10 December 2010

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение за този параграф произтичаше от неприемането на концепцията за увеличаване на пенсионната възраст, като освен всичко друго се поставяше разлика между хората, които се пенсионират по специализирани закони, и другите, ползващи преференцията за по-ранно пенсиониране. Тук имаме предвид представителите на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност”, на част от представителите в съдебната система, при които се изискваше увеличаване на възрастта – две години по-рано, отколкото при другите категории. Искам да кажа, че в дебата при второ четене тези проблеми бяха преодолени и сега вече § 27 изглежда по съвсем друг начин. Всъщност исках само да кажа на каква база ние предложихме той да отпадне. Сега, разбира се, считаме, че той вече е съобразен с правата и преференциите, които се дават на хората, които се пенсионират по различен начин или при по-ранно пенсиониране. Така че от тази гледна точка ние вече приемаме текста на § 27, а по § 27а ще се изкажа допълнително.

Принципно да.

Не го оттегляме.

Има предложение от народния представител Даниела Петрова за създаване на § 27а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 27а, който става § 25 със следната редакция: „§ 25. Създава се чл. 69а: „Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации Член 69а. Балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност „балерина”, „балетист” или „танцьор” в културни организации.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Направеното предложение е във връзка с необходимостта от разрешаването на проблема с пенсионирането на балерини, балетисти и танцьори и се обуславя от особения характер и специфики на този вид професия. Аргументирани са чрез медицински изследвания и становища по трудовата медицина, които разкриват следната картина. Ежедневната артистична работа с оглед спецификата на изпълнителското – балетно и танцово, изкуство, изисква огромно физическо натоварване на двигателния апарат и сериозно психическо изразходване от актьорската изява и сценичния предстартов стрес. Бих искала на обърна внимание на следното. След определена възраст се появяват определени заболявания, които се изразяват в психомоторни възможности на човешкия организъм в ниски показатели, рязко се увеличава броят на травмите при тази категория труд. Проблемът с високата пенсионна възраст превръща всъщност танца и балета в Република България в изкуство със затихващи функции. Този текст е предлаган многократно в Народното събрание, но така и 20 години не е срещнал подкрепа. Аз апелирам, когато вземате своето решение, да го подкрепите. Бих искала да обърна внимание на следното. Съществува реална опасност танцът и балетът да загубят зрителите си и да отпаднат като самостоятелно изкуство в сферата на българската култура. Подготовката на този вид категория артисти започва между 5 и 10 годишна възраст. Те започват да изпълняват своите трудови функции на твърде ранна възраст – между 15 и 20 годишна възраст. Опитът на европейските страни с балетна традиция показва, че в Русия пенсионната възраст на мъжете и жените балетисти и танцьори е 20 години трудов стаж без оглед на възрастта, тоест около 38-годишна възраст; в Швеция – 20 години трудов стаж в една и съща трупа без оглед на възрастта, но не повече от 42 години и за двата пола; в Дания – 40 години; във Франция – 45 години за мъжете и 40 години за жените. Благодаря за вашето внимание.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо Петрова, искам да Ви задам въпрос. Предполагам, че като председател на Комисията по културата ще можете по-добре да обясните на залата следното. Има ли и други професии в културните организации, които имат проблеми с психомоторните възможности? Това, което казват специалистите по трудова медицина, е чудесно, трябва да го имаме предвид. Има ли обаче и други професии, за които също може да се каже, че психомоторните възможности са по-различни или натоварването е значително по-голямо, отколкото при други професии?

Уважаема госпожо Петрова! Моята позиция е, че е добре да се помисли за тези хора и да се намери решение. Задавам Ви обаче следния въпрос. Ако те се пенсионират на 42 или 45 години, ще вземат много дълго време пенсия, тъй като продължителността на живота все пак е много дълга. Вие предвидили ли сте, има ли гаранции, че при осигуряването на тези хора в държавното обществено осигуряване вноските, които ще се плащат за тях, са съобразени с плащането на пенсията? Противното нещо е Вашето предложение – от пенсиите на всички останали да се плащат такива пенсии, което е лошо държавническо поведение. Вие трябва да помислите за всичко! Ако не сте помислили за това и не дадете убедителен отговор, аз ще гласувам „против”, защото това не е редно. Разбивате основния принцип на солидарността. Всеки ще си измисли такива изключения. Аз познавам Народното събрание вече от 20 години: след едно изключение тръгват всички останали и няма спиране. Сигурен съм, че трудът на тези хора е изключително ценен, важен, но е и скъп, както се разбира от това, което казвате. Трябва тези, които поддържат трупи, да са готови да плащат такива осигуровки и те трябва да са много високи, да са като за първа или за втора категория труд. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Костов! Отговаряйки на вашите реплики, всъщност бих искала да уточня следното за психомоторните изследвания. Действително във всяка професия има натоварвания, но при нас проблемът, правейки това предложение, е изследването точно върху тази ограничена категория труд в културата, а именно артисти, балетисти, балерини и танцьори. Обяснявам защо. Един балетист, навършвайки определена възраст, натрупва определени травми и заболявания, в един момент продължава да бъде в щата на съответната културна организация. Никой от вас не би се радвал да гледа балерина на 60 годишна възраст. Самият артистичен директор на съответния център или културен институт няма да я пусне на сцената. Трудовото й възнаграждение обаче върви, тоест системата се запушва. Младите хора, които инвестират в своето обучение и труд, завършвайки висшето си образование и съответните школи, вместо да постъпят на работа в културен институт, където професионално да се развиват, започват да упражняват своите трудови функции в шоу и вариететни програми. Следователно за момента трябва да се направи разумната преценка: дали на държавата е по-изгодно този ограничен кръг от хора да бъдат държани на заплата, те да запушват системата, балетът да не може да се обновява, тези хора да не могат да работят; другите, в чието обучение държавата е инвестирала изключително много, съответно в техния талант и изкуство, съответно те са инвестирали своето време и усилия, да се подготвят за този вид специфична дейност, трябва да отидат да играят по разни заведения и трупат стаж по определен начин. Културните организации всъщност са организациите, които са уредени в Закона за закрила и развитие на културата. Съответно това са културните институции, това са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт и орган на изпълнителната местна власт. Ограничен е броят на категорията лица, които действително трябва да се пенсионират и не смятам, че с бройка, с която годишно следва да освобождават или да се обновяват съставите в културните институти, която би излязла в порядъка първоначално 3-4 до 7 човека годишно, ще се разбие солидарният модел на съответното осигуряване. Благодаря за вашето внимание.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, колеги! Това е едно много интересно предложение. То се прави вече в няколко поредни народни събрания. Само че дискусията по решаването или нерешаването на този въпрос никога не е разделяла Народното събрание и обществото на привърженици на балерини, балетисти и танцьори и на тези, които не са привърженици. Тази дискусия, тъкмо обратното, разделя народното представителство на такива, които поддържат принципите на социалното осигуряване и други, които се опитват по някакъв начин да заобиколят принципите на социалното осигуряване. А, както е известно, те са трудно заобиколими, защото създават проблеми. Какви новини всъщност се пораждат след приемането на този текст? Първата новина е, че тази категория – балерини, балетисти и танцьори, ще се пенсионират при 25 години стаж, независимо от възрастта. Похвално. Всяко едно управляващо мнозинство се е опитвало да реши този проблем. Няма нищо лошо в това, че председателят на ресорната комисия идва тук и застава с предложението, което впрочем го нямаше на първо четене, но това е по-друг тип проблем, и защитава интересите на балерини, балетисти и танцьори. Какво се случва обаче след това? Приемаме този текст. Тези хора, забележете, съгласно Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, са втора категория. Тоест сега те могат да се пенсионират при 15 години стаж и при 57 години за мъжете и 52 години за жените. Ние сега ги изваждаме от втора категория и какво правим – включваме ги към военнослужещите - § 69а. Параграф 69а третира тези, които са военнослужещи. Изведнъж те придобиват някакъв особен статут. Те ще се пенсионират и като огромна изненада за тях ще видят, че за 25 години стаж, понеже вече няма да се превръща по правилата на чл. 104 или 102, няма да имат достатъчно стаж, за да получат нормален размер на пенсията. Тоест, те ще получат задължително минимална пенсия за стаж и възраст. При това тази пенсия, преди малко господин Костов каза, ще я получават достатъчно дълго време, без да има приходи за това, без срещу този размер на пенсиите, който получават, да има приходи. Уважаеми колеги, в рамките на тази бюджетна процедура приемаме още един текст, който гарантира права, без срещу тях да стоят осигурителни вноски. Първият текст беше за увеличаване падането на тавана на обезщетението за безработица. Затова аз питам, уважаеми колеги, освен балерини, балетисти и танцьори, има и друга група – циркови артисти, акробати, гимнастици, балансьори, еквилибристи. Те са също категория. Те също отговарят на условията и аргументите, които ви каза госпожа Петрова преди малко. И какво правим с тях? Какво правим със спортистите – нашите олимпийски и световни шампиони. Хайде, техния проблем решихме по друг начин. С футболистите какво правим? Как решаваме техния проблем? Господин Мирославов, представителят на Министерството на труда и социалната политика, знае – оркестрантите на духови инструменти често боледуват от разширение на белите дробове, от емфизем. Защо вземаме една категория и заобикаляме принципите на социалното осигуряване? Нали основната цел, която е заявена и в Зелената книга на Европейската комисия, е да ограничим всички форми на ранно пенсиониране. Нали това е целта – да се задържим повече в осигурителната система, за да черпим права, които са гарантирани с осигурителните вноски? Сега тези хора са около 3 хил. човека, казват актюерите от НОИ, без да е ясен точно обхватът на тази категория културни организации. Кои са културните организации? Подробно са разписани в Закона за културата. Има две страници кои са културните организации. Вариететните артисти влизат ли в тази група? Цирковите артисти, разбрахме, не влизат, без да има аргументи и защо не влизат. Затова, уважаеми колеги, ако искаме да решим по някакъв начин този въпрос, нека да внесем отделен законопроект и да има приходи. Защото от тези 3 хил. човека, по информация на Националния осигурителен институт, работодателите им само за 270 случая са внесли със 7% повече осигурителни вноски. Тези 7% трябва да отидат в професионалните пенсионни фондове. Сега има друг ред за тях с това законодателство. Пълна каша с това предложение!

Благодаря Ви. Господин Адемов, всъщност Вие казвате, че не е предвидена по-висока осигурителна вноска. Искам да го потвърдите. Обръщам се и към министъра да вземе отношение, тъй като госпожа Петрова въобще не отговори на моя въпрос. Моля Ви Вие, като най-компетентния тук по този въпрос, да заявите предвидено ли е или не е. Защото иначе наистина пред очите Ви се посяга на принципите на осигурителната система. Вие не можете да останете безучастен.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Костов, сега тези хора са във втора категория, което означава, че могат да се пенсионират, при положение че имат 15 години осигурителен стаж и 57 години възраст за мъжете и 52 години за жените. За тях по закон сега работодателят е задължен да внася 7% по-голяма осигурителна вноска в сравнение с трета категория. По информация на Националния осигурителен институт от тези 3 хил. човека предполагаем кръг балетисти, танцьори и балерини за около 270-300 човека досега са внасяни тези 7%. Оттук нататък обаче те отиват в една друга категория – чл. 69а. Те излизат от втората категория. За тях няма да има по-висока осигурителна вноска. Така че проблемът, който Вие поставяте, остава. Тоест, срещу техните права няма да има осигурителни вноски. Съвсем отделен е въпросът дали тези 7% или 12% са достатъчни. Това е друга тема, тема за друга дискусия. Защото този разговор е крайно време този или който и да е парламент да го проведе. Ранното пенсиониране в България е един от най-големите проблеми. Чрез ранното пенсиониране ние решавахме проблемите на прехода, всички секторни политики като започнете от рудодобив, металургия, химическа промишленост, земеделие и т.н. Всички проблеми се опитвахме да ги прекараме през осигурителната система и затова сега тя страда. Затова страда от липса на финансов ресурс.

Тютюнопроизводителите забрави.

Да, и те.

Кажи го.

Но на тях вдигнахме минималния осигурителен доход, а на останалите не.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Костов, аз мога по принцип да кажа какво е моето мнение, тъй като не мога да коментирам становището на депутатите, които предлагат дадени промени. Принципното положение е следното – при тази категория хора те имат два варианта. Единият вариант е да останат в досегашната система – втора категория труд, както са и в момента. Другият вариант е, както е и предложението на народната представителка – да има 25 години осигурителен стаж без възраст. Действително за 25 години те не могат да натрупат достатъчно средства чрез осигурителни вноски в осигурителната система, и ще бъдат принудени да излязат от втора категория труд и да получават минималния размер на пенсията. Това е и моето становище.

Съвсем нормално е по този казус, по това предложение на госпожа Даниела Петрова, и дебатите, които са проведени в комисията, да има достатъчно интересна дискусия. Още повече, че тази дискусия се водеше и в миналия парламент, тази дискусия се водеше и в по предишния парламент. Голяма част от аргументите, които бях подготвила, за да представя в своето изказване, вече бяха казани, но ще допълня някои неща, защото тук не се разбира за какво става реч. Аз ще цитирам от стенограмата какво каза в комисията госпожа Петрова. Тя предлага за тези хора така: „Независимо от възрастта им при 25 години осигурителен стаж за длъжност „балетист” или „танцьор в културна организация”, а по-надолу тя казва така: „Обръщам внимание на следното, че ако не се съобразите с това предложение на текст, изпадаме в ситуация, че младите завършващи балерини, балетисти, танцьори не могат да заемат длъжност в културни организации, а те упражняват своите трудови функции във вариететни програми, танцови ансамбли и съответно се очаква да постъпят, когато някой се пенсионира или съответно почине”. Аз не зная, госпожо Петрова, дали все пак сте запозната достатъчно добре със закон, който Вие сте приели – Закона за закрила и развитие на културата, в който в Глава втора „Културни организации”, в чл. 12 се казва: „Частните културни организации и организациите със смесено участие участват равнопоставено”, което значи, че организация, която е частна и прави вариететна програма, е равнопоставена с балета, примерно, в Музикалния театър „Стефан Македонски”, който сега има едно много сложно име. По-нататък искам да кажа още нещо за това какво е културна организация, за да подкрепя и това, което каза д-р Адемов. В същия този закон само, че в Допълнителни разпоредби, в § 1: „§ 1. По смисъла на този закон:... 3. „Културна организация” е структура,… чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства” и т.н. И оттук отивам към още един текст – на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В Раздел втори „Втора категория труд”, в т. 42 са хората, за които днес коментираме – балерини, балетисти, танцьори, заради което и госпожа Светлана Ангелова предлага не само балетисти и танцьори, но и балерини. В т. 43 се казва: „циркови артисти: акробати, гимнастици, балансьори, еквилибристи”. Забележете т. 44: „оркестранти на духови инструменти”, а ви припомням един друг текст – на т. 35, където са включени в тази категория доскоро наричаните „духачи с уста при производство на изделия от стъкло”, а сега „оператори с уста на производство на изделия от стъкло”, нещо подобно като „оператор на хигиенна машина” или иначе казано „чистач”. Всички тези хора се пенсионират по един и същи начин по този закон. Кои ще пенсионираме сега? Само балерини, балетисти и танцьори или всички онези, за които вие говорите – културни организации? Защо изключвате частните културни организации, след като във вашия закон е казано, че те са равнопоставени? Какво ще стане с танцьорите, да речем, от ансамбъла на Нешка Робева или някои други, които са в частни структури и също произвеждат културни ценности? Защо цирковите артисти да не са с психомоторни възможности и в нарушение? Аз не мога да допусна такова нещо. Другото нещо, което също е много важно: колеги, забележете, че досега беше 15 години трудовият стаж, но възраст 57 години. Сега се изисква само и единствено трудов стаж от 25 години, което предполага друго. Ето, господин министърът е тук, може да каже – с разрешение на Главна инспекция по труда, даже на 15 години можете да започнете да работите. Значи, едно момиче – талантлива танцьорка, започвайки да работи на 15 години, тя спокойно на 40 години, след 25 години стаж като балерина, тя ще може да се пенсионира. За всички други категории ние казваме, че ще трябва да продължат да работят по различните програми за заетост, да се преквалифицират, за тази категория казваме – не. Аз съм за това да има специален режим за тези хора, които аз изброих, но трябва задължително да преосмислим текста, в който да кажем, че те не трябва да вземат за тези правомощия от солидарния стълб, а да си имат отделен професионален фонд. Тъй като това не е предвидено, трябва да ви кажа, че много сериозно трябва да се замислим, тъй като отваряме Кутията на Пандора. Утре ще дойдат и другите професии и ще искат същите права, уважаеми колеги. Пак казвам, че не съм против, но с тази разлика – професионален фонд, както е Учителският пенсионен фонд. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз гласувах против реформата, която беше проведена и се провежда в областта на театъра и музикалното сценично изкуство, защото смятам, че тази реформа е вредна. Сега се предлага един текст, който, малко или много, аз го възприемам като един жест в обратна посока. Аз мисля, че трябва да подкрепим това предложение. Тук безспорно всички корифеи в тази област, както и моите колеги, така и доц. Адемов, специалисти в тази област, извадиха хиляди аргументи, за да докажат, че, видите ли, това е добре, но нарушава принципите. Има една латинска сентенция „Nula regula sine exceptione” – няма правило без изключение. Та, толкова ли тази наша държава не може да направи едно изключение за тези 3000 човека, та вече сега ще извадим от девет кладенци вода, ако може това нещо да не го приемем?! Аз предлагам да го приемем по принцип. Тук, включително и тези хора, които са най-компетентни, ако трябва да доусъвършенстват някои текстове, ако трябва да прецизират нещата, но да не ги отхвърляме. Ако трябва, да се отложи този текст и да се допрецизира, но аз съм „за” по принцип да се гласува една такава преференция за този тип хора на изкуството. Една нация, ако не подкрепя културата, образованието и науката, какво остава от тази нация? Остават само едни хора на услугите и не знам какво друго ще има. Аз по принцип подкрепям текста и моля, ако се налага и се преценява, че нещо трябва да се уточни, да се отложи този текст специално, но да не го отхвърляме с тези мотиви, които по принцип професионално са обосновани. Аз твърдя, че би трябвало в случая някакво изключение да приемем. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз разбирам, че спорове винаги ще има. Самият аз като министър минимум два пъти съм предлагал едно такова решение на този въпрос. Аргументите, изказани от моите уважаеми колеги, винаги са били в тази посока: какво правим с тръбачите, стигат до миньорите и проблемът се завърта. Наблюдавайки много отблизо този процес, особено с балета и работещите в танцовите състави, искам да кажа, че той е много сериозен. Тук става въпрос за това, че ние сме в състояние – ако не решим въпроса, да загубим балетното изкуство. Тези, които са по-възрастни, си спомнят какъв балет имаше България, какви прекрасни постановки и какви светила имаше българският балет! В момента проблемът е най-голям заради това, че излизат много млади и ценни кадри от нашите училища, които не могат да намерят реализация поради липса на бройки. Всичко е запечатано в тези бройки. Мислили сме за вариант за еднократно пенсиониране. От друга страна, балетистите, за съжаление, нямат висше образование и затова техните заплати са много ниски. Във всички случаи те се движат в минималните пенсии, за съжаление. И понеже сме изчислявали бройките – да, 3000 са общо. Към 300 са бройките, които са към балетните състави в държавните структури и за ансамблите в общинските структури. Кадри излизат непрекъснато. Грехота е тези деца да не можеш да ги задържиш в България и до голяма степен благодарение на госпожа Масларова в случая – от бройките за заетост, те работят в Националната опера – бъдещите прими на българския театър. Нали знаете какво е заплащането? Съжалявам, госпожо Петрова, че не споделихте тази идея с мен и моите колеги, за да бъде по-добро предложението, тъй като в тази каша съм забъркан отдавна. Но аз призовавам, въпреки всичките съображения, които са правилни, да приемем това предложение, а наистина, ако има възможност, да се работи паралелно за някакъв индивидуален закон, иначе проблемът ще остане. Извинявайте, тук има жени, има и мъже – сами разбирате какво е да си балетист и да излезеш на сцената мъж на 62 години или жена на 57 години. Просто от всякаква мярка не се случва. При това съм се срещал постоянно с хората от балета и те осъзнават, че са задръстени, не могат да се развиват. Призовавам в полза именно на българската култура и на българския балет да приемем предложението на госпожа Петрова. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Многоуважаеми проф. Данаилов! Да, тези хора имат определени възможности до определен период да бъдат и да стават прими, след това да обучават примите. Нямам нищо против това, което Вие казвате – категорично го приемам. Ние сме дебатирали и сме се карали много пъти по този въпрос. Искам да задам такъв въпрос: как във всяка друга професия вие ще работите до определено време и когато не можете повече да работите това, могат да ви преназначат на друго място и да започнете да работите там? Кой ви е казал, че човек, който е назначен като балерина... Вие говорите непрекъснато за държавните, а тук идеята е за културните институции, за културните организации. Те не са само държавни. В случая правим този закон само за държавните, ограничаваме го – по това, което каза госпожа Петрова и което сподели в комисията. Искам да Ви попитам: какво пречи този човек, след като е работил 10-15 години в държавна институция или някъде другаде в балет, в ансамбъл или в цирк и т.н., да отиде да работи на друго място? Има хора, които могат до пределна възраст и до дълбока старост да работят. Как всеки друг може да отиде? Например учител да отиде да работи нещо друго, военен да отиде да работи нещо друго, само тези хора...

