15 юли 2026 г.

Молбата е да подложите предложението на прегласуване и се обръщам към управляващата коалиция, тъй като само трима от „Прогресивна България“ гласуваха „за“ това изслушване. Обществото е изключително притеснено от случилите се напоследък тежки инциденти по магистрали, при които чрез преминаване през ограничителните системи на пътя се случиха изключително тежки инциденти, в доста случаи имаше и жертви, и пострадали. Обществото иска отговори дали ще има промени и какви мерки са взети от Министерството на регионалното развитие и от подопечната му АПИ след първите тежки инциденти, каквито имаше преди около три седмици. Напомням – на 23 юни на автомагистрала „Тракия“, на следващия ден на автомагистрала „Струма“, на 10 юли, петък, отново тежък инцидент на автомагистрала „Тракия“. Вчера Вашият министър на регионалното развитие Иван Шишков започна да се оправдава, че всъщност трябва да се подновят вече сключваните досега договори за ремонт на инфраструктурата на пътя. Сами разбирате, че те включват и поставянето на ограничителни системи на пътя. Той се оправдаваше с наказателни процедури, със съдебни процедури, със забавяне на процедурите по ремонт на пътища. Когато влязохте в…

Да. Когато влязохте в политиката, влязохте със заявка да промените това, така че българското общество иска да чуе отговорите на „Прогресивна България“ – дали наистина са за промяна на всичко това, което се случва в България.

Уважаеми колеги! Проблемът с търговския регистър е огромен. Той не е зареден с политически контекст, но цялото общество и основно търговският оборот до голяма степен зависят именно от търговския регистър. Този проблем съществуваше и преди да се смени изпълнителният директор на Агенцията и смяната ѝ точно това целеше – да подобри работата на търговския регистър. А какво виждаме в момента? Точно обратното – голямо забатачване е, работи търговският регистър изцяло извън законовите срокове и извън законовите процедури, постановяват се откази тогава, когато трябва да се постановят указания за отстраняване на нередовности, директно откази се постановяват, с над два пъти по-дълго работи от законовите срокове, така че на тези въпроси трябва да се отговори възможно най-бързо. От вчера и Висшият адвокатски съвет зададе редица въпроси към министъра на правосъдието, а този проблем е на дневен ред от доста време, а ние не сме чули властта какво прави, освен просто смяна на шефа на Агенцията. Трябва да имаме отговори как ще подобрим работата на търговския регистър възможно най-скоро, защото се вижда само и единствено влошаване в неговата работа. Благодаря Ви. Моля за прегласуване и да работим в името на българските граждани, за да разберем в крайна сметка защо не се решават техните проблеми. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Всички 240 народни представители сме се заклели във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа. А какъв по-голям интерес за българския народ от осигуряването на неговото спокойствие и неговата сигурност, които в момента са застрашени, тъй като продължават все още незаконните и престъпни действия на украинската престъпна групировка КУБ и на нейния представител Олег Невзоров, който е бил експулсиран поради заплаха за националната сигурност, и след това, по незнайно какви причини, дори и бившият председател на ДАНС не си спомня защо е издал обратната заповед. И продължава този човек да се разхожда свободно из Варна, и продължава с незаконните си действия както той, така и неговите приближени, покровителствани явно от висши чиновници и политици, дори и тук – в Народното събрание. И докато другите парламентарни групи имат какво да крият…

…обръщам се към „Прогресивна България“ – и Вие ли имате какво да криете? Има ли нов чадър над Олег Невзоров и украинската престъпна групировка КУБ? Ако няма, гласувайте „за“.

Госпожо Председател, възразявам по становището, което го представиха от партия ВЪЗРАЖДАНЕ, относно случая във Варна. Този случай е разгледан в Комисията. Взето е съответното отношение. Мисля, че се правят неверни внушения – „Прогресивна България“ не закриля никого и недейте да правите тези внушения. Това ми е възражението по процедурата. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Госпожо Председател, Вие постоянно тук казвате, че Правилникът трябва да се спазва, за всички да е еднакъв, само че в момента допуснахте да се направи процедура, която беше отношение по предходно гласуване. И това не беше редно, и трябваше да прекъснете Вашия колега, който взе думата преди малко. И сега става много неудобно, когато допускате такива нарушения в Правилника, защото сега аз също мога да отговоря на Вашия колега, и ще се завъртят процедури след процедури, за да му обясня как не допуснаха нашите представители в Комисията. Не допуснаха Коста Стоянов, който вече от една година се занимава с този случай и благодарение на него става ясно пред цялото общество какви мафиотски действия са се водили от тази част на залата – от дясната част, които са покровителствали украинската групировка. И в момента Вие нарушавате процедурата и се чудите после защо следват нарушения. Моля Ви се – повече не ги допускайте тези процедури.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 14 от Конституцията на Република България казва: „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото.“ Законодателят залага този принцип не като пожелание, а защото разбира огромното значение на българското семейство. Нуждата да закриляме децата и да поставим майката в центъра на всички държавни и институционални усилия. Какво означава това на практика, а не на хартия? Че всички трябва да разбираме, че българската държава се крепи на българското семейство и нему е възложила трите основни задачи, които осигуряват съществуването на държавата въобще: - Отглеждането на децата ни. - Изработването на брутния вътрешен продукт на страната. - Грижата за социалната ни система. Без усилията на семейството в тези три насоки държавата е кухо понятие дори на хартия. А майката е онази най-важна фигура в българското семейство, носител на незаменимото призвание – раждането на децата ни. Затова за нас подкрепата на майчинството трябва да започва от репродуктивното майчино здраве, да продължава през раждането и първите години на детето и да обхваща достъпа до грижа, възможността за работа, образование, жилищна среда и социалната сигурност на семейството. В България демографската криза е факт. Факт, който не среща разбиране от управляващите. Дори не намира място в предизборната им програма и тази липса на разбиране се изрази в символичното закриване на Комисията по демографска политика, а впоследствие започна да има и реални измерения – липса на каквито и да е политики, които да отразяват законодателни мерки. Напротив, тук в Народното събрание започна да се прокрадва едно популистко говорене за майката, в което чуваме фрази как майката трябва да си стои в къщи, майката трябва да ражда деца и да си ги гледа, за да повдига раждаемостта. От тази трибуна ние искаме да заявим, че за майките не се говори с кухи празни приказки. Българската майка е водеща по раждаемост в Европа. Българската майка по официална статистика изработва 47% от брутния вътрешен продукт на България. И ако някой посочва да си стои вкъщи, трябва да е готов за фалит на държавата. Българската майка, българската жена полага невидим труд, който не се отчита като добавена стойност към брутния вътрешен продукт. Милион и половина жени полагат труд под формата на готвене, чистене, грижи за възрастни родители и семейството, като по изчисления, ако беше отчитан, щеше да възлиза на минимум 18 милиарда годишно. Затова е от огромно значение популизмът, лицемерието и говоренето, родено в пълно неразбиране, да спрат. Демографският проблем не може да бъде свеждан до твърдението, че българската жена не иска да ражда и да се вменява една несъществуваща вина, че тя не ражда достатъчно, не стои в дома достатъчно и въобще не прави нещо достатъчно. Върху демографската картина тежат най-ниската продължителност на живота в Европейския съюз, емиграцията, високата смъртност, трудният достъп до здравни и социални услуги и липсата на достатъчно подкрепа за семействата. Липсата на достъп до ясли и детски градини, точно в градовете, които допринасят най-много за брутния вътрешен продукт. Това, че ниската плодовитост не е основният източник на демографска криза, не означава, че държавата не трябва активно да насърчава раждаемостта. Напротив. Но раждаемостта се насърчава, когато семействата имат сигурността, че няма да останат сами в разходите, грижата и последиците за професионалното си развитие. Да предоставим възможност на българската майка, а и на българското семейство да вземе решение, за да има още едно дете, окуражено от държавата, че институциите ѝ ще бъдат до него, е основна наша задача. И когато окуражаваме българската майка да ражда деца, нека да говорим с ясното съзнание, че пред нея стои непосилната задача да крепи семейството, икономиката и възпитанието на децата си, докато ние закриваме яслени групи, защото не можем да реформираме сектора. Вчера на протеста на майките една жена ми сподели, че в нейната детска градина тази година са обявили нулева година за яслена група, защото нямат медицински сестри. И с тази огромна вина пред тези всички жени, ние казваме – стой си вкъщи. А кой ще работи, колеги? Вие ли? Кой ще заеме позициите на медицински сестри, учители, социални работници, държавни служители, десетки други професии, в които жените понякога са близо 90%? Ние трябва да осигурим на майките възможност да се върнат на работа, защото имаме нужда от тях. Вие имате нужда от тях. Да получат пълната сума за майчинство през втората година, докато се върнат на работа, ще ги стимулира да работят, а не да им обясняваме да си стоят вкъщи, защото просто нямаме ясли, детски градини, социални услуги. Нямаме условия за раждане на повече деца. Занимаваме майките с безкрайно ходене по гишета, за да си подават милион документи. А как да стоят вкъщи, като трябва да са по гишетата? И накрая, няма нито един исторически период, в който българската жена да не е работила наравно и рамо до рамо до българския мъж. Ние сме общество на работещи майки, на жени, които могат да правят и изработват чудеса. Нашата работа не е да им обясняваме къде да стоят, а скромно и смирено да им дадем всички възможности да се справят с тази непосилна задача. Нека поне по тази тема спрем да казваме на майките как да живеят и да започнем да премахваме пречките, които сами сме им създали. Да им дадем свободата сами да решават кога да се върнат на работа, как да организират грижите за децата си и как да подредят живота на семействата си. Нашата работа не е да ограничаваме този избор, а да гарантираме, че държавата няма да го наказва. Подкрепата за майчинството трябва да е подкрепа, която гарантира свободата и самочувствието на жената, която е и майка, за да реализира потенциала си, без да бъде заставена да избира между двата полюса – децата или професията. Ние всички имаме нужда тя да успее и в двете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 11 юли отбелязахме Световния ден на населението – ден, обявен от Организацията на обединените нации по повод раждането на петмилиардния жител на планетата през 1987 г. Това е ден, в който светът насочва вниманието си към демографските процеси – към раждаемостта, миграцията, бедността, човешките права и перспективите пред бъдещите поколения. Докато населението на света продължава да расте, България е изправена пред една от най-тежките демографски кризи в своята съвременна история. През 1990 г. населението на страната надхвърля осем милиона и шестстотин хиляди души. По официални данни към 31 декември 2025 г. българските граждани са едва шест милиона четиристотин двадесет и три хиляди двеста и седем. Това означава, че само за едно поколение България е загубила повече от два милиона и двеста хиляди свои граждани. Това не са просто числа. Зад тях стоят обезлюдени села, затворени училища, опустели детски градини, липса на млади семейства, недостиг на работна сила и цели региони, които бавно, но неумолимо губят своята жизненост. Днес населението на България е разпределено крайно неравномерно. Това не е случайност. Хората търсят поминък там, където има работа, перспектива, качествено образование, достъпно здравеопазване и сигурност. Те се насочват към икономически развитите райони, защото държавата години наред не успя да осигури балансирано регионално развитие. Демографската картина, която виждаме днес, не е възникнала за година или две. Демографията е резултат от политики, водени десетилетия наред. Решенията, взети преди 30 години, дават своите плодове именно днес. Затова е редно да си зададем няколко трудни, но неизбежни въпроса: Защо значителна част от българската промишленост беше ликвидирана, вместо да бъде модернизирана и адаптирана към условията на пазарната икономика? Защо предприятия, които осигуряваха работа и поминък на цели региони, бяха затворени, а хиляди хора останаха без перспектива? Защо машиностроителни заводи и производствени мощности бяха разрушени, за да отстъпят място на търговски площи и краткосрочни спекулативни инвестиции? Защо земеделието беше оставено без дългосрочна стратегия, а реституционните процеси често протичаха без необходимата подготовка и подкрепа за хората, които трябваше да превърнат върнатата земя в жизнеспособни стопанства? Защо бяха унищожени предприятия с десетилетни традиции, висок производствен капацитет и доказан потенциал? Тези въпроси не са опит да върнем времето назад, те са необходимият разговор за грешките, които не бива да допускаме отново. Днес жънем това, което беше посято преди десетилетия. Зад всяка демографска статистика стои икономическа политика. Когато една държава загуби своето производство, тя започва да губи и своите хора. Когато липсват работни места, младите търсят бъдещето си другаде. Когато цели региони останат без икономическа перспектива, обезлюдяването се превръща в неизбежност. Днес цели общини приличат повече на музеи на спомените, отколкото на места с бъдеще. Там няма детски смях, няма училищен звънец, няма живот, има празни къщи, затворени училища и все повече тишина. Често говорим за демографска политика, но демографската политика не започва и не завършва с еднократни помощи или краткосрочни програми. Тя означава силна икономика, достойно заплатен труд, качествено образование, достъпно здравеопазване, модерна инфраструктура, справедливост и регионално развитие за младите хора, за да могат да изградят бъдещето си в България. Няма магическа пръчка, която да обърне демографските процеси за година или две, но има държавнически решения, които могат да променят посоката през следващите десетилетия. Днес сме длъжни не просто да констатираме тревожни факти, длъжни сме честно да признаем причините, които ги породиха, защото едно е политическото говорене, а съвсем друго е държавническата отговорност. България има нужда от дългосрочна национална политика, която да възстанови икономическата жизненост на регионите, да създаде условия за качествена и достойно платена работа и да даде увереност на младите хора, че могат да създават семейство, да отглеждат децата си и да изграждат бъдещето си тук, защото най-ценният капитал за една държава са хората, а когато губим хората си, губим и бъдещето си. Нека направим така, че след години статистиката да не бъде разказ за това колко българи сме изгубили, а доказателство, че сме успели да върнем надеждата. Най-голямата инвестиция е всяко родено дете, а най-голямата загуба – нероденото. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Поредното падение на българската външна политика под ръководството на Румен Радев. Днес външният министър на България Велислава Петрова-Чамова е на посещение в Киев. След като българската външна политика бе подчинена на турския външен министър Хакан Фидан, сега това се случва по отношение на Украйна и антируския псевдоелит на страната. За нас не е изненада, че българската външна политика отсъства. Не е изненада, че евроатлантиците, към които Румен Радев се присъединява открито с делата си, превърнаха родината ни в колония на Брюксел и в колония на Киев, а както напоследък видяхме, дори и в най-послушното кученце в целия Европейски съюз. Румен Радев грубо излъга и предаде избирателите си. Това той направи, като каза, че иска нормализиране на отношенията с Русия. Бившият президент и настоящ министър-председател създаде нов подход в дипломацията – нормализиране чрез санкции. Неслучайно в интервю на посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова за агенция ТАСС, тя заяви – цитирам: „Румен Радев говори много премерено и призовава за връщане към дипломацията и прагматичния подход“, но – дебело подчертавам – де факто на всички международни форуми в позициите както на министъра на външните работи, така и на дипломатите, които представляват България, нищо не се е променило. Терминът „руска агресия“ продължава да доминира в българската риторика извън пределите на България. Още по-притеснително е, че посланикът на Русия заяви: „Връзките по много въпроси са прекъснати.“ Подчертавам, че те вече са прекъснати – не се прекъсват, не са под опасност да бъдат разрушени, а това вече е сторено, и то безвъзвратно. На фона на усилената евро-атлантическа позиция на цялото правителство на Румен Радев и особено на ключовото за целта Министерство на външните работи с министър – свирепият евроатлантик Велислава Петрова-Чамова, пропагандата у нас се опитва да ни представи заслугата за премахването на руския патриарх Кирил от 21-вия пакет санкции като изцяло българска. Същевременно у нас почти не се говори за това, че това стана благодарение на твърдата позиция на Ватикана, изказана и подкрепена от Италия под ръководството на премиера Джорджа Мелони и вицепремиера и министър на външните работи Антонио Таяни, които поставиха ясна граница между геополитиката и религиозните институции. Италия ясно се стреми да избегне внушенията за атака от страна на католицизма срещу православието. Без тази решителна позиция отпадането на името на патриарх Кирил нямаше да бъде постигнато от беззъбата, неефективна и скопена българска дипломация, която е свикнала единствено да получава нареждания. Подобно е положението и с „Лукойл“, и с името на Вагит Алекперов. „Лукойл“ е компания, която е част от големия консорциум на Ротшилд. И лъжите на правителството на Румен Радев не спират дотук. Въпреки ясно презентираната линия за сближаване с Русия преди изборите, след изборите виждаме как външният ни министър Велислава Петрова-Чамова е в Киев, за да угодничи и да изпълнява всевъзможни желания. Обсъждат се възможности за допълнителен пренос на газ към Украйна за следващата зима. Ще договарят ли съвместното строителство и собственост на АЕЦ „Белене“? Преносът на газ има ли връзка с „Боташ“? Видно е, че всячески се опитват да замажат положението с губещия договор с „Боташ“, който ни натресе самият Румен Радев. И това е поредната лъжа спрямо неговите избиратели. Имат ли тези енергийни проекти връзка с исканията на Турция за транспортен коридор? За коя енергийна сигурност са загрижени от „Прогресивна България“ повече – за тази на Украйна или за тази на България? Защо Румен Радев продължава продажбата на български оръжия към Украйна? Тези въпроси изникват още на пръв поглед от поредното предателско посещение в Киев на политическо управление, което спечели доверие точно заради разумните си позиции спрямо Русия и Украйна. Тези позиции обаче издържаха едва до самите избори, след което видяхме поредната евро-атлантическа лъжа, умело дирижирана от Румен Радев и от Велислава Петрова-Чамова. Цитирам отново: „България търси тези варианти, които биха били от най-голяма помощ за Украйна и биха имали положителен ефект за нашата страна“ – заяви министърката, цитирана от БТА. Разбира се, не става ясно какъв е този положителен ефект за нашата страна, освен потупване по рамото от Брюксел. Очевидно е, че това е поредната лъжа за избирателите на Румен Радев, прикрита от сладки приказки за имагинерната изгода за България. Нещо, което е в типичния стил на Бойко Борисов и Делян Пеевски – сладки обещания, които обаче не са подкрепени с действия. Продължавам с цитата: „България може да играе важна роля за гарантирането на енергийните доставки за Украйна през предстоящата зима, тъй като разполага с възможност да увеличи значително количествата газ, доставени по маршрута към страната. Очаква се в Киев да бъдат обсъдени конкретни мерки за укрепване на енергийната сигурност на Украйна, включително възможности за увеличаването на преноса на природен газ през България през предстоящия зимен сезон“ – това каза министърът на външните работи Велислава Петрова в интервю за „Евронюз“. Отново цитат: „За мен е важно да определим каква може да бъде ролята на България – както в краткосрочен план да осигури необходимата подкрепа за Украйна през зимата, така и в дългосрочен план това да се превърне в път за по-активно участие на България във възстановяването на страната“ – заяви външният ни министър. На всичкото отгоре украинската посланичка награди кмета на Смолян с грамота и проведе среща с председателя на Общинския съвет – Смолян, и областния управител. Вместо управляващите от „Прогресивна България“ да поискат оставката ѝ поради бруталната ѝ намеса във вътрешните работи на България, Олеся Илашчук продължава да обикаля нашата страна, вероятно в търсене на нови незаконни проекти в Родопите, по примера на КУБ във Варна, където, за радост, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ успяхме да ги спрем. Все още няма отговор от Румен Радев за това какви действия ще предприемат управляващите спрямо украинската посланичка. Той много удобно за него прехвърли топката на министъра на вътрешните работи, който също не е отговорил на Коста Стоянов по въпроса. Ролята на България е определена отдавна от нас – от ВЪЗРАЖДАНЕ – като мост между Изтока и Запада. Не така стоят нещата с правителството на Румен Радев, което открито работи за Украйна. Дотук добро обещание, което обаче не бе подкрепено с реални дела. Това е обещанието да няма повече парични инжекции за Украйна. В предложения от екипа на Румен Радев бюджет ясно личи сумата от 33 млн. и 230 хил. лв., заложени като помощ за Украйна. Това е поредната лъжа, която разчита на това, че е изказана по-гръмогласно от истината. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме тези средства да бъдат отпуснати на Министерството на външните работи и Министерството на културата за дейности, свързани с българите зад граница. Предстои да видим как ще гласуват „Прогресивна България“ в пленарната зала, след като те самите са заложили тези милиони за Украйна, ощетявайки българската държава. Тези милиони се полагат по силата на Споразумението с Украйна, което е подписано от Андрей Гюров. Споразумение, за което преди изборите Румен Радев гръмко заяви, че нарушава Конституцията и той самият не го приема. А ако си мислите, че ще кажа, че това е лъжа от страна на бившия президент, се лъжете, защото това е подмяна на вота на избирателите. След изборите най-големият критик на това споразумение, а именно Румен Радев, го защити и съответно групата на „Прогресивна България“ гласува за Споразумението в Народното събрание. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ обаче сме тук точно за да разобличаваме лъжата, дори и да е изказана от най-добрия лъжец в лицето на Румен Радев и неговите министри. Самият Румен Радев подкрепи в Анкара 80 млрд. долара военна помощ за Украйна, като държавите членки се разбраха да запазят сумата или дори да я надградят, тоест да стане по-голяма през 2027 г. Решението бе взето на Срещата на върха на Алианса в турската столица и е сред най-мащабните финансови ангажименти в подкрепа на Киев. Това е гарантирано от Румен Радев – финансовата помощ за Украйна е от ключово значение за украинската държава. Следва да припомним обаче изказване на Велислава Петрова-Чамова от 10 юни 2026 г. Тогава тя съобщава, че всяко решение за помощ за Украйна ще бъде вземано от Министерския съвет и забележете, дебело подчертавам, след дебат в парламента. До ден днешен обаче такъв дебат няма. Никой не е подложил на дебат 33 млн. и 330 хил. лв. инжекция за Украйна. Никой не подложи на дебат удължаването на престоя на американските самолети на цивилното летище София. Тук тезите, че престоят им се налага, защото сме държава – член на НАТО, издишат, защото по тази логика утре може да имаме турски самолети на летище „Васил Левски“ в София. И отново няма да кажа, че това е лъжа спрямо избирателите на Румен Радев, защото това е много повече. България няма нужда от лъжци начело на външната ни политика. България няма нужда от работа за чужди държави. България няма нужда от лъжци начело на вътрешната ни политика. България има нужда от ВЪЗРАЖДАНЕ! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, първо, моля на основание чл. 43, ал. 1 от ПОДНС да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, госпожа Илияна Владова – директор на дирекция „Държавни разходи“, господин Галин Желев – директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление на капиталовите инвестиции, държавно участие и концесии“, госпожа Детелина Караенева – директор на дирекция „Национален фонд“, и госпожа Ваня Вачева – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг“.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям Ви в резюме: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 7 юли 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Гълъб Донев – заместник министър-председател и министър на финансите; Людмила Петкова – заместник-министър на финансите; Стефан Петров – председател на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет; Петър Чобанов – подуправител на Българската народна банка; Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; Донка Михайлова – заместник-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините, и Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините; представители на синдикалните и работодателските организации, директори на дирекции и експерти към Министерството на финансите. В началото на своето изложение министър Донев подчерта, че дефицитът от 5,7% не е дефицитът на настоящото правителство. Това е бюджетният дефицит, който е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси през последните пет години. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026 – 2028 г. е дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% от БВП през 2027 г. и 3,0% от БВП през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода. По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 39,3% от БВП за 2026 г., 37,7% от БВП за 2027 г. и 37,1% от БВП за 2028 г. при 37,6% от БВП по предварителните отчетни данни за 2025 г. Въз основа на допусканията през периода 2026 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към края на 2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро. Политики и мерки Основните цели на данъчната политика за периода 2026 – 2028 г. са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки: - Ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 – 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. В тази връзка се предлага акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия да бъдат променени от 1 август 2026 г. - Разширяване на обхвата на лицата, прилагащи режима по Глава 21а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез включване и на лицата, представляващи публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия. - Погасяване на задължения за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти с цел по-ефективно събиране на публичните вземания и лихвите по тях. - Въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България. - Въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите – годишна такса в размер на 6000 евро, и променлива част в размер на 10 на сто върху стойността на комисионното възнаграждение, обвързано с резултати – брой привлечени регистрирани потребители, депозити, залози или друг измерим резултат, постигнат чрез дейността на афилиейт оператора по популяризиране на хазартните игри, организирани от хазартния оператор и други. - Блокиране на плащания от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цел намаляване на нелегалния хазарт и блокиране на игрални нелегални сайтове от мобилни оператори, интернет доставчици и други. - Продължава действието на мярката по предоставяне на ваучери за храна, както и за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьол. Инвестиционна политика Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 9 360,6 млн. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 4 028,9 млн. евро и с европейско финансиране от 5 331,7 млн. евро (в това число по НПВУ). В съответствие с наличния бюджетен ресурс и извършената от първостепенните разпоредители с бюджет приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026 – 2028 г.“ – приложение към Проекта на закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 г., като срокът на Програмата е съобразен с Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г. Продължава разплащането на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти (ИПОП), стартирала още през 2024 г., като за целта през 2026 г. е разчетен общ ресурс в размер на 1 108,0 млн. евро. По държавния бюджет на Република България за 2026 г. Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 28 460,8 млн. евро. Разходите по държавния бюджет са в размер на 17 600,6 млн. евро. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) – нето са в размер на 16 897,9 млн. евро и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 16 904,8 млн. евро и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 6,9 млн. евро. За 2026 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 1 282,2 млн. евро. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 319,8 млн. евро и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер. Бюджет на съдебната власт за 2026 г. Висшият съдебен съвет предлага за 2026 г. Предложението на ВСС е за намаляване на равнището на приходите по бюджета на съдебната власт за 2026 г. с 16,4 млн. евро спрямо ЗДБРБ за 2025 г. В проекта на ВСС за 2026 г. общият размер на разходите е 787,6 млн. евро (увеличение със 79,9 млн. евро спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2025 г.), от тях 755,9 млн. евро са за текущи разходи (със 71,4 млн. евро повече спрямо 2025 г.), като е предвидено увеличение на средствата за персонал с 56,9 млн. евро спрямо 2025 г. Предложението е за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2025 г. в размер на 0,5 млн. евро. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2026 г. се предлага да бъде в размер на 726,3 млн. евро. Министерският съвет предлага за 2026 г. Министерският съвет предлага намаление на приходите по бюджета на съдебната власт за 2026 г. с 11,2 млн. евро спрямо ЗДБРБ за 2025 г. Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на 762,0 млн. евро, или увеличение с 54,2 млн. евро спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2025 г. При така изготвените разчети разликата в разходите между двата проекта е в размер на 25,6 млн. евро. Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 734,1 млн. евро, като увеличението спрямо 2025 г. е в размер на 49,5 млн. евро, в това число за разходи за персонал 51,5 млн. евро. В частта на капиталовите разходи средствата са увеличени спрямо 2025 г. с 4,7 млн. евро. Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2025 г. в размер на 0,5 млн. евро. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2026 г., което е резултативна величина между планираните бюджетни показатели по бюджета на съдебната власт, е предложено да бъде в размер на 688,6 млн. евро. Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2026 г. между двата проекта е 37,7 млн. евро. Бюджет на Народното събрание за 2026 г. За бюджета на Народното събрание за 2026 г. са предвидени приходи от 971,5 хил. евро; разходи от 65,2 млн. евро, от които текущите разходи – 61,4 млн. евро, капиталовите разходи – 3,5 млн. евро, и резерв за неотложни и непредвидени разходи – 255,6 хил. евро и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) от 64,2 млн. евро. В заключение министър Донев посочи, че с Преходните и заключителните разпоредби се правят промени в данъчните закони във връзка с изложените по-горе мерки в данъчната политика. По Законопроекта са проведе дискусия, на която бяха застъпени следните становища и искания: В изказването си Петър Чобанов – подуправител на БНБ, посочи, че оценката на БНБ за българската икономика за 2026 г. е, че ще продължи растежът да е относително висок в сравнение с останалата част от еврозоната, като инфлацията ще бъде по-висока в сравнение с инфлацията от предходната година. Той подчерта, че моделът на растеж е неустойчив, тъй като е базиран основно на потреблението, поради което са налице и ясни сигнали за прегряване на икономиката при твърде ниско ниво на растеж от 2,8%. Освен това пазарът на труда остава напрегнат, не е добро състоянието на капитала и технологиите. По отношение на инвестициите той акцентира върху промяна на модела чрез формиране на стратегически партньорства, а не да се разчита единствено на преки чуждестранни инвестиции. В изказването си Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, отбеляза, че макроикономическата прогноза на Фискалния съвет е сходна с тази на БНБ. Те предвиждат по-висок БВП с приблизително три милиарда евро повече в резултат на по-високата инфлация. Призовават правителството за по-амбициозни структурни реформи през следващите няколко години в секторите администрация, здравеопазване, образованието и пенсионна реформа, за да бъдат постигнати заложените от правителството дефицити. В становището си относно Законопроекта Донка Михайлова – заместник-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, акцентира върху два въпроса, свързани с Инвестиционната програма на общините и с такса битови отпадъци. Според нея е изключително важно финансирането на Инвестиционната програма да се базира не на подадените от общините предложения за размер на финансирането за 2025 г., а въз основа на сключените споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Изразено беше притеснение, че прехвърлянето на проекти от Инвестиционната програма към европейско финансиране може да доведе до несправедливо санкциониране на тези общини с финансови корекции. Предложено бе общините да могат да извършват междинни и окончателни плащания по Инвестиционната програма със собствени средства или заемни такива, като искат да имат гаранция, че тези средства ще бъдат възстановени. Що се отнася до такса битови отпадъци, предлагат конкретни текстове, уреждащи реда и условията за продължаване на преходния режим при въвеждане на новите основи за такса битови отпадъци. Представителите на работодателските организации (БСК, БТПП, КРИБ, ССИ) приветстваха запазването на данъчно-осигурителната тежест, замразяването на автоматичното повишаване на възнагражденията в някои публични сфери, като се надяват това да стане постоянна мярка в бюджета за 2027 г., както и изработването на нов механизъм за формиране на минималната работна заплата. Не подкрепят повишението на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове да бъде от 1 август 2026 г., тъй като такава промяна не е залегнала в бюджетите на предприятията, като ССИ не подкрепя по-специално и компенсациите за така наречения скъп ток за небитовите потребители и високите военни разходи в рамките на ангажиментите на страната в НАТО. Представителите на работодателските организации подчертаха, че очакват предприемането на по-амбициозни мерки и политики от правителството за ограничаването на държавния дълг и дефицита в следващите бюджети. В писменото си становище АИКБ се въздържа от подкрепа на Законопроекта, тъй като той не предлага достатъчно решителна фискална консолидация. Според представителите на синдикалните организации – КНСБ и КТ „Подкрепа“, приходите в бюджета са подценени и настояват за адекватно увеличение на заплатите, имайки предвид повишените цени на ток, топла вода и парно. Искат от 1 януари 2027 г. всички държавни служители да заплащат своите осигуровки, включително и тези от сектор „Сигурност“, при съотношение 60:40 – работодател – служител, а не поетапно въвеждане, както и 10%-то намаление на разходите за персонал да обхване всички ведомства, включително и силовите такива. Настояват за въвеждане на механизъм за договаряне на заплатите в публичния сектор, базиран на издръжката на живота. Подкрепят по-агресивно вдигане на минималните осигурителни прагове с оглед борбата със сивата икономика. Народните представители Теменужка Петкова, Красимир Вълчев и Владислав Горанов не подкрепят Законопроекта, тъй като той представлява тежко нарушение на Закона за публичните финанси, който допуска дефицит, по-висок от 3% само при наличие на извънредните обстоятелства по чл. 24, ал. 3 от същия закон. Европейските правила ясно уточняват какво се разбира под събития, които са извън контрола на съответното правителство. Изразен беше скептицизъм относно волята на правителството за фискална консолидация. Посочено бе, че социалните разходи са нараснали с 4% от БВП спрямо 2020 г. (от 11,7% от БВП през 2020 г. до 15,8% от БВП към настоящия момент) и ако не се увеличат данъците, тежестта ще падне върху разходите за развитие (инвестиции, образование, инфраструктура за изкуствен интелект). Подчертано бе, че липсата на решителни мерки за рязка фискална консолидация обрича макроикономическата стабилност на страната. Подобни аргументи бяха посочени и от народния представител Атидже Алиева-Вели, като според нея Законопроектът следва да бъде подкрепен, тъй като с него се прави опит за стабилизиране на държавността, за гарантиране функционирането на основните системи на държавата – отбрана и сигурност, образование и здравеопазване, както и да се гарантира непрекъсваемостта, предвидимостта и адекватното финансиране на основни общински услуги – детски ясли и градини, училища, социални услуги и други. Народните представители Асен Василев и Венко Сабрутев застъпиха тезата, че в настоящия законопроект има много капиталови проекти, които не отговарят на изискванията за разплащане и според тях огромният ръст на капиталовите разходи генерира основната част от свръхдефицита. Освен това в Законопроекта липсва разбивка за около 1,5 млрд. евро – издръжка, и 1,7 млрд. евро – капиталови разходи, поради което разходите в централния бюджет следва да се опишат детайлно в чл. 1, ал. 5 от Законопроекта, както това беше направено в държавния бюджет за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Народните представители Константин Проданов и Георги Чакъров защитиха Законопроекта като разумен компромис, съдържащ реални стъпки към реформи – премахване на автоматизмите и въвеждане на мерки за повишаване на събираемостта. Отхвърлени бяха предложенията за масови административни уволнения като логистично и икономически несъстоятелни, подчертавайки, че избраният темп на фискална консолидация от близо 2% от БВП е адекватен. След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – „за“ – няма гласове, „против“ – 18 гласа, „въздържал се“ – 5 гласа. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – „за“ – 14 гласа, „против“ – 9 гласа, „въздържал се“ – няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., беше разгледан на редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г. в Комисията по правни въпроси“ – в резюме. „Проектът на бюджет на съдебната власт за 2026 г. беше представен от министъра на правосъдието, който посочи, че същият е изготвен съобразно фискалните предизвикателства пред публичните финанси, отчитайки основния приоритет на правителството по отношение на тяхното стабилизиране и съответно предприемането и прилагането на мерки за намаляване на бюджетния дефицит и повишаване ефективността на публичните разходи. В приходната част по предложенията по чл. 2, ал. 1 от Законопроекта имаше различия между предложението на Висшия съдебен съвет и предложението, направено от министъра на правосъдието. Разликата в приходната част. В предложението на Висшия съдебен съвет в приходната част се сочи сумата от 61 млн. 355 хил. евро. Министерският съвет прогнозира приходната част в бюджета на съдебната власт в размер на 66 млн. 468 хил. евро, като разликата е в размер на 5 млн. 113 хил. евро. В разходната част проектът на бюджет, съставен от Висшия съдебен съвет, предвижда увеличение със 79,8 млн. евро спрямо одобрените бюджетни разходи за 2025 г. Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания в разходната част и възможностите на бюджета, предвижда увеличение на разходите спрямо одобрените за 2025 г. с 54 млн. 248,3 хил. евро, или общо разходи в размер на 762 млн. 033 хил. евро, които съответно служат за обезпечаване дейността на съдебните институции, и съответно предвижда и покриване на капиталовите разходи. По отношение на резервите за непредвидени или неотложни разходи предложенията в двата проекта съвпадат. По отношение на бюджета на Министерството на правосъдието, отразен в чл. 13 от Законопроекта, министърът на правосъдието представи основните политики и програми, които са планирани за 2026 г. в областта на правосъдието и изпълнението на наказанията, като отбеляза, че във висока степен са осигурени необходимите средства за изпълнение на основните политики и програми. Прогнозираните постъпления от приходи, помощи и дарения в Министерството на правосъдието за 2026 г. са в размер на 52 млн. 575,8 хил. евро. Определеният размер на разходите е 360 млн. 030,3 хил. евро. Следва да отбележа, че изрично министърът на правосъдието посочи, че параметрите на проекта на бюджет, съставен от Министерския съвет, се доближават до планираните от Висшия съдебен съвет приходи и разходи и той изрично подчерта пред Комисията, че възнагражденията на магистратите и съдебните служители няма да бъдат намалявани, и добави, че въпросът за намаляване на възнагражденията за сметка на промяната на модела за осигуряване никога не е стоял. Това беше и голяма част от дискусията в Правната комисия. В дискусията взеха участие народните представители Янка Тянкова, Милен Трифонов, Надежда Йорданова, Петър Петров и Велислав Величков, както и гостите, които представиха своите становища. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси: По предложения чл. 2 от Законопроекта: - без гласове „за“, 10 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет; - с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерски съвет. По предложения чл. 13 от Законопроекта: с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52 602 01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Това беше докладът в резюме. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Ще изчета доклада в резюме: „На свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. По проектобюджета на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията за 2026 г., представен от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова, са заложени приходи в размер на 19 368 000 евро. Общият размер на разходите е 71 544 500 евро, като: - 58 021 300 евро за Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност. За изпълнение на целите на тази политика ще бъдат използвани средствата и по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз, чийто размер възлиза на 5 249 800 евро; - 7 704 900 евро за Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество и; - 5 818 300 евро за бюджетна Програма „Администрация“. В дискусията взеха участие народните представители Александър Иванов, Мартин Димитров, Богдан Богданов, Байрам Байрам и Борис Аладжов. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без „за“, „против“ – 14, и „въздържал се“ – 7 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за“ – 13, „против“ – 8, без „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми в резюме да представя: ДОКЛАД на Комисията по енергетика по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Комисията по енергетика на свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители на Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране, Агенцията за ядрено регулиране, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, както и представители на заинтересовани организации. По Законопроекта има постъпили становища от компетентни институции. В хода на заседанието бяха обсъдени: бюджетната рамка на Министерството на енергетиката; финансовото обезпечаване на регулаторните органи, дейността на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, както и ресурсите за реализация на стратегическите енергийни проекти, включително изграждането на нова ядрена мощност на площадката на „АЕЦ Козлодуй“; развитието на газопреносната инфраструктура; разширението на подземното газово хранилище „Чирен“; и модернизацията на ключови енергийни обекти. В рамките на дискусията народните представители поставиха въпроси по отношение на обсъжданите теми към представителите на Министерството на енергетиката и енергийните дружества, на които бяха дадени необходимите разяснения. След проведеното обсъждане Комисията по енергетика проведе гласуване и с 14 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: - без гласове – „за“, 2 гласа – „против“, и 19 гласа – „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 да не бъде приет на първо гласуване; - с 14 гласа – „за“, 8 гласа – „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52 602 01 19, със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2 да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в частта му за Министерството на външните работи. В заседанието участваха заместник-министърът на външните работи Иванка Ташева, Анна Георгиева, директор на дирекция „Бюджет и финанси“, и Мария Иванова, началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“. С чл. 10 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. за Министерството на външните работи са определени приходите, разходите и трансферите от Централния бюджет. Приходите, заложени в проектобюджета за 2026 г., са увеличени с 1 000 000 евро спрямо заложените в бюджета за 2025 г. В сравнение с разходния таван за 2025 г. разходният таван на проектобюджета на Министерството на външните работи за 2026 г. е увеличен с 24 194 200 евро. Капиталовите разходи ще бъдат намалени с 3 940 200 евро. По отношение на обществените поръчки ще се търсят възможни законодателни решения, които да позволят по-гъвкави процедури, по-високи прагове и при определени условия – използване на законодателството на приемащата държава с цел по ефективно управление на държавната собственост зад граница. Средствата за персонал се увеличават на 2 350 300 евро, но единствено във връзка със законово предвидената индексация на възнагражденията, промените в осигурителния модел, увеличението на минималната работна заплата и осигуряването на вече взети решения относно възнагражденията в задграничните представителства. Фокусът на Министерството на външните работи в този бюджет е да не се допусне ощетяване на служителите със загуба на реален доход, който и към момента е на най-ниските нива в държавната администрация. Важен компонент в разходната част на бюджета е увеличението на средствата за издръжка с 2 587 800 евро, като резултат от решения на Министерския съвет. Определени са 1 750 000 евро за финансиране на Програмата за подкрепа на организациите на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова, както и на гражданите с българско самосъзнание в Република Северна Македония. Най-същественото увеличение с 23 196 300 евро е при средствата за изпълнение на международните финансови ангажименти на Република България, като следва да се има предвид, че това са национални вноски на Република България, чието администриране е възложено на Министерството на външните работи. В рамките на последвалото обсъждане беше подчертана необходимостта от намиране на дългосрочни решения за преодоляване на хроничното недофинансиране на Министерството на външните работи, което е довело до едни от най-ниските нива на възнаграждения. Необходимо е да продължат усилията за увеличаване на разходния таван на Министерството с цел привличане, задържане и мотивиране на висококвалифицирани професионалисти. След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без гласове „за“, 14 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 9 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря за вниманието.

„ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 юли 2026 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Законопроектът беше представен от госпожа Детелина Караенева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите. На заседанието присъстваха и госпожа Весела Петрова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд“, госпожа Станка Рашкова – началник на отдел в същата дирекция, господин Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет, и господин Николай Драганов – началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя Атанас Пеканов. С оглед спецификата на своята дейност КЕВКЕФ разгледа параметрите на Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., структурирани в три обособени направления: 1. Задължителни плащания от страна на Република България към бюджета и специализираните механизми на ЕС; 2. Трансфери от централния бюджет към специализираните сметки за средства от ЕС, чрез които се осигурява националното съфинансиране на европейските фондове и програми; 3. Условни задължения по заемни инструменти на ЕС, свързани с отбранителната политика на Съюза. Съгласно чл. 1, ал. 2, Раздел IV от Закона за държавния бюджет за 2026 г. вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз е утвърдена в размер на 1 282 158,2 хил. евро. Вноската представлява самостоятелна бюджетна позиция, обособена извън приходите, разходите и трансферите на централния бюджет, и отразява задължителния характер на участието на Република България в собствените ресурси на ЕС съгласно действащото европейско законодателство. Средствата от Европейския съюз се насочват и управляват чрез две специализирани сметки. Проектът на закон утвърждава представените трансфери от централния бюджет към тези сметки в рамките на чл. 1, ал. 2, Раздел III, позиция 1.4 сметка за средствата от ЕС на Националния фонд или 1,538 милиарда евро и 1.5 сметка за средства от ЕС на Държавен фонд „Земеделие“ 482,8 милиона евро. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Жечо Станков и Христо Симеонов. Предвид гореизложеното и в резултат на проведеното след дискусията гласуване с 11 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви запозная с кратко резюме от доклада на Комисията по отбрана: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. От Министерство на отбраната на заседанието присъстваха: министър Димитър Стоянов, заместник-министър Катерина Граматикова-Иванова и постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Димитър Стоянов, който очерта основните рамки и структурата на Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027 – 2028 г. Той посочи, че в рамките на определените разходни тавани, разходите за отбрана по проектобюджета на Министерството на отбраната за 2026 г. и на други първостепенни разпоредители с бюджета са разпределени, както следва: I. Приходи 72 497,80 II. Всичко разходи по Закона за държавния бюджет 2 614 444,70 Те са разпределени съответно за персонал, издръжка, капиталови разходи, за стратегически проекти, трансфер от бюджета за държавните висши военни училища и други разходи. Разходи за отбрана съгласно класификацията на НАТО 2 692 810,50, което представлява 2,15% от брутния вътрешен продукт. С осигуряването на планираните разходи за отбрана за 2026 г. ще е възможно реализацията на поетия ангажимент от правителството за недопускане на срив в системата на отбраната, недопускане задълбочаване на съществуващите проблеми и загуба на отбранителни способности както по отношение на окомплектоваността на структурите с личен състав, така и по отношение на преодоляване на дефицита от ключови способности на въоръжените сили и изпълнението на проекти за модернизация на Българската армия. По Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода средствата за Министерството на отбраната в рамките на определените разходни тавани в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027 – 2028 г. са разпределени, както следва: Разходи за отбрана съгласно класификацията на НАТО за 2027 г. 3 135 993,60 евро; за 2028 г. 3 652 977,00 евро, разпределени по същия начин, както докладвах преди малко. Тези разходи за отбрана съгласно класификацията на НАТО като процент от брутния вътрешен продукт представляват за 2027 г. – 2,33%, за 2028 г. – 2,55%. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Христо Гаджев, Христо Симеонов, Атанас Славов, Радослав Рибарски и Ивайло Мирчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 10 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с кратко резюме на: „ДОКЛАД по Законопроекта в частта относно бюджета на Министерството на вътрешните работи На 9 юли 2026 г. се проведе редовното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроектът бе представен от заместник-министър Калоянов. Присъстваше госпожа Боряна Цветкова – директор на финансовата дирекция в Министерството. Тя запозна членовете на Комисията детайлно с предвидените средства по пера, заложени в чл. 12 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Законопроекта предвиденият бюджет за Министерството на вътрешните работи за 2026 г. по основни показатели е както следва: 1. Приходи, помощи и дарения – общо 215 907,4 хил. евро; 2. Разходи – общо в размер на 2 115 233 200 хил. евро, от които за текущи разходи в размер на 2 087 143 200 хил. евро в това число за персонал – 1 972 559 400 хил. евро и за капиталови разходи – 2 090,0 хил. евро. В чл. 12, ал. 2 е предвидено разпределение на разходите по проекта на бюджет на МВР по области на политики и бюджетни програми, както следва: 1. Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред – 1 225 550 200 хил. евро; 2. Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси – 325 396,0 хил. евро; 3. Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации – 351 618,0 хил. евро; 4. Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи – 212 669, 0 хил. евро. В провелата се дискусия участие взеха народните представители Божидар Божанов, Даниел Митов, Петър Петров, Хамид Хамид и Атанас Атанасов. Господин Хамид изрази становище от името на парламентарната група на ДПС, като каза, че ще подкрепят внесения законопроект за държавния бюджет на Република България. Обърна внимание, че не подкрепят отпадането на автоматичния механизъм за изравняването на заплатите и обвързването им със средната работна заплата. На второ място, не подкрепят предложеното закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Господин Атанасов каза, че парламентарната група на „Демократична България“ няма да подкрепи внесения проект на бюджет за 2026 г. След приключване на дискусията бе извършено гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 – без гласове „за“; 7 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2 – 11 гласа „за“; 7 гласа „против“, без гласове „въздържал се“. Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“

Господин Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На заседание, проведено на 9 юли 2026 г., Комисията обсъди Законопроекта. Началникът на Националната служба за охрана очерта недостиг на средства за обезщетения на служители, навършили пределна възраст, както и на средства за кариерното развитие на служителите. Определи за крайно недостатъчни средствата за капиталови разходи. Председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства възрази срещу намаляването на щатната численост на служителите, което ще доведе до негативно отражение на изпълнението на неговите функции. Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ посочи, че намаляването на средствата за издръжка с приблизително 22% в сравнение с предходната година ще доведе до невъзможност за изпълнение на дейността. Отбеляза, че в капиталовите разходи не са разчетени средствата нито за основната им дейност, нито за други текущи и ремонтни дейности. Членовете на Комисията изразиха становище за необходимостта от преодоляване на диспропорцията в бюджетните средства, с които се възпрепятства изпълнението на основните функции на Държавната агенция „Технически операции“. В резултат на проведеното обсъждане Комисията: без гласове „за“, 9 гласа „против“, без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-0 19, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2; - с 3 гласа „за“ – 2 от парламентарната група на „Прогресивна България“ и 1 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“, 4 гласа „против“ – 1 от парламентарната група на „Демократична България“, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, и 2 гласа „въздържал се“ – парламентарната група на ГЕРБ-СДС, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2.“

Господин Председател, дами и господа народни представители! Представям Ви резюме на: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 9 юли 2026 г., на което обсъди цитирания законопроект. Основните параметри на Законопроекта в частта „селско стопанство“ са следните: По бюджета на Министерството на земеделието и храните предвидените приходи са в размер на около 132,8 млн. евро. Предложеният разходен таван е 200,3 млн. евро, от които за персонал са 136,2 млн. евро, за капиталови разходи са 1,71 млн. евро. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са в размер на 118,6 млн. евро. За Селскостопанската академия са предвидени около 43,2 млн. евро. По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ предвидените приходи са в размер на 1,5 млн. евро. Разходният таван е около 301 млн. евро, от които за персонал близо 35,3 млн. евро, за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия са 230,3 млн. евро. За капиталови разходи са 1,8 млн. евро. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са в размер на 320 млн. евро. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите: - без гласове „за“, 19 „против“ и 1 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2; - с 13 гласа „за“, 3 „против“ и 4 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“

