26 август 2026 г.

Прегласуване!

Благодаря, госпожо Председател. Когато нашият министър-председател Румен Радев беше в Анкара на среща с Ердоган, след като се върна и триумфално каза, че е предоговорил условията за „Боташ“, каза, че те не са свързани с нищо друго, свързано с това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ още тогава обявихме, а именно, че България ще предостави магистрала „Черно море“ на концесия на Турция. Само две, само две седмици по-късно обаче, или три седмици по-късно, не някой друг, а турският министър на транспорта Абдулкадир Уралоглу заяви следното нещо, цитирам: „Ние имаме такова отправено към нас предложение от българска страна – за изграждането на магистрала „Черно море“.“ И нещо повече, забележете, „…за по-нататъшната нейна експлоатация от страна на турската държава, след като тя бъде направена.“ С други думи става въпрос за подаряване на една част от територията на страната на концесия на чужда държава. И това е Турция, не коя да е държава. Точно поради тази причина искаме да изслушаме Румен Радев, за да ни каже какво в крайна сметка е говорил. И не само това! Ние ще имаме и друго искане, което ще бъде за това да видим какво точно е договорил и за „Боташ“. Но в конкретния случай е за магистрала „Черно море“. Това е предоставяне на една част от територията на страната на концесия на чужда държава. И тъй като ние не искаме да плащаме, за да пътуваме между Бургас и Варна на турската държава, нормално е да искаме да разберем какво точно Румен Радев е договорил, а не да го научаваме от турския министър на транспорта. Ако бяхме турски вилает, щеше да е нормално.

Но поне на теория все още България е независима държава. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Първо, да Ви поздравя, че за първи път, когато се прави поредната провокация от тази трибуна, този път направихте плах опит да се намесите. Искам да Ви поощря малко по-категорично да се намесвате и да прекъсвате оттук всеки опит за всяване на спекулации, даване на възможност за прокарване на омраза, за прокарване на опити да се развалят отношенията между едни добри съседи. Турция е един от най-добрите съседи на Република България. Република България води политика на разбирателство и мир с всички свои съседи. И освен че Турция като наш партньор в НАТО генерира стабилност и сигурност в целия регион, Турция като икономическа сила дава възможност България да се възползва от нейните възможности. Така че инвестиции от турската страна и от всички съседи на България са добре дошли в България. Но за да има инвестиции, колеги, трябва да има добра инфраструктура. Всички знаем какви са магистралите в Турция, искаме и ние да пътуваме по такива магистрали. Така че, колеги, инвестиции от Турция ще има и това…

…че Вие правите такива спекулации, няма да Ви спре.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, процедурата ми е изцяло по начина на водене. В процедурата си за прегласуване председателят на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ използва няколко термина, които будят в мене не само недоумения, а огромно притеснение. Той каза не коя да е държава, а Турция. Госпожо Председател, искам да запитам Република Турция не е наш добър съсед? Република Турция не е наш партньор в НАТО? Република Турция не прие стотици хиляди наши братя и сестри, когато властта ги прогони от родината – нашата родина? Днес на територията на Република Турция няма над 500 хиляди български граждани – наши братя и сестри? И какво означава това да не е турски вилает? Такова заиграване и фобия в българския парламент не сме виждали в последните години. Моля да правите забележки и да наказвате тази ксенофобия. Благодаря.

Госпожо Председател, хубаво е, когато се говори, когато представителите на турската държава в българския парламент говорят от тази трибуна и казват своето мнение. Хубаво е да се чуе и представителите на българската държава в този парламент, а именно групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, при положение че се излиза тук и се защитават позициите на турската държава, което мисля, че не е нормално. При положение че господин Костадинов ясно каза, че цитира думите на турския министър на транспорта.

По начина на водене. Моля, прекъсвайте подобни изявления, когато се твърдят неверни обстоятелства. Значи, цитираме думи на турския министър на транспорта и в следващия момент изкачат хора, които тук казват едва ли не, че сме разваляли отношението между България и Турция. Ами нас ни притеснява, че пък ги подобряваме отношенията. Утре, вдругиден какво – ще станем провинция на турската държава ли?! Това ли е следващата стъпка? Сега подаряваме магистрали, следващата стъпка е да станем като едно време.

Източна Румелия да предоставим на турската държава. Нека да се внимава какво се говори тук, все пак сме българският парламент.

Благодаря, госпожо Председател. Редно беше – наистина процедурата ми е към Вас, може би не го знаете, но трябваше да направите забележка на единия от представителите на ДПС, който говореше за няколкостотин хиляди български граждани в Турция, че всъщност в Турция има доста по-голямо българско малцинство, което наброява повече от един милион българи, които имат за майчин език българския, които живеят там повече от сто години, които обаче нямат елементарни права. Те не са български граждани! Говорят на български в своите домове, имат връзка с България, предават българския език на своите деца, но им е забранено да ползват този език в образователната система, което, между другото, българската държава е позволила на хора, които имат друг майчин език, различен от българския, в България. Забранено им е да имат своя партия, а тук виждаме, че имаме една турска партия в парламента, даже доскоро имахме и две. Забранено им е да имат новини на български по Турската национална телевизия, въпреки че по Българската национална телевизия има новини на турски. Значи така нареченият добър наш партньор и съсед, който иска да вземе една част от територията на страната на концесия с разрешение на сегашното правителство, не разрешава на повече от един милион българи, класически българи, като мен и като всички останали в тази зала…

…да имат тези права, които някои хора, определящи себе си като турци в България, имат.

