14 октомври 2026 г.

Благодаря, госпожо Председател. Аз моля за прегласуване. Беше обещано, колеги от мнозинството, това изслушване да бъде проведено. Ето, господин Витанов е тук – ще Ви каже, че той от тази трибуна каза, че ще изслушаме и министър Шишков, и министър Гълъб Донев. Нещо повече, от тази трибуна всички Вие научихте нещо ново в политиката – новото модерно течение, а именно теорията за двата потока. Единият поток отиде, той се оттече, обаче дайте да видим втория поток. Нали така, колега? Тук беше заявено и от министър Демерджиев, и от министър-председателя, че няма да има милост към чужди и към наши. Я да видим защо криете сега Вашите. Защо няма да научим истината за тези мантинели? Кой подписа тези договори за индексация и ги оскъпи със 160%? Кой ги направи златни? Кой съветник на министър-председателя Румен Радев се крие в едно ловно поле и си хапва еленско месо, и най-вероятно договаря нови 160% върху вече 160% мантинели, защото магическата формула на Гълъб Донев работи явно? Явно някой се подготвя да захлебва. Моля за прегласуване.

Само преди няколко дни САЩ и Русия постигнаха споразумение и започнаха да търгуват директно горива. И ако довчера някой обясняваше, че има сенчест флот Русия, вече го няма този сенчест флот. Всичко е напълно легално и законно. Да, но Европейският съюз, част от който е и България, продължава ритуално да се самоубива. Този законопроект, който ние внасяме, дава възможност на мнозинството и на Радев да започне и да има възможност да купува както горива, така и петрол! На 4 септември Радев заяви от тази трибуна, че няма да го направи, тъй като ще накърним партньорските чувства на всички наши евро-атлантически началници. Това към днешна дата се вижда, че не е актуално и че светът започва да търгува. Само ние, като част от Европейския съюз – мнозинството в тази зала продължавате да обслужвате всякакви други интереси, но не и националните. Този законопроект искаме да се прегласува, да може да бъде приет в залата и България да има възможност да търгува, за да защити националните си интереси.

Прегласуване!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, освен ситуацията, в която в момента България е поставена от гледна точка сигурността на корабоплаването, икономическите отражения са все по-големи, още повече че рафинерията в Бургас разчита на ритмични доставки, те са между шест и десет дни, това, което виждаме в доклада на особения управител, е, че очакваме над 750 хил. тона само този месец петрол да бъде доставен. Беше вдигната вече забраната за износ на горива от България и този въпрос става изключително важен от гледна точка на предстоящите зимни месеци и повишаващите се цени на петрола. Така че смятам, че е необходимо, освен да погледнем от гледна точка чисто на сигурността и отбраната, да погледнем и икономическите обстоятелства, които са сериозно влошени в момента, и да разберем от управляващото мнозинство какъв е планът за действие в тази ситуация, ако нямаме конкретни доставки, които да се осъществят на база плана, който има в момента. Така че, моля за прегласуване и да направим това изслушване тази седмица. Благодаря.

Процедура!

За процедура.

Процедурата ми, госпожо Председател, е да бъдат включени камерите на БНТ и микрофоните на БНР, защото всички знаем от какво значение е тази точка. Искаме българските граждани да чуят отговорите на министър-председателя и отговорните лица.

И по Канал 1.

И по БНТ 1.

Благодаря Ви. Само, колеги, всяка една от политическите партии искаше това изслушване. Нека да не се държим като хуни в залата, а да пристъпим наистина към сериозната работа!

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър на отбраната, уважаеми господин Министър на вътрешните работи, уважаеми ръководители на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“, уважаеми господин Заместник-министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Изправям се пред тази трибуна от името на парламентарната група на „Прогресивна България“ в момент на сериозно изпитание пред нашата национална сигурност. Инцидентите в Черно море с ударите по четири търговски кораба изискват от нас хладнокръвност, държавническа зрялост и най-вече обективност. Външната политика е нещо твърде сериозно, а превръщането ѝ в писта за междупартийно надбягване по радикализъм я компрометира изначално. Въпреки акта на най-високо ниво на дипломатически демарш ние от „Прогресивна България“ отказваме да влизаме във фалцетната дипломация. Това е реална война извън територията на Русия и Украйна срещу търговски кораби от трети страни, но това не е война от вчера, нито от 6 октомври 2026 г. Ние предупреждавахме за нея, но тя стоеше в периферията на вниманието на Европейския съюз. Неслучайно президентът Йотова постави акцента върху тази война по време на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации в аванс. Тази война обаче няма да свърши и днес, но за да свърши, трябва да се вземат мерки! Пътят за действия на България очевидно не е самостоятелен. Той е в ЕС и НАТО, към ЕС и НАТО и чрез ЕС и НАТО. Според мен, според нас, България днес има три конкретни задачи. От една страна, това е гаранция по линията на сигурността, за която се надявам да стане дума след малко, а именно мерки, сили, които ние ангажираме в процеса по запазване на нашата сигурност и по нейното укрепване – съвместните мерки с партньорите. Второто и не по-малко важно е активната работа със съседите, като Турция и Румъния, за създаване на коридори за безопасно корабоплаване. Вие самите знаете, че и Турция имаше подобно предложение за организиране на два транспортни коридора – Източен от и за Русия и Западен от и за Украйна, които да предоставят свободно корабоплаване. И разбира се, третото са мерките за прекратяване на войната, на военните действия, защото след изтеглянето на американския президент от Украйна в нея остана политически вакуум и празно пространство за самата Европа и изключителната възможност Европа да представи своята визия как свършва войната. Защото, както казва генерал Джордж Маршал: „Единственият начин, по който човешките същества могат да спечелят една война, е да я предотвратят“. Надявам се, че на тези въпроси ще получим яснота днес от представителите на изпълнителната власт и службите, за да могат да внесат онова необходимо успокоение в българското общество, от което всички имаме нужда. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Както всички много добре знаете от средствата за масова информация, в рамките на седмица в изключителната икономическа зона на България и прилежащото море бяха атакувани четири кораба. Два от тях потънаха. От потъналите кораби са спасени – само от единия, четири човека. Другите два кораба са на вода все още и всички техни членове на екипажа бяха спасени. Аз искам тук, от тази висока трибуна, да благодаря на спасителните екипи от Военновъздушните сили, Военноморските сили, от „Гранична полиция“, от Морския спасителен център във Варна и „Морска администрация“ за изключително навременните професионални и отговорни действия за спасяването на бедстващите моряци. Ние показахме, че България е цивилизована държава, че България има способности за действия – бързи, навременни, че има способности да има контрол върху своята изключителна икономическа зона и задълженията по международните конвенции да провежда операции по търсене и спасяване. Мога да кажа, че ударите, както знаете, бяха в тъмната част на денонощието. Ударите, особено от 13 октомври, бяха в сложна метеорологична обстановка – при голямо вълнение, при намалена видимост, при ниска граница на облаците, при валеж. Въпреки това нашите спасителни екипи се справиха изключително успешно, за което им благодаря. Действията, които предприехме, освен спасяването на екипажите, това е да направим всичко възможно, така че да има щателно разследване, за да установим причините за тези удари и от коя страна идват дроновете. Направихме такъв опит с екипажа от Военновъздушните сили. Двама военнослужещи бяха спуснати на кораба ABLE, прекараха там повече от 30 минути. Мога да кажа, че корабът е с крен, с наводнено машинно отделение и операцията има също степен на сериозен риск. Така че от този оглед и разследване не бяха открити осколки от дронове, за да можем да кажем твърдо и ясно какви са причините и кой е източникът на атаката. Това, което предстои оттук нататък по отношение на установяване на истината, е нашето обръщение към всички партньори и съюзници за помощ, така че да доведем разследването докрай. Беше извършена активна дипломатическа дейност. Тя продължава и към момента. Още след първите атаки, между другото, тук и началникът на отбраната може да доложи, че ние сме започнали с искане към нашите съюзници от НАТО за усилване на системите за наблюдение и контрол, за усилване на нашите способности за реакция срещу нападения с дронове на най-високо ниво в НАТО, включително сакьорът, включително и от генералния секретар на НАТО, искано от мен. Такива към момента все още няма постъпили. По отношение на дипломатическата дейност водим я активно, особено и след последните удари. Първо, при първите удари от 6 октомври – след тях аз изпратих писма до председателя на Европейската комисия, на Европейския съвет, до генералния секретар на НАТО с описание на случаите, с искане за съдействие за разследване, за контрол, наблюдение и за реакция. След ударите вчера проведох разговори лично с председателя на Европейската комисия, с генералния секретар на НАТО. Получихме тяхната подкрепа, солидарност и готовност да съдействат с всичко възможно, с което разполагаме като съюзи. Друго, което направихме, лично аз разговарях с министър-председателя на Румъния. Имаме разговори и с турската страна, така че наред с нашата инициатива тук в Черно море, с нашите съюзници наистина да организираме една инициатива, която вече представяме и пред Европейския съюз, пред НАТО, за гарантиране на свободата на навигацията и безопасността на корабоплаването в Черно море. И ние ще работим много активно тази инициатива да бъде представена на най високо ниво, включително на Съвета на Европейския съюз, закъдето заминавам утре и ще има точка за изслушване на нашите предложения. Работим ги координирано със съюзниците Румъния и Турция. Освен това имаме активна координация и с Европейската агенция за безопасност на корабоплаването, така че очакваме да имаме повече средства за разследване. Очакваме да имаме дълбоководни средства, които да изследват останките от двата потънали кораба. Очакваме да имаме разследвания и за двата кораба, които са на вода. По отношение на кораба CHELSEA плановете са до края на седмицата, когато утихне морето, ние да го избуксираме в пристанище Варна. Има такова разбиране от собственика на кораба, така че да бъде тогава извършено щателно обследване на кораба в спокойна обстановка. Извиках, разбира се, за разговори и руския посланик. Вие знаете моята позиция каква е по този въпрос, но получих уверение от посланика на Русия, че те нямат информация от тяхното министерство на отбраната за извършвани руски атаки по море. Това е регистрирано от нас. Разследването ще покаже дали това твърдение е истина, или не. Така че това са действията до момента. Усилили сме с нашите възможности радиолокационното наблюдение по морския бряг. Усилили сме с нашите възможности зенитно-ракетното прикритие и способностите за противодействие на дроновете. Всичко това, с което разполагаме и е възможно да бъде пребазирано, без да нарушаваме съществено плановете за охрана и отбрана на Република България, е там и на място. Ако имате повече въпроси по тези случаи, всички тези хора от нашето правителство са на разположение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. В обхвата на изслушването, както Вие го изчетохте преди малко, има и темата със саботажните действия срещу антените на Starlink. Толкова много компетентни лица – девет човека са тук, и никой не е взел отношение в началото при изложението по тази тема. На мен ми се вижда странно. Призовете някой от компетентните институции да излезе и да каже какво се е случило там. Благодаря.

Ще бъда много кратък. Води се разследване, то е изключително интензивно. Аз призовавам председателя на ДАНС да не разкрива подробности към момента, въпреки Вашето изключително изострено любопитство, но въпрос на съвсем малко време е, работим с партньорски служби, тази операция да бъде приключена с успех. Ако председателят на ДАНС и полицията тръгнат да разкриват какво точно е установено, няма да има този резултат, към който ние се стремим. И предполагам, че за всички нас е важно да проучим успешно. Но мога да Ви кажа, че ситуацията е под контрол по отношение на разследването. Още малко търпение, ще имате резултат, но към момента няма да бъде споделено повече.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божанов, това, което мога да допълня, без да дискредитираме по някакъв начин действията по разследването, е, че, въпреки че отговорността за охраната на тези обекти е на техните собственици, са предприети допълнителни мерки за охраната на подобни обекти на територията на страната от страна на структури на Министерството на вътрешните работи.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, въпросът ми е към Вас. Първо, искам да използвам случая да благодаря, че Министерският съвет веднага е в Народното събрание. Това показва, че институциите работят и всички ние сме намясто, за да покажем на българското общество... (Ръкопляскания от ДБ и ПП.) Благодаря на колегите за ръкоплясканията… И това ще внесе, надявам се, успокоение по тази така чувствителна тема. Господин Министър-председател, въпросът ми е следният: Вие направихте изложение в рамките на началното Ви слово по отношение на мерките, които предприемате. Такъв щеше да бъде и моят въпрос, но ще го променя. Да Ви питам: има ли разлика в крайна сметка между ситуацията, в която се намира Република България и нашите съюзници от НАТО, които споделят акваторията на Черно море, каквито са и Турция, и Румъния, по отношение на опасността, която очевидно се разраства в рамките на Черно море по отношение на търговското корабоплаване и какви са по-специфично мерките, уважаеми господин Министър-председател, които правителството предприема и с нашите съюзници от НАТО, и с нашите партньори от Европейския съюз за ограничаване на подобни действия в бъдеще? Благодаря.

Първо ще започна с това, че ние имаме вече установено интензивно партньорство в рамките на Многонационалната противоминна група между България, Румъния и Турция. Така че тази комуникация е изградена, тя работи, а по инициатива на министър Стоянов бяха проведени разговори вчера между министрите на отбраната на България, Румъния и Турция. На същото ниво се водят разговори и между началниците на отбраната и другата седмица ще има среща на министрите на отбраната на тези три страни с началниците на отбраната, така че ние да постигнем една много по-добра координация и взаимодействие по отношение на наблюдението, ситуационната осведоменост и възможностите за по-бърза реакция в подобни случаи. Това мога да Ви споделя към момента.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, господа министри, господин Заместник-министър, господин Началник на отбраната, господин Генерал, господа ръководители на специализираните служби! Между другото, уважаеми господин Министър-председател, въпросът ми е към Вас. В интерес на истината, хубаво е, че вчера се раздвижихте, но това можеше да се случи още миналата седмица. Още повече че някои от нещата, които се случиха вчера, бяха от решенията на КСНС, за съжаление, само че не се изпълниха след КСНС, а чак вчера след последващите удари. А може би, ако бяха направени всичките тези действия през миналата седмица, можеше и да не се стигне до последващите удари от вчера. А за съжаление, кораби вече се удрят на 10 км сухопътни от националната ни граница. Това си е заплаха за националната сигурност. Но също така трябва да обърнем внимание на заплахите за икономическата сигурност. Тя е и елемент от националната ни сигурност. В понеделник в свое интервю особеният управител на „Лукойл“ заяви, че още преди самите удари застрахователните премии за танкер от 200 хиляди долара са скочили на два милиона и половина. Сега на всички ни е ясно къде отива разликата в цената – в потребителите. След тези удари надали ще стане по-евтина застраховката за превозване на петрол и на мокри товари през морето. Отделно пък, за сухото карго фрахтът вече е скочил два, три пъти. От миналата седмица досега са скочили между 12 и 20 долара на тон таксите за превозване. Между другото, да, нефт ще продължи да се внася в България, само че на по-скъпа цена заради по-скъпите застраховки. Сега, докато побързахме да освободим свободното изнасяне на по-евтиния дизел, изготвен на по-ниските цени, сега някои хора направиха добра печалба, но в крайна сметка вече по-скъпият нефт, който ще бъде внесен, съответно ще породи по-скъп дизел. По-скъпото карго, което ще бъде внесено заради по-скъпите застраховки, отново ще породи по-скъпи цени, а това ще се отрази на джоба на всеки един български гражданин. И този въпрос, господин Министър-председател, е, тъй като не чухме тази част от темата: какви са мерките, които правителството взима за справяне с икономическите последици? Защото, ако си говорим за кортежи на кораби за освобождаване на търговския път, който да минава, това е прекрасно, но вчера пък от правителството казаха, че няма как да стане. А ако не се освободи свободното корабоплаване, застраховките и фрахтът ще растат, а това ще доведе до по-скъпи разходи за хората. Та как ще посрещнем това икономическо предизвикателство? Благодаря.

Уважаеми господин Гаджев, благодаря за Вашата загриженост. Първо, в момента има достатъчно запаси в „Лукойл“, има 140 хиляди тона петрол, които са в складовата база. Има още 420 хиляди тона за разтоварване от три танкера, които са в нашите териториални води. Тези танкери са договорени вече по цените, по застраховките, така че там промени никакви няма да има и „Лукойл“ е осигурен със суровина до ноември включително. Мога да кажа, че и до средата на декември. Така че нямайте притеснение, че ще има някакви промени в застраховките, в цената на транспорта и на доставките. Що се отнася до следващи доставки, зависи много и едва ли действията, които предприемаме с нашите изключително ограничени способности, ще доведат до някаква промяна в бъдещите застраховки, говоря за следващата година. И мога да Ви кажа, че ако има някакви проблеми с горивата, това е паниката, която Вашият лидер насажда, пътувайки из страната, забавлявайки ни добре. (ръкопляскания от ПБ.), че видите ли, няма да има дизел, и то причината била това, че разрешаваме износа. Категорично невярно! Искам да заявя най-отговорно пред българските граждани, че няма място за паника, няма място за никаква истерия и предизборни манипулации. Дизел има и ще има, „Лукойл – Нефтохим“ работи надеждно, осигурен е със суровина. Месечната консумация, потребление в България е 190 хиляди тона. „Лукойл“ произвежда около 250 хиляди тона на месец, така че нямаме никакъв проблем да изнасяме, имаме излишък. Между другото, „Лукойл“ работи на около 85% до 90% от своя капацитет в момента и новият търговски управител успя да вдигне обема на преработка и това е важно. „Лукойл“ трябва да работи на 100%, защото тогава ефективността и ефикасността са много по-големи. И освен това „Лукойл“ трябва да има капитализация именно от продажбата на това свръхпроизводство, за да може чрез тази капитализация да осигурява суров петрол. А за това трябват наистина капитали. Вече има около 450 милиона евро, с които свободно може „Лукойл“ да оперира и да доставя суров петрол. Така че още веднъж, няма никакво място за паника и точно така трябва да работи „Лукойл“. Има достатъчно запаси от суров петрол, има запаси в самия „Лукойл“ от дизел за едномесечно потребление, вече произведен. Имаме запаси и в държавния резерв и военновременните запаси.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми министри, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми ръководители на българските служби за сигурност, уважаеми господин Адмирал! Моят въпрос е към министър-председателя на Република България. Уважаеми господин Министър-председател, на Индустриалния форум на НАТО в Анкара, на който и Вие присъствахте, генералният секретар Марк Рюте представи платформата, новата програма на НАТО за така наречената антидрон коалиция Drone Edge. На въпроси на народни представители тогава отговорихте, че е прекалено скъпо и България няма да се включи в тази програма. Още ли смятате на фона на последните удари, че сигурността на българските граждани има цена? Въпросът ми е на фона на информацията, която идва до нас, че тези дни се готвят многомилиардни харчове по направление Шишков, вместо тези средства да бъдат инвестирани в сигурността на България. Благодаря.

