КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ (ПБ)2291 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам днес думата, за да изразя принципна подкрепа за Законопроекта, който Министерството на икономиката е внесло, но категорично бързам да заявя, че във варианта, в който ни е представен, Законът е добра отправна точка, но се нуждае от сериозни допълнения и доработка, за да заработи реално в защита на хората. Ние сме длъжни и ще го направим – да надградим тази рамка, която той е задал.
Сега, отчитам по принцип усилията на Министерството, те са в правилната посока и разбирам и защо се е наложило да оставят на нас да го доработваме. Факт е, че заради забавянето с години от предходни правителства, сме в нарушение на това, че не сме транспонирали необходимата евродиректива, и сме притиснати от времето, но това, че изпускаме срокове, не е основание и за неадекватни разпоредби, защото, както казах, ние целим, от една страна, да защитим максимално потребителите, отчитайки спецификите на този пазар, и да го изсветлим максимално.
Затова, както казах, подготвили сме редица доста сериозни предложения, които са насочени към два императива, най-общо казано, максимална защита на хората и изваждането на мутрите от сектора, които напоследък са се развили доста.
Сега, първо, искам да дам малко предистория защо въобще се налага да се приема нов законопроект. Стана вече ясно, че той произтича от една нова европейска директива, която заменя старата такава от средата на 2000-та година. И това е, на практика, официално признание от страна на Брюксел, че сегашният модел за регулиране на този тип кредити не работи. Той до голяма степен разчиташе преди всичко на една формула, така нареченият годишен процент на разходите и таван върху нея. За съжаление, както у нас, така и на други места, той страда от редица дефекти, за които ще стане дума малко по-нататък, и на практика, води до това, че се създава един голям сив сектор от де факто легални лихвари, които оперират на ръба на закона и често тласкат хората в спиралата на дълговото робство.
Проблемът, че не е от днес – е ясно, но аз ще Ви цитирам само две-три неща тук, заглавия от нашата действителност. Още 2020 г. тогавашният омбудсман Диана Ковачева изпраща информация до председателя на парламента и до председателя на Правната комисия заради многобройните жалби към нея от тормоза, който оказват фирмите за събиране на вземания, колекторските фирмите за бързите кредити, и основното оплакване, разбира се, там е, че задълженията на гражданите нарастват вследствие на непосилни лихви и такси, както и че се използват неправомерни методи за събиране на вземанията.
Отчетът на омбудсмана за 2024 г. също обръща сериозно внимание на този въпрос. Там се говори за над 350 жалби конкретно свързани с фирмите за бързи кредити, свързани най-вече с високи такси за обслужване, прекомерни лихви и неравноправни клаузи. И сега, чета дословно от репортажа на БНТ какво се казва: „Между два и три пъти нараства размера на взетата сума на дълга, докато се подпише договор от потребителя. Изследване на проблема от експертите на институцията, тоест на омбудсмана, сочи, че неравноправните клаузи в договорите, които стигат до съда, се обявяват за нищожни и се отменят, но не всеки договор обаче стига до съда.“
Още 2023 г. тогавашният председател на КЗП – господин Стоил Алипиев, изнася данни, че са проверили около 30% от търговците в сектора и в над 90% от случаите са констатирани нарушения, нелоялни търговски практики и нерегламентирани такси. Какво означава всичко това? Това означава, че сега действащият закон не предоставя адекватна защита на тези, които търсят кредит, или по-скоро им предоставя такава само на хартия, което всъщност е още по-лошо, защото създава една илюзия за сигурност, а на практика ги пуска по пързалката на дълговото робство. До голяма степен тези дефекти обясняват както огромния ръст на жалбите, така и огромния ръст на фирмите за бързи кредити, които в последните две-три години много очеизвадно никнат като гъби след дъжд. И ако се съди по младежите в добра спортна форма, които стоят пред тях, очевидно оперират и на ръба на закона и с едни методи, които препращат към едни времена отпреди тридесетина години.
И сега се връщам към новия подход и това, което Евродирективата препоръчва да се въведе. Тя сменя парадигмата от отговорност на потребителя да чете дребния шрифт, тоест да се разчита на неговата информираност, че той ще се информира, като му се предостави достатъчно информация и ще вземе рационално решение. Този акцент се отмества и става отговорност на държавата да замени хищническите продукти, най-общо казано.
