15 октомври 2026 г.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Излизам на тази трибуна, за да заявя ясната си позиция срещу намерението Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да бъде обединена с Изпълнителната агенция по горите. Нека не омекотяваме думите! Когато една самостоятелна агенция бъде влята в друга структура, тя престава да съществува като самостоятелен държавен орган. Именно това се предвижда за Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. И ние сме против! Не защото сме против реформите, напротив! Администрацията трябва да се променя, когато не работи достатъчно добре, трябва да бъде по-бърза, по-достъпна, по-малко бюрократична и по-ефективна. Но реформата има смисъл само когато първо е ясно какъв проблем решаваме, как ще го решим и какво ще работи по-добре след това, което правим. Не когато първо обявяваме сливането, обявяваме намаляването на хората, които работят в агенциите, и после да започваме да изясняваме как точно ще изглежда новата структура. Министерството на земеделието вече официално посочва мотивите си: оптимизиране на структурите, намаляване на разходите, редуциране на управленските нива и засилване на контрола, включително върху любителския риболов във вътрешността на страната. Това могат да бъдат разумни цели, но нито една от тях сама по себе си не доказва, че решението за закриването на ИАРА като самостоятелна агенция е ползотворно. ИАРА и Изпълнителната агенция по горите имат пресечни точки в контролната дейност, но са създадени за различни сектори и изискват различна експертиза. Горското и ловното стопанство имат своята специфика. Рибарството и аквакултурите имат друга – риболовен флот, морски и вътрешни води, аквакултури, рибни ресурси, регистрационни разрешителни режими, системи за наблюдение и докладване и конкретни ангажименти на България по европейското законодателство. Точно затова не приемаме аргумента, че щом две структури осъществяват контрол, те могат да бъдат превърнати в една. Те могат да работят заедно, могат да правят съвместни проверки, могат да споделят техника, информация и капацитет там, където е необходимо, но сътрудничеството между две институции не изисква едната да престане да съществува самостоятелно. И не бива да подценяваме нещо друго – спецификата на ИАРА не започва и не свършва със специализираната администрация, дори хората в така наречената обща администрация работят в среда, подчинена на специфични европейски регламенти, правила за контрол на рибарството, европейско финансиране, специализирани информационни системи и процедури, които произтичат от общата политика в областта на рибарството. Европейският режим за контрол е самостоятелна и сложна нормативна система. Това е експертиза, която се натрупва с работа. Не може просто да бъде записана в нов устройствен правилник и на следващия ден да приемем, че вече съществува в друга администрация, чийто досегашен предмет на работа е различен. И тук има едно противоречие, което не може да бъде подминато. Самото министерство казва, че и след обединението на двете специализирани направления, трябва да бъдат запазени и ще продължават да се изискват специфични знания и умения, и че експертният капацитет не трябва да бъде намаляван. Тогава въпросът е съвсем естествен – ако функциите остават различни, ако експертизата остава различна и ако една от специализираните дейности трябва да бъде запазена, защо е необходимо да бъде премахвана самостоятелността на ИАРА? И още нещо, което за мен не е по-малко важно. Докато ние тук си говорим за дирекции, щатни разписания, оптимизация, в Бургас и в страната има хора, които всяка сутрин отиват на работа в ИАРА и не знаят какво точно ще бъде тяхното професионално бъдеще утре. Това не е преувеличение. От официалната кореспонденция между служители и Министерството става ясно, че когато служителите са поискали конкретна информация за предстоящите структурни промени, самата агенция не е разполагала с цялостния модел и проектно-устройствен правилник, с предварителна оценка за въздействието и с останалите документи, които биха дали ясен отговор какво точно предстои да се прави за Агенцията? В същото време вече публично се говори за намаляване на администрацията, а в официален отговор на Министерството е записано преструктуриране на звена, намаляване на вътрешните нива на йерархия и оптимизиране на числеността на персонала. Представете си какво означава това за един служител – да знаеш, че структурата, в която работиш от години, ще бъде преобразувана, да чуваш, че ще има съкращения, да четеш за оптимизация на собственото си работно място и в същото време да няма завършен модел, нито яснота какво точно предстои. Държавата не може да иска професионализъм и лоялност, колеги, от служителите си, а в същото време да ги държи в несигурност за утрешния им ден. Служителите на ИАРА не са ред в разходната част на една таблица. Те са част от капацитета на държавата. Ако загубим квалифицираните хора, институционалната памет и натрупаното знание, няма устройствен правилник, който на следващия ден магически да ги замени. И когато говорим за тези хора, нека не ги свеждаме до понятието „Обща администрация“. Зад него стоят юристи, финансисти, експерти по обществени поръчки, информационни системи, човешки ресурси, административно обслужване. Това са хора, които също години наред са работили със специфичната нормативна европейска рамка на сектора. Една агенция не функционира само чрез инспекторите, които виждаме на терен. Зад тях има цяла система, която прави възможното държавата да изпълнява законно и ефективно своите функции. Уважаеми колеги, за Бургас този разговор има и история и аз държа тя да бъде припомнена, защото днешното намерение не започва с един празен лист. Преди повече от десет години се водеше последователна битка ИАРА да бъде преместена от София в Бургас. Това не беше регионален каприз и не беше опит Бургас просто да получи една държавна институция. Имаше ясна идея националният орган по рибарство и аквакултури да бъде там, където е реалният живот на сектора. В Бургас и по Черноморието са пристанищата, риболовният флот, рибарските общности, голяма част от бизнеса и хората, които ежедневно работят с морето, именно затова беше логично администрацията да бъде по-близо до тях. Не рибарите постоянно да търсят държавата в София, а държавата да дойде по-близо до рибарите. Това и беше смисълът на преместването. Работата по него започна в първия кабинет на ГЕРБ и през 2015 г. по време на втория кабинет стана факт. Това решение беше аргументирано с концентрация на рибарския сектор именно в Бургас, с рибарските пристанища, повече от половината риболовни кораби в страната и със значителна икономическа дейност в сектора. То беше реален пример за децентрализация, че национална институция може да бъде изведена от София и да работи близо до хората, за които отговаря. Тази логика днес не е изчезнала, колеги. Напротив, през годините в Бургас се натрупаха професионална експертиза, институционална памет и връзки със сектора. Градът се утвърди като място за международно сътрудничество в областта на Черно море, включително чрез Черноморското техническо звено на Генералната комисия по рибарство към ФАО. И когато в продължение на години държавата е градила такъв капацитет, отказвам да приема, че днес най-доброто, което може да измисли, е да заличи самостоятелността на институция, около която този капацитет е създаден. Защото преди години не беше лесно ИАРА да дойде в Бургас. Трябваше политическа воля, последователност и убеждение, че това е правилното решение. Трябваше да бъде преодоляна инерцията всичко национално да бъде съсредоточено в София – и успяхме. Затова днес като народен представител от Бургас не мога да приема резултата от тази битка да бъде обезсмислен с едно административно преструктуриране, чиито конкретни ползи все още не са доказани, и аз и не вярвам, че ще бъдат доказани. Не искам да пазим ИАРА просто само за да съществува. Искам да пазим онова, което има смисъл – специализирана експертиза, натрупана институционална памет, близост до сектора и до хората, които години наред са изграждали тази структура. Ако има проблем в контрола, нека да го решим. Ако има дублиращи дейности, да ги премахнем. Ако има начин двете агенции да си помагат повече, да го направим, макар че в справки на Министерството се доказва, че през последните години, където имат общи допирни точки, агенциите работят добре. Но нека не разрушаваме нещо, което сме изградили с години само защото на хартия двете структури могат да бъдат поставени под едно име. Нашата позиция е ясна – ИАРА трябва да остане самостоятелна специализирана агенция. Централното ѝ управление трябва да остане в Бургас, а хората, които са изградили нейния капацитет, заслужават не страх за работното си място, а яснота и уважение от държавата, на която служат. Преди повече от десет години се борихме ИАРА да дойде в Бургас, защото знаехме защо мястото ѝ е там. Днес ще бъдем също толкова категорични, когато трябва да защитим нейното бъдеще, защото най-лесно е да наречеш едно решение оптимизация, да слееш две структури, да отчетеш намалената численост. Много по-трудно е да създадеш институция, да обучаваш хора, да натрупаш експертиза и да изградиш доверие. Това вече е направено и няма да приема цената на липсата на ясна управленска посока да бъде платена от служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, от Бургас и от един цял сектор. Колеги, в залата има много народни представители, които са родом от Бургас, но са влезли от различни избирателни райони. Нека да помислим реално за важността Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури да остане да съществува самостоятелно като важност за Бургас и за целия регион. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Частични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми български граждани! В началото на този месец отбелязахме една забележителна годишнина. В Петдесет и второто народно събрание се навършиха 52 години от първата копка на автомагистрала „Хемус“. 52 години се строи една магистрала и все още не е успяла да се завърши и наполовина. Силно се надявам нашите наследници в Стотното народно събрание най-после да се похвалят с изцяло завършена автомагистрала „Хемус“, макар че при досегашните темпове и това изглежда като доста оптимистична прогноза. Живеем във времена, в които човечеството планира мисии до Марс, разработва изкуствен интелект и създава технологии, които допреди години изглеждаха като научна фантастика. А ние в България имаме далеч по-скромна мечта – да построим една магистрала за по-малко от век. При това, уважаеми дами и господа, не строим Великата китайска стена. Строим 425 км магистрала от София до Варна. И за повече от половин век все още не сме стигнали докрая. Българите не настояват да пътуват до Луната или до Марс. Те просто искат да стигнат от София до Варна по завършена магистрала. Но при досегашното темпо нищо чудно човечеството да изгради първия си град на Марс, преди ние да сме завършили автомагистрала „Хемус“. Зад тази ирония обаче струи една тъжна действителност – за 52 години се смениха политически системи, правителства, министри и парламенти. Изготвяха се стратегии, подписваха се договори, отпускаха се средства и се обявяваха срокове. Всяко ново правителство обещаваше ускорено строителство. Всяко следващо наследяваше недовършената магистрала и оправданията на предишното. Така „Хемус“ постепенно се превърна в проект, който се предава по политическо наследство. Ако има нещо, което се строи с по-голямо постоянство от самата магистрала, това са обясненията защо тя все още не е готова и сред всички тях неизменно присъства едно, което българите познават до болка – няма пари. Няма пари за пътища и магистрали! Няма пари за болници, за лекари, за медицински сестри! Няма пари за достойни социални придобивки, за подкрепа на семействата, за възрастните хора и за хората с увреждания! Така, както е тръгнало, трябва да обявим кампания DMS за събиране на средства за държавата. Това оправдание се повтаря толкова често, че човек започва да се пита: не трябва ли да бъде записано като официален девиз на държавното управление. Но зад тези