ДОКЛАДЧИК СТЕФАН БЕЛЧЕВ3245 думи
Благодаря, госпожо Председател.
„Чл. 59г. (1) Потребителят има право да се откаже от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, без да посочва причина, без да дължи неустойки или обезщетение и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, в 14-дневен срок, считано от:
1. датата на сключване на договора, или
2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора.
(2) Потребителят може, без да дължи обезщетение и/или неустойка, без да посочва причина и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, да се откаже от договора от разстояние за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или за застраховка „Живот“ в срок 30 дни, считано от:
1. датата на сключване на договора, или
2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора.
(3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя условията на договора и информацията по чл. 59в, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок от една година и 14 дни, считано от датата на сключване на договора.
(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 59в, ал. 1, т. 16, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок от 14 дни, считано от датата на предоставяне на тази информация.
(5) Правото на отказ от договора не се прилага за:
1. финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които търговецът не може да влияе, като услуги, свързани със:
а) обмяна на валута;
б) инструменти на паричния пазар;
в) прехвърлими ценни книжа;
г) дялове в предприятия за колективно инвестиране;
д) договори за финансови фючърси, в т.ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой;
е) форуърдни лихвени споразумения;
ж) лихвени суапове, валутни суапове и суапове с акции;
з) опции за закупуване или продажба на инструментите по тази точка, в т. ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой, включително опции върху валута и върху лихвени проценти;
2. застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок, по-кратък от един месец;
3. договори, които са изпълнени от двете страни по изричното искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ от договора.
(6) При упражняване на правото си на отказ от договора от разстояние потребителят уведомява доставчика преди изтичане на срока по ал. 1 или 2. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението е било изпратено преди изтичане на съответния срок.
(7) Когато във връзка с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се предоставя допълнителна услуга от търговеца или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и търговеца и потребителят упражни правото си на отказ по ал. 1 или 2 от първоначалния договор, потребителят не е обвързан от допълнителния договор и може да го прекрати, без да дължи обезщетение и/или неустойка.
Чл. 59д. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно чл. 59г, ал. 1 или 2, той заплаща на търговеца без неоправдано забавяне само стойността на действително предоставените финансови услуги по договора. Сумите, дължими от потребителя, не могат да превишават стойността на предоставените финансови услуги спрямо общата стойност на финансовите услуги, предвидени по договора, като размерът им не може да представлява по своя характер обезщетение и/или неустойка.
(2) Когато търговецът е започнал изпълнението на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние преди изтичане на срока за упражняване на правото на отказ и не може да докаже, че потребителят е бил надлежно уведомен, че може да дължи плащане съгласно чл. 59в, ал. 1, т. 16, търговецът не може да изисква от потребителя заплащане за предоставената услуга.
(3) Потребителят не дължи заплащане за предоставената услуга, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ по чл. 59г, ал. 1 и 2 без неговото изрично предварително съгласие.
(4) Търговецът връща на потребителя всички заплатени от него суми с изключение на сумите по ал. 1 не по-късно от 30 дни, считано от получаване на уведомлението на потребителя за упражняване правото му на отказ.
(5) Потребителят връща на търговеца получените суми по договора не по-късно от 30 дни, считано от изпращане до търговеца на уведомлението за упражняване правото на отказ.
Чл. 59е. (1) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя подходящи разяснения относно предложените договори за финансови услуги, които предоставят възможност на потребителя да прецени дали предложеният договор и допълнителните услуги са съобразени с неговите потребности и финансово положение.
(2) Разясненията по ал. 1 се предоставят безплатно на потребителя преди сключване на договора и включват:
1. задължителната преддоговорна информация по чл. 59в;
2. основните характеристики на предлагания договор, включително възможните допълнителни услуги, ако има такива;
3. конкретните последици, които предлаганият договор може да има за потребителя, включително, когато е приложимо, последиците при липса на плащане или забавено плащане от страна на потребителя.
(3) Когато търговецът използва онлайн средство за комуникация, потребителят има право да поиска и търговецът е длъжен да осигури човешка намеса преди сключване на договора, а когато това е необходимо, и след сключване на договора от разстояние, на същия език, на който е предоставена преддоговорната информация по чл. 59в, ал. 2.
