10 юли 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди 35 години в един юлски ден, белязан от политически страсти, обществени тревоги и големи надежди, народните представители от Седмото Велико народно събрание положиха подписите си под Конституцията на Република България. Този ден не сложи край на прехода, той даде началото на нова държава – демократична, правова и социална, основана на свободата на личността, разделението на властите и върховенството на закона. Времето днес по странен начин ни връща към онези дни. Българското общество отново очаква държавничество, отново търси личности с визия, почтеност и кураж, отново се нуждае от хора, които да поставят бъдещето на България над моментния политически интерес. Затова днес си струва да си спомним за хората, които създадоха Конституцията. В Седмото Велико народно събрание заседаваше истинският интелектуален и професионален елит на България. Конституцията бе дело на юристи, учени, лекари, инженери, преподаватели, творци и общественици – хора с различни убеждения, но с едно общо разбиране, че държавата се изгражда с разум, а демокрацията – с уважение към различното мислене. Тази парламентарна трибуна пази паметта на изключителни оратори и държавници, като Гиньо Ганев, Петър Дертлиев, Любен Корнезов, професор Нора Ананиева и много, много народни представители, чиито слова и днес звучат като урок по парламентаризъм. Те спореха ожесточено, но никога не поставиха под съмнение необходимостта България да има здрава конституционна основа. Днес, когато доверието в институциите е критично ниско, техният пример е по-необходим от всякога, защото парламентаризмът не се измерва с броя на произнесените думи, а със способността да се носи отговорност пред историята. Ние от „Прогресивна България“ вярваме, че България има сили да излъчи ново поколение държавници. Вярваме в силата на закона, в независимите институции, в социалната справедливост, в развитието на знанието, науката, икономиката, в свободата на предприемчивите хора и в държава, която служи на гражданите, а не на привилегиите. В трудни времена народът винаги търси своите водачи. България има щастието и днес да разполага с личности, които защитават държавността с последователност и достойнство, поставят националния интерес над политическата конюнктура и устояват суверенитета на българската държава. Преамбюлът на Конституцията ни завеща стремежа да създадем демократична, правова и социална държава. Тези думи не принадлежат само на 1991 г. – те принадлежат и на днешния ден. Те са мярката, по която нашето поколение ще бъде оценявано. Историята не пита дали времената са били лесни. Историята пита дали сме имали смелостта да бъдем достойни за времето си. Тридесет и пет години след подписване на Конституцията наш дълг е да пазим нейния дух, да укрепваме държавността и да работим така, че следващите поколения да кажат, че и ние сме изпълнили своята отговорност към България. Поклон пред държавниците от Седмото Велико народно събрание! Да живее Конституцията на Република България! Да живее България! (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, моля на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да бъдат допуснати в залата: представителите на Министерството на труда и социалната политика: госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, госпожа Петя Малакова – началник на отдел в същата дирекция; както и от Националния осигурителен институт: госпожа Весела Караиванова-Начева – управител, господин Ивайло Здравков – подуправител, госпожа Пенка Танева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране“, и господин Николай Николов – началник на отдел в същата дирекция.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 52-602-01-18, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 7 юли 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Наталия Ефремова – министър на труда и социалната политика; Весела Караиванова – управител, и Ивайло Здравков – подуправител на Националния осигурителен институт; Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от госпожа Ефремова. В началото на своето изложение тя посочи, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е изготвен в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство. С него се постига баланс между интересите на осигурителите, осигурените лица и пенсионерите. Общият размер на приходите и получените трансфери за 2026 г. се предвижда да е в размер на 15 265,8 млн. евро, в това число получените трансфери от централния бюджет възлизат общо на 6 745,0 млн. евро (за пенсии и добавки към тях и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 265,3 млн. евро, и за покриване на недостига от средства – 6 479,7 млн. евро.) В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са предвидени 8 520,8 млн. евро приходи, което е увеличение общо със 741,1 млн. евро в сравнение с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. При приходите от осигурителни вноски е предвидено увеличение от 641,6 млн. евро в съответствие с основните допускания и разчетите на НАП за 2026 г., разчетите за осигурителни вноски по реда на чл. 159 от Закона за публичните финанси в резултат на възприетите политики по доходите за 2026 г. Освен това се предвижда увеличение на неданъчните приходи с 99,5 млн. евро основно в резултат на нарастването на постъпленията от прехвърлени акумулирани средства от осигурителни вноски по чл. 4б, 4в и 69б от Кодекса за социално осигуряване. Проектобюджетът е съставен при съобразяване със следните политики по приходите: - Предвидено е увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620,20 евро месечно. - Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро. - Минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се актуализират, считано от 1 август 2026 г. - Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 август 2026 г. се определя в размер на 2 300 евро. - Запазват се нивата от 2025 г. на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и размерите на осигурителните вноски за останалите фондове, както и съотношенията при разпределянето между осигурителите и осигурените лица. - От 1 август 2026 г. се предвижда поетапно държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да започнат да плащат лични осигурителни вноски. При прилагането на тези промени в модела на осигуряване за посочените категории лица се предвижда компенсиране на възнаграждението с оглед запазване на достигнатия нетен доход. - За 2026 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. - Определят се за приход в бюджета на НОИ 46 000 евро от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Общият размер на разходите и предоставените трансфери за 2026 г. е 15 265,8 млн. евро, в това число предоставени трансфери в размер на 3,8 млн. евро, от които 1,6 млн. евро за Министерството на здравеопазването, 2,0 млн. евро за Министерството на труда и социалната политика и 127,8 хил. евро за Министерството на транспорта и съобщенията. При планиране на разходите за пенсии е взето предвид влиянието на демографските процеси, параметрите на пенсионната политика и промените в условията за пенсиониране за всички категории труд върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите. Планираните разходи за пенсии през 2026 г. са 13 503,9 млн. евро, като в тази сума са включени разходите за пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване и за сметка на държавния бюджет. Предвидените разходи са с 1 179,9 млн. евро, или с 9,6%, повече средства за пенсии спрямо бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Увеличението на разходите се дължи главно на целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2025 г. с 8,6% размери на пенсиите за трудова дейност, на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки – 519,0 млн. евро допълнително, както и на осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2026 г. с процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване – 513,1 млн. евро допълнително. За 2026 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 1 653,6 млн. евро, което е с 81,9 млн. евро повече спрямо бюджета на ДОО за 2025 г. Планираните разходи за групата „Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта“ са в размер на 103,5 млн. евро. Разходите за персонал са в размер на 74,2 млн. евро, като е предвидено увеличение на разходите с 2,0 млн. евро в резултат на увеличението на размера на минималната работна заплата и размера на максималния осигурителен доход през 2026 г.; еднократната индексация с пет на сто от 1 януари 2026 г. на основните месечни заплати на служителите в бюджетните организации; намаление с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г., на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски и считано от 1 август 2026 г. поетапно заплащане от държавните служители на личните осигурителни вноски. По проектобюджетите на отделните фондове за 2026 г. се предвижда: - фонд „Пенсии“ – недостиг от 6 633,4 млн. евро. - фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 60,4 млн. евро. - фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. евро. - фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 186,8 млн. евро. - фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 43,3 млн. евро. - фонд „ Безработица“ – излишък от 43,6 млн. евро. - бюджет на Националния осигурителен институт – излишък от 6 506,7 млн. евро. Общият резултат по фондовете и по бюджета на Националния осигурителен институт се балансира на нула. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат разпоредби, свързани с осъществяването на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. Фискалният съвет съгласува Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване, като приветства намерението на правителството да се изравни осигурителната тежест за държавните служители и магистратите с останалите заети лица в икономиката, но застъпва тезата, че в обхвата от 1 август 2026 г. трябва да се включат и военните и полицаите, за да няма двоен режим и противопоставяне на заетите по сектори. Според Фискалния съвет не следва да се предвижда компенсация за покриване на личните осигурителни вноски на потърпевшите от промяната. Омбудсманът на Република България подчертава, че Законопроектът не съдържа конкретни разпоредби, чрез които да се реализира обявеното засилване на ефективността на механизмите за контрол при определяне на правото на достъп до социални плащания. Освен това размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да не остава под определения за страната размер на линията на бедност. В Комисията по бюджет и финанси е постъпило и писмено становище от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), която не приема подхода, при който държавните служители се задължават да плащат лични осигурителни вноски, както и предвиденото в Законопроекта 10% намаление на разходите за персонал, което ще доведе до спад на дохода на всеки държавен служител. С оглед на факта, че този закон ще действа само пет месеца, и като оценява позитивните предложения по приходните параметри, Конфедерацията е склонна да подкрепи Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. В становището си КТ „Подкрепа“ изразява несъгласие с рушенето на основния принцип в осигурителната система „принос – полза“, като предлага увеличение на приноса и замразяване на ползите за осигурените лица и настоява за по-агресивно увеличение на минималния осигурителен доход по основните икономически дейности от 1 август 2026 г. и актуализиране на всички плащания за настъпили осигурителни рискове с поне 12,5%, както и за допълнително увеличение от 17% на разходите за персонал за 2026 г. Българската стопанска камара подкрепя под условие Законопроекта и апелира за преосмисляне на политиките, свързани с увеличаване на осигурителните прагове, като следва да се отложи увеличението на максималния осигурителен доход до приемане на редовен бюджет за 2027 г. и се ограничи ръстът на минималните осигурителни доходи до размера на минималната работна заплата за 2026 г. Асоциацията на индустриалния капитал в България се въздържа от подкрепа на Законопроекта, тъй като в него не се съдържа реформа, а предимно се продължават действащите механизми. Настояват за реална пенсионноосигурителна реформа, която да възстанови финансовата устойчивост и връзката между осигурителния принос, права и размер на получаваните плащания. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Асен Василев, Мартин Димитров, Айтен Сабри, Красимир Вълчев, Цончо Ганев, Десислава Танева, Венко Сабрутев, Мария Тодорова. Акцентирано бе, че първият стълб от пенсионната система генерира дефицити, поради което са големи и трансферите от данъчните приходи. Ето защо е необходимо да се проведе широк дебат за бъдещото развитие на пенсионноосигурителната система. Като проблем бе изтъкнато, от една страна, повишаването на размера на осигурителните вноски, а от друга, замразяването на размера на социалните плащания. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 14 гласа, „против“ – 9 гласа, без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 52-602-01-18, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като беше изчетена, общо взето, макрорамката на бюджета, докладът на Социалната комисия ще бъде изчетен в резюме. „ДОКЛАД по Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 52-602-01-18, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое заседание, проведено на 8 юли 2026 г., разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: министър Наталия Ефремова, Евгени Гогушев – главен секретар, Калина Петкова – директор дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Петя Малакова – началник на отдел „Обществено осигуряване“ в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – управител, Ивайло Здравков – подуправител, Пенка Танева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране“, и Николай Николов – началник на отдел; Велислава Делчева – омбудсман на Република България, доктор Катя Вълчева – началник на кабинета на омбудсмана, и Емилия Караабова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; представители на работодателски и синдикални организации. Законопроектът бе представен от министър Наталия Ефремова и от Весела Караиванова, които изложиха основните цели, политики и параметри на предложения бюджет. Със Законопроекта се предлага приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., като са определени приходите, разходите, трансферите, бюджетите на отделните фондове на държавното обществено осигуряване, бюджетът на Националния осигурителен институт, както и основните параметри на осигурителната система за 2026 г. Разчетите по приходната част на Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са съгласувани с Националната агенция за приходите по отношение на задължителните осигурителни вноски, както и за други приходи, събирани от НАП. Законопроектът е обсъден и в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. По Законопроекта са постъпили писмени становища от: Фискалния съвет на Република България, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, омбудсмана на Република България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Гражданска инициатива „Родители за достойно майчинство“ и Българската платформа към Европейското женско лоби. Фискалният съвет в съгласувателното си становище прави следните изводи и препоръки: - Реализираното през последните пет години увеличение на социалните разходи води до задъхване на социалноосигурителната система. - Натискът върху разходите ще доведе до необходимост от увеличаване на осигурителната тежест във фонд „Пенсии“, където недостигът е най-голям. - Задържането на размера на обезщетението на дете до 2-годишна възраст не изпълнява социалния си замисъл. - Като приветства намерението на правителството да изравни осигурителната тежест на магистрати и държавни служители с останалите заети лица в икономиката, Фискалният съвет смята, че в този обхват следва да се включат още от първи август военните и полицаите. Освен това не следва да се предвиждат средства за компенсация за покриване на личните осигурителни вноски на потърпевшите от промяната. В своето становище омбудсманът на Република България, като прави съпоставка със заложените цели в Законопроекта за държавния бюджет и Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване, констатира непълноти. - Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване не съдържа конкретни разпоредби, чрез които да се реализира обявеното засилване на контрола при определяне правото на достъп, и не се предвиждат промени в условията за придобиване правото на различните видове парични обезщетения. - Законопроектът предвижда увеличение на максималния осигурителен доход и на част от минималните осигурителни доходи, но не е предвидено увеличение на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица. - Следва да бъде разгледана възможността размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да не остава под линията за бедност. - Премахването на ковид добавката има действие занапред и не засяга вече отпуснатите пенсии, поради което не представлява отнемане на придобити права. - Във връзка с поетапното въвеждане на задължението за заплащане на осигурителните вноски от държавните служители е необходима изрична нормативна гаранция, че компенсаторният механизъм е уреден, финансово обезпечен и ще влезе в сила едновременно с въвеждането на личното участие. От становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България се вижда, че организацията не подкрепя Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. в цялост, тъй като счита, че той не съдържа необходимите структурни реформи, а основно запазва действащия модел. Българската стопанска камара: - не споделя използвания подход за осигуряване на допълнителни приходи в бюджета чрез увеличаване на минималните осигурителни доходи и максималния осигурителен доход; - подкрепя по принцип поетапното преминаване към заплащане на лични осигурителни вноски на заетите по Закона за държавния служител и по Закона за съдебната власт, но са необходими публични разчети за действителния фискален ефект при компенсиране на нетния доход; - не подкрепя запазването на максималния размер на получаваната пенсия, особено при увеличаване на максималния осигурителен доход. БСК подкрепя под условие проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване, като предлага да се отложи увеличението на максималния осигурителен доход за 2027 г. и да се ограничи ръстът на минималните осигурителни доходи до размера на минималната работна заплата за 2026 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя: - установяването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица до нивото на минималната работна заплата; - увеличаването на максималния осигурителен доход; - увеличаването на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии; - поемането на личните осигурителни вноски от държавните служители. КНСБ е склонна да подкрепи Законопроекта, но: - настоява за постепенно повишаване размера на максималната пенсия; - възразява категорично срещу продължаващото задържане на минималното обезщетение за безработица, което в месечен размер 189 – 198 евро би достигнало едва половината от линията на бедност – 390,63 евро; - размерът на обезщетението за отглеждане на дете до две години следва да се обвърже с осигурителния принос, както всички осигурителни плащания. - не приема подхода, при който държавните служители се задължават да плащат лични осигурителни вноски, както и 10-процентното намаление на разходите за персонал. Конфедерацията на труда „Подкрепа“ подкрепя принципно: - новия размер на максималния осигурителен доход; - новите размери на минималните осигурителни прагове; - държавните служители да имат лични осигурителни вноски, при условие че нетният им доход е не само компенсиран, но и актуализиран съобразно реалния спад в покупателната способност. КТ „Подкрепа“ изразява следните съображения: - Законопроектът предвижда увеличение на осигурителните задължения, но не и на изплащаните обезщетения; - определеният нов размер на минималната пенсия е по-нисък от прага на бедност за 2026 г.; - формулите, по които се определят размерите на отпуснатите пенсии, не кореспондират с реалностите, като принос и цена на парите във времето; - продължава да се руши основният принцип в осигурителната система „принос – полза“, като се предлага увеличаване на приноса и замразяване на ползата. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изразява принципна подкрепа на Законопроекта, като същевременно: - изразява резерви към предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход от 2026 г.; - отстоява позицията за приемане на пакет от мерки за преустановяване определяне размера на минималната работна заплата по досегашния начин; - подкрепя поетапното въвеждане на личните осигурителни вноски на заетите по Закона за държавния служител и по Закона за съдебната власт; - противопоставя се срещу вдигането на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи; - не подкрепя предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход на 2300 евро; - не споделя запазването на подхода, при който социални разходи, които нямат връзка с осигурителния принос на лицата, се финансират през осигурителната система. От Гражданска инициатива „Родители за достойно майчинство“ констатират, че демографската криза продължава да бъде тема за политически речи, но не и реален бюджетен приоритет. От Гражданската инициатива настояват за: - актуализиране на обезщетението за отглеждане на дете през втората година; - политики, които подкрепят работещите и осигуряващите се родители; - дългосрочни законодателни мерки за преодоляване на демографската криза. Българската платформа към Европейското женско лоби в свое отворено писмо коментира, че страната ни е сред държавите с най-сериозна демографска криза в Европа. Младите хора все по-често отлагат създаването на семейство, а много родители са принудени ежедневно да избират между професионалното си развитие и грижата за децата. Жените продължават да плащат цената на родителството. Обръща се внимание, че грижата за децата не е разход – тя е инвестиция. Разходите за грижи не следва да се разглеждат като социално бреме. Те представляват инвестиция с висока обществена възвръщаемост – в детското развитие, здравето, образованието, заетостта и икономическия растеж. В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Илияна Жекова, Галя Василева, Анна Бодакова, Левент Апти, Стою Стоев, Венко Сабрутев, Даниела Георгиева, Милена Недева, Стела Николова, Георги Георгиев и Мария Тодорова. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 13 гласа, в това число: 11 от парламентарната група на „Прогресивна България“ и 2 гласа от парламентарната група на ДПС; 7 гласа „против“, в това число: 2 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и 2 от парламентарната група на „Демократична България“; без гласове „въздържал се“, Комисията по труда, демографската и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 52-602-01-18, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са определени основните социалноосигурителни параметри, както и приходите и разходите на държавното обществено осигуряване по един справедлив начин. Предлагат се социално и финансово приемливи решения, които позволяват на най-уязвимите групи от населението ни да не платят цената на тежката финансова ситуация, в която се намираме. Знаем, че паричните плащания от държавното обществено осигуряване имат съществено значение за запазване на жизнения стандарт на голяма част от безработните, майките, болните, децата с починали родители, хората с увреждания и пенсионерите, тъй като много често те са основен техен източник на доход. Затова и най-важният ефект от проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е, че той гарантира в пълен обхват социалните права на хората и осигурява средства за редовно изплащане на всички социалноосигурителни плащания. Това са: пенсии, болнични, обезщетения за майчинство и безработица. Бюджетът на държавното обществено осигуряване възлиза на 15 млрд. 265 млн. евро. От тях за пенсии се заделят 13 млрд. 503 млн. евро, или разходът за пенсия е 10,8% от брутния вътрешен продукт. Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне до 543 евро, което е с 45 евро, или 9% повече спрямо 2025 г. Очаквания ръст е близо два пъти по-висок от прогнозната стойност на средногодишната инфлация за 2026 г. Брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да бъде 51,9 на сто, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 66,8 на сто. Това показва, че политиките, заложени в бюджета, водят до увеличаване на покупателната способност на пенсионерите. Със Законопроекта се предлагат мерки за изсветляване на икономиката и за повишаване на приходите в осигурителната система. Увеличава се максималният осигурителен доход – от 2111 евро на 2300 евро, от 1 август 2026 г. Заедно с повишаването на минималните осигурителни прагове за различните категории персонал се очаква да се повишат приходите в осигурителната система с около 130 млн. евро до края на годината. Обръщам внимание, че подобно действие не е правено от близо 10 години. Ефектът от това решение е най-важен за хората. Осигуряването върху по-високи суми ще им гарантира по-големи осигурителни права и възможност да получат по-високи обезщетения и пенсии. Предложението държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт от 1 август да започнат да заплащат сами личните си осигуровки в съотношение 20% от служителите и 80% от държавата, а от 1 януари 2027 г. съотношението да стане 40 към 60, ще е съчетано с мерки за компенсиране на техните възнаграждения, за да се запази достигнатият нетен доход на служителите. Така с прилагането на този нов модел на осигуряване няма да се допусне отнемане на права и намаляване на доходи. В сравнение със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за миналата 2025 г. е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига на средства с 494,6 млн. евро. Като процент от общите разходи на държавното обществено осигуряване трансферът за покриване на недостига ще намалее в сравнение с миналата година – от 42,7% до 42,5% през 2026 г. През тази година не се прилага § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който урежда механизма за определяне на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях – 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход. За 2026 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях се запазва на нивата от 2025 г. и се определя в размер на 1738,40 евро. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване се предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с осъществяването на политиката в областта на засилване на контрола при разходването на средствата от държавното обществено осигуряване. Предлагат се и промени в Закона за здравето. Те са предложени както с оглед правилното определяне на правото и размера на паричните обезщетения и пенсиите, така и за осигуряване на възможност за осъществяване на стриктен контрол върху обществените средства във фондовете на държавното обществено осигуряване. В заключение отново бих искала да подчертая, че проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2026 г. гарантира в пълен обхват социалните права на хората и осигурява средства за редовно изплащане на всички социалноосигурителни плащания. Разбира се, Министерството на труда и социалната политика би искало да има по-ускорено развитие на някои от политиките по разходите, например по отношение на майките, безработните лица, но сме наясно, че за тази година това са финансовите възможности на бюджета. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетът на държавното обществено осигуряване трябва да дава отговор на три въпроса: има ли финансова устойчивост; има ли справедливост и има ли предвидимост? За съжаление, бюджетът, който разглеждаме днес, не дава убедителен отговор на нито един от тези въпроси – вместо план за намаляване на зависимостта от държавния бюджет виждаме нарастващ дефицит; вместо укрепване на принципа „принос – права“ виждаме неговото допълнително отслабване; вместо дългосрочна визия за бъдещето на пенсионната система виждаме поредното отлагане на трудните решения. През 2026 г. осигурителните приходи нарастват с 641 млн. евро, но въпреки това системата отново ще разчита на близо 6,5 млрд. евро трансфер от държавния бюджет – само фонд „Пенсии“ е планиран с недостиг от над 6,6 млрд. евро. Това не е време на трудност, това е хроничен структурен проблем. Самите мотиви към бюджета признават, че трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига достига почти 6,5 млрд. евро и нараства с близо 495 млн. евро спрямо предходната година. Вместо постепенно намаляване на зависимостта виждаме нейното задълбочаване. Наред с това продължава отслабването на основния принцип, върху който е изградено общественото осигуряване, а именно принципът „принос срещу права“. Всеки гражданин очаква, че когато плаща по-високи осигурителни вноски и осигуровки, ще придобива и по-високи осигурителни права. Именно върху тази връзка е изградено доверието в системата. Какво виждаме обаче в този бюджет? От 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход се увеличава до 2300 евро. Управляващите очакват повече приходи от хората с най-висок осигурителен принос, в същото време обаче максималният размер на пенсията остава замразен на нивата от предходната година. Тоест таванът на вноските расте, но таванът на права́та остава. На практика, държавата казва на десетки хиляди българи: плащайте повече в системата, но не очаквайте съответстващите права́ в нея. И тук възниква основният въпрос: как очакваме младите хора да вярват в осигурителния модел, ако държавата сама прекъсва връзките между осигурителни права и принос? Ето защо твърдим, че този бюджет не възстановява справедливостта в системата. Той увеличава финансовата тежест за осигурените лица, но не предлага решения, които да укрепят осигурителния принцип и да гарантират дългосрочната устойчивост на пенсионния модел. Сериозни въпроси пораждат и предложенията, свързани с промените за държавните служители. От 1 август 2026 г. те трябва поетапно да започнат да заплащат личните си осигурителни вноски. Ние не спорим, че подобна тема трябва да бъде обсъждана, спорим за начина, по който се прави това. Държавната служба е изградена върху специфичен баланс между права, ограничения, отговорности и задължения. Този баланс не може да бъде променян между другото – чрез Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета. Подобна промяна заслужава самостоятелен дебат, самостоятелен законопроект и самостоятелна оценка на въздействието. И тук има още едно очевидно противоречие: не може да се твърди, че бюджетът не е място за реформи, а едновременно с това в бюджета да се променя един от основните елементи на статута на държавните служители. Когато става въпрос за допълнителни приходи за системата, бюджетът се оказва подходящ инструмент за реформа, но когато става въпрос за решаване на структурни проблеми на пенсионната система, изведнъж чуваме, че това не било възможно чрез бюджета, още повече че заявената цел за равнопоставеност очевидно не е постигната. Промяната засяга държавните служители и служителите в съдебната власт, но тази промяна не засяга служителите в системите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Не може едновременно да се говори за равнопоставеност и да се прилагат различни правила към различни категории служители със специален статут. Уважаеми дами и господа, тревожен е подходът в този бюджет и по отношение на демографската политика. Управляващите предлагате размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да не се променя, да остане същият размер, както е бил досега. Вие определихте справянето с демографската криза като стратегически приоритет на Вашето управление, но бюджетните решения са истинският тест за политическите приоритети. Именно тук виждаме сериозно разминаване между думи и действия. България е в демографска криза, младите семейства са изправени пред непрекъснато растящи разходи. И точно в този момент управляващите избирате политиката за замразяване. Това е грешен сигнал към хората, които ще трябва да изграждат семейство в нашата държава и да отглеждат тук децата си. Уважаеми колеги, все по-голям проблем има, виждаме, с инвалидните пенсии и с медицинската експертиза. Самите мотиви към Законопроекта признават, че разходите продължават да растат. Предлагат се допълнителни контролни правомощия за Националния осигурителен институт и да – това е в някаква степен правилно решение. Но тази стъпка не е достатъчна, защото контролът отново е насочен към края на процеса, тоест тогава, когато вече имаме издадени експертни решения на ТЕЛК и след възникване на някакви финансови последици. Истинският проблем обаче възниква много по-рано – още при създаването на медицинската документация от личните лекари и от лекарите специалисти. Ето тук обаче липсват ефективни механизми за предварителен контрол, липсват механизми за ранно установяване на съмнителни случаи, липсва политика за превенция. И отново държавата се опитва да контролира последствията вместо причините. Контролът е насочен към резултата от системата, а не към процеса, който го поражда. Уважаеми дами и господа народни представители, проблемът не е в това, че този бюджет няма реформи. Има промени, които увеличават приходите, но няма промени, които решават причините за дефицита. Проблемът е, че има реформи без визия. Има смелост да се посегне на статута на държавните служители, но няма смелост да се каже как след 5 или 10 години ще изглежда пенсионната система в България. Именно това е голямата липса в този бюджет – липсата на посока. И докато беше президент, господин Румен Радев каза за проектобюджета за 2026 г.: „Някакви измъчени напъни да се вкарат някакви цифри в някаква рамка, няма инструменти за дългосрочни политики за развитие на икономиката и напредъка на страната.“ Е, тези думи на господин Радев са валидни днес и за бюджета, който е предложен от него и от управляващото мнозинство. Затова и ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да го подкрепим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2026 г. не предлага реформи, а предлага още от същото – предлага повече разходи, по-високи осигурителни прагове и още по-голяма зависимост на системата от държавния бюджет. Почти целият ръст е насочен към пенсиите. Това само по себе си не е проблем. Проблемът е друг – и тази година не чуваме как системата ще стане финансово устойчива. Над 40% от разходите на държавното обществено осигуряване не се покриват от осигурителни вноски, а от общите данъчни приходи. Пенсионната система все повече се финансира чрез дефицит, данъци и нов дълг, а когато връзката между личния принос и правото на пенсия отслабва, отслабва и доверието в системата, отслабва и събираемостта. В същото време от 1 август се увеличава както минималният, така и максималният осигурителен доход. Всичко това означава по-висока цена на труда, по-нисък нетен доход за част от работещите и по-високи разходи за работодателите. Това се прави в средата на годината, след като бизнесът вече е планирал своите разходи. Особено тревожен е подходът към максималния осигурителен доход. Не може всяка година, когато в системата не достигат средства, първото решение да бъде таванът да се вдигне. Под този таван стоят лекари, стоят инженери, стоят предприемачи, стоят специалисти и хора с висока квалификация. Българската средна класа не е банкомат, от който държавата да компенсира резултатите от липсата на реформи с години. Тук възникват логични въпроси: колко хора ще бъдат засегнати; какъв допълнителен приход очаква правителството; какъв ще бъде ефектът върху малкия бизнес, върху сезонната заетост, върху земеделието, върху по-бедните региони? В мотивите няма убедителни отговори. Няма и реформа при ранното пенсиониране, няма визия за инвалидните пенсии и медицинската експертиза, няма мерки за по-дълго оставане на пазара на труда при желание. Няма никакъв план как системата постепенно да стане по-самостоятелна и по-устойчива. Това е същинският проблем! „Демократична България“ няма да подкрепи този законопроект на първо четене – не защото пенсиите не трябва да се увеличават, а защото устойчивостта на системата е проблем, който не може безкрайно да се отлага. Колкото по-дълго отлагаме реформите, толкова по-висока ще бъде цената, която ще плащат следващите поколения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Държавното обществено осигуряване е една от най-важните системи в държавата. От нейната устойчивост зависи и спокойствието на милиони български граждани, пенсионери, работещи, самоосигуряващи се, майки и хора с увреждания. Именно затова очакванията към този бюджет са големи – не просто да се осигурят необходимите средства за текущата година, а да се покаже ясна визия за бъдещето на системата. За съжаление, предложеният законопроект не дава такава визия и именно поради това парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да го подкрепи. На първо място, в Проекта се предлага увеличение на максималния осигурителен доход, както и увеличение на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Безспорно това ще доведе до повече приходи в системата, но това се постига реално чрез увеличаването на осигурителната тежест върху труда. Не просто… Това са приходи, които всъщност ще дойдат от работещите. Особено засегнати ще бъдат висококвалифицираните специалисти, предприятията с висока добавена стойност – именно тези, които инвестират, създават качествени работни места и движат икономическия растеж. Вместо ние да ги насърчим, държавата им изпраща сигнал, че всяко увеличение на доходите ще бъде съпътстващо с по-висока осигурителна тежест. На второ място, увеличението на минималните осигурителни прагове не отчита реалните различия между отделните отрасли и региони. Възможностите на една малка семейна фирма в по-малка община не могат да се сравнят с възможностите на едно голямо предприятие в по-големите икономически центрове в страната. Административният подход не отчита тези различия и увеличаването на финансовия натиск върху бизнеса и върху самоосигуряващите се лица не е добър показател за начина, по който ще действа правителството. И тук възниква най-същественият въпрос: какво предлага държавата в замяна? Къде са мерките за повишаване на конкурентоспособността? Къде са стимулите за инвестиции? Къде са политиките, които насърчават производителността на труда? Къде са мерките за ограничаване на административната тежест? Като президент Румен Радев наричаше бюджетите „бюджет на измамата“, „бюджет на счупения диалог“, говореше за авантюри в областта на финансите и предупреждаваше, че се задушава икономиката. Днес като министър-председател предлага бюджет, който основно увеличава осигурителната тежест, без да предлага реформи, без визия и без стимули за растеж. И въпросът е много прост: когато тогава критикуваше подобен подход, бил ли е прав, или днес вече е забравил собствените си думи? Защото устойчивостта на държавното обществено осигуряване няма как да бъде постигната единствено чрез по-високи осигурителни прагове. Тя ще бъде постигната, когато икономиката създава повече работни места, по-високи доходи и повече хора, които да внасят осигуровки. Не мога да не обърна внимание и на риска от разширяване на сивата икономика. Когато едновременно увеличаваме максималния осигурителен доход, минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, без да предложим компенсиращи мерки за бизнеса, съществува реален шанс част от икономическата активност да премине в сивия сектор, а това означава по-малко осигурени лица, по-малко приходи и по-слаба социална защита. Уважаеми колеги, преди дни Народното събрание възложи на Сметната палата да извърши одит на устойчивостта на пенсионната система. Всички осъзнаваме, че пред системата стоят сериозни предизвикателства – демографска криза, намаляващи работещи и нарастващ натиск върху публичните финанси. Очаквахме още в този бюджет да видим първите стъпки за една дългосрочна реформа. Вместо това виждаме основни мерки за увеличаване на приходите чрез по-висока осигурителна тежест. Затова и на Комисията, и тук в залата бих искала да попитам: каква е дългосрочната стратегия на правителството за устойчивостта на пенсионната система? След приключването на одита на Сметната палата възнамерява ли правителството да предложи реални структурни реформи, или единственото решение ще бъде периодичното увеличаване на осигурителната тежест? Колеги, като член на Комисията по труда, демографската и социалната политика за мен най-важният въпрос не е единствено как точно ще бъдат разпределени средствата в този бюджет, най-важният въпрос е: как ще увеличим броя на хората, които утре ще работят, ще създават добавена стойност и ще внасят осигуровки в държавата? Защото без повече работещи лица няма пенсионна система, която да бъде устойчива. Истинската социална политика започва с качествените работни места. Истинската устойчивост започва с една силна и развита икономика. Именно заради тези причини и заради дефицитите, които ние виждаме в предложения законопроект за бюджет на държавното обществено осигуряване, парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да подкрепи така предложения законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Василева, в Комисията по бюджет и финанси, когато разглеждахме Законопроекта, беше поет ангажимент от изпълнителната власт, че ще получим данни за броя на засегнатите от увеличаването на минималните осигурителни доходи лица, но не се получиха такива. Като изразявам категоричното си несъгласие с това увеличение на минималните осигурителни доходи, особено в секторите „Земеделие“ и „Хранителна преработвателна промишленост“, госпожо Василева, от това, което Вие изложихте, дали от статистически източници имаме някакви данни за броя на засегнатите лица или оператори? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Госпожо Танева, според статистически данни например, за които аз съм се позаинтересувала, в преработвателната промишленост работят между 445 и 455 хиляди наети лица. От тях близо 250 хиляди души ще бъдат засегнати от повишаването на минималните осигурителни прагове. Същевременно трябва да отбележим, че това не задължава работодателите да увеличат заплатите, въпреки че те ще бъдат длъжни да внасят, да дължат по-високи осигурителни вноски. И простият извод е, че по този начин не се постига целта, с която правителството се опитва да ни убеди, че по този начин ще се постигнат и по-високи доходи за хората. И това е само за един сектор, за който отбелязах. И всъщност, както казах и в изказването си, по този начин се поставя в риск съществуването именно на малките семейни фирми, защото какво означава реално това? За да оцелеят, те ще имат три избора пред себе си: да минат в сивия сектор, да вдигнат цените или да намалят доходите на работниците, защото те отнякъде трябва да вземат вноските, които са им увеличени. Затова ние считаме, че предложените мерки не са реални и те ще ощетят стотици хиляди работещи хора в секторите в страната.

