9 декември 2010 г.

Уважаеми господин председател, процедура. На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля, да бъдат допуснати в залата за участие следните лица: госпожа Христина Митрева – управител на НОИ, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ, господин Йосиф Милошев – началник отдел „Правен” в НОИ, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.

Господин председател, моля Ви, да отмените гласуването, тъй като бих искал да поканим и госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, сега ми казаха, че е тук.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 002-01-99, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 18 ноември 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – точки 1 и 2 да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! В направеното от нас предложение има неща, които смятам, че трябва да поставя на вашето внимание. С него се цели фактически да се премахне една справедливост, която досега съществуваше, която се получава с приемането на текстове на вносителя. Защото всъщност лицата, включени в програмата за заетост, работят по трудов договор. Фактически при тях се отнема правото те да бъдат осигурявани за безработица. Мислим, че това всъщност е една дискриминация. Аз ще прочета от стенограмата изказването на един от представителите, работещите експерти, господин Милошев, който казва: „А инак, тези лица не се ограничават по никакви права. Те имат право на това, времето им се зачита за стаж за пенсия, имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Единствено нямат право на обезщетения за безработица”. Само че хората, които работят по програмите, всъщност работят по трудов договор и по този начин те са неравнопоставени с другите работещи по същите правила по Кодекса на труда. Затова ние считаме, че това е своего рода дискриминация, неравнопоставеност и неравностойно положение с други лица, които работят по трудов договор. Това е един от мотивите ни, поради който ние считаме, че т. 1 на § 1 трябва да отпадне.

По § 2 има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов, Вяра Петрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага § 2 със следната редакция: „§ 2. В чл. 4а, ал. 5, думите „чл. 4, ал. 8” се заменят с „чл. 4, ал. 9”.”

Уважаеми дами и господа, защо предлагаме този § 2 да отпадне – тъй като считаме, че са неприемливи няколко от предложенията на вносителя, свързани с изменение дължимостта на осигурителните вноски, осигурителния доход, да се обвързва с получените или неначислени възнаграждения, а не както е досега – с получените, начислени и неизплатени или неначислени възнаграждения. По този начин ще се създадат възможности некоректните осигурители да внасят осигурителни вноски върху минималните осигурителни прагове, а не върху реално начислените трудови възнаграждения. Считаме, че това ще доведе до намаляване на приходите по фондовете в държавното обществено осигуряване, а така също ще се редуцира дисциплиниращият и превантивен ефект, който е налице при сега действащите разпоредби. Като цяло промените ще имат негативно отражение върху доходите, върху държавното обществено осигуряване и правата на осигурените лица. Затова предлагаме навсякъде в текстовете те да отпаднат. Това се отнася за § 2, 4, 5, 6, 7 и 13.

Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че един от проблемите, които накараха вносителите да предложат промените в Кодекса за социално осигуряване, е състоянието на фондовете в държавното обществено осигуряване с твърдението, че държавното обществено осигуряване е на един дефицит, който всяка година се увеличава. Това е един от текстовете, които работят обаче в обратната посока, а именно намалява приходите и събираемостта в държавното обществено осигуряване, като се правят предложения, които по такъв начин променят дължимостта на осигурителните вноски, че обвързват осигурителния доход с получените или неначислените възнаграждения, а не с дължимите такива. Сами схващате каква е разликата. По този начин се намалява дисциплиниращият и превантивен ефект, който имаха досегашните текстове, които бяха свързани със съответните санкции. Това, което е положително, е, че все пак комисията като е обсъдила нашите предложения, е приела част от тях. Както каза председателят на Комисията по труда и социалната политика Драгомир Стойнев, същите предложения, които сме направили с него и с Емилия Масларова, са по параграфи 2, 4, 5, 6, 7 и 13. Надявам се, че ще ги подкрепите и в тези съответни текстове.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Манолова, Вие не бяхте на заседанието на Комисията по труда и социалната политика, когато се гледаха на второ четене предложенията в Кодекса за социално осигуряване. Абсолютно същите промени за отпадане на съответните параграфи, които Вие току-що изброихте, сме направили и ние от Парламентарната група на ГЕРБ.

Госпожо Найденова, имате забележителен прогрес – и Вие, и представителите на Парламентарната група на ГЕРБ. Доскоро в случаите, в които се правеха аналогични предложения от управляващите и от опозицията, тези от управляващите се подкрепяха, а същите предложения, направени от опозицията, се отхвърляха. Мога да ви давам най-различни примери, включително и с един законопроект, внесен от Емилия Масларова. Вие внесохте същия и така, без всякакво притеснение, си подкрепихте собствения и гласувахте против нейния. Радвам се, че след една година и половина в парламента сте схванали, че когато има еднакви предложения от страна на опозицията и на управляващите, се подкрепят и едните, и другите. Такава е елементарната логика. А фактът дали съм участвала в заседанието на комисията, няма никакво отношение, защото аз съм народен представител, направила съм предложения по всички текстове. Естествено, че съм прочела и стенограмата от заседанието на Социалната комисия и имам пълното право да се изкажа по всички текстове, по които преценя. Ако не знаете, да ви информирам, че в момента парламентът работи в един твърде напрегнат график – всеки ден има заседания на Правната комисия, които продължават до късно. Няма как да се раздвоя, за да присъствам едновременно на две заседания, което в крайна сметка не ми пречи да участвам и в този дебат.

Господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! За да разсеем съмненията, че този текст трудно може да бъде приложен в практиката, трябва да се върнем малко назад във времето и да кажем, че той беше въведен в нашето законодателство с надеждата в осигурителната система да постъпват регулярно осигурителни вноски, тоест ритмичността при постъпването на осигурителни вноски в Националната агенция за приходите, респективно в Националния осигурителен институт да не пострада по никакъв начин и оттам – да не пострадат правата на осигурените български граждани. Такава беше идеята начислените, но неизплатени или неначислени възнаграждения да влезе като текст в българското законодателство. Понеже администрирането на текста е изключително трудно, e похвално, че и едните, и другите сега предлагат текстът да отпадне. Мисля, че това е в интерес на осигурените български граждани, така че няма смисъл повече да спорим защо отпадат тези текстове.

Има предложени няколко параграфа?!

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов и Вяра Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 4 да се отхвърли.

По § 5 има предложения от народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов и Вяра Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 5 да се отхвърли.

По § 6 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов и Вяра Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 6 да се отхвърли.

По § 7 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов и Вяра Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 4 със следната редакция: „§ 4. В чл. 9, ал. 1, т. 2 навсякъде думите „чл. 4, ал. 1, т. 5” се заменят с „чл. 4, ал. 1, т. 5 и 9”.”

По § 8 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов и Вяра Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова: „Алинея 3 се изменя така: „(3) Внасянето на осигурителни вноски по ал. 1 и 2 може да се извърши: 1. по банков път; 2. чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. Периодите за разсрочено плащане са: а) до пет години – ако недостигащият осигурителен стаж е до три години; б) до осем години – ако недостигащият осигурителен стаж е от 3 до 5 години.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 5 със следната редакция: „§ 5. Създава се чл. 9а: „Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата Чл. 9а. (1) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. (2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. (3) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път. (4) За придобит осигурителен стаж по реда на ал. 2 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски. (5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от пет години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до пет години. (6) Осигурителните вноски по ал. 1 и 2 са изцяло за сметка на лицата и са в размера, определен за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето на вноските.”

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Приветствам възможността, която се предлага – за зачитане на осигурителния стаж чрез заплащане на осигурителните вноски за времето на обучение, което фактически ще подпомогне хората, които са имали желанието да получат по-висока квалификация. Мисля си, че в днешното време, когато има и доста безработни хора, би трябвало да се приеме предложението за разсроченото заплащане. Доколкото имам информация, вноската се повишава значително. Примерно, за лицата, родени преди 1960 г., от 806 лв. 40 ст. се увеличава на 897 лв., а за лицата, родени след 1959 г., от 554 на 897 лв. Това е сериозно увеличение и е един вид репресия. Хем даваме възможност на тези хора да им се зачита трудовия стаж, хем им поставяме много трудни за изпълнение условия. Не виждам защо да не се приеме предложението за разсрочено плащане, което се предлага и е разумно според мен?! Говорим за до 5 години, ако недостигащият осигурителен стаж е до 3 години, и до 8 години, ако недостигащият стаж е от 3 до 5 години. Апелирам към колегите, след като всички имаме желание да приемем текста и тази възможност, да дадем реална възможност и да облекчим хората, които биха се възползвали. Подкрепям предложението и моля колегите и те да го подкрепят, защото, в края на краищата, го правим в интерес на българските граждани в тежък период на финансова и икономическа криза. Благодаря.

Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Мисля, че разбирате основното, което каза господин Радославов. Става въпрос за откупуването на недостигащия осигурителен стаж на хората, които искат да се пенсионират. Всички ние сме наясно, че от 1 януари 2011 г. отпада омразната „точкова система”. Започва да действа друг принцип, създаващ друг вид нагласа за пенсионирането, който също смятаме, че е правомерен – да се получава от осигурителната система това, което всеки един от нас е заработил или е внесъл в нея. Това е добре. Досега обаче в Кодекса за социално осигуряване осигурителен стаж можеше да се купува в период, определен в закона, но тези вноски се даваха разсрочено. Какво ни притеснява? В момента е поставено като изискване № 1 осигурителният принос да се плаща изведнъж, веднага, от 1 януари 2011 г., което ще затрудни много хора. Разбира се, тези хора ще се насочат към осигурителната система и ще искат да си купят този осигурителен стаж. На второ място, забележете, за родените до 1980 г. откупуването на всяка година трудов стаж се увеличава с близо 90 лв., а за родените след това стойността на всяка година трудов стаж се увеличава с близо 300 лв. – казвам съвсем приблизително сумите, няма да влизам в конкретните разчети. Нали си даваме сметка, че в момента, в който въпреки забраната да се използва думата „замразяване”, тя е наложена, в момента има инфлация, в максимална степен са ограничени средствата на Националния план за действия по заетостта – с близо 100 млн. лв., и там няма възможности за включване на хората, особено в предпенсионна възраст, всичко това ще създаде затруднения. Откъде някой ще извади накуп няколко хиляди лева, за да си откупи трудов стаж?! Сами разбирате, че на този етап действително това е рестриктивна мярка. Уважаеми колеги, настоятелно ви моля: нека да остане текстът за годините, но нека да бъде приета предложената от нас възможност за разсрочено откупуване на трудов стаж. Нека не поставяме хората в позиция, в която действително да не могат да се впишат в системата, дори да имат желание. И нещо друго. С този текст, образно казано, фактически наказваме хората, които са имали нахалството – извинявам се за израза – да се образоват, да получат висше или полувисше образование, да работят и върху по-високите си заплати да внасят по-високи вноски, а сега ние даваме на тези хора параметри, с които ограничаваме техните права в този период. Моля да преосмислите това решение и да подкрепите нашето предложение.

Благодаря Ви. Господин председател, господин министър, колеги! Това е текстът, който заслужава да бъде прочетен много внимателно и да бъде осъзнат! За какво точно става въпрос? Става въпрос за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски. Такъв текст съществуваше досега в нашето законодателство, но имаше възможност за разсрочено плащане на дължимите осигурителни вноски за съответния период. Текстът даваше възможност на хората, имащи навършена възраст, но с недостигащ 5 години осигурителен стаж, в рамките на разсрочването в зависимост от това дали недостигащият стаж е до 3 или от 3 до 5 години, във времето да могат да разсрочват плащането на осигурителните вноски. Какво ни се предлага сега?! Предлага се завършилите висше или полувисше образование също да могат да заплащат, да си откупят недостигащия им осигурителен стаж, но трябва да платят еднократно – да извадят еднократно между 4500-5000 лв., за да могат да разчитат на осигурителни права впоследствие. Какво означава това?! Това означава следното: хората с висше образование, особено училите в продължение на 6 години, да не могат да изпълнят условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. При положение, че в предложения проект нараства изискването за осигурителен стаж с по 4 месеца от 1 януари 2012 г., излиза така, че завършилите висше образование няма да могат да се пенсионират при условията на новия закон. Това ще им даде възможност по този текст да си откупят недостигащия им стаж в рамките на 5 години, както е записано в този закон. Такава възможност се дава и на останалите български граждани, на които не им достига 5 години осигурителен стаж. Уважаеми колеги, социалното законодателство, осигурителното законодателство не търпи асиметрия. Запомнете това! Защото, при положение че има дарен стаж – времето, през което българските граждани са били в редовете на Българската народна армия се зачита за дарен стаж, майчинство и т.н., да не изреждам всички случаи, в които има дарен стаж, образованието, при това висшето образование, да караме хората да си плащат, и то кеш наведнъж, според мен не е най-добрият подход. Затова ви моля да подкрепите предложението на Емилия Масларова и група народни представители, защото това предложение дава възможност за разсрочване на сумите, които се дължат. В противен случай какво казваме? В комисията ни беше обяснено, че срещу осигурителните права трябва да стоят осигурителни вноски. Уважаеми колеги, този текст също дава възможност за внасяне на осигурителни вноски. Внасяш този месец осигурителната вноска, удържат ти я от размера на пенсията и всичко е наред. Защо трябва предварително да внесеш осигурителните вноски в този случай, за да чакаш след това да получиш тези пари под формата на пенсии? Затова още веднъж ви призовавам да помислите много внимателно върху това предложение и да подкрепите възможността за разсрочено плащане при откупуване на осигурителен стаж.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, господин министър, господин Адемов! И към момента висшите кадри, които са завършили образованието си, нямат възможност да изплащат разсрочено тези осигурителни вноски. Какво имам против? От 1 януари 2011 г. пенсиите ще се отпускат при определена възраст и осигурителен стаж, поради това не е целесъобразно недостигащият осигурителен стаж да се заплаща чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия. От друга страна, НОИ не е кредитна институция, поради което не може да дава възможност за безлихвеното плащане за недостигащ осигурителен стаж. Това поставя в неравностойно положение и лицата, които са завършили висше и полувисше образование, за които няма възможност да се закупува осигурителен стаж чрез разсрочено плащане. Възможността за закупуване на осигурителен стаж чрез разсрочено плащане, не отговаря на основните принципи за усъвършенстване на пенсионния модел и КСО, тъй като дава възможност лицата, които работят в сивата икономика, да разчетат, че при навършване на възрастта по чл. 68, ще могат да закупят разсрочено недостигащия стаж, примерно от пет години. Отново обръщам внимание, че всички лица, които имат най-малко 15 години осигурителен стаж, ще могат да се пенсионират при навършване на пенсионна възраст от 65 години. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Господинов! Това, което казахте, е написано в становището на Националния осигурителен институт. Вие дори не можахте да го прочетете като хората. Но това е по-малкият проблем. Уважаеми колега, хората, които са завършили висше образование, са цвета на нацията. При положение че караме тези хора да се пенсионират на 65 години при 15 години осигурителен стаж, както Вие предложихте в края на Вашата реплика, това е пълен абсурд. Това са хора, които са дали на обществото. За това, че са благоволили да се квалифицират, да се обучават в продължение на пет или шест години, ние сега ги караме еднократно да извадят от джоба си пари, да ги платят и след това да чакат да получат необходимия размер на пенсиите. Така че помислете още веднъж кого наказваме – наказваме тези, които са работили продължително време за своята квалификация или тези, за които Вие говорите, които са работили за сивата икономика. Тези, които са работили за сивата икономика, поначало нямат шанс и никой не трябва да ги подкрепя. Такова нещо няма като предложение в настоящия проект. Още веднъж ви моля да направите всичко възможно да подкрепите предложението на колегите, за да остане възможността за разсрочено плащане за тези, които са различни от хората, които имат поне висше образование.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност текстът, който искам да подкрепя, на колегата Масларова и група народни представители от нашата коалиция, касае не само тези, които имат висше образование и не им достига трудовия стаж до пет години, касае и много голяма друга група, на която не й достигат до пет години стаж. В условията, в които живеем в последните двадесетина години, тази група по една или друга причина не е съвсем виновна за това, че няма официален трудов стаж, върху който да се начисляват осигуровките. И ние с тези промени всъщност наказваме една немалка част от българските граждани. Би било справедливо това да бъде така, ако въвежданите правила и норми касаят периода след 2000 г., когато се създават тези възможности, всъщност от този тип осигурителна реформа. Но ние връщаме колелото назад във време, когато тези хора въобще не са си и помисляли, че ще имат такава ситуация. И, забележете, учещите преди 20-30 години, когато, ако имаше такава система, щяха да внасят, на база осигурителен доход, стотина лева, днес ще трябва да плащат на куп около 4-5 хиляди лв. за тези четири или пет години. Това, според мен, не е коректно спрямо тези граждани, но не е коректно и спрямо тези, които имат тази възможност. А спрямо тези, които нямат тази възможност, ние просто ги изхвърляме от системата и казваме: независимо, че вие в продължение на 30 години сте внасяли осигуровки, вие няма до живот да получите пенсия, защото никога няма да добиете този стаж. Съгласете се, попитайте по някоя от обявите, които ги има всеки ден в различните медии, направете се към 55-60 годишен и вижте колко свободни работни места ще има за вас. Практически обричаме тези хора, които нямат накуп 4-5 хиляди лв., на невъзможност да влязат въобще в осигурителната система и да получат част от това, което те са дали със своите осигуровки.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Георгиев, моята реплика към Вас е отправена във връзка с това, че тук постоянно се говори, че с това предложение, което е направено, ние наказваме висшистите. Напротив, това не е наказание. Това е привилегия, защото в настоящия момент те ще платят еднократно върху минималната работна заплата в момента и ще си купят нещо, което ще ползват след 40 години. Нали сами разбирате, че този факт, така направен в момента, е привилегия на тези, които осигуряваме, даваме им възможност те да платят еднократно, за да ползват правата си след време, когато стане въпрос за тяхното желание за пенсиониране. Така че постоянно да се говори, че ние наказваме висшистите, просто не е вярно. Защото ние не ги наказваме, а в момента им даваме привилегии.