Това не е ли двоен стандарт?!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, България навлиза в нов политически сезон, а от нас се очакват бързи решения, лишени от обичайния партиен патос. В края на миналата сесия благодарихме на опозицията за нейните критики. Сторихме го от учтивост, защото освен упреци, чухме малко конструктивни неща. В началото нашите по-млади и неопитни народни представители изпитаха обяснимо объркване с процедурите и в кулоарите на този парламент. Докато Вие, колеги от опозицията, превръщахте моментния административен смут в голяма политическа новина, ние написахме законите, за които Вие нямахте нито воля, нито желание. Наваксахме пропуснатото, включително с изключително трудния бюджет, и започнахме да провеждаме част от важни реформи, включително и в изборното законодателство. Забелязвам обаче, че сега част от Вашите приоритети са други. Някои от Вас изцяло подчиняват действията си на предстоящите президентски избори. В последните месеци тролове на някои политически партии отнеха на българите възможността да разговарят свободно в социалните мрежи и превърнаха дискусиите в генератор на омраза за партийна употреба. Но троловете не гласуват, дами и господа, и това ще се види на изборите през октомври. Надявам се, че предстоящата кампания няма да се превърне в заложник на стабилността на страната. И докато в тази зала вече се пресмятат партийни активи за вота, реалността изисква отговор на сериозни стратегически предизвикателства. Европа преминава през безпрецедентно засушаване, което засяга енергийната сигурност на целия регион. За първи път в своята 52-годишна история АЕЦ „Козлодуй“ се наложи превантивно да намали мощността на своя блок заради критичния спад в нивата на река Дунав. Този регионален хидроложки натиск, съчетан с волативността на международните пазари на горива, създаде сериозен риск от изкуствено повишаване на цените на енергията у нас. В парламента България няма нужда от предизборен театър, а от стабилна защита за битовите потребители и икономиката. От името на парламентарната група на „Прогресивна България“ ще декларирам пред Вас, че ние твърдо заставаме зад управленската програма на кабинета и сме готови да я превърнем в работещо законодателство. Нашата цел е държавата да се управлява по ясни правила, а не по телефона. През този сезон само ще маркирам някои от най-ключовите ни приоритети: - първи стъпки към съдебна реформа. Тук наистина търсим широк консенсус за избор на работещ и почтен Висш съдебен съвет. Изборът ще премине през изцяло нова, ясна и открита процедура. Целта ни е в него да влязат хора, които се подчиняват само и единствено на закона. Затова искрено подаваме ръка към всички онези, които се срамуват от действията на настоящия Висш съдебен съвет; - достъпно и прозрачно здравеопазване. Ще спрем практиката на постоянни доплащания от джоба на пациентите. Въвеждаме централизирано закупуване на лекарства, болнични консумативи и апаратура. Частните болници, които работят с публичен ресурс, ще бъдат задължени да прилагат Закона за обществените поръчки, което ще спести огромни средства и се надяваме да бъде широко подкрепено; - справедливост при разработването на националните ресурси. Ще ревизираме размера на концесионните такси. Години наред те ощетяваха държавата за сметка на частни интереси. Време е националните богатства да носят реален приход за обществото; - ограничаване на административния лукс. Намаляваме броя на членовете в бордовете на държавните предприятия и драстично намаляваме възнагражденията им, които предизвикват напълно справедливо възмущение в обществото; - ефективна администрация. Започваме оптимизация на държавния апарат в точните срокове, поставени от министър-председателя. Държавата трябва да бъде в услуга на гражданите, а не в тежест на бюджета; - защита от произвола на колекторите. Подготвяме конкретно законодателство, което да ограничи произвола на колекторските фирми и да защити гражданите от неправомерния натиск; - прозрачност на пазара. Подкрепяме изцяло мерките на кабинета за осветяване на ценообразуването при стоките от първа необходимост, както и безкомпромисната борба на МВР срещу корупцията по високите етажи на властта. Обещавам Ви, че „Прогресивна България“ няма да допусне лобистки текстове, скрити зад фалшива загриженост или използвани за партийна пропаганда преди изборите. Призоваваме всички народни представители, които поставят националната сигурност пред партийния егоизъм, да подкрепите тези мерки. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Началото на тази сесия съвпада с края на първите сто дни на правителството на Румен Радев. Считаме, че е редно да оценим този период, защото той очертава параметрите и посоката, в които ще работи настоящият кабинет. Първите сто дни на едно правителство биха могли да се използват за задаване на нов тип решения, предприемане на непопулярни мерки за решаване на различни кризи и организиране на нова динамика в обществено-политическия живот на страната. Те биха могли да бъдат използвани и за меден месец, в който се очаква от опозицията, медиите и цялостния публичен живот да приветстват новите министри по случай встъпването им във властта. Още в първия ден на настоящия парламент ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС обявихме, че няма да бъдем креслива опозиция и ще дадем толеранс от сто дни на новия кабинет. И днес считаме, че е редно едно правителство да се оценява по действията и бездействията му, а не по предварителните нагласи спрямо излъчилата го партия или коалиция. За съжаление, първите сто дни на настоящия кабинет не показаха потенциал нито за нов тип решения, нито за нова посока, нито за нова динамика в обществено-политическия живот на страната. Очакването, че общите и абстрактни послания от предизборната кампания ще се трансформират в конкретни политически действия, не се оправдаха. Пълното мнозинство, което получи „Прогресивна България“, предполагаше мобилизиране на обществената енергия за мащабни промени както в структурата на държавата, така и на отношенията в обществото. Вместо това бяха произведени всекидневни оплаквания, констатации и недоразумения. След първите сто дни нашата оценка за кабинета на Румен Радев е, че това е правителство, съставено от констататори, а не от хора, които са готови, могат и ще успеят. Тази оценка не е плод на нашата роля на опозиция, която сме приели по силата на вота на българските избиратели, а е симптом за тревога, че България е напът да пропусне една съществена възможност за промяна и мобилизиране на обществената енергия в позитивна за страната посока във времена на геополитическа нестабилност, технологична революция и съществено изоставане на държавата от темповете, с които се движат бизнесът и гражданите. През първите сто дни от своето съществуване правителството на Румен Радев се държеше така, сякаш се намираше в края на мандата си. Основната му цел беше да не понесе публични негативи от управлението. Именно тази статичност и липса на политическа смелост се превърнаха в най-големия негатив на настоящото управление. Това, а не заговорът на олигархията, недобронамереността на медиите и лошата комуникация, е причината за множеството публични критики спрямо кабинета. През тези сто дни кабинетът на Румен Радев се държеше не като управляващ субект, зад когото стои пълно парламентарно мнозинство, а като служебно или в най-добрия случай преходно правителство, което няма нито инструментите, нито задължението да извърши дълбоки и радикални реформи. Липсата на желание за реформи и управлението само на текущи и технически задачи би могло да доведе настоящия кабинет до ситуация, в която той наистина да се окаже с преходен характер, като извърши преход от една политическа криза към друга. До момента, въпреки критиките си към предходните правителства, правителството на Румен Радев продължава да се движи в тяхната рамка, но в друго време, в нова ситуация и с мандат, който предполага структурна промяна, а не констатации по технически въпроси. Трябва да бъде отчетено и неразбирането на функцията на пълното мнозинство. Това не е удобен инструмент за постигане на тактически законодателни цели, кадруване по администрацията и демонстрация на превъзходство. Това е възможност, но и ангажимент за постигане на широко обществено съгласие по важни национални теми както по отношение на външната, така и по отношение на вътрешната политика на страната. Вместо да положи усилия за консолидиране на обществено-политическия живот по важни за страната теми, правителството и мнозинството предпочетоха да демонстрират надменност и да се радват на изборния си резултат. Убедени сме, че по-зрелите представители на това мнозинство вече си дават сметка, че тази радост ще бъде кратка, а загубеното време през тези първи сто дни тепърва ще се материализира под формата на обществено напрежение. На базата на този анализ нашите изводи са: Първо, правителството на Румен Радев се очертава като преходно, а не като реформаторско правителство. То има пред себе си единствено хоризонта на постигането на тяснопартийни тактически цели и по този начин се самолишава от дългосрочния хоризонт на консолидирането на нацията около общи стратегически цели. Второ, въпреки пълното мнозинство в парламента, кабинетът страда от липса на ефективен механизъм за вземане на решения, който да произвежда не думи и фрази, а дела и нови ситуации. Трето, най-голямото предизвикателство пред настоящото правителство не е опозицията във всичките ѝ компоненти, а самото то и невъзможността му да отговори адекватно на ангажиментите, с които го натоварва пълното мнозинство в парламента. На базата на тези изводи парламентарната група на ГЕРБ-СДС препотвърждава ролята си на опозиция в този парламент. Толерантността, която проявявахме през първите сто дни на управлението, беше въпрос на политическа култура, но през новата сесия тя ще бъде лукс, който не можем да си позволим. Това означава, че още през тази сесия парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще премине от режим на конструктивна опозиция в режим на критична опозиция, която ще посочва ясно и аргументирано грешките на настоящия кабинет. Уважаеми госпожи и господа, двете големи задачи по време на предстоящата сесия са да се приеме бюджет за 2027 г. и да се избере нов състав на Висшия съдебен съвет. И двете задачи ще играят ролята на значими предизвикателства и за управляващите, и за опозицията. И двете задачи обаче са отговорност изцяло на пълното мнозинство на „Прогресивна България“. По отношение на бюджета очакваме да бъде сменен подходът, който видяхме по време на приемането на бюджета за 2026 г. Очакваме заявките за реформи, структурна промяна и чувствително намаляване на бюджетния дефицит да се материализират с гласуването на новия бюджет. Всичко по-малко от това ще покаже, че настоящият кабинет има потенциал от правителство на констатациите в началото на мандата да се превърне в правителство на загубеното време в неговия край. По отношение на избора на нов състав на Висшия съдебен съвет ГЕРБ-СДС препотвърждаваме позицията си, че няма да издигаме свои кандидати. Това обаче не означава автоматична подкрепа за други кандидати. Изборът на нов състав на Висшия съдебен съвет, който трябва да се осъществи с мнозинство от две трети, е изцяло отговорност на управляващите и от техния потенциал да намерят точки на съгласие с опозицията или с част от нея. Поради решението да не издигаме свои кандидати ние отказваме да влизаме в каквито и да било договорки, като ще вземем своите решения за даване или недаване на подкрепа на базата на различните кандидатури. Уважаеми колеги, половината време от предстоящата сесия на Народното събрание ще премине на фона на кампанията за избиране на президент и вицепрезидент на страната. Това вероятно ще наруши нормалния парламентарен ритъм и ще изостри отношенията между различните парламентарни формации. Въпреки това, се надяваме политическият дебат да се води аргументирано и на висотата на очакванията на българското общество. За нас тези избори са важни от гледна точка на съхраняването на плурализма в политическата система на страната. В момента тя се структурира около един безалтернативен център на власт. Подчиняването и на президентската институция на този едноличен център на власт по-скоро рано, отколкото късно ще доведе както до криза на управлението, така и до обществено напрежение, което няма да бъде породено от опозицията, а от непосилната тежест на тази абсолютна и еднолична власт. За да бъде балансирана политическата система, ангажимент на опозицията е да изгради ясна, приемлива и реалистична алтернатива на едноличната власт. Тази алтернатива може да се изрази единствено в преминаване в режим на диалогичност между опозиционните формации, приемане на плурализма като политическа форма на действие и точна, а не надценена преценка на собствените сили и потенциали. За съжаление, през първите месеци на този парламент този тип усилия, които трябва да положи опозицията, по-скоро са заменени от нападки между различните опозиционни формации. Ако не бъдат променени, този тип отношения предполагат ситуация, при която алтернативата ще се появи или в рамките на самото управление, или извън парламента, но и в двата случая това ще се случи не осмислено и плавно, а с нова политическа криза и още загубено време. Благодаря Ви за вниманието и Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ искам да изразя общата ни воля като политическа сила с дългогодишна история и през новата сесия на Петдесет и второто народно събрание да предлагаме и подкрепяме решения, които са в интерес на хората, на всички български граждани. Работата на Народното събрание през тази сесия ще бъде изключително динамична и отговорна. В рамките на сесията ще се проведат насрочените от Народното събрание избори за президент и вицепрезидент на Република България. Предстоят също процедури за избор на нов Висш съдебен съвет, приемането на държавния бюджет и разглеждането на други закони от ключово значение за бъдещето на страната ни. Народното събрание на Република България ще работи през предстоящата сесия в условията на сложна и динамично променяща се международна обстановка. Руската военна агресия срещу Украйна, продължаващите регионални въоръжени конфликти и произтичащите от тях икономически последици, предстоящите избори с трудно предвидим политически резултат в редица държави – членки на Европейския съюз, както и динамичните промени на пазарите на енергоносители, стратегически суровини и редкоземни елементи поставят сериозни предизвикателства пред Европейския съюз и НАТО, както и всяка отделна държава членка, включително и България. Тези процеси задълбочават усещането на европейските граждани за несигурност и нестабилност. Последователната политика на Съединените американски щати и все по-нарастващите изисквания към нашето атлантическо партньорство рефлектират както върху действията на външната ни политика, така и върху ежедневното гарантиране на националната сигурност на Република България. За Движението за права и свободи и парламентарната група на „Движение за права и свободи“ грижата за българските граждани е основополагаща цел и незаменим политически ангажимент. Да служим достойно на хората, е наш дълг. Ще оценяваме всяка политика и всяко предложение според неговото реално въздействие върху живота на българските граждани – дали решава техните проблеми, дали е съгласувано с останалите политики и дали води до бързи, ефективни и устойчиви резултати в полза на хората. Основни приоритети на „Движение за права и свободи“ са били и остават повишаване на качеството на живот и жизнения стандарт на хората, икономическата стабилност и растежът, модернизация на икономиката, развитие на земеделското производство и гарантиране на продоволствената сигурност. Сред водещите ни цели са преодоляване на социалните и регионалните неравенства, подкрепата за младите хора, семействата и децата на България, съхраняване и утвърждаване на традициите, ценностите и българската култура, както и развитието на модерно и качествено образование. Ще продължим да отстояваме европейския път на България, активното и достойно участие на страната ни в Европейския съюз и НАТО, както и стратегическото партньорство със Съединените американски щати и евро-атлантическата общност. Член 67, ал. 2 от Конституцията на Република България постановява, че народните представители действат въз основа на Конституцията и законите и в съответствие със своята съвест и убеждения. Тези думи не са просто конституционен текст. Те са нашият неизменим морален и политически ангажимент към българските граждани и една от най-важните гаранции за жизненост на българската демокрация. Демокрацията не се изчерпва с избори, с парламентарни процедури или с волята на мнозинството. Тя означава върховенство на закона, защита на човешкото достойнство, уважение към различното мнение и гарантиране на правата и свободите на българските граждани. Демокрацията изисква властта да бъде отговорна, институциите – работещи, а народните представители – верни на своята съвест и на даденото пред обществото обещание. Съвестта не е онзи вътрешен глас, който не ни позволява да останем безразлични към тревогите на хората – тя ни задължава да виждаме зад всеки закон човешка съдба, а зад всяко политическо решение надеждата или разочарованието на хиляди български граждани. Да действаш според съвестта си, не означава да избираш удобното. Означава да имаш смелостта да избираш правилното дори когато е трудно, дори когато изисква политическа цена, дори когато резултатът няма да бъде видим веднага. Защото пред съвестта няма партийно оправдание, няма процедурно извинение и няма мнозинство, зад което човек да скрие личната си отговорност. В съответствие със своите убеждения парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще защитава демокрацията, правовата държава и конституционния ред. Ще работим за укрепване на доверието на гражданите в институциите и ще участваме отговорно в дебатите по държавния бюджет на Република България за 2027 г. Ще подновим и разширим своите предложения в няколко основни направления: подобряване на качеството на живот на българските граждани, независимо къде живеят, чрез активна подкрепа за местната власт и развитие на местното самоуправление; защита на правата на българските граждани – право на труд и справедливо възнаграждение; за достъп до здравеопазване; качествено образование – култура, език и традиции; подкрепа за възрастните хора и хора в неравностойно положение, и гарантиране на гражданите на политическите им права; подкрепа за младите семейства – семейства с деца, чрез целенасочени държавни и общински програми, които създават реални условия за образование, професионално развитие, достъп до жилища и отглеждане на деца; подкрепа и сътрудничество с българската наука, образование и култура, така че техният огромен потенциал да бъде активно включен в управлението на страната и в развитието на местните общности. Вярваме, че силата на държавността се измерва и със способността на държавата да гарантира достойнството, правата и свободите на всеки гражданин. Това ще бъде нашият водещ ориентир да отстояваме свободата, справедливостта, равнопоставеността като основополагащ принцип и неделима част от бъдещето на България. „Движение за права и свободи“ винаги е отстоявало последователно и с достойнство принципите на уважение, толерантност и равнопоставяне на всички български граждани независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност. За нас тези ценности не са само думи от политическия речник. Те са морална основа, върху която се гради съвременната българска държавност. Те са мостът, който ни свързва като общество и гаранция, че различията няма да ни разделят, а ще ни обогатят. Ние вярваме, че истинската сила на България се корени в уважението към многообразието от етноси, култури, религии и идеи, както и в способността ни да водим диалог, да търсим съгласие и да се обединяваме около общите национални цели. България е силна, когато е единна, когато всяко семейство, всяка традиция и всяка общност намерят своето място в общия ни дом. Парламентарната група на ДПС ще подлага всяко законодателно предложение на задълбочен и политически отговорен анализ. Ще оценяваме неговата необходимост, финансовата му обезпеченост, възможността да бъде приложена на практика и въздействието му върху качеството на живот, правата и свободите на българските граждани, развитието на българския бизнес и работата на образователните, научните и културните институции. И през тази сесия на Петдесет и второто народно събрание парламентарната група на ДПС ще отстоява постигнатото по европейския път на България и ще настоява страната ни да участва активно както във вземането на решения, така и в процесите на реформиране и развитие на Европейския съюз. Парламентарната група на ДПС категорично подкрепя укрепването на отбранителните способности на България и утвърждаването на страната ни като надежден съюзник и важна част от източния фланг на НАТО. Стратегическото партньорство със Съединените американски щати е от ключово значение за модернизацията на българската отбрана, укрепване на националната сигурност и защита на българските граждани. Това партньорство открива и нови възможности за технологично развитие, инвестиции и устойчив икономически растеж. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отговорността, която носим, не започва и не свършва само в тази зала. Тя е дълг към родината и към всеки български гражданин, към човека, който се бори да осигури семейството си, към предприемача, който създава работни места, към учителя, лекаря, земеделеца и учения, към младите, които искат да градят бъдещето в България, и към възрастните, които заслужават спокойствие и достоен живот. Демокрацията не е само право да говорим и да гласуваме. Тя е отговорност да чуваме различното мнение, да защитаваме правата на всеки човек и да взимаме компетентни, прозрачни и справедливи решения. Тя изисква силна институция, върховенство на закона и народни представители, които поставят обществения интерес над личната си партийна изгода. Нашата съвест ни задължава да бъдем различни, а даденото ни от гражданите доверие ни задължава да превръщаме думите в реални резултати: по-високи доходи, сигурност за семействата, подкрепа за труда и предприемачеството, качествено образование и здравеопазване и равни възможности за всеки един регион в България. Всеки наш глас в тази зала засяга нечий живот. Затова ще изпълняваме дълга си с разум и достойнство. Ще отстояваме убежденията си със смелост и ще служим почтено на хората, демокрацията и България! Защото България е нашата обща отговорност! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Управляващите от „Прогресивна България“ получиха не просто силно мнозинство, а ясен мандат за промяна, овладяване на цените, модернизация на икономиката, демонтаж на олигархичния модел и връщане на държавността. Ние от „Демократична България“ приехме своята роля на конструктивна, но твърда дясна опозиция. Сто дни са достатъчни, за да се оцени посоката на управление. И ключовият въпрос е: демонтира ли новата власт завладяната държава, или се прегрупира в рамките на стария модел? След сто дни зад големите обещания се вижда реалният модел – повече дълг и риск от нови данъци вместо реформи, политически заклинания вместо реални решения за цените, кадрово прегрупиране с изпитани кадри на ИТН, ГЕРБ, БСП, ДПС вместо демонтаж на зависимостите, календар от задачи вместо измерима програма за управление, празен стол вместо силно влияние в Европа, нарочване на врагове и насъскване на ожесточение вместо лидерство и обществено единство. На стотния ден най-сетне се появи управленската програма. Проблемът е, че тя повече прилича на календар, отколкото на договор с обществото. Има и действия, и срокове, но често липсват начални стойности, конкретни цели, измерими индикатори и публичен механизъм за отчетност. Третият закон не е реформа, ако практиката не се е променила. Създаденият орган не е резултат, ако проблемът остава. Дигитализираната процедура не е административна реформа, ако гражданинът продължава да чака същите месеци. Увеличеният бюджет не означава по-добро здравеопазване. Ако една административна процедура днес отнема месеци, кажете с колко ще бъде съкратена! Да, обществените поръчки с един кандидат са проблем, но посочете сегашното им ниво и формулирайте целта за намаляването му! С колко? Да, пациентите доплащат прекомерно, но кажете колко доплащат днес и с колко трябва да се намали доплащането! Иначе правителството ще може да отчете изпълнена програма, без да е решило проблемите. Очаквахме няколко големи реформи, по които самото управление да поиска да бъде оценявано. Такива не се виждат. Най-сериозната политическа заявка е промяната в правосъдието и Конституцията. Програмата има предложения, които заслужават сериозно обсъждане – повече прозрачност и отчетност във Висшия съдебен съвет, нова уредба на административните ръководители и усъвършенстване на механизма за разследване на главния прокурор. Ние ще подкрепим всяка промяна, която действително прави съдебната система по-независима и политическото овладяване по-трудно, но заявките за конституционни промени все още сами по себе си не са съдебна реформа. Трябва да бъде доказано как предложеният модел ограничава възможността всяко следващо мнозинство да овладее кадровите органи. По-ниското мнозинство за избор на Висш съдебен съвет само по себе си не означава деполитизация. Важен е целият модел – номинации, квоти, професионални критерии и прозрачност и гаранции срещу партийно договаряне. И една голяма празнота, колеги, реформата в прокуратурата – как ще бъде ограничена прекомерната ѝ централизация, как отделният прокурор ще бъде реално независим, как ще има отчетност по дела с висок обществен интерес, как ще бъде прекъсната възможността прокуратурата да бъде бухалка срещу едни и чадър над други, и най-вече, как ще бъде прекратена нетърпимата за обществото ситуация, обрисувана от един главен прокурор, че над него е само Бог? Възмущението на премиера Радев от прокуратурата не е реформа. Когато разполагаш с такава голяма политическа власт, дължиш план и действия! Във външната политика празният стол устойчиво се превръща в символ на това управление. България отсъства от най-важните формати, в които се решават въпроси за европейската отбрана, Черно море, Украйна и бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва ясно да заявим: изолацията не е суверенитет – който иска да постави условия, участва, който иска да бъде уважаван съюзник, е предвидим. Националният интерес не е хитруване на дребно. Европейският съюз не е банкомат, общност на право, солидарност, сигурност и икономически интереси. Силен национален интерес означава силна България, силна Европа, на масата, на която се вземат решенията, а не представена с празен стол. Разделението се превръща в управленски стил. Виждаме производство на врагове и насъскване, диагнози вместо аргументи и обвинения към опозицията, журналистите и всеки, който отказва безкритично да приеме правителствената версия. След жестокото убийство в Пловдив се стигна до обвинение към демократичната опозиция, че насилниците били нейни креатури, вместо да видим план за противодействие на радикалните мрежи, анализ на каналите за радикализация и отчетност на службите. Омразата и разделението не лекуват радикализацията, те са нейното гориво. Същият модел стигна и до медиите. Когато обществена медия не отговаря на представата на властта за правилна журналистика, тя се превръща в мишена. Българското национално радио, колеги, не е пресцентър на Министерския съвет. Неговата работа не е да осигурява комфорт на властта, а да задава въпросите, които тя предпочита да не чува. Тревога будят и сигналите за възможно пренареждане на собствеността в големи частни медии и контактите на правителството с медийни играчи, заявили интерес към българския пазар. Припомняме, че в демократичните общества, при медии с влияние върху огромна обществена аудитория, са необходими максимална прозрачност на собствеността, финансирането и партньорствата и ясни гаранции за редакционна независимост. От „Демократична България“ ще защитаваме предвидимото финансиране на БНР и БНТ, прозрачността при промени в медийната собственост и принципа, че редакционната независимост не зависи от политическите удобства на управляващите. Как ще измерваме следващите сто дни? Големият тест ще бъде бюджет 2027 г. Ще следим дали дефицитите и нарастващите разходи отново ще бъдат прехвърлени върху средната класа, икономическите активни граждани и бъдещите поколения. Ще се противопоставяме на всяко увеличение на данъчната и осигурителната тежест, с което властта се опитва да финансира липсата на реформи. Средната класа не може да бъде вечният платец на политическите обещания! Повтаряте, колеги от управляващите, като заклинание думата „моралност“, прощавайте „нормалност“, а всъщност създавате несигурност и непредвидимост. Бюджет 2027 г. трябва да покаже реформи, контрол върху разходите, по-добра среда за инвестиции и растеж, не нови данъци за запълване на нови дупки. Оттук нататък въпросът не е колко срещи и работни групи са направени, колко проверки са назначени, колко закона са приети. Въпросът е какво реално се е променило – има ли България по-независим съд и по-отчетна прокуратура, по-малко политизирани регулатори и служби, повече конкуренция и инвестиции, по-здрави и с по-дълъг живот хора, по-добро образование, по-ефективна администрация, по-свободни медии, по-силно място в Европа? Тези резултати трябва да бъдат измервани. Всичко останало е отчет на дейност, а не отчет за промяна. Ние от „Демократична България“ ще останем коректив на концентрацията на власт. Ще подкрепяме всяка реформа, която ограничава политическото завладяване, увеличава конкуренцията, гарантира независимостта на институциите, носи измерим резултат за гражданите и утвърждава европейската посока на България. И ще се противопоставяме на всяка зависимост, на всеки опит липсата на реформи да бъде финансирана с повече дълг, по-високи данъци и нови тежести върху работещите хора. В предстоящата парламентарна сесия парламентарната група на „Демократична България“ ще продължи да внася предложения, които дават конкретни решения. Първият законопроект, който ще поставим на дебат тук в тази пленарна зала, още следващата сряда, е този за реалното намаление на цените на битовите електроуреди, които всеки един от нас ползва у дома си. Той дава десни решения за повече конкуренция и по ниски цени. Предложените от нас изменения в Закона за управление на отпадъците и решаването на този проблем е внесен в Деловодството на Народното събрание още на 30 април тази година. Ще настояваме за изслушвания и ще използваме парламентарния контрол, за да се вижда кой взима решенията, кой носи отговорността и какъв е резултатът за гражданите. Ще поставяме до всяка критика алтернатива за разумни публични финанси без ново облагане на средната класа, за независими институции вместо нови зависимости, за съдебна реформа, конкурентна икономика, свободни медии и България, която участва във вземането на европейските решения, защото вотът за промяна не е мандат за подмяна на едни зависимости с други, той е задължение държавата да стане по-свободна, институциите по-независими, управлението по-отчетно, а България по-силна. Това ще бъде и нашата мяра за властта – не колко е обещала, а какво е променила. Това ще бъде и нашата мяра за опозицията – не колко силно може да критикува, а какво е, какви решения е предложила и наложила в защита на гражданите и крайната цел е силна България в силна Европа. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми български съграждани! Голямата изборна победа създаде огромни очаквания и надежди към „Прогресивна България“ за укротяване на цените, за повишаване на доходите и за изхвърляне на олигарсите от държавната хранилка. Но след 100 дни управление на кабинета „Радев“ надеждите се разпадат и се превръщат в огромно разочарование, защото лъжите не могат да променят реалността, а тя е доста грозна. Например обещаната „Кошница с грижа“ се оказа най-обикновена измама. Вместо обещаното бързо намаление на цените на основните хранителни стоки с – цитирам: „от 15% до 30%“, виждаме как се имитира дейност без резултат, а цените на стоките и услугите растат много по-бързо от доходите, без държавата да реагира адекватно. Показните акции с премахването на охраната на Пеевски и Борисов бяха едно добро начало за възвръщане на справедливостта, но съдебната реформа все още е само на хартия. Едва когато има разследвани и осъдени олигарси, може някой да повярва на смешката, изречена от премиера, че олигархията вече е преборена. Освен самотните акции на един министър и многото приказки без покритие кое вдъхва надежда, че е започнала истинската борба с олигархията? Засега нищо! Има ли поне един лев, едно евро, което е раздадено неправомерно и да е върнато обратно в държавния бюджет? Има ли поне един арест на олигарх или на бандит с политическа протекция? Има ли поне един свален имунитет на депутат? Ако няма, по-добре е премиерът да замълчи, защото тези непремерени хвалби бързо ще превърнат разочарованието у хората в справедлив гняв, а хората има защо да са гневни. Голямата лъжа, че „Прогресивна България“ ще се погрижи за тях, катастрофира в бюджета за 2026 г. Той жестоко ощетява доходите, докато задели неописани над три милиарда евро именно за тези фирми, които се хранят от поръчки на тъмно и са свързани с модела „Пеевски – Борисов“. Бюджет, който натоварва всеки български гражданин да изплаща невиждан досега заем и предизвика процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Бюджет, който увеличи осигурителната тежест, но намали пенсиите с 30 евро за всеки нов пенсионер, замрази майчинските, детските и минималната работна заплата, която и сега е най-ниската в Европейския съюз, а и в съседните държави. Бюджет, който остави 800 хиляди пенсионери под линията на бедност, а над 1,3 милиона българи – с по-нисък доход от необходимия за издръжка. България отново стана първенец в Европа с тази мрачна статистика. Ударът върху доходите на работещите и пенсионерите въпреки красивите лъжи ще се усети болезнено през следващите няколко месеца с повишените сметки за ток, вода и парно, с увеличените цени на горивата, а оттам и с повишените цени на всички стоки и услуги. Дали публикуваната преди дни управленска програма на правителство вдъхва някаква нова надежда? Едва ли! Тя чертае светло бъдеще с кухи лозунги, обещания на едро и димки за отклоняване на вниманието без конкретика и със срокове в далечното бъдеще през 2030 г. и без хората, които да я реализират, защото властта, обещаваща да разгради модела „Пеевски – Борисов“, се запълни с назначение на безброй известни герои именно на този модел, ако перифразираме известната поговорка „Със стари политици, нови политики няма как да се направят.“ Заявките за новата пленарна сесия също не вдъхват особен оптимизъм. Първо, разпада се лъжата, че бюджетът за 2027 г. ще реши проблемите на тазгодишния. Подходът на мнозинството изглежда същият с продължаване на политиката на замразените доходи насред висока инфлация – една от най-високите в Европа. С нов огромен дълг, без изгледи за подкрепа на бизнеса, за изсветляване на икономиката и за намаляване на кражбите, така че да има повече средства в бюджета за гражданите, за лекарите и медицинските специалисти, за учителите, а не за олигарсите. Второ, твърденията за нов подход при избора на нов Висш съдебен съвет и Инспекторат към него засега не звучат убедително. Приетите от нас правила дават възможност за добър подбор, но ако управляващите продължават да назначават компрометирани хора на ключови позиции, как да очакваме от тях да подберат най-достойните за Висшия съдебен съвет? А лъжата, че ще подобрят администрацията, катастрофира в приетия вчера вариант на Закона за държавния служител. Според него проверки за почтеност ще има само за новопостъпващите чиновници. Така ли ще изчистят корумпираните, останали верни на досегашния модел? Колеги от „Прогресивна България“, обръщам се към Вас. Времето на лъжите и кухия оптимизъм свърши. Грозната истина е, че олигархията не е преборена. Няма наказани престъпници, цените продължават да растат, а зимата наближава. Вие имате цялата власт и пълната отговорност да си свършите работата. Искате ли, и можете ли? Отговора го очакват всички български граждани и ако той продължава да бъде все така неубедителен, зимните месеци ще станат много, много горещи. (Ръкопляскания от ПП.)

