2 септември 2026 г.

Процедура!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля да подложите на прегласуване направеното предложение. Уважаеми колеги! Председателят на нашата парламентарна група ми предостави справка, от която е видно, че в това Народно събрание има 30 предложения за изслушване, от които 25 са отхвърлени, само пет са уважени. И от тези пет единственото на опозицията, което е уважено, е на ВЪЗРАЖДАНЕ, другите четири са на управляващите. Обръщам Ви внимание, че изслушването на представители на изпълнителната власт е част от парламентарния контрол. В конкретния случай имаме много важна тема, защото за този така наречен заглушител – стана ясно, че е провалена тази операция, защото заглушител на практика не е намерен, и този пробив в сигурността би трябвало да бъде изяснен на парламентарно ниво. Така че много Ви моля да подкрепите това предложение, защото е изключително важно. Особено в областта на сигурността виждаме, че отхвърляте исканията за изслушване, а това са важни въпроси. Благодаря.

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение във връзка с промените, които направихме в седмичната програма и началото на заседанието в петък. Тъй като блицконтролът ще свърши по план около 10,00 ч. най вероятно, предлагам парламентарният контрол да започне непосредствено след края на блицконтрола, за да няма почивка от един час между единия контрол и другия, така че предлагам да подложите на гласуване това мое процедурно предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Излизаме с тази декларация не да защитим статуквото в здравеопазването. То е лошо и ние даваме тази диагноза последователно през последните десет години. Излизаме, за да заявим кога реформа в българското здравеопазване може да получи подкрепата ни в това Народно събрание и защо предложението днес не отговаря на условията за такава подкрепа. През последните седмици видяхме рядко срещан консенсус между експерти, професионалисти и пациентски организации. Обедини ги предлаганата реорганизация от министъра на здравеопазването Катя Ивкова и тревогата от последствията ѝ. Равносметката дотук е тревожна: доклад без посочени автори и без предварително обществено обсъждане; напускане на хора от ключови ръководни позиции в Министерството на здравеопазването, включително заместник-министри; оставка на главен държавен инспектор, който посочи като основание несъгласието си с подготвената реформа в държавния здравен контрол. Напрежението е в цялата система и същевременно министър, който казва: „Няма да отстъпя!“, докато ръководни кадри един след друг напускат Министерството. Когато една реформа започне с напускане на хората, които трябва да я изпълняват, проблемът рядко е в тях. Приемаме довода на министъра, че документът е само основа за дебат. Тогава нека дебатът да започне публично и да се публикува пълният доклад, както и имената на авторите, а бъдещите нормативни промени трябва да бъдат придружени с оценка на въздействие, обществена консултация по законовия ред. И нека бъде ясно – регионалните здравни инспекции и Националният съвет по цени и реимбурсация на лекарствените продукти съществуват по силата на този закон. Тяхното преобразуване не е вътрешноведомствено решение, то минава през тази зала, затова говорим днес преди закона, преди законопроекта, а не след него. Предлаганите промени съдържат множество спорни решения. Ще се спрем на две от тях, които засягат пряко способността на държавата да защитава здравето на гражданите. На първо място, предложението 28-те регионални здравни инспекции да загубят статута си на самостоятелни юридически лица, да се превърнат в териториални структури на Министерството на здравеопазването. РЗИ не е обикновена администрация. Те са оперативна структура на държавата за защита на общественото здраве по места, контрол върху разпространението на заразни болести, контрол на имунизациите, държавен здравен контрол, лабораторен капацитет, наблюдение на факторите на жизнената среда и реакция на местните рискове. Силата им е във възможността решението да се взема там, където е проблемът. Уверението, че функциите ще бъдат запазени, не отговаря на най-важния въпрос: кой ще издава предписания и ще налага принудителните административни мерки? По какъв ред и пред кого ще се обжалват съответните актове? Кой ще разполага с бюджета и щата? Какво ще се случи с лабораторния капацитет и с акредитацията на лабораториите? Кой ще носи отговорността при забавена реакция? Въпросът не е дали табелите на РЗИ ще останат, въпросът е какво ще остане зад тях. При епидемия, замърсяване на водата или огнище на инфекциозно заболяване първото действие не може да бъде препращане на проблема по административната вертикала към София и изчакване на доклад, съгласуване, решение. Този модел създава риск РЗИ да се превърнат в посредници между местните проблеми и централната власт, а Министерството да бъде пренатоварено с оперативни казуси за сметка на основната си роля да определя политики, правила и национални приоритети. Тук е и вътрешното противоречие на предложението. Твърди се, че централизацията ще подобри управлението. Само преди дни обаче се наложи министърът да иска оставки, за да не останат линейките в гаражите заради неосигурени навреме застраховки, именно пак в тази администрация, под прякото ръководство на министъра. Реформата се обосновава и с прегледа на ОИСР на българската здравна система. Позоваването на този преглед обаче само по себе си не обосновава отнемането на правосубектността на РЗИ. Сред основните ми препоръки са: пренасочване на системата към първичната и профилактичната помощ; по-добро използване на здравните данни; по-добър резултат за всяко изразходвано публично евро. Според посочените в прегледа данни болниците формират 37% от разходите за здраве, а доставчиците на извънболнична помощ едва 15%. Ако правителството се позовава на доклада на ОИСР, то нека изпълнява неговите препоръки. На второ място, предложението Националният съвет по цени и реимбурсация на лекарствени продукти да загуби статута си на самостоятелен специализиран колегиален орган и да бъде сведен до административно звено в Министерството на здравеопазването – това не е техническо преместване. Съветът взема решения за цените на лекарства, за включването им в позитивния лекарствен списък, решения, които засягат публичните разходи, доплащането от пациенти и достъпа до терапия. Колегиалният модел, публичните процедури и ясното разпределение на отговорностите са защита срещу едноличен натиск и непрозрачно влияние. При превръщането на Съвета в дирекция министърът едновременно ще провежда лекарствена политика и ще ръководи администрация, която подготвя конкретни решения за цени и реимбурсация. Това създава риск експертната оценка да бъде подчинена на политически съображения. Европейската рамка за оценка на здравните технологии поставя акцент именно върху независимостта, прозрачността, безпристрастността на оценката. Въпросът е: как предложеният модел ще гарантира именно тези принципи? Недостигът и паралелният износ на лекарства не се определя с поглъщането на този съвет. Законът вече възлага на министъра да ограничава износа при установен недостиг въз основа на данните за наличност, а Изпълнителната агенция разполага именно с този контрол. Отговорът е в: проследяването в реално време, временни забрани, ефективен контрол върху търговията, а не премахване на самостоятелен колегиален ценови орган. Има и трети проблем. Данните, върху които се основава реформата, твърденията за скрита вътрешноболнична инфекция, изискват обяснение защо българската статистика се разминава с данните от наблюдението на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. „Демократична България“ постави този въпрос в парламента, но Министерството не отговори дали е анализирало тези данни. Разминавания има и в броя на хоспитализациите, отчитани от Националния център за обществено здраве и анализи и от НЗИС системата. Необходимо е да се изясни дали тези данни са съпоставими по период, обхват, методика и на какво се дължат различията. Необяснените разминавания в данните не могат да бъдат достатъчна основа за преструктуриране на институциите. Първо данните се анализират, после структурите. Това не е бюрократична подробност. Това е разликата между реформата и импровизацията. Министър Ивкова заяви, че срещу промените стоят лобита със съмнителни интереси, защото в здравеопазването се управлява огромен ресурс. Това е тежко обвинение. Ако министърът разполага с такива данни за влияние, тя е длъжна да ги предостави на компетентните органи, но не е допустимо експерти, лекари, пациентски организации и служители, които дават основателни въпроси и притеснения, да бъдат обявявани за представители на лобита. Противоречията – очевидно министърът предупреждава за лобисткото влияние, а в същото време едновременно предлага решения за лекарствени цени, за регионален здравен контрол и за други ключови дейности – да бъдат концентрирани в администрацията, която самата тя ръководи. Рискът от завладяване нараства там, където отслабват именно границите за самостоятелност, колегиалност и публичност. Уважаеми госпожи и господа, българското здравеопазване има нужда от реформа, но реформата не означава съсредоточаване на максимален брой функции в центъра. Затова от „Демократична България“ не приемаме предложените промени. Настояваме: пълният доклад с приложенията и имената на авторите да бъде публикуван незабавно; Министерството на здравеопазването да предостави функционален, финансов и кадрови анализ за всяка засегната структура; проектите за нормативни промени да бъдат придружавани от предварителна оценка на въздействието и подложени на пълноценна обществена консултация по реда на Закона за нормативните актове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От „Демократична България“ последователно разработваме и отстояваме през последните години част от тези политики, които днес разпознаваме измежду обявените от Вас приоритети: задължителни обществени поръчки за лекарства, медицински изделия в лечебните заведения; реална конкуренция и прозрачност; цялостна електронизация за проследимост на медицинската дейност и разходи; финансиране на болниците според качеството и резултатите на лечението; преструктуриране на болничната мрежа според... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Една секунда. …предварителните изследвания; целенасочени инвестиции в първичната помощ и профилактиката. Административното прегрупиране не е алтернатива на такава реформа. В предложения вид реорганизацията рискува да отслаби институциите, да забави реакцията на държавата и да задълбочи съществуващия дефицит. Когато една реформа премахва самостоятелността, размива отговорността и концентрира решенията в ръцете на министъра, тя не е решение на криза, а я създава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Измина точно една година, откакто ВЪЗРАЖДАНЕ публично оповести един от най-скандалните корупционни случаи в българската история – „Баба Алино“. Една година, в която се потвърди мащабът на незаконното строителство, редица институции извършиха проверки и установиха нарушения, бяха издадени административни актове и заповеди, но въпреки всичко това, до днес няма нито един осъден и няма нито един човек в затвора за случилото се там. Една година е достатъчно дълъг период, за да можем да направим равносметка не само за работата на прокуратурата, държавните и общинските институции, но и за поведението на хората, които заемаха или заемат най-високите постове в държавата и на тези, които днес искат да ги заемат. В момента навлизаме в президентска кампания и чуваме много думи за държавност, законност, национален интерес и отговорност. Затова аз искам да попитам какво направи по случая „Баба Алино“ настоящият президент Илиана Йотова, какво направи кандидатът за президент Андрей Гюров и какво е свършил Румен Радев за тези близо десет години на най-високите позиции в държавата като президент и настоящ министър-председател. Отговорът е категоричен: нищо! Защото не може да говориш за държавност само когато си на предизборната трибуна. Държавността се доказва тогава, когато законите на България са погазени, когато институциите не работят достатъчно бързо и когато някой трябва да поеме политическата отговорност, за да задвижи държавния механизъм. За една година не видяхме нито едно действие, не чухме нито един отговор, който да съответства на задълженията на органите и институциите, въпреки мащаба на този скандал. А мащабът е огромен – говорим за 104 незаконни постройки. От тези 104 постройки за една година само за 12 има издадени заповеди за премахване, а само за 22 има издадени и връчени актове за незаконно строителство. Само за пет от обектите има заповеди за забрана на достъпа и за прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването. Това е резултатът след една година, и то вследствие на активната намеса на ВЪЗРАЖДАНЕ чрез своите представители в Общинския съвет – Варна, и в Народното събрание. И когато говорим за 104 незаконни постройки, трябва да си дадем сметка, че те не са се появили за една нощ. Тук не става въпрос за един незаконен строеж, който някой успява да направи преди съответната институция да го установи. Говорим за строителство с огромен мащаб, за изградена инфраструктура, за нанесени в кадастъра обекти, за документи, сделки и хора, които са плащали значителни суми за имоти. Как е възможно всичко това да се случва, а овластените органи да нямат намеса и да не го спират навреме? Случващото се впоследствие е още по-скандално. Как е възможно дори след започнала процедура на административни действия и забрани строителството да продължава? Затова от ВЪЗРАЖДАНЕ от самото начало твърдим, че „Баба Алино“ не може да бъде разглеждан просто като случай на незаконно строителство, извършено от един инвеститор. Мащабът на злоупотребите, липсата на реакции и опитите за прикриване и установяване на фалшификации показват наличие на цяла верига от лица, свързани с този корупционен скандал, в който са замесени общински и държавни служители, длъжностни лица от Службата по кадастър и правоспособни технически лица, адвокати, нотариуси и дори политици, народни представители, чиито действия или бездействия са позволили тази схема да функционира. Ние не искаме институциите да ни обясняват за пореден път, че извършват проверки. Искаме да знаем кой е допуснал това, кой е подписвал съответните документи, кой е знаел какво се случва и не е реагирал, има ли длъжностни лица, които са нарушили закона, и – ако има такива, защо за една година по-късно не виждаме резултат от действията на правоохранителните органи. Особено сериозен е въпросът към прокуратурата. ВЪЗРАЖДАНЕ подаде сигнал още преди една година, а до момента ние нямаме отговор по него, който да даде ясна представа какво конкретно е извършено и до какъв резултат е стигнала прокуратурата. Чуваме, че има досъдебни производства, но една година след началото на този скандал обществото продължава да не знае кой ще понесе отговорност за случилото се. Нещо повече, институциите не могат да твърдят, че не са разполагали с информация. Случаят е обсъждан в Комисията за контрол над службите, а по данните, с които разполагаме, действията на украинската групировка КУБ са описвани в докладите на ДАНС. Тези доклади достигат до най-високите на нива на държавата. Те се получават от президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание. Затова днес никой на най-висок държавен пост не може да каже: не знаех. Знаели сте, но не сте направили нищо. Не може да претендираш, че си защитник на държавността, ако мълчиш по случай, при който самата българска държава в продължение на една година не успява да наложи собствените си закони. Българските граждани трябва да научат без отлагане кой на висока позиция е потулвал и протакал тази измама и никога повече да не му се даде достъп до отговорни държавни позиции. ВЪЗРАЖДАНЕ ще разкрие пред обществеността тези лица. През последните дни видяхме докъде може да стигне това бездействие. Беше направен пореден опит да бъде прекъснато водоснабдяването на пет незаконни къщи в Баба Алино, за които още през септември миналата година има заповед за забрана на достъпа и за прекъсване на водата и електрозахранването. На място бяха представители на ВиК, полицията и общината. Достъпът до ВиК съоръжението беше възпрепятстван, защото шахтата беше заключена с катинар. Беше потърсено съдействие от прокуратурата и въпреки всичко заповедта отново не беше изпълнена. И тук искам да обърна внимание на нещо, което показва много ясно докъде сме позволили да стигне отношението към българската държава. По време на всички тези събития един от украинските граждани каза пред всички присъстващи: Вие в България нямате закони. Помислете какво трябва да се е случило през тази една година, за да може чужд гражданин, намиращ се на територията на България, да застане през българските полицаи, пред представители на българските институции и да им каже в очите, че в нашата страна няма закони. Разбира се, в България има закони. Проблемът е, че когато държавните органи не ги прилагат, когато издадените от тях заповеди остават неизпълнени и когато след установяването на толкова много нарушения, няма понесена отговорност, се създава усещането, че тези закони могат да бъдат пренебрегвани. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да приемем това. Няма значение дали нарушителят е български гражданин, украински гражданин или гражданин на която и да е друга държава. Когато се намираш на територията на Република България, спазваш българските закони. Не може да има привилегировани групи. Не може да има хора, за които законът се прилага по един начин, и други, за които се прилага по друг начин, и не може политическа или международна протекция да бъде поставена над българския национален интерес. Точно затова продължаваме да питаме: има ли чадър над украинската групировка КУБ и Олег Невзоров и ако има такъв, откъде идва той? Защо при толкова много установени обстоятелства и при толкова сериозни въпроси този човек продължава свободно да развива дейност в България? Защо се създават нови дружества и се ребрандират стари, докато държавата продължава да се движи с темпото на административните процедури? Това е важно и за хората, които са купили имоти в Баба Алино. Сред тях има украински граждани, има и български граждани. А част от тях вероятно са били заблудени и са вложили огромни суми. Ние неведнъж сме ги призовавали да предприемат съдебни действия срещу лицата и дружествата, от които са закупили тези имоти, защото с течение на времето съществува риск да няма от кого да възстановят средствата си. Но съчувствието към хората, които може да бъдат измамени, не може да означава узаконяване на незаконното строителство. Нотариалният акт удостоверява извършена сделка, но не превръща незаконната сграда в законна. Ако държавата започне да прави изключения след извършено нарушение само защото впоследствие някой е продал незаконния обект на трето лице, тогава ние, на практика, ще дадем готова схема за заобикаляне на закона на всеки следващ нарушител. Въпросът е: защо изобщо е било позволено да се стигне дотам? Как са извършвани сделки за тези обекти? Как са били нанесени в кадастъра? Как е била изградена вътрешната инфраструктура? Кой е удостоверявал съответните обстоятелства и къде са били контролните органи през цялото това време? Институциите се задействат след наши сигнали, правят проверка след нашите публични изяви, предприемат отделни действия, след като случаят влезе в медиите, но една година по-късно ние продължаваме да задаваме същите въпроси: кой е виновен, кой е позволил това, кой ще понесе отговорност? Затова от тази трибуна искам ясно да кажа, че ВЪЗРАЖДАНЕ ще работи за това случаят „Баба Алино“ да не бъде забравен и няма да приемем той да бъде удавен в безкрайни административни процедури, докато общественият интерес постепенно отмине. Ще следим действията на Общината, ще следим действията на институциите, ще следим прокуратурата и развитието на съдебните производства. Ще настояваме да бъде установена отговорността на всяко длъжностно лице, за което има данни, че е нарушило закона и ще настояваме всички незаконни строежи да бъдат премахнати по предвидения в закона ред. Защото сега е много удобно кандидатите за президент да говорят за единство, държавност, справедливост и върховенство на закона, само че българските граждани имат право да гледат не само какво им обещават кандидатите за утре, а какво са направили вчера, когато са имали властта и възможността да въздействат. Ние искаме резултати. Искаме издадените заповеди да бъдат изпълнени, процедурите за премахване на незаконните строежи да бъдат доведени докрай. И ако разследването установи, че на тази схема е имало политически или институционален чадър, обществото трябва да научи кой го е осуетявал. ВЪЗРАЖДАНЕ има конкретни предложения: спира се токът, спира се водата, спира се достъпът до пътната свързаност и веднага започва разследване на престъпниците, измамили стотици хора. Прави се протокол за действие в подобни случаи и се създава екип, който да работи по този корупционен скандал. Всичко по този случай е ясно и трябва да се предприемат действия, за да не се допускат други подобни казуси. След като само за 100 дни беше направен съвместен екип с турската държава за изграждане на автомагистрала „Черно море“ при много неуточнени трасета и незапочнали процедури, защо за същото време не се направи нищо по въпроса „Баба Алино“, при положение че там абсолютно всичко е ясно?! Една година след публичното оповестяване на „Баба Алино“ вече не може да има оправдание с липса на информация, липса на време или липса на правомощия. Всички знаят какво се е случило, всички компетентни институции са запознати със случая. Времето за констатации отдавна изтече. Сега е времето за отговорност. Тази една година беше напълно достатъчна, за да видим не само кой е нарушил закона, но и кой е мълчал, когато е бил длъжен да защити държавата. ВЪЗРАЖДАНЕ няма да мълчи. Ще продължим да поставяме случая „Баба Алино“, докато не видим реален резултат, докато незаконното строителство не бъде премахнато и докато не бъде потърсена отговорност от всички, които са участвали или са позволили това да се случи. Защото след една година въпросът вече не е дали държавата знае – държавата знае, въпросът е защо не действа. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Миналата година бизнесът и ние от „Демократична България“ поставихме въпроса с продуктовите такси, защото те скочиха над десет пъти за някои категории, например за електроуредите. И това удари българските граждани по джоба. Много от тях дори не разбраха как се случва този механизъм, тъй като той е доста сложен и скрит от техните очи. Схемата с продуктовите такси с оползотворяващите организации – тези, които ги събират, е измислена много отдавна, преди доста години, но през 2024 г., 2025 г. тя е овладяна от едни сенчести кръгове, зад които стои небезизвестният Таки. Дали около Таки пък са стояли политически ръководители като Борисов или Пеевски, или някой друг, ще оставя на Вашето въображение, но може да направим известна връзка с отказа от гласуване по-рано тази сутрин на двете парламентарни групи – на ГЕРБ и на ДПС, по отношение на изслушването, свързано именно с хората на Таки и Ами. Таки, когото добре знаем, е свързан със заглушителя в ресторант „Келари“, слагам го в скоби, но това е една много сериозно организирана престъпна група, която освен да заглушава GPS сигнали, се занимава и с това да източва парите на българските граждани през продуктовите такси. Това, разбира се, не би било възможно, ако в МОСВ нямаше корупция. Таки си имаше в няколко кабинета, в служебния на Главчев и след това в редовния заместник-министър. Толкова силно беше влиянието тогава на Таки, че въпросният заместник-министър един ден беше освободен с подпис на министър-председателя и след това някой явно му се беше обадил, беше му скръцнал и той беше възстановен няколко часа по-късно. Смятайте за какво става дума. Това обаче е възможно освен защото има организирана престъпност, освен заради корумпирани служители в Министерството, а и защото законодателството е така направено. Законодателството в момента – Законът за управление на отпадъците, предвижда скрит лицензионен режим. Тоест организации, които искат да оползотворяват отпадъци, на практика, подлежат на лицензиране от Министерството на околната среда и водите. Да, в Закона пише разрешение – само че по Закона за ограничаване на административното регулиране разрешенията се издават за конкретни сделки. Режимите не са разрешителни по отношение на извършването на дейност. Министерството на околната среда и водите в момента разрешава по целесъобразност, каквото преценят някои служители в Министерството, това се случва във връзка със заявления на оползотворяващи организации да оползотворяват отпадъци. Има куриозни случаи. Работодателски организации се събират, национално признати работодателски организации, и опитват да създадат, да регистрират в МОСВ оползотворяваща организация, получават отказ заради липсата на капацитет. Това са национално представителни работодателски организации. Това спекулиране със Закона, това изкривяване на законовата идея трябва да престане. Служебният кабинет стартира, за щастие, редовният кабинет също продължи действие в тази посока – във връзка с наредбата, която определя цените на държавното дружество ПУДООС по отношение на някои категории продуктови такси. Това обаче е временно решение, тъй като ПУДООС не е организацията, която трябва да оползотворява всички отпадъци, и съответно на нея да се заплащат тези такси. Таксите на ПУДООС краткосрочно решават проблема със свръхзавишените такси от ОПГ-то на Таки. Затова ние предлагаме трайно решение за понижаване на тези такси и го предлагаме чрез повече конкуренция. Чрез либерализация на този пазар, чрез това през пазарните механизми да се постигнат по-ниски цени. Това може да се случи, когато този режим бъде превърнат наистина в регистрационен такъв – когато служител в Министерството, някой началник на отдел, някой чиновник не може да се хване за една думичка на трета страница и да каже: аз ти отказвам, защото програмата ти не отговаря на моето разбиране. И след като ти поправиш това нещо, той да ти каже: ами всъщност и на 17 страница пак има една друга думичка, която също не отговаря на моите очаквания и затова ти отказваме регистрация. Бизнесът много добре знае как тече този процес и затова последните години дори не опитва да регистрира оползотворяващи организации. Когато трансформираме този режим в чист регистрационен режим, това ще премахне дискрецията на Министерството. Разбира се, всички законови изисквания, които да гарантират реалното постигане на целите по оползотворяване, трябва да бъдат налице и именно затова предлагаме и повишаване на контрола – от Националната агенция за приходите и от Министерството на околната среда и водите. Предлагаме също така конкретно да отпаднат продуктовите такси за моторните превозни средства. Знаете, че когато човек регистрира автомобил, трябва да плати немалка сума продуктова такса. Само че има един парадокс – след като стар автомобил бъде дерегистриран от МВР, тоест, за да бъде дерегистриран от МВР, е необходимо да бъдат представени документи за разкомплектоване. Тоест, ако гражданите искат да спрат да плащат местни данъци и да дерегистрират своя автомобил, те, така или иначе, трябва да предадат своя автомобил и не просто да го предадат, те получават пари за тази работа. Тоест оползотворяването на отпадъците вече се случва по реда на друго законодателство и няма нужда от българските граждани да бъдат събирани стотици, а понякога и повече евро при регистрация на нов автомобил. Това, между другото, пречи и на изцяло електронния процес по регистрацията на автомобили. Предлагаме и преминаване към 51% собственост на оползотворяващите организации от техните членове. Това го разгледайте като идея. Тя, разбира се, има своите алтернативи и може между първо и второ четене да бъде ревизирана. То е продиктувано от изискването да не се разпределя печалба от тези оползотворяващи организации, но така или иначе, в момента действащото законодателство, прието преди доста години, е част от един механизъм на едни организирани престъпни групи, които източват през отпадъци парите на българските граждани. Законът гарантира тази схема и в момента. И затова е време да поправим закона, време е да поправим механизма, по който дълги години продуктовите такси са били използвани, за да се взимат пари директно от джобовете на българските граждани. Призовавам всички да подкрепим този закон, разбира се, тъй като той не е минал през процедурата на Министерския съвет по съгласуване, разбираме, че е възможно да има пропуски, така че бихме приветствали по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене, ако той бъде подкрепен днес. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме един законопроект, който на пръв поглед върви в правилната посока. Той поставя въпроси, за които се говори от доста време – намаляване на административната тежест, повече прозрачност и повече справедливост. Условия, които да добавят една сигурност в бизнеса и потребителите. Затова още в началото искам да кажа ясно, че „Прогресивна България“ ще подкрепи Вашето предложение на първо четене, но ще го направим с огромни резерви. Ще внесем наши предложения, естествено, между двете четения. Колеги от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, няма как да не започнем с един политически факт. Вие днес внасяте този законопроект като опозиция, но през последните години имахте немалка възможност, и то реална, да направите промяна, участвахте в три различни управления, имахте свои представители в изпълнителната власт, имахте трима министри, които можеха да подготвят и внесат подобни решения и въпреки това законът не беше приет тогава. Не беше приет, нито когато имахте мнозинство, нито когато имахте министри, нито когато имахте политически ресурс да превърнете намеренията си в реални действия. В последните години слушахме много заявки за реформи, за зелена икономика, за модернизиране на подкрепата към бизнеса, но истината е, че между говоренето и реалните решения има огромна разлика. Тук искам да подчертая, че „Прогресивна България“ за четири месеца постигна чрез Министерството на околната среда и водите и министър Карамфилова и чрез Министерския съвет повече реален напредък, отколкото Вие успяхте за последните пет години. Реформата не е просто пресконференция или Фейсбук статус, или в TikTok, тя е акт на Министерския съвет, промяна в наредбата, намалена тежест за бизнеса и конкретен финансов ефект. Такъв пример, както Вие казахте, е намаляването на таксите по ПУДООС за електрическите и електронните оборудвания. Мярка, която облекчава производителите, вносителите, търговците и най-вече крайната сметка за потребителя. Ако една такса бъде намалена четири пъти, това не е козметична промяна, това е реална икономическа мярка. И тук въпросът е: защо не беше направено досега? Защо хората, които претендираха да са носители на модерното управление, не направиха тези стъпки по-рано, когато имаха възможност? Бизнесът трябваше да го чака години, за да види не лозунги, а решение. Ние подкрепяме всяка стъпка в тази посока, която води до по-ниска административна тежест, по-прозрачни екологични норми, работеща икономика, но ще бъдем критични там, където реформите, естествено, не са в правната посока – половинчати, закъснели, остават вратички за неясни прилагания на правилата. Нашият подход – на „Прогресивна България“, е ясен – по-малко бюрокрация, без необосновани такси, повече предвидимост за бизнеса, реална, а не декларирана зелена политика. Най-важното тук, смятам, което липсва и до момента, е контролът върху тези предприятия, естествено, без да има рекет върху бизнеса, екология, но без да се наказва икономиката. Затова днес позицията ни е едновременно експертна и политическа. Експертна, защото настояваме всяка такса да бъде обоснована, пропорционална и прозрачна. Политическа, защото трябва да назовем кой говореше и кой свърши работата. А фактът е следният: „Прогресивна България“ показва, че когато има воля, резултатът може да бъде готов за месец, а не за години. Затова ще подкрепим подобно решение, ще настояваме за още по-смели промени и няма как да позволим тези, които години наред не направиха нищо, а само говориха, днес да се представят за автори на реформи, които други най-накрая започнаха да изпълняват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, аз ще Ви поправя. Участвали сме в две управления, а не в три. Този законопроект е внесен през 2025 г. юни месец и е внесен тогава за първи път, не защото, както казах в моето изказване, проблемът не е заложен в законодателството преди 15 г. може би, защото тогава проблемът стана много остър и тогава цените бяха вдигнати десетократно. Те не бяха вдигнати 2022 г., не бяха вдигнати в 2023 г., а бяха вдигнати през 2025 г. Овладяването от въпросните кръгове около Таки и техните политически покровители също се случи в края на 2024 г., началото на 2025 г. От тази гледна точка сигурно може да има критика защо нещо не е направено по-рано, но най-тежката фаза на това заболяване възникна, след като ние вече спряхме да имаме какъвто и да било досег с управлението. Няма да коментирам Вашата обсесия с TikTok, не знам какво толкова гледате там, но изразяваме готовност, разбира се, между първо и второ четене, предложението ни, което пак казвам, беше направено преди една година и сега го правим повторно, да бъде подобрено, допълнено, ревизирано, така че да постигне в пълна степен целите, които сме заложили. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Петров, когато отправяте обвинения, че „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ нищо не са направили в посока на продуктовите такси, бих искала да Ви напомня, че министърът на околната среда и водите госпожа Карамфилова не е нова в това министерство. Госпожа Карамфилова дълги години оглавяваше Изпълнителната агенция по околна среда и водите и в тази връзка е пряко отговорна за управленските решения, които са се вземали в това ведомство. Госпожа Карамфилова е била пряко отговорна за докладване на целите на Европейската комисия, които изпълнява България в сектор „Околна среда“, включително и в отпадъците. Госпожа Карамфилова е била и министър на околната среда и водите. Госпожа Карамфилова е била и на други ръководни длъжности в това министерство. Така че обвиненията, които отправяте, са абсолютно несъстоятелни. Моля Ви да се запознаете в детайли с всичко, направено от нас. То не е малко. И в тази връзка, понеже казахте, че за четири месеца сте постигнали много в Сектор „Опазване на околната среда“, аз Ви призовавам в дуплика да кажете за четири месеца какво конкретно направихте. Благодаря.

