16 юли 2026 г.

Благодаря, госпожо Председател. България е на първо място в Европейския съюз по брой болнични легла – 870 на 100 хиляди души, при средно 507 за Европейския съюз. Имаме много легла, много хоспитализации, все повече пари за болнична помощ, но най-кратък живот. Броят на изписаните от болниците пациенти е повече от два пъти над средния за Европейския съюз, но леглата са заети едва 57% от времето, при 68% средно за Съюза. Това е система с огромен капацитет на хартия, но със съмнителна ефективност и с финансови стимули за отчитане на повече хоспитализации. Близо 38% от всички здравни разходи отиват за болнична помощ при 28% средно за Европейския съюз. За извънболнична отделяме едва 19% при европейско средно от 28%, а за превенция – само 3%. С други думи, системата плаща много повече, след като човекът вече е стигнал до болницата, отколкото за това той да не се разболее или заболяването му да бъде открито навреме. И въпреки растящия бюджет българинът продължава да доплаща най-много в Европейския съюз. През 2023 г. 36% от всички разходи за здраве са платени директно от пациентите при средно 16% за Европейския съюз. Казано просто, от всеки 100 лв., изразходвани за здравеопазване, около 36 лв. излизат непосредствено от джоба на гражданите, след като те вече са платили данъци и здравни осигуровки. Публичното финансиране покрива едва 63% от здравните разходи у нас при 80% средно за Европейския съюз. Затова хората с финансови затруднения отлагат лечение, възрастните пестят от лекарства, а семействата плащат втори път за нещо, което вече са финансирали чрез здравните си вноски. Най-тежък е проблемът при лекарствата. Домакинствата плащат над 75% от разходите за лекарства, отпускани извън болниците. Публичната система покрива едва 23% от тях при 59% средно за Европейския съюз. Лекарствата формират повече от две трети от всички плащания от джоба на българските пациенти. Последните налични данни на Световната здравна организация показват, че почти всяко пето българско домакинство е било изправено пред така наречените катастрофални здравни разходи. Плащания, които застрашават възможността на семейството да покрива основни нужди, като храна, ток и жилище. Ние не твърдим, че средствата за здраве са достатъчни. Напротив, разходът на човек в България е около 2085 евро по стандартна покупателна способност при 3832 средно за Европейския съюз. Но именно защото ресурсът е ограничен, нямаме право да пропускаме и един лев да бъде източван през фиктивни дейности, завишени цени или нагласени поръчки. Дисбалансът се вижда и при медицинските специалисти. В България има 4,6 лекари на 1000 души – малко над средното за Европейския съюз, но общопрактикуващите лекари са само 13% от всички лекари при 20% средно за Съюза. В същото време имаме едва 4,4 медицински сестри на 1000 души, почти два пъти по-малко от европейското равнище от 8,5%. Това е система, която има легла, но няма достатъчно сестри. Има все по-голям бюджет, но няма достатъчно превенция. Има повече плащания, но няма повече спокойствие за пациента. Има много системни причини за тези резултати. Корупцията не е единствената, но е една от най-разрушителните. Парите за здраве изтичат през множество широко отворени кранчета – фиктивни хоспитализации, отчетени, но неизвършени дейности, двойно отпускане на скъпи лекарства, отклоняване на медикаменти, завишени цени, излишни болнични легла, нагласени обществени поръчки и проверки, възлагани на удобни проверяващи. Всеки български гражданин знае, че има корупция в здравеопазването, но вероятно малцина подозират истинския ѝ мащаб. Саботажът на почти всички наши инициативи в миналото по темата през последните няколко години, включително в периоди, в които номинално сме били част от управление, показва, че здравната корупция преминава през партийните разделителни линии. Малкият напредък се е случвал най-често след някой обществен скандал или когато статуквото не е успяло навреме да спре промяната. Протестите, довели до падането на правителството през 2025 г., бяха протести срещу корупцията и завладяната държава. Част от общественото недоволство беше и борбата на младите лекари, на медицинските специалисти за достойно заплащане и нормални условия на труд. Докато през отворените кранчета изтичат милиони, младите медици понасят целия цинизъм на системата. Работят на няколко места, изпълняват несвойствени дейности и често получават възнаграждения, което не отговаря на отговорностите им. Благодарение на гражданската енергия имаше избори. Настоящият парламент е конструиран върху очакването за съществени промени, не просто за смяна на едно име с друго, а за промяна на философията, по която се харчат парите на българските граждани. Изминаха повече от два месеца от избирането на редовното правителство. То дойде със заявка за големи промени и с обещания за борба с корупцията, но обществото все още не е видяло цялостен и публичен план за реформа в здравеопазването. Вчера управляващите заявиха, че ще направят една правилна, но малка стъпка – ще въведат обществени поръчки за частните болници, които се финансират основно с публични средства. Това е мярка, която ние предлагаме от години. Европейската комисия вече е дала България на Съда на Европейския съюз заради изключването на част от тези лечебни заведения от правилата за обществени поръчки. Но това е най-очевидната мярка. Това не е цялостен план за спиране на течовете. Ние няма да чакаме повече плана на управляващите да се материализира. Затова днес внасяме промени в няколко закона, с които да започнем да затваряме кранчетата в здравеопазването. Кранчета, от които изтичат не просто парите на данъкоплатците, а животът и здравето на българските граждани. Подробно ще представим пред медиите и обществото промените в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за лечебните заведения и Закона за медицинските изделия. Ето само някои от промените: Повишаване на контрола върху разходите – автоматизирано, чрез свързване на регистри и системи, без субективен фактор, без възможност с телефонни обаждания проверките да бъдат заметени, както и контрол от самите осигурени лица, чрез уведомления за извършени дейности. Разширяване на контрола от Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите при експорт на лекарства, за да не се случва търговията със смърт, документирана в репортаж на Валя Ахчиева – как едно лекарство тайно се изнася извън страната, докато на онкоболни българи се слага най-вероятно физиологичен разтвор вместо същото това лекарство. Намаляване на цените на лекарствата чрез гарантиране на конкуренция вместо настоящата практика на възползване от корупционни вратички в законодателството. Пълна прозрачност на разходите на НЗОК, на отчетите на болниците, на злоупотребите с двойно отпускане на лекарства и много други масиви от данни, които да позволят анализ и откриване на още аномалии. Прекратяване на практиката със субективни комплексни оценки, на база на които определени болници получават огромни количества болнични легла, които след това използват, за да източват клинични пътеки. Значително подобряване на процедурите за избор на директори на държавните и общинските болници и ограничаване на политическите решения при избора им. Закупуване на медицинска апаратура само по одобрени от Министерството на здравеопазването образци, за да бъде прекратена практиката на нагласени поръчки за скъпа апаратура с един допустим кандидат. Припомням, че още в първия работен ден на това Народно събрание внесохме Законопроекта за обществените поръчки, с който частните болници да започнат да правят обществените поръчки за лекарства, вместо да източват Касата през свързани с тях търговци на едро. Дали тези промени ще решат всичко? Едва ли. Защото битката с престъпниците, паразитиращи върху здравето на хората, е дълга и трудна. Тези промени няма да спрат прокурорските чадъри, няма да елиминират принципа „веднага си тръгвайте“, по който работят силовите структури и сами по себе си не представляват здравна реформа. Това го разбираме. Но когато кранчетата са спрени, когато бизнесът е при равни условия, когато политическият рекет не може да намери законова вратичка, през която да мине, тогава усещането, че системата работи за здравето на хората, а не за някой нов скъп автомобил, ще е факт. И ще има повече средства за профилактика, за доболнично лечение, за младите лекари, за медицинските сестри. А здравните стратегии ще могат да бъдат следвани без съобразяване с нечий корупционен интерес. Пакетът със законодателни мерки, който внасяме днес, е първа стъпка. От данните, които биха станали публични след неговото приемане, вероятно ще лъснат много повече кранчета за спиране. И призивът ми към тази зала е да намерим съгласие по тази тема. Тук няма място за междупартийна конкуренция, каквато конкуренция винаги е имало преди при пазенето на статуквото. Всеки гласувал „за“ ще получи политическия дивидент от това да има повече пари за реално здравеопазване, а не за счетоводни еквилибристики, от които накрая вместо повишена продължителност на живот, излизат коли, вили и яхти за шепа хора, успешно преминали операция за премахване на моралния им интегритет. Нямаме време за губене и нямаме право да разочароваме очакванията на хората, които са инвестирали своето доверие в този парламент! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ и ПП.)

Госпожи и господа народни представители, обикновено декларациите, които се четат в Народното събрание, са предназначени за тези хора, които ни гледат отвън. Но тази декларация е предназначена за всички нас, които сме тук вътре, в тази зала, и особено за тези от Вас, които сте част от управляващата днес коалиция, защото от Вас зависи бъдещето на цял един отрасъл, но първо малко история. Преди точно 20 години правителството на Сергей Дмитриевич Станишев приватизира на безценица, продавайки на Дейвид Мордехай Варод, националната филмова индустрия на България чрез продажбата на „Киноцентър Бояна филм“ ЕАД. Дали сделката е била честна, всеки може да прецени по следните факти: Оценката само на земята и сградите, без останалото имущество, е била 55 млн. лв. през 2001 г. Но през 2006 г. – пет години по-късно, Агенцията за приватизация я е намалила до едва 7,5 млн. лв. Така за общата сума от 6,25 млн. евро правителството на Тройната коалиция е продало 302 дка в Бояна, заедно със сградите върху тях, с обща застроена площ от 66 хил. кв. м, заедно със снимачна техника, закупена през 2004-а и 2005 г., тоест съвсем нова, на стойност 2 млн. евро и допълнително още над 60 хиляди безценни костюма, над 10 000 описани вещи реквизит, над 2000 единици оръжие и превозни средства. Звучи като много добра сделка, обаче това далеч не е всичко, защото заедно с Киноцентъра купувачите получили три почивни станции на морето – във Варвара, в Ахтопол и в Царево. Но и това не е всичко, защото в сделката са влезли още и три апартамента в Пловдив, и един почивен дом във Витиня – София-област. Но тортата си има и черешка – „Бояна филм“ ЕАД не е някое закъсало дружество пред фалит, то не просто не е имало нито един лев задължения, но приватизаторът го е получил и с бонус от 700 хил. лв., които са се намирали към този момент по сметката на Дружеството. Към момента на приватизацията Дружеството е внасяло в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки три пъти повече средства, отколкото купувачът от „Ню Имидж“. И за да бъде грабежът наистина пълен, дори тази сума от 6,25 млн. евро не е била платена в държавния бюджет изцяло, защото една трета от нея е внесена под формата на компенсаторни бонове. Защо българската държава би се съгласила на една очевидно неизгодна сделка? Единственият мотив тогава е бил, че Националната филмова индустрия трябва да продължи да се развива чрез стратегически инвеститор, който да създава продукцията си тук заедно с българските специалисти. Затова държавата е запазила петпроцентен дял в Киноцентъра и договорът задължава купувача да инвестира в Студиото и ежегодно да продуцира български пълнометражни, игрални и анимационни филми. В приватизационния договор са включени редица клаузи, които трябва да гарантират изпълнението на тези ангажименти, включително ограничения при разпореждане с имуществото на „Бояна филм“ и задължение да се съхранява, опазва и предоставя свободен достъп до българския филмов архив. Дали всичко това е било изпълнявано в пълен обем, е изключително важен въпрос, защото тази година през ноември, само след два месеца, срокът на този договор изтича. Междувременно, чрез увеличение на капитала през годините делът на държавата е размит до незначителните 0,06%. Още отсега се говори, че „Ню Имидж“ нямат повече интерес от кинобизнеса в България и възнамеряват да ликвидират „Бояна филм“, като го разпродадат на терени, върху които да изникнат поредните строителни проекти. Говори се още, че държавата в лицето на Министерството на културата вече е дала неофициално съгласие да не се пречи на това престъпление срещу съответните рушвети. Дами и господа народни представители! Въпросът за бъдещето на Киноцентъра не е въпрос единствено за собствеността върху определени недвижими имоти, снимачни павилиони, терени или техническа база, това е въпрос за съществуването на българската филмова индустрия като реален производствен сектор, а не само като субсидирана културна дейност, зависима от ежегодното финансиране чрез Националния филмов център. Киноцентърът в Бояна представлява стратегическа, културна, производствена и икономическа инфраструктура. Той е част от историческата памет на българското кино, но още по-важно – част е от настоящия и бъдещия капацитет на страната да произвежда аудиовизуално съдържание, да привлича международни продукции, да създава възможности за българските продуценти да участват в международни копродукции и да подготвя нови поколения специалисти в областта на киното, телевизията и анимацията. Държавата не е прехвърлила Киноцентъра, за да се освободи от него като от ненужен имотен актив. Целите на приватизацията, както могат да бъдат извлечени от самия договор, са били свързани със запазването и развитието на дейността, извършването на инвестиции, поддържането на филмопроизводствената функция на Дружеството, участието в създаването на българско филмово съдържание и гарантирането, че Киноцентърът няма да бъде превърнат в обикновен терен с висока пазарна стойност. В договора се съдържат неотменими задължения със съществен обществен характер. Купувачът е поел ангажимент да запази предмета на дейност, включително дейности, свързани с филмовата индустрия, и тези клаузи не са формални. Те са същината на обществения интерес, при който държавата е прехвърлила стратегическата си индустрия на частен субект само до запазването на киноиндустрията като такава. Не по-малко важен е въпросът за характера на дейността, която се извършва в Киноцентъра. Запазването на Киноцентър „Бояна“ не може да означава само физическото съхраняване на сградите, на павилионите и на реквизита. То трябва да означава запазване и развитие на неговото предназначение като активен център за създаване на оригинално българско съдържание и разпространяване на българската култура, традиция и история, така както в Европа прави това Унгария, както го правят нашите съседи от Турция. Филмовата индустрия е много по-различна от всяка друга индустрия. Да, тя също може да прави печалби, но за разлика от другите браншове тя може и трябва да възпитава, да изгражда ценности и да сплотява обществото. Не е случайно, че принципал не е министърът на икономиката, а е министърът на културата, и има нагледен пример за това точно до нас: През последните 20 години огромна роля за популярността на съседна Турция в региона и в света изиграха нейните филми и сериали. Те достигат до около 140 държави и превърнаха Турция във втория най-голям износител на телевизионни сериали след Съединените щати. Освен преките приходи от продажба на продукции те доведоха до ръст на туризма, популяризираха турската култура, турската кухня, език и исторически забележителности и се превърнаха в инструмент на така наречената мека сила. Милиони хора искат да посетят страната заради нещо, което са видели на екрана. Същото, но по-отдавна и в по-голям мащаб, направи и Индия. Днес индийската филмова индустрия е сред най-големите в света. Тя произвежда хиляди филми годишно, достига до стотици милиони зрители и е превърнала индийската култура в глобален бранд. Индийското кино е пример как една държава използва силната си филмова индустрия не само за културно влияние, но и за икономически растеж, износ, инвестиции и международно присъствие. Боливуд се разглежда като най-успешният инструмент на индийската мека сила, а индийските филми се разпространяват в десетки държави по света и носят милиарди долари приходи годишно. Българското общество в момента изживява криза на духа, на ценностите, на идентичността. Държавата трябва на всяка цена да запази и да надгради възможностите си за положително влияние и създаване на ценности, най-вече сред младежите, чрез всички медийни канали и особено през киното и визуалното съдържание. Това е въпрос от екзистенциално значение за нас като най-бързо изчезващата нация. Какво трябва да се направи веднага? Министерството на културата като съсобственик да не позволява разпродажбата на парче и ликвидацията на Киноцентъра в Бояна; да се използват в максимална степен възможностите, които дългогодишните нарушения на приватизационния договор дават и Агенцията за публичните предприятия и контрол да влезе сериозно в ролята си; Комисията по културата и медиите в Народното събрание да покани в спешен порядък представителите на АППК и министъра на културата и те да изложат техните становища относно изпълнението на всички контролируеми задължения по приватизационния договор, а министърът на културата следва да изложи позицията на Министерството относно защитата на обществения интерес, националната филмова инфраструктура и бъдещето на българското филмопроизводство; държавата, ако се налага, да помогне за привличане като купувач този път на истински стратегически инвеститор, който да запази Киноцентъра като работещо предприятие, включително, ако е нужно, и с договори за производство на филми с държавна поръчка, така както това виждаме по пример на САЩ. Нито София, нито Витоша имат нужда от поредния натъпкан с оранжеви блокчета комплекс с View Hills или Residence в името. Имаме нужда от работеща киноиндустрия, даваща добри доходи на хиляди професионалисти и създаваща добавена стойност и за икономиката, и за културата на страната. Такъв е общественият интерес. Сега вече всички го знаете. Призовавам Ви да го защитите! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 52-654-01-6, внесен от Делян Славчев Пеевски и група народни представители на 30 април 2026 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52-654-01-45, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 22 май 2026 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52 654 01-70, внесен от Делян Славчев Пеевски и група народни представители на 18 юни 2026 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52-654-01-78, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и Петър Николаев Петров на 6 юли 2026 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52 654 01-79, внесен от Стою Теодоров Стоев и група народни представители на 7 юли 2026 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52-654-01-80, внесен от Николета Костова Тодорова и група народни представители на 7 юли 2026 г. На свое заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти. На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи: госпожа Боряна Стойнова – директор на дирекция „Информационни и комуникационни системи“, и госпожа Донка Нейкова-Любенова – началник на отдел „Правно-нормативен“ в дирекция „Правна“; от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация: госпожа Вяра Панайотова – директор на дирекция „Правни услуги и обществени поръчки“; от Централната избирателна комисия: госпожа Анна Александрова – член, госпожа Вяра Тодева – член, и госпожа Лазарина Бонева-Харалампиева – член; от Сдружение „Гражданска платформа“: адвокат Петър Славов – председател на Управителния съвет; от Сдружение „Будни хора“: госпожа Бистра Чорбаджийска – председател; и от „Обединение за честни избори“: господин Георги Пенчев, както и адвокат Александър Русанов. Законопроект, № 52-654-01-6, беше представен от господин Хамид Хамид, който отбеляза, че с него се предлага да отпадне ограничението за образуване до 20 избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, които могат да се открият в държавите, които не са членки на Европейския съюз. Законопроект, № 52-654-01-45, беше представен от госпожа Надежда Йорданова, която посочи, че с него се цели възстановяване на машинното гласуване в пълния му вид с контролно преброяване на контролните разписки. Тя добави, че се предлага гласуването да се осъществява чрез машини за гласуване, като се запазват изключенията в чл. 212, ал. 5. Предвижда се след приключване на гласуването секционната избирателна комисия да отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от системата. Госпожа Йорданова допълни, че се предвижда секционните избирателни комисии да извършват контролно преброяване на контролните разписки от машинното гласуване. Предвижда се отмяна на ограничаването за образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, които могат да се образуват в държавите, които не са членки на Европейския съюз. Законопроект, № 52-654-01-70, беше представен от господин Хамид Хамид, който подчерта, че с него се предвижда отпадане на изискването за уседналост при упражняването на активното избирателно право при изборите за общински съветници и кметове, както и при изборите за членове на Европейския парламент от Република България, като с него се предлага и отмяна на свързаните с тези изисквания разпоредби и легални дефиниции в Изборния кодекс. Той допълни, че същевременно се предвижда да се допусне предизборната кампания да се води не само на български език, но и на друг език, като се осигурява превод на български език. Законопроект, № 52-654-01-78, беше представен от господин Петър Петров, който акцентира, че с него се предлага гласуването да се осъществява единствено чрез машини за гласуване, като след произвеждане на гласуването да се отпечатва от системата бюлетина от машинно гласуване, която се пуска в прозрачна кутия. Той допълни, че бюлетините от машинното гласуване ще се броят от секционните избирателни комисии и ще се сравняват с протокола от машините за гласуване. Предвижда се съставът на Централната избирателна комисия да отразява пропорционално разпределението на политическите партии в Народното събрание и следователно трябва да бъде променян по време на мандата на Комисията. Предлага се мандатът на Комисията да се намали на четири, като се въвежда ограничение за вземане на партийни длъжности по време на мандата на Комисията и две години след него. Господин Петров уточни, че се въвеждат промени в правилата за подаване на електронни заявления, като от един IP адрес може да бъде подадено само едно електронно заявление чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия. Със Законопроекта се предлага въвеждането на изборните резултати и окончателното им изчисляване да бъде извършвано от държавни институции и ведомства, а не както досега – от акционерно дружество „Информационно обслужване“ АД, като се отбеляза, че по този начин ще бъдат елиминирани съмнения за непрозрачност. Той подчерта, че се установява възможността за видеозаснемане на запис в изборното помещение, който няма да нарушава тайната на вота. Предлага се видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане при приемането и проверката на всеки един от протоколите в момента на предаването им от секционните избирателни комисии и видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане на заседанията на общинската избирателна комисия. Предвижда се по-голям брой застъпници и представители на политически партии и коалиции в районните или общинските избирателни комисии, като се въвежда изискване към членовете на секционните избирателни комисии да имат завършено средно образование, и се предлага увеличаване на възнаграждението на ръководните длъжности. Законопроект, № 52-654-01-79, беше представен от господин Стою Стоев, който отбеляза, че с него се предлага отпадане на ограничението за разкриване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави, които не са членки на Европейския съюз. Той отбеляза, че се предвижда решенията на Централната избирателна комисия да се приемат с мнозинство повече от половината от членовете ѝ, като целта е да се преодолее възможността работата на Комисията да бъде блокирана чрез прекомерно високо мнозинство. Господин Стоев подчерта, че със Законопроекта се разширяват ограниченията за членство в секционните избирателни комисии, като те следва да обхващат и кметските наместници; въвеждат се нови правила за несъвместимост за наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети и се създава възможност за обжалване на решения на районните и общинските избирателни комисии, с които не е установено нарушение на изборното законодателство. Той допълни, че се предлага намаляване на броя заявления, необходими за образуване на подвижна секционна избирателна комисия – на не повече от 30 избиратели. Със Законопроекта се предвижда Централната избирателна комисия да извършва служебни справки в Софийски градски съд и Сметната палата относно съдебната регистрация, представителството и финансовите отчети на политическите партии. Господин Стоев подчерта, че с отмяната на чл. 147 и изменението на чл. 150 се прецизира режимът за заличаване на регистрацията на местни коалиции. Въвеждат се ясен срок, писмено заявление и решение за заличаване, подписано от лицата, представляващи партиите или коалициите, включени в състава на местната коалиция. Предлага се в избирателната секция избирателят да гласува с бюлетина за машинно гласуване, освен в изрично предвидените от закона случаи, при които се гласува с хартиена бюлетина. С измененията се прави ясно разграничение между машинния вот, контролната разписка и хартиената бюлетина. Въвежда се изискването резултатите от машинното гласуване да се отчитат чрез отпечатване на протокол от устройството за машинно гласуване и чрез данните от записващото техническо устройство. Протоколът от машинното гласуване се прилага към протокола на секционната избирателна комисия и е неразделна част от него. Урежда се възможността членовете на секционната избирателна комисия да проследяват прехвърлянето на данните от записващото техническо устройство и да се извършва сверяване с данните от протокола от машинното гласуване. Предвижда се при идентифицирането на избирателите в избирателните секции да се използват устройства за сканиране на документи за самоличност, които автоматично въвеждат данните в електронен списък на избирателите. Със Законопроекта се предлага допълване на Приложение № 1 към чл. 248, като се урежда хипотезата, при която за многомандатен изборен район не са налице данни от последното преброяване на населението, в този случай броят на мандатите се предлага да бъде четири. Законопроект, № 52-654-01-80, беше представен от госпожа Янка Тянкова, която отбеляза, че с него се предлага отпадане на гласуването с хартиени бюлетини и се въвежда изцяло машинен вот, с изключение на секции с под 300 избиратели, секции за гласуване с подвижна избирателна кутия, избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги и намиращите се извън страната плавателни съдове под български флаг. Тя допълни, че удостоверяването на съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване ще се извършва от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, съвместно с Министерството на вътрешните работи, Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. Предлага се още Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Министерството на вътрешните работи да извършват проверки на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете по методика, утвърдена от министъра на иновациите и дигиталната трансформация и министъра на вътрешните работи. Със Законопроекта се предвижда отпадане на ограничението относно броя на избирателните секции, които могат да бъдат образувани извън дипломатическите и консулските представителства на Република България в държави извън Европейския съюз. Предвижда се възстановяване на досегашния модел на изборно райониране, основан на 31 многомандатни изборни района, като чрез отпадане на многомандатния изборен район – Чужбина. С предлаганите изменения за първи път се уреждат изрично правомощията на председателя на Централната избирателна комисия, тъй като към настоящия момент неговият статут и функции не са регламентирани в Изборния кодекс, за разлика от законовата уредба на председатели на комисии, чийто статут и правомощия са изрично уредени в съответните нормативни актове. Тя подчерта, че се засилва ролята и дейността на обучителните звена към Централната избирателна комисия, като се предвижда Комисията да води публичен регистър на успешно обучените лица. Предлага се още социалните мрежи Фейсбук, Туитър и личните блогове да бъдат включени към дефиницията за медийни услуги, за да бъде избегнато нарушаването на разпоредбите на Изборния кодекс за неправомерно оповестяване на резултати от социологически проучвания. Предвижда се още и увеличение на размера на глобите и имуществените санкции, тъй като предвидените към настоящия момент не са препятствие за нарушителите. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното им обсъждане. В хода на обсъждането на законопроектите положителни становища по отношение на предложенията, свързани с машинното гласуване, изразиха господин Петър Славов, господин Красимир Калинов и госпожа Бистра Чорбаджийска, като подкрепиха необходимостта от развитие на технологични решения, насочени към повишаване на прозрачността и надеждността на изборния процес. В обсъждането взеха участие народните представители Красимир Терзиев, Велислав Величков, Елена Нонева, Димитър Петров, Стефан Арсов, Хамид Хамид, Мирослав Иванов, Милен Трифонов, Надежда Йорданова, Стою Стоев, Иван Вачев, Александра Вълчева, Десислава Костова, Николета Тодорова и Янка Тянкова. Господин Красимир Терзиев и господин Стефан Арсов посочиха, че разглеждането на промените в Изборния кодекс е непосредствено преди изборите за президент и вицепрезидент, което противоречи на препоръките и добрите практики на Венецианската комисия и ОССЕ. Господин Терзиев подчерта, че няма да подкрепи Законопроекта на „Прогресивна България“ и на останалите парламентарни групи, предложили отпадане на хартиената бюлетина, с което се отнема възможността на българските граждани да избират начина на гласуване. Господин Хамид Хамид заяви, че ще подкрепи Законопроекта, внесен от „Прогресивна България“, като изрази съгласие с изложените в мотивите и в хода на обсъждането аргументи относно отпадането на район – Чужбина, необходимостта от повишаване качеството на обучението на членовете на секционните избирателни комисии, както и въвеждането изцяло на машинното гласуване, но не чрез действащия към момента модел, а чрез оптични устройства за сканиране. Господин Милен Трифонов отбеляза, че почти всички парламентарно представени партии са се обединили около идеята за изцяло машинно гласуване, като изрази становище, че това ще бъде важна стъпка към възстановяване на доверието в изборния процес и ще допринесе за повишаване на избирателната активност. Госпожа Надежда Йорданова заяви, че ще подкрепи всички законопроекти, свързани с възстановяване на машинното гласуване, при условие че гарантират достъпен начин на упражняване на избирателното право и проверимост на изборния резултат, както и отпадането на ограниченията за разкриване на избирателни секции извън държавите – членки на Европейския съюз. Тя допълни, че няма да подкрепят предложението за отпадането на район – Чужбина. Господин Стою Стоев отбеляза, че ще подкрепят Законопроекта на „Демократична България“ и първия внесен законопроект от „Движение за права и свободи – ДПС“ и няма да подкрепят втория внесен законопроект от „Движение за права и свободи – ДПС“. Той допълни, че подкрепят значителна част от предложенията в Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, но не са съгласни с начина на предлагане на преброяване на бюлетините от машинното гласуване. Относно предложения законопроект на „Прогресивна България“ господин Стоев подчерта, че ще го подкрепят с известни резерви, тъй като не са съгласни с отпадането на район – Чужбина. Господин Иван Вачев посочи, че Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ не може да бъде подкрепен към настоящия момент, тъй като се съдържат предложения, които следва да бъдат поставени на широк обществен дебат с представители на всички институции, неправителствени организации и академичната общност, като към този момент фокусът е само за неотложни промени по Изборния кодекс. Госпожа Десислава Костова уточни, че „Прогресивна България“ ще подкрепи първия внесен законопроект от „Движение за права и свободи – ДПС“ и в лично качество тя счита, че не следва да бъде подкрепен втория внесен законопроект от „Движение за права и свободи – ДПС“. Госпожа Николета Тодорова заяви, че в цялост ще подкрепят законопроектите, които подкрепят машинното гласуване, като посочи, че тази промяна е необходима с оглед развитието на съвременните технологии.“ (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

