26 юни 2026 г.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Днес няма да защитавам конкретните параметри на предложения проектобюджет за 2026 г., тази задача и отговорност се пада на министъра на финансите и хората от неговия екип. Ние от „Прогресивна България“ обаче имаме роля в това да пазим истината от политически спекулации. Вчера чухме от опозицията един безпрецедентен хор от неверни твърдения, жонглиране с проценти и фалшиви апокалиптични прогнози. Чухме за водопади от евро, капково напоявани, някакви митични оставени подредени бюджети с 3% дефицит. Като оставим обаче настрана метафорите и погледнем числата, те много безпощадно изобличават мащаба на политическото лицемерие и управленската безотговорност на онези, които днес се опитват да се представят за спасители. Хайде да видим каква е илюзията за подредения бюджет. От едната страна на опозиционния спектър се твърди, че предишните управления са ни завещали стабилен проектобюджет с 3% дефицит и приходи от 50,4 млрд. евро. Фактите обаче разкриват, че това е абсолютна фикция, базирана на изкуствено раздути прогнози. Данните за 2025 г. показват, че са събрани едва 44 млрд. евро приходи. Да очакваш магически скок от над 6 млрд. евро в приходите за една година без структурни реформи, е или измама, или наивност, или некомпетентност, или някаква комбинация от всички тези три. Опозицията се хвали, че техните планирани разходи за 2026 г. били само 54 милиарда срещу предвидените от нас почти 57 милиарда евро. Защо се получава тази разлика от 2,7 милиарда? Отговорът е прост – защото техните разходи бяха по-ниски само на хартия, тъй като скриха сметките в чекмеджетата по абсолютно същия начин, както и през 2025 г., когато се задържаха или отложиха плащания, когато не се усвояваха капиталови разходи. И отново обръщам внимание, защото трябва да се знае и да се помни – има 2,2 милиарда евро поети, но необезпечени и неразплатени ангажименти към общините и Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2024-а и 2025 г., които са джиросани на сегашното управление. Обръщам внимание също така, че заради неудържимия ръст на разходите и без осигурени приходи реалният дефицит за 2026 г., ако не бяха направени промени, щеше да възлезе на 7,4% от БВП. И процедурата по свръхдефицит от Европейската комисия присъди именно за това управление на автопилот в предходните години, тъй като докладът на Европейската комисия явно посочва липсата на компенсаторни мерки в миналото. От друго място в залата пък чухме едно друго абсурдно икономическо твърдение. От една страна, критикуват предложения дефицит, настояват за магическото му свиване от 3%, но в същия дух се протестира също срещу замразените плащания и се иска тяхното рязко увеличаване. Няма как едновременно да сваляш дефицита и да раздаваш още средства. Но нека тука първо да развенчаем лъжата за доходите на хората и как били замразени. Първо, минималната работна заплата не е замразена, тя нараства с 12,6% от 1 януари, достигайки 620 евро. Заплатите в публичния сектор – предвидена е индексация с 5% и изрично от мерките за оптимизация на персонала са защитени училищата, лечебните заведения, общините, силовите ведомства. Пенсиите – осъвременени по швейцарското правило. Между другото, опозицията вчера твърдеше, че само 500 милиона били дадени, видите ли, повече за пенсии. Всъщност числото е над милиард. Не знам на опозицията къде ѝ се губят 600 милиона. Подкрепа за децата – ние разширяваме обхвата на помощи за семействата. От 1 август 2026 г. подоходният критерий за пълен размер на семейните помощи се вдига от 388 на 415 евро. За първи път се въвежда и нова целева помощ за великденските и коледните празници с осигурени 30 милиона евро, така че да не зависи от милостта на този или онзи министър. Но нека да деконструираме и лъжата за водопада от разходи. Манипулация номер едно – лъжата за 35% ръст на държавната издръжка. Вчера заявиха от опозицията, че държавният апарат, видите ли, увеличил издръжката си с 35%, или милиард и половина, цитирам, за кафе, коли и тоалетна хартия. А нека да видим истинските числа. Според Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза разходите за междинно потребление – това е издръжката на целия сектор „Държавно управление“, нараства от 5,6 на 6,9 милиарда. Това е увеличение от 23, не 35%. Но много по-важното е какво се крие зад тази сума. Това не е показател за някакъв чиновнически разгул. Първото е да кажем: няма да бъдат поръчвани абсолютно никакви коли или други подобни артикули. Това е плоска манипулация. Апропо, колите не влизат в разходите за издръжка – само за тези, които се интересуват от фискална материя, те влизат в капиталовите разходи. Разходите за издръжка какво включват? Това са всички държавни общински болници, детски градини, училища, силови ведомства. Тази издръжка, която искате да режете, означава консумативи за лечебните заведения, отопление, осветление за класните стаи, гориво за патрулките на МВР и линейките, храна за социалните домове, поддръжка на информационните системи и други критични елементи за функционирането на публичния сектор. Опозицията ни предлага да оставим болниците без оборудване и училищата на студено само за да им излязат политическите сметки. Няма да стане! Втора манипулация – деветте милиарда за капиталови разходи. Опозицията плаши обществото с цифрата от 9,3 милиарда евро капиталови разходи, наричайки ги саботаж и раздаване на приближени фирми. Те обаче много удобно пропускат да уточнят структурата на тази сума. От общо 9,3 милиарда капиталови разходи за тази година 5,3 милиарда са европейско финансиране, основно от Плана за възстановяване и устойчивост. Тези средства не могат просто ей така да бъдат намалени или задраскани с молив, за да се свие националният дефицит. И нещо повече, нека бъдем пределно ясни кой носи отговорността за това, че разплащанията по ПВУ бяха забавени и повече от две трети от тях останаха за тази година, а не бяха направени в предходните години. За три седмици ние успяхме да свършим повече работа, отколкото беше свършено в последните три години по този въпрос. След всичко това опозицията ни предлага да орежем и останалите четири милиарда евро национални капиталови разходи. Това е някакъв нов принос в световното бюджетиране – да вържем бюджета, като махнем капиталовите разходи и инвестициите. Това са средствата за завършване на започнатите проекти по общинските училища и пътищата, парите за критичната инфраструктура. Това са парите за модернизация на армията и в условията на война до границите ни. Това е инвестиция в оцеляването и развитието на България. Предложението на опозиция да уйдурдисаме, както се казва, бюджетния дефицит, като занулим капиталовите разходи, не е просто политическа демагогия. Това е престъпна безотговорност, която би довело до пълен блокаж на държавата и бизнеса. Третата манипулация – енергетиката и бизнесът. Твърди се, че бизнесът излизал на свободния пазар без таван на цената на ток и без компенсации, парите отивали за енергийните дружества. Фактите сочат нещо съвсем друго. За 2026 г. са предвидени допълнителни разходи от 225,4 милиона евро точно за програмите, които смекчават нестабилността на цените на електрическата енергия. Това е директна финансова защита на битовите и небитовите крайни клиенти, а не водопад за енергийните компании. Как наистина спираме водопада, защото ние наистина го правим? Истинският водопад на публични средства изтичаше при Вашите управления, течът го спираме ние. Как? Като отменяме възможността за индексации на действащите договори за текущ ремонт и строителство по Закона за обществените поръчки; като въвеждаме строг таван на авансовите плащания; като прекратяваме раздаването на пари на тъмно на общините. Отмяната на така нареченото Приложение № 3 не е раздаване от самолета, както Вие твърдите, а въвеждане на железен контрол. За осигурените 1,1 милиарда евро за общински проекти Министерският съвет ще отпуска средства само за тези от тях, които имат сключено споразумение, реално са стартирали, нямат европейско финансиране и задължително са преминали проверка на ДНСК. Уважаеми колеги, всяка критика губи своята експертна тежест и деградира до чист популизъм, когато се основава на неверни сметки и тенденциозно поднасяне на фактите. Пътят напред изисква ясна диагноза, а тя показва, че единственият гарант за устойчив и дългосрочен растеж са инвестициите. Точно те ще бъдат и фокусът на нашето управление, а не самоцелното помпане на потребление чрез кредити, което, честно казано, развива чуждите икономики, но задушава нашата. Ние избираме да инвестираме в бъдещето на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Бюджетът, който „Прогресивна България“ внесе, е един от най-лошите и тревожни в последните години. И за съжаление, вместо да видим план за реформи, вместо да видим отговорно отношение, вместо да чуете критиките, които идват от опозицията, от икономисти, от експерти от всички страни, изпадате в едно самодоволство, което ние вече сме виждали в миналото. Гледахме го 2025 г., Вие продължавате същата тенденция. Колеги, дефицит от 5,7% не е имало от 1995-а, 1996 г. Оттогава това не се е случвало – от времето на Жан Виденов. Това е факт. Това не е интерпретация, а факт, който би трябвало много сериозно да Ви притеснява. Вие говорихте дълго време как трябва да бъде овладяна инфлацията. Допускайки 5,7% дефицит, вземайки заеми повече от ГЕРБ, от предложения от тях бюджет за 2026 г., Вие вземате повече заеми от тях, всъщност насърчавате и увеличавате инфлацията през 2026 г. Толкова много говорихте по тази тема, толкова много ангажименти поехте за ограничаване на ръста на цените и сега държавата се превръща в основна причина за нов ръст на цените в България заради Вашия дефицит, Вашите дългове и Вашия бюджет. И на този фон има едно пренебрежително отношение към всички критики, което вече минава всякаква граница. Освен това, колеги, разходите за издръжка нарастват, да, с 1,3 милиарда евро. Но забележете, за периода от август до декември – за пет месеца, 1,3 милиарда евро повече за издръжка за период от пет месеца, защото за периода януари – юли действа удължителният бюджет, разходите за издръжката трябва да са като миналата година. Тоест Вие за пет месеца смятате да похарчите 1,3 милиарда евро повече, да, 23% е увеличението повече спрямо досегашните нива. Е, не, това е прахосничество, колеги! Няма друга дума, освен думата прахосничество. Да, вероятно част от този разход е обоснован, но вместо да изпадате в самодоволство, нека да видим конкретните анализи, да видим какво може да бъде спестено. Същото важи за капиталовите разходи.

Не разбрахте, госпожо Председател, това е отношение към внесения бюджет. И моля да не ме прекъсвате, направихте много лошо впечатление. (Шум и реплики от ПБ.) Това е отношение към внесения бюджет. Така, девет милиарда капиталови разходи, забележете, те са отново за периода от август, ако бъде приет навреме бюджетът, до декември. За пет месеца девет милиарда евро капиталови разходи! Това е нов национален рекорд! Дори ГЕРБ и „Ново начало“ в най-смелите им и вдъхновени дни не са предлагали такива неща. Дори те не са стигали дотам. Имали са голямо вдъхновение, правеха комисии по 20 секунди, но девет милиарда за пет месеца – дори ГЕРБ дотам не са стигали. Опитваха и може би щяха да стигнат, ако не бяха свалени, но някак си Вие така, колеги от „Прогресивна България“, продължавате това, което се случваше досега, което е много, много лоша практика – девет милиарда евро капиталови разходи за пет месеца. И най-важният въпрос, колеги: къде е планът за реформа? Къде е затварянето на кранчетата? Къде са тия мерки? Защо болниците не правят търгове? Защо няма лично съобщение за всеки разход в здравната система? Защо критичните обществени поръчки не са прегледани и не са взети мерки по тях, включително да бъдат, ако има злоупотреби, дадени на прокуратурата? Защо трайно незаетите щатни бройки не се премахват? Защо няма реформа тук? Къде е следващата реформа? Над 75 хиляди души в сегашното държавно управление получават едновременно заплата и пенсия. Знам, че тук нищо механично не може да се направи. Нищо веднага не може да се направи, но трябва да има план и трябва да се види поетапно, без да се засягат области, в които има недостиг на кадри, но да има план и метод за действие. Така че това, което липсва, е цялостният подход, отговорният, сериозният подход. Не се дръжте, както беше досега – да обвинявате за всичко опозицията, да бягате от отговорност и да казвате: ние сме прави във всичко, което правим. Не сте прави, колеги! И аз на Ваше място щях да бъда много притеснен, защото Вие наистина допускате най-големия недостиг и дефицит от времето на Жан Виденов. И вместо да поискате консултации... Поканихме Гълъб Донев много пъти на срещи по тази тема – да представи според него откъде идват недостигът и дефицитът, да поиска предложенията на опозицията, да приемем заедно подход за действие. Нищо от това не се случи. Цялата Ви бюджетна процедура е обградена със самодоволство, самодостатъчност и нежелание за диалог. А диалог трябва, защото разберете следното нещо: изпуснете ли наистина дефицитът да стане 5,7% 2026 г., не започнат ли реформите 2026 г. – сега, веднага, и кажете: ние ще ги направим, ама някой друг ден, някоя друга година – 2027-а, 2028-а или по-нататък, практиката показва – не само в България, в целия свят – когато едно управление в началото не направи реформите, не поеме сериозните ангажименти, то като цяло не ги прави, то се проваля в това нещо. И това е огромният проблем. Допуснете ли 5,7% дефицит, колеги, това е вече опасност от начало на румънски сценарий. Знаете Румъния колко години беше давана за добър пример, колко години имаше висок растеж, заради популистки разходи изпаднаха в много тежка бюджетна ситуация, колеги. И Вие, за съжаление, бутате България в тази посока. Допуснете ли веднъж дефицит 5,7%, ще бъде изключително тежко и сложно това да бъде възстановено, да бъде върнато. Това е изключително тежка задача. Това Ви казваме от „Демократична България“: изтеглете си по-добре бюджета, преразгледайте го. Ние сме конструктивни, ако желаете да се търсят общи решения, да се предприемат още мерки – да намалим дефицита сега, още 2026 г., да не допускаме ситуацията да се влоши драматично, пък после да се търсят решения. Това би било много голяма грешка от Ваша страна. Така че отпушете си ушите, проявете малко самокритичност и да помислим заедно. Ние сме готови да участваме в това – в национален план за реформи, който още 2026 г. да намали разходите, да намали дефицита, да подобри перспективите за развитие на България. И да, най-важният въпрос е да си опазим растежа на икономиката. Така е. Най-важният въпрос е да не се увеличават основните данъци. Да, по-високи данъци върху хазарта трябва да има. И това, което Вие предлагате върху хазарта като допълнително увеличение, е половинчата мярка, може много повече да бъде направено. Но основните данъци не трябва да се увеличават, за да запазим растежа на икономиката. Така че, колеги, бюджетът трябва да бъде оттеглен. Това е мнението на „Демократична България“ и ние сме готови да работим за по-добър такъв. Потърсете съгласие в Народното събрание за по-добър бюджет. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ДБ.)

Аз всъщност затова вземам тази процедура, госпожо Председател, и се обръщам към Вас – да не позволявате друг път нарушения на Правилника, защото това по същество беше коментар на предходна декларация, и то от хора, които управляваха бюджета, нещо средно между Бърни Мадоф и Дейвид Копърфийлд (ръкопляскания от ПБ), които със счетоводни еквилибристики, абракадабри, илюзии декапитализираха... (Шум и реплики от ДБ.)

…декапитализираха държавните дружества, а на господин… на господин… Мартин ще му кажа, че има място...