Благодаря Ви за така направените реплики. Отзад напред ще започна – с госпожа Султанова. Позволете ми да не се съглася, че госпожа Карамфилова, както в момента има възможност да разгърне пълния потенциал на визията, която има тя за съответната тема и Министерството, е имала същата възможност и преди. Колкото до това, което коментирахме за четирите месеца, ставаше въпрос конкретно за таксите и наредбата, която и Вие можехте да приемете през Министерския съвет, както и ние го направихме. Така че оправданията в случая от Ваша страна, мисля, че, не са правилни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи Законопроекта на представителите от парламентарната група на ДБ, като ще внесем и предложение между първо и второ четене, тъй като виждам, че и мнозинството ще подкрепи този законопроект. Както бе посочено и в становището на вносителя, два са елементите в Законопроекта. Единият е за намаляване на административната тежест и включването на нови лица в дейността по оползотворяване на отпадъците, така че тя да не бъде една затворена дейност, както е до момента – само за отбрани играчи, образно казано, на пазара. Считаме, че допускането на нови лица, които желаят да се занимават с тази дейност под една или друга форма, ще изсветли наистина дейностите по оползотворяване на различните видове отпадъци. Втората основна част от Законопроекта, на която е обърнато внимание и в мотивите, е премахването на заплащането на таксите за разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства. Наистина е важно да бъде премахната тази такса, защото всеки ден, включително и днес, българските граждани, които желаят да регистрират такива моторни превозни средства, заплащат тази такса. Тази такса е един рекет. Това са едни пари, които отиват в организираната престъпност със съдействието на държавните органи, тъй като не може да извършите регистрация в Сектор „Пътна полиция“, ако не сте заплатили, ако нямате бележка за платена такава такса. А това е една криминална дейност – дейност, която генерира в организираната престъпност 40 млн. евро годишно за всяка от последните десет години. Именно затова ние считаме, че за да се прекрати тази дейност, трябва да бъде премахната в чл. 59, както предлагат вносителите, таксата за разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства, тъй като ние считаме, че това е една криминална дейност, която, за съжаление, до момента бива толерирана от държавните органи в лицето и на МОСВ, и на НАП, и на Министерството на вътрешните работи. Още през 2023 г. съм внесъл надлежна жалба до главния прокурор за цялата тази мащабна схема, която е свързана с това, че организациите за оползотворяване на отпадъци и техни фиктивни фирми подизпълнители извършват една, за съжаление, фиктивна дейност. Декларира се един огромен брой разкомплектовани, излезли от употреба моторни превозни средства, в аванс е взета от българските граждани таксата за рециклиране и накрая се оказва, че тази такса не подлежи на връщане, като Министерството на околната среда и водите до настоящия момент, с изключение на 2023 г., целите за 2023 г., разписва и освобождава организациите за оползотворяване на отпадъците – разписва заповеди, с които те не дължат връщане на събраните пари. Пак ще повторя, годишно се генерират около 40 млн. евро, които отиват в организираната престъпност. Защо казваме, че тази дейност е фиктивна и трябва да се подкрепи Законопроектът? Защото фирмите, които се занимават като подизпълнители на тези организации – например за една от тях с ревизионен доклад на НАП е установено, че е закупила отпадъци за 14 хил. лв., които, забележете, без да има някаква дейност, трудови договори, служители и така нататък, е продала за 5 млн. лв. И е ощетила хазната – установено е с ревизионен доклад на НАП, с над 1 млн. лв. към онзи момент, като управителят на тази фирма е управител и на още 43 други дружества – едноличен собственик и управител, като лицето не е открито, няма постоянен адрес и води скитнически начин на живот, заемал е само нискоквалифицирани длъжности като машинен оператор на металообработващи машини, гипсаджия, мазач, портиер и сметосъбирач. И за съжаление, две седмици след ревизионния доклад от 56 страници за една огромна злоупотреба само в една от фирмите изпълнителки на договори с тези организации, които фиктивно разкомплектоват излезли от употреба моторни превозни средства – та две седмици след този ревизионен доклад и преди да излезе ревизионният акт – му се наложило и да почине на човека. Разбира се, както споменах, през 2023 г. подадох жалба за извършено престъпление, като посочих всички участници и държавни органи, които според мен участват в цялата тази схема, която генерира 40 млн. евро годишно, които накрая на веригата се теглят в брой от банки от фирми, които са фиктивни инкасо фирми, и с едни фалшиви разписки от такива управители, които са скитници, наркозависими и така нататък, тези пари се предават в брой. Всъщност те изчезват в организираната престъпност. За заинтересуваните ще посоча, че е образувана прокурорска преписка № 22260 от 2023 г. по описа на Софийската градска прокуратура и следствено дело № 23 от 2024 г. Това образувано досъдебно производство се държи „на трупчета“ от екип прокурори от Софийската градска прокуратура и екип следователи от Националната следствена служба вече трета година. Към настоящия момент – от 25 август, е дадено за решаване на екипа наблюдаващи прокурори, а към момента няма дори и привлечени като обвиняеми лица, което за мен налага извод, че просто се тупа топката и никога няма да бъдат разкрити тези огромни и мащабни престъпления. Това, което можем да направим към момента, е да подкрепим този законопроект, поне за да може да престане тази престъпна дейност. Защо? Защото, повтарям, всеки ден българските граждани плащат едни огромни такси, които, за съжаление, са необходими, за да регистрират те моторни превозни средства. Тези такси отиват в организираната престъпност. Тъй като Ви споменах, че не бяха подписани заповедите за изпълнение на целите на организациите за 2023 г. от служебния министър през 2024 г., те не бяха подписани, защото по мое искане тогава бяха направени от МОСВ кръстосани проверки на площадките за разкомплектоване – около 60 площадки. По изготвените тогава доклади от МОСВ се оказа, че всички тези дейности са фиктивни, тъй като площадките не разполагат нито с персонал, нито с документация, нито с технически средства като шредери и така нататък за извършването на разкомплектоване на излезли от употреба МПС в такива огромни мащаби, които декларират. А по отношение на свързаните с тях техни бизнес партньори бе установено отново тогава от МОСВ – ще Ви дам един пример – че с бусове и с комбита са извозвани на година около 10 хиляди тона, поне така са декларирани, 10 хиляди тона отпадъци от излезли от употреба купета от МПС-та. Сами може да прецените дали това декларирано нещо в НАП и в МОСВ е реално и някога е било извършвано. Не е било извършвано! И къде е проблемът? Проблемът е, че умишлено няма комуникация между Министерството на околната среда и водите, Националната агенция за приходите и Министерството на вътрешните работи, които би следвало да разследват тази дейност. Въпреки многобройните сигнали и искания за извършването на такива кръстосани реални проверки и съдействие, всяко едно от тези три ведомства установява тези огромни престъпления, но не предава информация към следващото. Например НАП е установила тези престъпления, но не подава информация към МОСВ, за да бъдат прекратени лицензите, разрешенията и така нататък на всички тези фирми и така те продължават с тези фиктивни договори, които сключват, да изпълняват тези фиктивни цели. От друга страна, НАП не уведомява за ревизионни доклади като този, който Ви показах от 56 страници, не уведомява Министерството на вътрешните работи, въпреки че нанесените щети за държавния бюджет са в изключително големи размери. Та тази липса на взаимодействие между институциите е изключително опасна и да се надяваме, че чрез този закон, ако бъде приет и на второ гласуване не бъде осакатен, разбира се, ние ще направим така, че, на първо място, институциите да извършват реален контрол върху дейността на тези фирми, независимо дали са търговци, брокери, разкомплектоващи или самите организации за оползотворяване на отпадъци, и от друга страна – да направим така, че наистина тази дейност да е реална, а българските граждани да не се налага да заплащат пари за услуга и всъщност да няма никаква услуга, а парите отиват в организираната престъпност. Затова и предложенията, които ще направим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ между първо и второ гласуване, ще са насочени към по-голям реален и текущ контрол на тази дейност, която поне според мен е фиктивна. Даже ще Ви покажа и една таблица на част от мрежата от свързаните фирми, които са заети със схемата по фиктивно разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства. (Показва таблица.) Това е само част от тази верига и част от дейността, която генерира тези 40 млн. евро годишно, които биват изтеглени на каса от банките от фиктивни инкасо фирми и потъват вече в българската организирана престъпност. Така че, дами и господа народни представители, доста работа има по този законопроект, за да направим така, че наистина да прекратим една голяма кражба на средства, за съжаление, извършвана до момента със съдействието и на държавни органи, както Ви споменах. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, пълен хаос цари в системата на управлението на отпадъците в България. Миналата година четири оползотворяващи организации на електрическо и електронно оборудване без никакви конкретни причини и едновременно, в синхрон, увеличиха десетократно за някои продукти продуктовите такси, които те са длъжни да събират от търговците и от производителите, за да осигурят кръгово управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Тогава нито отговорните органи, нито МОСВ в лицето на министъра, признаха, че има картелно споразумение и намериха това за нормално, още повече в лицето на Министерството на околната среда и водите министърът съобщи, че не може да се намесва в търговски отношения. Такъв беше и отговорът на компетентните органи. В крайна сметка това, което се случи, е да пострадат крайните потребители. Господин Божанов много правилно каза, че от години има установено влияние на престъпни групи и лица в системата на МОСВ. Това, което бих допълнила аз, е, че има не само установено такова влияние, има трайно установени модели, които очакваме сега управлението и в лицето на министъра на околната среда и водите да прекрати, да осветли и да каже кои са лицата, които дълги години на гърба на българския данъкоплатец и на гърба на българската природа и на опазването на околната среда източват системата на Министерството на околната среда и водите. И ние очакваме това да се случи в кратки срокове, колеги, защото стоте дни толеранс минаха. И ние трябва да борим олигархията не само в държавата, а да борим олигархията и в секторите, в които те са се внедрили, в политиката за околната среда и водите. За хаоса в системата на управление на отпадъците говорят и цели четири наказателни процедури, три от които в много напреднал етап от Европейската комисия към България, а една е точно за неспазване на Директивата за електрическо-електронно оборудване, която е стартирана в края на миналата година. По отношение на Законопроекта – категорично ние ще подкрепим този законопроект. Всъщност той беше внесен и през миналата година, но така или иначе, не получи подкрепа поради съображенията, които вече споделих. Ще настояваме докладите на оползотворяващите организации, не само тези на електрическо-електронното оборудване, а на почти всички 40 оползотворяващи организации, които в момента управляват отпадъците, събират продуктови такси за различните видове отпадъци, да бъдат категорично публични. След като България отчита целите за рециклиране на Европейската комисия с данни от тези доклади, няма никакво основание тези доклади ведно с всички придружаващи документи да не бъдат публични. Ще Ви кажа каква е практиката в момента: всички доклади на оползотворяващите организации се изсипват по едно и също време в Министерството и екипът на Министерството трябва да провери всички тези обемни доклади за определен период от време. Но забележете, Министерството на околната среда и водите не проверява счетоводство. Това беше практиката досега. И питам аз: как точно Министерството на околната среда и водите, което е възложител на тези оползотворяващи организации, и въз основа на техните данни отчита целите за рециклиране на Европейската комисия, които България изпълнява, как точно е сигурно, че целите, които отчита, са действително такива, каквито България изпълнява? Много се съмнявам! По отношение на продуктовите такси, които ПУДООС – Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда и водите, събира, с почти 100-процентова сигурност мога да твърдя, че нито един лев от тези такси не е отишъл за кръгово управление на отпадъците. Задавахме този въпрос и отговор не получихме. Тоест дори и в този сектор – само на какво се случва с продуктовите такси на оползотворяващите организации, цари пълен хаос. За голямо мое съжаление обаче, обещанията на управляващите, които в момента те декларират, включително и в своята управленска програма, не ни дават основание да смятаме, че те ще се справят с лошото наследство. Още повече смятам, че за тяхното наследство ще се говори още дълго, и то не с добро. Ще проследим всичко обещано в този календар с мерки, които сте нарекли „Управленска програма“, колеги, дай боже, наистина някои от обещанията, които сте дали, да бъдат изпълнени. Ние ще подкрепим всичко разумно, но и ще наблюдаваме как борите олигархията и как Сектор „Околна среда“ ще бъде управляван от вас. И още веднъж заявяваме нашата подкрепа за Законопроекта. Ние също ще подготвим предложения между първо и второ четене, ако Законопроектът бъде подкрепен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Аз се въздържах от дебата, да взема участие, не заради друго – не съм имал опит нито в РИОСВ, нито в МОСВ, ама няколко неща. Добро утро на опозицията! Добро утро – събудихте се! Исках само да попитам: този картел дали съществуваше и преди няколко години? (Ръкопляскания от ПБ.) Защо не попитате Борислав Сандов, като беше министър: съществуваше ли картелът? (Реплика: „Да!“) Юлиян Попов като беше министър в сглобката: съществуваше ли картелът? (Ръкопляскания от ПБ.) А в служебното правителство беше ли, Ваше служебно правителство – на Гюров, пипнаха ли таксите, продуктовите? Съществуваше ли картелът? Направи ли се нещо? Нищо! Сега, няколко думи. Радвам се, че сте подели тази инициатива, макар и в опозиция. Ние ще го направим в управление. И благодарение и на ВЪЗРАЖДАНЕ. Между другото, ВЪЗРАЖДАНЕ са единствените, които имат право да говорят. Защото не са управлявали. (Ръкопляскания отляво.) Да, ние знаем за злоупотребите в Сектора и ще ги прекратим. Да, ние знаем за одиозните фигури, които злоупотребяват с таксите на българските граждани. И ще го прекратим! И питахте: какво е направено. И ще ми кажа какво е направено. Днес гледайте, в 12,00 ч. има Министерски съвет, ще има решение – акт, с който част от отпадъците, електроните и електрическите, ще бъдат намалени четири до пет пъти. Днес, в 12,00 ч. (Ръкопляскания от ПБ.) По отношение на Законопроекта, аз се съгласявам – това не е най-добрият законопроект, даваме си сметка за това. Той не решава проблемите. Няколко неща ще маркирам, макар че може би времето ми изтече, съвсем накратко. Промяната на собствеността – 51%, това е нещо, с което трудно бихме могли да се съгласим и създава повече проблеми, отколкото да решава такива. Дали има нужда от такси при МПС-тата, може би заинтересованите лица ще кажат, но при всички положения ще имаме разговори, затова подкрепяме три седмици и по-голям срок между първо и второ четене, за да прецизираме нещата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, да, само няколко секунди. Така че, да, имаме резерви по отношение на този законопроект. Той в голяма степен не решава проблемите, но е първа крачка към реална промяна. Затова ще го променим и се надявам да работим заедно наистина за осветляване на този картел, който явно е останал скрит през последните четири години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Доцова. Колеги, аз няма да съм толкова разгорещен по тази тема. Репликата ми е към госпожа Султанова. Може би да направи лек преглед какво се е случило в последните няколко години с въпросния картел, като например, че таксите бяха десет пъти по-ниски отсега – 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Те бяха увеличени десет пъти в 2025 г. РЕПЛИКА: От кой?