Уважаеми господин Хамид, оценявам Вашата загриженост, но някъде по пътя, по трасето с английския бъркате Drone Edge с Freyja. Аз говорих за Freyja. Не съм говорил никога за Drone Edge. Говорих за Freyja, където участват до момента девет държави и това е антибалистична защита. Така че, нека уточняваме понятията. За антибалистичната защита засега членуват само мощни, по-развити, западноевропейски държави от Европейския съюз, плюс Великобритания, плюс Украйна. (Реплики от народния представител Хамид Хамид.) Включи се преди около месец Полша, станаха десет държави. Имах разговор с премиера Доналд Туск на тази тема, когато бях на посещение в Полша. Все още параметрите са изключително неизвестни. Все още не е ясно с какъв ресурс всяка една държава трябва да участва. Ако нямате нищо против, по отношение на Drone Edge мога да дам думата на министър Стоянов, защото той е изключително в детайли по този проект.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, явно има тотално бъркане между High Visibility Projects и инициативата на НАТО Drone Edge. Никога не съм казвал, че България, защото това бяха интерпретирани мои думи, че България ще излезе от инициативата Drone Edge. България е в инициативата Drone Edge. Тя участва и е заявила участие с 80 милиона евро с проекта по придобиване на 20 системи – десет мобилни и десет стационарни, по механизма SAFE и всеки момент се очаква ние да сключим меморандум за разбирателство с Испания за съвместно придобиване на тези системи. Освен това тази инициатива представлява един виртуален пазар за евентуално бъдещо разработване и евентуално съвместно закупване на антидрон системи. По втората точка, която е по тази инициатива Drone Edge, а тя е свързана с обучението на оператори, ние сме декларирали нашия брой оператори, които ще бъдат подготвени през 2027 г. Ние сме част от инициативата Drone Edge. Най-вероятно Вие говорите за Проекта от голяма значимост, голяма видимост за способности за противодействие на нисколетящите въздушни заплахи. Това е Проектът, който, между другото, е иницииран, забележете, на 13 февруари 2025 г. Тогава по-скъп ли беше животът на хората, или по евтин, та не е включена България? Аз такъв въпрос ще задам към Вас. България не е включена. (Ръкопляскания от ПБ.) България не се е включила през този период. С LOI, с писмо за намерение, са включени 15 страни. По време на срещата на върха в Анкара седем страни са подписали меморандум за разбирателство: Белгия, Германия, Финландия, Гърция, Норвегия, Румъния и Турция. Последната среща, която е проведена по този проект, е на 30 септември, съгласно която среща, основното, което се е коментирало, е коя ще бъде структурата в NSPA, която евентуално ще разработва общите технически задания и данни какво ще представлява една бъдеща система, с какви параметри. Тоест в момента сме още на ниво структура. Това, което казах, е, че ние не сме влезли в този проект, правителствата преди нас не са влезли в този проект, но ние правихме проучване колко ще струва, защото за разлика от Drone Edge, където няма задължителна вноска, по този проект има задължителна вноска. Получихме информацията. Получихме информация колко е вноската и тя е 220 хиляди евро на година, след като проектът е с тригодишен период. В тази връзка сме предприели вече действия и България ще подготвя LOА, тоест искане за включване към тази инициатива. Така че нека да бъдем конкретни: България не е излязла, тя не се е включвала, но не се е включила от 2025 г. досега. Ние предприехме тези стъпки, за да проучим и да видим каква е възможността, колко ще ни струва и дали бюджетът може да ни го позволи. Знаете, че нашият бюджет е ситуиран основно по механизма SAFE и всеки един допълнителен разход отнема от разхода, който е за поддръжка на въоръжението, което и в момента го имаме. Въпреки всичко оценките, които ние имаме в Министерството на отбраната, е, че при тази сума ние можем да го позволим това нещо и България ще бъде част от този проект в най-скоро време. Очакванията ни са към 30 октомври ние вече да бъдем част от Проекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, дами и господа, народни представители! Най-сериозната заплаха за българската национална сигурност към днешния момент е войната, която Русия води в Украйна, и аз мисля, че това е известно не само на хората в тази зала, а и на всички български граждани. В тази връзка, на първо място, по темата, по която днес изслушваме министър-председателя и останалите колеги, искам да поднеса съболезнования към близките на тези, които загинаха в Черно море. Иначе, господин Министър-председател, въпросът ми е към Вас. Вие поканихте в Министерския свет, направихте среща с посланика на Русия Митрофанова, снимахте се с нея. Тази информация беше публикувана, но това не е ли нарушение на дипломатическия протокол? (Реплика от ПБ: „Не е!“) Защото би трябвало посланикът на Русия да бъде извикан във Външното министерство и там или да ѝ се връчи нота, или нещо друго. И в тази връзка с това си действие Вие, на практика, признахте публично, че отговорни за това, което се случи с тези четири кораба, са руските специални служби. Още нещо искам тук да попитам, тъй като тук е и председателят на ДАНС. Какви способности развива България за противодействие на руските специални служби, на техните разузнавателни органи в България, защото миналата седмица Министерският съвет прие постановление, с което преструктурира ДАНС, но при това преструктуриране звеното, което трябва да противодейства на руските разузнавателни служби в България, беше понижено от специална дирекция в отдел? Как кореспондира това, че наистина най-голямата заплаха за българската национална сигурност са действията на Русия, която ни обяви за неприятелска държава, а в същия момент структурите, които трябва да ѝ противодействат, се понижават? Благодаря.

Уважаеми господин Атанасов, дължа да Ви уведомя, че няма никакво нарушение на дипломатическия протокол. Като министър-председател аз имам правото и възможността да говоря с всеки един посланик, който е в Република България. Мисля, че дадохме много ясен знак, вдигайки нивото на този разговор. Той се осъществи и в присъствието на министъра на външните работи. А що се отнася до Вашата категоричност, за съжаление, аз не мога да бъда категоричен като Вас, може би Вие разполагате с някаква допълнителна информация, може би сте видели дроновете, може би сте изследвали осколките, но ние не успяхме. (Ръкопляскания от ПБ.) И ние държим да работим с факти, а не с лозунги. Мога да Ви кажа, че повратна точка беше корабът CHELSEA-3. Това го казах лично и на посланик Митрофанова. Ако дотогава с кораби и екипажи, плаващи под флага на Того, на Палау и така нататък, с екипажи извън Европа, регистрирани кораби извън Европа, то корабът CHELSEA-3 вече промени картината, защото екипажът е смесен – украински и азербайджански. Корабът е регистриран в Одеса, собственост на Украйна, плава под флаг на Европейския съюз – малтийски, така че това, което заявих и на посланик Митрофанова, няма логика Украйна да атакува сама своите кораби и своите екипажи, при положение че резултатът от всички тези атаки е в полза на Русия, и наистина логиката води натам. Проблемът е, че за разлика от Вас ние не можем да го докажем, ако Вие разполагате с някакви конкретни доказателства, моля, заповядайте, обявете ги да чуят всички българи. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа министри, господин Началник на отбраната, господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на реформата, която се извършва в Агенцията, доколкото знам, една от точките, по които ще говоря утре на специалната Комисия за контрол на службите, това, което искам да кажа, е, че нито един служител не е освободен от работа, не е преместен от дирекцията, която има за задача да противодейства на руското направление, редуциран е броят на началниците за сметка на броя на оперативните работници. Тоест ръководният състав е намален за сметка на оперативните работници. Допълнително ще предоставя информация за цялата структурна реформа утре в Комисията – подробно ще Ви запозная. Всичко това е планирано, предвидено и се извършва с оглед гъвкавост, оптимизиране на процесите и увеличаване на аналитичните и техническите способности, и оперативните на службата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа! Моят въпрос ще е насочен към министър-председателя. След проведена вчера среща с посланика на Руската федерация Митрофанова в позицията си Министерският съвет заявява следното: „Макар и да не е страна във войната България понася значителни икономически и финансови щети. Атаките в Черно море вече са довели до увеличаване на риска за търговското корабоплаване, увеличаване на цените на застраховките и дори до отказ да бъдат превозвани товари до българските пристанища. Това оскъпява и застрашава също така и доставките на петрол до рафинерията в Бургас.“ На въпрос на колега Вие отговорихте, че според информацията, която имате до момента от особения управител, не се очакват проблеми с доставките и в момента – цитирам: „420 хиляди тона имаме в териториални води, които изчакват да бъдат разтоварени. По плана на особения управител само за октомври месец се очакват около 785 хиляди тона петрол да бъдат доставени до рафинерията.“ Така че имаме значителна разлика. Важно е също да бъде проверено какво ще се случи, ако не бъдат доставени наистина количествата, които са предвидени в доклада на особения управител. По една проста причина – в доклада на особения управител се казва, че лятото са били изразходвани определени количества от резерва, които следва да бъдат компенсирани в доставките, които предстоят октомври и ноември. Но не само петролът е засегнат. Нашите земеделци трябва да изнесат своята продукция сега, нашите производители на торове също. Споменахте за конкретни мерки, които предприема правителството, че се обсъждат в момента, но ние не разбрахме какви са те. Въпросът ми към Вас е: какви са конкретните мерки, които ще гарантират възможността за износ на нашата земеделска продукция на торове, както и възможността да бъдат доставени вече планираните количества и ако е необходимо, как държавата ще координира това с нашите партньори в Черноморския регион, но и не само? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Богданов, както вече заявих, тези кораби, които доставят петрол, са в наши териториални води и чакат да бъдат разтоварени. Така че там никакъв проблем не се очаква поне до декември. Второ, ние неслучайно водим тази изключително активна дипломатическа дейност, за да осигурим безопасност на корабоплаването в Черно море – не само с нашите съседи и партньори и съюзници Румъния и Турция, водим на ниво Европейски съюз, НАТО, ще повдигнем въпроса и на ниво ООН. Помните добре, че по отношение на зърнената сделка, когато тя беше успешно проведена, бяха изнесени 33 милиона тона зърно безопасно през Черно море. Ние работим наистина този успех, който имаше тогава, да бъде отново повторен, не само за зърно, а изобщо за всички търговски кораби, които плават през Черно море. Вие виждате как се случват тези атаки, къде се случват, по какви кораби се случват и аз мога да заявя, че проблеми с корабите, които пристигат в българските пристанища и които отплават от българските пристанища, аз не очаквам. Всеки кораб плава с включен транспондер. В този транспондер има пълната информация за кораба и за неговия маршрут. Както виждате, атаките са много целенасочени и ясно таргетирани. Този, който ги осъществява, знае много добре какво удря, къде го удря и кога го удря спрямо своите интереси за доставка на важни суровини към Румъния и Украйна или за възпрепятстване на важен износ от Украйна. Българският флот и корабите, обслужващи под чужд флаг България, аз не очаквам да бъдат атакувани.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател и представители на Министерския съвет, уважаеми господин Началник на отбраната и ръководители на служби! На 6 октомври в изключителната икономическа зона на България бяха ударени два кораба, като единият от тях потъна. Само една седмица по-късно, на 13 октомври, вече в прилежащата зона на България, в много по-близко разстояние до българското Черноморско крайбрежие, бяха ударени нови два кораба, като също един от тях беше потопен. Въпреки че все още не са ясни чии са дроновете, господин Министър-председател, Вие повикахте на среща разговор госпожа Митрофанова, която е посланик на Русия в България. Интересно е защо има двойни стандарти в политиката Ви спрямо посланиците, при положение че през месец август украински дрон с голямо вещество взрив се разби на българска територия в непосредствена близост до компресорна станция на трансбалканския газопровод, но тя не беше привикана на такъв разговор. Но още по-важното тук в случая е тайната среща на дясната ръка на Зеленски, Кирило Буданов, която се проведе на 7 и 8 октомври – по информация от медиите и потвърдена от част от Вас, с Вас, както и с председателите на ДАНС, на ДАР, министъра на отбраната, дори има информация, че е провел среща и с представители на лидерите на парламентарно представени групи. Какъв е бил предметът на разговор на тези срещи с началника на кабинета на Зеленски Кирило Буданов? Много е важно да се разбере, да не би това да има някаква връзка с ударите в Черно море? И вярна ли е информацията, която излиза по медиите, че всъщност разговорите са били тайни, защото на тях са се предоговаряли комисионите от старите управляващи към новите управляващи във връзка с продължаващото изнасяне на оръжия за Украйна, което е пряка намеса на България във военния конфликт и е заплаха за националната сигурност на всички български граждани?

Уважаеми господин Стоянов, аз все така съм си мислел, че съм човек с въображение, но след Вашето изложение се чувствам нещастен, повярвайте ми. (Смях и ръкопляскания от ПБ.) Напълно разбирам Вашето притеснение. Има резон във всички въпроси, които зададохте. Аз наистина ги приемам сериозно. Първо да започна с привикването на посланик Митрофанова, дали имаме двоен стандарт. Искам да отреагирам и на някои тук подмятания в залата – чух, че за нас животът на гражданите извън Европейския съюз нямал стойност, напротив, ние не делим нито един живот, затова рискувахме живота на нашите екипажи в много трудна обстановка – да спасим колкото се може повече. (Ръкопляскания от ПБ.) И такива спекулации категорично не допускам. Това, което казах, беше следното. За пътя на логиката, че за първи път по CHELSEA-3 имаме удар по украински кораб с украински екипаж. За първи път става удар от всички тези случаи по украински екипаж – седем граждани на Украйна. Затова казвам, че няма логика вече Украйна да си избива собствените хора. И това накъде сочи? Макар че нямаме доказателства, затова казах, че това сочи към Русия и затова извикахме и посланика на Руската федерация, така че това е по този въпрос. Освен това дронът, който падна до Кардам, няма нищо общо с мощните ударни дронове и въздушни, особено морски, а и имаме загинали хора, това е основата на нашата реакция. Що се отнася до срещата ми с господин Буданов – да, не я оповестих, защото имах изрична молба. Това е по негова инициатива да не я оповестяваме от съображения за сигурност. Освен това преговорите, които се водят, те се водят все пак в една обстановка на дискретност – от България господин Буданов замина за Маями за тристранната среща и водене на разговори за мир. Това, което говорихме с него, не беше по отношение на дроновете. Естествено, аз зададох свой въпрос чии според него са тези дронове: техни ли са? Вие какъв отговор очаквате от господин Буданов? Същия, подобен на госпожа Митрофанова. Имаме две воюващи страни и всяка страна отрича. Това винаги е било така. Малко повече по отношение на тази среща. Мога да Ви кажа, че България със своята разумна, балансирана, логична политика по отношение на тази война определено е фактор и както виждате, идват при нас да консултират някои неща.

Които те си ги знаят.

Там са за снимките. (Оживление.) Така, но това, което мога да разкрия още малко – това беше продължение на моя разговор с президента Зеленски и искането на украинската страна за доставка на газ през България. Това е нещо, с което ние можем да помогнем както на Украйна, така и на Румъния, на Молдова, на Сърбия, на Унгария, на Словакия. Ние наистина имаме готовност и можем с нашата изградена инфраструктура и с договорите с нашите съседи, и достъп до техните терминали за втечнен газ да помогнем. Беше поставен отново въпросът за реакторите в Белене. Наистина Украйна продължава да иска да закупи тези реактори. Моят отговор беше същият, както и към президента Зеленски. Тъй като те имат технологията за инсталиране на тези реактори, моето предложение отново беше да го направим заедно с Украйна, с помощта на Европейския съюз, а и на САЩ, да ги изградим в Белене, защото в Белене ние можем да гарантираме сигурност и безопасност на работата на тази ядрена централа. Така че това е въпрос и предложение, което се разглежда много сериозно от украинската страна, и господин Буданов сподели, че ще го постави и пред американската страна. Чакаме повече комуникация и информация по този случай. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Стоянов, искам да Ви уверя, че така много добре ми опреснихте паметта, но аз на такава среща не съм присъствал. Така че нека да бъде спокойна Вашата група. Не съм присъствал на срещата с Буданов. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа министри, Заместник-министър, уважаеми ръководители на службите за сигурност, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е към министъра на отбраната господин Димитър Стоянов. Уважаеми господин Министър, продължаващата война в Украйна и усложнената среда за сигурност в Черноморския регион поставят пред България редица сериозни предизвикателства. Нарастващите рискове за свободата на корабоплаването, сигурността на търговските кораби и критичната морска инфраструктура изискват повишена бдителност, своевременна реакция и поддържане на висока оперативна готовност на българските въоръжени сили. Последните инциденти с търговски кораби в непосредствена близост до българското териториално море още веднъж показват колко важно е страната ни да разполага с необходимите способности за наблюдение, контрол и реагиране при възникване на заплахи и кризисни ситуации. В тази връзка бих искал да Ви попитам следното: какви допълнителни сили и средства са развърнати или приведени в повишена готовност от българските въоръжени сили за наблюдение и гарантиране на сигурността в българското териториално море и прилежащите морски пространства, включително какво е участието на специализираните морски вертолети „Пантер“ в операциите по наблюдение, търсене и спасяване във връзка с последните инциденти в Черно море, особено предвид обстоятелството, че според официално оповестената информация в тези операции са използвани основно вертолети „Кугър“ от състава на Военновъздушните сили? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Заседанието е открито и аз няма как да споделя с подробности какви сили и средства и с какво сме усилили наблюдението, както и средствата за въздействие на Източния фланг на НАТО и конкретно на нашата страна. Разбира се, мога да кажа в общи линии. Да – засилено радиолокационно поле, засилено присъствие на средства за кинетично въздействие с допълнително разполагане на сили и средства. И разбира се, с това, което споменах вчера на Комисията по отбрана, с две системи безпилотни летателни апарати, с които реално ние ще водим разузнаване в нашето териториално море. Разбира се, едната е с по-големи възможности, може да отиде доста по-напред в икономическата зона и да водим такова разузнаване. Но по-големи подробности аз мога да дам, когато заседанието е закрито, и мога да кажа какви комплекси и какви радиолокационни средства са разположени и така нататък. Разбира се, поискали сме, това, което каза и министър-председателят, с две писма на началника на отбраната – едното беше от 26 август, вчера изпратихме и следващо писмо – с които искаме и морско патрулиране, и средства за наблюдение и целеуказване от въздуха. Тоест ние се стремим да придобием допълнителни способности към нашите, така че да имаме по-пълна картина. По отношение на вертолетния парк. Да, основно използвахме вертолети AS 532 AL Cougar от авиобаза Крумово поради една основна причина. Вертолетите „Пантер“ от декември 2025 г. стоят в Румъния. Защо стоят? Ами, защото нямат двигатели, защото не са им ремонтирани двигателите на тези вертолети. И на този въпрос може би трябва да отговори предшестващото правителство – защо няма договор за ремонт на тези двигатели. (Реплики от залата.) Мога да отговоря, ако имате въпрос към мен.