… има място, има място... (Шум и реплики от ПП и ДБ.) Стига ме прекъсвахте! Изчакайте! След това заповядайте! По начина на водене да не допускате грубо нарушение на Правилника. Има, между другото, пенсионери в Народното събрание – готвачи, ако искате, сменете професията, заместете ги. Други няма желаещи. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Доцова. Процедурата ми е по начина на водене към Вас в рамките на една минута, така че да спазим Правилника. Първо бих Ви помолил, когато някой си позволява да използва квалификации по повод други членове на това Народно събрание от тази трибуна, да му направите забележка. Това е по начина на водене. Второ, разбирам, че когато има политическа декларация, да се спазват фактите и да отговарят на действителността, не е задължително, но ще Ви помоля да прекъсвате, когато има грешни изказвания по същество, доколкото сте запозната с тях, като примерно това, че издръжката била за детските градини или за болниците. Болниците сами си плащат разходите за издръжка по финансирането, което получават от Здравната каса. Това не е в перо „Издръжка“ на бюджета. А детските градини по същия начин, през делегираните бюджети, които получават, сами си плащат парното. Така че помолете Вашите колеги да си проверяват фактите, преди да правят декларации. Знам, че не е точно в рамките на една декларация Вие да ги коригирате фактологически, но би било добре. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Вземам тази процедура, за да изясня следното. Практика е в Народното събрание, не е изолиран случай, по една и съща тема различните парламентарни групи да изнасят парламентарни декларации с различна гледна точка. Това не е изолиран случай. И госпожо Председател, тогава, когато налагате така енергично спазването на Правилника, първо казвайте на Вашата парламентарна група да спазват добрия тон в залата. И ще настояваме много да се внимава как така ще се ограничава правото на опозицията да избира по кои теми да чете парламентарни декларации. Както е тръгнало, освен че ни намалихте времето за говорене в залата, скоро въобще ще ни забраните да говорим. Мисля да не стигаме дотам. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Като заек искам да задам един въпрос – като човек, който все още не е запознат с новите правила в Правилника. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, следващият голям национален празник е 6 септември – Съединението. Като се повтарят декларациите, най-вероятно ще се повтарят, и една парламентарна група ще има декларация по темата, най-вероятно и всички останали. Сега, съществото на декларациите ще бъде най-вероятно едно и също. А, за да знаем, това означава ли, че само една парламентарна група, тоест първата, ще може да направи декларация, или другите няма да могат да повторят темата за 6 септември, за Съединението, или пък ще имаме някакво по-различно тълкуване? От любопитство – да знам как ще бъде темата и как ще бъде подходът по новия правилник, за да знаем, ако трябва, отсега да си заявяваме първи ред за декларация. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, аз мисля, че правилно оставихте всички да си произнесат декларациите тази сутрин, защото в крайна сметка пък се изясниха и някои неща. Първото е, че преди шест години 3% дефицит беше проблем, беше опасност. След това стана нормалност, а тази сутрин разбрахме, че това е целта, което мисля, че е добро обобщение на това, което се случи. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Мисля, че този дебат по принцип би трябвало да се води по този начин, да, малко по-свободно, малко по-емоционално. Не е страшно, то затова е и парламентът, за да има такива дебати. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз няма да говоря за бюджет, но днес, на 26 юни, е Международният ден за борба със злоупотребата и незаконния трафик на наркотични вещества. И сме длъжни не само да отбележим тази дата, но и да отправим ясно послание към цялото общество и към институциите на държавата. Наркоразпространението е една от най-сериозните заплахи пред българските деца и младежи. То не е просто престъпление срещу закона, то е престъпление срещу бъдещето на България. Всяка продадена дрога, всяка разрушена детска съдба, всяко семейство, принудено да води битка със зависимостта, са доказателство, че този проблем изисква много решителни действия от страна на държавата. Статистиката е повече от тревожна. Според националното изследване за 2025 г. около 19% от учениците в страната посочват, че са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество или трайно са попаднали в този капан. Тези данни са повече от тревожни. Затова трябва категорично да заявим: защитата на българските деца трябва да бъде поставена над всички политически различия и да се превърне в безусловен национален приоритет. Като първа стъпка – призоваваме органите на МВР и другите правоохранителни институции да засилят превантивните действия по предотвратяване и пресичане на този вид престъпност, основно в и около учебните заведения и на места, посещавани от млади хора, с оглед ограничаване на нейното разпространение. Настояваме за последователна държавна политика, която не се ограничава в кампании, декларации, а води до реални резултати – по малко наркотични вещества по улицата, повече защита на младите хора и повече сигурност на българските семейства. Нека този ден бъде не само ден на съпричастност, но и ден на решителност. Нека бъде ден, в който държавата, институциите и обществото застанат рамо до рамо в защита на българските деца. Защото всяко спасено дете е победа за България, а всяко пропуснато действие днес може да струва едно човешко бъдеще утре. Само преди няколко седмици Министерският съвет прие Национална стратегия за борба с наркотиците 2026 – 2030 г. Сега предстои парламентът да покаже, че тази стратегия е реален национален приоритет, като осигури необходимите условия за нейното пълноценно изпълнение, защото превенцията започва с политическа воля, но се реализира с конкретни ресурси. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от ПП.)

Уважаема госпожо Председател! „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава и ръководството на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Евгени Георгиев Дянков като член и заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. 2. Избира Христо Георгиев Гаджев за член и заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, беше прочетена декларация за изключително тревожен проблем в държавата. Реакциите, които последваха от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, са, меко казано, цинични. Но един народен представител от тази група каза, че във Вашата група се използват наркотични вещества.

Да, уточнявам. Уважаема госпожо Председател, ако не сте го чули, моля да изгледате видеозаписа. Днес явно ще е ден на наказанията. Това е абсолютно недопустимо, което се случи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)

Госпожо Председател, когато господин Величков става и лъже, е добре това да бъде отбелязано. Първо е важно да се знае каква е истината. Изчете се декларация, която е, меко казано, цинизъм. И ще Ви кажа защо.

Не, не – процедурата беше нападение към ВЪЗРАЖДАНЕ. Сега, тяхната парламентарна група е тази, която излъчи министър на културата, който, надрусан от кабинета си, призоваваше за весел уикенд. (Шум и реплики от ПП.)

Тяхната парламентарна група, която има законопроекти за легализиране на тревата в страната.

Вие прокарвате наркотиците в страната. Не е нормално легализирането на наркотиците в страната. Не е нормално да обвинявате когото и да било. Вие прокарвате наркотиците в страната. Това е срам и позор за Вас. (Шум и реплики от ПП. Народният представител Велислав Величков приближава трибуната и иска думата.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Владислав Иванов Горанов като член на Комисията по отбрана. 2. Избира Христо Георгиев Гаджев за член на Комисията по отбрана.“ Благодаря.

Благодаря Ви отново, госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по енергетика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Владислав Иванов Горанов за член на Комисията по енергетика.“

Благодаря. „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по енергетика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Евгени Георгиев Дянков за член на Комисията по енергетика.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Здравко Марков Марков като член на Комисията по отбрана. 2. Избира Тихомир Панков Тотев за член на Комисията по отбрана.“

Представям Ви: „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията по енергетика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Тихомир Панков Тотев като член на Комисията по енергетика. 2. Избира Здравко Марков Марков за член на Комисията по енергетика.“

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията по труда, демографската и социалната политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Павлина Ангелова Ковачева като член на Комисията по труда, демографската и социалната политика. 2. Избира Васка Александрова Милушева за член на Комисията по труда, демографската и социалната политика.“

Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Васка Александрова Милушева като член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. 2. Избира Павлина Ангелова Ковачева за член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.“

