RAPPORTEUR YANKA TYANKOVA3,592 words
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 52 602 01-34, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Петър Петров:
„В текста на § 1 се правят следните изменения:
„1. Наименованието на глава 33 „б“ се изменя така: „Особени правила при явно неоснователни искове и производства, с които се злоупотребява, поради публичното участие на ответника“.“
2. Текстът на предложеният нов член 388с се изменя по следния начин:
„Приложно поле
Чл. 388с. (1) Правилата на тази глава се прилагат по граждански и търговски дела, когато предявеният иск произтича пряко от публичното участие на ответника.
(2) Мерките по чл. 388т, чл. 388у, ал. 3, чл. 388х, ал. 2 и 3, чл. 388ц и чл. 394а се прилагат, когато ответникът изложи конкретни обстоятелства, от които може обосновано да се предположи, че искът е явно неоснователен или че с производството се злоупотребява.
(3) Съдът се произнася по наличието на предпоставките по ал. 2, след като предостави на ищеца възможност да внесе становище в едноседмичен срок. Определението не подлежи на отделно обжалване, освен в изрично предвидените от закона случаи, и може да бъде изменено при новонастъпили или новооткрити обстоятелства.
(4) Обстоятелството, че делото произтича от публично участие на ответника, само по себе си не обосновава явна неоснователност на иска или злоупотреба с производството.“
3. В § 1 текстът на предложеният нов чл. 388т се изменя по следния начин:
„Ранно отхвърляне на явно неоснователен иск
Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне изцяло или отчасти на явно неоснователен иск с отговора на исковата молба. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание, когато основанието за него е станало известно след изтичането на срока за отговор.
(2) Съдът разглежда искането с предимство. На ищеца се предоставя едноседмичен срок да изложи становище и да посочи фактите, правното основание и доказателствата, които подкрепят иска.
(3) Когато ответникът е изложил обстоятелства, от които може обосновано да се предположи, че искът е явно неоснователен, ищецът следва да обоснове вероятната му основателност. Това правило не изменя разпределението на доказателствената тежест при разглеждането на делото по същество.
(4) Съдът отхвърля иска изцяло или в съответната му част, когато въз основа на твърденията на ищеца и представените или посочените доказателства той е явно неоснователен и събирането на други доказателства не би могло да промени този извод.
(5) Съдът се произнася в едномесечен срок от постъпването на становището по ал. 2 или от изтичането на срока за него. Решението за отхвърляне подлежи на обжалване по общия ред. Отказът да се уважи искането се постановява с определение, което не подлежи на отделно обжалване; възражението може да бъде поддържано при обжалване на решението по делото.
(6) Подаването на искане по ал. 1 не спира производството, освен ако съдът постанови друго с оглед процесуалната икономия.“
4. В § 1 текстът на предложения нов чл. 388у се изменя по следния начин:
„Преценка за злоупотреба с производството
Чл. 388у. (1) Производство, с което се злоупотребява, е производство, което не е насочено добросъвестно към установяване, упражняване или защита на право, а има за основна цел да предотврати, ограничи или санкционира публичното участие на ответника.
(2) При цялостната преценка съдът може да вземе предвид:
1. несъразмерност между предявената претенция и действително твърдяната вреда;
2. множество, последователни или съгласувани производства относно едно и също или сходно публично участие;
3. поведение за сплашване, тормоз или натиск преди или по време на производството;
4. използване на процесуални способи, избор на съд, изменение или оттегляне на искания с преобладаваща цел увеличаване на продължителността или разноските;
5. предявяване на претенцията срещу физическо лице, когато публичното участие е извършено от името и в рамките на дейността на юридическо лице;
6. очевиден дисбаланс на ресурси или влияние, когато той е използван за възпиране на публичното участие;
7. други обстоятелства, сочещи, че преобладаващата цел не е защита на накърнено право.
(3) Съдът извършва комплексна оценка на обстоятелствата по ал. 2, отчита предмета и общественото значение на публичното участие, фактическата му основа, положените усилия за проверка, формата и начина на разпространение, както и характера и тежестта на твърдяното засягане на честта, доброто име, личния живот, търговската репутация или други права на ищеца.
(4) Съдът може служебно да извършва справки в съдебни информационни системи, публични регистри и други общодостъпни източници само относно обстоятелствата по ал. 2. Съдът не събира служебно доказателства относно основателността на иска и не замества доказателствената дейност на страните.
(5) На страните се предоставя възможност да се запознаят и да изразят становище по всяка служебно извършена справка преди тя да бъде взета предвид.
(6) При наличие на предпоставките по чл. 388с, ал. 2 съдът може по искане на ответника да допусне участие по чл. 388ф, обезпечение за разноски по чл. 394а и други своевременни и съразмерни мерки, които не препятстват неоправдано достъпа до съд.“
5. В § 1 текстът на предложеният нов чл. 388ф се изменя по следния начин:
„Становище на организации
Чл. 388ф. (1) Със съгласието на ответника юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, професионална или синдикална организация, която има дейност по предмета на публичното участие, може да представи писмено становище по въпроси от обществен интерес и общодостъпни документи.
