18 септември 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Денят на независимостта е утвърждаващ празник за суверенната държава, извоювана в революционни борби за национална и църковна независимост, утвърдена в победоносната война за защита на Съединението, международно призната от Великите сили през 1908 г. Историческата заслуга е на няколко поколения българи, политически представени от своя цар и министър-председател. Независимостта и суверенитетът обаче не са даденост. Всяко поколение има задача да ги брани, да ги въплъщава с политическите и стратегическите избори, които прави, да завещае на следващите поколения по-свободна, по-демократична, по-приобщаваща държава. Независимостта и суверенитетът не са статични във времето. Изграждането на националната държава през 19 век и началото на 20 век преминава през вътрешни политически конфликти и конкурентни битки със съседните страни, противопоставяне на имперските амбиции на доскорошни съюзници или на хазартните планове на нарцистични владетели. Българският 20 век свидетелства, че след трудно извоюваната свобода и независимост можем твърде скоро да пропаднем в историческия хиатус, да преживеем трагизма на националните катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война, да се обезверим напълно след Ньойския диктат, да отприщим бесовете на необявената гражданска война, довела до три преврата за 20 години и десетки хиляди жертви на политическия терор, завършвайки историята на Третото българско царство с окупацията от чужда армия. Не трябва да забравяме, че независимостта и суверенитетът не са индулгенция за злоупотреби с правата на човешката личност, с естествената принадлежност към религиозни, етнически, културни и социални общности, независимо дали става дума за правата на евреите по времето на Втората световна война, за правата на българските селяни или левите интелектуалци след преврата от 1923 г., за правата на вярващите християни или на българските турци и мюсюлмани по времето на тоталитарния режим, или за правата на така наречените бивши хора, представители и наследници на голяма част от достойните българи, неприемащи бруталната съветизация на страната. Независимостта и суверенитетът са несъвместими с васалната политика към Големия брат от Кремъл, с опитите за превръщането ни в шестнадесета република на Съветската империя на злото, с мобилизирането на български войски за потушаването на Пражката пролет. Независимостта и суверенитетът изключват политиката на снишаването и празния стол, когато агресивната война на Русия срещу близкия украински народ погазва базисни човешки, морални и правни норми, изключват защитата от международни санкции на руски олигарси и чекисти в бяло було и расо. Независимостта и суверенитетът, за да са истински, дълбоки, трайни, никога не са просто дар от Великите сили, от международната общност или резултат от геополитическата случайност. Те трябва да бъдат изпълвани ежедневно със смисъл, да са функция на изборите, решенията, действията на нашия многолик народ, на нашата политическа нация от свободни и равни граждани. Изборът да сме част от Европа, да сме наравно с цивилизованите демократични европейски народи, да противостоим на изкушенията на авторитаризма, популизма, неоимпериализма е суверенен избор на осъзналата себе си национална общност. Защитата на демократичната Конституция, на правовата държава, на достойнството и правата на личността е суверенен избор. Защитата на палитрата от етнически и религиозни малцинства – наши съграждани, братя и сестри, е суверенен избор. Правейки тези понякога трудни, но осъзнати избори, осмисляме наследството на нашата независима държавност, завещано от нашите предци. Честит празник на Независимостта! Да живее свободна и независима България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. В сряда на Правната комисия беше гласуван предложеният законопроект от страна на правителството на Румен Радев – да се криминализира нарушаването на санкциите срещу Руската федерация. Съответно това е нещо, което за нас не е изненадващо, разбира се, но предполагам, че е доста изненадващо за избирателите на Румен Радев, които гласуваха за него преди по-малко от пет месеца, най-вече заради неговото обещание да нормализира отношенията с Руската федерация. Сега виждаме, че не само ще има затягане, но дори и криминализиране на тези отношения с Руската федерация, включително и за най-елементарното, което може да си представите – четенето на книги. Защото в Проекта, който е заложен от Румен Радев – за криминализиране на нарушенията на санкциите срещу Руската федерация, е предвидено включително и ограничение за вноса на каквито и да било стоки. Повтарям, каквито и да било. Тук не говорим за оръжия, не говорим за финансови сделки, говорим за каквито и да било стоки на стойност над 20 хил. лв. годишно, като тук влизат и книгите. Сега, аз мога да говоря надълго и нашироко и за другите неща, които биха могли да влязат в списъка. На практика, стоките имат огромен набор, но тъй като става въпрос за нещо много символично, ще дам един много директен пример от тази трибуна. И този пример е насочен не към хората, които са тук, защото всички без ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуват този законопроект на Румен Радев – както управляващите от „Прогресивна България“, така и техните коалиционни партньори от ДПС, и другите, които периодично им помагат с определени законопроекти, като ГЕРБ и ПП-ДБ. Става въпрос за това, че ако някой реши да си поръчва книги от Руската федерация, както примерно, да кажем, си поръчвам от време на време аз – ето един „Пътеводител за Република Алтай“, на руски; „Пътеводител на Република Калмикия“, пак на руски; „Пътеводител на Република Карелия“, пак на руски. Това са интересни региони, много добре написани книги, които показват непознати части на Руската федерация. Ако някой български гражданин иска да ги чете, той трябва да си ги поръча от Русия. В нашата страна има все още останали няколко книжарници, които купуват книги от Русия, носят ги тук. Разбира се, цената е абсурдно висока, абсурдно, защото за тази и за още една книга на руски аз платих 200 лв., с доставката, разбира се. На практика оскъпяването е близо три пъти, да не кажа – и повече от три пъти. Но това е цената, която в момента плащаш, за да можеш да четеш научна или научно-популярна литература на един от най-големите световни езици. Само че аз съм платил за тези три, плюс още една, за тези четири книги съм платил 200 лв. Сиреч аз съм осигурил един процент от глобата, всъщност не от глобата, един процент от сумата, заради която тази фирма ще бъде глобена. Нещо повече, предвижда се и затвор в този законопроект. С други думи, ако една фирма внася книги от Русия, ще бъде наказана с глоба, а нейните материалноотговорни лица ще бъдат вкарани в затвора. И това е нещо, което вече беше гласувано в сряда от Правната комисия с гласовете на „Прогресивна България“, ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС. Единствено ВЪЗРАЖДАНЕ бяхме против. Аз искам сега да питам Румен Радев, който искаше да нормализира отношенията с Русия: кога ще минем към следващата стъпка? Защото, вижте сега, господин Радев, все пак Вие ще спрете вкарването на книги в България, защото очевидно е, че това вече няма как да се случва след приемането на Вашия законопроект, тъй като, представете си, има интерес – щом аз мога еднократно да осигуря 1% от необходимата сума, представете си колко още хора биха могли да го направят в рамките на седмици или на месец най-много. Така че ние вече няма да можем да получаваме руска книжнина в нашата страна. Обаче, господин Радев, вече има такава тук в България. И аз искам да Ви питам сега Вас, нормализатора на отношенията с Русия, а на практика най-големия лицемер и проводник на профашистка политика в нашата страна: кога ще предприемете следващата логична стъпка, господин Радев? Кога ще започнете обиски за изземване на тази вражеска литература? Ами, вижте, тук пише: „Пътеводител“ на руски. Значи това сигурно би трябвало също да бъде криминализирано. Кога ще криминализирате четенето на руска литература? Кога ще заповядате изземването на руската литература от българските библиотеки, както е било правено от Вашите фашистки предшественици в периода 1941 – 1944 г.? Кога ще започнете да горите руски книги? Питам Ви, господин Радев. Вие няма да отговорите, естествено, Вие никога не отговаряте. Най-малкото, което е, и пък е трудно винаги да отговорите на въпрос, за който не сте подготвени, на който не са Ви написали предварително отговора. Само че, вижте, Вие, господин Радев, сте лъжец. Един от най-големите лъжци в българската политика за последните близо 40 години. Уникален лъжец! Защото тези милион 445 хиляди българи, които гласуваха повече с емоцията, с душата и сърцето си, отколкото с разума си, Ви гласуваха огромно доверие точно заради това, което им обещавахте – нормализация на отношенията с Русия. Аз няма да обяснявам какво Румен Радев говореше по време на кампанията. Цитатите са десетки. И на тях се надяваха, и разчитаха много хора. Това обаче, което получиха тези милион 445 хиляди излъгани и измамени българи, всъщност е чист фашизъм. Чист фашизъм! Това представлява политиката на Румен Радев в момента. Разбира се, ние знаем какво казва той в такива моменти. Вдига рамене и казва: „Ама ние сме поели международен ангажимент“. Ами трябва да припомним на господин Радев, че тези, които поемаха международни ангажименти след 1941 г. и 1944 г., така се оправдаваха и пред Народния съд: „Ама ние имахме международен ангажимент, ама то такова беше времето. Ами то така беше, нямаше как. Ами ние имахме договор“. Ами тези, които ги осъдиха на смърт, и те имаха международни ангажименти. И те казаха: ами ние имаме международен ангажимент. Колелото на историята се върти. Но едно е безспорно ясно – фашизмът винаги е бил от победената страна. И пак ще бъде победен. Еврофашизмът в момента, който шества на територията на една голяма част от европейския континент, не на целия континент, но на една голяма част от европейския континент, е най-голямата заплаха за бъдещето на европейската цивилизация. Нещо повече, еврофашизмът в момента, чиято основна еманация виждаме в ръководството на Европейската комисия, най-вече на Урсула фон дер Лайен, еврофашизмът е най-голямата заплаха и за световния мир, защото този еврофашизъм няма да се поколебае да разгори световна война. Разбира се, той ще изгори в нея, но това него не го интересува. Фашистите никога не са били известни с особено висок интелект. В крайна сметка те затова са фашисти – ограничени безумци. Но целта на това всичкото, което казвам в момента, е най-вече да се отворят очите на заблудените, доколкото все още ги има, избиратели на „Прогресивна България“. Доколкото все още ги има, защото, така като гледам, нещата са катастрофални за тази все още управляваща формация. Вие, уважаеми сънародници, Вие – мога да Ви нарека и уважаеми съмишленици, защото смятам, че поне в огромната част от вижданията си разсъждаваме, мислим еднакво – Вие бяхте излъгани. Време е да го разберете. Защото, повярвайте ми, след криминализирането на вноса на книги в България наистина ще дойде време, в което ще се криминализира и четенето, ще се криминализира и притежаването дори на руска литература. Както, между другото, се криминализира и ходенето на организирани екскурзии в Русия, което дори по времето на комунизма не е било по отношение на Западна Европа. И рано или късно фашистите ще дойдат за всеки един от Вас. Затова Ви призовавам – събудете се, отворете си очите и изхвърлете фашизма от властта завинаги! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-602-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 17 септември 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-602-01-40. На заседанието присъстваха – от Министерството на труда и социалната политика: Наталия Ефремова – министър, и Ненко Салчев – началник-отдел в дирекция „Трудово право и условия на труд“; от КНСБ: Пламен Димитров – президент, Величка Микова – национален секретар; Виолета Иванова и Петър Мишев от Института за социални и синдикални изследвания и обучение; от КТ „Подкрепа“: Валери Апостолов – конфедерален секретар, Десислава Илиева – икономически съветник; от БСК: Мария Минчева – заместник-председател; от КРИБ: Боян Митракиев – изпълнителен директор и член на Управителния съвет, Румяна Георгиева, Рада Йосифова; от БТПП: доктор Васил Тодоров – заместник-председател; от АИКБ: Добрин Иванов – изпълнителен директор, и Ивелин Желязков. Законопроектът бе представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Според вносителя целта на предложения законопроект е да се осигурят адекватни доходи на хората, които работят, като се регламентира по-добър начин на определяне на минималната работна заплата (МРЗ) за страната съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Предложеният механизъм е разработен в резултат на консенсус на социалните партньори. Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от ПОДНС по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното му обсъждане. Законопроектът е съгласуван на подпис в Националния съвет за тристранно сътрудничество на 2 септември 2026 г., като е подкрепен единодушно от всички социални партньори. По Законопроекта са постъпили становища от КТ „Подкрепа“, КНСБ, БТТП, БСК, КРИБ и АИКБ. В становището си БТТП подкрепя Проекта. Той е резултат от работата на междуведомствената работна група и постигнат компромис между социалните партньори. В становището си БСК изтъква, че предложението предоставя адекватен начин за транспониране на Директивата и за определяне на МРЗ чрез социален диалог. В становището си АИКБ дава положителна оценка на Проекта, но настоява механизмът да остане гъвкав. Счита, че новият модел възстановява ролята на социалния диалог и позволява МРЗ да бъде определяна според реалните икономически и социални условия. КРИБ оценява положително това, че размерът на МРЗ ще бъде резултат от реални преговори в икономически обоснован диапазон. В становището си КТ „Подкрепа“ заявява, че приема част от модела, но има съществени възражения. Проектът в този вид не осигурява предварително известни данни и критерии за определяне на МРЗ за 2027 г. Възразява срещу преустановяването на действащия механизъм чрез Закона за държавния бюджет, преди да е въведен напълно работещ нов модел. КНСБ заявява в становището си подкрепа, като настоява за силна социална гаранция. Приема преминаването към нов модел, основан на критерии и социален диалог, но настоява издръжката на живот и 60% от медианната заплата да имат реално значение за крайния размер на МРЗ; методиката на НСИ и наредбата на Министерския съвет следва да бъдат приети бързо, а възможността за по-високи отраслови минимални заплати да бъде запазена. В последвалата дискусия се изказаха министърът на труда и социалната политика, присъстващите представители на социалните партньори и народни представители. Народният представител Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС посочи, че между разяснения от министъра механизъм за определяне на МРЗ и това, което „Прогресивна България“ обещава публично, има съществена разлика. Всъщност в предложения проект не се съдържа равна оценка на всеки от четирите критерия, а те само се цитират; липсва начинът на образуване на тези критерии. Законопроектът препраща към подзаконов акт – наредба, в която те ще се определят. Тоест липсва предвидимост на начина на определяне на МРЗ. Народният представител от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ Стою Стоев изрази съмнение, че предложеният законопроект изобщо може да бъде приложен за определяне на МРЗ за 2027 г., тъй като при спазване на сроковете и процедурите на законодателния процес това е невъзможно. Няма достатъчно време да се приеме наредба и да се определи по нея размерът на МРЗ за 2027 г. Ако междувременно и Конституционният съд отмени суспендирането на автоматичния механизъм за определяне на МРЗ, уреден сега в чл. 244 от Кодекса на труда, то тогава съвсем не става ясно как ще се процедира и какви реални параметри ще бъдат заложени в държавния бюджет за 2027 г. Народният представител от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ Георги Георгиев изрази съмнение, че предложеният механизъм е по-добър от този, който е действал досега. Новата методика за определяне на МРЗ не осигурява предвидимост. Народните представители от „Прогресивна България“ Васка Милушева, Красимир Папазов, Надежда Стойчева, Мария Тодорова, Милена Недева и Стоян Петков посочиха, че предлаганият законопроект изразява трудно постигнат консенсус между социалните партньори, които са основните двигатели на промените. Формулата е правена от експерти. Защитиха предлагания нов механизъм като създаващ ясни критерии, преодолявайки автоматизма достатъчно обосновано и логично. Увериха, че тези критерии ще бъдат изяснени детайлно в наредба. Народният представител от парламентарната група на „Демократична България“ Анна Бодакова заяви, че реално от депутатите с този законопроект се иска да се подпише празен чек, без яснота за определяне на реалния размер на МРЗ и отново Министерският съвет ще може да си определя съдържанието на критериите. Народните представители Галя Василева и Илиана Жекова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС посочиха, че предлаганите критерии не са изяснени в Законопроекта и на база предложението не може да се определи как тяхното изчисляване ще се отрази върху МРЗ. Венко Сабрутев посочи, че е въпрос на управленски приоритет дали ще растат доходите в България. От 2022 г. насам изпреварващият ръст на доходите беше приоритет за управляващите. Новата формула ще доведе до намален ръст на МРЗ, което ще удари над 450 хиляди български граждани. Разяснения относно Законопроекта бяха дадени от министър Ефремова, която посочи, че размерът на МРЗ за 2027 г. по новия механизъм ще бъде в диапазона 620 – 672 евро. Народният представител Георги Чакъров се аргументира с необходимостта от баланс при разпределянето на средствата. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 10 гласа от парламентарната група на „Прогресивна България“, „против“ 7, в това число 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, 2 от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и 1 от ВЪЗРАЖДАНЕ; „въздържал се“ 1 – от парламентарната група на „Демократична България“, Комисията по труда, демографската и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52 602 01-40, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2026 г.“ Благодаря.