Благодаря Ви много, госпожо Председател. Изключително е важен Законопроектът. Знам, че за второ гласуване няма задължение на министъра на правосъдието да бъде в пленарната зала, но с оглед дебатите, които водим, и решаващите текстове, които ще приемем, предлагам да се покани в залата министърът на правосъдието. Той имаше едно хубаво участие в „Лице в лице“, заяви, че няма да ходи в ВСС – ще изпрати писмено становище, тъй като е ангажиран с Проекта на закона в Народното събрание. Нито вчера беше тук обаче, нито сега. Моля най-учтиво да го поканим тук, в залата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Продължавам с разпоредбата на § 23 от Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. По § 23 е постъпило предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 31: „§ 31. (1) Параграф 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) се отменя. (2) Актовете, издадени в изпълнение на посочената в ал. 1 разпоредба, губят сила. (3) Административните производства, образувани въз основа на актовете по ал. 2, се прекратяват.“ Параграф 24 – Вариант 1. Параграф 24 – Вариант 2. Предложение на народните представители Велислав Величков и Стою Стоев, изчитам предложението: „§ 24 се изменя по следния начин: „§ 24. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание и Висшият съдебен съвет организират и провеждат паралелно процедурите за избор на изборни членове на Висшия съдебен съвет съответно от Народното събрание и от квотата на съдиите, прокурорите и следователите. (2) Изборът на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите се провежда с хартиени бюлетини в два последователни почивни дни. Във всеки апелативен район се образува най-малко по една избирателна секция за съдиите, прокурорите и следователите в седалището на съответния апелативен съд. (3) Когато броят на съдиите, прокурорите или следователите в съответния апелативен район налага образуването на повече от една избирателна секция, броят на секциите се определя по реда на чл. 29з, ал. 2, изречение второ, като остатъците, по-малки от петстотин души, се разпределят поравно между избирателните секции в съответния апелативен район.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Милен Трифонов и Николета Тодорова по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант 1 и 2 и предлага следната редакция на § 24, който става § 32: „§ 32. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон приема правила за произвеждането на избори за членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите по чл. 29б, ал. 2, заедно с план-график за произвеждането на изборите, съдържащ всички необходими действия за организационно-техническата им подготовка, съобразени с минималните срокове, предвидени в закона. (2) Общите събрания по чл. 29а, ал. 1, 2 и 3 се свикват в седемдневен срок от приемането на правилата по ал. 1. (3) Висшият съдебен съвет организира произвеждане на избори за изборни членове от квотата на съдии, прокурори и следователи с хартиени бюлетини, като броят на избирателните секции следва да съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища. Броят и местоположението на избирателните секции за избор на следователи може да съвпадат с броя и местоположението на апелативните съдилища. (4) Извън броя на секциите по ал. 3 за обезпечаване на нормалното провеждане на изборите може да се разкриват и повече от една секция в окръжните съдилища в градовете с районно деление, съобразно броя на съдиите и прокурорите в съответния изборен съдебен район. При определяне на избирателните секции чл. 29з, ал. 2, изречение второ не се прилага, като максималният брой съдии и прокурори, за които се определя една секция, е триста. (5) Прекият избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите може да се произвежда и чрез електронно дистанционно гласуване единствено в случай, че преди избора Висшият съдебен съвет внедри система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление при спазване на принципа „един човек – един глас“, която отговаря на изискванията за мрежова и информационна сигурност, определени в наредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност, както и на Приложение III към Препоръка REC (2004)11 на Съвета на Европа за правните, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване. При гласуване съдията, прокурорът или следователят се идентифицира електронно със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ или с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014. (6) Общите събрания избират членовете на избирателните комисии от всички съдии, съответно прокурори или следователи. Общите събрания изберат членовете на избирателните секции от всички съдии, съответно прокурори или следователи, включени в списъците по чл. 29в, ал. 1 за съответната секция. (7) Избирателната комисия на съдиите се състои от деветима редовни и седмина резервни членове, избирателната комисия на прокурорите – от седмина редовни и петима резервни членове, и избирателната комисия на следователите – от петима редовни и четирима резервни членове. (8) Избирателните секции се състоят от трима редовни и трима резервни членове. (9) Член на избирателна комисия или на избирателна секция не може да е и административен ръководител или заместник на административен ръководител. (10) Членовете на избирателната комисия и избирателните секции съобщават на Висшия съдебен съвет основанията по ал. 9 и по чл. 29з, ал. 3 и 4 в срок до 48 часа от определянето им. Отводи на други основания не се допускат. (11) В случаите по ал. 10 на мястото на редовния член встъпва резервен член на съответната комисия по последователността на определяне. (12) Наблюдател и застъпник не може да бъде административен ръководител или заместник на административен ръководител. (13) По време на гласуването в сградата, в която се намира избирателната секция, не могат да присъстват съдии, прокурори и следователи, освен: 1. докато упражняват правото си на глас; 2. членове на избирателната комисия или на избирателната секция; 3. включени в графици за дежурство; 4. наблюдатели, застъпници, акредитирани представители на български и чуждестранни средства за масова информация и журналисти на свободна практика.“ (14) Министърът на правосъдието съвместно с министъра на иновациите и дигиталната трансформация и Висшия съдебен съвет удостоверява съответствието на системата за електронно дистанционно гласуване с изискванията по ал. 5 по методика, утвърдена от министъра на правосъдието, министъра на иновациите и дигиталната трансформация и Висшия съдебен съвет.“ Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители за създаване на § 24а. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 33: „§ 33. От влизането в сила на този закон заместникът на главния прокурор по разследването продължава да изпълнява само длъжността директор на Националната следствена служба до приключване на мандата му.“ Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 34: „§ 34. (1) До встъпването в длъжност на нов главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет сроковете по чл. 310 спират да текат. (2) Параграф 25 се прилага и за сроковете, започнали да текат до влизането в сила на този закон.“ Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 35: „§ 35. Правилата на чл. 30, ал. 8, 9 и 10 се прилагат и за неприключилите до влизането в сила на този закон производства, с изключение на назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи.“ Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 36: „§ 36. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието отлага приемането на решения за избор на директор и заместник-директори до встъпването в длъжност на новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет.“ Параграф 25 – Вариант 1. Параграф 25 – Вариант 2. Предложение на народния представител Велислав Величков, изчитам го: „В § 25, Вариант 1 се изменя така: § 25. (1) Този закон влиза в сила в деня на обнародването му в Държавен вестник. (2) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона производства по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4 се прекратяват, с изключение на назначаванията по чл. 243 и чл. 258а.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант 1 и 2 и предлага § 25 да бъде отхвърлен. Това е последната разпоредба от Законопроекта за изменение и допълнение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Във връзка с чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за следните редакционни, съответно правно-технически поправки: „Създава се нов § 24 със следното съдържание: „§ 24. В чл. 182 се правят следните изменения: 1. В ал. 6 думите „пред Върховния административен съд“ се заличават. 2. В ал. 7 думите „Върховният административен съд“ се заменят със „Съдът по чл. 36, ал. 2, съответно ал. 3“.“ Създава се нов § 25 със следното съдържание: „§ 25. В чл. 187, ал. 3 думите „Върховният административен съд“ се заменят със „Съдът по чл. 36, ал. 2, съответно ал. 3“.“ В § 25, т. 2 относно чл. 310, ал. 5 – в редакцията на комисията, думите „от постъпването на предложението“ се заменят с „е постъпило предложение“. Параграф 29 – в редакцията на Комисията, думите „Започналите и неприключили“ се заменят с „Образуваните“. В § 32 в редакцията на Комисията се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „14-дневен“ се заменят с „10-дневен“. 2. В ал. 2 думата „седемдневен“ се заменя с „тридневен“. 3. В ал. 3: а) изречение първо се изменя така: „Висшият съдебен съвет организира произвеждане на избори за изборни членове от квотата на съдии, прокурори и следователи до 17 октомври 2026 г. по правилата на глава втора, раздел I „а“, доколкото в този закон не е предвидено друго“. б) създава се ново изречение второ и изречение трето и четвърто: „Висшият съдебен съвет може да съкрати предвидените в глава втора, раздел I „а“ двумесечни, 14-дневни и 7-дневни срокове, но с не повече от един месец, съответно със 7 дни и 4 дни, с изключение на сроковете за обжалване и постановяване на решение по жалбата. Сроковете изтичат и в неприсъствени дни. Гласуването е с хартиени бюлетини, като броят на избирателните секции трябва да съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища“. в) досегашното изречение второ става изречение пето. 4. В ал. 10 думата „определянето“ се заменя с „избирането“. 5. В ал. 11 думата „определяне“ се заменя с „избиране“. 6. В ал. 13 т. 4 се изменя така: „4. наблюдатели и застъпници“. В § 34, ал. 2 – в редакцията на Комисията, думите „Параграф 25“ се заменят с „Член 310“. В § 35 – в редакцията на Комисията, след думата „производства“ се добавя „пред пленума или колегиите на Висшия съдебен съвет“.“ Мотивите за тези редакционни, съответно правно-технически поправки, са, както следва: § 24 – предприетите изменения в чл. 36, ал. 2 и ал. 3, част от жалбите срещу конкурсни процедури се разглеждат от ВКС, тоест е необходимо да се отразят и в чл. 182, съответно и чл. 187, които се отнасят до отделните етапи от конкурсните процедури. Аналогично е за § 25. За § 25, т. 2 – съгласуване с въвеждащия текст на ал. 5. По отношение на § 29 е терминологична прецизност. По отношение на § 32 целта на предложените промени е максимално бързо решаване в рамките на Закона на нетърпимото положение на функционирането на ВСС с отдавна изтекъл мандат. Предлага се изборите за членове на Висшия съдебен съвет от съдии, прокурори и следователи за 2026 г. да се произведат в срок до 17 октомври 2026 г. С оглед на разпоредбата на чл. 29, буква „к“, ал. 1, изречение второ от Закона за съдебната власт до тази дата трябва да бъде извършено самото гласуване за членове на Висшия съдебен съвет, тоест това е втората събота на последното общо събрание по чл. 29, ал. 1 до 3. Горните срокове са постижими, доколкото в Закона няма изискване общите събрания на съдии, прокурори и следователи да се провеждат в различни дни или седмици. С цел спазването на този срок се предлага Висшият съдебен съвет да може да съкращава залегналите в Глава 2, Раздел Iа срокове, но с не повече от един месец за двумесечните срокове, съответно седем дни за 14 дневните и четири дни за седемдневните срокове. Отново със същата цел се предлага 14 дневният срок за приемането на правила за произвеждането на избори да се съкрати до десет дни, а срокът за свикване на общите събрания по чл. 29а, ал. 1 до 3 – на три дни. С оглед наличието на предходни правила за произвеждането на избори за членове на ВСС десет дни е достатъчно разумен срок за изготвянето и приемането на нови, а свикването на общите събрания представлява техническо действие без особена правна и фактическа сложност, което спокойно може да бъде извършено и за по-кратък, а именно тридневен срок. Предвидено е като изключение от общото правило за процедурата по произвеждането на изборите за членове на Висшия съдебен съвет от съдии, прокурори и следователи за 2026 г. сроковете да изтичат и в неприсъствени дни. По този начин се гарантира спазването на заложения срок за произвеждането на избори. Мотивите по точка 4 са съгласувани с предложението за ал. 6, както и за чл. 29, буква „ж“, ал. 2, доколкото членовете на комисиите вече няма да се определят на принципа на случайния подбор, а да се избират. Мотивите по точка 5, ал. 13 – забранява присъствието на магистрати в изборната сграда, като по точка 1 – 4 се въвеждат изключения. Доколкото магистратите не могат да бъдат акредитирани представители на български и чуждестранни средства за масова информация и журналисти на свободна практика, включването им в изключенията не е прецизно. Журналистите ще могат да присъстват по силата на това, че за тях няма въведена забрана, като въпросът се регламентира в правилата, приемани от Пленума на ВСС. По отношение на § 34 е постигане на по-голяма яснота на нормата. По отношение на предложените промени в § 35 – цел е постигане на по-голяма яснота относно предметния обхват на нормата. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване ще бъде относно предложението за създаване на § 11а, по § 22 и по § 32 от доклада. Уважаеми колеги, с предложението за създаване на § 11а колегата Александра Вълчева и група народни представители предлагаха една съществена промяна, която ние подкрепяме, и съжалявам, че колегите оттеглиха. За какво се отнасяше тя? Към настоящия момент Законът за съдебната власт допуска следната хипотеза – тогава, когато определени съдия и прокурор обикновено бъдат назначени за заместници на административния ръководител в различен съд или прокуратура, в които те изпълняват магистратските си функции, след прекратяването им на мандата като заместник-ръководител да останат в същия съд или същата прокуратура, където са били – са изпълнявали функцията на заместник-административен ръководител. Тази вратичка от Закона, за съжаление, през годините се използва много често за заобикаляне на конкурсното начало в съдебната система. Правилото е, че ако искаш да бъдеш преместен в друг съд или пък да бъдеш повишен в по-горен съд или прокуратура, да трябва да се явиш на конкурс за това. А в този случай какво се случва? Назначават те например за заместник-ръководител на окръжно ниво, а ти си бил в районен съд или пък в някой друг съд, след това биваш заместник-ръководител няколко месеца, година-две, след което те освобождават като заместник-ръководител и ти оставаш магистрат в новия съд или новата прокуратура. Аз съм била свидетел на подобни злоупотреби. Случвало се е да се разкрие нова бройка за заместник-ръководител – назначава се съдия за заместник-ръководител на съответния съд, премества се от друг съд, разбира се, половин година по-късно се закрива бройката, той се освобождава, но остава съдия в този същия нов съд. Пак казвам, съжалявам, че са го оттегли. Ние щяхме да го подкрепим. Надявам се в новите изменения, за които министър Найденов каза, че се готвят в Закона за съдебната власт, подобно разрешение да намери своето място. Относно § 22, колеги, предлага се в § 22 да се създадат нови алинеи в чл. 173, с които изрично да се предвиди, че Пленумът на Висшия съдебен съвет определя временно изпълняващите функции главен прокурор, председател на ВКС и представител на ВАС. Предвижда се тези решения да бъдат вземани с минимум 13 гласа от членовете на Пленума на Висшия съдебен съвет. Това разрешение е притеснително относно председателите на Върховния касационен съд и временно изпълняващи функциите председател на Върховен съд и председател на ВАС. Защо? Защото това прави възможно, на практика, временно изпълняващ функциите на двете големи съдилища да бъде избиран без нито един глас – без нито един глас от съдиите, от членовете на Съвета, които са съдии, пряко избрани от съдии. Ние неслучайно предлагахме, но за съжаление, не намери подкрепа изискването за двойни мнозинства при вземането на решения. Тоест тогава, когато се засягат кадровите въпроси на съдиите, да е необходимо именно така съществено участие в гласуването на съдиите, избрани от съдии. Това, че ще бъде избиран временно изпълняващ функциите председател на ВКС или ВАС, без да е необходим нито един глас от членовете на Съвета, от съдия, избран пряко от съдии, може да застраши сериозно съдийската независимост. И заради това ние няма да подкрепим тази разпоредба. Що се отнася до § 32 предлагат се две неща. На първо място, изборът на професионалната квота от следователи, прокурори и съдии да бъде проведен с гласуване с хартиени бюлетини. Колкото и парадоксално да изглежда, от „Демократична България“ подкрепяме този подход. Ние също имахме предложение точно в този смисъл поради една-единствена причина, но за съжаление, настоящият състав на Висшия съдебен съвет не предприе абсолютно никакви действия да гарантира, че системата за електронно гласуване от страна на магистратите е достатъчно надеждна и защитена от възможни манипулации. Това, което не подкрепяме обаче, е предложението и изборът да бъде осъществен на ниво окръжни съдилища. Нашето притеснение е, че в малките съдилища особено тайната на вота ще бъде застрашена. Да, видяхме на Правната комисия, че ВКС, Съюзът на съдиите, Асоциацията на административните съдии и на практика цялата магистратска общност подкрепя подобно разрешение, но за нас притесненията относно защитата на тайната на вота остават. Защото, представете си, като как точно ще се гарантира тайната на вота например при гласуването на съдиите в съдебен окръг Разград? Там всички съдии - районни, окръжни и административни, са общо 26, в Силистра са 31, в Шумен са 39. Те, първо, няма да гласуват всичките най-вероятно, за съжаление, и второ, при такъв малък брой гласуващи практиката от провеждането на избори показва, че при малките секции тайната на вота е застрашена. И затова няма да го подкрепим. Преди да приключа, ще направя едно предложение на основание чл. 80, ал. 2 от нашия Правилник за техническа редакция, а именно в новия § 32 да се създаде ал. 15 със следния текст: „(15) Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция „Охрана“ осигурява охраната на сградите, в които се провеждат изборите, и предприема технически и организационни мерки за нормалното им провеждане, както и транспортиране на изборните книжа и протоколи.“ Този въпрос го обсъждахме в Комисията, но явно сме пропуснали да гласуваме текста в този смисъл и дотолкова, доколкото, ако бъде подкрепено провеждането на преките избори от страна на магистратите на ниво окръжен съд, ще е необходимо подобно съдействие от Главна дирекция „Охрана“, за да се гарантира сигурността на процеса по провеждането на изборите и опазването на изборните книжа. И прощавайте, госпожо Председател, правя искане за разделно гласуване на следните текстове: в § 22 – създаването на нова ал. 17 в чл. 173, и в § 32 – предложението за създаване на нова ал. 15 също отделно да се гласува. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Йорданова! Причината да оттеглим това наше предложение, което действително заобикаля конкурсното начало, а ние се опитахме това да предотвратим, както и другите предложения за атестирането, беше, защото помните, че в рамките на Правната комисия се разрази дискусия и почти всички представители на професионалната общност се изказаха отрицателно за тези предложения и поискаха време, за да могат те да бъдат обсъдени. Ние решихме, да, ние имаме мнозинството и можехме да наложим тези промени, но преценихме, че ние не трябва да ги вършим прибързано и без да го съгласуваме и да проведем дебата с професионалната общност. Така че, както и Вие казахте, действително те ще залегнат в последващите пакети, които ще предложим за изменение на Закона за съдебната власт. А и също така да Ви уверя, че нашето предложение, което е за окръжните съдилища, а не апелативните, е единствено и само с цел да се улесни възможността на магистратите да упражнят своето право на глас, тъй като смятаме, че при сегашната изчерпана легитимация на членовете на Висшия съдебен съвет е важно повече магистрати да вземат участия. Затова и нашето предложение остава „окръжни съдилища“, като, както виждате, има предвидена възможност за следователите, където те наистина са по-малка бройка, да се провеждат изборите за апелативни съдилища. Благодаря иначе за конструктивния диалог, който проведохме по тези текстове. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Изказванията са ми по § 25, който е по предложение на Комисията и е залегнал в доклада, както и по § 24, който става § 32. На второто заседание в Правната комисия дискусията по него започна с едно изказване от моя страна, че предложенията, които бяха внесени между първо и второ гласуване от страна на „Прогресивна България“, бяха извън предмета на първоначално внесения законопроект, както и на общия доклад по трите законопроекта. Тези три насоки бяха уреждане на процедури по дисциплинарна отговорност, атестацията и провеждането на конкурсите – нещо, което въобще не беше споменато и в първоначалния проект. Още тогава призовах вносителите да се откажат и да оттеглят тези предложения. Повечето от тях наистина впоследствие по време на заседанието на Правната комисия бяха оттеглени. Все пак останаха няколко, като § 25, който урежда процедурите по дисциплинарната отговорност. Както заявих и тогава, поне според мен най-големият проблем на съдебната система не са нито атестациите, нито провеждането на конкурсите, нито процедурите по дисциплинарна отговорност на магистратите. Най-големите проблеми са по правоприлагането по Закона за съдебната власт. Там би следвало да се съсредоточат усилията на мнозинството да реши проблемите, които се създават и се натрупват. Именно поради това, както не гласувах тогава на новосъздаваните параграфи с предложенията между първо и второ гласуване, няма да гласуваме и сега точно тези конкретни новосъздавани параграфи, които са залегнали в доклада на Комисията. На следващо място, по § 24, който става § 32. Преди малко от трибуната бе поставен един срок в ал. 3 на § 32, а именно задължаване на Висшия съдебен съвет да организира провеждането на избори за изборни членове от квотата на съдии, прокурори и следователи до 17 октомври 2026 г. Такъв срок не беше посочен в първоначалния проект, не беше обсъждан на проведените заседания на Комисията с представителите на съдебната власт на проведените две заседания. Той се появи днес в Законопроекта. Когато се слага точна крайна дата за извършване на определено действие и в случая задължаване на съдебната власт да проведе изборите за членове на ВСС от двете колегии, мисля, че би следвало това да бъде обсъдено дали е технически възможно, тъй като сега в момента се появява един краен срок. Аз лично, въпреки изложените мотиви, не съм чул становище на представителите на съдебната власт дали могат наистина да проведат избори до този краен срок. Разбирам идеята те да бъдат дисциплинирани и да проведат този избор от тяхна страна, но от друга страна, все пак ние – Народното събрание, нямаме краен срок да изберем членовете на ВСС, което, разбира се, ще се случи, след като „Прогресивна България“ се разберат с ГЕРБ за нужните им 160 гласа и разпределят квотата – дали ще бъде четири към едно, или три към едно, за членовете, които да си предложат и да си гласуват. Но встрани от това, имайте предвид, че когато сложим такъв краен срок – от 17 октомври 2026 г., напълно е възможно – дали по обективни причини, дали по умишлен саботаж, този срок да не бъде изпълнен. И именно тогава е напълно възможно – в началото на октомври или малко преди изтичането на този краен срок, именно представители на съдебната власт да обвинят Народното събрание и представителството, което го е приело, че видите ли, е направило грешка, защото този срок не може да бъде спазен. Отново ще повторя, възможно е да има обективни причини за тази невъзможност, възможно е да има и умишлен саботаж, за да не се спази от страна на определени лица този срок, който се поставя, поради което ще се въздържим от гласуването, тъй като лично според мен не би следвало ние да слагаме краен срок, преди да сме чули становището в Комисията на представителите на съдебната власт дали могат да го изпълнят. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще взема думата по отношение на § 25, който спомена колегата Петров, като Ви обърна внимание, колега, че там имаше две предложения – както направено от колегата Александра Вълчева и група народни представители от „Продължаваме Промяната“, така и още едно… Грешка на езика. Моля да ме извините за лапсуса – „Прогресивна България“. …така и предложение от народния представител Надежда Йорданова и група народни представители, които бяха свързани с изменения в ал. 1 по отношение на сроковете и едно допълнение в ал. 5, които изменения и допълнения бяха обсъдени в Комисията. Постигнат беше общ консенсус по тях, бяха обединени и бяха приети със сериозно мнозинство от Комисията. Понеже споменахте този параграф, затова Ви обръщам внимание, че по този параграф имаше консенсус както от страна на опозицията, така и от наша страна. Благодаря.