В преамбюла си Директивата изрично констатира, че при краткосрочните договори и при микрокредитите ГПР – годишният процент на разходите, губи своята защитна функция и те предлагат налагането на абсолютен лимит, така наречения хардкап върху разходите, като по-адекватен механизъм за предотвратяване на дълговите спирали. И Директивата приканва държавите не просто да дадат право на съда да отменя неравноправни клаузи, а да въведат предварителни ценови ограничения, които да действат автоматично на пазара. И тук ще Ви зачета чл. 31, § 1 от Директивата, който казва: „Държавите членки въвеждат мерки за ефективно предотвратяване на злоупотреби, за да се гарантира, че на потребителите не могат да бъдат начислявани прекомерно високи лихвени проценти по кредита, годишни проценти на разходите или общи разходи по кредита за потребители, като например тавани.“
Това, което се вижда тук, е, че този текст концептуално разделя тези две понятия ГПР – годишен процент на разходите, и общите разходи по кредита. Едното е процентен измерител, другото е абсолютна стойност и те включват различни неща. Това е много ключово да се отбележи.
И тук сега стигаме до може би най-дискусионния въпрос в новия законопроект, който въвежда различен режим за така наречените малки кредити, като той дефинира като малки кредити тези до три минимални работни заплати.
Ще се спрем и на това след малко.
Но защо въобще е необходим различен режим за тези малки кредити вместо ГПР-то, плюс таван, който да е равен на пет пъти законната лихва за забава, което горе-долу отива малко над 50%?
Отговорът има два основни елемента.
Първо е математическата логика. Ако вземете заем от 100 евро за 15 дни, стандартната математика на ГПР-то просто не излиза, защото допустимата цена на такъв кредит би била само около 1,6 евро. Очевидно никой кредитор няма да отпусне такъв заем, защото не покрива дори фиксираните му разходи, които са свързани с разглеждането на иска за кредит и така нататък. Да не говорим за по-високия риск.
От друга страна, при заем от 100 евро пак, ако върнеш 120, тоест 20 евро отгоре след две седмици, по сегашната ГПР формула, ако съм я сметнал правилно, при сложно натрупване това са над 11 000% оскъпяване при максимално допустимо малко над 50.
И това, което се случва на практика, е, че фирмите за такива по-дребни суми не могат да спазват тавана на ГПР-то и това им дава два възможни изхода. Или те спират да отпускат такива кредити и тласкат тези, които ги търсят, защото нуждата от този тип кредити не изчезва с това, че фирмата за бързи кредити е отказала да го даде – те ги тласкат в ръцете на лихвари, които въобще не се притесняват от това, че не спазват закона.
Другият вариант е да почнат креативно да заобикалят тавана на ГПР-то, като начисляват допълнителни такси: такса за експресно разглеждане, такса за поръчителство. Даже тук един от моите колеги идентифицира един особено креативен начин, който разни фирми из Южна България прилагат. Той е да карат теглещия бърз кредит да си купи и парфюм от свързана с тях фирма. И се оказа, че има фирма за парфюми на съседния ъгъл от фирмата за бързи кредити с оборот за милиони.
Така че това е реалната ситуация при сегашното положение.
Вторият въпрос защо не работят ГПР-то и таванът при малките кредити е, че тук става дума за достъпа до правосъдие. Защото логичният въпрос е: да де, ама всичките тези такси са незаконни, няма ли хората да си потърсят правата в съда?
Факт е, че ако една банка например Ви начисли 10 хил. евро допълнително по ипотеката, Вие най-вероятно ще наемете адвокат и ще водите дело, обаче, ако фирма за бързи кредити Ви натовари с 1000 евро примерно допълнителна такса, повечето хора не отиват да си търсят правата в съда. При малките кредити това е особено видимо по две основни причини. Или хората не знаят, или не им се занимава, или всъщност разходите, които трябва да платят за съдебни разноски, надвишават сумата, която те биха получили обратно, ако осъдят кредитора. И всъщност това, което се получава, е, че фирмите за бързи кредити калкулират това, че от десет души само един ще си потърси правата в съда – на него ще трябва да му възстановят. Те го калкулират това като оперативен разход и с това нещата приключват.
И сега, как Министерството на икономиката е предложило да се реши този проблем?
Те са предложили за кредити, които попадат в дефиницията малки, те са дефинирали като малък кредит такъв до три минимални работни заплати, те са предложили алтернативен подход за него, при който за първия месец има таван от 20%, за кредити между един и три месеца е 30%, за по-дълги кредити е 100%. Но тук говорим не за таван върху ГПР-то, а върху общия разход по кредита, който включва абсолютно всички допълнителни разходи, за които сега казахме, че фирмите креативно използват, за да заобикалят.
