ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ-СДС)1418 думи
Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Така, малко се получи, че ми дойде и редът да отговоря на въпроса Ви.
Ами има една огромна разлика, с която тук се опитва да се направи внушение относно нотите, които са получени от американското правителство – февруари месец и сега – юли месец.
Много хора казаха, включително и в заседанието на Комисията вчера и представители на изпълнителната власт, че едва ли не предното Ви… служебното правителство и предното редовно са лъгали.
Сега, както обичам да казвам – работим с документи. В документа на нотата от февруари месец, какво пише? Пише това, което пише в уведомлението до Народното събрание, до президента и така нататък – за участие в предното разполагане на НАТО и учения, които си водят те самите. Това е било решението и така се е действало.
Сега, каква е разликата в момента? Защото питате. Между другото, да си кажем правилно, защото скрито в мотивите и в диспозитива на Решението, което е внесено, става въпрос за точка 11… за чл. 11 от Закона за преминаването и пребиването на въоръжени сили на територията на Република България на съюзническа или трета държава. Защо чл. 11? Защото чл. 11 взима решение… Народното събрание взима решенията по политико-военен характер. Това звучи много странно – политико-военен. Само че още през 1994 г. Конституционният съд е казал какво е политико-военен характер и къде са компетенциите на Народното събрание, къде са компетенциите на Министерския съвет.
Политико-военен характер според Решение № 6/1994 г. на Конституционния съд и защо компетенциите на Народното събрание са по политико-военен характер, който е: използване, преминаване или пребиваване с военен и военнополитически характер, преследва не мирни, в скоби, военни цели и е осигурено с военни средства и така нататък. И това пребиваване и преминаване в такъв тип е от изключителната компетентност на Народното събрание, защото въпросите за войната и за мира и участието в коалиции и в различни видове такива подобни въоръжения действия е изключително по Конституция роля на Народното събрание да вземе решение. Не може Министерският съвет, не може министър, не може никой друг, само Народното събрание може да взима такова решение. Това е в Решение № 6 на Конституционния съд от 1994 г. Там също така се пише, че: пребиване и преминаване на чужди войски, които имат невоенен, мирен характер, не трябва да се отнасят към сферата на изключителната компетентност на Народното събрание. Тоест целта и мотивът, който беше изчетен, че видите ли, ние го правим с по голяма прозрачност – ами не, тогава нарушавате Конституцията и конституционните решения, ако решението е за невоенен характер. Ако решението е за военен характер, така, както казват и Съединените щати, между другото, от днес, така както впрочем стана ясно и в Комисията, че ще се използват и така както пише и в мотивите, че за военни операции на Съединените щати в Близкия Изток, мисля, че не са хуманитарни, то тогава да си кажем право и ясно: взимаме решение от военен характер, така както е по Конституция, така както е в прерогатива на Народното събрание.
Последният път, когато е взето подобно решение, то е от януари 2003 г., не 2002 г., а 2003 г., между другото, мога да Ви го прочета, защото има много интересно съвпадение в мотивите:
„Народното събрание
РЕШИ:
1. Разрешава прелитането и транзитното преминаване през територията на Република България на сили и средства на САЩ.
2. Разрешава пребиваването на до 18 самолета на Военновъздушните сили на САЩ, необходимия военен персонал, оръжия и така нататък, само че на летище Сарафово.“
Разбира се, тук има и точка трета, която: „Разрешава изпращането и разполагането в съседни на Ирак страни на 150 души български военен персонал“.
За тези, които не са разбрали, това е включването в коалицията на желаещите – 2003 г., коалицията на желаещите срещу Ирак, водена от САЩ по това време.
Сега, малко се получава, аз тук вече се обърках във външната политика на правителството, която хем е тънка, хем е многопластова. А вече се чудя за външната политика ли говорите, или за тоалетна хартия?! Съжалявам, надявам се да е за първото.
Колкото до това, вече се обърках. А, между другото, вече почвам да се чудя защо, по дяволите, с извинение за израза, когато казахте, че външната ни политика е най-добрата от Втората световна война, защо точно сега сменихме външната политика точно с политиката на Богдан Филов? Надявам се, няма друга конотация.