И веднага мога да Ви отговоря какво е направило нашето правителство. Има сключено вече рамково споразумение с компанията „Сафран“. Има подготвен договор и очаквам всеки момент да го подпиша, за да можем да сключим договор за ремонт на двигателите и да можем да си приберем вертолетите от Румъния. От декември 2025 г. вертолетите „Пантер“ стоят там. Стоят и чакат след изпълнена генерална инспекция, G-инспекция, както се води, но поради някакви причини, не знам какви, не искам и да ги коментирам, вертолетите не бяха на разположение. За сметка на това пък използвахме вертолетите „Кугър“ и аз мисля, че показахме способностите на Военновъздушните сили съвместно с Военноморските сили, съвместно с фрегатата „Верни“ и съвместно с бързоходната лодка, която участва в предишната спасителна операция. Ние доказахме, че имаме възможности въпреки тази трудност, която срещаме. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Заместник-министър, ръководители на служби, уважаеми господин Адмирал! Господин Премиер, на всички ни стана ясно, че не смеете да произнесете името на Руската федерация като източник на нестабилност в Черноморския регион, нито като страната, започнала агресивна война, заради която се случват и въпросните нападения над кораби в Черно море в момента в изключителната икономическа зона на България. Логиката, за която говорите и заради която извикахте все пак руския посланик вчера, съществуваше и миналата седмица, защото няма никаква логика украинците да нападат кораби, пълни с тяхно зърно. Значи тази логика съществуваше и миналата седмица, обаче Вие не я пуснахте да влезе в Министерския съвет. Може там да е била пак госпожа Митрофанова, но по други въпроси, не знам. След нападенията на 6 октомври Вие заявихте, че едва ли това е най сериозният инцидент. На следващия ден ни призовахте да няма истерия. Сега, ние настоявахме за ясна оценка на заплахата и незабавни съюзнически консултации. Предупредихме, че омаловажаването на подобни нападения и липсата на решителен отговор създават опасно усещане за безнаказаност. На 13 октомври се повториха нападенията. Не твърдя, че Вашите думи са причинили следващите удари, но твърдя, че първите удари Ви задължаваха да предприемете действия за намаляване на риска. Хладнокръвието е необходимо качество, но то трябва да личи в решенията, а не само в призивите за спокойствие. Затова Ви питам: между нападенията на 6 и 13 октомври какви конкретни указания дадохте чрез министъра на външните работи на постоянния ни представител в НАТО за предприемане на съюзнически действия? Беше ли поискано спешно обсъждане в Северноатлантическия съвет, което може да се проведе и без позоваване на чл. 4, който, между другото, миналата година е свикван два пъти – веднъж по искане на Полша и втори път по искане на Естония? Беше ли поставен въпросът чрез военния ни представител във Военния комитет за оценка на необходимите допълнителни способности? Поискахме ли кризисни консултации в Съвета НАТО – Украйна за сигурността на корабоплаването и обмена на информация? Посочете какъв формат избрахте или просто писахме писма, защото начинът, по който подхождаме, задейства и съответните механизми в НАТО пред нашите съюзници. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Митов, може би Вие сте си чели в телефона, докато говорех. Аз на практика отговорих на всички Ваши въпроси. Сега, по отношение на това кой наистина е извършителят. За съжаление, ние не разполагаме с Вашата кристална топка. Вашата кристална топка сочеше, че магистрала „Хемус“ ще бъде готова през 2017 г. (Ръкопляскания от ПБ.) Така че няма как толкова смело, за разлика от Вас, ние да назоваваме доказателства. Много ясно казах: ние работим с доказателства, а не с хипотези, когато става въпрос за важни международни отношения. И този принцип, ако искаме да имаме тежест и да бъдем сериозни във външната политика, трябва да го спазваме. И мога да Ви заявя, че водим изключително активна дипломация. Използваме всички канали. Работим активно с нашите съюзници и с нашите партньори. При всеки един от тези случаи ние сме работили с постоянния представител на България в НАТО; със сакьора непрекъснато началникът на отбраната държи връзка; с нашия постоянен представител в Европейския съюз. И по отношение на консултациите. Вчера беше проведен Северноатлантическият съвет, ръководен лично от генералния секретар Марк Рюте, след разговора с мен, който проведе, ние говорихме повече от 20 минути. Така че няма как да кажете, че ние не водим активна дипломатическа дейност, напротив, нашите инициативи се отчитат. И няма как по-нататък, и по решение, и по призив на самото ръководство на НАТО, ние да продължим да обезличаваме чл. 4. Както казахте, той беше активиран два пъти, и то за случаи, когато имахме нарушение на въздушното пространство на Естония от самолети МиГ-31, когато имахме масово нахлуване на дронове в Полша – над 20 дрона, и беше вдигната авиацията – F-16 и F-35. И за да Ви кажа колко сложна е тази материя, от 20 дрона те свалиха четири – Полша със своето зенитно-ракетно покритие, мощна авиация с много средства. Така че аз призовавам за повече отговорност, когато се говори по тези теми. И никога не съм казвал, че този въпрос е маловажен. И апелирам да не се спекулира така леко с думите. Казвал съм, че няма място за паника, а трябва хладнокръвие и трябва трезва преценка. Ето това и правим ние. И работим с факти, а не с лозунги, за разлика от Вас. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми Началник на отбраната, уважаеми представители на изпълнителната власт! Сигурността в Черно море засяга непосредствено българските граждани, безопасността на корабоплаването и защитата на критичната инфраструктура. Като член на Европейския съюз и НАТО, България следва да отстоява националните си интереси чрез активна дипломация и сътрудничество със своите съюзници и партньори, включително с Република Турция, за намаляване на напрежението в региона. В изложението си, уважаеми господин Министър-председател, Вие споменахте, че са проведени разговори с Турция и Румъния относно сигурността в Черно море. Тук е важно да стане ясно как тези разговори се превръщат в конкретни съвместни действия. Очевидно мерките, които са предприети досега, не дават резултат. Какви са новите мерки, които си набелязахте вчера на Съвета по сигурност за превенция на заплахите и наблюдение в изключителната икономическа зона на България в Черно море? Навременни ли са мерките, които бяха предприети, и участваме ли заедно с нашите партньори Турция и Румъния в общи разговори с НАТО за противодействие на подобни инциденти в акваторията на Черно море? Защото според нас всичко, което изложихте досега, е така – Вие смятате, че е правилно. Бяха казани и конкретни неща във връзка с 2025 г. – мерките, които са били предприети, антидрон системата, но тук трябва да стане ясно, че темата е сега, днес. Всичко, което се случва, е днес и решенията и мерките трябва да бъдат навременни, за да не се случват подобни инциденти. Благодаря.

Уважаема госпожо Сабри, изключително сте права, че трябва да се действа днес, само че зависи какво сме правили вчера, за да имаме сили и средства да действаме днес. (Ръкопляскания от ПБ.) Антидрон наблюдение, контрол на въздушно пространство, реакция, поразяване. Това не може да се случи просто ей така – с лозунги. Нека да Ви дам само няколко примера. Радиолокационното наблюдение на морското пространство – как Вие си го представяте? Изобщо някой в залата има ли ясна представа как ние можем да покрием с радиолокационно наблюдение цялата изключителна икономическа зона? Мога да Ви кажа, че няма как да стане. Как можем да осигурим зенитно-ракетно прикритие и антидрон прикритие в цялата тази изключителна икономическа зона, да не говорим даже за териториални води. Ами няма как да стане! Налети са милиарди долари в защитата на Украйна и дроновете преминават всеки ден. Същото мога да кажа – че и Русия изразходва колосални средства за своята защита и дроновете минават всеки ден и поразяват обекти от критичната инфраструктура. Така че, когато искаме нещо да се случи днес, да имаме защита днес, е трябвало преди години да се вземат важни решения, да има бюджет, да са тръгнали процедури, да сме доставили съответните средства, така че днес да можем да активираме и да кажем – местим ги от Пловдив, от София към Черно море. Да Ви успокоя – няма да изразходваме някакви средства за логистика, защото няма какво да преместим. (Шум.) Това е моят много ясен отговор. Това, което правим – при един изпразнен бюджет и хазна, е оттук нататък, съобразно наличните средства, да можем да придобиваме такива системи. Но още веднъж искам да кажа, когато говорите за антидрон защита, имайте предвид, че тя е обектова, а не териториална. Няма държава, която да успее да направи покритие над цялата своя територия като наблюдение, засичане, идентификация, детекция, контрол и поразяване на съвременни дронове. Работи се по обектова защита – обекти от критична инфраструктура, важни обекти за страната, съгласно определена ситуация и застрашено направление. Но това, което Вие призовавате да стане, няма как да го постигнем, но работим активно в тази посока. Най-важният критерий за успех това е да се сложи край на тази безсмислена война. Това е. Това е най-активната работа и ние полагаме усилия именно тук. И мога да Ви кажа, че гласът на България се чува, гласът на България тежи. И това е най-важното нещо, което можем да направим – да полагаме усилия с всички възможни средства, най-вече дипломатически, тази война да спре час по-скоро. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Сега, разбира се, имаше отказ в началото да се отговаря на въпроси, свързани със саботажните действия, най-вероятно на Руската федерация, спрямо антени на Starlink, но аз все пак искам да се фокусираме малко там. Тези антени не са просто домашни антени, това са антени, които осигуряват свързаността в двете посоки със сателитите, които пък се използват активно от Украйна, за да се защитава от руската агресия. И това, което Ви питаме ние, не е докъде е досъдебното производство, с което издирвате двамата човека, които са ги подпалили, а защо е допуснато това нещо? Били ли са предупредени например службите, МВР? Какво са направили преди то да се случи? И защо са го допуснали? И защо, след като то се е случило, не действахме например като Полша, която излезе на първия ден с премиер, вицепремиер, обяви това, предупреди своите граждани, предупреди своите партньори за какво се случва? Или може би и тук чакаме доказателства да намерим нещо да пише „Сделано в СССР“, както каза господин Мирчев.(Шум и реплики.) И най-накрая ние да обявим, че нещо е свързано с Русия. Проблемът е, че ми се струва, че Вие не искате да признаете хибридните заплахи от Руската федерация и затова бяха толкова бавни действията след Консултативния съвет за национална сигурност. Затова и беше допуснат този саботаж. Затова и повикахте на кафе Митрофанова без дори да ѝ връчите нота, просто да си поговорите и да ѝ кажете, че може би Мадагаскар или Азербайджан е атакувал тези кораби. Обаче този отказ не е просто политическа реторика, той е риск за българската сигурност, защото, когато Вие отказвате да признаете този риск, след това се случват такива саботажи. Именно затова Ви питам: защо Ви е страх, господин Премиер, да постъпите като Доналд Туск? Защо Ви е страх да излезете пред българските граждани, пред партньорите и да кажете – да, с голяма степен на вероятност има платени от Русия хора, които са дошли и са саботирали комуникационна инфраструктура, с която се помага на Украйна? По електорални причини ли е това, или се надявате следващия път пак да дойдете и да се самопотупате по рамото, че Песков Ви е поздравил, за да Ви ръкопляскат ВЪЗРАЖДАНЕ? Защо Ви е страх да постъпите като Доналд Туск? Благодаря. (Ръкопляскания от ПП и ДБ.)

Уважаеми господин Божанов, да, очевидно, Вие разполагате с някаква си Ваша информация. Мога да кажа, че действия са предприети от органите на реда за охрана на критично важни обекти. Уточнете се най-сетне: Вие искате МВР да бъде съкратено, да бъде доста отслабено. (Реплики от народния представител Божидар Божанов.) В същото време искате на всяка антена да има по един полицай. (Шум и реплики от ДБ) Мога да Ви кажа, че са предприети адекватни мерки по данни за там, закъдето има данни. Не може да покрием цялата територия – навсякъде, където има антена, и да сложим полицай. Не можем категорично като Вас да твърдим и да обвиняваме, пак ще използвам израза – гледайки във Вашата кристална топка. Вашата кристална топка сочеше, че Пеевски се променя към добро. (Ръкопляскания от ПБ.) Сочеше, че...

Сочеше, че Борисов е маркетингов враг. (Реплики на народния представител Божидар Божанов.) Днес Вие говорите обратното. Така, ще дам думата, ако нямате нищо против, на МВР и на службите. (Шум.)

Ако не въведете ред, ще стана аз, за да въведа ред.

Благодаря, госпожо Председател. Още веднъж призовавам за малко търпение. Всичко е ясно по този случай. Въпросът е за неговата физическа реализация. Така че, ако тук бъдат изложени тези факти, тя най-вероятно няма да се случи. Затова аз призовавам все пак за някакъв разум и търпение. Тук МВР и ДАНС могат да Ви отговорят повече.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божанов, ако правилно разбрах въпроса Ви, първото питане беше: имало ли е сигнал по отношение на конкретния обект? Отговорът на въпроса Ви е: Не. По отношение на конкретния пострадал обект такъв сигнал не е имало. (Реплики от ДБ.) Оттам нататък фактите, които... Искате да чуете отговора или искате да наблюдаваме това, което наблюдаваме от един час?

Разговора не го провокирам аз, госпожо Председател. Но продължавам по въпроса. Предприети са действия съобразно сигналите, които сме получили от партньорски служби. Отново ще подчертая, че отговорността за охраната на тези конкретни обекти е на техните собственици. Те имат много ясни предписания за това. Въпреки всичко Министерството на вътрешните работи съвместно с ДАНС предприехме и набелязахме действия, вдигнали сме нивото на охрана, дали сме още допълнителни предписания към тези собственици. Паралелно с това тече разследване. Имаме така убедеността, че съвсем скоро всички факти и релевантни обстоятелства ще бъдат установени и тогава ще говорим с фактите, както винаги сме го правили, а не със спекулации и предположения, както предлагате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, що се касае за конкретния случай, тези обекти не са в Постановление № 181 на Министерски съвет от 2009 г. Въпреки това изрично са изпратени предписания, проведени са срещи с операторите, които са български дружества, за повишаване на мерките за защита. В конкретния случай има и субективни, разбира се, моменти, тъй като конкретният обект е в процес на разширяване. Част от оградата му е била отстранена и разбира се, се е улеснил достъпът на извършителите. Това са части и елементи от разследването и проверката, която извършваме с колегите от МВР и прокуратурата. Включително и в предната вечер беше помолено да бъде усилена охраната на един от тези обекти, може би най-важният, и заедно с колегите на МВР бяха предприети, включително и в момента има физическо присъствие там. Силите и средствата на Министерството на вътрешните работи, макар че аз не съм част от него, но работим изключително тясно, те не са безкрайни. Тук има и доста бивши министри, които знаят за какво говоря. Подобни саботажни действия не са изключени и в бъдеще. Ние буквално всеки ден установяваме лица, които извършват някакъв вид наблюдение на критична инфраструктура, включително железопътни мостове, жп гари. И затова както и премиерът, както и министърът на обраната и на вътрешните работи, аз призовавам към едно спокойствие, към едно единство, за да може държавата и Европейският съюз да преминат през тези трудни времена. Така че: нека да запазим емоциите за друго място и за друго време. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, уважаеми ръководители на специализираните служби, уважаеми господин адмирал Ефтимов! Днешният въпрос исках да засегне това, за което европейските служби отдавна сигнализират – евентуалното участие и на криминалния контингент във въпросните хибридни операции, които се провеждат на територията на Европейския съюз, и въпросът ми щеше да е към господин Демерджиев, но господин Тончев донякъде с предишния отговор отговори, че се наблюдават именно групи, които извършват наблюдение над критична инфраструктура. Точно такива са и предупрежденията на европейските служби – че лица от криминалния контингент биват вербувани за хибридни дейности от наблюдение до пожари и саботажи. Ако господин Демерджиев реши да внесе повече яснота по тази тема, бих бил благодарен, но въпросът ми основно ще е към господин Радев. Нещо, което той спомена в изслушването досега, ми направи впечатление, той изключително категорично заяви, че български кораби няма да бъдат атакувани. Откъде произхожда тази категоричност? Откъде е получил уверение, че няма да бъдат атакувани? Какви разговори са провеждани? Това от разговора с посланик Митрофанова ли е заключение? И ако може да разясни дали това засяга само български кораби или и кораби, преминаващи през изключителната икономическа зона на България в териториалните води на България? Мисля, че от днешното изслушване това ще е една положителна нотка, ако наистина впоследствие се окаже вярно. Благодаря.