Благодаря, господин председател. Колега Великов, Вие видимо не сте запознат с тази материя, защото тук не идва реч сега някой да плаща осигурителни вноски, учейки, и да ползва тези права след 40 години. Тук идва реч за тези, на които не им достигат 5 години осигурителен стаж, да ги платят сега за времето, когато са учили – може би преди 40 години. За това става въпрос. Дали е наказание или не, аз не съм използвал думата „наказание” в моето изказване. Казах, че това е изключително несправедливо не само спрямо тези, които са учили висше образование, но и спрямо много други хора, на които не им достига 5 години осигурителен стаж. Всъщност системата е прибрала техните пари, но няма да им ги даде никога под формата на пенсии.

Уважаеми колеги! Това е един от важните текстове в предложения от управляващите проект. Един от важните текстове, защото издава философията на промените в Кодекса за социално осигуряване, философията на пенсионната реформа. Това е един от текстовете, които показват каква е тази философия. Аз ще ви обясня защо ние не приемаме нито този ЗИД, нито философията на управляващите за промени в пенсионната система. Тук нещата са сведени до обикновено счетоводство. Съвсем откровен беше репликиращият Господинов, като прочете становището на Националния осигурителен институт, като каза, че НОИ не бил кредитна институция. Уважаеми дами и господа, в случая става дума за една социална система, по отношение на която чисто счетоводните и икономическите сметки не могат да важат. Да, ясно ми е вашето разбиране за ликвидиране, според вас, на основния проблем, именно на дефицита в държавното обществено осигуряване: да става по един чисто счетоводен начин – увеличаваме приходите, намаляваме разходите. Само че когато става дума за откупуване на осигурителни вноски, става дума за пари на българските граждани. Обикновено, тъй като тук не става дума само за хора с висше и полувисше образование, в най-общия случай това са хора в предпенсионна възраст; хора, които не могат да се пенсионират; хора, които не могат да използват никоя от програмите в помощ на хората в предпенсионна възраст, защото вие гласувахте един бюджет, със 100 милиона по-малък – на Социалното министерство в тази сфера. Това са най-ощетените български граждани, хората в най-трудна ситуация, които не работят, които няма кой да ги вземе на работа, които няма откъде да компенсират недостигащия им трудов стаж. И ние решаваме проблема на управляващите с дефицита в държавното обществено осигуряване, като караме тези хора накуп да внесат едни пари, които в общия случай са непосилни за тях. Пари в рамките на 4-5 хил. лв., от обикновен български гражданин, който най-често е безработен, който не може да си намери работа, който не може да се пенсионира, е непосилна задача. Да, по-добре е държавното обществено осигуряване да получи едни пари накуп, отколкото да ги получава на вноски. Но нали разбирате, че това е за сметка на българските граждани, на хората в трудна ситуация? Какво се случва? Тези от тях, които няма да могат да съберат парите накуп, просто няма да се пенсионират, което означава, че НОИ, държавното обществено осигуряване си решава и един друг проблем – проблемът с намаляване на разходите, защото ще плаща по-малко пенсии. Разбирате ли сега защо нито един социално мислещ човек не може да подкрепи това предложение; защо ние не подкрепяме тази идея за пенсионна реформа? Защото тя прехвърля тежестта на кризата, тежестта на това, че управляващите не могат да се справят със ситуацията, върху обикновените хора, наказва ги финансово, наказва ги по начин, който наистина застрашава техния живот и живота на техните семейства. Какво прави един човек в предпенсионна възраст, който няма доходи и който не може да се пенсионира? Какво прави? Тук се вади аргументът на НОИ, че, видите ли, ДОО и НОИ не били кредитни институции. Аз го казах и на господин социалния министър – не може да се позволи подход на счетоводител по отношение на пенсионната реформа, защото това е социалният министър, защото тези, които се изказват от управляващите, са хора, които са членове на Комисията по труда и социалната политика. Е, поне от вас се очаква да мислите социално, да мислите за хората, които са в трудна ситуация! Но не, тук виждаме безцеремонния подход на управляващите, който казва: „Ние трябва да си пълним хазната, трябва да си пълним бюджета на държавното обществено осигуряване; на нас не ни пука колко от тези хора наистина ще се пенсионират и какво ще им струва откупуването на осигурителния стаж”. Аз се надявам тези, които слушат дебата, които не са от ГЕРБ и които не мислят по този начин, да подкрепят нашето предложение, защото то е важно за хората и защото ще им даде шанс наистина да се пенсионират.

Уважаеми господин председателю, колеги! Уважаема госпожо Манолова, първо, нека да направим уточнение, защото всички, които се изказахте по темата, казвате „закупуване 5 години”. Текстът е, че има право за закупуване до 5 години. Нали трябва да сме наясно, че някой може да закупи една година, някой – 2, някой – 6 или 7 месеца? Значи не всички ще имат нужда накрая, когато дойде моментът за пенсиониране, да си закупуват 5 години. Второ, нека да отчетем, че няма държава в Европа, където да е позволено закупуването на този стаж. Това е изключение в България, направено през 2006 г. В момента също го запазваме, защото знаем, че хората имат нужда от това. Така че нека да не спекулираме с темата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги, госпожо Манолова! Не знам дали сте забелязали, в § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, в ал. 7 е записано, че този режим важи до 31 декември 2015 г. Точно тогава започва увеличението на стажа, всъщност тогава набира скорост увеличението на стажа и хората, на които няма да им достигат тези 5 години, ще бъдат повече. Какво правим след 2015 г. е моят въпрос към вас.

Уважаема госпожо Спасова, за съжаление, с увеличаването на безработицата, и най-вече сред хората в предпенсионна възраст, през последната една година и половина, в която управлявате вие, проблемът с недостигащия стаж от месеци и от една и две години расте в прогресивна скала; още повече, с орязването на парите за социалните програми, които даваха възможност на хората в предпенсионна възраст да получат чрез тези социални програми недостигащия им осигурителен стаж. Така че вие ги удряте от няколко места. Първо, расте безработицата и тя е най-висока сред тези хора. Второ, вече няма социални програми, които да им помогнат да си осигурят необходимия осигурителен стаж за пенсиониране. Трето, започвате увеличението на стажа. Четвърто, ги карате накуп да внесат всички недостигащи им осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж. Тоест вие удряте тези хора от четири страни и в същото време им казвате, че те трябва да са доволни, че не сте ги ударили и от пета страна – изобщо да сте им забранили възможността да си откупуват осигурителен стаж. Може би това като разсъждение отива на господин Дянков, може би отива на някой от Бюджетната комисия, но това според мен е абсурдно да е логиката на хора, които участват в Комисията по труда и социалната политика. От вас се очаква да имате някаква мисъл към хората, които няма да могат да преживяват, защото няма де се пенсионират. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ами, това е, което говорим от месеци! Това е, което накара социалния министър да си изтегли първия вариант на кодекса, първият вариант на пенсионната система, защото тогава драмата на хората за това, че няма да могат да се пенсионират, беше огромна. Сега ние се опитваме да смекчим удара, всъщност четворния удар, който вие им нанасяте. Ето, това е философията! Затова става дума! А що се касае до въпроса на господин Адемов – аз не изключвам, че вие в този кодекс, и в така наречената пенсионна реформа, сте приготвили на хората още много изненади, които, за съжаление, са неприятни и които може би осигуряват повече приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване, обаче това няма как да е самоцел. Пенсионната система не е счетоводна и икономическа система, тя е и една социална система. И промените в нея трябва да се правят с грижа за хората, а не само с грижа за фиска.

Уважаеми дами и господа народни представители, много ви моля да се вразумите! Всички ние сме народни представители и представляваме хората. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ако при вас дойде човек... (Силен шум.) Не, изслушайте ме много внимателно! ...Който е мъж на 63 години и не му достига осигурителния стаж – този човек, първо, няма работа, за да си натрупа осигурителния стаж, който се увеличава с времето. Де факто ние сега казваме на този човек: „Да, ти можеш да си купиш осигурителния стаж наведнъж”, но този човек не работи, той няма доходи. Защо да не остане сегашният начин на разсрочено плащане? (Провиквания от ГЕРБ). Какво толкова ви пречи? На този човек ще кажете: „Да, ти ще чакаш 65 години или ще чакаш 67 години”, както вие предлагате после. Защо е необходимо това нещо? Нека този човек да има възможност чрез разсрочено плащане да се пенсионира. Той ще се пенсионира на 65 години или на 67 години, но ще получи по-малка пенсия. Не това трябва да бъде вашата цел. Вашата цел като народни представители е да помагате на хората, а не да предлагате неща въпреки хората. Благодаря ви. Прегласуване!

Параграфи 9 и 10 са по вносител, подкрепени са от комисията, и стават съответно параграфи 6 и 7.

По § 11 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – думите „за срок 6 години” да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Конкурсното начало – да. Това е нещо, което в съвременното общество и при съвременните изисквания е наложително, тъй като във всяка една област трябва да има хора с висок интелектуален и професионален капацитет в съответната област. Но защо мандатност? И защо мандатност на регионалните структури, на управляващите на регионалните структури на Националния осигурителен институт? Имат ли мандатност регионалните шефове на Националната здравноосигурителна каса? Имат ли мандатност шефовете на Националната агенция по приходите? Обяснете ми защо. В дебата в комисията министърът казва: „Мандатност – 6 години, защото управителят на НОИ се избира от парламента за 4 г.”, така че да имало застъпване някакво и т.н. Колеги, това, според, мен е доста лековато поднесен аргумент. Така както е предложен текстът, искам да ви кажа какво ще се случи, и какво всъщност правите – два месеца, след като се приеме законът, тоест влезе в сила от 1 януари 2011 г., управителят на НОИ, съгласувано с Политическа партия ГЕРБ може да подмени всички регионални управители на регионалните структури на Националния осигурителен институт, които са назначени до 31.12.2009 г. Никак не ми се иска да вярвам, че това ще е така. Никак не ми се иска да вярвам, че някой ще мисли, че в Националния осигурителен институт ще може толкова драстично политически да се меси. Аз ще ви дам един пример – управителят на НОИ, господин Христосков беше управител по времето на Иван Костов, беше управител по времето на Симеон Сакскобургготски, беше управител по времето на Сергей Станишев. Екипите, които работеха, са онези екипи, които бяха тогава, защото сме разчитали на експертността, разчитали сме на професионализма, разчитали сме на авторитета, който има тази институция. Какво правите с това, колеги? С това вие просто правите един политически ход, който искате да го завоалирате зад някаква мандатност или конкурс. Конкурсът, пак казвам, ние го приемаме. Аз категорично не приемам тази мандатност и моля много добре да се замислят всички върху този текст. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем отговорно искам да заявя пред всички народни представители, че това, че ще се проведат конкурси за директори на териториалните поделения на Националния осигурителен институт, не означава, че тези хора ще бъдат подменени. Конкурсите са необходими, защото аз и сега знам, че в системата има и по-подготвени хора, а освен това има и външни хора, които също могат да се окажат подготвени. В системата наистина трябва да се въведе конкурсното начало, така както е било и преди това, но все пак трябва да има мандатност, защото има хора, които смятат, че като са директори на териториалните поделения, са несменяеми. Това пречи вече и на добрата им организация, на усъвършенстването им, защото се считат за незаменяеми. Аз самата никога не съм се поддавала на политически назначения и няма да се поддам, защото конкурсите ще бъдат обявени открито, те ще се провеждат с комисии. Казала съм, че на тези конкурси могат да присъстват и от синдикатите, и от работодателите, тъй като те са и в нашия Надзорен съвет, както и областни управители, така че да се види – подготвените хора, независимо дали са териториалните директори на НОИ или са външни, или са хора в структурите на НОИ, ако някои от тях се окажат по-подготвени, те ще бъдат директори на териториалните поделения. Националният осигурителен институт не е затворена система. Той трябва да се отвори и за външни хора, ако те се окажат достатъчно подготвени, както и да се даде възможност на служители на НОИ да израстват в кариерата. Това е целта да се въведе конкурсното начало. А това, че на всеки шест години – който е добре подготвен и добре си върши работата, това не означава, че след шест години може да бъде сменен, ако се докаже, че е най-подготвеният и най-добрият експерт, отговарящ на изискванията за заемане на тази длъжност. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, колеги! Това е текст, който съдържа два компонента. Единият компонент е този, който налага конкурсното начало. Нито един в тази пленарна зала очевидно не се обявява против конкурсното начало. Конкурсът е начин за проверка на познанията на кандидатите. Той е начин, по който могат да бъдат избрани най-подготвените кандидати. Практиката обаче показва, че конкурсът е начин за налагане на партийни кандидати и точно в тази посока е притеснението на опозицията. Още повече че се предлага мандат, различен от мандата на управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт с две години. Уважаеми колеги, позволете ми да познавам тази система по ред причини. С квалификацията, която притежавам в тази сфера, не бих се явил на конкурс за регионален директор, защото това е изключително отговорна дейност, която подлежи на ежедневен контрол от българските граждани, която задължава изключително много всички, които искат да заемат и заемат тази длъжност. Откъде идват нашите притеснения? Идват от практиката на това правителство. Само за ден един от вашите министри уволни 28 регионални директори. Надявам се това да не се повтори, макар и под формата на конкурси. В рамките на парламентарния контрол, в рамките на трипартитното управление на Националния осигурителен институт ще се опитаме да контролираме тази дейност, защото, пак повтарям, това е изключително отговорна дейност. Политическа кандидатура няма да свърши работа на този пост. Запомнете това, уважаеми дами и господа народни представители!

Смайващо е как в няколко поредни изказвания тук всичко е само противоречия. От една страна, прекрасно е да има конкурсно начало, но когато то трябва да се доказва отново и отново, значи не е прекрасно. В крайна сметка какво е? Прекрасно ли е да имаме конкурси и всеки път чрез конкурс, а не по друг начин, човекът да доказва отново и отново, че е на мястото си и че по този начин няма да има политически назначения? Или назначава се един човек, както твърдите Вие, значи конкурсът ще е политически и той ще си стои цял живот така. Въпросът е в следното: или признаваме, че конкурсното начало може да се възпроизвежда отново и отново и да се доказва, или какво говорим тук? Както каза министър Трайчо Трайков преди време: „Няма угодия. Когато има конкурси, защо има конкурси?”. До онзи ден тук чувахме, че нямало приемственост между институциите. Сега с този 6-годишен срок ние залагаме именно приемственост и това пак не е хубаво. Ако трябва всичко само да се отрича, аз знам, че има кой да отрича до припадък. Въпросът е да се говорят нещата такива, каквито са, а не вътре в едно изказване вие да си противоречите на всяка стъпка. Благодаря.