„Тя отбеляза, че въвеждането изцяло на машинно гласуване би допринесло за повишаване прозрачността на изборния процес и за минимизиране броя на недействителните бюлетини. В отговор на поставения въпрос от госпожа Елена Нонева господин Стоев посочи, че съществуват редица решения, които следва да се обжалват, като отбеляза, че това би допринесло за повишаване на ефективността и прозрачността на изборния процес. По отношение на подвижните избирателни секции той посочи, че Законопроектът предвижда регламентиране на реда за тяхното образуване, както и въвеждане на ограничения с цел предотвратяване на възможни злоупотреби. В отговор на поставения въпрос от господин Велислав Величков господин Димитър Петров и госпожа Тодорова посочиха, че с предлаганото допълнение не се предоставят допълнителни организационни правомощия на председателя на Централната избирателна комисия, като между първо и второ гласуване ще се постави на дебат разпоредбата и при необходимост ще бъдат обсъдени възможни редакции на нормата. В отговор на поставения въпрос от господин Мирослав Иванов госпожа Тянкова и госпожа Тодорова посочиха, че район – Чужбина създава значителни практически затруднения, свързани с невъзможността за ясно идентифициране както на самия район, така и на гражданите, които попадат в неговия обхват. Те отбелязаха, че предвид сложността на въпроса, не е възможно в кратки срокове да бъде намерено трайно решение, поради което е необходимо последващо обсъждане, включително извършване на сравнителен анализ и оценка на приложимостта на съществуващата разпоредба. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: - с 15 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 52-654-01-6, внесен от Делян Славчев Пеевски и група народни представители на 30 април 2026 г.; - с 15 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52 654 01-45, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 22 май 2026 г.; - с 1 глас „за“, 17 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52 654 01-70, внесен от Делян Славчев Пеевски и група народни представители на 18 юни 2026 г.; - с 4 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52-654-01-78, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и Петър Николаев Петров на 6 юли 2026 г.; - с 16 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52 654 01-79, внесен от Стою Теодоров Стоев и група народни представители на 7 юли 2026 г., и - с 16 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52 654 01-80, внесен от Николета Костова Тодорова и група народни представители на 7 юли 2026 г.“

Благодари специално на управляващите!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Имам честта да представя с няколко изречения много кратък, но изключително важен законопроект, който е внесен още в първите минути от работата на това Народно събрание, веднага след клетвата на народните представители. Законопроектът предлага да бъде отменено едно ограничение за образуване на секции в чужбина и извън държавите – членки на Европейския съюз, и дипломатическите представителства. Смятаме, че това ограничение доведе до практическо отнемане на право на глас на стотици хиляди български граждани и поставя в невъзможност наши сънародници, живеещи извън пределите на България и Европейския съюз, да упражнят конституционно гарантираното право на глас. Извиха се опашки, хиляди бяха принудени да пътуват стотици километри, и резултатът от това пътуване ги разочарова, защото те не успяха да гласуват. Затова предлагаме това ограничение да бъде премахнато и режимът за образуване на секции извън територията на България и Европейския съюз да бъде възстановен – старият режим, с 40 заявления за разкриване на секционна избирателна комисия. Текстът е залегнал и в проектите на повечето парламентарни групи и се очертава консенсусен. Благодаря за подкрепата на всички парламентарни групи, а тези, които не го подкрепиха в Комисията, имат възможност да го направят днес на първо гласуване. Благодаря на всички колеги.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Част от дебата, който ще проведем в тази зала, за някой може да се стори като дежавю, защото ние ще дебатираме тези, които през последните пет години многократно сме обсъждали. Надявам се този път да намерим по-широк консенсус по всяка една от тях. В първите дни на Петдесет и второто народно събрание ние от „Демократична България“ внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който има две основни цели. На първо място, изцяло да се възстанови машинното гласуване за всички видове избори и на второ място, да отпадне ограничаването за броя избирателни секции в държави извън Европейския съюз. Ние се фокусирахме върху тези две теми, не защото нашият изборен процес няма други недъзи, които трябва да бъдат оправени, но ние считаме, че именно тези два въпроса са най-спешни с оглед предстоящите президентски избори, които се надявам, че всички ние ще положим усилия да проведем честно, свободно и с възможност всеки избирател да изрази своя избор. С така внесения законопроект ние изпълняваме ангажимента си, поет в предизборната кампания, че измененията трябва да се направят именно сега, преди края на лятото, а не тогава, когато започне кампанията за президентските избори. Българската изборна история е доказала категорично преимуществата на машинното гласуване пред хартиеното или смесеното гласуване за честността на вота. Затова ние предлагаме да се гласува единствено с машини както в страната, така и в чужбина на парламентарни, президентски, местни и избори за европарламент. Изключение се допуска, като на хартия ще могат да гласуват избирателите в секции под 300 избиратели, секциите в болници, домове за възрастни, затвори, плавателни съдове и други, както и при гласуване с подвижна избирателна комисия. Предвижда се също така машините да престанат да бъдат принтери, а да извършват и преброяването на гласовете тогава, когато се гласува с тях. За да се гарантира проверяемост на работата на машините, предвиждаме и 100% контролно броене на разписките от машинно гласуване. За улесняване на работата на избирателните секции предвиждаме да се разпечатва протокол от машината, той да се прилага към хартиения протокол на секционната избирателна комисия, за да се избягват аритметични грешки, грешки при преписванията и други нередности. Какво означава това? Нашето предложение ще доведе до по-добро преброяване на гласовете, гарантиране, че всеки глас от българския избирател ще бъде точно преброен и освен това ще отпадне проблемът с недействителните бюлетини. Нека да посочим малко числа. На последните парламентарни избори, на 19 април 2026 г. – ние тогава гласувахме смесено, с машини и хартиени бюлетини, и ръчно преброяване както на хартиени бюлетини, така и на бюлетини от машинно гласуване, тоест на гласовете на хората, които са гласували с машина, броят на недействителните бюлетини при ръчното преброяване е бил 69 хил. 222 броя, а през предходните парламентарни избори, през октомври 2024 г., е 51 хил. 791 броя недействителни бюлетини. Какво означава това, колеги? Това означава например общият брой гласове на градове като Враца, Шумен, Ямбол, Добрич да са отишли в коша. Това са доста мандати на народни представители. Нека да сравним с данните от изборите тогава, когато беше провеждано гласуване изцяло с машини. Недействителните бюлетини през юли 2021 г. бяха само 9 хил. 342, а на следващите избори, през ноември, 11 хил. 315. Виждате, че разликата е в пъти. Машините също така отчитат по-добре и преференциите. Проучвания показват, че при гласуване на хартия понякога се стига до 40% неотчитане или неправилно отчитане на преференциалния вот на нашите съграждани. Както казах, с машинното отчитане ще намалее и броят на сгрешените изборни протоколи. Ще Ви дам малко данни, ще Ви припомня Решение № 1 от 13 март 2025 г. на Конституционния съд по четири жалби, една от които беше наша, с които се касира частично парламентарният вот през 2024 г. Онзи позорен момент от българската история, когато в резултат на неправилно отчетен вот, преценка от Конституционния съд, в парламента влезе цяла нова парламентарна група. Конституционният съд сочи, че резултатът от проверените 1768 избирателни секции, предмет на експертизата по задача едно, показва промяна на разпределението на действителните гласове между партиите и коалициите в 46,75% от проверените протоколи, като промяната е в над 90% от случаите, в резултат именно на несъответна на закона преценка на действителност и недействителност на подадените гласове. При изпълнение на задача две, от страна на експертизата на същия този брой протоколи, се установи различие при 35,78% от проверените протоколи, от гледна точка на преценка коя бюлетина е действителна, коя е недействителна. Представете си тази грешка – 1768 протокола са малко над 10% от общия брой секции в България, представете си наложена тази грешка спрямо общия брой секционни комисии, какъв мащаб показва на проблема. С втората група предложения, които правим ние, предлагаме да се възстанови възможността на българските граждани, които живеят извън територията на Европейския съюз, свободно да упражняват правото си на глас, като отпадне абсолютно произволно въведеното ограничение от предходния парламент – 20 секции на територията на държавите извън Европейския съюз. Много сме говорили от нашата парламентарна група по темата, ще припомня само две неща. Нашата конституция гарантира право на глас на всеки пълнолетен български гражданин, гарантира общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Също така нашата конституция гарантира, че гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституция. Правото на глас е едно от фундаменталните, за да функционира нашата демокрация. Затова считаме, че нашите съграждани, дори и да са на територията извън Европейския съюз, трябва да могат да гласуват свободно. Благодаря на всички парламентарни групи, които подкрепиха нашия законопроект. Надявам се, в рамките на това Народно събрание действително да подобрим изборното ни законодателство, така че да гарантираме честни и свободни избори и право на всеки български гражданин гласът му да бъде отчетен така, както е даден. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! С този законопроект предлагаме две групи изменения. Първата от тях е премахване на така наречената уседналост при провеждане на избори за представители на Република България в Европейския парламент, както и на местните избори, където, знаете, е въведен този принцип на уседналост. Предлагали сме го и преди това. Смятаме, че така въведен този принцип на уседналост, всъщност представлява отнемане на правото на глас, гарантирано от Конституцията на Република България. И в Комисията колеги цитираха конституционно решение, където Конституционният съд говори, че принципът на уседналост не е отнемане на право на глас, а само посочване къде не може и къде може да се гласува. Но в тези два случая – при провеждане на избори за представители на Република България в Европейския парламент и при местни избори, Законът казва: не можете да гласувате – но не казва къде може, тоест принципът на уседналост би звучал така: не може да гласувате в Пазарджик, защото трябва да гласувате в Силистра. Но нашият случай казва: Вие не може да гласувате. Смятаме, че това е противоконституционно и лишава стотици хиляди български граждани от право на глас. В 21 век, когато разстоянията вече не представляват такава трудност, мнозина са се заселили в други държави – кой по икономически, кой по политически, кой по образователни причини, смятаме, че българската Конституция трябва да осигури възможност, тя гарантира, но Законът не осигурява възможност тези български граждани да упражнят правото си на глас, особено когато става въпрос за избори на местна власт, където тези български граждани, независимо че са на стотици или на хиляди километри от родните места, там, където имат постоянен адрес, те имат имоти, заплащат данъци и за тях не е безразлично, кой ще е техният кмет на община, кмет на кметство или общински съветник. Втората група предложения, всъщност то е само едно, е да бъде премахната забраната за агитация на език, различен от българския, по време на предизборна кампания. Всички от нас, всички партии имат европейски семейства, имат отношения с политически партии извън България, много често те канят гости на своите мероприятия, на своите форуми, няма пречка тези приятелски семейства, тези политици извън България да приветстват избирателите на език, различен от българския. Ние сме наясно кой е официалният език в България и сме предложили задължителен превод на официалния български език. Благодаря Ви за подкрепата на всички!

