KOSTADIN KOSTADINOV (ВЪЗРАЖДАНЕ)1,242 words
Уважаеми сънародници, Черно море е стратегически ресурс за България, но днес все по-осезаемо се превръща в източник на икономическа несигурност. Докато войната в Украйна продължава, а европейските институции обсъждат нови финансови механизми за нейното подпомагане, българските предприятия вече плащат цената на военната ескалация. Тази цена се измерва в стотици милиони левове: загубени договори, застрашени работни места и несигурно бъдеще за целия отрасъл по Черноморието.
Войната не започва да засяга България едва когато ракета или дрон навлезе в нашето въздушно пространство. Тя засяга страната ни и когато чуждестранен корабособственик се отказва от ремонт във Варна, когато рибар не може да излезе спокойно в морето или когато международен туроператор започне да възприема Черноморието като рискова дестинация.
На 3 ноември Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт изпрати официално предупреждение до най-високите държавни институции за критично влошаване на икономическата среда вследствие на повишения военен риск. Само през октомври 2026 г. запитванията за кораборемонт са намалели с между 40 и 60%, производственото натоварване в предприятията е спаднало с между 20 и 60%, а девет договора на стойност над 4,2 млн. евро са отменени. Става въпрос за индустрия, която осигурява над 4500 преки и още над 10 000 непреки работни места, която генерира близо половин милиард лева годишни приходи.
Тези загуби не произтичат от липсата на производствен капацитет, а от повишения военен риск, затрудненото корабоплаване и нарастващите застрахователни разходи. Създават се условия, наподобяващи икономическа и транспортна блокада, при която българските предприятия губят международни клиенти, въпреки че страната ни уж не участва пряко във военния конфликт.
Не по-малко сериозна е заплахата за туризма. Варна, Бургас и останалите черноморски курорти зависят от международен пазар, на който сигурността има определящо значение. Военните инциденти, опасността от морски мини и използването на безпилотни системи създават несигурност, която може да повлияе върху предстоящия туристически сезон. Туроператорите планират месеци предварително, а чуждестранните туристи избират дестинации, които възприемат като безопасни. Достатъчно е Черно море трайно да се свърза с военна опасност, за да започне пренасочване на резервации и загуба на приходи. Последствията ще понесат не само големите хотели, но и ресторантьорите, търговците, транспортните фирми и хилядите семейни предприятия, зависещи от летния сезон.
Военната нестабилност засяга и българското рибарство. Представители на сектора вече съобщават, че опасността от военни обекти и отломки от дронове принуждава част от рибарите да избягват традиционните си места за риболов. За тези хора морето не е туристическа атракция, а единствен източник на доходи. Недопустимо е да бъдат оставени сами да понасят рисковите и икономическите последствия от война, в която България уж не участва.
На фона на тези обстоятелства възниква същественият въпрос за националните приоритети. Докато българските предприятия губят договори, а цели икономически сектори са изправени пред несигурност, на европейско равнище продължават обсъжданията за допълнително финансиране на Украйна. Позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ е ясна и категорична – България не трябва да предоставя нови финансови средства за Украйна и да поема допълнителни задължения, докато собствената ѝ икономика понася последствията от военния конфликт.
Не може ограничените бюджетни възможности да бъдат постоянно оправдание за недостига на средства за българската инфраструктура, здравеопазването, образованието и подкрепата за бизнеса, а същевременно да се обсъжда поемането на още и още нови финансови ангажименти към чужда държава. Неприемливо е българската морска индустрия да губи поръчки за милиони левове, хиляди работни места да бъдат изложени на риск, а държавата да не е осигурила достатъчно ефективни механизми за защита на собствените си предприятия, предприемачи, работници.