Уважаеми господин Рибарски, въпросът Ви е напълно резонен. Аз вече заявих много ясно, че всички кораби плават с включен транспондер и този транспондер във всеки един момент показва пълната информация за кораба – регистрация, маршрут и така нататък. Да, аз съм поставил този въпрос и на господин Буданов, и на госпожа Митрофанова – специално за безопасността на корабоплаването в нашите териториални води, в нашата изключителна икономическа зона, и разбира се, на български кораби и кораби, пътуващи за и от българските пристанища. Аз не очаквам, че която и да е от воюващите страни ще атакува кораб на държава или пътуващ за държава, доставящ стоки за държава – член на НАТО и на Европейския съюз (реплика от народния представител Стою Стоев), така че особено за България аз имам по-голяма степен на сигурност и от моите разговори с лицата, които споменах. Искам да взема отношение малко и по предишния въпрос, ако може, госпожо Председател. Да, има сигнал, но той е за определени специфични обекти. Там охраната е усилена, въпреки че това не е работа на МВР. Този, който прави антени – и това са частни фирми и компании, е длъжен съгласно закона да се гарантира тяхната охрана. МВР и ДАНС са усилили охраната там, където има наистина сигнали. Трудно е, почти невъзможно, на цялата територия на страната да се осъществи охрана. Вие можете да си представите какво означава 24-часова охрана, жива охрана, на някой обект и това за какъв период от време, колко време да се държи тази охрана? Имаме ли толкова сили в МВР, така че да я осъществяваме непрекъснато, 24-часова охрана по всички тези точки из цялата страна? Имаме ли сили и средства в ДАНС да осъществяваме наблюдение по всички тези точки из цялата страна? Трябва ние да увеличим щата поне три пъти в МВР, за да кажем: ето на всяка антена има полицай денонощно. Няма как да стане, но затова Ви споделих, че ние работим с нашите партньори. Стараем се тази информация да става все по-прецизна, стараем се да се реагира навреме и с необходимите сили и средства, спазвайки баланса на възможното.

Госпожо Председател, въпросът ми е към министър-председателя, защото премиерът е отговорният фактор в България. Господин Министър-председател, да Ви върна към въпроса на Коста Стоянов, на който не отговорихте: имало ли е преразпределяне на комисионите от оръжейните доставки за Украйна? И в това направление е и моят въпрос. Просто Ви подсещам. Откакто през 2014 г. с преврат беше свалена законната власт в Киев, режимът, който управлява там, нееднократно е демонстрирал, че не уважава нито живота на своите граждани, нито на чуждите. Да припомним, че през същата година 150 души бяха изгорени живи в Дома на профсъюзите в Одеса. Същото количество хора изчезнаха безследно от Запорожие след една от акциите на местните комитети. След това осем години, докато траеха Минските съглашения, украинската артилерия не преставаше да обстрелва градовете на Донбас, при което загиваха хора. Украинската артилерия избиваше мирно население. Нормално е, след като украинската държава и управляващият режим се държат като хлапе пакостник, което с прашката чупи прозорците наред, някой да му загрее врата. Лошото в тази ситуация е защо България се оказа в положението на тези, които дават камъни на пакостника да продължи да си играе с прашката и да чупи прозорците? Тук на няколко пъти се спомена, че България е била определена от Руската федерация за враждебна държава. Коя е основната причина? Основната причина е доставките на оръжие за Украйна, което започна по времето на правителството на Кирил Петков, когато икономическата министърка от БСП започна тези доставки, и след това акциите на същото това правителство, когато бяха изгонени 70 служители на дипломатическата мисия в София. Излезе през юни месец доклад на ООН, в който се споменава, че България е доставяла танкове, бронетранспортьори, самоходна артилерия, буксирна артилерия и много боеприпаси са Украйна, включително и през други държави посредници. Тази информация на Вас Ви е била ясна като сте бил главнокомандващ, затова моят въпрос е: тъй като говорите за мира и стабилността в Черноморската зона, Вашето правителство ще спре ли доставките на оръжие и боеприпаси за Украйна, включително и през посредници? Ясно е, че посредническите фирми няма как да работят без знанието на българските власти. Благодаря.

Уважаеми господин Първанов, отговорът на първия, поставен от Вас въпрос, е категорично не. Ние с комисиони, ако е имало други такива случаи при други правителства, не се занимаваме. (Ръкопляскания от ПБ.) По отношение на втория Ваш въпрос. Както виждате, ние не бързаме с категорични обвинения към никоя от страните, докато нямаме факти, за разлика от други, които базират своите обвинения на някакви хипотези. И на последния Ви въпрос. Танкове, артилерия, други оръжейни системи са доставяни само и изключително от складовете на Българската армия. Ние това сме го спрели. Нашето правителство много ясно е заявило, че от складовете на Българската армия нищо няма да се доставя за Украйна, няма да напуска България в която и да е посока. Що се отнася до военнопромишления комплекс, там държавата няма как да се меси. Военнопромишленият комплекс – може да Ви звучи лицемерно, това са всякакви фирми – имаме държавна, имаме и частни. Те продават своята продукция на компании, на държави като end user, без да е посочена Украйна, така че ние не носим отговорност никаква оттам нататък какво се случва с това въоръжение. Ако Вие предложите да се закрият ВМЗ – Сопот и всички български фирми от военната индустрия, направете това предложение, гласувайте го в Народното събрание и тогава действайте. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа министри и заместник-министър, уважаеми ръководители на службите за сигурност! Предоставената информация по време на това изслушване ни дава яснота за предприетите от българската държава точни и премерени действия в тази критична ситуация, за което благодарим. Дълбока признателност към всички екипи, участвали в спасителните операции, след ударите по търговски кораби в Черно море. С незабавната си реакция, професионализъм и смелост в тежки условия те спасиха човешки животи и заслужиха уважение към България. Бързите действия на страната ни получиха признание и от председателя на Европейската комисия, и от генералния секретар на НАТО. Поклон пред хората, които поемат риск, за да върнат други живи при семействата им. До нас се води война и това не е отсега, но когато виждаме колко близо е вече войната до нашите граници, вече и най-яростните агитатори за война до дупка, за наливане на оръжия и пари до победа – каквото и да означава това, сякаш даже и тези хора вече започват да се замислят колко спешни са преговорите за мир, нещо, за което премиерът Румен Радев впрочем апелираше многократно и като президент, и е радващо, че вече този призив се чува все по-често в Европа. У нас обаче има политици, които продължават да повтарят вече изтъркани мантри и заклинания с отпаднала необходимост. Позицията за войната на тези политици се изчерпва с призива: да се назове агресорът, да се каже чий е дронът – най-важният въпрос на света…

Кой е агресорът?

С това се изчерпва и тяхната рецепта за край на войната – да се осъди агресорът и да се дават пари и оръжие за още и още смърт…

А кой е агресорът?

Не смеете да произнесете името на агресора, каза някой от Вас преди малко, и се внушава, че едва ли не това е причина за следващи удари. За тези политици, за които говоря, фактите нямат значение. На тях не им трябват доказателства. Те са готови да посочат извършителя още преди атаката, само че когато става дума за национална сигурност, е крайно безотговорно и опасно да политиканстваш, да злоупотребяваш, „да говориш алангро“, както казваше един виден разбирач на международните отношения. Време е специалистите по целуване на ръце (смях), по сядане в скутове (смях и ръкопляскания от ПБ), специалистите по десанти с гумени лодки по море и срещу доставчици на пица (смях и ръкопляскания от ПБ), време е тези хора да спрат да дават акъл за дипломация и за военно дело. Някак не върви, някак не е сериозно, уважаеми колеги!

И неграмотниците…

В тази сложна ситуация се изисква отговорно държавническо отношение, хладнокръвие и разум. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАЕЛА ДОЦОВА Господин Тричков, продължете. Ще помоля да не се правят реплики от залата.

Изисква се отговорно държавническо отношение, хладнокръвие и разум, а не заклинания, целящи страх и откровени лъжи, уважаеми колеги, каквито чувахме през последните дни. Като например...

Свършихте ли, господин Георгиев?

Може да заповядате тук после. (Реплики от народния представител Георг Георгиев.)

Господин Георгиев сигурно се почувства адресиран преди малко и затова…

Благодаря, госпожо Председател. Тези политици, които прекъсват, внушават, че например ударите с дронове били срещу България и българското правителство не е направило нищо, за да ни защити. Включително един кандидат за президент го говореше това. Авторите на тези небивалици много добре знаят, че няма как да се свалят дронове на стотици километри навътре в морето, нямаме и право на такива действия извън териториалните води. Но тези хора не са се объркали. Тези хора съвсем съзнателно сипят лъжи и долни манипулации. (Ръкопляскания от ПБ.) Същото се отнася и за техните призиви за спешна модернизация на Българската армия. Тези призиви днес са лицемерни, защото тези политици не направиха нищо през годините, в които управляваха, за да осигурят способностите на въоръжените сили, за които нагло претендират днес пред правителство на пет месеца.

А българското правителство през последните дни направи това, което трябва. И съм убеден, че ще продължи да го прави и гласът на България ще се чува. Вярвам, че с подкрепата на партньорите ни, ще защитим мира и безопасността в Черно море и ще защитим сигурността на България с разум, с хладнокръвие и с отговорни държавнически решения. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Виждам усмивките на лицата Ви и не зная от какво са. Правя тази процедура, госпожо Председател, с огромно притеснение от това, което се случва в тази пленарна зала. Родината ни, страната ни се намира в условия на същинска опасност за сигурността на всички български граждани. Вместо това, вместо властта да даде отговорите, да успокои българските граждани, да даде каква е превенцията…

Госпожо Председател, към Вас, да, да, Вие позволявате тук някой да излиза да лепи етикети, да се занимава с класическа пропаганда, точно това, което се случваше преди време. (Оживление и възгласи от ПБ: „Еее..“) Много бързо научихте тези неща, уважаеми управляващи. Да, да, да. (Смях.) И въобще не е смешно. Защото, госпожо Председател...(Шум и реплики.)

Госпожо Председател, тогава, когато този най-висш орган на държавна власт, в условия на същинска криза на сигурността в държавата, се превърне в място за пропаганда вместо властта да отговаря пред парламента, тогава нито един български гражданин няма да бъде спокоен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа министри, господа генерали, уважаеми господа началници на служби! В началото ще кажа, защото тази процедура, която чухме преди малко по отношение от колегите от „Прогресивна България“, според мен беше излишен този тон и нямаше никакъв смисъл в това да се провокира някакво напрежение в тази зала, а аз мисля, че изслушването премина в един що-годе разумен тон и това трябваше да бъде продължено, а пък ангажимент на най-голямата политическа сила и на правителството е в такива ситуации да се опитва да търси консенсуси, доколкото може да ги намери, по определени теми. Аз мисля, че по темата, в която се намираме, и в ситуацията, в която се намираме, консенсуси могат да бъдат намерени. И може Народното събрание дори ако не с пълно мнозинство, то с едно внушително мнозинство, да предприеме определени мерки в тази ситуация, разбира се, по предложение на правителството. Трябва да кажем ясно, че случващото се през последните две седмици засяга пряко България. Може да има различни хипотези, може различни логики да се употребяват, но е факт – безспорен, че България е засегната пряко и дори можем да кажем, че тези действия на потопяванията на корабите ще засегнат директно българската икономика, изобщо българския обществен живот и живота на обществото. И това се случва. Няма как да се отрече. В този смисъл аз приемам, че не трябва да се изпада в паника и че не трябва да се изпада в истерия, но в същото време не приемам успокояването. Ние не можем да бъдем спокойни в тази ситуация, защото тя не предполага спокойствие. Тя предполага взимане на превантивни мерки. Тук имахме въпрос към премиера: от 6 до 13 октомври дали са задействани някакви механизми? Чухме, че са пращани писма. Според мен е имало нагласата, че няма да се повтори това, което се случи преди една седмица, но то се повтори – случи се лошият вариант. И в този смисъл, аз мисля, че трябва да се готвим за лошия вариант. Дай боже да не се случва той! Но ние трябва да се готвим за лошите варианти, а не да смятаме, че след като вече четири кораба са потопени, няма да бъдат потопени още четири. Напълно възможно е, защото очевидно стратегията е на една от воюващите държави, която, и според премиера, нейната логика е да прекъсне корабоплаването по Черно море. Напълно логично от тяхната гледна точка. Въпросът е, че пряко засегнатите сме ние. И тук се каза, че до ноември или до началото на декември имаме дизел, имаме горива, имаме… така нататък. Само че е 15 октомври. Какво се случва декември? И според мен би било доста конструктивно предложение на правителството още следващата седмица да обявим мерки какво правим при определени ситуации, които няма как да се разминат, по един или друг начин. Ние не можем да прогнозираме какво ще се случи след един месец или след два месеца, но със сигурност можем да прогнозираме, че средата няма да бъде по-стабилна, отколкото е в момента. Нашият призив е действително да се подходи конструктивно в тази ситуация, да се избегнат заяжданията на дребно и иронията, и опитът, под една или друга форма, да бъде уязвена една или друга част от опозицията, а да се премине в един режим на обединяване на усилията в името на това да преодолеем тези предизвикателства пред страната. Не бива да ги подценяваме и не бива да се самоуспокояваме тук. Дори в хода на изслушването някак си стигнахме до шеги и закачки, което според мен не е подходящо в една такава ситуация. Редно е в такива ситуации политическият сектор и политическият елит да търсят консенсусните решения, но те могат да бъдат постигнати само тогава, когато бъдат предложени от изпълнителната власт. Това е нейна отговорност. Затова очакваме, следващата седмица всъщност ние почиваме, не знам защо, при положение че никой тук няма кандидат за президент, и по- следващата почиваме, аз очаквам все пак правителството, дори на извънредно заседание, да предложи мерки за преодоляване на икономическите предизвикателства, с които вече се сблъскваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми министри, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми ръководители на Българските служби за сигурност, уважаеми господин Адмирал! В днешното изслушване трябваше да чуем какви са конкретните мерки, които смята да предприеме правителството на Република България, с оглед тревожните нападения върху кораби в изключителната икономическа зона на Република България. И следва да се подчертае, първо, че е навреме и следва да се приветства тясното сътрудничество между България, Румъния и Турция. Това е стъпка в правилната посока и България може да разчита за своята сигурност в Черно море на Турция и на Румъния. Това, което получих като отговор от господин Стоянов, е, че от февруари 2025 г. някой не си е свършил работа и това трябва да се каже от тази трибуна. Да, това е пропуск на министър Запрянов и това е лош пропуск. Така е, господин Стоянов, но това може да се повтаря месец, два, три. Вече управлявате близо шест месеца и следва да преминете към бързи действия предвид последните случки в Черно море. Да излезем от режима да питаме колко струва и за колко можем да участваме в тези проекти, а да се включим. България трябва да участва по-смело. Благодаря на министър-председателя за забележката за балистичните системи, защото ние ще следим и участието ни в този проект. Той не е проект за ден-два. Следва да се обърне внимание на думите на министър Стоянов, че основните средства за безопасност са само по програма SAFE – основно по програма SAFE. Това, което ние ще направим, след като получим справка от министър Донев за предстоящите харчове, защото се чува, че след изборите веднага се подготвят колосални харчове, е да направим предложение тези средства да бъдат пренасочени към Министерството на отбраната с цел участие на България във всички проекти на НАТО, защото ние смятаме, че България трябва да участва в проекти за сигурност на НАТО, а не да придобива по-евтини, но извъннатовски системи за сигурност. Така че аз благодаря за отговорите. Ще следим отблизо всички харчове, които се правят от правителството, защото смятаме, че в момента, когато държавата има нужда от сигурност, от безопасност, средствата трябва да бъдат насочени към отбрана. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Трябва да призная, госпожо Председател, че не разбрах смисъла от това изслушване. (Шум и реплики.)

