4 септември 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Въпросът ми ще е свързан с вчерашното посещение на председателя на Европейския съвет в България Антонио Коща, на което бяха обсъдени бюджетът и финансовите рамки на Европейския съюз до края на годината. Първият ми въпрос е: има ли шанс да се обособи общата селскостопанска и кохезионна политика отделно от общия бюджет? И ще финализират ли преговорите за бюджет до края на годината, до края на 2026 г.? И също така така наречените пестеливи държави ще успеят ли да наложат драстично намаляване на бюджета, наложено от Комисията?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Петрова, да, въпросът е изключително актуален. Точно заради този въпрос и председателят на Европейския съвет Антонио Коща прави обиколка във всички държави членки, защото изпитанието, пред което сме поставени, е голямо и то е свързано с този бюджет. Това изпитание идва от факта, че нашите амбиции непрекъснато растат и са свързани с все повече цели, и то важни, а в същото време бюджетът е ограничен като ресурси. Затова и тук има наистина очертаващи се различни виждания по това какъв да бъде най-важният приоритет на Европейския съюз. Предвид сложната геополитическа обстановка, предвид изострящата се икономическа конкуренция в глобален план съвсем естествено фокусът се премества от традиционните политики – политиката за сближаване, политиката за селско стопанство, към новите предизвикателства. Затова и се предвижда създаването на един голям фонд за конкурентоспособност, а вече от доста време фокусът се мести върху сигурност и отбрана. Ние напълно разбираме тези приоритети. Те са изключително важни за нашето бъдеще. Има консенсус във всички държави членки. Той беше изразен на последния съвет на Европейския съюз. Но в същото време ние, така наречените държави приятели на кохезията, настояваме новите приоритети да не бъдат за сметка на традиционните приоритети, а именно кохезията и селскостопанската политика. Предстоят няколко тежки съвета и се надяваме – това е и целта на председателя на Съвета – ние до Нова година да имаме споразумение, да имаме консенсус, да имаме бюджет. Дали това ще се изпълни, не мога да гарантирам, но мога да Ви кажа какво е голямото предизвикателство за страните като България. Освен че ние настояваме да се съхрани и да се развива и политиката за сближаване, и селскостопанската политика, ние трябва да преодолеем едно голямо предизвикателство пред нас. А това е, че този огромен фонд за конкурентоспособност няма никакви ограничения и приоритети по държави и географски признаци. Това означава, че най-конкурентоспособните компании, най-конкурентоспособните държави ще могат свободно да привличат огромните средства от този фонд. Ние по Програмата за конкурентоспособност сме привлекли около 0,4%. Тоест това, което заявих пред Антонио Коща, това, което заявих на последния Европейски съюз, е да се създадат такива механизми, така да ги структурираме и организираме, че по-малко развитите държави, по-малките компании в Европейския съюз да имат достъп до инструментите на този нов голям фонд за конкурентоспособност. И тук ние трябва да бъдем изключително активни, трябва да работим с българския бизнес, за да може той да се включи в големите европейски вериги, да може да се включи в големите европейски индустриални проекти. А това става с ясни критерии, с ясни параметри за тези механизми, така че ние да можем да участваме и да развиваме нашите способности като наука, като технологии, като индустрии. Затова и аз предложих на Съвета – вчера пак го потвърдих, да въведем понятието „индустриална кохезия“, да разширим това понятие, защото не е достатъчно да имаме кохезия само в социални дейности, в инфраструктура. Ние трябва да направим така, че да гарантираме, че български фирми, българската промишленост ще участва равноправно като достъп до този голям фонд за конкурентоспособност.

Господин Премиер, понеже времето не достигна, моля за разяснение, за повече разяснение относно индустриалната кохезия, която споменахте – как ще се осъществява.

Тепърва ще се уточняват параметрите за инструментите вътре към този фонд за конкурентоспособност. Аз в момента не мога да споделя нещо повече, защото тече процес на обсъждане. Но пак казвам, трябва да имаме равноправен достъп на всички европейски държави, дори по-малко развитите – най-вече по-малко развитите, и европейските компании. Само нещо важно. За да се попълни недостигът в европейския бюджет при така очертаната конфигурация, се отива на така наречените нови собствени ресурси. Ето тук трябва да бъдем много внимателни, защото това, което се предлага, е акцизите от цигарите – а знаете, че България е на челните места в Европа по тютюнопушене и това е сериозен приход за нашия бюджет – част от тези акцизи, още не е ясно каква, да отива в европейския бюджет. Това веднага ще се отрази на нашия национален бюджет. Също така европейската схема за търговия с емисиите – по същия начин ще отиват средства там. Обсъжда се в момента и облагане, което да отива в бюджета на Европейския съюз, на онлайн хазарта, на транзакциите с криптовалута, на големите дигитални компании. Но това са неща, които тепърва ще се изясняват, и България ще бъде много активна в този процес, защото той пряко ни засяга. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, уважаеми колеги! Във вторник двама германски министри – на външните работи и на вътрешните работи, направиха съвместно изявление, с което внесоха яснота относно един въпрос, който месец търсеше своя отговор. Става въпрос за открития на 4 август дрон с прикрепен към него експлозив до украински товарен самолет на летището в Лайпциг. Забавянето, по обяснение на самите министри, беше, че случаят е бил от особена сложност и с особена политическа важност. Поради тази причина се е забавила и информацията, която обаче вече недвусмислено – на база факти, проучени от германската страна, сочи, че хибридното действие е дело на руски агенти. Във връзка с това Германия предприе безпрецедентни за нейната сдържаност мерки – затваряне на Руското консулство в Бон, затваряне на така наречения Руски дом, или Руския културен център, в Берлин и анонс за последващо затягане на санкциите на ниво Европейски съюз. Тогава, господин Министър-председател, Ваши представители – на „Прогресивна България“, въпреки така изнесената от Германия информация казаха, че все още липсват достатъчни данни за това да бъде обвързано хибридното действие с Руската федерация. На това отдаваме и твърде плахия пост в социалната мрежа „Екс“ на Министерството на външните работи, макар че отново и тук имаше някакво разминаване, след като няма достатъчни данни за съпричастност към този хибриден акт, Вие всъщност какво укорихте и с коя хибридна заплаха редом с Германия ще се борите, но да приемем, че сте имали предвид и Вие Руската федерация. Онзиден в Ирландия се проведе неформален съвет на външните министри „Гимних“, на който самият външен министър Вадефул каза, че ще даде допълнителни разяснения на своите колеги, ще ги запознае с фактическата обстановка в Германия, с този случай в Лайпциг, както и с още няколко, свързани с евентуални посегателства срещу електропреносната мрежа, срещу стратегическа инфраструктура в Германия, и на база на това ще поиска и затягане на санкциите спрямо Руската федерация заради тези агресивни, изключително нападателни действия срещу сигурността на Германия и Европейския съюз. В тази връзка, господин Премиер, въпросът ми е: ще ни дадете ли и Вие информация, с която Вашият външен министър е била запозната в Ирландия от своя колега Вадефул? И какви смятате оттук нататък, базирано на тази информация – надявам се вече я считате за достатъчно достоверна и от първо лице – какви действия Вашето правителство ще предприеме, защото сами си даваме сметка, че щом може в Германия, недалеч е моментът, в който да може и в други страни, в това число и в България? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, въпросът е изключително актуален и аз искам да Ви отговоря, че българското Министерство на външните работи беше едно от първите, които отговориха, и отговори адекватно. Ние категорично подкрепяме нашия водещ съюзник, икономически и инвестиционен партньор Германия и заставаме редом с Германия в отговор на всякакви хибридни и други атаки. Що се отнася до това дали директно да се цитира Русия, аз мисля, че нашата реакция беше напълно адекватна. Вчера с председателя на Европейския съюз обсъждахме този въпрос. Няма абсолютно никакви претенции към българската страна, никакви тревоги, няма претенции към министъра на външните работи на Република България. Обикновено, когато се изразяват категорични позиции, след време, след като има политически изявления, се дават вече конкретни факти по линия на службите. Такива конкретни факти към нас по линия на службите все още не са постъпили. Това, което мога да кажа и Вие четете и слушате внимателно, е оценката на западните лидери и на политическото ръководство на Федерална република Германия – това е, че на базата на разкритията около този дрон се прави изводът, който води към руска хибридна атака. Това е директното цитиране на формулировката, изказано от висшето германско ръководство. Случаят наистина е сложен и изключително тревожен. Аз напълно се солидаризирам с един термин, който използваха и председателят на Европейската комисия, и генералният секретар на НАТО в своите изявления, а те казаха: това е безразсъдно действие от страна на Русия. За мен това наистина е безразсъдно действие, но дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия да се атакуват хиляди километри в дълбочина руска територия – оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа? Дали това също не е безразсъдно? Нека преценим сами, нека не си затваряме очите. И какво можем да очакваме, когато с нашите далекобойни оръжия се атакува дълбоко в тила на друга държава? Дали тя ще стои спокойно, или ще отговори? Ето това е големият въпрос. Аз неслучайно Ви казах и още веднъж ще го повторя: това, че колективният Запад се опитва да постигне конвенционална победа над Русия – конвенционална! – без да отчитаме факта, че тя е най-голямата ядрена сила и не можем да противостоим на нейните хиперзвукови оръжия – това се вижда всяка нощ над Киев. Така че това увеличава риска. И аз мисля, че Европа трябва най-сетне да започне да калкулира риска. И трябва част по-скоро да се седне на масата на преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът расте с всеки изминал ден. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, аз все пак отбелязвам известен прогрес, защото Вие си позволихте най-накрая в едно изречение да поставите Русия, хибридна заплаха и атаки. Това е съществен прогрес. Но само ще направя едно уточнение. Ако България реагира с едно много смугло съобщение в социалната мрежа, и то не от външния министър, а от самото министерство, по това време вече редица държави бяха отговорили на ниво държавни правителствени ръководители. Беше отговорил генералният секретар на НАТО, председателят на Европейската комисия. Така че от наша страна реакцията беше доста мека, без изобщо да адресира и източника на атаката, която беше посочена много ясно от страна на Германия. Русия стои зад това хибридно действие. Тревожното обаче в случая, господин Премиер, е, че това не са изолирани инциденти. Това вече е система, това вече е тенденция, която, виждате, намира съответните реакции в Европейския съюз и в НАТО. Великобритания привика временно управляващия руското посолство в Лондон, Дания реагира, балтийските държави. Спомняте си само преди няколко седмици реномирани европейски издания, които посочиха ясно, че Русия ще се опита да предприеме провокационни действия на територията на Европа и НАТО. И ние го виждаме. Това е факт. И тук няма абсолютно нищо чудно и нищо, което да ни кара да се съмняваме дали тези следи водят именно към Руската федерация. А Вие продължавате да не казвате дали е споделена с Вашия външен министър информация в Ирландия, която да Ви позволи и на Вас, да Ви развърже ръцете, спокойно пред българското общество да излезете и да кажете: да, Русия е заплаха, да, Русия предприе агресивна, незаслужена, неоправдана, нарушаваща всички международни норми, война в Украйна и поради тази причина ние се солидаризираме с тази страна. Още повече че това е част от една обща европейска политика, от същата Европа, от която и Вие – вчера сте преговаряли, искате средства и пари. Тези кохезионни фондове идват на база на нещо. Те идват на база на нашите съюзни ангажименти, на нашите партньорски взаимоотношения. И господин Министър-председател, позволете ми да изразя една малка резерва: че ние искаме да сме част от Европа и да се ползваме с благата от Европа, но Вие показвате една плахост и неготовност да бъдете европеец в пълния смисъл на тази дума. И тогава, когато искаме да консумираме добавената стойност от това да бъдем член на европейското семейство, ние трябва да сме готови и да дадем своето. И с това мога само да заключа, че за съжаление, отговорът на втория Ви въпрос обезсмисли отговора на първия. Не, нито един висок европейски представител няма да дойде и да се оплаче от официален представител на държавата, в която е, за да казваме сега: вчера никой не ни направи забележка, на министъра или на нас.