И те ще работят.

И те ще работят, разбира се, само че тук вече е осигурена пенсия. Ние всъщност отваряме кутията на Пандора с тази стъпка. Трябва да направим нещо, колеги. Нека да прескочим този текст, нека да помислим още малко. Прибързваме – знам, че ще направим проблем. Тук въпросът е принципен. Че нима проф. Данаилов не е блестящ артист? Че нима една Мая Плисецкая не можеше да бъде блестяща балерина? Има неща, с които трябва да се съобразим, когато правим тези стъпки, защото не са само балерините, балетистите и танцьорите в държавните културни институции, а общо в културните институции в страната.

Уважаеми проф. Данаилов, Вие споменахте, че ако не приемем това предложение, едва ли не закриваме цяла една професия. Но с минималната пенсия ли ще подпомогнем тези хора, тъй като те ще получават минимална пенсия в края на краищата? Толкова голяма ли ще бъде минималната пенсия, така че те да останат в страната или тази професия да стане атрактивна? Приемайки това решение, де факто тласкаме тези хора в системата за социално подпомагане и те дори ще получават целеви енергийни помощи. По този начин ли решаваме проблема? Нека госпожа Христина Митрева да вземе отношение, аз нямам нищо против. Примерно, ако се вземе тук решение, че всички след това ще започнат да получават пенсии за особени заслуги, нямам нищо против тогава. Но как с една минимална пенсия, за която дори министърът каза, че ще започва да се увеличава от 2017 г.? Няма как да стане. Благодаря ви.

Сега ще споделя една тайна. Единствената професия, в която не желаят да се пенсионират, е актьорската. Аз не познавам актьор, който иска да се пенсионира. Такова нещо се случва в една друга държава – Русия, само че, вижте, вече беше споменато кога там става възможността балетист да се пенсионира. Мая Плисецкая никой няма да я пенсионира, ако тя някога не реши сама да го направи. Разбира се, от гледна точка на изчисленията – аз, уважаеми колеги, признавам чиновника като голяма работа, но не мога да разсъждавам чиновнически, защото съм артист. Дайте да решим един проблем, за да има основание да търсим изходите и на другите. Да, ще кажете, разбира се, цирковите. По едно време имаше противоречие, че тръбачите минават втора категория, а останалите не са. Разбирате ли ме? Но сега ние с това говорим, че, може или не може, винаги ще стигнем до това, че няма как сега да стане. Затова продължавам да убеждавам колегите, че трябва да приемем това предложение – да се реши проблемът.

Не се решава. Там е проблемът, че не се решава.

Вижте, убедете ме, като не стане, че не се решава. Идете и вижте за какво става въпрос. По-нататък казва: пенсионирам те и след това си намери работа. Хайде да видим колко души от големите балерини или от по-средното ниво, да не казвам от кордебалета, са си намерили друга работа?

А със 136 лв.? Как ще живее с тази пенсия?

Той винаги ще получава 136 лв., докато заплатата му е такава. Това е другият проблем – че те се водят съвсем друга категория. Те не са висшисти, за да има основание да върви категорията му нагоре. В Националната опера, извинявайте, премиите са под 400 лв. Под 400 лв., като това е все пак най-добрият състав на балета ни, което също е голям проблем. От друга страна, казваме: „Няма основание. Как да увеличаваме заплатите?”. Висшист-хорист в операта получава повече от големите балерини. В този смисъл това е друго противоречие. Понеже сега сме на темата за пенсионирането, разбира се, че трябва да се направи някаква крачка. Трябва да се отпуши, иначе, разберете, това е като запушен бент и не изтича нищо. А кадри излизат. Държавата дава огромни пари за обучението на един балетист. Огромни пари! Едни от най-скъпите училища са тези, които са за танцови изкуства, и оттам излизат чудесни кадри. Какво да говорим за ансамблите? Идете да видите каква е възрастовата група на „Филип Кутев”, а има прекрасни нови кадри. Затова, колеги, моля ви, дайте да гласуваме и да не губим време. Благодаря.

Да, точно по този текст.

По § 28 има предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Има предложение на народния представител Доброслав Димитров. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Хасан Адемов: В т. 2 относно ал. 2, думите „по чл. 104, ал. 3-8” се заменят с „по чл. 104, ал. 4, 6, 7 и 8”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев и Мая Манолова: Параграф 28 се изменя така: „§ 28. В чл. 70, ал. 1, изречение първо след думите „1,1 на сто” се поставя запетая и се добавя „а от 1 януари 2012 г. - 1,2 на сто”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 26 със следната редакция: „§ 26. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо след думите „1,1 на сто” се поставя запетая и се добавя „а от 1 януари 2017 г. - 1, 2 на сто”; б) в изречение второ думите „37 години за мъжете и 34 години за жените” се заменят с „повече от изискуемия за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 за съответната календарна година”, а думите „чл. 68, ал. 1-3” се заменят с „чл. 68, ал. 1”; в) в изречение трето думите „чл. 68, ал. 1-3” се заменят с „чл. 68, ал. 1”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, стажът се превръща при условията на чл. 104, ал. 2. При изчисляване на размера на пенсията осигурителният стаж на лицата по чл. 104, ал. 3 и 4 се превръща, като 3 години действително и заслужено време се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория, по чл. 104, ал. 5 и 7 се превръща, като една година действително изслужено време се зачита за 3 години осигурителен стаж от трета категория, и по чл. 104, ал. 6 и 8 се превръща, като една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.” 3. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. 4. Досегашните алинеи 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7 и в тях навсякъде думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”. 5. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „чл. 68, ал. 1-3” се заменят с „чл. 68, ал. 1”. 6. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „чл. 68, ал. 4” се заменят с „чл. 68, ал. 3”, а думите „ал. 7” се заменят „ал. 8”. 7. Досегашната ал. 9 става ал. 10.”

Аз мога да Ви кажа защо се е записала предварително! Това е действие по същество!

Уважаеми колеги, една от промените в § 28 по вносител касае чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване, в който се определя редът за изчисляване размера на пенсията на категорийните работници. Със създаването на нова ал. 2 се коригира досегашният ред, регламентиран в чл. 104 на кодекса. Ще ви представя кратка хронология, защото не всички сте запознати, за да знаете какво се случи в комисията и защо се стигна до определени решения и гласувания по отделни точки. Текстът по вносител беше следният: „Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определяне на продължителността му за изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, стажът се превръща при условията на чл. 104, ал. 2. При изчисляване размера на пенсията осигурителният стаж на лицата по чл. 104, ал. 3-8 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория”. Когато промените влязоха за първо четене в комисията, всички политически сили направиха своите изказвания. Социалните партньори също направиха своя коментар и застанаха на определени позиции. Ще ви кажа каква беше конкретно позицията на господин Васил Яначков, който говореше от името на член на Изпълнителната комисия на КНСБ. Той взе отношение и заяви следното становище, цитирам: „Аз искам от името на категорийните работници да кажа, да ви заявя и да успокоя депутатите, че интересът на категорийните работници е съхранен в този законопроект. Ние го подкрепяме и предлагаме да го подкрепите и вие.” Отношение тогава взе и господин Ковачев, който беше представител на Съюза на летците. Той направи коментар за начина, по който ще се преизчислява размерът на пенсиите на военните летци. (Народният представител Хасан Адемов се смее.) При обсъждането на законопроекта в комисията на второ четене се разгледа направеното по надлежния ред предложение на народния представител Доброслав Димитров, в което се предлагаше запазването на реда за изчисляване на пенсии при превръщането на осигурителния стаж за лицата по чл. 4, алинеи от 4 до 8. Тук се включиха летателният състав на реактивната авиация, водолазният състав, екипажите на подводните съдове, парашутистите и т.н. Заместник-министърът на отбраната, който също присъстваше на заседанието, подкрепи предложението от името на Министерството на отбраната. Министър Младенов също взе отношение и уведоми комисията, че при приемането в Министерския съвет е получено предложение на Министерството на отбраната и след проведеното гласуване комисията подкрепи това предложение. Другото предложение – по ал. 2, внесено по надлежния ред между първо и второ четене, беше на народния представител Хасан Адемов. Предложението касаеше запазването на реда за изчисляване на пенсиите на лицата по чл. 104, ал. 3. За да не ги изчитам всички, това са миньорите и всички хора, работещи под земята – в подземните рудници. След като д-р Адемов направи своето изявление и защити защо прави предложението, заместник-председателят на Миньорската федерация при КНСБ подкрепи д-р Адемов. След него доста лаконично в едно изречение господин Янков от КНСБ също подкрепи това предложение. Но тъй като между двете четения не беше постъпило никакво официално становище, никакви предложения, никакви забележки от синдикатите или от миньорските браншови организации и вземайки предвид първоначалното становище на социалните партньори, че интересът на категорийните работници е съхранен в този законопроект, комисията отхвърли предложението на д-р Адемов. Едва на 8 декември, не вчера, онзи ден, часове преди промените да влязат за разглеждане на второ четене, народните представители получиха официално становище от КНСБ, подписано от президента на конфедерацията господин Пламен Димитров, в което имаше забележки и препоръки, касаещи именно работещите под земята, както и бяха споделени някои опасения относно текстовете на § 28. Уважаеми колеги, искам да подчертая, че през цялото време на обсъжданията по този законопроект многократно доказахме своята диалогичност и до последния момент търсехме консенсус. Именно в духа на този консенсус, на тази диалогичност и за да не остане никакво съмнение, че по някакъв начин нарушаваме част от постигнатия консенсус в споразумението със социалните партньори, предлагаме в § 28 по вносител да отпадне т. 2, в която се създава нова ал. 2. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, колеги, госпожо Спасова! Уважаеми колеги, разбрахте ли сега каква е целта на предварителната договорка между госпожа Спасова и госпожа Михайлова? Предварителната договорка е да излязат колегите от ГЕРБ и да кажат, че те подкрепят това предложение, което категорично отхвърлиха на комисията. Става въпрос за подземните миньори. Уважаеми колеги, Комисията по труда и социалната политика отхвърли това предложение, въпреки че се чуха аргументите още на първо четене. Още на първо четене, тук, в пленарната зала, от тази трибуна аз заявих, че с този текст намалявате размера на пенсиите на подземните миньори. Става въпрос за новоотпуснатите пенсии. Защото вместо една за три години, при изчисляване размера на пенсията вие приемате превръщането три за пет години. Така че като тук си говорим за текстове – кой какво е предложил, нека да бъдем коректни. Не само защото сте чули миньорите, а защото, уважаеми колеги, това е нормалната практика. Правилата и принципите на социалното осигуряване винаги са били еднакви за тези, които работят под земята, за тези, които са във въздуха, и за тези, които са под водата. Водолази, летци, миньори винаги са имали еднакви условия при пенсионирането. Нека тук да не се съревноваваме кой е защитавал първи интересите на миньорите. За мен това е без всякакво значение! За мен по-важното е да решим проблема!

Нека има дуплика.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В първоначалния вид, в който Кодексът за социално осигуряване беше внесен и с направените промени за първа категория труд – за водолазите, тези, които работят под водата, във въздуха и тези под земята, режимът беше един. Тъй като впоследствие, по предложение на народните представители, режимът за водолазите и за летците беше променен, логично е да се промени и за миньорите, тоест за тези, които работят под земята. Мисля, че в тази връзка предложението на госпожа Спасова е добро.

Къде е това предложение? Господин председател, има ред за внасяне на предложенията. Не го ли знаете това?

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Правя предложение в § 26, ал. 2, в изречение второ, чл. 104, алинеи 3 и 4, „ал. 3” да отпадне. В края на това изречение, където е записано „чл. 104, алинеи 5 и 7”, да се прибави „ал. 3”. Това е най-чистият вид, с който се решава проблемът на подземните миньори. В ал. 3 става въпрос за подземните миньори, в ал. 4 – за военнослужещите. В този текст е казано, че „техният стаж при изчисляване размера на пенсията се превръща 3 години действително отслужено време за 5 години”. Тук премахваме ал. 3, остават само „военнослужещите”. Алинея 3 я прибавяме там, където са алинеи 5 и 7 – това е летателният състав, реактивната авиация, водолазният състав. Тук са, ал. 7, „операции и мисии с висока степен на риск”. Алинея 7, тук прибавяме ал. 3. Алинея 3 са „подземните миньори”. И тук на практика запазваме преизчисляването на стажа – една за три години, както беше по действащото законодателство. Това е най-коректното предложение. Уважаеми колеги, за какво става въпрос в тази дискусия? Първо, когато става въпрос за пенсиониране на категорийните работници, за придобиване на право на пенсия като категориен работник, се превръща стажът. Когато има различни категории стаж, за втора категория се превръща 4 за 5 години, а за първа категория – 3 за 5 години. Това е основното положение. Но когато става въпрос за изчисляване размера на пенсията, превръщането на стажа е съвършено различно. За миньорите – става въпрос за тези, които работят под земята, надземно-техническия състав и т.н., превръщането на стажа е една за три. Това моментално намира отражение в размера на пенсията. И това, което бяха предложили вносителите – превръщане от 1 за 3, да бъде 3 за 5 години, което автоматично намаляваше размера на новоотпуснатите пенсии. Още на първо четене от тази трибуна аз предупредих, че миньорите в България, които работят под земята, около 7 хил. човека, по никакъв начин няма да се съгласят. Съжалявам, ако социалните партньори не са забелязали този текст. Но те са забелязали нещо друго, което госпожа Спасова прескочи в становището на КНСБ. Основополагащ принцип при договарянето между социалните партньори е извоювани права досега на категорийните работници по никакъв начин да не бъдат минимизирани, тоест да не отпадат права, които досега са съществували. Това е принцип, който сте приели, господин министър, при дискусиите със социалните партньори. Пак повтарям – за мен изобщо не е важно кое предложение ще се приеме. За мен е важно, че още на първо четене, тук в тази зала, предупредих и алармирах за това, че има опасност да бъдат ощетени правата на миньорите, които работят под земята. Въпреки всички маневри и всички разходки напред-назад, това не решава въпроса. Въпросът се решава с приемане на предложението, което ви прочетох преди малко. Ако искате, дайте думата на госпожа Христина Митрева, тя ще ви каже дали това, което предлагам, е коректно или не.

Благодаря Ви, господин председател. Ще се опитам да говоря внимателно, за да не дразня хората в залата и да подвикват, защото съм повече от сигурна, че културата и интелектът на колегите от управляващото мнозинство са такива, че те не биха си позволили от залата да се провикват, така както не подобава на народни представители. Първо, искам да кажа, че ние изцяло ще подкрепим предложението, което е направено в ал. 2 на чл. 70 – в предложения параграф от д-р Адемов. Искам да кажа и това, че д-р Адемов и ние всъщност сме спокойни, че този текст и този закон ще се гледа и утре. До утре може би ще се преосмислят и някои други текстове, които се очаква да решите към края на законопроекта, които ние защитаваме и в които се защитават правата на българските граждани, за които сте поели ангажимента си. Приветствам ви, че променяте това решение и че ще вземем решение, което е в интерес на гражданите. Аз обаче искам да кажа нашата позиция по ал. 1 на чл. 70, който разглеждаме в този параграф. Колеги, истина е, че най-голямата слабост в предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване, това е по отношение на размера на сегашните и бъдещите пенсии, което безспорно води до сриване на авторитета и недоверие в пенсионната система, което е пагубно за нея. Ние считаме, че предложението, което е направено тук – едва от 2017 г. да се бонусира всяка година трудов стаж вместо по 1,1% във формулата за изчисляване размера на пенсията, това да стане още от 2012 г. Какви са ми аргументите, уважаеми колеги? Първо, това е стремеж хората да се осигуряват по-дълго време, да имат по-дълъг осигурителен принос. Другото, което е много важно, е да се осигуряват на действителния размер на полученото трудово възнаграждение, а не да се свият до онези минимални размери, които в крайна сметка водят до минимални плащания. Определено считам, че това ще е един стимул в така предложените промени в Кодекса за социално осигуряване. Колеги, изкушавам се още веднъж да ви припомня нещо, което ми се струва, че трябва да се знае повече и да се чува повече. В България, в момента мъжете се пенсионират на 54,1 години, а жените – на 60,2 години. В Европейския съюз мъжете се пенсионират на 62, а жените – на 60,8. Мъжете в България и сега действително се пенсионират на по-висока възраст отколкото в Европейския съюз. Много е важно тук да стимулираме осигурителния принос. Моля ви да преразгледате и да преосмислите това наше предложение, още повече, аз съм сигурна, че тук представителите на Националния осигурителен институт могат да кажат какви бяха актюерските разчети, каква беше визията в тази насока преди няколко години. Благодаря.

Дайте да го видим този текст.

Вие го четете и го виждате.

Ние знаем какво е.

Господин председател, колеги, господин министър! Внимавайте в това, което ще ви кажа сега. (Шум. Оживление.) Оставам с впечатлението, че не внимавате, д-р Желев. (Реплики.) Отпадна новата т. 2, която беше по предложение на комисията. Там пише, че се създава нова ал. 2. Досегашните ал. 2, 3 и 4, стават съответно ал. 3, 4 и 5. А коя е ал. 2, като досегашната ал. 2 – става ал. 3? (Шум и реплики.)