По времето на правителството на господин Желязков. В момента, доколкото разбрахме, се намаляват четири пъти. Тоест остават два пъти и половина по-високи, отколкото бяха в 2023 г. и 2024 г., и то не за всички стокови групи. Така че, колеги, нека подходим конструктивно и обективно – да приемем Законопроекта, да седнем, да огледаме всичките групи и да върнем таксите на нивата, които бяха, когато ние управлявахме през 2023 г. Благодаря Ви.

Госпожо Султанова, реално погледнато, Вие и Вашата партия сте участвали.

Да. Вие и Вашата партия сте участвали в изпълнителната власт, имали сте мнозинства в поредица от парламенти и сте могли да решите поредица проблеми, свързани с този казус. В тази връзка и господин Сандов като министър на екологията и най-вече Юлиян Попов като министър на екологията, който беше фамозен министър – с ирония го казвам, беше министър и при Гюров, само да отбележим, не направи абсолютно нищо. Меко казано, нищо! И не коригира нищо! Ще Ви кажа конкретно какво нищо не направи! Едно голямо нищо. Напротив, протекции, протекции, протекции към едни други кръгове. Ако размерът, който днес се обсъжда – за таксите, е единият проблем, едната страна на проблема и за който ние искаме да се коригира това, защото е безумие това, което направи правителството на ГЕРБ, по-големият проблем е обаче друг. По-големият проблем е, че дори и на десет пъти да се намали въпросната такса… и всичко това нещо, което Ви казах – за какво се изразходва и дали не е с фиктивни събирания и отчитания. Защото господин Петров от нашата парламентарна група от 2023 г. е подал поредица сигнали и на парламентарен контрол, отделно и към Юлиян Попов, и към всички други министри, задава въпроси и сигнали до прокуратурата, която прокуратурата бави, защото фиктивно се събират едни пари, източват се стотици милиони реално, стотици милиони. И Министерството на екологията не прави абсолютно нищо, нищо, за да спре фиктивното събиране на фалшиви удостоверения за каквото и да било. Стотици милиони! Това е престъплението. Това е големият проблем, а не таксата. Таксата трябва да бъде намалена задължително. Но да даде министърът на Гюров отговор: защо не е направил нищо; да даде Сандов, защо не е направил нищо, отговор на всичко това нещо, което се знае. Прокуратурата го крие, между другото, но там нищо ново.

Господин Витанов, събудихме ли Ви? Събудихме Ви! Ние Ви събудихме и Ви обещаваме да Ви държим будни много дълго време, толкова, колкото е необходимо! Защото това, което обещахте на българските граждани – за сто дни не е изпълнено нищо от него. И обещаваме: ще Ви държим будни, не само в Сектор „Околна среда“. Прав сте, господин Василев. По наше време, когато „Продължаваме Промяната – Демократична България“ управляваше, таксите бяха ниски. И направихме и невъзможното те да не бъдат вдигнати. Това правим и сега със Законопроекта, който колегите от „Демократична България“ внесоха. Същият законопроект, между другото, господин Божанов каза, че вече беше внесен, и ние категорично ще подкрепим. По отношение на това, което ще се случи на Министерския съвет, господин Витанов, това, което ще се случи на Министерския съвет, е, че ще се оповести една уж мярка, едно уж намаляване на продуктовите такси, ама не съвсем. Защото срещнете се и говорете с бизнеса: дали за бизнеса продуктовите такси и за продуктите, които те произвеждат и внасят, продуктовите такси ще бъдат намалени? Продуктовите такси ще бъдат намалени единствено и само за малките електроуреди. Срещнете се с браншовите организации и попитайте те дали са доволни от това, което уж наричате „намаляване на продуктовите такси“. Да, ама не съвсем! Така че не хвърляйте прах в очите на хората, ще Ви държим будни! Не само будни, ще Ви държим отговорни!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект в своите мотиви посочва, че цели да намали административната тежест при получаване на разрешения за извършване на дейност като организация по оползотворяване. Макар в официалните мотиви това да не е описано, Законопроектът бива представян като хапчето, което ще излекува появилия се през последната година проблем с повишения размер на лицензионните възнаграждения за пуснатите на пазара електроника или батерия. Чудо! Последната една година се разбра, че има организации по оползотворяване, които получават възнаграждения, наричани понякога такси, срещу насрещното задължение за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване, тоест организациите по оползотворяване са израз на принципа на разширената отговорност на производителя. По принцип принципът има екологичен ефект и неговата цел е да опази околната среда и да се намали масово разпространеният отпадък, генериран вследствие на пускане на пазара на различни по същество продукти. Но да направим една ретроспекция. Организациите по оползотворяване не са се появили в последната година. Законът за управление на отпадъците, приет през 2012 г. и действащ и към момента, въвежда този ред за получаване на разрешение и осъществяване на дейност като организации по оползотворяване, още повече че, ако се върнем назад, още през 2003 г. се въвежда това. Какво наложи през последната година да се повдигне въпросът за организациите по оползотворяване? Ами в сферата на електрониката съществуват четири на брой организации по оползотворяване, които синхронизирано повишиха своите такси, и то в годината, в която има сериозен пик във вноса на фотоволтаици и батерии. И сега, какво е решението на обяснения току-що проблем? Внесеният от колегите от „Демократична България“ Проект на закон не е решение на проблема, защото изменението се отнася до всички потоци и отпадъци, а проблемът основно е в електрическото и електронното оборудване, както и батериите. Дори и да се приеме, че с измененията, нанесени между гласуванията, проблемът глобално ще се разреши или ще се създаде възможност за осъществяване на оползотворяването на пазарен принцип, то това е дългосрочно решение. Краткосрочното решение, което пряко се отнася до осигуряване на сигурност на цените на пуснатите на пазара продукти, е в размера на продуктовата такса, която се плаща към ПУДОС, и този проблем не успя да го реши нито кабинетът „Желязков“, нито кабинетът „Гюров“. Днес, точно в днешното заседание на Министерския съвет по предложение на министър Карамфилова стойността на продуктовите такси, както каза и колегата Пепи Витанов, за електрическо и електронно оборудване ще се намали четири пъти. Следващата стъпка на Министерството на околната среда и водите е намаляване на продуктовите такси на всички потоци отпадъци. Това отново ще бъде разработено от министър Карамфилова и прието от Министерския съвет. Не на последно място, Министерството на околната среда и водите вече работи за реформа в посока оползотворяване на отпадъците, основана на модел плащане за доказан резултат, при който основната част от възнаграждението не се плаща от самото събиране и транспортиране, а за проверено количество и качество на постигнатото оползотворяване. „Прогресивна България“ ще подкрепи предложения законопроект, водена от принципа, че може да не е най-доброто решение, но е стъпка в правилната посока. Ще предложим по-дълъг срок за предложения между гласуванията, между първо и второ, като ще внесем промени, които ще коригират текстовете в Законопроекта, които са притеснителни. Първият такъв притеснителен текст е предложението 51% от капитала на организациите по оползотворяване да се притежава от лица, пускащи на пазара продукти. В предложението няма оценка за съответствие на предложението със свободната стопанска инициатива. На следващо място, предложението за промяна на разрешителния с регистрационен режим – няма гаранции за начина, по който ще опазваме околната среда, защото, припомням, че принципът на разширената отговорност е екологичен, а не пазарен. Ето защо запазваме правото си на предложения между гласуванията, като даваме ясна посока, че този закон във финалния му вариант ще е първа крачка към цялостната реформа, която ще приключи съгласно управленската програма на „Прогресивна България“. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Сабрутев, това, че проблемът в момента е само в някои потоци, не значи, че трябва да променим нещата само за тях. Проблемът може да изникне в други потоци след една година или след две години, затова трябва да има устойчиво решение. Подходът, който сме задали в този законопроект, е да стъпим на принципите на конкуренция, прозрачност и контрол. Това са устойчивите механизми, които гарантират ефективност. Всичко останало са пожелания. По отношение на краткосрочното решение. Да, и аз това казах в моето представяне. Краткосрочното решение е да се измени съответната наредба. Между другото, не сте прав. Кабинетът „Гюров“ стартира този процес. Кабинетът „Гюров“ имаше два месеца и на края на втория месец беше публикувано за обществено обсъждане изменение на съответната наредба. Явно два месеца не е достатъчно време, тъй като и Вие на четвъртия месец го правите. Няма да си мерим месеците. Важното е да се случи. По отношение на забраната за разпределение на печалба – по отношение на 51%. Аз казах, че това, разбира се, подлежи на дискусия, обаче трябва да имаме нещо предвид. Свободната стопанска инициатива и в действащия закон е ограничена поради изискването тези организации да не разпределят печалба. И когато те са собственост не на своите членове, каквато е философията на Закона, а на други дружества, включително на дружества, които изпълняват услуги към тези оползотворяващи организации, тогава може да се случи, има риск да се случи, не казвам, че се случва, скриване на такава печалба през външни услуги. Когато ОП-то не може да разпределя печалба, то, разбира се, може да плаща надценени външни услуги към тези, които рециклират, и ако те са действителен собственик, тогава се получава един много ефективен механизъм за заобикаляне на това ограничение. Аз не казвам, че решението непременно е да сложим изискване за 51%. Може дори да се помисли за отпадане на ограничението за разпределяне на печалба, но е важно според мен да преминем към регистрационен режим, защото, ако оставим на дискрецията на МОСВ – на служители, на началници на отдели и така нататък, има риск да финишираме, ако не веднага, то след няколко години със същия проблем. Това е труден проблем. Това е труден проблем! Той съществува от много години, има много интереси, много силен натиск от престъпни групи, които са били окопани, включително със свои политически покровители, в последните години, и то последните много години. Затова моят призив е: да се обединим около решаването на този проблем и да оставим в миналото това как той се е появил и защо не е бил решен до момента. Благодаря.

Уважаеми господин Божанов, прав сте в едно, че контролът, който се упражнява към момента от оползотворяващите компании, не е достатъчен. На всички ни е ясно, че във всички тези компании се размятат едни фактури и счетоводно се извършва една дейност. Това е основното нещо, което наистина трябва да се коригира, и съм убеден, че министър Карамфилова работи по въпроса, както работи по темата с всички отпадъци, които трябва да се оползотворяват от тези компании. Относно това, че сте го внесли и два месеца не Ви е стигнало времето. Ами да Ви кажа, управлявахте доста години. И ако не бяхте стояли в скута на определени хора и пили мазни кафета, може би щяхте да имате време да внесете законите и да ги поправите по-навреме. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Процедура по начина на водене, лично обяснение или каквото Вие прецените. Господин Сабрутев, аз в ничий скут не съм седял. Може би трябва да усещате тона в залата и той е на консенсус и разбирателство, и да не влизате в такива дребнави и съвсем несъстоятелни заяждания. Казах, че проблемът е труден, казах, че по него се работи от много отдавна. Всеки има някаква отговорност, всеки, включително Вашият министър е бил в МОСВ дълги години. Да не разваляме явно постигнатия консенсус в тази зала с такива политически дребнавости. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Аз съм, както и Вие, нов в този парламент, на своето работно място, както и Вие на Вашето. Това, което като външен човек искам да кажа на всичките колеги, е, че нашият изключително нисък рейтинг се дължи именно на това, на което стават свидетели хората тук от половин час. Уж сме съгласни за нещо, което е добро за хората, уж имаме консенсус, изкарваме едни стари тефтери и почваме да си търсим кусури и да се обвиняваме в неща. Ще Ви разкажа един пример. Като собственик внесох стар автомобил от Франция 2017-а или 2018 г. Трябваше да го регистрирам в КАТ. Отидох в КАТ и го регистрирах на фирмата и ми беше поискана екотакса. Екотаксата за един лекотоварен автомобил по това време беше около 800 – 900 лв. Много се почудих каква е тази екотакса и попитах посредниците, които ми събират тази екотакса: какво представлява това нещо? Те казаха: това е държавна такса. Вече няма мита, щото си в Европейския съюз. Трябва да платиш тая държавна такса. Изобщо никакво обяснение не беше това. Те също не бяха наясно. Всички хора от опашката, които платиха също тази такса, нямаха никаква представа за какво я плащат. Покупката ми се оказа несполучлива и само след четири или пет години трябваше този автомобил да го бракуваме, защото даже не ставаше и за продажба. За да го бракуваме и да го изведем от активите на фирмата ни, сключихме договор с преработващо дружество „Вторични суровини“, рециклираща компания. Предадохме автомобила и получихме заплащане за този автомобил. Дадоха ни бележка, че автомобилът е предаден, в която бележка имаше номер на рама, регистрационен номер. С тази бележка отидохме в КАТ, отрегистрирахме автомобила, след това отидохме в управление „Местни данъци и такси“ и отрегистрирахме данъчно автомобила. И в този момент изобщо не ми стана ясно за какво тогава преди четири години аз съм платил тази екотакса. Това нещо искат да чуят хората. Имаме ли консенсус то да отпадне, или нямаме консенсус, или си търсим някакви оправдания? Защото усещам, че тендирате за електронните отпадъци и батериите, не забравяйте и екотаксите за автомобилите. Хората са възмутени и никой не разбира защо се плащат тези такси, за какво служат наистина. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, слушайки дебатите по така предложения законопроект, четейки и становищата по него, виждам, че Законопроектът в такъв вид създава доста повече въпроси, отколкото отговори и решения на сериозния проблем. Имаме нужда от системно и професионално решение, което, за съжаление, в този законопроект не се предлага. Има нужда от цялостна реформа на сектора.

