ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ-СДС)1424 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Внимателно изслушах всички преди мен и ще направя заявката за това, че нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект.
Когато говорим за здравеопазване, ще кажа нещо, което бих искал да чуят всички: не би трябвало да говорим за политическа принадлежност, когато говорим за здравеопазване и реформи. Много хора от тази трибуна от различни политически партии са се изказвали и са били едва ли не ментори, назоваващи как и по какъв начин трябва да бъде реформирано здравеопазването.
Аз ще си позволя по-скромно да кажа, че във всички тези години съм се научил на едно – че здравеопазването, на първо място, не е нито на „Продължаваме Промяната“, нито на „Прогресивна България“, нито на ГЕРБ, здравеопазването е на всички нас, то няма политически оттенък. Всички ние днес тук се опитваме, по един или друг начин, да променим здравеопазването, но излизайки от тази зала, може да се превърнем в пациенти. И там, когато отидеш на белия чаршаф, никой не те пита какъв си, защо си, а трябва колегата да погледне на твоя проблем, на твоето страдание.
С тези думи искам да се обърна към Вас, да не се дава и да не се сочи с пръст кой е крив, кой е прав. Здравеопазването е консервативна система и трябва да бъдем изключително внимателни, когато ние правим една или друга промяна в законите в здравеопазването. Казвам внимателни, защото едно недомислие, един пропуск може да доведе след себе си до големи проблеми, както и бързата промяна на кадровите представители на лечебни заведения, политически пристрастия, промени и всичко, което продиктува нова политическа формация. С идването на нова политическа формация, каквато представлявате Вие в момента, не започва здравеопазването и не свършва с Вас здравеопазването.
Казвайки тези уводни думи, говореше се за заплащане на лекари, медицински персонал, трябва да обърна внимание, първо, какъв е моделът на здравеопазване в България. И ако тук попитам кога е започнала реформата в здравеопазването, защото всички говорят за реформа, основите са поставени през 1998 г. с промяна на модела на здравеопазване в България. Промяна на модела от Семашко, преминавайки на самостоятелно заплащане за здравето и отговорността на всеки български граждани за здравето, се въвежда Националната здравноосигурителна каса, която започва да функционира в България от 2001 г. Тогава се постави основата на този модел, който имаме и до ден-днешен.
Всички си задават въпроса: а бе, защо в здравеопазването възнагражденията на лекарския персонал, на медицински сестри, санитари, фармацевти е твърде ниско и има както недоволство сред медицинския персонал, така и сред пациентите? Ами отговорът е кратък. Началото на реформата на здравеопазването, както казах, започва с промяна на Закона, но философията и въвеждането на тази промяна беше от доктор Илко Семерджиев, който всъщност, ако някой от Вас е чел, постави основата на първия етап от реформирането на здравеопазването. Този първи етап трябваше да бъде променен и да се мине на втория етап, или така нареченото надграждане на здравеопазването, а именно въвеждането на здравноосигурителни фондове или въвеждането на застрахователни, тоест да се премине на втория етап.
До този момент никоя политическа партия, включително и партията, която аз представлявам, не направи именно крачката да се надгради, защото ние в момента тъпчем на едно място. И виждаме, че възнагражденията на медицинския персонал се определят от брой прегледани пациенти. И затова не се учудвайте , че има съревнование за пациенти. Не говорим за качество на медицинската помощ, има едно съревнование за брой обслужени пациенти.
Не знам дали сте се замислили, но тук всички говорим за младите лекари и специализантите. Предполагам, че голяма част от колегите, които са тук, много добре знаят, че възнагражденията идват от Националната здравноосигурителна каса, и то чрез клиничните пътеки, тоест извършването на една услуга. Когато имаме една услуга, се получават съответните средства, младите лекари и специализантите нямат право юридически да получават пари по клиничните пътеки, тъй като те не са част от договора, който е подписан.