две думи стоят реални човешки проблеми. Стоят болници, които се нуждаят от инвестиции, семейства, които трудно посрещат ежедневните си разходи, населени места, които се обезлюдяват, защото няма достатъчно работни места и перспективи. И стои Северна България, която повече от половин век чака своята основна магистрална връзка. Половин век слушаме, че няма пари, но никой не може да върне на Северна България половин век пропуснати възможности. И тук възниква въпросът: наистина ли проблемът е само в липсата на средства, или в начина, по който държавата определя приоритетите си, управлява проектите и контролира разходите? И как така няма пари за изграждането на магистралата, а в същото време са платени милиарди за авансови плащания и винаги се намират пари за индексации? След 52 години оправданието няма пари, вече не е достатъчно. Време е да получим отговор защо толкова много управления не успяваха да осигурят последователност и предвидимост за довършването на този стратегически обект. Автомагистрала „Хемус“ не е просто асфалт, бетон и няколкостотин километра пътно платно. Тя е една от най-важните предпоставки за икономическото развитие на Северна България. Докато Южна България разполага със завършената автомагистрала „Тракия“, значителна част от северните области продължават да разчитат на пътна инфраструктура, която не осигурява необходимата бърза и безопасна свързаност. Без добра инфраструктура трудно се привличат инвестиции, трудно се развива производството и трудно се създават нови работни места. Когато един инвеститор избира къде да изгради предприятие, той не се интересува от броя на направените първи копки. Интересува се дали продукцията му ще достига бързо и предвидимо до пазарите. Когато един млад човек решава къде да живее и работи, той не се интересува от поредната стратегия за регионално развитие. Интересува се дали има работа, достойни доходи и възможност да създаде семейство. А когато едно семейство тръгне на път, то не се интересува от политическите оправдания за забавеното строителство. Интересува се дали ще стигне безопасно до дома си. Затова цената на недовършената автомагистрала „Хемус“ не се измерва само в пари. Тя се измерва в пропуснати инвестиции, изгубени възможности и десетилетия регионално изоставане, в млади хора, които напускат родните си места и в населени места, които постепенно губят бъдещето си. Измерва се и в рисковете по натоварените пътища, по които продължава да преминава трафикът между големите градове София и Варна. Измерва се, за съжаление, и в броя на жертвите в пътнотранспортните произшествия, защото автомагистралите са най-безопасният път. Една магистрала няма да реши всички проблеми на Севера, но без нея решаването на много от тях ще продължи да бъде значително по трудно. Време е да престанем да говорим за автомагистрала като за проект, чието завършване винаги предстои някъде в неопределеното бъдеще. Необходими са конкретен график за всеки недовършен участък, гарантирано финансиране, публичен отчет за строителството и ефективен контрол върху разходването на средствата. Необходимо е да бъдат решени натрупаните проектни, административни и договорни проблеми, а държавата да осигури приемственост независимо от смяната на правителството. Защото магистралата не е собственост на една политическа сила, нито е проект за един управленски мандат. Тя е национална структура, от която зависи развитието на цели региони. На 4 октомври 1974 г. е направена първата копка на автомагистрала „Хемус“. Младите хора от онова време днес са пенсионери. Мнозина от тях така и не дочакаха завършването ѝ. Децата им пораснаха, внуците им вече създават семейства, а обещанието остава същото. И тук иронията свършва. Защото не е смешно, когато три поколения чакат една магистрала. Не е смешно, когато развитието на цял един регион се забавя от проект, който повече от пет десетилетия остава недовършен. България не се нуждае от поредното тържествено обещание за автомагистрала „Хемус“. Нуждае се от завършена автомагистрала. След 52 години най-после трябва да престанем да измерваме напредъка с годините от първата копка и да започнем да го измерваме със завършени километри. Защото едно поколение може да прояви търпение, второ може да продължи да се надява, но държавата, която кара и трето поколение да чака изпълнението на едно и също обещание, дължи много повече от поредното оправдание – дължи резултати, а конкретен резултат ще бъде изграждането на автомагистрала „Хемус“ от София до Варна, за което трябва да се обединим всички политически сили. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 52-654-01-123, внесен от Даниел Славеев Парушев и група народни представители на 2 септември 2026 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2026 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Стефан Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 489 ал. 4 се изменя така: „(4) Застрахователят не може да откаже сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за срок, по-кратък от срока по ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, в следните случаи: 1. за превозни средства с временна или транзитна регистрация – за срока на валидност на регистрацията; 2. за бавнодвижещи се пътни превозни средства; 3. за самоходни машини; 4. за моторни превозни средства от категория L по смисъла на Закона за движението по пътищата; 5. за къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2, като: „1. В т. 2 относно ал. 2, изречение второ думите „вноски за“ се заменят с „вноски към“. 2. В т. 5 относно ал. 5, изречение първо думата „ефективно“ се заменя с „действително“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Предложение от народния представител Стефан Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Стефан Белчев, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 9 и § 10: „§ 9. В чл. 597 се създава ал. 6: „(6) В случаите по ал. 3 за срока на квестурата не се допуска налагането на обезпечителни мерки по Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на застрахователя или презастрахователя с отнет лиценз, както и се спират изпълнителните производства по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с изключение на изпълнителните производства за вземания, произтичащи от трудови и застрахователни правоотношения.“ § 10. В чл. 638, ал. 7 след думите „чл. 462“ се добавя „или чл. 489, ал. 4“, думите „5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „6000 до 23 000 евро“, а думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „12 000 до 46 000 евро“.“ „Заключителна разпоредба“ – Предложение от народния представител Стефан Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11, като думите „към датата на влизане“ се заменят с „до влизането“. Предложение от народния представител Стефан Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Стефан Белчев, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 12 и § 13: „§ 12. (1) Наложените до влизането в сила на този закон обезпечителни мерки по Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на застраховател или презастраховател с отнет лиценз и назначен квестор по чл. 597, ал. 3 от Кодекса за застраховането, за което не е започнало принудително изпълнение, не произвеждат действие за срока на квестурата. (2) Образуваните до влизането в сила на този закон изпълнителни производства по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за принудително изпълнение върху имуществото на застраховател или презастраховател с отнет лиценз и назначен квестор по чл. 597, ал. 3 от Кодекса за застраховането се спират за срока на квестурата, с изключение на изпълнителните производства за вземания, произтичащи от трудови и застрахователни правоотношения. § 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Ясно е защо се бързаше с тези промени в Кодекса на застраховането. Имаме конкретен казус, който трябва да бъде решен. Много често, когато се бърза, се допускат грешки, които по-добре да се оправят навреме, отколкото да влязат така в „Държавен вестник“ и в сила. Изказването ми е по параграфи 9 и 12 от настоящия кодекс и от настоящите промени. Те касаят опасността водачи, които са причинили виновно щети по „Гражданска отговорност“ и застраховани по „Гражданска отговорност“ в компания с отнет лиценз, да отговарят съдебно пред други застрахователни компании, които вече са платили на своите клиенти по застраховка „Автокаско“. Поради така написаните текстове могат да възникнат хиляди съдебни дела и да затлачат съдебната система и съответно хора, които имат застраховка „Гражданска отговорност“, макар и в компания, която е с отнет лиценз, да пострадат и да бъдат обект на съдебни дела. Това според мен не трябва да го допускаме, така че ще изчета допълнение към параграфи 9 и 12 – § 12, ал. 2, които според мен ще решат този казус и този проблем. А именно, чета – по параграфи 9 и 12 текстовете са идентични: след текста „вземания, произтичащи от трудови и застрахователни правоотношения“ да се добави запетая „както и вземания, произтичащи от суброгационни претенции по чл. 411 и чл. 412 от този кодекс“. Предоставям на председателстващия конкретния текст. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Положителен пример за парламентарна съвместна работа е § 1, който решава въпроса с възможността за месечна, тримесечна и шестмесечна „Гражданска отговорност“ за сезонни моторни превозни средства. Когато става въпрос за мотори, за мотоциклети, за кемпери и каравани, е логично хората да поискат, при положение че не ги ползват през цялата година, да могат да ги ползват за по-кратък срок и съответно застраховката да има такъв характер. През 2017 г. група депутати създаваме тази възможност за застрахователните дружества. За съжаление, малка част от застрахователите го правят. Затова сега се предлага императивна норма. Но, колеги, аз вярвам, че волята на Народното събрание да има месечна, тримесечна, шестмесечна или всичко друго кратно на един месец застраховка под една година. Това вярвам е волята на Народното събрание. Искам обаче да предложа редакция, защото колеги юристи поставиха пред мен въпроса, че по начина, по който текстът е, според мен, добронамерено написан и предложен, след работната група, която създадохме, има опасност – понеже той казва следното нещо: че „Гражданската отговорност“ за тези сезонни моторни превозни средства трябва да бъде между месец и една година. Има възможност, за съжаление, за злоупотреба и някой застраховател да прецени тя да бъде примерно от десет месеца. Така формално изпълнява закона, но не се изпълнява волята на Народното събрание, което аз пак подчертавам. Вярвам, че на цялата Икономическа комисия волята е да има месечна, тримесечна, шестмесечна или друго кратно на един месец застраховка за сезонни моторни и превозни средства. Затова, господин Председател, в § 1 предлагам следната редакция: след думите „за срок“ се добавя текстът: „за срок от 30 дни или за друг срок“. Давам Ви това предложение в писмен вид, заповядайте. И пак казвам, оценявам положителните усилия на Икономическата комисия. Оценявам, че заедно създадохме работна група с участието на асоциациите на засегнатите страни, с участието на КФН, оценявам, че се стигна до общ компромис, но важни са категоричните редакции, защото, колеги, опитът ни от 2017 г. не е добър. Ние създадохме с най-добри желания една възможност, която обаче виждате, че не беше приложена пълноценно от застрахователите. Затова сега, за да няма ново двусмислие, за да няма различно приложение, да получим ефекта, който вярвам цялата Икономическа комисия и пленарната зала иска да постигне, а то е справедливост. Хората питат така: защо аз, ако едно моторно превозно средство го ползвам част от годината, защо да плащам за цялата година гражданска отговорност? И ние си казахме на Икономическата комисия единодушно: прави са хората да поставят въпроса по този начин. Видяхме тяхното право и тяхното искане за справедливост, но сега остава да направим най-добрата редакция – да няма двусмислие, да няма възможност за разширено тълкуване, да няма възможност за бягство от истинската воля на законодателя. Затова правя това предложение и се надявам да получа подкрепата на Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, хубаво е, че се вслушвате в съветите на колегите юристи. Да, въпреки доброто намерение на вносителите, в което не се съмнявам, оказа се, че и така предложеният текст е витиеват. Защо? Защото дори сегашният действащ текст от 2017 г. – той пише, че се допуска сключената застраховка с по-кратък срок и както виждаме вече девет години, допуска се, ама не се използва в практиката. Къде е проблемът на направеното предложение. Проблемът е, че по начина, по който е формулирано, че може да бъде сключена задължителна застраховка за срок, по-кратък от срока по ал. 1, тоест по-кратък от една година, но за не по-малко от 30 дни, възникват три проблема, които бих желал да посоча пред Вас. Първият проблем е, че се дава възможност на застрахователя свободно да избира за какъв срок да предложи застраховка. И ще Ви кажа какво ще се случи на практика. Единствените застраховки, които ще бъдат предложени, поне според мен, и това е моето опасение, са за десет месеца и за 11 месеца, или да кажем за девет месеца. И причината е, за да може цената на такива 9-месечни, 10-месечни, 11-месечни застраховки, които единствено ще бъдат предлагани, да бъде сходна с цената на едногодишната, или да кажем с пет до десет евро по-ниска. Разбира се, застрахователите си преследват печалбата, но те ще кажат: да, ние изпълнихме закона, не може да откажем сключването на такава застраховка, каквато предлагаме, която е със срок от десет месеца – хем сме изпълнили закона, хем и предлагаме цена, която е с пет до десет евро максимум по-ниска от едногодишната. Вторият проблем, който се създава с това предложение и с това, което ще се случи на практика, е, че потребителите няма да могат да направят сравнение, тъй като няма да им се предлагат тримесечни и шестмесечни застраховки, това не е включено в текста на Закона, те няма да могат да направят сравнение на цените, при положение че им се предлага тримесечна и шестмесечна застраховката, те няма да могат да преценят дали наистина цената на застрахователната услуга е по-ниска от това, което е като предлагана стандартна едногодишна застраховка. И третият проблем, който аз виждам с това предложение, е, че реално КФН вдига ръце и казва, ами като не се предлагат тримесечни и шестмесечни застраховки от застрахователите ни, ние няма какво да проверяваме ценообразуването и дали то е обосновано, или не, щом се предлагат само десетмесечни, или единадесетмесечни застраховки. Аз чух предложението, което направи господин Мартин Димитров, а именно за срок от 30 дни, или друг срок. Това, което той реално предлага, е едномесечна задължителна застраховка, и възможност застрахователят да предложи друг срок, но Вие разбирате, че този друг срок ще бъде най-вероятно деветмесечна, или десетмесечна, или единадесетмесечна застраховка. Затова, уважаеми господин Председател, аз също бих желал в рамките на тази процедура да направя една редакционна добавка, която ще Ви дам и в писмен вид, а именно в текста на създадения нов § 1, в текста на чл. 489, ал. 4, след думите: „за не по-малко от 30 дни“, се поставя запетая и се добавят думите „включително за срок от 30 дни, три месеца или шест месеца“. И след тях текстът по доклада продължава. Защо правя това предложение? За да може лицата, които желаят да сключат застраховка, това са собствениците на мотоциклети, на кемпери, на каравани, да бъдат сигурни, че когато отидат в застрахователния офис или в офиса на брокера, те ще имат вариативност и задължително ще им бъде предложено или едномесечна застраховка, тримесечна застраховка и шестмесечна застраховка. И те да могат, от една страна, да изберат и да получат възможност да сключат такава застраховка за по-краткия срок, от който те имат нужда, а от друга страна, да могат да сравнят цените на едномесечна, тримесечна, шестмесечна застраховка, даже и годишна, и да проверят дали цената ѝ е по-ниска от това, което ни се предлага като едногодишна и в момента застраховка. И не на последно място, с това предложение ние ще дадем възможност на КФН да упражнява реален контрол върху ценообразуването на застрахователните компании, защото, когато те са задължени, задължително по предложението на господин Белчев не могат да откажат сключването на застраховка със срок 30 дни, три месеца и шест месеца, тогава вече КФН може да каже: да видим какви са им цените на едномесечната, тримесечната, шестмесечната и едногодишната застраховка, да видим има ли съществена разлика между тях, и съответно да упражняват и правомощията си по Кодекса на застраховането, разбира се, в полза на потребителите. Така, считам, че това предложение би следвало да бъде подкрепено. Ако си мислите, че в законодателството не са уредени тримесечни застраховки например, то ще Ви дам един конкретен пример със Закона за чужденците в Република България, където в чл. 24, ал. 5, т. 11, също и в ал. 16, както и в чл. 24к, ал. 18 и в чл. 33к, ал. 5, т. 19, или пък ал. 14, са изрично уредени тримесечни застраховки, именно по предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ влязоха в сила миналата година и от една година се предлагат вече тримесечни застраховки за потребителите, уредени в Закона, и това работи безотказно. Разбира се, там идеята е била друга, но няма никакъв проблем, и сега в това предложение и в Кодекса на застраховането да уредим застраховка от 30 дни, три месеца и шест месеца като възможност, която задължително да бъде предоставена на масата на потребителя и той да прецени дали да избере една от тези възможности. Само по такъв начин наистина ще изпълним целите на вносителите, които, пак ще кажа, нямам никакво съмнение, че те са добри, ние го обсъждахме доста и в Икономическата комисия, но нека все пак да не даваме възможност на застрахователите с такива разтегливи и витиевати формулировки да ограничават нашите права, от една страна, и от друга страна, да си защитават тяхната печалба, а потребителите на тези застраховки да могат наистина да получат услугата, която желаят, и заради която и протестираха лятото. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Господин Петров, аз смятам под формата на реплика да се съглася с това Ваше предложение. По-скоро обръщам внимание, че това нещо можехме да го дискутираме и на второ обсъждане в Икономическата комисия. Там щеше да стане също по-плодотворен дебат, но така или иначе аз съм склонен ние да приемем това Ваше предложение. Благодаря Ви.

Господин Белчев, благодаря за репликата. Сигурно си спомняте, че юни месец, когато заседаваше Икономическата комисия, в която като гост присъствах като народен представител, тогава водихме един много конструктивен дебат и тогава се създаде идеята за това предложение. Аз се радвам, че Вие сте възприели инициативата лично да го внесете заедно с група народни представители и да се опитате да уредите проблема. Мисля, че причината, за да не го дискутираме сега това, което аз предложих на Икономическата комисия, е, че тя съвпадаше точно тогава с Правната комисия, и заради това аз не можах да дойда там и реално не съм бил и запознат с текста, който е приет. Благодаря, че ще подкрепите това предложение. Аз съм сигурен, че като създадем такава възможност и реално дадем правото на лицето, което отива в застрахователните офиси, или в офиса на брокера да си избере дали да сключи за един месец, за три месеца и за шест месеца, ние реално ще изпълним Вашите цели, ще защитим напълно правата на хората, които само няколко месеца използват дали мотоциклет, дали каравана, дали кемпер и от друга страна, ще направим наистина дейността на КФН регулаторна, защото, когато имат на масата поставени такива застраховки с такива цени, КФН може да провери как се формира цената, и ако реално има случай на някакви евентуално необосновано високи цени на по-кратките застраховки, тя би могла да се намеси. И смятам, че това е и целта на регулаторния орган, така че да се надяваме, че това предложение ще бъде прието и ще се реши един деветгодишен проблем, поне с деветгодишна давност, който да може наистина да направи така, че оттук нататък застрахователните услуги да бъдат по-достъпни, повече използвани и за последно да кажа, че така ще се премахне един проблем с несключването на застраховки по пътищата. Хората нарочно да карат без сключена застраховка, защото не искат да сключат за едногодишен срок или за някакъв по-витиеват срок. Така ще направим възможно хората наистина да спазват Закона и да спазват изискването да имат сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Съжалявам, че се включвам късно в този дебат. Аз ще се въздържа да подкрепя подобно предложение с една много проста причина. Скоро имаше един статус на председателя на Икономическата комисия Белчев във Фейсбук, в който той коментираше един мой стар извод, че каквото и да се включи в един закон, то не става задължителна норма, ако не отговаря на житейските критерии да формира поведение, което е в рамките на икономически обоснована рационалност. С извинение, че вече около 40 секунди губя времето на залата, ще Ви кажа, че с приемането на този текст няма да се промени нищо. Напротив, има голяма опасност застрахователите да откажат въпреки императивната норма на задължение, че не могат застрахователите да откажат сключването на подобен тип застраховки. Не сме успели да намерим решение на въпроса, независимо от оптимизма на колегите, които четат текста и казват каква задача има да се реши. Застраховането е много специален бизнес, който трябва да срещне интересите на застрахованите и на застрахователя, но през математика, която в застраховането се нарича актюерски анализ. Подобен тип задължения са от типа да кажете на банка, че е длъжна да сключи договор за заем с някого. Не, не е длъжна и няма как да бъде длъжна. Приемете нормата, ако искате, вероятно с мнозинството тя ще се приеме, но аз Ви предупреждавам, че тя няма да работи.

Господин Горанов, аз, разбира се, очаквах, че тогава, когато се опитаме да дадем повече права и възможности на потребителите, ще се чуе и гласът на застрахователите, тъй като те явно не са доволни от това да има и застраховки с по-кратки срокове, като едномесечна, тримесечна и шестмесечна. Макар че, вече повтарям се, от една година в законодателството има тримесечна застраховка. В Петдесет и първото народно събрание мисля, че и групата на ГЕРБ, господин Горанов, гласува за създаването на тримесечни застраховки за чужденците. Но трябва да следим и балансирания интерес съответно както на потребителите, така и на държавата, разбира се, а и застрахователите да могат да си предлагат услугите. Аз за пръв път чувам и от Вас, че тази вариативност и тази възможност на застрахователите да предлагат много на брой различни услуги, както едномесечна, тримесечна и шестмесечна застраховка, по някакъв начин щяла съответно да не бъде спазвана, което поне за мен е абсурдно – да не се спазва законът. И от друга страна, не разбирам по какъв начин би попречила на застрахователите. Защо? Защото те сега имат възможност да предлагат много по-вариативни услуги на потребителите. И тъй като потребителите ще имат много по-голям възможен избор на такива услуги, се очаква те да се възползват повече от техните услуги за срока, за който ги устройва. И затова съм още по-склонен да вярвам, че така предложеното от нас допълнение в текста на ал. 4 наистина, след Вашето изказване, още повече затвърди убедеността ми, че то ще защити повече интереса на ползвателите на застрахователни услуги. А и, и се повтарям тук, ще направи така, че по-малко хора ще използват своите превозни средства без сключена застраховка, тъй като вече, когато имат възможност да сключат едномесечна или тримесечна, те ще дадат парите, ще я сключат тази застраховка, а няма да натоварят Гаранционния фонд. Тези, които бяха юни месец на Комисията, помнят, че 2 млн. евро годишно са разходите, които плаща, за съжаление, Гаранционният фонд, а и всички ние, българските граждани, заради случаи, когато имаме пътнотранспортни произшествия и се обезщетяват вреди без надлежно сключена „Гражданска отговорност“. Така че се надяваме тези предложения, конкретни и с конкретни срокове, да намалят вредите, които плаща Гаранционният фонд, а реално и всички ние, българските граждани. Благодаря Ви.

