HRISTO GADZHEV (ГЕРБ-СДС)1,343 words
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект, който разглеждаме в момента и който най-вероятно ще получи подкрепата от „Прогресивна България“, е, от една страна, лобистки, но от друга страна, е опасен. Бих могъл да го кръстя на луканката на завода, за който се прави… на която е кръстена на завода, за който се прави, но докато изключим чисто частнофирмения интерес, заради който се прави и тази поправка – това не е, между другото, първи опит, и миналата година имаше такъв – като съответно тя беше спряна в Народното събрание точно заради опасностите, които създава.
По-големият проблем е всъщност как се отваря вратата за чиста проба индустриален шпионаж и кражба на интелектуална собственост. Сега, искам да разбера някой от Вас всъщност знае ли какво се съхранява в Соколово и какво точно разглеждаме днес? Разглеждаме техническата документация за усвояване на всякакъв вид военни изделия, от които Българската армия и въобще България има нужда по време на война.
Между другото, по време на заседанията на комисиите от Държавния резерв ни обясниха как това било едва ли не само 30-годишна документация и документация, която въобще не била актуална. Аз се зачудих тогава защо всъщност някой я иска. Но понеже премиерът ни посъветва да четем – и ние четем, прочетохме Наредбата за усвояване на военни изделия и за създаване и поддържане на мощности за военновременна дейност на националното стопанство, която е действаща от 1994 г. В същата наредба всяка една фирма, на която Министерският съвет ѝ възложи военновременни задачи, трябва да предостави абсолютно всичко по изготвяне на изделието си на този въпросен архив – от колко хора трябва да работят, през необходимите машини, през техническата документация, през чертежите, до колко ток изисква производството. Всичкото това нещо се предоставя на Държавната агенция – с идеята, ако, не дай си боже, стане война, да може Агенцията да го използва и да се увеличава производството. Това е правилна логика. Само че това се отваря, за да може да се прави в мирно време и една компания, която не произвежда нещо, да взима техническата документация на компания, която произвежда. И да Ви кажа какъв проблем всъщност ще стане, особено с чуждестранните инвеститори или въобще с тези, които инвестират в нови производства на военна продукция в България.
Да кажем, произвеждате дрон – понеже сега е модерно, или антидрон системи и Министерският съвет Ви възлага задача да поддържате военновременната задача да произвеждате такива системи. Вие сте задължен да предоставите цялата си техническа документация – няма искам, не искам. Давате си документацията, давате си чертежите, давате си всичко на Архива. Оттам фирма, която е регистрирана като производител – дори може да се регистрирате, между другото, като производител само на документи, без да имате производство, Законът за оръжията и боеприпасите го позволява – може да получи, че произвежда същата система дронове, без реално да произвежда. След което, да кажем, има политическо влияние и успее да влезе в секретния списък на фирмите, които имат възложени военновременни задачи, които, между другото, ги знаят само тези, които са ги възложили, няма никаква система за контрол над фирмите, които са вътре, което, от една страна, е и правилно – може да получи всичките Ваши документи без пари. Цялото производство, в което Вие сте инвестирали то да бъде развито, друга фирма може да Ви го открадне, като се казва, че няма право да го продава, но пък няма и право да го изнася. То ѝ трябва, за да ти открадне производството, като ти е откраднала производството, вече оттам нататък какво те интересува.
Ето Ви пример сега със завода „Райнметал“, който стана така популярен. Според това, което беше казано миналия петък, за два завода се говори – един за боеприпаси, друг за барут. В момента, в който се създадат тези заводи, те съответно е логично да получат военновременни задачи. Тоест германската страна, или по-скоро българският филиал – джойнт венчърът между ВМЗ и „Райнметал“, трябва да предостави цялата техническа документация, цялото ноу-хау, на Държавния резерв. Примерно регистрирам си фирма „Копринков секюрити“ или „Узунов дифенс“ – съвсем случайно избрани имена, които са със същия предмет на дейност – производство на боеприпаси, 155-милиметрови. След което тези фирми биват вкарани във военновременните задачи, каквито са повечето фирми, които са с такава дейност, и те получават пълен достъп до документацията на „Райнметал“ и на ВМЗ, без дори „Райнметал“ и ВМЗ да разберат, че някой друг им чете документацията. Това е предвидено в този закон!