Правя реплика към господин Адемов, понеже се съмнява в прозрачността на процедурите. Тогава, господин Адемов, как си обяснявате факта, че този конкурс няма да важи за всички директори? Той ще важи единствено за тези директори, които са назначени до 31 декември 2009 г., а за тези, които са назначени след това, няма да има конкурс. Вие как си обяснявате това нещо? Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Отзад напред – господин Стойнев, това, което казвате, е в следващите текстове на законопроекта. Госпожо Георгиева, не виждам никакво противоречие в това, защото като всички останали колеги държа на конкурсното начало. Това няма нищо общо с мандатността, още повече с мандатността, която е различна от мандата на управителя и подуправителя. Това са изборни длъжности. Това са длъжности, които се явяват на конкурс, разбирайте, на избори. Все едно председателят на парламента да бъде избран за четири години, а народните представители – за шест примерно, за да има приемственост.

Уважаеми колеги! От всичко казано от управляващите дотук и от това, което четем в тяхното предложение, произтичат две новини. Първо, че управляващите от ГЕРБ уважават мандатността. Бяхме останали с друго впечатление, след като със закон прекратихте мандатите на всички регулативни и контролни органи в държавата, след като по един скандален начин вчера, с отхвърлянето на президентското вето, препотвърдихте намерението си да прекратите мандатите на една независима институция и с това да нарушите и Конституцията, и общностното право, и декларациите тук, които бяха цитирани вчера от страна на ГЕРБ. Оказа се, че всичко, което сте правили дотук, ние не сме разбрали добре, а вие сте прекратили мандатите на всички мандатни органи, защото много уважавате мандатите. И втората новина е, че ГЕРБ правели конкурсите безпристрастно. Как се правят конкурси от една година в държавата го знае всеки български гражданин, който живее в България. Що значи то конкурс, направен от политическа партия ГЕРБ или от нейни представители в управлението, е все едно начинът, по който дяволът чете Евангелието. Това са резултатите от вашите конкурси и най-яркият пример е Калина Илиева, която се оказа, че е най-подготвеното лице, представете си, да оглави Фонд „Земеделие”. Ето едно нарицателно за това как ГЕРБ прави конкурси. Всъщност има и трета новина - че шефът на Националния осигурителен институт била безпристрастна и неполитическо лице. Госпожо Митрева, като сте безпристрастен експерт, неводен от политически пристрастия, защо бяхте основният политически говорител на пенсионната реформа на ГЕРБ? Вие говорихте повече от самия министър - да обяснявате политиката на това правителство в този сектор. Вие се ангажирахте максимално с политиките на правителството в тази сфера. Би следвало като висш чиновник да изпълнявате закона, а не да се занимавате с политика. Ако някой в тази зала вярва, че Вие не се занимавате с политика, то няма такъв! Вие го доказахте на всички български граждани. Как да Ви вярваме на изявлението, че ще правите безпристрастно тези конкурси?! Ние тук можем да си говорим много кой на кого вярва, но трябва да прочетем какво пише в закона. В следващите текстове, както справедливо отбеляза д-р Адемов, пише за кого важат тези конкурси. Изключително любопитен текст, който показва начина на мислене на управляващите, който показва колко те ще бъдат безпристрастни. „На конкурс ще подлежат всички, които са назначени до 31 декември 2009 г.” Има ли такъв текст, писан някога в някой закон?! Тук има народни представители с повече парламентарен опит от мен. Има ли такова чудо, написано в закон - а именно, че се прекратяват мандатите на назначените до една дата и те отиват на конкурс, а на всички останали не се прекратяват?! За справка - всички останали са минали през конкурсна процедура, проведена от ГЕРБ. Вече обясних как се правят вашите конкурсни процедури. Защо решихте, че тези до края на 2009 г., част от които са назначени с конкурс, са минали по недобър конкурс, а вашите конкурси, които всички знаем как ги правите, са по-добрите?! Това е правен нонсенс! Няма такава правна норма, която да уволнява половината от директорите с оглед на това до коя дата са назначени. Естествено, датата има значение, тъй като тези от 1 януари 2010 г. са назначавани чрез конкурси, проведени от ГЕРБ. Всички останали ще бъдат уволнени и ще имат утешителната награда да се явят на конкурс, организиран безпристрастно от управляващите от Политическа партия ГЕРБ. Ето, за това става дума в този текст!

Точно примерът с Калина Илиева показва, че тук сме прави в това отношение. Такива конкурси трябва да се провеждат точно така! (Шум и реплики в КБ.) Това беше нещото, което от „Атака” казахме на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, когато още в началото на управлението отидохме при него, за да му обясним, ако не му беше известно - че всички, които бяха в това министерство до този момент, ако не всички, то поне 90 или 95%, бяха за уволнение, бяха за махане. Явно той не ни послуша и това му е грешката. Защото Калина Илиева е точно от тези кадри на БСП, на ДПС (смях и оживление в КБ), които са назначени преди това. Тя е заварена от министър Найденов. Точно тогава е трябвало да бъде въведено това положение, да бъдат направени конкурсите. Ако беше направен този конкурс, сигурно щеше да се наложи пак да си представи дипломата, за да се види, че няма диплома или дипломата е фалшива. Колеги, всъщност целият този скандал (от който вие се опитвате, включително и другата опозиция, тъй наречена синя или дясна опозиция – СДС изброиха 19 скандала, та това бил един от 19 те скандала), лежи точно на болната глава. А болната глава е вашата! Нашето правило, което сега ще гласуваме, много точно сочи какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Ако Мая Манолова – отговорете ми в реплика – отрече, че Калина Илиева е назначена тогава (дипломата е представена по времето на тройното управление, по време на управлението на вашия министър на земеделието - единия или другия), нека излезе да ме опровергае! Тя е ваш кадър!

Уважаеми колеги, новините в тази зала продължават да валят. Току-що разбрахме, че за назначението на Калина Илиева за конкурса, проведен от министър Найденов, бил отговорен Сергей Станишев.

Поемете отговорност поне за кадрите, които минават през вашите конкурси. Наистина случаят с нея е нарицателен за това как се прави конкурс по ГЕРБ-аджийски. Господин Шопов, разбирам Вашето огорчение, че вашите кадрови предложения явно не срещат одобрение сред министрите на ГЕРБ, което може би е за добро. За специалното отношение на министър Найденов – вие сте го предупредили, ние го предупредихме, но явно някой му е направил това предложение за госпожа Илиева. Може би този някой, който му е направил това предложение по начин, по който той не е могъл да откаже, трябва да си понесе съответната отговорност. Целият този случай го транспонираме в този дебат по една-единствена причина – да обясним на хората какви конкурси за шефове на регионалните структури на НОИ смята да направи ГЕРБ, колко ще бъдат обективни тези конкурси и кои кадри в крайна сметка ще ги заемат. Може би тук трябва да се разпишат някакви текстове за проверка на дипломите, които се представят. Може би е необходима процедура, през която тези хора да минават – някакво сито. И без това добре е развита полицейската част в това управление. Да се включи тук и Школата на МВР в Симеоново, та в крайна сметка поне тези издънки да не се разпрострат и на регионално ниво. Никой не ви вярва в безпристрастността на конкурсите. Никой, госпожо Митрева!

Благодаря, госпожо председател. Мисля, че този въпрос изключително много се поляризира. Ще кажа, че и до момента са провеждани конкурси и че те винаги са били обективни, че има критерии, официално обявени – кои са хората и по какви критерии се избират те, какви са изискванията за заемане на длъжността. Пак казвам, че това са открити конкурси с писмен и устен изпит, за да има нещо черно на бяло, има комисия, има участници от работодатели и синдикати, поканват се винаги и външни хора, които искат да присъстват. Така че конкурсите не са политически, а открити, госпожо Манолова. Освен това аз не съм политическо лице. Това, че съм избрана и издигната от партия ГЕРБ – вие гласувахте с пълно мнозинство за мен, защото ме познавахте като експерт. Аз продължавам да работя като експерт, но изпълнявам политиката на партията, която управлява. Така че аз съм човек, който продължава да бъде експерт, независимо, че съм управител на Националния осигурителен институт. Аз изпълнявам тези политики. И трето, може би вие се страхувате за ваши хора, които са директори, но ако те се представят добре – назовете ми ги – те ще си останат. Няма от какво да се страхувате.

Не говорим за наши и ваши.

Защо тогава повдигате въпроса за смени? Ако те са достатъчно добри, те ще си защитят знанията. Това са открити конкурси. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Госпожо председател, искам прегласуване на този важен текст от закона.

Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова за § 12 – т. 3 и 4 да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 9.

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господа народни представители! Обърнете внимание на текста в § 12, т. 3: „Длъжностните лица издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна нетрудоспособност, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението”. Какво е това, уважаеми колеги?! На база една хипотеза конкретен служител на НОИ може да спре изплащането на обезщетенията! Такова нещо за първи път виждам! На база хипотеза! Вие разбирате ли, ако гласуваме това нещо, какъв административен терор може да се наложи върху осигурените лица?! Твърдо смятаме, че този текст трябва да отпадне и поради тази причина не го подкрепяме. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, господин Стойнев каза няколко неща във връзка с текста, който ни се предлага в § 12, чл. 40, т. 3, с който се създава нова ал. 4, в която на базата на едно бъдещо, предполагаемо събитие, може да се отнемат определени права. За да не бъдем обвинявани от част от колегите, които смятам, че се изказват повече политически, отколкото професионално, искам да прочета част от стенограмата от изказването на господин Милошев в комисията по повод тази точка: „Подобен текст беше приет миналата година във връзка с пенсиите. Тук не става въпрос за възможности, когато се провеждат проверки от НАП, от органите, контролните органи на НОИ, когато имат съмнение, че неправилно са изплащани, не са подавани данни в регистъра и т.н., когато са обжалвани актове на медицинска експертиза, да бъдат спирани изплащания на парични обезщетения до решаване на въпросите, като естествено разпореждането за спиране може да бъде обжалвано. В момента на практика ние нямаме основание да спираме изплащането на паричните обезщетения, да кажем, когато се извършва проверка от органа на НАП или проверка от нашите органи. И докато не се изясни, много добре знаете въпроса с кухите фирми. Текстът е насочен точно към тях. Ако фирмата естествено е коректна, този текст няма да влезе в сила”. Искам да попитам: с този текст как ограничаваме и как спираме възможността или намаляваме действията на така наречените кухи фирми? Колеги, не знам вие самите какво разбрахте от стенограмата, от това, което ви изчетох, но искам много внимателно да се спрем. Тук има юристи. Може ли на базата, когато се каже „може да се случва еди-какво си”, преди това може да се спира и да се извършва една дейност, която е насочена към определени санкции? Няма да ги нарека, както казва господин Стойнев „административен терор”, но това е санкция срещу хора, които може да са извършили нещо, но може и да не са. Аз мисля, че юридически и правно текстът не е издържан и всъщност действително се създават едни прецеденти в правото. Не опонираме от любов към опонирането, а откъм това да изчистим текстовете и те да бъдат прецизни. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги народни представители! Правя предложение т. 3 да отпадне. Идеята на този текст според вносителите е да се въведе дисциплинираща мярка. Само че дисциплинираща мярка парекселанс представлява контрол на входа на системата при изплащането на краткосрочните обезщетения. Вижте за кои обезщетения става въпрос, уважаеми дами и господа народни представители: обезщетения за временна нетрудоспособност, трудова злополука, професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза. Става въпрос за ситуация, в която са представени доказателства. Кой е органът, който трябва да каже дали тези доказателства са валидни или не? Къде остава в българското законодателство презумпцията за невинност, уважаеми колеги от Националния осигурителен институт? Как е възможно такъв текст да фигурира в българското законодателство? Разбирам, че искате да дисциплинирате системата, искате да се преборите срещу кухите фирми, но това не трябва да става за сметка на осигурените български граждани. Не е вярно това, което каза господин Милошев в рамките на комисията, когато обсъждахме този текст. При дългосрочните обезщетения – чл. 98. Там има съвършено различен текст. Там е казано, че в случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и на НЕЛК са неправомерно издадени до влизане в сила на решението на НЕЛК, респективно на съда, се получава социална пенсия за старост. Така че няма нито отказ, нито отнемане на права. Уважаеми колеги, помислете още веднъж върху този текст! Защото този текст нито дисциплинира системата, нито гарантира правата на осигурените лица в българското законодателство. Искам да ви припомня един принцип в социалното осигуряване, който вие прекрасно знаете. Уважаеми колеги, социалното законодателство, в осигурителното законодателство конкретно, балансът между правата и задълженията е изключително важен. Този баланс в никакъв случай не трябва да бъде нито към страната на правата, нито към страната на задълженията. Нищо, че Международната организация на труда държи повече на правата на осигурените граждани. Затова още веднъж помислете и аз ви призовавам да оттеглите предложението за т. 3, респективно ал. 4.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Адемов, като приемам Вашите аргументи и основни тези, вземам думата, за да изкажа едно възражение и то е, че Вие адресирате своите въпроси и аргументи към представителите на НОИ. Това, което гледаме тук е част от политиката на правителството. То ще зависи от волята на мнозинството, но е бил дотук, докъдето е експертната подготовка на политическото решение и неговата форма. Дебатът трябва да се води с представителите на мнозинството и аргументите и възраженията са към политиката, провеждана от мнозинството и от правителството. Само този аргумент, иначе с другото, което казахте, съм съгласен.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Божинов, да – Националният осигурителен институт изпълнява законите, които се приемат в тази зала. Политиката се прави от правителството, така както е казано в българската Конституция. Когато обсъждахме този текст, опоненти по него бяха юристите от Националния осигурителен институт, затова ги споменах. Колегите от управляващото мнозинство сега ги призовавам да подкрепят отпадането на този текст. Между вас има юристи, уважаеми колеги. За какво става въпрос? Някой извън съда е този, който преценява дали доказателствата са валидни или не и на базата на съмнение издава отказ за изплащане на краткосрочни обезщетения. Няма как да има такъв текст в законодателството, затова ви предлагам и ви призовавам още веднъж да подкрепите отпадането му.

Благодаря, госпожо председател. Решението е политическо, но контролът се осъществява от Националния осигурителен институт и всичко минава през бюджета на Националния осигурителен институт. Да, ние предложихме тези текстове, защото всички говорим за контрол, само че контролът на входа не може да се осъществява от Националния осигурителен институт, защото това са разпореждания от медицинската експертиза по работоспособността, тоест от лекарите, болниците и т.н. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Имаме, но един човек представител не може, а сега е ... Един човек представител при трима човека комисия, той е допълнителен. Нали ви е ясно, че не може решението на ТЕЛК да го оспорва този ... Няма значение. Към какво се стремим? Ние искаме контрол, ние не правим отказ, ние спираме, когато има доказателства и вече административният орган, който осъществява контрола, било то на НАП, било то на прокуратура, на МВР, когато вече има решение, тогава се прави отказ. Ние спираме временно и ще ви кажа защо. До момента имаме изплатени обезщетения за около 4 млн. лв., за кухи фирми върху 2 хил. лв. осигурителен доход или близо до 2 хил. лв., и ние нищо не можем да направим. Да, контролът, ако беше само в НОИ, поемаме отговорността и този текст можеше да падне. Щом това е извън НОИ, ние трябва да контролираме парите, които са на всички осигурени лица – не са на НОИ, а те са на всички осигурени лица, които вие също представлявате.