Госпожо Председател, в доклада сме изпуснали да впишем изказването на госпожа Сабри, за което поднасям лично извинение, госпожо Сабри. Ще гледаме така по-внимателно да описваме докладите. Истината е, че вчера след Комисията трябваше да подготвим много набързо доклада, за да може днеска да бъде разглеждан. Благодаря. Извинявайте още веднъж.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, народни представители! Позволете ми да се извиня за това, че се наложи малко да закъснея тази сутрин, тъй като имахме важен брифинг, свързан с подкрепата за най-уязвимите групи, бизнеса и всичко, което е свързано с повишаващите се цени на горивата. Това ме задържа за малко в Министерския съвет, но ето вече днес съм тук, за да обсъдим темата, свързана с минималната работна заплата, но това всъщност е разговор за труда, за доходите на хората, за конкурентоспособността на българската икономика. Преди всичко това е дебат за начина, по който синдикатите, работодателските организации и правителството взимаме съвместно своите решения, които засягат живота на хиляди български граждани. Новият механизъм, който е представен в Законопроекта, който се разглежда днес, за определяне на минимална работна заплата не е просто формула. В тази формула ние не използваме просто едни аритметични изчисления на събиране, изваждане, умножение и деление. Напротив, ние сме взели предвид икономически и социални фактори, които да дават сигурност и предвидимост. Сигурност, на първо място, на работещите, че когато получават своята заплата, тя ще бъде достатъчна да покрие техните разходи за храна, лекарства, битови сметки и услуги. Предвидимост за бизнеса, за държавата също при изготвянето на план-сметката за следващата година. Уважаеми дами и господа народни представители! Няма държава с високи доходи и със слаб социален диалог. Изрично подчертавам това по време на дебатите за промените в Кодекса на труда, които касаят механизма за определяне на минимална работна заплата, защото в основата на този механизъм стои именно социалният диалог – между национално представителните организации на служителите и работниците, както и на работодателите. Именно те ще договарят размера на минималната работна заплата и те ще предлагат на правителството конкретния размер на най-ниското възнаграждение за следващата година. Социалният диалог е механизъм за намиране на решения. Когато синдикатите поставят въпроса за доходите, правителството трябва да ги чуе. Когато работодателите поставят въпроса за производителността и конкурентоспособността на българската икономика, държавата отново трябва да ги чуе. Когато правителството си поставя за цел да намалява бедността, да повишава заетостта и развитието на човешкия капитал, то трябва да ги постави тези въпроси на масата на преговорите, именно със социалните партньори. Нашата обща цел е да намерим баланс между необходимостта доходите на хората да растат и необходимостта икономиката да запази своята устойчивост, между социалната справедливост и икономическата реалност. Този баланс не може да бъде постигнат с един-единствен механизъм. Той ще бъде постигнат с последователна политика, с инвестиции в човешкия капитал, с повече обучения, с по-добро съответствие между уменията на хората и потребностите на бизнеса. Затова днес, от най-високата трибуна на държавата, искам да отправя ясен призив към всички страни в този процес – синдикати, работодателски организации, народни представители, но най-вече към хората: нека не превръщаме минималната работна заплата в ябълката на раздора, нека тя да бъде отправната точка на един широк дебат за доходите на хората, които са резултат от по-висока квалификация, по-висока производителност и по-добра среда за развитие на работещите и на бизнеса! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Минималната работна заплата трябва да гарантира, че трудът осигурява достойно възнаграждение и реална защита на работещия от бедност, като същевременно нейният размер трябва да отчита състоянието на икономиката, производителността и възможностите на предприятията. Точно затова определянето ѝ не трябва да бъде нито административно решение без ясни икономически основания, нито автоматичен резултат от движението само на един показател. И затова приветстваме постигнатото разбирателство между социалните партньори за преминаването към механизъм, който включва няколко критерия. След години на сериозни противоречия и различия между работодателите и синдикатите по тази тема, фактът, че е намерена обща основа, е изключително важен. Именно социалният диалог трябва да търси баланса между необходимостта от достойни доходи на работещите и икономическата устойчивост на предприятията. Именно защото оценяваме този постигнат трудно баланс, смятаме, че законът трябва да го възпроизведе достатъчно точно и ясно. Уважаеми колеги! От месеци слушаме, че България най-накрая ще има нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Управляващите ни казват, че заменят един автоматичен и по-лош механизъм с по-добър. Именно тук възниква най-важният въпрос: къде е този механизъм? Защото, когато прочетем предложенията за промени в Кодекса на труда, виждаме критериите, които трябва да бъдат отчитани, а не виждаме правилото, виждаме какво ще се наблюдава, но не виждаме как ще се взема решението и не виждаме самия механизъм, не виждаме как ще се съчетават отделните критерии, не виждаме по какъв начин ще бъде формиран крайният резултат, не виждаме кои са правилата, които ще гарантират предвидимост и устойчивост на системата. От думите на министъра на труда и социалната политика по време на заседанието на Комисията по труда, демографската и социалната политика разбрахме, че съществените параметри на механизма ще бъдат уредени в наредба на Министерския съвет. Тогава логично възниква и въпросът: какво всъщност се изисква от Народното събрание днес – да приеме механизъм или да приеме обещанието, че механизмът ще бъде разписан по-късно? Защото има огромна разлика между двете! Считам, че когато се прави толкова съществена промяна в режима за определение на минималната работна заплата, парламентът трябва да разполага с цялата конструкция на механизма, а не само с неговата обща рамка. В противен случай Народното събрание се поставя в необичайната позиция, първо, да одобри идеята, а чак след това да разбере как точно ще работи тя на практика. А това не е нормалната логика на законодателния процес. Ние не сме тук, за да даваме предварително съгласие за бъдещи решения на изпълнителната власт, не сме тук, за да одобряваме принципи, а след това Министерският съвет да определя съдържанието им. Ролята на Народното събрание е да взема решенията по същество и да определя основните правила, особено когато обсъждаме законодателни предложения, които засягат едновременно доходите на стотици хиляди работещи българи и разходите на хилядите предприятия. В противен случай се създава усещането, че от парламента се очаква да одобри рамката днес единствено защото зад нея стои управляващото мнозинство, а реално съдържанието ще бъде довършено по-късно от Министерския съвет. Именно затова е трудно да приемем подход, при който в Закона се записват критериите, а реалният механизъм остава извън Закона. Втората ни сериозна забележка е свързана с понятието „издръжка на живот“, което е фиксирано в днешните предложения за промяна на Кодекса на труда. Това безспорно е един от най-важните елементи на новия модел. Напълно естествено е минималната работна заплата да бъде свързана с реалната покупателна способност на работещите хора. Но именно защото този критерий ще има толкова важно значение, възниква въпросът защо Законът не съдържа ясна дефиниция на понятието „издръжка на живот“. В § 2 на Законопроекта се предлага легална дефиниция на минималната работна заплата, но липсва аналогична яснота по отношение на издръжката на живот, въпреки че именно върху това понятие в бъдеще ще се изгражда част от механизма. Не става ясно всъщност какво следва да включва тази издръжка, какво ще измерва – само базисните потребности на хората ли, разходите за храна и жилище ли? Какъв жизнен стандарт стои за това понятие? Тези въпроси са съществени, защото различното съдържание на понятието може да доведе и до различни резултати при определянето на минималната работна заплата. А когато става въпрос за един от основните критерии в модела, именно законодателят трябва да осигури необходимата яснота. Уважаеми колеги! В дебата, който проведохме в Комисията по труда, демографската и социална политика, с колегите народни представители от опозиционните партии поставихме съществени въпроси, на които не получихме убедителен отговор. Поставихме въпроса: къде е самият механизъм, след като в Закона виждаме критериите, но не и правилата, по които те ще формират крайния резултат? Поставихме въпроса: защо съществените елементи на този модел се оставят за бъдеща наредба, която ще бъде изготвена и приета от Министерския съвет? Поставихме въпроса: каква предвидимост създава този подход за работещите и за работодателите? Въпреки това всички в тази зала знаем какъв ще бъде резултатът от днешното гласуване. Не защото тези въпроси получиха своя убедителен отговор, не защото критиките бяха опровергани, а защото управляващото мнозинство разполага с необходимите гласове, за да приеме този законопроект. Това обаче не оправя проблема, защото парламентът не би следвало да бъде поставен в ситуация да одобрява рамка, а впоследствие изпълнителната власт да определя нейното реално съдържание. Народното събрание е мястото, където следва да се вземат решенията по същество, особено когато става въпрос за доходите на стотици хиляди работещи българи и на разходите на хиляди предприятия. Ето защо отговорността за последиците от този законопроект няма да бъде на тези, които предупреждаваме за рисковете днес, а на Вас, управляващите от „Прогресивна България“, които ще го подкрепите. Именно поради тези причини от парламентарната група на ГЕРБ СДС няма да подкрепим този законопроект. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще бъда кратък. Тема – изключително важна. Съжалявам, че опозицията, след като повдигна въпроса за кворума и установи, че няма да има телевизия, не присъства. Очевидно, темата е важна само и единствено, ако се дава пряко по телевизията. (Ръкопляскания от ПБ.) Благодаря на господин Асен Василев, че се присъедини току-що. За пръв път го виждам от четири седмици. (Възгласи от ПП: „Еее!“. Ръкопляскания от ПБ.) Всъщност, мисля, че, две или три пресконференции даде, но в залата – може би ми е убягнало неговото участие. Но сега, няколко неща. Според мен се случи нещо ключово, а именно разбирателството между синдикати и работодатели, с медиаторството на държавата. И защо това е важно? Защото има исторически нова ситуация, нещо, което нито едно правителство не е успяло да договори – това е разбирателство! И Ви казвам защо е важно. Защото, от едната страна, присъствието на синдикатите там дава гаранция за адекватност на минималното възнаграждение, защото няма съмнение, че то е изключително важно, от друга страна, присъствието на работодателите пък дава гаранция за конкурентоспособността и производителността на труда. Така че ние имаме исторически момент, защото това разбирателство дава възможност за еволюция на законодателството! Какво се променя? Всъщност досега моделът беше обвързването през последната година на минималната работна заплата със средната брутна заплата. Това остава, но е само един от критериите. Вече минималната работна заплата се формира на база на четири критерия, а именно: покупателната способност, нивата на заплатите, което е промяната – медианната брутна заплата, по-точният измерител, апропо, дори от гледна точка на нашите европейски колеги, тогава, когато бях там, темпа на икономическия растеж на възнагражденията и производителността на труда. Кое налага тази промяна – смятам, далеч по-комплексна и даваща много по-точни критерии за необходимостта и за промяната на минималната работна заплата, защото, повярвайте, на всички нас ни се иска тя да е колкото се може по-висока. Та, кое наложи това изменение? (Реплика от ПП: „Кое?“) Задължителното транспониране на Директивата за адекватна работна заплата, може би след малко ще кажа няколко думи, защото съм го работил в Европейския парламент.

Ооо!

Тогава Вие бяхте в „Газпром“. Не ми ооо-кайте! (Смях. Ръкопляскания от ПБ.) Пороците на старата формула от чл. 244 от Кодекса на труда, приети под силен популистки и политически натиск тогава, бюджетните и правните нужди, по старата формула в новия бюджет щеше да настъпи изключителен правен хаос. Така че новият механизъм за определяне на минималната работна заплата премахва строгия автоматизъм и носи социално-икономически баланс, носи устойчивост и предвидимост. И това се приема както от работодателите, така и от социалните партньори. И сега, понеже аз наистина работих по тази директива, и мога да Ви кажа и съпротивата, която беше, особено от северните държави в Европейския парламент, защото, веднъж, те имаха много добре развито колективно договаряне – над 80%, но също така смятаха, че обвързването само със средната брутна заплата не е достатъчно ефективно, и затова тези четири критерия в абсолютно пълна степен и в абсолютна цялост отговарят на смисъла, на замисъла на тази директива. И това е абсолютен факт. И последно може би, защото тук се дават едни популистки сравнения с Гърция, с увеличаването на възнагражденията в Гърция. Само един щрих – 40 евро се увеличава минималната работна заплата в Гърция. Да, тя става 940, може би догодина ще е 1000, но има няколко причини и Бог ми е свидетел, аз не искам да минем по пътя на Гърция, първо, защото са на излишък 2%, второ, защото осем години бяха затегнали коланите. Това включваше уволнения на държавни служители, това включваше намаляване на заплати, това включваше намаляване и на пенсии. Айде да не стигаме дотам, да приемем това законодателство и да имаме наистина адекватна минимална работна заплата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Витанов, няколко неща. Първо, похвалихте се за синдикатите. Недейте! В обществото ни националните синдикати, по-скоро не националните синдикати, ръководствата на националните синдикати са символ на тежка обвързаност, да не ставам наистина много остър за това на какво са символ точно тези хора, на едни леки жени. Във връзка с това само ще дам един пример. Когато започнахте разговори със синдикатите, първия ден главният икономист на КНСБ излезе в социалните медии с близо една педя пост, в който громеше правителството и това, което правите в момента. Няколко часа по късно явно му се скараха някои хора и той изтри това, което е написал, и оттам нататък КНСБ не коментира. Не коментира! За тях е срам и позор. Но по важно е друго – защо променихте механизма и какво правите в момента? Господин Витанов, в момента Вие намалявате минималната работна заплата поне с 36 лева, ако Ви е по-удобно – 18 евро, защото сте заложили по този механизъм в бюджета, който правите в момента, който ще съгласувате с Брюксел, до 672 евро. До! Има разлика между фиксирана крайна сума. А реално по стария механизъм минималната работна заплата трябваше към момента да е 690 евро. Това е разлика от 18 евро, или иначе казано, 36 лева по малко за минималната работна заплата. Това Ви е целият механизъм. Това правите с едни надути фрази – реално режете парите на огромната част от българите, на тези, които са в най-окаяно състояние, Вие това правите. Режете парите с 36 лева, както орязахте пенсиите с 60 лева, на тези, които са новите пенсионери от лятото, както замразихте майчинските – всичките социални политики, които орязахте или замразихте, така минималната работна заплата в момента я изядохте с 36 лева.

Благодаря, госпожо Председател. Другарю Витанов! Наричам Ви другарю, защото Вие сте в крайна сметка млад дихател на БСП и в Четиридесет и четвъртото народно събрание гласувахте Пеевски да стане шеф на ДАНС. Вие сте от създателите…

…на онова политическо животно, наречено Делян Славчев Пеевски.

Сега, дебатът за минималната работна заплата не е с опозицията. (Шум, реплики, тропане по банките и възгласи от ПБ: „Ууу!“) Дебатът за минималната работна заплата е с българското общество, с всичките тези 450 хиляди български граждани, които живеят на минимална работна заплата. И искам да повторя думите на Вашия министър: „Догодина минималната работна заплата ще бъде между 620 и 672 евро“, което означава, че ще е по-ниска, изоставаща с между 21 и 73 евро на месец, или казано още, човек работещ беден ще получава между 252 евро и 876 евро по-малко на годишна база. Другарю Витанов, това е разговорът с българското общество, не с опозицията. В момента хората седят и Ви гледат и Ви оценяват. Аз съм сигурен, че ако има следващи избори, Вие няма да получите и половината от това, което сте получили. (Шум, реплики и смях от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Сабрут (смях и частични ръкопляскания от ПБ), да Ви опровергая – не съм гласувал за Пеевски в ДАНС. Объркали сте се. Работили сте друго по това време, казах Ви къде.

Ето го там човекът на първия ред…

Казах Ви, объркали сте се – в Четиридесет и четвъртото народно събрание не е гласуван Делян Пеевски, гласуван е в Четиридесет и второто.

А, Четиридесет и второто! Еее, грешка…

Точно така.

Затова Ви казвам, моля Ви се! Това е едно. Второ, ще ме извините, но ние не сме замразявали нищо. Господин Ганев, Вие сте прав за синдикатите в България. Не мога да генерализирам, но има елементи на Джими Хофа и у нас. Между другото, господин Василев ходеше при тях съвсем скоро, буни ги за революции, среща се с тях, приканва ги към протести – разбира се, те са в правото си да искат повече и винаги да искат повече. И ние се опитваме да се съобразим и с тяхното виждане. Не подценяваме! Знам… Да, Вие сте прав, аз съм бил от БСП. Нашите всички тогавашни избиратели бяха възрастни хора, голямата част от тях затруднени – затруднени да водят нормален и достоен живот. И знам колко струват 10 или 15 лева повече или по-малко за тези хора. И не, не го подценявам, но недейте да злоупотребявате, защото не е коректно. Ние не намаляваме, ние ще увеличим значително размера на минималната работна заплата спрямо тази, която е била миналата година, и значително повече като процент, отколкото по-голямата част от европейските държави ще го направят. Там, където я има. Там, където я има!

С 18 евро е по малка, как?

И последно, тук не става въпрос за число, а става въпрос за принцип. И Ви казвам, и на мен ми се иска не 700 да е, не 690, хиляда да е, хиляда да е, но трябва да може да гарантираме, освен достойния живот на хората, които са наистина в затруднено положение, и бюджета, и фиска на тая държава, и линейките, и полицаите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и социалните придобивки, и всичко. Това е комплексна система! Прави се това, което е възможно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Лично обяснение.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Витанов, не знам защо толкова сте се притеснили от това с кого си говоря и дали си говоря със синдикатите. Още нямате повод за притеснение, скоро ще имате. (Смях от ПП. Възгласи от ПБ: „Еее!“)

По повод личното обяснение – опитвайки се да кажете, че ни е нямало в залата, господин Витанов, всички, които имат отношение към днешното обсъждане от „Продължаваме Промяната“ са в залата и ще се изкажем в рамките на тези 15 минути, които ни позволява Правилникът. По-притеснителното обаче е това, което чухме от Вас, в моето изказване ще го засегна, но само едно нещо ще Ви кажа. Това, което правите в момента с промяната на формулата, има един-единствен ефект и се прави с една единствена цел – да ощетите хората на минимална работна заплата, за да Ви останат повече пари. Ето сега казахте, че ще дадете 100 милиона помощи за горивата на 20 земеделски семейства… (Реплика от ПП: „С майбасите.“) …с майбасите, а 30 милиона – на 550 хиляди български граждани. 100 милиона за 20 семейства, 30 милиона за 550 хиляди граждани! Това са Ви приоритетите, не ги крийте зад хубави думи, кажете си: „ние работим за олигархията вече, като бях в БСП преди време работихме…