Понякога е хубаво да говориш последен в тази зала, защото можеш да направиш едно обобщение на това, което всъщност за пореден път чухме. И тъй като декларациите са част от парламентарната традиция, отбелязваща приоритетите на всяка една от парламентарните групи за началото на новия политически сезон, трябва да направим и едно обобщаване на стария политически сезон, този, който свърши, защото в момента слушахме декларации, в които една част от партиите се разграничават от управляващата партия, но като погледнем резултатите от гласуванията за последните три месеца и половина, откакто Народното събрание влезе в своя мандат, ще видим, че за тези три месеца и половина с управляващите от „Прогресивна България“ в 70% от случаите са гласували и ДПС, в 62% са гласували ГЕРБ, в 61% са гласували „Демократична България“, в 53% имаме съвпадение на гласуванията с „Продължаваме Промяната“. ВЪЗРАЖДАНЕ има съвпадение с гласуванията на „Прогресивна България“ едва в 39%. Уважаеми сънародници, когато цифрите и фактите говорят, и боговете мълчат. В този парламент единствената опозиция, последователна, разбира се, не само в този парламент, но и в предишните, така се е стекло по волята на българския избирател, е ВЪЗРАЖДАНЕ. И тъй като нашата функция в този парламент като най-малка политическа сила определено няма как да бъде ние да определяме начина, по който да се развива държавата, но можем да показваме грешките и недъзите в управлението, както и откровените престъпления, които извършва това управление в неговата последователна евро-атлантическа линия, която е заложена в развитието на страната още веднага след 1990 г., затова ние няма как да не обърнем внимание на нещо изключително сериозно, което касае бъдещето на нашата страна за поне години напред. Всички тези дребнотемия, които бяха коментирани сега и на които няма да се спирам, повярвайте ми, няма да бъдат запомнени от избирателите, от народа, от историята, не в рамките на следващите няколко месеца, а в рамките на следващите няколко седмици дори, особено с оглед на изключително активната променяща се бурно пред собствените ни очи геополитическа обстановка в света. Българското правителство заяви, че приема управленска програма за следващите години, в която обаче имаше само и единствено много общи приказки. Общи приказки, които са изключително притеснителни на фона на това, което виждаме като катастрофална ситуация в нашата държава, губеща своя суверенитет постоянно и системно, и която към настоящия момент се е превърнала само и единствено в една фикция. Държавата съществува по инерция. За да не бъда голословен, ще кажа някои факти, които са доста стряскащи, даже те не са и точно най-стряскащите факти. Нарочно не съм подбрал данните от последните няколко години, за да можем все пак да хванем един кръгъл период от време – от 1988 г. до 2018 г. Един период от 30 години, който на нас ни беше представен като период на разцвет, а всъщност това е период на разруха. И въобще, ако трябва да опишем историята на България през последните близо вече 40 години, можем да използваме една единствена дума и тя е „разруха“. Ако трябва да са две – „разруха и безвремие“. Тъй като в управленската програма се говори доста триумфално за реиндустриализация, трябва да споменем някои данни, които са изключително притеснителни и сравнението между 1988 г. и 2018 г. е изключително тежко, изключително драматично. През 1988 г. българската държава е произвела 17 440 металообработващи машини, през 2018 г. те са едва 1930. Електрокарите, които сме произвели през 1988 г., са 47 400 броя, като по това време сме на трето място в света по производство, през 2018 г. са 140 броя. През 1988 г. сме произвели и 35 100 мотокари, през 2018 г. сме произвели 210 броя. Хладилниците. Произвели сме... (Реплика: „Излезе.“) Да, някой каза, излезе… През 1988 г. сме произвели 111 000 броя хладилника. За последно произвеждаме хладилник през 1998 г., оттогава насетне бройката е една и тя не се е променила. Нула! Нула произведени! Цветни телевизори – през 1988 г. – 124 300 бройки, през 2018 г. – нула. Платове – през 1988 г. – 362 млн. кв. м, през 2018 г. – 8 млн. кв. м. През 1988 г. сме произвели 565 хил. и 600 тона месо. През 2018 г. – четири пъти по-малко – 150 хиляди. Млякото. Тук сривът е още по-потресаващ – през 1988 г. сме произвели 2,5 млн. литра, през 2018 г. – едва 70 хиляди. Имайте предвид, че този спад е още по-сериозен. Сега всичко е в пъти по-надолу, но тук спадът за 30 години е потресаващ – 34 пъти надолу. Зеленчуковите консерви през 1988 г. – 344 000 тона, през 2018 г. – 67 000 тона. През 1988 г. сме произвели 630 000 броя телефонни апарати, през 2018 г. – нула. Пресните плодове през 1988 г. са 139 000 тона, през 2018 г. са 7000 тона. Доматите през 1988 г. са 775 000 тона, през 2018 г. са едва 120 000 тона. Мога да продължа тази статистика до безкрай. Тя е, между другото, само и единствено на база официални данни на Националния статистически институт. Данните за последните няколко години са още по-катастрофални – България, на практика, не произвежда нищо. На фона на това ние получаваме само и единствено общи приказки: програма за реиндустриализация, борба с олигархията. Всъщност, извинявайте, борбата с олигархията свърши. Олигархията се предаде и избяга, приключи живота си. Вече няма в България олигархия, не съществуват олигарси в България. Истината е, че нашата държава в момента губи основанията си да съществува поради една много проста причина – за да съществува държава, трябва да има хора, които да вярват в нея и които да искат тя да съществува. Към настоящия момент огромната част от хората не иска това. Доверието, с което избирателите бяха облекли настоящата политическа формация, управляваща държавата – „Прогресивна България“, се срива драматично в момента. Точно заради това, че за пореден път станахме свидетели само и единствено на лъжи, лъжи, лъжи, гърчене пред поредния колониален господар, безхарактерност, безгръбначие и всичко останало, което е безкрайно унизително за всеки един свободен българин. И като казах свободен българин, изключително трагично е за нас, че в момента думите на Джордж Орел „Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила“ се повтарят като „Съединението прави силата“, каквото пише в момента на сградата на истинското Народно събрание, не на бившия партиен дом, където се намираме в момента. Повтарят се почти като държавен девиз. Но това не е само и единствено мантрата, която на нас ни се повтаря. В последните десетилетия какво ни говореха? Ако искате да сте свободни, ако искате да бъдете демократична държава, затворете си четири блока от Атомната централа, иначе няма да Ви приемем в Европейския съюз, а ние ще Ви доставяме ток. Така и стана. Приеха ни в Европейския съюз и сега зимно време ние внасяме ток. От износител на енергия ние станахме вносители. Разтурете цялата си индустрия, продайте я за жълти стотинки, ние ще Ви продадем това, от което имате нужда. Унищожете земеделието си, ние ще Ви продаваме храна. Продайте и закрийте банките си, ние ще Ви докараме нови. Между другото, това е нещо, което трябва да кажем и което не трябва да се забравя – в България има 17 банки, регистрирани в България. От тези 17 банки седем са български, но те държат едва 15 или 20% от общия пазарен дял – 80%, а ако сложим и чуждите клонове, които са още шест и оперират на територията на нашата страна, общият брой на финансовите ресурси, с които разполагат банките, собственост на български юридически или физически лица, е някъде от порядъка на 10%. Дори парите ни вече в България не са наши. Между другото, и самите пари вече не са наши, защото беше ликвидирана българската валута. Закрийте си армията, нарежете си ракетите, ние ще Ви пазим. Подарете си танковете, не Ви трябват. Откажете се от военния си флот, ние ще Ви пазим в Черно море. Откажете се от Вашите самолети, Вашата авиация, 400 самолета са Ви прекалено много, ние ще Ви продадем 16 – малко старички, няма да Ви ги продадем в срок, може да дойдат някъде след 2030 г., но няма да се притеснявате, ще имате 16 самолета за сметка на сегашните 400. Откажете се от търговския си флот, ликвидирайте си Търговския флаг. Закрийте си корабостроителниците, не Ви трябват нови кораби. Продайте си земята на чужденци. Вие не я стопанисвате добре, някой друг по-добре ще я стопанисва. Дайте си магистралите на концесия, друг ще ги построи по-добре, Вие не ставате за тази работа. Изколете си дребния рогат добитък, не Ви трябва храна, ние ще Ви доставим. Изколете си и свинете, и тях ще Ви доставим. Откажете се от историята си, тя и без това не е нещо кой знае колко особено, ние ще Ви напишем нова. Откажете се от децата, ние ще ги отгледаме по наш тертип. Поддържайте минималната работна заплата около 300 евро, пенсията около 150. Така ще помогнете на Европейския съюз да удържи инфлацията, все пак вече сте в еврозоната. Изгонете си младите хора навън. Ние ще Ви доставим други млади хора – стоят на границата и чакат, само кажете. Осигурете свобода на движение на хора, стоки и капитали. Дайте ни всичко, нямайте нищо и ще бъдете щастливи. Нали знаете – това са думи на Клаус Шваб, не на кого да е. И това всичкото се случва в момента пред очите на един огромен процент от българското население, което гледа с широко затворени очи. И което приема разрухата за разцвет, а упадъка за прогрес. ВЪЗРАЖДАНЕ не само в този политически сезон, но и във всички останали, разбира се, ще продължава да дава своите предложения, които няма да бъдат приемани в този парламент, както и днес не беше прието нашето поредно предложение за включване на точка в дневния ред. Нашата функция, както казах в самото начало, с оглед на това, което българският избирател ни е дал като правомощия, е да изобличаваме недъзите, да посочваме престъпленията и да се борим за това в крайна сметка на мнозинството от българския народ най-накрая да му се отворят очите. Защото, докато нашият народ гласува за своите палачи и ги избира с огромно мнозинство, той няма как да бъде смятан за жертва, той е съучастник. А ние, тези, които не искаме да ставаме нито жертви, нито съучастници, а искаме да се борим за това България да бъде такава, каквато са я виждали нашите предшественици – силна, свободна, независима и богата държава, каквато е била неведнъж, ние не искаме нещо, което не се е случвало, нашата мисия е да продължим да се борим. И ще се борим, независимо от всичко, независимо от това кой стои срещу нас. Защото, когато истината е с нас, няма кой да ни победи. А дори да ни победи, реваншът винаги ще бъде за нас. И ние ще сме тези, които ще тържествуваме. Може да е трудно, може да е бавно, може да не е веднага, но историческите процеси се движат бавно. В крайна сметка ние друг народ нямаме, ние друга държава нямаме, в тях сме се клели, на тях сме се обрекли и тях ще продължаваме да защитаваме въпреки всичко. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника на Народното събрание в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на вътрешните работи господин Калоян Милтенов, Любослав Попов – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, както и заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова.

