ИВАН АНГЕЛОВ (ПБ)1461 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В днешния дебат има един много конкретен въпрос – събрали сме се и дискутираме размера на минималната работна заплата и начина, по който се определя.
Да, съгласен съм, че при запазване на досегашната формула минималната работна заплата за 2027 г. би могла да достигне по-високи нива от горната граница, за която стана въпрос, това е факт. Но от този факт не следва автоматично изводът, че новият механизъм е по-лош за работещите.
Сега, очевидно в днешния ден в опит за промяна на статута от отпаднала необходимост на някои от колегите от опозицията им се привиждат реки от мед и масло, искат запазване, ако могат да променят и механизмите, по които се определя минималната работна заплата, в друга посока, говорят популистки, правят популистки изказвания, опитват се да правят внушения. Честно казано, предлагат и политики, за които някои крайнолеви представители тук, в тази зала, пък и извън тази зала, биха се изчервили от такъв тип крайнолеви мерки, свързани както с минималната работна заплата, така, по-рано чухме, и за майчинските, и за някои други придобивки.
Сега, други се опитаха да изместят фокуса заради очевидно несъстоятелни нападки. Протакаха, използваха различни пленарни и парламентарни похвати и практики. Очевидно обаче не успяха.
И тук искам да опровергая първата лъжа, или една от основните лъжи, а именно че в новата минимална работна заплата трудещите се, работещите „ще получават 73 евро по-малко“, цитирам.
Няма как да стане това. Елементарна математика е, че при сега предложения механизъм диапазонът на минималната работна заплата ще бъде между 620 евро и 20 цента и 672 евро и 80 цента. Очевидно няма как работещите да получават 73 евро по-малко. Очевидно! Така че това е въпрос на елементарна математика.
Сега, не е най-важно какъв е размерът всъщност на минималната работна заплата, а е важно – акцентът, който ще поставя и в моето изказване, е за механизмите и начините, които определят диапазона, който ще определя минималната работна заплата.
И тук е важно да уточня какво всъщност променяме. Досегашният механизъм автоматично обвързва минималната работна заплата с 50% от размера на средната работна заплата за последните 12 месеца, нали така, колеги? И това, ще го повторя отново, не е особено продуктивно за българската икономика и не отразява реалното състояние на българската икономика, а напротив – създава предпоставки за развитие на друг тип практики, за които не всички, а особено пък и работодатели, и работници в крайна сметка изказват определени, хайде, да го кажем, опасения, много меко казано.
Новият механизъм въвежда четири показателя с равно тегло. На първо място, покупателната способност, медианната работна заплата, ръстът на средната работна заплата и дългосрочната производителност на труда, проследена през последните 10 години. И това е изцяло записано в предложения нов механизъм на Министерството на труда и социалната политика и Вие всички много добре имахте възможност да се запознаете с него. Така че аз лично не приемам всякакъв тип критики от сорта на „това не е записано“ или „онова не е записано“.
С други думи, ние заменяме автоматизма при определянето на минималната работна заплата с един показател, който отчита четири различни измерения на икономическата реалност и на реалното състояние на икономиката. Но тук искам да поговорим малко с числа, с данни.
По данни на Националния статистически институт, цитирам: „За второто тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна работна заплата е 1444 евро, или това е приблизително с около 9,8% ръст спрямо второто тримесечие на 2025 г. – една година назад. В частния сектор ръстът е 11,5%, а в обществения ръстът е 4,8%.
Какво означават тези числа? Че новата формула, ако трябва да ѝ направим анализ, тя е въведена в условия на ръст на работните заплати, а не на спад. Доходите растат. Проблемът къде е? Проблемът е, че растат неравномерно. И ние сме в ситуация, в която трябва да изправим тази неравномерност. И затова не е важно да гледаме само средната стойност. Защо? Продължавам нататък по отделните критерии. Защо медианната заплата е важна? Средната заплата и медианната не са едно и също – и това трябва да стане ясно, защото оставам с впечатление, че повече, или поне мнозина, от колегите не са наясно за разликата между средна и медианна. Средната може да се повиши много, но не искам да Ви напомням за ястието от месо и зеле – как едни хапват повече месце, пък други хапват повече зеле и накрая се получава средно, че всички ядат месо със зеле. Да, ама не.
