24 септември 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 52-602-01-43, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2026 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 52-602-01-43, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: госпожа Ирена Борисова – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Кристина Лазарова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Магдалена Георгиева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, и господин Димитър Терзииванов – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Върховния касационен съд: съдия Петя Шишкова от Наказателната колегия: и от Прокуратурата на Република България: госпожа Даниела Божкова – прокурор в отдел „Нормативен анализ“ във Върховната касационна прокуратура. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Борисова, която посочи, че с него се цели въвеждане в законодателството на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673. Тя отбеляза, че ограничителните мерки са и основен инструмент за утвърждаване на целите на общата външна политика и политиката на сигурност на Съюза, като гаранции за върховенството на закона, правата на човека, принципите на международното право и опазването на мира, укрепването на международната сигурност. Предлага се да бъдат криминализирани като престъпления определени форми на нарушение на ограничителните мерки на Европейския съюз, както и действията, насочени към тяхното заобикаляне. За тези деяния се предвижда налагането на наказания лишаване от свобода, значителни по размер глоби, както и в определени случаи лишаване от определени права. Госпожа Борисова отбеляза, че срокът за въвеждането на Директива (ЕС) 2024/1226 е изтекъл на 20 май 2025 г., като във връзка с неизпълнението на задълженията по транспонирането Европейската комисия е открила процедура за нарушение срещу Република България, което налага промените в Наказателния кодекс да бъдат с приоритет. Създава се нова глава в Наказателния кодекс с наименование „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, като в нея се предлага криминализиране на различни форми на нарушение на ограничителните мерки на Европейския съюз, включително нарушения на мерките, свързани със замразяване на финансови средства или икономически ресурси; нарушения на ограниченията за допускане на определени лица на територията на държава членка, включително забрани за пътуване; нарушения на забрани или ограничения за сключването или продължаването на сделки под каквато и да било форма, включително договори за обществени поръчки и концесии; нарушения на забрани за предоставяне на финансови услуги или извършване на финансови дейности, включително финансиране, предоставяне на финансова помощ, инвестиции и инвестиционни услуги, както и приемане на депозити и нарушения, свързани с предоставянето на услуги, различни от финансовите, включително правни консултации, доверително управление, счетоводни и одиторски услуги и други. Предвижда се наказателна отговорност да се носи и за заобикаляне на ограничителните мерки на Европейския съюз. Като пример за подобно поведение може да се посочи прехвърлянето на финансови средства или икономически ресурси от санкционирани физически или юридически лица към други лица с цел избягване на наложените ограничения. В съответствие с предвидената в Директивата възможност Законопроектът въвежда праг от 10 000 евро за определени нарушения. Госпожа Борисова допълни, че нарушенията на ограниченията, свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки, сделки и други, когато стойността им е под 10 000 евро, няма да бъдат криминализирани. Този подход цели да разграничи деянията с по-ниска обществена опасност от нарушенията, които поради своя размер и характер следва да бъдат предмет на наказателноправна санкция. Законопроектът предвижда извън приложното поле на наказателните разпоредби да остане предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещи се, когато тя се предоставя в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост. Въвежда се изключение и по отношение на адвокатите, когато те защитават или представляват клиенти в наказателни, граждански и административни производства. Изключението обхваща и предоставянето на правна информация относно образуването или избягването на такова производство. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и неговото публично обсъждане. По § 6 от Законопроекта е постъпило писмено становище от Националния статистически институт. В хода на дискусията и в отговор на поставени въпроси заместник-министърът на правосъдието госпожа Борисова отбеляза, че за Република България като член на Организацията на обединените нации и на Европейския съюз възникват задължения за прилагане на международни ограничителни мерки, наложени от тези организации. Тя допълни, че с Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. е създадена Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Госпожа Борисова добави, че членовете на Координационната група са подкрепили инициатива за приемане на Закон за международните ограничителни мерки. Законопроектът е изработен от експерти от Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, като той е бил публикуван за обществени консултации на Портала за обществени консултации и предстои стартиране на процедурата по междуведомствено съгласуване. По време на дебата представителите на Прокуратурата на Република България и на Върховния касационен съд изразиха подкрепа към Законопроекта, като отбелязаха, че някои от предлаганите разпоредби са тромави и се нуждаят от прецизиране. В обсъждането взеха участие народните представители Стою Стоев, Петър Петров, Надежда Йорданова, Иван Вачев, Велислав Величков и Янка Тянкова. Народните представители Стою Стоев и Велислав Величков посочиха, че парламентарната група на „Продължаваме промяната“ ще подкрепи Законопроекта и представиха конкретни бележки по него. Народният представител Петър Петров заяви, че няма да подкрепи внесения законопроект, като изложи подробни политически и юридически причини за това. Госпожа Йорданова отбеляза, че парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепи Законопроекта, като приветства въвеждането в законодателството на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673. Госпожа Йорданова допълни, че по този начин България ще спомогне за хармонизиране на законодателството за сигурност, като на национално ниво ще се осигури ефективното прилагане и възпиращото действие на наказанията във връзка със санкциите, които Европейският съюз е наложил спрямо Руската федерация. Тя призова за създаването на работна група след неговото приемане на първо гласуване с цел прецизирането му. Народните представители Иван Вачев и Янка Тянкова посочиха, че парламентарната група на „Прогресивна България“ ще подкрепи Законопроекта. Господин Вачев изтъкна, че целта на Директивата е да осигури ефективното прилагане на ограничителните мерки на Европейския съюз, така че да се постигне висока степен на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 52 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г.“ Това беше докладът, който представям на Вашето внимание. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в допълнение към представената от професор Тянкова информация бих искал да Ви запозная със следното: настоящия проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е изготвен от сформирана в Министерството на правосъдието междуведомствена работна група, в която са участвали представители на Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура, представители на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, на Държавната агенция „Национална сигурност“, Комисията за защита на личните данни, Националния статистически институт и представители на академичната общност. Материята, развита в Директива 1226/2024 г. на Европейския парламент и на Съвета относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните меки на Съюза, е изключително тежка и сложна както за Република България, така и за останалите страни членки. Именно поради тази причина беше сформирана споменатата работна група, която извърши детайлен анализ на изискванията на Директивата и е предложила настоящия проект, който цели да въведе нейните изисквания в действащото национално законодателство. В Проекта са включени всички изисквания на Директивата при отчитане на основните принципи в действащото наказателно право. Предлага се създаването на изцяло нова глава в особената част на Наказателния кодекс, в разпоредбите на която са включени всички определени в Директивата престъпни прояви, които нарушават ограничителните мерки на Съюза. Включени са и всички заложени в Директивата изключения от приложеното поле на наказателните разпоредби. Създадени са и дефиниции на основните понятия, които да улеснят тълкуването и прилагането на новите престъпни състави. Както бе посочено и в доклада на професор Тянкова, срокът за транспонирането на тази директива изтече на 20 май 2025 г. и към настоящия момент Европейската комисия е открила процедура за нарушения срещу България. На този етап до страната ни е изпратено мотивирано становище на Европейската комисия и във всеки един момент оттук нататък пред съда на Европейския съюз може да бъде образувано дело срещу България. Ето защо е от първостепенно значение измененията и допълненията, предвидени с настоящия законопроект, да бъдат подкрепени. В заключение бих искал да кажа, че ефективното прилагане на ограничителните мерки на Съюза е основен инструмент за утвърждаване на целите на общата външна политика и политиката за сигурност, които са сред основните политики и цели на Съюза. Част от тези цели също са върховенството на закона, защитата правата на човека и принципите на международното право, както и опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност. Ето защо призовавам за Вашата подкрепа на така предложения законопроект. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както вече бе казано от професор Тянкова, парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, тъй като той преследва легитимна и необходима цел – да въведе в българското законодателство изискванията на Директива на Съюза относно определението на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки. Срокът за транспониране на тази директива е изтекъл на 20 май 2025 г. и както винаги, Народното събрание и Министерският съвет в 2025 г. не са си свършили работа, поради което срещу България е образувана процедура за нарушение 2025/1999 и изпратено официално уведомително писмо от Европейската комисия на 24 юли 2025 г. и мотивирано становище на 11 март тази година. Пълното транспониране и съобщаване на приетите мерки до адресатите са необходими за отстраняване на нарушенията, ограничаване на риска от финансови санкции. Неотложността на транспонирането изисква наистина ускорена и координирана законодателна работа, но не освобождава законодателя от задължението да приеме ясни, пропорционални, непротиворечиви, практически приложими норми. И тук няколко бележки, които ще трябва според мен всички да имаме предвид за второто четене и гласуване на Законопроекта. В предложения чл. 268а, ал. 1 са изброени действия с оръжие и изделия с възможна двойна употреба, без изрично да е поставено условие те да се извършват в нарушение на забрана или задължение, което съставлява ограничителна мярка на Европейския съюз. Това е съществен пропуск, тъй като буквалният прочит на ал. 1 обхваща и разрешени действия с посочените изделия, което, на практика, би го превърнало в престъпление. Заглавието на главата и мотивите не могат напълно да заместят липсващ елемент от престъпния състав. Необходимо е връзката с нарушението на конкретна забрана или ограничение, или задължение да бъде изрично посочена. Допълнително следва да бъде мотивиран обхватът на непредпазливата отговорност по ал. 9. Използването на общото понятие „непредпазливост“ поставя наистина основен принцип на Наказателното право, но може да се тълкува по различен начин от съдебните състави. Изисква се преценка спрямо двете му форми по българския Наказателен кодекс, както и по европейския стандарт за сериозна небрежност. Необходимо е да се изясни и сумирането на свързани еднородни престъпни деяния при достигането на съответните стойностни прагове. Директивата установява минимални изисквания към максималния размер на наказанието. Те обаче не представляват задължителен минимум на конкретно налаганото наказание, нито забраняват по-високи национални максимуми. Тук несъответствие се установява при чл. 268а, ал. 4 – влизане или транзитно преминаване през страната. Проектът предвижда лишаване от свобода до две години, а чл. 5, § 3, буква „в“ от Директивата изисква максимум поне три години за съответното престъпление. Има проблеми с така наречената хуманитарна клауза, въпреки че говорихме с експертите и заместник-министъра от Министерството на правосъдието, че това всъщност е взето предвид. Може би трябва да има едно доизясняване на текстовете за второ четене, тъй като предложеният чл. 268б, ал. 1 се ограничава до деяние, извършено за предоставяне на хуманитарна помощ. Не са възпроизведени самостоятелно дейностите в подкрепа на основни човешки потребности и условията за безпристрастност, хуманност, неутралност, независимост и съответствие с приложимото международно хуманитарно право, предвидени в чл. 3, § 5 от Директивата. Това донякъде създава двупосочен риск, а именно ограничително тълкуване спрямо действително защитена помощ или прекомерно широко позоваване на хуманитарна цел за прикриване на реални нарушения, които могат да съставляват и престъпления. Следва да се възпроизведе пълният обхват и условия на европейската защита с конкретна и ясна норма. В чл. 268а, ал. 5 и 6 се предвижда наказателна отговорност за неизпълнение на задължения за докладване пред компетентните органи. Същевременно обаче отделната обща уредба за прилагане на международните ограничителни мерки все още не е приета, въпреки че е в процес на съгласуване и приемане. Проектът на Закона за международните ограничителни мерки съвсем скоро бе на етап обществено обсъждане, но поне на мен не ми е известно към настоящия момент да е внесен в Народното събрание. Необходимо е вносителят да представи изчерпателно разпределение на компетентностите по действащото право и да посочи кои празноти ще бъдат запълнени с този специален закон, като, разбира се, това трябва да се случи в хипотезата на предложение от народни представители за второ гласуване. За всяко наказателно защитено задължение адресатът трябва предварително да може да установи пред кой орган, по какъв ред и в какъв срок следва да го изпълни. Недопустимо е неяснотата или липсата на административна организация да се прехвърля като евентуален наказателноправен риск върху гражданите и предприятията. Предвиденият едномесечен срок за влизане в сила по § 11 от Законопроекта според нас следва да бъде съгласуван с приемането и практическото въвеждане на съпътстващата уредба или с препращащи текстове. При необходимост да се предвиди изрично временно разпределение на функциите, работещ ред за уведомяване и служебно препращане на информацията между органите. Не следва да възниква период, в който се наказва неизпълнението на задължение, за което държавата не е осигурила определим адресат и реална възможност за изпълнение. Това са нашите бележки. Надявам се да се имат предвид за второ гласуване. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа, народни представители! Господин Министър, добре дошъл! В желанието си Министерският съвет бързо да криминализира заобикалянето на санкциите срещу Русия, е внесъл в Народно събрание Законопроект, който съдържа съществени недостатъци, които бих желал да засегна в настоящото изказване. На първо място, във формулировката, съставена от Министерския съвет в новия предложен чл. 268, ал. 1, може според мен да бъде криминализирана и разрешена лицензирана и законосъобразна дейност, а лицето, което я осъществява, да отиде на съд за вмененото му престъпление. Това е така, господин Министър, защото като вносители сте пропуснали в ал. 1 да въведете общия признак на изпълнителното деяние, а именно, ще Ви цитирам как би следвало да изглежда: „Дейността да се осъществява без надлежно разрешение или в нарушение на условията на разрешение“. Тоест тази дейност да е осъществена в нарушение на ограничителна мярка на ЕС, а не само това да е в заглавието на тази нова глава, която сте измислили. Систематичното място на нормата и заглавието на тази глава, за съжаление, не са достатъчно надежден заместител на елемент от престъпния състав за една дейност, която може да е търгуване, внос, износ, продажба, покупка, превоз, прехвърляне, транзит на стоки или услуги. Неясното очертаване на това създадено ново престъпление от правителството води до риск от последваща противоречива съдебна практика или неприложимост на тези новосъздадени престъпления. И това е нещо, което – Вие казвате, господин Министър, че има работна група. То беше посочено от ВКС както в проведената съгласувателна процедура – справката в 36 страници, там подробно е описано, така и на заседанието на Правна комисия от съдия Петя Шишкова, също беше подкрепено и от прокурор Божкова от ВКП. На второ място, вносителите от Министерския съвет, господин Министър – описали сте евентуалния престъпник като един общ субект на престъплението. Посочено е в ал. 2, т. 2 на новия чл. 268а, забележете, „който не замрази финансови средства или икономически ресурси“, а в т. 5, цитирам, „който предостави финансови услуги или извършва финансови дейности“ и така нататък. Обаче предоставянето на финансови услуги или пък замразяването на средства обикновено се извършва от банка, финансова институция, нефинансова институция или друг вид фирма. Задължението за замразяване – формално и законово, принадлежи на юридическо лице. Така излиза, че правителството – в случая на „Прогресивна България“, за пръв път в историята се опитва да вмени наказателна отговорност на юридическо лице или, с други думи, да прати в затвора – и то за дейност, за която е описало, че трябва да е в нарушение на въведени санкции на ЕС срещу Русия, фирма, ако раздаде дивидент на санкционирано лице; банка, ако не замрази средства на клиенти; Централния депозитар например, който допуска сделки с акции, свързани със санкционирано лице; даже и Патентното ведомство, ако допусне прехвърляне на право върху търговска марка, свързана със санкционирано лице; или например застрахователно дружество, което изплаща обезщетение по някакъв начин, свързано с Русия. И сега, тъй като министърът на правосъдието е колега адвокат, го приканвам да вземе участие в дискусията и да посочи при така очертания субект в текста на Законопроекта, който предоставя или който не замрази: юридическо лице ли ще подвеждаме под наказателна отговорност, или пък член на неговия управителен орган, член на съвета на директорите, управител, прокурист ли, служител ли, обработил банкова или финансова транзакция, или пък служител по сигурността на тези транзакции, или пък всички заедно ще ги подведем под наказателна отговорност с така очертания субект в разпоредбите на новия член. На следващо място, действията, които са криминализирани за пръв път от правителството – а именно по пропускане на санкционирано лице през границата по ал. 4 – отново са с посочен общ субект: „който предостави възможност“, вместо да бъде изрично посочено, че това е престъпление на длъжностно лице, на което по закон са възложени функции по граничния режим. И така се създава конкуренция с други престъпни състави по НК, включително и с помагачество към незаконно преминаване на границата – дали по чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 279 от НК, дали по чл. 281 от НК за помагач, който цели набавяне на имотна облага. Никой в тази зала – аз не знам тук дали има десет човека, които са влизали в съдебна зала по наказателен процес, имам предвид като практикуващи, не като подсъдими, никой не може да ми обясни това лице, този престъпник, по кой член ще го обвинявате – по новосъздадения ли член, или по 280 или 281 от НК, тъй като няма никаква разлика между двата, което е недопустимо в Наказателно-процесуалния кодекс. На следващо място, тъй като и аз съм адвокат, също съм длъжен да посоча критиките и възраженията, които са постъпили в съгласувателната процедура от Висшия адвокатски съвет и от Столичния адвокатски съвет, но за съжаление, не са били взети при последващото крайно обработване и внасяне на Законопроекта от Министерския съвет. Причината за тези критики е, че вносителите са предоставили защита на адвокатската дейност да обхване само недокладването на информация на компетентните органи, но не е дадена защита срещу наказателно преследване за адвокати, предоставящи разрешени правни услуги. Такава защита и такова изключение в Законопроекта, за съжаление, липсва. Изключението от повдигане на обвинение остава ограничено основно до състава за непредставяне на информация по чл. 268, ал. 6. А освен това в тези разпоредби няма и текст, че правният съветник може да не предостави информация тогава, когато самият той би се самоуличил в извършване на престъпление, гаранции, които има в други глави на Наказателния кодекс. И тук интересното е, че в съгласувателната процедура Министерство на правосъдието е отказало да предостави подобна защита, позовавайки се на чл. 121 от Наказателно-процесуалния кодекс. Член 121, ал. 1, господин Министър, се отнася обаче за свидетелите и отговорите на въпроси към тях. И това е нещо съвсем различно от едно предварително съществуващо задължение за докладване на информация, което Вие създавате и чието неизпълнение само по себе си въздигате в престъпление. Вие казахте, че са спазени основни принципи на наказателния процес, но поне според мен това показва непознаване на основни принципи на наказателния процес. И така се получава, че законосъобразни правни услуги от адвокати могат да попаднат в общия състав за ново престъпление, свързано с предоставяне на услуги по чл. 268а, ал. 2, т. 6. Тук в обвиняеми могат да се превърнат и други професионални лица, гласували за „Прогресивна България“, като одитори, лица, предоставящи финансови консултации например, и това при заявеното в мотивите на Законопроекта, че е бил избран подход, избягващ риска от прекалена криминализация. Пълен абсурд! В желанието си освен това да позволи използването на специални разузнавателни средства при тези престъпления, Министерският съвет не е предвидил специална защита на адвокатската тайна при използването им. Защото със създаваните § 7 и § 9 от Законопроекта част от престъпленията по чл. 268а – за дейностите, които посочих, са включени сред тези, за които могат да се използват специални разузнавателни средства. И така е неясно могат ли събрани данни със СРС-та, които представляват адвокатска тайна, да се използват като доказателства. Следва ли събрани материали, които представляват адвокатска тайна, незабавно да бъдат унищожени, когато това се установи? И не на последно място, как се разграничава защитената комуникация между адвокат и клиент от участието на адвокат в едно ново престъпление, което Вие създавате с тази нова глава? Дори според мен е фрапантно, че повече от тези съображения, които посочих и разбира се, са въздигнати от ВКС, бяха оспорени от зам.-министъра в заседанието на Правната комисия. Нещо, което поне според мен намирам за нецелесъобразно. Разбира се, има и други практически проблеми пред заявеното Ви намерение да ангажирате и други държавни органи в инкриминирането на такива дейности, свързани със санкциите срещу Русия. Така например НСИ е възразил, че няма ресурс да бъде координиращ орган и да въвежда интегрирана информационна система във връзка със статистика на подобни нови престъпления. С други думи е казал на правителството, че каквито будещи доверие данни дава за инфлацията, такива данни ще дава и за санкциите срещу Русия. И не съм съгласен с казаното от министъра преди малко, че са посочени основни понятия. Напротив, Министерството на финансите е посочило, че в НК не е въведено определение за внесените от Министерския съвет криптоактиви. Определение за криптоактиви отсъства в Наказателния кодекс и във внесения законопроект и така нататък, и така нататък. Сега, при тези критики аз разбирам, че някой от „Прогресивна България“ ще излезе тук и ще каже, че на Правната комисия бе гласувано да бъде създадена работна група. Държа да кажа, че не участвах в това гласуване. Между другото, и в доклада не беше споменато, че имаше такова гласуване за създаване на работна група. Но за мене това е един пореден абсурд, който наблюдаваме. Правителството, което има самостоятелно мнозинство, провежда съгласувателна процедура и внася законопроекти, по които собственото му парламентарно мнозинство прави работни групи, защото конкретният законопроект не е добър. Дори имаме подобен пример – днес в 3,00 ч. ще има работна група за Законопроекта, внесен от Министерския съвет за промени в ГПК, защото тоя не е добър, трябва да се усъвършенства. Но държа да посоча, освен че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме против този законопроект за промени в Наказателния кодекс, няма да участваме в работната група, чието създаване бе прието. Защо? Защото считам, че това е едно законодателно недоносче, и тъй като няма определение в Наказателния кодекс за това: що е то криптоактиви, то за мен цялата Ви законодателна дейност по този Наказателен кодекс е нищо повече от един криптоактив. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Разглеждаме Законопроект, който има за цел да въведе българското законодателство в изискванията на Директива на Европейския съюз относно престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз. Това е необходима стъпка както от гледна точка на ангажиментите на България към Европейския съюз, така и за да има ясни правила и отговорност при нарушаване на тези мерки. Ние ще подкрепим Законопроекта, но смятаме, че приемането на Закона е само първата стъпка. Много по-важен въпрос е как той ще бъде прилаган на практика. Именно тук виждаме и основната необходимост от внимание. Самите мотиви на Законопроекта посочват, че ефективното прилагане на новите разпоредби предполагат добро познаване на актовете на Европейския съюз. Това означава, че отговорността не може да бъде хвърлена само върху гражданите и бизнеса. Необходимо е и институциите, които ще прилагат Закона, да разполагат с необходимата подготовка и ясни процедури. Става дума за материя, която е сложна и в която правилата могат да се променят в зависимост с конкретните решения и директиви, както и регламенти на Европейския съюз. Затова е важно да има достатъчно яснота кой, как, кога и при какви условия установява нарушението, как се обменя информацията между институциите и как се гарантира еднаквото прилагане на Закона. Особено важно е да не се стига до ситуация, в която Законът е приет, но на практика различните институции го разбират и прилагат по различен начин. Това би създало правна несигурност както за гражданите и бизнеса, така и за самите контролни органи. За това между първо и второ четене трябва да бъде обърнато внимание не само на самите наказателни състави, но и на цялостната практическа рамка около тяхното прилагане. Тук включвам и необходимостта от добрата координация между компетентните институции, достатъчно обучение и ясни механизми за обмен на информация. Ако тези елементи липсват, дори добре написан закон може да остане само формално изпълнение на европейското изискване. В същото време трябва да отбележим, че Законопроектът прави разграничения и поставя определени прагове, така че да не се стига до прекомерна криминализация на всяко нарушение. Това е подход, който следва да остане. Нашата подкрепа на Законопроекта е свързана именно с необходимостта България да има ясна и работеща нормативна рамка, но за нас е важно тази рамка да работи не само на хартия. Затова ще подкрепим Законопроекта на първо четене, като между първо и второ четене ще следим внимателно за прецизността на текстовете и най-вече за това да има реални условия за тяхното ефективно и еднакво прилагане. В крайна сметка целта не трябва да бъде просто да приемем още един закон, за да изпълним европейско задължение, целта трябва да бъде да създадем правила, които са ясни, разбираеми и приложими на практика. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа, народни представители! Както беше посочено в доклада на председателя на Правната комисия, професор Тянкова, ние от „Демократична България“ ще подкрепим на първо гласуване така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Той е важен, защото цели да въведе Директива 1226/2024 г. на Европейския парламент и на Съвета относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза и за изменение на Директива 1673/2018 г. Уважаеми колеги, с този акт нашето Народно събрание няма просто формално да приведе в изпълнение един ангажимент на България като държава – членка на Европейския съюз. С този си акт нашето Народно събрание ще даде своя принос за постигане на високо равнище на сигурност в рамките на пространството, което е Европейския съюз – на свобода, сигурност и правосъдие. Колеги, това е важна стъпка, която Съюзът предприе през 2024 г., защото установи, че за ефективното прилагане на наложените санкции спрямо Руската федерация за агресията ѝ в Украйна е необходимо да бъде въведена и наказателна отговорност, която, от една страна, да свързва противоправното поведение на различни субекти в рамките на Съюза за обикаляне и нарушаване на санкциите, а от друга страна, именно наличието на подобни санкции да има възпиращо действие. Колеги, трябва да си даваме ясна сметка, че с този акт нашето Народно събрание ще предвиди наказателна отговорност за неспазването или за обикалянето на санкции, които са наложени от Европейския съюз спрямо три хиляди физически и юридически лица от Руската федерация и обхващат различни групи дейности. Става въпрос за активи, трансакции, доставка на горива и така нататък. Прави впечатление, господин Министър, че в мотивите липсва посочването спрямо кого са насочени съответните санкции, които в момента действат. Колеги, ние обезпечаваме изпълнението на 21 пакета санкции, приети от Европейския съюз, спрямо Руската федерация. Към настоящия момент Европейския съюз няма наложени санкции спрямо физически и юридически лица от друга държава. Това е отговорът на нашия общ Европейски съюз спрямо руската агресия в Украйна. Този закон не обхваща санкциите, които ние сме подкрепили в рамките на ООН и които са спрямо останали държави. Това са санкции, които са факт в 2014 г. Първите са във връзка с анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна и продължават особено засилено след руското пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Те включват индивидуални санкции срещу лица и организации, замразяване на активи, забрана за пътуване, както и икономически и секторни мерки, ограничаващи достъпа на руски банки и компании, до европейски финансови пазари, технологии, търговия с определени стоки, износ на чувствителни технологии, оборудване, както и внос на редица руски енергоносители и други стоки. Ето защо това очертава изключително важната необходимост ние да криминализираме нарушаването на този режим. Твърдата и ясна позиция на Европейския съюз спрямо агресията на Путин в Украйна и необходимостта за решителен отговор, колеги, това е начинът, по който Путин може да бъде заставен да седне на масата на преговорите, а не с развяване на знамето на капитулация. Подкрепяйки изцяло философията на Законопроекта, аз ще направя една конкретна критика относно текста на чл. 268а, ал. 1 по начина, по който се предлага: тази разпоредба цели да въведе изискването на чл. 3, § 1, буква „д“ от Директивата и е свързана с криминализирането на избягване на санкции или тяхното нарушаване тогава, когато тези санкции касаят действия, извършени по отношение на оръжие, военни технологии, оборудване, стоки, софтуери, технологии, които са включени в общия списък на оръжията на Европейския съюз, приет от Съвета на 20 февруари 2023 г., и са изброени в Приложение №1 и № 4 към Регламента. Начинът, по който е формулирана тази разпоредба обаче, и мои колеги преди това я критикуваха, е така, че криминализира всяко действие, което е свързано с търгуването, произвеждането, държането, предаването другиму, внасянето, изнасянето, предаването, купуването, прехвърлянето, трансферирането, транзитирането или превозването на тези стоки и оборудване. Колеги, по начина, по който е направена тази разпоредба, означава да се криминализира изцяло работата на нашия военнопромишлен комплекс. Също така например това обхваща производството и търговията на определени видове лазери, криптографски системи, определени високотехнологични камери и други неща, които се произвеждат и съответно се търгуват и изнасят от Република България. Затова е изключително важно в тази разпоредба да бъде направено изричното уточнение, че тези дейности се криминализират единствено и само ако са насочени към нарушаване на забрана или ограничаване на това деяние, или това деяние нарушава ограничителна мярка на Съюза. Колегите от Министерството на правосъдието посочиха, че има грешка в редакцията, така че се надявам между първо и второ четене да бъде отстранена, и ние ще направим това предложение. Също така ние подкрепяме поставянето на изискване деянията, чиято стойност e по малко от 10 хил. евро, да не бъдат криминализирани. Считаме, че това е пропорционална мярка и съответно не води до свръхкриминализация. И в заключение ми позволете да се присъединя към становищата на моите колеги, че действително, за да може да се прилага ефективно наказателната репресия за нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз спрямо Русия, трябва да бъде приет и организационният закон, който да предвижда как се прилагат на територията на Република България чисто организационните механизми за прилагане на тези мерки. Към настоящия момент Координационният механизъм, който съществува в тази посока, е въведен с решение на Министерския съвет. Крайно време е да бъде въведен и на законово ниво. Ние от „Демократична България“ сме внасяли в два последователни парламента такова законодателно предложение – Проект на закон за международните ограничителни мерки. За съжаление, не сме намирали подкрепа и считаме, че е крайно време тази задача да бъде изпълнена. Проследихме много внимателно процеса на общественото обсъждане на Законопроекта на Министерския съвет. Ние ще внесем и нашето законодателно предложение и се надявам в скоро време да може да приключим и законодателната работа в тази област. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Йорданова, дами и господа колеги! Транспонирането на Директивата 2024/1226 не е насочено спрямо една или друга държава и внушението, което Вие се опитвахте да направите във Вашето изказване, това не е така. Въвеждат се общи правила за наказуемост при нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз. България е държава – членка на Европейския съюз, и от това следват както права, така следват и задължения. Всички държави членки са задължени да въведат в националното си законодателство правила относно престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз. Следователно днес ние тук не решаваме дали България да поеме този ангажимент. Този ангажимент вече съществува и въпросът е дали ние ще го изпълним. Когато сме част от един съюз, ние сме задължени да изпълняваме своите задължения. И България като член на Европейския съюз трябва да не допуска оттук нататък да заплаща – и съответно гражданите ѝ, нови допълнителни финансови санкции за нашето неизпълнение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, колега Тодорова, за репликата. Действително България трябва да изпълнява своите ангажименти като държава – членка на Европейския съюз, и аз приветствам това и винаги съм го отстоявала. Нито съм правила внушения, но съгласете се… Да, и действително тези наказателноправни мерки, които предвиждаме, ще касаят и всички бъдещи решения за наложени санкции, които ще вземе Европейският съюз спрямо която и да е държава. Но също така, колеги, не може да подминаваме фактите и трябва да обясним на българските граждани в каква фактическа среда, в какъв контекст, с каква цел е предприето съответното европейско законодателство. Фактите са такива, колеги, не може да ги отречете – към настоящия момент действащите санкции, които Европейският съюз е предприел, обхващат физически и юридически лица – свързани с Руската федерация, и са предизвикани от агресията на Руската федерация в Украйна. Към настоящия момент няма други държави… и се надяваме в резултат на общите ни усилия да няма повече подобни конфликти, за да не се налага да се включват и други държави. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз искам да повдигна един по-скоро теоретичен въпрос, който надълго и нашироко обсъждахме в Комисията, и според мен изключително важен за този законопроект. Именно Директивата изисква, за да се квалифицира като престъпление едно деяние, стойността на това престъпление да се достигне и чрез няколко деяния. В Законопроекта Министерството се е опитало това да го направи по следния начин, като са въвели думите „обща стойност“ в различни текстове на Наказателния кодекс, които се предвижда да бъдат приети. Формата на усложнена престъпна дейност, която чл. 26 визира – именно продължавано престъпление, е категорична. Практиката е ясна, че всяко едно деяние само по себе си, за да може да се квалифицира като форма на продължавано престъпление, трябва самостоятелно да представлява престъпление. Има становище на Върховния касационен съд и го изразиха и колегите от Върховния касационен съд, и в Комисията – че всъщност конструкцията, която Министерството предлага, е недостатъчна и според мен чисто теоретично това е най-сложната част на Законопроекта. Дали само с въвеждането на такъв тип наказателноправни норми в особената част на Наказателния кодекс можем да пренапишем поне за тези текстове общата част, където са общите постулати за това как следва да се прилага след това Законът, и дали това е достатъчно? За мен отговорът е категоричен, че трябва в тази част Законопроектът да се доработи доста сериозно. Няма как да кажем, че всъщност, ако общата стойност на няколко деяния надвишава 10 хил. евро, в случая има и за 100 хил. и така нататък, това ще бъде престъпление, като всъщност се казва, че няма как всяко едно от деянията да не съставлява престъпление преди това, за да може да бъде квалифицирано като такова. Така че аз изключително приветствам колегите и мисля, че по такива сложни законопроекти е хубаво действително да правим работни групи. И поздравявам за инициативата председателя на комисията, че всъщност създадохме работна група и такива сложни въпроси можем действително да ги обсъдим със специалисти по темата – ерудити, които цял живот са работили това нещо, за да можем да стигнем до най-добрия законодателен акт. Защото за момента си мисля, че има пропуски, наред с изразеното от колегата ми Величков общо становище по чл. 268а, ал. 1 и така нататък. Така че има какво да работим по този закон. Не е лесна материята и се надявам в Комисията да можем да стигнем до правилните решения. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! „Прогресивна България“ ще подкрепи така представения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като съображенията ни за това на първо място са следните: Безспорно е, че в правния мир на Европейския съюз съществува Директива 2024/1226, която въвежда мерки срещу нарушаването на ограничителните мерки, въведени от Европейския съюз. И тук да отворя една скоба. Това са мерки срещу нарушаването на всички ограничителни мерки, въведени от Европейския съюз, без значение за коя държава се отнасят. В момента в действителност имаме и пакети, които са насочени срещу Руската федерация, но в това динамично време, в което живеем, не се знае дали само след няколко месеца Европейският съюз няма да наложи ограничителни мерки срещу други държави, които също ще следва да се спазват и да се преследват по този ред. Директивата 2024/1226 е следвало да бъде транспонирана в българското законодателство до 20 май 2025 г., както вече множество колеги и преждеговоривши казаха. Ние имаме забавяне от повече от една година, поради което срещу Република България е започнала наказателна процедура. Крайно време е да оправим нашето законодателство и да се присъединим към всички държави – членки на Европейския съюз, в тази насока. В Правната комисия се радвам, че Законопроектът бе подкрепен от всички парламентарно представени групи с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ. Разбира се, ние си даваме сметка, че материята е изключително тежка и сложна, затова „Прогресивна България“ предложи да бъде създадена работна група. Тази работна група ще бъде сформирана и там – в една спокойна и работеща обстановка, далече от камерите, се надявам, че ще бъдат дадени чисто експертни мнения, за да могат тези текстове да бъдат изчистени и по този начин да служат по най-добрия начин на обществото както на Република България, така и на Европейския съюз. Затова моля всички да подкрепим Законопроекта на първо четене. И разбира се, тук подкрепяме и принципа, и духа на Законопроекта. Разбира се, ще има членове и разпоредби, които ще бъдат прецизирани и изчистени в бъдеще в работната група, а след това и на второто гласуване. Благодаря. Приключих.

В предизборната кампания за този парламент една от основните тези, която се разви от сегашния министър-председател Румен Радев, беше, цитирам: „Нормализиране на взаимоотношенията с Русия“. То не бяха снимки с Путин, то не бяха постановки как трябва да се махнат санкциите спрямо Русия, то не беше атакуване срещу Гюров как е подписал споразумение с Украйна. Предизборно. Минаха изборите. Всичко това нещо беше веднага забравено в името на евро-атлантическото бляскаво настояще и бъдеще, което продължава да спазва сегашното правителство и министър-председателят Румен Радев. Това, което се случва, е, меко казано, за пореден път да дойде някой, да се появи от днес за утре в политиката, да спечели изборите и включително да забрави всичко, което е говорил. Когато казваш, че ще нормализираш взаимоотношенията с Русия и когато печелиш огромно мнозинство от 131 човека, най-малкото е да застанеш зад поетите си ангажименти, тъй като нищо не ти пречи. Имаш 131 гласа, не зависиш от коалиционни партньори, с които да си прехвърляте отговорността и да обяснявате как не може да направите нещо, защото някой друг Ви натиска. В тази връзка на 1 септември, само преди по-малко от един месец, Министерският съвет приема решение, което е подписано лично от министър-председателя Румен Радев. Част от мотивите в това нещо, което сега неговите депутати ще приемат, цитирам: „Регламентацията е необходима, тъй като съдържащата се в Регламент на Съвета на Европейския съюз – еди-кой си номер – относно ограничителни мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна...“ И санкции, и криминализиране на всеки, който си позволи да има бизнес, да има взаимоотношения с Русия и с Руската федерация. Това нещо само преди две-три минути единият от депутатите на Радев – госпожа Тодорова, имаше безграничната си наглост да стане и от трибуната да каже, че никъде не се казва Русия. Госпожа Тодорова – на база това, което каза, мога категорично в моето лично мнение да твърдя, че е една лъжкиня. Защото когато отричаш думите на Радев…

Когато отричаш подписан документ от Радев и казваш, че няма такова нещо – лъжеш най-нагло. Това – по отношение на групата на ПБ. Оттук нататък какво обаче предлага Румен Радев и как вижда той нормализиране на взаимоотношенията между България и Русия? Забравихме санкциите, забравихме споразумението с Украйна, забравихме всичкото това нещо, което към днешна дата би трябвало да се изпълни. За сметка на това, за сметка на това вече...

Една секунда само, госпожо Председател. …за сметка на това продаването – търговията, да кажем, с книги, е криминализирано. Изнасянето и вкарването на туристи в Русия е криминализирано, ако е над 10 хил. лв. Затова туристическите фирми в България регистрират свои дъщерни фирми в Турция, за да могат да търгуват. Това е загуба на данъци и на приходи само защото Румен Радев видя нормализирането на взаимоотношенията с Русия, за да криминализира всичко, свързано с Русия.