Уважаемо госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-2, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г. На редовно заседание, проведено на 25 юни 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-2, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г. На заседанието присъстваха: Калоян Калоянов – заместник-министър на вътрешните работи, и Любослав Попов – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на вътрешните работи. Господин Калоянов посочи, че с Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. е приет план за намаляване на административната тежест. В плана се съдържат мерки за разширяване използваемостта на изградените регистри, законното установяване на които ще промени значителен брой административни производства и за заявителя на услугите ще отпадне изискване за предоставяне на копия от скици и други данни, документ, доказващ трудово правоотношение, документ, доказващ придобита правоспособност, както и друга информация за наличие или липса на обстоятелство от значение за издаване на тези индивидуални административни актове. Една от мерките на плана предвижда изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия с цел отпадане на изискуеми документи в случаите, при които е възможно служебно събиране на информация. С предлаганите промени в Законопроекта е заложено да отпадне изискването на лицата с издадени разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси да прилагат документи, свързани с промяната на техния постоянен адрес. Измененията предвиждат отпадане на задължението за предоставяне на копия на сключени трудови договори и документи за придобита квалификация, когато такива се изискват при получаване на съответните разрешения. С приемането на предлаганите промени се предвижда и да отпадне изискването за предоставяне на разрешение за ползване на обектите или на друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията. Предвид това, че част от обектите са въвеждани в експлоатация по специален ред и за тях липсват данни в регистрите на държавната администрация, е предвидена възможност административният орган да изисква съответните документи от заявителя, когато информацията не може да бъде събрана по служебен път. Също така се предвижда да отпадне изискването за издаване на разрешения за придобиване на супресори, което е в съответствие с изменението на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 13 от 2024 г., с което супресорът отпада като основен компонент на огнестрелното оръжие. При настъпила промяна на търговската регистрация е заложено да отпадне изискването за предоставяне на документи, свързани с нея. Със Законопроекта се въвежда забрана за употреба на пиротехнически изделия в границите на урбанизираните територии в часовете, определени за отдих на гражданите в наредба на съответния общински съвет. С надграждането на възможностите за обмен на справочна и удостоверителна информация между различните регистри на държавната администрация се увеличават възможностите за служебно събиране на информация в рамките на административните производства по издаване на разрешения и извършване на дейности по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Това прави излишно предоставяне на документи от заявителите в случаите, когато административният орган може да получи съответната информация изцяло по служебен ред. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Петър Петров, Христо Терзийски и Хамид Хамид. Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване единодушно – с 16 гласа „за“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-2, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.“