Първо, важна информация – нищо ново не беше предоставено под никаква форма. Колегите от ГЕРБ се обясниха в любов на управляващите, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ написаха един научнофантастичен роман и фантазираха, пък в отношението на самите управляващи някакъв човек излезе да чете от лист, а уж трябва да направи отношение по самото изслушване. Темата, между другото, е доста сериозна. В това време управляващите се пазят, бранят от опозицията, която в случая е „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, които единствено задавахме релевантни въпроси. Ситуацията е много тежка. Ситуацията изисква доста смели решения и доста адекватно отношение. Ситуацията изисква да не ни е страх. Ситуацията изисква да казваме нещата с истинските им имена. Ситуацията изисква например, когато в Полша в края на септември са подпалени антени, които обслужват сателитите на Starlink, и полската страна даде ясни индикации, че това е проблем, и се очакват подобни саботажи в други страни в Европа, които имат такива антени, България да реагира адекватно. Какво прави полската страна? Премиерът Туск излиза и казва още в първия възможен ден: „Това е руска атака, това е руски саботаж, започваме веднага разследване.“ Няколко дни по-късно са заловени извършителите. Какво прави българската страна? Пълно мълчание четири дни! Четири дни пълно мълчание, докато опозицията не разгласява случая! Четири дни, в които мълчат всички! И тук да си говорим как сега правим една много тайна операция в една съседна страна, ще ги заловим всеки момент и така нататък. Това просто не е сериозно! Трябва да бъде назован източникът на атаката! Кой иска да подпали антени Starlink? Този, който се притеснява, че ползвател на Starlink го атакува. Русия се притеснява и е ясно, че Русия ги прави тези саботажи. Полският премиер го казва това нещо. В първия ден на тази атака той излиза пред обществото, пред страната си и казва: „Това са руски атаки!“ Защо никой в България нямаше смелостта да го направи това нещо?! Защо никой в България... Между другото, изкарахме го предната вечер, 24 часа службите отказват да коментират дали тези антени са подпалени. Това не е някакъв обикновен пожар. Тези антени служат за това да доставят интернет, свързаност на сателитите. Тези сателити предават пък интернет на съответните клиенти в различни държави. Или казано по друг начин, украинците ползват сателитите на Starlink и Русия иска да ги унищожи, което е нормално. Те си водят война. Агресорът мисля, че е ясно кой е – Русия, и това са целите на руснаците. Случва се това в България, ние го държим в тайна. Защо е в тайна? Сигнал имало ли е от партньорски служби, че подобни саботажи към такива антени са възможни в останалите държави? Имало е! За конкретния обект може да е нямало, но такъв сигнал е имало. Възникват и други въпроси: имало ли е например патрул на МВР вечерта на пожара? Службите ни не отговориха на този въпрос. Тоест ние казваме, че МВР били малко. Хубаво, само че такива обекти с антени Starlink в България няма много. Когато дойде партньорски сигнал с много ясна индикация, че има такава опасност, най-нормалното е да се профилактира, да се изпратят съответните екипи и да се направи всичко възможно това да се предотврати. Атаките с дронове в Черно море. Отново като държава нямаме смелостта, куража да кажем, че това са руски атаки. Всички са наясно – западни служби, свидетелства на капитана, типът на дроновете, абсолютно всички са наясно за какво става дума. Ние обаче пак нямаме смелостта. И си мислим, че като се снишим един път, Путин ще ни пощади и следващия път ще каже: хайде, сега няма да удрям тези, ще удрям по-надолу. Няма такова нещо! Миналата седмица ударът беше на 200 км от българския бряг, тази седмица – на 17 мили от българския бряг. Ние не знаем следващата седмица той какво ще реши. Всеки път, когато ние показваме, че ни е страх, всеки път, когато ние показваме, че ще се снишим, всеки път, когато ние си казваме стария принцип още от Бай-Тошово време – да се снишим да отмине бурята, да преклоним главица, ни удрят по-силно. Единственият вариант за България е да назове проблема и да потърси повод при своите съюзници и да посрещне този проблем с гордо вдигната глава. Поискахме, между другото, за всичките тези саботажни групи временна комисия, която – защото той не е първият, не е само Starlink, то беше ЕМКО, сега са корабите, отравяне на оръжейни търговци, щяхме да връщаме парламентаризма, тази временна комисия я няма.

Тя не беше приета от управляващото мнозинство, въпреки че има събрани нужните подписи.

Завършвам. Ами дайте да направим тази временна комисия и тя да установи какво се е случило. И последно, господин Премиер, говорите за Коалиция на мира. Едновременно с това казвате, че ние си сътрудничим с Румъния и с Турция.

Румъния и Турция обаче са в Коалицията на желаещите и големият въпрос пред България е: къде сме ние – в Коалицията на мира заедно с Иран, Северна Корея и Русия, или в Коалицията на…

…желаещите заедно със страните от Западна Европа? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми представители на властта, уважаеми колеги народни представители! Аз ще започна с едно изречение, което беше казано от господин Витанов в началото на неговото изказване: „Външната политика е нещо твърде сериозно“. Радвам се, че макар и след толкова месеци, „Прогресивна България“ започна да разбира, че външната политика е наистина нещо твърде сериозно. Защото ето тук на първия ред стои човекът, който в началото на Вашето управление обясняваше, че трябва да се тропне по масата, че България трябва самостоятелно да излезе и да обясни ние какво искаме, без да се интересуваме от това другите какво всъщност смятат, и трябваше доста време да мине, за да разберем, че без нашите съюзници, без нашите партньори гласът на България няма сила. Да, той е важен, но за да се чуе този глас, както каза премиерът днес, ние трябва да бъдем заедно с нашите съюзници от Европейския съюз и от НАТО, защото иначе никой няма да го чуе, защото нито Съединените щати, нито Европейският съюз, нито която и да било държава сама може да реши проблема, пред който сме изправени всички ние днес! Можем да го решим заедно с нашите партньори. Добре е, че след шест месеца Вие стигнахте и до това заключение, но това е единствената добра новина от днес. Това, което видяхме отново за кой ли път, е непрекъснато подценяване на рисковете. Говорим за кристални топки. С кристална топка ли предрекохте, че ще паднат цените с 15% до 30%? Вие го казахте тук!

С кристална топка ли до миналата седмица обяснявахте, че няма да има никакъв проблем за горивата? Казвахте го всички официални представители.

Докато днес се оказа, че имаме проблем и този проблем е свързан с това, че танкерите могат да бъдат спрени във всеки един момент към „Лукойл“. Никога не отговорихте на въпроса: ще направим ли нещо по отношение на запасите от горива и от нефт, които не са в България? Ще бъдат ли предприети стъпки да бъдат внесени на територията на нашата страна? Всичко това са въпроси, които пряко засягат българското население, но понеже не искате да казвате каква е истинската причина за всичките тези проблеми, затова избягвате да кажете кой е агресорът. Но кой е агресорът, го пише в доклада на ДАНС, който е приет от Министерския съвет преди две седмици. Ето там е председателят на ДАНС, който го е подготвил. И там се казва съвсем ясно: "Най-голямата заплаха за България днес се нарича Русия". И Вас Ви е страх даже да цитирате доклада, който е приет от Министерския съвет. Защо? Защото, господа, докато не назовеш истинския проблем, няма как да намериш истинските решения! И докато продължавате да омаловажавате причината за всички тези проблеми, няма как да намерите и решенията! И накрая, няма как да не обърна внимание, че всички ние искаме мир. Въпросът е как да се достигне до този мир. По Вашия начин можем да очакваме следващите трагични събития. По нашия начин... (Шум и реплики от ПБ.) Не, не, не ми говорете за нахалство след всичко, което изприказвахте тук.

След всичко, което изприказвахте тук, ще Ви кажа само едно: в демократичните държави няма опозиция с отпаднала необходимост. В демократичните държави има правителство с отпаднала необходимост. Предишното падна от наглостта си, внимавайте Вие да не сте следващото! (Ръкопляскания от ПП.)

Господин Радев, изключително важно изслушване. Казахте няколко важни неща, които засягат всички българи. Като за начало отбелязахте и казахте, че с Буданов, идвайки тук, сте започнали разговори вече на такова високо ниво за съвместно построяване на АЕЦ „Белене“. Това е знаменателно и е изключително важно за българския народ – че смятате с една провалена, изчезваща държава, каквато е Украйна, държава, която дължи към днешния момент над 300 милиарда на всякакъв вид кредитори, Вие искате да строите атомна електроцентрала, която ще платим ние, а ще използват каквото и да е останало от Украйна след съвсем скоро време. Това е знаменателно! Второто, което категорично заявихте, е, че България започва да води разговори, преговори с Украйна да ѝ доставяме газ. Изключително силно за българския народ, при положение че провалената и изчезваща държава Украйна дължи над 300 милиарда, пак да го кажем, а Вие искате да им доставяме газ. Кога и какво ще ни платят?! Тате каза, че ще ни купи колело, ама друг път! Друго, което заявихте, и то в прав текст – че България не носила отговорност за износа на оръжие, как и докъде стигало, но за сметка на това в прав текст казахте, че ще продължим да изнасяме оръжие за Украйна. Връщаме се към правителството на Кирил Петков и министъра на икономиката на БСП към онзи момент, който започна да подписва със същото оправдание като Вас, че ние не доставяме директно на Украйна. Не, доставяме! И сега, всичко това, което отговорихте на нашите питания от тази трибуна, повдига и другия основен въпрос, който Вие като мнозинство и другите евроатлантици, които всички сте заедно, да ревете тук и да жалите как България била обявена за вражеска държава от Русия и как, виждате ли, в момента според цялата евро-атлантическа – евро-атлантическо мнозинство, хайде да не съм остър, било атакувало според тях, повтарям, според тях кораби в българската изключителна икономическа зона и българската акватория. Това обаче трябва да се отбележи – защо се стига дотук? Защото, както предишните управляващи, така и Вие като начало продължавате да изнасяте оръжие, така, както Вие и както предишните управляващи под всякаква форма налагате санкции, одобрявате санкции – Вие лично и Вашето правителство, вече на два пъти, даже преди дни отново утежнихте санкциите, включително наказвате жители на Донбас, защото такъв е пакетът от санкции, защото са били кандидати за Думата. Това са прецеденти, безпрецедентни ситуации, които Вие одобрявате като министър-председател. Защо сме в ситуация, в която сме вражеска държава и защо всичкото това нещо ни се случва?! Ами, защото продължавате и Вие като предишните управляващи да давате пари в този бюджет, който Вие гласувахте в тази зала. Предоставихте 34 млн. лв., ако искате си ги бройте – 17 млн. евро! Това поставя големите въпроси, че България била атакувана. Не, България не е атакувана от последната една седмица, включително от онзиден. България е атакувана още в началото на годината, когато ДАНС залавят двама бивши украински офицери, заловени с оборудване да взривяват една от газоразпределителните ни станции. Към днешна дата делото срещу тях е засекретено именно защото става дума за украинци! Ако бяха руснаци, щяхте да ги разнасяте като панаирджийски мечки навсякъде. Нещо повече, август месец се взриви украински дрон до друга наша газоразпределителна станция. Не видях тук евро-атлантическите депутати на евро-атлантическите партии, включително и Вашите, да роните сълзи и да атакувате Украйна защо си позволява да прави това, при положение че и пари им даваме на украинците, и им издържаме туристите, което Вие не прекратихте, между другото. Само една скоба отварям – това, че продължавате да изхранвате украинските туристи тук. Така че атакуването на България не е от вчера и не е от днес, и няма да бъде прекратено. Знаете ли защо? Защото Вие като министър-председател нямате кураж да направите няколко много простички на думи неща, но искат преди всичко кураж, а то основното е да спрете износа на оръжие – оръжие, с което се избиват руснаци. Оръжие, с което… В момента няма украинско оръдие, което да не стреля с български боеприпаси, произведени тук! Няма такова оръдие! Вие сте основният виновник за това да има жертви от това нещо. Защото одобрявате Вашият министър на икономиката да подписва износа на оръжие и да се криете, че България нищо не може да направи. Това е нагла лъжа! Защо и какво трябва да направите като следваща стъпка? Веднага да спрете даряването на пари. България в бюджета си залага постоянно даряване на пари. Защо го правите? Нямате обяснение. Оправдаване само с ГЕРБ, ДПС и ДБ не върши никаква работа. Защо и какво трябва да се случи? България от десетилетия има команден център на НАТО във Варна. Това е потенциална цел. Вие трябва, ако искате да стигнете до разговори за това България да е сигурна държава, трябва този команден център да бъде премахнат и България да започне директни разговори с Русия. Тогава да поискате от Русия срещу всички тези неща, които ще направите, да не бъдем атакувани в българската акватория и въобще в българските територии! Успоредно с това, вместо Буданов да идва тук…

Една минута само, госпожо Председател. …вместо това Буданов да идва и да разпределяте най-вероятно според мен, дълбоко съм убеден, че сте преразпределяли комисиони, да седнете с Буданов…

…и да му кажете, щом Вие одобрявате санкции спрямо Русия и щом дарявате пари, щом ще им дадете АЕЦ „Белене“, и това, което се случва в момента с всичките тези неща…