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, няколко са промените, които предлагаме в Изборния кодекс. Считаме, че най важното от тях е премахването на гласуването с хартиени бюлетини. Становището ни е, че след като то беше въведено в началото на 2023 г. в Четиридесет и осмото народно събрание от мнозинството на ГЕРБ, БСП и ДПС, то доведе единствено до значителни мащабни злоупотреби, манипулации и престъпления против политическите права на гражданите и по същество до опорочаване на изборните резултати и справедливостта на вота. Доказателство за това са не само многобройните образувани досъдебни производства и вече и постановени присъди за такива престъпления срещу политическите права на гражданите, свързани с манипулация на вота. Доказателство са и многобройните видеоматериали, които всички от Вас са виждали по националните телевизии по масмедиите. Ние считаме, че машинното гласуване единствено бива използвано, като цяло и наличието на хартиени бюлетини, включително неизползваните такива, които никой не знае къде отиват след приключване на изборния ден и дали не се използват за опорочаване на изборни резултати в други секции. Считаме, че следва да отпадне възможността за хартиено гласуване и предлагаме единствено машинно гласуване. Предлагаме машинно гласуване в абсолютно всички секции. Считаме, че идеята да остане хартиеното гласуване в по-малките секции не е добра идея. Според нас така единствено ще се запази възможността за злоупотреби, машинации, манипулации и извършването на изборни престъпления. Ще Ви напомня, че всички видеоматериали, които сте гледали от такива изборни измами и машинации, са от именно такива по малки секции с по-малък брой избиратели. Те обикновено са в по-отдалечените, в по-малките населени места и махали, където, за съжаление, се наблюдава такава изборна манипулация с хартиените бюлетини. Именно затова ние считаме, че навсякъде, във всички секции следва да бъде провеждано само и единствено машинно гласуване, като отпечатваният протокол от машината би следвало да бъде проверяван и с ръчно броене на машинните разписки, което мисля, че за пръв път се случи на парламентарните избори през ноември 2021 г. С тази двойна проверка се обезпечава честността на изборния резултат. Наред с това ние предлагаме също така отпадане на номера в бюлетината. Считаме, че това предложение, макар и новаторско, е доста удачно. Защо? Защото според нас като вносители гласоподавателите са достатъчно грамотни, за да могат да прочетат за кой кандидат следва да дадат своя вот и как да гласуват. Наред с това, премахването на номера от бюлетината ще премахне възможността за предварителен инструктаж на гласоподаватели как да гласуват – чрез даването на бележки, чрез записването на номера на длани, китки, лакти или други части от тялото, за избиратели, които не биха могли да запомнят номера на бюлетината на кандидата. Също така важна промяна, която предлагаме от ВЪЗРАЖДАНЕ, е съставът на Централната избирателна комисия да бъде актуализиран след всеки един проведен парламентарен избор, тъй като считаме, че тъй като изборите са политически и отразяват актуалните обществени нагласи в българското общество, така трябва да бъде и със състава на Централната избирателна комисия. Наред с това предлагаме и по-голям съдебен контрол върху произнасянията, респективно и непроизнасянията в някои случаи, да кажем, поради умишлена липса на кворум, така заложен като две трети в Изборния кодекс на Централната избирателна комисия. Също така предлагаме и членове на ЦИК, на РИК, на ОИК да могат да бъдат отзовавани от партията, която ги е предложила за назначаване. За нас е лишено от логика сегашното законово положение: предложени веднъж от партии или коалиции, назначени, тези членове да не могат да бъдат отзовавани по решение на партията и коалицията. Следващото предложение, което сме направили в Изборния кодекс, е назначаването на секционните избирателни комисии да бъде не 25 дни преди изборите. Ние сме предвидили един по-кратък срок, а именно десет дни преди деня на изборите. Защо? Защото считаме, че сегашният срок е твърде дълъг и това позволява единствено оказването на натиск върху назначените членове на секционните избирателни комисии, тъй като всички техни данни и телефонни номера за връзка с тях биват посочени при заявлението за назначаването им от съответната комисия, и това в последствие води и до прословутите заменки на членове на СИК, които поне според мен са порочни и би следвало да се извършат, но за съжаление, такава е българската действителност, особено в по-отдалечените феодализирани политически райони на страната. Наред с това, ние считаме, че дейностите, които извършват ръководството на секционните избирателни комисии в изборния ден, също и в подготовката преди това, а и след края на изборния ден с предаването на изборните книжа и материали, би следвало да доведат до едно по-голямо заплащане на техния труд, тъй като, оказва се, поради спецификата на изборите в България, че много български граждани, които са заети с изборния процес да бъдат членове на секционни избирателни комисии, не желаят да бъдат в ръководството заради логистични причини, времеви причини и всякакви други трудности. Именно заради това ние считаме, че повишението на възнаграждението на тези членове на РИК, всъщност ръководството на РИК, което се занимава с организацията на изборния ден и с предаването след това на изборните книжа, би следвало да бъде по-високо. По този начин ние ще обезпечим една по-нормална и по-бърза работа на изборната администрация като цяло. Наред с това ние предлагаме също така и възможността повече представители на партии да могат да присъстват в районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии след края на изборния ден, тъй като поне според нас това ще направи изборния процес по-прозрачен. Разбира се, предлагаме и други технически предложения в Изборния кодекс, които се надяваме да намерят подкрепа, защото поне към настоящия момент считаме, че има доста работа в изборния процес в България по отношение на неговата максимална публичност, прозрачност и справедливост и правилно отразяване на дадения вот от българския избирател. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, в доклада доста подробно бяха представени нашите мотиви, заради които сме внесли Законопроекта, затова ще се опитам да бъда кратък днес от трибуната, когато представям Законопроекта. Три са основните групи предложения, които правим с нашия законопроект. Първото е възстановяване на изцяло машинно гласуване с отчитане чрез отпечатване на протокола от машината. Последните години видяхме редица промени в Изборния кодекс, които влошиха изборния процес и отчитането на резултатите, даде се възможност за манипулации... Станахме свидетели на редица грешни протоколи, къде умишлено, къде не, дописване на бюлетини на преференции, неправилно отчитане на преференции, което единствено и само влоши изборния процес, и тези правила следва да се върнат към най-добрата установена практика към момента, а именно изцяло машинно гласуване с отпечатване на машинен протокол и резултатите да се преброяват и отчитат само и единствено чрез машинния протокол и разбира се, сверяване с контролните разписки. Той е най-бързият метод, който улеснява администрацията и през годините се е доказал и като надежден такъв. Всички манипулации, които през годините се опитаха да вкарат политическите партии и да вкарат съмнения в този изборен метод на гласуване, самата Централна избирателна комисия ги опровергава, когато си направи анализ на всички разминавания в протоколите, които бяха представени тогава, като каза, че всеки един път разминаванията се дължат на човешка грешка. А спомняте си имаше един случай, в който избирател си изяде контролната разписка. (Реплика от народния представител Димо Дренчев.) Така, след това – на следващо място, със Законопроекта предвиждаме и въвеждане на електронно вписване в избирателните списъци на избирателите. Това ще има два ефекта. Първо, по-бърза работа на секционната избирателна комисия при легитимиране на съответния избирател и второ, ще даде възможност за ограничаване допълнително на възможността избиратели, особено които гласуват в чужбина, да гласуват повторно. Защото нашата идея и нашето предложение, след като бъде идентифициран избирателят със скенер за лични карти, да бъде синхронизирано това нещо в дигитален списък и ще има достъп едновременно до всички… всички секционни избирателни комисии ще разполагат с достъп до едновременен масив, който се осъвременява непрестанно. Третата група предложения са свързани с въвеждането на МИР – Чужбина. През годините МИР – Чужбина не бе въведен в действие, защото липсваше политическа воля да реши ключови проблеми за това да може да прилагаме МИР – Чужбина и да имаме такъв многомандатен избирателен район. Ако си спомняте на предишните парламентарни избори, последните изменения в Изборния кодекс, които отложиха МИР – Чужбина до 2028 г., бяха приети от Народното събрание след датата на постановяване на указа, когато бяха насрочени изборите със задна дата. Междувременно обаче Централната избирателна комисия, тъй като в действащия закон трябваше да има и МИР – Чужбина, взе едно решение, без да има законовите текстове, и въведе МИР – Чужбина с четири мандата. Така че истината е, че ключовите проблеми, за които има и пречки за постановяване на правилните решения, за взимане на решението този МИР да съществува, е плод единствено на политическа воля. Има варианти как да се направи това нещо и ние сме предложили може би най-малката промяна в тази посока, но има редица други ключови варианти, които можем да използваме за това действително да имаме работещ МИР – Чужбина и всеки един български гражданин да има равно избирателно право независимо къде се намира той по света. Законопроектът предлага и редица други, по-скоро бих ги определил като технически промени, които целят да подобрят изборния процес, намаляват административната тежест пред партиите и редица други промени, които се надявам да намерят подкрепа в пленарната зала, за което Ви и моля. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представеният от нас Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 52 654-01-80, се основава на няколко ключови мотива. Първият от тях е, че сега действащият изборен кодекс е от 2014 г. и същият за тези повече от 20 години правоприлагане има над 29 изменения и допълнения, които налагат и необходимостта от известна ревизия. Разбира се, това обосновава необходимостта от цялостна ревизия на Изборния кодекс, но към настоящия момент това не е възможно в кратките срокове, с които разполагаме, тъй като престоят избори, както вече знаем. Това ни е мотивирало да направим само предложение за някои ключови изменения, като се позоваваме на обществената реакция от последните проведени парламентарни избори и резултатите от тях с оглед броя недействителни бюлетини, с оглед броя сгрешени протоколи, с оглед цялото създадено обществено напрежение, както и с оглед ограничаване броя на изборните секции в чужбина в държавите извън Европейския съюз. Всичко това обосновава необходимостта от предлаганото изменение и в допълнение на казаното от госпожа Надежда Йорданова отново да припомня и мотивите в Решение на Конституционния съд № 1 от 13 март 2025 г., с което частично бяха касирани резултатите от проведените избори за народни представители през 2024 г. Така също в мотивите изрично сме посочили, че целият изборен кодекс, независимо че предвижда и машинното гласуване, равностойно на гласуването чрез хартиени бюлетини, той така е изготвен, че преимуществено урежда гласуването чрез хартиени бюлетини, което налага необходимостта от прецизиране на някои от разпоредбите. И така ключовите ни предложения за изменение и допълнение на Изборния кодекс са: възстановяване на машинното гласуване в неговия първообраз от 2021 г., а именно същото да се провежда във всички изборни секции с изключение на секциите над 300 души, с изключение на секциите под 300 и другите, предвидени в Изборния кодекс, са хипотези изключения. Всъщност и данните на ЦИК от последните проведени избори показват, че над половината – 51% от избирателите са гласували, упражнили вота си чрез машинно гласуване, което обосновава необходимостта и вече на окончателното пълно реабилитиране на машинното гласуване и каквато е идеята на Изборния кодекс от 2014 г. Считаме, че при наличие на уредба за преимуществено машинно гласуване следва да уредим изрично и необходимостта избирателните комисии да проверят контролно резултатите от избора чрез така наречените контролни разписки, които да отчитат още веднъж освен протокола от машинния избор, съотношението между броя гласове, отразени в протокола и в контролните разписки, като гаранция за честни и прозрачни избори. На следващо място, също предлагаме да отпадне ограничението за над 20 секции в страни, които не са членки на Европейския съюз, което считаме за дискриминационно. На следващо място, нашето предложение е също да отпадне район – Чужбина по начина, по който беше предвиден в Изборния кодекс. Считаме, че е както трудно изпълнимо, така и трудно установимо кой е този район – Чужбина, кои са неговите граници, как да идентифицираме неговите кандидати, които се предлага да бъдат издигнати, и придържайки се към възприетата у нас пропорционална избирателна система, предлагаме на този етап да се възстанови правилото за 21 многомандатни изборни района за провеждане на избори и отпадане на многомандатния изборен район извън страната. На следващо място, независимо, че има една хипотеза, уредена в Изборния кодекс, която предвижда провеждането на обучение от Централната избирателна комисия, и такива обучения знаем, че се провеждат, ние детайлно предлагаме да се уреди възможността за уреждане правомощията на обучителното звено към ЦИК. Това обучително звено не само ще провежда обучения, но и ще води електронния регистър на всички обучени членове на комисиите – секционни и районни, по общини, което считаме, че изцяло е в полза на всички политически партии, независимо от тяхното участие в изборите, тъй като това е гаранция, че те могат да си изберат измежду този регистър само обучени членове на секционните районни избирателни комисии. Освен това създава една прозрачност и публичност – кои са тези членове на комисиите. Така също известно ни е, че многократно преди деня на изборите се отказват членове на секционните районни избирателни комисии и това затруднява още повече изборния процес. Затова считаме, че чрез този регистър ще бъдат веднага попълвани тези секции. Не на последно място, следва да отбележа, че изрично предвиждаме и какви са правомощията на председателя на Централната избирателна комисия. Не е равностойно да има правомощия на председателите на секционните и районните избирателни комисии, а да няма такива предвидени по отношение на председателя на ЦИК. На следващо място, предлагаме при удостоверяване съответствието на техническото устройство за машинно гласуване в съответствие с изискванията на чл. 213, ал. 3 от Изборния кодекс да участват освен посочените сертифициращи организации и министерства, да добавим и Министерството на дигиталната трансформация, Министерството на вътрешните работи като възможност за упражняване на двоен контрол относно годността на софтуера, тоест неговата техническа изправност. Знаете, това предизвиква непрекъснато коментари в медиите и създава съмнение у гражданите доколко може да се манипулира този софтуер, макар че двойното преброяване и чрез машинния протокол, и чрез контролното преброяване на разписките мисля, че е също достатъчно надеждна гаранция. И накрая да кажа, че сме свидетели през последните години, когато на изборите, в деня на изборите, нарушение на забраната да се разпространява информация относно изборните резултати, същата забрана е многократно нарушавана, особено във Фейсбук, в Туитър, в другите социални мрежи, в личните блогове, във Фейсбук страниците, където предварително се оповестява информация за текущите резултати относно гласуването. Затова нашето предложение е тези социални мрежи да бъдат приравнени на медиите и по отношение на тях също да важи забраната за осъществяване на предизборна агитация в деня на изборите. В тази връзка, разбира се, и с цел дисциплиниране, разбира се, при изпълнение на тази норма предвиждаме увеличаване на размера на глобите и имуществените санкции за нарушителите по чл. 475, тъй като предвидените към настоящия момент глоби и имуществени санкции са в ниски размери и очевидно не изпълняват своята роля на превенция. Това в общи линии са нашите предложения за изменение и допълнение на Изборния кодекс. В заключение да кажа, че това не е цялостна ревизия на Изборния кодекс, каквато очевидно е необходима за в бъдеще. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, както в Комисията по правни въпроси, така и в залата няма да подкрепим настоящите законопроекти. При направена справка ясно се вижда как гласува по голямата част от българското население, като може да кажем, че това е един своеобразен референдум. Статистиката е следната: бюлетини от машинно гласуване – 1 милион 571 хиляди, от хартиени бюлетини – 1 милион 788 хиляди, тоест малко повече от българското население е гласувало с хартия, или пропорционално изглежда 53% на 47% в полза на хартиеното гласуване, или, политически казано, половината народни представители от парламентарната група на „Прогресивна България“ са избрани с хартия. Доколкото си спомням, няма определени проблеми с последните произведени избори. Абсолютно всяка една партия е потвърдила, че вотът е бил честен. Нещо повече, противоречат Вашите законопроекти на Венецианската комисия, както казах и в Комисията, така и в ОССЕ. Даже съм извадил и техен цитат. Цитирам: „Основните елементи на изборното законодателство и по-специално самата избирателна система, съставът на изборните комисии и определянето на избирателните райони не следва да бъдат изменяни по-малко от една година преди изборите.“ Промените, които са предложили колегите от „Прогресивна България“, ограничават алтернативния избор на българските граждани. Дори когато намеренията са добри, всяка съществена промяна непосредствено преди избори поражда съмнения за някакво политическо господство при произвеждане на последващите парламентарни избори. Също така, интересен факт е, че няма нито една европейска държава, която да гласува по подобен тертип – само на машина, но за сметка на това има такива държави извън Европейския съюз. Това са Индия, Бутан, Венецуела. И аз като европейски гражданин искам българското законодателство да бъде в унисон с европейското и с добрите практики. Също така, ограничавайки активното избирателно право на българските граждани, ще доведе до по-ниско доверие и до по-ниска избирателна активност. Ако целите това, ние, от нашата парламентарна група, няма да участваме в тези процеси. Като доверието в Изборния кодекс се постига чрез контрол, противодействие и добра организация, а не чрез принуда за налагане на една изборна технология. И в Правната комисия колегите от управляващото мнозинство казаха, че се внасят тези промени поради неотложност. Отговорът може би се крие в допълнителните правомощия на МВР и Изборният кодекс не трябва да бъде закон на управляващите, а закон на демокрацията. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Арсов, когато говорите със статистика, бъдете коректен и кажете цялата статистика. Сега ще Ви я представя. През 2019 г., октомври месец с изцяло хартиен вот ГЕРБ печели изборите, като има брой недействителни бюлетини 441 хиляди. 62 – 16,82%. След това се въвежда експериментален вот през април 2021 г. смесено – хартия с машини. Отново ГЕРБ печели изборите, като има брой на недействителни хартиени бюлетини 86 хиляди 527. Машинен вот, юли 2021 г. – единствено и само машина. За първи път имаме брой недействителни бюлетини под 0,5% – само 9342. И за изненада ГЕРБ губи изборите. Отново, ноември 2021 г., само машинен вот – 11 хиляди 315 недействителни бюлетини. Отново под 0,5%. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Кой печели?“) Възстановява се отново смесеният начин на гласуване през април 2023 г. След това, октомври 2023 г., отново е изцяло хартия, ГЕРБ отново печели изборите, а на тези избори имаме 412 хиляди 711 недействителни бюлетини. Юни 2024 г. смесено отново ги спечели – 58 хиляди 496 недействителни бюлетини. Математически и статистически е неоспорима връзката всеки път, когато имаме метод на гласуване, преминат към хартия, броят на недействителните бюлетини да нараства. Ние не търсим удобно законодателство, а такова, което гарантира честен изборен процес. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Арсов, тази статистика, която дадохте – 53 на 47, гласували машинно спрямо хартиен вот, е относително коректна. Щеше да бъде коректна, ако премахнем над 3000 секционни избирателни комисии, в които по закон се гласува само с хартиени бюлетини. И аз твърдя убедено, че тук има неравнопоставено положение на българските граждани – това, за което Вие говорите. Какъв е изборът на хората в секции с под 300 избиратели? Само хартия! Това са 320 хиляди гласоподаватели, гласували на последните избори. Ако ги премахнем от статистиката, 61 на 39 – в полза на машинния вот, защото тези хора не са имали никакъв избор как да гласуват. И аз бих приветствал за второ гласуване, ако и тези секционни комисии бъдат обезпечени с машинен вот, защото, като погледнем у нас статистиката на невалидните бюлетини, която варира между 6% и 18%, в секциите с под 300 има избори с 32% невалидни бюлетини в определени секции. Тоест едни от най-големите манипулации на вота, да не кажа контролиран вот, защото не говорим само за кражби, а за контролиран вот, стават точно в тези малки романтични секции, където се гласува за бачо Цено, или един човек попълва всичките бюлетини. И в заключение, да, може би няма друга европейска държава, в която се гласува само с машини. Ама Вие бихте ли ми посочили друга европейска държава с частично касирани избори и друга европейска държава с процент среден между 6 и 18% невалидни бюлетини на избори? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Арсов, най-напред бих искал да Ви кажа, че препоръките на Венецианската комисия е добре да се знаят и тогава, когато сме на власт. Искам да Ви припомня, че представители на Вашата партия направиха изменения, след като изборите вече бяха насрочени. Нали си спомняте за един такъв момент за това предложение? Изборите насрочени, Вие направихте промени в Изборния кодекс, а освен това, към настоящия момент ние не можем да спазим тази препоръка на Венецианската комисия, тъй като „Прогресивна България“ просто не е навършила още една година. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз не исках да навлизам по този начин в дебата, но няма как да не цитирам един колега от Правната комисия, който всъщност е и вносител на самия законопроект. Цитатът, доколкото си спомням, беше: „Правото на избор води до право на злоупотреби“, като в тази връзка това, което виждам като законопроект, внесен от управляващото мнозинство, в § 11, в чл. 213а, ал. 2, цитат отново: „Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Министерството на вътрешните работи проверяват модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете по методика.“ И сега аз искам да попитам госпожа Тодорова кой иска да прави злоупотреби и съответно намесването на изпълнителната власт в изборния процес мисля, че няма нито една европейска държава по подобен тип да вкарва такъв тип законопроекти. По отношение на изказването на господин Величков. Да, приблизителни данни са, правени са от мен, и от колегите от Правната комисия, и поради тази причина, господин Величков, сме изискали официално данни от ЦИК миналата седмица и Министерството на външните работи, за да дадат точни данни, за да може между първо и второ четене, когато участваме в дебата, да Ви ги покажем официално, и съответно вече да е надлежно верифицирано от държавен орган. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще взема отношение по трите законопроекта, внесени от парламентарната група на „Движение за права и свободи“. „Движение за права и свободи“ разбира изборното право като едно от основните политически права, гарантирани от Конституцията. То е средство, чрез което гражданите участват в управлението на държавата и упражняват народния си суверенитет. Ето защо следва да разглеждаме изключително предпазливо, когато се въвежда ограничение върху упражняването на това право. Ние от ДПС не приемаме въвеждането на ограничение на това право. Първият въпрос, на който искам да се спра, е свързан с образуването на избирателните секции извън страната, включително в държави извън Европейския съюз. Неслучайно внесохме законопроект за възстановяване на възможността за откриване на повече изборни секции в трети държави. Причината е ясна. Ограничаването на броя на секциите не е просто организационна или техническа мярка. То има пряко отражение върху реалната възможност на българските граждани да упражняват конституционното си право на глас. Когато в дадена държава живеят стотици хиляди български граждани, а възможността да гласуват е ограничена до малък брой секции, резултатът е предвидим – големи разстояния за пътуване, продължително чакане, отказ на част от избирателите да упражняват правото си на глас и фактически ограничаване на избирателната активност. Формално правото остава. Практически достъпът до него се затруднява, а демократичните права трябва не само да съществуват в Закона, но и да могат да бъдат упражнявани ефективно. Не може да приемем, че място на пребиваване на един български гражданин определя значимостта на неговия глас. Конституционният принцип на всеобщото и равно избирателно право предполага еднакво третиране на всички български граждани при упражняване на активно избирателно право, освен когато Законът предвижда ограничения, които са обективно необходими, пропорционални и конституционно оправдани, а още повече, че говорим за хора, които продължават да поддържат трайна връзка с България. Много от тях притежават имущества в страната, заплащат данъци, поддържат своите семейства, развиват стопанска дейност, инвестират в българската икономика. Българските общности зад граница не са само част от българската нация – те са и съществен икономически фактор. По данни на Българската народна банка средствата, които ежегодно изпращат в България, представляват един от най-значимите финансови потоци към страната, като в отделни години техният размер е бил съпоставим, а дори и по-висок от преките чуждестранни инвестиции. Това е още една причина държавата да не постави административни пречки пред упражняването на техните конституционни права. Това показва реалния принос на българската диаспора към икономическото развитие на страната. Затова считаме, че държавата следва да улеснява, а не да затруднява упражняването на техните избирателни права. Увеличението на възможности за откриване на изборни секции не представлява привилегия – то представлява гаранция за реалната равнопоставеност на участие в изборния процес. Нека припомним защо внесохме този законопроект. С изменения в Изборния кодекс, приет на 27 февруари 2026 г., беше въведено съществено ограничение при образуването на избирателни секции в държави – членки извън Европейския съюз. Още тогава парламентарната група на „Движение за права и свободи“ категорично се противопостави на тези текстове, защото считахме, че те не представляват обикновена организационна промяна, а ограничават реалното упражняване на едно основно конституционно право – правото на глас. Нашата позиция беше ясна още тогава и остава непроменена и днес. Българската държава няма право да поставя своите граждани в различно положение единствено въз основа на това в коя държава живеят. Конституцията не прави разграничения между български граждани, които живеят в София, Берлин, Лондон или в Истанбул. Законът също не следва да прави подобно ограничение, когато става въпрос за упражняване на основни политически права. На практика, достъпът до упражняването на това право се затруднява, което поставя под въпрос ефективността на неговата конституционна гаранция. За парламентарните избори на 19 април 2026 г. бяха подадени хиляди заявления за откриване на избирателни секции в редица държави извън Европейския съюз. Въпреки това, значителна част от исканите секции не бяха открити именно поради законовото ограничение, въведено с измененията в Изборния кодекс. Това показва, че последиците не остават само на законодателно ниво. Те доведоха до реални затруднения на достъпа до изборния процес на хиляди български граждани. Предлагаме възстановяване на доказал своята ефективност модел, който години наред осигурява съществено българските граждани зад граница да упражняват активно избирателното си право при равни условия. Вторият въпрос, на който искам да се спра, е свързан с агитация на различен език от българския. И тук следва ясно да разграничим две различни конституционни категории. От една страна, е официалният език на Република България, уреден в чл. 3 на Конституцията. От друга страна, е свободно упражняване на политическото право и правото на гражданите да получават необходимата информация за формиране на информиран избор и информирано решение. Друго е правото на политическите субекти да достигнат своите послания до избирателите по начин, който им позволява да направят информиран и свободен избор. Конституционният статут на българския език като официален език на държавата не се поставя под съмнение и настоящият законопроект по никакъв начин не го променя. Предизборната агитация е част от свободния политически процес и представлява средство за упражняване на свободата на политическо изразяване и за формиране на свободна воля на избирателите. Свободните и демократични избори предполагат не само формално право на глас, но реална възможност на гражданите да получават достъпна и разбираема информация за политическите програми и кандидатите, така че свободно и информирано да сформират своя политическа воля. Именно за това считаме, че когато предизборната агитация се провежда на език, различен от българския, при осигурен превод на български език, не се засяга нито конституционния статут на български език като официален език, нито конституционния модел на държавно устройство. Напротив, гарантира се по-пълноценно упражняване на политическото право и се създават условия за по информирано участие на гражданите в изборния процес. Административнонаказателната отговорност следва да бъде крайно средство, което се прилага единствено, когато това е необходимо за защита на ясно установен обществен интерес. В случая не е налице убедителна обосновка, че подобна забрана е необходима и съразмерна за постигане на легитимната конституционна цел. Следователно следва ясно да се подчертае, че действащото право на Европейския съюз не съдържа изискване държавите членки да въвеждат подобна забрана. Нашето разбиране е, че този баланс се постига не чрез въвеждане на административни забрани и санкции, а чрез гарантиране на публичност, прозрачност и достъпност до политическите послания. Именно така се съчетава защита на официалния език с ефективното упражняване на политическото право в демократичното общество. Третият въпрос е свързан с изискването за уседналост. С настоящия законопроект предлагаме да отпадне шестмесечното изискване за уседналост при упражняване на активно избирателно право при избори за общински съветници, кметове и членове на Европейския съюз. Нашата позиция се основава на разбирането, че всяко ограничение на активното избирателно право следва да бъде внимателно обосновано, да преследва легитимна цел и да бъде съразмерно на обществения интерес, който защитава. Конституцията прогласява принципите на всеобщото, равното и прякото избирателно право. Именно поради това всяко законодателно ограничение следва да бъде преценявано през принципа на необходимост и пропорционалност. Безспорно, местното управление предлага наличие на действителна връзка между избирателя и съответната местна общност. Въпросът е обаче дали продължителността на администрираната регистрация сама по себе си е достатъчен и най-подходящ критерий за установяване на тази връзка. Според нас при съвременни обществени икономически условия този критерий вече не отразява в достатъчна степен реалната, социалната и икономическата обвързаност на гражданите с конкретно населено място. При тези условия административната регистрация не винаги съвпада с действителната връзка на гражданите с местната общност. Възможно е едно лице формално да изпълнява изискването за уседналост, без реално да участва в обществения живот на съответната община, а в същото време друго лице може да живее, работи, инвестира, плаща местни данъци и такси и активно да участва в обществения живот, но да бъде лишен от възможността да упражнява активното си избирателно право. Именно затова считаме, че законодателят следва периодично да преценява дали действащите ограничения продължават да бъдат необходимо съразмерими с оглед развитието на обществените отношения. Именно затова считаме, че възстановяването на възможността за откриване на повече изборни секции извън Европейския съюз, отпадането на административнонаказателните санкции за предизборна кампания на език, различен от българския, и премахването на шестмесечното изискване за уседналост представлява стъпка към по-пълно гарантиране на всеобщото избирателно право, защото силата на една демокрация не се измерва с броя на ограниченията, които поставят пред своите граждани, а със способността ѝ да гарантира, че всеки български гражданин може свободно, равнопоставено и ефективно да участва в демократичния процес. Именно това е духът на Конституцията и именно към това следва да се стреми българското законодателство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо Сабри, когато защитавате тези неща, които изговорихте в момента за правата, които трябва да бъдат гарантирани от българската държава, в същото време пропускате обаче да кажете, че Турция не дава същите права. Когато говорите за това да има агитация на турски в България, в същото време Турция забранява да има агитация на друг език освен на турски – това е едната страна. Другият Ви законопроект, който е идентичен с управляващите по отношение връщането на секциите – безконтролното връщане на секциите в чужбина за държави извън Европейския съюз. Преди промените, които бяха приети в предишния парламент по предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ, в Турция имаше 168 секции. 168 секции! С промените, които ние предложихме и бяха приети в миналия парламент, тези секции станаха 26. И ако преди това са гласували приблизително 50 хиляди човека в Турция, на последните избори гласуваха 30 хиляди. Тук е важно да отбележим, че за съжаление, огромната част от тези хора, които гласуват, които живеят в Турция, вече са не синовете, не и внуците – това са правнуците на българските изселници. Това са правнуците на българи мюсюлмани, които са отишли да живеят в Турция. Но тези правнуци или внуци не знаят дори български, затова им е проблем да си попълват декларациите в секцията. И това нещо Вие искате да го върнете. Не е притеснително, че Вие искате – Вие сте етническа партия, притеснителното е, че Радев иска да върне именно тези 168 секции в Турция, оправдавайки се с Великобритания. Това е притеснителното.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Сабри, не мога да се съглася с изложеното от Вас, че принципът за уседналост и закрепеното в Конституцията изискване за кампания на български език – защото то е такова в чл. 36, ал. 2 от Конституцията – поставя неравномерно третиране при упражняване правото на глас. Да, Вие сте права за това, че в чл. 10 е закрепено равно и пряко избирателно право, но това избирателно право в никакъв случай не е абсолютно. То не следва да нарушава правата на останалите български граждани. Искането, което е внесено от Политическа партия ДПС в Законопроекта от 18 юни 2026 г. за изменение на чл. 181, ал. 2 от Изборния кодекс за отпадане на агитацията на български език, е за нас неприемливо. И не само това. Политическа партия ДПС се опитва да въведе това изискване от 2011 г. насам и до момента не е успяла, защото българската Конституция, освен че въвежда в чл. 3 изискването, че официалният език на Република България и в Република България е българският, въвежда и задължително изучаване от българските граждани на български език независимо къде живеят те. И това е закрепено в чл. 36, ал. 2 от Конституцията. Няма никакво значение дали българските граждани живеят в България, в чужбина, в Европейския съюз или някъде другаде. Тези български граждани имат задължението да знаят български език. Следователно всеки един български гражданин следва да разбира български език.