Уважаеми колеги, това е един изключително опасен текст. Това е един текст, който показва как полицейщината се разпростира във всички сектори, управлявани от ГЕРБ. Честно казано, доскоро аз си мислех, че привилегията да казва кои лица са виновни в държавата е само на министър Цветанов. Сега се оказва, че с тази привилегия ще се ползват и други органи. Вчера за пореден път беше препотвърдено, че Сметната палата също ще казва кои са виновни лица и ще започва, видите ли, процедури по тяхното отстраняване, даже и тогава, когато става дума за изборни длъжности. Сега се оказва, че органите на НОИ ще казват кои са кухите фирми и кои са виновните лица, при това по преценка на основателността и истинността на определени доказателства. Вижте кои са лицата, които ще бъдат сочени от Националния осигурителен институт за виновни – бих казала за престъпници. Това са болните хора, които получават обезщетения за временна неработоспособност. Това са хората, които ползват болнични листове, това са тези, които са претърпели трудова злополука, това са болните от професионални заболявания. Също така това са бременните, това са майките с деца, които си получават майчинството. Какво означава за едно такова лице или един такъв болен човек, или една млада жена, която си отглежда детето – спиране на обезщетението? За какъв период е това спиране? Нали се сещате, че една процедура може да трае с месеци, може да трае с години. През това време лицето, на което НОИ спира съответното обезщетение, с какво ще преживява? Задавате ли си вие от НОИ тези въпроси? Тук логиката за кухите фирми абсолютно няма никаква връзка, защото тези обезщетения се получават от конкретни лица. Вие от тези конкретни лица можете да си търсите ненадлежно изплатените обезщетения, не от някакви си фирми фантоми, а от едно лице, което е болно от професионално заболяване или претърпяло трудова злополука, или майка с дете, а не от фирмата „Х”, която не съществува. Аз нямам обяснение как хора, които са заети и ангажирани в социалния сектор, могат да подкрепят едно такова предложение. Аз също така нямам обяснение юристите, които са работили по тези текстове, как могат да оставят една такава преценка на един административен орган?! Освен презумпцията за виновност, която вие налагате тук и в социалната сфера, оставяте на абсолютно субективната преценка на един служител на НОИ за това в кой случай едно възражение за основателност на обезщетение е основателно и в кой случаи не е. Това освен, че е административен терор, аз бих казала, освен че е административен рекет, тогава когато има една субективна преценка на едно длъжностно лице, създава възможност включително за корупционни практики. Лицето „Х”, служител на НОИ, ще прави преценка едно доказателство достатъчно надеждно ли е или не е. Как ще направи тази преценка? Той не е съд? Какъв орган е? В какво се превръща НОИ с тези текстове? Много ви моля, не само хората, които имате предполага се презумпцията, че мислите социално, но и юристите в тази зала да гласувате против този текст, защото той е абсолютен от човешка, от социална и от правна гледна точка.

По § 13 има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов, Вяра Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 13 да се отхвърли.

Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Ангел Даскалов, Емануела Спасова, Станка Шайлекова, Светомир Михайлов, Стефан Господинов, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов, Вера Петрова за § 14. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Хасан Адемов - § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 10.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, колеги! Аз предлагам § 14 по вносител да отпадне. Става въпрос за чл. 41, ал. 1 от действащия закон: „Право на обезщетение при временна нетрудоспособност – така наречените болнични, имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж.” За тези, които са под 18 години, и за които има разрешение на Инспекцията по труда, за тях няма такова изискване. Няма такова изискване за стаж при трудова злополука и професионална болест. Какво се предлага сега? Предлага се периодът, от който се определя размерът на обезщетението, да нарасне от шест месеца на дванадесет месеца. Уважаеми колеги, по отношение на временната нетрудоспособност, като антикризисна мярка, приехме друга, която уж беше антикризисна за тази мярка. Остава да действа и за 2012 г. Какво имам предвид? Първият ден на обезщетението за временна нетрудоспособност се плащаше досега, преди 2010 г. – 100% от работодателя, вторият и третият ден, респективно по-нататък по 80% от Националния осигурителен институт, от държавното обществено осигуряване. Сега приехме, ще важи и през следващата година като антикризисна мярка, въпреки че министърът на финансите заявява, че кризата отдавна е отминала, първите три дни да се плащат от работодателя по 70%, а Осигурителният институт се включва от четвъртия ден. От една страна, тук имаме намаляване на разполагаемия доход на хората, които в най-тежкия за тях момент, когато ползват болнични листа и особено първите три дни, при тях доходът намалява. На следващо място има възможност за хора, които са назначени на изпитателен срок, при положение че се върнем 12 месеца назад, техният размер на обезщетението да се изчислява по по-малък осигурителен доход, което отново намалява дохода, който се получава като парично обезщетение за временна нетрудоспособност. Затова предлагам да не посягаме на болните хора и да предложим този текст да отпадне.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение – с народните представители Емилия Масларова и Мая Манолова, също се състои в това § 14 да отпадне. Увеличавайки срока, върху който се изчисляват обезщетенията, Националният осигурителен институт показва, че не може да осъществява ефективен контрол върху краткосрочните обезщетения. Вашата основна цел е да намалите тези обезщетения. Толкова ли не можете да имате контрол, контролни механизми и искате да накажете добросъвестните осигурени лица?! Защо го правите това нещо? Именно по време на криза вашата основна цел е да пестите пари върху гърба на хората! Няма как подобно предложение да бъде подкрепено от Коалиция за България. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, дами и господа! Политиката на ГЕРБ очевидно е последователно антисоциална. Миналата година казахте, че по отношение на обезщетенията временно ще важи онова разпределение, което направихте и ги ощетихте веднъж. Сега правите втора стъпка в тази посока – без никакви аргументи, никой не излиза да каже: „Защо, след като хората са редовно осигурени, ние удължаваме този срок от 6 на 12 месеца, за да получават по-малко?” Защото всичките приказки за ненамаляване на данъчната тежест абсолютно не се покриват с това, което вие отнемате от хората. Забележете кои удрят! Удряте тези с ниските доходи, с ниските заплати. Кое налага това антисоциално решение?! Знам, че десницата сигурно ще го подкрепи, но не може да седите в тази зала, да го приемате това и никой да не каже: „Не, не се засягат доходите на хората.” Засягат се! Това, че не искате да има публичност на дебатите, да разберат хората какво им причинявате, не означава, че имате аргументи да го правите. Вие подобрихте контролните функции. Това освен всичко друго е едно признание за дефицит на контрол, за невъзможност да се справите. Качвайте ги тези СРС-та, нали всичко правите със СРС-та, слушайте ги там – каквото трябва, но преустановете недобросъвестните да не могат да ползват. Да наказвате всички чрез такива скрити текстове в закона като се надявате, че никой няма да ги забележи, никой няма да ги коментира, тихичко ще си мине – хайде Коледа, хайде Нова година, хайде честито, граждани! Ще направим един изчерпателен списък на всички неща, които сте сторили през тази една година, за да се види, че вие сте намалили доходите на хората, отнели сте редица социални права и социални придобивки и връщате България назад – това е ГЕРБ! Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги! По § 15 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 15 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 11.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Ако трябва да се характеризира накратко текстът на вносителя и в контекста на досега гласуваните текстове, може да се каже – една временна антикризисна мярка става постоянно действащ текст в българското законодателство и тази антикризисна мярка е антисоциална. Понеже тази оценка няма да трогне никого от депутатите на мнозинството, които ще гласуват автоматично предложението на вносителя и с това ще подкрепят провежданата от правителството политика, искам да разясня за какво става дума. Текстът иначе е простичък. Той гласи, че думите „два месеца” се заменят с „30 календарни дни” и думите „75 календарни дни” се заменят с „30 календарни дни”. Става дума за следното. Ограничава се срокът за получаване на обезщетение, поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест при прекратяване на трудовото правоотношение като намалението на срока, който посочих преди малко от два месеца на 30 календарни дни се отнася до периода, в който си прекратил трудовото правоотношение, осигуряван си бил редовно и в този срок се е случило посоченото по-горе заболяване, злополука или болест. И второто съкращение се отнася до срока, в който можеш да получаващ обезщетение. Досега е бил 75 дни, а сега казваме, че ще бъде 30 дни. Защо правим това? Казахме, че по време на криза с тази мярка ще спестим пари, ще подобрим състоянието на публичните финанси, в това число и тези, които се събират, за да се изразходват за тези нужди. Но няма никакво оправдание тази иначе антикризисна мярка да стане неразделна част от българското социално законодателство, освен ако не става дума за системна антисоциалност, която характеризира провежданата политика и текстовете в закона, който гласуваме днес. Тази отговорност трябва да бъде поета от народните представители на управляващото мнозинство. Те трябва да аргументират защо се налага това. Аз говоря пред вас, за да стане ясно какво гласувате. Защото много често народните представители въобще не знаят какво гласуват. Казано е, че това е разпоредено от правителството, че това е воля на мнозинството, трябва да се подкрепи и така става. Но когато затворихте медиите да не слушат дебата, когато смятате, че хората няма да знаят какво правим тука, бъдете така добри да знаете поне вие какво гласуваме. А това, което гласуваме, не е достойно да бъде подкрепено. Затова аз предлагам да отхвърлите предложението на вносителя и да подкрепите предложението на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова.

Уважаеми господин Божинов, много пресилено употребихте думата, че това е антисоциално предложение. България е страна – членка на Европейския съюз, и в повечето страни на Европейския съюз, ще ги изброя, такова обезщетение за временна неработоспособност, след като е прекратено осигуряването на лицето, не се изплаща. Това са страните Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Унгария, Холандия, Австрия, Португалия, Чехия, Великобритания и др. Все пак ние си синхронизираме законодателствата. Тук не става въпрос за премахване на този срок, а за намаляването му в разумни граници. Защото лицата, на които е прекратено осигуряването или трудовият им договор, те имат право на обезщетение за безработица в размер на 60% от получавания доход.

Исках да се консултирам и с други източници.

Трябваше да се консултираш и с източници на финансиране.

И това не можах да направя, но ще се постарая. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема колежке! Сигурно е вярно това, което казвате за Латвия, Естония – не можах да запомня всички страни, но аз се консултирах точно как е записано в Конституцията на България. Ние сме социална държава! Европа също претендира за такава общност. Налице е едно малко социално завоевание. Не правя съпоставка с това, което получават като заплати, доходи и други осигуровки, а просто пледирам това малко социално завоевание да не бъде с толкова лека ръка ревизирано и обезценявано точно наполовина. Така че с голям интерес изслушах Вашите аргументи, но не ме убедиха нито на йота.

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да припомня, че всички текстове, гласувани досега, и тези, които ще бъдат гласувани след това, включително § 15, който се обсъжда в момента, бяха плод на дълги преговори между синдикатите, работодателите и правителството в няколко посоки. Първо, в изработването на двата пакета от антикризисни мерки на правителството. И второ, в сключеното Национално споразумение за бъдещата визия на пенсионната система между правителството, работодателите и синдикатите на 1 декември 2010 г. Това е един много сериозен баланс в интересите, от една страна на държавата, от друга страна на представителите на бизнеса, и от трета страна на представителите на работниците и служителите. Именно тези текстове по § 15 бяха приети от социалните партньори – от антикризисна мярка да се превърнат в постоянен режим. Предлаганото не е антисоциална политика. Това е затягане на режима, за да не се злоупотребява с дадените права. Ние не отнемаме права. Ние слагаме едни разумни срокове, в които даваме пълна гаранция, че няма да се ощетява бюджетът на държавното обществено осигуряване.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Оттук-нататък има поредица от текстове, които касаят точно тази хипотеза и тази логика в предлаганите за промяна в Кодекса за социалното осигуряване текстове. Колеги, ограничаването на срока за получаване на обезщетения поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест при прекратяване на трудовото правоотношение всъщност не е никак малко – от два месеца става 30 дни. Другото, срокът за получаване на обезщетението, забележете, от 75 дни става на 30 дни. Няма да се съглася с изнасяните тук доводи, че това е дисциплинираща мярка, че е срещу злоупотреби и т.н. Следователно за нас едва ли не всеки човек в България злоупотребява и е склонен да извърши нарушение на законите?! Колеги, има принципи в областта на социалното осигуряване – тук отговарям и на колежката – принципи в областта на социалната сигурност в международното право, че периодът за определяне на дохода за изчисляване на обезщетение следва да е колкото е периодът за получаване на обезщетението. Всъщност ние тук нарушаваме този принцип. Ако трябва да гледаме всичко, както е в Европейския съюз, аз съм съгласна! Тогава обаче да гледаме не само това, което днес съвпада с налаганата политика за рестрикция в социалните плащания, а да гледаме и другата политика. България е на последно място по работна заплата в Европейския съюз. Страните – членки на Европейския съюз, имат не 10, а 20 пъти, 20 пъти по-висока работна заплата! При 20 пъти по-висока работна заплата и обезщетение, което се дава 70 или 30 дни, съответно за референтния период, в който е плащано, е едно. А при заплата от 500 лв. и то при нашите цени, предполагам наскоро сте гледали сравнителните цени на най-необходимите стоки от първа необходимост, примерно в Германия и в България, тогава нека да бъдем справедливи! България беше и е страна с много ниски доходи, но беше страна с много добри социални гаранции. Сега посягаме на социалните гаранции, а към доходите не поглеждаме! Нека да няма двойни стандарти! Ако ще гледаме Европа, да я гледаме по всички неща. Тук реално става въпрос за несъобразяване с принципите, наложили се като визия в областта на социалното подпомагане. За мен това е ощетяване на хората.

Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, не съм член на Комисията по труда и социалната политика, но все пак тук наистина става дума за социални придобивки, за придобити права. Юристите знаят какво означава термина „придобити права”. В България, както каза и госпожа Масларова, за разлика от огромното мнозинство други държави в Европейския съюз, традиционно сме с много, много по-ниски доходи, а с цени на основните стоки за потребление съизмерими, да не кажа еднакви с тези в най-богатите. И когато гражданинът на Великобритания отиде в хипермаркета, например в „Лидъл” в Лондон, цените са почти същите, каквито са и в „Лидъл” – София. Но гражданинът на Великобритания има съвсем други доходи. България не успя и трудно ще успее, който и да управлява, и чудо да стане, в България трябва да минат много, много години, за да могат доходите на българските граждани от заплати, пенсии и т.н. да достигнат лелеяното средно ниво на доходите в Европейския съюз. Заради това България традиционно, за да балансира все пак малко тази диспропорция, за да осигури някакво поносимо битие на своите граждани, е възприела тези така наречени социални придобивки като буфери срещу драстични проявления на социалния живот – загуба на работа, продължителна безработица, не дай си боже, временна или продължителна неработоспособност. Именно затова са тези срокове, които може би са малко по-дълги от тези в по-голямото мнозинство страни – членки на Европейския съюз. Те са по-дълги обаче, именно за да гарантират на уволнения човек, или на останалия без работа, регистриран в Бюрото по труда, ако е бил осигуряван върху минималната работна заплата, както е в големия процент от случаите, да получава 60% от минималната работна заплата, т.е. да получава 144 лв. обезщетение за безработица. Ако не дай си боже, се разболее точно тогава, досега той имаше право да получава обезщетение в рамките на два месеца след загубата на работа и след регистрацията в Бюрото по труда, а сега вие намалявате този срок на един месец. Следователно, ако на 35-ия ден на своето уволнение той се разболее, няма да може да получи нито един лев обезщетение за неработоспособност и ще трябва с тези 144 лв., които ще получава като обезщетение за безработица, да покрива всички разходи за лекарства и други разходи, свързани с неговата болест. Нещата просто са несравними! Къде в тези държави има хора, които биха могли да попаднат в подобна ситуация?! Не зная правени ли са изчисления колко пари ще бъдат спестени от тази мярка? Нека помислим още един път! Всеки има роднини, всеки има хора – избиратели, които биха могли да изпаднат в такава ситуация. Моля, когато гласуваме, да гласуваме с поглед върху реалността, а не върху числата, които ни се предлагат. Благодаря.

По § 16 има предложение на народния представител Хасан Адемов - § 16 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 16 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 12.