…по никакъв начин да не атакуват потенциални кораби в нашата акватория, защото ние имаме тежки съмнения, че това се случва от провокации от Украйна. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми български граждани, уважаеми гости! Вчера властите на Република Северна Македония обявиха за международно издирване 23-годишната Ива Михайлова, българска гражданка от Кочани, която открито заявява българското си самосъзнание. Ива Михайлова не е осъдена. Тя е обвиняема по дело за пътен инцидент от октомври миналата година, при който самата тя получава сериозни травми на гръбначния стълб. Днес е изправена пред риска от трайни увреждания и се нуждае от специализирано лечение. Представете си едно момиче на 23-годишна възраст – на възраст, на която всеки човек мечтае, прави планове и гради бъдещето си. А вместо това, Ива трябва да мисли дали ще успее да се възстанови и дали забавеното лечение няма да промени целия ѝ живот. В продължение на година тя не получава разрешение да мине за лечение в България. Това продължава дори след медицинско становище от Скопие, че необходимата помощ не може да бъде осигурена в Република Северна Македония. А ако това беше нашата дъщеря, ако трябваше да гледаме как детето ни се бори с последствията от тежка травма, докато институциите решават дали да му позволят да се лекува, кой би могъл да му обясни, че трябва да продължи да чака, въпреки опасността от необратими увреждания?! Днес вече Ива е в България и получава медицинска грижа. Вместо решение, което да съчетае лечението с нормалното протичане на наказателното производство, властите в Скопие предприеха действия по задържането ѝ и международното ѝ издирване. Ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме тези мерки за непропорционални. Никой не настоява Ива да бъде поставена над закона, но наказателното производство не бива да се превръща в пречка пред необходимото лечение. Правосъдието трябва да защитава справедливостта, а не да създава условия за необратимо увреждане на човешкото здраве. Връщайки се само малко назад във времето, не можем да подминем случая с бившия министър-председател Никола Груевски, дългогодишен лидер на партията, която днес управлява Република Северна Македония. През 2018 г. той напусна страната си, за да избегне изтърпяването на влязла в сила присъда. Впоследствие срещу него бяха постановени и други осъдителни присъди. И до днес Груевски пребивава в Унгария, а исканията за екстрадицията му остават неизпълнени. През този период от осем години не сме станали свидетели на дипломатическа активност от страна на Скопие, съпоставима днес по отношение на госпожа Ива Михайлова. От една страна, стои бивш министър-председател с осъдителни присъди, който години наред не изтърпява наложеното му наказание, а от друга страна, 23-годишна жена без присъда, с тежки травми, пристигнала в България за лечение. В единия случай години на неизпълнени съдебни решения, а в другия международно издирване и дипломатическо напрежение. Защо реакцията към тежко пострадалата млада жена е толкова категорична? И защо тази решителност се проявява именно спрямо българска гражданка, която открито заявява българското си самосъзнание? Тези въпроси заслужават отговор от държавата, която се стреми към членство в Европейския съюз и е поела ангажименти за върховенство на закона и защита на човешките права. Ива Михайлова е българска гражданка и България има задължението да защитава законните ѝ права и интереси. Ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме правителството да ѝ осигури необходимата правна, дипломатическа и консулска защита. Призоваваме Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи да информират Народното събрание за действията си във връзка с международното издирване и евентуалните искания за нейното задържане и предаване. Настояваме Министерството на външните работи да изрази официална позиция на България пред Скопие и да поиска гаранции, че здравословното състояние на Ива ще бъде отчетено при последващите действия на северномакедонските институции! Настояваме и за информация относно действията по изпълнение на присъдите срещу Никола Груевски. Нека първо бъде екстрадиран Никола Груевски, който има влезли в сила тежки присъди – незаконно подслушване, пране на пари и незаконно придобиване и укриване на имущество. Той е осъден за присвояване на 1,3 млн. евро партийни средства чрез офшорни и местни компании и е използвал парите, за да купува апартаменти и терени в Скопие. Той бе осъден окончателно и на две години затвор за доставка на луксозна лимузина Mercedes на цена над 600 хил. евро. Политическо лицемерие от страна на Република Северна Македония е да си затварят очите за престъпленията на Груевски за милиони, а да набеждават невинно българско момиче, което е ударено от автомобил, навлязъл в насрещното движение, в нейното платно и да ѝ отказват лечение, заради което тя може да остане инвалид. Но преди всички дипломатически процедури и правни спорове стои един човешки живот. Ива Михайлова няма време да чака политически решения, докато съществува риск уврежданията ѝ да станат необратими. ВЪЗРАЖДАНЕ е категорично против екстрадирането на Ива Михайлова, защото не е справедливо. Нашите народни представители бяха първи на нейното дело и видяха фарсов съдебен процес с предубеден прокурор, който диктува и води процеса, който дава думата в залата и изземва функциите на съдията. Не е редно Република Северна Македония да превръща една обикновена катастрофа, в която Ива Михайлова е невинна, в поредния случай, чрез който да се нагнетява антибългарска медийна и политическа кампания в страната си. Защитата на българските граждани не е въпрос на политическо удобство или дипломатически сметки. Тя е конституционен дълг на българската държава и този дълг не може да бъде отлаган, когато на картата е поставено човешкото здраве. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Представям Ви: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 52-654-01-155, внесен от народния представител Антон Кутев и група народни представители на 1 октомври 2026 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 8 октомври 2026 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие професор доктор Светла Янчева – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, и представители на неправителствени организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Нихал Юзерган. Със Законопроекта се предлага от забраната за изхранването на животни с кухненски отпадъци да отпадне изключението, предвидено за животни, отглеждани във ферми. Въвежда се забрана за отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи, като са предвидени санкции за нейното нарушаване. Въведена е легална дефиниция на понятието „ценни кожи“. С преходните и заключителните разпоредби се предлага промяна в Закона за защита на животните, с която отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи се класифицира като проява на жестокост. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона, както и подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за защита на животните, следва да бъдат приведени в съответствие със Закона в шестмесечен срок от влизането му в сила. В подкрепа на Законопроекта са постъпили становища от сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“, сдружение „Невидими животни“, фондация „Четири лапи“ и Мрежа за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа. На основание чл. 73, ал. 11 от ПОДНС на заседанието беше проведено и публично обсъждане на Законопроекта. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане. В последвалата дискусия от името на Българската агенция по безопасност на храните и на Министерството на земеделието и храните професор доктор Светла Янчева изрази подкрепа за Законопроекта и изтъкна, че на територията на Република България няма действащи животновъдни обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на ценни кожи. Представителите на неправителствените организации припомниха дългата история на предложението за въвеждане на подобна забрана и изразиха благодарност за единодушната подкрепа от всички парламентарно представени политически сили за Законопроекта. В заключение Комисията по земеделието, храните и горите с 19 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 52-654-01-155, внесен от народния представител Антон Кутев и група народни представители на 1 октомври 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, благодаря. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам удоволствието днес да представя този законопроект с ясното съзнание, първо, че достатъчно отдавна много хора сме свързани с работата по него. Аз си спомням, когато за първи път започнахме някакви съвместни действия с Петя Алтимирска и с организациите, с които тя работи заедно, това беше преди много години – мисля, че беше преди повече от осем години, и тогава, честно казано, задачата да забраним изцяло, тоест това, което сега ще правим с този законопроект, да забраним изцяло добива на кожи, когато става дума само за кожи, когато е само с цел добив на кожи и отглеждането на животни за тази цел, изгледаше невъзможна, или поне на мен ми изгледаше, че ще бъде много трудна. Тя се оказа трудна, защото този дълъг път го вървяхме – в началото участвах аз и други колеги, после се включиха много други, и затова искам да започна с благодарност към всички, които подписаха този законопроект заедно с нас. Това е първият Законопроект, доколкото ми е известно на мен, в това Народно събрание, който се внася с подписите на депутати от всички парламентарни групи, и това е не защото ние сме постигнали особен консенсус в рамките на това Народно събрание, а защото действително изключително много хора от всички политически партии са работили през цялото това време по това този законопроект сега да стане факт. Много работа беше свършена – къде успешно, къде неуспешно, къде успявахме, къде буксувахме и се връщахме назад, но накрая усилията на всички нас, на хората, които през тези осем, девет години полагаха усилия, работиха, за да може това да се случи, те дават резултат сега, и това, че те дават резултат при нашето управление и че аз в момента представям Законопроекта, е просто шанс, че сме попаднали навреме, и е благодарение на усилията и на хората в различните партии, които работиха, и на неправителствените организации, които наистина много компетентно и много упорито отстояваха тази теза, за да може тя накрая да стане, в момента вече да стигне до пленарната зала. И съм убеден, че в най-скоро време окончателното приемане на Законопроекта ще е факт. Благодаря на всички, които подпомогнаха процеса, които и сега подкрепиха Законопроекта. Това не е наше постижение, това е постижение на всички депутати, които са работили, и партии, които са работили през това време. А иначе предложението беше описано горе-долу от председателя на Комисията по земеделие: забраняваме отглеждането и добива на кожи, когато става дума само за отглеждане на животни за кожи, като включително увеличаваме санкциите, за да имат по-добра ефективност тези санкции. Защо това се налага? Вече се спомена за това, че в България в момента няма действащи ферми. Аз си спомням, когато започвахме този процес, както казах, тогава имаше и те работеха с огромни обороти, те бяха в тогава добра връзка с управляващите, беше трудно да си помислим, че те могат да бъдат преборени. Факт е, че в момента вече сме в друга ситуация. Ние успяхме през тези години да затворим фермите, въпреки че те костваха много сериозни финансови загуби на собствениците си, но успяхме да го направим. Успяха и колегите с упоритостта, както казах, на всички колеги. В момента е по-лесно. Но защо това трябва да се направи? Защото тези производства мигрират. Доколкото на мен ми е известно, в момента 24 държави в Европа имат, в една или друга степен, забрани за отглеждане на животни със цел добив на кожи. При някои те са абсолютни забрани, като тази, която ние въвеждаме в момента, при други са частични. Въпросът обаче е, че когато някъде влязат новите забрани, тези производства имат склонността да мигрират. Тоест една от възможностите е, когато се забрани в някоя от държавите, в които ги има, да мигрират впоследствие производствата, за да стигнат – и да се върнат обратно в България. Тоест в чисто европейски план е изключително важно според мен ние да намерим начин да ги забраним навсякъде, така че да не е възможно отглеждането. Защото, само казвам това в заключение, забраната за отглеждане на тези животни има много различни основания. Част от тях, разбира се, касаят опазването и на биоразнообразието, тоест това, че част от тези видове са изключително опасни за биоразнообразието. Част от тях са чисто хигиенни от гледна точка на това, че те пренасят различни форми на заболявания, които иначе не биха могли да се разпространяват. Част от тях касаят чисто хуманното отношение и начина, по който те са отглеждани, и болката, която се причинява с всичко това на животните, и така нататък. Тоест много различни, но предимно хуманни и дълбоко характерни и същностни за човешката природа мотиви има в забраната за оглеждането на тези животни, и затова аз считам, че това, че ще ги забраним сега в България изцяло е добре, но още по-хубавото е, че с това ще влезем в един общ европейски процес, с който се надявам съвсем скоро да се окаже невъзможно не само в България, но и където и да било в Европа подобно отглеждане на животни точно с тази цел. Благодаря още веднъж на всички, които подкрепихте и които сте работили през всички тези години за реализирането на този законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както господин Кутев вече каза, това е един абсолютно консенсусен законопроект, по който наистина години се работи. Аз имах честта да съм съвносител през 2022 г., още когато, абсолютно правилно, както отново господин Кутев отбеляза, наистина ни изглеждаше абсолютно невъзможно това да се случи, тоест пълната забрана на фермите. Излизам само да препотвърдя добрите чувства и да благодаря на всички организации, които не ни оставиха на мира. Защото всъщност този законопроект е един пример за това какво се случва, когато гражданите не оставят на мира народните представители и работят с тях целенасочено, системно, независимо кой е на власт, независимо кой дойде… И искам да благодаря както на всички колеги, които подкрепиха, тоест всички парламентарни групи и съответно колегите, които са излъчили да подкрепят този законопроект, така и да кажа, че той трябва да е пример и за всички следващи граждански инициативи, които, когато са на прав път, да могат да работят така добре с народните представители, както направиха тези организации, и това доведе до този сполучлив край! Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще бъда съвсем кратка. Разбира се, този законопроект няма как да не бъде консенсусен – той е по една много сериозна кауза, по която се радвам, че намерихме обединение всички заедно, както и господин Кутев вече отбеляза. Просто ми се иска, уважаеми колеги, да обърна внимание на една тема, по която очаквам също да има консенсусно обединение. Тази тема повдигам вече в шесто Народно събрание. Вярвам, че ще се обединим! Иска ми се да я кажа днес, защото е символно приемането на този законопроект с такава широка подкрепа. Аз също искам да благодаря на всички колеги, които във времето работиха, както и ние от „Продължаваме Промяната“, както и на неправителствените организации, но темата, по която искам да намерим обединение, е темата, свързана с излъчването на активно миришещи вещества от инсталации в страната. Много Ви моля да вземете присърце и тази кауза, и в някои от следващите заседания на този парламент ние да се поздравим, че сме успели да се обединим и по една такава тема. Благодаря.

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, моля, срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по този законопроект да бъде съкратен на три дни. (Реплики от народния представител Елисавета Белобрадова.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви прочета: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-41, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 15 май 2026 г., Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-56, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-126, внесен от Георги Петков Илиев и група народни представители на 3 септември 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2026 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-41, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 15 май 2026 г., Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-56, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-126, внесен от Георги Петков Илиев и група народни представители на 3 септември 2026 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, госпожа Катя Ивкова, представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, Националния осигурителен институт, администрацията на Омбудсмана на Република България, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество, извърши проверка и установи, че те отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 8 от ПОДНС по законопроектите са постъпили становища от: Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, Българската стопанска камара и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 и 4 от ПОДНС в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от: Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, Националния осигурителен институт, Омбудсмана на Република България, Експертния съвет по медицинската специалност „Спешна медицина“ и Националния съвет за хората с увреждания. На основание чл. 73, ал. 11 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по трите законопроекта. Законопроектите бяха представени, обсъдени и гласувани по реда на внасянето им в Народното събрание. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-41, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 15 май 2026 г., беше представен от господин Георги Георгиев. С предлаганите нормативни промени се цели възстановяване на възможността лице в спешно състояние да бъде транспортирано незабавно до най-близкото лечебно заведение за оказване на медицинска помощ. Господин Георгиев подчерта, че до началото на 2026 г. законовата уредба е допускала по-гъвкав подход при реакция в спешни ситуации, включително възможност пациентът да бъде прегледан и хоспитализиран в най-близкото лечебно заведение, без изчакване на екип на Спешна медицинска помощ. Във връзка с това със Законопроекта се предлага възстановяване на предходната редакция на чл. 100, ал. 1 от Закона за здравето, която според вносителите е по-ефективна от действащата разпоредба, като по този начин ще се осигури по-бърз достъп до спешна медицинска помощ, намаляване на риска от забавяне при животозастрашаващи състояния и гарантиране на по-ефективна защита на живота и здравето на гражданите. Министерството на здравеопазването не подкрепя Законопроекта, а Министерството на вътрешните работи изрази принципна подкрепа за разглежданите изменения и допълнения, като конкретните забележки са подробно описани в писмените им становища. Българският зъболекарски съюз подкрепя предлаганите нормативни промени. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването поставиха въпроси във връзка с практическото приложение на предлаганата нормативна уредба по отношение на лечебните заведения, оказването на спешна помощ от лица, които не притежават необходимата квалификация, и юридическата отговорност, която те ще носят, ако настъпят необратими последици за живота и здравето на пострадалия и дали е взет предвид фактът, че най-близкото до възниквалия инцидент лечебно заведение може да няма съответното ниво компетентност да окаже необходимата медицинска помощ. Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52 654-01-56, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г., беше представен от доктор Александър Симидчиев. С предлаганите нормативни промени се цели преодоляване на установени дефицити в електронната система за медицинска експертиза и въвеждане на по-ефективни механизми за превенция и контрол върху незаконосъобразното установяване на трайна неработоспособност. Създават се и условия за по-достъпно, сигурно и ефективно електронно административно обслужване, както и за изграждане на система за автоматизирана оценка на риска, основана на проверими данни от Националната здравноинформационна система. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация не подкрепят предлаганите нормативни промени, като мотивите са подробно описани в писмените им становища. Омбудсманът на Република България подкрепя по принцип философията на разглеждания законопроект, като отбелязва, че между първо и второ гласуване следва да бъдат прецизирани текстовете на разпоредбите, свързани с автоматизираната оценка на риска, защитата на личните и здравните данни и прозрачността на използваните механизми. Националният осигурителен институт подкрепя разглеждания законопроект. Българският лекарски съюз и Българската стопанска камара принципно подкрепят предлаганите нормативни промени, а Българският зъболекарски съюз ги подкрепя в цялост. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха подкрепа за философията на предлаганите нормативни промени и поставиха конкретни въпроси относно въвеждането на изкуствен интелект и на автоматизиран механизъм за оценка на риска от неправомерно издадени експертни решения. Беше отбелязано, че между първо и второ гласуване трябва да се прецизират текстовете на предлаганите разпоредби, за да се постигнат целите, заложени в мотивите към Законопроекта. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-126, внесен от Георги Петков Илиев и група народни представители на 3 септември 2026 г., беше представен от доц. д-р Георги Илиев. С предлаганите нормативни промени се цели създаване на допълнителна възможност към системата за реакция при възникнали инциденти, застрашаващи човешкия живот, и защита на пострадалите чрез използване мобилността на структурите на Министерството на вътрешните работи. Предвижда се органите на Министерството на вътрешните работи да могат да оказват първа помощ с автоматични външни дефибрилатори, с които ще бъдат оборудвани използваните от тях моторни превозни средства. Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи изразиха подкрепа за разглеждания законопроект, като министър Ивкова представи конкретни предложения за прецизиране на текстовете на някои от предлаганите разпоредби, за да бъдат постигнати целите, заложени в мотивите към Законопроекта. Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите подкрепят по принцип предлаганите нормативни промени, като конкретните забележки и предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените им становища. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха подкрепа за предлаганите изменения и допълнения на Закона за здравето, като отбелязаха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта трябва да се прецизират текстовете на предлаганите разпоредби, за да се избегне възникването на проблеми при прилагането на нормативната уредба. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-41, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 15 май 2026 г.: „за“ – 1, „против“ – няма, „въздържал се“ – 19. 2. По Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-56, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г.: „за“ – 17, „против“ – няма, „въздържал се“ – 2. 3. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-126, внесен от Георги Петков Илиев и група народни представители на 3 септември 2026 г.: „за“ – 18, „против“ и „въздържали се“ – няма. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание: 1. Да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-41, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 15 май 2026 г. 2. Да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-56, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г. 3. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-126, внесен от Георги Петков Илиев и група народни представители на 3 септември 2026 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-56, внесен от Александър Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое заседание, проведено на 2 септември 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-56, внесен от Александър Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването: Надежда Бранковска – директор на дирекция „Правна“, и Пепа Василева – държавен експерт в дирекция „Лечебни дейности“, както и представител на МТСП: Любомира Аршинкова – държавен експерт в отдел „Интеграция на хората с увреждания“, дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Анна Бодакова. Според вносителя целта на предложения законопроект е да отстрани дефицит в електронната система за медицинска експертиза на работоспособността – непълното предоставяне на електронни административни услуги, и като резултат – неприложимостта за нея на Закона за електронното управление. Към момента е възможен достъп единствено с квалифициран електронен подпис, като изключва облачно базираните. Целта на предложението е да се разшири използването на алтернативни методи за идентификация на пациентите. Освен това се предлага създаване на автоматизирана оценка на риска от незаконосъобразно установяване на трайна неработоспособност или така наречените фалшиви ТЕЛК решения. Решенията следва да стъпват на реална история на диагнози и изследвания, което да е проверимо през НЗИС. Предложението цели да се изгради система от правила и дори елементи на изкуствен интелект, които да откриват аномалии и риск от противоправно поведение. Ако такъв риск се установи, съответният случай ще трябва да се разгледа от НЕЛК и от Министерството на здравеопазването. Чрез предлагания контролен механизъм се цели да се създаде непредвидимост за злоупотребяващите и да повиши риска за тях, което ще намали злоупотребите. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното му обсъждане. В последвалата дискусия се изказаха присъстващите представители на Министерство на здравеопазването – госпожа Надежда Бранковска, и на Министерството на труда и социалната политика – госпожа Любомира Аршинкова, както и народни представители. Народните представители от парламентарната група на „Прогресивна България“ – Диана Димитрова, Милена Недева и Мария Тодорова, изразиха своите опасения към постигане на целите на Законопроекта по предлагания начин. Според народния представител Стела Николова от парламентарната група на „Демократична България“ е време да се ограничат разходите за фалшивите решения на ТЕЛК. Народният представител Георги Георгиев от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ не сподели увереността, че предлаганият законопроект ще може да ограничи тези разходи. Народният представител Венко Сабрутев обясни как се установява висок риск и посочи, че това е съвсем възможно чрез индикатори за проверка, а предлаганата електронификация на процеса също създава допълнителни гаранции за контрол и за намаляване на разходите. Народният представител Галя Василева от парламентарната група на ГЕРБ-СДС направи изказване с мотиви за подкрепа към такива предложения. Народният представител от парламентарната група на „Прогресивна България“ Красимир Папазов сподели, че и в сега действащото законодателство има механизми, но липсва проследимост, добросъвестност при процеса. Госпожа Бодакова взе отношение по направените бележки, като посочи, че след като всички изказали се подкрепят подобряването на процеса по издаване и контрол на експертните решения, то ги призовава на първо четене Законопроектът да бъде принципно подкрепен, а на второ – да бъде допълнен. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати 5 гласа „за“ – 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“; 2 от парламентарната група на „Демократична България“; 2 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 7 гласа „против“ – от парламентарната група на „Прогресивна България“ и 5 гласа „въздържал се“ – 1 от парламентарната група на ДПС, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 3 гласа от парламентарната група на „Прогресивна България“ Комисията по труда, демографската и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-56, внесен от Александър Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г.“