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-21, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г. На редовно заседание, проведено на 30 юли 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-21, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: Михаела Карадимова, заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията, и Наталия Граховска – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Карадимова. Със Законопроекта се внасят промени на текстове в изпълнение на Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест чрез премахване на изискването за предоставяне на документи за обстоятелства, които могат да се удостоверят по служебен път. Целта е намаляване на административната тежест за заявителите чрез отпадане на изискването за предоставяне на определени документи. Въвежда се изискване за посочване единствено на номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или копие на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал, и/или номер и дата на сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества. Отпада също така изискването за уведомяване писмено или по електронен път на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията при настъпила промяна на търговската регистрация. Предложените промени ще доведат до създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез отпадането, облекчаването и оптимизирането на по-голямата част от сега действащите административни процедури, намаляване на разходите, съкращаване на времето за подготовка за заявяване на административната услуга за издаване на разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Глава втора от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Въз основа на извършеното гласуване, единодушно с 14 гласа „за“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-21, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г.“ Докладът е подписан от заместник-председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Красимир Иванов. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя кратко експозе към Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Този законопроект е подготвен за изпълнение на мерките от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г., и от Плана за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“. Той е приет с Решение № 176 на Министерския съвет от 2023 г. Основната цел на Законопроекта е намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса чрез разширяване на случаите, в които държавните органи ще събират информация по служебен път, вместо да изискват предоставянето от самите заявители. С промените се предвижда и разширяване на използваемостта на изградени регистри, законното установяване, на които ще промени значителен брой административни производства, и в случаите, при които е възможно служебно събирана информация за заявителя да отпадне изискването за предоставяне на част от изискуемите документи при процедурите за издаване на разрешения за придобиване, съхранение, търговия и употреба на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Такива документи са копия на скици, трудови договори, удостоверения за квалификация или данни за промяна в регистрацията. Предвижда се да отпадне задължението на лицата, получили разрешение за съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, да уведомяват едновременно районните управления на Министерството на вътрешни работи по постоянен и по настоящ адрес при желание да съхраняват огнестрелните си оръжия по настоящ адрес. Сред конкретните промени е и въвеждането на забрана за употреба на пиротехнически изделия в границите на урбанизираните територии в часовете, определени за отдих на гражданите, като това ще бъде отразено в наредба на съответния общински съвет. Също така с този законопроект е предвидено и отпадане на изискването за разрешение за придобиване на супресори в съответствие с вече приети в Закона промени, с които те престават да се третират като основен компонент на огнестрелното оръжие. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание днес има два законопроекта, касаещи една и съща тематика. Първият, който е внесен на 30 април 2026 г., е Законопроект, който мисля, че беше внесен от служебния кабинет в Деловодството на Народното събрание, но е изготвен и общественото обсъждане по него протече още в рамките на последния редовен кабинет. Доколкото по него становището на вносителя изпълнява и се припокрива с текстовете, предложени на нашето внимание, а именно намаляване на административната тежест и също регулиране на някои дейности и документи, свързани с техниката и оръжията, доколкото пиротехническите изделия ще могат да бъдат регулирани по решение на общинските съвети, да не се използват в часовете за отдих между 14,00 и 16,00 ч. и след 23,00 ч. до 8,00 ч. сутринта, ако не ме лъже паметта. Следва да бъдат подкрепени и ще срещнат моята подкрепа и надявам се на цялата зала. Доколкото вторият законопроект, който е внесен на 3 юли и е със сигнатура № 52-602-01-21 от настоящия кабинет на Радев, по-скоро ще изразя своето несъгласие, че посочените мотиви са пресъздадени в текста на Законопроекта. Той беше в съпътстваща комисия и трябваше да бъде разгледан в Комисията по икономическа политика, но за съжаление, не можа да бъде разгледан в нея и ние като съпътстваща комисия, колегите от Икономическата комисия, не можахме да се запознаем детайлно със Законопроекта, но аз съм си направил труда да изчета предложените текстове, включително и мотивите, които са от Министерския съвет. По линия на това, че Законопроектът урежда доста специфична материя, трябва да запознаем цялата зала с българската отбранителна индустрия, че така може би най-регулираната, най-контролираната и по отношение на персонала, и доколкото в един от текстовете, именно на Законопроекта, внесен на 3 юли, за съжаление, аргументацията за намаляване на административната тежест в самия текст е опровергана именно с желанието на Министерския съвет, ние като законодатели, да въведем през § 1, ал. 4, изменения в т. 9 от Закона за взривните вещества и оръжията, именно в чл. 17. Сега, колеги, аз между първо и второ четене се надявам да преразгледате този текст като вносител от „Прогресивна България“ и ще Ви обясня аргументирано защо. Разширява се обхватът на целия списък от взетия персонал и още повече е заложено още едно ново изискване, като трябва да си дадем сметка като народни представители, а също така, че има предприятия в българската отбранителна индустрия, които имат хиляди хора нает персонал, и предоставянето на целия списък с персонал, включително трудовите договори, идентификационният код на лицата може би е по-скоро обратно на мярката за намаляване на административна тежест и с Решението на Министерския съвет от 2025 г. мисля, че номерът беше 233. Само ще напомня на залата и на гласуващите днес, че едно от големите предприятия в отбранителната индустрия е държавна собственост и е под патримониума на министъра на икономиката и е в Държавната консолидационна компания, именно ВМЗ – Сопот. Това не е толкова водещо към текста, доколкото, че пресъздадените изисквания в него, особено в Законопроекта на Министерския съвет на Радев, по-скоро е насочено към мобилни производствени установки за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3, които са именно такива мобилни производствени възможности, за които да се използват на място за сондажи, предполагам, сами, колеги народни представители, може да си зададете, че това е за една отделна индустрия направено, което аз мятам, че си заслужава подкрепата, но пак призовавам цялата зала, именно Законопроектът между първо и второ четене, особено вторият законопроект, който е на Министерския съвет на министър-председателя Радев, да бъде преразгледан и да изпълни основните си функции, които са заложени в така изложените мотиви, именно намаляване на административната тежест, а да не натоварваме българските предприятия и производители с такива ненужни административни тежести. Смятам, че по този начин ще подпомогнем индустрия, която дава много данъчни постъпления в българската хазна и естествено дава възможност за работа и доста сериозни заплати на българските граждани, като имайте предвид, че всяка възможност, която използва тази зала, трябва да бъде насочена именно към българските граждани. И ако искате да изпълните целта на Законопроекта с мотивите към него, намаляване на административната тежест, трябва да бъде сериозно преразгледан между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, уважаеми народни представители! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Договора за продажба между Министерството на отбраната на Република България и държавата Нидерландия за покупката на минен ловец „HNLMS Зирикзии“ клас „Трипарти“ с бордови номер M862, минен ловец „HNLMS Вилемстад“ клас „Трипарти“ с бордови номер M864 и минен ловец „HNLMS Схийдам“ клас „Трипарти“ с бордови номер M860“ и на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Кралство Белгия и министъра на отбраната на Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“, като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване, № 52-602-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 25 август 2026 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха министър Димитър Стоянов и Красимир Грозев, съветник. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Димитър Стоянов, който обясни, че с Решение № 572 на Министерския съвет от 22 юли 2026 г. се предлага на Народното събрание да ратифицира Договор между Министерството на отбраната на Република България и държавата Нидерландия за придобиването на три минни ловеца, клас „Трипарти“ за Военноморските сили на Република България и Меморандум за разбирателство между Република България, Кралство Белгия и Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци на Военноморските сили на Република България, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване. По този начин се реализира в пълен обем обхватът на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на минни ловци“, приет с Решение № 26 на Министерския съвет от 15 януари 2026 г. Приетият проект за инвестиционен разход съответства на Проект № NP-25.001-0034 „Придобиване на минни ловци втора употреба“, включен в Проекта на „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026 – 2028 г.“ Проектът за инвестиционен разход предвижда придобиването на седем минни ловеца, втора употреба, от Кралство Белгия и Кралство Нидерландия и извършването на необходимия обем дейности за възстановяване на техническите им способности и увеличаване на експлоатационния им ресурс. Корабите разполагат със съвременно оборудване за откриване, класифициране, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти, отговарят на стандартите на НАТО и към момента се експлоатират от белгийските и нидерландските Военноморски сили. Договорът и меморандумът за разбирателство са одобрени като основа за водене на преговори с решения. Договорът е подписан при условие за последваща ратификация от българска страна на 17 февруари 2026 г. в град Варна и за Кралство Нидерландия на 24 февруари 2026 г. в град Апелдорн. Меморандумът за разбирателство е подписан при условие за последваща ратификация от българска страна, Кралство Белгия и Кралство Нидерландия в Анкара, на 8 юли 2026 г. Ангажиментът на България включва заплащането на ремонтно-възстановителните дейности по седемте кораба до достигане на стандартите за оперативна готовност, както и обучение на екипажи. Придобиването на корабите ще даде възможност на Военноморските сили да изпълняват поставените им задачи по осигуряване на отбраната и морската сигурност в националните морски пространства, както и да оказват съдействие на други национални структури. Седемте кораба, които предстои да бъдат придобити, са от същия клас минни ловци, които в момента се експлоатират от българските Военноморски сили, което дава предимство по отношение наличието на подготвен личен състав за експлоатация на корабите и поддръжка на техниката. Максималната стойност на ремонтно-възстановителните дейности за един кораб е до 6 млн. евро, или общо до 42 млн. евро. Поради съдържащите се в Договора за продажба клаузи за чуждо приложимо към договора право и арбитражна клауза същият следва да бъде ратифициран със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Поради съдържащите се в Меморандума за разбирателство финансови задължения за Република България той също следва да бъде ратифициран със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Христо Симеонов, Георг Георгиев, Ивайло Мирчев и Иво Цанев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за продажба между Министерството на отбраната на Република България и държавата Нидерландия за покупката на минен ловец „HNLMS Зирикзии“ клас „Трипарти“ с бордови номер M862, минен ловец „HNLMS Вилемстад“ клас „Трипарти“ с бордови номер M864 и минен ловец „HNLMS Схийдам“ клас „Трипарти“ с бордови номер M860“ и на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Кралство Белгия и министъра на отбраната на Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“ като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване, № 52-602-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народно събрание, уважаеми колеги! Първо, за какво е необходимостта от придобиването на тези седем минни ловеца? Придобиването на тези минни ловци е особено актуално във връзка със средата на сигурност към днешния ден. Военноморските сили на България до момента имат неутрализирани седем свободно плаващи мини. Този процес не е еднократен. Той продължава и ще продължава да се развива във времето, докато не приключи конфликтът в черноморския регион. Тези минни ловци са особено необходими, а тук беше и споменато, че ние разполагаме с три от същия тип. С тези седем ние ще допълним и ще надградим нашите способности. България е част от противоминната групировка, която е създадена заедно с нашите колеги от Турция и Румъния, и работи в изключителен синхрон по прочистване на морските територии на трите държави. България ще декларира впоследствие готовност за тази минна групировка към силите на НАТО, което допълнително поставя изисквания за необходими способности. Тези способности са декларирани в Пакет „Цели на способностите 2025“. Искам да обърна внимание, че самата процедура минава през два етапа, като първият етап касае само България и Нидерландия. Беше необходимо първо да се сключи договор с Нидерландия по изрично изискване на нидерландската страна. Причината е техните законодателни процедури. Всички тези процедури са преминати и в момента сме стигнали до ниво вече ратификация като цяло на меморандум. Държа да спомена, че това не е процес, който е започнал само от нашето правителство. Реално ние завършваме целия процес. Като служебен министър в 2022 – 2023 г. аз съм водил разговори за придобиване на тези минни ловци. Тоест това не е нещо, което се случва от днес за утре и тук са участвали абсолютно всички правителства, даже и отпреди 2022 г. до момента, за да се стигне успешно до това споразумение. Също така използвам момента да използвам трибуната да поднеса моите извинения към господин Георг Георгиев, на когото вчера на Комисията по отбраната споделих, че България има ангажименти единствено и само да обучава един екипаж от украинска страна. Реално ние този екипаж съгласно Меморандума сме го обучили, но наистина имаме задължения, които произтичат от този меморандум в следващите 10 години при необходимост от украинска страна ние да обучим техни екипажи. Това е факт и аз използвам момента да поднеса своите извинения към господин Георг Георгиев. Човешко е, греши се, но човек трябва да има и достойнство да си признава грешките. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Един от основните проблеми, с които се сблъскват нашите Военноморски сили, е малкият брой единици, с които разполагат. Това сериозно ограничава възможностите им за решаване на определени оперативно-тактически задачи. Придобиването на тези седем кораба е голяма крачка напред в правилната посока. Това ще позволи изграждането на пълноценна флотилия и ще гарантира изпълнението на ангажиментите ни в противоминната група в Черно море съвместно с партньорите ни от Румъния и Турция. Конфликтът в Украйна превърна Черно море в рискова зона. Заплахата от свободно дрейфащи котвени мини, от безпилотни апарати е съвсем реална. Тя застрашава корабоплаването и може да има икономически, както и други последици. В тази среда надеждната противоминна способност не е лукс. Освен това, това не са просто чистачи на мини. Тези съдове притежават широк спектър от възможности от охрана на критична подводна инфраструктура до търсене и спасяване, както и поддръжка на водолазни дейности. Нека погледнем и финансовата страна на въпроса. Стойността на придобиване на тези кораби е нищожна спрямо това, което получаваме – едва шест милиона на кораб. Това реално е стойността на ремонта на съдовете. Самите съдове получаваме на практика безвъзмездно. Кораби от абсолютно същия тип и клас вече са на въоръжение в нашите Военноморски сили. Това означава две много важни неща. Първо, въвеждането им в оперативна готовност ще стане изключително бързо, тъй като новите екипажи ще бъдат обучени без излишно забавяне. На второ място, ще се оптимизира процесът по поддръжка, логистика и закупуване на резервни части, което в дългосрочен план ще спести милиони на българския данъкоплатец. И накрая държа ясно да пресека всички възможни спекулации, които бяха провокирани вчера по време на заседанието на Комисията по отбрана. Да, както каза министърът на отбраната, елемент на този договор е задължението България да обучи на този етап един украински екипаж. Този екипаж вече е обучен. На практика, нашето задължение към този момент е изпълнено. Всякакви опити за внушения за коалиции на желаещи, коалиции на нежелаещи, на малко и на много желаещи, и това, че може участието в едни такива коалиции да даде някакъв ефект върху вече договорени споразумения, е чиста проба политическа инсинуация и една такава реторика може да бъде единствено и само в ущърб на Българската армия и на България. България доказа, че може да изпълнява международните си задължения, може да оказва подкрепа, без да предоставя директно въоръжение, без да превежда парични средства по банкови сметки. Помагаме толкова, колкото можем и без това да бъде в ущърб на българските граждани. Всичко останало са опити за празни приказки и опити за трупане на евтин политически пиар. Уважаеми колеги, приветствам всяко усилие за подобряване на оперативните способности на Българската армия. Този договор е тъкмо едно такова усилие. Ето защо ратификацията на документа следва да бъде подкрепена. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Госпожо Председател, достопочтени служители на народа! Днес ние би трябвало отново да отчетем някакъв огромен успех в защитата на националния суверенитет и превъоръжаването на българските въоръжени сили. Отново ще отметнем с една чавка, че сме изпълнили нещо, както досега винаги се е правило. Посочени са точки, но до ден днешен, освен общи пожелания, ние нямаме например единна концепция за водене на морска война само от българска страна, защото досега винаги казваме: нашите ангажименти към нашите партньори, към НАТО, към коалицията, към минната група. Бяха изговорени доста хубави неща – ще минават корабите основен ремонт, но това, на което искам да наблегна, са какво представляват тези седем минни ловеца? Да, правилно беше посочено, че това не са просто минни тралчици, които ще минават да тралят, а тези кораби разузнават и намират мините. На следващия етап на развитие са, но този следващ етап на развитие беше минат още в края на 90-те, 2000 г. Каква е възрастта на корабите, които получаваме? Белгийските Bellis – на 40 години. Между другото, изведен е от строя декември 2024 г. В момента този кораб не изпълнява оперативни задължения към белгийските военноморски сили, но ние него ще го получим най-бързо. Това не означава, че корабът е напълно негоден, просто вече е изведен. Следващият Crocus – на 39 години, Lobelia – на 37, Primula – на 35. Трите холандски: Схийдам – на 40, Зирикзии – 39, Вилемстад – на 37 години. Някои от тези кораби ние ще получим следващата година, някои през 2028-а, последният го получаваме 2030 г., когато той ще бъде на 44 години. Да, възрастта на корабите не е като тази на автомобилите. Ясно е, че когато един кораб плава, това не означава, че той изпълнява всички функции. Най-важното за минните ловци е електрониката и оборудването, което те ще получат. Сега те ще минат някакъв ремонт. Ясно е, че не всеки кораб ще мине една и съща процедура. Имат различни проблеми за отстраняване. Въпросът е България какво получава. Още в предишното служебно правителство, когато пак беше министър господин Стоянов, ние тогава започнахме един хубав процес в България по превъоръжаването на нашите Военноморски сили, когато получаваме нашите две фрегати българско производство, концепция, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме подкрепяли, че е добре работните места от Военнопромишления комплекс да бъдат тук в България, добре е нашите мощности да произвеждат нашето въоръжение, защото те най-бързо могат да реагират, когато има нужда от ремонт. Това е така. Въпросът е какво правим в момента? Правилно беше отбелязано отначало, че тази концепция за развитие и превъоръжаване на Военноморските сили не е от последните пет или шест години. Още правителството на Жан Виденов започна с нея тъжно и печално. Ние тогава получихме фрегатата „Дръзки“ – преди 19 години, и крайно време е наистина да получим нещо ново. Хубаво е, че ще получим нашите фрегати, но какво става с нашата противоминна група? Изброихте Ви вече на каква възраст са тези кораби и че от тях ще има нужда от ремонт. Въпросът е след три години, или след пет години те ще бъдат ли още в състояние да служат, защото не просто ще бъдат физически остарели, а въоръжението и електрониката знаете, че се актуализира често – на три-пет години. В момента коренно превъоръжаване няма да има при тях, коренно преоборудване също. Белгийските кораби са минавали такъв основен ремонт през периода 2005 – 2009 г., тоест преди около 20 години. Сега целта е те да бъдат поставени на ход, за да могат да дойдат дотук, защото трите, които посочихте, които са на наше въоръжение, спомняте си или не си спомняте преди години, че те дори не бяха на собствен ход доведени тук до нашите териториални води. България трябва да защитава своята брегова ивица и своята акватория при една бъдеща война, а не при една минала. Да, мините наистина са заплаха, но противникът – който и да е той, няма да действа само с мини. В този случай да помислим кое е най-изгодно за нас. Формално казваме, че ремонтът на един от тези кораби е 6 млн. евро и това би било много по-икономично, отколкото да закупим един нов, чисто нов. Но ако сега дадем 6 млн. евро за нещо, което ще трябва да ремонтираме след две или три, или пет години, или вече ще бъде напълно негодно след пет години, какво точно икономисваме? Осигуряваме ли нашата сигурност, гарантираме ли нашия суверенитет, или след две или три години пак в тази зала друг състав на Народното събрание ще бъде принуден да ратифицира нов договор, да гласува нови разходи за нови ремонти, или не дай си боже, пък да купуваме други стари корита от нашите партньори? Неприятна точка също тук е обучението на украинския екипаж. Украинците нямат такива кораби, тогава ние защо ги обучаваме? Идва една много неприятна идея, че може би с нашите минни ловци ще се случи същото, което с бронетранспортьорите на Вътрешни войски и на Жандармерията. След две или три години някой тук ще гласува, че те са с отпаднала необходимост и ние ще ги подарим на някого. Е, може и да не ги подарим, нали така? Не, официално нищо не сме подарявали досега според Вас. Всичко е с отпаднала необходимост. Като концепция за развитие аз винаги съм сравнявал държава, която е съпоставима с нас, която има по-голяма брегова ивица, по-малко население и по-малко територия, с ограничени финансови ресурси, каквато е Дания. Дания през 80-те години разработва една концепция за изграждане на система от плаващи съдове, наречена StanFlix, или StandartFlex. За да бъде по-икономична, какво замислят те? Обща платформа – голяма, в зависимост от това какво ще изпълнява корабът. От тази система те след това разработват девет класа кораби, които произвеждат след 2000 г. През 2008 – 2010 г. влизат на въоръжение тези кораби. Какво представлява тази система StandartFlex? Тя позволява строителството на универсални кораби за поддръжка, десантни щабни за обезпечение според ситуацията. Самите модули се изграждат от неръждаема стомана с размери 3,5 на 3 на 2,5 м. След монтирането на модулите към тях се включва електрозахранване, вентилация, допълнителни кабели, а понякога и вода за охлаждане. Подмяната и монтажът на модулите например с този за 76-милимитрово артилерийско оръдие става за половин час с помощта на кран с товароподемност 15 тона. Така военен кораб може да бъде преоборудван и превъоръжаван за броени часове. Може да преоборудвате кораба в тралчик, може да го преоборудвате в патрулен кораб, може да изпълнява и други функции. Какви са основните преимущества на тази система? Неизползваемите модули се складират в контролируеми условия на базата, които спестяват тяхното техническо обслужване. Корабите не губят боеспособност при необходимото техническо обслужване на оборудването. Достатъчно е да се замени подлежащият модул с този, който е нужен. Новото въоръжение или оборудване може да се постави на кораба под формата на модули без необходимост от реконструкция на самия кораб. След края на службата му, след експлоатационния срок, сваленият от кораба модул може да се монтира на друг кораб или да бъде заменен с друг. Това понижава стойността на новите кораби. Ще кажа само, че датските фрегати имат почти 50% по-ниска себестойност от френските и от германските. Може би много ще се смеете, нали, защото казах Дания. Да, Дания трябва да патрулира своето крайбрежие и проливите, но има и една друга задача – трябва да осигури и обезпечи суверенитетът над най-големия остров на планетата Гренландия. Една невралгична тема от последните години. Дания има две фрегати, които накрая с крайцерска скорост обикалят през Средиземно море, тоест задачи, сходни с тези, които ще изпълняват нашите Военноморски сили в Черно море, и затова ние също изграждаме две фрегати на нашите корабостроителници, което е добро решение. Многоцелевите кораби са малко по-неефективни от специализираните, но самата възможност за преконфигуриране на кораба компенсира този недостатък. В зависимост от задачите, които изпълняват тези девет типа кораби, които са по системата StanFlex, това са патрулните катери Fluffers Fechen, които имат по един слот в носовата част и три в кърмовата – това са по-големи съдове. Патрулните катери тип „Диана“, които имат само един слот за преоборудване, и корабите за управление и поддръжка Absalon с пет слота на оръжейната палуба. Корветите тип Niels Juel с два слота в кърмата. Тези кораби са на въоръжение до 2009 г., по-късно са заменени от фрегатите Iver Huitfeldt. Традиционният тип с един слот в кърмата и тралчиците от по-нов тип, които са с два слота. Фрегатата тип Iver Huitfeldt има шест слота…