Благодаря Ви за репликата. Едно нещо трябва да посоча от тази трибуна, защото много често конкретно Вие, представителите на „Прогресивна България“, слагате под един общ знаменател опозицията. В различни случаи казвате: опозицията, опозицията. Аз пък ще Ви напомня, че както не съм гласувал и не е имало широко обединение, аз не съм гласувал този параграф именно защото той е новосъздаден въз основа на предложения, които бяха направени в последния ден, в последния момент от триседмичния срок, с които се уреждаха различните цели и предметът на законопроекта за промени в съдебната власт. Те бяха в три насоки – уреждане на процедурите по дисциплинарна отговорност, част от които е и създаваният § 25 от Комисията, атестацията и провеждането на конкурсите. Слава богу, вносителите чуха нашите призиви и призивите на професионалната общност и оттеглиха повечето от тези предложения, което адмирираме. Това е добре. Така се прави при един наистина добър дебат в Правната комисия и това е един добър пример, но тъй като все още останаха някои от тези новопостъпили предложения за уреждане на съвсем различна материя от първоначалната, тогава не гласувах именно в знак на несъгласие, тъй като считам, че това не е добра законодателна техника. И отново потвърждавам нашето намерение да не гласуваме точно по отношение на новосъздаваните параграфи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. За да не се преповтарям с водения досега дебат, ще направя изказване по § 16 и всички останали, свързани с промяна на статута на следствието, § 27 относно дисциплинарното производство и § 31. Уважаеми колеги, всички може би сме наясно с текста в Конституцията, а именно чл. 88, че законите се приемат на две четения в два отделни дни, освен ако Народното събрание не реши те да бъдат проведени в един и същи. Между първо и второ четене се появиха едни текстове, които не коментирам дали са правилни, или не, но без особен дебат, без особени мнения и без особени ярки, изразени становища от професионалните организации в Комисията се приеха, включително и редакция в Комисията, които променят реално статута на следствието. Член 126, ал. 2 от Конституцията казва къде е границата и докъде се разпростира всъщност влиянието на главния прокурор в съдебната власт, а именно че упражнява методическо ръководство и надзор за законност върху всички прокурори. Член 128 пък в абсолютно отделен текст всъщност определя следствените органи. Никъде в Конституцията не е заложена рамка, в която следствието е подчинено на главния прокурор. И с едни текстове между първо и второ четене, доразвити, между другото, с предложения на колеги в Комисията, ние реално подчинихме следствието на главния прокурор. Не говоря за текстовете, които се приеха, в които автоматизмът директорът на Националната следствена служба да бъде заместник главен прокурор отпаднаха, защото те са в правилната посока, но самият статут на следствието и това ние да го сложим на пряко подчинение, административно и кадрово, на главния прокурор, не е редно според мен в толкова съкратени и без дебат срокове. Едни от основните мотиви, за да се отхвърлят предложения между първо и второ четене, които бяха сложени още на първо четене, предложенията за реформи, бяха отхвърлени с това, че ще има време за тях. Те са в правилната посока, но ще бъдат доразработени от Министерството на правосъдието и внесени като отделен пакет законопроекти. Чухме такова становище и днес. Добре. Супер. Страхотно. Надявам се това да стане максимално бързо, защото дълго време в годината, за съжаление, тези реформи бяха отлагани. Но защо с този законопроект, с текстове между първо и второ четене, ние приехме такава голяма промяна за следствието и защо даваме повече правомощия на главния прокурор сега с този законопроект? Не чух убедителни мотиви в Комисията. Минава малко между капките и в този дебат сега. Сега, относно § 27 – друга тема. Всъщност това, което се прие в § 27, е добро, че ако не са изслушани лицата, за които има дисциплинарно производство срещу тях, то самото се прекратява. Това е супер текст, няма спор. Но самият чл. 323, който се отваря с § 27, казва как тече производството във връзка с дисциплинарните мерки. И той казва, че всъщност обжалването срещу актове по дисциплинарни производства се обжалват пред Върховния административен съд. Дотук добре. Лично ние смятаме, че мястото на обжалването на дисциплинарките е най-малко по реда, който ние въведохме в § 10 относно чл. 36, а именно да се разпределят спрямо това самият магистрат в коя част е от съдебната власт. Въпреки че лично за мен по-добрият вариант беше със смесените състави, но това вече е отделен въпрос, който вече коментирахме в предишна дискусия. Обаче ние в § 10 приехме една редакция тук – предложена в залата, която казва, че освобождаването също върви по реда на чл. 36, а именно разделят се компетенциите – дали във ВКС, или във ВАС. А една от дисциплинарните мерки по 323, които може да бъде наложена, е именно освобождаване. И сега, въпросът ми е всъщност по кой ред ще се обжалва наложената дисциплинарна мярка освобождаване. Единият текст ти казва, че то ще бъде спрямо това дали си в общите съдилища, най-грубо казано, или в административни, а другият текст ти казва, че сигурно си във Върховния административен съд. Сега, ясно е кой е общият текст, кой е специалният текст, за съжаление. Общият текст е този от чл. 36, специалният текст е в чл. 323. Надявам се тази колизия да бъде отстранена тук в залата, да се каже какви са реалните мотиви на законодателя, защото лично нашето мнение е, че трябва да вървят по новия ред и дисциплинарните освобождавания, и като цяло дисциплинарките, но не сме чули всъщност каква е действителната воля на мнозинството относно това. И последно ще засегна § 31, който ние на първо четене казахме, че ще подкрепим, защото тази реформа, която беше проведена чрез Закона за държавната собственост, беше абсолютно порочна. Изключително много се радвам, че поне тази реформа не беше изоставена между първо и второ четене – така, за съжаление, както се случи с други неща, за които, така или иначе, вече се води дебат по тях. Няма да ги преповтарям. Относно сроковете в § 32 – действително сега Народното събрание е изправено пред, така да кажа, цугцванг. Каквото и да направи, все ще бъде в грешка. Защото скъсяването на сроковете, от една страна, ще предизвика реакция, че ние се намесваме в независимостта на съдебната власт. От друга страна, ако не се намесим, това означава тази процедура да протече изцяло по време на президентската кампания с президентските избори, където, за съжаление, фокусът отива изцяло другаде. Или пък евентуално изцяло след Нова година, което е абсолютно недопустимо – толкова време да се бавим с избора на ВСС. Но това цялото нещо може би беше предизвикано от това колко време ние приемаме Закона за съдебната власт, защото се вижда, че по процедурните въпроси, свързани с избора на ВСС, се приеха изключително малко предложения. И може би единственото, което имаше смисъл за процедурата, е именно уреждането на тези положения, които сега се приемат с § 32. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Молбата ми е да удължим времето до приемане на точката от дневния ред. Тоест парламентарният контрол да започне след окончателното приемане на Законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ще взема отношение по § 12 и след това по § 17 и параграфа, който касае гласуването за професионалната квота. Уважаеми колеги, може би не обръщаме достатъчно внимание на един важен текст, който не беше оттеглен, а остана в Законопроекта и въпреки че не касае пряко избора на Висш съдебен съвет, е много важен, защото имаме традиция в избора на кандидати за председатели на върховни съдилища и главен прокурор – с по един кандидат се прави избор. Затова предлагаме с колегата Стоев промяна в процедурата по провеждане на повторния избор, ако президентът на републиката откаже да назначи предложения от Пленума на Висшия съдебен съвет кандидат за един от постове на така наречените тримата големи в съдебната власт. Президентът прави отказ и връща на Висшия съдебен съвет за ново гласуване – мотивирано, задължително той се мотивира. Това, което се случва след това и сме го гледали много пъти, е, че се събира съставът на Висшия съдебен съвет и без никакви коментари по мотивите на президента прегласува кандидата. И всъщност тази конституционна норма на практика губи своя смисъл. Тя става едно рутинно действие, в което президентът казва – много важно, прегласуваме и да издава указа за назначаване. Предлагаме да се осмисли тази конституционна функция на президента, защото тя е много важна. Конституционният законодател не е имал предвид това и до една промяна в Закона преди около десет години процедурата не е била такава. А именно след като президентът върне кандидатура, мотивирано, Висшият съдебен съвет да извърши новия избор при условията и по реда на ал. 1 – 12. Това означава да започне процедурата отначало, да допусне и нови кандидати в тази процедура. След като според президента на републиката в обвързана компетентност той издава указ за назначаване, избраният кандидат не отговаря на високите професионални и нравствени качества, които се повториха тези два дни 50 пъти поне в залата, нека преценим, че може би има нужда от алтернативни кандидатури. И ако те отговорят на очакванията на членовете на новия, надявам се, качествен състав на Висшия съдебен съвет или ако по някакви причини сме били само с един кандидат – дори и основателни, тогава да се проведе наново събеседване, гласуване и при президента да отиде мотивирано защо даден кандидат е отново избран или пък е предложен вече друг кандидат. И много Ви моля, нека вникнем в тази норма. В нея няма нищо политическо. Но има нещо много важно за държавата – утвърждаване на държавността и на органите, които извършват най-важния избор в съдебната система, а именно Висшия съдебен съвет и президента на републиката, а не да го прескачаме като пешка на шахматната дъска. И затова много Ви моля, нека да подкрепим този текст и ще решим за в бъдеще големи проблеми на съдебната власт. Най-малкото съм сигурен, че още при номинациите за главен прокурор и председател на Върховния административен съд ще имаме по няколко кандидати. Убеден съм, че ако този текст бъде приет, няма да имаме процедури с по един кандидат, а това е първа, важна и много голяма стъпка към независим избор. Другото ми съображение вече е по избора на Висшия съдебен съвет относно отхвърлянето на предложението лицето да е партийно неутрално. Сега, аз не разбрах – кандидатът за член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота – аз не разбрах защо бе отхвърлено. Според мен няма никакъв риск за противоконституционност в това предложение, защото самата Конституция изисква независимост на съдебната власт и никакво политическо влияние в съдебната система. Какво в крайна сметка се предлага? Каква е дефиницията, която колегите предлагат? Тясна. Аз знам, че те имаха много по-широка дефиниция за политически неутрално лице от „Демократична България“ в предишен парламент, сега е възможно най-тясна: Не е било член на ръководен или контролен орган на политическа партия или коалиция. Съгласни ли сме, че не трябва да е било член на ръководен орган на политическа партия, за да не нарушава независимостта на съдебната власт? Не е било член на Министерския съвет – министър. Не е заемал длъжности народен представител, тоест никой от нас не може да бъде предложен за парламентарната квота. Аз знам, че и никой от нас не иска, така че няма проблем. Президент и вицепрезидент, въпреки че те имат политическа неутралност по Конституция, но все пак те са избрани чрез политически избори. Не е било член на Европейския парламент, тоест евродепутат, и член на орган за местно самоуправление – общински съветник или кмет. Вижте колко тясна е рамката. Но така отхвърляме всякакви възможности за партийни гласувания за Висшия съдебен съвет. И аз мисля, че ние всички с Вас сме съгласни, че не трябва да попадат политически зависими лица, защото сме се нагледали на това в новия състав на Висшия съдебен съвет. Много моля, нека преосмислим това гласуване и поне това ограничение, в което няма абсолютно никакъв риск за противоконституционност, пак казвам, ако бъде подкрепено. И накрая съвсем накратко, темата се разисква достатъчно – гласувания по окръжни или апелативни райони, и аз в Правната комисия говорих достатъчно по нея. Искам само да въведа двете изречения. Вижте, колеги, важно е да го осъзнаят и хората от съдебната система. Когато избираш Висш съдебен съвет девет години след като си нямал избори, и при всичките критики към настоящия състав и порочността, която той създаде в съдебната система, можеш да отделиш един ден от живота си, за да отидеш да подадеш независим вот, нямат значение командировъчните. Този ВСС изпотроши толкова пари за глупости, че не можем да ги преброрим, и дори съдебната карта не успя да приеме. Няма значение, че някой няма да отиде за риба или на море, или за гъби в този ден. Има значение да отиде и да упражни гласа си – абсолютно убеден, по собствена воля, и да нямаме секции от по 30 души, в която всеки знае в тази зала, че в секция от 30 души таен вот няма и всеки един глас ще бъде явен. А това е начин системата да продължи да контролира себе си и да се възпроизвежда. Ако се окажем с избрана парламентарна квота след професионалната, може да се окаже, че професионалната – с онези листчета, защото Вие виждате по медиите едни списъци на имена – вече ги има, и аз знам, че не се съмнявате, че са истински тези имена, да не се окаже, че избраната професионална квота в пълен състав от 11 души е изцяло велико произведение на апаратното статукво. И когато към тях прибавим председателя на Върховния административен или касационен съд – няма значение, и главния прокурор примерно, гласовете стават 13. С един текст този закон, на който аз също не разбирам мотивите му, премахваме квалифицираното мнозинство за избор на председатели на върховните съдилища и от 17 стават 13 – обикновено. Сметнахме ли? Колко е 11 плюс 2? Тринадесет! И ще избираме главен прокурор и председател на Върховния административен съд! И ако тази квота е подредена и зависима, нашият избор няма да има значение. Може да кажем само „честито“, но нищо няма да се промени. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Величков, кратка реплика по повод Вашето изказване. Темата за партийно неутралните лица вече я дискутирахме, когато гласувахме § 2 от Законопроекта. И да се връщаме към тази тема към настоящия момент, когато вървим към финал в обсъждането и гласуването на Законопроекта, мисля, че е неудачно. Изчерпателното изброяване и дефинирането на понятието партийно неутрални лица създава само неяснота в съдържанието му и буди още по-големи недоумения кои са тези лица, които попадат в кръга на партийно неутралните. Ние не можем да ги изчерпаме с една дефиниция. Затова нека да оставим преценката на тази комисия, която ще избере Народното събрание и която ще преценява професионалните, морални и другите качества, относими към съдържанието на Закона, които трябва да имат кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. По отношение на начина на гласуване. Този път отново използвам трибуната публично да кажа това, обръщайки се към нашите граждани, към избирателите, че въпросът относно начина за провеждането на изборите и реда, по който те да се проведат в рамките на § 24 от Законопроекта, е тема, по която първоначално и аз споделях в лично качество Вашето становище гласуването да се извършва с хартиени бюлетини заради компрометираната електронна система на Висшия съдебен съвет. Иначе най-справедливо би било това да стане по електронен път. Но за съжаление, електронната система не работи и не може да се проведат изборите по този ред. Първоначално и аз мислех, че гласуването по апелативни райони ще създаде най-голяма безпристрастност, но когато в Правната комисия изслушахме всички становища, обсъдихме ги, също промених собственото си мнение, което в крайна сметка се отличаваше първоначално от общото мнение в Законопроекта. Но ние затова сме професионалисти – всеки има право и на лично мнение. Аз мисля, че в тези няколко дни в дискусии стигнахме до извода, че ако ние успеем да мобилизираме…