Уважаеми господин председател, уважаеми министър, колеги! Аз предлагам този параграф да отпадне. За какво става въпрос в този параграф? За паричното обезщетение при трудоустрояване. Обърнете внимание на думата трудоустрояване. При трудоустрояване поради временно намалена трудоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионално заболяване, на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение. Изплаща се разликата между среднодневното трудово възнаграждение през шестте календарни месеца – това е действащият текст – предхождащи трудоустрояването. Ако той е получавал възнаграждение среднодневно през последните шест месеца по-голямо, отколкото на новата работа, назначен като трудоустроен, тази разлика се изплаща за сметка на общественото осигуряване. Размерът на това обезщетение сега се изчислява върху шестте месеца. Предложението по аналогия на предния текст, който приехме, е да се увеличи на 12 месеца. Според мен този текст намалява социалната защита на хората, които изпадат в осигурителен риск общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и при преназначаване на новата работа обезщетението, което ще получават, разликата ще бъде по-малка, защото периодът, от който ще се изчислява обезщетението, ще бъде 12 месеца. Това е смисълът на предложението. За това аз предлагам този текст да отпадне.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това е поредният текст, който за пореден път доказва новата политика, въведена от ГЕРБ в социалната ни сфера. Може ли да бъде подкрепен този текст? Естествено не. И неслучайно нашите колеги са предложили да отпадне, колегите от ДПС – също. Системно, стъпка по стъпка с идването на власт, ГЕРБ потъпка всички социални придобивки, които нашето общество е достигнало през годините. Бяха казани много аргументи в тази посока. Ще останете в историята с нещото, че сте потъпкали социалните права на българските граждани. И, уважаеми господин министър, министерството се казва Министерство на труда и социалната политика. Вероятно е добре втората част просто да отпадне, да си остане само Министерството на труда или някакво друго име, но да не бъде Министерство на труда и социалната политика. Защото с това, което правите с този законопроект, социалните права са потъпкани до такава степен, каквато не е имало в близките 20 години. Благодаря ви.

По § 17 има предложение на народния представител Хасан Адемов - § 17 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова - § 17 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 13.

Уважаеми колеги, ние от Коалиция за България не приемаме увеличаване на периода за обезщетенията при трудоустрояване поради бременност, или кърмене, или напреднал етап на лечение ин витро от 6 на 12 месеца. Колеги, имаме ли демографски проблем? Имаме ли демографски срив? Топим ли се като нация? Защо в момента се предлага орязване на социални права? Кого наказваме? В този случай младите майки. Защо е нужно това нещо да се приеме? Още повече, че искаме младите хора да работят, да си плащат осигуровките, семействата им да раждат деца, защото младите хора и хората, които работят сега плащат пенсиите, и в същото време ние им отнемаме социални права? Нали демографският проблем е част от вашите пенсионни реформи? Защо е нужно да наказваме именно младите майки? Поради тази причина ние от Коалиция за България предлагаме този параграф да отпадне. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих призовал да не се спекулира повече по тези теми, защото България е единствената страна от Европейския съюз, в която обезщетението при раждане и майчинство е 410 дни, като обезщетението е 90% от осигурителния доход на лицето. В момента Европейската комисия и Европейския парламент спорят този срок да бъде от 14 до 20 седмици. Така че да се отправят такива обвинения за антисоциална политика, при положение че ние даваме един толкова дълъг срок на майките от 410 дни при 90% обезщетение от работната заплата, е несериозно.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Въпреки това, което каза министърът, предлагам този текст да отпадне, защото казаното от него не се отнася за този текст. В този текст – чл. 48, ал. 2, става въпрос за обезщетение при трудоустрояване поради бременност, кърмене или напреднал етап на лечение ин витро. Уважаеми колеги от Синята коалиция, този текст за напреднал етап на лечение ин витро е предложен от колегата Ваньо Шарков и беше подкрепен от Лъчезар Иванов в 40-то Народно събрание! Тоест даваме възможност на тези, които са в напреднал етап ин витро, и тези които получават обезщетение поради бременност или кърмене, да бъдат трудоустроени. Тук става въпрос за разликата между обезщетенията, които получават, и периода, през който трябва да се изчислява размерът на обезщетенията. В досегашния текст периодът беше 6 месеца – сега, по аналогия на текстовете, които приехме, се предлага този период да бъде 12 месеца. Аргументите, с които искахме отпадането на текста при предните параграфи, съществуват и сега. Тази нова конструкция на текста дава възможност за намаляване на разполагаемия доход, защото периодът, от който ще се изчислява разликата в получаваното обезщетение на новото място за трудоустрояване, ще се изчислява вече 12 месеца назад, преди настъпване на осигурителното събитие. Период, в който бременната може да е била безработна; период, в който бременната може да е била назначена на изпитателен срок, в рамките на който получава по-малко възнаграждение. Това ще доведе до намаляване на разполагаемия доход след трудоустрояването. За това става въпрос и затова предлагаме този текст да отпадне.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Всеки текст, който се чете и гласува, затвърждава моето убеждение за системна антисоциалност на този закон. Системна! Как няма един текст, който да е в обратна посока – в интерес на инвалидите, на майките, на трудоустроените, на други, трети, пети? Всичко е в една посока! Господин министър, казвате, че един избран от Вас фрагмент стоял по-добре в България, отколкото в Европа. Ами, подхождайте системно и в този сравнителен анализ! Това, че има нещо по-добро, по-социално в България от масовата практика по света, дайте и него да го ликвидираме, без да гледаме покупателната способност, без да гледаме цените, които са европейски, и заплатите, които са български. Онова няма да го гледаме, но понеже по отношение на майките предишното правителство осигурило по-добра политика и по-добри условия, за да стимулира раждаемостта, дайте и това да го затрием! Жалко е, колеги, че не разрешихте да се предава този дебат. Добре беше онези майки, които тичаха на митингите и гласуваха за вас, да ви слушат и да ви гледат. И друго, тази нескончаема седянка, която беше със синдикатите, не може да ни я предлагате като императив, който парламентът не може да промени! За всичко друго може да сте се договорили с работодателите, със синдикатите, но да ни кажете, че с тях сте се договорили да ревизирате политиката, която стимулира и гарантира бъдещето на България и преодоляването на демографския проблем, това не е аргумент! Какъв е скритият проблем? Скритият проблем е, че когато една майка е работила само 6 месеца, преди да излезе в майчинство, до 6 месеца останалите ще й се броят върху минималната работна заплата. От кого ще пестим? От тези, на които се надяваме да осигурят бъдещето на България. Ясно е, че има случаи – като дойде този момент в младото семейство, в който се постъпва на работа, за да се осигури онова, което ще гарантира живота, издръжката и отглеждането на детето. Ние сега какво казваме на младите? Тази техника не я прилагайте вече, защото ние като ви сложим 12 месеца, по-добре не търсете работа. Слабо, нискоефективно, недостойно е това, което предлагате! Един път поне чуйте нещо и гласувайте по съвест и по убеждение! Като отидете при майките, кажете: предлагаха го, но ние имаме глави на раменете си, носим отговорност към вас и гласувахме ”против”. Един път го направете!

Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам отношение по тази тема, защото се възмутих от това, което каза министърът на труда и социалната политика. Той каза: „Не спекулирайте с тези теми, защото...” и даде примера за майчинството в България. Да отстояваш социални права и придобивки на гражданите, на тези, които всъщност са ни изпратили в този парламент, не е спекулация, господин министър. Това е изконно задължение – изконно задължение и Ваше е да отстоявате техните права, защото сте министър на това. Този срок за изплащане на майчинството е приет от предишни правителства и не е ваша заслуга, за да си го слагате на ревера като значка и да го давате за пример. Той е приет поради това, че има демографски проблем в Република България, който не е отминал. Той съществува и по-вероятно е да се задълбочи с тези ваши действия. Ако това беше в друга държава, орязванията на социални права биха изкарали стотици хиляди хора на улицата. Да говорите, че имате постигнато някакво споразумение със синдикатите, за мен не е коректно, защото тук говорим за трайно бъдещо прилагане на този кодекс. Не говорим за антикризисни мерки, защото ако биха били антикризисни, човек поне да се замисли. Но според думите на вашия финансов министър всичко отдавна, отдавна е приключило с кризата и ние вече сме в период на подем. Вие искате трайно занапред да уреждате всичко, което е постигнато като социални придобивки на гражданите, като започнем, макар че не е тема на кодекса: и болнични, и обезщетения, и какво ли не. Направихте може би сметката и би било добре, ако я имате пред себе си, да кажете всъщност след прилагането на този нов закон – Социалният кодекс, колко пари ще икономисате за сметка на това, че няма да ги дадете на хората? С колко ще ощетите хората с приемането на тези текстове? Колеги от ГЕРБ, струва си да се мисли със собствените глави, а не с главата на министъра Дянков!

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Доста аргументи бяха дадени относно нашето несъгласие и предложението ни § 17 да отпадне. За съжаление, тук я няма колежката, която попита: кога сме доволни – дали когато нещо се предлага и казваме, че то трябва да стане, или когато нещо противно се предлага и ние го приемаме или не го приемаме? В случая аз също бих искала да задам въпроса: след като има демографска криза, демографски проблем, защо и тази символична стъпчица, която е направена за хора в такава много деликатна ситуация, и сме успели, включително ин витро като нова политика за насърчаване на раждаемостта, да я облечем в законодателна форма, искаме да стесним в максимална степен? И тъй като много се говори по тези теми, аз няма да се уморя да повтарям, че малко е направено. Това, че четири пъти е увеличено обезщетението на майките за отглеждане на дете до навършване на една година от 135 дни на 410 дни, е факт; това, че два пъти е увеличено паричното обезщетение на майките за отглеждане на дете от една до две години – говоря за осигурените майки; това, че близо 2,5 пъти са увеличени детските добавки; това, че на всяка майка – студентка редовно обучение, се дават 2880 лв. годишно при раждане на дете; това, че три пъти е увеличена еднократната помощ при раждане на второ дете; това, че два пъти е увеличено обезщетението при раждане на деца с увреждане и за децата с увреждане – са неща, направени преди време, но тези неща не са достатъчни, господин Младенов! Без значение е кой ги е направил – дали са ги направили предишни правителства – онези, лошите, гадните и така нататък. Това е едно достижение. Има правило, че веднъж дадена социална придобивка, не се отнема! Ако нещо трябва да се промени, то трябва да се промени, така че тя да се разшири, да се аргументира нейното използване, да се следи и контролира изпълнението на тази социална придобивка, но в никакъв случай тя да не се отнема, така че помислете за кои хора става реч. Става реч за кърмачките и за жените в напреднала бременност ин витро. За това става реч! Колко са тези, които ще ползват тези обезщетения? За колко хора става въпрос? Ако по-нататък започнем да гледаме пак стенограмите, ще видите, че става въпрос за едни 15 души водолази, и се коментира, сума ти време говорят синдикатите за тези 15 души водолази. И, господин Младенов, уважаеми колеги, тези неща, които ви ги казвам в социалната област, които са направени като придобивки от предишното правителство, също са направени с консенсус със социалните партньори. Вие какво си мислите, че ние не сме разговаряли с тях ли? Друг е въпросът какво ще говорят за Вас, след като Вие излезете от управлението. Но ние също сме били на масата на преговорите и решенията са постигани с консенсус. Много е важен този обществен консенсус, но дайте този обществен консенсус, постигнат с труд, да не го рушим сега, само заради някакви фикс-идеи, че трябва при всички случаи на изхода на пенсионната система да свием в максимална степен това, което се даваше на хората досега.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, чухме аргументи от страна на министъра на труда и социалната политика, че, видите ли, в България срокът за обезщетение за бременност и майчинство е най-висок в сравнение с останалите държави, че в момента в Европейския съюз се обсъждат едни други срокове, които са далеч, далеч по-кратки. Да, така е. Така е, но тези, които са запознати с правото на Европейския съюз знаят, че европейското законодателство, което в по-голямата си част се съдържа в т. нар. директиви, то съдържа минимални стандарти, в него има минимални изисквания, на които трябва да отговарят всички страни членки и тяхното законодателство. Във всяка една директива изрично е записано, че всяка държава членка може да предвижда и по-благоприятни условия от тези, които се съдържат в директивата. Във всяка една директива! И затова България се е възползвала отдавна и ще продължи, дай Боже, да се възползва от тази възможност не да намалява и да премахва онова ниво на социална закрила, което е придобила, което е достигнала след толкова много години, да го сваля до минималните стандарти за Европейския съюз, а напротив, поне да го поддържа, за да може все пак българските граждани да имат някаква що-годе социална закрила с оглед на изключително ниския жизнен стандарт и изключително ниското ниво на доходите. За мен всички тези предложения са абсолютно необосновани. Нали догодина очакваме ръст от над 3,5%? Нали вече сме излезли от кризата? Нали очакваме ръст на приходите в бюджета и т. н.? След като това е така, защо намаляваме систематично в Кодекса за социално осигуряване, режем от социалните разходи? И защо правим така, че остатъците от кризата, ако приемем, че това са остатъци, да бъдат понесени от най-онеправданите, от най-бедните, от най-социално уязвимите слоеве от населението, каквито са тези, които са останали без работа, тези, които са временно трудоустроени и т. н.? Да не говорим за бременните и за майките. Защо се прави това? Уважаеми господин министър, ако някъде има злоупотреби с тези неща – Вие сте бил ръководител на структурата, която отговаря за контрола върху злоупотребите и за нарушаването на трудовото законодателство, за злоупотребите с трудовите права, наречена Инспекция по труда. Нека бъде подсилен капацитетът на Инспекцията по труда, нека да контролира по-стриктно и да санкционира злоупотребите с трудови и социални права, но заради някои отделни злоупотреби с трудови и социални права Вие да отнемате с един замах придобити социални права на всички граждани, това за мен е недопустим подход и крайно вреден, особено сега – в условията на криза, когато Вие изправяте пред още по-трудна ситуация, както казах, тези най-социално уязвими слоеве от населението. Благодаря.

Уважаеми колеги, молбата ми е за прегласуване. Наистина, умолявам ви. Имаме демографски срив, всички го знаем. Имаме демографски проблем. Ние се топим като нация. Тук става въпрос за държавническо мислене. Прескочете партийното си мислене. Министърът е прав – обезщетението за бременност и майчинство, 610-те дни, 90% от заплатата – благодарение на предишното правителство! Господин министър, това, което става в Европа, да Ви кажа честно, мен не ме интересува! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека да видим в България какво става! Нека се опитаме да погледнем! Знам, че е трудно, но следващите 10-15 или 20 години да погледнем напред. Направете този опит. Подкрепете нашето предложение и Ви уверявам, че няма да сбъркате. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Отново поставям въпроса за пряко предаване на дебатите по Кодекса за социално осигуряване. Това е тема, която касае почти всяко семейство. Защо трябва на тъмно, дето се казва, да се дискутират и да се гласуват тези жизнено важни за българските граждани въпроси? Защо трябва да се крием, та журналистите да препредават понякога и малко превратно? Затова предлагам – нека всеки български гражданин, който желае, да има възможност да следи дебата и сам да преценява състоятелността на една или друга теза, която се защитава. Настояваме, господин председател, отново да гласуваме за пряко предаване на настоящия дебат. Благодаря.

Предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители за създаване на нов § 18. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители за създаване на нов § 19. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19, който става § 14: „§ 14. В чл. 53, ал. 4 думите „детско заведение” се заменят с „детски заведения, включително и детски ясли”.”

Параграф 18 – предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Драгомир Стойнев, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става §15 със следната редакция: „§ 15. В чл. 54а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;”. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в 3-месечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.” 3. Създават се нова ал. 5 и ал. 6: „(5) Ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичане на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или 4 период, намален със закъснението. (6) Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или 4 период, намален със закъснението.” 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7.”

Параграф 19 – предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 16.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 17.