Благодаря, господин Председателстващ. „ДОКЛАД по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерския съвет Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерския съвет. От името на вносителя Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова и от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова. От получените по Законопроекта становища темата за бюджета в областта на труда, доходите, демографската и социалната политика е включена в становищата на омбудсмана, Фискалния съвет, национално представените организации на работодателите и на работниците и служителите, както и на организации от неправителствения сектор. В дискусията по Законопроекта взеха отношение народните представители: Галя Василева, Айтен Сабри, Анна Бодакова, Стою Стоев, Илиана Жекова, Георги Георгиев, Стоян Петков, Мария Тодорова и Венко Сабрутев. Подкрепа за Законопроекта изразиха членовете на Комисията от парламентарната група на „Прогресивна България“ и парламентарната група на „Движение за права и свободи“. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, парламентарната група на „Демократична България“, парламентарната група на ГЕРБ-СДС и парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ посочиха, че не подкрепят Законопроекта поради рекордния дефицит, липсата на реформи, липсата на целенасочени мерки за подкрепа на семействата, децата, младите хора и хората с увреждания, липса на мерки за насърчаване завръщането на майките в отпуск по майчинство отново на работа, липсата на мерки за повишаване качеството на работната сила и за осигуряване на адекватна минимална работна заплата. Дебатът завърши с обсъждане на предлаганите важни промени в Кодекса на труда, с които се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж. Народните представители, взели отношение, подчертаха, че без да е проведено широко обществено обсъждане, тези промени ограничават правата на работниците и служителите, наети на непълно работно време при определяне на трудовия стаж, размера на отпуска и други права. След приключване на дискусиите Комисията по труда, демографската и социалната политика проведе гласуване: без гласове „за“, 16 гласа „против“ в това число: 10 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, 2 от парламентарната група на „Демократична България“, 2 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и един от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, и 2 гласа „въздържал се“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, и не подкрепи Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерския съвет, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.“ Комисията гласува и подкрепи Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерския съвет, със становище на Министерския съвет с 12 гласа „за“, в това число 10 народни представители от парламентарната група на „Прогресивна България“ и 2 от парламентарната група на „Движение за права и свободи“; 6 гласа „против“, в това число 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, 2 от парламентарната група на „Демократична България“, 2 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, без гласове „въздържал се“. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда, демографската и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерския съвет, със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“