…съдебната система с тези срокове, които сложихме – до 17 октомври, с правилата, които създадохме, за да проведе изборите, и те да бъдат справедливи и честни, и по отношение на избора на професионалната квота ние ще сме постигнали максималния резултат. Затова считам, че гласуването в рамките на окръжните съдилища с хартиени бюлетини и при активен вот от страна на самите магистрати ще доведе до справедливи избори. Благодаря. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Тянкова, искрени поздравления за Вашия стоицизъм във воденето на заседанията на Правната комисия и за възможността да дадете всеки да си каже думата и мнението. Това скоро не се беше случвало в едни предишни правни комисии. Разбира се, всеки има своето мнение, включително аз уважавам Вашето. Но що е то партийна неутралност, е описано в текста на Закона – списъкът е изчерпателен, и както Вие казвате, трябва да видим сега дали е, или не е. Не, пише кое е партийна неутралност – заемал е ето тези длъжности – не е партийно неутрален. Максимално тесен списък. И рискуваме, особено когато допускаме и бивши прокурори, и съдии да кандидатстват и евентуално да бъдат избрани от парламентарната квота, да създадем една прокурорско-партийна парламентарна работа, която не трябва да се получава. Дано накрая всички сме доволни от крайния резултат. Ако нещо не сме доволни обаче, ще бъде късно да го поправим. Сега, за честните избори за професионална квота. Абсолютно съм съгласен, но аз пак казвам, най-важната гаранция за честните избори, освен масовото участие, е гаранцията за таен вот. Аз твърдя – и математиката го доказва, защото има теория на числата, че в изборни формати от по 20 – 30 души не може да съществува тайна на вота, когато се провежда в едно и също населено място. Затова секциите се правят по-големички, включително за парламентарните избори. Становищата, които са обърнали личното Ви мнение. Чухме всички представители на съдебния естаблишмънт – на прокуратурата, правни организации, бяха председателите на апелативни райони. Моите уважения, но тези хора в продължение на толкова години не направиха нищо и не нададоха глас за промяна в порочните практики на Висшия съдебен съвет. За съжаление, част от хората, които присъстваха там, нямат нищо против статуквото да се възпроизведе и всичко да си продължи по същия начин. Но ние като народни представители носим крайната отговорност, както вчера някой каза. Ние трябва да я носим, а не становищата! Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз няма да бъда многословен, ще се изкажа по един-единствен параграф и той касае направеното и впоследствие оттеглено предложение от колегите от „Прогресивна България“, касаещо чл. 169 от Закона за съдебната власт, а именно кариерния бонус. Колеги, ако ще си говорим за съдебна реформа, то това е един чудесен текст да започнем отнякъде, защото всички изменения, които приемаме дотук в този закон, по никакъв начин не могат да се нарекат съдебна реформа или дори наченки на такава. Те уреждат процедурата по избор единствено на новия състав на Висшия съдебен съвет. Толкова! (Реплика от народния представител Стою Стоев.) Да, колегата тук уместно ме коригира, че имаше изменения, които касаят присъствието на следствието и поставянето му в зависимост под контрола на главния прокурор. Не че и досега не е била такава, но сега го правим и институционално – с промяна в Закона чрез Вашето предложение. Но аз искам да започна с един анонс. Когато ние критикуваме дадена институция – Висш съдебен съвет, Върховен административен съд, прокуратура, трябва да направим разлика, че говорим за мнозинствата и за отделни представители в тези институции, а не за всички техни представители, защото в рамките на всяка една институция или гилдия има множество почтени техни представители. Те обаче не намират подкрепа да бъдат активни, да могат да защитават интересите на съответната гилдия и институция. Виждаме едва малцина колеги юристи, които се противопоставят на установените мнозинства и на установените влияния в съдебната система, които са изключителна проекция на политическото влияние там и икономическите интереси – нещо, за което говори и вчера. И Вашето предложение за отпадане на кариерния бонус беше едно добро предложение за връщане на надеждата на тези хора – да им дадем кураж те да бъдат по-активни. И когато си говорим за по-голяма активност при избора на новия състав на Висшия съдебен съвет, то това би било един добър сигнал, че политическата класа, мнозинството в това Народно събрание ще застане зад тях. Колеги, аз ще направя редакционно предложение и ще апелирам Вие да подкрепите този Ваш текст, който първоначално бяхте внесли между първо и второ четене, да дадем именно надежда на гилдията – на прокурорите, на съдиите, че ще има действително промяна в това как ще функционира съдебната власт през следващите пет години с избора на нов състав на Висшия съдебен съвет. И когато се върна в дебата в Правната комисия за това, че различните професионални съсловни организации, техните представители, които бяха дошли на заседанието в Правната комисия, аз ще направя едно сравнение с дебатите в Правната комисия, когато закривахме спецсъдилищата и прокуратурите. Не знам колко от Вас тогава са проследили тези дебати, но тогава мнозинството във Висшия съдебен съвет, следствие, прокуратури, Инспекторат дори – всички те подкрепиха това, че специализираните съдилища и прокуратури трябва да продължат да функционират, въпреки че всички те съзнаваха колко порочни бяха тези институции. И да, могат да бъдат намерени много разумни правни аргументи в една или друга посока за една или друга позиция, но питам Ви: как според Вас се чувстват съдиите и прокурорите, които пет, шест, седем години правораздават, стараят се да израснат в йерархията в съдебната система, и в някой окръжен съд от по-малките окръжни съдилища най-накрая се освободи едно място, но години наред Висшият съдебен съвет не открива конкурс, не открива конкурсна процедура, напротив – това място се заема през тази заобиколна процедура за назначаване на административен ръководител или заместник административен ръководител? И да, ако колегите в съответната по-горна инстанция имаха куража и вярата в мнозинството във Висшия съдебен съвет, че ще бъдат назначени за заместник-ръководител или ръководител, те щяха да имат желание да се кандидатират за съответната институция, а нямаше да се налага да се търсят от районните съдилища, от по-долните инстанции, удобни хора – приятели, познати, такива, които ще връщат услуги. И със сигурност в тези 80 молби за напускане на подобен тип ръководни длъжности, които бяха подадени в последния месец, има почтени хора. Има хора, които са станали такива с ясното съзнание не да заобикалят конкурсната процедура, а да свършат работа и да бъдат полезни на дадената институция, на дадения съд. Но аз съм убеден – и съжалявам, че министъра го няма да каже каква част от тези молби касаят окръжни и апелативни съдилища, но аз съм убеден, че много голяма част, да не кажа почти всички, от тези 80 души, които са си подали молбата за напускане, целят едно-единствено нещо – те да заобикалят конкурсната процедура и да израснат в йерархията на съдебната система. И аз питам: как? Поставете се на мястото на всички останали съдии и прокурори, които правораздават години наред и не им се дава възможност да израснат в йерархията. Справедливо ли е това? И когато един човек стане жертва... (Реплика.) Да, колега, три минути отгоре говоря, но аз съм убеден, че тази тема е изключително важна и трябва да се обърне внимание. Защото, ако искаме съдебна реформа, ако искаме нещо да се променя в тази система, трябва да има надежда у редовите прокурори и съдии, на които да им се даде шанс да израстват, и то се започва оттук. Та, госпожо Председател, колеги! Правя предложение на основание чл. 80, ал. 2 за създаване на нов параграф: „1. „чл. 169, ал. 5 се изменя така: „След освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател“. 2. „Измененията в чл. 169 се прилагат за всички случаи, които касаят срок от три месеца преди влизане на този закон в сила“. Благодаря Ви за вниманието.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми заместник министър‑председател Христов! Ние от „Движение за права и свободи“ разбираме предизвикателствата, пред които настоящото правителство е изправено във връзка с приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2026 г., но има неща, които няма как да бъдат оценявани като мерки за икономии, когато хиляди български граждани – християни и мюсюлмани – и техните семейства са заплатили за тях с живота си, със здравето си, с разбити животи, разделени семейства и деца, белязани за цял живот от тоталитарната комунистическа система. Да, говоря за плановете на правителството в срок до 15 септември 2026 г. да разработи предложение за нормативни промени за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и преминаването на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“. Господин Вицепремиер, ДПС остро осъжда намерението на управляващите тихомълком да закрият Комисията по досиетата. Тези действия представляват антидемократичен опит за заличаване на паметта за събития и процеси от мрачните времена на комунистическия режим, както и на участниците в тях. Да не говорим и за опитите за скриване на репресиите и главните им извършители; за мрежата от доносници; за авторите и изпълнителите на най‑голямото етническо прочистване – така наречения възродителен процес; за концлагерите; за репресиите над противници на комунизма. За съжаление, този опит ще е поредната стъпка от усилията на наследниците на висшите офицери от Държавна сигурност да заличат всички доказателства и паметници, които свидетелстват за престъпленията им срещу наши сънародници, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност. Именно затова ние от ДПС се надяваме това да е просто една недобре обмислена грешка, която бързо ще бъде коригирана – както отива на България като член на Северноатлантическия договор и Европейския съюз. В ДПС сме особено чувствителни по тази тема, защото скандалното НПО „Софийска платформа“ и в момента продължава опитите си да заличи автентичния вид на Втори обект на остров Персин в концлагера „Белене“ и да построи напълно изкуствен музей тип атракцион, в който „Софийска платформа“ вече разказва на групи от ученици и посетители как в концлагера „Белене“ са лежали само българи. Цитирам една от жертвите: „Гавра с човешкото достойнство на над 500 турци, помаци и други мюсюлмани – български граждани – от последния период на лагера.“ Опитите за фалшификация на миналото стигат дотам, че „Софийска платформа“ „възстановява“ – в кавички! – молитвен храм на територията на Втори обект, удобно опитвайки се да заличи факта, че тоталитарният комунистически режим бе атеистичен и не признаваше нито една от традиционните религии. Няма как да подминем и факта, че служебното правителство на Андрей Гюров активно подкрепи всички действия на „Софийска платформа“ срещу паметта на жертвите на комунизма чрез потвърждаване на отдавна изтекли разрешителни за строеж. Ние от ДПС няма как да допуснем това и днес пускаме серия от въпроси относно законността на действията на „Софийска платформа“ и община Белене на територията на Втори обект на остров Персин. И докато 36 години демократичната общност не намери сили да проведе лустрация и да разкрие зависимостите, наследени от службите на комунистическия режим – ДПС го направи. Вътрешнопартийно. Днес в парламентарната група на ДПС няма нито един агент на Държавна сигурност, няма дори и един кандидат за народен представител с такава принадлежност. Няма и да допуснем и в бъдеще да има нито един. Защото партията ни е родена от болката на най‑голямото престъпление на тоталитарния комунистически режим и ние дължим истината на малцината оцелели от репресивната система и най‑вече на техните деца и внуци, които не само носят раните и белите петна от отсъствието на баща или майка в детството си, но и искат да разберат цялата истина – тази, която им е била спестена от репресираните родители с една‑единствена цел: да бъдат предпазени. Днес тези хора вече са или възрастни, или на преклонна възраст и продължават да искат само едно – цялата истина. Паметта за престъпленията да се съхрани, за да не се повтарят. Виновниците да бъдат изобличени и да получат справедливо наказание за деянията си. Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър-председател! С този акт ДПС не търси разделителни линии в обществото, точно обратното. Докато всички престъпления и престъпници на тоталитарния режим не станат публични, отворените рани в тъканта на българското общество ще продължават да болят, кървят и да ни разделят. Затова ние от ДПС искаме широк обществен дебат за бъдещето на Комисията по досиетата и обсъждане на идеята на Съюза на репресираните от комунистическия режим за създаване на музей на тоталитарните режими и създаване на институт за национална памет, който да допълни работата на Комисията по досиетата. Както е казал Дядо Вазов във в. „Народний глас“, бр. 331 от 6 октомври 1882 г., написано с главни букви: „Важно е за един народ да познава добре миналото си“. Уважаеми колеги управляващи, общата ни история е коренът на нашата идентичност – за всеки един от нас и на нас от „Движение за права и свободи“ като партия и общност. Историята ни определя такива, каквито сме. Научените уроци на историята са единственият здрав и солиден фундамент за бъдещето и прогреса на една държава. Още веднъж, господин Христов, незабавно оттеглете заложеното в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет закриване на Комисията по досиетата, защото ние от ДПС ще продължим да работим за съхранение на паметта, защита на правата на репресираните и тяхното достойно място в демократичната история на България. Колеги, благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Заместник министър-председател! През февруари 2025 г. в отговор на въпрос, поставен от народния представител от ВЪЗРАЖДАНЕ Йордан Тодоров, тогавашният заместник министър-председател Атанас Зафиров заяви, че България не предвижда прекратяване на членството ни в Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна, Руска федерация, но от 2023 г. не плаща членския ни внос, не стартира нови научни проекти, не изпраща нови сътрудници в Обединения институт за ядрени изследвания и не използва пълноценно възможностите на членството ни. Задълженията на България към Обединения институт за ядрени изследвания за периода 2023 – 2025 г. вече възлизат на почти 5 млн. щат. долара и съгласно Устава на Института остават дължими дори при евентуално прекратяване на членството ни. Припомням както на народните представители, така и на зрителите и слушателите на обществените средства за масово осведомяване, че Обединеният институт за ядрени изследвания в град Дубна, Руска федерация, е създаден през 1956 г. от 15 държави, сред които е и България. Асоциирани членове днес са Германия, Италия, Китай, Мексико, Република Южна Африка и други държави. До миналата година над 500 български физици, инженери, химици, биолози и други учени са работили в Института, включително 12 академици и член-кореспонденти на Българската академия на науките, 56 професори и 138 доценти. Защитени са 105 дисертации и множество дипломни работи. През годините с Обединения институт за ядрени изследвания са работили над 20 български научни организации от системата на Българската академия на науките и българските университети, а членството ни предоставя възможности за съвместни проекти с NASA и CERN. Част от членския ни внос е предназначена за научни проекти, изпълнявани единствено от български научни организации. Към края на 2024 г. българските учени в Обединения институт за ядрени изследвания са 26 души, като всички са изпратени от български научни организации. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля за минутка само! Благодаря. Разходите по тяхното пребиваване там също се покриват от членския ни внос, който вече четвърта година България не заплаща. Създава се неблагоприятна обстановка за учените ни, включително по отношение на техните пенсионни осигуровки. За последните пет години на пълноценното ни членство до 2021 г. научното оборудване, поръчано от Обединения институт за ядрени изследвания в България, е на стойност 1,6 млн. щат. долара. От 19 до 23 ноември 2021 г. в Банско и София се проведоха заседания на Финансовия комитет на Обединения институт за ядрени изследвания и поредната сесия на Комитета на пълномощните представители на страните – членки на Института. Тържествен финал на събитието беше заключителната сесия на Комитета на пълномощните представители, на която почетен гост беше президентът на Република България тогава Румен Радев. Тогава той изрази признателност към ръководителите на програмите и менторите от Обединения институт за ядрени изследвания за техните усилия, професионализъм и всеотдайност при подготовката на младите учени и съхраняването на научния потенциал на България. С оглед на изложеното, господин Заместник министър-председател, и на основание Решение № 1009 от 24 ноември 2016 г. на Министерския съвет, с което министърът на образованието и науката е определен за национален координатор на участието на Република България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия, което министерство Вие наблюдавате, но от друга страна, е създадена междуведомствена работна група по въпросите на участието на Република България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна с членове – представители на редица министерства. Задавам следния въпрос: възнамерява ли правителството на Република България да промени позицията за членството ни в Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна, Руска федерация, и да възстанови всички възможности за научно развитие, което то дава? Благодаря, госпожо Председател, за толеранса.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Янчев! Обедненият институт за ядрени изследвания в Дубна е научна организация, в която страната ни инвестира вече близо 70 години и през която са преминали повече от 500 български учени. Струва си да се припомни, че през април 2022 г. тогавашният министър на образованието и науката Николай Денков замрази участието на Република България в Института. Това решение не промени едно съществено обстоятелство, както и Вие споменахте. Съгласно Устава на Института членският внос остава дължим независимо от ограничения характер на участието. От 2023-а до 2025 г. обаче България не е изплатила дължимите си вноски. Така за три години различни правителства натрупаха задължения в размер на близо пет милиона щатски долара. Получава се следната ситуация – България формално остава член, но фактически не изпълнява финансовите си ангажименти към Института. Последиците не са само счетоводни, те засягат пряко българските учени – 26 на брой, както и Вие споменахте, които понастоящем работят в Института. България продължава да присъства на хартия, но не осигурява средствата, необходими за покриване на разходите, свързани с пребиваването и дейността на своите изследователи, които въпреки всичко продължават да изпълняват своята дейност. На този етап Република България продължава да се намира в особената ситуация на ограничено членство в Института – статут, произтичащ от поетите международноправни ангажименти, които държавата не може едностранно да пренебрегне. Моето убеждение е, че България има интерес да възстанови пълноценното си членство в Института, в който са преминали обучението си повечето специалисти в българската ядрена наука и енергетика. Волята е налице, остава въпросът с бюджета, за чието решаване ще работим. Надявам се да съм отговорил на Вашия въпрос, господин Янчев. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Заместник министър-председател. Радвам се, че правителството на Република България ще работи за възстановяване на пълноправното членство. Всъщност аз зададох този въпрос в настоящия момент и в контекста на бюджетната процедура за 2026 г., пък и тази – за 2027 г., която трябва да стартира незабавно, и поради необходимостта от планиране на вече посочените от мен и от Вас задължения, които Република България трупа там. И то в положение, в което ние, както посочихте, имаме не само наши учени, които работят там по различни проекти, ние имаме и действащ заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания – уважаваният и в България от средите на ядрената енергетика доцент Лъчезар Костов. Всъщност аз имах удоволствието да бъда там на място преди година и половина, и познавам лично работата, доколкото за три дни може да се запознае човек във всяка една лаборатория. В този смисъл призовавам Ви наистина за това усилие. Тази сума не е голяма в сравнение с други наши научни членства. Дебатирали сме в Народното събрание няколко пъти и в контекста на миналогодишния държавен бюджет този въпрос с плащанията към Дубна. В българските научни среди се определя – хайде, няма да кажем като Мека – като Йерусалим на физиката, дори в училища, които не могат да бъдат определени, поне ръководствата им, като някак си различно от либерални. И продукцията, която произвежда Дубна, е чудесна, в това число и в сферата на средното образование. Аз мога да Ви предоставя тук, но мисля, че не е необходимо, кратки дипляни, които съм запазил още от миналата година. В този смисъл наистина Ви призовавам за необходимото усилие това плащане да бъде направено. И не само това, а и нови български учени, и нови български научни проекти да могат да бъдат реализирани там, така както се случва от 1956 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми министър Василев, има сигнали от незрящи граждани и потребители на помощни технологии, че деловодната и документооборотна система Eventis R7, използвана от редица държавни институции и администрации, не може да бъде използвана пълноценно и самостоятелно от лица със зрителни увреждания. Според предоставената информация значителна част от функционалностите на системата не са съвместими с екранни четци и други помощни технологии, използвани от незрящи и слабовиждащи потребители. Посочват се проблеми като липсата на коректно обозначени бутони и интерактивни елементи, невъзможност за ефективна работа чрез клавиатура, липса на подходяща навигация и други технически ограничения, които възпрепятстват самостоятелното използване на системата. Предвид факта, че Eventis R7 се използва от държавните институции и е внедрена в публични средства, възникват основателни въпроси относно съответствието на системата с приложимите изисквания за цифрова достъпност, включително с разпоредбите на Директива ЕС 2016/2102 относно достъпността на интернет страниците и мобилните приложения на организациите от обществения сектор, с Директива ЕС 2019/182 – Европейския акт за достъпност, както и с европейския стандарт ETSI EN 301 549. И с оглед защитата на правата на хората с увреждания и гарантирането на равен достъп до трудова реализация и административни процеси в държавния сектор Ви моля да отговорите на следния въпрос: извършвана ли е оценка на съответствието на системата Eventis R7 с приложимите изисквания за цифрова достъпност и ако бъдат или са установени несъответствия, какви конкретни мерки и в какви срокове ще бъдат предприети за привеждането ѝ в съответствие, така че да може да бъде използвана пълноценно от хора със зрителни увреждания и други потребители на помощни технологии? Благодаря Ви за вниманието и отговора.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председателстваща. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Абсолютно недопустимо е през 2026 г. да имаме казуси с ограничен достъп на хора с увреждания до технологии. Към момента на отговора Министерството на иновациите и дигиталната трансформация не разполага с данни за извършена оценка на съответствието на Eventis R7 с изискванията на цифровата достъпност, включително чрез практически тестове с екранни четци, клавиатурна навигация и други помощни технологии. Подобна бъдеща оценка ще включва както автоматизирано тестване, така и ръчна експертна проверка, и потребителски тестове с хора с зрителни увреждания. Част от проблемите, свързани с достъпността, не могат да бъдат надеждно установени чрез автоматизирани инструменти. От Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще направим всичко възможно системата Eventis R7 да бъде подложена на оценка на съответствието с изискването за цифрова достъпност, включително чрез практически тестове с екранни четци и други помощни технологии. При установяването на несъответствие с изискванията за цифрова достъпност Министерството е на разположение да окаже съдействие в рамките на своите правомощия. Разполагаме с висококвалифицирани експерти в областта на електронното управление, цифровите услуги, информационните системи и приложимите изисквания за достъпност, които могат да подпомогнат процеса по анализ, координация и формулиране на технически и организационни мерки. Живеем в свят, в който изкуственият интелект може да се използва не само за анализ на данни, а и за помощ на хората с увреждания - нещо, което ние от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация насърчаваме. По отношение на изложените твърдения за затруднения при работа със системата от служители със зрителни увреждания следва да отбележа, че преценката и предприемането на мерки за осигуряване на подходящи условия на труд, включително при необходимост от адаптиране на работното място към здравословното състояние и индивидуалните потребности на конкретния служител, са от компетенциите и компетентността на съответния работодател. Съгласно приложимото трудово законодателство работодателят има задължението да осигури подходяща работа или предприемане на необходимите действия за приспособяване на заеманото работно място, когато това е предписано от компетентните органи на медицинската експертиза и органите по експертиза на работоспособността, включително териториалните експертни лекарски комисии, Националната експертна лекарска комисия или лекарските консултативни комисии. Благодаря на народния представител господин Иван Янев, че поставя този важен въпрос и обръща внимание на обществото за правата на хората с увреждания, и ни информира за проблемите на тази общност, за която ние мислим и искаме чрез технологии да им помогнем да не срещат трудности в личен и в професионален план. До момента нямаме информация за постъпили сигнали, жалби или оплаквания относно затрудненията при работата с платформата Eventis R7 от хора с увреждания. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация е в готовност да съдейства за изясняването на фактите, включително чрез изискване на информация от съответните администрации – идентифицирана е приложима нормативна рамка и насочване към компетентния контролен орган, когато въпросът е извън пряката компетентност на Министерството, и тясното сътрудничество с гражданите, които имат затруднения поради тяхното увреждане. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател! Господин Министър, аз съм депутат от София и в тази връзка имам следния въпрос към Вас: жители на столицата ни се свързаха с мен и сигнализираха за наложени глоби за липсата на електронна винетка за техните автомобили при преминаване през маршрута от София до село Яна и обратно. През декември 2025 г. – това е малко фактология – е подписано споразумение между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Столична община, с което се предприемат съвместни действия за поддържане без винетни такси на пътните участъци, които осигуряват достъп до населени места в административните граници на София. Село Яна се намира на територията на район „Кремиковци“, Столична община, но за съжаление, е включено във въпросното споразумение между държавата и общината, чрез участъци от път I-1. При невъзможност за престрояване, изпускане на отбивка или подвеждане на навигационен асистент водачите на автомобили няма друг избор, освен да продължат по автомагистрала „Хемус“ и да вземат изхода за село Яна, което е малко по-надолу, което, от своя страна, води до налагането на санкции и глоби. Това, разбира се, е пропуск на подписаното споразумение между Столична община и АПИ, а в сегашната ситуация е належащо да се вземат бързи решения. В тази връзка и с оглед на гореизложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: какви мерки може да предприеме МРРБ за преминаването на автомобили до 3,5 тона, пътуващи от София до село Яна и обратно, но преминаващи през отсечка, която е свързана с двете населени места, през автомагистрала „Хемус“?

