КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1459 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми сънародници, в последните няколко седмици станахме свидетели на доста интересни предложения и изказвания от страна на управляващото мнозинство, от страна на управляващата партия „Прогресивна България“, във връзка с тотална преоценка на икономическата философия на развитието на българската държава. Явно е, че българският министър-председател Радев отчаяно ще търси отсрочка за зараждащата се неудовлетвореност от включването му в политиката, но това, което в момента излиза като информация, е изключително притеснително. И тук няма да говорим за това, което беше споменато преди два дена – за агресивно, цитирам, привличане на инвестиции, като задачата за постигане на висок и устойчив икономически ръст е свързана със стимулиране на експорта и подобряване на бизнес средата.
Кирил Петков започна също така агресивно инвестиционно с митичния строеж на завод за електромобили в Ловеч, от който остана една гола поляна и един билборд. Но това, което е по-притеснително, като изключим тези общи приказки, добре звучащи бутафории, е, че министърът на регионалното развитие и благоустройство говори за това как щяла да се проектира цялата инфраструктура, подлежаща на изграждане в държавата за всички бъдещи времена. За всички всичко – пътища, летища, пристанища, жп линии, тунели. Всичко!
Явно пари за проектиране ще се дадат, и то много. Но това, което е изключително притеснително, е, че експресно започва да се говори за публично-частно партньорство, за това, че ако искаме да имаме завършени магистрали, трябва да ги дадем на концесия. Между другото, като говорим за концесия, не трябва да забравяме и това, че започна да се говори откровено, ясно и публично за това, че поне една магистрала – магистрала „Черно море“, ще бъде дадена на концесия на турската държава, с което, на практика, България ще се превърне в първата държава в Европейския съюз, дала една част от своята инфраструктура на съседна държава за изграждане и ползване.
Радев обаче вече очевидно има схема как това да се случи с нова институционална рамка за публично-частните партньорства. По думите на българския министър-председател, забележете, само по този начин можем да модернизираме енергийната ни система и да имаме по-добро управление на магистралите, летищата, пристанищата и индустриалните зони. Радев каза следното: „Ако искаме да имаме качествена и модерна инфраструктура, трябва да дадем възможност на частния капитал да участва, а държавният бюджет да отива за спорт, култура, образование, здравеопазване, социални плащания и така нататък.“ Предполагам, че сигурността, тоест вътрешната и външната сигурност – армията и полицията, влизат в „и така нататък“. Това е брутално нагъл начин държавните активи да се трансформират в частни, без дори да е нужно да бъдат приватизирани.
Това, което всъщност се предлага, е раздържавяване на държавата. Ние вече минахме такъв много силен период в началото на 90-те години, последван от още по-сериозен процес на разграбване в края на 90-те години, довършен в началото на този век от управлението на НДСВ и ДПС и после на Тройната коалиция. Към настоящия момент обаче виждаме, че минаваме в следващото ниво. Тук вече започваме да говорим за отдаване под наем на цялата държавна инфраструктура, като държавата се оттегля само, повтарям още веднъж, в спорт, култура, образование, здравеопазване, социални помощи, социални плащания. Това не е държава, уважаеми сънародници. Това е нещо средно между читалище, старчески дом и самодеен състав.
Между другото, няма начин да не обърнем внимание и на това, което беше споменато за създаването на Координационния център за насърчаване на инвестициите. Говорим за около 200 нови служители евентуално, при условие че досега имахме и продължаваме да имаме шест агенции и четири заместник министър-председатели, които клатиха крака срещу гигантски заплати и не можаха да привлекат и една баничарница. Тук е моментът да припомня, че по една ирония на съдбата заявяването на създаването на Координационния център за насърчаване на инвестициите се размина точно с един ден с обявяването на огромните съкращения в Bosch, което пък, между другото, е много интересно на фона на всички обещания и лъжи, нека да си го кажем директно, които миналата година бяха раздавани на килограм и на едро от екраните на българските медии, където се обясняваше, че влизането на България в еврозоната ще доведе до взрив на инвестициите, до ръст на туристическите посещения, защото вече туристите нямало да имат проблеми с обмяната на парите. Санким всеки един турист идва от Европейския съюз и извън Европейския туристи нямаме! Защото за тях обмяната на парите си остава.