Уважаеми доцент Ангелов, госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерски съвет На свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по образованието и науката разгледа цитирания по-горе законопроект. На заседанието присъстваха министърът на образованието и науката, заместник-министри и експерти от Министерството на образованието и науката, представители на висши училища, на Българската академия на науките, на синдикални, браншови и други граждански организации. Законопроектът беше представен от министър Георги Вълчев. Общият размер на разчетените разходи за образование е 5 599,7 млн. евро, което представлява 4,5 % от БВП. Ръстът спрямо 2025 г. е в размер на 365,8 млн. евро, но като дял от БВП намалението е в размер на 0,3%. Мерките в областта на предучилищното и училищното образование, за които са разчетени допълнителни средства през 2026 г., са за: увеличение на възнагражденията на персонала, в това число на педагогическите специалисти с пет на сто от 1 януари 2026 г.; увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. и на максималния осигурителен доход, считано от 1 август 2026 г.; ефекта от промените в натуралните показатели за финансиране на делегираните дейности по образование. За системата на висшето образование и за наука са осигурени допълнителни средства спрямо 2025 г. за увеличение на възнагражденията на персонала с пет на сто от 1 януари 2026 г., за увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г., както и за изплащане на увеличените размери на стипендиите на докторантите. За наука са разчетени 519,6 млн. евро, или 0,4% от БВП. Министерството на образованието и науката категорично възразява по отношение на редакцията на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет в сегашния ѝ вид, който не предполага изключения за системата на образованието и науката. Министерството не подкрепя и направените предложения в § 13 и § 14, с които се предлага отпадането на нормативно гарантиран минимум на разходи за финансиране на системите на предучилищното и училищното образование и на висшето образование. В Комисията бяха внесени становища на всички заинтересовани лица, които изброих по-горе, че са присъствали на заседанието. В дискусията по Законопроекта взеха участие народните представители от всички парламентарно представени сили, които под различна форма отчетоха необходимостта от бюджетни рестрикции, но призоваха да не се допуска отказ от политики, които са били консенсусни дълги години. Народните представители от мнозинството се ангажираха между първо и второ гласуване да направят анализ на възможностите за допълнителна подкрепа на сектора „Образование и наука.“ Министър Георги Вълчев посочи обективните трудности да се прави бюджет в средата на годината. С Министерството на финансите се водят разговори за пълно осигуряване на важни програми в краткосрочен план, а в средносрочен – за приоритетно финансиране на образованието още от бюджет 2027. След проведено гласуване с 11 гласа „за“, 5 глас „против“, без гласове „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерския съвет.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание резюме на: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен на 1 юли 2026 г. от Министерския съвет. Комисията по въпросите на младежта и спорта на свое заседание, проведено на 8 юли 2026 г., разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52 602 01 19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: министърът на младежта и спорта Енчо Керязов, представители на Министерството на младежта и спорта, както и представители на заинтересовани институции и спортни организации. От името на вносителя Законопроектът беше представен от министър Енчо Керязов, който изложи основните приоритети на бюджетната политика на сектора за 2026 г. В представянето беше акцентирано, че най-значителен финансов ресурс е насочен към спорта за високи постижения, като същевременно се запазва устойчиво финансиране за развитието на детско-юношеския спорт, спорта за учащи, масовия спорт и дейностите по Закона за физическото възпитание и спорта. Беше отбелязано още, че чрез капиталовите разходи се осигуряват средства за изграждане, реконструкция, модернизация и основен ремонт на спортни обекти и съоръжения с цел подобряване на условията за подготовка на спортистите и за разширяване на възможностите за развитие на масовия спорт. По отношение на политиката за младите хора беше посочено, че финансовият ресурс е насочен към изпълнение на националните приоритети в сферата на младежките политики, насърчаване на активното участие на младите хора в обществения живот, развитието на младежките организации и реализирането на дейности, произтичащи от Закона за младежта. В рамките на дискусията народните представители Петър Стойчев, Анна Бодакова, Калоян Иванов, Стефан Апостолов, Мирослав Иванов, Коста Стоянов, Валентин Милушев и Стоян Петков поставиха въпроси относно: средствата за спортните федерации; финансирането на спортните обекти; инвестициите в спортната инфраструктура; развитието на спорта за учащи и спорта в свободното време; финансовото обезпечаване на политиките за младежта; критериите за разпределение на публичния ресурс. В хода на обсъждането членовете на Комисията изразиха становище относно необходимостта от устойчиво финансиране на спорта и младежките политики, подобряване на условията за развитие на масовия спорт, подкрепа на спорта за високи постижения и продължаване на инвестициите в спортната инфраструктура. След проведеното обсъждане Комисията по въпросите на младежта и спорта и в резултат на проведеното гласуване с 11 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 3, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, позволете ми да представя доклада на Комисията в резюме: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Катя Ивкова, която запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета за 2026 г. Планираното равнище на разходите за 2026 г. ще осигури финансирането на ангажиментите и дейностите, които по Закон са възложени за осъществяване чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, като предвидените разходи в чл. 15 от Законопроекта са в размер на 646 млн. 423 хил. и 200 евро. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 52 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. – без гласове „за“, 15 гласа „против“, 4 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 52 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. – 14 гласа „за“, 6 гласа „против“, без гласове „въздържал се“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, представям резюме от доклад на Комисията по околната среда и водите: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Росица Карамфилова. Нетните планирани приходи, заложени в проектобюджета на Министерството на околната среда и водите за 2026 г., са на стойност 26 млн. 221 хил. и 900 евро. Нетното увеличение на приходите по бюджета на МОСВ за 2026 г. спрямо 2025 г. е с 244 хил. и 400 евро. Планираните разходи по бюджета на МОСВ за 2026 г. са 77 млн. 744 хил. и 100 евро и спрямо 2025 г. са увеличени с 2 млн. 321 хил. 070 евро, или 3%. В последвалите разисквания участие взеха народните представители Валери Лачовски, Джевдет Чакъров, Димитър Найденов, Джипо Джипов, Татяна Султанова, Антон Кутев, Тодор Джиков и Халил Летифов. В хода на дискусията членовете на Комисията по околната среда и водите поставиха въпроси във връзка с конкретните политики, които се планира да бъдат проведени в рамките на предложения бюджет, както и с възможността за реформи в сектора. След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите: 1. С 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2. 2. С 14 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., със становище на Министерския съвет по чл.1 и 2.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви представя в резюме доклада от Комисията по транспорт и съобщения: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 8 юли 2026 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Пеев – министър на транспорта и съобщенията, госпожа Анна Натова-Михнева, госпожа Цвета Тимева и госпожа Христина Велинова – заместник-министри на транспорта и съобщенията, и господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в областта на транспорта и съобщенията бе представен пред членовете на Комисията от господин Георги Пеев, който заяви, че разчетените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията, които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители, са 73 млн. 400 хил. и 600 евро за 2026 г.; 74 млн. 150 хил. и 600 евро за 2027 г.; и 74 млн. 850 хил. и 600 евро за 2028 г. Около 20% от приходите се генерират от държавни такси, събирани по Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта и съобщенията, и около 89% приходи от концесии. В общия размер на разходите е значителен относителният дял на капиталови разходи за големите инвестиционни проекти, както и проектите по механизма за свързване на Европа. Към бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за периода 2026 – 2028 г. в програмния му формат са отнесени трансферите за капиталови разходи от държавния бюджет за изграждане на железопътна и водна инфраструктура, както и субсидиите за Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Разработеният програмен бюджет включва също субсидиите за превоз на пътници на територията на Република България с железопътен транспорт по дългосрочен договор за извършване на обществени превозни услуги, субсидиите за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени, планински и гранични райони и средствата за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания за някои категории граждани. Средствата от държавния бюджет за субсидии и компенсации се предоставят по силата на специфични закони. В Проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г. в централния бюджет са предвидени средства за изпълнение на Програмата за субсидиране на превозвачи по автобусни линии от утвърдените транспортни схеми – републиканска, междуобластна, областни и общински, както и средства за увеличените цени на горива след избухване на конфликта в Близкия изток. Параметрите по проекта на бюджет на Комисията за регулиране на съобщенията за 2026 г. бяха представени от нейния председател – господин Димитров, който заяви, че планираните разходи за 2026 г. възлизат на 28 млн. евро и са на база таксите, администрирани от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура. В проектобюджета са заложени 2,1 млн. евро разходи за издръжка, които ще осигурят дейността на КРС и основно изпълнение на законово регламентираните функции на Комисията за регулиране на съобщенията. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Йордан Иванов, Нели Андреева, Стефан Мирев, Чило Попов, Халил Летифов и Богомил Петков. Обект на дебати бяха залегналите в проектобюджета средства за капиталови трансфери за развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура, както и безопасността и качеството на обслужване на пътниците с железопътен транспорт и свързаното с това внедряване на Европейска система за управление на железопътния трафик – ERTMS. Дискутирани бяха въпросите, свързани с индексацията на договорите по обществени поръчки при строителство на транспортни обекти, и тяхното отражение в Законопроекта на държавния бюджет на Република България. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 – без гласове „за“, 5 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2 – 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по транспорт и съобщения предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да представя драстично резюме: „ДОКЛАД относно Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Комисията по иновациите и дигиталната трансформация на свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със същата номенклатура, внесен от Министерския съвет. След проведената дискусия Комисията по иновациите и дигиталната трансформация: - с 9 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас – „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със същата номенклатура със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл. 2; - без гласове „за“, „против“ – 14 гласа, и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със същата номенклатура, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя доклада на Комисията по културата и медиите в резюме: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 година, № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На редовното заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 9 юли 2026 г., беше разгледан Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Бяха представени бюджетите на Министерството на културата – от министъра на културата Евтим Милошев, на Съвета за електронни медии – от председателя доктор Габриела Наплатанова, на Българската национална телевизия – от генералния директор Милена Милотинова, на Българската телеграфна агенция – от генералния директор Кирил Вълчев, и от Българското национално радио – от генералния директор Милен Митев. В своите изказвания те откроиха основните предизвикателства пред ръководените от тях институции, свързани с кадровото обезпечаване, технологичната модернизация, капиталовите разходи и необходимостта от осигуряване на допълнителен финансов ресурс. По време на обсъждането отношение взеха народните представители Александра Стеркова, Тома Биков, Костадин Костадинов, Николай Златарски, Иво Михайлов и Чило Попов. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с резултат: „за“ – 11, „против“ – 7, и без „въздържал се“, приеха Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., като предложиха на Народното събрание да подкрепи Законопроекта на първо гласуване.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представяме резюме на: „ДОКЛАД на първо гласуване на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. За юридическите лица с нестопанска цел субсидиите и други текущи трансфери възлизат на 373,6 млн. евро. През 2026 г. по реда на Закона за публичните финанси на основание на Закона за юридическите лица с нестопанска цел на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет не са предвидени средства. По бюджета на Министерския съвет за юридическите лица са заложени 36,8 млн. евро. По бюджета на Министерството на културата са предвидени общо разходи в размер на 2,6 млн. евро. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за юридическите лица са предвидени 2,8 мл. евро, от които 2,6 млн. евро за 20 национално представителни организации на и за хората с увреждания. За Министерството на младежта и спорта са предвидени 56,5 млн. евро. За финансиране дейността на Българския Червен кръст и на Планинската спасителна служба са предвидени 3,1 млн. евро. По бюджета на Министерството на образованието и науката са заложени 153,3 хил. евро. За подпомагане дейността на сдруженията на потребителите и за Българския институт по стандартизация са предвидени 1,1 млн. евро. А за Асоциацията по ВиК са отделени 414,1 хил. евро. По бюджета на Министерството на правосъдието са заложени 9,1 млн. евро. За финансово подпомагане на Съюза на ветераните от войните са предвидени 134 хил. евро. След приключване на дискусията Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване със „за“ – 9, без „против“ , „въздържал се“ – 3 гласа, Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В резюме: „ДОКЛАД на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите На заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Във връзка с предметния обхват на Комисията бяха разгледани предвидените средства за политиката в областта на правото на вероизповедание, на омбудсмана на Република България и за Комисията за защита от дискриминация. В бюджета на Министерския съвет за политиката в областта на правото на вероизповедание са предвидени 36 млн. 741,3 хил. евро, от които 36 млн. 549,8 хил. евро държавна субсидия за регистрираните вероизповедания, които са разпределени според правилата на Закона за вероизповеданията. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлага изменение в Закона за вероизповеданията, като в чл. 28, ал. 2, т. 2, като размерът на държавната субсидия се намалява от 10,2 евро на не по-малко от „7,7 евро“ за заявена принадлежност към вероизповедание, считано от 1 октомври 2026 г. За омбудсмана на Република България са предвидени разходи в размер 2 млн. 632,6 хил. евро, разпределени във функционална област „Защита правата на гражданите“. В предоставено становище омбудсманът поставя акцент върху необходимостта мерките на фискална консолидация да не ограничават необосновано достъпа до социална подкрепа. Относно Комисията за защита от дискриминация са предвидени разходи в размер 2 млн. 349,7 хил. евро. В представената обяснителна записка Комисията посочва, че средствата са недостатъчни за изпълнение на нейните функции. В хода на обсъждането бяха изразени становища от омбудсмана на Република България, представители на религиозните общности и на Комисията за защита от дискриминация. В разискванията участваха народните представители Айтен Сабри, Нихал Юзерган, Тома Биков, Атанас Славов, Костадин Костадинов и Марин Тихомиров. След проведеното обсъждане с 6 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще Ви представя в резюме: „ДОКЛАД на първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Комисията по превенция и противодействие на корупцията на свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2026 г., разгледа на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с посочения по-горе входящ номер, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: госпожа Ралица Радкова – държавен експерт, и госпожа Тони Георгиева – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество: госпожа Антоанета Цонкова, господин Пламен Йоцов – членове на Комисията, и госпожа Мирослава Жекова – главен счетоводител и началник-отдел „Счетоводство и бюджет“. Госпожа Радкова отбеляза, че ще бъде представен проектобюджетът за 2026 г. в частта му за Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и Сметната палата, която ще продължи да изпълнява функциите по противодействие на корупцията до три месеца от встъпване в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията съгласно разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г., представляваща мотиви към него. В проекта на бюджет на Сметната палата за 2026 г. общият размер на предвидените разходи, касаещи функционална област „Осъществяване и превенция на корупцията и установяване на конфликт на интереси“, е в размер на 7 млн. 510,5 хил. евро, като са отразени извършените от закритата Комисия за противодействие на корупцията разходи по отчет до 13 февруари 2026 г. в размер на 2 млн. 375,6 хил. евро и разходи в размер на 5 млн. 134,9 хил. евро във връзка с извършените структурни промени по одобрена финансова обосновка от 22 април 2026 г. Предвидените разходи по проектобюджета на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2026 г. са в размер на 7 млн. 865,8 хил. евро, от които 7 млн. 821,8 хил. евро са текущи разходи и 44,0 хил. евро – капиталови разходи. В сравнение с разходите, одобрени с бюджета за 2025 г., е налице общо намаление от 307,8 хил. евро. В хода на съгласувателната процедура Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и Сметната палата съгласуват предложения проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и придружаващите го материали без бележки. След представяне на Законопроекта отношение взеха народните представители Димитър Найденов, Николета Тодорова и Велислав Величков. След приключване на дискусията бе проведено гласуване, в резултат на което Комисията по превенция и противодействие на корупцията: с 9 гласа – „за“; 5 гласа – „против“ и 1 глас – „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 юли 2026 г., и на извънредно заседание, проведено на 10 юли 2026 г., Комисията по политиките за българите извън страната обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България 2026 г., внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На редовното заседание присъстваха: от Министерството на финансите: Николина Апостолова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; от Министерството на културата: Зорница Грекова – заместник-министър, и Валентина Личева – държавен експерт; от Министерството на образованието и науката: Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси“, и Ваня Балчева – началник на отдел „Образование на българите зад граница“; от Министерството на външните работи: Христо Полендаков – заместник-министър, и Райна Манджукова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. За представяне на проектобюджета думата бе дадена на Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. Той очерта основните параметри на проектобюджета за 2026 г. и Актуализираната средносрочна прогноза. От негова страна беше отбелязано, че бюджетът е разработен в съответствие с националното и европейското законодателство, като планираният дефицит се предвижда да достигне на ниво от 5,7% от брутния вътрешен продукт за 2026 г. Той представи и рамката на проектобюджета на Министерството на външните работи. Заместник-министърът на външните работи Христо Полендаков акцентира колко неравнопоставено са позиционирани служителите на Министерството спрямо останалите служители в държавната администрация, като разчетите сочат, че са необходими допълнителни средства в размер на до 120 млн. евро. Той посочи и че има необходимост от разкриване и разширяване на задграничните представителства заради увеличаването на българската диаспора в чужбина и необходимостта от осигуряване на консулски услуги. В тази връзка той разясни, че са необходими допълнителни 36 консулски бройки, които трябва да подсилят българските задгранични представителства, за обезпечаването на които са необходими допълнителни 3 млн. и 700 хил. евро. Заместник-министър Полендаков посочи и необходимостта от осигуряване на здравни застраховки за българските дипломати на територията на САЩ, като необходимите средства възлизат на 1 млн. и 300 хил. евро. Проектобюджетът на Министерството на културата бе представен от заместник-министър Зорница Грекова. Тя посочи, че за поредна година имат предвидени почти едни и същи по размер средства. Бюджетирани са около 3 млн. евро, които се разпределят към 11 културни институти, включвайки наеми, заплати, издръжка и командировъчни средства, и средства за дейност. Тя посочи, че от предвидените средства остават изключително малко за реализиране на културни дейности на място. По разчети, за да се отговори на потребностите на културните институти – за поддържането на устойчива дейност, са необходими допълнителни 3 млн. и 500 хил. евро на година. Тя акцентира и върху острата необходимост командировъчните средства, изплащани на изпратените служители в културните институти, да се изравнят с останалите служители в задграничните представителства на страната, защото не са актуализирани от 2005 г. По предварителните разчети на Министерството за това са необходими между 500 хил. евро и 1 млн. евро. От Министерството на образованието и науката Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси“, запозна членовете на Комисията с предвидените разходи за образование на българите извън страната. Тези дейности са бюджетирани с малко над 38 млн. евро за 2026 г. Това е ръст с над 2 млн. евро спрямо предходната година. Тя подчерта, че в рамките на този ръст Министерството е планирало да увеличи и нормативите за издръжка в неделните училища, като по предварителен разчет увеличението ще е между 8% и 10%. Тя изрази надежда, че от следващата година ще има и по-голяма възможност за актуализация, тъй като нормативите не са променяни в последните пет години. От страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина думата взе изпълнителният директор Райна Манджукова. Тя акцентира, че целият бюджет на Агенцията възлиза на 747 хил. и 662 евро, включително заплати, режийни разходи и за дейности. След приспадане на издръжката за осъществяване на реалната дейност оставали по-малко от 15 хил. евро на месец за подкрепа на инициативи на сънародници в чужбина и в България. Госпожа Манджукова представи размера на възнагражденията на служителите и призова в следващата календарна година да се отделят допълнителни средства за издръжка и допълнително стимулиране на служителите от Агенцията и за осигуряване на необходимия щат от поне още шест човека. Тя представи и идеята за фонд към Министерството на културата за подкрепа на българските културни сдружения в чужбина в размер на поне 3 млн. евро. В последвалата дискусия взеха отношение Ангел Георгиев – председател на Комисията, Валентина Личева – държавен експерт в Министерство на културата, Десислава Костова – член на Комисията, Неждет Шабан – заместник-председател на Комисията, Бойко Младенов – член на Комисията. След проведеното обсъждане в редовното заседание и проведеното извънредно заседание членовете на Комисията гласуваха: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за“ – няма, „против“ – 9, „въздържал се“ – 1 народен представител. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за“ – 7, „против“ – 2, без „въздържал се“ народни представители. Въз основа на извършените гласувания Комисията по политиките за българите извън страната предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще представя доклада в резюме: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавният бюджет на Република България за 2026 г. с № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На свое заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по туризъм разгледа, обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. На заседанието от Министерството на туризма присъстваха професор Мариела Модева, заместник-министър на туризма, и Петя Стефанова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от професор Мариела Модева, която запозна народните представители с проекта за бюджет на Министерството на туризма за 2026 г., като ги информира, че общо разходите по него за 2026 г. са планирани да бъдат в размер на 14 млн. 462 хил. и 400 евро, а приходите са в размер на 5 млн. 314,4 хил. евро, прощавайте. В сравнение със Закона за държавния бюджет за 2025 г. налице е намаление в разходната част с 272,1 хил. евро, или с 1,85 на 100, и намаление в приходната част с 261,4 хил. евро, или 4,69 на 100. Основните увеличения в разходите са по показателите за персонал и други текущи разходи, а намалението е по показатели за капиталови разходи, които е предвидено да бъдат намалени в размер на 497,6 хил. евро. В хода на дискусията отношения изразиха народните представители Росица Кирова, Цончо Ганев, Ясен Щерев, Павел Попов, Иво Михайлов и Николай Златарски. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на закон за държавния бюджет за 2026 г. понася най-сериозна критика заради размера на заложения дефицит. Този свръхдефицит обаче има своята предистория. С нея не се оправдаваме, а посочваме причините, довели ни дотук. Преди ние да заговорим открито за свръхдефицита в бюджета, една част от Вас удобно мълчеше за скрития дефицит. Бюджетите от 2024 г. насам са страдали от скрит дефицит, и Вие, които ни критикувате днес, сте наясно с това, заради натиска, който се упражнява върху разходната част на предишните бюджети по линия на недостиг на ресурс и отложени плащания по проектите, включени в Приложение 2 и Приложение 3. Това са Националната капиталова инвестиционна програма и Инвестиционната програма за общинските проекти. През 2025 г. се наблюдава задълбочаване на дисбаланса и пренасяне на финансовата тежест към следващите бюджетни години, включително и текущата 2026 г. По този начин недостигът на ресурс и отложените плащания не се решават в рамките на съответната бюджетна година, а се трансферират във времето, което води до трайно напрежение в бюджетното изпълнение. Това е скрит дефицит и той намира ясно изражение в неплатените или отложени за фактуриране проекти на общини и министерства в размер на 2,2 млрд. евро. Това е реалността. Защо държим на нея? Защото решенията, основани на илюзии, създават кризи, докато решенията, основани на реалността, създават стабилност. В този бюджет, въпреки всички обвинения за липса на размах, всъщност има амбиция и смелост. Смелост да представим състоянието на публичните финанси такова, каквото е, без трикове и фокуси, които създават погрешни очаквания, и амбиция да постигнем финансова дисциплина и стабилност чрез мерки, реформи и спиране на видимите кранчета и невидимите течове, през които изтичат обществените пари. Това е бюджет, който не се поддава нито на страха, нито на изкушението да бъдат пренебрегвани или изопачавани реалностите. Реалностите са такива, каквито са. А са такива, каквито са, защото такава политика е била провеждана досега. В този смисъл това е смел бюджет, който назовава нещата с истинските им имена и не се бои да започне да ги променя. Но нека подчертая: това е смел бюджет, но не и безразсъден бюджет. Ние няма да се поддаваме на лицемерните призиви за решителност не защото ни е страх, а защото няма да допуснем цената на безразсъдната политика да бъде платена от милионите български граждани. Този бюджет е важната и първа стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс. 5,7% не е дефицитът на нашето правителство. Това е бюджетният дефицит, който е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси през последните години. Отново ще посоча направленията на разходи и приходи, които допринасят за този дефицит. 3 млрд. 268 млн. евро са вече поетите задължения в разходната част. Към тях добавяме милиард и 13 млн. евро, които няма да постъпят в приходната част, тъй като вече са авансово акумулирани като приходи през 2025 г., или общо 4 млрд. 281 млн. евро. Тази част от дефицита се формира от стари задължения, поети ангажименти и авансови приходи. Това са 3,4% от брутния вътрешен продукт. Дефицитът за 2026 г. без описаните по-горе позиции би бил 2 млрд. 910 млн. евро, или 2,3% от брутния вътрешен продукт. Тези стари задължения, поети ангажименти и авансови приходи съществуват, не може да ги изтрием от план-сметката на държавата. Затова дефицитът по Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е 7 млрд. 191 млн. евро, или 5,7% от брутния вътрешен продукт. Това е бюджет, в който ние залагаме нашите принципи, и на тази основа поставяме началото на отлагани или осуетявани реформи – отмяна на механизмите за обвързване на възнагражденията за средната работна заплата и минималната работна заплата; поставяне на срокове за промяна в начина на определяне на минималната работна заплата; планиране на първата фаза на административна реформа, насочена към структурна оптимизация и съкращаване на административните разходи, включително с изискване за 10% оптимизация на разходите за персонал; прекратяване на порочната практика на планиране на еднократни приходи, срещу които се залагат устойчиви разходи, да бюджетираме точно и правилно капиталовите разходи; поетапно изчистване на натрупаните просрочени задължения; изготвяне на цялостен и задълбочен анализ на социалните и осигурителните плащания с цел комплексното прогнозиране на измененията им, като се премахнат предпоставките за злоупотреби в системите, но без да се лишават потребителите на тези услуги от заслужени права по съответното законодателство. Ще припомня и останалите параметри на бюджетната рамка. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изразен като дял от брутния вътрешен продукт през прогнозния период 2026 – 2028 г., е дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт през 2026 г., 3,8% през 2027 г. и 3% от брутния вътрешен продукт през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по консолидираната фискална програма на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода. При това ниво на дефицита за 2026 г. размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма е 49 млрд. 615 млн. и 300 хил. евро, като ръстът през 2026 г. спрямо предварителните отчетни данни от 44 млрд. 14 млн. и 700 хил. евро през 2025 г. се дължи на различни фактори, заложените приходни мерки от ръста на икономиката, повишена събираемост в условията на стабилност в работата на приходните администрации, както и на очакваните по-високи приходи от Европейския съюз. Размерът на общите разходи по консолидираната фискална програма е 56 млрд. 807 млн. и 200 хил. евро през 2026 г., или 45,4% от брутния вътрешен продукт. По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси ограничението за максимален размер на разходите по консолидираната фискална програма до 40 на сто от брутния вътрешен продукт, в който не се включват европейските средства и националното съфинансиране, разходите са в размер на 39,3% от брутния вътрешен продукт за 2026 г. В Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. планираният максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е до 10 млрд. и 100 млн. евро, в това число от заем в размер до 3,3 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента SAFE. Средствата от новия държавен дълг, който се предвижда да бъде поет през годината, ще бъдат насочени за рефинансиране на дълга в обращение, покриване на бюджетен дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, за придобиване на дялове, акции и съучастия, и други финансиращи операции. Въз основа на допусканията през 2026 г. се предвижда държавният дълг да достигне до 37 млрд. и 700 млн. евро, или 30,1% от брутния вътрешен продукт. Минималният размер на фискалния размер към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2 млрд. и 600 млн. евро. Кои са мерките, които ще могат да овладеят разходите и да увеличат приходите? По приходните мерки: ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 – 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличение на акцизните ставки върху тютюневите изделия; разширяване на обхвата на лицата, прилагащи режима по Глава двадесет и едно „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез включване и на лицата, представляващи публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия; погасяване на задължения за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти с цел по-ефективно събиране на публичните вземания и лихвите по тях; въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България; въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност; блокиране на плащанията от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цел намаляване на нелегалния хазарт и блокиране на игрални нелегални сайтове от мобилни оператори, интернет доставчици и други. За 2026 г. се запазва размерът на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна, общият размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола, и се запазва увеличеният размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от Закона за данъка върху доходите на физическите лица за деца и за деца с увреждания; повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро, считано от 1 август 2026 г.; повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата, считано от 1 август 2026 г.; увеличение на винетните такси с 30%, считано също от 1 август 2026 г. По разходните мерки: за 2026 г. е приложена еднократна индексация за всички бюджетни организации от 5% увеличение на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31 декември 2025 г., в изпълнение на удължителния закон за бюджета; не се разчита увеличение на разходите за персонал, в това число за така наречените изборни длъжности, или длъжностите, които се заемат въз основа на избор по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата или минимална работна заплата; намаляване с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г., за четири месеца за 2026-а и целогодишно за периода 2027 – 2028 г. на разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски от работодатели по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на общините, лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Националната служба за охрана, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и други разпоредители с бюджет, прилагащи делегиран бюджет, лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения; поетапно въвеждане на задължения държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски, както следва – от 1 август 2026 г. съотношението между осигурителя и осигуреното лице е 80 към 20, от 1 януари 2027 г. съотношението между осигурителя и осигуреното лице достига размерите и съотношенията като за категорията лица, които и към момента заплащат личните си осигурителни вноски – 60 към 40. При прилагането на тези промени на модела на осигуряване за тези категории лица се предвижда компенсиране на възнагражденията с оглед запазване на достигнатия нетен доход. Премахване на ковид добавката за новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г. Намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията от 10,2 евро на глас на не по-малко от 7,7 евро на глас, считано от 1 октомври 2026 г. Намаляване на държавната субсидия за един получен действителен глас, по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии, считано от 30 април 2026 г., от 4,09 евро на 3 евро. Подобряване на ефективността на механизмите за оценка и контрол при определяне правото на достъп до социални плащания, лична помощ, социална помощ, финансова подкрепа за хората с увреждания и други. Оптимизиране на контрола върху разходите за помощи, обезщетения за безработица по бюджета на държавното обществено осигуряване. Оптимизиране на текущите и на капиталовите субсидии за Български държавни железници, Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „Български пощи“ и други, в това число за индексации на договори за капиталови разходи. Преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата, регламентиран в чл. 244 от Кодекса на труда. Новият механизъм следва да бъде въведен през 2027 г., като до приемането му размерът на минималната работна заплата ще запази нивото си от 2026 г. Предприемане на действия за промяна на Закона за обществените поръчки и свързаната подзаконова нормативна уредба с цел отмяна на възможността за индексация на действащите договори – да се преустанови прилагането на индексация на договорите, споразуменията, в това число и за текущ ремонт и поддръжка и капиталови разходи. Да се въведе регламент за размера на авансовите плащания и да се въведе таван на авансовите плащания по договорите след възлагане по Закона за обществените поръчки. С настоящия законопроект за първи път се залагат реалистично 1 млрд. 108 млн. евро за Инвестиционната програма за общинските проекти. През 2024 г. и 2025 г. тази програма не е била финансово обезпечена. Разплащанията по тази програма са били в минимален размер, което, както вече стана дума, е довело до натрупване на неразплатени проекти на територията на цялата страна. Средствата за капиталови разходи по Плана за възстановяване и устойчивост и по европейските програми са заложени в пълен размер от 5 млрд. 331 млн. и 700 хил. евро с очакването, че ще се положат всички усилия за финализиране на проектите. Ние ускорихме изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, допринесохме за необходимите промени в законодателството за изпълнение на реформите по Плана и правим всички усилия инвестициите да се изпълнят. Забавянето в изпълнението през годините обаче е сериозно и е възможно да не се навакса за оставащото малко време до края на месец август тази година. Затова дефицитът както на касова основа, така и на начислена основа, би могъл да бъде по-малък от планирания. Това ще се дължи на евентуално реализиране на икономии в европейските средства. И накрая, нека припомня отново, че Проектът на бюджет за 2026 г., който днес обсъждаме на първо четене, вече се изпълнява. Неговата посока вече е зададена. Наша е отговорността да извадим наяве всичко скрито и да сложим край на безразсъдните финансови решения. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Не си взех картата, но ще засечете времето, нали? Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, господа и дами министри, уважаеми дами и господа! Намираме се в критичен момент за България, защото, за съжаление, господин Премиер и управляващи от „Прогресивна България“, това е същинското начало на бюджетната криза. Довчера бяхме в тежка ситуация. Знаем вината на предишните управления. Помните, че ние бяхме основен участник в протестите срещу тях. Видяхте големите и мащабни протести в края на миналата година и началото на тази година. Но същинското начало на бюджетната криза е сега, защото започна процедура по прекомерен свръхдефицит и тези 5,7% са огромен риск, който поемате. Един от най-големите икономисти е казал следното нещо: „Големият държавен дефицит е сигурен път към инфлацията“ – Фридрих Хайек. Да, Вие поехте по сигурния път към нарастване на инфлацията, а основно обещание на „Прогресивна България“ беше инфлацията да бъде овладяна. Като харчите толкова много и наливате 10,1 млрд. евро заеми в икономиката, това вдига всички цени и увеличава търсенето. Този проблем, да, започна от миналото управление на ГЕРБ, точно така, но Вие го удължавате и продължавате. Като погледнем целия Европейски съюз, ако дефицитът 2026 г., колеги, е 5,7%, къде сме ние? Господин Радев, къде се намираме с такъв дефицит? Това е един от най-високите дефицити в целия Европейски съюз – заедно с Полша, Унгария и Румъния. Четири държави с най-висок дефицит се очакват в 2026 г., и България е сред тях. Средните данни за целия Европейски съюз са 3,4%. И тъжната новина – 3,4% среден дефицит за целия Европейски съюз, очакван за 2026 г., по данните на Европейската комисия. Тъжната новина, уважаеми дами и господа, е, че този дефицит можеше да бъде избегнат и всеки един човек на първите два реда тук, които са премиер, вицепремиер и министри, те го знаят. Но избраха да не намаляват дефицита, избраха да продължат да харчат много, защото пожелаха да харчат по начина, по който харчеше ГЕРБ. И Ви обръщам внимание, колеги. Когато дойдоха ГЕРБ на власт, те говореха за 18 млрд. лв., или 9 млрд. евро дупка в бюджета. Когато дойдохте Вие на власт – от „Прогресивна България“, Вие говорите за 7,4% дупка в бюджета, отново 9 млрд. евро. Тоест забележете: и едните, и другите говорят за една и съща дупка в бюджета, все едно имат подобни експерти. Но най-важното е, че нито едните, нито другите дадоха конкретни разчети откъде това се получава и къде точно е тази дупка, къде точно се получава този дефицит. Никой не даде конкретни разчети, защото сериозното бюджетно отношение е, като твърдиш, че имаш 7,4% дефицит, вземаш един списък, идваш в Бюджетната комисия и казваш – Вие питате ли – от опозицията? Питате. Ето, това са едно, две, три до сто са конкретните пера на дефицита – да ги обсъдим заедно. Такова нещо никога не се случи. Поискахме го 10 пъти и 10 пъти не беше дадено. И каква е, колеги, реалността? Че не се взимат истинските мерки за намаляване на разходите в този смисъл и за затягане на кранчетата. Например всички болници да правят търгове е наш законопроект от години. Формално, дори сегашното управление го подкрепя, но не казва кога ще се случи, а това ще спести разходи веднага. Казвате добра идея, кога ще го направим, ще видим – някога. Казвате някога ще го въведем. Като цяло да се въведат по-големи контроли в обществените поръчки. Необоснованите разходи да бъдат спрени. Това не се случва в момента. Има някакво такова пожелание, но не го виждаме. Ограничаване на сивата икономика и контрабандата – не виждаме достатъчно мерки в тази насока. Те трябва да се предприемат по начин, по който светлата част от икономиката да не бъде засегната. Ограничаване на необосновани разходи за външни услуги също не се случва. Чухте самия министър на финансите господин Гълъб Донев да казва, че е възможно дефицитът да бъде по-нисък, защото част от капиталовите разходи не могат да бъдат похарчени. Най-вероятно няма да могат да бъдат похарчени. Той го е написал и в писмена позиция до социалните партньори. И ние смятаме така. Защо тогава, като може да бъде по-нисък дефицитът, не взехте мерки да се напише разумен размер на капиталовите разходи, разумен размер на издръжката и да се направят спестяванията и реформите, които могат да бъдат направени? В тази връзка има тежки реформи, които трябва да се случат. Това е например с ТЕЛК-овете. Там, където има злоупотреби и нередности, да бъдат прекъснати, като хората, които с основание получават помощ, не бъдат засегнати, не бъдат натоварени, но там, където има злоупотреби, да бъдат взети мерки. Има много такива области, по които, забележете, колеги, когато ти в началото на едно управление не вземеш мерки, има опасност никога да не ги вземеш. И това е нашият призив от „Демократична България“. Намираме се в последния момент, когато бюджетната криза може да бъде спряна. Зависи от Вас – имате 131 гласа. Но виждаме, колеги от „Прогресивна България“, че Вие продължавате много опасната тенденция на големите разходи. Вижте тя докъде доведе ГЕРБ. Надявам се да си извлечете поуките. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, господа министри, уважаеми колеги и най-накрая уважаеми господин Димитров! Това не е същинското начало, а това е закономерният финал на неразумното управление на публичните финанси през последните пет години, именно от сглобката. И на практика, аз с нескрит интерес ще следя за Вашите аргументи и Вашите бележки по собствения Ви бюджет, който току-що внесохме, защото това не е нашият бюджет, а това е закономерният финал, пак ще обясня, за решенията, които взехте, за неразумните харчове и за това, че именно днес с този бюджет българският народ ще трябва да изпие горчивата чаша до дъно. Бележките, аргументите и препоръките ще приемаме за наши след два месеца, когато входираме нашия бюджет – бюджет 2027. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, някои технически неща да отбележим. Да, България е в процедура по свръхдефицит. Тя беше инициирана на база на анализ на Европейската комисия, който говори за траекторията на дефицита, предпоставена в предходните години заради неуправляемия ръст на разходите, който предхожда управлението на „Прогресивна България“. Там сме в добра компания, не че е нещо, с което да се хвалим, но 10 държави са в момента в процедура по свръхдефицит. Тоест и това не трябва да се драматизира. Това е, разбира се, жълт флаг, трябва да го имаме предвид. Взимаме мерки в тази посока, но трябва да се има предвид, че доста други държави в момента, по редица причини, са в сходна ситуация. 7,4% дефицит. Вие няколко пъти повтаряте и в предходни изказвания как не сме дали разчети. Разчетите са пределно ясни за всеки, който иска да отвори Закона за бюджета, който много детайлно описва защо дефицитът е 5,7% в момента, включително през разбивката в Приложение 2 например на стратегическите проекти. И като добавите към това изброените приходни и разходни мерки, които правителството е предприело, които са на стойност около два милиарда, ако не ги бяхме предприели – дефицитът отива на 7,4. Мисля, че това е повече от достатъчно като разбивка и информация. Вие споменахте за много мерки – ТЕЛК-овете, болниците да правят обществени поръчки, това са все хубави неща, голяма част от тях ние ще предлагаме в следващите седмици и месеци – в бюджет 2027, но нито една от тях няма конкретно измерение върху дефицита сега такъв, какъвто е. И последно ще кажа, да, Вие се хванахте за евросредствата. Може би няма да направим всички от тях, аз казвам, дай боже, да ги направим, защото, ако не ги направим, може и да сме икономисали малко от дефицита оптически, но това е било за сметка на растежа на икономиката. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Проблемът е, че Вие от „Прогресивна България“ звучите все едно ще управлявате сто години и няма нужда от бързане. Казвате в началото: защо да бързаме, като ние после ще приемем следващите бюджети и там ще оправим нещата – забележете. Първо, този бюджет, който приемате, е Ваш бюджет, Вие сте го написали, Вие ще го гласувате. Да, може да имат вина предишни управления за това, което са направили, но този бюджет е изцяло Ваш, отговорността е Ваша! И Ви питам честно – сложете си, господин Проданов, ръка на сърцето: къде са Ви важните реформи в този бюджет? Ако трябва, да дойдете тук и от трибуната да кажете трите важни реформи, които правите. За съжаление, нищо няма, нищо не се вижда. Разходите продължават така, както бяха по времето на ГЕРБ. А Вие дойдохте на власт на вълната на протестите, когато хората казаха: „Не може повече така!“ Чухте го много добре това „не може повече така“ и Вие продължавате баш, ама баш по същия начин, точно както беше, същото. И ако трябва да изброим реформите в бюджета – закривате Комисията по досиетата. Е, това ли е реформата?! Това ли е?! Къде са мащабните оптимизации на разходите? Къде са скандалните обществени поръчки, къде е затварянето на кранчетата? Тези прословути търгове, всички болници да правят търгове, когато ползват нашите пари в Здравната каса… Колко години трябва да минат, за да се случи, хора? Колко време трябва да мине, за да спрем кранчетата да изтичат бюджетни средства? Колко време трябва да мине? Този бюджет не бил Вашият, следващият ще бъде Вашият. Ама няма време! И има един много голям проблем – като изпуснеш дефицита, ти произвеждаш, първо, инфлация и второ, много трудно се връщаш обратно. Всички, които изпуснаха дефицитите – вземете Гърция, вземете Румъния, след това много трудно се връщат към добрата бюджетна политика и Вие затова поставяте България в криза с обещанието: ама спокойно, ние ще се върнем някога. Ами, ако не успеете?! Заслужава ли си този риск? Вие рискувате публичните финанси на България. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! България изживя болезнено кризата в 1997 г., в резултат на която се оформи политически консенсус, че трябва да имаме благоразумна фискална политика. Тази благоразумна фискална политика продължи до 2020 г., когато дойде ковид. Независимо какви бяха министрите, независимо какви кусури имаха, какви бяха правителствата, те всички вярваха в тази благоразумна фискална политика и я отстояваха, пазиха я, включително пред мнозинството, пред министър-председателя. За съжаление, тази политика беше отречена през 2021 г., основно през 2022 г. Беше ни казано, че ние можем да харчим повече, но беше спестена другата част от истината – че рано или късно трябва да вдигаме данъците. Има и в момента информация, която може да се види, как господин Асен Василев през цялото време защитаваше тази политика и нарече политиката от предишните двадесет и няколко години „политика на стабилната бедност“. Тази политика, която се водеше до 2020 г., предполагаше да не се трупат дефицити, да има балансиран бюджет и да има относително ниска данъчно-осигурителна тежест – едно решение, което беше взето назад в миналото с цел да имаме това конкурентно предимство. България няма кой знае колко конкурентни предимства и това конкурентно предимство е важно. Но тази политика предполагаше ние малко или повече да бъдем обрани в разходите във всички сектори. И когато се подаде сигналът, че ние можем да харчим повече, когато се види, че няма център на фискален разум, то много лесно в един колективен орган, какъвто е Народното събрание, могат да се случат множество нормативни промени, които да доведат до увеличение на разходите. Това накратко е историята. Влошаването на бюджетната политика се случи през 2022 г., 2023 г., 2024 г., а не през 2025 г., както твърди господин Мартин Димитров. Ама какво да каже той – че през цялото време е пригласял на неговия финансов министър и е предал Иван Костов, от когото всъщност започна благоразумната фискална политика?! Разбира се, че той няма да признае това. Разбира се, сега въпросът пред правителството е по кой коловоз ние да поемем, респективно дали да продължим сегашната фискална политика. И това, господин Вицепремиер, зависи в най-голяма степен от Вас. Да приемем, че сте заложници на ситуацията, да приемем, че влакът се движи по инерция в коловоза на бюджетната политика от последните години, обаче Вие рано или късно трябва да бъдете честни и да кажете: ние поемаме по този коловоз. Общо взето има три варианта: Единият – вдигат се данъците, но поне е по-честен този вариант към бъдещите поколения. Другият вариант – казва се: не, няма да вдигаме данъци, няма да правим дългове, няма да правим дефицити, но той предполага наистина да бъдем по-пестеливи в разходите, да се направят някакви ограничения. И третият вариант е да се каже, че продължаваме по сегашния коловоз и можем да измислим еди-колко си бюджетни номера, за да скрием истината – впрочем Вашият лидер употреби една много добра дума преди години с френски произход за това, така че рано или късно Вие трябва да кажете. Вие сте откровени, но частично откровени. Вие казвате, че има проблеми. Да, има проблеми. Ние, за разлика от колегите от останалата част от опозицията, смятаме, че действително имаме проблем с бюджетната политика. И другото ни различно е, че този проблем не е от предишната година, а този проблем се дължи на отричането на благоразумната фискална политика. Политиката, която ни беше наложена, води до инфлация, води до инфлационен данък, води до влошаване на конкурентоспособността, което се вижда и във влошения баланс по текущата сметка на платежния баланс, влошеното салдо по платежния баланс. Тази политика преразпределя по нечестен начин богатството и създава илюзията, че ние богатеем, води до ускорена конвергенция до едно време, но рано или късно идва сметката и тя трябва да се плати. Ние смятаме, че трябва да се върнем към коловоза на благоразумната бюджетна политика, но и да запазим ниската данъчно-осигурителна тежест. Другото, което смятаме, е, че добрата бюджетна политика е тази, която увеличава фискалното пространство на разходи за развитие. За съжаление, това, което виждаме като първи сигнал – виждаме го в доклада към бюджета от средносрочната бюджетна прогноза, по-точно страница 70 – 71, където са разходите по функции – като че ли Вие ще пестите именно от разходи за развитие, тоест ще намалявате дефицита за сметка на разходите за развитие, които са разходите с най-висока обществена възвръщаемост, които формират потенциала за растеж и няма да смеете да пипнете в останалите разходи. Ако сте докрай откровени, трябва да кажете, че не може да извадите толкова бюджетен дивидент от реформа в администрацията. Я извадите 0,2 – 0,3 от брутния вътрешен продукт! В същото време социалните разходи спрямо 2020 г., когато е годината на последния проектобюджет на благоразумната фискална политика, на периода на благоразумната фискална политика, социалните разходи са нараснали с 4,1% от брутния вътрешен продукт. Всеки финансист, който е запознат с бюджета, знае, че не може да нарасне една функция с над 4% и това дългосрочно да не доведе до проблеми с бюджетния баланс, с проблеми на устойчивостта на публичните финанси, при условие че ние преразпределяме 30% от брутния вътрешен продукт – толкова са данъчните приходи, данъците и осигуровките, които събираме. Няма как 4% да нарасне и да нямаме този бюджетен дисбаланс. И Ваше задължение е, господин Вицепремиер, Вие това да го обясните на премиера, на мнозинството, на обществото – че ние не можем да бъдем едновременно и социална държава, и държава с ниски данъци и осигуровки. Трябва да направим този бюджетен избор рано или късно, защото ние се напънахме да ставаме социална държава. Разказаха ни го този разказ! Това ни различава идеологически от колегите от „Продължаваме Промяната“. Те твърдят, че трябва да продължаваме да увеличаваме социалните разходи, но ние пак твърдим, че това е нечестно, защото рано или късно това води до увеличаване на данъците и ние трябва да кажем дали ще запазим това конкурентно предимство, което имаме, или ще бъдем социална държава. Другото, което виждаме, е, че най-голямото намаление – пак на страница 70, е на разходите за образование. Има достатъчно международни изследвания, които показват, че разходите за образование са разходите, които дългосрочно са с най-високата обществена възвръщаемост. Тя много трудно се мери, защото техните ефекти са невидими, неосезаеми, странични, но във всеки квадратен сантиметър около нас са ефектите от образованието преди 30, 40 или 50 години. И това също ни притеснява! Впрочем и разходите за култура, и за спорт са разходи за развитие. Най-големият грях на нашите опоненти от предишните години е, че те отрекоха капиталовите разходи, нарочиха ги, че всички са лоши и корупционни, и съответно, увеличавайки другите разходи, ние ограничихме фискалното пространство за инвестиции. Нашето опасение е, че следващите години ще пестим от тези разходи, от които е най-лесно да се отреже. Аз ще си позволя да направя един апел към министър-председателя. Господин Министър-председател, нарушете малко комфорта на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването, да се заемат, да бръкнат в кошера с ТЕЛК-овете. Министърът на финансите може да Ви каже коя бюджетна програма се е увеличила най-много в последните шест години. Това са именно ТЕЛК-овете. Дванадесет пъти са се увеличили разходите, свързани с ТЕЛК-овете! Всички знаем, че там има злоупотреби. Ако вървите по линията на най-малкото съпротивление, просто няма да може да отвоювате бюджетно пространство за разходи за развитие и потенциалът за растеж в бъдеще ще бъде по-нисък. Това с фактурите, наследените фактури, и версиите на олигархията е до едно време. Рано или късно трябва да проведете откровения разговор. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Предложеният законопроект за държавния бюджет за 2026 г. според парламентарната група на ДПС, а и не само, има редица недостатъци, които в последните дни, откакто беше предложен, бяха обект на много политически и експертни коментари. В частта недостатъци и недомислици няма да кажем нищо ново, но само ще отбележа, че Законопроектът не спазва законодателството за публичните финанси и определя твърде висок, неясно как изчислен, дефицит. Министерството на финансите в мотивите си и в Комисията по бюджет и финанси потвърди, че бюджетната рамка е съобразена с европейските фискални изисквания, но препоръките на Европейската комисия разкриха дълбок структурен разрив. Европейската комисия прогнозира бюджетен дефицит около 4,1% и реалистичният бюджет би бил този с дефицит до към 4,5%. Правилата за фискалната рамка на Европейския съюз изискват България да наложи строг контрол върху публичните разходи. Реалността обаче в Проекта е друга и се залага шокова експлозия на нетните първични разходи – вместо да реформира, държавата маскира дефицита чрез заемно финансиране. В тригодишната прогноза ясно се вижда дългов парадокс – докато дефицитът в проценти пада, номиналният държавен дълг достига до 50,5 млрд. евро през 2028 г., което е 35,2% от брутния вътрешен продукт. Освен това правителството се презастрахова и залага теглене на извънреден заем по линия на инструмента SAFE. Също така се предвиждат и големи капиталови разходи, които напълно не съответстват на краткия срок на действие на този бюджет – до края на настоящата година. Бюджетът и заложеният дефицит са презастраховане. Нереалистично е капиталовите разходи да са в размер на 10 млрд. евро, без да включват политики и реформи. Господин Донев, днес от трибуната всъщност чухме за първи път, че в Проекта на бюджет все пак има начало на някакви реформи, а до днес твърдяхте, че няма заложени реформи, защото това е просто продължение на предишните бюджети. Изпълнен е с необясними недомислици, а може би и политически решения, които показват тенденции за реставрация на отдавна забравени теми и практики – от намаляване на субсидията за вероизповеданията до закриване на Комисията по досиетата. Спестените разходи от тези недомислици са нищожни на фона на завишените параметри на издръжка в някои сектори. Като председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията отправям въпрос към правителството: защо държавата посегна на парите на религията? Но най-големият недостатък на този проект, както отбелязах, е липсата на важни политики и реформи. Изглежда твърде несериозно правителство, спечелило толкова високо доверие на изборите и имащо комфорта на пълно мнозинство, да отказва да решава проблемите на българските граждани. В проекта на бюджет липсват каквито и да били реформи и политики, за които бяха направени политически декларации и заявки, но към настоящия момент ги виждаме само в сферата на пожеланията. Този бюджет обаче има и други две характеристики, по които си струва да бъде говорено. Първо, направен е опит да се подготви бюджет на страната след безотговорната вредна и опасна за функционирането на държавата авантюра с неприемането на бюджет в края на 2025 г. и подаването на оставка на редовното правителство. Това е първи опит за стабилизиране на държавността – нескопосен, но опит. Опит да се гарантира функционирането на основни системи на държавата, като отбрана, сигурност, образование, здравеопазване. Може би си струва да бъде подкрепен този опит само с едно основание – нормално функциониращата държава предполага нормален живот на своите граждани. И второ, благодарение на смислените преговори на Националното сдружение на общините с правителството Проектозаконът в цялостната си неяснота прави опит за гарантиране на непрекъсваемостта, предвидимостта и адекватното финансиране на основни общински услуги, както и осигуряване на устойчиво и прозрачно финансиране на общинските инвестиции по Инвестиционната програма. Предложенията на ДПС между първо и второ четене ще бъдат продиктувани от ангажименти в програмата на ДПС, поети по време на предизборната кампания, с ясни политики в полза на хората. Парламентарната група на ДПС ще подкрепи на първо четене Проекта на закон за държавния бюджет на Република България със съответните изменения, които ще внесем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми вицепремиери, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ще се постарая, както винаги – знаете, моите изказвания са чисто експертни. Опитвам се да не политиканствам и смятам, че това трябва да е правилната насока, която ние да следваме като парламентаристи. Бюджетът, който предлага правителството на „Прогресивна България“, неведнъж казахме, е реалистичният бюджет. И тук заслужават поздравления и господин Донев, и всички представители на Министерския съвет, които са работили по този бюджет, защото най-лесно беше отново да замитаме разходите, да раздуем неоправдано приходите, които очакваме, и да представим един бюджет, който нямаше да търпи тези критики. Ако трябва все пак да вмъкна нещо политическо, налага се в момента ние да платим сметката на великите икономисти, които преди нас са съставяли бюджетите. По отношение на приходната част. Това, което аз се опитах да разсъждавам – къде можем да намерим някакъв аванс за допълнителни приходи, за съжаление, тук ръцете са ни вързани. Една от причините е, че авансово е взет данък от банките, от държавните дружества. В средата и след средата на фискалната година нямаме много лостове. Един пример ще Ви дам, колеги, за реалистично залагане на приходите в настоящия бюджет и с какво той се различава от предходния, който е щял да бъде внесен от правителството, което е управлявало. Ами например заложени са 1 млрд. и 400 млн. евро повече приходи от дейности по фискален контрол, които осъществява Националната агенция за приходите. За тези от нас, които познаваме добре дейността на НАП, знаем, че това е абсолютно невъзможно. И една от причините за това е, че от началото на годината служителите в Главна дирекция „Фискален контрол“, които трябваше да направят такъв нереалистично висок приход от фискален контрол, бяха изцяло ангажирани с реализиране на контрола по отношение на спазването на законодателството, което ни беше вменено във връзка с приемането на еврото. Тоест те трябваше да осъществяват контрол за необосновано завишаване на цените. Средно на един орган по приходите се падаха по четири проверки на ден. Тоест те месеци наред бяха заети с това. И е абсолютно ясно, че нямаше да могат да реализират такива приходи, колеги. Приветстваме тук и промените, които са предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Макар че те няма да доведат до някакво бомбастично повишаване на приходите, все пак развързват ръцете на органите по приходите и публичните изпълнители. Промените в 204а, 182а от ДОПК изчистват законодателството и дават възможност за по-добър контрол спрямо нелоялните търговци – това също ще допринесе, разбира се, не толкова значително. Тъй като няколко пъти и в Комисията, и днес беше засегнат въпросът за евентуалното нарушение на Закона за публичните финанси, разбира се, колеги, с нашия юридически екип направихме справка, защото не искаме в никакъв случай да нарушаваме българското и европейското законодателство. Това, което ни направи впечатление – всъщност в Закона за публичните финанси, чл. 24, ал. 3, е дадена дефиницията на „извънредно обстоятелство“, при което евентуално може да бъде предложен бюджет над 3%. Тук обаче, за съжаление, има една слабост, която е допусната – чл. 9 от Регламент 1466 от 97-а година, към който препраща Законът за публичните финанси, повече от две години е отменен и не действа. И вече имаме Регламент 2024/1266. На практика, по тази причина… (Реплики от народния представител Теменужка Петкова.) Госпожо Петкова, разбирам Ви, че...