Уважаеми колеги, искам да акцентирам върху повишаването на праговете – както на максималния осигурителен праг, за който се коментираше твърде дълго, така и на минималните осигурителни прагове. Вярно е, че повишаването изоставаше доста през годините и беше обвързано най-вече с минималната работна заплата, но увеличаване в рамките на една година с над 70% е твърде много и би засегнало доста бизнеси в страната, които не са предвидили такива разходи в крайна сметка в бюджетите си за 2026 г. Трябва да се има предвид, че през последните години миграцията в България вече е позитивна, тоест повече българи се връщат в страната, отколкото я напускат, както и идват и чуждестранни работници тук, които допринасят за социалната система. Този тренд може много лесно да бъде пречупен през промени в облагането на труда, като под облагане на труда разбирам и данък общ доход, и осигуровките. В случая с осигуровките то е особено сериозно през тази година. Така че ние от „Демократична България“ няма как да подкрепим този законопроект за държавното обществено осигуряване. Трябва да се има предвид също и една дългосрочна политика, която през последните години беше като че ли понарушена, а именно личната отговорност на работещите и на хората, която се изразява през стесняването на ножицата между минималната и средната пенсия, която беше стеснена изключително много последните години. Това трябва да се пооправи и имате пълното мнозинство в момента в следващите четири години да го оправите, доколкото по този начин всъщност хората могат да бъдат стимулирани да си плащат реалните осигуровки, вместо да крият такива. Защото сивата икономика се развива не защото хората искат да са в нея, а защото условията за това да излезеш на светло понякога са твърде рестриктивни. По тези причини… Втората причина е ясно, че не е заслуга на сегашното управление, но въпросът е, че трябва да се акцентира върху нея и съответно да се намерят решенията, за които сме готови да помагаме, разбира се. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетът на държавното обществено осигуряване не може да бъде разглеждан изолирано като самостоятелен финансов документ. Той е отражение на състоянието на икономиката, на пазара на труда и на демографските процеси в страната. Днес близо 6,48 млрд. евро, или повече от 42% от ресурса на системата, се осигуряват чрез трансфер от държавния бюджет. Това е показателно, че финансовата устойчивост на общественото осигуряване зависи не само от размера на осигурителните вноски, а преди всичко от способността на икономиката да създава повече заети лица, по-висока производителност на труда, по-високи доходи и по-висока добавена стойност. Ето защо разговорът за пенсиите и социалните плащания не може да бъде отделен от разговора за икономическото развитие на България. В последните години наблюдаваме парадокс. От една страна, безработицата остава сравнително ниска, а от друга страна, бизнесът все по-остро изпитва недостиг на квалифицирани кадри. Все повече работодатели посочват, че основното ограничение пред инвестициите вече не е достъпът до капитал или пазари, а липсата на достатъчно подготвена работна сила. Пазарът на труда има нужда от хора с по-висока квалификация, дигитални умения, техническа подготовка и способност да отговорят на променящите се изисквания на икономиката. Именно затова бюджетната политика трябва да бъде много по-тясно свързана с политиките по образование, професионално обучение, преквалификация, учене през целия живот и задържане на младите хора в България. Това означава, че днес предизвикателството пред България вече не е единствено количеството на работната сила, а нейното качество. Инвестицията в човешкия капитал е инвестиция с най-висока обществена възвръщаемост. Тя повишава производителността на труда, конкретно способността на предприятията и доходите на работещите, а това означава по-високи осигурителни приходи и по-устойчива социалноосигурителна система. Наред с това България трябва целенасочено да насърчава вътрешните инвестиции и да изгражда стратегически партньорства, които създават национален капитал, развиват производство с висока добавена стойност и откриват добре платени работни места. Само икономика, която произвежда повече стойност, може устойчиво да финансира по-високи пенсии, по-добри социални обезщетения и по-висок жизнен стандарт. Затова считаме, че бюджетната политика трябва да бъде интегрирана с индустриалната политика, политиката по заетостта, образованието и демографската политика. Това са взаимносвързани политики, които не могат да бъдат разглеждани самостоятелно. Не можем да пренебрегнем и европейския контекст. България вече е информирана, че предстои обявяване на процедура по свръхдефицит. Това поставя пред страната ясното задължение да възстанови устойчивостта на публичните финанси и да представи надеждна средносрочна фискална траектория за постепенно намаляване на бюджетния дефицит. Очакваме още през настоящата година правителството да представи ясен отчет за изпълнението на бюджета и актуализирана прогноза до края на 2026 г., включително конкретни мерки за възстановяване на фискалната устойчивост в съответствие с европейските правила. Това е важно не само за Европейската комисия, а и за българския бизнес, инвеститорите и всички граждани, защото предвидимите публични финанси са предпоставка за икономически растеж и инвестиции. Уважаеми колеги, всички тези процеси неизбежно ни отвеждат към най-сериозно предизвикателство пред България – демографската криза. Недостигът на работна сила не е просто икономически проблем, той е резултат от трайното намаляване на населението, застаряването на обществото и продължаващата имиграция на млади и квалифицирани хора. Ето защо социалната политика не трябва да се възприема като разход, а като дългосрочна инвестиция в развитието на човешкия капитал. За „Движение за права и свободи“ подкрепата за младите семейства, насърчаването на раждаемостта и създаването на благоприятна среда за отглеждане на деца са стратегически национален приоритет. Също толкова важно е държавата да засили подкрепата към семействата, които отглеждат деца с увреждания. Те ежедневно се сблъскват със значително по-високи финансови, социални и психологически предизвикателства, затова е необходимо по-добро взаимодействие между социалната, здравната и образователната система, по-достъпни услуги, ранна интервенция, качествена рехабилитация и адекватна финансова подкрепа. Инвестициите в ранното детско развитие, в качественото образование, в професионалната подготовка и преквалификацията, както и в активните политики по заетостта, са най-сигурната гаранция за изграждането на квалифицирани кадри за повишаване на производителността и за създаването на устойчив национален капитал. За нас бюджетът на държавното обществено осигуряване не е просто закон за пенсиите и обезщетенията, той е част от дългосрочната визия за развитието на държавата. Ако искаме по-високи пенсии утре, трябва да имаме повече работещи днес. Ако искаме по-високи доходи, трябва да повишим качеството на работната сила. Ако искаме устойчива социална система, трябва да инвестираме в младите хора и семействата, в децата, в хората с увреждания, в образованието и в квалификацията. Ако искаме силна икономика, трябва последователно да изграждаме силен национален капитал чрез вътрешни инвестиции, стратегически партньорства, иновации и висококвалифицирана работна сила. В заключение, колеги, парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепи Законопроекта на първо четене. Между първо и второ четене ще предложим конкретни текстове, които още по-силно да обвържат социалната политика с икономическото развитие, повишаването на качеството на пазара на труда, демографската устойчивост и подобряването на жизнения стандарт на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Аз се отнасям със снизхождение към този законопроект, защото действително времето за изработването му е кратко, затова и не очаквам изненади от него. Надявам се след два месеца да се покаже действително визията на Министерството на труда и социалната политика за този управленски мандат. Но това, което се вижда в него, е промяната на осигуряването на държавните служители. И това според мен е грешка, защото не само че не постига целите за подобряване на фискалното състояние на държавата, а напротив – вреди в следните две направления: Първо, по този начин, когато увеличите възнагражденията на държавните служители с идеята те сами да заплатят осигурителните вноски, ако не бяхте променили Правилника, днес трябваше да се обясняваме, че ще се увеличи заплатата на народните представители, но тя няма да се увеличи. Това, което обаче със сигурност ще се увеличи, са правата – без нищо друго да се случва в икономиката, правата на тези държавни служители, защото оттук насетне обезщетенията и пенсиите, които се изчисляват за тях, ще бъдат върху по-висока брутна база заради увеличението на възнаграждението им. Нещо друго, което ще се случи веднага и последиците ще бъдат с натрупване, е увеличението и на средния осигурителен доход. А тези от Вас, които са изкушени от социалната материя, предполагам, знаят, че средният осигурителен доход е база за определяне на всички новоотпускащи се пенсии. Така че, без нищо да се случва в икономиката, привидното възстановяване на справедливостта, което се прави като опит в тази зала не за първи път, между другото, представлява една макроикономическа безсмислица, която не знам защо трябва да се случва. И ще правя подобен коментар, защото той е относим, към всеки един от трите законопроекта, свързани със съставянето на консолидираната фискална програма. Приключвам с това, че тази мярка изяжда фискално пространства, ако се спазва чл. 28 от Закона за публичните финанси. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Процедура!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моята процедура е свързана с деклариране на желание за продължаване на законодателната част не до 11,00 ч., а до приемането на двата малки бюджета. Ако нямаме време за парламентарен контрол, съвсем колегиално Ви казвам, предлагам да го преместим за другия петък, където да разглеждаме натрупаните въпроси от тази и от идната седмица. Но конкретното ми предложение е да продължим законодателната част не до 11,00 ч., а до приемането ѝ. Благодаря Ви. (Уточнения между председателя и оратора.) И за да няма спекулативно тълкуване, бих искал и да удължим пленарния ден до приемането на двете точки. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Когато става въпрос за бюджета на държавното обществено осигуряване, всички знаем, че става въпрос за осигуряване на пенсионери, майки, безработни, за социални групи, които са едни от най-слабите, най-бедните групи в българската държава. Само че какво ни каза господин Радев от срещата на НАТО в Турция? Ще има повече пари за Украйна, но няма да пипаме социалните плащания. И какво направи? Замрази ги. Замрази социалните плащания, както направи и кабинетът на Желязков, между другото. И ми е малко странно, когато излизат от ГЕРБ тук да говорят, че няма да подкрепят в тази посока бюджета, при положение че и те правеха абсолютно същото нещо, и кабинетът на Желязков. И хората протестираха точно срещу такъв бюджет – със замразено майчинство, със замразени пари за безработица, обезщетения за безработица. И много ми е интересно с какви очи излизат тук от „Прогресивна България“ и ни предлагат такъв бюджет, защото Вие твърдяхте, че можете да се справите със ситуацията в държавата, и хората Ви повярваха. В Комисията по труда и социалната политика госпожа Ефремова каза нещо важно – че прагът на бедност не е критерий за отпускане на пенсии, не е критерий за социални плащания, за безработица и майчинство. Да, не е критерий, но е критерий за това как живеят хората в страната. И когато гледаме прага на бедност и виждаме, че стотици хиляди хора остават под него, няма как да бъдем безразлични. Защото ние не вярваме на мотивите и празните приказки, които се говорят от тази трибуна – това сме го гледали и от ГЕРБ, това сме го гледали и от ДПС през годините, и в частност и от ПП-ДБ. В частност, казвам, защото те имаха мерки понякога в своите бюджети в тази посока. И сега ще Ви кажа защо. Защото числата говорят, а не думите. И ние вярваме, от ВЪЗРАЖДАНЕ, на делата, а не на празните приказки. А числата показват делата. И какво показват числата в този бюджет? Майчинството остава същото. Ама то беше същото и в предложението на Желязков за 2026 г. Ама беше същото и в предната година. Ама беше същото и в по-предната година. Ето това е демографската политика както на предния кабинет, така и на този. И не са оправдание двата месеца или че няма пари в държавата. Има. За майки, за хора, които са останали временно безработни. Има. И аз го твърдя това нещо и мога да го докажа. Само че Вие продължавате абсолютно същия път на движение на бюджета, който ни предлагаха и от ГЕРБ, и от ДПС, защото абсолютно същите хора Ви правят бюджета, няма как да има нещо по-различно. Какво казвате на хората, на българските граждани, на най-ощетените слоеве в обществото? Майка, четиричленно семейство – винаги съм давал този пример на предходните, ще го дам и на Вас, защото явно сте го пропуснали този пример – да Ви го обясня. Когато едно четиричленно семейство с две деца, майката е втора година с 390 евро майчинство, а бащата е бил осигуряван на минимална работна заплата, работил е, но остане временно, поради някаква причина, без работа, отива на Бюрото по труда – не може да си намери човекът работа. Знаете ли какво казвате на това младо четиричленно семейство в България? Обричате ги на бедност! Защото той ще получава не повече от 200 евро, ако е бил осигуряван на минимална работна заплата, а такива хора в държавата са над един милион души! И Вие казвате на тези хора, на това младо семейство, защото това не е единичен случай, можете да го проверите това нещо, Вие им казвате: Вие ще гладувате, Вие ще мизерствате и в най-добрия случай ще Ви изпратим социалните да Ви вземат децата, защото нямате пари да ги храните. Ей това им казвате! И не мога да разбера как, с какви очи заставате много често от тази трибуна и твърдите: ние ще се борим за майките, за демографската политика! Ама числата показват, не думите. Делата показват, не думите. И когато ние… Защото тук сме свикнали от тази трибуна да ни говорят много хубави приказки за една хубава ябълка, обвита в целофан, с опаковка отгоре и с панделка, само че отвътре не е златната ябълка, а ябълка с червеи и е изгнила. Това получават българските граждани накрая! И когато идвате да говорите от тази трибуна и да обещавате неща, които не можете да изпълните после, защото рамките на бюджета показват точно това – Вие не изпълнявате тези критерии, и когато ги говорите тези неща и излизате от тази трибуна, трябва да знаете следното: българските граждани гласуваха за Вас да се борите с мафията, с олигархията. А какво правите? Удряте най-бедните, удряте пенсионерите – новите, като им взехте ковид добавките, удряте майките, безработните, държавните служители. Това ли е мафията и олигархията в държавата?! Явно мафията и олигархията изсипа доста пари да си подсигури позициите в държавата. Това мога да Ви кажа.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Георгиев, две неща пропуснахте и затова Ви правя реплика. Едното е: искам да анонсирам едно предложение, което ще направим с Вас, за една несправедливост, свързана с една временна антикризисна мярка, въведена преди 17 години през 2009 г. Става въпрос за това работодателят да заплаща първите три дни от болничния. През 2024 г. мисля, че правителството на Асен Василев донякъде върна нещата в ред, като останаха първите два дни от болничните, но ние ще предложим сега между първо и второ четене да остане само един ден, защото противното означава да приемем, че ние сме в перманентна криза – 17 години вече, щом тази антикризисна мярка не може да отпадне. На всичкото отгоре така е и по-добре за работниците, защото те в сегашната система получават само 70% от дохода си, а не целия, но най-вече защото е несправедливо – средствата се събират от държавното осигуряване, а пък се плащат от работодателите, които незаслужено биват ощетени в този случай, ужким трябваше да помогнат временно на държавата. А иначе относно приоритетите и средствата, които имат управляващите, само ще Ви напомня, че всичките пари, които ще се спестят от това, че ковид добавката отпадна и около 5000 пенсионери, които ще се пенсионират от сега до края на годината, ще получават с 31 евро по-малко, са някъде около милион и половина евро, даже не достигат толкова. Само вчера мнозинството в тази зала, без ВЪЗРАЖДАНЕ, шътнахме – така, с един анекс – на General Dynamics Land Systems 33 милиона евро, като им анексирахме договора за страйкърите. Тоест пари има. Ако някой се чуди къде са му парите от ковид добавката – те са в General Dynamics заедно с още много, много, които ще се стрижат от хората сега. Благодаря Ви.