Това получавате, драги избиратели на „Прогресивна България“.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Пето споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Пето споразумение за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, № 52-602-02-15, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Пето споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Пето споразумение за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, № 52-602-02-15, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. – първо гласуване. От името на вносителя Законопроектът беше представен от министър Василев. Той посочи, че необходимостта от сключване на Пето изменение и допълнение на двете споразумения произтича от приетото Постановление № 56 на Министерския съвет от 2026 г. за определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 след края на периода на допустимост на разходите, както и от решението за възлагане управлението на възстановения ресурс по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ в размер на 48 млн. 353 хил. 532 евро на Европейския инвестиционен фонд. Предвижда се средствата, заедно с натрупания рециклиран ресурс от финансовите инструменти по инициативата JEREMIE, да бъдат реинвестирани в подкрепа на малки и средни предприятия съгласно инвестиционна стратегия, насочена към фондове за растеж, технологичен трансфер и дълбоки технологии, инфраструктурни инвестиции и други стратегически направления. Общият бюджет на стратегията е посочен в размер на 180 млн. евро. Със Законопроекта се предлага ратифициране на подписаните споразумения за изменение и допълнение, с което ще бъде осигурена тяхната правна валидност и ще бъдат създадени необходимите правни предпоставки за тяхното изпълнение, включително за прилагането на актуализираната инвестиционна стратегия и за ефективното управление и реинвестиране на възстановения финансов ресурс в подкрепа на малките и средните предприятия. Министър Василев също така посочи, че ратификацията на споразуменията не изисква предоставяне на допълнителни финансови средства от държавния бюджет. В заключение той призова народните представители да подкрепят Законопроекта, като отбеляза постигнатото съгласие между Европейския инвестиционен фонд, представителите на предприемаческата и технологичната екосистема и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация относно избрания модел за реинвестиране на ресурса. По време на обсъждането народният представител Томислав Дончев отправи препоръка по темата за отбранителната индустрия и нейното финансиране. След проведената дискусия Комисията по иновациите и дигиталната трансформация с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Пето споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Пето споразумение за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, № 52-602-02-15, внесен от Министерски съвет на 21 август 2026 г.“ Благодаря за Вашето внимание.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание е Проект на закон за ратифициране на Петото изменение на споразуменията за изменение и допълнение на Рамковото и на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, одобрени с Решение № 629 на Министерския съвет от 2026 г. Двете споразумения за изменение и допълнение са подписани през месец май 2026 г., след одобрението им с Решение на Министерския съвет при условие за последваща ратификация с оглед осигуряване на тяхната правна валидност. Необходимостта от настоящото изменение на споразуменията произтича от Постановление № 56 на Министерския съвет от 30 април 2026 г., с което се уреждат редът и начинът за използване на възстановения ресурс по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1303/2013 на Европейския съюз и Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление. Възстановеният ресурс възлиза на 48 млн. 353 хил. 532 евро и представлява национален публичен ресурс, предоставен за управление на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация с цел реинвестиране в подкрепа на малките и средните предприятия. Ресурсът се предоставя за управление на Европейския инвестиционен фонд като допълнителна вноска в капитала на холдинговия фонд „Джереми България“ ЕАД. Заедно с натрупания рециклиран ресурс от финансовите инструменти по инициативата JEREMIE, горепосочените средства ще се инвестират съгласно инвестиционната стратегия за рециклиране на средства на холдинговия фонд от 2026 г. нататък. Предвиденият общ бюджет на стратегията е до 180 млн. евро, насочени към 4 основни направления: фондове за растеж, технологичен трансфер и дълбоки технологии, инфраструктурния фонд на инициативата „Три морета“ и фондове за отбрана и двойна употреба. С ратифицирането на споразуменията се гарантира използване на средствата, възстановени по Оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия“, за прилагане на нови финансови инструменти в съответствие с националните европейски политики за подкрепа на иновациите, конкурентоспособността, развитието на стартиращи и разрастващи се предприятия и насърчаването на инвестициите в стратегически сектори. Ратифицирането на споразуменията не изисква предоставяне на допълнителни средства от държавния бюджет и с настоящото предложение Ви призовавам да подкрепите ратифицирането на споразуменията. По този начин ще осигурим необходимата правна рамка за продължаване на вече доказал се модел на управление и реинвестиране на средствата и ще дадем възможност на постигнатото до момента да бъде надградено по устойчив и ефективен начин. Както и господин Дончев спомена, проведох и срещи с представителите на екосистемата, на инвестиционните фондове, на технологичните предприемачи заедно с Европейски инвестиционен фонд и стигнахме до общо съгласие, че това е най-добрият модел по реинвестиране на вече натрупаните финансови средства. Така че наистина благодаря Ви за вниманието и призовавам за подкрепа на ратификацията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за гласуване в едно заседание на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Петото споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Петото споразумение за изменение и допълнение на финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнение на инициативата JEREMIE в Република България, № 52 602 02-15, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г., да бъде приет и на второ гласуване в рамките на днешното пленарно заседание.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Пето споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Пето споразумение за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България Член единствен. Ратифицира Петото споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и Петото споразумение за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициатива JEREMIE в Република България, подписани на 7 май 2026 г.“

Госпожо Председателстваща, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделие, храните и горите относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 52-654-01-90, внесен на 15 юли 2026 г. от народния представител Георги Георгиев и група народни представители Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 21 юли 2026 г., на което обсъди цитирания законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на земеделието и храните: Пламен Абровски – министър, Лилия Стоянова – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“. Присъстваха и представители на Националното сдружение на общините в Република България и на браншовите организации, предоставили становища. В началото на заседанието народните представители Рашид Узунов, Георги Георгиев и Таня Гюрюшева-Николова заявиха, че няма да участват в гласуването предвид наличието на потенциален конфликт на интереси. Законопроектът беше представен от народния представител Георги Георгиев. Със Законопроекта изрично се посочва, че земеделските земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, са частна държавна собственост, като правата на собственика се упражняват от министъра на земеделието и храните. Предвидено е оценката на ограничените вещни права върху земеделските земи от Държавния поземлен фонд да се определя по пазарен механизъм от независим оценител, като за тяхното учредяване се заплаща по-високата цена между определената от независимия оценител и от определената по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Отпада ограничението търгът за отдаване под наем и аренда на земеделските земи от Държавния поземлен фонд да се провежда само на две тръжни сесии. Прецизират се редът за провеждане на тръжните процедури, обхватът на лицата, които се допускат до участие в търговете, както и че при изчисляването на допустимия общ размер на обработваемата земеделска земя се вземат предвид всички земи, независимо от формата на стопанисване или вида собственост. Обстоятелствата ще се удостоверяват с декларация с нотариална заверка на подписа на декларатора. По отношение на договорите за отдаване под наем и аренда на земеделските земи от Държавния поземлен фонд е предвидено вписване в съответната служба по вписванията на договорите със срок, по-дълъг от една година, на споразуменията за тяхното изменение или прекратяване и уведомленията за едностранно прекратяване. При неизпълнение на договорните задължения договорите ще могат да се прекратяват едностранно от страна на директора на съответната областна дирекция „Земеделие“. Когато земите от Държавния поземлен фонд попадат в обхвата на територия, обслужвана от хидромелиоративна инфраструктура, и е издадено разрешително за водовземане, те ще могат да бъдат отдавани под наем или аренда без търг. Договорът ще се сключва по пазарни цени, определени от независим оценител, за срока на разрешителното за водовземане, но за не повече от 10 години. По отношение на земите на територията на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби – бившите стопански дворове, е предвидено, че те не могат да се придобиват по давност и че за възлагане на изработването на подробен устройствен план, с който се засягат такива земи, ще се изисква предварителното съгласие на министъра на земеделието и храните. Създава се възможност за тяхното отдаване под наем чрез търг, както и за учредяване на вещно право на ползване на свободните, негодни за земеделско ползване земи, които не подлежат на възстановяване. В случаите на неправомерно ползване се дава възможност за изземване по административен ред, въз основа на заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“. Земеделските земи в бившите стопански дворове, които се намират в урбанизирани територии, също са определени като държавна собственост. Предвидено е право на строеж на хидромелиоративна или водоснабдителна инфраструктура върху земите от Държавния поземлен фонд и земите на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби също да може да се учредява без търг и конкурс. Агенцията по вписванията ще следва безплатно да предоставя специализирани услуги за автоматизиран достъп до информация на Министерството на земеделието и храните, областните дирекции „Земеделие“ и общинските служби по земеделие. Създава се възможност за сключване на допълнителни споразумения за срок до три месеца – от края на стопанската година до края на текущата календарна година. Предлага се промяна в начина за определяне на наемната цена. Ползватели по договори за имоти от Държавния поземлен фонд, за които са подадени заявления за участие в споразумение за създаване на масиви за ползване, ще са длъжни да участват в него с площ, поне равна на площта на имотите от Държавния поземлен фонд по заявлението. Отпада изискването в споразумението да участват ползватели, които са изплатили задълженията си към Държавния и Общинския поземлен фонд. Средствата за определените за ползване полски пътища, попадащи в масивите за ползване, ще могат да се разходват за изграждане, ремонт и реконструкция на хидромелиоративна инфраструктура. Предвидено е в срок до 1 октомври 2026 г. Министерският съвет да приеме наредбата, която да регламентира реда за определяне размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година. С Преходните и заключителните разпоредби е предвиден ред за възстановяване и за обезщетяване на собственици на земеделските земи, за които правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие в съществуващи или възстановими стари реални граници или със съдебно решение. В тази връзка е предвидено в срок до 31 декември 2027 г. земите по чл. 19, ал. 1 да не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки освен за възстановяване и обезщетяване на тези собственици, за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и за изпълнение на дейности по предоставени права по Закона за подземните богатства и на проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. Предвидено е лицата, които в петгодишен срок от влизането в сила на Закона придобият право на собственост върху застроените и прилежащите земи към сгради и съоръжения от имуществото на прекратените селскостопански организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби, да не дължат сумите за ползването на земите, дължими по реда на Закона. На основание чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието беше проведено и публично обсъждане на Законопроекта. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане. Министерството на земеделието и храните подкрепя Законопроекта, като предлага конкретни редакции за прецизиране на текстовете и изразява позиция, че не подлежи на нотификация. От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, Сдружението „Обединени земеделски производители“ и Националното сдружение на общините в Република България представиха своите становища и бележки по Законопроекта. В последвалата дискусия народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Движение за права и свободи“ изразиха принципна подкрепа за Законопроекта на първо гласуване, но заявиха, че ще направят своите предложения между първо и второ гласуване. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ заявиха, че ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта. В заключение всички народни представители се обединиха около предложението да бъде формирана работна група, която да прецизира предложените текстове. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 52-654-01-90, внесен на 15 юли 2026 г. от народния представител Георги Георгиев и група народни представители.