Затова ВЪЗРАЖДАНЕ настоява Министерският съвет незабавно да предостави оценка на икономическите щети и рисковете за корабостроенето, кораборемонта, туризма, рибарството и пристанищната дейност. Настояваме правителството да постави пред Европейската комисия въпроса за насрещен компенсационен механизъм за засегнатите предприятия, както и за мерки срещу извънредните застрахователни разходи. Необходимо е също така България да предприеме активни дипломатически действия за намаляване на военното напрежение и гарантиране на безопасното гражданско корабоплаване в Черно море.
Националната сигурност не се изчерпва с военните ангажименти. Тя включва защитата на икономиката, стратегическите производства и поминъка на българските граждани. Държава, която не успява да защити собствените си предприятия от последиците на международна криза, не може да претендира, че поставя националния интерес на първо място. България не трябва едновременно да участва във финансирането на Украйна и да понася икономическите щети от войната, без да защитава собствените си интереси. Българското Черноморие не трябва да плаща с работни места, загубени предприятия и пропуснати икономически възможности цената на един продължаващ военен конфликт.
Уважаеми сънародници, когато преди 30 години българското правителство ликвидира Варненския корабостроителен завод, един от най-големите в Европа, на практика, ликвидира един град. Тогава повече от 20 хиляди мъже във Варна и във Варненска, Добричка и Шуменска област останаха без работа. На практика, едно цяло поколение български работници беше насила изхвърлено извън държавата, за да може да оцелява и да храни семейството си. Моят баща беше един от тях, след което, за да може да се прехранва и той, и нашето семейство, той беше в продължение на 25 години фитер по моретата и океаните като още хиляди и десетки хиляди като него. Не защото искаше, а защото беше принуден.
В момента това, което се случва, е повторение на същата тази трагедия. И отново, този път с пасивното бездействие на българската държава, държавата е тази, която забива нож в българската морска индустрия – както в корабостроенето, така и в кораборемонта, така и при работната ръка. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме да се предприемат наистина спешни мерки. След като твърдим, че сме част от Европейския съюз и гласът ни има значение, след като Урсула фон дер Лайен повтаря като мантра: „Силна България в силна Европа“, нека да ни направят тогава тази услуга – даже то не е услуга, а е задължение от тяхна страна, да ни компенсират заради тяхната война, в която България е включена – пак заради тях, заради Европейската комисия и желанието ѝ да води война с Русия. Но тази цел няма как да бъде осъществена и изпълнена, ако България, българското правителство не пожелае и не поиска компенсации. Затова настояваме за активна позиция от страна на българската държава.
Обикновено предприемачите реагират с подобен тип призиви тогава, когато ножът наистина е опрял до кокала. Нека не чакаме ножът окончателно да унищожи българската икономика, защото втори пореден удар не само Варна, но и българският североизток и въобще Българското Черноморие няма да понесат. Към настоящия момент регистрациите и резервациите за следващия сезон клонят към нулата, да не кажа, че са нулеви, защото на всички световни новини излизат новини за това как в Черно море потъват кораби. Никой няма да отиде да почива на Черноморието следващата година, ако така продължават нещата, и това ще ликвидира един бранш, който осигурява между 10 и 15% от брутния вътрешен продукт.
Имаме цяло Министерство на туризма. Какво прави министърът на туризма в тази посока? Защо не е свикал спешен съвет? Защо не отиде в Европейската комисия? Защо не иска срещи? Защо не представи документи? Защо не покаже финансов анализ, разчети, загубите, които българите търпят в момента? Достатъчно е да пита който и да било от българските туроператори, и те ще му изпратят такава справка, да не говорим за представителите на бизнеса. Това е национално отговорното поведение, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ очакваме. В противен случай, ако това не се случи, ако българското правителство не предприеме тези спешни действия, ние, като парламентарна организация, ще предприемем необходимото – ще направим кръгла маса, на която ще поканим представители на туристическия и на корабния бизнес, за да може те да кажат какво точно искат от държавата вече, и в този случай ние ще поемем ролята на посредници. Но мисля, че няма нужда от това. Имаме си Министерски съвет – нека да си влезе във функциите.