Тази точка отпадна, господин председател, обаче вижте какво пише по-нататък: в т. 3 – понеже отпадна новата ал. 2, досега съществуващата ал. 2 става ал. 3, тоест създава се един вакуум – няма ал. 2. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! Българската академия на науките е символ на духовността и идентичността на нацията. Ние сме свидетели как целенасочено месеци наред най-висши представители на изпълнителната и законодателната власт, в лицето на ГЕРБ, ерозират доверието в една институция, която всъщност е по-стара от българската държава. Виждаме, че лично Вие, господин министър-председател, лансирате тезата пред българското общество, че са необходими реформи в БАН. Като имаме предвид, че само преди по-малко от два месеца Вие публично заявихте, че реформи в условия на криза не се правят и изтъкнахте аргументи защо не трябва да има реформи, какво точно и кой Ви даде идеята да реформирате Българската академия на науките? Защото по всичко личи, че така представената целенасочена политика е ориентирана към ликвидиране на Българската академия на науките. Ние видяхме това на практика в ресорната комисия на българския парламент, когато четирима души, представители на ГЕРБ, начело със „самбист № 1 на Републиката” се опитаха да нокаутират БАН с един удар, защото тези текстове, които са предложени, на практика не са желание за реформи, а са желание за ликвидация. Нито едно българско правителство за целия преход не си е позволявало да внесе такъв законопроект. Затова ние от „Ред, законност и справедливост” внесохме предложение за налагане на мораториум за спиране на всякакъв вид разпоредителни сделки с имотите на БАН. Особено тревожно и широко споделяно мнение в обществото е, че истинската цел на реформите всъщност не е ясно. Защото до момента от българското правителство никой не е излязъл и не е обяснил всъщност какво целите с тези реформи в БАН, в това число и самото ръководство на Българската академия на науките не знае какви реформи точно иска да предприеме българското правителство. Въз основа на това се налага да отговорите на следните въпроси: Има ли правителството изградена политика по отношение на националната наука и образованието в държавните университети? Ако има, в какво се изразява тя и какво е мястото в нея на съществуващите научноизследователски и образователни институти? Има ли правителствен проект за нов закон за БАН и какво конкретно предвижда той или единствено Вие поддържате този килърски законопроект, внесен от четирима народни представители от ГЕРБ? Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, господа и дами народни представители, господин Янев, Василев, Терзийски! Политиката на правителството в областта на науката е една от най-дискутираните публични теми през последните месеци. Тя среща шумна и постоянна съпротива и е съпроводена с поредица от необосновани квалификации и оценки относно прилаганите мерки за обновяване и модернизиране на българската наука и образование, на научните институти, в това число и на БАН. Дори и опонентите ни признават, че начинът, по който функционира досега българската наука и се осъществяват научни изследвания, не е достатъчен жизнеспособен и ефективен. Българската наука не отговаря в необходимата степен на съвременните международни стандарти, на потребностите на бизнеса и обществото. Затова нашето правителство е обявило развитието на българската наука и образование като свой основен приоритет. Той се доказва както от мащабността на промените, които предприемаме, така и от средствата, които отделяме за този сектор. За 2011 г. консолидираният бюджет за образование и наука е трети по обем на разходите, а спрямо актуализирания за 2010 г. нараства със 133 милиона. За образование през следващата година ще има 83 млн. лв. повече, а за наука средствата се увеличават с 21 млн. лв. Това няма да са всички средства за образование и наука. Стартират новите операции по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” със средства от Европейския социален фонд. Те са общо над 500 млн. лв. за периода 2011-2014 г. Предстои и старт на Швейцарската програма, която ще осигури стипендии, над 2 млн. швейцарски франка, за студенти и млади учени. За съвместни научни изследвания между български и швейцарски научни организации са над 4 млн. швейцарски франка. Наред с осигуреното финансиране ние провеждаме и съществена реформа на цялостната научна система. Тя започна и ще се определя от няколко ключови законодателни стратегически документи, приети и разработени от началото на нашия мандат. Това са Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. Той цели да се въведат механизми за по-ефективно интегриране на българската наука в европейското изследователско пространство чрез стимулиране участието на научни организации и университети в международни научни програми на основата на принципа на споделеното финансиране, въвеждане на независима външна в това число и международна оценка на институциите, финансиращи и провеждащи научни изследвания, подобряване координацията на политиките в областта на науката и иновациите чрез създаването на Национален съвет за наука и иновации. Въвеждат се нови инструменти, подкрепящи създаването на устойчиви връзки в рамките на триъгълника на знанието – образование, наука и иновации. Законът за развитието на академичния състав в Република България и законопроекта за неговото изменение и допълнение цели децентрализиране на системата за присъждане на научните степени и заемане на академични длъжности. Дава се възможност на научните организации и на университетите да олекотят процедурите по кандидатстване и придобиване на научни степени за заемане на длъжности в университетите и научните организации и с това да направят кариерното развитие на учените по-привлекателен. Националната програма за реформа на Република България предвижда до 2020 г. инвестициите в науката и иновациите да нараснат до 1,5% от брутния вътрешен продукт. Подготвяме и въвеждането на финансов модел, който да стимулира качествата на провежданите научни изследвания и конкуренцията между научните институти. Важен акцент в политиката ни за развитие и повишаване на ефективността на научните изследвания и иновации е създаването на достатъчно стимули за консолидиране на научноизследователските структури и на научния потенциал. Националната пътна карта е първият дългосрочен план за инвестиции в научна база и капацитет. Тя определя европейските и национални инфраструктури, които ще бъдат развивани за постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика. Научните инфраструктури ще подобрят интеграцията между колективите от научните организации и университети и ще имат по-добър обхват, а изграждането на национални научни комплекси ще доведе до повишаването на възможностите ни за успешно участие в многонационални консорциуми по рамкови програми на Европейската общност. Подготвена е и Национална стратегия за развитие на научните изследвания, каквато трябваше да имаме още през 2003 г. В момента тя вече е в процес на съгласуване и предстои публично да бъде оповестена за общонационално обсъждане. В процес на разработване са и други закони, които ще променят и модернизират изцяло нормативната среда, в която ще се развиват българското образование и наука в дългосрочна перспектива. По темата, по която най-често се спекулира – имотите на БАН, искам да повторя, че те няма да бъдат одържавени, но трябва да станат основа за съвременната национална научна инфраструктура, да се превърнат в модерни и високотехнологични бази за различни научни изследвания. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател, господин министър! Господин министър-председател, в сряда се проведоха 5-часови дебати в Комисията по образованието. Повечето от становищата бяха против внесения от ГЕРБ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БАН. За съжаление не надделя разумът и отговорността, а криворазбраната партийна солидарност към петте вносители на ГЕРБ. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за БАН е факт. Това ще доведе до ликвидация, макар и индиректно, на Българската академия на науките. С тези изменения Българската академия на науките се изпразва от съдържание и функции. Нещо повече, стана ясно, че това не е законопроект за изменение и допълнение, а е нов структуроопределящ закон. БАН функционира заедно в неделимо единство със своите институти по разписаните направления в сегашния чл. 2, ал. 2. Каква е новата визия на ГЕРБ в този законопроект? Цитирам ал. 2: „Българска академия на науките обединява научноизследователския потенциал и съдейства за обмена на информация в областта на научните изследвания”. Това го извършва и Българската телеграфна агенция. Общото мнение е, че аргументът за реформа се използва, за да се прикрият истинските мотиви, които са пряко свързани с активите на БАН. Абсурдно е в две минути да се изложат аргументите „против” този законопроект, още повече че за тях не стигнаха и петте часа дебати в Комисията по образование. Аз искам да задам тези два уточняващи въпроса към Вас: Как Вие оценявате предложените промени в законопроекта и каква е оттук нататък съдбата на БАН? Това е политическа оценка, която се записва в момента в историята. Чия е политическата отговорност на така наречения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БАН? Защото историческата отговорност от това, което ще се случи с БАН, оттук нататък ще бъде Ваша като министър-председател. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колега! Многократно съм се срещал с ръководството на БАН, знам проблемите им и именно с този законопроект ние се стремим да ги решим. Няколко пъти повтарям вече и се надявам да го чуете и от тази трибуна да спрете да спекулирате с това, че някой има интереси към имотите на БАН. Държавата и общините имат толкова имоти, че дори не могат да смогнат да ги управляват добре. Това, което искам от ръководството на БАН – бяха изнесени в публичното пространство доста договори – е да управляват своите имоти действително като своя собственост и да получават достатъчно пари от тях, за да се издържат. Така че по тази тема мисля, че съм достатъчно ясен. Смятам, че това, което предлагаме, тепърва ще влиза в парламента, ще дебатирате основните точки, затова е рано да говорите за политическа отговорност. Нека депутатите да се произнесат по него. С всичко разумно, което има, включително ръководството на БАН, акад. Съботинов вчера или онзи ден водиха дълъг разговор с министър Игнатов на тази тема, ние ще се съобразим. Благодаря.

След Вашия отговор, господин министър-председател, не става ясно защо вносител на този законопроект не е Министерският съвет, а са група народни представители от ГЕРБ, които сами не вярват на себе си. Вие може да изискате стенограмата от заседанието на комисията, за да се убедите в това твърдение - самите те не са наясно, пледирайки за собствените си текстове! Възниква въпросът: дали тази стратегия не е просто да се тества чрез депутати какво ще бъде настроението за ликвидацията на редица институти и структури на БАН. Замисълът на законопроекта, внесен по този начин, е точно такъв. Неслучайно дебатите бяха повече от 6-7 часа. Нещо повече, с този законопроект се нарушава автономията. В България никой от Освобождението до днес не е посмял да посегне на автономията на научната и на академичната общност. Господин министър-председател, по принцип никой не може да реформира науката, защото тя е над всичко! Науката е над властта, над всичко, за което ние дискутираме в пленарната зала. От науката се раждат новостите. В цял свят именно затова е ясно, че когато се говори за академична автономия, никой по никакъв повод не се бърка. Не мога да разбера: Вие предлагате и искате реформи в БАН без тези, които ги предлагат, да са наясно за какво става въпрос, а не искате, да речем, реформи в Министерството на вътрешните работи?! Министерството на вътрешните работи е закостеняла, ретроградна машина, в която не са правени реформи в определени сектори още от времето на Тодор Живков. Защо не кажете: „След като дадохме толкова много пари - най-много на МВР, искаме тези и тези реформи?”, така както поставяте такова условие на Българската академия на науките?!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Питането е свързано с писмо на господин Барозу до Вас от м. ноември т.г., което съм сигурен, че и двамата сме чели. Сигурен съм, че Вие се познавате с кандидата за кмет Бойко Борисов от 2005 г. Там той има две брадясали обещания. Първото беше, че София ще има завод за боклука. Второто беше, че ще се развали концесията за „Софийска вода”. Концесията на „Софийска вода” се премести само от английския във френския крачол - нищо друго не е настъпило оттогава и, както виждам, няма да бъде развалена. Само дето софиянци пият шест пъти по-скъпа вода за последните осем години. Но, по темата за завода. Знаете, че всъщност Вие дойдохте в една много тежка ситуация тогава – заварено положение, създадено от Столичния общински съвет, между другото, доминиран тогава от Синята коалиция. Ставаше дума, че с това обещание Вие дойдохте през 2005 г. Казахте, че през 2007 г. ще има завод. Оттогава тази бягаща мишена се движи вече шест години. За това обещание казвам, че е брадясало. То наистина е брадясало, но не е с двудневна брада, а прилича малко на брадата на Дядо Коледа. Последното, което пише господин Барозу, искам да го цитирам, е следното: „Независимо от това, с оглед на нуждата от по-последователни и актуални данни за потоците отпадъци, както и от настоящата несигурност, свързана с възможността за предлагане на пазара в България на гориво, добито от отпадъци, някои части от внесения проект ще трябва да бъдат преработени, особено анализът на вариантите и проектите на основните компоненти за третиране на отпадъци”. Следователно се казва, че се предлага да се работи по нов вариант за завода, нова технология. Моят въпрос е прост: кога ще имаме завод за боклука? Спомням си, че докато Вие бяхте кмет, а аз - общински съветник, заедно откривахме Завода за боклука. Той всъщност не беше завод за боклук, а едно водопроводно отклонение на „Софийска вода”. Това беше през м. май миналата година. Тогава имаше идеята, че за 18 месеца този завод ще бъде построен. Сега бих искал да чуя от Вас: кога ще построим Завода за боклука и по каква технология? Основното ми притеснение е свързано не с това, че няма да има завод, един ден ще има, основното ми притеснение е, че той очевидно няма да бъде готов нито до края на 2010 г., нито до края на 2011 г. Както добре знаете, комплексното разрешително на Суходол изтича. През м. октомври 2011 г. просто няма да могат да се депонират повече отпадъци там. Там се е образувала една купчина, която знаете, че хората от Суходол поетично наричат „Бойкова могила”. Просто знаете, че то работи абсолютно незаконно при последните три правителства - не само при вашето, но при предишното и при по-предишното, защото има невъзможност, просто няма къде да се депонират тези отпадъци. Въпросът е: кога ще има възможност този завод да бъде построен? Съответно, кога ние ще имаме депо, в което да депонираме? Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вълкът козината си може да смени, нравът - никога. Мога да ви разказвам надълго и нашироко какво заварих в София вследствие на синьо-червената мъгла – детайлно, с всичките ви приятели там. Пращахте ме с правителствено постановление в мина „Чукурово” – в мината на Ковачки, ако си спомняте. Цялата схема да вкарате София в криза е ваша. Мислех, че няма да имате нахалството да го повтаряте! В писмото на господин Барозу пише, че той „напълно подкрепя усилията ни за осигуряване условията за ефективно управление на отпадъците на гр. София. Същевременно препоръчва одобрението на проекта да се извърши на два етапа: първо, изграждането на депото и завода за компостиране, с което ще се даде възможност да се преустанови наказателната процедура на Република България – това се прави, второ, реализация на втория етап, но след допълнителен анализ – той се налага от собствеността на „Топлофикация” - София, която вие насилствено взехте от София, спомняте си, за да управлявате по-добре, а ние си я върнахме на града, която в средата на тази година е прехвърлена към Столична община, и заради необходимата оценка на възможността за по-ефективно използване на добитото от отпадъци гориво – основен продукт от Завода за механично и биологично третиране. Споделям мнението, че прилагането на такъв разумен подход може да подобри системата за управление на отпадъците на Столична община и значително да намали експлоатационните разходи”. Подробностите са уточнени на техническа среща с участието на всички заинтересовани страни, проведена на 28 октомври т.г. в Брюксел и за прилагането й вече се работи. Столична община е предприела необходимите действия за попълване на формуляра за кандидатстване, в съответствие с отправените препоръки. Съгласно полученото от Европейската комисия писмо веднага след внасяне на необходимите поправки службите на Европейската комисия ще разгледат този проект, като въпрос от най-голяма важност и в най-висока степен на експедитивност. Няма да чета повече от писмото. Това е, което открихме тогава, знаете, че ние имахме готовност и искахме в момента, в който Европейската комисия отпусне парите и минат търговете, още същия ден да започнем да строим. Ако не се лъжа, вашият сегашен депутат, тогава вицепремиер, госпожа Плугчиева беше с нас. Защото всичко, като съгласуване вървеше с Брюксел. А вие тогава, вместо да се занимавате с връхлитащата ни криза, правехте кризисни щабове за боклука на София. А в момента, в който се махнахте, повече конфликти нямаше. Надявам се да имате памет, а ние водим изключително тежки преговори относно завода, защото по начина, по който ние сме обещали да го направим, той излиза изключително скъп и това съответно е притеснението на Европейската комисия. Може би това ще излезе най-скъпият финансиран от Европейската комисия завод. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин премиер, явно четем едно и също писмо, явно четем различни абзаци. Аз от Вас не чух нещо много просто, което Ви попитах, а именно кога ще режем лентата на завода и по коя технология. Дето се казва – бяхме заедно на откриването на обекта, дайте да бъдем заедно и на пускането на обекта. Да не останете с впечатление, че Ви преследвам като полицейския пристав Жавер, който преследва Жан Валжан през цялото време по тази тема, но тази тема се оказа вечно зелена. Така че от Вас очаквам този отговор, защото проблемът е, че София отново няма да има къде да депонира боклука си. В интерес на историческата истина трябва да кажа, че и двете концесии, които споменах – и тази за Софийска вода, и тази за боклука е гласувана от онези кебапчийски котета, които са били в Столичния общински съвет през 2000 година. Можете да си направите справка и да видите, че при 61 общински съветници, 38 са били от СДС. Така че не е удобно да разговаряте така с мен, тъй като аз съм един от хората, които са гласували да се развали тази концесия. Между другото, гласува целият общински съвет. От Вас искам просто отговор на въпроса – докога ще работи сметището на Суходол, кога ще открием завода за боклук в София? Тези две прости неща да поемете като ангажимент. Ето например тук, понеже виждам господин Плевнелиев, казва се: Еди коя си магистрала ще бъде открита, примерно, март 2012 г. Можете ли да кажете някакъв конкретен срок, да поемете този ангажимент пред нас. А също и да ни кажете, между другото, по коя технология. Тъй като, ако технологията е различна, ще се окаже, че и депото, което трябва да правим в „Садината”, също ще бъде различно. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, пак трябва да ви опреснявам паметта. Първо, концесията за боклука я развалихме ние. Концесията за „Софийска вода” беше така направена, че на практика нямаше как да се развали, прекрасно го знаете, защото беше обвързана с договора за Европейската банка за възстановяване и развитие. И въпреки това ние с много усилия го преговорихме така, че той стана сравнително и доста по-добър от предишния. Що се касае до интегрираната система за третиране на битови отпадъци на Столична община, тя е следната – депо за не опасни отпадъци, завод за механично биологично третиране на отпадъци, завод за компостиране на зелени биоразградими отпадъци, както и изграждането на съпътстващата инфраструктура, обслужваща тези обекти – водоснабдяване, пътища и електрозахранване. Безвъзмездната финансова помощ от оперативна програма „Околна среда” за целия проект представлява по-малко от 8% от общия ресурс на програмата. И вчера Томислав Дончев беше в Брюксел да разговаря с хората, които движат програмата. Искам да ви напомня, че четири години този комитет работи изключително изцяло, заедно с проекта „Джаспър” и пряко под надзора и на Европейската инвестиционна банка. И имаме подписан договор за съфинансиране от Европейската инвестиционна банка. Проблемът е, че навремето на финансова криза парите за Брюксел също са много важни, а нашият завод, повтарям, изцяло консултиран с тях... РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кога ще стане?

Ще стане, когато отпуснат парите. И в момента, понеже – повтарям – това е най-скъпият завод, те казват: вие не можете да си направите най-скъпият завод в Европа, защото сте най-бедни, трябва да изберете нещо, което да е по-евтино. Само че ние им обясняваме, че три години сме работили с тях, с техните експерти, с тяхната банка и те са се съгласили, участвали са пряко в това договаряне. Затова водим спор сега. И между другото вашите колеги прекрасно го знаят. Това питане е провокация, защото прекрасно знаят какъв спор водим с Брюксел. И Брюксел знае, че ние сме прави. Но 185 млн. евро са много пари за тях сега. Надявам се да намерим разумния подход и в двете посоки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Няма нужда, господин Борисов, на мен да ми опреснявате паметта, тъй като аз имам дълга памет (реплики от ГЕРБ) и помня много добре Вашите изявления и ангажименти, които бяха правени във времето. Помня ангажимента от 2005 г., когато бяхте избран за кмет, че до 2007 г. ще има завод за боклуци.

Ако не пречехте, щеше да има.

