3 September 2026

Браво!

Благодаря, госпожо Председател. Миналата седмица станахме свидетели на няколко офанзиви, които имаха за цел поредната реабилитация на фашизма в нашата страна и които, разбира се, за съжаление, не са се превърнали в нещо, което е инцидентно, а по-скоро правило, което се задава през последните няколко години, особено след 2021 г. В миналата седмица на първо място може да отбележим вторник, когато от Факултета по славянски филологии в Софийския университет излязоха с една политическа декларация, разписана от деканката на факултета Амелия Личева. Както е добре известно, и Софийският университет, и всички останали академични структури в нашата страна са деполитизирани. Това не пречи обаче на госпожа Личева да излезе с една политическа декларация от името на Факултета по славянски филологии към най-титулуваното висше учебно заведение у нас Софийския университет, с което госпожа Личева иска, цитирам: „Да се спрат и да се ограничат всякакви контакти с руски издателски и литературни структури.“ Сиреч, иска се забрана на руската литература в България, което, между другото, не е прецедент, тя вече веднъж е била забранявана в годините, в които България е съюзник на Третия райх по време на Втората световна война. Разбира се, има и още по-сериозна стъпка, която тогавашната българска държава не предприема. Да видим дали сегашната българска държава ще предприеме, водена от преподаватели в Софийския университет. Следващата стъпка, разбира се, е да се горят книги, което е утвърдена фашистка и нацистка практика. Така че, може би, остава да видим как преподаватели в Софийския университет, начело с деканката на Факултета по славянски филологии Амелия Личева, призовават и това. Ще бъде абсурдно, невероятно е, честно казано на мен не ми се вярва, но не ми се и вярваше академични личности да призовават за ограничаване и за забраняване на чужда литература. Забележете! Нещо, което, пак повтарям – нашата страна се е случвало само и единствено по времето, когато бяхме съюзници на нацистка Германия. На коя нацистка страна в момента сме съюзници, че в България надига глава фашизмът отново за пореден път? И тук е моментът да попитаме: от друга страна, преподавателите, които пък преподават руска литература в същия този Факултет по славянски филологии, където има катедра руска литература, те съгласни ли са с това тяхната катедра да бъде, на практика, разтурена? Съгласни ли са с това да не се преподава руска литература вече? Или, от друга страна, може би никой не ги е питал, а самата Амелия Личева е направила нещо, което е изцяло на нейна глава. Тъй като Софийският университет е автономна структура, както е според Закона за висшето образование, ние тепърва ще задаваме своите въпроси както към настоящата ректорка, така и към министъра на образованието, който пък от своя страна е бившият ректор на Софийския университет. Ще искаме да получим информация за тази абсолютно безпрецедентна политическа позиция на един факултет, зад която прозира политическата намеса на една или може би две политически сили, представени в парламента. Ще искаме да получим информация дали това е нещо, което е редно, защото, ако е редно, би следвало да очакваме и някакви други позиции, които обаче да бъдат в обратната теза – да искат да забраняват други литератури. И какво ще правим – ще се замеряме с горящи книги в аулите на университетите?! Натам ли ни тикат фашистите в момента в Софийския университет? Но това не беше единственото нещо, което се случи миналата седмица. Два дни по-късно маргинална, никому неизвестна псевдогражданска организация, изведнъж реши, че Никола Вапцаров е враг. Никола Вапцаров бил спорна личност и поиска ултимативно от Министерството на културата да премахне държавната награда „Никола Вапцаров“. По принцип, когато епигоните се опитват да приличат на своите предшественици, предизвикват само и единствено присмех и подигравки. Но когато интелектуални пигмеи замерят с кал и камъни титаните на миналото, освен присмех и подигравки, предизвикват и презрение, и омраза. Само че не бива да пренебрегваме първите попълзновения на фашизма в нашата страна, защото, пак ще кажа, за пореден път, уви, това не е изключение. Това е просто поредица от дълги подобни практики, които се случват в нашата страна. И за съжаление, те се приемат безкритично от по-голямата част от представителите на така наречените медии, които отразяват безкритично това. Какво остава оттук насетне да очакваме – същите тези представители на псевдограждански организации да започнат да искат да изхвърлят български писатели от учебната програма?! Между другото, това се случва през последните десетилетия, не само в последните няколко години, и периодично нашата литература се чисти, чисти, чисти, в резултат на което една голяма част от съкровищницата на българското литературно наследство е опразнена, поне в българските учебници. Ако нашите деца искат да се запознаят със стойностни произведения на българските литературни класици, те трябва да ги търсят извън учебниците, защото по-голямата част от тези произведения вече са премахнати. Разбира се, с мотива: да не натоварваме много българчетата; нека да не учат примерно в четвърти, пети, шести клас, хайде, пети и шести клас; нека да не учат „История славянобългарска“, тя е много сложна, да я учат по-нагоре; нека да не учат други песни, нека да не учат произведения поетични – те са много сложни, децата не ги разбират, нека като пораснат, като станат на 30, 40 години, тогава да ги учат, ако въобще искат. Удивителен завършек на тази профашистка седмица миналата година сложи обаче най-неочаквано правителството на Румен Радев, което в петък обяви, че приема Проект за поправки в Наказателния кодекс, с които неспазването на санкциите срещу Русия се превръща в криминално престъпление. Сиреч, то ще бъде наказвано с глоба или затвор, както се наказват всички криминални престъпления. Според последния пакет санкции, приет от Европейския съюз, дори организираната екскурзия в Русия вече се превръща в престъпление. Нещо, което, между другото, дори по време на комунистическия режим в България не е съществувало. Но Европейската комисия надмина в това отношение комунистическите държави, а сега виждаме, че правителството на Радев ще криминализира посещенията, туристическите посещения в Русия. Остава само да видим и чакаме с нетърпение този проект да бъде внесен в парламента, за да видим какви точно са наказанията, колко точно затвор ще се присъжда, какви ще бъдат глобите, дали няма да има и други наказания – принудителен труд, бичуване с камшици, не се знае. Остава само и единствено да наблюдаваме и да видим докъде ще стигне правителството на Румен Радев в коленопреклонното си поведение спрямо урсулите в Брюксел. И тъй като миналата седмица, когато коментирахме този въпрос, стана дума и за едно друго престъпление, отново извършено от неонацисти, едно престъпление, за което тогава министър-председателят Радев каза нещо много точно, между другото, то е точно, защото повтаряше думи на ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, преди това той каза, че когато се бориш с антифашистки паметници и когато ги сваляш и унищожаваш, естествено е да очакваш под една или друга форма реставрация на фашизма. И то е така, в България върви реставрация на фашизма. Имаме профашистки сили в нашия парламент, няколко. Само че когато си казал „а“, трябва да кажеш и „б“. Ако приемем, че премахването на антифашистките паметници е нещо, което е лошо, следователно тези паметници трябва да бъдат възстановени. Инициативен комитет, подкрепен и от ВЪЗРАЖДАНЕ, събра подписи, които бяха внесени в деловодството на Министерския съвет преди два дни, с които се иска възстановяване на тези незаконно премахнати от профашистките власти в България антифашистки паметници, сред които е Паметникът на Съветската армия. И сега тук е големият тест за достоверност на твърденията на Румен Радев. Ако приемем, че той действително мисли това, което казва миналата и по-миналата седмица, би следвало да предприеме действия, за да се възстановят тези паметници, тъй като зависи само и единствено от неговата власт – не от парламента, не от Столичната община, не от която и да било друга община. Зависи само и единствено от държавната изпълнителна власт, сиреч от правителство на републиката, тоест зависи от министъра-председателя Румен Радев. Ако Румен Радев е говорил истината, а не за пореден път да прави, цитирам: „ала-бала“, със своите избиратели, трябва да предприеме незабавни действия в посока възстановяването на този и на други още незаконно премахнати антифашистки паметници, за да покаже, че действително няма да има толерантност към фашизма, нацизма и профашистките поведения в парламента и в определени парламентарни фракции. В противен случай, ако не го направи, ако не предприеме действия, ще означава, че за пореден път е излъгал своите избиратели. Това няма да е новина. Аз съм готов да се обзаложа, че Радев няма да направи нищо в тази посока, няма да предприеме действия за възстановяването на незаконно сваления Паметник на Съветската армия, както и на други такива паметници, и всичко ще си остане само и единствено в сферата на ала-бала, цитирам риториката на бившия президент, настоящ министър-председател. Само че българските избиратели не са слепи и не са глухи. Те виждат, много добре си правят сметката и повярвайте ми, скоро ще я връчат както на министър-председателя, така и на неговото парламентарно мнозинство. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 43, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала доктор Владимир Васев Даскалов, кандидат за управител на НЗОК, и господин Станимир Боянов Михайлов, кандидат за управител на НЗОК.

Уважаема госпожо Председател, на основание Раздел VI, т. 2 от Процедурните правила и предвид че докладът на Комисията е предоставен на народните представители на 26 юни 2026 г., ще го представя в резюме. „ДОКЛАД относно изслушване на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документи и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 29 юли 2026 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2026 г.) На свое редовно заседание, проведено на 27 август 2026 г., Комисията по здравеопазването проведе изслушване на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 29 юли 2026 г., (обн., ДВ, бр. 70 от 2026 г.), наричани по нататък Процедурни правила. Председателят на Комисията по здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов информира народните представители, че в определения срок в Деловодството на Народното събрание от парламентарните групи са постъпили предложения за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на внасянето им, както следва: 1. Предложение от парламентарната група на „Прогресивна България“ с вх. № 52-652-49-3/11 август 2026 г. за кандидатурата на доктор Владимир Васев Даскалов. 2. Предложение от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ с вх. № 52-652-41-2/12 август 2026 г., за кандидатурата на господин Станимир Боянов Михайлов. Професор Ангелов уточни, че към предложенията за управител на НЗОК, внесени от парламентарната група на „Прогресивна България“ и от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, са приложени всички документи съгласно изискванията на Раздел I, т. 2 от Процедурните правила. При извършване на проверката на представените документи на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса Комисията по здравеопазването установи, че постъпилите предложения за кандидат за управител на НЗОК с вх. № 52 652 49 3/11 август 2026 г. и с вх. № 52-652-41-2/12 август 2026 г. и представените към тях документи отговарят на извикванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и че предложените кандидати – доктор Владимир Васев Даскалов и господин Станимир Боянов Михайлов, отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Закона за здравното осигуряване. Въз основа на извършената проверка Комисията по здравеопазването с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъде допуснат предложеният кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса доктор Владимир Васев Даскалов, тъй като представените с предложението документи отговарят на изискванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и кандидатът отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Закона за здравното осигуряване. Въз основа на извършената проверка Комисията по здравеопазването с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъде допуснат предложеният кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса господин Станимир Боянов Михайлов, тъй като представените с предложението документи отговарят на изискванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и кандидатът отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Закона за здравното осигуряване. Изслушването на предложените кандидати се проведе по реда на Раздел V от Процедурните правила, като с цел осигуряването на пълна публичност и прозрачност при избора на управител на Националната здравноосигурителна каса заседанието беше излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание. В съответствие с разпоредбите на Раздел V, т. 1 от Процедурните правила кандидатите за управител на НЗОК бяха представени от вносителите на съответните предложения и изслушани от Комисията по здравеопазването по азбучен ред на собствените им имена съгласно списъка по Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила. Кандидатурата на доктор Владимир Васев Даскалов за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложен от парламентарната група на „Прогресивна България“, беше представена от доцент доктор Георги Илиев. В своето изложение доктор Даскалов посочи, че управлението на НЗОК изисква безупречна екипна работа. Доктор Даскалов посочи, че управлението на Националната здравноосигурителна каса е поемане на отговорност за най-чувствителния обществен капитал – доверието и здравето на нацията. Неговата амбиция е не просто да балансира едни счетоводни таблици, а да гарантира, че зад всяко похарчено евро стои спасен човешки живот, предотвратено усложнение и справедливо възнаграден труд на медицинските специалисти. Той уточни, че само с общи, надпартийни усилия и строг експертен контрол може да се изгради системата, която българското общество заслужава. В изпълнение на Раздел V, т. 5 от Процедурните правила доцент Илиев представи в резюме становищата и въпросите към кандидатите за управител на НЗОК, постъпили в Комисията по здравеопазването от лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от Българската асоциация на зъботехниците и Синдиката на административните служители „Подкрепа“. В хода на изслушването народните представители поставиха конкретни въпроси. Доктор Даскалов отговори конкретно и изчерпателно на всички поставени въпроси, както от страна на лицата по чл. 89, ал. 4, така и на народните представители. Кандидатурата на господин Станимир Боянов Михайлов за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложена от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, беше представена от академик Николай Денков. В началото на своето изложение господин Михайлов очерта основните си приоритети при избора му за управител на НЗОК през месец юли 2023 г. и степента на тяхното изпълнение по времето на неговия мандат. Господин Михайлов подчерта, че с изпълнението на горепосочените мерки ще се въведат механизми, условия и ред за по-справедливо разпределение на парите за здраве, с което ще се осигури намаляване на доплащането от страна на пациента, по-голяма удовлетвореност от използвана здравна услуга и адекватно заплащане на труда на медицинския персонал в лечебните заведения. Доцент Илиев информира народните представители, че по отношение на кандидатурата на господин Станимир Михайлов са постъпили становища от Синдиката на административните служители „Подкрепа“ и Българската асоциация на зъботехниците. В хода на изслушването членовете на Комисията по здравеопазването поставиха конкретни въпроси. Господин Михайлов отговори конкретно и изчерпателно на всички поставени въпроси както от страна на лицата по чл. 89, ал. 4 от ПОДНС, така и на народните представители. Преди да представи проектите на Решение за избор на управител на НЗОК, които ще бъдат приложени към доклада на Комисията по здравеопазването съгласно изискванията на Процедурните правила, доцент доктор Георги Илиев информира народните представители, че съгласно действащата разпоредба на чл. 19, ал. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване управителят на Националната здравноосигурителна каса се избира от Народното събрание за срок от пет години. Той поясни, че в чл. 19, ал. 5а от Закона за здравното осигуряване изрично се посочва, че при предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК Народното събрание избира нов управител за остатъка от мандата по чл. 19, ал. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване. Мандатът на предходния управител на НЗОК е за срок от пет години, считано от деня на приемането на Решението съгласно Решение за избор на управител на НЗОК, прието от Петдесет и първото народно събрание на 20 март 2025 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2025 г.) Във връзка с горепосоченото в текста на проектите на решение към доклада на Комисията е посочено, че управителят се избира с мандат до 20 март 2030 г. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да проведе разисквания и да гласува по реда на Раздел VI от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 29 юли 2026 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2026 г.), предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса по списък съгласно Приложение № 1 и прилага съответните проекти на Решение за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса за всеки един от кандидатите съгласно Приложение № 2 и 3, както следва: Списък на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, които са допуснати до изслушване в Комисията по здравеопазването, изготвен на основание Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 29 юли 2026 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2026 г.) 1. Владимир Васев Даскалов 2. Станимир Боянов Михайлов Приложение № 2 Проект! РЕШЕНИЕ за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 19, ал. 5а от Закона за здравното осигуряване РЕШИ: 1. Избира Владимир Васев Даскалов за управител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 20 март 2030 г. 2. Решението влиза в сила от деня на приемането му.“ Приложение № 3 Проект! РЕШЕНИЕ за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 19, ал. 5а от Закона за здравното осигуряване РЕШИ: 1. Избира Станимир Боянов Михайлов за управител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 20 март 2030 г. 2. Решението влиза в сила от деня на приемането му.“

Доктор Даскалов е завършил висше медицинско образование през 1988 г. във ВМИ – Пловдив. През 2012 г. надгражда квалификацията с втора магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт в Медицинския университет в София. Професионалният му път на клиницист е свързан с непрекъснато научно и практическо усъвършенстване. През 1994 г. завършва специализация по обща хирургия, изграждайки дългогодишна практика и профилиране в сферата на коремните и лапароскопските интервенции, а през 2005 г. защитава и втора специалност по военнополева хирургия. Дългогодишният му клиничен и научен път е тясно свързан с Военномедицинска академия, където преминава последователно през всички стъпала на йерархията – от асистент в Клиниката по коремна и ендоскопска хирургия през Катедрата по хирургия до главен асистент в Катедрата по спешна медицина и коремна хирургия. През 2011 г. поема ръководството на операционен център във ВМА, управлявайки комплекс от над 20 операционни зали. Тази отговорна позиция изгражда у него стратегическо мислене и умение за бързо вземане на решения при критични ситуации. Професионалният му профил е допълнително разширен чрез специализации по стандартите на НАТО за управление на кризи и медицинска логистика във водещи бази в Нидерландия и Германия. Преминал е и редица специализирани курсове по лапароскопска и миниинвазивна хирургия във Франция и Австрия. Доктор Даскалов има активна преподавателска дейност, съавторство в монографии и над 70 научни публикации в български и чуждестранни издания. През 2013 г. успешно защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление „Медицина“. Професионалният му профил се допълва и от доказан опит в управлението на структуроопределящи за страната лечебни заведения. Административният му път започва през 2021 г. като заместник-директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – една от най високотехнологичните и комплексни университетски болници в страната, като от 13 април до 25 ноември 2022 г. той е и председател на съвета на директорите на Специализираната болница за активно лечение на хематологичните заболявания. Неговата успешна дейност като здравен мениджър намира потвърждение по време на управлението му в УСБАЛ по онкология „Професор Иван Черноземски“, където застава начело като изпълнителен директор след проведен конкурс през декември 2022 г. Към настоящия момент доктор Даскалов продължава своята административна дейност като част от ръководството на УСБАЛ „Академик Иван Пенчев“, където е избран чрез конкурс за независим член и председател на съвета на директорите. Доктор Даскалов притежава безупречна репутация и доказан управленски опит. Дълбокото познаване на спецификата в сектора и реалните потребности на здравеопазването са ключов фактор, гарантиращ прозрачно управление на публичните средства. В заключение – гореизложеното дава основание и убеденост на политическата група на „Прогресивна България“ да предложи и защити кандидатурата на доктор Владимир Васев Даскалов за управител на Националната здравноосигурителна каса.