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който внесохме, е разработен от екипа на Министерството на земеделието и храните, но ние го припознахме с оглед възможността за приемането на изменения, които да бъдат приложени още от новата стопанска година, тоест от 1 октомври. Мотивите за внасянето на Законопроекта са изключително обстоятелствени, затова ми позволете да се спра само на основни промени, които предлагаме, които ще се опитам да систематизирам. Една от промените е забрана за придобиване по давност на земите на бившите ТКЗС-та и земеделските кооперации. Досега това беше някаква практика в опит да бъде постигнато. Лицата, които в петгодишен срок от влизането в сила на Закона придобият право на собственост върху застроени и прилежащи земи към сгради и съоръжения от имуществото на прекратените селскостопански организации, да не дължат сумите за използване на земите, дължими по реда на чл. 27а и по § 16. Другата предлагана промяна е оценката на ограничените вещни права върху земеделски земи от Държавния поземлен фонд да се определя по пазарен механизъм от независим оценител. Предлагаме да отпадне ограничението за отдаване под наем или аренда на земи от Държавния поземлен фонд, като това да не се извършва само на две тръжни сесии. За регулирането на обществените отношения за ползване на пасища, мери и ливади от Държавния поземлен фонд и Общинския поземлен фонд за тримесечния период на преход между стопанската и календарната година, кметът на общината, съответно директорът на областна дирекция „Земеделие“, може да сключва допълнителни споразумение към договори с изтичащ срок, сключени за стопанската година, със срок до края на текущата календарна година. Предлагаме приключване на поземлената реформа чрез процедура, даваща възможност за трансформиране на правото на възстановяване в правото на обезщетяване. В срок до 31 декември 2027 г. земите по чл. 19, ал. 1 да се предоставят от общинските съвети само за целите на приключване на реституционната процедура, както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура за дейности по предоставяне права по Закона за подземните богатства и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване, като същите тези земи в този срок не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки. Предлагаме законовата възможност за учредяване на вещно право на строеж върху земите от Държавния поземлен фонд и/или земите на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби без търг и конкурс единствено за изграждане на хидромелиоративна и водоснабдителна инфраструктура. Предлагаме учредяването на временно право на ползване за срок до една година върху свободните земи, незаети със сграда и съоръжения или прилежащи площи към тях, на организациите по § 12, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, като свободните земи могат да се отдават под наем чрез търг за срок до десет години. Предлагаме осигуряване на възможност в споразумението по чл. 37в да участват ползватели, които не са си изплатили задълженията към ДПФ и ОПФ. Ползватели по договор за имоти от Държавния поземлен фонд, за които са подадени заявления за участие в споразумение, да са задължени да участват в споразумението в землището по нахождението на имотите с площ поне равна на площта на имотите от Държавния поземлен фонд по заявлението. Въвеждането на ограничение за сключване на договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от Държавния поземлен фонд в размер до 10 000 декара, като посоченото обстоятелство се удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписа. Размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за преходната година да се определя в евро на декар при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Това са накратко предложенията, които сме направили. Призовавам Ви да подкрепите така направените предложения. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Когато правим промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, трябва да сме много внимателни – най-малкото защото този закон е своеобразна кодификация на отношенията относно ползването на земеделските земи, земеделското производство и въобще селското стопанство. Промените, които се предлагат, са доста мащабни и същите обхващат доста проблеми – проблеми, за които ние не отричаме, че трябва да се търси решение, но това решение трябва да бъде прецизирано. Имаме известни обструкции относно решенията на тези проблеми и начина, по който са предложени в Законопроекта: На първо място, да, признаваме, че трябва да се реши проблемът с продължилата вече над 30 години реституция. Всъщност в тази насока правилно в мотивите на Законопроекта се цитират решенията на Европейския съд по правата на човека. За съжаление, не можем да се съгласим, че решението, което е предложено в Законопроекта, е най-доброто. Между първо и второ четене, ако този закон бъде приет, действително ще трябва сериозно да се открие един дебат, който да постигне едно съгласие между различните интереси, за да може да се постигне правилен механизъм за решаването му. На следващо място, подобен е подходът ни и относно уреждането на имотите в бившите стопански дворове. Признаваме, че решението да се продължи така наречения мораториум върху давността за придобиване на тези имоти е правилен, но сериозни въпроси буди начинът, по който ще се определя цената на земята под сградите при евентуалната им продажба. В тази насока са и част от становищата, които земеделските организации са представили по Законопроекта. Виждаме необходимост и за по-лесен режим за изграждане на хидромелиоративна инфраструктура върху земите от Държавния поземлен фонд. Българското земеделие се нуждае от инвестиции в напояването. Тревожи ни обаче възможността тази държавна земя да се предоставя без търг, ако няма достатъчно ясни гаранции, че зад нея имаме сериозно намерение за реална инвестиция, както и възможността да бъде създаден монопол върху водоползването. Затова между първо и второ четене трябва да се обсъдят изискванията за проект, необходимите разрешителни, конкретният срок за реализация и възможността изградената инфраструктура, когато това е технически възможно, да обслужва и други земеделски производители. Най-сериозни са обаче опасенията ни относно промените в режима за управление и предоставяне на земите от Държавния и Общинския поземлен фонд. Тревожи ни стесняването на кръга на кандидатите и отпадането на лицата, които развиват стопанска дейност в съответната община. Това може да засегне местни мандри, консервни предприятия, сушилни, предприятия за пакетиране и други преработватели. И вместо да насърчим местните вериги да се скъсят, ние ще затворим производствени предприятия и рискуваме да прекъснем естествената връзка между производство и преработка. Имаме въпроси и към ограниченията, свързани с досегашната дейност на кандидатите. Част от земеделските организации поставят основателния въпрос дали изискването за тригодишна история няма да затрудни навлизането на нови производители, на млади фермери. И действително това е въпрос, който ние трябва да разгледаме и да решим между първо и второ четене. Разбираме и целта – да бъде ограничена прекомерната концентрация на земеделска земя, но имаме резерви към конкретния механизъм. Най-вече ни тревожи прагът от точно 10 000 декара, като смятаме, че в тези промени, които по съществото си са доста мащабна реформа, трябва да се обмисли намаляването на този праг. Тревожат ни текстовете, които могат да дадат достъп до публичен ресурс на лица с неизпълнени задължения. Не е правилно коректните земеделски производители да се окажат в по-неблагоприятно положение от тези, които не са изпълнили задълженията си. Особено внимателно трябва да се оцени ефектът върху пасищата, мерите и ливадите. Тук становището на част от земеделските организации е, че може да се стигне до увеличаване на цената, която заплащат. Да, това трябва да го преработим между първо и второ четене. Има и един принципен проблем. Никой не оспорва правото на народните представители да представят законопроекти, но когато се правят толкова съществени промени в един от най-важните законопроекти относно третирането на земеделските отношения, то е необходимо да се извърши широко обществено обсъждане със собственици на земи, животновъди, растениевъди, преработватели, общини и ползватели. С вкарването на един такъв законопроект от народни представители всъщност се спестява този дебат, а ние трябва да го проведем, когато правим такива съществени реформи. Затова ние от „Демократична България“ на първо четене ще се въздържим от подкрепа. В случай че Законът бъде приет, ще предложим изменения между първо и второ четене, така че да можем да постигнем корекция на предложените законодателни решения. Естествено, надяваме се и на дебат със земеделските производители и собствениците на земеделските земи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи, който разглеждаме днес, предлага съществени промени в управлението на земеделските земи в Държавния поземлен фонд и общинската собственост. Част от целите са важни и необходими за развитието на напояването и окончателното връщане на земите на техните собственици. След повече от три десетилетия държавата дължи решение на хората, които все още чакат да получат земята си и окончателното приключване на реституцията. Един стар проблем не трябва да бъде решаван чрез създаването на нов проблем за общините, за животновъдите и за земеделските производители. Затова въпросът пред нас е дали предложените механизми са ефективни и работещи. И точно към част от тях ние имаме сериозни и принципни възражения: На първо място, Държавният поземлен фонд. Ние от ДПС винаги сме защитавали развитието на напояването. Това е стратегически въпрос за българското земеделие. Предлага се при определени условия земи от Държавния поземлен фонд, обхванати от хидромелиоративна инфраструктура, да могат да се отдават без търг за срок до 10 години по пазарни цени, определени от независим оценител. Но когато променяме правилата за управление и отдаване на държавната земя, трябва да има ясни правила – равнопоставеност между производителите и гаранции за защита на държавния интерес. Следващият сериозен проблем е предложението да отпадне изискването земеделските производители да са изплатили задълженията си към Държавния и Общинския поземлен фонд, за да участват в споразуменията за създаване на масиви за ползване. Това поставя един съвсем основателен въпрос: какъв знак даваме на коректните земеделски производители – на тези, които изпълняват задълженията си и плащат навреме? Държавата трябва да насърчава коректността, а не да създава усещането, че спазването на правилата няма значение. Специално внимание заслужават пасищата, мерите и ливадите. С предложения механизъм могат да бъдат засегнати и общински пасища. За животновъдите тези пасища са основен ресурс за изхранването на животните и за запазването на стопанствата им, а в редици общини пасищата и сега са ограничен ресурс за животновъдите. Това не трябва да поставя под риск действащите животновъдни стопанства. Най-сериозните ни възражения обаче са свързани с общинската собственост и местното самоуправление. Хората, които имат признато право на земя, трябва да я получат. По тази цел спор няма. Спорът е за механизма, който се предлага. Предвижда се, ако общинският съвет не предостави земи в определения срок, областният управител да може да го замести и сам да определи конкретните общински имоти. За нас това е принципен проблем. Областният управител е представител на изпълнителната власт, общинският съвет е пряко избран от гражданите, а общинската собственост не е държавна собственост. Не приемаме механизъм, чрез който волята на избрания общински съвет може да бъде замествана при разпореждането с общинско имущество от областния управител. Тук става дума за самия принцип на местното самоуправление. И накрая, земите по чл. 19, които се стопанисват от общините. Предлага се сериозно ограничаване на възможностите за разпореждане с тези земи до края на 2027 г. И разбира се, възниква въпросът: защо срокът е до края на 2027 г.? Има ли това нещо общо с предстоящите местни избори през същата тази година? Ситуацията във всяка община е различна. За много общини земята е реален ресурс за инвестиции, инфраструктура и развитие. Не можем с едно общо решение да поставим всички български общини под един знаменател. Националното сдружение на общините също поставя сериозни възражения по тези текстове. И този глас на Националното сдружение на общините и на всички български общини трябва да бъде чут. Уважаеми колеги, в Комисията по земеделието подкрепихме по принцип целите на този законопроект. Но подкрепата за една цел не означава безусловна подкрепа за всеки механизъм, предложен за нейното постигане. Ние от ДПС няма да подкрепим решения, които противопоставят собствениците на земя на животновъдите или държавата на общините. Напояването трябва да бъде развивано, но това трябва да стане с ясни правила, със защита на земеделските производители и с уважение към местната власт. Силната местна власт прави държавата по-силна. Ето защо в този му вид парламентарната група на ДПС няма да подкрепи Законопроекта на първо четене. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги народни представители! Няма да подкрепим Законопроекта на първо гласуване в залата, въпреки че го подкрепихме в Комисията. Ние го подкрепихме, защото осъзнаваме важността на някои от предложените ни промени. Уважаваме това, че е възприета философията, която земеделските стопани очакват по някои от предложените текстове, но с това се изчерпват положителните ни оценки за Законопроекта в този му вид. Колегата Любен Иванов беше доста подробен в изказването си, но аз ще акцентирам също няколко момента, които считам за важни и относими към дебата. И преди да започна да изброявам параграф по параграф, се обръщам отново към председателя на Комисията господин Гечев: след като бъдат дадени, получени и приети предложенията между първо и второ гласуване, отново да бъде сформирана работна група, тъй като е изключително важно на такава работна група отново да се обсъдят всички предложения, ясно да бъдат чути участниците в оборота на земеделското производство, всички негови сегменти да бъдат обхванати, да чуем всички критични бележки и съответно да предложим едно законодателство, което да бъде в очаквания от земеделските производители вид. Сега към Законопроекта – параграф по параграф. Първо, в § 4, т. 6 се създава нова т. 7 в чл. 24а, ал. 2. Тя позволява държавни земи да се отдават без търг, когато попадат в територия с хидромелиоративна инфраструктура и има разрешително за водовземане. Договорът е по пазарна оценка за срока на разрешителното, но за не повече от десет години. Текстът посочва условията за земята, но не казва достатъчно ясно кой може да я получи. Така още в този ранен етап възниква спорът кой ще бъде правоимащ, ако бъдат подадени две, три или повече заявления. Няма точно и ясно формулирани критерии, които да показват и да сочат безспорно кое лице ще бъде правоимащо в такава хипотеза. В този случай двама, трима или повече заявили желание ще могат ли да ползват такива земи, заедно ли ще ги ползват и какъв механизъм ще бъде определен за това – това трябва да бъде изчистено задължително, тъй като както и Вие заявихте при представяне на програмата си, така и ние ясно сме заявили в Комисията, че наш основен приоритет е поливното земеделие и възстановяването, където е възможно, на хидромелиоративните съоръжения. Така че ние трябва да осигурим една гаранция, която да дава достъп до вода за поливни цели на всички, които отговарят на условията и желаят това да се случи. Но ние, както казах, трябва да въведем ясни и точни критерии, по които това да се прави. На следващо място, с този проблем е свързан и § 5, който допуска право на строеж за напоителна или водоснабдителна инфраструктура без търг и конкурс. И тук трябва да има срок за изграждане и последици, ако инфраструктурата не бъде изградена, защото можем да стигнем в хипотеза, в която ние сме предоставили възможността на някой производител, но той не реализира, безсрочно не реализира това право, което му е дадено от държавата, и в същото време трябва да има ясен механизъм, по който това лице да носи своята отговорност за това бездействие, тъй като в такава хипотеза то би ощетило много други, които на негово място биха реализирали тази възможност и биха ползвали това право. Стигаме до проблемния според нас § 9, т. 1 от чл. 37в, ал. 2, където се заличава изискването за изплатени задължения към Държавния и Общинския поземлен фонд при участие в споразуменията за масиви за ползване. Тази промяна сама по себе си не заличава дълговете, но премахва едно условие, което задължава ползвателите да ги платят преди да участват в споразумението. Да се откажем от този механизъм, без убедително да е обяснено как ще се осигури събирането на вземанията, е необосновано. Няма такава необходимост, колеги. Коректните платци имат право да очакват еднаква взискателност към всички. Това означава, че ние още на този ранен етап поставяме субектите в различни условия. Те са неравноправни. Едните ще бъдат такива, които са погасили задълженията си, а другите – вероятно системни нарушители, които не са си заплатили тези задължения, но в същото време те ще имат равни права, които държавата ще им осигури. Добре е да обясните защо е предложена тази разпоредба в този ѝ вид, тъй като, както казах, тя създава неравноправни условия още в този най-ранен етап от започването на процедурата. Тук е добре да си отговорим и на един друг въпрос, колеги: кои са най-големите длъжници на държавата към този момент? Защото може да се окаже, че това е поредният опит да създадем законодателство за някой, който в момента има големи дългове, но в същото време също толкова голямо желание да участва в процедурата, но без да си е изпълнил задължението към държавата. Когато Вие поехте тежката отговорност, която Ви беше дадена от избирателите, поехте един конкретен ангажимент и той беше да предоставяте и да изработвате качествено законодателство, в което няма да има привилегировани страни, няма да има хора, за които се пишат разпоредби. Сами заявихте, че сте премахнали политическата олигархия от политиката. Ами ако има такава олигархия в земеделието, ние също трябва да я премахнем, защото тази норма по-скоро сочи и навежда на мисълта, че тя е направена за някого, защото няма обосновано становище, което да подкрепи това – едно задължение да бъде признато за недължимо към момент, когато се кандидатства за нещо толкова важно. Държавата по този начин ще загуби гаранцията си, че тези участници в разпределителните процедури ще заплатят предварително това, което дължат. Ние създаваме възможност тези суми да не бъдат платени никога, защото по-нататък законодателят не определя какво се случва с тези задължения и това по аналогия предполага, че ще се прилага общото законодателство. Приключвам след малко. За финал, колеги, искам да наблегна и на нещо друго – че в оценката за въздействие на Законопроекта е посочено, че няма да бъде повишена административната тежест. Аз откривам няколко разпоредби, които показват друго. Например, в § 4, т. 10 се изисква нотариална заверка на подписа върху декларациите за обстоятелства по чл. 24, ал. 8 и 9, свързани с обработваната площ, включително чрез свързани лица и предприятия. Това, колеги, означава, че същинската проверка на тези декларации няма да се прави от нотариуса, а ще се прави отново от служителите. Това автоматично създава административна тежест и не отговаря на написаното в оценката за въздействие – че такава няма да има в повишен обем след приемането на въпросните норми. Тъй като времето ми изтече, спирам дотук. Ще участваме активно както в работна група, ако такава бъде сформирана, така и в дебата между първо и второ гласуване – и в Комисията, и в залата. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председателстваща Събранието! Уважаеми господин Трифонов, правя репликата към Вас, но и към другите колеги, които зададоха сходни въпроси, за да станат ясни няколко неща. Без търг за отдаване на земи там, където има легално разрешително за водоползване – това е при случаите, когато някой, примерно зеленчукопроизводител, е направил усилия, инвестиции и е получил разрешително за водоползване конкретно за тези обекти. Тук идеята е не следващата година някой да дойде наготово и съответно да вземе същата територия, която даденият производител вече е облагородил и направил за интензивно земеделие. От тази гледна точка стремежът е към по-трайно ползване в самото ползване на земи, особено при интензивни сектори. Това е идеята. Ако не става достатъчно ясно, съм готов да дебатираме между първо и второ четене. По отношение на искането, тоест на констатацията в Закона, в промените на текста – лица, които са длъжници, да не участват в доброволните споразумения. Това не значи, че държавата ще им дава земи, а да участват в доброволните споразумения. Искането, между другото, идва от самите организации – земеделски организации, защото по този начин, ако не допуснем даден човек до споразумение, наказваме другите. Ще Ви го обясня по следния начин казуса: даден земеделски производител, който е длъжник към самата държава, но има 250 имота в цялата община, недопускайки го за споразумение, другите хора не могат да окрупнят имотите, защото тези имоти остават в реални граници. И съответно всичко друго се окрупнява, но тези блокове, които остават в реални граници, на практика, гледането на тези имоти става като швейцарско сирене – надупчено. Тоест ние по този начин по-скоро наказваме другите. Това по-скоро е целта, не е друга. Ако не е достатъчно ясно, в крайна сметка съм готов да го дебатираме, но това е изрично искане от самите организации и не цели прикриването на някого. Точно обратното. Иначе събирането е по силата на действащото законодателство, така както държавата си прибира средствата. И последно, преди да завърша, по отношение на събирането на средствата и недопускането на търгове – не значи, че Министерството на земеделието ще му отдава каквото и да е друго имущество или държавни привилегии. Ако сумите са дължими към Държавния фонд „Земеделие“, се събират по сегашния си начин. Тоест това е идеята, а не да се правят преференции на някого, тоест преференциите са само за земеделските производители, и то реалните такива. Мерси. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо, Председателстваща. Благодаря, господин Гечев, за репликата. Аз искам само да кажа нещо съвсем конкретно, точно и ясно. Ние много лесно можем да разберем дали тези лица, които са натрупали задължения, до настоящия момент са ползвали такива имоти, за които се участва в тези разпределения, и да си изясним с конкретни факти и обстоятелства дали тези лица реално имат желание да ползват, или просто да участват в разпределението, както Вие казахте, за да може да участват и всички останали и да не се блокира процедурата. За съжаление, всички мисли навяват на това, че по-скоро се цели заобикалянето на едно задължение, а именно да бъдат изплатени задълженията преди участието в процедурата. И аз считам, че отговорната държава, отговорното управленско поведение е това, което насърчава всички длъжници да изплащат в срок задълженията си и да не бъдат толерирани за сметка на други, които са направили това. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Подкрепяме целите на Законопроекта, но не подкрепяме текстовете, които са заложени в него. Възникват редица сериозни въпроси, които не намират отговор. Защо заради нерешената реституция се блокира разпореждане с всички земи по чл. 19 до края на 2027 г., вместо да се блокират само конкретни имоти, за които действително има незавършена реституция, като няма конкретен анализ? Колко земя е необходима за оставащата реституция? Няма анализ. Защо е необходима забраната върху целия ресурс, а не само върху конкретни земи, за които има висяща реституционна процедура? Няма оценка на финансовия ефект на общините. Действащата уредба ограничава държавната собственост по ал. 12а до земи извън урбанизираните територии, а ал. 15 премахва точно това ограничение. Така земи, които при сегашния режим биха могли да попаднат в общински ресурс, могат да бъдат определени като държавни. А колко от тези земи при сега действащото законодателство могат да бъдат общинска собственост? Защо вместо индивидуално изясняване на собствеността се създава общ режим, с който значителен масив земи се концентрира под държавен контрол? Може би защото искането е реституцията да се превърне в механизъм за разпореждане на държавата с общинска земя. Законопроектът създава процедура, при която общинският съвет трябва да предоставя земя от Общинския поземлен фонд, включително земи с различен статут. Ако общинският съвет не действа, се предвижда областният управител да изведе заместващ административен акт. Областният управител би могъл фактически да определи кои конкретни общински имоти се предоставят, вместо общинският съвет да упражни правомощията си като орган, разпореждащ се с общинската собственост. Държавната земя без търг при напояване. Тук вече има потенциален въпрос за привилегирован достъп до държавен ресурс. Предлагат се земи от Държавния поземлен фонд, които попадат в територията на хидромелиоративната инфраструктура и за които има разрешително за водовземане, да могат да се отдават без търг по пазарна цена, определена от независим оценител, за срока на разрешителното, но максимум за десет години. Защо наличието на разрешително за водовземане трябва автоматично да дава предимства при получаване на държавна земя без публичен търг и как е гарантирано, че разрешителното за водовземане не се превръща фактически в инструмент за получаване на конкретна държавна земя без конкурентна процедура? Законопроектът е предоставен като закон за приключване на реституцията, но паралелно с това той променя кой контролира огромен ресурс от земеделската земя, каква част от това – общинска, каква се определя като държавна, кой може да я ползва без търг и кой държавен орган може да се разпорежда с нея. Къде е количественият анализ на този трансфер на собственост и икономическа стойност? Поради всички тези въпроси, които не намират отговор в начина, по който са изложени текстовете в този законопроект, ние ще се въздържим. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В настоящото изказване ще се спра на няколко текста, предложени от колегите от „Прогресивна България“ по Законопроекта, които текстове смятам, че са проблемни, и се надявам от казаното от господин Председателя и дебата в залата, че ще има работна група, в която ще изчистим тези спорни моменти. По принцип Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е Закон, по който винаги има различни становища, Закон, по който трудно се постига консенсус, Закон, който винаги е бил много, така, крайно дебатиран. Това е безспорно, но в крайна сметка, ако имаме обща цел, обща философия за това – в каква посока трябва да се развива земеделието и как да са уредени обществените отношения, съм убедена, че може да се постигне консенсус. Ще се спра само на някои от текстовете, които са притеснителни, като в срока между първо и второ четене парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще направи съответните предложения. Има технически редакции, които трябва според мен да направим и да се съобразим. Започвам по параграфите. По § 3, тъй като по него не стана дебат в Комисията за изменението в чл. 24. Задавам въпроса: означава ли този текст, че тези предоставени земи на научни институти и други публични такива, които са с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади, ще станат частна собственост и това ще позволи тяхната продажба? Този въпрос трябва да се изследва, и ако това е така, ние ще внесем корекции, защото не сме съгласни с тази последица от предложения законопроект, тъй като този фонд е публичен, а текстът, който се предлага в § 3, е след неговото приемане, че всичките тези земи ще станат частна държавна собственост. Това е. А има земи, които са пасища, мери и ливади и са предоставени на такива научни институти и всички такива публични организации, които са изредени в текста. Оттам обръщам внимание на следващия текст в § 4. Това е предложеното изменение в чл. 24а. То на практика е разписана наново процедура по чл. 24а, по която по принцип нямаме бележки по начина на разписване, но имаме бележка по същността, и тя е отпадането на условието допустимите правоимащи лица, за да участват в тази процедура, да имат постоянен адрес на територията на общината по местонахождението на имотите, обект на търга, или съседни общини, независимо от коя област, или да имат стопанска дейност. Идеята на разписването на чл. 24а, когато се прие, е допустимите участници за земеделските земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) да имат стопанска дейност в района. И особено това предложение беше провокирано от животновъдни организации по повод осигуряването на достатъчно ресурс за изхранване на животните. Сега промяната, и ние не сме съгласни с това отпадане, то отпада във втория търг, в разписа за първи търг отпада условието за развиване на стопанска дейност. Вероятно администрацията със сигурност се е затруднила при прилагането на този критерий. Възможно е да е това, допускаме, че е това, въпреки че и това е установимо – ако трябва, можем да го разпишем в Закона като допълнение. Но във втория търг, на практика, отпада всякакво условие участниците във втори търг да имат стопанска дейност в общината, в съседни общини. Достатъчно е две години да си има регистрирано правно основание. Само мога да отбележа, че регистрирано правно основание означава дори да си купил от два имота по един декар. Това също ще даде правото да участваш във втори търг, без от такова право с предимство да се ползват тези, които развиват стопанска дейност. И така точно е разписан текстът. Ако волята е била различна, може да я изкоментираме и да стигнем до решение в работната група. Като аз веднага бих предложила… Мотивът за това е, че е останал остатъчен държавен поземлен фонд – около 100 хил. декара, за който не е получен приход от държавата. Това със сигурност е проблем. Но по-големият проблем със сигурност е неосигуряването на достатъчно поземлен фонд за изхранването на животновъдните стопанства – недостатъчен фонд, включително и земеделски, за производство на фуражни култури. Аз бих предложила във втория търг, за да не е така общ, поне да го направим за земеделските стопани, които са от съседни области, но той да не бъде достатъчно свободен, включително и за лица – това е съвсем друга тема, която не е зачекната тук. Ние също можем да поговорим за нея – за тези лица, които на практика ползват земеделската земя, като я придобиват и после управляват чрез отдаване под наем. Тогава тези лица примерно нямат да имат никакво ограничение спрямо земеделските производители и ще бъдат свободни на далеч по-добри цени да ги придобият от държавата за ползване. Преминавам към следващия параграф, по който имаме бележки. Това е § 8 за чл. 37б. Тъй като в дебата на Комисията по първо четене тази тема не се засегна – това е за термина „цена“, а именно включването на задължението договорите, с които земеделските стопани участват в споразуменията по чл. 37в, да бъдат със съответните атрибути, включително и цена. Всеки договор, разбира се, има цена. В масовия случай – вероятно от Министерството имат съвсем точни данни, но вероятно около половината от тези договори са с определяем размер на тази цена. Тя е процент от добива, килограм различен вид зърно от това, което се произвежда, и не е винаги точно цена. И тук следва да уточним – в предложението по § 8 какво има предвид законодателят: дали с този текст ние ще задължим в договорите за ползване на земеделската земя цената да бъде фиксирана в евро, каквато е валутната ни единица, или ще остане възможност, така както е в момента, цената да бъде определяема. И тук тогава ще трябва да имаме друга редакция на този текст по отношение на цената. Така. Аз накратко се спирам по темите. В работната група много по-детайлно можем да изговорим тема, която смятаме, че не е решена добре. По § 9 – за измененията в чл. 37в, аз може би ще повторя бележките на колеги, които взеха преди мен думата: става въпрос за възможността ползватели – некоректни платци по договори за ползване на ДПФ и ОПФ, да бъдат допускани до участие в споразумения за комасирано ползване по 37в. Междувременно, тъй като дебатът се получи в залата по отношение на този текст, тъй като останалите колеги също изразиха резерви, с колегата от „Прогресивна България“ накратко говорихме: там, на местата, на които стоим, ние не искаме да затрудняваме по принцип – като становище, коректните ползватели. Предложението, което и господин председателят на Комисията каза, че е дошло от браншови организации… Проблемът идва от това да не се спират споразуменията за ползване, те да се сключват в срок, защото всеки земеделски стопанин безспорно си прави план на сеитбооборота, а и на мероприятията, които трябва да се правят и им идва времето. Никой не иска това, но никой не иска и да се толерират некоректните платци по договори с ДПФ, и категорично с тази позиция, в която това пак ще стане възможно – да участват некоректни платци, ние не можем да се съгласим. Но в хода на разговора с колегата от „Прогресивна България“ стигнахме до извода, че може да направим друго предложение, така че основната част от земеделските стопани, които са коректни, да си влязат навреме в споразуменията, и това е: държавата да им прекратява договорите, които не са