Предлагам максималният срок за предложенията между гласуванията да е три седмици, за да може наистина да направим реформа в управлението на отпадъците, такава, каквато очаква обществото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона върху добавената стойност. Целта на този законопроект е изключително ясна, а именно да намалим административната и финансовата тежест върху микро- и малките предприятия в нашата страна. Повишаването на прага за задължителна регистрация по ДДС ще освободи хиляди, хиляди малки търговци, занаятчии, стартиращи компании и хора, които управляват свободни професии. Същите тези средства могат да бъдат насочени за развитие, за инвестиции, а именно хората да прекарват времето си в това да инвестират, да подобряват продуктите и услугите, които самите те предлагат. И ще Ви дам малко предистория. По време на кабинета „Петков“, по време на кабинета „Денков – Габриел“ прагът на задължителната регистрация по ДДС беше поетапно увеличена, а именно от 25 565 евро на 51 129 евро и след това на 84 874 евро. Но какво се случи след това? В 2025 г. тази мярка проработи в рамките на три месеца, преди правителството на ДПС, ГЕРБ, БСП и ИТН да го отменят. Ние не разбрахме защо. Не разбрахме как изведнъж фризьорските салони, ключарите, свободните професии, малките търговци, занаятчиите станаха най-големият проблем за фиска. Колеги, това са хора, които са били достатъчно смели да излязат и да правят бизнес в България, да поемат риска дали ще успеят, или не. В този ред на мисли, ние трябва да си дадем също сметка, че повишаването на прага на ДДС първоначално ще има негативен ефект върху фиска. Но тези пари не се изпаряват магически. Те остават обратно в компаниите и дават възможност на най-малките обикновените фирми да се развият точно в стартиращия и началния период на своето развитие. И днес ние Ви даваме тази възможност да изпратите един позитивен сигнал към най-малките фирми, отново казвам, които са били достатъчно смели да поемат риска да правят бизнес в България. И в този ред на мисли, се обръщам към всички парламентарни групи за подкрепа, тъй като това е Законопроект, който всъщност подпомага гръбнака на нашата икономика – най-малките микро- и малки предприятия. Благодаря Ви за вниманието и още веднъж помислете добре, подкрепете този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Това е една от най-смислените реформи, които България може да направи. Да, и ние от „Демократична България“ имаме такъв законопроект. В случая разглеждаме Законопроекта на колегите от „Продължаваме Промяната“, но няма значение кой е формалният вносител. Има значение съдържанието, уважаеми дами и господа. И аз бих Ви попитал какво направихте и какво смятаме да направим като парламент за малкия бизнес в България? Какво направихме, за да има повече растеж, повече развитие? Кои са нашите мерки? И ако трябва да бъдем честни, ако някой сега от управляващото мнозинство стане и вземе думата, ще каже, че са нямали време до момента. Всичко това го разбирам. Само че виждате, че българската икономика се движи от потреблението, виждате, че има нужда от мерки за насърчаване на растежа и те именно трябва да бъдат насочени към малкия бизнес. Има цели девет, девет страни в Европейския съюз, девет – с по-висок праг на задължителната регистрация по ДДС. Девет такива. Включително Италия, Франция и Ирландия, които са на максимума. Да, Франция и Ирландия са въвели максималния праг от 85 000 евро за стоки. Така е. Забележете, през 2025 г. Румъния прави реформа в много тежък момент на огромен дефицит, огромен дълг, огромни икономически проблеми. Въпреки всичко 2025 г. Румъния повишава прага за задължителната регистрация по ДДС. Вашият аргумент на – „Прогресивна България“, ще бъде как това ще се отрази на бюджета. Извинявайте, колеги – да, в началото ще има загуба на бюджетни приходи – в първия момент, но на фона на огромните разходи, които могат да бъдат коригирани, на фона на бюджет, който може да бъде драстично подобрен, това е една миниатюрна част и едно нечестно обяснение. Аз съм сигурен, че когато отидете във Вашия район и се срещате с десетки малки предприемачи, те ще Ви зададат този въпрос. Какво Вие направихте? Какво направихте например за понижение на цените? Защото, когато повишиш прага за регистрация по ДДС, когато дадеш възможност на 200 000 малки търговци да не го начисляват законно и да работят без тази административна тежест, това води до повече производство. А повечето производство, уважаеми дами и господа, намалява цените в България. Тоест това е пряка мярка за повече дейност, повече производство и намаляване на ценовите равнища в България, което е основното обещание не само на управляващата партия, бих казал на целия парламент. Когато, колеги, внесох Законопроекта за праг за регистрация от 100 000 лева, беше преди това 50 000, целият парламент единодушно, след много години, след повече от 20 г. чакане, подкрепи тази мярка. И това е един от малкото категорични моменти, в които различни представители на различни партии с различни виждания виждат ползата за България, виждат ползата за малкия бизнес и се обединяват. Така че Ви призовавам и днес да подходим по същия начин. И отново Ви напомням, че Румъния в най-тежката си икономическа фаза е прибягнала до такава мярка. Което ясно означава, че като видят определени държави – наши конкуренти, че започват да губят икономически растежи, веднага предприемат мерки за подобряване на бизнес средата. Една Унгария, която е близко до сърцето на управляващите, поне доскоро беше близко до сърцето на управляващите, има план за поетапно повишаване на прага за задължителната регистрация по ДДС. Да, и тази мярка е толкова важна, защото искаме да има повече производство от много на брой малки компании. И това е средство да се случат нещата по този начин. Това е средство през повече производство цените да бъдат по-ниски и по-благоприятни в България. И сега, колеги, моля Ви да не търсите обяснения, защо това не може да стане. А да намерим политическа смелост заедно да гласуваме една такава много мащабна и важна, и смислена реформа в България. Няма полза от оправдания. Време е за смели действия и ще Ви кажа накрая, при многото срещи, които съм имал по темата в София, какво ми казаха хората: това е най-важната реформа, която чакаме. Това е най-важният стимул за малкия бизнес, който можете да дадете. Това е едно от най-ценните неща, които можете да направите. И хората ми казаха, да, благодарни сме, че вдигнахте прага от 50 на 100 хиляди лева, който беше забравен 20 и повече години. Благодарни сме, но направете следващата крачка. Така че един парламент се познава именно по тия действия. Дали мисли наистина за малкия бизнес, дали иска бързо развитие и дали има смелостта да предприеме едно такова действие, което, Ви уверявам, че ако бъде направено, след една, две, три години ще бъде давано за пример като една от успешните реформи. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Шотев, от групата на ВЪЗРАЖАДАНЕ, естествено, ще подкрепим предложения законопроект. Това е наша традиция, наша цел, откакто сме парламентарно представена партия. Всяка година със Закона за държавния бюджет внасяме такова предложение за повишаване на праговете по регистрация на ДДС. Считам, че всъщност това ще спести на предприемачите, на малките предприемачи, дори не толкова финансови средства, колкото време, което всъщност е по-ценен актив. Естествено, и счетоводните услуги не са за пренебрегване, когато говорим за един малък бизнес, но времето, което администрацията гълта на всеки един предприемач в усилията той да доказва пред нея, че е изряден по един милион изисквания на един милион агенции, които така и не закриваме, въпреки че няма никаква нужда от тях, всъщност е голямата полза. Естествено, всеки може да се регистрира доброволно, ако това ще помогне на бизнеса му, но вдигането на праговете е необходимо, още повече че излязоха вчера данни за инфлацията. България отново е на челно място по инфлация в Европейския съюз – на трето място сме, само две страни има с по-висока инфлация от нас, годишната инфлация е над 5%. Тоест това, че ние не променяме праговете, всъщност означава, че ние ги сваляме, защото тази сума от 100 000 лв., която остана отпреди, всъщност намалява и намалява. Така че трябва да се вдигат праговете за регистрация, трябва да се вдигат също така и сумите, които могат да бъдат свободно разплащани в брой, защото изискванията, които има към големите корпорации, към големия бизнес, не могат да бъдат еднакви с тези, които има за микробизнеса и за малките предприятия. Трябва те да се движат по съвсем различни писти и за едните трябва държавата да бъде абсолютно майка, а другите трябва да бъдат максимално добре контролирани, защото те имат достатъчно ресурси да променят законодателната среда, включително чрез свои хора и тук, в тази зала. Както видяхме и при обсъждането на предишния законопроект, могат да си приемат закони, които изцяло са в тяхна услуга и във вреда, както на потребителите, така и на техните по-малки конкуренти. Твърдо за вдигането на прага за регистрация! Ако сега не мине този законопроект, отново ние ще го внесем със Закона за бюджета. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Безспорно интересна мярка, важна, с много импликации, безспорно много положителни страни, както, разбира се, и фискални ефекти, които трябва да имаме предвид. Приемам и изцяло аргумента, че това ще помогне на малкия и средния бизнес, който има нужда от помощ. В тази връзка фактът, че в годините е повишаван този праг, мисля, че е доказателство, че повечето политически сили мислят в тази посока и приемат проблема присърце. Но както казах, това идва с фискална цена, която, между другото, на този етап аз дори не мога да остойностя. В интерес на истината, нашите разговори в последните седмици с колегите от Министерството на финансите са вървели и в тази посока – в хода сега на бюджетната процедура за бюджет 2027 г., те да изготвят анализ на фискалното отражение на потенциалната загуба на приходи от данък добавена стойност при поетапно увеличаване, да кажем, с пет, с десет хиляди евро и така нататък, за да можем да имаме конкретен измерител, преди да вземем решение с колко и как да се повиши, сега ли е моментът, можем ли да си го позволим в рамките на бюджетните ограничения, в които, за съжаление, сме поставени. Този анализ ми е необходим, за да мога с две ръце да прегърна идеята и да кажа точно с колко би било добре да се повиши прагът. Сега, за качеството на дебата все пак да кажа, че господин Димитров изтъкна европейския опит. Аз да доразвия обаче малко това, което той каза. Той каза: „Цели девет държави в Европейския съюз използват по-висок праг“. Алтернативният прочит е, че цели 19 държави – извинявайте, цели 18 държави са под този праг. Всъщност средният за Европейския съюз е някъде около 35 000 евро, има доста държави. Испания например всъщност въобще не прилага такъв праг, Германия е с 22 000, Нидерландия – 20 000, Гърция – 10 000. Там, където е избран висок праг – и тук обръщаме внимание на това, че е въпрос на избор на модел, във Франция например, за което стана дума, използват максималния праг от 85 000, но те диференцират между стоки и услуги. Всъщност икономическата логика зад разделението е дали се доставят стоки, или се предоставят услуги, защото тук е въпрос на това дали гледаме оборота, или добавената стойност. В търговията със стоки, при която имаме високи обороти, но ниският марш на печалба е такъв, защото търговецът има големи разходи за закупването на самата стока. При тях има логика прагът да е по-висок, защото добавената стойност е малка. От друга страна, в сектора на услугите – примерно консултантска дейност или нещо от сорта, там добавената стойност е много по-висока и съответно има логика прагът да е по-нисък, защото иначе ще има неравнопоставеност. Тоест бизнеси, които оптически имат един и същи оборот, но един е драстично по-печеливш от другия, ще ги третирате фискално по един и същи начин и това също не е съвсем справедливо. В интерес на истината, тук отново с оглед дискусията да споменем, че там, където се прилагат по-ниски прагове като цяло, има по-малка фрагментация, малко по-малък... Може би не е правилно да се каже сив сектор, но може би да го обърна – там, където прагът е по-висок, има естествена тенденция на фрагментация на част от бизнесите, защото е по-лесно фирма, която иска да избегне регистрацията, да се раздели на две. При висок праг става по-лесно. Ако прагът е нисък, трябва да се фрагментираш много повече и логистично става по-трудно. В този смисъл по-високият праг има този потенциален недостатък, но най-вече въпросът, както казах, от една страна, фискалният ефект, от друга страна, да се помисли дали не трябва да е по-скоро диференциран в зависимост от типа стоки и услуги. Тоест необходим ни е малко повече анализ, който се надявам да видим скоро от колегите от Министерството на финансите. В този смисъл на този етап ние ще се въздържим, но изцяло приветствам духа на Законопроекта и посоката, в която се мисли, защото се каза вече, че малкият и средният бизнес има нужда от подкрепа и това е един от начините да се направи. Просто искаме да го направим по възможно най-правилния начин. Благодаря.

Благодаря, господин Стоев. Колеги, аз ще се опитам да Ви убедя, че това е смислено да се направи по няколко линии: Първо, искам да започна от фискалните ефекти. Фискалният ефект Министерството на финансите, между другото, го изчисли, тъй като ние имахме същото предложение в бюджетната процедура, и то го изчислява някъде от порядъка между 100 и 200 млн. евро. Истината обаче е, че такъв фискален ефект просто няма да има. И това не го казвам с лека ръка, това го казвам, защото същият тип изчисление дойде при мен като министър на финансите, когато вдигахме прага от 50 000 на 100 000 лв. Удвоихме го. Идеята беше да се вдигне двустъпково – от 50 000 на 100 000, и след това от 100 000 на 166 000, тоест на текущата стойност от 85 000 евро, и това беше прието от парламента и стана факт. Три месеца – 2025 г., до 1 април, ние всъщност бяхме на праг от 85 000 евро и след това бюджетът на кабинета „Желязков“, който беше приет за 2025 г., го намали обратно на 100 000 лв. Така че ефектите тогава, в интерес на истината, се видяха за тези първи три месеца, нямаше абсолютно никакъв проблем, имахме рекордна събираемост на ДДС през 2025 г. Тоест не е на теория, че няма да има ефект. При първото вдигане нямаше ефект със събираемостта на ДДС, но при второто вдигане до максимума, който сега обсъждаме, три месеца вече работи икономиката на този максимум и това не създаде някакви драматични проблеми със събираемостта на ДДС, даже имахме рекордна събираемост през 2025 г. Тоест възражението, което идва – и то знам откъде идва, то идва от НАП – че това ще намали събираемостта на ДДС, е несъстоятелно, като реално нещо, което се е случило в държавата, не като хипотеза. Тук идва въпросът: защо НАП се възпротивява на вдигането на прага? Ами доста е просто. Като станах министър, това, което НАП беше заложила като най-рискови бизнеси, бяха фризьорските салони, малките търговци, едва ли не, като ходим и съберем от всичките фризьорски салони парите, ще напълним хазната. Хазната се напълни, като тръгнахме да проверяваме големия бизнес, а не да ходим да тормозим малкия бизнес. И като се пренасочиха усилията към големия бизнес, изведнъж хазната взе да се пълни, и то взе да се пълни доста по-бързо. Така че от тази гледна точка е много по-смислено малкият бизнес да бъде освободен и тази тежест да бъде премахната, доколкото ни позволяват европейските правила, тоест да се качим на максимума. И тук стигаме до последното нещо, което в интерес на истината господин Проданов засегна, а именно, че част от държавите в Европейския съюз са на максимум. Част от държавите не са на максимум, а даже са на по-ниски прагове от България. Тук има малката особеност, че в голямата част от държавите, които са на ниски прагове, ДДС декларациите се подават или на шест месеца, или на 12 месеца. Тоест разходът за обслужване на фирмата е 12 пъти по-малък, защото не трябва всеки месец да подават данъчни декларации. Това, което ние сме избрали като модел – да си събираме ДДС-то всеки месец, за да няма измами, по-бързо да се хващат, по-добре и по-ритмично да се пълни хазната, всъщност води до доста по-голямо натоварване точно на малките фирми и търговци и затова е по-смислено те да бъдат де факто освободени от тази тежест, пак казвам, доколкото това е позволено. Именно затова, колеги, Ви призовавам да приемем този законопроект на първо четене. Между първо и второ, ако искате, може да се прецизират разпоредбите. Той вече беше факт, така или иначе, за три месеца 2025 г., преди да бъде отменено последното увеличение, и това ще бъде едно истинско облекчение за българския бизнес, което не струва нищо на хазната. Другото нещо, което според мен трябва да се отбележи, и тук говоря за колегите, които за първи път участват в нормална бюджетна процедура, е, че нормалната бюджетна процедура е данъчните закони да се приемат месец септември, за да може месец октомври бюджетът да бъде сметнат при готови данъчни закони. Изключението е данъчните закони да се променят заедно с бюджета, защото тогава бюджетът е сметнат при данъчното законодателство, „Преходни и заключителни разпоредби“. Ако стане промяна или корекция, всичко това трябва да се върне обратно в сметката на бюджета. Нормалният календар е септември, най-късно до средата на октомври да е приет целият пакет данъчни закони. Ние започваме с този закон, защото смятаме, че той е смислен и не смятаме, че е силно дискусионен. Така че бих помолил най-вече колегите от „Прогресивна България“ на първо четене да го приемем. Ако имате корекции между първо и второ, има достатъчно време следващите две-три седмици това да се изчисти и вече Министерството на финансите да си планира бюджета при ясна законодателна рамка за Закона за добавената стойност. Благодаря Ви.