Медианната показва стойността, която разделя работещите на две равни групи: едните остават под нея, другите над нея. Затова и включването на медианната заплата дава допълнителна информация, която досегашната формула не използва. Да, по-сложна е от досегашната, факт, но много по-ясно отразява реалното икономическо състояние, в което се намираме. Така че това е промяна в качеството на информацията, върху която се основава и нашето предложение.
Какво показва производителността? И тук трябва да бъдем безкрайно честни и откровени. Пак някои данни на Националния статистически институт, цитирам: „По предварителните данни на НСИ през второто тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт на един зает нараства реално с 3,1% на годишна база, а брутната добавена стойност на един зает се увеличава с 0,3%, а брутната добавена стойност на един отработен човекочас се увеличава с 0,5%“, забележете. Какво показват тези данни?
Производителността задължително трябва да бъде част от този разговор. А липсата на този измерител до момента показва колко е несъстоятелна, да не използвам други думи, предишната, или досегашната, цитирам, проста формула. Така че устойчивото увеличение на възнагражденията трябва да бъде свързано и със способността на икономиката да създава добавена стойност.
Но сега нека се върнем към една от основните критики, които аз чух тук, в залата, а именно че при старата формула работниците щяха да получават повече. При определени изчисления формулата дава по-висока стойност. Но това какво означава, колеги? Че трябва да запазим тази формула завинаги? Тя е много хубава. Да Ви попитам: как определихте 50%, защо да не е 52% или 48%? Но това е съвсем отделна тема на разговор. Така че хубаво е да кажем, че единствено средната заплата определя минималната. Браво! Много по-хубаво е държавата да гледа по широко, да има точни данни, точен поглед и да заложи на бъдещия ръст.
И тук искам да повторя още нещо. Ние няма да бъдем държава на минималната работна заплата. Ние искаме всички български граждани да се развиват както професионално, така и личностно, духовно, културно и да взимат достойни заплати, които да им гарантират достойно бъдеще. Това може да се случи единствено и само с повишаване на иновативността и производителността на труда и съответно стойността на този труд да бъде доста по-висока над минималната работна заплата. И в такъв случай изобщо няма да има нужда от този дебат, който водим тук. Защото днес е един изключително интересен ден –ден, в който ние взимаме едно, бих казал, ключово решение за бъдещето на трудещите се в България. Днес, именно днес – на 25-и текущия месец. (Единични ръкопляскания от ПБ.)
За тези, които не го разбраха, ще го повторя ясно: днес е 25-и от текущия месец! По новия механизъм, колеги, 620 евро е долната граница, 672 евро и 80 цента, уважаеми колеги, е горната граница. И не знам за кой път това се повтаря от тази трибуна. В крайна сметка е постигнат консенсус между работодатели, синдикати и правителство за този диапазон. Да, не е постигнат за конкретния размер в момента, но за в бъдеще е заложена датата 15 август, както знаете, до която трябва да се достигне до консенсус по отношение на конкретния и точен размер на минималната работна заплата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Сега тази формула автоматично дава възможното увеличение.
Ще се ориентирам към приключване, но искам отново да обърна внимание на този диапазон и на механизма, който отчита.
Много е важно да кажем какво могат да си купят хората с тези средства. На първо място, какво могат да си купят след това, какво е разпределението на възнагражденията, с какъв темп растат заплатите и как се променя тази производителност. Ако използваме досегашната формула, би било доста трудно. С включването на четирите индикатора бихме могли да променим и механизма, така че да имаме ясна представа за реалното състояние на българската икономика и оттам да можем да вземем адекватни мерки относно бъдещото ѝ развитие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател, ще се опитам да съкратя това, което бях подготвил да кажа.
Надявам се, че след време данните ще покажат, че доходите растат доста по-бързо, че покупателната способност се подобрява, че медианната заплата се увеличава и че производителността позволява по-високи възнаграждения. Механизмите ще имат възможност да дадат своето отражение на това. Затова моят призив към всички Вас, колеги: нека днес не спорим за това кое число е по-голямо, кое е по-малко. Нека не спорим, а по-скоро да спорим коя система е по-прозрачна, по-предвидима и по-балансирана за идните години. Това е въпросът, върху който трябва да се концентрираме. Благодаря за вниманието.