Извинявайте, госпожо Председател. А по отношение на уседналостта – решението на Конституционния съд от 2011 г. е ясно. Уседналост има и по Всеобщата декларация за правата на човека и „Прогресивна България“ настоява да продължи да я има. Извинявайте. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Първо към господин Ганев. Връщането на секциите е на база на брой подадени заявления. Това налага предлагането на този законопроект, защото аз и в изказването си заявих, че бяха подадени много заявления и много от гражданите не можаха да използват правото си на глас, защото времето не им стигна и не бяха открити секции на местата, където те живеят, и не можеха, естествено, да пътуват, защото разстоянията са много дълги. Във връзка с езика. Казах: „различен от българския език“. Не съм наблегнала кой да бъде точно езикът. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Хайде сега!“) А във връзка с агитацията – искам само да Ви кажа, че европейските стандарти казват – Европейският съюз казва – ако трябва да го тълкуваме, че в България избирателят трябва да бъде агитиран на езика, на който разбира. Това ми беше изказването във връзка с езика. И другото, което да Ви кажа. За Ваше сведение турската държава разкрива изборни секции в консулските си служби и те са в период от една седмица, нали повече, и имат достатъчно време да могат да гласуват. (Реплика от народния представител Хамид Хамид: „На всяка граница, на всяко КПП.“) Да, на всяка граница. Точно така, и на всяка граница. Към госпожа Костова във връзка с уседналостта. Ние считаме, че гражданите, които – и в изказването си го отбелязах – живеят, плащат данъци, имат някакви задължения към съответната община, общност, имат избирателно право да могат да гласуват. Това е нашето виждане. Във връзка с езика. В чл. 36, ал. 2 на Конституцията се казва, че майчиният език може да бъде изучаван. Да, но официалният език е български. Но ние в нашето предложение казахме да има български превод, ако агитацията бъде на друг език освен българския. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще отбележа нещо, което е изключително важно в нашия законопроект и което никой друг не коментира. И то е нещо, за което настояваме вече повече от пет години – да отпаднат номерата върху бюлетините, които са изключително срамни и които навремето бяха въведени като компенсация за това, че се премахна цветната бюлетина. Махнахме цветната бюлетина навремето и обяснявахме как хората са достатъчно интелигентни, за да могат да четат, обаче вместо нея сложихме номерца, които хората после – които не могат да четат, а те не са никак малко, за съжаление, в нашата държава – и като не знаят за кого да гласуват си драскат или им драскат на ръцете номера на бюлетината, и стигнахме до ситуация, в която на вече поредица от избори на много места хората не питат как се казва партията, ами за кой номер трябва да гласуват – което е изключително обидно. Между другото, България е една от четирите държави в Европейския съюз, която използва номер, което ми се струва достатъчно показателно, защото тук преди малко станаха представители на ГЕРБ да обясняват как трябвало да спазваме европейската практика и така нататък. Ами ето Ви – доминираща европейска практика е да няма номера, защото номерата всъщност подпомагат контролирания вот. И точно поради тази причина ние настояваме тези номера да бъдат премахнати. Хората са достатъчно интелигентни да могат да си прочетат в общата бюлетина партията или коалицията, за която искат да гласуват. Другото нещо, за което ние говорим и за което настояваме от години, е за изцяло машинно гласуване. Сега това, което от „Прогресивна България“ половинчато предлагат, е да върнат положението от 2021 г. и да оставят хартиения вот в секциите под 300 души избиратели. Обаче точно там стават най-големите манипулации и измами. Между другото, това са и най-тежко контролираните секции. На последните избори видяхме, че точно там, където преди от порядъка на около 70 – 80% от вота отиваше за ГЕРБ и ДПС сумарно, същият този тежко контролиран вот – около 70 – 80% – отиде на последните избори в „Прогресивна България“. Тоест имаме едно преливане на корпоративния вот, който най-лесно се контролира с хартиените бюлетини, които ние искаме да отпаднат. И точно поради тази причина нашето предложение е за 100% машинно гласуване. Ако „Прогресивна България“ казват „а“, нека да кажат и „б“, а не заедно с ДПС да си приемат Законопроекта. Защото – тук моят съмишленик Петър Петров ме подсети за един ключов момент в гласуването, при който ДПС точно помагат на „Прогресивна България“ да си приемат Законопроекта, защото към онзи момент те са 9 човека, а с гласа на ДПС стават 10 от общо 13 – 13 члена имам предвид на самата фракция „Прогресивна България“. Така че, когато говорим за тези неща, трябва да сме максимално коректни и максимално точни. Както и по отношение на възстановяването на гласуването в чужбина извън Европейския съюз. Пак се говореше за европейска практика. Ами практиката е такава, че в 22 от 27-те държави в Европейския съюз или не се гласува в чужбина – внимание – или въобще не се гласува в чужбина, или в най-добрия случай се гласува само в консулските служби и в посолствата. Сиреч – ако в държавата Х има едно посолство, се гласува в едно посолство с една, максимум две секции. Точка по въпроса. Ето Ви европейска практика. Вместо това ние превърнахме нашите избори в една вакханалия, в която една чужда държава, каквато е Турция, откровено се меси във вътрешните ни работи. И това го знае всяко едно дете в държавата. И това се говори от години – от десетилетия. Десетилетия вече. И е изключително срамно това, че сега заради натиска, който идва от Турция, и заради ултимативно предоставеното от Турция при посещението на Хакан Фидан изискване България да възстанови гласуването в Турция, сега „Прогресивна България“ подкрепя Законопроекта на ДПС. Всъщност те и двата законопроекта в това отношение са идентични – да се възстанови безконтролното гласуване в Турция. Това е национално предателство и всички Вие го знаете в тази зала. Разбира се, за ДПС има основание те да го твърдят – те са етническа партия, те защитават турския национален интерес. „Прогресивна България“ чий интерес защитава в този конкретен случай? Естествено, че пак интереса на Турция. И точно поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако това нещо бъде прието, ще търсим подкрепа, макар че, имайки предвид каква е ситуацията в така наречения десен, а всъщност ляво-либерален сектор, които също подкрепят чуждата намеса в българските вътрешни работи, трудно би могло да се стигне до жалба в Конституционния съд. Нашето искане се основава единствено и само на защитата на българския избор от намеси – както външни, така и вътрешни. Външните намеси са ясно какви – това е гласуването в Турция, което е абсолютно под контрола на турската държава. Всички ние го знаем. Вътрешните намеси са олигархични и най-различни други такива, които водят до опорочаване на вота. Машинното гласуване дава възможност за поне частично коригиране на този проблем. Но когато оставим тези секции под триста души да бъдат само с хартиено гласуване, това означава, че на практика позволяваме тези манипулации да продължат. Разбира се, за „Прогресивна България“ те вече са в тяхна полза, защото – пак казвам – огромната част от този корпоративен и контролиран вот мина на последните избори от ГЕРБ и ДПС към „Прогресивна България“, защото олигархията, която преди работеше за ГЕРБ и ДПС, сега работи за „Прогресивна България“. Но така или иначе трябва да кажем нещата такива, каквито са. Най-малкото обаче, и с това ще завърша, защото все пак ще го кажа като завършек това, което казах в самото начало. Най-малкото, което е – не пречи да се махнат номерата на бюлетините. Те са унизителни, показват едно изключително, как да кажа – недобро мнение на българския законодател за българския избирател. Защото всъщност, както много пъти сме ставали свидетели на аргументацията на номера – номерът бил улеснявал гласуването. Ами да върнем и цветните бюлетини тогава. Или, както е било преди 1944 г. – има хора, които са гласували с клечки и разни други такива помощни средства, защото просто не са можели да четат, да пишат. Така че това, което ние предлагаме, е възстановяване на реда и на законността в изборния процес, защото това е начинът. Всичко останало води само и единствено до увреждане на представителността и на законността на изборния процес.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, хубаво е, когато излизате от тази трибуна, да говорите нещата в истинския аспект, а не да манипулирате мнението на колегите тук в залата и на обществеността, която ни слуша в момента. Правя тази реплика като член на Комисията по правни въпроси и искам да Ви кажа, че когато се гласуват в Комисията по правни въпроси нашите решения, които взимаме, от „Прогресивна България“ винаги имаме кворум и винаги са взимани от членовете на Комисията, за разлика от Вашите представители в Комисията, които, когато имат внесени предложения, а ние ги разглеждаме, отсъстват по време на тези дискусии. Благодаря.

Госпожо Нонева, да бяхте прочели доклада на Комисията – никой не говори за липса на кворум, говорим за мнозинство. Правите ли разлика между кворум и мнозинство? (Реплика отдясно: „Не.“) Да Ви обясня ли какво означава „кворум“ и какво означава „мнозинство“? Но тъй като все пак не съм бил на Комисията, бил е нашият народен представител Петър Петров – когато се върне обратно в залата, той, ако трябва, ще Ви го прочете. Защото все пак най-малкото, което е, като излизате да говорите, не се дръжте като червени хунвейбини, които цитират Мао, без да са го чели. Поне вземете, прочетете и след това се изкажете – ще си спестите едно излагане.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Бих искал да Ви обърна внимание върху един аспект от Изборния кодекс, който в момента в нито един законопроект не е засегнат, но всъщност смятам между двете гласувания да внеса предложенията. Тези предложения касаят достъпността до правото на глас и по-специално тайната на вота… (Шум и реплики вдясно.)

…която към момента липсва при един определен кръг хора. Достъпността ще я разделя на две. Едната достъпност е архитектурната достъпност, която мисля, че е относително добре уредена в Изборния кодекс, а именно – има подвижни избирателни кутии за хора с увреждания. Има възможност хората с увреждания да гласуват в секции, които са на първия етаж. Така че в тази посока няма проблем. Но има проблем за самото гласуване на хората със зрителни увреждания и особено за тези с напълно загубено зрение, които без помощта на придружител не могат да изразят своя вот. Това е пряко нарушение на чл. 10 от Конституцията, който гарантира тайната на вота. В България два пъти е имало случай, когато незрящи хора са имали възможност да гласуват независимо чрез тактилни шаблони. През 2005 г. бяха произведени 5000 шаблона от една политическа партия, която вече не съществува и бяха раздадени на хора със зрителни увреждания. И вторият случай е на тези избори, последните. В началото на април имаше кръгла маса – събитие при омбудсмана, където присъстваше и ръководството на ЦИК. Споделих за шаблоните от 2005 г. и поздравления за тогавашното ръководство, които за две седмици успяха да произведат 400 шаблона, разпределиха ги, доколкото можаха в някои секции, някои незрящи успяха да гласуват, огромната част не успяха, защото бяха само 400 шаблона. Но при наличието на машини и тези технологии, които позволяват достъпността вече да не е прищявка, а да е абсолютно право, смятам, че е крайно време този проблем да се отстрани и вече чл. 10 на Конституцията да се спазва. А именно тези машини още когато е било заданието да се закупуват, е трябвало да се сложат необходимите изисквания за говорещия софтуер. Но сега смятам, че можем да отстраним тази пречка, въпреки че напълно споделям това, което министърът, в случая ще го цитирам, архитект Шишков, че най-важното е проектирането. Именно ние сме изпуснали момента, когато е правено заданието за тези машини, те да са оборудвани с този аудио интерфейс. Да кажа, че има различни практики в Европейския съюз и по света за достъпността до правото на глас, включително и с брайлови бюлетини. Но не смятам, че след като вървим към машинно и почти изцяло машинно гласуване – някога може би и електронно ще стане да говорим за брайлови бюлетини, но сега трябва да направим така, че тези машини да говорят, тайната на вота да бъде гарантирана и за незрящите хора. Да, придружителят ще остане, но в крайни случаи – за хора, които са сляпо-глухи. Придружител не трябва да има за хора, които са неграмотни, както е описано, не трябва да има за хора, които имат ментални нарушения. Защото придружителят единствено трябва да помогне, ако има невъзможност човекът сам да пусне своя вот. В тази връзка по чл. 79, ал. 1 от ПОДНС съм подготвил предложения, които ще ги внеса в Комисията по правни въпроси и се надявам да получат подкрепа, защото това ще бъде, не бих казал еволюция, а революция. Защото десетилетия се борим за тези права, много писма са изпращани, много кръгли маси са правени, много пресконференции са давани през годините, но за съжаление, не сме намерили политическата подкрепа досега. Вярвам, че сега ще я намерим и тази тема, която касае десетки хиляди български граждани, ще получи своето разрешение и за всички, които ползват машини, ще има аудио интерфейс, а за всички, за които все още ще има хартиени бюлетини, ще има задължително във всяка секция по един тактилен шаблон. Иначе в лично качество аз напълно подкрепям да вървим изцяло към машинно гласуване. Както стана ясно, недействителните бюлетини, когато има машини, са пренебрежимо малко. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В днешния дебат имам намерение да се фокусирам само върху един параграф от предложените промени в Изборния кодекс, а именно § 11. Той е кратък технически на пръв поглед и точно затова е опасен – минава лесно, защото звучи скучно. Но това, което урежда, не е безобидно, защото определя кой има достъп до мястото, където гласът на всеки български избирател се превръща в число. Законопроектът изменя чл. 213а, ал. 2. Досега удостоверяването на съответствието на машините за гласуване е било работа на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация съвместно с Българския институт по метрология и Българския институт за стандартизация. Три институции, обединени от една-единствена задача – техническа точност. Новият текст обаче добавя и четвърти участник, а именно Министерството на вътрешните работи. И не само в общото удостоверяване. Изрично е записано, че МВР заедно с Министерството на иновациите проверява модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласове. Слава богу, никому още не е хрумнало да остави сертифицирането на изборните машини изцяло в правомощията на силовите ведомства, но както е тръгнало, няма да се изненадам и с такава философия да се сблъскаме в скоро време. Но си заслужава да се отбележи, че за пръв път в историята на Изборния кодекс институция с полицейски и правоохранителни функции получава пряк достъп до модула, който брои гласовете. А границата и червената линия тук имат значение и искам да ги откроя внимателно. Охраната на складовете с машини, контролът при транспортирането им, редът в изборния ден – това е установена легитимна и необходима роля на МВР и никой в тази зала не я оспорва. Но между това да пазиш вратата на склада и това да проверяваш как е написан кодът в устройството, стои цяла една вселена от принципни положения, задължителни за демокрациите, свързани с разделението на властите и отговорностите. Този, който охранява склада, не бърка в машинния софтуер, а одиторът на софтуера не бива да организира охраната на секциите и складовете. Когато една държава се изкуши да повери и двете роли на една институция, ние не правим системата по-сигурна, правим я по-непрозрачна за всички и по-уязвима от гледна точка на доверието в изборния процес. Първият аргумент срещу подобен подход е институционален и той е най-видимият и най-важен в случая. Министерството на вътрешните работи е част от изпълнителната власт, подчинена на правителството на деня при всяко едно управление, независимо от неговия политически цвят. А всяко правителство, без изключение, има интерес към собствения си изборен резултат. Такава е природата на властта. Не бива институцията, която пази реда, да бъде и институцията, която проверява резултата от избора на онези, които ѝ дават заповеди. Мотивите към Законопроекта говорят за нужда от изрична проверка на модулите, свързани с преброяването. Тя, нуждата, може и да е реална, но доверието в машинното гласуване е разклатено, а гражданите имат право да очакват сигурност, че броенето отразява истинската и неподправена воля на суверена. Но същите тези мотиви подминават въпроса, който е единствено съществен в случая, а именно защо тази проверка трябва да мине точно през институция с полицейски функции, а не примерно през технически регулатор, който вече съществува, работи и по дефиниция няма политически началник, заинтересован от изхода на избора. Вторият аргумент срещу тази промяна е от гледна точка на компетентността – проверка на софтуер, който брои гласове, инженерна и криптографска задача, изисква одит на изходен код, верификация на криптографски протоколи, проследяване на веригата на доставка и още много детайли. Метрологичният институт и Институтът за стандартизация на Министерството на иновациите притежават именно такава експертиза. Специалистите по киберпрестъпност в МВР може да са великолепни, но подобен тип експертиза никога не им е била възлагана, а и не бива да им се натрапват неприсъщи задачи. Мандатът на Министерството е заключен в разследване на престъпления, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Прибавено към регулатор с чисто техническа задача, МВР не носи допълнителна компетентност, а само и единствено размива отговорността. Възлага се методиката по процеса на сертифициране на машините да се утвърждава от четирима подписващи – двама министри и председателите на два института. И в деня, в който нещо се обърка, всеки от четиримата ще сочи към другите трима. Отговорност, споделена между четирима, на практика не принадлежи на никого. Третият аргумент е от сферата на сравнителния анализ. И тук вече не разчитаме на теория, а на факти от практиката на държави, тръгнали в две диаметрално противоположни посоки. От една страна, Естония е първата държава в света, въвела онлайн гласуване на национални избори, през 2005 г. И оттогава е провела седем поредни национални избора с тази възможност, без нито една служба за сигурност да участва в сертифициращата верига на системата. Естонският модел печели доверие, именно защото стои извън обхвата на силовите институции – той е граждански, технически и проверим от независими одитори. Международната практика в областта на изборните технологии, формулирана от Венецианската комисия и Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ, препоръчва точно този тип рамка. Регулатор, чиято независимост от изпълнителната власт е вградена в самата му конструкция. Никъде в тези препоръки службите за сигурност или силовите министерства не се сочат като модел за сертифициращ орган. А когато подобен модел все пак се появи другаде, той не става пример за подражание, а се ползва като горчиво предупреждение към всички, които тръгнат по този път. Точно такова предупреждение имаме под ръка и то не е абстрактно. В Руската федерация Федералната служба за сигурност сертифицира средствата за електронно гласуване. На изборите за Московска градска дума през 2021 г. резултатите от електронния вот обърнаха изхода от изборите в полза на управляващата партия. Междувременно независимото наблюдение сочеше обратна тенденция на базата на хартиеното броене в онези райони. Сертификатът за сигурност на системата изтече в 8,00 ч. вечерта, минути след края на изборния ден, точно когато независим наблюдател опита да провери какво реално се случва в нея. Нито е имало хакерска атака, нито е имало фалшифициране на бюлетини. Беше достатъчно само едно – силовата служба, която трябваше да бъде пазител на процеса, да се окаже едновременно и участник в самия процес. Не, само глупци и наивници вярват, че в Русия изобщо има избори. И причината за това е в самия дизайн на функциониращата система, наличието на институция, която е едновременно арбитър и активен играч. Ще кажете: България не е Русия. Разликите между двете държави са реални и съществени, институционални, исторически, цивилизационни, но логиката на § 11 повтаря същата грешка в институционалния дизайн независимо от разликите в мащаба и намеренията на вносителите. Грешките в архитектурата на доверието не питат за намеренията. Те действат еднакво, независимо кой стои зад тях. Четвъртият аргумент идва от самите хора, работили с тази система отвътре. Не сме единствените, които виждат проблема. Бившият председател на Централната избирателна комисия заяви публично, че ролята на МВР не е да участва в сертифицирането на машините и че включването му ще породи повече въпроси, отколкото отговори. Бившият заместник-председател на Комисията отиде по-далеч, като заяви, че МВР няма работа в тази част от изборния процес, защото няма нужната техническа компетентност. И това не са партийни реплики, изговорени тук от трибуната. Това е преценка на хора, прекарали години в администрирането на българските избори, познаващи техническите подробности в детайли. Уважаеми колеги, доверието в изборите не се изгражда през непрекъснато разширяване на институционалния микс, докато не остане никой без роля в процеса. То се строи с ясно разделение на отговорностите кой пази реда, кой брои гласа и защо тези две функции никога не бива да седят зад една и съща врата. Затова предлагаме § 11 да отпадне в частта, отнасяща се до Министерството на вътрешните работи. Удостоверяването на съответствието на машините и проверката на софтуерните модули за преброяване на гласовете да останат там, където принадлежат по естество – при техническите и метрологичните органи, натрупали опит през последните години и изградили все пак някакъв приличен капацитет и доверие, а не при институция, чиято сила по дефиниция е предназначена за друго. МВР е естествен пазител на реда в изборния ден, но не може да бъде и пазител на присъдата, която произнася суверенът спрямо неговите началници! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Митов, аз се радвам, че цитирате Естония като добър пример. За съжаление, с Вашите гласове дистанционното електронно гласуване беше отменено от Изборния кодекс. Може би сте си взели някаква поука и ще вървим и към това. А това, че репресивен режим като този на Кремъл използва всички средства, за да манипулира изборите, е безспорно и не бива да бъде давано като аргумент за каквото и да било. Действително е деликатен въпросът за участието на МВР. Тук съм съгласен с част от Вашите притеснения. Чисто оптиката на това, че силова структура участва в процес по удостоверяване на машини за гласуване, поставя въпроси, на които ще търсим отговори между първо и второ четене. Предполагам, че мотивите на вносителите са били свързани с това, което Вие казахте. Казахте, че МВР пази вратата. Само че има врата и в дигиталния свят. Даже се нарича задна врата – back door. Предполагам и може би това е рационалната част на това предложение да се използва експертизата на хората в МВР във връзка с киберпрестъпления, а не непременно МВР като орган. Може да се помисли и за някакъв такъв хибриден вариант при нужда, при необходимост те да бъдат включени като част от екипите, без МВР като орган да участва в процеса. Но може би това предложение е мотивирано от непрестанните обвинения от Вас, от Вашите говорители в това, че с машините се извършват изборни престъпления буквално, че някой манипулира машините, че някой пипа кода и в този смисъл вероятно свързване на киберпрестъпления, на киберпрестъпност с този процес е звучало логично на вносителите. Аз не съм сигурен, че тази част трябва да бъде подкрепена в този вид и се надявам на наистина задълбочен дебат между първо и второ четене в Комисията, за да стигнем до оптималното работещо решение. Част от Вашите аргументи бяха валидни, но все пак обърнах и внимание на потенциалните аргументи, с които вносителите са го внесли. Действително призовавам за разумен и експертен дебат между първо и второ четене. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Митов. Аз ще се възползвам от възможността за реплика, защото искам да извадя аргументи в подкрепа на изказването на господин Митов. И, господин Божанов, към Вас също, защото Вие няколко пъти казахте: може би, може би, предполагаме за аргументите на вносителя да бъде включено Министерството на вътрешните работи в одитирането на машините за гласуване. Ако дадена машина за гласуване стане обект или субект на дадено престъпление и е необходимо Министерството на вътрешните работи да провежда процесуално-следствени действия във връзка с конкретен казус, ще настъпи едно противоречие, в което, как да кажа, ще възникнат съмнения по отношение на всички действия, които извършват служители на МВР, да разследват служители, които веднъж са направили някаква сертификация на тази машина. И още повече ще бъде необходимо може би между първо и второ четене, както каза и господин Божанов, да видим какво е становището на Министерството на вътрешните работи, подкрепа или не, на § 11 от настоящото предложение. Благодаря.

Господин Митов, някак си много удобно в стил МИ-6 пропускате нарушения тип САЩ, а говорите за нарушения тип Русия. Приемаме, че това, което казахте за Русия, е факт, само че спомнете си и коментирайте официалните данни, официалните позиции, които изкара администрацията на Тръмп за брутални изборни нарушения от демократите в поредица избори. (Шум и реплики от ДБ, ПП и ГЕРБ-СДС.) Коментирайте именно всички тези неща, които се случват, не е само с машини. Недейте, господин Георгиев, да дублирате от място, да правите реплики от място. Не е само с машини – с гласуване по пощата са най-бруталните нарушения. С най-бруталните нарушения – нещо, което Вашите доскорошни партньори от ДБ искаха да го вкарват в Изборния кодекс и заедно, докато управлявахте, това се коментираше в общественото пространство от тях. Така че, когато коментирате изборни нарушения в Русия, коментирайте бруталните нарушения в САЩ, защото иначе не е коректно. Защото, ако някъде има наистина брутални нарушения, това беше изкарано от администрацията на Тръмп в момента за всичко това, което се е случвало за предишните избори, когато загубиха изборите републиканците за президент, за всичко това, което се случваше с манипулациите на демократите по време на кандидатурата на Хилъри Клинтън, защото иначе е едностранно това, което говорите. Да, може да имате основание за това, което посочихте като примери за изборите в Москва, забележете, за изборите в Москва. Коментирайте тогава и изборите реципрочно за изборите в САЩ, защото там е бруталната сеч и манипулация.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма как да не започна от господин Ганев, който, разбира се, разгроми световния капитализъм от трибуната. Естествено, това не ме е удивявало, не ме е учудвало. Вижте, господин Ганев, аз споменавам Русия не за друго, а споменавам Русия, защото в Русия за това не се говори. В Русия, ако споменеш изборните нарушения, на другия ден ФСБ ще предприеме съответните мерки срещу теб, а САЩ са демокрация. Те говорят открито за проблемите си и правят всичко възможно, за да ги решат. Така че това е основната разлика. Демокрациите не са съвършени системи, както всички сме имали възможност да се убедим в тази зала и когато има проблеми, въпросът е едно общество да говори за тях и да ги решава. Това е разликата и затова не говоря за САЩ. САЩ са достатъчно зряла и голяма демокрация, за да си оправят сами проблемите. Аз си говоря за нашите си проблеми. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Божанов, споменах Естония не защото имам намерение да отварям темата за онлайн гласуването. Знаете, че самото гласуване онлайн изисква много още подготовка в нашата държава и предпоставки, за да може да бъде реализирано. Това е от една страна. От друга, споменах го, защото обръщам внимание специално на системата и методологията, институционалната рамка, в която се сертифицира един подобен тип техническо гласуване. То може да е с машина, може да е онлайн, но знаете много добре колко неща по веригата трябва да бъдат покрити, сертифицирани и удостоверени, че работят правилно, за да можем да имаме увереността, че това, което влиза на входа, ще е същото на изхода. А германският конституционен съд ненапразно е отказал на германските институции да въведат машинно гласуване. И знаете ли с какъв аргумент? Много простичък. Аргументът е следният, господин Божанов – че всеки един избирател трябва да може да разбира избирателния процес от първия до последния момент и трябва да може да го верифицира самостоятелно, без да има специални технически познания. Това е аргументът както на германския конституционен съд, така и на нидерландската държава, която премахна…

…която премахна машинното гласуване, господин Мирчев. Ако има някой, който да говори глупости от тази трибуна, това сте Вие и сте го правили многократно, и не съм Ви чувал друго да правите, освен глупости да говорят. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Така че това ми бяха аргументите. Господин Божанов има валидни забележки и разбира се, ако ще трябва да правим нещо за бъдеще, естествено, специалистите по киберсигурност в МВР могат да бъдат ползвани, ако става въпрос за кибератаки и разкриване на киберпрестъпления.

Обаче по никакъв начин МВР не може да бъде въвличано в процеса по сертификация, защото това му създава съвсем, съвсем различна роля. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Многомандатен изборен район – Бургас има около 360 хиляди избиратели, от тях на последните избори са гласували около 170 – 180 хиляди и получават закономерно 14 народни представители, 14 мандата има в Многомандатен изборен район – Бургас. (Шум и реплики.)

В чужбина на последните избори са гласували около 185 хиляди български граждани. Те нямат нито един пряко избран от тях техен народен представител. Това дали е справедливо, колеги? Българите сме може би около девет милиона, като между два и три милиона – няма официални данни и статистика, живеят в чужбина. Много голяма част от тях живеят трайно в чужбина – също нямаме точните данни, но тези около 25 – 30% българи, които имат право на глас, отново нямат правото да имат пряко избрани народни представители. Колеги, питам отново: това справедливо ли е? Мисля, че всички сме единодушни, че не е справедливо. В Правната комисия, колеги, се обърнах към управляващото мнозинство – представителите на „Прогресивна България“ в тази комисия, и попитах: колеги, каква е Вашата воля, какво е Вашето намерение? МИР – Чужбина, ще го бъде ли, или не? И за съжаление, аз не получих категоричен отговор, което ме навежда до един-единствен извод, и той е, че към днешна дата Вие нямате намерение нашите сънародници зад граница да имат пряко избрани народни представители. И това е тъжно, защото за Вас конкретно са гласували малко над 71 хиляди български граждани зад граница, а Вие, колеги, им затръшвате вратата в лицето. И както казах и в Правната комисия, за нас е изключително важно какво е посланието, което ще изпратим към българите зад граница. С Вашите предложения отпадат всички текстове, с които район – Чужбина, се открива и се урежда в Изборния кодекс. Посланието ще бъде едно: българите зад граница няма да имат правото да избират пряко техни народни представители, на които те да могат да разчитат. И на фона на пет страници мотиви, колеги, които Вие сте подготвили към Вашите предложения за изменение на Изборния кодекс, едва един абзац сте отделили за район – Чужбина и в Правната комисия отново препрати към подробните си мотиви там, но те, колеги, не съдържат някакви подобни аргументи. Единственото, което се казва, е, че е прекалено сложно и няма как организационно да се подготви МИР – Чужбина. Категорично не съм съгласен с това твърдение, защото в Бургас районът е формално очертан, да, в 13 общини, с конкретен брой български граждани, които са включени в избирателните списъци, но българите в чужбина дали не влияят върху избора в Бургас? Влияят. Хора, които се намират на територията на Бургас и са подали заявление за гласуване там, или по някаква друга причина гласуват там, дали влияят на избора пряко в Бургас? Влияят. Така че какъв е проблемът, колеги, да бъде създаден МИР – Чужбина? Никакъв. Това е въпрос на политическа воля и законодателна техника. Има предостатъчно време, за да се изработи методика, на база на която да бъде определен как точно да бъде формиран и да функционира МИР – Чужбина, и считам, че е справедливо 185 хиляди български граждани, които са гласували на последните избори, да имат поне четирима народни представители, защото, ако се върна пак с примера с МИР – Бургас, по-малко избиратели – 170 хиляди, или 175, имат цели 14, колеги. Нека преосмислим решението на тази зала, на мнозинството в нея, да потърсим начин как със законодателна техника да може МИР – Чужбина да бъде създаден и повече български граждани, които живеят там, да участват в изборния процес, защото те са показали многократно в изборите, че те следят ситуацията в българската държава, не са зависими от деребеите тук – кметове, общински съветници, и имат свободна воля, защото не един-два пъти са показали, че не им харесва това, което се случва в държавата, и гласуват за тези, в които виждат надежда нещата в държавата да се променят. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Иванов, на 15 април 2021 г. аз съм един от народните представители, които са подписали предложението за създаване на район – Чужбина, и се гордея с това. Гордея се с това, че в Четиридесет и петото народно събрание тази идея получи подкрепа, защото всъщност какво прави район – Чужбина? Район – Чужбина дава възможност на парламентарни избори нашите съграждани, които гласуват в чужбина, да могат да упражнят правото на преференциален вот. Район – Чужбина, по никакъв начин не променя съотношението между парламентарно представените партии, не променя броя, общия брой депутати, които получават. Просто променя персоналния състав, защото нашите съграждани в чужбина могат да упражнят преференциален вот. И Вие всъщност този елемент го пропуснахте във Вашето изказване, а той е важен, така че нищо никой няма да изкривява с район – Чужбина. Единственото нещо, което Вие в момента, ако на второ гласуване подкрепите това предложение, ще случите така, че за пореден път нашите съграждани в чужбина да не могат да установят емоционалната връзка с кандидатите за народни представители, които гласуват, което е много важно за изграждането и поддържането на връзката между тях и България. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! В Комисията имах възможност да заявя, че ние ще подкрепим и предложения проект за изменение на Изборния кодекс, предложен от „Прогресивна България“, подкрепяме и идеята за премахването на район – Чужбина, защото смятаме, че той наистина е неопределим към настоящия момент, подкрепяме идеята за по-детайлно обучение на членовете на секционни и районни избирателни комисии, смятаме, че това е в добра посока, подкрепяме и идеята за въвеждане на машинно гласуване. Винаги сме я подкрепяли тази идея, но, колеги, говорим за машинно гласуване с машини за гласуване, а не с това нещо, с което гласувахме досега. Тези венецуелски консервни кутии, колеги, не са машини за гласуване. И ако тези венецуелски консервни кутии вътре имаха венецуелска лютеничка – иди ми, дойди ми, само че те вътре имат устройства за манипулация и кражба на вот. Тези устройства, колеги, се провалиха в цял свят, в цяла Европа, провалиха се и в България. На поредни избори огромен брой от тях въобще не стартираха. Видяхме техници, незнайно от кого назначени, незнайно от кого одобрени, от кого контролирани, с клещи, тел, флашки и отвертки летяха из цялата страна да ремонтират, да поправят машини. Какво окачваха, какво сваляха, какво триеха, никой нищо не разбра. Това, което обаче цял свят знае, е, че с тези машини близо 13 години на власт стоя един диктатор, благодарение на когото тези машини се нарекоха мадуровки. Тези машини се нарекоха мадуровки и аз не вярвам, че в България някой иска да царува по примера на Николас Мадуро. Разбирам неговата страст от автобусен шофьор, дълго време президент, не мисля, че в България има политически партии, които искат да работят в тази посока. Предлагали сме през годините машини, които се ползват в Съединените американски щати – оптични сканиращи устройства, които имат предимствата и на хартиеното, и на машинното гласуване. Смятаме, че една голяма демокрация през годините е възприела най-точната, най-справедливата технология за гласуване. Също споделям опасенията и на господин Митов – и господин Божанов също се изказа в тази посока, техните резерви за включването на решаващата роля на МВР в сертифицирането и контрола над тези машини. Всички знаем какво става в момента в МВР. Ще Ви дам един пример от миналата седмица. Тук от тази трибуна, госпожо Председател, аз поисках на 2 юли справка от министъра за едни полети. Той изнесе данни от справка на 2 юли…

Да. Темата е МВР и машините, темата е фалшификациите, които се правят в МВР при министъра. Аз искам справка веднага чрез Вас на 2 юли и седмица след това Вие ми представяте справка, изготвена на 9-и. Нещо с датите…

Не може някой да ми представя нещо, което е чел на 2-ри, с дата, входирана на 9-и в Министерството. Такива фалшификации, госпожо Председател, се правят в МВР за една справчица, представям си какво ще се прави с машините. И дано да не се окаже прав бившият ни колега Радостин Василев, който говореше за ала-бала с машините и как един негов бивш съратник, в момента известен повече като Киро Дрона, споделяше на Георги Свиленски едни тайни кодове, с които да правят шушу-мушу с машините. Благодаря. (Смях.)

Благодаря, госпожо Председател. Колкото и пъти да бъде обяснена реалността и истината, колегите от ДПС ще продължават да си измислят такава. По случая с машините – конкретно на „Смарматик“, и изборите във Венецуела. Многократно е обясняван, писано е по международни и български медии, че всъщност машините на „Смартматик“ помагат да бъде разкрита манипулацията на режима на Мадуро. Те обявяват, че резултати са били надписвани в Централната избирателна комисия, които противоречат на данните в машините, а данните в протоколите на машините позволяват на опозицията да установи реалния резултат, тоест машините във Венецуела всъщност позволяват на опозицията да разбере какви са реалните резултати на техния кандидат, така че за пореден път ще Ви помоля да престанете с всички манипулации и спекулации, свързани с машините. Никакви тайни кодове няма също така. Обяснявал съм го от тази, и от трибуната в другата сграда, че няма никакви тайни кодове. Има ключове, които се намират в ЦИК и до които имат достъп, след като няколко членове на ЦИК от различни квоти напишат своите пароли и няма никакви тайни кодове, които да се продават, предлагат, разменят и така нататък. И като казахте: аз си представям в МВР какво може да стане със софтуера. Ами не си представяте, защото не разбирате от софтуер. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Хамид, под формата на реплика аз ще се обърна към всички български граждани със следното: уважаеми български граждани, не слушайте свободните съчинения, които колегите от ГЕРБ и от ДПС развиват от тази трибуна по отношение на това, че машините, които са били ползвани от България, са компрометирани, защото единствените доказателства, които тези две политически формации някога са представяли на българската общественост, че машините са манипулирани, са два протокола, които Мустафа Карадайъ преди няколко години тук размахваше от трибуната на Народното събрание с разминаване от по един глас между протокола от гласуване с машина и преброените контролни разписки, тоест два гласа. И в единия случай едната разписка просто беше изядена от един български гражданин. Това са доказателствата в подкрепа на твърдението, че машините са компрометирани и могат да бъдат манипулирани.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Иванов, дали са измислици, дали са фантазии, но всички български граждани видяха колко машини не тръгнаха. И най-голямото доказателство, че тези машини са компрометирани, е фактът, че всички държави от Европа, които имаха намерение да ги ползват, вече не ги ползват. И никога повече няма да си помислят да ги ползват тези венецуелски консервни кутии. Защото те са компрометирани. Използва ги само България и една малка белгийска провинция. Това е. И вярно, колегата Митов Ви каза, Бутан и Индия може би ползват подобни, но сигурно са им по-добри. Господин Божанов, дали разбирам, дали не разбирам, Вие понеже много разбирате от софтуер, Йоловски още е с охрана заради Вашите заплахи, заради софтуерните Ви фирми. Децата се озъртат, като ходят на училище, така че се засрамете от това голямо разбиране.

Лично обяснение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз да не преуморявам залата с реплики, да кажа на господин Хамид, че хубаво е да си организирате един технически курс – софтуер, хардуер, всички тия неща. Да видите може ли да са борави с отвертки и клещи при манипулация с машини. Кои машини са включени в тока и могат ли да работят машини, които са били изключени преди началото на изборния ден, както се е случило. И защо членове на секционните комисии не са включили в контакта кабелчето на машините? Но Вие, когато казвате за машините отвъд Атлантика, оптичните сканиращи устройства, всъщност това е друг вид хартиено гласуване, преминаващо през машина. Това не е машинно гласуване, защото всичко се брои и се прибавя към другите, и тия, които идват по пощата, и така. Това не е машинно гласуване. Дали имаше проблеми с вота в Съединените щати и с едни перфорирани бюлетини в едни много важни избори, това е съвсем друга тема на въпроса. Обаче, за нашите цели тук, какво показа вотът през 2021 г. с тези толкова лоши, опасни машини. Какви бяха? Венецуелски консервни кутии, с които Мадуро загуби изборите, показа следното: Април 2021 г. изборите печели ГЕРБ. Юли 2021 г. изборите с много малко, но пак пред ГЕРБ, но с много малко, печели „Има Такъв Народ“. Ноември същата година изборите съответно печели ПП-ДБ. Тоест три избора, три различни победителя. Сега, къде бяха отвертките? Минаваха от ГЕРБ в ИТН, оттам в ПП?! Кой кого инструктираше и какви кодове раздаваше, то не е като да си дадете кода на банковата карта и да заработи в банкомата. Затова един добър технически опреснителен или начален курс, за да сте наясно с тези неща. Сега, по другите въпроси. Аз подкрепям проекта на колегите от „Прогресивна България“, подкрепям проекта на колегите от „Демократична България“, съвсем естествено си подкрепям и проекта, който съм подписал. Връщането на машинното гласуване обезпечава сигурността на вота от тази гледна точка, че един човек, един глас без 15% невалидни бюлетини, за които не знаем каква е била идеята, да бъдат или да не бъдат невалидни. Без бачо Цено, без попълването от един човек на 200 бюлетини, без досъдебни производства, незавършващи с присъди, обикновено по причина, че прокуратурата има някакво участие в този процес. И в крайна сметка така, както искат българските граждани, така гласуват. Вади си листчето от машината, поглежда за кого е гласувал, пуска го в урната. Броят се контролните разписки, но вече има значение и машинният протокол. Тоест няма как да излъжеш някого, който си е погледнал листчето, преди да го пусне в урната – там пише за кой номер. ВЪЗРАЖДАНЕ искат да махнат номерата, ама ето сега това е важно, за кой номер е гласувал с преференция. Защото там номерата няма как да се махнат, тоест вижда се и за кой конкретно човек е гласувал. И затова е важно, и аз отново ще повторя тезата, че за мен поне е важно да има машини във всички секции, за да има равно третиране на българските граждани, тоест и в секциите под 300 души. Аз лично от мое име ще направя това предложение за второ гласуване. Оттук нататък имам две-три бележки за второ гласуване – да кажа кое мен ме притеснява. Новият § 57а в Изборния кодекс, който изрично създава главата „Председател“. Наред със съвсем нормалните правомощия на ръководителя на един колективен орган, в който има ясно политическо представителство и определени мнозинства, се дава една малко свръхроля на председателя да взима еднолични решения, които касаят пряката дейност на Комисията. И съм си отбелязал от шестте, седемте точки, да не ги чета всички – организира и ръководи дейността на Комисията. Да, втора точка – насрочва и ръководи заседанията, но – организира и ръководи цялата дейност на Комисията, според мен, това трябва да се реши в самата комисия, с разпределяне на работата между членовете. Точка три – от цялата комисия, а не еднолично от председателя. И упражнява бюджета на Комисията. Той го упражнява, ама кой го контролира упражняването на бюджета и ще бъдат ли запознати членовете на Комисията с това как точно се разпределя бюджетът. Мисля, че трябва да помислим всички заедно, между първо и второ гласуване, кои от тези правомощия не могат да бъдат давани еднолично на председателя на Комисията, който и да е той. И Министерството на вътрешните работи – второто изречение, е опасното изречение, а именно, че – Министерството на вътрешните работи проверява модулите от софтуера, свързани с преброяването по методика, утвърдена и от министъра на вътрешните работи. Значи веднъж определя методика, утвърждава методика, после реализира методиката, проверява модулите от софтуера и понеже имаше едно предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ за човек на МВР в секциите, да не отидем в онази крайност МВР да прави изборите. Защото това не е редно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги, започвам краткото си изказване с уточнението, че в 2019 г. ГЕРБ даде възможността в България да се упражнява правото на вот и по машинен начин. И аз бях един от народните представители, които го гласуваха. Но, колеги, днешното предложение от страна на „Прогресивна България“ прави едно впечатление, което трябва и цифром да го изразим, да си дадат сметка и българските граждани какво предлагат. На изборите на 19 април 2026 г. гласуваха 3 милиона 240 хиляди български граждани, като 1 милион 778 хиляди български граждани предпочетоха да гласуват на хартиена бюлетина и 1 милион 571 хиляди български граждани – на машина. Сега парламентарната група на „Прогресивна България“ представлява повече от половината от настоящото Народно събрание. Значи да си представим, че половината народни представители на Вашата парламентарна група от „Прогресивна България“ са избрани с хартиена бюлетина. Не го казвам като укор, само да си дадете ясна представа за ограничението, което може да нанесете върху възможността на българските граждани да упражняват правото си на глас. И ще го изразя – как въвеждането изцяло на машинно гласуване, което и колегите, които го използват, изцяло машинното гласуване, не е така, защото остава възможността в малките секции да се гласува на хартия – в секциите под 300 избиратели. 4 април 2021 г. – 3 милиона 34 хиляди български граждани е смесеното гласуване. На 11 юли същата година българските граждани, които гласуват, са 2 милиона 775 хиляди и тогава изборите се провеждат за първи път по този начин, по който Вие предлагате – изцяло с машина. Тоест отказалите се, да речем, по някаква причина български граждани, може би, защото нямат възможност, не се чувстват технически уверени, имат съмнения в машините, са гласували 600 000 български граждани, по-малко на тези избори. И случайно или не, българските граждани, които получават пенсиите си в пощенските станции на Български пощи, са точно толкова – приблизително 600 000 български граждани. Дайте си сметка какво предложение правите и дали ограничавате възможността на български граждани да упражнят правото си на глас. Друго, което е важно и искам да отбележа, е, че предложението да се одитира софтуер от МВР е леко скандално, както казахме, няма и представител на Министерството на вътрешните работи, който да даде изобщо представа и да каже дали е възможно да се одитират тези машини от това ведомство. И аз не съм чувал другаде, поне в Европа, силова институция да го играе независим проверяващ или одитиращ на машините, изцяло под контрол в сегашната ситуация на една политическа сила. Лично мое мнение, и то като човек, който е живял зад граница, е, че възможността българите зад граница да гласуват на парламентарни и президентски избори за България трябва да бъде запазена да се гласува в консулските служби и в официалните посолства. И ще Ви кажа защо. Защото това е една утвърдена практика в много страни от Европейския съюз. И е важно да погледнем друго, колеги. Предлагайки да се увеличи възможността за откриване на секции в трети страни, не само такива в Европейския съюз, но и в трети страни, е редно да видим един друг метод, който гарантира честността на изборите и поне независимото му наблюдение, защото всички парламентарно представени групи, сигурно ще им е трудно, доколкото имат представители в секционните избирателни комисии в България, и това е по Изборния кодекс право, и това за мен гарантира достатъчно честността на изборите от гледна точка на това, че всяка партия следи другата да не направи някаква манипулация. Освен това, независимите наблюдатели, а и многото НПО-та, и всички български граждани могат да следят преброяването на отчитането на резултатите след края на изборния ден. И затова преди няколко години се даде възможността – има един видеофайл, който е качен от всяка избирателна комисия на територията на Република България, в сайта на ЦИК. Може да следи и в реално време, и след това в запис. Хайде, колеги, някой от залата или от вносителите, които предлагат да се разшири възможността за откриване на избирателни секции извън границата на Република България – в трети страни, да ми покаже един такъв файл, който е качен на сайта на ЦИК от изборите извън граница. Аз не спекулирам, само задавам въпрос дали може да се случва тази манипулация. Явно може. И когато говорим, че някои се мислеха или бяха представени от анализатори за българския Орбан, също така да видим и в Унгария каква е практиката. В Унгария практиката е точно такава. Унгарските граждани зад граница могат да гласуват само в консулствата и в посолствата. Това е мое лично мнение и смятам да си го запазя. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Две неща. Първо, последните няколко години Вашата политическа сила, и не само, системно внушава на българските граждани, без каквито и да било аргументи и доказателства, че има нещо нередно с машините. И тъй като сте били в мнозинство дълго време, в тази зала, сте успели да излъжете, да убедите част от българските граждани, че това е именно така и затова хората, гласуващи на машина, намаляват. Това е причината, не нещо друго. И на второ място твърдението, че пенсионерите няма да могат да гласуват и няма да могат да се справят с машините е обидно. Пенсионерите са възрастни хора. Те не са някаква втора категория хора, които не могат да се оправят с технологии и така нататък. Даже напротив, социологическо проучване, което съм цитирал от тази трибуна преди няколко години, показва, че във възрастовата група 65+ всъщност доверието в машините е по-високо, отколкото в някои други възрастови групи. Така че не може просто да вземете едно число на хора, които си взимат пенсиите в пощите и да кажете: ето тях ще ги ограничим да гласуват. Нищо подобно. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, когато правите статистически анализи и сравнителни анализи, правете ги пълни. Да, наистина между април-юли 2021 г. има 600 000 по-малко гласоподаватели. Обаче при машинното гласуване има една тенденция, която показва най-добрите нива при гласуване – 42,6% през юли 2021 г., ноември – отново 41,3%, октомври 2022 г. – 40,4% от целия брой население. За разлика от това ще Ви кажа, че при възстановяване на смесеното гласуване процентът от цялото население, които са подали и са използвали правото си на глас, драстично спада до 35,2%, 39,9%, съответно отново 30%. Така че, колеги, не е правилно това, което казвате. Ако искате, да върнем данните и от октомври 2023 г. В Котел недействителните хартиени бюлетини са 30,35%, Луковит – 33,86%, Димово – 31,19%. Недейте да неглижирате по този начин и да казвате, че пенсионерите няма да се справят! Всички ще се справят, защото статистиката го показва. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ).

Благодаря Ви, госпожо Председател. Третата ми реплика е свързана може би с това, което е обект на най-съществените дискусии до момента, а именно участието на Министерството на вътрешните работи и каква е презумпцията, тъй като не знам дали беше обяснено. Стремежът за сертифициране е да включим повече органи, а не заради друго. Ако си дадете сметка кои са ведомствата, които участват в изработването на софтуера и в неговото сертифициране, ще видите, че на практика това е само едно ведомство – било то през публични предприятия, които са в патримониума на същото ведомство. Затова смисълът е да се вкарат специалисти – малцина са криптографите, които могат да го направят, от Министерството на вътрешните работи, които да гарантират, че няма да има злоупотреби и манипулации. Това е смисълът, а не нещо друго – да излезе сертифицирането и разработването от рамките само на един орган и само на едно ведомство на практика. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа репликиращи! Ще започна от дамата. Госпожо Тодорова, а другите 53%, които са гласували на хартия, по Вашата статистика какво ги правим? Какво ги правим? Вие четете статистиката, която аз Ви казах, повторихте същата – че на последните избори 47% са гласували с машина, 53% – на хартия, тоест аз съм прав. Благодаря Ви. Господин Божанов, Вие постоянно говорите с внушения. Вие от години – в години, в които сте имали повече от един представител във всяка секционна избирателна комисия, излизате на трибуната и говорите за манипулации в изборите от секционните избирателни комисии. Ама това Ви е коронният номер! Вие не вярвате на хората, които пращате в секционните избирателни комисии. Вашите хора ги наричате… Все едно са манипулатори. Престанете с тези манипулации – Вие, не аз! Също така никой не казва колко струва тази цялата работа. Във всеки законопроект трябва да има бюджет. Ами няма, колеги! Никой не е направил сметката колко ще струва това. Да не говорим изобщо, че никой не знае колко струва провеждането на изборите извън граница. Ама никой! И нашата парламентарна група е задала такъв парламентарен въпрос към Министерството на външните работи, защото българските граждани, които си плащат данъците в България, трябва да знаят колко струва това! Демокрацията може да е скъпо удоволствие, но трябва да знаем колко точно струва. И нека българските граждани да знаят Вие колко предлагате да се използва от техните данъци по този начин. Абсолютно смятам, че е резонно. Господин Витанов, баче Цено го споменавате много от трибуната и се радвам, че го правите, защото това доказва, че видеонаблюдението и заснемането дават ефект. Имаше осъдени хора там, наложени наказания и това е правилното. Затова една гнила ябълка, която обаче е видеозаснета – и може българските граждани да станат свидетели на тази манипулация, си понесе санкциите и така трябва да бъде. Само че Ви казах, че в чужбина никой не може да ми отговори: има ли един запис, качен на сайта на ЦИК на изборна секция извън граница? Ами няма, колеги! И затова бате Цено в Аржентина, където сигурно искате да командировате някои на изборите, да ги наблюдават от администрацията, или в Германия, няма как да се установи. Затова подкрепихте моята теза с Вашите реплики. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. На много странни разисквания присъствахме. Най-активни в разискванията бяха от ГЕРБ и от ДПС. Кои са ГЕРБ и ДПС? На последните избори през месец април 93% от всички сигнали за купуване на гласове в България са към ГЕРБ и ДПС. ГЕРБ и ДПС! И тук говорим за стотици сигнали. В рисковите секции – 31% от гласовете за ГЕРБ и 30% от гласовете за ДПС! И това е по изследване на независима организация. Депутати на ГЕРБ носиха бюлетините в ЦИК. (Шум и реплики.) Докато министри на ГЕРБ бяха министри на МВР, в патрулките бяха чувалите с парите, с които се купуваха гласове. И това е по свидетелства. И сега излезе преди малко един от бившите министри, който стана известен с това, че Светльо Лазаров му командваше министерството, да ни дава акъл кое как трябвало да става и не трябвало да става, и то с претенцията, че не трябвало да има дистанционно гласуване. Трябва да има дистанционно гласуване, защото средата в България е такава, престъпният модел е такъв, че се купуват гласове поголовно. И това се прави от хора, свързани точно с ГЕРБ и ДПС. Къде има осъдени за купуване на гласове? В ГЕРБ! В ГЕРБ са осъдените за купуване на гласове! И сега всичко това нещо ние да го забравим и да се правим на приятно разсеяни, и да излизаме на трибуната и да обясняваме какво бил казал Германският конституционен съд, без дори да сме разбрали. Германският конституционен съд казва: тогава, когато няма хартиена следа от машината, е неправилно и гражданите трябва да имат доверие, да има определена хартиена следа, тоест разписка. Това казва Германският конституционен съд, а не нещо различно. Тогава, когато има машини, е ясно, че купеният манипулиран вот е по-малко. И това не се харесва нито на ГЕРБ, не се харесва нито на ДПС, защото в продължение на много години това бяха политическите сили, които в най-голяма степен през мрежите си от фирми, през техни кметове, през конкретни лица в цялата страна купуваха гласове. И това го знаят всички, доказано е от съда. Представители на ГЕРБ са осъдени за купуване на гласове, не наши представители! Когато 93% от сигналите в цялата страна са насочени срещу представители на ГЕРБ и ДПС, това какво Ви говори? Затова 100% машинно гласуване, с ясни аргументи и много ясен и точен прозрачен процес как се случва това, за да може такива като ГЕРБ и ДПС да не могат да купуват повече гласове, а не лицемерно да ми излизат тук на трибуната и да приказват глупости. (Ръкопляскания от ДБ.)

По начина на водене!

За изказване.

Промени в Изборния кодекс главно по две направления, освен всички други текущи неща, но те са съществени две неща – това, което предлагат и искат да направят ДПС заедно с управляващите на Радев, разбира се, с подкрепата на ПП и ДБ, по отношение на това да върнат правото да се откриват безконтролно изборни секции в Турция. Тук големият въпрос е: защо? Защо го искат основно от ДПС, е ясно, те са етническа партия. Въпросът – за някой, ако не си е отговорил: защо го искат хората на Радев? По много проста причина: на последните президентски избори в Турция гласуваха 90 000 човека. Това са 90 000 гласа. И на фона на топлите взаимоотношения на Радев с турската държава, с подписването на един срамен договор, известен като „Боташ“, на фона на това, че турците в момента си поискаха и магистрала, и безплатно транзитиране на ток, на този фон услужливо ще бъдат поощрени, като получат най-вероятно едни 90 000 гласа в повече на следващите избори. Това е морално престъпление! На последните избори в Турция, заради Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, който години наред се борихме да бъде приет, имаше числом и словом 26 секции и гласувалите бяха около 30 000 човека. Това е факт! Обяснението на управляващите в момента: колко е важно, как това е щяло да стимулира и ще даде възможност на хората, които гласуват в Англия, да могат да го правят, да не се редят на опашки, увисват във въздуха на фона на това, че на последните избори се видя, че ограничаването на секциите не възпрепятства българите там да гласуват, напротив. По-притеснително обаче е каква е избирателната активност в Англия на фона на общия брой регистрирани българи там? Не знам дали знаете – 6% избирателна активност. На този фон Вие искате да дадете отново в Турция да има 168 секции. Ама имали право, защото подали заявление за регистриране! Да, точно така – от един адрес в Чорлу са подадени хиляда заявления за откриване на секции. На един адрес в София, съмнително близко до старата централа на ДПС на бул. „Стамболийски“, има подадени няколкостотин заявления само за една секция, след което за други няколко секции – по още няколко стотин заявления, от бул. „Стамболийски“. Това е защо управляващите искат гласовете от Турция. И ще си го прокарат, разбира се. Това обаче трябва да се знае от българското общество. Другото, което в момента управляващите угоднически приемат в подкрепа на ГЕРБ и на ДПС – по-скоро даже вече не е и в тяхна подкрепа, изрично в техен интерес е по отношение на това населени места под 300… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, госпожо Председател. …да могат да гласуват с хартия. Там са големите престъпения, там са нишките, там е контролираният вот, там са хората, които нямат право на избор, защото са брутално зависими. Вие в момента откривате възможността Радев и неговата партия да контролира, да прехвърли контролирането на тези гласове от ГЕРБ и ДПС към Вашата партия за следващите избори.

Уважаема госпожо Председател, ще Ви помоля да подложите на прегласуване Законопроекта, внесен от Делян Пеевски и група народни представители, защото е възможно да има грешка и Вашата парламентарна група – на „Прогресивна България“ – да се е объркала и по техническа грешка да е подкрепила промените в Изборния кодекс, внесени от Делян Пеевски и група народни представители. Вашата парламентарна група влезе в политиката със заявката, че ще бори олигархията, ще бори ГЕРБ и ДПС, поради което може би е налице техническа грешка и са се объркали да гласуват за Законопроекта за промени в Изборния кодекс на Делян Пеевски и група народни представители. Затова Ви моля, госпожо Председател, въпреки че държавния бюджет гласуваха заедно – „Прогресивна България“ и ДПС, въпреки че гласуваха и съдебната реформа заедно, дайте възможност на Вашата парламентарна група – „Прогресивна България“, да не подкрепи Изборния кодекс на Делян Пеевски и група народни представители. Благодаря Ви.

Да, различен вот. Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз гласувах против този законопроект поради три основни причини. Първата и най-основна е, че се отнема правото на възможност за избор как да гласуват българските граждани и как да упражнят своето право на глас. Втората е заради двойния аршин, който се приложи не само в дебата днес, а и чрез тези законопроекти – както Вие чрез Вашия, така и останалата част от опозицията чрез техните. А какво имам предвид? В България има приблизително 9400 избирателни секции. Днес, по време на дебата, многократно твърдението беше, че в 3000 от секциите, в които има под 300 души население, са се извършвали най-тежките злоупотреби в изборния процес. Е, колеги, питам се аз вече два часа: заради това ли оставихте хартиеното и смесеното гласуване именно в тези секции, след като са се извършвали там най-тежките злоупотреби в изборния процес и наложихте чрез ограниченията във Вашите законопроекти, и най-вече във Вашия, господа управляващи, силовото прилагане на машинно гласуване в останалите близо 6400 секции? Кое беше редното, изхождайки от Вашите тези за злоупотреби чрез хартиен вот, да го допуснете това нещо? След като хартията е толкова лоша, след като именно в тези 3000 секции са се случвали най-тежките злоупотреби, защо оставихте смесеното гласуване? Третият основен довод, поради който аз не подкрепих този законопроект и гласувах „против“, е МВР. Налагане на силово ведомство, налагане и даване на пряка възможност изпълнителната власт да се бърка и намесва в изборния процес не е просто липса на лош политически вкус, уважаеми колеги от управляващата партия. Това е недемократично, това е ясен сигнал, че онези червени лампи в първите дни на Народното събрание, които Вие дадохте чрез репликите: „нашето Народно събрание“ и ще избирате кой да Ви задава въпроси от журналистите, е пряко продължение…

…на това, че Вие налагате силово Вашето управление, дами и господа. Нищо повече не правите. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател, но не е това. Искам само, когато се казва от трибуната нещо, което не е истина и не отговаря на фактологията, да бъде поправено. Броят секции в страната, секционни избирателни комисии, е 12 879, а не 9400, както три пъти каза колегата. Оттам сигурно се появява и неразбирането му, и мотивировката на вота.