Защо са взели те три минимални работни заплати?
В хода на обсъждането стана ясно, че Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, това са легалните фирми в сектора, са настоявали за седем минимални работни заплати. Потребителските организации са предложили две. Министерството е приело три като нещо по-близко до това, което потребителските организации са защитавали.
Моето лично мнение е, че таван от три е висок и би трябвало да се намали допълнително, защото колкото по-голям е кредитът, толкова по-лесно е да се покрият фиксираните разходи, свързани с него, и да няма нужда от извънреден режим.
Тук само за сведение ще кажа, че подобен режим има в различни държави: и в Румъния, и във Великобритания, и в Прибалтийските републики. Румъния например прагът, който дефинира малък кредит, е 5 хил. евро. Давам го просто като за референтна точка, но според мен тук може да се прецизира и да се мисли за по-малка сума.
Но по-големият проблем е, че стъпаловидната скала, която са предложили от Министерството, води до това, че например един кредит, който е със срок от един месец, ще е с таван 20%, а такъв с един месец и един ден – таванът отива на 30%, тоест имате много голям скок. Това е нещо, което ние ще изгладим в предложения между първо и второ четене. Британският модел ни дава добра отправна точка за това. Румънският, между другото, също, където вместо да се правят такива дискретни скокове от един на три месеца и по-нататък, се добавя на ежедневна база малък процент към общия таван.
Така че това е едно от нещата, които наистина трябва да се прецизират, иначе ще създаде проблеми, и ще го оправим.
Другите два проблема, които потенциално ще възникнат с тези формулировки, ако не ги коригираме, са, първо, че този таван може хората да се опитат да го заобикалят, като вместо един по-дълъг кредит фирмите за бързи кредити настояват кредитополучателят да сключва няколко краткосрочни кредита един след друг, за да попадне в хипотезата на по-високия таван. Това е така нареченият ролоувър.
Имаме предложение за това между първо и второ четене, за да го затворим.
Третият механизъм, който потенциално биха могли кредиторите да използват, за да заобикалят тези разпоредби, е като вземат един по-голям кредит и накарат този, който търси кредита, да го разбие на няколко по-малки, за да влязат в хипотезата на тавана.
Това също ще бъде решено с предложение между първо и второ четене. Тоест ще блокираме изкуственото раздробяване на кредити.
Това е по този може би най-дискусионен въпрос.
Наред с това аз ще се спра само на още едно нещо, един доста сериозен пропуск според нас, който е допуснало Министерството. Отпаднала е една критично важна разпоредба. Това е изричният текст, който казва, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва при просрочие.
Обяснението на експерта в Министерството беше, че изричният запис е отпаднал, понеже и да няма изричен запис, то разпоредба в договора, която предвижда по-висока лихва от тази от законната за забава, би била нищожна и ще падне в съда. Но отново тогава влизаме в хипотеза, че трябва да ходиш да си търсиш правата в съда. Очевидно не всички го правят.
Така че за нас тази защита трябва да бъде възстановена. Ние ще предложим експлицитно това да се запише обратно в Закона, като при забава ще се дължи единствено и само законната лихва при забава. Всякакви други договорни неустойки, измислени административни такси и така нататък ще се обявяват за нищожни и ако фирмата вече ги е взела, ще се прихващат автоматично от главницата ѝ.
С това ще приключа. Ще спомена само, че моите колеги, които също работиха по Законопроекта, в изказване ще вземат отношение и ще споделят някои от допълнителните идеи, които имаме между първо и второ четене, които не просто прецизират Законопроекта, а внасят допълнителни нива на защита и целят да изсветлят сектора и да извадят мутрите от него.
Може би само една ще спомена аз, която цели да пресече порочната връзка между хазарта и бързите кредити. Ние ще забраним отпускането на бързи кредити в тъмната част на денонощието. Това е модел, който има във Финландия, в Румъния. Така че ще дадем на хората, които може би не на съвсем трезва глава – и в буквалния, и в преносния смисъл на думата – се изкушават да теглят бързи кредити в дванайсет през нощта само за да избият поредната загуба в казиното. Това ще го пресечем.
Но, както казах, всички останали мерки, свързани с чисто съдебно минало на служителите, по-висок уставен капитал за фирмите, така че да изчистим малките гаражни оператори, които оперират на ръба на закона и така нататък, моите колеги ще се спрат на тях.
Аз приключвам дотук. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)