И аз благодаря, госпожо Председател. Оттук чл. 25, ал. 2, който препраща към чл. 24, ал. 3, съответно чл. 27, ал. 4, на практика, губи своята правна стойност, защото препраща към нормативен акт, който в случая вече не е действащ, колеги. И затова нямаме никакви притеснения, реално не нарушаваме както чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз, така и Конституцията на Република България. И накрая, колеги, някой спомена, че се държим така, сякаш ще управляваме 100 години. Никой не е вечен и нямаме такива желания, и сме наясно, че няма как да управляваме 100 години. Обаче, повярвайте ми, сме напълно убедени, че правителството с премиер Румен Радев ще управлява така, че след 100 години в учебниците по история ще пише, че именно то е прекратило политическата криза и е довело България до един прогрес, който е продължил десетилетия наред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, министри, колеги! Колега Трифонов, само да изясним нещо генерално – регламентите на Европейския съюз имат пряко приложение в нашето национално законодателство. Така че, да, погледнете го, Регламентът е променен през 2024 г. – 1263. Той въвежда изискването за изготвянето на Национален фискално-структурен средносрочен план от всяка държава членка. По отношение на ограниченията за дефицит и за лимит на дълга. Параметрите остават същите – дефицит до 3% от БВП и лимит на дълга до 60% от брутния вътрешен продукт на страната. Така че не знам с кого сте се консултирали, но има правила, които е хубаво да ги познавате, преди да говорите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Точно така, госпожо Петкова. Регламентите имат пряко действие в нашето законодателство, за разлика от директивите, които трябва да бъдат транспонирани в съответен срок. Ако не бъдат транспонирани, могат да се позоват директно на прякото действие. Но тук, отново повтарям, и ще зачета разпоредбата на сега действащия Закон за публичните финанси, и това е всъщност моят аргумент. Той много ясно казва: „Извънредно обстоятелство“ – тъй като Вашата критика беше, че ние нямаме извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента – „Извънредно обстоятелство е необичайно събитие, извън контрола на Министерския съвет, което има сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ съгласно разпоредбите на член 9 от Регламента“. И тук е всъщност слабостта на законодателството към момента, че то препраща към Регламент, който има пряко действие, но пък вече две години е отменен. При това положение тази норма няма правна стойност, защото препраща към Регламент и норма, която е отменена и съответно вече не е действаща. Това беше всъщност и моят аргумент. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Както е казал Чърчил: „Няма победа, постигната по пътя на най-малкото съпротивление.“ Имам чувството, че това правителство тръгна по този път. Много големи заявки давате за бюджет 2027, дано да ги изпълните, защото България има нужда това нещо да се промени. Иначе ще се присъединя към мнението и на Фискалния съвет, и на БНБ, че заложеният дефицит от 5,7%, освен че е незаконен, той всъщност е и нереалистичен. Очаквам, че реалният БВП на България ще бъде малко по-висок от тези 125 млрд. евро, които залагате, най-вече заради инфлацията; че дефицитът ще се окаже малко по-нисък от това, което ни предлага министър Донев. Иначе в България има може би 90 или 100 хиляди заети в държавния, в публичния сектор, страшно много комисии, страшно много агенции, страшно много чиновници, които буквално задушават бизнеса. Там трябваше да пипате смело, оттам трябваше да започнете, защото в момента тече един процес, в който всички седящи от двете ми страни сменят хората в министерствата, махайки хората на ДПС и на ГЕРБ, с ренегати от същите партии, но наесен, когато трябва да съкращавате, ще трябва да съкращавате хора, които Вие сте назначили сега, два-три месеца по-рано. Изобщо не виждам как ще стане това. Не трябваше да се започва с вдигане на максималните осигурителни прагове, с вдигане на винетките. Има откъде да се вземе. Естествено, винаги в предишни години ние сме давали за пример банковия сектор, единствения сектор, който спечели от вкарването на България в еврозоната. Там има възможност да се вдигнат данъци, да се вземе еднократен данък свръхпечалба, както това стана с енергийния бизнес, когато започна конфликтът в Украйна. Имахте възможност да сте гъвкави, имахте възможност да сте смели – избрахте компромиса. Дано в бюджета, който ще ни предложите ноември месец, да оправдаете доверието на мнозинството от българските граждани, които Ви избраха. Иначе нещо положително, което искам да кажа като член на Комисията по правата на гражданите – орязването на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Една много малка сумичка от 460 хиляди евро, обаче в графата там пише нула. Нула евро за Българския хелзинкски комитет, за Асоциацията на европейските журналисти, за „Амалипе“, за Националния младежки форум и още 14 соросоидни дружества, свързани с Прокопиев. Браво за това! Ето за това заслужавате поздравления. Благодаря.

Уважаеми господин Дренчев, започвам отзад напред. Отлична идея е да обложим банките с допълнителен данък, само че те вече бяха обложени авансово – миналата година им дръпнаха 369 милиона, които бяха приходи, които тази година не се реализираха и затова няма как. Така че Вашата реплика в тази насока и Вашата идея предлагам да я насочите към господата от оная част на залата. Но това трябва да се помни. Между другото, освен това, още към 570 милиона бяха дръпнати като дивидент от държавните дружества. Имаше и едни към 84 – 85 милиона, ако не се лъжа, по памет, авансови вноски за тютюневи изделия. Това са над милиард приходи, които трябваше да влязат тая година, пък не влязоха, но влязоха удобно миналата година. Идеята е похвална, но няма как да стане. И друго нещо, което ми прави впечатление във Вашето изказване – надявам се да съм чул правилно, не че искам да Ви слагам думи в устата, ама Вие предложихте да съкратим сто хиляди души, или може би половината, или 20 хиляди. Да знаете, ако случайно се тръгне в тази посока, на кого да се благодари. И между другото, някой задавал ли си е въпроса: ако оставим настрана, че е абсолютна психопатия, и тези, които го предлагат, да се освободят 30 – 40 хиляди души, хей така, с щракване на ръката, и третират хората като биомаса, някой задавал ли си е въпроса в краткосрочен план това ще натовари ли бюджета, или ще го разтовари? Защото тези хора, като ги уволниш и те отидат на борсата, нали трябва да им се плащат обезщетения. Например! Как това ще повлияе върху фиска, как ще повлияе върху потреблението – тяхното и на техните домакинства, ще има ли това ефект върху икономическия растеж? Добре е да се мисли не само с един ход напред, а и два, три, четири, защото има ефект, това не е – като хвърлиш камък в езерото, не е само един кръг, концентричен, много са. Добре е да се мисли! Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Проданов, съгласен съм с Вас, че – а и всъщност аз не Ви вменявам вина за сегашното управление, напротив, поощрявам Ви да действате по-смело. Наясно съм, че виновните за стъкмистиката за влизането ни в еврозоната стоят от дясната страна. Иначе аз говоря за допълнителен данък, а не за редовен данък на банките. Тези 90 – 100 хиляди души, заети в държавната администрация, които ще бъдат заменени неизбежно, защото изкуственият интелект и въобще дигитализацията навлиза, естествено, че няма да станат в рамките на 2026 г., за бюджета това би било катастрофално, разбира се, но имате много откъде да съкращавате. Между другото, анонсираното десетпроцентно съкращение на държавните разходи – аз ще пусна и писмен въпрос, но, господин Донев, към Вас, колко човека ще съкратите Вие в Министерството на финансите тази година, не свободни щатове, а истински хора, ще има ли реално съкращение? Защото аз много се страхувам, че и това правителство ще направи както всички правителства досега – в края на мандата ще имаме повече заети в публичния сектор, отколкото в началото му. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Имаше една песен от седемдесетте години – One Way Ticket, само че ситуацията с бюджета и средносрочната рамка не е еднопосочен билет към тъгата, а еднопосочен билет към високата държавна задлъжнялост. Можем да спорим кога влакът е потеглил – дали е потеглил тази година, или е потеглил 2020 г.? И имате известно право, че настоящите бюджетни проблеми не са свързани само със сегашното правителство, но като че ли вместо да намалите скоростта на този влак, Вие, така, вече превишихте може би до над 100 км в час. Има друга песен – „Със 100 км в час“. Защо смятам, че среднопретеглената програма е такава, че тя няма да реши проблемите с бюджета, няма да бъдат постигнати числата от 3,8% дефицит за 2027 г. и 3,3% за 2028 г.? Две основни причини има. Едната е, че заложените разходи, за заплати най-вече, за догодина са много малко по-високи, отколкото за тази, и аз бих Ви приветствал, ако успеете да ги постигнете през 2027 г., но дълбоко се съмнявам заради това, че правителството като че ли лесно се поддава на протести, поне така изглежда засега. Другата причина е, че залагате за три години напред доста сериозен – не сериозен, но все пак години на икономически растеж. Икономическа криза – глобална, не е имало в скоро време и много вероятно, като гледаме глобалните тенденции, такава да се случи до 2028 г., знаете какво се случва с бюджетните приходи, пък и с бюджетните разходи във времена на криза. 2008 – 2009 г. показаха как се развиха бюджетите на доста държави от Западна Европа, и Южна Европа най-вече, дълговете им се озоваха от 30% на близо 100% от брутния вътрешен продукт за нула време. И когато ние навлизаме, или ние сме в период на висок бюджетен дефицит – дали ще е 3%, дали ще е 5,7%, и ни стовари икономическа криза, то ние няма да имаме особени лостове на влияние, така че тази криза да бъде посрещната по-меко. Не казвам, че ще има такава, да, дано да няма, но обикновено, когато се залагат Маастрихските критерии за дефицит до 3%, се има предвид, че трите процента трябва да бъдат достигани в тежки времена, когато държавата харчи повече, с цел да не причини финансови неудобства на домакинствата и на бизнесите. Само че ние, не от това правителство, а от известно време насам, практикуваме политиката дефицитът да бъде 3% максимум, и минимум също, във времена на относителен икономически растеж, което ограничава мунициите ни за борба с негативни икономически явления. Що се отнася до ръста на определени пера от разходите за тази година, например капиталовите разходи, които също силно се съмнявам, че ще бъдат използвани всичките, тъй като допреди две години се радвахме, че капиталовите разходи са на високото ниво от 10 млрд. лв, сега, естествено, заедно с еврофондовете достигат 9,3 млрд. евро вече, силно се съмнявам, първо, че ще бъдат похарчени и второ, силно се съмнявам в ефективността им. Първо, защото, когато се харчат много пари за кратко време, ефективността надали е особено висока и второ, когато гледаме пера по пера тези разходи, за които има информация, те не са насочени – повечето от тях, към бъдещ икономически растеж. Функцията на капиталовите разходи много често е те да ускорят икономическия растеж в средносрочен период. Не я виждаме тази функция през бюджет 2026. Надявам се, че за следващата година, когато вече бюджетът, според Вас, ще бъде изцяло Ваша отговорност, той да бъде така съставен, че не просто да отговаря на критериите от Маастрихт и процедурата по свръхдефицит да отпадне, което за мен е по-малкият проблем, а той наистина да бъде насочен към икономически растеж, но и към оздравяване на държавните финанси. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, министри, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да подкрепим този Проект на закон за държавния бюджет за 2026 г. Мотивите за това са много и различни. Аз ще се спра само на някои от тях. До края на 2026 г. остават пет месеца. България все още е без приет закон за бюджета и виждаме какви са последиците от това. Всички знаем защо в момента сме в това състояние. Защото в края на миналата година имаше протести по повод внесения проект на закон за бюджет от страна на правителството на Росен Желязков. Имаше много критики по отношение на този бюджет. Обясняваше се колко раздути са разходите и как всъщност някой се готви да краде. Вие, господин Премиер, бяхте един от основните критици на този проект на закон за бюджета. Даже мисля, че – не мисля, а го нарекохте „бюджет на отложената измама“, призовахте правителството да подаде оставка, бюджетът да не бъде разглеждан. Но нека сега да видим какво предлагате Вие във Вашия Проект на закон за бюджет за 2026 г. вече като правителство на „Прогресивна България“, избрано с много сериозно мнозинство и доверие от страна на българските граждани. По отношение на приходите Вашето правителство, господин Премиер, залага по-малко приходи спрямо проекта на бюджет на правителството на Росен Желязков – със 787 млн. евро. И понеже много често се говори за това как трябва да бъдем малко по-търпеливи, да изчакаме 2027 г., за да видим какъв ще бъде бюджетът тогава, аз погледнах каква е прогнозата по отношение на приходите, които залагате, и ръстът на приходите за 2027 г. спрямо 2026 г. – и виждам, че той е в размер на 659 млн. евро – възнамерявате да съберете повече през 2027 г. спрямо 2026 г. Този нисък ръст е леко смущаващ. И аз тук ще си позволя да реферирам към приходите, които кабинетът Желязков успя да събере през 2025 г. спрямо 2024 г. – те бяха със 7 млрд. 149 млн. евро повече спрямо 2024 г., в това число данъчно-осигурителните приходи бяха с 4 млрд. и 600 млн. евро повече спрямо 2024 г. Та, когато гледаме тези числа, възниква логичният въпрос: дали няма някакво разколебаване по отношение на Вашия приоритет за борба с олигархията, когато гледаме този нисък ръст в приходите, който възнамерявате да съберете? Когато става дума за разходите – разходите, които предвиждате в този проект на закон за бюджет, са 56 млрд. 708 млн. евро. Или те са с 2 млрд. и 800 млн. евро повече спрямо предложения проект на закон за бюджет от кабинета на Росен Желязков. Най-големият ръст в разходите е в две пера – това са издръжката, която е по-висока спрямо проекта на бюджет на кабинета Желязков с 1 млрд. 49 млн. евро и с милиард и половина по-висока спрямо изпълнението на бюджет 2025. Другото голямо перо по отношение на увеличаването на разходите са капиталовите разходи. Кабинетът Желязков беше предвидил в своя проект на закон за бюджет 7 млрд. 19 млн. евро разходи за капиталови инвестиции, в това число с национално финансиране, с европейско финансиране, проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Във Вашия проект на закон за бюджет виждаме, че тези разходи са 9 млрд. и 300 млн. евро, тоест с 2 млрд. и 300 млн. евро повече спрямо предложения проект на закон на кабинета Желязков и с близо три милиарда и половина повече спрямо изпълнението на бюджет 2025. Тогава, когато ние предложихме тези капиталови разходи, основната мантра на всички противници на предложения проект на закон за бюджет беше, че сега ще крадем с тези пари. Ами сега, като виждаме този ръст от 2 млрд. и 300 млн. евро, уважаеми колеги от „Прогресивна България“, и ако трябва да вляза в реториката на говоренето от ноември и декември 2025 г., най-логичният въпрос е: какво ще правите с тези пари? Ще се краде ли?! Така че, това е, което виждаме в рамките на Вашия проект на закон за бюджет. Разбира се, със сигурност има разходи, които трябва да бъдат извършени. В нашия проект ние също бяхме предвидили всички тези разходи, но надявам се, в хода на дискусията да разберем откъде всъщност идва този ръст в разходите. Тогава, между другото, всички настоявахте капиталовите разходи да бъдат намалени, защото били много раздути – и от страна на бизнеса, и синдикатите, и всички противници на Проекта на закон за бюджета обясняваха как трябва да намалим капиталовите разходи. Виждаме, че Вие сте много амбициозни по отношение на тази разходна част на бюджета.