Когато миналата година управляващите от ГЕРБ, БСП, „Има Такъв Народ“ и ДПС промениха законодателството в много сектори, едно от нещата, които направиха, беше именно това – да вдигнат прага за регистрация по ДДС. И сега, важно е в обществото да се знае за каква част от бизнеса в България става дума. Става дума за кварталния фризьор; за кварталното магазинче; става дума за автосервиза, в който най-вероятно си карате колата; става дума за обущар; става дума за кварталния шивач, който Ви прави подгъвите на роклите или на панталоните. Това е микробизнесът във всяка една държава, която дава възможност на хора с професия или хора, даващи възможност да предоставят някаква услуга, да са част от икономическия живот на страната. Когато една държава започва да мачка тази част от българското население, говори изключително много в негативен контекст за това какво представлява тази държава. Смачквайки възможността за икономическа инициатива, смачкваш микробизнеса, семейния бизнес, цели семейства, които биха могли да се издържат от това нещо. Защо беше направено обаче това в 2025 г.? По една много проста причина – да се вземе колкото може повече от всеки един сектор, да се направят фалшификации с икономическите показатели като цяло на държавата, за да може ефективно България да отговаря за влизане в еврозоната. И това беше направено. Освен всички други източвания на държавните предприятия, освен всички други пренасочвания на фактуриране, плащания от фиска към едрия бизнес, едно от нещата, което беше направено – беше смачкан малкият бизнес да започне да плаща повече. Това нещо е свързано със страшно много разходи на всяка една от тези фирми, които са микро- и семеен бизнес, защото започват всеки месец да плащат за счетоводител; защото трябва да правят така, че в един момент да започнат да фактурират и да минат по ДДС. Към днешна дата – обявеното преди малко от господин Проданов от „Прогресивна България“ евентуално в следващата година за 5 до 10% вдигане на прага. Прагът трябва да бъде вдигнат в пъти, в пъти на максимума веднага! Най-малкото, защото, откакто сме в така наречения клуб на богатите, цените са в пъти по-високи, инфлацията е колосална. И всички, които живеем в България, всички, които влизаме в хранителните магазини или прибягваме до услуги, знаем колко е скъпо вече всичко. Вдигайки, или по-скоро даже въобще най-вероятно няма да вдигнат от „Прогресивна България“, от това, което чухме като деклариране в момента в стил „много исках, ама нямам желание“, те не само няма да подкрепят този законопроект, те ще направят някаква мимикрия в следващия бюджет, с което да кажат: ето, сега вдигаме прага за регистрация, ама ще го вдигнем – условно казвам, нямам представа дали въобще – с 1000 евро. Какво значи това? Ами нищо, едно абсолютно нищо. Обаче ще излезе даденият представител на „Прогресивна България“ пред мен и ще каже: ето, вижте, ние работим за малкия бизнес. Не, нищо не правите от това. Вие в момента показвате всичко друго, но не и това, че защитавате обикновения българин – между другото, обикновения българин, който гласува за Вас. Мачкайки семейния микробизнес, Вие мачкате тези хора, които Ви вкараха в парламента. Не едрия бизнес. Не, имаше и едър бизнес, доста корпоративен бизнес, но това е една друга тема. Въпросът е, че в момента имаме Законопроект, който през годините и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, и всички други, които в момента са опозиция, са го внасяли. Даже беше и приет за три месеца семейният микробизнес да бъде на максималния праг за регистрация. Дава резултат. Ние винаги сме подкрепяли тази мярка, защото тя подкрепя най-дребните, най-малките фирми, хората, които имат и се борят за финансовото си оцеляване. Това, за съжаление, ще го отбележим тук, както беше декларирано от управляващите, те няма да го подкрепят и няма да мине. Въпросът е ГЕРБ. Тези, които прокараха свалянето на прага, как ще гласуват? Или пак ще са трима човека от тях, които ще гласуват, а другите тактично ще излязат от залата. Защото те са една от причините в момента да е тази ситуация. Но управляващите към днешна дата, ако можеха да си мият ръцете само допреди няколко месеца с ГЕРБ, в момента нямат никакво морално дори право да си измиват ръцете с ГЕРБ. Вече ГЕРБ не са Ви виновни. Вече Пеевски не Ви е виновен, Борисов не Ви е виновен. Вече Вие сте персонално виновни за това, че мачкате малкия семеен бизнес, навирате го в ъгъла при тази колосална инфлация. При тези цени, при които живеем, при които се борим за оцеляване, при тези фалити, които са на прага и се случват в момента, Вие не вдигате събираемостта. Вие не правите така, че да стимулирате бизнеса да плаща данъци, макар и по-ниски данъци, но да ги плаща. Напротив, пет евентуално процента щели да вдигнат прага! Евентуално, подчертавам, както беше декларирано преди малко. Не пет, в пъти трябва да се вдигне, защото това, което се случва в момента, е геноцид спрямо малкия семеен бизнес. Респективно това отива и към потребителите на тези услуги. И всички ние като общество, като се чудите защо това се случва, ами защото държавата е мащеха за бедните и за малките бизнеси, защото се опитва да ги смачка по всякакъв начин.

Благодаря, господин Председателстващ. Колеги от управляващото мнозинство, обръщам се към Вас – тъй като преждеговорившите изчерпаха, мисля, аргументите, които са в подкрепа на малкия бизнес, микропредприятията, аз искам да добавя само един много малък нюанс. Мисля, че е важен и Вие ще го чуете – говорим за 232 евро оборот на ден за малките предприятия. Това е важно за тях. След това ги таксувайте, но без да трябва да плащат допълнителни разходи за ДДС регистрация, за обслужване, за счетоводители, позволете им да достигнат този оборот – 232 евро на ден. Мисля, че поне толкова дължим на българските малки предприятия, предвид всички икономически кризи, които предстоят и вече тръгнаха, инфлация и всичко друго, което преди мен беше споменато. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Да допълня изказването на народния представител Цончо Ганев, че ще подкрепим този законопроект, тъй като и свободните професии, самоосигуряващите се лица имат нужда от тази подкрепа за вдигане на прага за регистрация по ДДС. Всички практици, всички, които са упражняващи свободни професии, имат нужда от тази глътка въздух, а именно да бъде увеличен този праг до максималния, който е разрешен в рамките на Евросъюза. Неведнъж сме го казвали и считаме, че всички тези професии, те са няколкостотин хиляди души, които, разбира се, освен че правят разходи за своята дейност, по подобие на предприятията, правят и разходи за счетоводители, отчитат своята дейност пред Националната агенция за приходите, длъжни са да спазват сроковете за регистрация по ДДС, които за някои от тях са изключително кратки, и административната тежест върху тях в това отношение се увеличава. Ще намалим административната тежест значително върху свободните професии и самоосигуряващите се лица, а това е малкият и микробизнес, ако подкрепим предложението, направено от „Продължаваме Промяната“, за увеличение на прага на ДДС. В тази връзка, тъй като съм лице, упражняващо свободна професия, в качеството си на адвокат декларирам частен интерес и няма да участвам в гласуването. Съобразно нашия правилник формално правя тази декларация. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Очевидно имаме единомислие в това, че трябва да бъде преразгледан прагът за регистрация, тъй като има обединение в почти цялата опозиция. На този етап не сме чули само колегите от ГЕРБ. Тук обаче нещо важно и лично за мен като аргумент защо на този етап ще се въздържа от тази подкрепа по отношение на този законопроект. Да, колега Василев, данъчните закони наистина е добре да бъдат разглеждани като пакет от законодателни мерки и винаги е било така, когато се разглежда бюджетът. Днес сме 2 септември, съвсем скоро очакваме Министерството на финансите да внесе пакет от такива законодателни мерки, част от които ще бъде, разбира се, и изменението в Закона за данък върху добавената стойност. И аз лично ще настоявам да бъде сериозно анализиран фискалният ефект, защото в крайна сметка ние като управляващи сме длъжни да носим и отговорност за всяко едно решение, което вземаме. Искрено се надявам всички от опозицията, които направиха доста емоционални изказвания, да го правят изцяло със загриженост към българските граждани и към дребния бизнес, а да не е поредният опит да запълним социалните мрежи с обвинение как „Прогресивна България“ иска да смачка малкия бизнес и не иска да се грижи за тях. Напротив, ние ще се погрижим. И нещо важно към Вас, колеги, които не сте запознати с разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, защото именно там коментираме евентуална промяна. Каквото и решение да вземем днес, то ще влезе в сила от 1 януари следващата година, тъй като миналата година беше променена тази разпоредба и реално годишният оборот се разглежда като годишен оборот в календарна година, а не 12 месеца назад. Така че просто му е рано още на това решение. Съвсем скоро ще бъде разгледано и аз вярвам, че ще постигнем единомислие и ще намерим баланса в това да защитим българския бизнес, дребния бизнес, както Вие казвате, но в крайна сметка и да не ощетяваме бюджета. А по отношение на това кой укрива приходи, няма спор, че трябва да бъде насочен към едрия бизнес и да бъде концентриран там контролът. Но дайте да бъдем откровени, колеги: на колко от нас им се е случвало да използват услугите на майстори на коли и фризьорски салони и да не получават касов бон? Така че един призив и към всички Вас – навремето имахме такава кампания в НАП „Влез в час с данъците“ за учениците – изисквайте си касова бележка, когато Ви се извършват такива услуги, защото наистина неслучайно НАП е направила анализ на риска и там укриването на данъци е доста сериозно. На мен години наред ми издаваха касова бележка, защото знаеха къде работя. Сега продължават да го правят. Ето, Вие също може да допринесете за това да намалим укриването на приходи.

Благодаря, господин Стоев. Господин Трифонов, две неща във Вашето изказване искам да адресирам. Първото, което казахте, е свързано с популизма, социалните мрежи и отговорността. Като министър на финансите предложих да се вдигне и прагът беше вдигнат два пъти – един път до 100 хил. лв., един път до 166 хил. лв. Тоест това не е популизъм, това е мярка, която, като управлявахме, предложихме, тя влезе в сила. И след това беше отменена миналата година, в средата на годината, което по принцип не се прави, с бюджета на правителството на Желязков. Така че това не е популизъм. Аз силно вярвам, че това трябва да се случи, че това наистина ще облекчи бизнеса и че няма фискален ефект от това нещо, доказано. Проследил съм го като министър на финансите. Тоест това е последователна политика, която от „Продължаваме Промяната“ сме водили в последните няколко години, при условие че прагът не беше пипан от влизането ни в Европейския съюз. От 2009-а за първи път той беше променен, де факто от 1 януари 2023 г. с бюджет 2022. Що се отнася до пакета данъчни закони, знаете, че първата сряда е, когато опозицията може да внася законодателни мерки. Повярвайте ми, нямаше да си изхабим това право, ако имаше такава законодателна мярка на Министерството на финансите. Към момента няма пусната за обществено обсъждане законодателна мярка, свързана с прага за ДДС. Тя трябва да мине поне две седмици обществено обсъждане, да бъде приета от Министерския съвет, преди да влезе в парламента. И ние затова внасяме този законопроект, защото не виждаме такава инициатива от гледна точка на Министерството на финансите и на правителството. Така че моята молба към Вас е – приемете го на първо четене, винаги може да го отхвърлите на второ. И тези две или три седмици, ако се удължи срокът до максималното между първо и второ четене, може да се стикова с Министерството на финансите и да прецизирате, ако не искате да отидем на максимума. И това би било наистина разумният и отговорен начин да се подходи, тъй като няма как да дойде навреме законопроект от Министерския съвет, при условие че още не е пуснат за обществено обсъждане.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Господин Трифонов, между 2003 г. и 2023 г., господин Трифонов, Вие знаете колко беше прагът за регистрация по ДДС. Двадесет дълги години беше 50 хил. лв. и промяна нямаше! Ние бяхме тези, които инициирахме неговото повишаване на 100 хил. лв. Ние бяхме тези, които инициирахме неговото повишаване после на 166 хил. лв., тогава левът беше още официалната валута в България, или 85 хил. евро сега. Така че тук няма никакъв популизъм, ние го направихме! Това бяха наши решителни и категорични действия. За съжаление, ГЕРБ и мнозинството, което бяха формирали, върнаха реформата обратно. Без нито един аргумент! И аз тогава ги попитах: защо спирате развитието на малкия бизнес в България? И, господин Трифонов, замислете се за следното нещо: защо Румъния в най-тежкото си бюджетно състояние от много години насам, в най-тежкия си момент, вдига прага за задължителна регистрация близко до максимума? Защо го прави? Защото иска да си запази икономическия растеж. Иска да си запази и увеличи развитието. Затова го прави! И по тази логика ние се състезаваме със съседните страни из целия Европейски съюз. Трябва да бъдем по-конкурентни! На въпроса на Вашия колега Проданов – защо, като има само девет страни с по-висок праг от нас, ние да го правим? Защото ние трябва да догонваме. Трябва да се развиваме по-бързо, за да стигнем средноевропейските доходи! Това трябва да ни бъде целта, а не растежът да спада и спада, и да разчитаме само на потребление за икономически растеж. Така че, уважаеми дами и господа, това е една решителна, много важна стъпка за малкия бизнес. И пак Ви казвам, замислете се, като отидете във Вашите избирателни райони и Ви питат хората: какво направихте за малкия бизнес, за по-бързо развитие – това е смислено, категорично действие, което трябва да бъде прието. Ако не го приемете днес, ние ще го предлагаме – от „Демократична България“, докато го приемете. Чуйте това. Докато бъде прието! И ако не го приемете Вие, колеги, ще има следващ парламент, той ще го приеме!

Изказване!

Уважаеми колеги, благодаря за репликите всъщност. Дали е с цел политическа реклама и пиар, ще разберем още днес следобед и утре, преглеждайки социалните мрежи. Аз приемам наистина на този етап, че сте добронамерени. Всъщност има предвидени промени в Закона за данък добавена стойност и това ми е идеята – всички да минат наведнъж в едно обсъждане, да не правим промени на парче. И пак казвам, основният аргумент е, че в крайна сметка ще влезе в сила от първи януари следващата година. Съвсем скоро ще дойде моментът, в който отново ще разглеждаме тази Ваша законодателна инициатива. В мое лице лично наистина имате партньор, с когото – да водим един конструктивен разговор, защото, отново повтарям, явно няма някакъв разнобой по отношение на това, че е добра мярка. Просто за нас е важно, като управляващи, какъв ще бъде действително фискалният ефект, а не просто да правим мерки и да мислим после кой ще плаща сметката. Ние сме длъжни да отговаряме за решенията си и ще го направим.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, понеже няколко пъти стана дума за 2025 г., за бюджета за 2025 г., и мерките, които бяха предприети, действително, през 2025 г. с приемането на Закона за държавния бюджет беше намален прагът за регистрация по ДДС и ефектът от тази мярка беше 260 млн. лв. Ако някой смята, че 260 млн. лв. са пренебрежително малка сума, това е съвсем друга тема. Но трябва да имаме предвид и това, което – колеги, които преди мен взеха отношение, споделиха, че не са много държавите в рамките на Европейския съюз, които са на максимума за регистрация, за праг за регистрация по ДДС. България има може би един от най-високите прагове. Само за сравнение ще кажем, че в Германия този праг е под 30 хил. евро. Има и такива държави членки, които нямат праг за регистрация по ДДС, тоест там с реализирането на първото евро трябва да влезеш в системата за облагане с данък добавена стойност. Такъв пример е Испания, а мисля, че и Гърция има някакъв подобен модел. Така че, уважаеми колеги, ние ще продължим да смятаме, че в ситуация, в която се твърди, че е налице и криза с публичните финанси, няма място за това да се търсят възможности за намаляване на приходите в бюджета. Разбира се, може да се мисли в течение на времето, в един така по-дълъг хоризонт, за мерки, които да дадат възможност и да бъде стимулиран малкият бизнес, но, пак казвам, ефектът от мярката през 2025 г. беше 260 млн. лева. Благодаря Ви.

Госпожо Петкова, цитираната сума от Вас – 260 млн., или към днешна дата приблизително 130 млн. евро, са може би най-кървавите пари, които е събирал фискът. Защото Вие ги взехте за сметка на кварталния автосервиз, на кварталното кафене, което продава в картонени чашки, на парите на фризьорката, или ги взехте от някой, който просто с нещо се занимава, той и жена му, за да си издържат семейството. Това са парите, които сте взели, с които се гордеете, че сте увеличили приходите. Другото обаче, което е по-важно към днешна дата, защото вече не сте управляващи, е, че си имате съмишленици в лицето на „Прогресивна България“. Те мислят като Вас, че трябва да свалите още една кожа от гърба на именно тези малки бизнеси, да ги досъсипете, за да имате едни 260 млн. повече във фиска, и да се обяснявате как сте готови и няма никакъв проблем с еврозоната. Имате съмишленици, подкрепят Ви, най-вероятно всички други в парламента не мислим като Вас и „Прогресивна България“, но заставате гордо, или по-скоро те застават – „Прогресивна България“ застава гордо до ГЕРБ в това единомислие – да смъкнете кожата на малкия семеен бизнес.

Благодаря, господин Стоев. Госпожо Петкова, 260 млн. лв. беше предварителната оценка. Интересно е дали е направена последваща оценка на база на реално събрания ДДС от бизнесите, които е трябвало да бъдат регистрирани – разликата между 100 хил. лв. оборот и 166 хил. лв. оборот. Колеги, да Ви кажа това реално какво представлява. Това представлява бизнес, чийто дневен оборот е 232 евро на ден, ако се приеме нашата мярка. Ако е 233 евро, вече трябва да е регистриран по ДДС – до 232 евро. Текущата мярка е бизнес, чийто дневен оборот е до 140 евро на ден. За жените, ако ходите на фризьор, представете си колко подстригвания са това. На ден! Между 140 и 232, за това говоря, 232 евро на ден. И тук, ако говорим за събираемост, това, което НАП на мен ми бяха дали като информация, защо казвам, че де факто няма събираемост, трябва да се видят данните след това, е, че да влезеш на проверка, това, което ще събереш като ДДС от този бизнес, няма да плати заплатите на хората, които го проверяват за времето, което го проверяват. Държавата ще плати повече да събере парите от тези пари от данъци, които ще събере. За това говорим. Ние не говорим за някакви големи суми. Говорим за бизнес, който прави оборот от 232 евро на ден, на 233-тото евро вече ще е задължен да се регистрира, така или иначе. Така че наистина Ви моля да преосмислите подкрепата, да се приеме на първо четене този законопроект и вече между първо и второ четене да седнем и наистина да погледнем какви са били реалните ефекти и реално какво е събрала НАП, а не какво е казала, че ще събере в самото начало, като се е разглеждала мярката.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Благодаря за репликите. Аз само ще припомня, че за 2025 г. правителството на Росен Желязков събра с 14 млрд. и 70 млн. лв. повече спрямо предходната 2024 г. Това са приходи, които не са някакви измислени числа. Това са реални приходи, които влязоха в хазната, и позволиха да се извършат разходи, които наистина са важни за българското общество. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че пожелавам на всяко правителство така да организира дейността и на приходните агенции, че да може да осигури още по-висок ръст на приходите (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), но за 2025 г. тези 14 млрд. и 70 млн. лв. бяха най-високият номинален ръст, постиган през последните години в приходната част на бюджета. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Прегласуване!