Помня изявлението от пролетта на 2007 година преди следващите местни избори, че заводът трябва да е готов най-късно през 2011 г. Помня също така, господин Борисов, нашият разговор, в който Вие ми благодарихте за това, че предишното правителство през ноември 2007 г., за да помогне на Столична община, реши да отвори сметището в Суходол и да спре балирането. Така ли беше? Така беше. Помня също така и момента, в който, за да помогнем на Столична община, другите общини да поемат гигантските пирамиди от бали, заради неспособността на общината да реши проблема с третирането на битовите отпадъци, предишното правителство отпусна на няколко общини общо близо 100 млн. лв., за да може да се реши проблемът на столицата. Помня също така и заринатите улици на столицата през пролетта на 2009г. Но темата на питането беше друга. В писмото на председателя на Европейската комисия ясно е заявено, че комисията е готова да финансира само 2 от елементите, не етапите, на интегрираната система за третиране на битовите отпадъци. Но не е готова, заради съмнение в технологията, която е избрана, да финансира основния елемент на тази система, който представлява и най-голямата сума от 185 млн. евро, които се искат от България. Това означава по същество, господин премиер, избор на нова технология, нов търг за нов изпълнител по новата технология. И не получихме никакъв отговор от Вас кога ще бъде готова интегрираната система за София, кога ще заработи. Ясно е, че няма да бъде до края на 2011 г., няма да бъде до края на 2012 година. Кажете кога – най-вероятно 2015 година. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Няма спор, че влизането в Шенгенското пространство е от голямо значение за България, защото ще цитирам и Вас, и Ваши министри. Вие заявихте в Ню Йорк през есента на миналата година, че догодина, когато ще пътуваме в Шенген, и влезем ли в Шенген, трябва да отпаднат визите за Съединените американски щати. Вие заявихте на среща с унгарския премиер господин Орбан през м. октомври т.г., че през следващите шест месеца водещият приоритет на България е влизането в Шенген. Вие заявихте, господин премиер, че присъединяването към Шенген ще бъде най-сериозният сертификат за надеждност и важна зелена светлина за чужди инвестиции. В последните седмици няколко пъти отправям към Вас предупреждения за рисковете, които са свързани с възможно отлагане на членството на България в Шенген и цената за това отлагане ще я носят българските граждани чрез ограничаване на тяхното пътуване, свободата на пътуването, и чрез продължаващи разходи – ние, без да сме в Шенген, да охраняваме външната граница на Европейския съюз. Предупредих Ви също така, че безотговорните изявления на вицепремиера Цветанов в Брюксел създават хранителна среда за всички, които биха искали да отложат членството на България в Шенген, да използват аргументите на висш представител на българското правителство, на вицепремиера, и сега сме изправени пред една сериозна опасност за България водещият приоритет на вашето правителство да бъде провален, както беше провалено намерението за бързо влизане в ERM, а оттам и в Еврозоната, защото няма как да не ни безпокои изявлението на президента на Франция господин Саркози, който заяви, че е против приемането на България и Румъния в Шенген преди приключването на мониторинга по правосъдие и вътрешни работи. И господин Цветанов, и Вие самият нееднократно сте казвали, че този мониторингов механизъм трябва да продължи още 2-3 години. Това означава ли отлагане на членството в Шенген 2-3 години? И тъй като господин Цветанов заяви също така, че през 2007 г. България несправедливо е била приета в Европейския съюз, а с политическо решение, и тъй като правителството на ГЕРБ заявява, че има много широка политическа подкрепа, безрезервна, в Европейския съюз, къде е политическата подкрепа за вашето правителство за влизане на България в Шенген и реализиране на този национален приоритет в момента? И с какви срокове ще се ангажирате Вие, господин министър-председател, за постигането на тази цел, която Вие самият формулирахте, като първо полугодие на следващата година?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Станишев, когато идваха убийствените доклади за вашето управление от Брюксел, тогава точно се заривахме с боклуци, а Вие заедно с Вълка, с който миехте улиците на София, не че това Ви беше работа като премиер, правехте кризисни щабове. Точно тогава се зариваха хората с боклук по седмица, а фирмата на Вълка не излизаше да чисти… Просто да Ви напомня. А що се касае до оценката за готовността за присъединяване към Шенгенството пространство, тя се извършва съгласно конкретни критерии и процедури, които трябва да бъдат изпълнени в определени области. Това са контрол на граници – морски, въздушни и сухопътни. Заварихме ги такива от Вашето управление. Много усилия полагаме в момента, за да ги направим такива, че да са в унисон с изискванията на Шенген. И все пак Ви напомням, че на хората, на които им бяхте възложили във Вашето правителство да вършат тази работа, даже визите им отнемат сега! В изпълнение на изготвения от белгийското председателство график за оценка по Шенген, наскоро приключи частичната проверка на сухопътна граница. Днес, 10 декември 2010 г., се очаква да завърши мисията за оценка на готовността ни да участваме в Шенгенската информационна система. Има доста неща, които още трябва да се отстранят. Надявам се в месеците, които имаме, да направим необходимото и да наваксаме сроковете. Освен това, само преди две седмици белгийският премиер беше в София. Знаете, че именно по време на белгийското председателство бяха внесени нашите документи в Европейския парламент. то тук е мястото, където бихме могли да покажем дали сме единни като нация, в гласуването и в действията ни в Европейския парламент, така че не бива да се радвате и да залагате на това, че ако се забавим с няколко месеца с присъединяването ни към Шенген, това ще е провал на нашето правителство. Шенгенски граници не се правят за една година и половина! Те се правят в дълъг период от време! Наред с изпълнението на тези критерии, нашата стратегия включва и осигуряване на положително становище на Европейския парламент за членство на България в Шенгенското пространство, както и финалното политическо решение на държавите членки за датата на нашето присъединяване. Не е тайна, че някои държави членки се опитват да въведат нови, нерегламентирани условия относно датата на нашето членство. Неоснователността на тези условия ще бъде разгледана по мое настояване още на срещата на върха на Европейската народна партия в средата на м. декември т.г., където ще се защити политически професионално способността ни да се присъединим към Шенгенското пространство през 2011 г. Сред неоснователните политически аргументи за отлагане на датата на българското членство се посочва и съществуването на механизма за сътрудничество и оценка в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Нашата принципна позиция е, че този механизъм досега е бил полезен допълнителен инструмент в усилията на българското правителство да се реформира съдебната система и да се преборим с организираната престъпност и корупция по високите етажи на властта, но заедно с това сме категорични, че съществуването на този механизъм не може да се използва като претекст за отлагане датата на нашето присъединяване към Шенген. Като министър-председател мога да Ви уверя, че през 2011 г. България ще има готовност да охранява пълноценно външните граници на Европейския съюз, да осъществява както и до сега отлично полицейско сътрудничество, да издава шенгенски визи по най-високи критерии за качество и сигурност, както и да гарантира пълна защита на данните, до които ще има достъп в рамките на Шенгенската информационна система. В този контекст ние водим открит и аргументиран политически диалог срещу обвързването на членството ни в Шенген. Освен това Ви напомням, че преди седмица американското правителство ни дари скенери за нашите граници, с които можем и ядрено-активните материали да засичаме. Това е един допълнителен, много важен бонус, бих го нарекъл, в изпълнението на критериите за присъединяването ни към Шенген. Действително, изказването на френския президент в тази посока буди безпокойствие, тъй като проблемът с ромите, който се създаде във Франция, действително доста изостри неговата сетивност в тази посока. Бих посочил и няколко от сключените споразумения от Вас и Вашите коалиционни партньори през годините с Франция, които ние просто не можем да изпълним, поради липса на пари в бюджета, а те са договори и споразумения за много пари. Това допълнително в момента ни създава проблем. Надявам се, че няма да искате да Ви кажа от трибуната кои са тези договори, но те касаят главно фрегати, хеликоптери и подобни съоръжения, които в условията на финансова криза надали са най-подходящото за нас, а договорите така са сключвани, че директно ни изсмукват парите от бюджета. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър-председател, радвам се, че във финала на Вашето изказване звучи един друг тон, който показва, че се осъзнава, че Шенген беше приоритет на три правителства, включително и на вашето. В същото време трябва да посочим, че вашия външен министър, когато ние преди месец тук, в парламента, поставихме остро този въпрос, заяви позиция, която не е в интерес на България. Тя, тази позиция, вече се промени. Уважаеми господин министър-председател, съгласни ли сте Вие, че не е справедливо България да е изпълнила всички критерии за членството си в Шенген и в същото време да има страни, поне индикациите за сега са за Франция, Холандия, Дания, Финландия, Германия, които обвързват този въпрос с Доклада за верификация и напредък? Съгласни ли сте Вие, господин министър-председател, че не е справедливо българските граждани, българските данъкоплатци, българския бюджет да плаща за охраната, и то да осигурява една добра охрана на външната граница на Европейския съюз срещу нелегалната миграция, а заради някакви други – явни или скрити, причини да има политици в Европейския съюз, и то политици от десницата, които да не позволяват българските граждани, след като пазят границите на Съюза, да ползват предимствата на свободното движение? Това е големият въпрос и аз усещам, че Вие правилно сте тръгнали да търсите подкрепа от всички фракции в българския парламент. Вие ще я получите тогава, когато и Вие, и отговорните министри, най-вече на външните и на вътрешните работи, разберат, че Шенген не е на ГЕРБ. Шенген е процес български и всички партии трябва да търсят справедливо решение за България по него. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков! Не само в българския парламент търсим подкрепа. Не само Шенген е българска работа. И присъединяването ни в Европейския съюз е българска работа, и влизането ни в НАТО е българска работа, и всички в тези 20 години, и последните, които са работили, са допринесли по някакъв начин. Неслучайно аз започнах своето изказване с това, че ние сме заварили един етап и сега го довършваме, така че ако има присъединяване към Шенген, дай Боже, аз ще бъда първият, който ще благодари от тази трибуна на всички партии, на всички правителства, които са довели до приемането ни там. Дори се надявам по това да стане дебат и в Европейския парламент. Аз съм го заявил в дневния ред на Европейската народна партия – да питам: дали в края на краищата това е в унисон и с европейските практики – една или друга държава да може да спира приемането и присъединяването на други държави поради каквито и да било причини? Истински се надявам, че и в последващите срещи, които ще имаме и с френския президент, и с френските колеги... С Холандия е друг проблемът – там има правителство, което е дясно, но там е и крайно дясна партия, доста националистическа, която е в коалиция, и имат това заложено в своите предизборни програми. Промяната в поведението на Франция е главно заради изключително тежкия проблем, който ромите създадоха в Париж, и вие добре го знаете, но аз се надявам, че има доста време. Що се касае до Германия – вие знаете, че Ханс-Петер Уул – докладчикът в Бундестага по присъединяването ни в Шенген, излезе и заяви публично пред медиите, че за тях България е готова за присъединяването си към Шенген. Остават ни месеци работа, остава ни работа и с нашите евродепутати. Като казвам „нашите”, имам предвид от всички политически партии, да положим усилия и съответно да се преборим за присъединяването към Шенгенското пространство. Разбира се, че това би спомогнало много след това да търсим от президента Обама и от Департамента отменянето на визите за Съединените щати. Просто това са стъпки, които трябва да извървим, така че сме готови в това отношение да съдействаме, да си сътрудничим максимално. Включително аз съм провеждал и среща в Брюксел с председателя на европейските социалисти, където съм го помолил за подкрепа в тази посока. Ще направя същото и с либералите и се надявам с всеобщи усилия, защото ние сме и доста по-добре от Румъния, това се знае – дали ще ни разделят с тях, не мога да кажа, но да положим усилия. Благодаря.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин премиер, темата Шенген и влизането на България в това пространство е действително национална тема и изисква национални усилия. Вие посочихте много факти за различни възможни причини, в това число и политически. Но искам първо да уточня едно нещо – няма как аз да нося отговорност за договори, сключени от по-предишното българско правителство, или за договори, които изобщо не са сключвани – визирам за корветите. Във връзка с това искам да изразя моето безпокойство и на цялата ни парламентарна група по отношение на това какво се случва като промяна на позиции на водещи европейски страни – Франция, Холандия, Финландия и редица други държави, по отношение на членството на България в Шенген, защото за първи път започват да обвързват членството в Шенген с приключването на механизма по правосъдие и вътрешни работи. Имаше такива кръгове и в предишния мандат, които искаха да обвържат двете неща. Никога не сме допуснали това да се случи, и тук опираме до ефективността на работата преди всичко на българското правителство. Защото, когато трябваше да влезем в Европейския съюз през 2007 г., трябваше да осигурим и осигурихме подкрепа от 25 правителства и 25 парламента, голяма част от които с десни мнозинства. Очакваме, и може да разчитате на подкрепата на Коалиция за България и на Българската социалистическа партия, да се осигури подкрепа, но от вашето правителство за влизането в Шенген през първото полугодие на следващата година, както Вие сте заявили, че е национален приоритет и приоритетът на България, за да не се случи провал. Защото, ако се случи той, тогава или трябва Вие да уволните двамата министри – вицепремиерът Цветанов и министърът на външните работи Младенов, че не са осигурили политическа подкрепа и не са си свършили и вътрешната технологична работа, или да поемете отговорността за това Вие. За да бъдем конструктивни, искам да Ви информирам, че сме събрали 48 подписа от народни представители – на базата на това питане да проведем дебат в българския парламент, който действително да заяви какви са ангажиментите на правителството, какви срокове си поставя, какво ще свършите и какво трябва да направи Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Моят първи въпрос касае делегацията, с която през м. септември с Ваш подпис и с Ваша заповед е пътувал министърът на културата до Рим. В този случай заповедта, която аз видях, касае само командироването на министър Рашидов в Рим. Знаете, става дума за този прословут кинофестивал, на който беше наша 40-членна делегация. Моят въпрос към Вас, виждайки това, което пише там, е, първо, от поканата, която видях от италианския министър на културата – такава наистина има с дата 25 август 2010 г., до министър Рашидов, стилът и начинът на писане показва, поне според нормалните дипломатически стандарти, че разходите би трябвало да бъдат поети от италианската страна, тоест от италианското правителство или Министерството на културата. Първият ми въпрос е: защо се е получило така, че не са поети от тях, а от някаква частна фирма? Вторият ми въпрос е: как така се случи, при положение че поканата, която видях, касае едно официално лице, тоест господин Рашидов, а всъщност за там тръгнаха 40 лица? Как са командировани тези лица, при положение че част от тях със сигурност са хора, пряко свързани с Вас? Доколкото знам, там са присъствали шефът на кабинета Ви, главният секретар на Министерския съвет и куп други. Кой ги е командировал? Знаехте ли и какво знаехте за финансирането? Бяхте ли наясно, че госпожа Мишел Бонев ще финансира това пътуване при положение, че доколкото разбрах, фирмата, финансирала пътуването, е получила от нашия Национален филмов център 300 хил. лв. помощ за финансирането, за осъществяването на този проект, а е дала 800 хил. лв. за пътуването на нашата делегация?! Дали сме избрали правилно фирмата? Какви са заповедите, с които сте командировали тази делегация?

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Действително това е доста неприятно като питане и като отговор, защото не съм предполагал и не съм обърнал внимание, не съм и предугадил, че може така да се случи. Но тук е господин Рашидов, който също ще даде своя отговор. На основание на доклад до мен, изпратен на 30 август т.г. от господин Рашидов, разреших министърът на културата да бъде командирован в Италианската република – гр. Венеция, в периода от 3 до 6 септември 2010 г., като разходите за транспорт и нощувки са за сметка на приемащата страна, а дневните и медицинските застраховки са за сметка на Министерството на културата на България. Трябва да уточня, че поемането на разходите за членовете на делегацията от канещата страна при официални посещения е установена практика от държавния протокол. Основание за командировката, посочено в доклада на министър Рашидов, бе получената от италианското Министерство на културата покана за присъствие на връчването на награда на филма „Сбогом, мамо” на престижния Венециански кинофестивал. Отличието е присъдено при специална селекция – „Action for women”, посветена на 60-годишнината от създаването на Съвета на Европа и приемането на Конвенцията за правата на човека. Събитието се оценява високо от италианската страна и филмовата общност и на него е предвидено да присъстват широк кръг висши италиански политически лица, посочени поименно. В съответствие с техните позиции са изпратени официални персонални покани за присъствието на Венецианския кинофестивал до Министерството на културата, Министерския съвет, Министерството на външните работи и Българската национална телевизия. Всички те са подписани лично от италианския министър на културата Сандро Бонди. Изпратена е и подробна програма по дни и часове за пребиваването във Венеция, церемонията по награждаването и официалните срещи с италиански министри и политици. По организацията и осъществяването на посещението Министерството на културата на България през цялото време е контактувало с представители на Италианското Министерство на културата. Фактът, че разходите за посещенията са били поети от продуцента на наградения филм чрез фирмата – организатор на събитието, се отнася към отношенията ни с италианското Министерство на културата. Те се превърнаха в тема на италианските медии три месеца след събитието. Това показва, че към момента на посещението българската страна не би могла да установи този детайл и да има позиция по него. Отношенията между продуцентската къща – фирмата-организатор на събитието, и италианското Министерство на културата не променят факта, че от българска страна е контактувано само с италианското Министерство на културата по повод официалната покана от италианския министър с цел укрепване на двустранните културни отношения и церемонията по награждаване на един от българските филми. Колкото до подробностите – има питане към господин Рашидов и той ще каже.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин премиер, аз знам че има въпрос, а не питане към министър Рашидов, защото аз съм го задал. Така че това не ме учудва. Този въпрос обаче е зададен към Вас, понеже Вие сте подписали заповедите, доколкото аз поне виждам. Не чух отговор на основния ми въпрос – как стана така, че от поканата, която виждам от италианския министър на културата до нашия министър на културата, в която се говори за един човек, как станаха 40? Кой взе решението да тръгнат не един или двама, а 40? Кой точно определи състава на делегацията в този й вид, в който, пак казвам, влизат не само актьорите от филма и журналисти, а хора от близкото Ви обкръжение? С каква заповед се случи това? И най-накрая, когато Вие подписвахте тази заповед, за да се надявате, че ще има финансиране от страна на италианското правителство или от Италианското Министерство на културата, Вие би трябвало да сте имали някаква кореспонденция. Доколкото знам, тя се води на ниво международни отдели и връзки с обществеността. Къде е тази кореспонденция? Някой водил ли я и какво пише в нея? Защото не мога да повярвам, че Вие не сте знаели, когато е тръгвала делегацията, че тя отива на разноски на частна фирма. Знаехте ли предварително, че разноските са на частна фирма, че тръгва не само министърът, а 40 човека и че между тях са хора от Вашия кабинет, включително и главният секретар на Министерския съвет?

Господин председател, дами и господа! Мисля, че казах отговора. Ще го повторя специално. Аз подписвам хиляди командировъчни заповеди на пътуващи в чужбина. Не съм обърнал внимание. Това е грешка от моя страна. Съжалявам, че са отишли. Мисля, че пасивът, който поехме, е голям. А числеността на делегацията – това, което ми е казал господин Рашидов, е, че са артисти, журналисти. Затова стават толкова много хора. Краткият ми отговор е, че не съм знаел. Оттогава съм много по-внимателен, когато подписвам заповеди за командировка.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Първо искам да ви поздравя по случай 10 декември. Виждам известно неразбиране сред мнозинството. Става дума за това, че през 1948 г. на 10 декември е приета Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации. Тя е основен политически документ и инструмент за защита на правата на човека в политически, личностен и социален план. Днес живеем във време, когато голяма част от тези права на българските граждани се потъпкват ежедневно. Потъпкват се правата на хората, които са обвинявани, арестувани, потъпкват се правата на лекарите, потъпкват се правата на българските учени, отнемайки им автономията и унищожавайки Академията на науките. Поводът на днешната декларация е приемането на основните текстове и предстоящото приключване на приемането на промените в Кодекса за социално осигуряване или тъй наречената пенсионна реформа. Тези промени са подкрепени от две политически партии – ГЕРБ и „Атака”. Добре е да се знае кой носи отговорност за тези промени и тази пенсионна реформа, защото това фактически е управляващата коалиция. Искам да изразя възмущението на Парламентарната група на Коалиция за България с тази пенсионна реформа, защото чрез нея се рушат основите на социалната държава в България и се дестабилизира доверието в държавната осигурителна система. Преди около месец министър-председателят господин Борисов заяви, че приеманата пенсионна реформа е най-добрата едва ли не в целия Европейски съюз, сравнявайки я с Франция, където има много стачки, протести и други действия срещу тяхната реформа. Искам да кажа, че големият български писател Николай Хайтов казва: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да направиш нещо”, в това число и реформа. Вашето правителство, господин Борисов, много говори за реформи. Господин Дянков говореше за седем реформи във всички сектори, но в повечето случаи се получава така, че не се знае къде се отива и с какви механизми ще се постигнат дори желаните цели, ако такива има. Защото виждаме, че тъй наречената здравна реформа, след като стартира експериментално „на куц крак” и създаде огромно напрежение и хаос в системата, по същество с последното решение на правителството се отлага за 2012 г. Много удобно – след президентските и местни избори. Но заплахата от нея виси за хората, за медицинското съсловие. Същото се отнася и за тъй наречената реформа на БАН, която всъщност е ликвидация на българската наука. И този, който я направи, ще носи историческа отговорност за едно национално престъпление! Речта ми е за така наречената пенсионна реформа, защото това не е реформа. Това е сбирщина от законодателни промени, които имат за цел да ограбят работещите и да отнемат права на хората! И „да се спестят” пари за сметка на хората, които си плащат осигуровките. Не мога да разбера, честно казано, подкрепата на синдикатите за тази пенсионна реформа. Чувам, че КНСБ започват да се отмятат текст по текст от това, което приема ГЕРБ. Защото дори преди второ четене вкарахте почти 20 допълнителни промени, за да облекчите работата на администрацията на НОИ и да не плащате на хората по техни права. Пълна безпътица е това, което се приема сега от мнозинството – ГЕРБ и „Атака”! Ще се носи отговорност за това, най-малкото политическа! Преди време, господин премиер, Вие казахте, според мен справедливо: „Защо да вдигам възрастта за пенсия, като сме най-бедни и болни в Европейския съюз?”. Вярна констатация и според мен вярна позиция. Искам да попитам: какво се е променило в последните седмици? Станали сме изведнъж най-богати? Изведнъж срокът на живот на българина се е удължил? Няма такова нещо! Прокарва се нещо, което ще има дългосрочни последици за около 5 милиона български граждани. Това създава огромна непредсказуемост. Много ясно искам да кажа, че Коалиция за България не приема най-добрата пенсионна реформа. Не я приемаме по никакъв начин! Тя е антисоциална и е срещу интересите на хората. Има много недоумия, но най-неприемливото в това, което гласувате, е увеличаването на осигурителния стаж за пенсия. По същество десетки хиляди възрастни хора се лишават от възможността достойно да се оттеглят от пазара на труда. Само за 2011 г. това ще бъдат около 10 хиляди български граждани, на които създавате огромен проблем с тези промени в Кодекса за социално осигуряване. Ние от БСП отказваме да приемем проект, чрез който на практика се отменя осъвременяването на пенсиите. Имаше една забрана, издадена от министър-председателя преди време, в началото на мандата. Беше забранена думата „замразявам”. Какво приемате? Не спазвате инструкциите! Замразява се индексацията на пенсиите за три години. Колко ще обеднеят българските пенсионери дотогава в резултат на инфлацията? Само до края на следващата година всеки един пенсионер реално ще обеднее с 28 лв. – колкото инфлацията от началото на мандата до края на следващата година. И замразявате пенсиите?! Честито на българските пенсионери, които имаха толкова очаквания от ГЕРБ! Създавате една бомба със закъснител, която ще гърми в ръцете на други правителства. Би трябвало на многото семинари и конференции, организирани от Европейската комисия и Европейския съюз, да са ви обяснили, че адекватността и финансовата устойчивост на пенсионната система са две страни на един и същи медал. Важна е финансовата стабилност на НОИ. Когато пенсиите се натискат изкуствено, това създава потенциал за взрив след време. Хората не могат да живеят под минимални европейски стандарти и искам да ви кажа на вас, от ГЕРБ и от „Атака”: нарушавате ангажименти на България пред Международната организация на труда и пред Съвета на Европа, които са поети официално, ратифицирани по отношение на социалния статус на възрастните хора. Това не можем да приемем! Приемате Кодекса за социално осигуряване, който ще задейства от следващата година. А през тази година? Защо поне сега не направихте нещо за възрастните хора в България? Чувам как ехидно господин Дянков обяснява, че нямало пари за коледна пенсия. За първи път от 13 години, за първи път! Как да няма пари?! Господин Дянков не обещаваше ли миналата година, че ще събере с 2 милиарда повече приходи от предишната лоша тройна коалиция? Обещаваше! Събира 2 милиарда по-малко, отколкото през 2009 г. Какво се получава? Хората плащат за неговата и вашата некадърност да съберете приходи; за това, че контрабандата стигна до небето; за това, че сивата икономика расте и се укриват приходи. Как така няма пари? А пари да увеличите плащането за автомагистрала „Люлин” с 80 милиона допълнителни имате. Имате, нали?!