Да, ако обичате. По отношение на дефицита – 5,7% дефицит от брутния вътрешен продукт на страната, рекорден дефицит, колегите преди мен говориха. Аз ще си позволя категорично да не се съглася с теорията на колегата Гълъб Донев, който обяснява, че ако дефицитът се свие до 3%, това ще задуши икономиката и ще намали икономическия растеж. Аз категорично смятам, че това не е така. Този дефицит означава по-голям дълг, повече разходи за лихви, по-висока инфлация и съответно задлъжняват следващите поколения след нас. По лимита на дълга всичко е ясно. Обяснявахте, че с удължителния закон ще поискате 3 млрд. и 800 млн. евро лимит за дълга и обяснявахте, че това ще бъде и годишният лимит. Е, виждаме в Закона за бюджета, че всъщност годишният лимит е 10 млрд. и 100 млн. евро по отношение на дълга. Наред с всички тези факти от Проекта на закон за бюджета трябва да кажем, че с този проект на закон за бюджета на практика се увеличава осигурителната тежест, и то от 1 август 2026 г., като се увеличават минималните осигурителни прагове по икономическа дейност. Увеличава се с 30% цената на винетките, увеличава се, съответно и се променя на практика – на практика се променя, не се увеличава, начинът, по който се определя трудовият стаж на работещите, като това се случва през Преходните и заключителните разпоредби, без да има широк дебат. По отношение на Приложение № 3 – обяснявате, то всъщност изчезва от Проекта на закон за бюджета, обяснявате, че сте предвидили 1 млрд. 108 млн. евро, но това не е така. От тези 1 млрд. 108 млн. евро 460 милиона са предвидени от кабинета „Желязков“ и доколкото имам информация, те вече са разплатени чрез Българската банка за развитие. 48 милиона е остатъкът от 2025 г. и предвиждате едни до 600 млн. евро под условие, че всъщност са спазени изискванията на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси, каквито на практика… които не са спазени, тъй като бюджетното салдо всички виждаме, че е нарушено изначално. И последно – по отношение на законосъобразността на внесения проект на закон за бюджета. За всички хора, които се занимават с публични финанси, е ясно, че с този закон за бюджета за 2026 г., на практика, се нарушават грубо фискалните правила, ясно разписани в Закона за публичните финанси, както и в Регламента на Европейската комисия, така че тук категорично можем да кажем, че е нарушен, може да се говори за нарушаване на принципа на правовата държава, респективно за нарушение на Конституцията, но виждам, че това не представлява особен проблем за Вас, уважаеми колеги от „Прогресивна България“. Та, уважаеми дами и господа, за нас от парламентарната група на ГЕРБ-СДС винаги е било изключително важно публичните финанси на страната да бъдат стабилни и устойчиви и затова сме работили години наред и това показват и резултатите, ако се върнете и назад във времето, ще проверите и ще видите. Устойчивостта на публичните финанси е много важна, защото освен числа това означава и национална сигурност. Затова за нас от ГЕРБ-СДС е от ключово значение публичните финанси на страната да бъдат приведени наистина във вид, който гарантира финансовата устойчивост и стабилност на България. С този закон за бюджета това не е гарантирано и ние няма да го подкрепим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, казахте много неща, аз повечето ще ги засегна в изказаното тук, две-три сега пак да кажем… На първо място – започвам отзад напред. Малко ми е странно, че Вие говорите как ние сме вдигали осигурителната тежест, при положение че в проекта на кабинета „Желязков“, заради който той падна, имаше изрично предвиждано увеличението на осигурителните вноски и сега ни укорявате за нещо, което е много по-меко. Но – отивам към приходите и разходите. През 2025 г. събрахте повече приходи, защото събрахте приходи, които трябваше да влязат през 2026 г. – вече казахме около милиард. Това, което беше заложено в проектобюджета „Желязков“ за 2026 г., който беше отхвърлен в крайна сметка – права сте, че бяхте заложили повече приходи, но това беше абсолютна фикция. Само да споменем за какво става дума. Имахте предвидени над милиард и четиристотин. Това са мерки, свързани с подобряване на фискалния контрол, електронното проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск. Ако погледнете в момента как върви изпълнението на бюджета, както и в предходни години, и ако говорите, с който и да е специалист по данъчни приходи, ще Ви каже, че това е абсолютна фикция. От това нещо повече от 100 – 200 милиона пряко сили не можете да изцедите. Тоест беше, както и в предходни години, заложено на абсолютно нереалистично очакване за ръста на приходите. По отношение на разходите. Да, вярно, в проектобюджета на господин Желязков разходите бяха по-ниски спрямо тези, които предлагаме ние, по-точно с около 2,7 милиарда. Нека да видим откъде идва разликата. Милиард и осемстотин са по европейски средства. Защо е така? Защото ние предвиждаме да усвоим средствата, които Европа ни дава. Вие бяхте планирали най вероятно да загубите една част от тях. Ние направихме необходимите реформи за три седмици и ни пуснаха четвъртото, ще ни пуснат сега и петото плащане. Вие бяхте планирали това да не се случи. Окей – нашата идея е друга. Сега, по отношение на средствата по националния бюджет. Там разликата е около милиард. Ами вземете само тоя един милиард по Приложение № 3 за общините, в проектобюджета на господин Желязков имаше заложени точно нула. Ако говорим за капиталовите разходи, всъщност любопитно е (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че по отношение на националния бюджет при министерствата и ведомствата, всъщност нашият проектобюджет има намаление от близо 500 милиона за капиталовите разходи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) спрямо това, което беше предвидил господин Желязков, и спирам дотук. (Ръкопляскания от ПБ.)

Отказвам се.

Благодаря, госпожо Председател. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ей, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да спрат да се държат като непораснали деца и ще подвикват…

Госпожо Петкова, да я заключим тази дискусия с правното… нарушението на Закона за публичните финанси. Аз наистина се постарах да коментирам конкретни разпоредби от Закона за публичните финанси, а не да говоря общо и това, което всъщност разбрах, е, ние юристите знаем, че в общи линии има два вида действия на нормативните актове – ex nunc и ex tunc. В случая очевидно – обясних, че Регламентът е отменен, не действа препратката на Закона, при това положение също е недействителна. Ако е известно някакво друго, трети вид действие на правна норма, която при отменен регламент продължава да се прилага, моля наистина да я споделите, за нас като юристи ще бъде доста полезно. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ще започна с отговора на колегата Трифонов. Колега Трифонов, Регламентът е 2024/1263. Прочетете го добре. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Той има пряко приложение в националното законодателство.

В Закона пише друг регламент.

Не четете Закона за публичните финанси.

Как да не го чета?

Вижте какво пише в Регламента и вижте чл. 5 на Конституцията, който дава предимство на европейското законодателство пред националното, но това е една друга тема. Така, по отношение на господин Проданов. Господин Проданов, аз категорично няма да се съглася с изнесената от Вас информация. Първо, по отношение на приходите – разбирам, че амбицията Ви наистина е по-ниска от тази, която имаше кабинетът „Желязков“. Пак припомням – събрахме 7 млрд. 149 млн. евро повече спрямо 2024 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Номиналният ръст в данъчно-осигурителните приходи беше 4 млрд. и 600 млн. евро. Запомнете, колеги, тези числа, те са важни. И не знам защо номиналният ръст, който Вие залагате за 2027 г. спрямо 2026 г., е доста, доста по-нисък. По отношение на приходите, които твърдите, че сме събрали от банките и от търговските дружества. Имах вече възможност да обясня, пак ще го повторя. Това е законова възможност, която дава Законът за корпоративното подоходно облагане. Може да бъде внесен авансово данъкът, така че няма никакво нарушение на Закона, няма никакъв натиск от страна на когото и да било. По отношение на търговските дружества обаче, виждам, че Вие продължавате да поддържате тази теза, и в настоящия закон за бюджета отново сте предвидили внасянето на междинния дивидент от страна на търговските дружества. Очевидно това е практика, която Вие също харесвате и подкрепяте. Още една практика подкрепяте, която много критикувахте миналата година – за увеличаването на капитала на държавните търговски дружества. Виждам, че и тази година във Вашия проект на закон за бюджет тази капитализация на дружествата остава. По отношение на това какви капиталови разходи са заложени, господин Проданов, можете да погледнете проекта на бюджет на кабинета „Желязков“ и ще видите, че те са 7 млрд. 19 млн. евро. Във Вашия бюджет са 9 млрд. 230 млн. евро. Аз не знам как са по ниски Вашите капиталови разходи с 500 милиона. Въпрос на елементарна математика. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

По Плана за възстановяване и устойчивост, уважаеми дами и господа, искам само да кажа, без, разбира се, това да бъде някакъв актив, но Планът за възстановяване и устойчивост беше спасен от кабинета на Росен Желязков.

Всичко беше пропуснато, колеги. Абсолютно всичко! (Реплики и смях от ПБ.) Не, изобщо не се смейте, не е никак смешно. Не е никак смешно!

ПВУ беше спасен от кабинета „Желязков“! Ние предоговорихме Плана за възстановяване и устойчивост. Вътре бяха записани реформи, които не бяха в интерес на България.

Така че, когато фактите говорят, и от „Прогресивна България“ трябва да замълчат. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Извинявам се, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери, министри, уважаеми колеги! Разбира се, винаги дискусията за бюджета е сякаш върховият момент в една политическа сесия, в която управляващите и опозицията спорят, и на „Прогресивна България“ се пада честта да бъде в една изключително странна необичайна позиция, в която ние спечелихме, благодарение на авторитета на премиера и благодарение на посланията, които той носи години наред, огромно доверие и това доверие в случая трябва да се... (Шум.)

Това доверие в случая означава, че ние трябва да обясним на българските граждани... (Ръкопляскания от ДБ.) Благодаря за ръкоплясканията.

Ние трябва да обясним на българските граждани защо в средата на годината се налага да обясняваме редица факти и обстоятелства, които са много лесни за разбиране, но като Ви ги кажем от тази трибуна, Вие искате да откажете разбирането на тези факти. Фактите са прости. Наследството, което ние получаваме като завещание от всички – повечето преждеговоривши – госпожа Петкова и господин Асен Василев, който чакам с нетърпение да се изкаже, говорят, че бюджетът е в изключително напрегнато състояние. Този дефицит от 5,7%, на практика, е отговорност, която ние трябва да поемем за политиките, които са осъществявани от предходните правителства. Едно правителство не може да спре изплащането на пенсии, не може да наруши подписани договори, не може да не изпълни поети ангажименти и затова този бюджет изглежда с този дефицит. Затова отговорността на „Прогресивна България“ е ние да изнесем критиките от опозицията, които се правят, че все едно, преди да дойдем ние на власт, тях не ги е имало, и трябва да обясним на хората, че наследените разходи и поетите финансови ангажименти възлизат на над 3,2 млрд. евро. Към тях трябва да добавим над един милиард евро приходи, които вече са били изтеглени авансово, уважаема госпожо Петкова, още през 2025 г. Това означава, че над четири милиарда евро, за да бъда точен – 4 млрд. 281 милиона, е нетният наследен фискален ефект. Това са 3,4% от брутния вътрешен продукт и оттам идва този дефицит. А ако не беше такова наследството, дефицитът на този бюджет ще е 2,3% от БВП. Но наследството е такова, отговорността на „Прогресивна България“ е такава, ние не можем да отстъпим от кредита на доверие, който ни е даден, и няма да го направим. Аз вярвам, че този проект за бюджет ще мине, той ще бъде приет, той е началото на новата ера, която идва. И не знам дали господин Димитров, който прогнозира 100 години, аз не бих бил толкова щедър, но със сигурност има много години, в които „Прогресивна България“ ще остави отпечатък в България, защото е крайно време държавата да се изправи на крака. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Много накратко – ясно е, че винаги управляващите се оправдават с предходни управления, дори когато нямат никакви идеи и предложения за реформи. Ще го слушаме това нещо до следващия бюджет. Въпросът е обаче по отношение на издръжката. Какво наследство има по отношение на издръжката, че трябва да я вдигнете с един милиард? Или Вие кажете, или господин Донев да каже – този един милиард за издръжка откъде идва. Кое е това наследство за издръжката? Благодаря.

Нали го казахме бе, човек.

Благодаря, госпожо Председател. Много добре, че ме репликирате по отношение на издръжката, защото там данните са съвсем красноречиви и ясни. Там има основно две пера, които представляват увеличената издръжка. Това е Планът за възстановяване и устойчивост, в който ние имаме мостово да финансираме редица проекти, които – ако не биват финансирани, те ще се загубят. (Реплики от ПП.) И това е част от това наследство, за което Ви говоря. Има редица други пера, ще Ви цитирам няколко. Разходите за отбрана с оглед изискването на НАТО за достигане на 2,5% са 80 милиона. Извънредни парламентарни избори, за които опозицията има пръст, струва ми се, 142 милиона евро. (Шум и реплики.) Увеличение на цените на горивата...

Увеличение на цените на горивата и помощта за фермерите – 170 милиона евро, 55 милиона евро помощ за транспортния сектор във връзка с увеличението на толтаксата, разходи за подготовка на „Евровизия“, Giro d'Italia и така нататък. И накрая се събират сумите. Сумите са представени в проекта за бюджет. Вие ги имате и Ви приканвам да погледнете малко по-сериозно на тази тема. Благодаря.

Ако човек слуша министър-председателя и финансовия министър в последните седмици, включително и днес министъра на финансите, ще остане с впечатление, че в момента гледаме бюджет, предложен от ГЕРБ, ДПС, БСП, ПП-ДБ. Защото те обясняват, че това не е бюджетът на „Прогресивна България“, това е бюджетът на предишните управляващи. И аз донякъде съм склонен да приема тяхната постановка, въпреки че чисто човешки е обидно да си министър-председател и да обясняваш, че предлагаш бюджета на ГЕРБ. Просто е обидно, но личен избор е да се оправдаваш по този нелеп начин. В крайна сметка по този бюджет има основание за това, което казват и Радев, и Донев – че е бюджетът на предишните управляващи, защото в него няма нищо по-различно от това, което години наред българският народ получаваше. А то е именно нови и нови дългове, потъване в дългова криза, липса на всякакви реформи. Това е големият проблем на бюджета, който предлага Радев, и това е големият проблем за нашето общество. Това е големият проблем и на милион и половина българи, които гласуваха за „Прогресивна България“, за да се реформира България и да поеме по нов път. Оправданията, че е заварено положение, че за половин година нямало как да се направят спешни реформи, са точно така, само че там е половината истина. Когато предлагаш бюджет и кажеш: няма как да направим нужните реформи за тези месеци, в които управляваме, но ето това са реформите, за които вече работим, които ще направим през следващия бюджет, тогава има оправдание да излезеш тук да кажеш, че това е бюджет на завареното положение, но се работи по реформите, които ги представяме пред нашето общество. Това нещо не се прави. Обясненията: ще видите какво ще се случи в бюджет 2027?! Ма ние това го гледахме от Симеон Сакскобургготски, който казваше: ще видите какво ще стане за 800 дни. Сега го гледаме същото нещо от Радев – ще видите след половин година какво ще предложим. Какво? Какво точно ще предложите? Гледаме какво предлагате в рамката, която сте предложили за дългова задлъжнялост. Тази година предстои да изтеглите общо 12 милиарда. За следващата година вече предлагате нови дългове, които ще станат още 14 милиарда – допълнително, в левове. Това предлагате. За 2028 г. предлагате нови 12 милиарда и България накрая на Вашето управление – очаквано е задлъжнялостта на държавата да стане над 101 милиарда. Срещу това никакви реформи. Рекорден дефицит. Оправданията, че е наследство от ГЕРБ, от ДПС, БСП, „Има Такъв Народ“, ПП-ДБ – съгласен съм, категорично е точно така, тежко Ви е наследството. Срещу това обаче какво предлагате, за да го промените? Реформа една, една реформа – няма такива неща. Нищо подобно не се случва и нищо такова не предлагате. Само оправдания, нищо друго. Нищо! И потъване в дългова криза. Обявихте война на олигархията. Реализирате я успешно. Олигархията си има конкретно име. Това са пенсионерите в страната и майките, замразявайки им всички доходи, които биха имали в майчинство. Това Ви е цялата борба. Спекула, борба с цени – два мъртвородени законопроекта, които нищо не дават. Фиксирахте цената на магданоза и на няколко други дребни неща, които никой не вижда – къде са тия табелки на магазините. Дотам с реформите Ви. Това е мъртвороден бюджет. Още и още от старото – нищо ново не предлагате. Реформи няма. Конкретните предложения, които бихме направили, които сме предлагали години наред, са свързани именно със здравната реформа, защото ето там са Ви близо три милиарда, които отиват в частни болници. Защо отиват в частни болници, а не в държавни и общински болници? Частни пенсионни фондове в системата за общественото осигуряване. Защо отиват четири милиарда всяка година в частните пенсионни фондове? Защо? Реформирайте ги! Нямате такова желание. За сметка на това обаче, тук питам финансовия министър, а и министър-председателя – замразяваме заплатите в държавния сектор, никой да не получава повече, свързано с министър-председател, министър, председател на Народното събрание. В същото време за Комисията за финансов надзор в бюджета за следващата година, до края на годината, извинявам се, 36 милиона. 36 милиона, които по Вашия бюджет те ще ги преразпределят за заплати и за няколко други разхода, свързани с материалното осигуряване. Защо лъжете, че замразявате всички заплати? Там са Ви 36 милиона. След което – 34 милиона сте предвидили за Украйна. Цитирам, Финансово участие в механизъм за предоставяне на приоритетно оборудване за Украйна. 34 милиона за Украйна! И всичко това, 70 милиона, ей така – на вятъра хвърлени в момента от Вас. За сметка на това обаче пък замразихте и махнахте по 60 лв. от пенсиите на тези, които се пенсионират от 1 юли. Това е по много от това, което ни предлагаше години наред ГЕРБ, това, което ни предлагате и Вие. Затова и декларирахте, че има нов метод, по който ще изчислявате минималната работна заплата, за да орежете хората.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, смятам да върна изказванията обратно в чисто експертното им русло. По първо четене на бюджет 2026 г. трябва да говорим за философията на Закона, не за конкретните предложения. Тази сутрин господин Радев каза, че приоритетът в толсистемата не е толкова човешкият живот, а събирането на таксите. Аз съм съгласен. За съжаление, ако погледнем към бюджет 2026, виждаме абсолютно същото. Приоритетът не е инвестицията в човешкия капитал, а събирането на таксите. И инвестицията под формата на издръжка и капиталови разходи в това, за което Вие, господин Радев, казахте, че ще се борите срещу него, а именно олигархията, защото тя живее от издръжка и капиталови разходи, не българските граждани. Колеги, този бюджет е базиран на две големи лъжи. Първата лъжа, която, между другото, беше повторена тук, в дебата малко по-рано, е, че 2021 – 2025 г. фискалната картина значително се е влошила заради ръста на пенсиите и социалните разходи. Искам да говорим с числа. Аз така обичам. (Реплики.) Не числата на Националния осигурителен институт и Националния статистически институт. И започвам какво се е случило от 2021 до 2025 г. с разходите като процент от брутния вътрешен продукт за пенсии. 2021 г. – 10,4%, 2025 г. – 10,7%. С 0,3% са се вдигнали. За персонал 2021 г. – 9,8%, 2025 г. – 10,7%. Вдигнали са се с 0,9%. За капиталови разходи 2021 г. – 4,8%, 2025 г. – 5,1%. За издръжка 2021 г. – 3,9%, 2025 г. – 3,7%. Това, което виждаме, е, че пенсиите и социалната програма не са натоварили бюджета допълнително като процент от БВП. Защо? Защото самото БВП се вдигна рекордно в този период. България за първи път отлепи от последното място в Европейския съюз. Вече има три държави зад нас. Нека да погледнем и реалните данни за пенсиите. Хората, които са внасяли осигурителни вноски 2021 г. – 2 млн. 877 хиляди, 2025 г. – 2 млн. 930 хиляди. 50 хиляди човека повече са плащали осигурителни вноски, може би, защото се вдигна минималната работна заплата, може би защото за първи път в този период българи взеха да се връщат от чужбина и нетната миграция е на плюс?! Повече хора се връщат в страната, отколкото я напускат. Хората, които плащат минимална работна заплата 2021 г., са 485 хиляди, 2025 г. – 419 хиляди. Намалели са хората, които се осигуряват на минималната работна заплата, въпреки че всички, които се осигуряват, са се увеличили. Това са 100 хиляди човека повече, които се осигуряват не на минимална работна заплата. Може би, защото затегнахме контрола и направихме проверки на предприятия, където голям процент от хората се осигуряват на минимална работна заплата?! Средната работна заплата скочи от 745 до 1401 евро, средният осигурителен доход – от 598 на 948 евро. И това доведе до факта, че собствените приходи на държавното обществено осигуряване от 47% се качиха на 55%. Тоест пенсионната система стана по-устойчива. Толкова за първата лъжа, че пенсиите изяли бюджета и бъдещето. Ако погледнем данните в самия бюджет, който Гълъб Донев представя, ще видим следната картина: господин Донев, Вие казвате, че разходите ще се качат с 9 милиарда евро 2026 г. спрямо 2025 г. – това сте написали в този проектобюджет. От тези 9 милиарда евро допълнителни разходи 1 млрд. и 200 милиона са пенсии. Ако сложим здравето, ако сложим всички други социални разходи, са 3 милиарда, 2,8 милиарда, за да бъдем точни. 30% от увеличението на разходите във Вашия бюджет е наследство. И аз съм горд с това наследство, с тези 30%. Ако това бяхте увеличили, нямаше да говорим за над 3% дефицит. Сега отиваме към втората лъжа. Втората лъжа, която е заложена в този бюджет, е лъжата за наследени скрити разходи. Нека да започнем оттам, че разходите, които Вие слагате и за издръжка, и за капиталови разходи, са по-високи от разходите, които бяха заложени в бюджета на госпожа Петкова, заради който хората излязоха на улицата. И то не малко по-високи, драматично по-високи – милиард и половина повече за издръжката, 3 милиарда и половина повече за капиталните разходи. И тук имате значително увеличение, даже да махнем еврофондовете, с над милиард на разходите, които са националните. Само за тях ще говоря. Дали еврофондовете ще се изпълнят напълно, или няма да се изпълнят напълно, ще видим, но те така или иначе не са свързани с дефицита. Тези допълнителни разходи, ако бяха наследство, щяха да бъдат описани в бюджета. Ето го къде е: Приложение 2. (Показва.) Там са описани разходи за 1 млрд. и 400 милиона. Вие сте заложили 3 млрд. и 100 милиона национални разходи. Къде са другите милиард и седемстотин? Ако са наследство, опишете ги – ред по ред, фактура по фактура. Да ги видим всички. Ако не ги опишете, тези разходи остават черна каса, която ще се харчи с постановления на Министерския съвет. Същото нещо е с издръжката. Там директно сте премахнали прозрачността, която въведохме в 2021 г. с чл. 1, ал. 5 – всички основни разходи в издръжката да бъдат разписани. Погледнете актуализацията на 2022 г. и ще видите, че абсолютно всичко разписано – от парите за студентски общежития и ремонти до парите за детски градини, до парите за земеделците по два вида помощи, които им се отпуснаха, до парите за църквата – всичко беше вътре, и беше ясно за какво се харчат. Във Вашия бюджет има милиард и половина евро, за които не е ясно как ще се похарчат. Чуваме тук-там някоя сума, 43 милиона за Giro d'Italia били дадени – ами напишете ги; 20 милиона за „Евровизия“ щели да се дадат – напишете ги; 170 милиона за земеделците – напишете ги, за да може да дебатираме дали тези разходи са разумни, парламентът да се произнесе по тях и Вие да имате задължение да ги похарчите точно за тези цели. Тази липса на прозрачност е още по-лоша заради Общинската програма. 2024 г. за първи път се премахна цялата история с постановленията на Министерския съвет и раздаването на пари на приближени до властта общини. За първи път общините по обективен критерий имаха право да дадат проекти, кметовете определяха кои са проектите и парламентът им ги гласуваше. В момента Вие казвате: ние тия проекти ще ги разплатим, но не казваме за кои. Къде е Приложение 3? Къде са проектите? Кои проекти ще разплатите с тези 600 милиона? Как ще подберете общините, на които ще разплащате? В оригиналната програма имаше – по ред на постъпилите заявления, а след това бюджет 2025 ги махна и видяхте какво се случи. Смени се Програмата в движение, правилата, и който се снима под герба – получаваше пари, който не се снима, не получаваше. Вие даже премахнахте списъка с проекти и сте си написали най-нагло в бюджета, че министърът на регионалното развитие предлага, премиерът и кабинетът решават коя община ще получи пари. Това ли е новият начин на управление на страната? Обратно към стария, така ли борим олигархията? Продължаваме нататък. Дълго време мислих, че не разбирате, вече съм сигурен, че не искате. Фискалният съвет Ви каза, че брутният Ви вътрешен продукт е подценен с 3 млрд. евро. Това са 900 млн. евро приходи. Може би не са 900, може би са 500 в зависимост как събирате. А що се отнася до това, което колегата Проданов на няколко пъти каза, че били събрани авансово данъците на банките – да, събрани са, само че те не Ви пречат на дефицита тази година, защото на начислена основа тези данъци се броят в годината, когато са дължими, а не в годината, когато са събрани. Така че за дефицита, който мери Евростат и Европейската комисия, този приход е приход и нищо че няма да го запишете тук като кешов приход. Но нещо по-лошо започва да се случва тук – тук започваме да виждаме ясни приоритети, ако има криза, както Вие твърдите, кой да плати цената на кризата. 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г., цената на кризата не я платиха българските граждани, не я платиха българските фирми, платиха я кръговете, близки до властта, които се бяха впили в нея. И ако си говорим за устойчивост на публичните финанси, ето тук няколко финансови министри имате от ГЕРБ, те ще Ви кажат, 2009 г. дълг към БВП е 14%, 2021 г. аз го заварих на 24%, тоест устойчивите публични финанси са вдигали горе-долу с процент на година, 2024 г. го оставих на 23, защото всеки взет дълг произведе четири лева брутен вътрешен продукт насреща си за 2025 г., а Вие сега ще го качите до 31. От 24 до 31, за две години – 2025 г., 2026 г., голямата част е 2025 г., ще се вземе повече дълг, отколкото за цялото управление на ГЕРБ преди 2021 г., а по мое време дългът към БВП си остана същият. Толкова за това дали могат да се правят публични финанси. Могат. Въпросът е дали искате да се погрижите за българските граждани с един минимален социален пакет, който ще струва 300 – 400 милиона и ще им помогне да минат през кризата по-лесно, същото е и за българските фирми, или искате 4 милиарда да останат – за непрозрачно харчене с ПМС-та в увеличение на издръжка за администрацията, вместо издръжка за българските майки и за българските пенсионери. Това е истинският въпрос на този бюджет и неговата философия. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Слушам изказванията на опозицията и честно казано, се възмущавам от някои политически безочия. Излизате тук и с лека ръка раздавате присъди, наричате бюджет 2026 черна каса, черна дупка и се възмущавате от числата. Мисля, че колегите преди мен вече бяха достатъчно красноречиви, както и министърът на финансите, слагайки картите на масата, ние казваме истината на българските граждани: заложеният дефицит от 5,7 от брутния вътрешен продукт е директна сметка от едни фискални експерименти и безумен предизборен популизъм в последните няколко години. И аз лично смятам за цинично точно хора на „Продължаваме Промяната“ да ни четат лекции за финансова дисциплина. Ние много добре помним част от концепциите за управление на публичните финанси и тук ще си позволя да цитирам част от Вашите собствени записи. Мисля, че не сме забравили какво казваше един бивш премиер и сегашен редови член Кирил Петков: „За еврозоната трябва да го измислите как да заобиколите правилата, в смисъл да влезете в рамките. Може да мислим за инфлация, която да е минус ефекта от Украйна.“ Забравихме ли го това? Ето това е едно шмекеруване, заобикаляне на правилата, и молби по чужди кабинети в Брюксел да си затварят очите за нашите дефицити от миналото. И докато сега се опитвате да лъжете партньорите за измислени формули минус Украйна, в момента сме в процедура на прекомерен свръхдефицит. Защо го направихте ли? Отговорът пак е в същите записи, където откровено си признавате партийната стратегия. За четири години ще опаткаме ситуацията и всеки да си отиде на острова в Тихия океан. (Ръкопляскания от ПБ.) Е, колеги, Вашият политически туризъм приключи. Вие мислехте за екзотични острови, но сметката остана тук за нас, българските граждани. Разликата между нас е, че ние не заобикаляме правилата и искаме да ги спазваме. Ние отваряме кутията с тиктакащия механизъм, която я получихме, и изпиваме горчивата чаша до дъно, за да върнем финансовата стабилност на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Белчев, надявам се, тук е господин Радев, да се е запознал с Вас, че сте бивш кадър на ГЕРБ, шеф на АДФИ при Желязков, служител при Теменужка, но друго искам да Ви кажа. Говорейки и цитирайки един запис, половинчато го цитирате, не е коректно, защото в този запис се говори директно за ала-бала с президента – в скоби, Радев, към този момент, и как, какви неща ще направим с него, със служебното му министерство към онзи момент. Забравяте и че същият този президент към онзи момент беше този, който вкара в политиката Асен Василев и Кирил Петков, или това няма да го помним. Избирателно. Кое точно? Ако ще ги критикувате, ги критикувайте докрай и понесете политическа отговорност. Призовете тогавашния президент и сегашен министър-председател да поеме политическа отговорност и да се дистанцира от тях и да каже, че това тежко финансово състояние е благодарение на неговите министри, които той прокара, и политическия проект, който пък той обяви, че ако може да избира, той ще гласува задължително за тях. Това беше преди няколко години. А иначе ала-бала с президента, всички го помним, това е прословута реплика от един запис, който изтече.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Белчев, явно все пак ще влезем в политическия разговор. Наследство в този бюджет, както видяхме, има. То е социалните разходи за три милиарда от общо девет милиарда увеличение на разходите, което Вие правите, другото не е наследство, а е избор. Този избор ясно показва, че се замразяват парите на българските пенсионери, майки, семейства, натоварва се бизнесът и се дават допълнително пари на фирмите, които живеят от издръжка и капиталови разходи. Аз лично влязох в политиката с фразата, че България не е бедна, а безобразно крадена. Е, Вие давате точно на тези, които крадат държавата, и ще вземете от всеки един от нас до края на годината по 400 евро само за разходите, които не са описани в бюджета.