Благодаря, госпожо Председател. За мен е наистина удоволствие да представя господин Станимир Боянов Михайлов като кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса. Той притежава цялата експертиза, която е необходима, и е също така и опитът да бъде успешен управител на една от най-важните институции в нашата здравна система. Нека да обърна внимание, че по същество това е финансова институция, която всяка година разпределя над 5 млрд. евро в страната, и от нейното функциониране зависи здравето буквално на всеки български гражданин. Господин Станимир Михайлов има образование като икономист и финансист със степен „магистър“ с призната квалификация и сертификат за правоспособност на брокер на ценни книжа и професионален сертификат за успешно завършен специализиран курс по финансов и кредитен анализ от Международния банков институт със съдействието на Българската народна банка. Освен това той има професионална квалификация и по здравен мениджмънт, получена от Университета за национално и световно стопанство. През годините господин Михайлов е бил последователно прокурист, икономически директор и изпълнителен директор на „Токуда банк“, след това изпълнителен директор на „Инвестбанк“. Бил е член на Управителния съвет и в двете институции, отговарял е за стратегическото и бизнес планирането в съответните управителни съвети, бил е председател на Бюджетната комисия, а също така и председател на кредитните съвети и в двете институции. Той има богат опит и в здравното осигуряване. Бил е член на Управителния съвет на „Токуда Здравноосигурителен фонд“. След това е председател на Съвета на директорите на болница „Лозенец“, а от юли 2023 г. до април 2024 г. той е и управител на Националната здравноосигурителна каса. През всичките тези години и през всичките тези позиции той има безупречна репутация като човек, който е отдаден на работата си и няма никаква сянка на съмнение, че ще направи това, ако бъде избран отново. Аз бих искал накрая да използвам девиза на „Прогресивна България“ от тази кампания, с която те спечелиха изборите. Ако той бъде избран, господин Михайлов със сигурност е готов, може би и успял, и от Вас зависи дали ще го натоварите с тази отговорност. Аз се отнасям с огромно уважение и към другия кандидат за управител на Здравноосигурителната каса, доцент Даскалов, но нямам съмнение, че от двамата кандидати този е много по-подготвен и много по-бързо ще влезе във функциите, които трябва да изпълнява управителят. Затова моят призив към Вас е – нека да не правим експерименти, да подкрепим господин Михайлов. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес не избираме човек – избираме експерт, който ще отговаря за над 5 млрд. евро годишно за мандат до 20 март 2030 г., тоест мандат, който ще надживее този парламент. Затова ще говоря за критерии, а не за симпатии, и ще стъпя на онова, което самите кандидати казаха в Комисията. Първо дължа уважение към доктор Даскалов. Пред Комисията се яви лекар с почти 40 години клиничен стаж, с две хирургични специалности и с ръководство на четири лечебни заведения. Уважавам тази биография без всякакви уговорки. Идеята му общопрактикуващите лекари да консултират пациентите за отказване от тютюнопушенето е отлична и като пулмолог съм последният човек в тази зала, който би я подценил. Но при изслушването той каза и три неща, които залата трябва да чуе отново. На мой въпрос той сам потвърди, че целият му професионален път, по неговите думи, е от другата страна на бариерата – от страната на изпълнител, а не на купувач. На въпрос кой нормативен акт пречи на Касата да работи по-добре, отговори, че в момента не може да посочи конкретен документ. А на въпроса на академик Денков за конкретен план за контрол по месеци отговори, че не познава текущото състояние на системата, не може да поеме ангажимент със срокове и се нуждае от малко време. Много ценя тази честност, но честността не замества квалификация. Когато кандидат за управител на петмилиарден фонд казва, че му трябва време, това време ще бъде платено от Фонда – всеки месец, от него. Какво чухме от другия кандидат? Изложение, построено върху конкретни разпоредби – чл. 386 от Рамковия договор; чл. 45, ал. 29а от Закона за здравното осигуряване; членове 266а и 266б от Закона за лекарствените продукти, и точно разграничение на правомощията – където е нужна законодателна промяна, той не обеща да я прави сам, а да отправи писмено предложение до министъра. Това е разликата между човек, който познава темата, и човек, който познава институцията. Вместо „малко време“ – конкретни срокове: одит на информационната система в първите месеци; модул за анализ и контрол до шестия месец; и едно вече взето, но неизпълнено решение на Надзора – за електронните договори с лечебните заведения, което, по думите му, може да заработи до месец без допълнителни средства. Това не е визия, това е работен план. Второ – за проверимите резултати. Господин Михайлов е единственият кандидат, който вече е управлявал тази институция, и пред Комисията представи числа, а не намерения: около 6 млн. лв. годишно, спестени от контрола по чл. 386; петдесет и две молекули с пълна реимбурсация и 30 хиляди пациенти повече с достъп до терапия; намаление на средната стойност на клинична пътека с между 3 и 30% при диференцирано заплащане. Всяко от тези числа е проверимо в отчета на Касата и в решенията на Надзора. Числата на другия кандидат все още не съществуват. Те ще бъдат следствие и резултат от учебното време. Трето – за единствения аргумент срещу Михайлов, за прекратения му мандат. Да, той беше прекъснат, и то от тази зала, и Конституционният съд обяви това решение за противоконституционно. Този аргумент не тежи върху кандидата, а тежи върху парламента. И тук стигам до отговорността. От 2023 г. нито един управител на НЗОК не е изслужил мандата си докрай – две прекратявания с решение на тази зала и едното противоконституционно, една оставка заради оттеглена политическа подкрепа. Затова днес мнозинството не гласува само име, то поема отговорност за последиците – и ще ги назова, за да останат в стенограмата. Първо – Комисията отхвърли изискването за концепция за дигитализация, но кандидатът, който няма да изберете, вече Ви даде мярката: модул за контрол до шест месеца, електронни договори до месец. По тази мярка ще оценяваме и този, който ще бъде избран. Второ – надлимитната дейност, лекарственият разход и прякото доплащане от пациентите. Ако след 12 месеца тези показатели се влошат, няма да питаме управителя – ще знаем, че отговорността е тук, в тази зала. Трето – поема ли мнозинството ангажимент този мандат да бъде изслужен, или след шест месеца пак ще гледаме процедура за предсрочно прекратяване? Меритокрацията не е лозунг, тя е просто правило. Когато единият кандидат има проверени резултати и работен план, а другият сам казва, че му трябва време, тогава трябва да се избере този, който има работния план. Ако тази зала избере втория, тя не избира по компетентност и дължи на пациентите да им каже по кой критерий е избрала. Ще подкрепя кандидатурата на господин Михайлов не защото не уважавам доктор Даскалов – напротив, уважавам го изключително много – а защото уважавам разликата между клиничен опит и осигурителна експертиза. Тя не е въпрос на достойнство, тя е въпрос на съответствие с длъжността. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Днес имаме важен избор – избор на човек, който ще управлява Националната здравноосигурителна каса в продължение на пет години – евентуално, защото опитът и историята показват, че последните няколко кандидата не можаха да си изкарат мандатите поради една или друга причина. Като говорим за управител на Здравноосигурителната каса, трябва да стане ясно, че този човек трябва, на първо място, много добре да си разбира от работата. На второ място, трябва да е изключително отговорен и човек, който трябва да стане ясно на цялото общество, че е готов да се бори с така наречената от същото това общество бяла мафия. Защото големите схеми, големите кражби, големите далавери се извършват през Здравната каса по един или друг начин. И това през годините ставаше ясно с изнесена информация както и от управители на Здравната каса, така и от служители, така и от много други хора, които са в системата. Злоупотребите са огромни. По различни източници наближават един милиард, един милиард, между 1 млрд. лв. и 2 млрд. лв. дори. Така че изборът на този управител е изключително важен. Сега, когато започна изслушването в Комисията по здравеопазването, аз, честно казано, очаквах в залата да нахлуят двамата заместници на Атанасов, Мирчев и Божанов, защото, когато се избираше подуправителят на Здравната каса, двамата влезнаха в залата и направиха едно прокурорско разследване вътре, нещо като съдебно дело, не знам как да го определя, към кандидата за подуправителя Меджидиев.

Меджидиев.

Меджидиев, да. И господин Божанов, чудесно е, че се върнахте в залата, може да вземете отношение. Беше така, не забравяйте, не казвам някаква лъжа. И очаквах да нахлуете отново, господин Божанов, в залата. И викам – сега ще се избира управител, сигурно на кръстосан разпит ще го подложат човека. Естествено обаче не стана така. Може би очаквах дори цялата Ви парламентарна група да докарате. Все пак управител ще се избира. Само че не стана така. Защо не стана така? Ами, защото се оказва, че доктор Владимир Даскалов е бил кандидат на ПП-ДБ през лятото на 2025 г. и е предложен от общинските съветници на ПП-ДБ Саад Алуани и Бойко Димитров пред Общински съвет – София. Това, между другото, депутатите на „Прогресивна България“ да слушат внимателно, защото след малко ще изберат точно този човек. Тази кандидатура е предложена от тези двама депутати, тоест общински съветници, които, между другото, Саад Алуани, освен че е член на Общинския съвет, той е и член на Националния съвет на партията „Продължаваме Промяната“. Бойко Димитров, освен че е общински съветник и председател на групата на ПП-ДБ, е от Изпълнителния съвет на „Да, България“. Тоест това предложение господин Даскалов от ПП-ДБ да бъде част от Управителния съвет на МБАЛ „Княгиня Клементина“ – тогава, през 2025 г., не е случайно, а е взето с решение на партията, тоест на коалицията на тези две партии. И в момента се пита в задачата: кой подава едно и също име на двете партии – един път на коалицията през 2025 г. на ПП-ДБ, сега същото име се подава на „Прогресивна България“, отново за ключова позиция, вече за управител на Здравната каса. Друг е въпросът в какво състезание участваме! От едната страна имаме кандидат на „Продължаваме Промяната“ в лицето на Станимир Михайлов. От другата страна, имаме кандидат на „Прогресивна България“, обаче той е бил кандидат и на ПП-ДБ. Тоест имаме състезание между кандидат на ПП и кандидат на ПП-ДБ. В общи линии това се получава. Ама, това не е много удобно да се казва. Нека да кажем и нещо за… А между другото – господин Даскалов, нямам мнение за неговите професионални качества, защото явно от биографията му е изключителен професионалист като лекар. Въпросът е като администратор дали ще може да управлява този ресурс и дали ще може да спре кражбите в Касата. Аз, честно казано, от това, което чух в Комисията, се съмнявам, и то дълбоко се съмнявам. Нека да кажем и няколко думи за господин Михайлов, който все пак има огромен управленски опит и качества. Само че той, да не забравяме, е дамгосан с едно много лошо клеймо. Дамгосан е с това, че беше представител на сглобката. Той беше в управлението на Касата, когато управляваше сглобката, подкрепено от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. И беше част от мръсната договорка за създаването тогава на длъжността „подуправител“, за да могат да си удовлетворят претенциите ПП-ДБ в тяхното управление с ГЕРБ и ДПС, когато излъгаха брутално българските граждани. И господин Михайлов пое поста с договорката, че най-вероятно ще се завъртят впоследствие с подуправителя, който ще бъде от ГЕРБ, ДПС, след като се завърти самата сглобка в управлението на Денков-Габриел тогава. Само че когато господин Денков подаде оставка, нещата не се развиха по план, така да се каже. На господин Михайлов му беше взета главата от ГЕРБ и ДПС с наказателна акция в парламента и заради тази причина ние няма как да подкрепим господин Михайлов, защото той е дамгосан от режима на сглобката, така да го кажа. И няма как да подкрепим и тази кандидатура. Така че успех Ви пожелавам в избора между двамата кандидати – единият на ПП в момента, а другия – на ПП-ДБ. Благодаря.

Господин Георгиев, днеска не Ви е ден на ВЪЗРАЖДАНЕ, ми се струва. След абсолютно нелепата декларация сутринта, в която единствената партия в този парламент, която открито подкрепя насилието, има доста характеристики на подкрепяща и фашизма, да атакува Софийския университет… (Оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Сега да излизате и да казвате неща, които нямат нищо общо с истината по отношение на това кой има партийна афилиация, към кого и така нататък. И в първия случай, когато става дума за доцент Даскалов, доктор Даскалов, и в сегашния случай, говорим за експерти. Единствената причина, поради която ги подкрепяме, е това, че имат експертизата. Никой от тях няма партийна афилиация. Никой от тях не е предлаган по партийна линия където и да било. Единственото, което ни интересува е, че България има нужда от най-квалифицираните хора – в единия случай за директор на болница, в другия случай за управител на Националната здравноосигурителна каса. Така че недейте да правите миш-маш от неща, които не са свързани с експертните изисквания към определена длъжност. Ако имахте добър кандидат и в единия, и в другия случай, да ги бяхте предложили. Вместо това, имате само идеологически нападки, които с нищо не помагат в този случай.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Георгиев, искам, когато направите дуплика, да отбележите, че когато някой говори против фашизма, след това някой друг излезе и почне да го защитава, значи този човек е фашист или нацист.

Не, не, това не е квалификация, това е определение. Защото, ако някой критикува някого, който говори против фашизма и нацизма, означава, че той е фашист. Да, нека да го кажем още веднъж и, господин Георгиев, напомнете го в тази зала, защото очевидно във Вашето изказване Вие засегнахте доста болни места в профашистките партии в този парламент. Те не са всъщност профашистки, те са фашистки. Те са нацистки. Включително и това, което показахте и обяснихте много надълго и нашироко за тяхната колаборация – да използвам също един термин от Втората световна война, с ГЕРБ и ДПС, когато бяха едновременно и присъдружен, и обслужващ персонал на ГЕРБ и ДПС, обяснете ги всички тези неща на фашистите и нацистите в парламента си, стига са църкали като съсели! (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Костадинов, така е, когато някой човек реже паметници на хора, които прославят хора, които са се борили срещу фашизма, и когато после празнува това с тортичка – с главите и ръцете на нарязаните паметници, които символизират деца и жени, които са се борили срещу фашизма, то този човек е фашист.

Надявам се, господин Денков, да не си празнува рождения ден днеска по същия начин както тогава, когато нарязаха паметника.

Срещу... (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…за паметника, който символизираше борбата срещу фашизма в България. Господин Денков, не знам на кое казвате лъжа или неправилни внушения тук, при положение че ясно се вижда, че Вие сте представяли този кандидат като Ваш кандидат за работа в общинска болница, в бившата Пета градска. И Вие сте го правили това точно преди една година. Да кажем, че са минали 5 – 10 години, разбирам, ама това е преди една година, точно преди една година. И сега същият този кандидат, заедно с Вашия кандидат, цъфва от „Прогресивна България“ като кандидатура. И сега аз пак питам народните представители от „Прогресивна България“: кой Ви даде този човек като име, като представител, като кандидат? Защото това е техен кандидат на уж така наречените десни сили в българския парламент, току-що уточнихме какви точно са те. Кой Ви даде този кандидат? Защото той е техен кандидат. Ама не заради управленски или не знам какви качества. Защото господин Симидчиев преди малко каза какви са му качествата, лично от техните сили чухме какви са му качествата на този кандидат, определено не са управленски или административни. Да, може да е невероятен доктор. Така че помислете си много добре, когато гласувате след малко.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър на здравеопазването! Аз ще се съсредоточа върху експертността на единия от кандидатите. Днес с Вас обсъждаме избора на управител на Националната здравноосигурителна каса и посоката, в която ще се управлява един от най-чувствителните публични ресурси в държавата, а именно средствата за здравето на българските граждани. В концепцията на доцент Даскалов прочетох изречение, което казва много – болестта няма партийна принадлежност. Това е израз на професионализъм, обществена отговорност и виждане на здравеопазването като надпартиен консенсус и като национална отговорност. Националната здравноосигурителна каса не е просто счетоводна кантора, а стратегически купувач на здравни услуги. Законът за здравното осигуряване определя задължителното здравно осигуряване като управление и разходване на средства за закупване на здравни дейности, а самата каса закупува извършена дейност от изпълнителите на медицинска помощ по вид, обем, цена и критерии за качество и достъпност по чл. 2 от Закона за здравното осигуряване. Това се потвърждава и от действащата уредба, според която НЗОК планира, договаря и закупува медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и съобразно бюджета за съответната година. Подкрепяме концепцията на доцент Даскалов, защото тя дава отговор какъв здравен резултат ще получи българският пациент срещу тези пари, а не само колко средства ще бъдат изразходвани от публичния ресурс. Първото ѝ предимство, според мен, е фокусът върху превенцията и извънболничната помощ. Ако системата плаща за инфаркти, инсулти, късно диагностициране на онкологични заболявания и тежки хронични усложнения, тя има дълг да инвестира в тяхното предотвратяване, защото превенцията не е пожелателна социална мярка, а е най-човешката и разумна бюджетна политика. В този аспект кандидатът насочва своето внимание към ранната диагностика, профилактичните прегледи, детското здравеопазване и контрола на рисковите фактори. Той предлага публичният ресурс да се насочи там, където ще се предотвратят значими заболявания и ще се намалят последващите разходи за тяхното лечение. Второ, преходът от плащане за обем към плащане за качество. Националните рамкови договори по закон съдържат обеми, цени, методика за остойностяване и закупване на медицинска помощ, критерии за качество и достъпност, конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението, както и условията за контрол и санкции по чл. 55 от Закона за здравното осигуряване. Доцент Даскалов предлага законовият инструмент – Националният рамков договор, да бъде използван ефективно, да се заплаща не за отчетена дейност, а за излекуван пациент, предотвратено усложнение, ефективна терапия и реална медицинска дейност. Друго предимство е дигиталният контрол. Информационната система на НЗОК съдържа регистри за осигурените лица изпълнители, специалисти, аптеки с договори с НЗОК, както информация от контролна дейност по чл. 63 от Закона за здравното осигуряване. Изпълнителите са длъжни да представят информация за извършена дейност при условия, ред и обем, определени в Националния рамков договор. Данните могат да се използват за разплащане, закупуване на медицинска помощ, финансов и медицински контрол по изпълнението на договорите по чл. 68 от Закона за здравното осигуряване. Затова електронното отчитане, засичането на дублирани дейности, проверка на несъвместими събития и сигнали за фиктивни хоспитализации не следва да се разглеждат като репресия или наказание, а като защита на пациента, бюджета, коректните лекари и коректните здравни заведения. Четвърто. Пациентът може да получи от НЗОК информация за ползваната от него медицинска и дентална помощ и нейната цена по чл. 64 от Закона за здравното осигуряване и затова електронното изясняване за преглед, изследване или лекарство е разумен механизъм за прозрачност и ранно сигнализиране. Пациентът трябва да вижда какво е ползвано и отчетено в негово име. Концепцията, разбира се, не обещава чудеса, защото ние сме в сферата на обективните показатели и науката, но тя предлага работа през бюджета, Националния рамков договор, информационните системи, анализ на данните, контрола и партньорството с институциите. Уважаеми колеги, концепцията на доцент Даскалов е издържана, защото стъпва върху функциите на НЗОК – планиране, договаряне, закупуване, заплащане, публичност и контрол. Тя е управленски реалистична и консенсусна, защото търси съгласие с Надзорния съвет, Министерството на здравеопазването, съсловните и пациентските организации. Тя е необходима, защото указва, че повече пари сами по себе си няма да излекуват системата, ако няма качество, контрол, превенция и търсен резултат. Подкрепяме кандидатурата на доцент Даскалов, защото в центъра не стои таблица, не стои само клиничната пътека, не стои сухата административна процедура, а стои човекът със своята болка, който чака своето лечение, лекарят, който очаква своето справедливо възнаграждение за честно положен труд, и обществото, което е длъжно да знае къде отива всяко евро от публичния ресурс на Националната здравноосигурителна каса. НЗОК не трябва да плаща за отчетена дейност, а за резултат, не за обем, а за качество. Ние държим системата да лекува, да предпазва, а не да изплаща за отчетена дейност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Първо няколко думи как се стигна дотук. „Демократична България“ внесохме искане за освобождаване на подуправителя на НЗОК Момчил Мавров – символ на корупцията в здравеопазването. Мина известно време – това беше внесено все пак за гласуване заедно с оставката на управителя, и те бяха подкрепени с широко мнозинство в тази пленарна зала. Само че тогава Вашият ДАНС, на управляващите, първо предостави много малко информация във връзка с нарушенията на Мавров и на Стефановски. Няколко листчета, между другото, които бяха разпределени само на председателите на групи, но в тях нямаше информацията, която ние знаем, че я има в ДАНС. След това провалихте изслушване в Комисията за службите на служителя на ДАНС, който сигнализира за натиск за прекратяване на проверки, а Вашият ДАНС смачка неговия сигнал. Между другото, той, доколкото разбирам, е внесъл в Деловодството допълнение на този сигнал. И това всичко са лоши сигнали. Но да минем на настоящия момент. Необходимо е начело на Здравната каса да застанат компетентни и подготвени хора, които могат да удържат на натиск. Да си уважаван лекар, какъвто безспорно е случаят с доктор Даскалов, не е достатъчно и не е достатъчно да си добър управител на НЗОК. Там се изискват много по-различни, допълнителни качества спрямо това да си добър лекар. Там трябва да правиш разлика между осигуряване и застраховане, трябва да си подготвен, но не само това, трябва да можеш да удържаш на натиск. В цитирания пример от колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ аз не бях запознат, между другото, с този случай, ако това беше Вашето внушение. Но се оказа, че докладът е оттеглен, защото доктор Даскалов е оттеглил своето съгласие да бъде кандидат за директор на болница. Нека правим разлика между това да си директор на болница и шеф на НЗОК, да го отбележим, но въпросът тук е дали този отказ е бил под натиск, дали някой е казал: ти няма да станеш там и ако станеш, ще си имаш проблеми, и той да се е поддал на този натиск. От друга страна, имаме гаранция, че Станимир Михайлов – другият кандидат за управител, на натиск не се е поддал. Ако беше така, той нямаше да бъде отстранен от тази зала, от ГЕРБ и ДПС, разбира се, в нарушение на Конституцията, след това потвърдено и от Конституционния съд, но толкова много той им пречеше там да си развиват схемите, че трябваше да го отстраняват през тази зала в нарушение на Конституцията. Освен това компетентността именно в управление на Здравната каса на господин Михайлов мисля, че е безспорна. Отговорността за експериментите, за липсата на посока, е изцяло на управляващите. Вие ще си я носите с днешното гласуване. Ние няма да подкрепим Вашето предложение. Благодаря.

Господин Божанов, не дадохте отговор на един въпрос: защо не дойдохте с Мирчев в Комисията, както направихте за подуправителя? Вие дойдохте, обърнахте такова специално внимание двамата лидери, големи лидери, кандидат-прокурорите на Атанасов, обърнахте такова внимание на подуправителя, а пък сега за управителя никакво внимание. Ама щото е бил Ваш кандидат. И защо този човек, както казвате Вие самият, най-вероятно се е огънал под натиск може би, евентуално, преди малко това заявихте тук от трибуната, ама нека да видим и Вашия кандидат. Тоест всъщност те и двамата са Ваши кандидати. Да видим другия кандидат – Станимир Михайлов, който беше по време на сглобката, беше управител на Касата. Той не се огъва под натиск ли? Така ли? Ами да си припомним тогава някои неща. Той подаде оставка, спомняте ли си? Така. И после оттегли своята оставка. Защо я оттегли? Може би не се огънал на някакъв натиск? Ами аз не съм съгласен, защото Вие го натиснахте да се оттегли. Ами да, защото няма логика. Когато един човек е взел решение да подаде своята оставка, никой на света не може да го накара обратно да се върне, ако не се огъне на натиск. Няма такова решение, разбирате ли? И това показва, че Вие сте го притиснали, за да се върне обратно, или някой друг. Не знам. Вие ще кажете след малко в дуплика, но логиката е такава. Не може ти да си взел решение да си подадеш оставка и след един-два месеца, защото не мина ден-два, мина известно време, и тогава той да си върне оставката обратно. Значи логиката е, че се е огънал на натиск от Ваша страна, защото тогава вече се разтурваше сглобката. Така че, съмнявам се, че може да удържи и той на натиск. Да не говорим, че нещата, които правеше в Касата, не бяха перфектни.

Аз не мислех да влизам в това, ама тази странна посока на разсъжденията как човек, като си е оттеглил оставката, това било значело, че партията, която го е издигнала, или коалицията, го е подложила на натиск, ми е малко странно, но това ми напомни как беше избран Момчил Мавров. С Ваша помощ, господин Георгиев, с Вашето излизане от залата. Въпросът е: Вие бяхте ли подложени на натиск и огънахте ли се, за да бъде избран Мавров? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Мисля, че ще ми стигнат две минути, доколкото здравната тема не е моя тема. Въпреки че от кратко съм в Народното събрание, тук се извъртяха доста голям брой управители и подуправители на Здравната каса. Много проветриво място, както впрочем и стола на госпожа Ивкова, и здравни министри доста се смениха. Предлагат ни периодично или добър лекар, или добър финансист, някаква комбинация от двете. Нито единият, нито другият никога не се справя. И всъщност моето изказване не е изказване, а един призив. От доста време не сме имали и двама кандидати, между другото. Обикновено всички тези конкурси досега са били с един-единствен кандидат. Всъщност човекът, който трябва да избере тази зала на този пост, трябва да бъде морален, честен и смел. Такъв човек ни трябва. Не ни трябва финансист, не ни трябва банкер, не ни трябва лекар. Всички такива вече сме избирали и всички те до един се провалиха. Трябва ни смел човек. Аз съм дал един сигнал на шефа на КПК, когато го избрахме преди един месец, за източване на Здравната каса. Сигнал, който е стоял при управителя на Здравната каса от октомври месец миналата година. Става въпрос за болница „Дева Мария“ в Бургас, за милиони левове източени от Касата. Предишният управител нямаше очи да го види този сигнал. Не посмя. Ако сега ще изберем човек, който отново няма да има очи, той ще се провали и ще си тръгне посрамен, както всички досега. Трябва ни смел човек. Ако Вие сте толкова смел човек, господин Даскалов, това е Вашият пост. Ако не, ще последвате съдбата на всички други. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, на основание чл. 43, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в пленарната зала господин Здравко Панчов Шушков – кандидат за подуправител на НЗОК.