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, с Регламент (ЕС) 833/2014 е налице наложена забрана за внос и закупуване на нефт и нефтопродукти с произход от Русия или изнасяни от Русия на територията на Република България. Налице е обаче според нас извънредна ситуация, при която въоръжен конфликт между САЩ и Иран доведе до драстичен скок на горивата на световните пазари, а оттам се вдигна с около 50% и цената за крайните потребители в България, като вече няколко месеца горивата бележат ръст и няма изгледи този ръст да спре. Масовият бензин А95 трайно се задържа на цени над 1,50 евро/л, а литър дизел – над 1,80 евро/л. Пропан-бутанът е 70 евро цента, а метанът е 1,40 евро/л. Това, от своя страна, увеличи вече започналия по-рано ръст на всички стоки и услуги, след като еврото бе въведено като официална валута в Република България на 1 януари 2026 г. Като резултат, значително по-високите цени на горивата увеличиха и инфлацията. За август месец България е в топ три на страните в Европейския съюз и еврозоната по размер на инфлацията, а официалният такъв е 5,1% – според нас е и повече. Освен това България регистрира най-високата годишна инфлация сред страните от еврозоната през април 2026 г., достигайки 6,2% според предварителните данни на Евростат. Основният принос за този ръст е именно от скок в цените на горивата. Очаква се и още по-висок ръст на инфлацията до края на тази година. Рязко увеличените цени на горивата намалиха и покупателната способност на българските граждани. Подействаха крайно негативно върху семейния, малкия и средния бизнес, който и без това трудно оцелява след въвеждането на еврото. Предложените от служебното правителство мерки – на първо място, като мярката за предоставянето на 20 евро на месец безвъзмездна помощ за закупуване на горива, и то на ограничен кръг от потребители, според нас са неадекватни и без никаква реална полза за обществото или икономиката. В настоящата ситуация, в която определяме като извънредна, в която е неясно все още колко ще продължи противопоставянето между САЩ и Иран, Съветът на Европейския съюз, от една страна, е наложил забрани за внос на горива от Русия с чл. 3м от Регламент (ЕС) 833/2014, а от друга страна, институциите на Европейския съюз не вземат отношение и не реагират по никакъв начин за своевременното уреждане и прекратяването на военния конфликт между САЩ и Иран, заради който страдат икономиките на държавите – членки на Европейския съюз, а от трета страна, са оставили държави членки сами да търсят механизми и да се справят с ръста на цените на горивата и свързаната с това растяща инфлация. Другите държави членки въведоха мерки, които са всеобхватни за гражданите, организациите и бизнеса. За сравнение с неадекватните мерки на изпълнителната власт в България, съседна държава – членка на Европейския съюз – Гърция, въведе за няколко месеца държавна помощ в размер на от 60 до 120 евро месечно за домакинство за закупуването на гориво, като тази мярка обхваща до 70% от шофьорите в страната. Тази безвъзмездна държавна помощ за физически лица получаваха неженени двойки с годишен доход до 25 000 евро и домакинства с брак с годишен доход до 35 000 евро. Към момента в Гърция действа държавна субсидия за дизела от 10 евроцента на литър до края на месец септември. В друга държава – членка на Европейския съюз – Полша, действат други спешно въведени мерки по отношение на цените на горивата: намалена е ставката за ДДС върху цените на горивата с 15% – от 23 на 8%, а наред с това е определен от правителството и таван на цените на горивата на дребно за крайните потребители, който важеше през летния сезон. Румъния – от 16 август намали с 20% акциза върху горивата и възстановява част от акциза за професионалните превозвачи в размер на 0,85 леи/л. Ирландия – намали акциза за бензина с 27 евроцента, а на дизела с 32 евроцента на литър до 31 октомври 2026 г. Италия – намали акциза на горивата с 14 евроцента върху дизела и с още три евроцента намалени от приходите от ДДС това ще доведе до общо намаление на цената на дизела със 17 евроцента, което важи до 5 септември тази година. Хърватия – всяка седмица актуализира максималните цени на бензина и дизела без срочна мярка. Швеция – въведе намаление в енергийните и въглеродните данъци до 2,40 крони/л, а освен това и намали акциза – една крона за бензина и 1,40 крони за дизела, което доведе до общо намаление на цената на бензина и дизела съответно до – 30 септември е първата мярка и 30 ноември е втората мярка. Франция – възприела е друга стратегия – целеви компенсации вместо общо намаление на данъците, а именно Франция прилага увеличение на допустимите пътни разходи, необлагаема премия за гориво до 600 евро и секторни помощи. България обаче е страна с много по-ниски доходи на населението от всички гореизброени други държави – членки на Европейския съюз, които бяха оставени сами да се оправят в тази ситуация на все по-растящи цени на горивата. Страната ни в началото на тази година въведе еврото с нереални данни за инфлацията и бюджетен дефицит. И наред с постоянно увеличаващите се цени на всички стоки и услуги след 1 януари 2026 г. търпи и тежки икономически и социални проблеми. Изпълнителната власт обаче към момента няма никакъв интерес да предприеме каквито и да било мерки спрямо високите цени на горивата, които участват в ценообразуването на всички стоки и услуги заради увеличените общи бюджетни приходи, конкретно постъпленията от ДДС и акцизи, вследствие от по високите цени на горивата, а и на стоките и услугите, в които горивата са компонент. Затова в България е нужен друг по-генерален и всеобхватен подход по отношение на вноса на горива и техните цени. Подход, който да повлияе по-сериозно на цялото българско общество в положителен икономически и финансов аспект. Според нас този подход е Министерският съвет да внесе мотивирано искане за дерогация за внос на горива и нефтопродукти от и с произход Русия, което мотивирано искане да бъде внесено до Европейската комисия, Върховния представител на Европейския съюз за външни работи и Председателството на Европейския съвет. Ако страната ни започне именно в тази извънредна ситуация да внася по-евтини горива от Русия, това ще подейства положително върху цялата българска икономика и ще забави както ръста на цените на всички стоки и услуги, така ще забави и ръста на инфлацията. Респективно по-евтините горива за крайния потребител ще увеличат покупателната способност на българските граждани, която, за съжаление, е силно засегната и продължава да бъде засегната. Именно затова считаме, че е налице извънредна ситуация, продиктувана от множество фактори, в която, за защита на българския национален интерес следва Министерският съвет да предприеме действия в две основни насоки: – първо, да оправомощи особения търговски управител на „Лукойл“ да сключва сделки за закупуването и вноса на нефт и нефтопродукти с произход от Русия или изнасяни от Русия, за да се реагира своевременно на комплексните негативни фактори върху българската икономика; – второ, спешно да отправи мотивирано искане до Европейската комисия за изключение от забраната за закупуване и внос на нефт и нефтопродукти с произход от Русия. Благодаря Ви.

Да го изчета?

Ще го изчета, разбира се. В съответствие с така изчетеното становище Ви изчитам и: „Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на Министерския съвет да предприеме незабавно действия за отправяне на искане за изключение от забраната за внос и закупуването на нефт и нефтопродукти с произход от Русия или изнасяни от Русия Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет на Република България да предприеме незабавно действия за отправяне на мотивирано искане до Европейската комисия в едноседмичен срок, за изключение от забраната за внос и закупуването на нефт и нефтопродукти с произход от Русия или изнасяни от Русия и изброени в Приложение XXV от Регламент (ЕС) 833/2014. 2. Възлага на Министерския съвет на Република България да извърши необходимите действия за оправомощаването на длъжностните лица по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за сключването на сделки за внос и закупуването на нефт и нефтопродукти с произход от Русия или изнасяни от Русия. Решението е прието от Петдесет и второто народно събрание…“ Дотук – благодаря.

В момента управляващото мнозинство е изправено пред момента, в който трябва да решат дали ще изпълняват предизборните си ангажименти и обещания пред избирателите, които им дадоха 131 депутатски места в парламента. Защото, когато лидерът на партията и министър-председател към днешната дата Румен Радев заявява, че ще работи за възстановяване на взаимоотношенията с Русия, когато в едно от заключителните си мероприятия в зала „Армеец“, към днешна дата „8888“, се пускат снимки как се ръкува като президент с Путин, това дава и тежи страшно много пред избирателите. Към днешна дата, като изключим това, което предстои да гласува, правителството прави точно обратно. Тук под никаква форма нито работи за възстановяване на взаимоотношенията с Русия, нито под някаква форма променя евро-атлантическите политики, прокарвани 37 години. Но това е едната страна нещата. Другата и по-важна страна, която е важна за всеки един от нас като българи, е каква икономическа цена плащаме ние, като граждани на републиката, за да може някой да се кичи с брошката, че е предан евроатлантик, защото брошката да си предан евроатлантик има тежка цена, която се плаща от българското общество. Когато си министър-председател, подкрепяш санкциите спрямо Русия, а сегашното правителство направи на няколко пъти точно това, даже безпрецедентно сегашното правителство гласува санкциите за Русия да не са на шест месеца, ами поне за една година – нещо, което дори и ГЕРБ не са правили. Това се разминава коренно със заявените предизборни обещания и има изключително тежка икономическа цена за нас. Когато правиш и продължаваш политиките на Пеевски и Борисов спрямо „Лукойл“, ти си съучастник на Пеевски и Борисов по отношение на това, че ще бъдем осъдени за минимум три милиарда. Минимум! Защото сметката продължава да се трупа и това нещо бърка в джоба на всеки един гражданин на републиката. И това вече не е просто да не спазиш политическите си обещания към своите избиратели. Това касае живота на всеки един от нас, защото към днешна дата оправданията как за всичко са виновни Пеевски, Борисов и всички преди това управляващи важаха до един момент. В момента важат само и единствено конкретните действия на тези 131 депутати в тази зала и на състава на Министерския съвет в лицето на изпълнителната власт. Нямате място за оправдания! Въпрос на избор е, просто нямате очи и няма да имате никакво основание да говорите, че защитавате националния интерес, когато ние плащаме като потребители такива цени на горивата, при положение че можем да имаме много по-ниски цени за горивата, ако имаме гарантиран доставчик, който е на няколкостотин километра от нас и ще доставя петрол на цени и най-вече гарантирани количества, от каквито имаме нужда. Това е безспорен факт. От другата страна на това нещо седи брошката предани евроатлантици. И това ново правителство, което имаме вече – то ново, ново, колко да е ново, когато са минали повече от 100 дни управление, не промени абсолютно нищо. Напротив, смята за съвсем естествени санкциите, даже подкрепят санкциите, даже подкрепя това те да се увеличават и да стават все по-рестриктивни. Защото в момента вървят вече консултации за новия пакет от санкции. И цялото това нещо ние го плащаме като общество. Цинизмът обаче не спира дотук. 51 депутати от тези 131 са членове на Групата за приятелство с Русия. 51 човека! (Реплики от народния представител Петър Петров) 53, извинявам се, 53-ма човека в момента ще гласуват „против“ този Проект на решение или „въздържал се“, нали, циничното „въздържал се“, но в същото време ще се събере въпросната група за приятелство, в деня на националния празник на Русия ще отидат даже в Руското посолство, ако не ги хване страх. Според мен ще ги хване страх и няма да отидат, за да не ги види някой друг евроатлантик и да ги посочи с пръст. Но въпреки това са се писали, имали са куража да се запишат 53-ма човека в Групата за приятелство. Но пак ще го кажа: това не е важно. Важно е националният интерес и най-важно е какво е икономическото ни състояние към момента и какви цени плащаме ние, защото цените на горивата пряко влияят на това какво се случва в икономическия ни живот. Защото, когато пред няколко години беше взето решението от другите евроатлантици, които са аналогични на сегашните, България да започне да купува американско ядрено гориво, което е в пъти по-скъпо и което дава и принуждава операторите в атомната ни централа да не могат да натоварят на 100% въпросния ядрен блок, това има тежка икономическа цена. Да сте чули някой от управляващите да говори в момента да купуваме най-рентабилното, най-евтиното и гарантираното гориво от производителя на атомните реактори? Не, напротив, сегашното правителство работи за абсолютно същото продължаване на безумието да купуваме ядрено гориво от американците и нещо повече – да купим за над, вече не знам колко са, те допреди инфлацията в еврозоната бяха близо 80 милиарда, ядрен блок от американците. Вече никой не може да каже каква е цената. Аз съм сигурен, че сегашният министър на енергетиката, който пък беше заместник-министър в правителството на ГЕРБ – една скоба я затварям, не знае колко ще ни струват въпросните ядрени реактори от американците. Това, което се намира в магазините като цени, е пряка проекция на управляващите към днешна дата. Преди два дни един от депутатите и председател на Комисията по земеделие господин Гечев излезе в националния ефир и каза: да, имаме програмата „Кошница с грижа“, но тя не дава резултат. Или пък министърът на земеделието, който преди близо един месец каза, че просто хората са в момента на море и затова не могат да видят резултата от „Кошницата с грижа“ в магазините. Аз вчера си направих труда да отида в един от хипермаркетите и да Ви кажа, от няколко хиляди артикула, които се продават в една от най-големите вериги за хранителни стоки, имаше точно девет продукта, от които един беше айрян, телешки суджук, кренвирши. Това са Ви грижите за бедните българи, за тези, които не могат да си позволят да купят хубава и качествена храна. И това е навсякъде. За сметка на това обаче Вие в момента отказвате да коригирате цените чрез доставките на петрол, да могат цените да паднат по пазарен начин. Само защото да се закичите с брошката, че сте верни евроатлантици, спазвайки всичко това, което се иска от Брюксел. Дори не се и замисляте да наложите вето в дадена част. Дори не се и замисляте за каквото и да било, което е националноотговорно. А някои от Вас в предизборната кампания са обикаляли студията и са обяснявали как тези санкции са пагубни за нас и са го констатирали искрено. Сега обаче това вече е забравено. Сега седите на първите редове и казвате: няма нищо лошо, трябва да сме разпознаваеми, предани, не е точната дума предан, която да използвате, ами да сте коректни европартньори. Това обаче се плаща от българското общество. Точно заради това ние смятаме и винаги сме го казвали, че тези санкции не са в тежест на руснаците, те са в тежест на българското общество, на всеки един от нас като потребители на стоки и услуги. И цената плащаме ние, за да може Вие като управляващи в момента да се закичите с брошката, че сте предани евроатлантици.

Благодаря, госпожо Председател. Много е важно да посочим и всеки един да си прави сметката, че има няколко фактора по отношение на гласуването на този проект на решение. На първо място, ние сме в една извънредна ситуация. Извънредна е, защото цените на горивата се увеличиха и те ще продължават да се увеличават. Най-вероятно дизелът ще стигне две евро на литър в най-скоро време, в близките седмици. Всички Вие знаете, че цените на горивата са основна компонента от цените на абсолютно всички стоки, включително и тези от първа необходимост, и всички услуги. Втория фактор, който трябва да посочим, е, че до момента българското правителство няма нито една всеобхватна мярка, която да засяга цялото общество, която да засяга българските граждани, българския бизнес, организациите, въз основа на която мярка да може те да се възползват от по-ниски цени на горивата, за разлика от всички тези държави, които прочетохме в становището. Едно нещо трябва да посочим – че всички тези държави са въвели мерките, които изброихме и които са всеобхватни за всяка от тях през последните три, четири месеца. Горе-долу толкова време управлява и сегашното правителство. И за разлика от всички тези други държави – членки на Европейския съюз, които искат всички техни граждани да могат да се ползват от едни по-евтини цени на горивата в една или друга степен, българското правителство и към момента не прави абсолютно нищо. Само ще Ви припомня, че когато господин Ганев зададе въпрос от парламентарната трибуна към министъра на финансите дали правителството предвижда някакви облекчения за желаещите да си закупят нови автомобили или електроавтомобили, тогава Гълъб Донев ни се накара, образно казано, от трибуната и ни каза да изчакаме проектобюджета за 2026 г. Ами, ето изчакахме проектобюджета за 2026 г., той вече беше приет и нямаше абсолютно никакви мерки. И докато българското правителство не прилага никакви всеобхватни мерки, които да доведат до понижаване и задържане в нашия случай, в България, на цените на горивата на бензина и на дизел по колонките на бензиностанциите, то други държави го правят от три, четири месеца. Ето това е разликата, която всеки един, който ще гласува, трябва да отчете – че цените на стоките и услугите, включително и на храните от първа необходимост, ще продължават да растат. Наближават есените месеци, в които ще се увеличат и сметките за консумативи – за ток, за вода и за отопление, и покупателната способност на българските граждани, болшинството, от които, да, признаваме, са избиратели на мнозинството от „Прогресивна България“, ще продължава да намалява. И именно една такава мярка, която би помогнала, е искане и получаване, съответно борба от българското правителство за получаване на дерогация за закупване на по-евтини горива от Русия, поради което нека всеки един от тук присъстващите да има предвид, че със своето гласуване определя съдбата и битието на българските граждани и нека да гласува по съвест и съобразно задълженията, които е поемал към своите избиратели да подобри техния начин на живот. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля, първо, на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на правосъдието: госпожа Ива Кечева – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“ и госпожа Бианка Стефанова – експерт в същата дирекция.

Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги, представям Ви „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, № 52-654-01-88, внесен от Димитър Петров и група народни представители на 16 юли 2026 г. На заседание, проведено на 27 август 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха Ива Кечева – заместник-министър на правосъдието, и Елиана Илиева – изпълнителен директор на Агенция по вписванията, както и експерти от съответните ведомства. Законопроектът със сигнатура, № 52-654-01-98, беше представен от Милен Трифонов, който посочи, че с него се цели облекчаване на изискванията към капиталовите дружества за изпълнението на задълженията им, свързани с превалутирането на техния капитал съгласно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, включително и по отношение на срока, в който следва да бъдат извършени съответните действия. С предлаганите промени се предвижда удължаване на срока за изпълнение на задълженията на капиталовите дружества във връзка с превалутирането на техния капитал от 12 месеца на 36 месеца. С оглед намаляване на административната тежест върху търговците се предвижда задължението за представяне в търговския регистър на актуализиран вследствие превалутиране на капитал устав, дружествен договор или учредителен акт да възниква само в случаите, когато по силата на взетите решения от съответно компетентния им орган се налага изменение на устройствения им акт на друго основание. Така задължението за представянето на посочените документи едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър отпада. По този начин може да се обяви годишният финансов отчет на дружеството за съответната година, без да се представи съответно изменен устав или дружествен договор, или учредителен акт. В хода на дискусията участие взеха народните представители Асен Василев, Теменужка Петкова, Милен Трифонов, Айтен Сабри, Константин Проданов, Димо Дренчев, които се обединиха около становището, че е по-добре да бъде удължен срокът за привеждане на дружествените документи в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България, а не той да отпадне. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, № 52-654-01-98, внесен от Димитър Петров и група народни представители на 16 юли 2026 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратичък. Това е една законодателна промяна, която е изключително наложима предвид съществуващата към настоящия момент уредба на чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото, която създаде, за съжаление, много сериозни затруднения в работата на търговския регистър, тъй като не е било отчетено при приемането на тази законова разпоредба, че реално задължаваме всички търговски, всички юридически лица да заявят промяна на учредителните си актове с превалутирането им, като това трябва да се случи в рамките на 12 месеца от влизането в сила на Закона или с първото заявление за вписване, което те подават. Тогава не е отчетено, че чисто практически всяко едно юридическо лице следва да подаде заявление за вписване на годишния финансов отчет до края на септември или, ако не осъществява дейност, трябва да подаде изрична декларация в търговския регистър, че не осъществява тази дейност и на практика срокът от 12 месеца е съкратен на шест месеца за неработещите търговци и на девет месеца за всички други работещи търговци. Това, както може би се сещате, доведе до изключително затрупване със заявления към търговския регистър, оттам затлачи работата на длъжностните лица по регистрацията и всъщност бламира дейността по редовната дейност на самите служители в търговския регистър, защото не могат да спазват сроковете, които са предвидени за произнасяне. Оттам всеки един търговец, който трябва да направи каквото и да е вписване по своята партида, включително промяна в уставния капитал, промяна на съдружник, промяна на седалище се бави много, и то поради обективни обстоятелства, тъй като към момента просто са затрупани служителите с голям обем заявления. Именно затова не се породи и дискусия в Бюджетната комисия по този законопроект. Всички колеги го подкрепиха. Призовавам Ви да го направите. Промяна, която е изключително незначителна, но в крайна сметка пък води след себе си много важни последици за българския бизнес и е крайно необходима, затова просто не трябва да губим и минута време и трябва да приемем тези изменения.