Разбира се, че няма. Кой го е очаквал?! Но нима си мислим, че реториката и разликата в реториката не направи впечатление?! Няколко пъти Антонио Коща каза: Украйна, солидарност с Украйна, руската агресивна война…

…а ние говорим по нашите теми и си мислим, че като повтаряме едно и също, отсрещната страна не разбира. Не е така.

Вие сте опитен човек във външната политика и знаете, че това не работи така. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Георгиев, Европа не е конкурс по конформизъм. (Ръкопляскания от ПБ.) И ако Вие настоявате България непременно да бъде част от ескалацията, аз нямам такива намерения. (Ръкопляскания от ПБ.) Разбира се, че ние стоим твърдо до Германия – до нашия най-голям, най-близък съюзник. Но ние все пак трябва да запазим частица разум. И трябва да се замислим, че освен този дрон, намерен на летище, всеки ден летят десетки балистични ракети и стотици дронове. Вие видяхте, неотдавна руски дрон атакува ирански кораб в Каспийско море; севернокорейски войници – хиляди от тях, се сражават на страната на Русия; колумбийски и всякакви други се сражават на страната на Украйна; дронове летят и към Полша, и към Румъния, и към България. Трябва най-сетне да настояваме за други неща. И аз мисля, че България е там – сред тези държави, които настояват това час по-скоро да спре. Защото според мен Европа може да съществува и без Русия, но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Разбира се, че най-голямата заплаха за сигурността в Европа произтича от войната в Украйна. Но моят въпрос е в друга посока. Господин Министър-председател, през изминалата седмица Вие имахте среща в Министерския съвет с помощник генералния секретар на НАТО Скот Брей, който отговаря за сигурността и цивилното разузнаване, тъй като през следващата 2027 г. България трябва да председателства Комитета по цивилно разузнаване. В тази връзка моят въпрос е следният: явно, че темата е била именно предстоящото председателство на България, но каква е готовността на българските служби за сигурност, и по специално на цивилното разузнаване, за това председателство, имайки предвид следните обстоятелства: На първо място, от годишните доклади на Държавна агенция „Разузнаване“ става известно, че тази агенция има повече от 35% кадрови недокомплект. И на второ място, през изминалата седмица или по-предната беше – през август месец, авторитетното френско издание „Експрес“ публикува информация от свое проучване, което е провело, като са били интервюирани 60 бивши и настоящи високопоставени ръководители на разузнавателните служби на странните – членки на НАТО, като оценката, която е дадена специално за България, наред с Унгария и Словакия, е нула точки за надеждност и ефективност. На базата на тези обстоятелства моят въпрос е следният: какви действия Вие лично ще предприемете – защото Вие лично, персонално, отговаряте за службите за сигурност – за повишаване на нашата надеждност пред партньорите от НАТО? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Атанасов, аз от 10 години чета доклади за службите и мога да Ви кажа, че процентът на некомплект, който Вие цитирахте за ДАР, си е същият от десет години. Службата е обезпечена финансово, но там критериите за постъпване, критериите за работа явно са доста високи, така че това е една от причините службата да поддържа такъв висок некомплект. По отношение на оценките мога да Ви кажа, че в разговора ми с помощник генералния секретар на НАТО по цивилното разузнаване той изрази изключително висока оценка и за ДАР, и за ДАНС. Така че аз се базирам на неговата преценка. Също така с различни лидери, с които се срещам, също така представители на службите – говоря за нашите партньори, винаги са се изказвали ласкаво. И мога да Ви кажа, че особено в ДАНС работата по специфични направления със специфични държави се оценява изключително високо. И нашите партньори ценят много тази информация и взаимодействието си с нашите служби. Дали има нужда от трансформация? Да, има. Аз съм дал указания и искам да Ви убедя, че в момента тече процес на дълбока трансформация в нашите служби – и структурна, и функционална. И се надявам в съвсем скоро време съответно ръководителите на тези служби да запознаят парламента с това, което ще се предприеме. Аз не искам тук да казвам какво точно се прави, но наистина трансформацията е дълбока, така че да осигури една много по-висока ефективност. Що се отнася до способностите на тези служби, така нареченият HUMINT при тях е водещ – именно човешкото разузнаване, но изключително важно е в съвременния свят да имаме и високо ниво на технологично разузнаване, а това иска осигуреност, защото в повечето от случаите опонентите на нашите служби разполагат с много по-високи технологии, отколкото ние. Така че аз очаквам и парламентът в бъдещия бюджет да подкрепи технологичното обновяване на нашите служби. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, тъй като тук обсъждаме и цивилното разузнаване ДАР, Вие засегнахте и ефективността на ДАНС, искам само да Ви посоча, че и председателят на ДАНС, и председателят на ДАР са Ваши назначения още от 2021 г. по предложение на Вашето тогава служебно правителство на Стефан Янев. И искам да повторя отново. Не знам какво Ви е казал господин Скот Брей, но тази оценка на високопоставени ръководители на разузнавателните служби на НАТО, която е публикувана, е абсолютно смущаваща, защото нула точки за ефективност и надеждност ни дават. А от друга страна, понеже засегнахте и ДАНС и смятате, че тя е много ефективна тази служба – ами само през миналата седмица има тежък провал с така наречения заглушител, където стана известно, че е изтекла информация. За каква надеждност можем да говорим при такива елементарни операции? Така че Вие лично ръководите сектора за сигурност и не знам какви ще бъдат тези промени, които предлагате, но явно се налагат наистина радикални промени, защото ефективността е нула. Благодаря Ви.

Първо, господин Атанасов, не може да се каже с лека ръка дали е изтекла информация, от кого и как. Знам само, че КРС отиват първи, понеже те разполагат с тази апаратура, и отиват пред въпросния ресторант. Излизат от ресторанта и ги питат: „Какво правите тук?“ „Ами търсим един заглушител. Явно е тук, в района, защото нашата апаратура казва: стигнахме до мястото“. Чак после се уведомяват служби, МВР и така нататък. А това време е ценно, защото в това време могат да се направят много неща. Та ето това са фактите към момента, колкото и да са смешни, но това е положението. Що се отнася до оценката за нашите служби. Председателят на ДАНС получи най-високата награда – „Джордж Тенет“, от службите на САЩ. Тя се дава само веднъж в годината, само на една служба. И ние трябва да се гордеем, че председателят на ДАНС в лицето на господин Пламен Тончев получи лично тази награда за принос към националната сигурност на нашия стратегически партньор. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Доцова. Господин Радев, рязко ще сменим темата – от службите към една тема, която е свързана и с миналото, и с бъдещето. Спомняте си, когато обсъждахме Закона за държавния бюджет за 2026 г. в тази зала, предупредихме и Вас, и управляващото мнозинство, че той съдържа редица противоконституционни текстове. След това 32 хиляди човека се подписаха и заедно с пълната юридическа аргументация предупредихме и госпожа Йотова, но тя реши, че няма да наложи вето и да върне противоконституционните текстове тук, в залата, за да бъдат поправени. Към момента по конституционните дела, свързани с тези текстове, са получени редица становища от независими експерти и юристи, както е практиката. Нито едно становище от независими експерти и юристи не подкрепя Вашата теза. Всички до едно казват, че има противоконституционни текстове, някои казват, че целият бюджет е противоконституционен. Това са становищата на професор Красимира Средкова, професор Емил Мингов, професор Валери Димитров, доцент Теодора Филипова, на Висшия съдебен съвет, Съюза на съдиите в България, Висшия адвокатски съвет и Фискалния съвет, който не изразява становище по конституционалността, но казва, че са нарушени всички разпоредби, които се твърди, че са нарушени в искането за противоконституционност. Малко ще Ви зачета от едно от становищата, конкретно за минималната работна заплата: „Уредбата за минималната работна заплата противоречи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 и на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България.“ Това не само беше предвидимо – това беше предвидено. Моят въпрос към Вас обаче е свързан с бъдещето. Когато Конституционният съд и ако, разбира се, обяви части от бюджета за противоконституционни, което най-вероятно ще се случи или в края на септември, или в началото на октомври, във вече напредналата процедура за бюджет 2027, който Вие трябва да предоставите на Европейската комисия на 15 октомври, ако този бюджет е разчетен при минимална работна заплата, която не е 690 евро, както би се случило, когато Конституционният съд върне старата формула при 660, това означава, че имате поне един месец работа да го пренаправите. Какво прави правителството по този въпрос? При каква минимална работна заплата се изготвя макрорамката и как ще бъде разчетен бюджет 2027, имайки предвид, че голяма част от промените, заложени в бюджет 2026, най вероятно ще бъдат обявени за противоконституционни?

Първо, господин Василев, никакви разпоредби на никой съд не могат да напълнят обратно хазната и да направят бюджета на 3%, след като реално, реално той е докаран до 5,7% от предишни управления. (Ръкопляскания от ПБ.) На второ място – аз вече отговорих на този въпрос, че когато станат ясни всички параметри на бюджет 2027, тогава ще можем да кажем каква ще бъде и минималната работна заплата. Целта е да вървим към консолидация. Целта е да вървим твърдо към намаляване на дефицита. Но и тук имаше, включително в парламента, много призиви да бъдат премахнати автоматизмите при всяко едно заплащане. Ами това се и прави. А ако говорим назад във времето, както и Вие започнахте Вашето изложение – в момента и във Финансовото министерство, и в Европейската комисия се преизчислява реалният бюджет за 2025 г., реалният дефицит. Повярвайте ми – реалният дефицит за изминалата година изобщо не е 3%.

Благодаря. Господин Радев, явно не си говорите с финансовия министър господин Гълъб Донев. На 1 септември Министерството на финансите публикува данните за август месец. Дефицитът към края на август е 2,2%. За първите осем месеца дефицитът е 2,2% на база на Финансовото министерство под Ваше управление с финансов министър Гълъб Донев. Как ще стане 5,7%, освен ако няма масово харчене в края на годината с ПМС-та, аз не виждам. Нито някой икономист вижда. Така че дефицит от 5,7%, който е заложен в бюджета, може да се постигне само с харчене с постановление на Министерския съвет. Досега не сте показали нито една фактура и нито едно наследство, така че и това оправдание отпадна, както стана ясно и от данните сега, към края на август. Да ги бяхте намерили за пет месеца тези фактури. Отговор на въпроса си аз не получих. Или по-скоро получих – Вие казахте, цитирам: „Когато станат ясни всички параметри.“ Нека да Ви обясня как работи съставянето на бюджет. Първо се прави макрорамка – какво ще е общото потребление, което се базира на база на основен параметър. Един от тях – минимална работна заплата. Другите, разбира се, са цена на петрола и всякакви други параметри, свързани с общата финансова картина в България, в света и в Европа. Без минимална работна заплата няма как да се изработи макрорамка. Без макрорамка няма как да започне да се гради бюджет. Нито едно министерство не може да Ви каже какви ще са разходите за заплати, без да е ясно каква ще бъде минималната заплата. Нито една община не може да Ви каже какви ще са разходите. Вие не може да си сметнете брутното потребление в страната, без да знаете каква ще е минималната работна заплата. Това е основополагащ параметър и той Ви трябва минимум четири седмици, преди да извадите готов бюджет, а Вие готов бюджет трябва да извадите на 15 октомври и да го дадете в Европа. Така че на 15 септември поне се надяваме да знаем какво ще бъде числото, и се надяваме то да бъде 690, както е по старата формула. Благодаря.

Уважаеми господин Василев, това, че към август месец дефицитът е по-нисък, е резултат на драстичното спиране на безумни харчове, които бяха заложени в бюджета. (Ръкопляскания от ПБ.)

Кои харчове?

Ще ги видите, ще има специално представяне на всички спрени обществени поръчки с всички разходи. Така че това е благодарение на усилията, на неимоверните усилия, които полага правителството да спре безумните харчове. Що се отнася до минималната работна заплата, да, разбирам, но аз искам да видя, както и финансовият министър, първо, капиталовата програма на всички министерства, текущите разходи, какъв резерв ще имаме. Възможно е да има промени и по заплащането. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Моят въпрос е към министър-председателя и ще започна с един цитат. Цитатът е следният: „Защо трябва да внасяме скъп петрол от други части на света, да минава през проливи, да плащаме допълнителни такси, които да го оскъпяват, след като от другата страна на Черно море, само на един ден път от България, има евтин петрол, който може да гарантира всички доставки за България?“ Това са думи на Румен Радев, изречени на 23 март тази година. Само че в сряда, преди два дена, господин Радев, Вашата парламентарна група Ви бламира, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме предложение за отпадане на санкциите срещу Русия в тази част, касаеща доставките на петрол. Сега, тъй като Вие само преди няколко дни взехте едно решение за изключение от санкциите, касаещи преконсервацията на оборудването на АЕЦ „Белене“ и разни други технически доставки за АЕЦ „Козлодуй“, което пък е продължение на политиката на служебното правителство, което първо направи това нещо, само че само по отношение на АЕЦ „Козлодуй“, очевидно е, че такава процедура може да се случи, случва се и не е никакъв проблем. Сега, въпросът ми към Вас е следният: излъгахте ли, когато говорихте на българските граждани по време на предизборната кампания, че трябва да се махнат санкциите срещу Русия и да внасяме евтин петрол оттам, за да не се увеличават цените на бензина, които в момента в левове надхвърлят 3,20 за масовия бензин, даже доближава 3,30, а за дизела доближава четири лева. Или, ако не сте излъгал тогава, сега Вашата парламентарна група в сряда Ви бламира и направи обратното на това, което Вие говорихте по време на кампанията. Между другото, в тази парламентарна група 43-ма от гласувалите 120 – заедно, разбира се, с ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ всички Вие от евро-атлантическата тълпа гласувахте заедно за пореден път в това гласуване – 43-ма от тези, които са гласували от „Прогресивна България“, парадоксално са членове на Групата за приятелство с Русия. Големи приятели наистина, гласуват за това санкциите да продължат! Та моят въпрос към Вас е: излъгахте ли тогава, или просто сега Ви бламира Вашата парламентарна група?

Уважаеми господин Костадинов, никога не съм отстъпвал от своите намерения, така както съм ги заявил в предизборната кампания. Водената от мен делегация в Брюксел – при срещата с генералния секретар на НАТО, при срещата с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в присъствието на българската делегация и на двете срещи аз поставих въпроса: България може да допринася много повече на своята икономика, на нашите съседи, на съюзниците, ако ние внасяме петрол директно от Русия. И много аргументирано се обосновах защо това е така – защото понякога петролът може да премине и през 4 пролива, два от които са изключително рискови, танкерите в момента пътуват от 45 до 60 дни и се нуждаем от много по-големи логистични способности, за да съхраняваме различни видове петрол, да ги блендираме и така нататък. Защото проблемът не е само в цената. Проблемът е, че нашата рафинерия е изградена за определени физически и химически характеристики на определен тип петрол „Уралс“. И всеки път трябва да се пренастройват инсталациите, да се търсят различни видове петрол, да се блендират така, че да се доближат до тези характеристики. В противен случай инсталациите се задръстват и скъсяваме срока за ремонтите, които се правят в рафинерията. Така че аз открито поставих тези въпроси. Но тяхното решение е въпрос на общо европейско решение. България като член на Европейския съюз, особено що се отнася до санкциите за енергийните ресурси, няма как без дерогация да вземе такова решение.

Господин Радев, неслучайно Ви казах, че всъщност ние вече като държава сами сме осигурили две такива изключения. Не искам да използвам чуждицата „дерогация“. Изключения. Едното е АЕЦ „Козлодуй“, другото е АЕЦ „Белене“. Между другото, това за АЕЦ „Белене“ е Ваше дело от вчера или онзиден. Съответно не е нужно да питате, господин Радев! Сега, не е, как да кажа, не е коректно… Сега, разбирам, че по време на кампания се лъже много, обаче не е коректно да лъжете нас тук, в парламента, защото все пак ние не сме избиратели, които се лъжат толкова лесно. Много добре знаем, че това решение е суверенно наше право. И Вие, ако сте направили действително това, което твърдите, защото само Вие го твърдите, аз няма как да знам дали е така, имате съвсем пълното право и основание не да питате, а да уведомите. Ако, разбира се, за Вас българският национален интерес и суверенитетът на България са над всичко! В противен случай аз задавам следващия въпрос, на който не е нужно да отговаряте, защото той е риторичен: ако Вие питате някой друг, за какво, за бога, сте ни Вие тогава?! Какъв е смисълът от съществуването на държавни институции, след като Вие принизявате ролята на държавата до една община? Вие не сте кмет на град, Вие сте министър-председател на все пак по документи суверенна държава. И затова не лъжете от тази трибуна. По време на кампания лъгането е част, за съжаление, от непочтената спрямо българските избиратели политическа практика. Но крайно време е да я прекратим, защото рано или късно всяка лъжа бива изобличавана. И в случая Вашите собствени депутати, както Вие ги нарекохте веднъж в тази зала, разобличиха Вашата лъжа. Защото, да, Вие излъгахте, за съжаление, излъгахте страшно много българи. Просто престанете да лъжите.

Уважаеми господин Костадинов, когато човек не разбира даден въпрос в дълбочина, той го опростява до собствените си ограничени разбирания. (Ръкопляскания от ПБ.) Първо, защо за АЕЦ „Козлодуй“ наистина можем да доставяме руски части и технологии? Ами защото никой друг не ги произвежда, просто няма откъде другаде да дойдат. Що се отнася до петрола, все пак петрол може да дойде от много, много други източници. И още нещо мога да Ви кажа. Най-краткият път – мога да Ви кажа, че е въпрос на около два месеца – да спрем категорично работата на „Нефтохим“, това е да слушаме това, което Вие казвате. Защото и от ОFAC, и от друга държава ние ще получим моментално санкции, които ще ни изхвърлят от международните пазари за търговия с петрол и от всякакви банкови гаранции, от всякакви други световни застрахователни компании. Така че Вие предлагате „Нефтохим“ да спре до два месеца, ако направим това самостоятелно. Гарантирам Ви го! (Реплики на народния представител Костадин Костадинов.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър-председател, въпросът ми е към Вас и той по някакъв начин е продължение може би на предишната тема, защото ВЪЗРАЖДАНЕ напоследък често споменават и се тиражира в медиите, че едва ли не магистрала „Черно море“ щяла да бъде част от някаква сделка, която правителството правило с турската държава по отношение на предоговарянето на „Боташ“ – един договор, който, споменавам, многократно сме се опитвали да обясним, но така или иначе, опозицията не желае да чуе, та може би сега опозицията ще чуе от Вас, надявам се, отговор на въпроса: дали магистрала „Черно море“ е част от някаква сделка с турската държава, свързана с „Боташ“, или не е? Благодаря.

Искам да Ви уверя, че по абсолютно никакъв начин при срещата ми с президента Ердоган, при срещата ми тук, в България, с министъра на транспорта на Турция, и то в присъствието винаги на делегации, думата „магистрала“ и думата „Черно море“ не са споменавани по никакъв начин. Затова и аз като Вас бях учуден, когато министърът на транспорта на Турция след срещата в Министерския съвет направи изявление, в което каза, че продължава работата с българското правителство за обсъждане, изобщо за строителството на магистрала „Черно море“. И нещо, което ми направи впечатление – че „ние отчетохме всички изисквания на българската страна“. Аз разбирам фрустрацията отляво, имате основания при едно такова изявление, но това, което споменава турският министър на транспорта, на мен също така ми беше любопитно. И поисках информация назад във времето: как така, при положение че ние абсолютно нищо не сме говорили по тази тема, Турция е отчела изискванията на българската страна? И ровейки се назад в средствата за масова информация, видях публикация на БТА от юни месец миналата година, когато същият министър има среща с министър-председателя, тогава господин Желязков, и там се пише в БТА, че се говори за магистрала „Черно море“. Нищо лошо не казвам тук. А октомври месец миналата година има тристранна среща на министрите на транспорта на Турция, България и Румъния – тук, където вече сериозно се обсъжда магистрала „Черно море“. И то е отново по публикация на БТА. Само че аз поисках от Министерството на регионалното развитие да потърсят има ли някакво правно основание. Ще си използвам за малко телефона да Ви прочета някои неща. Чета Ви Заповед № РД-02-14-22-32 от 3 ноември 2025 г., няма да чета основанията: „Нареждам да се сформира експертна работна група в следния състав: председател…“ Няма да чета имената. Заместник-председатели много, членове много…Така. „Експертната работна група да изпълни следните задачи: Първо, да анализира, обсъди и изготви доклад по приложимата нормативна уредба за възлагане на концесия като форма на публично-частно партньорство съгласно Раздел I – и така нататък – от Закона за концесиите за строителството на автомагистрала „Черно море“ в съответствие с процедури, установени с международно споразумение, сключено в съответствие с Договора за функциониране на Европейския съюз между Република България и Република Турция. Второ, да идентифицира всички необходими дейности, които трябва да бъдат извършени с оглед възлагането на обекта чрез международното споразумение, сключено в съответствие с Договора. Трето, да разработи проект на международно споразумение, съгласно Приложение № 4 от Закона. Срокът за работа на експертната работна група е едномесечен. Заповедта да се сведе до знанието на отговорните длъжностни лица. Министър Иван Иванов, министър на регионалното развитие.“ (Оживление в ПБ.) Тук има заповеди и отчети, с които на два пъти хора от Регионалното министерство са били командировани в Турция и там са обсъдили конкретни параметри на концесионирането на магистрала „Черно море“ с турската държава и българската държава.

Има draft agreement от 2 декември, да не го чета цялото, където вече подробно са изложени всички параметри. Така че да, турският министър на транспорта е прав, просто той споделя. И когато е в една държава, той разчита, че има приемственост за това, което той е водил като преговори с българската държава, но с друго правителство – не с моето, не с мен. (Ръкопляскания от ПБ.)

Приключвам. Да, ще строим магистрала „Черно море“, ще строим магистрала „Русе – Маказа“ и други с публично-частно партньорство на концесии, само че ще го направим на свободен открит търг за най-изгодна цена и условия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Ние искаме премиерът да говори тук!

Госпожо Председател, с оглед смута в залата се налага да уточним следното. Действително на Председателския съвет се постигна консенсус между парламентарните групи да започнем пленарния ден днес в осем и половина с оглед ангажимент на премиера в 10,00 ч. днес, за да може да бъде извършен блицконтролът. Това беше оценено положително от всички с оглед готовността на премиера да отговаря на въпроси. Само че за края на блицконтрола се коментираше час около десет без десет. Не се постави в нито един момент въпрос, че това ще бъде ограничено само за първия кръг от въпроси или каквото и да е било. Аз разбирам вероятно натоварената програма и Вашето обичайно добронамерено поведение, но в тази ситуация ние се намираме в… Опозицията беше поставена в засада. Дадохте възможност всъщност за въпрос от втори кръг въпроси само на управляващите и рязко дръпнахте шалтера на въпросите на опозицията. Това от наша гледна точка е неприемливо. И да, ние бяхме подготвили втори въпрос за премиера и точно преди нас се оказа, че нямаме възможност да го зададем. Надявам се да няма други подобни случаи с оглед конструктивния дух в тази зала. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз имам предложение. То е предизвикано от това, че министър-председателят действително се отзовава на тези извиквания за блицконтрол. Да припомня, че имаше други министър-председатели, които месеци наред всъщност не се появяваха. Но контролната функция на Народното събрание е дадена по Конституция и аз смятам, че тя може да бъде изпълнена, ако следващия петък продължим с втория кръг от въпросите, така че те да могат да бъдат зададени. Не виждам проблем в това отношение. Надявам се да разгледате сериозно това предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Разбира се, беше добре, докато премиерът още е тук, да бъдат адресирани спекулациите и честно казано, някои безотговорни неща, които каза във връзка с геополитическата ситуация. Но така или иначе, той си тръгна и затова моят въпрос е към вицепремиера Иво Христов, който в свое участие в БНТ каза, че олигархията била завладяла медиите, включително имаше такъв намек и по отношение на общественото радио, на Българското национално радио. Това става на фона на покани от страна на правителството към американски купувач, който планира да купи българска телевизия и да привнесе MAGA културата може би в България. Но това е бележка под линия. Въпросът ми към вицепремиера Христов е: отправяйки тези не особено адекватни критики към БНР и към медиите като цяло – с такива критики се започва овладяването на медиите във всяка една държава, която е минала през това, за съжаление, та въпросът ми е коя е тази олигархия, кои са тези олигарси, които са овладели медиите, и кои медии са овладени? БНР овладяно ли е и от кого е овладяно? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред Вашата партия и Вашата коалиция, господин Божанов, прекара поне десетилетие в апели да се изсветли медийната собственост, като твърдеше, че тя е олигархично зависима. Веднъж преминали в опозиция сега, Вие ме карате мен да Ви цитирам кои са олигарсите, които владеят медиите. Най-напред Вие знаете, че медиите са скъпо занятие и те, разбира се, са в ръцете на богати хора, включително медиите, които подкрепят Вас. Олигархията – това е „Капитал“ плюс медии, плюс политическо влияние. Сами си давате отговор дали Вие не сте говорител на определен клон на олигархията, нали така? (Ръкопляскания от ПБ.) На второ място, Вие цитирате неправилно моето изказване. Аз казах, че българските медии са в ръцете на олигарсите, а в съвсем отделно изречение казах, че Националното радио не отговаря на критерия за обективност, което казват и повечето граждани, които звънят на директните линии на радиото, тъй че и тук няма голяма изненада. А що се отнася до Вашите опасения относно закупуването на Нова телевизия, която винаги е била много благосклонна към Вас, нямам идея на какъв етап е подготовката на тази сделка. Другата Ви тревога – че това щяло да внесе MAGA културата в България, ми се струва фантасмагорично, тъй като MAGA културата е строго американска и няма място в България. Надявам се да съм успокоил Вашите терзания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Христов, аз терзания нямам, нито съм говорител на каквато и да било олигархия, нито познавам олигарси. (Заместник министър-председателят Иво Христов се усмихва. Шум и реплики.) Ехидният Ви смях е широко познат и също толкова неадекватен.

Абсолютен говорител си!

Пак като бележка под линия. Чудя се аспектът от олигарси ли е бил издържан, но това… Вие ще си отговорите на тоя въпрос, както ме накарахте и мен да си отговоря на моя. Не отговорихте за БНР. Това, че някакви хора били звънели някъде да кажат, че редакционно нещо не било наред, защо трябва да се превръща в позиция на вицепремиер? Вие вярвате ли, че БНР е редакционно зависима? И от кого? И такава критика, отправена към обществена медия, която се ползва с огромно обществено доверие в национален ефир от вицепремиер, не е просто авторов аспект „тук пише някъде нещо“. Това е институционална позиция и тя трябва да бъде защитена не с аргумента „група граждани си мислят“. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаеми господин Божанов, няма нищо изненадващо в това български гражданин и данъкоплатец да изкаже мнение относно радиото, което издържаме, нали така, и Вие, и аз? (Ръкопляскания от ПБ. Реплика от народния представител Ивайло Мирчев.) На второ място, господин Мирчев, успокойте се, тъй като Вашите орди от тролове…

…във Фейсбук деформираха дебата, прогониха българите от социалните мрежи, които бяха някакъв оазис на свободомислие и свободна дискусия, и сега Вие сте основен източник на омраза в българските медии. Тъй че не приемам тези уроци по морал тъкмо от господин Мирчев и от господин Божанов, които в момента си хортуват…

Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ. Народният представител Ивайло Мирчев иска думата.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега, призивът ми към Вас, госпожо Председател, е, когато излезе вицепремиер и започва да обяснява, че издържал БНР, да проверим дали това наистина е така. Едно е да си български гражданин и да имаш позиция по отношение финансирането на обществените медии, друго е като вицепремиер да кажеш нещо подобно. Това винаги се възприема като заплаха. Българското национално радио е обществена медия. Никой не си е позволявал, между другото, при предните управления, колкото и деребейски да са те, да влияе на БНР. И това е факт. Вече имаме и това. И това е наистина стартът на това да се овладеят медиите. Сега, по отношение на троловете. Господин Вицепремиер, ние тролове нямаме. (Смях от заместник министър-председателя Иво Христов. Смях, шум, ръкопляскания и възгласи от ПБ и ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее! Еее! Еее!“)

Нямаме, нямаме си и…

…идеолог – нещо средно между Распутин и Дугин при нас. Имаме само хора, които гледат към Европа. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Нямаме и нещо друго обаче. В кампанията нямахме чужда компания наета, която да ни обслужва дигитално с трол ферми, за разлика може би от „Прогресивна България“. И ако Вие не знаете, ние скоро ще излезем с името на компаниите (реплика от народния представител Слави Василев), обслужващи „Прогресивна България“ в кампанията, в предизборната кампания. И тогава, когато излезете от трибуната…

…вместо да говорите за трол ферми, ще трябва да бъдете много конкретен, защото ние ще бъдем много конкретни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Нашият въпрос не знам точно към кой да го адресирам, тъй като министърът си тръгна 20 минути от предварително обявеното на Председателския съвет, защото тогава господин Витанов каза, че поне до без петнадесет, до без десет ще е тук. Затова някои от неговите заместник министър-председатели да отговори на нашето питане. То е свързано с тоталния провал по отношение овладяване цените на хранителните стоки, сгромолясването на борбата със спекулата и нищоправенето повече от 100 дни. Цитирам няколко изказвания: на председателя на Комисията по земеделие господин Гечев и на министъра на земеделието. Първо, господин Гечев преди няколко дни каза: „Кошница с грижа“ работи, но не дава резултати.“ Просто всичко свършва с това изказване. Господин Абровски обаче е още по-циничен. Господин Абровски, министърът на земеделието, казва следното нещо: „Кошница с грижа“ е абсолютен успех. И той не се усеща, защото хората са на море. Като се върнат, ще усетят ефекта от нашите колосални мерки.“ Това са двете изказвания на двамата най-важни, свързани с изпълнителната власт и с парламентарната власт по отношение на овладяване на цените и сгромолясването, пълния провал на това правителство. Сега, още по-важно изказване на господин Гечев: „Затягаме контрола върху цените на храните по цялата верига.“ Кога точно? След 800 дни. И ефектът какъв ще е? Сега, питането ми към някой от Вас двамата, тъй като не знам кой точно ще отговори и дали ще поеме някаква отговорност да отговори, можете да кажете, че не отговаряте за този ресор: какво и кога смята правителството?… Колко дни? Сто минаха! Нищо не направихте за цените, нищо не направихте с така промотираната „Кошница с грижа“! Онзиден бях в един от огромните магазини на една от веригите – имаше точно девет продукта, снимал съм ги с видео, девет продукта „Кошница с грижа“, от които един айрян, кренвирши, суджук и пуешко филе. Толкова. И яйца, извинявам се. Какво смята правителството да направи за това, че българският народ под никаква форма не усети, че управлявате и никакви действащи мерки не приложихте? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ганев, процесите на инфлация, които наблюдаваме от началото на годината, са действително стряскащи. Неслучайно кабинетът още в първите седмици каза, че това е основен приоритет. Бяха приети мерки изключително спешно – административни, регулаторни. През годините, знаете, смятам, че критиките са отправяни много пъти към различните регулаторни органи. Те трябва да бъдат засилени. Бяха засилени с някои от първите законови промени. Колегите представиха мерки, аз пък смятам, че някои от тях подействаха. Да, не са подействали достатъчно, защото ние взехме подход не на планова икономика, а на мерки, с които да омекотим този натиск, но не можем напълно да го спрем. В една пазарна икономика, виждате в цяла Европа, това са процеси, които виждаме отчасти поради геополитическите процеси – цената на петрола, други процеси, от които не всички са в наши ръце. И смятам, че българските граждани го разбират. Там, където можем да се намесим, сме се намесили. Ще има още такива стъпки. Колегите обясняват къде сме успели и къде ще има нужда от подобрения. Да, не всичко още е постигнато, но тези стъпки ще продължат и през есента. Това е нашата стратегия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Пеканов, две неща имам да Ви кажа. Първо, това, което казахте, потвърждава моите думи. Вие – като мнозинство имам предвид „Вие“ – показахте, че не знаете за какво сте избрани, нямате никаква подготовка за законодателни промени. И нещо повече, което е по-важно и касае всеки един български гражданин – Вие не предприехте нищо, сгромолясахте се, не овладяхте нищо, цените се покачват постоянно. От тази трибуна предприехте и обяснявахте… Тук се кълняхте като мнозинство какви са тези важни мерки – промени в тези два закона, как ще се регулират цените, как ще защитите българския производител... Накрая едно огромно голямо нищо! Девет продукта в „Кошницата с грижа“, от които един айрян, яйца и кренвирши! Това Ви е овладяването на цените! Вие се провалихте тотално! Второто обаче, което искам да Ви кажа: и Вие сте един от промоутърите на еврозоната! Вие от тази трибуна, от предишната сграда, сте лъгали директно в очите цялото българско население за това, че няма да има никакъв негативен ефект от влизането в еврозоната. Сега виждаме това – до какво доведоха Вашите лъжи. Вие обикаляхте медиите, обяснявахте в качеството си на министър как няма никаква опасност! Вие персонално най-нагло лъжехте и обявявахте, че ВЪЗРАЖДАНЕ заблуждава българския народ, че нямало да има съгласуване на бюджетите! Господин Пеканов, ще изпращате ли бюджета за съгласуване след един месец? Ще го изпращате ли? Или тогава лъжехте? Или сега просто ей така, от немай-къде ще изпратите бюджета, защото никой не Ви кара. Ей така, да си го имате! Вие персонално носите вина за това, че лъжехте българското население и българския народ за негативите от влизането в еврозоната! А това мнозинство и Вие като част от Министерския съвет се провалихте в основното нещо – овладяването на цените. Българският народ е беден и по-беден. И за сметка на това Вие не направихте абсолютно нищо – повече от 100 дни! Сега в момента чакате и казвате: малко са 100 дни, дайте ни още! 800? Колко дни? Кажете, за да знаем кога точно пак се провалите. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Ганев, безмерния популизъм, който се лее от Вашите думи, българските граждани го разпознават и затова Ви дадоха тази оценка на последните избори. (Ръкопляскания от ПБ.) На първо място, нека да се върнем към това, което казахте, искам да сме наясно. Върнете се към всички мои интервюта – не съм ли казвал навсякъде, че единственият риск, основният риск от влизане в еврозоната е спекулативно поведение на различни търговци и в някои сектори, особено услугите. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Именно, да, точно това съм казвал години, години. И именно това се реализира. И неслучайно критиките ми са отправени към това в последните месеци. Благодаря Ви.

По отношение на лъжата, която лансирате. България, откогато има европейски семестър, консултира с Европейската комисия бюджета си – всяка една година, всяка една година, без значение дали сме в еврозоната, или не. Бюджетът винаги е бил консултиран с европейските партньори. Няма промяна в това отношение. Така че поредна лъжа, поредна лъжа на ВЪЗРАЖДАНЕ. Както казах, най-важното е, че българските граждани разбират това и го наказаха наскоро. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи сънародници! На 6 септември не просто отбелязваме една от най-славните дати в българската история – ние си спомняме за деня, в който един народ заявява ясно и категорично: не можете да разделите това, което историята, паметта и волята на народа са съединили! На 6 септември 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се съединяват. Това е акт, извършен пред очите на Европа. Но преди всичко това е дело на самите българи. След Берлинския конгрес българският народ е разделен. Едни българи остават да живеят в Княжество България, други са в автономната област Източна Румелия. А мнозина българи и български земи остават извън пределите на тези две държавни образувания. Границата е начертана върху картата. Но няма карта, която може да начертае граница между паметта, между езика, между културата, между историческото съзнание, между националното чувство. И през 1885 г. българите доказват именно това. Съединението е българско дело. То е дело на хора, които имат смелостта да поемат отговорност за собствената си съдба. Дело е на Захари Стоянов, на Чардафон, на Данаил Николаев, на Стефан Стамболов, на Петко Каравелов, на княз Александър Батенберг и на хилядите знайни и незнайни българи, които превръщат националния идеал в политически факт. Но Съединението не приключва на 6 септември. То трябва да бъде защитено. И когато Сърбия нахлува в България, българският войник показва на Европа, че това не е народ, който само мечтае за единение. Това е народ, който е готов да го защити. Българската армия воюва при изключително тежки условия. Основните сили са разположени по южната граница, защото се очаква реакция именно от Османската империя. А когато сръбските войски нападат, българските части трябва бързо да бъдат прехвърлени към Западния фронт. Войниците пътуват с влак, маршируват, пристигат и влизат в боя. При Сливница, при Драгоман, при Цариброд, при Пирот – там младата Българска армия се изправя срещу противник с по-голям боен опит и побеждава. Капитаните бият генералите. България побеждава не защото има повече ресурси, не защото Великите сили застават зад нея, а защото зад българския войник стои идеал, който той разбира като свой собствен – идеалът за Съединението. Сръбско-българската война приключва. С Букурещкия договор от 1886 г. мирът е възстановен, границата е върната към положението отпреди войната. България не получава териториални компенсации за дадените жертви, но е постигнато нещо повече – Съединението не е отменено, то е защитено. А след това предстои и друга битка – не на бойното поле, а на дипломатическата маса, защото България все още е княжество и международното положение на Съединението трябва да бъде уредено. През 1886 г. идва Топханенският акт. С него Съединението получава международно признание, а княз Александър Батенберг е признат за генерал-губернатор на Източна Румелия. България прави и компромиси. Част от териториите в Родопите, включително Тъмръшкият район и Кърджали, остават извън българското управление. Това е цената, но държавническото решение е ясно – да се запази същественото дори когато не е възможно да се постигне всичко. Петко Каравелов изразява тази позиция с думите: „Съединението взехме, господа!“ Това е езикът на държавник, който разбира една трудна истина – понякога трябва да направиш компромис с нещо, за да запазиш постигнатото по същество. „Яйцето ний изядохме, а черупките останаха за другите!“ казва Каравелов от трибуната на Народното събрание. България не получава всичко, което би искала, но запазва най-важното – Съединението е признато и България вече е по-силна, по-единна, по-уверена в собствените си възможности. Уважаеми госпожи и господа! Историята на българското национално обединение обаче не завършва със Съединението. Следват десетилетия на надежди и разочарования, на победи и поражения, на войни, на тежки национални изпитания. След Първата световна война Ньойският диктат налага на България тежки териториални, военни и финансови ограничения. Ньой е една от най-болезнените страници в историята на България, но националната памет не изчезва. Стремежът към справедливост не изчезва и на 7 септември 1940 г. Крайовската спогодба връща на България Южна Добруджа – не след битка, не след кръвопролитие, а чрез дипломация. Това също е урок за историята. Понякога най-голямата победа е онази, при която няма изстрел. Понякога държавата е най-силна не когато показва оръжие, а когато показва разум, воля и дипломатическа последователност. След 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу нацизма. Българските войници участват в заключителната фаза на Втората световна война. Хиляди дават живота си за България. Да, България не е призната за съвоюваща, а трябва. Това е исторически факт! Но не губи и територии, което е също исторически факт. Паметта не бива да бъде избирателна. Ние помним всички, които са дали живота си за България. И Съединението, и всички тези последващи събития показват едно – когато народът има воля, политиците имат смелост, а държавата има идеал, историята не е присъда, а възможност. Да живее Съединението! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 6 септември не отбелязваме просто едно историческо събитие – отбелязваме момент, в който България показва, че има собствена политическа воля и че е готова да носи цената на решенията си. Съединението има точно тази тежест. То не е подарено на България, не е предварително договорено между Великите сили и не идва като резултат от благоприятно за нас международно решение, напротив – България действа в среда, в която почти всяка голяма държава има собствени амбиции за Балканите, а младото Княжество все още разполага с ограничени възможности да влияе върху тези амбиции. Затова на 6 септември 1885 г. в Пловдив не започва спор дали България трябва да бъде обединена. Този спор отдавна е решен в българското общество. Решава се друг въпрос – дали ще има кой да поеме отговорността за извършеното и дали държавата ще успее да го запази. От този ден е телеграмата и на майор Данаил Николаев: „Румелия въстана!“ Малко по-късно Александър Батенберг казва: „Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението.“ А в манифеста си заявява: „Аз признавам Съединението за станало!“ Батенберг разбира, че приемането на Съединението носи сериозен международен риск. Въпреки това застава зад него и от този момент извършеното в Пловдив става позиция на българската държава. И тук е една от причините да говорим за Съединението не само като за национален празник, а като за пример за държавно поведение. През 1885 г. България няма лукса първо да получи съгласието на всички, от които зависи, но това не означава, че държавата пренебрегва международната среда, тъкмо обратното – след 6 септември всяка следваща стъпка трябва да бъде съобразявана с нея. Отношението на Русия е особено важно. Петербург не приема Съединението, а отношенията между Александър III и Батенберг вече са тежко влошени. Успехът на Съединението укрепва княз Александър I и показва, че България може да вземе решение от първостепенно значение, без то да бъде ръководено от Русия. Реакцията е тежка. Руските офицери са отзовани от Българската армия. Това решение идва във възможно най-неподходящия момент – армията е млада, значителна част от висшите командни длъжности са били заемани от руски офицери, а около България вече има достатъчно напрежение, за да се очаква война. Тази част от историята има значение и за начина, по който разбираме самостоятелността на една държава. Тя не се измерва в това колко често заявяваш, че си независим. Измерва се в моментите, когато трябва да вземеш решение, което друг не одобрява, а след това да понесеш реалните последици от него. България през 1885 г. ги понася. Само два месеца след Съединението Сърбия обявява война на България. В Белград една по-голяма България е възприета като промяна в баланса на Балканите, а моментът изглежда удобен – българските сили са насочени предимно на юг, армията е останала без руския си висш команден състав, а държавата е под сериозен дипломатически натиск. Очакването за лесна победа обаче се оказва погрешно. При Сливница младата Българска армия защитава не просто София и не просто една военна позиция – там се решава дали политическият акт от 6 септември ще бъде удържан. Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот – тези имена остават в историята не защото България е търсила война, а защото армията успява да защити политическото решение на държавата. След войната европейската дипломация вече се занимава с друга България. Съединението не е просто факт, обявен в Пловдив, то е защитено с оръжие и връщането към положението отпреди 6 септември е невъзможно. Променя се британската позиция. Османската империя предпочита споразумение пред военна намеса. Само Русия продължава конфликта си с Батенберг, но и за Петербург става ясно, че механичното възстановяване на разделението не е реалистично решение. През следващата година се стига до дипломатическа формула, с която Съединението е фактически признато. Това е целият политически успех на 1885 г. – да извършиш промяната, да я защитиш и след това да я превърнеш в положение, което останалите са принудени да приемат. Съединението вече е факт! От този момент нататък няма голямо значение кой какво е мислил ден по-рано и кой каква партийна сметка е имал. Важното е дали държавата ще успее да запази постигнатото. И тя успява. Не защото политическият живот през 1885 г. е бил лишен от конфликти, напротив – българската политика тогава е остро разделена и пълна с лични и партийни противоречия, не защото всички българи изведнъж са започнали да мислят еднакво и не защото всички решения са били безгрешни. Успехът идва, защото по един въпрос имат достатъчно ясна национална цел и достатъчно хора в различните части на държавата, които са били готови да работят за нея. България успява, защото разбира международната среда и се научава да работи с нея. И това също заслужава да бъде отбелязано на 6 септември. Днес България е член на Европейския съюз, еврозоната, НАТО. Ние не стоим извън масата, на която се взимат решенията за нашата среда. Имаме съюзници, имаме право на глас, имаме възможност да изграждаме коалиции около позиции, които смятаме за важни. Това е несравнимо по-силна международна позиция от онази, в която се намира България през 1885 г. Но силната международна позиция сама по себе си не произвежда добра национална политика, тя дава възможности. Как да бъдат използвани, зависи от нас. Това важи за сигурността и отбраната, за политиката на Балканите, за отношенията със съседните държави, за Черно море, за икономическите интереси на България, за енергийната сигурност и българските общности извън граница. По тези въпроси от България се очаква силен тон, ясни проевропейски цели и последователност. Съединението оцелява и защото България има армия, способна да го защити. Това не прави българите войнолюбци, а прави държавата способна да отстоява решение, когато дипломатическият натиск премине във военен. Сливница има място в тази декларация именно по тази причина. Българските офицери през 1885 г. поемат армията в изключително тежък момент и успяват. Но една съвременна държава не може да разчита на исторически късмет и героизъм, за да компенсира липсата на подготовка. Днес сме в НАТО и това е фундаментален гарант за сигурността на България. Но Съюзът не отменя националната отговорност за собствените въоръжени сили. Модернизацията на армията, подготовката на хората, инфраструктурата и най-вече способността да действаме със съюзниците си – това не са теми, които трябва да се появяват само когато около нас има война или предстои бюджет. Историческата памет е най-смислена, когато влияе върху начина, по който се отнасяме към настоящите си отговорности – да бъдем неустрашими, вместо да плашим съгражданите си, да бъдем национално отговорни, сериозни и твърди в отбраната на това историческо единение. Уважаеми народни представители, именно затова Шести септември е една от най-важните дати в българската история, а за много българи и най-хубавият български ден за чествания. Не защото историята ни дава готов отговор на днешните спорове, а защото ни показва България в момент, в който държавата е била по-слаба от днес, възможностите ѝ са били по-малки, международното положение е било по-несигурно, но политическата цел е била пределно ясна и сме постигнали желаното обединение. Това е смисълът, който си струва да носим от Шести септември – не да повтаряме миналото, а да бъдем държава, която знае какво иска, знае какво може, цени това, което е постигнала и има постоянство да стане още по-силна. Честит празник на Съединението и да живее България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Доцова, уважаеми колеги! „Съединението прави силата!“ Седем години след Освобождението, през 1885 г., Захари Стоянов застава начело на нов Български таен централен революционен комитет в Пловдив заедно с Иван Стоянович, Продан Тишков – Чардафон Велики, а към делото на Съединението се присъединяват още майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, Сава Муткуров и други български офицери и революционери. За нас Шести септември е национален празник. За тях е бил риск. Те подготвят Съединението без съгласието на Великите сили, разрешението на Османската империя и одобрението на Русия. Когато княз Александър Батенберг пристига в Търново, Стамболов пише прокламацията, с която князът признава Съединението и приема да бъде княз на Северна и Южна България. Великобритания първоначално е резервирана, но бързо променя позицията си и започва да защитава Съединението. Русия не подкрепя това съединение. Тя изтегля своите офицери от Българската армия, включително военния министър, в опит да принуди България да отстъпи. Това е част от цената, която България плаща за решението да действа самостоятелно. След като Османската империя не предприема военна намеса, на 2 ноември Сърбия обявява война на България. При Сливница срещу сръбските генерали застават младите български капитани. Начело на армията е лично княз Александър Батенберг. Той е последният европейски владетел, който лично води войската си в бой. Печелят битката, след която Съединението престава да бъде само революционен или политически акт. То се превръща в защитен национален интерес – избор, направен още от Васил Левски, който пише: „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.“ През 1885-а делото на Левски е продължено от младите и лудите: Захари Стоянов, който дава революционната енергия, Стамболов – политическата воля, а Батенберг – държавната легитимност. За съжаление, преди да се увехнали лаврите от Сливница, реакцията не закъснява. На 9 август 1886 г. група проруски офицери в контакт с руското дипломатическо представителство извършват първия военен преврат в Третата българска държава. Александър Батенберг е арестуван заради дързостта си да защити българския национален интерес, а не руския. Тази битка не приключва през 1886-а. Под различни форми България я води и до днес – битката сама да определя своя интерес и да не позволява той да бъде подменян отвън или отвътре. Честит ден на Съединението! Съединението прави силата! (Ръкопляскания от ПП.)

Благодаря, госпожо Председател. Има въпроси, на които една държава би трябвало да може да отговори веднага, без гражданите да подават сигнали с месеци, без да обикалят институции и без да се налага да търсят информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. Един от тях е каква дейност се извършва на нейната територия, когато тя е свързана с издаването на документи на чужди граждани, кой я извършва, на какво основание и коя българска институция упражнява контрол върху нея. Защото, когато става дума за документи на чужди граждани, част от които пребивават или възнамеряват да пребивават продължително в България, това вече не е просто административен въпрос, а въпрос, който пряко засяга контрола на държавата върху процесите на собствената ѝ територия и националната сигурност. Причината днес да поставим този въпрос, е един на пръв поглед регионален случай от Варна, който обаче вече близо година чака своето нормално и разбираемо обяснение. На външния паркинг на един от големите търговски центрове в града са разположени три буса с украинска регистрация и украински телефонни номера, около които има ограждения и шатра, а всеки ден там идват десетки украински граждани, изчакват реда си, влизат един по един и след това излизат с документи. И точно тук този случай престава да изглежда като нещо, което можем да подминем с обяснението, че става дума просто за три паркирани микробуса. Когато на територията на България в продължение на месеци се извършва организирана дейност по издаване на документи на чужди граждани, които пребивават и ще продължават да пребивават в страната, българската държава е длъжна да знае какви са тези документи, кой установява самоличността на лицата, кой проверява данните, въз основа на каква информация се издават документите, къде се съхранява документацията и коя институция носи отговорност за целия процес. Ако държавата не може да даде ясен отговор на тези въпроси, тогава вече имаме основание да говорим за проблем, който засяга и националната ни сигурност. Изключително притеснително е, че близо година след появата на тези бусове и след поредицата от сигнали още няма ясен публичен отговор какво точно се случва там. На мястото няма информационна табела на български език, от която да става ясно кой извършва дейността, какви документи се издават и на какво основание, а отговорът на тези съвсем естествени въпроси продължава да се губи някъде между различните институции. До този момент единствено ВЪЗРАЖДАНЕ е предприела конкретни действия, за да разбере какво точно се случва под носа на институциите. Общинският съветник от ВЪЗРАЖДАНЕ във Варна Светослав Йорданов се опитва да получи отговор от месеци. На 14 март той лично посещава мястото и два пъти подава сигнал на 112, но докато е там, полицейски екип не пристига. По-късно получава информация, че проверка е извършена и всичко е наред, без да става ясно какво точно е проверено и какво точно е наред. Случаят е поставен и пред Общинския съвет във Варна, откъдето става ясно, че е проверен договорът за използване на паркинга, а проверката е извършвана и от Областната дирекция на МВР. Само че въпросът никога не е бил дали тези три буса имат право да заемат съответните паркоместа, а какво се извършва вътре в тях. На 27 май Светослав Йорданов поставя случая лично и пред заместник-министъра на вътрешните работи Калоян Милтенов в присъствието на журналисти, а месец по-късно отново посещава паркинга и отново сигнализира на телефон 112. В крайна сметка е насочен да търси информация по Закона за достъп до обществена информация. След близо година въпросите остават същите: кой издава тези документи, какви са те, защо тази дейност се извършва на паркинга на търговски център, кой от българска страна е уведомен за нея и упражнява контрол, как се съхраняват документите и личните данни, събират ли се такси, на кого се плащат и по какъв начин се отчитат? Ако това е официална и напълно законна консулска дейност на украинската държава, няма никаква причина този факт да не бъде заявен ясно и публично. Един конкретен отговор би приключил темата много отдавна. Когато обаче такъв отговор липсва в продължение на месеци, случаят престава да бъде просто история за три буса на един паркинг във Варна и поставя много по-големия въпрос: какво всъщност знае българската държава за украинските граждани, които днес пребивават на нейната територия? От началото на войната през България преминаха стотици хиляди украински граждани. На много от тях беше предоставена временна закрила, част останаха в страната, други продължиха към други държави или се върнаха в Украйна. Четири години по-късно българското общество има право да знае колко души са били регистрирани някога, от 2022 г. насам, колко украински граждани реално се намират в България днес и на какво основание пребивават тук. ВЪЗРАЖДАНЕ ще поиска от компетентните институции актуални данни: колко от тях са с временна закрила, колко са с разрешение за продължително или постоянно пребиваване, колко работят в България и колко лица се ползват от различни форми на държавно подпомагане. Ще поискаме да бъде посочено и какъв финансов ресурс е изразходван от 2022 г. до момента за настаняване, социално подпомагане, здравеопазване, образование и останалите програми, както и каква част от тези средства са за сметка на държавния бюджет. Но има и още една тема, по която българските граждани имат право да получат фактите, а не да сглобяват картината от отделни случаи в криминалните хроники: каква е реалната статистика за престъпленията и нарушенията, извършени от украински граждани в България? МВР разполага с информация и именно затова ВЪЗРАЖДАНЕ ще поиска официални данни: колко украински граждани са били задържани от 2022 г. до момента, срещу колко са образувани досъдебни производства, колко са привлечени като обвиняеми и за какви престъпления? Ще поискаме данни за престъпленията против личността и собствеността, измамите, документните престъпления и престъпленията, свързани с наркотични вещества, както и информацията за украински граждани, спрямо които са предприети принудителни административни мерки или които са били изведени от страната. Когато подобна официална статистика не е достъпна за обществото, на мястото на фактите неизбежно идват съмненията и усещането, че информацията се премълчава. Именно затова ВЪЗРАЖДАНЕ ще настоява Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и останалите компетентни институции да предоставят данните в обобщен и разбираем вид и да дадат конкретен отговор за случая с трите украински буса във Варна. След четири години вече не е достатъчно да говорим за временни решения и приблизителни числа. Българската държава трябва да знае колко украински граждани реално пребивават на нейна територия, на какво основание са тук, какъв публичен ресурс се изразходва за тях, какви са данните за извършените престъпления и нарушения и какви дейности, свързани с техните документи, се извършват на територията на нашата страна. Това не са въпроси срещу една националност, а са въпроси към българската държава и нейните институции. Когато държавата разполага с информация, която засяга обществения интерес, нейната работа не е да я остави разпръсната между различни ведомства и регистри, а да даде ясна картина на гражданите, пред които носи отговорност. И точно това ще поиска ВЪЗРАЖДАНЕ – не слухове, не предположения и не поредното уверение, че всичко е наред, а конкретни числа, факти и отговори. Ако те не бъдат получени, това ще означава, че съмненията на българските граждани за чадър над украинските граждани и бездействието на институциите по отношение на техните деяния са напълно основателни. И накрая, разчитаме този път сигналите на ВЪЗРАЖДАНЕ да не бъдат подценявани и институциите да не чакат един местен проблем първо да придобие национални, а след това и международни измерения, за да започнат да задават въпросите, които ние поставяме днес. Във Варна вече видяхме докъде може да доведе подобно неглижиране с казуса „Баба Алино“, за който ВЪЗРАЖДАНЕ сигнализираше много преди той да прерасне в скандал с международен отзвук, и постави под въпрос действията и бездействието на редица български институции. Не бихме искали след време да се окаже, че и за тези три буса всички са знаели, проверки са извършвани, сигнали са подавани, но никой не е счел за необходимо да стигне до същината на въпроса. Затова очакваме отговор сега, докато все още питаме какво се случва, а не тогава, когато държавата ще трябва да обяснява защо не е реагирала навреме. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми министри, добре дошли на парламентарния контрол на Петър Петров и Анна Бодакова! Моят въпрос е към министъра на околната среда и водите и е свързан с едно инвестиционно предложение, което е публикувано на интернет страницата на Столична община, за обособяване на специализирана площадка за извършване на дейности по третиране – складиране на отпадък, тъй наречената летяща пепел – тя се образува от изгаряне на въглища или други твърди горива в силози с обща вместимост до пет хиляди тона – на територията на бивш бетонов възел, намиращ се в близост до Северния парк в район „Връбница“ и на не повече от километър от жилищната територия. Инвестиционното намерение предизвика сериозно обществено недоволство, а именно на 23 август жители на седем столични квартала и на две съседни села проведоха протест срещу реализацията му, който бе отразен широко от медиите. В същото време е изготвено писмено възражение, подкрепено с подписите на местни жители, които очакват РИОСВ – София, да спре незабавно и окончателно процедурата по одобряване на инвестиционното предложение. Сред основните техни опасения са възможното разпространение на прахови частици, замърсяването на атмосферния въздух, трайно замърсяване на земеделските земи, рисковете за здравето на населението, въздействието върху Северния парк, както и увеличаването на тежкотоварния трафик през и в близост до жилищни райони и по Северната скоростна тангента на Околовръстния път, и по булевард „Ломско шосе“, което неминуемо ще повиши риска от катастрофи, особено ако дейността бъде разширена с друга производствена дейност, използваща тази летяща пепел. Предвид характера на този вид отпадък, предвиждания капацитет на съоръженията, близостта до жилищни квартали и една от значимите зелени територии на град София, както и ясно изразеното обществено несъгласие, е важно обществеността да научи какво е официалното становище на Министерството на околната среда и водите относно допустимостта и целесъобразността на инвестиционното предложение за изграждане на площадка за складиране на летяща пепел – съоръжение с обща вместимост до пет хиляди тона и неустановено все още количество на годишна база, в близост до Северния парк в град София и жилищните квартали, тъй като и на интернет сайта на РИОСВ – София, е публикувано съобщение от 14 август за внесеното инвестиционно предложение. Затова, уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е какво е становището на МОСВ относно инвестиционното намерение за разполагането на тази площадка за съхранение на значителни количества летяща пепел в непосредствена близост до жилищни територии и Северния парк в град София с оглед задължението на държавата да гарантира здравословна и благоприятна околна среда. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, на 28 юли 2026 г. в РИОСВ – София, е постъпило уведомление за инвестиционно предложение на „Цем Трейд“ ЕООД за обособяване на специализирана площадка за извършване на дейности по третиране – складиране на отпадък „летяща пепел“, с код 10 01 02, в посочения от Вас поземлен имот в район „Връбница“, град София, също Столична община. Същото е оповестено чрез публикувано съобщение на интернет страницата на Регионалната инспекция и е изпратено писмо до кметовете на Столична община и Районна администрация „Връбница“. Както сам посочихте, ние сме получили уведомление от двете администрации, че в съответното уведомление първото оповестяване е качено и на техните интернет страници. Описаните в инвестиционното предложение дейности представляват дейности по съхранение на отпадъци, предвид което същото попада в Приложение № 2 към Закона за опазване на околната среда и водите, което, на практика, означава, че то подлежи на процедура за преценяване необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда. В резултат на извършеното оповестяване в РИОСВ – София, са постъпили редица становища относно инвестиционното предложение. Обръщам внимание, че е получено и становище от кмета на район „Връбница“, в което Районната администрация изразява становище, че представената в уведомлението информация, на практика, е недостатъчна за определяне на допустимостта на предложеното инвестиционно намерение спрямо действащия общ устройствен план на Столична община. От Столична община все още не е постъпило становище, показващо първата стъпка за това да се прецени дали на едно инвестиционно намерение следва да му бъде даден ход, за да се оцени оценката от въздействието върху околната среда относно неговата допустимост. Съгласно процедурата и закона след окомплектоване на всички получени становища, задължително постъпили в хода именно на този първи етап на оповестяване, на практика, следва и ще бъде изискано от възложителя искане за предоставяне на детайлна и пълна информация, включително очакваните източници на предвидения за третиране и складиране на отпадъци, включително последващата му реализация, както и друга информация с оглед постъпилите становища и необходимостта от изразяване на конкретните предвиждания на инвестиционното предложение. Най-важно на този етап е да се уточни дали това инвестиционно намерение е допустимо съгласно действащия общ устройствен правилник на Столична община. След като бъдат поискани допълнителните документи, ще се очаква и окончателното становище, а именно от район „Връбница“ и от Столична община. При получаване на съответните становища следващите стъпки, които предстоят, са, че в рамките на процедурата, ако ѝ се даде ход, задължително ще бъде проведена консултация със съответната регионална здравна инспекция относно степента на въздействие върху човешкото здраве, както и разглеждане на всички относими обстоятелства, които Вие сам упоменахте в притесненията, изразени и от жалбоподателите. Обръщам внимание, че към настоящия момент процедурата се намира в съвсем начален етап и няма нито даден ход относно допустимостта, нито има процедирано относно становищата, както вече упоменах, с останалите компетентни институции, няма окончателно административно решение, с което да е разрешено реализирането на инвестиционното предложение. Благодаря Ви.

Госпожо Министър, благодаря за актуалната информация към настоящия момент. Ние с Вас за втори път тук обсъждаме инвестиционно намерение, свързано с отпадъци на територията на Столична община. При предходно такова обсъждане след него Столична община се отказа да реализира проекта в „Малашевци“. Сега това частно инвестиционно намерение – хубаво е, че чухме, че има становище от район „Връбница“. За мен е притеснително, че все още няма получено становище в РИОСВ – София, от Столична община, от кмета на Столична община. Би следвало такова да бъде представено, за да се направи преценката за допустимост, която Вие споменахте. Да, наистина в ранен етап е цялата процедура, но държа да посоча във въпроса си, че накрая аз реално Ви сезирах за това, защото нужно е Министерството да следи този процес. Защо го казвам? Защото доста често в тази специфична процедура по Приложение № 2, а именно преценка от необходимостта за извършването на ОВОС или на по-леката процедура алтернативно – доклад за въздействие, за съжаление, сме били свидетели в миналото на доста противоречиви решения от страна на различни регионални инспекции по околната среда. Дано! Аз лично като човек се надявам да не премине оценката за допустимост това инвестиционно предложение, защото наистина притесненията на хората са сериозни. Те няма да оставят така тази ситуация, дори ако евентуално влезе за разглеждане в Столичния общински съвет. По отношение промяната предназначението на имотите общинските съветници от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуват „против“, но важно е все пак Министерството да осъществи наблюдение върху дейността на РИОСВ по отношение на тази процедура, която евентуално би протекла във връзка с преценка от необходимостта дали да се направи тъй наречената ОВОС, защото именно животът и здравето на хората са важни. Това, че на друго място евентуално не е допуснато да се направи един подобен склад за летяща пепел, да не кажа в Равно поле, не означава, че това трябва да бъде направено буквално под къщите на хората, които живеят в седем квартала и в две села в близост до и в територията около район „Връбница“. Затова разчитаме на Министерството наистина да следи този процес и да направи така, че да бъдат спазени законите. А ако те не бъдат, съответно веднага и своевременно и РИОСВ, и Министерството да предприемат съответните мерки и да не оставят бездействието на други институции като Столична община да влачи след себе си забавяне на целия този процес. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, аз съм наясно и съм уведомена за инвестиционното намерение. Благодаря Ви, че заострихте вниманието. Разбирам абсолютно обществената чувствителност по тази тема, тя е напълно основателна. Но точно когато става дума за околна среда, решенията трябва да бъда взети въз основа на факти, обстоятелства, преследване на нормата, без да има всякакви опити за натиск или намеса в процедурата. Има експерти и аз очаквам от експертите на Регионалната инспекция да направят оценката така, както повелява законът, в съответствие с постъпилите становища. Както вече казах, самото инвестиционно намерение е на много ранен етап. Най-важно е именно да се разгледат въпросите относно допустимостта, възможните рискове, местоположението на самата площадка, не на последно място, технологичните аспекти и разбира се, въздействието върху околната среда и човешкото здраве на едно такова инвестиционно намерение. В този контекст Регионалната инспекция трябва да се произнесе професионално и независимо, като това, което аз мога да кажа като министър на околната среда и водите, е, че най-важното е и гаранцията, че няма да бъде допуснат компромис със законодателството. Именно затова акцентирах, че е важно да се вземат предвид всички страни. И тук искам да обърна внимание на още един момент. На този етап няма как министър или някой, без да е взел предвид всички факти и обстоятелства, да каже дали е допустимо, или не, да се каже предварително именно относно допустимостта. Но важно е да се каже, че при евентуално процедиране напред – съгласно чл. 81 от АПК знаете, че по принцип има право на обжалване пред оспорване на процедурата, каквато и да е тя, пред горестоящия компетентен орган, какъвто е министърът на околната среда и водите в конкретния случай, така че отново да бъдат разгледани всички аспекти на приложимото законодателство, експертните мнения с конкретните аргументи и не на последно място, открито и прозрачно за взимането на решения. И това не важи само за конкретното инвестиционно намерение, а по принцип. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Демерджиев, обръщам се към Вас във връзка с множество получени от мен сигнали от граждани на град Велико Търново относно зачестили нощни неформални автомобилни гонки и дрифтове по улиците на града, които застрашават живота и здравето на жителите и нарушават нощния им покой. Проблемът не е нов и не е изолиран инцидент. Само през последните месеци на 2026 г. полицията многократно е предотвратявала подготвени нерегламентирани гонки в района на Търговски парк и на улица „Магистрална“. В един от случаите от юни тази година са проверени 11 автомобила, а в друг са задържани двама младежи на 18 и 19 години и е образувано досъдебно производство, а по-рано през 2024 г. е разкрита и организирана схема за нелегални гонки със залагания в град Велико Търново. Въпреки предприетите инцидентни полицейски акции сигналите на гражданите сочат, че проблемът продължава да се повтаря – не е трайно решен. Това поражда основателна тревога за безопасността на живота, здравето и имуществото на жителите на град Велико Търново, както и за нощния им покой. Предвид горното моля да получа отговор на следния въпрос: какви конкретни мерки са предприети или се предвижда да бъдат предприети от МВР и Областната дирекция на МВР във Велико Търново за трайно ограничаване и превенция на незаконните нощни автомобилни гонки и дрифтове по улиците на града, така че гражданите на Велико Търново да не се притесняват за живота и сигурността си? Благодаря Ви много.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожа Бодакова, още с встъпването на настоящия кабинет и по указание на министър-председателя бяха набелязани и организирани множество мерки, насочени към борбата с пътния травматизъм, и част от тези мерки са целенасочени по отношение на предотвратяване на подобен род гонки, дрифтове и други опасни маневри, в които организирано участват участници в движението. На територията на цялата страна тече и не е спирала специализирана полицейска операция по тези въпроси, като се провеждат специализирани полицейски операции на територията на всяка една от областните дирекции, в това число и Областната дирекция във Велико Търново. Тази задача продължава да се изпълнява и ще се изпълнява и занапред. Тоест не говорим за инцидентни действия, а говорим за целенасочени действия по предотвратяване на този род нарушения на Закона за движение по пътищата. През месец юни по наши указания са идентифицирани над 250 участъка с висока концентрация на подобен род прояви – гонки, дрифтове и други подобни, като най-много са тези места в градовете София, Пловдив, Пазарджик и Варна. Към 3 септември 2026 г. поради засиления контрол, извършван от органите на „Пътна полиция“, на 220 от тези общо 250 участъка е констатирано, че вече не се посещават организирано по този начин и там не се провеждат гонки, дрифтове и други подобни. В тези участъци се осъществява системно полицейско присъствие, като контролната дейност е насочена към установяване и пресичане на подобен род деяния, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност. За сравнение ще посоча, че в периода януари – март 2026 г. са установени 112 случая на подобни прояви, като за периода юни – август 2026 г. констатираните случаи са 280. Тук трябва да отбележа, че нямаме нарастване на проявите, а имаме нарастване на установените прояви и взетите мерки. При контрола, който осъществяваме, се използват различни форми и методи на въздействие: чрез необозначени служебни моторни превозни средства, включване на полицейски мотоциклети, включване на наличните дронове, които притежават различните полицейски части. Следим и идентифицираме информацията, постъпваща от интернет пространството, социалните мрежи, мобилните приложения, сигналите на граждани, както и по линия на оперативно-издирвателната дейност. И тук бих Ви посъветвал сигнали на граждани, които постъпват до Вас, да бъдат препращани към Министерството на вътрешните работи. По всеки един сигнал взимаме конкретни мерки, проверяваме обстоятелствата и набелязваме конкретни действия, които да доведат до преустановяване на подобен род прояви от типа на гонки, дрифтове и други подобни. Активно следим и за тези водачи, които имат натрупани нарушения на Закона за движение по пътищата. От една страна, се прави необходимото да им бъдат връчвани съответните актове, фишове, наказателни постановления. От друга страна, за всеки един от тези водачи са набелязани мерки също да бъде внимателно следено неговото поведение и да бъде превентирано, така че да не се стига до поредни нарушения – от тези, които вече са се случвали и са натрупани в неговата история като водач на моторно превозно средство. Конкретно по отношение на Велико Търново. Идентифицирани са, от една страна, пътните участъци в града, на които най-често се провеждат подобни нерегламентирани състезания или гонки – там се провеждат периодични специализирани операции с цел недопускане организирането и провеждането на подобни, като активно се използват технически средства за видеозаснемане на нарушения по Закона за движение по пътищата. Във връзка с увеличаване на автомобилния трафик по централните улици на града е засилено полицейското присъствие – както през светлата, така и през тъмната част на денонощието, с особен акцент по отношение на дните петък и събота, когато движението е особено натоварено и когато забелязваме концентрация на подобен род прояви. В резултат на взаимодействието между Областната дирекция и Общината са предприети действия по изготвяне на проект за изграждане на повдигната пешеходна пътека на кръстовището на улица „Стефан Стамболов“ и улица „Георги Сава Раковски“. Предприети са действия за поставянето на съответните пътни знаци и непрекъсната пътна маркировка по улица „Стефан Стамболов“. Предприети са действия за изработване на проект, с който да се актуализира съществуващата към момента организация на движението по улица „Независимост“ и улица „Стефан Стамболов“. Предприети са действия за коригиране на денонощния режим на работа на светофарната уредба в участъците, които сме определили като рискови. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.

Не, благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Министър, на 31 август в жилищна сграда в столичния квартал „Бъкстон“ бе открита убита млада жена, а за извършеното престъпление бе задържан украински гражданин на 25 години. Според разпространената в медиите информация и разкази на очевидци, пресъздадени в медиите, още около 5,28 ч. същата сутрин на единния европейски номер 112 е бил подаден сигнал за мъж във видимо неадекватно или нетрезво състояние, който се е държал агресивно, крещял и повреждал паркирани автомобили на улица „Симеон Радев“. В медиите се твърди, че поради липса на своевременна реакция гражданинът, подал този сигнал, е подал още два сигнала на телефон 112, но повече от час след първото обаждане на мястото все още не бил пристигнал полицейски екип. През това време агресивният мъж успял да проникне вътре в жилищната сграда, след като според медиите счупил стъклото на входната врата. Публично оповестената от МВР информация сочи, че сигналът за извършеното престъпление е получен около седем часа. Не става ясно обаче дали преди това са били получени предходни сигнали – от същия подател или от други лица, за агресивно поведение на задържаното лице на този адрес; ако е имало такива, как са били оценени те и какви действия са били предприети от органите на МВР във връзка с тях. Тези обстоятелства пораждат основателни въпроси дали е осигурена навременна реакция и дали по-ранна намеса на органите на реда би могла да предотврати извършването на тежкото престъпление, или поне да ограничи опасността за живеещите в района. Все още остава неясно какъв е бил всеки от подадените сигнали, тъй като в медиите се посочва, че има няколко такива, и респективно какво е било времетраенето между първия сигнал, предаването му към СДВР и пристигането на мястото на полицейските служители. Това е важно, защото, ако наистина първият сигнал за агресивно поведение е подаден около 5,28 ч., то тогава се получава забавяне от час и половина за реакция от страна на служителите на МВР, особено когато все още е неясно в колко часа е настъпило убийството, с оглед неговото евентуално предотвратяване. Още по-важно е да се разбере разпоредена ли е от Ваша страна вътрешна проверка относно действията на служителите на Националната система 112, оперативната дежурна част и изпратените полицейски екипи. Затова, с оглед на всичко гореизложено, Ви задавам следния въпрос: какви сигнали са постъпили на телефон 112 и в структурите на СДВР във връзка с поведението на задържаното лице в квартал „Бъкстон“ на 31 август 2026 г. и каква е реакцията на органите на МВР по тях? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, в отговор на Вашия въпрос Ви предоставям следната информация: На 31 август 2026 г. са постъпили четири обаждания към единен европейски номер 112, съответно първото от тях в 5,28 ч., следващото в 5,42 ч., третото обаждане е в 6,00 ч. и последното обаждане е в 6,33 ч. Проведени са два конферентни разговора между служител на телефон 112, дежурен служител от Шесто районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи и подателя на сигналите. Всички сигнали са насочени към Шесто районно управление на СДВР, тъй като касаят еднотипни действия – лице във видимо неадекватно състояние, което нанася щети върху автомобили и върху фасадата на жилищна сграда. Още в 5,32 ч. е насочен патрул към района, но тъй като адресът, който е подал подателят на сигнала, не е точен, нашите служители са посетили друго място, посочено от сигналоподателя, направили са обход в района, не са констатирали нито такова лице, нито повредени автомобили. В 6,09 ч. са постъпили два нови приоритетни сигнала, различни от тези четири, които изброих, които касаят други произшествия, а именно за горящ автомобил в квартал „Драгалевци“ и за извършен побой над човек в квартал „Красно село“, към които две произшествия са насочени екипите на Шесто районно управление на СДВР. При подаване на сигнала в 6,33 ч. след разговор със сигналоподателя същият е успял да конкретизира адрес, на който твърди, че се случват събитията, които преди малко споменах, и към адреса са насочени два полицейски екипа, като служителите на място установяват както сигналоподателя, така и два увредени автомобила на входа на жилищен блок, в който сигналоподателят сочи, че е влязъл нарушителят. Полицейският екип установява там счупени прозорци, пред входа на жилищната сграда, а на междуетажната площадка забелязват въпросния извършител – лице от мъжки пол, което отговаря на описанието по дадения сигнал, задържат това лице и оттам нататък има образувано досъдебно производство по описа на СДВР, по което се работи. Разбира се, възложил съм проверка на всички тези действия и информацията, която Ви подавам, е част от информацията, събрана в хода на тази проверка, която не е приключила. Благодаря.

Аз благодаря за отговора, господин Министър. Очевидно е, че е започнало извършването на вътрешна проверка. Благодаря за конкретните данни. Разбирам, че тя не е приключила, обаче възникват няколко въпроса. На първо място, защо, след като своевременно – виждам, за пет минути след първия сигнал, са пристигнали екипи в 5,32 ч., защо нищо не се е случило, когато същият сигналоподател се е обадил още два пъти на телефон 112, а именно в 5,42 ч. и в 6,00 ч.? Може би се е обадил, за да попита защо все още не са дошли полицаите, защо ги няма, или пък да даде допълнителна информация за адреса? Не мога да кажа, само гадая. Да се надяваме, че вътрешната проверка ще обърне внимание на неговите две обаждания – от 5,42 ч. и от 6,00 ч. Не стана ясно и обаждането от 6,33 ч. – да, има реакция, но дали е била своевременна и кога са дошли на терен екипите, защото по информацията в медиите те са дошли в 7,00 ч., тоест 27 минути след подадения сигнал, което, ако е така, също е притеснително, тъй като ние все още не знаем кога точно е било извършено това убийство, за съжаление, изключително тежко – обезглавена е жертвата, по данни от медиите. И тъй като Вие споменахте за друг сигнал в 6,09 ч. – за горящ автомобил в Драгалевци, малко е встрани от темата, но молбата ми е да погледнете колко случаи има на подпалени автомобили, тъй като, за съжаление, в последната година и половина – и аз съм изисквал информация от страна на Министерството на вътрешните работи, писмена такава – се оказва, че на територията на Столична община доста често се случват такива престъпления от общ характер, а именно палежи на автомобили на териториите на районните управления. Молбата ми е силно да ангажирате вниманието на полицията по отношение на тези престъпления, тъй като, за съжаление, разкриваемостта там е ниска, а пък има достатъчно подробна информация в сводките, които се дават ежедневно за подобен вид престъпления. Това, разбира се, е встрани от темата. Да се надяваме, че вътрешната проверка ще разясни дали има евентуално нарушение на органите. Дано да няма такива, силно се надявам, и дано резултатите от нея бъдат оповестени, за да може обществото да има доверие, че когато подава сигнали на телефон 112, ще получи наистина бърза и адекватна реакция, евентуално с превенция на още по-тежки престъпления. Благодаря Ви.

Господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, аз мисля, че изясних хронологията на събитията след първоначално подадения сигнал, в който, за съжаление, сигналоподателят не е конкретизирал адреса и нашите служители са правили обход очевидно на място, различно от адреса, на който са се развили събитията. В 6,09 ч. постъпват тези два нови сигнала. Има два свободни патрула в този момент на Шесто районно управление към СДВР и двата са насочени към двата сигнала, а именно палежа на автомобила и извършения побой в квартал „Красно село“. След конкретизиране на мястото в 6,33 ч. тези автомобили са насочени незабавно към това място, поне такива са данните. Разбира се, проверката ще установи колко незабавно е било това, но реагирайки на два други сигнала, разбирате, че те не се намират на разположение, за да реагират в същия момент. Що се касае до въпроса, който поставихте. Всяка сутрин, когато ми докладват от Дежурната подобни инциденти, свързани с палеж на някакво имущество – най-често това са моторни превозни средства, всеки път разпореждам индивидуално да се проверят обстоятелствата, довели до този палеж, защото много често такива палежи са индикация за последваща престъпна дейност или последващи престъпни актове, които ще бъдат реализирани. Затова много внимателно при всеки един такъв случай установяваме причините, отношенията, конфликтите, довели до подобен род действия, с цел превантивно да вземем мерки, а не да чакаме ескалация и последващо престъпление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)