(4) Тежестта на доказване за изпълнението на задължението за предоставяне на подходящи разяснения се носи от търговеца.
Чл. 59ж. (1) При сключване на договори от разстояние за предоставяне на финансови услуги търговците нямат право да проектират, организират или управляват своите онлайн интерфейси по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2022/2065, по начин, който заблуждава или манипулира потребителите, получатели на тяхната услуга, или който по друг начин съществено нарушава или ограничава тяхната способност за вземане на свободно и информирано решение.
(2) Забраняват се следните практики при използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги от разстояние:
1. по-силно открояване на някои възможности за избор в момента, в който потребителите, на които се предлага услугата, трябва да вземат решение;
2. повтарящо се искане до потребителите, на които се предлага услугата, да направят избор, след като такъв вече е направен, особено чрез показване на изскачащ прозорец, който пречи на потребителското изживяване;
3. настройка на онлайн интерфейса, при която процедурата за отказ от услугата е по-трудна от процедурата за абонирането за нея.
Чл. 59з. Когато в друг нормативен акт, уреждащ конкретни финансови услуги, се съдържат правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите за съответните финансови услуги, се прилагат разпоредбите на другия нормативен акт.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 13 до 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, като в т. 2, ал. 3, т. 4 думите „ресурси, и който“ се заменят с „ресурси; планът“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като т. 37 се изменя така:
„37. да се представя, че дадена стока позволява извършването на ремонт, когато това не е така;“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като думите „и запетаята пред тях“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, като в т. 2 думите „и запетаята пред тях“ се заличават.
По същия начин от § 26 до § 33 Комисията ги подкрепя по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, като в т. 1, буква „а“, т. 3 думите „ал. 5 – 8, ал. 10“ се заменят с „5 – 8 и 10“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. В чл. 204 думите „и 49“ се заменят с „49, чл. 59в, ал. 1 – 3, 5 – 8, 10 и чл. 59е, ал. 1 – 3“, думите „300 до 2000 лв.“ се заменят с „200 до 1500 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят със „700 до 3000 евро“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37:
„§ 37. В чл. 206 след думите „чл. 52, ал. 4“ се добавя „чл. 52а, ал. 1 – 5“, думите „300 до 2000 лв.“ се заменят с „200 до 1500 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят със „700 до 3000 евро“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38:
„§ 38. В чл. 207, ал. 1 след думите „чл. 50“ се добавя „чл. 59г, ал. 1 – 4“, думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 3000 евро“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя от § 39 до § 42.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. В чл. 210а думите „чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6“ се заменят с „и 68г“, думите „1000 до 30 000 лв.“ се заменят с „600 до 20 000 евро“, а думите „2000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1500 до 50 000 евро“.“
По същия начин Комисията подкрепя текста на вносителя от § 44 до § 57.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58:
„§ 58. В чл. 225 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „300 до 1500 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“;
2. В ал. 2 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59:
„§ 59. В чл. 225а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“;
2. В ал. 2 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“;
3. В ал. 3 думите „500 лв.“ се заменят с „300 евро“, а думите „2000 лв.“ се заменят с „1500 евро“;
4. В ал. 4 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“;
5. В ал. 5 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62:
„§ 62. В чл. 225г се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“;
2. В ал. 2 думите „1000 до 6000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63:
„§ 63. В чл. 225д се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“;
2. В ал. 2 думите „1000 до 6000 лв.“ се заменят с „600 до 3500 евро“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя от § 64 до § 72.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 73 и предлага да бъде отхвърлен.
По § 74 има предложение от Любен Иванов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 74 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 73:
„§ 73. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1г след думите „Раздел I“ се добавя „и Раздел I „а“, а след думите „сектори на икономиката“ се поставя запетая и се добавя „включително за предоставяне на финансови услуги от разстояние“.
2. В § 1д след думите „договорите от разстояние“ се поставя запетая и се добавя „договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, а след думите „Раздел I“ се добавя „и раздел I „а“.