Аз вече се извиних, че може би губя времето на залата с тези разсъждения по нормата, която е предложена. Явно разсъждаваме на различно ниво на абстракция и затова продължавам да казвам: аз знам какво искате да постигнете, но не сме го постигнали. Само това е моят коментар.

Благодаря за предоставената възможност, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да се обърна към Вас и да Ви споделя, че тази промяна, която се налага в Кодекса за застраховането, е изключително положителна. И аз тук се обръщам и към опозицията, че в Комисията проведохме един много съществен и хубав дебат. Срещнахме се със заинтересованите страни, с мотористите, и това, което направихме в новия § 1, чл. 489, ал. 4, е изключително положително, защото даваме възможност за тази „Гражданска отговорност“ в срок от един месец. Досега това не беше правено. Чухме гласа на мотористите и се дава тази възможност на всички мотоциклетисти, които са от категория L1 до категория L7, да имат възможност да се възползват. И в същото време говорим също така за бавнодвижещите се машини, за моторните превозни средства, които са свързани с транзитната регистрация и временната такава. Така че това е много положително. И тук и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, господин Петров, това, което направи, има много смисъл и резон и със сигурност ние виждаме в този смисъл и резон подкрепа. Така че от наша страна ще вземем под внимание това нещо. Но като цяло и от опозицията, и от управляващите смятаме, че е важно да чуем гласа на колегите от заинтересованите страни, а именно мотористите, и даваме възможност за минимум 30 дни сключване на „Гражданска отговорност“. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, съвсем кратко ще се изкажа по Кодекса за застраховането, а именно по § 1, където виждам, че е насочено вниманието на цялата зала, а може би и на повечето български граждани, защото другите текстове са специфични и регулират не толкова застраховането, колкото изплащането на обезщетения и гарантирането на изплащането на обезщетения, а и събирането им във Фонда за гаранционни вземания на дружества, които са с отнет лиценз. Затова да подчертаем това, което искаме да чуят българските граждани, и най-вече тези, които са с категория L1 моторни превозни средства до L7, именно въвеждането на възможност за издаване на застрахователна полица за задължителна „Гражданска отговорност“ на тези превозни средства, най-масовите от които са моторите, за определения срок, който бе постигнат в разговор с мотористите и застрахователите на Икономическата комисия. Колеги, имаше и предложени редакции в сегашния текст. Аз смятам да подкрепя и двете от тях, като нека залата да реши кой е по-добрият текст, който да гарантира възможността за сключване на застраховка с такъв срок на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Сега, това, което преждеговорившият мой колега заяви от тази трибуна, е абсолютно така. Застрахователният пазар в България е доста конкурентен. Мисля, че има над 20 компании, може би и над 25, които предлагат в общото застраховане задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. И абсолютно резонно е, че ние не можем да задължим със закон какъв да бъде прагът на вноската по тази застраховка. Можем да ги задължим да предлагат такъв застрахователен продукт и смятам, че ще го направим с мнозинство в тази зала. Но трябва да си дадем сметка, че пазарът се движи и от елементи на риска, върху които, за съжаление, ние в тази зала можем да влияем само по линия на превенцията и наказанията в Закона за движението по пътищата. В Кодекса за застраховането няма как да фиксираме тези вноски. Надявам се да няма разочаровани след приемането на тези промени в Кодекса за застраховането днес и мисля, че мнозинството народни представители, които са се срещали с хора, които притежават моторни превозни средства от тези категории, са заявили тази готовност да подкрепят такъв текст и ще го направим. Но оставам така скептично настроен към очакванията на хората за цената. Имайте предвид, че предложените текстове са добре обмислени и смятам, че и с двете редакции, които се направиха днес в залата, ще намерим максимално работещия текст, който да изпълни обещанията към българските мотористи. От моя страна само мога да пожелая да пазят здравето си и да спазват Закона за движението по пътищата, защото това е единственият начин да намалим пътния травматизъм в страната, естествено да запазим живота на българските граждани и на участниците в движението по пътищата. И мотористите нека да използват всички предпазни средства, за да се предпазят от нежелани травми по време на упражняването на хобито си или превозването на себе си, товари или свои близки с моторите. Но трябва ясно да си дадем сметка, че това, което правим, не е, че се намесваме на пазар, който се регулира по други правила и пазарна логика. Смятам и че това, което колегата преди мен коментира, господин Горанов, за актюерските изчисления, със сигурност, те просто ще бъдат разделени. Ако в момента срокът е една година, а ние ги задължим да се правят застраховки за едномесечен срок, за мен чистата логика би била просто годишната застраховка да бъде разделена на 12. И това трябва да са реалистичните очаквания на мотористите. Надявам се, че не вменявам някакво разбиване на надежди. Решенията на тази зала днес няма да надхвърлят очакванията към вноските по застраховката „Гражданска отговорност“. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ще прочета: „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на актуализиран Проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“, № 52-602-03-12, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 13 октомври 2026 г., Комисията по отбрана разгледа посочения проект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха министърът на отбраната Димитър Стоянов и заместник-министрите Катерина Граматикова-Иванова и Любомир Монов. Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от министър Стоянов, който обясни, че с Проекта на решение се предлага на Народното събрание да одобри актуализиран проект за инвестиционен разход за придобиване на зенитно-ракетни комплекси. Същият предвижда актуализация на първия етап на проекта за придобиване на един ЗРК IRIS Т SLM и включване на втори етап за допълнителни пет комплекса, с гаранционна и първоначална логистична поддръжка, доставката на зенитно-управляеми ракети и допълнително оборудване. Актуализацията на първия етап е свързана със замяна с друго оборудване на елемент от определения състав на ЗРК в приетия вече с Решение на Народното събрание през 2024 г. Проект за инвестиционен разход, както и намаляване на сроковете за доставка. Със замяната стойността на сключения вече договор ще се намали от 182 млн. 114 хил. 311 евро на 180 млн. 605 хил. 928 евро. Общата стойност на двата етапа на проекта, финансиран по SAFE, е 1 млрд. 139 млн. 600 хил. 941 евро. Проектът предвижда и възможности за индустриално сътрудничество в дългосрочен аспект, както и за изграждането на необходимата инфраструктура за експлоатация на зенитно-ракетните комплекси и за съхранението и поддръжката на ракетите в определените им пунктове за постоянна дислокация. Ще се търсят и възможности за придобиване на средства за борба с безпилотни летателни системи към придобиваните зенитно-ракетни комплекси. Целта на Проекта е чрез придобиването на нови зенитно-ракетни комплекси да се повишат способностите на Военновъздушните сили за противовъздушна отбрана в съответствие с изискванията на средата на сигурност. Актуализираният проект ще се реализира чрез подписването на програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия и на Допълнение към договора за доставка с Diehl Defence за придобиване на системи за противовъздушна отбрана IRIS-Т. Необходимите средства за реализиране на първия и втория етап на проекта „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ ще се осигуряват в рамките на разходите за отбрана на Република България за съответната година. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Александър Узунов и Ивайло Мирчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на актуализиран Проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“, № 52-602-03-12, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2026 г.“ Благодаря.

„Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на актуализиран Проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България РЕШИ: Приема актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Закупването на зенитно-ракетни комплекси IRIS-T SLM е стратегическа инвестиция в националната сигурност на България за защита на населението и критичната инфраструктура, и укрепване на отбранителните способности на страната в рамките на НАТО. В условията на променената среда на сигурност в Европа и нарастващото значение на въздушните заплахи, и изграждането на модерна, многослойна противовъздушна отбрана е важна необходимост. IRIS-T SLM е наземна система за противовъздушна отбрана със средния обсег, предназначена за противодействие на различни въздушни цели, включително самолети, хеликоптери, крилати ракети и определени видове безпилотни летателни апарати. Една ефективна система за противовъздушна обрана не може да разчита само на изтребителна авиация. Необходимо е съчетанието на различни средства, които да осигурят защита срещу заплахи на различни разстояния и височини. IRIS T SLM може да изпълнява важна роля в този модел, като допълва съществуващите способности за откриване, проследяване и унищожаване на въздушни цели. Това би подобрило непрекъснатостта на защитата и би увеличило възможностите за реакция при едновременно възникване на няколко заплахи. Важно е да се подчертае, че системата не заменя всички останали елементи на противовъздушната отбрана, а следва да бъде част от интегрираната архитектура с радарно наблюдение, командване, управление и други средства за защита. Считам, че Проектът трябва да бъде приет, още повече че този проект е част от инициативата European Sky Shield, която инициатива беше инициирана през 2022 г. с водеща страна Германия. Първият проект, който е изготвен, е за придобиване съответно на комплекси със средна далечина на действие плюс комплекси с голяма далечина на действие. На базата на това е сключен един договор за съвместно придобиване с Република Германия за придобиване на един комплект SLM. Сега, чрез новата актуализация, предлагаме отпадането на един елемент от първия договор. Това е така нареченият тракер, който, за съжаление, все още не е изготвен от страна на германската страна, а създава и допълнителни предпоставки за забавяне в процеса. Поради тази причина ние предлагаме в първия проект за инвестиционен разход да бъде внесена корекция и там сумата да бъде допълнена с допълнително закупване на ракети за зенитно-ракетните комплекси плюс средства за логистично услужване. По втората част от договора, или така наречения вече актуализиран ПИРО, се говори вече за придобиване на пет комплекса с цялостно комплексно оборудване както с ракети, така и със средства за логистично оборудване, обучение и така нататък. Считам, че Проектът трябва да бъде приет, за което благодаря предварително.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Очевидно твърде богата държава е България, щом разход за 1 млрд. и 100 млн. евро не предизвиква никакво вълнение в тази зала и няма желаещи да се изкажат. Господин Министър, аз имам следните възражения относно това, което Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме. Имам чувството в последните две години, че Вашето министерство се готви да води война от 20 век, а не от 21 век, защото аз не чух финансовите параметри на тази сделка. Как ще заплащаме тези 1 милиард 139 милиона? Кога ще пристигнат тези комплекси? Колко ракети купуваме? Каква е стойността на една ракета? Но гледайки какво се случва на фронта и в Украйна, и в Близкия изток, и това, че само в едно денонощие, само в небето на Украйна е имало над 10 000 летателни апарата – безпилотни летателни апарати, не мога да си представя колко ракети трябва да купим и каква икономика трябва да има България, за да може адекватно да отговори на заплахата с безпилотни летателни апарати, чиято стойност е от няколко хиляди до към 10, 15, 20 хиляди долара. Може би, ако знаете, информирайте ме и мене, и залата каква е стойността на една от ракетите, които ще купим от Diehl Defense. Още повече начинът, по който Вашето правителство прокара тази сделка – като спешно в сутринта след удара по корабите в нашата изключителна икономическа зона, се създава едно фалшиво усещане в обществото, че тези системи IRIS-T ще бъдат всъщност защита срещу дронове в нашите териториални води или в защита на нашето небе от дронове, каквито всъщност опции тези системи не предлагат заради големия им обсег и заради скъпата им цена. Това, което очаквам от Вас да ми кажете, е кога ще дойдат тези пет комплекса? Какво стана с предишните два комплекса, които купихме, по-скоро купи предишната сглобка, и очакваме да дойдат? Сега разбирам, че има някаква поредна промяна в договора. За щастие два милиона надолу пада цената заради някакъв компонент, който германците не са успели да произведат навреме и Вие го отказвате. „Парен каша духа“ е и това, което се случи със злополучните сделки, в които и Вие имате участие – за F-16-ките и първата и втората осмица, които нито могат да дойдат навреме, нито това, което дойде, лети, нито успяха да обучат пилотите – американците. Надявам се, че германците ще бъдат малко по-стриктни в сроковете и в това, което са обещали, но все пак аз считам, че Военното министерство като цяло трябва да преориентира начина, по който харчи парите на българските данъкоплатци. И когато се купува нещо, винаги да има някакво участие, първо, на българската военна индустрия в тези сделки, защото не чух и какво ще прави българската страна, какво ще прави Българският военнопромишлен комплекс. Някакъв тип индустриално сътрудничество предвиждате ли? Нещо ще поддържаме ли тук? Нещо ще създадем ли ние? Ще има ли някакъв трансфер на технологии? Говорите за общ европейски щит, но не чух нищо във Вашето предложение за обща европейска отбрана и за това каква е ролята на българската индустрия в тази сделка за над 2 млрд. лв. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Дренчев, всичките тези неща, с които губите времето на залата, бяха обсъдени в Комисията. И мисля, че не е нужно министърът да се повтаря. Ако с Вашия колега – във Вашата парламентарна група, си говорите, той ще Ви даде отговор на абсолютно всички тези въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Цветанов, много са Ви широки пръстите, ако считате че разход за 1 милиард 139 милиона не заслужава поне едно изказване в тази зала. Това, че Вас са Ви информирали във Военната комисия, не означава, че залата, а и българското общество не заслужава да научи истината. Вашата реплика може би беше загуба на време. По-скоро трябваше да ми отговорите на въпросите, поне на въпроса кога очакваме да получим тези пет установки? Дали те ще предпазят корабите, плуващи във българската икономическа зона от дронове, или няма да ги предпазят? Ако можете да ми отговорите, но се съмнявам. Аз затова зададох въпроса си към министъра, който предполагам, че може да отговори, а и това е неговата роля. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи внесения от Министерския съвет законопроект. Сега, да върнем малко назад историята, все пак, за да стане ясно какво гласуваме. През 2022 г. министър Стоянов, тогава като служебен министър в правителството Донев, включва България с писмо за намерения за присъединяване към европейската инициатива European Sky Shield Initiative, която най-общо взето представлява закупуване на ПВО комплекси, по-сключен вече договор между Федералното правителство на Република Германия, Министерството на обраната на Република Германия с фирмата Diehl Defense по цени и договор, които са договорени от Федералното правителство. Страните се присъединяват към процедурата за поръчка на германското производство. Това, между другото, беше една от пилотните процедури за общи поръчки между държавите членки. Една от първите подобни инициативи за съвместно придобиване на въоръжение и техника в рамките на Европейския съюз. На базата на тях впоследствие имаше и други инициативи, включително и SAFE програмата. 2022 г., както казах, беше включено. През 2023 г. при правителството Денков се сключи самият меморандум. За съжаление, там имаше един заместник-министър, който пък искаше германското правителство да му прави отстъпки в цените, което нямаше как да стане. Това забави процедурата с половин година. Следващото служебно правителство – Главчев, сключи месец август, ако не ме лъжи паметта – 2024 г., самия договор за придобиване. Впрочем ние в момента довършваме една част от този договор за придобиване. От пък 2025 г., вече при правителството Желязков, финансирането на тези системи всъщност беше включено в SAFE инициативата, именно със закупване със заемните средства, които Европейският съюз ни предоставя. Така че всъщност самият проект, който е на наше внимание, показва, че придобиването на системи в сферата на отбраната не е нито бързо, нито лесно. А и в нашата реалност минава през четири правителства. За съжаление, последните няколко години нещата бяха така в България. Сегашният проект реално финализира – следващите пет системи, които трябва да закупим, освен тази, която беше закупена 2024 г. Защо така и през SAFE? Защото закупването и харченето на 1 млрд. евро от националния бюджет е сложна задача и няма как да бъде понесено лесно от националния бюджет. Слава богу, има механизма SAFE, който позволява България ускорено да придобие различни системи, с които да запълни своите необходимости. Имаше въпрос кога ще бъдат доставени самите проекти. В самия проект на решение си го пише – в инвестиционния проект. Първият ЗРК се очаква след 32 месеца, вторият, третият, четвъртият и петият след колко месеца след сключването на договора, така че който иска да разбере след колко време, може просто да отвори материалите от интернет страницата на Народното събрание. Но аз имам два въпроса, господин Министър, и те са свързани по-скоро технически, едното е… Междувременно закупихме и сключихме договор това лято за закупуване на три координационни радара от френската държава. Сега, немско ПВО, френски радари… Системите все пак, да, и двете са натовски, но интеграцията си е интеграция. А обмислена ли е интеграция и дали това ще струва допълнителни средства в рамките на бюджета? И втория въпрос, който имам. Поне в началото на годината се водеха разговори с Diehl Defense. Те имаха желание да инвестират в България близо 200 милиона за създаване на един развоен техен център за развитие на ракетни технологии, нещо, което би било добре и за българската икономика. И в крайна сметка, като плащаме, макар и през заем, едни пари, хубаво е да имаме възвръщаемост през българската икономика. Не знам как са минавали преговорите по време на служебното правителство нататък. Та въпросът ми е: този проект седи ли още на дневен ред и водени ли са допълнителни разговори с Diehl по темата, тъй като да имаме индустриално сътрудничество, мисля, че ще е добре за българската икономика? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Нашата група, както винаги, е подкрепяла подобни проекти за модернизация и превъоръжаване на Българската армия с ясното съзнание, че тези проекти са необходими – някои от тях много закъснели, както стана ясно от дебатите и вчера, и в предишни заседания на парламента, и на комисиите – с ясното съзнание, че имаме нужда от подобна противовъздушна защита, с ясното съзнание, че имаме нужда от укрепване на ПВО системите. Днес ние ще гласуваме за тази промяна в перото в Плана за инвестиционен разход. Тук обаче е мястото да се каже, особено след вчерашния дебат, че е редно – и се обръщам най-вече към господин министъра, и към всички в залата, вместо да търсим варианти за намаляване на разходите за сметка на някакви определени модули, които в случая, така или иначе, ние ги заменяме, по-скоро да потърсим за разширяване на покритието на антидрон системите – това, за което стана въпрос вчера. Да се търси възможност в рамките на програмата SAFE да се увеличат разходите за антидрон системите, защото към момента това, което сме предвидили, то е недостатъчно като ресурс – мисля, че 80 милиона са предвидени за антидрон системата, което не е толкова достатъчно. Да се търси възможност за включване на абсолютно всички проекти в България да минат може би на други релси, а именно, естествено, както така наречените системи, които са за антидрон защита, така и за укрепване на бреговата охрана – не само на критичната инфраструктура на държавата, защото виждаме, че всъщност основните заплахи към момента идват от страна на Черно море и на Източния фланг на държавата. И в тази връзка неслучайно вчера призовахме да се търси възможност в рамките на новия бюджет. И се надявам, че Вие ще намерите, господин Министър, заедно с премиера и с министъра на финансите, ако е необходимо, да се променят някои от проектите по програма SAFE, ако е необходимо, тя да се разшири, ако е необходимо, да се потърси по-голямо финансиране, защото в противен случай отново ще се окажем като регистратори на определени събития в Черно море и по границите на нашата държава, което ни прави слаби и недостатъчно добре, укрепвайки Източния фронт на НАТО. Разбира се, ние трябва да използваме ситуацията в рамките на определени инициативи на НАТО да поискаме включително и разполагане на техни системи, защото знаем, че някои от нещата се случват твърде бавно – 36 месеца, 48 месеца за доставка. Така че е възможно вследствие, за съжаление, на трагичните случаи в Черно море, ние да използваме всичко това, което се случва, заедно с нашите партньори в НАТО, и Румъния, и Турция, и да поискаме много повече въоръжение и техника. Ако трябва, на първо време, разположена по определен начин, а впоследствие след определен брой години, когато доставяме нашата техника, ние да заменим тази техника, която е тяхна в момента, и би следвало да се разположи на Източния фланг на НАТО. Благодаря Ви.