Господин Дренчев, така е – за политики, свързани с евро-атлантическия път на България, нека да се изразя така, по-меко, винаги се намират пари в тази държава. Не знам как става. Всъщност знам как става – взимат се от бедните, взимат се средства от пенсионерите и се дават на нашите евро-атлантически партньори. Също така се взимат и се дават пари за Украйна – за водене на война. И когато говорите за мафия и олигархия, защото обещахте на българските граждани, на най-бедната прослойка, и Ви повярваха – пенсионерите Ви повярваха, майките Ви повярваха, безработните Ви повярваха, че ще се борите с олигархията, аз борбата с олигархията я виждам като действие в бюджета с числа, действие в бюджета със законови промени, както и законови промени в тази зала в посока на това да се приберат пари от олигархията. Само че аз такова нещо не виждам в този бюджет. Няма такова нещо! И ще Ви дам примери. Част от олигархията са тези пенсионни дружества, които в продължение на десетки години дърпат милиарди от пенсионната ни система и държавата плаща вместо това, тоест всички ние плащаме вместо това, а те почти нищо не са платили досега. В момента плащат трохи. Това е част от олигархията, да Ви кажа, защото тези хора в продължение на десетилетия само са прибирали, нищо друго не са правили! Ето това е олигархията! Олигархията са тези хора, които взимат на концесия държавните ни богатства и плащат мизерни концесии – процент, процент и половина. Ето това е олигархията! Олигархията са тези, които са се впили (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и дърпат средства от българската държава (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) през обществени поръчки, ама там няма да пипнете! Там няма да пипнете! Никога! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Олигархията е също… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има хора в тази зала и между Вас – олигарси, които са субсидирали кампанията Ви...

…ама и там няма да пипнете никога.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз не споделям снизхождението на моя колега Горанов, защото хората, които са правили бюджета, работят десетилетия в държавната администрация. Значителна част от тях всъщност управляваха България в последните пет години, в това число и министърът на финансите – именно от позицията на министър председател. Така че няма значение дали правиш бюджет за два месеца, или за 20 години – начинът на мислене си личи и философията на управление не може да се скрие. Днес Вие сте избрали лесния път, който, разбира се, не е правилният, и този бюджет всъщност не наказва сивата икономика – той наказва светлата икономика. И това, което наистина си заслужава да се отбележи, е, че всъщност от 1 август един неквалифициран работник ще плаща с 6,70 евро повече, един оператор на машина – 15,73, един техник – 23,79, един специалист – 43,56, един ръководител – 51,85 евро. И какво означава това обаче, преведено на езика на бизнеса? Това означава, че едно предприятие с 50 служители ще плаща 14 000 евро повече годишно, едно предприятие със 100 служители ще плаща 29 000 евро годишно, едно предприятие с 200 служители ще плаща 57 000 евро допълнителен разход, и то въведен внезапно, от 1 август. Нека да не се заблуждаваме, но инвеститорите не гледат само корпоративните данъци, те гледат и цената на труда, и разбира се, най-вече гледат дали правилата са предвидими. За мен два са основните проблеми в този предложен бюджет: на първо място, това е, че честните ще плащат повече, а тези, които не спазват правилата, няма да бъдат наказвани; и вторият – основен, отсъстващ от философията изобщо на това управление, това е демографията, защото, след като беше закрита и парламентарната комисия по демографска политика, днес демографията липсва – както в този бюджет, така и в следващия голям бюджет, който предстои да гледаме следващата седмица. Няма никакви политики, които са свързани с работещите хора, с неактивните хора, с хората, които трябва да бъдат задържани на пазара на труда. Няма политики, свързани с младите семейства. Това е и огромната разлика между популизма и между държавническото мислене, защото популист е този, който предлага на публиката рязане на коледни партита, защото това е много интересно за медиите и за новините, и който ще спира обученията и командировките, но няма да спре измамите, фиктивната заетост и сивата икономика. Този бюджет не заслужава подкрепа точно затова – защото кара честните да плащат повече, а онези, които не спазват правилата, знаят, че могат да продължат да го правят без последствия. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа колеги! Най-важната задача, която имаме като Народно събрание, е да увеличим и да запазим растежа на икономиката. Това е най-важната задача! Ако погледнете последните протести, те бяха основно заради вдигането на данъците, което планираше предишното управление на ГЕРБ – „Ново начало“. И сега идва логичният въпрос: опасността от вдигане на данъците с този бюджет намалява или става по-голяма според Вас? Решихте ли го този проблем? Овладяхте ли го? Всъщност Вие опасността от бъдещо вдигане на данъците и осигуровките я увеличавате. Защото, като направиш 5,7% дефицит, рискът утре да се наложи да вдигнеш и осигуровките, и данъците, е огромен, колеги. Това е най-големият проблем на Вашия бюджет. Вие застрашавате растежа на икономиката по същия начин, по който го правеха и предишното управление. Тоест след протестите, за съжаление, уроците не са научени и Вие продължавате да правите същото и да носите подобни рискове на България. И нещо повече – много се говори, хората искат растеж на пенсии, растеж на заплати. И това е нормално. Без развитие и растеж на икономиката няма растеж на пенсии, няма растеж на заплати. А Вие застрашавате растежа на икономиката с един много важен детайл. Много време в началото на Вашето управление говорехте за овладяване на инфлацията. Колеги, Вашите бюджети са изключително проинфлационни – 5,7% дефицит. Това означава взимане на рекорден дълг, какъвто никой не е взимал – от 10,1 милиарда евро, наливането им в икономиката, а това произвежда по-голямо търсене и произвежда инфлация. Тоест Вие произвеждате инфлация – по същия начин, по който го правеше и предишното управление. И на този фон на основния въпрос за дефицита Вие казвате: нямаше време да предприемем мерки, имаме наследени проблеми. Знаете ли, проверих, колеги: правителствата в Гърция и Румъния, които вдигат дефицита, нито едно от тях не е виновно за нищо – при всичките са наследени проблеми! Нито едно не е казало: ние тук сме виновни за вдигане на дефицита. Всички имат едно и също оправдание, резултатите са еднакво лоши. Но искам да поговорим по-конкретно за конкретните реформи. Например казвате, че няма време за мащабни реформи, но увеличавате минималните осигурителни прагове, които наистина десет години не са увеличавани, без оценка на въздействието в мотивите към бюджетите. Няма колко човека са засегнати, няма рисковете за регионалното развитие на България, няма оценка на рисковете за повишаване на сивата икономика в местата, в които заплатите са по-ниски, като Видин, Враца, Монтана, Кърджали и така нататък! Няма такава оценка! Тоест, забележете, Вашият подход – за едни мерки, които сте си харесали, избрали – има време, за други Вие казвате: много са кратки сроковете, няма как да стане! Но оценка на въздействието никъде няма. Искам да поставя още няколко въпроса, които според мен трябва да намерят развитие по най-бързия начин с цел намаляване на разходите и ограничаване на дефицита. Една такава тема са хората, които в държавния сектор едновременно получават заплата и пенсия. Те са 75 хиляди души. Едновременно заплата и пенсия в държавния сектор! Сега, ясно е, че тук не може да се направи нещо веднага. Ясно е, че не може да има автоматичен механизъм. Ясно е, че не може за няколко месеца да се вземат категорични мерки. Но трябва да има поне анализ, трябва да има план и в рамките на следващия бюджет да се каже как може да се действа в тази насока. Част от тези хора да бъдат освободени, да – там, където няма недостиг, да продължат да си получават пенсия. Защото това е натиск върху обществените разходи – тези 75 хиляди души, които получават едновременно заплата и пенсия в държавния сектор. И трябва да има план, който Вие да представите и да кажете: предвид недостига, предвид ситуацията поетапно това и това може да се направи. На следващо място. Реформата на ТЕЛК-овете. Забележете публичните изказвания на „Прогресивна България“ – много малко има по темата за реформа на ТЕЛК-овете, но ако прочетете внимателно мотивите към бюджета, там се появяват едни 200 милиона евро икономия, за които са споменати хората с увреждания, загатва се реформа на ТЕЛК-овете – без конкретика. Ние разговаряхме, госпожо Ефремова, и с министъра на здравеопазването. Заедно трябва да предложите реформа на този сектор, така че хората, които действително имат увреждания, получават за това обезщетение от държавата, те по никакъв начин нито трябва да бъдат натоварени, нито трябва да пострадат. Но там, където има злоупотреби, там, където нещата се случват по неправилния начин, трябва да има проверка и ние от „Демократична България“ имаме внесен конкретен законопроект – дигитална проверка с AI, сравнение между диагнозата, направените изследвания и снимки – дали има съвпадение. Това трябва да се случи, да бъде доразвито и е спешна задача на управлението. Тоест записали сте 200 милиона евро икономия в мотивите към бюджета, но ние искаме да видим конкретната реформа с конкретните стъпки, затова сме написали законопроект. И ангажиментът трябва да бъде Ваш – на министъра на труда и социалната политика заедно с министъра на здравеопазване. На следващо място. Повишаването на максималния осигурителен доход е стрес за икономиката. Когато им кажете на бизнеса: сега ще приемем един бюджет в края на юли и ще Ви вдигнем на 1 август максималния осигурителен доход, но Вие не се плашете – това всъщност е във Ваша полза и много ще Ви хареса, това е стрес за частния сектор. Замислете се, колеги от „Прогресивна България“, които до вчера сте работили в частния сектор, когато Ви казва държавата от вчера за днеска – с един месец толеранс и по-малко, за такива промени, нещата не се случват и не трябва да се правят по този начин. А хората чуват от Ваша страна и следното твърдение: време за мащабни реформи няма, обаче селективно ще удавим светлата икономика. Тоест време за ограничаване, по-мащабно, на разходите няма, но време има селективно да ударим светлата икономика, където можем да ги хванем, което е много лош стимул. Защото тези, които така и така произвеждат най-много, които плащат най-високи данъци в бюджета, които плащат най-високи осигуровки в бюджета, Вие сега казвате: ама сега ще им вземем много допълнително, няма да направим актюерски анализ за влиянието на тази мярка, няма да казваме откъде идва, но за сметка на това ще я въведем с една седмица предизвестие – между бюджета и 1 август най-вероятно, когато тя ще започне да действа, което е много лош пример. И така, колеги, за да завърша, искам да се върна на основната теза – растежа на икономиката. Колеги от „Прогресивна България“, Вие дойдохте на вълната на протестите. Те бяха срещу вдигането на данъците, срещу вдигането на осигуровките. И за съжаление, продължавате да правите същото като ГЕРБ и „Ново начало“. С такъв дефицит, с такъв дълг, следващата Ви стъпка е следващо вдигане на данъците и осигуровките, ако няма спешни реформи. И нашият призив, от „Демократична България“, е точно такъв, дори в рамките на тази процедура: вижте какво мислят хората, запретнете ръкави, ние можем да намалим дефицита и разходите още в рамките на тази бюджетна процедура. Реформите могат да започнат още сега и трябва да започнат сега. И забележете, тези, на които никога не им стига времето за реформи в първата година, обикновено не им стига и до края на мандата. Така че от Вас зависи България да бъде друга и да създадем условия за по-бърз растеж на икономиката. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър! Уважаеми колеги, слушахме Ви внимателно. Нахвърлих си тук малко бележки, за да не пропусна нещо. Ще се опитам съвсем накратко да дам нашите аргументи по Вашите критики, които, разбира се, са съвсем логични – нормално е, все пак Вие сте опозиция, това е Вашата роля. На първо място, по отношение на големия дефицит, който се формира в НОИ. И на Бюджетната комисия го говорихме, колеги с много по-голям опит, с наблюдение върху осигурителната система, ясно показаха каква е причината – те в общи линии са две: първо, възприетата години наред държавна политика дефицитът в пенсионната система да бъде компенсиран с приходи от данъци; а на второ място, разбира се, демографската криза, която през годините в България, за съжаление, се задълбочава – имаме все по-малко работещи активни хора и все повече пенсионери. Това, което аз като данни все пак открих, е, че има известно намаляване на дефицита в НОИ. И тук, колеги, мисля, че всички сте съгласни, че няма как ние с този бюджет и със следващия да решим този проблем. Кардинално трябва да бъде възприета наистина система, при която да преценим всички заедно как ще процедираме. Защото в момента дефицитът е огромен – той е 42%, ако не бъркам данните. Съгласете се с мен – няма как да вдигнем с 42% осигурителните вноски. А това е единственият начин от утре да имаме балансиран бюджет на НОИ. Колеги, видяхме заседанието на Бюджетната комисия. За мен това е първият бюджет, който гледам. Не е никак лесна задача. Представителите на синдикалните организации пледират, че трябва още да бъдат увеличени доходите, още да бъдат вдигнати минималните осигурителни прагове. Разбира се, работодателските организации защитават обратното. И тук работата на нас като управляващите е да потърсим закономерния баланс между техните искания. Разбира се, винаги ще има недоволни. По отношение на критиката досежно максималния осигурителен доход и неговото, разбира се, увеличаване, но дайте да сме откровени – несъществено увеличаване. Ами, колеги, честно казано, аз лично нямам опасение и ние като управляващи нямаме опасения, че ще изгоним трудещите се, защото направихме една справка: в голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, а и в съседни нам държави или нямат такъв максимален осигурителен доход, или той е в пъти по-висок. Да, съгласен съм, че се случва в средата на годината, но в крайна сметка сега поемаме управлението. Затова не си позволяваме и някакви драстични промени и в крайна сметка даваме възможност – тук не трябва да смесваме осигуровки с данъци, ние данъци не повишаваме и това трябва да бъде ясно, защото в някои от изказванията се правеха и такива внушения. Когато му се вдигне максималният осигурителен доход на едно лице, то ще получава и по-високо обезщетение евентуално, ако му се наложи да ползва болнични, а и за този, който не е имал високо осигуряване, също може да му се повиши евентуално и обезщетението за безработица при евентуален казус, тоест в един момент започва да повишава този доход. Да, не вдигаме максималната пенсия и това е именно поради факта, че отново би нарушило баланса в НОИ. Същото важи и за минималните осигурителни прагове, които доста време не са барани. Дайте да сме откровени – всеки от нас има познати в бизнеса, може би някои от нас са били и част от бизнеса, аз лично никога не съм бил – ами тези прагове и възнагражденията, които са определени, са обидно ниски и към настоящия момент. И какво се случва? Заплата в плик не е някакъв прецедент, а се случва почти навсякъде в голяма част от отраслите. Може, можем и да засегнем в някой район някой отрасъл, но разбира се, трябва да мислим глобално. Един от начините за борба със сивата икономика и укриването на осигурителни вноски е именно този: да вдигнем минималните осигурителни прагове бавно, с анализ, без да прекаляваме. За съжаление, аз считам, че дефицитът по отношение на допълнителната разкриваемост, конкретно в осигурителните вноски, през годините се засили, но той се дължи може би на една реформа, която 2006 г. беше извършена – преминаването на контролната дейност от НОИ към Националната агенция за приходите. Там кадровият потенциал се изчерпа. Смятам, че там имаме резерви, върху които ще работим през следващите години. Повярвайте ми, ще видите съществени резултати в допълнителната разкриваемост на укриването на осигурителни вноски. Инвалидните пенсии. Колеги, за съжаление всички ние бяхме свидетели през годините на репортажи как незрящи хора или с много сериозно затруднение в зрението получават инвалидна пенсия, а в същото време имат шофьорски книжки. Проблем, който също години наред е бил задълбочаван и пренебрегван. И тук ние даваме ясна заявка, че ще има сериозен анализ на инвалидните пенсии, защото тук са две насоките: контрол оттук нататък на отпускане на инвалидните пенсии, но и мониторинг на тези, които досега са отпускани, за да не се получава така, че голяма част от групите, които наистина имат нужда от инвалидна пенсия, да бъдат заклеймявани. Защото аз вярвам, че наистина много от тези хора имат нужда от тази пенсия и действително имат увреждания. Минималната пенсия под прага на бедност. Това, колеги, също е функция на това, че години наред осигурителната система беше в дефицит. Каква е идеята на осигурителната система генерално? Внасяш осигуровки, съответно имаш принос към осигурителната система и след това получаваш съответния доход. Не трябва да разглеждаме минималната пенсия като компенсаторен механизъм за социални плащания. Ние сме предвидили редица механизми, с които лицата, които са под прага на бедност, да получават допълнителни плащания. Да, не са много, но това е на този етап, ще продължаваме да работим. В противен случай какво може да се случи? Ами лицето знае, че и да се осигурява, и да не се осигурява, ще му бъде гарантиран един минимален праг на пенсия, който ще получи. И отново счупваме цялата философия на осигурителната система. Осигуровките на държавните служители. От 2010 г. слушаме за това, че предстои там реформа. Аха да се случи – и правителството, което и да е, под страх от обществен натиск, защото те са все пак доста голяма част от обществото и гласоподавателите, не намира смелост да го направи. Ами ето – ние сега имаме смелост да го направим. Да, с опасността може би някъде да допуснем малки грешки. Ние много ясно заявихме, че ще изготвим такъв механизъм, по който да не бъдат застрашени възнагражденията на държавните служители, защото, скъпи колеги, това разделение в обществото и заклеймяването на държавните служители като хора, които не заслужават възнаграждението си, за мен е много опасно. Аз вярвам, че голяма част от хората, които работят там, са гръбнакът на държавата и на обществото, и трябва да се отнасяме към тях с необходимото уважение. За помощта за Украйна – не съм специалист в тази област. Това, което чух от премиера Радев – той много ясно и категорично заяви, че нямаме възможност да отпускаме повече помощ на Украйна към тази година. Доколкото знам – пак казвам, моля да не ме репликирате – има едни 20 милиона щатски долара, които са подписани от правителството „Гюров“ и евентуално те ще бъдат отпускани, но пак казвам, не искам да поемам конкретен ангажимент. Това беше ясно заявено от премиера. За тези 75 хиляди държавни служители, които в момента са придобили право на пенсия, работят и получават и заплата – тук ще помоля и министър Ефремова – доколкото аз знам, по неофициална информация са много по-малко от 75 хиляди. То и чисто математически, ако се замислите, предвид броя на държавните служители звучи наистина бомбастично. Така че ще помоля министър Ефремова, ако сега не разполага с данни, да получи такива актуални данни и да ни ги предостави, за да не позволяваме в крайна сметка да се правят отново някакви внушения на гърба на една за мен, пак казвам, изключително важна част от българското общество – държавните служители, и да ги обвиняваме неоправдано. Така че, в заключение, уважаеми колеги, ние от „Прогресивна България“ ще подкрепим, разбира се, този бюджет. Разбираме Вашите аргументи – като опозиция е нормално да бъдат такива. Благодаря все пак, че запазихме добрия тон, и за конструктивния диалог. Повярвайте ми, няма да разочароваме българските граждани. Големите реформи тепърва предстоят и ще ги видите в бюджет 2027 година. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Трифонов, честно казано, няма да ми стигнат двете минути да отговоря на всичките щуротии, които изговорихте. Първо, изброихте две неща само, които влияят на пенсионната система. Не е така, не са само две неща. Пропуснахте едно много важно нещо – втория стълб. Вторият стълб, частните пенсионни компании, четири милиарда лева почти на година. Една трета от дефицита на НОИ веднага може да бъде възстановен. Ние ще направим това предложение, ще видим дали ще го подкрепите. Веднага два милиарда евро – хайде да Ви го сметна, веднага вътре в НОИ! Защото сега частните пенсионни компании взимат по 300 милиона всяка година – такси от българските граждани! 300 милиона, даже над 350 млн. лв. – всяка година! И ГЕРБ вкараха един законопроект, който се прие в изтичащия кабинет „Желязков“, в ущърб на българските граждани отново, с които такси още повече товарят българските граждани. И тези 350 млн. лв. ще станат още повече. И това се взема от всеки един от нас. Ама това никога няма да го пипнете, защото са олигарси. Там няма да барате, сигурен съм. Не сега, не в 2026-а – и в 2027 г. няма да пипнете, защото най-вероятно и те са Ви субсидирали във Вашата кампания. Нещо друго – обезщетенията. Казвате: когато се вдигнат максималният осигурителен, минималните осигурителни прагове по професия, обезщетенията, повече права ще придобият гражданите. Е как, като замразявате майчинството, като замразявате безработицата?! Какво повече получават българските граждани?! Ама на нас ни е писнало да слушаме думи, които се разминават с числата и с действителността. Вие подкрепяте повече мизерия. Нищо повече. И още нещо – държавните служители. Ами буквално ги цакате всичките, ама цакате ги брутално, защото няма да върнете клас прослужено време, както е на всички работещи в тази държава, които са по трудови правоотношения, няма да го върнете класа. И сега ще им хвърлите малко парички да компенсирате. И после какво ще направите? Ще ги цакате всичките години наред след това.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Бърза реплика. Първо, благодаря за изказването и за включването от „Прогресивна България“. С първата част на изказването Ви съм съгласен. Осъзнах, че тая работа е трудна работа и не е толкова лесна за решаване, когато има да се решават такива въпроси. И че например запълването на дупката в дефицита на държавното осигуряване не е нещо, което се решава от днес за утре, а си е сложна работа. И да, наистина не се решава толкова лесно, както звучи в кампанията. Другото, което искам да уточня, е свързано с максималния осигурителен доход. То проблемът не е за работника – проблемът е при работодателя, разберете го това. Проблемът е, че като вдигате максималния осигурителен доход, реално товарите работодателите, които ще почнат да съкращават хора на максималния осигурителен доход, тоест висококвалифициран труд, а това вече е проблем за икономиката.