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, български граждани! Със Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ имаме за цел възстановяване на възможността лице в спешно състояние да бъде транспортирано незабавно до най-близкото лечебно заведение за своевременно оказване на медицинска помощ. До началото на 2026 г. законовата уредба допускаше по-гъвкав подход при реакция в спешни ситуации, включително възможност пациентът да бъде прегледан и хоспитализиран в най-близкото лечебно заведение без изчакване на екипа на спешна медицинска помощ. Последвалите изменения ограничиха тази възможност и поставиха практически акцент върху реакцията само чрез системата 112 и центровете за спешна медицинска помощ. Практиката показва, че при животозастрашаващо състояние, времето за реакция е от решаващо значение. При инфаркт, инсулт, тежки травми, кръвозагуба, дихателна недостатъчност и други остри състояния всяко забавяне може да доведе до тежки усложнения или до летален изход. Особено в малките населени места в условия на натовареността на системата или при забавяне на специализирания транспорт най-бързият начин за достъп до спешна медицинска помощ често е незабавното уведомяване на най-близкото до мястото на инцидента лечебно заведение или транспортирането му дотам, ако състоянието му позволява. Тук подчертавам това за някои доктори в залата: ако състоянието му позволява. С предложения законопроект се възстановява предходна редакция на Закона, която считаме за по-ефективна, но с настоящата се цели осигуряване на по-бърз достъп до спешна медицинска помощ, намаляване на риска от забавяне при животозастрашаващо състояние, гарантиране на по-ефективна защита на живота и здравето на гражданите и създаване на по-голяма гъвкава правна възможност за реакция при спешни случаи. Настоящото предложение не отменя ролята на системата 112 и центровете за спешна медицинска помощ, а създава допълнителна възможност за действие в интерес на пациента с незабавно уведомяване на екипа от най-близкото лечебно заведение или транспортирането му, ако състоянието му позволява. Считаме това за най-адекватната реакция, която би могла да спаси човешки животи. И тук мога да добавя още нещо – че това, което ние предлагаме от ВЪЗРАЖДАНЕ, беше действаща норма от 2005 г. до 2026 г. Тоест ние връщаме стария вариант на действие на Закона. В момента ограничаването, което е поставено само с центровете за спешна медицинска помощ и сигнала към 112, не позволява на български граждани в спешно състояние да бъдат закарани до най-близкото лечебно заведение и да им бъде оказана адекватна бърза намеса. Има вече инциденти в нашата родина, които се случват буквално пред болниците и заради този административен проблем не им оказват лечебна помощ само заради това, че трябва да се изчака бърза помощ да дойде на мястото на инцидента. Поради тази причина вече имаме ситуации, в които се усложнява на много хора животът, а имаме и летален край за един от тях. Точно заради това искаме да предложим, тъй като и в миналото Народно събрание ние от ВЪЗРАЖДАНЕ обяснявахме многократно, че това нещо – отмяната и начинът на записване на чл. 100, ал. 1, по този начин – само на 112 обаждане и идване на спешна помощ, ще създаде проблеми. Оказва се, че това се случва вече в реалността. И точно поради тази причина предлагаме да се върне старият начин на записване в Закона, за да може да се дадат повече възможности за адекватна реакция както на полицейските служители в дадената ситуация, така и на възможността да бъдат преглеждани пациенти в тежко състояние в най-близкото лечебно заведение. Тъй като сме съобразили, че в нашата родина всичко не е София, има и отдалечени места, и всеки един български гражданин има право на адекватна намеса, когато му се случи спешно състояние. Затова много често, както казахме вече, скоростта в такава ситуация е много важна и времето за реакция е изключително важно, затова даваме по-големи права и възможности да се върне старият режим, в който и полицейски служители да могат максимално бързо да подпомогнат, така че нуждаещите се да стигнат бързо до адекватна медицинска помощ. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, няма да губя време, тъй като голяма част от мотивите бяха вече представени в двата доклада на комисиите. Искам да благодаря за добронамереното отношение и мисълта към тези законопроекти, защото в Здравната комисия едно от министерствата даде отрицателно становище и това беше Министерството, което се занимава с имплементиране на електронното управление. Съображението им беше, че ще се наруши сигурността на данните, и аз просто им казах, че една електронна апликация, каквато представлява еЗдраве, може да се регистрира както с квалифициран електронен подпис, така и с облачен електронен подпис. Тоест по никакъв начин ние не намаляваме сигурността, напротив, просто разширяваме възможността хората да ползват и облечен електронен подпис за регистриране на кореспонденцията си с Експертната комисия. И на второ място, в същността на дигитализиращия процес е да повиши сигурността на системата като цяло. Неслучайно Националният осигурителен институт подкрепи предложението именно защото те знаят какъв огромен ресурс минава покрай както валидните ТЕЛК-ове, така и част от тези, които се регистрират, за да може системата да бъде използвана неправомерно. Именно това е целта на този законопроект – да се създаде система, самообучаваща се система на правила, включително и при възможност изкуствен интелект, който да намали рисковете тя да бъде ползвана неправомерно. Това е същността на този законопроект и много благодаря на всички колеги, които го подкрепиха. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Ще Ви представя становището и мотивите на „Прогресивна България“ към Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 52-654-01-126, внесен на 3 септември 2026 г. С приетите през месец февруари 2026 г. изменения и допълнения в Закона за здравето се създаде нормативна основа за разполагане на автоматични външни дефибрилатори на обществени места с цел оказване на първа помощ при внезапно спиране на сърдечната дейност. Това следва да позволи на медицински и немедицински специалисти да използват разположените на видно и общодостъпно място уреди за оказване на животоспасяваща помощ в случаите на възникнали инциденти с тежки последици. Следва да се отчита, че в такива хипотези органите на Министерството на вътрешните работи са сред първите, които пристигат на местопроизшествието, нерядко преди медицинските екипи, като времето за бърза намеса в помощ на пострадалия може да се окаже определящо. Това обосновава създаването на допълнителна възможност за използване на наличния ресурс от сили и средства на структурите на Министерството за краткия критичен период между настъпването на състоянието и пристигането на медицинския екип. При такова състояние първата помощ и ранната дефибрилация могат да имат решаваща роля за изхода от дадена ситуация. Именно затова нормативната база е насочена към бърз и непосредствен достъп до устройствата. Оказването на базова помощ не измества ролята на медицинските специалисти при спешни състояния, а я подпомага, като тази първоначална намеса не изисква осъществяването на специализирана медицинска диагностика и познания. В този смисъл превозните средства на структурите на Министерството на вътрешните работи, намиращи се на мястото на инцидента, може да се окажат първият мобилен ресурс на терен, който да способства за бързата и навременна реакция, без да се налага придвижване до съответното обществено място за стационарно разполагане на устройствата. Допълнението на Закона, което предлагаме, кореспондира с основните дейности на структурите на Министерството на вътрешните работи, насочени към опазването на живота и здравето на хората като първостепенна задача. Целите на Законопроекта са: създаване на допълнителна възможност към системата за ранна реакция при възникнали инциденти, застрашаващи човешкия живот; защита на пострадалите чрез използване на мобилността на силите и средствата на структурите на Министерството на вътрешните работи. Прилагането на Законопроекта ще изисква разходи за придобиване, оборудване и поддържане на автоматични външни дефибрилатори, както и за обучение на служителите. Изпълнението на задачите на органите на Министерството може да се осъществи в партньорство с Българския червен кръст, в това число и по отношение на обучението на служителите. Очакваният резултат от приемането на Законопроекта е намаляване на времето за започване на животоспасяващи действия при внезапно спиране на сърдечната дейност. Уредбата на обществените отношения, предмет на Законопроекта, не попада в областите на изключителна или споделена с държавите членки компетентност на Съюза, а е въпрос на национално автономно решение, свързано с провеждането на политиката по здравеопазване и дейностите в сферата на сигурността и опазването на обществения ред. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам отношение в момента по първото предложение за промяна на Закона, което е внесено от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това, което искам да споделя като опит и като човек, работил дълго време в структури с осъществяване на спешна медицинска помощ, искам да кажа, че в момента не съществува, или поне аз не знам да има нормативен акт, който да забранява при някаква спешна ситуация, Вие дори да не сте медицинско лице, да вземете и да транспортирате Ваш близък или случаен човек до най-близкото лечебно заведение. Такава забрана в момента няма. Така че от тази гледна точка предложението не виждам да предлага нещо различно от това, което в момента вече съществува. Сега тук има едно особено нещо, което господин Георгиев спомена, и това е, че по преценка на дадения човек, даден пациент да бъде транспортиран или да не бъде транспортиран. Тук имам едно важно питане към предлагащите този закон: кой точно ще осъществи тази преценка, ако той не е медицинско лице, и тази преценка как точно ще бъде обоснована, ако тя не е правилна? Чисто юридически, ако той прецени, че даден пациент е за транспортиране, а той не трябва да бъде преместван от даденото място, и с действията си причини влошаване на състоянието или смърт, кой ще носи отговорността? А ако ние му разрешим със закон и му кажем: ти си задължен да закараш даден пациент, и с действията му вредим, ще носи ли отговорност този пациент? Освен това обаждането на най-близкия медицински център също звучи странно, защото, когато се обади на 112, той ни пренасочва именно към ЦСМП по район и те реагират, и работят с най-близките съответни лечебни заведения. Да, имат възможност да го закарат по-отдалечено, ако преценят чисто медицински, че този пациент има нужда от някаква по-тясно специализирана помощ, която в най-близкото лечебно заведение не може да му бъде оказана. Тогава те ще имат правото да го закарат в по-отдалечена болница, но с по-тесни специалисти. Ако ние ги задължим те да го карат в най-близката болница, там може да няма такъв специалист, но те го закарват, за да им кажат, че няма такъв специалист и да загубят още примерно едни 10 – 15 минути в транспортирането към конкретен специалист. Тук е важно да кажем, че когато се обадим на 112, ние там имаме и все пак би трябвало да имаме в повечето случаи една триажност на случаите и едни съвети, които могат да бъдат дадени – как да се реагира в дадена ситуация. Защото едно е, когато човек е в спешност в дома от някакъв сърдечносъдов примерно инцидент, а друго, когато е пътнотранспортно произшествие, което е съдебен случай, и ти, предприемайки някакви действия, можеш да станеш подсъдим за тези действия. Докато в момента в Закона – за бездействие, когато нямаш възможности и не можеш да помогнеш, нямаш компетенцията, Законът не те обвинява, че не си направил нищо при едно евентуално ПТП, но ако ние направим нещо, ще можем да станем подсъдими, защото ПТП е частен случай във всички тези, които Вие коментирате. И тук идва основният въпрос в крайна сметка: кой ще носи отговорността, когато ние задължим хората с този закон? И ще е интересно все пак да кажете дали има нещо, което аз не съм разбрал, но в този ред на мисли нашата парламентарна група не смята, че ще има съществен ефект от тази промяна и най-вероятно няма да подкрепим така предложеният закон. Благодаря.

Господин Петров, ние в Комисията водихме с Вас доста интересни дебати. Сега, първо, ние връщаме нещо, което е действало 20 години – от 2005 г. до 2026 г., и казваме, че в момента текстът, който е записан по този начин, не работи правилно, и че има проблем за българските граждани, защото, тъй като Вие питате за други нормативни актове в нашето законодателство, които карат българските граждани да вземат отношение, когато има инцидент, има такъв, проверете, питайте юристите, вие сте доктор, питайте юристите от Вашата група, чл. 139 от Наказателния кодекс. Там ясно се казва, че си длъжен да окажеш помощ. И как точно оказваш помощ на едно лице, което е пострадало тежко, или е в някакво тежко състояние и има нужда от спешна медицинска помощ, но линейката е на един час път, в някой отдалечен район, например в някое село в област Хасково или област Кърджали, където линейките пътуват по час, час и половина в едната посока, и Вие казвате в момента, че тези лица нямат право да помогнат на този човек, нямат право да правят нищо, докато не дойде линейката. Това гласи текстът в момента в Закона. Ние връщаме стария текст, който действаше 20 години без проблем. 20 години! Сега има проблем и това трябва да го разберете. Ако Вие не желаете да върнете стария текст, това е друга тема, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ това предлагаме – да може всеки един по преценка да помогне максимално бързо. В момента законодателството е такова, че докато не дойде спешна помощ и докато не звъннете на 112, нищо не може да правите, в буквалния смисъл на думата. Благодаря.

Господин Петров, като действащ лекар с частна практика, сериозна, мащабна, Ви поздравявам. Като действащ политик вече повече от половин година, искам да Ви кажа, че не сте напреднали, меко казано, много, даже въобще. Само във Вашия избирателен район, ако искате, мога да Ви изброя сигурно десет населени места, в които линейка ще дойде поне за половин час, най-бързо – най-бързо за Вашия избирателен район. И Вие в момента им казвате на тия хора, ако някой изпадне в тежка ситуация, никой да не може да го кара никъде. Искам да Ви кажа, че България не е София, Пловдив, Варна, Бургас, дори Пазарджик като град, а има много малки населени места, където няма линейка въобще, и чакат от друг град да дойде. Вие в момента им казвате с това, което отхвърляте – предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, и им казвате така: става инцидент – дали ПТП, дали просто някой получава някаква тежка физическа травма, стоварва се и се изсипва пред болницата, от болницата нямат право да излязат и да го вземат. Трябва да се обадите на 112, бърза помощ да дойде, за да го закара евентуално, никой няма право да го взима. Не знам дали си давате сметка в каква тежка утопия живеете и в какви тежки ситуации вкарвате въобще всички пострадали, не само Вие, цялата Ви група и цялото мнозинство, което отхвърля нашия законопроект, който, както беше казано, връща 20 годишна практика в страната. Нищо повече, нищо ново не измисляме, напротив, точно това се случва. И вече има такива случаи, в които някой получава някакъв, било то сърдечен или друг, проблем и никой няма право да го пипне по простата причина, че ще чакаме 112. Ама 112, за огромно съжаление, не могат да насмогнат. И дотам стигаме, че това, което се отхвърля в момента от управляващите, потвърждава това, което бяха приели предишните от ГЕРБ и от ДПС и на Вас Ви харесва. Ами не ме изненадвате, че харесвате законодателството на ГЕРБ и на ДПС.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, мисля, че тук смесваме две неща и поради това не можем да вземем правилното отношение. Едното е възможността човек да бъде транспортиран. Второто е отговорността по време на този транспорт, какво се случва с пациента. Когато имаме официална система и тя не е дублирана, ние може да вземем съвсем коректно кой е отговорен. Ако нямаме достатъчно линейки, трябва да знаем кой е отговорен за това, че нямаме достатъчно линейки. Ако имаме обучаваща се система, ние много лесно ще можем да направим така, че тези проблеми бързо да излизат и да се решават, създавайки възможността хора да преценяват дали нещо е спешно или не, дали човек трябва да бъде имобилизиран или не, без да има адекватна отговорност за това, защото кой поема отговорността, когато ние дадем възможност на произволни хора да извършват такава дейност? Това е истинският въпрос, който трябва да се реши тук. Не дали може бързо да се предприеме действие, а дали тези хора, които го извършват, носят отговорност за това, което те правят, и именно там е разковничето на причината защо ние се въздържахме от подкрепа. И затова моля да разглеждаме този проблем в двата аспекта – не само за скоростта, но и за отговорността, защото ако има проблем със скоростта, може да го решим – с повече линейки, с повече инвестиции, с по-високи заплати, но за отговорността не може да го решим по този начин. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Сега, малко е трудно да говориш и да обсъждаш закони, свързани със здравеопазването, с хора, които са извън системата и хора, които пряко не са носили отговорност за човешки живот, да ти дават акъл как точно да се прави това нещо и да правят лични нападки, което е много жалко, кой какъв е в личния живот. Но пак се връщам – няма забрана, ако Вие станете свидетел, Ваш близък или около Вас се случи някакво медицинско събитие, Вие да окажете първа помощ на този пациент. В здравеопазването има първа помощ, има бърза помощ, има спешна помощ. Това са различни неща – не знам дали го знаете?! Явно не. Оказването на първа помощ е задължение на всеки един и то се учи. Учи се и в училище като част от дадени предмети. Учи се и от БЧК, когато трябва да станеш шофьор. Всеки един гражданин трябва да може да окаже първа помощ и това не само че не е забранено, то е задължително. Така че ние оказваме първа помощ на пациенти, които са пострадали. По отношение на спешната помощ. Тук в членовете, ако сте чели Закона както трябва, а не просто само някои неща от него, в чл. 100 са упоменати всички тези казуси, за които казвате. Единствената причина, поради която се забранява да бъде транспортиран пациент, е в случаите, когато транспортът предполага, че ще увреди здравето му и може да доведе до фатален изход. И тук питането е следното: ако Вие го направите това задължително, а не както е сега препоръчително, това означава, че Вие ще задължите всеки един да поеме отговорност да увреди свой близък, приятел, роднина или непознат, да влоши състоянието му, да го убие и да носи наказателна отговорност за това. Затова Ви казвам: това, което е било преди 20 години, не е променено така, че и в момента да не можеш да го оказваш. В момента просто си задължен да уведомиш 112 за настъпило събитие, през което време е хубаво да предприемеш всички мерки по първа помощ. Така че пак казвам: нищо ново не предлагате, просто искате да направите нещо интересно, но не се получава. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не искам да досаждам, но просто исках да обърна внимание на един факт, който рядко наблюдаваме в парламента. И това е фактът, че в този парламент с един от законопроектите надграждаме един законопроект, който стана закон в миналия парламент. И това е позитивно, защото градим, а не разрушаваме. Благодаря Ви.