Но нека си го кажете прозрачно: изсулихме се от Коалицията на желаещите за защита на Украйна и се включваме в друга коалиция на желаещите така, както го направиха румънците, между другото, март месец – когато излязоха, румънският парламент прие свое решение да се включи в Коалицията на желаещите за операцията на Съединените щати срещу Иран „Епична ярост“. Между другото, гърците със съвсем различен мотив, Гърция, гръцкото правителство до ден-днешен твърди, че по договора, който имат и те за сътрудничество, оказват логистична помощ за учения на САЩ. Различни държави – различно тълкуване.
Но да си кажем ясно, между другото, какви точно са интересите, които България защитава, защото когато румънският парламент е гласувал, за да се включи в тази коалиция и военновъздушната база да бъде предоставена на силите на Съединените щати, румънското правителство ясно каза: нашата цел е американското правителство да вземе решение за повече въоръжени сили на САЩ, разположени постоянно на територията на Румъния. Това е техният национален интерес, както румънците си го виждат. Само че аз, така или иначе, до момента не съм чул ние какво искаме и какво сме преговаряли със Съединените щати. (Реплики.)
Ще оставя, господин Василев, Вие да обясните какво точно сме преговорили, за да може да го разберем всички. Разбира се, по самото споразумение имахме доста въпроси по време на Комисията относно логистиката: как ще става цялото мероприятие, как ще бъде осигурено, защото в крайна сметка летището в Безмер, колкото и да е хубаво, доставката на толкова много цистерни с керосин трябва да става по път. За съжаление, няма как да стане по влак, както например е на летище София. Доколкото знам, американската страна вече е гледала и преди това възможностите да разположи на летище Безмер, да видим какво ще отговорят сега. И как тази организация по транспорт през магистрала „Тракия“ от Бургас до Ямбол няма да попречи на летния сезон примерно, защото в момента сме в пика на летния сезон. Надявам се в неделя следобеда, когато хората се връщат от морето, да не попаднат в задръствания, свързани с логистиката на тази операция, която днес ще разрешите. И тогава вече ще могат гордо да кажат това: поне ги преместихме на Безмер.
Впрочем се оказа, че самолетите не били изпъдени, както някои тук говореха, защото още юни месец им е предложено те да бъдат пребазирани на Безмер. В рамките на това, нотата, която е получена в петък вечерта, аз, между другото, адмирирам за бързината правителството, петък вечерта – нота, понеделник сутринта – решение на Министерския съвет, сряда по обяд – решение на Народното събрание. Наистина в един изключително евро-атлантически, тук сте прави, господин Василев и колегите, в една изключителна солидарност с нашите партньори действате с изключително бърза позиция.
Но трябва да отбележа и още нещо. Това, че Министерският съвет не иска да носи отговорност за това решение конкретно и го препраща в Народното събрание с мотива за включване по военна операция, по военнополитически, защото така пише в мотивите, така пише в диспозитива на Решението и така пише в самото решение, няма да отърве от отговорността колегите, уважаеми колеги, от „Прогресивна България“. Защото, когато министър-председателят говори, че Решението е на мнозинството в Народното събрание, ами то мнозинството в Народното събрание е кой? – „Прогресивна България“. Няма как да използвате случая и да се скриете зад опозицията – дали опозицията ще подкрепи, или няма да подкрепи това Ваше решение, което сте внесли, за да може да кажете после: ами то тук нали много повече политически организации го взеха. Не, научете се да си носите отговорността. Защото едно е популизмът по време на кампания, когато се обяснява, че тези самолети носят пряка заплаха за България, друго е, когато днеска слушаме, че същите самолети носят икономически ползи. Това е лицемерие в политиката, а за лицемерието в политиката има една стара българска поговорка: който гроб копае другиму, рано или късно сам пада в него. И точно заради това, уважаеми колеги, ще се научите да си носите отговорността така, както впрочем ние сме си я носили, докато сме били управлявали, и не сме се извинявали с никого. Носете си отговорността! Ние няма да участваме в това гласуване не защото не подкрепяме САЩ, а защото трябва да се научите, че популизмът има цена и е време да я платите. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)