А тебе кой те вкара в политиката?

Благодаря Ви. Господин Ганев, Вие постоянно цитирате моята биография, явно не сте се запознали с нея, но не смятам, че тя е най-важното в случая. Искам да Ви кажа, че съм работил с 12 финансови министри, така че нека да сме коректни. А що се отнася до това, какъв кредит на доверие е дал настоящият министър-председател? Да, кредит на доверие винаги се дава, но невинаги се оползотворява по най-добрия начин. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моята процедура е свързана с искане за удължаване на работното време до приемането на точка 2 от дневния ред на пленарната седмица. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Премиер, господа вицепремиери, господа и дами министри, уважаеми колеги! Този дебат не е само в тази зала – той върви вече две седмици и аз наистина недоумявам как имаме изключителен принос към нова математика, към ново бюджетиране и към липса на памет и спомени. Всичко, което казват колегите, може би щеше да е вярно, ако не бяхме седми месец, а бяхме девети месец миналата година. Този бюджет е такъв, какъвто отразява счетоводните записи за първите седем месеца плюс, плюс политиката, която добутваме до края на годината. Този бюджет е продължителен бюджет, който беше правен от ГЕРБ, с продължение на харчене на парите на служебното правителство. Дотук с констатациите, господа. Може да е смешно, но ние предпочитаме да изпием чашата такава, каквато е. Да не буксуваме в следващите политически години, оставяйки пак фактури в чекмеджетата. Предпочитаме да добутаме дотам, където Вие в крайна сметка сте оставили държавата – с дефицити, които, на практика, държавата не може да понесе. Нима ние още в предходните времена не предупреждавахме, че неразумното влизане по този начин в еврото ще докара до такива дефицити? Предупреждавахме го. Нима очаквате от нас в момента ние да спрем всички плащания, които в крайна сметка не сме дори и договаряли, за да падне събираемостта на ДДС ли? За да може да тръгнем в дългова спирала наистина? Или да взимаме кредити, които на практика отразяват Ваши харчове? От тази гледна точка този дебат трябва да е малко по-смирен от страна на опозицията, защото ние имаме политики в този бюджет и те са, за да не е дефицитът 7%, а за да го свием дотолкова, колкото е необходимо и нормално, без да има тежки последствия нито по отношение на социалната система, нито по отношение на доходността. Имаме още едно тежко откритие в този дебат – че всичките политики на една политическа партия, която е управляваща, трябва да ги запише в бюджета. Много е претенциозно. Може би трябваше да направим 40 закона в Преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет, за да можем да фиксираме всичките промени, които ще правим. Много добре знаете – защото голяма част от Вас са управлявали, и то много сериозно – че една реформа, когато не е правена внимателно, тя прави по-големи бели. Много добре знаете, че хора за работа пък изключително много няма и че ако уволниш хората, които не трябва да уволняваш, то забиваш още повече държавата. От тази гледна точка този бюджет е такъв, какъвто е. Дали ние харесваме дефицита такъв, какъвто е? Не, категорично. Но това е благодарение на Вас. От тази гледна точка очаквайте интензивна работа по законодателството, което ще подложи реформите, което ще даде възможност на следващия бюджет да е реален и да поправи всичко, което Вие нанесохте на държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа министри, колеги! Краткото време, което остана на нашата парламентарна група, няма да ми даде възможност да разгърна някакъв смислен експертен дебат, но мога да констатирам поне следното: Държавният бюджет винаги е еманация на отношението на управляващите към управляваните. И в този смисъл, макар и да съм съгласен с това, че до голяма степен сегашното състояние е плод на решения от миналото, ми се искаше да сме по-смели. И със 131 народни представители действително можеше да се направи по-бърза стъпка в посока свиването на немалкия дефицит. Опасявам се, че тази умерена решителност в действията може да доведе до това проблемът да остане голям и след два месеца, когато трябва да представите Законопроекта за 2027 г. Готови сме да помагаме и с идеи, защо не и с решения, защото, ако продължим с това да се опитваме да не разтръскаме кошера и да не покажем натрупаните диспропорции в отделни системи, може да сведем бюджетния дебат до онзи виц, в който шопът обяснява, че като се появи проблем и ляга да спи – и дотогава или някой ще го е решил, или не е бил проблем. Тук имаме проблем. Малко е времето до следващия бюджет и действително трябваше според наши оценки да сте малко по-амбициозни. Надявам се след два месеца да бъде така. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, господа и дами министри! Първо към господин Мартин Димитров, да го успокоя, защото шест-седем години сглобка нямаха време за частните болници, обаче утре внасяме Законопроекта – даже го каним на трибунка да участва – за частните болници и за лекарства по ЗОП. (Ръкопляскания от ПБ.) Нещо повече – разширяваме го и разширяваме обхвата на централизираните търгове, защото си даваме сметка, че злоупотреби се случват и през ЗОП. Така че, въпреки че не е в залата, добре дошъл е и после да го подкрепи.

Да, извинявам се. Имаше тук един изтъкнат професор, дето казваше: „Слушам и не вярвам на очите си.“ Горе-долу нещо подобно се случва и в тази зала и изобщо през последния един месец, когато става дума за държавния бюджет. И с риск да вляза в някакъв дипломатически скандал – ама тук някои хора лъжат повече от византийски търговци на „Капалъ чарши“. Сега – първо по дефицита. Опозицията говори така, сякаш дефицитът се е появил вчера, или когато това правителство дойде. А истината е съвсем различна. Дефицитът, без да се правят тези корекции, които се предлагат, щеше да бъде 7,4%. И всъщност истината е, че… (Реплики от ПП. Народният представител Венко Сабрутев показва графика, показваща нарастването на държавния дълг.)

Пет години сте тук, бе – на възпитание не се ли научихте?

Истината е, че това не е просто наследен дефицит. Това е фактурата от кьорсофрата последните няколко години, която някой друг трябва да плаща. А искането дефицитът да падне под 3% според мен е, най-меко казано, лицемерно, защото процентите не се режат от въздуха. Това са човешки животи. И ако бяхте толкова смели и решителни – ами да ги бяхте провели тия реформи. Ами административна реформа, ами други реформи. А всички Вие участвахте през последните години в най-разнообразни порочни практики. Така че – лесно е да пуснеш бюджетната гилотина, когато си в опозиция и си си гарантирал заплатата за четири години напред. Но когато си в управление – не. Капиталовите разходи – втората голяма критика. 9,3 млрд. не може. Ами може, може. Европейските програми – 5,3 – малко ли е? Значително по-амбициозно, отколкото през последната година. Да не говоря за всичко, свързано с Механизма за възстановяване и устойчивост, че трябваше за три-четири седмици да се наваксат загубени с години проекти, време и тежки реформи. Да, близо 4 милиарда са по Приложение № 2 и 3. Обаче имаше такива финансови министри, които като Копърфийлд слагаха Приложение № 2 и 3, ама не го обезпечаваха финансово. И да – по тези финансови проекти по Приложение № 2 и 3 някой трябва да плати сметката. Защото Вие казвате, че в издръжката била тоалетна хартия – ние ще Ви предоставим тоалетна хартия, само че голяма част от издръжката е за плащане по извънсъдебни споразумения, лихви и дела за неплатени сметки на стойност 160 милиона. И да – Приложение № 2 и 3 ще се платят тогава, когато има обстойна проверка. Обстойна проверка. И трето, и последно – може би нямало реформа. Ами има. Най-съществената реформа е, че показахме истината, защото през последните години обществото умишлено се заблуждаваше. Ама било законно да изтеглим дивидента. Ами сигурно е законно, ама не е морално, защото следващото правителство трябва да плати масрафа. Ама нямало да влезе в Евростат. Ами хубаво – няма да влезе, ама и парите ги няма. Те са влезли и са излезли. Така че голямата реформа е показването на истината, защото само върху здрава основа може да се правят политиките. Иначе можеше ли да продължим по същия начин? Ами можеше. Можеше. Можеше авансово и други пари да изтеглим от следващата година. Можеше да подценим разходите, можеше да надценим приходите. Всичко можеше да направим – на принципа „след нас и потоп“. Само че не го направихме. И всички тия критики ми приличат на оня човек, дето е и архитект, и строител, и надзорник, и проектант, обаче като протече покривът, се прави на случаен минувач. Извинявайте, господин Василев, ама, за да Ви повярвам по бюджета, първо трябва да си платите софрите в Министерството на финансите като финансов министър. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, господа министри, колеги! Аз имам една молба към Вас – понеже става дума за финанси и понеже във финансите се борави с числа, молбата ми е: когато в края на годината излязат резултатите от изпълнението на този план…

Да – по начина на водене. Вие като председателстващ това Събрание, ако излезе, че това, което се казва днес толкова въодушевено с исторически препратки, не е вярно – да припомните на хората, които днес пееха тези дитирамби, да се извинят за това, че са излъгали българските граждани.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Витанов, добре е, че на втория месец започвате с първата стъпка, която беше известна много отдавна. А ние пък днес внасяме пакет с десетки мерки за спиране на кранчетата в здравеопазването и се надяваме те да бъдат подкрепени. Но по отношение на това, което казвате, че пет-шест години сглобка... Първо – сглобката беше десет месеца. Всичко останало бяха или управление на четворна коалиция с участие на Вашата бивша партия, или Ваши управления – на кабинетите Янев и Донев. И в тази връзка – казахте за административна реформа. Кабинетите на Гълъб Донев са увеличили администрацията с повече, отколкото останалите. При кабинета „Петков“ тя пада. Взех такава справка онзиден от НОИ. Така че, когато Вие сте имали възможност за такива реформи – не сте се възползвали, а ние сме ги направили донякъде. Но защо не мина реформата с обществените поръчки в последните години – защото нямаше мнозинство. Защото колегите, които седят тук в тази зала – и ГЕРБ, и ДПС, и ВЪЗРАЖДАНЕ, към онзи момент – не подкрепиха това. Ние бяхме единствените, които искахме това да стане. Сега вече Вие имате такова мнозинство и нямате никакво оправдание защо толкова плахо действате по отношение на реформите. И накрая – нашето притеснение, освен това, че не сте достатъчно смели и достатъчно бързи в реформите, е, че през този бюджет минава една тънка копринена нишка на необяснимите разходи. И ще ги видим накрая на годината в отчета как ще ги обясним тези разходи. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Господин Витанов, това, което казахте, и оправдахте липсата на реформи с това, че сте изкарали истината наяве, даже няма и да му дам оценка, защото при 131 депутати това да Ви е оправданието за липса на реформи, е обидно за самите Вас като политическа сила. Но то си остава за Ваша сметка. По-важно е друго – едно е казаното, едно е декларираното, друго обаче са конкретните действия. Защото конкретни изказвания от изминалите месеци на министър-председателя Радев и на финансовия министър, които лично аз подкрепям и констатирам като факт, са по отношение на констатацията на министър-председателя, че България е влязла в еврозоната с нереалистични данни и не е бил моментът за влизане, тъй като България не е била под никаква форма готова да влиза. Когато правиш това изказване в качеството си на министър-председател или в качеството си на финансов министър, всичко се опира на конкретни данни. И ние всички знаем – цялата страна, не в тази зала, че България беше вкарана в еврозоната с фалшиви данни. И когато си министър-председател и го казваш това нещо, няма нищо по-логично да дадеш сигнал до прокуратурата за фалшифициране данните към предишния министър на финансите, към предишния министър-председател, които са подписали вкарването ни в еврозоната. А иначе, казвайки и констатирайки, измивайки си ръцете само с ГЕРБ, с Пеевски, с ПП-ДБ, без нищо конкретно да правиш, е едно наливане от пусто в празно. Защото логичното беше от Ваша страна – вече да сте направили за тия всички месеци, ако не сте го направили, даже няма да коментирам, ревизия на всичко, което имате по министерства. Къде са Ви сигналите до прокуратурата? Да излезете, ето сега, на бюджета и да кажете така – в това министерство отиваме и правим такъв сигнал, или вкарвате ни в еврозоната с фалшиви данни. Къде Ви е сигналът срещу шефа на Статистиката за фалшифициране на данните за инфлацията? Няма ги! Само си измивате ръцете с тях. Затова на думи е едно, действия – съвсем друго.

За съжаление, не може да мине оправданието Ви за това, че не правите реформи само защото сте изкарали истината. Не, нищо конкретно не сте изкарали. Нищо!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, вице министър-председатели, дами и господа министри, колеги! Извинявам се на колегата Витанов, че излизам на реплика на свой колега. Неговото изказване беше достатъчно широко, обхватно и истинско, но просто явно не му остана време да направи едно послание, което така заслужаваме всички като заключение. Престанете, господин Василев, да ни внушавате, че периодите, в които Вие управлявахте публичните финанси – слава богу, кратки, са били златният век на публичните финанси. (Реплики от ПП.) Не, не са били златният век на публичните финанси. (Реплики на народния представител Венко Сабрутев. Показва графика за отношението държавен дълг към БВП.) И българският народ, който е достатъчно мъдър да отдели това, което е хубаво и лошо, това, което е професионално и непрофесионално, Ви даде ясна оценка по време на изборите. Време Ви е за приземяване и смирение по отношение на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви. Благодаря за възможността да изляза на дуплика, макар че си давам сметка, че адресатът на по-голямата част бяха представителите на изпълнителната власт, и беше, както казваше един бивш представител на СДС – трик. Както и да е. За копринената нишка не знам, господин Божанов, обаче знам, че през последните пет-шест години беше – осемлентов път към кражбите. Такива, дето и… осемлентов, по всички направления. Сега казвате, че няма реформи. Първо, голяма част, една част от реформите, са декларирани и в този бюджет. Стартирането на административната реформа започва от този бюджет – и през държавните служители, и през това, което ще се случи след това. Колегата Проданов беше прав, когато спомена, че такъв тип административна реформа има първоначален негативен, отрицателен ефект. Нейните проявления ще се видят в следващия бюджет, когато ще бъде, на практика, наистина първият бюджет, не заварен, не седем месеца по предходния, а който може да демонстрира истински реални политики и виждания на „Прогресивна България“. И, господин Ганев, последно за сигналите. Ясно стана, че утре ще имаме представен законопроект по ЗОП. Господин Божанов го каня също. И между другото, нямам нищо против по теми, свързани със здравеопазването – ние доказахме, че може да работим съвместно, да видим и Вашите предложения и да намерим сечението, което отъждествява интересите на цялата зала. А колкото до сигналите и какво е дадено на прокуратурата, господин Ганев, каня Ви съвсем официално. Съвсем скоро ще Ви покажем какво се е случвало по министерствата – мисля, утре или вдругиден, какво се е случвало по министерствата през предишните години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Доцова. В Правилника е записано, че имам право по изказването, затова е по изказването. Господин Витанов, когато нямате аргументи, се опитвате да правите ad hominem атаки. Не работят, повярвайте ми. Имаше един друг господин – Любомир Каримански, опитваше се да прави същите атаки. И те не сработиха. По една проста причина. Ако погледнете Министерството на финансите и разходите на Министерството на финансите, те винаги са били изключително ограничени по мое време. Това не може да се каже за част от служебните кабинети например. А що се отнася до това дали времето е било добро или лошо, погледнете Евростат – за първи път, откакто сме в Евросъюза, не сме на последно място – четвъртата най-бързо растяща икономика, влизане в Шенген, влизане в еврозоната, намаляване на разликите между бедни и богати– на коефициента на неравенство, и пенсионери над линията на бедност през целия период, когато аз бях финансов министър, и бюджетите бяха писани от мен. Вие тук за година и половина, след колегите от ГЕРБ – успяхте повече от тях, 880 хиляди пенсионери да ги върнете под линията на бедност, да замразите майчинските, да ударите малкия бизнес с допълнителни данъци и в същото време да заделите едни огромни средства, водопад от евро, за всичките фирми, които се занимават с издръжка и капиталови разходи. Гражданите това ще го видят и съм сигурен, че ще Ви дадат подобаваща оценка.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз, да, предлагам да се върнем на същината на днешния дебат, защото в последните няколко минути имам чувството, че сме на състезание по самопотупване по гърба. А ние всъщност днес дискутираме най-важния закон на държавата, именно Закона за бюджета, и нека да кажем, че той трябва да бъде подчинен на финансовите разчети преди всичко, не на популистки лозунги. И тук, първо, трябва да сме пределно ясни и откровени. Аз мисля, че за обществото, всеки един човек, който хванете на улицата и го питате – това му е пределно ясно, че няма как като правиш бюджет за няколко месеца, да сътвориш чудеса. И както и по друг повод имах възможност да кажа – не можеш да дотичаш последните десет километра на един маратон в чужди обувки и да се надяваш на призово място. Така че ние правим максимално възможното при създалата се ситуация. Но тук ще призова първо тези, които в момента най-вокално настояват за стриктни реформи, за свиване на дефицита, за малко повече интелектуално смирение, защото те са тези, които затлачиха тия авгиеви обори в последните няколко години. Тоя дефицит от 5,7%, който много ги стряска, и вече споменахме, е техният дефицит. Това са техните отложени плащания, техните помощи на калпак и техните авансово прибирани данъци. И в момента същите тия хора, вместо отговорно да погледнат, ни предлагат да олекнем като някой с наднормено тегло, да олекнем бързо на хартия, като ще отрежем здравия крак. Това е реформата, която ни се предлага. И сега започвам вече по същество. Издръжката. Първата голяма лъжа. Чиновническият разгул. Огромният ръст на държавната издръжка, цитирам, за кафе, коли и тоалетна хартия. Първо, тук да кажа, че намирам за много обезпокоителна обсесията с тоалетната хартия на колегите – не знам на какво се дължи това. По отношение на колите. Колите не влизат в разходите за издръжка, колеги, а в капиталовите разходи. Апропо, има изричен запис в Закона за бюджета, който забранява да се купуват нови автомобили, освен такива със специален режим на движение. Толкова по тая лъжа. Какво всъщност има в издръжката? Ами има – това, което боде очите на опозицията – има спешни центрове, има хематологии, има психиатрии, има детски градини, има училища, има силови ведомства. Тая издръжка всъщност е отоплението за някои от тия спешни центрове, осветлението за класните стаи, горивото за патрулките и линейките. Това, което опозицията ни предлага, е да ги оставим децата на студено и спешните центрове без оборудване, за да им излезе политическата сметка. (Шум и реплики от ПП, викове: „Еее!“) Точно така! Спокойно, ще Ви дам възможност. Какво стои реално зад нарастването с един милиард на издръжката спрямо миналата година? И тук Ви предлагам – ще говоря бавно, за да си записвате. Между другото, това са данни, които няколко пъти вече ги изнесе министърът на финансите. Това, че Вие не сте ги чули, защото не са се появили в TikTok, е Ваш проблем. 255 милиона имаме европейски средства. Европейски средства, които не може да махнем. Те са част от средствата за издръжка, да. 170 милиона е иранската помощ за земеделците. Да разбирам, че господинът тук, отдясно на мен, предлага да не помогнем на земеделците в тази криза. Окей, да знаят кого да търсят. Имаме 150 милиона, вече стана дума, извънредни избори и президентски избори. Имаме, много любопитно – 140 милиона близо текущ ремонт и поддръжка по бюджета на МРРБ заради неразплатени стари задължения, включително – внимателно – за извънсъдебни споразумения от 2024 г. и 2025 г. за прекратяване на дела заради забавени плащания след 2021 г. Кой беше тогава? Кой е бавил плащанията, които сега плащаме с разноските и с лихвите? Имаме 55 млн. евро помощ de minimis и за Транспортния сектор. Предлагате това – да не помогнем на Транспортния сектор ли? Добре, да знаем кого да търсят! Стана дума, близо 50 млн. евро – Giro d'Italia. 30 млн. евро. Говорите тук за социалните разходи. За първи път имаме нова помощ за Закона за социално подпомагане, коледни добавки, които няма да зависят от милостта на един или друг министър – 30 млн. евро. Имаме 90 млн. евро за отбрана, издръжка. По-високи разходи за керосин, купували сме страйкъри, купували сме нови самолети, това изисква допълнителна издръжка. Ако Ви се струва много, идете Вие и го обяснете на нашите партньори от НАТО. И сега, другото нагло внушение: „Ама, чакайте сега, това не сте го написали!“ Бюджет 2026 г. бил черна каса, голямата част от разходите били непрозрачни. Сега, първо да кажем, че господин министърът вече няколко пъти предостави тази информация както публично, така и в резултат на искане от страна на синдиката след Тристранния съвет. Те я намериха достатъчно удовлетворителна. Детайлната информация е там. Сега обаче, защо аджеба не било написано в ал. 5 на бюджета? Ами, защото всичко това е детайлно разписано в програмния формат на бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджета. Това че Вие не сте си направили труда да погледнете там, си е Ваш проблем, но Вашата интелектуална леност или липсата на воля, или на капацитет – не знам какво, не го приписвайте на нас. В момента Вие сте в тази ситуация – аз и друг път го казах, но много е показателно за Вашето поведение: „Ама всеки лев опишете тук.“ Това е като във вица за преподавателя, който искал студентът да му обяснява поименно за жертвите от битката при Сталинград. По този начин може да минирате всяка идея и всяка инициатива. Сто пъти казахме и сто и първи път ще го повторя: това е бюджет на наследството, в който огромна част от разходите бяха прикривани в предишните години. Не друг, а председателят на Фискалния съвет господин Симеон Дянков, който надали може да бъде заподозрян в някакво пристрастие към нас, той излезе преди две-три седмици и каза в едно интервю: „Реалният дефицит за 2025 г. беше между 5,5 и 6%.“ Айде, познайте от три пъти къде са отишли тия разходи над това, което беше реално показано? И сега да отидем все пак малко по-детайлно, да погледнем и капиталовите разходи, защото те също много Ви бодат очите. Стана вече дума за европейското финансиране. Надявам се, че там приехте аргументите, че е по-добре да го вземем, отколкото да не го вземем. Между другото, тук един колега каза: „Ама, ще видите Вие на края на годината, като не излязат сметките.“ Какво значи „да не излязат сметките“? Че ще е по-нисък дефицитът? Това ще Ви притесни. Това е много смутително, ужас на ужасите – България всъщност е с по-малък дефицит, това ли ми казвате? (Реплики от ПП.) Не. Ако нещо такова стане, дай боже, това означава, че сме планирали консервативно. (Реплика от ПП: „Грешно!“) Да Ви кажа сега за капиталовите разходи – четири милиарда евро са капиталовите разходи по националните програми. От тях два милиарда евро са за държавните ведомства и около два милиарда евро са за общините. И да Ви дам детайлната разбивка. От тия два милиарда евро за държавните ведомства, над милиард и половина евро са описани в Приложение № 2, ред по ред. Всички, с изключение на тия за отбраната, са проекти, които вече са или завършени, или в процес на изпълнение. Там няма наши фирми. Това са Ваши фирми, на които Вие не сте платили. Но ние, ако не им платим сега – ще ни осъдят, и пак ще трябва да си платим след някоя и друга година. Извън капиталовите разходи в Приложение № 2 – тези, които са по административните структури като министерства, са само 120 милиона общо за всичките 20 и кусур министерства. Имате още стотина милиона за електронно управление и така нататък. Питате къде са другите капиталови разходи по държавните ведомства. Ами НОИ, ами НЗОК, ами всички други бюджетни организации. Извън това има едни 227 милиона в централния бюджет и да кажем само че те са почти изцяло предназначени за разплащането на вече направени разходи от 2025 г. – 72 млн. евро за нови лични документи, 56 млн. евро за детски градини и студентски общежития, 25 милиона за Фонд за безопасност на движението по стари договори, 37 милиона по проекти на Модернизационния фонд, близо седем милиона за лицензи на „Майкрософт“ за цялата администрация. Няма нови пари, няма нови проекти! Останалите два милиарда от четирите, които са в общините – един милиард и 100 от тях са това, което е предназначено да финансира бившето Приложение № 3 – това, за което в бюджета на господин Желязков от края на миналата година бяха заделени точно нула. (Шум и реплики от ПП.) Останалите са една целева субсидия, която се превежда всяка година под една форма на общините – 255 милиона, и собствените средства на общините в размер на малко над 500 милиона, което е точно толкова, или много близко от това, което беше миналата година. Та, толкова по този въпрос за това прозрачно ли е, или непрозрачно по отношение на капиталовите разходи. И сега да кажем още две неща тук. Да поразсъждаваме за момент какво ще стане, ако орежем тези капиталови разходи, както ни предлага опозицията. Това означава фалит на бизнеси, които чакат плащане за вече свършена работа, уволнени хора, недовършени ремонти, ненаправени инвестиции, разкопани улици и това е в момента, в който държавата има 36 месеца вече поред спад на индустриалното производство. Хайде, представете си какво ще се случи, ако не се разплатим сега и с бизнеса. А сега да поговорим и за социалните плащания, защото това е другата голяма манипулация, която наистина трябва да бъде изобличена. (Шум и реплики от ПП.) Първо, голяма част от тези неща, за които Вие говорите, че са замразени, не са замразени от нас. Те са замразени от Вас, включително майчинството през втората година, което стои замразено вече четвърта поредна година. Еднократната помощ при смърт не е мръднала от десетилетия, помощта за учениците и детските надбавки са непроменени от 2021 г., обезщетенията за безработица и тавана на пенсиите от 2022 г. Това са все Вашите правителства и сега Вие ще кажете: да, да, ама ние, видите ли, нямахме тогава мнозинство, не можахме да се разберем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Интересно е как успяхте да се разберете, когато трябваше да избирате конституционни съдии. Тогава нямаше проблем – намерихте воля! (Ръкопляскания от ПБ.) Така че трябва да е ясно – ледената епоха в социалните плащания започна при Вас и ние ще я променим. И наглостта е от това, че точно в момента, в който сега трябва да плащаме за всички останали Ваши фискални безобразия, Вие настоявате да го направим. Ще го направим в бюджет 2027, ще търсим ресурси и това трябва да се промени, и ще бъде направено. Най-наглото и цинично е Вие да настоявате, защото Вие сте тези, които са ги замразили тия плащания! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) При нас минималната работна заплата нараства, пенсиите нарастват, заплатите в публичния сектор нарастват, подкрепата за децата се разширява. И понеже виждам, че...

