ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ-СДС)2267 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Първо искам да започна с това, че трябва да изкажа удовлетворение от диалога в Комисията по земеделие, от отношението към направените предложения от опозицията, от усилията да се приеме приемлив текст в окончателен вид на двата законопроекта – едните, внесени от опозицията, другите – от управляващото мнозинство. И въпреки мажоритарното мнозинство се получи един широк дебат, както винаги на тема земеделие, в опит да се постигнат най-добрите текстове. И това трябва да бъде отчетено.
По общия доклад и по това, по което не се постигна съгласие. Аз няма да се спирам на всички теми, по които не можахме да постигнем съгласие, защото те могат да се решат много скоро с други законопроекти или със същия – нищо, което е толкова фатално. Но има две изменения, на които искам да обърна внимание. И се обръщам към управляващото мнозинство: че осъзнаването на неговата сила е в интерес само на тях и че биха си спестили включително и доста работа или обяснения след това.
Само на две теми от всички ще се спра, които смятам, че са важни и по които смятам, че можеше да има още задълбочаване.
Това е по предложения § 3. Става въпрос за установяване на задълженията на Държавен фонд „Земеделие“, Министерството на земеделието и храните като партньор по Социалния фонд за климата. Чака се акт на Министерския съвет за приемането на Социалния план, който се изготвя няколко месеца. Във връзка с подготовката на Социалния план и с този Социален фонд за климата има издадено постановление на Министерския съвет, има в момента качено на strategy.bg – на портала за обществено обсъждане, изменение и въпреки предложеното изменение, което все пак все още не е акт на Министерския съвет, но ако предположим, че би станало, въпреки това изменение Министерството на земеделието и храните остава партньор съгласно това споразумение в прилагането на интервенциите, финансирани от този Социален фонд за климата.
И в тази връзка няма, на практика, обяснение защо не приехме този текст, и че рано или късно той ще стане необходим, за да могат селските райони, малките земеделски общности, фермери и микропредприятия да се възползват от този фонд.
Действащото постановление за написване и приемане на този социален план е от 8 април 2025 г. и сега, както казах, има предложение за изменение. Какво представлява този социален фонд, с две думи? Тук мога да изчета точните регламенти, въз основа на които се създава, най-важното обаче какво е? Че той разполага с ресурс от 2,34 млрд. евро, че този ресурс ще бъде достъпен на най-енергийно бедните и уязвими домакинства, микропредприятия, обществени институции – до 2032 г. Това е един сериозен ресурс. Той следва да подпомогне всички енергийно засегнати и уязвими лица, които изредих, като има три компонента на практика, които пряко засягат лицата, които споменах и които ще бъдат на практика потенциални бенефициенти. Това са сгради, транспорт, пряко подпомагане на доходите.
Изменението, което в момента е на обществено обсъждане, касае прехвърлянето на отговорността и управлението на компонент „транспорт“. Тук става въпрос, на практика, за подмяната на автомобилите с електрически такива, най-грубо казано, или други превозни средства за публични цели. И това е нормално, това е приоритет на изпълнителната власт, това е решението.
Но остава компонент „сгради“, остава компонент „пряко подпомагане на доходите“. Колкото и критики в годината да е отнасял Държавен фонд „Земеделие“, нормално е – той обслужва най-много бенефициенти, инструментите му са достъпни за най-широк кръг от хора. На практика, неговата система е в най-голяма степен на готовност да достигне по най-бърз начин до енергийно уязвимите лица. Тук подкрепата за такива инвестиции и помощи, включително в сгради, в самостоятелно производство на ток за микропредприятия – всички подобни инвестиции, може да стигне до 100% от размера на съответната инвестиция. Тоест искам да кажа, първо, че този фонд е сериозен по размер, второ, че той може да бъде в изключителна подкрепа точно на населението, на микропредприятията, разбира се, и на публичните институции точно в селските райони и че при всички случаи системата, която най-добре работи с тези райони, е тази на Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ – и като опит.
Надявам се в името на това, че в крайна сметка бързото прилагане на интервенции по този фонд би било от помощ само на общностите в селските райони, независимо че в момента по силата на мажоритарното мнозинство това предложение бе отхвърлено, ако Вие в зала все пак не решите да смените становището си, да бъде приет в най-кратък срок – във време, в което няма да закъснее с тези интервенции. Мога да дам много примери – аз съм си извадила за какво могат да бъдат приложени интервенциите по Социалния фонд, но казах най-важното.