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! Пътуващите от София за село Яна могат да стигнат до селото, без да заплащат винетка и винетна такса единствено по път I-1 Горни Богоров до София. Това е възможно, след като 14 км участък от първокласния път през Горни Богров от км 232 до км 246 е включен в Решение № 127 от 2020 г. на Министерския съвет за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса. Излизайки от София по автомагистрала „Хемус“ в посока Варна, пътуващите за село Яна имат две възможности за включване към път I-1: едната е покрай център за гуми „Диана“ и бензиностанция „Шел“, а втората е след около 280 м по пътната връзка за Долни Богров, която отново се свързва с първокласния път. Двете отбивки са добре обозначени с указателни табели. След второто отклонение за включване в път I-1 има знак Д 25.1, който указва, че за използването на трасето се изисква платена винетка или толтакса. Шофьорите, които не се отклоняват по една от двете отбивки, а продължават да се движат по автомагистрала „Хемус“ без закупена винетка, се явяват нарушители и ще бъдат санкционирани. Те ще бъдат регистрирани при преминаването през първата стационарна контролна точка на Националното тол управление на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е при км 6804 на автомагистрала „Хемус“. Автомагистралата е включена в списъка за пътища, за които се дължи винетна такса, утвърден с Решение № 959 от 31 декември 2018 г. на Министерския съвет. Отбивката на село Яна от автомагистрала „Хемус“ се намира при км 8 и в момента няма вариант, по който жителите на село Яна да пътуват без винетка по автомагистрала „Хемус“, без да бъдат санкционирани. Единствената възможност за евентуално бъдещо решение е постигането на съгласие и сключване на споразумение между АПИ и Столична община за финансиране на дейности по поддържане на участъци от републиканската пътна мрежа и последваща промяна на списъка с пътища, включени по обхвата на платената пътна мрежа.

Господин Министър, коректно изложихте фактите. Аз също ги посочих към моя въпрос към Вас, тук обаче има два нюанса. Първият е, че тези отбивки, които посочихте Вие, ако бъдат използвани, без да се използва винетна такса от автомобилите, водят до пътища в тежко състояние. Затова респективно хората избягват и не искат да пътуват от тези отбивки, след като се слиза от магистралата, за да стигнат там, където живеят, и заради това използват предимно магистралата. В питането ми и това, което Вие казвате, и тъй като става дума за населено място, което е част от Столична община, аз изрично и във въпроса подчертах – в момента няма никакъв проблем и няма укори към Вашето министерство. Такова е споразумението. Питането конкретно, което в доуточняващ въпрос в момента към Вас, е: не е ли по-удачен вариантът преди започването на разговори със Столичната община за включването на този участък – и дали въобще пък те ще се съгласят за каквото и да било за това нещо – в името на това тези хора да не се чувстват ощетени, просто камерата да бъде преместена след последната отбивка за село Яна? По този начин ще се реши проблемът с налагането на глоби, ще се реши проблемът и с изпадането в ситуация, в която има две други отбивки, но пътищата, за да се стигне до населеното място, са в такова окаяно състояние, че просто те рискуват да си разбият колите. Затова, пак казвам, няма ли е да е по-удачен вариантът държавата просто да премести камерите малко по-нагоре и да се използва последната отбивка за селото?

Уважаеми господин Ганев, ако преместим камерата, означава, че няма да правим контрол на част от път, който е санкциониран да бъде в това да се плащат винетки, включително толтакси, както цитирах решението на Министерския съвет, тоест това ще бъде бягство от прилагане на Закона. Знаете, че няма да го направим. Единственото, което можем да направим, е да говорим със Столична община, ако иска, наистина да влязат в споразумение. Най вероятно част от пътищата, които също коментирах, че са в лошо състояние, по-вероятно е те също да бъдат пътища, за които се грижи Столична община. Нямаме нищо против да помогнем на жителите. Единственият вариант обаче е, че това може да стане само по един начин – по законов. Не е начинът да скрием камерата и да направим така, че да толерираме нарушенията. Не, няма да толерираме нито едно нарушение в България. Единствено, което можем да направим, е само по един начин – законов, така че със Столична община сме готови да говорим не само за този казус, но и за достатъчно други казуси. Знаете, че включително сме поели ангажимента да изградим и околовръстното в частта, която не е изградена. Винаги можем да водим разговори, но това, че пътищата са в лошо състояние, които трябва да поддържа Столична община, не е въпрос към мен.

Господин Министър, във връзка с отговор на предишен въпрос и установените факти относно поземлените имоти с идентификатори 62004.15.91 и 62004.15.23, които са част от горския фонд, но върху тях е извършено незаконно строителство, както и във връзка с ролята на бившия областен координатор на ГЕРБ в Пловдив, бивш кмет на община Стамболийски и обвиняем под гаранция за злоупотреби на стойност 2,5 млн. лв., моля да ми отговорите на следния въпрос... Но преди да Ви задам въпроса, само да уточня и някои други факти. Съответният господин, който е извършвал незаконно строителство на тези имоти, буквално тези дни е ходил и се е опитвал да узакони тези имоти. Тази информация я нямате, защото е буквално от тези дни. Опитвал се е пак да заобикаля по всякакъв начин закона, което е абсолютно недопустимо за човек, който дълги години е бил кмет на община и много добре познава закона, така че тук имаме много опасен – не знам дали е прецедент, но въпрос, който поставяме от трибуната на Народното събрание, за хора, които са имали власт, познават закона и въпреки това го нарушават умишлено. В тази връзка въпросът ми е: при положение че е установено по безспорен начин, че върху имотите 62004.15.91 и 62004.15.23, намиращи се в Горския фонд, е извършено незаконно строителство, какви конкретни действия ще бъдат предприети от Вашето министерство, за да се спази законът? Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, уважаеми господин Стоянов, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 5 юни 2026 г. от Народното събрание на Република България е получено писмо – от председателя на Народното събрание на Република България, относно постъпил въпрос от господин Георги Георгиев, касаещ евентуално незаконно строителство и въвеждане в експлоатация и търговска дейност на туристически обект в горски територии, намиращ се в курортен комплекс Цигов чарк, местност Тупавиците, община Ракитово, област Пазарджик. Посочено е, че в изпратените до него сигнали от граждани са изнесени данни за масивно застрояване и унищожаване на горски фонд в поземлените имоти, които Вие споменахте, с твърдение, че са изградени вилни сгради, без да са издадени необходимите строителни книжа. Обърнато е внимание, че казусът не търпи отлагане, тъй като обектите са построени от няколко години и функционират, като се отдават под наем в онлайн платформите с резервации чрез социалните мрежи. Иска се писмен отговор дали за посочените вили са издадени разрешения за строеж и удостоверения за въвеждане в експлоатация. Във връзка с горното господин Георгиев е уведомен чрез председателя на Народното събрание, че по разпореждане на ДНСК от 10 юни 2026 г. е извършена проверка на място и по документи от служители на РДНСК – Пазарджик, при която е установено незаконно строителство в посочените имоти. Установените факти и обстоятелства от извършената проверка са подробно изложени в писмен отговор от 16 юни 2026 г. Заключението от извършената проверка е, както следва: за реализиране на основното строителство в имот с идентификатор 62004.15.91 в местност Тупавиците по кадастралната карта на град Ракитово, община Ракитово, област Пазарджик, са представени и одобрени строителни книжа и издадени разрешения за строеж. За изпълненото допълващо застрояване от два броя едноетажни постройки, видимо от разглобяеми дървени елементи върху стоманобетонова площадка, не са представени строителни книжа. Поземленият имот 62004.15.23 в местност Тупавиците, град Ракитово, към настоящия момент е с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора. За изпълненото в него строителство на четири броя едноетажни сгради, една от които е в алпийски тип, и беседка не са издадени строителни книжа. Реализираните в имота строежи са V категория, като съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията предприемането на последващи действия е изцяло от компетентността на кмета на община Ракитово. За констатациите на служителите на РДНСК – Пазарджик, при извършената проверка с писмо от 12 юни 2026 г. началникът на РДНСК – Пазарджик, във връзка с чл. 223 и чл. 57 от ЗУТ е указал на кмета на община Ракитово да разпореди извършване на проверка и да предприеме последващи законосъобразни действия срещу констатираните незаконни строежи в срок от 20 работни дни от получаване на писмото. Към настоящия момент указаният срок още не е изтекъл, но поради изискана с писмо от 18 юни 2026 г. информация от ОД на МВР – Пазарджик, и засиления обществен интерес с писмо от 25 юни 2026 г. до началника на РДНСК – Пазарджик, е разпоредено на кмета на община Ракитово в срок от пет работни дни от получаване на писмото да представи данни за предприети действия срещу незаконното строителство. Органите на ДНСК ще упражняват последващ контрол на действията на кмета на община Ракитово, като при неизпълнение или забавено такова ще бъдат образувани административнонаказателни производства срещу виновните длъжностни лица от общинската администрация.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, очевидно е, че в курортен комплекс Цигов чарк можем да говорим за мини „Баба Алино“ – сходен казус, и за същите порочни практики – незаконна сеч на вековна гора и незаконно строителство в горската територия. Порочните практики са и в кадастъра с промяна на начина на трайно ползване, при положение че няма извършени необходими процедури по Закона за горите. И тук следва да отбележим, че законите в България трябва да се спазват от всички, без значение дали те са украински граждани с временна закрила, или български граждани, още повече бивши кметове на ГЕРБ, които трябва да дават пример на своите съграждани и въобще на целия български народ. Още по-скандалното тук, господин Министър, е, че въпреки че тези обекти са незаконни, или част от тях не са въведени в експлоатация, те се отдават под наем като туристически обекти и вероятно генерират някакви печалби. Тук смятам, че следва да бъдат уведомени Националната агенция за приходите и „Икономическа полиция“, за да се провери дали се генерират доходи от тези незаконни обекти, които се дават под наем, и дали Общината е издала категоризация на тези туристически обекти, въпреки че те са незаконни. И с оглед на информацията, с която господин Георгиев каза, че ние разполагаме – че има опит там да се довършат процедурите с цел узаконяване на незаконното строителство, което вече е регистрирано към датата на подаване на нашите сигнали, аз държа Вие да направите проверка наистина, да контролирате този случай, защото все пак РДНСК има контролни функции, въпреки че отговорността е на Общината, на съответната община. Надявам се да се стигне и тук до наказания и длъжностните лица да си понесат отговорността. Вече знаем, че във Варна към днешна дата има 25 арестувани по казуса „Баба Алино“, надявам се те да бъдат много повече. И се надявам и тук. в курортния комплекс Цигов чарк, който е сходен случай, също да има наказани отговорни лица и служители, които да си понесат наказанието. Ще следим този случай. Благодаря.

Уважаеми господин Стоянов, мисля, че отговорът е ясен. За всяко незаконно строителство ще последва реакция – такава, с каквато до този момент винаги нашето правителство е реагирало и аз като регионален министър. Аз все пак ще припомня и за лот 4 на „Хемус“, нали? Тоест той също е в прокуратурата и знаете, че също се проверява незаконното строителство, което обаче – и неслучайно го повтарям, което обаче държавата го предизвика и което обаче предишният редовен кабинет се опита да го прикрие в документна измама. Така че Вие питате сега някой бивш кмет или бивш партиен лидер на ГЕРБ, че се опитва да направи същото, но то е стил. Е, този стил вече не върви, така че можем да бъдем сигурни. Неслучайно казахте, че вече има наказани, тоест вече има задържани във Варна, и аз се надявам да са много повече. Знаете, че в момента, в който започнахме да разследваме, всичко, което зависеше от нас, тръгнахме да го правим. Ще го направим и тук. Ще го направим навсякъде другаде. Няма значение от кого е сигналът, няма значение кой ни подава сигнали, очевидно – аз го казах и на парламентарното изслушване – незаконното строителство се е превърнало в епидемия в България. И ние сме длъжни да се справим с тази епидемия и ще се справим със сигурност. Лечението е само едно – да имаме истинска съдебна система, защото, както виждате, не става въпрос само за нарушение на Закона за устройство на територията, а става въпрос за брутално посегателство и държание, отношение на хора, които считат, че са над закона. Ето това е най-страшното. И най-вероятно това е свързано не просто само с незаконното строителство, а навсякъде с организацията на местната и националната олигархия. Очевидно е, че тази тема най-вероятно няма да заглъхне, а най-вероятно ще продължава да се коментира с всеки един такъв случай.