Да, имаме!

Виждам! Добре е да го чуят и хората – това, което вие казвате. Извинете, цинично е да се препоръчва на бизнеса да платят 13-та заплата, да развържат кесиите, когато държавата не го прави. Не го прави по отношение на най-беззащитните – на възрастните хора в България! Винаги е въпрос на избор и на приоритет. Ние можехме да не плащаме коледни пенсии и да не бъдат толкова високи. През 2008 г. коледните пенсии бяха 150 лв. на човек и платихме за това 338 млн. лв., и хората го почувстваха. Но това, което правите днес (реплики и шум от мнозинството) – удушавате доходите на хората. Удушавате доходите на хората! Вкарвате ги в мизерия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вкарвате една пенсионна система, която ще има дългосрочни въздействия. За това искам да ви кажа. След като вие прокарвате нещо, което е насила, без политически консенсус, ние ще искаме референдум. Нека българските граждани кажат: искат ли вдигане на осигурителната възраст, искат ли по-късно пенсиониране или предпочитат например да плащат по-високи осигурителни вноски сега. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ). Нека да попитаме българските граждани. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин премиер! Въпросът ми към Вас е продиктуван от едно писмо, което получих, от един човек, който за момент си е помислил, че може бързо да излети в небесата и да стане заместник-министър във вашето правителство. Човекът много подробно е описал как си го е помечтал за кратко, срещнал се с един друг човек, който твърди, че е Ваш много добър приятел. След което онзи друг човек му е казал: „Ставаш заместник-министър, дай 20 хил. евро дарение за ГЕРБ”. Човекът е дал 20 хил. евро дарение за ГЕРБ и съответно не е станал заместник-министър. Първият ми въпрос (смях и шум в ГЕРБ.) е: ако беше станал заместник-министър, щяхме ли да разберем, според Вас? И оттам нататък по-важното са репликите, които можем да извадим от разговора на тези хора. Примерно тук, пред мен, стои ясната концепция, че „премиерът даде съгласието за назначаването ти” – това са думи на хората, които са участвали в разговорите.

Това СРС ли е? Незаконно СРС ли е?

Горе-долу СРС – да. Че „трябва да спазиш традицията в ГЕРБ”, така е записано: „че трябва да спазиш традицията в ГЕРБ, защото всички правят така”. Това е нещото, което аз чета, аз работя само по текстове. (Смях от ГЕРБ.). Моят въпрос към Вас е: вземани ли са пари за назначаване на министри, на заместник-министри, на депутати? (Шум, смях, реплики от ГЕРБ.) Правени ли са дарения за ГЕРБ от подобни хора, за да могат да бъдат назначени на ключови длъжности? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Има случаи, в които действително съжалявам, че губя време, но такава е парламентарната република. Отговорът е категорично „не”. Самият факт и това, което Вие прочетохте, че... Знаете, дори когато Вие бяхте общински съветник, а аз кмет, имаше хора, които с фалшиви подписи дори бяха придобили сериозно имущество. За радост аз ги разкрих, дадох ги на Прокуратурата, даже вече на техните места има детски градини.

МВР ги разкри.

Моля? Не Ви разбрах.

По-точно МВР ги разкри.

Как МВР ги разкри? По какви сигнали? (Реплики от КБ.)

Както и да е. Безспорен е фактът, приемам това Ваше питане в духа му така, да стане малко забавно. Такива измамници винаги се явяват. Вие помните, те дори се явиха политически партии, които се наричаха ГЕРБ, ГЕРД, за да могат да измамят избирателите. В предишните години има, и те спечелиха немалко проценти по времето, когато НДСВ се яви на избори. Знаете, че се създаваха царски партии, които на практика им взеха гласове и им развалиха абсолютното мнозинство. Съжалявам за този човечец, ако си е дал парите, да ни даде сигнала, аз ... и да си иска парите. Това е просто висша степен на глупостта. Съжалявам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Да не си ги дал ти? (Смях от ГЕРБ.)

Просто ме поразявате с тази оригиналност, колеги. Честно казано, не разбирам веселието ви – откровено ви казвам. В интерес на истината, аз съм съгласен, че този човек сигурно е бил измамник. Проблемът обаче е, че освен писмото на полковник Илиев, което цитирах досега, то, между другото, е изпратено и до Вас – доста отдавна, още през м. април, така че би трябвало да сте го получили и да сте взели мерки. Освен писмото, при мен стои едно постановление на Прокуратурата, което е също от м. април, в което постановление става дума за Софийска градска прокуратура – постановлението е 5142 от 29 април 2010 г. В това постановление на Прокуратурата се казва, че човекът – Владо Пенев, този който е искал парите, наистина ги е искал, наистина ги е взел и че той наистина трябва да продължи по-нататък. Прокурорът съответно пише – „Изпращам преписката към следващите нива”. Дотук нормално. Каза се също, че преписката съдържа достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс от съответния човек, както и чл. 35 и т.н., да не цитирам, това не е интересно. По-важно обаче е, че в протокола, който прилага там Прокуратурата, изрично са записани няколко много интересни неща – едното от тях е, че служители на фирма „Крипто”, за което в едно писмено питане до Вас само преди една седмица Вие ми отговорихте, че наистина сте имали среща с този човек в началото на мандата и че на тази среща лицето Владо Пенев, човекът, който е взел парите, е присъствал на тази среща. Този човек е присъствал във Вашия кабинет още през м. август, тоест седем месеца преди да направи измамата и да вземе 20-те хиляди евро от другия човечец. Измамници сигурно има, но обикновено не ходят в кабинетите на министър-председателите. Там би трябвало да има проверки, за да не стигат измамници. Освен всичко друго, мога да Ви цитирам този човек – единият от тях – Петър Петров, който е шеф на фирма „Крипто”, тоест един българо-норвежки консорциум – той е шеф на българската част на този консорциум и изрично казва, че по време на срещата с премиера, представят се представители на консорциума, министър-председателят е наредил на началника на кабинета си госпожа Бъчварова да съдейства всячески на Владо Пенев в контактите му със заинтересованите министри и т.н. Този човек – Петър Петров, шеф на фирма – той не е оня, дето взима парите.

Оня, който взима парите, твърди, че е Ваш приятел и със сигурност Ви познава. Петър Петров е другият, който казва, че в крайна сметка той е назначил човека заради Вас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Става дума за един чист измамник, който е назначен, само защото Ви познава. Оттук нататък моят въпрос, на който моля да отговорите, е: колко криминално проявени приятели имате? (Ръкопляскания от КБ. Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Създаването на Политическа партия ГЕРБ, и особено, когато спечелихме и парламентарните избори, изискваше огромен ресурс от хора и в тази еуфория хиляди, хиляди, хиляди искаха да влязат и в редиците на партията. Безспорно сред тях е имало и измамници, като този същия досадник. Безспорен е фактът, че нито е назначен този за заместник-министър, нито този в момента, в който... При мен, когато идва делегация, влизат по 10-15 човека – преводачи, съпътстващи, протоколи, едни с апарати, с какво ли не. Аз не питам всеки един какво прави. Той се е опитал да се вклини и след това на базата на това – да изкара някой лев, както най-вероятно е направил. Не нося абсолютно никаква отговорност и нямам криминални приятели. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Изграждането на пътната инфраструктура на страната е изключително важен приоритет, който има пряко отношение както към живота, така и към развитието на икономиката на страната ни. Може би три са важните фактори, които обуславят успеха в това дело: наличието на добре подготвени проекти; наличието на добре осигурено финансиране; и, разбира се, оценката на всички възможни рискове, които могат да съпътстват самото изпълнение на тези дейности. Тъй като правителството, към което Вие принадлежите, обича да сравнява с това, което е направило предходното, аз ще направя няколко репера. Предишното управление за периода – по-малко от четири години е въвело в експлоатация 148 км автомагистрали. Извършило е дейности по основен и среден ремонт, рехабилитация и реконструкция, изграждане на нови пътища и нови обходни пътища над 6015 км, което прави средно по 1500 км на година. Оставило е подготвени за следващия период – 2009-2013, в проектна готовност извършени в голяма степен отчуждителни процедури 246 магистрални пътни артерии и е подготвило, договорило финансиране по „Транзитни пътища V”, Световна банка, „Регионално развитие” за общо над 2600 км първи, втори и трети клас пътища. Какво трябваше да се направи, встъпвайки, новото управление? Тъй като виждаме, че не могат да бъдат събрани достатъчно средства, които са по национално финансиране, се набляга основно на европейското финансиране и заемите. За заемите няма да говорим, тъй като е ясно, че тяхното финансиране, за съжаление, е под 15% от общата стойност за следващата година, но трябваше да се подготвят апликационните форми, за да отпушат европейското финансиране, което по принцип е налично, но трябва да има такива, за да се финансират. Трябваше да се довършат малкото останали отчуждителни процедури и, много важно, трябваше да бъде продължено проектирането за следващия планов период. Какви са резултатите? Пуснати са и са сключени договорите по три участъка от автомагистрала „Тракия”, но за съжаление към днешна дата и вчера на Комитета на наблюдение по Оперативна програма „Транспорт” е отбелязано, че не е одобрена вече седми месец апликационната форма за автомагистрала „Тракия”. Още по-тревожно е, че по всички останали приоритетни обекти по Оперативна програма „Транспорт”, за които пак отговаря Агенция „Пътна инфраструктура”, апликационните форми още не са подготвени, пък камо ли да са изпратени, а това означава че не по-рано от средата на следващата година или може би по-точно в началото на 2012 г., в най-добрия случай ще имаме отпушено финансиране. Това крие два основни риска – единият да натоварим националния бюджет, който и без това не е в цветущо състояние да финансира тези важни проекти, и вторият е, да загубим безвъзвратно финансиране по Оперативна програма „Транспорт”, защото ще припомня, че до края на 2011 г. трябва да усвоим 365 млн. евро, а до края на 2012 г. – 655 млн. евро, а в момента са под 100. Въпросите ми към Вас са следните: как ще се справите с тези проблеми, които безспорно тежат върху Агенция „Пътна инфраструктура”? Как ще осигурите финансиране за проектиране за следващия етап, което е важна задача? Каква е реалната координация и съществува ли на практика съвместяване на експлоатацията на налични концесии за подземни богатства, инертни материали със сигнализацията на пътни проекти, чиито трасета преминават през територията на подобни концесии? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станишев, уважаеми господин Михалевски! Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за следната стратегическа инфраструктура, защото Вашият въпрос беше формулиран по този начин. Разбира се, от трибуната добавихте допълнително няколко неща, на които ще отговоря малко по-късно. При реализирането на проекти на ВиК- и пътната инфраструктура, Вашият въпрос беше доста общо зададен: какъв е подходът? Затова отговарям, първо, трябва да има актуален стратегически документ на базата, на който можем да стъпим и да приоритизираме стратегическите си инфраструктурни проекти. Такъв имаме. Съвсем конкретно оттам нататък по двата вида инфраструктури: по отношение на ВиК инфраструктурата – в момента как МРРБ финансира, как подготвя проекти, как действа? Използват се средства от държавния бюджет и от държавни инвестиционни заеми. Тук ще се приоритизира на базата на регионалните генерални планове, които стартираха по Проекта за развитие на общинската инфраструктура, финансиращ заем от Световната банка. Тези генерални планове ще дадат краткосрочна инвестиционна програма за ВиК-инфраструктурата за 2014-2020 г., приоритети, график за имплементирани индикативни стойности, ще бъде развита и средносрочна 15-годишна, и дългосрочна 20-годишна програма. По отношение на процедурата и изготвяне на плановете имаме, първо, обява за изразяване на интерес, която беше публикувана. Имаме огромен интерес – над 200 внесени заявления, предстоят и другите два региона, така че процедурата върви. По отношение на пътната инфраструктура. Министерството на регионалното развитие и благоустройството изготви своя нов проект, наречен Агенда 2020 на пътните приоритети и изграждане на пътна инфраструктура. Следвайки този стратегически документ МРРБ работи по изготвянето на графици за действие, за развитие на своите приоритетни проекти. В настоящия момент ние извеждаме на преден план използването на възможностите, които се предоставят от Оперативна програма „Транспорт”. Понеже говорите за подготовката на проекти – до 10% от стойността на проекта може да бъде дадена за проектиране, отчуждение и други съпътстващи инфраструктури. Това са допустими разходи. Ако са над 10%, тогава те се покриват с бюджетни средства. Отделно, оценявайки необходимостта от изготвяне на проекти на най-ранен етап и гарантиране на отчуждение в настоящия момент в най-тежката криза, правителството предвиди с ПМС № 161 още над 50 млн. лв. за отчуждение, проектиране и археологически проучвания, които бяха забавени десетки години, и те в момента се извършват. Това е и посока гара Яна, и по Струма, и по Марица, и по другите стратегически проекти. По отношение на ускоряването на сроковете по отчуждителните процедури въведохме и следната практика. За максимално облекчаване на процедурите са създадени работни групи с отговорности от областни управители, членове на шест различни министерства, до кметове. Имат много ясни, конкретно поставени задачи, отговорности по приоритетните проекти. Променихме и Закона за държавната собственост с обнародване в „Държавен вестник”, за да се придвижва и ускори процесът на отчуждаване. Според поправката на закона ние имаме възможност да започнем производство за отчуждаване на недвижими имоти за национални обекти при одобрен подробен устройствен план с влязло в сила разпореждане за допускане. По отношение на втория въпрос, който съвсем накрая споменахте, но в писмения Ви въпрос много подробно е развит – за концесиите. Знаете, че МРРБ съгласува предстоящи проекти за предоставяне на концесии, разрешение за добив и проучване на подземни богатства. Искам да Ви кажа: проверили сме внимателно, от 20 години за първи път правителството – сегашното, съгласува с Пътната агенция всяка една концесия предварително. Целта на това съгласуване е да получим информация дали са спазени изискванията за обслужващите зони на пътищата, пътните съоръжения, предвидени по Закона за пътищата. Ако в резултат на тази съгласувателна процедура се установи, че проектни трасета засягат находища на подземни богатства, действащи концесии, тогава, разбира се, взимаме съответните мерки. Аз няма да влизам в детайли, защото процедурата е много ясно разписана. Искам да ви кажа два важни факта, защото Вие зададохте въпроси, на които, разбира се, аз съм длъжен да отговоря. Първо, по отношение на апликационната форма на „Тракия”. Това ще бъде най-бързо одобрената апликационна форма на голям инфраструктурен проект на България. И не само на България, защото европейската практика за големи инфраструктурни проекти е от една до три години. Аз казах, че до края на годината апликационната форма на „Тракия” ще бъде одобрена от Европейската комисия. На финалната права сме. Абсолютно всичко е съгласувано. Ако това стане, това ще бъде най-бързо одобрената апликационна форма на голям инфраструктурен проект в България, за по-малко от седем месеца. По отношение това колко километра магистрали е изградило предишното правителство: не е вярна цифрата. Не са 148! На това отгоре нито един километър от тези 148 не е законен. По документ не е автомагистрала. Нито един! От тази гледна точка ние сме си дали много ясна и категорична задача, да направим поне 240 км за магистрали, и то от първия до последния километър – законни. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Искам да Ви попитам две неща – едното, пряко има отношение към сдаването на концесии, координацията между различните министерства и контрола по тяхното изпълнение, както и отчитането на съществуващи концесии при проектирането и реализацията на пътни инфраструктурни обекти. Искам да Ви попитам много ясно, защото Вие не може да не знаете, каква е ситуацията около връзката между Софийския околовръстен път – автомагистрала „Хемус” – гара Яна? Преди близо един месец министър-председателят, вашият ръководител, заяви, че има проблеми, заради това, че: „онези юнаци от предишното правителство, са раздали концесии, които пречат на проекта, оскъпяват го и които правят нещата по-бавно”. Искам да Ви попитам: това истина ли е, или е лъжа? Да ми отговорите сега! Вторият въпрос, вие казахте, че има създадена работна група между шест министерства, която да контролира отговорностите, дейността с оглед по-бързата реализация на важни инфраструктурни обекти в пътното строителство. Какви са резултатите от нейната дейност, ефективна ли е тя, постига ли се ефективна координация и отстраняване на проблемите, или има много пропуски? Защото основната теза, която Вие постоянно повтаряте – за съвсем новото качество на координация, за съвсем новите резултати – все едно започвате от нула. Искам да Ви обърна внимание, че в Европейския съюз нормалната процедура и нормалният срок за одобряване на апликационни форми, е шест месеца. В момента по лотовете на „Тракия”, мисля, че са седми месец, нали? Така че няма какво особено да се хвалите, надявам се скоро да бъде одобрен фишът.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Станишев, проверил съм и категорично мога да Ви кажа, че под една година, за голям инфраструктурен проект, е изключение. Така че шест месеца, до седем месеца, ще бъде категорично постижение на българската държава и ние ще се гордеем с това. Отговарям конкретно на другите два въпроса, които зададохте – отзад напред. Работната група се създава по обекти. Ние имаме работна група за магистрала „Тракия”, имаме работна група за магистрала „Марица”, имаме и такава работна група, която създадохме за тунела „Почивка” и продълженията по Коридор 9. Така че тези работни групи работят по обектите. Те се събират заедно с областните управители, заедно с кметовете, които са по цялото трасе и, вярвайте ми, има страхотен ефект. Извън тези работни групи, които са обектови, ние имаме и координационно звено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което създадохме през м. август. То пък координира на ниво шест министерства – хоризонтално по всички институции. Дали се върви по така наречената, ние си я кръстихме библия, нашият екшън план: как да направим тези 240 км по тези приоритетни проекти, за тези четири години? Той е публичен, и е на сайта. Така че работните групи – два вида, работят добре и дават страхотни резултати. По отношение на концесията по т. нар. участък от Софийския околовръстен път до гара Яна. Фактите са ясни и не бива да ги изваждаме от контекста на изказването на министър-председателя. Концесиите са давани през 2002 г. и 2004 г. Двете концесии! Те обаче са използвани, там е копано. През 2006–2008 г. на работещата концесия е изкопан материал – около 170 хил. кубика. Тези количества много ясно се виждат. Там е изкопана дупка до 10 метра. Големият въпрос, който аз поставям тук, е отново за координацията, но преди това да ви кажа още нещо. Понеже беше поставен въпросът за концесиите като цяло, всички над 500 забавени преписки, които имаме в нашето министерство, частично имаме забавени преписки от 2002 г., сега ги обработваме. Включително са издадени разрешения за откриване от 2002-2003 г., които още не са обработени и които вече осма година се бавят. Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че даването на тези концесии е програмирано в едни далечни години назад във времето. Накрая да завърша. Моят въпрос към Вас е: ако вие проектирате един обект от 8,5 км, Столичен околовръстен път - гара Яна, говорят ли си едната врата в едно министерство с другата врата в същото министерство? По ваше време, когато едната врата казва – проектираме пътя, актуализираме проекта, това се е случило през 2007 г., другата врата е разрешила да се изкопаят 500 000 кубика материал за три години, между 2005 и 2008 г., и накрая ние имаме един проект, който не съответства на реалностите, защото двете врати не са си говорили. Това е истината! Това е нещото, което министър-председателят на България наистина не можа да възприеме и го адресира по един ясен начин. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Плевнелиев! По същество във Вашия отговор потвърдихте, че министър-председателят излъга, когато каза преди близо месец, че двете концесии, които са на терена, близък до трасето между околовръстното и автомагистрала „Хемус” – при гара Яна са дадени от предишното правителство. Това е лъ-жа! Аз искам извинение от министър-председателя за тази лъжа, защото той обвини „онези юнаци от предишното правителство”. Второ, искам да Ви кажа нещо, което може би Вие не знаете, че тези концесии са вкарани в Столичния общински съвет с докладна записка на кмета – господин Борисов, за промени в Общия устройствен план на Столична община. Това се случва на 19 юли 2007 г. и тези концесии са нанесени, дадени от правителството на Иван Костови и правителството на Симеон Сакскобургготски, от Столична община по предложение на господин Борисов. Искам да го знаете, а също да го знаят и българските граждани. Трето, по отношение на великолепната координация, за която говорите. Господин Плевнелиев, тази година Министерството на околната среда и водите е дало разрешение към работещата концесия в този регион за добиване на 100 хил. кубика – тази година! Къде Ви е координацията?! Вижте какво е състоянието със снимки, които са извадени от Гугъл. (Показва снимки.) Ето тук е концесията – това е 2005 г., спокойно се минава връзката покрай нея, няма нужда от актуализация. В 2007 г. – същото е, спокойно минава, няма изкопани водни пространства. Каква е ситуацията към 1 май 2010 г.? Сега вече има проблем. Къде ви е координацията и контролът? Защо сега е необходима актуализация на проекта, който е правен през 2006 г.? Затова, свършете си работата, знам, че не е лесно, координацията никога не е лесна в държавната администрация, но стига сте се извинявали, при това с лъжи, с предишното правителството, защото това не е вярно. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, господин министър! Моля да ни отговорите има ли съгласувано и разрешено, и на какво основание, препроектиране от ЛОТ 2 на магистрала „Тракия” на съоръжения: - надлез на път ІV 50041 Загоре – Коларово, при километър 212 + 890; - мост на р. Азмака при километър 216 + 620; - надлез на път ІV 66029 Малко Кадиево – Боздуганово при километър 217 + 100; - мост при р. Белечка при километър 218 + 046; - мост при р. Ореховска при километър 230 + 046; - пътен надлез при километър 240 + 589, 86 над жп линия Нова Загора – Раднево. Господин министър, допустимо ли е препроектиране на тези съоръжения, съгласно Приложение 10 на Договора между възложителя Агенция „Пътна инфраструктура” и изпълнителя на строителството на ЛОТ 2? Одобрението на споменатото препроектиране, разрешено ли е в срока и условията на договора между изпълнителя на строителството на ЛОТ 2? Изградени ли са споменатите съоръжения спрямо препроектираните проекти, преди тяхното одобрение? Какви са възможните рискове при одит от страна на европейските контролни органи за финансирането на проекта магистрала „Тракия”, при констатиране на нарушения на договора за изпълнение?