Параграф 21 – предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова: „1. В т. 1 относно ал. 2, цифрата „7” се заменя с числото „14”. 2. Точка 3 да отпадне.” Предложението по т. 1 е оттеглено. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Предложение на народния представител Драгомир Стойнев, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 18 със следната редакция: „§ 18. В чл. 54г се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование. (2) Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.” 2. В ал. 3 след думата „оставащия” се добавя „към датата на спиране”. 3. Създава се ал. 4: „(4) Длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, колеги! Аз предлагам ал. 4 да отпадне. Вярно е, че приехме в § 12 нова ал. 4, в която приехме аналогичен текст за краткосрочното обезщетение за временна нетрудоспособност, трудова злополука, професионална болест, трудоустрояване, бременност, раждане и отглеждане на дете. Тук приемаме такъв текст за изплащане на обезщетението за безработица. Отново виждаме думи от рода на „представени доказателства”, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетенията. Затова предлагам тази ал. 4 да отпадне в предложения проект.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, колеги! Разчитах, че двама юристи - госпожа Цачева и госпожа Михайлова, са вече тук и могат да чуят един текст, който ние оборвахме преди няколко часа и който не беше приет. Изцяло подкрепям това, което току-що каза д р Адемов. Още веднъж искам да прочета за юристите в залата: „Длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до („едва ли не, може би и т.н.”) издаване на разпореждане за отказ”. Значи такова разпореждане не е издадено. Де факто няма разпореждане, но те могат да доведат до ... Тоест презумпцията е, че ти си виновен до доказване на обратното, а не обратното - че си невинен до доказване на виновността.

Подкрепям казаното от д-р Адемов, въпреки че преди това има приет такъв текст. То е и наше предложение. Още веднъж предлагам юристите да погледнат текста.

По § 22 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова. Предложението е оттеглено. Има предложение на народния представител Драгомир Стойнев, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 19 със следната редакция: „§ 19. В чл. 54д, ал. 5 след думата „период” се поставя запетая и се добавя „ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност” и се създава изречение второ: „Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на парично обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.”

Параграфи 23 и 24 са по вносител и са подкрепени от комисията. Те стават съответно § 20 и § 21.

Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова за § 25 – параграфът да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 22.

Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, в този параграф вносителите правят предложение да отпадне обезщетението при дълготрайна безработица преди пенсиониране. До момента, за ваше сведение, то се получаваше от лица, които след като са получили обезщетения за безработица, но още 12 месеца са останали без работа, имат право да получават обезщетение преди пенсиониране. Това беше програма, която беше предоставена с оглед да се облекчат условията за пенсиониране в период, когато има по-висока безработица. Ние смятаме, че този текст е некоректен в този период и в този момент, и отново, разбира се, отнема досега давани социални права. Ще се аргументирам отново от стенограмите в изказаните обосновки от страна на вносителите. В случая това беше по доклада на госпожа Караиванова, която казва, по стенограмата: „Едно пояснение за народните представители Първо, няма такъв осигурителен риск – дълготрайна безработица. Има риск безработица, което е вярно. В същото време има и обезкуражени безработни, има и младежка безработица, има такъв вид безработица, която много внимателно се следи от всички европейски структури навсякъде в света. Това са много важни показатели за динамиката на пазара на труда, а динамиката на пазара на труда е изключително важна за приходната част в Националния осигурителен институт”. По-нататък госпожа Караиванова казва: „По отношение на предложението в чл. 54 – дълготрайна безработица – към настоящия момент общият брой на лицата, възползвали се от това право са около 1000 човека. Хиляда човека, хиляда човека, но това са хиляда съдби”. И по-нататък: „Това обезщетение сега губи смисъла си при реформата, тъй като те могат да загубят недостигащия стаж”. Добре. Първо, това са дълготрайно безработни от една страна, което значи че тези хора нямат приходи. От друга страна, ние им даваме огромния шанс, за който коментирахме преди това – да си закупят осигурителен стаж. Първо, аз питам! Един човек, да речем в Златоград или един човек в Тутракан – идеята е, че трябва да ги стимулираме да си търсят работа. Къде да намерят работа? Ние знаем в момента какъв е пазарът на труда. Колкото и да очакваме той да се раздвижи, няма да стане като с магическа пръчка. Това са процеси, които не се случват със седмици или с месеци, а за един по-дълготраен период от време. Това от една страна, тоест това не е стимул да си търсят повече работа. Другата теза – могат да си откупят осигурителен стаж. Дълготрайни безработни, с липса на приходи, как ще си закупят трудов стаж? Колеги, настоятелно ви моля! Става въпрос за символични средства, за символични суми и в същото време за много сериозно накърняване на социални права.

Благодаря, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Масларова, Вие непрекъснато бъркате осигурителната система с активните мерки на пазара на труда. Това е една от причините да направите такъв хаос в Кодекса за социално осигуряване през последните години, които ние в момента се стремим да изчистим. Краткосрочното осигуряване в държавното обществено осигуряване в случая безработица, няма нищо общо с активните мерки на пазара на труда. Не ги смесвайте тези понятия. (Частично ръкопляскане в мнозинството.)

На какво се опитвате да ръкопляскате?

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз също предлагам § 25 да отпадне. Сигурно господин министърът не смята, че аз не правя разлика между проблемите на пазара на труда и проблемите на социалното осигуряване. Ако този текст е бил предложен преди години, той е бил предложен от гледна точка на това да се даде нова възможност за гъвкаво използване на възможностите на осигурителната система. Аз не казвам за пенсиониране, защото тук не става въпрос изобщо за пенсии. За коя категория работници и служители става въпрос в действащия текст на чл. 54 – право на парично обезщетение за дълготрайна безработица? Първото условие е да бъдат регистрирани в Агенцията по заетостта, тоест да имат статут на безработни лица. На второ място. След получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца. През тези 12 месеца, през които той не получава обезщетение за безработица, през които той е регистриран, забележете в структурите на Агенцията по заетостта, държавата с целия капацитет и възможности на активните мерки на пазара на труда, не е успяла да му осигури работа. Деликатен е моментът, че действително се опитваме да решаваме проблемите на пазара на труда с обезщетения за безработица. Деликатен е моментът, че по един или друг начин смесваме проблемите, които не са решени през пазара на труда, с обезщетения за дълготрайна безработица. Да, тук, господин министър, имате основание. Не смятате ли, че в условия на криза, в условия, в които пазарът на труда е свит особено за хората в предпенсионна възраст, такова едно обезщетение не би могло да бъде предмет на днешната дискусия? Още повече, че от тази възможност през последните години са се възползвали около 1000 или малко повече безработни лица. Следващото условие, на което трябва да отговарят, за да получават парично обезщетение за дълготрайна безработица, е да имат навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените. Другото условие е сборът от възрастта и осигурителния стаж да е до 60 месеца по-малък от изискуемия стаж. Още повече, че обезщетението, за което говорим, се получава в минимален размер. Става въпрос за 6,20 лв. на ден по досегашното законодателство. След Нова година обаче тези пари ще бъдат не 6,20 лв., а 7,20 лв. – така е записано в действащия чл. 54и. Така че, още веднъж ви призовавам. Действително, че има проблем със смесването на пазара на труда и осигурителното законодателство. Така или иначе, такъв компромис има и в други сфери. Ще видим в следващите текстове какви компромиси се правят. Ако това е единственото изключение, съгласен съм той да отпадне. При положение, че в осигурителното законодателство има достатъчно други текстове, аз предлагам този текст – действащият чл. 54и да се запази, за да можем да дадем възможност на хората, които са отпаднали от пазара на труда по различни причини и са дълготрайно безработни, обезкуражени при това, да имат възможност за получаване на това парично обезщетение за дълготрайна безработица.

Уважаеми господин министър, знаете ли кое е общото между обезщетенията за безработица, активните мерки на пазара на труда и пенсионната реформа, която вие предлагате? Кое е общото във вашия подход? От тези три позиции вие ощетявате хората в предпенсионна и пенсионна възраст. Цялата ви политика, независимо дали ще е през активните мерки на пазара на труда, които, откакто Вие сте министър, ежегодно се намаляват с около 100 млн. лв., или ще се орязват обезщетенията за безработица, или ще се прави пенсионна реформа – целта е една и съща – да бъдат ощетени хората срещу ползи, които са достатъчно спорни. В момента, в който тези хора, които са трайно безработни, отпаднат от системата на обезщетенията за безработица, отпаднат от системата на активните мерки на пазара на труда, те попадат в системата на социалното подпомагане. В крайна сметка ангажиментът отново е на държавата. Това са едни мерки с изключително съмнителен финансов ефект, които обаче в крайна сметка удрят хората, защото докато един човек е в системата на пазара на труда, а не е в системата на социалното подпомагане, възможностите пред него за започване на работа все пак са повече. Освен това, всички тези неща наистина трябва да се гледат комплексно, за да се види каква е ситуацията пред един човек, който е в предпенсионна възраст, да се види в крайна сметка какво му готви това правителство, какво му готви мнозинството от ГЕРБ. Ще се наложи да повторя основното, което звуча в досегашните изказвания: - ръст на безработицата по време на това управление, която естествено, в най-голяма степен засяга хората в предпенсионна възраст; - увеличаване на осигурителния стаж за пенсиониране – това, което правите чрез тези промени на кодекса във вашата пенсионна реформа; - усложняване на възможностите на хората да си откупят осигурителен стаж, защото вие отменяте възможността за разсрочване и ги карате да го направят накуп – нещо, което един трайно безработен естествено не може да си позволи. Какъв е крайният ефект? Липса на каквато и да е перспектива в социален, в трудов, в личен план за един човек, който е в предпенсионна възраст. Ето това е, което правите с тази реформа и с всичките тези предложения. Все пак, нека да не забравяме, че това са едни хора, които са внасяли своите осигурителни вноски в тази пенсионна система. Това не са някакви безделници. Това не са хора, които нямат принос за тази система. Фактът, че са останали без работа, в една огромна част от случаите, не се дължи на личното им нехайство или нежелание, а на ситуацията, която в момента е в държавата – кризата, която се мултиплицира най-вече от политиката, която провежда правителството на ГЕРБ в реалния сектор – в сектора на реалната икономика. Тези хора, които са давали своя принос за тази система, в момента, в който са в най-трудна ситуация, вие ги орязвате отвсякъде и върху тях се стоварват няколко тесли. Ето това е социално несправедливото и според мен вие не трябва да издребнявате, в случая дали тези текстове са коректно подредени в Кодекса за социално осигуряване, защото в реда, който вие внасяте в този кодекс, прозира безчувственост – социална нечувствителност, именно към хората, които в момента имат най-сериозни проблеми. Не е добър този ред, който създавате.

Уважаема госпожо председател, броят на гласовете „за” е по-малко от половината от регистрирания кворум, което прави, че това предложение не може да се приеме. Последвайте примера на колегата си Анастасов, отменете това гласуване и поискайте да се гласува наново.

Не искам прегласуване. Искам отмяна, защото то е и в нарушение.

И да гласуват всички.

От БСП гласуват само четири човека.

Благодаря Ви. По § 26 има предложение на народния представител Хасан Адемов: „1. Създава се нова ал. 2: „(2) До 31 декември 2011 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст придобиват и лицата навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете и които имат сбор от възраст и осигурителен стаж, съответно 94 за жените и 100 за мъжете.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „От 31 декември 2011” се заменят с „От 31 декември 2014”. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „по ал. 1 и 2” се заменят с „по ал. 1 и 3”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова – § 26 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 23.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един от най-важните текстове в предложения проект – член 68 от действащия Кодекс за социално осигуряване. С отпадането на сбора от осигурителния стаж и възрастта, разбирайте досегашните точки като условие за достъп до пенсия, социалното законодателство в България губи своята гъвкавост. Какво означава това? Това означава, че една определена категория български граждани се поставят в по-трудна ситуация. Става въпрос за лицата, които са близо до тези условия, но са загубили позиция на пазара на труда. Какво имам предвид? По действащото законодателство едно лице, което е мъж и е на 64 години и има осигурителен стаж 36 години, разбирайте сбор от стаж и възраст – 100, може да се пенсионира по сегашното законодателство, а не може да се пенсионира след Нова година. Защото след Нова година са задължителни други два компонента от това уравнение, а именно възрастта и осигурителния стаж. Догодина той ще има възраст, но няма да има необходимия осигурителен стаж. Тоест елементът гъвкавост на осигурителното законодателство на практика се губи. Затова аз предлагам тази възможност за пенсиониране при наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете и 94 за жените, да бъде запазена и през следващата година. Още повече, че през следващата година няма изискване за увеличаване на възрастта. Това ще даде възможност на тези, които отговарят на посочените от мен условия, да могат да се пенсионират през следващата година. Иначе те трябва да чакат или да навършат компонента осигурителен стаж, който е необходим – през следващата година за мъжете ще бъде 37 години, а за жените 34 или трябва да изчакат 65 години, за да могат да се пенсионират при наличие на 15 години осигурителен стаж. Второто предложение, което е от втора алинея е предложението, което беше в първия вариант на внесения Кодекс за социално осигуряване. Уважаеми колеги, тогава експертите на Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт ни уверяваха, че актюерските разчети показват, че при увеличението на стажа от 2015 г. с по 4 месеца ще достигнем до онези позиции, при които няма да има отражение на демографската картина, на демографския срив върху осигурителната система. Изведнъж във внесения законопроект като компромисно решение между социалните партньори и по предложение на премиера, не забравяйте, се оказа че увеличаването на осигурителния стаж трябва да стартира от 2012 г. Нали предната позиция беше, че най-болния, най-бедния и най-изстрадалия народ от прехода е именно българският народ. Нали това заявяваше премиера?! Защо сега изведнъж се оказа, че 2012 г. е годината, от която трябва да стартира увеличаването на осигурителния стаж. Затова аз предлагам, уважаеми колеги, това да се случи в интерес на пенсионната система, в интерес на финансовата устойчивост, в интерес на адекватността на получаваните пенсии. Увеличаването на осигурителния стаж да стартира не от 1 януари 2012 г., а от 1 януари 2015 г. така, както беше в първия вариант на вашето предложение. Умолявам ви да се замислите, защото това са най-важните текстове, според мен, защото от една страна, гарантират възможности за гъвкав достъп до осигурителната система, а от друга страна, отлагат във времето увеличаването на осигурителния стаж с 4 месеца.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Адемов! Това действително е най-важният текст, по който имаше дискусия близо една година. На базата на тази дискусия се подписа Националното споразумение между правителството, синдикатите и работодателите за дългосрочната визия за пенсионната система до 2035 г. Доктор Адемов, Вие сте бил свидетел на предишната пенсионна реформа, когато бяхте народен представител. Предполагам, че Вие ще се съгласите с мен колко е важно за народните представители да имат допълнителна увереност в това, което предлага правителството и е съгласувано и постигнато с толкова усилия между социалните партньори и правителството. Именно от тази гледна точка, включително и от името на социалните партньори, бих искал да помоля народните представители да гласуват тези текстове. (Реплика от народния представител Хасан Адемов. Народният представител Хасан Адемов от място показва документи.) Що се отнася до това, което ми показахте преди малко, аз съм говорил вчера и с двата синдиката. Първо, много отдавна се знаеше, че от 1 януари 2011 г. ще отпадне точковата система. Хората не искаха това. Хората не искаха точкова система и вие много добре знаете това нещо. Второ, този въпрос никога не е поставян по време на преговорите между синдикатите, правителството и работодателите. Още веднъж искам да отправя молба към вас – моля подкрепете този текст!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е най-трудно спечелената битка до този момент в цялата пенсионна система, която е съществувала до този момент. Дотук ние бяхме свидетели на какво: през 20 те години на тъй наречения преход, защото нито беше преход, нито се случи, и сега, когато започва да се случва това е голям проблем за някои хора, в обществото се налагаше мисълта, че не бива да се осигуряват пенсионно, защото няма смисъл. Да! Нямаше смисъл! Когато се откраднаха 3-те милиарда от пенсионните фондове, които наследихме от лошия социализъм, разбира се, и комунизъм и като изчезнаха някъде в тези години на прехода – да! Внушаваше се на хората чувството, че те не бива да се осигуряват пенсионно, защото няма смисъл, че е по-добре да пестят едва ли не, и ако тръгнат да пестят един ден, те ще са по-щастливи в старостта си със спестените пари вместо да се осигуряват пенсионно. Предлагаха се всякакви безумни възможности да се осигуряват на минимален праг и на измислени, на измислени суми. В един момент днес на това се слага край. Дава се възможност на младите хора да разберат, че още от първия ден на своя трудов живот има смисъл те да се осигуряват, и че това нещо ще бъде стабилно до 2035 г. Естествено това не се харесва на хората, които бяха гробокопачите на бъдещето, но много добре се възползваха от това, че определени фирми не осигуряваха своите работници на правилните суми. (Реплика от КБ.) Да, Вие ли не знаете?! Вие би трябвало лично да знаете със своите фирми. (Реплики от КБ.)