Дами и господа народни представители! Когато става въпрос за разходи за отбрана, ние всички по принцип сме съгласни да се повишават отбранителните способности на българската държава – това е ясно, но по какъв начин трябва да става, имаме различни виждания по този въпрос от различните парламентарни групи и това е нормално. Обаче не мога да подмина нещо, което се каза в тази зала – нещо, което член на Комисията по отбраната излиза на трибуната и казва: ние, когато харчим 2 млрд. и 300 млн. лв. от българската държава, от всеки един от нас, заделени с труд и мъка, обществото няма право да знае за какво става въпрос. Господин Цветанов, как не Ви е срам, бе?! Вие сте от Видин! Как ще обясните на Вашите съграждани и на тези, които са Ви избрали, че нямат право да знаят защо се дават тези средства?! Как може да излизате на тази трибуна и да говорите по този начин?! Това, че Вие в Комисията по отбрана сте си говорили нещо там, не означава, че цялото българско общество не трябва да бъде информирано! Не може да казвате Вие тук кой какво има право да говори и какво няма право да говори. Това не е начин на действие на един народен представител. И Вие трябва да се извините за това Ваше отношение. Не може по този начин да се говори! Напротив, трябва да излезете и да кажете ясно колко ще струват тези ракети. Затова беше и въпросът на господин Дренчев към министъра на отбраната и предполагам, че той, за разлика от Вас, ще ни даде тази информация – колко броя ще се закупят. Не се смейте! Не е смешно, защото да не се окаже, че имаме зенитни комплекси, които нямат ракети за стрелба после. И когато се наложи да се използват, да не говорим дали качеството ще е такова, каквото ни казват, че ще бъде, да не стане като F-овете, защото тази супа сме я яли тук, в този парламент. И сега имаме едни самолети, които стоят там за музейни експонати. Така че много внимавайте как се държите и как говорите, защото българските граждани имат право да знаят, че от такива хора като Вас сме на това дередже! Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моята процедура не е конкретно към Вас, а по-скоро към председателката на Народното събрание и към председателя на Комисията по бюджет и финанси. Това е поредният проект за инвестиционен разход, който е разпределен на две комисии – на Бюджет и финанси и на Отбраната, и поредният, който влиза в пленарната зала без доклад от Комисията по бюджет и финанси. Както забелязвате, една голяма част от дебатите в момента са всъщност по финансовите параметри на Проекта, което би трябвало да бъде обсъдено по време на Комисията по бюджет и финанси. Проектите за инвестиционни разходи нямат водеща комисия, тъй че не е ясно дали водеща комисия е Отбраната или Бюджет и финанси. Затова се обръщам към Вас и въобще към ръководството на Народното събрание следващия път, когато идват проекти за инвестиционни разходи, те да минават през Комисията по бюджет и финанси, тази част от аспекта да бъде дебатирана там, а и народните представители с доклада на Комисията да бъдат запознати с дебатите в рамките на Комисията по бюджет и финанси. Защото, като е разпределен все пак на тези две комисии – по принцип винаги са били разпределени на тези две комисии, е редно да има доклади от двете комисии, защото иначе дебатът тук се изкривява, както виждаме. Колегите съвсем резонно задават подобни въпроси, тъй като не са могли да ги зададат в рамките на Комисията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! От „Демократична България“ ще подкрепим предложението за решение за придобиване на нови зенитно-ракетни комплекси. „Демократична България“ през последните пет години системно, последователно, неотклонно подкрепя всички проекти за модернизация на въоръжението на Българската армия. Това ще е така и занапред. Разбира се, когато има въпроси, ние не спестяваме и нашите критики, независимо от това кой управлява държавата. Но в случая нашата подкрепа ще е налице, както беше и в Комисията по отбрана. Наред с това се надявам, че Министерството на отбраната прави достатъчно адекватно планиране както за придобиването на антидрон системи за заглушаване, за кинетично въздействие, така и за придобиването в перспектива на зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег, тъй като планът, който сега ще гласуваме, е за ЗРК със среден обсег, тоест до 40 км. За да имаме пълно заместване на остарялата съветска зенитно-ракетна система и зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег – до 80 – 90 км, съответно трябва да предвидим в следващите години в държавния бюджет, и това е отговорност на правителството, на първо място, средства за придобиване на ЗРК с далечен обсег. Разбира се, в рамките на този процес ще трябва да ползваме всички инструменти за финансова подкрепа и на Европейския съюз, и на НАТО. А по отношение на способностите, които ни липсват, нашият призив е винаги да се възползваме от възможностите, които нашите съюзници предоставят. И това е достижението на колективната отбрана в рамките на НАТО. Тя укрепва нашата национална сигурност, укрепва нашата отбрана, разбира се, без да отменя първостепенния ангажимент на българската държава и българските въоръжени сили. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Дренчев, виждам, че не правите разлика между договор и ПИР – Проект за инвестиционен разход е едното, а другото е договор. Най-вероятно другата или по-другата седмица ще дойде конкретният договор, тъй като той е международен и ще мине с всичките му подробности. „Няма цена – казвате – и няма време за доставки.“ Аз ще Ви препоръчам да отворите Проекта за инвестиционен разход. Там на страници 11 и 14 ясно е записано кога идват първите комплекси, кога идват вторият, кога третият и кога четвъртият, по графика. Отделно на предходната страница – на 13, е записано на t₀ + месеца. Така че там е написано ясно къде, колко и какво ще ни струва. Плащанията по годините също са описани на страница 14 – това е Проектът за инвестиционен разход, няма смисъл сега да ги изкарваме и аз да ги чета. Аз предполагам, че Вие имате достъп до тези документи. По отношение на това дали се готвим за войната от 20 век. Господин Дренчев, разбирам, че имате по-голяма експертиза от цялото Министерство на отбраната. Разбирам от Вас, че е така. Съжалявам, но нека да Ви дам един пример. От последно време във войната, която се води в Украйна, освен дроновете, които са малоскоростни и нисколетящи, има дронове с реактивни двигатели и са със скорости между 600 и 800 км, височина от 4000 до 6000 м. (Реплика от народния представител Георги Георгиев.) Знам, господин Георгиев, че знаете. Но все пак тези средства с какво ще ги свалите, с антидрон системи?! С изтребители, както в момента вървят в Русия?! Разходът на ракети наистина е голям и при тази ситуация ще бъде голям в един военен конфликт. Така че нека да оставим специалистите от Министерството на отбраната да кажат за коя война се готвим ние, а за коя Вие мислите, това е отделен въпрос. Относно това кога ще бъдат доставени два броя комплекси, първите два броя комплекси, нека да Ви уточня и още нещо. Комплексът е един по първия договор. Това го пише в документа, съжалявам. Това е самата истина. По отношение на интеграцията, господин Гаджев, на 3D радарите, категорично съм убеден, че интеграция между радарите на Theles и системите ще бъде постигната и тя е факт. Има и още нещо важно. Самите комплекси си вървят с радари. Тоест те могат да работят индивидуално, без да е необходимо даже да получават recognizer picture – окото, както му казваме ние, от небето. Център за 200 милиона, просто не разбрах, затова Ви попитах за какво става въпрос. Да, ако обърнете внимание, на 15 страница е записано, че продължават разговорите по отношение на влагането на допълнителни финансови средства в изграждането на полигона в Шабла. Тоест ние продължаваме тези разговори в тази посока. Само мога да Ви кажа, че в допълнение има и още една инициатива, която сме предприели – България да бъде център за обслужване на комплексите IRIS-T. Освен България и други държави купуват такива комплекси. Това е допълнително, което ние се опитваме да включим и най-вероятно ще бъде в така наречения съпътстващ договор. По отношение обаче на по-големи подробности, може би от понеделник, когато ще има ВТС със CEO-то на Diehl. Господин Цанев, дали са закъснели проектите? Ами закъснели са. Закъснели са 40 години. Те не са закъснели с пет месеца. Закъснели са с 40 години, защото 40 години Българската армия беше подценявана. Колко неща в Българската армия са доставени за тези 40 години? Затова разполагаме с техника, която е производство 75-а – 80-а – 90-а година. Рядкост са системите, които сме придобили след това. Закъснели сме определено, трябва да го наваксаме и ние това се опитваме да направим според наличните финансови средства, с които разполагаме. За това дали трябва да купуваме антидрон системи и да насочваме част от проектите, аз ще Ви помоля да погледнете на страница 16 от Проекта за инвестиционен разход, където сме записали, че ние ще предприемем инициатива за придобиване, в рамките и на този проект, в съпътстващия договор на системи за антидрон, защото, когато един комплекс е разположен на място или е в марш, той трябва да има антидрон покритие. Идеята е всеки един комплекс да има такава система. Така че ние гледаме това нещо да го направим и да бъде подходът ни системен, а не на парче отделно да го решаваме впоследствие или по-късно. Но всичко, пак казвам, е в рамките на заложени финансови средства, които са гласувани по механизма SAFE, и съгласно този план той е одобрен от Европейската комисия. Не е догма, той може да бъде променен, но времето, с което разполагаме, да бъде променено, да бъде произведено и всичко това да бъде доставено 2030 г., отнема страшно много време и може да доведе до проваляне на някои от договорите. Затова като че ли сме по-склонни да правим малки девиации, малки отклонения там, където е необходимо, но не генерално да сменяме отделни проекти. Казвате да минем на други релси с други проекти. Добре е, но от кое да се откажем? От камиони? От ракети за корабите? От гаубиците? От кое да се откажем? То е свързано с предния въпрос, който беше по отношение на това дали сме се забавили с модернизацията на Българската армия и с договорите. Да, да, това е резултатът. Ние имаме нужда от много неща. Неслучайно, когато готвихме Инвестиционната програма 2023 г., която впоследствие 2024-а беше приета с козметични промени, там говорихме, че са необходими над 50 млрд. лв., за да бъде обновена Българската армия. Въпрос е на финанси и на възможности. Господин Георгиев, дали обществото трябва да знае какво се харчи – да, обществото трябва да знае какви пари се харчат. И неслучайно, по време на Комисията по отбрана се обсъдиха всички тези въпроси и самото заседание на Комисията бе излъчено директно. Така че обществото би следвало да знае. Обществото би следвало да знае това нещо. И тук в залата, както виждате, отговаряме на всички въпроси, които сте ги поставили. Дали F-16 стоят като музейни експонати – разбирам, че имате вълнения в тази посока, но те са неоснователни. Мога да Ви кажа, че като процентна поддръжка на самолетите е много по-висока, отколкото, да речем, в една Словакия. И министърът на отбраната на Словакия, когато беше тук, при среща в разговор с мен това, което каза, е, че ще изпрати техни специалисти да видят как ние успяваме да поддържаме по-високо ниво на поддръжка. А то не е никак малко – само това ще Ви кажа. Няма как да го обявя пред залата, защото всеки може да направи съответната сметка колко самолета са изправни и колко са неизправни, но със сигурност е над нивото, което е в Словакия и почти колкото нивото в Съединените американски щати, където този самолет се произвежда. Достатъчно високо ниво. И нашите съюзници, между другото, го отчитат и ни поздравяват за това, което се опитваме да направим, и го правим в интерес на истината. Така че аз само мога да благодаря на колегите от Граф Игнатиево, които поддържат музейните експонати летящи. Музейни според Вас, не и според мен. Защото с възможностите, които имат като радар, определено превъзхождат доста от съществуващата ни към момента авиационна техника, да не кажа всичката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 26 август 2026 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-2, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 52-602-01-21, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Емил Денков, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 1 и 2: „§ 1. В чл. 11, ал. 2, т. 6 след думите „сигнални оръжия“ се поставя запетая и се добавя „и на супресорите“. § 2. В чл. 11а, ал. 2, т. 4 след думите „сигналните оръжия“ се поставя запетая и се добавя „и на супресорите“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3: „§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“. 2. В ал. 3 след думите „по електронен път“ се поставя запетая и се добавя „като в тези случаи не се изисква представяне на документ за платена такса“.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Христо Гаджев и Стефан Мирев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 14, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. собствени или наети мобилни производствени установки (транспортни инсталации) за взривни вещества, проектирани и предназначени за директно зареждане и производство във взривен сондаж и/или взривна дупка, притежаващи сертификат за съответствие, удостоверяващ годността им;“. Предложение на народния представител Красимир Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 5: „§ 5. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите и орган, който го е издал, или копие на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и/или номер и дата на сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3;“. 3. В т. 8: а) в буква „а“ след думите „чл. 103, ал. 6“ се добавя „или 7“; б) в буква „г“ думите „становище по чл. 106, ал. 2 или 6“ се заменят с „влязло в сила решение по чл. 106, ал. 4“.“ 4. Точка 9 се изменя така: „9. диплома за завършено висше образование на ръководителите на производство и документ за придобита специалност за персонала по чл. 14, ал. 1, т. 4 – 7, като при издадена диплома от чуждестранно висше училище се посочва номерът, под който документът е регистриран в Националния център за информация и документация или съответното висше училище, където лицето продължава обучението си; списък на персонала, нает по трудов договор, включително квалифицирания персонал по чл. 14, ал. 1, т. 4 – 7; списъкът трябва да съдържа имена, длъжност и идентификационен код на лицата;. 5. Създава се нова т. 15: „15. копие на договор за концесия и копие на съгласувания при условията и по реда на Закона за подземните богатства цялостен работен проект за добив и първична преработка, когато лицето кандидатства за издаване на разрешение за производство в обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост по § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията;“. 6. Досегашната т. 15 става т. 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6: „§ 6. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. „номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите и орган, който го е издал, или копие на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и/или номер и дата на сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3;“.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Христо Гаджев и Стефан Мирев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 21 ал. 1 се изменя така: „(1) Разрешенията за производство на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са безсрочни, с изключение на разрешенията за производство на взривни вещества, издадени на концесионери, с цел експлоатация на находища на подземни богатства – за срока на предоставената концесия.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. Предложение от народните представители Александър Иванов, Христо Гаджев и Стефан Мирев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Алинея 1 не се прилага за обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост по § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 9: „§ 9. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“. 2. В т. 1 след думата „документацията“ се добавя „и информацията“. 3. Точка 3 се изменя така: „3. списък на лицата по чл. 36, ал. 1, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2, както и документацията по т. 5 – 7 за всяко от лицата;“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 10. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12. Предложение от народните представители Александър Иванов, Христо Гаджев и Стефан Мирев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13: „§ 13. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“; б) точки 1 и 2 се изменят така: „1. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал; 2. декларация, че заявителят разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“ в) в т. 4 думите „копие от свидетелство за придобита правоспособност“ се заменят с „номер, дата и издател на свидетелство за придобита правоспособност“.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“ 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) За получаване на разрешение по ал. 1 не се изисква разрешение за ползване на обекта или друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, когато взривните вещества се съхраняват в подземни складове по смисъла на § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, които според работните проекти по част трета, глава трета от Закона за подземните богатства технологично обслужват процеса на добив на подземни богатства, не могат да се използват самостоятелно, нямат и не могат да имат друго предназначение по време на или след приключване на добивната дейност. (4) За получаване на разрешение за съхранение в подземен склад/складове, който/които технологично обслужва/обслужват процеса на подземен добив на полезни изкопаеми, лицето, получило разрешение за придобиване на взривни вещества, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на миннодобивния обект, заявление по образец, което съдържа информацията и е придружено от документите по ал. 1, т. 3, 4 и 6, както и: 1. съгласувания при условията и по реда на Закона за подземните богатства цялостен работен проект за добив и първична преработка, предвиждащ изграждането на склада/складовете; 2. протокол за приемане на изградения/изградените съгласно нормативните изисквания и проекта по т. 1 склад/складове, подписан от комисия, в чийто състав задължително се включват представители на Министерството на енергетиката, началника на рудника, в който е разположен подземният склад/складове, главния инженер на рудника и проектанта на взривния склад; 3. копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност за надземна въоръжена охрана, извършвана при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато надземната охрана ще се извършва от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно.“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14: „§ 14. В чл. 63а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“; б) точка 3 се изменя така: „3. списък на лицата по чл. 63, ал. 1, т. 2 – 4, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 и документацията по чл. 61, ал. 4 за всяко от лицата.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“ Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В чл. 64 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“. 2. В т. 1 думите „копие от свидетелство за придобита правоспособност“ се заменят с „номер, дата и издател на свидетелство за придобита правоспособност“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16: „§ 16. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“; б) в т. 2 думите „копие от свидетелство за придобита правоспособност“ се заменят с „номер, дата и издател на свидетелство за придобита правоспособност“. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“; б) в т. 3 след думата „документацията“ се добавя „и информацията“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен. Предложение от народните представители Александър Иванов, Христо Гаджев и Стефан Мирев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В чл. 74 се създава ал. 3: „(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост по § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 19: „§ 19. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Заявлението на лицата по ал. 1, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, съдържа и е придружено от:“; б) точки 1 и 2 се изменят така: „1. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал; 2. декларация, че заявителят разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“; в) точка 5 се изменя така: „5. списък на лицата по ал. 4, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 5, и документацията по чл. 61, ал. 4 за всяко от лицата.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“. 5. Досегашната ал. 5 става нова ал. 6.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 20: „§ 20. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“; б) в т. 1 след думата „документите“ се добавя „и информацията“; в) точка 4 се изменя така: „4. списък на лицата по ал. 1, т. 2 – 4, наети по трудов договор, съдържащ и информация за номер, дата и издател на документа за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 2, както и документацията по чл. 61, ал. 4 за всяко от лицата;“. 2. Създава се ал. 7: „(7) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 21: „§ 21. В чл. 81а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“; б) точки 2 и 3 се изменят така: „2. номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал; 3. декларация, че заявителят разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“ в) в т. 6 думите „документ за правоспособност“ се заменят с „номер и дата на документ за правоспособност“. 2. Създава се ал. 4: „(4) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“ Предложение на народния представител Цветомир Цветанов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 83, ал. 5 се създава изречение второ: „При незаета длъжност началник на РУ на МВР, същите се издават от директора на СДВР/ОДМВР, на чиято територия е съответното РУ.“ По § 18 има предложение на народния представител Петър Тодоров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 23: „§ 23. В чл. 86, ал. 2, изречение второ след думите „с нестопанска цел“ се поставя запетая и се добавя „и документи, свързани с промяна на постоянен адрес, като тези обстоятелства се отразяват в заявлението и се проверяват служебно“.“ Предложение на народния представител Младен Маринов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 24: „§ 24. В чл. 87, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „или други идентични по вид и калибър на вписаните в разрешителното огнестрелни оръжия, собственост на лицето по чл. 81а, ал. 2, собственик или ползвател на стрелбището“.“ Предложение на народния представител Емил Денков, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. Създава се чл. 97а: „Чл. 97а. (1) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на дългоцевно нарезно оръжие за ловни и/или спортни цели, могат да закупуват супресори след представяне на разрешението и документ за самоличност. След придобиването на супресорите се прилагат правилата на чл. 54. (2) Лицата, придобили супресори, могат да ги продават по реда на чл. 55.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 26: „§ 26. В чл. 98, ал. 1, изречение второ думите „по постоянен и“ се заличават и се създава изречение трето: „В 14-дневен срок от датата на подаване на уведомлението началникът на РУ на МВР по настоящ адрес уведомява органа, издал разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, за постъпилото уведомление.“ Комисията предлага да се създаде § 27: „§ 27. В чл. 100, ал. 3 навсякъде думите „транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „транспорта и съобщенията“.“ Предложение на народния представител Цветомир Цветанов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 28: „§ 28. В чл. 102, ал. 4 се създава изречение второ: „При незаета длъжност началник на РУ на МВР, същите се издават от директора на СДВР/ОДМВР, на чиято територия е съответното РУ.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 29: „§ 29. В чл. 121, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „придружено от следните документи“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“. 2. Точка 5 се изменя така: „5. когато лицето по ал. 1 няма разрешение за съхранение – декларация, че разполага със собствен или нает обект, в която се посочват индивидуализиращи данни за документа за собственост/ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том, година и служба по вписванията, в която е вписан;“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 30: „§ 30. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „придружено от“ се заменят с „което съдържа и е придружено от“; б) в т. 1 думите „чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 15“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 16“; в) точка 2 се изменя така: „2. номер, дата и издател на документа за придобита квалификация на лицата по чл. 134, ал. 3;“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато административният орган няма достъп до информацията по служебен път, изисква от заявителя съответните документи.“ Предложение на народния представител Петър Тодоров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 31: „§ 31. В чл. 139, ал. 2 след думата „промяната“ се добавя „по ал. 1, т. 1 и 2“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 24 има предложение на народния представител Петър Тодоров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 32: „§ 32. Неприключилите към датата на влизане в сила на този закон производства се разглеждат по реда на този закон.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Христо Гаджев и Стефан Мирев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 33: „§ 33. В Закона за устройство на територията в допълнителните разпоредби се създава § 5а: „§ 5а. Не са строежи и не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на този закон обектите и съоръженията, използвани за добивната дейност на подземната минна промишленост, включително подземни складове за взривни материали, които според работните проекти по част трета, глава трета от Закона за подземните богатства технологично обслужват процеса на добив на подземни богатства, не могат да се използват самостоятелно, нямат и не могат да имат друго предназначение по време на или след приключване на добивната дейност.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Христо Гаджев и Стефан Мирев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 34: „§ 34. В Закона за подземните богатства в чл. 85 се правят следните изменения и допълнения: „1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) С наредбата по ал. 1 се определят минималните изисквания за съхранение на взривни вещества в подземни складове, които технологично обслужват процеса на добив на подземни богатства.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен. Колеги, това е докладът. Благодаря Ви.