Госпожо Министър, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 – 5 от Наредба 15/27 юни 2026 г. на министъра на здравеопазването лицата, които работят по чл. 1, ал. 1, по същата наредба трябва да извършват предварителен периодичен медицински преглед и изследвания, преди да постъпят на работа. Предварителните изследвания преди постъпване на работа включват тестване на проби за бактериални и чревни паразити, а медицинският преглед се провежда при общопрактикуващ лекар и се състои в снемане на анамнеза за прекарани заразни заболявания, като се извършва щателен преглед на тялото. Всички тези процедури се записват в личната здравна книжка на постъпващия на работа работник. При нас постъпиха сигнали от граждани, че тези прегледи и изследвания по Българското Черноморие се извършват много често абсолютно фиктивно. В тази измамна схема са замесени както общопрактикуващи лекари, така и някои лаборатории. В последните няколко години се увеличава многократно наемането на чуждестранни работници от бизнеса по Черноморието. Опасността тези хора да минават през фиктивни прегледи и след това да постъпват на работа в заведения за хранене или обекти, пряко обслужващи клиенти, е огромна. Това означава, че рискът от плъзване на зарази е голям, което може да доведе до невъобразими щети за българските граждани, туристи и гости, посещаващи нашето Черноморие. В тази връзка въпроса ми към Вас е следният: какви мерки ще предприемете, за да се установи дали има такива порочни практики за осъществяване на фиктивни прегледи при наемането на работници по Българското Черноморие? Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители! С Наредба № 15 от 27 юни 2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските, козметичните салони, са определени и здравните изисквания, включващи извършване на предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания. Здравните изисквания са задължителни и при неспазването им лицата не следва да се допускат на работа. Извършените медицински прегледи и изследвания се регистрират в личната здравна книжка на лицето. Отговорността за вписаните изследвания и прегледи са на съответните медицински лица, извършили прегледа или изследването, което се удостоверява писмено, като се поставя и техният уникален идентификационен номер и печат. При провеждане на прегледа лекарят е длъжен да снеме анамнеза по отношение на прекараните заразни заболявания, да впише в личната здравна книжка прекараните заразни заболявания, да извърши щателен преглед на кожата, окосмените части и лигавиците. При съмнение за заразно заболяване – остро или хронично протичащо, незабавно да насочи лицето към съответния медицински специалист за извършване на необходимите лабораторни изследвания за уточняване на диагнозите. И последно – да регистрира откритите болни от заразни болести или заразоносители съгласно Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Провеждането на предварителните и периодичните медицински прегледи и изследвания и редовността на здравните книжки са задължения както на всеки постъпващ на работа в посочените в Наредбата обекти, така и на съответния работодател. Личните здравни книжки се съхраняват в обекта, в който лицето работи, и се представят за проверка при поискване от контролните органи. За лицата са въведени задължения да поддържат добра лична хигиена и незабавно да уведомяват преките си ръководители при поставена диагноза на заболяване, посочено в Наредбата, признаци за стомашно-чревно разстройство, възпалително заболяване на горните дихателни пътища, възпалително заболяване на кожата, нараняване, получено по време на работа, заболели от заразни болести членове на семейството, при контакт с други лица, заболели от заразни болести. На ръководителите на обектите са вменени задължения временно да отстранят от работа лицата със симптоми на заболяванията, посочени в Наредбата, както и да допуснат на работа след преболедуване само лица със заключение в здравната книжка „Допуска се на работа“, издадено от общопрактикуващ лекар или лекар специалист по вътрешни болести от лечебното заведение за извънболнична помощ. Регионалните здравни инспекции извършват контрол на въведените здравни изисквания и имат право да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители, и представляват опасност за здравето на околните. По повод на въпроса Ви, уважаеми господин Георгиев, изисках информация от регионалните здравни инспекции, извършващи контрол на територията на Българското Черноморие, а именно РЗИ – Варна, РЗИ – Добрич и РЗИ – Бургас. В РЗИ – Варна, през 2026 г. е постъпил един сигнал с твърдение за наличие на неистински лични здравни книжки и в тази връзка към момента се води досъдебно производство за престъпление по чл. 308, ал. 1, от Наказателния кодекс. В РЗИ – Добрич, и в РЗИ – Бургас, не са постъпвали сигнали. В заключение бих искала да Ви уверя, че органите на държавния здравен контрол в рамките на своите правомощия регулярно осъществяват контролните си функции и при установяване на административни нарушения на виновните лица се търси съответната административнонаказателна отговорност. А тъй като споделихте, че при Вас постъпват сигнали, бих помолила, ако може, да ги препратите и до Министерството на здравеопазването, за да може по конкретните сигнали да направим и ние проверка. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора, госпожо Министър. От отговора разбрахме обаче, че има само един сигнал, и то за неверни лични данни, доколкото разбрах, попълнени в книжката. В тази връзка искам да обърна внимание, че има такива злоупотреби. При нас наистина постъпиха сигнали. Ще Ви уведомя в по-големи подробности за тези сигнали. Въпросът е, че тази порочна практика се е превърнала в доста сериозен бизнес за някои лекари, които са вземали, по наша информация, по 10– 15 евро на човек. Можете да си представите, когато става въпрос за стотици работници, които трябва да минат през дадени общопрактикуващи лекари. Явно проверките – периодичните, които казвате, че се извършват, не се извършват както трябва. В тази връзка мога да Ви дам няколко съвета – препоръки, от лекари, с които съм разговарял, което трябва да се направи от страна на проверяващите органи, за да могат да засекат такива случаи. Първо, проверка на съвпадения на дати в лабораториите за множество излезли в един и същи ден резултати от изследвания на пробите. Защото, знаете, че за тези проби трябва да минат няколко дни, правят се посевки и така нататък. Проверка на датата на започване на работа и датите на резултатите от изследванията на медицинските прегледи. Естествено, това в синхрон с Инспекцията по труда. Не знам дали, госпожо Министър, осъществявате такива синхронни проверки заедно с Инспекцията по труда, но за да се установят тези неща, определено трябва с Инспекцията по труда да се работи. Защото, ако в един и същи ден тези хора са регистрирани и прегледът е минал в същия ден, малко няма как да станат тези неща. Въпреки че има възможност прегледът от общопрактикуващия лекар, поне на българските граждани, да бъде отбелязан в електронната система на НЗИС, повечето лекари не го правят, защото не е задължително. Ако може тази процедура да я направите задължителна, също ще е добре. По този начин ще се избегнат някои нередности в тази посока. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев, тъй като се оказа, че може би не съм била достатъчно ясна, сигналът, който е постъпил в РЗИ – Варна, е касаел неистински лични здравни книжки, а не просто лични здравни данни. Наистина ще разчитам да получим сигналите, които са постъпили при Вас, в Министерството на здравеопазването, за да направим надлежната проверка. Благодаря за детайлите, които сега споделихте. По отношение на дигитализацията. Всъщност с Наредбата, с която е утвърдена Националната здравноинформационна система, всички лечебни заведения са задължени да подават информация, но за тези прегледи, да... Така че и по тази линия ще работим със сигурност и наистина ще разчитам да получим сигналите в Министерството на здравеопазването. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър, госпожо Министър, аз също бих желал да Ви сезирам за един сигнал, който получих. Той е свързан с УМБАЛ „Царица Йоанна“, или, както е известна, ИСУЛ. Тя е университетска многопрофилна болница за активно лечение в София. Болницата е с висок капацитет за обслужване на пациенти по спешност и на диагностично, и на терапевтично трудни случаи. В нея се намира първата в страната Клиника по ортопедия и травматология, разкрита през 1947 г., понастоящем разполагаща с 25 легла и самостоятелен операционен блок. По отношение на състоянието, в което се намира нейната материална база – на тази клиника, според мен е застинала някъде в средата на миналия век. Амортизирани стаи с олюпени стени и оголени кабели, санитарни проблеми със съмнения към хигиената са все неща, които се наблюдават понастоящем при посещение в помещенията на Клиниката. От това състояние потърпевши са както пациентите, така и медицинският персонал. Приложил съм и актуални снимки, които в момента прожектирам на стената зад мен, като доказателство за изложеното във въпроса ми. Две са институциите към Министерството на здравеопазването, които осъществяват контрол върху състоянието на болничните заведения. Съгласно чл. 7а и следващите от Закона за лечебните заведения Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ към министъра на здравеопазването е органът който извършва планови и извънредни проверки, възложени от министъра, на основание чл. 7в, ал. 5 на болничните заведения, контролира качеството на оказваната медицинска помощ и спазването на медицинските стандарти, като правомощията на Агенцията са разписани в чл. 7б и чл. 7в от Закона. А според чл. 10 от Закона за здравето държавният здравен контрол се осъществява от регионалните здравни инспекции под ръководството и контрола на министъра на здравеопазването, който контрол обхваща спазването на здравните изисквания към обектите с обществено предназначение, каквито са и лечебните заведения. В чл. 231 от Закона са уредени правомощията на държавните здравни инспектори. Ако ме питате откъде ги знам всичките тези работи, знам ги, защото съм подавал идентични случаи към предходни министри на здравеопазването, където съм получавал съдействие. Вашият парламентарен секретар може да потвърди това. Така че въпросът ми към Вас е: какви мерки може да предприеме Министерството за установяване на текущото състояние на помещенията в Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и респективно за подобряването на това им състояние? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господин Петров, уважаеми дами и господа народни представители! За периода 2025 – 2026 г. УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е кандидатствала за предоставяне на целеви средства за капиталови разходи от бюджета, като за целта е представила апликационни форми за основен ремонт на клиники и отделения и за придобиване на медицинска апаратура и оборудване на обща стойност 15 млн. 476 хил. и 500 евро. От тях на лечебното заведение са одобрени средства за капиталови разходи с включени договори за финансиране на три обекта. Сега ще ги представя последователно. За 2025 г. – първото финансиране – доставка и инсталация на цялостно обновление за магнитен резонанс тип Tesla и специализираните системи за 3D обработка на медицински образи. Стойност в евро – 1 млн. 738 хил. 392 евро и 40 евроцента. Вторият компонент – доставка, монтаж и инсталиране на комплексно оборудване за сектор „Централна стерилизация“ към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Стойност в евро – 790 559,51. За 2026 г. компонентът, за който са били изискани средства, е: „Вътрешно преустройство и реновация“, без промяна на предназначението на Клиниката по детска клинична хематология и онкология и доставка на медицинско оборудване и обзавеждане на същата. Стойност в евро – 1 900 000. Този компонент е бил одобрен за финансиране през месец април тази година. В същото време през 2023 г. в Министерството на здравеопазването е била получена апликационна форма за основен ремонт на Клиниката по ортопедия и травматология и доставка на обзавеждане и медицинско оборудване – от тип пълен инженеринг е било предложението, на стойност 4 млн. 365 хил. 915 лв. с ДДС. Това предложение е било внесено през месец февруари 2023 г. От тази сума средствата за строително-монтажни работи са възлизали на 1 млн. 253 хил. 528, 11 лв. Това искане за тези капиталови средства през 2023 г. се оказа – след проверката, която направихме, че не е било представено на ръководството на тогавашното Министерство на здравеопазването, така че не е било разглеждано. Но през 2024 г., през 2025 г. и през 2026 г. – към момента, всъщност до онзиден, не е подновявано искане за капиталови разходи за Клиниката по ортопедия и травматология. Във връзка с Вашия въпрос ние изискахме Столичната регионална здравна инспекция да направи проверка на Клиниката по ортопедия и травматология. Съответно на 24 юни, тоест тази сряда, служители на Столичната регионална здравна инспекция направиха проверка в тази клиника и естествено, установиха, че в Клиниката сградният фонд е амортизиран и не е извършен ремонт от много години. Всъщност се оказа, че от около 35 години там не е бил извършван ремонт. Столичната регионална здравна инспекция със свое предписание от същия ден – 24 юни, което е връчено на изпълнителния директор на болницата, дава препоръки за отстраняване на констатираните нарушения и извършване на ремонт на Клиниката с цел осигуряване на безопасна среда и поддържане на нормативно изискуемото санитарно-хигиенно състояние. Съответно на 25 юни, един ден след предписанието, в МЗ е постъпило писмо с искане за спешно финансиране на капиталови разходи в размер на 2 млн. 678 хил. 708 евро с ДДС. Тоест превалутирали са предложението, което са представили през 2023 г., но не са отделили от него например на първа стъпка СМР дейностите да бъдат финансирани. И също така не е представена актуална количествено-стойностна сметка. Така че, да, ние съответно сега ще изискаме актуализирана количествено-стойностна сметка. На мен са ми подготвили колегите информация – все пак знам, че минава времето, но мисля, че е добре да споделя с всички Вас – касае се за синтезиран анализ на финансовия отчет на лечебното заведение за 2025 г. Към 31 декември 2025 г. лечебното заведение регистрира отрицателния текущ финансов резултат – загуба от 249 хил. лв. Общо финансовият резултат на Дружеството отново към края на миналата година е загуба в размер на 19 млн. 185 хил. лв. Собственият капитал е 13 млн. 877 хил. лв., а записаният капитал е 32 млн. 290 хил. лв. Тоест заключението, което са направили колегите, е, че Дружеството е декапитализирано. Задълженията към доставчици са 13 млн. 35 хил. лв. просрочени задължения –липсват. Общо приходите за 2025 г. са 106 млн. 206 хил. лв., а общо разходите са 106 млн. 455 хил. лв. Сега УМБАЛ „Царица Йонна – ИСУЛ“ е търговско дружество –да, държавно лечебно заведение, но търговско дружество по смисъла на Търговския закон, § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби към Закона за лечебните заведения, и като такова се управлява и представлява от ръководните си органи – Съвет на директорите и изпълнителен директор. Същото се явява и публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия. Дружеството е самостоятелно юридическо лице и неговото управление е поверено на избраните ръководни органи, които са длъжни да действат информирано, добросъвестно, с дължимата грижа включително на добър стопанин и внимание –в най-добрия интерес на предприятието и собствениците на капитала. Така че, във връзка с Вашия въпрос, тепърва ще направим съвсем цялостна проверка, за да предприемем последващите действия. Благодаря.

Уважаема госпожо Министър, на първо място, благодаря за бързата реакция и веднага извършената проверка от Столичната РЗИ. Това е най-важното, което трябва да знаят българската общественост и народните представители – че когато ние като депутати са обърнем към изпълнителната власт с искане за действие, така трябва да се работи, веднага да се окаже това съдействие. Радвам се, че са потвърдени констатациите, които съм изложил в сигнала. Само не можах да разбера: през 2023 г. не е представена тази апликационна форма на ръководството на Министерството на здравеопазването от ръководството на болницата или е внесена в Министерството и там е потънала? Казвам какво не можах да разбера. Да се надяваме, че наистина след указанията, които предполагам, че ще даде Министерството на здравеопазването към ръководството, наистина ще могат да представят количествено-стойностната сметка и да се организира така предписаният от Столичната РЗИ ремонт, конкретно на Клиниката по ортопедия и травматология. Държа да Ви призова да упражните и контрол върху извършването му, тъй като, когато една болница –според това, което изнесохте като информация, е с 19 млн. лв. загуби, доколкото разбрах, оказва се, че най-малкият проблем са санитарно-хигиенните условия в нея. Считам, че наистина, за да се управляват добре публичните дружества, е редно, при положение че имат над 100 милиона приходи, което Вие посочихте, наистина от страна на контролните институции да бъде упражняван надзор върху тяхната дейност, така че те да работят и в полза на обществото, а в същото време и в полза на държавните органи, които, разбира се, под една или друга форма, са техен принципал. Така че благодаря за ангажираността. Дано в най-скоро време наистина санитарно-хигиенните условия в конкретната клиника се подобрят, за да не получаваме още такива сигнали. Наистина се надяваме, че много по-големите проблеми, свързани със загубите на тези публични предприятия, ще бъдат наистина решени от Министерството на здравеопазването, защото това би било в полза и на всички български граждани, а пък и на бюджетните постъпления. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, на първата част от репликата искам само да подчертая това, че от проверката, която днес направихме в деловодната система, се установи, че апликационната форма през 2023 г. е постъпила от страна на лечебното заведение, но от страна на самата администрация не е била подготвена за докладване до ръководството на Министерството. В другата част бих искала да отговоря следното нещо: да, ние ще направим детайлна проверка, ще поискаме да се преразгледа количествено-стойностната сметка, за да може, понеже тези снимки, които представихте на таблото, са доста полезни – тези, които аз получих на хартия, не бяха с достатъчно добри изображения, но въпреки всичко даваха достатъчна представа за самите условия в лечебното заведение. Тези снимки ме навяват на мисълта, че най-вероятно няма да струва чак толкова много самият ремонт, поради което наистина ще поискаме и нашите инженери да прегледат въпросната количествено-стойностна сметка, за да има и разходна ефективност, и в същото време да има по-добри условия и за пациентите, а също така и за самите работещи в лечебното заведение. Една от пресконференциите, които бях организирала преди около две седмици и половина в Министерството на здравеопазването, беше изцяло посветена на лечебните заведения. Знаете, тогава доста данни изнесох. Дала съм и разпореждания, за да може наистина да се засили контролът върху управлението на лечебните заведения, които са с над 50% държавно участие, защото всички ние имаме дълг към обществото. И трябва освен разходна ефективност, да имаме и по-качествени здравни услуги. Така че работим в тази посока. Благодаря. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, в центъра на град Гоце Делчев се намира Институтът за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“. Този архив е единственото по рода си хранилище с над 40 хиляди тома, хиляди периодични издания и над един милион документи, доказващи българския характер на историята в Македония и съхраняващи паметта на нашата диаспора в Северна Америка. Архивът е събиран в продължение на близо четири десетилетия, изцяло за сметка на семейство Гаджеви, без нито един лев от българската държава. На 28 април тази година внезапно почина Тодор Гаджев, синът на доктор Иван Гаджев и дългогодишен пазител на архива. Тъкмо той беше човекът, водил всички преговори с поредица български правителства за одържавяването на Института. Преговорите за придобиване на този архив започнаха още при министър Банов през 2018 г. и продължиха при министър Минеков, продължават и сега. Вече трето правителство поема ангажимент. Всеки път сделката е пропадала по организационни причини, поради липса на парламент или просто защото нещо се е саботирало. В тази връзка може ли да отговорите на следния въпрос: какви незабавни превантивни мерки е предприело Министерството на културата съвместно с Държавна агенция „Архиви“ за правна и физическа защита на архива преди приключването на наследственото производство? И предвидено ли е конкретно финансиране за придобиването му в бюджетната рамка за 2026 г. или 2027 г.? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нуридин, ние вчера се видяхме в Комисията и се радвам, че този въпрос отново се поставя в пленарната зала с оглед на неговата изключителна важност. Министерството на културата е запознато с високата историческа стойност и дейността на доктор Илия Гаджев за съхраняване на архива в България и ползването му за нуждите на българската научна общност. Както стана ясно, доста години назад това е тема, която седи пред Министерството на културата. Като създател на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ през 70-те години на 20-и век в град Детройт, САЩ, както и създател на филиала му в град Гоце Делчев чрез построяването на специално оборудвана сграда и транспортирането му, той е предоставил на българското общество ценни исторически документи за проучване и популяризиране. През последните години са водени разговори и е постигнато принципно съгласие с господин Тодор Гаджев преди неговата неочаквана и внезапна кончина за откупуването на сградата, архива, библиотечния фонд и предметната колекция на Института от държавата. Експерти от няколко държавни института са участвали в процедурите по оглед, оценка, описване и идентифициране на материалите в архива. След придобиването архивът ще бъде обслужван от професионалисти и достъпен за научната общност. За съжаление, настъпилото събитие – трагично събитие, предполага продължаване на разговорите с наследниците, които той представляваше и които също принципно са дали съгласието си за финализиране на разговорите и придобиването на архива от Република България – това като въведение. И сега, конкретно. До момента Министерството е потърсило съдействието на Министерството на вътрешните работи и Община Гоце Делчев в лицето на кмета господин Москов, с когато имахме поредица от разговори за осигуряване на сигурността на имота и архива. Ръководството на Държавната агенция „Архиви“ е информирано за развитието на този случай, както и Община Гоце Делчев. Тъй като считам, че опазването, поддържането, съхраняването и бъдещите научни изследвания на материалите следва да се разглежда като въпрос от първостепенно значение за държавата, разчитам на положителното отношение по този въпрос от всички парламентарни групи – нещо, което вчера беше заявено от всички парламентарно представени партии в Комисията за българите в чужбина, и това наистина е важно. С оглед на неговата уникалност и чувствителност, архивът може да бъде определен като обект със значение за националната ни сигурност, доколкото съдържа информации и свидетелства, имащи отношение към историческото развитие, международните връзки и културното наследство на Република България. Архивните документи представляват уникални свидетелства за живота и развитието на българската емиграция в Северна Америка, за съхраняването на националната ни идентичност зад граница и за участието на българите в редица ключови обществени и политически процеси. Съдържащите се архивни документи, редки издания, снимков материал и експонати не могат да бъдат възстановени или заменени, което ги прави с безценна културно-историческа стойност с ресурс от национално значение, както вече казах. Тяхната стойност далеч надхвърля чисто паричното им изражение и се простира в сферата на националната памет и идентичност. Към момента е осигурена, както вече казах, сигурността на сградата и архивните материали в нея. В заключение и в продължение на вчерашния ни разговор в Комисията желая да Ви уверя, че процесът, свързан с придобиването на архива преди приключването на наследственото производство, е от особена чувствителност и се разглежда на най-високо правителствено ниво. Говоря за ангажимент. Координацията по въпроса се осъществява пряко от заместник министър-председателя господин Иво Христов, като към настоящия момент се провеждат необходимите консултации и преговори със заинтересованите страни. При положителен развой на преговорния процес, в който нямам основание да се съмнявам, и постигане на необходимите правни и фактически предпоставки, в което дълбоко вярвам, ще бъдат предприети съответните действия на правителствено ниво за осигуряване на целево финансиране и гарантиране на обществения интерес. Това е продължението на въпроса, който Вие вчера ми поставихте. Формата е целево финансиране с оглед на предстоящите преговори, а предстоящите преговори са функция на периода, в който има семеен траур. Смятам, че съм изчерпателен, и това, което вчера не можахме да уточним в Комисията, вече е изказано. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това е един въпрос за едно читалище, което вече може би три или четири години се бори срещу кмета на Невестино и е подложено на системен тормоз от страна на управата на Общината. Та, Народно читалище „Пробуждане“ осъжда Община Невестино и печели шест пъти делото. Административен съд – Перник, отменя решението на Комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища за разпределяне на предвидените по държавния бюджет средства за читалищната дейност между читалищата на територията на Община Невестино. Административен съд – Кюстендил, отменя решението на Комисията. Административен съд – Кюстендил, отменя решението на Комисията. Административен съд – Кюстендил, отново отменя решението на Комисията. Върховният административен съд на Република България обявява за нищожно решението от 19 май 2022 г. Върховният административен съд на Република България обявява за нищожно решението от 2025 г. Господин Министър, Народно читалище „Пробуждане“, село Смоличано, община Невестино е учредено през септември 2020 г. И мога да кажа по лични впечатления, че това е едно от най-невероятните места, изобщо създавани в Република България! Места, на които собствените ми деца ходят с огромно удоволствие. Място, което е било системно тормозено, били са отнемани детски площадки от страна на кмета, които са били дарени от частни дарители на самото читалище. Днес в Община Невестино се е провело заседание на председателите на читалища и за пореден път днес, в 10,00 ч. сутринта, не просто за пореден път са потвърдили, че няма да отпуснат финансиране на читалището въпреки шест пъти спечелените дела, ами заместник-кметът е заплашил читалището, след като е казал, разбира се, на всички, че нямат право да снимат, че нямат право да влизат с телефоните – нямаме видеозапис от това заседание, е заплашил читалището, че ще изравни всички постройки със земята. Вече им е взел всички книги и ги е заключил в сградата на Общината и отново е отказал финансиране. Сега, аз се обръщам към Вас с огромна молба да се заемете истински, присърце – първо, предполагам, ще чуя Вашия отговор, но както виждате, въпреки шест пъти спечелените дела, въпреки това, че казусът с читалището достига до трибуната на Народното събрание, читалището продължава да бъде тормозено, заплашвано, и то от една управа, която забранява всякаква публичност и оповестяване на това. Ние, разбира се, изпратихме наши представители там. Там е бил и един депутат от ГЕРБ – господин Терзийски, който също е бил абсолютно потресен и възмутен и може да потвърди всъщност какво се е случило днес на заседанието. Така че нека да чуя Вашия отговор и да видим какво можем да направим за това читалище. Благодаря Ви!