Да. И патрулните катери Knut Rasmussen, които са с два слова, защото това е удобно за нас. Това е удобно за нас, защото флотският арсенал би могъл да изпълнява тези функции и би могъл да преоборудва корабите. Още веднъж казвам, с 15-тонен кран за няколко часа Вие преоборудвате кораба от един клас в друг. Няма нужда да закупувате нов или да го държите на котва, както стоят в момента тези трите, които сме закупили отпреди. Още веднъж казвам, необходима ни е обща концепция за воюване на Военноморските сили в съчетание с останалите видове въоръжени сили на България. Няма нужда всеки път да казваме една и съща мантра. Ние ще бъдем в някаква минна група с някои от нашите съюзници. Ние ще правим нещо съвместно с нашите партньори. Докато не зависим сами от себе си, а зависим от други, ще ни се случва това, което ни се случи през последните месеци. Ще обясняваме, че не сме агресор, ще обясняваме, че не сме помагали на никого, че не сме нарушавали международното право и след това с облекчение ще въздъхваме, когато някой напусне нашето въздушно или водно пространство. България е крайно време да помисли за своя суверенитет и този суверенитет трябва да бъде изкован тук – в Народното събрание.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Уважаеми господин Първанов, във Вашето изказване казахте много истински неща и много правилни неща. Уважавам Вашето мнение, Вие сте един от малкото хора от опозицията във Военната комисия, които показват някаква експертиза в тази област. Но това, което искам да кажа, е, че един такъв кораб – този датски тип, струва от 300 до 800 милиона. Това са официалните данни, които успях да намеря по най-бързия възможен начин. Ако имате предложения, откъде може да дойде тази инвестиция, аз бих подкрепил Вашето предложение за закупване на такъв тип нова, модерна техника. Но в момента работим с това, с което разполагаме. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, колеги, не можах да се сдържа за тази реплика, защото считам, че някак изказването на моя колега Първанов, който в голяма степен има определени технически и инженерни познания, извън времето, извън мястото, извън аудиторията дори, защото всичко това, което каза господин Първанов, едно е ясно – да, наистина имаме нужда от нови кораби, както каза и колегата Симеонов, но тези кораби могат да дойдат след известно време. Ситуацията на източната граница на НАТО е – намираме се в много тежък момент – войната в Украйна и всичко останало, което се случва. На нас са ни необходими тези кораби, защото считаме, че още от утре имаме нужда от тях. Дори и срокът, който е поставен, не е никак малък – на някои от тях, и бихме коментирали евентуално намаляване на тези срокове и по-бързи ремонтни работи. Но със сигурност това, което трябва да получи България, е един процес вече от пет-шест години, процес, който е част от нашите интеграционни процеси в НАТО, част от нашата политика на държавата ни и ние не трябва да си заравяме главата в пясъка, като коментираме по принцип нещата, а да говорим конкретно. България има нужда от тези кораби, България има нужда от това въоръжение час по-скоро и час по-скоро българският парламент трябва да ратифицира абсолютно всички предложения – и за перата, които предстоят, и за измененията в следващата точка, за да може час по-скоро да отговорим адекватно на тежките геополитически условия, в които се намираме. В този смисъл не считам, като реплика го казвам, не считам, че господин Първанов е прав и би следвало по някакъв начин оттук нататък да говорим, когато се изказваме по тези теми във военното дело и конкретно за превъоръжението на Българската армия, да говорим през призмата на времето, мястото и най-вече на ситуацията, в която се намира в нашата държава. Благодаря.