Аз се чудя какво точно ще работят хората, които ще бъдат назначени в този координационен център – около 200 чиновници, които ще бъдат координатори на нищоправенето. Може би техният тежък делник ще минава в даване на високопарни телевизионни интервюта. Но по-важното е друго – докато българският народ продължава да бъде захранван само и единствено с високопарни фрази, с общи приказки, ставаме свидетели единствено и само на нищоговорене и нищоправене, България ще продължи да потъва в блатото на посредствеността, представена като прогрес.
Нека да не забравяме, че от началото на годината не единствено и само Bosch е фирмата, която ограничава и директно закрива своите центрове и производства в България. Има още много други такива и продължават да стават все повече и повече. Защото България има един огромен проблем и това е демографският проблем. България просто губи своето население.
Разбира се, тъй като в историята и особено в геополитиката няма вакуум, този вакуум се запълва от чужденци, които, за да е пълен триумфът на нищото, защото в момента на това ставаме свидетели в България – триумф на нищото под формата на сегашното управление, което по нищо не се различава от предишните управления, между другото, пълна приемственост, той и самият министър-председател Радев си го казва, като каза, че сегашният бюджет всъщност е бюджетът на предишните управляващи, тоест виждаме пълна приемственост в управлението – за да е пълен триумфът на нищото, това подменяне на населението се случва не със съдействието, а с настойчивото изискване на управляващите и разбира се, на техните олигархични патерици, които ги вкараха в управлението.
Стотици хиляди вече чужди работници в България се установяват за постоянно. И те са навсякъде около нас. Същевременно българското население продължава да застарява и да умира. Огромният проблем обаче не се решава. Нещо повече, управляващите ликвидираха дори не толкова добре работещата единствена институционална структура в Народното събрание – Комисията по демографията.
България има нужда не от общи приказки, България има нужда от смели и решителни действия за защита на българския национален интерес. С отдаването под концесия на българските остатъчни държавни инфраструктури, с отдаването под концесия на български магистрали на чужди държави, особено на Турция, което представлява пряка намеса във вътрешните работи и пряка заплаха за националната сигурност, с ликвидирането на остатъчната българска индустрия, с ликвидирането с продължаващи и устойчиви темпове на българската народност, което продължава последните 36 години, България се превръща в една държава на инерцията, държава на посредствеността, държава на медиокрацията, но „медио“ не от думата „медия“, а от латинската дума за посредственост, в държава, която не може да артикулира своите национални интереси, която не може да ги защити никога, никъде, по никакъв начин.
И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да спрем да се бунтуваме срещу това и да предлагаме решения, да предлагаме наша алтернатива, да предлагаме друг политически модел – политически модел, основан на независимостта, основан на свободата, основан на поставянето на националния интерес над всичко друго – единствено и само, основан на националния егоизъм, в добрия смисъл на думата. Защото всички нас тук в тази зала трябва да ни е грижа само и единствено за българския националния интерес, за българския народ, за българската държава и за нищо друго!
И ако някой друг съюз, в който ние членуваме, иска да ни накара да направим нещо, което е срещу националните ни интереси, да върви по дяволите! Това трябва да ни бъде на нас нашето символ верую. И в това, мисля, че всички в някакъв смисъл сме се клели, когато сме полагали клетва тук, в тази зала, пред законите и Конституцията на страната.
Друг е въпросът обаче, че делата в нашата българска политическа действителност винаги се разминават с думите. А в конкретния случай – на сегашното управление, делата и думите за последните два месеца имат толкова огромни разминавания, че надминаха дори олимпийските шампиони от ГЕРБ в тази дисциплина, което беше, между другото, много трудно за постигане. Но „Прогресивна България“ се справи абсолютно без никакъв проблем!
Не е ясно до каква степен и доколко този координационен съвет, който трябва да привлича инвестиции, ще работи. Ние ще искаме информация още в рамките на първия месец от неговата работа, първо, за да видим колко точно заплати са дадени, защото говорим все пак за държавна институция на фона на бюджет, който твърди, че трябва да има съкращения. На второ място, за да видим какъв ще бъде резултатът, ще искаме отчет. И ще направим всичко необходимо този отчет, ако ни бъде предоставен – съмнявам се, разбира се, защото тази власт продължава практиките на предишната да крие, но ако този отчет ни бъде предоставен, ние ще го направим публично достояние на абсолютно всички български граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)