Съвсем кратко изказване. Няма нужда да се губи пленарно време за Законопроект, който е изцяло компромисен, още повече че е твърде закъснял. От групата на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този законопроект, който са внесли от „Демократична България“ – с вносител госпожа Надежда Йорданова, просто защото считаме, че изобщо не е необходимо да се вменява на дружествата отговорност да подават каквито и да било документи. Законът за въвеждане на еврото в България достатъчно ясно обяснява как трябва да се превалутира всичко, всяка една цена и няма нужда заради една наредба на НАП да вменяваме тази отговорност на дружествата. Още повече че и на заседанието на Комисията се каза, че този текст е бил изцяло лобистки в полза, но и продиктувано от тези наши колеги, които са адвокати, защото единствените печеливши от това нещо са адвокатското съсловие за сметка на цялата останала държава. Ще подкрепим това, изобщо да няма нужда фирмите да поддават такива декларации, не само за 36 месеца, а изобщо по принцип. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, по реда на чл. 47, ал. 8 от нашия правилник ние в момента разглеждаме на първо гласуване предложенията на колегите от „Прогресивна България“ за изменение в Закона за въвеждане на еврото. Тези изменения, на практика, са фокусирани върху това да се отложи с две години още задължението на търговците тогава, когато регистрират нови обстоятелства, изменения във връзка с регистрираните обстоятелства, или обявяване на актове, изменени свои дружествени договори, устави с отразени вътре в тях числа, левови стойности превалутирани в евро. Необходимостта от този законопроект се обосновава с това, че към настоящия момент този срок изтича и освен това търговският регистър е, ако може така да кажем, затлачен от множество заявления, забавят се вписванията в търговския регистър, страда търговският оборот и този въпрос трябва да бъде решен. Защо обяснявам в какво се състои дебатът – за да структурирам по-добре своите аргументи. На първо място, действително, имаме проблем. Вписванията в търговския регистър на всички видове обстоятелства, когато са свързани особено с търговци, се бавят вече повече от 20 дни. Да, проблем има. Да, това разрешение, което е действащата норма в Закона за въвеждане на еврото – не е била дообмислена при нейното съставяне. Този проблем беше виден преди няколко месеца и можеше да бъде решен преди няколко месеца. На 24 юли тогава, когато гласувахме Закона за държавния бюджет за 2026 г., ние от „Демократична България“ направихме предложения между първо и второ четене и още тогава можеше да бъде решен. Към него момент забавянията бяха все още в рамките на седмица, но управляващото мнозинство реши друго. Аз считам, че това предложение, което правите, колеги, за отлагане на срока за изпълнение на това задължение, за регистриране на дружествените актове с превалутиране в евро, не е добро. То отлага проблема, но не го решава. Неслучайно, ние предложихме друго изменение в Закона, а именно – въобще това задължение да отпадне, и ще се аргументирам по следния начин: на първо място, Вашето предложение не решава един голям проблем. Има множество търговци, които не функционират поради една или друга причина. Има множество търговци, които са подали декларации, че не извършват стопанска дейност, за да им отпаднат редица задължения за данъчно деклариране. Именно на този кръг субекти Вашето предложение не решава проблема, защото те не могат например да съберат съдружниците, случили са се много други неща, особено при ООД-тата, смърт на съдружник, спор между наследниците, има хора, които са отишли в чужбина и така нататък. Тези дружества не функционират. Те към този момент не могат да се съберат да си оправят дружествените документи. След три години най-вероятно пак не биха могли да се съберат да си оправят дружествените документи. Така че простото отлагане на срока за регистриране на изменения в устав и дружествени договори, учредителни актове, не решава този проблем. Да, аз чух аргументите на Министерството на правосъдието, че наличието на срок все пак има дисциплиниращ характер. Добре, необходимо е търговците в България да спазват дисциплина и законовите изисквания, но въпросът е какво правим именно с тези дружества, които, на практика, нямат дейност и не функционират? И след три години пак не са се оправили документите. Ще ги наказваме ли? Защото тогава, когато не си изпълниш това задължение в срок, ти носиш административнонаказателна отговорност. Или ще предвидите специфична процедура за тяхната ликвидация и заличаване от търговския регистър, съответно от отпадането им от стопанския оборот, или може би ще измислите друго решение, защото това е реален проблем, който не може просто да бъде решен с едно отместване на срок. Именно поради тези съображения ние направихме друго законодателно предложение, което, за съжаление, не беше прието. Независимо от моите критики, колеги, ние от „Демократична България“ ще подкрепим това законодателно предложение, защото настоящият му проблем в търговския регистър, със забавянето във вписванията, които блокират търговския оборот, трябва да бъде решен. Ще подкрепим този законопроект с предупреждението, че след три години, колеги, ние отново ще сме в тази зала и ще дебатираме същия този въпрос. И така или иначе, ще трябва да намерим решение, което да се надявам не е просто с едно отместване на срока, българският законодател много обича да решава настоящите проблеми именно така, с едно отместване на срока. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, колеги! С оглед наистина сериозната ситуация с търговския регистър и необходимостта спешно да се придвижи този законопроект, предлагам следното процедурно предложение. На основание чл. 76, ал. 2 от ПОДНС така приетият на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, № 52-654-01-98, внесен от Димитър Петров и група народни представители на 16 юли 2026 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Колеги, това е: „Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България § 1. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 числото „12“ се заменя с „36“. 2. В ал. 4, изречение първо накрая се добавя „в случаите, в които по закон е необходимо тяхното представяне“. Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, понеже виждам, че част от колегите напускат залата, а безспорно точката и мотивите по предложеното от нас решение мисля, че са изключително важни, така че не е лошо да бъдат чути от колкото се може повече народни представители. Във връзка с Решение за възлагане на министъра на енергетиката да поведе преговори за условията и реда, при които Българският енергиен холдинг да придобие дял от правата и задълженията по договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в дълбоко Черно море, а именно „Блок 1-26 Хан Тервел“, искам да изложа на Вашето внимание и мотивите от наша страна. В качеството си на министър през април 2025 г. по време на правителството на Росен Желязков получих заявление от колегите от „Шел“ именно да придобият права за търсене и проучване в „Блок Хан Тервел“. Това е блокът, намиращ се в акваторията пред нашето Южно Черноморие. Впоследствие, по време на служебното правителство през март 2026 г., титулярят по търсене и проучване – „Шел“, е поискал 25% от правата да бъдат прехвърлени на OMV Petrom – компанията, която и в момента притежава значителен дял от правата за търсене и проучване в Черно море, а именно в най‑големия – „Блок Хан Аспарух“, който се намира в акваторията пред Северното Черноморие. Изключително важно е да назовем, че ако години назад акваторията на Черно море бе смятана за тежка за проучване и за добив на въглеводороди в лицето на природен газ и нефт, то през последните пет години имаме изключително голям бум на тези дейности както на територията на Румъния, в „Блок Нептун“, така и на територията на Турция, в техните блокове, където няколко изключително важни находища като „Сакария“, „Чайджума“, „Амасра“ и „Гьоктепе“ доказаха изключително големи количества на природен газ, като изключително важно е да споменем, че именно в „Сакария“, която се намира в непосредствена близост до българската акватория, през 2020 г. бе установено количество от 710 милиарда кубични метра газ. За Ваша информация – тези количества газ биха стигнали за над 200 години удовлетворяване на нуждите на нашата държава от природен газ и са изключително важни, за да могат да се добият и в целия регион да държат стабилни както доставките, така и цената на природния газ. Предлагаме българската държава, по същия пример както по времето на правителството на Росен Желязков, да влезе в преговори с компаниите, които притежават права в „Блок Хан Тервел“, и да започне преговори, така че да придобие дял. Дали този дял ще е 5, 10, 15 или 20% оставяме в ръцете на сегашното ръководство на Министерството на енергетиката и експертизата, която Българският енергиен холдинг притежава. Именно в качеството си на енергиен министър там създадох и специална дирекция, която да се занимава именно с подземни богатства и конкретно да върнем България като държава и администрация, която сама иска да добива своите подземни богатства, а не само да ги аутсорсва и да ги дава на концесии. Какво ще допринесе влизането на Българския енергиен холдинг в този консорциум? Освен повишаването на концесионните такси, което извършихме по времето на правителството на Росен Желязков, а именно до 35% от оборота на добиващата компания от средствата, които тя получава за нефт или газ на територията не само на Черно море, а и на цялата територия на страната, трябва да внася като концесионна вноска. Повтарям, една трета от прихода сме направили така, че да влиза по сметките на държавата. Тук е изключително важно обаче да кажем колко е важно самата държава или Българският енергиен холдинг, който да представлява държавата в този консорциум, да е вътре по ред причини. Реално в дълбоко Черно море, знаете, шелфът и дълбочината се увеличава от българската територия навътре. Ако трябва да обясня нагледно какво реално се случва, тази полупразна бутилка с минерална вода (показва бутилката) – водата, реално погледнато, е, да кажем, земният пласт, въздухът в бутилката е природният газ. В момента турците са намерили газ в ето този участък, който е в тяхна територия. Те са продупчили, направили са n на брой сондажи и са започнали конвенционален добив от 2020 г. Когато започнеш един такъв добив, ти намаляваш напрежението в земните пластове. И какво се получава? Водата, която е наоколо, почва да навлиза и респективно изтласква останалата част на газа в по-горния участък. Защо в момента виждаме, че турската държава – в лицето на Държавната петролна и газова компания, също са поискали да влязат в този блок? Ами по простата причина, че след като те изземат газа на тяхната територия, те искат да имат също възможност, ако се окаже едно общо находище и на българска, и на турска територия в офшорната ни зона, да имат права да добиват и тук. Дотук нищо лошо. Всяка една компания, без значение дали тя е турска, международна или българска, има право да заяви такова участие. Защо е важно обаче ние задължително да влезем като държава, в качеството си не само на така изключителната държавна собственост, която държавата притежава за всички подземни богатства, но и едно държавно дружество, един холдинг като Българския енергиен холдинг, да има участие? Когато бъде установено, че тези количества са общи и че кухината съществува не само от турската територия, но и от нашата територия, започва така нареченият процес по юнитизация или обединяване и доказване в находището на коя територия какви количества газ има. Това е изключително важно за държавата, от една страна, защото тези количества, ако бъдат доказани като запаси и ресурси на българска територия, съответно ще бъде платена тук концесионната такса. И на второ ниво, след като бъдат доказан търговският добив на всичките тези количества, държавата да може да се прибори тези количества да излязат с инфраструктура, с тръби до нашата система, до нашата газопреносна система, така че отново да не се налага да плащаме такси по газопреносни системи на други държави. Именно поради тази причина е изключително належащо българската държава чрез Българския енергиен холдинг да започне мигновени преговори. Екипът на Българския енергиен холдинг и експертите вътре – аз им имам пълно доверие, защото те бяха плътно до мен, когато водихме разговорите с ОМV и с NewMed – израелската компания в „Хан Аспарух“, и там се преборихме за 10% дял в находището, допълнително към 35-те процента концесионна такса, които можем да получим, то вече държавата притежава и 10% от правата. С други думи, и още 10% ще получаваме допълнително. Естествено е също да споменем, че малко хора разбраха, че 60 млн. барела петрол вече са установени като количества във „Винех“, в първия сондаж. Необходимо е, естествено, за да има търговски и въобще конвенционален добив в региона, да бъдат открити поне 20 или 30 млн. барела, за да бъдат приблизително около 100 млн. барела. Тогава търговски излиза сметката да бъдат добивани, но българската държава по същество с влизането си в „Хан Аспарух“ притежава вече 6 млн. барела петрол, които са наша собственост – на държавата. Обърнати по цената на петрола в момента, това са близо 600 млн. долара, които в момента държавата притежава в земните недра извън концесионната такса, която ще получава. Така че влизането на Българския енергиен холдинг именно в този консорциум да бъде на масата, за да може да преговаря, за да може да знае черно на бяло къде, какви количества са от турска страна, от българска страна по време на юнитизацията да може да натиска и да лобира, за да може този газ, който бъде открит в дълбоко Черно море на българска територия, да бъде изведен в българските тръби, да бъде платена такса на българския оператор „Булгартрансгаз“, за да може той да има средства да развие още повече мрежата. Така че това е подходът, който ние предпочитаме. Сигурни сме, че това е правилният подход. Заявихме преди три месеца тези действия да бъдат предприети с конкретен проект на решение. За съжаление, до ден днешен той не бе процедиран нито в Комисията, нито в залата. Не знам на какво се дължеше това нещо, но се наложи днес да го вкараме като точка, която Правилникът ни позволява – като първата сряда от месеца. И благодаря и на Вас, народните представители, за това, че ме изслушахте, и се надявам да подкрепите този подход, защото няма нищо по-хубаво от това държавата не само да получава концесионна такса от собствените си ресурси, които са изключителна държавна собственост преди предоставянето им, но и да участва в техния добив, да натрупаме капацитет, какъвто, между другото, турците вече натрупаха и си закупиха включително пет кораба за търсене и проучване, за сеизмики, за сондиране. Защо и българската държава в перспектива да не прави същото нещо, не само в дълбоко Черно море, на сушата като редкоземни елементи и всякакви други подземни богатства, които можем да разчитаме. Благодаря още веднъж за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря на господин Станков за прекрасното обяснение, което демонстрира интереса на българската държава, но аз предлагам малко по-различен подход. Първо, да се върнем към правилата. И ако ми позволите, съвсем накратко. В Проекта на решение се предлага Българският енергиен холдинг да придобие дял от правата и задълженията по договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ от „Блок 1-26 Хан Тервел“. Трайната практика на Конституционния съд, колеги, ясно очертава границата между парламентарния контрол и намесата в изпълнителната власт. Основната теза, ако позволите накратко. Народното събрание контролира изпълнителната власт, но не я замества. То може да изисква резултат и политическа отговорност, но не следва да поема оперативно управление на конкретни действия и сделки. Последователното извеждане на принципа „власт – власт въздържа“ или „разделение на властите“ не е изолирана практика. Застъпва се трайно в редица решения на Конституционния съд и само ще изброя няколко за изчерпателност: Решение № 10 от 28 септември 2021 г. по конституционно дело № 8 от 2021 г., Решение № 15 от 2022 година по конституционно дело № 10 от 2022 г., Решение № 16 от 2024 г. по конституционно дело № 14 от 2024 г. Особено релевантно, тъй като касае Решение на Народното събрание по отношение на разпределяне и неразпределяне на дивидент от Българския енергиен холдинг в полза на държавата, е Решение № 16 на Конституционния съд от 2024 г. Накратко постановките от Решението: Изпълнителната власт е самостоятелен обект на държавно управление, правителството се формира от Народното събрание, носи политическо отговорност, но не му е подчинено. „Парламентарен контрол“ не означава оперативно ръководство. Изрично е подчертано от Конституционния съд, че правото на Народното събрание е да контролира действия/бездействия на Министерския съвет и министри, не овластява законодателната власт да се намеса в оперативно-управленска дейност, която е възложена на изпълнителната власт. Народното събрание, колеги, не може с конкретно решение да замества управленска преценка на Министерския съвет или ресорен министър, в случая говорим за ресорен министър на енергетиката. То може да определя законодателна рамка, може да изисква информация, да търси политическа отговорност, но не и да упражнява вместо изпълнителната власт предоставените ѝ правомощия. В заключение, Конституционният съд с Решение № 16 от 2024 г. категорично: „Изземването от Народното събрание с оспореното решение на конституционни функции, които принадлежат на Министерския съвет – в случай е ресорен министър – са нарушение на принципа на разделение на властите, на принципа на правовата държава и върховенството на Конституцията, поради което Решението следва да бъде обявено за противоконституционно“. Именно на такъв риск ни излага предложеният проект на решение за възлагане на министъра на енергетиката да води преговори за условия и ред, при които Българският енергиен холдинг да придобива дял от права и задължения по договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Хан Тервел“. Тук не се ограничаваме до политическа позиция или парламентарен контрол, а се възлага директно на министъра на енергетиката конкретно оперативно действие – да проведе преговори относно придобиване от БЕХ на права и на задължения по вече цитирания договор. Колеги, политическата целесъобразност не може да преодолява конституционното разпределяне на компетентностите. Ако Народното събрание счита, че е необходима промяна в държавната политика в тази област, то разполага с цялата законодателна власт и контролни механизми. Не е необходимо да вървим по този път с решение на Народното събрание да изземваме функции, които са възложени на изпълнителната власт, и още повече – да изместваме ролята на изпълнителната власт в този процес. Говорим за конкретна стопанска и управленска инициатива – да се водят преговори. При какви условия, при какъв финансов риск, дали участието е икономически обосновано, това по своето естество е в сферата на изпълнителната власт. Управлението на държавното дружество не е към оперативна компетентност на парламента. И сега накратко, колеги. Ако обединим всичко казано дотук, съгласно Конституцията на Република България, Закона за публичните предприятия, съгласно Търговския закон и конкретно Устава на Българския енергиен холдинг, решенията за извършване на определени оперативни действия, включително в енергийната сфера, включително за извършване на подобни проучвания, се внасят от Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг, разглеждат се в Българския енергиен холдинг, вземат се като решения от Съвета на холдинга и подлежат на одобрение с решение на министъра на енергетиката, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на Българския енергиен холдинг. В същото време, господин Станков, не намирам отговор за себе си лично, с цялото ми уважение към народния представител господин Станков, но Вие бяхте енергиен министър в продължение на повече от година – от 2025-а до 2026 г., към края на февруари престанахте да заемате тази позиция, Вие в продължение на година разполагахте с целия административен и институционален инструментариум на Министерството на енергетиката и на Българския енергиен холдинг, в чиято компетентност по никакъв начин не се съмнявам. Там има и специализирани дирекции, които работят изключително професионално и отговорно по разглеждане на подобни проекти. И въпросът ми към Вас, и неразбирането ми е: защо Вие като министър не предприехте тези действия по този законосъобразен и конституционно регламентиран ред да активирате участие на Българския енергиен холдинг, за да придобие държавата подобно участие и да бъде защитен българският интерес? Защото, колеги, българският интерес трябва да бъде защитаван във всяка една обществено-икономическа сфера, но по реда на закона и при ясни правила. И затова, колеги, считам, че по всичко гореизложено няма как да подкрепим внесения проект на решение. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Петрова! Колеги, аз разбирам, че всеки път след изказване на Ваш колега пляскате, ама Вие разбрахте ли на какво пляскате? (Оживление.) Пляскате на това, че няма да подкрепите държавата да влезе в търсенето и проучването в дълбоко Черно море. И, да, колеги, в качеството си на министър не само проведох преговорите, ами ги и приключих. И държавата вече е в горния, в по-големия блок „Хан Аспарух“, вече участва. Именно понеже не виждам никакви движения за другия блок, за който също тогава поканих колегите от Shell след подписване на договора да почнем такива преговори, но предвид факта, че те тъкмо бяха получили правата и тепърва ситуираха екип, който да отговаря за този блок, преговорите за „Хан Аспарух“ бяха в много по-напреднала фаза и бяха приключили навреме. И вече сме част от този блок – с 10%. 600 млн. долара чисти пари лежат в земните недра и те са собственост на държавата, извън тези 35% концесионна вноска, които ще внасят концесионерите при намиране на нефт или газ в Черно море. И аз изпълнявах решение, което Народното събрание беше взело по време на ред служебни и редовни правителства между 2021-а и 2025 г. Аз изпълнявах именно такова решение. И няма нищо противоконституционно, защото нито е дошъл Конституционният съд при мен, нито някой е пуснал жалба – господин Станков, спрете преговорите, защото нещо сте нарушили. Няма такова нещо! Именно същото, едно към едно решение. И съм готов на всички да Ви го изпратя на личните пощи, да видите, че аз в качеството си на министър съм го изпълнил. И ако имате някакви притеснения, госпожо Председател, ако прецените, че е допустимо, в репликата си бих желал да вмъкна една процедура, да не е „възлага на министъра на енергетиката“ – „предлага на министъра на енергетиката да се погрижи за държавния интерес“. Значи, „предлага на министъра на енергетиката да проведе преговори“. Втора точка. Аз ще направя отделна процедура, госпожо Председател, и ще Ви дам като редакция, като редакционна поправка, за да могат колегите да го подкрепят това нещо. Защото, още веднъж, със сигурност не е противоконституционно! Със сигурност не е противоконституционно! В Закона за енергетика е написано, че политиките в сектор „Енергетика“ се определят от кой? От Народното събрание! Значи това е политика, която ние трябва да определим и тя да продължи. Понеже никой от Вас от залата няма как да отиде да седне с Shell да преговаря, трябва да възложим това на изпълнителната власт или да го предложим на изпълнителната власт, за да нe изглежда, че се натрапваме. И няма нещо по-хубаво от това държавата да развие своята експертиза в тази област и както година назад е било – не само да предоставя права, но и самата тя да добива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Сега може също да пляскате.