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Шарков! Конкретно на първия въпрос – има ли съгласувани разрешения и на какво основание препроектиране съоръженията на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия”, отговарям. Становището на възложителя в лицето на „Пътна инфраструктура” е следното: Препроектирането на съоръжението на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия” е направено на основание действащото към момента национално законодателство и сключените договори за строителство и допълнително проектиране на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия”. След обстойно изследване на предложеното проектно решение и обосновката към него и след получаване на положителни становища на управляващия орган, в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както на дружествата, управляващи строителния надзор също е съгласувано и разрешено от Агенция „Пътна инфраструктура” като възложител по договора. По втория ви въпрос. Допустимо ли е препроектиране на посочените съоръжения, съгласно Приложение 10 на договора между възложителя Агенция „Пътна инфраструктура” и изпълнителя на строителството на ЛОТ 2. Съгласно чл. 20, ал. 3 от договора е изцяло в компетенциите на възложителя да одобри или отхвърли предложението за промени в инвестиционния проект. Препроектирането е одобрено при спазване на условията на чл. 20 при този договор, а именно да бъде за сметка на изпълнителя, да не води до удължаване на датата на завършване, да не води до увеличение на цената за изпълнение на договора. Отговорността за получаването на всички разрешения и съгласувания да се носи от изпълнителя, всички допълнителни проектни разработки да се разрешени от възложителя и съгласувани с него. Становището на възложителя Агенция „Пътна инфраструктура” е, че съответното препроектиране е допустимо, отделно се изразява становище, че с него са постигнати и следните положителни ефекти върху проекта – конструкциите при изготвянето на нови проекти са оразмерени, съгласно Наредба № 2 от 2007 г., за препроектиране на сгради и съоръжения в земетръсни зони по най-новите изисквания. При препроектирането на съоръженията са използвани безфугови конструкции, което ще допринесе за намаляване експлоатационните разходи за поддръжката, както и за комфорта на движението. На въпроса ви – одобрението на споменатото препроектиране, разрешено ли е в условията и срока на договора между възложителя Агенция „Пътна инфраструктура” и изпълнителя на строителството на ЛОТ 2, отговарям. Първото уведомление от изпълнителя до възложителя е с входящо писмо от 10 август 2010 г. След получаване на писмото са проведени редица срещи и е разменена значителна по обем кореспонденция между представителите на възложителя, изпълнителя и консултанта, с цел да бъдат уточнени позициите на страните по договора. С оглед комплексния характер на въпросите, които следва да бъдат разгледани във връзка с предложението за препроектиране, възложителят Агенция „Пътна инфраструктура” е взел решение да сформира Експертен технико-икономически съвет, на който да бъдат поканени представители на изпълнителя, проектанта и консултанта. Проведени са заседания през месеците септември и октомври, на първото са присъствали представители на изпълнителя, консултанта и проектанта. След направените от експертния съвет предложения е взето решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” от 1 октомври 2010 г. и с писмо от 8 октомври 2010 г. изпълнителят е уведомен, че предложенията за промяна на мостови съоръжения са приети. Относно въпросът ви – изградени ли са споменатите съоръжения спрямо предпроектните проекти, констатираното започване и изграждане на част от съоръженията при тяхното одобрение на проекта, вследствие са взети съответните мерки от консултанта за спиране на строително-монтажните работи. Междувременно са извършени проекти ДНСК, удостоверение с констативни протоколи от 21 юни и 12 август. Изпълнените части от проекта не съставляват съществена промяна на проекта, съгласно чл. 154 от ЗУТ, тъй като няма промяна в конструкцията и вида на конструктивните елементи. И последното, че към настоящия момент възложителят счита, Агенция „Пътна инфраструктура”, че препроектирането на съоръженията на ЛОТ 2 не попада под нито една от хипотезите, които са основание за налагане на финансова корекция, съгласно ПМС от 2010 г. В същия дух е и становището на управляващия орган с писмо от 23 септември 2010 г. по ОП „Транспорт”. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, по реда, по който сме задали въпросите, и по реда, по който Вие ни отговорихте. Първо, Вие казахте, че – да, има промяна в проектите на споменатите съоръжения и има препроектиране. Това е в противоречие на всичко онова, което твърдяхте и Вие, и министър-председателят в началото, че няма да допуснете такова препроектиране. По втория въпрос – дали е допустимо, съгласно Приложение № 10 на договора между възложителя АПИ и изпълнителят на строителството на ЛОТ 2. Казахте, че е допустимо, че не се променят количествено стойностните сметки, че се поевтинява и т.н. Обаче аз искам да Ви прочета извадка от Приложение № 10. Задание за допълнително проектиране, където пише: Ограничения в проектните разработки - в никакъв случай не трябва да се преработват следните части от утвърдения технически проект: т. 4 – съоръжения с отвор, по-голям от един метър. Едва ли три моста и три надлеза, които са препроектирани, имат отвор по-малък от един метър! Това трябва да е някой селски път с някакво мостче, за което пак един метър ще бъде проблем. По третия въпрос - одобрението на споменатото препроектиране, разрешено ли е в срок по условията в договора между възложителя АПИ и изпълнителя на строителството на ЛОТ 2? Казахте – да, изпълнителят се е съобразил относно реда. Вие казахте, че е поискано препроектирането на 10 август. Аз доколкото знам, е поискано през м. юни, но няма да спорим. Въпросът, е че разрешението е дадено през м. октомври, пак по Ваши данни. Затова искам да Ви прочета т. 10 от договора за възлагане на строителството на обект „Автомагистрала „Тракия”, Оризово-Бургас, участък ЛОТ 2”. В т. 10, ал. 3 пише: „Промени в проекта могат да бъдат извършени само с одобрение на възложителя. Възложителят е длъжен да одобри или отхвърли предложените изменения и допълнения на инвестиционния проект в срок до 30 дни от получаване на предложението.” От 10 август до средата на м. октомври не са 30 дни и допълнително проектиране, което не е одобрено в рамките на един месец, да се смята за неодобрено. И последно, приключвам госпожо председател, тъй като въпросът е изключително важен: съоръженията не са ли построени преди искането за препроектиране? Мога да ви прочета извадка от протокол на месечна проверка на строителството, където се казва: „Създава проблем изграждането на съоръженията без да има информация дали са одобрени предложенията за промяна в съоръжението”. Ние разполагаме с този протокол. Господин министър, това е узаконяване на незаконно строителство! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Продължавам да се учудвам на това как политиците в България могат креативно да работят с факти. Самото споменаване на министър-председателя и на министъра за това, че са обещали липсата на каквото и да било, при положение че самият договор е кръстен, забележете: „Договор за ЛОТ 2 на магистрала „Тракия”, който е публикуван на сайта, минал е през всички проверки, е „Договор за строителство и допълнително проектиране на ЛОТ 2 на магистрала „Тракия”. Такъв е договорът за ЛОТ 3, такъв е договорът за ЛОТ 4. Така е кръстен!

Вие така казахте.

Извинявайте! Продължаваме по същия начин. Няма да коментирам, да излизам от ситуацията на конкретния въпрос, защото днес, бидейки час и половина в парламента, бих коментирал и доста други теми, но не ми е работата. Това, което аз категорично заявявам, на базата на всичко онова, което експертите са проверили и доказали, че към настоящия момент препроектирането на тези съоръжения на ЛОТ 2 не попадат в нито една от хипотезите, които са основание за налагане на финансови корекции. Проверено е от юристите на управляващия орган, проверено е от юристите в самата Пътна агенция. За това има ясни документи, които го показват. Така че благодаря за това, че Вие сигнализирате. Но в този случай и Пътната агенция и изпълнителя, и надзорът, и ДНСК, и управляващият орган имат ясна теза. Те я защитиха между другото вчера и в парламентарната комисия. Благодаря.

Госпожо председател, господин министър, колеги! Изплатени средства на служители над допустимите от бюджета от Агенция „Пътна инфраструктура”! Уважаеми господин министър, във връзка с данни за изплатени средства на АПИ на служители над допустимите от бюджета на агенцията за допълнително материално стимулиране, очаквам да ми отговорите на следните въпроси: Колко средства са изплатени като допълнително материално стимулиране в структурата на АПИ в рамките на 2010 г.? Има ли такива над одобрения бюджет за други възнаграждения и плащания на персонала? С чие разрешение е направено разплащането? В тази връзка моля при отговора на въпроса ми да бъдат предоставени писмено следните данни: размер на изплатените други възнаграждения и плащания на персонала от АПИ за 2010 г. по месеци; служители, длъжност и размер на плащанията по месеци; размер на платените осигуровки на служители на АПИ по месеци. Не ми е предоставено, все пак Вие ще отговорите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вашият въпрос е конкретен и ясен – колко средства са изплатени като допълнително материално стимулиране в структурата на Агенция „Пътна инфраструктура” в рамките на 2010 г.? Има ли е такива над одобрения бюджет за други възнаграждения и плащания? С чие разрешение е направено това? Имам конкретни и много ясни данни. Ще прочета първо по-голямото обобщение. С писмо от 3 август 2010 г., на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет, АПИ е предложила вътрешно компенсирани промени в бюджета на агенцията за 2010 г., произтичащи от пренасочване на средства от ведомствена издръжка към други възнаграждения и плащания на персонала. Стойността на предложената компенсирана корекция и това, което Вие визирате, е 1 млн. 500 хил. лв. Мотивите за исканата корекция са във връзка с преобразуване на Национална агенция „Пътна инфраструктура” към Агенция „Пътна инфраструктура”. Това, което стана, е, че ние намалихме числеността на персонала от 2272 души на 1678 души. За освободените в началото на 2010 г. щатни служители на агенцията, на основание разпоредбите на Кодекса за труда, са изплатени извънпланово дължими обезщетения с характер на възнаграждения на стойност над 1 млн. лв., включително полагащите се осигурителни вноски и данъци. Да, Вие виждате, че бюджетът е с 1 милион и половина отгоре. Ето Ви и конкретното обяснение – с 600 човека е намален персоналът на Пътната агенция. Това беше тежка реформа, тя се случи. Умножете 600 човека по средна компенсация от 1500 лв., ето ви 1 млн. лв. Това не са допълнителни материални стимули на някой, който е получил допълнително възнаграждение. Тежка реформа, но ние минахме през нея. Агенцията с 600 човека по-малко в момента върши три пъти повече работа. Хората, които си тръгнаха за съжаление, трябваше да бъдат компенсирани. Другата страна – още 500 хил. лв., са средства за облекло. Това е станало по установената процедура чрез МРРБ до Министерството на финансите, което е разрешило плащанията за обезщетение и дрехи. Между другото използвам случая, за да Ви връча съвсем официално всички цифри до последния човек, до последната длъжност, до последното перо компенсации, допълнителни материални стимули, до последната заплата кой, какво, защо е получил. Така че с най-голямо удоволствие Ви ги връчвам – анализирайте ги и ако имате други въпроси, ще отговоря с удоволствие. (Министър Росен Плевнелиев връчва папка на народния представител Любомир Иванов.)

Господин министър, бюджетът за заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” е около 12 млн. 454 хил. лв., за „Други възнаграждения и плащания на персонала” – 1 млн. 67 хил. лв. – по мои данни, за задължителни осигурителни вноски от работодатели – 2 млн. 909 хил. лв. Тези 2 млн. 924 хил. са запазени. Искам да знам: ако на тези съкратени 600 души са изплатени парите, защо не излизат в перо „осигуровки”? Това ме интересува, защото дори когато на тези хора се плащат обезщетения, върху тях се плащат осигуровки. Те не излизат като такива. По тази причина поисках отговор, за да не се окаже, че някой в АПИ получава по-голяма заплата от министъра или министър-председателя. Получава се и нещо друго. Аз не питам за това, което те получават по програми, най-вече по ОП „Транспорт”, по които Вие не сте ресорен министър и не превеждате парите. Те идват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Там също има възнаграждения. Ще се запозная и с тях. Благодаря, че ми ги предоставихте.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, колеги народни представители! Моят въпрос е относно изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Пречиствателна станция за питейни води”, гр. Сливен. Уважаеми господин министър, на 10 септември 2008 г. съгласно Закона за обществените поръчки Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на възложител сключва договор с избрания изпълнител – консорциум от българските дружества „Станилов” ЕООД и „Главболгарстрой” АД с предмет – изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Пречиствателна станция за питейни води”, гр. Сливен. Стойността на договора е в размер на 34 млн. 271 хил. 400 лв. с ДДС. На 8 септември 2009 г. е разпоредено да бъде подписан акт, Образец 10 за спиране на строителните работи, като към този момент са изпълнени строително-монтажни работи в размер на 30 млн. 052 хил. 376 лв., тоест приблизително 90% от работите по договора, които към днешна дата са изцяло изплатени. В споменатият акт, Образец 10 и протокола към него са предписани мерките, които следва да бъдат предприети за консервиране на изпълнените строително-монтажни работи. Към настоящия момент не е изпълнена нито една мярка за запазване на изпълнените строително-монтажните работи поради неосигуряване на средства от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Незавършените строително-монтажни работи се рушат, строителството не е завършено и не се знае кога ще бъде възобновено. Остава да се извършат строително-монтажни работи на стойност 4 млн. 219 хил. 024 лв. с ДДС. Моите въпроси към Вас са: как в случая е защитен държавният и обществен интерес, след като не се осигуряват необходимите средства, за да се съхрани обектът, за който до момента са изплатени 30 млн. лв.? Кога гр. Сливен ще има пречиствателна станция за питейни води – нещо, което се чака вече 20 години? Ще бъдат ли осигурени и в какъв срок средства за завършване на обекта? Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Проектът за Пречиствателната станция на гр. Сливен е част от проекта за водоснабдителната система на гр. Сливен с водоизточник язовир „Асеновец”. Проектът за нейното изграждане е изготвен преди повече от 25 години, а изграждането е започнало през 1987 г. като етап от водоснабдителната система след въвеждането на язовир „Асеновец” в експлоатация. Строителството на станцията се извършва с много бавни темпове поради необезпечаване с финансови средства. След 2001 г. е било преустановено. След 2005 г. качеството на водата от язовир „Асеновец” е започнало да се влошава и в определени сезони на годината се налага подаването на вода от него към гр. Сливен временно да се ограничава, като се използват само съществуващи кладенци. Подобряването на качеството на питейната вода е възможно единствено след пречистването й. За решаването на този проблем през 2007-2008 г. е извършена актуализация на проекта. През 2008 г. е проведена процедура за нов изпълнител на строителните работи. Въз основа на нея е сключен договор от 10 септември 2008 г. на стойност 34 млн. лв. Строителството на обекта е продължило до м. септември 2009 г., като на 8 септември 2009 г. е спряно с акт, Образец 10. Единствената причина за това е невъзможността да се осигурят необходимите финансови средства за довършването на обекта. Към момента на спирането са извършени СМР за около 30 млн. лв. с ДДС, директно са разплатени 27 млн. 600 хил. лв. с ДДС, а останалите 2 млн. 400 хил. се разплащат по схема с Българската банка за развитие. По-голямата част от подобектите на пречиствателната станция са напълно завършени, а останалите части са във висока степен на изграденост. Остава да се извършат монтажни работи по технологично оборудване и довършване на огради, вертикални планировки и довършителни работи в лабораторна сграда. Съгласно договора необходимите средства за окончателното завършване възлизат на 4 млн. 200 хил. лв. Министерството на регионалното развитие и благоустройството отчита важното значение на този обект и неговата приоритетност за завършването му, но въпреки това през настоящата година поради изключително малкия финансов ресурс за изграждането на водоснабдителни обекти – общо за всички 2,5 млн. лв., не беше възможно да се планират необходимите средства. Отделени са 62 хил. 500 лв. за извършване на неотложни консервации след спирането на строителството. Въпреки това изпълнителят на обекта е организирал и охраната както на неизпълнените съоръжения, така и на доставеното технологично оборудване. Всички съоръжения са в добро състояние и няма да се наложат допълнителни работи извън проекта за въвеждането им в експлоатация. Средствата за завършване на строителството и въвеждането на пречиствателната станция в експлоатация са заявени от министерството и приоритизирани в следващата тригодишна Програма за изграждане на ВиК обекти със средства от държавния бюджет, както следва: за 2011 г. сме отделили 1 млн. 930 хил. лв., за 2012 г. – 1 млн. 500 хил. лв., за 2013 г. – 500 хил. лв. Към настоящия момент считаме, че това са максималните възможности за скъсяване на сроковете. Надяваме се, че ще можем да отделим допълнителен ресурс при допълнителна възможност. Все пак Вие знаете, че тази станция сама по себе си е част от един много по-голям проект в Сливен, който трябва да се решава.

Благодаря за отговора, господин министър. Голяма част от нещата, които казахте, наистина са така. Искам да Ви сигнализирам, че строителите алармират, понеже не получават средства за охрана на обекта, ще бъдат принудени да го напуснат, което от своя страна ще доведе до разрушаването и разграбването му, нещо повече – дори така построеното, за което няма никакви забележки, ще бъде разрушено. Искам също така да кажа нещо, което и Вие потвърдихте – качествата на водата в язовир „Асеновец”, става въпрос за физико - химическите качества на питейната вода, непрекъснато се влошават. Може би след няколко години, ако наистина не се завърши тази пречиствателна станция, водата ще бъде негодна за пиене. Искрено се надявам наистина да се намерят тези допълнителни средства и обектът, който гражданите на Сливен чакат повече от 20 години, да бъде завършен! Благодаря ви.