Всяка от нашите фрегати, които произвеждаме във Варна, струват един милиард лева. Даже ги надхвърли по старите цени от преди две години. Предполагам, че получавайки новото оборудване, ще има допълнителни неща, които ще бъдат закупувани. Така един кораб не се купува като един автомобил, да знаете от до – винаги има нещо допълнително, което да се прави, освен залагането на кила и основния корпус. Относно цената за датската фрегата. Фрегатата – това е най-големият кораб, който ние няма нужда да купуваме, тъй като вече си имаме български. Цената е 270 млн. евро, но ние няма да купуваме фрегата. Аз тук говоря за патрулните кораби и тези, които могат да бъдат преоборудвани като тралчици, с един или с два слота. И говоря за кораби, които ще бъдат нови. Още повече датската страна винаги е работила в кооперация. Работила е и с полските корабостроителници в Гданск. Те са отворени за съвместна работа. И тук още можем да акцентираме на една друга точка, на един друг аспект – отварянето на работни места в България и бъдещата поддръжка на тези кораби, защото ние сега ще купим едни стари части. За съжаление, както каза пък господин Цанев, тази концепция в случая, която ние изпълняваме, тя е още от ерата на Варшавския договор. Ние всъщност заменяме тралчици с минни ловци – концепция, която е от преди 50 години. Имаме нужда, наистина имаме нужда, но тази нужда я имахме още през 2008 г. По този проблем работим от 2008 г. Помислете на кое място е отбраната и на кое място е морската ни сигурност. Колко парламента и колко правителства минаха оттогава и колко напред сме мръднали. През 2008 г. това, което беше актуално, вече в много аспекти за водене на морската война не е. Да, има си константни закони, които остават и винаги важат, но ние трябва да реагираме на сегашната ситуация и на бъдещите предизвикателства. Тоест да гледаме напред. Не какво са били направили преди 30 или 40 години. Още веднъж казвам, възрастта на тези кораби е такава, че на пръв поглед погледнато, икономическата полза, която в краткосрочен план ще имаме, ще ни дойде като огромна финансова бомба след няколко години. И още веднъж казвам, да не се налага някой от следващия парламент да гласува много повече, много повече разходи за нещо, което ще се наложи и тогава да чакаме в продължение на няколко години. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 76, ал. 2 предлагам Законопроекта за ратифициране на Договор за продажба между Министерството на отбраната на Република България и държавата Нидерландия за покупката на минен ловец „HNLMS Зирикзии“ клас „Трипарти“ с бордови номер M862, минен ловец „HNLMS Вилемстад“ клас „Трипарти“ с бордови номер M864 и минен ловец „HNLMS Схийдам“ клас „Трипарти“ с бордови номер M860“ и на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Кралство Белгия и министъра на отбраната на Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“, като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване, да бъде приет и на второ гласуване.

Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на договор за продажба между Министерството на отбраната на Република България и държавата Нидерландия за покупката на минен ловец „HNLMS Зирикзии“ клас „Трипарти“ с бордови номер М862, минен ловец „HNLMS Вилемстад“ клас „Трипарти“ с бордови номер М864 и минен ловец „HNLMS Схийдам“ клас „Трипарти“ с бордови номер М860“ и на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Кралство Белгия и министъра на отбраната на Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“, като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване Чл. 1. Ратифицира Договора за продажба между Министерството на отбраната на Република България и държавата Нидерландия за покупката на минен ловец „HNLMS Зирикзии“ клас „Трипарти“ с бордови номер M862, минен ловец „HNLMS Вилемстад“ клас „Трипарти“ с бордови номер M864 и минен ловец „HNLMS Схийдам“ клас „Трипарти“ с бордови номер M860“, подписан за Република България на 17 февруари 2026 г. в град Варна и за Кралство Нидерландия на 24 февруари 2026 г. в град Апелдорн. Чл. 2. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Кралство Белгия и министъра на отбраната на Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“, като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване, подписан в Анкара, на 8 юли 2026 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от Петдесет и второто народно събрание на 26 август 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCP А1) на Международен договор (LOA) BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини Страйкър“, изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCQ А1) на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети Javelin и изменение и допълнение № 1 на Международен договор (LOA) BU-B-UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър“, № 52-602-02-12, внесен от Министерския съвет на 10 август 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 25 август 2026 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха министър Димитър Стоянов и Красимир Грозев, съветник. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Димитър Стоянов, който обясни, че с Решение № 595 на Министерския съвет от 29 юли 2026 г. се предлагат за ратификация три договора, свързани с придобиването на основна бойна техника за батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, а именно: 1. Изменение и допълнение № 1 на международен договор „Придобиване на бойни машини Страйкър“, подписано на 24 юни 2026 г. в Съединените американски щати и на 10 юли 2026 г. в град София; 2. Изменение и допълнение № 1 на Международен договор „Придобиване на управляеми противотанкови ракети Javelin, подписано на 23 март 2026 г. в Съединените американски щати и на 10 юли 2026 г. в град София; 3. Изменение и допълнение № 1 на Международен договор „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър“, подписано на 14 юли 2026 г. в Съединените американски щати и на 23 юли 2026 г. в град София, Република България. Поради съдържащите се в трите изменения и допълнения към договорите финансови задължения за Република България и препратките към чуждестранно приложимото право те следва да бъдат ратифицирани със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България. Необходимите финансови средства за изпълнение на Проекта на решение са за сметка на предвидените разходи в рамките на разходите за отбрана за съответната година, като същите ще бъдат предвиждани в хода на съставянето на средносрочната бюджетна прогноза съобразно параметрите и сроковете за тяхната реализация, заложени в договорите. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Георг Георгиев и Иво Цанев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCP А1) на Международен договор (LOA) BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини „Страйкър“, изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCQ А1) на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети Javelin и изменение и допълнение № 1 на Международен договор (LOA) BU-B-UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър“, № 52-602-02-12, внесен от Министерския съвет на 10 август 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Трите договора са свързани с придобиване на бойните машини „Страйкър“ и съответното въоръжение за тях, ракетно управление Javelin и съответно боеприпасите, които са част от артилерийското въоръжение. Процесът, който е стартирал за придобиване на тези машини, реално е стартирал през 2023 г., като договорът е сключен месец ноември 2023 г. Самият процес по промяна на стойността на трите договора е започнал през месец май 2025 г., който е приключил през месец април 2025 г., но на нашето правителство се падна така наречената чест ние да го предложим на вниманието на Народното събрание. Необходимостта от реализирането на трите договора е ясна – Българската армия има нужда от нови бронирани машини, и изборът на военната експертиза е точно този – придобиване на машините „Страйкър“. В този смисъл се надявам народните представители да подкрепят необходимостта от придобиване на машините „Страйкър“ вече с коригирана цена и съответно да бъде ратифициран Законът за изменение и допълнение на съответните международни договори. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. За съжаление, и тази точка не се различава по нищо от предходната – отново ще имаме ситуация, при която трябва да прегласуваме, да актуализираме нещо, което е старо, да го представим като ново и като модерно, да се самозалъгваме, че то ще изпълнява в дългосрочен план функциите по защита на националната сигурност и националния суверенитет. Неведнъж съм говорил от тази трибуна, че просто вземаме най-старата платформа, която е възможна в Съединените щати, и се опитваме от нея да правим нещо модерно. Много трудно ще ни бъде да го направим, защото самите Съединени щати вече са вдигнали ръце от него. И друг път съм казвал, че по-добра платформа от американската е например „Брадли“ за верижна машина и на европейската сцена – засега без конкуренция, са шведските CV90. За съжаление, този договор още веднъж демонстрира нашата позиция при воденето на международни преговори, където България не отстоява своя интерес и няма право по никакъв начин да оспорва решенията на другата страна. За съжаление, тази концепция беше налагана през последните години и ние отново имаме договор, при който нашата страна не може да поставя своите условия – условията ги поставят другите, и ние сме принудени да се съгласяваме с тях за пореден път. Споменах при предишното си изказване ситуацията от 2008 г., 2009 г. с корабите. За съжаление, оттогава насам при превъоръжаването на Българската армия основно работят лобистките интереси на определени посолства, които поставят нашата държава под натиск. Още тогава са излезли грами от тогавашния шерже д՛афер на американското посолство в София, който казва, че България трябва да се откаже от френските фрегати. Не знам дали си спомняте, но по времето на Станишев се водеха преговори за френски фрегати. И това, което ни препоръчва американската страна е да вземем нещо напълно надеждно, но доста по-евтино и доста по-старо. Тогава ни препоръчват F-16 и F-18. Виждаме, че вече сме стигнали и до бронираната техника. Стигнали сме до „Страйкър“, който на тях не им трябва. Вчера на Комисията дори министърът спомена, че някои от необходимите възли или елементи се доставят от други страни, а не от Съединените щати. Тоест ние пак имаме един огромен проблем при бъдещ военен конфликт с ремонта и с осигуряването на запасните части. Имаме прекалено дълга верига на доставки и в пространството, и в посредниците. Още веднъж казвам, че тази концепция в случая за отмятането с чавката на поредната точка не работи нито в средносрочен, нито в дългосрочен план. Да, сега гласуваме едни параметри. Опасявам се, че след някой друг месец ще ни се наложи да гласуваме нещо друго с някаква друга актуализация, защото Съединените щати са забелязали нещо друго, което е нередно, или са намерили нещо, което е по-актуално, нещо, което е повлияло и не е било предвидено, а българската страна няма как да отстоява своята позиция. Ние дадохме едни пари – авансови ги платихме, за да получим машини, които да осигуряват нашите сухопътни войски. Но какво точно плащаме ние и какво точно плащат примерно нашите партньори и съюзници… Аз тук искам да дам за пример две държави, които имат традиционен, но развит военнопромишлен комплекс, които имат традиции в своето въоръжение – Словакия и Чехия. Те не са огромни държави, не са с огромна територия, нямат огромен човешки потенциал, но имат добре развит традиционен военнопромишлен комплекс. Векове наред те са били гръбнакът на австро-унгарската военна индустрия, след това дори Вермахта при покоряването на Чехословакия се опираше на техния военнопромишлен комплекс в продължение на години. След това те бяха един от основните компоненти на Варшавския договор, сега са в НАТО, но те правилно са преценили, че примерно не могат да произвеждат танкове, не могат да произвеждат бронирани машини, но могат кооперирано да работят с партньори, които им предлагат добри условия. И тук давам за пример Словакия. Какво са избрали те? Те са избрали да закупят от Швеция 152 платформи на CV90, 122 от тях са за БМП, тоест бойна машина на пехотата, а другите 30 са за специализирани – инженерни, разузнавателни, командно-щабни, включително шасито може да бъде използвано и те ще го използват – това за една батарея самоходни установки. За гладкоцевни – 120-милиметрови оръдия, както и за самоходни минохвъргачки. Швеция подписва с тях договор за кооперирано сътрудничество, като единствената клауза задължение – 19 от машините да бъдат произведени в Швеция. Помислете какво получава Словакия насреща като поръчки, като развитие на своя военнопромишлен потенциал и като запазване на работни места, гарантирана верига на доставка и на ремонт на бронираните машини на своя територия. По същия начин работи Швеция и с Чехия. Чехия има по-голям финансов потенциал. Те вече са закупили 78 танка „Леопард 2А8“, последната модификация, но са счели, че имат нужда от 235 бронирани машини CV90. По същия начин са подходили чехите и при своите Военновъздушни сили. За 6 млрд. долара те закупуват 24 самолета F-35, но това е F-35, не е F-16. Още веднъж, трябва да намерим баланс кога и какво плащаме. Да, сега ще платим нещо тук с малка корекция, както преди това беше представено за корабите, тоест излиза все пак по-евтино няколко милиона или няколко десетки милиона, не са милиарди и така нататък. Въпросът е какво получаваме срещу тях? Нашите военнослужещи какви гаранции получават и каква сигурност? Могат ли да изпълняват своите задължения при новите предизвикателства на съвременната война? Още веднъж го споменавам това, и друг път съм го говорил в тази зала. Гледаме назад как са се водили предишните войни, не гледаме напред. Дори съвременните войни как се водят в момента не гледаме. На театъра на сегашните актуални бойни действия тази машина вече се е представила достатъчно добре. Отзивите са добри и на страната, която ги използва, и на страната, която воюва срещу тях. Да, като бронева защита засега все още няма бронирана машина, която да е универсално защитена. Но като ходова част, въоръжение, маневреност и защита на екипажа тази машина гарантира много повече от „Страйкър“. Да не забравяме на какъв театър на военните действия тя би се използвала. Ние ги разглеждаме тези машини като за защита изключително на нашите пространства, на нашите земи. Тоест те трябва да са съвместими с нашия климат. При влажния период, през калта пролетта, есента, през зимата, когато е студено, шведските машини издържат на високи отрицателни температури. Точно затова ходовата им част е пригодна и за ниски температури, и за големи амплитуди. Нашият терен какъв е? Пресечен, планински и равнинен. Универсална машина, която може да се използва, защото в Швеция има и равнинни части, има и планински, имат и гори. Предвидили са го. И са готови да сътрудничат. Но ние пак ще купуваме „Страйкъри“. Още веднъж казвам, по този договор сигурно ще ни се наложат още не знам колко актуализации като тези за F-16. За какво плащаме? Защо хвърляме с канчетата вода, за да гасим пожара? Кога най-сетне България ще има единна стратегия и единна концепция? Още веднъж го казвам тук. Да, не всички са военни специалисти. Не всички считат това за приоритет. Но повярвайте, ако изгубим националния суверенитет, всички други задачи, заради които сте тук, ще минат не на втори план, ще бъдат занулени. Няма ли я България, няма го суверенитета, няма го и националния интерес! Нека се погрижим за нашите въоръжени сили.

Искам да благодаря на моя съмишленик Ивелин Първанов, който направи едно изказване, което не беше чуто оттук присъстващите, които, както винаги е добре известно, не слушат кой какво говори от трибуната, отбиват време на телефоните. Това, което всъщност той каза, може да бъде резюмирано точно с две думи или две изречения – ние увеличаваме парите, които плащаме за тези, както ги наричат американските ветерани от Афганистан, афганистански ковчези, но за сметка на това получаваме по-малко. Тоест ще платим повече, за да получим по-малко. Нещо друго, което трябва да се каже, което моят съмишленик и може би единственият човек в тази зала, който разбира за какво става въпрос, защото е бил в армията, в реални бойни действия, пропусна да каже, че всъщност ние не купуваме афганистанските ковчези – ние ги вземаме под наем. И нека да кажа на тези, които гледат в момента, защото тук присъстващите не се вълнуват от тази тема, макар че ще подкрепят всички, без ВЪЗРАЖДАНЕ, естествено, защо ги вземаме под наем тези афганистански ковчези. Ами, защото всяко нещо, свързано с тяхното поддържане и обслужване в следващите години – там, колкото изкарат в Българската армия, ще бъде свързано с волята на чуждия производител да ни достави материали и всичко останало, което може да се сетите в тази връзка. Това е нещото, което той пропусна да каже.

Да, желая. Кое точно от тези неща, които в момента тук коментираме с Вас, и кое точно от тези неща, което сега, в момента ще бъде подкрепено, всичките тези предложения ще бъдат подкрепени, ще може да бъде гарантирано напред във времето като българско производство? Нищо! Нищо! Във всеки един момент ще зависим от производителя, който утре… Представете си хипотетично, ние водим война с афганистанските ковчези, хипотетично казвам, водим война с афганистанските ковчези, но срещу някой, който Съединените щати подкрепят. Ами те няма да ни дадат нищичко. И афганистанските ковчези ще се превърнат в български ковчези, пълни с български трупове. В това ще се превърнат, защото няма да можем да ги заредим, защото няма да можем да ги оборудваме, защото няма да имаме муниции за тях. Много е просто! Когато започна да се коментира въобще въпросът за купуването на нова техника, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казахме, че България произвежда такава, и то произвежда перфектна бойна техника, която изнася! Има такъв завод в България. Малцината тук, които сигурно знаят за това нещо, на пръстите на едната ръка се броят, тогава нищо не казаха, мълчаха си! Защо? Защото ние трябва да избираме техниката на нашия колониален господар, вместо да поощряваме собствените си производители, собствените си български работници, собствените си данъкоплатци. Ето това беше едно от поредицата национални предателства, което беше извършено. За съжаление, то се продължава и в момента. Това, което трябваше да направи правителството на Румен Радев, не е да удължава действието на тази сделка и да продължава да плаща кръвния данък на правителството на Съединените американски щати и по тази сделка, и по всички останали още престъпни сделки, направени от предишните управления, а да разследва тези престъпни управления, да разследва тези престъпни сделки, да заяви ясно кои са отговорниците за тези престъпни сделки и да поиска тяхното задържане, арестуване и вкарване в затвора! Това бих направил аз, ако заявявам, че се боря с олигархията. Когато обаче олигархията се превърне всъщност в твой партньор в леглото, правиш точно обратното. Продължаваш сделките на олигарсите отпреди това, продължаваш да плюеш в лицето на българските граждани, продължаваш националното предателство. Ето това се случва в момента. И затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим тази срамна и антибългарска сделка.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника Законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще представя: „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCP А1) на Международен договор (LOA) BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини „Страйкър“, Изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCQ А1) на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети Javelin и Изменение и допълнение № 1 на Международен договор (LOA) BU-B-UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър“ Чл. 1. Ратифицира Изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCP А1) на Международен договор (LOA) BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини „Страйкър“, подписано на 24 юни 2026 г. в Съединените американски щати и на 10 юли 2026 г. в гр. София, Република България. Чл. 2. Ратифицира Изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCQ А1) на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети Javelin, подписано на 23 март 2026 г. в Съединените американски щати и на 10 юли 2026 г. в гр. София, Република България. Чл. 3. Ратифицира Изменение и допълнение № 1 на Международен договор (LOA) BU-B-UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър“, подписано на 14 юли 2026 г. в Съединените американски щати и на 23 юли 2026 г. в гр. София, Република България. Чл. 4. Измененията и допълненията на договорите по чл. 1 – 3 да не се обнародват в „Държавен вестник“. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от Петдесет и второто народно събрание на … 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.“ Благодаря.