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, вниманието ми върху този случай беше наведено от Вашето питане. Дълбоко, така, откровено говоря с Вас и Ви отговарям, че проучих всичко това, което Вие казахте. Очевидно това е една огромна несправедливост. Може би, без да съм посетил това място, донякъде споделям Вашата емоционалност, защото правният анализ показва такава картина, каквато Вие описахте. Ще Ви отговоря институционално и в този ред на мисли отговорът ми няма може би да допринесе достатъчно в това ми качество, но смятам, че този въпрос трябва да има публичност и със сигурност трябва да бъде отнесено към други институции, които имат волята, силата и възможността да влязат по-категорично в този проблем. А сега, по отношение на министъра на културата и правомощията. Важно е това, защото институционалността трябва да бъде спазена, законосъобразността трябва да бъде спазена и в този случай може би правомощията на министъра не са достатъчни, но в други случаи може би този ред е правилният. Зачитам. Поставеният от Вас въпрос засяга важен аспект от функционирането на читалищната система, законосъобразното и ефективно използване на публичните средства за читалищната дейност. Наличието на постановени съдебни искове, за които Вие говорихте, с които в няколко последователни години са отменяни решения на Комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища в община Невестино, налага въпросът да бъде разгледан през призмата на законовоустановените компетентности и механизми за контрол. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища предвидените по държавния и общинския бюджет средства се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община и на всяко читалище на нейната територия, където може би в конкретния случай е заровен детайлът. Комисията самостоятелно – подчертавам, самостоятелно определя и прилага критериите за разпределение на субсидията. Те следва да бъдат съобразени с местните особености и с механизма за разпределение на субсидията, разработен от Министерството на културата по реда на чл. 22, ал. 1 от Закона за народните читалища, съгласувано с областните администрации и общините. Механизмът няма характера на нормативен акт и не създава правомощие за Министерството да одобрява, изменя или отменя решенията, вземани в рамките на производството по цитирания вече чл. 23, ал. 1 от Закона, защото това са делегирани от държавата дейности. И когато е създаден този закон, и когато е създаден този механизъм, той се е ръководил от принципа, по който трябва да се случва това, а не от частния случай, в който това се случва. В тази връзка следва да се има предвид, че Законът за народните читалища не възлага на министъра на културата правомощие да се произнася по целесъобразността на решенията за разпределяне на средствата между читалищата. Функциите на Министъра в тази област са от подпомагащ и методически характер и са установени в чл. 4б и чл. 6 от Закона, и принципно би следвало така да бъде редно. Принципно казвам. Контролът върху законосъобразността на решенията, вземани по реда на чл. 23, ал. 1, се осъществява по предвидения в Закона ред. В конкретния случай той е реализиран чрез съдебно оспорване, в резултат на което съдът е постановил отмяна, съответно обявяване на нищожност на отделните решения и е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на Закона. Наред със съдебния контрол разходването на средствата от държавния бюджет подлежи и на финансов контрол. Съгласно Закона за Държавната финансова инспекция АДФИ осъществява инспекцията на бюджетните организации и на лица, които се разпореждат със средства от държавния бюджет, включително по отношение на законосъобразното и целево разходване на предоставени бюджетни средства. Изпълнението на общинските бюджети подлежи и на одит от Сметната палата по реда на Закона за Сметната палата. Следва да се отбележи също, че Законът за народните читалища съдържа механизми за отчетност по отношение на изразходваните бюджетни средства. Съгласно вече няколко пъти цитирания чл. 26, ал. 2 от Закона отчетът се представя на общината, на чиято територия се намира читалището. Наред с това по реда на чл. 26а председателят на читалището ежегодно до 31 март представя пред кмета на общината и Общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности и за изразходваните през годината средства, като докладите се обсъждат от Общинския съвет на открито заседание след 31 март с участието на представители на читалищата. Същевременно, в заключение, Министерството на културата разглежда с необходимото внимание всички сигнали и поставени въпроси по прилагането на Закона за народните читалища. В рамките на своите правомощия то осъществява наблюдение и анализ на практика и предоставя методическа помощ с оглед на неговото законосъобразно прилагане. Значи, така стоят нещата от гледна точка на законодателството, от гледна точка на принципите на правото и реда. Ние тук говорим очевидно за частен случай. Очевидно трябва да разширим обхвата на държавните институции за този частен случай с оглед на конкретните неща, за да има позитивно и положително развитие, след като включително има и съдебни решения. Благодаря Ви за вниманието. Интересът ми е фокусиран дотолкова, че аз също възнамерявам да посетя конкретното читалище и в рамките на правомощията си да има санкции от Министерството. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да Ви благодаря за Вашия личен ангажимент и се надявам всъщност заедно да посетим читалището. Повярвайте ми, нямате представа за това, което ще видите, което е създадено от доброволния труд на родителите, които водят децата си там, фантастичните неща, които прави читалището за децата от Кюстендилска област, да видите театралната зала, да видите спалните помещения, да видите залата, да видите пещта, в която децата месят хляб – просто наистина трябва да дойдете да видите това място. Сега Вие споменахте АДФИ, споменахте и Сметната палата. Моля Ви в реплика към мен да ми кажете –освен лично посещение, за което аз със сигурност ще Ви попитам пак кога ще отидем –ще пуснете ли официален сигнал от страна на Министерството на културата въз основа на тези всички документи, които аз впоследствие подробно ще Ви изпратя? И заедно с въпроса на народен представител ще пуснете ли сигнали до АДФИ и до Сметната палата, така че те да могат да се ангажират максимално бързо със случая с община Невестино и да се прекрати не просто тази абсолютна несправедливост финансова, ами да се прекрати и терорът, който в момента се упражнява ежедневно върху читалищата? Благодаря Ви.

Госпожо Белобрадова, първо искам да Ви кажа, че приемам предложението Ви заедно да посетим Невестино. Що се отнася до сезирането на институциите, които упоменах, редно е да има сигнал в Министерството на културата, което сигурно ще бъде полезно. Ако няма такъв сигнал, конкретен, от Вас... (Реплика от народния представител Елисавета Белобрадова: „Ще го направя.“) Но то е по отношение на проблема, а не е по отношение на сезирането на институциите, но дори да не е така, аз мога да се самосезирам. Така че, мисля, че в рамките на този парламентарен контрол, в рамките на този въпрос и в рамките на този отговор смятам, че имаме позитивно решение по отношение на възможностите на междуинституционалното взаимодействие по повод на конкретния частен случай в Невестино. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Ако позволите, една кратка прелюдия на въпроса, преди да го задам. За мен е огромна чест и радост да кажа, че този въпрос със сигурност отговаря на нуждите на младите хора в момента, защото всъщност той беше подаден към мен от младежка инициатива „Дунавска кръгла маса“, които днес са в Народното събрание и които са младежи, които много активно се занимават с политическия процес, взимат инициатива. И тъй като първият път, когато аз чух собствените си думи от трибуната, беше преди да стана народен представител, знам за един млад човек колко е важно да му бъде дадена тази възможност и гласът на младите да бъде чут, особено от Министерството на младежта и спорта. Без повече увъртания. Въпросът ми е продиктуван от необходимостта да бъдат осигурени достъпни и съвременни пространства за социализация, физическа активност, гражданско участие и творческо развитие на младите хора. Въпреки целите, заложени в Закона за младежта и Националната стратегия за младежта от 2021-а до 2030 г., в значителна част от българските общини продължава да е налице недостиг на специализирани младежки центрове и пространства. Това ограничава възможностите на младите хора за пълноценно свободно време, участие и местните общности за развитие на младежки инициативи. Съществен проблем е липсата на устойчиви механизми за изграждане, финансиране и поддръжка на подобна инфраструктура извън отделни проекти, финансирани със средства от европейски програми. В редица населени места съществуващите пространства са в незадоволително техническо състояние или изцяло липсват, а изпълнението на общинските планове за младежта невинаги е обезпечено с необходимия финансов ресурс. Предвид координиращата роля на Министерството на младежта и спорта при провеждането на държавната политика за младежта е необходимо да бъдат предприети последователни действия за подпомагане на общините и проследяване на изпълнението на заложените на местно ниво мерки. Въз основа на горепосоченото моят въпрос е следният: какви мерки предвижда Министерството на младежта и спорта за насърчаване и целево финансово подпомагане на общините при изграждането и устойчивото поддържане на младежки центрове и пространства, особено в малките населени места? И по какъв начин Министерството проследява изпълнението на общинските планове за младежта? Благодаря Ви много.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бодакова, благодаря за поставените въпроси. Трудно ще се вместя в три минути, защото темите са сериозни, но вярвам, че ще бъдат развити в последващите дискусии. По отношение на първата част от Вашия въпрос следва да отбележа, че през декември 2025 г. Министерският съвет е приел разработена от Министерството на младежта и спорта Първа национална програма за финансиране на младежките центрове в Република България за периода 2026 – 2028 г., която създава националната рамка за подкрепа и развитие на младежките центрове и осигуряване на механизма за тяхното финансиране. Целта на Програмата е да създаде повече възможности за младите хора в България. Общият бюджет по програмата възлиза на 9,6 млн. евро. През март 2025 г. Министерството обяви първата процедура за кандидатстване по Програмата, като към настоящия момент предстои подписване на договори. Това е конкретно доказателство за последователните действия на Министерството за развитие на младежката инфраструктура и за създаване на условия за активно участие на младите хора в България. Но мисля, че е много важно да припомня, че Проектът за изграждане на мрежа от 19 младежки центрове в страната е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост, окончателно одобрен от Министерския съвет с Решение на 7 април 2022 г. Именно тогава е взето решение тази инвестиция да бъде управлявана от МОН чрез изпълнение на Агенция „Програма за образование“, а общините да бъдат определени като преки бенефициенти по проектите. Следователно още през 2022 г. е взето управленско решение Министерството на младежта и спорта да не бъде водещата институция по изграждането на младежки центрове и да не отговаря за осигуряването на устойчивата им работа за период от пет години след изграждането им. Отговорността е възложена на общините и на управляващия орган по процедурата. Следва ясно да се посочи, че всички съществуващи 27 младежки центъра са общинска собственост. Поради това Министерството не разполага със законови механизми да определя начина на устойчивото поддържане на младежките центрове и пространства. Също така следва да се има предвид, че нито Законът за младежта, нито Националната стратегия за младежите не въвеждат изрично задължение за изграждане на младежки център във всяка община. Правната рамка определя целите и принципите на младежката политика, като конкретни решения относно изграждането и развитието на младежката инфраструктура се вземат на местно ниво, съобразно потребностите и приоритетите на съответната община. В този контекст преценка за необходимостта от изграждане на младежки център или друго младежко пространство се извършва от съответната община спрямо местните специфики, възможностите и приоритетите. Министерството на младежта и спорта провежда целенасочена политика за подкрепа на младите хора, като осигурява възможности за финансиране на проекти и дейности чрез различни програми, а общините са сред основните ни партньори. Следва да се отчете и фактът, че България е сред европейските държави с най-развита мрежа от младежки центрове. По отношение на втората част от Вашия въпрос, свързвана с проследяването на изпълнението на общинските планове за младежта, следва да се има предвид, че Законът за младежта определя конкретни правомощия и отговорности на органите на местното управление. Съгласно чл. 15 от Закона за младежта кметът на общината организира и координира провеждането на общинска политика за младежта, изготвя и изпълнява общински годишен план за младежта и ежегодно отчита неговото изпълнение. На национално ниво Министерството ежегодно изготвя отчет за изпълнението на Националната стратегия за младежта, който се публикува публично. Следва обаче ясно да се подчертае, че в Закона за младежта не е предвидено правомощие на Министерството да осъществява текущ контрол върху изпълнението на общинските планове за младежта, нито да санкционира общините при неизпълнението им. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, искам наистина да Ви благодаря за изчерпателния отговор и отчитайки наистина, че Министерството на младежта и спорта е само една от институциите, които имат отношение към този проблем, както и че действително аз съм много щастлива да чуя, че парите по Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда да бъдат получени, тъй като по време на срещи, които аз имах миналата седмица с част от организациите, които от години се занимават с тези центрове, имаше неяснота дали до получаването на тези пари изобщо ще се стигне. Така, що се отнася до дейността на самите младежки центрове, което за мен е, как да кажа, също толкова важно, колкото инфраструктурата, а именно напълването им със съдържание. Смята ли Министерството на младежта и спорта да имплементира част от допълнителни програми там и изобщо да участва по-активно в процеса по създаване на активности, които да се случват там, тъй като един от честите проблеми, които чувам във връзка с този проблем, е, че е изградена инфраструктурата, има ги местата, построени са, а няма какво да се прави? В крайна сметка е изключително необходимо, особено четейки новините през последните седмици, и не само през последните седмици, младежите да имат места, където да могат да отидат, да се занимават със спорт, да се занимават с различни активности, които да ги държат извън рискови за тях ситуации. Благодаря Ви много.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бодакова, аз съм изключително радостен, че именно такива млади хора като Вас се намират в тази зала. В отговора си неслучайно посочих, че още през 2022 г. управляващите тогава са взели решение друго ведомство да води контрола в младежките центрове. В едно съм сигурен –че младежите не ги интересува коя институция има ангажимент. За тях е важно тези сгради, както Вие ги нарекохте, да бъдат изпълнени със съдържание. Аз заемам този пост от малко по-малко от два месеца, но мога да Ви уверя, че ще положим всички усилия да водим диалог с институциите, които имат ангажимент, за да изпълним тези сгради със съдържание. Така че надявам се, макар и кратък, да съм Ви дал отговор на въпроса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)