Само едно изречение. Охраната на обекта ще бъде подсигурена, както и обектът е приоритизиран до 2012 г. в голямата си част да приключи. Останалата част – много малко плащане за около 500 хил. лв. – е за 2013 г. Смятам, че ще намерим ресурс до края на 2012 г. да го приключим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, дами и господа, господин министър! Община Трекляно е една от малките красиви български общини, намираща се изцяло в планински район. Общинският център се намира на около 40 км. от областния център Кюстендил. Пътят е добре поддържан и връзката се осъществява нормално. Проблем обаче за гражданите на община Трекляно се явява възможността за пътна връзка със столицата. Най-прекият път е Трекляно-Земен-Радомир-Перник-София. Минаването през него, а не през гр. Кюстендил, съкращава времето наполовина. Моят въпрос се състои относно поддръжката на неколкостотин метра път в участъка Земен-Трекляно, които са особено критични. Цялото разстояние от Земен до Трекляно е по-малко от 20 км. То не е в добро състояние. Но аз искам да акцентирам и акцентирам специално върху малкия участък около строежа на язовир „Раянци”. Строежът на язовира започва в средата на 80-те години на миналия век. Съответно след няколко години спира без обектът да е завършен. Плановете предвиждат участък от пътя да мине по друго трасе. Оттогава ситуацията става безконтролна. Никой не поддържа този участък, защото ще има ново трасе. Никой не прави новото трасе, защото по обекта не се работи и язовира не е готов. Поради изключително лошото състояние на тази част от пътя и лошото състояние на пътя като цяло, транспортни фирми избягват преминаването оттам. Както вече посочих, освен загубата на време се получава и оскъпяване на превозите за един регион с изключително бедно население – регион, в който по-голямата част от живеещите са пенсионери и безработни. Затова моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприеме държавата с оглед привеждане на пътя, в частност проблемният участък в състояние, което да даде възможност за нормално предвижване на гражданите. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукарски! Такава е картинката. Тя няма как да е по-оплетена. Единият язовир, който е почнат, пък спрян, недовършен, обаче вече с отнета необходимост изобщо да се строи. Един път, който трябва да е залят, ама не е залят. Един нов, който трябвало да бъде направен, но той пък не е направен. И ето ви конкретните факти, Вие ги казахте много ясно, за да се убедим във всичко онова, което създава проблеми. През 80-те години на миналия век започва строителството на този язовир „Раянци” и са извършени отчуждителни процедури от бившето село Раянци, попадащи в заливаемата част на язовира. Пътният участък на третокласен път 623 също попада в заливаемата част на язовира и предвиждат ново трасе. През 1989 г. дейностите по изграждането на язовира обаче са преустановени и към момента няма изобщо предвидени работи по него. А предвид отпадането на редица предприятия от тежката индустрия от годините преди 1989 г., необходимостта от този язовир е отпаднала или поне – за да бъдем малко по-дипломатични – силно е намалена. Към момента имаме следната актуална информация. По отношение на участъка, попадащ в заливната зона на язовира, той обслужва отчужденото село Раянци и е връзка с населените места в Кюстендилска област, които се обслужват и по други два третокласни пътя – 601 и 637, които са в сравнително добро експлоатационно състояние. Към настоящия момент се предприемат дейности, включващи текущото поддържане на третокласен път 623 – Земен-Калотинци-Раянци. По отношение на предвиденото ново трасе, то е прокарано и е с дължина около 10 км., но е недовършено и неизползваемо. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за пътищата, то не отговоря на техническата спецификация за третокласен път от републиканската пътна мрежа и също така попада в общински терен. Към настоящия момент се предприемат дейности, включващи само текущото поддържане на пътя, който Вие посочвате и фокусиране – третокласен път 623. Към днешна дата има задание за запълване на част от компрометираната настилка в обем 70 кубични метра. Участъкът, визиран във въпроса Ви, не е изключен и от дейността за поддържане на областно пътно управление Перник и през зимния сезон. И очевидно тук имаме точно тази ситуация – язовир, който е отпаднал от необходимост, очевидно за пълната рехабилитация на посочения участък ще има нужда от по-голям финансов ресурс, какъвто ние нямаме. Но молбата ми към Вас – и това е може би нещо, което всички ние добре трябва да разберем – е да ползваме добрата европейска практика за подхода отдолу нагоре. Местната власт, гражданското общество, неговите представители, началниците на областни структури и на областна власт, заедно с областния управител могат да предлагат приоритети, решения, варианти да приоритизират кои пътища са най-важни, къде да пълним дупки, къде да не пълним дупки, къде и как да правим текущи ремонти и поддръжка, защото пътната агенция е отворена. Тя казва: Дайте ни най-важните приоритети и ние ще отидем там с лимитирания ресурс, който имаме, за да направим най-доброто от себе си. Така че, ако представителите на региона преценят, че това е приоритет и има, колкото и да е лимитиран, бюджет за текущ ремонт и поддръжка, ще бъдат заети съответните мерки. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър. Наистина ние сме в една може би доста необичайна ситуация. Проблемът е още по-сложен, господин министър, защото се оказва, че тук се засягат интересите на община в област Кюстендил. А община Земен е към област Перник. Какво става оттам нататък при тях, тях просто вече не ги интересува. Кметът на община Трекляно многократно е поставял този въпрос. Господин Иван Иванов е поставял два пъти въпроса на предшественика Ви в рамките на 40-то Народно събрание. Проблемът с наистина тези метри, километри, които трябва да ги няма, но ги има, но тези които трябва да ги има, но ги няма. Молбата ми от името на хората е, ако трябва да слизат от Кюстендил и след това да пътуват до София, наистина вместо час и половина пътят става около 3 часа, а повечето фирми, които извършват превоз на пътници, включително и такива на товари, не желаят и не пътуват по това трасе, което е най-късото. Ако трябва съдействие от страна на общинската власт ще помоля кмета отново да се свърже с представителите на агенция „Пътна инфраструктура”, включително и на регионалното звено в Кюстендил, и да се настоява тези метри, километри, които са, не да бъдат направени хубави, да бъдат направени във възможност за преминаване. Благодаря.

Благодаря ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, след по-малко от година ще отбележим 60-годишния юбилей на създаването на Българската национално доброволческа рота № 4093 в НАТО. Същата е създадена със заповед № 53 от 20 октомври 1951 г. на Главната квартира на американските въоръжени сили в Европа. През 1951 г. американските власти се обръщат към председателят на Българският национален комитет д-р Г. М. Димитров с покана за формиране на доброволческа рота към НАТО в рамките на американските сили в Европа. Доктор Г. М. Димитров – годишнина от смъртта на който отбелязахме на 29 ноември – за броени дни формира въпросната рота. Същата продължава своето съществуване до 1964 г. и през нея като служещи преминават голямо количество български политически емигранти. По-голямата част от тях, ако не всички – земеделци. Днес, когато България е пълноправен член на НАТО, когато НАТО се явява политически и военен съюз, даващ възможност на българските граждани да живеят в условия на сигурност, се говори малко и се знае малко за нашите предци. В неимоверно тежки условия през годините на свирепото налагане на комунистически ред в Централна и Източна Европа, те са участвали и са защитавали честта на България, редом с останалите демократични страни и народи. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: какво предвижда Министерството на отбраната и българската държава за отдаване на почит на организатора на ротата д-р Г. М. Димитров и участниците в тази рота с оглед честването и отбелязването на 60-годишнината през 2011 г. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чукарски, всичко това, което казахте, е вярно. Искам само да добавя, че тя е отстоявала охрана на гарнизона в гр. Гермерсхайм в Германия, Седма американска армия, и освен това се занимавала с обществена и благотворителна дейност. Тя е подпомагала активно немски деца сираци, болни членове на ротата, както и новопристигнали български емигранти и е получила благодарности от американските и немските власти по това време. Във връзка с 60-годишнината от основаването на ротата, Министерството на отбраната предвижда редица дейности. Възложено е на военните аташета да издирят живи участници в доброволската рота, живеещи в чужбина. Такава задача е поставена в съответната дирекция на Министерството на отбраната и за живеещите в България. Ако бъдат открити такива, ще бъдат наградени с почетния знак на Министерство на отбраната. В Националния военноисторически музей в София част от постоянната експозиция е посветена на тази рота. Предвижда се откриване на фото-изложба в музея през есента на следващата година, като също се проучва възможността тя да бъде представена в Щаб-квартирата на НАТО и в Европейския парламент в Брюксел. Съответно годишнината ще бъде отразена и с публикуването на информационни материали в медиите, а на основата на подписано споразумение с Българската национална телевизия, в деня на годишнината ще бъде излъчен филмът „Хъшове в униформа” от архива, по време на организирано от Министерството на отбраната възпоменателно събрание в Централния военен клуб. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! За мен беше важно да чуем тук, от тази трибуна, за тези хора, за д-р Г.М. Димитров, за подвига им, за това, което са направили преди 60 години, за да покажат, че в България не всичко е било загубено. Аз благодаря на господин министъра за това, че в рамките на дейността на Министерство на отбраната през 2011 г. ще има поредица от събития за възпоменание на тези хора, и с които да се окаже почит към тях, към техния героизъм, към техния патриотизъм. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Обществеността на гр. Враца, жителите на съседните общини от Плевен до Видин, военнослужещите и техните семейства, а днес – 15 дни, след като съм написал този въпрос мога да кажа категорично, че и общинските съветници в Общинския съвет-Враца, до един посрещат с тревога и неодобрение съобщението за закриване на военния гарнизон в гр. Враца. Закриването на Поделение 52 380 се оценява като грешка от гледна точка на отбраната, като решение с много тежки социално-икономически последствия, посегателство на традициите, честта и духа на врачани. Не на последно място това решение се приема като част от поредица други решения и бездействия на властите, които в продължение на години грубо ощетяват населението на този край на България. Идеята тясноспециализираната инфраструктура на поделението да се предостави на общината и бъдещето й да се съгласува с бизнеса, също не се приема еднозначно. Безспорно е, че част от изградената база и територия на поделението трябва да се използват за това, за което целево са изграждани с парите на българските данъкоплатци. Враца трябва да остане център на отбраната и подготовката на кадри за Въоръжените сили на България. В тази връзка нашият въпрос с господин Миков към Вас е: ще отчетете ли при вземането на окончателното решение мнението на обществеността и какво ще бъде това окончателно решение?

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Божинов и Миков, аз отложих с една седмица отговора на въпроса, тъй като имах среща с обществеността и военнослужещите в гр. Враца миналия петък и мога да кажа следното. Наистина проблемът е болезнен за всички. В едно управление се налага и вземането на много трудни решения, предприемането на непопулярни мерки, продиктувани от задълбочен анализ, претегляне на всички „за” и „против”. Когато тези решения се вземат на основата на съвместна и продължителна работа на много цивилни и военни специалисти от интегрираното Министерство на отбраната и от щаба на съответните въоръжени сили, когато са обсъдени на две последователни заседания на Съвета по отбрана, аз и моят екип не можем да пренебрегнем резултатите от тази дейност и вместо това да се съобразяваме, както казвате Вие, с мнението на обществеността, основаващо се на възникнали наистина социални и икономически проблеми, както и на мними такива, подклаждани от политическа конюнктура. Ето защо моят отговор на Вашия въпрос е: Не, ръководството на Министерството на отбраната няма да се откаже или да отложи изпълнението на тези решения! На въпроса Ви какво ще бъде окончателното решение, отговарям следното: разформироването на механизираният батальон в гр. Враца ще започне от м. март 2010 г., като ще продължи до три месеца. В момента в него служат около 400 военнослужещи, от които половината са семейни. Започвайки от м. март 2011 г., те ще могат да кандидатстват за заемане на вакантни длъжности в други поделения на Българската армия, до м. март 2010 г., както и за новооткриващи се длъжности. Онези от тях, които ще бъдат освободени от военна служба, ще бъдат включени в програмите на Министерството на отбраната за социална адаптация и ще получат всички полагащи им се обезщетения. Министерството на отбраната ще предложи на Министерския съвет да се предостави безвъзмездно на община Враца района на поделението за включване в проект по Европейската програма за развитие на регионите. Накрая бих искал да напомня, че през последните десет години бяха закрити военните гарнизони, като ще започна изброяването на тези в окръжните градове – Видин, където е народен представител господин Миков, Монтана, Лом, Търговище, Разград, Добрич, Ловеч, Кюстендил, Пазарджик, Кърджали, Самоков, Пещера, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Сандански, Девин, Гоце Делчев, Крумовград, Симеоновград, Ивайловград, Момчилград и още десетки такива гарнизони. Няма смисъл да продължавам. Всички те бяха закрити не от мен, не от това ръководство на Министерство на отбраната, и не от това правителство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Слушам и не знам на какво ръкопляскат колегите народни представители от ГЕРБ. Първо, господин министър, казвате, че имало някакъв анализ, но нямате, не съобщавате критериите. Второ, колкото повече съкращавате от Видин до Плевен, толкова става по-критично и по-болезнено приемането на тези решения, и толкова по-слаба е обосновката от гледна точка на отбраната. Затова хората реагират по този начин. И Вие не ги подозирайте в мними и конюнктурни съображения за техните протести, защото и те мълвят засега, че в аргументите за закриване на поделението има неявни мотиви. Хиляда декара са това! И не ги радва, че ще вземе решение Министерския съвет, че ще ги предостави на общината, защото, ако Вие реализирате Бялата книга в условията на финансова недостатъчност, това е невярно и престъпно твърдение, защото 100 милиона струват само тези хиляда декара, а 850-те обекта, които предстои да джиросате, са милиарди, с които Българската армия може да се модернизира и реформира, без да твърдите, че е в условията на финансова недостатъчност, така че, глупаци са тези, които се радват, че някой щял да даде на някого! Те разсъждават по-нататък: не шивачката, която Ви се е обадила от Ботевград, по пътя до Враца, че ще вземе тези имоти, а други имена, които врачани знаят. Затова с отбраната на България игра не бива!

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Всичко това, за което говорите, става абсолютно открито. Бялата книга е на сайта на министерството. Всички решения се вземат абсолютно открито, включително и за имотите. Не става въпрос за джиросване, не става въпрос за нищо, което би могло да накърни държавата в това отношение. Аз съм тук като министър на отбраната, за да защитавам държавния интерес, а не интереса на отделни общности. Министерството на отбраната и Българската армия не са икономическа организация или социална организация. Аз не знам за кой пореден мандат Вие сте народен представител от този регион, но бих Ви попитал защо този регион е в най-тежко икономическо състояние? Защо е най-висока безработицата в него? Извинявам се, но Министерството на отбраната не е място за откриване на работни места, най-вече. И накрая, тъй като стана въпрос за дълга и къса памет. Тук, днес, искам да посоча, че договорът за фрегатите e сключен през 2008 г. – знаете кое правителство беше на власт. На 4 юли 2008 г. е подписана декларация за стратегическо партньорство между България и Франция, където има запис, че фирмата „Армарис” ще строи нови бойни единици. Това са така наречените корвети и за съжаление не, а за радост тези преговори са замразени и ще продължават да бъдат замразени, докато няма средства. На последно място, искам да кажа, че финансовата схема и за вертолетите е измислена през м. декември 2005 г. и е подписано решение на 16 януари 2006 г. Спомнете си кое правителство беше на власт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Още в началото на нашия парламентарен контрол темата БАН стана актуална с въпроси към нашия премиер. Тъй като аз още миналата седмица получих сигнал по отношение на собствеността в Българската академия на науките, точно в тази връзка задавам своя актуален въпрос. Уважаеми господин министър, имам информация, че имотите на БАН се отдават под наем по приятелски принцип. Съществува напрежение в обществото относно този проблем, който е много актуален в момента. Моля да бъда информиран относно материалната база на БАН и по-точно имотите, недвижима собственост, с които Академията разполага. Колко от тези имоти са отдадени под наем, за какви суми и актуални ли са пазарните наеми в района на същите имоти? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Господинов, в отговор на поставения от Вас въпрос бих искал да Ви уведомя, че предвид особения статут на имотите на Българската академия на науките в Министерството на образованието, младежта и науката не се поддържа регистър с данни за тях и не може да се представи обобщена информация нито относно броя и местонахождението им, нито за отдадените под наем имоти и за тяхната наемна цена. Министерството на образованието, младежта и науката е изискало от Българската академия на науките информация за имотите на БАН и звената към нея, но същата не е предоставена от Българската академия на науките, позовавайки се на чл. 10, ал. 2 от Закона за Българската академия на науките. В Министерството на образованието, младежта и науката са постъпили за сведение копия на докладите от извършени две финансови инспекции, резултатите от които са за потресаващи злоупотреби. Общото събрание на Българската академия на науките не е изпълнило изискванията на Устава да приеме правила за стопанисване и разпореждане с имуществото на Академията, дори са установени редица разпореждания, противоречащи на Устава на БАН, и неприети от Общото събрание. Установено е, че не са утвърдени ред и критерии за отдаване под наем на недвижимите имоти, в резултат на което директорите на институти и председателят на БАН субективно са определяли наемателите, условията на договорите и цената на наема, както и части от един и същи имот са отдавани по различни наемни цени. Така например площта от 6000 кв. м е отдадена като земеделска земя по 0,02 евро квадратният метър или 100 евро на месец; 3000 кв. м от същия имот – по 0,03 евро квадратният метър. Отдадени са помещения, ползвани за офис, като договорената от тях наемна цена е 1,30 евро на квадратен метър, при утвърдена долна граница от 1,5. По същия начин под утвърдена долна граница – 2 евро квадратен метър, наемът е 0,40 евро. Под формата на договори за съвместна дейност и стопански договори са отдавани под наем имоти на цени по-ниски от минимално определените с правилата. Помещения, предназначени за административна и научноизследователска дейност, са отдадени на трети лица за производствени и търговски цели. С безвъзмездно предоставените сгради, машини, съоръжения и други, по разгледаните и описаните в доклада стопански договори, на практика е финансирана дейността на частни дружества за сметка на Българската академия на науките. Констатирано е, че през 2007 г., без да са проведени търгове съгласно изискванията на Закона за държавната собственост и правилника за прилагане на този закон, са отдадени под наем части от сградата на бившия Княжески дворец, ул. „Московска” № 6а, гр. София, на трети лица, както и че същите не се ползват по предназначение. Сградата е публична държавна собственост, която е предоставена на Българската академия на науките с разпореждане на Министерския съвет на 14 октомври 1953 г. за уреждане на етнографски музей, а се ползва за търговска дейност. Масова практика е стопанисването на имотите да е срещу интересите на Академията. В резултат на извършена проверка за законосъобразност на проведени пет процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки през 2008 и 2009 г. са констатирани идентични нарушения. Същите са свързани с това, че председателят на Академията е одобрил документация за участия, в която не се съдържат точни указания за оценката на постъпилите оферти. В резултат е извършено субективно оценяване на предложенията от членовете на комисията, а в един от случаите е доведено до промяна в класирането на кандидатите. За нарушения са съставени пет акта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Съгласно писмо на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция сме уведомени, че копие от доклада, заедно с доказателствата, е изпратено на Софийската градска прокуратура. Благодаря.

Господин министър, от изложеното от Вас станахме свидетели за въпиющи злоупотреби от страна на ръководството на БАН. В последната част от Вашия отговор Вие отговорихте на моя последващ въпрос частично – че сте подали информация в Прокуратурата за съответните проверки. Смятате ли да продължите в тази посока евентуално, защото Вие цитирахте чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН, с който фактически не се дава възможност за съответната проверка и контрол от страна на държавата и министерството върху тези имоти? Смятате ли да инициирате промени в тази насока, за да може държавното имущество да бъде стопанисвано по начин, който изключва злоупотреби, и във връзка с моя сигнал – тези неща, които преди малко цитирах? По-точно това са конкретно сигнали за корупция.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Господинов, едно уточнение. Сигналът до Прокуратурата е подаден от директора на АДФИ. Задавате ми въпрос дали смятам да предприема. Благодарение на група народни представители вече е предприето. Внесен е проект за изменение и допълнение на Закона за Академията, който трябва да доведе до прозрачност във финансирането и да създаде възможност през близките години институтите да преминат на програмно финансиране. Понеже цял ден се спекулира на тази тема, ще кажа, че никой от тези институти няма да бъде закриван. Никой няма намерение да посяга на имотите на Академията. Законът припознава състоянието на институтската мрежа такова, каквото е. Крайно време е да престанем да говорим за БАН като за агенция за недвижима собственост. Тези имоти, заедно със сградите и лабораториите, са част от националната научна инфраструктура. Нашата задача е тази национална научна инфраструктура да стане по-богата и по-адекватна на съвременните изисквания. Благодаря. (Частични ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че в общественото пространство възникнаха доста твърдения, бих ги нарекъл скандални, за посещението на българската делегация начело с Вас, господин Рашидов, на тъй наречения Кинофестивал във Венеция, тъй като този кинофестивал не се провежда по това време, поне този, който е известен. Моят въпрос към Вас е: как е била сформирана тази делегация за кинофестивала? Кои са участниците? Кой финансира тази делегация? Преди Вас отговаряше министър-председателят. От него разбрахме, че той е командировал само и единствено Вас, както си му е редът. Министър-председателят командирова само министрите. Така че горе-долу сме наясно кой е командировал един от четиридесетте. Той успя да ни каже, че е бил подведен. Питам Ви: кой командирова другите 39? Питам Ви също: кой пое разходите? Това го пише във всяка заповед за командироване. От госпожа Мишел Бонев ние научихме, че е похарчена сумата от 400 хил. евро за тези четири дни, за да бъдат поети разходите за тази делегация. Вярна ли е тази сума? Как си представяте, че българска държавна делегация получава подарък от частна фирма в размер на 400 хил. евро?! Знаете, че наши колеги за неполучени даже подаръци по 5000 лв. ги разходиха няколко пъти по „мегдана”. След като се получават 400 хил. евро, кой плаща този масраф? Участвали ли са примерно и съпруги на заместник-министри в тази делегация?! Смятате ли това за нормално? Смятате ли, че по някакъв начин Вие трябва да поемете отговорност? Откъде идват тези пари? Също така има начин да се поеме политическа отговорност. Ако ми отговорите конкретно, с уточняващите въпроси мога да ви посоча как тя може да се поеме.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев и господин Курумбашев! Преди да започна да ви чета, ще ви кажа: ако имате въпроси към Мишел Бонев, задайте й ги на нея. Досега питате откъде Мишел Бонев плаща тези пари. Второ, не забравяйте, че Мишел Бонев е продуцент на филма и режисьор на този филм, а всеки продуцент има правото сам да избере как да постъпи. И министърът на културата не е ходил на пазар, на плод-зеленчук или на панаир на трактори. Моята работа е да бъда между артисти, писатели, поети, особено когато килимът... Мисля, че сте го видели много добре. Всички репортажи го излъчиха. И по този килим за първи път стъпиха двадесет велики, добри като Татяна Лолова български артисти. Български, не китайски! За първи път в най-стария фестивал на света вървяха те, където... Понеже много питаме, в близките сто години няма да стъпи български крак. Като министър моето място е при творците! Нека не пожълтяваме като някои медии, които повдигнаха въпроса. Щом толкова е приятно - да го повдигаме, но моята работа е единствено да се грижа за българската култура и за нищо друго! Тъй че никъде не виждам проблеми тук. Позволете ми на така зададения от вас въпрос да отговоря в две части. В първата ще съобщя цялата фактология, а във втората – моята лична позиция на творец и на министър. На 25 август официални персонални покани от кабинета на италианския министър на културата Сандро Бонди бяха изпратени до Министерството на културата, Министерския съвет и Министерството на външните работи. Всички поканени имаха представители в официалната българска делегация на официалната церемония на 3 септември 2010 г. в зала „Пазинети” на Двореца на киното на 67-ия Международен кинофестивал във Венеция. За първи път в историята на най-стария европейски кинофорум българска делегация с почти целия творчески състав на филма, както и български журналисти, мина по червения килим, предизвиквайки овации на българската държава. Филмът „Сбогом, мамо” е българо-италианска копродукция и получи награда в специалната селекция „Action for women”, посветен на 60-годишнината от създаването на Съвета на Европа и приемането на Конвенцията за правата на човека. Всеки може да прочете това в официалната програма на 67-ия Венециански кинофестивал. Тя бе връчена официално от заместник-министъра на културата на Италия Франческо Джиро и от италианския министър на равните възможности Мара Карпане. За организацията и осъществяването на посещението, Министерството на културата е контактувало само с представители на Министерството на културата на Италия. Италианската страна е натоварила с организацията на пътуването и настаняването Агенция „Палаци” (предоставил съм го на всички медии), откъдето беше получена и подробна програма за пребиваването – срещите ми по дни, по часове с италианските министри и други официални лица, плюс ...