В крайна сметка истината е, че българският народ беше стимулиран от най-високо място, включително тази трибуна, да не се осигурява пенсионно. Днес, тази философия се сменя, сменя се с необходимостта човек да гарантира бъдещето си предварително, включително с възможността да си закупи осигурителен стаж. Не виждам нищо лошо в това и не виждам защо тук в момента от тази трибуна преждеговорившият заявява, че едни хора ние трябва да привилегироваме различно. Няма да поставяме еднаква система за пенсиониране на всички, а тези, които днес са стигнали донякъде, ние трябва да ги привилегироваме, защото това щяло да стане от 1 януари 2011 г. Тогава знаете ли какво? Аз предлагам следното: в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване да изброим хората, за които законът ще влезе от 1 декември 2010 г.

Поименно.

Преходните и заключителни разпоредби са идеална възможност за това. Ще поискаме от опозицията списъка на лицата, които трябва да се привилегироват по този начин и ще ги впишем в Преходните и заключителните разпоредби. Нали това е целта на законодателството? Щом трябва някой да се привилегирова, има хора, които ще го предложат, дайте да ги привилегироваме? Идеално, много хора ще се възрадват и вие наистина ще спечелите някакви избиратели. Благодаря. (Ръкопляскания. Реплики на народния представител Александър Радославов към народния представител Цвета Георгиева. Шум и реплики.)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Георгиева, аз не мога да разбера откъде вадите това Ваше заключение, че някой някога, и то официално, и то от тази трибуна е внушавал на гражданите да не се осигуряват? Напротив! Всички правителства, всички предшественици на господин Младенов винаги са апелирали точно за обратното – хората да се осигуряват, за да могат да получат право на пенсия. Не са виновни хората, че някой не ги е осигурявал. (Реплика на народния представител Цвета Георгиева.) Не са виновни обикновените работници, служители във фирми, затова, че някои работодатели, скришом от тях, не са внасяли осигурителни вноски. Защо искате да накажете хората, заради някои недобросъвестни работодатели? Въобще Вашата теза е антисоциална. Аз се учудвам как представител на „Атака” – точно „Атака”! – която в някои от предложенията застъпва социални принципи и социална справедливост, си позволява подобно твърдение – да обвинява хората, че нямат осигурителен стаж? Уважаема госпожо председател, аз смятам, че ще бъде добре, може би в следващото Народно събрание, да помислим да се проверяват дали не са фалшиви и дипломите на народните представители. Благодаря.

Няма такова изискване в Конституцията, господин Казак, за образование. Така че няма нужда да проверяваме ничии дипломи, специално на депутатите. Има ли втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, госпожо Георгиева.

В светлината на това, което се говори доскоро, че политическите решения и политическото управление на държавата винаги е оказвало влияние на това как се избират по конкурси лица за длъжности, как се дават привилегии на определени фирми, нека ви обърна внимание, че всички фирми масово, които не са плащали тези осигуровки, са били стимулирани от предишните управления. (Смях от КБ.) Включително това са били фирми, участвали активно в източването на всички бюджети към партийните каси, които са им слагали чадър, и тези фирми никога не са имали проблем да правят това. Днес на всички фирми, които ще извършат това... (Реплики от КБ.) Хората не са идиоти, въпреки Вашето твърдение, господин Корнезов! (Силен смях, шум и реплики от КБ.) Знам, че Вие много искахте да внушите на българския труженик, работник, работещ – дали е висшист или не, е без значение – че той няма задължение към своето трудово място, че няма задължение към своето трудово положение и към законодателството, което го управлява. Най-после работникът ще бъде стимулиран да обръща внимание какво се случва с трудовото законодателство и да вземе нещата в свои ръце – нещо, което при вас никога не се случваше. Тези хора бяха едва ли не увещавани никога да не се занимават със своето трудово положение и че винаги някой друг им е виновен. Така или иначе контролът трябва да идва от всички места, не само от административните служби. Тъй като това се случва днес, на вас ви е много трудно да го приемете. (Реплики от КБ.)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имаме нужда от разведряване след толкова упорита работа и мисля, че колежката добре направи сега това изказване. Нека да се върна към текста, по който разбира се не се съмнявам, че трудно е бил постигнат консенсусът, но истината е, че с този текст ние изведнъж отменяме възможността за гъвкавост, която беше предоставена с чл. 68 на досега съществуващия Кодекс за социално осигуряване. Колеги, не зная дали си даваме сметка, че всъщност това в момента, този текст не касае младите хора, а той касае хората, които са на ръба на пенсионирането. Госпожо Георгиева, за младите хора, и не само за тях, а и за тези с първа и втора категория труд, ние сме сложили една година – 2014 г., и те знаят кога-какво ще се случи. Примерно за родените след 1975 г. или 1980 г. може да важи еди-какъв си период от трудов стаж. Но ние само преди една година достигнахме изискуемата възраст за жените – 60 години, по Кодекса за социално осигуряване, приет през 2000 г., което се извършваше поетапно. Само преди една година сме достигнали тази възраст! Не може ли малко да поспрем? Още повече д-р Адемов много професионално и много точно каза и посочи, че от 1 януари 2011 г. – аз не зная колко хора знаят това, което ще им се случи – можеш да имаш 60 години, една жена може да има навършени 60 години като възраст, но ако тя за 33 или 33 години и малко няма стаж, тя не може да се пенсионира. Тоест дори тя да има 61 години, ако има 33 години стаж, тя не може да се пенсионира. По разчети, които се правят от различни експерти, които работят в така наречения Консултативен съвет към министъра по пенсионната реформа, това бяха няколко десетки хиляди души. Тези хора трябва или да си намерят работа, за да си допълнят към изискуемия трудов стаж – за жените 34 години, а за мъжете – 37 години, или просто да търсят някакви друга алтернатива. Няма друга алтернатива, освен пазара на труда. Тук ни най-малко не искам да влизам в спор с министъра, но мисля, че на пазара на труда, господин Младенов, бяха създадени твърде много програми, и то активни политики на пазара на труда, и то от предишното правителство, така че да се стимулират всички тези процеси на заетост. Защото в пенсионната реформа е много важно каква ще бъде заетостта за хората, за да имаме една стабилна пенсионна реформа. Ние изцяло считаме, че предложеният параграф трябва да отпадне. По следващия параграф разбира се ще говорим за замисъла на пенсионната реформа, за която, предполагам, всеки един от нас би могъл да изкаже своите виждания и вижданията на своите избиратели. Защото съм убедена, че това, което беше обсъждано по кръглите маси с хората, касаеше съвсем други текстове и съвсем друга визия за пенсионни промени – аз не го наричам реформа, отколкото това, което ни се предлага. С текста, който се предлага в момента, през следващата година няколко десетки хиляди хора няма да могат да се пенсионират. Това е факт!

Госпожо председател, господин министър, госпожо и господа народни представители! Наистина в момента сме в дискусия по ключовия текст от този законопроект. Текст, който предвижда в сравнително кратки срокове повишаване на задължителния осигурителен стаж като условие за придобиване на право на пенсия. Министърът се позова на постигнатото съгласие на социалните партньори като основен аргумент за това да се подкрепи този текст и в парламента. Но нека да се запитаме дали това правителство може да се нагърбва с такава дългосрочна задача, която далеч надхвърля неговия собствен управленски мандат. Тук сигурно не е необходимо да припомням твърде противоречивите решения и по предложението за това какъв да бъде размерът на данъка върху добавената стойност и за това, какъв да бъде размерът на осигуровките, като буквално в течение на дни и седмици правителството, включително и неговият ръководител, ни предлагаха взаимно изключващи се решения. Тоест, въпросът е може ли правителство, което няма последователна политика в рамките на собствения си управленски мандат, да залага действия, които изискват последователно развитие в период около 10 години. Отговорът се налага сам по себе си. Докато в Европа се обсъжда Стратегията за развитие 2020, ние всъщност без да имаме такова ясно виждане, предлагаме своя отговор 2020 в областта на пенсионната реформа. Това е пресилено, по-скоро коригиране на пенсионния модел. Другият аргумент за постигнатото съгласие: да, добре е да се води такъв диалог, но аз правя разлика между социално партньорство, каквото има в европейските страни, този тристранен диалог, воден от синдикати, работодатели и държавата, и не го смесвам с модела на корпоративната държава, който на практика започва да се прилага. Не го отдавам на теоретичната просветеност на министър-председателя, но той твърде много напомня на възгледите на Мусолини от периода, за който говоря, където се оспорва въобще необходимостта от съществуването на партиите и представителството минава единствено по линия на съсловия, професии, корпорации и т.н. Казвам това, защото подобна реформа може да бъде възприета, само ако тя има широка подкрепа в парламента, когато не засяга действията на определено мнозинство, както е в повечето от останалите случаи. И в тази ситуация аз смятам, че това е едно значително отстъпление от страна на самите синдикати. В редица случаи те са критикували и наши действия, в част от тях с основание и с аргументи. Но когато синдикатите започват да се грижат не за интересите на труда, а започват да изпълняват ролята на някакъв медиатор в постигането на решения, които са плод на самата държава и на политическите институции, те самите започват да подкопават почвата, върху която съществуват и развиват своето влияние. И аз не искам в тази ситуация, и това няма да бъде направено от Парламентарната група на Коалиция за България и на Българската социалистическа партия, да отстъпят в случая от интересите на хората на труда. Защо казвам, че това е отстъпление, оценявайки всички сложни социални, демографски и икономически проблеми? Защото в България има два аргумента, които пречат да се следва инерцията на този процес, която я има вече в редица европейски, включително западноевропейски страни. Защото в България условията на труд са по-лоши. Защото бедността в България е с много по-високи стойности. Защото в България продължителността на живота е под средната в тези европейски страни. И това са най-големите фактори, които водят към демотивация за пълноценно участие в пенсионната система. И като добавим към това, че делът в брутния вътрешен продукт, който се формира, разпределя се от труда само около една трета, за разлика от този, който доближава 50% в средноевропейските мащаби, това показва, че ние не можем да стоварим тежестите върху хората на труда. Затова аз смятам, че вниманието трябва да бъде главно върху повишаването на заетостта, повишаването на производителността, а в този момент не могат да се предлагат тези мерки, още по-малко те да бъдат приети. Затова аз смятам, че българското общество се нуждае и от повече солидарност, и от повече активност. Защото в една Франция за много по-малки промени в тази област цялото общество, което е ангажирано с труда – от учениците, през работещите и пенсионерите – застанаха и категорично изявиха своята позиция, независимо че парламентът одобри тези стъпки. Но докато българските граждани не отстояват активно и постоянно своите социални интереси, те ще носят социалния и политическия хомот на все по-големите лишения. Благодаря ви.

С известно забавление установих, че правоприемникът на партията, която смяташе, че социализмът ще продължи най-малко до 3000 г., твърди, че 2035 г. им е ранна граница. Какво да кажа? Едно време си спомням, като бях ученичка, имаше една Заповед 3030, с която се ограничаваха всякакви неща, други работи пак по двойки. Сега 2020 е много хубава граница за така наречената опозиция, защото аз дори не мога да я нарека такава. Хората се борят за кокала. Ясно е какво се случва тук. Така че много съм смаяна, че има група хора, които твърдят, че една ясно формулирана, изчислена и точно премерена формула за бъдещето, която ще гарантира стотици хиляди души в пенсионната система така, както те не можаха да я гарантират нито преди 1989 г., нито до миналата година, днес някой идва и казва: не, това е лошо. Тук се прави един саботаж със съзнанието на българското общество, което до този момент беше свикнало да бъде манипулирано от комунистите и техния клонинг ДПС. (Оживление в КБ и ДПС.) Те абсолютно манипулираха българското общество през цялото време, че то не трябва да се осигурява, че то не трябва да спазва законите, че бъдещето не е приоритет. Днес, в 2010 г., след една година много тежка битка, българската пенсионна система има бъдеще до 2035 г. Няма друга система, която да е предлагала такава гаранция на обществото до този момент. Естествено е провалилите се да са недоволни. Благодаря.

Госпожо председател, моите колеги ме убеждаваха, че не трябва да отговарям на госпожа Георгиева, но мисля, че аз дължа този отговор не персонално на нея, а на темата, която е много важна, на хората, които се интересуват от нея. Смятам, че като представител на „Атака”, това е отговор и към партията, която тя представлява. Ние самите трябва да намерим ефективни мерки за социална и трудова интеграция на българските граждани. Дори не само чрез ангажимента на държавата, който е безусловен, дори не само чрез правата, но не се опасявам да кажа – и чрез задължаването на хората, които имат способност и трябва сами да се грижат чрез своя труд за своите доходи, а оттам и за цялото общество. Това е една философия, която в тези 20 години все още не си е пробила път, но мисля, че това е следваща, по-амбициозна задача, много по-важна от тези комбинации с годините за стаж и за възраст. Интересно, че тя изразява един голям оптимизъм за пенсионната реформа с хоризонта 2035 г. За разлика от нея, аз изразявам една голяма тревога за състоянието и перспективите на българската държава с дата 2035 г. И това нейно изказване днес като че ли зачеркна „Атака” не само като социално ангажирана партия, но включително и като национално ангажирана политическа сила, която трябва да се загрижи за икономическите, социалните и демографските възможности на България, да продължи да съществува като държава, а българското общество като нация – пълноценна и развиваща се, за да могат българските граждани да търсят своите перспективи. И днес нашата критика няма да бъде достатъчна, ако ние не я придружим със заявлението, че тези промени, които днес се приемат, в следващия мандат трябва да бъдат отменени и променени. И аз затова апелирам, защото ние можем да се превърнем в достоверен изразител на интересите на българските граждани днес, които са недоволни от тази промяна, само ако заявим, че това, което сега се прави и ни се казва, че ще става през 2014-2015-2020 г., ще бъде съществено променено при друго управление. Иначе тази критика ще остане един от поредните дебати. Мисля, че това е хоризонтът, по който ние трябва да мислим и към това ви призовавам. Благодаря ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Досега не чух нито един разумен аргумент от страна на управляващите и техните поддръжници относно това какво налага да се изтегли с една година напред онова, за което са се договорили социалните партньори в Тристранния съвет за сътрудничество. Господин министър, Вие малко подведохте залата, че едва ли не, всичко което се съдържа в закона, е плод на договореност между социалните партньори. Не, писмото, което сме получили всички, от един от двата основни синдиката в България, категорично опровергава това Ваше твърдение, специално що се отнася до изтеглянето с 1 година на датата, от която трябва да се премахне точковата система и да се премине към новата система при доминиращата роля на осигурителния стаж. Аз не чух сериозни аргументи: защо вие изтегляте с 1 година и по този начин ощетявате немалка част от българските граждани, които са именно на ръба, на прага на получаването на право за пенсиониране? Всичкото става, уважаеми господин министър, именно в условията на това, че не предлагате никаква алтернатива за тези хора. Вие прекрасно знаете, че хората, които са на ръба, които са в края на своя трудов стаж, имат минимални, да не кажа – никакви, шансове да се реализират на пазара на труда, особено в условията на криза, на нарастващ ръст на безработицата и т.н. Знаейки прекрасно това, вместо да подпомогнете тези хора, не само че ги поставяте в позицията на невъзможност да се пенсионират при сегашните условия, а отгоре на това не им предлагате никаква алтернатива, като специфична мярка за подкрепа от страна на държавата, както досега се правеше например чрез активните социални мерки на правителството, като помощ за пенсиониране и т.н. Аз бих се съгласил и бих подкрепил това ваше предложение, ако Вие бяхте заявили категорично ангажимент от правителството, че на всяко от засегнатите лица, които заради тази промяна няма да могат да се пенсионират от 1 януари 2011 г., ще му бъде гарантирано участие в съответна активна мярка за подпомагане при пенсиониране, по време на заетост или по друг начин, за да може това лице да натрупа този осигурителен стаж. Не да го оставите на произвола на съдбата, в дивите условия на пазара на труда, където той няма никакъв шанс, трябва да чака и да оцелява, докато навърши 65-годишна възраст. Ние не можем да подкрепим това предложение, защото то е антисоциално, поставя в изключително трудна ситуация немалка част от хората, които точно сега имат нужда от закрила. Благодаря.