Господин Председател, правя тази процедура към Вас като председателстващ Народното събрание по повод задълбочаващата се криза на сигурността в Черно море. Ние от „Демократична България“ депозирахме с входящ № 52-654-02-100 предложение за създаване на междуведомствено звено към Министерския съвет, което да обследва икономически рискове пред българската индустрия, препятстването на вноса, износа, създаването на компенсации и даването на превенция за повишаване на инфлацията в държавата. Във връзка с това, господин Председател, Ви моля да използвате правомощията си и още днес да бъде разпределено на съответните комисии, които да разгледат нашето предложение следобед. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Ще направя процедура на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля в залата да бъде допуснат господин Красимир Якимов – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 52-602-01-45, внесен от Министерския съвет на 23 септември 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 септември 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроект за допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 52-602-01-45, внесен от Министерския съвет на 23 септември 2026 г. Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива ЕС 2024/2749 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2024 г. за изменение на директиви 2000/14/ЕО, 2006/42/ЕО, 2010/35/ЕС, 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, 2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС по отношение на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, презумпцията за съответствие, приемането на общи спецификации и надзора на пазара поради извънредна ситуация на вътрешния пазар и се създават условия за прякото прилагане на Регламент ЕС 2024/2748 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2024 г. за изменение на регламенти ЕС № 305/2011, ЕС 2016/424, ЕС 2016/425, ЕС 2016/426, ЕС 2023/988 и ЕС 2023/1230 с оглед на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, презумпция за съответствие, приемане на общи спецификации и надзор на пазара при извънредна ситуация на вътрешния пазар. Изготвянето на Законопроекта е продиктувано от необходимостта съществуващата национална нормативна рамка да се актуализира и допълни чрез създаване на правна регламентация за действия при извънредни ситуации на вътрешния пазар, насочени към гарантиране на наличността на стоки от особено значение при криза. В тази връзка е приета Препоръка ЕС 2020/403 на Комисията от 13 март 2020 г., с която се дава възможност държавите членки на национално ниво да предприемат мерки за дерогация от общите правила за оценяване на съответствието чрез въвеждане на временен режим за предоставяне на пазара на продукти, за които процедурата по оценяване на съответствието не е изпълнена в цялост и на които не е нанесена маркировката СЕ. Това се отнася за машини, включително машини, работещи на открито, съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, асансьори, транспортируемо оборудване под налягане, съоръжения под налягане, съдове под налягане, радиосъоръжения, електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, електромагнитна съвместимост на съоръжения, газови уреди, въжени линии, лични предпазни средства и строителни продукти. Въвеждат се изисквания към нотифицираните органи, които имат за цел намаляване на периода за извършване на процедура за оценяване на съответствието. Предвижда се възможност за пускане на пазара на територията на Република България и/или пускане в действие или използване за собствени цели от производителя на продукти, които не са преминали през стандартните процедури за оценяване на съответствието, но при наличие на доказателства за съответствие с приложимите съществени изисквания и гарантиращи еквивалентно ниво на безопасност на продуктите. Това съответствие следва да бъде декларирано от производителя на негова отговорност. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в качеството му на компетентен орган по прилагането на закона, със заповед ще разрешава пускането на пазара и/или пускането в действие или използването за собствени цели от производителя на продукти от особено значение при криза. Регламентирана е и процедурата по издаването на заповедта. Освен това той ще признава и валидността на разрешение, издадено от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз. По отношение на продуктите, за които стандартните процедури за оценяване на съответствието не са били изпълнени в цялост, е регламентирано изискването, върху тях да се нанася информацията, че са пуснати на пазара и/или, когато е приложимо, че са пуснати в действие или се използват за собствени цели на производителя като стока от особено значение при криза. На производителите е дадена възможност при липса на хармонизирани стандарти като средство, осигуряващо презумпция за съответствие, по време на извънредна ситуация да могат да се позовават на съответните международни и национални стандарти, както и на общи спецификации, приети от Европейската комисия като алтернативно средство, което също да осигурява презумпция за съответствие с приложимите съществени изисквания. Изрично е регламентирано, че тази презумпция за съответствие е валидна до деня на изтичането на срока на действие или деактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. По отношение на продукти, за които има издадено временно разрешение за пускане на пазара и/или пускане в действие или за които е призната валидността на разрешението, издадено от компетентен орган на друга държава членка, националните органи за надзор на пазара имат право да изискват предприемане на съответни коригиращи действия и да налагат ограничителни мерки, за което трябва своевременно да уведомят Европейската комисия и органите за надзор на пазара на другите държави – членки на Европейския съюз. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на дискусията участие взеха народните представители Борис Аладжов и Джипо Джипов, които поставиха въпроси относно наличието на изискване за застраховка на производителя, в случай на възникнал проблем с продукт, пуснат на пазара при криза, както и предвидените мерки след изтичане на дерогацията и отпадане на необходимостта от конкретен продукт. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12, без „против“, „въздържал се“ – 6 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 52-602-01-45, внесен от Министерския съвет на 23 септември 2026 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, с представения на вниманието Ви Законопроект за допълнение на Закона за техническите изисквания към продукти се транспонира Директива 2749/2024 и се осигурява прилагането на Регламент 2748/2024 г. С тези два европейска акта се изменят 15 директиви и регламенти, които са транспонирани чрез Закона за техническите изисквания към продуктите. Те обхващат следните продукти: машини, съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, асансьори, транспортируемо оборудване под налягане, съоръжения и съдове под налягане, радиосъоръжения и съдове под налягане, радиосъоръжения, електрически съоръжения, електромагнитна съвместимост на съоръжения, газови уреди, въжени линии, лични предпазни средства и строителни продукти. Целта е да се предвидят специални правила и процедури за по-бързо достигане на пазара на тези продукти и преодоляване на недостиг на такива продукти в условията на кризисни ситуации. Активирането на процедурите при извънредни ситуации става с акт на Европейската комисия, с който се определят и конкретните продукти, за които ще се прилагат специалните правила. Тези правила се основават на опита, който имаме от кризата с COVID-19, и недостигът тогава на маски за лице. Тогава Европейската комисия издаде препоръка как да се ускори излизането на пазара на маски, за които процедурите по оценяване на съответствието с приложимите изисквания, изискваше участието на нотифицирани органи. Ограниченият капацитет на тези органи тогава не позволяваше да се адресира недостигът при многократно увеличеното търсене и обслужването на заявките на много нови производители. По тази причина тогава се даде възможност компетентните органи в държавите членки да издават разрешение за пускане на пазара на продукти и с доказано съответствие с изискванията, но без завършен процес на оценяване. Стъпвайки на предходния опит, измененията в споменатите директиви и регламенти дават право на компетентните органи при извънредна ситуация да разрешават пускането на пазара на продукти от значение за кризата. За целта икономическите оператори трябва да представят техническата документация за продукта, която доказва съответствието с приложимите изисквания. Разрешенията, издадени от компетентните органи, ще действат само на територията на съответната държава членка, освен ако тези разрешения не са признати и в други държави членки или действието на такива разрешения не е разширено до територията на целия Европейски съюз с акт на Европейската комисия. За да се осигури изискваното ниво на безопасност за потребителите, измененията в тези директиви и регламенти изискват засилване на надзора на пазара на продуктите, за които ще се прилагат и процедурите при извънредни ситуации. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Представям: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 52-602-01-27, внесен от Министерския съвет на 24 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2026 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 52-602-01-27, внесен от Министерския съвет на 24 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването госпожа Катя Ивкова; заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Ренета Колева; представители на Министерството на земеделието и храните; Българската агенция по безопасност на храните; съсловните организации в сферата на здравеопазването; синдикатите и пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването преди да обсъди Законопроекта по същество извърши проверка и установи, че той отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 8 от ПОДНС по Законопроекта са постъпили становища от Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Сдружение „Храни и напитки“ и Съюза на безалкохолната промишленост в България. На основание чл. 73, ал. 11 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването госпожа Катя Ивкова. С предлаганите изменения и допълнения на Закона за храните се цели постигане на пълно съответствие и транспониране в цялост на разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, като се предлага въвеждането на легално определение на понятията „находище“, „подземно водно тяло“ и „извор“. Предлагат се и съответните нормативни промени в изпълнение на Мярка № 39 от Приложение № 1 на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. Министър Ивкова подчерта, че в отговор по искова молба на Европейската комисия, заведена в секретариата на Европейския съюз на 25 юли 2023 г. и връчена на Република България на 1 август 2023 г., е образувано Дело № С-462/23 на Европейската комисия срещу Република България пред Съда на Европейския съюз. На 3 април 2025 г. Съдът на Европейския съюз е постановил решение, с което е установил нарушения и по трите твърдения на Комисията, като съдебното решение има задължителен характер от деня на неговото обявяване – 3 април 2025 г. В тази връзка Република България трябва да предприеме всички необходими мерки и действия за привеждане на националното законодателство в съответствие с Решението на Съда на Европейския съюз по делото в двумесечен срок от датата на неговото получаване – 4 април 2025 г. Тя уточни, че тъй като този срок отдавна е изтекъл, Законопроектът следва да бъде разгледан и приет от Народното събрание във възможно кратки срокове. В противен случай нашата държава може да бъде изправена пред сериозни финансови санкции и глоби. Представителите на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните изразиха подкрепа за разглеждания законопроект. В хода на публичното обсъждане Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Съюзът на безалкохолната промишленост в България и Българският фармацевтичен съюз изразиха принципна подкрепа за предлаганите нормативни промени, като конкретните забележки и съответните предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените им становища. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 52-602-01-27, внесен от Министерския съвет на 24 юли 2026 г.“

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Представям процедура за удължаване на срока за писмени предложения след приемането на първо гласуване. На основание чл. 79, ал. 1, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът за писмени предложения между първо и второ гласуване по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 52-602-01-27, внесен от Министерския съвет, да бъде удължен с 14 дни, тоест да бъде 21 дни.