Само да довърша. Българският данъкоплатец не е платил нито един лев за това пътуване. Мишел Бонев е продуцент и режисьор на филма „Сбогом, мамо” и нейна воля е да покани творческия състав на кинопродукцията, известни български медии...

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз не чух нито един отговор на поставените от мен въпроси. Попитах Ви: вярно ли е, че са изхарчени 400 хил. евро за тези четири дни? Това е бюджетът на един филм. Попитах Ви: по какви критерии се определя тази делегация? Вие сте български министър и когато Вие водите делегация, това е българска официална делегация. Частен продуцент може да кани когото си иска, обаче оттам нататък, след като Вие водите делегация, Вие носите отговорност за това кой е в нейния състав. Във време, в което казвате, че няма пари за българското кино, се намират пари за филма на Мишел Бонев, който на всичкото отгоре не е и точкуван по критериите на Националния филмов център с необходимите 70%, а еднолично с разпореждане на шефа на Националния филмов център господин Донев. На него му се дава тази субсидия от 300 хил. лв. Това са парите на българските данъкоплатци. Дали знаете тези неща? Другото нещо, на което е интересно да отговорите: оказван ли е натиск от страна на отговорни лица от българското правителство върху италианското правителство и върху италианската държавна телевизия „Раи”, за да бъде допуснато допълнително откупуване на фирма от страна на „Раи” с още 1 млн. евро? Сигурен съм, че знаете отговорите на тези въпроси. Премиерът преди Вас прие една много по-правилна позиция. Той се извини и каза, че е бил подведен. Аз очаквах от Вас да чуя това нещо. В замяна на това чувам, че Вие не искате да се извините и смятате, че сте постъпил правилно. А за такова нещо трябваше да се извините! Защото ако не се извините за такова нещо, следващият въпрос, който стои пред всички нас, е вече въпросът за Вашата оставка. Можеше да кажете „Бил съм подведен, смятам, че не е било редно.” Не, напротив! Вие даже сте щастлив, че това се е случило. Тогава аз Ви казвам: на дневен ред стои Вашата оставка.

Ще си позволя да продължа, тъй като положих доста усилия да го напиша. В специално изявление, направено в края на м. ноември, продуцентската фирма заявява, че след като е разбрала за тежкото финансово състояние на Италианското министерство на културата, за да се реализира вече официално организираната по покана на италианската страна българска визита, тя е решила нейната продуцентска къща да поеме разходите по пътуването и настаняването не само на 31-членната делегация с творческия състав и българските журналисти, но и на официално поканените лица. Това са фактите. Грозните интриги, които се появиха в публичното пространство за българската визита, удавиха в смрад европейското отличие на един български филм и таланта на плеяда известни български актьори. Заляха с кал успеха на България – достойно за съжаление настървението на хора, които без да са гледали филма, нито един не го е гледал, го обърнаха с хастара надолу, за да го заклеймят и унижат с прекрасната актьорска игра. Странно и недостойно е единодушието, с което някои български общественици и журналисти тренираха дар слово и дамгосаха филма без да са го гледали. Да бяха прочели поне думите на директора на Венецианския кинофестивал Марко Мюлер. След връчването на наградата в зала „Пазинети” той каза: „Благодаря на България, че обърна вниманието на нашия форум към съвременното българско кино”. Дълбоко съм убеден, че всяка държава в Европа и в света би застанала зад своя успех. Това обаче не се случи в България. Тук за съжаление кресливите гласове доминираха над всичко. И каква вина ми вменяват? Да прочетат думите на италианския парламентарист Антонио ди Пиетро, който най силно атакува италианското правителство: „В случая с Бонев не са виновни българите, а италианското правителство за начина, по който е организирало всичко”. За разлика от Вас, господин Кутев и от Вас, господин Курумбашев, аз съм гледал филма и заявявам, че той е филм с достойнства и великолепна актьорска игра. Заснет е с операторско майсторство. Отново ще кажа, че пак да бъда поканен на връчването на награда, пак ще отида! И сто пъти ако ме поканят на отличие на български филм, сто пъти ще отида! Моето място е сред творците. В заключение ще кажа. Вместо да се зарадваме на българския успех, измислената „българска следа” остави в Италия отпечатъци от кални обувки. Това е крайният резултат.

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, Антонио ди Пиетро да си върши неговата работа за италианските данъкоплатци, аз си върша моята работа за българските данъкоплатци. Въпросът е по повод на една абсолютно минала между капките поправка в § 83 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета, внесена от народни представители, които нямат нищо общо с Комисията по културата, гражданското общество и медиите, народни представители разбира се от ГЕРБ, с която се направиха добавки в чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, което практически обезсмисли целия закон. Въвежда се текстът, че оттук нататък „ще се финансират 7 игрални филма, 14 документални и 160 минути анимационно кино само при възможност” и след това беше добавена и безумната думичка „до 7 филма”. Нали разбирате, че и нула пак е до 7. Представете си, че във вашия трудов говор, примерно Вие като министър, пише, че Вашето трудово възнаграждение, предполагам, че заплатата Ви е 3-4 хил. лв., да речем пише...

Давам за сираци.

...предполагам, че я давате на сираци. Вие сте израснали на такова място и знам, че имате такова чувство за солидарност. Представете си, че във Вашата заплата пише, че ще Ви я плащат при възможност и ще Ви плащат до 3 хил. лв. Примерно някой месец могат да Ви платят и 300 лв. Смятате ли, че е нормално единствената защита, която беше предвидена в Закона за филмовата индустрия да бъде премахната? Смятате ли, че е нормално това да става през Закона за бюджета? Понеже през цялото време Министерството на културата седеше и мърдаше с уши и не можеше да изрази своята официална позиция, сега Ви питам: каква е официалната позиция на Министерството на културата? Вие подкрепяте ли тази поправка в Закона за филмовата индустрия? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев! Една реплика. Често казвате данъкоплатец. В това пътуване не съм изхарчил и един лев от парите на българския данъкоплатец. По-нататък ще Ви питам: кой плаща самолетите на някои делегации, които пътуват в чужбина? И затова ще дойде време. Бедният български народ, май ще се окаже. Сега на въпроса. Като министър винаги съм защитавал необходимостта от увеличаване на средствата за развитието на културата във всичките й форми. Искам да ви напомня, че дори и в трудната 2010 г. сме осигурили 9 млн. 100 хил. лв. за българското кино. Тази сума практически е на равнището на средствата за кино в последните няколко години. Както в хода на изпълнението на бюджета за 2010 г., така и при обсъждането на Закона за бюджета за 2011 г. стана ясно, че средствата за кино могат да бъдат осигурени в размер, който е съобразен с общия размер на бюджета на министерството, за да не бъдат ощетени останалите сфери на културата. Откакто има Закон за филмовата индустрия субсидията никога не е осигурявана в определения размер, дори и от вашето правителство, въпреки че имахте 120 млн. бюджет. Не забравяйте – ние сме на 84. Девет милиона са пари, господин Курумбашев. Откакто има Закон за филмовата индустрия, субсидията никога не е осигурявана в размера, определян по формулата законови средства. Тази година група кинематографисти заведоха съдебно дело срещу Министерския съвет за неизпълнение на закона. Интересно е защо след като е ясно, че законът години наред не е изпълняван, подобни действия се предприемат за първи път. Върховният административен съд прекрати производството по жалбата. Политиката на антикризисни мерки и правото на държавата да се защити в следващите необосновани и правно неоснователни претенции, очевидно са мотивирали предложението, направено в Парламентарната комисия по бюджет и финанси. Измененията в Закона за филмовата индустрия вероятно целят средствата за кино да бъдат в размери, съобразени с реалните възможности на държавата в отделните години. Така и формално няма да се нарушава законът. Разбира се, законът трябва да се тълкува в две посоки – не само като ограничение, а като възможност в една по-благоприятна във финансово отношение година, средствата за кино да достигнат максималния размер, предвиден в закона. Въпреки че не съм инициирал и не съм участвал по какъвто и да е начин в приемането на поправката в Закона за филмовата индустрия, приемам текста със смесени чувства. От една страна аз винаги съм пледирал за увеличаване на средствата за културата, знаете в Министерския съвет, първият преди кинаджиите бях, в това число и киното. От друга страна с поправката се създава гаранция, че в законодателството няма да има нереалистични и неработещи текстове. Министерството на културата анализира последователно състоянието на филмовия сектор след влизане в сила на Закона за филмовата индустрия. Констатира се поетапно: увеличаване на субсидията за кино, което доведе до увеличаване на броя на новите филми, като изключим няколко заглавия, общественият резултат за останалите филми не беше достатъчно добър и не отговори на засилените очаквания. Ще го продължа, интересно е.

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След като сте със смесени чувства към тази поправка, много интересно. Депутати от ГЕРБ внасят поправка във Вашия ресор, а пък Вие получавате смесени чувства. Искате ли Вие и аз да внесем да отпадне тази поправка? Аз съм готов да се подпиша. Да отпаднат тези думи „при възможност” и „до” Да изчистим смислеността на чувствата.

Няма как да стане.

Ако не сте съгласен, аз ще внеса тази поправка, а ще Ви помоля, Вие да я подкрепите от името на Министерството на културата. Така ще изчистите въпроса за противоречието. Следващото нещо. Защо досега кинодейците не са се обръщали към съда? Защото бюджетът по време на омразната тройна коалиция растеше нагоре. На тях не им е било нужно да се защитават затова, че ще правят по-малко филми. Две хиляди и десета година и 2011 г. са първите години, в които те имат нужда от защита в Закона за филмовата индустрия. На Вас за да не Ви пречи държавата започна да се защитава сама от себе си –нещо става като закон за защита на държавата. Аз Ви питам. Ако аз внеса такава поправка, но не така криминално, както влезна през Закона за бюджета, а ми си я внеса в Закона за филмовата индустрия, Вие като официална позиция на Министерството на културата, ще отмените ли тези думи „при възможност” и „до”? Защото те имат нужда от подкрепа точно в този момент, когато бюджета пада надолу. Вие казвате – 120 милиона са били при Стефан Данаилов, при Вас са 84. Защо? Защото такива са приоритетите на вашето правителство. То има приоритет да даде 100 милиона за подслушване, то няма приоритет да даде пари за кино. Всеки дава пари за това, за което смята, че му е интересно. Ние предложихме 16 милиона повече за култура, Синята коалиция предложи 16 милиона, дори Вашите колеги предложиха 10 милиона. Да не би да не сте имали подкрепата на 170 народни представители, че бюджетът за култура трябва да е по-голям? Само че в това правителство някой не Ви чува. Интересно кой.

Уважаема госпожо председател! Господин Курумбашев, с пълното ми уважение, бюджетът при вас е растял на 120 милиона, но не субсидията, защото субсидията, която сте дали за киното е толкова, колкото ние сме дали при криза. Тук е разликата – с едно сто хиляди лева по-малко. Това ли е голямата разлика? Ще си прочета все пак това, което съм подготвил от уважение за деня, който прекарах да пиша. Министерството на културата анализира последователно състоянието на филмовия сектор след влизане в сила на Закона за филмовата индустрия. Констатира, че поетапно увеличаване на субсидията за кино, което доведе до увеличаване на броя на новите филми, но като изключим няколко заглавия, общественият резултат от останалите филми не беше достатъчно добър и не отговори на хилядите очаквания. Например през 2009 г. 13 нови български игрални филма, в които министерството вложи 12 млн. лв., а са имали само 42 хил. зрители в киносалоните. През 2010 г. като изключим забележителния успех на „Мисия Лондон” 20 други български филми са имали едва 30 хил. аудитория. За да има яснота, ще дам още един пример. Един български филм, произведен през 2009 г., който е взел субсидия от около 1 млн. лв., има общо 2200 кинозрители, което се равнява на зрителите на една седмица в средноголям театър. Това означава, че държавната субсидия на всеки продаден билет за този филм е 400 лв. Това са парите на българския данъкоплатец, господин Курумбашев. Тези 400 лв. са данъците, платени от всеки български данъкоплатец, дори от бай Иван от Каспичан. Независимо от това позицията на Министерството на културата е да не се правят опити за противопоставяне на киното с театъра – другите сфери на българската култура. Това е тенденция, която се демонстрира тези дни от някои кинодейци. Нека да не забравяме, че филмите, които са най-масовото изкуство, трябва да се правят преди всичко за публиката, а не заради една малка група българските кинодейци, които сами си посочват комисиите, сами се оценяват, сами се отчитат и после сами се награждават. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин министър! В последно време имаше известно напрежение, породено от мерките, свързани с премахването на някои строителни нарушения в стария град на Несебър, който е вписан в листата на световно и културно природно наследство – ЮНЕСКО. Междувременно в края на м. ноември т.г. се проведе мониторингова мисия на Центъра за световно наследство и международен съвет за паметниците на културата и забележителни места за установяване на състоянието на културните ценности. В тази връзка, моля да информирате Народното събрание за намеренията и действията на Министерството на културата, насочени към отстраняване на негативните въздействия върху качествата на града и запазване на статута му като обект на световното и културно наследство. Искам да ни запознаете на какъв етап е изработването на плана за управление на стария град. Това е пилотен проект за България и мисля, че за първи път се прилага, но той е много важен за развитието на стария Несебър, защото той ще заложи параметрите, по които както да се опазват културно-историческите ценности, така и параметрите за развитието на града. Несебър, освен паметник на културата, е и град, в който живеят хора. В годините назад точно липсата на правила и норми, и абдикиране на институциите от проблемите на града, доведе до това трагично положение, в което сме в момента. Тук мога да визирам Института за паметници на културата и различни държавни институции, които са имали отношение към строителните нарушения и които не са си вършили работата. Мисля че ние, а най-вече държавните институции сме отговорни да намерим правилния баланс на ... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

... живущите в стария град и опазване на културно-историческите паметници. Въпросът ми е: какво прави Министерството на културата за запазване на културно-историческите паметници и на какъв етап е развитието на плана на управление на стария град? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа народни представители от 2. Многомандатен избирателен район! Министерството на културата се отнася с изключително внимание и отговорност към опазването на стария град Несебър. Бяха получени тревожни сигнали от Комитета за световното наследство към ЮНЕСКО за негативните тенденции и развитието на града в строителството и обслужващия туризъм дейности. В тази връзка и в съответствие с ангажиментите, произтичащи от международните ни ангажименти и Закона за културното наследство през последната година и половина, анализирахме състоянието на недвижимата културна ценност, предложихме мерки в няколко посоки, осигуряващи опазването и развитието на града. През есента на 2009 г. беше проведен мониторинг от страна на Министерството на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство и бяха установени случаи за нерегламентирана намеса преместваеми, рекламни съоръжения, капандури, тераси, благоустройствени настройки и др. Изготвен беше доклад, който нашата страна предостави на Центъра за световно наследство. Докладът е оценен като коректен и изчерпателен. През м. юни т.г. отправихме покана за провеждане на мониторинговата комисия на ЮНЕСКО в Несебър. Целта беше да се направи обективна оценка, за да бъде предоставена коректна информация, показвайки нашата искрена загриженост. Мисията се представляваше от програмния специалист в Центъра на световното наследство на ЮНЕСКО Ана Сидоренко и проф. Нурасан Акън – експерт от ИКОМОС, които посетиха стария град Несебър в края на м. ноември т.г. Предстои те да изготвят доклад за резултатите от своята работа на основание на предоставените материали и резултатите на личните си впечатления. Съгласно решение на Комитета за световното наследство България до 1 февруари 2011 г. трябва да изпрати документацията за състоянието на недвижимите културни ценности и мерките, които ще се предприемат за съхранение развитието на града като световен културен център. Междувременно започна реализацията на първите стъпки по отношение на незаконното строителство. Районната дирекция на Националния строителен контрол предприе действия по премахването на някои от нерегламентираните намеси със значимо негативно въздействие върху историческия облик на града. Министерството на културата изготви методически модел за изработване на план за опазване и управление на културната ценност, подготвен е и проект за наредба на Министерския съвет, чието приемане предстои. Националният институт за недвижимо културно наследство направи задание за изготвяне на плана, чието предприемане предстои до 2010 г. Заданието също е предоставено от мисията на ЮНЕСКО. Министерството на културата е предвидило в бюджета си за 2011 г. среща за изработване на този план като ефективен инструмент за опазване и развитие на световната културна ценност. Даваме си сметка, че старият град Несебър е съществувал хилядолетия – един жив град със съвременни нужди за развитие. Изготвянето на този план ще предложи на жителите на града един ефективен модел за управление и опазване, който ще изяви историческите качества на полуострова и охранителните му зони като фактор за устойчиво развитие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодарим, господин министър, за отговора, който ни дадохте. Благодарим на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство за усилията, които полагат, и за това, че най-накрая те заработиха и в интерес на хората от Несебър, защото те също имат съвременни нужди за развитие. Получи се диалог между институциите и жителите на стария Несебър. Смятам, че за всички нас е много важно запазването статута на Несебър в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Във връзка с това имам един въпрос към Вас: възнамерява ли Министерството на културата да продължи с проверките през следващата година включително на рекламната и на развлекателната дейност в стария Несебър? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще отговоря с две думи. Ние видяхме нещо парадоксално в Несебър. Когато 20 години всички искаха законите да заработят, правилата да заработят, за първи път нашето правителство взе решение да бутне където е болното място. Както казват – за какво целуваме на дамите ръцете: ами, отнякъде трябваше да се започне. Да, започна се за първи път. Години наред са се затваряли очи, години наред нищо не е пипано. Сега питаме: какво става? Да, спасяваме българската държава, за да остане световен център на туризма, спасяваме българската държава, за да може парите на туристите да пристигат в нашата държава, защото те не отиват директно в Несебър, а всеки турист, който идва в България, започва да плаща от кафето на летището, на което каца. От София до Несебър – това са капитали, които влизат в българската държава, ако разбираме от културен туризъм. Ние имахме волята да започнем нещо. Аз не само подкрепям министър Плевнелиев, а му благодаря за волята, че е устойчив и не се поддаде на никакви нападки. Да, най-накрая България трябва да стане законова държава! Затова приех да стана министър, защото ако мога да бъда полезен на културата ни, нека да го направя, ако не мога – моят път е лесен. Но пътят на културата, на държавата е труден! Като казвам думите „култура” и „път”, вижте, загубихме във Венеция три важни неща! И някой гласно трябва да каже: загубихме възможността България да се сдобие с културен център в Рим. След този скандал, на който ние не само че не се зарадвахме, не само че името България не направихме марка, ние загубихме (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и Биеналето на модерното изкуство, и за 100 години напред, гарантирам, загубихме червения килим, откъдето ще тръгне славата на България. Благодаря ви.