Благодаря, госпожо Председател. Моята реплика е по-скоро въпрос към господин Трифонов. Първо, да отбележа, че минималната пенсия се отпуска за изплатени напълно осигуровки – пълен стаж, пълен работен ден. И ако тя е под линията на бедност, това означава, че човек, който си е бил изряден към държавата, ние сме го оставили – колективно, с натискане на копчето в този парламент, под линията на бедност. 2022-а, 2023-а, 2024-а – между другото, и втората половина на 2021 г., това не го допуснахме. Този бюджет вкарва 880 хиляди човека обратно под линията на бедност, и то значително – не с едно, с две евро, а с 43 евро. Но Вие казахте нещо – казахте, че ще предвидите социални допълнителни плащания към тези хора. Аз текстове не видях в Закона. Така че, ако може, да ми посочите точно какви мерки сте предвидили, защото казахте, че има предвидени мерки, това би било интересно. Благодаря.

Колеги, отзад напред. Към колегата Василев. Имах предвид тези плащания, тези помощи, колега Василев, социалните, знаете – за отопление, социален патронаж евентуално, които си съществуват и към момента. Идеята ни е по този начин да бъдат компенсирани лицата, които са под линията на бедност. Ако лицето си е плащало адекватно през годините социални осигуровки и е под линията на пенсията, която му се отпуска, и е под линията на бедност, това означава, че всъщност приносът, който е имало в осигурителната система, не е достатъчен, за да му бъде отпусната по-висока пенсия. И това всъщност ни е идеята – да не компенсираме недостига, приноса на лицето в осигурителната система с автоматично повишаване, защото – това ми беше идеята, по този начин стимулираме лицата да не се осигуряват на по-висок… И особено тези, които са към края на своя трудов стаж и си казват: аз и да плащам повече осигуровки, няма да достигна достатъчна осигурителна тежест, за да взема по-висока пенсия, ама като минималната е достатъчно висока, ще получавам. Това ни е кардинално идеята. Мисля, че ме разбирате. По отношение на репликата на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – типично в техен стил. Честно казано, изкушавам се да вляза в тона, в който те се опитват да задават понякога. Може би ще трябва да проведем, колеги, една дискусия с Вас – не тук, сега, в парламента – именно по отношение на спецификата на осигурителната система, осигурителните плащания. Няма да ми стигне сега дупликата да Ви отговоря, а и не мисля всъщност, че има смисъл да се напъвам, честно казано, защото усещането ми в последните месеци наистина е, че малко е глас в пустиня. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, благодаря за дадената дума. Тъй като смятам, че част от темите, които се разискват, са изключително важни и бих искала да допринеса малко за разясняването, особено по отношение на изпълнението на Закона, който правим ние, с нарастването на минималния и максималния осигурителен доход – с една изключително скромна стъпка, с която бих искала да Ви запозная, че предварително беше консултирана както с представителите на работодателите, така и със синдикатите, преди да си направим съответните изчисления. Считам, че донякъде – може би съзнателно, може би не, се правят опити за внушения, че единствената цел, с която го правим, е да повишим параметрите на максималните и минималните осигурителни доходи, за да напълним хазната, и това да бъде за сметка на бизнеса или на работещите. По този начин изместваме напълно в погрешна посока въпроса, който всъщност трябва да се разисква: докъде и защо правим такъв тип изпълнение, пак подчертавам, на Закона, тъй като ние сме длъжни това нещо да го правим ежегодно и то просто не се прави. На първо място, пак ще обърна внимание на това, че осигурителните вноски се внасят върху получените трудови възнаграждения – не върху минималните определени възнаграждения, а върху тези, които реално се получават от хората. Но все пак ние знаем за недобрите практики, които съществуват, и без съмнение, нито един човек в залата не е оставал настрана от това да чуе за практиката, че работодателят сключва трудов договор с работника на минималната работна заплата, съответно част от възнаграждението, което е по-високо, не се декларира. Мисля, че няма човек в тази зала, който би възразил, че това нещо не се случва, а това означава сив сектор и недеклариран труд. Това е всъщност проблемът, който ние следва да борим с едно такова елементарно малко повишение на минималните осигурителни прагове, които имат за цел в крайна сметка да повишат защитата на трудещите се хора, защото те, освен че черпят, подчертавам – веднага, когато настъпи риск, например при болест – права за по-високо обезщетение, съответно след време пък ще имат право и на по-високи пенсии. Така че това е важен акцент, който не следва да се пренебрегва, когато говорим за причините, поради които изпълняваме Закона. И понеже темата е наистина много актуална, ще Ви дам – направих си труда да си извадя, няколко цифри от материалите, с които разполагам, във връзка отново с ефектите от повишаването на максималните и минималните осигурителни прагове. Действително е възможно в определени случаи, но не във всички, в краткосрочен план да намалее разполагаемият доход, но пак подчертавам, в дългосрочен ефектите стават много по-социално защитни за лицата. И в контекста на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване е важно да отбележим и няколко безспорни факта, които, понеже обичайно тук правим сравненията от 2000 г. досега какво се случва, ще Ви дам няколко цифри: Разходите за пенсии през 2020 г. са в размер на 11 млрд. и 100 млн. лв. В евро е горе-долу наполовина, както знаете, да кажем, около 5,5, малко отгоре. През 2025 г. те нарастват до 13 млрд. евро. Ръстът е близо три пъти – за петгодишен период. В същото време минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2020 г., колеги, е 219 лв. Това е с малко над 100 евро – през 2020 г. През 2026 г. размерът на минималната пенсия е 347 евро. Пак растеж от близо три пъти. Какво означава това? Че ние имаме трансфер от държавния бюджет през 2020 г. около 5 млрд. и 500 млн. лв., а през 2026 г. – 6 млрд. и 480 млн. евро. Тоест отново имаме ръст от три пъти. Какво означава политическият прочит на такива числа? Това означава, че изпреварващият ръст на разходите има своята цена и тя се плаща от всеки един, без значение дали е работещ, или пенсионер. И ако искаме веднага да увеличим пенсиите, които да бъдат над линията на бедност, това означава, че ние трябва да вдигаме данъци. Няма друг начин, по който веднага да се компенсират едни такива ръстове. И това е категорично. Такива са и изчисленията. Никой в тази зала, или поне в тази част от мое ляво, не е съгласен на такова движение и ние не сме заявявали, че ще вдигаме данъци. Ние изпълняваме Закона такъв, какъвто е, и актуализираме минималните осигурителни прагове, за да достигнат в повечето случаи нивото на минималната работна заплата – поне в някои от категориите, които имаме, от осемте категории. Така че никакво тежко затруднение за бизнеса, нито за работещите няма да има в крайна сметка с това движение. Но тук съм съгласна с изхода, който се предлага като единствена възможност за допълващи мерки, които могат да се правят. Освен с борбата със сивата икономика – и една такава мярка е предложена в нашия законопроект, в Закона за здравето, като възможност за засилване на контрола на Националния осигурителен институт – има още поредица от мерки, които могат да бъдат предприемани в посока на изсветляване на бизнеса, на практиките, на декларирането на труд, така че да има реално постъпване на дължимите вноски върху реалните доходи, които се получават от работещите хора. Но освен това много важни са и инвестициите, които следва да правим, и то най-вече в работещите хора, в знанията, в техните умения, в развитието на високотехнологични производства, за да не си говорим за това, че минималният осигурителен праг е качен от 550 евро на нивото на минималната работна заплата днес. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Изготвянето на бюджета за държавното обществено осигуряване като част от държавния бюджет за 2026 г. беше изключително предизвикателство – да се намери баланс между нарастващите обществени очаквания за по-високи доходи, от една страна, опразнената държавна хазна и едновременно да се гарантира устойчивост на публичните финанси. От 1 юли тази година всички пенсии вече са увеличени със 7,8% по швейцарското правило. Нашата цел е ясна – пенсионерите да получават достойни доходи, а пенсионната система да бъде финансово устойчива и справедлива и за сегашните, но и за бъдещите пенсионери. Изваждането на ковид добавката от структурата на пенсиите не е отстъпление от грижата за пенсионерите, напротив – това е една стъпка към по-стабилна и предвидима пенсионна политика. Нашият ангажимент не е да управляваме чрез временни решения, а да изграждаме система, която гарантира устойчиви доходи и сигурност за хората в дългосрочен план. Вижда се в бюджета, че от петнадесет милиарда тринадесет милиарда и половина са само за пенсии, и за да ги гарантира, правителството прави трансфер с повече от шест милиарда. Тоест половината средства за пенсии са от осигурителни вноски, а другата половина е от централния бюджет. Причините за това са различни и са много. Една от основните е демографската, тъй като, вместо трима работещи да внасят осигуровки за един пенсионер, в момента съотношението е едно към едно. Друга причина е наличието на социални плащания в системата на ДОО – например социалната пенсия за старост или социалната пенсия за инвалидност. Те не са свързани с осигурителната система и би следвало да намерят своето място в системата за социално подпомагане в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Отговорност на „Прогресивна България“ е да се гарантира стабилна пенсионна политика, за да може пенсионната система да изпълнява своя ангажимент за запазване на солидарния характер и за защита на доходите не само в рамките на един бюджет, а за години напред. И бях провокирана от повтаряната тук много пъти реплика: „Във Вашите предложения не се виждат структурни реформи.“ Уважаеми колеги, Законът за държавния бюджет е най-важният за съответната календарна година, тъй като той е основен инструмент за управление на държавата. Чрез него се разпределят финансовите средства за изпълнение на нейните функции и за задоволяване на обществените потребности. В него са отразени промените, които се правят в други нормативни актове, и са вписани политиките за управление. Но структурни реформи няма. Структурните реформи са обект на специализираното законодателство и те предстои да бъдат обсъждани тук, в тази зала. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Този бюджет няма как да бъде подкрепен. Той ни предлага полет към бедността – бюджет на прогресивното обедняване. Нека започнем по социални групи. Да разгледаме първо пенсионерите. Осъвременявате пенсиите, като оставяте 880 хиляди български граждани под линията на бедност. Десетки пъти сме дискутирали в тази зала какво означава тази линия на бедност – това е минимумът финансов ресурс, за да оцелееш. И Вие оставяте 880 хиляди български граждани с 43 евро по-малко от минимума за оцеляване и го правите съзнателно. Неслучайно го повтаряме многократно, за да сме сигурни, че сте го чули. За капак на всичко през допълнително законодателството преди държавния бюджет се опитахте да вземете по 2,39 евро на пенсионер на месец – по един-два хляба – и допълнително им намалихте пенсиите с 30 евро на новите пенсионери. Аз си спомням, по време на предизборната кампания господин Радев влезе в един селски магазин. Спомняте ли си го и Вие? Той си говори с продавачката и тя му показа списъка, така нареченото „на пиронче“ – списък с възрастни хора особено, жители на това село, които живеят на вересия. Парите им не достигат да оцеляват. Спомняте ли си го този видеозапис? Тогава господин Радев каза: „Леле, ама наистина ли е такава ситуацията?“ Сега ще Ви кажа каква е ситуацията: в последните десет години в България никога не е имало толкова много пенсионери под линията на бедност. Дори и по времето на ГЕРБ нямаше. Това ще гласувате след малко. Защо този бюджет може да се нарече бюджет на прогресивната бедност? Защото удря всички работещи хора. Удря и хората с минимални работни заплати – така наречените работещи бедни, удря и хората с високи доходи. Ще плащат и бедни, и богати. С колко точно? Сега ще Ви кажа. Хората на минимална работна заплата – хората, които вземат 620 евро на месец, ще трябва да плащат 125 евро на година допълнително за осигуровки. Този, който взима 620 евро, сега ще трябва да плаща 125 евро на година повече. Този, който взема добри доходи – осигурява се на максималния осигурителен доход, ще трябва да плаща 1128 евро на година повече за осигуровки – лятната ваканция на семейството. И тук въпросът е: какво получават българските граждани за тези допълнителни осигуровки? Минималното и максималното обезщетение за безработица биват замразени. Девет евро остава ставката на ден, по 21 работни дни – български гражданин, който е останал цял месец без работа, ще получи 189 евро за оцеляването си. Бих искал да Ви попитам: реалистично ли е човек да оцелее със 189 евро? Това представлява 48% от линията на бедност. Ти си работил, осигурявал си се, сега ти бъркат допълнително в джоба за още осигуровки, а ако един ден останеш без работа, освен че не можеш да преживееш, какво остава да си платиш ипотеката? Банката веднага идва и ти оставаш и на улицата, освен че оставаш и без работа. Така нареченото правило „принос – права“ е, меко казано, нарушено. И когато има нарушаване на „принос – права“, когато държавата взима повече, а не дава нищо, следва да се гласува „против“. Сега ние ще гласуваме „против“, а след няколко месеца, когато хората се върнат от летните ваканции, когато заварят новите си сметки за ток, парно и вода, защото видяхте – миналата седмица бяха увеличени цените им, когато се наложи да плащат още по-високите цени на стоките в магазините, на хранителните стоки, на електроуредите – всичко е нагоре, българските граждани ще гласуват срещу Вас – „против“. Благодаря.

Бюджет за държавно осигуряване, който е аналогичен на бюджетите, вкарвани години наред от ГЕРБ. Бюджет, в който ясно е формулиран врагът, срещу който се бори правителството на Радев, а именно – пенсионерите. Бюджет, в който от десет дни ясно и точно всеки един човек, който се пенсионира, получава точно с 60 лв. по-малко от другите, които са се пенсионирали преди десет дни. Бюджет, който е всичко друго, но не и с мисъл за тези, които са градили страната ни – нашите бащи, нашите майки, баби и дядовци. Бюджет, в който се замразяват поредица плащания, включително прокламираната борба с така нареченото обезлюдяване на страната ни – демографската криза. Въпреки това се замразяват майчинските. Бюджет, в който се посегна в първоначалния вариант на всички пенсионери да им бъдат орязани така наречените ковид добавки, защото били несправедливи. Бюджет, в който обаче няма една реформа – нито една реформа! И това е най-големият проблем на това правителство – нищо не реформира. И в този бюджет няма нито една реформа. Аз ще кажа една от основните реформи, за която ние, откакто сме създали ВЪЗРАЖДАНЕ, говорим по отношение на държавното осигуряване: трябва най-после да се посегне и да се прекрати даряването всяка година на четири милиарда на частните пенсионни фондове. Всяка година! От тези четири милиарда, които са от така нареченото задължително доброволно осигуряване – самото име е цинизъм – от нашите пари, на всеки един човек, който се осигурява, всяка година 3 млрд. и 600 млн. лв. отиват в частните пенсионни фондове. Още близо 400 милиона отиват за такси. 400 милиона на година! Това представлява, ако се върнат в държавното осигуряване, в НОИ, това представлява една трета от този дефицит, който има държавното осигуряване. Това предлагаме ние години наред и ще го предложим и сега между първо и второ четене. Но управляващите под никаква форма не залагат никакви реформи. Обясненията: няма време, от два месеца управляваме. Имате време за всичко. Вие може в момента да не реализирате тези реформи, но може да ги декларирате и да кажете: сега залагаме това замразяване на доходите, но целта е да направим такава реформа, която декларираме, че ще направим от 1 януари 2027 г. – нещо, което не правите. И точно заради това, тъй като няма никакви реформи, а има замразяване на доходи, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично няма да подкрепим така предложения бюджет.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Твърдението, че с настоящия бюджет се увеличават средствата, които се внасят от работещите в бюджета, тъй като се повишават минималният и максималният осигурителен доход, но правата на гражданите са замразени, не го чуваме за първи път. Истина е, че всяко повишаване – както на трудовото възнаграждение, така и на минималния и на максималния осигурителен доход, е предпоставка за определянето на по-високи размери на обезщетенията и пенсиите на всички групи лица. Вярно е, че някои парични обезщетения се определят като фиксирана сума в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Едно от тях е паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, което за 2026 г. не е повишено. Не трябва да забравяме обаче, че когато Конституцията е определила отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетие като право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, тя е предоставила свобода на законодателя да определя различни форми на подкрепа. Видно е, че политиката по децата и семействата, като част от голямата тема за демографската политика, е определена като хоризонтална и в много нормативни актове. Поради това не трябва да формираме заключение относно наличието или липсата на подкрепа от страна на държавата само въз основа на размера на обезщетението за втората година от майчинството. Не трябва да забравяме, че отпуските по майчинство в България са едни от най-продължителните в света и достигат до 3 години, две от които са платени. Целият период се зачита за осигурителен стаж, което оказва влияние върху бъдещите пенсионни права на майките. Важно е да се отбележи, че три години осигурителен стаж се зачита и на неработещите майки. В Кодекса на труда е регламентирана възможност майките да прехвърлят ползването на отпуските както на бащите, така и на бабите и дядовците. Родителите могат да предложат на работодателя и изменение на продължителността и разпределението на работното им време, да преминат към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. Реализират се и редица програми, които осигуряват детегледачки, които отглеждат малките деца при завръщането на майките на работа. От държавния бюджет се изплащат и средства за компенсиране на разходите, извършени от родителите на деца, които не са приети в общински детски ясли или държавни детски градини поради липса на свободни места. Също от държавния бюджет се изплащат месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, еднократни помощи при раждане или осиновяване на дете, помощи за ученици от първи до четвърти и в осми клас. Не бива да забравяме, че децата до 18-годишна възраст, учениците и студентите са здравноосигурени изцяло за сметка на държавния бюджет. Конкретно във връзка с размера на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст следва да се има предвид, че върху паричните обезщетения, изплащани от Националния осигурителен институт, не се дължат данъци и осигурителни вноски, които са дължими при изплащане на трудово възнаграждение, включително в размер, равен на минималната работна заплата. Ние от „Прогресивна България“ се тревожим, когато следим нарастването на дефицита в държавното обществено осигуряване. Той обаче ще продължи да расте, ако продължаваме да предвиждаме разходи, които надвишават значително приходите в системата. Затова считаме, че политиката на правителството в момента е справедлива и балансирана, като се надяваме при следващата бюджетна процедура финансовите възможности да позволят по-високи размери на социалните плащания. Защото най-добрата социална политика не е тази, която обещава най-много, най-добрата социална политика е тази, която дава реален избор, работи за всички семейства и използва разумно средствата на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Георгиева, абсолютно сте права – не замразявате само майчинските. За следващите три години замразявате и детските за първо, второ, трето, четвърто дете и всяко следващо дете. Замразявате детските и за близнаци. Замразявате следващите три години данъчния кредит за работещи родители, Вие си спомняте – беше 20 лв., ние го направихме 600 лв. и оттогава няма промяна. Замразявате в следващите три години еднократната помощ за ученици, месечните помощи за отглеждане на дете, еднократната помощ за бременност, еднократната помощ при раждане, еднократната помощ при осиновяване на дете, еднократната помощ дори и за децата с увреждания. Госпожо Георгиева, според Вашето изказване българското общество трябва да Ви бъде благодарно, че не махате тези социални плащания. Това е израз на политическа арогантност! Нямате право да излизате по този начин! По време на предизборната кампания Вие обещавахте съвсем различно нещо. Искам да Ви попитам: по кои от тези хоризонтални политики, както казахте, Вие предприемате мерки да ги увеличите? Благодаря.

Това беше доста сериозно. Смятам, че социалната политика на „Прогресивна България“ действително е насочена към всички български семейства и български граждани, които имат нужда от помощ и подкрепа. И това, което Вие казахте – не ги замразяваме, а ги запазваме, социалните плащания. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, ще започна от това, което току-що беше казано – че не се замразявали социалните плащания, а се запазвали. Доста е цинично това изказване. Тези плащания бяха запазени през всички кризи, през които България мина. Те бяха запазени даже от най-фискално рестриктивните правителства, които ни казваха: „постна пица“. И те даже ги запазиха. В годините те бяха надградени, значително надградени. Тук министър Ефремова каза, че трансферите към държавното обществено осигуряване са се вдигнали между 2020-а и 2026 г. от 5 млрд. лв. на 6 млрд. евро. Ако направим бърза справка, ще видим, че и брутният вътрешен продукт 2020 г. се е вдигнал, по памет цитирам, от 128 млрд. лв. на 125 млрд. евро тази година. Така че процентът е мръднал с около 1% от брутния вътрешен продукт. Но, колеги, днес не искам да говоря за числа. Днес искам да говоря за ефекта на политиките, които Вие прокарвате с този бюджет. Чухме извинения, че този бюджет бил довършителен бюджет и в него нямало политики. Ами в него има политики. Една реформа вече мина – пенсионерите от първи юли ще получават с 30 евро по-ниски пенсии. Това е политика. Има всъщност и втора реформа в този бюджет – § 12. На всички хора, които работят на непълен работен ден, Вие им намалявате трудовия стаж. Ако работите на 4-часов работен ден, вече ще имате половин ден трудов стаж, а не цял ден трудов стаж. Това означава, че ще имате половин отпуск – 10 дни вместо 20 дни. Това означава, че след това за пенсия ще имате по-малко осигуровки. И не на последно място, го правите със задна дата от 1 януари. Ето Ви още една реформа. Дали е добра, или лоша, можем да спорим. Дали е честна, или нечестна, можем да спорим. Но има реформа. И тя е, след като взехте от пенсионерите, да вземете от работещите на непълен работен ден. Ние Ви предложихме трета реформа – майките, когато се върнат на работа, да получават 100% от майчинството. Тя не струва нищо на бюджета. И това го казва Националният осигурителен институт, не ние. Това е добре за майките, това е добре за работодателите. За бюджета всъщност е позитив, защото тези жени, като се върнат на работа, плащат допълнително данъци и осигуровки. Тази реформа я отхвърлихте. И тук е въпросът: защо приемате, макар и на парче, реформите, които удрят работещите и пенсионерите, а отхвърляте реформите, които им помагат? И дали това е случайно, или е въпрос на приоритети и характер? Аз твърдя, че е въпрос на приоритети и характер. Ще Ви кажа една кратка история от 2021 г., като станах финансов министър. Господин Ананиев беше написал бюджета. В бюджета беше записано тези 50 лв., които се даваха допълнително на пенсионерите тогава, защото минималната пенсия беше 250 лв., та тези 50 лв. бяха осигурени финансово до края на месец април. Ставайки финансов министър в началото на май, първият въпрос към мен беше: как ще осигурим 50-те лева за пенсионерите, като ги няма в бюджета, и дали ще ги осигурим? Второто нещо, което заварих, е ковид добавка – заплащане към лекарите и медицинските сестри, които бяха на първа линия. Тя беше осигурена до края на месец юни. За юли вече нямаше ковид добавка, написана в бюджета. И пред мен имах два избора – да тръгна да се обяснявам: лошо наследство, лошите от ГЕРБ не осигурили пари за пенсиите, не осигурили пари за лекарите и така нататък, или да ги намеря тези пари и пенсионерите да си получат 50-те лева, и лекарите да си получат ковид добавката. Това е изборът пред всеки един министър. Този избор Вие го направихте – ще се оправдавате и ще страдат хората, вместо да намерите средствата и да помогнете на българските семейства, на българските работещи и на българските работодатели. Не само че намерихме средства, които липсваха в бюджета, но и направихме актуализация. Пенсията се вдигна над линията на бедност – линията на бедност беше 369 лв., стана 370 лв., добавиха се допълнителни средства за медицинските работници и се добавиха допълнителни средства за бизнеса по мярката „60:40“ – за тези, които трябваше да си плащат на работниците, въпреки че бизнесите им бяха затворени заради ковид. Как ги осигурихме средствата, знаете ли? Започнахме с одити. Не, тогава още нямаше средства от енергетиката. Започнахме с одити на големите касови наличности, на фирмите с големи касови наличности – дали ги имат тези пари на каса, как са ги натрупали, платили ли са данъци. Започнахме с одити на големите получатели на обществени поръчки. Започнахме с одити на фирмите с над 90% служители на минимална работна заплата – дали ги осигуряват на реалните заплати. Не започнахме с одити на това дали пенсиите са вдигани прекалено много, нито започнахме с одити на фризьорските салони. (Оживление в ПП.) Какъв е ефектът в момента? Вие казахте: минималното увеличение на осигурителния праг е минимално – 12,7%. Това е така, ако хората са на минимална работна заплата. Ако обаче сте на минимална работна заплата и сте техник или оператор на машина, увеличението е 50%, не 12,7%. Ако сте помощен административен персонал, увеличението пак е с 50%. И дали има, или няма хора, които работят на 750 евро – може би не сте се разхождали скоро из страната, извън София, но има много хора, които са на 750 евро заплата. И не на последно място, това с трудовия стаж ще удари и абсолютно всички работещи, които са имали непълен работен ден или непълен работен месец, през доплащането, което се прави за клас прослужено време.

И тук искам да Ви предупредя, министър Ефремова, че връщайки го от 1 януари, както го правите в момента, не само ще ощетите хората, а и ще създадете такъв административен хаос да се преизчисли клас прослужено време на всички работници в държавата, че ще бъдете в добрите мисли и думи на всички счетоводители в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, по част от изказването Ви, което по своята същност беше време за реклама, което уважаваме, но Националната агенция за приходите повече от десет години прави проверка на касовите наличности – и по Ваше време го правеше, и преди Вас го правеше, и сега продължава да го прави. Истината е, че там счетоводителите благославят този тип подход, защото за тях изисква наистина доста реализиране на ресурс, но не е нещо ново, не е нещо иновативно. Аз съм бил част от този процес, пряк свидетел и участник, и затова го заявявам. По отношение на Вашето предложение за 100% обезщетение на майките, които се връщат на работа. Това, което на този етап ни притеснява, е една хипотетична възможност за злоупотреба, която според мен много бързо ще бъде хваната от добрите юристи и разпространена, и тя е например майка, която се е осигурявала на максимален осигурителен доход, получавала е максимално обезщетение – връща се на работа, но да кажем, прави договорка с работодателя да започне да бъде осигурявана на по-нисък доход. Просто давам пример за злоупотреба, която може да бъде евентуално използвана – не казвам, че българските майки ще започнат да го правят. (Шум и реплики от ПП.) Длъжни сме да го предвидим и да направим анализ. Както Вие чухте, ние сме готови в крайна сметка да разсъждаваме по този въпрос. И понеже господин Сабрутев ми прави така (показва), не мога да не му кажа: господин Сабрутев, говорим за държавното обществено осигуряване, а Вие казахте, че сме замразили – тук желанието за патос – замразили сме данъчния кредит. Данъчният кредит като понятие е уреден в чл. 68 от Закона за данък добавена стойност, а тук ползваме съвсем друга терминология и тя е „данъчно облекчение“ – просто като един съвет към Вас да бъдете екзактен, когато използвате юридическа терминология (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря. Господин Трифонов, майката, когато се върне на работа, има защита три години да не ѝ се намалява заплатата. Не вярвам някоя жена да се върне на работа и да поиска да ѝ бъде намалена заплатата. Това, първо. Второ, ако това се случи, НАП има абсолютно пълната документация каква е била заплатата ѝ преди да излезе в майчинство и след като излезе в майчинство, може да влезе заедно с Главна инспекция по труда и да провери наистина ли има измама, но аз лично не вярвам да има много такива случаи. Сега да поговорим за касовите наличности. Да, правени бяха проверки преди това, не много често, бяха правени леко проформа. Знаете ли каква беше разликата при проверката 2021 г.? НАП закупи апарати, които, когато броят средствата на касата, записват номера на банкнотата, за да не може едни и същи пари да се заемат отнякъде и да се показват всеки път като каси на различни фирми. И резултатът беше доста впечатляващ. Благодарение на всички тези мерки, които бяха предприети, Вие ще си спомните, че 2021 г. имаше рекордно увеличение на приходите, без да са пипани данъците, от над 18% – над това, което беше предвидено в бюджета. Точно това ни позволи да имаме и социална програма, и за лекарите, и за бизнеса, и дефицитът да си остане в нормални граници. Така че моят съвет към Вас е: работете, а не се оправдавайте! С оправдания няма да стане. Тежко наследство нямате. Знаете ли какво имате в наследство? 6 млрд. и 800 млн. в хазната на 30 април, четвъртата най-бързо растяща икономика в Европа през 2025 г., ако гледаме периода от 2020-а до 2025 г. – втората най-бързо растяща икономика в Европа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), седем пъти увеличение на инвестициите в първите четири месеца (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – до над два милиарда евро, и вторият най-нисък дълг (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) към БВП в целия Европейски съюз.

Това е, което имате в наследство. Всичко друго е Ваш избор – дали да дадете парите на семействата и на пенсионерите, или да ги разпределите към кръговете от фирми, които ще ползват обществени поръчки. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги народни представители! В края на предходното изказване колегите около мен в разговор ме попитаха: „А бе, ние с тези хора в различни държави ли живеем и на различни места ли живеем?“ (Ръкопляскания от ПБ.) Аз също се присъединявам към този въпрос, защото започвам и аз да се чудя къде живеем всъщност. Това, което искаме да кажем, от парламентарната група на „Прогресивна България“, е, че проектът за бюджет на държавното обществено осигуряване е изготвен изключително внимателно при прецизирането на всички макроикономически показатели в държавата и наистина, колкото и да Ви е чудно и странно – при съобразяването с всички социални групи в страната, с особена чувствителност към социалния мир и към запазване на правата и законните интереси на българските граждани и най-вече на тези, които се нуждаят от подкрепа и социална помощ. Числата, които бяха в проекта на бюджет, бяха представени от министър Ефремова изключително систематизирано, мотивирано, подредено и обосновано и в тази връзка аз няма да коментирам тези числа. В крайна сметка ние не разбрахме: Вие смятате, че има реформи или че няма реформи в този проект за бюджет? Но ние смятаме, че довършваме една наистина тежка икономическа, политическа и социална картина, и проектът за бюджет – не само на държавното обществено осигуряване, а и другите два проекта за бюджет, показват тази тежка картина. Всъщност задачата, която имаме поставена и която поехме в края на първото шестмесечие на тази финансова година, е да довършим всичко това, за да можем да продължим напред. И в тази връзка считаме, че е време вече да спрем с историите, понеже бяха споменати няколко истории в предходното изказване, и наистина да се върнем в настоящето, да приемем тези бюджети, за да можем да направим бъдещето – с тези реформи, които са нужни на българските граждани. Благодаря Ви.

За процедура!

Благодаря, госпожо Доцова. Моята процедура е да се включат камерите на Българската национална телевизия, за да може целият български народ да види кой как ще гласува за замразяването на всички социални плащания в този бюджет. (Шум и реплики от ПБ.) И във връзка с това бих искал да направим проверка на кворума. (Шум и реплики от ПБ: „За процедура!“)

Искам процедура!

Благодаря, госпожо Председател. На мен ми се иска, след като включихме камерите, да направим още една проверка на кворума, за да може сега пък всички български граждани да видят кои саботират дейността и всъщност са тук, а не се регистрират. (Шум и реплики от ПБ: „Браво!“ Ръкопляскания от ПБ. Реплики от ГЕРБ-СДС: „Прочетете Правилника!“)

Различен вот!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! Много е важно след това гласуване да направим рекапитулация. Вие гласувахте „за“, колеги от „Прогресивна България“, като това гласуване се основаваше на три лъжи, които днес бяха повторени многократно. Първата е, че Вие имате грижа за младите семейства, социалните проблеми на хората в България и на пенсионерите. Всъщност цялата дискусия днес, без изключение, когато се говореше с факти, показа, че има промени в законите, но те са точно там, където ощетяват и работещите, и работодателите, и пенсионерите. Без изключение! И също така без изключение няма направена една промяна, която да подпомага тези хора, за които обяснявахте, че се грижите по време на предизборната кампания. Втората лъжа – и тя е изключително важна, е, че Вие непрекъснато обяснявахте как с бюджета през 2027 г. това ще бъде променено, но ако погледнем какво сте предвидили във Вашата тригодишна рамка, ще видим, че няма никаква промяна. Аз ще дам пример с образованието, което също засяга хората, където за три години от 4,8% образование и наука в нашия бюджет става 3,8% – намаление с 1%. Един процент от 150 милиарда брутен вътрешен продукт, както е предвиден за 2028 г., означава, че от образованието Вие ще премахнете 1,5 млрд. евро. И третата лъжа е, че имаше някакъв дебат в тази зала днес. Всичко, което казахте, бяха общи приказки или неверни твърдения и с това Вие вдигнахте очакването за бюджета за 2027 г. И ние ще чакаме този бюджет, за да покажем, че приказките по време на предизборната кампания са в пълно противоречие с делата, когато се стигне до конкретните решения в тази зала. (Ръкопляскания от ПП и ДБ.)

Отказвам се, да.

Уважаема госпожо Председател, аз всъщност съм за процедура. Моля на основание чл. 79, ал. 1 срокът за предложения от народните представители между първо и второ гласуване… (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.) Коя процедура?

Моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника срокът за предложение от народните представители между първо и второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. да бъде пет дни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, ще си позволя да наруша Правилника, защото виждам, че има някакъв толеранс във воденето на Народното събрание в тази посока. Подходихте с недостатъчно премерено волеизявление от трибуната, тъй като народният представител, който е избран за председател, е пръв между равни. Уважаема госпожо Председател, възможността на председателя да наблюдава всеки един от 240-те народни представители в залата, по принцип граничи към нула. Това е физически невъзможно от физиологична и от медицинска гледна точка. (Смях.) От друга гледна точка обаче, госпожо Председател, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание задължава председателя, ако той го уважава и държи да го спазва, в ситуация, в която не е изчерпано времето за една процедура, той да зададе най-колегиално въпрос: „Уважаеми колеги, има ли други процедури за обяснения на различен вот?“. И едва тогава, когато няма, той може да премине към следващата процедура. Така сме действали не само в този парламент, а и във всички останали парламенти преди това. И това е парламентаризъм, и това е парламентарна практика. Ваше е решението какво да изберете – дали едното, или другото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Първо, моля на основание чл. 43, ал. 1 от ПОДНС да бъде допуснат в залата доктор Асен Меджидиев – изпълняващ длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Представяме Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-602-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 7 юли 2026 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Катя Ивкова – министър на здравеопазването; доктор Асен Меджидиев – изпълняващ длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса; господин Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, представители на синдикалните, работодателските и съсловните организации. Законопроектът беше представен от госпожа Ивкова, която в своето изложение посочи, че основната цел е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска и дентална помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК. За осъществяването на тази цел в бюджета на НЗОК за 2026 г. се предвиждат 412,3 млн. евро повече за разходи и трансфери в сравнение с 2025 г. Основните показатели на бюджета на НЗОК за 2026 г. са следните: І. Приходи и трансфери – всичко: В приходната част на бюджета за 2026 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 5 млрд. 256,7 млн. евро, или с 412,3 млн. евро повече от 2025 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 5 млрд. 138,3 млн. евро, или са разчетени с ръст от 405,5 млн. евро повече от 2025 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 5 млрд. 138,3 млн. евро от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 3 млрд. 187,5 млн. евро, или 249,3 млн. евро повече от 2025 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет – 1 млрд. 950,7 млн. евро, или със 156,3 млн. евро повече от трансфера за 2025 г. В Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. са предвидени и 101,5 млн. евро трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на НЗОК за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спрямо 2025 г. завишението е в размер на 3,8 млн. евро. В разчетите за приходите са отразени ефектът от увеличаването на размера на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаването на минималния осигурителния доход и увеличение на размера на разходите за пенсии и обезщетения за безработица, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет. ІІ. Разходи и трансфери – всичко: Общо разходите и трансферите за 2026 г. са разчетени в размер на 5млрд. 256,7 млн. евро. Тази сума е с 412,3 млн. евро повече от сумата за 2025 г. От разходите се предлагат 5 млрд. 100,5 млн. евро за текущи такива, като тази сума е по-голяма с 400,7 млн. евро в сравнение със същите за 2025 г. За придобиване на нефинансови активи за 2026 г. са планирани 2,1 млн. евро, или с 0,5 млн. евро по-малко в сравнение с 2025 г. От сумата за текущите разходи 5 млрд. 100,5 млн. евро с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2026 г. са разчетени на сума 4 млрд. 933,1 млн. евро, или повече с 396 млн. евро в сравнение с 2025 г. Тези средства се разпределят, както следва: 1. За първична извънболнична медицинска помощ – 345,6 млн. евро, или с 14,5 млн. евро повече от 2025 г. 2. За специализирана извънболнична медицинска помощ – 351,2 млн. евро, или с 14,7 млн. евро повече от 2025 г. 3. За дентална помощ, включително за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ – 231 млн. евро, или с 18,1 млн. евро повече от 2025 г. 4. За медико-диагностична дейност – 168,3 млн. евро, или с 12,9 млн. евро повече от 2025 г. 5. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната; за заплащане на дейностите по отпускане на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с ниво на заплащане 100 на сто; медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение и финансиране на аптеки по критериите по чл. 45, ал. 17, т. 4б от Закона за здравното осигуряване; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, както и при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 1 млрд. 334,4 млн. евро, или със 123,3 млн. евро повече от 2025 г. 6. За болнична медицинска помощ – 2 млрд. 341,9 млн. евро, или с 217,4 млн. евро повече от 2025 г., като в това число са предвидени средства общо в размер на 34,8 млн. евро за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения по чл. 55, ал. 2, т. 3в, по букви „а“ и „б“ от Закона за здравното осигуряване. 7. За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, са предвидени 111,3 млн. евро. 8. За други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 49,3 млн. евро, или с 10,3 млн. евро по-малко в сравнение с 2025 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица. Здравноосигурителните плащания през 2026 г. могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на НЗОК, който е в размер на 154,1 млн. евро. Трансферите от Министерството на здравеопазването в размер на 101,5 млн. евро са за финансиране на разходите за: - лекарствени продукти – ваксини, и дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 18,1 млн. евро; - дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето – 7,5 млн. евро; - суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване – 7,2 млн. евро; - дейности във връзка с лечение на лица до и над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето – 42,6 млн. евро; - помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 26,1 млн. евро; Бюджетът на НЗОК за 2026 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от осем на сто. Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предвидени изменения в Закона за здравното осигуряване. В заключение госпожа Ивкова посочи, че с така заложените параметри на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г. се гарантира балансирано финансиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Фискалният съвет съгласува Законопроекта, като очаква ускоряване на действията за реформиране на здравния сектор. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България принципно подкрепят Законопроекта, като считат че приходната част на бюджета е значително подценена. С оглед ограничаване на натрупаните скрити дефицити в плащанията за лекарствено лечение, както и за подобряване на достъпа на пациентите, те считат за наложително част от резерва на НЗОК и от евентуалното прецизиране на приходите, ако е налице такова, да бъдат насочени към финансиране на здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти през 2026 г. Българската стопанска камара принципно подкрепя Законопроекта, като очакванията са в Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2027 г. да се очертаят мерки за реформиране на системата и за подобряване на здравното обслужване на населението. Българската търговско-промишлена палата изразява принципна подкрепа за Законопроекта, като настоява за сериозни контролни мерки по разходването му. Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя Законопроекта в предложения му вид и настоява за реформа на здравната система, която да се стреми хората да не се разболяват, заболяванията да се откриват рано и да се лекуват навреме, а не публичният ресурс да се концентрира предимно върху скъпоструващо лечение на тежки заболявания, когато често вече е късно за постигане на оптимален резултат. КТ „Подкрепа“ настоява за спешно изготвяне на нова пътна карта за общественото здравеопазване и осигуряване, създаване на статут на защитени болници – общински и национални, ревизиране на броя на болниците, сключващи договор с НЗОК, анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до източване на Здравната каса. В хода на дискусията участие взеха народните представители Теменужка Петкова, Мартин Димитров, Димо Дренчев, Асен Василев, Цончо Ганев, Венко Сабрутев, Владислав Горанов, Айтен Сабри, като основните въпроси, които бяха поставени, се отнасят до липсата на заложени реформи в настоящия бюджет, до засилен контрол върху болничната система и върху цените на лекарствата, относно разрешаването на въпроса за възнагражденията на младите лекари и провеждането на търгове в частните болници по Закона за обществените поръчки, когато се разходват публични средства. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 15 гласа, „против“ – 9 гласа, без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-602-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 76, ал. 3, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание позволете ми да представя доклада на Комисията в резюме: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-602-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-602-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Катя Ивкова, която запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2026 г. бюджет. Посочи се, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система без въвеждането на ясни политики и механизми за по-рационално разпределение и разходване на средствата по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на по-строги мерки за контрол. Подчерта се, че следва да се предвидят повече средства за превенция и профилактика. Част от народните представители отбелязаха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се обсъдят основните забележки и недостатъци и да се потърсят възможностите за тяхното разрешаване в полза на всички здравноосигурени български граждани и на участниците в системата на здравеопазването. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 14 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-602-01-17, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. е съставен в съответствие с параметрите и допусканията, при които е разработена общата рамка за бюджет 2026 г., като с параметрите по отделните показатели се цели да се гарантира балансирано финансиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Същият е одобрен от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса с Решение от 25 юни 2026 г. след изразяване на становище от министъра на здравеопазването. Проектът на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. е приет с Решение № 483 от 1 юли 2026 г. на Министерския съвет. Проектът на закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно, като чрез нормативната уредба са създадени необходимите предпоставки и контролни механизми и по този начин да се гарантира предвидимост и стабилност на системата на здравеопазване в страната. Основната цел на НЗОК, както вече беше отбелязано, заложена в Законопроекта, е осигуряването на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ и дентална помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса, за възможността да предоставят качествени медицински и дентални дейности професионално и на високо ниво. В Проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. са предвидени следните параметри: „Приходи и трансфери“ и „Разходи и трансфери“ – всичко общо на стойност 5 млрд. 256 млн. 677 хил. и 200 евро. Увеличението на „Приходите и трансферите“ и съответно на „Разходите и трансферите“ е в размер на 412 млн. 331 хил. и 700 евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., или ръст от 8,5%. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска в размер 8 на сто при непроменено съотношение за внасяне на здравноосигурителната вноска спрямо 2025 г. в съотношение 60 към 40 – работодател – работник, с изключение на държавните служители, чието съотношение е 80 към 20. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 млрд. 138 млн. 270 хил. и 600 евро и са разчетени с ръст от 405 млн. 543 хил. и 800 евро спрямо приетите със Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. В Проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. са предвидени и 101 млн. 490 хил. и 700 евро трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Най-голям дял в предвидените разходи, а именно 93,8%, заемат разходите за здравноосигурителни плащания. Разпределението на здравноосигурителните плащания по Проекта е следното: За първична и извънболнична медицинска помощ – 345 млн. 609 хил. и 800 евро, или 4,4% ръст спрямо 2025 г. С тях ще бъдат покрити дейности за първична и извънболнична медицинска помощ. По пакета по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване ще бъде гарантиран обемът дейности по Програма „Детско здравеопазване“, ще бъде осигурено изпълнението на диспансерно наблюдение. Съгласно пакета по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване ще бъде гарантирано извършването на 2,6 милиона профилактични прегледа и имунизации по имунизационния календар, ще продължи финансирането на медицинския персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени и труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината за прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. За специализирана извънболнична медицинска помощ са предвидени 351 млн. 246 хил. евро, или 4,4% ръст спрямо 2025 г. С тези средства се цели гарантиране и обезпечаване на общ брой от 25 милиона специализирани дейности в специализираната извънболнична медицинска помощ. Също така се цели продължаване на финансирането на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени и труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в съответната община. За дентална помощ са предвидени 231 млн. 49 хил. и 400 евро, или 8,5% ръст спрямо 2025 г. С тези средства се цели осигуряване на над 6 милиона броя дентални дейности и гарантиране на достигнатите нива на цените на денталните дейности през 2026 г. Също така се цели осигуряване на финансирането на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват извънболнична дентална помощ в отдалечени и труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в съответната община. За медико-диагностична дейност са предвидени 168 млн. 254 хил. и 300 евро, или 8,3% ръст спрямо 2025 г. Прогнозирани са в тази част около 33 милиона броя медико-диагностични изследвания за осигуряване на диагностичния процес и диспансерното наблюдение. За лекарствени продукти са предвидени 1 млрд. 334 млн. 348 хил. и 500 на евро, или 10,2% ръст спрямо 2025 г. За първи път в този законопроект се предлага лекарствените продукти, които НЗОК заплаща със средства от бюджета си, да се обособят в две отделни самостоятелни групи, като се предвиждат отделни самостоятелни бюджети за всяка група. Групите са, както следва: Група 1 – референтни лекарствени продукти и комбинирани лекарствени продукти с пълно досие; Група 2 – генерични лекарствени продукти; биоподобни лекарствени продукти; комбинирани лекарствени продукти, съдържащи вещества с добре установена употреба; лекарствени продукти с добре установена употреба; и хибридни лекарствени продукти, наричани най-общо генерични лекарствени продукти. За болнична медицинска помощ са предвидени 2 млрд. 341 млн. 939 хил. и 300 евро, или ръст от 10,2% спрямо 2025 г., в това число 2 млрд. 307 млн. 171 хил. и 500 евро плащания за дейностите в болничната медицинска помощ, разчетени за осигуряване на финансирането на пакета болнична помощ по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване за закупуване годишно на достигнатите нива на 2025 г. в общ брой от около 2,4 милиона броя хоспитализации по клинични пътеки и 2 милиона клинични и амбулаторни процедури за здравноосигурените лица. За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, са предвидени 111 млн. 338 хил. и 200 евро, или това е 5% ръст спрямо 2025 г. С тези средства се предвижда разширяване на достъпа на здравноосигурените лица до медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ. За други здравноосигурителни плащания са предвидени 49 млн. 317 хил. и 300 евро, в това число за медицинска помощ, оказвана в съответствие с правилата на координация на системите за социална сигурност. Здравноосигурителните плащания през 2026 г. могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на НЗОК, която е 154 млн. 148 хил. и 100 евро. В хода на годината с тях ще се гарантира устойчивост и ритмичност на здравноосигурителните плащания. Трансферите от Министерството на здравеопазването са в размер на 101 млн. 490 хил. и 700 евро и са предвидени за финансиране на разходите за дейности, които са държавна отговорност и са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в това число за лекарствени продукти, ваксини и дейности по прилагането им по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 18 млн. 50 хил. и 500 евро, за изпълнение на Националната програма за първична профилактика на онкологични заболявания, причинени от човешки папилома вирус; Националната програма за ваксинопрофилактика на ротавирусни гастроентерити; Националната програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца; Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции при лица на и над 65 годишна възраст. За дейности на здравно неосигурени лица по реда на чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето са предвидени 7 млн. 493 хил. и 700 евро за интензивно лечение, комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания. Сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване – това е доплащането, свързано с потребителски такси за пенсионери, възлизат на 7 млн. 198 хил. и 600 евро. За дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст са предвидени 42 млн. 626 хил. и 800 евро. За помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване са предвидени 26 млн. 121 хил. и 100 евро. Най-вероятно на всички Ви е направило впечатление, а и аз това го откроих по време на представяне на проекта на бюджета, че помощните средства, приспособленията, съоръженията, медицинските изделия за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване са намалени с 2 млн. евро, а също така са намалени и сумите по чл. 37, ал. 6 с 1 млн. евро. Но това спестяване, по-точно пренасочване на средства, в размер на 3 млн. евро ще се използва за допълнителни дейности за здравно неосигурените лица – тук най-вече става въпрос за допълнителните прегледи на бременни неосигурени жени, като тази вътрешно компенсирана промяна се извърши по предложение на НЗОК след извършен от НЗОК анализ на разходите за тези дейности през последните години. Анализът показва, че за периода 2023 – 2025 г. бюджетът за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания и за потребителската такса на пенсионерите не се усвоява в пълен размер, а в същото време има недостиг на средства за дейностите за здравно неосигурени лица, като в края на предходната година са извършвани вътрешно компенсирани промени с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Тук, ако ми позволите, един кратък коментар. За сравнение през 2025 г. за помощни средства са били предвидени в Закона за бюджета на НЗОК 55 млн. лв., отчетени в края на годината са 39 млн. 733 хил. 280 лв. Със сегашното залагане на тези 26 млн. 121 хил. и 100 евро, които, ако ги превалутираме в лева, ще възлизат на 51 млн. 88 хил. 235 лв., всъщност отново се дава по-голяма стойност от тази, която реално е била усвоена за предходната година. Разбира се, в случай че в хода на изпълнение на дейностите възникне необходимост от по-голям бюджет за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, то отново с решение на Надзорния съвет на НЗОК ще се извърши промяна. В Проекта на закона за бюджет на НЗОК се предвижда балансирано бюджетно салдо. Заложените параметри по проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравното осигуряване до края на 2026 г. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Отново днес пленарната зала ни е събрала, за да разгледаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса – за 2026 г. Мога да кажа, че при първо четене бюджетът за 2026 г. не се отличава от бюджетите на Здравноосигурителната каса за предходните години. Да, всяка година отчитаме увеличение на средствата за здравеопазване в нашата страна. Бюджетът е увеличен на 5,57 млн. евро. Това е поредният увеличен бюджет, който също увеличава и своите разходи. Но това увеличение не предполага решение на системните проблеми в сферата на здравеопазването. Да, средствата са повече, но повече пари не означава автоматично по-добра здравна услуга, по-добро здравеопазване. Българските граждани очакват по-качествена, по-квалифицирана и по-достъпна помощ. Пациентите искат да няма листа на чакащи, по-малко доплащане от джоба им и да получават квалифицирана медицинска услуга. Заявените от Вашата политическа партия механизми за контрол на разходването на публичните средства, за съжаление, може би заради краткия срок, не намират своята реализация. Нещо повече, желанието за дигитализация в сферата на здравеопазването също така отсъства. Наливаме милиарди в система, в която липсва реална оценка на ефективност за разходван всеки един цент. Продължава дисбалансът между болничната и извънболничната помощ. И мисля, че действително е време в следващия бюджет да се помисли именно за премахване на тази диспропорция. Профилактиката, превенцията, ранната диагностика продължават да бъдат на този етап нефинансирани и не се акцентира върху тях. А знаем, че всяко закъсняване за профилактични прегледи ще струва много повече на държавата. Много повече в утрешния ден ще се дават средства за лечение. Друг сериозен проблем е липсата на ефективност и контрол върху лечебните заведения. Всички присъстващи, които се занимават с медицина, много добре знаят за така наречените фалшиви хоспитализации, за фантомните пациенти. Тук буди тревога и продължава да буди притеснения това, че на практика нямаме реално увеличение на възнагражденията на лекарите. Всички тук говорим за това, че трябва да задържим лекарите, трябва да ги стимулираме да останат в България, но в бюджета за 2026 г. не виждаме реално увеличение както за лекарите, така и за медицинския персонал. В заключение, тъй като няма да се впускам в просторна критика на бюджета за 26-а година, ще завърша с думите, че в бюджета няма визия, няма реформи, няма стимули за лекарите и за медицинския персонал. Едно обръщение за това. Да, действително остават шест месеца до завършването на 2026 г. и затова искам да се обърна към Министерството и към госпожа министърката, за да обърна внимание, че за следващата година в проектобюджета на Здравноосигурителната каса е редно всички онези предложения, които Вие направихте в предизборната кампания – за точност, разчетност, за дигитализация в здравеопазването, съответно при представянето си доктор Меджидиев също каза, че ще направи необходимото електронното здравеопазване да бъде на дневен ред и по този начин да може за всеки изхарчен цент в държавата да има публичност и прозрачност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колега Меджидиев, уважаеми колеги народни представители! Изправям се пред Вас, за да заявя обоснованата позиция на „Демократична България“ против предложения проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. За поредна година ставаме свидетели не на стратегическо държавническо планиране, а на краткосрочно счетоводно упражнение. Този бюджет не лекува болестите на българското здравеопазване, той просто допълнително ги финансира. Основните причини, поради които този документ не заслужава подкрепата на загрижените за здравеопазването между нас, са три: На първо място, е очевадна липсата на политическа воля за реформи. Този бюджет е паметник на статуквото. Наливаме милиарди в система, която всички – и пациенти, и лекари, признаваме за дълбоко несправедлива и неефективна. Липсва каквато и да е промяна в модела на разпределяне и финансиране. Промяната е в посока на задълбочаване на дисбалансите както в приходната, така и в разходната част. Вместо да реформираме системата, ние просто увеличаваме сумата, която изтича през пробойните ѝ. Къде са измерителите на ефективност и ефикасност? Къде са предвидимите механизми за контрол? Къде е дигитализацията и прозрачността, която да спре това източване? На второ място, имаме хроничен и изоставащ от модерното здравеопазване фокус върху болничното лечение за сметка на извънболничната помощ. За пореден път виждаме стряскащо и неоправдано от медицинската наука увеличаване на разходите за болнично лечение. Българското здравеопазване остава обърнато с главата надолу. В целия развит свят целта е пациентът да бъде лекуван качествено в доболничната помощ, за да не се стига до скъпо и най-често неефективно лечение при болничното легло. При нас стимулираме хоспитализации по клинични пътеки, защото там са големите суми, които лесно се разпределят. Проектът за бюджет обаче обрича доболничната помощ, превенцията и профилактиката на хроничен недоимък и изоставащо развитие, което дори в рамките на Вашия очакван мандат ще е пагубно за здравето на нацията ни. И на трето място, има пълно несъответствие с Националната здравна стратегия до 2030 г. Уважаеми колеги, само преди малко повече от две години тук, в тази зала заедно и консенсусно гласувахме Националната здравна стратегия до 2030 г. В тази стратегия ясно разписахме, че приоритет на държавата са, както следва: - на първо място, профилактика и ранно откриване на заболяванията; - на второ място, доближаване на грижата до нуждите на гражданите през укрепване на извънболничната помощ; - на трето място, намаляване на огромните диспропорции, доплащани от джоба на пациентите, и - на четвърто място, приоритетно финансиране както на майчината грижа и на детското здравеопазване, така и на хроничните неспецифични заболявания, които са епидемично разпространени и са основата за ниската продължителност на живот в нашата държава. Ако позволите едно кратко отклонение, роботизирано изваждане на апендикс има много по-малко отношение към средната продължителност на живота от правилното лекуване на един диабетно болен извън болница. Този бюджетен проект брутално противоречи на всичко това. Той продължава да отдалечава България от европейските стандарти и от собствените ни стратегически цели до 2030 г. Вместо да инвестираме в здраве, ние наливаме в хоспитализации. Уважаеми управляващи, с този бюджет Вие не предлагате сигурност. Вие предлагате още от същото, само че с 9% отгоре. Българските граждани не плащат здравни осигуровки, за да гледат как парите им изтичат от множество кранчета в черната дупка на неефективността, докато те продължават да вадят пари директно от джоба си за доплащане на лекарства, консумативи, лечебни процедури и други повече от всеки друг гражданин в Европейския съюз. Поради тези причини няма как да подкрепим този бюджет. Призовавам Ви и Вие да загърбите политическите пристрастия и заедно да го върнем, като задължим вносителите да представят действен разчет, който поставя на първо място реформите, превенцията и реалните нужди на българските пациенти в съответствие с Националната ни стратегия. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър, доктор Меджидиев! Доктор Симидчиев, аз като интернист наистина подкрепям идеята за превенция и профилактика, тъй като наблюдаваме едни ненужни хоспитализации. Но както от Вашата политическа партия обичате да говорите с факти и данни, така сега аз съм си направил труда да си направя един статистически анализ и се оказва, че през 23-а година увеличението на доболничната помощ е 22,1%. През 24-а година е 23,9%, тоест най-голямото увеличение. Обърнете внимание, че само за болнична помощ увеличението е 14,9%, тоест с 9-процентни пункта по-малко спрямо предходния период. Но за целия период 2023 – 2025 г. доболничната помощ е увеличена с 43,8% – за целия период, а болничната с 33,6%. Тоест превенция се дава на профилактиката и доболничната помощ. Но какво казват данните? Сега, винаги може да се апострофира с факта ковид пандемията. Да, преживяхме един много страшен период, но на 5 май 2023 г. СЗО категорично, окончателно прекрати ковид пандемията. 24-а година е първата половина, въз основа на която могат да се правят стабилни статистически данни по отношение на хоспитализациите. И се оказва, че в периода 2023 – 2025 г. броят на хоспитализациите се увеличава със 7,4% въпреки ръста във финансирането на доболничната помощ. А ако сме по-екзактни, за 24-а година за периода хоспитализациите се увеличават с 6,7%. Тоест ако приемем половиния период – 23-а година, и разликата между 7,4% и 6,7% е 0,7%, тоест ако се опровергаем с ковид хоспитализациите. Другото, което е – лонг ковид синдромът. Вие като пулмолог много често можете да го констатирате – не е повече от 12 месеца. Това го дават световните литератури. Като въпросът тук не е финансирането, не е болно финансирането, а проблемът е в структурирането на доболничната помощ, лечението…

…и активното проследяване на пациентите в доболничната помощ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, доктор Меджидиев! Доктор Рушид, Вие доказахте нещо, което аз от години твърдя, и това е, че нашето здравеопазване не се движи по нормалните пътища на ефективността, защото връзката между доболнична и болнична е прекъсната. Но причината за това е, че ги финансираме в отделни места и ги свръхфинансираме. Количеството пари, които влизат за болнична помощ тази година, е 20 пъти повече, отколкото е за доболнична помощ. И когато има повече пари за изразходване, естествено е, че тази помощ ще гледа да ги утилизира. Иначе и във Вашата специалност – аз знам, че Вие сте един от най-добрите кардиолози в България, и във Вашата специалност има... (Ръкопляскания от ПБ.) Да, това е факт. Не може да се говори срещу фактите. Но това, което се случва, е, че дори в тази специалност там, където има повече финансиране – инвазивните пътеки, изведнъж започват да се организират болници около тях, за да може да се утилизира този ресурс, докато превантивната дейност остава на заден план просто защото механизмът на финансиране е сгрешен. Ако ние имаме обща концепция за ефективност в здравеопазването, тя ще насочи ресурса към доболничната помощ и всеки неуспех на доболничната помощ ще трябва да бъде хоспитализиран. Но това е диагнозата – в смисъл, неуспехът в доболничната помощ е това, което реализира болничната помощ. А сега ги финансираме отделно и отгоре на всичко свръхфинансираме болничната помощ с два пъти по-висок и три пъти по-висок процент, отколкото доболничната. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. за поредна година повтаря структурата и философията на бюджетите от последните над десет години и не предвижда реформи, за съжаление. Отново най-голямото увеличение на средствата е за болнична помощ и лекарства – точно обратното на структурата на бюджетите в Европейския съюз, където средствата за болнична помощ са средно до 30%. При нас този процент е 47,2%, като ръстът за тази година конкретно – цифрите вече бяха представени, е 10,2%. Също за лекарства посочих, че са увеличени средствата. Тук ръстът на средствата за лекарства за настоящата година отново е 10,2%, като искам да отбележа, че в европейските страни този процент е от 15% до 17% за лекарства от общия бюджет на Здравноосигурителната каса, докато при нас е 27% за лекарства, или сборът от болничната помощ и лекарствата е близо 75% от бюджета на Здравноосигурителната каса, тоест един огромен ресурс. Същият този сбор в европейските страни е към 45%, тоест с цели 30% при нас средствата в това направление са в повече. И неслучайно и колегите преди мен посочват за диспропорцията на средства за болнична и извънболнична помощ. Ще посоча и конкретно за първична извънболнична помощ, че е предвиден ръст от 4,4%, за специализирана извънболнична помощ отново е предвиден ръст от 4,4% в настоящата година. Като се има предвид обаче официалната статистика от НСИ, че инфлацията за предходната година е 4,6%, излиза, че за извънболнична помощ – както специализирана, така и първична, няма увеличение, тоест ръстът е нулев. Трябва да имаме предвид, че извънболничната медицинска помощ е първата линия на профилактика и ранна диагностика. България трайно се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-високи нива на предотвратима и лечима смъртност и с най-ниска продължителност на живот. България е една от двете държави в Европейския съюз, в които смъртността от онкологични заболявания се е увеличила за последните десет години, докато в останалите страни тази смъртност намалява. Това означава почти липса на профилактика и скрининг. Укрепването на първичната медицинска помощ ще допринесе за по-добър контрол на хроничните заболявания, за намаляване на предотвратимите усложнения, по-малка необходимост от скъпоструващо болнично лечение, по-ефективно използване на ресурсите на спешната помощ. Ще намалеят хоспитализациите и посещенията в спешната помощ, ще се подобри контролът на хроничните заболявания и съответно ще намалеят и усложненията, което, от своя страна, ще доведе до по-ниски разходи, подчертавам, за болнично лечение и до намаляване на инвалидизацията на хора в трудоспособна възраст, както ще доведе и до повишаване качеството на живот на пациентите. Според изследване, направено в САЩ, за всеки долар, който е инвестиран в превенция в доболничната помощ, ще се спестяват около десет долара в болничната помощ. Все още, за съжаление, е много висок процентът на доплащане. В нашата страна той е 45%, докато в страните от Европейския съюз процентът на доплащане е 15%. Във встъпителното слово при избора на настоящото правителство беше посочено, че в перспектива се има предвид визия за промяна в пропорциите на болничната и извънболничната помощ. Надяваме се, че със следващия бюджет това ще бъде взето в съображение, и ние бихме подкрепили една такава тенденция. Припомням, както и преждеговорившите колеги казаха, относно дигитализацията – искам само да припомня на уважаемите народни представители и на цялата ни общественост, че има взето решение – след дебати на парламентарен контрол по повод питане е взето решение за тотална дигитализация на системата на здравеопазването – мисля, че беше още в 2017 г. Както виждам, и до ден днешен този процес не е приключен. Добре е да бъде приключен с оглед на контрола и по-голямата ефективност на средствата, с които трябва да функционира по-добре системата на здравеопазване. Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепим бюджета на НЗОК с оглед на това да има нормално функциониране на Здравната каса, на системата на здравеопазването, за да могат хората наистина да се лекуват и да ползват медицинските услуги по най-адекватния, по най-добрия начин. Същевременно няма как да не отбележа, приключвайки изказването си, че ние сме много, много, много закъснели със здравната реформа. В това отношение е имало дискусии и частични подходи, на парче – това няма как да се случи по този начин. Ние нееднократно от тази висока трибуна на Народното събрание сме се изказвали – и аз също съм се изказвал – за надпартиен политически консенсус, да стартира реформата в системата на здравеопазването с оглед на по-доброто функциониране на системата на здравеопазването. Имаме огромна потребност от това. Ние изразяваме готовност за всички конструктивни предложения да участваме активно – от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, с оглед на целите, които можем и трябва да си поставим. Всичко това зависи от политическата воля. Всички трябва да проявим разум, защото сме отговорни и определено сме задължени на обществото ни. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Управляващите от „Прогресивна България“ дойдоха на власт с намерението за ключови реформи, които днес ги няма, а и не се забелязват. Увеличението на средствата за здравеопазване няма да доведе до по-добър достъп на пациентите. Проблемът е, че няма предвидени механизми за контрол на разходите, броя на хоспитализациите и неефективното изразходване на средствата, още повече че има недостиг на средства за профилактика. И тук веднага се поражда рискът от субективност и неефективност – с коя от политиките Ви в управление на здравния сектор заложихте да бъде насърчено качественото лечение, като и сега стои моделът на финансиране за извършената дейност. Няма място и ранната диагностика, профилактичните програми, превенция на хроничните заболявания, което означава, че ще се лекуваме, а няма да бъдем здрави. При общ дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт възниква въпросът доколко увеличените разходи на НЗОК са устойчиви в средносрочен план. Само за сравнение – проектът, внесен от кабинета „Желязков“, на сегашната НЗОК е с 412 млн. евро повече спрямо разчетените за 2025 г., а това представлява увеличение от 8,5%. Средствата за здраве и здравноосигурителни плащания са увеличени с 395 млн. евро и достигат до 4,93 млрд. евро, или това е ръст от 8,7%. Въпреки това увеличение не се предлагат нови структурни политики и реформи, а основните механизми на финансирането се запазват. Средствата са разчетени така, че да покрият достигнатите нива на дейност от предходната година, а не да променят модела на здравната система. Ние от ГЕРБ-СДС настояваме увеличението на средствата да бъде обвързано с ясни критерии и индикатори за изпълнение и публична отчетност на начина, по който те се разходват. И отново ще напомня, че проблемът не е в размера, а в липсата на визия как тези над 5,2 млрд. евро ще доведат до по-достъпно, по-качествено и по-ефективно здравеопазване. Повече средства без реформи означават единствено по-високи разходи, но и не по-добра здравна система. ГЕРБ-СДС няма да подкрепи така предложения бюджет на НЗОК за 2026 г. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Общо взето, до момента чухме критики по отношение на бюджета, разпределението на парите за болнична и доболнична помощ. Това, което искам да кажа, е, че бюджетът, който ние предлагаме в момента, е такъв, защото следва политиките, които в продължение на години са наложили тези тежки порочни практики, през които се източваше Здравната каса: чрез фиктивните хоспитализации, чрез надписването на клинични пътеки, чрез изписването на скъпи консумативи, в немалък процент от случаите ненужно, но системата работи така вече десет и повече години, да не кажем 20. Именно заради този начин на работа пациентите са отблъснати от доболничната помощ и са насочени изцяло към болничната, защото там е ресурсът и защото те там получават… мислено по-добро здравеопазване. Така че тази система е градена с много години и българинът в момента знае, че там е мястото, където трябва да се лекува – в болницата. Това е абсолютно грешно! И това е нещо, което ние обявихме в предизборната кампания, че ще се борим срещу него. Но разберете, че при този модел, който е наложен от толкова много години, ако ние в средата на тази отчетна година решим да направим ударно тези реформи, това означава, че ние рискуваме да блокираме бюджета на Здравната каса, на болниците, на болничната помощ, и в края на годината може да се окаже, че за болниците няма пари и последните месеци от годината българските пациенти няма да има къде да се лекуват, или съответно болниците ще задлъжнеят с огромни суми. Това вече един път сме го гледали. Ще започнат искове от болниците към Касата и общовзето, ще настъпи пълен хаос и анархия в системата на здравеопазването. Това, което ние ще направим, е да започнем успоредно един процес за откриване на течовете – всъщност ние знаем къде са, по-скоро процес за спиране на тези течове, ще имаме възможност да разберем ориентировъчно какви са средствата, които можем да спестим от тези кражби, прекратявайки тези кражби, и съответно да знаем за следващия бюджет как да постъпим.

Да. В заключение ще кажа, че започването на реформите трябва да е първото нещо, а след това трябва да се промени бюджетът. Затова ние първо ще започнем реформите и след това ще нагласим бюджета спрямо тях. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми колега Петров, да, наистина във Вашата реплика маркирахте няколко неща, които са важни за бюджета на Касата за 2026 г. Планирани са над 2,4 милиона хоспитализации в този бюджет, над два милиона процедури, и то по-скоро свързани с болничната помощ, така че нека да се направят първо реформите и наистина след това бюджетът, а не: бюджетът и реформите. Така, мисля, че е по-правилно. А и Вие сам го казахте накрая – мисля, че се изразихте коректно, но просто в бързината на изказването, и по-скоро на репликата, преценихте, че така е по-правилно – първо реформи, след това бюджет. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за съжаление, когато българските граждани се сблъскват със здравеопазването, им се налага да се надяват на две неща: първото е да останат живи и второто е да не фалират. Бюджетът на Здравната каса расте всяка година, обаче не расте качеството, не расте удовлетвореността, не расте усещането, че има добра организация, не расте усещането, че хората са по-здрави. Растат обаче други неща – растат подкупи, расте източване, растат коли, яхти, вили, та чак пристанища в някои случаи, доколкото разбираме. Като цяло се покачва дебитът на кранчетата, но не и това, за което би трябвало да отидат парите, а именно здравето на хората. Това е въпреки някои краткосрочни и явно не толкова устойчиви опити на наши правителства да направят реформи и да ограничат тези кранчета, което е поради липсата на трайно и устойчиво мнозинство. Вие знаете, че в едно от правителствата, в които сме участвали, основна тема на спор и несъгласие беше именно темата за здравеопазването и управител на Здравната каса беше избран въпреки нас. Това, което се постигна тогава поне, е да има здравна стратегия, но тя в момента не се спазва. Е, проблемът с липсата на трайно и устойчиво мнозинство вече е решен. Има ново абсолютно мнозинство, което обаче започва зле, защото, чуваме: реформи не можело да се правят в средата на годината. Напротив, реформи могат да се правят веднага и трябва да се правят веднага. По отношение на кадровите избори – всяко едно управление има два варианта: единият е да избере хора, които са извън системата, които нямат чак толкова много опит, но имат воля за реформи, или пък да избере хора отвътре, които да могат от ден едно да започнат с действията. Вие избрахте хора отвътре. Избрахте за министър човек от Министерството, върнахте в Медицински надзор човек, който дълги години е бил свързан със схеми там, в Здравната каса назначихте човек, който вече е бил министър и също има доста опит. Така че оправдания за липсата на мерки сега и веднага, в първите два месеца, нямате. Обаче Вие нямате програма. Втори месец правителството няма програма. Никаква! В последния блицконтрол попитах вицепремиера какви мерки планира във връзка с реформата в здравеопазването, и отговор нямаше. Така че изборът на опитен човек не е заради желанието и волята за бързи реформи, може би е по друга причина. Това, което виждаме, е подходът „нула“. И това е единственото число, което ще спомена днес. Подходът „нула“ за нулеви реформи и нула промени в системата, защото реформи се правят заедно с бюджета. Реформи не се правят след бюджета и след това „трябва да го нагласяме“, както се чу от тази трибуна. Реформи се правят именно заедно с бюджета, за да могат те да намерят своето отражение в числата след това и за да не останем само с тази нула, за която говоря. А всички знаем, че хората в сектора са оплетени като свински черва. Като свински черва, защото, където и да бръкнеш, в каквато и част на здравния сектор да бръкнеш и да погледнеш, се виждат чичовци, вуйчовци, съпрузи, съпруги, любовници, съдружници и всякакви други...

Аз съм напълно умерен, особено на фона на свинските черва, в които се намира тази система. Преди време в съдебната система излезе един бивш ръководител и каза, че там имало „семейството“, което е една задкулисна група хора, които си уреждат включително правосъдие. Е, явно и в здравеопазването говорим за „семейството“ – хора, които са част от едни кръгове, с които се източват милиардите за здравеопазване. Между другото, най-вероятно ДАНС трескаво е работила в последните няколко дни, така че да заличи възможността ние тук да се запознаем с каквото и да било извън, разбира се, личността на господин Мавров, тоест случайно да не попадне някой извън него в записите, в документите. Включително, госпожо Председател, е проблемно, че само председателите на групи могат да се запознаят с тези материали. И в този смисъл аз не съм се запознал с тях, въпреки че Проектът на решение беше внесен с първи подпис – моят. Надявам се това да не е скриване на информация, макар че най вероятно действието на скриване на информация вече се е случило в ДАНС. Връщаме се на източването. Източва се от едни кръгове, едни лобита и да, те понякога спорят помежду си. Да, ритат се по кокалчетата. Обаче като се стигне накрая до усвояването, се стига до тези милиарди. И именно затова има толкова голямо доплащане в България, именно затова няма пари за медицински сестри, няма пари за млади лекари, оплакват се и общопрактикуващите лекари, а в крайна сметка българите са болни. Да, сигурно, ако имаше работеща прокуратура и ако Административният съд не беше пробит, част от тези схеми щяха да бъдат наказани или спрени, обаче не можем да разчитаме явно. И дълги години това е наша теза – че съдебната система ще се справи с този проблем, затова именно трябват реформи още днес и сега. И на абсолютното мнозинство е задължение да се разчистят тези зависимости, да се разплетат тези свински черва и да се правят реформи. Можеше съвсем бързо да направите триаж на най-болните звена и да се насочите към тях. Вместо това виждаме една нула. Хората имат очаквания. Вие го знаете много добре, дошли сте на гърба на тези очаквания, но ако не посрещнете тези очаквания, политическата логика е, че следва ерозия. Именно с изложените аргументи ние ще гласуваме против този бюджет, защото в него и около него не виждаме воля за реформа. Вие може да сте приели подхода „нула“, но ние не сме. И затова другата седмица ще Ви представим законодателни промени за спиране на кранчетата, свързани с каквото се сетите – с лекарства, с болнични легла, с контрол, с повече прозрачност, с ограничаване на корупционния риск, защото само с реформи и спиране на кранчетата милиардите за здравеопазване ще доведат до това българите да са по-здрави. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Заявявам удължаване на времето на групата. Уважаеми колеги, аз взимам повод от изказването на колегата Божанов, защото действително в изпълнение на наше решение – на Народното събрание от миналата седмица, ДАНС трябваше да ни предоставя всички налични при тях данни и документи, свързани с техни разработки относно дейността на господин Мавров и господин… (реплика от ДБ) …Стефановски, прощавайте, в качеството им на ръководители на НЗОК. Като председател на парламентарна група преди малко се запознах с тази информация и, колеги, мога да Ви уведомя, че аз съм притеснена от обема, който е представен. Има отговор на един от въпросите, на всички останали отговор няма. Има съвпадение на факти между това, което беше изнесено включително и в медиите чрез едно интервю на бивш служител на ДАНС в предаването „Извън ефир“. Тази ситуация е притеснителна, защото, докато в тази зала ние дебатираме, вярвам, полагаме искрени професионални усилия да се разкрият схемите и да се спрат кранчетата, виждаме, че от другата страна ДАНС не съдейства, напротив – предоставя се избирателно информация. И затова в дуплика давам възможност, господин Божанов, да продължим дебата как можем да излезем от този омагьосан кръг – ние да искаме да разкрием схемите, а някой да ги пази. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Да, явно подозрението, че ДАНС вече е свършила тази работа по скриването на информация, се е оказало обосновано. Аз Ви призовавам да разпределите въпросните документи с гриф към всички народни представители, защото всички народни представители сме гласували този проект на решение да стане факт, и всички следва да се запознаят с фактологията или липсата ѝ, която е предоставена там. А това е поредният случай, в който службите за сигурност, службите за опазване на обществения ред, се използват не в полза на това да бъде ограничавана корупцията и източването на публичен ресурс, а именно обратното – да бъдат заметени едни следи. Ние ще продължаваме да търсим истината. Ще продължаваме да разкриваме информация, с която разполагаме, въпреки че институциите работят именно в обратната посока. Защото целта не е просто ние тук да спорим кой разбира повече от здравеопазване или кой е получил повече информация отнякъде, целта е да установим кои и как източват Здравната каса – кои са тези групички, кои са тези лобита, какви политически протекции са имали те или продължават да имат. Защото това е с цената на здравето на българските граждани. Не можем да си позволим нещата да продължат по същия начин. Не можем да си позволим системата на здравеопазването да бъде една касичка. Не можем да си позволим българските граждани да бъдат гледани като касови апарати. И затова Ви призоваваме за пореден път – и следващата седмица ще представим комплексен план за реформи: това трябва да спре веднага. Първите месеци, първата година на едно управление задават тона. Ако Вие днес не зададете правилния тон, това няма да е добре. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, доктор Меджидиев! Говорим за бюджет на Здравната каса за 2026 г. На първо четене много факти и цифри се изнесоха, аз ще говоря по духа на Закона, защото дотук не беше засегнат проблемът относно наболелия проблем във възнагражденията на работещите в лечебните заведения и доболничната помощ. В случая ще започна с болничната помощ, защото съм работил дълго време, и всеки петък ме питат колегите: какво става с обещанията? И ще задам един риторичен въпрос, тъй като областните болници за мен са гръбнакът на здравеопазването в България. Знаем какво става в почивните дни, знаем какво става нощно време, когато хората имат наистина нужда от здравна грижа, как всички отиват в държавните лечебни заведения, където има спешни отделения, и че липсата на персонал е един от основните проблеми в тези областни болници, а целият проблем идва, разбира се, от заплащането. Знаем и изкушението, което има за персонала в работата в държавните и в частните лечебни заведения. Да не говоря за разликата в заплащането в центровете за спешна медицинска помощ и в болничната помощ на областните болници – има коренна разлика. Справката, която имам – горе-долу между 30 и 40% е по-ниско заплащането на работещите в болничната помощ, за разлика от центровете за спешна медицинска помощ. И възниква този голям проблем, където ние всеки ден търпим и критика. Знаете много добре, че имаше и протести във връзка със заплащанията. Политическата партия, която, госпожо Министър, Вие представлявате, дойде наистина с голяма надежда и аз бях склонен да повярвам, че имате, готови сте: „Можем! Ще успеем!“, че ще успеете, разбира се. Но от това, което виждаме в бюджет 2026 г., не намирам решение на този проблем, защото това е проблем, който се трупа с години, това е проблем, който с времето ще продължи да се задълбочава. Принципалът на областните болници е Министерството на здравеопазването, голяма част – над 80%, е собственост на акционерните дружества, както са областните болници, и мисля, че на главата на Министерството на здравеопазването виси този проблем. Какво правим с персонала? Ако продължи по този начин, с тази конкуренция на пазара за заплати с частните и държавните болници, има голяма вероятност тези лечебни заведения, които понасят голяма част от тежестта на здравеопазването, утре, вдругиден, следващата година да останат без персонал. Затова моето питане, или препоръка, е: като управляваща партия, между първо и второ четене, имаме ли полезен ход да изравним заплащанията между държавните, частните и центровете за медицинска помощ? Защото и центровете за медицинска помощ, и специалистите по здравни грижи горе-долу получават 40% по-голямо възнаграждение в основните заплати. Аз лично не виждам как може да задържим персонала в интензивните отделения, в спешните отделения, с тази разлика, защото всеки предпочита с по-малко работа да получи по-добро възнаграждение, макар че невинаги заплатата е мотивация да работиш в дадено лечебно заведение. Но мисля, че това е един основен проблем. Затова моята препоръка е: между първо и второ четене, ако Вие като министър и Вашата управляваща партия успеете да направите корекция и да намерите начин да финансирате заплатите, ще бъде добре. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, госпожо Министър, господин Управител на НЗОК! Аз няма да подкрепя проектобюджета на Касата за 2026 г., доколкото първото гласуване е по духа на Законопроекта. Няма да го сторя, тъй като не се променя нищо в досегашната практика при предходните бюджети, поне за последните 4 години, които преглеждам като народен представител и гласувам по отношение на тях, а именно даване на повече пари в една и съща продънена каца, най-лаишки казано, каквато е НЗОК. Докато през 2022 – 2023 г. се увеличаваше общото финансиране на бюджета на Касата с около 700 млн. лв. годишно, през миналата година те бяха 900 млн. лв., сега виждаме едно общо увеличение с 412 млн. евро, което обаче по никакъв начин не подобрява положението на здравната система, въпреки наливането на все повече и повече пари без никакви реформи. Такива реформи липсват и в проектобюджета на Касата за тази година. Освен това са заложени, поне според мен, нереалистично завишени приходи от здравни вноски. Миналата година увеличението беше с 460 млн. евро на приходите от здравни вноски. Сега виждаме, че отново имаме едно увеличение с около 250 млн. евро до обща сума от 3,2 млрд. евро приходи от здравни вноски, за което аз имам съмнение, че почива на някакви реални данни, а и имам съмнение, че ще бъде постигнат такъв приход от здравни вноски. Ако госпожа министърът разполага с информация колко са събраните здравни вноски през 2025 г., то добре дошла е да ни каже, за да направим съпоставка дали така заложените очаквания за 3,2 млрд. евро приходи от здравни вноски ще бъдат постигнати въпреки промените, които се правят по отношение и на осигуряването, и на увеличението на максималния осигурителен праг с държавния бюджет. На следващо място, поне според мен са заложени сериозни увеличения на ключови разходни пера, като например – бе споменато и преди малко в дебата, че генерално плащанията за здраве се увеличават с 396 млн. евро, но важно е да отбележим къде са точно тези увеличения и доколко са здравословни такива увеличения. Защо? Защото 217 млн. евро повече се дават за болнична помощ, която нараства по проектобюджета до 2,3 млрд. евро за годината. Но по никакъв начин това не виждам да гарантира някакви по-качествени здравни медицински услуги, от една страна, а и прекратяване на далаверите с клинични пътеки. Такива мерки в проектобюджета липсват. А и виждате, че съществената част от дебата до момента беше именно по отношение на, цитирам, схеми и кранчета. 123 млн. евро повече са предвидени за лекарствени продукти и медицински изделия, но аз смятам, че те не гарантират повече лекарства, които да са поемани от Касата, напротив, а и не пресичат далаверите с лекарства и медицински изделия, за което имаме, за съжаление, многобройни примери по медиите. Никаква превенция в това отношение не е залегнала в проектобюджета, просто се изливат едни пари повече, както се прави всяка предходна година за последните четири години, откакто гледаме бюджети в пленарната зала с наше участие. На следващо място, държа да отбележа, че важни пера са в застой и остават непроменени. На първо място, това са парите за скъпоструващо лечение на тежкоболни деца. Те остават на нивата за 2025 г., а именно 42 млн. 626 хил. евро, при положение че през предходната 2024 г. по отговор, който съм получил към 13 декември от тогавашния управител на Касата Станимир Михайлов, са разходени 114 млн. 686 хил. лв. – това са 58,6 млн. евро. Така че при разходени 58,6 млн. евро сте заложили в проектобюджета за 2026 г. само 42,6 млн. евро, и то в същия размер, който е бил за миналата година. Всеки един от Вас, който влезе в сайта на някоя благотворителна институция, благотворителна кампания или благотворителна фондация, може да провери колко от кампаниите са за лечение на деца. И не всички са инициирани от хора, които са предпочели децата им да търсят лечение в чужбина, а не в България, при положение че е осигурено такова от Касата. Не, не са всички такива случаи. За съжаление, аз лично все още смятам, че държавата не отделя достатъчно пари за покриването на скъпоструващо лечение на тежкоболни деца, особено при положение че се харчат повече пари черно на бяло, отколкото са били предвидени. И за съжаление, не виждам това да е увеличавано в проектобюджета на „Прогресивна България“. На следващо място, виждам, че на същите нива са и парите за осигуряването на медицинския персонал в две важни категории лечебни заведения. На първо място, тези, извършващи медицински дейности в труднодостъпни места и които са единствените, предоставящи съответните медицински дейности в дадена община – парите не се променят за тях. Не се променят и парите за болниците, които са с широк спектър специалности, високоспециализирани структури, и които по същество са многопрофилни болници за амбулаторно лечение, които са регионални центрове за спешна и високотехнологична медицинска помощ. В проектобюджета са заложени същите параметри за финансиране осигуряването на медицинския персонал, даже ще ги изчета, те са без промяна: 17 млн. 383 хил. и 900 евро. Аз считам, че би следвало тези пари да бъдат увеличени, защото и двете категории болнични заведения са изключително важни за достъпа до адекватни медицински услуги на всеки един български гражданин, поради което, ако бюджетът на Касата бъде приет на първо гласуване – и по отношение на тази разходна част от бюджета, и по отношение на парите за скъпоструващо лечение на тежкоболни деца, както всяка година, и сега отново ще направим предложение за увеличението на тези пари за компенсация на други пера, които, поне според нас, разходват повече пари, отколкото би било целесъобразно. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Министър, колеги народни представители! Аз ще основа своето изказване на четири факта по две причини: едната е да не бъда обвинен в политическо изказване, защото темата е твърде важна, за да не се базираме на надеждна информация; и втората причина е, защото работата на народните представители може да се оценява само от едно и то е какви са техните действия – не какви са техните желания, намерения, призиви, а единствено от това как са гласували, когато се вземат решения. А най-важните решения често са в бюджета на държавата. Първият факт. Бюджетът на Здравноосигурителната каса се увеличава с малко над 8% – 412 млн. евро. Този факт обаче не е заслуга на управляващите. Той е заслуга на работещите, на работодателите, на тези, които оживяват икономиката, от която се събират здравноосигурителните вноски. Така че това е единият от двата положителни факта в целия бюджет. Другите три факта, на които ще се спра, за съжаление, са отрицателни. Увеличението на болничната спрямо извънболничната помощ – въпреки Здравната стратегия, въпреки Здравната карта на България, въпреки редица доклади, които показват, че извънболничната помощ е недооценена, недофинансирана – много повече, отколкото е болничната, това съотношение е пет към едно. Повтарям, увеличението за болничната помощ спрямо увеличението за извънболничната помощ е пет към едно. И този факт подсказва напълно ясно какви са приоритетите на това правителство – 211 млн. евро спрямо 40 млн. евро. И преди малко някой се опита да обори необходимостта от промяна в това отношение, като цитираше данни за това как са се променили показателите през 2023 – 2024 г. Извинявайте, колеги, но това е гавра, бих казал, с логиката, с която трябва да работим. Очевидно, след като се нарича превенция, резултатите, които можем да отчитаме, да наблюдаваме, ще бъдат наблюдаеми след няколко години поне. Но те вече могат да се видят, когато сравняваме България с другите европейски държави. Нека да напомним отново с числа. Продължителността на живота в България за 2025 г. по официални данни е 75,9 години спрямо средната в Европейския съюз от 81,7 години. С други думи, разлика от почти шест години. И тук въпросът не е само в броя на годините живот, тук става дума също и за това каква част от нашия живот ние можем да преживеем здрави, работоспособни, в пълно човешко състояние, в което ние можем да помагаме на другите и да се грижим за себе си, а не другите да се грижат за нас. Първи сме и по смъртност, която може да се предотврати, но това предотвратяване става точно с конкретни мерки, които са описани в Здравната стратегия и които, за съжаление, в момента няма никакъв опит да бъдат приложени. И ако някой каже: добре, ама Вие защо не го направихте, ще кажа: не, направихме стъпки в тази посока с бюджетите през 2023-а и 2024 г., където приоритетно се развиваше финансирането на доболничната помощ и това доведе до балансиране по отношение на тези параметри, което, за съжаление, в момента не просто не продължава като правилна тенденция, а се връща в обратната посока. Третият факт. Няма нито една мярка, която да е заложена в бюджета, с която да се спрат нарушенията и злоупотребите със средствата от здравноосигурителните вноски. Многократно е ставало дума и ние сме внасяли предложения за провеждане на търгове от частните болници. Години наред ни беше обяснявано, че това не се изисква, това не е изискване на Европейския съюз, докато стигнем до сегашната ситуация – от декември миналата година, в която България е представена пред Съда на Европейския съюз за това, че не спазва изискването за търгове в частни обекти, които са финансирани с публични средства. Така че не само че имаме плащане на лекарства, които са 27 пъти повече в една болница спрямо друга болница, което е очевидна злоупотреба с публичен ресурс, но ако не се вземат спешни мерки, България ще започне да плаща и на Европейския съюз глоби заради това, че не изпълняваме тези регламенти. Аз не знам какво повече трябва да чакате за нещо, което е очевидно. Друга мярка, която предлагаме многократно – електронни съобщения, ако някъде има заплащане от Здравната каса на Ваше име. Може да се направи и Вие отново го отказвате. Защо? Най-вероятно защото веднага ще се види всъщност къде са големите злоупотреби, а те не са навсякъде – те са концентрирани в точно определени болници, с точно определени директори, които може да се окаже, че имат и политически връзки. Ама какво пречи да ги видим? Вие казвате, че сте нови, Вие би трябвало да сте най-заинтересовани да се види къде се случва това. И трябваше един младеж, който преди малко стоеше ей там, да извади тази информация публично, за да се засрамите и да се опитате държавата да свърши това, което би могла да свърши, вместо да го върши един младеж на 30 години. Четвърти факт. Няма предложено нито едно решение по отношение на заплащането на лекарите, включително младите лекари, но не само те – на медицинските сестри, акушерките и другите медицински специалисти. Проблемът няма да се реши сам. Аз попитах министър Ивкова: какво ще бъде решението, какво ще правите, при положение че нищо не е предложено, тя каза: ами ще видим дали през преговори, през колективния трудов договор ще се намери решение. Да, имаше решение – 2022-а до 2024 г. ние успяхме да сключим колективен трудов договор и да се търси решение, но от 2024 г. досега няма колективен трудов договор точно защото има съпротива да се намери решение през него. Така че отново чакаме да видим с бюджета за 2027 г. какво ще ни предложите. Но отново няма да Ви оставят нито младите медицински специалисти, нито ние като опозиция да оставите този проблем да потъне, защото България има нужда от своите лекари и медицински сестри. В заключение, не само че няма предложение за решаване на проблемите, не само и даже не е и вярно, че се продължават традиции от последните четири години, както няколко от говорителите казаха, напротив – обръща се тенденция, която ние бяхме заложили с балансиране на подкрепата за извънболничната и болничната помощ. И се обръща много рязко, както казах, с отношение пет към едно. И отговорността за това е изцяло Ваша. Затова и ние ще направим предложения между първо и второ четене. И молбата ми е този път да се опитате да се вслушате в тези предложения, защото те са истински, те са добронамерени, защото от тях имат нужда България и хората в България, които искат да са здрави, това е тяхно право.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Академик Денков, само да вмъкна една много важна констатация – че трябва да се прави разлика между превенция и лечение на хроничните състояния. Като цяло, превенцията означава да предотвратиш хронифицирането или развитието на едно заболяване. Само една малка вметка – в моята специалност в България са регистрирани милион и сто хипертоници – 25% от възрастното население. От тези 25% само 24% решават, че са хипертоници, тоест приемат диагнозата и въз основа на това приемане само 25% приемат съответната антихипертензивна терапия. Респективно, превенцията адекватна ли е, или не? Според мен не. А когато говорим за смъртност, голям дял от смъртните случаи се дължат на хронични заболявания, които налагат в един даден момент хоспитализация или дори, бих казал, рехоспитализация, тоест в рамките на извъндопустимото. А за превенция при хроничните заболявания категорично не можем да говорим, защото говорим за противоречиви термини – превенция и хронично състояние. За хронично състояние най-често може да се каже „превантивно или навременно предотвратяване на развитите клинични симптоми“. Поради тази причина нека да не внушаваме… да знаем разликата между превенция и лечение на хроничното състояние. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря за това уточнение. Разбира се, то е полезно, но едва ли може да скрие факта, че освен превенция, както Вие обяснихте, ние имаме възможност за скрининг, имаме възможност за профилактични прегледи, има възможност за допълнителни изследвания, които да бъдат безплатни за гражданите. Имаме възможност за безплатни лекарства, които ние въведохме, за сърдечносъдови заболявания и за деца до седем години. Така че, да, аз използвах по-нагледен термин, защото в момента освен Вас ни наблюдават и българските граждани, с идеята, че по-добре ще разберат това, което имам предвид като общи тенденции. Нямам нищо против да отидем и на по-експертна дискусия, но тази експертна дискусия ще покаже, че освен превенцията всички други неща, които споменах, всъщност имат нужда от допълнителна подкрепа. Така че това, което казвате, само подсилва моята основна теза, а не я оборва. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Меджидиев! Много внимателно слушам дебата, който се води в залата. Естествено, това направих и в рамките на двете комисии, в които взех участие – Бюджетната и Здравната, там също предоставих отговори на поставените към мен въпроси. Тук бих искала да обобщя следното. Реформата в здравеопазването започна много отдавна – преди 20 години. Както казах и в рамките на Комисията по бюджет и финанси, факт е, че след толкова дълги години в опити очевидно да се реформира системата, дестабилизацията, до която се е достигнало в момента, е нещо срамно. Срамно е и това, че наистина в рамките на пленарната зала – да, гласувате редица закони, много е хубаво, че сега имат възможност наистина и гражданите да слушат тези дебати, но въпреки всички усилия, които са положени в тази зала, е срамен резултатът – както по отношение разходването на средствата за здравеопазването, така и по отношение на постигнатите здравни резултати. За съжаление, България е все на челните места както по заболеваемост на органите на кръвообращението, така и по отношение на заболеваемостта от злокачествени заболявания, включително и новооткрити. Посочвате, че в проекта на бюджет на НЗОК за тази година, който сега се представя, в средата на годината, поради обективни причини, няма реформи. Може би да разграничим реформи в рамките на структурата на бюджета, но също така и реформи по отношение на самата политика в сектор „Здравеопазване“. Реформи по структурата на бюджет да се правят в средата на годината, мисля, че е ирационално. Тоест Вие предлагате да има реформи със задна дата, поне шест месеца назад. Това е ирационално. Със сигурност всичко, което беше споменато в дебатите днес, в дебатите в рамките на двете комисии, Вие знаете много добре, е отразено и в програмата на „Прогресивна България“. Естествено, акцент трябва да се постави върху профилактиката, както дебатирахме това в рамките на двете комисии. Това наистина е рационалният подход. Много е важно средствата, които се отделят за първична и извънболнична медицинска помощ и специализирана извънболнична медицинска помощ в бюджета на НЗОК, да бъдат усвоявани в пълен размер. Със сигурност такъв анализ ще бъде направен и когато се изготвя Проектът на закона за бюджет на НЗОК за 2027 г. Трябва да се види какви са проблемите за самото усвояване на тези средства в пълен размер. Със сигурност всички контролни механизми, за които аз в предходни пресконференции най-вече, които провеждах в Министерството на здравеопазването, съм откроявала, че ще се случат. А също така и в рамките на представянето на доктор Меджидиев бяха посочени. Те ще бъдат стартирани и съответно изпълнени. На няколко пъти посочих – и в рамките на пресконференциите, които дадох пред обществеността, а също така и в комисиите, че най-вероятно ще има отпор, тъй като, както и Вие сами отбелязахте, засягат се много интереси, но няма да се откажем. Няма да отнемам повече от времето, само исках в заключение да помоля, когато съм цитирана, или да бъда цитирана дословно, или, по-скоро, да не се перифразират мои думи. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас по начина на водене. Ще помоля, когато министър излезе на трибуната отсега нататък, да се изчита неговата биография. Госпожа Ивкова е започнала кариерата си в Министерството на здравеопазването, минала е по всички стълбици, била е началник на отдел, била е директор на дирекция, била е заместник-министър, сега е министър. Това – да се представя, госпожо Ивкова, че тепърва трябва да се запознавате с проблемите на здравеопазването, тепърва да правите анализи, тепърва да решавате какви реформи ще предлагате, някак си не отговаря на Вашата професионална биография, първо. И второ, не отговаря на това, с което беше избрано мнозинството в тази зала. А какво беше? Готови сме, можем! Явно не сте готови и не можете. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще започна горе-долу с това, което каза министър Ивкова, и съм съгласен с нея. Да, системата на здравеопазването е хронично болна. И да, хронично болна е, защото начинът на финансиране и на разпределяне на средствата в здравната система от Здравната каса е направен така, че да бъдат извършвани схеми, далавери, кражби и всичко останало, което казаха и преждеговорившите преди мен. И когато е заложено в една система да се извършва това нещо, се опитват с някакви палиативни мерки много правителства назад да спрат тези течове. Ами няма да могат. Тя самата система така е измислена. Начинът на финансиране на клиничните пътеки, начинът на това, че са превърнати пациентите в клиенти на здравната система, начинът на това, че болниците се стараят да вкарат повече клиенти в здравната система, за да могат да имат по-добро финансиране, за да могат да дадат повече пари за заплати, да си купят хубава техника, за да могат да лекуват по-добре хората, всичкото това е направено само с една единствена цел – да се точат пари от здравната система и нищо друго. И сега тук ни се обяснява – и години наред ни се обяснява, че тази система може да се подобри. Ама течовете могат да се спрат, ама всичко се е знаело, ама и ГЕРБ знаели, и ПП-ДБ знаели, ама един младеж трябвало да излезе и да каже, нали, за какво става въпрос в системата и да покаже данните – че 600 милиона горе-долу изтичат от болничната помощ и от други пера! Разбирате ли колко жалко е положението? Да, ние винаги, от ВЪЗРАЖДАНЕ, сме казвали от тази трибуна, че трябва да има много сериозна, както се изразяват от дясната страна на залата, реформа или промяна, да го кажем. Да, трябва да има промяна. Трябва да има промяна в здравната система, ама промяната не е свързана с това да си сложим нашия шеф на Касата и той да прави същото, като предходните шефове на Касата. Това трябва да се знае. Сега, за мен, както казах и в Комисията по здравеопазване, бюджетът на Здравната каса на Радев е същият като бюджета на Здравната каса на Желязков за 2026 г. Няма големи разлики. Някакви нюанси. И помолих в Комисията някой от управляващите, който и да е, да ми каже какви са разликите, но никой не ми каза. В интерес на истината, имаше един човек, който ми каза, ама не беше от управляващите – господин Ангелов, който е председател на Комисията, той ми каза една разлика – не е много съществена, но беше разлика, да. И това е във финансирането, функционалното перо „Приходи“. Интересното е, че кабинетът на Желязков заложи повече приходи в Касата, отколкото кабинетът на Радев. И това е супер странно, защото кабинетът на Радев залага увеличаване на осигуровките, както на максималния осигурителен доход, така и на минималните по професия. Увеличава средства, които трябва да влязат като приходи в здравната система, а пък накрая се оказва, че бюджетът на Касата е по-малък от този, предложен от кабинета „Желязков“, което показва, че или тези, които са правили бюджета, не знаят да смятат, или нещо са сбъркали. Предполагам, че е второто. Съмнявам се, че не могат да смятат.