3. В § 13, ал. 1:
a) точка 3 се изменя така:
„3. „Производител“ е понятие по смисъла на § 6, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.“;
б) създават се т. 56 – 67:
„56. „Търговска гаранция за трайност“ е всяко задължение, поето от производителя към потребителя, съгласно чл. 39 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
57. „Трайност“ е понятие по смисъла на § 6, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
58. „Продавач“ е понятие по смисъла на § 6, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
59. „Показател на възможностите за ремонт“ е оценка, отразяваща възможността дадена стока да бъде ремонтирана, въз основа на хармонизирани изисквания, установени в рамките на Европейския съюз.
60. „Твърдение за екологосъобразност“ е всяко съобщение или представяне, което не е задължително съгласно правото на Европейския съюз или националното право, под каквато и да е форма, включително текст, картинно, графично или символично представяне, например етикет, търговско наименование, фирмено наименование или наименование на продукт, в контекста на търговско съобщение, което посочва или внушава, че даден продукт, група продукти, марка или търговец има положително или нулево въздействие върху околната среда или уврежда околната среда по-малко в сравнение с други продукти, групи продукти, марки или търговци, или че с течение на времето е подобрил въздействието си върху околната среда.
61. „Общо твърдение за екологосъобразност“ е всяко твърдение за екологосъобразност в писмена или устна форма, включително чрез аудиовизуални медии, което не е включено в маркировка за устойчивост, когато съдържанието на твърдението не е представено по ясен и отчетлив начин върху същия носител.
62. „Маркировка за устойчивост“ е всяка доброволна маркировка за доверие, знак за качество или техен еквивалент, която е публична или частна и има за цел да отличи и рекламира продукт, процес или предприятие от гледна точка на неговите екологични или социални характеристики, или и двете, и изключва всяка задължителна маркировка, изисквана съгласно правото на Европейския съюз или националното право.
63. „Система за сертифициране“ е система за проверка от трета страна, която удостоверява, че даден продукт, процес или стопанска дейност отговаря на определени изисквания, която позволява използването на съответна маркировка за устойчивост и чиито условия, включително изискванията, които съдържа, са публично достъпни и отговарят на следните критерии:
а) системата е отворена при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия за всички търговци, които желаят и са в състояние да изпълнят изискванията на системата;
б) изискванията на системата са изготвени от собственика на системата след провеждане на консултации със съответните експерти и заинтересовани страни;
в) системата установява процедури за разглеждане на случаи на неспазване на изискванията на системата и предвижда отнемане или преустановяване на използването на маркировката за устойчивост от търговеца при неспазване на изискванията на системата, и
г) контролът за спазване изискванията на системата от търговеца е част от обективна процедура и се извършва от трета страна, чиято компетентност и независимост от собственика на системата и от търговеца се основава на международни, европейски или национални стандарти и процедури.
64. „Признати отлични екологични показатели“ са екологични показатели, които съответстват на Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (OB, L 27/1 от 30 януари 2010 г.) или на националните или регионалните системи за екомаркировка, съгласно стандарт EN ISO 14024 тип I, официално признати в държавите – членки на Европейския съюз, или на най-високите екологични показатели в съответствие с друго приложимо право на Европейския съюз.
65. „Консуматив“ е всеки компонент на стока, който се използва непрекъснато, който трябва да бъде заменен или възстановен, за да може стоката да функционира по предназначение.
66. „Функционалност на стоки“ е понятие по смисъла на § 6, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
67. „Онлайн интерфейс“ е понятие по смисъла на чл. 3, буква „м“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.“
4. В § 13а се създават т. 14 и 15:
„14. Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО.
15. Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 г. за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни търговски практики и чрез по-добро информиране.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 74.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 77, като в т. 2 думите „т. 1 от Допълнителните“ се заменят с „ал. 1 от допълнителните“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 81, като в т. 1, буква „а“ след думите „ал. 10“ се добавя „в текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 82.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85, който става § 83:
„§ 83. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1 и 2, § 4, т. 1 относно т. 7 и т. 2 – 4, § 6, § 16 – 19, § 44, т. 1, § 73, т. 3 относно буква „а“, и буква „б“, т. 54 – 64 и т. 4 относно т. 15, които влизат в сила от 27 септември 2026 г.“