Съсредоточих се. (Смях.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Моят отрицателен вот е, като изключим, че Законопроектът, който сте внесли от „Прогресивна България“, може да породи стария виц, прероден: попитали „Прогресивна България“ колко милиционери са нужни за сертифициране на един модул?! Сега трябва да уточним и няколко други неща, които очевидно не сте разбрали – софтуерът не е собственост на българската държава. Софтуерът не се прави от държава, а от частна фирма. И това е един от проблемите, които така или иначе не се решава в този законопроект, нито който и да е от проблемите, свързани с изграждането му и със сертифицирането му по някакъв начин, който да буди доверие в обществото. Най-малкото, ще отворя скоба, от служебното правителство Гюров, което каза следното: да, има проблеми при изграждането на софтуера и при неговото сертифициране, но няма значение, тъй като машините са принтери. Само че вече не са принтери, няма да бъдат принтери, но проблемите остават. И нито един от проблемите при сертифицирането и при довереното изграждане не се решава. Надявам се между двете четения да обърнете внимание на тях, защото, ако не друго, ще направите по-големи проблеми в Кодекса, още повече като вкараме и проблема с това, че искате да има еднакъв брой изрезки с машинния протокол, при положение че машините редовно печатат празни бюлетини, съответно абсолютно никакъв шанс да излезе сметката. Така че помислете малко повече между четенията и може да излезе нещо смислено. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз гласувах против този законопроект по една основна причина и тя е, че в борбата си да бъдем демократични, всъщност ние изгубихме именно това. Забравяте, че основна функция на гласуването е да определи подредбата на политическите партии така, както да влязат в Народното събрание. Но от какво произтича тази подредба – усмихвате се много симпатично (обръща се към народните представители от ПБ), от това дали хората Ви харесват, или не. Хората харесват не как сте направили Изборния кодекс, а каква политика им предлагате и как я изпълнявате. Много пъти в годините сме гледали партии, които променят Изборния кодекс по един или друг начин, разбира се, лицемерно, твърдейки че правят изборния процес по-добър, но всъщност, надявайки се да подобрят своя изборен резултат. Последният много драматичен такъв опит беше Четиридесет и петото народно събрание, когато тогава тук имаше едни много футуристични хора, които си мислеха, че със сто процента машинно гласуване ще гарантират своето политическо битие. Е, в момента последните отломки от тях, намирайки се най-дясно в залата, ближат рани и се чудят какво стана. Ами това стана! Не ги харесват хората и затова не гласуват за тях! А не защото е машина, бюлетина или друго. Днес Вие отнехте демократични права на българските граждани, ограничавайки ги по начина, по който да упражнят своето право да изберат кого харесват или кого не. Но само ще напомня, уважаеми колеги управляващи, 49% от произвелите глас за Вас са го направили с хартиена бюлетина. Днес Вие ограничихте и тяхното право на избор как да упражнят вота си. Колегата каза: който Кодекс вади, от Кодекс умира. Аз ще кажа още една перифраза: който Кодекс копае други му, сам пада в него. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Виждайки как патетично колегите от ГЕРБ и от ДПС бранят хартиеното гласуване, няма как да не се обърна към Вас, госпожо Председателстваща, с искане да осигурите на второ гласуване техническата възможност в залата всички народни представители, а и всички български граждани, да изгледат едно чудесно видео, което, ще ни онагледи защо колегите от ГЕРБ и ДПС бранят хартиеното гласуване. Видеото се казва „Бай Ганьо от ГЕРБ прави избори“. И там един дългогодишен кадър на колегите от ГЕРБ – бивш кмет на Пловдив два мандата, бивш областен управител на Пловдив, бивш народен представител от ГЕРБ-СДС няколко мандата, много нагледно казва, че не са направили достатъчно бюлетини невалидни. Призовавам Ви, госпожо Председател, да изгледаме това видео тук, за да видят всички български граждани, защо колегите от ГЕРБ толкова самоотвержено бранят хартиеното гласуване. Мерси.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Преди да изчета доклада, искам да направя процедура за допуск. Моля на основания чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате в залата да бъдат допуснати представителите на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и госпожа Деница Кръстева – старши юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита“.

Колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел, № 52-602-02-6, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. На заседание, проведено на 2 юли 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите – Людмила Петкова, заместник-министър, и Деница Кръстева – старши юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита“, както и представителите на Министерството на енергетиката: Кирил Темелков – заместник-министър, и Асен Захариев – началник на отдел „Международно сътрудничество“. В своето изложение госпожа Петкова заяви, че през 2022 г. Европейската комисия (ЕК) излезе с предложение до държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), да сключат споразумение, с което да се уреди въпросът за неприложимостта на арбитражната клауза, предвидена в чл. 26 от Договора за Енергийната харта (ДЕХ) в рамките на Европейския съюз. Предложението на Европейската комисия е логична последица на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото Ахмеа (дело С-284/16, Ахмеа срещу Словашката република), в което СЕС постанови, че арбитражните клаузи в двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, противоречат на правото на Европейския съюз, както и на решението на СЕС по делото Комстрой (дело С-741/19, Република Молдова срещу Комстрой), в което съдът прие, че арбитражната клауза в чл. 26, ал. 2, б. „в“ от Договора за Енергийната харта противоречи на чл. 267 и чл. 344 от Договора за функционирането на Европейския съюз, поради което не се прилага по отношение на инвестиционни спорове в рамките на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 26 от Договора за Енергийната харта предвижда възможност инвестиционни спорове между договаряща страна по ДЕХ и чуждестранен инвеститор с произход от друга от договарящите страни, които са възникнали въз основа на оплаквания за нарушение на стандартите за защита на инвестициите, предвидени в Договора за Енергийната харта, да се разрешават от арбитражен трибунал (съд). Наличието на валидна и приложима арбитражна клауза в ДЕХ е от съществено значение по въпроса дали международните арбитражни трибунали имат юрисдикция да разглеждат и да решават арбитражни инвестиционни спорове по ДЕХ в рамките на ЕС. С решение по т. 7 от Протокол № 49 от заседанието на Министерския съвет на 3 декември 2025 г. Министерският съвет одобри Проекта на споразумение относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта (Споразумението) като основа за водене на преговори. С това решение Министерският съвет упълномощи постоянния представител на Република България към Европейския съюз да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на България при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел от Европейския съюз и 26 държави членки, включително Република България. Със Споразумението: - се урежда въпросът за неприложимостта на арбитражната клауза в чл. 26 от Договора за Енергийната харта в рамките на ЕС; - се потвърждава общото разбиране, че тази клауза не може и никога не е могла да служи като правно основание за арбитражни производства между инвеститор от държава членка и друга държава членка или Европейския съюз; - едновременно с това се предвижда, че висящите арбитражни производства по Договора за Енергийната харта в рамките на Европейския съюз подлежат на прекратяване, а бъдещи арбитражни производства изобщо не следва да бъдат регистрирани. Не подлежат на оспорване спогодбите и арбитражните решения по арбитражни дела, които вече не могат да бъдат отменени и са били изпълнени доброволно или чрез принудително изпълнение; както и - държавите – членки на Европейския съюз, потвърждават своето разбиране, че в резултат на липсата на правно основание за арбитраж въз основа на чл. 26 от ДЕХ в рамките на Европейския съюз разпоредбата на чл. 47, параграф 3 от ДЕХ, с която се продължава приложението на разпоредбите на договора за допълнителен период от време (т.н. sunset clause), в случай на оттегляне на някоя от страните по него, не разпростира и никога не е можела да разпростре действието си по отношение на вече направените инвестиции в рамките на Европейския съюз. Предвид обстоятелството, че Споразумението урежда неприложимостта на арбитражна клауза в международен договор, ратифициран със закон, същото подлежи на ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България. Споразумението влиза в сила 30 дни след получаването от неговия депозитар на втория документ за ратификация, одобрение или приемане. За всяка страна, която го ратифицира, одобри или приеме след неговото влизане в сила, Споразумението ще влезе в сила 30 дни след датата на депозиране от тази страна на нейния документ за ратификация, одобрение или приемане. Прилагането на Споразумението не налага разходването на финансови или други средства. След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: - 22 гласа „за“; без гласове „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел, № 52-602-02-6, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като в доклада на Комисията бяха засегнати основните параметри, свързани със Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за енергийната харта, бих искала само да наблегна на две основни неща. Всъщност чл. 26 от Договора за енергийната на харта предвижда механизъм за разрешаване на спорове между инвеститор от държава членка и друга държава чрез международен арбитраж. Всъщност по две съдебни решения на Съда на Европейския съюз, Съдът счита, че арбитражната клауза не е приложима по отношение на инвестиционни спорове между инвеститор от една държава членка и друга държава членка, тъй като същата е несъвместима с правото на Европейския съюз. В тази връзка е приетото споразумение, с което се потвърждава общо разбиране, че клаузата по чл. 26 не може и никога не е могла да служи като правно основание за арбитражни производства между инвеститор от една държава членка и друга държава – членка на Европейския съюз. Както беше отбелязано, всъщност това разбиране има няколко основни последици. На първо място е, че по отношение на бъдещи спорове инвеститорите не могат валидно да се позовават на тази клауза, а по отношение на вече постановени арбитражни решения неприложимостта на чл. 26 не означава автоматична недействителност или отмяна на постановените решения, като по този начин, както се казва, не подлежат на оспорване спогодбите и арбитражните решения по арбитражни дела, които вече не могат да бъдат отменени или са били изпълнени доброволно или чрез принудително изпълнение. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители, правя процедура за гласуване в едно заседание: на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел, № 52-602-02-6, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Представям за второ четене: „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел Член единствен. Ратифицира Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Една процедура на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – моля в залата да бъде допуснат господин Левент Мемиш – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията.

Благодаря Ви. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 52-602-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Законопроектът, представен от Левент Мемиш – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията, има за цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО и на Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добро информиране. С предложените изменения се създава минимално равнище на защита за потребителите на финансови услуги, като се регламентира предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние и изключенията от правото на отказ. Законопроектът определя и информацията, която търговците трябва да предоставят на потребителите преди сключването на договор за финансови услуги от разстояние, както и изискванията към онлайн интерфейса на търговците, предоставящи финансови услуги онлайн. Законопроектът предвижда за всички договори от разстояние, в това число и за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, задължение за търговците да предоставят функция за упражняване правото на отказ от договора от разстояние, която трябва да бъде предоставена от търговеца, когато потребителят сключва договор от разстояние по електронен път. При използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги се въвежда забрана за използване на търговски практики, които могат да манипулират решението на потребителите за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги. С предложения законопроект се транспонират и разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/825, с които се предоставя защита на потребителите от: заблуждаващи търговски практики, свързани с твърдения за екологосъобразност на стоките и услугите като общи твърдения за екологичните или социалните характеристики на стоката, без доказателства; рекламиране на ползи или на бъдещи екологични резултати без проверими данни; представяне на характеристики, изисквани по закон, като отличителни за стоката; сравняване устойчивостта на стоките без предоставяне на информация за метода и начина на сравнение на стоките. Със Законопроекта се допълва списъкът на забранените нелоялни търговски практики по смисъла на Закона за защита на потребителите. Законопроектът предвижда повишаване информираността на потребителите чрез разширяване обхвата на задължителната преддоговорна информация, която се предоставя на потребителите, както при сключване на договори в търговския обект, така и при сключване на договори извън търговския обект и на договори от разстояние. В обхвата на задължителната преддоговорна информация се добавят: напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките; наличие или липса на търговска гаранция за трайност на стоките и напомняне за наличието на търговска гаранция за трайност на стоките, когато се предоставя такава; информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части и информация за наличието на указания за ремонт и поддръжка на стоките; информация за наличие или липса на възможности за доставка на стоките, зачитащи околната среда; безплатни актуализации на софтуера на стоките, съдържащи цифрови елементи, цифрово съдържание и цифрови услуги. Във връзка с присъединяването на Република България към еврозоната и с цел осигуряване на правна сигурност, предвидимост и прозрачност Законопроектът предвижда глобите и имуществените санкции да бъдат посочени в евро. Предвидена е и специална уредба за връчване на актове за установяване на административни нарушения и на наказателните постановления, която осигурява ефективност и бързина на административнонаказателното производство и ограничава възможностите за процесуално забавяне и злоупотреби. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили становища от Българската стопанска камара, Асоциацията на месопреработвателите в България – от името на 12 браншови организации, КРИБ, Сдружението за правна помощ на потребителите, Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, APPLiA България, Сдружението за модерна търговия, Софийския адвокатски съвет, Асоциацията на търговците на нехранителни стоки и Висшия адвокатски съвет. В хода на публичното обсъждане адвокат Венцислав Бенов от „Асоциация за отговорно небанково кредитиране“ изрази опасения относно транспонирането на европейските директиви и общите разпоредби в Закона, които могат да доведат до противоречия със специалното секторно законодателство. В дискусията участие взеха народните представители Мартин Димитров и Александър Иванов. Основният акцент, който беше поставен, е, че Законопроектът не предвижда преходен период за изчерпване на наличните стоки и има опасност бизнесът да претърпи сериозни финансови загуби. Левент Мемиш – заместник-министър, и Емил Алексиев – директор на дирекция „Политика за потребителите“ от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, отговориха на поставените въпроси. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 18, без „против“ и „въздържал се“ – един народен представител. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 52-602-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има за цел да въведе изискванията на Директива ЕС 2023/2673 относно договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, както и на Директива ЕС 2024/825, която предоставя повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни търговски практики и по-добро информиране. Предлага се още за всички договори, сключени от разстояние, включително за договорите за финансови услуги, сключени чрез онлайн интерфейс, търговците да бъдат задължени да осигурят функция, чрез която потребителят лесно да може да упражни правото си на отказ от договора. С предложения законопроект се създава защитна рамка, която гарантира минимално ниво на защита на потребителите на финансови услуги. В тази връзка се въвежда и забрана за използването на търговски практики, които могат да повлияят по недопустим начин върху решенията на потребителя да сключи договор за финансова услуга. На следващо място, със Законопроекта се транспонират разпоредбите на Директива ЕС 2024/825, която цели по-добра защита на потребителите срещу заблуждаващи твърдения относно екологични характеристики на стоки и услуги. Освен това списъкът на нелоялните търговски практики се допълва с още 12 нови практики, които ще се считат за нелоялни при всички обстоятелства. Законопроектът предвижда и разширяване на задължителната преддоговорна информация, която се предоставя на потребителите както при договори, сключени от търговски обект, така и при договори извън търговски обект и договори от разстояние. С оглед присъединяването на Република България към еврозоната и с цел осигуряване на правна сигурност, предвидимост и прозрачност Законопроектът предвижда глобите и имуществените санкции да бъдат определени в евро. Предлага се и умерено увеличение на част от санкциите по Закона за защита на потребителите. Това е мотивирано от необходимостта да се повиши ефективността на административнонаказателните разпоредби, тъй като практиката показва, че действащите санкции в редица случаи нямат достатъчно възпиращ ефект и нарушенията продължават да се извършват. С Проекта на закон се предлага и специална уредба за връчването на актовете за установяване на административни нарушения и на наказателното постановление. Приемането на Законопроекта ще позволи Република България да изпълни задълженията си по транспониране на Директива ЕС 2023/ 2673 и Директива ЕС 2024/825 и ще съдейства за приключване на наказателната процедура срещу страната. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми дами и господа, ще повдигна един основен въпрос, който e обект на становището от страна на повечето бизнес организации, които са изпратили позиции, съдържащи един обезпокоителен елемент в целия законопроект. Да, става въпрос за модернизация в защитата на потребителите, което е положително по своята същност, но се поставя следната тема: за всички стоки, които не отговарят на новите изисквания след 27 септември, се притесняват редица големи бизнес организации да не се наложи те да бъдат изтеглени от пазара. По време на заседанието на Комисията господин Левент Мемиш ни отговори, че такава опасност няма, но аз бих се радвал той да вземе думата и от тази трибуна да даде гаранция, че Европейската директива ще бъде изпълнявана по начин, по който няма да бъдат изтегляни стоки от пазара, тъй като това би означавало разходи, а тези разходи винаги са за сметка на потребителите и биха повишили цените на стоките. Така че такава гаранция има нужда да бъде дадена. Да, важно е да има по-добра защита на потребителите, но не трябва да се стига в процеса на актуализиране на етикетите, на информацията, на начина на предлагане на тези стоки до изтегляне на големи количества от пазара след 27 септември, защото това е разход, голям разход, който не трябва да се допуска и би означавал по-високи цени. Кой иска по-високи цени на тези стоки? Никой. Така че тази гаранция е редно да бъде дадена от страна на Министерството на икономиката пред Народното събрание. Само ще кажа, че по време на Икономическата комисия ни беше обяснено, че нямало да има изтегляне на стоки от пазара, а ако се налагат допълнителни действия, те щели да бъдат допълнителни етикети, и то не за всяка конкретна стока, а за целия щанд по някакъв разумен способ и начин. Така че, господин Мемиш, обръщам се към Вас: има нужда предвид всички становища, които прочетохте, от следната гаранция, че да, нека се случва модернизацията на защитата на потребителите, но до изтегляне на големи стоки от пазара, допълнителни разходи и по-високи цени няма да се стигне. Тоест надявам се от Ваша страна да получим от тази трибуна повече яснота и гаранции в тази насока. Благодаря.

Да.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз Ви благодарих за този въпрос по време на Комисията, благодаря Ви и в тази зала, защото той е важен, но както и тогава обяснихме, и сега ще обясним пред Народното събрание, че този въпрос седи пред целия Европейски съюз. Директивата е обща за целия Европейски съюз и всички страни в момента са пред това предизвикателство – да транспонират Директивата. Има един общ подход и този общ подход на Европейската комисия и ако не се лъжа, на Си Пи Си мрежата гласи, че Директивата трябва да бъде прилагана, както се казва, малко по-меко и с цел транспонирането на пълната директива, защото знаете, че една дерогация, в случая, ако отложим Директивата, би означавало България да бъде санкционирана, защото ние вече сме в процедура. Знаете, че последната директива, мисля, че на 27 март беше изтекла и оттам нататък в момента сме под процедура и ако не транспонираме цялата директива, рискуваме да ни наложат сериозна глоба и след глобата пък за всеки изминал ден ще има допълнителни санкции. Но не това е основно водещото. Водещото е, тук искам да Ви отбележа на вниманието, донесъл съм си записки, един балансиран подход, който се предлага от Комисията, бива приветстван от 18 европейски работодателски организации, които заявяват подкрепа на прилагането на Директивата, но същевременно подкрепят и разумен контрол, който да не води до непропорционални разходи и затрудняване на бизнеса, което и Вие отбелязахте. Тези 18 организации, които приветстват решението на Комисията и на CPC Neтwork, са Aplia, EuroCommerce, BusinessEurope, eCommerceEurope и други, които са много големи, като те изразяват положително становище по прилагането на Директивата. В този контекст прилагането на самата директива ще бъде възложено на Комисията по защита на потребителите, където те ще имат сериозен ангажимент, първо, да обяснят, разяснят, после да прилагат постепенно мерките според качествата на бизнеса, според изискването на бизнеса. Примерно, първо, най-вероятно онлайн търговците ще бъдат в основата на бизнеса, защото там знаете, че корекцията става много лесно, понеже само с определени редакции могат да се изчистват определените несъответствия, ако има такива. Бих разширил и темата, но засега Ви благодаря.