платени в срок. Тогава те ще участват в споразуменията за ползване като държавни имоти. След като има останал държавен поземлен остатъчен ресурс след търговете и този остатъчен ресурс пак влиза в споразумение, значи няма никаква тема държавата да увеличи този ресурс, който го има, като прекрати веднага, преди крайния срок за влизане в споразумение, договорите на некоректните платци. Тогава няма да има никой ощетен, споразуменията ще са в срок, държавата просто ще получи по-малко приходи, но тя, така или иначе, рискува да не получи приходите, по които има сключен договор, щом не ги е получила навреме. Ще си спести дори административните разходи да се търси това вземане. Така че по § 9, в хода на разговора с колегата от „Прогресивна България“, това възникна като идея – може да я да разработим като текст, но така или иначе, смятаме, че този текст, така както е предложен, от всяка гледна точка не е добре да остане така в окончателен вид. Преминавам по другите бележки, които са корекционни, и съм убедена, че в духа на коректно разбирателство в Комисията ще ги изчистим. Преминавам към следващите параграфи, по които имаме съществени несъгласия. Безспорно, това са § 16 и § 17. Първо, искам да кажа, че е похвална инициативата на колегите вносители по отношение на реституционната процедура и нейното приключване. Няма да изреждам мотивите и на неправителствения сектор, включително и между другото, мотивите към този законопроект са добре описани по отношение на това, че трябва да приключи реституцията, но по процедурата, така както е предложена и разписана, ние имаме съответните бележки, включително – независимо от сегашното политическо статукво и структура, когато се приема един законопроект, ние трябва да гледаме принципно нещата. Не може областният управител да се разпорежда с Общинския поземлен фонд. Това е нонсенс и противоречи на всички разпоредби по ЗМСМА, Конституцията, ако щете, и е безсмислено да правим изобщо такива упражнения. Законът – ЗМСМА, ясно е казал какво се прави, ако общинският съвет в срок не изпълни своите задължения – в случая да посочи поземления фонд, от който трябва да се удовлетвори съответното искане за реституция. И в този смисъл ние ще предложим съответните корекции и изменения в срока между първо и второ четене. Категорично не подкрепяме условието за удължаване на мораториума върху разпореждането със земите по чл. 19 – той е пак общ. Аз пак казвам, вкарването на политическа конюнктура в който и да е законодателен акт не е помогнало на никого, който е ползвал силата на мнозинството си. Тук е абсолютно същият случай. Той се удължава с още една година. Той се удължава по принцип, на практика, без да изследва случаи там – какви започнати процедури има, докъде са стигнали, че има инвеститори някъде. Не се ограничава дори за специални случаи, просто продължаване на общата забрана, и в същото време, на практика, само три общини – това го има по официалната информация и от Министерството на земеделието, и от омбудсмана, и от Столичната община, мисля, че беше. На практика, в момента по тази официална информация тази тема касае само три общини в България, при които остатъчният поземлен фонд е недостатъчен за удовлетворяване на реституционните претенции. В нито една друга община – във всяка една от останалите общини, Фондът по чл. 19, земите, на практика, са освободени от тежест, от бъдеща тежест, и Общината може да си ги управлява. Защо е тази обща забрана още една година? Тя, на практика, няма абсолютно никакво значение от гледна точка на съхраняването на интереса на потенциално правоимащо лице. Само за три общини! Категорично сме против това удължаване на мораториума. В тази връзка, когато засегнах темите с тези три общини, при които остатъчният поземлен фонд е недостатъчен, следва да засегна и темата с ПКБ-тата. Това е тема, която безспорно не се урежда в този законопроект, но предложената процедура за приключване на реституцията пряко касае и темата с ПКБ. Ние трябва – обръщам се и към управляващото мнозинство – категорично да направим законови промени спрямо тях. Те се търгуват на значително по-нисък номинал, затова са и безинтересни. Второ, възможностите за придобиване на активи с ПКБ е крайно ограничена, а на практика, там където няма остатъчен поземлен ресурс, няма какво друго да се прави. В тази връзка, тъй като тук се засяга темата за приключването на реституцията, което е нормално, тъй като тя е крайно забавена, трябва да се намери решение как да направим тези инструменти по-атрактивни, равностойни като пазарна стойност на това, което се дължи като реституция на правоимащите лица, или да разширим кръга и обхвата на възможните активи, които могат да се придобият с ПКБ. То иначе няма как да им вдигнем стойността. Това става в друг закон, разбира се, но той е свързан с идеята за приключване на реституцията. Това трябва да се направи и аз призовавам управляващото мнозинство заедно с Министерството на финансите и колегите, които са отговорни за тях, да се намери едно решение, което, на практика, ще помогне да се реализира Вашето предложение за приключване на реституцията. Това е част от базата, с която да се реализира текстът, който сте предложили. Това е по § 17. Времето е накрая си, ще приключа с това. Това бяха, на практика, основните точки, по които имаме категорично несъгласие. За една от тях в хода на дебата възникна предложение, което ще направим. Поради тези несъгласия – те са принципни, на първо четене в залата ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще се въздържим. Надяваме се в работна група с бележките, които имаме, да намерим работещи решения и ще подкрепим на второ четене всеки текст. То и останалите текстове, между другото, в по-голямата си част ние ги одобряваме – ще подкрепим всичко, до което стигнем като възможни работещи решения. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Председателстваща Събранието, уважаеми господа и дами народни представители! Уважаема госпожо Танева, може би не става ясно – ще се опитам още един път да го уточня по отношение на длъжниците и встъпването в доброволни споразумения. В момента предвидените текстове, така както сме го направили, ако сте длъжници с държавни имоти, директорът на областната служба „Земеделие“ може едностранно да Ви прекрати договора. Дори сме направили пряка писта за това. Въпросът е обаче, че даденият човек, ако не са тези имоти, а той има частно наети или собствени други имоти, които примерно са 200 парцела в дадената община, той с тях участва в доброволното споразумение. Въпросът е, че те правят като швейцарско сирене самото ползване, и по този начин, ако даден добросъвестен ползвател с неговите си земи встъпи в доброволно споразумение, ние в целия му блок, примерно от 100 – 200 декара, правим две или три дупки, които са в реално ползване, и оставяме и пътища за тях. Тоест едното не изключва другото. Иначе за недобрите платци – категорично ги изключваме от уравнението. Ако не са достатъчно ясни текстовете, готови сме за дебатиране, дори сме дали възможността за едностранно приключване. Тоест не е въпросът в това да им даваме още имоти, а тези, които имат, на практика, да не пречат на другите. Това е идеята. Това е идеята, съгласен съм да го дебатираме допълнително в Комисията, ако не са достатъчно точни текстовете, но по този начин колегите от браншовите организации казват, че наказваме тях, а не недобросъвестните. Иначе събираемостта – категорично държавата, трябва да събира всичко, което ѝ се полага и е дължимо като такова. Ще взема малко отношение по чл. 19. Има случаи, в които примерно продажбата на земите от чл. 19… Взима ги някой поземлен фонд или примерно някой, който инвестира в имоти, и съответно малък земеделски производител, който трябва да го добутаме буквално до някакъв читав поземлен модел, който да достигне (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), примерно 50 декара самостоятелно, на него му извият ръцете и го изнудят... Иначе съм съгласен по отношение на различни неща по чл. 19. Ние трябва да оставим възможността… Има определени общини, които правят примерно земи от чл. 19, съоръжения, пречиствателни станции или тем подобни неща. Нищо политическо няма в това! Ние Ви го казахме, че мислим да предложим и реформи по отношение на окрупняване, създаване на модел, в който един малък и среден земеделски производител да го добутаме като държава, да стигне минималния размер земя на едно място. А иначе тези земи – общинските земи, държавните земи, на поземлените фондове, те трябва да участват в този процес. И ако в крайна сметка Общината продаде всичките тези земи като швейцарско сирене, то няма да свърши същата работа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Така че това също ще бъде дебат на Комисията. Не се притесняваме от този дебат. Стига да е от полза за земеделските производители и съответно да цели определен поземлен модел в крайна сметка, в който да имаме по-конкурентни земеделски производители. Благодаря Ви. Извинявайте за просроченото време.

Господин Гечев, Вашата реплика по отношение на включването на некоректните платци на ДПФ в споразуменията по чл. 37в ме обнадежди. Идеята, която възникна в хода на разговорите тук, беше точно това – този некоректен платец на ДПФ, ако участва с частни земи, със свои земи, той да си участва с тях в споразуменията. Добре, нека да разпишем така текста между първо и второ четене, но не може за сметка на държавата, без да ѝ плащаш дължимото, да участваш в споразумения, да не ѝ плащаш, а ти да си получаваш прихода от обработката на земята и от субсидията. Така че аз Ви предлагам да изключим участието в споразуменията на некоректния платец, да бъде изключен имотът на ДПФ-то, за което няма плащане. И ето, може да достигнем до целта, която… Общата цел е да не се пречи на коректните платци и на коректните земеделски стопани. Категорично всички са за това. По отношение на чл. 19, аз Ви призовавам да помислите върху това, и ако Вие имате концепция, остатъчният поземлен фонд по чл. 19 да бъде ползван за други цели, нека да кажем какви, но да отменим забраната, която е обща, която е ненужна и по която в различни общини има различни задействани процедури за инвестиции. Защото така ще започнат и съдебни разправии, а и на фона на ситуацията, в която сме, аз смятам, че независимо кметът от коя партия е, след една година ще има разместване. В крайна сметка за всяка общност е важно да се случват инвестициите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Уважаеми дами и господа народни представители, госпожа Танева е права за едно нещо, а именно, че винаги, когато Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е гледан от народните представители, той е бил предмет на много сериозни и много бурни дебати. Защо? Защото земята е основоположникът, върху който градим абсолютно всичко, нашето земеделие без земя не може да съществува. Това, което обаче ми направи на мен впечатление, са коментарите, които чух. Само едно нещо да добавя, преди да обърна внимание на коментарите – че това, което е внесено като предложение за изменение и допълнение на Закона, са текстове, които уреждат проблеми, които не са решавани с години назад. И моето лично мнение и мнението на администрацията, която към настоящия момент представлявам, е, че в голяма степен тези предложения за промени напълно удовлетворяват решаването на проблемите, които в момента съществуват. Но да се върна към коментарите, които чух и внимателно си записах. Ще ги разделя на два типа: коментари, които са политически, и коментари, които са технически. Техническите коментари няма да ги коментирам. Ще коментирам няколко от политическите коментари, които според мен господата народни представители не са разбрали. Затова господин Гечев се наложи два пъти да излиза и да обяснява проблема с длъжниците. По отношение на длъжниците ще кажа две неща. Не трябва да страдат земеделските производители за това, че Министерството на земеделието не може да си събере парите от длъжниците. И второто нещо, понеже имаше сериозен дебат, ще Ви дам един друг пример. Представете си, че Вие притежавате в съсобственост един имот, който е в съсобственост с имот, на който има длъжник. Нито Вие, нито длъжникът имате право да участвате при така разписаните текстове, които в момента се прилагат в споразумение. И не е редно ние да пречим на земеделските производители, на коректните земеделски производители за това, че Министерството на земеделието не може да си свърши работата – да управлява земята, която има. По отношение на земите по чл. 19 ще Ви дам само един пример. Наблюдаваме желание за много от земите по чл. 19, за които има апетити в резултат на разпоредителни сделки, ако се премахне тази забрана, да бъдат предмет на промяна на предназначението със създаване на фотоволтаични и различни други паркове. Докато нямаме яснота какво правим с българската земя и това дали ние ще даваме да се променя нейното предназначение за целите на различни ВЕИ-та, аз не смятам, че ние трябва да отваряме вратите пред общините да могат да се разпореждат самостоятелно така, както желаят. Защото примери мога да Ви давам с десетки общини, които са злоупотребявали с правото да променят земеделската земя, за да може да се създават различни ВЕИ паркове. Присъствал съм и съм бил сезиран с множество петиции от граждани, които не са съгласни с това. И последно, ще кажа едно като коментар към това, което госпожа Танева каза по отношение на ПКБ-тата. Аз бих бил много внимателен, ако съм на Ваше място, да коментирам ПКБ-тата, защото това може да доведе до широкото отваряне на вратата за продажба на земи от Държавния поземлен фонд, а това, както знаете, се е случвало веднъж само – в първото управление на ГЕРБ. Беше направен опит от господин Асен Василев за подобна продажба, който всички много добре знаем, че не свърши много добре. Затова конкретно по отношение на ПКБ-тата бих Ви призовал да бъдете бдителни. Иначе като цяло приветстваме и подкрепяме предложенията за промени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за внасяне на предложения между първо и второ гласуване по току-що приетия на първо четене законопроект да стане 14 дни с оглед на предложенията, които колегите казаха, че ще внесат. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Ще направя процедура. Моля, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допуснат господин Левент Мемиш – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 52-602-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа и проведе публично обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Със Законопроекта, представен от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш, се въвеждат изискванията на Директива ЕС 2024/1799 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. относно общите правила за насърчаване на ремонта на стоки и за изменение на Регламент ЕС 2017/2394 и директиви ЕС 2019/771 и ЕС 2020/1828. Законопроектът предвижда мерки за насърчаване на ремонта на потребителски стоки в рамките на законовата гаранция, предвидена в Закона за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки, и улесняване на ремонта на потребителски стоки след изтичане на срока на законовата гаранция. Във връзка с насърчаване на правото на ремонт в рамките на законовата гаранция на стоките с проекта се предвижда задължение за продавачите да информират потребителите, че ако изберат ремонт на стока, която не отговаря на изискванията, пред замяната ѝ с нова, законовата гаранция на стоката ще се удължава с една година. Удължаването на срока на законовата гаранция ще се прилага само за стоки, закупени след 31 юли 2026 г. Предвижда се задължение за производителите на стоки, за които са установени изисквания за ремонтопригодност, да предлагат услуги за ремонт след изтичане на срока на законовата гаранция, пряко или чрез подизпълнител. Съгласно Директива ЕС 2024/1799 Европейската комисия ще създаде европейска онлайн платформа за ремонт на стоки. Платформата ще съдържа информация за лицата, предоставящи услуги за ремонт, за продавачите на обновени стоки и за купувачите на повредени стоки за обновяване, които ще могат да включат своите данни на платформата, за да предоставят възможност на потребителите да намерят подходяща услуга за ремонт. Европейската онлайн платформа ще съдържа национално подразделение за България на български език. Потребителите ще могат да използват европейската онлайн платформа за ремонт на стоки безплатно. Комисията за защита на потребителите е определена за национално звено за контакт за администриране на националното подразделение на платформата за ремонт на стоки. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на дискусията участие взеха народните представители Борис Аладжов, Александър Иванов, Стефан Белчев и Джипо Джипов. Бяха поставени въпроси относно условията, при които се извършва ремонт на стоките безплатно или на разумна цена; административният капацитет на Комисията за защита на потребителите, която да изпълнява функциите на национално звено за контакт, и в кои държави членки са въведени изискванията на Директива ЕС 2024/1799. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 20, без „против“ и „въздържал се“ – 1 народен представител. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 52 602 01 30, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 52-602-01-30, внесен от Министерския съвет 28 юли 2026 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 52-602-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г., за първо гласуване; На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията: Емил Алексиев – директор на дирекция „Политика за потребителите“ и Иван Павлов – началник на отдел „Регистриране и лицензиране“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Емил Алексиев – директор на дирекция „Политика за потребителите“ към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. С Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки се цели транспониране в българското законодателство на Директива ЕС 2024/1799 от 13 юни 2024 г. относно общите правила за насърчаване на ремонта на стоки. Директивата е част от политиката на Европейския съюз за развитие на кръгова и устойчива икономика и цели удължаване на жизнения цикъл на стоките, намаляване на отпадъците и насърчаване на ремонта като алтернатива на закупуването на нови стоки. Срокът за транспониране е 31 юли 2026 г. Основните изменения са насочени към насърчаване на ремонта както в рамките на законовата гаранция, така и след нейното изтичане. Предвижда се потребителите да бъдат информирани за правото си да избират между ремонт и замяна на стоката, като при избор на ремонт срокът на законовата гаранция се удължава с една година. Разширяват се и изискванията за съответствие на стоките чрез въвеждане на изисквания за ремонтопригодност. Законопроектът въвежда задължение за производителите на определени категории стоки, за които в правото на ЕС са установени изисквания за ремонтопригодност, да предоставят услуги за ремонт и необходимите резервни части, както и информация за тях. Това задължение ще се прилага и след изтичане на законовата гаранция. Производителите няма да могат необосновано да възпрепятстват ремонта или да отказват ремонт единствено поради извършен предходен ремонт от друго лице. С приемането на Законопроекта се цели постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз, повишаване защитата и информираността на потребителите, развитие на пазара на ремонтни услуги и създаване на условия за по-устойчиво потребление и по-ефективно използване на ресурсите. В хода на дискусията участие взеха народните представители Борис Аладжов, Георги Григоров и Пламен Белов. Бяха поставени въпроси относно условията, при които се извършва ремонт на стоките безплатно или на разумна цена. Въз основа на представянето и проведено гласуване с 9 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по иновациите и дигиталната трансформация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 52-602-01-30, внесен от Министерския съвет 28 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложения законопроект се въвеждат изискванията на Директива ЕС 2024/1799 относно общите правила за насърчаване на ремонт на стоки. Основната цел е ремонтът да бъде по-достъпна и предпочитана алтернатива на закупуването на нова стока, като се удължи животът на продуктите и се намалят отпадъците. Мерките са основно в две направления – ремонт в рамките на законовата гаранция и ремонт след нейното изтичане. При несъответствие на стоката потребителят запазва правото си на избор между ремонт и замяна. Когато избере ремонт законовата гаранция се удължава с една година. Продавачите ще бъдат длъжни да информират потребителите за този избор и да насърчат ремонта, когато той е възможен. След изтичане на гаранцията за стоките, за които европейското законодателство предвижда изискванията за ремонтопригодност, производителите ще бъдат задължени да предлагат ремонт безплатно или срещу заплащане, както и да осигурят резервни части и информация на ремонтните услуги и техните цени. Предвижда се европейска онлайн платформа за ремонт, чрез която потребителите ще могат да намират доставчици на ремонтни услуги, продавачи на обновени стоки и лица, които изкупуват повредени стоки за обновяване. Платформата ще позволява търсене по вид стока и местоположение и ще предоставя информация за условията, срока и цената на ремонта. Със Законопроекта Комисията за защита на потребителите се определя за национално звено за контакт, което ще администрира националното подразделение на платформата. С предложените промени се създават стимули за удължаване живота на стоките вместо преждевременната им замяна, като едновременно се подкрепя защитата на потребителите и се подпомага кръговата икономика. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Както стана ясно от доклада и становището на вносителя, с предложения законопроект въвеждаме изискванията на поредната директива, която предвижда мерки за насърчаване ремонта на определена група стоки в два случая. В първия случай, когато тези стоки са в законова гаранция. Във втория случай, когато стоките са вече след изтичане на законовата гаранция. Моите забележки са във втория случай, когато вече стоките не са в гаранция. Директивата предвижда и създава по-скоро нова глава, нов раздел, където са посочени какви са тези мерки, които трябва да насърчат ремонта на стоките, или по-конкретно условията, при които ще бъде извършен ремонтът. В тази връзка в чл. 40в, ал. 3 е посочено, че ремонтът на стоки се извършва при следните условия: на първо място, безплатно или на разумна цена, която включва разходи за труд, материали, резервни части и обичайната търговска надценка за услуги за ремонт на стоки от същия вид в съответния сектор. Сега, тук има едно понятие – „разумна цена“. Разбира се, аз на Комисията попитах вносителите има ли дефиниция за „разумна цена“, какво означава този термин „разумна цена“ и разумна цена за кого – за потребителя или за производителя, както и при какви условия ще бъде извършен ремонтът. Тук е посочено „безплатно или на разумна цена“. Кой определя при кои условия ще се извърши ремонтът, кога ще е безплатно, кога на разумна цена и всъщност при какви условия? На второ място е посочено, че производителят може да предоставя на потребителя заместваща стока – отново безплатно или срещу разумна цена, по време на ремонта. Тук имам същите аргументи. На следващото място е посочено, че производител, който доставя резервни части и инструменти за ремонт на стоки, за които се прилагат изисквания за ремонтопригодност, предлага тези резервни части и инструменти отново на разумна цена, която не възпрепятства потребителя от извършването на ремонт. Притесненията ни са в две направления – относно формулировката и дефиницията на тази „разумна цена“ и условията, при които ще бъде извършен ремонтът, кога е безплатно и кога на тази „разумна цена“. Между другото, така разписани текстове противоречат и на мотивите на вносителите, които казват, че с тази директива трябва да се преодолеят пречките, които възпират потребителите да ремонтират стоки поради неудобства, липса на прозрачност или затруднен достъп до подходящи услуги за ремонт. Сега, аз тук виждам, че това, че няма дефиниция за „разумна цена“ и при какви условия ще бъде извършен ремонтът – дали безплатно или на тази „разумна цена“, това си е липса на прозрачност. И поради това ние ще се въздържим от подкрепа на така предложения закон. И за да не излиза така, че приемаме поредното кухо европейско законодателство, ако Законопроектът бъде приет на първо гласуване, ние ще направим предложения, с които да изчистим тези текстове. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители, първо искам на основание чл. 43, ал 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа в пленарната зала да бъде допусната госпожа Анна Михнева-Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.

Благодаря Ви. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 52-602-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2026 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 10 септември 2026 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 52-602-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2026 г. На заседанието присъства госпожа Цвета Тимева – заместник-министър на транспорта и съобщенията, която представи Законопроекта. Госпожа Тимева посочи, че същият предвижда промени, свързани с прилагането на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 на Комисията от 25 октомври 2018 г. за определяне на спецификации за регистрите на превозните средства, посочени в чл. 47 от Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета, и за изменение и отмяна на Решение 2007/756/ЕО на Комисията (Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614) и прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 172/1 от 15 май 2021 г.) (Регламент (ЕС) № 2021/782), с който е отменен Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.) (Регламент (ЕО) № 1371/2007). В чл. 5, § 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 е регламентирано, че всяка държава – членка на Европейския съюз, трябва да посочи регистриращ орган, който ще обработва заявления и ще актуализира данни в Европейския регистър на превозните средства (ЕРПС) за превозни средства, регистрирани на нейна територия. Съгласно чл. 5, § 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 регистриращият орган може да бъде националният орган, който отговаря за поддържането и актуализирането на националния регистър на превозните средства. В съответствие с чл. 8 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 държавите членки трябва да прехвърлят данните за регистрираните превозни средства от националните регистри на превозните средства в ЕРПС. Всички държави членки ще използват централизирано регистриране на превозни средства в ЕРПС. Госпожа Тимева поясни, че понастоящем Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ води Национален регистър на превозните средства, Регистър на разрешенията за въвеждане в експлоатация на стационарни подсистеми и Регистър на разрешенията за пускане на пазара на превозни средства с област на употреба железопътната инфраструктура на Република България. С Проекта на закон се предлага Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ да бъде определена за регистриращ орган в железопътния транспорт съгласно изискванията на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614. Във връзка с това с § 2 се предлага да се отмени чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за железопътния транспорт, в която е предвидено Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ да води Национален регистър на превозните средства. Агенцията ще води само Регистър на разрешенията за въвеждане в експлоатация на стационарни подсистеми и Регистър на разрешенията за пускане на пазара на превозни средства с област на употреба железопътната инфраструктура на Република България. На следващо място заместник-министърът посочи, че Законопроектът предвижда да се замени отменения Регламент (ЕО) № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, с новия Регламент (ЕС) № 2021/782 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение Закона за железопътния транспорт, № 52 602 01 37, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2026 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът има за цел да приведе Закона за железопътния транспорт в съответствие с действащата европейска нормативна уредба. Съществената промяна е свързана с Европейския регистър на превозните средства. Предлага се Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ да бъде определена за регистриращ орган. С преминаването към централизирано регистриране в Европейския регистър на превозните средства отпада необходимостта Агенцията да поддържа отделен национален регистър на превозните средства. Това налага и актуализиране на съответните препратки в Закона за железопътния транспорт, така че те да бъдат към Европейския регистър на превозните средства. Другата група промени е свързана с правата на пътниците в железопътния транспорт. Законът се привежда в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/782, който е действащият европейски акт в тази област и отменя предишния Регламент (ЕО) № 1371/2007. В тази връзка се отстраняват остарели препратки и се гарантира съответствие на националната правна рамка с действащото европейско законодателство. Предлага се и отмяна на легалната дефиниция за „лице с увреждания“ и „лице с намалена подвижност“, тъй като тези понятия вече не се използват в Закона за железопътния транспорт, а материята е уредена в Закона за обществения транспорт. В Закона за обществения транспорт са уредени включително и санкциите при нарушаване на правата на тези пътници. В обобщение, Законопроектът не въвежда нова регулация. Той основно актуализира и синхронизира действащата нормативна уредба с европейските изисквания, като осигурява по-ясна регламентация на регистрирането на железопътни превозни средства и защита на правата на пътниците. Предлагам да подкрепите Законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 52-602-01-25, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Законопроектът е изготвен въз основа на изискванията на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност по отношение на регламентирането на документите за издаване на удостоверения за регистрация за производство, преработване или употреба на химически вещества. Удостоверенията за регистрация за производство, преработване или употреба по чл. 6, 7 и 8 от закона се издават от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за срок от три години. След изтичането на срока всяка следваща регистрация се извършва отново за три години. Удостоверението за регистрация се издава в 30-дневен срок от получаване на заявлението. Лицата по чл. 6, 7 и 8, кандидатстващи за регистрация на производство, преработване или употреба, представят в Междуведомствената комисия документи при условия и по ред, определени с наредба на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Предвид спецификата на химическите вещества за производство, преработване или употреба на химически вещества и това, че те могат да бъдат използвани освен за законни мирни цели, но и за цели, свързани с разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие, е създаден публичен регистър, в който се вписва наименованието на регистрираното лице, единният идентификационен код на регистрираното лице, номерът и датата на издаденото удостоверение за регистрация, срокът му на валидност и датата на прекратяване на регистрацията. Приемането на Законопроекта няма да увеличи административната тежест за бизнеса и няма да доведе до допълнителни разходи. Не се създават нови регулаторни режими и не се въвеждат нови такси. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 20 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 52-602-01-25, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2026 г.“ Благодаря Ви.