Техническа грешка!

Техническа грешка, да. Поправят ме тук – най-вероятно е техническа грешка. Съмнявам се, че нещо различно ще направите с този бюджет, и Вие го признавате, което до някаква степен Ви прави чест. И е логично, защото онзиден буквално встъпи в поста си подуправителят и той не е правил този бюджет – някакви специалисти от Касата са го правили. Със сигурност човекът не е запознат в детайли. Госпожа Ивкова също няма много-много вина, въпреки че е била в системата, тя не е била министър – сега е министър и вече отговаря за доста неща, ще видим тепърва какво ще направи. Но аз се съмнявам, че ако продължавате с този модел на управление и с начина на залагане на цифри в Касата по същия начин – автоматично, технически, както се изразиха и предходно говорящите от дясната част на залата, с които съм съгласен – парите се вкарват пропорционално, разпределят се по пера и нищо повече, никаква идея повече. Само че и те го правеха така години наред. Ако се продължава по този начин и ако наистина не измислите нещо ново… Да, говорите, че ще направите мерки, за да увеличите контрола и да се спрат течовете. Това е чудесно, само че само с говорене не става. Това Ви го казах и за предния бюджет, казвам Ви го и за този бюджет. Да, имате много кратък период от време, ама и търпимостта на хората е много малка – достатъчно малка, за да не се разсейвате много във времето, да не се разтегляте, така да го кажем. Така че да се надяваме, че ще предложите наистина някакви сериозни промени за следващия бюджет, защото в противен случай ще правите абсолютно същото, което са правили тези, които управляваха държавата преди Вас. Така че няма как да подкрепим този бюджет, защото този бюджет е същият като на кабинета „Желязков“, макар че е предложен от кабинета „Радев“. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо министър Ивкова, доктор Меджидиев, уважаеми колеги! Аз няма да говоря с цифри – те бяха артикулирани достатъчно дълго. Искам само да спомена, че народните представители от „Прогресивна България“ и в частност лекарите сме реални политици. Лекарите работим на първа линия в българското здравеопазване, не сме работили по ведомства и кабинети. Ние сме толкова реални, колкото са реални и нашите пациенти. Когато след два часа́ в полунощ ние оперираме, знаем, че животът на човека под нас е единствен и е много крехък, господа, повярвайте ми. Това не е компютърна игра, в която екшън героят може да черпи неограничен ресурс. Затова като реални политици, които знаят и съпреживяват несъвършенствата на българската здравна система, ние имаме волята, желанието, възможностите и най-вече търпението и смирението да направим здравната система на България, ако не идеална, то поне достатъчно ефективна както за българския пациент, така и за лекарите, медицинските сестри и фелдшерите. Ние не вярваме в чудеса, но знаем, че животът е изкуството на малките стъпки. И приемането на този бюджет е първата малка стъпка в нашия път. Защото началото е важно, но по-важен е краят и начинът, по който ще изминем пътя. Вярвайте ни, че ние ще го направим. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги от „Прогресивна България“, радва ме Вашата реакция. Такава беше реакцията и на колегите от ГЕРБ в предишния парламент. (Шум и реплики от ПБ.)

Много числа се казаха. По време на Комисията ми направи впечатление в изложението на министър Ивкова, че имаше три числа, които се повтаряха: 4,2%, 10,2% и 8,3%. 8,3 е увеличението, което Вие предвиждате на средствата в бюджета на Здравната каса. С това са вдигнати денталните услуги. 4,2 е вдигната цялата извънболнична помощ – първична и специализирана. А с 10,2 са вдигнати парите за фармация, тоест за лекарства, и парите за болници. Това, колеги, не е, както каза преждеговорившият, малка стъпка напред, а е голяма стъпка назад. През 2022-а, 2023-а и 2024 г. средствата за извънболнична помощ се увеличаваха изпреварващо на средствата за болнична помощ, за да достигнем европейските стандарти, макар и с малки стъпки. Това беше началото. Сега виждаме обратното – ръстът, ако говорим в проценти, е два пъти и половина повече за болничната помощ, ако говорим в абсолютни числа, е пет пъти повече. Това е отстъпление от това, което е записано в Здравната стратегия – че трябва да работим превенция, извънболнична помощ, хронични заболявания, преди те да влязат в болниците. И тук имаше много стъпки, които могат да бъдат направени. Това, което стана с лекарствата за сърдечносъдови заболявания – най-евтините да станат безплатни, а другите в същата група да им се намали доплащането, което направи така, че 50 хиляди човека повече реално да си вземат лекарства и да не стигат до тежки операции – стендове, байпаси и така нататък, можеше да бъде направено и за другите големи социални заболявания в България. Имаше подготвен проект 2025 г. – колегите от ГЕРБ не го подкрепиха – подготвен проект това нещо да се случи с лекарствата, които са за заболявания на нервната система. Но това да го оставим настрана. Ако давате 211 млн. евро повече за болниците, моят въпрос към Вас е: защо не гарантирате заплащането на лекарите, медицинските сестри и всички други здравни специалисти? Тези 211 млн. евро повече са напълно достатъчни – и ще останат – за да се гарантират в цялост исканията и на младите лекари, и на медицинските сестри, и на всички други здравни специалисти, както и на всички лекари по системата, не само на тези без специалност. Напълно достатъчни са. Давате ги парите на болниците, защо не задължите болниците тези пари да ги използват, за да оправят заплащането, така че да имаме лекари и сестри в болниците? Защо не сложите ограничение на заплащането на директорите в болниците, както ние направихме през 2022 г., а след това съдът го отмени и след това нямахме мнозинство да го прокараме през парламента? Защо няма една контролна мярка вътре? В това число мерки, които Министерството на финансите е разработило още през 2020 г., забележете, които от 2021 г. се опитваме да прокараме и все няма мнозинство за тях. Първо ИТН бяха против, после ГЕРБ не я подкрепиха тази мярка – частните болници да правят търгове за лекарствата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И не на последно място, защо я няма мярката всеки да получава есемес – не през „еЗдраве“, защото „еЗдраве“ е само на 500 хиляди телефона, когато Касата харчи пари за някого?

Благодаря. Приключвам. Това са прости мерки. Те ще дадат повече пари, а средствата, които давате на болниците, са предостатъчни, за да се реши кадровият проблем. Но нито едно от тези неща ги няма в бюджета, а всяко едно от тях би било голяма стъпка напред, а не малка стъпка напред в подобряване на здравеопазването. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Подуправител, уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки изказванията на колегите днес в пленарната зала и казаните до момента тези, се оказва, че всички са имали очаквания от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Аз ще бъда изключително искрен с Вас и ще Ви кажа, че аз лично нямах никакви очаквания. А нямах никакви очаквания, защото много внимателно следих предизборната кампания на колегите от „Прогресивна България“ и в хода на предизборната кампания ми стана ясно, че всичко онова, което се казва, граничи с пожеланията и с много, бих казал, илюзорна представа за системата на българското здравеопазване. Всичко онова, което се вижда в този бюджет, издава начина на мислене на една политическа формация, която е посегнала към възможността да направи бюджета в сектор „Здравеопазване“. Тезата, която развивам до момента, беше потвърдена и от министъра на финансите в хода на представянето на бюджета пред Съвета за тристранно сътрудничество, който каза, че бюджет 2026 г. не включва наши политики, но включва нашите принципи. За политиките е ясно, че този бюджет няма намерение да прави промяна или да променя някаква посока, но отговаря на някакви принципи. Тъй като на мен ми е много трудно да намеря и принципите, на които отговаря този бюджет, ако той не е писан от политици и не включва политики, остава единствената възможност да е писан от счетоводители, тъй като в бюджета има ясна посока за отказ от стратегически направления. И понеже за нас буди недоумение фактът, че „Прогресивна България“ увеличава осигурителната тежест на българските граждани, а това само по себе си би трябвало да доведе до увеличаване на приходната част в бюджета, но тъй като приходната част намалява неизвестно как, за нас този бюджет представлява наръчник на бюджетния илюзионист. За нас бюджетът не е направен в Министерството на здравеопазването или от хора, които имат отношение към българското здравеопазване. По-скоро бюджетът представлява бюджет на излъганите надежди, тъй като голяма част от българските граждани възложиха надежди на колегите от „Прогресивна България“, но тези надежди не са претворени в текстове и в законови действия. И сега, да бъда малко по-подробен по отношение на представения проект за бюджет. Първо, имаме намаляване на средствата спрямо бюджет 2026 за извънболнична медицинска помощ, спрямо нашия проект за бюджет. Ако всичко онова, уважаеми колеги, което твърдяхте в предизборната кампания – че ще акцентирате за повече профилактика, повече отношение на системата на здравеопазването към българските пациенти, че искате да промените демографските показатели, за които говори министърът на здравеопазването, като заболеваемост и смъртност, тези Ваши тези трябваше да бъдат именно тук. Тези тези трябваше да залегнат в увеличаване на средствата по отношение на извънболничната медицинска помощ, по отношение на проекти и програми, свързани с профилактика и именно скрининг на обществото, за да може да промените тенденциите, които вървят в отрицателна посока. Казвам, че това бяха Ваши заявки. По отношение на това, че системата е порочна и че трябва да бъде осъществяван контрол върху източването на системата, това отново не намира място в бюджета. Имаме намаляване на разходите за персонал с близо 10%, което, на практика, обезкървява администрацията на Националната здравноосигурителна каса. На практика, хората в регионалните каси получават със 176 евро по -малко от заплатата в бюджетния сектор. В тази връзка – поради липсата на лекари, липсата на фармацевти, липсата на IT специалисти, една четвърт от бройките за контрольори стоят празни – и на този фон ние режем тази жива плът, за да можем да намалим още възможността да осъществяваме контрол. Как ще го правим този контрол – като намаляваме възнагражденията на хората, които трябва да упражняват тази дейност? Намалени са парите за заплащане на помощни средства с два милиона – това са за инвалидите. Аз не разбирам как ще борим дефицита в държавата – вероятно с помощните средства, които ще спестим от инвалиди. Това е също нещо, което няма как да бъде разбрано. Няма предвидени средства за сдвояване на електронното пациентско досие с мобилното приложение „еЗдраве“ от общопрактикуващите лекари. Това пък, от своя страна, е свързано отново с разходите. Това бяха оръжията на пациента, с които той в реално време да може да контролира къде отиват парите му. Вие отнемате това оръжие на пациента. Ще може да му бъде извършен фиктивен преглед, ще може да бъде източена Здравноосигурителната каса, без да разбере пациентът как. Ето това беше начинът. Няма предвидени средства от 40 млн. евро за създаване на системата за издаване на електронни здравни карти – дигитални и на физически носител, тъй като бяхме предвидили, че хората, които нямат смартфони, могат да имат такава карта и да осъществяват реален контрол в реално време. Това означава, че всичките Ви твърдения за повишаване на контрола в системата на българското здравеопазване остават само пожелания и гръмки твърдения по време на една предизборна кампания. Още нещо много важно, свързано с намаляването на средствата за референтни лекарствени продукти, така наречената генерична политика. Това е посока, залегнала в Националната здравна стратегия, приета тук, в Народното събрание. Ако този бюджет беше правен в Министерството на здравеопазването, това щеше бъде коригирано. Абсурдно е държавата да прави крачка назад в посоката, която е избрала преди години. Намалени са също… От текстовата част на бюджета липсва нещо, което е много важно – уреждането на здравноосигурителните права на българските монаси в Света гора. Сега, тук става въпрос за 36 български граждани. Тоест, като ние не осигурим здравноосигурителните вноски на тези хора, ние ще преборим дефицита и държавата няма да влезе в процедура по свръхдефицит. Също така имаме включване на заплащането на трансплантация на органи и клетки в чужбина по реда, който да се финансира от държавния бюджет и от общинските бюджети. Отпаднало е изменението в Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за нас остава огромен проблем това, че няма пари и за болниците в труднодостъпните райони, невъзможност да осъществяваме политика там, където трябва да гарантираме конституционните права на гражданите за достъпно здравеопазване. Уважаеми колеги, нашата парламентарна група няма да подкрепи този бюджет, защото за нас, както Ви казах, това е бюджет на излъганите надежди. Между първо и второ четене ние ще направим всички онези предложения и се надявам на разумен диалог и подкрепа в пленарната зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин подуправител от НЗОК! Ставаме свидетели на едно говорене на общи приказки, завоалирано с малко цифри. Призовавам, колеги, здравеопазването в България наистина да стане надпартиен приоритет и да не спекулираме със страховете на хората. От ПП говорихте за диспропорция в разпределянето на парите между доболнична и извънболнична помощ. Изнесохме Ви данни за последните години, когато даже и Ваш представител е бил председател на Здравната комисия – тогава увеличенията за болнична помощ спрямо предходните години е по-голямо спрямо това, което ние предлагаме в момента: 2023 г. – плюс 11%, 2024 г. – плюс 14,9%, 2025 г. – стигаме до 16% увеличение, а ние предлагаме 10%. Вие си играете със страховете на хората, когато говорите и сравнявате две части, различни от системата. А управляващата партия ГЕРБ, от миналата година няма как да имате очаквания, когато управлявате системата повече от 10 години! И когато миналата година въведохте лимитите на болниците и в края на годината ги натикахте в ъгъла! И сега много болници са завели иск срещу Националната здравноосигурителна каса. И имате самочувствието да излезете и да говорите, че ние в средата на годината трябва да вържем бюджета! Това е реалният бюджет, който може да се предложи в момента, въпреки че и когато отразим предвидимата инфлация към края на годината, отново се вижда, че все пак бюджетът на НЗОК е с ръст. Когато говорим за контрол, още когато избирахме и подуправителя на Здравноосигурителната каса – отново се връщам и на репликата на преждеговорившия – как да имате очаквания?! Ние видяхме за какви хора става въпрос, когато обсъждахме оставките на управителя и подуправителя на НЗОК! Мисля, че там по-голямата част в залата се обединихме и затова приехме оставките. Избрахме нов подуправител, с който да поемем по един нов прозрачен път на управление на публичните средства. Иначе съм съгласен, че на Комисия доста миноритарно назовавахте всички проблеми, част от които Вие сте ги създали в миналите години. Сега предлагам да се обединим и да мислим заедно за здравеопазването напред. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Две неща, които са реплика към казаното дотук. Първото беше за процента за болнична помощ. Той беше 7%, когато ние правихме бюджета – на фона на 14% увеличение на приходите на Касата, тоест половината от приходите. В момента са 10% на фона на 8% увеличение на приходите, тоест изпреварващо. Това, което направихме ние, беше 30% увеличение на първична и специализирана извънболнична помощ – на фона на същите тези 14% увеличение на общите приходи. Сега на фона на 8% имаме 4% увеличаване, тоест два пъти по-малко от средното за извънболничната и почти 1,5 пъти повече за болничната. Това е тотално връщане наобратно. Ако има стъпка, то тя е стъпка назад, а не стъпка напред. По отношение на механизма за свръхфинансиране на болниците – ако няма механизъм, по който това да се ограничи, по механизъм, който е доста подобен с механизма, който работи ефективно вече няколко години в Касата за лекарствата, и за болниците може да стане това, стига да има политическа воля. Така че моля, нека не смесваме нещата. Имаме ясни цифри, които говорят с доказателства за това какво правихме ние и какво се случва сега. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин подуправител на НЗОК, скъпи колеги! Сега, от одеве няколко пъти се излиза и се влиза в спор по отношение колко процента са дали едните за болнична, колко са дали други за доболнична; едните колко мислели за доболничната, защото налели не знам си колко процента, другите колко не са. Аз искам да задам въпроса: като 2021-а, 2022-а, 2023-а, 2024 г. толкова много пари дадохте в доболничната помощ, какъв е ефектът в лечението на пациентите? Колко хора повече ползват тази доболнична помощ? И мога да Ви кажа, че последната година парите даже останаха, артисаха от доболничната помощ. Тук проблемът е съвсем различен в тази доболнична помощ. Уж там има пари, артисват на края на годината – с извинение за грозната дума, а на всяко тримесечие в края пациентите чуват едно и също: „Ами аз нямам направление! Отивай в спешно отделение, като се разболееш!“ Хората от пет години, от десет години чуват това нещо: „Ние нямаме направление. Търсете си другаде!“ И те търсят в спешно отделение, търсят по болниците. И съответно там намират лечението тия пациенти. Затова Ви обясняваме, че проблемът не е във финансирането. Финансирането не прави реформите – реформите трябва да водят след себе си финансите. И ние, докато имаме неработеща адекватно здравна система, където и да налеем парите, тя продължава да не работи тази система. Затова идеята е следната: да променим начина на работа на доболничните заведения, да изконтролираме много строго болничните заведения и тогава вече при разпределението на парите ще си дойде автоматично. Защото в едното ще останат неизразходвани пари – в болничната, съответно доболничната ще остане недофинансирана, защото ще почне да работи, и тогава ние ще преразпределим ресурса. Но ако го направим в момента, пак казвам, единственото, което ще постигнем, е да блокираме здравната система. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Дупликата ми е към Вас, доктор Симидчиев. Аз Ви помолих едно: нека да не се заиграваме с процентите и да не спекулираме със страховете на хората! Влизате отново и цитирате процентите, които сте заделяли за доболнична и болнична помощ. Ние се постарахме и сравнихме какво сте предлагали през годините. Ефектът е, че все пак броят на хоспитализациите, въпреки че като проценти, когато си играете само с цифри, отново броят на хоспитализациите всяка година е растял. Така че нека само с голи цифри да не си говорим. Защото има и нещо друго – нека да говорим нещата такива, каквито са – ние в момента определяме бюджета на Здравната каса по пера, нали така? А оттам нататък имаме изтекъл Национален рамков договор. Там е мястото, където може да се договорят и цените на пътеките. Там е мястото, където може да се заложат механизмите, по които да става прозрачно разходването на средствата, а не да предлагате механизми за изкуствено фиксиране на заплатите, които съдът после да отхвърля. Нека да не спекулираме! (Ръкопляскания от ПБ.)

Правя процедурно предложение: на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения от народните представители между първо и второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. да бъде пет дни. Благодаря.