Предполагам, че тук, които претендират да правят реформи в здравеопазването, го знаят много добре. И аз имам едно много кратко и ясно предложение, което осмисля формата и начина как ние може да намерим модел за възнаграждение на младите лекари и специализанти, а именно, след като те се обучават, логично е парите, които идват, да дойдат от Министерството на образованието, един път. Втори път, парите, които те трябва да получат, съответно от Министерството на здравеопазването, а не Националната здравноосигурителна каса трябва да дадат тези средства, тъй като те представляват част от, така да кажем, екипа на здравеопазването в България като млади специализиращи лекари.
Тоест финансирането за тях трябва да бъде строго регламентирано, и то да идва от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, колеги, не от парите на Здравната каса. Ако Вие се задълбочите в смисъла на Закона, как се придобиват парите и лечебното заведение как придобива парите, защото един директор на едно лечебно заведение, след като получи парите и се разпределят по клиники, той трябва специално да определи и да задели пари от изработените пари по клинични пътеки. Давам го това като форма на размисъл, понеже всички говорят – дайте да дадем пари на младите лекари. Всички искаме младите лекари да имат не само възнаграждение, то да бъде достойно и да бъде сигурно, а не всяко лечебно заведение според финансовите възможности да отделя средства, защото в една болница възможностите са едни спрямо броя на обслужените клинични пътеки, а в друга различни, така че се получава и разлика.
Специализанти, примерно да кажем по ендокринология или кардиология, в едно лечебно заведение имат едно възнаграждение, в друго лечебно заведение с по-малки възможности, съответно и по-малко възнаграждение. Така че това според мен е един от пътищата, по който могат да бъдат осигурени средства за младите лекари и специализантите.
Тук не бих искал да пропусна и момента за това, че в Законопроекта има доста предложения, които обаче не са реално подплатени с финанси. Ето аз дадох един пример как биха могли да се финансират младите лекари. Мога да говоря много дълго време и да кажа още много неща, но се обръщам към Вас – нека хора, които имат опит, хора, които знаят и разбират здравеопазването, да дават решения, които са реални, които решения всъщност биха могли да допринесат именно за промяната на здравеопазването. Но за мен истинската промяна е в надграждането на системата. Каквото и да правим, тази система, на етапа, на който сме, е изчерпала своите реални възможности. Казвам реални възможности, защото виждате, че хората работят всеки според уменията си и знанията си, защото лекар не се става за пет или десет години, а един лекар, добър лекар специалист, трябва да натрупа опит, а този опит коства не само нерви, не само безсънни нощи и четене, този опит се придобива с цената на много лишения. Така че тук говорим за младите лекари, но аз искам да обърна внимание, че и лекарите, които работят тук в България, искам да се разгранича от преждеговорившия колега – за мен много обидно прозвуча, че тук в България оставали посредствените лекари... Аз само това ще кажа, че в България се гордеем с това, че сме една от първите държави, които направихме трансплантации, като започнем от първата бъбречна трансплантация в България, още в ранните – 70-те години, тук някои от колегите може и да не са били родени, но ние се гордеем с постижения в областта на медицината и в момента овладяваме най-модерните технологии, и това не би могло да стане с хора, които са посредствени, колега. Това не би могло да се случи с тях и аз искам оттук, от тази висока трибуна, да кажа нещо: аз се гордея с българските лекари, които са оставили своите имена, и които са дали, съответно и обучили ученици, които да могат да развиват и надграждат системата. Така че пътят оттук е това да надграждаме системата, а не да правим поправки на поправки на поправки. Вижте само Закона за здравното… примерно, за здравеопазването, или примерно Законът за хуманната медицина – във всички закони ще видите колко поправки на поправките са правени. Мисля, че тук при тази голяма парламентарна група, която имате, ако Вие имате мъдростта, имате желанието да направите промяна в здравеопазването, Вие имате пълната власт да направите една, да кажем, широка обществена дискусия, да поставим именно началото на реална реформа с издигане на една крачка нагоре, а именно с надграждането на системата, за която аз преди малко казах, въвеждането на здравноосигурителни фондове или здравнозастрахователни фондове, които да могат да надградят системата, да дадат въздух и да може действително да поставим болниците на онова място, за което те са създадени. Да отговарят за проблемите и да отговарят на нивото на компетенция, която те имат. А това би могло да стане единствено и само чрез надграждане на сега съществуваща система. Благодаря Ви за вниманието.