Ако смятате, че такъв ред е правилен, аз смятам, че това е един узаконен индустриален шпионаж. И може да се стигне по-скоро точно до обратния ефект на това, което се търси, на това, което беше всъщност възложено да се направи – как при война или при кризисна ситуация наличните чертежи да могат да бъдат бързо извадени и бързо да се разгърне производството. Само че, като го правим в мирно време и в нормална икономическа среда, можем да разгърнем основно индустриален шпионаж, а това е огромен проблем.
Сега, защо се прави? Между другото, това и се намеква и в самите мотиви: фирма, която няма производство или има частично производство, но пък има лиценз, има възложена задача за нещо, което не произвежда – как ти е възложена задача да произвеждаш нещо, което ти не произвеждаш, това пише в мотивите – има право на достъп до документите. А тези документи струват всъщност десетки милиони, но пък мотивите се хвалят, че всъщност ще бъдат предоставени безплатно. Всяка една от тези технически документации, които се съхраняват в този резерв, струват милиони. И тук в момента Държавният резерв ни казва: ние ще ги даваме безплатно. Е, това е нонсенс!
Кажете ми: кое производство, кои документации, кое техническо производство, документите, които се предоставят, тоест документите за това производство, могат да се дават безплатно?! Нито едно, в нито един сектор! Дори в производството на яйца сигурно хората си държат технологичните линии в някакъв вид търговска тайна. Но пък ние ще можем да си раздаваме специалното производство по начин, по който… И то без пари.
Големият проблем всъщност в тази наредба, която, между другото, се оказва, че много малко хора знаят и следят, е, че всяка една фирма е задължена. Тук не става въпрос за 30-годишни лицензии. Ако беше това, че примерно фирма – държавна фирма, която е имала производство, фирмата е фалирала, производството се е загубило и сега да се възстанови, само че не става въпрос за този казус, а става въпрос за производства, които могат да бъдат по всяко едно време направени. И всички фирми, които имат поставени военновременни задачи, трябва да си предоставят технологиите. Тук не говорим само за военните компании и за отбранителните компании. Тук има компании, които са си чисто от индустриалния сектор, които имат поставени задачи – за съхранение на материали, за съхранение на машини, за съхранение на основни суровини. И всичките тези компании също трябва да си предоставят документацията и тази документация също би била налична. А всичкото се прави за един завод, който не може да си възстанови производството след приватизацията и по този начин се опитва да си реши въпроса, и между другото, да придобие безплатна документация, която иначе би му струвала десетки милиони, ако трябва да си я купи.
Уважаеми колеги народни представители, самият закон, по начина, по който е формулиран и внесен в Народното събрание, всъщност може само да отвори кутията на Пандора и ако го приемете, задължително трябва да се направят много сериозни промени между първо и второ четене, за да се ограничи тази възможност за свободен достъп буквално на различни компании до чувствителна техническа документация. Ако се интересувате, може да отворите сайта на Министерския съвет – там ги има фирмите, които са регистрирани като производители на различен вид продукция по Закона за оръжията и боеприпасите, те са хиляди. Колко от тях реално произвеждат нещо или определени детайли, е друг въпрос, но регистрацията е изключително либерална, начинът да влезеш в списъка на военновременните задачи от Министерския съвет е изключително потаен – неслучайно е класифицирана информация. Той списъкът не е никак малък – от фирмите, които имат възложени задачи. Така че възможността – то не е възможност, то е направо начертан път – как да се стигне до злоупотреба, и то законово уредена злоупотреба, е огромна. Благодаря.