Обръщам внимание, все пак окончателното гласуване не е минало, за § 3. Не знам по какви доводи трябваше да бъде отхвърлено. И след проекта на новото правителство за промяна на ПМС № 24 от 8 април 2025 г. Министерството на земеделието и храните остава партньор по компонент „сгради“.
Следващата тема, на която искам да се спра, която според мен е изключително важна – и не виждам нищо, никаква спешна наложителност това да го правим в този законопроект за изменение и допълнение, нищо не налага вземането на това спорно решение от конституционна гледна точка и мисля, че можеше да се изискат много експертни становища, за да се приеме решение, и след тези експертни становища да се проведе обществен дебат със заинтересованата общност, те са две – земеделска и тази на собствениците, за да се развие темата с натрупаните – те ще продължат да се натрупват, средства за плащането на така наречените бели петна.
В момента предложението, което се прие от управляващото мнозинство на второ четене в Комисията по земеделие, е средствата, натрупани от плащането на белите петна, така наречените бели петна – това са земеделски земи, за които няма правно основание, в извънбюджетните сметки към всяка областна дирекция по земеделие, за тези, за които е изтекъл 10-годишен срок, да бъдат прехвърлени като паричен ресурс във Взаимоспомагателния фонд. Чудех се точно кой израз да използвам, защото, на практика, като пари се взема решение да се прехвърлят. Защо 10-годишен?
В момента действащата разписана разпоредба е, че в 10-годишен срок тези средства могат да се поискат от собствениците. Но текстът не казва какво става след десет години. Той не казва, че тези средства остават на държавата по някакъв начин, или не указва друг ред, по който след този 10-годишен период тези средства могат да се управляват, но текстът е изричен и волята е била такава, а и Конституцията казва това – тези средства са на частни собственици, те са в депозитна сметка. Тя не може да бъде управлявана от който и да е ръководител в момента по сегашния разпис на чл. 37в, защото Вие може да го промените, разбира се, по друг начин, освен да удовлетвори искане на съответния собственик, който не е управлявал ресурса си – земеделската земя, сключвайки договор за аренда или наем, но държавата се е погрижила да му защити интереса, направила е административна процедура, разпределила го е справедливо между земеделските производители според това какви носители са на права на ползване, земеделският производител добросъвестно си го е платил, за да може да си работи добросъвестно и на правно основание – точно споразуменията по чл. 37в, земеделската земя. И тази аренда – прехвърлена, преведена от земеделския стопанин в тази депозитна сметка, тя вече е собственост на съответния собственик на земеделската земя, която се работи от производителя.
Това са депозитни сметки. Тези средства остават на собствениците и след този 10-годишен период. Така или иначе, ОДЗ-тата са второстепенни разпоредители към министъра на земеделието – министърът си е отговорното лице. Всеки собственик, научавайки за тези средства, може да си ги поиска, без значение минал или не е 10-годишният период, защото е ясно на кого са тези парични средства. В момента по така приетия текст могат да бъдат прехвърлени във Взаимоспомагателния фонд тези, на които десетте години са минали. Те са само от една година. Аз не знам колко е точният им размер. В порядъка, предполагам, за десет години – аз не искам да въвеждам в заблуждение залата, правили сме груби сметки по това, където е имало частична информация, министърът може да има точни такива сметки, но вероятно става въпрос за средства от порядъка на 15 млн. евро или – нямам представа, за тези, за които 10-годишният срок е изтекъл. Няма такива точни данни, за да знаем порядъка. Но това не са средства, които не могат да се намерят за една година от други източници, от икономии, за да платим евентуално обезщетение от климатични събития, по които вече Взаимоспомагателният фонд ще обезщетява пострадалите земеделски стопани.
Всички политически партии в Народното събрание в Комисията се обединихме около това, че Взаимоспомагателния фонд вече животът го налага, измененията на климата, пострадалите от различни климатични събития всяка година, че трябва да работи. Но размерът, за който става въпрос и който би получил Фондът за тази година с тази промяна, не е размер, за който можем да прегазим така правото, Конституцията, без да изискаме компетентни становища от всички възможни институции. И смятам, че от това не печели никой, най-малко и самото управляващо мнозинство.