…за пенсионерите“ и спрете да се преструвате. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! На мен ми се ще да върнем дебата по това, което реално гласуваме в момента, а именно това, което иска управляващото мнозинство от нас днес – да поставим гумен печат на един празен чек. Днес обсъждаме кой и как ще определя правилата за минималната работна заплата и това, което Вие ни предлагате, на практика, дава свободата на Министерския съвет да изменя и определя ключови елементи от този механизъм с наредба. Предложението отменя действащия механизъм, който не е перфектен и никой от нас не го твърди, но не предлага завършен нов модел. Изброените в Закона показатели – издръжка на живот, покупателна способност, равнище на заплатите и производителност на труда – не са определени като тежест в самия законопроект. Апропо, и понятието „издръжка на живот“ не е дефинирано в Закона. Различната тежест на тези показатели може да доведе до съвсем различен резултат. Ако водещи са бюджетните съображения, минималната заплата може да бъде задържана въпреки поскъпването на живота. А ако решенията се взимат популистки, без връзка с производителността и състоянието на икономиката, могат да се създадат непредвидими разходи за бизнеса. Точно затова основните правила трябва да се определят в Закона, а не да бъдат оставени изцяло в ръцете на изпълнителната власт. По време на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика вчера чухме много повече подробности, отколкото виждаме в самия законопроект. Беше обяснено например, че различните критерии ще имат равна тежест. Това обаче не е записано в текста и днес ще гласуваме нещо, за което с колегите вчера трябваше да си водим записки, за да можем да обясним на колегите си и на избирателите си, какво всъщност ще има в този толкова важен механизъм, засягащ стотици хиляди български граждани. Още по-притеснително е, че бъдещата наредба, този бъдещ механизъм, който ние не сме виждали, не беше представена дори в работен вариант и стана ясно и че представителите на мнозинството също не са го виждали. На практика, парламентът първо ще трябва да даде съгласието си, едва след това да разбере със сигурност как ще работи този механизъм. Това обръща законодателния процес. Народното събрание не трябва да отменя действаща законова гаранция въз основа на устни пояснения. Казаното по време на едно заседание не обвързва Министерския съвет и не създава права за работещите, нито предвидимост за работодателите. Днес може да ни бъде обещано равнопоставено участие на всички показатели, утре обаче – при друго мнозинство или при същото, може да се случи нещо друго. Всяко следващо правителство, всяко следващо мнозинство ще може отново да промени съотношението според собствените си политически или бюджетни цели. Така не просто се урежда прилагането на закона. На Министерския съвет се предоставя възможността да определи същинското значение на механизма. Това засяга пряко стотици хиляди български граждани. Засяга и всички работодатели, които трябва да планират разходите, назначенията, инвестициите си. И работещите, и бизнесът имат нужда от ясни и устойчиви правила, не от механизъм, който да бъде променян според конюнктурата. Ние не защитаваме непременно сегашната формула във вида, в който тя съществува. Тя има недостатъци и трябва да бъде усъвършенствана, но отговорният подход е първо да бъде представен нов механизъм, с конкретни показатели, с ясни тежести, със защитни граници, с оценка на въздействието, едва след това да бъде отменян следващият. Вместо това днес парламентът ще даде празен чек на изпълнителната власт и ще постави гумен печат върху правила, които все още не е виждал. Няма как да подкрепим подобен начин на правене на законодателство. Затова на първо гласуване от „Демократична България“ ще се въздържим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ няма как да не вземем отношение по толкова актуална и важна тема за обществото, въпреки че не бяхме включени в доклада на Комисията по труда и социалната политика. Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ оценяваме постигнатия положителен напредък в обсъжданията между правителството и социалните партньори за новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, но според нас минималната работна заплата е едновременно инструмент на социалната политика, елемент на трудовото право и фактор за конкурентоспособност на икономиката. Затова нейният размер не трябва да бъде определян нито произволно, нито чрез непрозрачно административно усмотрение. Необходим е ясен, предвидим механизъм, основан на надеждни и съпоставими данни, които отчитат икономическата среда и осигуряват реална защита на работещите. Нашето възражение не е срещу необходимостта от усъвършенстване на уредбата. Но едно е ясно – макар и несъвършена в момента действащата формула, тя не бива да бъде заменена с механизъм, чиито съществени елементи остават неуредени. Законопроектът посочва четири критерия: покупателна способност на минималната работна заплата, като се взима предвид издръжката на живот; общото равнище и разпределението на работната заплата; темпа на растеж на заплатите и дългосрочното равнище на производителността на труда. Не е достатъчно обаче критериите само да бъдат изброени. Трябва да бъде ясно с какви показатели се измерват, за какъв период се изчисляват, как се съчетават и как се процедира, когато водят до различни резултати. Например как ще се взема решение, ако разходите за живот нарастват по-бързо от производителността? Ако медианната заплата расте, но определени отрасли изпитват затруднения? Ако цените на храните, енергията, лекарствата и жилищата продължават да растат, което е факт? Без ясни правила и отговор на тези въпроси остава в прекомерна степен зависимостта от преценка на определените администрации, които определят наредбата. Проектът възлага на Министерския съвет с наредба да определи реда и начина за определяне на минималната работна заплата, за оценка на нейната адекватност и за сътрудничество и консултация със социалните партньори. Подзаконовият акт може да конкретизира техническите правила, статистическите източници и организациите на процеса. Основните гаранции обаче трябва да бъдат установени със закон – принципите за прилагане на критерии, защитните ориентири, прозрачността на изчисленията, участието на социалните партньори и последиците от оценката на адекватността. Да, европейската рамка изисква Директива 2022/2041 да бъде транспонирана. Но тази директива не въвежда единна европейска минимална работна заплата и не определя конкретен задължителен размер. Член 5 на § 4 изисква държавите със законоустановена минимална работна заплата да използват ориентировъчни референтни стойности при оценка на нейната адекватност, като междувременно използваните примери са посочени: 60 на 100 от брутната медианна заплата и 50 на 100 от брутната средна заплата. Държавите могат да използват и национални ориентири. Това изискване остава в сила и след решението на Съда на Европейския съюз от 11 ноември 2025 г., но Съдът отменя чл. 5 на § 2, част от § 1 и последната част от § 3 от Директивата, но не отменя § 4 относно ориентировъчни референтни стойности. Следователно, четирите критерия в българския законопроект са национален законодателен избор, а не задължителен списък, непосредствено наложен от действащото право на Европейския съюз. Разграничението е важно. Критериите са фактори, които се отчитат при определянето на минималната работна заплата. Референтните стойности са ориентири, чрез които се оценява дали резултатът е адекватен. Затова Законът трябва да предвижда не само тяхното формално изчисляване, но и задължението резултатите да бъдат публично представени и мотивирано обсъждани. Медианната заплата има важно аналитично предимство. Тя показва възнаграждението на работещия, който се намира в средата на разпределението, и не се влияе в същата степен от малък брой много високи възнаграждения. Законопроектът не я определя като задължителен минимален праг и не предвижда автоматична корекция, когато оценката покаже съществено отклонение. Поради това трябва поне да има задължение за публично мотивиране на решение и за посочване на мерки, които ще бъдат предприети при установена неадекватност. Необходима е прецизна методика за съпоставяне на данните. Проектът определя минимална работна заплата като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното, а оценката се извършва и спрямо брутната медианна работна заплата. Поради различния обхват на понятието трябва изрично да се уточни кои компоненти на възнаграждението участват в сравнението, за какъв период се изчисляват и кои официални статистически източници се използват. Без такава методика възниква рискът използваните резултати да бъдат неясни или несъпоставими. Издръжката на живот. Най-същественият въпрос е как механизмът ще се отрази върху хората, които получават минимална или близка до минималната работна заплата. За тях това не е абстрактен спор за формули. От размера на заплатата зависи дали могат да покриват разходите за храна, жилище, електроенергия, отопление, вода, транспорт, здравеопазване и образование. Зад числата стоят работещите хора и техните семейства. Минималната работна заплата не е само счетоводен разход за работодатели или бюджетен показател за държавата. Тя е доходът, с който човек трябва да посреща основните си потребности и да поддържа достоен начин на живот. Затова механизмът не може да бъде изцяло автоматизиран и сведен до математическа съпоставимост на макроикономическите показатели. Необходимо е да отчита и човешкия фактор. Номиналното увеличение само по себе си не гарантира запазване на жизнения стандарт. Ако минималната работна заплата расте по-бавно от основните разходи за нискодоходните семейства, покупателната способност намалява. Общият индекс на потребителските цени също невинаги отразява напълно положението за тези домакинства, защото храната, лекарствата заемат по-голям дял от техния бюджет. Затова понятието „издръжка на живот“ трябва да получи ясно нормативно съдържание. Необходимо е да се определи какви основни групи разходи включва, за какъв тип домакинство се изчислява, за какъв период се изчислява. Предвидено е в Законопроекта възлагане на председателя на Националния статистически институт да утвърди ред и начин за определяне и публикуване на тези данни, което е необходимо, но следва да бъде допълнено с достатъчни и ясни законови принципи. Оценка на адекватността веднъж на три години е твърде рядко при динамична икономическа среда. Минималната заплата ще се определя ежегодно, но специалната оценка по референтни стойности също трябва да бъде достатъчно навременна. Затова предлагаме тя да се извършва най-малко веднъж на две години, както извънредно при съществено и трайно нарастване на инфлацията, издръжката на живот или загубата на покупателна способност. Реално участие на социалните партньори. Вчера и в Комисията по труда, демографската и социалната политика отбелязахме важността на това социалните партньори да участват при формирането на този механизъм, защото те са тези, които са най-близко до хората и най-близко до работещите хора. Необходимите промени. Според нас в Законопроекта, за да получи определената подкрепа, трябва да се въведе ясна методика за съпоставимост на минималната и медианната работна заплата, включително относно компонентите, периода и статистическите източници. Оценката на въздействието да съдържа конкретни сценарии за ефекта върху дохода, бедността сред работещите, заетостта, предприятията, регионалните различия и държавния бюджет. Ако прилагането на новия механизъм доведе до по-нисък размер на минималната работна заплата, който би бил определен по действаща формула, това ще има разпределителни функции. Да, по-ниски разходи за труд за бюджета и за работодателите, но това ще бъде съпроводено с по-бавно нарастване на доходите на засегнатите работници. Нашата позиция е последователна. Необходим е устойчив механизъм за определяне на минималната работна заплата, който съчетава икономическата устойчивост с реалната защита на труда. Не можем обаче да подкрепим Проект, при който съществена част от правилата се оставят за последващо административно доизграждане. Липсва достатъчно ясна методика за издръжка на живот и не са гарантирани конкретни последици при установяване на адекватността. Икономиката и бюджетът са важни, но основната функция на минималната работна заплата е да защити човека. Един работещ на пълно работно време не трябва да бъде поставен в положение, при което трудът му, доходът му не покриват разходите за достоен живот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С колегите не твърдим, че досегашният автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата е съвършен и не трябва да се търси по-добър вариант. Работодателите имат своите аргументи срещу него, синдикатите имат своите аргументи в защита на гаранцията, която той даваше. И точно затова беше необходимо да бъде намерено по-добро, по-балансирано и по-предвидимо решение. Но в една държава, уважаеми колеги, има правила. Тези правила не са на ГЕРБ, не са на управляващите, не са на опозицията и не принадлежат на която и да е политическа сила. Институциите имат своята логика, своята последователност и процедури именно за да не зависи начинът, по който функционира държавата, от това кой в момента има мнозинство. Много се надявам, че след първите месеци на този парламент, всички сме разбрали нещо много просто – не може всяко ново мнозинство да започва с идеята за нашия парламент, нашите институции, нашите правила. Защото парламентът не е на управляващите и институциите не са на управляващите. И правилата са за всички, независимо от това кой в момента държи мнозинството. И ще го кажа съвсем откровено, ако ние бяхме постъпили по същия този начин, ако първо бяхме спрели един действащ механизъм и едва след това бяхме започнали да търсим какво да сложим на негово място, Вие щяхте да бъдете първите, които щяхте да ни кажете, че политиката не се прави по този начин. А точно това се случи при Вас. За 2026 г. първо беше спряно прилагането на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда. Законът изрично казва, че Министерският съвет тепърва трябва да предложи промени в механизма, а Законопроектът, който днес разглеждаме, беше внесен впоследствие. Моят проблем не е, че се търси нов механизъм. Проблемът е в последователността. Правилният ред според мен беше първо да имаме нов, завършен, достатъчно добре аргументиран модел, да знаем как работи, да са направени необходимите проучвания и статистически данни, да знаем как се измерват показателите, да знаем каква е тежестта им и какъв резултат те дават и след това да заменим действащото правило. Вчера в Комисията имахме дълъг дебат именно защото се опитахме да направим нещо съвсем нормално – преди да гласуваме, да разберем какво точно гласуваме. И аз благодаря на представителите на синдикатите и на работодателските организации, защото в голямата си част на конкретните въпроси, които ние задавахме, отговорите дойдоха именно от тях. Разбрахме например защо са избрани четирите индикатора; разбрахме каква статистика ще се използва; разбрахме защо работодателите настояват старият автоматичен механизъм да бъде променен, разбрахме и какви са резервите на синдикатите. Но точно вчерашният разговор у мен остави един друг въпрос. Социалните партньори са работили по този механизъм месеци. Те знаят детайли, знаят разговорите, знаят компромисите, които са направили помежду си. А ние, народните представители, получаваме Законопроект, в който няма абсолютно никаква яснота – нито в мотивите, нито в предложените текстове, и от нас се очаква да вземем информирано решение. Нормално ли е основните елементи от логиката на механизма да трябва да бъдат изяснявани тепърва на Комисия и ние като ученици да си водим записки? Това не е нормално! Защото парламентът не е последната спирка на Министерския съвет, уважаеми колеги. Парламентът е органът, който гласува този законопроект и решава кое ще влезе в сила и кое не. И за да го направим отговорно, ние трябва да разполагаме с достатъчно ясна информация не само кои са тези четири показателя, а и защо са точно те; защо участват с конкретните си тежести; как взаимодействат помежду си и какво остава да бъде уредено впоследствие. След вчерашния разговор за мен стана ясно още нещо – има съгласие между социалните партньори по конструкцията на механизма и това трябва да бъде отчетено, но няма съгласие за конкретната стойност на минималната работна заплата, който този механизъм трябва да произведе за 2027 г. И това е много важно разграничение, колеги. Да се съгласиш кои показатели ще гледаш, не означава автоматично, че си се съгласил каква трябва да бъде минималната работа заплата. Затова и въпросът ми за предвидимостта остава. Новият механизъм, който ни предлагат управляващото мнозинство, е значително по-сложен. Има няколко показателя, различни статистически периоди, диапазон, договаряне между социалните партньори и нещо много важно, колеги – когато няма съгласие между социалните партньори, Министерският съвет взима решение. Възможно е този модел да бъде по-добър, но когато променяме правило, което засяга доходите на 450 хиляди български граждани, думата „възможно е“ не е добър вариант и не е достатъчно. Новото трябваше да бъде доказано като по-ясно, по-предвидимо и по-работещо от това, което към момента сме спрели. И след вчерашния дебат в Комисията не разбирам по-добре логиката на предложението. И остава един много важен въпрос, който разисквахме и по време на Комисията. Ако Конституционният съд обяви суспендирането на стария механизъм за противоконституционно, колеги, тогава ще трябва да си зададем още по-неудобния въпрос – защо изобщо беше необходимо първо да спрем действащо правило, преди да сме изградили сигурен, завършен механизъм, с който да го заменим. И отсега заявявам, колеги, нашата парламентарна група на ГЕРБ-СДС ще има предложение между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Обсъждането на размера на минималната заплата не е просто дебат. Това е решение, което пряко засяга жизнения стандарт на стотици хиляди работещи българи и определя предвидимостта на бизнес средата у нас. Днес сме изправени пред отговорността да разгледаме промените в Кодекса на труда. През септември 2026 г. Министерският съвет одобри формула, съобразена с Европейската директива за адекватни минимални работни заплати. Досега бяхме заложници на едно механично правило – автоматично фиксиране на 50% от средната брутна заплата. Тази формула, макар и наглед справедлива, криеше огромни рискове. Тя изкуствено изпреварваше реалните възможности на икономиката, наливаше масло в огъня на инфлацията и поставяше под сериозен натиск малкия и средния бизнес в по-бедните региони на България. Популистично е да обещаваме високи числа на хартия, ако те водят до закриване на работни места и сива икономика. По новата формула минималната работна заплата ще се договаря в рамките на долна и горна граница. Долната граница е минималната работна заплата за текущата година. Горната граница се индексира с индекс, който включва претеглените стойности на показателите, чрез които се определят четирите критерия. Формулата съчетава социалния и икономическия компонент, като създава баланс между тях. Поради това във формулата всеки един от показателите ще е с равно тегло – по 25%. Критериите, които са приети за определянето на минимална работна заплата, се предлага да са: първи критерий – покупателната способност на минималната работна заплата за страната. Този критерий отчита реалната инфлация и цените на стоките от първа необходимост. Втори критерий – общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение. Тук се анализира как минималната работна заплата се отнася към останалите заплати, за да се избегне така наречената компресия на доходите, тоест заплащането на квалифициран и неквалифициран труд да е почти еднакво. Третият критерий – темпът на растеж на работната заплата. Оценява се дали икономиката в момента е в етап на развитие или в етап на застой. Не може, ако в реалния сектор се задържат нивата на минималната работна заплата, тя да расте в бюджетните структури с по-голяма разлика. И четвърти критерий – дългосрочните равнища на производителността на труда в страната. Тоест увеличаването на минималната работна заплата да е свързано с реалното увеличение на добавената стойност в икономиката. Новият механизъм изцяло отговаря на Директивата за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз и Конвенция № 131 на Международната организация на труда, а основните изисквания са приемането на надеждни правила и процедури, които да позволят ефективното участие на социалните партньори в цялостния процес по определянето и актуализирането на минималната работна заплата. Минималната работна заплата не е единствено разпоредба в Кодекса на труда, определяща минимални права, а динамичен показател, който е най-дискусионният въпрос, отнасящ се до доходите и икономическото развитие в страната. Именно чрез участието на социалните партньори може да се намери взаимоприемлив баланс между труда и капитала, което е в основата на утвърдените традиции на трудовото право във всички развити държави. Вдигането на минималната работна заплата трябва да е съобразено с дългосрочна производителност на труда и регионалните различия. Ако натоварим малкия и средния бизнес в бедните региони с непосилни административни разходи, рискуваме да предизвикаме съкращения и преминаване на сектори в сива икономика. Колеги, новият механизъм включва оценка на адекватността на всеки три години и стъпва на четири ясни критерия, изготвени в диалог със социалните партньори. Нашата задача е да намерим баланса. Бюджетът за следващата година трябва да бъде социално отговорен и фискално стабилен. Призовавам за разум и конструктивен диалог при гласуването на Законопроекта, за да осигурим стабилност и за работещите, и за българската икономика. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Председател, колеги! Моля да гласуваме удължаване на работното време за разглеждане на законодателната ни част до приключване на точката, която разглеждаме в момента. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Георгиева, не виждам къде сте, няма значение. Аз имам един такъв въпрос към Вас. Тъй като няколко пъти във Вашето изказване Вие казвате, че има формула – цитирате горна граница, долна граница, казвате за различни тежести на показателите, които са изброени в Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, единият от въпросите ми е следният: къде точно в Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда виждате формула? Къде виждате тежест на показателите и къде виждате всички останали подробности, които Вие тук от трибуната изчетохте на народните представители? И вторият ми въпрос е свързан с това, че на вчерашното заседание на Комисията по труда, демографската и социалната политика от опозиционните партии попитахме народните представители от „Прогресивна България“ дали са чели и са се запознали с тази наредба, която предстои да бъде приета от Министерския съвет, и Вие заявихте, че не сте я чели и че не познавате подробностите. Днес обаче излизате с доста сериозни подробности. Моят въпрос е: откъде сте се запознали и защо само Вие от управляващото мнозинство имате подробности за всичко това, което цитирахте? Защо ние от опозиционните партии…

Да, желая. …нямаме тази информация? Въпросът ми е и към Вас, госпожо Председател. Защо не сте разпределили на опозиционните партии тази информация, ако разполагате с такава? Благодаря.

Благодаря. Един въпрос към госпожа Георгиева, която каза, че има долна и горна граница вече изчислена. Един от компонентите, които текстовете, които предлагате, предвиждат да влязат във формулата, е издръжката на живот. Текстът на Законопроекта също така казва, че какво точно е издръжката на живот, какво влиза в нея, трябва да бъде определено от Националния статистически институт в следващите девет месеца. Ако все още не е определено какво точно е издръжката на живот, как може да вземете 25% тежест на този компонент и да определите това как ще се отрази на минималната работна заплата? Това ми е въпросът: как точно я сметнахте промяната в издръжката на живот и как точно определихте 25% от нея като разлика? И как така постигнахте горна граница на минималната работна заплата, при условие че в самия законопроект се казва, че това ще се случи след девет месеца?

Госпожо Георгиева, тъй като казахте, че всичко е ясно и е предвидим Законопроектът, има ясна формула, аз ще обобщя всичко това, което казаха като реплики към Вас, и ще кажа следното: щом всичко е ясно, и тъй като са по 25% разпределяне на тежестта, излезте и ни кажете точните цифри за всяка една от компонентите във формулата и колко общо накрая ще се получи. Нека сега, щом всичко е ясно и се знае, и е толкова предвидим механизмът в Законопроекта, излезте и ни кажете по всеки един от четирите критерия колко е цифрата точно.

Уважаеми колеги! Посочени са в проекта четири критерия. В случай че има специфични правила, те се посочват. Щом не са посочени, те имат равна тежест. Официалната методология за издръжка на живот. Досегашната издръжка на живот се изчисляваше основно от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, което работодателите често оспорваха като субективно. Новият механизъм стъпва върху създаването на официална държавно валидирана методология с участието на Националния статистически институт за определяне на прага на издръжка. Минималната работна заплата трябва да се стреми да покрива тази издръжка за един работещ след приспадане на данъци и осигуровки. Завърших.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да върна дебата малко в посоката на това какво правим днес. Днес с изменението, което е предложено от страна на Министерския съвет, транспонираме Директивата за адекватни минимални работни заплати. Най-важната цел на тази директива, основната цел на този европейски правен акт е да стимулира социалния диалог и колективното договаряне. Това е причината, поради която в продължение на три години водим преговори правителства – различни правителства, представителните организации на работодателите и тези на работниците и служителите в търсене на най-добрия баланс, така че да въведем в националното законодателство изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Едва през месец август 2026 г. успяхме, след много дълги и тежки преговори, да намерим този баланс и съгласие от двете основни страни, които са призвани да договарят нивото на минималната работна заплата. Това са работодателите и синдикатите. Това не се беше случвало в продължение на три години разговори до момента. Те се съгласиха какво залагаме в Кодекса на труда като ниво на абстрактност и като Кодексът трябва да заложи абстрактните понятия. Те се съгласиха, че редът и начинът за определяне на диапазона за техните преговори ще бъде в наредба. И наредбата като подзаконов нормативен акт респективно е ангажимент, който ще има правителството веднага след приемането на измененията в Кодекса на труда. По отношение на издръжката на живот – тя е определена като референтна стойност и за първи път предстои да се използва през 2029 г., когато дойде първият етап, в който ние ще оценяваме дали ръстът и нивото на определените минимални работни заплати за 2027 г., 2028 г. и 2029 г. са достигнали адекватните критерии, които са заложени в Проекта на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Националният статистически институт има девет месеца да изработи методология. Няма как да има определение в Кодекса на труда за това какво е „издръжка на живот“, защото тя изисква методология, критерии и подробно разписване на начина, по който се изчислява. Това на ниво кодекс не е желателно да съществува, тъй като в кодекса обичайно се залагат принципите, които следва да се спазват и следват, а в един подзаконов акт или методология в конкретния случай, съгласно Закона за статистиката, ще имаме разписан цялостен модел за начина на изчисление на издръжката на живот. Това е договорено между социалните партньори. Това е договорено и с държавата. Това е начинът, по който се съгласиха да направят компромиси, за да можем днес да имаме предложение за механизъм, който отговаря в пълна степен на изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Това е и причината, поради която отменяме действащия текст по чл. 244, особено текста в ал. 2 на чл. 244, не отговаря в никаква степен на изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Това е и отговорът на въпроса защо го отменяме. Защото не съответства на европейското законодателство, респективно държавата с всички български граждани данъкоплатци ще трябва да плаща наказателни глоби за това, че нашето законодателство не е в съответствие с европейското, каквото задължение ние имаме, знаете добре, като страна – член на Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Доцова. Процедурата ми е към Вас. Моля Ви да помолите министър Ефремова да прочете Законопроекта, който тя е внесла в Министерския съвет, а Министерският съвет е внесъл в Народното събрание.

Към Вас е процедурата.

Добре, председателстващият е допуснал министърът да подведе залата. Защото в Законопроекта, внесен от този министър, пише следното: „Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя до 15 август на текущата година, като се вземат предвид следните критерии: 1. Покупателната способност на минималната работна заплата за страната, като се вземе предвид издръжката на живот.“ Тоест издръжката на живот не се взема предвид само когато се определя адекватността 2029 г., а трябва да се вземе предвид всяка година. И моят въпрос, госпожо Ефремова, е: колко точно се е променила издръжката на живот тази година спрямо миналата година? И как ще го сметнете, при условие че в същия законопроект пише, че след девет месеца ще имаме формула.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Имаше нужда от обществен дебат и широк обществен консенсус за подобряване на съществуващата форма. Но на какво сме свидетели днес? Днес сме свидетели на допълнителна концентрация на власт, защото промените в Законопроекта всъщност казват следното: правителството ще определя минималната работна заплата, както реши. Каквото решим, това ще направим. Това не е формула. Формула няма! Знаете какво значи формула – да има равенство, да има тежест, да има обяснение кой критерий какъв е, такова нещо няма. Доказателството е, че един от критериите – „издръжката на живота“, не съществува, но той бил с равна тежест към останалите. При това положение – каква е тежестта на всеки критерий и как ще сметнете догодина преди август месец, при положение че един от критериите дотогава няма да е готов, следващата минимална работна заплата, колеги? Няма как да я изчислите. Това е черна кутия за определение на минималната работна заплата, за да може да си правите каквото си искате и поставени под различен обществен натиск аз очаквам да се случват всякакви чудеса оттук нататък. Затова от „Демократична България“ не можем и няма да подкрепим, ще гласуваме „въздържал се“ на това Ваше предложение. То е лошо. Лошо е, защото е част от основната Ви концепция да концентрирате все повече власт. Вие казвате в момента на правителството – каквото искате, това ще правите. Наредбата, която ще се приеме, тя ще случи – знаете, подзаконов нормативен акт, ще запишете там това, което си искате. И може да бъде променена във всеки един момент според обществената ситуация. Така че, моля Ви, забравете думата „формула“. Тук формули няма. Няма формула! Забравете „предвидимост“. Тук предвидимост няма. Кажете си честно, както концентрирате цялата власт в България и изземвате правомощия и от Народното събрание, и откъде ли не, това е следващата Ви стъпка. Но за да е ясно на обществото кой е изцяло отговорен, това сте Вие. Да, в момента имате временна подкрепа от страна на бизнеса, защото те се надяват това, което сте говорили с тях, да отиде в наредбата. Но не си дават сметка, че то е само временно решение, то е за малко. И че всъщност свободата да правите каквото си искате, е записана директно в този законопроект. Освен това, какво означава „дългосрочна производителност на труда“, бих питал някой от колегите, ако може да ни просвети как ще бъде изчисляван този критерий, тъй като това е въпрос, който не е решен. И така, уважаеми дами и господа, да, трябваше да се помисли за нова формула. Трябваше да се помисли за по-широк обществен консенсус. Трябваше да се помисли за начин, който да отговаря на европейската директива и на очакванията на българското общество. Но Вие не правите това. Вие в момента сте обещали всичко на всички и затова имате време на подкрепа, защото обещавате и на бизнеса, обещавате и на синдикатите. И казвате: нека да се промени само Законът, после всичко ще решим в наредбата. Ама, очаквате от нас да Ви дадем празен чек, действително, и да правите след това каквото искате. Няма как да участваме в такова решение, никой не може да Ви има такова доверие и забележете, различни правителства, различни правителства по Вашия законопроект биха определили дори сега и веднага различна минимална работна заплата в зависимост от тълкуването на критериите, които Вие сте записали по много общ и неясен начин, без всякаква тежест. Така че, уважаеми дами и господа, аз бих Ви препоръчал да се откажете от тази инициатива и да потърсите обществен консенсус, който да завърши с много повече яснота, да не отлагате за подзаконов нормативен акт. Да, имаше време. Вашият аргумент е, че няма време. Затова приехте лош бюджет – защото нямаше време. Затова приехте дефицит 5,7% – защото нямаше време. Затова не ограничихте разходите на държавата – защото нямаше време. И затова сега приемате лош механизъм за определяне на минималната работа на заплата – защото нямаше време. Няма време за тези, които не са достатъчно подготвени да решават въпросите, колеги. Това е реалността. За тях никога няма време. И никога няма да имате време, ако я карате по този начин. Така че ние се въздържаме и по никакъв начин не можем да подкрепим това Ваше предложение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, не съм съгласна с Вас. Формула няма, има диапазон. Моля, излезте и обяснете на българските граждани какъв диапазон минимална работна заплата ще получават, кога ще се определя нейната адекватност и реално – минималната работна заплата ще се намалява ли, или ще се увеличава? Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Госпожо Николова, не само че формула няма, то и диапазон няма, да Ви кажа. И ще Ви кажа защо. Този законопроект трябваше да се гледа от Образователната комисия, колеги, и тя да Ви каже следното нещо – че няма как нещо, което не съществува, да е с равна тежест с другите критерии, както издръжката на живот. И още по-важно! Няма как да определите минималната работна заплата за 2028 г., ако към август 2027 г. един от критериите съгласно мотивите на Законопроекта е още в деветмесечен срок на изработване от страна на Националния статистически институт. Тоест, като ги нямате критериите, няма как да сметнете и заплатата, нали така! Така че и диапазон няма. Проблемът е, цялата работа е следната. Правителството ни каза следното нещо: ние искаме да имаме пълната свобода и да си определяме каквато искаме минимална работна заплата. В зависимост от ситуацията, може да увеличаваме, намаляваме, всичко може да си правим с нея. Госпожо Николова, това всъщност искат от нас управляващите от „Прогресивна България“. Те са възприели една политика – да концентрират цялата власт в себе си. И това важи не само тук, това важи във всяко едно поле. Правят едно и също нещо. Казват – има ли въпрос важен, има, давайте право на правителството да решава каквото си иска. Защото с тези текстове, с тези критерии, изброени по този начин, с тези формулировки, те могат и да я увеличават, и да я намаляват, да правят каквото си искат и да казват: защо ни търсите отговорност, той парламентът ни даде това право? Именно затова парламентът не трябва да им дава това право. Такава свръхконцентрация на власт, колеги, свършва лошо. Виждали сме го. Ето, тук могат да Ви разкажат колегите от ГЕРБ – и те бяха тръгнали по този път. Виждали сме до какво води свръхконцентрацията на власт. Тя води до много лоши решения. Затова ние не можем да подкрепим. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, вече я няма. Сега, колеги, взимам повод за това изказване от думите на господин Витанов. Надявах се да бъде тук, за да даде някакъв по-адекватен отговор, от този който чух вчера в Комисията, госпожо Министър. И ще взема точно повод от две негови думи, които той каза, а именно „правен хаос“. Ние сме законодателен орган, би трябвало добре да разбираме Закона за нормативните актове – чл. 26 от него, който казва всъщност, че нормативните актове трябва да подлежат на обществена консултация, преди да се приемат и мисля, че няма спор какъв подзаконов акт е наредбата. И точно тези думи, господин Витанов, за съжаление, Ви няма, въпреки че казахте, че сте голям радетел на темата и било изключително важно да сте в залата, исках да коментираме, защото Вие с това предложение ще направите страхотен правен хаос. Айде сега, днеска, да видим всъщност в коя дата се намираме. Днес сме 18 септември – първо гласуване в залата. Така. Закона да го приемем по най-възможната експресната писта – три дни срок за предложения, изтичат на 21 септември, 23 септември – Комисия – второ гласуване, 24 септември – залата, второ гласуване, „Държавен вестник“ – 25 септември. И не само това, но наредбата да се качи на Портала за обществени консултации на 25 септември. И да си кажем, че срокът за консултации принципно е 30 дни. В изключителен случай, така пише в Закона, може срокът за консултации да бъде намален на 14 дни. И айде, пак отваряме календара – 9 октомври изтича срокът за обществените консултации. Министерският съвет на 14 октомври приема наредбата. Припомнете ми само – Гълъб Донев не излезе ли да каже, че на 15 октомври бюджетът ще бъде в Европейската комисия, защото това е крайният срок по процедурата по свръхдефицит. И сега, искам аз да попитам. Вие ще приемете наредбата на 14 октомври и ще напишете цялата макрорамка на бюджета – всички взаимоотношения, за един ден и ще го пратите в Европейската комисия? Това ли искате да ни кажете? Има още един проблем, между другото, защото е изключително ясно, че този механизъм няма как да сработи за 2027 г. и цялото това бързане е абсолютно излишно. Господин Василев го спомена – ал. 2, в чл. 244, т. 1 предвижда, че трябва да се вземе предвид издръжката на живот. Такъв показател нямаме. Някой се опита да каже, че КНСБ всъщност са имали такъв показател, ама ние на данните на КНСБ ли ще разчитаме като официални статистически данни за изчисляване на минималната работна заплата? И ще изчислим по наредба, която няма да бъде в сила, но това е вече съвсем друг въпрос. Някой каза дори, мисля, че същият човек каза, че тя всъщност е била прекалено субективна и в тази наредба ще се каже всъщност какво ще бъде даже числото, как ще се отнася към останалите четири показателя. Но ние даваме девет месеца на Националния статистички институт всъщност да каже аджеба какъв е този показател „издръжка на живот“ и как ще се изчислява той. Така че е абсолютно ясно едно – този механизъм за бюджет 2027 няма как да стане и решението на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за бюджет 2027 г. няма да стъпва на никаква нормативна основа. И сега, какво ще се случи, като нямате нормативна основа за минималната работна заплата за бюджет 2027 и както сочат всички становища в Конституционния съд, той се произнесе с това, че суспендирането на действащия текст е неконституционносъобразно. Това ще означава, че за 2027 г. трябваше да сте изчислили минималната работна заплата по сега действащия механизъм и ще стане изключително интересно точно това, защото Вие ще вземете решение, което няма да се базира на нормативна основа и ще имаме нормативен акт, който ще казва, че Вашето решение дори е в разрез с действащите норми и ще стане изключително интересно за последиците от това. Така че Вие създавате страхотен правен хаос с тези си действия. И има един-единствен начин да го разрешите – преходна норма, с която казвате, че досегашният механизъм се прилага за 2027 г., а този механизъм, който смятате да си приемете, ще се предлага оттук нататък – след 2027. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Ще Ви изненадам като кажа, че всъщност промените трябваше да се случат, защото в лично качество тази рекурентна функция, която се възпроизвежда от ал. 2 на чл. 244 в момента, е едно макроикономическо безсмислие. Друг е въпросът, че намирането на ново решение не е проста работа. И хвалбата, че синдикатите и работодателите са се разбрали по тази тема, е малко пресилена, тъй като и двете страни твърдят, че не са се разбрали. И това, че не са се разбрали, личи ясно от предложените норми. Защото, колеги, това, което сте предложили, не са норми. Доколкото не дават правила на поведение, приличат по-скоро на методологически бележки за водене на преговори между страните в определен период. Но и това не е проблем на законодателството. Както каза госпожа Бодакова, празен чек. Даже не е и празен чек, но е по-добре от действащото в момента. Проблемът действително е дали ще успеете в разумни срокове да възпроизведете този подзаконов нормативен акт, който да даде възможност за едно стабилно определяне на минималната работна заплата или действително има риск да се изпадне в правна несигурност, за която намекна Стоев. Така или иначе, пак казвам и завършвам с това, Законопроектът е внесен преждевременно дотолкова, доколкото се налага да бъде внесен. Но има още много път да се извърви в социалния диалог, така че да се постигне смислено съотношение между интересите на труда и капитала, което да намери място в акта на правителството за определяне на размера на минималното възнаграждение. Струва си да се помисли дали в този законопроект не трябваше да се опитаме да поизчистим онази част от нормативната уредба, която представлява по-скоро бюджетните плащания, които не са свързани с трудова дейност и не следва да бъдат обвързани с минималната работна заплата. Но и това изисква допълнителни усилия и вероятно ще продължите с тази тематика с предложения законопроект за държавния бюджет. Като казвам, че подкрепям премахването на сегашния режим, който действа, отново заявявам, че ние няма да го подкрепим на първо гласуване, не защото сегашният режим е по-добър, а защото предложените норми всъщност не решават нищо.

Благодаря, госпожо Председател. В момента виждаме цирк за пред хората. С това мога да започна моето изказване, защото в Комисията ясно ни се каза, че вече има стойност, вече се работи по бюджета, вече се смятат числа. Просто всичкото това, което се случва сега тук, че ни обясняват, че ще се приеме един закон с ясен механизъм, че после ще се направи наредба по този ясен механизъм и чак тогава ще се определи някаква стойност, не е вярно. Вече има стойност. Вече има стойност и бюджетът се смята, защото иначе няма да се изпълни това, което каза господин Стоев. Няма да могат да излязат със сметнат бюджет пред Европейската комисия. Но не само това е проблемът в този законопроект. Тук чухме няколко пъти, отново искам да се обърна към българските граждани, няколко пъти се каза – заради европейска директива ние ще променим законодателството така, че ще Ви изцакаме всички хора, които работят, всички работници на минимална работна заплата, ще Ви изцакаме с минимум 18 евро на месец от догодина. Ето това се казва в този законопроект – минимум с 18 евро на месец от догодина – всеки на минимална работна заплата. А може и повече. Защото може и да си я нагласят пак, ако не им отърва. Защото също се каза тук в едно от изказванията, че това трябва да се нагласи така – минималната работна заплата, че да им излезе бюджетът. Значи не е важно хората какви доходи ще имат, не е важно дали те ще могат да си купят хляб и кисело мляко в магазина, след като са бачкали осем часа в месеца, всеки ден, а е важно да им излезе бюджетът – на управляващите. И всичко се прави заради това. Значи, първо, да угодим на европейската директива и второ, за да си направят и натъкмят бюджета. Друго нещо, което се каза, и в Комисията се говореше, и то уж от изтъкнати икономисти. Минималната работна заплата едва ли не заради нея, като се увеличи, инфлацията скачала до небесата в България. Но нищо такова няма. Тя може да играе някаква роля в инфлационните процеси, но е много минимална. Основните критерии за увеличаване на инфлацията в една държава са суровините на бизнеса, енергийните източници на каква цена са в съответната държава. И това зависи от работата на правителството. Ако правителството не може да осигури евтини ресурси за бизнеса, евтини енергийни източници, което ние казваме, че няма как да стане, ако спазваме санкциите към Руската федерация, или няма как да стане, ако не си намерим сигурни доставчици на ниски цени на енергийни източници, то тогава няма как да нямаш инфлация в държавата. Естествено, че тя ще тръгне нагоре и ще достигне големи стойности, и оттам покупателната способност на населението ще намалее. То е ясно като бял ден. И сега, другото нещо, което е важно да се каже, в този законопроект, защото много от нещата вече се споменаха. Наредбата. Наредбата, която ще се изготви, тя ще определи цялата формула. Сега тук се слагат някакви критерии с някаква тежест, които ще се опишат в наредбата и там ще се определи как точно ще се изчисляват тези критерии, така да го кажем. Ами, какво казва с този законопроект Министерският съвет? Ами казва следното: отсега нататък няма по ясната формула 50% от средната работна заплата да се взима и да се определя минималната работна заплата. А казва, ние ще си преценим как ще определим минималната работна заплата, защото, както каза и министърът на труда и социалната политика в Комисията, ще видим как ще работи в бъдеще това нещо, приблизително цитирам Вашите думи, госпожо Министър, и с времето наредбата ще си я променяме, за да натъкмим числата. В общи линии това каза госпожа министърката в Комисията. И ако тези стойности не ни харесат, с времето ще променим някои от параметрите. Ето това ще става с наредбата. Защото ще се променят, когато си поискат, както си поискат, без никой да знае. Ама това е старият механизъм. Старият механизъм беше – събират се Тристранката, работодателите искат една цифра, синдикатите искат една цифра, не могат да се разберат, накрая Министерският съвет си казва каквото си реши. Така че няма как да подкрепим такъв законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Моля за 20 минути почивка от името на парламентарна група.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Георгиев, Вие пропуснахте да коментирате един много важен факт. В § 3 от „Заключителните разпоредби“ е записано, че председателят на Националния статистически институт утвърждава ред и начин за определяне на данните за издръжка на живот. При положение че цяла България знае как Националният статистически институт, ръководен от същия този председател, манипулира данните за критериите за влизане на България в еврозоната, Вие считате ли, че тези данни за издръжка ще бъдат коректно представени? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми колеги! Много внимателно слушах изказванията, репликите и дупликите до този момент и искам да се обърна към Вас, господин Георгиев, като реплика. Начинът, по който се определеше минималната работна заплата до този момент, е известен на всички – 50% от средната. Какво направихме ние? Премахваме автоматизмите – нещо, което беше определено вредно до този момент. Нямаме никаква оценка на въздействието нито върху бизнеса, нито върху гражданите. Ние сме член на Европейския съюз и в това си качество трябва да отговорим адекватно на изискванията за хармонизация на европейското законодателство и националното такова, в противен случай ще търпим множество санкции и глоби. Същото бих казал и към колегите, които са от другата страна. Някак си много взеха да защитават и да говорят за политики, свързани с майчинството, свързани с размера на минималната работна заплата – дали се намалява, дали се увеличава. Уважаеми колеги, размерът на минималната работна заплата се увеличава, а не се намалява! И крайно време е да разберем, че трябва да имаме адекватни процедури, адекватни механизми, адекватна методология за начина, по който се определя минималната работна заплата и какво ще бъде въздействието, както върху бизнеса, така и върху гражданите. Не е редно да се превръщаме в държава на минималната работна заплата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, госпожо Председател. Къде отидоха приказките и мантрите за конкурентоспособност, за капацитет, за повишаване на знанията и уменията, за избягване на всякакви порочни практики, свързани с укриване на доходи и сива икономика? Нека там да се функционираме. Това е моят апел! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Първо, господин Стоянов, така е, наистина пропуснах да отбележа, че председателят на Статистическия институт, който угодно на всички кабинети преди това предоставяше такива данни за инфлацията или такива данни за потребителската кошница, каквито бяха угодни за съответните кабинети, за да си направят бюджетите, за да изкарат едни такива под 3% дефицити в бюджета, този същият председател сега ще дава данни и на това правителство – това пише в Законопроекта, наистина, прав сте. И този същият председател, който с фалшиви данни – и ние нееднократно доказахме това нещо, даже като се замисля самото ново правителство на Радев, и то каза нещо такова – че има фалшиви данни и фалшив доклад към Европейската комисия, така че същият този председател, който трябва да отиде на съд за това, че даваше фалшиви данни за инфлацията, сега той ще дава данни и за определянето на минималната работна заплата. Така че български граждани, които работите на минимална работна заплата, започвайте да се притеснявате. Сега е моментът да започнете да се притеснявате, защото със сигурност заплатите Ви ще бъдат по-малки от тези, които досега трябваше да бъдат с настоящия механизъм, който работеше. Сега, били вредни автоматичните механизми. Значи, току-що казахте, господин Ангелов, на всички учители да започнат и те да се притесняват, защото и там има автоматичен механизъм. Това означава, по Вашата логика, че и този механизъм ще го премахнете. Щом премахвате за минималната работна заплата, по Вашата логика трябва да махнете и на учителите автоматичния механизъм, защото и тяхната работна заплата се изчислява спрямо средната, нали знаете? И сега Вие им казвате, че ще премахнете и техния механизъм. Така че учителите да започнат да се притесняват от този момент, защото скоро след минималната работна заплата и премахването на този автоматичен механизъм, който действаше досега, явно следват и учителите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Колеги, милион и половина български граждани взеха решение да напуснат страната, за да търсят справедлив живот. Милион и половина български граждани заради недостойното заплащане на техния труд предпочетоха друга държава, а не родината си. Всичкото това нещо се случи вследствие на дългогодишната политика на стабилната бедност. Стабилна бедност! В 2022 г. сменихме философията на стабилната бедност с философията на изпреварващия ръст на доходите, изпреварваща инфлацията. В 2022 г. започна войната в Украйна. Спомняте си, избухнаха цените на енергоизточниците. Цената на тока стана близо десет пъти по-висока отпреди войната. Цените на горивата нараснаха с 30 – 40%. Цените на природния газ се качиха няколко пъти. Настана инфлация. Това, което направи тогава правителството, е изпреварващи доходи и таргетирани мерки, за да не обеднее българското население, което тогава живееше също така бедно. Това, което се случва днес, е изключително притеснително. Ние имаме аналогична ситуация – война в Иран. Виждаме, че инфлацията за август е рекордна – 5,1%, третата най-висока в Съюза. Виждаме галопиращите цени на стоките в магазините, цените по бензиноколонките – две евро вече е цената на литър дизел. Виждаме цената на ток, вода, парно, природен газ, винетки, толтакси. Всъщност Вие си знаете тези неща, повечето от тях Вие сте си ги гласували да нарастват като цени. В условия на растящи разходи, в условия на обедняване Вие сменяте формулата, с която се определя минималната работна заплата, която е основният инструмент на държавата за вдигане на доходите, и правите драматична промяна в посока още по-бързо обедняване. Според думите на Вашия министър минималната работна заплата за догодина ще бъде между 620 евро и 672 евро. Това е между 21 евро и 73 евро по-малко от този механизъм, който действаше до момента. Прогресивно изоставане на минималната работна заплата, която и към момента е най-ниската в целия Европейски съюз! Няма как да станем по-богати, когато намалявате доходите. Няма как да станем по-богати, когато не увеличавате майчинските, детските, данъчните облекчения за деца, когато спирате инвестициите в детските градини и ясли. Всеки български гражданин – това са около 450 хиляди пряко получаващи минимална работна заплата и може би още толкова, които са обвързани с минималната работна заплата, ще получават между 252 евро и 876 евро по-малко на годишна база благодарение на Вашето гласуване, уважаеми колеги от „Прогресивна България“ и ДПС. Това няма да доведе до подобряване на качеството на живот, а това ще доведе само и единствено до обедняване. Моят апел към Вас, гледайки онова видео на Вашия лидер Румен Радев по време на предизборната кампания, когато влезе в магазин и видя, че хората са бедни: спазете обещанието, което дадохте по време на предизборната кампания. Не намалявайте доходите. Нямате право на такова лицемерие! Нямате право да обещавате едно и да правите друго! Българските граждани са отправили поглед към Народното събрание с надежда. Тази надежда беше за една истинска промяна, когато падна правителството на Борисов и Пеевски. Имаме шанс да направим една съвсем различна България. Но тази България няма как да бъде по-различна от България на стабилната бедност, ако Вие гласувате намаляване на минималната работна заплата спрямо предишния механизъм. Изобщо няма да влизам в самия механизъм – той е празен чек. Той води до по-ниско увеличаване спрямо предишния според Вас, според господин Ангелов, „вреден механизъм“ – цитирам. Инфлацията, колеги, е факт. Абсолютен факт! Всички ние живеем – по-скоро българските граждани живеят, тези от Вас, които с поршета зареждате по бензиностанциите, не го усещате. Другите граждани го усещат. (Шум и реплики.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа, колеги! Два часа и половина – три часа популизъм. Така ще обобщя в моето изказване. Ние продължаваме да правим тюрлюгювеч в момента, тоест Вие – опозицията, в по-голямата си част - за това какво е, за какво служи и как се определя минималната работна заплата и съответно социалните ангажименти на една истинска европейска социална държава и линията на бедност. Ако социалните ангажименти и линията на бедност са насочени и се определят от управляващите във връзка с компенсациите за най-бедната част от обществото, то демократично минималната работна заплата е компонента, функция от няколко неща, които са ясно разписани в европейския регламент. И на практика, в момента за първи път участниците, които защитават конкретните интереси – държава, синдикати и работодатели, ясно казаха: трябва да се направи формула, която включва именно тези компоненти. Няма да ги изброявам. Оттук нататък остава само да се изчистят стойностите и оттук нататък тази минимална работна заплата да бъде адекватна именно на това какво се произвежда и колко струва, именно на това каква е средната брутна работна заплата и така нататък, и така нататък, и така нататък. Така че нека, реално погледнато, да изчистим тази формула и оттук нататък действително, когато говорим за минимална работна заплата, тя да бъде адекватна и съобразена с европейския регламент. Ще завърша с един риторичен въпрос към господин Василев. Господин Василев, 2023 г. Вие бяхте министър на финансите. Тогава предоставихте на българските земеделци 220 млн. евро украинска помощ и не говорихте за майбаси. Интересно защо сега, когато ние предоставяме 180 млн. евро помощ за българските земеделци по иранската помощ, говорите за майбаси. (Реплики от народния представител Асен Василев.) Те работят по един и същи регламент и се раздават по един и същи начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С интерес и внимание изслушах днес дебата в залата и вчера близо тричасовия дебат в Социалната комисия – това, което ми прави основно впечатление, е, че дебатът в голяма степен е чисто и само политически, дори и тук сега. Искам да спомена нещо, което не чух от никого, а то е, че в момента, така или иначе, ние не определяме някакъв размер на социална помощ, а определяме заплата, макар и минимална. Тя трябва да се изработи. Тук чухме обвинения, че едва ли не сме в колаборация със собствениците, с тези, които са в частния сектор. Не бих казал, защото ако е така, това е само от пет месеца, а 37 години самите ние си отгледахме тези работодатели. Искам да напомня, че работодател също така е и държавата, работодател са и общините – те също са засегнати. Така че основният въпрос, около който е дебатът и на който трябва да си отговорим, е: дали има необходимост от корекция на начина, по който се определя минималната работна заплата? Тоест дали трябва да отпадне този автоматизъм, който беше въведен през 2023 г.? И аз ще Ви кажа само няколко мотива, които според мен сочат в посока, че наистина този автоматизъм трябва да отпадне. Първият, разбира се, е синхронизирането с европейското законодателство. Там препоръките са да не е критерият средна работна заплата, говори се за минимална заплата. Но да кажем, това е едната причина. Другата причина е, че средната работна заплата, така както се формира, според мен в някаква степен има сериозно изкривяване. И какво имам предвид? Основното увеличение на средната работна заплата през последните години идваше основно от два сектора. Това са IT секторът и финансовият сектор. Забележете, и от самите автоматизми, които бяха въведени. Тоест автоматизмът раждаше увеличение на средната работна заплата. Така че според мен това вече е един дефектирал механизъм. И ако я изследвате по отрасли, ще разберете, че в голяма степен в някои от отраслите средната работна заплата почти се доближава до минималната заплата, което също не говори добре. Ще Ви дам и една финансово-икономическа причина, като Ви дам няколко данни – минималната работна заплата от 24-та до 26-а година, от момента на въвеждането на автоматизма, е увеличена с 30%, тоест от 477 на 620 евро. В същото време хармонизираният индекс на потребителските цени за този период е увеличен – 14,2%.

Хората са станали по-богати!

Ето това е всъщност различието, което има между нас, че Вие чисто политически – разбира се, добре е да чуят хората, че искате да увеличите техните доходи, но когато си в управление, трябва да търсиш баланс на системите и понякога се налага наистина да предприемаш такива решения, които не са достатъчно добре приемани от обществото. Това е разликата в подхода. Аз смятам, че когато става въпрос за заплати, не бива с автоматизъм, не бива с административни мерки да бъдат определяни, а трябва наистина да бъдат определяни в дебат със социалните партньори. Харесват ли ни, или не, това са работодателите, това са синдикатите и това е правителството. И трябва да Ви кажа, че вчера в Комисията самият господин Димитров – на КНСБ, на базата на всички тези изказвания, които направиха опозиционните колеги, не се стърпя и им обясни, че те са участвали и за първи път, или два-три пъти в техния повече от 30-годишен опит, за първи път успяват да се договорят работодатели и синдикати, като всеки, разбира се, е направил необходимите за това отстъпки. Така че коренната разлика, която аз споделям, е, че заплатите не бива да бъдат по този начин определяни, а трябва да се подпомага бизнесът. Трябва да се подпомага бизнесът. И тук държавата и правителствата, които бяха досега, са длъжници, сме длъжници на бизнеса, защото трябва да му помогнем наистина да стане високотехнологичен, да се увеличи ефективността на труда и точно по този начин, чрез увеличаване на производителността, биха се акумулирали средства, които могат да увеличат не само минималната, но и средната заплата. Така че това е коренната разлика, която има, и аз исках да Ви я кажа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, колеги! Ние от „Прогресивна България“ ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда и ще го направим с ясното съзнание, че с този текст всъщност се внася социална справедливост, която досега липсваше. И въпреки всички становища, които от опозицията бяха коментирани в последните седмици – изключително интензивно вчера на заседание на Комисията и днес в пленарната зала, считаме, че този механизъм, който ще се въведе, ще стъпи здраво на реалните показатели в обществото, защото каквото и да си говорим, един механизъм на автоматично изчисление стои далеч от реалността и създава може би една изкуствена, втора реалност. Всъщност покупателната способност на минималната заплата, общото ниво на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на работните заплати, дългосрочните нива и развитието на производителността на труда са такива, които ние всички усещаме всеки ден, включително и когато получаваме нашите възнаграждения. И затова откъсването на нормативната уредба, откъсването на нормативните правила от обществените реалности прави една изкривена представа за цялото общество и за неговото развитие. Всъщност това, което е важно да направим, е да подпомогнем икономиката, за да може да се превърне България наистина не в държава на минималната заплата, тя да стои само за определяне като фактор в периода на бюджетирането, на бюджетната процедура, а България да се превърне в държава на реалните доходи, които наистина създават един адекватен, нормален и достоен стандарт за всеки един български гражданин. В тази връзка призоваваме всички разумни и разсъждаващи отговорно народни представители да подкрепят този проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, за да върнем социалната справедливост в нашето общество. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

След като взеха по 60 лв. на новите пенсионери, управляващите замразиха детските, замразиха майчинските, замразиха и ученическите. Към днешна дата управляващите на Радев в тази зала, освен цинично да се усмихват и да подмятат, че искат да бързат и да си тръгват, защото е петък, нека да коментират това, че посягат на поне 450 хиляди, по официални данни на НСИ и на Министерството, които са на минимална заплата. Тези 450 хиляди човека ще получават по-малко пари заради днешните управляващи, и то поне с 36 лв. по-малко оттук нататък. И това е в най-добрия случай – ще получават с 36 лв. по-малко. Защо обаче се прави? Не е от това, че са се събрали вътре едни хора, които просто ей така искат да накажат най-бедните българи. Не, напротив. Чисто, обслужвайки тези, които ги вкараха в парламента, а по-точно казано – олигарсите, едрите работодатели, обслужва се точно този сегмент от българския обществен строй. Защото, когато намаляваш минималната работна заплата заради едрия капитал, който става и ляга години наред, че трябва да бъде орязана заплатата, показва, че Радев и компания, тук 131 човека, режат най-бедните хора с 36 лв. на месец. На какво влияе цялото това нещо? И какъв е цинизмът обаче? Беше съвсем логично министърът да представи как ще намалят минималната работна заплата, а тези 131 човека да замълчат от чиста кумова срама, както казва народът. Но не, те трябваше да станат – да цитирам в момента: „Минималната работна заплата към този момент, механизмът, който я определя, е вреден“. Цитирам, „вреден“. „Минималната работна заплата, която е с 36 лв. повече от тази, която те в момента ще приемат, е несправедлива.“ 450 хиляди българи получават несправедлива, според тях ощетяваща фиска минимална работна заплата. Минималната работна заплата управляващите, изказали се през изминалите два часа, обясниха, че е неадекватно висока и формулата, по която се изчислява, не е адекватна и трябва да има справедлива формула, която те да въведат. Това е към днешна дата. Това прави правителството на Радев, това правят 131 депутати, вкарани в тази зала – да орежат и тези пари на най-бедните българи. Между другото, не знам дали Ви дава представа какво са поне 450 хиляди българи на минимална работна заплата! Да Ви кажа, това е малко повече от 20% от работещите българи! Вие директно посягате на тях! Директно посягате на 20% от българите и им вземате 36 лв. на месец! Сметнете ги 12 месеца, колко им посягате на тях?! Посегнахте на тях! Нищо за корпоративните интереси. Нищо за тези, които са в телекомите. Нищо за хазарта. Абсолютно нищо! Естествено, заради най-бедните, и на тях посягате! Нека да се замислят Вашите избиратели, тези, които с чиста съвест отидоха да гласуват. Тези, на които посягате и им бъркате в джоба днес. Днес!

Господин Ганев, не съм съгласен с едно нещо – Вие пропускате страшно много хора! Има и други хора, които зависят от минималната работна заплата – личните асистенти, приемните семейства, професионалните приемни семейства, служителите в социалните услуги, техните заплати се определят от минималната работна заплата, стипендиите на докторантите също. Много други още професии в нашата държава се определят от минималната работна заплата. И те ще пострадат също от по-ниската им стойност!

Точно така. Не само че замразиха детските, а издръжката на детето, която е обвързана с минималната работна заплата, в момента ще бъде ощетена, ще бъде намалена. Издръжката за приемните родители на деца също ще бъде намалена заради намалената минимална работна заплата. Издръжката на тези, които би трябвало да са следващото поколение учени в страната – докторантите, също ще бъде намалена. Защо? За да обслужите едрия капитал! Вие сте хората на едрия капитал. Сто тридесет и един човека хора на едрия капитал, 131 човека и Министерският съвет, който обслужва само и единствено едрия капитал.

131 човека, които обслужвате днес дори с решението за обезщетението за горивата…

…,обслужвате едрия капитал в земеделието.

Нищо повече или повече. Само това единствено нещо правите в момента – намалявате минималната работна заплата! Посягате на повече от 450 хиляди българи, на най-бедните българи посягате! На най-бедните българи им взимате и ризата, която имат. Това правите в момента! Нищо адекватно и нищо повече от това да обслужвате едрия капитал. Нищо повече! Едрият капитал години наред това нещо мечтае да направи.

Минималната… Спрете да ме прекъсвате! Говоря само и единствено за минималната работна заплата! (Шум, реплики и възгласи: „Еее!“ от ПБ.) Нямате право да ме прекъсвате и да говорите върху мене!

Не ми екайте! Не ми екайте! (Шум и реплики.) Така. Това, което правите Вие обаче, е очаквано. Вие сте плод на едрия капитал. Срам и позор за пореден път обаче са синдикатите…

…, които през цялото време обслужват и мълчат за това как взимате от най-бедните българи! Вие взимате от най-бедните българи, а синдикатите, за техен срам, мълчат и Ви прислугват. (Възгласи „Еее!“ от ПБ.) Това сте Вие, хората на едрия капитал – 131 човека минимум сте – хей тук, в тази зала. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Ууу!“ от ПБ.)

Ама обижда ли те?!

Кажи какво говориш за мен, бе?

Стига глупости, бе! (Шум. Реплики между народните представители Слави Василев и Цончо Ганев.)

Процедура!

За прегласуване.

Госпожо Председател, моята процедура е за прегласуване. Имаше колеги, които не можаха да гласуват, а във връзка с това и проверка на кворума.

Процедура.

Различен вот!

Благодаря, госпожо Доцова. Колеги, надявам се между първо и второ четене на този законопроект да размислите, защото той е изключително вреден за българските граждани и за българската икономика. И сега ще Ви кажа защо аз гласувах против него. Първо, България е с най-голямото неравенство в Европейския съюз и единствената страна, в която неравенството се увеличава след влизането в Европейския съюз. Законопроектът, който току-що гласувахте, с критериите, които Вие залагате, означава чисто математически, че неравенството ще се увеличи в страната. Защото, за да стане богата една държава, заплатите трябва да растат по-бързо от цените. Това е естественият ход. Само че Вие какво направихте в минималната работна заплата? Сложихте цените вътре, което автоматично означава, че ръстът на минималната работна заплата ще бъде по-нисък от ръста на средната работна заплата, или ножицата на неравенството ще се увеличи по формулата, която приемате. Втората причина, този законопроект да е изключително вреден, е, че той съдържа неща, като издръжката на живот, които нямат дефиниция, нямат ясно определение и тепърва в следващите девет месеца НСИ нещо ще съчинява. Няма формула в Законопроекта. И не на последно място, когато говорим за производителност на труда, нито е уточнено в какъв диапазон се гледа тази производителност на труда – гледа се ръстът на производителността на труда, но не и каква тя е спрямо другите средноевропейски нива и другите европейски държави. И последното нещо, което не се отчита, е, че производителността на труда зависи основно от работодателя – с какви машини, какъв процес работодателят осигурява, за да може работникът да работи. Всичко това, което Вие приехте, е в полза на малко на брой работодатели, които Вие наричахте олигарси, и във вреда на българските работници.

Благодаря. Госпожо Председател, колеги! Предлагам съкращаване на срока за предложения между първо и второ гласуване на три дни.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, минаха повече от 100 дни, откакто кабинетът и в частност Вие стартирахте своята работа. Мисля, че това време е повече от достатъчно за подготовката на цялостна концепция и управленска програма за развитието и управлението на сектора. В този ред на мисли искам да Ви попитам: имате ли изготвена управленска програма, план и цялостна визия за краткосрочното и дългосрочното развитие на туризма в България? Ако да, кога ще ни бъдат предоставени и какви конкретни приоритети и мерки залагате в нея? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Терзиев, краткият отговор е: да. И не само имаме програма, а вече я изпълняваме. Програмата за управление на Република България е приета и е публична. Туризмът е самостоятелен раздел с цели, мерки, срокове и очаквани резултати. Основната ни цел е ясна – да утвърдим туризма като структуроопределящ сектор на националната икономика. Нашата промяна е в самия модел на управление. Туризмът не трябва повече да се управлява като сбор от кампании и сезонни реакции. Той е обща система – свързаност, реклама, регулация, данни, качество, кадри, инфраструктура. Вие сте завършили туризъм, аз видях... Още в първи курс винаги сме преподавали – понеже и аз съм преподавател на студентите, че свързаността и достъпността са ключови и точно върху това работим. В момента работим върху свързаността за следващия летен сезон, като имаме и конкретни резултати по свързаността. С активна търговска дипломация осигурихме над 150 хиляди самолетни седалки за един от най-важните пазари, който беше в срив, именно германският пазар. Те ще се видят явно следващата година и ще се усетят много силно, тъй като това е туристът, който пристига най-рано и си тръгва най-късно. С международни партньори от авиационния и туристическия сектор работим по нови маршрути и по-голям капацитет на летищата във Варна и Бургас. Знаете, че скоро беше променено и приложението, което отговаря за тарифите на летищата, тоест и тарифите към авиопревозвачите са занижени. България беше избрана за домакин на срещата на висшето ръководство на TUI – най-големият туристически концерн в Европа. Тук ще бъдат над 150 мениджъри – хора, които взимат решения за капацитет, програми, инвестиции, глобален маркетинг. Планираме сключване и на договор, меморандум, тригодишен за глобална реклама на ниво TUI. Проведохме и първият у нас бизнес форум на Полската туристическа камара – буквално вчера приключи форумът, първи по рода си, където имаше много представители и новините за полския пазар за следващата година са, бих казал, повече от добри, като целта ни беше да стимулираме пътуванията и извън активния сезон. Създадохме Съвет за реформи в туризма. Той обедини голяма част от сдруженията, от браншовите организации и вече имаме над сто предложения и фишове, където искат промени и активна работа. Тук благодаря на организациите, бизнеса и гражданите. И една от най-важните реформи, които бих искал да спомена, е регистровата реформа, която е гръбнакът на нашия нов модел. Ще свържем Националния туристически регистър, ЕСТИ, платформите за настаняване и данните от НАП, така ще имаме единна картина на сектора, автоматизирани проверки и рисково-базиран контрол. Тук е и хоризонталната връзка между реформите. По-добрите данни ще водят до по-справедлив контрол и по-голяма събираемост. Ресурсът, който ще се събере като туристически данък, ще бъде разходван по справедливо и рамкиран главно за реклама и за свързаност, и туристопотокът трябва да бъде посрещнат с измеримо качество, подготвени кадри и реална защита на потребителя. На 27 септември ще се основе Асоциация на висшите училища, изучаващи туризъм. Тези мерки не са отделни проекти, говоря за цялостна система от взаимносвързани действия. Програмата е публична, изпълнението е започнало. Мога да Ви я изпратя, ако имате нужда да се запознаете...

Да.

…изцяло съм отворен за диалог. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, аз, на първо място, искам да благодаря за отговора. Абсолютно прав сте за свързаността и достъпността, но лично на мен, като човек, който е учил туризъм, семейството ми се занимава с този бизнес от над 20 години, ми се ще просто да хвърлите или поне да се опитате да фокусирате Вашите действия върху един основен приоритет според мен – недостига на работна ръка в сектора, който е от плачеща необходимост към момента. Надявам се, изгледите в краткосрочното бъдеще да са положителни и тази крива на недостиг да започне да върви нагоре, защото автоматично тя е свързана, както, предполагам, много от нас са съгласни, цялостно с крайния туристически продукт на страната, който същевременно, според мен, е от изключителна важност не само за местния пазар, ами и за европейския и световен такъв. Така че се надявам, освен свързаност и достъпност, да приоритизирате мерките си в тази насока и върху това да увеличим професионалното качество на капацитета на хората, които работят в сектора и ще работят, разбира се, защото за мен то е ключово. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Терзиев, абсолютно подкрепям изложеното от Вас и затова създаваме тази Асоциация на висшите училища, изучаващи туризъм, която ще интегрира и Асоциацията на средните училища, изучаващи туризъм. Нашата цел е България да се превърне в хъб, където ние буквално да създадем и европейска такава асоциация, локирана в България. Това ще бъде място за трансфер на данни, трансфер на знания, трансфер на ноу-хау и на висш състав на мениджъри. Тоест ние ще можем да каним чуждестранни мениджъри, които да правят мастър класове с наши. Ще работим много активно в това направление. Моето лично мнение е, че трябва да се работи и върху ребрандирането и усещането въобще как се възприема секторът, тъй като – мога да Ви дам данни, около 14 – 15 хиляди души изучават туризъм в средните училища и около 1400 във висшите, което спрямо сектор, който е 135 хиляди пряко заети и около 300 хиляди непряко, е според мен недостатъчно и тук е нашата задача и кауза да развием това направление. Добре сте дошли на 27 септември във Варна, ако решите, ще създадем тази асоциация. Общината ни даде една алея на международния туризъм. Ще посадим по едно дръвче – всеки един университет от региона, от който е. Ние много активно работим с посланиците на другите държави догодина да имаме Балканска асоциация, а по-догодина, живот и здраве – Европейска. Тоест целим над 200 университета, като имаме уговорка и със Световната организация по туризъм да ни дадат ноу-хау и да ни подкрепят. Това е една от темите, които те припознаха. Тоест нашият проект е наистина мащабен, с много възможности и не само това, ние ще основем и обсерватория за измерване на качество. Така че следващата година, когато ме попитате как се движи качеството, аз да мога да Ви кажа: добри сме в това, изоставаме в тези направления. Всеки един кмет ще има достъп. Всеки един, който желае, ще получава репорт от тази обсерватория и тя ще бъде свързана и с други международни. В това направление, това е третият стълб реално на нашата управленска програма, именно качеството на туристическите услуги. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, дами и господа! Въпросът ми е свързан с, може би ние в Комисията по туризъм много теми коментираме, но тук е тясно профилиран от областта, в която аз съм избран като народен представител – област Кюстендил, където наистина един от основните приоритети за развитието на област Кюстендил е пълноценното използване, популяризиране на нейния значителен туристически потенциал. Регионът разполага с изключително богати природни дадености, минерални извори с доказани лечебни свойства, ценни културно-исторически обекти, условия за развитие на балнеоложки, спа, еко, селски, поклоннически и културен туризъм. Въпреки тези безспорни предимства област Кюстендил продължава да бъде сред по-слабо представените туристически дестинации както на национално, така и на международно ниво. Това налага по-активна държавна политика за рекламиране на региона и по-тясно партньорство между Министерството на туризма, местната власт и туристическия бранш в региона. През последната година Министерството на туризма заяви намерение Кюстендил да заема по-осезаемо място в националната туристическа реклама и проведе срещи с местната власт и обсъждане на бъдещи съвместни инициативи за развитие на региона, като целогодишна туристическа дестинация. Във връзка с горното имам следния въпрос към Вас: какви конкретни мерки е предприемало Министерството на туризма през последните три години, а може би трябва да бъде наистина през последните четири месеца, откакто Вие сте министър, за популяризиране на туристическите ресурси в област Кюстендил и предвиждате ли съвместни инициативи с местните власти и туристическия бранш за увеличаване на туристическия поток и удължаване на престоя на туристите в региона? Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Златарски, по въпроса Ви ще започна с конкретните действия, какви са предприети от Министерството на туризма през последните три години. От 2023 г. до 2025 г. местни събития от региона са популяризирани чрез дигитален бюлетин „Култура на фокус“. През 2024 г. и 2025 г. Общината е представена на международни туристически изложения, на които Министерството организира участие на България. През 2024 г. градът е включен в опознавателното пътуване за германски журналисти и редица забележителности присъстват в националните рекламни кампании. Дали това е било достатъчно? Аз лично смятам, че не е и точно тук идва новият модел на работа, който ще децентрализира реално рекламата. Каква е идеята? Идеята е изсветляване на приходите и задължаване на общините да разходват 50% от туристическия данък, който при Вас не е малко, в събития, свързани с реклама на региона, тоест местните общности, които са при Вас, туристическите сдружения, те трябва да бъдат активни в предложенията си към Общината, защото тя от следващата година, ако, разбира се, Народното събрание подкрепи така предложените реформи, те ще могат да кандидатстват и да рекламират с до 50% от бюджета, който има съответната община и събран туристически данък. Това много ще помогне и всъщност ще децентрализира нашата реклама и ще направи страната много по пъстра. Аз не мога да дам съвет, но желанието ми е, ако може местните общности да предлагат събития извън активния туристически сезон, за да може да се уплътни самата структура. Допълнително планираме създаване на фонд за свързаност и реклама, като в частта реклама ние ще заложим множество събития, свързани с бизнеса – B2B срещи, кръгли маси, роудшоута, където ще бъдат поканени представители на туристически сдружения от цяла България, разбира се – който има желание, ще участва на основните ни емитивни пазари и съответно там те ще могат да направят по-добри контакти с туроператори, като ще работим активно и с посолството ни. Реално преди всяко едно голямо изложение, ето тук беше и външният министър, ще има събития в посолството, свързано с туроператори, с местни общности и съответно следващото изложение, където ще бъдат представени възможностите за развитие на бизнес в България в направление туризъм. И последно, от вчера, ще работим и активно с Министерството на транспорта и съобщенията във всеки един влак да има каталог, където да има QR кодове – красиви места от България и препратка към платформата, която развиваме в момента VisitBulgaria.bg – com, променихме го, където ще има много детайлно обяснение на всяка една дестинация и ще може дигитално да се правят турове, да се резервират музеи и да популяризираме нашата страна по-активно. Благодаря Ви.

Господин Председател! Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Това ще бъде наистина добра стъпка за развитие на регионалния туризъм, защото точно от това има нужда. В област Кюстендил може би се намират едни от най-големите туристически обекти. Най-посещаваният там е Рилският манастир. Там е и най-големият обект за екотуризъм – Седемте Рилски езера. Там минава и пътят за поклонническия туризъм, така нареченият Път на Свети Йоан Рилски. Там има наистина спа, балнеология. Има изключителни дадености, за да може да се развие регионът, липсва реклама, в което сте абсолютно прав. Ето сега, от утре започва един фестивал „Празник на плодородието в Кюстендил“. Там наистина местните общности ще се представят добре, доста е пъстър, цветен, но трябва да има добра регулация, така че не само местните общности да участват, а да участва наистина и по-широк спектър. Тук наистина трябва да се работи съвместно и с Министерството на туризма, и въобще с държавните органи, които могат да съдействат, така че това, което имаме като даденост, да бъде добре представено. Миналата седмица имаше офроуд – изключително голям, на национално ниво. Никой не знае за него, само местните общности. Така че това, което казахте Вие, наистина ще бъде добра стъпка точно за развитие на този регионален туризъм и да уплътним наистина този, извън пиковия сезон, да може да го уплътним с добри мероприятия, които да привлекат хора, да дадат рекламата на местния фестивален туризъм, който предлага регионът, и същевременно да дадат фокуса, пътя и посоката, за да може потокът на хората не само да бъде от страната, а да излезем извън пределите ѝ. Със сигурност фокусът трябва да бъде наднационален. Хубаво е да има посещения на местните общности, на хората от България, но трябва фокусът да бъде наднационален. Така че мисля, че това заедно с Вас може да даде добър резултат, но разбира се, това е един път, който наистина трябва да се извърви съвместно между местната власт и Вас като представител на Министерството на туризма. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Златарски! Можем да направим няколко неща, едното от които е, че в момента се изработва и изготвя национален календар за фестивалите, който да бъде в дигитален формат, заедно с БНР, БНТ и БТА. Казва се „България празнува“ и всеки един фестивал, събитие, подобно, ще може да бъде, разбира се, след подаване от местната общност, включено в този календар. Допълнително „Евровизия“ предстои догодина и Министерството на туризма планира така наречените опознавателни обиколки на журналистите. Очакваме над хиляда журналисти да бъдат тук, което е огромно количество, и обем позитивни, надявам се, послания, които да циркулират в дигитална среда. Само за справка, градът домакин Виена е бил споменат, аз го казах миналия път, когато говорихме, над 370 хиляди пъти. Нашата амбиция е България да бъде спомената повече. Така или иначе, Рилският манастир е включен като обект на ЮНЕСКО в маршрутите. А пък относно популяризирането, тази децентрализация ще помогне много и активността, която е на местните общности. Просто, като говорите с тях, подтикнете ги да са по-активни и към Министерството. Аз, така или иначе, ще направя посещения в повечето области. Добре сте дошли винаги, ще седнем с местния бизнес, ще поговорим. Това, което можем да сглобим като общ продукт и да влезе в каталога, много ще им помогне. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! На 24 февруари 2022 г. войските на Руската федерация нахлуха в Украйна. Няколко дни по-късно Общото събрание на ООН с резолюция осъди руската агресия срещу Украйна и изиска Русия незабавно да прекрати използването на сила, руските военни сили да бъдат незабавно, пълно и безусловно изтеглени от международно признатата територия на Украйна. България гласува тази резолюция. България подкрепи и следващата резолюция, с която се настоява да бъде създаден международен механизъм за репарация за вредите, загубите или уврежданията, произтичащи от международноправните противоправни действия на Руската федерация във или срещу Украйна. Логиката е ясна – има международно противоправно действие, има вреда, трябва да съществува механизъм за установяване и обезщетяване на вредата. Този механизъм бе създаден в рамките на Съвета на Европа и на 16 декември 2025 г. бе открита за подпис Конвенцията на Съвета на Европа за създаване на Международна комисия за исковете на Украйна. Това е международен орган, който ще разглежда исковете за обезщетение на вреди, загуби или увреждания, причинени от противоправните действия на Русия в Украйна. До този момент Конвенцията е подписана от 40 държави, десет от които са я ратифицирали. Страните по Конвенцията имат важна роля, която не е просто политическа. Те ще създадат правилата, по които ще работи съответната комисия, включително и процедурните. България заедно с Унгария са единствените две държави – членки на Европейския съюз, които не са подписали тази конвенция. Госпожо Министър, моят въпрос е: България кога ще подпише Конвенцията за Международната комисия за исковете за Украйна? И ако отказва, защо? Защо за пореден път България се изключва от важни процеси за бъдещето и продължава политиката на празен стол? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Йорданова, благодаря за Вашия въпрос. Искам първо да адресирам две основни внушения във въпроса, които трябва да бъдат прецизирани. Във Вашия въпрос се съдържа внушението, че има промяна в нашата позиция, но както сама казахте, на 16 декември 2025 г. беше приета тази конвенция. По това време тогавашното правителство не се присъедини, последващото служебно правителство също не се присъедини, така че няма някаква промяна оттогава. По отношение на политиката, така наречената политика на празния стол, е важно да се отбележи, че страната ни всъщност участва в качеството си на наблюдател заедно с още 11 държави наблюдатели в първото заседание на Подготвителния комитет към Комисията, което се проведе на 22 и 23 юни в Хага, Нидерландия, като България участва в Комисията и като държава – член на Европейския съюз. Защо това е важно? Важно е, защото по този начин ние сме част от процес на изграждане на правилата и процедурите за функциониране на този орган. Както сама отбелязвате, той е нов орган и все още има доста елементи от функционирането му, които трябва да бъдат изяснени. Тази комисия ще започне да функционира след влизане в сила на конвенция за създаването ѝ. За да може да влезе в сила тази конвенция за създаването, са необходими две кумулативни условия. Първото необходимо условие е да бъде ратифицирана най-малко от 25 държави. Както сама казахте, на този етап това са само девет, доколкото знам, или десет. Второ, осигуряване чрез годишния членски внос на достатъчно финансови средства за функциониране на Комисията. До момента Комисията е от тези десет държави, за които казахте, и от Европейския съюз. Много съществен практически елемент в случая е преценката, която вземаме предвид, за това да преценим дали страната ни да се присъединява, или не, а именно финансовото измерение на въпроса, който досега не е ясен. С началото на своето функциониране Комисията ще има мандат да определя обезщетенията за жертвите и засегнатите лица, събрани в регистъра на щетите. Въпросът за източниците на финансиране все още не е ясен. Ние, разбира се, в пълна степен подкрепяме нуждата от това да има компенсаторен принцип за достойно обезщетение на пострадалите и на този етап очакваме да разберем повече за финансовите измерения на този механизъм, а също така и за институционалните нужди, които ще произхождат от това, от самите български институции, които ще трябва да са ангажирани с работата по този механизъм. Изключително важно е за нас този механизъм да бъде прозрачен, независим и основан на ясни правила и критерии, които да гарантират равнопоставеност на всички искове, така че следва да има пълна яснота по отношение както на източниците на финансиране, така и на начина, на механизма на работа и възможността на наши институции, които биха били ангажирани в процеса, да изпълняват адекватно тази работа. Така че тогава, когато има яснота по този въпрос, можем да преминем към решение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, не мога да кажа, че съм удовлетворена от Вашия отговор. Вие, на практика, ни казахте, че може би някога България ще се присъедини към тази конвенция, може би не: ще видим, някога по-нататък. Съвсем правилно казахте, че за да влезе в сила Конвенцията, тя трябва да бъде ратифицирана от 25 държави. Да, към момента са само десет. България защо стои настрани от този процес, а не се включи и не го подпомогне. Да, Вие казвате, че финансовите параметри не са изяснени. България наблюдава отстрани да бъдат изяснени. Защото Вие казахте, че България е като наблюдател. Същото е с институционалната ангажираност. Да, казвате, че България чрез Европейския съюз участва като страна в тази конвенция и съответно участва в подготовката на процедурните, институционалните, финансовите правила по въпроса. По какъв начин и чрез какви позиции участва България чрез Европейския съюз в този процес? И ако аз разбирам желанието на това правителство, тоест не го разбирам, но е ясно желанието на това правителство много внимателно да обикаля около проблемите, които създава Русия в Украйна, аз настоявам все пак да прояви голяма грижа към щетите на всички наши сънародници, които например се намират в Измаил и са пострадали жестоко от агресията на Русия в Украйна. Благодаря.

Уважаема госпожо Йорданова, намирам изключително важно за нас при формирането на нашата позиция не само да се присъединяваме към различни институции и механизми, а да отчитаме възможността наистина активно да участваме. Ставахме свидетели много често на фиктивно присъединяване и различни политически декларации по различни теми, но най-важното в случая е до каква степен ние имаме готовност да участваме, какво би означавало за нас и финансово, и институционално. Относно начина, по който ние подпомагаме нашите общности, разбира се, те са изключително важни за нас и правим всичко възможно така, че в рамките на нашите собствени възможности да отдаваме необходимите средства както за понасянето на щетите, които имат те, така и за всякакъв друг тип дейности, което да помогне за техния живот и съществуване там. Така че в случая не мисля, че е удачно да свързваме един въпрос, който няма нищо общо с другия, свързан с нашите общности. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, измина повече от една година, откакто ВЪЗРАЖДАНЕ публично оповести един от най-скандалните корупционни случаи в българската история – „Баба Алино“. Една година, в която се потвърди мащабът на незаконното строителство. Редица институции извършиха проверки, установиха нарушения, бяха издадени административни актове и заповеди, но въпреки всичко това до днес няма нито един осъден и няма нито един човек в затвора за случилото се там. От ВЪЗРАЖДАНЕ от самото начало твърдим, че „Баба Алино“ не може да бъде разглеждан просто като случай на незаконно строителство, извършено от един инвеститор. Мащабът на злоупотребите, липсата на реакции и опитите за прикриване и установяване на фалшификации показват наличие на цяла верига от лица, свързани с този корупционен скандал, в който са замесени общински и държавни служители, длъжностни лица от Службата по кадастър и правоспособни технически лица, адвокати, нотариуси и дори политици, народни представители, чиито действия или бездействия са позволили тази схема да функционира. След показната полицейска акция в края на месец юни и иззетите стотици хиляди страници документи по данни на МВР по Ваши думи в хода на проверката са констатирани множество съществени нарушения при извършването на нотариалните производства – с неспазване на процедури по нотариално изповядани сделки; сделки с обекти, които не могат да бъдат прехвърляни; липса на удостоверения на самоличност на лицата, участващи в производството, както и с удостоверяването на право на собственост върху недвижими имоти, като е установено, че е липсвала мотивирана правна преценка и постановления, въз основа на които се издават актовете. Установени са и други съществени нарушения, свързани с производството, поради което Вие сте поискали наказания до момента за двама нотариуси с район на действие Районен съд – Варна, във връзка с работата им с недвижими имоти в местността Баба Алино. В допълнение, във Ваша позиция уточнявате, че проверките по казуса „Баба Алино“ продължават и по отношение на други нотариуси и ще предложите за наказание още варненски нотариуси заради сделките по скандала „Баба Алино“. В тази връзка моля за отговор на следния въпрос: докъде стигнаха проверките и разследванията на нотариусите с район на действие Районен съд – Варна, замесени в скандала „Баба Алино“, има ли наложени наказания и какви точно са наложените наказания? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, ще Ви представя информацията, с която Министерството на правосъдието разполага и какво е предприело Министерството в рамките на своите законови правомощия. В началото бих искал да разграничим две различни производства. Едното е проверките на дейността на нотариусите и следващата от това дисциплинарна отговорност, от една страна, и разследванията по наказателни производства, които се ръководят от прокуратурата, от друга страна. По отношение на въпроса Ви за предприетите действия от страна на Министерството на правосъдието бих желал да Ви информирам, че още на 2 юни, малко след като поех длъжността на министър на правосъдието, започнахме проверки чрез Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. Беше изискана от Агенцията по вписвания информация за всички нотариуси от Районен съд – Варна, които са изповядвали сделки с имоти в местността Баба Алино. На 4 юни поискахме от Нотариалната камара да определи инспектор-нотариуси за участие в съвместните проверки, а на 5 юни са издадени заповеди за първите девет проверки. Впоследствие са назначени още три проверки, като така общо се проверяват в момента 12 нотариуси, които са извършили нотариални удостоверявания, свързани със сделки върху недвижими имоти в тази местност. Към настоящия момент мога да Ви информирам, че са приключили три от най-обемните от възложените проверки. Всички те предполагат детайлен преглед и съпоставка на значителен обем нотариални дела, справки, декларации и други документи. Като пример само ще дам: по един от проверяваните нотариуси са проверени над 60 нотариални дела и преписки по този случай. По първата приключила проверка Инспекторатът е констатирал множество съществени нарушения. Сред тях са: липса на необходимата мотивирана правна преценка, както и Вие ме цитирахте правилно, на постановления, въз основа на които са издадени съответните актове; удостоверение на издаването на документи за собственост за около 35 сгради, намиращи се върху горска територия, както и за множество самостоятелни обекти. По част от нотариалните дела липсват писмени доказателства за придобивното основание на сградите. Констатирани са липсващи схеми на самостоятелни обекти; данъчни оценки; липса на доказателства за наличие на общ регистър в нотариалната кантора. Въз основа на тези констатации внесох предложения за образуване на дисциплинарно производство и поисках налагане на съответното наказание. По предложението ми вече е образувано дисциплинарно дело пред Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара. Втората приключила проверка установява системни нарушения за друг нотариус, които според Инспектората представляват повтаряща се практика в работата на кантората. Сред тях са: липсващи задължителни справки в информационната система; липсващи проверки относно самоличността, дееспособността и представителната власт на участващите в нотариалното производство лица; липсващи декларации и дори задължителни документи. Установени са случаи на декларации с личен характер, подписани от пълномощници, което е недопустимо, както и нарушения при сделки за паркомясто или дворно място върху поземлени имоти със статут на горска територия. Констатирано е удостоверяване на подписи по договори за учредяване на право на преминаване в случаи, при които едно и също лице е собственик и на двата имота, въпреки че правото на преминаване предполага преминаване през чужд такъв имот. И по отношение на тази проверка съм направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ и има образувано дисциплинарно производство. При третата приключила проверка са констатирани нарушения, свързани със задължението на нотариуса да провери самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата, участващи в нотариалните производства. Там също съм отправил предложение за дисциплинарно производство. Искам да направя едно важно уточнение по въпроса за наложените наказания, тъй като във Вашия въпрос се съдържа такъв елемент. За двама от нотариусите са образувани дисциплинарни дела, а по отношение на трети е внесено предложение за образуване на такова производство. Министърът на правосъдието няма правомощие да налага дисциплинарни наказания на нотариусите. Той може да предложи образуване на дисциплинарно производство и съответното наказание, но финалното решение се постановява от Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара. Такъв е законът. Към днешна дата не разполагаме с информация, по-скоро няма приключило дисциплинарно производство, по което да е налице влязло в сила наказание по тези три случая. Наред с приключилите три проверки в момента се приключват и останалите девет на нотариуси с район на действие Районен съд – Варна, но държа да кажа, че при тях става дума за значително по-малък обем действия – по една или две нотариални сделки, свързани с имоти в местността Баба Алино. Резултатите от тези проверки се обобщават и предстои да ми бъдат представени, като въз основа на резултатите от тях ще взема съответните решения и мога да Ви уверя, че те ще са изцяло в духа на закона, без да правя компромиси. Отделно от това в хода на проверките са установени и данни за нарушения, свързани с действия на съдии по вписвания при Районен съд – Варна. При тези констатации се извършва отделна проверка и в зависимост от резултатите ще бъде преценено дали са налице основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Искам да Ви уверя, че с оглед на констатациите на Инспектората, тъй като тук става въпрос наистина за действително голям брой преглед на документи и производства, и въз основа на резултатите съм упражнил предоставените ми от закона правомощия и съм поискал понасяне на дисциплинарна отговорност там, където има основания за това. Ще продължим по този начин до края на производството. Бих искал да засегна още един въпрос, който се съдържа във Вашето питане – за разследванията. Изискахме актуална информация от прокуратурата и мога да Ви предоставя следната получена от тях справка. Към 17 септември, тоест към вчерашна дата, в Окръжна прокуратура – Варна, се наблюдават шест преписки, свързани с незаконно строителство в Баба Алино, като основното досъдебно производство е образувано въз основа на данни за евентуални длъжностни престъпления. Към него са присъединени материали, свързани с незаконно строителство, има и данни за неправомерно нанасяне на обекти в кадастралните регистри чрез използване на неистински официални документи. Отделно се проверяват и данни, постъпили от ДАНС, свързани с предполагаемо изпиране на пари. В Районна прокуратура – Варна, се водят девет досъдебни производства по различни аспекти на случая – за документни престъпления, неверни декларации, удостоверения за търпимост, незаконна сеч, нарушения, свързани с водовземни съоръжения, предполагаема измама и други деяния. По едно от тези производства разследването вече е приключило и на 20 юли 2026 г. е внесен обвинителен акт срещу едно лице за възпрепятстване на държавни и общински служители да извършат проверка. По друго производство две лица са привлечени като обвиняеми във връзка с издадени удостоверения за търпимост, съдържащи неверни обстоятелства. Останалите разследвания продължават. В заключение, бих искал да кажа, че Министерството на правосъдието е предприело проверки в рамките на своите законови правомощия. Трите най-обемни от тях са приключили и са довели до предложение за ангажиране на дисциплинарна отговорност на нотариусите. Останалите проверки приключват, като паралелно с това прокуратурата провежда редица наказателни разследвания, по-голямата част от които продължават и към настоящия момент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря за изчерпателния отговор, господин Министър. Аз адмирирам Вашата работа по този скандален, изключително скандален случай в нашата история, защото тук в действителност можем категорично да говорим за организирана престъпна група, в която са замесени общински служители, държавни служители, служители на Службата по вписване, на Службата по кадастър, технически правоспособни лица и нотариуси, за съжаление. И тъй като съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност Вие все пак упражнявате контрол върху дейността на всеки един нотариус и възлагате извършването на проверки, ще Ви призова да продължавате да го правите, както сте започнали и сега. Добре е, че сте разширили доста обхвата на проверката и в момента се проверяват 12 нотариуси. Лошото е, че в същия този закон за нотариусите и нотариалната дейност най-тежкото наказание за един нотариус е лишаване от правоспособност от три месеца до пет години. За съжаление, това е най-тежкото наказание – само до пет години. И аз си мисля, че във връзка с изключително скандалния случай „Баба Алино“ трябва да се направи промяна в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и да се увеличи драстично наказанието за лишаване от правоспособност на нотариусите, включително да има и такова до живот. И ако не го предложите Вие, от Министерството на правосъдието, ще го предложим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото наистина тук скандалът е огромен и съм сигурен, че част от нотариусите са включени в тази организирана престъпна група. Най-скандалните случаи, за които и Вие вероятно споменахте, но не конкретно, са това, че пред нотариусите са се подписвали лица, които са декларирали данни, по време, когато те са били на 16-годишна възраст, а едно от задълженията на нотариусите е да проверяват дали сделката е законосъобразна, и също така да удостоверяват самоличността и пълнолетието на хората, които декларират съответните данни. А още по-скандалното е в изповядването на една от сделките – как се заличава тежест, която е върху имота, и тя отсъства от нотариалния акт, а се появява къща в горска територия на имот, който е придобит чрез замянка от държавата, като това е категорично забранено съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите. Така че наистина Ви призовавам да продължавате да следите този случай. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ също ще продължаваме да следим това и се надявам и нотариуси, както и всички други замесени длъжностни лица също да бъдат вкарани в затвора по този казус. Благодаря.

Аз само бих искал да добавя нещо. Нищо в моето изказване, надявам се, да не се е счело като нарушаване на презумпцията за невиновност. Имайте предвид, че чух призива Ви. Ще продължа да настоявам за стриктни проверки. Разбира се, Вие може да предложите като народен представител изменения в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, но едно деяние не се изчерпва само с дисциплинарна отговорност и искам да Ви уверя, че ако имам такива данни за по-тежка отговорност, тя ще бъде потърсена от съответните органи. Но нека да не прехвърляме цялата вина на нотариусите, а да видим по-дълбоко какво стои зад този казус, тъй като мисля, че ролята на нотариусите, без да подценявам, разбира се, ако има някакви нарушения, е по-скоро вторична спрямо всичко това, което се е случвало. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! На 10 септември 2026 г. в централната част на град Пловдив, в непосредствена близост до голям търговски център група от над десет младежи напада свой връстник, като момчето е подложено на побой и освен това е било горено със запалки. Инцидентът е поредният случай на публична групова агресия сред малолетни и непълнолетни в страната и поставя тревожни въпроси относно ефективността на съществуващите механизми за превенция на младежкото насилие. Във връзка с това отправям към Вас следния въпрос: разполагат ли органите за закрила на детето с информация дали някой от участниците в нападението в Пловдив е бил известен на Социалните служби, имал ли е предишни противообществени прояви, извършена ли е оценка на риска за всяко от засегнатите деца – както за участниците в нападението, така и за пострадалото дете, и какви конкретни мерки ще бъдат приложени? Благодаря Ви много.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бодакова, действително насилието над и между деца е изключително сериозен проблем. Независимо от неговата форма, той има тежки последици върху детското развитие. Интегрираният подход, координацията и взаимодействието между специалистите от различните системи са от ключово значение, за да се отговори на комплексните потребности, както на децата, пострадали от насилие, така и на децата, извършители на насилие. Зачестиха напоследък случаите на насилие с участието на непълнолетни и действително това изисква допълнителни мерки и усилия за превенция, усъвършенстване на системите и подобряване на подкрепата за децата, включително за преодоляване на последиците от преживяното. Конкретно по поставения от Вас въпрос относно органите и работата на органите по закрила на детето по случая на груповото насилие между младежи в Пловдив. В резултат на публично изнесените на 10 септември данни за сбиване между две групи деца на възраст между 12 и 15 години в град Пловдив служителите на отдел „ Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, са се самосезирали и са регистрирали сигнал за деца, към онзи момент с неустановена самоличност На следващия ден, на 11 септември, е проведена първа среща на Координационния механизъм при насилие, в която участие са взели представители на всички отговорни институции, а именно отделите за закрила на детето към Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, инспектор към „Детска педагогическа стая“ към Второ районно управление в Пловдив, Районна прокуратура – Пловдив, и Община Пловдив. От представителя на Министерство на вътрешните работи са представени за първи път данни за участниците в инцидента, които са шест момчета и едно момиче на възраст между 12 и 14 години. В хода на работата по случая е установено, че едно от децата има регистрация в полицията, като адресът му е на територията на община Родопи. За друго дете е установено, че е имало разгледано през месец февруари 2025 г. възпитателно дело в Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Община Пловдив. По информация от териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане останалите деца нямат регистрация нито в полицията, нито в нашите системи на социално подпомагане и за тях няма конкретни сигнали в отдел „Закрила на детето“. Пет от участвалите в инцидента от общо седем деца са с адрес в град Пловдив, а две от децата с адрес на територията на Дирекция „Социално подпомагане“ – Родопи. Между двете дирекции е осъществена координация и обмен на информация относно децата. Отделът „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, е започнал веднага работа по сигналите за петте деца, които са с регистрация в град Пловдив. Изискана е информация от различни източници – от личните лекари, от училищата на децата, проведени са поредица от срещи, разговори, консултации. Конкретно едно от децата и неговите родители са консултирани за правата и задълженията им. Родителите са подали заявление за детето да ползва социална услуга за работа с психолог, като е издадено направление за ползване на подходяща, според техния избор, социална услуга. Договорени са и предстои да бъдат проведени и допълнителни срещи, консултации и разговори с другите деца, които са установени като участници в инцидента, както и с техните родители. Те също ще бъдат консултирани за техните права и задължения и ще бъдат насочени за ползване на подходящи социални услуги за подкрепа в семейна среда. При необходимост ще бъдат предприети и допълнителни мерки по Закона за закрила на детето. По отношение на инцидента в отдела „Закрила на детето“ в град Родопи са регистрирани сигнали по отношение на двете деца, които живеят на територията на община Родопи. Установено е, че едно от децата е с предприета мярка за закрила към онзи момент – настаняване в семейство на роднини или близки, като са проведени конкретни разговори с роднините, при които е настанено детето. За второто дете до момента не са постъпвали сигнали. Проведени са консултации с неговите роднини и е предприета мярка за закрила, както и с родителите на другото дете. На 14 септември в Дирекция „Социално подпомагане“ – Родопи, е проведена среща по Координационния механизъм за насилие, на която са обсъдени и взети решения за конкретни мерки по отношение на двете деца от град Родопи. Работата в двете дирекции – Пловдив и Родопи, и на останалите ангажирани институции по случаите продължава. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви много за изчерпателния отговор. Имам един доуточняващ въпрос, който е обвързан с това, след като две от децата-извършители са били известни вече на социалните служби и на полицията, установени ли са някакви пропуски в работата с тях? Защото имам чувството, че всеки петък почти си говорим за насилие и за жалост, всяка седмица има нови тежки случаи. По време на заседание на Комисията по труда и социалната политика казахте, че се работи по промени на Закона за противообществените прояви на малолетни и наистина се надявам да ги видим скоро. Много благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожа Бодакова, към момента не са установени пропуски в работата на отдел „Закрила на детето“, но факт е, че се наблюдава засилен, макар и непотвърден от официалната статистика, брой на деца, които стават жертви на насилие или деца осъществяват насилие. Във връзка с това аз вече Ви казах, че ние сме предприели поредица от мерки. Една от тях е законодателна, тя не е инициатива на Министерството на труда и социалната политика, но Министерството участва в работна група по изменение на Закона за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни лица. Паралелно с това започна работата по създаването на новата национална програма за борба срещу насилието на деца. Там сме дали конкретни заявки на участниците в работната група, където има представители и на неправителствения сектор, и на държавните институции, отговорни за закрилата на децата, да разработят конкретни допълнителни мерки, свързани с превенцията на насилието и между деца и насилие, осъществявано от деца. Разчитам, че от началото на следващата година ще имаме нови допълнителни механизми. В допълнение, Държавната агенция за закрила на детето разработва информационна система, която има за цел да установява при сигнали, без значение кой орган по закрила е сигнализиран, без значение дали сигналът след това е оттеглен, да получава концентрирано информация, която може да ни помогне в бъдеще да реагираме много по-бързо, когато се засекат ситуации, които са повтарящи се, места, в които се получават сигнали, дори включително конкретни адреси. Вярвам, че когато тази система бъде изградена – изгражда се по проект, свързан с финансиране от Програмата „Развитие на човешките ресурси“ и има за цел да завиши начина, по който прилагаме Европейската детска гаранция в България, ще имаме по-добра координация и между органите за закрила на детето. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! В Отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на здравеопазването към 30 юни 2026 г., внесен в Народното събрание с входящ № 52-603-03-9 от 31 август 2026 г., по Бюджетна програма 1600.01.02 „Промоция и превенция на незаразните болести“ е отчетено следното изпълнение на показателя „Провеждане на скринингови изследвания на онкологични заболявания“: общо – нула броя при целева стойност за 2026 г. 1000 броя; за злокачествени новообразувания на млечната жлеза – нула броя при целева стойност 500 броя; за злокачествени новообразувания на шийката на матката – нула броя при целева стойност 300 броя; за злокачествени новообразувания на ректосигмоидалната област – нула броя при целева стойност 200 броя. Нулево изпълнение е отчетено и по показателя „Прегледи и назначаване на изследвания за социално значими заболявания с мобилни кабинети“ в рамките на приоритет „Здравеопазване“ – нула броя при целева стойност 3000 броя, като от 21 мобилни медицински кабинета през отчетния период са извършени ремонтни и сервизни дейности само на един. Същевременно в същия отчет, в раздела за политиката в областта на диагностиката и лечението, е отчетена смъртност от злокачествени новообразувания в размер на 265,3 на 100 000 души от населението при целева стойност 243 на 100 000, и в самия отчет като една от основните причини за по-високата от средната за Европейския съюз смъртност изрично е посочено късното диагностициране на заболяването. Във връзка с изложението, моля да отговорите на следните взаимосвързани въпроси: каква е причината за отчетеното нулево изпълнение към 30 юни 2026 г. на дейностите по скрининг на онкологични заболявания и на профилактичните прегледи с мобилни медицински кабинети и предвижда ли Министерството на здравеопазването за тези дейности да бъдат стартирани до края на 2026 г.? Какви конкретни мерки предприема Министерството на здравеопазването за преодоляване на късното диагностициране на онкологичните заболявания, предвид отчетеното повишаване на целевата стойност на показателя за смъртност от злокачествени заболявания?

Уважаеми, господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Симидчиев! Отчетеното нулево изпълнение към 30 юни 2026 г. по показател „Провеждане на скринингови изследвания на онкологични заболявания“ е междинен резултат. То не означава, че дейностите са прекратени. Скрининговите изследвания ще бъдат проведени, като Министерството на здравеопазването вече организира необходимата логистика за тяхното изпълнение. Основната причина за отчетения резултат към 30 юни е годишната организация на дейностите. Например за периода 2024 – 2026 г. по показателя е отчетено нулево изпълнение през първото полугодие, а през 2024 г. и 2025 г. предварително заложените показатели са достигнати през втората половина на годината. Следователно, отчетът представя междинен етап от годишното изпълнение. Показателят е част от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести. Проектът на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести за периода 2026 – 2030 г. е приет от Министерския съвет на 17 септември 2026 г. Министерството на здравеопазването координира и дейността на 21 мобилни медицински кабинета, предназначени за профилактични прегледи и изследвания на хора със затруднен достъп до медицинска помощ. Дейностите се осъществяват по приоритет „Здравеопазване“ на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите за период 2021 – 2030 г., приета с решение № 278/5 май 2022 г. Мобилните кабинети включват четири гинекологични кабинета, четири педиатрични кабинета, четири кабинета за обща медицинска практика, три кабинета за ехографски прегледи, три кабинета за клинични лабораторни изследвания, един мобилен мамограф, два флуорографски кабинета. Тези кабинети са произведени основно в периода 2006 – 2009 г. и изискват регулярна техническа поддръжка, ремонт и привеждане в готовност преди използване. При финансов ресурс от 109 300 евро за 2026 г. значителна част от средствата се насочва към тази подготовка. Поради това един мобилен кабинет извършва медицинска дейност на терен около две-три седмици годишно, а възможният брой прегледи и изследвания е ограничен. Разпределението на мобилните медицински кабинети за 2026 г. е изготвено. Съгласно утвърдените разчети са планирани 97 прегледа с гинекологични кабинети, 139 прегледа с педиатрични кабинети, 80 прегледа с ехографски кабинети, 63 прегледа с кабинети за клинични лабораторни изследвания, 130 прегледа с флуорографски кабинети. Регионалните здравни инспекции извършват административните и организационни действия за избор на лечебно заведение и изпълнител на профилактичните прегледи и изследвания. Финансовият ресурс следва конкретния мобилен кабинет, а съответната регионална здравна инспекция организира взаимодействието с лечебното заведение. Кабинетите са насочени към областите, в които е заявена необходимост от съответния вид профилактична дейност. Да напомня и друг момент. В края на 2025 г. е проведена обществена поръчка, по която в началото на 2026 г. са доставени 22 068 комплекта медицински изделия за инвитро диагностика за рак на маточната шийка, 51 020 комплекта медицински изделия за инвитро диагностика за рак на дебелото черво. Поръчката е сключена преди настоящето ръководството на Министерството на здравеопазването и всички си спомнят, че беше предмет на проверки заради сериозни съмнения относно нейната икономическа целесъобразност и ценовите параметри. Наред с това, не е била осигурена необходимата първоначална логистична организация и лабораторен алгоритъм, а закупените тестове се обработват със специализирана апаратура, с каквато не разполага всяка лаборатория. Тези обстоятелства създадоха реална трудност пред навременното започване на скрининга. Те обаче не могат да бъдат основание вече закупените тестове да останат неизползвани. Министерството извърши необходимия преглед на лабораторните възможности в страната, установи къде е налична нужната апаратура и организира логистика за двата вида скринингови изследвания. Работещият вариант е намерен и скринингът ще се проведе. Предстои да бъде обявена информация за местата, от които гражданите ще могат да получат тестове, както и за лабораториите, в които ще се обработват пробите. По-голямата част от тестовете са със срок на годност до 2029 г. Част от срока на годност на реактивите е до април 2027 г., но със сигурност не беше вярна първоначално представената информация, че срокът на годност на реактивите изтича през месец август тази година, затова обръщам внимание на този акцент. И съответно, наличието на тези тестове позволява програмите да бъдат изпълнени организирано и с необходимия обхват. Казано с други думи, когато държавата е заварила труден и финансово неблагоприятен казус, отговорът не е отказ от скрининга, а намиране на решения в интерес на хората. Вложеният публичен ресурс трябва да доведе до реални изследвания. Ранната диагностика е по-добра профилактика на онкологичните заболявания. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния и съвсем пунктуален отговор. Хубаво е, че обръщате внимание и за срока на годност, макар че същественото не е толкова срокът на годност, колкото самата логистична организация, тъй като голяма част от тези тестове ще се предоставят на общопрактикуващи лекари, които да ги разпространяват към населението. Апаратите, които са свързани с тези тестове, са 13, което значи, че много се стеснява обхватът на тези тестове, които и без това не са много, те са 230 хиляди общо, доколкото помня. Поради това факт е, че те се концентрират във втората половина на 2026 г., защото това чух от Вас, че ще започнат и до края на тази година ще се навакса може би закъснението. Да, добре, окей. Но така или иначе, за този тип медицинска дейност времето е от изключително значение, защото закъснението има реална цена и тя не се измерва в евро. Така че от тази гледна точка истински се надявам да може да работим активно заедно. Между другото, по темата със закупуването на тези тестове, в архива на Народното събрание има шест мои въпроса именно по тази тема към предишния министър, който тогава ги закупуваше, точно защото профилактично първоначално го алармирах, че купува на много висока стойност, а след това го питах защо купува на толкова висока стойност. Така че от тази гледна точка, искам да знаете, че имам дългосрочен интерес към тази тема и ще я наблюдавам внимателно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Един въпрос за разходването и отчитането на средства в системата на Министерството. Центровете за спешна медицинска помощ в страната са самостоятелни юридически лица, които са второстепенни разпоредители с бюджетни средства в системата на Министерството на здравеопазването. В публичното пространство беше разпространена информация относно възлагането от Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана през 2025 г. на обществена поръчка с предмет – доставка на горива за транспорт за автомобилите на Центъра за срок от 24 месеца, която е регистрирана в ЦАИС ЕОП под съответния номер, който съм посочил и аз. Според публикуваните данни прогнозната стойност на поръчката тогава е била 290 000 лв. без ДДС, а впоследствие е сключен борсов договор на стойност 174 400 лв. без ДДС. Възлагането е извършено посредством стокова борса чрез процедура на договаряне без предварително обявление. Този ред е нормативно допустим при наличието на предпоставките по чл. 79, ал. 1, т. 7 от Закона за обществените поръчки. За разлика от откритата процедура обаче той не предполага предварително публично състезание между неограничен кръг икономически оператори. Поради това от особено значение са вътрешните механизми, чрез които възложителят обосновава избора на този способ, определя прогнозната стойност, извършва пазарното проучване, избира борсов посредник и контролира цената, комисионните и изпълнението на договора. В публикацията се твърди, че при извършена финансова инспекция впоследствие е установено, че системата за финансово управление и контрол и правилата за управление на цикъла на обществените поръчки в Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, са утвърдени със заповед от декември 2014 г. Ако тези правила не са били съдържателно актуализирани, това означава, че те предхождат действащия Закон за обществените поръчки от 2016 г., Правилника за неговото прилагане, задължителното използване на ЦАИС ЕОП и съществените промени в изискванията за електронно възлагане, проследимост и публичност. Самото формално наличие на вътрешни правила не гарантира, че те отразяват действащата и актуална нормативна уредба и осигуряват ефективно, икономично и прозрачно разходване на бюджетни средства и тяхното законосъобразно отчитане по време на самото изпълнение па сключени договори. Във връзка с това Ви отправям следния въпрос: като първостепенен разпоредител с бюджет, извършвало ли е Министерството на здравеопазването проверка за актуалността и съответствието с действащото законодателство на вътрешните правила за финансово управление и контрол и за управление на цикъла на обществените поръчки в Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, утвърдени през 2014 г. по данни на извършената финансова инспекция от АДФИ, и какви действия ще предприемете за тяхното актуализиране и за въвеждането на ефективни механизми за обосноваване, контрол и публичност при доставките, възлагани чрез стокова борса? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Петров, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с ясния извод: при проверената обществена поръчка за доставка на горива не са установени нарушения на Закона за обществените поръчки и Правилника за прилагането му. Отделно от това, вътрешните правила на Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, се нуждаят от актуализация поради настъпили промени в нормативната уредба. Двете обстоятелства следва да бъдат разглеждани ясно и поотделно. Министерството на здравеопазването прегледа документите и информациите, изискани от Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция и заключението към него, както и документите за публикуваната обществена поръчка с предмет „Доставка на горива за транспорт за автомобилите на Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, за срок от 24 месеца“. Вътрешните правила за реда и начина за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност са утвърдени със заповед на директора на Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана. Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки са утвърдени по-късно с друга заповед. Те са публикувани на интернет страницата на Центъра и в съдържанието им е видно, че са изготвени с оглед сега действащия Закон за обществените поръчки. Проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция е била с конкретен предмет – законосъобразността на сключени през 2025 г. договори за обществени поръчки след процедури на договаряне по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, наличието на условия за тяхното прилагане, условията при подписване на договорите и оповестяването на информация за сключването им. Анализът на вътрешните правила на Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, не е бил предмет на тази проверка и най-вероятно това е причината в доклада да няма констатации за тяхното съдържание или актуалност. Финансовата инспекция е установила, че процедурата – договаряна без предварително обявление, е избрана законосъобразно и съответства на предмета на поръчката. Става въпрос за доставка на стока, търгувана на стокова борса, и включена в списък, одобрен с акт на Министерския съвет, каквато стока са горивата. В доклада е отбелязано, че поръчката е планирана за изпълнение от Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана. Прогнозната стойност от 290 000 лева, или 148 274 евро без ДДС, е формирана на базата на действителната обща стойност на доставките, в същия вид по действащ до началото на 2025 г. двугодишен договор. Стойността по този договор е общо 182 409 лв. без ДДС и е коригирана с промените в цените на доставените стоки съобразно инфлационните процеси. При тази прогнозна стойност доставките биха могли да бъдат възложени и чрез открита процедура, която предполага най-голяма конкуренция между потенциалните участници. Изборът на подход обаче е в оперативната самостоятелност на възложителя, а именно Центърът за спешна медицинска помощ – Монтана, в този случай. Центърът за спешна медицинска помощ – Монтана, е самостоятелен възложител по смисъла на чл. 5 от Закона за обществените поръчки. Поради това Министерството на здравеопазването, независимо че е първостепенен разпоредител с бюджет спрямо Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, не може да определя вида на конкретната процедура и не упражнява правомощията на възложител по нея. Вътрешните правила на Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, показват необходимост от актуализация с оглед промените в нормативната уредба. Предприемането на необходимите действия е отговорност на Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана, при отчитане на контролните функции на Министерството на здравеопазването при провеждането на държавната политика и административния контрол върху второстепенните разпоредители с бюджет към министъра. Необходимостта от актуализация не променя извода за конкретната поръчка. Вътрешните правила уреждат процесите в организацията и разпределят задължението, отговорностите и координацията между участващите лица. Тяхното наличие или актуалност не отменя задължението за спазването на закона. Благодаря.

Благодаря за отговора, госпожо Министър. Аз се радвам, че говорим на един език, а именно, че вътрешните правила имат нужда от актуализация заради променената законодателна уредба в насока, която да обезпечи нормалното разходване и отчитане на публични средства, особено тогава, когато оперативната самостоятелност на подобни юридически лица им позволява да не провеждат публичен търг на обществена поръчка, а да извършат директно договаряне посредством стоковата борса чрез процедура на договаряне без предварително обявление, така, както е сторено в този случай. Тъй като въпросът не беше дали конкретната процедура е била законосъобразна, а по-скоро дали вътрешните права биха могли така да бъдат осъвременени, че да осигуряват, на първо място, една по-голяма прозрачност, и на следващо място, да защитават интересите на държавата, която разходва публични средства конкретно в една част от тези процедури по Закона за обществените поръчки, а именно чрез използване на стокова борса с директни договаряния, а не чрез откритите процедури, които са с търгове, с конкурентен принцип и така нататък. Хубаво е, че има нужда от актуализиране на вътрешните правила. Какъв е механизмът сега, ако може да обясните в дупликата, да бъдат актуализирани, за да можем ние да настояваме това да се случи и по този начин да бъдем сигурни, че интересите на държавата, респективно и на Министерството като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, ще бъдат защитени в по-голяма степен при бъдещи подобни процедури, когато е избрана определената посока на договаряне през стоковата борса заради оперативната самостоятелност на директорите на тези юридически лица с нестопанска цел? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Петров, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко само ще обърна внимание на това, че аз като първостепенен разпоредител ще изискам обяснение от директора на ЦСМП – Монтана, относно това дали вече е стартирано актуализирането на вътрешните правила, като впоследствие мога да Ви уведомя. Но със сигурност е в рамките на възложителя да инициира актуализация на вътрешните правила. В случая възложителят е ЦСМП – Монтана. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Този въпрос вече циркулира над 10 дена в общественото пространство, а иначе от много, много години е огромен проблем за държавата ни – недостигът на медицински сестри. Само че тук ще говорим за недостига на медицински сестри в яслите. Трябва да вземем предвид задълбочаващата се кадрова криза и критичния недостиг на медицински специалисти в яслените групи в детските градини на територията на Столичната община. За съществуващите 206 яслени групи са необходими 520 медицински сестри – по две медицински сестри в група. Реално в момента в яслените групи в детските градини в столицата работят 364 медицински сестри. Нека само да допълним, че от тези 364 – 175 са над 70-годишна възраст. Това е също много важно да се подчертае. Липсата на достатъчно медицински сестри поставя 78 яслени групи в риск от затваряне, защото започват да не отговарят на нормативните изисквания. Това са 1716 деца до тригодишна възраст, които ще останат без грижа, а родителите им без възможност за професионална реализация. Също така детските градини, които разполагат с по-малко от две медицински сестри в кабинет, са близо 25%. Това означава, че в една от двете смени същите не разполагат с медицинска сестра на кабинет, която да реагира при инцидент с дете. Възрастовата структура показва, че под 5% от медицинските сестри в детски градини са до 35-годишна възраст, 14% са между 35 и 50-годишна възраст, а 52% от медицинските сестри са над 62 години. Българският лекарски съюз, Столичната лекарска колегия към Българския лекарски съюз и Българската педиатрична асоциация изказват своята подкрепа за модернизацията на модела и въвеждането на сериозна реформа в сектора. Госпожо Министър, в момента в сферата на здравеопазването – и тук дори не говоря за яслените грижи, за да достигнем минимума медицински сестри, трябват 29 000 медицински сестри. В момента държавната поръчка от 1000 места е запълнена само с 600 желаещи да учат тази специалност. Тоест ние не виждаме как без сериозни промени ще продължат изобщо яслите да съществуват, не дори да се разширяват, защото искам да подчертая, че яслите и ясленият обхват в България е най-ниският в Европейския съюз – близо 16% от децата са обхванати в ясли. Какви реформи ще предложите, за да може не просто да закрепим сегашното положение, което е катастрофално, а да разширим ясленото дело, което ние сме длъжни да направим? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Белобрадова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Недостигът на медицински сестри в яслените групи в Столичната община е част от доста по-широк кадрови дефицит, който и Вие много коректно откроихте. Този дефицит обхваща медицинския и немедицинския персонал в детските ясли в страната. Ниското възнаграждение и ограничените възможности за кариерно развитие водят до все по-слаб интерес на младите специалисти към професиите, свързани с грижата и образованието в ранна детска възраст. Наредба № 26 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях предвижда грижата за здравето, възпитанието и обучението на децата да се осъществява от мултидисциплинарен екип, който включва: медицински специалист, педагог и детегледачка. Устойчивото решение изисква едновременно да гарантираме грижата за децата сега, да задържим подготвените специалисти и да възстановим интереса към тези професии. Предприетите и предвидените мерки следват именно тази логика. Още през 2022 г. в Наредба № 26 са направени две промени, които разширяват възможностите за кадрово обезпечаване на детските ясли и яслените групи: На първо място, освен медицински сестри и акушерки, могат да бъдат назначавани и лекарски асистенти, и фелдшери. На второ място, при трайна невъзможност за назначаване на медицински специалист обслужването на децата в яслените групи може да се осигурява от педагози, преминали допълнително обучение, включително по ранно детско развитие, комплексна промоция на здравето и първа помощ. В този случай през времето на престой на децата е достатъчно да има един медицински специалист, тоест медицинска сестра, акушерка, фелдшер или лекарски асистент за всички яслени групи в детската градина, без да се компрометира здравната грижа на децата. Тоест в една ясла един медицински специалист за няколко яслени групи, а в яслените групи има възможност да работят и педагози, които са преминали през съответната преквалификация. Тези промени дават по-широка възможност за назначаване на квалифицирани специалисти и създават ред за обезпечаване на грижата при траен недостиг на медицински кадри. Подобряването на условията на труд и възнагражденията за медицинския, педагогическия и непедагогическия персонал изисква действия, както на национално, така и на общинско ниво. В Програмата за управление на Република България за периода 2026 – 2030 г. като приоритет са предвидени привличането и задържането на кадри и въвеждането на справедлив механизъм за адекватно заплащане на медицинските специалисти. Предвидени са и социално-икономически стимули за задържане на младите медицински специалисти: предоставяне на общински жилища, осигуряване на работа, училище и детска градина за членовете на техните семейства. По този начин се създават условия за укрепване на мрежата за здравни кадри, стъпаловидно кариерно развитие и заплащане. Министерството на здравеопазването предвижда кампании за популяризиране на професиите, свързани с грижата и образованието в ранна детска възраст. Това е част от едно по-дългосрочно усилие за възстановяване на интереса към тези професии. Кадровият дефицит не може да бъде преодолян с една мярка. Нужни са свързани действия за по-добро заплащане, реално кариерно развитие, подкрепа за младите специалисти, гъвкава организация на грижата при недостиг на персонал. Това изиска системен подход и сътрудничество между здравната, образователната и социалната система на национално и общинско ниво. Водещият критерий остава здравето на децата и качеството на грижата за децата от нула до тригодишна възраст. Когато съчетаем регулаторните възможности с условия за задържане и развитие на специалистите, можем не само да обезпечаваме яслени групи, но и да изграждаме устойчив кадрови потенциал за ранно детско развитие. Но отново бих искала да обърна внимание на възможността, създадена с изключението в Наредба № 26, което описах малко по-рано, а именно, че и сега ръководителите на детските ясли имат възможност при липса на достатъчен медицински персонал за яслата да назначат само едно медицинско лице, което да отговаря за няколко яслени групи, а в самите яслени групи да бъдат назначени педагози. Мисля, че беше чл. 14 от Наредбата, но трябва да го проверя, за да мога да Ви кажа по-детайлно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да направя няколко бързи бележки. Лекарските асистенти почти не съществуват като заемана длъжност, пък камо ли да работят в ясли! Може, ако искате, да цитирате какъв процент въобще от лекарските асистенти работят в ясли. Предполагам, почти никакъв. По отношение на Вашето предложение. Искам само да го уточним. Наредба № 26 никъде, никъде не посочва, че в една ясла може да има една медицинска сестра на няколко групи. Никъде! Дава се възможност там, където има недостиг, да се назначават педагогически специалисти, като и досега тълкуването на Наредба № 26 е непрестанно противоречиво и съответно различните общини го тълкуват по различен начин. Следователно моят въпрос към Вас – ако може, сега във втория отговор да ми отговорите: ако Вие заставате зад тази промяна една медицинска сестра да бъде единствено необходима на няколко групи едновременно, то ще направите ли необходимите промени абсолютно недвусмислени в Наредба № 26, така че, първо, да не подлежи на разнообразно тълкуване и второ, да стане ясно за всички, защото това е истинска промяна в сектора. И накрая, педагозите е едно, но от години Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието в рамките на рамката за ранно детско развитие разработват специалност „Специалист по ранно детско развитие“, което всъщност трябва да бъде гръбнакът оттук насетне в следващите години, който със специалното си образование, което може да е една година, може да е бакалавър, всъщност да може да работи точно това, а именно специалист по ранно детско развитие. И смята ли Министерството на здравеопазването да продължи да работи в тази посока с Министерството на образованието и науката? Така че, моля, само да ми отговорите за Наредба № 26 и на този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Белобрадова, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на Наредба № 26, чл. 14, ал. 5 е всъщност изключението, за което преди малко споменах. То е доста ясно: „По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група за времето на престой на децата в детската ясла, обслужването им в една яслена група може да се осъществява най-малко от един педагог, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1“. Това е изключението, което визирах малко по-рано. След като има такива противоречиви тълкувания, естествено, че съвместно с колегите от Министерството на образованието и науката може да стартираме такава промяна, която да въведе норма, която да не подлежи на тълкуване, след като има такива разминавания в прилагането на това изключение. Но като цяло то е доста ясно разписано. Естествено, с колегите от Министерството на образованието и науката ще предприемем действия в най-скоро време, за да може да въведем норма, която да не предизвиква необходимост от тълкуване. По отношение на раното детско развитие. Права сте, от много години се работи в тази посока съвместно и с УНИЦЕФ и също така и с колегите от Министерството на труда и социалната политика. Ще продължим работата в тази посока, като впоследствие може, естествено, да проведем и допълнителни срещи по тази тема, за да информираме за напредъка. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, колеги! Всъщност този въпрос е по-общата картина върху конкретиката, свързана с детските ясли. Данните за осигуреността на здравната система с медицински сестри очертават най-тежкия кадрови – проблем съм писал първоначално, то си е криза в българското здравеопазване. По данни на Националната статистика към края на 25-а година на основен трудов договор практикуват 28 357 медицински сестри при 30 409 лекари. Тоест съотношението сестри към лекари е едва 0,93 към 1, при възприето оптимално и минимално съотношение две към едно, а препоръките на Световната здравна организация са три към едно. За 35 години броят на медицинските сестри е намалял почти двойно от 53 800 през 90-а година и продължава да намалява десета поредна година, докато при останалите специалисти по здравни грижи такъв спад не се наблюдава. Според здравния профил на България – на Европейската комисия, осигуреността отнася от 4,4 медицински сестри на 1000 души население, при средно 8,5 за Европейския съюз. Според Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи недостигът само в болничната помощ надхвърля 20 000 специалисти, а Българският лекарски съюз оценява нуждата на около 29 000. Възрастовата структура е още по-тревожна. Близо 80% от работещите са над 45 години, около една пета са в пенсионна възраст, а под 35 години са малко над 2000 човека. Според анализа на Института за пазарна икономика, по данни за 25-а година, в общините Опан, Трекляно, Копривщица, Дългопол и Ковачевци няма нито един специалист по здравни грижи, а в още над 100 общини те са между един и десет. На този фон публичната реакция на ръководството на Министерството остава преди всичко декларативна, като на 12 май 2026 г. по повод Международния ден на сестринството заявихте, че медицинските сестри заслужават нашата пълна подкрепа и инициирахте серия от срещи със съсловието с цел да бъдат набелязани конкретни стъпки за подобряване на условията на труд. На Националната конференция по здравни грижи на 15 май 2026 г. посочихте, че разчитате на конструктивен диалог и съвместни предложения за дългосрочна стабилност в сектора. Асоциацията на професионалистите по здравни грижи обяви 100-дневен толеранс към правителството за реално изпълнение на обещаното – срок, който вече е към своя край, като 92% от професионалистите по здравни грижи декларират готовност за протест. В официалната позиция на Министерството на здравеопазването от август 2026 г. по повод анализа на Института за пазарна икономика се посочва, че недостигът е натрупан с годините и не може да бъде решен с една мярка; че местата за обучение по специалност „Медицинска сестра“ са увеличени с над 30% за три години, 1310 места за учебната 2026 – 2027; че специалността е защитена от 2025 г. – законодателство, което приехме заедно тук в предходен парламент, но реалният ефект ще се усети след четири-пет години; както и че създадената нормативна възможност не изисква квалификацията на медицинска сестра да се поема от болногледачи и здравни асистенти. Изброените мерки са насочени почти изцяло към дългосрочния приток на нови кадри, докато острата фаза на кризата е в момента. При средна възраст на медицинските сестри, която по данни на съсловието наближава 58 години, в следващите четири-пет години системата ще загуби много повече сестри, отколкото ще влязат в нея. Тъй като имате въпроса докрая разписан, за да се вместя във времето, ще задам самия въпрос: считате ли, че предприетите до момента мерки съответстват на тежестта и динамиката на недостига и какви конкретни мерки със срокове и финансово осигуряване предвиждате за задържане на работещите в момента медицински сестри и за осигуряване на здравни грижи в общините без нито един специалист? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми доктор Симидчиев, уважаеми дами и господа народни представители! Данните наистина показват ясно мащаба на проблема. За последните 35 години броят на медицинските сестри е намалял почти два пъти. От 53 810 през 1990 г. всъщност е намалял до 28 357 през 2025 г. Тоест в последните 35 години очевидно като цяло управлението на здравната система е довело до този ефект. По данни на Националния статистически институт през 2025 г. над 76% от медицинските сестри са на възраст над 45 години, както и Вие откроихте. Това е трайна негативна тенденция, която изисква последователна политика с различен времеви хоризонт. Причините са натрупвани дълго – ниско заплащане, свръхнатоварване, включително в нискоквалифицирани дейности, недооценяване от други медицински специалисти, медиите и обществото, както и наименованието на квалификацията в женски род и свързаното с него феминизиране на професията. Тези фактори продължават да ограничават интереса на младите хора към професията. Подходът на Министерството на здравеопазването е насочен към основните причини на недостиг – повече хора да влизат в професията, обучението да бъде по-достъпно, медицинските сестри да бъдат освободени от дейности, които не изискват тяхната квалификация, а подкрепата да достига до специалностите и областите с най-голям недостиг. Министерството на здравеопазването ежегодно предлага на Министерството на образованието и науката максимално увеличаване на броя на местата за студенти по специалност „Медицинска сестра“. През последните три години броят им е съществено увеличен, а за учебната 2026 – 2027 г. за първи път са предвидени 1310 места. Резултатът от тази мярка ще стане видим най-рано след четири-пет години, както и Вие откроихте. През 2025 г. специалността „Медицинска сестра“ е определена за защитена. Студентите по държавна поръчка са освободени от такси. Актуализирани са и единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността във връзка с научните и техническите постижения, регламентирани в делегирана Директива 2024/782. За учебната 2026 – 2027 г. са утвърдени и 771 места държавна поръчка за студенти по специалност „Медицинска сестра“ по реда, при който държавата заплаща обучението на студенти, сключили договор с работодател. След завършване те имат задължение да работят поне пет години при същия работодател. Мярката създава условия за по-балансирано териториално разпределение и осигуреност с медицински сестри. Създадената нормативна уредба позволява общите грижи за болните, които не изискват квалификация на медицинска сестра, да се извършват от болногледачи и здравни асистенти. Това дава възможност медицинските сестри да насочат повече време към дейностите, за които е необходима тяхната професионална квалификация. Министерството приоритетно утвърждава финансирани от държавата места за специализанти медицински сестри по специалности и в области, в които осигуреността е по-ниска от средната за страната, както и по специалности с недостиг на национално ниво. Да дам пример. По проект „Насърчаване на специализацията по специалности в области с недостиг на специалисти“ се подпомага осигуряването на здравната система с медицински специалисти по специалности за преодоляване на териториалните диспропорции. Към момента общо специализантите по Проекта са 353, от които 67 медицински сестри и акушерки. През 2025 г. Министерството на здравеопазването за първи път издаде Медицински стандарт за здравни грижи, чиято цел е да гарантира качествено обслужване на пациентите. Този стандарт предвижда лечебните заведения за болнична помощ да осигурят необходимия им брой медицински сестри в десетгодишен срок. В този срок лечебните заведения следва да предприемат действия за привличане и задържане на медицински сестри. Тежестта на проблема изисква мерките да действат едновременно и да бъдат оценявани според реалния им времеви хоризонт. Увеличеният прием разширява бъдещия кадрови потенциал, но ефектът му ще се появи след години. Затова паралелно се прилагат мерки за достъпно обучение, по-добро разпределение, специализация, освобождаване от нискоквалифицирани дейности и отговорност на лечебните заведения за привличане и задържане на кадри. Естествено, ние сме готови на продължаващ диалог, за да можем да постигнем много по-бързи резултати, въпреки че и Вие знаете, че тук е необходимо – наистина в средносрочен и дългосрочен план ще се видят ефектите от мерките, които се предприемат сега. Благодаря.

Господин Председател, благодаря. Госпожо Министър, не сме имали възможността да си поговорим малко по-детайлно по тези въпроси, но аз съм привърженик освен на Еvidence-Based Medicine, и на Evidence-Based Policy, тоест политика, базирана на данни. И си направих труда да видя кое работи по света и кое не. Международните данни са доста еднозначни, нито една мярка не работи самостоятелно. Най-ефективни са пакетите от мерки, които едновременно задържат работещите, връщат напусналите и осигуряват новопостъпващи, и то точно в тази последователност. Световната здравна организация препоръчва държавите да развиват основани на доказателствата политики за привличане и задържане, които се обвързват в пакет, съобразен с местния контекст и насочени към корените на неравенствата. За България това означава, че приоритетът трябва да се обърне. Министерството на здравеопазването днес залага почти изцяло на притока, а при 80% сестри над 45-годишна възраст реалният най-голям лост е задържането. Задържането бие ограничението и за емиграцията. Например в Румъния е показателно, че между 2011 и 2016 г. над 8000 румънски сестри заминават за чужбина, но след 2017 г. изтичането почти спира, като това съвпада с новата политика за заплащане в публичните болници. Парите реално да стигат до сестрите е съществен проблем, защото Законът вече гарантира 125% от средната работна заплата или 1550 евро, но както Институтът за пазарна икономика отбелязва, изключително важно е да има отделен фонд или бюджетна програма за заплатите на сестрите, тъй като досегашният опит сочи, че увеличението на средствата на Здравната каса изобщо не достига до тях. Практическата стъпка контрол през НЗОК, спазване на минимума като условие по договора и публичен регистър на лечебните заведения, които не го прилагат, би било изключително полезно. Хубаво е да се обвърже и болничната мрежа с кадровата реалност. България е първа в Европейския съюз по легла. Структура без сестрински персонал не бива да получава договор с НЗОК. Консолидацията подобрява съотношението сестри-легла, без нито една нова сестра. Има така наречения спешен пакет за медицинските пустини – това, за което говорихме, където няма нито една медицинска сестра в съответната област. Там трябва сестринските практики и патронажните практики да може да се финансират от НЗОК, така, както се случва това за аптеките. Бонус за задържане на сестрите и около пенсионна възраст също предлага един така наречен стабилизационен модел, който е приобщен от Белгия. Еднократна сума, финансирана от Министерството, срещу задължение за три години работа при същия работодател. Няма да изчитам всичко докрай, но се надявам, че тези неща, които съм извадил, като конкретни краткосрочни кризисни и антикризисни мерки, да бъдат съобразени в Министерството, защото наистина преживяваме криза – абсолютно тежка, дестабилизираща и разрушаваща системата криза с медицинските сестри, която ще има огромни последици, ако не вземем мерки буквално днес. Оставям Ви това.

Господин Председател, госпожо Министър! Жителка на село Бяга, община Брацигово, подава сигнал на 2 септември 2026 г. до РЗИ – Пазарджик, за съмнение за негодна питейна вода, след като цялото ѝ семейство е проявило симптоми като неразположение, висока температура и отпадналост. Вместо да извърши незабавен контрол и да вземе проби за анализ, РЗИ препраща сигнала „по компетентност“, към частното ВиК дружество, което стопанисва водопреносната мрежа в района. Това действие представлява пряк конфликт на интереси, тъй като контролираната фирма бива натоварена със задача да проверява сама себе си. Малко след като РЗИ – Пазарджик, препраща сигнала, препредавайки и личните данни на сигналоподателя, се стига до следния инцидент – управителят на ВиК дружеството отива на адреса на гражданката и се държи агресивно и заплашително към цялото ѝ семейство. Вместо на място да бъдат взети извънредни проби, дружеството представя стар лабораторен протокол от 6 август 2026 г., според който водата била годна към онзи минал период. Случаят поставя под сериозен въпрос ефективността на здравния контрол и сигурността на гражданите, които се опитват да защитят правата си. Във връзка с гореизложеното, моля за официален отговор на следните въпроси: защо РЗИ – Пазарджик, препраща сигнали за негодна питейна вода към ВиК оператор, който е пряко отговорен за качеството ѝ, вместо да извършва независим държавен контрол; смята ли РЗИ – Пазарджик, че предоставянето на лични данни на сигналоподателя на засегнатото дружество не представлява пряк риск за неговата сигурност и нарушаване на правилата за защита на личните данни; какви действия и санкции ще бъдат предприети спрямо служителите, допуснали тези непрофесионални действия, поставили граждани в заплашителна ситуация; и какви мерки ще бъдат въведени занапред, за да се гарантира, че бъдещи сигнали за замърсена питейна вода ще се разглеждат своевременно от независим контролен орган, а не от субекти на конфликт на интереси? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми госпожи и господа народни представители! „Инфрастрой“ ЕООД, град Брацигово, е общинска компания. РЗИ – Пазарджик, е информирала дружеството в деня на получаване на сигнала, защото проверката за авария и нейното отстраняване са от компетентността на ВиК оператора. След това са последвали проверки, лабораторни анализи. От тях не са установени отклонения в качеството на питейната вода. Съгласно Закона за водите и Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, ВиК операторите носят отговорност за качеството и безопасността на подаваната вода. Те извършват постоянен и периодичен мониторинг чрез пробонабиране и изследване на вода от пунктове в населените места, включително от крана при потребителя. Независимо от това органите на държавния здравен контрол трябва да провеждат контролен мониторинг по ежегоден план. Така се проверяват както качеството на водата, така и изпълнението на задълженията на ВиК операторите. По данни на РЗИ – Пазарджик, водоснабдителната зона включва град Брацигово, ниска зона, село Бяга, село Исперихово и село Козарско. Населените места се водоснабдяват от четири каптажа и три тръбни кладенеца. Водата постъпва в помпената станция „Света Троица“ в близост до град Брацигово, където се обеззаразява в черпателен резервоар с обем 25 кубични метра. Предвидено е и допълнително обеззаразяване в разпределителната шахта над село Бяга, след което водата се подава към село Бяга, село Исперихово и село Козарско. Извършеният до момента мониторинг от РЗИ – Пазарджик, не е установил трайни отклонения в качеството на подаваната питейна вода. Резултатите от мониторинга на „Инфрастрой“ ЕОД също са стандартни. Преди три месеца е завършен основен ремонт на довеждащия водопровод и са подменени най-амортизираните участъци от водоснабдителната мрежа на село Бяга. След ремонта ВиК дружеството не е регистрирало нито една авария. Сигналът е подаден с входящ № 960047 на 3 септември тази година. В същия ден РЗИ – Пазарджик, е уведомила „Инфрастрой“ с изходящо писмо със същия номер от същата дата, за да бъде извършена проверка на място за евентуална авария и при необходимост тя да бъде отстранена. При проверката служителите на дружеството не са установили авария, питейната вода е била видимо прозрачна и чиста, без мирис и вкус, с остатъчен хлор в рамките на допустимите норми. В РЗИ – Пазарджик, не са постъпвали други сигнали от жители на село Бяга за качеството на питейната вода. На 8 септември служители на РЗИ – Пазарджик, са взели проби от водоснабдителната зона на град Брацигово, ниска зона, село Бяга, село Исперихово и село Козарско. Резултатите от физико-химичните показатели са стандартни, не са установени отклонения и по микробиологичните показатели. Протоколите от лабораторните анализи са предоставени на Министерството на здравеопазването и при необходимост мога да ги споделя с Вас. Конкретните резултати обаче не отменят по-широкия проблем, а именно – има остра необходимост сегашният здравен контрол да бъде еднакво ефективен, навременен и проследим. Регионалните здравни инспекции твърде често действат реактивно след подаден сигнал. Всички знаем, че защитата на общественото здраве следва да има постоянен и превантивен контрол чрез прилагане на единни стандарти за работа и по добра координация и проследимост на контрола в цялата страна. А дори не искам и да коментирам това, което откроихте и Вие, трябва да има все пак и етика в отношенията между всички нас, като граждани на тази държава. Специално за държавните служители действа и Етичен кодекс, който също трябва да се спазва. При необходимост ще направя и допълнителни проверки. Благодаря.

Госпожо Министър, много точно и ясно усетихте нюанса на моя въпрос, а именно етичната част от него, в която служителите веднага, в същия ден, са представили информация на фирмата, обслужваща съответните водоизточници и водопроводи, а не да предприемат действия, първо, да установят дали има проблем, дали този сигнал е адекватен, дали има някаква зараза на водата, и след това, ако се налага, да подават такава информация. Това е първият тънък момент. И вторият тънък момент е, че не е необходимо Вашите служители да подават личните данни на сигналоподателя на съответната фирма, която обслужва водопроводите, водоизточниците, защото по този начин кой човек ще подаде сигнал, ако знае, че ще бъде компрометиран и ще отиде веднага, съответната фирма ще започне, както се е случило в тази ситуация, управителят да търси едва ли не сметка на сигналоподателя защо е подал сигнал. Така че, за да се избегнат в бъдеще подобни ситуации, е хубаво да инструктирате Вашите служители по места. Да не говорим, че съответният директор на тази РЗИ, специално в Пазарджик, не един път или два пъти е действал неправомерно, пък да не говорим, че и на последното събрание на болницата в Пазарджик, на МБАЛ – Пазарджик, мисля, че точно този директор е участвал като Ваш упълномощен представител, и не е взел отношение по въпроси, които ние тук – отново аз съм повдигал от тази трибуна към Вас, така че е хубаво да видите наистина какво точно работи този човек там. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители! Със сигурност ще направя последващи проверки, включително и за другия аспект от Вашия въпрос, като впоследствие имам готовност отново да представя информация на всички Вас. Благодаря.