Дами и господа народни представители, добре е, когато се прави законодателство, да се прави така, че да не пречи на българските граждани, а да им помага за техния живот. И за нещо, което е действало 20 години, тук да се твърди от тази трибуна сега, че изведнъж не действа и не работи, и не дава резултати, а пък сега с новия метод било много добре. Сега, между другото, като отхвърлите това предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ да върнем стария метод, ще Ви държа отговорни за всеки един инцидент, който се случи, и лекар не приеме български гражданин пред болница. Ще Ви държа лично Вас от „Прогресивна България“ отговорни. Другите са ясни, те нямат мнозинство. Дали ще ни подкрепят, дали няма, няма значение. Но когато казвате нещо от тази трибуна… сега тук българските граждани не могат, не трябвало да помогнат. Полицаите не можело да помогнат, не можело да закарат до близката болница да спестят един час, за да спасят човешки живот, трябва да чакат 112, да дойде линейката, защото иначе няма да ги регистрират, няма да го закарат в Спешната помощ, видите ли, само там докторите могат да оказват спешна помощ, никъде другаде в България не могат да окажат спешна помощ. И сега, като не дадете тази възможност, както беше 20 години – до 2006 г., пак повтарям, ще потретя, десет пъти ще Ви го повторя, ако трябва, кой ще носи тази отговорност, когато се случи инцидент и не приемат гражданин или полицаите откажат да го закарат до най-близката поликлиника? Кой ще поеме тази отговорност и този риск? И нещо друго. Във Вашия законопроект, който след малко ще приемете, давате възможност на същите тези полицаи, които не могат да закарат до близката болница, да съкратят времето за реакция, да спасят човешки живот, да работят с дефибрилатор. Значи те са компетентни да работят с дефибрилатор, да спасят човек, да го върнат към живота, ако му е спряло сърцето, но не са достатъчно компетентни, ако видят, че този човек веднага има нужда от лекарска намеса, да го закарат до най-близката болница. Е каква е тази логика? Каква е тази логика? Аз не казвам, че ако линейка идва и се обадиш на 112 и там ти кажат, че до пет, десет, петнайсет минути ще дойде линейка, полицаят трябва да вземе инициативата. Но ако полицаят е на другия край на България в някое село и стане инцидент, и няма линейка, тя ще дойде след час, час и половина, и полицаят трябва безразлично да гледа как човекът пред него гасне ли? Но в същото време, ако неговият живот се изгуби, той трябва да изкара дефибрилатора и да го върне към живот. Разбирате ли колко е сбъркана логиката? В единия момент отхвърляте възможността полицаят да закара до близката болница пострадалия, но в следващия момент полицаят може да го съживи, въпреки че той не е медицинско лице. Ако така продължавате да разсъждавате и да карате в тази посока, няма да Ви се получат много добре нещата за в бъдеще. За другия законопроект – няколко думи също да кажа. Въпреки че имаме резерви по някои от текстовете, в крайна сметка преценихме в групата, че ще подкрепим Законопроекта поради тази причина, че се дава възможност за някакъв контрол в ТЕЛК системата. Макар че, естествено, пак трябва да се преглежда от човек всичко това, което изкара изкуственият интелект като информация или програмата, която ще бъде написана да работи в ТЕЛК системата. Нека да има компютърна проверка и изкуствен интелект да провери какво е състоянието на ТЕЛК-овете в системата. Ако вижда, че има някакви проблеми, да сигнализира на съответните хора, които работят в нея, за да могат да се предприемат мерки и да се прегледат по-детайлно документите. От „Прогресивна България“ трябва да преосмислите отношението си към нашия законопроект и да го подкрепите поне на първо четене. Ако трябва, текстовете да се коригират лекичко, но начинът, по който действате в тази посока, за това да давате възможност в една ситуация полицаите да взимат едни мерки и действия, които не са в техните правомощия, а в друга ситуация, в която много по-добре могат да се справят, не им давате тази възможност, мисля, че не е правилен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Георгиев, Вие много добре си спомняте, че аз в Комисията Ви подкрепих по отношение на това, че най-големият враг на един пострадал или на един болен човек е просроченото време. Идеята Ви е прекрасна. Максималното скъсяване на достъпа на пациент до лечебното заведение е добре, но концепцията някой да вземе решение в кое лечебно заведение да постъпи този пациент е грешката. Затова и тогава на Комисията разясних, че в медицинската терминология има долекарска помощ, спешна медицинска помощ и болнична помощ. Аз съм напълно съгласен, че най-обикновеният гражданин е длъжен, не казвам, че по желание, той е длъжен да поддържа така наречените жизнени показатели на един пострадал. За това съм съгласен. Но си представете, че един гражданин, както аз съм от едно малко градче, независимо че живея във Варна, знам каква е ситуацията на здравеопазването, представете си, че го заведе в една малка общинска болница, но този пациент се нуждае от висококомпетентно лечебно заведение. Ние тогава вместо да скъсим времето за диагностика и терапевтичен подход, ние тогава удължаваме времето. Тоест това е едно просрочено време. Затова и на Комисия Ви казах, че трябва да седнем и да обмислим как да доразвием този законопроект. Аз категорично не казвам, че не сте прав, но просто има конструктивни допуски и пропуски в това, което Вие предлагате. Защото транспортирането на един пациент до лечебното заведение не решава проблема. Затова основна отговорност, както Вие казахте, на полицаите и на гражданите е да поддържат жизнените показатели до пристигането на спешна медицинска помощ. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Ще Ви зачета действащия текст на чл. 100 от Закона, изменен в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2026 г.: „Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112.“ Това е действащият текст. Кой текст беше сменен? Старият текст е чл. 100, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 70 от 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г.: „Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да информира най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление.“ Не да транспортира, а да информира. Представете си сега как един човек вижда един паднал човек или някаква катастрофа и започва да търси кой е телефонният номер на най-близкото полицейско управление или на най-близката болница. Единственото, което направи новият законопроект, е да канализира през 112 този процес. Той не промени начина, по който се функционира, просто го канализира по съвсем коректен и човеколюбив, и добър начин. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на доктор Симидчиев, че като човек с много по-богат парламентарен опит, а не като мен, както казаха колегите – неопитен, изкара точно това, което аз исках всъщност, и го казвам вече трети път от трибуната, че с предложенията абсолютно нищо не се променя и не се дават допълнителни права или задължения на хората от това, което има отпреди 20 години, което има и сега. И тук питането е пак: ако приемем, че трябва да ги задължим и Вие вземете инициативата и видите, че някой човек е в безпомощно състояние, да речем, преценявате, че той има инсулт и го карате в най-близката болница, която е специализирана ортопедична болница, какво точно ще му помогнат там на човека с инсулт? И тук искам да оборя едни вменения и внушения, които правите. Аз не съм казал, че не могат да помагат, напротив, всеки трябва да може и трябва да помогне на всеки пациент, който е изпаднал в тежко състояние и е в спешно състояние, но спрямо уменията и познанията си. И това, че някой ще получи някакъв инцидент пред болница – ако тази болница има Спешно отделение, няма никакъв проблем на ръце да го вкарате вътре. Защото в болница в София, в която съм работил – една от най-големите спешни болници, сме вкарвали от пешеходната пътека блъснати пациенти, без да чакаме Бърза помощ. Защото имаме Спешно отделение – имаме специалистите, с които да помогнем, и ще носим отговорността за нашата работа. И тук искам да кажа нещо много важно. Този закон е от началото на годината, а преди няколко месеца гледахме един невероятно красив пример и добър случай, който завърши с положителен край. Майка, на която детето ѝ в Пловдив се задушаваше, беше звъняла на тел. 112 и нямаше линейка, полицаите качиха детето, закараха го в Спешно отделение и го спасиха. И го даваха по всички медии. И не видях някой да осъди този човек, че е направил това, и да казва, че това е неправилно. Никой не го забранява, законът не го забранява. Всеки, който стане свидетел и си мисли, че може да помогне на даден човек в спешна ситуация и знае как да го направи, има правото да го направи и Вашата промяна няма да промени това нещо. Благодаря.

Господин Рушид, така е, прав сте. Вие принципно подкрепихте това, което казваме, но тук идеята е да се информира най-близкото – прави сте всички репликиращи, идеята е да се информира най-близкото полицейско управление или най-близката болница. Но представете си ситуацията, че човекът пострадва пред най-близката болница, на 50 метра от нея, на стъпалата на болница и трябва да чака за тел. 112 едва ли не – нямат право да го пренесат в болницата и да му окажат някаква помощ, пък от болницата случайно нямат и телефони да се обадят на тел. 112 да кажат – ето тук, човекът е при нас. Това е толкова абсурдно, което преди малко се твърдеше, че едва ли не в болницата няма да му окажат адекватна помощ, но да чака 30 минути на улицата, паднал там човекът, е по-адекватно. И да, прави сте, никой не им забранява, ама може и да ги накажат. Не че не се е случвало. Ама полицейските служители могат да действат адекватно в такива ситуации, защото са научени. Те изпадат в подобни ситуации многократно – всеки ден, бих казал, всеки един патрул може да се сблъска с такава ситуация и да окажат помощ и да транспортират до съответната болница, ако трябва, ако се налага. И както казах, по Наказателния кодекс всеки един български гражданин е длъжен да го направи и да окаже помощ на свой сънародник. Никой не казва, че ще му забрани, напротив, длъжен е. Но никой не пречи на полицейския служител да информира тел. 112, господин Симидчиев. Какво му пречи на полицейския служител – намира човека в безпомощно състояние, тръгва да го кара към най-близкото – да кажем на 100 метра, на 200, на 300 има близка болница, тръгва да го кара човека към болницата и да се обади през това време на тел. 112 или по радиостанцията да кажат на Спешна помощ къде да дойде. Какво пречи на това? Така че това връщаме ние – стария текст, който си работеше перфектно. Сега, в новия, се получават ситуации, които са неприятни. И ще Ви го напомня със сигурност, когато се случи.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този законопроект за дефибрилаторите в полицейските коли, нека да не го гледаме през призмата на политическата принадлежност, ами да го разгледаме малко през призмата на всеки спасен човешки живот. Ако говорим с факти, световноизвестни автори твърдят, че честотата на внезапната сърдечна смърт е 55 случая на 100 000 души, а успеваемостта без дефибрилация е между 7 и 8%, тоест всеки девет от десет пациенти, неподложени на дефибрилация, загиват, тоест оцелява само един, или това е така нареченият естествен подбор. В 1992 г. – с Щатите няма да се сравняваме, но в 1998 г. Европа започва да работи в този аспект. За съжаление, ние още в 1926 г. започваме да коментираме този проблем за дефибрилаторите. Има голям метаанализ, тоест проучване, което сравнява дефибрилацията вследствие на спешна медицинска помощ или от полицейските органи и се установява, че успеваемостта при дефибрилация от лекари от спешната медицинска помощ е 29,4%, а при извършване от органите на реда е 42,4%. Тоест има един огромен процент по-голяма успеваемост при извършване на дефибрилация от полицейските органи. Причината за това е скъсеното време за достъпа до пациента. Тоест достъпът до пациента от спешна медицинска помощ е 12 минути, а полицията пристига на мястото за шест минути. Ако това нещо го екстраполираме към българското население, според НСИ населението на България към 21 декември 2025 г. е близо 6,5 милиона. Тоест около 3500 човека реализират внезапна сърдечна смърт и се нуждаят от дефибрилация. И ако тези проценти ги отнесем към 3500 човека, означава, че 459 човека ще оцелеят в резултат на тези дефибрилации от органите на реда. Да не говорим в числа, защото 459 реално погледнато са едни малки числа, но нека това да го погледнем през призмата на човешкия живот, тоест спасени 460 човека повече, ако се приеме този законопроект. Поради тази причина апелирам и казвам, че полицията няма да отнеме функцията на спешната медицинска помощ. Те са тези, които първи пристигат на адрес, първа реакция и впоследствие вече се поемат медицинските дейности за животоспасяващите процедури. И поради тази причина „Прогресивна България“ предприе тази мярка за въвеждането на дефибрилаторите в полицейските коли, с което Ви благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, моля чрез процедура да предложа удължаване на времето до изчерпване на точка трета от дневния ред, до гласуване на точка трета.

Уважаеми господин Председател, уважаваме колеги! От нашата парламентарна група ще се въздържим по Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като считаме, че този закон, който е внесен, като философия беше тук добре развит. Аз смятам, че този законопроект всъщност не е добре оформен юридически от гледна точка на това, че промяната, която е направена в Закона, е направена във връзка с единния европейски номер 112 и мисля, че само това е достатъчно като обяснение. Така че ние ще се въздържим от подкрепата на Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ. Що се отнася до Законопроекта на „Прогресивна България“, ще го подкрепим. Смятам, че това е едно естествено продължение от Законопроекта, който беше приет в Петдесет и първото народно събрание на 28 февруари и беше обнародван в „Държавен вестник“ на 10 април 2026 г. Що се отнася до дефибрилаторите и това кой как умее да си служи с тях, бих искал да кажа, че съвременните дефибрилатори не изискват специализирана медицинска помощ или някакво специализирано медицинско обучение. Достатъчно е само да знаете ляво и дясно и да слушате инструкциите, които самият дефибрилатор дава. Така че смятам, че с въвеждането на дефибрилаторите, включително бих искал да кажа, че и в Народното събрание беше взето това решение – тук по коридорите и съответно на входа има оборудвани такива дефибрилатори, което е един добър пример за останалите институции в страната. Тук не мога да не спомена, че професор Петров беше изключително активен. Заедно с доктор Симидчиев и с професор Ангелов бяха всъщност двигателят, за да може действително да се въведат тези дефибрилатори, за да може да бъдат спасени повече човешки животи. Така че по третия законопроект ще се въздържим. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, във връзка с внесения от нас законопроект и това, което бе посочено от други народни представители, че нямало забрани за съдействие и така нататък, да Ви прочета една новина от 14 май 2026 г., тоест при действието на сегашния текст на Закона, който искаме да променим. На 14 май мъж с предполагаем инсулт припада и впоследствие умира на улицата в центъра на София, в близост до АГ Болница – Шейново, кръстовището на ул. „Кракра“ и ул. „Шейново“. На около 150 метра от сградата на болницата мъжът се е свлякъл на земята, след като му е прилошало по време на пресичане и си е ударил главата. Случайни минувачи и работещи в близки обекти са се опитали да му помогнат и са подали сигнал към спешния тел. 112, но според разкази на очевидци, свидетели са потърсили съдействие от близката АГ Болница – Шейново, откъдето според техните твърдения им е отказано излизане с мотива, че медиците нямат право да напускат работните си места. Екип на Спешна помощ е пристигнал на място след около 30 минути. Кой говореше, че нямало никаква забрана за съдействие? Нашият законопроект именно позволява да се потърси и да се уведоми най-близкото лечебно заведение. Това предлагаме ние, за да не чуваме извинения и за да не идва линейка след 30 минути. Обаче от „Прогресивна България“, преди малко и от групата на ГЕРБ чух такова изказване, че те са щели да се въздържат, конкретно от „Прогресивна България“ тук се носят от девет кладенеца вода, за да се обясни как няма да се подкрепи Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ. И тогава имам просто един въпрос към „Прогресивна България“: кога ще прочетем следващата такава новина тук, от тази трибуна? Можете ли да си отговорите на този въпрос, преди да натиснете копчето за гласуване? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Мислех, че ще приключим дебата, но няма как като се даде такъв пример да не изляза и да не кажа, че всъщност промяната, която предлагате в Закона, няма да разреши на лекарите, които са си на работното място в лечебното заведение, да излязат от него. Трябва да промените друг закон, в който да разрешите на лекарите в работно време да имат право да напускат работното си място, за да оказват спешна помощ извън болницата, което не чух Вие да го упоменете, защото реално с този конкретен единичен случай всъщност точно това казахте. Значи някой трябва да си напусне работното място и да отиде на друго място, което наистина нямат право. Друг е въпросът, че чисто от морална и професионална гледна точка аз лично щях да изляза. И пак казвам, мога да Ви дам над десетки примери в Окръжна болница „Света Анна“ как сме го правили с колеги от „Спешно отделение“ дори на 100 метра, дори на спирката в локалното, което е на близо 300 метра, сме тичали и сме помагали на хора, така че това е малко индивидуално. И пак казвам, частен е случаят. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, аз, слушайки дебатите, въпреки че изглежда, че са чисто алтруистични мотивите на вносителите, може би можете да ми отговорите Вие, а не вносителите. Колко всъщност патрулки има, колко струва един дефибрилатор и коя ще е фирмата, която ще спечели поръчката за закупуването на тези дефибрилатори? Иначе прави впечатление например, да кажем, че в Ереван по улиците навсякъде има – и в парковете, разположени дефибрилатори, каквито в София няма. И на един друг въпрос не мога да намеря отговор за себе си. В момента Министерството на вътрешните работи все още не може да накара полицаите да си включват боди камерите и не всички полицаи имат и ползват боди камери, много съм любопитен как ще успеем да ги накараме да ползват дефибрилатори? Да не се окаже, че просто ще изхарчим едни пари сега, за да купим нещо, което ще се търкаля в багажниците на патрулките. Нито ще е в изправно състояние, нито полицаите ще знаят как да работят с тези уреди, а не знам дали и БЧК ще успеят навреме и в какъв срок ще обучат всички полицаи, които трябва да работят с тези уреди. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Петров, примерът Ви наистина е частен и според мен неуместен, тъй като, както обяснихте клиничното състояние на пациента – паднал, ударил си главата, добре, но АГ болницата не е в тая компетенция. И някой от персонала казал, някой чул какво е писано по медиите… Дали е така, дали не е, никой не може да го потвърди. Поради тази причина именно при предходното си изказване и при репликата на господин Георгиев му казах: много е важна компетентността на лечебното заведение. Не може мозъчно-черепна травма да се лекува в АГ болница. Влизайки този човек в АГ болница, го преглеждат акушер-гинеколозите, губим ценно време. Щом линейката е дошла за 30 минути, само влизането на този пациент в лечебното заведение, преглеждането, изнасянето му впоследствие ще удължи още с 40 минути, а губим този златен час, затова тези частни примери никъде не ги използваме. Наистина идеята за скъсяването на времето за долекарска помощ и спешна медицинска помощ изцяло я подкрепям, но трябва да се доизгради този законопроект. А по отношение на дефибрилаторите не съм съгласен, тъй като те са автоматични. Изрично е упоменато в Законопроекта. А щом в Ереван са загърбили финансовата част на нещата, а са обърнали внимание на човешкия живот, мисля, че и ние в България вече трябва да го направим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

По отношение на репликите на лекарите Рушид и Петров аз виждам, че нещо частните и индивидуалните случаи от практиката Ви притесняват. Не разбирам защо. Даже мислех да Ви прочета за един случай със заглавие в OFFNews „Мъж почина пред „Пирогов“. От болницата чакали линейка да го докара“, но понеже молите да не цитирам частните случаи, ще го оставя настрана. По отношение, господин Дренчев, на дефибрилаторите. Разбира се, все още никой не е показал ясна сметка това колко ще струва на бюджета и защо се прави. Разбира се, в мен има съмнение за тежък лобизъм, защото ако имаме три хиляди патрулни автомобила в страната и съответно три хиляди дефибрилатора допълнително, които ще бъдат закупени от една фирма, която ще спечели правилната обществена поръчка, тогава по-добре е на второ гласуване да се запише направо името на фирмата, която ще ги достави. Именно заради това за мен е тежък лобизъм, още повече че беше поне според мен правилна логиката на Георги Георгиев, който посочи как в единия законопроект се действа по един начин, а пък нашият законопроект няма да бъде приет от мнозинството от „Прогресивна България“, по-точно обратната логика на техния собствен законопроект. Ето това не го разбирам и заради това поне в мен има тежки съмнения за лобизъм за приемането на Законопроекта за новите, да кажем, 1000, 2000, 3000 дефибрилатора на незнайно каква цена – това ще го видим, когато се обяви обществената поръчка и я спечели правилната фирма, и тогава може би ще разберем каква е била мотивацията да се приеме конкретно този законопроект с една логика, а с обратната логика на тази да се отхвърли Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви.