уредба на законодателно ниво, а не на конституционно ниво. Когато конституционната функция на прокуратурата е бранена до такава степен от Конституционния съд, че не остава възможност за конституционни реформи в тази посока, остава законодателната възможност – именно въвеждането на последователен съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Това е аргументът днес – не просто една процесуална възможност, а възможност, която отваря прокуратурата, държи я подотчетна, дава възможност на лица, които не са част от обвинените или пряко засегнатите лица, да контролират актовете на прокуратурата. Аз не виждам солидни юридически аргументи защо това да бъде отказано. След като останалите врати са затворени, нека да отворим поне вратата на съдебния контрол и това да е последователен съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Другите мерки, които трябва да бъдат взети – и се надявам да има предложения в тази посока, са изваждането на прокуратурата от гражданския и от административния процес, ограничаването на така наречения надзор за законност. Стъпка в тази посока беше направена с конституционните промени, но недостатъчно. Тоест имаме много работа по отношение на прокуратурата, която трябва да вършим през промени в обикновеното законодателство, и се надявам да има чуваемост за тези аргументи и за предложенията, които са направени. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Славов, не мога да се съглася с казаното от Вас, което Вие тук направихте – че липсва съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Не, напротив – точно с тези изменения в Наказателно-процесуалния кодекс даваме още повече възможност за съдебен контрол на всички актове. И тук говорим само за това, че не сме съгласни с това направено предложение – именно на сигналоподателите или на лицето, подало сигнала, да няма такава възможност, а иначе във всички други текстове се разширява съдебният контрол. Благодаря.

Доцент Славов, аз също не съм съгласен, че няма достатъчен съдебен контрол върху прокурорските актове – казвам го формално, за да изразя несъгласие, даже ще Ви дам един пример. Подадох сигнал за извършено престъпление по чл. 353д от Наказателния кодекс за опасни вещества и прокурор от Районна прокуратура – Видин, три пъти отказа да образува досъдебно производство с абсурдни мотиви, три пъти бе отменяно след подадена от мен жалба неговото прокурорско постановление – два пъти от горестоящата прокуратура и тъй като попада в обхвата на тези престъпления, които посочихме през юни 2023 г., след това третия път беше отменено и от първоинстанционния съд. Четвърти път отново е отказал – със същите преписани мотиви, и сега съм принуден да се възползвам от тази процедура, която е пред изпълняващия функциите главен прокурор. Подал съм преди три месеца съответната молба за отмяна – чл. 138 от ЗСВ, ако не ме лъже паметта, ал. 2, и все още нямам отговор. Но защо го казвам? Защото, дори когато се оказа, че имаме и съдебен контрол, той връща със задължителни указания до извършването на проверка и тогава и прокуратурата не ги спазва. И когато пуснах молба до изпълняващия функциите главен прокурор, го попитах: след осмия, деветия път, десетия отказ за образуване кого да търся, към кого да се жаля? Именно затова считам, че трябва да приемем това предложение, което е от народните представители от Вашата група, защото повечето съдебен контрол, малко или много, ще ни защити срещу произволията на някои прокурори, които си позволяват по няколко пъти да издават едни и същи незаконосъобразни прокурорски постановления. Попадаме в един омагьосан кръг – жалиш, отменят, жалиш, отменят, жалиш, отменят, и никой не им търси контрол. Така че поне с липсата на публичен контрол съм съгласен с Вас. Благодаря.

Благодаря. Колеги, хубаво е, че наистина имаме богат опит и можем да го пренесем и в законодателната дейност. Хващам се за последните Ви думи, колега Славов, по отношение на – да не кажа безсмислеността, но ненужността на участието на прокуратурата в голяма част, да не кажа в почти всички от съдебните производства, където тя влиза като контролираща инстанция. Стотици, може и хиляди дела да са били, в които формално трябва да изслушаш едно становище на прокурора – дотяга му и на него, и за него е допълнителна работа, губене на време, абсолютно ненужно, а много често става причина и за отлагане на делата, ако не се яви прокуратурата, да кажем, по ЗОДОВ има изрично тълкувателно решение, че трябва да участва прокурор. Много пъти и на мен ми се е случвало: чакаме го – няма го, накрая идва, просто си слага тогата и нищо не прави в процеса. Така че тук сме съгласни с Вас и протягам ръка – трябва да помислим бързо да го решим този проблем. Ще разтоварим и прокуратурата. Сигурен съм, че и те ще са съгласни с тази промяна.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за направените реплики. Може би дължа едно уточнение. Аз не казвам, че няма никакви възможности за съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Разбира се, че има. И всъщност последните няколко години се направи много за това да се разшири полето на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата. Но ние предлагаме следваща стъпка – още повече разширяване, за да не може прокуратурата да се измъква по начина, по който колегата Петров описа: един и същи отказ, оспорен, отново с постановление, след това се е произнесъл прокурорът. За да няма такъв омагьосан кръг, трябва да има последователен съдебен контрол и трябва да има лица, които са извън пострадалите, извън обвиняемите, които да могат да оспорват актове, така че наистина прокуратурата да се чувства подотчетна и подконтролна най-малкото на съда. Защото в правовата държава именно съдът е органът, който правораздава, а не прокуратурата, както в разговорния език много често се използва изразът „давам те на прокурора“, а не „на съд“. Прокуратурата трябва да си знае мястото в съдебната власт и в правовата държава и тя не е наравно или над съда, а трябва да е подконтролна на съда. И в този смисъл са нашите предложения. Ние ще продължим в различните законопроекти да правим подобни предложения, които разширяват съдебния контрол и публичния контрол върху актовете и функцията на прокуратурата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Предлагам да удължим работното време до гласуване на изчетените текстове.