Уважаеми господин Председателстващ, на основание Раздел VI, т. 2 от Процедурните правила и предвид че докладът на Комисията е предоставен на народните представители на 28 август 2026 г., ще го представя в резюме. „ДОКЛАД относно изслушване на предложените кандидати за подуправител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 29 юли 2026 г., обнародвано в ДВ, бр. 70 от 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 август 2026 г., Комисията по здравеопазването проведе изслушване на предложените кандидати за подуправител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 29 юли 2026 г., обнародвани в ДВ, бр. 70 от 2026 г., наричани по-нататък „Процедурни правила“. Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването доцент доктор Георги Илиев информира народните представители, че в определения срок в Деловодството на Народното събрание е постъпило предложение за кандидат за подуправител на Националната здравноосигурителна каса от името на парламентарната група на „Прогресивна България“ с вх. № 52-652-49-4 на 11 август 2026 г. за кандидатурата на господин Здравко Панчов Шушков. Доцент Илиев уточни, че към предложението за подуправител на НЗОК са приложени всички документи съгласно изискванията на Раздел I, т. 2 от Процедурните правила. При извършване на проверката на представените документи на кандидата за подуправител на Националната здравноосигурителна каса Комисията по здравеопазването установи, че постъпилото предложение за кандидат за подуправител на НЗОК с входящ № 52-652-49-4 на 11 август 2026 г. и представените към него документи отговарят на извикванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и че предложеният кандидат господин Здравко Панчов Шушков отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3а и чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване. Въз основа на извършената проверка Комисията по здравеопазването с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъде допуснат предложеният кандидат за подуправител на Националната здравноосигурителна каса господин Здравко Панчов Шушков тъй като представените с предложението документи отговарят на изискванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и кандидатът отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3а и чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване. Изслушването на предложения кандидат се проведе по реда на Раздел V от Процедурните правила, като с цел осигуряването на пълна публичност и прозрачност при избора на подуправител на Националната здравноосигурителна каса заседанието беше излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание. Кандидатурата на господин Здравко Панчов Шушков за подуправител на Националната здравноосигурителна каса беше представена от доцент доктор Георги Илиев. В началото на своето изложение господин Шушков очерта развитието на здравноосигурителната система в България в годините от създаването ѝ до момента. Господин Шушков поясни, че през последното десетилетие бюджетът на НЗОК нараства значително и достига над 5 млрд. евро през 2026 г. Въпреки това нивото на доплащане от страна на пациентите остава високо и над средните европейски стойности, което показва, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си не е достатъчно условие за подобряване на достъпа и ефективността на здравната система. Според него е необходимо прилагането на структурни реформи, свързани с по-ефективен контрол, оптимизация на разходите и пренасочване на ресурси към профилактика и извънболнична помощ. Той уточни, че реформата в здравеопазването следва да бъде насочена не само към увеличаване на публичните разходи, но и към подобряване на качеството, контрола и устойчивостта на системата. Доцент Илиев информира народните представители, че в определения в Раздел II, т. 3 и 4 от Процедурните правила срок в Комисията по здравеопазването не са постъпили въпроси и становища от лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на изслушването народните представители поставиха конкретни въпроси към кандидата за подуправител на НЗОК. Господин Шушков отговори конкретно и изчерпателно на всички поставени въпроси от страна на народните представители. Преди да представи Проекта на решение за избор на подуправител на НЗОК, който ще бъде приложен към доклада на Комисията по здравеопазването съгласно изискванията на Процедурните правила, доцент доктор Георги Илиев информира народните представители, че съгласно действащата разпоредба на чл. 19, ал. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване подуправителите на Националната здравноосигурителна каса се избират от Народното събрание за срок от 5 години. Той уточни, че в чл. 19, ал. 5а от Закона за здравното осигуряване изрично се посочва, че при предсрочно прекратяване на мандата на подуправителя или на двамата подуправители на НЗОК Народното събрание избира нов подуправител или нови подуправители за остатъка от мандата по чл. 19, ал. 1, изречение първо от ЗЗО. Мандатът на предходния подуправител на НЗОК е до 30 ноември 2028 г. съгласно Решение за избор на подуправител на НЗОК, прието от Четиридесет и деветото народно събрание на 30 ноември 2023 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 2023 г.). Във връзка с горепосоченото в текста на Проекта на решение за избор на подуправител на НЗОК към доклада на Комисията по здравеопазването се посочва, че подуправителят се избира с мандат до 30 ноември 2028 г. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да проведе разисквания и да гласува по реда на Раздел VI от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избирането му от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 29 юли 2026 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2026 г.), предложения кандидат за подуправител на Националната здравноосигурителна каса и прилага съответния Проект на решение за избор на подуправител на Националната здравноосигурителна каса, както следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за избор на подуправител на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1, изречение първо от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 19, ал. 5а от Закона за здравното осигуряване РЕШИ: 1. Избира Здравко Панчов Шушков за подуправител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 30 ноември 2028 г. 2. Решението влиза в сила от деня на приемането му.“

Господин Здравко Панчов Шушков е завършил Техническия университет в София и придобива образователна квалификационна степен „магистър“ през 1997 г. През 2003 г. завършва и магистратура по „Стопанско управление“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, с което допълва техническата си подготовка и със знания в областта на икономиката и управлението. Професионалният път на господин Шушков е тясно свързан със застрахователния сектор, в който натрупва над две десетилетия опит, основно на висши управленски позиции. През 2002 г. той заема длъжността началник на отдел „Ликвидация“ в Централното управление на ДЗИ, където отговаря за организацията и контрола на процесите по изплащане на претенции в структурите на компанията в цялата страна. В периода 2003 – 2010 г. е управител на „ДЗИ – Главна агенция София“. На тази позиция носи отговорност за развитието и управлението на структурата в направленията: общо застраховане, животозастраховане, здравноосигуряване и пенсионно осигуряване, включително в процеса по уреждане на претенции за София-град и област. Под негово ръководство приходите на структурата нарастват от около 20 млн. лв., през 2002 г. до над 100 милиона през 2008 г. В периода 2008 – 2012 г. господин Шушков заема длъжността заместник-изпълнителен директор на Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, „ДЗИ – Животозастраховане“ и ДЗИ – Здравно осигуряване“. Господин Здравко Шушков притежава богат управленски стаж в областта на застраховането. В периода 2002 – 2003 г. е началник на отдел „Ликвидация“ в Централното управление на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД; от 2003 г. до 2010 г. е управител на „ДЗИ – Главна дирекция“; от 2010 г. до 2011 г. е регионален мениджър на „ДЗИ – регион София-град“; в периода 2008 – 2012 г. е бил заместник изпълнителен директор на Застрахователно и презастрахователно дружество „ДЗИ“ ЕАД, „ДЗИ – Общо застраховане“, „ДЗИ – Осигуряване“; през 2014 г. за кратко е началник на отдел „Маркетинг и бизнес развитие“ към „Български пощи“ ЕАД. Гореизложеното дава основание и убедеността на парламентарната група на „Прогресивна България“ да предложи и защити кандидатурата на господин Здравко Панчов Шишков за подуправител на Националната здравноосигурителна каса.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По тази точка ще започна с два въпроса: първият е дали изобщо е нужен втори подуправител. Вторият е дали този кандидат разбира какво се иска от подуправителя на НЗОК. И по двата моят отговор е отрицателен. Започвам с длъжността. В цялата си история до момента НЗОК е функционирала с един подуправител. Второто място беше създадено от Драго Стойнев в миналия парламент – Петдесет и първия, със законова промяна по чисто политически причини. Предходната разпоредба даде тримесечен срок за избор. Срокът мина, Касата продължи да работи без втори подуправител. В момента тя се управлява самостоятелно от вече избрания подуправител – доктор Меджидиев. Практиката сама отговори на въпроса дали позицията е необходима. Не е! Именно затова „Демократична България“ сме внесли Законопроект за нейното премахване. Тогава какво е това място? То е просто едно място! Когато мнозинство създава длъжност, за която не може да опише отделни функции, това не е управленско решение, това е кадрово решение с бюджетна щета. Затова първото ми искане към вносителите преди гласуването е някой да излезе и в реплика да назове три правомощия, които вторият подуправител ще упражнява и които днес не се упражняват. Ако не можете, гласувате за удобно кресло, а не за функция. Сега за кандидата и за меритокрацията. При избора на управител поне имаше двама кандидати и залата можеше да сравнява. Тук няма дори това – една номинация без състезание за длъжност без описани функции. Меритокрацията започва със състезание. Тук състезание няма! Господин Шушков е машинен инженер с професионален път в общото автомобилно застраховане, в продажбите и на ръководни позиции в застраховането. Уважавам всяка почтено извървяна кариера и не поставям под съмнение неговата, но НЗОК не продава полици и не селектира риск. НЗОК остойностява медицински дейности, контролира отчетите на хиляди изпълнители и договаря отстъпки за лекарства. Това са напълно различни професии. При изслушването получих отговор, който много ме смути – че здравното осигуряване и застраховането били много сходни. Фундаментално различни са – така както преди малко в своето изказване Юлиан Димитров каза, и той доста прецизно описа точно тази разлика. Има и правен въпрос, който не е оценъчен. Кандидатът е едноличен собственик на търговско дружество – обстоятелство, която оставка от управлението не решава. Затова второто ми конкретно предложение, преди да гласувате: представете пред залата писмена декларация с дати за прекратяване на всяко от несъответствията на участията, попадащо под тази забрана – не устно уверение, а документ. Имате единствен кандидат, имате мнозинство – рискове няма за никого! И накрая за отговорността. Ако мнозинството избере днес този кандидат, то поема отговорност за три неща: - първо, за административния разход за длъжност, чиято необходимост никой не защити с аргумент; - второ, правният риск, ако несъвместимостта не бъде устроена в срок, този риск не е на кандидата, той е на институцията и в крайна сметка ще бъде прехвърлен върху пациентите; - и трето, отговорността за това, че в момент на недостиг на надлимитна дейност и рекордно доплащане добавяме и ръководен пост вместо контролен капацитет. Ще гласувам против и каня колегите, които днес ще гласуват за, да подкрепят внесения наш законопроект за премахване на тази позиция, защото, ако тя е излишна днес, тя ще бъде излишна и утре. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Господин Симидчиев, практиката показва точно обратното. Всъщност в момента имаме един действащ подуправител и той е единствен управляващ в момента, нали така? И той е жив човек като всички нас. Ако му се беше наложило да отсъства по здравословни причини, кой щеше да поеме управлението на НЗОК през тези два-три месеца? Всъщност в момента ние използваме ефекта от дефекта. Това мисля, че го уточнихме и в предишни разговори, но Вие продължавате да си карате по стария начин с внушенията. Това, че господин Шушков е единствен кандидат… Ами да бяхте предложили и Вие Ваш кандидат. Преди малко по точка първа искахте да гласуваме за кандидат, който не е лекар. Обяснявахте колко е добре да е бил от едната страна на системата, да не е бил лекар, а сега внушавате, че едва ли не подуправителят трябва да бъде лекар. Не знам кога сте искрен. По време на Комисията продължихте и там с внушенията. То стана ясно със зададения въпрос дали господин Шушков и в каква степен е щял да слуша началника си! Вие поставяте въпроса да слуша или да не слуша. От друга страна, хем казвате, че от подуправителя нищо няма да зависи, защото ще е втори, а пък в същото време питате какво ще правят пациентите без втори подуправител. Просто продължавате да си правите внушения. Аз имах един призив да загърбим партийните си убеждения и да работим надпартийно в сектор „Здравеопазване“. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Доктор Илиев, не знам какво имате предвид под внушения. Аз тук помолих да излезете и да опишете три функции, които не се изпълняват сега. Факт е, че в момента е един подуправител, който изпълнява всичко. Факт! Този факт можеше да бъде решен с избиране и на управител, което се случва в момента. Пак казвам, Касата от създаването ѝ преди 25 години до момента работи с един управител и един подуправител. В момента избираме втори подуправител – за първи път в историята на Касата. Това не е внушение, това е факт. И нямах нищо против за това, че човекът не е лекар. И не съм казал подобно нещо. Това, което видях в Комисията, е, че когато го попитах каква е разликата между осигуряване и застраховане, той каза, че са много еднакви! А няма нищо по-различно в здравната система от осигурителния модел спрямо застрахователния. Осигурителният осигурява популация, застрахователният има осигуряване на индивидуален риск. И това води до напълно различно функциониране на системата. Та не знам какво нарекохте „внушения“. Не съм казвал, че трябва да бъде лекар – напротив, винаги съм отстоявал тезата, че Касата е най-големият финансов орган в държавата и като такава трябва да се управлява от хора, които са компетентни в осигуряването. Това съм отстоявал. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Поискахме това изслушване от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Иван Шишков по една важна причина. С автомагистрала „Хемус“ държавата има огромен проблем. Има огромни платени, блокирани средства, поскъпващо строителство, изгубени години, а магистрала няма. Господин Шишков, кажете ни ясно: когато държавата е плащала тези огромни аванси, имала ли е реална готовност срещу тях да започне строителство? Имало ли е терени, процедури, строителни книжа и условия тези пари да се превърнат в магистрала? Кой е вземал решения? Какви договори са направени и в какво положение се намира държавата заради тях днес? Затова този разговор не е удобен за много хора. Част от тях са участвали в създаването на проблема. Други имаха възможност да го решат и не са го направили. А сметката през цялото това време се плаща от хората. Разбира се, ако някой е нарушил закона, има прокуратура и тя трябва да си свърши работата. Но това няма да построи „Хемус“. Днес искаме от министър Шишков да каже нещата такива, каквито са. Как се стигна дотук? Какво загуби държавата? Кой и какво остави след себе си? И най-важното, как излизаме от тази ситуация, така че строителството да продължи възможно най-бързо, без държавата да продължава да губи? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мина много време, откакто ние, българските граждани, гледахме през телевизионния екран и си мислихме, че магистрала „Хемус“ се строи. Мислехме, че Северна България ще намери своята инфраструктурна свързаност, обаче в един момент, през 2021 г., в първия от поредицата служебни кабинети, при направения анализ се установи, че магистрала „Хемус“ се строи в много малък участък. Установи се, както казахте и попитахте, че са раздадени огромни средства и тези средства са раздадени, без да има никаква готовност да се строи. Тоест добрите намерения, пътят на добрите намерения премина през строителната илюзия и сега завърши в прокуратурата. Това е жалката истина за това, че половин България се оказа излъгана. Но аз бих казал – не е само половин България, защото в края на краищата държавата не я делим на две. Някой в годините назад, управлявайки ни, буквално раздели държавата. Но ние не я приемаме като Северна и Южна България, ние я приемаме като нашата България. Затова благодаря, че бях поканен днес тук в Народното събрание, защото истината за „Хемус“ трябва да се каже от тази трибуна. Трябва всички да я чуят, да разберат и да се успокоят, че да, магистралата „Хемус“ ще бъде построена. Но ние трябва да знаем, българските граждани трябва да знаят дългия, тежък и може би корупционен период във времето, в което един модел на политическо управление ни лъга, че строи инфраструктурен обект, а накрая се оказа, че той даже няма от край докрай одобрени подробни устройствени планове. Или за тези, които не разбират какво е подробен устройствен план, означава, че няма възможност да бъде започнато строителство, като даже няма възможност да бъдат одобрени проекти. Някога във вече далечната 2021 г. се установи, че бяха раздадени аванси в рамките на 35% от оценката, която беше направена тогава, защото тя, разбира се, сега е различна. И с тези аванси, които бяха раздадени, имаше възможност да бъдат строени само до трети лот. Четвърти, пети и шести лот – даже се оказва, че в един от тях имаше започнало незаконно строителство, преди да бъде отчуждено. Тогава, в рамките на нашия служебен кабинет, успяхме да извършим отчуждаването на четвърти, пети и шести лот. И се опитахме да рестартираме магистрала „Хемус“. Уви, след това последва нищо. След това, в 23-та година, аз като регионален министър и нашето правителство одобри подробен устройствен план за девети лот. И пак дадохме малък тласък и възможности да продължи да се развива магистрала „Хемус“. И сега пак е нищо. Част от проблема, разбира се, освен това, че няма строителни книжа, освен това, че има платени аванси, огромна част от проблема е юридическа. Възлагането на ин хаус процедура на държавното дружество „Автомагистрали“ е едно ярко беззаконие, един ярък начин, по който наистина се управляваше тогава. За да сме точни, всичко започва в края на 2018 г. И затова казах добрите намерения, само че те се превърнаха в илюзия. Превърнаха се в една приказка, в един късометражен филм, който ние всички, за съжаление, плащаме непрекъснато. Така че дотук това са истинските факти за магистрала „Хемус“. Ясно е на всички, че държавно дружество „Автомагистрали“ не е имало никакъв капацитет да извърши строителството със свои средства, по-точно със свои сили и свой капацитет. Ин хаусът го позволява, но го позволява само тогава, когато дружеството има капацитет. И още повече, че дружеството, освен че няма капацитет, договорите са възлагани на два пъти. Веднъж са възлагани в края на 2018 г., от първи до шести лот, и въпреки че се вижда, че нищо не се случва реално в четвърти, пети и шести лот, една година по-късно, в края на 2019 г. се подписват нови договори. Но като че ли нещата не свършат дотук. В договорите 2019 г. вече са раздадени аванси от 35%. За седми и осми лот продължава да няма подробен устройствен план. А от първи до шести лот май месец 2020 г. отново се плащат аванси 35%, като четвърти, пети и шести лот, продължавам да твърдя и да казвам, и да Ви обръщам внимание, че не се строи и към онзи момент. И няма готовност да бъде започнато строителство. Всичко започва с една дата – 12 септември, в която се променя заповед на тогавашния министър Петя Аврамова, на министъра на регионалното развитие, с която се дава възможност да бъдат заплатени такива големи аванси. Оттук нататък всички Вие, всички български граждани, може да си представите как излитат от нашите джобове тогавашните над 1 млрд. лв. Казвам „тогавашните“, защото тогава са били много пари. Дадени пари! И на тези пари...

Как не Ви е срам?!

Извинявам се, но аз говоря факти! Не знам за какво не ме е срам, но аз говоря истинските факти на нещата.

Някой трябва да го е срам, но не знам кой?!

Да. Така че оттук нататък това, което ние трябва да направим, защото Вие, разбира се, и всички очакват какво ще се случи: ще допроектираме седми и осми лот; ще одобрим и ще издадем решение за строеж за инвестиционен проект на девети лот; ще намерим начин да продължим магистралата, така че основното – първо, да не губим време, и второ, да не направим така, че заради това, че на всички много ни се иска да развалим договорите, да не направим така, че да направим по-голяма щета на държавата. Защото правният анализ показва, че тези договори са сключени по начин, в който държавата е ощетена и правно, и юридически, и основно държавно дружество „Автомагистрали“. Защото в тези договори изискването, ангажиментът е на държавно дружество „Автомагистрали“ да предостави възможност да се строи, тоест да има подробни устройствени планове, да има разрешение за строеж. И сега виждате кой е виновен, нали? На практика е виновно тогава държавното дружество и е виновна държавата. И тези, които получиха авансите, не са имали възможност да строят под никаква форма. Разбира се, не е логично да получаваш аванси за неща, които не можеш да почнеш да строиш, но най-съмнителното в целия този разказ не е кой ги е взел, а кой ги е дал. Така че аз мисля да спра дотук. Със сигурност днес ще говорим много, но в резюме това е историята на пътя на корупцията. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Шишков! Темата автомагистрала „Хемус“ е национално болезнена тема вече почти 52 години. Ето защо ние с надежда преди седем години разбрахме, че тогавашното правителство поставя като приоритет изграждането на автомагистрала „Хемус“. Приветствахме разделянето на неизградения участък на девет лота и самото възлагане ин хаус на „Автомагистрали“ го приехме като начин да се избегнат дългите процедури, тоест да се ускори изграждането на магистралата. И дотук всичко беше добре, но след това от епизодични медийни изяви разбрахме, че за повечето от тези лотове няма изработени работни проекти, за някои от тях няма влезли в сила подробни устройствени планове, за някои от тях не са довършени отчуждителните преписки, тоест за почти никоя от тях не е имало възможност за издаване на разрешително за строеж. Така че седем години по-късно моят актуален въпрос към Вас е следният: има ли сключени договори с подизпълнители, ако има такива, от кого са сключени, за какви дейности, на каква стойност са, има ли авансови плащания, и ако има, в какъв размер са те? Благодаря Ви предварително за отговора, господин Шишков, защото знам, че в тази много сложна правна и фактическа ситуация е особено важно Вие да намерите решение за възможно най-бързо изграждане на магистралата, но подчертавам, основно за защита на държавния интерес. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Чакъров, уважаеми дами и господа народни представители! Както казах, първият договор, ин хаус договор, е подписан в края на 2018 г. и той визира първи, втори, трети, четвърти, пети и шести лот. До този момент големи аванси няма. Първи, втори и трети лот имат напреднала процедура за подробни устройствени планове, включително за инвестиционни проекти. Дотук всичко изглежда нормално, с изключение, разбира се, че не може да бъде приложена процедурата ин хаус. След това обаче имаме развитие по дати – 12 септември 2019 г., това е датата, по която администрацията в България е работила с невиждана бързина. Тогава, в рамките на един ден, се е дало предложение до министъра на регионалното развитие, тогава Петя Аврамова, да бъде променена стара нейна заповед, с която е било ограничено даването на аванс повече от 20% и повече от 100 хил. лв. В същия ден заповедта е изменена. В същия ден Агенция „Пътни инфраструктура“ и „Автомагистрали“ предлагат да бъдат дадени 35% аванс и съответно много по-големи суми. И така парите ни започват да излитат! Първоначално са дадени аванси единствено и само, по-големи, за проектиране. И дотук изглежда нормално всичко. В края на 2019 г. обаче апетитът става такъв, че изяжда държавата. И какво имам предвид? В един момент се сключват договори за седми, осми и девети лот без никаква подготовка, без никакви подробни устройствени планове, без никаква идея кога ще се строи. И тогава се раздава 35% аванс от строителната стойност и започва голямото разплащане, но не голямото строителство, след което идваме в май месец 2020 г., когато се сключват нови анекси и се раздават аванси и за следващите лотове – от първи до шести. Сумата е над един милиард, казах, раздадени аванси за всички тези лотове. В тях единствено и само се е строяло в първи, втори и трети лот. Те са одобрени с подробни устройствени планове от 2019 г., издавани решения на строеж в периода от 2019-а и 2020 г., и дотам! Както казах, в частта, която е четвърти, пет и шести лот, нашият служебен кабинет навремето направи отчуждаване. И истината е, че държавата започна все по-усилено да влиза в капана – веднъж юридически, втори път, разбира се, и това, че държавата не осигури нито проектиране, нито възможност да се строи тази магистрала. Всеки може да направи своя анализ къде е по-голямата вина – в раздаването на парите, в ин хаус договорите или в липсата на проекти, но и трите са верни! Така че, това е наследството, това са фактите за магистрала „Хемус“. Всеки може да избере кой от тези факти е важният, основният факт, заради който не се строи магистрала „Хемус“. Моето мнение е, че и трите са изключително важни. Не можеш да даваш пари, когато нямаш проекти, тоест пари в такива размери, защото може да се даде аванс за проектиране. Това е истината! Единственото, което мога да кажа и да го декларирам отново, е, че се правят огромни усилия и мога да Ви уверя, че освен това, че ще намерим възможността да бъде построена магистралата, и то не по този ред, не по реда на големите аванси, и не по реда по начина, по който държавата услужливо подписва договори, в които интересът е запазен единствено и само, и то не за тези, които се водят основно строители, а за тези, които са водят за доставчици на материали и на техника. Защото беше зададен и този въпрос. Истинските, на практика, строители не се водят строители, те се водят доставчици на материали, а те се водят такива, защото дружеството „Автомагистрали“, както казах, няма потенциал да построи магистралата. Само че сега, към днешна дата, се оказва в един момент, че неизправната страна е държавата…

…, а не тези, които са получили авансите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, министър Шишков! Искам да призная, че преди малко много внимателно Ви слушах, дори мога да кажа, че леко задрямах и на края на Вашето изказване щях да Ви ръкопляскам. И ако бях филмов критик, бих Ви предложил да участвате в някой филм, защото заслужавате „Оскар“. Смело мога да кажа, че Вие сте един прекрасен актьор, но в крайна сметка в България и в Министерството на регионалното развитие на нас ни трябват не актьори, а строители. Та, господин Шишков, премиерът Радев, още по време на създаването на кабинета, декларира пълна прозрачност по всички големи обекти. За съжаление обаче, такава не виждаме ние при Вас и управляваното от Вас министерство. Нещо повече. Говорите за препроектиране, за някакви варианти, които ще търсите с фирмите, за споразумения между фирмите и новоназначеното от Вас ръководство на „Автомагистрали“. И всичко това е пълна мъгла. Никой няма никаква информация. За лот девет имаме издадено разрешително за строеж и няма нужда да се препроектира. За лот осем имаме внесен проект в АПИ и нямаме информация какво налага да се препроектира. Може би имаме някакво съмнение защо трябва да се препроектира, но Вие сигурно с времето ще ни го разясните. Не давате информация и за новите споразумения с фирмите и с какъв предмет ще са те, като старите заклеймихте като незаконни. И в контекста на това, което казвам, въпросът ми към Вас е в крайна сметка каква ще е цената за довършване на автомагистрала „Хемус“, и моля Ви, не с общи приказки, а конкретно! И кога най-накрая ще бъде завършена, за да можем спокойно да пътуваме от София до Варна? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за комплимента, но все пак да Ви припомня, че съм архитект. И точно затова си мисля, че да коментираме за експертиза, най-вероятно изглежда малко нелепо, но това е Ваше мнение. Аз, разбира се, единството, което мога да направя, е да Ви чуя. Дали ще се съглася с Вас, или не, няма никакво значение. Но да Ви кажа конкретно, защото мисля, че това е по-важно. По-важното е, че магистрала „Хемус“ ще бъде завършена в рамките на две години и половина – три, до Търново. Да Ви кажа конкретно и за лотовете.

На каква цена?

Сега ще Ви… Момент! Ще Ви кажа всичко.

Осми лот – не започваме да го строим, защото ще се наложи в седми лот препроектиране и Вие го знаете добре – както виждам, сте подготвени. Когато обаче тръгнем да препроектираме седми лот и тъй като двата лота, аз бих казал, че транспортно вървят заедно, защото това, което се случва в момента, трети лот да е напреднал, а втори лот да е назад, е въпрос на организация на строителството. Може би не сте чували, че в строителството има и организация. Безсмислено е да започнем да харчим държавни пари за осми лот, при положение че не сме решили седми лот. Това считам, че не просто е отговорно управленско решение, а е въпрос и на експертиза. Девети лот – да, за девети лот има възможност и аз не случайно казах. Девети лот – аз навремето, като регионален министър, съм одобрил онзи подробен устройствен план, който беше зациклил дълго и продължително. Така че за всички лотове имам пълна представа какво се случва и мога да кажа, защото ме питат и журналистите в момента какво става до трети лот и до шести лот. И казах, че най-вероятно накрая ще стане така, че ще пуснем цялата магистрала до шести лот, защото част от втори лот и първата част от трети лот е изключително изостанала като строителство и там наистина се налага препроектиране, но на технически проект, а не на подробен устройствен план заради едно сериозно мостово съоръжение. Това очевидно всички колеги от Агенция „Пътна инфраструктура“ и всички инженери считат, че това е единственото решение. Експертизата трябва да е водеща тогава, когато ние нямаме време да правим каквито и да било упражнения с това кое, как и защо трябва да се случи. Трябва да го помислим, да го анализираме, да го проектираме и да го построим. Това е начинът! Така че… А колко ще струва? В момента не е направен цялостният анализ, колко може да струва магистрала „Хемус“. Когато бъде направен анализ, когато, разбира се, този правен анализ завърши, включително със съответни договори, ние няма да се крием и в никакъв случай няма да направим така, че да го направим задкулисно, напротив. Както отворихме темата днес, така ще я продължим. Но да Ви кажа, защото сте много любопитни какво правим с тези договори.

Кажете.

Тези договори сте ги направили така, че ако ги развалим, държавата да загуби пари. А фирмите, които се водят като доставчици на материали, в тях да останат авансите. Този грях е част от историята за магистрала „Хемус“. Така че преди да направим каквото и да било и да продължим да направим всякакви договори, ние трябва да анализираме въпроса с щетата на държавата. Опряхме дотук, че правният анализ да започне от това каква би била щетата на държавата, ако започнем по различен начин. Това е част от истината за това как е зачената в началото магистрала „Хемус“. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, когато говорим за автомагистрала „Хемус“, проблемът не е само в това, че тя остава недостроена и че все още няма достатъчно яснота кога ще бъде завършена. Сериозен въпрос е и състоянието на вече съществуващите и експлоатирани участъци. Особено тревожно е положението в зоните на тунелите и виадуктите, където на места настилката и отделни елементи от инфраструктурата са силно амортизирани – има пропадания, оголена арматура и компрометирани участъци, които създават реален риск за движението. Говорим за повреди по автомобилите, спукани гуми, загуба на контрол върху превозните средства и реални предпоставки за тежки пътнотранспортни произшествия. Самият аз бях участник в такова произшествие преди няколко месеца, когато спукахме гума на показала се на пътното платно арматура. Пред нас имаше също такъв автомобил и се установи, по сведения на пътуващите в него, че всъщност това е поредица от ежедневни произшествия, които стават именно в тази зона на магистралата. В административните актове като причина често се посочва – при ПТП имам предвид, движение с несъобразена скорост, но остава неясно доколко всъщност се касае за несъобразена скорост, а не за реалното състояние на пътната настилка и за отделните участъци на автомагистралата, които са в окаяно състояние и на места изглеждат като такива, които все още не са въведени в експлоатация. И когато говорим за бъдещото изграждане на автомагистрала „Хемус“, не е достатъчно просто да бъдат добавени нови километри, което разбира се, също е важно, трябва да има гаранции, че новите участъци ще бъдат изградени и поддържани при значително по-високо ниво на безопасност, с качествена настилка, надеждни преградни съоръжения, ясна и устойчива пътна маркировка, адекватно осветление и светлинна сигнализация, съвременни системи за наблюдение и управление на трафика и механизми за своевременно установяване и отстраняване на опасни дефекти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В тази връзка, господин Министър, въпросът ми е следният: кога конкретно МРРБ ще обезопаси и ремонтира опасните и компрометирани участъци на автомагистрала „Хемус“, особено в зоните на тунелите и виадуктите? Кой носи отговорност за сегашното им състояние и има ли такива лица, които и в момента са назначени в подведомствените на Министерството структури, отговарящи за поддръжката на магистралата и как ще гарантирате, че както съществуващите, така и новоизграждащите се участъци ще отговарят на реално по-високи стандарти за безопасност, в това число по отношение на настилката, преградните съоръжения, маркировката, осветлението (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), сигнализацията и управлението на трафика? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така е, магистрала „Хемус“ е започнала да се строи преди 50 години и разбира се, тя на места е в състояние, в което трябва да се направят ремонти. Да кажем ясно: договорите за текущите ремонти и поддръжката на пътната мрежа са сключени през 2024 г. Това, което включително сме намерили, когато стъпихме в длъжност, бяха включително и направени възлагания, и бюджет с нула пари за поддръжка на пътища, както си спомняте. Разбира се, прави сте и това не е оправдание. Включително тунелът, който предстои да бъде ремонтиран, ще бъде затворен съвсем скоро и ще започне ремонтът на него. Така е, трябва да се поддържат и пътищата, които са построени мнооого, много отдавна и ние ще го направим. Ще направим нови договори, тоест нови търгови конкурси за поддържане. Те ще бъдат малко по-различни от старите, така че да гарантираме наистина по-добро качество и по-добър контрол. Не знам кого визирате в тези структури, кои са старите лица и кои не са старите лица. Аз мисля, че в Агенция „Пътна инфраструктура“ управляващите, тоест тримата, които са в Управителния съвет, нямат нищо общо с предишните ръководства, но за мен е важно, че оттук нататък ние наистина имаме съвсем друг поглед не само за ремонта на пътищата. И вярвайте, защото съвсем скоро ще започнат и ще възстановим строителството на магистрала „Хемус“, както включително и на пътя, който е от Монтана към Видин. Вярвайте, че тогава наистина тези проверки, които ще бъдат правени, ще бъдат коренно различни. Ние ще направим съвсем друг контрол и тогава наистина няма да се случва така, че когато извадим ядките, да се окаже, че една трета от асфалта го няма, защото в част от старите инфраструктурни обекти знаете, че се оказа това. Имаме го предвид. Не забравяйте, че първият и единствен кабинет, който посегна в дълбочините на асфалта, беше нашият служебен кабинет. Така че ние много добре знаем какво сме намерили. Всички го знаеха и целият български народ, но никой политик не направи това. Никой не пожела, включително и след нас – тогава, когато имаше така наречената сглобка, всички нередности, които аз като регионален министър и нашият кабинет тогава бяхме пращали до прокуратурата. Никой не си отвори устата! Никой не каза: „А бе, какво става?“ Така че оттук нататък ние ще продължим по пътя, който сами начертахме, а пътят беше: „Стига толкова с този модел!“ Така че можете да бъдете сигурни, че моделът е приключил. И аз смятам, че пътните фирми ще намерят своята експертиза и своята сила да заработят в една спокойна обстановка и да покажат кой може и кой не може. Ние ще осигурим спокойната обстановка, ще осигурим проекти, ще осигурим устойчива политика и се надявам, че на базата на това всеки, който може да строи, а не всеки, който иска да е комисионер в сделки, ще покаже какво може. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми министър Шишков, от Вашето изложение стана ясно, че автомагистрала „Хемус“ е зачената неправилно – давани са аванси, започнало е да се строи без одобрени строителни книжа, без разрешения за строеж, и това е ясно за всички нас – имало е незаконно строителство. Да не бъда голословен, мога да кажа точно – при проверка на 8 ноември 2021 г. ДНСК е установила строителни работи по лот 4, например: изкопи, насипи, пътно легло, съоръжения без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж. Става дума за участъка от края на пътен възел „Плевен“ до път III-301, включително „Летница“, приблизително км 139+340, км 166+144. ДНСК издава наказателни постановления срещу „Автомагистрали“ и фирми, свързани с изпълнението. Доколкото знам, след това някои са паднали в съда, но така или иначе, държавата е в трудно положение в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и АПИ. Станало, каквото станало в миналото, моят въпрос към Вас е: какво мислите да правите оттук нататък? Какво решение имате примерно за незаконното строителство – ще предлагате ли узаконяване на това незаконно строителство, или там, където пък има законно строителство, ще анексирате ли договорите и как възнамерявате оттук нататък да продължи строежът на автомагистрала „Хемус“? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-вероятно няма да Ви учудя с отговора, защото някога, когато бях регионален министър, предложих текст за търпимост и той беше поводът за този текст, включително даже тогава и с Вашата парламентарна група го обсъждахме и включително даже Вие приехте моите текстови предложения. Поводът беше, че в България наистина беше намерено доста незаконно строителство и беше констатирано не само на магистрала „Хемус“. Знаете много добре и с ТРП-тата… Най-вероятно на още много други места има такова строителство. Държавата дълго време си е позволявала, защото е в силата на държавата, позволявала си е да извършва такива дейности, тоест да бъде възложител на незаконна дейност. Защото тя физически не го е изпълнявала, а са го изпълнявали съответно фирми, на които го е възлагала. Разбира се, че аз няма да се откажа, включително и с нашата парламентарна група сме го говорили и сме го обсъждали. В момента правя може би последна работа, завършвам с това да бъде предложен отново текстът за търпимост, да бъде актуализиран, да бъде осъвременен, защото виждате, че в момента с тези текстове за търпимост някой се опита да построи незаконно градче. Така че ние ще направим така, че в момента тези текстове да бъдат актуализирани, за да лишим от възможността да се извършват злоупотреби с това строителство. Мисълта ни е за това, че не можем да си позволим да събаряме незаконно строителство, което е изградено, и то би следвало да бъде в полза на нас, на държавата, на хората. Разбира се, не можем да си позволим да го премахнем. Ще бъдат предложени конкретни текстове, така че да спасим това, което някои ни завещаха по този начин. Така че можете да бъдете спокойни и сигурни в това, че ние имаме решение. Ние го имахме и тогава. Имахме го тогава, когато го установихме. Разбира се, някои не пожелаха да се вслушат. Не бяхте Вие от тях, разбира се. Така че оттук нататък всичко, което ще се строи, или всичко, което ще продължи да се строи, ще бъде единствено и само по законов път. Не е добре и не може да бъде политика да си затваряме с очите само защото има държавен интерес. Държавният интерес е да направим всичко по законов път. И само законът е този, който може да защитава не просто политиците, а законът е този, който трябва да защитава тези български граждани, които искат да се чувстват спокойни в тази държава. Това важи и за строителството, това важи и за абсолютно всички закони в държавата. И този принцип ще бъде непрекъснато спазван. Така че нито ще съборим незаконното строителство, нито ще се направим, че го няма. А иначе, пак казвам, за да не се повтарям, тепърва на базата на правния анализ, който е направен, ще бъде намерена възможност да бъде продължена магистрала „Хемус“. Но пак казвам, основното е, че държавата е поставена в ситуация, в която развалянето на договорите едностранно означава загуба на средства, фалит на „Автомагистрали“ и загуба на време за цяла Северна България. Това няма да допуснем. Аз продължавам да благодаря днес за това изслушване, защото тук е мястото, в което българският народ трябва да разбере истината и да разбере какво може да очаква, а това, което може да очаква, е да го завършим по законов път – с процедури, с проекти, с одобрени планове, с отчуждавания, с ясна концепция и с мисълта, че зад нас стои интересът на българския народ. Това е водещото и е най-важното. Това ще бъде истинското мото за довършване не само на магистрала „Хемус“, а за това да направим всички онези 800 км магистрали, които даже не ни ги обещаха.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, за да развия въпроса си, трябва да кажа, че така са етапите на плащане на аванси, както ги посочихте. Големият апетит през края на 2019 г., само след месец, беше големият антиправителствен протест на ВЪЗРАЖДАНЕ пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за който народният представител Ангел Георгиев все още е обвиняем – уж, че набил полицай. В средата на май 2020 г. е вторият голям апетит с раздадените бонуси. Точно тогава, на 14 май 2020 г., беше вторият голям антиправителствен протест от ВЪЗРАЖДАНЕ – в първия ден след ограничението, което ни беше въведено. Както посочихте Вие, за изграждането на участъци държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД е сключило договори с частни дружества за доставка на строителни материали, наем на техника и извършване на свързани дейности. По тези договори са извършени значителни авансови плащания, чиято обща стойност според публично оповестените данни надхвърля 1 млрд. лв., като Вие посочихте във Вашето изложение, че това е за строителна дейност и че съществена част от тези средства е била предназначена за предварително закупване и осигуряване на строителни материали. Не посочихте обаче каква част от изплатените над 1 млрд. лв. към настоящия момент е призната и отчетена с действително доставени материали, предоставена техника или извършени дейности. И сега, ако съответните количества не са вложени в строителството, те би трябвало да са налични в складове или на строителни площадки, да могат да бъдат индивидуализирани и да бъдат използвани при продължаването на изграждането на съответните участъци. Опитвам се да Ви кажа, че контролът е бил нулев до момента за това какво е закупено, ако въобще нещо е закупено за тези дадени 1 млрд. лв. Най-вероятно нищо. И на 1 септември, и днес Вие заявихте, че се водят преговори за сключване на нови споразумения с дружествата, доставящи материали, техника и услуги, за ускоряване на строителството на автомагистрала „Хемус“. Причината е, че сроковете за изпълнение по всички предходно сключени договори са вече изтекли. Предстои възлагането на нови дейности чрез обществени поръчки или други допустими процедури. Това обаче създава реален риск в цените по новите споразумения, господин Министър, и обществени поръчки, които тепърва да бъдат възложени, отново да бъдат включени материали и услуги, които веднъж вече са били платени от държавата, чрез предоставените аванси в огромен размер – над 1 млрд. лв. Евентуално подобно повторно плащане би причинило значителна вреда на държавния бюджет и би било несъвместимо с принципите за икономичност, ефективност, прозрачност и защита на обществен интерес най-вече. Затова Ви задавам следния въпрос: ще бъде ли заложено изрично условие във всички нови споразумения, анекси, обществени поръчки и договори за продължаване на строителството на автомагистрала „Хемус“, според което при определянето на количествено-стойностните сметки, или КСС, както се наричат, и договорните цени задължително да бъдат приспаднати всички материали, техника, услуги и дейности, които вече са разплатени с предоставените аванси за строителство – Вие изрично го споменахте, на обща стойност над 1 млрд. лв., или ще допуснете плащане втори път на подобни позиции в договорите? Това ми е въпросът. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отговорът е ясен, естествено – че всички аванси, които са получени, няма да ги забрави държавата, тоест авансите, които са плащани веднъж на дружеството „Автомагистрали“, респективно те на всички тези доставчици на материали, ще бъдат приспадани при всички положения. И може би това е големият проблем. Защото, ако ние не бяхме заложници на тези аванси, които са дадени, щяхме да сме по-гъвкави във всяко решение. И тъй като Вие казахте, че договорите са изтекли, големият проблем на договорите е, че те започват да текат от датата, в която е издадено разрешението за строеж и има възможност – говорим за договорите между „Автомагистрали“ и между доставчиците. Това е големият проблем. Защото, когато са раздавани безотговорно парите, тогава обаче, когато не е имало възможност да се строи, в един момент се оказва, че има договори, на които началната дата на договора не е била ясна в момента на подписването на договора. И това е големият проблем. Тоест в един момент се оказва, че освен че държавата е дала тези аванси, които безспорно, разбира се, пак го казвам, втори път, безспорно ще бъдат отразени, и естествено, държавата няма да загуби парите, които са дадени, но най-големият проблем фактически е, че когато са раздавани тези аванси, не е имало възможност да се строи и договорите, ангажиментът на тези, които са на практика изпълнители, но са наричани доставчици на материали и техника, на практика не е било започнато да се строи. И аз затова казах, че неизправната страна по силата на договорите, които тогавашните управляващи са направили, са поставили ситуацията, в която и към днешна дата неизправната страна да бъде държавното дружество „Автомагистрали“, Агенция „Пътна Инфраструктура“, респективно и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е основният проблем. Ние ще защитим интереса и аз мисля, че ще е съвсем скоро, защото смятам, че съвсем скоро наистина ще може да се постигнат резултати, от които всички ще останем достатъчно доволни. Така че водят се преговори. Не мога нищо да кажа, имаме правен анализ, но интересът на държавата ще бъде защитен. Надявам се всички да бъдете приятно изненадани. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Шишков, моят въпрос към Вас е следният. До този момент говорим много хаотично и Ви моля за представяне на актуална информация, систематизирана за състоянието поотделно на всеки лот, на всеки от участъците. На какъв етап е проектната и строителната готовност на отделните лотове, и по-конкретно дали са приключили устройствените и отчуждителните процедури – има ли одобрени технически проекти, издадени разрешения за строеж, и какво е реалното физическо изпълнение на строително-монтажните работи по отделните участъци? Особено важно за мен е да бъде уточнено състоянието на участъци 4, 5 и 6, които осигуряват достигането на автомагистрала „Хемус“ до направление Русе – Велико Търново, както и степента на готовност на участъци 7, 8 и 9 по отношение на проектиране, устройствени процедури, отчуждение и подготовка за започване на реално строителство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След дълго и продължително строителство първият лот, знаете, че беше завършен. Неговото начало е било в далечната 2019 г. Оттук нататък започваме да се придвижваме бавно към Плевен и Ловеч. Втори лот, вече го казах, да, той има разрешение на строеж, всичко се е случило в този период около 2019 – 2020 г. заедно с отчуждителните процедури, но този лот, на част от него строителството е изключително изостанало и това е този лот, за който аз коментирах, че в края на втори лот и в началото на трети лот най-вероятно ще се наложи препроектиране заради едно сериозно мостово съоръжение. Преди два дена, знаете, че бях на инспекция за четвърти лот. Направих инспекция включително и в края на трети лот. И разбира се, половината от трети лот е почти готова, само че той ни свързва с един междуселски път и отклонението за Плевен и Ловеч, тоест на практика няма връзка. Да, строим, но без идеята кога и как ще бъде завършен целият участък. Трябва изключително да се активизираме, да можем да вземем всички решения, които ще бъдат не само политически, а и експертни, за да можем да довършим максимално бързо втори и трети лот. Четвърти лот – също бях на инспекция. Това е лотът, който знаете, че беше извършено незаконно строителство в 2021 г. Това незаконно строителство през 2021 г. тогава и дружество „Автомагистрали“, и фирмата, която реално е изпълнител под формата на доставчик на материали, е коментирала, че не го е извършила. Има такива възражения във връзка с констативните актове на ДНСК. И сега, забележете, защото става интересно. През 2025 г. тогавашното ръководство на Министерството на регионалното развитие и тогавашният директор на Дирекция „Национален строителен контрол“ решават да си заровят главата в пясъка и да направят така, че това строителство го няма, и да издадат разрешение за строеж на вече извършеното незаконно строителство. И още по-интересно е, че малко след това, след като очевидно се създават документи с невярно съдържание, защото, за да откриеш строителна площадка – за тези, които не знаят, означава, че трябва да се подпишеш, че теренът е празен и че няма извършено строителство. Да де, но то е било там. Направен е опит да бъде направен протокол, с който да докажат, че извършеното строителство представлява временен път. Ако ние строим временните пътища с ширина на магистрали, представете си какви магистрали трябва да имаме! Ама ние нямаме нито магистрали, нито имаме нормално и законово започване на строителния процес. След което на всичкото отгоре в началото на 2026 г. това строителство е изплатено – естествено, с документи, доказващи, че е било построено мигновено – няколко месеца след издаденото разрешение за строеж. Хубавата новина е, че продължава да се строи, и това, че съвсем скоро най-вероятно ще бъде дадена възможност да се одобри, както казах, текстът за търпимост, за да сложим законов порядък на четвърти лот и да успокоим всички, че няма да събаряме незаконното строителство, но няма да си затваряме очите с него. Пети и шести лот имат издадено разрешение за строеж и няма започнало строителство. Те имат фронт да бъде извършено това строителство, и ние считаме, че в рамките – затова казвам, между две години и половина, три магистрала „Хемус“ може да стигне до Велико Търново. И като казвам, че ще стигне до Велико Търново, не казвам, че няма да построим магистрала „Хемус“, само че за седми лот се наложи препроектиране. И когато се налага препроектиране на седми лот, аз мисля, че е най-разумно, и то не политически, а експертно да изчакаме осми лот, защото, ако се наложи заради промяната на седми лот и частична промяна на осми – не казвам, че ще се случи, те да вървят заедно, защото те на практика решават един и същи транспортен проблем, като от пътен възел до пътен възел. Така че ние ще направим това – ще препроектираме необходимото на седми лот, ако е необходимо – не казвам, че ще, а ако е необходимо – ще направим изменение в проекта за осми лот и тогава фактически ще започне строителството. И то ще започне най-вероятно след година, година и половина, зависи от това препроектирането какво ще наложи като процедура. Девети лот имаме готовност да започнем да строим. И ние ще започнем да строим, когато се уверим, че връзката му с осми лот няма по никакъв начин да бъде компрометирана. Най-вероятно и там ще започне строителство, още повече за част от девети лот беше изграден като пък връзката, която също тогава в нашия служебен кабинет завършихме. Десети лот – него не го коментираме, защото той даже включително е завършен и не беше от ин хаус процедурите.

Така че това е бъдещето на магистрала „Хемус“ – до две години и половина, три ще завършим до Видин. И се надявам в рамките на до четири години, четири години може би и половина, да имаме изцяло магистрала „Хемус“. Това са реалностите. Оттук нататък можете да следите сроковете, които току-що Ви казах. (Единични ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с шумните твърдения напоследък за незаконно строителство както на лот четири от магистрала „Хемус“, така и за доста други обекти. Вие и до момента много често използвате незаконно строителство като някакъв термин или начин да опишете това, което се е случвало до момента. Задавам Ви въпроса в следната връзка, за да не бъде съвсем голословно моето твърдение: Първо, Вие като човек, който се занимава с регионално развитие, сте абсолютно наясно с това как се констатира незаконно строителство и кой е най-важният документ, с който всъщност незаконното строителство е обявено за такова. Не е достатъчно да има сигнал или да има някакво писание. След като съответните компетентни органи констатират това незаконно строителство, съгласно от чл. 225, ал. 2 от ЗУТ се издава най-важният документ – констативен акт, и това е ключовият документ. В него ясно и конкретно трябва да бъдат описани строежът, местоположението, фактическото изпълнение и всичко останало, което го характеризира като такъв. Говорите за незаконно строителство, но и Вие като служебен министър в рамките на последните пет години сте имали възможност да констатирате такова строителство, когато сте обявили незаконно строителство, включително и на лотове по автомагистрала „Хемус“, и не го направихте. В тази връзка аз смятам, че няма по-голямо престъпление към българските граждани от времето, което беше загубено през последните пет години, за което не обвинявам конкретна политическа сила, защото това, което се случи, беше резултат от разделението на българското общество и начина, по който формираше предходните парламенти. И не приемам по никакъв начин опита Ви да хвърляте вината върху конкретна политическа сила. Правите го много елегантно, с голямо чувство за хумор, бих казала, защото то буди смях в много от хората, които слушат това, което говорите, но освен времето, което загубихме през тези пет години, ние загубихме и много човешки животи. Всяко служебно правителство спираше изпълнението на предходно редовно такова. И това, че не беше построено нищо през последните пет години… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. …в никакъв случай не е резултат от нежеланието на който и да е управляващ, а е резултат от това, че се опитвахме непрестанно да съборим това, което е изградено, и да започнем някъде наново по някакви други правила, които тепърва ще си измислим. Начинът за узаконяване на незаконно строителство, търпимостта и всичко онова, което търсите като решение, всъщност може би обслужва някакви други частни проекти, но определено не отговаря на държавния интерес. Ние трябваше да продължим строителството. Приключвам тук. Русе – Бяла. През 2022 г. Вие дадохте аванс на фирмата – веднага след сключване на договор, преди да има издадено разрешение за строеж, преди да има технически проекти. В резултат на това тази година строителството вече е факт. И понеже аз съм абсолютно убедена, че добрите проекти са повече от половината от свършената работа, когато говорим за строителство, искам да Ви напомня, че когато става въпрос за инфраструктура, и то национална, ние трябва да имаме предвид националния интерес, интереса на хората и на всички граждани, а то е да се строи, да се строи качествено, да се строи и да се започват процедури, които ще имат ясен край.

Когато дадохте авансите през 2022 г. и сключихте договори, Вие имахте различно отношение от това, което днес демонстрирате в националните медии. Двоен ли е стандартът? Кое Ви кара да постъпвате по този начин, господин Шишков? (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря, че отворихте темата за магистралата от Русе към Маказа. Тогава в рамките на нашия служебен кабинет одобрихме 70 км подобни устройствени планове – Вие разбирате от това, нали? И след като ги одобрихме и започнахме да ги отчуждаваме, ние спасихме процедурата за ОВОС. Тази магистрала се строи, казвам го много ясно, благодарение на усилията на тогавашния служебен кабинет. И не е вярно, че времето на политическия хаос в България, който, разбира се, намери своето нормално политическо разбиране в момента, и този политически хаос обаче доведе дотам, че в рамките на някои от нашите служебни кабинети, и то тези, които само президентът Радев можеше тогава да назначи, свършихме доста неща в пътния сектор. И защото казвате, че ние сме имали двоен аршин, не знам дали ме слушахте внимателно, но аз казах, че големият грях за магистрала „Хемус“ е тогава, когато се раздават големите аванси не за проектиране, а за строителство. Тогава ние намерихме една процедура за магистралата от Русе до Бяла и обхода на Бяла. Имахме две възможности: да прекратим процедурата и тази магистрала да не започне да се строи, защото тогава щяхме да загубим процедурата за ОВОС и нашето усилие да одобрим подробния устройствен план, щеше да стана безсмислено. Така че ние се съобразихме с търговете, които бяхте подготвили Вие, но авансът, който е даден, е за проектиране, защото тогава, също съгласно тези търгове, процедурата беше на инженеринг. Така че не сте права, за да казвате, че всяко правителство е идвало и е започвало отначало, напротив – ние успяхме да компенсираме за няколко инфраструктурни обекта щети във времето, в което щеше да ни коства те да не могат да бъдат започнати да се строят. Щяхме да загубим пари за последния лот на Европа, нямаше да се строи обходът на Кресна, нямаше да спасим тогава ОВОС-а за дефилето и нямаше да се строи „Русе – Маказа“. Затова Ви го казвам. Благодаря Ви за това, че повдигнахте този въпрос. Аз включително се бях приготвил, но няма да губя времето, но аз ще помоля всеки, който се интересува, включително да прочете в съдебните решения, защото знам какво искате да кажете във връзка с констатирането на незаконно строителство, но и там в решенията на съда, в които са отменени констативните актове, ясно и категорично също е написано, че съществува строителство, за което няма строителни книжа, за което това че има одобрен подробен устройствен план, не означава разрешаване на строителство. И те са описани ясно в тези решения. Това, че не сме съборили незаконното строителство, а сме потърсили законов начин да го регламентираме, е отношение към държавата, отношение към законността, а не начин, по който искаме да прикриваме всичко това, което се е свършило. Нямаше никакъв проблем навремето да приемете тези текстове за търпимост, да се направи изследване на това незаконно строителство – и не само на това, но и на много други такива, и без никакъв проблем да продължим по законов път. Сега към днешна дата ние ще направим това.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Шишков, през годините много министър-председатели, министри и цели политически формации провеждаха политика на асфалта и често превръщаха магистрала „Хемус“ в символ на своите обещания. И днес Вие идвате на власт със същите обещания, но цяла Варна и Североизточна България се чувстват излъгани. Магистрала все още няма. Слушах много внимателно голяма част от въпросите, които Ви бяха зададени, и да си кажа честно, аз бях подготвил три въпроса – и трите бяха зададени по време на дискусията. Въпреки отговорите, които ни дадохте, които бяха изключително абстрактни и нищо конкретно нямаше в тях, аз искам да Ви задам един конкретен въпрос, на който, ако може, да ми отговорите. Често срещахме във Вашите отговори словосъчетанието „правен анализ“ и с това е свързан и моят въпрос: готов ли е този правен анализ, какви са конкретните заключения в него и ще бъде ли той публикуван, за да може обществото да се запознае с него и да следи все пак изпълнението на Вашите отговорности на базата на него? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, за питането Варна кога ще има магистрала „Хемус“. Вие също сте участвали в част от политическото управление в периода след 2023 г. и можехте да го дадете тогава, в този период, когато, за съжаление, нищо сериозно не се случи за магистрала „Хемус“. И това, което правим сега, е плод точно затова, защото искаме да завършим магистрала „Хемус“. Правният анализ, който съм възложил, аз почти го разказах – той фактически дава яснота за това, че държавата е сключила договори ин хаус, на които не е имала право, които с всеки изминат договор, аз го казах ясно, е ставало все по-очевидно, че дружеството „Автомагистрали“ няма капацитета да го направи, след което разказах, разбира се, за раздадените пари. Казах също досега в залата и Вие правилно забелязахте, че в част от въпросите, които сте искали да зададете, вече бяха дадени отговори. След което обаче в един момент се оказва, че сроковете започват да текат тогава, когато имаме готови проекти. Само че тези готови проекти са ангажимент на „Автомагистрали“ и са ангажимент на държавата. И затова казвам ясно, че капанът, в който е изпаднала държавата, е това, че в случая неизправната страна не са тези, които са получили като краен получател авансите, защото „Автомагистрали“ също са получили – не аванси, но това е държавното дружество. И в действителност големият проблем е този. Дали ще публикувам, или не анализа, аз Ви казвам съвсем в кратки изявления, казах Ви съвсем ясно днес, общо взето, какъв е проблемът, в какво положение е изпаднала държавата. А иначе аз мисля, че говорих много конкретно, много ясно. Казах какви са намеренията, казах как ще го направим, и казах, че ще го направим с ясни срокове – до кой град, докога, как, кога ще одобряваме подробни планове, какво ще направим. Разказах включително и за правния анализ, който ни показва това. Защото част от този правен анализ смисълът беше не просто, за да получа един документ, защото част от нещата всичките ги знаехме – и без да съм юрист знаех за част от проблемите, но исках да знам в какво положение е държавата. Тоест каква е нашата сила и докъде можем, и докъде не можем да си позволяваме наистина да имаме гъвкавост относно взимането на решения. И аз го казах ясно – проблемът е, че неизправната страна по смисъла на договорите, по смисъла на цялостното управление, се оказва в момента държавата. Ще излезем от тази ситуация, вярвайте ми, аз съм напълно оптимист. И съвсем скоро, пак го казах, че в момента, в който финализираме наистина всичките преговори, тогава ще разберете, че ние сме подходили изключително отговорно. Само че се надявам тогава и политиците да подходите отговорно и да разберете, че това, което можем да направим, е единственото възможно в полза на държавата, в полза на това да развием целия регион. И се надявам тогава Вие да имате отговорно поведение, защото е много лесно винаги да се намира едно изречение и да се казва: „Вие с тия фирми, с ония фирми.“ Да Ви го кажа: не само нямаме любими фирми, аз със сигурност съм убеден, че нито ние ги обичаме, нито те ни обичат. Но в политиката не става въпрос за любов, а става въпрос за това, че когато си поел ангажимента да управляваш една държава, трябва да го правиш единствено и само в полза на държавата, независимо от чувствата. Силата, интересът на държавата е много по-важен, отколкото да имаме или да нямаме чувства. И затова ще Ви помоля да престанете да коментирате дали имаме, или нямаме любими фирми. Пак казвам: нито те са ни любими, нито те ни обичат нас. Ние бяхме тези, които бръкнахме в асфалта. Само че интересът на България е над всичко. (Ръкопляскания от ПБ.)

Госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, Вие знаете, че досега в нашата дейност ние от „Продължаваме Промяната“ винаги сме държали да се понесе отговорност за това, че държавата е била възложител на незаконно строителство, и за това, че са раздавани аванси. И се надявам и адмирирам всички усилия, които ще бъдат направени в тази посока – не само да се констатира, не само да правим изслушвания, а наистина да има реални действия, които да донесат справедливост и понасяне на отговорност. Ние също така сме работили и в посока на това да се строи законно и качествено. И именно в тази посока са и моите въпроси – по-скоро моят въпрос. Разбрахме от изложението дотук, че планирате автомагистрала „Хемус“ да стигне до Велико Търново до две години и половина, три. Адмирираме едно такова поемане на конкретни ангажименти, въпреки че вече много министри на регионалното развитие поемаха конкретни ангажименти и това след това се обърна срещу тях. Надявам се, че ще изпълните този ангажимент и наистина Северна България ще има магистрала „Хемус“, защото магистрала „Хемус“ е жизненонеобходима за развитието на Северна България. Но моят въпрос е свързан по-скоро конкретно с лотовете 7, 8 и 9. Вие сам казахте, че ще се наложи препроектиране на лот 7 и ще се забави съответно заради него и лот 8. Въпросът ми е: има ли действащи договори за тези два лота? Ще се прекратят ли те? И как смятате да процедирате оттук нататък? Ще ги възложите на инженеринг или ще се разделят на отделни поръчки за проектиране и за строително-монтажни работи? Защото Вие поехте едни конкретни срокове и за тези лотове и предполагам, че тези срокове са синхронизирани и със самата процедура, която Вие вече предвиждате да извършите. И както вече споменахте, лот 9 има до голяма степен готовност. Защо няма да се започне строителството на този етап, като до голяма степен вероятността за препроектиране е само в лот 7? В лот 8 няма вероятност за препроектиране или ако бъде, тя няма така да навреди или да промени лот 9. Какво налага отлагането на започването на строително-монтажните дейности там? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз казах за лот 9, че най-вероятно съвсем скоро ще започнем и него да строим. Въпросът е все пак да сме сигурни, че промяната в лот 7 няма да доведе до по-сериозна промяна на лот 8. По-вероятно е да започнем да строим максимално бързо и лот 9. Пак казвам защо обаче ги разглеждам заедно. С построяването на лот 9 ще има минимално облекчаване на движението, но то няма да е в рамките на основното движение, което е от Варна към София. И това е нещо, за което трябва да си дадем сметка. Затова казвам, че независимо от това даже и дали ще бъдат променени, или не трасето на лот 8, ние ги разглеждаме заедно, най-малкото защото ще постигнем общ ефект с построяването на 7 и 8 лот и с част от 9. Когато обаче ги разглеждаме заедно, защото те създават съответната транспортна свързаност, трябва да си направим и една друга сметка. Тогава не е ли по-добре да започнем заедно да ги строим, тоест едновременно да даваме пари за тях, а не да започнем да даваме едни пари сега за единия лот, който в един момент ще бъде построен до нищото? Това е въпрос включително не само просто на техническо решение, а включително и на финансово. Така че вярвайте, че това, че няма да започнем да строим лот 8, защото евентуално може даже и да не се променя нищо в осми лот заради промяната в лот 7, не означава, че ще постигнем някакъв ефект. Не става въпрос да правим първи копки или не става въпрос да режем ленти на нещо, което няма да ни върши работа. Така че това е една от промените, която мисля, че Вие забелязвате –че ние разсъждаваме върху това кога, колко пари можем да дадем, в какъв период и как можем да разпределим, така или иначе, този достатъчно малък финансов ресурс. Така че това със сигурност. Но за лот 9, пак казвам, най-вероятно за лот 9 съвсем скоро ще вземем решение и заедно с другите лотове също, но трябва да сме сигурни все пак. И мисля, че го разбирате. Изключително важно е да гледаме нещата мащабно, а не лотове по лотове. Знаете ли, магистралата е разделена на лотове, но в един момент се оказва, че за да може да функционират няколко лота, се налага да одобрим и част от предходен или от съседния лот – да го одобрим в лота. Същото се случи с десети лот, за който ние изградихме пътен възел откъм лот 9 само и само за да има смисъл от това, което е построено. Тоест даже бих казал, че и разделянето на лотове е толкова формално, че то включително не създава даже и някаква свързаност в някаква етапност на строителството. Така че всичко това, разбира се, е въпрос на един много ясен и точен анализ.

Госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос ще бъде за сроковете за изграждане на автомагистрала „Хемус“ и за дивергенцията между Севера и Юга, която става все по-задълбочена. Имам предвид раздалечаването в икономическите показатели на Северна и Южна България заради изоставянето на инфраструктурните проекти в Севера. А Северът е изоставен. Това е нещо, което от ВЪЗРАЖДАНЕ от години говорим. Ще припомня, че точно преди една година имахме и декларация по този повод – за сроковете, които си бяха поставили от страна на правителството на Желязков за завършване на автомагистрала „Хемус“. Припомням, че след една конференция във Велико Търново през лятото на 2025 г., в която участваха множество кметове от Северна България, министри, председатели на парламентарни комисии, тогавашното управляващо мнозинство пое един ангажимент до 2029 – 2030 г. за цялостно завършване на автомагистрала „Хемус“. Между другото, тук да продължа с припомнянето – няколко месеца по-късно, след като беше внесен и проект за Закон за държавния бюджет, в който един от съществените спорове беше към кой проект да се насочат най-вече публичните ресурси – дали към автомагистрала „Хемус“, или към други, като например не по-малко важния, но в случая не толкова важен околовръстен път на София. Имаше протести и в края на краищата това правителство подаде оставка. Та, още веднъж по отношение на сроковете, които Вие сега поемате тук, както и преди няколко дни от Велико Търново, където бяхте на проверки по отношение на изграждането на автомагистралите. Сроковете на миналото правителство сега Вие ги прехвърляте само за завършване на автомагистралата от София до Велико Търново. Имам предвид това, което казвате за три години, три години и половина, тоест около 2030 г. някъде за завършване на тази част до Велико Търново. Преди мен народните представители много точно показаха и го изказаха – че всъщност завършването на автомагистралата от Велико Търново до Варна е не по-малко важно, особено и в контекста на икономическата дивергенция, защото инфраструктурата е на първо място икономика, индустрия, туризъм и така нататък. И към Варна изглежда е много по-важно, отколкото към София. И сега конкретният ми въпрос, господин Министър: каква е основната причина за това през годините – и на дългото управление на ГЕРБ и коалиционните му партньори, както и на предхождащата Тройна коалиция – Северът да бъде изоставен в инфраструктурно отношение и да се насочат публичните ресурси изключително към Южна България, за да се получи това различие в момента и в икономическото развитие, и в доходите на българите между двете части на България? И разбира се, ако може, без „Брюксел така каза“. Още нещо, което посочихте, господин Министър – че определени дружества, фирми са взели правителството за заложник. Основен принцип на политиката през 20 век е, че тези, които вземат заложници, са терористи, а с терористи, господин Министър, не се преговаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо да конкретизирам, че аз казах, че ще бъде построена до Велико Търново за две години и половина, три. Днес сме 2026 г. – сметнете ги. Влизаме в рамките на не по-късно от средата на 2029 г. След това казах, че още година и половина ще ни трябва, за да проектираме и да изпълним седми и осми лот. Тоест възможността в края на 2030 г. да имаме цяла магистрала „Хемус“, е реалистична, разбира се, при много сериозна работа, която, не се съмнявайте, ще я имаме. Относно терористите – хареса ми. Само че в случая тези хора са били поканени от държавата, тоест те са били поканени в рамките на тези договори. Тоест дали са терористи, или са нещо съвсем различно, защото те са страна по договор, за която държавата ги е поканила. И това е много различно. Защото те не са влезли със силата, а са влезли с любезното съдействие, за да не кажа – с това, което някой е измислил този начин на строителство. И защото казахте за Северна България, аз не знам защо управляващите в годините назад не са направили нищо за Северна България, но нека да е ясно: няма проекти за тези инфраструктурни обекти. В голямата си част, както забелязахте и днес, за част от магистрала „Хемус“ продължава да няма цялостен проект. Магистралата, която е от Русе към Велико Търново – 2023 г. аз като регионален министър издадох заповед за допускане на ПУП. Днеска сме в изходна позиция. Казахте за Околовръстния път на София. Пак бях издал заповед за ПУП в единия участък и няма отчуждаване. Изходна позиция! Беше изготвен подробен устройствен план за другия участък. И пак сме в изходна позиция! Миналия път на парламентарния контрол бях казал, че ще направим подарък на София на 17-и. По големият проблем и дисбалансът, който се случва между Севера и Юга, е, че Северна България, включително всички тези магистрали, които трябва да бъдат построени, те не са проектирани. Тоест ние когато говорим дали някой ще дава пари в един или друг регион, преди да се дават пари, естествено, че трябва да има проекти. Ние сме го казали многократно: в момента сериозно се занимаваме с проектирането включително и на тунела под Петрохан. Ще проектираме и ще построим цялата магистрала от Русе до Маказа. Ще се работи и ще се построи магистрала „Черно море“. Това е истинската свързаност между Северна и Южна България, освен, разбира се, магистралата, за която днеска говорим – магистралата, която се превърна в пътя на грабежа. Само че освен „пътя на грабежа“, за да свържем Северна България с Южна и да направим наистина така, че да функционира като една държава, ние трябва да направим всички тези пътища. И правим това наистина, затова е в нашата програма и искаме да построим всички пътища. Няма Брюксел тук, има лошо управление. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! От днешното изслушване, а и не само от него – от многото парламентарни дебати по тая тема, правени досега, аз си правя извода, че всъщност ние в момента говорим за една очевидно гигантска криминална схема. Криминална схема, в която държавата дълги години подред и с определени свои действия се проявява като организирана престъпна група, водена от политическото си ръководство. Защо смятам така? Нека да видим това, което научихме сега, а някои от нас знаем отпреди това. Първо, през 2018-а и 2019 г. всичко започва с това, че има излишъци в бюджета, които тогава се дават на „Автомагистрали“, за да строят магистрали по един милиард годишно, като всички много добре знаехме, че „Автомагистрали“ няма капацитета да построи тези пътища, за които ѝ се дават пари. Доказателството, че всички го знаехме, е включително мое изказване и на колегите оттогава, когато обсъждахме бюджета, в което в тази зала, от тая трибуна – всъщност в другата зала, в старото Народно събрание – аз тогава съм Ви казвал, че парите ще бъдат откраднати. Резултатът към днешна дата е, че всичко това, което сме го говорили през 2018-а и 2019 г., е достатъчно ясно – и то е документирано, и всеки от Вас може да го извади от Народното събрание, от архивите, всъщност се случи. Как се случи? През няколко очевидни – очевидни! – действия, които нарушават обществения интерес. Първото от тия действия беше, че договори за два милиарда и половина, за 2 милиарда и 300 милиона по-точно – разполагам с договорите, както вероятно знаете, мога да ги предоставя, ако някой държи да ги види, с АПИ – от 2018 г. и от 2019 г. В тези договори, всъщност това, което се случва с договорите, е, че се прехвърлят – първо държавата прехвърля на АПИ по ин хаус процедурата, което е абсолютно според мен незаконно и това рано или късно ще бъде установено, въпреки че прокуратурата отдавна се прави на ударена по този въпрос, но и това време ще мине. Абсолютно незаконно, защото е очевидно, че „Автомагистрали“ не могат да изпълняват такава поръчка, поради което очевидно, че ин хаус процедурите са абсолютно несъстоятелни. Но по този механизъм на тях им се прехвърлят огромни суми пари, в случая над 2 млрд. лв., за да може те да строят магистрали, които те не могат да построят. Резултатът е, че „Автомагистрали“ раздава милиард и половина лева като предплати, като ги дава, сключва договори за всичките два милиарда и половина, без обществени поръчки. Договори без обществени поръчки за два милиарда и половина! Хайде, 2 милиарда и 350 милиона мисля, че е точната сума. Значи, проследете действията. Гласуваме в Народното събрание нещо, което е ясно, че ще бъде крупна далавера, след което прехвърляме парите на АПИ, при положение че – хубаво, на АПИ това му е работата – да се строи, но АПИ дава тия пари веднага на „Автомагистрали“ с ясното съзнание, че „Автомагистрали“ не може да ги построи, което значи, че това вече излиза извън правилата за ин хаус процедурите. След което „Автомагистрали“ без никакви обществени поръчки прехвърля цялата тая работа на един куп частни фирми, които сама си я избрала. За част от тези частни фирми вече знаем точно, тоест само за една знаем точно какво се случи. И се случи това, че парите бяха изнесени със сакове. Става дума за милиони левове в сакове в рамките на няколко дена, които са изнесени от конкретни хора, имената се знаят. Това е само за едната обаче. Аз се чудя кога ли прокуратурата ще научи имената за другите изнесени сакове за останалите девет лота! Защото са девет лота! Тоест някъде, когато предишния път това стоеше на разглеждане в Народното събрание преди около три години, ситуацията беше, че бяха платени между 60% и 70%, тоест близо 1,5 милиарда от общо 2,3 милиарда договор, срещу което имаше 20 – 22% изпълнение на дадените задачи. След което, естествено, че се плаща 35% невъобразим аванс. Договорите, между другото, от 2018-а и 2019 г. включват ясни срокове за проектиране и за изпълнение. И няма срок по-голям от четири години! Тоест най-късно през 2023 г. според тия договори трябваше всичко да бъде приключено. Само че защо не е приключено и никой не може да върне парите? Ами защото няма банкови гаранции! Защото организираната престъпна група с политическо управление е направила така, че парите да бъдат гарантирани със застраховки, а не с банкови гаранции, които после никой не може да събере. И всичко това, господа, искам да Ви кажа, че е очевидно. Ако е една грешка, ще приемем, че сте некомпетентни, или че тези, които тогава са управлявали, са били некомпетентни. Ако са две, ще кажем, че сте тенденциозно некомпетентни и изобщо не ставате за работата, която сте вършили. Но те са 4 – 5 последователни действия, които водят към това сега, 8 години по-късно, парите да са изхарчени и магистралата да я няма. Поради това аз смятам, че това е организирана престъпна група с политическо управление. (Ръкопляскания от ПБ.) Аз съм абсолютно убеден, абсолютно убеден, че някои от колегите, които сега се подсмихват в залата, скоро ще си дадат имунитетите по тази тема, въпреки че ми е ясно, че прокуратурата години наред отказва да забележи нещо нередно в това. Имам лоша новина към Вас: нещата се променят, държавата се променя. Не защото „Прогресивна България“ е дошла на власт, точно обратното – защото хората вече не могат да търпят дивотията, която Вие създадохте през годините. Затова избраха нас. Гласуването на 130 депутата беше нетърпимо…

Сега приключвам, госпожо. Защото това беше нетърпимо. Така че целият този разговор ме навежда на една много сигурна мисъл: нещата в България се променят, ние от „Прогресивна България“ работим за това да се променят, и ние ще доведем тази престъпна схема докрая, където ѝ е мястото – някой ще бъде зад решетките за нея, уверявам Ви. (Ръкопляскания от ПБ и възгласи: „Браво! Браво!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми архитект Шишков! Гледаме и не вярваме на очите си, както казваше един легендарен телевизионен водещ. (Оживление.) Май-май човек не трябва да Ви слуша какво говорите, архитект Шишков, защото в действителност правите съвсем друго. Така стана и с бонусите от 1 млн. евро, които в МРРБ тайничко си раздадохте преди месец и половина, когато твърдяхте и тръбяхте по медиите, че бюджетът е бил продънен. Така стана и с мантинелите, когато подехте една тема, удобно забравяйки, че последните договори, които и в момента сте подписали именно Вие, но в момента повече от четири месеца, откакто сте на власт, няма една сменена мантинела, няма едно поставено бетонно блокче, всичко е в разпад. Така беше и за уж изтеклите договори за текущ ремонт и поддържане, които Вие наричахте „незаконосъобразни“ и „изтекли“, но междувременно в официален Ваш отговор разбрахме миналата седмица, че сте възложили по същите тези договори, които Вие публично громяхте, над 80 млн. евро нови дейности за три месеца. (Шум и реплики.) И тук е така. Именно Вие сте човекът, който сътвори тази каша с незаконно строителство на лот 4 и на автомагистрала „Хемус“, и сега обяснявате, че ще намерите варианти да го разрешите. Вие като главен архитект в Столичния район, помним много добре, така изнесохте за незаконното строителство. Само че сега мащабът е съвсем различен. Борбата Ви с незаконното строителство е една пушилка, зад която вероятно се крият други цели. И аз ще Ви спомена какви са те, защото ние знаем какви цели имате. На лот 4 на автомагистрала „Хемус“, колеги, всички Вие, дори тези, които бяха приспани от съвременния Кашпировски, трябва да знаете, че в момента няма установено по законовия ред незаконно строителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И дори и да подведете премиера си, архитект Шишков, и управляващото мнозинство да приеме глупостите за така наречената търпимост, тя няма да е приложима за Автомагистрала „Хемус“. Но пък за други обекти, като „Баба Алино“ и други частни проекти, ще е приложима, разбира се. Тези обосновани съждения бяха изложени в последните дни от други лидери на обществено мнение. Всички помним шумните реакции за уж незаконно строителство на автомагистрала „Хемус“ през 2021-а и 2022 г. Но малко хора знаят, че след тях Вие и тогавашният началник на ДНСК не изпълнихте законовите си задължения да констатирате незаконното строителство по надлежния ред и не съставихте необходимите документи по реда на Закона за устройство на територията. Ако не заповеди за неговото премахване, то поне заповеди за спирането на това незаконно строителство. Съставените по-късно по времето на вицепремиера и министър Караджов актове по общия ред по Закона за административни нарушения и наказания бяха до един отменени в съда. Всички паднаха в съда! Но към момента за целия четвърти участък, който коментирате, има влезли в сила, необжалвани в законоустановените срокове нито от Вас, нито от когото и да било, разрешения за строеж, влезли в законна сила разрешения за строеж! Защо при тази ситуация продължавате да лансирате идеята за промяната на ЗУТ за търпимост? Какво искате да направите? Отново ще повторя: за „Баба Алино“ ли става въпрос, за други частни обекти ли? Защото подобно законово изменение няма да обхване автомагистрала „Хемус“. А не стана ясно и защо, след като има незаконно според Вас строителство на лот 4, то са извършвани плащания от назначения от президента Йотова служебен кабинет на Гюров, а плащанията продължават и към настоящия момент. Вие сам го подчертахте. По времето на кабинета „Желязков“ не е имало и едно плащане за лот 4. Започнаха при служебния министър на регионалното развитие Николай Найденов, продължават и в момента. Платени са сега по сертификата за десетки милиони евро, продължавате да плащате и в момента. Вие критикувате „Хемус“ – колежката Кирова беше абсолютно права, но за магистрала „Русе – Велико Търново“ Вие като служебен министър в 2022 г. раздадохте стотици милиони лева аванси, включително за строителство. Излъгахте от тази трибуна, че само за проектиране и за строителство, без да имате отчуждителни процедури, без да имате проекти – същото нещо, което Вие твърдите, че за „Хемус“ е порочно, незаконно, и успивате тука колегите от залата да Ви ръкопляскат. Но министри в МРРБ след служебното Ви пребиваване там имаха съвест и не преследваха единствено користни и дребни политически цели. Защото сега нямаше да ходите да правите първи копки на „Русе – Велико Търново“, магистралата щеше да е на същия хал, като на „Хемус“, а те одобряваха инвестиционни проекти, издаваха разрешения за строеж – последното на министър Иван Иванов от януари 2026 г. И Вие сега ходите да се кичите с първи копки, няма нищо лошо в което. В изслушването Ви не става ясно как смятате да управлявате риска от съдебни претенции при прекратяването на договорите. Не стана ясно и на кого е възложен този правен анализ за „Хемус“. Колко пъти Вие, когато станете министър, архитект Шишков, ще възлагате правни анализи по един и същи казуси?! Кои са тези специалисти адвокати? Кои са тези адвокатски кантори? Не ги споменахте! На каква стойност? Вие имате Правна дирекция в АПИ, имате Правна дирекция в МРРБ, но като давахте бонуси преди месец и половина, защо не възложихте да изготвят тези правни анализи? Адвокатската кантора според съответното възнаграждение ще напише, каквото ѝ кажеш, това е ясно. Отделно от това тук идва основният въпрос: каква е същинската цел на Вашите действия в последните години, не само през тези четири месеца, когато последно си прокарахте лобистките поправки за търпимостта, за да можете като главен архитект да си говорите отблизо с гражданите и с бизнеса? Целта Ви е да оскъпите в пъти автомагистрала „Хемус“. И не само нея! Нашата прогноза е, че ще бъде оскъпена поне двойно. Тя ще бъде построена някога, имагинерно в бъдещето, но на поне двойно по-висока цена. Никой не може да измери икономическите щети за Северна България, пропилените човекочасове, нито да компенсира прекършените човешки съдби от катастрофите. Защото, ако целта Ви някога е била защита на интереса на гражданите, магистралата вече щеше да е готова преди една година, ако не бяхте спирали строителството в 2021 г., спазвайки всички законови процедури. Но уви, Вие сам се разкрихте: щели сте да предоговаряте или сключвате нови споразумения с фирмите, ясно е – за да завишите цената е, и по новите прогресивни правила на магистралата. Ясно е какво ще правите – цена, която ще плащат обаче всички български граждани. Наред с това сте щели да предлагате тези законодателни промени за узаконяване на нещо, за което ще се повторя, проверимо лесно е: няма нито един влязъл в сила документ за узаконяване на незаконни дейности. Нито един! А има влезли в сила решения за строеж. Що за нонсенс?! И в заключение има една проста житейската закономерност. Онова, което е породило проблема, трудно би могло да се представи за негово решение. Така че не се изживявайте като универсално решение. Светът не започва с Вас, ще продължи и след. И в тази връзка готов ли сте публично да поемете ангажимент, че ако предложените от Вас решения за „Хемус“ доведат до по-висока крайна цена, съдебни обезщетения и ново забавяне, ще признаете, че това е резултат от Вашите управленски решения, а не от поредното лошо наследство? Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС .)

Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви. Уважаеми господин министър Шишков, аз първо да изкажа своето впечатление. Аз съм уау! Силите на мрака имат много умели адвокати и оратори и просто не го разбирам чисто човешки. След като човек така добре може да се аргументира, има дар слово, как морално е на тази страна, на грабителите на България от 18 години. Относно чутото дотука за автомагистрала „Хемус“. Искам да кажа три куриозни факта, печални факта, които са много емблематични относно строителството до момента. Първото са тунелите. Как не ги оправихме тия тунели, как не ги завършихме, как не ги ремонтирахме! Откакто се помня, че имам книжка, че и баща ми има книжка, тия тунели не са оправени. Швейцарците за това време може би са построили около 500 км, без да преувеличавам, през Алпите тунели, докато ние поправяме няколко тунела. До три години ще стигнем до Търново. Това се чува и се слуша в общественото пространство от около 10 години според мен. Дано този път наистина да стане. То не е обвинение към Вас. Просто той е куриозен факт за тези три години. И другото са договорите с тези фирми, чийто правен анализ се прави сега. Там има едно изключително нагло и цинично нещо – индексация на аванси. Аз такова нещо не бях чувал. Индексация на аванси да искат! Не стига, че за тези аванси не са сложили пет репера даже, камо ли да са построили нещо, те искат индексация на аванси и са я получили. Затова настояваме и ще очакваме да бъде прекратена практиката да се възлага работа на подобни фирми, защото едни и същи фирми от поне 15 години насам получават – не всички, разбира се, са такива, но сме свидетели на много съмнителни възлагания на фирми без опит, на ДЗЗД-а, които са регистрирани някъде в „Люлин“, „Младост“, с офиси в апартаменти и с трима служители, които показват опит благодарение на така наречената формула ракета носител, тоест подписват договори с някоя фирма от чужбина, която декларира опит, а тя никога не стъпва в България, реално не извършва строителство. Надяваме се да има готови проекти. Вие декларирахте готовност и заявихте, че много важно нещо е проектирането, Вие самият сте от този бранш, да имате готови проекти за всички лотове и за всички отсечки, така че ако излезе възможност за финансиране, да можете да покажете проекта и да го получим това финансиране по чуждестранна, по европейска линия. Надяваме се да организирате честни, открити и добри процедури на конкурентна основа, и знакът за това ще Ви кажа кой ще е – ако в тях участват утвърдени международни компании, най-вече тези от Западна Европа, защото те през последните 18 години бяха умишлено прогонени от България. Всичките те се отказаха с може би едно или две изключения, затвориха офисите си в България. Видяха, че мачът е свирен и че тук не става въпрос за конкуренция, за отворено начало и за това наистина кой ще даде от участниците най-доброто съотношение между цена и качество в изпълнение на поръчките на държавата, на държавната инфраструктура. И дали тези фирми ще се върнат на българския пазар, е за мен най-големия показател, че Вие сте добросъвестен и ще организирате чрез АПИ честни търгове. Те имат начин да го разберат. И ако участват, и дай боже, някой от тях да получи възложена работа, това ще е знак, че Вие сте направили добри процедури. Очакваме и значително подобрение на пътната безопасност в тези нови проекти чрез завишаване на изискванията в заданията на АПИ. Вие знаете в момента в Наредбата за мантинелите могат да бъдат слагани бетонови мантинели. Те не се слагат, защото основен критерий е най-ниска цена. На менталните мантинели са в пъти по-ниска, макар че бетоновите през годините във времето се изплащат… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В тези проекти е крайно време в България да бъде заложена и липсващата система за светлинна сигнализация и управление на трафика – такава, каквато има почти по всички магистрали в Европа. В България тя е абсолютно непозната тема. И искам да Ви обърна внимание, че във Вашите отговори, макар че разпознавам добра воля за работа, разпознавам и гняв към статуквото и към целия батак, който е натрупан до момента, не видях конкретика и срокове. Имаме едни 2,5 до 3 – до Търново, и после какво казахте: 4 – 4,5 до завършване на магистралата. Моля Ви да запознаете обществото с по-конкретен, детайлен план на работа проектиране, провеждане на процедури, възлагане и срокове на изпълнителите…

Това ще е много важно. А правният анализ, ако обичате, направете го публичен – за възлаганията по ин хаус, за да могат и други юристи да преценят дали наистина тази хватка на тези фирми е толкова силна, че не можем да се отскубнем от нея, защото колкото по-рано го направим, толкова по-добре. Напомням Ви, че тези фирми продължават да работят и продължават да имат договори за поддръжка на пътища към регионалните пътни управления. Те продължават да работят, а щом са били в това нещо – техните ръководители са следствени в момента, срещу тях има дела на трупчета на прокуратурата, не разчитаме, естествено, че тя ще си свърши работата, но Ви напомням, че и Вие като възложител и като пострадала страна можете, Министерството може да направи искове срещу тези нарушители. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми господин Шишков! Пак ще започна с това, че ние адмирираме всички усилия към това да се понесе отговорност за миналите действия по незаконното строителство и раздаваните аванси, и адмирираме всички усилия към това Северна България да има час по-скоро автомагистрала „Хемус“. Но аз не мисля, че това изслушване направи крачна напред към това Северна България да има магистрала „Хемус“, защото, честно казано, не разбрах смисъла от това изслушване. Повечето неща са ясни от години, те са констатирани, а другите ги знаем от Вашите медийни изяви, а именно сроковете, които поемате. Адмирираме тези срокове и се надявам да ги изпълните. Но ние Ви зададохме три много конкретни въпроси и аз не получих конкретен отговор на тях. Моят колега Богомил Петков Ви попита за индексацията на авансите и какви анекси ще бъдат сключвани. Аз не чух отговор. Аз Ви попитах за седми и осми лот как планирате, какви са договорите, там ще бъдат ли прекратени и ще се извършва ли инженеринг или ще трябва да бъдат правени отделни процедури. Също не получих отговор на това. Не получих отговор, или всъщност получих противоречив отговор на това защо ще бъде изчакано строителството на лот 9, когато има готовност да се започне там, защото, от една страна, казахте, че готовност има и ще започнете скоро, но от друга страна, казахте, че е най-добре да се строят заедно. То е или едното, или другото, защото, ако се изчакат процедурите по седми лот, цените могат да се покачат. Кой ще носи отговорност за загубата, която би понесла държавата от това? Надявам се да влезе малко повече конкретика, повече действия, така че Северна България да има автомагистрала „Хемус“ час по-скоро, и то наистина проектирана и изпълнена качествено и в срок. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, след точно един месец – на 4 октомври, се навършват 52 години от първата копка на автомагистрала „Хемус“. За съжаление, за тези 52 години до момента е изградена по-малко от половината от магистралата. Също за съжаление, през последните пет години тази магистрала се превърна в един знаков корупционен скандал, не по-малко скандален от „Баба Алино“. Дори с оглед на размерите на средствата, които тук са изтекли, изчезнали или изнесени в чували, както се спомена, а според някои източници изнесените чували са били и с правителствения самолет, но с оглед на това, че все още не знаем какъв е размерът на „Баба Алино“ – и там говорим за международен скандал, тук си говорим за наш си, български скандал, който е направен умишлено, както каза някой от преждеговорящите, с добре измислена корупционна схема от организирана престъпна група. Тъй като става въпрос за индексации, до момента имаме анекси за индексации в размер на над 30 броя, които са сключени и по време на сглобката, и по време на управлението на правителството „Желязков“. Обърнете внимание – индексации за строителни материали, а договорите, които Агенция „Пътна инфраструктура“ е подписала с „Автомагистрали“ по ин хаус процедурите и след това „Автомагистрали“, които са подписали с подизпълнителите, са именно за закупуване на материали, за доставка на материали с оглед избягване на бъдеща инфлация, тоест абсолютно всичките материали за повече от един милиард авансови плащания, трябва да са или някъде на склад, или да са вложени в обекта. На въпрос от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ господин министърът каза, че в момента се прави анализ. Ние очакваме този анализ наистина да бъде направен във възможно кратки срокове, за да може, ако материалите не са доставени и не са вложени, да се изисква от фирмите тези материали да бъдат доставени, защото за тях вече са платени пари и не би следвало да се плащат. Също така в това изслушване не стана ясно как ще се процедира с всички договори, за които са изтекли сроковете? За абсолютно всички договори ние от ВЪЗРАЖДАНЕ твърдим, че са изтекли сроковете. Вярно е, че срокът за започване на строителството започва да тече от откриване на строителната площадка, след като е направен проектът, но пък сроковете за проектиране отдавна са изтекли, а както вече знаем, на някои от лотовете дори няма изготвени проекти. И като става въпрос за преправяне на проекти, господин Министър, обръщам се към Вас. Вие споменахте, че на лот 7, 8 и 9 предстои препроектиране. Няма как да Ви задам сега въпрос, но искам да помислите за тези 7, 8 и 9 лот, след като се прави препроектиране, дали не е по-добър вариант да се ушири габаритът и да се направи тази магистрала за скорост 140 км в час, защото много добре знаем, че в 10 лот вече магистралата е с намален габарит и е за скорост 120 км в час. Нека да направим една магистрала, която да отговаря на изискванията и нуждите на Северна България, която да е в широк габарит такава, каквато е и магистралата, която е в Южна България. Защото, както беше споменато вече, Северна България наистина изостава значително от Южна България. И аз очаквам Вашето правителство да поеме ангажимент това да се промени и наистина да се обърне внимание на Северна България, защото тя е изключително неглижирана и примерно все още брутният вътрешен продукт на Северна към Южна България е в съотношение едно към две. Това бави изключително много развитието на градовете, които са в северната част от Стара планина. Обръщам внимание и на фирмите, с които „Автомагистрали“ има сключени договори. Ние поискахме тези договори от бившия регионален министър Иван Иванов, но той ги скри и не ги показа. Не разполагаме с тях. Сега ще ги поискаме и от Вас, за да видим какво точно е записано в тях. Но всички фирми, които са работили и продължават да работят по автомагистрала „Хемус“, работят все още и по другите големи поръчки на националните обекти и дори по ТРП-тата. Но ако всичката техника на тези фирми бъде поставена за изпълнението на автомагистрала „Хемус“, те няма да имат капацитет да изпълняват другите обекти, за които са сключили договори. Те ще наемат подизпълнител и по този начин тези фирми, така наречените големи пътностроителните фирми, се превръщат само в едни комисионери. Затова искам да обърна внимание по време на Вашето управление тези практики да бъдат прекратени, защото в търговете, които тепърва предстои да бъдат публикувани – търговете за пътните отсечки, трябва да се искат само фирми, които имат свободна строителна техника. А всички големи фирми вече нямат, защото те са поели толкова много ангажименти, че няма как да ги свършат. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Преди това, позволете ми, въз основа на чл. 42, ал. 1, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя предложение за удължаване на пленарното заседание до изчерпване на точка четвърта.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя още една процедура. На основание на чл. 43, ал. 2 от Правилника за допуск до залата на заместник-министър професор Сеня Терзиева.

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Подкрепям Вашето искане, госпожо Председател, и Ви приканвам да съблюдавате за чистотата на българския език от залата – това извън процедурата по доклада, не с междуметия и чуждици да обсъждаме най-вече законопроекти, касаещи образование, независимо от предмета ѝ. „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 52-602-01-36, внесен от Министерския съвет на 10 август 2026 г., приет на първо гласуване на 27 август 2026 г. Наименование на Законопроекта „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 е постъпило предложение от народните представители Димитър Здравков и Антонио Владимиров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 3 се създава буква „е“: „е) регистър за академично признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование и за признаване на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“.“ б) в т. 4 след думата „организира“ се добавя „чрез Националния център за информация и документация“, а след думите „необходими документи“ се поставя запетая и се добавя „и вписването в регистъра по т. 3, буква „е“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Съдържанието, условията и редът за водене на и за достъп до регистрите по ал. 2, т. 3, букви „а“ – „д“ се определят с наредби, издадени от министъра на образованието и науката, а за регистъра по ал. 2, т. 3, буква „е“ – с държавните изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9.“ 3. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Когато в нормативен акт са въведени изисквания за доказване наличието на придобито висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, необходимите данни за придобитото висше образование в Република България се установяват служебно от съответния административен орган чрез проверка в регистъра по ал. 2, т. 3, буква „в“, ако лицето е посочило необходимите идентификатори за достъп, определени в съответната наредба по ал. 5. Когато дипломата за висше образование е издадена преди 1 януари 2012 г., както и когато документът не е вписан в регистъра по ал. 2, т. 3, буква „в“, се прилага копие от дипломата. (8) В случаите по ал. 7 признато висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, придобито в чуждестранни висши училища, се установява служебно от съответния административен орган чрез проверка в регистъра по ал. 2, т. 3, буква „е“, ако лицето е посочило необходимия идентификатор за достъп, определен в държавните изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9. Когато удостоверението за признато висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, е издадено преди 9 април 2009 г., както и когато документът не е вписан в регистъра по ал. 2, т. 3, буква „е“, се прилага копие от удостоверението.“ По § 3 има предложение от народния представител Ангел Янчев: „Параграф 3 се изменя така: „§ 3. В чл. 30, ал. 1, т. 12 изречение първо се изменя така: „12. ежегодно утвърждава размера на таксите за кандидатстване на студенти и докторанти и размера на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2, 3 и 5 и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“, както и предлага на министъра на образованието и науката размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7;“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. По § 6 има предложение от народния представител Ангел Янчев: „Параграф 6 се изменя така: „§ 6. В чл. 95 се правят следните изменения: 1. В ал. 2, изречение първо се изменя така: „Извън случаите по ал. 4 таксите за обучение в държавните висши училища и научните организации по чл. 47, ал. 1 се определят от Министерския съвет в годишен размер.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2, 3 и 5 и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ се определя ежегодно с решение на академичния съвет на съответното държавно висше училище, а за обучението по чл. 21, ал. 5, провеждано от научна организация по чл. 47, ал. 1 – от органа на управление, определен в правилника за дейността ѝ.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 7 има предложение от народния представител Ангел Янчев: „Параграф 7 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. По § 8 има предложение от народния представител Ангел Янчев: „Параграф 8 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. „§ 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.“

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като имам четири предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закон за висшето образование, още веднъж да призова залата да ги подкрепи, въпреки че не получиха подкрепа в Комисията по образованието и науката, тъй като те са в интерес на държавните висши училища, както и на развитието на висшето образование в България. Предложенията ми са в смисъл на това таксата за платеното обучение на студентите в държавните висши училища да не се определя от Министерския съвет, така както е от поне 2004 г., а да се определя от академичните съвети на държавните висши училища. За това има множество аргументи. Най-същественият аргумент, разбира се, е, че частните висши училища в България вече нямат нужда, ако са имали някога, от такава държавна защита да се определя минималният размер на таксите в държавните училища от Министерския съвет. Те са компетентни, готови за това сами да определят какъв да бъде размерът им, без да е обвързан с издръжката, която държавата определя за отделните специалности. Също така в един от параграфите – те и четирите са обвързани, се дава това право и задължение на академичните съвети на държавните висши училища да правят това определяне на размера. Втора година вече – една година, но практически втора учебна година, и поради факта, че нарастваше размерът на издръжката във висшите училища, формулата, наложена дълъг период от време от ГЕРБ през 2011 г. по време на министъра на образованието Сергей Игнатов, показа, че прави неконкурентен размера на таксите. Само че се вижда, че и през миналата година, и през тази година трябва спешно да се изменя Законът за висшето образование вместо да се даде едно по-дългосрочно и устойчиво решение, както и вменяващо доверие на държавните висши училища, без да се налага в Преходните и заключителните разпоредби всяка година да има отделна разпоредба кое е намаляване на размера, за коя учебна година и за кои приети студенти по-скоро се отнася. Всичко това като комплекс от мерки, което предложение, между другото, още миналата година от Съвета на ректорите, да кажа пак, посочиха или по-скоро от някои от държавните висши училища, че е устойчивото, а тази година от новото Сдружение на държавните висши училища, разбира се, по-предпазливо, отколкото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ го правим, също посочиха, че се надяват на смелост най-вече в мнозинството да вземе това решение и да приключим само този въпрос по отношение на таксите в държавните университети. Ами мисля, че би било разумно, аргументите ги изложих, оттам нататък разчитам на волята на народните представители.

Благодаря, госпожо Председателстващ. От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ искам да мотивирам факта, че ние ще подкрепим всички параграфи, освен два – това са § 4 и § 5 от предложения законопроект, със следните мотиви: От една страна, Законът действително предлага някои важни промени, които трябва да влязат в действие максимално бързо за идващата академична година. Студентите имат нужда от тях, също така се облекчава и административната тежест с § 1 и свързаните с него, така че ние ще подкрепим тази част от Законопроекта. Параграфи 4 и 5 многократно бяха обсъждани както при първо четене тук в пленарната зала, така и в Комисията по образованието и науката. И там стоят два въпроса, които за мен са открити: единият е дали има елементи на дискриминация. Както стана ясно от дискусията, тези части от Законопроекта вероятно ще бъдат атакувани в Конституционния съд и поне ние бихме искали да чуем крайното решение на съда. От друга страна, тези параграфи, свързани с това, че стипендии за успех, стипендии, свързани с високи постижения, се дават само на студенти от държавна поръчка. Така се предпоставя една невъзможност да се стимулира за висок успех и за други постижения студентите, които са в платена форма на обучение – говоря за държавните университети в момента. При това положение аз намирам за дискусионна тази тема. Тя изисква много по-сериозно и задълбочено обсъждане и се надявам, че Министерството на образованието и науката ще постави този въпрос в рамките на по-общия въпрос: какви са правата на студентите в платено обучение, а също така и на студентите и учениците в частните висши училища и частните училища, но това е тема за много по-сериозен разговор. Тогава ние ще търсим решение, което да бъде общоприемливо за всички като философия и като крайно решение. За момента този въпрос стои открит и ние няма да подкрепим тези два параграфа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде, тъй като ние ще подкрепим част от предложените текстове, част от тях няма да подкрепим, моето изказване ще бъде във връзка с § 4, § 5 и от части § 6. Ние продължаваме да не разбираме в този законопроект реално каква е философията – философията на „Прогресивна България“, която стои зад това всъщност как те разбират подкрепата на студентите и подкрепата изобщо на младите хора, които участват във висшето образование. И тъй като получих известни забележки в рамките на Комисията да не използвам думата философия, защото не ставало въпрос за философия, а за сметки, ще използвам тогава друга дума – две думи, а именно стратегическо мислене. Какво е стратегическото мислене и какъв е стратегическият подход на „Прогресивна България“, когато предлага това, че всъщност само студентите държавна поръчка редовно обучение да получават стипендии? Какво означава това, колеги? Това означава, че всъщност възможността да получаваш стипендия, да получаваш стимул, да получаваш подкрепа и да получаваш едва ли не държавна похвала, защото не можем да кажем, че финансовият размер на стипендиите е толкова голям, че да може да осигури на един студент каквото и да било, е всъщност изпитът, през който минава студентът, за да може да бъде приет в съответната група, която се нарича държавна поръчка редовно обучение. И в този смисъл: какво всъщност „Прогресивна България“ слага в идеята стипендия за успех? Значи ли това, че успехите на колегите, които са платено обучение, всъщност не заслужават държавната подкрепа? Те не заслужават! Тоест тогава тази стипендия не би трябвало да се нарече стипендия за успех. Тя трябва да се нарече по друг начин, защото ние започваме да оценяваме стипендията за успех не по отношение на успеха. Ако имаме студенти с отличен успех в платената форма и във формата държавна поръчка, то тогава държавата счита, че техният успех не може да бъде оценен поравно. Това определение за нас е дискриминативно. Но да оставим това, че е дискриминативно, отново казвам, зад него – зад това решение, няма никакво стратегическо мислене, няма дългосрочна оценка на факта, че всъщност студентите, които се борят, независимо дали плащат, или са държавна поръчка, за това да имат истински постижения в университета. И затова се опитахме да разберем всъщност като няма философия, а има сметки, какви са сметките, защото очевидно това решение може да се дължи само и единствено на сметки – да вземем пари, дребни пари от някъде – от стипендията, и да ги насочим към друга част, а именно да намалим, така да кажем, минимума на 50% частта, която плащат студентите за определена специалност. Това решение защо е 50% не се дължи отново на някаква стратегическа мисъл, не се дължи отново на някакво целеполагане в рамките на висшето образование, а се дължи на някаква компенсаторна мярка, че тъй като били вдигнати цените, ние сега, за да не караме студентите да плащат повече, всъщност едва ли не ще вземем парите от стипендиите и с тях ще покрием разликата от 60% към 50%. Това всъщност се получава! Няма философия, няма стратегическо мислене, има сметки, както се каза и на Комисията. Да, обаче по този начин ние не казваме на студентите, че ние реално се грижим за тях и ние реално подкрепяме техните усилия. Поради тази причина в рамките на този законопроект ние ще подкрепим определени текстове, но текстовете, които действат дискриминационно и най-важното – отказват да подкрепят студенти, които иначе имат постижения, ние няма да подкрепим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В Програмата на правителството активирането на младите хора и включването им във висококвалифицирана заетост е посочено като един от основните Ви приоритети в социалната сфера. Предложените промени ограничават бюджетните стипендии само до студентите в редовна форма на обучение, приети по държавна поръчка. Както беше казано и преди малко, аргументът Ви, че студентите, които са в редовна форма на обучение, заслужават стипендия повече, защото са се посветили изцяло на своето следване, има два големи пропуска: На първо място, стипендията е за успех и смисълът ѝ е да поощрява за академични постижения, а не за брой часове, прекарани на университетската банка. Но дори и да приемем, че стипендията трябва да поощрява физическото присъствие в аудиторията, въпреки че това противоречи на замисъла ѝ, това не обяснява защо изключвате и студентите в платена форма. Но да се върнем към задочните студенти. Задочното обучение е един от малкото механизми, които позволяват на един млад човек едновременно да учи, да работи и да се издържа. Знам от първо лице какво значи непрекъснато да тичаш от университета към работата и обратно, защото бях в редовна форма на обучение и учех през цялото време на следването си. Също съм видяла много пъти как мои колеги в университета бяха принудени да избират между образованието и работата. Избраха работата! В условията на растящи цени и пазар на труда, който изисква все повече професионален опит, дори за стартови позиции, задочната форма на обучение дава възможност на студентите да не трябва да правят този избор. Дава шанс и на младите хора, които създават семейство, докато единият или двамата родители учат. Така те могат да продължат образованието си. И не означава, че те учат по-малко или успехът им е по-малко значим. Вместо да подкрепят тези хора, предложените промени ги санкционират. Наказват ги именно заради избори, които според собствената Ви управленска програма допринасят за икономическото и демографското развитие на България. Не превръщайте работещите студенти, младите хора и хората, които полагат огромни усилия да съчетават образованието с останалите си отговорности, в студенти втора категория! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всъщност моето изказване ще бъде по § 4 и § 5, които са, бих казал, най-горещите в този законопроект. Но първо трябва да прецизираме нещата и да бъдем точни. С настоящите промени не поставяме под съмнение качеството на задочната или на дистанционната форма на обучение, или съответно на платената форма на обучение. Никой не твърди, че студентите в тези форми на обучение са по-малко способни, по-малко амбициозни или по-малко заслужаващи нашето внимание и уважение. И въобще не мога да се съглася, че можем да говорим за каквато и да е форма на дискриминация. Въпросът е друг: каква е целта на държавната стипендия и към кого държавата насочва този конкретен инструмент на публичната политика? Държавната стипендия не е универсално социално плащане, което следва от самия статут на студента, тя е част от политиката на държавата във висшето образование. Чрез нея не просто се отличава академичният успех, а се подпомага възможността на студента в редовна форма да съсредоточи времето и усилията си върху своето образование. Именно тук е и съществената разлика! Различните форми на обучение са равнопоставени по отношение на образователните стандарти и придобитата квалификация, но не са еднакви по своята академична организация. Редовната форма предполага постоянна и значителна интензивност и ангажираност с учебния процес, съответно и присъствено. Задочната и дистанционната форма по своя замисъл предпоставят по-голяма гъвкавост, възможност обучението да бъде съчетано с професионална и друга дейност. Това не прави едните студенти по-ценни от другите, но означава, че държавата има основание да прилага различни инструменти за подкрепа спрямо различните форми на обучение. Ако приемем, че всяка форма на обучение автоматично поражда право на един и същи вид държавна подкрепа, тогава практически заличаваме разликата между предназначението на отделни форми и различните инструменти за държавна политика. Справедливостта невинаги означава абсолютно еднакво третиране, а справедливостта означава еднаквите случаи да бъдат третирани еднакво, а обективно различните да бъдат третирани съобразно тяхната специфика. И тук не бих искал да свеждаме дебата единствено до въпроса колко средства има в бюджета. Разбира се, държавата има задължението да осигурява адекватно финансиране на висшето образование. Но дори и при наличието на достатъчно средства остава принципният въпрос: каква е целта на тази конкретна държавна стипендия и към кого следва да бъде насочвана? През последния семестър видяхме и практически резултат от рязкото разширяване на кръга на правоимащите, без системата да бъде подготвена за тези последици. Стигна се до сериозно напрежение във висшите училища, до недостиг на средства, до несигурност дори студенти с отличен успех дали ще получат съответната стипендия. И това съответно не трябва да допуснем да се повтори. Този проблем само потвърждава принципния въпрос, а не го заменя. Не е достатъчно просто да разширим кръга на правоимащите, а е необходимо да имаме ясна, предвидима и работеща система. Затова и не приемаме тезата, че с този закон създаваме студенти първа или втора категория. Не делим студентите и не казваме, че едната форма на обучение е по-качествена от другата. Определяме предназначението на една конкретна държавна стипендия и условията, при които тя се предоставя. След решението на ВАС този въпрос не може да бъде оставен да се урежда единствено с подзаконов нормативен акт. Ако волята на законодателя държавните стипендии по този режим да бъдат насочени към студенти в редовна форма на държавно субсидирано обучение, това трябва да бъде съответно записано ясно в Закона. Това е въпрос на правна сигурност, предвидимост и политическа отговорност. Естествено, заедно с това не означава, че държавата не трябва да подкрепя и студенти в задочна и дистанционна форма. За социално уязвимите студенти, за работещите студенти и за хората с високи академични стипендии могат и трябва да съществуват подходящи механизми за подкрепа, които предстои и трябва да бъдат разработени. Но не е необходимо всички политики да бъдат реализирани чрез един и същи инструмент. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Узунов, имам две критики към Вашето изказване. Първото, което казвате, е, че стипендиите за държавна поръчка, редовно обучение биват дадени, за да може студентът, който е редовно, изцяло да се посвети на ученето и изцяло да се концентрира в него. Вероятно не сте запознат с размера на стипендията. Никой не може да се концентрира за 140 евро на месец. Никой. Нито може да се отдаде самостоятелно на каквото и да било, дори и да се храни със слънцеядство. 140 евро не могат да покрият дори минералната вода за един месец. Следователно стипендията, която се дава, и това го казвам съвсем обективно – аз не казвам, че Вие отговаряте за размера на стипендията. Единственото, което казвам, е, че тази стипендия не е с цел студентът да се концентрира. Тази стипендия е с цел държавата да удостовери неговия висок успех, да му каже: ти се справяш страхотно, следователно ние ще те подкрепим с малка сума пари, която просто да поощри твоите действия. Тоест логиката, която Вие изваждате тук, е абсолютно несъстоятелна. Но нека да преценим. Да кажем, че дори да е състоятелна, Вашата точно логика би трябвало да налага Вие да включвате студентите редовно, които са платено. Защо? Защото те хем са се посветили изцяло на учебния процес, хем са се концентрирали максимално, хем си и плащат за това. И когато са отличници, те са същите отличници, защото ходят при същите преподаватели, ползват един и същи физически и интелектуален ресурс, за да са концентрирани в образователния процес, но държавата решава да не ги припознае с този механизъм за поощрение. Защото аз продължавам да твърдя, че стипендиите за успех не са помощ за концентрация, тоест те не могат да бъдат, защото наистина им е малък размерът, а са удостоверяване на държавата и поощрение на държавата за усилията ти за това, което правиш. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Узунов, бих искал да възразя на нещо, което Вие казахте към края на Вашето изказване. То се появи на няколко пъти и в дискусиите в Комисията. Мотивите на Върховния административен съд не се градят само върху противоречия между подзаконовия акт, с който е бил ограничаван кръгът на студентите с право на стипендия, и Закона за висшето образование. Съответно променяйки Закона, Вие няма да обезсилите тези мотиви. Пак ще остане валидно, че студентите държавна поръчка и студентите платено обучение по една и съща специалност се подчиняват на еднакви изисквания. И тук вече ще цитирам Решението: „Всички студенти, без значение от формата на обучение, се намират в идентично фактическо и правно положение и следователно лишаването на едните от право да се състезават за държавни стипендии е форма на нееднакво третиране.“ Изменяйки Закона, няма да отмените и друг един факт, на който впрочем това решение на Върховния административен съд се позовава. От 1962 г. насам България е страна по Международна конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието. Тази конвенция ни задължава при предоставянето на стипендии държавните органи да използват не повече от два критерия – успеха на студентите и нуждите на студентите. Като изключвате студентите платено обучение или задочните студенти от имащите право на стипендия, Вие превръщате формата на обучение в отделен, трети тип критерий, което само по себе си съставлява дискриминация, така както тя е определена от Конвенцията, а не според някакво друго определение. И ако приемем тези изменения в параграфи 4 и 5, ще вкараме Закона за висшето образование в противоречие с международен документ, по който България е страна. И няма да обезсилим констатацията на Върховния административен съд, а само ще я повдигнем на по-високо нормативно ниво, а именно констатацията, че е нарушен принципът за равенство пред закона, установен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Или, съвсем накратко казано, ще създадем работа за Конституционния съд. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Моята реплика ще бъде основно към госпожа Белобрадова. Перфектно знам колко е размерът на стипендията. В, така бих казал, бекграунда си съм бил и председател на Студентския съвет на Великотърновския университет и съм напълно съгласен, че е абсолютно и крайно недостатъчно. И това е една наша, бих казал, дори колективна отговорност и колективна вина за това, че не сме предприели стъпки заедно като управление, като народ колективно студентите с по-висок успех и тези, които са заслужили – със специални постижения, да получават един по-висок бонус за техните постижения. Затова съм напълно съгласен. Но и съм съгласен с това, че успяхме в предходния семестър да създадем буквално един колективен хаос във висшите учебни заведения – стигна се до моменти, в които студенти с успех 5,90, 5,95 не бяха сигурни въобще дали ще стигнат до стипендия, тъй като ние увеличихме многократно хората, които имат право на стипендия, но финансите за стипендия останаха същите. Това е големият проблем, който се случи. И това беше едно от големите предизвикателства пред всяко едно висше учебно заведение – да обезпечи финанси за съответните студенти, които имат висок успех. И са стигнали до моменти, в които да дават от собствени средства, за да покрият стипендиите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук, в тази зала на първо четене и в залата на Комисията по образованието и науката се чуха много аргументи по отношение на параграфи 4 и 5. И аз смея да твърдя, че повечето от тях са валидни, дори и тези, които защитаваха противоположни тези. Държавата може да насърчава и обучението на студентите в платена форма на обучение или студентите в частните висши училища, но основното, с което не съм съгласен, че е задължена да го прави. Не съм съгласен, че имаме и задължение, произтичащо от мотивите на решението на Върховния административен съд, което решение впрочем дори не е за дискриминация. Имаме решение и становище на Комисията за защита от дискриминация, което казва, че предложените в Закона за висшето образование промени не издигат бариери пред нито един гражданин да кандидатства, да бъде приет и да завърши висше образование, независимо от неговата раса, социален произход или имущество. Държавната стипендия не представлява общо универсално или субективно право за всеки придобил качество студент, както и няма характера на социално плащане за компенсиране на материални неравенства. Насочването на финансовите стимули единствено към държавната редовна субсидирана форма представлява легитимна цел на обществен интерес. Както впрочем легитимна цел е държавата да насърчава някои професионални направления или специалности, за които имаме очакван бъдещ недостиг на пазара на труда спрямо днешния брой студенти. Пак казвам, може и би било добре. Добре е, ако се увеличи бюджетът, ние например да имаме стипендия или фондове за всички студенти – за насърчаване на особени способности, за насърчаване на успеваемостта, участие в спортни събития и така нататък, но всичко това е въпрос на отделна политика. Този законопроект, както много добре знаете всички, включително и тези, които се изкушавате така по-популистки да подходите, има една-единствена цел, и тя е да реши проблема, произтичащ от това решение на Върховния административен съд. Вие ще кажете: решението на Върховния административен съд е с по-висша сила спрямо решението на Комисията за защита от дискриминация, аз обаче ще Ви припомня, че има и решение на Конституционния съд, понеже Вие загатнахте, че ще сезирате Конституционния съд, и то е прясно, от по-миналата година – Решение 5 от 2024 г., което до голяма степен кореспондира с това, което казва и Комисията за защита от дискриминация. Аз ще Ви прочета само част от мотивите: „Държавата разполага с по-широки възможности, за да намери най-подходящи за съответните икономически и социални условия механизми за подпомагане, както и да определи критерии за способни студенти и на кои от тях да бъде осигурено подпомагане. Държавата обаче не може да бъде лишена от свобода на преценка как да изпълнява това задължение в съответния исторически период с оглед на потребностите“. Нещо повече, Конституционният съд коментира и въпроса за дискриминационен подход и неравно третиране. Съдът не установява, че оспорената пред него законова разпоредба е основание за твърдяно от вносителя искано неравенство. Противоконституционна би имало за последица задължаване на държавата да субсидира обучението на студентите си във всички видове училища, което може да се тълкува, и всички форми, защото иначе, ако ми кажете, че само студентите платена форма на обучение в държавните висши училища трябва да бъдат субсидирани, а студентите в частните висши училища не трябва да бъдат субсидирани, то това би било абсурдна теза. Така че като цитираме решения на Висшия административен съд, добре е да ги съчетаем с логическо мислене, с разбиране, с четене на всички решения и тогава може би ще стигнете до извода, че държавата може да прави политика, би било добре да насърчава в по-голяма степен студентите да прави повече политика, но е абсурдно да се твърди, че е задължена да финансира всички студенти със стипендия, защото това не е безусловно право. Вие много добре знаете, че то произтича от принципа на класирането. Ако използваме Вашата логика, трябва ли всички студенти да плащат еднакви такси? Това е дискриминация, че едни плащат по-високи такси, заради това че са в платено обучение, тоест оттам нататък имаме дискриминация и по отношение на таксите, а не само на студените, защото поевтиняването на таксата чрез субсидията за издръжка на обучението е основният инструмент на държавата за подпомагане на достъп. Казано с други думи, държавата има право да реши, и тя е решила чрез държавната поръчка, това, което тя поръчва, да прави прием с всичките си инструменти на политиката, и с държавната поръчка да насърчава включително обучението в определени професионални направления, да подпомага достъпа, да насърчава успеваемостта. Да, държавата може да разшири тази концепция, но това е въпрос на отделен разговор и може би на отделен законопроект. Аз приемам Вашите доводи, че има основания да се насърчават и подпомагат и студентите в други форми, и в частните висши училища, но това е въпрос на друга политика, а не тази, която е заложена в сегашната концепция на Закона, която, между другото, е от 36 години и никой не е поставял въпроса защо се финансират единствено и само студентите държавна поръчка, беше поставен миналата година заради решението на Върховния административен съд. И това, което прави този законопроект, е да санира този проблем. Нищо повече не прави. Да, така е, нищо повече не прави, те, вносителите си го признават. И ако искаме да отворим дебата как да насърчаваме по-добре достъпа и успеваемостта на студентите, можем да го направим, но не и да демагогстваме сега тук с извадки от мотиви на едно решение на съда и да казваме, че държавата е задължена, което е абсурдна и непрофесионална теза и има за цел само да Ви обслужи тук правенето на клипове, които след това ще публикувате и ще се заигравате със студентите платено обучение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не беше планирано да говоря след господин Вълчев, но някак си много добре се получава, защото моят въпрос всъщност е за политическата логика, която стои зад всичко това, което правим. Няма защо да се заблуждаваме, и господин Вълчев съвсем ясно го каза, това реално не са промени. Това е връщане към една дългогодишна практика, обявена за противозаконна от Върховния административен съд. С трогателна наивност депутати от Вашата група се опитваха да се оправдават в Комисията по образованието, че те всъщност нищо ново не предлагали. Така е било винаги, значи пак така трябва да стане. Аз искам да Ви попитам, Вие защо мислите, че бяхте избрани – дали за да възстановявате някакво счупено статукво, дали за да гарантирате приемственост с правителството на ГЕРБ, чийто министър виждаме как защитава Вашия законопроект?! В това ли се състои прогресът – да пазите статуквото, което съдът аргументирано е отхвърлил? Аз искам да Ви уверя, че „Демократична България“ е политическа сила, за която фискалната отговорност е водещ принцип. Ние много добре разбираме съображенията за ограничения финансов ресурс и отговорността на правителството за целесъобразното му разходване, които са изтъкнати в мотивите към Законопроекта. Когато се противопоставяме на ограниченията, предвидени в него, не казваме: нека да разпределим колкото има поравно между всички, защото това е рецепта за неефективност. Но стипендиите, отпускани с бюджетни средства, са средство да бъдат стимулирани студентите, докато се възползват от правото си на образование. Те са средство да бъдат поощрявани при добиването на знания и професионални умения. Дори стипендиите да стигат за малцина, те пак ще изпълняват функцията си на стимул чрез елемента на състезателност. Но бихме опорочили състезанието, ако предварително дисквалифицираме част от тези, които уж искаме да поощряваме. Не може и не бива формата на обучение редовно, държавна поръчка да е самостоятелен атестат на качество на висшето образование. Достъпът до качествено образование, включително до стимулите, трябва да е равен за всички на входа, така както са равностойни дипломите на изхода на висшето училище. И затова групата на „Демократична България“ ще гласува против § 4 и § 5 от Законопроекта. Не искаме да има студенти първа и втора категория, и то разделени така, забележете, не по академични заслуги, а още след кандидатстудентската кампания. Благодаря Ви.

Благодаря за предоставената възможност, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще направя и аз едно изказване, свързано със Законопроекта за висшето образование, ще коментирам параграфи 4, 5 и 6. И тук трябва да отбележа няколко неща, че се изказвам не само в ролята си на народен представител, но и в ролята си на преподавател, и също така дългогодишен представител на студентската общност, който е заявявал многократно именно и позицията, свързана със студентските стипендии и таксите за обучение. По повод тези параграфи, които ще коментирам, ще обърна внимание на таксите за обучение. Това, което се предлага, това, което се прави, трябва да отбележим, че е правилно, защото тук не засягаме само един студент, а засягаме цяло семейство. Тази прогноза, която се прави, и предвидимост за едно семейство, за един студент, е важна. Поради няколко причини, колеги. В 2024 – 2025 г. колегите, които са се занимавали с висше образование, много добре знаят, че имаше голямо увеличаване на сумата за студентите в специалности медицина, в изкуства и много други. Стигна се дотам да имаме над 5 хил. евро годишни такси. Някъде се стигна дори до 7 хил. евро годишни такси. Това, което се прави в момента – от 60% да се премине на 50% от издръжката, е правилната посока, защото в противен случай има опасност много от колегите да заминат за чужбина. Това им дава предвидимост. До 20% увеличаване също е предвидимо, защото знаят, че в тези четири години ще имат възможност да се обучават, именно до 20% ще им се увеличи таксата за платена форма на обучение. Отново положително. Така че тук лично, в лично качество ще гласувам „за“, и цялата ни парламентарна група подкрепя именно тези параграфи. Сега ще обърна малко внимание също така и на това, свързано със стипендиите. Трябва да отбележа, и съм искрен с Вас, че аз съм един от инициаторите на хората, които – винаги съм споделял мнението си, че трябва да ги получават абсолютно всички студенти. Като представител на студентската общност съм именно този инициатор. И мога да кажа, че сега обаче, вече като народен представител, тук не трябва да се обръщаме към студентите именно с цел популизъм, а и да кажем нещата такива, каквито са, и тук трябва да сме държавнически отговорни към самите студенти. И тук ще кажа няколко думи, свързани с тези стипендии. Има студенти, които имат оценки 6,00, със сигурност те трябва да получат стипендия, те са в редовна форма, платена, дистанционна такава, или задочна. Нека да го кажем, че е хубаво да получат стипендия. Но има други студенти, които имат успех 4,75, 5,10, 5,25, редовна форма на обучение, учат в много тежки специалности, те вече спряха да получават стипендии. И защото аз получих десетки обаждания именно от такива студенти, които казват следното нещо, колеги: вече не получаваме стипендии, а имаме успех 5,50. Уча „Право“, уча „Медицина“. Защо тези колеги именно вече не получават стипендии? Ами, защото имат 6,00, което е положително, но трябва да отбележим, че дистанционната форма на обучение е точно нула седмици заетост, задочната форма е три седмици заетост, а редовната е 15 седмици заетост във висшето училище. Или, казано по друг начин, стипендията е с цел подпомагане. Или, казано по друг начин, представете си едно – един народен представител в момента да не идва на работа и да казва: ами аз искам да си взимам парите. Може ли да го направи? Може. Има ли такива представители? Сигурно има. Идват само и се регистрират, и си тръгват. В същото време и студенти има, които не са достатъчно активни. Но ние не трябва да обръщаме разговора кои са по-знаещи, кои са по-можещи или кои са по-добри студенти. Тук трябва да обърнем внимание, че ако искаме промяна, това е сериозен дебат и сериозен анализ, и трябва да се направи. И това значи, че трябва да се погледне и Конституцията. Защото в Конституцията чл. 52, ал. 2, ясно е описано, че държавата подпомага държавните висши училища в страната. И като такива, предварително, когато един студент се записва, той знае именно колко му е семестриалната такса и че той ще получава стипендия. И в началото на обучението си, когато се явява на кандидатстудентски изпит, било чрез матура или на такъв в съответния университет, той знае, че ще си заплати цялата такса през целия семестър, родителите му също знаят това нещо, и че има голяма вероятност да не получи стипендия. Ако искаме, защото е важно да обърнем внимание и на частните висши училища, трябва да обърнем внимание и на платената форма на обучение, на задочните студенти, и също така на дистанционната форма, но забележете колко са различни всички сами по себе си, особено с навлизането на AI, Artificial Intelligence, изкуствения интелект. Може ли да сравним един студент, който в момента стои на катедрата, обучава се в специалност, давам пример „Право“, защото тук има много прависти, и друг студент, който стои пред лаптопа си и преписва. Можем ли да го сравним? Не можем, но го правим, и този студент взима стипендия в размер на сумата, която аз ще Ви кажа – минималната е 77 евро, и тук казахме, че е 140 евро, не е толкова. Аз също познавам стипендиите, защото заедно с няколко народни представители от различни групи, сме ги увеличавали, сумата е 128 евро, а не 140. И още нещо ще добавя, когато се говори за докторанти, трябва ли докторантите, които са в задочна форма, също да получават стипендия, при положение че те не полагат същите усилия, които правят именно в редовната? Защото той отива, подготвя се, преподава и също така се ходи на конференции, има така наречения минимум, който той трябва да упражни. В същото време, защото знаем, че задочната форма е различна от редовната в докторантската стипендия, затова ние предложихме, като включително студентски лидер, да бъде част от минималната работна заплата, или казано по друг начин, 150% от минималната работна заплата, и го фиксирахме това нещо поради простата причина студентът да си знае каква сума ще получава. Правилно решение! Ако искаме да имаме правилни решения, включително за платената форма на обучение, в редовна, дистанционна, задочна, ние трябва да направим сериозен анализ, и то тук, трябва много сериозен разговор с висшите училища, които са частните такива, с държавните такива, и да се коментира именно платената форма. И аз ще Ви кажа едно процентно съотношение, колеги, защото аз направих анализа, прозвъних по-голямата част от студентските лидери в страната и недостигът на средства – да, ще Ви го кажа, около 15 млн. евро. Не тук въпросът е в бюджета. Въпросът е трябва ли тези средства да отиват за всички, които, реално погледнато, не полагат същите усилия. И защото, аз ще добавя още едно изречение – в момента 30% от студентите в дистанционна форма взимат стипендия, 20% в платена и задочна форма също взимат стипендия, и 50% взимат от държавната поръчка, тоест Вие виждате вече, че 100% вече не взимат стипендия. Само 50%. И тези студенти вече се чувстват ощетени. Или казано по друг начин, в момента в България се обучават около над 70% в държавни висши училища и около 20% се обучават в така наречените частни висши училища, тези, които са в страната. И ние трябва да ги правим тези анализи, трябва да ги казваме тези числа. И когато искаме да казваме… Нека да вземем пример от Европа и западния свят. Ами в Северна Америка, колеги, ще дадем пример с Канада, ако ти се обучаваш на фул-тайм, получаваш една стипендия, ако евентуално не си през цялото време там, получаваш друга стипендия, но това е разговор за следващ дебат и за следваща комуникация с Вас. Не може в Постановление на Министерския съвет № 90 в момента да се разглежда именно защото така може да се счупи цялата система. И студентите са важни, студентите са приоритет, както на мен в лично качество, така и на „Прогресивна България“, така и на премиера Румен Радев. Студентите са приоритет и те ще бъдат, и всякакви изказвания, които са насочени, че те няма да бъдат приоритет, че видиш ли ги насочваме, защото ще се спират стипендии, не са правилни, това са изказвания с цел популизъм. Колеги, обръщам се към Вас – правилното нещо е по-сериозен дебат, ако искаме наистина всички да получават стипендии, това означава сериозни разговори с Вас и анализ на цялата ситуация и тогава да се реши какво да се прави. В момента правилното решение през последните години е именно всички, които са държавна поръчка, да получават стипендии. Така че, благодаря Ви за предоставената възможност. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин народен представител, който е спрял вече да бъде студент, с Вашето изказване дадохте много основания за дребни заяждания и наистина съм съгласна, че човек, докато е студент (реплики от ПБ), защитава правата на студентите, пък като стане народен представител, ги забравя всички тия неща и започва да защитава други интереси. То е съвсем нормално. Въпросът е, че така, като го казвате, звучи доста, да кажем, неудобно. Въпросът е друг. След като Вие някога сте защитавали правата на всички студенти да получават стипендии, тоест Вие сега идвате от една крайност в съвсем друга крайност. Тук не става въпрос за това и затова е моята реплика към Вас. Тук въпросът е тези, които... Защото, когато говорим за стипендия за успех, ние тук стимулираме колегите, които получават висок успех. Ние ги подкрепяме и по някакъв начин ги възнаграждаваме чрез тази стипендия, защото вече установихме, че тази стипендия наистина не може да бъде основа за издържане или за нещо друго. Тук не става просто всички да получават стипендии. И тъй като след малко ще излезе господин Вълчев, тъй като ние си говорихме там от страната на опозицията разни неща, той може би ще предложи нещо, което е доста конструктивно. Просто въпросът е, че наистина е добре, първо, да не забравяме откъде идваме, че някога всички сме били студенти, най-вече Вие не трябва да го забравяте. И второ, тук не става въпрос всички да получават стипендии, а тези, които полагат толкова много академични усилия, че го заслужават. Това е въпросът!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Парушев, уважаеми колеги! Аз предварително се извинявам, че се злоупотребя с правото на реплика, надявам се да ми простите… В смисъл, че ще предложа нещо, което не е точно реплика на господин Парушев, да помислите и Вие като управляващи, може би и Министерството на образованието, професор Терзиева… Колегите, които защитават тезата, че всички студенти трябва да имат право да получават стипендии, имат своите валидни аргументи. Действително, ако си представим един юридически факултет, влизат тези студенти в първи курс държавна поръчка и до пети курс са държавна поръчка, други влизат платено и до пети курс са платено обучение. И това право е веднъж завинаги предопределено, детерминирано от класирането, което е на входа на кода на образованието, на образователно-квалификационната степен, би могло да се помисли за един такъв механизъм, разбира се, той минава и през Закона за висшето образование – всяка година да има прекласиране, ако не на 100%, то поне на 20% от студентите, и това право да не е безусловно, и тогава тези студенти платено обучение, които имат успех 5,50, ще имат повече права от тези, които са държавна поръчка, но не са достатъчно мотивирани да учат и имат примерно успех 3,50. Така че това ми е предложението. Преди малко дори госпожа Белобрадова го подкрепи. Ние заедно го обсъждахме. Надявам се, че и Вие ще го обсъдите при бъдещи промени в Закона. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Парушев, вслушайте се в призива наистина. Поздравявам Ви, че сте израснали и дейно, и политически от една такава очевидно неправилна позиция сега мъдро отстоявате това, което предлагаме в Законопроекта. Но, госпожо Белобрадова, и на нас ни се иска да е на всекиму според потребностите, на всекиму според възможностите, само че чл. 53 на Конституцията е изричен, че държавната политика във висшето образование се осъществява чрез държавните висши училища, а стипендиите – помогнете ми да разбера къде са добре дефинирани, са инструмент за провеждане на тази политика. Така че нека да помислим тогава още по-смело, трябва ли всички български граждани да са студенти…

Не знам.

…и спокойно да им дадем стипендии след това? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Белобрадова, аз никъде не съм казал, че студентската общност – тази, която съм представлявал, съм я забравил. Напротив, така и стартирах, че знам откъде съм дошъл, знам и в момента, че съм преподавател във висше училище и се срещам всекидневно със студенти, преподаватели и знам какво мислят именно, свързано с колегите, които са в така наречената дистанционна форма на обучение и не полагат нужните усилия, тоест никакви такива, а взимат дипломи. И ние много сериозно трябва да обърнем внимание на този въпрос, именно абсолютно всички народни представители. И защото казахме за стипендиите, че трябва да получават за успех, само ще напомня, че абсолютно всички студенти в държавните висши училища, било то в дистанционна, задочна или редовна форма, получават награди и помощи в размер на 200 евро. Тази сума беше увеличена, беше 150 евро. Когато аз бях представител на студентската общност, успяхме съвместно с няколко министри, тук в залата, да я увеличим именно на 200 евро. И в момента за постижения може да се уважи именно трудът, който е положил един студент, като получи, забележете – 200 евро. А пък стипендията, както казахме, е 128 евро. Разбира се, то е на периодичност. Много е важно да се обърне внимание на вдигането на стипендиите. Това е тема, на която трябва да се обърне внимание и всички да подходим сериозно, защото студентската общност е приоритет на всички, ако говорим за бъдещето, а включително и за настоящето. Завърших. (Ръкопляскания от ПБ.)