Когато само допреди няколко месеца си имал пълно мнозинство и си управлявал, и не си направил всичко възможно да приемеш това, което в момента предлагаш, поставя и повдига по-скоро поне няколко въпроса. Точно заради това ние не можем да приемем тия действия в момента на ГЕРБ. Защо не го направихте с ясното съзнание, че това е изключително важно за държавата, а сега вече когато сте в опозиция, го предлагате и го казвате на управляващите? От друга страна, ние категорично смятаме, че България трябва да има участие. Напротив, даже предложените от Вас проценти са изключително малко. Ние смятаме, че поне 51% България като държава трябва да има дял от всичко това, което се случва, защото това дава отражение на следващите поколения, даже не толкова и на нас в момента. Затова, от една страна, Вашето предложение е безкрайно закъсняло и трябваше да го предложите, да го приемете – имахте пълно мнозинство в парламента със своите коалиционни партньори, към онзи момент. Сега предлагате Решение, което, доколкото виждам, управляващите не го приемат. Не казват точно защо и какво ги притеснява. Нас ни притесняват процентите. Ние смятаме, че трябва да са поне 51%. Затова на този етап ние просто няма да гласуваме, нямаме полезен ход. Няма как да Ви подкрепим с тези малки проценти, от друга страна, няма как и да гласуваме против, защото самото предложение само по себе си е добро и България трябва да има пълен контрол над всичко, което се случва, с подземните ѝ богатства. Пълен контрол! Затова ние просто няма да гласуваме, защото нямаме полезен ход. Нито „въздържал се“ е опция, нито „за“, нито „против“. Процентите са малки. И пак казвам, безкрайно е закъсняло. В момента прехвърляте нерешени от Вас проблеми към днешна дата на новия парламент. Защо го направихте? Можете сами да си отговорите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, бихте ли подкрепили това предложение, ако няма процент в него? Да се вземе решението на друго място, в преговорите, бихте ли го подкрепили? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не. Просто това е изключително важно, защото, казвайки, че процентът, който е предложен, е много нисък, ами то няма процент, предложен в самото предложение. То това… Уважаеми колеги! Още веднъж, понеже и в изказването на госпожа Петрова, и в изказването на господин Цончо Ганев присъстваше основната теза: защо, господин Станков, Вие не постигнахте това по време на Вашия мандат? Още веднъж – в дълбоко Черно море имаме няколко блока, два от най-големите блокове са „Хан Аспарух“, „Хан Тервел“ и „Хан Терес“. Извинявам се. Бившите имена „Терес“ и „Силистар“. В случая „Хан Тервел“ е на „Терес“ новото име. Във връзка с моите действия в качеството ми на министър на енергетиката притежаваме дял вече с успешно завършили преговори с „ОМВ Петром“ и с „НюМед“ в блок „Хан Аспарух“ – най-големият блок, най-добре проученият блок на българска територия. Един милиард е вложено от чуждите компании да бъде проучен този блок и ние, без да платим един цент, един лев, една стотинка, както щете го наречете, влязохме вътре с 10%. Успяхме да се преборим, защото в началото преговорите бяха много трудни. Компаниите искаха да се покрият част от старите разходи. Казахме, че ние за староизвършени разходи няма да плащаме, защото ние сме държавата и внасяме стабилност в този проект, в който влезем вътре. В качеството си на министър предоставих и права на Shell върху блок „Хан Тервел“. Блок „Хан Тервел“ беше току-що предоставен като права и преговорите нямаше как да започнат толкова бързо. Бяха водени разговори, но официално преговорите е моментът сега да започнат, защото виждам, че в рамките на последните шест месеца нищо не е направено по въпроса. И за старото решение на Народното събрание, господин Ганев, което съм сигурен, че и Вие сте подкрепили тогава, а именно държавата да влезе в „Хан Аспарух“, аз го изпълних – 10% държавата притежава и още веднъж – 600 млн. долара са това в петрол, които са в земята, в полза на държавата. Ние сме собственици на този петрол. Същото искам да направим за „Хан Тервел“. Същото искам да направим за „Хан Тервел“! Провел съм такива разговори със Shell. Колегите нямаха ситуиран екип още за България, щото току-що бяха получили правата. Вече се очаква проектът им да е достатъчно зрял, щом влязоха по време на служебното правителство и OMV, сега се очаква и турската компания да влезе вътре като собственик на правата. И по-важното, господин Ганев, когато правим юнитизацията, от турската страна турската компания притежава 100% от правата, от българската страна ще притежава 33%, или общо около 70% от общото находище ще притежава турската компания, която е държавна компания, или някой друг ще кажа този газ дали ще отиде към газовата мрежа на Турция или на България без значение на коя територия са открили. Благодаря Ви. От Вас зависи дали това нещо искате така да се случи, както Ви казвам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

ГЕРБ в лицето на бившия си министър на енергетиката ме питат дали бихме подкрепили Проект на решение без фиксирани проценти, в които правителството да проведе най-добрите икономически разговори и да вземе най-доброто? Вие шегувате ли се? Правителството, което съсипа „Боташ“ и ни загроби, да проведе търговски разговори и да ни дадете икономически просперитет? Това ли ме питате? Категорично няма да подкрепим празен чек, даван на министър-председател, който… Хайде, няма смисъл да казваме какво направи с „Боташ“ и какво се прави в момента с магистрала „Черно море“. Под никаква форма няма да подкрепим такова нещо. Под никаква форма! Няма как да подкрепим и Вас. Пак казвам, Вие в момента правите еквилибристики и много добре знаете, че това нещо можеше, ако сте имали желание, политическа воля най-вече, да отидете и да водите сериозни тежки разговори, само че няма никаква разлика между Вас и сегашните управляващи, защото и Вие нямаше тогава кураж да отидете и да водите тежките разговори. Ама 10%. Какво са 10? Какво са 10%? Тук говорим за милиарди печалба. Категорично няма да участвам в този… То не е и фарс. То е прехвърляне на отговорност от това, което не сте си свършили, да върши нещо сегашното правителство и да им дадете възможност те да водели разговори… Нищо няма да проведат. Напротив, ще гледаме втора серия на „Боташ“ и ще ни загробят с още повече.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. С интерес слушам дискусията, колеги, и трябва да Ви кажа, че съм леко озадачена. Самият факт, че турската държавна петролна компания поиска да притежава 33% от този консорциум, който проучва в дълбоко Черно море – „Хан Тервел“, не Ви ли говори, че има много сериозен интерес и има много сериозни запаси, в които турската държава иска да участва в техния добив и след това в тяхната продажба? Не мога да разбера какво не е ясно и защо трябва да четем решение на Конституционния съд. Нека да започнем от Закона за енергетиката. Член 3 от Закона за енергетиката е категоричен. Той казва кой определя държавната политика в енергетиката. Това е Народното събрание и Министерският съвет. Какво по-логично от това Народното събрание да вземе решение и да препоръчва, да предложи, ако не искате да е думата „възлага“, на министъра на енергетиката или на правителството да проведат преговори и държавата да участва чрез Българския енергиен холдинг в търсенето и проучването в дълбоко Черно море? Не мога да разбера какво налага тази съпротива и защо трябва да търсим аргументи против? Аз смятам, че всички в тази зала трябва да бъдем категорични и сме „за“ това България да има своята енергийна независимост. А каква по-голяма енергийна независимост и диверсификация от това да има собствен добив? Уважаеми колеги, аз уважавам решението на Конституционния съд, то, разбира се, има своите аргументи, но ние трябва да търсим вариант, в който да дадем възможност на Българския енергиен холдинг наистина да придобие това участие и да участва след това в търговията на тези природни ресурси, които се очаква да бъдат добити оттам, а прогнозите са наистина много обнадеждаващи. Така че, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, призовавам Ви да подкрепите предложения от парламентарната група на ГЕРБ-СДС проект на решение и наистина да дадем възможност България да има своята енергийна независимост и диверсификация, за която всички говорим толкова много. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Петкова, искам отново да повторя. Цялото четене на конституционната практика и обръщането на внимание по тези теми бяха с една-единствена цел – да разберем, че става въпрос с предложения проект на решение не за формиране на политики. Напротив, става въпрос за едно конкретно оперативно действие. И от тази гледна точка ние считаме, че това не е нито законовият, нито целесъобразният път да изземваме функции на министъра на енергетиката. Убедени сме, че министърът на енергетиката с нейния екип, както и Българският енергиен холдинг с целия екип – човешки потенциал, административен потенциал, знания и умения, са концентрирани на едно място. Те ще го използват по най-добрия начин. В това сме убедени всички и не търсим пречки по никакъв начин да не се включи държавата в един подобен процес. Напротив, искаме да направим този процес устойчив, така че да не бъде атакуван, както редица решения на Народното събрание в Конституционния съд, което ще постави под съмнение какъвто и да е друг интерес и доверие към българската страна като партньор в един подобен процес, което е изключително сериозна тема. По отношение на това, което каза и министър Станков, и министър Петкова. Вие имате своята добавена стойност в енергетиката и никой не отрича успехите, които са постигнати от Вас като министри, но и двамата казвате, че Вие именно в качествата на министри сте допринесли толкова много и сте постигнали тези резултати, включително в конкретни преговори за търсене и добив в блок „Хан Аспарух“. Ами хайде да оставим тогава министъра на енергетиката да си свърши работата, което, вярвам, че, тя ще направи, а вече да търсим от нея резултатите и информацията текущо. Не виждам никакъв проблем пред подобно искане, но преди всичко да стъпим на здрава основа, защото се касае за конкретна сделка и конкретни действия. Да дадем време на Министерството и на Българския енергиен холдинг да направят стратегия, необходимите технически, икономически, финансови и всякакви други анализи, за да ни кажат едно подобно влизане в подобно участие – придобиване на права в процентен дял, къде стоим икономически и финансово, кога изтича това разрешение за търсене и проучване и какви са следващите стъпки по отношение придобиване правото на добив при открити залежи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ и възглас: „Браво!“)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Петрова, успехите, за които споменахте – в енергетиката, сме ги постигали заедно, тъй като Вие също бяхте част от екипа в рамките на Министерството на енергетиката, когато аз бях министър и когато господин Станков беше министър на енергетиката, така че можем да говорим за споделени успехи. Вие знаете през какви битки сме преминали, така че се радвам, че оценявате и не сте забравили всичко това. Вие споменахте, че тук става дума за действия. Те политиките се изразяват чрез определени действия, които един Министър трябва да извърши. И аз като бивш министър на енергетиката знам, че няма нищо по-добро от това да имаш и подкрепата на парламента, на целия парламент. Няколко пъти в българския парламент са вкарвани решения, които са свързани с българската енергетика, и те са се ползвали с подкрепата на всички политически сили в парламента, без значение на техните политически пристрастия. Така че енергетиката е преди всичко, освен стратегически отрасъл в икономиката на страната, енергетиката е и национална сигурност. Ето защо смятам, че всички трябва да се обединим около това и да търсим наистина решение България да се възползва от възможностите, които се отварят пред нас. Благодаря Ви.

Господин Станков, като вносител ще се обърна към Вас, макар че и към цялата зала. Естествено, това България да участва в добива и в разработването, в проучването на собствените си природни ресурси е част от политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние винаги го адмирираме. Но дяволът, както винаги, е скрит в детайлите и в случая ние няма да можем да подкрепим това Ваше решение. Естествено, Вие търпите и критика. Втората точка от Вашето предложение, която е за това министърът на енергетиката да изготви стратегия за участието на Република България в търсенето и проучването на нефт и газ в Черно море. Учуден съм, че такава стратегия ние досега нямаме, тоест как функционира нашето Министерство на енергетиката без стратегия? Изобщо не знае какво прави относно проучването и добива на петрол и газ в Черно море. Казвате, че ние сме взели 10% от „Хан Крум“, получили сме 600 милиона барела петрол срещу нищо, ама... Всъщност тези 600 милиона барела, те са в земята. Ние не сме получили нищо от тях, освен едно обещание. Освен това ми липсва чисто житейската и пазарната логика. Ако действително това находище има големи количества природен газ, защо, по дяволите, „Шел“ ще ни го продадат? Не разбирам и на каква цена ще ни го продадат. Ако наистина има търговски потенциал, най-вероятно цената ще е твърде висока, за да участваме изобщо и да я закупим. Има и нещо такова. Вие като министър на енергетика би трябвало да знаете, че от 100 проучвания за газ, по-малко от десет – седем или осем единствено, достигат до търговска употреба. Какъв е шансът това да е точно нашето находище? И наистина, ако то е сред тези златни седем-осем процента, защо някой би ни го продал? Тази логика ми убягва. И последно, вече чисто политически. Вие искате да възложим на правителството – на българското правителство, да участва в общ проект с турската страна. Както казахте Вие, те държат 100% от турския дял и 35% от българския.

33%.

Тоест 33. Окей. Реално ние ще получим един нищожен дял, но ставаме ортаци с турците. Това правителство, във връзка с предстоящите президентски избори – самото мнозинство, получи такова мнозинство с помощта на гласовете от Турция. Ясно е, че нашият премиер е в някаква много силна обвързаност или много силна зависимост с Ердоган. Аз не бих искал ние да влизаме в някакъв вид съдружие, при положение че ние в момента сме наведената страна и най-вероятно от това съдружие ние няма да излезем на печалба, ами точно обратното, ще се повтори скандалът с „Боташ“, тоест ние ще дадем много срещу нищо и не виждам как бихме могли от ВЪЗРАЖДАНЕ да купим тази котка в чувал. Няма как да подкрепим. Иначе принципно – да, България трябва сама да експлоатира своите ресурси, но това трябва да става при наш контрол, тоест минимум 51%. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дренчев! Вие, ако не се лъжа, сте или икономист, или финансист по образование и много добре знаете защо биха допуснали, всяка една компания защо би допуснала, държавата като съдружник в търсене и проучване на подземни богатства, в каквито и друг тип дейности – защото това дава още по-голяма стабилност на проекта. Това дава възможност и самите банкови институции, които ще финансират впоследствие изграждането на инфраструктурата. Дай боже, тя да стигне до българска територия. Тя ще е мултимилиардна инфраструктура, когато държавата е вътре и лихвените проценти, и въобще самата стойност на проекта изглеждат по коренно различен начин. Това дали процентите ще са 10, 20, 50, 100 зависи от преговарящата страна. Зависи от преговарящата страна. Другото, което искам да Ви кажа. Вашата партия винаги е подкрепяла това колкото се може държавата сама да проучва своите природни ресурси. Именно по наше време – правителството „Желязков“, стартирахме процедура по търсене и проучване, от страна на държавата, заедно с Българската академия на науките, в концесионната площ на „Мини Марица-изток“ на редкоземни елементи. Редкоземните елементи, които ще дадат много по-голяма добавена стойност, ако ги има в самата концентрация, която е търговски обосновано да се извличат. И държавата да бъде там, не да бъде частна компания. Така че това, още веднъж, е основата, която полагаме. Не може от днес за утре държавата както и Турция да си закупи n на брой кораби и да започне определени дейности. Ние трябва да създадем потенциала това да се случва – кадрите, възможността да се научим с големите на масата за най-добрите технологии. Именно това предлагаме тук. Не предлагаме нещо по-различно. И това е нещо устойчиво. Има и други свободни блокове в Черно море. Държавата в момента, чрез „Български енергиен холдинг“, който изгради този потенциал, не само за миналата година в държавната хазна от „Български енергиен холдинг“ сме внесли над 800 млн. лв. Търсенето и проучването на първия етап в „Хан Тервел“, на година, на холдинга няма да струва някаква съществена сума. Сондажите, които се провеждат в „Хан Аспарух“, струваха в рамките на около 30 милиона, ако не се лъжа, за два или три сондажа, които се направиха поредно един след друг. Така че българската държава трябва да е готова да даде тези дребни средства, когато насреща стоят милиарди като бъдещи инвестиции на територията на страната, милиарди като концесионна такса и милиарди като дивидент от страна на държавното дружество, което като финансов холдинг – „Български енергиен холдинг“, знаете, и с решение сега на Министерския съвет ще внесе 85% от междинния си дивидент в хазната. Така че няма нищо по-хубаво от това нещо. Благодаря Ви.

Господин Станков, точно в доверието е проблемът. Да, ние искаме държавата сама да експлоатира своите ресурси, но аз имам проблем с доверието. Първо, нямам доверие в това, че Вашите мотиви са чисти и имам едно съмнение, че „Шел“ просто искат да се отърват от част от проекта и да прехвърлят отговорността и разходите върху българската държава. И второ, нямам доверие в сегашното правителство, че може да участва печелившо, като миноритарен съдружник с турската страна. Считам, че има зависимост между сегашния премиер и турското правителство и считам, че ние няма да можем да бъдем печеливши от едно такова съдружие. Най-вероятно разходите ще бъдат за нас, печалбите ще бъдат другаде. И пак искам да напомня, по-малко от 10% от този тип проучвания стигат до някакъв търговски добив и до печалба, така че шансът е срещу нас с повече от 93%. Благодаря.

Аз искам да го прочета, защото искам да направя редакция.

Изключително Ви благодаря, госпожо Председател. Действително права сте, че в бързината не прочетохме Решението. Ще прочета оригиналното внесено решение – Проект на решение, от мен и от колегите. „Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на министъра на енергетиката да проведе преговори за условията и реда, при които „Български енергиен холдинг“ ЕАД да придобие дял от правата и задълженията по Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-26 Хан Тервел“ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Възлага на министъра на енергетиката да проведе преговори за условията и реда, при които „Български енергиен холдинг“ ЕАД, да придобие дял от правата и задълженията по Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-26 Хан Тервел“. 2. За целите на т. 1 министърът на енергетиката да изготви стратегия за участието на Република България в търсенето и проучването на нефт и газ в Черно море, включваща решения по отношение на действащите към момента договори за търсене и проучване. 3. Дейностите в изпълнение на т. 1 и т. 2 да приключат в срок до 4 месеца. 4. За напредъка по изпълнението на т. 1 и т. 2 министърът на енергетиката да представи на Народното събрание ежемесечен доклад, а при приключване на дейностите да представи окончателен доклад. 5. Решението влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“.“ Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, бих желал в рамките на процедурата да направя следните редакционни предложения. След заглавието „Решение за…“ вместо „възлага на“ „препоръчва на министъра на енергетиката да проведе преговори“ и така нататък. И в т. 1 „възлага на министъра“ да се промени на „препоръчва на министъра на енергетиката да проведе преговори“. Благодаря Ви много.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! По начина на изказванията на колегите от „Прогресивна България“ очаквах, че гласуването от Ваша страна ще бъде по този начин. Спестих по време на изказванията следното нещо: Днес сме 1 септември. Знаете ли с какво ще остане тази ключова дата в сърцата на българския бизнес, особено на тежката индустрия – стомана, торове и така нататък? Че вдигнахте днес цената на газа с 46% за българския бизнес! Едни такива действия с подкрепянето на това решение щяха да Ви дадат шанс оттук нататък държавата да разполага с повече инструменти, за да държи в бъдеще цената на газа ниска за българските граждани и за българския бизнес. Повтарям още веднъж – 46% днес вдигнахте цената на газа за българската индустрия! 46% от 39 евро го вдигнахте с близо 18 евро! Така че сами си направете сметката оттук нататък как продължава българската енергетика! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)