(2) Становището се представя в срок, определен от съда, който не може да бъде по-кратък от една седмица, и не придава на организацията качество на страна. На страните се предоставя възможност да изразят становище по него.
(3) Съдът може да не приеме становище, което не е относимо, повтаря доводите на страните или би довело до неоправдано забавяне на делото.“
6. В § 1 текстът на предложения нов чл. 388х се изменя по следния начин:
„Решение и последици
Чл. 388х. (1) Съдът постановява решението с мотивите в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Когато отхвърли изцяло или отчасти иска като явно неоснователен или установи злоупотреба с производството, съдът посочва това в диспозитива, включително дали спорът има трансгранично значение.
(3) При установена злоупотреба с производството съдът присъжда на ответника всички необходими и разумни разноски за защитата. Възнаграждението за един адвокат може да бъде намалено само ако е явно несъразмерно спрямо фактическата и правната сложност, извършените процесуални действия и значението на делото.
(4) При установена злоупотреба съдът може да наложи на виновното лице глоба по чл. 89, като отчете продължителността и последиците на производството, поведението на лицето и необходимостта от възпиращ ефект.
(5) Ответникът запазва правото си да търси по общия ред обезщетение за вредите от злоупотребата.“
7. В § 1 текстът на предложения нов чл. 388ц се изменя по следния начин:
„Публикуване
Чл. 388ц. (1) По реда на Закона за съдебната власт се публикуват в отделно обособена и публично достъпна част от Единния портал за електронно правосъдие влезлите в сила съдебни актове, с които искът е отхвърлен изцяло или отчасти като явно неоснователен или е установена злоупотреба с производството по тази глава.
(2) Актовете се публикуват при спазване на правилата за обезличаване на защитени от закона лични данни. Наименованието на ищец-юридическо лице или едноличен търговец остава видимо.
(3) Данните по алинея 1 са достъпни за срок от пет години от влизането в сила на съдебния акт.
(4) Не се публикуват по реда на този член съдебни актове, в които единствено е установено, че спорът произтича от публично участие на ответника.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велислав Величков:
„В § 1 относно чл. 388у, ал. 3 т. 2 се изменя така:
„2. да допусне обезпечение на съдебните разноски при вероятна неоснователност на иска, с оглед представените доказателства и без определяне на гаранция;“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николета Тодорова, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В част трета се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч:
„Глава тридесет и трета „б“
Производство поради публичното участие на ответника
Приложно поле
Чл. 388с. Правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника.
Отхвърляне на очевидно неоснователен иск
Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
(2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок.
(3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото.
(4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2.
(5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред.
Защита на ответника в производство поради публичното участие
Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства:
1. неравнопоставеност на силите между страните;
2. необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца;
3. множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;
4. сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;
5. злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;
6. умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;
7. действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника;
8. други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват въз основа на събраните по делото доказателства. По своя инициатива съдът може да събира и проверява доказателства относно тези обстоятелства, включително от информационните системи и регистрите на съдилищата и други публично достъпни източници. Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по доказателствата и фактите, които са събрани и установени служебно.
(3) По искане на ответника и след преценка на обстоятелствата по ал. 1 съдът може да:
1. допусне събирането на доказателства, представени от трети лица съгласно чл. 388ф;
2. допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника;
3. предприеме други подходящи мерки за своевременно разглеждане на иска.
Представяне на доказателства от трети лица
Чл. 388ф. Юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, както и професионални или синдикални организации, в които ответникът членува, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства.
Постановяване на съдебното решение
Чл. 388х. (1) Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Когато съдът установи, че производството е водено поради публичното участие на ответника, това се посочва изрично в диспозитива на решението. Изрично се посочва и дали производството има трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (OB, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).
Публикуване на съдебното решение
Чл. 388ц. (1) Влязлото в сила решение по чл. 388т, ал. 3 и решението по чл. 388х, ал. 2, с което е отхвърлен искът, с данни на ищеца се публикува на интернет страницата на съда, постановил решението. Когато ищецът е юридическо лице, данните съдържат наименованието и адреса му. Когато ищецът е физическо лице – български гражданин, данните съдържат само собственото и фамилното име, а когато е физическо лице – чужденец – само фамилното и друго име.
(2) Данните на ищеца по ал. 1 са достъпни на интернет страницата на съда, постановил решението, за срок от 10 години.
Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 388ч. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.“
По § 2 има предложение на народния представител Петър Петров:
„Параграф 2 се изменя така:
„§ 2. В чл. 391 се създава ал. 6:
„(6) По дело по глава тридесет и трета „б“ обезпечение на иска се допуска при вероятна основателност на иска, при конкретна обезпечителна нужда и когато мярката е съразмерна. Съдът отчита въздействието на мярката върху публичното участие и не допуска обезпечение, което би го ограничило в по-голяма степен от необходимото за защита на ищеца.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„Параграф 3 се изменя така:
„§ 3. Създава се чл. 394а:
Обезпечение за разноски
Чл. 394а. (1) Ответникът може да поиска до приключване на първото заседание по делото ищецът да предостави обезпечение за необходимите и разумно предвидими разноски, когато са налице предпоставките по чл. 388с, ал. 2 и съществува конкретен риск присъдените разноски да не бъдат заплатени или тяхното понасяне да създаде прекомерна тежест за защитата на ответника.
(2) В искането се представя списък и обосновка на очакваните разноски. Съдът дава възможност на ищеца за становище и определя размера, като отчита сложността на делото, необходимите процесуални действия, поведението на страните и имущественото им състояние.
(3) Обезпечението се предоставя от ищеца в пари или чрез банкова гаранция в определен от съда срок. Размерът не може да надхвърля разумно предвидимите разноски и не може да ограничава непропорционално правото на достъп до съд.
(4) При неизпълнение съдът спира производството, а ако обезпечението не бъде предоставено и в допълнителен срок не по-кратък от две седмици, прекратява производството. Прекратяването не се допуска, когато с оглед имущественото състояние на ищеца би представлявало непропорционално ограничение на достъпа до съд; в този случай съдът може да намали размера или да определи друг подходящ способ.
(5) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Жалбата не спира производството, освен ако въззивният съд постанови друго.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велислав Величков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николета Тодорова, направено по реда на чл. 79. ал. 8. т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се чл. 394а:
„Обезпечение на разноските на ответника в производство по глава тридесет и трета „б“
Чл. 394а. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ответникът в производство по глава тридесет и трета „б“ може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото.
(2) Съдът допуска обезпечение, когато молителят по ал. 1 е представил списък на очакваните съдебни разноски, обосновани по основание и размер.
(3) Когато очакваните съдебни разноски не са обосновани, съдът може да допусне обезпечение само на част от разноските.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 403, ал. 2 в изречение второ съюзът „и“ се заменя с думите „като поиска тя да се освободи в негова полза за погасяване на разноските, които са му присъдени в производството по обезпечения иск, или“, а в изречение трето след съюза „и“ се добавя „съответно“.
По § 5 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В текста на § 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В създаваната т. 6, в определението за „въпрос от обществен интерес“:
а) в б. б) думите „дейността на лице с публична известност в публичния или частния сектор“ се заменят с „дейността на лице, което поради заемана длъжност, обществена роля или съществено влияние участва във формирането на решения или обществен дебат, доколкото публичното участие е свързано с тази роля“.
б) в б. д) думите „по-специално чрез борба с дезинформацията“ се заличават.
2. Създава се нова т. 7 със следния текст:
„7. „Производство, с което се злоупотребява“ е производство по смисъла на чл. 388у, ал. 1, преценявано с оглед всички обстоятелства по конкретното дело“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 1 се създават т. 5 и 6:
„5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес.
6. „Въпрос от обществен интерес“ е въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области, като:
а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;
б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор;
в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;
г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;
д) дейности, насочени към защита на ценностите, съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“
2. В § 1а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).“
„Допълнителна разпоредба“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5, т. 2.
„Заключителни разпоредби“.
Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велислав Величков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов за създаване на нов параграф в два варианта.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Велислав Величков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В образуваните до влизането в сила на този закон производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по глава тридесет и трета „б“ до приключване на съдебното дирене.“
По § 7 има предложение на народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 38 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
„4. лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс.“
2. В ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 3“.
По § 8 има предложение на народния представител Петър Петров.
Комисията не подкрепя предложението:
„Текстът на § 8 се изменя така:
„§ 8. В Закона за съдебната власт се създава чл. 377б:
„Чл. 377б. (1) Висшият съдебен съвет публикува ежегодно обобщени и обезличени данни за:
1. броя на делата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс и основанието на исковете;
2. броя на исканията по чл. 388m и чл. 394а, уважените, частично уважените и отхвърлените искания и размера на определените обезпечения;
3. броя на изцяло и частично отхвърлените като явно неоснователни искове и броя на производствата, при които е установена злоупотреба;
4. вида на ищците и ответниците, без данни, позволяващи идентифициране на физическо лице;
5. средната продължителност на делата и на произнасянето по исканията за ранно отхвърляне;
6. присъдените разноски, наложените санкции и изхода от въззивното и касационното обжалване;
7. броя на делата с трансгранично значение.
(2) Данните се публикуват до 31 март за предходната календарна година във формат, позволяващ машинна обработка.
(3) Министерството на правосъдието извършва оценка на прилагането разпоредбите две години след влизането им в сила и я публикува, включително анализ на въздействието им върху свободата на изразяване, защитата на личния живот и достъпа до съд.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като в т. 4 думата „съгласно“ се заменя с „по смисъла на“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.“
Това беше последният параграф от Законопроекта.