Приключихме с това, с времето. Ще Ви кажа само, че ако във Вашата община има разкопани улици, ако по пътя към родното Ви място има неукрепено свлачище (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), патрулките и линейките нямат гориво, детските градини са неотоплени, ако протича покрив в общежитието, тогава знаете на кого да благодарите. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа вицепремиери, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В такава ситуация, в която се прехвърля вина, аз искам да взема отношение по бюджета само и единствено в частта му за Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност. Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ категорично ще гласуваме против отпадането на автоматизма за възнагражденията на служителите в силовите структури. Това е нещо, което беше постигнато след доста дълго чакане и опити през годините. Назад във времето, когато някой министър на вътрешните работи по един или друг начин успееше да издейства някакво увеличение за МВР и службите – било то 2, 3, 5%, тогава започваха едни страхотни коментари защо на МВР увеличавали заплатите и така нататък. Беше доста трудно и който министър го постигнеше, все пак имаше успех. В крайна сметка процесът по този автоматизъм стартира, когато аз бях министър на вътрешните работи – през март месец 2024 г., и завърши 2025 г., когато почти всички парламентарно представени групи подкрепихме това нещо, което всъщност така даде едно успокоение в системата, а именно служителите да получават достойно възнаграждение за своя труд. От друга страна, това е едно от нещата, което повиши броя на кандидатите, и в момента има много по-добра възможност за подбор на кадрите. В 2023 г., 2024 г. за едно място се явяваха по един, двама до трима човека, като имаше конкурси, при които примерно, пускайки 100 места, 100 бройки, за конкурса се явяват 80, максимум 90 човека. Сега, в момента – миналата и тази година, доколкото знам, за едно място се явяват по седем, осем до десет човека. Винаги трябва да сме на принципа, че за да получим качествен продукт, реално трябва да дадем, а именно, че служителите на Министерството и на службите трябва да бъдат финансово обезпечени, материално и технически също обезпечени. Аз считам, че ако се отмени този механизъм, който дълго време в годините се опитваше да се приложи, това ще бъде много лош сигнал към всички служители от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и службите и считам, че не бива за пореден път да правим някакви експерименти с тези структури. Благодаря.

За различен вот!

Благодаря, госпожо Председател. С цел оперативност ще скипна дългото обръщение. Сега, аз гласувах против този бюджет, защото той удря работещите хора в България. Този бюджет предлага по-висока осигурителна тежест – всяко едно българско семейство ще плаща между 250 и 2300 евро на година допълнителни осигуровки. Срещу тези пари българските семейства и работещите няма да получат нищо насреща! Този бюджет ни предлага замразяване на цялата социална програма – майчински, детски, данъчен кредит за работещи родители, еднократна помощ за ученици, месечна помощ за отглеждане на дете, еднократна помощ за бременност, еднократна помощ за раждане, еднократна помощ при осиновяване на дете, не сте пожалили дори и децата с увреждания. Сега, колеги, по време на дебата беше казано за наследството. Ето тази графика всички ние трябва да я видим. (Показва.) Това е наследството! През 2024 г. с лошите бюджети на Асен Василев – в кавички, срещу всеки един лев дефицит имаше четири лева икономика. Вие планирате срещу всяко едно евро дефицит да докарате едва 1,7 евро в икономика. С дълга, който Вие ще вземете до 2028 г., Вие ще заборчеете всеки един български гражданин с 2500 евро, четиричленно семейство ще плати 10 000 евро дълг без лихвите. Срещу тези пари те няма да си купят нова кола, нито ще си направят вноска за жилище. Те ще дължат, защото така е решило правителството – да харчи. И на финала няма как да не адресирам големия шамар, който удряте срещу работещите на четири и пет часа, и шест часа, и седем часа – Вие им намалявате отпуската буквално наполовина. Честито „Прогресивна България“, на която хората плащат повечето осигуровки и получават едно голямо нищо, и накрая и двойно по-малко отпуска. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз гласувах против това предложение за бюджет поради две основни причини, които се очертаха и в рамките на дебата, има ги и в самия бюджет. Първата е, че няма ясни цели. На мен ми е ясно, че този бюджет е довършителен, но това, което се чу и в рамките не само на този дебат, а през последните две седмици, единственото число, което аз чух, беше, че през 2028 г. целта е дефицитът да бъде 3%. Ние нямаме цел за това бюджетът да бъде балансиран и не е ясно кога. И на второ място, едно второ число – това е 5%, които господин Радев по време на среща с генералния секретар на НАТО обеща – 5% до 2032 г. за отбрана. Това е структурна промяна на бюджета, а в същото време виждаме, че Вие мислите в рамките на настоящата рамка. Това 100% до две-три години ще даде много ясно отражение в бюджетната политика и аз не виждам шанс за балансиран бюджет в следващите поне десет години, ако и 2027-а, и 2028-а, и 2029-а продължите да разчитате по този начин и да мислите по този начин бюджета. И накрая ще Ви кажа: аз с годините все по-малко вярвам в неизбежния прогрес и все повече вярвам в това, че има моменти на кризи, и по всичко личи, или най-малкото има симптоми за това, че и в глобален план предстоят различни кризи. Аз не виждам Вие да се готвите за тях, а по-скоро виждам една вяра в прогреса, която според мен няма да Ви свърши работа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам правото ми на отрицателен вот да изразя защо гласувах против този бюджет. На 68-ия ден от кабинета на Радев подкрепящите бюджета в тази зала приеха бюджет на прогресивния дефицит. Аз гласувах против него, колеги, първо, защото е в пряко нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за публичните финанси с рекордно предложен и приет от управляващите дефицит от 5,7%, бюджет на нулевите реформи. И доколкото колегите казват, че той е довършителен бюджет за 2026 г., не беше упоменато какво предвижда Вашият управленски бюджет за следващата година. Стоте дни толеранс на хората, на гражданите, а и на опозицията може би донякъде, изтичат скоро. Бюджетът, който трябва да предложат управляващите до 31 октомври в унисон със Закона на публичните финанси, а именно чл. 81, изтича на 31 октомври. Тогава, колеги, да видим реално, защото и към момента управленската програма на „Прогресивна България“ не е представена нито на широката общественост, нито на тази зала, нито на подкрепящите кабинета, но бюджетът на прогресивния дефицит, колеги, подчертано предлага на българските граждани нула реформи и в същото време предлага по-ниски приходи и по-високи разходи от бюджета, който беше предложен от правителството на Желязков в края на 2025 г. И доколкото подкрепящите и защитаващите бюджета днес от тази трибуна се оправдаваха с наследството от последните пет години и политическите решения, които са взимани от тази зала в периодите на последните пет години, аз само ще припомня и на българските граждани, че настоящият премиер, тогава президент – Радев, управляваше през служебни кабинети над две години и три месеца през този петгодишен период. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от народни представители на ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя следното процедурно предложение: на основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС предлагам срокът за писмени предложения по така приетия на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет да бъде намален на пет дни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Представям: „ДОКЛАД относно Проект на закон за денонсиране на Договора за Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон На редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по енергетика разгледа Законопроект за денонсиране на Договора за Европейската енергийната харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон, № 52-602-01-16, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. На заседанието присъстваха: госпожа Любомира Ганчева – заместник-министър на енергетиката, и началникът на отдел „Международно сътрудничество“ в Министерството на енергетиката. На заседанието Законопроектът и мотивите бяха представени от заместник-министъра на енергетиката госпожа Любомира Ганчева и от началника на отдел „Международно сътрудничество“ в Министерството на енергетиката. Със Законопроекта се предлага денонсиране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон. Участието на Република България в Енергийната харта е уредено със Закон за ратифициране на Договора за Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 64 от 30 юли 1996 г. Договорът за Енергийната харта представлява многостранно международно споразумение, уреждащо инвестициите, търговията и сътрудничеството в енергийния сектор. За срока на неговото действие няма съществена актуализация, въпреки значителните промени в политиките през този период. През 2024 г. Съветът на Европейския съюз е приел Решение (ЕС) 2024/1638 относно оттеглянето на Европейския съюз и Решение (ЕС) 2024/1677 относно оттеглянето на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) от Договора за Енергийната харта. Европейският парламент е одобрил двете решения, а от 28 юни 2025 г. Европейският съюз и Евратом вече не са страни по договора. Република България е получила писмо от Европейската комисия с искане да предприеме действия за оттегляне от Договора за Енергийната харта. Посочва се, че областите, уредени с договора, попадат в значителна степен в изключителната компетентност на Европейския съюз и че при липса на предприети действия, Комисията може да започне производство за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В допълнение следва да се отбележи, че редица държави – членки на Европейския съюз, вече са предприели действия по денонсирането на Договора, респективно има широк консенсус относно оттеглянето. На 30 януари 2026 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо за образуване на Процедура за нарушение № 2025/2223 поради неизпълнение на задължението за оттегляне от Договора за Енергийната харта. Република България е взела решение за оттегляне като страна по договора, а процедурата по денонсиране е започнала от страна на Република България още през 2024 г. В рамките на определения срок Европейската комисия е уведомена за предприетите действия по подготовката на Законопроекта. Решението е обусловено и от настъпилото несъответствие на договора с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, както и съвременните стандарти за защита на инвестициите. Договорът за Енергийната харта представлява международен договор по смисъла на Закона за международните договори на Република България, поради което денонсирането му следва да бъде извършено при спазване на изискванията на Конституцията на Република България, Закона за международните договори на Република България и Виенската конвенция за правото на договорите, ратифицирана с Указ № 503 на Държавния съвет от 12 февруари 1987 г., „Държавен вестник“, бр. 14 от 1987 г., в сила за България от 21 май 1987 г. След приключване на националните процедури следва да бъде изпратено писмено уведомление до депозитаря по договора, с което ще се финализира оттеглянето на Република България. С денонсирането на договора се прекратява и участието на страната в Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти. По Законопроекта е постъпило становище от Министерството на енергетиката, вх. № Е-02-00-99, от 29 юни 2026 г., с което се подкрепя приемането му. По Законопроекта е представен доклад от Комисия по външна политика, вх. №52-653-3, от 3 юли 2026 г., видно от който същият е приет и е предложено да бъде гласуван от Народното събрание. Очакваните последици от прилагането на Законопроекта за денонсиране на Договора за Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти са постигане на съответствие на Република България с ангажиментите по Договора за функциониране на Европейския съюз и прекратяване на образуваната от Европейската комисия Процедура за нарушение № 2025/2223 поради неизпълнение на задължението за оттегляне от Договора за Енергийната харта. Прилагането на Законопроекта не е свързано с финансови последици. В хода на обсъждането не бяха поставени въпроси и не бяха направени изказвания от страна на народните представители. След приключване на дебата Законопроектът беше подложен на гласуване, при което се получиха следните резултати: 20 гласа „за“; без „против“ и „въздържал се“. На основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България и предвид резултатите от проведеното гласуване Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Договора за Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, № 52-602-01-16, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г.“ Благодаря за търпението, колеги.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за денонсиране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон, № 52-602-01-16, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. На редовно заседание, проведено на 1 юли 2026 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за денонсиране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон, № 52-602-01-16, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на енергетиката Кирил Темелков. Участието на Република България в Енергийната харта е уредено със Закон за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти (ДВ, бр. 64 от 30 юли 1996 г.). През 2023 г. са предприети действия за оттеглянето на Европейския съюз и Евратом от Договора за Енергийната харта, одобрени с решения на Съвета съответно – ЕС 2024/1638 и ЕС 2024/1677 от 30 май 2024 г. Европейският парламент одобри оттеглянето на Европейския съюз и Евратом от договора на пленарна сесия през април 2024 г. На национално ниво е взето решение за оттеглянето на Република България като страна по Договора за Енергийната харта в съответствие с приетите решения на ниво Европейски съюз. Решението е обусловено предвид настъпилото несъответствие на Договора с политиките и целите на Европейския съюз в областта на енергетиката и климата, както и със съвременните стандарти за защита на инвестициите. На основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България и проведено гласуване с резултат: 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон, № 52-602-01-16, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, Проектът за закон за денонсиране на Договора за Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон, е предложен на Народното събрание на основания чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България. Подготвеният законопроект е одобрен с решение № 175 на Министерския съвет от 13 февруари 2026 г. и е изпратен за разглеждане в Петдесет и първото народно събрание на 16 февруари 2026 г., но не е приет. Законопроектът е повторно одобрен с Решение № 468 на Министерския съвет от 17 юни 2026 г. и внесен в Петдесет и второто народно събрание на 22 юни 2026 г. Договорът за енергийната харта, подписан от България през 1994 г., е в сила от 16 април 1998 г. и е многостранно търговско и инвестиционно споразумение, приложимо за енергийния сектор. Доскоро Европейският съюз бе страна по Договора заедно с Европейската общност за атомна енергия Евратом – 26 държави – членки на Европейския съюз, с изключение на Италия, която се оттегли едностранно през 2015 г., както и Япония, Швейцария, Турция и повечето държави от Западните Балкани и други. Русия и Беларус са с отнети статути на наблюдатели от 24 юни 2022 г. През 2022 г. на равнище Европейски съюз е установено, че от влизане в сила на Договора за Енергийната харта не е правена съществена актуализация. Също така той представлява и един от договорите за инвестиции с най-много съдебни спорове. В резултат на това от страна на Европейската комисия е започнат процес на осъвременяване на Договора за Енергийната харта с проведени 15 кръга преговори, които не успяват да завършат с успех поради липсата на консенсус на общностно ниво. Поради това в средата на 2023 г. са предприети действия за оттегляне на Съюза и Евратом, с приемане на съответните решения на ниво Европейски съюз. Европейският парламент одобри оттеглянето на Съюза и Евратом от Договора през месец април 2024 г. Паралелно с решенията за оттегляне на Съюза и Евратом от Договора за енергийната харта е постигнат политически компромис, известен като „Пътна карта на Белгия“, относно Договора за Енергийната харта. Съгласно него за държавите членки, които са заявили намерение да останат договарящи се страни по Договора, при условие че същият бъде осъвременен, се позволява с отделни решения да одобрят или да не се противопоставят на осъвременяването на Договора. Този подход позволи на конференцията на Енергийната харта да приеме изменения на Договора за Енергийната харта на 3 декември 2024 г. Следва да се отбележи, че приетите изменения отразяват договорености от 2022 г., с което се отчитат предизвикателствата в енергийния сектор и международната инвестиционна политика, но се подчертава необходимостта от осъвременяване на разпоредбите в интерес на опазване на околната среда и енергийната сигурност. Държавите членки, които са предприели стъпки към денонсиране на Договора, в момента са Франция, Германия, Нидерландия, Полша, Испания, Люксембург, Словения, Дания, Португалия, Ирландия и Литва. На национално ниво е изработен анализ от междуведомствена работна група относно целесъобразността от продължаване на участието на България като страна по Договора за Енергийната харта. В резултат на анализа е предложено решението в посока на оттегляне на Република България като страна по Договора за Енергийната харта. Искам само да отбележа, че на 26 юни 2024 г. е подписана и декларация на представителите на правителствата на държавите членки и на Съюза относно правните последици по решението на съда по делото „Комстрой“ и общото разбиране относно неприложимостта на чл. 26 от Договора за Енергийната харта като основание за арбитражни производства в рамките на Съюза. Делото е ключово решение на Съда на Европейския съюз, което обявява, че арбитражните дела между инвеститор от страна от Съюза и друга държава членка по Договора за Енергийната харта противоречат на правото на Съюза. Със същата цел на 18 февруари 2026 г. е подписано и споразумение относно тълкуване и прилагане на Договора за Енергийната харта, като по този начин се урежда въпросът за неприложимостта на арбитражната клауза, предвидена в чл. 26 от Договора за Енергийната харта в рамките на Съюза, и произтичащата от това липса на правно основание за арбитражни производства в рамките на Съюза. На 22 октомври 2025 г. в Министерството на енергетиката е получено писмо от господин Дан Йоргенсен – комисар по въпросите на енергетиката и жилищното настаняване, според което областите, покрити от Договора за Енергийната харта, попадат в голяма степен в изключителната компетентност на Съюза. Съобщава се, че съгласно разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз, държавите – членки, които са страни по Договора за Енергийната харта, не могат да действат в области от изключителната компетентност на Съюза, освен ако не са били упълномощени за това от Съюза. Обърнато е внимание, че Съюзът не е предоставил такова оправомощаване и е отправена молба България да се оттегли без забавяне от Договора на Енергийната харта. В случай на неспазване на отправеното искане Комисията си запазва правото да започне процедура за нарушение съгласно разпоредбите на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. На 30 януари 2026 г. в тази връзка Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо за образуване на процедура за неизпълнение на задълженията на България да се оттегли от Договора за Енергийната харта. Договорът за Енергийната харта представлява международен договор по смисъла на Закона за международните договори на Република България. В тази връзка за оттегляне на Република България като страна по договора е необходимо да бъде изпратено писмено уведомление до депозитаря след приключване на националните процедури по приемане на Законопроекта. С денонсирането на договора автоматично ще бъде денонсиран и Протоколът за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, макар депозитарят да не се уведомява изрично. Оттеглянето ще влезе в сила предвид оттеглянето от Договора в съответствие с чл. 47 от същия и чл. 20 от Протокола. Оттеглянето влиза в сила при изтичане на една година след датата на получаване на нотификацията от депозитаря. Благодаря за Вашето внимание.

Благодаря, госпожо Председател. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокол за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон, да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за денонсиране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон Член единствен. Денонсира Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон, ратифицирани със закон (ДВ, бр. 64 от 1996 г.)“. Благодаря.

Отново благодаря, госпожо Председател. Предлагам техническа редакция в текста на член единствен, като пред думите „на Протокола за енерегоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти“ да отпадне думата „на“. Благодаря Ви.

Да.

Да, благодаря. И в заглавието.

Не, и в заглавието.

И в заглавието.