Уважаеми колеги, мисля, че сме на края на дебата по този параграф. Уважаеми господин Казак, споменахте едно писмо, което часове преди законопроектът да се разгледа на второ четене, беше пуснато по пощенските ни кутии. Само искам да кажа, че... (Реплика от докладчика господин Драгомир Стойнев.) Да, знам, че писмото е от КНСБ.

Те са го пуснали.

Може ли да продължа или ще ме репликирате? Имаме национално споразумение. Гледахме тази пенсионна реформа, тези промени в кодекса в комисията на първо четене. Параграф 26 с нищо не се е променил от това, което гледахме в комисията на първо четене. Тоест текстът, който е предложен днес в залата, е същият, който се разгледа на първо четене в комисията. Тогава там присъстваха представители на двата синдиката, не само те – и на работодателите. Господин Пламен Димитров, като представител на единия синдикат, много пламенно призова всички да подкрепим това споразумение, да преглътнем партийните си интереси, за да продължим напред. Призова всички народни представители. Не знам какво точно се е случило, но когато гледахме този законопроект на второ четене в комисията, господин Димитров не беше в залата – имаше представители на конфедерацията. Тогава господин Адемов направи своето предложение за удължаване на срока на действие на така наречената точкова система, но в този момент представителите на синдикатите не взеха никакво отношение, за да подкрепят това му изказване. Призовавам ви да подкрепим § 26, така както е в момента. Благодаря ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Спасова! Факт е, че всички ние разполагаме с официална позиция на един от двата основни синдиката. Дори да оставим това настрана, за нас са важни правата на гражданите, които са на ръба на придобиването на право за пенсиониране. Никакви тристранни споразумения не могат да заменят конституционно установените органи, които са оправомощени да коват законодателството и да защитават правата на българските граждани, на първо място – Народното събрание, където в крайна сметка българските граждани са представени чрез своите народни представители. Именно изхождайки от тази позиция и от това, че с тези ваши предложения нарушавате правата на немалка част от гражданите, които досега са се надявали, че ще могат да се пенсионират, аз се учудвам например: защо никой от Синята коалиция не взема отношение по това, че се премахва точковата система, след като те я предложиха и я въведоха преди 10 години? Сега като че ли нищо не се случва. Никой от сините не взема отношение да каже две думи за това лоша ли беше точковата система или добра, добри последици ли имаше за българските граждани или не и съгласни ли са те от раз да се премахне тази система и да се замени с друга. В тази зала трябва да се чуват по-сериозни аргументи, а не само и единствено да се цитира някакво споразумение, подписано със социалните партньори. Уважаеми колеги, има права на българските граждани, които дори социалните партньори невинаги имат интерес да защитават в цялост. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Казак, няколко пъти Вие питате какви са гаранциите за хората? Гаранциите са, че ако през 2009 г. от предното правителство са изразходвали по 160-170 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда, то през тази и през следващата година нашето правителство ще изразходва три пъти повече средства за активни мерки на пазара на труда чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика и чрез Оперативна програма „Човешки ресурси”. Тези средства са предназначени за основни категории групи, които имат проблеми на пазара на труда, а именно младите хора до 29-годишна възраст и възрастните хора над 55-годишна възраст. Само това исках да ви кажа.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Ние от Синята коалиция сме последователни в своето виждане за пенсионна реформа. Не хабим енергия в дебати по популистки, неособено смислени или неприложими тези. Не сме очаровани от рестриктивни текстове, които ни се предлагат в Кодекса за социално осигуряване – текстове, които целят ограничаване на разходите на ДОО, но се стремим да разберем доводите на вносителите, на хората, които управляват пенсионната система, и затова не ги коментираме. Що се отнася до чл. 68, в който се дефинира придобиването право на пенсия. В този член са събрани три основни пункта от Стратегията за пенсионна реформа, приета през 1999 г.: увеличаване тежестта на осигурителния стаж; постепенно увеличаване на възрастта и стажа; свиване на разликата между половете във възрастта за пенсиониране. В това ние виждаме шанс реформата да тръгне след десет години безвремие. Що се отнася до точковата система – д-р Адемов, по повод Вашето предложение за изменения в чл. 68, тя бе много, много оспорвана и хулена в годините. Но аз лично смятам, че тя изигра своята положителна роля и като че ли е време да отстъпи място на една схема, в която вече водещо значение има величината на осигурителния стаж. Отлагане с една година – мисля, че не е доброто решение. Ако запазим тази практика на отлагане на значими действия от година в година, това според мен би било контрапродуктивно. В заключение, силно се надявам, че реформата в пенсионно осигурителната система ще се развива във времето, защото никоя реформа, в която и сфера да се прилага, не е едномоментен акт. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, колеги! Доктор Костов, в предложението, което правя, защитавам гъвкавите възможности, които дава точковата система. Това е много по-различно от това, което се каза дотук, защото точковата система има два задължителни компонента. Единият е сбор от стаж и възраст – задължителен, и вторият задължителен компонент е възраст. Това, което ни се предлага от следващата година, е подмяна на задължителния характер на компонентите. Какво предлагате вие, уважаеми управляващи? Вие предлагате още следващата година да бъдат задължителни други два компонента, а именно осигурителният стаж и възрастта. Това е разликата между точковата система, която беше валидна и ще бъде валидна до края на тази година, и това, което се прилага оттук нататък. Иначе реформата в социалното осигуряване винаги е тежка. Вие от Синята коалиция и ние, които тогава подкрепихме тази система – Вие знаете това, знаем точно за какво става въпрос. Няма реформа в социалното осигуряване, която да бъде приета от всички. Това е емпирична система. Там няма емоции, няма чувства, няма съпричастност към едно или към друго – има правила, има принципи. Ако искате да отстоявате тези принципи. Това, което предлагам аз е, без да се нарушават принципите на социалното осигуряване, да се даде възможност още една година, и то гъвкава възможност, последните предимства на точковата система, преди да й кажем последно сбогом, да ги използваме през следващата година. Това е нещото, което предлагам.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колега Костов, уважавам позицията на Синята коалиция за принципно поставяне и разглеждане на определени въпроси, но в никакъв случай не мога да се съглася с изказаното от Вас становище, че няма да участвате в дребнави спорове и различни позиции, които били популистки. Нищо от това, което в момента съществува в досегашния вариант на Кодекса за социално осигуряване, не е популистко. То е постигнато в резултат на усъвършенстване на приетата през 2000 г. пенсионна реформа. И тогава имаше много „за” и „против”. И тогава имаше много спорове. И тогава трябваше да обясняваме на хората какво трябва да се направи, и не беше лесно. Никак не беше лесно! Но това не са безплодни спорове. Това са спорове, в които се ражда истината. Аз затова се учудвам, че днес колегите от ГЕРБ и „Атака”, с изключение на госпожа Георгиева, не взеха никакво отношение тук по тези въпроси. Извинявайте, това, което показа преди малко колегата, пуснато в пощенските кутии от Конфедерацията на независимите синдикати в България, фактически е денонсиране на това споразумение, за което говори министърът. Там се поставят акценти на много важни въпроси и се настоява пленарната зала да реши това, за което министърът е поел ангажимент. Не може да се премълчават тези неща, защото едно е да кажете тук, от трибуната: ние се договорихме, че ще стане еди-какво си, а друго е това, което ще стане законодателен текст.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми д-р Адемов, аз не съм отричал стойността на точковата система. Дори в своето изказване казах, че тя изигра положителна роля, но все ми се струва, че отлагането от година в година, вместо да спомага за решаване на проблемите, те ще нарастват. Затова твърдя, че тази практика би била контрапродуктивна занапред. Напълно съм съгласен с онова, което каза госпожа Масларова в рамките на своята реплика. Не е имало намек в моето изказване относно представящи и защитаващи подобни тези, за които става дума. Казах го по принцип. Иначе е точно така. Всеки проблем, подложен на дискусия, има много по-голям шанс да бъде решен. Благодаря.

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да удължим работното време до гласуването на този текст.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Младенов, преди малко казахте, че хората не са искали премахването на тази точка, защото Вие слушате хората. Само че аз бих искал да Ви попитам: хората искат ли увеличаване на стажа и на възрастта? Вие направихте около 13 кръгли маси. Нали така? Казахте, че е най-дълго обсъжданата реформа, която за мен не е реформа, а пенсионни промени, които правите. Първо, с тези хора на 13-те кръгли маси не е обсъждан вариантът, който в момента ни се предлага. Нещо повече, всички социологически проучвания от вашите кръгли маси показаха, че хората са против всякакво вдигане на стажа и на възрастта, тоест тези промени, които предлагате в момента, нямат никаква обществена подкрепа. Второ, вие нямате никаква политическа подкрепа, защото каквото и да предложите, „Атака” ще го гласува, това е ясно, но нека да видим как ще се разпредели гласуването по групи, за да видите, че вие нямате и политическа подкрепа. Без обществена подкрепа, без политическа подкрепа тази реформа и тези промени нямат никакво бъдеще. Трето, не мога да разбера кое налага вдигането на стажа и на възрастта. Хайде, крайно време е някой да излезе аргументирано и да каже кое налага вдигането на стажа и на възрастта! (Реплика от ГЕРБ.) Има дефицит в държавното обществено осигуряване. Нали така? Това е изтърканата плоча. Кажете ми коя държава в Европейския съюз, където има солидарен модел, не е на дефицит? Това, че ще премахнете дефицита, е утопия. И забележете, как ще премахнете дефицита? Тук е основният ни упрек. Ще намалите разходната част. Тоест вдигайки стажа и възрастта, вие стоварвате цялата тежест върху хората в предпенсионна възраст. Защо няма конкретни мерки за приходната част? Да, има увеличаване на осигуровката от 1,8 пункта. Добре, нека да видим какъв е ефектът от намалението с два процентни пункта на осигуровките. Вие сте първият социален министър, който защитаваше пламенно намаляването на осигуровките. Какъв е ефектът? Аз ще ви кажа какъв е ефектът – увеличаване на дефицита в държавното обществено осигуряване с допълнителни 550 млн. лв. Затова вие поправяте своята грешка, но не е достатъчно, защото мултиплицирахте негативните ефекти. Господин министър, ако тези предложения за увеличаване на стажа и възрастта се приемат, вие ще ударите най-вече хората над 55 години. Оставям настрана, че младите хора ще се пенсионират трудно. Нека да мислим за хората над 55 години. Каква е икономическата активност на тези хора? Каква е заетостта? Заетостта намалява, а в същото време ние вдигаме стажа и възрастта и казваме де факто на тези хора: „Съжаляваме много, но отсега-нататък – оправяйте се сами!” Тук добре чухме оперативната програма – отново в бъдеще време. По приоритети на Ос 1 и 2 – от 833 млн. лв., колко са усвоени до момента? Колко? Четиридесет милиона лева, и то благодарение на мерки, които са започнати от предишното правителство. Едва през декември т.г. Комитетът за наблюдение по тази оперативна програма се събра и гласува новите намаления. А кога ще излязат насоките за кандидатстване не искам и да мисля! За хората над 55 години, понеже обичаме да се сравняваме със западноевропейските държави, вижте Германия. За тези над 60 години, които ще работят, работодателите се задължават да имат конкретни условия за тях в предпенсионна възраст. Съгласете се, един работник на 25 години не е конкурентоспособен, както работник на 65 години. За този на 65 години трябва да има специални условия. Това обсъдихте ли го с работодателите? Загрижихте ли се за хората над 55-годишна възраст? Правителството няма никаква, никаква политика с конкретни мерки и действия относно осигуряване на заетост за тези хора!

Стига си правил заключения!

Относно осигуряването на заетост за тези хора – те сами трябва да се оправят. Другото, по което е основната ни критика, е, че една пенсионна реформа трябва да бъде хоризонтална, господин министър. Първо, трябва да вземат предвид демографските проблеми.

Времето!

Какви са вашите предложения относно демографската политика, така че да има в бъдеще млади работници, които да работят, за да осигуряват пенсиите?! (Сигнал за изтичане на времето.) Завършвам, госпожо председател. Трябва да се вземе предвид здравеопазването, образованието. Живеем в свят на глобализация. Хората трябва да свикнат, че постоянно влизат и излизат от пазара на труда. Трябва да има квалификации и преквалификация. Едва тогава трябва да се мисли за каквото и да било вдигане на стаж и възраст. (Силен шум в мнозинството.) Знам, че е трудно, но там трябва да е бъдещата реформа! Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията, шум и възгласи в мнозинството.)

Благодаря, госпожо председател. Вземам думата, за да направя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България – гласуването да се извърши по реда на чл. 56, ал. 2, т. 3. Това предвижда поименно извикване на всеки от народните представители, ставане от място и съобщаване начина на гласуване. Основанията за това предложение на Парламентарната група на Коалиция за България са във важността и значимостта на решението, което предстои да бъде взето от Народното събрание, решение, което не просто засяга една или друга част от българските граждани, а засяга всички и предпоставя решение, което има своето отражение в значителен период от време, не само от началото на следващата 2011, 2012 г., а става дума за решение, което ще бъде съответно проектирано в 2020, 2026, 2035 г. В този смисъл всеки, заставайки пред съвестта си, е нормално да си даде още веднъж сметка за аргументите, които трябва да отчете при вземане на решението. Мисля, че това може да стане по начина, по който го предлага Парламентарната група на Коалиция за България като начин на гласуване.

Уважаеми дами и господа народни представители! Струва ми, се че в случая нямате абсолютно никакви основания да отхвърляте подобно предложение, още повече че нито един от привържениците или по-скоро противниците на предложението, което направих, не стана, за да обясни аргументите за подобно гласуване. Разбирам, че е много по-комфортно да пребивавате в относителната анонимност на груповото гласуване. След като от сутринта скрихте дебатите – да не се предават по Българското национално радио и Българската национална телевизия, след като от сутринта общо взето звучат някакви вяли изказвания от средите на мнозинството, без особено стойностни аргументи в защита на позицията, която ни се предлага да гласуваме, не разбирам или по-скоро очевидно, следвайки тази логика, отхвърляте и предложението, което правим. Имайте смелостта и отговорността, застанете пред камерите, пред микрофоните и обявете гласно, високо, еднозначно, недвусмислено вашата позиция по това предложение! Не се притеснявайте да кажете, че сте „за”, че сте „против”, или че сте „въздържали се”, но, за да стигнем дотам, подкрепете предложението, което правим.

Госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване с надеждата да дадем последна възможност на точкова системата да прояви своята гъвкавост. Преди да я изпратим в историята, нека да поискаме от точковата система, да я изстискаме, да кажем: дай последната благина, която предлагаш. Последната благинка е тези хора да могат да се пенсионират през следващата година. Нито за пари става въпрос, нито за нещо друго. Реформата ви и без това започва от 2012 г. Разберете, че вие трябва да подкрепите това предложение, защото то е във ваш интерес.

Госпожо председател, уважаеми господин министър! Колеги, зная, че сте нетърпеливи, но днес току-що гласувахте едно, бих казал, античовешко за много бъдещи кандидат-пенсионери решение. Не мога да разбера, колегата го каза, законът влиза от 2012 г. – защо не давате възможност в тази междинна година – 2011 г., поне тези хора да се пенсионират? Просто необяснимо! Бъдете сигурни, че това нещо ще ви се върне тъпкано от самите тези български граждани, чиито права днес потъпквате. Благодаря.