Член 37в – въвеждането му навремето стана след една среща на земеделски производители и ако трябва да бъда обективна, без да приписвам някакви дивиденти, на практика, този механизъм беше предложен, комуникиран с двайсетина, мисля, че ръководители на съответни браншови организации – регионални бяха, вечерта, и този механизъм бе доразработен и от прависти, но философията дойде от неправителствения сектор и от земеделските производители.
Член 37в беше много атакуван от различни прависти, от различни политически сили, включително и в тогавашния кабинет, и между другото, мога да сгреша, но мисля, че различни неправителствени организации атакуваха това в Конституционния съд. Текстът издържа така, както беше приет. Той не издържа безпроблемно, дебатът беше много остър. Той и досега се води по отношение на тези земи, за които собствениците не проявяват интерес, не ги договорират. Някои, между другото, след въвеждането на този механизъм го правят и умишлено, спестяват се разходи.
Много теми и въпроси – странични, може да поставим по чл. 37в. Дали държавата не трябва да си удържа процент от тези получени средства, за да компенсира разходите и труда, който служителите и персоналът правят? Това е, на практика, поради незаинтересованост, администриране от държавата. Могат и други въпроси, но да приемем този ЗИД, на практика без нито едно правно становище от конституционалисти, от хора с такава експертиза, които могат да дадат мнение, за да се вземе най-правилното решение и то да не бъде атакувано, защото аз нямам съмнение, че този текст ще бъде атакуван в Конституционния съд, е абсолютно излишно. Нищо не налага тази спешност.
Аз призовавам господин председателя на Комисията, управляващото мнозинство, че може да размислят до финалното гласуване, може историята на искането за обявяване на неконституционосъобразност на 37в да се намери назад в историята, да видите доводите, да се потърсят преподаватели от Софийския университет, да се излезе с експертно становище и да се реши. Интересът и бюджетът, който би се получил в плюс във Взаимоспомагателния фонд, абсолютно не си струва това упражнение, което, така или иначе, при най-лошия сценарий не би бил адмирация за който и да е законодател. Не че ще е първото в Народните събрания – различните издания, но не е нужно, защото няма никаква спешност за това. Моето убеждение и на колегите е, че ние по никакъв начин не можем да кажем, че тези средства могат да бъдат прехвърлени във Взаимоспомагателния фонд за обезщетяване от различни събития.
И аз наистина моля за по-задълбочено… Силата на мажоритарното множество може да гласува всичко, но това не е най-важното. Когато казваме, че трябва да има върховенство на закона, на Конституцията, просто трябва да се полагат съответните задълбочени усилия и изследвания за това. Колкото по-рано, навреме се прави това, и сигналите към общността за дебата – в каква посока да върви, ще са по-правилни. Защото според това становище, когато то е крайно, по която е устойчиво, може да се седне на следващия дебат.
Тогава какво се прави? Дали това може да отиде във финансови инструменти, дали може да носи доходност – тук има финансисти с биографии, финансови, които аз мога само да чета и да поздравявам – и да носи дори и доход. Различни варианти има, но тръгваме от базата чии са тези средства. Категорично това са на собствениците. И не можем с такава лека ръка, без абсолютно една конкретика, едно експертно становище, да кажем: от утре те ще се разпределят във Взаимоспомагателния фонд.
За всички други неща, които не са приети, няма да вземам думата, защото те, между другото, мисля че по-скоро чисто административно не се задълбочихме в тях, за да не упреквам, нали, когото и да било, но те са на дневен ред и когато тръгне следващата програма, те пак ще дойдат на дневен ред. И пак ще стане дебат за тях, като само един пример мога да дам – нашето предложение да има срок за отговор на исканията за разяснения по съответните интервенции в стратегическия план. Ненужно отхвърляне. Това би намалило и административната тежест, и би внесло яснота на земеделските производители, така че в месечния, двумесечния или тримесечния срок, в който готвят проекти, да са наясно навреме, за да не стават зависими от институции. Но го отдавам на мисленето в полза на администрацията – сега, която дойде и не иска да си поставя срокове. Програмата е накрая си – сега не е това важно, но то пак ще дойде и пак ще го поставим. Но с едно решение – при никакво изследване на темата от безспорните авторитети на правото в България, да кажем: тези средства от днес няма да са Ваши, а те ще са във фонд, не мисля, че е добре.
Благодаря за вниманието и се надявам на съвсем разумно отношение по поставените две теми. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)